НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
874
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
874
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съзвучие
,
ООК
, София, 5.1.1938г.,
Вие с вашия език носите едно огниво, един кремък, който е много опасен.
Брадата е мярка, с която човек мери.
Всинца имате желания, които са преждевременни.
Като се влезе в окултната школа, всички учители препоръчват огнивото
да
се не цъка навсякъде.
Всинца страдате от ненавременни желания.
Най-първо ще видиш какви вещества има, какво можеш
да
кажеш, за
да
не стане взрив някъде. Фиг.
1Да кажем, аз ви дам един символ, вие как ще го изтълкувате /Фиг. 1/?
Искаш
да
направиш голямо добро.
Защо искаш
да
направиш голямо добро?
Щом яде човек предава нещо.
Да
кажем ти
си
един професор, уважават те студентите.
Но носите старостта като един товар на гърба
си
.
Каквото мери, никога не го дава.
Но старостта няма нужда
да
я носите.
Туй, което веднъж го е премерил, не може
да
му го вземеш.
Вие какво се заблуждавате, че старостта я носите на гърба?
Туй, което не е премерил, може
да
се ползуваш.
– Питайте старостта
да
ви научи как
да
ходите.
Вие сега при човека искате
да
кажете, какво той е премерил.
2.
Бъдете щедри
,
МОК
, София, 7.1.1938г.,
Представете
си
, че вие срещнете един разярен бик, как ще му докажете, че вие сте едно благородно величие?
Да
си
върнете капитала на земята, трябва
да
се родиш наново,
да
започнеш търговия наново.
Та ще ви приведа примера за един невежа Симеон в Елинско живее.
Няма
да
умреш, ще фалираш.
Започнете
да
поемате през двете ноздри.
Един ден излиза и като изкарват от Елена говедата, върви и бикът.
Като вижда тази бука, която мучи и вика, казва: „Заповядвам ти, в името на Исуса Христа
да
не мучиш“.
Щом умреш, значи, фалирал
си
.
Тогава започнете
да
приближавате ръцете пред гърдите със свити юмруци.
Хваща буката за рогата, но като го натиснал бика едвам го спасили.
После има друго, вие сега казвате, че еди кой
си
се влюбил в еди кого
си
.
Сега започвате
да
издишате като ръцете ги поставяте настрани, постепенно отваряте пръстите на ръцете.
Казва: „По-силен излезе от мене“.
Казвам: На този бик, като го хванеш, като му извиеш врата в името на Христа,
да
познае, че Христос е в твоите ръце.
Свиваш всичките
си
пръсти, че всичко онова, което Бог ти дал, поемаш го, и хубаво го поемаш.
В дадения случай бикът представя невежият човек.
Силите на любовта поемаш хубаво.
Щом ти
си
невежа, ти
си
бик.
Вие всички бързате, като направите едно упражнение, искате бързи резултати
да
имате.
Когато започваш
да
плачеш ти
си
във втората фаза, човек още не
си
станал.
Когато започнеш
да
мислиш, ти ставаш човек.
Хиляди и милиони упражнения трябва
да
направите за
да
имате един резултат.
Докато
си
бик, само говориш.
Понеже нашите ръце са свързани със съзнанието, трябва
да
работите.
Щом ти кажат, че ти
си
невежа, значи учиш се
да
говориш.
Понеже ръцете са свързани с онази страна на съзнанието, и вие не можете
да
преодолеете вашата мислеща страна, ако не работите с ръцете.
Невежите се учат
да
говорят.
Природата е турила ръцете
да
работят, очите, краката ни, всяко нещо, което се движи, събужда известна част от мозъка.
Щом напуснеш невежеството, животът трябва
да
стане реален,
да
започнеш
да
мислиш.
Един човек, който обича Бога, той трябва
да
обича всичките хора.
Клепачите даже като се движат и те събуждат предната част на вашето чело.
Този, който обича, то е тъй, той ще се научи как
да
обича хората.
Ако работите без
да
си
движите ръцете, ако вие спрете без движение ръцете, пак тогава тази дейност не е правилна.
Как виждате за мене едно бърбъзънче, малкото дете, което се учи, една птичка, един славей ще станат човек, след време ще израстнат.
Първото нещо: Ти никога не може
да
се научиш
да
обичаш хората, ако не обичаш Бога.
В Индия, там дето има някои
да
спират движението
да
не правят никакво упражнение, но то е закон за онези, които са работили вече.
Може
да
учите каквото искате, онзи, който не обича Бога, той не може
да
обича хората.
Може
да
има едно състояние, дето човек никакво движение не трябва
да
прави.
Сега, както е казано в библията, човек е създаден най-после.
И
да
иска, то е невъзможно.
Но ето аз как разсъждавам: Когато някъде ще стане някакво тържество, царят ли иде най-напред или войниците?
Както е невъзможно при тази светлина
да
узреят плодовете, тъй е невъзможно при една обикновена любов
да
излезе нещо добро.
Човек трябва
да
научи възможността на всичките движения в света, че тогава
да
може
да
прави движения, без движението на ръцете, умствено.
Войниците се нареждат най-напред, царят иде после.
Може
да
говорим, може
да
четем някоя хубава книга.
Тогава умствено може
да
прави упражненията.
Ако очакваме на тази електрическа светлина
да
се сгреем или
да
узреят плодовете, това няма
да
го бъде.
Аз може
да
правя упражненията по следният начин: Мислено протягам ръцете
си
, но то е другото тяло, мислено ще проточа ръцете, пак ще ги свия.
Тя може
да
ми направи една малка услуга, но казвам: Тази любов не е онази любов, която ще внесе новият живот.
Мислено може
да
свия ръцете, мислено може
да
дишам.
Който има най-големи претенции в света за учен човек, той най-малко знае, който минава за най-голям светия, той е най-малкият светия, в каквото и
да
е отношение, това е вярно.
Но по този начин на втората фаза, ако дойдете, ще може
да
задържите по 5 минути, по 6 минути, по 7 минути, може
да
дойдете до положението на 20 минути.
Ако 20 минути вие може
да
задържите въздуха, вие сте един адепт.
Вие казвате, така сте се запалили от любов, търсите
да
обичате някого.
Но за
да
задържите 20 минути, знаеш колко години трябва
да
се упражнявате.
Някой човек може
да
го накарате 20 минути сега
да
спре дишането, но той ще изгуби съзнание, ще бъде мъртъв.
Като снемеш човешката форма, ще видиш, че седи едно своенравно дете, което обича само
да
къса листа.
За
да
бъде съзнанието му будно, се изисква грамадна воля, разумна воля.
Някое дете като вземе една книга, започне
да
дере книгата, откъсне едно листо, друго листо, накъса книгата.
Някой човек като го обесят, за половин час пак може
да
го събудят.
Любовта е
да
те изпитват.
Много хора има като ги обесят има един начин, по който могат
да
върнат тяхното дишане.
Когато ви обиди един човек и ти се обидиш, не
си
ли ти малкото дете, което
си
скъсало книгата.
Та казвам: Всичките неприятности в света се дължат на онова неправилно дишане, неправилно мислене.
Ти
си
простак, ти
си
голям невежа, ти не знаеш това, онова.
Представете
си
, че вие обичате едного, след една, две години го разлюбите.
Две сестри спорят и едната казва на другата: „Ти
си
голям простак, не знае нито един език“.
Най-първо имаме за задача всичките хора
да
се отнасят с нас хубаво.
Тази, която знае езици, ако иде
да
говори на френски, няма
да
ѝ дадат пари.
Аз турям закон: Аз трябва
да
се отнасям с всичките хора добре.
Ученият човек не проси.
При мене като дойде някой човек, аз след като му направя каквато и
да
е услуга, аз казвам, че много направих заради него.
Всеки, който проси е невежа.
Този, когото обичате
да
е винаги млад, този когото обичате
да
е винаги добър, този когото обичате
да
е винаги здрав, този когото обичате
да
говори винаги сладки думи, този когото обичате
да
е отличен певец, отличен поет, отличен философ.
Остане ли човек
да
проси, ще ви дадат пет, десет лева ще ви похвали.
Този когото обичате всичко трябва
да
има, светлина, въздух, земя, той всичко трябва
да
бъде.
Аз като съм дошъл на земята не търся
да
ме обичат хората.
Но казвам, че силата на едно добро, което направя, седи в моето съзнание, не в количеството.
Вие най-първо търсите любовта.
Ако ти дадеш пари някому, и ти мислиш, че малко
си
му дал, пък той мисли, че много
си
му дал, казва: „Много ми даде този човек“.
Трябва
да
се учим, туй което Моцарт казал, не се чете, то се пее.
Ако в този човек се роди желание, че
си
му дал повече отколкото му трябват, и ако ти мислиш, че малко
си
му дал, доброто е направено.
Ако ти мислиш, че много
си
му дал и ако той мисли, че малко
си
му дал, доброто не е направено.
Всякога, когато във вас е идеята, че много сте дали, доброто е заради вас.
От Моцарт, какво може
да
ми пеете?
Какво ще ми кажете, аз беден и ти беден, какво ще търся
да
ме обичаш.
Или, ако ви кажа първата симфония на Бетовен, какво ще правите?
Мога
да
ви дам любов на заем, колкото искате, с килограми, мога
да
ви дам.
Ти
да
кажеш: Много малко добро направих.
Христос казва: „Като извършите всичко,
да
кажете: много малко свърших“.
Може
да
кажете, че аз много съм направил, но в сравнение с другите, какво сте направили.
И за
себе
си
какво съм направил например?
Ти нищо не
си
слушал.
Даже на
себе
си
, колко пъти на ден ние се безпокоим за нищо и никакво?
Туй, което
си
забравил показва, че ти не знаеш, нищо не
си
слушал.
Седнеш, тъй спокоен,
да
ти е приятно.
После някой иска
да
покаже, че е много учен.
Мислиш, че
си
млад, ти съвсем
си
остарял.
След като са те обидили, след като
си
сиромах, че нямаш пет пари, бос ходиш, ти
да
седнеш
да
се усмихнеш и
да
кажеш, колко хубави крака ми направил Господ.
Дрехите ти са скъсани, дупки имат, месото ти се вижда,
да
кажеш, колко хубаво месце имам.
Христос казва: „Ако не станете като малките деца не може
да
влезете в Царството Божие“.
Не е лошо
да
ти изстинат ръцете.
Ние сме деца на грехопадението, трябва
да
се освободите от него.
Мене никога не ми идва на ум
да
си
помилвам ръцете като изстинат, започвам
да
ги галя,
да
ги милвам.
За
да
знаеш нещо ти трябва
да
мислиш.
Всички хора, които сега се раждат, те са все деца на грехопадението, на недоволството, на лъжата.
/Фиг. 1.15/ Представете
си
, че имате един триъгълник.
Трябва
да
се освободите съвършенно от това състояние.
Досега те сладка дума не са
си
казали, седят като аристократи, сега ще се сприятелят.
Представете
си
, че „A“ е едно разумно същество, взема едно място на деятелност.
Дойде студът казва: „Братко
да
живеем хубаво, как
си
ти?
Трябва
да
знаете къде се проявява злото, и къде се проявява доброто.
“ Като изстинат ръцете казвам: Братчета запознайте се, не се карайте, много добре
си
живеем, обичаме се.
/Учителя
си
милва ръцете/.
„A“ в дадения случай се намира в ляво, но след малко „A“ ще мине в „C“, „C“ ще мине в „B“, „B“ минава в „A“.
От една страна ти
си
добър, току виж дошло нещо лошо.
Туй положение дето знаете, няма
да
бъде, след един момент, вие не може
да
се намерите на същото място.
Аз виждам и вътрешните процеси.
Донесат ми много хубави плодове – 4–5 плода.
Като дишаме, възприемаме въздуха, казваме: „Благодаря ти Господи, каквото вземам, давам /издишам/ Сега давам.“ Като дойде студът давам по-лесно.
Иде една сестра, каже: „Дай ми един плод“.
Но научете се
да
бъдете щедри.
Дяволът сега казва: „Дай най-малкото!
Като започнеш
да
забравяш, ти търсиш нещата на старото място.
“ – Не, казвам, трябва
да
дам най-хубавото.
Наука трябва
да
имаш.
Не само единия, но понякога давам и трите, и за мене остава само единия, най-калпавия за
себе
си
.
След един час, месец, година, след десет години, туй, което ти
си
ценил ще мине на друго място.
Трябва
да
знаеш къде
да
го търсиш.
Туй не спада от лесните работи.
Бъдете щедри, както вашият господар е щедър.
Дали тя или аз, все едно.
Казва: „Тя учена няма
да
стане с тия плодове, ти трябва
да
ги изядеш, те са за тебе“.
Понякой път казва: „Дай само малкото.“ Не, че аз съм лош в дадения случай, онзи който ме учи, той е духът на изкушението.
Навсякъде носете тази щедрост на великата Божия любов, която се излива в света, която казва: „Излейте моята любов, предайте тази любов в света, за
да
се прослави името Божие“.
Казва: „Ти тия камъни може ли
да
ги направиш на хляб?
Той казва, че всичко има там, има богати трапези, само, че не може
да
ядеш.
Ти от камбанарията може ли
да
се хвърлиш?
Ако речеш
да
се приближиш до яденето, то се движи, ако речеш
да
го бутнеш, то отлита.
Туй всичкото царство на земята ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.
Какво ще ти коствува на тебе
да
ти дадат всичките царства,
да
се поклониш?
“ Ако се наведеш
да
му се поклониш, не че никакво царство няма
да
ти дадат, всичко ще изгубиш, но и живота
си
ще изгубиш.
Ха тъй, малко остава
да
го вземеш, пак върви, не може
да
го вземеш.
Ще кажеш така: „Аз съм научен прав
да
седя, не съм се научил
да
се кланям.
Казва: „Богати трапези има, много ядене, плодове, дрехи, но като речеш
да
бутнеш, не може
да
го вземеш“.
Той като дойде на него може
да
се поклоня, пред всички други хора прав стоя“.
Понеже всичко имате, но не може
да
го използувате.
Казвам: Ссега това е една фантазия, той
си
въобразява.
Аз съм гледал, един казва: „Моля ти се, прости ми“ – и се кланя.
Но
да
кажем, вие влизате в такъв един ред, един свят, какво ще бъде вашето положение?
Но защо се кланя на жена
си
?
Или пък жената се кланя
да
ѝ прости.
Не, но и
да
прости така не се прощава.
Ако има някого
да
обичате и
да
ви обича той ще ви посрещне.
Другите, ако не ги обичате няма
да
ви посрещнат.
Ако аз бях направил една погрешка пред вас и искам
да
ме извините, ще кажа: Ела с мене, аз направих една погрешка пред тебе, ти я констатира, ще идем и двамата пред Господа, ще коленичим, че Господ
да
каже тази работа как седи.
Там всеки мисли за
себе
си
.
Така може
да
ни се прости прегрешението.
Тогава как ще те посрещне баща ти, ти не
си
го обичал, той няма
да
те посрещне.
Ако някой мене ме обиди, че иска извинение, ще ида пред Господа ще кажа: „Господи извини ме, аз чух лоша дума бръмчи в моя ум.
Как ще те посрещне майка ти, когато ти не
си
я обичал, няма
да
те посрещне.
И брат
си
когото не
си
обичал и той няма
да
те посрещне, и сестра
си
, която не
си
обичал и тя няма
да
те посрещне.
Той е виноват, че ми е продал тази стока, аз съм виноват, че съм купил
да
я продам на другите.
Но и него не
си
обичал и той няма
да
те посрещне.
Който обижда и който е обиден, и двамата са виновати.
Какъв е сега признакът
да
покажем, че обичаме някого и ние?
Новата любов седи в туй,
да
може правилно
да
произнасяте думата „любов“.
Единият продавач, другият препродавач.
Ти ако влезеш в другия свят и не знаеш
да
произнасяш правилно думата „любов“, никой няма
да
може
да
те разбере.
Новото учение изключва всякаква продажба.
Никакво продаване, никакво купуване.
Отива при един англичанин и го пита на български: „Моля, къде е еди коя
си
улица?
Тогава щом се обиждате, тогава вие сте търговци.
“. Англичанинът казва: „Какво иска“ /на английски/ Но не е български
да
се разбере тази работа.
Дойдат при мене казват: „Кой е крив, кой е прав?
И тъй като започнете някои
да
остарявате, какво ще стане с вас?
“ Казвам: Идете при Господа, коленичете, аз не разрешавам въпроса.
Гледам младите насърчават се, въодушевяват се.
Аз не виждам никакво зло.
Всички съвременни хора са роби на стари идеи, стари мисли, стари желания, които сега у тях функционират.
Ако реката ми се похвали, че много вода минава, не са двата бряга, които образуват водата.
Водата от друго място иде.
Не е престъпление, ако взема една свещ и я духна
да
я угася.
Малко хора съм срещал
да
обичат.
Всеки търси другите
да
го обичат.
Ако някой може
да
изгаси моята свещ, аз правя друго заключение.
Хубаво, ако ние искаме хората
да
ни обичат, за какво ще ни обичат?
Като духна
да
не изгася.
Ако в мене, моята любов може
да
изгасне от духането на хората, ако моето добро може
да
се събори само от духането, това не добро, то е слабо добро.
– За онова, което дава слънцето, затова се обича.
Не, че не е добро, но доброто трябва
да
устои.
Животът се обича, за онова което дава.
Вашето добро трябва
да
бъде устойчиво.
Какво ще дам?
Каквито и страдания
да
дойдат, те имат за цел
да
укрепят вашето добро и вашата любов.
Вие се запитайте, какво ще дадете?
Страданията са помощник на любовта, на всички човешки добродетели.
Както вятърът, който иде
да
разклаща дърветата,
да
подобри тяхното кръвообращение, така са и страданията за вас.
Да
кажем, аз ви кажа: Аз идната година на всинца ще ви дам по 1000 лева.
Аз така разсъждавам за
себе
си
.
Вие цялата година ходите и разправяте, че ще ви дам 100 хиляди лева.
Каквото и
да
мислиш, никога не казвам, че някои неща не съм знаел.
Питам: Какво ще каже човек в даден случай?
Казвам сега: Давам.
Изваждам, давам, свърши се въпросът.
Почни
да
говориш и веднага ще видиш, че ще направиш някакво прегрешение.
Един лев, ако ми даде сега, струва повече.
Един лев, ако ми даде, и аз мога
да
го впрегна в работа струва повече.
Ако ми дадат един лев от сребро, аз ще направя четири жички, ще направя една тамбура, ще опна тия жички
да
свиря.
Като започна
да
свиря всеки ден ще печеля, щях
да
имам по 200–300 лева.
Аз веднага му казвам: Ти
си
майстор в граматиката, не
си
невежа в смисъла на онова, което думите съдържат.
Ние на български казваме: „Аз казвам“, но може
да
кажем и само „Казвам“.
Че Бог вас ви дал богатството на вашия език.
Седнали ли сте вие някой път
да
произнесете думата „любов“,
да
произнесеш думата „любов“ по различни начини.
Казвам: По добре думите
да
имат едно значение.
Аз бих желал някой
да
я произнесе.
Аз давам хиляда лева, ако някой от вас може
да
произнесе думата „любов“.
Ето, тази сутрин давам хиляда лева, банкет давам на този, който може
да
произнесе думата „любов“.
Ама аз ще изгася лампите, той като каже думата „любов“ –
да
се запалят.
Хайде, давам две хиляди лева, три, четири, пет хиляди.
Ще загася лампите и като произнесе думата „любов“, лампите
да
се запалят, даже червеничка светлина
да
се образува.
Казвам: От туй всичко става, но любов не става.
Като обърнеш „З“-то нагоре и „А“-то отгоре мяза на ченгел, с който българинът иска
да
хване нещо отдолу
да
го извади.
„АЗ“, това е Божественото дете, което се родило
да
влезе в Божественото училище.
Когато кажеш „АЗ“, ти трябва
да
знаеш, че
си
дошъл в света,
да
учиш закона на любовта, закона на мъдростта и закона на истината.
Ти казваш: „Аз дойдох в света
да
се уча, аз дойдох в света
да
разбера страданията,
да
науча мъчнотиите в света, аз дойдох
да
науча грехопадението, дойдох всичко туй
да
науча.“ – „Ама защо?
То е се музика, но трябва
да
се преведе.
“ – „Аз дойдох
да
науча сиромашията, аз дойдох
да
науча богатството, аз дойдох
да
науча пеенето,
да
науча музика, за всичко съм дошъл“.
В даден случай и аз като взема един тон, моят глас не е в съгласие с всички други, които пеят.
Значи за всичко дошъл и всичко това е „АЗ“.
Има един човек, който е музикален, като го слушам някой път и аз се опитвам
да
пея правилно.
Тогава като казваш „АЗ“, ще се обърнеш към Господ, ще му благодариш, че
си
роден.
А пък тогава, ако река
да
преведа сега неговото пеене, криво вземам тоновете, вземам тоновете, но не съм в акорд с него и следствие на това се ражда един дисонанс.
Постарайте се някой път
да
пеете, когато сте разтревожени, сърдите се.
На Господа благодари.
Аз съзнавам, че съм дошъл
да
се уча, аз съзнавам, че съм дошъл
да
видя всичко онова, което е създадено заради мене.
Започнете
да
пеете, когато сте разположени, когато имате Божествено разположение, сладко върви, отлични са думите.
И тогава на Господа ще му бъдеш признателен и за водата, и за въздуха, и за слънцето, и за мушиците, за всичко, което виждаш, то е предметно учение.
Човек за
да
може
да
пее той трябва
да
има разположение.
Но още може
да
се каже, че родения от Бог добре се учи.
Един ден като станете възрастни, много учени, тогава лошите работи нека дойдат, ще има с какво
да
се занимавате.
Един ден казва, бях крайно обезсърчен, не ми се искаше
да
живея, исках
да
си
замина от тук.
Отива той при морето вижда една пещера, зимно време било, влиза тоя в дупката, седи той така обезсърчен в живота.
Запример, вие вземате ръката, но за какво са създадени ръцете?
Защо са създадени ръцете на хората, само посветените знаят.
Или какво ще му дадете, една печена кокошка?
Казва: „Почувствах, че има някой
да
ме обича.
Или какво ще му дадете, ябълки?
Та в старо време, когато искали
да
накажат някого, който бил съвсем упорит и своенравен, не се подчинявал, отсичали му двата палци.
Казвам: Сега вие сте се научили
да
гледате на въпроса лично.
Тя кацна на носа, погали ме и като че ли всичката тъга и скръб, всичко от мене го снеха, просветна ми, казвам, ще живея.
Ако тази мушица по студеното време дошла
да
ми направи услуга.
Когато този палец се мърда навсякъде, волята е в нормално състояние.
Вие след една година няма
да
бъдете такъв, какъвто сте сега.
Когато не се мърда, остане в бездействие, волята не е в нормално състояние.
Та сега съвременното чувство, всички чакат наготово.
Господ ми казва: Знаеш колко мушици могат
да
те обичат, милиарди мушици има на едно място.
Казват: „
Да
даде Господ!
Аз я изпратих при тебе
да
те насърчи.
“
Да
даде Господ и всички молят
да
им се даде нещо.
“ Какво
да
ѝ кажа?
Но даването е едно благо външно.
Може
да
ти се даде нещо, но как ще използуваш онова, което ти е дадено?
Подаряват ти една хубава книга, но ако ти не може
да
разбереш писаното вътре, или дават ти един инструмент
да
свириш, подарен ти е.
– „Как
да
не струва, лъщи учителю!
Казваш: „Дадоха ми хубава цигулка“, или „Дадоха ми хубаво пиано“, може през целият
си
живот
да
се хвалиш, казваш: „Знаете ли колко струва?
“ Лъщи, но като го изтриеш няма
да
лъщи.
Какво
да
ти кажа?
Я ми кажете, какво реално има в обидата?
Да
кажа, че е злато, значи
да
те излъжа.
Обиди ви, какво станало, в какво седи обидата?
Представете
си
, че въздухът даром ви се дава, и вие не може
да
се ползувате от въздуха, и светлината даром ви се дава и от светлината не може
да
се ползувате.
Как няма кой
да
ме обича, вие се заблуждавате.
Слушането даром се дава.
Ти не го обичаш, ти
си
турил отгоре малко любов.
При тази изкривеност не може
да
се върви напред.
Всичките хора приказват, обичат.
Силна е тази любов, но тя е от 30-то деление, от 40-то, от 50-то, от стотно деление.
Всяка сутрин трябва
да
видиш какво
си
изкривил,
да
знаеш какво
да
направиш.
Има
да
научиш нещо, има
да
изправиш нещо.
Сега не искам
да
се занимаваме с погрешките.
Но трябва
да
разбирате хомеопатия.
Не може така
да
се мисли.
Но казвам, че погрешките са причина
да
не може
да
приемем новите неща, които Бог ни дава.
Ние сме много закъсняли, толкоз закъсняли, че за в бъдеще трябва
да
пътуваме с бързината на светлината, за
да
може
да
я настигнем, към която се стремим.
Дадете един алеопатически цяр.
Казвате, че много обичате, пък малко давате.
Студеното, то /е/ обич на студа.
Това трябва
да
има съответствие в думите.
Той дошъл сега
да
ни види.
Три дена сте гладували, давам ви малко трошици, казвате: „Достатъчно“.
Такива казват: „Какво трябва
да
се прави?
“ Сега изкуството е
да
се увеличи бързината,
да
се ходи с бързината на светлината, като светкавица.
Казвам: Много ме обичаш, малко даваш.
Ти
си
влюбен, но тебе те е страх от онзи в когото
си
влюбен,
да
не ти вземе живота.
Представете
си
сега ви кажа: Не ви обичам, много малко ви обичам – пък ви нахраня, дам ви баница, ябълки.
Дадох им само едно сравнение, че ако се сравни бързината на светлината с бързината на човешката мисъл, то бързината на светлината е като биволска кола.
Нея я е страх
да
не ѝ вземе живота.
Понеже тя знае, че много пъти я прегръща и като я прегърне един ден, един сокол като носи една птичка в краката, я носи прегърната, отиде нанякъде.
Наскоро някой чел, че един французки математик изчислявал, че човешката мисъл се движи с три квадралиона трептения на секунда.
–
Да
ви кажа че ви обичам пък
да
ви дам само
да
си
близнете от яденето, или
да
ви кажа, че не ви обичам пък
да
ви дам добре
да
се нахраните.
Сега какво
да
ви кажа?
Значи това пространство три квадралиона за
да
изходи това пространство, на светлината колко време ѝ е нужно?
Ще благодарите, че аз съм отворил вашите гардероби, извинете, че без позволение влизам
да
ви видя гардеробите и колко прах намерих.
Трябва
да
сметнете сега, една грамадна мисъл е.
Ако ви кажа, че много ви обичам, пък ви дам и много, то е нормално.
Понеже, като екскурзиант човек, дойдох
да
видя из гардеробите и каквото видях извадих го.
Да
има едно съответствие между думите ви и онова, което правите.
Гледам една сестра, която е много напреднала с търпение, една друга сестра ѝ казва една обидна дума.
Гледам, тази много търпеливата сестра, сълзи ѝ потекли, два извора потекли от очите ѝ.
В даден случай, когато ти кажеш, че обичаш хората, ти
си
пред учени хора, пред хора светии, които са любили.
Забелязах, че имате един гардероб, него не го отворих, там са сигурно новите дрехи.
Значи комисия седи, ти казваш: „Много те обичам“.
Та втори път пак ще ви изненадам, тогава ще отворя и този, хубавия, гардероб.
Ще ти дадат един човек, който е лош, ще ти кажат: „Я го обикни, лош, първокласен вагабонтин.
Ще го обичаш, каквото и
да
ти прави, добро ще му правиш“.
Тя плаче, как досега
да
не е знаела тази истина.
Та казвам: Аз изнасям тия неща, понеже тази година майката казва,
да
идеш
да
видиш тия деца из гардеробите какво имат.
Сега минаваш за много сръчен човек, че
си
готов за жертва.
Всичко туй, ще им кажеш, че не може
да
го обличат вече.
Тогава те карат
да
бягаш от страх.
Ти се уплашиш от едно малко страдание, хукнеш
да
бягаш.
Майката ще се грижи, какво трябва
да
се прави тази година.
Даже и пророците са бягали.
Тя казва: „Всичко туй трябва
да
си
върви.
Невежият се обижда, реалният, той плаче, как
да
не е знаел досега тази истина, онзи, който разбрал, той започва
да
се радва.
На Йоана му казва Господ,
да
иде в Ниневия, той хукна
да
бяга.
Тази година, казва, никой
да
не се облича със стари дрехи и скъсани дрехи, никой
да
не носи стари обуща, никой
да
не носи скъсани шапки, скъсани връзки“.
Та аз виждам едно положение – вие не знаете кога се радвате.
Казва: „Тази година никой
да
не туря медни пари в джоба, само златни.
И книжни пари
да
не туря в джоба, никакви книжни пари, само злато.
Като ви обидят, третият започва
да
се радва.
Всички медни пари и книжни пари навън!
Единият скърби, другият плаче, казва: „Как досега
да
не зная тази истина?
“ Казва: „Каква хубава истина
да
ми кажат – ти
си
голям простак“.
Я сега ние
да
направим едно упражнение.
Започва
да
плаче, как досега не е знаел, че е голям простак.
Аз казвам: Ако аз ида в невидимия свят, какво ще нося със
себе
си
?
Няма
да
казвам, че съм проповядвал, то е друг въпрос, ако идете на онзи свят и занесете много плодове те ще ги опитат ще кажат: „Не са доброкачествени тези плодове, не може
да
ги възприемем“.
Ти не може
да
изучаваш любовта, ако най-първо не приемеш въздуха.
Всеки човек, който не знае
да
греши,
да
лъже,
да
краде, който не знае
да
смета хората, е един първокачествен простак.
Ти отиваш в оня свят, носиш една стока, те ще я опитат.
Не може
да
изучаваш и мъдростта, ако не издишаш навън.
Сега невежият ще се обиди, ще
си
каже: „Аз
да
бъда простак!
Да
крада мога, много учен човек съм, мога и
да
убия, как мисли че съм простак?
Ти носиш всичко, но те казват: „Не можем
да
купим стоката ти“.
“ Ами, че всички вие казвате: „Докажи му, че не
си
толкова глупав човек“.
Ще вземеш стоката
си
и назад ще се върнеш, без
да
си
продал нито една ябълка.
Като дишаш, трябва
да
знаеш, че от
себе
си
светлина трябва
да
пращаш.
Казвам: Знаете ли колко ще ви коствува всичко това?
Казвам сега: Ръцете настрани с длани нагоре, започнете постепенно
да
си
свивате пръстите на ръцете.
3.
И пак се наведе на земята
,
НБ
, София, 9.1.1938г.,
Значи Бог взе материал от Адама и направи от него жената, но той не я роди.
Грешката е в Адама, че той считал Ева за своя дъщеря, и затова казал: „Тя е кост от костта ми и плът от плътта ми.“ Не, жената не е никаква собственост на мъжа.
Жената трябва
да
се радва, че е взета от хубаво място от човека.
Тя трябва
да
се радва, че не е направена от животинската област на човека, но от неговото духовно естество, от ангелската част на човека.
Аз говоря за сегашната жена, защото, както е в окултния разказ, казва се, че Бог създаде мъжа и жената по образ и подобие свое.
Какво значи
да
се създаде човек, това е въпрос, който иска много изучаване.
Значи, мъжът научи жената
да
мисли.
Жената пък научи мъжа
да
чувствува.
Жената носи в
себе
си
разумното сърце, а мъжът – разумния ум.
Онзи, който изпълнява своята длъжност добре, той всякога седи по-високо от онзи, който не изпълнява длъжността
си
добре.
В природата съществува следният закон: Всяко нещо, което е добре извършено, седи високо.
Сега, този въпрос е малко тъмен, но понеже вие сте заинтересувани, не трябва
да
се говори по него.
Често са ми казвали: „Как ще разрешиш този въпрос, когато не
си
женен?
Ще кажете, че човек може
да
бъде неразположен.
Някой път външно
си
давам сериозен вид, а вътрешно съм много разположен.
Питам: Когато времето се заоблачи и вятърът започне
да
духа, това показва ли, че Господ се е разгневил?
Вие не разбирате езика на природата.
Когато започне
да
гърми и
да
се тряска, това показва ли, че Господ се е разгневил на вас?
Не, чрез земетресението Господ освобождава някои души или някои елементи, които от дълго време са били заровени дълбоко някъде в земята, Бог разчупва пластовете с цел
да
се освободят някои души или елементи.
Когато небето понякога се навъси и завали дъжд, Бог има за цел
да
полее растенията,
да
ги освежи.
За кого са създадени океаните и моретата?
Те са създадени за рибите, а не за човека.
И сухата почва е създадена за животните, те
да
ходят по нея, а човек
да
я обработва.
Понеже Бог е разпределил всичката работа между животните, на Адама, като на най-умното същество, Бог казал: Давам ти власт над всички животни
да
ги завладаш, но с любов.
Всяка власт без любов е насилие.
Вие искате един ключ, как
да
поправите живота
си
.
Онези от вас, които нямат търпение, трябва
да
отидат на някое гише на банка, дето се разменят пари, там
да
придобият търпение.
Там всички хора бързат, всеки гледа
да
свърши работата
си
по-скоро, а ти трябва
да
се обхождаш с всички добре, с най-голямо търпение.
В това отношение целият свят е един възпитателен институт, чрез който трябва
да
се възпитавате.
Ако някой от вас го поставят за учител на непослушни ученици, как ще им преподавате?
Той преподаваше дескриптивна геометрия.
Понеже (беше) много взискателен, учениците търсеха различни случаи, как
да
му отмъстят.
Един ден той влиза в клас, дига капака на катедрата, иска
да
провери които ученици отсъствуват, но веднага пуща капака и бяга, десетина жаби изскачат навън.
Той се обръща към тях с думите: „Моля ви се, не туряйте жаби в катедрата, по естество имам някакво органическо неразположение към тях и не мога
да
ги търпя.
Каквото друго искайте, но жаби не туряйте.“ С това се свършваше всичката работа.
„И наведе се Христос и пишеше на земята.“ Всеки човек трябва
да
пише.
Той всякога трябва
да
пише мъчните въпроси.
Да
пишеш, значи
да
разсъждаваш.
За
да
разрешиш един въпрос, смятане се иска от човека.
По кое правило, по събиране, по изваждане, по деление или по умножение?
Вие как мислите, по кое правило спада любовта?
Трябва
да
се приложи новото разбиране на любовта.
Вие казвате: „Трябва
да
се обичаме.“ Това е старото правило на любовта.
„И пак се наведе на земята.“ На хората е неприятно
да
се навеждат.
Изобщо в хората има едно неразположение
да
се навеждат надолу.
Не говорете повече, че трябва
да
се обичате.
На човека не е приятно
да
прави трудни работи.
Човек е същество, което обича всички работи
да
ги върши по един лесен начин.
Сега трябва
да
се пристъпи към обичта.
Всеки търси лесния път.
Когато искате
да
познаете и приложите любовта, постъпете като онзи ученик на древността, който отишъл при учителя
си
да
го пита нещо за любовта.
Никой не търси мъчния път.
Той казал на учителя
си
, че иска
да
му поговори нещо за двете велики заповеди: Любов към Бога и любов към ближния
си
.
Като започнал учителят
да
говори, ученикът казал: „Тази е трудна заповед, не ми говори нищо за любовта към Бога, понеже сега не мога
да
отида при Него.
Те обичат всички работи
да
стават набързо.
Разправи нещо за втората заповед.“ Като започнал Учителят
да
му говори върху втората заповед, ученикът казал на учителя
си
: „Моля ти се, дай ми малко време.
В това отношение всички хора са станали американци.
Скоро ще се върна.“ Той излиза, отива в света
да
намери ближния
си
,
да
опита любовта и след две години се връща при учителя
си
, като му казва: „Сега започни
да
ми говориш.“
Да
опиташ ближния
си
, това значи
да
опиташ дали работи законът на любовта.
Всички хора по целия свят все бързат.
Казвам: Дошло е време, когато законът на любовта трябва
да
се приложи.
Един германски професор дал едно определение, какво може
да
стане от хора, които бързат.
В пет–шест месеца
да
свърша курса?
“ В света все трябва
да
има един, който
да
заповядва, без заповед не може.
“ Професорът му казал: „Слушай, приятелю, когато Господ иска
да
създаде една тиква, той употребява само шест месеца.
Студът е дошъл сега
да
заповядва: дърва, въглища, топли дрехи, всичко това трябва
да
се достави.
В шест месеца може
да
се създаде една голяма тиква.
Освен това всяка дупчица трябва
да
се запуши.
Но когато иска
да
създаде един голям дъб, трябват му сто години.“ Та когато бързате, вие ще създадете една тиква или една диня, но когато се занимавате по-дълго време, вие ще създадете един голям дъб, нещо устойчиво.
Не казвайте защо светът е направен така, но мислете, като е дошъл студът, какво трябва
да
се прави сега.
Мнозина от вас искат
да
се запознаят с истината изведнъж, в кратко време
да
ви стане ясна.
Пък и любовта искате в кратко време
да
я схванете.
От какво се нуждае този свят?
Главното твърдение на тази окултна школа седи в това, че когато човек иска
да
стане богат, първо мислено ще
си
представи това желание.
Той ще
си
определи мислено една цифра, колко богат иска
да
стане,
да
има стотици хиляди лева, или милион, два, три и повече – до сто милиона.
След това три пъти на ден, сутрин, обед и вечер ще настояваш това богатство
да
дойде отнякъде.
Този автор написал една книга, в която дава различни методи за леко забогатяване.
Пък и дърветата няма
да
имат никакви плодове.
Ако направите война, всички ще треперите, ще зъзнете.
Така казва Природата.
Но как ще се убеди светът в думите на Природата?
Закъсалите ставали последователи, за
да
оправят работите
си
.
Ние казваме: Господ
да
го убеди.
Този господин турил в ума
си
мисълта
да
спечели по някакъв начин десет хиляди долари.
Сега ние, вие, всички християни, всички окултни общества, всички религиозни и духовни общества искат насила
да
се обединят в едно,
да
работят заедно.
Обаче всички живеят в пълно разногласие, всеки мисли само за
себе
си
, всеки живее за
себе
си
, вследствие на което се създават тия нещастия в света.
Ако всички хора, които имат будно съзнание, се съединят в едно, образът на света веднага ще се измени.
Не само някои хора трябва
да
бъдат добри, но и всички общества, всички народи трябва
да
бъдат добри.
Спрял се в едно малко западно градче, но този ден станало едно голямо земетресение, което разрушило почти града.
И ако светът можеше тъй лесно
да
се оправи, всичко щеше
да
тръгне на добре.
В това време една голяма греда паднала от едно здание и счупила крака му.
Той пишеше: Докато хората имат корави сърца и живеят без любов, светът никога няма
да
се оправи.
Сега аз не вземам този пример в буквален смисъл, че каквото пожелаете от Господа, ще го имате, но кракът ви ще бъде счупен.
Това не значи, че кракът ви непременно трябва
да
бъде счупен, но все таки ще трябва
да
платите с нещо.
И пишеше Той на земята: Когато хората приготвят своите сърца
да
възприемат любовта и
да
постъпват съобразно с нея, светът ще се оправи.
Та каквото искате, искайте, но не определяйте време, кога
да
го получите, не настоявайте като някой генерал.
Знаете ли колко лошо е човек
да
се научи
да
заповядва?
После трябва
да
се отвиква
да
заповядва.
Сега аз казвам: Сега светът живее в безлюбие, но така той не може
да
се оправи.
Той беше чиновник в дружество Сингер.
Ако всички започнете
да
постъпвате съобразно любовта, светът още днес ще се поправи.
“ – „Не зная.“ – „Аз съм запасният полковник еди кой-
си
.“ – „Не зная, сега научавам това.
Сега аз ви го казвам, това е свършена работа, никой от вас не може
да
се извинява.
И земята
да
се обърне наопаки, вие не може
да
се извинявате.
Какво ви струва
да
приложите любовта?
Първоначално Бог казваше същото и на Адама, но той не го разбра и казваше: Чакай
да
опитам първо този закон.
Бог казваше на Адама: Без любов работите не стават.
Онези, които са в запас, трябва
да
чакат, докато дойде партията им на власт.
– Чакай
да
проверя този закон.
Следователно, докато не разбираш великите закони на природата, ти
си
в запас.
Може
да
си
запасен генерал, полковник или ефрейтор – това не е важно.
Когато разбереш законите на природата, ти ще бъдеш на действителна служба и всичко, каквото кажеш, ще стане.
Какво е дал светът?
Няма нищо в света, което
да
не е станало.
Един стар българин изпратил сина
си
в Париж
да
следва.
Синът пише от време на време на баща
си
любовни писма, иска
да
му изпрати пари за такси, за книги и за други някакви нужди.
Всичко това е резултат на безлюбие.
Един ден бащата получил едно писмо от сина
си
, но като не знаел
да
чете, занесъл писмото на един познат касапин и го помолил
да
го прочете, какво пише синът му.
Касапинът бил груб човек по характер и с груб глас и започнал
да
чете писмото: „Татко, изпрати ми пари, че ми трябват.“ – „Виж го ти, синът му.
Безлюбието съществува не само между хората, но и между растенията и животните, и водата, и въздуха – навсякъде има безлюбие.
Няма нищо
да
му изпратя.
Не че хората нямат любов, но те държат любовта за
себе
си
.
От него човек няма
да
стане.“ Като минали един два деня, той взел писмото и го занесъл на един познат фурнаджия, човек мек по характер и му казал: „Слушай, моля ти се, прочети това писмо от сина ми,
да
видя какво иска.“ Фурнаджията започнал
да
чете: „Мили татко, изпрати ми една сума, че ми трябва за такси, за книги.“ – „Виж, така разбирам
да
пише мекичко като на баща.
Аз виждам как квачката кокошка взима пиленцата
си
под крилата – любов има тя.
Изменил се моят син.“ Същият закон съществува и в природата.
Виждам как птичката носи храна в устата
си
за своите малки.
Дотогава, докогато ние държим едно лошо поведение, докато не я разбираме и искаме
да
ѝ заповядваме, и тя ще ни се противопоставя.
Закон е, докато човек иска без любов, той е генерал, който знае само
да
заповядва.
И вашата любов е красива, но като сте научили тази любов, вие трябва
да
изучавате Божествената любов.
Ако по този начин искате от природата, тя най-после ще ви даде, което искате, но ще ви го изкара от носа, солено ще ви излезе.
След като свършите с вашата, с човешката любов, вие трябва
да
кажете: „Господи, аз свърших вече каквото е нужно за моя другар, за моите деца и за моите близки, кажи ми сега какво трябва
да
правя за Твоята любов.“ Ако жена ти иска
да
те задържи за някаква работа, ще ѝ кажеш: „Аз свърших своята работа по отношение на тебе, сега имам
да
свърша една работа за Господа.
Постъпвате ли спрямо нея със закона на любовта, тя всичко може
да
ви даде.
Като видя, че имате нужда от мене, пак ще дойда.“ Тъй щото човек едновременно ще служи и на Господа, и на дома
си
.
Сегашните хора искат
да
се освободят от служенето на Бога под предлог, че имат задължения към държавата, към дома
си
.
Някой казва, че е чиновник и не може
да
служи на Бога, докато не се пенсионира.
Не, ще служиш едновременно и на Бога, и на службата
си
.
Бог създаде света именно от любов към нас, към всички хора.
Какво виждаме в света?
Той го създаде, защото любовта му към хората беше по-голяма от техните грехове.
Като станат пенсионери, те вече заминават за онзи свят.
Ако Той нямаше любов към хората, към всички същества, Той ни най-малко не би създал света за тия същества,
да
Му създават толкова много неприятности.
Тази философия, че като се пенсионира, тогава човек може
да
служи на Господа, е опасна философия.
Навсякъде всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на
себе
си
.
Но както Бог преодоля всички мъчнотии и неприятности с любовта и с дълготърпението
си
, така и вие ще ги преодолеете.
Те не могат
да
се примирят.
Сега и вие със своето дълготърпение ще преодолеете мъчнотиите
си
и ще създадете вашия свят.
Остане ли третият
да
примирява двама души, те не могат
да
се примирят, никакво примирение не може
да
има.
Няма нещо, което
да
не е станало така.
Между хората трябва
да
има съзнание.
Всичко онова, което човек е определил
да
стане по закона на любовта, то е станало.
Всеки трябва
да
си
отговори по любов ли постъпва или без любов.
И в душата на всеки едного трябва
да
се роди желание
да
служи на Господа от любов.
Ако човек постави в ума
си
да
направи някакво дело с любов, той непременно ще успее.
Че как ще се явите при Господа?
Невъзможно е
да
не успее.
Може би някои от вас
да
ви повикат тази година при Господа.
Когато турите любовта
да
действува, тя непременно ще свърши работата.
Вие не знаете живота
си
, не сте сигурни сто на сто.
Обаче, ако не турите любовта като условие в живота
си
, тогава работите почти не се постигат.
При това положение и
да
се постигнат нещата, те пак ще се изгубят.
Сега аз няма
да
ви навеждам много примери по това.
Един наш брат скоро пострада от трамвай и главата
си
контузи.
Достатъчно е
да
се спрем върху историческия факт за Адам и Ева, които бяха първите ученици в една окултна школа.
Толкова много се молих сутринта, четох много молитви.“ Ти се благодари, че
си
се молил.
Те видяха какво може човек
да
извърши чрез сила.
Ако не беше се молил още по-лошо щеше
да
стане.
Всичко това, което днес хората вършат, войните са все от науката на дървото за познаване доброто и злото.
Та в света, (в) който живеем, ние имаме много неприятели, които ни създават ред нещастия.
Вече осем хиляди години са се изминали от Библейското тълкуване, когато хората се стремят
да
изправят света със сила.
За
да
се избавите от тия нещастия, вие трябва
да
се молите
да
приложите в живота
си
любовта към Бога.
Всички вие сте опитали това учение.
Следователно, като се качвате на автомобил или на трамвай, вие трябва
да
обикнете трамвайджията или шофьора,
да
се разположите към него.
И аз виждам, че безлюбието е развалило света, развалило е хубавите работи.
Като ги обикнете, те ще имат разположение към вас и ще ви заведат на мястото с най-голяма сигурност, сто на сто.
Гледам млад момък, свършил университет, се влюбва в млада, красива мома, също свършила университет.
Хубаво е
да
умира човек от любов.
Приятелят каза: „
Да
му кажем
да
върви по-бързо.“ – Не го смущавай, теренът е такъв, че не му позволява бързо
да
се кара.
Сега и вие искате
да
заставите вашия автомобил
да
кара много бързо.
Ако хората умираха без любов, нямаше
да
се съживяват.
Не, Бог няма
да
изпълни желанието ви, защото ако автомобилът ви се движи много бързо, може
да
се обърне някъде.
Аз бих желал хората
да
умират от любов, защото ако умират без любов, няма кой
да
ги съживи.
Като ставате сутрин, отворете сърцата
си
и благодарете на Господа.
И
да
не го познавате, постъпете, както е постъпило едно малко момиченце.
Турците преди години имаха обичай, ако жената донесе на мъжа
си
празна стомна, каквато и
да
е любовта им, той я напуща.
То написало един ден писмо на Господа и го адресирало: До Господа Исуса Христа на онзи свят.
Не е позволено той
да
иска вода и тя
да
дигне празна стомна.
Стомната винаги трябва
да
бъде пълна с вода.
Няма кой
да
се погрижи за мене.
Следователно, кажеш ли една празна дума на човека, работите ще отидат, ще се развалят.
Кажи на хората по някакъв начин
да
ми помогнат.“ То адресирало писмото и се върнало дома
си
с надежда, че ще получи някакъв отговор.
Като получили това писмо, всички пощенски чиновници се събрали заедно и го прочели.
Всяка дума, която казваш, трябва
да
е пълна.
Като видели голямата вяра на това дете, те решили кой колкото може
да
даде някаква сума.
Един българин с висше образование се оженил за една млада, красива мома.
Един ден тя решила
да
готви боб.
Турила боба на огъня и започнала
да
си
гледа другата работа.
Изпратете мисълта
си
до Господа и чакайте отговор.
– Всички чиновници направиха каквото можеха и положението на това дете се подобри.
Дошъл мъжът и започнали
да
се хранят.
“ Много съвети са ми давали хората, тъй
да
направим, иначе
да
направим, но човешките работи не вървят.
Като вкусил боба, той се усмихнал и казал: Оказало се, че трима души готвили бобът и трите турили в него сол.
Веднъж направих един опит с един болен, и той даде добър резултат.
Той дойде при мене, разправя ми болката
си
.
Свекървата попитала сина
си
: „
Да
не е безсолен бобът?
Давам му едно лекарство, не му действува.
Аз го солих.“ После и зълвата запитала: „
Да
не е безсолен бобът?
Давам му второ, трето, пак не действува.
Аз го солих вече.“ Същият въпрос задала и възлюблената.
Тогава му казвам: Хайде върви
си
дома, никакво лекарство не ти давам повече.
Казвам: Достатъчно е само един човек
да
осоли боба.
“ – Върви
си
по-скоро, казвам ти, че ще оздравееш.
Като оздравееш, ела
да
ми кажеш, тогава ела при мене.
Той
си
отиде недоволен, че съм го изпъдил.
След един месец иде при мене и ми казва: „Много ти благодаря, оздравях.“
Турете любовта за основа на живота
си
, и всичките ви работи ще се наредят.
Казвам, не е хубаво човек
да
бъде много солен.
Турите ли закона на любовта за основа на живота
си
, и здрави ще бъдете, и пари ще имате, и весели ще бъдете, и хляб ще имате – всичко ще имате.
Любовта е велика наука, към която трябва
да
бъдете много внимателни и деликатни.
Тя е най-деликатната област, с която човек трябва
да
започне.
Любовта не търпи никакво насилие.
Сега ще ви дам едно правило, което можете
да
приложите.
Вяра можеш
да
имаш колкото искаш, но безверия тя не търпи.
Надежда можеш
да
имаш, но обезнадеждаване тя не търпи.
Във време на турското робство, в едно село, от турците избягали българите, а заедно и свещенникът, та нямало кой
да
кръщава децата.
Та казвам: Когато влезете в любовта, вие трябва
да
се въоръжите с всички добродетели.
За тази цел те извикали турския ходжа
да
кръщава децата им.
“ – „Той ги потопява три пъти във вода и чете някакви молитви.“ – „Добре, стоплете вода и аз ще ги кръстя.“ Той потопявал децата три пъти във водата и казвал: „Както казва вашият поп, така
да
стане.“
За
да
обичате някого, вие трябва
да
виждате в него всичките му добродетели.
Животът ще се оправи с любов, каквото е писал Господ, ще живея по Неговия закон –
да
се поправи животът, тъй както Господ е казал.
Където и
да
ходите, каквато и работа
да
имате, като дойде осем часа, кажете
си
формулата, без
да
се страхувате.
Все трябва
да
обичате човека заради нещо.
За това, което е създал.
Ние обичаме Бога за онова, което ни е дал.
Не само че е създал света, но той е наредил всичко много разумно.
Кой каквато нужда има, Той го е надарил преизобилно.
Че децата не се раждат на всяко време.
Котката, запример, може
да
ражда всеки шест месеца.
Сега няма
да
повдигам този въпрос, защото ако го повдигна, той ще произведе цял въпрос.
Това, което сега става в света, не е раждане.
Това, дето казват, че някоя жена е бременна, това не е раждане, това е носене някакво бреме.
Казват: „Бременна е жената.“ После казват: „Донесоха го детето.“ Раждането става без мъка.
Някой път речеш
да
мислиш за любовта, но от тази любов ще произлезат ред неприятни работи.
И в Америка, и в Англия, и в Германия, навсякъде говорят лошо за жената, но в България казват: „Жена ли е, тя все е змия, но поне гледай
да
не е отровна.“ Не, така не може
да
се мисли.
Тези ребра само пакости правеха на Адама, затова Господ ги извади,
да
не му препятствуват.
4.
Окото на Любовта
,
УС
, София, 9.1.1938г.,
– Можеш
да
пееш, но не както трябва.
Който те слуша, иска по-скоро
да
спреш.
Който кашля, търси човек
да
го обича.
– Под „изгрев“ в широк смисъл, разбирам всяко нещо, което в даден момент ни интересува.
За
да
се справите с кашлицата, възлюбете я.
– От север, от запад, от юг, отдето и
да
иде, изток може
да
дойде от всякъде.
Твоя работа е
да
слушаш, какво говоря.
Любовта е в състояние
да
повиши вибрациите на организма.
Вие сте дошли тук
да
научите нещо.
За
да
се излекува кашлицата, белите дробове трябва
да
се изчистят от нечистотиите и лигавата течност, която е запушила бронхите.
Някой отива в един град за нещо:
да
срещне някого,
да
си
купи нещо, или
да
свърши някаква работа.
Когато грешникът се моли, той иска
да
обърне вниманието на Господа,
да
му помогне.
Каквото и
да
прави, човек все има нещо предвид.
Важно е
да
ги използвате като лечебно средство.
Днес ви давам задача
да
представите гордостта и тщеславието в геометрическа форма и математическо отношение.
Някои могат
да
се лекуват с лучена вода.
Колкото и
да
ви се вижда чудно, гордостта и тщеславието имат своя форма.
Голямото нещастие става причина
да
се оглеждаш в съзнанието на Господа.
Казвам: Знайте, че всичко, което Бог е създал, има смисъл.
Ако страданието не беше дошло, ти щеше
да
останеш незабелязан.
Човек сам се уважава, има мнение за
себе
си
.
Наука, знание е нужно на всички.
Гордостта и тщеславието не са лоши неща, но езикът, с който
си
служим, трябва
да
бъде точен.
– Ще Го намериш в страданията.
Чрез тях ти ще разбереш, какви трябва
да
бъдат отношенията ти към Бога.
Казваш на някого: Няма
да
пееш, време няма за пеене.
– Как
да
не пея?
Молиш се, нищо не разбираш и казваш: Господи, имам големи страдания, големи болки – не мога
да
спя.
Ако го придобивате без любов, то не може
да
се разбере.
Бог ме е създал
да
пея.
Като се молиш половин час, болката и страданието ти изчезват.
Ако е с любов, то носи сила, живот, знание и свобода.
Трябва ли
да
се съмняваш, че между молитвата и изчезването на болката има известно отношение?
Казано е, че любовта изключва всички противоречия и страдания.
Всичко, което расте, се проявява.
Въпреки това, хората страдат, защото любовта им е слаба.
Принципно прав е само онзи, който иска
да
каже, че ще пие вода.
Трябва
да
обичаме Бога.
Ще пиеш вода – нищо повече.
– Де
да
Го намерим?
Ако се подразбира, че ще пиеш вино, това е равносилно на тщеславието.
Ако искате
да
имате правилно отношение към любовта, трябва
да
се определите към нея.
То не се отнася до водата.
Тогава вие ще давате цена на всичко.
Любовта има определен център, който трябва
да
се развива.
Ще взема едно огледало, ще се огледам и ще кажа: Господи, благодаря Ти за хубавото лице, което
си
ми дал.
Казано е, обаче: „Търсете слава от Бога а не от човеците.“ Другояче казано: Търсете чистата вода.
Докато едни хора ви са приятни, а други – неприятни, вие разглеждате нещата вън от любовта.
Ще благодаря на Господа за къщата, т. е.
за тялото, което ми е дал.
Днес малко хора гледат през окото на любовта.
Ще благодаря на Господа за прозорците, т. е.
Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее
да
проговори, Това не е смирение.
Човек има много очи, важно е, през кои очи гледа.
за очите, с които виждам красивия свят.
Ако гледаш през очите на тщеславието и гордостта, ще виждаш едни неща; ако гледаш през очите на вярата, ще виждаш други неща.
Ще благодаря на Бога за слушалките, т. е.
Да
се караш с някого, това значи,
да
даваш пари под лихва.
И аз имам една школа и гледам през нейните очи.
за ушите, с които чувам красиви неща.
Ето защо, майката на парите ще дам на онзи, който се нуждае, а лихвите ще задържа за
себе
си
, от никого няма
да
ги искам.
Ще благодаря на Господа за устата, с която опитвам благата на живота.
Майката за нуждаещия, а детето за мене.
Ще благодаря на Бога за носа, с който възприемам благоуханията.
Чрез тази школа вие искате
да
придобиете някои знания.
Ще благодаря на Бога за ръцете и краката, с които работя.
За тази цел, вие трябва
да
си
изберете един обект, за който
да
мислите често.
Ще благодаря за всичко, което ми е дал.
Ще докажа на Господа, че има добри деца, които благодарят за всички блага.
– Защо хората не благодарят на Бога за това, което им е дадено?
– Те турят нещата близо до очите
си
и не виждат добре.
–
Да
го уча, човек
да
стане.
Отдалечете ги малко,
да
виждате хубаво.
– Ти раждал ли
си
агнета?
Някога и аз държа Библията до очите
си
и не виждам ясно.
Някога я отдалечавам много – пак не виждам.
Има определено разстояние, отдето виждам ясно.
Като говоря така, някой казва:
Да
мога и аз
да
говоря като Учителя!
Случва се, дохождам без Библия.
Значи, всичко е написано на устата – както частните, така и общите линии.
Всеки носи свидетелството
си
на устата – кой каквото представя.
Ето защо, който не иска
да
четат по устата му, той се крие, или отваря и затваря устата
си
, за
да
се заличат линиите.
–
Да
имаме добродетелите на Учителя.
Някога и вие държите тази книга близо или далеч от очите
си
, поради което не виждате ясно.
Дръж устата
си
свободно – нека четат хората.
Днес искам от всички
да
напишете на една книжка едно от недоволствата
си
.
–
Да
имам мисълта на Учителя?
Като прочета написаното, ще ви дам лек
да
се освободите от недоволството.
Това е външно, механично разглеждане на живота.
Една сестра го разглеждала внимателно и каза: Красива уста има този брат.
Представи
си
, че имаш големи знания, разбираш и познаваш хората, а като те хване една треска, не можеш
да
си
помогнеш.
Какъв смисъл има твоето знание, щом сам не можеш
да
си
помогнеш?
Такава хубава уста не съм виждала.
Един ден дойде при мене един голям педагог.
Той ми каза: Много хора минаха през мене, всички възпитах.
Тя иска
да
каже, че желае
да
го целуне.
Едно не можах
да
направя :
себе
си
не можах
да
възпитам.
– Не е лошо това желание, но то трябва
да
е Божествено.
Всичко е в запетаята.
Има нещо твърдо в мене, като канара, с него не мога
да
се справя.
Ние сме за Божествените целувки, каквито са целувките на светлината, на въздуха, на водата.
Някои казват, че искат
да
видят Бога.
Дай ми съвет, как
да
постъпя с него.
– Това „
себе
си
“, канарата в тебе е Бог.
Не виждате ли проявената Божия светлина?
Ти искаш
да
възпиташ Бога в
себе
си
,
да
Му даваш съвети.
Чудни са хората, които искат
да
приложат специална педагогия към
себе
си
.
Ако те не мислеха, никаква светлина нямаше
да
имате.
Да
мислите, че светлината иде от слънцето, като физически предмет, това е заблуждение, това е механично гледане.
Нея трябва
да
разбираш.
Светлината иде от разумния свят, дето се хроникира всичко, което става на земята.
Изобщо, жените обичат
да
целуват повече момченца, а мъжете – момиченца.
Не мисли, че възпитаният може
да
те възпитава.
Каквото стане на земята, веднага се предава в разумния свят.
Едно дете се ражда в един дом.
Всички му се радват, целуват го, но то се дърпа, не позволява
да
го целуват.
Следователно, ако богатият те възпитава, слуга ще те направи; ако силният те възпитава, роб ще те направи.
В миналото това дете било виден философ, недостъпен, но сега всички
си
играят с него.
Всичко излиза на бял свят.
Силният не желае
да
има по-силен от него.
Между богатите, силните и учените има състезание.
– Знаем, но днес
си
малък, нови уроци ти се преподават, не
си
завършил развитието
си
.
Учениците искат
да
станат като учителите
си
.
Там всичко се пише, превежда и тълкува.
Обаче, светът страда от липса на ученици и от изобилие на учители.
Всяка целувка в природата, чрез която се изразява Божественото начало, е на място.
Тя носи благата на живота.
Като гледам лицата ви, виждам, че са лица на учители, на ментори.
Важно е тези блага
да
идат навреме.
Човек е дошъл на земята
да
изучава миналото.
Вие искате работите
да
станат с едно мърдане на пръста.
Ако са дошли преждевременно, те са неприятни, не могат
да
се използват.
Това, което сега му се предава, ще изучава в бъдеще.
Някой дойде при мене, иска
да
говори по някакъв важен въпрос.
Даваш един скъпоценен камък на едно дете.
Например, сега вие не виждате някои работи.
Виждате ли ореола, който ви обикаля?
Каквото му кажа, готов е
да
ме слуша.
Всяко благо, дошло преждевременно, не може
да
се оцени.
Не го виждате.
Същото се отнася и до страданията.
И праведните даже не виждат всичко.
Всяко страдание е тежко, докато не се разбира.
Тогава, как ще виждат грешните?
– Не, ти изпълняваш, както
си
искаш.
Един американски мисионер пътувал от един град в друг,
да
проповядва Словото и
да
събира пари за бедните.
Аз не искам
да
мислите като мене.
Трябвало
да
мине през една гъста гора.
Питате: Защо Бог, Който е съвършен, не е създал съвършен свят?
По едно време той почувствал голям страх, голяма вътрешна мъчнотия и слязъл от коня
да
се помоли на Господа.
Имам една идея, искам
да
ви я предам конкретно,
да
я възприемете правилно и
да
я приложите.
– В Бога всичко е съвършено, но понеже ние не вършим Неговата воля, създаваме условия за злото.
После се качил на коня и продължил пътя
си
.
Нашата воля не трябва
да
влиза в стълкновение с волята на Първичната Причина.
Изведнъж той видял пред
себе
си
човек, с пушка в ръка, който се готвел
да
стреля, но не стрелял.
Мисионерът не се уплашил, спокойно минал през гората.
Как е възможно, това, което не заема пространство,
да
се простира?
Знае се още, че между две точки може
да
се прекара само една права линия.
Злото, използвано чрез любовта, се превръща на добро; злото, неизползвано чрез любовта,
си
остава зло.
Преди
да
започне молитвата, умиращият му казал: Познаваш ли ме, кой съм аз?
Като знаете това, лесно можете
да
си
помагате.
– Аз съм онзи разбойник, който те срещнах в гората и мислех
да
те убия, за
да
те обера.
– Аз искам
да
бъда добър,
да
обичам.
– Защо не изпълни желанието
си
?
– Когато ти слезе от коня
си
да
се молиш, до тебе седеше бял човек на бял кон, добре въоръжен.
С коя любов: с минималната, или с максималната?
Аз не посмях
да
те убия, уплаших се и се отказах от намерението
си
.
При минималната любов, човек се занимава с малки, дребни неща, които никой не вижда.
Казвам: Разбойникът видял Господа, а мисионерът не Го видял.
При максималната любов, той се занимава с велики работи.
Другите хора виждат Господа около вас, а вие не Го виждате.
Изучавайте и двата вида любов.
– Какво виждате вие?
– Само мъчнотиите
си
.
Нещата стават видими, когато започнат
да
растат.
И в малката, и в голямата любов може
да
се заблудиш.
Една млада сестра дойде
да
ми разправя мъчнотиите
си
.
Като застанеш на четириизмерното пространство, оттам виждаш и двуизмерното, и триизмерното. Защо?
Казвам: Ти виждаш само мъчнотиите
си
, а аз виждам един бял човек до тебе, на бял кон и силно въоръжен.
– Защото и те започват
да
растат.
Сестрата казва: Едва се освободих от мъчнотиите
си
.
– Благодари на белия човек.
– Трудна е тази работа, не можем
да
я разберем!
Разбойникът не може
да
стане светия, но се страхува от белия човек на белия кон.
Някои от тях се объркват в разсъжденията
си
.
Ако майка ви и баща ви се откажат от вас, Бог няма
да
се откаже.
Здрава мисъл е нужна за тези въпроси.
Той ви е записал на дланта
си
и всякога мисли за своите деца.
Да
се върнем към тщеславието и гордостта.
Това са две крайности, от които трябва
да
се пазите.
Грешките и неуспехът ви се дължат на това, че искате желанията ви
да
се реализират веднага.
Ако направи едно добро, тщеславният иска всички вестници
да
пишат за него.
Природата
си
служи с точна, строго определена мярка.
Аз не казвам, че трябва
да
се самоосъждате.
Да
се самоосъждате, това значи,
да
изправяте грешките
си
.
Само по
себе
си
, грешките не са големи, лесно могат
да
се изправят.
Важно е, че всичко ще стане.
– Аз не мога
да
обичам всички хора.
Обаче, има Един, Който, щом погледне книгата, веднага дава преценката
си
.
Той е господар на всички и на всички заповядва.
Ти
си
една врата, през която Бог влиза и излиза от твоето жилище, за
да
те научи, как
да
обичаш.
Той казва: Преработи книгата
си
.
Като се свържеш с Бога, сам Той ще ти покаже, как
да
обичаш всички.
Знаете ли, какво ще стане с вас, ако не използвате това, което ви е дадено днес?
Погледне теорията на един математик и казва: Трябва
да
измениш теорията
си
, има нещо невярно в нея.
Човек може
да
обича само един, а Бог – всички.
Тук-там има чисти зрънца, но някъде трябва
да
се измени.
– Аз обичам всички братя и сестри.
Погледне картината на някой художник и казва: Хубава е картината, но има места, които трябва
да
се преработят.
Бог казва на всички: Това, което работите, трябва
да
се видоизмени.
Можеш
да
обичаш само онзи, който е доволен от тебе.
– Дотегна ми вече
да
преработвам тази картина!
Хиляда пъти
да
я рисуваш, но
да
излезе нещо хубаво, че Господ
да
я хареса.
Ти обичаш едного, а той не те разбира, не е доволен от тебе, не иска
да
те знае.
Като чуете
да
се говори за онзи свят, вие се страхувате.
Вие сте станали велики хора, и небето желае
да
ви покани на гости в другия свят.
Всеки човек, при известни условия, е способен
да
разбере любовта.
Силният знае, как
да
се постави, как
да
прояви любовта
си
.
Там ще видите, как с най-хубавите
си
произведения, сте съблазнили хиляди хора.
Като срещне човек, той пръв му отдава нужното почитание и уважение.
Ще отдадеш на човека нужното почитание, понеже Бог му го е дал.
– Ще пожелаете
да
се върнете на земята, за
да
изправите грешките
си
.
Бъди искрен към ближния
си
.
Млада жена мечтае
да
роди красиво момиченце, с тънки хубави вежди, с красиви очи, със стройно гъвкаво тяло, със светъл ум, добро сърце,
да
порасте и
да
стане красива мома.
Бог и помага
да
роди такава дъщеря.
Момците, един през друг се надпреварват, обикалят я и, като се влюбят, започват
да
се бият за нея,
да
чупят главите
си
.
Това нещо човешкият ум не може
да
разбере.
Човек не може
да
си
представи, как е възможно
да
умреш за грешния.
– Как
да
обичаме грешните хора?
Според мене, като се влюбиш, отиваш
да
занесеш нещо, или
да
вземеш нещо;
да
кажеш нещо, или
да
ти кажат нещо;
да
се усмихнеш, или
да
ти се усмихнат;
да
помилваш, или
да
те помилват.
Когато ти милваш, намираш, че е в реда на нещата, а когато те милват, неприятно ти е.
Ти
си
грешен човек.
Обичаш баща
си
, уважаваш го, приятно ти е
да
те помилва,
да
те погали.
Кажи
си
тогава: Както Бог ме обича, така и аз мога
да
обичам грешния.
Ти мислиш, че
си
искрен.
Ти вече се отдалечаваш от него; искаш по-скоро
да
го дигнат от къщи.
Как ще
си
обясниш това противоречие?
Седиш пред някого, усмихваш се, гледаш го право в очите, даваш
си
вид на внимателен човек, но щом излезе той, веднага взимаш друга поза.
До вчера, този човек ти е бил обичен, приятен, а днес казваш, че мирише, не можеш
да
го търпиш.
Пред него даваш вид, че знаеш много, а всъщност – нищо не знаеш.
Всички хора, от които излиза неприятна миризма, са пътници за другия свят.
Те не са завършили своето развитие на земята; трябва
да
се върнат отново, за
да
учат.
Казвате, че всеки умрял мирише и трябва
да
мирише.
Казвате: Учителят знае всичко.
Пожелайте на всеки,
да
излиза от него благоухание.
Вие искате
да
ви оценяват хората.
Водата, която е текла досега, познавам, но онази, която сега изтича от Бога, не познавам.
И аз искам същото, но трябва
да
има за какво
да
ви ценят.
Ако кажа, че зная всичко, което Бог е намислил
да
прави, не говоря истината.
Хубавия извор всеки може
да
го цени.
Кой няма
да
оцени един дълбок извор, изложен на юг?
Той съдържа магнетична, целебна сила.
Сега, като чета Писанието, вие ще кажете, че искате
да
видите Бога.
– Аз всякога Го виждам.
Следователно, ако се оплакваш, че не можеш
да
прогресираш в живота, ще знаеш, че
си
изложен на север.
– Как Го виждаш?
– Какво
да
правя тогава?
– Ще промениш жилището
си
: ще се обърнеш на юг.
На север може
да
живее най-добрият, най-силният, най-ученият, на юг – децата, слабите в живота.
Аз наклаждам огъня, и той се грее на моя огън.
Някой слаб иска
да
живее при силните.
Щом живееш при силния, слуга ще станеш.
Ако отидеш при учения, веднага ще ти даде
да
решаваш задачи.
Понеже той има много неразрешени задачи, и на тебе ще даде
да
решаваш.
Ако решиш добре задачата
си
, той ще те признае за учен и ще те задържи при
себе
си
.
Като кажеш, че не обичаш някого, това показва, че нищо не
си
му дал, не
си
запалил огъня
си
да
се грее той.
Ако не можеш
да
решиш задачата
си
, той ще ти каже: Няма място за тебе.
– Ще запаля огъня
си
и ще го повикам
да
се грее на моя огън.
Например, искате
да
отидете на небето между ангелите, между възвишените същества.
Не може Бог
да
не ви обича.
Ако ви погледне един ангел, той ще хвърли един поглед, както вие разглеждате цветята, и ще каже: Хубаво е това същество – и ще продължи пътя
си
.
Вие ще
си
останете на мястото, без
да
кажете дума.
И ти като видиш бръмбарче, погледнеш го и
си
отминаваш.
Всички страдания и радости произтичат от Божията Любов, защото вие не я разбирате.
Не помисляш даже, дали някаква идея вълнува това бръмбарче.
Като не разбирате любовта, тя произвежда страдания, и вие мислите, че страдате, защото Бог не ви обича.
– Те мислят, дали могат
да
изкарат нещо от цвета.
Обича ви Бог, защото изпраща светлината
си
чрез слънцето.
Тя изучава цветята с цел,
да
извади меда от тях.
Кой ви е искал досега
да
плащате за светлината на слънцето?
Животът на всеки от вас прилича на цвят, и всеки се опитва
да
извади меда.
Това са странични въпроси, които вие знаете добре.
– Ще дойдат мъчнотии, страдания, нещастия, неволи, и животът ви ще се обезсмисли.
Тъй както днес се устройват хората, всичко у тях е преходно.
Щом възлюбите Господа, отново ще скачат жиците, и светлината ще потече по тях.
Те правят къщите
си
през зимата, а като дойде пролетта, не могат
да
издържат.
Като обичате Господа, горната част на главата ви, дето е центърът – любов към Бога, ще се повдигне.
Индусите наричат този център „хилядолистник“.
Следната година, като дойде зимата, пак ще им се даде материал
да
съградят къщите
си
.
Докато не се разцъфти, не можете
да
разберете живота.
Една година е нужна
да
си
съгради човек нова къща.
Отправяйте мисълта
си
нагоре, към възвишения свят, за
да
храните този център.
Тази идея ви е непонятна, защото през зимата вие имате едно разбиране за студа, а аз имам съвсем друго разбиране.
Когато хората са много фамилиарни помежду
си
, това показва, че този център още не е развит.
Аз съм приятел със студа, обичаме се.
– Никога не
си
го обичал.
Той ми казва: Слушай, приятелю, дрехите ми са много чисти, няма
да
се докосваш до тях,
да
ме не изцапаш.
Невъзможно е
да
си
обичал един човек и после
да
го разлюбиш.
Тези дрехи ми дадоха от другия свят, отдето ида.
Ако, наистина,
си
го обичал и после го разлюбиш, ти ще изпитваш голямо мъчение.
Пратен съм оттам
да
разтърся всички хора;
да
им покажа, как
да
се обичат, а също
да
им покажа и аз, колко ги обичам.
Никой не може
да
се освободи от мене – целувам, прегръщам всички, от любовта ми всички треперят.
Никаква сила не е в състояние
да
изгаси този огън.
Аз го похвалвам и казвам: Много хубаво правиш; откакто
си
дошъл на земята, всички говорят за дърва и въглища, за топли дрехи и обувки, за хлебец.
Той може само
да
тлее, но никога няма
да
изгасне.
Хората намират, че
си
станал знатен, измерват температурата,
да
видят, каква е любовта ти, и казват: 5, 10, 15, 20, 30° под нулата.
Желая ви
да
любите, а не
да
се влюбвате.
Вестниците пишат за студа и казват: Студено е, кога ли ще се постопли?
Че всички сте влюбени, по това не споря, но трябва
да
любите.
Влюбването е човешки процес;
да
любите, това е Божествен процес.
– Не, моята глава не се простудява, аз съм приятел със студа.
Студът не иде на земята
да
простудява хората, но
да
вземе нещо от тях.
–
Да
се влюби човек.
От този вземе малко топлина, от онзи, докато най-после
си
замине.
Като го видя още отдалеч, аз зная, какво иска той.
Каквото му се пада, като на гостенин, давам му.
Като ме слушат старите
да
говоря за любовта, казват: Защо Учителят не говори по други въпроси, но говори за любовта.
Защо не дойде
да
ни говори за любовта, когато бяхме млади, но сега ни говори?
Аз дойдох
да
ви подмладя.
По-благородно, по-красиво нещо от нея няма.
В зрялата възраст човек се ограничава, понеже се е качил до едно място и не може
да
слезе надолу.
За едни е толкова студен, че нищо не дава от
себе
си
.
И старият се ограничава, понеже, стигнал до едно място, повече не може
да
върви.
За други е толкова топъл, че всичко дава – цяла река протича.
Той казва:
Да
става, каквото ще, от нищо не се интересувам.
Щом имаш любов в душата
си
, всичко можеш
да
постигнеш.
Така е, но това учение трябва
да
се прилага.
Аз говоря за Божествената, за непреривната любов, която носи щастие в света.
Ако
си
радостен, мислиш, че целият свят е радостен; ако
си
скръбен, мислиш, че целият свят е скръбен.
Твоята радост, или твоята скръб не са общи за всички хора.
– И доброто трябва
да
се прилага.
Питам: Какво струва на милионера
да
направи един човек щастлив?
Дойде при него един беден, оплаква се от положението
си
.
Добрият човек трябва
да
има три допирни точки с живота.
На излизане ще му даде някаква помощ.
– Какво значи
да
обичаш човека?
– Вие разбирате, какво значи
да
обичаш, но не можете
да
го обясните на другите.
Това е все едно, гледаш една картина и мислиш, че можеш
да
я нарисуваш.
Щом се заемеш
да
рисуваш, намираш, че не е толкова лесно.
На пръв поглед, работата изглежда лесна.
Щом започнеш
да
рисуваш, виждаш, че
си
се излъгал.
запада, е изгрев на моите ближни.
Ако можеше
да
ги използва, щеше
да
стане виден лекар.
Гледаш, как работят хората, и мислиш, че и ти можеш
да
направиш същото.
Сега ще ви дам едно лекарство и за най-силната кашлица.
Щом започнеш
да
работиш, виждаш, че не е лесно.
Вземете сухите люспи на десет глави лук и ги сварете във вода.
– Всичко разбирам.
Прецедете водата и в нея турете половин килограм мед, една-две лъжички счукан синап, една-две лъжички ленено семе.
– Всичко разбираш, но не можеш
да
направиш всичко.
– Мога
да
пея.
Като ги погледне, Той вижда своя изгрев.
Природата е вложила в лучените люспи лечебна сила, а вие ги хвърляте навън.
5.
Четиритях точки
,
ООК
, София, 12.1.1938г.,
Другият, понеже има пари, той ги крие,
да
не би
да
му вземат парите.
Не зная дали е стар дядо или стара баба.
Трябва този старият човек
да
се опита.
Всяко нещо, което човек прави, трябва
да
знае защо го прави.
Не че сте много добри, кредит
си
давате.
Като запалили дембелхането, всички избягали, повече от хиляда, и останали двама
да
си
лежат на креватите
си
.
Пък другите казват: „Не сме толкоз добри“,
да
не би
да
вземат нещо от тях.
– Казва: „Ако беше живял по Бога, нямаше
да
те мушна“, но понеже не
си
живял по Бога, мушне те.
Казва: „Ние не изпълняваме Волята Божия“, понеже ако кажете, че изпълнявате Волята Божия, ще дойде някой странник отнякъде, ще каже: „Нали обичаш Господа, ще дойда тази вечер при тебе, ще ми дадете нещо“.
Другият му казва: „Как не те мързи
да
говориш“.
По Бога
да
живееш, затова го мушка в корема.
Като правят едно упражнение, онези, които дишат, за Господа
да
дишат; те ще се подмладят.
Ти ще кажеш: „Едва съм тръгнал в пътя“, за
да
не би
да
дойде човекът у вас.
Та султана казва: „На тия
да
се отпусне един голям кредит, за тия двамата души като особени, а другите
да
работят всички“.
Казвам: Защо са страданията в света?
В Писанието е турено така: „Онези, които очакват Господа, ще се подмладят.“ Този, който мисли за Бога, той ще се подмлади.
– Икономия има в природата.
Щом се подмладяваш, добре мислиш за Господа.
Мързелът се ражда във водата, а сприхавостта се ражда при сушата.
Страданията, които се дават на човека, то е едно възпитателно средство.
Като ставаш стар,
да
усещаш една младост.
Тогава има един закон: Ще научиш мързеливия
да
работи.
Случайност в природата няма.
Онова желание
да
си
готов всичко
да
направиш.
– Че не можем още
да
минаваме без лампа.
Да
имаш една готовност за всичко, за което съзнанието е будно.
Тук като дойдете на всичките ви главите
да
светнат.
Ако има мързеливци и ако аз ги възпитавам, ето какво щях
да
направя: никак вода няма
да
им нося.
Всичките опитности, които се дават на човека, в какъвто и
да
е смисъл, туй е за
да
се уясни и облагороди човешкият характер.
Малките работи, които правиш,
да
ти е приятно.
Да
няма нужда от лампи.
Те чакат
да
им се тури нещо.
Каквато работа
да
направиш,
да
даваш една приятна оценка.
Някои мислят, че като станат християни, ще
си
уредят работите.
НАГОРЕ