НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
871
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
871
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Дадох му 100 лева, сега увеличава, иска 200, после иска 300 лева, но и в мене туй не е право.
Ако живеете без надежда, ще имате друг резултат.
Когато се проявяваш, тъй както Бог не те е създал, това е лошото, това е злото в света.
Аз нямам право
да
кажа, че е нахален.
Сега това
да
го знаете.
Казвате: „Не трябва човек
да
прави зло, а трябва
да
прави добро“.
От материалния свят
да
разберем онова, което е скрито, което за в бъдеще ще се открие.
Запример всеки иска
да
бъде богат, хубаво е
да
е богат човек, не е лошо.
Но сега дотолкоз, доколкото е открито,
да
можем
да
разберем Божията Любов.
Представете
си
, че вие искате
да
направите добро на един богат човек, който е много честолюбив, пропаднал е, как ще направите доброто, кажете ми?
Днес може
да
бъдете радостни и весели, и за в бъдеще трябва
да
бъдете.
Всичко имате на разположение.
Ще съзнава ли коня, че носи някакво богатство?
– Ако идете и му дадете 1000 лева.
Това е моето тълкувание: 100 лева – в ангелският свят е; 200 лева – разногласие има тук, слиза на земята; после иска 500, 600 лева и колкото повече увеличава, аз му казвам най-после така: Завеждам го при една голяма каса и казвам: Ето тази каса, една грамадна сума има сега вътре.
Човек трябва
да
има особено съзнание.Казвам: Вземете науката.
Давам му ключа на касата и казвам: Щом имаш нужда отвори касата и каквото ти трябва вземи, за
да
бъдеш свободен, ще бъдеш господар на касата, разполагай каквото има в нея и като почнеш
да
пачелиш, туряй в касата.
Сега един български генерал, осъждат го, близо 2 години го лишават от граждански права.
Изваждай, туряй, но пак не се разрешава въпроса.
Лишават го от пенсия, пущат го от затвора, не го приемат в затвора, пенсия няма; приятелите не искат
да
му помагат, той отива
да
работи, за
да
си
изкара по малко хляб.
Той изпохарчил всичко.
Които от вас са боси, нека
си
дадат кандидатурата.
Няма
да
стане.
Той се е научил като генерал
да
заповядва.
Казвате, че човек трябва
да
бъде добър.
Сега не може никъде
да
заповядва, никой не иска
да
му помага.
Ти не можеш
да
разрешиш един въпрос, докато не станеш слуга на Бога.
Вие имате една идея и казвате: „Човек трябва
да
бъде добър“.
Който и
да
е въпрос, не може
да
го разрешиш, ако не станеш слуга на Бога.
Но ако кажете на едно животно, че добро трябва
да
бъде, какво разбира животното?
Казва му: „Много ти благодаря“.
За
да
разрешиш един въпрос, трябва
да
станеш слуга на Бога.
Ако обущата може
да
ги обуете, както аз зная, тогава и палтото ще дойде, няма нищо невъзможно.
Понеже всички вие имате особени възгледи за нещата в живота, за някакви идеи, казвам: Всички идеи влизат в стълкновение с нашите възгледи.
Ако не станеш слуга на Господа, въпросите остават неразрешени.
Аз може
да
купя обуща, а може
да
накарам и хората
да
ви купят обуща.
Всеки един от вас има известни възгледи, особено за доброто, за любовта, за вярата, за надеждата, за учеността.
Дошъл той
да
разбира.
Ще ги разрешиш временно, ще ядеш, ще огладняваш, ще се радваш, ще умираш, трябва
да
умреш.
Може
да
накарам жена ви
да
ви обича.
Казва: „Много ме мачка Господ“, но генералът започна
да
разбира как трябва
да
се живее.
Умирането е една промяна, която трябва
да
стане.
Пък може
да
я накарам
да
ви търпи, може
да
(я) накарам, аз разбирам Божественото.
Та казвам: В света ние трябва
да
се стремим към едно знание, което обобщава, примирява нещата, не
да
ни отделя.
В живота смъртта и раждането, те са две граници на проявения живот.
Аз сега не искам
да
профанираме Божието Име.
„Сега разбирам как трябва
да
се живее.
Може
да
се родиш съзнателно и
да
умреш съзнателно.
Аз вземам нещата върху
себе
си
.
По отношение на вас, излиза по-добър, по отношение на вас повече ви дава, услужва ви, дава ви пари, съгради ви една къща, минава за добър човек.
Пък може
да
се родиш несъзнателно и
да
умреш несъзнателно.
Аз не искам
да
профанираме и
да
кажеме името Божие напразно.
А всъщност, той може ни най-малко
да
не е добър.
Страданията идат от неразбирането на живота.
Казвам: Аз може
да
направя това.
Нима онзи вълк, който отхранва децата
си
, не е добър.
Страданията в живота идат от нежеланието
да
слугуваш.
Ако скарам двама души, че не може
да
ги примирим.
Ако човек се реши
да
слугува на цялото човечество,
да
забравиш
себе
си
,
да
слугуваш на всички, не само на един, но навсякъде
да
ходиш
да
слугуваш и
да
не обръща никакво внимание на нищо.
Ако скарам, трябва
да
ги примиря, то е в реда на нещата.
Ако всичките хора биха се решили
да
слугуват един на друг, въпросът щеше
да
се разреши.
Ако ги скарам, че после ги примирявам, тъй прогресирам.
Казвам: Овцете са благородни, но като минават през туй изложение, което дава природата, те стъпкват цветята.
Ти вземеш запример като онзи турчин, който взел от един българин 8 крини на заем, и след като плащал 8 години, имал
да
му връща още 80 крини, 8 години плащал и му останали 80 крини
да
връща.
Ако искате
да
разрушите една идея, вие сте един вълк.
Аз уча хората най-първо
да
се скарват, а после
да
се примиряват.
Сега някои от вас мислят, че много идеи трябва
да
имате, но вас ви трябва само една идея; многото идеи развалят човека.
Той започнал
да
разбира, едно посвещение минава, разбрал живота.
Него го напуща жена му, напущат го децата му и всички го оставили.
Аз сега съм майстор
да
ги примирявам, но за
да
ги примиря, трябва
да
ги скарам.
И отива смирено
да
(се) покае, за
да
си
изкара прехраната.
Казвам: Никога не оставяйте една (лоша) мисъл
да
работи във вашето съзнание.
– Трябва
да
го туря на скарата
да
го пека,
да
го направя човек.
Да
кажем вие мислите идеята „лист“.
Но казва: „Искам
да
работя, има ли някаква работа?
Вечерно време прегледайте сметката на живота и не оставяйте в съзнанието
си
лоша мисъл
да
работи, защото тази лошата мисъл ще спре твоя прогрес, на тебе ще направи пакост и на другите.
Да
ви услужа“.
Достатъчно е човек
да
има една идея, не му трябва повече.
Военните може
да
разжалват един генерал и
да
стане като прост войник.
Някои са ми казвали: „Ние дойдохме тук
да
станем светии, пък грешници станахме“.
Любовта, това е една идея, вярата това е една идея, надеждата, това е една идея.
Като генерал ти
си
заблуден, ти не
си
се родил генерал.
Много се заблуждавате.
Но докато не го прекарам през тази скара, през тия страдания, не може
да
си
отвори път.
Но ако ти имаш Любов, другите идеи сами по
себе
си
идват.
Страданията са един метод, който отваря пътя
да
влезете в Божествения свят,
да
влезете в рая между светиите, между добрите хора.
Дали ги търсим или не, самият живот при Любовта идва, понеже съставя едно цяло с нея.
След туй тия хора вземат, че те разжалват, значи в света всеки може
да
бъде разжалван и всеки може
да
бъде подигнат.
Ако не дойдат страданията в света, затворено е.
Казвам: Ще ви наведа на мисълта – Дотогава, докато ти вървиш по Божия път, по Божиите закони, ти ставаш генерал.
Ако сме съучастници в страданията, ще бъдем съучастници и в радостите.
В деня, в който престъпиш Божия закон, започват
да
те разжалват, и ти ставаш редови.
По-напред бяхте в тъмнина и не виждахте вашите погрешки, а сега ги виждате и ще ги изправите.
Не че искаме страданията, ни най-малко, и мене ми са неприятни страданията.
Не тъй редови, но обикновен редови, когото постоянно нападат и наказват, днес го арестуват, утре го арестуват.
Сега ти
си
един певец и пееш арии, много сложни, ще направиш много грешки.
Виждал съм с раница войник, турили му 25–30 кг на гърба, с пушка, стои на слънцето.
Усвоил
си
да
пееш.
Да
кажем някой казва: „И без любов може
да
се живее“.
Седи, мухите го хапят, но той не може
да
каже нищо.
Не, че сега сте по-лоши, сега сте по-добри, но виждате вашите минали погрешки.
Трябва
да
дойде една малка топлина, та
да
стане „Отче наш“.
Военна дисциплина, разбира се когато е офицерът, никой не може
да
се помръдне.
Човек, като започне
да
се подига в Божествения свят, той вижда своето минало, сега стават нещата ясни.
Аз съм пял само веднъж „Отче наш“, както аз разбирам и втори път не искам тъй
да
го пея.
Войникът
си
казва: „Този дявол
да
се махне,
да
може
да
се махне“.
По-напред такива малки погрешки не сте виждали, сега една малка погрешка виждате.
Може
да
е облечен със скъпоценни камъни, но от него без любов не може
да
изкараш нито една дума.
Не му е позволено
да
махне с ръка.
Запример, дойде някой човек, иска нещо много малко и вие му казвате, нямам време, замине
си
.
Като се намериш на някой голям зор, представи
си
едно въже, че тебе ще те поставят на въжето и тогава пях „Отче наш“.
Казвате
си
: „Защо не помогнах на този човек?
Тази работа, можеше
да
ме повреди.
Затова един индуски философ пратил един ученик
да
хвали мъртвите,
да
им каже най-хубавите работи и виж, казва, какво ще ти кажат мъртвите.
Щом замине офицерът, той
си
движи ръцете, махне ръката без
да
го видят.
Много малко трябваше, за пет пари работа“; или дойде някой при тебе, иска
да
му скроиш една дрешка,
да
му направиш една услуга, ти казваш: „Нямам време“.
И като пях, забравих, че има страдания, всички (страдания), та като започнах
да
пея „Отче наш“, слязох от въжето, във въздуха седях.
Та казвам: Това е един процес, в природата става същото.
Ти отиваш при Бога
да
се молиш, и Господ ще ти каже: И аз нямам време.
Тия мъртви не искат
да
знаят.
Някой път ще те турят като войник с раница на гърба, с пушка, и каквито препятствия дойдат, всичко туй ще търпиш, няма
да
мърдаш.
Ти се молиш, боли те някъде крака
да
оздравее.
Ако река
да
започна
да
вземам криви тонове, започвам
да
слизам.
Тука е вече външната страна при войника, от немай къде, а един верующ ако
си
, трябва
да
станеш съзнателен.
Понеже тези 10 души дошли, ти не
си
услужил.
Ако ги хвалим не слушат, но ако мислим, може нашата мисъл малко
да
ги съживи.
Раницата носиш, една тежест, неразбран
си
от хората, хули, какви ли не подигравки.
Ти
си
услужил на някой, когото обичаш,
да
те похвали,
да
каже, че
си
добър.
Да
хвалиш мъртвите, то е външната страна, обективната страна.
Но онези, които не ги обичаш, казваш: „Не може
да
търпя тази сестра“.
Казвам: Пейте „Отче наш“,
да
можете
да
ходите във въздуха,
да
може
да
бъде вашата мисъл светла и вашето сърце топло.
Ако тази сестра Господ я търпи, ти защо
да
не я търпиш?
А ти не трябва устата
си
да
отвориш.
– Господ я търпи, пък и слънцето изгрява заради нея, Господ ѝ дал добра майка, добър баща, че Господ е толкоз добър с нас, а пък ти казваш: „Аз не мога
да
търпя този“.
Не трябва
да
възразиш.
Утре ще каже той, и аз не мога
да
го търпя.
Ние едни други не можем
да
се търпим.
Единственото нещо, от което всичките хора се нуждаят кое е?
Писанието казва: „Надпреварвайте се
да
си
давате почит,
да
се уважавате.“ Казваш: „Защо трябва
да
уважавам еди-кого
си
?
А ти сега седнеш, ще го критикуваш, той е много нервен, не може
да
седи спокоен, мърда се.
Каквото и
да
кажат на военния, той трябва
да
мълчи.
Като обичаш ближния
си
, обичаш Бога.
Той се мърда на стола.
Всяко нещо в света, което направиш, Бог, Който е там, Той ще ти въздаде.
– Без дисциплина войниците не могат
да
извършат тази задача, която им предстои.
Мъртвият, ако седне на стола не се мърда.
Всичките войници имат една задача.
Да
вярваш в един човек.
Понякой път може
да
ти хареса нещо, което не ти харесва.
Да
вярваме в доброто, което е в него.
Човек, който никога не се е учил на жертва, военните го карат
да
се жертвува за своето отечество, за народа, и без
да
иска, ще го накарат.
Под думата „добро“, разбираме – има едно Абсолютно добро, което всичките хора го имат.
Казват: „Или ще идеш
да
се биеш или куршум има.
Ще отидеш
да
се биеш, и ще опиташ поне, има ли Господ или не“.
Ти земните езици не
си
научил, че ще научиш Божествения.
Сега ще ги разгледате, кажете ми по какво се отличава човешкото добро?
И той предпочита
да
отиде, защото отзад ако остане има по-голяма опасност
да
го убият, отколкото ако е на бойното поле.
От 1–10 не знаеш
да
говориш, то е Божественото.
Човешкото добро е замръзнал лед, замръзнала вода.
Ангелското добро е размразена вода.
“ Какъв трябваше
да
бъде?
Вода, която носи живот на човека.
5 вече са всичките роднини, ще ги туриш.
Всички тия числа до 10, то е Божественият порядък.
Генералът пита: „Защо Господ създаде света така?
Божественото добро е
да
внесеш живота.
Всичките и най-дребните същества са турени в тия числа; и малките, които са невидими и те са отбелязани.
“ Пита го
да
му каже.
Няма нещо в света, което
да
не е отбелязано.
В Божественото съзнание, всичко туй е нанизано.
Всичките погрешки, които ние правим, всякога до Бога достигат.
Ако човек е добър по човешки, той само ще филтрира, ще пречиства нещата; ако има ангелско добро, ще има само условия; ако няма Божествено добро, животът не може
да
дойде в него.
Една погрешка
си
направил, казват: Идете и купете тази погрешка.
Това е едно разграничение само, за
да
се покаже доброто какво е по същество.
Тя е тор, ще дойдат при тебе и ще купят погрешката, която
си
направил.
Вторият път направиш две погрешки, понеже печелиш, плащат ти хубаво и понеже ти образуваш една фабрика за произвоство, за такива торове, един ден тия хора нямат нужда от този тор и тогава всичката стока остава и започва
да
гние.
Щом нямаш никакви дарби, ще седиш.
Казва: „Ти
си
длъжен
да
държиш оръжието и ще те наказват“.
И тогава, когато Бог поправя света, ще идат понякой път и всичките тия грехове ги вземат на хората, занасят ги някъде, като че образуват някой нов свят.
Защото всеки нов свят, който ще се създаде, създава се от мислите.
В туй място, тор му трябва, че ще вземе всичките грехове на хората и на туй място ще тури тор.
Ние трябва
да
имаме всичкото уважение към туй добро, понеже, то носи живота.
Всеки един плод, това е едно добро, носи живот в
себе
си
.
Всичката тази материя трябва
да
се пречисти само.
Казвам: Ние в света сме дошли на земята, за
да
изправим своите погрешки.
Доброто е, което носи Божественото благо в нас.
Ако войниците обърнат остриетата надолу към земята, ще кажат: „Всичко, каквото каже земният господар, ще слушаме“.
Всичките набожни хора казват: „Ние с Бога сме, и каквото Господ каже, ще го направим“.
Вие казвате понякой път, че ви е дотегнало
да
живеете.
Ти
си
добър човек, но се безпокоиш.
Затуй понякой път, ще ви дам едно правило: Не подвивайте езика
си
надолу, но подвивайте езика
си
нагоре, към небцето го турете.
Да
бъдеш кърт и постоянно
да
ровиш земята, какъв смисъл има.
Да
пипате средата на вашето небце.
Да
излезеш из дупката на този кърт,
да
станеш цигулар,
да
свириш, има смисъл.
Ти
си
добър човек, но се съмняваш.
Че езикът ви, непричом
да
е.
Да
станеш художник има смисъл,
да
станеш пианист и оратор, има нещо хубаво в това.
Че езикът ви може
да
служи на Божественото, направете един опит.
Или
да
добиеш туй знание на един ангел,
да
пътуваш от една слънчева система в друга, но може би тия неща след милиони години ще ги добиете.
Щом се съмняваш в своята кола, че тази кола няма
да
издържи, липсва ѝ нещо, тогава тя няма
да
издържи.
Някой път, когато сте разсърдени, искате
да
кажете нещо, турете езика
си
насред небцето, веднъж, дваж, триж, бутнете вашето небце и десетина пъти го бутнете, каква промяна ще стане.
Вие сега не може
да
хвъркате от една система в друга, но за сега музиканти можете
да
станете, художници може
да
станете, певци може
да
станете, но
да
хвъркате не можете.
Или ти
си
добър, но
си
слаб човек; в доброто няма слабост.
Ако вие така бутахте, от колко бели щяхте
да
се освободите.
Мнозина има, които казват: „
Да
се преместим в някоя друга слънчева система“.
Ти
си
добър човек, но
си
сиромах, оплакваш се; в доброто няма сиромашия.
Ти туриш езика
си
понякой път, вземеш, че оближеш устните
си
.
Казали гарджетата на майка
си
: „Мамо, извади ни от туй гнездо
да
идем на друго“.
Сиромашия, болести, безверие, безнадеждие, безлюбие, противоречия, няма в доброто.
Не е лошо
да
ги оближеш, казвам: Езикът има три качества.
Тя им казала: „Ще вземете ли вашите седалища?
Доброто има всичко, то е крайният резултат на Любовта, то е Божественото добро.
Той
си
има една особена аура.
„Имам ангелско добро“ – взел
да
се размразява, след туй ще дойде Божественото добро,
да
го превърне на плод.
Щом ти
си
лижеш джуките, то е по навик на животните.
Сега
да
преминем към друго.
Туй добро
да
влезе във вас, във вас трябва
да
влезе доброто.
Щом държиш езика
си
вътре, ти
си
човек.
Я ми изпейте вие „Учение синко, учение дъще“.
Кучето като лае
си
изплезва езика, а щом
си
човек, задържаш езика
си
вътре.
Ако ви кажа сега
да
ми изпеете „Отче наш“, как ще ми я изпеете?
А щом дойде ангелското състояние, започваш
да
говориш разумно.
Да
се помъчим сега
да
видим как ще го изпеете.
Не само ще говориш, но кажеш
да
направиш добро и ще го направиш.
Можете
да
го изпеете.
Казваш, че ще посадиш едно семе, посаждаш го.
Сега трябва
да
се качите в будическото поле.
Човек като слезе на земята не може
да
пее.
Самата цигулка всичко няма
да
ви достави.
Някой път отиваш
да
прекопаваш дупки, само забелязваш местата, то е човешко.
В някой случаи цигулката може
да
ви бъде полезна.
Та казвам: Ние най-първо трябва
да
се освободим от много навици.
Вие всинца сте музикални, но у всинца музиката не е пробудена.
Вие имате една уста, в някои отношения устата може
да
ви бъде полезна. Кога?
Защото тоновете не само трябва
да
се разпределят по време, ами трябва
да
знаеш къде
да
ги туриш.
Тоновете
си
имат място.
Ако каже на нивата: Трябва
да
се изоре.
Всеки един тон
си
има място.
Но като идеш на нивата, ръцете трява
да
работят, а устата
да
мълчи.
А понякой път проучваш един предмет – ще говориш, казваш: „Аз трябва
да
разбирам“.
Някой казват, че според теорията на Дарвин, има еволюция на тялото, че от нисшите животни излязъл човекът.
Вие като седите, едно от големите препятствия е, че много мислите за
себе
си
.
Като кажеш: „Аз трябва
да
разбирам“, с туй разбирането иде ли?
Необходимо е човек
да
забрави
себе
си
,
да
стане слуга и
да
мисли за Господа.
За хубавото, за туй, което дава всичките блага на хората.
Помисли за всичко онова, което е хубаво и красиво, злото
да
го не виждаш.
Като дойде Любовта, злото ще изчезне само по
себе
си
.
И вследствие на това претърпяват големи несгоди и страдания.
Страданията се дължат, че етерният, астрален двойник – обвивки са те, и излизат повече отколкото трябва навън, следствие на това приемат повече впечатления, отколкото трябва и страдат.
Да
живееш в една животинска форма, и ако не разбираш законите, ще се повлияеш от животинското.
Казвате: „Мене ми дотегнаха страданията“.
Да
кажем, вие имате някакво разположение, някаква мисъл ви мъчи; ами като идете при Господа, какво трябва
да
занесете при Него?
Събери двойника вътре в
себе
си
.
Може един човек
да
е облечен в животинско разбиране.
Вие ще Го търсите.
Та казвам: Когато духовните хора се съберат, излязат двойниците и един друг се преплетат, понеже като не разбират законите на Божествения свят, един тегли на една страна, друг на друга и мяза на една галимация, както някои певци всеки
си
пее каквото знае.
Та казвам: За
да
се освободите от животинското състояние в
себе
си
, трябва
да
мислим.
Вие мислите, че като умрете всичко ще изчезне.
Защото и животните имат чувствувания, ти
си
се разчувствувал, то е животинско състояние.
Разправяше ми един господин, отива в Англия, в една църква, дето духът говорил на всички.
Когато започнеш
да
мислиш, ти
си
човек вече.
Като идете при Господа какво ще занесете?
Като влязъл, всичките в църквата говорят, но такъв трясък вътре.
Като започнеш
да
мислиш, то е човешко.
Той като ви види, няма
да
ви гълчи, нищо няма
да
ви каже.
2.
Криви и прави линии
,
МОК
, София, 24.12.1937г.,
Ако претоварите един кораб ще потъне, но ако го оставите съвършено празен, той може
да
се обърне в морето.
Сега и зъбите се продават.
Има лекари, които изваждат здравия зъб и го турят на мястото на болния, на някой богат човек.
Следователно, човек никога не трябва
да
бъде съвършено празен.
Много хора
си
продават здравите зъби.
Под думите „
да
не бъде празен“ разбираме
да
има някаква тежест.
Вие мислите, че сте сиромаси, пък вие имате несметни богатства.
Някои от вас можете
да
станете отлични метереолози, може
да
предскажете какво ще бъде времето, дъждовно ли ще е или сухо, пролетта каква ще бъде?
Сега науката минава по един особен път, фактите, които са събрани в съвременната наука, вие трябва
да
приложите, математика, геометрия, изкуства, всички изобщо науки трябва
да
им намерите място.
Имате тези уреди в
себе
си
, може
да
давате съвет на хората.
Аз, ако бях на ваше място, какво щях
да
развивам.
Значи един човек, който се занимава с философия няма
да
се развие долната част на челото, но се развива горната част.
Щях
да
развивам най-малкото гласа
си
,
да
достигам до три октави.
Ако някой човек се занимава с техническите науки, инженерство, или банкер, ще започнат слепоочните части
да
изпъкват.
Мислите ли, че ако аз вземам три октави, четири октави, аз ще бъда беден човек?
По външната форма на главата на човека може
да
знаете в каква област се занимава – с естествени ли науки, с философия ли, или със строителни науки.
Казваш: „Аз това не мога
да
направя.“ Един крак имаш не можеш
да
ходиш.
Започни
да
мислиш: Два крака имам, мога
да
ходя, мога
да
пея.
За
да
живееш добре, трябва долната част на челото
да
е развита,
да
имаш известно отношение с хората.
Малко и технически способности трябва
да
имаш.
Всички болезнени състояния в човека се явяват при едно понижение на трептенията.
Но тъй както вие по някой път разбирате
да
бъдете добри, вие разбирате
да
бъде човек мек,
да
не обича
да
се кара.
Ако разбирате добър човек, който мълчи, който не се кара, не обижда никого, кои са отличителните черти на добрия човек?
После на добрия човек и ръцете му са добре устроени, и краката му и очите му, на добрия човек всичко е добро.
Той с добрината
си
действува.
Хората не щяха
да
ги разрешат.
И никой не може
да
бъде добър, който няма една обширна опитност.
Може
да
направите един опит.
Да
кажем някого от вас го хванала хрема.
Той е живял най-малко 100–200 прераждания за
да
стане добър.
Една статистика може
да
има.
Не мислете, че из един път може
да
станете добри.
Онези, които страдат от хрема и пеят на хремата, три пъти, сутрин, обед и вечер, по-лесно оздравяват, отколкото ако не пеят.
Представете
си
, че хремата е един джентълмен.
Да
кажем мързелив
си
, не обичаш
да
работиш.
Защото мързеливият мисли, мисли,
да
тръгне или
да
не тръгне.
Ако има една преграда една педя висока, не иска
да
прескочи, обикаля
да
намери равно място, но ако я озориш, не на една педя, a на два метра скача.
Да
кажем, /Фиг.
Понякой път и ние имаме този характер на котката, малкото препятствие, което можем
да
го прескочим.
Поставени са доброто и злото в плода.
Като имате характер на котката, няма
да
ги прескачате, ще кажете: „Кой ни тури тия дъски?
Тогава можем
да
кажем, че B – злото, е в корените, доброто е в клонищата горе.
Злото е в гъстата материя, доброто е в редката материя, горе, където дървото се развива в по-редка среда.
Преди няколко време при мене дойдоха двама души
да
им дам съвет.
Казвам: Представете
си
, че и двамата сте в някой мочурляк, ще затънете до пояс.
Доброто на човека е отгоре на главата, свода на главата.
Аз и
да
искам
да
ви помогна, и аз като влеза в мочурляка ще затъна, но ще чакате
да
донеса най-малко 20 дъски, че от сухата земя до вас
да
ги поставя,
да
минете по тях.
Главата е широка, но няма никаква височина на главата
си
.
Всичките трудности изискват мисъл.
Всеки човек, който няма тази материя не може
да
бъде добър човек.
Да
кажем, ако имате хубава глина може
да
направите най-хубавите съдове, но от обикновена кал може ли
да
направите едно порцеланово гърне?
Виждам законът е същ.
От обикновена глина не можете
да
направите порцеланови изделия.
Да
бъде добър човек, той трябва
да
има материя
да
се облече.
Ти не можеш
да
бъдеш добър, ако нямаш такава материя
да
образуваш форма.
Много хора не може
да
мислят, защото нямат мисловна материя, не може
да
образуват форми.
Хайде сега изпейте: „Учение синко, учение дъще“.
Слабата мисъл не може
да
образува форми.
Материалната страна дава формите.
Ние казваме: Сила и материя.
Силата е съдържанието, материята създава формите.
Не може съдържанието
да
се прояви, ако няма форма.
Формата и тя не може
да
се изяви, ако няма съдържание.
Една твоя мисъл за
да
се прояви, трябва
да
има съдържание, трябва
да
има и форма.
Може ли
да
си
представите един човек без форма?
Представете
си
, че един човек няма ръце, крака, нищо няма.
Как ще
си
го представите?
Казвате, че Бог създал човека по свой образ и подобие.
Когато земята има надмощие над нас, трябва
да
мислим повече, понеже материята в която се движим е по-гъста.
При големи мъчнотии, по-големи разсъждения, по-голяма мисъл, по-голямо усилие, при по-малките, по-малко.
Ако един вол мисли, че Господ създал света, той ще мисли за Бога, че е като него.
Но създайте
си
една идея в
себе
си
.
Ако една риба мисли за Господа, и тя ще мисли, че Господ е като нея.
Сутрин като станеш, мисли за Господа, на обед, мисли за Господа, и вечер, по пет, десет минути мисли за Господа.
Всеки ден,
да
изоставиш всичките
си
работи и само
да
мислиш за Господа, за Този, който направил всичко.
Следователно, всички същества ще мислят, че той е като тях.
Ти сутрин най-малко десет минути за Него
да
мислиш, после на обед, десет минути само за Него
да
мислиш, и вечерно време само за Него
да
мислиш, ще просветне умът ти.
Пък сега нашият ум е занят с много работи, но с главното, което трябва
да
дойде в ума, което може
да
ни въздигне, ние за Господа не мислим.
Тъй както ви виждам, така
си
го представяте.
Като мислиш за него ще
си
помогнеш.
Че ако един грънчар направи едно гърне, гърнето може
да
мисли, че този който го направил мяза на него.
Помисли
си
каквото и
да
е.
Онази дреха, която е ушита, ако дрехата има съзнание може
да
каже, че онзи който ме уши е такъв какъвто съм аз.
Онези, които имат очи, като погледнат слънцето ще видят цялата природа, но един
да
кажем, който няма зрение, нищо не може
да
види, най-сетне ще почувства нещо в
себе
си
.
Казвам: Докато хората не възстановят тяхното вътрешно зрение, но все таки ще почувствуват силата на слънцето.
Като се събудиш, концентрирай
си
мислите за Бога.
В живота виждаме един лош човек, той по десет пъти се изменя.
Да
си
обуя ли обущата, или
да
не
си
ги обуя,
да
стана ли от леглото, дали е късно?
Турците казват, когато някой не
си
държи на думата – арменски долапи.
Да
стана
да
чета ли?
Под юргана или не, както и
да
е, мисли.
Арменецът казва: „Давам ти един грош
да
изхвърлиш това куче“.
Защото като речеш
да
се миеш, обличаш, ще забравиш, идеята ще изчезне, ще ти дойде нещо друго на ума.
Турчинът казва: „Ще ти дам два –
да
го изхвърлиш“.
Лошият човек мяза на арменеца, който казва на турчина: „Ще ти дам един грош
да
изхвърлиш това куче“.
Той казва: „Аз ти давам два – ти
да
го направиш“.
Значи лошият човек всякога може
да
го накараш
да
свърши една работа за пари.
Добрият не се унижава
да
направи всяка работа.
Добрият човек не може
да
го подкупиш с нищо.
Добрият човек и при правите линии, и при кривите линии върви без
да
се изкриви, и без
да
се изправи.
Ако вие накарате един куц човек
да
върви по най-правия път, дето хората вървят, той може ли
да
върви право?
Трудните положения, външните условия ние сме ги създали.
Когато ние казваме, че условията са лоши, условията ние ги създаваме.
Всеки един човек е създал за
себе
си
условията.
Отпосле, под ред съществувания ние сме
си
образували лошите условия, при които сега живеем.
Сега вие седите и мислите и постоянно се спъвате, казвате: „Условията са лоши.“ Щом кажеш, условията са лоши, ти казваш: „Задачите са неразрешени.“ Днес имате известни задачи, утре трябва
да
се явите с разрешени задачи.
Какво трябва
да
правите?
Трябва
да
решавате.
Една, две, три задачи трябва
да
ги разрешите.
Казвате: „Не съм разположен.“ Питам: Един ученик трябва ли
да
бъде неразположен?
Ученикът вътрешно винаги трябва
да
бъде разположен.
Като бил в България знаел малко
да
шие обуща, обущар бил.
Дошло му на ум, че може
да
кърпи обуща и
да
помогне на
себе
си
.
Да
кажем, някой от вас седи и казва: „Какво трябва
да
правя?
Вие трябва
да
имате много измислени работи.
Инженери трябва
да
бъдете.
Да
кажем вземете една мъчна задача, ако аз искам
да
стана окултен ученик, вземам най-мъчната задача и ще кажа: Ще реша тази задача.
Не може
да
я решиш.
И като реша задачата ще ида
да
кажа на другите, как съм решил тази задача.
Пак го чел пред децата и когато децата престанат
да
го корегират той казвал: „Разказът ми е хубав.“ Толстой е един гениален човек като писател и той приемал малките деца
да
го корегират.
Всичките планети вървят по криви линии, нито една от тях не се движи по права линия.
Всичките разбират кривите линии и все по криви линии се въртят.
Всичките планети вървят по най-малкото съпротивление.
Следователно едно голяма препятствие в света ти може
да
го преодолееш само по правата линия.
Силният човек действува с правите линии.
Той не отива
да
се бие.
Мъдрецът, запример, ако има един неприятел, той ще остави онзи
да
го гони, той върви ден, два, три, онзи се се мъчи
да
го стигне, се остава видим пред него и не може
да
го стигне.
Той върви подир него докато се умори и казва: „Няма
да
го стигна.“ Един лош човек го изморявате с вашите мисли.
В обективната наука между две точки може
да
теглим само една права линия.
Щом мислите еднообразно, вие спадате под закона, вие ще се изтощите.
Еднообразието изтощава, разнообразието усилва.
По-добре е
да
ходиш с два крака, отколкото с един.
Да
кажем, ако на вас ви дадат задача
да
ходите с един крак, как ще ходите?
С един крак на земята не може
да
ходите.
Може ли човек
да
ходи с един крак?
Защото как ще
си
подвижиш крака?
Между центърът на слънцето и центърът на земята може
да
имаме само една права линия.
Сега как ще
си
обясните, защо двата полюса на земята са безплодни?
Тогава ще намериш един човек с два крака, че
да
те премести от едно място на друго.
Най-големият студ е на полюсите.
Следователно, когато всички вие не може
да
разрешите една мъчна задача, вие имате само един крак.
А пък топлите места се падат на екватора.
Щом кажеш: „Мога“, създаваш един крак, щом кажеш: „Не мога“, оставаш с един крак.
Затуй по-добре е
да
кажеш: „Мога“, за
да
създадеш един крак.
Защо именно на полюсите на земята съществува топлината, а на екватора има повече.
Понеже, ако кажеш: „Мога“, ще създадеш един крак.
Вие ще кажете, че на екватора лъчите на слънцето падат перпендикулярно.
Щом създадеш един крак създаваш възможност
да
разрешиш задачата.
Но нали и на високите планини, като Хималаите падат перпендикулярно, защо там е студено?
Психологически в закона на природата е така.
Да
оставим сега това.
Не че като кажеш нещата ще станат, но поне ще създадеш в
себе
си
един крак.
Щом кажеш: „Не мога“, един крак имаш, задачата винаги остава недовършена.
Аз бих изтълкувал сега: Десният крак на човека представлява неговата сила, левият крак представлява неговата разумност.
Като ходи човек на двата крака – единият е силен, другият е разумен.
Казвате: „Днес не искам
да
уча, защото съм неразположен“.
Следователно, силният помага на разумният и разумният помага на силният, и двамата вървят.
Какво означава неразположението, защо
си
неразположен?
Може
да
не
си
ял два дена, неразположен
си
.
Или пък може 10 дена
да
не
си
ял и
си
неразположен.
Ако нямаш лява ръка любовта не може
да
се прояви, ако дясната ръка я няма, не работи, тогава справедливостта я няма.
Казвате: „Ние сега пишем, работим с дясната ръка, понеже тя сега се развива, развиваме
да
бъдем справедливи.“ Аз говоря за конкретни работи.
Щом физически имаш добри отношения,
си
добре разположен.
Трябва
да
бъдеме справедливи, понеже ако не сме справедливи ние не можем
да
прогресираме.
Щом по сърце
си
добър, значи разположен
си
, значи и умствено отношение имаш.
Ако в
себе
си
не може
да
отсъдиш право една постъпка, едно свое чувство, една своя мисъл, ако не може
да
отсъдиш правото, някой път може
да
осъждаш, някой път може
да
се хвалиш.
Трябва
да
бъдеш справедлив.
Зимно време той може
да
ходи.
Като се хвалим, трябва
да
бъдем справедливи.
Може
да
се похвалиш, но трябва
да
бъдеш справедлив.
Но болният и лятно време не може
да
ходи.
Може
да
се кориш, но пак трябва
да
бъдеш справедлив.
И като се кориш и като се хвалиш трябва
да
бъдеш справедлив.
Казвам сега: Oт какво зависи неразположението?
Ако един беден човек е неразположен защото е сиромах, ако болният е неразположен, това разбираме.
Поне ние
да
внесем нещо микроскопично в света.
Под права линия всякога трябва
да
разбираме пътят на енергията, която изтича от един център към периферията.
Всичките енергии, които изтичат от един център навън, към повърхността това са прави линии.
Всичките енергии, които от повърхността се повръщат към центъра, са криви линии.
Все таки трябва
да
внесете нещо, колкото и
да
е малко трябва
да
внесете нещо ново.
В Америка има дадена една премия
да
се даде на този, който внесе нещо ново в света.
Ти от периферията никога не може
да
се върнеш по права линия към центъра.
Може би 30 години седи и до сега не се е явил един кандидат, който
да
каже една нова идея в света.
От един център никога към периферията не може по крива линия
да
вървиш.
Вие, запример, искате
да
знаете какъв ще бъде вашият живот.
Искате
да
знаете бъдещето и някои може
да
ви гадаят.
Той и
да
иска не може
да
се движи по права линия.
Ако дойде при мене една овца
да
ѝ гадая, какво ще ѝ бъде бъдещето аз ще ѝ кажа.
На този човек и
да
му казвате, че трябва
да
върви по права линия, той ще върви по крива линия.
Които пък направо пътуват, те са в центъра, нямат право
да
изменят своя път.
Малките агънца, които ще раждаш и тях ще ти вземат, един ден и с тебе ще се свърши, няма
да
те има на света.
“ Ще му кажа: Дълго време ще зъзнеш, много треперене ще има, много недоядане ще има, лошо малко ще свършиш.
Сега в окултно отношение може
да
приложите това.
Че казвам ви, ти ако седиш при къщата на един богат човек, като едно куче в двора му и очакваш за един комат хляб, че трепериш
да
ти се уредят работите, не
си
ли ти куче?
Господ ти създал ум
да
работиш, пък ти
си
турил всичката надежда в богатите хора, чакаш година, две три, пет.
Всички ония хора, които са много взискателни са все сухи хора.
Никога не можеш до видиш един прав човек, който
да
е тлъст, но е изсъхнал, на пъстърма мяза.
Вие понякой път
си
туряте идеята
да
дойде отнякъде един милион.
Всичките тия, светии ги наричат изсъхналите светии, прави хора.
Той всякога вижда погрешките навсякъде.
Той търси навсякъде погрешки.
Аз ако ви дам сто хиляди лева за двете ви очи, кой от вас ще ги даде?
Направил
си
нещо казва, криво е.
Казвате, че сте сиромаси.
Казал
си
нещо – така не се говори.
Кой от вас ще даде очите
си
за сто хиляди лева?
Така очите
си
не дръж, така не спи, така не яж.
Ако на някой от вас ви дадат сто хиляди само единия ви крак
да
отсече, ще се поколебаете.
Казвате: „Сиромах човек съм.“ Сто хиляди лева струва само кракът ви, едното ви око около сто хиляди лева.
Казва, много не яж, колкото по-малко ядеш, по-праведен
си
.
Казвате, че сте сиромах, а имате 32 зъба.
3.
Имаше някой человек
,
НБ
, София, 26.12.1937г.,
Сега може би вие не може
да
направите връзка между тия неща, но трябва малко разсъждение.
Другият е Адам, който е създал Ева.
Адам представя физическия свят.
Много хора страдат, понеже не знаят как
да
ядат.
Той е носител на духа, т.е.
Не е лошо нещо яденето, но човек не трябва бързо
да
дъвчи храната
си
.
това, което създава нещата.
Значи, Адам подразбира разумната душа.
Казвам: Духът у вас, това е Адам.
Той е ял много бързо и не е дъвкал храната
си
добре.
Всеки човек, който не дъвчи храната
си
добре, е прост човек, а който добре я дъвчи, е учен човек.
Вашата душа е Ева, а вашият дух – Адам.
Всеки човек, когото коремът го боли, е прост, а онзи, който не страда от корем, е учен човек.
Който страда от главоболие, е прост човек, а когото главата никак не го боли, той е учен човек.
Някой път вие не можете
да
се споразумеете, вследствие на което отдавате всичката вина ту на вашата майка, ту на вашия баща.
Често казвате: „
Да
обичаме Господа,
да
обичаме Христа.“ Съгласен съм с вас.
Няма по-хубаво нещо от това
да
обичате Господа,
да
обичате и Христа.
Това малко не ви допада.
Как ще обичате Господа, от ваше гледище?
Това са максими, които аз засягам.
Ние не можем
да
ги избегнем.
Ангелът
си
върши работата отлично.
Вие не можете
да
събирате от там, дето не сте внасяли, дето не сте събирали.
На каквато работа и
да
го изпратят, той я върши отлично, а човек гледа
да
свърши работата
си
лошо. Защо?
Ти не можеш
да
изваждаш от там, дето не
си
събирал.
Преди години в Бургас на двама усърдни християни дошла една идея
да
проповядват Словото Божие.
Ти не можеш
да
делиш там, дето не
си
умножавал.
Вие трябва
да
разбирате този закон.
Казвате, че трябва
да
давате.
В главата на българина предприемач се родила идеята
да
напусне работата
си
и
да
проповядва Словото Божие.
За
да
дава, човек първо трябва
да
е събирал,
да
е придобил известни опитности.
Той срещнал един ден арменеца шивач и му казал: „Знаеш ли каква идея ми дойде: хайде
да
напуснем занаятите
си
и
да
се заемем с проповядване между хората.“ Арменецът веднага приел тази идея и напуснал занаята
си
.
Само при това положение човек може
да
опита Божията любов.
Два дена след това, той отишъл при предприемача и му казал: „Хайде
да
тръгнем вече, аз напуснах работата
си
.“ – „Почакай малко, аз имам още работа, не съм успял
да
убедя жена
си
.“ Значи, той успял
да
убеди арменеца, а сам той не е убеден.
Докато не
си
събирал никакви опитности, ти не можеш
да
опитваш и Божията любов.
Всяка работа, която изведнъж не може
да
се направи, тя непременно ще се развали.
Вие трябва
да
опитате Божията любов.
Ако работата се развали, ти не
си
учен човек.
За
да
разбере(те), какво нещо е Божията любов, вижте първо какво правят децата.
Ако устои, ти
си
учен човек.
Като стане от сън, то веднага прегръща майка
си
.
То иска
да
ѝ каже: „Мене Господ ме изпрати
да
ти дам любов.“ Като вземе в ръцете
си
това дете, майката веднага се зарадва, защото то ѝ показва любовта на Бога.
Когато прегърне детето
си
, то започва
да
пише в ума, в сърцето и в душата ѝ.
Никодим отива при Христа, но не може
да
разбере елементарните работи.
Тогава тя казва: „Господи, благодаря ти за това хубаво писъмце, което ми даде.“ Така разбира умната майка идването на детето в дома ѝ.
Христос му казал: „Ти
си
учител израилев, учиш другите хора, а не можеш
да
разбереш елементарните работи.“ Той не може
да
разбере как е възможно човек
да
се роди отново.
Но глупавата майка казва: „Господи, защо ми даде това дете?
Мнозина говорят за новораждането.
Да
ми създава толкова безпокойство?
Те казват: „Човек трябва
да
се роди от дух и от вода.“ Какво се разбира под думите дух и вода?
“ Та ако искате
да
знаете смисъла на раждането на децата, ще знаете, че когато се ражда син или дъщеря в един дом, това са двете писма, които Бог праща в света.
Човек трябва
да
възприеме и положителната, и отрицателната любов на Бога чрез своите синове и дъщери.
Та най-първо, ние сме длъжни
да
възприемем от Бога това, което той ни изпраща.
Защото хората изобщо изпадат в заблуждение, като мислят, че щом научат нещо, всичко знаят.
Първо трябва
да
дойде слънчевата светлина на земята и тогава
да
я възприемем.
Като възприемеш и складираш тази светлина в
себе
си
, тогава ще възприемеш Божието благословение.
Ако възприемеш и светлината, и влагата, тогава семето ще започне
да
расте нагоре.
Може
да
кажете, че Земята се движи около Слънцето, но в коя посока именно, към коя звезда се отдалечава и към коя се приближава?
Това даже не ви интересува и казвате: „Това е обикновена работа.“ Земята, това е пристанището, на което един ден ще се спрете.
Щом израснем, ще почнем
да
градим.
Защо
да
не се интересувате от неговия път?
Вие може
да
седите още милиони години на този параход, но един ден той ще спре на пристанището и вие ще излезете от него.
Човек не може в пустинята
да
намери любовта на Бога.
Като спре на пристанището, вие ще напуснете парахода.
Там всичко изгаря.
Може би с хиляди години
да
се поправя.
Човек трябва първо
да
приеме изобилно влага, светлина и топлина, че онова, което е вложено в него,
да
израсте.
Той ще се даде на ремонт.
Сега вие гледате някой щастлив човек и не можете
да
се съберете в кожата
си
, че този човек е щастлив. Не!
Сега, като ме слушате
да
говоря така, ще ме питате: „Това, което говориш, така ли е?
Виждаш едно дърво, което расте.
Това дърво расте от радост и дава своите плодове.
Всички дървета, които ни дават плодове, дават плодовете
си
от благодарност към Бога, че Той им дава блага, своите благословения.
Като дават плодовете
си
, те казват: „Ние сме възприели от Божиите блага в изобилие, вземете сега и вие от нас.“ Та сега, направете и вие това, което растенията направиха.
За
да
ви разправям за дишането, трябва и вие, и аз
да
дишаме.
Срещате един обезсърчен брат, който
си
счупил крака.
Само при това положение можем
да
се разберем.
Макар и
да
не го познаваш, спри се при него и му кажи: „Няма нищо, лесно ще се поправи кракът ти.“ Срещаш един ученик или студент, който е пропаднал на изпит.
Спри се и му кажи: „Не се отчайвай, ти
си
способен ученик, лесно ще издържиш изпита
си
.
Трябва
да
има отношения между нас.
Какво представя въздухът вие трябва (
да
) знаете.
Дишането е един елементарен процес, който също трябва
да
го познавате и
да
го прилагате.
“ Като насърчавате хората, вие и
себе
си
ще насърчите.
Ако не започнеш от а, б, никога не можеш
да
се научиш
да
пишеш.
Ако не знаеш
да
изговаряш гласните и съгласните букви, как ще говориш?
Езикът трябва
да
се упражнява.
Човек първо трябва
да
се учи
да
диша.
Ако правилно дишаш, ще почнеш и правилно
да
мислиш.
Като кажеш на хиляда хора нещо добро, и те ще ти донесат по нещо.
Като чуеш някой човек
да
казва, че от него нищо не може
да
излезе, кажи му: „Не, от тебе човек ще стане.
За
да
стане мисълта на човека на физическото поле ясна, човек непременно трябва
да
се научи
да
диша.
Едно време и аз мислех като тебе, че човек няма
да
стана, но станах.
Индусите имат един метод за правилно дишане, но хората още не са научили
да
дишат, както трябва.
Това зависи до известна степен от смяната на температурата, понеже те нямат още една постоянна температура.
Но като престанах
да
мисля, че съм животно и мога
да
стана човек, станах човек.
При студа човек се свива, диша по-плитко, а при топлината се разширява, диша по-свободно.
Едно време мислих, че ангел ще стана и станах ангел.“ Това може
да
се аргументира.
При студа въздухът е по-чист, но при топлината е по-нечист.
При топлината въздухът се разширява повече, а при студа разширяването е по-слабо.
Следователно, при студено време окисляването е по-слабо, а при топлината е по-силно.
Той никога няма
да
те излъже, нито открадне.
Той не прави никакви взимания и давания.
Питам: Каква логика имаше Никодим, който посещаваше Христа само вечер, от страх
да
не го видят,
да
не изгуби авторитета
си
.
Пък и той беше любознателен, искаше
да
знае, какво ще му каже Христос.
Христос му каза: Ти
си
много учен евреин, но едно нещо ти липсва: ти още не
си
възприел онази първична материя, от която можеш
да
направиш,
да
съградиш своето ново тяло.
Никодим се чудеше, как може
да
създаде ново тяло.
Христос му казваше, че при тази материя ще дойде сила дух, който ще изработи нова форма, в която човек ще влезе
да
живее.
Но въпреки това, Никодим разсъждаваше по стария начин.
Вие искате
да
направите само добро, а
да
не правите престъпления.
Той не разбираше как може
да
се създаде тази материя без мъж и жена.
Тогава трябва
да
умрете.
Как може
да
бъде това?
Който иска
да
прави само добро, а
да
не прави зло, той трябва
да
умре, нищо повече.
Никодим казваше, че така може само чрез майка
си
да
се създаде.
Искаш ли
да
правиш добро и зло, тогава оживей!
В живота се ражда желанието, мисълта на човека
да
прави добро, а
да
не прави зло.
Но Христос му казваше: Остави майка
си
.
А в смъртта се явява желание в човека
да
оживее.
Следователно, живите трябва
да
умират, а мъртвите трябва
да
оживяват.
За
да
се роди сам, човек едновременно ще бъде и мъж, и жена, няма
да
има нужда от майка и от баща.
Сега аз ви давам една магическа формула, която, ако можете
да
приложите в живота
си
, чудеса бихте могли
да
направите.
Всъщност, земята играе роля на много добра майка, без
да
му е майка, тя го отхранва.
Ще ви кажа
да
умрете.
– „Ама искам
да
успявам в живота.“ – Тогава умри.
– „Искам
да
оживея.“ – Значи, ти
си
мъртъв вече.
Интересно е
да
се види, какво понятие имат съвременните хора за земята.
Значи живият може
да
умре, а мъртвият –
да
оживее.
Дето вървите, казвате: „Майка е нашата земя.“ Вие трябва
да
се възпитавате, чиста
да
пазите тази своя майка.
Но като дошъл на земята, чавек е започнал
да
мисли, че земята е негова майка.
И ако това семе иска
да
прави добро, то трябва първо
да
мине през процеса на страданията.
И ако мъртвият иска
да
прави добро, той непременно трябва
да
излезе от хамбара
си
,
да
оживее.
Човек трябва
да
разсъждава философски.
Ако и семето не разсъждава философски, като види, че му проповядват, ще каже: „Аз в хамбара не мога
да
оживея, че в земята ли ще оживея?
Това става и в жената, която ражда едно дете.
Мене ли ще заблуждавате?
Зародишът, това е само материята, с която майката разполага, но после иде духът, влиза в нея, взима тази материя и съгражда от нея дете.
Затова е казано: От пръст (
си
) и в пръст ще се превърнеш.
Казвам: Излезте от вашите съкровищници и влезте в Божествената нива, ако искате
да
правите добро.
Там, дето въздухът и водата едновременно присъствуват, там е животът, там е разумността.
Водата е емблем на чистата материя.
Ако духът и водата не присъствуват едновременно, не може
да
се образува никаква форма.
Ако имаш нещо в мозъка
си
, което те спъва, не го хвърляй, но го тури настрана.
Щом няма форма, не може
да
се вмести и никакво съдържание.
И тогава не може
да
има никакво проявление.
Оставете тялото, ума и сърцето
си
свободни.
Аз, който трябва
да
внеса мисълта, съм отвън.
Той ще дойде с духа
си
и когато ви намери свободни, ще почне
да
действува.
Мисълта произтича от това, че ние разсъждаваме за формата, както и за вътрешното съдържание.
Та казвам: Мисълта в живота е това разумното, което разсъждава.
Когато житното зърно излезе от хамбара и влезе в нивата, Бог веднага го намира и е на негово разположение със светлината
си
, с топлината
си
, с влагата
си
и започва
да
работи върху него.
Като разглеждаш своя ум, своето сърце, ще видиш, че всичко това е в разумното, в духа.
Тези са новите положения, които вие трябва
да
знаете.
Вие имате лоша представа за страданията, вследствие на което не искате
да
страдате.
Вие трябва
да
си
обяснявате страданията философски.
Сега трябва
да
се държи изпит,
да
се види, какви промени е претърпяла материята от хиляди години насам.
Ако не искате
да
страдате, останете в хамбара.
– „Ние не искаме са спим.“ – Щом не искате
да
спите, ще отидете на нивата.
Ако не
си
готов, ще те върнат, ще те скъсат на общо основание.
– „Ама страдания има там.“ – Тогава едно от двете ще приемеш: Ако искаш
да
страдаш, ще приемеш страданията.
Ако някой се жени, това е една задача.
Ако искаш
да
правиш добро, ще приемеш страданията.
Страданията са път в живота.
Ти ще страдаш, докато влезеш в живот.
Какво трябва
да
прави?
Щом влезеш в живота, страданията ще престанат.
Тя трябва, като заспи вечер,
да
отреже едно клонче от него и
да
го присади.
Хората страдат още, понеже не са влезли в пълния живот.
Щом влезат в пълния живот и страданията ще престанат.
Който не е разбрал още смисъла на живота, който Бог е дал, той не е разбрал пълния живот.
Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Аз превеждам този стих в следния смисъл: Аз съм пътят за мъдростта, аз съм пътят за истината, аз съм пътят за любовта.
Ти не можеш
да
бъдеш в този път, ако мъдростта не е с тебе.
Тя казва: „Колко
си
добър.“ Ако жената е лоша, мъжът трябва
да
я присади.
След година, две, тя ще каже: „Измених се съвсем.“ За
да
се присаждат хората, знание се изисква.
Ти не можеш
да
намериш и свободата
си
, ако нямаш път за истината.
Апостол Павел дава един пример.
Ако не отидеш до истината, ти не можеш
да
бъдеш свободен.
Той казва: „Като дърво маслинено, което се присажда в питомно.“ Духът е този, който присажда нещата.
Когато някой казва, че е намерил пътя и истината, питам го: Ти свободен ли
си
?
Научете се
да
присаждате доброто в
себе
си
.
За
да
говориш истината, преди всичко ти трябва
да
бъдеш свободен.
Както и
да
я разбира, едно трябва
да
знае: Човек не може
да
говори истината, докато не е свободен.
Нетърпелив
си
, отрежи това трънче от
себе
си
и го присади с търпение.
Ако устата ти не е свободна, ако не можеш свободно
да
я отваряш и затваряш, как ще говориш истината?
Малко
си
скръжав.
Ти трябва
да
бъдеш свободен,
да
се отваря и затваря устата ти.
Устата ти трябва свободно
да
се отваря и затваря.
Малко
си
жесток.
Езикът ти трябва свободно
да
влиза и излиза, за
да
можеш
да
говориш истината.
Другояче казано, за
да
бъдеш свободен, за
да
говориш истината, твоят ум и твоето сърце трябва
да
бъдат едно.
Умът ти трябва правилно
да
мисли, сърцето ти трябва правилно
да
чувствува, а волята ти трябва добре
да
разбира и прилага нещата.
Важно е
да
плащат кармата
си
.
Най-малко 50% от сегашните им несгоди щяха
да
изчезнат.
Та като говорим за ума, за сърцето и за волята, ние трябва
да
знаем, кое какво представя.
Щяха
да
останат най-много 15%, а толкова лесно се носят.
И сега ние очакваме
да
дойде Христос от Небето.
Като говорим за сърцето, все таки добре е човек
да
си
има едно животно, едно конче запример.
Като тръгнеш на екскурзия, ще вземеш кончето
си
и ще натовариш на него багажа
си
.
Но ще се оплакваш от това конче, че ритнало с крака
си
, че направило някаква пакост.
Но ние трябва
да
го извиним.
Като паднат на земята, тия яйца се излюпват и пиленцата започват
да
пискат върху земята.
Но всичко, което има
да
стане и което видите, че е станало, в края на краищата ще кажете: „Слава Богу, за добро беше това.“ Всичко ще се превърне за добро.
Когато почнете
да
мислите, конят почва
да
чувствува.
А после, че всичко ще бъде сто и едно на сто добро, в това няма никакво съмнение.
Когато дойде Господ – волята, всичко върви наред.
Сега аз ви съветвам
да
отидете при Христа, но не вечер, а денем.
Казвате: „Ти
си
животно.“ Няма в света човек, който
да
не е животно, който
да
е без сърце.
Той ще ви каже пак същото: Ако се не родите от вода и дух, не можете
да
влезете в Царството Божие.
Но ако се родите отново от вода и дух, Царството Божие ще бъде за вас.
Ако не е научил уроците
си
, сърцето му пак особено бие.
На земята трима души трябва
да
пеят едновременно, а на небето само един може
да
пее трио.
А що се отнася до такива, които могат едновременно
да
пеят на три тона, това са съвършено рядко.
Сега няма
да
питате как е това.
Като не сте слушали такива певци, не можете
да
разберете.
Истинското знание се отличава по това, че внася известна сила в човека.
Но знание без вяра и без надежда не може.
Вярата и надеждата са крилата на знанието.
Животното и човекът са двете крила, с които човек може
да
се движи в света.
Някой човек се възмущава, как така
да
има животински работи в
себе
си
.
Че нали има газове, които могат изведнъж
да
напълнят известни тръби и
да
карат колелото
да
се движи.
Виждате как параходите се карат от водата.
Като се нагорещи водата, тя започва
да
движи колелото.
Той е впрегнал парата и я заставя
да
работи вместо него.
Тя живее в човешкото сърце и той трябва
да
я възпитава.
На времето
си
Никодим не е бил обикновен човек, но необикновен, високоучен човек.
Човек трябва
да
бъде справедлив към нея.
Той идвал при Христа вечер, а не сутрин и го разпитвал върху някои важни въпроси.
Тя не иска много от човека, освен
да
се обхожда добре с нея.
Учените хора страдат от много знания, а простите, невежите – от невежество.
Има религиозни схващания, според които хората мислят, че са неспособни, не знаят как
да
живеят.
Като стане религиозен, човек иска
да
умре,
да
отиде в другия свят.
Когато невежият не знае как
да
се ползува от своето невежество, и той страда.
Същевременно той не иска
да
гледа дома
си
, жена
си
и децата
си
, не иска
да
ходи на служба.
Между учения и невежия трябва
да
стане една обмяна такава, че невежият
да
стане учен, а ученият трябва
да
има разположението
да
се разтовари малко от знанието
си
,
да
бъде щедър.
Учените трябва
да
бъдат щедри.
Тогава човек ще цени всичко.
Запример, като сте ходили в училището и сте се занимавали с числата, като сте дохождали до нулата, вие сте се запитвали, какво нещо представя нулата.
Засега той върши работи, без
да
ги цени.
Ти имаш жена, но не
си
я оценил.
Но въпреки това казвате, че Господ е създал света все от нули.
Значи, Господ е създал света все от малки величини.
Мнозина запитват, как е възможно светът
да
се създаде все от нули?
Често съм говорил за Адам и Ева, но криво сте ме разбирали.
Сега аз не искам
да
ви озадачавам, но взимам съвременната математика и
си
служа с нея.
Вие трябва
да
благодарите на Ева, на тая царска дъщеря, че внесе толкова много знание.
Ако някой има нула грошове в джоба
си
, той всъщност няма нищо.
Тя направи една малка погрешка и когато Господ я попита защо сгреши, тя се оправда със змията.
Като запитали Адама защо сгреши, той се оправда с Ева, като казва: „Господи, аз мислех, че тя знае повече от мене, но тя ме увлече.“ Господ му отговорил: „Че тя от тебе излезе.
Аз от тебе взех ребро и направих жената.“ Адам и Ева се оправдали със змията, мислили, че тя е по-учена от тях, а всъщност, тя ги излъга.
Нищото
си
остава пак нищо, но има сила
да
увеличава единицата десет пъти.
Значи нулата, която от
себе
си
нито се увеличава, нито се намалява, има силата
да
увеличава и
да
намалява числата десет, сто, хиляда и повече пъти.
И тогава питам жените: От какво има
да
се плашите в света?
Вие казвате, че човек трябва
да
бъде прав.
Какво лошо трябва
да
говорите за вашите бащи?
Какво се изисква от човека, за
да
влезе в Царството Божие?
Всичко, каквото имате, сте го взели от мъжете
си
.
Както виждате, това, което увеличава и намалява нещата, само нито се увеличава, нито се намалява.
Защо трябва
да
се оплаквате от тях?
И какво има
да
се оплаква от своето дете?
Когато мъжът види една жена, трябва
да
каже: „Това е моето дете.“ И когато жената види мъжа, трябва
да
каже: „Това е моят баща.“ Всичката погрешка в първите хора седеше в това, че първият човек не знаеше какво нещо е любов.
Нито Адам знаеше какво нещо е любов, нито Ева знаеше какво нещо е любов.
При това може
да
се докаже, че безброй прави линии образуват кривата линия.
Когато змията влезе в рая и излъга Ева, в душата на Адама се яви ревност.
Всяка крива линия пък, която е образувана от прави линии, има свойството
да
увеличава и
да
намалява.
Той обичаше дъщеря
си
, тази хубава царска дъщеря и каза: „Не мога без нея, дето отиде тя, там ще отида и аз.“ Тя беше кръстена на името на Бога – Ева – Йехова.
Сега аз искам
да
ви дам едно обяснение.
Ева, това е онзи свещен идеал, който има всеки човек в душата
си
.
Единият е Ева, Йехова, който е, който съдържа всичко в
себе
си
.
4.
Малките неща
,
УС
, София, 26.12.1937г.,
Трябва
да
употребя часове
да
търся този и онзи,
да
им благодаря за жертвата, която са направили.
Който много говори, изгубва връзката в мисълта
си
, прилича на онзи, който му донесъл баница и мислил, че сам я направил.
Ти вървиш и плюеш до
себе
си
.
Нека благодари той на слънцето, на водата, на въздуха, на почвата, на житото, на овцата.
Питам: Какви щяха
да
бъдат отношенията между хората, ако те благодаряха за всяко благо, дадено от Бога?
Преди
да
ям баницата, благодаря на всички, които са взели участие и на онзи, който е направил баницата.
Щеше ли
да
има болести и страдания?
Сега и на вас не искам
да
говоря много, защото зная, че вие сами ще се поправите.
– Как
да
се лекуваме?
Аз, който минавам за Учител, често ме предупреждават
да
не плюя.
Имах малко сладко вино, което беше започнало
да
ферментира.
Като го прилагате, ще видите, какви чудеса стават с малките дози, Малките величини произвеждат по-големи резултати от големите.
Искам
да
кажа нещо, пак казват: Внимавай, така не се говори.
Хомеопатията
си
служи с крайно малки величини.
След два-три дена усещам в стаята силна миризма на оцет.
Например, едно крайно малко число от килограма на дадено вещество, единица с 60 нули накрая, може
да
произведе голямо въздействие върху човешкия организъм.
Че
си
плюл някъде, даже не помисляш.
Достатъчно е болният
да
вземе само една капка от тази крайно разредена материя, и веднага
да
оздравее.
Намерих отворения буркан и
си
казах: Още в началото трябваше
да
пресипя виното в добре затворено шише.
Ако не плюехте на земята, вие щяхте
да
станете човеци.
Не казвам, че нищо няма
да
излезе от вас.
Ако вярваш в силата на тази енергия, в два-три дена ще оздравееш.
След това сипах гореща вода в буркана
да
го измия, но той се счупи на две.
Водата беше много гореща.
При мене са идвали хора и всеки очаква
да
му дам нещо
да
оздравее.
Казвам на болния: Иди
си
, ще оздравееш.
Ако имате такава течност, сипете я в шише и го запушете добре.
Веднага ме хвана стражарят и ми каза: Има закон
да
не се плюе на земята.
– Иди
си
, нищо повече.
Той
си
отива, но се оплаква, че не съм го приел добре.
Едва сега приложиха този закон в България, а в чужбина отдавна е въведен.
Всеки ще опита миризмата на думите, с които
си
служи.
После дохожда
да
ми благодари, че оздравял.
Така ще опитате и силата
си
.
Веднъж, като слизал от трамвая, хвърлил билета
си
на улицата.
Казвам му: Обичай Бога, благодари за всичко и никога няма дa боледуваш.
Казано е: „С думите
си
ще се оправдаят.“ Аз казвам: От думите ти зависи
да
те обичат хората, или
да
не те обичат.
Вложи любовта в душата
си
и люби!
Ще знаете, че не се позволява
да
се хвърлят книги или предмети на улицата.
Тук минават хиляди души и ако всеки хвърля по нещо, хората не биха могли
да
минават.
Защо ми говори толкова силно?
Любов към Бога, любов към ближния, любов към
себе
си
.
– Понеже слухът ти не е развит, трябваше
да
ти говоря високо,
да
ме чуеш.
Благодарност към Бога, благодарност към ближния, благодарност към
себе
си
.
Вие хвърляте билетите
си
, дето искате.
Щом живееш само на физическия свят, трябва
да
ти се говори високо.
Като направиш едно добро, благодари, че
си
го направил.
– Не съм ли свободен
да
плюя, дето искам?
Ако и на небето говоря така, кракът ми няма
да
стъпи там.
Не съм ли свободен
да
хвърлям хартии, книжки, дето искам?
– Това не е свобода.
Като не могат
да
се въздържат, те изсипват гнева
си
върху мене.
Написал
си
една хубава книга, пак се радвай.
Свободен ли съм, например,
да
накъсам Библията на малки парченца?
В
себе
си
само се разговарям с Господа.
Ако я накъсам, не мога
да
чета от нея.
Благодаря ти, Господи, че не съм на мястото на този човек.
Свободен съм, докато книгата е здрава и мога
да
чета по нея.
Като греши той, аз се оглеждам в него.
Казвам: Време ли е сега
да
говорим за такива малки работи?
– Добре,
да
говорим тогава за големи работи.
– Трябва
да
се обичаме.
– Радвайте се, че можете
да
се обичате.
–
Да
свършиш четири факултета;
да
знаеш десет езика;
да
станеш велик музикант или художник – това са големи работи.
Важно е, как
да
се обичате.
Един момък се влюбил в една млада, красива мома.
За
да
изпита любовта му, тя казала: Ще се оженя за тебе, ако ми донесеш сърцето на майка
си
, За
да
докаже любовта
си
към нея, той извадил сърцето на майка
си
, турил го в една кутия и тичешком й го занесъл.
Ако нарисуваш вълк, който дави овца, или човек, който коли вол, ти вършиш престъпление.
Само така светът може
да
се оправи.
Да
мислите по друг начин, това е старият път, по който днес върви светът.
Сърцето трепнало и го попитало: Удари ли се, синко?
–
Да
показваш пътя на престъплението, това не е наука.
Това се отнася до всички – ще го имате предвид.
Майката не държи сметка за това, че синът й я убил, но трепти за него,
да
не се удари.
И неписаните закони трябва
да
се спазват.
Той казва: Бъди търпелив
да
изслушаш, каквото ти казвам и бъди готов
да
бъдеш слуга в живота
си
.
Всеки човек
си
има по един неписан закон.
Вие имате много грешки, които трябва
да
изправяте.
Тя искала
да
каже на своя възлюбен, че желае
да
види сърцето на майката,
да
го опита и
да
стане като нея.
Ние трябва
да
се освободим от законите на престъплението.
Голяма неблагодарност има във вас.
Момата виждала, че й липсва нещо, затова искала
да
има по-близо сърцето на неговата майка,
да
я обикне.
Тя искала
да
види, майка му ли е по-добра или той самият.
И разбрала, че майката е по-добра от сина.
Някой те обича, но ти не
си
доволен.
Обичаш някого, пак
си
недоволен.
Защо
си
недоволен?
Казано е в Писанието: „Сине мой, дай ми сърцето
си
.“ Значи, Бог иска сърцето на човека.
– Намираш, че
си
прекалил в любовта
си
.
Не е важно, дали вярвате в това.
Има ли нещо лошо в това,
да
дадеш сърцето
си
на Господа?
Но аз виждам цяла върволица хора, които се връщат назад, не ги приемат в духовния свят.
Обичат те, благодари на Господа, Който се проявява чрез тях.
Щом обичаш, сърцето ти е в ръцете на Господа.
Позволяват им само
да
надзърнат там.
Благодари за нея.
Божественият свят се отваря за тях само за момент,
да
видят една картина оттам и веднага се затваря.
Ако не те обичат, пак благодари.
Казваш, че тези хора са изопачили нещо, искаш
да
се освободиш от тях.
– Там се гледа през решетка.
Обичайте, за
да
бъде сърцето ви в ръцете на Господа.
Някой-
си
отишъл в Йерусалим.
Служете на Господа, за
да
бъде сърцето ви във вашите ръце.
– Това е за мене изпитание, което трябва
да
реша правилно.
В това се крие силата на човека.
– През решетка гледах, не видях много неща.
Ако ги съдя, значи Господа съдя.
И досега много хора гледат на живота през решетка, но това не е живот.
– Защо нямаме успех в живота
си
?
–
Да
ме обичат, това е тяхна задача.
– Защото всички сте големи критици.
Дали мене обичат, или другиго, има причина за това.
Само онзи може
да
критикува, който има знания.
Дойде някоя жена
да
се оплаква от друга, че обичала мъжа й.
Ако не можеш
да
оправиш една работа, по-добре не критикувай.
Художник
си
.
Бог й казва
да
обикне този мъж, за
да
покаже на неговата жена как се обича.
Гледаш един портрет и казваш, че линията на веждите не е хубава.
Тя го хока, недоволна е от него, а щом друга жена го обикне, започва
да
ревнува.
– Каква трябва
да
бъде?
Нека се учи от другата как
да
се отнася с мъжа
си
.
– Не мога
да
я поправя.
Не ви съдя, понеже носите реалността в
себе
си
.
Аз пък виждам отвън; аз съм огледало на живота.
Много жени правят веждите
си
, без
да
са художници.
Вие се оглеждате в мене, а аз се уча от вас.
Като художник, аз мога
да
кажа какви трябва
да
бъдат веждите.
Ако не бяхте вие на това място, аз трябваше
да
бъда там – сам
да
опитвам нещата.
В едно варненско село, Николаевка, имало една жена, крайно мъжествена, която възпитавала по особен начин мъжа
си
.
Това, което представя сегашният човек, в сравнение с онзи, създаден по образ и подобие на Бога, е карикатура.
Той обичал
да
пие и често ходел по кръчмите.
Един ден тя пратила детето
си
да
извика баща
си
от кръчмата.
Той не искал
да
напусне компанията и продължавал
да
си
пие.
Един рови с носа
си
, както свинята рови земята.
Разгневена, тя сама отишла в кръчмата, влязла вътре, хванала мъжа
си
за ръката и го извела вън, дето го набила добре и изкълчила ръката му.
Той отишъл в съседното село при един лечител
да
му намести ръката.
Последният го запитал: Какво стана, та изкълчи ръката
си
?
– Яздих на едно конче, паднах от него и изкълчих ръката
си
.
Той се срамувал
да
каже истината.
Двама апаши се разговарят помежду
си
.
С любов всичко се постига.
Колкото и
да
ги слушаш, нищо ново няма
да
научиш от тях.
Забелязвам, като говоря на хората, някой ме хване за ръката, благодари и казва: Много добре говориш, всичко е вярно.
Ако кажа нещо, което го засегне, той веднага се обижда.
Дойде някой и ти каже: Какво
си
тръгнал по ума на тези хора?
Докога ще се заблуждаваш?
Да
се ровиш в живота на хората, това е апашлък.
Каквото и
да
ви кажа, възприемайте правилно.
Или ще му кажеш, че на този свят трябва само
да
ядеш и пиеш.
Трябва
да
знаете
да
превръщате.
Неговото твърдение е относително вярно.
То е все едно
да
доказвам, че водата на воденицата ще престане.
Ако претърпяваш всички обиди, след време ще станеш добър приятел с тези, които те обиждат.
Това подразбира, че водата ще се отбие някъде.
Обаче,
да
доказвам, че водата, изобщо, е пресъхнала, това не е вярно.
Ако водата на дадена воденица се отбие, друга воденица ще работи.
Значи, твоята вода се отбила.
Докато се молиш, Бог съществува; щом престанеш
да
се молиш, Той не съществува.
Аз им казвам: Конят може
да
бъде нещо повече от човека, но не е човек.
Човек може
да
направи една машина, която
да
се движи по-бързо от коня, но пак не е кон.
Това е относителна наука.
Рибата плува по-бързо от човека, но пак риба
си
остава.
Човек е направил парахода,
да
се движи с него по водата, но параходът не е риба.
Отнеме ли му се слънцето, то е бледо, хилаво, не може
да
даде плод.
И тъй, докато обиждаш, ти
си
кон, който бяга, но не
си
човек.
Ако ви кажа сега, десет дена
да
не плюете по земята, а в кърпата, ще видите колко нарушения ще направите.
Който обижда, още се намира в животинско състояние.
Като знаеш това, не говори лошо за Бога, не говори лошо за ближния
си
, не говори лошо и за
себе
си
.
Щом го спазваш, преставаш вече
да
плюваш.
Не казвай, че
си
лош, но кажи, че не постъпваш добре.
Езикът може
да
казва и добри думи, не само обидни думи.
Езикът може
да
говори и без обида.
Но този, който плюе, той
си
създава карма.
След това казвам: По-добре
да
ядеш сладка баница, отколкото горчива.
Горчивото
си
остава всякога горчиво, а сладкото – всякога сладко.
Добрата дума носи своето благословение и след 25 хиляди години, а горчивата дума трае най-много до четири поколения.
Ако облечеш дреха, ушита от шивач сифилистик, ти ще възприемеш неговата болест.
Аз не казвам
да
се страхувате от това, но
да
се ограждате.
Като не можеш
да
се ограждаш, ти плюеш на своята душа.
След това изкопай малка дупка и в нея изливай водата.
Кажи
си
: Господи, много се радвам, че те срещнах в този човек.
Отдавна не бях те виждал, светна ми пред очите!
Затова организмът трябва
да
се очисти.
Изхвърли нечистотиите
си
вън от организма.
Не е ли по-добре
да
говорите добри думи?
– Не трябва ли
да
плюем?
Добре, че като
си
казал сто лоши думи, казал
си
и една добра, за
да
се балансират.
Разумни трябва
да
бъдете.
Някой хваща едного с двата
си
пръста, а другиго – с двете
си
ръце.
Първият затваря двете
си
очи, а вторият ги отваря и се радва на човека.
Ако не възпитавате ума, сърцето и телата
си
, вие сами ще се натъкнете на големи мъчнотии.
Цял разговор имало между тях, но не е даден.
Няма
да
говориш на хората за това, но
себе
си
ще познаваш.
Христос му каза: Не е този пътят, по който ще получиш благодатта на Бога.
Ти вървиш по крив път и никога кракът ти няма
да
стъпи в Царството Божие.
Двамата търпеливи – отвън и отвътре, както и нетърпеливите – отвън и отвътре, трябва
да
си
подадат ръка за обща работа.
Павел попита: „Кой
си
Ти, Господи?
Помни: Като срещнеш човек, ти срещаш Господа.
“ – Аз не съм от онези, които учат хората
да
престъпват законите.
Аз дойдох
да
науча хората как
да
живеят.
– Какво трябва
да
правя?
– Стани, ще ти кажа, какво трябва
да
правиш.
Тогава ти
си
готов
да
изпълниш Божията воля.
Няма вече
да
плюеш по земята, т. е.
няма
да
убиваш праведника, който върви по Бога.
Този е пътят, по който се уреждат работите във физическия, духовния и умствения свят.
Всички ще бъдат здрави и весели, без никакви гърбици.
За всичко, което виждаш около
себе
си
, благодари.
Кажи: Благодаря ти, Господи, че срещнах този човек.
Благодаря ти, че видях този извор, тези мушици.
Докато се страхуваш от Бога, ти
си
животно; щом възлюбиш Бога, ти
си
човек.
Колко красив е изворът!
Защо ще се плашиш от Онзи, Който те е създал?
Кацне една мушица на лицето ти, благодари.
Ако Го обичаш, ще отвориш обятията
си
за Него.
Тя казва: Ида
да
те поздравя.
Колко
си
хубав!
И тъй,
да
изпълняваш нещата от страх, това не е истинско изпълняване на закона.
И аз бих желала
да
бъда като тебе.
Комар дойде отнякъде, кацне на носа ти и казва: Дойдох
да
си
взема нещо от тебе.
Аз лесно мога
да
изправя грешките ви, но за това трябва
да
платя.
Ако река
да
ви отвикна от плюенето на земята, трябва
да
платя най-малко 200 хиляди лева.
Правете всичко по любов, със съзнание.
– Защо
да
не плюем?
Ще се опиташ
да
го съживиш.
– Носете
си
в джобовете по едно шишенце с широко гърло и там плювайте.
Казвам му: Извини, не исках
да
те убия.
Понеже
си
невъзпитан, реших
да
те помилвам,
да
ти предам нещо от
себе
си
.
Оказа се, че
си
много деликатен.
Когото обичаш, трябва
да
бъде образ на абсолютна чистота.
Да
се говори за стари работи не е толкова интересно.
Това е закон за всички светове: за физическия, духовния и умствения.
Така се разговарям аз с комарите, за
да
има какво
да
кажа и на вас.
Възлюбете Господа в
себе
си
!
Следователно, каквито сте били първоначално, такива трябва
да
бъдете и сега.
Той не е във вашето богатство, нито във вашето знание и сила.
Да
оставим настрана какво е било едно време.
Той е във вашите хубави чувства, в желанието ви
да
служите.
То
си
остава за едно време.
Ако всеки ден във вас се явява желание
да
служите, това е Господ.
Какво трябва
да
се прави в сегашното време?
Казвате, че на физическия свят не може
да
се говори за абсолютна чистота.
Че едно време апостол Павел страдал; че някога ходил в Дамаск; че гонил тогавашните християни, това днес не ни интересува.
Важно е как трябва
да
разбираме Божия закон и заповедите Му.
Можеш
да
убиеш тялото на човека, но можеш
да
убиеш и едно хубаво чувство в него или една хубава мисъл.
Всички трябва
да
учите.
Едно трябва
да
се знае: малките наглед неща са в действителност велики.
С това знание, което имате, не можете
да
отидете далеч.
Ако се отвикнеш
да
плюеш на земята, ти ще бъдеш по-угоден на Бога, отколкото с големите добрини, които
си
направил.
Животът трябва
да
се развива.
Ако говориш за някои хора лошо, а на други правиш добро, пак не
си
угоден на Бога.
Значи, ударението изменя съдържанието на думата.
Казано е, наистина, че ако не станете като децата, няма
да
влезете в Царството Божие, но какво се разбира под „деца“?
Да
говориш лошо за своя брат, това е все едно
да
плюеш върху него.
Някога му кажеш една обидна дума, той е доволен, приятно му е
да
те слуша.
Бащата казва на детето
си
: Моето пиленце, моето гълъбче!
Ако Бог не е там, свободни сте
да
правите, каквото искате.
НАГОРЕ