НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
88
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
88
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Още по-блажени са!
,
НБ
, София, 4.12.1921г.,
А „разбойник“, „разбой“ на румънски значи „
да
воюваш“, „воюване“.
Да
не се заблуждаваме: никое същество – нито ангел, нито архангел – няма
да
може
да
ви заблуди; когато вие веднъж имате тази Любов, вие ще любите.
И културата сега мяза на тези Адам и Ева в рая.
Ето какво трябваше
да
кажа аз, за
да
се коригирам: не е благороден човек онзи, който взема сърцето на другиго; не е почтен човек онзи, който задига ума ти.
Когато възприемете тази Любов, ще ви бъде всичко ясно.
Само не искам
да
се осъждате.
Един човек, който в Божествения рай може
да
бъде гол, можете
да
разберете, какъв е бил мързеливец.
Аз смекчих думите, сега законът не може
да
ме хване, но в първия случай биха ми наложили и глоба, а сега ще бъда откровен и ще ви приведа един случай, как казвал един англичанин на един друг човек „liar“ – лъжец.
И като видял Господ, че няма
да
работят те в рая, изпъдил ги навън –
да
се облекат.
И сега, слава Богу, всинца сте облечени, а ако някои биха ви видели голи като Адам и Ева, веднага щяха
да
ви пратят в лудницата.
“ Този го дава под съд.
Отворете сега сърцата
си
за Господа!
А за Адама и Ева казват: „Защото били много чисти и свети, затова ходели голи, а децата били грешни, те
да
се облекат“.
Но там е въпросът: Адам е бил мързеливец, търговец на едро; ако бяха много почтени хора, Господ не би ги изпъдил из рая.
Сега ще
си
помислите вие: „Той ще ни задигне“.
Но аз ще бъда откровен, туй не е подхлъзване, аз говоря всякога съзнателно, аз нарочно употребих думата „разбойник“.
Ако ще за 10 години
да
ме осъдят, казах „разбойник“.
Тъй че не произлизате от много благородна фамилия, и не само вие, но всички.
„Ама 10 години“ – 10 години, ако дойде
да
кажа истината, ще я кажа, макар за 10 години
да
ме осъдят.
И ако проникне някоя възвишена, Божествена мисъл във вас, кажете: „Слушам, Господи, готов съм
да
изпълня твоята воля!
“ И той ще проговори тъй нежно, както е говорил на пророк Илия, и той
си
покри главата със своя кожух.
По-хубаво е
да
слушаш туй, Божественото, което не се е изменило, отколкото
да
си
сукал млякото на туй, което се е изменило.
Следователно, като мрази той, аз ще му благодаря, че ми е напомнил за Любовта.
Видите един красив учител, и учениците му казват: „Отличен е нашият учител!
“ Не, не, за мене е малко по-тежко
да
искам извинение, но аз опитвам вашите сърца, т.е.
Или: „Ти
си
глупак“, аз се радвам и започвам
да
мисля за Мъдростта.
опитвам дали и вие ще искате извинение.
Един ден се хвалят: „Нашият учител, той глава има, та как предава ясно, та по история, по естествена наука, по химия“, въодушевяват се учениците.
Но аз
да
искам, а вие не, тояга има тогава.
А след два–три месеца, гледаш, почнат
да
стават недоволни, някой получил двойка или единица и казва: „Аз го мислех, че е нещо, но той не е нищо“. Защо?
Ти
си
един „разбойник“.
Спри се, значи аз съм човек, който държи нещо в ръката
си
– това е „Р“.
Казвам на Господа, който е във вас: „Ако аз в моите думи, в моите изрази не съм изказал Твоята Истина“, може някой
да
каже: „Одращи ме“ – „ще ме извиниш“.
„А“ – имаш нос, имаш ум, туй, което мисли: може ли
да
го приложа в живота?
Тъй казвам на Господа, не на вас.
От „З“ мога
да
направя една котва,
да
я спусна в морето и
да
спра кораба
си
,
да
го държи в равновесие.
2.
Стани и опаши се!
,
НБ
, София, 11.12.1921г.,
А сега казвате: „Чакай
да
видим, дали това е съобразно е Библията?
Първата ви длъжност е
да
отидете при тях и
да
им кажете, че тяхната молитва е послушана.
Всичките са били мъченици.
„Всички съвременни народи в Европа са свободни“, казва Христос.
И Христос, който даде Новия завет, мъченик е бил, написал го е с кръвта
си
.
Бедни и богати, всички са свободни.
И всички той ви призовава на една нова култура.
“, разбирах: „Туй учение на Христа имат ли го владиците и свещениците в духовете
си
?
Аз съм комисия тук в света и ще дам такъв един доклад, какъвто никой не е давал, и като го дам, земята ще се обърне с главата надолу!
Няма
да
си
поплюя: ако трябва и главите на всички хора
да
хвръкнат, ще го дам!
И на земята не трябва
да
има престъпници, а хора свободни.
– По два начина: или
да
живеете в свобода, или
да
умрете в затвора.
И сега всички трябва
да
идете при своите, на жените казвам:
Да
обичате вашите мъже, които се молят и работят за вас.
На мъжете казвам:
да
обичате вашите жени, които се молят за вас.
Роден съм аз, аз греша ли или
да
водя честен живот!
На братята казвам:
Да
обичате вашите сестри, които се молят за вас.
В моя ум има една трудна задача, която сега разрешавам: Защо християните не са разбрали досега Христовото учение?
Не само
да
се каже, че не го разбират, но защо, причините.
Тази е една трудна задача, която спада към висшата математика, към областта на нерационалните числа, т.е.
с обикновените математически правила не може
да
се реши.
Не е това съдба, аз мога
да
обясня причините, но съжалявам краката на тия, външните.
И като срещнеш един човек,
да
не правиш разлика.
Такива задачи има във всеки живот.
Не, не, аз съм решил кратко
да
говоря, аз се поставям на това място, на онова, босото момиченце, то ще каже: „Този проповедник скоро
да
свършва“.
Често, като минавам, аз виждам колко е мъчно ние
да
държим еднакво положение спрямо всички.
Като срещнеш един богат и един беден, еднакво
да
ги обичаш и уважаваш без разлика, еднакво разположение на духа
да
имаш спрямо тях, без никаква омраза в сърцето
си
.
И друг важен въпрос: Защо досега хората не са възприели Любовта, за
да
я приложат в нейната пълнота?
Утре, ако този богат дойде в нужда,
да
можеш
да
му помогнеш, тъй както и на бедния.
Ето въпроси, с които бъдещата култура, бъдещото човечество ще се занимават.
Трябва
да
бъдете всички самостоятелни.
Еднакво разположение
да
храниш – това е, което се изисква от новата култура сега.
Те са сериозни задачи, задачи за най-умните и сериозни хора, за хора с характер, хора с ум и с воля.
Само по този начин ние ще създадем една атмосфера здравословна. Свобода!
Ония, които искат
да
разрешат тия задачи, трябва
да
имат сила
да
контролират своя ум и
да
владеят своето сърце.
Ако ти отиваш от една църква в друга, не
си
свободен; ако ти отиваш от една държава в друга, не
си
свободен.
Свободни сте всички!
Умът им
да
бъде на мястото
си
.
Ти в своя ум трябва
да
бъдеш свободен, та при каквито условия и
да
живееш,
да
можеш
да
се справяш с мъчнотиите на този живот.
Опашете се, обуйте се, облечете дрехите
си
.
Под думите: „Умът им
да
бъде на мястото
си
“, разбирам съзнателно, не механически: в това е и именно човешката еволюция: човек сам
да
завладява своя ум и своето сърце.
В ума ви
да
остане граф Морели и дъщеря му, и онзи музикант, и това бедно малко момиченце от София, с босите крака.
И единственият стремеж сега на съвременните хора е, че те искат
да
бъдат богати, искат
да
бъдат силни.
Излезте от затворите
си
, идете при своите и тогава ще започне един нов живот, ще се отворят нови хоризонти във вашия ум, вие ще станете ясновидци.
Всички тия неща са хубави, но това са само резултати, външни неща, които се обуславят от една вътрешна причина, по-дълбока отколкото ние разбираме.
Някой път аз правя грешка, като разправям какво виждам.
Следователно човек, който иска
да
завладее света, който иска
да
забогатее, трябва преди всичко
да
завладее своя ум и своето сърце.
Аз не виждам тъй, както ясновидците виждат – има голяма разлика.
И неговият ум и сърцето му трябва
да
бъдат в пълно съгласие с неговата душа.
Трябва кукувица
да
ѝ е изпила ума.
Ако аз гледам в огледало, виждам
себе
си
.
Аз в огледало не виждам, без огледало много добре виждам, сенки не виждам.
– Наместо човек
да
завладее своя ум, той иска
да
завладее чуждите умове; наместо
да
завладее своето сърце и
да
го контролира, той иска
да
завладее чуждите сърца.
Навсякъде виждам един реален свят, дето нещата не се менят.
Това е само един факт, аз няма
да
го обяснявам. Защо?
– Той е задача от висшата математика, състояща се от нерационални числа.
И друг път съм казвал: Сега за вас няма българин, който
да
не е срещал Христа, и няма англичанин, който
да
не е срещал Христа, но не го познават. Защо?
Но сега, както виждате, светът не позволява много
да
се впущаме за разрешаване на тия отвлечени въпроси.
Аз не искам
да
говоря много, днес ще се старая
да
бъда кратък, не искам
да
правя онази погрешка: един евангелски проповедник в Америка много се молил и молитвата му продължавала два часа вън от беседата.
Праведник и грешен не може
да
се оженят.
На едно вечерно събрание баща води сина
си
, едно малко дете на 12 години, иска
да
го направи набожен.
Двама от неговите ученици, които отивали за Емаус, казват на Христа: „Само ти ли
си
странник и не знаеш ли какво стана в Йерусалим?
Според обичая на евангелската църква те коленичили на двете
си
колена.
Съвпрегнати може
да
бъдат, в някоя яма може
да
влезнат и вълци, и овци, ама то е едно изключение.
“ За
да
познаете някого, трябва
да
го обичате.
То не е един факт в Природата.
Как ще го познаете, без
да
го обичате?
“ А този проповедник обичал
да
почва от Битието, постепенно
да
цитира всички стихове от Библията и
да
свърши с Откровението.
„Синко, той е още в пустинята, в „Изход“ е“, т.е.
Вие лицето на вашия учител не сте го виждали.
Аз съм маскиран днес, виждате ме с брада, наполовина бяла.
Та сега аз ще бъда внимателен
да
не цитирам всички тия факти.
Съвременните хора казват: „Сериозни трябва
да
бъдем“.
„И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите
си
“.“ Изкуство е
да
знае човек как
да
се опасва.
“ И аз искам
да
ви извадя из този затвор.
– „Обуй сандалите
си
“ –
Да
се обуе с какво?
Сега вие сте като Петър, разтривате
си
очите: „Дали е това вярно, дали този човек говори истината, или ни заблуждава?
„Облечи дрехата
си
“, каква дреха?
Сега вие всички ще кажете: „Ние знаем как
да
се обличаме“.
И когато аз
си
замина от България, тогава българите ще познаят.
Приемам и тъй, външно, знаете как
да
се обличате, но вътрешно – още не сте изучили това изкуство.
И втори път няма
да
дойда вече!
– Защото този занаят не съм го учил; когато почна
да
го уча, и аз ще бъда сериозен, но сега не съм.
„И ела след мене.“ Този ангел е носител, служител на кого?
10 милиона свещи
да
ми запалите, няма
да
дойда.
И тъй, бъдете свободни
да
се създаде тази атмосфера на Любов.
Няма
да
дойда!
Да
започнем с Любовта, с Истината, която внася свобода:
да
се молим едни за други: „Молете се един за други, за
да
се изцелите“.
И на вас казвам общо: често аз в моите беседи слагам пръста
си
тук и там,
да
видя дали тялото ви е здраво.
Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“; ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“, и правя диагноза
да
видя, от какъв характер е тази рана и може ли
да
се лекува, или не.
А сега можете ли
да
ми кажете, че нямате такова ранички?
Искам човешките сърца
да
бъдат запалени.
Не само
да
се молим, но в тази молитва ще направим хиляди други работи, всички
да
се изцелим.
И всички тия недъзи се образуват само в затворите.
“ Нищо няма
да
си
говорите един на друг.
Искаме сърца
да
се любят, хора, ред и законност във всеки дом, във всяко училище – това се иска днес в света.
Сега съвременните хора говорят за култура, за свобода.
На
себе
си
ще казваш: „Иване, ти тая работа направил ли
си
я тъй?
Не, не, всички сте в затвора между двама войници, отвън ви пазят стражари.
Нека всички свещеници съблекат своите одежди и
да
посещават бедните.
“ Ти, Драгане, Стояне, ти, ти, ти в
себе
си
–
да
престанете вече с чуждите грехове.
Но силата, най-великото в света, най-силното в света, то е молитвата, не туй обикновено моление за спасение, а онова моление.
Невидимият свят е сит от тези молитви.
Когато хората се съединяват, за
да
избавят един брат,
да
го измолят от затвора.
И пак ви казвам, тъй Господ пише: „Ще залича греховете ви, няма
да
ги споменавам вече“.
Може
да
кажете: „Не можем ли ние
да
направим същото?
Ти, братко, справедлив ли
си
като Господа?
– Които много са взели, и ще даде на онези, които нямат, защото казва: „Ще залича всичките ви грехове, ще изтрия сълзите ви и плач няма
да
има; гладните ще бъдат нахранени.
А сега обръщат псалмите: бера, бера, бера... От две хиляди години насам тия псалми се четат, а Давид как се е криел, той не ги е чел, както ги чете духовенството днес.
Всички вие имате, и всички като васански телци ще скачате и възиграете“.
Да
, сега трябва утробата ви, вашият ум, вашето сърце
да
заиграят.
“ Ти спиш, заспал
си
духом и не знаеш, че на следния ден Ирод ще те изведе и твоята глава ще се отреже така, от дъното, като някоя лукова глава.
Но когато аз
си
замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша.
Любов иска Бог,
да
се обичат всички като братя и сестри, това са паметниците на бъдещето.
“, казва ангелът, този ваш ангел, аз го виждам вече, не само един ангел виждам, а много ангели.
В главата на всеки свещеник, на всеки проповедник, учител, майка това трябва
да
се втълпи: братство и сестринство трябва в света!
Сега вие ме гледате: „Дали нашият Учител право казва?
“ Виждам, ангел седи отгоре и ви зове, това вие не мислите.
Мога
да
ви разправям, но трябва
да
бъдете здрави, за
да
ви разправям.
Вие казвате: „Той видя ангел, ние нищо не виждаме“.
С какво ви приспиват лекарите, когато искат
да
направят някоя операция?
Че не виждате, това не е доказателство, че няма ангел: слепи сте, не виждате; пък ако аз виждам, ще кажете: „Това е халюцинация“.
Всяко нещо
си
има своите причини.
Не е усещал никаква болка, а всичкият му въпрос е: Защо са тия страдания?
В света има три вида причини и те произвеждат три вида резултати.
Сега, разбира се, без аз
да
го кажа, той пак ще дойде, но казвам: Моите думи са Божии думи, те не са мои думи.
И вие ме питате сега за причината на страданията.
Какво Господ мисли
да
направи в бъдеще, те ще познаят. „Стани!
И тъй, сега Христос, Любовта на Христа е първичната причина, която иде
да
тури ред и порядък.
Ако аз ти сложа хлороформ под носа и ти заспиш, а после направя операция на джоба ти – на касата ти, ти, като се събудиш и видиш, ще се хванеш за главата – дойдоха страданията!
“ А този Бог на Любовта иска от всинца ни един закон, той го е вложил в нас.
Опашете се тази вечер, облечете дрехите
си
и идете при своите!
Отправете към вашия небесен Баща една топла молба за благодарност!
Ще ви дам едно малко изяснение.
Днес в целия свят надали може
да
се намерят честни хора.
Да
видим как ще
си
го обясните.
Но дали може
да
намерим хора с чест, с Божествена чест?
Това се е случило във Франция, изваждам го от един неиздаден роман, писал го някой автор, без
да
го издаде.
Аз не разглеждам въпроса за обикновената чест.
Някой
си
граф Морели имал млада дъщеря на име Елисавета, била е на около 21–22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно.
Когато казвам честен човек, разбирам: може ли
да
намерим един артист цигулар, че като свири,
да
кажем: „Ето ти един майстор, който свири безпогрешно и с душа!
Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той вървял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея, но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който
да
се запознае с нея.
По цели нощи е прекарвал, мислил, мислил за начина, по който може
да
се запознае с нея.
Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: „Мъчно е
да
се живее без идеал“.
Да
бъдеш честен в пълния смисъл, това значи –
да
знаеш как
да
свириш.
Сложил това в един плик, изучил нейните нрави, къде ходела тя и един ден се приближил, сложил в джоба писмото, без тя
да
усети нещо.
Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: „Мъчно е
да
се живее без идеал“.
Какво е туй: „Мъчно е
да
се живее без идеал?
“ – „Разбира се, види се, някоя моя приятелка е писала това.“ След две седмици той пак сложил друго писъмце в джоба, пише тъй: „Но ако тази душа е зърнала своя идеал надалече, какво трябва
да
прави?
“ И какво говорят сегашните страдания?
“ Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все
си
казва: „Тази приятелка... ако го е зърнала, какво трябва
да
се прави?
Четвъртия път писал: „Крила трябват, но време трябва, за
да
израснат“.
Ама ще дойде някой вестник, пише там, че във Вашингтон една конференция на народите щяла
да
възстанови някакъв мир.
– казала
си
тя.
Ние приличаме на ония впрегнати волове на нивата, дето селянинът им казва: „Ха, чуджум, орете, че като изорете нивата, ще ви дадем изобилно слама, житото ще турим в хамбара, а вие ще ядете слама през зимата“.
Щом нямаш идеал, търси го.“ Но когато той искал
да
сложи петото писмо, тя имала в джоба
си
един чек от 10,000 франка, отива
да
си
купува една дреха.
Поставил той петото писмо, вътре писал тъй: „Няма сила като Любовта“.
Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородната мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той
да
иде
да
го предаде и тъй
да
се запознае с нея.
Но в този момент един полицай го хваща, обръща се тази мома и казва: „Господине, вие сте роден за нещо по-благородно, вие сте талантлив, с такива работи не трябва
да
се занимавате“.
„И рече му ангелът: „Опаши се, обуй сандалите
си
!
И като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата
си
погрешка и не знаел какво
да
каже.
И казва му: „Облечи дрехата
си
и ела след мене“.“ Туй е необходимо
да
направим.
“ – „Оставете го, господинът не е направил нищо лошо“, но тя го изгледала тъй сериозно и забелязала в очите му само една сълза.
За
да
може
да
направите туй обличане, непременно трябва
да
се събуди във вас туй, висшето съзнание в човека.
Вие трябва
да
познаете ония права, които Бог е вложил във вас: какви сили е вложил Бог, какви способности; кога е тръгнал човек от небето и кога трябва
да
се върне – той трябва
да
намери разписанието и
да
върви по това Божествено разписание.
Така трябва
да
прави в света всеки разумен човек, който се е пробудил.
Сега вие, съвременните християни, приличате на този музикант, пращате такива любовни писъмца на Христа и търсите начин
да
се запознаете с него.
За пример плаши ви фактът: „Ама, ако остана гладен, ако почна
да
ходя бос?
Този музикант беше писал: „Мъчно е
да
се живее без идеал“, но идеалът е нещо вътрешно.
И той решил
да
се накаже; снел хубавите
си
дрехи, облича работнически, съдрани дрехи, хвърлил
си
обувките и бос се решил
да
иде
да
служи по някой начин в дома на този граф Морели, който имал грамадно имение.
Ще ви приведа един пример за едно малко момиченце.
Най-после той се домогнал като един прост, одърпан работник
да
работи в градината на граф Морели.
Минавам един ден към Свети Крал, там се продават вестници.
Надвечер отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: „Господине, няма ли
да
си
купиш „Мир“?
“ Гледам го босичко: „На драго сърце ще
си
купя“.
– За дъщерята на граф Морели: „Мъчно е
да
се живее без идеал“.
Бръквам в джоба
си
, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам ги: „Нямам
да
ти повърна“.
– „Вземи ги всичките.“ – „А, не всичките, аз съм решила
да
изкарвам с честен труд хляба
си
, не искам даром.“ Рекох: „Аз съм добър човек“.
„Макар че
си
добър, ама зная такива „добри“ хора, като тебе.“ Питам я: „Какво ще правиш?
И казва: „Ако човек е надзърнал своя идеал, какво трябва
да
прави?
“ „Ама далеч е.“ – Върви към идеала
си
. Как?
“ – „Един лев.“ Казвам
да
вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои
да
купят вестници.
– Както тоя музикант с боси крака, както това момиченце в София с боси крака.
Вървим и се разговаряме: „Ти гледаш, че съм боса“, ми казва тя.
Не очаквай
да
бъдеш нито професор, нито видно лице – те са второстепенни работи.
– „Гледам те.“ – „Знаеш ли защо съм боса?
Гледай човек
да
бъдеш, обичан от Бога, и ти
да
го обичаш,
да
познаваш всички твои братя и сестри,
да
ги обичаш и
да
бъдеш готов
да
се жертваш за тях.
Защото не съм добра; ако бях добра, щях
да
бъда обута.
И сега, като мине някоя богата дама, облечена хубаво, казвам
си
: и ти щеше като нея
да
бъдеш, но сега се научи боса
да
бъдеш.
Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и
си
говорят любезно; и казвам
си
: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!
“ И казва ми тя: „Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искам нищо даром“.
Досега много писма сте сложили в джоба на Христа, сега остава
да
хвърлите вашите дрехи и обувки и
да
работите боси в градината на граф Морели.
Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака и с абсолютна чистота трябва
да
работите за новата култура и
да
съградите света върху новите основи.
Запитах я: „Не искаш ли
да
идеш на училище?
Не
да
говорите: „братство и равенство“, а затвори
да
има; „
да
се любим“, а
да
се убивате.
“ – „Искам, ако мога сама
да
си
спечеля пари; но ако не, не искам учение.
Говоря за всички хора.
А сега, като ме гледате така, казвате: „Брей, той, нашият учител...“ То е един закон.
“ – „Не, не: ще ме накараш
да
мисля, че
си
много лош човек; аз така ви гледам добър човек, ама който купува обувки на другите хора, аз имам особено мнение за него.
Аз съм принуден
да
чукам, сложил съм ви в мътилката, искам масло
да
извадя.
Внимавай, и ти някога като мене може
да
ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обувки.“ – „Ти
си
много добро момиченце.“ – „А, не ме хвали, защото бос ще ходиш“, и ме гледа изпитателно.
“ – Масло
да
извадя искам, всичкото масло, което има във вас, искам
да
го извадя, вие сте се вкиселили и сега, като ви очукам, маслото ще продам, а парите ще сложа в банката и ще ви кажа: „От вашето масло имате толкова пари, вземете парите
си
“.
Минавам след два дена, гледам десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакват нейното меродавно мнение.
“ – то е станало, продава вестници, но
си
е поставило за цел даром никога
да
не взема!
Докато вие чувствате глада като един подтик, той гради; но ако се обърне в един формален глад, той разрушава.
Боса предпочита
да
ходи, само
да
си
изкарва прехраната с труд и чест.
И казах: „Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря,
да
те представя на тях за пример?
“ – „А, няма
да
го направиш.“ – „Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма
да
разправям.“ – „Другото можеш
да
им разправиш, но името ми няма
да
казваш, защото много лошо ще мисля за теб.
Бих желал всички софиянци
да
бъдат като това момиченце, бих желал всички министри, владици, свещеници, професори, всички учители, всички майки, братя и сестри, всичките ви деца
да
бъдат като това момиченце.
Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.“ Като напуснах това малко момиченце, казах: Ето един пример за подражание, един характер изработен, 12-годишно момиченце.
“ Вие не трябва
да
се боите.
Самостоятелни трябва
да
бъдете.
Боси, но
да
знаете защо сте боси; обути, но
да
знаете защо сте обути; богати, но
да
знаете защо сте богати; сиромаси, но
да
знаете защо сте сиромаси.
Човек трябва
да
бъде честен и самостоятелен, с труд и пот
да
изкарва прехраната
си
.
Ако сте учени, всяко нещо, което е във вас, вие трябва
да
го разбирате.
И тъй казва Господ – с пот на чело, и затова изпъди Адама и Ева
да
се научат
да
работят, и ние всички сме изпъдени
да
работим,
да
създадем един великолепен ум, едно великолепно сърце и
да
се върнем в духовния свят забогатели.
Само при една такава наука може
да
се уреди вашият живот.
Вие мислите, че Господ излива дарбите току-така.
“ Сега вие седите в затвора и сънувате, някой сънува, че е богат и чете парите
си
.
Не, не е така, дарбите се дават даром само на способните.
Дарбата – това е един инструмент, една сила.
Кому давате най-хубавата цигулка
да
свири?
Где е свободата?
Следователно, когато Бог раздава дарбите, той прави много добре своята сметка и не
си
правете илюзия, че той може
да
ви надари с някоя голяма дарба.
Но той ще ви постави в положението на това малко момиченце и като види самостоятелността на характера, тогава ще определи дарбата.
Той разтваря –
да
се разбере смисълът на Природата, той разтваря –
да
познаем сърцата на хората.
За
да
се разтворят тези сърца, нашият живот трябва
да
се слее с техния живот.
Сливане трябва
да
има в света.
Бистрата водица аз я слагам в гърлото, ама пясъка никога няма
да
сложа.
Той е опитал всичките неща, Той знае всичките положения, които ги има в света.
Следователно Любовта е еликсир, влиза и носи живот.
И ако някой от вас пита: „Не можем ли
да
знаем?
“ – и вие можете
да
знаете, но само когато живеете.
Във всичките моменти, във всичките положения
да
схващаш и
да
казваш: „Това ми трябва“.
Във всеки един момент – и като учител, като доктор, като жена, каквато форма и
да
заемаш, ако ти съзнаваш това свое положение и се съобразяваш с ония основни закони, които са вложени вътре, ти ще придобиеш онова знание.
Самостоятелно трябва
да
съдите.
Умният човек не може
да
бъде глупав, той не може
да
играе две роли; и глупавият човек не може
да
бъде умен, защото у него няма ония материали, с които той
да
може
да
трансформира своите мисли.
Глупав човек е онзи, който няма материал
да
работи.
Петър беше един краен консерватор, трябваше
да
го сложат в този затвор, и след като излезе от този затвор, още не можеше
да
се освободи от старите
си
вярвания, от тоя национален дух.
– Защото отговаря на всичките ваши стремежи и копнежи.
Две хиляди години християните не можаха
да
приложат Христовото учение, те не го приложиха; затова в света ще дойдат най-простите хора, те ще го приложат.
Някой казва: „Аз искам
да
обичам“.
Да
, толкоз е.
Да
, казвам, с тия крави, с тяхното мляко вие се хранехте и ще благодарите на тия крави, вие, мъже, на вас казвам.
Да
обичаш онзи, който е пълен с Любов, това е едно; а
да
обичаш онзи, който няма Любов в
себе
си
, който е в пустиня, това са две противоречиви положения.
Първото всеки може
да
го направи, а второто малцина могат
да
го направят.
Хиляди и милиони мъже има, които биха се оженили за най-красивата мома, за най-богатата – всички биха
си
дали кандидатурата за нея.
Аз бих ви привел ред примери за ония роби по време на междуособните граждански войни между Северните и Южните щати на Америка.
Негрите са раждали деца, но техните деца се продаваха.
И цяла Америка се бе разделила на две партии: едните воюваха за свободата на негрите, а другите – против; едните доказваха, че робството било съгласно с Библията, а другите доказваха свободата на човека – пак съгласно с Библията.
И апостол Павел казва: „Едва ли ще се намери праведен
да
умре заради праведен“.
Не се заблуждавай; стани, ти
си
свободен!
Обединение трябва в училищата, в университета,
да
започнем новия живот, широкия живот, дето всички хора ще бъдат свободни
да
мислят.
И Писанието казва: „В Христа няма ни елин, ни юдеин, ни роб, ни скит“, а всички са свободни, във всички прониква един дух.
Следователно всички наши мисли, чувства, действия трябва
да
бъдат определени.
Та вие, съвременните хора, искате този ангел
да
ви изведе из затвора,
да
ви доведе до последната улица и
да
ви каже: „Спасени сте, идете
си
“.
Ние не поддържаме робство, не поддържаме умовете ни
да
бъдат ограничени.
А правоверните ще кажат: „
Да
се върна в затвора,
да
стана мъченик“.
Господ другояче е направил, Господ е казал: „Свобода за всички мои деца на земята!
Господ няма нужда вече от мъченици!
“ Идете, кажете им – тия деца
да
излязат вече от затворите
си
. Свобода!
Идете, кажете на тия деца
да
не вярват на всички ония, които казват, че тъй съм писал – те са го измислили!
Всичките им събори, всичките им книги, това са техни.
И когато мъжът е убил жена
си
, или когато жена е отровила мъжа
си
, мъченичество ли е това?
Моето учение е учение на Любовта, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите.
И най-големите са готови
да
бъдат слуги на малките и слабите.
Нищо не ни трябват те, нам ни трябват хора, които
да
живеят.
Хайде
да
не ви говоря как иде, това няма
да
ви кажа.
Той ще дойде и ще го видите, не е далече времето.
“ Значи: вложи волята
си
.
Българите често
си
слагат пояса,
да
се стегнат, защото тогава могат
да
ходят добре.
“ С какво
да
се опашете?
Какво казва Писанието – с какво
да
се опаше!
Сега ще кажете: „Чакай
да
видим, какво ли ще видим ние“.
Аз няма
да
ви кажа.
След като се събудите и ангелът
си
замине, ще кажете: „Действително, извън затвора сме!
Ако дойде ангелът довечера и вие почувствате, че оковите падат, умът е свободен, сърцето е свободно, вие сте извън затвора.
Да
се облечем в Христа,
да
се облечем в Любовта.
Когато във вашия живот Любовта стане една дреха, вие ще живеете един най-хигиеничен и целесъобразен живот, не една обикновена дреха, но когато тази сила на Любовта, която е във вашето тяло, обгръща всяка една ваша мисъл, всяко едно ваше чувство и действие, тази Божествена дреха проникне така във вас, във вашите клетчици, тогава ангелът ще каже: „Ела след мене!
ти
си
човек, достоен за свобода, ти не бива
да
седиш повече в този позорен затвор и Ирод няма право
да
вземе твоята глава.
Мишката обикаля наоколо и
си
казва: „Как ме гледа и ме чака“, и почне
да
смята по нерационалните числа: „Като влезна вътре и взема тази пастърмица, ще се осигуря“.
“
Да
ви освободя от едно заблуждение.
Ще се осигуриш в капана много хубаво.
Не вярвайте, никой не може
да
ви хипнотизира!
Никой не може
да
ви лиши от вашата свобода!
Казвате: „Иване, дай 1 килограм вино“.
Човек е силен, той е като Бог в миниатюра!
„Още едно кило дай!
Бог в света може
да
направи всичко каквото иска, а нас никой не може
да
ни застави
да
направим това, което не искаме!
Няма никаква сила нито горе на небето, нито долу на земята, която
да
може
да
ни застави
да
направим туй, което не искаме!
Следователно в туй отношение ние сме силни.
Втория ден пак: „Иване, дай 1 килограм вино!
А сега ударят ти две тояги, ти нарамиш пушката, тръгваш
да
се биеш за отечеството.
Ти
си
човек без воля, без ум, без сърце!
След 10–15 години всичкото имане на Стоян изчезне и Иван изписал цялата черна дъска, а Стоян останал голтак.
И питат някои: скарат се двама, какво трябва
да
се прави с тях?
– Излезте от затвора на Ирода!
Той накара Иван
да
пише.
Удържах ли думата
си
?
Първото нещо, което ви оставям сега, добре
да
го знаете, това е – свободни сте!
Но трябваше един горчив факт, за
да
ни събуди от това заблуждение.
Един българин, след като пропил всичкото
си
имане в една кръчма, влиза в кръчмата, нямал нито 5 пари в джоба
си
, на тезгяха имало кошница с череши!
Прострял той ръката
си
да
вземе една череша: „Чакай, как смееш ти без позволение
да
вземеш череши?
И тогава за ония, които не излезнат, ще кажа тъй: „Тези излизат навън“, а за ония, които ще останат, ще кажа: „Искат
да
излезнат“.
Тогава
да
не кажете, че нямаше кой
да
ви каже.
Стреснал се Иван и
си
казал: „На този човек дадох цялото
си
имане, а той не ми дава нито една череша!
Сбогом, разбрах сега“, излезнал и
си
казал: „Oтсега нататък капка вино няма
да
влезе в стомаха ми, ще се впрегна
да
работя и всичко, което съм изгубил, ще го върна“.
Сега, като казвам тъй, като излезете на улицата,
да
не мислите
да
пощуреете, не.
– „Разбрах, черешите ще ги ям аз, няма
да
ги ядеш само ти.“ Тия череши в кошницата, те са за всинца ни. „Стани!
Първото нещо, което трябва
да
направите, без
да
ви знае някой, е
да
идете при своите приятели, няма
да
тръбите във вестника, че еди-кой
си
господин благоволили
да
го освободят от затвора.
Никой
да
не знае, че вие сте излезли, но
да
има тревога, че еди-кой
си
избягал от затвора.
– Излез от тоя затвор.“ Ще кажете: „Условията са такива, беднотия...“ – Ти не
си
роден
да
бъдеш беден, ти не
си
роден
да
бъдеш грешен,
да
бъдеш човек без характер; нито
да
бъдеш евангелист, нито православен.
Ти
си
роден
да
бъдеш син Божи, ти
си
роден
да
бъдеш човек свободен, а не Ирод
да
вземе главата ти. Стани!
Обуй
си
краката с добродетелта, свободен бъди, мисли като човек, никой не може
да
вземе главата ти.
3.
И Петър се грееше!
,
НБ
, София, 18.12.1921г.,
Вложи добрите
си
мисли, тогава и тя, и той ще се издигнат.
Вие казвате: „Колко са красиви очичките му!
А пък трябва
да
дойдем до едно положение, дето очите
да
бъдат всякога хармонични.
Тъй трябва
да
гледат хората на новото учение.
Тъй очите всякога трябва
да
изразяват Божествената Истина и единственото нещо в нас, което никога не лъже, то са очите.
Абсолютна свобода трябва
да
дадем.
Очите трябва
да
изразяват Божествената Истина.
Само като погледнеш, можеш
да
видиш истината в очите.
Ти
си
дошъл до последната мярка.
Кога може
да
играят очите?
Ще дойдат изкушения: но без Бога и без Любовта е най-лошо, а с Бога и с Любовта ще извършим най-доброто дело.
Бог всичко може
да
извърши.
Играта има всякога за цел
да
се придобие нещо.
И всички трябва така
да
мислят.
И щом влезе тази Любов вътре във вас,
да
не се греете само.
„Иска ми се
да
си
поиграя.“
Да
, иска ти се... Някой казва: „Той
си
играе с мислите“.
Да
, има хора, които
си
играят с идеите, но когато нашите очи започнат
да
изразяват истината, тогава няма
да
има такава игра, а ще има хармония.
Русите казват: „Играть“, а българите са по-практични, те казват: „
Да
си
посвирим“.
Ти
си
жена или мъж и взаимно се подозирате.
И русинът сега играе в Русия, и затуй те казват: „Славянин крепкий задным умом“.
Че ти, ако подозираш мъжа
си
, Христос в твоето сърце ли е?
И когато човек се понапие – аз съм забелязвал, – колкото и
да
е меланхоличен, казва: „Ха,
да
поиграем!
Ти от кои
си
?
“ И
си
поиграват и счупват джамовете, а после плащат.
Ето приложението, на което искам
да
обърна вниманието на всинца ви, и на млади и на стари.
В света всички имат
да
плащат.
Да
вложим този велик принцип на Любовта.
„Мъчно е, много е мъчно.“ Зная, че е мъчно, то е един от най-трудните изпити:
да
пуснеш Любовта в сърцето
си
.
Не мислете, че ние трябва
да
пуснем злото вкъщи, но това зло можем
да
го заместим.
Чиновник
си
, имаш жена, деца и пак ще излъжеш; дрехи трябват, обувки трябват, студено е – вие ще поизлъжете.
И ако ние всички бихме знаели туй, ние щяхме
да
създадем нов свят.
Всички хора са изложени на едно голямо изкушение.
Като видим онези слуги, ще кажем: „Може той
да
има карма“.
Правоверните казват: „Той е грешник“, а сегашната карма – имаш
да
страдаш – тази карма аз мога
да
я смекча, и ще ти кажа: „Ела, братко, аз ще я поделя наполовина с тебе“.
“ – „Остави убежденията, деца имам, това-онова“, и каже: „Хайде...“ Аз не осъждам тия хора, то е слабост.
Трудно е човек
да
говори истината.
Аз не говоря за вас, има някои, които говорят истината, за тях дума не обелвам, аз за
себе
си
говоря и за ония, които са мои братя.
Виждам колко е мъчно човек
да
говори истината.
Отговорете на
себе
си
.
Понякога човек се озадачава
да
говори истината и казва: „
Да
кажа ли поне някоя дума?
Аз зная какво ще кажете, но то не е правилен отговор, няма
да
ми дадете отговор.
Хайде
да
мине“.
А утре ще пратя твоя мъж при някоя жена и ще видим как ще издържиш изпита
си
и какъв отговор ще дадеш.
И на вас казвам: Като може
да
кажете истината, кажете: „Хайде
да
минем“.
Човешката душа е благородна, и тази душа е в състояние
да
се издигне и
да
се преобрази, и в една минута
да
стане като диамант.
В сегашната епоха хората, и млади и стари, всинца са изложени на едно от най-големите изкушения.
Грешникът в една минута може
да
стане праведник, но трябва едно абсолютно решение.
И пред вас са хиляди грехове, които може
да
направите.
Ние можем
да
живеем за Бога, но за кой Бог?
Всеки от вас може
да
се сгреши.
Греховете имат разнообразен характер, някои в едно, други в друго направление, но всеки от вас е в състояние
да
се огреши.
Следователно този свят можем
да
го трансформираме и
да
го направим свят на ред и порядък.
Всинца понякога сте слаби.
И следователно вие ще гледате
да
намерите този Христос – с оцапаните ръце.
Съдиите, и те
си
имат своите слабости, и те се намират пред някое изкушение.
Налейте водата в едно шише.
В турско време отива един подсъдим при съдията, дава му 100 гроша и му казва: „Кади ефенди, сен юзуме бак“ – на лицето ми гледай,
да
знаеш, че аз съм ти дал,
да
решиш тая съдба в моя полза.
Идва другият подсъдим, дава две златни монети и му казва: „Кади ефенди, сек ики юзуме бак“ – в двете ми лица гледай.
– „Много хубаво.“ Иде първият, изправя се, говори: „Господин съдия...“ – „Много добре, но какво
да
правя, оня с двете лица какво
да
го правя?
Слушам една жена
да
се моли: „Господи, защо
си
ми дал този мъж?
“ Моли се тази жена и аз отговарям в молитвата: „Ти сама
си
го взела; аз 4–5 пъти ти внушавах
да
не го взимаш, но ти го взе, той е твоят избраник, твой, а не Божи“.
На друга страна гледам – мъж се моли: „О, Господи, защо ми даде тази жена?
То не е подкуп, то е – как се казва – не рушвет, то е подарък за Великден, за Коледа: „Вие имате деца, аз ви поднасям един подарък“.
“ Някой има сестра: „Господи, защо ми даде такава сестра?
“ Търговецът, съдията, всички се молят на Господа.
Вестниците тук преди няколко време бяха писали – аз не зная доколко случката е вярна – че един шоп от Софийско носел едно каче масло
да
го продава.
Идват двама апаши, представят се за търговци: „Много хубаво е маслото, за колко го продаваш, ще го купим“.
И Господ казва: „Затворете църквите, доста тия глупави молитви, сит съм вече на молитвите“.
Съгласил се селянинът.
„Ще ти платим сега, ама ние имаме един ортак – свещеник, той е богат, ще ти плати.“ Взимат те маслото, дават му една разписка
да
иде при свещеника
да
си
вземе парите.
В същото време те отиват при попа, дават му 20 лева и му казват: „Ако дойде някой селянин
да
ти иска пари, ти
да
му четеш молитва; той е малко смахнат, ще
си
туриш патрахила, чети му.“ Идва шопът, свещеникът бил в църква.
„А, дядо попе, с четене няма
да
мине, ще платиш за маслото.“ Ето какво става!
“ – „Нова сестра.“ – „Може
да
я имаш.“ – „Кога?
Ако този свещеник не четеше молитви за пари, нямаше
да
се изложи на такова порицание.
“ – „огато умрете и двамата.“ Трябва
да
умрете за този, стария свят и
да
възприемете Любовта, не на миналото, тази изменчива любов, а Любовта на брата.
Вие сте
си
наточили ножовете, напред всички в света, воюване трябва!
Ние сме в положението на Петър, не можем
да
издържим на този морален изпит.
Всинца можете
да
воювате.
И трябва
да
се разнесе това Слово по света, но не по стария закон, а по новия – на Любовта.
“ Ще ви приведа още един пример.
И този Господ на Любовта, който е в нас,
да
живее във всички сърца.
В древността на един от египетските царе и фараони се ражда красива дъщеря и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най-знатните моми в Египет.
Няма вече бездарници, прави и криви няма; само че Господ отделя едните отляво, другите отдясно.
Левите, като
си
поплачат като Петър, ще идат вдясно.
и Господ ще ги тури при десните, а ония, които
си
поплачат отдясно, Господ ще ги тури отляво.
Аз няма
да
описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин.
Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага
си
я измивала и тази вода наливала в едно шише; който пипнел ръката – тя всякога не давала ръката
си
, – но който я пипнел, тъй постъпвала.
И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае какъв човек е бил този; ако полудее, тя
си
знаела и записвала всичко в една книга и знаела качествата на тази ръка – от водата.
Да
дадем един подтик навсякъде и всички
да
бъдете бодри и весели!
Тя
си
имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща
си
.
Този Господ е жив, Той не е на небето и на звездите, Той е навсякъде, Той е в нас, и ние живеем в Него, и всичко можем
да
направим чрез Него.
Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност целунал ръката.
И аз ви казвам: сложете
си
сега ръцете и грейте се на този огън на новия живот!
Веднага тя се върнала в двореца, измила
си
ръката и наляла водата в едно шише.
Е, вие в двора
си
издържахте изпита, не се отказахте.
Т я направила опит с тая вода и дето давала от нея, всички оздравявали и поумнявали.
И ако някой се простуди... колкото души се простудят, каквото платите за лекар, не само ще платя за лекаря, но и 50 лева ще ви давам на ден.
Потърсила го тя тогава, но не могла
да
го намери.
10 дена ако сте боледували, 500 лева ще ви дам.
Ако някой се разболее,
да
ми каже тъй: „Ти много държа своята проповед, аз се разболях“.
Да
измием ръцете на владиците,
да
измием ръцете на всички свещеници, ръцете на всички съдии, и водата ще налеем в шишета, ще направим опит, безпристрастен опит.
Сега аз ни най-малко нямам за цел
да
излагам другите, аз съм толкова справедлив, че и с мене направете опит.
Сериозно ви казвам, и който се разболее,
да
дойде при мене.
Самата истина
да
излезе наяве.
Да
приложим сега новото учение.
Не
да
казвате: Този само упреци ни прави.
Господ вижда отгоре, той не се лъже.
И бих желал
да
бъдете герои.
Той налива водата в шишета и като идете в другия свят, ще каже: „Иван Стоянов от София, ученик, правоверен, дошъл тук, дайте ми неговото шише.
Стоян Драганов; дошъл в онзи свят, дайте и неговото шише“.
Отдавна ви зная аз вас, познавам мнозина от вас, но време се мина; затуй казвам: „Ще бъде!
Еди-кой
си
професор, еди-кой
си
владика, все Господ
си
е измивал ръцете и е събирал водата на всички и знае качествата на тая вода.
“ И ако някой каже: „Няма
да
бъде“, вие му отговорете: „Ще бъде!
При такава велика истина как ще се оправдаем ние?
“ И ако много вдига шум, ти му кажи тъй: „В името на Божията Любов и на Божията Мъдрост и със силата на Словото Божие –
да
се махаш“.
Може
да
ми възразите, защо това така трябва
да
бъде.
И аз препоръчвам и на вас: направете
си
една лаборатория, купете
си
100 шишета, който ви целуне ръката.
Че не са умни, се вижда от това, че цялата земя е покрита само с човешки кости – от техните глупости.
То е достатъчно, това е най-силно доказателство, други доказателства няма – има и други, но те са второстепенни.
Всички наблюдавайте.
Това е нашето учение, ние трябва
да
познаваме
себе
си
.
И ако нашето учение не ни издигне, ако ние в тази живот не можем
да
изправим, първо, нашия организъм, после нашите чувства, нашите мисли, то значи, че напразно сме живели.
Сега питам: Kакво заставило Петър и той
да
седи между тях?
Всяко нещо в Природата
си
има своята причина.
Вътре в сърцето, там
да
се запали огънят.
Какво ви прави
да
треперите?
Сега каквото и
да
кажете, дълбоката идея е скрита.
– „Целуни ме,
да
видим дали ме обичаш.“ Умийте се и налейте водата в шишенце с надпис: „Еди-кой
си
“.
Всяка идея може
да
бъде скрита.
Повикат те
да
лекуваш хората.
Никога човек не казва същинската идея, която го заставя
да
пише нещо.
Ама опасно е, не се опитвайте
да
лекувате, но ако някой много здрав е пощурял, дайте му една капка.
И вие не може
да
намерите някой светия, велик човек, добродетелен човек,
да
изкаже пълната истина.
– здравият едва издържа, а болният – отива
си
“.
В старо време алхимиците са правили опити, па и сега може
да
се провери, че по потта се познава дали човек е добър.
Аз говоря символично, но ако ме разбират, ще ви дам един метод.
В това време земята е била в солено положение, нейните ветрила силно духали, тя искала
да
се разхлади, много било жежко, та, като духал вятърът, на хората станало студено.
Сега, нали знаете, някой път хората
си
правят такива увеселения с разни бомбички.
Една аксиома: нещата може
да
бъдат по този начин, а не и по друг.
Влиза в едно кафене едно дете, което носи една малка бомба, и я хвърля.
Всяко нещо, с което може
да
се направи един сполучлив опит – не веднъж и дваж, а всякога, – изразява една положителна истина.
Ама, като хвърля своята бомбичка, всички изскачат навън изплашени.
Този е начинът, по който можете
да
намерите онзи работник с оцапаните ръце.
Това нещо реално ли е, може ли
да
го хванеш?
Коя земя дава най-хубавия плод?
Аз превеждам думата „студ“ с „омраза“.
Някой казва: „
Да
бъдем белички“, ама ако искаме
да
родим житце, трябва
да
бъдем чернички.
Тези хора наклали малко огън, направили усилие
да
видоизменят тоя студ с малко топлина.
Туй са съвременните хора, понеже сега е студено, църквите им са студени, те са наклали малки огньове, дето служителите им, учители, свещеници – всички се греят, и Петър – той се грее.
Това са само символи вътре в Природата.
И като му казаха: „И ти
си
от неговите ученици“, той отговори: „А не, аз съм точно като вас“.
И черното, и бялото
си
имат своите добри и лоши качества.
Сега, може
да
ми възразите: „Колко безхарактерен е бил Петър!
Той
си
показва характера, той е казал на Христа: „Ако всички се отрекат от тебе, аз няма
да
се отрека“.
И онова студено поточе, като
си
турите ръката в него, ако ви боли, ще вземе всичката топлина.
Да
бе казал по времето на Христа истината, но той я скри, и Христос, като го погледнал, каза му: „Петре, аз те изпитах“.
Турете малко вода в черната земя, направете от нея каша, и ако ви боли ръката, наложете я, ето ви един компрес!
Сега ще приведа един силен аргумент, такъв аргумент, толкова силен, че всинца ви ще сломи.
И следователно правете
си
такива компреси.
Завеждат младата невеста в църква, свещеникът се изправя, кумовете и всички други са там, и я питат: „Ти вземаш ли този мъж?
И слонът
си
прави такива компреси от тиня с хобота
си
.
“ – „
Да
– кимва тя, – вземам го и с него ще деля радости и скърби, само с него ще живея и за него ще умра.“ – „Много добре.“ На мъжа и на него казват: „Ти вземаш ли тази невеста?
Като се нарани, турне
си
такава тиня и чака
да
заздравее раната му.
Кажете ми сега, дайте ми доказателства: колко от тия обещания в църквата са изпълнени?
Като хванат Петра там при огъня и му рекат: „И ти
си
от неговите ученици“.
Всичките религиозни духовни хора са Петровци, които седят и се греят, и чакат
да
видят какво ще стане сега с религията.
– „А, не, всичко може, но аз съм точно като вас.“ Защо стават тия недоразумения?
Тия хора ще ни възразят тъй: „Ако туй учение от две хиляди години насам можеше
да
се приложи в живота, то щеше
да
даде един резултат; резултат обаче няма, следователно туй учение е неприложимо“.
Да
направя тази моя мисъл по-ясна.
Ако ти умаловажиш своя противник, излагаш се на опасност, а ако ти излъжеш приятеля
си
, оскверняваш своята съвест.
Но ти ще признаеш факта в
себе
си
тъй, както е.
Огънят е накладен, трябва
да
признаеш факта, че е студено.
Ние трябва
да
признаем живота такъв, какъвто го намираме.
– Иска
да
види какво ще стане с Исус, с неговия Учител.
– Той казва: „Три години проповядва, очаквах
да
стане цар на Израил, а мене
да
направи пръв министър, а сега го виждам вързан...“ Мисълта му е много права, той бе хитър, но не „мъдър като Соломон“.
Няма друга сила, която
да
може
да
свързва хората, не
да
ги съединява, а
да
ги сдружи,
да
ги примири, както Любовта.
„Ти трябваше
да
избереш друг учител, а не
да
гониш вятъра.“ – „Не го познавам!
Любовта е една съзнателна сила, която всякога може
да
те стопли и
да
снеме тежестта от сърцето ти.
Любовта няма
да
те държи гладен: Любовта е онази сила, която дава на хората всички блага.
Сега всички искате все богати
да
бъдете.
Аз вярвам, че този аргумент е много силен.
Любовта, ако дойде днес, няма
да
ви каже: бъдете сиромаси, раби и слуги; не, тя ще каже: бъдете братя и сестри, а такива слуги – навън, тя ще изпъди и слуги, и господари, и ще каже: само братята ще приемем!
Нали сега и вас ако хванат и ви питат как е тази работа, ще кажете: „
Да
ни очисти Бог от греха, тази работа...“ Защото всичките хора идат в този свят не
да
се учат, ами един дошъл министър
да
стане, друг дошъл учен
да
стане, богат
да
стане, красив
да
стане, левент, това-онова.
Всичко това е хубаво, но
да
е дошъл някой тъй за мъчение – няма, не е дошъл нито един.
Каква разлика може
да
има?
Вие ще ми възразите: „Говори ни за нещо по-положително, за някоя идея, дай ни нещо по-утешително, за
да
има животът смисъл“.
Снеми
си
дрехите, аз ще ти дам други, а твоите ще оперем, измий
си
тялото, и тогава можем
да
се разхождаме.
Майката ражда 10 деца и умират.
Следователно външните условия трябва
да
се подобрят днес, а не
да
говорим: „Тъй е казал Господ“.
И тъй, всичките нейни идеали се разрушават, мъжът умира, па и тя умря.
Питам: Какъв смисъл има туй раждане?
И каквото има
да
каже Господ, аз ще го замълча, защото той скоро ще го каже и целият свят ще разбере, и няма
да
остане нито една глава, която
да
не разбере какво ще каже той.
Е, ти
си
ходил в университета, свършил
си
три факултета: по математика, по химия и по право, а утре, в изборите, никой те хлопне с една цепеница.
И всичкото твое знание изчезне.
Туй, което той има
да
каже, всички умове ще го възприемат.
Защото то е тъй необходимо, както слънчевата светлина е необходима, както храната, която възприемаме, както мисълта, която ни е потребна за нашия живот, и както чувствата, които са необходими
да
стоплят сърцата ли.
Е, хубаво, майка ти те родила красива, за тебе всички тичат, дойде „баба шарка“, обезобрази лицето ти.
Аз не зная с колко лица е Господ – с тази философия не съм се занимавал, – но зная едно нещо, че който познава Бога на Любовта, той оживява и за него животът добива пълен смисъл, той става гражданин на Великото царство, и в материалния и в духовния свят.
И такава дама ще
си
турне един воал.
Досега се проповядваше: човек, като стане християнин, трябва
да
напусне търговията, и всички трябва
да
бъдат свещеници; аз проповядвам обратното: не свещеници, попове, професори трябва
да
бъдем, ами всички трябва
да
станем слуги, слуги на великия Господ на Любовта.
И защо ще
си
турне туй було?
Всички
да
станем слуги – и мъже, жени, и деца.
Всички модерни неща са все с покривала.
И мъже, и жени, и деца, всички
да
служим, но не, разбира се,
да
има остен и картечници отподире.
Да
се покрие, разбира се.
От сега нататък, като се срещнете, не
да
казваш: „Господин началник“, не, а „господин слуга“.
А турците казват: „Понеже сме толкова грозни,
да
се покрием, за
да
не дадем повод на хората
да
се отвращават от нас“, а красивите вдигат булото нагоре, та който мине,
да
погледне,
да
види, че са красиви.
И Петър имаше смелостта
да
се покаже, че е красив.
Сега седят някои, че разправят – как щели
да
оправят нещата.
Този Петър, който е основа не на православната, а на католическата църква, за него Писанието казва: „Той е крайъгълен камък и вратата адови няма
да
го преодолеят“.
Булката и с 10 булчински дрехи
да
я облечете, дрехите няма
да
изменят нейния характер.
Ако в нашата душа не се зароди новият живот, ако в нас не се пробуди туй съзнание –
да
можем тази материя
да
я използваме, нищо няма
да
излезе от нас.
Ха
да
го заминем.
И следователно тия наши тела ние трябва
да
ги изменим.
Сега някои, които ме слушат, разсъждават така: „Какво мисли той?
Христос казва на Петър: „Петре, Петре, сатана поиска
да
те пресее, но аз ще те прекарам през седем огъня и като минеш през седмия огън, тогава ще съградя една църква, която вратата адови няма
да
преодолеят“.
Аз мисля: Ти, който
си
болен,
да
станеш здрав; който е глупав,
да
стане умен, и ако лъжеш,
да
не лъжеш вече.
Глупавата майка ражда глупави деца, а умната майка ражда умни деца.
Ако ти не работиш,
да
се научиш
да
работиш; ти
си
жена, помятала
си
децата –
да
не ги помяташ.
Престъпната майка ражда престъпни деца, а благородната майка ражда благородни деца. Добре.
Ако този Петър беше като онзи Петър на Любовта, какви трябваше
да
бъдат съвременните християни?
Този Петър, за когото говори Христос, сега иде в света; сега Христос ще съгради църквата
си
върху него.
Пак ще ви кажа: Вие мислите, че знаете какво щях
да
кажа?
Петър казваше: „Господи, ние тръгнахме подир тебе, оставихме баща, майка, какво ще ни дадеш?
“ – „Не знаем, дядо попе.“ – „Щом не знаете, няма защо
да
ви го казвам.“ – „Е-е, знаем.“ – „Щом знаете, пак няма какво
да
ви казвам.“ Но и в единия, и в другия случай няма тук никакво знание, нито у свещеника е имало някоя определена идея.
Тъй няма
да
ходим подир тебе
да
си
губим времето, кажи ни нещо по-реално и по-съществено“.
Друг един гръцки свещеник, на Задушница било, като му показали една резаница, изправил се пред купчината на масата и казал: „Виждате ли ме?
И сега всички Петровци в църквите: владиците, свещениците, служителите на църквата, казват: „Господи, трябва
да
ни дадеш нещо!
“ – „Само главата ти се вижда, дядо попе.“ – „Идущата година никак
да
не ме виждате.“ Това е символ, туй ни най-малко не е осмиване.
Ама този куп – като натрупам аз парите идущата година, ще се виждам ли?
Няма ли
да
се намерим в положението на онзи германски проповедник, който е бил беден, но инак много красноречив, и германският император, като отишъл
да
го слуша, останал много доволен и казал на министъра: „Този проповедник е достоен, трябва
да
се осигури“.
– „Добре.“ Издава един указ
да
му се увеличи заплатата.
Понеже момъкът има имот, ще даде всичките условия
да
живее богато.
Ама когато този възлюблен изгуби всичките
си
ниви, всичкото
си
богатство, знаете ли на какво ще заприлича животът?
В Китай един философ се оженил за една много красива мома, но голямото му нещастие било в това, че нямал средства.
Ако нам ни турят едно непоносимо бреме върху ума и сърцето, как ще можем
да
мислим и чувстваме?
Живяла тя година, две, десет с него и най-после му казала: „Дотегна ми твоята сиромашия, философ човек
си
, ама тебе умът ти не стига, затова ти ме освободи
да
се оженя за някой богат“.
Не можеш
да
мислиш.
– „На драго сърце – казал той, – свободна
си
и имаш всичкото мое благословение.“ Тя се оженила за един много богат търговец.
И следователно Петър седял и размишлявал, той искал
да
види края на тази работа: ще успее ли Христос?
Но в Китай настанала голяма криза и викат този философ
да
оправи Китай; станал той цар – управлява и разпорежда.
Като чула тя това, отишла при него и му казала: „Много се радвам, че ти
си
достигнал такова високо положение, аз не очаквах, но съдбата тъй завъртяла щастието при тебе; не може ли, както по-рано,
да
си
заживеем пак с любов?
Той искал
да
знае дали ще го освободи Пилат или ще го осъди.
“ Гледал той, гледал, взел една чаша нектар, излял я на земята, и казал: „Събери този нектар в чашата, и ако можеш
да
го събереш тъй чист, както беше, можем
да
заживеем пак заедно“.
Тогава казал: „Ще
си
острижа косите и ще
си
обръсна брадата и хайде в гората, с този човек вземане даване
да
нямам,
да
работим както всички други хора“.
И сега, когато Христос дойде на земята
да
царува, всичките свещенници ще дойдат като тази китайка
да
искат
да
живеят с него.
Сега правоверните ще кажат: „А, този Петър какъв безхарактерен човек е бил,
да
ходи три години с благия
си
Учител и
да
се откаже от него!
То е един кошер, а пчелите имат жило и ако ги бутнеш, ще те ужилят и всичко подпухва.
– „Ще те изключим.“ – „Можете
да
ме изключите, комунистка съм, убеждение е това.“ В Бога не вярва, но поддържа учението
си
, каквото и
да
е то.
А ние, които вярваме в Христа, казваме: „
Да
се разберем“.
Ще ви приведа още един анекдот.
В един богат замък живял някой
си
философ.
Дали е той в сърцето на един прост човек, на един съдия, на един беден човек, на едно животно – все едно.
Аз съм виждал кучета
да
ближат рани и много кучета са излекували раните на своя господар.
Като седяла пред дупката, не
си
затваряла очите.
Съзнава кучето, то казва: „Господарю, аз зная, имам опитност от
себе
си
: като имам рана и почна
да
ближа мястото, ближа, ближа, и тя оздравее“.
Седи котката пред една дупка, излиза едно мишле и казва: „Какво
си
седнала срещу дупката ми, нямаш ли друга работа, та тук
си
седнала с всичкото
си
благородство, махни се!
А туй близане
да
ви го преведа: скръбно е някому сърцето, кажи му една сладка дума, друга сладка дума, тя е същинско бонбонче, първокачествено, не от захарин, а от най-добрата захар; и едно бонбонче, две, и най-после напомнете му, че има един брат в света, който от имането
си
ще даде за него.
Христос седи при всички и мълчи.
Приятелство може
да
направим.
Аз бих ви говорил и за космическия, и за историческия Христос, но сега имам думата за тоя Петър, ха
да
кажем свети Петър.
Те са все за свети Петър, а 100 милиона има православната църква, или всичко 350 милиона.
Чакай
да
питам майка
си
.“ Отива мишлето, след малко иде пак с майка
си
.
Сега
да
те намразят те – знаеш ли какво е то?
„Действително – казва майката на мишлето, – котките със затворени очи са опасни, но на този котак очите са отворени, хайде, с него можеш
да
отидеш.“ Сега вие ще
си
направите заключение дали е станало приятелство между това мишле и този котак с отворените очи.
Аз говоря сега на хилядата милиона, а не на 350-те и 500-те милиона, и ако аз не се разбера тъй със свети Петър, той би ми оскубал хубаво брадата.
Добрият човек и със затворени, и с отворени очи
да
е, има едно правило, и двамата едно правило имат.
Това правило седи в туй, че всеки желае
да
придобие по нещо.
Някой път мъжът е наклал огъня на жената и тя се грее: „Е, Маро, къде
си
ходила днес?
Това е въпрос на правниците, не спада към моята беседа.
Върне се мъжът отвън, жената наклала огън: „Ти къде
си
бил досега?
Следователно зависи от вътрешното разположение какъв е нашият стремеж.
Не, не бива
да
има мятане.
Две неща може
да
кажат: Или че говоря умно, или че говоря глупаво – едно от двете.
Сега малко ще поразгледам свети Петър по характера му.
Той хубаво е направил, защото изказал своя характер, за
да
го изправи: „Аз изказах своята безхарактерност, аз сам
себе
си
не познавах“.
Две противоречиви състояния трябва
да
има във философията, за
да
почнат хората
да
мислят.
И аз бих желал и вие
да
бъдете тъй, някой път – много глупави, а някой път – много умни.
И Петър почнал
да
мисли и плакал.
Когато искаш
да
се скараш с някой човек, няма
да
знаеш как
да
се скараш, бъди глупав тогава, а пък ако искаш
да
правиш добро, бъди много умен човек.
И тогава Христос му казва: „Паси моите агънца“.
Сега Петър се намерил в туй некрасиво положение: направил се глупав.
“ – „Ей, Господи, ти знаеш, че те обичам.“ – „Паси моите агънца.“ Казва му втори път: „Любиш ли ме?
Този свети Петър сега не е такъв, той ще ме извини, понеже вземам неговото минало; но този, сегашният Петър и онзи Петър никак не
си
приличат – толкоз много се различават и двамата!
Следователно, когато ние разглеждаме нещата, трябва
да
ги разглеждаме с отворени очи, за
да
става постоянно разширение вътре в нас.
И всяка моя беседа, ако не ви помогне
да
имате една малка придобивка и
да
ви придаде
да
израснете една десета милионна част от милиметъра на ден, няма смисъл.
“ И огорчи се Петър в
себе
си
.
Всякога и във всичко човек трябва
да
има една придобивка.
Ако твоят мъж – моите думи се вземат някой път в изопачена форма – имате мъж, той обикаля някоя жена, по-умна от тебе, тя знае
да
свири, а ти не можеш
да
свириш, и този мъж казва на тази жена: „Ти издигна жените в моите очи“ – ти благодари на Бога, че този мъж е с тази жена; ти я считаш за лоша, но той, ако вие му пречите, ще иде при друга, трета, четвърта.
Кога се явили сините очи в света?
Кажете: „Благодаря на Бога, че тази моя сестра ще го упъти“.
Знаете ли кога се явили дългите носове, късите, месестите, тънките устни, малките уши, малките бради, широките брали?
4.
Живо течение
,
ИБ
, София, 19.12.1921г.,
Ще познаем с Любовта, а Мъдростта ще ни даде методи.
Тя е едно мощно течение, което където и
да
мине чисти.
Не говоря за Любовта като чувство, а за Любовта като жива сила, която изтича от Бога.
Това пречистване някои го наричат възраждане.
Любовта идва и
си
отива, тя е жива струя, която минава и заминава, но вечно тече, никога не свършва.
Имаш ли това живо течение, всички въпроси бързо ще ги решаваш.
Това течение минава през всички части.
Иска все едно
да
образуваме едно малко препятствие,
да
го спрем,
да
ни напои градината и после
да
си
иде.
Да
си
направите една мрежица,
да
спирате тази енергия.
В менталния свят ще виждаме величествени здания, строежи, там духовете са светещи.
Сега човек, като се концентрира, заспива, а това не бива, защото, щом заспива, влиза в течението на природата, а там са му нужни милиони години, докато намери и вземе правия път.
Този е пътят, за който Христос казва: "Молитвите са, които ходят по него, сега вървят подир човека и му помагат." Ти ще се освободиш от всички предмети, които те отвличат, свободен
да
си
, ще затвориш телефоните навсякъде, ще останеш сам, ще кажеш: "На гости отивам." И хайде - в астралния свят.
Падане в транс е същото.
Ако много хубаво
си
съсредоточен в една и съща мисъл, е по-лесно, а иначе е по-мъчно, и пак от външния свят идват смущения.
Може
да
направите следния опит: мислено
да
отидете на слънцето и ако нещо успеете
да
видите,
да
мълчите, никому нищо няма
да
казвате, само ще се поусмихнете малко.
Човек трябва
да
е толкова морално издигнат,
да
устоява на думата
си
,
да
бъде изправен във всяко отношение.
Затова по-добре е
да
направите следния опит.
Опишете обстановката на стаята на ваш приятел, за
да
проверите интуицията
си
.
Това е приятна работа, с която може
да
се занимавате.
Само умният може
да
се ползува от опитността на другите.
Той трябва
да
знае кои именно неща са важни за него, и на тях
да
се спира.
Щом основно изучите своя живот, тогава ще започнете
да
изучавате живота на другите.
Защото, ако се свържете с един лош човек, ще слезнете заедно с него, а после качването е много трудно, затова стойте надалеч от лошия човек.
Трябва като артист
да
слизате и
да
се качвате.
Затова за всички времена е валидна мисълта "Познай
себе
си
." - Първо ще опознаете
себе
си
, а после ще помагате и на другите.
В Писанието се казва, че трябва
да
се родиш изново.
Затова, като свършим първата стадия - раждане по плът, тогава ще има раждане по дух и тогава няма
да
има противоречия.
III-та стадия - Ще се родиш само от добри родители и тогава ще за-започнеш правилното
си
развитие.
Ако душата знаеше своето минало, тя нямаше
да
може
да
се развива.
Учителят отговори: При желание може и
да
не постигнеш.
Ако ти искаш, значи и целия
си
живот, ако трябва,
да
го дадеш, но трябва
да
постигнеш.
Да
искаш, това е радост.
Когато изядеш един плод, ти се радваш, защото освобождаваш семката,
да
роди новото дърво.
Да
желаеш, това е разумно.
Да
искаш, това е нещо външно, затова идва ограничението.
Искането
да
съвпада с желанието на душата.
Има три вида желания.
Търси - сърцето.
ИСКАШ. - И - за
да
искаш, трябва
да
знаеш закона на слизане и възлизане,
да
разбираш доброто и злото,
да
разбираш причините и последствията.
Искането трябва
да
има един обект.
С - трябва
да
разбираш закона на движението, защото който иска, в него трябва
да
има движение, в него трябва
да
има постоянно прииждане.
Това, което искаш, то не трябва само един момент
да
го искаш, а постоянно
да
искаш.
V- ти трябва
да
знаеш как
да
направляваш лодката.
А, a -
да
направляваш нещата и
да
си
умен
да
носиш товара на идеите, и
да
знаеш как тези идеи
да
ги раждаш.
Краката са символ на добродетелите.
На земята човек ще отиде с краката
си
при доброто.
С ръцете
си
ще направи доброто, това е вече ангелският свят.
Ограничава се сам, за
да
не го ограничават други.
(Тук Учителят говори за месната храна, растителната и плодовата, но аз - Савка - не успях
да
го запиша.)
В яденето трябва
да
влиза любовта като метод
да
се трансформират енергиите в по-висша форма.
Когато човек яде, трябва в този процес
да
вземат участие умът, сърцето и волята, и те
да
вземат толкова от храната, колкото им е потребно.
Щом влезе любовта, тогава никаква нечиста храна няма
да
влезе у вас.
Да
обичате,
да
любите - това е най-важното.
Любовта ще ни покаже каква храна трябва
да
възприемаме.
Сега ще отиваме главно към плодовете, докато дойдем до това състояние, дето думите ще бъдат храна за душата.
5.
Каквото вържете на земята
,
НБ
, София, 25.12.1921г.,
Вие не можете
да
ядете каквото искате.
Аз съм слушал много герои, които казват: „Аз мога
да
ям всичко“.
Да
, можеш
да
ядеш всичко, но после превиване има.
И тъй, ние трябва
да
приложим учението Христово в живота
си
.
Не всичко можеш
да
ядеш.
Туй учение не е за небето – там други работи ще ви дадат.
Ще ядеш само това, което обичаш и което подхожда на твоето естество.
Следователно ние можем
да
връзваме и развързваме в живота.
Ами че ако ние не можем сега
да
живеем с Любов, как ще можем
да
живеем в съгласие в другия свят?
Но условията ние можем
да
смекчим, своята карма
да
я развържем, значи
да
назрее тя, и можем
да
завържем своята карма.
Един френец отишъл в Африка, станал милионер, не се оженил там, връща се в Париж при двамата
си
братовчеди, искал
да
изпита при кого от двамата може
да
живее.
Можем
да
подобрим живота, и можем
да
го влошим.
Престорил се, че много е спечелил, 100 милиона, но после всичкото
си
имане и пари изгубил и много закъсал.
И човек, който е живял 20 години, може с една дума
да
разруши своя живот.
Първият му братовчед казал: „Можеш
да
останеш при мене“.
Какво ви струва
да
приближите само едно малко кибритче до онази бомба, която е сложена вкъщи,
да
запалите фитила?
След като поживял един месец, той му казал: „Не можем
да
сложим патилото ти, иди на друго място“.
Бомбата е една сила, създадена за неприятели, но тази бомба може
да
експлодира и между приятели.
Отива той при втория братовчед, а той му казал: „Заповядай, каквото имаме ние, това ще имаш и ти“.
И Христос казва на своите ученици: „Каквото вържете...“ не
да
връзвате,
да
поставяте правила, както казва еврейският пророк: „Връзвате правила върху правила и не искате нито с пръста
си
да
ги повдигнете“, не за такива правила става дума.
Цяла година живял отлично там и казал на братовчеда
си
: „Не съм аз сиромах, вас ви оставям наследници на всичкото ми богатство“.
Сега, за
да
можете
да
разберете Христовата мисъл, вие трябва
да
се върнете, мъже и жени, към онова чисто, разумно състояние, от което човек се е отдалечил.
От 8 хиляди години мъже и жени се отдалечават от Природата.
Тъй ни изпитва Христос – на кого трябва
да
остави своето богатство.
И са се толкова отдалечили сега, че нито жената е жена, нито мъжът е мъж.
И ако вие днес сравните мъжете с първоначалния оригинал, а също и жените, знаете ли каква смешна карикатура щяхте
да
видите?
Вложете мисълта, че всеки един от вас може
да
връзва и
да
развързва.
Не само жената
да
има женска форма, и мъжът – мъжка форма. Не.
Всички сте силни
да
връзвате.
Какво трябва
да
се крие в една женска форма?
Трябва
да
се крият всичките велики добродетели, трябва
да
се крият всичките най-благородни мисли и чувства.
Жената е носителка на най-възвишеното в света – на онази нежност, която се съхранява в нея.
Жената може
да
гради, а мъжът може
да
създава, но само онова, което е разумно.
Ако разгледате работите на мъжете и жените, вие ще видите, доколко жените са жени на Любовта, и доколко мъжете са мъже на Мъдростта.
И всеки от нас
да
се заеме
да
говори чрез закона на Любовта.
Мъжът постоянно трябва
да
повтаря на жената: „Ти знаеш ли, че аз съм мъж?
Когато дойдат страдания, ние ще знаем
да
развързваме тия страдания,
да
видим какви са причините.
“ Ами че жената не знае ли, че ти
си
мъж.
Да
ги развържем тук, за
да
бъдат развързани и горе.
Той всеки ден казва: „Ти трябва
да
знаеш, че аз съм мъж“.
Аз мога
да
ви обясня причините на страданията, в една школа може
да
стане това.
Когато богатият осиромаше, той много говори за своето богатство и казва: „Едно време, когато баща ми беше жив, какво имахме...“ Когато изгубите нещата, вие много говорите за тях.
Заболи ли ви корем, сложете
си
двете ръце на корема, и след 4–5 минути няма
да
имате болки.
И жената казва на мъжа
си
: „Ти трябва
да
знаеш, че аз съм жена“.
– „Слаба съм, не трябва
да
ме караш на работя.“ А, не.
Можете
да
развързвате, като сложите двете ръце; това става по силата на един закон: в лявата ръка минава космическото течение на Любовта, а в дясната ръка минава космическото течение на Мъдростта, на знанието.
Мъжът казва на жената: „Ти трябва
да
знаеш, че аз съм мъж, глава съм на къщата.
Ние сега се ръкуваме само с дясната ръка, а когато ние обичаме никого, трябва с двете
си
ръце
да
се ръкуваме.
И понеже съм глава, не трябва
да
ме буташ“.
Когато обичаме, ние трябва
да
хванем с двете
си
ръце,
да
вложим и Мъдростта, и Любовта.
Сега ще ви приведа един малък разказ, за
да
обясня моята мисъл.
Божественото трябва
да
се предава и
да
минава навсякъде.
Но ще вземете всичко, което аз ви говоря, символично.
Вземам този малък разказ из американския живот, от един неиздаден роман, един ненаписан дневник, на който героинята е Мейри Клинтон.
Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на професор, с високо образование, благородна по характер.
И каквото развържете с Мъдростта – страданията на хората, – и те ще бъдат развързани понеже Бог е Мъдрост.
От всички вас искам две неща, по които
да
се отличавате:
да
бъдете хора на Любовта и на Мъдростта.
Онзи, който не носи тия два велики закони на Любовта и на Мъдростта, той не може
да
бъде от новото учение.
Един ден той изповядва своята любов пред нея и казва: „Аз без тебе не мога
да
живея, искам
да
те целуна“.
Тя го попитала: „Досега друга жена не
си
ли целувал?
Като дойдеш между нас, ще те представим на комисия и ще те попитаме тъй: „Ти можеш ли
да
връзваш?
“ – „Една първа братовчедка, само нея съм целувал.“ – „Е, не е голяма грешка, първа братовчедка; ще може
да
ме целунеш.“ Целува я той.
“ – „Мога.“ – „Ела тук, ти
си
с нас.“ Дойде друг: „Ти можеш ли
да
връзваш?
Тя пише в дневника
си
: „Този, който е целунал първата
си
братовчедка и ме е целунал, се оженил за една богата.“ Вторият, който се запознал с нея, се наричал Ричард.
Можеш ли
да
развързваш?
И той се влюбил в Мейри, и той изповядал любовта
си
пред нея: „Без тебе не мога
да
живея, аз искам
да
те целуна“.
“ – „Слаб съм.“ – „Ти не
си
за нас.“ Човек, който не може нито
да
връзва, нито
да
развързва, той е опасен човек.
Тя го попитала: „Друга жена целувал ли
си
?
Две неща ще гледате: ще бъдете хора на Любовта –
да
връзвате, и ще бъдете хора на Мъдростта –
да
развързвате.
“ – „Две братовчедки имах, само тях съм целувал.“ Тя
си
помислила: „Не е голям грях – две братовчедки; мене ме е целувал един, може
да
дам още нещо от
себе
си
“.
От това се нуждае съвременното общество.
И ще можем
да
се разговаряме.
И тя пише: „Този, който е целунал двете
си
братовчедки и ме е целунал, се ожени за една милионерка“.
Аз ще ви питам: Можете ли
да
ме вържете вие?
И той се влюбва, и той изповядва любовта
си
, и той иска
да
я целуне.
Да
, аз ще оставя
да
ме вържете, ще кажа, че не ме е страх.
Мейри Клинтон пак пита: „Ти друга жена не
си
ли целувал?
Вие ще се съберете всинца
да
ме вържете.
Сега ще ви питам: „Мога ли аз
да
се развържа?
“ – „Е, не искам ти
да
цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста.
На тебе целувка не давам.“ Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал.
После ще кажа: „Чакайте и аз
да
ви вържа сега“.
Тъй ще опитам
да
не бъдете страхливи: „Можете ли
да
се развържете?
Тя пак пише: „Който е целунал първата
си
братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целувал двете
си
братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целувал никоя жена – поет стана“.
Значи първите двама се оженили, свършили с материалното, а на третия, който никак не е целувал, на него тя му казала: „На тебе няма какво
да
жертвам, понеже мене двама са ме целували, а ти никоя не
си
целувал“.
Един важен психологически закон е това.
Сега всичките неща на земята
си
имат свои дълбоки причини.
И тогава връзвайте брата
си
с Любов, развързвайте го с Мъдрост и му съдействувайте в добро.
И в обществения живот, и в религиозния живот, каквото и
да
вършим, то
си
има причина.
Това е то учението, което ние трябва
да
прилагаме навсякъде.
Тази причина може
да
бъде истинска, може
да
бъде и привидна.
И аз бих желал всинца
да
станете поети сега.
Ние може
да
вярваме в Бога, само за
да
подобрим своето положение.
Да
напишете една книга.
„Каквото вържете, ще бъде вързано; и каквото развържете, ще бъде развързано.“ И затуй в света сега работят тия сили на връзване и развързване.
Ние някога може
да
изповядваме безверие, без то
да
е дълбоко в нас.
Вяра и безверие, то е днес на мода.
Аз съм обяснявал и друг път: когато някой каже, че вярва или не вярва, аз определям: вярваш, защото още не
си
изгубил обекта.
Превеждам сега: ще бъде живот на Любов, живот на Мъдрост.
Ще питам: Синът ви вързан ли е?
Христос казва: „Онзи, който иска
да
връзва и развързва...“, може само по два начина: чрез Любовта и чрез Мъдростта – това е идеята, която не е изказана тук, в стиха.
Може ли
да
се връзва и развързва?
– „Може.“ Казвам: Вашият дом е щастлив дом, понеже може
да
се връзва и развързва.
Някой казва: „Свободен
си
, ти ходиш като мечка“, но видиш някоя жена – свързан
си
.
Това са думите, това е идеята, дълбокият смисъл, който Христос е вложил в думите
си
: „Което вържете с Любов, ще бъде вързано; и което развържете с Божествената Мъдрост, всякога ще бъде развързано“.
И искам, който е вързан,
да
остане вързан; и който е развързан,
да
остане развързан. Т.е.
Ама де е
да
си
свързан с дете, и де е
да
си
свързан със своите пари в касата!
мъжете искам
да
бъдат развързани всякога.
Мъж вързан не искам
да
видя.
И парите може
да
галиш, но те не плачат и не може
да
ти проговорят.
А жените искам всички
да
бъдат вързани.
Жените са като камшик в света: развързват въжетата
си
, пердашат света, тъй че опасно е жените
да
се бутат.
Следователно, когато ти пратиш своето дете, своя син, в училище, то ще бъде развързано от какво?
Вързаните хора са опасни, защото имат много силно оръжие.
Говоря на символичен език:
да
бъдете жени и мъже.
И ако моите думи след години биха ги изтълкували, ще се явят богослови и ще кажат: „Какво е искал
да
каже господин Дънов: „Жената
да
бъде вързана, а мъжът
да
бъде развързан?
Но по някой път, като се развърже езикът му, синът става упорит, своенравен, не се покорява.
Силен е той.
И тъй, някой се стреми
да
се развърже с Любов и не може, трябва
да
бъдеш много умен, много умен.
Развързаният човек е човек на Мъдростта, следователно мъжът трябва
да
бъде развързан, а жената – вързана.
И тогава в света ще има съгласие и мир.
И
да
бъдете занапред не тъй, както сте сега.
Който разбира този велик закон на Любовта, той е Божествен, и който разбира Мъдростта, той може
да
развързва.
В тия два велики закона седят скрити условията, при които можем
да
съградим бъдещия дом и
да
намерим бъдещите
си
приятели.
Вие можете математически
да
изчислите, колко години може
да
живее всяка една държава.
И затова се върнете: жените
да
турят образа на първоначалната Любов, а мъжете
да
турят образа на първоначалната Мъдрост.
Русите казват, че славянинът бил крепък със задния
си
ум.
Славянинът, значи, знае
да
връзва, но не знае
да
развързва.
Ако ти вържеш всичките
си
приятели, като те нападне неприятелят, кой ще воюва за тебе?
Как ще вържеш неприятелите
си
?
И, следователно, жените в света могат
да
вържат всичко, а мъжете могат
да
развържат всичко.
Всичко е дадено в нашите ръце.
Ако ти се скараш с всички свои добри приятели, един ден, когато ти дойдат нещастия в живота, кой ще ти помогне?
И затуй направете тоя съюз: мъжете
да
развързват, а жените
да
връзват.
Значи езикът трябва
да
се превъзпита – чрез закона на Любовта: като вържеш приятеля
си
, то
си
има ключ, кажи му: „Аз те връзвам временно“.
Но когато искаш
да
го развържеш: „Ще отключиш с този ключ“ – дай му ключа, а не
да
кажеш: „Аз като те вържа, аз ще те развържа“.
Това е то учението, което е проповядвал Христос; това е учението, което Христос носи за всички вас.
Аз бих желал онези в църквата
да
кажат така на своите псалми или верующи,
да
им дадат ключа на развръзката.
Искам сега
да
бъдете хора на Любовта!
Хора – то е гръцка дума, трябва
да
измислите някоя нова дума в българския език.
А като не давате ключа, значи вие нямате вяра в тях, а ако нямате вяра в тях, значи вие не може
да
ги любите.
Жената
да
знае Любовта, а мъжът
да
бъде мъдър, от това се нуждае сегашният свят.
Човек, който не вярва в мене, не може
да
ме люби.
Тогава и децата ви, и синовете ви, и дъщерите ви, – и те ще бъдат подобни на вас.
Може и другите
да
кажат: „Ама и ти нямаш вяра в мене“.
Синът ще бъде мъдър, а дъщерята ще люби.
Хубаво, в какво искаш
да
имам вяра?
Те ще изменят културата, и като се срещнем, всеки ще произвежда още отдалече радост в другите.
Ако ти пожертваш всичкото
си
имане за бедните, аз вярвам в тебе.
Сега мислете върху тези думи, аз ви ги изясних, но много неща има още
да
се изясняват.
Ако ти можеш
да
живееш добре с жена
си
, аз вярвам в тебе.
Ако ти
си
един държавник и внесеш добри закони –
да
се подобри обществото, аз вярвам в тебе.
Може ли
да
не вярвам?
Но ако ти влезнеш вътре в това общество и не произведеш тия резултати, тогава аз имам право
да
се съмнявам малко.
Ако ти мислиш: „Имам
си
къщичка, парички в банката, един приход от 10–15 хиляди в месеца“, умът ти е свободен, развързал
си
ума.
Някои ще ми кажат: „Аз в банката не искам
да
дам парите
си
, ще ги туря в Божествената банка“.
Ти вратата на Божествената банка виждал ли
си
?
Ние, съвременните хора на новото учение, не бива
да
говорим за неща, които не знаем.
Ако ти
си
виждал тази врата, ако ти
си
виждал това Божествено здание, добре; но ако не знаеш, ще намериш някой
да
питаш где е Божествената банка и откъде се влиза – от юг ли, от запад, от север или от изток.
Ами че като дойде някой в града, как пита: „Народната банка къде е?
Хубаво, тези хора са ходили, видели са, но ти ходил ли
си
?
Ще дойде някой при тебе, ще каже, както при тази Мейри Клинтон се явил първият любовник: „Искам
да
те целуна“.
– „Ама друга жена не
си
ли целувал?
“ Той ще каже: „Братовчедка
си
“.
Той запази образа в ума
си
и написа една книга, а онези двамата взеха
си
жени и забравиха я, третият написа книга заради нея.
Два вида християни има: едни като Джеймс, други като Ричард.
Първият е целунал първата
си
братовчедка, Мейри и жена
си
; значи на три жени се е разделил.
Вторият е целунал двете
си
братовчедки, целунал Мейри и жена
си
; значи на четири жени се е разделил.
И след като отидете в духовния живот, как
си
представяте Христа?
Той ще каже: „Ти целувал ли
си
някого?
“ – „Е, първата
си
братовчедка.“ Ще каже Христос: „Може
да
жертвам нещо за тебе“.
Господ жертва нещо: ще му даде жена богата, той ще се ожени.
Ще дойде вторият, тези братовчедки са символи: „Ти целувал ли
си
някоя жена?
“ – „Само двете
си
братовчедки.“ – „Е, и за тебе може
да
жертвувам нещо.“ Идва третият и казва: „Никаква жена не съм целувал“.
Казва Христос: „На тебе целувка не може
да
ти дам“.
Целунал първата
си
братовчедка, то е един символ, трансформиране на енергията от небето към земята, и от земята към небето.
Това са все символи.
И заловете се
да
изучите историята на целувката: Кога е дошла целувката на земята?
Сега аз няма
да
разглеждам този въпрос, а той е много важен, психологически въпрос.
Когато искаме
да
се свържем с Божествения свят, ние
си
служим с целувката.
И ако ти искаш със своята целувка
да
измамиш Господа,
да
продадеш коня за 60 пари, а котката за 300 гроша, тогава не ще можеш нито
да
развързваш, нито
да
връзваш в света.
Ако вие сега имате мъчнотии – в живота нали имате мъчнотии, – аз искам
да
насоча ума ви в друго направление.
Казвам, че за Любовта всичко е възможно.
Ако можеш
да
любиш всички хора, всичко е възможно.
Не само
да
ги любиш така, не, не; туй чувство е най-възвишеното, най-благородното, което отсега нататък трябва
да
се развива в човешката душа.
Чувството на Любовта още не е почнало
да
се развива във вас.
Когато това чувство се яви в душата ви – аз го наричам прозрение, – такива сили получава човек, че той се примирява с всичко.
И в нищо не вижда зло, не само че не вижда злото, но той е майстор и всички неща може
да
превръща в добри.
Той може
да
съединява и
да
разединява, може
да
връзва и
да
развързва.
И тази пръчица, с която
си
служи магът, де я носи той?
В този широк ръкав магът е носил своята тояжка, с която е извършвал своите чудеса.
Този широк ръкав показва, че всичко трябва свободно
да
излиза навън,
да
бъде като един изобилен извор.
Аз харесвам светските хора, в тях виждам култура: гащите им отдолу са широки.
Всичките външни форми в човека се дължат на известни промени, които стават в умствения свят; най-първо се явяват в подсъзнанието, после в съзнанието и най-после в свръхсъзнанието, а съзнанието е едно преходно състояние.
Щом дойде съзнанието във вас, вие ще виждате само своите грешки; като станеш един съзнателен човек, ти ще виждаш и ще
си
казваш: „Това не трябваше
да
направя, онова...“ Съзнание значи един слуга, който постоянно трябва
да
внася и
да
изнася пари от банката на своя господар.
Аз тази вълна ще взема малко
да
я разчепкам на дарака
си
и както стивосарът (дръндарът), който стивосва, –
да
я раздрънкам.
– Който е силен.
Аз казвам:
Да
водим един подсъзнателен и един свръхсъзнателен живот.
Пак силният.
Ако една идея сложиш в подсъзнанието
си
, тя ще се сбъдне; ако я сложиш в съзнанието, няма
да
се сбъдне.
Но кой е силен човек?
Съзнателният живот разваля: той е онзи, който носи чука и постоянно троши камъни, приготовлява материали.
И затуй в окултната наука и умните хора казват, че трябва
да
мълчим, т.е.
да
живеем в подсъзнанието, много
да
не говорим.
То е една философия –
да
не бъде твоето самосъзнание болезнено. Защо?
Следователно силният, умният, добрият човек може
да
връзва и развързва на земята и на небето.
– Ако ти станеш толкова самосъзнателен, че постоянно
да
се самоосъждаш, трябва
да
знаеш закона
да
минеш в свръхсъзнанието.
Но
да
връзва какво?
Ако ти
си
направил една грешка, няма какво
да
се спираш на нея.
– Сега Христос е казал това, но те вземат този стих и го нагласяват съобразно, както един търговец
си
наглася сметките.
Ако онзи ученик, който свири на цигулката
си
направи една грешка, той няма
да
остави цигулката
си
и
да
му потекат четири реда сълзи.
Той има две фактури: една за истинската цена, както е купил стоките, и друга фактура фиктивна, на каква цена трябва
да
ги продава.
Учителят ще каже: „Дръж цигулката
си
, поправи тона“.
Да
развързваш вързаните от злото, затворените
да
ги развързваш; ако развържеш вързаните на земята, те ще бъдат развързани и горе на небето.
Да
свържеш някого с доброто: онзи човек, който се дави в морето,
да
го вържеш със спасителното въже.
И сега някои казват: „Нека
си
поплачат“.
– Хубаво,
да
плачат, но свири и плачи, не
да
оставиш цигулката и
да
плачеш, този плач не е на място.
Разболяла се жената на един циганин, той почнал
да
се моли на Господа: „Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни?
Следователно в съвременния свят жените не бива
да
плачат.
Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти запаля една голяма свещ“.
Аз казах в една своя беседа: жената не бива
да
плаче. Как?
– Не бива
да
сложи цигулката
си
долу и
да
плаче.
Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, завързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете.
Не бива
да
казва: „Защо аз се ожених за този мъж?
Този мъж насила не те взе.
“ – „Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.“ Конят е обещан на Господа, а котката остава на циганина.
Колко писма любовни
си
му писала: „Без тебе не мога
да
живея“.
И застави го
да
се ожени за тебе, а после казваш: „Защо се ожених?
Та съвременните хора често водят и котката, и кобилата, и ги продават и двете.
“ Ти
си
се свързала и хубаво
си
направила, че
си
се свързала.
Сега ще научиш втория процес: разумно
да
се развържеш.
На Господа – както е обещал, – ще запали една свещ за 60 пари.
Обаче жената само веднъж няма
да
се разболее, може
да
се разболее и втори път.
– Когато аз турна пръста
си
на цигулката, то е Любовта, след туй една малка пауза, пренасяме един тон от една позиция в друга, следователно Мъдростта ще влезе
да
сложи разлика между тоновете,
да
ги разедини,
да
ги турне в хармония.
Туй, което е скрито, то е ценно; туй, което е далече, е чисто.
Ами че вие всичките сте идолопоклонници.
Науката е един голям идол: еди-кой
си
тъй казал, друг инак казал, събрали всичко в една книга и я нарекли „наука“.
И когато вие искате
да
изразите една велика идея, казвате, че тя е велика, безгранична.
И казват: „Тази наука ще ни спаси“.
Сега можем
да
развързваме и
да
връзваме, но кога?
Е, какво ще ни спаси?
Трябва
да
разбираме основно тия закони.
Топове, картечници, и всички казват: „Каква велика наука е това!
добре или зле възпитават децата
си
, и те сами се връзват и развързват.
Да
, това е културата на циганина, който продал коня за 60 пари, а котката за 300 гроша.
Следователно всичко, което ние връзваме, и всичко, което развързваме в живота, ще бъде вързано и развързано.
И тъй, в бюджета днес,
да
речем на Англия, колко има?
За
да
направя своята мисъл малко по-ясна, ще ви кажа: вие всички сте учили аритметика, занимавали сте се с делимостта на числата.
Възхваляват Господа: „Господи, на тебе палим свещи сега“.
Преди всичко, те се делят на 1 и на
себе
си
.
Хубаво, защо църквата не развързва всеобщата война и
да
не стане?
Нали тя беше в сила?
А разглеждали ли сте делимостта на числата от 10 до 100 – от 100 до 1000?
И онзи отгоре, този Господ вижда, иде сега и ще съди всекиго.
Най-първо ще съди водителите, свещениците, владиците, патриарсите, царете, учителите, най-видните, а простите хора, тях ще остави, ще им каже: „На вас ви прощавам“.
Комуто много се е дало, много ще се иска от него.
Той е устойчив, богат, скъперник, нищо не дава, пет пари не дава, слугите бие.
Не го казвам аз: И те не вярват, но ще повярват всичките.
Но като дойде една жена и го дели, всичкото богатство излиза от кесията му.
Аз ида в света и тъй ще вържа, че този възел никой не ще може
да
развърже!
Мъжът и жената са символи.
И тъй ще развържа, че туй, което ще развържа, никой няма
да
го върже!
Ще вържа хора
да
живеят в Любов, та всеки
да
вижда в лицето на брата
си
брат, за когото всичко
да
жертва.
Мъжът и жената са символи на ония закони и сили, които работят в живота.
И ще развържа тъй, че нито помен от лъжата
да
не остане.
Следователно всеки трябва
да
намери на какво се дели той.
Това са думи Христови, привеждам неговите думи.
Тъй е казал Христос: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Там има постоянно съединение и разлагане – неустойчиви съединения, ти не можеш
да
разчиташ на едно такова съединение.
Идете, прочее, научете всичките народи... и аз ще бъда с вас до окончанието на века“.
Христос, като казва на своите ученици: „Всичко, каквото вържете...“, говори на ученици, които разбират законите на царството Божие и се съобразяват с тия закони.
„Каквото вържете на земята, ще бъде вързано и на небето.“
Да
не мислите, че можете нещо
да
вържете без волята Божия, т.е.
6.
Сродни души
,
ИБ
, София, 1.1.1922г.,
Обаче, сменяйте работата
си
.
Помагайте
си
взаимно, като пазите известно разстояние помежду
си
.
У вас се явява желание
да
се подведете под еднакъв знаменател.
Природата не позволява такова уеднаквяване.
Затова, когато един се ражда, друг умира; когато един достига върха на своето развитие, друг започва своето развитие.
Разнообразие трябва
да
съществува и в човешкия живот.
Стремете се към разнообразието на природата.
Помогни на човека, когато се намира в нужда.
Затова е казано: Не давай обещания за неща, които не можеш
да
изпълниш, за
да
не се свързваш.
Щом не можеш
да
изпълниш обещанието
си
, по-добре не обещавай.
Всяко обещание трябва
да
се изпълни.
След това трябва
да
мине дълго време, докато изправиш грешката
си
.
Природата е много точна.
Да
бъдем точни като слънцето!
Те вървят с Господа.
Затова се казва: „Потърсете ме, когато е ден, когато съм близо до вас." При сегашните условия на живота, по-добре е сродната ви душа
да
не е на земята, защото няма
да
я познаете.
Добре е
да
я срещнете, когато сте готови.
Колкото повече се усилва любовта, толкова повече сродната душа се приближава.
Когато тя се слее с тебе, ти забравяш всички скърби и страдания, ставаш свободен като птичка.
Без свобода сродната душа не може
да
се прояви.
Като те срещне и види, че
си
неразположен, скърбен, тя веднага ти помага, но не се изявява.
Сродната душа, макар и отдалеч, всякога помага.
Като казвам, че сродната душа е в Божествения свят, не разбирам някъде далеч.
Близо и далеч, това са относителни понятия.
Тя живее далеч някъде в града, но понеже постоянно мислиш за нея, всъщност, е близо до тебе.
Ако не обичаш някого, и близо
да
е до тебе, ти не мислиш за него.
Всъщност, той е далеч от тебе.
Тъй щото, близо и далеч са понятия, свързани с вътрешните преживявания на човека.
Ако сродната душа ви хване само за ръката, тя ще ви предаде такава светлина, от която ще ослепеете, както Павел, който ослепя и падна от коня.
Силата и възможностите на сродните души се отнасят към великите мистерии на невидимия свят.
Всеки от вас трябва
да
държи в ума
си
своята сродна душа или сроден дух.
Всички сродни души се явили след Христа.
НАГОРЕ