НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
870
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
870
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възпитание на чувствата
,
МОК
, София, 17.12.1937г.,
Аз желая вие
да
бъдете разположени, както цветята са разположени.
Сега питат някои: „Дали човек трябва
да
се жени в света или не?
Думата „
да
се жени“ – значи трябва
да
работи.
Трябва ли
да
мислиш или не, трябва ли
да
чувствуваш или не.?
Но ти за
да
мислиш и за
да
чувствуваш, за
да
работиш, трябва ти киселина, трябва ти основа и трябва ти сол.
Всичките морални хора са децата.
Те не знаят
да
лъжат.
Бебетата не знаят
да
лъжат,
да
крадат,
да
убиват, никакво престъпление не знаят
да
правят.
Един важен въпрос е
да
възпита човек чувствата
си
.
Колко кокошки са заклали за децата
си
.
Запример,
да
възпиташ пипането.
Отпосле бащата и майката ги научават
да
лъжат.
Запример, дали един предмет е тежък или лек, според усещането как се познава?
Сега искате в съвременния строй възпитани хора, морални хора
да
бъдат.
Щом имаш достатъчно сол, морален
си
.
Че слабият, ако носи тежък предмет ще се осакати.
“ Ако в живота съществуват само основи и само киселини, върху тях е създаден света.
Ако силният носи един тежък предмет, неговата сила се развива, ако слабият носи тежък предмет, губи силата
си
.
Устоят на човека зависи от солта, която има в човека.
Човек как може
да
стане морален?
Ти имаш желание, което може
да
го изпълниш.
Ти
си
киселина, имаш идея, която искаш
да
постигнеш за
да
си
пробиеш път.
Тежката постъпка за един герой е на място, тя е едно благо заради него, но тежката постъпка за един слаб човек не е на място, тя го лишава от силата.
Трябва
да
разединяваш нещата.
Тогава, ако един слаб човек се натовари с тежки предмети, той ще започне
да
пъшка и може
да
се осакати.
При сегашния живот има хора, които се занимават
да
пренасят тежки предмети от едно място на друго, за
да
спечелят повече пари.
Да
се покаже, че процеса е правилен.
Слабият понякой път се мъчи
да
носи тежки предмети и след това
си
създава неприятности, губи.
По отношение на яденето човек пак трябва
да
възпита чувствата
си
.
Значи, храната ви въвежда в един свят особен, светът
да
опитате.
Но, ако вие не сте възпитали вашите чувства на яденето, може
да
преядеш, може
да
туриш повече отколкото трябва в стомаха, или пък някой път няма
да
турите толкоз, колкото трябва.
А пък основите те са материала, който трябва
да
гори.
Някои животни, които нямат зъби, направо нагълтват храната
си
.
Рибите направо гълтат храната
си
, птиците гълтат храната
си
, някои земноводни, змиите гълтат храната
си
.
Та казвам: Човек трябва
да
има идея.
Но в мекопитающите, имаме един процес, природата създала зъби, едно техническо подготовление за
да
може по-добре
да
се храни животното.
Идеята в живота е, че човек трябва
да
има сол.
Като почнали
да
мислят, зъбите израстнали.
Единственият елемент, който е условие, за
да
дойде в човека новият живот.
Човек трябва
да
има толкоз сол, колкото му е необходима.
Значи солта помага
да
се консервират някои храни със сол, помага
да
не се развалят храните.
Първоначално турят органически зъби, клетки, от които
да
се образуват тия зъби.
Онзи, който изучава условията на дългия живот, той трябва
да
знае, как
да
се справи със солта в
себе
си
.
Казвам: От храната се раждат много противоположни стремежи у човека.
Ако яде много солено, той ще пие много вода.
Ако яде сол ще се образува жажда.
Казвам: При сегашните условия вие имате една груба черта, обичате
да
се сърдите,
да
се биете с някого.
Какъв е този процес, защо се образува жаждата в човека?
2.
Закон за контролиране
,
НБ
, София, 19.12.1937г.,
Слънцето не иска
да
бъде много близо до Венера. Защо?
Когато видите някой хипнотизиран, вие можете
да
го събудите с плесници.
Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди.
Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа.
Слънцето може така
да
се захласне във Венера, че
да
не може
да
свърши работата
си
.
И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето.
Обаче
да
биете хората с ръката
си
,
да
им удряте плесници, то е стар метод.
Психологията се занимава с проявите на човешката душа.
Ръката е създадена за превръзки.
Социологията се занимава със социални въпроси.
Марс е още по-далеч.
В краен случай тя може
да
се употреби за плесници.
Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека?
Употребявайте ръката
си
само за добро.
Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум.
Който е употребявал ръката
си
за биене, той нищо не е придобил.
Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия.
Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки.
Езикът пък е създаден, за
да
говори добро на хората.
Много науки има още, които човек трябва
да
знае.
Слънцето е турило Сатурна далеч от
себе
си
.
Защо трябва учителят
да
бие учениците
си
или пък
да
им говори грубо?
И вие искате
да
бъдете свободни като Слънцето.
Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва
да
извади един от тези ученици на дъската и
да
му каже: „Ти
си
един от способните ученици.
Не само това, но човек трябва
да
знае в даден случай кои мисли могат
да
му помагат и кои не му помагат.
И оттам Слънцето изпраща светлината
си
на всички планети.
Сега ще ти дам една трудна задача,
да
я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може
да
реши задачата.
Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат
да
го ползуват.
Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.
При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят
да
му говори.
Той може
да
възприема мислите на целия свят.
Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се
да
помислите защо е това изпитание.
В този случай спрете се
да
видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право.
Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами
да
контролирате своите богатства.
Значи, мислите идат от четири места.
Като останете сами в къщи, вземете
си
едно огледало и се огледайте.
Контролирайте това богатство в
себе
си
.
Аз бих желал всеки от вас
да
си
има едно огледало, валчесто или четвъртито и
да
се оглежда.
Вярвайте в това, че всеки човек може сам
да
контролира своите мисли и чувства.
Същото може
да
се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни.
Ако намислиш
да
кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай.
Тъкмо рече човек
да
контролира мисълта
си
, когато нещо в него започне
да
го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек
да
се въздържа,
да
страда отвътре, отколкото
да
страда отвън.
Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може
да
постави на своите мисли и чувства.
Колкото и
да
те човърка вътре в тебе, ти трябва
да
мълчиш.
Едно нещо трябва
да
помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и
да
е, тя някога ще се реализира.
Но ако лицето е запазило първия
си
вид, можете
да
кажете това, което сте намислили
да
кажете.
Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре
да
кажат някоя дума?
И тогава, дето и
да
сте, ще ви намерят, за
да
получите придобивките от своите мисли.
Да
, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват.
Каквото ви се пада, ще ви се даде.
Понякога човек иска
да
каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа.
Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен
да
правиш каквото искаш.
Да
получите придобивките от него.
Човек трябва
да
се научи
да
се въздържа.
Той може
да
е лош, но не е много лош.
Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира.
Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога.
Аз го наричам страдания на живота и радости на живота.
Като не могат
да
дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права.
Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата.
Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки,
да
си
ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко.
Когато дойдат страданията, хората веднага започват
да
мислят защо страдат.
Погрешката е в мене, че оставих ябълки
да
си
ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни.
Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ –
да
отхрани някого.
Ако е най-лош, Господ не го е създал.
Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше
да
се карат.
Значи под „карма“ се разбира
да
се нахрани един човек.
Лесно може
да
се поправи светът, ако този човек е най-лошият.
Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях
да
направя: За
себе
си
щях
да
задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях
да
дам най-едрите ябълки.
Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва
да
се нахрани.
Същото може
да
се каже и за мислите.
Те очакват щастието им
да
дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н.
И тъй, стремете се
да
изработите в
себе
си
този велик закон на самообладанието.
Хората могат
да
ви донесат условия за щастие, но
да
ви направят щастливи, това по никой начин не могат.
Когато искаме
да
възпитаме някои хора, първо ние трябва
да
се самовъзпитаме.
Единственият човек, който в дадения случай може
да
ви помогне, това сте вие самите.
Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола
да
го вържат.
Преди всичко ти не можеш още
да
се самообладаваш, а искаш
да
възпитаваш другите хора.
Запример, вас могат
да
ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви?
Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола
да
го вържат.
Няма място, дето
да
не се крие дяволът.
Изслушай го спокойно и като
си
замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти?
Като
си
замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо.
Никой не може
да
дъвчи храната заради вас.
Не можах
да
го изтърпя.“ Не, изтърпи го.
Вие сами трябва
да
учите.
Най-после го търсят и по долапите,
да
не се е скрил някъде.
Той едва е намерил един човек, който
да
го изслуша.
Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.
Едно трябва
да
знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност.
Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите
да
не се обиждат.
Този анекдот може
да
е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е.
Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех.
Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите.
Ако пък разбира по-малко, нека остави другите
да
го разберат вместо него и
да
му помогнат.
Някой
си
не могъл
да
живее добре с жена
си
.
Ние се съмняваме в Бога и започваме
да
го критикуваме.
А който има излишък, излишното
да
го даде на други.
Един ден тя отишла на кладенеца
да
вади вода.
Природата не обича никакъв излишък.
Като вадила вода, тя се навела много ниско.
Той има желание всички хора
да
бъдат радостни и щастливи.
Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И
да
се удавя, тебе какво ти струва?
Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат
да
бъдат радостни.
“ – „Ще ме оставиш сам и няма
да
зная как
да
се справя с децата
си
.“ – „Никой не ти е виновен,
да
не
си
ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца.
Вие трябва
да
оценявате радостите и скърбите, които идат.
И в този смисъл той трябва
да
изпълнява волята Божия.
Той започнал
да
плаче и
да
нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?
Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата.
Човек е доволен от устата
си
и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея.
“ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял.
Един ден тия условия могат
да
се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум.
– „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия.
Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил
да
използува този случай за подобряване на материалното
си
положение.
В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва
да
се запазва едно и също.
Той започнал
да
лекува болни, ходил от къща на къща.
Та когато се отказвате
да
бъдете проводници на Божественото, вие действувате против
себе
си
.
Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал
да
бяга и болният оздравявал.
Първата идея, която човек трябва
да
възприеме от природата, е
да
спазва правилна обмяна между нещата.
Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им.
Бъдете господари на своите низши мисли.
Колкото взима човек, толкова трябва
да
дава.
Човек трябва не само
да
разграничава мислите
си
, но и
да
знае в дадения случай какъв резултат може
да
произведе всяка мисъл.
За
да
дава човек, първо трябва
да
взима.
Никога не допущай в ума
си
една противоположна мисъл, която след време може
да
ти причини известна вреда.
Този е законът, който трябва
да
спазвате.
Като вземеш, ще дадеш навън.
Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат
да
дават.
Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек
да
дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел.
Давай от това, което
си
взел.
Та въпросът не седи в това
да
не допущаме отрицателни мисли в
себе
си
, но
да
ги разграничаваме.
Ти не можеш
да
задържиш в
себе
си
въздуха, който
си
взел.
Никога не давайте ход на отрицателните мисли в
себе
си
.
Топлината, която
си
взел, не можеш
да
я задържиш в
себе
си
, трябва
да
я дадеш.
Оставете лошите мисли
да
бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте.
Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва
да
излезе навън.
Те са подобни на експлозивните вещества, могат
да
експлодират.
Какво му пречи на човека
да
каже две думи някому?
Оставете лошата мисъл самостоятелно
да
действува.
Достатъчно е малко
да
се разлюлее въздуха от тези думи, за
да
стигнат до ушите на някой обезсърчен човек.
Какво пречи на човека
да
каже тези думи?
Запример, през ума ви може
да
мине мисълта, че ще умрете.
Казвате: „Аз не искам
да
му кажа, че го обичам.“ Че още като
си
казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората
си
и започваш
да
защищаваш дела.
Човек трябва
да
разсъждава право.
Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата
си
майка.
Понеже тя не живеела добре с мъжа
си
, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш
да
живееш добре с мъжа
си
, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине.
Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може
да
не са буквални.
Не е лошо човек
да
има пари, но тези пари той не трябва
да
ги употребява не на място.
Ти можеш
да
умреш в прав смисъл на думата, но може
да
се случи и друго нещо.
Като има пари, добре е човек
да
си
купи книги,
да
направи една хубава къща за приемане на гости,
да
прекара железници, от които
да
се ползуват всички,
да
се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н.
Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска
да
умре.
Всичко това е на място.
Но умирането означава, че тя иска
да
се влюби в друг някой момък,
да
забрави мъките и тъгите
си
.
Казва някой: „Аз не мога
да
оправя света.“ Ти не можеш
да
оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне.
Щом се влюби, тя ще забрави скръбта
си
.
Обаче, със своя живот ти можеш
да
препятствуваш на правилното функциониране.
С твоя живот ти можеш
да
направиш някакво смущение в невидимия свят.
„Умира“, това значи човек
да
отиде в света,
да
си
поживее – в мира сего.
Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може
да
направи някаква пакост.
В света са условията
да
живее човек.
Вие се чудите как е възможно светия
да
направи пакости.
Всички неща стават все в мира.
Със своята мисъл даже светията може
да
повлияе на хората за зло или за добро.
Ако някой цар намисли
да
отвори война, в която ще тласне целия
си
народ към погибел, светията може
да
предотврати тази война.
Според вас
да
умре човек, това значи
да
изгуби всички условия.
Не,
да
умре човек, това значи
да
влезе в правия път.
Напротив, светията трябва
да
се яви при царя и
да
му каже: „Това, което
си
намислил
да
правиш, няма
да
доведе на добър край.
Който умира, той не може
да
прави никакви престъпления.
То няма
да
бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ.
Сега
да
оставим въпроса за умирането.
Но вие трябва
да
контролирате вашите мисли.
И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил.
Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира.
Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците
да
дават съвети на царете.
Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство.
Бог изпраща пророците
да
кажат на царя как трябва
да
живее.
Та сега вие сте онзи цар, който е намислил
да
направи нещо.
Законът е – Благото е благо за всички.
Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека
си
живее както разбира.“ Той не иска
да
каже на царя, прави
си
оглушки и царят прави големи глупости.
Животът е живот за всички.
Сиромашията е сиромашия за всички.
Всеки може
да
стане сиромах, всеки може
да
стане и богат.
Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас.
Ако вие може
да
разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в
себе
си
едно голямо богатство.
Същото може
да
се каже и за болестите.
Толстой предава една своя опитност.
То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка.
Всяко страдание носи също така известно благо за вас.
Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави.
Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат.
Те започват
да
страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест.
Питам: Какво ви костува
да
се научите
да
се самовладате?
Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние.
Да
допуснем, че у вас е дошла мисълта
да
набиете някого.
Казва Писанието: „Каквото и
да
ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете
си
, запример, че вие гоните един човек
да
го убиете.
Ти не знаеш дали можеш
да
го набиеш.
В това време вие се подхлъзвате, падате и
си
счупвате крака.
Един американски студент отишъл
да
гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори.
Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака
си
.
След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма
да
смея
да
се явявам пред такъв силен човек.
Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува.
Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата.
Когато искат
да
си
отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят.
В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират.
Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата
си
и въпросът се свършва.
С това всякаква обида изчезва.
Те трябва
да
започнат
да
мислят добро едни за други.
Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво
да
прави.
Не мисли лошо за жена
си
и за мъжа
си
, не мисли лошо за приятеля
си
и за народа
си
, за отечеството
си
, не мисли лошо за човечеството.
Оставете нещата
да
стават така, както природата ги е определила.
Има ли някой от вас, който
да
не е бит?
Тя е взела предпазителни мерки за всичко.
Има ли някой от вас, на когото главата
да
не е разбивана?
Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите.
В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления.
Мисълта е динамическа сила.
Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл.
Те гледат като котки и могат
да
извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките.
В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството.
Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда.
Всички заедно представят нещо цяло.
Тя се прави, че не я вижда.
Като погледне към този изтукан, мишката започва
да
се интересува, какво е това, което седи така неподвижно.
Тя е създала материалния свят.
Мишката иска
да
се качи на гърба на котката.
Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи.
Като съедини в
себе
си
Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят.
Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния
си
крак напред, натисне мишката и я хване между лапите
си
.
Когато се говори за духа и за душата, трябва
да
знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата.
Тогава тя отваря вече очите
си
.
В това именно седи изкуството на човека
да
се самовлада,
да
владее мислите
си
.
Това, невъзпитаното естество става вечер и иска
да
яде.
Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията.
Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска
да
пие чай.
Нямате пари, навели сте главата
си
, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари.
След два часа пак става, иска
да
пие винце.
Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена,
да
се види как ще я решите.
Той казва: „Защо
да
не пия?
Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш.
– Пие ми се винце.“ Защо пък
да
не пиеш вода, а трябва
да
пиеш вино?
Той сам се заблуждава.
Това същество трябва
да
се възпитава.
Той сам създава болестта.
Болестта не е създадена от Бога.
Човек сам създава условията за болестта и сам става болен.
Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш
да
я излекуваш.
Низшият е като дете, каквото види, всичко иска.
Ти сам създаде болестта
си
и след това отиваш при Бога, искаш
да
те лекува.
Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска
да
знае.
Бог никога не лекува болести, които Той не е създал.
В такива случаи висшият ум трябва
да
се намесва.
Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата.
Когато проповядвам любовта, аз
си
създавам големи неприятности.
Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба.
Вместо
да
се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум.
Хлябът ще те научи как
да
любиш.
Често дойде този, онзи, започват
да
ме безпокоят.
Често хората изпадат в заблуждения.
Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че
да
се освободиш,
да
те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания.
Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам
си
създал известна болест, а после отиваш при Бога
да
те лекува.
Мисля
си
, какво ще спечеля, ако започна с плесници?
Не, Господ ще те научи сам
да
се лекуваш.
Нищо няма
да
придобия.
Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена
си
не мога
да
се спогодя.“ – Там е злото, че
си
много самостоятелен.
Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма
да
ме ползуват.
С плесници въпросите не се разрешават.
Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска.
Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане.
Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам.
Мъжът иска
да
управлява и жената иска
да
управлява, вследствие на което се сблъскват в общия
си
стремеж.
Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда.
Тя му казва: „Ще отидеш
да
донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш
да
ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл
да
отиде на лозето
да
копае.
Лесно е
да
се освободи човек от някой, който го безпокои.
На вратата
си
мога
да
туря електрически жици, през които
да
минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана.
Аз ще отида
да
копая.
Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето
да
копае.
Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден.
Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията
да
работи.
Веднага по тях започнал
да
тече ток и той не могъл
да
се отдели.
Като се връща вечерта у дома
си
, той казва на жена
си
: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“
Така ученият професор го разигравал из стаята
си
.
Онзи тропал, но не могъл
да
се отдели от дръжките.
Лозето представя човешкия ум, който трябва
да
се копае съобразно Божиите закони.
Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора
да
ги обираш?
Значи, има правила, по които човешкият ум трябва
да
се копае.
“ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил
да
краде.
Ако не спазва тия правила, лозето няма
да
даде никакъв плод.
Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма
да
излезе.“ Не, кажи
си
: „От мене човек ще излезе.
Запример, някой иска
да
има приятели.
– Как ще има приятели, ако той не е развил в
себе
си
чувството на приятелство, на дружелюбие?
Той обича
да
го хвалят.
Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма.
Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва
да
знаете как
да
го нагостите.
Не споделяй своите мисли с низшия
си
ум.
Той всичко разваля.
Не знаете ли как
да
го нагостите, той не може
да
ви бъде приятел.
Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата
да
не знае.“ На низшия ум не казвай мнението
си
, не казвай какво мислиш
да
правиш.
Всяко нещо зависи от това, как угостявате човека.
Ако му дадете храна, той ще дойде и втори, и трети, и четвърти път.
Колкото по-добра храна му давате, толкова по-добър приятел и клиент ще ви стане той.
Бог не е създал хората
да
умират и
да
се разправят заради Него.
Ако не го нагостите добре, той не може
да
ви стане приятел.
Бог е допуснал страданията само като една опитна школа.
Всяко страдание носи едно велико благо в
себе
си
.
Ако имаш това чувство в
себе
си
, ти ще обичаш Бога.
Когато се изучават Писанието и Библията, те трябва добре
да
се изучават.
Хората умират, за
да
живеят в бъдеще,
да
минават от смърт в живот.
Цялата природа, както вие я виждате, тя е една Божествена книга, която ние още не сме научили
да
четем.
Ако нямаш това чувство в
себе
си
, ти не можеш
да
обичаш Бога.
Иначе, сама по
себе
си
смъртта е немислима.
Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползуваме от тази книга.
Тогава и Той няма
да
се интересува от тебе.
Не е възможно в един Божествен порядък смъртта
да
съществува, ако не носи в
себе
си
едно велико благо.
Та онова, което сега се изисква от вас, то е
да
се заемете за своето самовъзпитание.
Сега ние изпадаме в друго едно заблуждение, вследствие на което се питаме обича ли ни Бог.
Мнозина от вас сте нервни, не можете
да
търпите.
Ние трябва
да
знаем, че Бог ни обича, понеже ни е дал тяло.
Някой от вас
да
има един съсед, не може
да
го търпи, казва: „
Да
се махне този от тука.“ Ако той се махне, друг ще дойде.
Всичко, каквото имаме, ни е дадено от Бога.
Не искайте въшките
да
се махнат от света.
Вие трябва
да
имате два гребена: един гъст и един рядък и с тях
да
ги хванете.
Втори път няма какво
да
ни я показва.
Ако прекарате тия гребени през косата
си
, въшките ще се хванат и после ще ги чукате.
Ти пътуваш с железница, но тази железница не е създадена специално за тебе, тя е едно пособие.
Аз съм посял вече това семе и очаквам това семе
да
израстне.
Хиляди хора ще минат през тази железница и ти не можеш
да
кажеш, че тази железница е специално за тебе.
Но те не трябва
да
постъпват по този начин.
Сега вие казвате: „Какво трябва
да
се прави?
Като хванат въшките, те трябва
да
ги поставят в едно шишенце, което
да
затворят добре.
“ Бащата мисли какво трябва
да
се прави.
Ние сме Божествени семена и Бог очаква
да
израстем.
Страшно нещо е човек
да
се напълни с въшки.
Съдията мисли какво трябва
да
се прави.
Ако нямаме Божественото в
себе
си
, с какво ще се занимаваме в този свят?
Адвокатът мисли какво трябва
да
се мисли.
Дали му едно чердже
да
се завие.
Ученикът мисли, какво трябва
да
се мисли.
Професорът мисли, че трябва
да
чете лекциите
си
в някой университет, или в някоя гимназия.
Който ви обича, той всякога ще ви донесе онова същественото, от което се нуждаете.
Оттам насетне, казва той, дето ходех, всякога
си
носех свещ.
И когато вие обичате някого, също така трябва
да
му донесете нещо ново от Божественото съкровище.
Преди
да
легна, преглеждах дрехите внимателно, и тогава лягах
да
спя.
Не е достатъчно само
да
му казвате, че го обичате.
Това се дължи на паразитните мисли, от влиянието на които човек не може
да
се освободи с години.
Добре (е) човек
да
може
да
ликвидира с паразитните мисли в
себе
си
.
Младата мома се занимава с това
да
се облече с копринена рокля,
да
си
тури хубава шапка на главата, нови модерни обуща,
да
намаже лицето
си
и така
да
се представи.
Как може
да
ликвидира с тях?
Например, като дойде омразата в човека, той не трябва
да
се бори с нея.
Така мажат хората и къщите
си
, подовете
си
.
Никой не е в състояние
да
образува една нова връзка.
Човек не трябва
да
се бори с лошите мисли в
себе
си
.
Някои мислят, че няма нищо лошо в това, че турил малко червеничко на устата
си
или на лицето
си
.
Божествената връзка е връзка на свободата, а човешката – връзка на робството.
Наистина, нищо лошо няма в това, аз гледам широко на нещата.
Следователно, когато ние искаме
да
се освободим от една връзка, ние искаме
да
се освободим от една човешка връзка, която заробва, а не от Божествената, която дава свобода.
Когато Бог прави връзка между хората, Той ѝ дава свобода, светлина, живот, знание.
Според мене, всичко е хубаво, но когато е на мястото
си
.
Безлюбието се цери с любовта, безверието – с вярата, безнадеждието с надеждата, грубостта с милосърдието.
Лошо нещо е само това, което не е на мястото
си
.
Когато пощаджията иде при човека, той трябва
да
му даде нещо, а не
да
очаква от него
да
получи.
На всичко отрицателно в
себе
си
противопоставяйте положителното.
Представете
си
, че аз съм попаднал в гората, десет деня не съм ял, краката ми не държат.
Следователно, когато вие отивате някъде, вие трябва
да
дадете нещо, а
да
не очаквате
да
получите от другите.
Дойде ли сиромашията при вас, не се борете с нея, но вместо сиромашията турете богатството при нея.
Срещам един човек, който ми дава една торба със злато.
Ако отивате
да
занесете на хората Божията любов, не очаквайте нищо от тях.
Направи приятели сиромашията с богатството.
Поглеждам към златото и казвам: Не се нуждая от злато, аз се нуждая от хляб.
Щом туриш богатството на мястото на сиромашията, работите ти веднага ще тръгнат напред.
Вземи торбата
си
назад.
Ако пощаджията ви донесе едно писмо от чичо ви, което съдържа един чек от 15 милиона, вие ще кажете на пощаджията: „Много ви благодаря за това писмо.
Аз ще ви дам един метод, как може
да
се справите със сиромашията.
В дадения случай злато не ми трябва.
Ще очаквам още едно такова писмо
да
ми донесете.“ Като разбере какво писмо е носил, раздавачът казва: „Щастливо е било това писмо“.
Ако искате
да
станете богати, турете богатството при сиромашията, т.е.
В дадения случай един хляб ще ми послужи повече, отколкото златото.
Казвам: Стремете се
да
бъдете раздавачи на такива писма, които съдържат чекове от 10–15 милиона.
Казвате: „Защо
да
не са за нас тия писма?
На мене хлябът ще ми помогне, а на другите няма
да
помогне.
Няма
да
мине много време и той ще се заинтересува за вас.
Следователно, това, което в даден случай може
да
помогне на мен, на вас не може
да
помогне.
Някой като минава покрай кантората на някой банкер, току погледне сърдито и каже: „Този изедник, събрал парите на всички хора.“ Днес от всички хора навсякъде се изисква учтивост.
Ако след като съм гладувал десет деня и краката ми не държат, това показва, че не съм от много силните хора.
Ако не сте учтиви с хората, един прост, един невежа човек може
да
ви направи голяма пакост,
да
ви причини голямо зло.
Ти
си
учен човек, но ако не се отнесеш с невежия добре, той може
да
извади кобура
си
и
да
те убие.
Учтиви трябва
да
бъдете.
Учтивостта е едно спасително оръжие и в ръцете на простия, и на учения.
Те имат сила
да
постят.
Сега, както виждате, ние оперираме с големи величини.
Носи това оръжие всякога със
себе
си
.
Като видите един паяк в стаята
си
, макар че нищо не е ял, той
си
прави мрежата, движи се от едно място и казва: „Правя
си
своите изчисления.“ Казвате, че дървеницата била глупава.
Някой казва: „Аз не искам голямо богатство.“ Ние се нуждаем от богатство, което не се изтощава.
И като го крадат,
да
не могат
да
го откраднат,
да
не се смалява това богатство.
Сега четете съчиненията на този, на онзи, че трябва
да
бъдете морални.
Те, както и паяците,
си
имат радио, по което предават всичко, каквото става.
Ако в леглото на някой човек има дървеници, той туря около краката на леглото чаши с вода, за
да
не могат
да
се качват на леглото.
В това отношение вие трябва
да
бъдете богати.
Често човек се проявява неморален без
да
иска.
Ако човек се обижда, той не е богат човек.
Той по наследство носи в
себе
си
, било от баща
си
, майка
си
, дядо
си
или баба
си
, от четири поколения насам една лоша наследствена черта, с която не може
да
се справи.
Те
си
правят математически изчисления.
При всяка една обида, човек става най-малко два пъти по-богат, отколкото е бил по-рано.
Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на
себе
си
.
А след това вие казвате: „Дървеница е това.“
Да
, дървеница е, но тя се спуща от тавана и вие се чудите отде е дошла.
Всякога хората ни хвалят, за
да
им дадем нещо повече.
Който знае законите на внушението, той може
да
лекува и другите хора, както и
себе
си
.
Та в света ние не страдаме от глупави работи, но от много умни работи страдаме.
Когато някой започне
да
ви хвали, че вие сте такъв, онакъв, че като вас не е срещал човек, това показва, че той иска
да
вземе нещо от вас.
Но ако не знае тия закони, той не може
да
лекува нито
себе
си
, нито другите.
Светът страда все от умни работи.
И вие сте длъжни
да
давате. Защо?
Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното.
Онзи, който е направил гранатата и знае, от какво разстояние
да
я хвърли, за
да
може като се пукне,
да
падне на целта и
да
убие много хора, от глупост ли е направил това нещо?
Всеки извор или всяка чешма е длъжна
да
дава на когото и
да
е: и на животни, и на хора, и на буболечици.
Например, някой лош човек може
да
ти внуши
да
направиш на някого някоя пакост.
Когато някой напише една книга, с която застави хората
да
се карат, глупав ли е?
Който дойде, все трябва
да
му се даде и то кой колкото иска.
И ти, като седиш, ставаш
да
извършиш тази пакост.
Мислите ли, че онзи, който дига скандали, е глупав човек?
Божественият извор никога няма право
да
отказва нещата,
да
каже, че на този или на онзи не иска
да
даде.
Всеки е свободен
да
вземе толкова, колкото иска.
Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл.
Всички хора страдат от много ум.
Когато ние дойдем до положението на този извор,
да
даваме на всички, ние сме дошли до положението
да
изпълняваме Божията воля.
За тази пакост, за този скандал, който
си
направил, ще те поставят в затвор четири, пет години.
Затова не се оплаквайте , че сте глупави, но кажете: „Господи, от много ум страдаме.“ Не че човек има много ум, но преизобилието, което е в него, не може
да
го канализира, вследствие на което не може
да
го впрегне на работа.
Лесно е
да
се каже, но мъчно, трудно е това изкуство.
А мисълта, която
си
приел, не е твоя.
Когато излишната енергия седи във вашия ум, тя става причина
да
направите нежелателни неща.
Та тепърва трябва
да
изучавате владането на човешките мисли.
Какво трябва
да
се прави в такива случаи?
Запример, ако боднеш един силен, здрав човек, той веднага ще те плесне с ръката
си
, че ще се търколиш на земята.
Има хора, към които като се приближаваш, между него и тебе трябва
да
поставите друг някой човек.
Като получите една мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл, която
да
ѝ реагира и тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него.
Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може
да
си
подигне ръката.
Има хора, при които като се приближаваш, между тях и
себе
си
трябва
да
поставиш двама души.
Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва
да
воюва в света.
А при други някои трябва
да
поставиш трима души.
Добрата мисъл е револверът, с който човек може
да
се бори, не разбирайте криво.
Слънчевата система е поставена по същия начин.
3.
С ключ и без ключ
,
УС
, София, 19.12.1937г.,
Гледам
да
не остана вън, пред затворената врата.
– Никого не обичаш, защото
си
турил
себе
си
на мястото на Бога.
Той е у дома
си
, а същевременно и портрета
си
турил.
Никъде не виждам образа на Господа.
Следователно, старата епоха
си
служи с едни методи, а новата – с други.
Всеки стои нащрек и казва: Внимавай,
да
не ме обидиш.
– От какво се нуждае болният?
– Ако те обичам, няма
да
те обидя; ако не те обичам, ще те обидя.
В любовта всичко става по най-добър начин.
За
да
бъде здрав, човек трябва
да
има светлина, въздух, вода и храна, т. е.
твърда почва.
в човешкия живот – светлина, въздух, вода и почва.
На химически език казано: Човек се нуждае от въглерод, водород, кислород и азот.
– Значи, само
себе
си
харесваш.
– Какво
да
ви харесвам?
Кислородът поддържа живота; той носи топлина и мекота.
Аз харесвам
себе
си
повече от вас.
Водородът носи влагата, а въглеродът – храната.
За всеки организъм е определено в каква пропорция трябва
да
бъдат тези елементи.
Някои страдат от липса на вода в организма, а други – от изобилие.
Едни страдат от липса на светлина, а други – от изобилие.
Желал бих
да
не ме харесвате.
Едни страдат от липса на храна, а други – от изобилие.
Да
обичам някого, това значи,
да
не го подозирам в нищо,
да
съм готов на всички жертви за него.
Недоимъкът и изобилието произвеждат два различни резултата.
– Първо обичам Бога с всичкото
си
сърце и, като изляза от тази любов, аз я отправям към всички живи същества.
Да
гледаме на всичко, както Бог гледа.
– Защо не трябва
да
подозираме и
да
се съмняваме?
Ако сте англичанин, за
да
се обърнете към майка
си
, ще кажете на английски „мамо“.
Бог обича в нас своето
си
, т. е.
Кажеш ли една дума, така трябва
да
я изговориш, че тя
да
оживее.
Като наблюдавам човешкото, някога виждам, че е добре направено; някога виждам нещо лошо в него.
Ако изговориш тези думи правилно, парите ще дойдат при тебе.
Щом ги обичаш, те трябва
да
дойдат при тебе.
Дойде при мене
да
се оплаква, че била нещастна.
За
да
опиташ силата
си
, изговори една дума, от която се нуждаеш.
Ето, сега идат празници.
Имаш нужда от въглища, дрехи, обувки.
Според мене, ако този момък обича всички моми, и тебе ще обича.
Кажи: Имам нужда от пари.
Ако бях мома и дойде при мене един момък
да
ми каже, че ме обича, ето какво бих направил.
Ако парите дойдат при тебе, ти
си
изговорил думата правилно.
Първо ще го запитам: Обичаш ли майка
си
?
Следователно, всяко нещо, което искаш и не получаваш, показва, че не
си
вложил сила в него, не
си
го одухотворил.
Ако ми каже, че мене обича повече от майка
си
, ще му отговоря, че той не е за мене.
Друг е въпросът, ако ми каже, че обича майка
си
.
Щом Го обичаш, Той трябва
да
дойде при тебе.
Тогава ще зная, че и мене може
да
обича.
Който не обича Бога, никого не може
да
обича.
Този човек
да
си
върви, отдето е дошъл.
Ти няма
да
го убеждаваш
да
стане добър, той сам ще стане такъв; безверникът става вярващ.
Момъкът пита момата: Обичаш ли баща
си
?
За
да
разбереш, какво казал Христос, първо трябва
да
Го обичаш.
– Тогава ти не
си
за мене.
Ако не Го обичаш, всичко за тебе е затворено.
То е все едно
да
си
загубил ключа от стаята
си
.
Стоиш вън и не можеш
да
си
отвориш.
Повтарям: Обикнете Бога, но така, че
да
се преобразите.
Щом дойде Бог във вас, животът ви ще се подобри: ако сте били болни, ще оздравеете; ако сте били в лишения, всичко ще ви се достави, ще живеете в изобилие.
Свекървата се страхува,
да
не би снахата
да
задържи сина й само за
себе
си
.
Като обичаш Бога и в огъня
да
влезеш, няма
да
изгориш.
И снахата се страхува,
да
не би свекървата
да
отнеме любовта на сина
си
от нея.
Снахата трябва
да
обича свекървата, защото тя е майка на онзи, когото снахата обича.
Ако някой каже, че те обича, първо го попитай, обича ли той майка
си
и баща
си
.
И вие, като не държите преданието, нямате вода за миене; няма с какво
да
се миете.
Той гори, без
да
изгаря – такъв е огънят на любовта.
Ако ти, човекът,
си
толкова умен, колко по-умен ще е този, който те е родил.
Ако един от вас е праведен, а друг грешен – праведният
си
затваря водата и грешният остава немит.
Така гледам аз на нещата; така трябва
да
гледате и вие.
Щом потече водата на праведния, грешният се измива.
Трябва
да
обичаме Бога, защото Той стои над всичко.
Всички противоречия в живота се дължат на огъня, който всичко изгаря.
Каквото имаме, всичко Той ни е дал.
Добрият живот, който търсите, ще дойде от огъня на любовта.
След всичко това ще дойдат
да
ми доказват, съществува ли Бог или не.
И
да
искат, праведните не могат
да
пуснат водата.
В този огън хората се познават помежду
си
.
Аз зная де е Той, какво прави – навсякъде Го виждам.
Трябва
да
има кранове, тръби, по които
да
тече водата.
След време водата ще дойде, но трябва
да
знаете как
да
отваряте и затваряте крановете.
Вие искате
да
знаете защо стават грешки.
Казваш: Познавам еди-кого
си
.
Докато е млад, той е красив.
Като стане на 60 – 70 години, той
си
туря маска на лицето.
Моето невежество се заключава в това, че не мога
да
разбера какви сте вие като хора; не мога
да
разбера и в какво се състои вашето учение.
Като видите, че някой се спъва, извадете лампичката от джоба
си
и му светнете.
За
да
се примирите, аз ще ви дам малко от своето невежество, а вие – от своето знание.
– На какво можем
да
научим хората?
После аз ще ви дам от своето знание, а вие – от вашето невежество.
– На всичко, което ги интересува.
В това е разрешението на въпросите.
–
Да
ядеш месо.
Друг е въпросът, ако той учи овцата
да
яде месо.
Какво ще бъде положението на вълка, ако овцата започне
да
яде месо?
– Как
да
се освободя от вътрешния страх?
С други думи казано: Вие ще ми дадете малко от вашата любов, а аз ще ви дам от моето безлюбие.
– Извади безверието, безнадеждието и безлюбието вън от
себе
си
и внеси вярата, надеждата и любовта в
себе
си
.
После вие ще ми дадете от вашето безлюбие, а аз от своята любов.
Казвате, че, според новото учение, не трябва
да
се яде месо.
Казваш, че не искаш
да
те учат хората.
Така ще се разрешат всички въпроси.
– Тогава остави
да
те учи само Един.
Разбирайте се като братя, защото всички сме излезли от Бога.
Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител.“ Като се учиш от Господа, ще се облечеш в красивата дреха на любовта и като срещнеш ближния
си
, ще го възлюбиш.
Ние се различаваме само по съзнанието
си
.
Красиво е лицето на твоя ближен.
Досега хората все работите
си
оправяха.
В любовта човек се показва в истинската
си
красота.
Че някой извървял хиляда километра, а друг – по-малко, това нищо не значи.
Престанете
да
оправяте работите
си
!
Казано е: „Сега виждаме мрачкаво, като през огледало, а тогава ще виждаме лице с лице.“
Един французин, в Париж,
си
купил няколко дузини кибрити, с цел
да
си
осветява пътя като минава през гората.
Едно се иска от вас –
да
обичате Бога.
Важно е
да
се извърви този път.
В това се крие разрешаването на всички въпроси.
Той започнал
да
пали една след друга клечките.
Без любов към Бога всички врати са затворени.
Това, което науча,
си
остава за мене.
Вълците го следвали, но не смеели
да
го нападнат.
Това, което вие научите,
си
остава за вас.
Тогава ще ни се дадат много блага.
Изгорил всичките кибрити, но кожата
си
спасил.
Ако
си
първокласен певец, ще те приемат навсякъде.
Аз не мога
да
имам вашата опитност, нито вие – моята.
Човек трябва
да
даде нещо от
себе
си
.
Дето и
да
отидеш – във Франция, Англия, Америка, навсякъде ще бъдеш добре дошъл.
Вие носите кибритени кутии, искате
да
ги продадете –
да
спечелите нещо от тях, обаче вълците ви следват.
Ако
си
обикновен певец, кой ще те слуша?
По който начин схванете любовта, тя трябва
да
бъде примирително звено – условие за работа.
Драскайте една след друга клечките, осветявайте пътя
си
.
Така ще се спасите от неприятностите.
Всички ще се обмените.
Този французин палил клечките не от щедрост, но от желание
да
спаси живота
си
.
Да
допуснем, че някой от вас крие особена сила в
себе
си
: каквото пипне, оживява в ръката му.
Щом се съберете двама души на едно място, обменете
си
вашето невежество и вашето знание.
Слепи проглеждат, глухи прочуват, хроми оздравяват.
Да
, той дал доста материал на вълците, но останал жив.
Всички ще го търсят – бедни и богати, учени и прости.
Тези дни
си
направих секретна брава на стаята
си
: никой
да
не влиза в стаята ми, освен мене.
Всеки ще иска
да
сложи той ръката
си
върху него,
да
го излекува.
Мислех, че с този ключ съм сигурен.
След малко трябваше
да
се кача в стаята
си
.
Какво
да
правя?
Видях един брат, помолих го
да
се качи на една стълба и през балкона
да
влезе в стаята ми.
–
Да
, с нови панталони, но ще стоите вън.
Излязох от стаята и затворих след
себе
си
вратата.
Пак трябваше
да
се качват по стълбата и
да
отключат стаята ми.
–
Да
, ключът ти е вътре в стаята, а ти
си
отвън.
Отвън – значи и двамата живеем вън от Господа.
Като ги скъсам, ще
си
купя нови.
Обичам даден човек – в Бога съм; не го обичам – вън от Бога съм.
Вие не предпочитате новите панталони пред старите, но става нужда
да
ги сменяте.
– Как
да
те обикна?
Обаче, ключа трябва постоянно
да
носиш със
себе
си
;
да
помниш, като сменяш панталоните
си
,
да
изваждаш ключа и
да
го носиш със
себе
си
.
– Като влезеш в Господа.
Ключът сам не може
да
излезе от джоба, ти сам трябва
да
го извадиш.
Щом
си
вън от Бога и
да
искаш, не можеш
да
ме обикнеш, забравил
си
ключа в стаята
си
.
ключ, който отваря и затваря и дава свобода на човека,
да
влиза и излиза когато пожелае.
Свободата е само за Бога.
Беден
си
, нямаш пет пари в джоба
си
.
Следователно, не можеш
да
бъдеш свободен вън от Бога.
Вън от Бога не можеш
да
имаш никакъв живот – това е немислимо.
Слаб
си
, нямаш сила, чудиш се, какво
да
правиш.
Значи, свободата е в Бога.
При слабостта тури силата.
Който иска
да
бъде свободен,
да
обича Бога.
Дал
си
място на безлюбието; при безлюбието тури любовта.
Изпълнен
си
с безверие; тури вярата при безверието.
Отчаян
си
; при отчаянието тури надеждата.
Затворил
си
стаята и ключът останал вътре.
Като влезе в стаята ти, безлюбието казва: Не давам ключовете.
на онзи Божествен ключ, който отваря всички врати.
Изпрати любовта
да
ти отключи.
Само любовта може
да
се справи с безлюбието.
– Когато обичаш Бога с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила.
Вярата може
да
се справи с безверието.
Надеждата може
да
се справи с отчаянието.
Ако не живеете в душата и в духа
си
, и на земята ще бъдете отвън.
Ако вие бяхте в моето положение, как щяхте
да
си
отворите стаята?
Аз
си
мислех, че работата ми е уредена, че никой не може
да
влезе в стаята ми.
Казвам
си
: Защо ми трябваше ключ?
Трябваше
да
вярвам във всички хора.
Това трябва
да
се знае!
Като пожелах само аз
да
влизам в стаята
си
и никой друг, противоречието веднага дойде.
Отчаян
си
, не знаеш какво
да
правиш.
Важно е сега, как
да
се справяме с противоречията.
Един страдащ, беден човек, гладувал три дена, върви след тебе.
Беден
си
– обикни Бога.
Болен
си
– обикни Бога.
– Гладен съм, искам хляб, а ти имаш в торбата
си
.
– Остави ме свободен; търси
си
някаква работа.
– Искам
да
те придружа донякъде.
Като възлюбиш ближния
си
, ще го туриш на своя стол и ще започнеш
да
му служиш.
После той ще те тури на своя стол и ще започне
да
ти служи.
Този човек те следва, иска доброволно
да
му дадеш нещо.
Той ще ти служи, и ти ще му служиш – взаимно ще
си
служите.
Щом не искаш
да
му дадеш нещо по човешки, той започва
да
те изучава: измерва те от главата до краката,
да
види колко
си
силен.
Той ще ти дава предпочитание, и ти ще му отговаряш със същото.
И тогава, с насилие ще
си
вземе малко хляб.
Надпреварвайте се в отдаване почит един на друг.
Ако по добър начин не му даваш нещо, с насилие ще дадеш.
Щом е силен, той сам може
да
си
вземе от твоя хляб.
Ние не искаме
да
ни отдават предпочитание; искаме
да
отдаваме почит на другите.
Ако очакваш
да
ти отдават почит, ти вървиш по законите на света, отдето идат всички противоречия.
Отвори торбата
си
!
Без любовта ти
си
вън от Бога.
Насилие е това!
За
да
предпочиташ другия, ти трябва
да
живееш в Бога,
да
бъдеш богат човек.
Ще отвориш торбата
си
, в която има два хляба и ще му дадеш единия хляб.
И тогава, каквото и
да
даваш, ще се благослови.
Ще кажеш, че той няма право
да
те насилва.
Направете опит,
да
проверите истинността на моите думи.
Апостол Павел казва: „Ако дам живота
си
на изгаряне, а любов нямам, нищо не съм.“ Всичко, което правиш без любов, нищо не струва.
Има ли право водата, от върха на Витоша
да
тече надолу?
Каквото знание и
да
му предадеш, той ще го приеме, но след това ще почне
да
те коригира.
Много ученици коригират учителите
си
.
Първоначално ученикът е слаб, няма знания, но като приеме знанието и силата на учителя
си
, започва
да
се бори с него,
да
мери силата
си
.
– Има ли право водата от долината
да
се изкачва нагоре?
Дето и
да
отидете днес, навсякъде има борба.
Един иска
да
пее,
да
покаже изкуството
си
.
И
да
иска, не може.
Има неща, които вие никога не можете
да
направите.
Има неща, които всякога можете
да
направите.
Следователно, щом двама души се карат, влезте между тях и започнете
да
пеете.
– Отде
да
мина?
Един сляп цигулар седял на пътя и свирел с цигулката
си
.
– Как
да
направя добро?
Един ден Паганини минал край просяка, взел цигулката му и започнал
да
свири.
Всички спорове се дължат на факта, че всеки мисли, по кой път
да
мине.
Веднага улицата се напълнила с хора и всички се трупали около Паганини
да
чуят големия майстор.
Няма какво
да
се мисли.
Когато Паганини престанал
да
свири, старецът му казал: Синко, де беше по-рано и мене
да
беше научил така
да
свиря!
Ако изучавате любовта по пътя, който води отдолу-нагоре, никога няма
да
я разберете.
Желая Паганини
да
дойде у вас,
да
засвири на вашата цигулка и чинийката ви
да
се напълни.
Кой трябва
да
обича: слабият или силният?
За
да
дойде Паганини у вас, вие непременно трябва
да
имате цигулка.
– Слабият не може
да
обича.
Ако отправите любовта
си
нагоре и възлюбите Господа, Той ще засвири на цигулката ви и Неговите блага ще дойдат при вас.
Само силният обича.
– Кой трябва
да
работи: слабият или силният?
– Още днес може
да
стане – от вас зависи.
– Силният.
Ако отлагате за утре и за други ден, нищо не можете
да
разрешите.
– Кой трябва
да
прави благодеяние: богатият или бедният?
Отлагането не разрешава въпросите.
Нека всеки се запита: Мога ли
да
обичам Господа?
– Кой трябва
да
се учи: невежата или ученият?
Той трябва
да
намери учен,
да
го учи.
Ако има хора, които могат
да
оправят света, това сте вие; и ако има хора, които не могат
да
оправят света, това сте пак вие.
Ако
си
невежа, т. е.
Хората, които Бог създаде, развалиха света; същите хора ще го оправят.
лош, ще намериш един добър човек
да
те учи.
Ако не знаеш
да
шиеш, ще намериш майстор-шивач
да
те научи
да
шиеш.
Превеждам думата слушане.
– Обаче, любовта носи живот.
За сина, който не обича баща
си
, светът е развален.
Значи, първата работа ще бъде
да
дадете живот на хората.
Сърцето на бащата е отворено за онзи син, който го обича.
Дето влезе, любовта събужда заспалите, нахрани гладните, дава подслон на бездомниците.
Бащата е готов на всякакви жертви за този син.
–
Да
бъдем меки,
да
имаме добри отношения.
Следователно, от вас зависи
да
оправите своя свят.
Първо, любовта носи живот.
– Като възлюбите Господа.
Като ви наблюдавам, аз се уверявам, че Бог ви е създал и то такива, каквито трябва
да
бъдете.
Показа ми инструмента, разглеждах го, но не можах
да
свиря на него.
Той ви е дал всичко – и това зная.
Ако беше цигулка, щях
да
свиря.
И като виждам, че страдате, зная защо.
Страдате, защото не слушате.
Вие трябва
да
слушате, какво ви говори Бог, а Той слуша вашите въздишки.
Взех лъка и започнах
да
свиря на празни струни.
Обаче, Божият Дух е толкова отзивчив, че дава ухо и на най-слабия зов.
Да
теглиш празни струни, това е все едно
да
обичаш
себе
си
.
Една въздишка
да
чуе, Бог полага ръката
си
върху човека и му помага.
Има ли нужда
да
те учи някой как
да
обичаш
себе
си
?
Той слуша болките и страданията на всички хора.
Щом пръстите се движат по струните, трябва
да
бъдеш майстор,
да
знаеш де
да
ги поставяш.
Повечето хора са глухи за страданията на своите ближни.
Вие трябва
да
се учите
да
слушате, т. е.
Има ли нужда
да
те учи някой, как
да
ядеш?
да
дадете на човека онова, от което той се нуждае.
Достатъчно е
да
вземе лъка и
да
тегли па празните струни.
до другите хора, там той е невежа – трябва
да
се учи.
И тъй, радвайте се, че обичате
себе
си
.
Ако никого не обичате, поне
себе
си
обичате.
Направиш
си
хубава къща, но изгубваш живота
си
.
След тебе друг остава
да
живее в твоята къща.
Ставаш художник, рисуваш хубави картини, но един ден заболяваш и не можеш повече
да
рисуваш.
Не можеш
да
научиш този закон сам – друг ще те научи.
В човешката любов губиш всичко, което
си
имал.
Божествената любов се отличава по това, че, каквото придобиеш в нея, никой не може
да
ти го отнеме.
– Само ученият може
да
ти покаже как
да
обичаш Цялото.
Божието благо е толкова голямо, че никой не може
да
го открадне.
Кой може
да
открадне слънцето?
Ако имането ти е голямо като слънцето, кой може
да
ти го вземе?
Даже и като луната
да
е, кой може
да
ти го вземе?
Женените ще влязат в Божественото училище, там
да
учат.
Ще седнат един до друг и ще слушат какво им се преподава.
Няма
да
се гледат в очите, но ще учат.
Малките работи всеки може
да
ги вземе и
да
докаже, че са негови.
Те ще гледат само Бога и Него ще следват.
Рече ли жената
да
гледа мъжа в очите, и мъжът – жената, работата им остава назад.
„Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Това, което може
да
поправи света в един момент, е любовта към Бога.
Грешката на всеки човек се заключава в това, че когото срещне на пътя
си
, все в очите го гледа.
Бъди сляп за хората, а с отворени очи за Господа.
Като пуснеш в движение машината на парахода, той веднага тръгва.
Защото се гледате едни-други: ти гледаш едного, той гледа друг и т. н.
Ето, и аз научих един урок от старите и новите
си
панталони.
Следователно, ако разполагаш със силата на любовта, всички работи стават моментално.
Ако не притежаваш тази сила, нищо не става.
Когато обличам старите
си
панталони, първо проверявам де е ключът.
Да
дойде Божията Любов в света!
4.
Ползата от краката
,
ООК
, София, 22.12.1937г.,
Всеки говори високо и той казва: „Тия хора са луди, Духът във всичките говори“.
Като започнеш
да
различаваш доброто от злото, то е ангелско, и като започнеш
да
прилагаш доброто в живота, то е Божествено; а като започнеш
да
мислиш, то е човешко.
Ти като се приближиш при Бога, най-първо ще започнеш
да
се топиш, ще се превърнеш на вода, после ще се превърнеш на пара, после ще се превърнеш на йоническа вода; всичките нечистотии, които имала водата, ще слязат долу.
Сега тия неща трябва
да
ги различавате.
Вие мислите, че като започнеш
да
мислиш, то е човешко, то е началото.
Като започнете
да
различавате, казвате: Понеже Адам стана като един от нас,
да
различава доброто от злото,
да
не би
да
хапне от дървото на живота, затова го изпъдиха навън.
Оттам нагоре като погледнеш, всичките тия хора от земята, отвътре като погледнеш, всичките хора ще ти станат мили, любезни, ще разбираш душите.
Те трябва
да
мълчат.
Да
(не) направи друга погрешка.
Изпейте „Отче наш“
да
видим кое запомнихте.
Наместо всички
да
говорят наведнъж,
да
накарат един
да
говори,
да
накарат духът чрез един
да
говори.
Той като се умори,
да
започне друг, трети, четвърти.
Сега в живота сте дошли
да
поправите вашата погрешка и вторият път като влезете в рая,
да
не престъпвате Божия закон.
Но понеже всеки иска
да
се прояви, че така Бог говори, и се ражда тази голяма галимация.
Имаме две противоположни идеи, най-първо Бог каза на Адама, че в който ден яде, ще умре.
Или във вас се заражда желание, казвате: „Чакай
да
си
кажа и аз мнението“.
Аз разбирам, вяра ето какво: един човек
да
ми дължи 20 пъти, и пак
да
му вярвам.
Той като те излъже един път, може
да
те опитва,
да
вземе пари от тебе, не ти ги връща, може
да
те изпитва, този човек може
да
е милионер, казва: „Дай ми сто лева назаем“.
Той иска
да
ти направи едно добро, но иска
да
ти опита ума.
– Виждаме, че първото е вярно.
Да
кажем дойде един ангел
да
ви вика за небето, какво ще правите?
Дойде: „Дай ми 100 лева“, не ги връща.
Дай 200 лева, не ги връща; 300 лева, не ги връща.
Няма
да
му кажа, ще ида.
Не съм готов
да
ида в небето, и
да
дойда там, няма
да
ви бъда полезен.
Най-после казваш: „Не давам, вече ти
си
затвори пътя“.
Живата, разумната природа когато иска
да
даде на някой човек едно благо, опитва го 99 пъти, ще те постави в голяма невъзможност, ако ти изтърпиш, тогава има доверие в тебе и ще ти даде благото.
Почнете
да
се уважавате,
да
виждате доброто във всинца.
Дяволът му каза, че ще се качи горе, само че Адам мислеше, той като яде, няма
да
слезе долу.
Вие имате заложени дарби и
да
видите какво Бог е вложил във вас.
Понеже във всеки един човек, благото, което виждате, вашето благо е благо и на другите, и тяхното благо е ваше.
Всичко, което хората имат, ще бъде наше и ние каквото имаме, ще бъде общо.
Чудни сте вие, понякой път мислите, ако една вода 20 пъти замръзне и аз 20 пъти я размразя, туря я на огъня и я напека, какво има
да
ми се сърди тази вода.
Божественото благо е общо за всички.
Туй, коравото състояние на водата, не е нейно свойство, то е едно от състоянията, и после, ако тази вода превърна на пара, и тази течната вода то е само една форма, и ако парата разложа на нейните елементи, защото не мислете, че само това е вода – съединението на водорода и кислорода.
Всеки носи нещо специфично хубаво, което друг не може
да
носи.
Има една вода, която се различава от земната вода.
Та сега
да
дойдем до онова, което можем
да
приложим.
Има една вода, която е направена от йони, не е направена от атоми, но от йони.
Всеки един от вас какво може
да
приложи.
Йонична вода я наричаме.
Ние сме необходими на Бога, за
да
се изрази Неговото разнообразие.
Сега ние пишем атомистична вода, но има вода на йони, следователно йоничната вода се превръща на атомична.
Във всеки един човек виждаме разнообразие.
Това е само за
да
ви изясня една идея.
Оставете всеки
да
се прояви.
Съзнанието трябва
да
се пробуди.
И само когато се пробуди съзнанието, само тогава може духът
да
ни говори.
Преди пробуждането на съзнанието, пак може
да
има говор.
Хубаво е и вие
да
попеете.
Някой път вие слушате някой
да
говори, говори ви нещо.
Ако вие ги разгледате, едната страна отива тъй, другата отива в друга посока.
В Цариград, когато за пръв път дошли евангелистите, един евангелист отива при един мисионер и му казва: „Каза ми Господ
да
ми дадеш пари назаем“.
Някой от вас, може ли
да
ми изпее „Отче наш“?
Мисионерът му казва: „Ако Господ те беше пратил, трябваше и аз
да
имам пари.
Ще пееш на Господа и ще забравиш другите.
Глупавите хора никога не може
да
направят един квадрат.
Не те е пратил Господ, ти
си
разбрал криво, че той те е пратил някъде, пратил те е, но не те е пратил при мене, защото аз нямам пари.
Ще се помолиш
да
ти даде Господ
да
пееш хубаво.
В живата природа само разумните хора може
да
направят един квадрат.
Защото, ако те праща при мене, трябва
да
имам аз пари.
Има една опасност в живота, тъй, както хората вървят, че ако на едно растение налеете гореща вода, ще му направите пакост.
Не може аз
да
вземам от другаде.
Те може
да
работят.
Защото аз и
да
ида, и на мене няма
да
ми дадат“.
Казвате: „И ние трябва
да
се обичаме“.
Значи, всеки
си
има поле.
Ние трябва
да
се обичаме.
D, C то е възможност в туй направление и линията CD в такова направление може
да
се прояви.
Това, което ти казват,
да
бъде вярно.
Тук един се занимавал със спиритизъм и казва на майка
си
: „Ти след 10 дни ще умреш“.
Но в онази живата геометрия 4 души разумни, на които съзнанието работи в дадено място, то е квадрат.
Всичко онова, за което ламти човешката душа, там е истинският път.
Няма друг път, по който може
да
се постигне.
Всички трябва
да
минат по закона на Любовта.
Тя ѝ казала: „В тебе това неразположение трябва
да
умре“.
Ти не може
да
търпиш сиромашията.
Но човек най-първо трябва
да
е започнал с механическата геометрия, за
да
дойде до живата геометрия.
Ти не
си
яла три, четири деня и не можеш
да
търпиш сиромашията.
Пътят, който минете, хората ще бъдат само показатели по пътя, по който вие вървите.
Тогава вие, ако влезете в едно общество,
да
кажем неорганизирано, вие ще имате противоречия.
Та всички
си
помагайте в Любовта.
Ако ти гладуваш 40 деня, 40 души ще дойдат
да
ти помогнат на тебе.
Ако влезе едно трето същество между тях, веднага ще се наруши равновесието.
Следователно, в правата линия, третата точка трябва
да
бъде извън между A и B.
Когато иска
да
примири враждуващите секти, такива неразбрани, той ще пости 10–15 деня и веднага почват
да
го чувствуват и
да
казват: „
Да
не гладува заради нас“.
Но има някои неща, които не можем
да
ги обясним, понеже ако ги обяснявам, съвсем ще се объркате.
Те се примиряват и той престава
да
гладува.
Едно време трябваше
да
ви возят с количка, сега сами вървите с краката
си
.
Ще се объркате, понеже вие трябва
да
разберете какъв е Божественият закон.
Казвам: Духовете ги е страх от глада.
Всяко нещо в света
си
има един закон, по който човек може
да
работи.
Духовете не обичат
да
гладуват.
Та вярвайте в едно: Сега мисълта трябва
да
влезе – Вярвайте, че сега сте по-добри!
Запример, вие ако бъдете музикант, във физическият свят, вие не можете
да
бъдете музикант и в астралния свят, не можете
да
бъдете в астралния свят.
Има едно валчесто грозде като кехлибар, димят, и казва свещеникът: „Цяла нощ не можах
да
спя.
Ти
си
забогатял.
Туй, което индусите наричат будическо поле.
След като са чели във вестниците, че
си
забогатял, идват при тебе около 100–200 души
да
вземат от тебе.
Втори път казва: „Когато ще ми донесат грозде, вечерно време
да
не ми го донасят, отвън
да
е,
да
не е при мене“.
На този плащаш, на онзи, и като се разплащаш на онези, които
си
дължал, повикай ги и дай им едно угощение, кажи: „Аз много ви благодаря, че толкоз време ме чакахте“.
Понякой път вие не сте разположени
да
пеете.
Той казва: „Хапна грозде, попях
си
, после втори грозд и цялата нощ пях и ядох, сутринта гледам, свършило се гроздето.
Тези 100 души
да
ги направиш приятели.
Щом не сте разположени
да
пеете, вие сте болни.
Всички наши кредитори трябва
да
ги направим наши приятели.
Казва: „Ха за майка ми един грозд, дойде бащата, ха за мене един грозд, всички идеха и аз ядох.
И ти
си
недоволен.
Защо всеки ден
да
не можете
да
бъдете в рая, в будическото поле?
Работата е
да
станем доволни едни от други.
Някои чакате
да
умрете, че тогава
да
идете в рая.
Щом сега не можете
да
влизате в рая, и като умрете, няма
да
можете
да
влезете в рая.
Разбрах, че никога нещата не трябва
да
бъдат при човека.
Щом ти можеш
да
пееш и ти тупти сърцето, ти
си
в рая.
Сега заблуждението – онези, които не разбират закона, казват: „Ти трябва
да
се приготвиш, че като умреш ще идеш в рая“.
В края на краищата, земята ще намерите, където и
да
сте.
Че раят не е механическо място,
да
идеш.
Приложението не
да
те запитат другите хора,
да
ти кажат погрешките, но приложението е ти сам
да
прилагаш Любовта и
да
виждаш нейните резултати.
Че ще намерите земята не е лошо, но като намериш земята, ще може ли
да
излезеш,
да
възкръснеш.
Възкресението разбирам като едно растение
да
поникнеш.
Ако поникнеш, не е лошо
да
бъдеш в земята, но ако не поникнеш, злото е там.
Всеки човек в Любовта сам се възпитава; и когато човек сам се възпитава, то е истинското възпитание; щом дойде другите отвън
да
те възпитават, никой не може
да
те разбере.
За
да
поправиш нещо, ти сам трябва
да
го чувствуваш.
Престанете
да
мислите, че сте много лоши хора.
Ние не го виждаме.
Ако ти сам не се вслушваш, и не правиш различие, ти не можеш
да
се поправиш.
Ти сам трябва
да
правиш различие,
да
пееш.
Когато един човек започнат
да
му излизат 10 цирея, лошо ли е?
Какво ще
си
представите вие?
Ако не се вслушваш, добър певец не можеш
да
бъдеш.
Организмът му е започнал
да
се усилва.
Тогава отвън поправки колкото и
да
ти дадат, колкото и поправки
да
правят, криво ще вземеш един тон.
Че лошото е започнало
да
излиза.
Вие го виждате по-малък, но той е много голям.
Та казвам: Сега
да
сте дошли до Любовта,
да
сте дошли
да
я приложите като един метод за самовъзпитание.
Сега във вас започнали са
да
излизат циреите.
За този салон вие имате едно заблуждение в
себе
си
.
В туй никога не се обвинявайте,
да
кажете: „Ти нямаш Божията Любов“, това е прегрешение.
Вие никога реалността не виждате както трябва.
Никой няма право
да
каже някому: „Ти нямаш Божията Любов“.
Не се плашете от циреите, от погрешките
си
, но мислете в
себе
си
, че сте добри.
Нито малките неща ги виждаме, нито големите работи ги виждаме.
Туй не
си
казвайте, то е престъпление.
Не само аз съм добър, но
да
започна
да
вярвам, че и другите хора са добри.
Не само
да
убедя другите хора, че Бог живее в мене, но че Бог живее и в другите хора.
За
да
ни бъде понятно.
Господ е навсякъде и всичко живее, и се движи в Него.
Не само
да
вярвам, че Бог ще спаси мене, но Бог ще спаси и другите.
Такова малко слънце природата го е отдалечила, за
да
ни бъде понятно, за
да
го схващаме.
Неговият Дух е във всичко.
Да
вярваме, че Господ ще оправи света.
Като дойде наблизо, ще затворим очите, няма
да
може
да
виждаме другите работи.
Писанието казва: „Земята беше неустроена и Божият Дух се носеше върху повърхността.“ Този същият Дух, Който се носи, започва
да
организира.
Малките работи природата ги е направила големи, като слънцето, за
да
ги виждаме.
Във вашето сърце, във вашата душа Духът Божи се носи и чака времето, когато ще дойде разумното Слово.
Туй
да
стане като насъщен хляб.
И като каже Господ, ще започне
да
действува и постепенно ще започне
да
се формира вашият свят.
И тогава като се срещнете, кажете
си
по една сладка дума.
Сега трябва
да
редуцираме,
да
намаляваме нещата и
да
увеличаваме.
Казвам: Никога не се осъждайте
да
кажете, ти нямаш Божията Любов.
Понякой път вие се срещате, ще
си
обърнете главата и гърба, неразположени сте.
Кое трябва
да
намаляваме в света и кое трябва
да
увеличаваме?
Не е лошо човек
да
обърне гърба
си
, защото някой път нали
си
туряме гърба на слънцето, не че не обичаме слънцето, но
да
ни направи една услуга.
Вие всички увеличавате малките погрешки на човека; вие ги увеличавате, туряте микроскоп и казвате: „Голям грях“.
Някой може
да
каже: „Още не е израстнал.
Сега, че не се поздравлявате не е лошо, но в
себе
си
говориш, не за външна етикеция.
Ти може
да
минаваш и като видиш един брат, не
си
разположен, и като минаваш може
да
не го поздравиш отвън, може
да
кажеш „добър ден“, но може и
да
не го поздравиш, но в
себе
си
кажи: „Много добър брат е“.
И той
да
мисли в
себе
си
, и той
да
каже, че
си
добър.
Та казвам: Научете се, не отвън, но отвътре: като минава някой брат, прати му една хубава мисъл, ако всички
си
пращате такива добри мисли (…) Сега ще го поздравиш и ще кажеш: „Не ми се хареса“, друг поздравиш, и него не харесваш.
А пък вие всички педагогически като дойдете, прилагате го.
Той ще мине и той ще каже; той може
да
не те поздрави, но
да
каже: „Тази сестра е много добра“.
Аз се радвам, че можете
да
увеличавате погрешките, то е хубаво нещо
да
я увеличиш погрешката,
да
я видиш.
Казвам: Сега се уча и аз
да
обичам.
Само че вие като увеличите, не знаете как
да
я изправите.
Сега се уча
да
обичам.
Не е погрешка, че сте я увеличили, погрешката седи в това, че не знаете как
да
я изправите.
Та мислете сега, че сте дошли сега
да
ви уча на пеене.
Какво иска, как
да
го обичам?
Ако при мене не се учите на пеене, никой няма
да
ви научи.
Намалето го,
да
ви не засенчува.
Ако той иска тъй
да
го обичам, както той разбира, пак ще намери погрешка.
Ако при мене не се научите
да
пеете, никой друг няма
да
ви научи.
Добрият човек трябва
да
седи далече, не трябва
да
хвърля сянка.
Ако дойде при мене и ми каже: „Не ме обичаш“ как
да
те обичам?
Духът е дошъл между вас и пее, вие сега чакате и
си
имате някаква идея.
Никой, никого не трябва
да
засенчва.
Дам му сто лева, дойде втори път, пак казва: „Ти не ме обичаш“.
Свободата именно в това седи, никога не ограничавай, когото и
да
е.
В музиката има известни норми, но щом човек се научи
да
пее, за в бъдеще ще има една широка област.
Като пиете студена вода, ще имате един резултат, като пиете топла, ще имате друг резултат.
Но водата е същата.
Щом ограничиш в какъвто и
да
е смисъл, тогава ще дойде злото.
Някои от (вас) искат
да
изпъкнат повече, отколкото трябва, а други искат
да
се смалят повече, отколкото трябва.
Ако турите топла вода, или ако турите ледена вода в устата,
да
разтопявате, ще имате съвсем друг резултат.
Казвам: Ако
си
трева, расти като трева; ако
си
дъб, расти като дъб; ако
си
бук, расти като бук, покажи
си
формата.
Той тъй разбира, но туй не е Любов,
да
му помагам материално, туй не е Любов, туй е външно условие, той ще
си
замине.
Свобода. Свободата ти е дадена,
да
се проявиш.
Ако живеете с надежда ще имате един резултат.
При доброто, ти
си
свободен
да
се проявиш така, както Бог те е създал.
НАГОРЕ