НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
867
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
867
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музикално утро. Седемте принципа
,
ООК
, София, 1.12.1937г.,
То е лесна работа
да
се изпеят тия думи.
Не ви казвам
да
не грешите, но изправете погрешките
си
!
Каква мъчнотия има в това
да
изпееш тия думи: „Мен ме майка роди.“ Това е един естествен ритъм.
Като грешите, изправете погрешките
си
.
Може
да
се разработи.
Грях. Грях – значи греел
си
се.
И като
си
се греел, опарил
си
се, като
си
дошъл много близо.
А пък, ако туриш в пението малко чувство, че е страдала като те е раждала, тогаз другояче ще пееш.
Огрешил
си
се.
В музиката човек трябва
да
бъде много разположен,
да
няма никакво стеснение.
Грял
си
се и
си
се опарил.
Даже и говорът е музика.
Как трябва
да
се вземе: „Мен ме майка роди
да
мисля право“.
Всички сте в затворения ритмус.
Сега всичките музикални гении тук са дошли вече!
Трябва
да
мислим музикално.
Сега трябва
да
се насърчите, че можете
да
пеете.
То е хубаво
да
пееш и
да
те осмеят хората.
Всички неща първоначално не започват музикално.
Бах означава: посаденото
да
расте нагоре – това е „б“.
Докато човек се научи
да
мисли и
да
чувствува правилно, много е трудно.
Бах е дал съдържанието, а пък Бетховен е развил формата.
(Бах значи поток, рекичка.) Та сега
да
дойде във вас Бах и
да
бъде поток, а пък Бетховен
да
развие формата.
Каквато и
да
е песен, изпейте!
Колко души има още, които са готови
да
пеят?
(Брат Симеонов изсвири песента, дадена от брат Йордан Харалампиев.)
(Учителят пее: „Надеждата е път за моето сърце.
Аз съм дал една форма за ритъма на българите.
(Учителят свири в духа на българските народни песни.) Трябва
да
се мине от един затворен ритъм в друг ритъм.
Всички музиканти са тук!
Господ е тук, а пък те няма
да
дойдат!
Когато човек пее, мислите и чувствата се предават.
Ще кажете: „Как може
да
бъде това?
2.
Начини на мислене
,
МОК
, София, 3.12.1937г.,
Той се явил в едно време, когато тревопасните се размножили много, че светът се е застрашавал от много размножаване, та месоядните животни се явили
да
държат равновесие.
Казват: „Не трябва
да
се размножавате много, съвсем ще развалите света.“ И започнали те повечето
да
го вземат за
себе
си
.
Но трябва
да
се създаде една форма.
Пита някой: „Защо
си
жаден?
“ – Защото не съм пил вода.
– „Защо
си
жаден?
Значи, когато тревопасните правят своята погрешка и вълците, и те ще правят своята погрешка – няма
да
има нужда от вълци.
“ – Защото не съм пил вода.
Тогава какво съставлява водата, въздухът, топлината и светлината?
Сега вие не може
да
видите вътрешната връзка.
– „Защо
си
гладен?
Всичките форми, които съществуват вътре в природата, това са линии, по които природата се проявява.
Всяка една линия в природата показва една разумна проява.
Само че, линията може
да
означава каквото и
да
е в природата.
Ти
си
гладен защото не
си
ял хляб.
Да
кажем, чиста вода или чисто злато, какво разбирате?
Каквато и
да
е линията, правите линии и кривите линии са свързани.
Ти
си
жаден защото не
си
пил вода.
/
Да
няма никакъв примес/.
Защото всяко нещо в природата
си
има своя причина.
Щом пиеш вода няма
да
бъдеш жаден; щом ядеш хляб, няма
да
бъдеш гладен.
Значи еднородни трябва
да
бъдат.
Запример, вие често виждате лятно време, как лястовичките слизат, качват се нагоре, хвъркат.
Тогава, ако чистотата произтича от водата, ако произтича от въздуха, от топлината, от светлината, резултат ли е чистотота?
Може ли
да
употребим чистотата на качество, ако човек е чист?
Но, ако изучавате всичкото туй движение, тази лястовичка ходи целия ден из въздуха, обикаля, търси мушици.
Условията – то са посторонни въпроси.
Гледа къде са мушиците, ако са мушиците нагоре и тя хвърка нагоре, обръща се наляво, надясно, през целия ден тя изяла 20 мушици, ти казваш: „Много разполага, целия ден хвърка.“ Хвърка от немай-къде, търси
си
храната.
Гладът лош ли е сам по
себе
си
?
Сега задавате въпроса: „Защо Господ направил света така?
“ Ако вие създадете един свят, вие как бихте го създали?
Казва: „Господарю благото, което Бог определил за теб,
да
вземеш хляба
да
го опиташ, хубав ли е този хляб, господарю
да
пиеш водата, която Господ определил,
да
видиш, хубава ли е или не“.
Запример, понякой път вие сте недоволни от
себе
си
.
Гладът е много добър слуга, жаждата е много добър слуга.
Вземете едно уподобление, на какво е символ желязото?
Какво искате
да
бъдете, може ли
да
кажете?
Стремежът
да
бъдеш учен, определено е за тебе
да
бъдеш учен,
да
вземеш от знанието.
Огледаш се казваш: „Не ми се харесва.“ Какъв план ще дадеш, като как трябва
да
се създадеш?
Вие искате статически
да
бъдете учени хора.
Желязото дето влезе е силно, скарва хората.
Може ли
да
нарисуваш какво трябва
да
бъде лицето ти?
Караницата или гнева на хората може
да
уподобим на желязото.
Вие трябва
да
считате, че през целия живот трябва
да
учите.
Кои хора обичат
да
се карат, силните или слабите?
Да
не мислите, че един ден ще свършите, вие ще бъдете учен човек.
Като обичате
да
се карате нямате търпение.
Вие ще бъдете толкоз учен човек, колкото като мислиш, че
си
се наял.
Доста желязо имате в кръвта
си
.
Защото „нехранимайко“, значи не храни майка
си
.
След няколко часа пак трябва
да
ядеш.
Защо не храни майка
си
той?
Учението и то
да
бъде като яденето.
Ти почувствуваш, че знаеш и няма
да
се минат 4–5 часа, ще почувствуваш, че има нещо, което трябва
да
го знаеш.
Като се наядеш, мислиш, че нямаш нужда вече от учение, но като се минат 4–5 часа, има друго, което трябва
да
го знаеш.
– Ровихте земята
да
си
извадите храната.
Запример казва някой: „Какъв дявол
си
ти.“ Какво има в думата дявол?
Тогава учихте как
да
си
спущате корените в земята и клонищата нагоре към слънцето, към Бога.
Ако ти каже някой превода на тази дума: „Какъв дух
си
ти?
Ами когато бяхте един великан, един дъб, вие искахте
да
се покажете навсякъде, щастие имаше във вас.
Аз веднъж гледах две деца по на две години, едното, малко по-голямо от другото и двете в две каручки седят, едното държи една ябълка и другото държи друга ябълка.
Седят
си
в каручките и по едно време гледам едното простря ръката и взе ябълката на другото, то пък като простря ръката, хвана го за косата, започна
да
го дърпа, дърпа, раздруса го и то отвори уста и почна
да
плаче.
Тогава другото
си
взе ябълката.
Всичко туй е мое, пък и в земята имам.
След като плака дълго време детето, по едно време
си
простря ръката и хвана другото дете за косата, то заплака и другото дете му взе пак ябълката.
Ум се изисква при тия лоши условия
да
се живее, ум, ум трябва тук“.
Тъй разсъждава този дъб.
Казват: „Цял дявол.“ Значи този човек всяко нещо знае как
да
го направи.
Запример, аз имам една машинка, която ако пренеса тук, ще ви покаже, дали ще се скарате или няма
да
се скарате?
Не е лошо човек
да
бъде тщестлавен.
Ако сега ще се скарате, тя ще започне
да
звънти, пък ако ще бъдете мирни няма
да
звънти.
Лошо е, когато е като тревата и нищо не е направила,
да
мисли, че е нещо голямо.
Даже няколко часа, няколко дена може
да
предскаже, дали ще се скарате.
Разбира се, тази машинка не е направена само така, тя предсказва и други работи, но може
да
предскаже и когато хората ще се скарат, когато хората ще се разгневят.
Дяволът отдето е излязъл, чист е бил, но като тръгнал по пътя, като във вода, окалял се.
“ – Едно стръкче
си
.
Дяволът се отдалечил от първия източник.
Той може
да
ги направи, той като погледне на тревата казва: „Имаш още
да
растеш“.
Когато мухите почнат
да
хапят, трябва
да
знаеш, че времето ще се развали.
Така се разсъждава.
Тя означава тия хора, които продават платове, и той изкарва прехраната
си
с труд, изкарва платове, мери, продава.
Сега как ще
си
обясните, защо се интересуват мухите, че времето ще се развали?
Сега под думата „базиргянин“ – значи човек, каквото намери продава.
Природата е пълна само с блага.
Вие седите и казвате: „Какво
да
правя,
да
работя ли или
да
не работя?
Поет ли
да
стана, музикант ли
да
стана“ – какво
да
станете не знаете.
Когато времето ще се развали, има промяна в атмосферата, хапят, когато няма
да
се развали – не хапят.
Ако ти вземеш една мисъл от едно място на друго и всичките ти мисли са разхвърляни, нямат връзка в
себе
си
, ти в ума
си
никога не трябва
да
допущаш.
Според вас какво трябва
да
стане човек?
Всички ония мисли, които не спомагат за твоето развитие, дръжте настрана, за едно правилно развитие.
Какъв занаят бихте
си
избрали вие?
Вие искате
да
се саморазвивате.
– Най-лесният занаят е
да
спиш.
Виж тия мухи трябва
да
дойдат.
Човешкият организъм се нуждае от всичките елементи, които съществуват в природата.
Каквато и
да
е работа в света е благородна.
Да
допуснем, че вие кажете: „Как така?
Няма работа в света, която
да
не допринесе нещо.
“ Представете
си
, че вие знаете един език.
Казва ви някой: „Колко
си
прост“.
Формите не работят в дадения случай.
Известна работа, която трябва
да
работиш, ще ти допринесе нещо.
Този, който казал, че
си
много прост, значи от устата излязъл малко въздух, разклатил другия, той дошъл до ухото, стига до тъпанчето, минава в мозъка и ти възприемаш някакво понятие, някаква идея, че
си
много прост.
И веднага тебе ти стане много мъчно, че ти казали, че
си
много прост.
Казва, че когато се намалява желязото, хората стават анемични, малокръвни, следователно, за
да
се подобри малокръвието, трябва
да
се внесе малко органическо желязо.
Ако една работа не
си
готов
да
вършиш, другите няма
да
дойдат.
Питам: Защо ви става мъчно, като ви кажат, че
си
много прост?
Запример, за
да
се внесе в човек мисъл, за
да
може човек
да
мисли повече, трябва
да
се внесе повече фосфор в мозъка.
Аз вземам сега една дума, която малък ефект произвежда.
От липсата на фосфор в мозъка на човека, той не може
да
мисли.
Ако детето най-първо не е пъплило по земята, не може
да
ходи.
Та казвам: Има един начин, човек трябва
да
знае
да
мисли.
Значи не е учен, невежа е, обхода няма.
Най-първо, за какво
да
мисли?
Ако виждаш туй животно, което ходи по земята, ако като беше във водата не се учеше
да
си
мърда перките и опашката, тогава се учи
да
ходи.
Най-първо
да
мисли за живота, за неговата първа форма, каква е била?
Ако туй животно не се учеше
да
хвърка във въздуха, защото млекопитающите били във водата като риби, били във въздуха като птици и после слязоха на земята, дойдоха в нова форма.
Ето по какво се отличава простия човек – каквото види, счита го за реално, той счита нещата за реални такива, каквито ги вижда.
10–15 /минути/ има право
да
мислиш за живота.
През ред форми са минали докато се научат
да
ходят.
Един французин посетил Париж и той искал
да
види църквата Нотър дам.
Не за един болен живот, но за онзи красивия, хубавия живот.
Като риби бяхте едно време и само
си
въртяхте опашката.
Но по погрешка наместо
да
отиде в църквата, той отива в един театър и на гишето иска
да
му позволят
да
влезе
да
посети църквата.
После помисли за онази светлина, при която животът се е развил, този красивият живот; помисли за топлината, при която се е развил този красив живот; помисли за почвата, за цветята, за тревите, за природните дървета.
Казва: „Той
си
върти опашката“.
Те му дават билет, влиза, гледа, всички насядали и той сяда.
Мислете какъв е бил човешкия живот първоначално или в миналото какъв е бил, или за в бъдеще какъв трябва
да
бъде, мислете.
Чуди се това ли е Нотър дам.
– „Той
си
маха крилата“.
Пък то театър, там се давало едно представление, в което се извършва едно престъпление, някаква кражба става, има съдии, там съдят престъпника на сцената, той лъже, че не е извършил кражбата, не казва истината.
Този французин гледа, как всички хора гледат как става кражбата и никой не обелва дума, съдията го съди.
“ В много случаи може
да
кажем, че този човек е прост, не разбира, че това е представление, някаква съвсем друга идея има.
Най-после, човек е велосипед с две колелета.
Като се качиш на велосипеда, трябва
да
си
майстор.
Като се качиш на велосипеда, равновесие се иска.
В града Добрич зимно време, 15 градуса студ, минава един салепчия, продава салеп.
За
да
стои човек на краката
си
, се изисква равновесие, за
да
не падне.
Минава един търговец, пада кесията му с 8–10 хиляди лева.
И в живота, когато някой ви каже: „Колко
си
прост“ – то е представление, вие се докачате.
Намира я салепчията, туря я в джоба и вика: „Салеп, салеп.“ Тича този търговец след малко и пита: „Не намери ли нещо, една кесия?
Човек трябва
да
мине през всичките форми на мислите, за
да
дойде до онази форма, която може сега
да
я използува.
“ Той изважда кесията и му я дава, като продължава
да
вика салеп.
В природата има един закон, който определя стойността на думите, думите имат свое качество, своя стойност.
Ако са сегашните учени, веднага ще отворят кесията, 8–10 хиляди лева, ще оставят салепа.
В природата има един закон, според трептенията думата прави известно вътрешно впечатление.
Този човек турил кесията и не се интересува
да
я отвори, той се интересува от салепа.
Ако наблюдавате когато ви кажат една дума, тя има своя стойност, свое качество, по което се познава.
Ще кажеш: „Много прост.“ Не се знае, кой е прост – този, който продава салепа или онзи който ще остави салепчилъка.
Вие продавате салеп и на вас ви дотегнало
да
продавате салеп.
Както
да
ти кажат, няма
да
се обидиш, понеже съдържа нещо ценно.
Ами, че салепчилъка това е едно условие
да
се запознаете с хората.
Запример, майката казва на детето
си
„мойто пиленце“.
Като налееш в една чаша топъл салеп и едно малко кравайче поднесеш, поусмихнеш се, кажеш: „Заповядайте!
Или пък
си
някой бозаджия, носиш боза.
Но то ни най-малко не се обижда, като му кажат „мойто пиленце“, „мойто гълъбче“.
Има нещо, с което човек трябва
да
се запознае.
В дадения случай защо няма
да
се обидиш, когато ти кажат „мойто пиленце“?
Но главната мисъл: Създайте
си
нови начини на мислене в света.
Защо няма никакъв повод за обида?
Онези, докачливите хора, има няколко вида докачливи хора, на тях главата върви тъй, както е показано /Фиг. 1.10/.
Сега ние гледаме само на тази страна.
Погледнеш, къщата трябва
да
се поправи, пътищата трябва
да
се поправят.
Всички тия неща са хубави, но като станеш сутрин ще гледаме
да
поправим къщата, но тази къща /сочи тялото/ тя трябва
да
се поправи.
Очите трябва
да
се поправят, лицето трябва
да
се поправи, има хиляди начини за поправяне.
Нали гръмотевицата най-често пада по високите места?
Дойдеш някой път като остарееш, къщата не може
да
се поправи, трябва
да
се направи нова.
Има и изключения, но най-често пада по високите, по шилестите места, там се събира много електричество.
Вие имахте една задача, колко души направихте задачата?
За
да
се моделира предната част на главата, този докачлив човек има такава глава защото не мисли.
/3600–3601/. Сега какво заключение може
да
извадим.
Тази енергия няма къде
да
иде и постоянно слиза надолу.
Ако е господар постоянно се разкресква, кара се.
Всяко нещо, което каже иска
да
стане.
Че тия зърна са расли при по-малко вода, водата е била по-малко, а където зърната са по-малко, зърната са по-едри, понеже водата е изобилна, зърната станали по-едри.
Криво-право, каквото каже иска
да
стане.
Разправяше ми един капелмайстор за един военен, който имал такава глава, отишъл веднъж
да
иска пари за ноти.
Ако има повече вода оризът става по-едър.
Той се обръща към полковника и той казва: „Кажете на фелдфебела
да
напише ноти, пари няма
да
се дават
да
се купуват ноти, фелдфебела
да
напише“.
Някой път вие мислите, че
да
се възпита човек е много лесна работа.
При по-малкото плодове има условие
да
станат по-големи
да
растат.
Да
се възпита човек, то е един от най-трудните въпроси.
Може
да
кажем сега, вие не може
да
се обидите, крушата много родила.
Да
имаш онова съзнание,
да
пазиш ума
си
като ти говорят хората.
След като направите задачата, напишете на един лист резултатите,
да
видим каква е разликата в зърната.
Ако някъде съвпаднат,
да
се види.
Духне вятър, току вие изведнъж се свиете, дигнете
си
яката, нахохорите се, казвате: „Духа вятър ще се простудя“.
То се изискват много хубави везни, аптекарски везни, точно
да
премерите.
Представете
си
юний месец, отвън 30 градуса топлина, духнал малко вятър, вие ще турите /балтон/
да
се не простудите.
Много мъчно може
да
стане простуда в юний на отворено, когато денят е ясен.
Вие
си
създавате една идея, че и тогава може
да
се простудите.
Три хиляди зърна
да
изядете.
Какво е отношението на простудата статистически през месец юний?
Аз ще ви дам сега един метод на самовъзпитание.
Човек в юний не може
да
се простуди, освен ако организмът му не е създаден здравословно, ако има насъбрана много нечиста кръв, веднага може
да
се простуди.
Ти като станеш сутрин, хвани с дясната ръка левия палец и кажи: „Слушай ще се учиш добре
да
служиш на Господа!
Но отношението за простуда през юний е много по-малко.
Той има една идея външно, че може
да
се простуди.
Ще се научиш хубаво
да
вършиш волята Божия.“ На палеца тъй ще кажеш.
Какво се подразбира под думата „простуда“?
Ти ще му говориш като на човек: „Слушай трябва
да
рабереш, тази работа няма
да
стане както мислиш“.
Под думата „простуда“ седи, всякога когато става свиване на капилярните съдове се явява простуда.
После ще хванеш първия пръст на лявата ръка и ще кажеш: „Слушай ти трябва малко по-благороден
да
бъдеш, както досега
си
вървял няма благородство.
Простудата е в свиването на капилярните съдове, циркулирането на кръвта не е правилно, тогава на някои места се събира повече кръв, на други по-малко кръв, храненето на тялото не става правилно.
Ти трябва
да
бъдеш благороден,
да
помагаш за извършването на волята Божия.
И след туй, човек започва
да
чувствува едно вътрешно неразположение.
Благородство трябва
да
имаш“.
За
да
премахнат простудата, хората вземат малко вода, вземат малко масло, малко спирт, черен пипер, размесват го, намажат цялото тяло хубаво, погледнеш този човек се изпоти, възстанови се нормалното състояние на капилярните съдове.
Ще хванеш средния пръст и ще кажеш: „Справедлив трябва
да
бъдеш,
да
отсъждаш работите много добре.
Голяма справедливост трябва
да
имаш“.
Ще хванеш третия пръст и ще кажеш: „Ти трябва
да
обичаш хубавото и красивото, музика, художество, за туй трябва
да
се погрижиш“.
На малкия пръст ще кажеш: „Сметките
си
хубаво
да
държиш, защото базиргянин
си
“.
Когато този обем се намалява иде прстудата, когато се увеличава, иде онова здравословното състояние в човека.
Ти като дадеш туй разпореждане, като махаш ръцете, като дойдеш донякъде, искаш
да
направиш нещо, тия пръсти казват: „Чакай, какво ни каза господарят днес?
“ Палецът казва: „На мене ми каза
да
изпълня волята Божия“.
Първия пръст казва: „После искаше благородство, днес ми казаха, благороден трябва
да
бъдеш“.
Средният ще каже: „Справедливо трябва
да
постъпвам“.
Този четвъртият ще те води на концерт, музика
да
слушаш, на някое представление ще те подбуди
да
идеш.
Всички хора с тесни възгледи страдат от простуда, от хрема, от треска, защото понякой път и треската се явява от простуда.
Малкият ще иска
да
държи сметките хубаво.
Този базиргянин най-точно
си
държи сметката.
Казва: „Господарят каза, не трябва
да
се харчи повече“.
На него ще кажеш: „Няма
да
харчиш повече!
От „търси“.
“ Ако имаш изобилие, пак няма
да
харчиш повече.
Защото треската ще те разтърси.
От него зависи яденето и пиенето.
Ядеш повече, разполагаш повече, се от малкия пръст зависи.
И самата природа като ще е разумна.
Ще му кажеш: „Слушай, всичко ще теглиш, точен ще бъдеш!
Ще теглиш точно,
да
не би
да
се скараме.
Хубаво ще продаваш,
да
не би
да
се скараме с нашите съседи“.
Половин час като те тресе, от триенето се образува топлина и няма
да
се мине много време, след един час ще се изпотиш хубаво.
Тази треска, която те тресе, прави
да
тракат зъбите, след туй ще те хвърли в огън.
Той като не вземе вярно всичките работи.
А пък, която тресе и разтърсва се отличава с това, че след като те разтърси, ти усещаш голям апетит за ядене.
Човек трябва
да
започне с лявата ръка.
Понеже храносмилането не става правилно, на другия ден пак ще дойде треската, пак те разтърси хубаво.
Погледни палеца, поглади го, даже нищо
да
не му казваш.
Човек не може
да
разбере произхода на едно състояние, което става в него.
Сега някои хора прекръстват ръцете
си
.
Да
кажем дойде някой и ти каже, че ти
си
прост човек.
Тогава гледай се на огледалото, виж дали
си
прост.
Поразгледайте пръстите
си
, позаинтересувайте се
да
ги видите, ще стане ли една промяна в ръката, микроскопически или не?
Ако челото ти има два сантиметра височина, ти
си
прост човек действително.
Та най-първо гледайте
да
се избавите от еднообразието.
Не оставяйте една и съща мисъл дълго време
да
ви занимава.
Непременно трябва
да
има разнообразие.
Много неща трябва
да
ви занимават едновременно.
Ще хване детето за главата, ще го разтърси, казва: „Защо ми взе ябълката?
Мисълта се занимава, наблюдава нещата.
Човешкият ум наблюдава, проучва нещата.
Ученият казва на простия: „Mного прост човек
си
“.
Когато човек чувствува, ако те са приятни, те са удоволствия, ако му са неприятни, страда.
Онзи, простият е силен, казва: „Много се лъжеш.“ Хваща го за краката, дига го нагоре, казва: „Виж, аз ли съм прост или ти
си
прост?
Той не зависи от ума, зависи от чувствата.
“ Държи го за краката, казва: „Ти учен ли
си
?
“ Оставя го и казва: „
Да
не казваш, че аз съм прост.“ Щом ще свършиш една работа ти не
си
от простите хора.
Всички неща трябва
да
се проучват.
Всичките хора, които не работят, са много прости.
Запример, наблюдавате часовника.
Всичките мързеливи хора са много прости хора.
Всичките немарливи хора, са много прости хора.
Всякога човек трябва
да
внася нови идеи в главата
си
.
Човек, когато започне
да
мисли допринася нещо на своето развитие.
Трябва
да
има органическо развитие.
Някой път развитието вътре в главата може
да
става една десета от милиметъра, не може
да
се забелязва.
Кръг трябва
да
правите тогава.
Да
кажем, ако ти в една година може
да
проточиш носа
си
с една десета от милиметъра ти
си
внесъл доста култура.
Той ще покаже времето как
да
го използувате.
И една двайсета от милиметъра
да
си
внесъл е пак хубаво.
Но, ако премериш носа и за една година, и една двайсета не
си
проточил носа, никаква култура не
си
дал.
Колко беше минало пет, вие не наблюдавате.
Всякога трябва
да
остане една органическа промяна, много малка промяна може
да
бъде.
Някой път промяната е голяма, някой път е малка, но промяна
да
става.
Вие никога не може
да
намерите един математик с къси пръсти.
Сега щом като излезете от салона, какво ще занесете в
себе
си
, какво може
да
приложите?
Той може
да
смята, но математик с къси пръсти не може
да
бъде.
Значи, ако ти не може
да
проточиш своите пръсти, ти с математика не може
да
се занимаваш.
Всички ония, които имат дълги пръсти, математици може
да
бъдат.
Да
допуснем, че най-първо искате
да
бъдете здрави.
Здравето почива на онзи основен закон – равновесие между ума, сърцето и волята.
Понеже онази маймуна, като гледа плода, влага мисъл, простира ръката.
Тук погледне на плода, простира ръката, там погледне, простре ръката, влага своята мисъл.
Вие искате
да
бъдете богат човек.
Ако например насочиш мисълта
да
се обличаш хубаво,
да
носиш хубави дрехи, хубави обуща, шапка,
да
имаш хубаво уредена къща, веднага ще стане промяна в лицето ти, веднага ще стане промяна в носа ти.
Вие не може
да
бъдете богат човек, ако не сте умен.
Ако
си
музикант, обръщаш внимание върху музиката, в слушането, винаги ще стане промяна в ухото ти.
Защото богатството се дължи на онова разбиране,
да
оценявате благата, които природата ви е дала.
Ако
си
естественик, обичаш
да
наблюдаваш предметите, някой геолог
си
, наблюдаваш насам-натам, веднага долната част на челото ти ще се развие.
Ако вие не ги оценявате вие не можете
да
бъдете богат.
Ако пък
си
някой философ, разсъждаваш отвлечено, от причина към действие, веднага ще стане друга промяна в челото ти.
Богатият може
да
има много ниви, много овци, коне, говеда може
да
има, пък може
да
има и много пари, много стока, може много неща
да
има богатия човек.
Ако в живота много се приспособяваш, тогава изменението може
да
вземе известна посока.
Може
да
има и много знания.
/Фиг. 2.10/
Да
кажем, че „A“ е човешкият врат, тия линии отстрани са раменете.
Вие казвате, за
да
бъде правилно тялото, в каква посока трябва
да
бъде линията, или за
да
бъде правилно лицето, какъв образ трябва
да
има?
Или пък може
да
бъдете много умен.
Някои хора има, които искат
да
вървят изправени, коремът излиза навън.
Вие трябва
да
цените живота.
Или искате
да
бъдете справедлив.
Вие трябва
да
имате една мярка.
/Фиг. 3.10/ В природата всяко наше действие се хроникира.
Тъй както сега ви гледам,
да
приложите справедливостта ви трябват хиляди години.
Няма постъпка, няма мисъл, няма чувство, няма постъпка, която
да
не е описана,
да
не е хроникирана.
Може
да
учите, не може
да
намерите една мярка.
Всичките неща, които стават в ред поколения се хроникират.
Справедливи може
да
бъдете само тогава, когато цените онова, което Бог ви е дал.
В човека стават наследствено тия процеси, за които ви говоря.
Справедливи може
да
бъдете само тогава, само когато на всеки един човек му отдавате, което Бог му дал, съдействувате
да
му се даде това, което му е определено от Бога, от природата
да
му го дадете.
Туй, което ви се пада
да
го вземете.
И туй, което се пада на другите,
да
помогнете
да
им се даде.
Да
помогнете
да
се даде благото, което Бог е определил на всеки едного, то е справедливост.
На всеки човек
да
се даде онова благо, което е определено от Бога.
Вземете орлите, хиляди поколения, които са работили, в тях клюнът станал завит песимистично, но същевременно задебелява.
Никога
да
не вземаш чуждото благо.
Никой
да
не взема твоето благо – то е справедливост.
Откъде е дошло в орела
да
има един клюн малко извит?
Вие трябва
да
дойдете до ония разсъждения.
Като удря
да
може
да
къса.
В сегашните времена има
да
поправите някоя погрешка, която ред поколения са правили.
Следователно, всеки един човек трябва
да
коригира ред процеси.
Вие сега запитвате: „Защо сте създадени по този начин?
Защо кокошката е създадена по кокоши образ?
“ За
да
поправи погрешките на кокошките.
“ За
да
поправят погрешките на овците.
Какви погрешки трябва
да
поправи овцата?
Да
кажем, във вас е студено сърцето.
Запример, вълкът ще влезе в една заградена кошара, не му е позволено
да
влиза; но и овцата ще влезне в нивата, ще пасе.
Ще търсиш причините, навън ли са, атмосферни, или причините са вътрешни.
Или може
да
ви пита, защо не сте учен човек.
3.
Неизменни величини
,
УС
, София, 5.12.1937г.,
Човек
си
заминава, когато е свършил известна работа на земята.
Някога заминава и без
да
е свършил нещо.
Казано е в Писанието: „Лукавият рикае, за
да
погълне някого.“ Това показва, че човек има много неприятели, с които трябва
да
се справи.
Като не знае причината за своите мъчнотии, човек става недоволен и търси причината в баща
си
, в майка
си
, в брата
си
или сестра
си
.
Можеш ли
да
кажеш, че ти
си
причина за мъчнотиите на своя син?
Причината за мъчнотиите и страданията на хората е в неизпълнението на Божията воля.
Щом дойде
да
изпълни волята на Бога, тя остава на последен план.
Аз не искам
да
кажа, че те не живеят добре.
Този въпрос не го разглеждам.
Ако живееха добре, нямаше
да
има затвори и бесилки, лоши мисли и чувства, лоши постъпки.
В който дом влезеш днес, по лицата на всички виждаш сенки.
Влезеш в черква и там има сенки – и проповедникът, и слушателите му имат сенки, була на лицата
си
.
Обикновено, хората се оправдават за постъпките
си
и казват: Ние сме големи грешници.
Не е въпрос, дали сте големи, или малки грешници.
Важно е, зародишът на греха
да
не е във вас.
Може
да
имаш само една въшка в главата, но в кратко време тя се размножава извънредно много.
Аз ви навеждам на тази мисъл, за
да
разсъждавате.
Като влезе в духовния живот, човек започва
да
мисли криво.
Той гледа на
себе
си
като на праведник, а на другите – като на грешници.
Не се заблуждавайте.
Идете между светските хора,
да
видите, как живеят те.
Не зная, дали има истински праведни между духовните.
Влезеш с жена
си
в трамвая, едва намерите място
да
седнете.
Тясно е, бутате се, но какво
да
се прави!
Жена ти е ревнива, недоволна е, че
си
между две чужди жени.
Праведен ли
си
ти?
Тебе може
да
ги е приятно, но жена ти е недоволна.
Да
дойдем до истината.
Бог е създал обонянието
да
усещаме приятните и неприятни миризми.
Има цветя, на които миризмата е много силна, които произвеждат обратно действие върху човека.
Ще благодариш и за приятната, и за неприятната миризма.
– Пак ще благодариш.
Ако ти е приятно, ще благодариш, че
си
видял две хубави картини.
Ако не ти е приятно, ще помолиш Господа
да
подобри тези картини.
Това ще кажеш сам на
себе
си
, а не гласно.
В
себе
си
ще бъдеш абсолютно искрен, без никаква бяла или черна лъжа.
Тя може
да
мине край тебе, като муха, но ще я оставиш вън.
При това положение, жената никога няма
да
подозира мъжа
си
, нито мъжът – жена
си
.
на еднакъв уровен на развитие, изкушението никога не може
да
дойде.
Днес повечето хора се заблуждават от външността на нещата.
Не се заблуждавайте от външността.
Мислите ли, че ако носите торба със злато, вие сте забогатели?
Ако слугата носи пари в банката, негови ли са те?
Не се заблуждавайте!
Изпитанията са дадени за онези, които не мислят.
У Бога, обаче, всичко е истинско злато, всичко свети.
Като ги постави на изпит, Бог казва: Изтрийте ги,
да
видим, кой е истински праведен.
Следователно, изпитанията в живота идат, за
да
се провери, кой е позлатен, и кой е от чисто злато.
Аз
си
служа в химията с термините: метахимия и панметахимия.
В обикновената химия има верни и неверни неща, относителни и абсолютни.
В метахимията може
да
има малко заблуждения, но в панметахимията всичко е абсолютно вярно.
Като сравнявам проявите на човека, казвам: Има три вида християни – обикновени християни, метахристияни и панметахристияни.
– Трябва
да
придобиеш още две имена: мета и пан.
Да
бъдеш панметахристиянин, значи,
да
станеш господар на
себе
си
, на своя ум и сърце,
да
не може никой
да
те изнуди.
Мета значи
да
се мяташ над всичко,
да
си
над условията.
– Който е над водата.
Един от въпросите, които засягам, се отнася до повдигането на човешкото съзнание.
Остане ли под водата, неговият живот е свършен.
Следователно, вместо християнин, метахристиянин и панметахристиянин може
да
турите други имена: човек на истината, човек на мъдростта – мета и човек на любовта – пан.
Говори се и за светлината, която постоянно приижда.
Човек може
да
бъде още физик, метафизик и панметафизик; математик, метаматематик и панметаматематик.
Като държа беседите
си
и после ги чета, виждам, че окръжаващата среда е оказала влияние върху тях.
И животът не може
да
се разбере, докато нещата не са ясни.
Всяка среда оказва влияние на човека.
Ако нямаше светлина и топлина на земята, нямаше
да
има никакъв живот.
Някога той взема различни посоки, за
да
избегне препятствията, които среща на пътя
си
.
Човек трябва
да
роди, за
да
се проявят плодовете на духа.
Той е срещнал препятствие на пътя
си
.
Човек не трябва
да
се заблуждава,
да
мисли, че може
да
работи при всички условия на живота.
Мнозина гледат на процесите като на механически прояви както на часовника, който, веднъж навит, продължава
да
работи известно време.
За
да
свири цигуларят добре, салонът трябва
да
е отоплен,
да
има добра акустика.
– Кои процеси са механически и кои – органически?
Човек може
да
работи при добро разположение на ума, на сърцето, на цялото тяло.
], механическите процеси се изхабяват, а органическите – растат и се подобряват.
Четете, например, посланията, без
да
знаете, при какви условия са писани.
Например, зреенето на плода е органически процес: първо плодът е зелен, а после узрява.
И в живота има механически работи, които заблуждават, и органически, които възрастват.
Механически неща са желанията на човека
да
се облича добре,
да
има хубаво жилище.
Всеки ден
си
носи специфични условия и специфични блага.
Всеки, според разбирането
си
, ще използва благата и условията на деня.
Обаче, за
да
си
създаде човек характер,
да
възприеме и приложи една нова мисъл, нужно е време.
Казвате, че всичко зависи от любовта.
Да
се научиш
да
живееш добре и това е дълъг процес.
Да
, но любовта трябва
да
се изяви.
Да
свириш на цигулка и това е дълъг процес.
Ще обичаш
себе
си
и ближния
си
, ако обичаш Бога.
Да
взимаш чисти, верни тонове и това не е лесно.
Можеш
да
обичаш хората, ако
си
изпълнил Божията воля.
И нервната система в човека не е всякога еднакво издръжлива: някога нервите се съкращават, т. е.
Без Божията Любов законът не може
да
се изпълни.
Без Божията Мъдрост законът не може
да
се изпълни.
И без Божията Истина законът не може
да
се изпълни.
Често свириш и
си
недоволен от свиренето.
Те трябва
да
бъдат в нас.
– Нямаш достатъчно енергия в
себе
си
.
Когато Иоан говори за вярата, надеждата и любовта, той има предвид Божията Любов, защото тя разрешава най-мъчните задачи.
Истината иде
да
оформи нещата,
да
им предаде красив вид.
Значи, душата ти не те кредитира, не ти дава енергия.
Ако свириш на орган, трябва
да
вкарваш вътре повече въздух.
Като дойде знанието, тогава човек вижда, какво е направила Любовта за него.
За
да
вярва, той трябва вътрешно
да
се хармонизира.
То вижда, че тя го къпе, облича, храни, носи на ръце, но защо прави това, то не знае.
Учениците Христови се обърнаха към Христа с думите: „Учителю, придай ни вяра!
Един ден, като порасне и придобие знание, то ще разбере, защо майка му се е грижила за него, защо го е носила на ръце.
Дете, което не е носено на ръце от майка
си
, губи нещо ценно.
Ако не се подхранва с вяра, умът не може
да
расте и
да
се развива.
– Защо трябва човек
да
вярва?
Майката предава нещо на детето
си
.
Ако в големите
си
мъчнотии не сме на ръцете на Бога, и Той не ни носи, много сме изгубили.
Както не може без въздух, вода, храна и светлина, така не може и без вяра.
Ако не минаваш през големи страдания, никога твоята майка няма
да
те носи.
Ще дишаш въздух, ще пиеш вода, ще приемаш храна и ще възприемаш светлина, за
да
мислиш.
– Кое дете носи майката?
Ако на физическия свят не ядеш, не можеш
да
живееш; ако в духовния свят не дишаш, не можеш
да
живееш; и ако в Божествения свят не мислиш, не можеш
да
живееш.
Докато страда, детето се нуждае от майка
си
.
В Божествения свят не съществуват ядене и дишане; там има вяра и надежда.
Докато страда, човек се нуждае от Бога.
Вярата отговаря на дишането, а надеждата – на яденето.
– Защо идат страданията и изпитанията в живота ни?
– Кажете, какво трябва
да
ви се даде вместо тях?
С физическото
си
тяло човек е нагоден за физическия свят.
– Защо трябва
да
се храним с хляб?
Такова е положението на рибата, която напуща водата и влиза в по-рядка среда – във въздуха.
Тя ще се стреми
да
се върне назад.
Вие сте в това положение, благодарение на хляба.
На земята човек по-лесно може
да
разбере духовния свят, отколкото като влезе в него.
Влезе ли в духовния свят, той ще изгуби съзнанието
си
, както рибата във въздуха.
За
да
живее, рибата трябва
да
се върне във водата.
Като се подготви на земята, човек ще знае вече, как
да
живее в духовния свят.
– С какво трябва
да
се храни човек?
Когато сатаната каза на Христа „Като
си
Син Божи, превърни тези камъни на хляб“, Христос му отговори: „Казано е, че не само с хляб ще се храни човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога.“
Той иска
да
каже, че е отслабнал, изнемощял.
Светът се нуждае от стари, т. е.
Ако ви е дадено недостатъчно количество, увеличете Го.
Днес всички очакват подобрение на света.
И това ще дойде, но първо, човек трябва
да
внесе подобрение в
себе
си
,
да
направи реформи в своя вътрешен живот.
И тогава, като ти се случи голямо нещастие или изпитание, не се разколебавай, но
си
кажи: Не зная, защо Бог ме изпитва, но зная, че това е за добро.
Даже и Христос дойде на земята
да
разреши един важен въпрос.
– Човек не трябва
да
изпуща нито един ден,
да
не внесе нещо ново в съзнанието
си
, колкото и
да
е малко то.
Защо трябваше
да
бъде Той разпнат?
За всичко Той казваше: Така трябва
да
бъде!
– Защото сте престанали
да
внасяте новото в съзнанието
си
.
Впоследствие, Христос разбра, защо трябваше
да
мине през тези изпитания.
Красотата и смисълът на живота се заключават в това, всеки ден
да
правите някаква реформа в своето съзнание.
Като мина през изпитанията, като пострада, Христос научи много неща.
За
да
работи в света, човек трябва
да
разполага с известно количество светлина и топлина.
Не можеш
да
работиш, ако нямаш вяра и надежда.
Не мислете, че с ума
си
можете всичко
да
разрешите.
Не можеш
да
работиш, ако нямаш и любов в
себе
си
.
Любовта се познава по това, че при всички противоречия и недоразумения между хората, никого не съди.
Значи, надеждата, вярата и любовта осмислят живота.
Гледа на всички хора, като на удове от един общ организъм.
Знаете ли, какво значи,
да
посветиш живота
си
на Бога,
да
прекараш в пустинята цели 20 – 30 години, и в края на живота
си
,
да
бъдеш поставен на тежък изпит?
Ти мислиш, че всичко
си
изгубил, нямаш почва под краката
си
; изпитваш също пълно недоволство от
себе
си
, поддаваш се на лоши мисли и чувства, не знаеш, какво
да
правиш.
Чудиш се, отде дойде това изпитание и как
да
се справиш с него.
То е порой, който носи калта на живота.
Десетки години
си
обработвал своята нива и в един ден пороят завлича всичко.
Любовта изключва всички противоречия.
Затова се казва: Не стой на брега на реката, която приижда.
Тя е велика сила, която се справя с всичко.
Качи се на върха, на високо място,
да
не те засегне.
Баща
си
, имаш две деца, но едва свързваш двата края.
Да
се пази, че пороят иде.
Има един природен закон, според който, никой няма право
да
изразходва повече енергия, повече пари, отколкото е нужно.
Друг закон: Никой няма право
да
икономисва и това, което му е нужно.
Ако беше богат, щеше
да
кажеш: Няма нищо!
Хигиената на живота изисква от човека
да
бъде умерен и в яденето, и в чувстването, и в мисленето.
Изобилието, богатството лесно разрешава противоречията, но не е така със сиромашията.
– От какво се нуждае сегашният човек?
Често наблюдавам, как някой ходи натук-натам, и все за счупената стомна говори.
Всеки трябва
да
си
даде отчет, с какво знание разполага и как може
да
го приложи.
Освен това, той трябва
да
знае, каква е неговата вяра и доколко може
да
разчита на нея.
И на вас казвам: Служете
си
със същата мярка, за
да
познаете, богати ли сте, или бедни.
Питам: Можете ли, като минавате през изпитания,
да
не се усъмните?
Ако говориш постоянно за счупената стомна, беден
си
; ако не правиш въпрос за стомната, богат
си
.
На тях ли ще вярвате, или на
себе
си
?
Ако имаше любов, частите на счупената стомна щяха
да
се съберат по панметафизичен начин.
Ако духът в човека е силен, той ще издържи на изпитанията; ако не е силен, ще тръгне по общото течение на живота.
Чрез изпитанията и страданията човек може
да
определи степента на развитието
си
.
Това е за далечното бъдеще, когато завършите развитието
си
на земята.
Обикновената трева не може
да
се сравни с едно цвете, с една ябълка или круша.
Сега можете
да
имате особено мнение по този въпрос, но в бъдеще сами ще проверите това.
Добре е понякога човек
да
се сравнява с другите.
Помнете: Любовта разрешава всички противоречия.
Без нея животът не може
да
се оправи.
На физическия свят една чешма се сравнява с друга, първо, по количеството на водата и по нейните качества.
По същия начин, и човек може
да
се сравнява, а именно, по светлината, която излиза от него.
В известни случаи, човек излъчва от
себе
си
светлина и топлина.
Вложете надеждата за основа на земния живот.
Ти
си
изпратен на земята
да
работиш, а не
да
живееш за
себе
си
.
Вложете любовта за основа на Божествения живот, и всичките работи ще се наредят.
Затова, всеки трябва
да
бъде готов
да
служи.
Това не е нещо, което може
да
научиш отвън, то е вътрешно проявление, присъщо на всекиго.
Казваш: Трябва
да
живея.
Същото повтаряне се явява в музиката: Трябва
да
пеем!
– Трябва
да
пеете, но не пеете.
Кой ще ви научи, как трябва
да
пеете?
Казваш „трябва“, но с това
си
оставаш.
Значи, немузикалното в човека
да
се изтреби,
да
се изхвърли навън.
Вярваш в един човек, защото е богат, учен или силен.
Ако не е богат, няма
да
вярваш в него.
Ако не е учен или силен, пак няма
да
вярваш в него.
– Кое е същественото в човека, на което всякога може
да
се вярва?
– Три съществени неща има в човека, на които всякога можеш
да
вярваш.
Ти вярваш на неизменната любов в душата му; на неизменното знание и мъдрост в ума му и на неизменната истина и свобода в неговия дух.
– За истината и свободата в тебе.
Казвам: Турете здрава основа на живота
си
.
Казваш: Здрав съм, силен съм, богат съм – ето основата на моя живот.
– Здравето на човека може
да
се отнеме; силата му може
да
се отнеме; богатството му също може
да
се отнеме.
И животът на човека може
да
се отнеме.
Значи, от човека зависи
да
живее, или
да
умре.
Казвате: „Бог е Любов.“ – Това е живот вечен,
да
позная Бога като Любов.
Любовта се познава по едно качество: тя побеждава смъртта.
Ще кажеш, че Бог изпратил този човек
да
те удуши.
– Добре е
да
отиваме на онзи свят и
да
се връщаме, когато пожелаем, като у дома
си
.
4.
Сила, благородство, светлина и доброта
,
НБ
, София, 5.12.1937г.,
Тя може
да
получи едно писмо, а може и нищо
да
не получи.
Не, така не може
да
се живее.
Това може всеки
да
знае, при това точно.
Като гледа как красивата мома получава писма с нежни, сладки думи, нещо ще я бодне в сърцето и ще каже: „Ето, това разбирам писма.“ Но тя не знае, че от всички тия писма едва ли 25 на сто е вярно, а останалото 75 на сто не е вярно.
Ние трябва
да
измислим някакво приспособление към казаните, че парите
да
отиват нагоре и
да
излизат от комина, не
да
се събират на едно място.
Сега, като ви говоря това, вие понякога може
да
го вземете присърце и
да
ви засегне.
Иначе, кухнята е много красиво построена, добре направена, но тя е егоистична кухня, задържа парата в
себе
си
.
Казвам: Този път, по който вървите, на никъде няма
да
ви изведе, нищо няма
да
излезе от вас.
Сега измислихме нещо, с което
да
изкарваме парата навън.
То е като във вестниците, пишат, преувеличават нещата, за
да
имат по-голям ефект.
“ – Преди всичко, вие не вярвате в Бога, а искате другите хора
да
ви направят гениални.
Като наблюдавам какво става в кухнята, казвам, че всички последователи на Бялото Братство имат много пара в
себе
си
, не могат
да
я изпуснат навън.
Очаквате ли на хората, нищо няма
да
излезе от вас.
Парата трябва
да
излезе навън, за
да
може свободно
да
се работи в кухнята.
Най-първо ще проверите, че вие имате дарба в
себе
си
да
пеете и можете
да
пеете.
Сега като се спирам върху кухнята, аз вадя своето заключение: По същия начин и вие често ставате причина за своите страдания.
И, второ, ще вярвате, че Бог ви е надарил.
Тъй щото, в този свят трябва
да
се прави шконто на нещата.
Вървя по улицата, но след мене върви един просяк и ми врънка, иска
да
му дам нещо.
Не туряйте в
себе
си
мисълта, че нищо нямате, никакви дарби не са вложени във вас.
Аз бръкна в джоба
си
и мисля, какъв начин
да
намеря
да
му дам пари, без
да
уроня неговия престиж, неговото достойнство.
Не, вярвайте, че Бог ви е надарил и ако работите, ще развиете дарбите
си
.
Вървя и
си
мисля, не съм взел кесията в
себе
си
.
Та сега две неща ви препоръчвам:
да
вярвате, че сте даровити хора и имате много дарби в
себе
си
.
Ако му дам тия пари, той няма
да
остане доволен и ще
си
каже: „Този човек изглежда добър, а колко малко дава.“ И затова аз вървя, говоря с него, питам го как му върви търговията.
Остава ви сега само
да
работите.
Най-после започвам
да
му говоря, че аз зная едно изкуство, според което той може вече
да
не проси.
Сега вие ще питате, по кой начин можете
да
бъдете добри.
Или пък му казвам къде може
да
отиде
да
проси.
Всички вие трябва
да
имате магическата сила в
себе
си
, че като отидете в един дом, в който един от членовете е болен,
да
го потупате само по гърба,
да
му кажете, че той е здрав, но
си
въобразява, че той е болен и той ще оздравее наистина.
Като разглеждам сегашната музика, виждам колко потънкости, колко сложни работи има в нея.
Казвам му, че с просия не върви много, но ще му дам следното изкуство,
да
се научи
да
не проси.
Ще му кажете още, че от него може
да
излезе много нещо.
Сега вие искате
да
знаете какво е това изкуство.
Който не разбира колко сложно нещо е музиката, главата му може
да
се замае.
Онази, болната жена, която се допря само до дрехата на Христа, усети, че от Него излезе сила.
Като вървите от „до“ към „ре“, вие може
да
повишите тона „до“, като вземете нещо от „ре“.
Сега и ние просим от Господа.
Тонът „ре“ има допирни точки с „до“ само в понижението
си
към него.
Но какво трябва
да
просим?
Много гами има в музиката, но достатъчно е
да
си
служат хората с мажорните, миньорните и хроматическите, както
си
служат досега.
Проси от Господа знание.
Вие трябва
да
вярвате, че Бог е вложил във всички ви дарби, които вие трябва
да
развивате.
Проси от Господа разум.
Желанието на Бога е всички
да
станем добри и
да
вършим работа.
Всички трябва
да
бъдем и музиканти, и художници, и поети, и скулптури, какви ли не.
Това нещо може
да
се смени.
Бог те е заобиколил с всички блага, но от тебе се изисква само
да
оценяваш това, което ти е дадено.
Вие казвате: „
Да
бъдем набожни,
да
се молим на Бога.“ Оставете вашата набожност настрана.
Набожността не е нещо, което може
да
се придобие отвън.
Значи, формата трябва
да
се измени.
То отдавна е предвидено и ти е дадено от Бога.
Сега мога
да
ви определя какво нещо е набожността.
Без
да
разбирате закона, вие казвате: „Защо трябва
да
се понижавам?
Който не зачита майка
си
и баща
си
и презира хората, той няма никаква набожност.
Всеки ден като получавате Божиите блага, вие трябва
да
съобщавате, а вие мълчите.
Ако супената ви лъжица не беше понижена, не беше вглъбната и я турите в чинията, какво щеше
да
вземе оттам?
Получавате Божиите блага и
си
мълчите, но като се намерите натясно, тогава трябва
да
се проявите любезни и казвате: „Това, татко, онова, татко.“ Не, когато получите едно Божие благо, вие трябва
да
постъпите така, както синът постъпва към баща
си
.
Нищо нямаше
да
вземе.
Ще кажете: „Много ти благодаря, татко, за голямата любов, която имаш към мене.
При това, той се радва на дарбите на другите хора.
Който не е набожен, ако той види някаква дарба в човека, казва: „Това не струва, онова не струва.“ – Не, това е криво заключение.
изпъкнала, тя нищо не можеше
да
вземе от чинията.
Та казвам: Ако всички хора бяхте добри, работите ви щяха
да
вървят добре.
Всички блага в света идат все от понижението.
Мажорните гами дават яденето, но щом дойде ядене и пиене, това правят миньорните гами.
Никой не е взел даром своите дарби.
Като ви срещне водата, вие се разтваряте в нея и отивате заедно с нея
да
гуляете.
Това, което всеки човек носи в
себе
си
, той го е взел още първоначално.
Като дойдете до музиката виждате, че не е лесна работа.
Не че искате това, но като дойде водата при вас, вие се разтваряте и тръгвате с нея заедно.
Още с излизането
си
от Бога, той носи дарбите със
себе
си
, които Бог му е вложил.
Вие трябва
да
изучавате гамите,
да
можете
да
минавате от една гама в друга.
Та едно трябва
да
знаете: Вие сте даровити, без
да
знаете, че сте даровити.
Ако не знаете гамите, не можете
да
минавате от една в друга.
Като види водата, разтваря се и тръгва с нея.
Сега всички искате
да
бъдете красиви.
Същото става и в природата.
Водата не е някакво нещастие за човека.
Това е добро желание, но трябва
да
знаете как
да
станете красиви.
За
да
измениш състоянието, в което се намираш, ти трябва
да
измениш гамата, в която
си
поставен.
Онзи, който има бръчки на лицето
си
, той ще иска
да
свали тези бръчки.
За
да
измени живота
си
, човек трябва
да
се ръководи най-малко от десет гами: пет мажорни и пет миньорни.
Какво от това, че захарта се е разтворила във водата?
Който е сиромах, той ще иска
да
се освободи от сиромашията.
Сега вие сте дошли на земята
да
учите музика.
Един ден, като се изпари водата, захарта
си
остава на мястото
си
, отново се отделя като захар.
Учениците, които пишат и правят грешки, имат
си
гуми, с които изтриват направените погрешки.
Водата не взима нищо от захарта, нито захарта печели нещо от нея.
Да
пееш само, това е проверка на музиката.
Захарта изменя само формата
си
, а водата придобива временно вкуса на захарта.
Казвам: Благоприятните условия в света не създават нещо ново, но те помагат само за видоизменение формата на телата.
За предпочитане пред всички е гумата.
Същевременно ти трябва
да
слушаш и музиката в Божествения свят,
да
видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга.
Когато нещата в твоя живот се изменят, ти не трябва
да
съжаляваш за това, което е станало.
Някоя стара сестра се оглежда в огледалото и
си
казва: „Отде ли е дошла тази стара баба?
Тогава как ще подобрим сегашния
си
живот?
“ – Не, ти трябва
да
си
кажеш: „Ти
си
остаряла, защото много се тревожиш.
Тези дни ходих
да
гледам операта „Таис“, в която ми хареса балета, както и първата част на операта.
Противоречията биват няколко вида: физически, противоречия на сърцето и противоречия на ума.
Кой как те срещне казва, че
си
остарял или ще остарееш и ти наистина остаряваш.
Даже и в невидимия свят те съставят една велика задача.
Сега като я вижда отново и чува за нея, той
си
спомня, че тя е била неговата възлюблена и отива
да
я спаси.
Там се изработват ред методи, по които
да
се изправи човешкото сърце,
да
стане устойчиво.
Баща ти, майка ти, приятелите ти казват, че ще остарееш и ти
си
остарял вече.
Той отишъл
да
я спасява, защото имал любов към нея.
Човек не трябва
да
се лишава от онова, което иска.
Щом ти каже някой че
си
остарял, вземи огледалото и
си
кажи: „Бабо или дядо,
да
не се тревожиш, ако искаш
да
се подмладиш.“ Сега аз ви казвам само как можете
да
спрете старостта, ако пък ви кажа, как може
да
се подмладите, това е цяла наука вече, за която трябва много
да
платите.
В първо време той
си
представя, че отива
да
я спаси заради Бога.
Той не трябва
да
се лишава от онова, което иска.
Представете
си
, че един старец, който е сега на 80 години, иска
да
се подмлади,
да
стане на 30 години.
В първо време той
си
представя, че отива
да
я спаси заради Господа, но после не излиза така.
Той не трябва
да
се лишава от яденето, но той трябва
да
се научи как
да
се храни.
Първо ще го питам колко иска
да
плати.
Той ѝ говори за Господа, за другия свят и тя го повярва.
Той трябва
да
се научи правилно
да
се храни,
да
използува храните, които той употребява.
В Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, ще се подмладят.“ Подмладяването е закон съзнателен, а не механически.
Той трябва
да
знае в какво количество
да
употребява храните.
Вас ви очаква подмладяване, но вие трябва
да
знаете как
да
се подмладите.
В първо време тя искаше
да
го прегърне и целуне, а после у него се яви същото желание.
Същевременно той не трябва
да
се отказва от въздуха, но
да
се научи правилно
да
възприема въздуха.
Той не трябва
да
се отрече и от мисълта
си
.
В този случай не му я дадоха.
Някои мисли са лоши, но човек трябва
да
изучава закона на човешката мисъл.
Той трябваше, като я извади от света,
да
не я завеждаше в манастира, но
да
(я) остави свободна
да
работи за Бога.
Вие се нуждаете от наука за сърцето,
да
знаете как
да
се справяте със своите чувства.
Силата на Божественото седи в това, човек
да
издържи на всички противоречия в живота.
Докато сте били на небето, вие сте били големи светии, но като слязохте на земята, тук се изпитва вашата сила, вашето знание.
Тук ви изпитват докъде можете
да
стигнете.
Никога не могат
да
се явят положителни чувства едно след друго.
Та не е лошо човек
да
греши, но като греши, той трябва
да
се изправя.
Гледайте на всичко оптимистически. Защо?
Та като греши, човек трябва
да
гледа
да
не се изгори.
– Апостол Павел казва: „Ние живеем и се движим в Бога.“ Ако вие живеете в Бога и се движите в Него, тогава какво лошо може
да
има в този живот?
Следователно, докато младият момък се грее отдалеч на огъня на младата мома, той никога не може
да
направи престъпление.
Всичко, каквото става отвън, е добро за цялото човечество, но добро е и за мене.
Щом се доближи до огъня на младата мома, той ще изгори.
За
да
има съзвучие, единият тон трябва
да
бъде положителен, а другият отрицателен.
Та казвам: Всичко онова, което се случва в живота ви, считайте, че е за ваше добро.
Та казвам: От съприкосновението на топлината на този огън вие можете
да
изгорите.
И в Писанието е казано: „Всичко, каквото се случва на онези, които любят Господа, ще се превърне за тяхно добро.“ Знайте, че доброто ще подмлади сърцето, а мисълта ще подмлади ума.
Благородството ще подмлади душата, а силата ще подмлади човешкия дух.
Казвате: „Господ
да
оправи нещата.“ – За
себе
си
Господ ги оправил и направил.
Следователно, силата е за духа, благородството – за душата, светлината е за ума, а доброто е за човешкото сърце.
Може би някои
да
не сте съгласни с мене, а дето не сте съгласни, оставате на вашето мнение.
Ние трябва
да
се научим
да
направим това, което Господ е направил.
Ние тепърва трябва
да
изучаваме тия неща.
Ако пък вие може
да
дадете едно по-добро изяснение на нещата, още по-добре.
Не, ти сам трябва
да
се научиш как
да
направиш работата
си
.
Ти трябва
да
се научиш как
да
произнасяш думите, ако искаш хората
да
те обичат, ти трябва
да
знаеш как
да
поглеждаш хората, от една или от друга страна, отляво или отдясно.
Не само това, но ако искаш хората
да
те обичат, ти трябва
да
знаеш как, от коя страна на тях
да
застанеш: отляво или отдясно, отпред или отзад.
Някои хора имат хубава обхода.
Всичко, каквото свири, изпълни го отлично.
Тя срещнала един млад, красив, образован момък, който ѝ направил добро впечатление.
Тя се възхитила от някои негови качества и решила
да
му напише анонимно писмо.
Ще кажете, че е била даровита.
И даровита
да
е, тя е изпълнила всички възможности.
Така са разменяли помежду
си
няколко анонимни писма.
Най-после тя получила едно писмо от него, в което той пише, че иска
да
знае точния ѝ адрес,
да
се срещнат, но от този момент тя престанала
да
му пише.
Казвам ѝ, че е направила хубаво, дето е престанала
да
му пише.
Тя ми показа едно от писмата,
да
видя почерка му.
Ако някой вярва, че може
да
стане силен, ще стане силен.
Аз ѝ обърнах (внимание) на една от главните букви в писмото и казах, че по тези ъгли, които се образуват в тази буква се вижда, че той е добър човек, но мисли повече за
себе
си
, отколкото за другите.
Ако някой вярва, че може
да
стане красив, ще стане красив.
Може
да
има едно изключение в това, но 75% е вярно.
Ако някой вярва, че може
да
стане учен, ще стане учен.
Временно поне човек е в състояние
да
стане това, което иска.
После казвам на тази мома, че е направила добре, че престанала
да
пише на този момък, защото от дядо
си
тя е наследила една черта – голяма подозрителност.
Често хората искат от Бога Той
да
ги направи, каквито иска.
Ти
си
много добра, с добро сърце, но ако те предизвикат, ти така ще се проявиш, че сама ще се почудиш на своята подозрителност.
По-добре ти напиши едно писмо на Господа.
Вие искате
да
дойде при вас някой велик художник,
да
нарисува една много хубава картина и вие
да
турите подписа
си
под нея,
да
кажете, че вие сте я нарисували.
– „Какво
да
му пиша?
Има гениални музиканти, художници, писатели, които напишат нещо хубаво, издадат го, продадат го и подписват името под своето произведение.
“ – Пиши, че
си
срещнала един добър, умен момък.
А това, че в писмата има тирета и двоеточия, това показва, че той е човек, който мисли изключително за
себе
си
.
Той е човек, който има особено мнение за
себе
си
, счита се за Божество.
Но все таки добре е, че
си
е направил труда
да
напише нещо, което му се е продиктувало.
Той мисли, че всичко в света е негово.
Този, който се е подписал, направил е това под давлението на онзи, който му е диктувал и се радва, че е написал нещо, че името му е под известно произведение.
И дяволът мисли, че всичко е негово.
Първото нещо, което се изисква от вас, е
да
бъдете справедливи.
Той казва: „Този свят аз го създадох.“ Като срещне двама души, той казва: „Видите ли тези хора, аз ги създадох.“ Той казва: „Ето, всички лекари, всички съдии, всички учители, всички свещеници, всички майки и бащи все аз ги създадох, а днес всички са против мене.“ Дяволът се оплаква днес от хората.
Има една справедливост, една велика правда в света.
Казвам: Ако всички хора бяха добри, кой щеше
да
ги съди?
Всеки трябва
да
желае
да
се отдаде правото на всеки едного.
Нямаше
да
има нужда нито от съдилища, нито от войска, нито от стражари.
И ако искате
да
опитате, имате ли такава справедливост, проявявате ли я в живота, правете опити.
Тогава хората нямаше
да
се бият помежду
си
.
Ако всички хора бяха учени, кой щеше
да
ги учи?
Вървя по пътя и гледам, че пред мене пъпли една мравка.
Нямаше
да
има нужда от учители.
Дяволът казва: „Аз създадох разнообразието в света.“ – Той изопачава работите.
Аз съзнателно ѝ отдавам нужното почитание.
Той не е създал разнообразието.
Искам
да
проверя, мога ли
да
отдам нужното внимание на една мравка.
Съгласен съм с това, че той създаде еднообразието, но разнообразието, което
си
приписва, не е негово.
Заобиколя и оставам свободно
да
си
върви.
Като дойда до някое дърво или до някое цветенце, и на него сторвам път, обиколя го, не го закачам.
На всяко цветенце гледам
да
отдам известно внимание и почит.
Що се отнася до разнообразието, от каквато степен и
да
е, колкото малко и
да
е, дайте му нужната цена.
Имаш един малък талант, отдай му нужната цена.
Всички цветя аз ги считам изложение на онези, които са ги работили.
Не казвай, че не
си
даровит човек.
На всички цветя, растения, животни, оказвам внимание, гледам
да
не правя някоя погрешка.
Ако жълъдът не е станал голям дъб, причината за това не се крие в него, не са му дадени блогоприятни условия.
Като минавам през някоя река, аз гледам и нея
да
не прегазя.
Ако имаш в
себе
си
една малка дарба във вид на семка, след сто години тя ще се прояви в тебе като едно голямо дърво, като голяма дарба.
Щом дойда до реката, обиколя оттук, оттам, търся път
да
я прескоча,
да
не газя във водата.
Вие не знаете колко много зародиши има във вас, които като малки семенца чакат времето на своето развитие,
да
се проявят като големи дарби.
Някои от вас очакват като умрат, като отидат на другия свят, че отново
да
се преродят, при по-добри, по-благоприятни условия.
Като ме види някой, че прескачам някоя вада или някой извор, пита ме: „Защо прескачаш тази вада?
– Че вие сега трябва
да
използувате живота
си
, който сте го наели под наем за 60–70 години.
“ – Не искам
да
наруша порядъка на извора или на вадата.
От друга страна някой човек може
да
се намира под мене и
да
пие от тази вода.
Кой каквото е мислил,
да
го свърши.
Изобщо, аз не мътя водата на по-голям светия от мене.
Всяка работа може
да
се свърши по три начина.
Ако е въпрос за някой грешник, аз мога
да
му размътя водата.
За свършването на дадена работа все ще се намерят хора, които
да
помагат.
Едно трябва
да
знаете, хубавите неща всякога трябва
да
се оценяват.
Не мислете обаче, че за
да
свършите една работа, непременно около вас ще дойдат най-учените хора
да
помагат.
Ако искате
да
се подигнете в Божествения свят, вие трябва
да
имате една оценка за хубавите неща.
Често аз се спирам пред животните, пред птичките и гледам, какви хубави дрехи са
си
направили, колко хубаво са ги нашарили.
Тяхното благоухание се разнася надалеч.
Изобщо, всеки човек носи със
себе
си
пет диплома.
Някои казват: „Учителят всичко знае.“ Аз непрестанно уча, защото в целия свят има постоянно нови неща.
Има много нови неща в света, които постоянно идат, и които аз не ги зная.
Красивото ухо на човека показва безбройните усилия на човечеството, за
да
се създаде един отличен, красив език, който
да
се възприема с ушите.
Гънките на ухото са израз на красивата човешка реч.
Аз трябва
да
я изучавам.
Хората, които са остарели, както и
да
е, аз ги познавам, но тия, които всеки момент се раждат, са нови за мене и аз постоянно ги изучавам.
И в природата има едно вечно разнообразие.
Хора, които имат валчести очи, са раждани вечер, а тия, които имат елипсовидни очи, са раждани денем.
Ако някой мисли, че всичко знае, той ще дойде до точката на замръзването.
Сега, като влизате в новата култура, като поемате нова посока в живота
си
, вие трябва
да
имате вяра, че всичко можете
да
постигнете с труд и постоянство.
Да
мисля за
себе
си
, че всеки момент трябва
да
изучавам новото – нищо повече.
Не че всичко трябва
да
се постигне с труд, но като вложите труд и постоянство в работата
си
, ще видите, че всички заложби, които са скрити във вас, ще могат
да
се развият.
Всичко, каквото желаете, ще може
да
го постигнете.
Едно трябва
да
знаете: Човек може
да
учи само този предмет, към който има обич.
Това няма
да
стане изведнъж, но постепенно.
Ако той не обича даден предмет, не може
да
го разбере.
Онези, които отиват в чужди държави, като във Франция, Германия, в Англия, без
да
знаят езика на дадена държава, достатъчно е
да
прекарат там само една година и само
да
слушат, ще видят, че по силата на особен закон, в тях започва
да
се просветява нещо,
да
се зазорява, и те започват
да
различават думите една от друга, започват
да
разбират езика.
Щом не може
да
го разбере, той не може и
да
го изучава.
Някои се безпокоят, че не могат лесно
да
научат някакъв език.
Ако се оставят спокойни и работят в това направление, те няма
да
забележат как езикът ще се прояви сам по
себе
си
.
Обаче, като отворя някой лист от тази книга, аз започвам
да
чета.
Някои искат
да
бъдат религиозни.
По този начин се създава връзка между мене и книгата.
Няма защо
да
се силят
да
станат религиозни.
Та казвам: Животът е една книга, която, като отваряш всеки ден, ти можеш
да
четеш по един, два листа.
Оставете това чувство само
да
се прояви, вие ще станете религиозни сами по
себе
си
.
Ако не можеш
да
четеш от тази книга, животът ще остане за тебе затворена книга.
Оставете благородното в
себе
си
да
се проявява и вие ще станете религиозен.
Не е въпросът само
да
чете, но човек трябва
да
знае, какво може
да
му се случи през деня.
Оставете вашите мисли и вашите чувства сами
да
се проявят.
Като ставам сутрин, аз зная какво може
да
ми се случи, но въпреки това не мога
да
изменя онова, което може и трябва
да
ми се случи. Защо?
– Защото ако го отменя, няма
да
имам тази опитност, която ми е определена.
Вие се безпокоите дали сте умни или не.
Представете
си
, че имам десет лева в джоба
си
, които съм определил за кино.
Обаче, среща ме на пътя един беден човек, който ми иска
да
му услужа с десет лева.
Аз му давам десетте лева, които имам в джоба
си
, макар че съжалявам, задето не мога
да
отида на кино.
Ако минавате през някоя тъмна гора и ви очаква някаква засада, оставете се спокойно на коня.
Аз знаех, че това щеше
да
ми се случи, но не можах
да
го избегна.
Ще кажете, че можех
да
взема назаем отнякъде десет лева.
Речете ли вие
да
го карате, ще се натъкнете на нещо, което не сте желали.
Ако има наводнение някъде, конят няма
да
иска
да
мине през това място.
Турците казват: „Който ще свири, той трябва
да
си
плати за свиренето.“ Ако взема десет лева назаем и ги дам на някого, това е според мене търговска сделка.
Случва се, че господарят иска
да
излезе с коня
си
някъде, но конят не иска
да
върви.
Правилното е
да
дам на бедния човек десетте лева и
да
се откажа от отиването на кино.
Той го насилва, но конят не иска
да
върви.
Какво особено ще спечеля, ако отида на кино?
Не го насилвайте, щом не иска.
Та ако конят може
да
предчувствува тези неща, защо човекът не може
да
развие в
себе
си
това чувство и
да
се ползува от него?
Щом дам десетте лева на бедния и се върна в къщи, аз зная вече какво се представя на киното.
И в човека има едно чувство на самосъхранение, което му подсказва какво има
да
му се случи.
Аз имам вече пред
себе
си
целия филм.
Ако човек се остави на това чувство в
себе
си
, той ще може
да
избегне много нещастия в своя живот.
Той предприема една работа, това чувство му казва: „Не бързай толкова, почакай малко.“ Той бърза, иска по-скоро
да
свърши работата
си
.
Обаче за онези, които не разбират закона, десетте лева отидоха безвъзвратно, те няма вече
да
се върнат.
Това подразбира стиха: „Давайте и ще ви се даде.“ Но знаете ли колко мъчно се дава?
Ако ти
си
горе на планината, лесно можеш
да
изпратиш вода надолу.
Много от страданията на хората се дължат от бързането им.
Но онзи, който е долу в долината, не може
да
изпрати вода горе на планината.
Някои страдания пък се дължат на голямото отлагане.
Та сега
да
дойдем до онзи вътрешен предмет, с който трябва
да
се позанимаем.
Пак трябва
да
се занимаваме с този предмет сега, понеже сме на земята, ще живеем по земному, ще чувствуваме по духовному и ще мислим по Божественому.
Не бързай
да
станеш праведен човек, но не отлагай
да
станеш праведен човек.
Не бързай
да
станеш музикален човек, но не отлагай
да
станеш музикант.
Нямам предвид всички хора, но само разумните, които спазват великите закони на природата.
Така и певецът трябва
да
знае правилно
да
пее.
За този певец ние казваме, че или е пил студена вода, или е ходил на разходка, че се е изпотил и гласът му е пресипнал, или друга някаква причина е повлияла върху неговия глас.
Ако пази гърлото
си
, певецът ще пее много добре.
Но ако не го пази, било от простуда, било от някакви психически неразположения, той няма
да
пее добре.
Всичките му работи са добри.
Някой певец се скарал със своя приятел и после не може
да
пее.
Всички трябва
да
си
съдействувате.
Сега ще ви дам един съвет като на музиканти: Малко пишете, но добре пишете.
За
да
пее добре, от човека се изискват четири елемента: Той трябва
да
има едно отлично сърце, един отличен ум, една отлична душа и един отличен дух.
Такъв трябва
да
бъде според мен певецът.
Ти искаш някой път
да
знаеш добър човек ли
си
или не
си
.
Ако някой иска
да
бъде философ или учен, той също така трябва
да
съдържа тези четири елемента в
себе
си
:
Да
има отлично сърце, отличен ум, отлична душа и отличен дух.
Направете следния опит: Направете едно малко добро на някой човек и вижте, дали този човек ще ви благодари или не.
Два начина има, по които можете
да
познаете, дали сте добър човек.
В каквото и отношение
да
иска човек
да
се прояви, в него трябва
да
присъствуват тия четири елемента.
Някой път, като направите добро на някой човек, той може
да
ви благодари.
Не присъствуват ли тия четири елемента в човека, и без
да
иска, той ще прави погрешки.
Някога може
да
не ви благодари.
Този човек може
да
не ти благодари, защото, ако ти
си
му дал пет лева, други са му дали десет, 20 или 50 лева.
Изразът, съдържанието на пеенето иде от душата, а цената на всичко това може
да
дойде само чрез човешкия дух.
Този човек е ангажиран с тези, които са му дали повече, тъй щото до тебе още не е дошло ред.
Следователно, ти не трябва
да
мислиш, че само ти
си
му дал нещо.
Даже и любовта, която хората толкова много търсят, като се преповтаря по един и същ начин, и тя става тягостна.
Значи, нещата трябва
да
се проверяват и оценяват.
Щом сърцето му проговори, той забравя външния свят и може
да
даде израз на своето пеене.
Вие не се оценявате помежду
си
.
Който слуша пеенето на този певец, казва: „Този певец пее хубаво, защото не само сърцето му говори, но умът му и душата му, и духът му говорят.“ Този закон е верен във всички прояви в живота на човека.
По възможност, човек трябва
да
избягва повторението на нещата, макар че се казва, че повторението е майка на знанието.
Човек не може
да
бъде религиозен, докато сърцето му не говори, докато неговият ум, неговата душа и неговият дух не проговорят.
Трябва
да
се определи кое повторение е майка на знанието.
Като не ги познавате, вие казвате: „Той не се е проявил още.“ Благодарете, че той не се е проявил още.
Ако той се прояви, условията ще бъдат съвсем други.
Религиозният човек най-първо трябва
да
бъде посят в Божествената градина.
Един орех можете
да
го носите в джоба
си
и сте в безопасност, няма
да
пострадате.
Но ако един ден вие посадите този орех и той стане голям орех с гъста сянка, под която вие един ден
си
почивате, той така ще ви изненада, ще ви причини такава вреда, която за цял живот ще я помните.
Като повтаряш любовта, повтаряй я във всичката нейна разнообразност.
Да
бъде човек религиозен, това значи
да
бъде посаден, поливан и отглеждан в любов.
За
да
бъдеш човек, ти трябва
да
минеш през три разсадника: първо ще минеш през разсадника на любовта, после през разсадника на мъдростта и на истината.
Сега, понеже живеете в този свят, няма
да
ви разправям как живеят богатите хора.
Оттам насетне ще те изкарат навън,
да
се развиваш самостоятелно.
За
да
кажем, че някой човек е израсъл, той трябва
да
има три качества в
себе
си
: Качеството на любовта, на мъдростта и на истината.
Същият закон се отнася и до дарбите.
Всеки човек, който е дошъл на земята, е минал през тия три разсадника, но е забравил това и сега трябва
да
си
спомни.
Големите дарби пакостят на хората.
Ще кажете: „Те са учени хора, а ние не сме.“ Ако ви разправям за силните хора, пак ще се вкиснете, ще кажете: „Ето, те са силни хора, а ние като нямаме сила, нищо не можем
да
направим.“ Ако ви разправям за онези, които имат власт, ще кажете: „Ето, те са хора с власт, всичко могат
да
направят, а ние, като нямаме власт, нищо не можем
да
направим.“ Но всичко това са преходни величини на земята.
Той съдържа в
себе
си
качествата на любовта, на мъдростта и на истината.
Следователно, оттук можем
да
извадим следното заключение: Никога не почивайте под сянката на една голяма дарба.
Човек вечно силен, вечно млад няма
да
остане, все ще дойде време, когато ще остарее.
Като дойде на земята, той ще започне
да
си
припомня какво е учил в първия разсадник.
Никога не се приближавайте до голямата дарба.
После ще
си
спомня какво е учил във втория разсадник и най-после ще
си
спомни какво е учил в третия разсадник.
Стойте далеч от нея.
И старият няма
да
остане вечно стар – старостта ще му се отнеме.
И като
си
припомни всичко това, той трябва
да
го прояви в сегашния
си
живот.
На силния ще се отнеме силата, на красивия – красотата, на учения – знанието.
Запример, срещате един човек, който се нуждае от вашата услуга, но вие не искате
да
му услужите.
Големите дарби ще те засенчат, а сенките са винаги опасни.
Представете
си
, че вие се намирате в такова положение, че от невидимия свят искат
да
ви дадат някакво благо, но преди това искат
да
ви изпитат.
Стойте далеч от големите дарби.
Това не е за обезсърчение, но трябва
да
знаете, че всичко, каквото имате в този свят, все ще ви се отнеме. Кога?
За
да
ви изпитат, изпращат при вас един беден човек, на когото трябва
да
услужите нещо.
Обаче, този беден човек всъщност е един светия, който се облякъл във формата на един бедняк,
да
видят доколко сте готови
да
му услужите.
Стойте на южната страна, дето Слънцето силно грее.
Значи, вие тук сте под аренда, под наем.
Вие се намирате пред ликвидация със своята съдба.
Ако стоите на северната страна, дето Слънцето слабо грее, това наричам аз гърба на дарбата.
Вие сте имали едно здание за сто години.
Ако не се отзовете на този беден човек, вие ще се провалите, няма
да
издържите изпита
си
.
Като дойде 99 година, вие трябва
да
го оставите на други, трябва
да
си
вървите.
Когато един човек е неразположен към вас, той ви обръща гърба
си
.
Каквото има човек, всичко ще го остави на земята.
Ето, Христос носеше за еврейския народ едно велико благо,
да
станат един велик народ, но те не оцениха това благо и разпнаха Христа.
Вие сте наели една къща под наем за пет, десет, 20, 30, 40, 50, 60, 70 – най-много до 120 години, но щом минат тия години, вие я оставяте и
си
заминавате за онзи свят.
До това време вие трябва
да
ликвидирате с всичко, каквото имате.
Всеки човек, който обръща лицето
си
към вас и ви гледа, и ви се усмихва, той е ваш приятел.
Всеки човек, който в даден случай ви обръща гърба
си
към вас, ще знаете, че той не се интересува от вас.
Не само евреите постъпиха така, но и до днес всички хора, всички народи мязат на евреите в това отношение.
Питам тогава: Ако вие обръщате гърба
си
към доброто, какво показва това?
Ето защо, ние считаме за евреи всички онези, които не оцениха и не оценяват благата, които Бог им изпраща чрез някого.
Сега, запример, всички вие имате желание
да
служите на Бога.
Ако Бог изпрати при тебе един спасител и ти не го оценяваш, ти
си
евреин.
Но ако ти
си
избран
да
направиш едно добро и не направиш доброто, но обърнеш към него гърба
си
, не
си
ли обърнал гръб към Бога?
Още със слизането
си
на земята, човек прави условие, сделка, колко време ще живее на земята.
Щом е така, цели две хиляди години главата ти ще се лута и блъска по земята, докато се научиш
да
оценяваш, докато се научиш на този закон.
Като научиш този закон, щом получиш някакво благословение от Господа, ще го държиш с две ръце и ще кажеш: „Господи, много ти благодаря за благото, което ми даде.“
Не се иска много, за
да
помогнеш на човека.
Понякога хората се карат помежду
си
.
Сега
да
оставим тази философия настрана, защото не само евреите, но и всеки народ, който би попаднал в положението на евреите, може би щеше
да
постъпи като тях.
Вие мислите, че всички трябва
да
имате пари, за
да
направите едно добро.
За
да
се справят по някакъв начин, единият от тях ще го викат горе.
Това давам, обаче, само за изяснение.
Светът не се нуждае от пари.
Следователно, за
да
не бъдете евреи, вие трябва
да
приемете всичко онова, което Бог ви изпраща.
Онзи, чрез когото Бог изпраща своето благословение, няма
да
дойде с празни ръце, но ще дойде с натоварени камили.
Светът се нуждае от сладки думи,
да
кажеш на човека една сладка дума на място.
Онзи, който има
да
дава и онзи, който има
да
взема, няма
да
умрат в едно и също време.
Единият ще умре по-рано, а другият по-късно, ще чака
да
изтече времето, до което е взел къщата под наем, докато изтече арендата му.
Цветята ще започнат
да
цъфтят, водите
да
текат, птичките
да
пеят – навсякъде ще има радост и веселие.
Сега във вашия ум се ражда мисълта: „Дали това е така?
Всички ще познаят, че Слънцето е дошло в света.
“ Дали това е така или не е, то е друг въпрос.
Ако не се оправи, ела при мене.“ Всичката мъчнотия на хората седи в това, че те не вярват.
Когото Бог изпраща, всякога го изпраща с пълни ръце, с подаръци и благословения, а не с празни ръце, той носи своето благословение.
Запример, понякога може
да
се проповядва, че човек трябва
да
бъде красив. Защо?
Слънцето е далеч, но то ни изпраща своята светлина.
Красивите моми не са от най-набожните, от най-трудолюбивите.
Религиозните и набожните казват, че Господ съществува, но някак
си
не е разположен към нас.
Не казвам, че красивите моми са лоши, но важно (е), че красивите моми са изложени на големи изкушения.
Бог не съществува ли или не е разположен към хората, защото между Него и своята душа те са образували голяма, гъста мъгла, която им пречи
да
Го виждат.
Грозната мома не е изпитвала такива изкушения, каквито красивата мома има и на каквито е изложена.
Красивата мома получава какви ли не писма, пълни със сладки думи и обещания, от които тя може
да
бъде излъгана.
Влизам един ден в кухнята, но нищо не може
да
се види.
Сестрите, които готвят, са обвити в гъста мъгла, по-гъста от лондонската, не можеш
да
ги видиш на един метър разстояние даже.
“ – И ти можеш
да
знаеш всеки месец в колко часа изгрява Слънцето.
5.
Недоизказаното
,
ООК
, София, 8.12.1937г.,
Не мислете, че като раздаваш Мъдрост, ще изгубиш.
Не
си
играйте.
Лъжата, каквато и
да
е, бяла или черна, дръжте я настрана.
В света повторение не може
да
има.
Не казвам
да
се освободите от тях, дръжте ги настрана.
Не се самозаблуждавайте, защото и в учителите има тщестлавие.
Да
кажем цялата земя се движи в пространството и ние с нея.
Трябва
да
се пазите.
Ние в този момент, във всяка секунда се движим с 29 хиляди километра, с каквато бързина се движи земята.
Има учители, които искат хората
да
говорят заради тях.
Ако земята се спре,
да
не се движи, и ние ще бъдем като нея, неподвижни.
Христос казва: „Аз дойдох
да
изпълня Волята Божия.“ Казват:„ Ние, Учителю, вярваме в тебе“.
„Това е Живот вечен
да
повярвам в Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, когото
Си
изпратил.“ Тъй стои въпросът, а не
да
повярват в Исуса Христа.
Не първо в Христа, а после
да
вярват в Бога.
Следователно, като остареят, казват: „Господарю, освободи ни.
Във всинца ви
да
седи едно учение.
Искаме
да
си
отидем в дома“.
Искат
да
те напуснат.
НАГОРЕ