НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
865
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
865
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естественият път
,
ООК
, София, 17.11.1937г.,
Не, ти не трябва
да
поставяш никакви препятствия.
Трябва
да
служиш на Христа, за
да
знаеш какво искал
да
каже.
Ти трябва
да
слушаш един цигулар, за
да
знаеш как е свирил,
да
разбираш неговата музика.
Ако поставиш препятствие, то влече всичко.
Някой път може
да
слушаш грамофонна плоча, но тя никой път не може
да
представи тия потънкости, които един цигулар може
да
представи.
Любовта не е сила, която може
да
спреш някъде.
Ще представи основните черти, но никога не може
да
представи една грамофона плоча туй, което съдържа един цигулар.
Тя, ако няма царски път, влече всичко и събаря всичко.
В един цигулар се проявяват ценностите на неговото сърце, ценностите на неговата мисъл, ценностите на неговата душа, и ценностите на неговия дух в неговата музика трябва
да
вземат участие.
Понеже не сме се научили, искаме
да
туряме контрол на Любовта.
Има и сила, има и благородство, има и светлина в музиката.
Пък има и тази мекота, която може
да
смекчава всичко.
Тя не може
да
се контролира.
Тя, всичките неща, отдето мине, своите благословения остава на тия, които ѝ отварят път, но отдето мине, дето не ѝ отварят път, всичко завлича, нищо повече!
Щом не заплаче, всичко е свършено.
Ако запееш, ти
си
роден.
Ако не запееш, ти не
си
роден.
Ако станеш и запееш, ти
си
роден вече.
Утре пак ще се раждаш.
Ще се раждате хиляди пъти.
Като ходят, гледаш ги живеят
си
като ангелчета.
Всяка сутрин ще пееш, ще се раждаш.
Но тия пиленца като израстнат, току гледаш едното клъвне другото по главата и другото го клъвне.
Като станеш, ти вече
си
друг човек.
Казвам: Отгде накъде тия ангелчета
да
се кълват по главата?
Гледаш две мъжки ангелчета вървят, така братски
си
живеят.
Като запеете ще може с днешния ден
да
очистите всички погрешки, които сте направили миналия ден.
Развиват се, развиват се и по едно време гледаш израстват гребени, опашки и те току започват
да
кукуригат.
Погледнеш двете пиленца, започват
да
се давят, скачат едното на другото, бият се двете.
Следователно, Бог в Своята Любов
си
казва, за днешния ден Господ казва: Обърнете се към Мене
да
ви науча
да
пеете хубаво,
да
разберете хармонията,
да
ви науча какво нещо е вярата,
да
ви науча какво нещо е надеждата,
да
ви науча какво нещо е Любовта, милосърдието, кротостта, въздържанието и хилядите други добродетели.
Казвате: „Може ли
да
ги науча?
“ – Може
да
ги научиш.
Най-първо обходата не е била добра.
Кое е по-хубаво, като риба
да
живееш в мътната вода или в бистрата вода?
Но щом
си
в света, ще усещаш един недоимък, една празнота, едно безсмислие, едно колебание, едно съмнение, едно безверие, една вътрешна грубост.
Четири, пет сестри, все иска
да
бъдат негови.
Аз изнасям факти, които са вътре в природата.
Не ги преувеличавам, даже не ги представям както са.
Казвам: Ако тия неща не може
да
се обяснят, причината на това къде се крие?
Туй, което липсва на човека може
да
го придобиете по естествен път.
Може
да
го придобиете по изкуствен път чрез насилие.
Малко по-другояче
да
се поставя въпросът.
Когато човек се намести в Божествения порядък, започна той
да
туря своите закони.
Душата съдържа повече възможности в
себе
си
, отколкото едно божество в
себе
си
.
Не
си
богат човек, липсва ти богатството.
Защото женските дават мляко.
Голямо зло ли е, че не
си
богат?
Мъжките не трябват, защото мъжките мляко не дават.
Или пък имаш сиромашия.
Това са възможности, които Бог е вложил в нас, които за в бъдеще трябва
да
ги достигнем.
Сиромашията не ти липсва.
Едно мъжко, едно женско, тъй
да
живеят.
Значи, някой път ти се оплакваш от сиромашията.
Имаш право, не
си
доволен от нея.
Рибата
си
е риба, до време.
В какво стои лошевината на сиромашията?
Може ли между женските
да
има съгласие?
Животното
си
е животно до време.
Или
да
кажем липсват ти знания.
Някой път е хубаво
да
нямаш знание.
Казвам: Пред вас седи едно велико бъдеще, всички ония копнежи.
Тепърва има
да
учите какво нещо е Любовта.
Може
да
знаеш много работи, които не са полезни.
Един недоимък има в природата.
Всичките ваши погрешки ето от къде идват.
Тази ревност, която е в човека, се заражда вътре.
Запример, има някои неща, които ни липсват и природата ни заставя
да
ги търсим.
В изобилието ревността не може
да
се развие.
Този глад с нищо не може
да
се задоволи.
Ще те застави
да
търсиш този хляб.
Всичките отрицателни черти, това показва един недоимък вътре в човека.
Тогава трябва
да
се мисли, за
да
се разбере.
Да
кажем имаш стомашна система, не функционира правилно.
Всеки човек, който иде
да
ви замести, ще ви увеличи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9, всички са увеличени.
Много хора искат
да
заменят своите неверия с вярата на другите хора.
Всеки един човек, който иде подир вас, той дава цена на вас.
Той дойде, проповядва на тебе безверието, но иска той
да
добие твоята вяра.
Не, че липсва в дадения случай.
Проповядва безверието, но същевременно иска
да
имаш вяра.
Аз казва не искам
да
ходят подир мене.
Следователно, той търси твоята вяра.
Този човек ти дава цената, той те увеличава.
Той като придобие твоята вяра, той (е) придобил туй, което търси.
Ако ти
си
преди него, той ти дава цена.
Много пъти хората търсят по обратен път
да
придобият.
Да
кажем, ражда се ревност.
Или някой, който няма любов, търси любовта у другите хора.
Те са процеси, които стават в живота.
Следователно, напред ще вървиш, когато другият ще трябва
да
ти помага.
Та казвам: Когато се проповядва новото учение, то е един нов метод, една нова форма за постигане на ония блага, които Бог ни е дал.
Отзад ще вървиш, когато на другите ти трябва
да
помагаш.
Не
да
примирим нещата, но как ще
си
(ги) обясним, до каква степен.
Той е най-правилният път
да
ги постигнем.
Да
кажем,
да
направим един опит тук.
Като го приложите веднага казвате: „Той трябва
да
кукурига в къщи“.
Ако аз бях турил на тази маса 100 английски лири,
да
ги държа една седмица и никой
да
не контролира, колко ще останат на масата?
Добре е човек
да
я има.
Но има една ревност злокачествена, епидемия е, човек трябва
да
я опитал.
Сто ще ги турим, но аз сега не се произнасям, може
да
не изчезне нито една, но може
да
отидат всичките.
Ревността не е нещо, за което може
да
се разправя.
В дадения случай говорим за неща, които знаем.
Може някои външни хора
да
са дошли
да
са ги взели.
Той дава.
Аз ще ви дам някой пример.
Онзи, който печели, съзнава, че силата не е в него, а в двете.
Има неща, както и
да
ви ги разправя, няма
да
ги разберете.
Може
да
проверим докъде е нашата честност, колективно доколко сме изправни.
Тогава тази единица се увеличава с милиони и е мощно и силно.
Ти трябва
да
я чувствуваш.
Ако се изгубят половината, равновесие вече няма.
Всеки човек, който е тил на всинца ви, той най-малко ви е увеличил 10 пъти.
Казвам: Някой път седя и
си
правя своите наблюдения навсякъде.
Благодарете му, че е дошъл.
Казва някой: „Този човек защо ми каза така
да
ме отрови?
Във всяко общество, като дойде един човек, той придава цена.
Времето развито, после техника има добра, умът му стига, за
да
свири хубаво.
“ Пък някой път аз търся някои хора
да
се карат.
Някои слушат там, но виждам като свири някое парче, забелязвам борба, страдание, примирение, недоразумение, че после пак разговор между този и онзи.
Всяка душа, което иде в едно общество, всяко дете, което се ражда в света, подига 10 пъти.
Търся някои
да
се карат.
Казвам: Вие, които се жените, трябва
да
имате едно момче и едно момиче.
Ти не можеш ли другояче
да
го направиш“.
Тук има един знаменит, отивам, той се кара, псува слугите
си
.
На една сестра наскоро ѝ казах: Казвам, защо страдаш?
Разговарят се музикално, най-после примиряват се, дават
си
ръка, целуват се, прегръщат се: такива картини изскачат в ума ми.
След туй, аз като напусна, въртят се из моя ум, като че аз псувам слугите
си
.
Казвам: Ражда се едно момиче.
Аз седя и наблюдавам кои са причините.
Казват: „Нас не ни трябват много деца, кой ще ги гледа, кой ще ги възпитава?
Може аз
да
бъда на негово място, можех
да
бъда на мястото и на слугата.
Той дава движения.
Понеже не съм, много лесно може
да
се разреши.
Гледам го слугата, виждам чете се нещо на лицето: „Един ден ще видиш и аз може
да
ти върна“.
Ако имаше момче, момичето щеше
да
остане.
Той се навежда назад, напред.
Казвам: Най-малко трябва
да
имаш една мисъл в ума
си
– едно момче.
Казвам: Трябва
да
го слушаш, пък и трябва
да
имаш музикално разбиране.
Трябва
да
имаш едно чувство, то е момиче.
Един приятел ми казва, не може
да
разбере този Прокопиев.
Казвам: Това става в Русия, борбата става там, руска борба е.
Най-малко две неща ще имаш, на които
да
разчиташ.
Ако стане сакатлък с едното, изключение има,
да
има на какво
да
разчиташ.
Като започнем ние музикално
да
се борим вътре в
себе
си
, ние не сме доразрешили един музикален въпрос.
Музикалността е средна в нея, но той е даровит.
И ръката му като видях, всичко показва, че може
да
свири.
Дайте на всеки човек мястото, което му е дадено.
Единият басист взел контрабас, другият взел първа цигулка, сопран, разговарят се.
Но, казвам: Ако неговото чело се беше изменило, ако се спити неговото чело, няма
да
има тази техника, не може
да
вземе тъй вярно, ще се яви едно колебание в него.
Господ го е изпратил преди тебе, дайте му мястото, не го спирайте!
Та казвам сега: Аз бих желал много пъти ние
да
бъдем така самоуверени.
Вие не знаете, някой път нямате самоувереност дали обичате или не обичате.
Като дойде твоят ред, не оставяй тебе
да
те заместят други.
2.
Организиран и неорганизиран свят
,
МОК
, София, 19.11.1937г.,
Дали сте справедлив към
себе
си
, дали сте справедлив към своите ближни, дали сте справедлив към своите мисли, чувства – човек трябва
да
бъде справедлив.
Разбира се в дадения случай, човешките уста ги свързвам със съзнанието на човека.
И тогава може
да
уподобим долната устна на едното блюдо на везните, а горната на другото блюдо.
Как наричат блюдата на везните?
Даже по устата може
да
познаеш човека.
Сега може
да
дойдете до самозаблуждение.
Та онези физиономисти дават голямо значение на материята.
При сегашните условия, ако бяха окапали всичките косми по лицето на човека, човешкото лице щеше
да
изсъхне.
Тия косми са по причина, че те трябва
да
задържат известна влага в организма, която е потребна.
Животните не мислят, понеже у тях челото е обраснало с косми, всичко у тях е обраснало.
Хубаво е понякой път като ходите
да
наблюдавате.
Голямо щастие е
да
видиш един човек с правилни везни.
Но симетрична уста рядко се срещат, хора със симетрични, с изразителни устни рядко се срещат.
Хубаво е човек
да
види такива хубави везни, които теглят много правилно.
Човек, който иска
да
бъде справедлив непременно трябва
да
намери справедлива уста.
А пък природата обича много точни везни.
Тя има едни точни везни, че като туриш
да
мериш земята, и ако туриш една седеммилионна част от грама, тия везни ще определят една десетмилионна част от грама.
Запример, вие понякой път се навъсите.
Един ден ще ви попитат, защо мръднахте ръката
си
, какво ще кажете?
Всичко в света трябва
да
бъде разумно.
Отникъде няма
да
дойде.
Тази енергия отникъде не можеш
да
вземеш.
Сега чрез присаждане искат
да
подмладяват.
Донякъде може
да
закърпят.
Казвам: Ако по този начин младите можеха
да
живеят,
да
теглят думите, постъпките
си
, не
да
се плашат, всеки щеше
да
живее до 120 години и пак щяха
да
бъдат млади.
И след 120 години, нямаше
да
дадат
да
ги арестуват,
да
ги закарат в онзи свят.
Като дойдат до 120 години, ще ликвидират, ще вземат билет, ще напуснат доброволно.
А пък сега като дойдат
да
го арестуват той иска не иска, ще иде.
За 120 години сте пратен в училището, 120 години имате
да
учите.
Той на 10 години не иска
да
иде, на 20 години не иска
да
иде, на 30 години, на 50 години, на 60, най-после на 70 натъжили се много, пратят, арестуват го.
Сега вие раждате живота
си
на земята, искате
да
бъдете щастливи.
Аз гледам някой път мравуняци в нивата, като мине ралото няколко пъти, орачът като прекара плугът 4–5 пъти, погледнеш след 4–5 години, мравуняка го няма.
Сега новата философия в живота не е
да
се отричат нещата.
Ние харчим чрезмерно излишна енергия, излишни вещества, не се спираме на онова велико благо, което ни е дадено.
Всеки ден всеки един човек е недоволен, че това няма, онова няма, всеки е забравил
да
извърши онова, което той трябва
да
извърши.
Ти седиш денем, недоволен
си
.
Не знаеш
да
пееш.
Ами като имаш цигулка, имаш всичко туй налице, имаш ларинкс, можеш
да
свириш, можеш
да
пееш както искаш.
Казва: „Не съм се научил
да
пея,
да
свиря“.
Питам тогава: Как се научи славеят
да
пее?
Ако един славей може
да
се научи така
да
пее, аз човекът, разумният, ще бъда ли толкова глупав, че колкото славея
да
не мога
да
пея?
Ако един папагал може
да
се научи между животните
да
реве като магаре, може
да
пее като славея, после научава френски, после немски, български, ако един папагал може
да
научи всичко туй, във времето може
да
научи много работи, ами ти как
да
не можеш
да
научиш?
Значи, ако 4–5 години живеете между един народ, ще научите езика без
да
искате, като папагал.
И ония хора, у които е развит този център на речта, може
да
изучават езиците.
Центърът на паметта у някои е развит много силно, затова човек помни.
Един папагал попаднал в един кафез при един беден човек, който казва: „
Да
намеря някого
да
продам този папагал“.
Лордът като чува, харесва му папагала и казва: „Даваш ли ми този папагал?
“ Той му дава 250 лири стерлинги и взима папагала.
Като говори, той потвърждава, казва че няма съмнение, че е тъй.
Той го гледал добре, хранил го, че е умна птица.
Един ден лордът направил една погрешка и започнал
да
разправя на жена
си
за погрешката.
Той започнал
да
търси случай
да
го продаде.
Дотогава, докато ние говорим разумно, ние сме от разумните папагали; когато човек започне
да
говори лошо той е неразумен папагал, работите не вървят добре.
Можете ли
да
ми дадете един пример от отрицателни числа, един пример от положителни числа?
“ Направил
си
ти една погрешка и нещо в тебе казва: „Хак ти е“.
Питам сега, като казваш на
себе
си
: „Хак ти е“, какво разбираш?
Но нека
си
послужим приблизително.
Когато казваме: „Хака му изял“, разбираме не му дал заплата, това, което му се пада, го подял.
Тогава този, който казва: „Хак ти е“, какво иска
да
каже?
– Значи, ти
си
изял правото в
себе
си
някому.
Но в тия отрицателни числа може
да
се налее нещо.
И той ти казва: „Не яж хака на този в
себе
си
“.
Не изядай правото в
себе
си
на другите.
В тях нищо не може
да
се постави.
Запример, ако дигна едного от вас и кажа: Стани и изпей една песен, веднага страхът и тщеславието ще дойдат, ще ви спънат.
Но, ако съберете едно празно и едно пълно шише може наполовина
да
отсипете,
да
съгласувате двете шишета.
Дето не може
да
пеете, причината е страхът и тщеславието.
Но въпросът е сега, ако имате две шишета еднакви по големина, едното пълно, а другото празно, може ли едното шише напълно
да
напълни другото?
Може
да
го напълни, но то ще остане празно.
После иде страхът, че верно не може
да
вземете тона.
Та изваждам едно правило: Един добър човек може ли напълно
да
задоволи друг човек, който е нещастен?
Най-първо трябва
да
се освободите от страха.
– Може, но той трябва
да
стане празен.
На кое място трябва
да
турите тщеславието?
Наполовина може
да
му даде.
Когато дойдеш при една пълна отворена каса, тури страхът, който
да
каже: „Не бутай“.
Да
кажем, ако имаш 100 лева, може
да
дадеш някому 50 лева.
Но когато ще тръгнеш някъде
да
направиш някое добро,
да
туриш страхът
да
казва: „Недей, недей“.
Ако му дадеш 100 лева, пък ти оставаш на неговото място.
Тури страха при отворената каса
да
пази.
Човек, който
си
дава парите на други хора, показва ли, че е самоотвержен?
Когато ще тръгнеш някъде
да
правиш едно добро, страхът
да
го няма там.
Да
допуснем едно куче върви отподире ти.
Даваш му всичкия ти хляб
да
го изяде.
Когато идете
да
правите едно добро, тури тщеславието, че ще се прославиш, че в историята всички ще пишат за тебе.
А пък когато дойдеш
да
мислиш, остави страха и тщеславието отвън.
Не оставяй страха и тщеславието
да
си
дадат мнението за твоята мисъл.
Като дойдеш
да
мислиш
да
решаваш нещо в
себе
си
, тщеславието и страхът
да
са отвън като слуги
да
чакат, какво ще заповяда господарят.
Нещата в природата не седят така.
Та страха и тщеславието вие сте оставили
да
си
дадат мнението, оставили сте
да
ви дават ум какво
да
правите.
Там е всичката погрешка.
От страха и тщеславието умът не трябва
да
иска никакъв съвет.
То е новото, което трябва
да
се тури.
Та сега например, вие искате
да
бъдете учени хора, нали?
Така като турите, всичко ще постигнете.
Искаш
да
се занимаваш с музика, ако туриш страха и тщеславието, нищо няма
да
стане.
Как ще ми обясните факта: Защо баща ви бил учен, свършил университет, майка ви била учена, свършила университет, как може
да
се роди един невежа син?
В музиката има едно музикално течение, в което тоновете се нареждат един подир друг.
Тоновете се нареждат като на магнитния полюс.
Може върху нея
да
мислите.
Ти, ако имаш този музикален магнетизъм тоновете сами се нареждат и всичко върви хармонично.
Например, ако аз загася всичките лампи тук и ви карам
да
четете, ще можете ли
да
четете?
Ако нямаш този музикален магнетизъм, една погрешка, втора, при всичките погрешки търсиш тона
да
намериш.
В дадения случай всички ще бъдете невежи.
Щом имаш този музикален магнетизъм всичко иде наред.
Всичко каквото знаете ще го цитирате, но ако ви накарам
да
четете от книгата, няма
да
четете. Защо?
За музиката, което е верно, верно е и за всичките работи.
Има една магнетична страна, при която всичките неща лесно стават.
Ако твоята памет има този магнетизъм, веднага всичко иде на време.
Щом му се даде светлина, той е в състояние пак
да
чете.
Ако нямаш този магнетизъм, всичко се изгубило, търсиш го тук, търсиш го там.
Чрез този магнетизъм всичко става лесно.
Видиш този капелмайстор вдигнал пръчката, всичките музиканти почват, всеки
си
знае, той само току маха, всичко върви щом музикантите имат този магнетизъм.
Помниш, че
си
го чел, върти се в ума ти, но не може
да
го цитираш.
Не ти трябва
да
знаеш накъде
да
махаш.
Той маха с ръцете, всичко върви.
Да
допуснем, че една единица помножавате с една десета или една двойка увеличавате с една десета, колко ще бъде?
Сега
да
ви обясня.
Празната кофа надолу трябва
да
слезе.
Представете
си
, че имате тежест 50 килограма, дойде един благодетел и ви дава два грама.
Да
допусне, че два грама е малко,
да
турим повече, пет грама злато.
Тогава в незнанието трябва
да
махаш надолу, а в знанието нагоре.
Вие съзнавате, че не знаете, но щом не знаеш, ти
си
кандидат за знанието.
Но зависи материала какъв е.
Щом почувстваш, че знаеш ти
си
пълна кофа, ще излезе горе, ще се опразни и ще слезе долу
да
се напълни.
Казвам: Понякой път учениците не познават свойствата на разните материи, онова което трябва
да
изучават от
себе
си
.
Всяка материя има свойство
да
изучаваш нещо от
себе
си
.
Да
върви кофата нагоре-надолу.
И човек е съставен от много видове материали, които са проводници на силите в природата, които минават.
Вие седите и мислите, че сте нещастен и сте кандидат за щастието.
Вие чувствате, че сте щастлив, вие сте изпълнен, излезте, дайте от вашето щастие на другите хора.
Ако ти задържиш твоето щастие само за
себе
си
, ти
си
човек, който не туряш своя капитал в обръщение.
Пет грама ще струват 50 милиона, значи осигурява се човек.
Та сега имате старата философия на лотарийните билети, вземеш лотариен билет и чакаш
да
капне отнякъде един милион.
Допуснете, че ако вие имахте един грам добродетел, колко щеше
да
струва?
За някои от вас аз изчислявам, тъй както ви гледам, ако вземете лотариен билет след десет хиляди години ще се падне един милион лева.
Един грам добродетел, ако бихте имали, то щеше
да
бъде най-голямото богатство, което можете
да
носите в живота.
Тъй както е зададен въпроса научно: доброто материално ли е?
Но няма
да
му кажа защото ще му направя една голяма пакост.
Аз гледам малко другояче на живота.
Но има една същина в живота, от която са произлезли всичките реалности в света.
Да
се падне един милион не е лошо.
Та днес аз може
да
спечеля 50 милиона.
Искам сега
да
гоня нещо, което след 10–15 години ще спечеля.
Всеки може
да
бъде богат, но изисква се мисъл, изисква се чувство, изискват се постъпки.
Помнете единственото нещо, което трябва
да
турите в ума
си
: Всичко може
да
постигнете при една права мисъл, всичко може
да
постигнете при едно право чувство, всичко може
да
постигнете при една права постъпка.
Ха
да
видим
да
вземем „до“.
Следователно, ако вие вземете едно шише и турите няколко прашинки пясък и ги разбъркате, може ли
да
изчислите, какво положение ще вземат, какви пермутации ще станат между частиците, неорганизиран свят е.
Най-мъчното положение, от което човек може
да
излезе, то е „до“.
Не може
да
кажеш накъде, какво ще бъде с частиците, никой не може
да
предскаже.
Но при един организиран свят може
да
предскажете.
Едно семе, което трябва
да
се посее трябват му условия.
В един часовник например, може
да
се предскаже къде ще бъдат стрелките на 12 часа, къде ще бъдат стрелките в пет часа, пак може
да
се предскаже, в 6 часа, в 10 часа, в 12, 13, 14, 15, 24 часа, ако има.
В организирания свят може
да
предскажеш къде ще се движат стрелките.
Започнеш
да
се учиш, то е „до“, започнеш
да
правиш добро то е „до“.
Допуснете сега, че вятърът вее и листата падат, той ги развява и разнася.
Може ли
да
кажете, кой лист накъде ще иде?
Ако вземеш „до“-то вярно и работата ще излезе вярна, ако не го вземеш вярно и работата няма
да
я свършиш.
Неорганизиран свят е, не може
да
предскажете.
Ха
да
видим работата, как ще я почнете.
Но ако е един организиран свят, напълно може
да
предскажете.
Днес най-правилно
да
го вземете.
На неорганизираните работи не може
да
разчиташ, днес го знаеш, утре не го знаеш, забравиш го.
Сега може някой
да
намери, че този тон не е според виенският камертон, защото има виенски, парижки камертони, различават се камертоните, но в природата съществува един верен камертон.
Оплаква се, че не може
да
помни,
да
учи.
Учила, учила, не могла
да
си
издържи изпита.
Казвам: Ти не можа
да
си
издържиш изпита по две причини.
Нали има ученици или студенти, като държат изпит не
си
спомнят въпросите, но като излезат вън, дойде им на ум и веднага цитират на другите студенти.
Умът ти не могъл
да
каже, каквото знаел.
Каквото учил умът не могъл
да
го каже.
Чувствата са дали своето, те са излезли, те са говорели.
Тя ме гледа, казва: „Как чувствате?
По-добре от един дълг
да
платим половината, ако не всичкия.
Мисълта е отпред, с предната
си
част на главата, с челото мисли човек.
Нали знаете историята на Моцарт, той какъвто и тон
да
вземел и веднага го записвал.
Щом човек мисли със задната
си
част то са чувствувания.
Като слуша песента, която на четири гласа може
да
се пее, веднага записва.
Той чувствува отгоре, той чувства отстрани на главата, той чувствува със задната
си
част на главата, но мисълта е само отпред.
Всеки тон като се вземе, знае „до“ ли е, или „ми“, или „
си
“.
Сега като оголяват главите на хората, те започват
да
се опасяват вече.
Ако не можете
да
вземете „до“, вземете „сол“.
/Взе се на органа „до“ и всички изпяхме „до“.
Изпейте тогава: „Жаден бях, вода пих“.
„Жажда“, значи напор и щом започнеш
да
пееш „жаден“, от „до“ може
да
започнеш.
Пиенето вече трябва
да
минете в „ре“.
/Учителят пее: „Жаден бях вода пих.
Това е, което се вижда.
Жаден бях, вода пих и скъпо платих“./ Имате „скъпо платих“, вие не сте мислили.
Попей веднъж, дваж, ще видиш как ще изправиш погрешката
си
.
Музиката трябва
да
се тури за успокояване.
По-хубаво нещо от музиката, не може
да
успокои.
Всичките работи, които се турят музикално, другите работи изгубват от своята тежест.
3.
И виделината свети
,
НБ
, София, 21.11.1937г.,
По-нататък се казва: „Светлината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе.“ Турете това начало в
себе
си
.
Това не значи, че го нямате, но трябва
да
го въстановите.
Трябва
да
разбирате добре нещата.
Сега всинца ви искам
да
ви подмладя,
да
се подмладите, нищо повече.
Има дребни същества, които в 24 часа раждат по няколко милиона деца.
Същевременно аз искам вашият дядо
да
се върне, децата ви
да
се върнат.
Колкото по-интелигентни стават хората, толкова по-малко деца раждат.
За Бога се казва, че имал само един единороден син.
Бог имаше само един Син, Който Го слушаше.
Бедните мога
да
направя богати, но всичко това може
да
стане само при едно условие:
Да
се научите
да
любите Бога.
Който беше готов
да
изпълни волята му.
Като направите това нещо, всичко друго аз ще направя.
Той беше готов
да
понесе всички страдания на човечеството заради Бога.
Беше готов
да
ги понесе.
Този един Син замества всички синове, които хората на земята имат.
Ако се научите
да
любите Бога, силата ще бъде във вас.
И тъй, от какво зависи щастието на човека на земята?
Казва Христос: „Дето са двама или трима събрани на едно място, там съм и аз.“ Следователно, ако вие, двама или трима, сте събрани в името на Бога, в името на любовта, Бог ще направи заради вас всичко, каквото желаете.
Щастието на човека зависи от неговото разбиране.
Нещо повече даже Бог е в сила
да
направи за вас.
За
да
бъде щастлив, човек трябва
да
бърза.
Да
бърза, това значи
да
се стреми човек
да
постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек
да
бърза
да
постигне нещо в един момент.
Има смисъл човек
да
бърза, но в тази бързина не трябва
да
има никаква тревога, че това нямал, че онова нямал.
Всичко трябва
да
дойде на своето време, без
да
се бърза в постиженията с тревоги и безпокойства.
Щом Божествената любов дойде във вас, сиромашията ще изчезне.
Всички неща в разумния свят стават точно на времето
си
, те не закъсняват нито секунда.
Щом Божествената любов дойде във вас, грехът, безсилието, всички противоречия ще изчезнат и ще дойде истинският живот.
Те могат
да
закъснеят най-много с осем минути.
Тогава всеки ще седи под дървото на смоковницата и ще се радва на всички блага.
Когато се спра под някоя круша с хубави и увиснали надолу плодове, аз казвам: Бих желал
да
бъда като тебе с такива хубави плодове, бих желал и аз
да
имам, за
да
давам и на другите.
Тъй щото светлината, която виждаме в даден момент на земята, е закъсняла с осем минути, тя не е сегашна, но е излязла преди осем минути.
Та когато нашето щастие закъснее
да
дойде, затова не е причина природата, че тя не иска
да
ни го даде, но обстановката на земята е такава, че щастието закъснява понякога с един ден, или с няколко дена, с една седмица, месец, години.
Като гледам Слънцето, което свети, аз казвам: Бих желал и аз
да
издавам светлина.
Има случаи, когато щастието може
да
дойде най-малко след 20 години.
Като гледам някой извор, който утолява жаждата на жадните, казвам: И аз бих желал
да
бъда такъв извор като тебе.
Следователно, отдето и
да
мина, като видя красивото и великото в света, аз виждам Божественото в него и казвам: И аз бих желал
да
бъда като Слънцето, като водата, като вятъра, като плодородната круша, като всеки добър човек.
Понякога то иде от някоя звезда или след 20 години, или след хиляди години.
Та пожелавам и вие
да
гледате по този начин.
Не, че природата няма желание
да
ни изпрати това щастие,
да
ти услужи, но трябва
да
чакаш, докато дойде експреса.
Ти казваш: „Не мога
да
търпя.“ Ще се научите
да
чакате.
Бог присъствува навсякъде в природата.
Както ви виждам, всички вие сте дошли преждевременно.
Ние трябва
да
имаме един вътрешен усет,
да
Го приемаме,
да
Го почуствуваме.
Взели сте
си
билет по-рано, отколкото трябвало.
Който иска
да
се роди на земята, той трябва
да
разбира много добре астрология.
Тогава всички страдания на земята ще изчезнат.
Най-първо той трябва
да
знае, в кой месец на годината
да
се роди – 12 месеца има.
Никой няма
да
пожелае
да
отиде на небето
да
живее, но дето мине, навсякъде ще носи радост и веселие.
Той трябва (
да
знае) в коя седмица през месеца или през годината
да
се роди, а то са 52 седмици.
Той ще знае как
да
лекува тъжни и скръбни хора.
Той трябва
да
знае още и кой ден, кой час, коя минута и коя секунда
да
се роди.
Той ще лекува тъги, скърби, страдания и болести.
Всичко това трябва
да
се знае точно.
Като говоря за любовта, аз имам предвид единствената сила в света, която може
да
ни въздигне.
Ако ти не
си
роден през годината, през месеца, през седмицата, през деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало
да
се родиш, твоите работи на земята няма
да
се оправят.
Тя е в състояние
да
съедини в едно всички живи и умрели,
да
ги въздигне.
Не, че природата няма желание
да
ви помогне, но между избора на времето, през което сте дошли и природните влияния има едно несъответствие.
Ако любовта не може
да
извади мъртвите от гробовете и
да
ги въздигне, това не е любов.
Едно нещо е човек
да
вярва, а друго нещо е
да
знае.
Аз говоря за онази любов, която е създала тези дървета, които дават хубави, сладки плодове.
Ние трябва
да
разбираме закона.
Аз говоря за онази любов, която е създала чистите планински извори, водата на които уталожва жаждата на всички утруднени пътници.
Едно нещо е човек
да
бъде изпитван, а друго нещо е човек
да
бъде изкушаван.
Защо може
да
утоли жаждата на пътниците?
Той ги опитва
да
види, доколко са добри, могат ли
да
устоят на една служба, една длъжност, която ще им повери.
Ако човек пие вода и не мисли, че в този извор присъствува Божественият Дух, той е нещастен човек.
Опитва ги
да
види, имат ли сила, имат ли знание.
Когато иска
да
направи някого цар, Господ го изпитва, ще може ли
да
издържи на това положение, защото иначе той може
да
направи хиляди погрешки.
Ако се разговаря с приятеля
си
и не мисли, че в приятеля му е Божественият дух, той е нещастен човек.
Мислете, че Бог присъствува във вашия приятел, в сина ви, в дъщеря ви, в жена ви и в мъжа ви, в учителя и в учениците ви, в съдиите и т.н.
Ще приведа един пример, който често съм привеждал.
Можете
да
го съдите, но съдете го по любов.
Не гледайте само на престъплението му, но мислете, че и в него присъствува Божият дух.
Сега аз не искам
да
направя нещата много лесни за вас, нито искам
да
ги направя много мъчни, аз ви говоря за живота, не искам
да
ви говоря за
себе
си
.
Те обичали
да
ядат печени яйца, затова взимали от яйцата на кокошките.
Но като се свършвали яйцата, игуменката не могла
да
завъжда малки пиленца.
Аз не желая нито един от вас
да
мине по този път.
Затова тя забранила на калугерките
да
пекат яйца и
да
кладат огън в манастира.
Достатъчно е, че аз съм минал по него, няма защо други
да
минават.
Тогава тя, като обикаляла една вечер килиите, вслушала се, чула, че две калугерки
си
говорят тихо, погледнала през вратата и какво
да
види: едната държи в ръце запалена свещ, а другата на закривен тел държи едно яйце на пламъка и го пече.
Каквито сведения искате по него, ще ви дам.
Тя се засмяла и
си
казала: „Пустият му дявол, на какъв мурафет ги научил.“ Дяволът бил близо до игуменката и казал: „Не ме обвинявай, защото този мурафет и аз не го знаех, за пръв път сега го виждам.“ Та често и дяволът се учи от хората на различни мурафети.
Ако и вие минете по него, няма нищо повече
да
научите.
С този пример аз само обяснявам нещата, но той ни най-малко не пречи на този или онзи
да
се проявяват както искат и както разбират.
Аз желая вие
да
минете и
да
вървите по този път, по който сега аз минавам.
Няма съмнение, че на всяко нещо
си
има известна причина, но дали тази причина е вътре или вън от нас, дали тази причина е вътре в самата природа или в Бога, това е друг въпрос.
Не искам
да
минете по този път, по който аз съм вървял, но искам
да
минете по този път, по който аз отивам.
Може би тази причина
да
е в звездите, може
да
е в планетите, в земята, в самата природа, може
да
е в силите, които функционират.
Този път носи истинското щастие.
А някога причината може
да
е в самите нас.
Всичко онова, за което копнеете, този път го носи.
Та трябва
да
знаете астрология.
Онзи, който добре знае астрологията, ще ти покаже от какво трябва
да
се пазиш.
Той ще ти направи хороскоп и ще ти каже, запример, че ти обичаш
да
похапваш повече, отколкото трябва.
Трябва
да
се пазиш от преяждане.
При това трябва
да
знаеш каква храна
да
употребяваш.
Аз съм чел много книги по хигиена на храненето, но още сме далеч от истинската хигиена.
Човек трябва
да
избягва еднообразието в яденето.
Всеки ден човек трябва
да
употребява специфична храна.
За
да
бъде човек в пълната смисъл на думата, човек трябва
да
има своя специфична храна.
Аз не искам нито един от вас
да
умира.
Не само по отношение на храната е това, но и въздухът, и водата, които употребява, трябва
да
бъдат специфични за всеки едного.
Ако някой умре, аз искам
да
мине не от живот в смърт, но от смърт в живот.
Мислите, чувствата и постъпките на човека също така трябва
да
бъдат специфични.
Да
умрете, за
да
влезете в живота, а не от живота
да
влезете в смъртта.
При сегашните условия на живота ние не сме още господари на своята съдба.
Та, ако някои от вас още не сте доумрели, искайте
да
умрете така, че
да
влезете от смърт в живот.
Аз съм привеждал някои примери за търпение.
Сега ще ви приведа пак един пример, който и друг път съм ви казвал.
Човек трябва
да
се освободи от смъртта,
да
не става нужда повече
да
умира.
Често християните говорят за търпение, но имат ли те търпението на онзи английски математик, за когото ще приведа примера.
Той трябва
да
се обедини,
да
стане едно с Бога.
Той работил усилено цели 20 години върху един въпрос, решавал ред задачи, и всичко написвал на малки листенца, които после систематизирал.
Там, дето е Бог, и той може
да
бъде.
За
да
не разбъркват работите му, той винаги заключвал стаята
си
,
да
не би някой от домашните му
да
скъса някои от тези листчета.
Един ден, обаче, той отишъл на разходка и забравил стаята
си
отворена.
В това време слугинята влязла в стаята на господаря
си
и като видяла на масата толкова много листчета разхвърляни, казала
си
: „Чакай
да
изчистя стаята на господаря
си
,
да
го зарадвам.
Тези непотребни листчета ще ги събера и изхвърля навън.“ Тя събрала всички листчета и ги изгорила.
Един ден той бил много недоволен от слугата
си
и го ругал на общо основание.
Като се върнал господарят, тя му казала: „Господарю, изчистих стаята ти добре.
Като го наругал както трябва, той се обърнал към приятеля
си
и му казал: „Ще ме извиниш, не постъпих добре.
Всички непотребни листчета ги изхвърлих навън и ги изгорих.
Аз наругах много слугата
си
, още повече в твое присъствие.
Сега е чисто и приятно вътре.“ Като погледнал масата
си
и видял, че всички листчета с решени задачи, резултат на неговия 20-годишен труд, били изгорени, той ѝ казал: „Моля те втори път
да
не правиш това.“ Това не (е) преувеличение.
Ако аз бях на мястото на слугата
си
, не бих могъл
да
нося това ругание.“ Какво показва това?
Та и вие някой път събирате цели 20 години наред пари, като листчетата със задачи на този професор, и в един ден дойде слугинята и ги задигне.
След това този господин продължи: „Аз виждам, че този слуга не може
да
направи това, което искам от него.
Какво трябва
да
правите?
Преди всичко той няма това разбиране, каквото аз имам.
Могат
да
ви утешават, че е все едно къде са тия пари, дали у вас, или в джоба на някой друг.
Той не може
да
направи това, което искам от него, а пък аз меря със същата мярка, с каквато и
себе
си
меря.
Както и
да
ви утешават, не е все едно.
Не съм прав.“ Казвам: Всички ние ругаем слугите
си
на общо основание, а Господ ни слуша.
Вие искате слугите ви
да
постъпят така, както е невъзможно за тях.
Тъй щото, колкото и
да
ви разправят, че е безразлично къде са парите, това не е така.
Вие искате от едно петгодишно дете
да
се прояви като един 25 годишен виртуоз.
Теоретически може
да
е така, но парите имат сила само когато са в твоя джоб.
Знанието е в сила, когато е в моя мозък.
Аз не похвалявам онези хора, които искат
да
изкарат на 15–16 годишна възраст виртуози.
Когато е в твоя мозък, то има сила за тебе.
Виртуозът трябва
да
бъде поне на 21 годишна възраст.
Силата в моя мозък е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Богатството в моя джоб е за мене, силата в твоя мозък е за тебе.
Те трябва
да
се проявят на 21-годишна възраст – зрялата за тях възраст, образувана от три пъти по седем.
Та казвам: Първо вие се нуждаете от едно вътрешно спокойствие и голяма вяра в Бога
да
разрешите въпросите от Божествено гледище.
Следователно, не бързайте по-рано
да
ставате виртуози и гении.
Един учен правил изчисления върху човешкия мозък и дошъл
да
заключението, че човешкият мозък може
да
събере знание, което е равно на това, което би се съдържало в 90 книги, големи като Библията.
С това той иска
да
каже, че като се събере в мозъка знанието, което досега е известно, пак ще остане в мозъка за още 900 такива книги.
Някой седи и мисли какво
да
прави.
Той не знае, че още не е започнал
да
работи.
Чета в един от вестниците за една бедна, но много благодетелна жена, която ходи от къща в къща в Англия и убеждава богатите хора
да
помагат.
Чакайте времето
си
.
Тя знае как
да
убеждава богатите
да
помагат на бедни момичета и жени,
да
се избавят от нещастията в живота.
Това не значи, че трябва
да
седнете и
да
чакате,
да
излезе билетът ви.
Някои питат как
да
помагат.
Аз не разбирам това време, но покрай другата
си
работа
да
отделите малко време и за тази мисъл.
Питам: И ти като тази бедна жена, благодетелка, не можеш ли
да
помагаш?
Покрай многото
си
работи, аз се занимавам малко и с музика.
Ако всеки човек би могъл
да
помогне на 250 хиляди души в света, знаете ли какво щеше
да
бъде положението на хората?
Ако има една наука или изкуство, с което най-малко
да
съм се занимавал, това е музиката.
И сега седите и казвате, че вие нищо на никого не можете
да
помогнете.
Аз пазя следното правило: Когато ми дойде на ум
да
свиря или
да
пея, и в леглото
да
съм, ставам и започвам
да
пея или
да
свиря, или
да
пея, и в леглото
да
съм, ставам и започвам
да
пея или
да
свиря, най-много пет минути.
Според мене, всеки човек може
да
помогне, като тази англичанка, поне на 250 хиляди души.
Но никога не обичам
да
смущавам хората около
себе
си
.
Англичаните казват: „Каквото хората могат
да
направят, това и аз мога
да
направя.“ Казват: „Защо Господ направи света?
Свиря или пея много тихо, никой
да
не чува.
Дали е студено, това не ме спира, свиря
си
.
Добре е човек
да
свири,
да
пее,
да
мисли по пет минути на ден.
“ –
Да
, специфично за тебе.
Дойде ли ви някаква идея и в леглото
да
сте, станете и
си
я запишете.
Човек не може
да
усвои едно изкуство или една наука, ако няма любов.
Любов трябва
да
имате към всичко, което предприемате.
“ –
Да
, специфично е направен, и частно, и колективно.
Каквото изкуство или наука и
да
искате
да
постигнете, любов трябва
да
имате.
Към всичко, към каквото се стремите, вие трябва
да
бъдете проникнати от онази Божествена любов, която въздига душите.
Когато любовта дойде, тя донася всички възможности.
Вие виждате само една част от него.
Какво виждате вие?
Преди
да
ви е пял, вие ще го питате колко време ще седи, а като ви попее, ще го помолите
да
поседи по-дълго време при вас.
Всички хора по земята виждате ли ги?
Ако в дома ви дойде един гениален художник, като не го познавате, ще го питате колко време ще седи, но като видите изкуството му, ще го задържите за повече време,
да
нарисува жена ви, децата ви и вас.
Всички градове виждате ли ги?
Ако в дома ви дойде един гениален лекар, веднага ще го задържите в дома
си
да
излекува онези от вас, които са болни и ще кажете, че ви е приятно
да
остане за по-дълго време между вас.
Не ги виждате.
Следователно, ако и вие носите великата Божия Любов, с която
да
помагате на вашите братя, вие ще бъдете добре дошли.
Няколко града виждате само.
Сега аз бих желал всеки
да
носи в
себе
си
според своите сили и възможности Божията любов.
Знаете ли колко града може
да
виждате?
И всеки, който ви види,
да
каже: Останете за по-дълго време с нас!
Аз наричам истинско зрение
да
виждаш всички градове, всички държави, всички добри хора по лицето на земята, които се подвизават.
Да
виждаш не само един театър, на който
си
отишъл, но всички театри, всички концерти, всички цигулари, които свирят в даден момент по целия свят.
Това е виждане.
Ти виждаш ли всички жени по лицето на земята, като говорят на мъжете
си
?
Да
чувате всички благи думи, които излизат от устата им.
Виждате ли всички благодетели по света?
„Не ми се живее, искам
да
умра.“ Значи, ти
си
много скромен, не искаш големи тържества, искаш
да
те турят в един дървен ковчег.
То
да
е един път, но много пъти съм умирал.
Сега вече не уча умирането, аз уча науката за живота, как трябва
да
се живее.
Сега аз търся законите, по които трябва
да
се живее.
И вие трябва
да
изучавате великите закони на живота.
Досега се е учило как
да
се осъждат хората.
Сега започнете
да
търсите,
да
изучавате хора богати с добродетели и умни.
Оставете вече осъждането, оставете кой е беден, кой е болен.
Всички останали хора са като мене.
Той е над мене, а всички останали хора на земята са като мене.
Като дойде някой при мене, гледам дали е умен като мене.
Но като срещна някой, който не е умен като мене, аз се сърдя и му казвам: Голям
си
простак, иди
да
работиш,
да
станеш умен като мене.
За
да
осмисли живота
си
, човек трябва
да
намери същественото в своя живот, както и същественото в живота изобщо.
Същественото е това, което при всички условия на живота не се изменя.
И вие можете
да
опитате тази философия.
Нищо в света не е в състояние
да
измени същественото.
Човек никога не може
да
бъде изненадан от същественото.
Същественото дава смисъл на живота.
Обезсърчението иде от това, че ние нямаме почва, върху която
да
градим нещо.
Та казвам: За
да
бъдат ясни нещата при сегашните условия, необходими са няколко положения.
Всички останали са като мене.
Някои казват: „Не можем ли
да
станем като Господа?
Едното положение е, че всички можем
да
бъдем прави и всички можем
да
бъдем криви.
“ – Какво ще станете като Господа?
Второто положение е: Ако аз съм прав, другият може
да
бъде крив.
Вие не можете
да
станете като мене, че като Господа ще станете.
Третото положение: Ако аз съм крив, другият може
да
бъде прав.
Тъй щото, дойдем ли до правото, трябва
да
разглеждаме въпроса, прав ли е или не.
Светът не станал още като нас, а ще мисли
да
става като Господа.
Това е въпрос на далечното бъдеще.
Значи, за
да
знаеш своята кривина, ти трябва
да
съзнаеш правото на другия.
Може
да
стане някой, но това е въпрос засега.
Или, ако не съзнаваш кривината на другия, ти не можеш
да
бъдеш прав.
Сега вие трябва
да
желаете всички хора
да
станат като вас учени,
да
не останат прости.
Сега ние искаме в света
да
бъдем прави, без
да
признаваме правото на Бога.
Всички хора трябва
да
станат добри като вас, а не
да
останат лоши.
Бог, който е създал света толкова разумно и ни е дал всичко, каквото ни е нужно, често ние
си
позволяваме
да
мислим, че Той е създал нещата криво.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
желаете всички хора
да
станат като вас добри, учени, умни и т.н.
Ние, създадените, мислим за своя Създател криво.
Ако някой от вас е добър художник, той трябва
да
желае всички хора
да
станат добри художници.
На какво основание, какви са фактите, за
да
мислим, че има неща, които не са прави?
Ако някой е музикант, той трябва
да
желае всички хора
да
станат музиканти.
Ако някой е силен, той трябва
да
желае всички хора
да
станат силни.
– За
да
се яви доброто, хубавото, което хората хранят.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от силни, от умни хора в света.
Чрез светлината се вижда доброто на хората.
Ние имаме нужда от добри, от учени, от умни, от силни майки, бащи, братя и сестри.
Само при това положение нашият живот може
да
се прояви.
Така аз мисля, а другите дали така мислят, не зная.
Това може
да
се постигне по магически начин.
Така мислят всички добри хора.
Представете
си
, че един човек, член в едно голямо общество, е беден.
В една минута или най-много в един час, той може
да
стане милионер.
Ако тъмнината не съществуваше, грешниците щяха
да
се схумят, нямаше
да
могат
да
живеят.
Ако всички тия един милион хора, членове на това общество, дадат на този човек само по един лев, той ще стане милионер.
Тъмнината обаче закрива прегрешенията им и те не могат
да
виждат своята грозота.
Или, ако на такъв беден се дадат сто хиляди лева, едновременно с този милион могат
да
се направят десет щастливи.
Ако всеки ден стават по десет души щастливи, в сто деня ще станат хиляда души щастливи.
Аз не искам
да
спирате вниманието
си
върху грешките, които човек прави.
Обаче не мислете, че то е от скоро, от десет, сто или хиляда години.
Значи, в една година могат
да
станат 3,650 души щастливи.
Ако всеки ден дават на един милион хора по един лев, но 500 милиона християни отделят всеки ден по един лев от касата
си
, тогава няма
да
има бедни хора на земята.
Следователно, не е лесно
да
се изправи.
Представете
си
, че трябва
да
носите едно страдание два милиарда години.
Даже и един месец не е лесно
да
се издържи, дори и един ден е много, или няколко часа наред не е лесно
да
се издържи едно страдание.
Ние не сме за страданията, но без страдания няма растене.
Така ще можете
да
помогнете на тъжни, на скръбни хора.
Гледам я, има правилни черти на лицето
си
.
“ – Може и без промени, но тогава физическият свят няма
да
съществува.
Тя ми каза: „Синко, много работи научих от живота, но едно нещо само не можах
да
постигна.
Ако няма промени в света, тогава няма
да
съществува този свят, с всичката своя красота.
Ако промените не съществуваха, тогава човек не би се раждал, не би умирал, нямаше
да
има пари, нямаше
да
бъде здрав, нямаше
да
има никакви удобства.
Жално ми е много за него, не мога
да
го прежаля.
Всички блага в света се дължат, именно, на промените в света.
Много съм нещастна.“ Като я изслушах, аз ѝ казах: Бабо, аз имам едно изкуство, с което мога
да
те подмладя.
Който иска
да
не се променя,
да
отиде в духовния свят.
– „Можеш ли, синко?
Който не е доволен от растенето,
да
отиде в Божествения свят, там има само обновяване.
Не само това, но мога
да
върна и твоя дядо, и то млад, какъвто е бил по-рано.
Като стане недоволен от обновяването, ще слезе в духовния свят, ще започне
да
расте.
Тя се изправи, отвори широко очите
си
.
Като стане недоволен от растенето, човек ще слезе във физическия свят, ще започне
да
се променя.
И наистина, щом може дядото
да
се върне, щом може бабата
да
стане млада, тя е вече щастлива.
Тъй щото, когато човек е недоволен, той трябва
да
знае, от какво е недоволен.
Недоволен е някой от сиромашията.
Да
може бабата
да
се подмлади,
да
се върне дядото ѝ пак млад, това не е нищо друго, освен човек
да
се върне към Божествения живот, от който някога се е отклонил.
Да
се върне дядото при бабата, това значи
да
се върне при нея Божественият живот, от който някога е излязъл.
После е недоволен от болестта
си
.
Като говоря с бабата, виждам, че дядото седи при мене и ми казва: „Слушам те, хубаво говориш.
Поговори малко на бабата
да
я насърчиш.
Здраве. Ще му се даде.
Каквото иска, все ще му се даде.
Тя ще се научи там
да
върши волята Божия.“ После се обръщам към бабата и казвам: Знаеш ли какво ми говори твоят дядо?
Човек трябва
да
знае, че неговото щастие се обуславя върху страданията и глада на други същества.
Някой се качва на параход, но знае ли той, колко страдания са претърпели онези, които са го градили?
И аз искам
да
го видя.“ – Не, засега само аз мога
да
го виждам, ти не можеш още
да
го виждаш, не
си
готова.
Тя въздъхна, тогава ѝ казах: Слушай, бабо, аз мога и тебе
да
подмладя, и дядото мога
да
подмладя, но с едно условие: Ще дадеш обещание, че ще възлюбиш Господа.
– „Къде ще го намеря, синко?
И след всичко това, хората се оплакват от страдания.
“ – Ще се учиш, бабо, но като дойдеш втори път на земята, ще бъдеш млада и ти, и дядо ти, но ще обичате Бога и ще изпълнявате Неговата воля.
Обаче страданията са донесли удобствата и благата, на които се радваме.
Тогава няма
да
бъдеш стара, както
си
сега.
Тя се успокои и ми каза: „Като е така, синко, това, което говориш, от твоята уста
да
влезе в Божиите уши.
“ – Може и без тях, но параход няма
да
има.
Ела, синко, пак
да
ме посетиш, много хубаво ми говориш.
Някой иска
да
се жени.
Никой друг не ми е говорил като тебе.“ Казвам: Ние трябва
да
се подмладим.
Можеш
да
се ожениш, но ще знаеш, че жена ти, децата ти ще боледуват от време на време.
Дядото трябва
да
се подмлади.
Духът и душата трябва
да
се подмладят.
“ – Може, но не трябва
да
се жениш.
Умът и сърцето трябва
да
се обновят.
Това трябва
да
стане.
Следователно, когато аз говоря за любовта, аз разбирам онзи велик, разумен процес на вътрешно обновяване, което осмисля живота и прави човек свободен, мощен и независим от онзи вътрешен страх.
Ако искаш
да
не страдаш, може, но не трябва
да
се жениш, а така, като се ожениш, можеш
да
народиш колкото деца искаш.
Човек не трябва
да
се страхува от мнението на хората, защото те могат
да
мислят, както искат, но тяхното мнение не е меродавно.
Можеш
да
имаш едно, две, три, пет и повече деца.
4.
Разрешение на въпросите
,
УС
, София, 21.11.1937г.,
– Не мисли за бедността
си
.
Нека тя мисли за
себе
си
.
Даже и за богатството
си
не мисли.
Нека то мисли за
себе
си
.
– За какво
да
мисля тогава?
– Мисли, че трябва
да
обичаш Господа, от Когото
си
излязъл.
Мисли, че трябва
да
отидеш при Него.
Мисли за
себе
си
, като за слуга на Бога; мисли, че трябва
да
вършиш Божията воля.
И тъй, мислете за Господа, за
да
мисли и Той за вас.
Обичайте Го, за
да
ви обича и Той.
Благодарете Му за благата, които ви е дал; за щедростта, която е показал към вас.
Ако не сте благодарни на Господа, на човека никога няма
да
сте благодарни.
Невъзможно е
да
благодариш на човека, а на Господа
да
не благодариш.
Благородството изисква, първо
да
благодариш на Онзи, Който ти е дал живот; Който от векове и до днес се е грижил за тебе.
Не препятствай на Божията Любов
да
се прояви чрез тебе.
Колкото и
да
е малка капката вода, ако я оставиш с векове
да
пада на едно и също място, тя ще пробие и най-здравия камък.
– Защо трябва
да
обичам?
– За
да
не допуснеш злото в
себе
си
.
То е като водната капка, която пада на едно и също място.
Дето има любов, там е доброто; дето няма любов, злото се ражда.
От нас зависи на кое ще дадем път – на доброто или на злото.
–
Да
любим, за
да
се роди доброто в нас.
– Трябва ли
да
се молим?
–
Да
, трябва
да
се молите.
Няма смисъл постоянно
да
слизаш.
Щом слизаш, трябва и
да
се качваш.
Виждаш, един човек слиза.
Казваш: Този човек пада.
– Ако слиза несъзнателно, той пада.
– Защо пада?
Отговарям: Този човек пада, за
да
не паднеш ти.
Ако той не беше паднал, ти щеше
да
паднеш.
– Защо
си
прав?
– За
да
седнеш ти.
Следователно, един пада, за
да
не падне друг; един стои, за
да
седне друг.
Това е правилното разрешаване на въпросите.
Някои хора падат, за
да
станат други.
Едни падат, за
да
не падат други.
Грешният е паднал, за
да
не падне праведният.
– За
да
стане падналият.
Следователно, праведният стои прав, за
да
стане грешният.
Това е наука, която разрешава въпросите.
–
Да
, но мнозина се спасиха от падане.
Падналият
да
се радва на онези, които стоят.
Който стои прав,
да
се радва и благодари на онзи, който с падането
си
го е спасил.
Който стои, лесно може
да
подаде ръката
си
на падналия и
да
го повдигне.
Подай въже на падналия в кладенеца, за
да
го изтеглиш навън.
„Блажени нищите духом.“ – Опитал ли
си
положението на нищия?
Ако не
си
опитал това, ще четеш тези стихове, те ще минават като сянка пред тебе, без
да
постигнеш нещо.
Кроткият е силен човек, а чистият е запазен от всякакво гниене и вкисване.
Казано е: „Само чистите по сърце ще видят Бога.“
Да
видиш лицето на Бога, това значи
да
изгрее слънцето на твоя живот.
И вие сте минали през някои от блаженствата, но не през всички; и вие сте се изменили, но само механически.
Човек трябва
да
се измени, освен механически, още и органически.
Може
да
го изтеглиш на дълга пръчка, но теглото му няма
да
се измени.
Малка е тя, но след време ще израсте, ще стане голямо дърво, което ще дава изобилно плод.
Не е достатъчно човек
да
става висок и широк, но той трябва
да
се изменя и вътрешно:
да
расте в знание, в доброта, в любов – във всички добродетели.
– Ние остаряхме, не можем повече
да
растем.
В природата всичко расте и се видоизменя.
Казвам: Съединете обновяването, растенето и видоизменението, за
да
получите нещо цяло.
Като процеси, те представят три реалности в света.
Каквото и
да
правите, не можете
да
разделите тези процеси.
Любовта внася обнова, вярата причинява растене, а надеждата видоизменя нещата.
Ако имаш надежда, ти
си
на физическия свят – в света на промените.
При всяка промяна надеждата влиза в човека; при растенето вярата е в него; при обновяването любовта го посещава.
Желая ви
да
се променяте,
да
растете,
да
се обновявате и Бог
да
ви благослови!
За
да
се избегне еднообразието, представете
си
, че тази глава е плодно дърво, което ражда всяка година.
И тази година ще я четем,
да
видим, какви са плодовете й, сладки или горчиви.
Еднообразието даже и в доброто, и в злото е също опасно.
Всичко, в което има еднообразие, е опасно.
Даже и с хляб
да
се храниш постоянно, на хляб ще заприличаш.
–
Да
бъдем добри!
– Стани добър, без
да
повтаряш едни и същи думи.
Когато казваш, че знаеш азбуката, това не значи
да
познаваш само една буква; ще познаваш всички букви, с техните специфични качества.
Как трябва
да
се запознаеш с нея, за
да
я обикнеш?
Тя казва: Без мене не може
да
се напише думата любов.
Казва се, че не можеш
да
бъдеш личен без буквата „л“.
Не можеш
да
бъдеш велик човек без буквата „в“.
Покрай големите
си
изчисления за бързината, с която се движат звездите и планетите, той се спрял върху една дребна работа, а именно: изчислил, за колко време ще се изпарят пет кубически метра вода, ако приеме, че за една година се изпарява само една капка вода.
Той изчислил, че всичката вода ще се изпари за 145 милиона години – число, което отговаря на бързината на светлината.
Значи, за
да
дойде светлината от най-крайните предели на нашата вселена до земята, нужни й са около 140 – 145 милиона години.
Така ние можем
да
си
съставим понятие за пътя, който изминава светлината, докато дойде до нас.
Този учен имал голямо търпение
да
изчислява първо, колко капки вода има в пет кубически метра, а после, за колко време се изпарява тази вода.
Той продължил изчисленията
си
по-нататък.
Взел не пет, а десет кубически метра вода, с дълбочина четири метра и намерил, че тази вода се изпарява за два милиарда години – число, което отговаря на възрастта на нашата земя от създаването й до днес.
След това трябва
да
изчислите кога спорещите страни ще се примирят.
Тази задача е лесна.
Тя може
да
се реши в един час, а може и за цял живот
да
остане нерешена.
Преди всичко, никой не може
да
вземе 25 м. земя.
Въпросът не е за земята, но как така,
да
ти вземат част от земята.
Като заспи и мисълта няма
да
го смущава.
Щом се събуди, мисълта пак започва
да
го безпокои.
Никой не вижда, че дрехите ти са малко тесни, но ти се смущаваш.
Дето ходиш, все за дрехите
си
говориш.
Иди на пазара, купи два сантиметра плат и разшири дрехите
си
.
Всяко нещо, което смущава човека, може
да
се изправи.
Направи го така, че
да
не те смущава.
Един ден вървя по една улица и виждам, две кучета се карат.
Спрях се
да
разбера коя е причината за спора.
В това време аз ударих костта в едно дърво и я счупих на две.
Разбрах, че не беше моя работа
да
се меся в спора на кучетата, но направих вече грешката.
За
да
я изправя, дадох по едно парче от костта на двете кучета и ги примирих.
– Как
да
разрешаваме противоречията в нашия живот?
–
Да
покрият оголената кост.
Тя трябва
да
се покрие!
–
Да
, оголена е костта му.
– Какво
да
се прави?
– Оголеното място трябва
да
се облече в месо.
В месото пък трябва
да
живее духът.
Една вечер седя в стаята
си
и чета на свещ.
Гледам, половината свещ изгоряла.
Който вижда само свещта, ще каже, че тази свещ слизала бавно отгоре надолу, докато намаляла наполовина.
Това показва, че за повечето хора явленията в живота и в природата са разпокъсани, отделени едно от друго.
Те не подозират, че между всички явления има известна връзка, известно отношение.
Не можеш
да
станеш красив, ако не гледаш красиви неща; не можеш
да
станеш учен, ако не се свързваш с учени хора; не можеш
да
станеш добър и любящ, ако не се свързваш с добри и любящи хора.
Оставете човека
да
живее 3 – 4 м.
в недоволство,
да
видите как ще се отпечата недоволството на лицето му.
Философията на живота се заключава в това,
да
се махнат от пътя ви всички препятствия, които хвърлят сянка върху вашия живот.
Не позволявай сянката на грозния човек
да
пада върху твоето лице.
Не допущай сянката на болния
да
пада върху лицето ти.
Ако искаш
да
помогнеш на болния, остави твоята сянка
да
падне върху лицето му, а не обратно.
Следователно, ако
си
болен, застани под сянката на Господа, Той ще те излекува.
– Беден
си
, но имаш богат чичо.
Ти бързаш
да
се скриеш под неговата сянка.
Не уповавай на онзи, който нищо не дава.
Не се спирай пред своето минало,
да
видиш как
си
живял.
Срещнеш ли нещо грозно в живота, не се обръщай
да
гледаш.
5.
Аз ще оздравея
,
ООК
, София, 24.11.1937г.,
Защото много имена трябва
да
се поправят.
Само за бои трябва
да
слеза.
Животът на земята седи
да
възпитаме своите мисли, своите чувства и своите постъпки.
За
да
бъде името ви щастливо, трябва
да
съдържа от трите категории букви, като разделите азбуката от първата до деветата буква, от деветата до осемнадесетата и от осемнадесетата, до края.
Този закон вие може
да
го направите.
За
да
бъде щастливо името ти, по една буква от тия три категории.
Казвам: Има една сила у човека.
Сега кажете, втория път каква програма
да
имаме.
Ще гледаш какво означава.
„До“-то боядисвам с червен цвят,
да
го познаваме,
да
се освободя.
Кой от вас втория път ще се реши
да
пее; или за Любовта, или за вярата, или за надеждата една песен.
Другояче, всичките тонове са без цвят.
Или за парици ще пеем, или за знания, или за здраве
да
пеем.
Сестри има, които постоянно пишат някои работи, без
да
ги наблюдават под микроскоп.
Който от вас
да
пее, не искам така неприготвено.
Този човек под микроскопа наблюдава, а пък някой седи и
си
въобразява.
Един певец 10 години ще посвети, докато се научи
да
пее.
Аз може
да
ви туря пет линии и
да
пиша нотите, накъдето видя.
Аз ще ви кажа, че „
си
“ боядисвам с ясно-син цвят.
Искам
да
направим упражнения, не
да
кажете: „Аз по вдъхновение пея“.
Ти не можеш
да
туриш „до“, където искаш, ти не можеш
да
туриш „ре“, където искаш.
С червено и синьо боядисвам, след това започвам
да
произнасям.
Как ще произнесеш синия цвят, как ще пееш?
Да
кажем, вие имате една мажорна гама.
Един художник, който не може
да
пее, той не може
да
рисува.
Сега по свобода, кои от вас са готови за следния път за концерт.
Аз съм се опитвал някой път
да
рисувам, но такива гарги съм рисувал – и в музиката, като запея и свиря хубаво, гениален художник съм, без музика, гарги рисувам, криви линии.
Искам най-малко двама, трима души на сцената
да
ми попеят съвсем нови песни, не стари песни, които сте пяли „Цвете мило, цвете красно“.
Някой път аз се смея на
себе
си
.
От „фа“ до „фа“; от „ла“ до „ла“; от „
си
“ до „
си
“.
Като река
да
рисувам, казвам: Така ли се рисува, няма линии, децата така рисуват
Даже не и една песен, която сте пяли.
Коя трябва
да
вземе сега?
Тия всички сте пяли.
Започнал
си
една работа, ще започнеш от „до“.
„Мене ме майка роди, право
да
мисля, право
да
мисля и добре
да
чувствувам и право
да
постъпвам“.
Или пък турете
си
някой друг текст.
Да
стане (голямо),
да
порастне, постоянно го чистят, мият.
Но туй
да
ви бъде: „Мене майка ми ме роди право
да
мисля“, като пример.
– „Може ли
да
взема от „ре“?
Бащата и майката казват: „Даровит син е той, всичко вижда навън“.
Или пък песента „Надеждата е път, вярата е постижение, любовта е обновяване“.
Клепачите се допитват до сина, питат го
да
види, синът отвътре разправя на баща
си
какво е видял и на майка
си
разправя.
– „От „ми“, може ли
да
взема?
Те го чистят, а синът ги учи.
„Надеждата в мене е път, Вярата в мене е постижение, а Любовта в мене е обновяване“.
Казват: „Синко, я погледни и ни кажи“.
От „ми“ трябва
да
започнеш, за
да
мислиш.
Синът учи баща
си
и майка
си
.
Хайде
да
видим, който може, но който ще пее, добре
да
пее, защото ще има една премия.
От „фа“ трябва
да
имаш някакъв капитал.
Синът учи клепачите.
На онези, които пеят добре, ще платим, а онзи, който не пее добре, даром ще пее.
Ти
си
болен човек, не можеш
да
започнеш от „фа“ до „фа“.
Писанието казва: „Синът ще ви направи свободни.“ Окото ще ви направи свободни.
Тези, които няма
да
пеят добре, даром ще пеят.
Ти
си
без капитал.
Тия, които пеят хубаво, ще им платим както, на един артист, преизобилно ще платим, той
да
е доволен и ние
да
сме доволни от пеенето.
Ти, ако искаш
да
бъдеш здрав, трябва
да
изучаваш от „фа“ до „фа“.
Сега какъв опит искате вие
да
направим в музиката?
Не
да
оставиш, те са неразбрани работи.
Да
направим някой опит,
да
ви накараме всинца
да
се разиграете, както седите.
Не искам
да
ви накарам
да
си
бъхтате ума.
Или искате, както седите всички, един по един
да
си
излезете навън?
И
да
ви говоря, то е нещо само за гениалните музиканти.
Аз може
да
ви изкарам всинца навън, един по един
да
излезете.
Но аз го превеждам като картина неразбрана.
Всички може
да
ви изпъдя из салона.
Ще мязам на онзи музикант тогава, който дал един концерт в Париж.
Понякой път обичал
да
се захласва.
Започнал един концерт и толкоз дълго свирил, публиката започва
да
го напуща, излизат всички, а той свири на естрадата.
Най-после идва слугата и казва: „Господине, когато свършите парчето, можете
да
заключите“.
Запример, аз уважавам търпението на един паяк, като направи своята мрежа, по цели седмици седи, не може
да
хване никаква рибица, седи, укрепява своята паяжина, от едно място на друго се мести.
Иде един ден при мене и ми казва: „Господине, пет минути може ли
да
ми дадете?
Питам сега в дадения случай, като хване паякът една муха какво мисли?
Влиза той и държи часовника
си
.
Казвам
си
: Колко можеш
да
търпиш?
– Като свърши казва ми: „
Да
излезем
да
се поразходим“.
После, когато ще се измени времето, разбира, някой път седи на средата на паяжината.
Паяка като го гледаш в неговата паяжина, ще разбереш какво е времето.
Три часа седяли ли сте вие
да
чувате дрънкане.
И на
себе
си
като излезе, казах: Никога
да
не дрънкаш, виждаш ли този, който ти говори, дойде за 5 минути, но говори 3 часа.
Сега може
да
ме питате: „Знае ли това?
Този човек, той е свободен, то зависи и от мен, аз можех
да
изляза от там.
Много работи знае, но много работи, които ние знаем, не може
да
ви ги дам.
Дал той рандеву някому, ти му отиваш на гости, но се извинява и казва: „Господине, имам рандеву, поканен съм, ще ви оставя вкъщи“.
Отива
си
.
И ти може
да
си
отиваш.
Такива неща като нас, никой не може
да
направи“.
Казва: „Отивам на рандеву“, че ти
си
отишъл на гости, не държи сметка за това.
Той държи сметка
да
изпълни своята длъжност, той ще поздрави госта
си
и ще
си
иде.
Нашите философи нищо не са казали, дали съществува“, а пък често като направят мрежата
си
, дойдат тия същества, скъсат с бастуна мрежата и той обяснява туй скъсване съвсем другояче.
Ти сега седиш, дойдат ти гости, говорят за новите идеи.
Един паяк не може
да
види човека, пръста може
да
види, но тебе като човек не може
да
види.
Той може
да
бяга от пръста, но тебе като цяло същество не те вижда, не може
да
те схване.
Всеки един
да
бъде последователен на онова, което е дълбоко заложено.
Всички искам
да
бъдете верни на вашата любов; всички искам
да
бъдете верни на вашата вяра; всички искам
да
бъдете верни на вашата надежда.
Или от вашата дихателна система.
В този смисъл, ако се каже, че човек е над всичко, ние разбираме един съвършен човек, съвсем друго се подразбира.
Туй, че може
да
дишате.
Ако човек е всичко, че този човек, както ние (…).
Та казвам: Правят сега изчисления, че в кръвта има 75 милиарда клетки, които ходят
да
разнасят само храната на всичките други клетки в тялото.
Радвайте се, че можете
да
мислите малко.
75 милиарда служители, които ходят
да
разнасят храната на всяка клетка.
После, дето има нечистотии, вземат ги 75 милиарда клетки.
Казвам: Спасително е, щото чете Евангелието.
Само в храненето има 75 милиарда същества, които помагат.
Кое трябва
да
четете в Евангелието?
Ти
си
гладен, като се наядеш, ще дадеш работа на 75 милиарда същества вътре в тебе,
да
ходят
да
вършат работа.
– Като четеш в Евангелието, трябва
да
възстановиш оригинала.
Като започнеш
да
четеш Евангелието, трябва
да
имаш всичкия живот на Христа, с всичките апостоли от началото до края, като на кино
да
ги виждаш, тъй както е било неопорочено, не оттук оттам взето, това не е Евангелие, то е само една скица.
По някой път трябва целият този процес във вашия ум
да
се възстанови.
Ти като
си
ял, след тебе ще дойдат 75 милиарда същества, ще работят, ще разнасят храната в мозъка, в дробовете, по всичките части на тялото и най-малките затънтени части в твоето тяло, като се върнат, работата донякъде е свършена.
Мисля за Любовта, която едновременно задоволява всички живи същества.
Аз мисля вече за Любовта, че вече няма страдания, то е Любов.
Ти като повярваш, ще туриш в действие 3 билиона и 600 милиона клетки
да
работят.
Любов е туй, което поправя всичките погрешки.
За мене Любов е туй, което възкресява хората, туй, което ги кара
да
живеят добре, без
да
се лъжат.
Най-хубавото, най-красивото, това е Любовта.
Другите клетки няма
да
знаят кои са причините.
Дето видим хубавото, красивото, там е Любовта.
Ти можеш
да
смущаваш мозъка, без нищо и никакво.
Страхът не е мисъл, но то е едно чувство, ти
си
се уплашил.
Та казвам сега: Допуснете сега във вас Любовта
да
започне
да
действува, там, дето не е действувала досега.
За какво
си
се уплашил?
После като дойде новата Любов, изисквайте от нея
да
ви направи невидими.
Уплашил
си
се, че
си
изгубил 100 лева.
Вие трябва
да
се учите вече
да
се смалявате.
От това изплашване ще дадеш смущения в тялото на 3 билиона и 600 милиона клетки.
Вие досега сте се учили
да
растете, а пък сте израстнали много и там е (всичката) ви мъчнотия.
Казвате: „Трябва
да
вярваме в Бога“.
В дома
си
, жената иска
да
ти се скара, ти изведнъж се смали, че като те погледне
да
те не вижда,
да
изчезнеш пред нея.
Вие ще кажете, аз съм казал така, но някой път, аз като се върна започвам
да
проучвам онова, което съм казал.
Започне
да
плаче, пак излез пред нея.
Този професор ми каза, че (Учителят гледа чертежа) мяза на българска тояга с гега.
Този професор казва, че винаги в такова растение се раждат от мъжки род, когато има тази тояжка, все от мъжки род се раждат.
Имаш
да
даваш пари някому, изчезни.
Искат
да
те изпъдят от църквата като еретик, ти изчезни, после пак се появяваш.
Когато е без гегичка отгоре, тогава се раждат женски.
Че няма ли
да
всяваш страх във всичките.
Ако има пръчица в клетката се раждат женски.
С благоговение ще те гледат хората, ако така може
да
се явявате.
Ако има закривена пръчица се раждат мъжки.
Минава във висшето парижко общество и казва: „Аз може
да
ви покажа, как със своята мисъл може
да
спра един трен“.
Той ми казва, че ако има една кукичка, се раждат мъжки.
Качва се с графове, контове на трена и казва: „За
да
направя този опит, ще ми дадете огърлици, скъпоценности, пръстени, всички те ми са необходими“.
Ако има права линия, се раждат женски.
Дават му всичко, качват се на трена и като тръгва трена, идва на едно място и казва: „Аз ще спра трена“.
Кажете защо
да
се раждат мъжки и защо
да
се раждат женски?
Аз ще ви задам един въпрос: Петелът като пее, става ли той причина
да
изгрее слънцето?
Мъжки се раждат, за
да
имате ум; женски се раждат, за
да
имате сърце.
– Слънцето изгрява и без петелът
да
пее.
Следователно, когато се роди едно мъжко и едно женско, човек започва
да
функционира другояче.
Умът остава като един зародиш и сърцето само по
себе
си
остава като един зародиш.
Сега някои от вас може
да
кажете: „Защо ми е туй пеене, и без пеене животът върви“.
Пък като се роди женско и мъжко, започва процеса в нас, започваме
да
мислим.
Но все таки по-добре е петелът
да
кукурига и човек
да
пее, по-добре се живее, отколкото
да
не пее човек и ако не кукурига петел, тогава по-мъчно се живее.
Кой ще го застави
да
изпълни туй, което ви е обещал?
Ако ти най-първо не можеш
да
мислиш, ти няма
да
можеш
да
чувствуваш.
Говори се за любовта, без
да
се разбира.
Пък едновременно човек като мисли и почувствува, той ще знае как
да
постъпва.
Всички вие сте хора на разочарованието.
Ти никога не можеш
да
постъпваш, ако не мислиш и ако не чувствуваш.
И надеждата, и тя остава неразбрана.
То е един процес, който трябва
да
знаете.
Мисли, за това, което Бог може
да
ти даде, а не туй, което хората може
да
ти дадат.
Ние сме хора, които при големите блага не можем
да
ги използуваме.
Успехът сега от какво зависи?
Не че е лошо, тия хора ще ти дадат нещо и ще ти го вземат.
Един човек може
да
ти направи една услуга и той ще иска и ти
да
му направиш услуга.
Като собственост го имате, живеете в туй тяло и се грижите заради него, но (не) сте изучавали
себе
си
.
Трябва
да
станеш слуга на Бога, трябва
да
направиш нещо за Него.
Ние трябва
да
разбираме Божествения свят, за
да
тръгне в нас правилно еволюцията в живота.
Не сте се заинтересували
да
видите какво върши кръвта за вас.
Ако ти имаш един Господ, за който не
си
мислил най-хубаво, заради Него, ако не
си
турил
да
мислиш най-хубавото заради Него, и
да
почувствуваш най-хубавото за Него, после
да
направиш едно добро, заради Него,
да
услужиш – ти не можеш
да
познаеш Бога.
Ти искаш
да
се разсърдиш на един свой брат.
Казваш: „Но заради този Господ пред Който седя, заради Него няма
да
го направя.
– Понякой път аз разсъждавам и гледам, има някои хора, които 20 години вземат лотариен билет и са спечелили само по 200–300 лева.
Знание що ни трябва, от туй знание страда главата“.
Не заради самия него, не заради мене, но заради Господа, Когото имам“.
Аз бих желал
да
имам тази вяра.
Тогава ти ще имаш един Господ, Който ти служи за една мярка, как трябва
да
постъпваш.
В най-големите противоречия, виждам добрата страна.
Аз моя Господ ще ти покажа, но покажи ми ти твоя, обмяна трябва
да
има.
“ – Туй, което може
да
направиш, ти го знаеш; туй, което не можеш
да
направиш, ти не го знаеш.
Дойде една мома, аз разсъждавам, тя носи един Господ.
Ако един цигулар може
да
вземе своята цигулка и
да
свири една вечер на сцената, може
да
вземе 20–30–40–50 хиляди лева, или една певица като разклати гърлото
си
с тия високи тонове, взема 50–60 хиляди лева на вечер.
Тя носи Господа в сърцето.
От какво зависи щастието?
Дойде един момък, той носи Господа на ума.
“ – Ти
си
онзи, който не знаеш ценностите на своето сърце, който не знаеш ценностите на своя ум, който не знаеш ценностите на своята душа и който не знаеш ценностите на своя дух.
Да
знаеш
да
свириш с цигулката.
Това
си
ти.
Тия двата Господа, единият Господ в ума на момъка, и Господ в сърцето на момата, веднага ще образуват връзка.
Има някои на физармоника свирят, но трябва
да
знаеш, без този лък, без тия пръсти, ти не може
да
свириш.
Аз понякой път мисля, защо
да
свири цигулката?
В момата Бог наблюдава колко тя го познава.
Ако нямаше тия мисли и чувства, не можеше
да
свири.
В ума Господ седи
да
види доколко момъкът в ума го познава.
Цигуларят в мене трябва
да
вложи нещо.
Има един глас, който трябва
да
се вложи, може
да
свириш механически, пък може
да
свириш от душа, то е Божественото.
Божественото в тебе, от душата ти трябва
да
излезе и
да
влезе в цигулката.
– Всички вярвате във вашите изобретения – богове, които сте изобретили от вас, в които вие сами не вярвате.
Защото, ако ти вярваш в този Господ, когото имаш, вечерно време като дойдеш, тогава като
си
пропуснал нещо в живота
си
, ще се спреш и ще кажеш: „Ще мине тази работа“.
– Трябва
да
имате ясна представа.
Дотогава, докато носим Неговия образ, Той ни обича, като оцапаме Неговия образ, Той не ни обича, като оцапаме Неговата любов, Бог не ни обича.
Всички тонове вървят по един закон.
Често идат при мене мнозина, които са ме учили, ученици, които чудни работи ми разправят.
Всички тонове идат на място.
Изгубиш този магнетизъм, нотите изхвръкват, няма с какво
да
ги свържеш.
Ти може
да
обичаш в другите Бога.
Казвам: Ако вие всички дойдете до Божествената Любов, всички ще бъдете певци, ще можете
да
пеете.
Една мома казва: „Помни, докато ти носиш онова, което съм внесла в тебе, докато ти носиш онези чувства, които внесох в тебе, дотогава е добре.
Аз още като чуя една мома
да
пее, аз ще ѝ кажа ще бъде ли щастлива или не.
Да
кажем имате една втора.
Но в деня, в който ги опетниш, трябва
да
знаеш, че между нас всичко е скъсано“.
НАГОРЕ