НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
862
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
862
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Приближаване и отдалечаване
,
МОК
, София, 29.10.1937г.,
Следователно, дружете с добрите хора, за
да
станете добри.
Дава се условие.
Дружете с музикални хора, за
да
станете музикален.
Разглеждайте въпроса физически, вие го разглеждате много отвлечено.
Аз разбирам: Човек, който постоянно пее, певец ще стане, но онзи, който никак не пее, певец не може
да
стане.
„Малко“ и „голямо“
си
противопоставят.
Който слуша и той може
да
се научи.
Или вземете човек, който иска
да
се докара, иска
да
се облече хубаво, а друг ходи скромно, и по какво се отличават един от друг?
По какво се отличава топлината от студа?
При кои работи, при кои неща човек може
да
бъде щастлив?
Защото в природата има един свят реален, абсолютен свят, дето формите не се менят.
Всяко тяло, всяко същество
си
има определена форма, която остава през всичкото време една и съща, не се мени.
Ако исkaте
да
прекарате една река през вашия двор, голяма река ли ще прекарате или малка?
Ако искате
да
плавате, в малката ли река ще плавате или в голямата?
Да
кажем, вие сте млади.
Вие имате едно понятие, казвате: „Колко са блажени тия птички, хвъркат нагоре, надолу, разхождат се“.
– Целия ден търси храната
си
.
– Старият се отдалечава, младият се приближава.
Където и
да
кацне се мисли за яденето.
Когато остане празна, няма за какво
да
мисли, започва
да
се пощи, глади
си
перцата, прави
си
тоалета.
Не обичате старостта защото се отдалечава от вас, много естествено.
Старият всичко отнася, младият всичко донася.
Питам тогава: Кое е онова, което заставя птиците целия ден
да
хвъркат?
Да
допуснем, че вие някой път сте недоволни и не знаете от какво зависи вашето недоволство.
Да
кажем, приятна ни е тази топлина, която излиза от печката.
Някой път вашето недоволство зависи от глада, понеже сте били гладни.
Тогава виждаме законът: Всички ония мисли в света, които се приближават към нас и ни услужват, ни са приятни; всички, ония мисли, които се отдалечават от нас, не са ни приятни.
Запример, вземете, някои деца обичат
да
седят в къщи, други пък не се свъртат.
На какво ще го отдадете.
Може би някои неща, които се приближават са далечни от нас, но един ден ще ги разбираме.
Има деца, които в къщи не може
да
ги задържиш, се навън искат
да
ходят.
Тия предмети, които сега са далечни, макар сега
да
не ги разбираме, един ден когато се приближим, ще ги разберем.
Тази посока, в която се движим, ще бъдат разбрани за нас предметите.
Тази посока, от която се отдалечаваш ще станат по-смътни.
Квачката като се разклочи, тя седи на гнездото, дали има яйца или не, не гледа, мисли че мъти нещо.
Колкото повече се отдалечаваме, ще станат по-неразбрани.
За далечните предмети знанието ни ще се измени.
Сега законът е там, щом ти искаш
да
учиш, ти трябва
да
се приближаваш към ония предмети на знанието.
Но ако се отдалечаваш, никой няма
да
ти помогне.
Като станеш трябва
да
мислиш 10, 15, 20 минути,
да
мислиш,
да
се приближаваш.
Но състоянието на човека не
да
е статично.
Всяко нещо, от което се отдалечаваш е човешко.
От човешкото се отдалечавай, към Божественото се приближавай.
Но сега, ако искате мярка, човек трябва
да
има мярка.
Коя трябва
да
бъде мярката?
Зависи от условията.
Запример, ако вие можехте
да
ставате малък, видим и невидим, нямаше
да
ви отварят вратата и
да
ви кажат: „Влезте“.
Вие може
да
влизате през най-малката дупчица.
Ако пръстите са му много къси, ако първият пръст е 5 сантиметра, третият – 5 сантиметра, малкият пръст 2 сантиметра, може ли
да
бъде добър музикант?
Няма
да
ви отварят и
да
ви затварят.
С тези пръсти ще може много по-добре
да
свири.
Но, представете
си
сега, че първият пръст е 1 метър, вторият пръст е един метър и половина, третият, безименният пръст е 1 метър, 75 сантиметра е малкото кутре.
Ако бяхте малък, щяхте
да
можете
да
влизате през най-малките дупчици, вие ще бъдете разположен.
Най-хубавото е човек
да
бъде господар.
Човек трябва
да
има определени пръсти, но като стане сутринта
да
може
да
ги продължи, или
да
ги скъси.
Даже хората, турят ръката на някоя малка дупчица
да
не влиза.
Ако е за дълги, дълги
да
ги направи, ако е за къси, къси
да
ги направи.
Даже за това хората ги е страх от въздуха, който влиза през тия малки дупчици.
Казва някой, че той като Настрадин Ходжа
си
направил една пещ и дошли другите, започнали
да
ги критикуват.
Малкото е само граница на
себе
си
.
Казват: „На криво
си
си
турил вратата, не трябваше
да
я туриш на юг, ами към север“.
Малкото, се нарича съществото, в което никое друго не може
да
влезе в него.
Друг казва: „Не, към изток трябваше
да
се тури“.
Щом в тебе могат
да
влизат, ти
си
голям.
Той взел, че направил пещта на две колела и на всеки, който дойде
да
си
дава мнението казвал: „Ти накъде искаш
да
бъде вратата на пещта?
Едно определено малко е туй, в което никой не може
да
влезе.
Кой как дойде казва: „Не
си
обърнал правилно вратата на пещта“.
А пък това, при което всички влизат, то е голямото.
Когато искате
да
угодите на хората, трябва
да
имате една пещ на две колелета, другояче не е икономично.
Или може и по друг начин
да
разрешите въпроса.
Един като го критикували, той
си
направил една пещ, на която вратата била обърната към изток, друга пещ с врата обърната на запад, трета – на север, четвърта – на юг.
То са психологически моменти.
Тогава идеята: Всеки човек може
да
стане голям и малък.
Тази посока, в която се движи, той става голям; тази посока, от която се отдалечава, той става малък.
Пита го на коя страна иска
да
бъде обърната вратата на пещта и го завежда при тая пещ.
Който дойде, накъдето иска
да
бъде обърната вратата на пещта, при тази пещ го завежда.
Тогава, когато вие искате
да
се запознаете,
да
образувате приятелство, приятелството показва, че вече сте близо при предмета.
Дойде някой, каже: „Ти не
си
направил пещта както трябва“.
Казва: „Тази пещ не е за тебе и го завежда при неговата пещ“.
За
да
бъдеш приятел с един предмет, ти трябва
да
разбираш езика му.
И той за
да
бъде приятел, и той трябва
да
разбира езика ти.
Двама души са приятели само тогава, когато се разбират, когато разбират езика
си
, говорят на един понятен език.
“ Казва: „И такава пещ имам“, завежда го при тая пещ.
Ти говориш на неговия език и той говори на твоя език, може
да
се разбирате.
Та трябва
да
имате най-малко четири пещи, за
да
угодите на хората.
За
да
бъдеш учен, трябва
да
разбираш езика на науката.
Да
имаш обич към знанието.
Ние се приближаваме към ония предмети, които изучаваме и може
да
учим.
Невежеството е посоката, от която се отдалечаваме, тогава изгубваме условията за знание.
Изобщо де
си
турят изходните врата на домовете?
А от злото ние се отдалечаваме.
Злото е миналото, ние се отдалечаваме от него.
Един ден от злото ще се отдалечим и то няма
да
ни засяга.
Мислете за доброто, за
да
станете добри.
Долу в неговата утроба се пекат всичките баници, всичко тук долу се пече.
Ти накъдето искаш може
да
се обърне и на север, и на юг, навсякъде се обръща.
Да
кажем, вие искате
да
станете богат.
2.
Двете дървета
,
УС
, София, 31.10.1937г.,
Когато задоволиш глада
си
и се усещаш сит, ти
си
на земята.
Ако ядеш и пак оставаш гладен, ти
си
под влиянието на гладните души от невидимия свят.
Ако питаш, защо
си
сит, ще знаеш, че
си
на този свят.
– Защото
си
на онзи свят, между гладните души.
Не можеш
да
почиташ човека, ако първо не почиташ Божественото в него.
Ако го обичаш заради очите, устата, носа или ушите, ти
си
на крив път; ако го обичаш заради облеклото, богатството или знанието му, пак
си
на крив път.
Това са пособия, с които човек
си
служи временно.
Има нещо в човека, за което може
да
не го обичаш, но то не е физическо.
Гледай на любовта като условие за чистене на човешкото тяло.
Когато дойде любовта на земята, тя ще научи хората, как
да
живеят, как
да
се обличат, как
да
се чистят и т. н.
Тя свързва всички хора в едно цяло.
Докато не възлюбиш Божественото в човека и докато той не оцени Божественото в тебе, никаква връзка не може
да
съществува между вас.
– Не го обичаш, защото не обичаш Божественото в
себе
си
.
Има нещо в човека, което можеш
да
не обичаш.
Четири неща трябва
да
обичаш в човека: неговото сърце, ум, душа и дух.
Докато
си
в човешкия ум, сърце, душа и дух, ти познаваш Божествения свят и неговия порядък.
Вън от тях ти
си
в човешкия порядък, в преходния свят.
В това се крие и мистичното, и психичното, и физичното.
Питате: От какво зависи развитието на човека?
Ето защо, сърцето трябва
да
се облагороди.
Като знаеш това, пази се
да
не вкусиш от плодовете на забраненото дърво.
Ако искаш
да
влезеш в рая, яж от плодовете на дървото на живота.
От човека зависи коя врата ще избере.
Невъзможно е
да
минеш през вратата на дървото за познаване на доброто и злото и
да
отидеш при Бога.
Кое е по-хубаво:
да
разполагаш с две врати, или само с една?
Казано е в Писанието: „Който не носи Христовия Дух в
себе
си
, не е Негов.“ Значи, дето е Духът, там е Христос.
Под „не е Негов“ разбираме, че няма мир и свобода, радост и веселие в
себе
си
.
Без Христовия Дух не можеш
да
имаш стремеж към възвишеното.
Без Христовия Дух не можеш
да
имаш никакви блага.
Някой мисли, че като повярва в Христа, ще придобие всичко.
Вярата ви трябва
да
бъде непреривна и всеки момент
да
се увеличава.
Ако вярата не расте и не се размножава, не дава плод, не е истинска.
Някои вярващи се отчайват и пожелават
да
заминат за другия свят.
Ако с тази вяра отидат в другия свят, и там няма
да
бъдат добре.
Една гарга се разговаряла с малките
си
, изказвала недоволството
си
от тях, че постоянно цапали гнездото.
– Ще вземете ли със
себе
си
своите задничета?
– Тогава няма смисъл
да
се местим, защото и новото гнездо ще изцапате.
Казвам: Ако не можете
да
живеете добре на този свят, в другия съвсем не ще можете.
Ако в този свят не можеш
да
влезеш при Бога, в онзи свят съвсем не можеш
да
влезеш.
Щом
си
дошъл в този свят, ще използваш вратата за влизане при Бога.
Това се дължи на греха, който
си
направил.
Значи, ти носиш последствията на греха.
Докато се мъчиш и страдаш, ти правиш усилия
да
влезеш през вратата, която води към Бога.
Вратата е затворена, докато не
си
страдал; щом страдаш, вратата вече се отваря.
Всеки сам трябва
да
отвори тази врата.
Малцина могат
да
отворят тази врата и
да
влязат в тесния път.
Казано е: „
Да
се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, вие се смущавате.
– Защото не можете
да
възлезете нагоре.
Мнозина идат от другия свят.
Те идат на земята
да
ядат и пият.
Някои казват: Не трябва
да
мислиш за Господа.
– Това същество слиза отгоре
да
яде и пие.
Това е в реда на нещата, такива са условията на физическия свят.
Той има всичко на разположение.
Той може
да
яде, каквото иска.
Следователно, ако се безпокоиш за живота
си
, ти
си
от сиромасите; ако не се безпокоиш, ти
си
от богатите.
Обаче, благословение е любовта
да
присъства и в бедния, и в богатия.
Пазете се от сиромашията на безлюбието и от богатството на безлюбието.
Аз вярвам, че всички сте търсили Христа и сте Го намерили.
Много майки и бащи са казвали: Искаме
да
тръгнем в Божествения път, но какво
да
правим с тези деца?
Трябва
да
ги отгледаме,
да
ги наредим.
След като изпълним задълженията
си
към тях, ще поемем тесния път.
Не е лесно
да
се служи на Бога с деца.
Трябва
да
се справим с тях.
Наскоро дохожда при мене един господин с особено предложение.
Той ми каза: Всичкия
си
имот ще завещая на Братството, с условие,
да
живея между вас.
– Можем
да
те приемем, но имаш ли някакви дългове?
–
Да
, четиристотин хиляди лева.
Имотът му струва двеста хиляди лева, а той има
да
дава четиристотин хиляди.
Задръж го за
себе
си
; не го подарявай още на Бога.
Отиват
да
проповядват Христовото учение и казват: Господи, ние искаме
да
Ти служим.
Човешкото причинява страдание на хората, а Божественото – радост.
Готови сме
да
Ти подарим имота
си
.
Защо страданията преодоляват в живота?
–
Да
, имотът им струва 200,000, а те дължат 400,000 лева.
Човешкият порядък никога не може
да
донесе радост на хората.
Според мене, дългът ви трябва
да
бъде 200 хиляди лева, а имотът – 400 хиляди.
Религиозните очакват
да
дойде Христос на Земята,
да
оправи света.
Христос няма
да
дойде на Земята
да
оправи света по човешки начин.
И тъй,
да
посветим на Бога онова, което имаме, а не онова, което нямаме.
Хората се движат в двата порядъка – човешкият и Божественият, които трябва
да
изучават, за
да
различават техните прояви.
Той казва: „Сине мой, дай ми сърцето
си
.“ Единственото нещо, което Бог изисква от нас, е
да
посветим сърцето
си
в служене.
Насилието, мъчението са прояви на човешкия свят.
Който изпълнява човешката воля, живее в ада; който изпълнява Божията воля, живее в рая.
Всички противоречия произтичат от човешкото сърце.
– Ако изпълнявате своята воля, ще бъдете в ада; ако изпълнявате Божията воля, ще бъдете в рая.
Следователно, сърцето може
да
се поправи само тогава, когато се посвети в служене на Бога.
Сега, не е въпрос
да
се оправдавате, защо постъпвате по един или по друг начин.
Без любов то никога не може
да
се поправи.
Какво мога
да
мисля за един човек?
Всеки човек
си
има специфични характерни черти.
Как ще поливаш градината
си
без вода?
Ако попаднеш в общество на българи, събрани заедно на чаша вино, като дойде време за плащане, всеки иска пръв
да
плати.
Как ще се развиват растенията без вода?
Един от тях отваря кесията
си
, но се оказва, че няма пари.
В човешкото сърце нищо не може
да
расте без любов.
Вторият отваря кесията
си
– също празна.
Както водата възраства растенията, така и Божията Любов облива човешкото сърце, за
да
може вложеното в него
да
израсте и
да
даде своите плодове.
Желая ви
да
имате в сърцата
си
по един лъч от Божията любов, за
да
израснат всички хубави неща.
Отваря кесията
си
и плаща за всички.
Плътта заробва, а духът освобождава.
Ако
си
поробен, ти
си
в плътта; ако
си
свободен, ти
си
в духа.
Всеки хвърля по една монета на пода и гледат, на кого монетата при падането
си
, се обърнала с лицето нагоре.
Той плаща за всички.
Апостол Павел казва: „И най-големите страдания не могат
да
се сравнят с благата, които приема онзи, който е влязъл в Божия път.“ Сега и на вас казвам: Не се колебайте, но работете върху
себе
си
, за
да
влезете в този път.
Там всеки плаща за
себе
си
.
Някой влезе в пътя и започва
да
се колебае дали е време за това: млад е още, може
да
си
поживее.
Не се колебай, влязъл
си
точно навреме.
Върви напред, не гледай на света.
Всяко отклонение от пътя носи страдания, сътресения.
Казва се в Писанието: „Който хваща ралото и се обръща назад, не е достоен за него.“ Ако влезеш в закона на Любовта и се обръщаш назад, ти губиш силата, която
си
придобил.
–
Да
се освободят от своите вътрешни противоречия.
Например, търсиш любов в човешкия свят и, като не я намериш, разочароваш се.
Не само че нищо няма
да
изгубиш, но двойно ще придобиеш.
– Няма защо
да
се разочароваш.
Всичко ще ви се даде в двоен размер.
Ще знаеш, че в човешкия свят има насилие, мъчение, но не и любов.
Ако е въпрос за страдания, за глад и лишения, всичко това е достояние на човешкия порядък.
Ако търсиш нещо хубаво, ще го намериш в Божествения свят.
Опитайте Божественото и вижте, какво носи то.
Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че
си
в човешкия порядък и ще гледаш
да
ликвидираш с него.
Казано е в Писанието, че преди
да
поискате нещо от Бога, ще ви се даде.
Имаш господар, с когото
си
скаран и не можеш вече
да
живееш с него.
Ти
си
уговорил с него
да
му служиш само една година.
Втората година
си
свободен, никакъв закон не те задължава
да
му служиш.
То води към Любовта, която носи всичкото изобилие – изобилие за сърцето, изобилие за ума, изобилие за душата.
Друг е въпросът, ако господарят ти е добър, умен човек, а ти искаш
да
го напуснеш само затова, че не ти увеличил възнаграждението.
Представи
си
, че слугуваш на баща
си
.
И тогава, ако искаш
да
проповядваш на човека, кажи му: Тръгни с мене, ако искаш
да
намериш щастието.
Там, дето аз вървя, има всичко на разположение.
Ще кажеш, че баща ти може
да
ти остави наследство.
Господарят пък ти плаща на части, всяка седмица, всеки месец или всяка година.
– Друг път не съм дохождал.
Някой господар мисли, че постъпва по Божествено, а не плаща на слугата
си
.
Той не разбира, какво значи
да
постъпваш с човека по Божествения закон.
Един беден, но умен човек взел назаем хиляда лева от един банкер, с условие,
да
ги плати на определен срок.
Като наближил срокът, банкерът го дал под съд, понеже, според неговата бележка, длъжникът трябвало
да
плати дълга
си
12 дена по-рано.
– Вие сте отдавна излъгани.
Кой от вас е доволен от живота
си
?
В призовката от съда било означено
да
се плати в срок от 24 часа.
Съдията разгледал делото и се произнесъл в смисъл, банкерът
да
се съгласи
да
получи парите
си
12 дена по-късно.
Влезте в Божествения свят, дето всичко е направено от злато.
– Който страда.
Ако влезете в този свят, ще можете
да
платите дълговете на България.
Когато страданието се налага като наказание, добре е
да
се отложи с 12 дена.
Когато възнаграждават някого, добре е
да
се изпълни 12 дена по-рано.
Всичко ви е приятно: Свободно дишате, сладко ядете, спокойно спите, с радост работите.
Значи, когато очаквам щастието, то трябва
да
дойде 12 дена по-рано; когато очакваш нещастието, нека дойде 12 дена по-късно.
Каквото изкуство имате, всичко прилагате с любов.
От юридическа гледна точка, несправедливо е
да
се изменя датата.
Мнозина идват при мене
да
се оплакват, че този, онзи не постъпвали добре.
Въпреки това, датата на полиците постоянно се изменя.
Вие търсите правото там, дето не е.
Всички хора очакват радостта дванадесет дена по-рано, а скръбта – дванадесет дена по-късно.
Обаче, в живота и радостта, и скръбта идат точно навреме.
Кажи на жена
си
: Ела с мене!
Ако длъжникът закъснява с 12 дена, а кредиторът избързва с 12 дена, съдията събира и двете числа и дели на две, за
да
намери средно аритметичното, което отговаря на истинската дата.
–
Да
си
правят отстъпки.
Който има
да
взима,
да
отстъпва; който има
да
дава, и той
да
отстъпва.
Какъв живот може
да
има между тези двама?
Помни: Не можеш
да
имаш резултатите на любовта без самата любов.
По цели дни мисли за Господа, оставил децата
си
гладни.
Не можеш
да
бъдеш справедлив без самата правда.
Не можеш
да
бъдеш добър без доброто.
Следователно, ако любовта не е в тебе, не можеш
да
любиш.
Ако правдата не е в тебе, не можеш
да
бъдеш справедлив.
Объркали са пътя
си
.
Ако доброто не е в тебе, не можеш
да
бъдеш добър.
Жената
да
си
върви в света, а мъжът
да
се държи за Бога.
Не можеш
да
имаш резултатите на духа, ако самият дух не е в тебе.
– Тогава
да
се разведем.
Те се управляват от силата на плътта, от своите лични интереси.
Светският
да
се ожени за светска жена, а духовният
да
върви с духовните.
Това е общ закон в природата.
И женитбата е добро, но ние се нуждаем от въже: мъжът към Бога, а жената към света.
Няма същество, колкото малко и
да
е, което
да
не мисли за
себе
си
, за своята прехрана.
Всеки иска
да
облекчи живота
си
,
да
мине без страдания.
Някои страдания са естествени, а други – неестествени.
Например, естествено е
да
се страхуваш от смъртта; неестествено е
да
се страхуваш от една малка буболечка.
Благото, богатството произтича от Божествения порядък, от Духа, Който носи новото в света.
– Какво
да
правим?
Чудя се как ще предам душа.
Питам го: Нали
си
свещеник, защо те е страх?
–
Да
, свещеник съм, стотици хора съм погребвал, но при всички случаи, сърцето ми трепери.
Представям
си
как един ден и мене ще погребват.
Не зная как
да
се освободя от този страх.
Като срещнеш възлюбения
си
, радваш се, приятно ти е.
Казано е в Писанието: „Страхливият няма
да
влезе в Царството Божие.“ – Защо?
Наистина, докато се страхува, човек не може
да
изпълни Божията воля.
Ето защо, първата задача на ученика е
да
се освободи от вътрешния страх.
Достатъчно е смъртта
да
похлопа на вратата, за
да
види, че страхът още живее в него.
Обременена от живота, тя всяка вечер се молела на Бога,
да
я вземе от този свят – толкова й дотегнал животът.
Двама студенти чули молитвата й, решили
да
се пошегуват с нея.
– Двама ангели, пратени сме от Бога
да
вземем душата ти.
Мнозина казват, че искат
да
умрат, но като дойде смъртта, никой не е готов
да
й отвори вратата.
Нека отложи малко решението
си
.
Казвам: Има начини, по които хората могат
да
се освободят.
Все се освобождават и пак остават неосвободени.
Може
да
си
свободен, без
да
се освободиш.
Трябва
да
намерите начин за истинско освобождаване.
Казват, че смъртта освобождава човека от всички желания и навици.
Например, като умре някой, който е обичал
да
си
угажда в яденето, с изчезването на физическото тяло, изчезва и възможността
да
яде и
да
пие.
Пак му се иска
да
яде и пие.
Той ходи, обикаля около онези, които ядат и пият, поощрява ги
да
ядат, но той пак остава гладен. Защо?
3.
Мъртъъв бе и оживя, загинал бе и намери се
,
НБ
, София, 31.10.1937г.,
Новото възрение в света трябва
да
бъде това, че Христос е едно звено в сегашния човек.
Всичко е добро в света, но едно нещо не достига на хората.
Като вляза в православната църква, виждам, че всичко е добро там, но се приближавам при свещеника и тихо му пришепвам: Едно само не ви достига, любов нямате.
Като отида в някоя евангелска църква, виждам, че и там всичко е добро, но едно им липсва, любов нямат.
Отивам в католическата църква и виждам, че всичко е отлично там, но едно им липсва, любов нямат.
Отивам при съдиите, виждам, че всичко е добро там, и законите им, и съдиите им, но едно им липсва – любов нямат.
Отивам при учителите, при разните училища и виждам, че всичко е добро, но едно нещо им липсва, любов нямат.
Дето и
да
отида, намирам, че всичко е много добро, но едно липсва – любов нямат.
Казвам: Сега е времето, когато любовта трябва
да
дойде.
И Христос каза на богатия: Всичко, каквото имаш, е добро, но едно ти недостига – любов нямаш.
За
да
опита любовта му, Христос му каза
да
отиде,
да
продаде всичкото
си
имане и
да
го раздаде на сиромасите.
Следователно, когато любовта дойде между хората, ще се решат и всички въпроси.
Вие постоянно
си
задавате въпроса, кой е прав?
Този въпрос, кой е прав и кой е крив, не може
да
се разреши на земята.
Дали някой е правоверен или не е – и този въпрос не може
да
се разреши на земята.
Той може
да
се разреши само като отидем при Бога.
Когато човек умре, тогава отгоре ще се разреши, дали той е бил прав или крив, дали е правоверен или не.
За
да
бъде човек правоверен, ето на какво трябва
да
отговаря.
Той трябва
да
осветява името Божие.
Той трябва
да
желае идването на царството Божие на земята.
Той трябва
да
изпълнява волята Божия.
Но това не става насила.
Това трябва
да
бъде един вътрешен импулс в човека.
И тогава целият свят, при какъвто ред и порядък на нещата
да
е, ще приеме любовта.
Това е същественото, което любовта носи със
себе
си
.
Всяко нещо, което носи живот в
себе
си
, е Божествено.
Питам: Как могат хората
да
се спогодят?
За
да
се спогодят хората, те трябва
да
имат един баща.
Ти искаш
да
те обичат, а не обичаш своя Баща.
Ти
си
скръжав по отношение на Него, нищо не даваш.
Не може никой
да
го обича.
Син, който не обича баща
си
, и Бог не го обича.
Дъщеря, която не обича майка
си
, и Бог не я обича.
Най-първо ние трябва
да
обичаме Бога.
Аз не разглеждам Бога като нещо отдалечено, отвлечено от нас, но като същина, която функционира в нас.
За
да
разбират Бога, хората трябва
да
бъдат умни, добри, справедливи.
Ако човек не е добър, не е умен и не е справедлив, не може
да
се очаква много нещо от него.
При това положение не може
да
се очаква любовта.
И тогава думите на Христа (не) могат
да
имат сила за нас.
Без любов ние не можем
да
разберем Христа, нито можем
да
разберем неговите страдания.
Ние не знаем още какви са били страданията на Христа.
Ние още не можем
да
разберем противоречията, които съществуват в съвременното християнство.
Мислите ли, че Христос, като вижда престъпленията, които се вършат в Негово име, е доволен?
Страданията, които хората едно време носеха, са съвсем различни от тия, които сега преживяват.
На всички ви трябва любов, в която всички трябва
да
отстъпите от стария път и
да
влезнете в новия път – в пътя на светлината, в пътя на доброто, в пътя на справедливостта, в пътя, който носи щастие на човешката душа.
Аз вярвам във всинца ви и намирам, че всички сте много добри.
Дето и
да
съм ходил, във всички намирам само една погрешка: Едно ви не достига – любов ви трябва.
Всички казват: „Дотегна ни тази любов.“ Жената казва: „Едно време мъжът ме обичаше, а сега ме мрази.“ Учителят се оплаква от учениците
си
и т.н.
Учител, който се оплаква от учениците
си
, той не ги обича.
Той го предаде за пари.
И в съвременните християни има нещо, което трябва
да
изпъдят от
себе
си
.
Кого трябва
да
изпъдят?
Те трябва
да
изгонят Юда Искариотски, който игра ролята на шпионин, предаде Христа.
Добрият човек
си
има известни качества, по които се познава.
Вие няма какво
да
оправяте света.
Аз виждам, че светът е оправен, но той страда само от недоимък на любовта.
Аз вярвам, че по който и
да
е начин любовта ще дойде.
Един ден любовта ще дойде, но вие трябва доброволно
да
отворите вратата ѝ.
Ако не отворите врата на любовта доброволно, тя насила ще влезе, но няма много
да
се ползувате.
Когато властта иска
да
влезе в някой дом, тя влиза насила.
Тя не пита, дали ще ѝ позволят, не гледа на това, че домакинът е затворил вратата
си
, тя натиска и влиза.
Но какво се ползувате от такова насилие?
Вие трябва
да
разберете закона на любовта.
По-добре
да
го разберете с любов, отколкото
да
го разберете без любов, с насилие.
Щом един закон е разбран без любов, в това разбиране е влязло известно насилие.
Ето защо, хората трябва доброволно
да
отворят сърцата
си
за Бога.
Когато хората държаха сърцата
си
затворени, те могат
да
имат някакви съображения.
Те имат право
да
затварят сърцата
си
, но трябва
да
имат предвид, за кого трябва
да
ги затварят.
Човек не може
да
отвори сърцето
си
за хората, докато не го отвори за Бога.
Ако цветето не се отвори за Бога, за никого не може
да
се отвори.
Ако Божията любов не е в състояние
да
отвори нашето сърце, ничия друга любов не е в състояние
да
го отвори.
Колкото една свещ е в състояние
да
отвори цветето, толкова и човешката любов е в състояние
да
отвори сърцето на някой човек.
С това не искам
да
кажа, че не сте опитали любовта.
В човешката любов мъжът подозира жена
си
, жената подозира мъжа
си
, проповедникът подозира членовете, не ги харесва нещо, членовете подозират своя проповедник, и те не го харесват и т.н.
В човешката любов нещата не са на мястото
си
, а в Божията любов всяко нещо е на своето място.
Христос не казва за
себе
си
, че е дошъл
да
властвува,
да
царува, но казва: Аз дойдох в света
да
дам живот на хората и
да
им кажа как
да
живеят.
Христос дойде
да
проповядва на хората Божията любов, която разрешава всичките мъчнотии в света.
Той понесе греховете на хората доброволно и прие най-големите страдания и противоречия.
Христос можеше
да
се помоли на Бога
да
изпрати 12 легиона ангели
да
му помогнат, но Той прие
да
изпълни волята Божия,
да
се пожертвува за човечеството.
И затова Христос казва: „За този час дойдох.“ Значи, единственото нещо, което разрешава всички мъчнотии в света, това е Божията любов.
Всеки човек има в
себе
си
едно чувство, с което може
да
познае любовта.
Всеки човек има очи, с които може
да
познае светлината.
Всеки човек има уши, с които може
да
познае разумното Слово.
Всеки човек има един нос, с който може
да
познае аромата на цветята.
Всеки човек има една уста, чрез която може
да
възприема храната и
да
различи хубавата храна от лошата.
В това отношение ние не можем
да
се съмняваме.
“ Много лесно може
да
се познае това.
Ако го храните със слаба, лоша храна, то няма
да
се развива добре, няма
да
расте.
В Божественото учение всички хора са здрави и весели.
Чрез притчата за блудния син, Христос дава един пример, какво трябва
да
се прави с онези, които не вървят в правия път.
Те трябва
да
се оставят свободни
да
научат урока
си
.
Когато научат урока
си
, тогава те ще се върнат сами при Бога и ще бъдат добри негови служители.
Онзи син, който бил постоянно при Баща
си
, имал голямо мнение за
себе
си
, той мислел, че е праведен.
Всъщност, блудният син имал по-високо съзнание.
Той имал по-голяма любов от първия, и когато се върнал при баща
си
, дошъл с голямо смирение и готовност
да
работи като един от неговите слуги.
Той се обръща към баща
си
с думите: Татко, аз разбрах всичко.
Направи ме сега като един от слугите
си
.
Не само в православната църква, или само между християните, но и между будистите, мохамеданите и навсякъде има два вида вярващи, два вида религиозни.
Едни от тях са ходили в странство и са хора със смирение, а другите не са ходили в странство и са горди, високомерни, с голямо мнение за
себе
си
.
Те всякога мислят, че Господ не е обърнал внимание на тях, не им е дал това, което заслужават.
Те казват: „Ние сме се трудили много, но няма полза от нашия труд, никой не ни оценява.“ Бащата отговаря на тези свои синове: „Синко, всичко мое е на твое разположение.
Всичко имаш.“ Сега аз ще туря в устата на бащата думи, които не са казани в притчата.
Бащата казва на сина
си
: „Синко, всичко имаш на разположение, много
си
добър, но липсва ти малко любов.
Трябва
да
вложиш любов в сърцето
си
.
Братът ти, който сега се върна от странство, донесе със
себе
си
тази любов.
Затова и аз сега отидох
да
го посрещна и прегърна.
Зарадва се моето сърце, защото той донесе със
себе
си
Божията любов.
Да
се повеселим заедно с него.
Бих желал и ти
да
имаш тази любов в сърцето
си
.“
Сега пожелавам ви и вие
да
се върнете, и вашият баща
да
се порадва с вас наедно.
Сега пожелавам ви и вие
да
влезете с вашия баща и
да
се порадвате на върналия се брат, който е изпоял всичко.
Хората искат
да
наложат на света своите разбирания и своите възгледи за нещата, и
да
се приемат за меродавни.
С това те влизат в противоречие с основните закони в живота и в природата.
Онзи, Който е създал света, той е поставил за основа един закон, който управлява целия свят.
Онзи, който е създал човека, който му е дал ум, Той е поставил един закон, който управлява човешкия ум.
Положителната мисъл носи живот, а отрицателната носи смърт.
Ние виждаме в свещената книга, че за непослушанието на първия човек дойде смъртта в света.
Ето защо, като заключение може
да
се каже, че животът ще влезе чрез послушанието, а смъртта чрез непослушанието към Неговото учение.
Той дойде в света, за
да
примири човечеството.
Днес всички хора не вярват в Христа, но има 500 милиона християни вече, които вярват в Христа.
Те поне трябва
да
се примирят.
Те цитират, четат и препрочитат Евангелието, но не могат
да
се примирят.
Ако тия, вярващи в Христа, в Евангелието, не могат
да
се примирят в Негово име, тогава става въпрос, дали наистина следват Неговото учение.
Други хора минават за будисти, вярват в Буда.
Те вярват в Буда, но не изпълняват Неговото учение.
Като четат Евангелието, православните казват, че каквото е могъл
да
каже Христос, всичко е казал вече.
Той казва: „Много още има
да
ви кажа, но още не сте готови
да
чуете и
да
възприемете това, което може
да
ви се каже.“ Казвам: Който и
да
се опита днес
да
изнесе истината, той всякога ще бъде подозиран.
Като те чуят
да
говориш, веднага ще те питат: "Ти какъв
си
?
" Ако отидеш в една православна църква, ще те питат: „Ти православен ли
си
?
“ Ако
си
православен, ще те приемат.
Ако отидеш в една евангелска църква, ще те питат, евангелист ли
си
?
Ако отидеш в католическа църква, ще те питат, католик ли
си
и т.н.
Все таки, човек трябва
да
има някакво име, но името не създава човека.
Човекът създава името.
Всички спорят върху въпроса, кой е на правата страна в света.
В притчата за блудния син виждаме, че синът, който живял при баща
си
, се сърди на баща
си
, намира, че той не постъпва разумно.
Той казва на баща
си
: Аз, който ти служа толкова години, нищо не съм получил от тебе, а този ти син, който изяде и изпи всичко, сега пак иде и ти му даваш от моето богатство.
Щом братът се гневи на баща
си
, това показва, че той няма любов.
Не е ли добре мъртвият
да
оживее?
Коя майка или кой баща не би се зарадвал, ако мъртвият му син оживее?
4.
Право и безправие
,
ООК
, София, 3.11.1937г.,
Ние казваме: „Всичко давай“.
– Всичко давай и всичко вземай.
(Учителят пее: „Тази сутрин като станах, колко бях недоволен.“) (Учителят пее: „Едно време аз бях млад, но остарях, понеже не обичах баща
си
.
Едно време аз бях млад, но майка
си
не слушах и така остарях“.) Става ви весело.
Като дадеш всичко, ами после?
(Учителят пее: „Едно време аз бях млад, но майка
си
не зачитах и остарях“.) Сега новата песен.
И за това трябва
да
се каже: „Всичко давай и всичко вземай“.
(Учителят пее: „Сега аз съм вече млад, и в пътя съм тръгнал, и баща и майка
си
обичам.
Като дам всичкия въздух, който е в моите дробове, после пак вземам и т.н.
И всякога аз ще бъда млад, млад, млад, млад, всякога ще бъда млад, млад, млад, млад, млад…“) Така трябва
да
се пее.
(Учителят пее: „Едно време и баща
си
не слушах.
Ще кажеш: „Благодарим Ти Господи, за голямото благо, което
си
ни дал“.
Едно време аз бях млад и майка
си
не слушах.
Сега съм аз млад и баща
си
обичам аз.
Сега съм млад и баща
си
обичам аз.
Обичам, обичам баща
си
аз!
Трябва
да
си
почиваш малко.
Не бързай
да
вземеш въздух.
Някой път ние не знаем
да
дишаме, не знаем как
да
се храним, не знаем как
да
гледаме.
Зависи как гледаш един предмет.
Онзи влюбеният човек, който има любов, само той може
да
гледа правилно.
Някой човек ти не можеш
да
гледаш, понеже не може
да
намериш онзи фокус, за
да
видиш симетрията на лицето му.
Като гледате някой човек, трябва
да
направите една връзка.
Има едно гледане, при което ще направиш една връзка.
При такова гледане, планината ще оживее.
Или като погледнеш небето, трябва
да
знаеш на кое място
да
погледнеш.
Аз бях ви препоръчал сутринта
да
ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата.
Ако искаш
да
внесеш нещо хубаво в душата
си
, стани сутрин и погледни Зорницата, когато изгрява.
Стани 40–50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата
си
.
Ставай сутрин не
да
гледаш слънцето както обикновено, но виж нещо особено.
Виж първия лъч и после даже може
да
не дочакаш слънцето.
Може
да
си
отидеш преди
да
изгрее.
Първият лъч на слънцето е като малка звезда.
След като изгрее слънцето, никоя звезда не се вижда.
Някой път Бог се отдалечава от нас, за
да
видим другите малки неща, по-малките наши братя; за
да
можеш
да
видиш по-дребните работи и
да
видиш, че и те са така важни.
Важна е новата мисъл за любовта, която носи великото Божие благо заради нас.
А пък възкресението трябва
да
дойде, понеже в него е подмладяването.
След 45 години къде ще бъдете вие, ще кажете, че ще дойдете в друго някое прераждане.
Вие оставете сега другите прераждания.
Вие за това
си
прераждане знаете ли нещо?
Нищо не знаете, че какво тогава знаете за другите прераждания?
Ако разбирахте Божия закон изведнъж щяхте
да
се преродите и щяхте
да
имате съзнание.
Всеки един от вас може
да
се прероди.
Може
да
се преродиш утре.
Може
да
се преродиш, но за
да
се преродиш, трябва
да
имаш една непреодолима любов към Бога.
Правото човек трябва
да
приложи на
себе
си
.
Човек не може
да
знае какво нещо е сладко, докато не го е вкусил.
Ние трябва
да
обичаме Бога, за
да
се подмладим.
Човек, докато не е приложил правото, не може
да
знае какво нещо е право.
Ако не обичаш Бога, няма
да
се подмладиш.
Правото в човека са известни възможности, които му са дадени, за
да
се прояви.
Защо трябва
да
обичаме Бога?
Ще обичаш Бога, за
да
се подмладиш.
Да
допуснем, че двама души търсят правото.
Ще обичаш Бога, за
да
станеш млад.
Трябва
да
се проявят.
Ще обичаш Бога, за
да
се храниш добре.
Един може
да
търси право, но щом не се проявява, то е вече безправие.
Ще обичаш Бога, за
да
станеш умен.
Всички тези велики блага в живота идат от любовта към Бога.
Тя е разрешението на въпросите.
Жена, която иска
да
покаже своите права, тя се показва много умна, угледна, ще измаже къщата
си
и пр.
Един ден като започна
да
обичам Бога, ще ми е приятно, няма
да
ме е страх от смъртта, ще прати Бог една колесница, ще се кача, няма
да
взема нищо от тук и ще отида при Бога.
А мъж, когато иска
да
покаже правото
си
, ще покаже силата
си
, че може
да
изоре нивата,
да
я посее,
да
я ожъне.
Колцина от вас сте готови
да
се качите на Божията колесница?
Правото на човека е
да
проявява онова, което му е дадено и в пространството, и извън пространството.
Под думата „пространство“ се разбира една същина, която включва в
себе
си
.
Има едно пространство, в което всичко се простира.
Не ни оставят
да
заминем нагоре, но казват: „От тук към центъра на земята и после от другата страна на земята ще излезеш“.
От безпространствените неща идат пространствените.
По-добре
да
не минаваш,
да
няма нужда
да
те заравят.
Едно житно зърно или ябълчна семка може
да
я заровим в земята.
Една човешка семка няма нужда
да
я заровиш в земята.
Ти в земята не може
да
сееш човешка семка.
Семето на твоята мисъл трябва
да
знаеш къде
да
го сееш.
Искам
да
имате една ясна представа за думите: Бог, природа, човек.
Семето на твоите чувства трябва
да
знаеш къде
да
го сееш.
Не може
да
го хвърлиш на земята.
Ние се заблуждаваме като казваме: „Едно време ние се обичахме двамата“.
“ Същината е народът, а държавата е външната страна на народа, който трябва
да
се прояви.
Тогава казвам заключението
си
: Любовта ви към Бога и любовта ви един към друг не е била такава, каквато е трябвало.
Защото вие братя и сестри, колко горчиви думи
си
казахте и после пак се наричате братя и сестри.
Следователно, на държавата трябва сила и тя трябва
да
се управлява от разумни хора.
Държавникът
да
не води този кораб – държавата така, че той
да
се сблъска някъде.
На държавата трябва управители, разумни хора, които
да
държат връзка с Бога.
Вярата е друго едно учреждение, институт, за
да
държи връзка с Бога.
А самите хора – това са елементите, които съставят народа.
Баща е онзи, който като дойде при умрелия
си
син, той оживява.
Когато задавате някой път въпрос, много трябва
да
се мисли.
Син е онзи, който като дойде при умрелия
си
баща, той оживява.
Той ми е брат или сестра и всичко е за мене.
Когато сте млади като деца, преди
да
сте израстнали, във вас има усилие
да
станете,
да
не пъплите.
Казваш: „Аз не искам
да
пъпля като животно.“ У детето има усилие
да
се избави от влиянието на животинското.
То най-първо почва като животно, пъпли, пъпли, но не му се харесва това, и трябва
да
се изправи.
След като се изправи, това дете трябва
да
чувствува, то иска
да
опитва нещата.
И след това, това дете трябва
да
се научи
да
мисли.
Това показва, че всичко
си
дал.
И сега в това съществувание вие сте дошли на земята, за
да
се научите
да
мислите.
После пък всичко ще събереш и тогава ще ти почернее главата.
Онези от вас, на които главите са черни, раздайте всичко.
За
да
използувате тези блага, които Господ ви дал.
И онези от вас, на които главите са бели, съберете всичко.
На тези, които имат черни глави, те
да
побелеят.
И на тези, които са бели главите,
да
почернеят.
Да
стане една обмяна.
Или другояче казано: Сиромасите
да
се учат и богатите
да
прилагат.
Стремежът на тази любов е
да
се даде на всяко същество свобода
да
се проявява така, както Бог се проявява.
Това учение трябва
да
го прилагате.
Истината значи,
да
се проявиш така, както Бог се проявява.
Най-първо човек трябва
да
знае
да
почита своя господар.
Ще туриш ръката на главата и ще кажеш: „Господарю, какво ще заповядате?
Любовта дава.
“ – Главата – господар ще каже: „Ще отидеш на нивата
да
работиш“.
Ти като обичаш и ти трябва
да
даваш.
После ще кажеш на краката и ръцете
да
отидат
да
работят.
Любовта има две страни: едната страна, която дава и другата, която взема.
Главата е господар, а другите са братя и сестри.
Във всички неща на проявление има две страни – образува се цял един кръг.
Това, което дава, е това, което е огрято, а пък това, което не дава е туй, което не е огрято.
После се сменят нещата; това, което дава, трябва
да
взема, и това, което е вземало, трябва
да
дава.
Вие ще дойдете един ден до положението, че няма
да
знаете какво представяте, ще изгубите понятие за
себе
си
; ще останете във въздуха, като че нямате импулс.
Бащата отвътре дава, дава с мисъл – той мисли.
Сега се молите на Бога, но ще дойде един ден, когато ще мислите: Защо трябва
да
се молим, защо трябва
да
ям, защо трябва
да
спя и пр.?
Най-после, какво трябва
да
прави човек?
Тези въпроси са повдигнати, но като че ли не могат
да
се разрешат, влизаме в едно стълкновение.
Вие се радвайте, че можете
да
ядете.
Благодарете за това, защото чрез яденето, вие влизате в съприкосновение с реалността, с тези хубави неща, които Бог е създал.
Радвайте се, че можете
да
гледате, понеже гледате хубавите неща, които Бог е създал.
Аз ви проповядвам един Господ, който
да
ви подмлади.
Духът на въздуха носи най-големи блага.
Всички, които сте стари, служили сте на друг Господ.
“ – Какво
си
направил при тези думи?
Аз не ви проповядвам за онзи Господ, който ви е взел силата.
Само
си
изпратил едни трептения на въздуха.
Проповядвам за онзи Господ, който ви дава сила.
Аз ви проповядвам онзи Господ, който ще осмисли живота ви, Който носи светлина, топлина.
Днес искам
да
се приближите до Господа.
Ще дишате и ще казвате: „Благодаря Ти Господи, подмлади ни, за
да
можем
да
ти служим“.
Любовта дава живот.
Старите
да
станат млади.
Христос казва: „Дойдох
да
им дам своя живот“.
Ти казваш: „Трябва
да
ме обичаш“.
Младите
да
не искат
да
остаряват.
Да
, трябва
да
те обичам.
Старият
да
се подмлади, а пък младият
да
не остарее.
Тогава аз може
да
попитам: Как
да
те обичам?
Или ако остарее,
да
знае как
да
се подмлади.
– Ако
си
гладен, ще те нахраня.
Ако
си
жаден, ще те напоя.
Навсякъде любов
да
цари.
Аз съм обущар, зная
да
правя обуща.
После, ако нямаш знание, ще ти помогна
да
го получиш.
Някой
си
стиска устата.
Знанието е това, което придава сила на човека.
Знанието, което не носи сила в
себе
си
, то не е знание.
Мъдростта носи сила.
Някой
си
стискат ръцете.
Силата се отнася до вашата държава.
Вашето тяло трябва
да
бъде силно.
Всичко трябва
да
бъде разумно.
Ако
си
стиснеш ръката, трябва
да
вземеш нещо, трябва
да
имаш някаква цел.
И в тази държава вие трябва
да
знаете как
да
управлявате вашите крака, вашите ръце, вашата мисъл, вашите способности.
Като свиеш юмрука,
да
знаеш, че
си
силен човек и че защитаваш Божественото право в света.
Много пъти имате неразположение – може
да
произтича от областта при ушите ви.
А пък като
си
отвориш ръката, това показва, че мислиш.
Може
да
произтича от задната част на главата или отдолу на главата.
Всеки пръст на ръката е носител на особени сили.
Че е така може
да
направим опит с когото и
да
е.
Чрез тези ръце значи
да
излизат Божествените сили.
Майката стиска детето към
себе
си
и казва: „Не те пущам“.
Детето като се убеди, че майка му няма
да
го остави, отваря
си
ръцете и казва: „Аз ще те слушам, мамо“.
Туря
си
ръцете на гърба ѝ и я пипа, не я стиска.
Сега, аз бих желал вие
да
служите на Господа или на вашия баща, майка с отворени ръце.
Това, което знаете е много хубаво, но то
си
е изиграло своята роля.
Умира, понеже Господ изпраща едно същество на земята и му казва: Разгледай тази къща как е направена.
И се дава нареждане
да
се събори.
Днес трябва
да
се подмладите най-малко десет години, поне с пет години, с една година, с един месец, с една седмица и поне с един ден!
Идната година пак ти дадат план за къща и пак я събарят.
Та искам сега
да
се подмладите всички и затова трябва
да
работите.
И за това сме дошли на земята
да
учим живота на подмладяването, живот на служене Богу.
Казваш: „Човек трябва
да
мисли“.
Но човек в своята мисъл трябва
да
знае какво трябва
да
прави.
Отношенията ви един към друг трябва
да
бъдат правилни.
В бъдеще нашите отношения един към друг
да
бъдат такива, каквито са нашите отношения към Бога.
А пък не е хубаво
да
бъдеш наемател.
Все е хубаво
да
имаш собствена къща.
И щом установите отношенията
си
към вашите близки, то е вече отношение към всички.
Не
си
струва това.
Законът е такъв: Щом възстановите правилни отношения към ближните
си
, ще имате правилни отношения към всички.
Ако един син обича баща
си
, както трябва, той ще обича всички други хора.
Но всичко на земята е все залъгалка.
Синът му като срещне стари хора, ще му е приятно.
Ако баща му е млад, синът като срещне млади, всички му са приятни, понеже баща му е млад.
Като срещнете всички,
да
ви става приятно.
И това дете, което е станало министър, после остарее, пусне дълга брада и се прегърбва, казва: „Как стана тая работа?
И като почувствате, че това е една душа, която няма разбиране,
да
внесете новия живот в нея.
Да
сме организирани от Божествения дух, Който действува.
Сега, ако изправим някого от вас
да
пее, вие веднага ще кажете, че той не знае
да
пее и той ще се смути.
Но ако се намерите в гениална среда между музиканти и ако турите един неспособен музикант
да
пее, те ще го накарат
да
пее добре.
И се заражда едно голямо страдание в нея.
Те ще
си
концентрират ума.
А пък сега, ако излезе някой
да
пее, другите ще кажат: „Този намери
да
пее“, и веднага той ще спре.
И след години тя ще види, как чрез големи страдания тя е излязла над земята.
А пък някой път, ако дадат някому правото
да
говори, той говори повече, отколкото трябва.
Сега вие прекарвате един живот на растеж, и трябва
да
дадете плод.
Да
допуснем, че сте в тъмна стая и пипаш, пипаш и ще намериш някой човек.
“ – Хубаво, колко пъти трябва
да
кажете тези думи?
Аз
си
представям една тъмна стая, дето има хиляди хора и един баща, който търси сина
си
.
След като
си
казал три пъти Господи помилуй,
да
кажеш: Господи, научи ме
да
помилвам най-хубаво, така както ти помилваш.
И пипа някого и мисли, че той е синът му.
Господи, научи ме
да
милвам другите хора, както Ти ме помилваш.
Но вижда, че не е.
Да
милвам всички – и баща
си
и майка
си
и братята
си
и сестрите
си
и слугите и всички.
После пипа другиго, и най-после намира сина
си
.
Но представете
си
, че вие сте детето и търсите баща
си
.
“ Хубаво, но още едно не достига, и аз трябва
да
бъда проводник.
Вие много добре сте научили
да
казвате: „Господи помилуй“, но ще кажеш още: „И аз
да
се науча
да
помилвам, както и ти милваш.
Знаеш, че баща ти е с брада, но той
си
обръснал брадата.
И като милвам другите,
да
се радвам на твоята милост“.
Хванеш едного с брада, погледнеш го, но той ти говори на чужд език.
Сега, на онези от вас, чиито глави са бели,
да
почернеят.
А пък на тези, чиито глави са черни,
да
побелеят.
Ясна представа имаш за Бога, когато
си
разумен човек, когато всички неща са уяснени в ума ти.
А пък има едно благо в света, което идва, без
да
побелее главата.
И после, имаш ясна представа за Бога, когато ти
си
добър.
Разумността носи светлина отвън, а пък добротата е топлина.
У ангелите има такива златни коси.
Ние имаме постоянно нужда от Божията любов, понеже, ако не сме свързани с Бога, ще умрем.
Щом прекъснем връзката
си
с Бога, ще умрем.
Подмладяване. В думата подмладяване има нещо свежо – млад
си
, доволен
си
от всичко.
Богат
си
, но казваш: „Не ми се живее“.
А пък като
си
остарял, замислен
си
.
А пък щом имаш тази връзка с Бога, ти може
да
нямаш пет пари, но
си
радостен, цялата природа е твоя, цялата земя е твоя.
Младостта е велико Божие благословение, с което Бог дарява човешките души.
А пък щом прекъснеш връзката
си
с Бога, нищо нямаш.
Аз желая сега всички
да
се подмладите.
Били сте млади, а сега постоянно
да
се подмладявате.
Бих желал не само веднъж, но всеки ден
да
се подмладявате, поне с една минута, или с по една секунда.
Вярата е връзка с Бога –
да
знаеш, че ти разполагаш с цяла земя, понеже тя е Божия.
Да
се подмладявате.
Нали е казано: „Всичко, каквото аз имам е твое.“ И ние като изпълним волята на Бога, то Бог казва: Всичко, каквото аз съм създал е твое.
Тогава справедливостта и добротата ще почнат
да
функционират правилно във вашия живот.
Някой път ние очакваме Бог
да
дойде на земята
да
се прояви.
Сега е вече времето ние
да
се проявим.
Правото е, когато човек проявява всичките възможности и способности, които има.
Сега отдалечавайте се един от други.
Ето аз какво разбирам под тези думи: Ако аз съм цигулар, ще искам
да
сте малко далеч от мене,
да
мога
да
си
движа ръцете.
Най-първо трябва
да
се освободим в
себе
си
от нашето безправие.
Добре, ако аз съм един художник, аз ще поставя своите картини, няма какво
да
съм близо.
Всеки един
да
се освободи от безправието и
да
вложи правото.
Ако избягвате платното, боите, няма
да
ме намерите.
На мнозина челото трябва
да
се повдигне нагоре най-малко с половин сантиметър.
На някой челото трябва
да
стане по-широко.
Имате много
да
работите върху челото
си
.
Ако нашето тяло беше същината, то не трябваше
да
умира.
Това тяло, което сега човек употребява, той ще го остави настрани и ще го смени с друга материя, ще
си
направи друга една форма.
Трябва
да
се направи едно преустройство.
Тези очи, които сега имам, няма
да
ги имам.
Какво зло има, ако човек
си
направи по-хубави уши, по-хубави очи, по-хубави уста, по-хубав стомах, по-хубави дробове?
Ако не е оформена главата, тогава и мислите, и чувствата не ще могат
да
се проявят както трябва и нашето тяло ще вземе такава форма.
Трябва
да
се радваме, че ще се видоизменим.
Някои от вас, като остареете, не може
да
чувате.
А пък човешкото лице трябва
да
има свежест, една вътрешна радост, един вътрешен мир, смелост.
Лицето ни
да
бъде като предавателно радио, което предава.
Отвсякъде от лицето: от очи, уши и прочее
да
излиза Божието благо.
Аз наричам стар човек – той е като светлината,
да
тича.
Щом Господ живее в нас, трябва
да
излиза Божественото от нас.
Сега ние
си
туряме мисълта за остаряването и казваме: „Остаряхме“.
Козината на носорога не е бяла, но понеже го хапят мухите, за
да
не го хапят, той влиза в някоя локва, в калта, като изсъхне, става белезникав.
И за това
си
носи името белия носорог, а пък той не е бял, но носи бяла кал.
Ние ставаме бели, понеже носим бяла кал.
Следователно, всеки един човек заспива за
да
стане на другия ден.
Това показва, че е възможно едно заспиване за остаряване, а пък на другия ден като стане, трябва
да
се подмлади.
Някой човек, толкова щедър, че всичко дава, изпразва шишето.
Като заспиш, казва се, че
си
остарял, но на сутринта трябва
да
се подмладиш, остарял
си
.
Всичко като дадеш какво ще остане?
Ще заспиш и сутринта
да
си
станал млад.
5.
Идеален, реален и материален порядък
,
МОК
, София, 5.11.1937г.,
Не мислете, че гениалността на човека може
да
се прояви в едно обикновено тяло на човека.
В реалния свят всички ония, които обичаш, те ще те препоръчат.
Тогава казвам: Tи не ходи само на богати
да
свириш, свири и на сиромасите, не само на здравите, но и на болните.
Та сега благодарете, че сте на физическото поле, ще работите.
Препоръката зависи от онези, които обичаш, за онези, които трябва тебе
да
обичат.
Когато
си
взел много пари, дето не ти трябват дай ги на по-бедните цигулари.
Трябва
да
разбирате физическия живот.
Ако ти нямаш препоръката на онези, които ти обичаш, никога тебе не може
да
те обичат.
Казва: „
Да
се научат и те
да
свирят.
Всичко онова, което може
да
го правите на ден правете го.
Вие мислите, че нещата може
да
станат произволно.
Както аз се научих, тъй и те
да
се научат“. Пейте.
Не, нищо не може
да
стане произволно.
Аз наблюдавам и гледам тези които казват, че нямат работа, турили
си
ръцете отзад.
Но знаете ли какво означава, когато
си
турите ръцете отзад?
Ако кажеш, че никой не те обича, значи че няма никой
да
те препоръча.
Пък какво е
да
живея в една стая с голям прозорец, пък
да
има столове всеки ден
да
ги мия.
Щом няма кой
да
те препоръча, значи ти не
си
обичал.
Пък зимно време шал трябва
да
имам и шапка, главата ми
да
не изстива.“ То е материално пеене.
Много мъчно е човек
да
знае, къде
да
си
тури ръцете.
Щом имаш препоръка, значи ти
си
обичал.
Всеки, който няма дрехи
да
започне
да
пее: „Колко ми са скъсани обущата, какво
да
ги правя?
“ – Създали ти работа, ето твоята длъжност, вземи една книга, втора, трета.
Ако така не мислите вие ученици не може
да
бъдете.
После шишарки нападали, дигни ги и то е работа.
И нищо в света не може
да
постигнете.
Сега вие приближавате ли се или се отдалечавате?
Ако може книгите и шишарките
да
оправиш, то и онези, които те гледат, и те ще ти помагат.
Само по този начин може
да
се постигнат нещата.
Защото като ви гледам вие всички сте надути за щастие.
Природата те опитва.
Тогава ще се образува връзка между вас
да
си
помагате.
Вие мислите, че сте господари и никой не ви наблюдава.
Сега трябва
да
знаете, че не сме в идеалния и реалния свят, но сме в материалния.
Ako го търсиш никога не може
да
го намериш.
Искате от Господа
да
ви се оправят работите.
Най-първо човек трябва
да
се осланя на
себе
си
и после на приятелите.
Работите няма
да
вървят леко, ще се учиш.
Щастието ако го търсим, няма
да
го намерим.
Да
станете музикант
да
свирите.
Щом като се осланя на
себе
си
,
да
започне
да
работи.
Ако го оставиш то само
да
те намери е по-добре, отколкото ти
да
го търсиш.
Не само трябва
да
свирите, но трябва така
да
свирите, че
да
има идеен израз,
да
има реален израз,
да
има и материален израз на музиката.
Ние сме готови на физическото поле, всеки човек, каквато работа
да
започне
да
му помагаме.
И накъде ще го търсиш?
Но не мислете, че ако във вас няма желание
да
работите друг ще дойде
да
ви помогне.
Пей на
себе
си
.
Щастието не живее в никой човек, в никоя земна форма не може
да
го намериш, щастието е като светлината, всичко осветява и постоянно се движи, никъде не може
да
го намериш.
Но казва: „Скъсаха ми се обущата“ – пей на скъсаните
си
обуща: „Скъсаха ми се обущата, трябва
да
ги направя, трябва
да
намеря някой обущар
да
ги закърпи.
Идеална математика е онази, която предвижда всичките неща, веднага знаеш.
Един баща, една майка работи за своите деца, но имайте предвид, децата има
да
работят за тях.
Нямам пари, откъде
да
взема; не зная, имам един много добър приятел от него на заем ли
да
взема, хе, хе-е.“ На
себе
си
ще пея.
Следователно, ако вие искате щастието, вие трябва
да
се движите като щастието.
Щастието
си
има формула.
Щастието посещава всички хора и стават щастливи, а други нещастни. Защо?
Един човек, той дава пари на заем и той мисли, че този човек ще му ги върне.
Весел трябва
да
бъде човек.
– Понеже те искат щастието
да
остане при тях, пък то е невъзможно.
Ти не мисли
да
му ги не върнеш.
А ония стават щастливи, които като го видят казват: „Добре, че го зърнахме.“ А пък другите скърбят и са нещастни, как
да
не остане това щастие при тях няколко минути.
Тури в ума
си
туй правило – Туй, което
си
взел, трябва
да
го върнеш.
Пък то една секунда не може
да
остане.
Как
си
представяте материалната формула на щастието?
Кога ще го върнеш е друг въпрос, но онова, което
си
взел, трябва
да
го върнеш.
То едва ли може
да
остане една хилядна от секундата.
Нали го търсите.
Туй, което ти трябва запази за
себе
си
.
Ти пак
си
попей една песен, че обущата ти са зашити.
То минава и заминава, но уханието, което остава у тебе може
да
иде с векове.
Онова трябва
да
върнеш, което не ти е потребно.
Онова, което ти
си
възприел, чел
си
от някой професор, благодари на този философ, благодари на пространството, кажи „Много ти благодаря, че твоята книга ми даде голяма светлина, направи ми една услуга, благодаря ти“.
Него няма
да
ви го кажа.
Сега вие не може
да
разберете едно нещо, не може
да
разберете как
да
прилагате нещата.
Вие се боите сега
да
не се изложите.
Дай нещо от
себе
си
, благодари на човека.
Вие никoму не благодарите, пък искате вас
да
ви благодарят.
УЗС – Това е формулата на щастието УЗЕСИ.
В материалния порядък протичат всичките недоразумения.
Как
да
не го знаете?
Тъй, както вие вървите, то не е никакъв окултизъм, това е дресировка.
Любовта, всичките велики добродетели, добродетелта, великото, красивото, възвишеното, винаги произтичат от идеалния порядък на нещата.
Дресиране само. Благодари!
А осъществяването на всичко зависи от реалния порядък.
Чел
си
някоя книга. Благодари!
Трябва
да
знаете, че щом започнете
да
страдате, щом направите една погрешка, вие сте в материалния порядък, сега не е лош материалния порядък.
Слушал
си
някой музикант. Благодари.
Той е следният – То е човешката мозъчна система, лимфатичната система, дихателната система, стомашната система.
Щастието на физическия свят зависи от здравия мозък, от здравите дробове и от здравия стомах.
Благодари за всичко.
Когато имате формулата на една сила, запример, как се проявява една сила?
Видиш някой беден човек хубаво постъпил, благодари, поблагодари на този човек.
Благодари за всяко нещо, което видиш в света.
Ти
си
чел някоя книга, която не трябва
да
четеш.
Но имате вече една сила.
Благодари за
да
те препоръчат на тия добрите хора; благодари за
да
ти тръгнат работите.
Как се проявява едно вътрешно напрежение, как ще напишете формулата на една сила?
Ако искате
да
ви тръгне напред, това е пътят.
Защото всяка философска книга или религиозна, или духовна, или социална книга, или обществена книга, върху който и
да
е предмет, тя трябва в дадения случай
да
бъде подходяща за ума.
Аз ви давам правилото как
да
ви тръгне.
Значи има условия, в какъв размер може
да
се прояви, колко може
да
продължи.
Казва: „Всичко аз чета“.
После тази сила има своя скорост в своето движение.
Не, всичко не може
да
се чете.
Искате
да
определите количеството на силата, каква е силата, какъв е нейният размер?
– Аз, казва, всичко чувствувам.
Скоростта ѝ искате
да
определите, после продължителността на времето.
Всичко не можеш
да
чувствуваш.
Невъзможно е
да
чувствуваш всичко.
За щастието на земята трябва
да
имаме една формула заради него.
Ти едновременно не можеш
да
чувствуваш радостите и скърбите на хората.
Всички от вас
си
имате формула на щастието.
Но знаете ли, човек, ако чувствува всичките радости на хората, той ще се стопи.
А пък
да
чувствуваш всичките им скърби, ти на прах ще станеш.
Минавам някъде, гледам воденицата спряла.
Гледаш воденичаря тръгнал по вадата някъде водата се отбила, запуши вадата и след един час погледнеш колелото се върти.
Ти носиш 10–20 кила, но 100 кила ако ти турят или ако ти турят цялата земя на гърба, какво ще стане?
Казвам: Mоята воденица, ако спре някъде, трябва
да
взема мотиката,
да
оправя вадата,
да
тръгне колелото.
Вие мислите, че трябва
да
имате храна.
Ще вземеш мотиката ще оправиш вадата,
да
се върти колелото,
да
върви воденицата.
Дайте ми една песен, която
да
представлява свят за музиката.
Работа трябва
да
се върши.
Казва: „Трябва
да
имам простор, трябва
да
имам въздух
да
дишам“.
Каквато и
да
е работа трябва
да
се върши.
За музикантите
да
изпеят.
На физическото поле за щастие непременно трябва
да
имате, какво трябва
да
имате?
Каквато работа и
да
ви дадат на физическото поле, правете я, не се срамувайте, каквото и
да
е, малко нещо, направете го.
– Пари трябва
да
имате.
Една песен за
да
бъде изразителна, ти трябва
да
разбираш законите на музикалния свят.
Правете доколкото може
да
бъде, понеже той е свят на големи противоречия.
Музиката трябва
да
бъде идеална.
Да
, оттуй гледище без пари не може на материалния свят, но в реалния свят парите са непотребни.
Казвате: „Трябва
да
бъдем много умни, много предприемчиви трябва
да
бъдем“.
Сега каkто ви гледам, вие туряте в ума
си
: „Мъчна е тази работа“.
Хармонията може
да
бъде идеална, може
да
бъде реална, може
да
бъде и материална.
Обаче в парите има същото нещо, ако ти не разбираш тяхната вътрешна стойност, ти може
да
се подкупиш и те
да
произведат зло.
Кой от съвременните професори по музика е разглеждал този въпрос така?
Ти с парите може
да
се подкупиш.
Може би след 100 години
да
разберат.
С парите хората на земята се подкупват
да
работят.
Хармонията може
да
бъде идеална, може
да
бъде реална и може
да
бъде материална.
Казва: „Не се носи“.
Казва „Мъчна работа, този чувал как ще нося, няма как
да
го дигам“.
И в материалната музика се случват всички противоречия, дисонанси.
В идеалната музика никакви дисонанси няма, абсолютно никакъв дисонанс няма.
С пет кила просо колко декара земя може
да
посеете?
Много ситно е.
А в материалната – на половина дисонанси и на половина сонсоанси.
Но хората са се ухитрили, тия книжни пари може
да
се запалят.
Малко носете, ще свършите много повече, отколкото много ако носите.
Трябва
да
знаете, че щом дойдете до материалния живот, ще срещнете толкова противоречия, колкото и радости, толкова и скърби, на половина.
Може ли книжните пари
да
заместят сребърните пари?
Виното може ли
да
замести водата?
Запример, седите и проповядвате как е създаден света, какво има на слънцето.
Може ли тези залъгалки, разни закуски, които нямат хранителност
да
заместят храната?
И следователно, какво трябва
да
работиш?
Светлината и топлината, която иде от слънцето не сме проучили, пък искаме
да
проучим самото слънце.
Ако разбираш материалния свят ти трябва
да
туряш в ума
си
да
работиш само за златни пари, не за книжни.
Тази светлина, ако бяхте проучили, щяхте
да
знаете как
да
употребите светлината, щеше
да
ви помогне хиляди пъти повече отколкото ако знаехте, какво има на слънцето.
Хайде
да
вземеме дисонанс и съзвучие, ще турим една чуждица и една българска.
Ти казваш: „Каквото и
да
е“.
Нали дисонанс дава идеята и имате съзвучие.
Не, ти в ума
си
ще имаш, че работиш за злато.
Сега
да
изучаваме светлината на слънцето, пък като дойдем в реалния свят, ще изучаваме вътрешността на слънцето.
Сега, най-първо вие искате
да
бъдете щастливи.
Златото трябва
да
бъде турено в ума ти
да
работиш.
Много пъти вашето нещастие се дължи, че не знаете, как
да
възприемете светлината, не знаете под какъв ъгъл
да
я приемете.
Ти за
да
бъдеш щастлив, то е идеалното, непостижимото.
Ако ти туриш в ума
си
, че работиш за злато, ти ще бъдеш здрав.
Непостижимото след колко време може
да
се постигне.
Да
живееш и хиляди и милиони години, никога не можеш
да
го постигнеш.
Всяко нещо, което съществува в природата
си
има своето предназначение.
Вие не знаете от слънцето как
да
приемате светлината и топлината.
То е в един Божествен свят и вие ще
си
помечтаете, ще се радвате, че някой път може
да
мислите, че има един идеален свят.
Дали ще можеш
да
влезеш в него, дали ще го постигнеш, но сега само като го зърнеш е достатъчно.
Всичките елементи, които съществуват в света, то в материалния порядък са за човека, ние трябва
да
ги изучаваме.
Може и без правила
да
приемате светлината и топлината, но и резултатите ще бъдат такива, без правила.
Само като мислиш туй
да
те радва.
Ако неправилно възприемеш и резултатите ще бъдат без правила.
Да
мислиш
да
влезеш в него, засега оставете го.
И без златото може, с книги, но то е друг порядък, не е порядъка на природата.
Природата е турила една мярка.
Та вие казвате: „
Да
започнем
да
живеем идеално“.
Златото може с хиляди години
да
остане в природата, а книгите колко време може
да
стоят?
Ако светлината е много силна, веднага очите се свиват, зеницата на очите се свива, клепачите се свиват.
Та вие още материално не сте се научили
да
живеете, а ще живеете идеално.
Сега не трябва
да
схващате, че омаловажавам, но има едно знание, което не може
да
се приложи.
Значи природата показва начин за приемане.
Най-първо ще се научите
да
живеете материално.
Да
живееш в мозъка,
да
живееш в дробовете, ще се научиш
да
живееш там.
Зная какво означава устата, носа, очите, веждите, дали са дебели или тънки, ушите.
Туй око постоянно се свива и се разтваря и клепачите от силната светлина се свиват.
Ти влизаш в стомаха, виждаш тия поданици как работят, попитай ги: „Как сте вие, как работите?
Един геололог, като изучава пластовете, като разглежда въпросите на материалния свят, то е вече един материален порядък на земята.
Светлината винаги прави клепачите
да
се свиват и разпущат.
“ 20–30 години работят и ти не се интересуваш даже как работят, само даваш заповеди; това ще правите, oнoва ще правите.
После на дробовете даваш заповеди, на мозъка даваш заповеди.
Казвам: За
да
има човек здрави очи той трябва
да
знае как
да
възприема светлината.
Тогава не трябва само
да
гледате слънцето като изгрява, но трябва
да
гледате слънцето и вечерно време, ще знаеш къде е.
Ако ти като геолог изучаваш пластовете на земята, всеки един от вас трябва
да
изучава пластовете на земята, защото телото на човека е построено точно тъй както е построено телото на земята.
Вие къде търсите слънцето вечерно време?
Всичките геологически пластове са в човека.
Научно къде го търсите?
Търсите някой лекар отвън
да
ви помага.
Ако човек изучава земята, ще изучи
себе
си
, защото човек не може
да
изучи
себе
си
.
Земята е увеличена, затуй ние по-лесно може
да
се изучаваме на земята.
Казват: „Господарю, такива работи няма
да
ни даваш, дотегна ни вече
да
работим“.
Сега
да
се повърнем.
И след туй всички вие сте станали много учени.
Понеже сега живеете повече в сегашния свят, какво трябва
да
се прави?
Освен, че не може
да
оправите
себе
си
, ами казвате: „Защо природата направила така работите?
Нямате работа, какво трябва
да
правите?
“ После
си
давате мнението: „Не може ли Господ
да
ни направи свят другояче“.
Да
кажем учили сте по рисуване, учител не може
да
станете, или ако сте учили музика, пак не можете
да
станете учител по музика.
То наближава вече
да
се покаже на изток, то като дойде, като че ли има една плоскост, изгрява отгоре.
Защо еди кой
си
е учен човек, казва така?
Тогава какво трябва
да
правите?
Значи този обръч така се вижда.
Или пък някой архитект
си
, какво трябва
да
правиш?
Казвам сега: В даден случай
да
можете
да
го виждате слънцето къде е.
Той е един способен ученик в класа, но разгледано от гледището на идеалния живот, и от реалния живот, този учен, той е още в материалния порядък, занимава се с малки буболечици, с някои микроби.
Или учител
си
по земеделие, но земя нямаш.
Като станеш вечерно време
да
го знаеш къде е.
Каквото и
да
си
учил, какво трябва
да
правиш сега?
Да
знаеш къде е слънцето и
да
можеш
да
го намериш.
Като се намерите в едно трудно положение, какво трябва
да
правите?
Да
знаеш
да
възприемаш светлината, когато слънцето е горе и когато слънцето е долу.
Човек трябва
да
бъде малко хитър.
Окултният ученик трябва
да
ги знае тия работи.
Върви един пътник и насреща
си
вижда един лъв.
Вечерно време
да
знаете как
да
възприемате светлината.
Видял, че ще го достигне, той дошъл до една канара, свил се долу при канарата, а на канарата отгоре турил шапката на бастуна
си
.
Донякъде за вас
да
знаете, не
да
го проповядвате на другите.
Като се стопят всичките пластове на земята, първичните и последните пластове на земята, каква наука ще проповядваш на хората тогава?
Но когато вече имате една опитност, че сте убедени сто на сто, че е тъй,
да
знаете
да
го предадете.
Шапката
да
иде, човекът
да
остане.
Вие сега трябва
да
знаете как
да
вдигнете шапката.
Лошите условия, които те гонят, то е един лъв, ти трябва
да
го измамиш.
Аз не искам
да
остане мисълта – „Колко прости хора сме били“.
Нека идат на шапката отгоре пък ти
да
останеш жив.
Ти опитваш противника
си
умен ли е или не?
То е един неприятел, който иска
да
те изяде.
Не дойде като един човек
да
ти каже: „Господине не можеш ли
да
ми услужиш с малко хляб?
Но има какво
да
уча.
Казвам сега на вас:
Да
проучвате материалния свят, не
да
се възмущавате от противоречията.
“ Но той те настига като един разбойник, казва дай всичко тук!
Това е разрешението, трябва
да
го знаете, изостанали сте, не сте го учили.
Да
кажем: Вие не разбирате някого.
Той ще изяде и телото ти, всичко.
Питам, ти трябва ли
да
вдигнеш пушката?
Дойде ви на ум
да
бъдете добри.
Сега мнозина идват при мене и ме питат, какво
да
правим?
Неспособният, не може
да
обича неспособният.
На синца ви казвам – дигнете шапките
си
.
Неспособният може
да
обича способния.
Някой като вдигне шапката
си
я снема от главата.
И способния може
да
обича неспособния.
Дигни шапката
си
!
Казвате: „Не зная какво
да
работя“.
Но способния не може
да
обича способния.
Когато дойдеш
да
мислиш, снeми шапката
си
от главата защото тя е едно препятствие.
Ако аз бях на вашето място, ето какво щях
да
направя.
Заражда се едно състезание.
Седнеш някъде, снеми шапката
си
.
Посетете верующите, като отиват в църква, снемат шапките
си
, пък свещениците отиват с килимявките.
Сега аз като говоря ще имате едно разрешение на материалния порядък на нещата: Способния не може
да
обича способния.
Невежата не може
да
обича невежата, но невежият може
да
обича способния и способния може
да
обича невежата.
Ти не бъди такъв свещеник, снеми шапката
си
.
Следователно, в материалния порядък ще търсите противоположното на
себе
си
.
В материалния порядък двама силни хора не могат
да
се обичат.
Вие тръгнете и казвате: „Закъсах, нашите работи няма
да
се оправят“, онзи каже: „Нашите работи няма
да
се оправят“ и не се оправят, оставете тия работи настрани.
Влезеш в една топла стая, снеми шапката
си
.
В материалния порядък двама силни хора на един стол не могат
да
седнат.
Тебе те е страх
да
не се простудиш.
В материалния порядък от един хляб двама силни хора не може
да
се нахранят.
Запример, аз бих желал всички
да
знаете по един език.
Аз, ако бях на ваше място, ето какво щях
да
направя.
Вие толкоз години седите и колцина знаете по един език
да
говорите, кажете ми.
В материалния порядък всеки човек трябва
да
се задоволи, всеки сам трябва
да
си
има стол.
Ако се намирах в трудно положение, знаете ли какво щях
да
направя?
Може един–двама
да
знаят, но другите знаят ли?
Някой казва: „На моя стол, не може
да
седиш“.
Всеки един от вас
да
знае един език хубаво,
да
знаете френски, немски, английски.
НАГОРЕ