НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
853
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
853
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вътрешна обхода
,
УС
, София, 29.8.1937г.,
- “Как тъй
си
позволяваш
да
говориш зле за българите!
(втори вариант)
- “Ха, разбирам, любезни татко, моли се.” Онзи касапин на друго място туря ударението, с друга интонация чете.
(втори вариант)
Българинът, като мине покрай някоя круша, види, че са нападали круши, ще ги събере, ще ги тури в джоба
си
, ще благодари.
(втори вариант)
Та и на вас, като ви пишат от небето, касапинът като го чете, нека
да
го чете хлебарят.
(втори вариант)
На запад, ако е някой англичанин или американец, като види паднал плод под дървото, той го счита за унижение
да
вземе паднал плод на земята.
(втори вариант)
Аз зная често много домове се развалят, защото възлюбеният казва: “Много
си
пресолила това ядене.” Но говори с един груб тон.
(втори вариант)
Ако въпросът става в България ще кажат: “Как твоето дете
да
обере крушите под дървото ми?
(втори вариант)
- Ще поискате от вашата възлюбена топла вода, ще налеете в соленото ядене, ще го направите тъй както трябва.
(втори вариант)
Питам: имаме ли ние право
да
ядем от падналите круши под дървото?
(втори вариант)
Когато яденето е пресолено, турете топла вода.
(втори вариант)
Вие сами
си
отговорете.
(втори вариант)
Един приятел отишъл
да
заведе своя приятел на гости.
(втори вариант)
Има една философия, аз
да
ви кажа.
(втори вариант)
В първото кафе турила захар, за второто се свършила едрата захар и тя намерила сол, която помислила за ситна захар и направила кафето с сол.
(втори вариант)
И му рекох какво е силното влияние на човешката мисъл.
(втори вариант)
Дъщерята, като излиза от къщи, иска
да
направи нещо и казва: “
Да
ме не види баща ми;
да
ме не види майка ми.” Тази мисъл има и обратно движение, повръща се към бащата, към майката.
(втори вариант)
Той не може
да
си
представи защо кафето е солено.
(втори вариант)
Синът излезе, направи една погрешка, казва: “
Да
не ме види баща ми,
да
не ме види майка ми;
да
не ме чуе баща ми,
да
не ме чуе майка ми.” Ако е женен, казва: “
Да
ме не чуе мъжът,
да
ме не види мъжът.” Ако е мъж, казва: “
Да
ме не види жената.” Слугите направят нещо, казват: “
Да
ни не види господарят.” Постоянно казват: този
да
ме не види, този
да
ме не чуе.
(втори вариант)
Погледнеш после, след 20 години започне
да
не вижда.
(втори вариант)
Има два вида виновност.
(втори вариант)
Не само това, ами ти
да
не обичаш
да
казваш: “Не искам
да
го видя.” Тази мисъл се повръща към тебе.
(втори вариант)
Ако туй го повториш хиляда пъти в живота, ще се повърне към тебе.
(втори вариант)
виноват съм, че не може
да
произнеса някои работи.
(втори вариант)
Казва: “Не искам
да
го видя.” Рекох, това са тънки наблюдения.
(втори вариант)
Виноват е онзи, който иска
да
ме обиди.
(втори вариант)
Защо дъщерята ще каже: “
Да
ме не види баща ми?
(втори вариант)
” Тогава Писанието казва, че онези които виждат, отиват към виделината.
(втори вариант)
Единият направил една погрешка, че не се задържал; другият направил една погрешка, че не знае как
да
се задържи.
(втори вариант)
Че синът или дъщерята трябва
да
са радостни, че бащата е чул и видял това, което те са направили.
(втори вариант)
Казва: “
Да
ме не чуе баща ми.” В всинца ви има желание, като направите една погрешка,
да
ви ни види никой и
да
ви не чуе.
(втори вариант)
Даже искате и Господ
да
ви не види и
да
ви не чуе.
(втори вариант)
Погледнеш
себе
си
и погледнеш някой е по-учен, по-силен, по-красив и изведнъж дойде мисълта: “Защо Господ не ме направил такъв?
(втори вариант)
Рекох, в новия път ще забележите, че има много малки неща, на които трябва
да
обръщате внимание.
(втори вариант)
На мене ли даде
да
бъда сиромах, другите хора са облечени, аз с окъсани дрехи.” Че кой е крив за това тогаз?
(втори вариант)
Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща ѝ
да
ослепее или
да
оглушее.
(втори вариант)
Аз на
себе
си
тъй обяснявам.
(втори вариант)
Когато хората се сближат, пък не са достигнали до тази висока степен на развитие, може
да
си
напакостят.
(втори вариант)
Да
кажем, ако аз съм бил господар, имал съм стотина души слуги, пък съм ги обидил.
(втори вариант)
Някой направи някаква погрешка, иска
да
го не видят неговите братя и сестри.
(втори вариант)
С тази обида не съм ликвидирал, в следния живот аз ставам слуга, пък слугата ми става господар.
(втори вариант)
Рекох, когато се сближават хората, трябва
да
бъдат много внимателни в своите постъпки, в своите мисли и желания.
(втори вариант)
Запример има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки.
(втори вариант)
Трябва
да
си
преглътна,
да
кажа: “Сега трябва
да
ликвидираме, много добре ми каза този човек.
(втори вариант)
Аз като него няма
да
правя.” Обидят те, кажи: “Аз като него няма
да
правя.” Затова защото ви рекох, заради вашето предание разваляте Божия закон.
(втори вариант)
Когато главата расте на шир, човек е издържлив, може обсадно положение
да
издържа.
(втори вариант)
Станал
си
много нетърпелив.
(втори вариант)
Причината
си
ти, тя е наследствена.
(втори вариант)
Обичаш
да
се интересуваш от чуждите работи, причината е наследствена.
(втори вариант)
Защото онази лисица винаги се интересува от хубавите курници, кореспондентка е тя.
(втори вариант)
Една лисица се интересува от курниците.
(втори вариант)
Дели се само на
себе
си
.
(втори вариант)
Онзи, който обича круши,
да
не се интересува от крушите.
(втори вариант)
Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дели?
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Много по-тънки работи.” - Че с какво трябва
да
се занимавам?
(втори вариант)
Знаете ли какъв ще бъде вашият живот, ако можехте
да
се самовладате, ако можехте
да
владате мислите
си
, тъй
да
е усно, ако човек може
да
влада своите чувства, не с усилие.
(втори вариант)
Рекох, в туй число последните три единици, които придавате, те са от съвсем друго естество.
(втори вариант)
Ако съберете три килограма вода и три килограма сол, какво ще излезе?
(втори вариант)
Ще излезе солена вода.
(втори вариант)
Спасите дето мине, ще го чакат.
(втори вариант)
Водата ще изгуби онази своя преснота, която има в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако искате
да
дадете магнетична сила, то ще зависи от владането на вашите мисли, не тъй
да
мислите, вие сами
да
се радвате на вашите мисли и на вашите чувства.
(втори вариант)
Рекох, няма по-хубаво нещо човек
да
влада своите мисли.
(втори вариант)
Или аз наричам: твоята мисъл
да
те обича и твоите чувства
да
те обичат и твоите постъпки
да
те обичат.
(втори вариант)
Но математиката е потребна и
да
се изчисляват и какви промени може
да
станат в мозъка.
(втори вариант)
Човек трябва
да
има такава една опитност.
(втори вариант)
Няма в света по-хубаво състояние
да
слушаш отзвука на своите добри мисли;
да
слушаш отзвука на своите добри чувства и
да
слушаш отзвука на своите добри постъпки.
(втори вариант)
Не може
да
си
представите, че един човек, който е болен, в човека има болезнени течения.
(втори вариант)
Господ казва: “Много добре мислиш, много добре чувствуваш, много добре постъпваш.” Няма по-хубаво състояние на земята, от
да
слуша човек в своето съзнание одобрението, че той постъпва съобразно с великия Божий закон в света.
(втори вариант)
Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до един болен и му симпатизирате, ако той усеща болки в сърдечната област и вие ще почувствувате тази болка.
(втори вариант)
Вземете, когато говорим за любов, подразбираме само хората
да
имат една обич към нас,
да
ни обичат.
(втори вариант)
Този човек, когото вие целувате, е сифилистичен или пък има проказа, като го целуне, заразите се.
(втори вариант)
Ами че той има такива лоши мисли, може
да
се заразите от мислите на човека, може
да
се заразите от чувствата на човека.
(втори вариант)
От всеки човек изтича не само това, което вие виждате.
(втори вариант)
Но опасните сили са онези, които никак не се виждат.
(втори вариант)
Сега аз бутам една област, дето всички не трябва
да
я знаят.
(втори вариант)
Той, като изследва един признак, като го изучава, намира го в
себе
си
.
(втори вариант)
Този въпрос: престъпване на преданията, всички ни засяга.
(втори вариант)
Вие всички имате свои предания.
(втори вариант)
Казва: “То е наследствено.” Наследствените неща са предания, те не са Божествени работи.
(втори вариант)
Онаследил
си
да
пиеш, онаследил
си
да
говориш много.
(втори вариант)
Ще кажете: “Господ така го създал.” Има някои хора Господ създал много смели, а други създал много страхливи.
(втори вариант)
Бог не е създал хората страхливи.
(втори вариант)
В съзнанието
си
човек не съзнаваше какво нещо е страхът.
(втори вариант)
Кокошката уж не гледа нагоре, но щом се яви някой орел над нея, може
да
е на един километър, веднага го вижда.
(втори вариант)
Това е страха, тя издаде едно крякане.
(втори вариант)
Та рекох, в всичките хора има един страх, всеки човек
си
има по един страх, който го мъчи.
(втори вариант)
В морето чак до Евксиновград ходеше
да
плава, като някой тюлен из водата, мъжкарана, може
да
се бие с когото и
да
е.
(втори вариант)
Но на тази баба Хранова само ѝ покажи пиявица в шише, ти не може
да
видиш баба Хранова, панически страх изпитва.
(втори вариант)
Казваше: “Не може
да
си
обясня какво действие има, неволно ме обхваща един страх, треперя, не може
да
търпя присътствието на пиявица.
(втори вариант)
Туй мъчение не може
да
го изтрая.”
(втори вариант)
Вземете сега всички в съвременната култура, обиждат се.
(втори вариант)
Ти може
да
бъдеш много внимателен с един германец, французин, англичанин в тях кавалерство има.
(втори вариант)
Ти не може
да
гледаш дълго време една жена.
(втори вариант)
Веднага ще каже: “Защо ме фиксираш?
(втори вариант)
” Бегло трябва
да
мине погледът ти, туй
да
го знаеш.
(втори вариант)
Ако
си
позволиш, веднага ще получиш картичка: “Господине, аз те викам на дуел.” Вече засегнал
си
личните чувства.
(втори вариант)
Тук българите, когато започнаха
да
им проповядват мисионерите, забелязах българите станаха по-чувствителни, само нещо
да
кажеш и веднага дуелиране има.
(втори вариант)
Аз сега разглеждам въпроса от психологическо гледище.
(втори вариант)
Има известен род енергия, която трябва
да
се спазва.
(втори вариант)
Има известни същества вън от човека, които са заинтересовани и всякога създават скандали.
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа, аз понякой път наблюдавам преди
да
се дигне скандала, гледам духовете, които вдигат скандала, групово присътствуват, около десетина души са наоколо.
(втори вариант)
Десет души може
да
се съберат на този стол, на който аз седя и ни най-малко няма
да
са стестени.
(втори вариант)
Аз няма
да
ви говоря за формата на духовете, понеже ще влезете в едно заблуждение.
(втори вариант)
Ако мислиш
да
призоваваш греха на Каина, погрозняло е лицето ти.
(втори вариант)
Ти имаш недоволството от брата
си
, търсиш един повод.
(втори вариант)
И когато вие търсите един повод, като Каина
да
си
отмъстите някому, вземете огледалото, огледайте се.
(втори вариант)
После огледайте се, когато нямате туй разположение.
(втори вариант)
Когато имате разположение
да
срещнете някого и
да
се обходите добре, пак се огледайте.
(втори вариант)
Сега често казваме: “
Да
търпи човек.” Търпението е само за силните, не е за слабите.
(втори вариант)
За
да
накараш човека
да
търпи, трябва
да
му изясниш закона.
(втори вариант)
Запример аз може
да
търпя, може
да
ме мушнат един сантиметър с игла,
да
забият иглата, ни най-малко няма
да
не чувствувам, макар нищо
да
не казвам.
(втори вариант)
Мен ми е неприятно, макар
да
не изказвам своята неприятност.
(втори вариант)
И тогава от чисто хигиенично, от съвременно гледище какво трябва
да
прави всеки един.
(втори вариант)
Защото човек има няколко места, дето може
да
го ранят.
(втори вариант)
Може
да
му ранят сърдцето, може
да
му ранят неговите мисли.
(втори вариант)
Някой път подтискат мислите му, подтискат чувствата му, някой път може
да
го подтискат в инициативата му, в работата, която иска
да
работи.
(втори вариант)
Сега всички виждате някои погрешки понякой път.
(втори вариант)
Някои хора не ви харесват, знаете, че тия работи не са добри, но нямате метод, как
да
се поправите.
(втори вариант)
Защото не само трябва
да
се констатира една погрешка, но трябва начин, как може
да
се поправи една погрешка.
(втори вариант)
Ти направиш в
себе
си
една погрешка, ти я съзнаваш, но не знаеш, как
да
я избегнеш.
(втори вариант)
Казваш: “Втори път аз вече тази погрешка няма
да
я правя.” Втори път ти тази погрешка няма
да
я направиш, защото тя само веднъж е станала в живота ти.
(втори вариант)
Втори път друга погрешка ще те изненада.
(втори вариант)
Тя ще бъде по съвсем друг начин, по който ти не
си
мислил.
(втори вариант)
В туй отношение човек трябва
да
чувствува грешката на своята нетърпеливост.
(втори вариант)
Не е хубаво двойникът на човека
да
излезе вън.
(втори вариант)
Естественото е един - два пръста
да
бъде навън, но повече от два пръста е опасно.
(втори вариант)
Възприятията са силни.
(втори вариант)
Всеки от вас трябва
да
има една броня.
(втори вариант)
Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикът ви
да
става по-мек.
(втори вариант)
Ако ти ставаш по-чувствителен и езикът ти остава в първоначалното положение, ти ще създадеш на
себе
си
неприятност.
(втори вариант)
Но понеже той не може
да
ви говори на вашия език, той отвътре ви казва: “Направихте една погрешка, не е хубаво това, което правиш.” Ти започваш
да
го убеждаваш, казваш: “Не знаеш, че условията отвън са такива.” Той казва: “Бъди търпелив, аз ще уредя тази работа.” Ти казваш: “Аз ще му дам
да
се разбере.” Сега спорът е вътре.
(втори вариант)
Ти изгубваш мира
си
, своя мир губиш вътре.
(втори вариант)
Човек не може
да
прогресира без мир.
(втори вариант)
Без мир ти не може
да
успяваш, не може
да
имаш сполука в живота
си
.
(втори вариант)
Та рекох, сега се изисква една обхода.
(втори вариант)
Не искам
да
ви проповядвам
да
се обхождате един с друг.
(втори вариант)
Да
се обхождаш добре с другите, това е цивилизация.
(втори вариант)
Да
се обхождаш добре с
себе
си
, се изисква знание.
(втори вариант)
Да
се обхождаш добре с
себе
си
, с Божественото, което е в тебе, че никога
да
не го огорчаваш.
(втори вариант)
Ти онзи човек, който е в тебе, никога
да
не го огорчаваш.
(втори вариант)
Ти може
да
имаш външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация.
(втори вариант)
Цивилизация може
да
имаме спрямо другите хора, то е лесно.
(втори вариант)
Но човек трябва
да
има вътрешна обхода.
(втори вариант)
И тогава трябва
да
се учи.
(втори вариант)
Да
не престъпваме този Божий закон,
да
не огорчаваш духа
си
.
(втори вариант)
Значи щом човек е изгубил своята свобода, той е огорчил душата
си
.
(втори вариант)
Щом е изгубил силата
си
, той е огорчил духа
си
.
(втори вариант)
Щом е изгубил светлината
си
, той е огорчил ума
си
.
(втори вариант)
Щом е изгубил своето добро, огорчил е сърдцето
си
.
(втори вариант)
Тогава казвате: “Какво трябва
да
се прави?
(втори вариант)
” - Възстанови доброто на сърдцето
си
.
(втори вариант)
Възстанови светлината на ума
си
, там е разкаянието.
(втори вариант)
Възстанови силата на духа
си
, там е разкаянието.
(втори вариант)
И възстанови свободата на душата
си
.
(втори вариант)
Свободен е онзи, който знае как
да
се обхожда с душата
си
.
(втори вариант)
Силен е онзи, който знае
да
се обхожда с духа
си
.
(втори вариант)
Умен е онзи, който знае как
да
се обхожда с ума
си
.
(втори вариант)
Добър е онзи, който знае как
да
се обхожда с сърдцето
си
.
(втори вариант)
Че аз, като една семка, може
да
съм израснал в тинята, то е друг въпрос.
(втори вариант)
Но тази семка може
да
пусне корени,
да
образува клонища и наполовина
да
се освободи от влиянието на земята.
(втори вариант)
Та рекох сега, научете се
да
давате свобода.
(втори вариант)
Не може
да
давате свобода, ако не обичате душата
си
.
(втори вариант)
Не може
да
добиете сила, ако не обичате духа
си
.
(втори вариант)
Не може
да
придобиеш светлина, ако не обичаш ума
си
, ако не разбираш светлината.
(втори вариант)
Не може
да
придобиеш добрината, ако не проявяваш своята добрина, ако не обичаш сърдцето.
(втори вариант)
Човек трябва
да
знае, как
да
поправи една погрешка.
(втори вариант)
Когато бяхме на планината ме фотографираха, за
да
видят хората, как се живее на планината.
(втори вариант)
Там не може
да
се даде един съблазън.
(втори вариант)
Но щом се фотографират в една къща, наредена маса с хубави яденета, ще се даде съблазън, казват: “Ето така се живее: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения.
(втори вариант)
Но имаше два начина, как
да
постъпя.
(втори вариант)
Ето аз как разсъждавам.
(втори вариант)
До мене имаше един брат, можех
да
му кажа на ухото
да
каже,
да
не ни фотографират, но то е вече един страх.
(втори вариант)
Няма
да
знаят другите, по-умно, по-благоприлично е.
(втори вариант)
Другото е, че не искам
да
му заповядвам, понеже съм генерал,
да
кажа като на ординарец,
да
не минава там.
(втори вариант)
Искам
да
запазя моята свобода и неговата свобода.
(втори вариант)
Второто положение, наместо
да
лишавам този човек от неговата свобода, аз трябва
да
кажа, но ограничавам
себе
си
.
(втори вариант)
Още като говоря, за
да
ме разбере, рекох: “Бъдете тъй добри
да
ме не фотографирате по този начин сега.” Но той се огорчава.
(втори вариант)
Сега искам
да
си
поправя погрешката.
(втори вариант)
Ако туй не беше станало, ни най-малко не щях
да
ви говоря тази проповед в петък.
(втори вариант)
Турих в действие всичките закони,
да
премахна всичките лоши влияния и в
себе
си
и в другите.
(втори вариант)
Аз можех
да
стана,
да
ида и
да
му пришепна на ухото.
(втори вариант)
Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше
да
му каже Учителят?
(втори вариант)
” Има и трети начин можех
да
му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо.
(втори вариант)
Да
му кажа така, не е хубаво.
(втори вариант)
Той има привилегия
да
му казват хубави работи.
(втори вариант)
Нека Учителят пришепне и на мене.” Като му казах така, този казва: “Можеше Учителят
да
се не обръща така към мене.” Хубаво, но аз рекох, нас ни е страх някой път
да
направим една бележка.
(втори вариант)
Рекох, ако неговата бележка е права, по който и начин
да
я каже, не зависи, че той повишил тона
си
.
(втори вариант)
” Може полекичка
да
го кажа.
(втори вариант)
2.
Но Аз ще погледна
,
НБ
, София, 29.8.1937г.,
Аз няма
да
направя нищо от
себе
си
.
Така разглеждам аз въпроса.
„И ще погледне на сиромасите и на наскърбените.“ Понеже Господ погледна, ще каже: „Сега желая
да
измиете краката и езиците
си
.“ Като измиете краката и езиците
си
, вие ще разберете всичко, което досега ви се е говорило.
Новото учение седи в това, поне веднъж в живота
си
човек
да
измие краката
си
и езика
си
, както трябва.
Щом измие езика
си
, в него ще дойде Божият мир.
Затова, именно, се казва, че Бог всичко изменя в света.
Пожелавам ви сега
да
дойде Божият мир, Божията радост и Божието веселие във вас.
Като измием краката
си
, Божият мир, Божията радост, Божието веселие и Божията любов
да
дойдат у нас.
Следователно ония, които грешат, се изменят, за
да
грешат по-малко.
Ще дойде ден, когато грешникът няма
да
греши.
За
да
може
да
разбере природата, чувствата на човека трябва
да
са отворени.
Поне така, както сега човек се намира, в това положение, очите му трябва
да
са нормални, ушите му трябва
да
са нормални, неговият нос трябва
да
е нормален, устата му трябва
да
е нормална, и пипането с ръцете му, и то трябва
да
бъде нормално.
няма повече
да
се променя, т.е.
няма
да
правят добро.
Казваме, че нещата могат
да
бъдат нормални, в нормата, и анормални, извън нормата.
За пример, често ние питаме защо съвременното човечество страда.
грешните престанат
да
грешат и добрите престанат добро
да
правят?
Хората още не знаят причината за [своите] страдания.
Сега
да
разгледаме отношенията между господаря и слугата.
Че страдат, това е факт.
Като работи слугата, господарят му плаща.
Хиляди страдания има в света.
След това се ражда едно различие.
Ако господарят подяжда слугата
си
, той прави зло.
Хиляди язви има, от които човечеството страда.
Ако слугата подяжда господаря
си
, и той прави зло.
Ако един ден господарят осинови слугата
си
, направи го свой наследник, какви ще бъдат отношенията им?
Това са микроскопически животинки, които никак не се виждат, но са в състояние
да
изядат човека.
Слугата няма
да
има желание
да
подяжда господаря
си
и господарят няма
да
има желание
да
подяжда слугата
си
– ще се примирят.
Вземете, за пример, туберкулозата се дължи на такива микроскопически бацили, които нападат човека, изяждат дробовете му, вследствие на което той умира.
Та, когато ние влизаме в областта на Божествената любов, отношенията между хората няма
да
бъдат никакви други освен отношения между души.
Каквото друго и
да
казвате, това е най-хубавото състояние –
да
ви обичат и
да
мислят добро за вас.
Да
те обича някой,
да
мисли добре за тебе,
да
те чувствува в сърцето
си
и
да
ти даде пълна свобода – няма по-хубаво състояние от това.
Единственото идеално същество, което иска
да
ни даде своята свобода, това е Бог.
След това туй същество има и други претенции, търси някаква
си
свобода.
Той иска
да
ни даде на разположение свободата, която Той има.
Той иска
да
ни даде на разположение Своята светлина, Своята доброта, Своята благост, Своята сила и т.н.
Всяко същество първо се стреми
да
се нахрани,
да
се наяде.
Въпреки това у нас се заражда въпрос: трябва ли
да
служим на Бога?
И после, когато говорим за условията на живота, разбираме ония условия, при които всяко същество може
да
се развива правилно и
да
расте.
Как ще
си
обясните това противоречие в човека?
Представете
си
, че едно растение е посято на място, покрай което минават хиляди животни, много добитък.
Сега няма
да
ви обяснявам това противоречие, но казвам: Противоречията в света произтичат от безлюбие.
Като минават покрай него, всички ще се търкат в самото дърво.
И представете
си
друго дърво, което е посадено в една градина.
И човекът търси живота там, дето го няма.
Някои съвременни писатели, като разглеждат живота на Христа, не го разглеждат така, както е писано в Свещеното Писание.
Следователно, ако покрай твоя ум и покрай твоето сърце минават много тревопасни и всички се потриват, каква култура ще имаш?
Те казват, че като слезнал на Земята, Христос бил много богат, но всичкото
Си
богатство раздал на сиромасите, а живота
Си
– за цялото човечество.
Питам: Като даде всичкото
Си
богатство и живота
Си
за човечеството, с това Христос изгуби ли нещо?
Колкото и
да
търпи това дърво, нормалното положение е
да
се огради то,
да
му се дадат добри условия.
Аз правя сега тези аналогии,
да
видите в какво положение се намирате.
Ако вие се намирахте във времето на Христа, когато страдаше, когато минаваше през този голям изпит, можете ли
да
си
представите каква перспектива е имало пред Него?
Той не е виждал никакъв успех.
Те искат
да
осигурят живота [
си
] на Земята.
След 2000 години обаче ние виждаме перспективи за нещо велико.
За колко години човек може
да
се осигури?
Няма
да
се мине много време, и тия перспективи ще се увеличат.
Та казвам: Колкото лошо
да
е вашето положение, то не е по-лошо от това на Христа.
Мнозина от вас сте сиромаси, но все пак положението ви не е по-лошо от това на Христа.
Колкото долно положение и
да
заемате, вие пак не сте в положението на Христа, все пак положението ви е по-завидно.
Тъй щото, от нищо няма
да
се оплаквате.
Аз харесвам стремежа на съвременните хора
да
бъдат свободни.
Не мислете, че Евангелието е всичкото, което Христос е говорил.
Аз насърчавам тази идея, но свободата трябва еднакво
да
засяга всички живи същества.
И ако всичко, което е говорил, беше напечатано, щеше
да
се събере в хиляди книги, големи като Библията.
Свободата не подразбира всички
да
имаме еднакви дрехи, като войници.
Ако имахме това знание, то щеше
да
бъде за нас полезно.
Нищо в природата не се губи.
Старите хора, които аз съм виждал, са много красиви.
Всичко онова, което Христос е говорил, то се пази.
В Писанието се казва, че на небето има 24 старци, между които сега се готви
да
влезе още един,
да
станат 25.
Мислите ли, че когато един човек дойде в света, той от само
себе
си
идва?
Мислите ли, че един пророк от само
себе
си
говори?
По какво се познава дали един човек има авторитет или няма?
Той ще разполага с всичкото знание, с всичката свобода, с всичката сила, с всичката доброта на човечеството.
Всеки ден вие можете
да
видите какъв е вашият авторитет и на какво се равнява.
Тогава всички хора ще дойдат при Него и Той щедро ще раздава.
Вашият авторитет се равнява на 30, 40, 50, 60 най-много до 100 килограма – според това колко килограма най-много можете
да
дигнете.
Така разглеждаме ние стария човек.
Наскоро ми разправяха, че един германец могъл
да
дигне до 2000 килограма тежест.
Казвате: „Той е стар човек.“ Както и
да
е, но всеки от вас ще отиде при този стар човек.
Всички актьори на сцената могат
да
докажат доколко е вярно това.
Той казва: „Синко, ела при мене.
Ако наистина човек може
да
дигне до 2000 килограма тежест, това е огромна сила за един физически човек.
Ела
да
ти кажа как
да
живееш.
Едно време и аз живях [така], то що е патила главата ми, докато дойда до това място.
Представете
си
тогава, как Слънцето, което е около милион и 300 000 килограма по-тежко от Земята, как може
да
се държи в пространството.
През какви места съм минал, докато дойда до това положение.“ Казвате: „Там има стари хора, все неженени мъже.“ Там старият брат и старата сестра живеят в едно тяло.
При това, то се движи в една много рядка среда.
Сега вие ще кажете, че тези въпроси не ви интересуват.
Там може и двама, и трима, и 10, и 100, и 1000 души
да
се прелеят, в едно тяло
да
се съберат и после излизат.
Онзи, който не е музикален, той не се занимава с музика, но все-таки няма същество в света, което
да
не се занимава с някого.
Те са свободни, кой каквото иска може
да
прави.
Вземете, за пример, онзи учен естественик, естествоизпитател, който не се интересува нито от музика, нито от поезия, но като седне пред трапезата
да
яде, започва като един обикновен човек, като дете
да
криви устата
си
на една и на друга страна,
да
дъвче храната
си
.
В другия свят човек може
да
бъде свободен.
Сега, каквото и
да
се говори за онзи свят, е много добре, но въпросът е тук какво трябва
да
се прави.
И след това казва: „Наядох се много добре.“ Така сме свикнали ние
да
говорим, но няма какво
да
се прави.
Питам: кое заставя съвременните хора
да
ядат?
Важно е тук какво трябва
да
се прави.
Преди всичко ние още не сме се научили
да
ядем от любов.
Защото
да
яде човек без любов, това е насилие.
Наистина, ако Бог не погледне на тебе, от тебе нищо няма
да
стане.
Значи, нещо заставя човека
да
яде.
Ти разсъждаваш съществува ли Бог или не.
Сега, като ме слушате
да
говоря, аз не искам
да
ви кажа, че нищо не знаете, че трябва
да
учите, но казвам, че вие трябва
да
разбирате света.
Онова, което сте научили в първо, второ, трето и четвърто отделение, колкото повече се качвате нагоре, в прогимназията и в гимназията, ще ви послужи като тил за новото, което трябва
да
учите.
Щом почнеш
да
разсъждаваш има ли Господ или няма, Той те е погледнал вече, Той те е родил.
Младият като дойде в света, иска
да
стане стар.
Щом негодуваш, Той пак те е погледнал и те е заставил
да
мислиш.
Старият, като остарее, иска
да
стане умен.
Разправяше ми един материалист как се е борил със
себе
си
.
Питам: в дадения случай какво придобива старият и какво придобива младият?
Преди това
си
казвах: „Няма Господ в света.“ Но нещо вътре в мене ми казваше: „Ами ако има?
Напротив, аз разглеждам тия работи малко по-другояче.
Какво ще стане, ако аз посадя една нива, и всичко, каквото тя ражда, не го събирам?
Всичкия ми труд ще отиде напразно.
Не, сламата аз трябва
да
турям на една страна, а житото – на друга.
Щом човек съпостави две идеи в
себе
си
, той непременно ще дойде до една трета.
Човек може
да
умре преждевременно.
Ако то не беше храна за нас, то щеше
да
бъде безпредметно.
Щом човек умре, сърцето му престава
да
тупа и този човек, който е говорил сладко, който имал свой идеал, престава
да
говори и слепи очи.
Аз наричам ума първия, големия син на човечеството.
Някои са ми разправяли, че са виждали умрелите, че вървят подир ковчега
си
.
Бог изпраща този свой голям син в света
да
се възпитава, като в училище, в което
да
се учи и
да
възраства.
Други пък са ги виждали отгоре на гробовете им.
Аз съм наблюдавал момента, когато умрелият умира.
То се е обленило и повече не иска
да
учи.
Тогава пред мене се представя едно голямо, чисто море, на което водата започва
да
се увеличава в границите
си
с един милиметър.
Може
да
се живее и по друг начин.“ Така, именно, сърцето е хванало пътя на живота, който е пълен не само с радости, както то е очаквало, но и със страдания.
Понякога аз правя опити
да
се съобщавам с умрелите,
да
се разговарям с тях.
При сегашните условия на живота всички хора се намират в затруднително положение.
Като ми се обади някой умрял, аз му казвам: „Покажи се.“ Той не иска
да
се покаже.
Като не могат
да
се справят с положението
си
, най-после хората се утешават с мисълта, че като умрат, те ще отидат на онзи свят.
Пред мене умрелите се срамуват
да
се покажат.
Питам: кои са онези, които, като са отишли на онзи свят, са се върнали
да
ни разправят, как се живее на онзи свят?
Щом ми каже, че не смее
да
се покаже, аз не го изнасилвам.
Питам умрелия: „Как
си
?
Може би някои
да
са ходили.
“ – „Съжалявам, че съм живял така.“ – „Как трябва
да
се живее?
Може и между вас, които ме слушате,
да
има някои, които са ходили на онзи свят, но важното е, че между този и онзи свят хората поставят рязка граница и по този начин
си
представят онзи свят такъв, какъвто всъщност не е.
“ – „Е,
да
се върна сега на Земята, другояче бих живял.“
Но както и
да
ви говори умрелият, като дойде до едно място, каквото и
да
го питаш, не говори повече. Защо?
Онова, което става в онзи свят, те не могат по никой начин
да
го обяснят на жителите на Земята, не могат
да
кажат как става. Защо?
Представете
си
, че имате четирите направления или посоки: вие познавате движението в дължина, широчина, и дълбочина.
Мнозина не приемат, че човек се преражда.
Но освен това движение има едно четвърто, което е насочено към всички посоки, и към центъра на Земята.
Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога.
Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на Земята, превъплътявала се е.
Тя е идвала тука
да
се учи.
Това са неща, които човек непременно трябва
да
си
представи,
да
си
ги въобрази.
Онези, които са ясновидци, виждат, че небето се отваря.
Без тази теория за прераждането ние не можем
да
си
обясним наследствените черти на човека.
Всеки от вас може
да
има такава една опитност.
Човек носи в
себе
си
много придобити черти.
Гледаш, пред тебе се отваря една картина: виждаш планински върхове, полета, обрасли със зеленина, чисти пътища.
Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем
да
си
обясним отде и как в един живот той е могъл
да
развие в
себе
си
толкова порочни черти и
да
извърши толкова порочни деяния.
Това нещо го няма никъде на Земята, а ти го виждаш.
Като нямали какво
да
правят, те станали разбойници.
Да
, но илюзията, миражът, е отражение на някаква реалност.
Други пък вярват, че Бог е създал света.
Тъй щото, това, което вие наричате мираж, не е нищо друго, освен една отдалечена реалност.
Но Бог е създал всичко.
Щом виждаш тия неща, това показва, че има някаква реалност.
И под думата „създаване“ се разбира някаква вътрешна идея.
Без реалност ти не можеш
да
виждаш нищо.
Всичко, което Бог е създал, служи като форми за развитието на самия живот.
Без реалност никакво отражение не може
да
съществува.
Сега, ако вземем идеята, че всичко, което живее, има душа, тогава можем
да
кажем, че във всичко има живот.
При известни случаи, за пример, ти трябва
да
влезеш във връзка с някои същества извън Земята, които седят на по-висока степен на развитие, отколкото хората на Земята.
Който отиде при тези същества, които разбират Божиите закони, те веднага ще му предпишат какво трябва
да
направи.
Сега се явява спор, дали човек има дух и явява ли се духът.
Онези негови приятели, 120 души, които постоянно се молеха за него, с молитвата
си
извикаха един ангел от небето, който влезе в затвора при Петра, който седеше с веригите
си
и му каза: Стани, опаши се!
Сега,
да
оставим тия философски въпроси настрана, защото така, както са те поставени, не могат
да
се доказват, т.е.
нямат нужда от доказателства.
А пък това, което не е, няма нужда и от опровергаване.
Няма какво
да
ви доказвам онова, което е, и няма какво
да
отричам онова, което не е.
– „Върви
си
сега по пътя, тук
да
те няма.
Аз го оставям така, защото
да
се занимавам с него, то е губене на време.
И като те потърсят утре,
да
не те намерят.
Веднъж един ме пита: „Ти можеш
да
знаеш дали човек има душа.“ Аз го питам: „Пък ти можеш
да
знаеш дали живееш?
Да
не се покажеш много честен.
“ – Казвам му тогава: Как ще
си
обясниш онова противоречие, което съществува в живота?
И ние не трябва
да
обичаме така, за
да
покажем любовта
си
пред света, но тя трябва
да
бъде един таен акт.
Срещаш, за пример, един човек, когото даже не познаваш, и знаеш, че след 10 години ще му се случи това и това нещо.
И наистина, човек следи и вижда, че така, както му е предсказано, така се и случва.
Отде може
да
знаеш какво ще се случи след 10 години на даден човек?
Ангелът, който освободи Петра, имаше любов в
себе
си
.
Има хора, които виждат надалеч, има хора, които виждат наблизо.
Има хора, които с погледа
си
обгръщат цялата Земя.
Те могат
да
я виждат отвсякъде.
Така стана и с Петра, но оттам насетне Петър беше готов
да
понесе всички страдания.
С погледа
си
те я обхващат, както детето хваща една топка в ръката
си
.
Ако при тебе не дойде един ангел
да
бутне оковите на краката ти и не ти каже
да
станеш и не ти даде сила
да
излезеш навън, ти ще останеш завинаги в затвора.
Този ангел трябва
да
дойде
да
ти покаже звездите, светлината и
да
те прати
да
разправяш на приятелите
си
, че той те е извел.
Не искам
да
ви кажа, сами трябва
да
ги намерите.
Сега и аз ще направя в дадения случай същото: ще бутна оковите ви и ще кажа: „Станете!
Като се върти Земята, те я виждат, как е населена.
Те виждат всичко и чуват всичко.
След това ще ви кажа: „Идете сега при братята
си
и им кажете какво ви е казал Господ.“ Възможно ли е това?
Земята се върти пред тях, и те насочват погледа
си
навсякъде, вследствие на което всичко виждат и чуват, знаят всички езици.
Възможно е, няма какво
да
се съмнявате.
Важни са думите, които пророкът казва: „Аз ще погледна към сиромаха и към съкрушения духом и към онзи, който трепери от словото Ми.“ „Онзи, който трепери от словото Ми“ подразбира „онзи, който обича словото Ми“.
Под думата „треперене“ в този смисъл аз разбирам едно синовно отношение.
Но онзи, който има свобода, има сила, има светлина, има и добрина, той няма в какво
да
се съмнява.
Човек няма в какво
да
се съмнява.
Но слугата може
да
се съмнява в господаря
си
, докато е слуга.
Та, при сегашните условия, при които живеете, всичко в света съдействува за добро.
Овцата може
да
се съмнява във вълка, че може
да
я изяде.
Това нещо трябва
да
се обясни научно.
Когато вълкът стане овца, овцата не може
да
се съмнява във вълка.
За пример, в живота на някой човек се случва една изключителна опитност и той мисли, че в дадения случай тази изключителна опитност не му е потребна.
Едно време, когато русите дошли
да
освобождават българите, един турски паша запитал един от руските генерали: „Ние толкова време управлявахме българите, но нищо не можа
да
излезе от тях.
Вие какво мислите
да
правите с тях?
Листът на дървото е потребен, за
да
диша чрез него.
Мислите ли
да
им турите казашки шапки?
“ – Освен, че не мислим
да
им турим казашки шапки, но ние мислим
да
си
турим български калпаци,
да
станем като тях.
Когато един син е в несъгласие с майка
си
и с баща
си
, той се намира в едно противоречие.
Само Бог може
да
ви накара
да
си
турите калпаци, защото нашите глави са много страдали от тия калпаци.“ Казвам: И ти, като руския генерал, ще отидеш при някого
да
го освободиш, и като го освободиш, турският паша ще те пита: „Ти искаш
да
му туриш своята шапка ли?
И когато ние сме в противоречие с природата, ние се намираме в изключително състояние.
“ – „Не, аз ще туря неговата шапка на главата
си
, неговия калпак.“
Сега аз не разглеждам въпросите частично, но тъй, както са поставени в целокупната природа.
Следователно, ако в дадения случай вие не можете
да
станете като този, когото освобождавате, вие не го обичате.
И Бог, за
да
ни покаже, че ни обича, Той слиза на Земята между нас, туря нашия калпак, взима нашите немощи.
Но понеже светът още не е достигнал до това положение, затова идат тези изпитания и страдания.
Умовете на хората трябва
да
се просвещават.
Сега могат
да
ви говорят много богословски работи,
да
ви проповядват кое е правото учение.
Ние трябва
да
имаме такива методи, чрез които истината
да
влезе в света.
Според мене правото учение седи в свободата, в силата, в светлината, в добротата.
В едно здание, колкото повече светлина има, толкова е по-добре за самото здание и за хората, които живеят в него.
Там, дето има свобода, има право.
Колкото по-малко светлина влиза в едно здание, толкова то е по-нехигиенично.
Дето има сила, има и право.
На същото основание, колкото повече знание има човек, което може
да
подкрепва човешкия ум, толкова по-добре за него.
За човека е потребно знание, което може
да
го научи как
да
мисли.
Като наблюдавате какво правят воюващите страни, ще видите как са станали силни.
И когато вие разрешавате известен въпрос, ще кажете в
себе
си
: „
Да
имам свободата на Бога!
Ще вложа Божията свобода в душата
си
, Божията сила в духа
си
, Божията светлина в ума
си
и Божията доброта в сърцето
си
.“ По този начин само между хората ще се образуват истинските връзки и всички ще бъдете радостни и доволни.
Има такива гранати, които отиват много по-далеч.
Защото въпросът не е
да
бъдем слепи.
Въпросът не е в това
да
разискваме върху нещата, но в това,
да
станем ли Синове Божии или не,
да
се проявяваме ли като Синове Божи или не.
В съвременната война ще видите как небесните птици снасят яйцата
си
отгоре.
Мъжът трябва
да
се прояви като брат, като Син на Бога.
Сега вече имаме аеропланите, наречени умствени птици, които снасят яйцата
си
отгоре.
Жената трябва
да
се прояви като Дъщеря на Бога.
Като се снесе едно от тия яйца, то веднага се излюпва, пилето веднага излиза от него и започва
да
рови на грамадни разстояния.
Щом се проявят така, те ще могат
да
си
подадат взаимно ръка и
да
започнат
да
работят в това поле.
Сега
да
разгледаме живота малко по-другояче, в друга форма.
Идете в една фабрика, която прави хартия,
да
видите как се произвежда.
За човека смъртта е един червей, който постоянно го гложди и постепенно го изяжда.
Тези дни, като се разхождам из нашата градина, виждам една круша съвършено изсъхнала.
Ще кажете: защо са страданията на дърветата?
Тези дървета трябва
да
им се даде друга форма.
Приближавам се, виждам един червей влязъл в нея и я осакатил.
За
да
придобият друг вид, те трябва малко
да
пострадат.
Казах на градинаря
да
вземе един тел и
да
извади червея навън.
Като пострадат, ще се превърнат в книги.
Ако е въпрос
да
храним червея, лесна работа, ние ще го пенсионираме.
Съвременните хора не искат
да
страдат.
Но той не трябва
да
остане в крушата,
да
я осакати.
Има страдания в света, които са разумни.
Доста го търсих, докато го намеря.
Ако вашите страдания са разумни, вие сте блажени, но ако страданията ви не са разумни, тогава те са безполезни, безпредметни.
Намерих го най-после, но той успял
да
изсуши централните клонища.
Ако страдате като дърветата, за
да
стане от вас хартия, върху която
да
се печатат хубави работи, тези страдания са на мястото
си
, имат смисъл.
Ако и в човека влезе един такъв червей, който изяжда, и човек ще се изсуши.
Когато се пожертвувате за подигане на човечеството, това страдание има смисъл.
Казвам: Сега Господ е дошъл и поглежда в нас.
Но когато сте една гора, която животните изяждат, това страдание няма смисъл, не е на мястото
си
.
Мислите ли, че Бог не страда?
Единственото същество, което страда най-много, това е Бог.
– „Ами надеждата?
В това отношение има два възгледа.
Дотегна Ми
да
нося вашите грехове.“ Това значи: „Дотегна Ми
да
нося вашите мисли, чувства и постъпки, с които
да
нося вашите страдания и за които
да
съм отговорен.“ Тези думи пророкът туря в устата на Бога.
Други пък казват, че Бог е всесилен, всемъдър.
Той не се нуждае от нашата помощ.
Щом се запознаете с Божията любов, за която ви се говори, всичките ви страдания, всичките ви противоречия, всичките ви грехове, които имате, ще изчезнат – помен няма
да
остане от тях.
Той иска само
да
ни убеди в това, което върши, за
да
не го разваляме ние.
И дето минавате в света, нито едно куче няма
да
ви залае, нито една змия няма
да
ви ухапе, нито едно животно ще те нападне.
Той ще оправи всичко.
И вятърът ще млъкне, и Слънцето ще гледа към вас като любяща майка, с жив трепет.
Няма нещо в света, което Той не може
да
преобрази.
Ако носите тази любов в
себе
си
, дето минавате, и дърветата ще ви се покланят и ще ви предлагат от своите плодове.
Злото, страданията, смъртта, неверието, войните – всичко това един ден Той ще примири.
Нищо няма
да
остане от тях.
Още днес можете
да
я имате.
Ако го приемете, то може
да
бъде още днес.
Аз ви говоря за неща, които са постижими, които лесно можете
да
постигнете.
Това зависи от вашия ум.
Има неща, които днес не можете
да
постигнете.
Ако вие можете
да
се подигнете с ума
си
, вие още днес можете
да
влезете в този уреден свят.
За пример, в дадения момент не можете
да
станете ангели.
Но за
да
влезете в този свят, трябва
да
притежавате 4 неща: душата ви трябва
да
бъде свободна; духът ви трябва
да
бъде силен; умът ви трябва
да
бъде светъл, а сърцето ви трябва
да
бъде пълно с добрина.
Но тази любов още днес можете
да
я придобиете.
Днес всички проповядват, че Христос ще спаси света.
Светлината, която аз възприемам от Слънцето, могат
да
я приемат и камъните, и растенията, и животните, но важно е, че аз зная как
да
я възприемам и
да
храня с нейните лъчи клетките на своя мозък, а малките буболечици това не могат
да
направят.
Онези от вас, които са християни, като отидат при вратата на Христа, Той ще излезне и ще ви каже: „Извадете доброто от вашето сърце, което ви се дава.“ Ако вашето сърце е пълно само с мухлясали добрини и ако умът ви е пълен само със свещи, които не горят, че само цъкате и никаква светлина не получавате, и ако силата ви се заключава само в пълни бомби с взривни вещества, как ще ви приемат в другия свят?
Въпреки това вие искате
да
влезете в другия свят
да
бъдете свободни.
За
да
възприемат светлината, както аз я възприемам, те трябва
да
изменят своята форма.
Свободата иде по друг начин.
Та, сега, всички вие трябва
да
започнете
да
работите.
Като ви гледам главите, намирам, че много от вас нямате такива глави, каквито трябва
да
бъдат, не отговарят на истинските мерки.
За
да
възприемем свободата, ние трябва
да
приемем Бога в душата
си
и
да
Му дадем свобода.
Аз имам точни мерки какъв трябва
да
бъде човешкият череп, какви трябва
да
бъдат веждите, носът, устата на човека.
Когато дадем свобода на Бога в
себе
си
и Го оставим свободно
да
работи в нас, когато го оставим свободно
да
работи в душите ни и най-после, когато приемем Бога в духа
си
, ще станем всесилни, защото Бог е всесилен.
Човек трябва
да
се измени,
да
изправи носа, ушите, устата, брадата, веждите
си
.
Когато приемем Бог в ума
си
, ние ще имаме знание.
Когото Го приемем в сърцето
си
, ние ще имаме всички добродетели.
Той трябва
да
измени челото
си
, ръцете
си
, очите
си
.
Ако всички животни растат благодарение на слънчевата енергия, която влиза в тях, същото ще стане и с растенията, и с минералите, и с рибите, и с птиците, и с млекопитаещите.
Като пипна ръцете на някои хора, усещам голяма коравина, твърдост, като една твърда почва, която няма никаква мекота в
себе
си
, никаква влага.
Някои се стремят
да
имат хубава уста.
Първоначално религиите имаха за задача
да
научат хората на езика на невидимия, на Божествения свят.
Да
, устата на човека трябва
да
бъде хубава,
да
диша живот от нея,
да
има красив трепет.
От очите на човека трябва
да
излиза светлина.
Не е достатъчно само
да
вярва човек в Бога, но той трябва
да
се научи
да
люби Бога.
Такава беше задачата на първоначалните религии.
Щом Го люби, той ще почне
да
изучава и Неговия език.
Като минете покрай такъв човек, веднага ще изпитате в
себе
си
едно желание
да
направите някому добро.
Ти можеш
да
изучаваш езика само на онзи, когото обичаш.
И изобщо, добрите хора подтикват към добри дела, към добри мисли и чувства, към добри постъпки, към свобода.
„Аз ще погледна на сиромаха и на съкрушения духом и на този, който трепери за словото Ми и който люби словото Ми.“ Така говори Господ.
Ако ви кажа по един начин, вие можете
да
мислите едно, ако ви кажа по друг начин, вие ще мислите друго.
И след всичко това мнозина запитват какви ще бъдат в онзи свят.
Като се върнете дома
си
, каквото Господ ви пошепне, направете го.
Като се върнете дома
си
, каквото Господ ви каже на душата, на духа ви, на ума и на сърцето ви, направете го.
Един българин прави изчисления, че щом българите на Земята са 6 милиона, в онзи свят ще бъдат 60 милиона.
Като се върнете дома
си
, Господ може
да
ви каже: „Измийте краката
си
.“ Той сам може
да
вземе леген, и както Христос каза на Петра
да
си
измие краката, и на вас ще ги измие.
Тогава, ако китайците на Земята са 500 милиона, колко трябва
да
бъдат на онзи свят.
Петър каза: „Господи, не искам
да
ми миеш Ти краката.“ – „Ако не оставиш
да
ти измия краката, нямаш дял с Мене.“ – „Тогава не само краката, но и главата ми можеш
да
измиеш.“ – „Не, достатъчно е само краката ти
да
измия.“
Значи 500 милиона ще се обърне на 5 милиарда.
Второто нещо, което трябва
да
измиете, е
да
измиете езика
си
.
Ако аз бих взел леген
да
ви измия, нямаше
да
измия само краката ви, но ще измия езика ви.
Представете
си
, че една голяма войска минава и след нея или пред нея се [сипе] голям картечен огън.
Понеже вие няма
да
чакате аз
да
дойда
да
ви измия краката, затова казвам: Измийте краката
си
, измийте и езика
си
, за
да
не се съблазнявате.
Можете ли
да
си
представите какво ще бъде положението на този полк, като се огледа около
себе
си
и навсякъде вижда своите мъртви приятели, т.е.
Знаете ли как
да
направите това измиване?
вижда приятелите
си
мъртви, нападали на Земята?
Представете
си
, че сте господар, но слугата ви е направил едно престъпление и вие мислите как
да
го наложите по-добре,
да
почувствува това, което е направил.
Представете
си
, че цялото човечество един ден измре, а останете жив само един Вие.
Тъкмо се готвите
да
наложите слугата
си
, но Господ ви среща и ви казва: „Измий добре езика
си
.“ Ти измиваш езика
си
и казваш: „Добре че слугата ми се провини пред мене, че стана случай
да
срещна Господа, Който ме накара
да
измия езика
си
.
Ако не бях Го срещнал, съвсем щях
да
оцапам езика
си
.“
Това значи: Простете вашите прегрешения и прегрешенията на вашите ближни, за
да
имате общение с Бога.
Ние трябва
да
простим и на
себе
си
, и на всички, за
да
бъдем подобни на Бога.
3.
Не нарушавайте свободата
,
ООК
, София, 1.9.1937г.,
Понякой път ви гледам взели сте методите на светиите, теоретическите, то не е заради вас.
Някой иска
да
знае, че Любовта била голяма и била малка.
Каква е мярката, с която може
да
се мери?
– Питат едно дете: „Колко обичаш батю
си
?
“ – То
си
отваря ръцете и казва: „Толкоз“.
Отваря
си
, показва толкоз.
Когато някой философ или някой виден държавник го поставят
да
продава хляб, веднага пред обикновените хора той ще изгуби нещо.
– Ами майка
си
?
Даже един лош човек, ако му дадете цилиндър и една хубава дреха, веднага ще добие някакво свойство.
– Отваря
си
повече ръцете.
– Ами баща
си
?
Повидимому философът или държавникът може
да
е изгубил нещо, но изгубил ли е той всъщност.
– То
си
отваря още повече ръцете.
Или вземете, че вие от един учен човек му вземете книгите, разбира се едно пособие ще изгуби, но ако дадете книгите на един прост човек, той ще спечели ли нещо?
Като
си
отваря ръцете каква идея има, че обича толкоз майка
си
.
Сега запример вие говорите за свободата.
Имаме известни чувствувания и сме недоволни, че окръжаващата среда не ни разбира.
Абсолютна свобода човек има само в три неща.
Очите ни сълзят,
да
ни освободят от праха, който влиза в очите.
Или излизаме и има силен вятър – проветрение е това.
Там е абсолютната свобода дадена.
Никой не може
да
те застави
да
изкривиш и
да
кажеш нещо, което не е.
Като излезем все искаме
да
е сухо времето,
да
направим упражненията, а времето има съвсем друго разположение.
Никой не може
да
те застави
да
мислиш туй, което не е или
да
обичаш туй, което не е.
От какво зависи времето
да
бъде хубаво или лошо?
Влизаш в някоя гостилница, богат
си
, облечен
си
хубаво, като влезеш, (за) всички добре дошъл
си
, свалят ти дрехата, окачват я, защото джобът е пълен.
Не че вашето зрение се усилва, но човек с по-висок хоризонт става.
Влезеш със скъсана дреха, гледат дрехата ти скъсана, никой не те обикаля.
Вие мислите, че виждате надалече, но това са външни условия.
А щом е онзи със самурената кожа, казват: „Заповядайте господине, на ваше разположение сме“.
Пък важно е
да
тури джоб.
Здрав е някой човек, хората го приемат; болен е друг, малко хора се намират при един болен човек
да
се спрат.
Представете
си
такъв един костюм като фрака, ще вземете и ще направите един малък разрез отзад, защо?
– Или представете
си
онези, които са построили човешкото тяло и са турили една уста, две уши отстрани, един нос и две очи отгоре, те
си
имат своето значение.
Устата е за
да
се храни, носът е за
да
намира храната накъде се намира.
В училището на способният ученик учителят обръща внимание, на невежият учителя трябва
да
дава особено усилие.
Очите са за
да
виждат, ушите за
да
слушат, слушалки значи са.
Та казвам: Сега от всинца ви се изисква
да
развивате дарбите
си
.
Вие мислите, че сте стари, минало времето
да
се развивате.
Природата турила така оста, дойдат
да
изучават носа на човека.
Чрез носът знаят какви са неговите психологически възможности.
Вие казвате: „Те младите
да
пеят“.
Да
допуснем, че една права линия е турена на носа, че носът представя една права линия.
Казвам: Трябва
да
се молите.
Какво представя сега от психологическо гледище правата линия?
– Или може
да
имате един прав нос, с една малка вдлъбнатина – вие не сте се занимавали; или пък на носа може
да
се яви една малка гърбавина, носът е малко гърбав.
Младите (казват): „Ние
да
си
поживеем, пък като остареем“.
То е мода вече, физиогномическа мода.
Старият няма какво
да
се моли, старият вече е свършил с всичко.
Като ги погледнах и като видях окото на българина, туй ми даде малко доверие и казвам: Сега съм зает, не мога
да
го приема.
Той, старият чиновник няма какво
да
се моли
да
го назначат и министър не може
да
стане, и професор не може
да
стане.
Да
се жени, свършено е, деца
да
ражда, свършено е.
Банкерски работи
да
върши, не може.
Сега кое ме заставя
да
му гледам ухото, окото на французина.
Всичко почти е свършено, очаква човека последните
си
дни, за какво ще се моли.
Французинът се учудва, как тъй аз
да
не го приема.
Той е бил свободен
да
дойде, то е негово право
да
дойде, но и аз имам право дали ще го приема, то е мое право.
Младият казва: „Аз трябва
да
живея!
Аз не съм му казал
да
дойде или
да
не дойде.
Той сега се учудва, защо
да
не го приема.
Помнете едно правило: Когато вие искате едно удоволствие
да
се задоволи, удоволствието нарушава свободата на човека.
Иска
да
ми заповяда.
Който и
да
е човек, който служи на удоволствието, той нарушава своята собствена свобода.
Той нарушава не само собствената
си
свобода, но нарушава свободата и на другите.
Казвам: Сега често вие се месите във вашата свобода.
Най-после като няма какво
да
правите, задоволете вашето удоволствие.
Никога не се месете в една чужда работа, кой кого обича.
Който иска
да
се удоволствува, като сте направили всичко, тогава идете при удоволствието, кажете: „Какво може
да
направя и за вас, но и за другите?
“
Да
се удоволствуваш,
да
бъде последното в живота ви.
Ако най-първо вие искате
да
се удоволствувате, вие ще закъсате.
Запример, искате хората
да
ви обичат, то е тяхна работа
да
ви обичат.
Защо искате хората
да
ви обичат?
Сега искат
да
знаят той като те обича, ти обичаш ли го.
Вие се месите в дадения случай в две свободи.
Вие разсъждавате за Любовта.
Онзи дали оценява Любовта, то е негова свобода, ние не можем
да
се месим, не знаем дали оценява Любовта или не, не може
да
говорим.
Слънцето, което е поставено горе на небето, еднакво свети на всичките хора без разлика и на буболечките, и на учените еднакво свети слънцето.
В разните
си
положения, вие може
да
не приемате достатъчно енергия от слънцето.
И тогава турете идеята в ума
си
.
Да
кажем вие сте неразположени.
Или казвате: „Аз еди кого
си
не обичам“.
След като сте хванали един кон и сте го впрегнали в каруцата, този кон показва колко е силен, че като влече
себе
си
, влече и каруцата.
В такова нещо вие не можете
да
седите, веднага ще има смъдене на очите.
Вие (го) впрегнете и мислите, че това е в реда на нещата.
Или някой човек не можете
да
го гледате, кадеж има.
Казвате, че той трябва
да
ви слуша.
Някого гледате, пълно е горението, приятна е светлината, понеже горението е пълно.
Някой път ние се месим в Божиите работи.
Искате
да
знаете защо Господ направил нещата така, а не другояче.
Свободни сме
да
обичаме, когото искаме,
да
казваме, каквото искаме, но за другите работи не сме свободни.
Колко пъти нас ни впрегнат като коня и ние теглим какви ли не каруци отподире
си
.
За всички неща има модели в света.
Питам: Кой е начинът
да
се освободим от тия каруци, в които са ни впрегнали.
Сега от вашето гледище, какви са подбудителните причини, че можете
да
обичате някого.
Да
кажем обичате ябълките или гроздето.
Щом пожелаеш нещо, ти
си
вече обвързан.
Подбудителната причина е желанието в мене
да
ям гроздето.
Щом отхвърлиш едно желание, ти
си
свободен.
Колкото желанието в мене
да
ям гроздето е по-голямо, толкоз по-добре; колкото желанието ми е по-малко
да
ям грозде, може
да
е много хубаво гроздето, нямаш желание
да
ядеш и казва: „Ето аз гроздето не обичам“.
Има желания, от които човек лесно се отказва,
да
не ги желае; има желания, които трябва
да
се постигнат.
Не че не го обича, в него няма разположение
да
употребява гроздето.
Има известни желания, които не трябва
да
се постигат.
Казвам: При сегашните условия, изисква се за
себе
си
мисълта
да
бъде ясна, за
да
сте свободни.
Желанието
да
обичаш е един Божествен импулс.
Кога и как, кому и колко
да
дадеш, то е вече твое разположение.
Че трябва
да
обичаш всички, то е Божествено.
Кога и как
да
обичаш?
И всички страдаме се от Любов.
Да
кажем ял
си
ти храна, много сладко, но тази храна не се смила в стомаха и образуват се известни болки и тогава въздъхнеш.
Започваш ти
да
пъшкаш.
Искаш
да
услужиш някому в материалния свят или на физическото поле
да
му дадеш пари и в тебе има едно неразположение, и веднага без
да
мислиш много, колкото ти иска даваш.
Разумността в тия деца не е една и съща навсякъде, а в даденият случай майката е привързана към своите деца повече, отколкото към чуждите.
След туй, след време, като не ти връща парите назад, започваш
да
въздишаш.
Питам: Ако ти
си
дал парите с Любов, приеми сега, че и парите са взети с Любов.
Защото парите като са дадени с Любов и приети с Любов, защо не се връщат навреме, някоя посторонна причина влязла.
Ако кравата накараш
да
обича едно дете, ще се учуди.
Този човек обещал
да
дойде навреме, но пътят се е развалил, имало голямо наводнение, или може
да
е зима и голям сняг
да
е паднал, и има извинителни причини.
Ако накараш една майка
да
обича едно теле, тя ще се учуди на твоя ум.
Преди години в Америка всичките американки водеха такива малки кученца, вързани с една много хубава верижка, тя ще го къпе по два–три пъти на ден, ще го поведе.
Онзи казва: „В такова време как ще ида“.
На туй кученце тя дава два пъти повече внимание, отколкото на едно дете.
А другият мисли: „Как в такова лошо време, как ще ида, как ще преодолея“.
Та казвам сега: Как ще представите вие на едно двуизмерно пространство, как ще представите един нос,
да
бъде релефен?
Често в разбирането на човешкия характер, вие трябва
да
се учите.
Аз забелязвам във всичките хора има повече желания.
Едно животно като ме види, очаква повече отколкото аз може
да
му дам в дадения случай.
Като
си
маха опашката кучето, то очаква
да
му дам голям комат.
Аз извадя едно малко парче, то с учудване гледа.
Казва: „Аз очаквах от тебе повече, дай още малко парче“.
Ако на туй куче му дам колкото иска, то седне и ме гледа.
Че в следующето място като идете
да
си
запазите топлината.
Целият хляб като го вземе не остава при мене, взема
си
дърмите, щом му задоволя желанието както иска, замине
си
.
Сега онова, което ви разправям то (не) ще внесе нещо
да
ви измени съвършено, но все таки ще ви бъде една услуга
да
разберете що е свободата и как трябва
да
придобиете Любовта.
Аз се чудя как тъй, толкоз хляб
да
му дам и
да
не остане.
Не се спъвайте в свободата
си
, не се бъркайте един на друг, не се бъркайте в своите работи.
Обаче туй куче
си
отива, няма доверие,
да
не би аз
да
се изменя,
да
не би
да
поискам хляба
си
назад.
Обича някой
да
говори много, оставете го много
да
говори.
Ако ти не искаш
да
го слушаш, той нека
си
говори.
Аз седя и мисля, ако му дам малко, седи при мене, маха
си
опашката, дам още по-малко и пак
си
маха опашката.
Ти не му казвай, че не искаш
да
го слушаш, не му казвай: „Ти ли остана
да
оправиш света“.
Нека
си
говори.
Често съм опитвал, казва някой, след като дам целият хляб на кучето, аз гладувам.
И ти
си
върви.
Развалено е времето, какво ще те смущава, остави времето, пък ти
си
върви по пътя.
– Кучето, след като му дам хляба, то
си
спомня заради мене.
Неразположен
си
духом.
Кой е неразположен в дадения случай?
Дотогава, докато някой не му даде по-голям хляб, все мисли, едно възпоменание има за големия хляб.
– Може ли човек
да
бъде неразположен.
Сега аз ви навеждам на тези въпроси, защо.
Често се заражда във вас едно вътрешно недоволство.
Запример, какво очакваме от сегашния
си
живот?
Или разколебал
си
се в своята вяра, то е нещо външно.
Да
кажем, че минете в другият свят, каква ще бъде вашата форма?
Всичките посторонни работи, които изменят характера, те са все неща външни.
Или
да
кажем вие сте дете, очаквате на стари години каква ще бъде разликата в младини и старини?
Ако някой се удари по крака и не можете
да
ходите, какво трябва
да
правите?
– Ще седите далече от ония тревоги, които идат до крака ви.
“ Всякога ние очакваме някой
да
каже много по-хубаво за нас, отколкото той е казал.
Затова старите хора не може
да
ходят.
Старият иска
да
направи нещо, но едва се клати.
После, дръжте друго едно правило: Никога не допущайте някой
да
се меси във вашата свобода.
Не му говори, че не искаш
да
се меси.
(Не допускай човек
да
се меси във вътрешната свобода, която имаш.)
Да
допуснем, че всички трябва
да
бъдете учтиви, особено религиозните хора.
Той като започне
да
се моли на Бога, става в него едно изменение, започва
да
се мисли туй, което не е.
Един царски син, често се заблуждава, той мисли, че е царски син и може
да
си
позволи всичко, но на царските синове, техните качества и характери са определени.
Царският син може
да
е царски син, но един, който не е царски син може
да
има по-добре развит ум.
Та сега
да
ви прочета тук какво са говорили пророците за Словото Божие.
Един царски син може по музика
да
не разбира, а един обикновен човек може
да
разбира музика повече.
Духът на силата, виолетовите лъчи, той извадил различните сили на Духа Божи.
„Господ поставил престола
си
на небето, Царството му владее над всичко.“ (Псал. 103:19).
–
Да
съзерцаваш, значи
да
виждаш хубави неща.
В какво седи силата на Царството Божие?
– Царството Божие не е в Словото, не е и в силата, Царството Божие е във вас.
Казваш: „
Да
имам такива хубави неща“.
Сега в силата трябва винаги
да
има благост.
Кое е по-хубаво,
да
съзерцаваш нещо, или
да
вземеш цигулката,
да
се спреш и
да
свириш?
Може
да
се спреш и
да
разглеждаш постройката.
Благостта носи смирение.
Можеш
да
се спреш като цигулар и
да
започнеш
да
свириш.
„Не презирай деня на малките работи“, „Не чрез сила, не чрез крепост, но чрез Духа ми говори Господ Саваот.“ (Зах. 4:6).
В първия случай, ти като разглеждаш нещата, хората няма
да
се месят.
Може
да
кажат: „Какво мисли този човек“, но като цигулар, ще започнат
да
оценяват.
Не чрез силата, защото сила в която няма Разумност не може
да
се прояви.
Ако свириш хубаво, ще кажат: „Хубаво свири“, а ако не свириш хубаво, някой ще каже: „
Да
млъкне,
да
не свири по пътя!
„Идете и възвестете на братята ми
да
идат в Галилея и там ще ме видят“.
“ Казвам: Кое е по-хубаво,
да
съзерцавате хубавите неща или
да
свирите някъде?
„Чрез съвета
си
ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава“ (Псал.
73:24) Значи в силата влиза почитта.
“ –
Да
ви отговоря: „За
да
научиш свободата, която се съдържа в Любовта“.
„Отдавайте на всички кому каквото сте длъжни.
“ – За
да
научиш светлината, която се съдържа в Мъдростта.
“ – За
да
научиш свободата на Истината.
2:17) „Человек ще погледне към Създателя
си
и очите му ще се взрат към Святаго Израилева (…) великодушие и щедрост в Неговото могъщество.“ (Ефес. 6:10)
Казвам: В обикновените разбирания животът не може
да
се разкрие.
Трябва
да
станем деца, за
да
научим свободата на Истината.
Да
ви разкривам отношението на правите и кривите линии.
Има един език, който ако го разбирате, вие по законите на земния живот, ще започнете
да
търсите известни контрасти.
Ако речеш
да
кажеш Истината, ще кажеш тъй грубо и ще кажеш туй, което не е.
Ако
си
мъж, ще мислиш туй, което не е.
В Небесния език за омраза не можете
да
говорите.
Ако
си
жена, ще чувствуваш туй, което не е.
Питам тогава, къде е свободата?
Как
да
не можете
да
я представите.
Щом чувствуваш това, което не е, ти не
си
жена.
Как един човек ще
си
представи едно болезнено състояние.
Щом мислиш това, което не е, ти не
си
мъж.
Вие не сте чувствували болка, не сте имали страдание.
Щом не чувствуваш като дете Истината, не
си
и дете.
Ако някой ви говори сега, ако идете в невидимият свят и говорите за вашите нещастия на земята, няма
да
ви разберат по никой начин, не може
да
предадете вашето нещастие.
Детето каквото направи, то трябва
да
каже на майка
си
и
да
няма никаква лъжа.
В невидимият свят ни най-малко няма
да
ви разберат.
Ако някой от вас иде, че разправя, че жена му не се обхожда добре, ще остане нещо неразбрано.
То
да
каже: „Отворих захарницата и взех една бучка захар.
Как жена му
да
се не обхожда?
Или ако някоя жена се оплаква от мъжа
си
, не може
да
я разберат, ще бъде чудно.
Те няма
да
може
да
разберат в какво седи недоволството.
Не може
да
намерят в какво хората са недоволни.
– Детето
да
вземе захарта, когато майката е там, или когато я няма майка му.
Отива
да
се изповяда при един руски стар монах и казва: „Отче свети, направих един много голям грях“.
Той я пита: „Какъв дъще,
да
не
си
крала нещо?
– Детето
да
вземе захар, когато майка му е там, или когато баща му е там.
– „
Да
не
си
водила непорядъчен живот?
Майката е там, детето
да
отвори и
да
вземе една бучка захар.
– „
Да
не
си
злословила?
Тази свобода е, от която баща му и майка му са доволни, че само отворило захарницата.
Най-първо майката отваря захарницата и дава.
– „Ами
да
не
си
била непослушна на майка
си
и на баща
си
?
Сега уподобявам: В тази захарница, в която Бог турил захар
да
може, когато Господ присъствува,
да
отворите захарницата и
да
изваждате захар по една бучка.
– „
Да
не
си
убила някого?
Да
изваждате хубавите работи, от хубавата захарница, когато баща ви и майка ви са там.
“ – „Лизнах от млякото
си
“.
Баща му и майка му ще бъдат доволни.
Сега ви пожелавам: В присъствието на баща
си
и майка
си
да
изваждате колкото захар ви е потребно от неговата кутия.
Тя няма право
да
близне от това мляко, понеже не е заради нея.
Следователно, тя нарушила свободата на своето дете.
Сега
да
извадим заключението, защото заключения могат
да
се извадят криви.
Защото когато се разглежда човешкият характер, има една опасност, защото някой човек не обича
да
му притурят качества.
Има неща, които ние не обичаме
да
ни ги казват.
Запример дойде някой и казва: „Я ми кажи, ти обичаш ли еди-кого
си
?
– „Ами ти говорил ли
си
на еди кого
си
?
“ Дали съм говорил то е моя работа.
Ти
да
ме питаш, то е твоя работа.
Ти казваш: „Помагал ли
си
му?
“ Аз отговарям така: За
да
узнаеш всъщност работата как седи, иди и помогни на този човек, за
да
знаеш помагал ли
си
или не.
Аз това го зная дали съм му помагал.
Ти (ако) искаш
да
знаеш, дали аз съм помагал, иди че ти
да
помогнеш.
Тогава вие искате
да
знаете дали Господ ви обича.
Вие никога не можете
да
разберете дали Господ ви обича или не.
На кое място ще зададете въпрос: „Господи, Ти обичаш ли ме, или не?
Но ако искаш
да
знаеш дали Господ те обича, ти ще знаеш.
“ Ти ако искаш
да
знаеш дали Господ те обича, ако можеш ти
да
обичаш, Господ те обича.
Ако не можеш
да
обичаш и Господ не те обича, защото Господ е в Любовта.
Та вие казвате: „Защо трябва
да
обичаме?
“ За
да
знаете, че Господ ви обича.
За
да
знаеш дали Господ те обича, трябва
да
обичаш другите.
Казвате: „Съвършена трябва
да
бъде Любовта“.
Аз като любя, дали Любовта ми е съвършена, то е по отношение на моето разбиране, но в дадения случай аз не мога
да
говоря за една съвършена и несъвършена Любов.
Може
да
говорим за светлината.
Ако горението е силно, светлината се проявява, но и светлината
си
има качества.
Ако тя е слаба или силна, туй не зависи от нея, то е по отношение на нашето разбиране.
Ако през един по-голям прозорец приемем по-голямо количество светлина, тя ще се покаже по-силна.
Ако ние имахме едно огледало,
да
можем
да
отразим силата на трептящите лъчи, ние от един лъч можем
да
изкараме много светлина, но понеже нямаме едно огледало, което
да
отразява тази светлина в нас, ние имаме един начин
да
я спрем, веднага ще се разлее.
Та казвам: Понякой път трябва
да
спирате Любовта,
да
я почерпите.
Какво разбирате вие
да
почерпите Любовта.
Та става храна за всички плодни дървета,
да
растат и
да
дават плодове.
Ако тя ги пропуща, никакъв растеж на земята нямаше
да
има.
По същият начин задръжте топлината на Любовта и светлината на Любовта
да
задържите в
себе
си
,
да
почерпвате.
Тогава известни места в природата са любими за нас, които задържат светлината.
Ако в тебе съществува тази топлина на Любовта и нейната светлина, тогава тя ще се спре при тебе, но казвам: Трябва
да
се пазим от теории.
Обикновените хора трябва
да
се занимават с фактите и
да
се опитват.
Няма нужда
да
му разправяте как
да
обича.
Може
да
си
състави едно мнение.
4.
Божественият порядък
,
МОК
, София, 3.9.1937г.,
Сега
си
представете друго едно състояние: всеки ден ви дават по една златна монета, т. е.
ако няма къде
да
ги употребите, те какво ще ви допринесат?
По същия начин и знанието е едно богатство, което ви
си
дава и ако не знаете как
да
го употребите, ще бъдете в състоянието на богаташа.
Може
да
дадете много отговори, но кой е правилният?
Следователно, щом не искате
да
пеете, нямате придобивка.
И така, когато пеете, вие не само нещо сте придобили, но трябва
да
знаете и какво сте придобили.
Който пее, има дванадесет подбуждения, които го карат
да
прави това, т. е.
има дванадесет качества, който карат човека
да
пее.
Сега, няма
да
говоря върху дванадесетте, защото не сте гениални музиканти, за
да
познавате всичките, но едно, две, три качества може
да
знаете.
Вие трябва
да
знаете как
да
разсъждавате.
Вие започвате вече
да
мислите как
да
излезете навън, т. е.
имате вече свобода.
Мисълта е свободно отворена врата, през която трябва
да
излезете от едно състояние и
да
влезете в друго.
Това можете
да
го направите чрез музика.
Човек, който не може
да
излезе през вратата, е парализиран, органите му не функционират.
Сега, например, искате
да
знаете дали някой е здрав - изпейте тона до.
Но животът
си
има свой основен тон в природата.
Например, в западноевропейската музика за основни се приемат тоновете до или
си
, а в гръцката музика пеенето е започвало от фа.
Сега,
да
оставим философските въпроси настрана.
Когато
си
ушиете една хубава дреха и ви срещат хора, едни обръщат внимание на цвета, втори обръщат внимание на кройката, трети - на яката, други - на копчетата, някои пък обръщат внимание на вътрешната подплата, изобщо - разни хора има.
Ако някой казва, че дрехата е добре скроена, туй не значи, че цветът й е хубав; ако някой казва, че цветът е хубав, туй не значи, че е добре скроена; ако казват, че яката й подхожда, туй ни най-малко не показва, че всичко в нея е в изправно положение.
Какво показва това, че можете правилно
да
вземете тона до?
Преди всичко, представете
си
, че до е едно житно зърно.
Ако го посеете, то ще ви даде тридесет, шестдесет или сто зърна.
Това, което дава тридесет зърна, има повече сол.
Това, което дава шестдесет зърна, носи развлечения и кара човека
да
се радва.
Някой казва, че не му се живее, когато изгубва смисъла на числото б и житното му зърно не ражда шестдесет зърна.
Какво означава онова зърно, което дава сто зърна?
Значи в основния тон трябва
да
има живот.
Щом тонът до не носи една малка придобивка за живота, значи е изменил трептенията
си
.
Сега, ще се запитате откъде
да
намерите верния тон.
Той не е поставен на рафт, под който можете
да
прочетете надписа.
Ако влезете в една аптека, аптекарят ви показва къде
да
намерите лечебните вещества, които ви трябват.
Обаче, за
да
вземете верен тон, трябва най-първо
да
се пипнете отзад зад ушите.
Често музикантите не знаят къде
да
се пипнат и се чешат по тила.
Те не знаят и как
да
се пипнат — с един, с два, с три или с четири пръста.
Въпросът не е с колко пръста
да
се пипа човек, но ако докоснете този център, веднага ще стане промяна в пеенето.
Обикновено певците държат ръцете
си
кръстосани на корема.
Северният полюс няма опора, а тук, в стомаха, има твърда почва.
Всъщност тонът трябва
да
излиза и от двата полюса - от средата на гърдите ви, т. е.
енергиите трябва
да
идват и отдолу, и отгоре, а на екватора някъде трябва
да
се срещат.
Казвам: приемете музиката като предметно учение, като средство, дадено на човека за постоянно тониране.
Щом станете от сън, трябва
да
се тонирате, понеже в света, където живеете, вие се детонирате.
Например, нямаш пари-детонираш се, заболи те крак - детонираш се, някой ти казал обидна дума - детонираш се, не
си
спал добре-детонираш се, не
си
ял добре - детонираш се, хиляди работи има, които могат
да
детонират човека.
Да
кажем, че сега започнете
да
пеете песента "Махар Бену аба".
има свойството
да
се връща при баща
си
.
Тази песен започва със сол, понеже показва, че трябва
да
се върнем при баща
си
.
Започваме с тона сол, защото трябва
да
се върнем при Господа, за
да
му благодарим.
Щом вземам сол, аз турям в ума
си
, че трябва
да
се върна при Господа, за
да
ми даде някои наставления.
Тази сутрин вие още не сте се върнали при Господа, не сте пели сол.
Не може
да
се върнете при него, ако не знаете
да
пеете този тон.
Ако изучавате съвременната техника: ще забележите, че понякога се създава контакт, за
да
се образува едно малко течение.
Електротехниците, които разбират законите, почистват малките пластинки, за
да
има контакт поне една хилядна част от милиметъра -
да
стане съединение и токът
да
потече.
По същия начин, ако някои работи в живота ви не вървят, туй показва, че не можете
да
направите добър контакт, т. е.
не знаете как
да
се върнете.
Да
кажем, че
си
учил пет години музика, връщаш се при баща
си
, той очаква
да
му попееш, ти започваш, но не можеш.
Тогава баща ти ще каже: "На вятъра пращах парите
си
!
" Но ако можеш
да
изпееш хубаво една песен, той ще остане доволен.
И тъй, вие всеки ден трябва
да
се връщате при Господа, за
да
видите какво сте използвали от туй, което ви се дава.
Какво ще стане, ако човек не знае как
да
мисли правилно, ако не знае как
да
чувства правилно и ако не знае как правилно
да
постъпва?
Цялата философия е
да
знае човек в даден случай как
да
постъпи правилно.
Цигуларят, който свири на цигулка, или онзи, който свири на орган или на пиано, трябва много добре
да
знае как
да
движи пръстите на ръцете
си
,
да
знае в даден случай къде
да
ги поставя, колко време
да
ги задържа, т. е.
Изпълнител, който не знае всичко това, на едни тонове задържа повече, на други - по-малко, закача и други струни или клавиши, получава се цяла галимация.
Музикантът специфично трябва
да
разбира качествата на тоновете.
Следователно не е въпрос за името на основния тон, който и
да
е той.
В дадения случай до значи нещо, посято и поникнало на земята, следователно в до в семето.
Този тон образува котва, паднала на земята, която носи помощ.
Трябва
да
знаеш, че ще срещнеш много бури, обаче трябва не само
да
тръгнеш, но и
да
стигнеш до пристанището!
Човек, който пее, от самия тон разбира, че корабът му няма
да
потъне.
Нали сте правили опити с паница, за
да
познаете дали е пукната или не: когато я почукате, здравата паница има ясен тон, а пукнатата някак дрънчи.
Сега, за
да
пее, музикантът най-първо трябва
да
се изправи.
Вие сте се привели и не можете
да
пеете.
Трябва
да
се издигнете някъде между земята и слънцето, за
да
се образува правилно отношение и теченията
да
вървят по една абсолютно права линия, без никакво изкривяване.
Тази права линия може
да
е между центъра на вашата глава и вашия слънчев възел и тогава трептенията ще бъдат правилни.
Или, казано на ваш език, вие не можете
да
изпеете правилно тона на живота, ако нямате един подтик, едно малко усещане, една малка топлина.
Или пък, ако нямате любов или нямате светлина в ума
си
, вие не можете
да
вземете правилно един тон.
Ще ви дам едно обяснение: щом има светлина върху пътя, по който вървите, вие ще знаете как правилно
да
вдигате и слагате краката
си
и ще видите, че няма препятствие.
Ако движите ходилата
си
много близо до земята, може
да
се натъкнете на предмет, в който
да
се блъснете.
Понеже пътищата на изтока не са павирани, когато ориенталци отидат в странство, веднага ще ги разпознаете по вървежа им -вдигат високо краката
си
и ги удрят о земята като войници, защото така са привикнали у дома
си
.
Хората от западните народи, понеже вървят по павирани улици, не вдигат така високо краката
си
и не тропат.
И така, щом не можете
да
пеете, вие сте от източните народи; щом пеете, вие сте от западните.
Хората от изтока
си
въртят тяхното пеене - щом влязат вкъщи, турят
си
папуци и понеже е гладко, стъпва тихо и полека, но щом излязат на улицата, започват
да
тропат.
Следователно, щом
си
вдигате много крака и тропате, разбирам, че основата, по която ходите, не е равна или че не сте вкъщи, а някъде отвън.
Понякога, когато пътуват между източните народи, и западняците привикват
да
тропат, което значи, че имат някакво препятствие.
И така, трябва
да
премахнете всички препятствия в музиката.
Преди всичко, музиката действа магически.
Когато пътувам музикално и изпея тона до правилно, от единия до другия край на пътя, по който вървя, моментално всички камъни се изглаждат и аз мога
да
вървя тихо.
Щом не го изпея правилно, ще има
да
си
блъскам краката.
Или другояче казано, трябва
да
обичате туй, което пеете.
Какъв отговор ще ми дадете, ако ви задавам въпроса защо обичате живота?
Обичам живота, защото е подарък, даден от Бога.
Животът е първият подарък, който Бог, баща ми е дал.
И в съзнанието
си
аз чувствам живота като първата дреха, с която се обличам.
След туй ще дойдат и други неща, но вие трябва
да
благодарите за първия подарък, който Бог ви е дал.
Започнете ли
да
благодарите, оттам нататък работата върви добре.
Често слушам
да
казват: "Защо ми е този живот?
" - подарък от баща ти е той, а ти не го оценяваш!
" Щом знаеш
да
пееш в живота, всичко ще ти потръгне.
Сол е тонът на връщането при Бога, а пък до е тон на благодарност, че Бог ни е дал живота и ние излизаме от къщи.
Значи до означава
да
излезеш,
да
премахнеш всички препятствия и ограничения, които съществуват около теб, и
да
започнеш работа.
За
да
отидеш на работа, ти трябва
да
имаш един сефетар, който е тонът ре.
После имаш един съветник, който ще дойде при теб
да
ти покаже, защо
си
навлязъл в тази област - това е тонът ми.
Най-после ще дойде и тонът сол, който ще събере всички тонове дотук и тогава ти вече
си
нагласен на квинта.
И понякога, за
да
можеш
да
вземеш вярно един тон, ти трябва
да
пипнеш определен предмет.
да
речем, имаш една хубаво гланцирана книга с червен цвят - трябва
да
я докоснеш малко, за
да
се образува в теб едно приятно впечатление.
И тогава гласът ти ще се нагласи според туй приятно чувство и ти веднага ще се постараеш
да
вземеш тона до.
Сега, ако ви накарам
да
вземете до, няма
да
можете, понеже не сте пипали гладка книга и не сте виждали червен цвят, т. е.
Това е теория и остава
да
се направи един опит.
Например, гледам как някой философ философства за Бога, пита има ли Бог или не.
Нарисувал той една карикатура и мисли за Господа като за някой камък, разсъждава на кое място е той.
Ние разглеждаме въпроса за Бога по съвсем друг начин.
законът, по която светлината се изявява в света, е съвсем друг, отколкото законът, по който водата се изявява.
Сега някой ще попита как трябва
да
мислим или как трябва
да
живеем.
Следователно ти не трябва
да
се безпокоиш, а ще влезеш в пътя на този закон и той ще те научи на всичко.
Ако завъртиш електрическия ключ, той веднага извършва своята служба - веднага дава светлина; щом го завъртиш на другата страна, светлината престава.
Та казвам: ще пеете, за
да
благодарите.
Дайте ми една дума, с която човек може
да
се тонира.
Например, как бихте изпели израза: "Мило ми е
да
живея"?
В звука м имате една преграда между материалния и божествения свят, т. е.
Когато искате
да
се ориентирате в правата посока, слогът ми упътва човека
да
се повдигне нагоре.
С други думи, звукът м те спира
да
слизаш по-надолу и те праща нагоре
да
вървиш.
Да
кажем, че водата има един наклон и слиза надолу, но въздухообразните тела имат обратна посока и отиват нагоре.
Ако искаш
да
слизаш в материалния свят, ще попиташ водата; ако искаш
да
се качваш нагоре, ще попиташ топлия въздух.
Значи, щом
си
студен в чувствата, ще имаш движение надолу, т. е.
щом
си
студенокръвен, надолу ще слизаш; щом
си
топлокръвен, нагоре ще вървиш.
За
да
се движиш нагоре, в гласа
си
непременно трябва
да
вложиш една малка топлина.
Ако не я вложиш, и движението ти няма
да
бъде правилно, и резултатите ти няма
да
бъдат правилни.
Сега,
да
се помъчим
да
изпеем слога ми.
(Учителя пее думата "мило") къде е дисхармонията, кой е правилният начин, по който
да
го изпеем?
(Уучителя пее: "Мило ми е
да
живея!
") Трябва
да
съчинявате, това е една форма.
Защо мислите, че нещата в живота не могат
да
се постигнат?
Щом усетите, че имате тази бързина, което произтича от вашата мисъл, това е обнадеждване, за
да
повярвате.
Значи, щом имате мъчнотии, ще турите вярата на работа, за
да
става охлаждане.
Сега опитайте
да
изпеете "Мило ми е
да
живея".
(Учителя пее и всички пеят) Започваме от тона до, понеже в него има един музикален напор, първоначален тласък -
да
разрушиш една черупка,
да
премахнеш едно препятствие.
Щом започне
да
пее, музикантът трябва
да
разбира думите.
Има думи, които показват, че препятствията трябва
да
се премахнат; има думи, които показват музикално движение.
Казвам: трябва
да
станете музикални, за
да
се научите
да
пеете.
Ако не можете
да
пеете, вие не можете
да
мислите.
Аз говоря за онази музика, която природата ни е дала, за
да
мислим правилно.
Всеки един може
да
каже: "Аз мога
да
пея!
" (Учителя пее: "Мило ми е
да
живея!
") Ще пеете на
себе
си
, ще се вглъбите в мисълта
си
, за
да
създадете един образ.
Мило ви е
да
живеете за онзи подарък, който Бог ви е дал - живота.
И когато излезете със силата на тонирането, препятствията в живота ще бъдат едно удоволствие.
Без тази сила ще се намерите в затруднение.
Представете
си
, че всеки ден ви дават едно и също безвкусно ядене.
5.
Силният / Силен в света
,
УС
, София, 5.9.1937г.,
Казвам: Дръжте се за силното.
Навсякъде виждаш богатство, но златото не е там.
Само Бог е силен.
За Него се казва, че е всесилен.
Следователно, когато искате
да
разрешите мъчнотиите
си
, потърсете Бога.
Жаден
си
, но вода няма там.
Казано е в Писанието: „Потърсете ме в ден скърбен, и Аз ще ви се изявя." Скръбта е денят, в който може
да
познаете Божията благост.
– Дотегна ми
да
живея.
Когато никой не може
да
ви помогне, обърнете се към Бога.
– Дотегна ти, защото
си
попаднал в живите картини на художника, в които реалността отсъства.
Тогава ще имате такава радост, каквато никой не може
да
ви даде.
Питаш: Защо Бог създаде такъв свят?
„Ще създам нова земя и ново небе." Всички, които са минали през скърби и страдания, ще влязат в новото небе и новата земя – в живота на радостта и веселието.
Сега аз ще те питам: Ти защо
си
взе билет и дойде на това представление?
Някой човек, който има жена и деца, и мисли за тяхното осигуряване, създаде театъра, за
да
печели пари.
Той създаде представлението,
да
изкарва всяха вечер по 10 – 15 хиляди лева.
И, ако успее
да
спечели тая сума, казва: Постигнах целта
си
.
От една страна ще забавлявам хората, а от друга – ще се осигурявам.
Една наша позната ходила в Евангелската черква, та предаваше впечатлението
си
.
Там имали обичай
да
говорят за любовта на Христа към хората, докато ги убедят
да
повярват.
Те имат обичай много
да
канят, докато най-после гостът се пресрами и започне свободно
да
се храни.
Започва
да
яде и, като се нахрани добре, казва: Благодаря, че ме храниха много.
Ако не бяха толкова настоявали, щях
да
остана гладен.
Турците постъпват точно обратно: Като седнат
да
ядат, първо се обръщат към госта.
Всеки трябва
да
заеме мястото
си
и
да
започне
да
яде.
Природата
си
служи с двата обичая: някога
си
служи с българския обичай – по няколко пъти кани госта
си
да
яде.
Някога прилага турския обичай: Един път кани госта
си
, втори път не го кани.
В първия случай, гостът не може
да
остане гладен.
Във втория случай, ако е срамежлив, може
да
остане гладен.
Като канят гостите
си
по няколко пъти наред, и него ще канят.
Често се оплаквате от болести и страдания.
Казвам: Пейте на болестите и на страданията
си
.
Ако
си
болен и не можеш
да
движиш ръцете и краката
си
– пей.
Цяла година пей на болестта
си
,
да
видиш, какъв ще бъде резултатът.
Като разбере, че при тебе няма спокойствие, тя хуква
да
бяга и те напуща.
Като не знаеш, как
да
се лекуваш, викаш лекар.
Сегашните лекари угаждат на болестта.
Турят болния
да
легне – тъкмо това иска болестта.
После пипат пулса на болния, преглеждат езика и очите му.
Окото задържа шестте цвята за
себе
си
, а седмият – жълтият цвят, изпраща навън.
Окото трябва
да
бъде бяло –
да
дава щедро на всички.
Отличителното качество на музиката е щедростта – тя дава на всички.
Ще пеем и ще благодариш за благото, което ти се дава.
Певците, които пеят за пари, лесно губят гласа
си
.
Някой певец, след като спечели много пари, казва: Не искам повече
да
пея.
Като забогатее, казва: Няма защо повече
да
ораторствувам.
Когато материалните блага господствуват над човека, той изгубва дарбите, които Бог му е дал.
НАГОРЕ