НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
86
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
86
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ненаписаните закони
,
НБ
, София, 6.11.1921г.,
Само животът на изпитанията и страданията, и то не само на индивидите, но и на народите, или, както казват, „законът на историята“ говори сега.
По новото учение вървите,
да
ги няма такива.
Но сега вие ще кажете: „Как тъй, може ли другояче
да
се живее?
Няма какво
да
се оплаквате вие.
“ Ако на кокошката стане много тясно
да
живее в курника, тя трябва
да
избира друго изкуство:
да
промени своята форма –
да
стане едно славейче и
да
отиде в гората.
А сега тя седи, дойде господарят, нахвърли малко житце и хайде пак в курника, а тя на другите кокошки казва: „Моят господар е отличен човек – филантроп е, чете Библията, отличен проповедник е“.
Следователно с тази енергия, която иде от слънцето, всички трябва
да
се свържат, бащи и майки не се ли свържат със слънцето,
да
не се женят.
Който се жени, трябва
да
се свърже с тази енергия, тогава и децата ще бъдат свързани.
И в такъв един дом ще има вечно здраве, вечно блаженство, и всичко, каквото дойде, лесно ще става.
Когато престанат кокошките
да
крякат и агънцата
да
блеят и плачат, само тогава ще ви считам за необикновени хора.
И Писанието така казва: „Повярвай в Господа“.
– „Ама тъй...инак.“ Разбирам...крякане
да
няма, пеене
да
има.
В кой Господ
да
повярваме ние?
Тази кокошка
да
каже: „Слава Богу, досега толкова време съм живяла при този човек и нито едно перце не е паднало от гърба ми, слава Богу, братски живеем.
И онзи ученик, като погледне слънцето, той ще види нещо повече, а обикновеният човек, като погледне, ще каже: „Слънце, кой не го е виждал!
“ Тия кокошки са символи, ще ги знаете.
И тъй, „Ще вложа законите
си
в сърцата им, и ще ги напиша в умовете им“.
И тъй, ние ще се приближим, за
да
можем
да
схванем тази жива енергия, която всякога ви говори.
Сега ще ви приведа един пример
да
ви изясня малко това.
Този пример го привеждам за обикновените хора.
На ученика не му се позволява
да
говори много; на ученика не се позволява
да
преувеличава нещата; на ученика не се позволява
да
казва какво е неговото произхождение; на ученика не се позволява глава
да
става, той трябва
да
бъде всякога опашка.
Неразбран е животът, за тях – едно развлечение, а за учениците, ще видим дали ще погледнат в ръкава
си
.
Той, в който дом и
да
влезе, няма
да
каже: „Знаете ли кой съм аз?
Искам
да
дам време, за
да
ги бием: който не знае, ще почне
да
гледа в ръкава
си
.
Яйца
да
ми опържите с прясно масло, после с кисело мляко, хлябът
да
бъде хубаво омесен, по особен начин
да
бъде направен.
Хубаво, ние, макар че по някой път
да
не виждаме, ала все пак виждаме.
Аз съм човек, пратен от Господа; защото иначе знаете ли какво ще бъде върху вас?
Който гледа в ръкава, ние знаем.
Искал
да
има някое видение:
да
му се изяви Христос.
Ученикът, като влезе, ще носи всичко в торбичката
си
.
Той ще бъде толкова скромен, че като влезе, тия хора
да
се учудят, дето той толкова малко яде, а е най-здрав човек.
Ученикът, като влезе в къщата,
да
каже: „Моля ви се, ако имате едно излишно място, най-долното място, дето има къщата, там ще ме турнете“.
Молил се той: „Господи, яви ми се или по един, или по друг начин, искам
да
те видя“.
Сега с туй аз плаша учениците – те трябва
да
го знаят – ученици искат
да
бъдат.
И сега, в бъдеще, като дойде някой
да
се оплаква, ще го питам: „Ти ученик ли
си
?
И така в плача
си
се върнал в колибата
си
и казал: „Работих 20 години, и Христос не ми се яви.
“ – „Не съм ученик.“ – „А, заповядай!
„Ха – ще кажете вие, – виждаме вече мисълта ви – пак една мома.“ Мома е, но вие не знаете каква мома, „Христос ще му се изяви“. Нали?
“ Прасенце ще му заколят, аз ще му кажа: „Ти
си
отличен, талантлив, такова прасе за тебе е“.
Приближава се отдалече, вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: „Ей, Господи, това ли намери
да
ми пратиш?
„Ще вложа законите
си
в сърцата им и ще ги напиша в умовете им.“ Миналата беседа говорих за трите въведения в съзнателния живот.
“ Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето е само от скули, тя страда от проказа.
“ Тъй е, ще му го сложа и ще му кажа: „Заповядай, братко, ти
си
отличен човек, като тебе няма друг“.
Сега всяка работа трябва
да
се извърши по известни закони, по известни правила.
В него се явява едно колебание:
да
я приеме ли, или не.
Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – изкушение щеше
да
бъде и дяволът ще дойде.
И тъй, учениците трябва
да
изменят своя начин на живеене.
Ще кажете: „Светия и хубава мома на едно място, в една стая
да
живеят, втасахме я!
Те трябва
да
мислят, че са свързани с тази слънчева енергия;
да
мислят, че Господ живее в тях.
Той може
да
се зарази.
– Господ на Любовта, и всякога, дори и при най-лошо разположение, не им се позволява
да
се оплакват, а, напротив, те трябва
да
благодарят за всичко.
Толстой привежда един пример.
Но той казва на
себе
си
: „Тази моя сестра ще я приема“.
Двама братя, отшелници, се връщат в града
си
и единият брат казва на другия: „Знаеш ли каква е волята на Христа?
– „Ела, сестро, при мене.“ Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата
си
, стопля бърже вода, измива краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва леглото
си
и цяла нощ бдял и плакал над нея и
си
казвал: „Какви мъчнотии е имала тя“.
Като отидем в една къща и ни изпъдят, и отидем навсякъде и не ни приемат, тогава, като излезем вън,
да
благодарим и
да
се радваме, че никъде не са ни приели“.
Вие ще кажете: „Как миналото може
да
бъде основа, настоящето – условия, а бъдещето – цел?
Каквито и
да
сте – мъже, жени или деца с такова едно разположение, и вие ще дадете едно благословение.
източните народи казват: „Така е“, а западните народи почват
да
го доказват; и след като го докажат, то все остава недоказано.
И, следователно, ония хора са много скромни, които всичко имат, т.е.
Вземете всички трактати по философия, дето доказват, че има Господ.
Но тогава сърцето ви ще тупа от страх, и за Любов няма
да
мислите.
Някои от вас ще мислите:
да
се скрие в някой курник.
И казва апостол Павел: „Ще вложа законите
си
в сърцата им и ще ги напиша в умовете им“.
Когато аз гледам на светлината, трябва ли някой учен
да
ми каже, че има светлина?
Сега колко души от вас можете
да
бъдете ученици?
Всичко туй ще бъде разгорявано, къщите разхвърлени.
И тъй, Любовта изисква едно велико самопожертване, в разбирането на тия закони
да
знаете как трябва
да
се живее.
Без
да
зная, колко вибрации има червеният цвят, аз
си
служа с него.
Той като дойде, всичко, целият свят ще се обърне с главата надолу.
И сегашният живот трябва
да
се разбере, той има вътрешна страна.
Сегашният живот при всичките противоречия трябва
да
се разбере в неговата дълбочина: жената
да
разбере мъжа
си
, и мъжът жена
си
; синът
да
разбере баща
си
, и бащата – сина
си
; братът
да
разбере сестра
си
, и сестрата – брата
си
; но как ще се разберат те?
Онзи, който може
да
ме научи и
да
ми каже всичко, като му дам четката и му кажа: „Ти как разбираш това?
– Само по закона на тази Любов; когато братът живее за сестра
си
, и сестрата живее за брата, когато мъжът живее за жена
си
, а и двамата живеят за Бога.
“, той разбира това, което не се вижда.
А обикновените хора ще кажат: „Дано не бъде в наше време, като заминем ние, нека става каквото ще, но в наше време
да
не стават такива опасни работи, че отиде всичкият труд“.
Павел казва – „
Да
се не женят“, и добавя – защо.
И някои хора казват: „Съвременните материалисти са станали мистици: те вярват в туй, което не виждат, а не вярват в туй, което виждат; те знаят туй, което не се вижда, а не знаят туй, което се вижда.“
– В наше време няма
да
бъде, но във времето на учениците всичко туй ще бъде тъй, както го описах, и тогава, при тия усилни времена, когато целият свят се обърне и почне
да
се движи, когато всички хора се откажат от користолюбивите
си
желания, когато всяка жалба престане и всеки търси място за спасение, когато всички закони изчезнат, всички беззакония престанат, всички връзки се скъсат, и всичко туй се раздвижи, и ще се яви великият закон, тогава Господ ще почне
да
влага законите
си
в сърцата на учените и
да
ги написва в умовете ви.
Не трябва
да
се женят, понеже хората не разбират закона.
Мъжът ще обича жена
си
и ще забрави Господа.
На ученика не му се позволява
да
забрави Господа. Никога!
И всичките творчески енергии при сегашната еволюция вървят в квадрат.
А който обича Господа, той трябва
да
обича всички хора зарад Господа и трябва
да
ги търпи всички.
Квадратът – то е най-ужасното нещо, там герои се искат, ти трябва
да
имаш голямо хладнокръвие;
да
те обстрелва неприятелят – то е само за най-големите герои.
И ако вие имате търпение
да
издържите една нощ,
да
измиете краката,
да
отстъпите леглото
си
, на следующия ден вие ще видите Христа.
Тъй както Господа, така трябва
да
бъдете и вие.
И тогава денят няма
да
бъде бурен и мрачен, а най-прекрасният ден, който вие сте виждали в живота
си
.
И сега можете
да
направите първия опит, ако във вас има туй геройство.
За онези, които не разбират законите, те са като онзи, който седи зад една табела, на която пише: „Тук се продава такова сирене, такъв чай, такъв хляб, такива плодове и т.н.“ Американци има, които носят такива табели на
себе
си
: отпред и отзад, и рекламират из града.
И след като един такъв е носил целия ден тия табели, вечерта казва: „Едва изкарах прехраната
си
.“
И казва Павел: „Ще вложа законите
си
в сърцата им“.
Туй е малка примамка, та и тези другите
да
искат
да
станат ученици.
И ние искаме
да
станат. Може.
Затуй ние имаме пет чувства – туй показва пътят, остават още две сили от тази космическа душа
да
се проявят.
Ето какво ще бъде: Хванат те
да
те бият – ти станеш невидим.
Тази първоначална сила в света, която сега действа, туй, което индусите наричат „акаша“, тя е първичното проявление, тя е създала човешкия мозък, човешката мисъл, създала е звука.
А правата линия е най-късото разстояние между две точки, следователно между мъжа и жената трябва
да
се постави правата линия, те трябва
да
се съединят,
да
влязат в съприкосновение.
Второто проявление индусите наричат „ваю“, от санскритския глагол „ва“, който значи
да
движиш нещата, то е едно видоизменение, обръщане на тази енергия в инволюционен процес и надолу.
А пътят, по който тази права линия може
да
се движи, е пътят на квадрата.
Тази енергия „ваю“, тъй наречената въздухообразна, азотна енергия, образува облеклото и чувствителността, с която човек
си
служи днес, при сегашното състояние.
Навсякъде
си
свободен.
И тъй, ако у вас чувствата ви извънмерно се развият и станат силни, значи тази енергия се усилва; ако тази енергия отслабва, тогава чувствата ви се притъпяват.
И който не разбира това движение, може
да
бъде пометен.
Ако мисълта се усили, „акаша“, или тази първична енергия, дойде в ума ви и мисълта ви стане по-ясна; ако мисълта отслабне, връзката ви не е силна, тогава какво трябва
да
правите?
Когато на съвременните хора изстинат краката или ръцете, те слагат бутилки с гореща вода на краката и ръцете, за
да
може
да
възстановят естествената топлина.
Само живите същества могат
да
образуват точка и център.
И тогава ще почнат всички
да
говорят за необикновения човек в града.
Ще създадете едно абсолютно спокойствие на ума
си
.
Знаете ли какво нещо е
да
бъде човек спокоен?
Освен че няма
да
платите, но и друго има: когато купите плат, щом изчезнете, търговецът ще намери четири пъти повече пари, отколкото струва на него платът.
Каквото и
да
ви кажат, вас
да
не ви трепне окото и сърцето ви
да
не трепне.
Казва апостол Павел, който е бил окултист, ученик на тази велика школа, ученик на Христа, който е бил обучен във всичките правила на Христовото учение и е разбирал дълбокия вътрешен смисъл: „Ще вложа законите
си
в сърцата им – ще ги вложи, значи, – и ще ги напиша в умовете им“.
Сега аз съм гледал, като изпадне някой в изкушение, другарят му му чете морал.
Само чрез ума може
да
се напишат тия закони.
Ти трябва
да
търпиш“.
Кесията ви ще бъде пълна.
Тия закони в сегашното положение действат във вашия мозък, действат във вашите бели дробове, действат в стомаха и в симпатичната нервна система.
Пък утре, като дойдат страдания върху него, погледнеш, той е в същото положение.
Сега ще кажете: „Струва
си
да
бъде човек ученик“.
Но тия живи закони имат отношение към оная велика, жива енергия в света, която изтича от своето първично състояние, за
да
влезе в пътя на еволюцията и тъй
да
видоизмени тази първична сила, която индусите наричат „prakriti“, а ние я наричаме „Дух“.
Да
не плачете като другите: ако умре мъжът ти, ще кажеш: „Такава е волята Божия“.
И тази тайна ще дам само на кои?
Вие трябва
да
имате хладнокръвието на онзи англичанин: Двама англичани обядвали в един хотел, трябвало
да
имат шест порции; когато изяли втората порция, единият получава апоплектичен удар и умира на масата, а другият продължава
да
яде.
Сега много кандидати ще се явят. Хубаво!
И като разбере тази енергия, която излиза от слънцето, тогава ще му се открие тайната, тогава ще му кажа: „Освобождаваш се“.
Сега няма
да
се спираме
да
ви обяснявам какво нещо е изтичане.
Най-първо страдания, а после благословение.
„Приятелят ми умрял, аз трябва
да
свърша работата
си
.“ Това е положението на ученика: мъжът ти умрял, ти ще продължаваш яденето
си
, няма
да
казваш даже и: „Господ
да
го прости!
Затова казва и Павел: „Ще се похвалим и ние повече в своите страдания, отколкото в радостите
си
“.
“ Ще свършиш яденето
си
, ще направиш сметката, ще кажеш: „Мъжът ми не
си
дояде“.
Туй течение иде периодически, някога се усилва, а някога отслабва.
Били са го, а после, като влиза в 8-ма глава казва: „Слава Богу, благодарим за това велико благословение, че като бъдем невидими, плащаме по четири пъти повече.
Във всичките закони има периодичност, и тази периодичност зависи от вътрешните закони на битието.
Известни неща се преповтарят в определени епохи, времена, дни, месеци, години, векове, периодически идат.
И отиваше
да
разпространява учението.
И съвременната наука почва
да
съзнава периодичността на елементите.
Павел всичко правеше – „Сега разбирам“, пише Павел.
– „
Да
не ми дава Господ такъв мъж, той ще бъде най-жестокият мъж!
“ Ония, които живеят по този начин, те няма
да
умрат.
Някои няма
да
се съгласят.
Например искаш
да
биеш някого и
си
нагласил, приготвил
си
всичко, хубаво
да
го набиеш.
“ – Старото ще го турнем за основа под краката
си
и върху туй старо ще почнем
да
работим.
Те са прави в миналото, аз съм прав в настоящето, а всички ще бъдем прави в бъдещето.
И казваш: „Ще го наложа, че
да
ме помни, как се говори по мой адрес“.
Известни знания трябва
да
има вътре във вас.
Но не се мине много, дохожда му друга мисъл, страхът: „Може
да
ме сложат в затвора.
„Аз – казва – съм благороден, едно време като Сократ не бях благороден, но сега съм благороден и благонадежден, защото получих 39 по задницата, и сега научих тайната
да
бъда видим и невидим: и щом ме хванат: „пари“ – няма ме“.
И затуй се казва в Писанието: „В последния ден праведните ще бъдат грабнати и вдигнати във въздуха
да
видят Господа“.
Тия две мисли –
да
биеш и втората, са еднакви.
Не е тъй този живот: тъй както земята е минала досега през своето развитие, не може
да
има друг живот.
Ти отлагаш, но с цел пак
да
биеш, и веднага те заболи главата и казваш: „Съжалявам, че не го набих“.
Да
бъдете герои, доволни.
Питам тогава защо трябва
да
се бие този господин, който е говорил нещо по твой адрес?
Да
бъдете необикновени хора, талантливи в първа степен, и в Мъдростта, и в Любовта, и в Истината, и във всичките
си
проявления, във всичкия
си
живот.
Давали ли сте
си
някога отчет: защо трябва
да
се бие.
И ако този човек е казал нещо по ваш адрес, 50% той е имал право: ако е казал нещо лошо или добро, 50% той има право
да
каже едното и другото.
Всичко туй в тоя живот ще го има.
Необикновени
да
бъдете.
Няма
да
напускате света, докато не ви дадем туй изкуство:
да
бъдете видими и невидими.
И съвременните механици казват: „Там, гдето няма налягане, противодействие, не може
да
има движение“.
“ – Защото, ако не станеха тия неща, тогава щеше
да
бъде 10 пъти по-лошо.
И никому не се позволява
да
напуща света.
Ако вие поставите един съвременен трен на една гладка площ, неговите колела ще се въртят на едно място, но движение няма
да
има.
2.
Свидетелството на Духа
,
ИБ
,
БС
, София, 10.11.1921г.,
А между тия 12 трябвало
да
изберат една, която
да
му поднесе букет.
Решили
да
гласуват.
И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за
себе
си
И сега, вие в тази Христова кутия, всяка гласува за
себе
си
и няма кой
да
поднесе букета Като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има Всяка е гласувала за
себе
си
Това не е лъжа Не е лошо
да
бъде човек пръв, но при изпълнение волята Божия Пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може
да
бъдем първи Онзи, който създава нещата, Той е първият.
Та когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви Самоотверженост се иска Казвате някой път: "На този мъж аз толкова съм служила " Но вие на мъже още не сте служили Павел казва: "Сгодих ви за един мъж." Аз бих се радвал, ако бихте служили, защото тогава нямаше
да
остарявате, космите ви няма
да
се изменят Не този мъж като дойде,
да
се разфучите (затова приехме един мъж
да
слуша,
да
не би жените
да
направят някой заговор)
Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всичките други въпроси: обединение, съмнение, те се разрешават кардинално.
Основният въпрос е, който ще разреши останалите въпроси Той трябва
да
бъде въпрос по-любовен.
Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листа, виждали ли сте тогава каква е?
По силата на Божията Любов и Мъдрост, така ще се разрешат.
После, когато се е разлистила, и после, когато е дала плод и е узряла.
И тази любов трябва
да
бъде толкова силна във вас, като едно силно течение
да
помете всичко наоколо,
да
няма нищо
да
ви противодействува.
Не всички лози имат грозде.
И тогава ще говоря, че има само една жена, и всичките мъже трябва
да
се съединят, защото само една жена има.
Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото, и в тази светост Духът носи условията на разумния живот.
И когато този Дух дойде, Той ще внесе туй, от което вие имате нужда.
Употребявам тази дума "разумен", но бих могъл
да
употребя и друга дума.
Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа тъй
да
остане без последствие.
В най-широк смисъл, когато човек има в
себе
си
разумния живот, той живее като музикант и като поет.
Той е всякога весел, има мир в душата
си
, него светът не го тревожи, нищо не го смущава.
Може ли
да
ми опишете?
Ако аз бях ви дал тази тема "Какви жени сте?
Той се спира само върху онова - великото - което Бог е създал.
Сега,
да
допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви.
Сега в света, за
да
се опише някой човек, ти трябва много
да
го обичаш или много
да
го мразиш.
В градината има змия и той се насочва
да
я глътне.
Тъй е Ще изкараш всичките негови отрицателни черти.
За
да
опишем един човек, трябва или
да
го обичаме, или
да
го мразим.
Следователно жената казва за мъжа
си
: "Не му вярвай, за каквото й
да
каже, нему вярвай." Прави сте.
Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит
да
видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил?
Щото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили, и прави сте.
Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за
да
дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът.
Той всеки ден го изпраща при нея: "Макар че е такава, дайте й, няма нищо." Той недовижда вашите грехове Нека
си
живеят добре, нека са щастливи на земята Но щастливи ли сте?
В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през просото и казвате.
"
Да
върви!
" И изгубвате всяко понятие за онова възвишено дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, и оставате в света само
да
ядете и пиете.
И всички животни живеят, тъй както разбират.
И сега, всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи.
Духът го няма у тях, всеки един
си
има особено разбиране.
Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "
Да
си
вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха
да
търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня.
Сега, този Дух на Истината трябва
да
дойде, чрез Него ще стане туй спасение.
Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи
да
се нахвърляте върху мъжете
си
.
- "Защо
да
не живее другояче?
Няма какво
да
се нахвърляте.
" - За
да
живее другояче, трябва
да
дойде Духът.
Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите Вие чели ли сте "Песен на песните"?
На вас препоръчвам
да
прочетете тази песен.
Ако вие искате принципално
да
се измените,
да
живеете друг живот, Духът трябва
да
дойде във вас.
И този Дух като дойде, няма
да
се питате: "Този Дух в мен дали е Божествен?
" Той е само един Дух, Великият Дух, Който носи светлина, Който носи мъдростта, истината, Който носи всичко в
Себе
Си
.
Той носи всичките блага от памтивека, носи ги в
Себе
Си
, и няма друг като Него.
Този Дух носи всичко в
Себе
Си
и Той е разпоредител на всички блага.
И когато дойде Той, хората почват
да
стават умни, гениални.
Когато дойде някой, когото обичаш, приемаш го с радост, гощаваш го, вършиш всичко с любов, тогава Духът те е посетил, но когато Духът
си
замине, казваш: "Днес не съм разположен, в дома ми
да
не влезнеш, друг път ела." Защо?
"Жената като дойде, тя иска любов
да
върши.
Любов с мъжа
си
ще бъдете, ти с мъжа
си
двама и ще дойде третият.
И освен, че аз не мога
да
приемам, но ако някой може
да
ми услужи, аз се нуждая от помощ - тогава може.
Любов може
да
има само между трима души.
Сега аз не искам
да
се спирате върху въпроса: "Имаме ли ние грозде или не?
Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може
да
се любим.
" Вие
си
задайте този въпрос, дали имате грозде или не.
Обаче този въпрос вие не може
да
го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът.
И Христос, когато говори за лозата, Той обръща внимание върху плода.
И тъй, не се лъжете
да
търсите любов между двама, търсете я между трима. Защо?
И тъй е, затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата.
"Когато вие сте заедно с Мене и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя." Трима души трябват, когато аз говоря за любовта,
да
се обичате.
Аз не съм срещал две жени
да
се любят.
Ако може тук, в България,
да
намерите две жени, които
да
се обичат, аз бих желал
да
видя тия жени и ще
си
снема една фотография.
Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо,
да
не може
да
говори,
да
има всички най-лоши навици, какво
си
казва майката тогава?
Не че е невъзможно това на земята, но жената трябва
да
има своя мъж и третият, който ще дойде, Духът и Христос.
Тя тъй
си
казва: "По-добре
да
не бях го раждала, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ,
да
ме показва с него." А когато роди туй, хубавото дете, с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: "Колко благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете." Плодът е това.
Трима души се иска, за
да
дойде Христос.
И когато казва Христос: "Като дойде Духът, Той ще ви научи" и "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене", Той ще свидетелствува дали вие имате грозде, или нямате, после дали вашето лозе правилно се развива или не.
Искам
да
се избавите от илюзиите
си
.
Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, на един човек на земята
да
бъдат насочени към известен плод, вън от този плод той не може
да
се радва никога.
Искате
да
сте ученици, търсите щастие, дето го няма.
Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е - при мъжа ви.
Но той ще ти тури юларя на главата, после той
си
има остен и кола ще ти турне, и ще каже: "Хайде на нивата
да
орем." Не мислете, и вашият мъж, и той е впрегнат, този мъж, лъжливият на земята, а другият мъж, аз няма
да
му кажа сега името.
Не искам
да
казвам неговото име.
Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва
да
имате в душата
си
.
Защото, когато дойдат гроздоберачите, какво правят?
Знаете. И дойде някоя мома, и казва: "Аз го намерих "
Да
- казвам - не
си
го намерила още.
Три вида лози има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е показал и очаква
да
узрее, и всеки, кой как погледне казва: "Тази лоза наближава плод
да
даде." И всички чакат
да
узрее и
да
опитат гроздето.
Кои са онези причини, които ви заставят
да
имате приятел?
За
да
опитате неговия сладък плод.
Не
си
правете илюзии, един мъж има, схванете това!
Искате
да
имате някой приятел, някоя приятелка. Защо?
Ще го търсите.
- Основните причини са това: всеки човек иска
да
опита плода на Духа.
Сега, за
да
могат тия лози правилно
да
се развиват, за
да
може Духът правилно
да
работи във вас, тази лоза трябва
да
има почва, та три неща в живота са необходими: 1) почва, 2) семето и 3) онзи, който ще посее плода.
И тъй ще можете
да
разрешите един въпрос - защо страдате.
Ако ние имаме почва, а нямаме семето, нищо няма
да
излезе; ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма
да
излезе, а ако имаме почва и семе, а няма лозар, който
да
обработва семето, и това не може.
Въпросът е
да
намерите кого?
Значи тия три елемента: почва, семе и самият лозар, който
да
обработва, са необходими.
-
Да
намерите Христа.
И тогава такава една лоза може
да
принесе плод.
Си
, Който ви е подкрепял при всички ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината.
Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: "Ще дойде време на тази велика развръзка." Сега Божественият Дух иде за жените,
да
ги събуди
да
потърсят тоя, единия мъж.
А сега, понеже има много мъже - има и скандали.
Една жена казва: "Защо
си
го взела ти?
Сега, за
да
може
да
дойде у вас Духът,
да
заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия.
" - "Ами ти какво
си
направила с него?
Ако вие
си
направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател
да
живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере ония стаи, които са най-хигиенични.
Да
имат източни и южни прозорци и прозорците
да
са големи и хубави, и после ще каже: "Вашите стаи са отлични, аз ще дойда
да
живея при вас." И когато Божественият Дух дойде
да
живее у човека, Той гледа дали имате истински светли стаи.
Вашия мъж, истинския мъж никой не може
да
ви го вземе, той е горе на небето.
И като четете цялата глава, ще разберете, че Христос разправя какви са условията, за
да
дойде Духът.
И тъй, възлюбления на вашата душа ще го търсите.
Вие може
да
имате любовта на неразвитите пръчки, може
да
имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е, когато листата са хубави, а гроздето узряло.
И казва Писанието: "И през онези дни ще залича всичките ви грехове." И когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма
да
остане от тях.
Затова казва Христос: "От плода ще ги познаете." Та сега и вас иска Господ
да
ви познае всинца ви от плода.
Най-важният и основен въпрос е
да
намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте поронили.
И Той иска
да
ви опита.
Вие се криете, но Той работи,
да
ви накара
да
дадете нещо,
да
ви застави
да
се изявите.
Вие не искате
да
се изявите, казвате: "Не е дошло времето." Не, не, дошло е времето
да
се покаже естеството на човека.
И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: "Ще обърша сълзите ви, няма
да
има сълзи тогава, ще снема оковите ви." Няма
да
има окови, ще изцери сърцата ви, няма
да
има рани, там просветление има, няма
да
има тъмнина, ще въздигне душата ви, жената ще бъде царица тогава.
Но вие ще
си
кажете тъй: "Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва
да
е?
И тъй ще вложите това и ще се молите живо най-първо
да
добиете Духа и туй просветление.
" Там е всичкото, трябва
да
излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте.
А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: "Наложници не можем
да
бъдем вече." Всяка една жена трябва
да
каже: "Наложница не мога
да
бъда вече." Разбирате ли в
себе
си
дълбоко, кажете ли, че не може
да
бъдете наложници - решавате въпроса.
А сега вие имате за
себе
си
едно понятие по-високо или по-долно.
- Мискет, турците го тъй наричат, после друго има - кечемемеси; после има едно като кехлибар, бяло, как го наричат?
И аз бих желал и вие
да
образувате поне пръстчето на тази нова жена.
Вашият закон е велик, само трябва
да
отхвърлите външното робство, туй терзание,
да
знаете какъв е смисълът.
Сега е необходимо Духът
да
се възприеме Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен И когато аз говоря за любовта, че трябва
да
се освободите, аз подразбирам любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората.
И следователно вашия възлюблен намерите ли го, всичко друго, което разрушава вашия живот, изчезва.
Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: "Аз без тебе не мога
да
живея." Но след ден и половина разбира тази любов и казва: "Не я искам, тя не струва." И следователно сегашните хора аз ви виждам все плачете за изгубената
си
любов.
Тогава може
да
говорим за възпитание и за любов.
Писанието казва: "Понеже сте изгубили първата
си
любов."Тази любов я имат християните.
Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко
да
направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък
да
не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен
да
бъда." И свършва.
И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога
да
подклаждате и
да
туряте дърва.
- Дойде някоя приятелка, вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: "Колко сте хубава, колко ви обичам, искам дави прегърна и целуна." А вие се въодушевите, разположите се, но тя като
си
замине, след някое време кажете
си
: "Лъжа се аз, дали ме обичаше, или ме мрази?
Трябва
да
ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало.
"Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма
да
ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете
си
малко,
да
разберете колко е благ Господ.
Най-първо
да
опитате колко е благ Господ, че после
да
опитате колко съм Аз благ." А сега любовта каква е?
Той
си
заминава за своето отечество и напуща този дом.
Това било, че онова, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е тъй?
То е Духът, Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите.
Човек не може
да
се опорочи отвън.
Защото няма
да
говорите вие, а Духът във вас ще говори.
И ония, които искат
да
ви бият, по-малко ще ви бият.
И аз желая вие един ден
да
свидетелствувате.
И след това и те ще се обърнат към Господа, и те ще почнат
да
Го славят.
Можем ли
да
свидетелствуваме?
Никой няма
да
остане ненаказан. Как?
Всички, които ще дойдат, и те ще слугуват на Господа, тъй както и вие Необходимо е
да
пристъпите,
да
приготвите сърцата
си
за Духа.
Сега духове имате вие, аз ги виждам, много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички.
И като се срещнете, трябва най-първо
да
се чувствувате като душа.
А когато дойде този, Великият Дух, всички тия душички и дучета ще слушат само този, единият.
И силата на любовта седи в противодействието.
А сега, по някой път слушате и лошото, понякога тия малки душички кажат, че ти
си
глупав, че
си
тръгнал криво: "Гледай живота, ти трябва
да
си
поживееш, ти
си
млада, почернила
си
се." Но туй почерняне, то не е учение на Духа.
Ако вие може
да
издържите едно противодействие, имате любов.
Почернят само тия, малките духчета Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство Туй носи Великият Дух, когато дойде.
Между Бога и вашата душа, оттам трябва
да
започне любовта, не отвън.
Толкова пъти сте говорили за любов, целувате се и пак говорите за
себе
си
, угощавате се, а работите не се уреждат.
Тази любов трябва
да
започне между Бога и вашата душа отвътре.
Не, разбира се,
да
възлюбите всекиго безразборно.
Може ли
да
любиш един камък?
Ти може
да
любиш само едно разумно същество, което има разум и което води съзнателен живот.
Туй може
да
любиш, а другите работи не може
да
любиш.
Може
да
се любят само две съзнателни души.
Като сме слизали от горе, Видимото е било долу, сега поемаме обратния път - гледаме нагоре.
Не може
да
любиш един камък, една мечка, разбирам в първата степен.
Първо трябва
да
се яви любовта към Бога и после ще се проявим навън.
Ако аз нямам любов към Бога, не може тази любов
да
се прояви към вас.
Сега, този Дух вие няма
да
запитвате дали ще дойде при вас или не Ако вие вярвате в Христа, тогава ще дойде във вас.
Те мислят, Христос, сега, е излезнал от Бога и следователно
да
вярвам на света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него, следователно Той е пътят най-познат на хората.
Жените
да
търсят своя възлюблен!
Ще кажете: "Със сегашните
си
мъже какво
да
правим?
"Аз съм алфа и омега, начало и край." Вие казвате: "Как
да
познаем Христа?
Значи, ако тя се върне в света, той няма право
да
я вземе.
Познавате Го и ако не Го познавате, имате
да
давате; ако Го познавате, имате
да
вземате.
Туй не е мое учение, апостол Павел казва тъй: "Моралният закон е, ако някой дължи пари и умре, и се върне на света, трябва
да
плати." Такъв е моралният закон.
Нали човека, който има от вас
да
взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате
да
вземате, него много добре го познавате.
На сегашните мъже ще кажете: "Ние ще идем
да
намерим нашия мъж и вие ще идете
да
намерите вашата жена." И още ще кажете: "Ние двама не сме прокопсали, затуй ти
да
вървиш при жена
си
и аз ще ида при мъжа
си
." Нали тъй е кардинално решен въпросът?
- Защо го познаваш9- "Има дами дава." Вие как познавате мъжа
си
?
Какво трябва
да
прави мъжът?
- Има
да
ви дава.
-
Да
иде при жена
си
и ще се реши развръзката.
Мъжът как познава жена
си
?
- Има
да
й дава.
Духът като дойде, трябва
да
изпълним волята на този Бог, Който ни е изпратил на земята.
Затова вие познавате мъжа
си
,
да
нямаше
да
ви дава, нямаше
да
го познавате.
Когато казвам, възлюбям някого, значи имам
да
вземам от него.
Колкото и дълго
да
седим на земята, все един ден ще трябва
да
се върнем там, отгдето сме дошли.
И ако Христос ни е възлюбил - има
да
взема »т нас.
Затова ни познава и Той не отрича: "Вложил съм Аз капитал, няма
да
оставя
да
го изядете, Аз ви познавам и ви държа "Ти казваш, не Го познаваш, но Той казва: "Ти не Ме познаваш, но Аз те познавам." И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа, понеже хората са се заблудили из пътя, ще изпрати Духа,
да
свидетелствува за Него.
"Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Тази велика истина, която носи любовта, носи свобода на жената.
Да
изпълните Неговия закон, като Го познавате,
да
добиете смисъл и разрешение на всички въпроси, които вас ви вълнуват като женени.
Най-първо трябва
да
се освободи жената.
Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси.
Вие трябва
да
се освободите и като намерите Христа - вашият въпрос е решен и вие сте свободни.
Най-първият въпрос на жената е семейният въпрос: какъв мъж ще има, какви деца, а след това идат другите въпроси, второстепенни разбирания, мнения.
Мъжът е, от който има
да
взема, а децата - които ще слугуват.
Жената има големи претенции, тя обича децата, тя иска един министър, мъжът й е първият министър, а децата й са първите поданици.
То е спасение.Туй е очиствание,
да
бъдете доволни.
Тъй тогава, каквато е била първоначално душата на жената, тя
да
бъде доволна
да
се очисти, и тя ще се очисти.
Мъжът като съзнава това, той от осем хиляди години се бори
да
отхвърли това владичество на жената; бие я, но тя казва: "Макар и
да
ме биеш, аз съм царица." Макар и децата
да
я не познават, тя казва: "Вие трябва
да
знаете, че вие сте ми поданици, ще признаете това." Пак ви казвам, че тия неща са стремежът на човешката душа.
Когато Духът дойде в нея, тя ще почне
да
свидетелствува.
Жената трябва
да
бъде царица.
Сега Духът, Който вече работи, Той
да
ви просвети,
да
подтикне душите ви, сърцата ви, ума ви към разрешение на най-важния въпрос, а другите въпроси вие може
да
ги разрешите, но този въпрос в новото учение, не в новото учение, а във висшето Божествено учение, той е основен, кардинален, който трябва
да
го разрешите, и тогава всички други въпроси ще разрешите последователно.
И Писанието така разрешава въпроса, казва: "Ще бъдат царе и дъщери на Бога живаго." Не признава жената, не казва: "Ще бъдете царици." Понеже жената е станала царица първа, сега мъжът се туря, защото неговият авторитет е подбит, но не на сегашния мъж авторитета.
Пазете сега една мисъл,
да
не влезе едно обезсърчение.
Този въпрос - ще мислите върху него, той не трябва
да
ви бъде една спънка, а един въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси.
Казвате: "Не е най-важният въпрос." И затова светът се пита: "Аз как мога
да
разреша главния въпрос?
Всяка една жена трябва
да
реши този въпрос и
да
няма колебание, тя трябва
да
знае това.
Решите ли този въпрос, в душата дойде ли Духът, въпросът е сам по
себе
си
свършен.
Тя признава само децата
си
, нищо повече.
Само по този начин
да
работите.
И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от
себе
си
.
И вие може
да
решите въпроса.
Той не е един от най-мъчните въпроси.
Вие ще мислите, че аз искам
да
се нахвърлям отгоре ви,
да
ви нападам.
Но вие все го изоставяте за най-после, а него най-първо трябва
да
го решите.
"А този Дух на Истината, Той ще свидетелствува за Мене." А на друго място се казва: "Той ще ви научи и припомни всичко, което Аз съм ви казал."
Да
, втория път ще говоря по-нататък, втория път ще говоря на жените след един месец какво трябва
да
направите, като намерите този мъж.
Защото тя признава, че е царица, без
да
има някой, който
да
признае, че е тъй.
Духът, Който иде, Той ще ви отвори умовете и ще говори какво трябва
да
правите тогава.
Жените
да
вземат участие във всички действия на света.
Мъжът казва: "Ти
си
слугиня, нищо повече, ще готвиш." Майката каже на децата: "Вие, моите поданици." - "Как, поданици ли?
Целокупното спасение от вас зависи.
Аз отивам по-дълбоко, не гледам тъй, както светът гледа: тъй вътре вие сте раздвоени, голяма борба има.
И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите
си
, нали?
Защо
си
раздвоен?
Ти ще повикаш дъщеря
си
, ще й говориш каква е великата истина вътре в живота.
Някой път
си
доволен от
себе
си
, някой път не.
Да
знае тя истината, защо я заблуждаваш?
Защо
си
недоволен, кои са причините.
Кажете: "
Да
се изпълни волята Божия!
Скрива се в стаята, плаче, плаче, плаче и после ще се изтрие, ще излезне; втория ден -същото, третия - все
си
поплаква и казва: "Какво
си
мислех, а то какво е." Защо?
Следователно вие ще ме разберете много широко, няма
да
ме разберете тъй тясно.
Духа Го няма, а когато този Дух дойде, Той ще възстанови всичко.
Да
се повдигнете не само вие в целия свят.
Всички жени все този въпрос разрешават.
Онези, които говорят за жените как трябва
да
постъпят и понеже те повдигнаха въпроса, щяха
да
го решат кардинално, но дойде всеобщата война и те спряха малко.
Дойде войната, пак се оплетоха и мъже, и жени и не могат
да
разбират основно въпроса.
А той трябва
да
се реши.
И по този начин жените ще решат въпросите.
Христос трябва
да
дойде между вас.
Този мъж трябва
да
дойде вътре във вас.
И тази борба, която още съществува, с нея трябва
да
се ликвидира веднъж завинаги.
Сега, ако не решите този въпрос, никога няма
да
го решите.
И ще имате сърце отворено, няма
да
кажете: "Не сме добри." Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба
Си
, няма
да
ги погледне.
Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят.
Всичките грехове - тъй ще ги хвърли зад гърба
Си
.
И казва Христос в тази глава: "Всичко, каквото попросите от Мен, в Мое име, всичко ще ви се даде." Някой път някои не са спокойни. Защо?
Но сега, тъй както сте, и
да
се молите, не може.
Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Негов подпис нищо не става.
Сега се молиш
да
вършиш волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже.
И тъй, Духът е, Който внася всичките страдания.
Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно.
Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа.
То е великото зло, с което трябва
да
скъса човек,
да
се отдели.
И тогава ще обърне ума
си
към Бога.
Изпратил е Духа
Си
, докато хората дойдат в съзнание.
Вашият ум, сърце
да
бъдат готови
да
дойдат до туй съзнание -
да
изпълните волята на Христа.
Няма
да
си
правите илюзии: "Аз не съм като другите жени."
Гледайте
да
бъдете тази жена.
Затова на първо място се изисква от всички ви
да
се обедините.
За едната жена аз не съм говорил още,
да
ви кажа едната жена каква е.
Когато дойде Христос, всички жени трябва
да
станат една жена.
Няма
да
бъдете много, но една жена.
Ще влизате сега всички с Духа, със Словото Божие.
Не
да
вземете губерките, но със Словото Божие ще решите важния въпрос.
" Жените още
себе
си
не познават.
И първото нещо, жените трябва
да
познават
себе
си
.
Ако сравня две жени, всичките имат еднакъв стремеж.
Едната иска
да
се ожени, и другата; едната иска хубаво
да
бъде наготвено, хубаво
да
се облече, и другата същото.
Всичките им стремежи са еднакви.
Няма нещо различно, едната
да
има нещо особено.
Във всичките къщи един и същ живот.
Сега, защо
да
не
си
дадат ръката - може
да
си
повдигнат духа.
Всички жени ако се обединят, още по-лесно може
да
го повдигнат.
А сега всяка една от вас казва: "Аз
да
бъда първата." И тогава вашето положение мяза...аз съм привеждал и друг път тоя пример - слабата ви страна на неразбирание.
Трябвало
да
го посрещнат в Дания или Холандия в един театър.
И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите,
да
го посрещнат.
3.
В Египет
,
НБ
, София, 13.11.1921г.,
Сега вие ще ми зададете въпрос: „Какво стана с твоя 13-ти стих там?
В Рим всички без изключение трябва
да
зачитат волята на Нерона.
ние разглеждаме живота субективно.
Йосиф е човекът, който мисли и разсъждава.
Сега вие, съвременните хора, ще кажете: „Какво лошо има в това,
да
иде в двореца на Нерона, нали?
С един замах – това е то философия, този дявол е виновен за всичко.
„И вземи майката“ – майката, това е противоречието, което ни заставя
да
мислим.
“ Според съвременния морал човек може
да
направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли?
Философите обаче намират противоречията в самата материя, в силите, в туй механическо устройство на вселената; а практическите хора казват: „Този дявол – това са икономическите условия – „папото“, туй „папо“
да
не е, нищо няма, а има ли го туй „папо“, то създава всичките блага“.
Тя
си
има свой идеал.
И според тях това, най-хубавото – „папото“, то създава всички противоречия и – най-големите злини.
Значи смъртта има два процеса в природата.
Воля има в нея: „Не искам
да
ида!
За нищо не желая
да
ида в двореца!
Да
, „папото“ е, според тяхната философия, причината на злото.
Не може
да
градиш, ако не
си
разрушил нещо.
“ Онзи, който е бил определен, отишъл
да
изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона, я пуснали навън.
Те казват тъй: „
Да
грешат хората – това е вложено в човека още с първата хапка, която е влязла в устата“.
Тия два процеса работят едновременно в природата, и чрез тях става мисълта.
Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава оттам, в нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: „В Рим няма нищо благородно, то е позор за Рим, аз не искам
да
бъда отсега нататък римлянка“.
И прави са, защото Ева, която е била девствена, чиста, когато е взела първата хапка от „папото“, и тя, и всички се опорочили.
И от всички видоизменения произлизат животът и смъртта.
Мария е жената, която минава, разваля и чисти всичко.
Тя родила едно дете и развалила работата на хората, и туй дете им създаде цяла беля.
И следователно в нашето съществувание на земята животът е или разумен, или неразумен; или всичко е строго математически определено, или всичко това е едно съвпадение, възможност, вероятност.
Имал е желание
да
изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените.
Тия два възгледа съществуват сега.
И колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал.
Едните казват: „Всичко е случайно – хората се раждат случайно, ядат случайно, оженват се случайно, бият се случайно и умират пак случайно; загубил парите или спечелил – все случайно“.
На Христа се молил и казвал: „Господи, този дявол, тази външна съблазън
да
се махне от мене“.
А другите казват: „Всичко е строго определено, нищо не е случайно, ти трябва
да
ядеш, защото има причини за това“.
И той искал
да
изчезне тази негова красота,
да
бъде угоден Богу.
„Господи, ти се яви и ми покажи пътя, искам
да
живея един чист и свят, възвишен, неопетнен живот“.
Ти сам създаваш всичките бели на главата
си
: искаш повече пари, че като ги вземеш, и друг иска
да
има повече пари, и те бият заради парите.
Следователно тя иска
да
очисти,
да
изкорени всичко и
да
посади нещо ново, а като дойде Христос, ангелът му каза: „Иди в Египет“.
Тъй
си
създаваш тези бели –
да
те бият.
Един ден, към обед, той вижда тази Винцила в пустинята; тя върви, иде към него, и той
си
казва: „А-а, и тук ме намери този дявол, отиде ми душата!
А съвременните техници и инженери, или материалисти, казват: „Всякога, когато една сила срещне съпротивление на пътя
си
, се образува търкане, огън, избухне“.
Това дете, за
да
разбере света, трябва
да
иде в Египет
да
се учи.
Следователно парите в този случай, или всичките блага, това са все противодействия, и когато енергиите, които функционират в нас, се срещнат с тия противодействия, веднага се образува експлозия.
Тя е погнусена от онзи разврат, който е в Рим, в двора на Нерона, от онова безправие; а Финиций, и той се подвизава и казва: „Един дявол иде сега, в тази красива жена дявол виждам, сега ще трябва
да
воювам.
Сега някой може
да
попита дали това е вярно.
И когато ви гонят отнякъде, Господ ви казва: „
Да
идеш в Египет
да
се научиш“, а като се върнеш пак, ще знаеш
да
разсъждаваш за ония неща, които природата е създала.
Нека бръкне жената в кесията на мъжа
си
– той има 10,000 лева, а тя му ги вземе, – веднага мъжът ще извика: „Де са парите ми?
“ А тя се приближава до него и му казва: „Отче свети, моля ти се, бъди тъй добър...“ и почнала
да
плаче.
“ Губи се равновесието, парите са били на дъното на кораба, те са баласт на парахода и той е в равновесие.
“, ще ви кажа –
да
се учите.
А жената, без
да
разбира този закон на баласта, взима го от дъното на кораба, и мъжът става и казва: „Де е баластът?
Във всяко учение има страдание, но самото учение не е страдание, произвежда страдание, а страданието е като основа,
да
можем
да
научим някои неща.
“ И той пада на колене при нозете ѝ и казва: „Моля ти се, сестро, не ме изкушавай, много съм грешен, отдалечи се от мене, ти ще ме погубиш“.
“ – „Ама мене ми трябва.“ – „Но ти знаеш ли, че ние може
да
потънем?
Следователно ние сме на физическия свят
да
се учим.
“ И тъй, зарад този баласт в света стават често спорове, понякога приятни, а понякога неприятни; понякога се уреждат по приятелски начин, а понякога се уреждат по методата на Дон Кихота или по метода на Санчо Панса. Т.е.
Какво трябва
да
се учим?
Вие сте сега тази римлянка, която е излязла от Рим, която са я целували в затвора насила, против волята ѝ.
А православните, правоверните, католици, евангелисти, мохамедани, будисти, всичките са Финиций.
Това не е обида, но констатирам един факт.
И после онези филолози на сърбите ще кажат: „Вие трябва
да
считате българите врагове, понеже те спъват вашата националност“.
Те постоянно се молят в църквите
си
, и когато ние искаме
да
им покажем пътя на истината, те казват: „Махнете се, вие ще ни съсипете църквата!
И българите ще кажат: „Вие трябва
да
мразите сърбите, те спъват вашата българска култура“.
“ Казвам за този Финиций, че нямаше по-удобен случай
да
помогне на тази девица.
И в името на Бога се молят и едните, и другите, викат този Господ, като че този Господ не
си
знае работата, та те
да
го учат.
Нейната душа се късаше в безсмислието на живота: тя не можеше
да
разбере главния въпрос – защо човек трябва
да
живее на земята?
Сърбите, онези правоверни отци на един народ, казват: „Ти, Господи, не искаш ли
да
знаеш какво правиш с нас?
И веднъж съдбата ѝ изменила, тя престава
да
мисли; на туй противоречие тук той трябваше
да
ѝ помогне.
На първо място – с Бога ще започне той, турне табела, на първо място трябва
да
се преподава религията, Закон Божи, а после всички други работи.
и мислят, че техните игри са толкова сериозни, та трябва и аз
да
дойда
да
играя с тях.
Тя не можа
да
го разбере.
То не е модерно, практичното е потребно, хората трябва
да
живеят –
да
ядат, „папо“ трябва.
Но вие може хиляди години
да
си
играете, и един ден, когато поумнеете и престанете
да
бъдете българи и сърби, аз ще дойда
да
ви оправя“.
„Ти ще ми покажеш пътя – казва му тя, – пътя искам аз
да
зная, този истински път.“ И питам сега, аз задавам този въпрос и на тази римлянка, и на този Финиций.
Като се наядем, после ще мислим за Господа“.
И Санчо Пансо размишлява тъй: „Най-първо, за
да
мисли човек, трябва
да
се е наял.
Гладен човек може ли
да
мисли?
“ И Санчо Пансо казва: „Гладният човек ще мисли
да
открадне, а ситият човек ще мисли за някаква философия“.
Следователно всички тия противоречия са произлезли от декламиране, ние не мислим, ние преповтаряме, ние винаги декламираме и декламираме, докато се изгуби тая декламация.
Срещат се, не се разбират; той – като християнин, тя – като езичница, в името на ония познания, които е носела със
себе
си
.
Аз оставям историята, без
да
правя заключение.
Но трябва
да
ожените Дон Кихота със Санчо Пансо и
да
се роди едно дете, то ще бъде „третият“ и ще има възгледите на Санчо Пансо и Дон Кихота.
Иде изпитна комисия, декламации не искат.
Вие
си
направете заключение за
себе
си
.
От тия два съединени възгледа ще имате нещо ново.
Задават ти една задача, реши я вече, ръкавите ги хвърлят и другари няма
да
има, които
да
ти подсказват; искам
да
разсъждаваш сериозно.
Начина всички знаят, погледне в ръкава
си
и каже: „Аз зная“.
– Говори, отговаря... а като го изкарат на таблата – само способните ученици работят на таблата, а неспособният преглъща, – почва тия формули, развива ги и математически разсъждава; а които не знаят, поглеждат учителя, казват: „Кажете нещо“.
Това са символи: Санчо Пансо може
да
бъде мъж, може
да
бъде и жена.
Но той е далече, понеже има комисия, тази комисия е дошла в света и всички ще ви повика на таблата – няма декламация сега, задачата ще я решиш.
Всичко може
да
бъде и мъж, и жена, разбирам, по форма.
Затуй, когато казвам, че се е свършило времето на декламациите, аз бих желал
да
продължава още това време, но Господ ще ви повика на черната дъска, ще ви даде един плик и никой няма
да
има около вас.
И като излезете от тази комисия, тя ще ви каже: или че знаете
да
мислите, или че знаете само
да
декламирате.
Тя ще рапортира в невидимия свят, ще каже: „Еди-кой
си
свещеник, отличен проповедник е, но не знае
да
мисли“.
Оставям вие, мъже и жени,
да
решите въпроса.
Жената е причина, за
да
прояви той своето геройство.
„Еди-кой
си
, Иван Драганов, отличен професор, дипломиран астроном; друг, Иван Стоянов, преподава биология, но не знае
да
мисли.“ „Драган Стоянов преподава философия, но не знае
да
мисли.“ Всички декламират, но не знаят
да
мислят.
Бъдещата култура зависи от туй разрешение.
Каквито подвизи и
да
прави – една красива жена има в неговия ум.
Тъй комисията решава отгоре: „Не знаят
да
мислят“.
„Вземи сина
си
и майка му, иди в Египет, и чакай там, доде ти кажа
да
се върнеш.“
Заради нея той е готов
да
пожертва живота
си
.
И Санчо Пансо вярва в своя господар, но той
си
има съвсем друг възглед.
Той казва на Дон Кихота: „Ти, когато завладееш твоето царство,
да
ми дадеш малко земица,
да
мога
да
я обработвам и
да
прехранвам децата
си
“.
“ Дано моят Господ
да
ви даде светлина,
да
ви даде своята Мъдрост,
да
ви даде своите знания
да
просветнете.
Затуй Дон Кихот е сух, с висок ръст, ръце дълги, сухи, нос дълъг и тънък, очи остри, челото изправено; а Санчо Пансо – той е късичък човек, около 145 сантиметра, като буренце е, има ръце късички, пръсти много дебели в основата, бърни дебелички, нос дебеличък.
И тъй, ангелът казва: „Вземи сина
си
и майка му и идете в Египет
да
се учите“.
Този Господ на Любовта, комуто аз служа, този Господ на Мъдростта, този Господ на Истината
да
ви даде всичкото Свое благословение,
да
Го познаете, за
да
разберете какъв е дълбокият вътрешен смисъл на този живот, който вие не познавате още.
Като седне на ядене,
да
си
похапне, той се засмее като някоя месечина и казва: „Това е смисълът на живота!
И
да
сте не българи, ами аз желая вие
да
сте дъщери и синове на този Господ, който е създал цялата вселена.
“ Сега, ако съвременните хора, които критикуват, виждат само туй, смешното, в някой роман, в някоя пиеса, те не са разбрали високия смисъл; съвременните хора не са идейни, те са хора на преживяванията, но не учени.
Да
имате достъп до неговото царство,
да
ходите свободно.
Чел е някоя книга, въобразява
си
, че е някой княз или граф, но това не е достатъчно, а трябва
да
имаш кръвта на този княз.
Да
бъдете достойни за неговата Любов, и
да
му благодарите и
да
го славите.
Следователно идеите са нещо, което ние трябва
да
придобием в света.
И защо Господ съсипа Йерусалим?
Това ви желая на всички ви!
И тия идеи се дават само чрез противоречията.
Там евреите почнаха
да
правят толкова жертвоприношения, че храмът започна
да
мирише на кръв.
Господ
да
благослови всички ви с най-голямото благословение.
Да
ви даде сила, мъжество на всинца ви!
Искам хората
да
мислят,
да
служат с ума, със сърцето
си
, с душата
си
“.
И аз вярвам, че вие ще бъдете герои на бъдещата култура на Любовта, на бъдещото ново човечество, което носи надпис:
В другите царства няма грях, грях има само в човешкото царство, и всички ония същества, които са пряко или косвено свързани с хората, всички са заразени от греха.
И днес този Господ иде, и ако съвременните хора не се научат, той ще каже същото и на тях, и всичките храмове ще се разрушат, както йерусалимският храм, и ще прати всички в Египет.
Любов за всички!
По целия свят ще стане тъй, всичко ще се разруши.
Всички други същества
си
живеят в мир и любов и разбират Бога, а само хората не го разбират, и те мислят, че целият свят е обърнат.
Съдии, философи и учени искат
да
изкарат, че грехът прониква в цялата вселена, и наричат това „мирова скръб“, и се питат защо е този грях.
“ Аз ще ви пратя, когато храмовете се съсипят, ще ви пратя
да
ги видите и ще ви кажа: Вижте ги!
Тия писатели ето на какво аз ги уподобявам: В южна Америка има една известна пустиня, и пътниците, като вървят по нея, вдигат толкова прах около
себе
си
, че нищо не виждат и те мислят, че целият свят е само мъгла, пък тя е само на 200 метра около тях.
Те ще кажат: „Докажи това с данни“.
И аз ще кажа: Докажете и вие с данни.
Аз мога
да
докажа с данни, математически мога
да
докажа,
да
споря с математици.
Когато дойде някой
да
говори истината, вие искате
да
го махнете.
В човешкото тяло, при една известна форма, мога
да
докажа, че грехът е ограничен в известно пространство на мирозданието.
Но това е един отвлечен, математически въпрос, и ако аз бих се решил
да
го доказвам, знаете ли на какво щеше
да
се обърне работата?
Е,
да
видя културата ви,
да
видя вашите затвори, вашите църкви, училища, жените ви, вашите моми и момци, как живеете в домовете
си
.
Един знаменит цигулар отива в Париж, там давал няколко концерта, сполучил
да
спечели симпатиите на всички.
Аз бих желал
да
почерпя една поука от вашия възвишен морал.
Когато
да
замине, една вечер, той искал
да
даде един отличен концерт, тъй че
да
го помнят,
да
пишат вестниците, че е свирел нещо много хубаво.
Аз съм готов
да
направя сега посещението.
За нещастие обаче той почнал
да
свири една много дълга ария, няколко часа, че като се уморили слушателите, започнали всички един по един
да
излизат и най-после останал само прислужникът с ключа; цигуларят, въодушевен, продължавал
да
свири.
Отишъл прислужникът при него и му казал: „Господине, моля, аз трябва
да
спя, вземете този ключ и когато свършите вашето парче, затворете театъра“.
И съвременните философи аз ги намирам като тоя цигулар: някои излизат и говорят толкова много, че ние им казваме: „Я вземете този ключ, че като свършите вашата дисертация, затворете вашия театър, защото ние отиваме
да
спим“.
Имате повече от 20 милиарда
да
плащате.
Българинът е практичен: „Кажи ми с две думи какво искаш
да
кажеш.
Има ли „онзи свят“; или няма „онзи свят“, а не
да
го опъваш много.
Аз съм толкова доблестен, че ви говоря една истина и не ви желая злото, не трябва
да
се лъжете, това не е българщина, но това е варващина.
Нямам време, трябва
да
вървя на нивата.
И когато западните народи искат
да
определят българите, казват: „Вие сте варвари“, и донякъде са прави.
Ако няма,
да
ида
да
ора на нивата.
Сега за нас
да
разрешим въпроса.
Ако има Господ, ще ида
да
му служа; а ако няма, ще работя за
себе
си
“.
Може ли вие
да
решите въпроса?
Питам
да
ми кажеш“.
И след като му кажеш, че има онзи свят, българинът казва: „Ти ходил ли
си
там?
Сега ще ви кажа: Можете ли вие
да
любите?
Ти видял ли
си
го?
“ Радвам се, радвам се, това желая – Любов, но казвам, на вашата любов отгоре, на този огън може ли
да
се изкове нещо полезно, може ли
да
се изтъче някоя нишка?
“ И като му кажеш, че
си
ходил на онзи свят, ще каже: „Нима може
да
се ходи на онзи свят, брей, тогава и аз
да
ида!
Или може ли на вашата любов
да
зреят плодове: ябълки, сливи, круши?
“ Много е практичен, иска
да
опита, готов е
да
направи всичко, но усети ли, че излъжеш веднъж, тогава работата се изменя.
Да
, когато от лъчите на нашето сърце почнат
да
зреят плодове, тогава ще се оправи светът.
Може, на човешкото сърце може
да
узряват най-хубавите ябълки.
Не е загадъчен, защото ако почнете
да
изучавате човешкото тяло, ще видите цялата природа – човек е един микрокосмос; каквото става в цялата вселена, това става и в човека.
В човека всичко зрее: ябълки, круши, череши, грозде!
Следователно тия твои круши, ябълки не зреят на слънчевата светлина, а на твоята любов, та който вкуси,
да
каже: „Отлично грозде има този човек“.
И този духовен свят е причина на всичко, което става на земята.
Египет, то е тялото, тук червеите ще го ядат.
И ако вие желаете, може
да
си
направите какъвто искате опит.
И тялото на оня, който не знае
да
разсъждава, червеите ще дойдат
да
го научат
да
разсъждава.
Вие казвате: „Аз мисля, че съм господар на
себе
си
, имам воля, каквото искам, мога
да
направя“.
Ако ти не
си
изучил твоя стомах, казваш: „Стомахът е един търбух, който Господ ще унищожи.
Но не може
да
направиш това, което искаш, а може
да
направиш само това, което ти заповядват, както на войник на бойното поле: ще стреляш, защото ти заповядват.
Ти
си
свещеник, служиш в черквата – защото ти плащат; ще служиш, народът иска това.
Казваш: „Аз съм свободен
да
служа или не“.
Не, не
си
свободен: който е опопен, не е свободен; който е проповедник, не е свободен.
И при това ние се хвалим, че можем
да
мислим.
Не искам
да
ви обиждам, ще ме извините сега.
Само свободните хора могат
да
мислят, а хора, които не са свободни, те повтарят нещата.
И следователно съвременните хора преповтарят, декламират, според мене, отлични декламации: „Зелена
си
, моя горо, миришеш на младост; но в сърце ми ти вселяваш само скръб и жалост“.
Ние ще живееем за Бога, няма
да
се опетняваме като Дон Кихота.
Дон Кихота живее в ума
си
само за своята Дулцинея.
А Санчо Пансо разсъждава, че трябва
да
яде, трепери над тялото, като го заболи нещо, и казва: „Господин докторе“, та агънца, та пуйчета: „Само с това човек може
да
живее“.
Практичен човек е: за стомаха
си
мисли, че е воденица, дотам е дошъл, че трябва
да
мели.
Като казваш на нетрезвия
да
пие вода, той казва: „Винцето е създадено от Бога за нас, а водата е за жабите“.
Българин
си
, баща ти, майка ти са българи, родил
си
се между тях – декламираш.
Можете ли
да
ми докажете, че Господ е създал виното?
Аз зная, че водата е създадена от Бога, а виното е от хората.
Някои казват, че аз не мога
да
разсъждавам.
Господ е създал гроздето, а виното е ваше.
Днес ще разсъждавам философски и много обективно.
И тогава ще вземат туй вино, ще го направят
да
стане „Христова кръв“.
Но виното, което трябва
да
изтича из нашия език, то е разумното слово.
Човек
да
не лъже.
Аз искам
да
я видя,
да
видим резултатите от нея.
Когато аз говоря, мене ме боли на сърцето заради вас, като виждам, че вие сами
си
създавате всичкото нещастие.
Когато някой естественик говори за някое семе, той трябва
да
опише не само външната форма и белезите, но и вътрешните, и даже всяко едно семе какви резултати може
да
даде.
И когато говоря, аз имам всичкото желание
да
не страдате.
Само един полукръг
да
направите, и ще измените фронта
си
.
И когато вие кажете: „В голяма беда съм“, аз казвам: Направи един полукръг и ще дойде щастието.
Съберат се българи, англичани, французи, руси, американци, и казват: „Тук българска кръв тече“.
“ В такава посока ще потеглите, към север и към изток, и тогава ще вложите всичко.
Всички хора говорят с неизвестни числа, с предположения.
И следователно аз ги обсъждам, казвам: Тия българи декламират отлично, и германци, англичани, французи и американци, всички декламират, и отлично декламират, но не мислят още.
Ще ида на юг и на запад“.
Казвам: Досега в тия две места са се създавали всичките твои нещастия, и защото на юг се произвежда топлината, а западът създава гъстотата, материята е станала толкова гъста, а огънят, който прониква в тази материя, е станал толкова силен, че ти сам се мъчиш.
Да
, първите хора, които са дошли на земята, които създадоха земята, мислеха; но ония, които останаха
да
я управляват, те престанаха
да
мислят.
Върви към Истината – тръгни на изток и на север, този огън ще се намали и разреди, и ще се образува топлина, в която твоите плодове може
да
зреят.
Сега, някой път гледам, когато аз държа някоя беседа, ще извадят от нея някой пасаж и ще кажат: „Той развращава българския народ“.
Сега ще ми кажете: „Може ли
да
докажеш това?
“ Хубаво, ще тръгнеш с мене, ще се хванем ръка за ръка, ще мислиш, както аз мисля, ще чувстваш като мене и ако за една година не видиш резултатите от моята наука, тогава може
да
кажеш нещо, но до една година нищо няма
да
казваш.
Аз нямам нищо против
да
ме критикуват, но нека онези критици бъдат разумни критици.
Да
докажат кои са елементите на развращението.
– Приятелю, ти досега не
си
мислил.
Според нашето схващане, развращение, „развъртам“, това значи: ако на едно колело, което има завъртени винтове, ти ги развъртиш, ти правиш развращение, и ония хора, които са в колата, може
да
паднат.
Тебе жена ти е заповядвала – ако
си
мъж, разбира се.
По улицата като вървиш и минеш вляво, стражарят ти казва
да
вървиш вдясно: „Върни се, тук не се позволява“.
А ти казваш: „Аз разсъждавам, имам воля
да
се върна“.
Аз съм готов
да
слушам.
Кажи: – „На задното колело, на еди-кое
си
място,
си
развъртял еди-кой
си
винт“, и ще призная, че аз съм развратил и че е имало опасност
да
паднат хората.
Сега, понеже има легитимации, казваш: „Няма
да
излизам, не съм разположен“.
Не, не, ти не
си
свободен.
И всички трябва
да
мислят, и аз искам всички, които ме слушате, и вие
да
мислите много здраво, а не
да
декламирате.
Един страх имаш, ти мислиш – стражарите какво са издали, а не мислиш за Божествената легитимация.
„Аз вярвам в Господа“ – това не е вярване, то е декламиране.
На ум не ти е дошло
да
живееш по Бога – един чист, морален и възвишен живот.
Ти на този Господ, в Когото вярваш, готов ли
си
да
умреш заради Него,
да
се самопожертваш,
да
дадеш всичкото
си
имане?
Казвате: „Сега сме млади,
да
си
поживеем, че като остареем, тогава ще се молим цял ден“.
Ти за жена
си
, за децата
си
, можеш ли
да
умреш за тях?
Това е убеждение; макар и
да
е заблуждение, то е все идеал, в него намират хората смисъл.
Не, не, младото поколение трябва
да
бъде духовно, не само с табели.
А ти, правовернико, който вярваш в един троеличен Бог, а не
си
готов
да
дадеш един косъм от брадата
си
, позволи ми
да
се усъмня в твоята правоверност.
На тия млади ние трябва
да
изясним дълбоките закони, защо трябва
да
се живее свободно и духовно, а не другояче.
Ние трябва
да
разсъждаваме право: мислим ли ние, или не?
Да
знаеш, в твоите жили тече ли българска кръв, или не тече, и тази българска кръв отде води своето начало.
Направете младите поколения
да
мислят, дайте им свобода
да
мислят.
Българската кръв отде води своето начало, и отде води началото
си
английската кръв?
А старите казват: „Синко, ти на нещата в корена не рови, гледай човек
да
станеш“.
– Ако
си
чиновник, завърти
си
ръката, когато Господ спи, бръкни, вземи парите и после ще направиш една малка добрина – ще помогнеш на сираците и Господ ще ти прости.
Аз ще бъда искрен.
И мислите ли, че тогава синът ще каже: „Това е морал“?
Тази българска кръв какъв цвят дава на българското лице?
С такава една религия искате младото поколения
да
влезе в църквата?
– Възчерен, значи в българската кръв преобладава на първо място въглеродът, или въглеродната енергия, която го кара
да
се държи близо до земята, затова той е орач, градинар, пастир.
А в кръвта на англичанина преобладава водородът, водородната енергия, затова той е търговец, ходи по морето навсякъде, неговите хора са по целия свят.
Да
, казвам аз, в кръвта на англичанина има повече вода.
– Защото в тяхната кръв се е промъкнала лъжата, тя ги е направила крехки, и те не намират никакъв смисъл и казват: „Не искам
да
живея“.
И ако искаш
да
станеш приятел с англичанина, напои го с хубава вода.
И тогава в университета студентите слушат лекции, в гимназиите учат, но от тези младежи не може
да
намериш нито един студент, който
да
разсъждава здрав, изпокъсали му тия нишки в мозъка, изкуфили ума му.
А ако искаш
да
станеш приятел с българина, дай му едно парче земя, той ще те помни, ще каже: „Той ми даде много хубава земя“.
На младото поколение трябва една свежа, кристална мисъл, Божествена мисъл, която
да
даде простор на душите им
да
хвръкнат,
да
ходят из пространството,
да
имат енергия,
да
мислят и сериозно
да
мислят.
Следователно това е, което трябва и което ти е дадено: вложи истината в душата
си
, и тази истина като се вложи в обществения живот, ние може
да
го оправим по-скоро със знание, отколкото без знание.
Това са енергии вътре в природата.
Като се счупи някоя кола, не се искат философи, а работници; като се строи здание, трябват майстори; когато се убие някой човек, изисква се една майка
да
го повърне пак в живота.
И сегашният българин ще се измени, ще стане от него нещо ново и няма
да
се нарича българин.
Когато станеш майка, трябва
да
родиш дете,
да
го отгледаш и възпиташ.
А сега майките заблуждават дъщерите
си
.
Няма
да
се наричат англичани.
А съвременните българи и съвременните англичани ще останат в архивата,
да
ги проучват като старинно нещо – как те са се проявявали в миналото.
И тъй, ние всички трябва
да
се повърнем,
да
почнем
да
мислим и
да
разсъждаваме най-първо за
себе
си
, а не
да
се занимаваме с други философии.
Най-първо трябва
да
се занимаваме с великата философия на нашето тяло, с ония велики причини, които отначало са почнали
да
действат, с причините, които са създали ръката.
Сегашните моми и момци трябва
да
знаят смисъла на живота, как се създава човешкото тяло, каква е длъжността на майката, на бащата, на учителя.
Какво е мислила природата, когато е създала окото, ухото, човешката уста, език, нос, какъв е смисълът на всичките тия органи?
Всички трябва
да
знаят своите задължения и
да
ги изпълняват най-добросъвестно за благото на ближния.
И няма защо
да
се осъждаме ние.
Нима човешкият език има за цел само
да
преобръща храната?
Този ангел казва на Йосифа: „Стани!
За езика у млекопитающите хората мислят, че имал само едно предназначение –
да
преобръща храната.
Всъщност обаче езикът има три служби: не само
да
прекарва храната в гърлото, но и
да
вкусва,
да
прави различие между храните, и третата служба,
да
говори и пее.
Сиреч, бягай от тази, сегашната цивилизация, която е извратила всяка мисъл, която е осъдена: тя е обезличила хората и ги е приравнила.
Има един окултен разказ за едного, който ходел
да
изучава източната наука и кой знае как, той попаднал между едни адепти слепи: очите на всички им били вдлъбнати.
Ще питам сега, ако природата е турила тия органи, какво е мислила тя първоначално?
Те го хванали, разгледали го с ръцете навсякъде: „Всичкото е като в нас, само очите му не са като нашите.
Трябва
да
се приравним“.
Вие виждате, че имате език, че имате очи; но как са създадени тия очи, как е създаден този език, вашето ухо, мозъкът, вие абсолютно никакво понятие нямате.
И натискат му очите, и те
да
станат като техните.
И в единственото нещо, с което човек може
да
намери пътя, те
си
турили там пръстите
си
: „
Да
станем еднакви“.
И казват: „Искаме
да
приравним тези хора –
да
хлътнат очите им“.
Толкова жици са, чрез които функционират всевъзможни енергии в природата и стават възприятията.
Знаете ли колко дена ви трябват
да
ги прочетете?
На всеки човек, като изгуби всичко: имане, жена, деца, ще му хлътнат очите, а щом всичко върви в ред, изпъкнат очите му.
Вие малко се понапънете
да
прочетете 1,000,000 и тогава направете
си
сметка, колко години ще ви вземе
да
прочетете 800,000,000.
Очите ни трябва
да
бъдат такива, каквито Господ ги е създал.
А знаете ли колко време е взело на природата и колко милиони същества са работили за тези жици?
Те не трябва
да
хлътват.
И някой седи и казва: „Чудно и страшно е създаден човекът“.
Почнат ли
да
ви хлътват очите, това значи, че още не сте станали свети, но имате едно болезнено състояние и скоро ще
си
заминете от този свят, без
да
сте разбрали защо сте дошли тук.
Но как е създадено всичко това?
Сега вие трябва
да
знаете един велик закон:
Да
имате свежи мисли и
да
разбирате защо са създадени вашите тела.
Спирали ли сте се вие
да
кажете: „Тия ръце защо понякога са сухи?
Да
, страшно, 800,000,000 жици, дълги въженца има, разбирате ли?
И знаете ли, че ако биха вас турили
да
направите тия жици в някоя фабрика и бихте платили, дори 10 милиарда не биха били достатъчни.
Някои от тях са толкова тънки, че фабрикантът ще каже: „Не може в нашата фабрика такива тънки жици
да
направим“.
Лекарят не може
да
знае причината.
А ако вие хванете специална експедиция
да
идете на слънцето, на Марс, Сатурн, или другаде,
да
направите тази инсталация и
да
се върнете... вие мислите ли за тая разходка?
Когато дойде някой инженер от невидимия свят
да
направи едно изобретение, той работи, връща се на земята, ще чакате дълго време и ще чуете: „На еди-кое
си
място се появили нови жици“.
„Господарю, съжалявам, че ти за много работи
си
ме употребил, но за същественото, за което аз съм предназначена, ти не
си
ме употребил“.
И когато ние разглеждаме мозъка в по-низшите същества, в предната част на мозъка има бели нерви в зачатъчно състояние, а в човека те са дълги, и чрез тях се проявява и функционира човешката мисъл.
И ще мязате на онова момче, което като му купил баща му цигулка и лък, взело
да
пердаши сестра
си
с лъка и счупило лъка.
Някои искат
да
ни убедят, че те са направени в мозъка.
Природата е приготвила тия частици от много далечни пространства, и тогава те са прекарани на земята чрез четири вида енергии: заменям сега индуските термини с нашите – въглеродни, водородни, азотни и кислородни енергии.
Ръката е създадена, за
да
мушкаш“.
Аз вземам думата „водород“ – тя означава ония енергии, които са свързани с атома на водорода.
Не, ръката не е направена
да
биеш и мушкаш.
И за
да
бъде един атом въглероден или водороден, то
си
има много по-дълбоки причини, отколкото съвременните химици мислят.
Тази ръка е създадена
да
свириш.
Има
си
съвсем други причини, за които ние няма
да
се спираме, те са области, за които в бъдеще ще мислим.
Свирил ли
си
ти с нея?
Тия енергии са прокарани на части, и тогава оня велик инсталатор е дошъл и почнал
да
поставя тая инсталация, и вашият мозък е почнал
да
работи, а вие почвате
да
мислите.
Та някои от тия жички, за
да
се изработят в ангелските фабрики, това струва 10 милиарда лева злато; те са жички дълги само 2–3 милиметра и много тънички.
Ти не
си
разбрал смисъла на живота.
И когато вие седите и казвате: „Тази глава защо ми я е дал Господ, пари
да
ми е дал!
Твоята ръка е направена
да
обърше сълзите на онзи, който плаче; тя е направена – на гладния
да
дадеш храница; тя е направена за онзи човек, който погинва,
да
го избавиш с ръцете
си
.
“ – Приятелю, имаш в главата
си
една жичка, 10 милиарда са похарчени за нея, не банкноти, а злато – ефектив, за
да
мислиш.
И ти, който декламираш сега, казваш: „Защо ми е дал Господ тия способности, тия таланти, когато аз не мога
да
се проявя?
“ То е смешно, синът
да
обвинява баща
си
: „Защо ми е купил баща ми цигулка и лък, като не мога
да
свиря?
Искам
да
играя“.
Баща ти е хванал отличен учител, купил ти е ноти и всичко, само
да
свириш.
И първото нещо, почнах
да
декламирам: „А когато се роди Исус във Витлеем...“.
И по някой път декламирам много правилно, по някой път се спирам, и там има изключение, може някой
да
каже: „Там декламацията не е тъй“.
Ако почнем
да
мислим, ще ни изхвръкне чивията и следователно, защото чивията ще изхвръкне, не трябва
да
мислим“.
И всеки, който се осмели
да
каже нещо, той е еретик, той е лъжец – мами хората.
Йосиф трябва
да
мисли.
Аз нямам нищо против, но като кажем „лъжец“, тя е много силна дума.
Ще кажете: „Отде намери всичко това в този тринадесети стих?
Всичкото в тринадесети стих ли е?
Аз бих желал някои от вас, ако има тук студенти филолози от университета, бъдете тъй добри
да
запитате вашите професори: коренът на думата „лъжа“ от какво е излязъл, и дали този корен е чисто български, славянски ли е, или е една дума, която произтича от някой по-стар език, и какъв е първоначалният ѝ корен – ще ми направите голяма услуга.
“ От там изваждам тази мисъл.
И прави са съвременните хора, когато казват, че трябва
да
почнем от видимия свят, за
да
разберем истинските нужди на нашето тяло.
Ако говорим за истината и лъжата, трябва
да
ги определим като две величини.
И след това ще дойдем
да
проучим първо физическите проявления на човешкия живот.
Сега от памтивека много култури са се явявали, но светът още не е достигнал до този уровен, до който трябва
да
бъде. Защо?
Като знае истината за някаква идея, той е готов
да
умре за нея.
Но тази комисия, която иде сега, тя ще застави хората
да
мислят.
Има два възгледа за живота, т.е.
Сега една малка диверсия от тия мои философски разсъждения.
два възгледа има само между хората, а между животните – между рибите, между птиците, между млекопитающите – и между растенията има само един възглед.
Те са скрити малко, защото едновременно трябва
да
разсъждавам от една страна,
да
коригирам и
да
посаждам от друга.
Щом дойдем до човека, ние намираме два възгледа за живота, и затова човекът се нарича „човек“; а тази дума значи първоначално: „същество на противоречия“.
Всяко нещо, което прави човека страхлив, има лъжа в
себе
си
; а всяко нещо, което прави човека смел и решителен,
да
мисли и разсъждава, го доближава до истината.
Защото всичката философия на нещата седи в това – в противоречията.
То е едно предание.
За
да
почне едно същество
да
мисли, то трябва
да
се натъкне на едно противоречие.
Доколко е вярно, не мога
да
ви кажа, но се помни.
Че туй е факт, психологически е вярно.
Датира от времето на Нерона.
Онези деца, които не срещат противоречия, не могат
да
мислят; също и онези възрастни хора, на които всичко е охолно, не могат
да
мислят.
Охолно в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага, и такива хора не могат
да
мислят.
Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, щото всички се учудвали на нея.
Не само за един момент
да
се насърчиш.
Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая
си
обръщал внимание на всичко, и като актьор, и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието.
Праща той вечерта и казва на баща ѝ: „Искам дъщеря ви
да
дойде една вечер на разговор,
да
прекара в моя палат една вечер“.
Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме
да
мислим.
Аз мога
да
ви дам едно винце, вие ставате смели и казвате: „Знаете ли кой съм аз?
Противоречията съвременните философи обясняват по един начин; религиозните хора ги обясняват по друг начин; хората на практическия живот, и те
си
имат един начин, по който градят своите обяснения.
Религиозните хора отдават всички противоречия на греха.
Те казват, че някакво същество някъде паднало – не знаят кога, преди хиляди години, – туй същество завиждало на човека.
И следователно истината подразбира, че тя е без промяна и носи светлина в
себе
си
.
И следователно този дух – наричат го демон, който ги измъчва, – той е, който е внесъл всички противоречия.
И за всички ония растения, които са яки и здрави, по това аз мога
да
съдя за тяхната здравина, че те са били под влиянието на слънчевата светлина; а ония цветя в избата са много крехки, защото за тях е липсвала слънчевата светлина.
4.
Плачът
,
НБ
, София, 16.11.1921г.,
И в жилите ни, в сърцата ни, в умовете и духовете ни
да
тече тая Божествена кръв, от горе до долу – неговото живо слово.
И тогава във вас ще има един непреодолим стремеж във всичкото ви битие
да
вършите волята Божия.
И всички ще я вършим и правилно ще разрешаваме тази велика загадка на живота: какво нещо е животът и защо е той?
Този метод не трябва
да
стане със стискане на краката.
Китайците искат
да
решат въпроса по механически начин.
Нашите крака трябва
да
стъпят като добродетелите само на чисто.
Никога не трябва
да
слагаме краката
си
там, гдето мястото е нечисто.
Когато вас ви повикат
да
бъдете лъжесвидетел, когато искат
да
ви подкупят с това или онова, то мястото е нечисто.
Ще кажат: „Ти
си
беден, жена имаш, деца, хлябът е скъп, ела при нас.
Простри аршина
си
малко тъй, другояче пари няма.
То светът не може
да
се оправи“.
Ако послушаш, ти
си
опетнил крака
си
.
Следователно в живота ние трябва
да
бъдем твърди и решителни във всичките
си
постъпки, ако искаме
да
бъдем ученици на Христа.
Велико нещо е
да
бъдеш ученик на Христа!
Трябва
да
имаме един морал висок, който пред никакви условия, пред никакви мъчнотии
да
не отстъпва,
да
не се сломява от никоя сила в този свят.
Той трябва
да
издържа всичко!
Грешил
си
; Хубаво, казвам, от днес нататък почни
да
слагаш крака
си
на чисто място, ще заличим миналото.
– „Не знам, нашите свещеници не са писали това.“ Ученикът, който отива в някое училище, най-първо трябва
да
знае програмата на училището.
Студентът, гимназистът или какъвто и
да
е ученик, всичките те знаят какво ще учат.
Там ще те лекуват, ще ти дават
да
ядеш, но изцерят ли те, ще идеш
да
работиш.
Ако
си
болен, милосърдната сестра ще те милва, но, оздравееш ли, тя не те милва вече.
Аз говоря за хора, които са здрави, а който е болен,
да
стои в болницата.
Който иска
да
влезе в това велико училище, трябва
да
разбере дълбокия смисъл на живота, трябва
да
постъпи като царския син и постоянно
да
праща дъжд и слънце на цветята
си
.
Трябва
да
облагородим мислите
си
, чувствата
си
, желанията
си
и действията
си
.
Аз не разбирам тази работа, която сега правим
да
бъде изведнъж завършена.
Той първо ще нарисува основните черти на очите, веждите; и тия основни черти трябва
да
бъдат много добре нарисувани.
Той трябва
да
следва великите модели на Природата и
да
ги направи точни, тъй както е всъщност, нито една йота
да
не се отделя от нея.
„Малко ушите ни наболяват.“ Дойде докторът и каже: „Простуда има“.
Ако сърцето ви охладнее, ако вашият ум престане
да
мисли, кои са причините за това?
Аз сега няма
да
разрешавам тая задача.
Няма
да
кажа защо охладяват сърцата ви.
Учител, свещеник, всички изгубили любовта
си
и казват: „Условията са такива, тия хора не може
да
се обичат вече, всички са изгубили първата любов“.
Причината е в това, че ние искаме
да
коригираме Природата в нейните проявления, но, понеже тя не е завършила своите работи и има някое криво тълкуване: Бог всичко е направил добро, но Природата в своите проявления не е завършила още работата
си
.
Ние не може
да
се произнесем върху това. Защо?
Какво бихте казали на онази красива мома, на която сополът тече надолу?
Но ти трябва
да
благодариш на тази възлюбена, че има сопол, иначе тя 10 пъти би умряла.
Едно предпазително средство е това, но то трябва вътре
да
седи.
Това е пак символ.
Съзнателният живот – това е една велика загадка в Природата.
Казвам: „Трябва
да
ме стиснат много натясно, за
да
мога
да
плача“.
Но не се заблуждавайте, защото и мен ме хваща хремата.
Не
си
правете илюзии, но аз казвам, че имам хрема.
Следователно, казва пророкът, не трябва
да
се спираме върху негативната страна на хората – че те били невежи, защото то не е важно.
Важно е какво трябва ние
да
знаем в живота, т.е.
как може
да
разрешим правилно тази загадка.
– Христос.
Да
.
И казва Христос: „Колко пъти исках
да
ви събера като пилци, но вие не рачихте и затова отнине върху вас ще дойдат големи страдания заради вашето неразбиране“.
И той плака за бъдещите страдания, за бъдещите падания на тези души.
Ако детето не каже „ва, ва-а-а“, всичко е свършено с него.
И днес аз го виждам, че още плаче.
А като каже „ва, ва-а-а“, започват дробовете
да
дишат,
да
се разширяват, и тъй започва новият живот.
Сега се събират
да
оправят света без него.
А светите Отци са плакали все от хрема.
Да
!
То казва тъй: „Мамо, ти, която
си
толкова умна, ще ме научиш и аз
да
науча този живот, в който
си
ме турила, т.е.
Да
ви кажа аз това – от хрема.
ще ми дадеш всичкото
си
съдействие в новото ми положение, в което твоята любов ме е поставила“.
Докато вие не започнете с този пръв тон и с плача, няма
да
се спасите: човек се спасява с плач.
Не се заблуждавайте.
В туй усилие,
да
заплаче детето, започват
да
функционират най-важните органи – дихателните, които са свързани с интелектуалния свят.
В християнския свят казват: „Ти малко настрана
да
седиш.
Аз съм слушал някой проповедник
да
разказва как потъвал някой параход в океана и как някоя майка давала детето
си
и какво казвала, и натъжил се проповедникът, разплакал се, разплакали се и другите.
Но като излезе вън, гдето плаче някой беден пред него, той не го вижда.
Аз бих желал
да
ги видя
да
заплачат, но тъй, както Христос е плакал.
какви трябва
да
бъдат българите, колко българи ще има тогава, които биха издържали?
Помислете само, ако аз бих почнал
да
ги пресявам, колко българи биха останали в моето сито?
И искам и вие сега
да
заплачете.
Аз няма
да
ви реша въпроса, но ако те искат,
да
направим опит.
Второто нещо, следователно, за един ученик, като влезе в училището, е
да
заплаче.
Ще ги сложа в ситото
си
.
Не заплаче ли, учителят няма
да
му предаде нищо.
Аз ще сея, а те
да
броят.
Може
да
го приемат, но, като влезе в училището, той трябва
да
заплаче.
Това е символ.
В тази работа аз съм „непричем“, не съм замесен, нямам такава предумисъл,
да
не ми се сърдите.
Ще го преведа.
Тогава Великият учител на това Божествено училище ще му предаде първия урок.
В далечното минало, на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в „Притчите“ – в която са живели синовете на Мъдростта.
А майката го вземе на ръцете
си
и казва: „Не бой се, ти
си
в моята ръка на любовта, аз ще положа всичките грижи за тебе“.
То е пак символ.
Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство.
Аз вземам всички примери от Природата, говоря за възрастни, а не за деца.
Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за
да
ги приготви
да
работят в бъдеще.
В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето – и той
да
се учи.
Детето, което заплаче, започва
да
живее.
Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на онзи, който би се осмелил
да
престъпи това правило, налагали най-голямо наказание.
Следователно и ние като заплачем, в нас се ражда съзнателният живот, ние ще бъдем благородни и никой няма
да
може
да
ни подкупи.
Разбира се, всички ученици и ученички знаели това.
Веднъж говорих с един интелигентен човек и един български инженер, разговаряхме се с него в една книжарница и той ми казва: „Хората не могат
да
ме подкупят, за 10 хиляди лева не се подкупвам“.
Но се спира: „Ако ми дадат 100 хиляди; 200 хиляди лева, бих се решил
да
напусна България“.
Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението
си
на долната устна на тази царска дъщеря.
Значи за 200 хиляди лева е готов
да
напусне България.
Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво
да
прави.
И тогава аз казвам на туй отгоре: Ако направя един барометър за честността на хората и има хора честни при 100 лева, други при хиляда, 10 хиляди, 100 хиляди, при 1 милион; но от 1 милион нагоре топлината става толкова голяма, че като дойде милионът, не зная дали ще намеря честни хора в този свят.
Казал: „Каквото и
да
стане, ще се приближа полека с езика
си
да
отнема туй извержение, без тя
да
ме усети“.
Такъв един честен човек беше този англичанин, който се удави в Атлантическия океан – Стед.
Той беше оставен наследник на един богат англичанин, дадоха му 350 милиона шилинга, той се отказа с думите: „Това богатство, което е добито с неправда, не го искам“.
Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината
си
.
Другата дъщеря, като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла.
А в България дали ще се намери един?
Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла.
Вярвам
да
има един.
Всичките взели разни краски.
А той, като погледнал, видял, че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно.
Той е, когото не можете
да
подкупите с 350 милиона английски шилинга.
Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали
да
скрият по някой начин цвета на лицето
си
, но тия цветове останали: пущали
си
кръв, белили
си
лицето, разтривали го, мили го и прочие, но всичките усилия останали без резултат.
Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето.
Аз искам
да
нахвърлям нови мисли и нови желания.
А тия дъщери, задето били невнимателни и първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства, баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал в цветя,
да
научат урока
си
.
Не мислете, че може
да
бъдете ученици, тъй както сега мислите, с китари.
В небето има китари, но ти трябва
да
знаеш
да
свириш.
С тая китара на небето можеш ли
да
свириш?
– „Ама там ще ме научат.“ Оттук трябва
да
се научиш
да
свириш най-елементарните уроци на свиренето,
да
станеш един от най-знаменитите виртуози, и тогава в небето ще почнеш небесната музика.
Обаче, този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание
да
направи едно добро, причинил такава пакост.
И тъй, митът казва: това станало причина
да
се създаде нашата земя, за
да
могат тия дъщери след време
да
върнат своята хубост.
И като представили това дело пред Господа, той забележил дълбоките причини на станалото и казал: „Аз ще се заема
да
изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко“.
Аз не съм видял една сълза
да
пролеете, та ще свирите!
Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал: любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки.
Може
да
свири само онзи, който знае
да
плаче.
И тия росни капки – този дъжд, бил от сина.
И тъй, първият принцип за ученика е: За
да
станеш брат, и сестра, и майка на Христа, трябва Любовта Божия
да
изпълни сърцето ти, душата и духа ти, и тогава ще станеш брат, сестра и майка.
Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл
да
ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави.
И тогава Христос се обръща към учениците
си
и казва: „Ето тези са моите братя и сестри, които вършат волята на Отца ми.
Ако тази муха не беше оставила извержението
си
върху устната на царската дъщеря, вие не щяхте
да
бъдете на земята и нямаше
да
разберете този живот.
Това е един символ, една алегория, която трябва
да
разгадаете.
И като заплачете, ще почувствате в
себе
си
един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, който постепенно се превръща в Божествена светлина.
Вашата душа ще се разшири тъй, че ще искате
да
помогнете на всички.
Втората сестра, която видяла, че царският син целунал по-голямата, казала: „Защо
да
целуне сестра ми, а не мене?
И понеже вие заплаквате и тъжите, тази Божествена ръка ще се простре върху вас и ще каже: „Понеже плачеш, ще бъдеш мой ученик, под мое ръководство, аз ще ти дам всичките уроци“.
Четвъртата пожълтяла – защо
да
не е тя?
Една посиняла – от страх.
Това са всичките ученици, които се записали.
Следователно във всичките краски има отрицателни черти на живота.
Не, не, краските, с които съвременните окултисти изобразяват човешките емоции, имат и добрите, и лошите
си
страни.
Когато тия краски са ясни, кристални, те подразбират стремеж
да
се изправи погрешката на мухата.
Казвам му: ти ученик ли
си
на Христа?
Най-интелигентните хора, които са се намирали тогава, осъдили сина на слънцето, и не му дали
да
се оправдае защо и за какво.
Знаеш ли, че
си
записан и че
си
един от тия 144 хиляди?
И тази погрешка Христос слезе
да
я изправи.
Той почва
да
ми разправя, че е чел Моисея.
Питам го: Ти чел ли
си
по-голямата библия?
– „По-голяма няма.“
Да
спрем тогава, казвам, ти
си
съботянин от малката библия, а аз съм ученик на Божественото училище, на голямата книга.
Две неща само се изискват, за
да
те приемат.
Но
да
не мислите, че тук е истината.
Трябва много
да
си
напрегнете ума, трябва много
да
мислите, за
да
разберете где е истината.
И вие ще ме попитате как тази муха
да
мине оттам?
Но тя е била много интелигентна муха, за
да
свърши това.
И всичките съвременни интелигентни мухи все такава работа извършват.
– Глупави хора
да
ме извиняват не искам.
И аз не съм срещнал още една съвременна дама, на която долната устна
да
не е оцапана с такова извержение, но се пазя
да
ги чистя по този начин.
Защото нито те считам виноват, и няма какво
да
се извиняваш.
Ние трябва
да
изпълним волята на Отца.
Следователно ние трябва
да
разбираме живота в неговите дълбоки прояви,
да
знаем причината защо е тъй, а не другояче.
На този Господ чувал ли
си
гласа?
И туй, което тогава се е считало за голямо нещастие, днес е едно благо: краските дават импулс за развитие.
Разговарял ли
си
с него?
А не
да
гледаш какво са говорили пророците.
Последната от дъщерите почерняла като въглен, защото чувствата у нея били най-силни и най-груби.
Ти трябва
да
имаш една опитност: не в бъдеще, досега поне веднъж в този живот трябва Господ
да
ти е говорил.
Всичките тия краски трябва
да
се изправят и облагородят.
Щом не ти е говорил, аз зная, че ти не
си
изпълнил волята Божия, не
си
плакал.
Може
да
си
плакал, но само от хрема.
“ Казвам: „Той е видял, когато царският син е целунал дъщерята“.
Тия са условията, при които ние може
да
бъдем ученици на Христа.
Че туй е вярно, може
да
проверите: когато някой в света се повдига или когато видите, че един се повдига, ще изпитате една от тези краски.
Ако на вас не дадат тази целувка и не ви правят юбилей, ще станете или червен, или зелен, или жълт, или син, или най-после черен, и ще кажете: „Няма оправия на земята!
В друга беседа аз ще говоря върху един трети елемент.
Първото условие е:
Да
почнеш
да
изпълняваш волята Божия и
да
станеш брат, сестра и майка на Христа.
То не е целувка, то е един начин
да
се отмахне злото.
И второто, за
да
познаеш Мъдростта,
да
заплачеш веднъж като него.
Целувка може
да
има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината – само те могат
да
си
дават целувка.
Заплачеш ли веднъж, ти
си
в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.
Да
те целуна, но ако нямам Любов, какъв ще станеш?
Лошо ли е
да
се плаче?
Сега вие пренесете този разказ и във вашия личен живот – но схванете го в неговата цялост, в неговото бъдещо проявление какъв трябва
да
бъде.
Не искам
да
ви съдя, че не сте спасени.
Аз в миналата беседа ви говорих какъв трябва
да
бъде ученикът.
Християни сте, спасени сте и в църквата Божия ще влезете, но ви казвам: Братя, и сестри, и майка на Христа не сте, и ученици още не сте, още не ви се преподава тази велика Мъдрост.
Може
да
има някой, но това са малцина.
Вие искате
да
станете ученици и волята Божия, Любовта Божия трябва
да
проникне в душите ви,
да
станете братя и сестри и майка на Христа.
Вие може
да
бягате от единия край на земята до другия,
да
отидете в планините,
да
се покалугерите, царе може
да
станете, нищо няма
да
ви помогне.
Ученик може
да
бъде само онзи, който е брат, сестра и майка според великия Божествен Закон.
И мъж, и жена
да
сте – не помага.
Само едно условие се изисква:
Да
изпълним волята на нашия Баща, който ни е пратил на земята.
Вие може
да
бъдете ученици и при други условия, но онзи, който иска
да
бъде ученик като окултист или мистик, или брат на човечеството, в неговата душа Любовта трябва
да
бъде един двигателен принцип и той трябва
да
даде всички жертви.
Изпълним ли я веднъж, считат ни, че в нашите жили тече неговата кръв; ние сме братя, и сестри, и майка на Христа и имаме право
да
влезем в туй велико училище.
Като дадеш всичко и заплачеш, това подразбира, че новият живот ще дойде и ще преминеш от смърт в живот.
Бирникът, като отиде при някого, вземе му всичко и човекът се разплаква, но той не е дал всичко.
Това не е насила.
И Христос казва: „Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот“.
Любовта дава и взема по закона на свободата, а не насила.
Ти, когато даваш, не трябва
да
съжаляваш, и когато вземаш, пак не трябва
да
съжаляваш.
И първото нещо, като излезе на белия свят, то трябва
да
заплаче, и вие почувствате една радост.
Всичко ще даваш и всичко ще вземаш, това е според великия Божествен закон.
Един християнин трябва
да
плаче.
А съвременните хора малко дават, всичко вземат.
„Защо
си
будала, че плачеш?
Сега, като казвам всичко, аз подразбирам живота във всичките му стадии.
– Не е будала.
Детето, което върви по този закон на развитие, разбира го – и то взема всичко.
Добре е, че плаче, не го осъждайте.
И възрастните, като влязат в закона на Любовта, трябва
да
вземат всичко и
да
дадат всичко.
Ние не разбираме закона само в една форма, но във всичките форми.
Всякога трябва
да
прилагаме закона според степента на нашето развитие.
От стадия, в който се намираме, ще зависи как ще приложим закона.
Трябва
да
даваме всичко и
да
вземаме всичко.
НАГОРЕ