НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
840
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
840
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Запалят свещ
,
НБ
, София, 13.6.1937г.,
“ Казвам: Ако човек сам не мисли, и Господ няма
да
мисли.
Той от Божествения свят носеше всичките свои богатства и Ева носеше всичките богатства на човешкия свят.
Да
ви приведа един пример от американския живот: В Америка живял един работник, на когото името било Ева Ре.
Тя носеше своите богатства, за
да
могат двамата
да
живеят в рая добре.
Това е класическо изречение, значи „Бог е промислил“.
Сега, разбира се, това е една далечна история, която трябва
да
се изправи, за
да
се оправят вътрешните връзки.
Жена му била по-реалистка и му казва: „Ти със своето „Ева Ре“ нищо няма
да
направиш.
Ние не сме дошли още до положението
да
разбираме какво е отношението на една майка към дъщеря ѝ, или отношението на бащата към сина.
Глупава работа е това.“ Но той все
си
мълчал.
Ако се приеме теорията на прераждането, ти досега най-малко
си
имал 20 бащи, във всяко прераждане имаш по един нов баща.
Започва една криза, уволняват всичките работници, един ден уволняват и него, и тя му казва: „Ева Ре.“ Един ден, когато се свършват парите, той отваря прозореца, моли се на Бога.
Иде едно дете, той казва: „Йова Ре.“ Детето носи една умряла гарга и хвърля гаргата отгоре му.
На него му станало мъчно, такава подигравка, но казва: „Няма нищо, Господ ме опитва.“ Хванал за врата гаргата и гледа, че нещо набъбнало в гушката на гаргата; отваря устата и гледа един наниз, и вижда една огърлица, надписана на жената на един фабрикант.
Тази жена оставила
си
огърлицата на прозореца, чистила и гаргата я задигнала.
Нещо му казва: „Иди я продай.“ – „А не, не продавам.“ Взема огърлицата и я занася на фабриканта и му разправя как седи работата, как дошла гаргата.
Този фабрикант казва в
себе
си
: „Този е честен човек.
Значи душите са излезли всички от Бога.
Той можеше
да
продаде огърлицата.“
Всичките ония, които са се въплотили в материята, за
да
образуват нашите тела, те са помощници, те са съработници на Бога, които играят ролята на бащи.
Ако Господ се грижи за нас, и ние трябва
да
се грижим за другите.
Някой играе известна роля, казва, че този твой земен баща не е, трябва
да
намериш твоя духовен баща.
Трябва
да
бъдем честни като този работник.
При най-малките изпитания, в най-малките работи, човек трябва
да
бъде честен.
Трябва
да
наблюдаваме Божествения Дух.
В духовния свят всичкото благо е любовта на Бога, която има[ме] към Него.
Бог ни гледа в малките работи, в ежедневния живот, в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме.
Всичкото благо на хората на Земята, на човеците, всичкото благо на мъжете седи в Бога.
Дойде някой човек, ти искаш
да
го подядеш, ти
си
бакалин, искаш
да
продадеш 1–2 грама по-малко, но той е същият закон.
Да
вземем мъжа – на мъжа всичкото благо седи в любовта, която Бог има към него.
Не подядай.
Всичкото благо на жената, на хората, които са на Земята, седи в любовта, която ближните имат към Него.
По някой път някой реже хляб – на този, когото обичаме, даваме повече, по-дебела филия режем, а когото не обичаме – по-тънка филия. Не.
Тури три пръста и по три пръста на всички давай.
Казвам: Ти искаш
да
бъдеш щастлив.
Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за
себе
си
.
Трябва
да
имаш или първия закон – Любовта на Бога, или за
да
бъдеш щастлив, трябва
да
имаш втория закон на Бога – Любов към ближния.
Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй.
Ако в света няма едного
да
обичаш,
да
бъдеш проводник на Божията любов... Цяла история има.
Каквото имаш – плодове или дреха или плат, по-хубавото давай.
Вие мислите, че любовта, която имате на Земята... Щом влезете в невидимия свят, цяла история ще има за всеки едного от вас, ще има един роман написан: каква е била любовта ви, дали е била искрена или не е била – всичко туй написано в подробности.
В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за
себе
си
оставят по-малкото.
Всички тайни един ден ще видите на кино, като герой с името му.
После ще кажете: „
Да
видим този герой, който играл тази роля.“ Тогава ще се намерите в положението на онзи актьор, който играл в Цариград, играл една роля от Шекспира, една от неговите драми, мисля „Отело“ е била, и като гледал турчинът ония работи, на другия ден казал на актьора: „Ти ли забърка ония каши снощи?
Когато Господ не иска
да
те изпитва, той ще ти даде толкоз много ябълки, круши, но това е изпитание.
Всякога, когато ние не разбираме нещата, създаваме своето нещастие в света.
Няма какво
да
се изпитваш.
Ние търсим причината.
Та казвам: В малките работи, владайте мислите
си
.
Кипнеш в
себе
си
– спри се, на тези, на които
си
кипнал, кажи: „Почакайте, ще ви задоволя и вас.“ Човек трябва
да
влада своята мисъл.
Ева създаде своето нещастие, така е.
И Адам създаде сам своето нещастие.
Да
престанат
да
ви нервират вашите мисли и чувства.
Синовете на Адама, техните деца, създадоха своето нещастие.
Всякога, при най-лошото разположение, имайте разположение на духа,
да
живеете в един свят, който е независим от вашите слабости.
Всеки сам създава своето нещастие.
Не оправдавайте вашите слабости.
Тогава, след като създадем своите нещастия, казваме: „Как Господ нареди света!
Дяволът създаде своето нещастие, но дяволът не създаде нашето нещастие.
Бог създаде благото, но туй благо не можем
да
възприемем, ако не възприемем Божията любов.
Вие ще кажете: човекът има съзнание, вижда, че не е хубаво туй нещо.
Без Божията любов се създава нещастието на човека.
С Божията любов се създава щастието на човека.
“ Не мислиш правилно, защото ние трябва
да
бъдем внимателни.
Без любов към Бога се създава на човека нещастие.
Ако
си
просяк, иди, когато този човек е разположен.
С любов към ближния се създава щастието на човека.
Ти ще го намериш някой път в неразположение, ще искаш
да
уреди най-първо твоите работи.
Казвате: „Не
си
струва
да
обичаме ближните.“ Другите може
да
се отнасят както искат.
Та, този, запаленият светилник, който е за мене, поставете го и работете съобразно със светлината в
себе
си
, за
да
станете силни.
Другите може
да
кажат: „Вие не заслужавате
да
ви обичат.“ „За какво ще ме обичат хората?
Силни хора се изискват по дух.
“ Може
да
ни обичат за нашите отлични мисли, може
да
ни обичат за нашите отлични чувства, може
да
ни обичат за нашите отлични постъпки, за 3 неща, които са съществени.
Как може
да
ни обичат за нашето тяло?
Понеже можем
да
им служим.
Не дръжте погрешките на хората в ума
си
.
Но 3 неща взимат съществени, за които може
да
ни обичат.
Ако искате
да
се освободите от много несгоди, не дръжте погрешките във вашето съзнание.
Три неща има, за които ти може
да
обичаш другите.
Колкото се може дръжте всичките погрешки навън, а в ума
си
дръжте онова хубавото.
Защото, ако ти не обичаш хората, не може
да
стане обмяна.
Ако искате
да
се избавите, ако искате
да
ви върви, това е Божественият закон.
Ако не може
да
стане обмяна между твоите мисли и мислите на ближните, вие сте затворници, нищо не можете
да
се ползувате.
Казвам: Защо трябва
да
обичаме?
Хубаво, ако можеше човек сам
да
живее, нямаше защо в света
да
живеят толкоз милиарди хора.
Ако тия хора не се нуждаят от някои други пособия за своето развитие, светът не би бил създаден по този начин.
Ако вашият ум е запален с Божествената любов, нека ви служи и каквото ви подари, онова чувство, интуицията, ви казва: „Постъпи право.“ Всякога постъпвайте право.
Но всичките форми на природата са създадени, за
да
може Божията любов, по какъвто и
да
е начин,
да
достигне до всеки ум, до всяко сърце и до всяка душа.
Този е пътят, дето трябва
да
дадете пример.
Всичко в природата е така нагласено, че както и
да
е, чрез радост или чрез страдания, по който и
да
е начин, Божията любов трябва
да
намери един път,
да
дойде в човешката душа,
да
може Божественият живот
да
произведе онова, което Бог е намислил.
Да
бъдем проводници.
Света Бог го е създал, има
си
своя цел.
Бог иска
да
проявим своето благородство.
Целта на Бога при сегашните условия седи във втория закон –
да
се научим
да
обичаме ближните
си
.
Той сам няма
да
слезе, но всинца можем
да
бъдем проводници на Божията любов, на Божията светлина, на Божията сила, на всички Божии добродетели.
И ще започнеш ти тогава със закона за ближния: от баща
си
, от майка
си
, от брата, от сестра
си
, от слугинята и после постепенно започваш надолу към нисшите животни, към всички ти трябва
да
храниш едно възвишено чувство.
Като служим на Бога, едновременно ще се подигаме, ще станем силни и мощни, ще имаме Божието благословение и доброто мнение на нашите ближни.
Само със своите чувства на една [мравя], която може
да
дойде вкъщи... Колективно се вземат мравите.
Какво може
да
обичаме в една мравя?
Следователно една змия може
да
нагълта цяла жаба; една мравка някой път направи малка погрешка, ще вземе житеното зърно, ще го пренесе от едно място на друго.
Човек като живее на Земята, той трябва
да
владее известни закони.
Засега ние казваме, че ако човек е богат, трябва
да
владее всичко.
Защото, едновременно с богатството, което създава блага, се създават други неприятности.
Богатството може
да
го изгубиш, може
да
ти откраднат.
С богатството може
да
се създадат и много приятели, и много неприятели.
На всеки един човек на Земята в разумния свят се пада по нещо от благата.
Божествените блага са общи за всички.
От въздуха всеки може
да
се ползува толкоз, колкото той разбира.
Умният човек ще иде горе в планината, ще диша чист въздух, а който не е умен, ще седи в града, ще диша въздух, пълен с нечистота.
Умният човек ще иде в планината, ще пие чиста вода, другият, който не е посветен, ще пие вода, която не е чиста.
Единият може
да
каже: „Аз нямам време, не разполагам.“ Не е въпросът до време.
[Посветеният човек], той събира едно богатство в
себе
си
.
Аз наричам „богатство“ туй, което от детство до старини, и в ранни времена, и на старини
да
имаш едно богатство, с което
да
можеш
да
измениш живота
си
.
Туй отношение между хората го няма, но всички ние се стремим към туй съвършенство.
Ако има кого
да
обичаш, има оня свят, ако има кой
да
те обича, тоя свят го има.
Ако няма на този свят кого
да
обичаш, няма го.
Ако в този свят има кой
да
те обича, този свят го има.
Ако няма на този свят кой
да
те обича, няма го.
Ако има на този свят кого
да
обичаш, има този свят.
Ако няма на този свят кого
да
обичаш, няма го.
Земният живот е приятен, ако има кой
да
те обича.
В духовния свят е приятно, когато има кой
да
те обича.
И двата свята представят едно цяло в
себе
си
.
Сега няма аз
да
ви убеждавам, аз зная вече, че вие знаете доста за оня свят, но понеже онзи свят, той прогресира...
Детето ще има едни понятия за учителя
си
в първо отделение, но ако върви 10–15 години, те ще имат съвсем друго разбиране за учителя.
Да
кажем, един момък може
да
опита за в бъдеще: ето как ще се женят хората.
За
да
ви изясня една идея, сега
да
допуснем както е в науката.
Един момък иска
да
се жени, той е от средна фамилия, или
да
кажем, беден е.
Иска
да
знае неговата възлюблена ще го обича или няма
да
го обича.
Да
кажем, има много богати приятели, някой княз, някой лорд, някой много учен, някой ще бъде гениален, талантлив, ще каже: „Идете
да
я попитате, завържете малко любовни връзки, пишете малко любовни писма“, но тя го зареже.
Щом го зареже, ще знае, че не му трябва той
да
я търси.
Щом
си
престанал
да
пишеш писма, няма какво
да
ходиш
да
плачеш при вратата, въпросът е свършен, няма какво
да
плачеш, той не е за тебе, нищо повече.
Момата от другата страна иска
да
опита, момъкът де ще го остави.
Ако той престане
да
ѝ пише, тя ще знае.
Една красива китайка се оженила за един търговец пропаднал, много умен човек, философ.
Намерила
си
тя един ден един богаташ, китаец с пари, и казва на мъжа
си
: „Ти
си
мъдър човек, но дотегна ми
да
живея в беднотия.
Освобождаваш ли ме,
да
живея с еди-кого
си
по-добре?
“ Той ѝ казва: „Освобождавам те, радвам се.“ След 4–5 деня настанала криза в Китай и повикали този философ
да
я оправи и той станал първият човек в Китай.
Тогава жена му искала
да
се върне при него и му казала: „
Да
заживеем както по-напред?
“ Той ѝ казал: „Добре,
да
заживеем.“ Но взел чаша с нектар, разлял я на земята и казал: „Събери това масло в чашата.
Ако може
да
събереш този нектар в чашата, тогава и ние ще можем
да
заживеем.“
Ако дойдат изпитанията, вие напущате идеята за Бога и казвате: „Що ми трябва
да
ходя
да
страдам за Господа!?
Да
идем в света,
да
живеем добре.“ Един ден, когато дойде Царството Божие, всички ще кажете: „Господи!
“ Този китаец изля тази чаша и каза: „Ако можеш
да
събереш туй масло.“
Сега
да
напуснем този въпрос.
Да
ви приведа простия пример.
Една млада мома, която бащата и майката родили, каквото кажат баща ѝ и майка ѝ, тя критикува.
Всяка дума, в живота трябва
да
има точки, чрез които човек може
да
се ориентира.
Той ѝ казва, че тя ще бъде царица и тя всичко туй вярва.
Кой накара тази млада мома
да
вярва?
Човек често изгубва своето положение и всички ония неприятности в живота, произтичат все от изгубването на някое основно движение.
Кои са силните доказателства, кой автор, кой философ?
Ще взема думите: „Когато се запали една свещ, не се туря под шиник, но се туря на свещник,
да
свети на окръжаващите.“ Всеки човек има по една запалена свещ в
себе
си
.
Някой път може
да
е неговото сърце.
[До]сега тя живеела щастливо при баща
си
.
Кой я накара
да
вярва, че при момъка ще бъде по-добре?
Казвам: Ако свещта е запалена, тя не трябва
да
се туря под шиник.
На момъка всичко вярва.
За бъдеще Земята на тях се пада, а пък другите са само кираджии.
Казвате: „Как
да
вярваме в Бога?
Тъй щото онези, които са наематели, трябва
да
знаят, че как и
да
е, все ще дойде ред те
да
напуснат Земята – стаята, в която живеят.
Онази изходна точка, която човек трябва
да
има, е: той трябва
да
знае своето начало и своя край.
Ако не знае началото
си
, поне
да
знае краят какъв е.
Ако тази мома можеше
да
запази туй чувство към момъка, тия неща са дадени.
Той не помни кога е роден, кога се е раждал не помни.
Не зная дали има някои, които помнят кога са родени.
Тази мома, с едно срещане, трепна ѝ сърцето, готова е
да
пожертвува живота
си
.
Дали някой помни, че е бил в утробата на майка
си
?
Казвам: Тя духовно седи в дадения случай много по-високо в своето разбиране, понеже има приложение.
Казвам: Ние сме се стремили
да
сведем живота.
Постоянно мислим, искаме
да
го сведем към Земята.
Всеки, който иска
да
бъде наследник на Земята, той трябва
да
стане кротък.
А пък за Царството Божие Писанието казва, че в Началото Бог създаде небето и земята.
Ако една вода влече, тя е силна.
Небето Бог създаде за разумните, за много напредналите същества, за тях е небето.
Слабата вода може ли
да
влече?
Туй впечатление, за
да
произведе такъв обрат в тебе, то е силно.
Да
кажем, видиш една млада мома, красива, и не може
да
се освободиш.
Затова ще бъдат наследници.
Казала ти е няколко думи, тия думи не може
да
излязат из ума ти.
Човек всякога трябва
да
бъде ориентиран в своя живот.
Аз
си
обяснявам така: Влюбените хора са като грамофонни плочи на любовта.
Малко хора има, които са запознати със
себе
си
.
Те все казват, но те нямат доказателства дали Архангел Гавраил говори.
Казал: еди-коя
си
страница на Библията писано.
Няма нито един човек на Земята, който
да
е опитал любовта.
Едва сега трябва
да
опитаме.
Любовта не може
да
я опиташ, докато не видиш най-големите страдания, докато не минеш най-големите страдания.
И [когато] влезеш в един свят без страдания, тогава ще опиташ любовта.
Докато
си
в света на страданията, ти не може
да
опиташ любовта.
Не е лошо човек
да
се съобщава с духовния свят, но той трябва
да
разбира законите.
Страданието, то е сянката на любовта.
В старо време онзи, който се е занимавал с духовния свят, Питагор, който е учил в Египет, понеже била наука достъпна за жреците, за високопоставените,
да
се съобщават с другия свят, простият народ не е учил нищо.
Там, дето има страдание, няма любов.
Казвате: „Дотегна ми от любовта.“ Дотогава, докато ти дотяга, ти не
си
опитал любовта.
Ако можеш
да
издържиш, ще влезеш като ученик
да
те посветят в работите.
Такива големи подигравки, каквито не
си
виждал.
Има едно самодоволство в
себе
си
.
Най-първо, ти
си
философ, пратен от небето, с високи възгледи за
себе
си
.
Един мир, който никой не може
да
го отнеме.
Майка ти ще те вземе тебе, философа – туря те на една страна, на друга и след като те хвърли, започнеш
да
плачеш.
И Христос казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям.“ После казва: „Както Ме Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Идете – казва, – за
да
имате Моята любов, вие ще имате страдания по-рано.
След това ще тури в люлката и ще те тури на гърба или може
да
ви тури в количката, ту напред, ту назад.
Но радвайте се на всичко това, защото в края на краищата, Христос рече в един момент: „Сега познах като че всичко Ми е дадено от Тебе.“ Това беше в момента, когато умираше.
И след туй, като се яви на Мария: „Не се допирай до Мене, защото отивам при Отца
Си
, който Ми е дал всичката
Си
любов.
Тя казва: „Не се смейте, един ден той велик човек ще стане.“ Той ще пише книги
да
заблуждава хората.
Не се допирай до Мене, понеже излизам из човешкия свят на страданията, не се допирай, нека
да
ида горе при Отца
Си
,
да
се пречистя и като се върна, ще нося със
Себе
си
онази истинска Божествена любов.“
Сега аз поставям въпроса: небето не е място, дето може
да
надзърнеш,
да
виждаш.
Ние търсим сега
да
ни обичат.
Тия виждания не мязат на истинското виждане.
Не, ще търсим онази любов.
Някой казва: „
Да
видя.“ Виждането не е външната страна
да
познаеш един човек.
Ти ако искаш
да
познаваш един човек, онзи, когото ти познаваш, още една година преди
да
дойде, ти знаеш и като тръгне, ти усещаш неговите стъпки и като наближава, чувствуваш, че иде.
Те ще Ми бъдат синове и дъщери и Аз ще живея между тях.“ Тогава ще се образува онзи дом, онова щастие, което хората търсят.
Между хиляди
да
е, го познаваш.
Може
да
четете разни автори.
Казваш: как може
да
го познаеш?
Всичко онова, което се е писало, е хубаво.
Изисква се сега, при най-лошите условия, когато се изпитвате,
да
употребите Божията любов в
себе
си
и вярата към Бога – това е запалената свещ.
То търси майка
си
и между тия хилядите овце, всяко агънце намира своята майка.
Някои хора задават въпроса: ако едно агънце между хилядите овце намира майка
си
по нейното ухание, ти досега Господа, Който те е създал, как по същия начин
да
не може
да
Го намериш?
Ние се намираме в една епоха, гдето всичкото жито, което е събрано, ще мине през решето, ще се пречисти.
Ще имаме друга една нова епоха, ще дойдат нови порядки, нови разбирания.
Жена му много добра и той добър, един гледач (не съм против гледачите, но казвам, трябва
да
бъдем умни) иска
да
го предупреди и казва: „Пази жена
си
, че тя има слабост към мъжете.“ Веднага се зароди една мисъл и този човек стана неврастеник.
Създава какви ли не образи за жена
си
.
Светът ще бъде както гъсеницата, която става пеперуда.
По кой начин тя
да
се оправдава?
Пеперудата се отличава по това, че тялото ще се смали, тя ще има две крилца и няма
да
прави пакости по листата и на дърветата.
“
Да
дойдем
да
живеем по Бога.
Какъв закон има
да
не обичаш?
Да
живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма
да
има смущения, недоразумения.
Де е казано
да
не обичаш?
Закон има
да
обичаш.
Една майка, на която умира синът или дъщерята, един слуга копае, има няколко души господари – какви ли не терзания, навсякъде написани и казват: „Животът няма смисъл.“ Той има смисъл за настоящия порядък.
Де има закон
да
не обичаш?
Ние искаме друг закон –
да
създадем един закон против Божия закон.
Тази свещ трябва
да
бъде запалена.
Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание,
да
бъде будно съзнанието.
Та казвам: В нашия живот се изисква една вътрешна свобода.
Тъпанът трябва
да
се бие, умът трябва
да
мисли, не
да
се тревожи.
Онези от вас, които са се подигнали на една степен на развитие, искате
да
бъдете свободни.
Да
бъдеш свободен във всичките свои постъпки, никой
да
не те съди, ти сам
да
се съдиш.
Да
търкаляш един тъпан и
да
го биеш, това са две различни неща.
Като бие тъпанът, всичките войници се събират.
Нам не ни е дадено
да
съдим; може
да
дадеш някому един приятелски съвет как
да
обича.
За пример аз ако ида в един дом и видя, че мъжът и жената обичат, като ги погледнем ще кажем, на мъжа ще кажем: „Много добра жена имаш.
Трябва
да
мисли човек.
Питам: Когато един овчар отдели една овца и от кожата ѝ направи една гайда, тури едно врещяло, тури един пискун, на тази овца кое е по-добро – овцата
да
е жива или
да
бъде на гайда,
да
свири?
Думата ѝ на две
да
не правиш.“ – „Ама, роб ще ме направи.“ – Не бой се, кой става роб; ами че в Писанието пророците били раби Божи, пък били най-обичаните от Бога, на тях Бог дава откровения.
Да
страда човек, аз го наричам овца, а
да
мисли, аз го наричам гайда.
Мислиш, че ти ако обичаш жена
си
, ако я обичаш както Господ я обича... Бог я оставил
да
създаде едно тяло, което струва милиарди.
Гайдарджията вдъхне дихание и гайдата свири.
В страданието овцата не разбира, тя живот има.
Трябва
да
имаме известни условия, много по-високи.
Първото дете на човека е жената, а първото дете на Бога, което се роди, това беше Адам.
Та казвам: Ако при нашите страдания животът не може
да
мине, в мисловния живот... Ти се смущаваш за утрешния ден, ти
си
свободен човек.
Понеже първото дете е Божествено и нямаше с кого
да
си
играе, нямаше забавление, Господ дава сън на Адама и даде му и друго дете.
Но религиозният човек
си
, говорил
си
на другите хора, че Бог ще промисли и т.
2.
Проводници на любовта / Проводници на Неговата Любов
,
УС
, София, 13.6.1937г.,
Отсега нататък ти ще се грижиш за
себе
си
.
Някой християнин е крайно ревностен, слуша Господа и изпълнява Неговите заповеди.
Колкото повече време минава, той започва
да
урежда своя живот,
да
се осигурява.
Когато вижда, как тоя човек се урежда и мисли само за
себе
си
, Бог казва: Аз те оставям свободен; прави, каквото знаеш: Ти можеш вече
да
се грижиш за
себе
си
, нямаш нужда от мене.
Не е лошо
да
уреждате живота
си
, но уреждайте го, както Бог изисква.
Един ден в хотел Македония, около една маса, седат трима - четирима души и разискват върху социализма, който ще донесе братство и равенство между хората.
Те удрят на масата разгорещено, всеки дава мнението
си
и отвреме - навреме пият по малко винце.
В тоя момент на пътя, пред прозореца, стои един селянин, мъчи се
да
вдигне товара
си
, но не може.
Пъшка, охка той, докато най-после успява до го тури на гърба
си
.
Те гледат от прозореца, как селянинът се мъчи, но продължават
да
говорят за братство и равенство.
Правилно е
да
мислите за небето, а
да
живеете на земята.
Не, любовта може
да
се прояви още на земята.
Мислете за небето, за възкръсналия Христос, за
да
бъдете проводници на Божията Любов.
Слънцето има еднакво отношение към всички живи същества – от най-малките до най-големите.
Единственото нещо, което Бог изисква от човека, е
да
бъде проводник на Неговата Любов.
Да
бъдеш проводник на Божията Любов, това значи,
да
вършиш Неговата воля, не както ти искаш, но както Бог изисква.
Да
изпълняваш волята на Бога, както ти разбираш, това е временна работа.
Да
изпълняваш волята на Бога, както Той иска, това е вечното, към което се стреми всяка душа.
Желая на всички
да
бъдете проводници на Божията Любов.
Още много въпроси възникват между християните, но онова, което може
да
ги обедини, е единството в техните възгледи.
Защо трябва
да
се обезсърчават?
Трябва ли тогава
да
се смущавате?
Близо е идването на Царството Божие на земята, но не, както са мислили учениците на Христа, нито както мислят сегашните християни Много от съвременните народи мислят, че Царството Божие ще дойде чрез силата.
Друго нещо се иска за идването на Царството Божие, а не сила.
Да
мислиш, че силата ще въдвори Царството Божие на земята, това значи,
да
се облечеш с нова дреха и
да
считаш, че
си
придобил новото.
Това е китката, с която момата се кичи, за
да
отиде на хорото.
Хубаво нещо е китката, но момата трябва
да
бъде облечена и външно, и вътрешно.
Тя трябва
да
знае
да
готви,
да
чисти къщата,
да
меси хляб,
да
гледа децата.
Това е най-лесното нещо, но малцина могат
да
свършат работата, която им е дадена.
Ако не можеш
да
вършиш друга работа, стани поне проводник на Божията Любов, на Божията мисъл и светлина, на Божието чувство и топлина.
Ако можеш
да
направиш това, много
си
постигнал.
Който не е минал по пътя на Христа, може само
да
предполага.
Дали предположението му е вярно, или не, това е друг въпрос.
Който знае истината, само той може
да
каже нещо вярно; който не знае истината, може само
да
предполага,
да
прави загадки и тълкувания.
Той не може
да
говори даже и за любовта.
Много свещеници и проповедници говорят за възкресението, като ту отварят прозорците на своите слушатели, ту ги затварят – не могат
да
кажат истината, не я познават.
Сега, каквото и
да
ви се говори, няма
да
го разберете.
Да
говориш за възкресението на оня, който не е възкръснал, това значи,
да
говориш на гладния за яденето.
Каквото и
да
му говориш, няма
да
те разбере.
Ще му обясняваш, как трябва
да
дъвче храната.
Яденето, или храненето е процес, при който човек придобива животи сила.
То внася в организма ония елементи, които в даден момент му липсват.
Дай на човека
да
яде и го остави
да
се нахрани свободно.
Що се отнася до процесите при храненето, това са второстепенни неща.
Първото и най-важно нещо за него е
да
се нахрани,
да
задоволи своя глад.
Не е важно
да
вярваш във възкресението ; важно е ти сам
да
възкръснеш.
Щом съм вложил пари в банката, пръв аз трябва
да
ги изтегля.
Следователно, щом Христос е възкръснал, и аз трябва
да
възкръсна.
Ако Христос не е възкръснал, и аз не мога
да
възкръсна.
Без възкресението човек е изложен на изпитания, на мъчнотии, на страдания и недоразумения.
Ако мислиш, че ще възкръснеш, когато дойде Христос на земята, ти
си
на крив път.
Христос възкръсна и се яви само на ония, които Го обичаха, за
да
усили вярата им.
Само разумният може
да
възкръсне.
Неразумният, който има желание
да
възкръсне, живее със страх, не знае, какво
да
прави, от какво
да
се откаже и, като види, че не е възкръснал, казва: Съжалявам, че живях толкова строг живот.
Да
бях се поне наживял.
Той съжалява, че не е могъл
да
опита любовта.
Само възкръсналият разбира любовта и може
да
я прилага.
Де е свободата: в хамбара или на нивата?
Представете
си
, че хамбарът ви е пълен с жито.
Всяко зърно натиска другото, иска
да
го махне,
да
не му пречи.
Те не виждат светлината, не я разбират.
Нямат свобода, но я търсят.
Един ден разумният селянин влиза в хамбара, изважда житото навън и крина след крина го пръска на нивата.
Така заровено в пръстта, то се радва на свободата
си
, на слънчевата светлина и топлина и започва
да
расте.
И човек, докато е в хамбара, притиснат от всички страни, не може
да
расте и
да
се развива.
Сега и вас трябва
да
ви извадя от хамбара и
да
ви посея на нивата.
Който иска
да
възкръсне, трябва
да
се посее на нивата.
– Големи страдания имам.
– Посят
си
вече в земята.
– Дотегна ми
да
живея.
– Ти още не
си
живял.
Щом израсте и даде плод, то се радва на новия живот.
Докато покълнеш и дадеш плод, ще страдаш.
– Несигурността му.
Например, слугата се мъчи от мисълта, дали господарят му е готов
да
му плати, след като е работил цяла година добросъвестно.
След това се мъчи от мисълта, ще го наеме ли господарят му и следната година.
Той се безпокои, дали Бог ще прецени работата му, дали ще му плати, както трябва.
Човек е дошъл на земята
да
служи.
Така той изучава господарите.
Има господари, които са студени, сурови към слугите
си
и не обичат
да
плащат.
Други господари в началото са меки, любезни, а накрая стават строги.
И едните, и другите имат пред вид своите интереси.
Едно се иска от човека: докато е на земята,
да
изучава характера на своите господари Ако не познава земните господари, никога няма
да
познае и оцени небесните.
Как трябва
да
постъпваш към своя подчинен, ако той е твой брат?
Ти
си
полковник, а той – прост войник.
Срещате се на улицата, той се отправя към тебе, без
да
ти козирува.
Обаче, полковникът не гледа на брата
си
като на близко лице, но като войник, който не изпълнява задължението
си
.
Като живее на земята, човек трябва
да
бъде изпълнителен към порядъка на света, в който е влязъл.
Следователно, влезе ли в умствения свят, той трябва
да
поставя всяка мисъл на своето място,
да
не нарушава порядъка на тоя свят.
За
да
поставяш мислите, чувствата и постъпките
си
на тяхното място, ти трябва
да
учиш.
Първата задача на човека е
да
учи,
да
знае елементарните аритметични действия.
Как ще отделиш една мисъл от друга, ако не
си
се научил
да
делиш числата,
да
отделяш житото от царевицата?
Малцина могат
да
се похвалят с права мисъл и с право разбиране на нещата.
Някой дава пари на приятеля
си
и ги брои няколко пъти,
да
не сбърка нещо,
да
даде повече, и приятелят му
да
се възползува от неговата грешка.
Можеш
да
нямаш доверие в някой човек, но не и в приятеля
си
.
Човек трябва
да
мисли право!
Щом мисълта е права, и постъпките ще бъдат прави.
Едно от децата се приближава към кошницата, взима една череша и я изяжда, като дава вид, че нищо не е взело.
Другото дете стои далеч от кошницата и не помисля
да
бръкне в нея.
То е добре възпитано и знае, че няма право
да
вземе нещо без позволение.
Първото дете
си
казва: Нищо лошо не направих.
Взех
си
само една череша.
Не е лошо, че
си
взел черешата; лошо е, че криеш това, което
си
направил.
Кое е престъпление, и кое не е, това после ще научиш Важно е, че за всичко се плаща.
Двама длъжници – стар човек и млада мома, се явяват при банкера, на когото дължат.
Старият изважда парите
си
и ги дава на банкера.
Последният взима парите и скъсва полицата пред длъжника
си
, с което се ликвидира дългът.
И момата изважда парите и ги дава на банкера.
Той веднага й връща парите, изважда полицата и я скъсва.
Значи, старецът ликвидира с дълга
си
по външен, материален начин, а младата мома – по вътрешен, духовен начин Ще кажете, че банкерът е пристрастен към момата.
Понеже е млада и красива, той иска
да
я спечели на своя страна, затова прощава дълга и.
Както и
да
мислите, банкерът разсъждава по друг начин.
Той казва: Старият човек е живял повече на земята, правил е дългове и трябва
да
плаща.
Младият не е живял много, не е правил дългове и няма защо
да
плаща.
И Бог казва: „Ще залича греховете ви и няма
да
ги споменавам." – На кого се заличават греховете?
– На младия, който е готов
да
служи и
да
се жертвува.
Обаче, старият, който е живял само за
себе
си
и трупал дългове, трябва
да
плаща.
Неговите грехове няма
да
се заличат.
Представете
си
, че ви заповядвам
да
не ядете повече от 21 хапки, ще ме послушате ли?
При това, аз ви обяснявам, защо не трябва
да
ядете повече от 21 хапки.
Някои са готови
да
ме послушат и са доволни, че се въздържат в яденето.
Други не искат
да
слушат и казват: Ние сме свободни хора.
Ще ядем, колкото искаме, няма защо
да
се въздържаме.
Обаче, в края на краищата, и те дохождат до истината и казват: Съжаляваме, че не послушахме.
Ето, възкръсналият Христос ви казва: Престанете
да
мислите само за
себе
си
!
И това е добре, но мислете повече, как
да
изпълните Божията воля,
да
служите на Господа и
да
бъдете проводници на Божията любов.
– И това не трябва
да
ви интересува.
Ваша работа е, като се храните,
да
спазвате закона за правилното хранене.
Който ме слуша, няма
да
страда; който не ме слуша, ще опита последствията на своето непослушание.
– Кой може
да
приложи любовта?
Мнозина от вас повдигат
себе
си
над другите.
Сега направете точно обратно: дръжте високо в мисълта
си
своите братя, защото в тях живее възкръсналият Христос.
Като въздигате Христа, вие въздигате и
себе
си
Христос даде пример на човечеството.
Той каза: „Не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Отца, Който ме е проводил." Той имаше пред вид само служенето.
Христос дойде на земята
да
служи на Бога,
да
прояви Неговата Любов.
Да
служиш на Бога, това значи,
да
изпълниш Неговата воля.
Ако живеете така, ангели ще слязат от небето
да
ви служат, както служеха и на Христа.
Още за пръв път идете сега на Земята, тъй в съзнанието
си
.
(втори вариант)
Някой път господарите са особени, господарят е студен.
(втори вариант)
После някои господари имат една политика.
(втори вариант)
Два вида господари има.
(втори вариант)
Аз не говоря за небесните господари, а за земните.
(втори вариант)
Защото ако не сте научени с земните господари, небесните няма
да
ги оцените.
(втори вариант)
Земните господари са особени, студени, хладнокръвни; а някои са любезни и показват религиозност от началото, а строгост от после.
(втори вариант)
А пък някои господари са строги от началото, а към края стават по-меки.
(втори вариант)
Но и строгият господар, и мекият господар все
си
имат, нещо пред вид.
(втори вариант)
Е, питам, ако имаш един брат, който ти е господар, по какво ще се отличава брат ти?
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте играли като две малки деца.
(втори вариант)
Прегръщали сте се, целували сте се с брата
си
, а сега брат ви е полковник, а вие сте редовни.
(втори вариант)
Да
кажем, че брат ви като войник, и трябва
да
козируваш,
да
вдигнеш ръката
си
.
(втори вариант)
А
да
кажем, че ти не козируваш и той те арестува.
(втори вариант)
Защото не
си
вдигнал ръката
си
.
(втори вариант)
А трябва
да
я туриш на челото
си
така, както трябва.
(втори вариант)
Че не
си
вдигнал ръката
си
.
(втори вариант)
Питам, ако не знаеш как
да
вдигнеш ръката
си
, престъпление ли е?
(втори вариант)
Не е престъпление, но в порядките на военните, това е престъпление, че не знаеш как
да
вдигаш ръката
си
.
(втори вариант)
В порядките на мисълта, ако не знаеш къде и как
да
туриш една мисъл, това е друго.
(втори вариант)
Какво нещо е човек
да
мисли?
(втори вариант)
Той е като онези деца, които трябва
да
разделят числата.
(втори вариант)
Смесени са жито, царевица, овес и те трябва
да
ги отделят, и после пък
да
ги броят колко са.
(втори вариант)
Ако ти не знаеш как
да
разделиш и наредиш Всичките мисли, твоите мисли, чувства и постъпки?
(втори вариант)
Сега вас ви се вижда всичко това чудно.
(втори вариант)
Аз съм срещал много учени хора, които не знаят как
да
мислят.
(втори вариант)
За пример, когато той ми дава парите,
да
кажем, че гледам някой банкерин.
(втори вариант)
Когато му плащам, очите му са на четири,
да
не го излъжа.
(втори вариант)
Аз съм гледал деца възпитани.
(втори вариант)
Наблюдавал съм тяхната психология.
(втори вариант)
Психологически правя наблюдения.
(втори вариант)
Дойде детето по край мене, току вземе една череша, изяде я и после
си
представи, че като ни лук ял, ни на лук мирише.
(втори вариант)
Престъплението седи в това, което той върши, че иска
да
го скрие.
(втори вариант)
Представете
си
, че тия череши са преброени.
(втори вариант)
Аз съм един слуга и господарят каже: Я прочетете тия череши.
(втори вариант)
Преброени са дадените череши една по една.
(втори вариант)
Да
допустнем, че вие сте свършили по аритметика и математика.
(втори вариант)
Както и
да
смяташ, и с аритметика, и с висшата математика смяташ, все трябва
да
се плаща.
(втори вариант)
Гледам, двама длъжници идат при един банкерин.
(втори вариант)
Иде един стар, възмъжал човек, изважда парите, банкеринът чете парите и скъса полицата.
(втори вариант)
Идва при банкерина една млада благородна мома, той я поглежда така и казва: Задръжте парите.
(втори вариант)
Няма какво
да
ми плащате.
(втори вариант)
Изважда и скъсва полицата без
да
приеме парите.
(втори вариант)
Значи има два вида плащания.
(втори вариант)
Вие може
да
си
обясните сега, че тя е красива, че той има Любов, това-онова.
(втори вариант)
Както и
да
обясните, за младата мома банкеринът казва: Закон има и младите моми не може
да
плащат дългове.
(втори вариант)
Понеже те не са живели и не могат
да
плащат, а старият е живял и той трябва
да
плати.
(втори вариант)
А младият не може
да
направи дълг, няма какво
да
плаща.
(втори вариант)
Сега по някой път вие питате: Защо трябва
да
се платят дълговете?
(втори вариант)
А защо някой път Господ от вас няма
да
иска плащане?
(втори вариант)
Той Господ прави същото „ще залича греховете ви и няма
да
поменавам." А на някои не заличава греховете.
(втори вариант)
И трябва
да
се изплатят.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие вече сте ходили дълго време и сте гладували и сте гладен.
(втори вариант)
Седите на хубавата трапеза и аз почна
да
ви държа една реч за яденето.
(втори вариант)
И аз започвам сега
да
говоря, но във вас няма ни най-малко интерес, не ви интересува какво аз ще ви кажа.
(втори вариант)
Аз като ви говоря и вие като гледате туй ядене, казвате
си
: Малко
да
посъкрати речта
си
, колкото се може, 5-10 минути!
(втори вариант)
След като се наядете, може
да
ви се говори за това и онова.
(втори вариант)
Сега ви предупреждавам в едно нещо и ви казвам тъй.
(втори вариант)
Представете
си
, че има един закон и аз ви казвам
да
си
броите хапките и повече от 21 хапки няма
да
ядете!
(втори вариант)
Ако ядете повече от 21 хапки, всичкото ще го изхвърлите навънка, колкото и красиво
да
е яденето.
(втори вариант)
Вие ще кажете: Той е скържав, той не иска ние
да
ядем повече от 21 хапки.
(втори вариант)
Да
ни остави свободни, колкото
си
искаме
да
ядем,
да
не броим хапките.
(втори вариант)
И вие не може
да
повярвате сега, но след като ядете, онзи, който е опазил 21 хапки, добро му е разположението, а онзи, който е ял повече от 21 хапки, после повръщане ще има и е неразположен.
(втори вариант)
Възкръсналият Христос казва на вас: Не мислете за
себе
си
повече.
(втори вариант)
И
да
не мислим за
себе
си
.
(втори вариант)
Престанете
да
мислите за
себе
си
.
(втори вариант)
Сега ще мислите
да
свършите волята Божия,
да
бъдете проводници,
да
служите на Господа.
(втори вариант)
Сега и аз като седя, не искам
да
направя погрешка,
да
питам какво ще мислите за мен.
(втори вариант)
То е вече мисъл за
себе
си
.
(втори вариант)
Щом аз питам така, тогава аз мисля за
себе
си
.
(втори вариант)
Но аз ви казвам, повече от 21 хапки няма
да
ядете.
(втори вариант)
И ако ме слушате, глава няма
да
ви боли.
(втори вариант)
И влизат вътре и виждат обикновените работи.
(втори вариант)
И двамата влизат, проверяват, но никакви ангели не виждат.
(втори вариант)
И тогава постарайте се от днес нататък в следното: Всеки един в ума
си
не
да
въздига
себе
си
, но в ума
си
да
въздига своите братя.
(втори вариант)
Защо Мария, която вникнала и погледнала, че вижда двама ангели с бели дрехи вътре.
(втори вариант)
Да
държи своите братя в ума
си
високо.
(втори вариант)
И те я запитали: Кого търсите?
(втори вариант)
Тя казва, взели тялото на Господа моего, и не зная где са го турили.
(втори вариант)
Защото във всичките ваши братя живее вече възкръсналият Христос.
(втори вариант)
В дадения случай тя се обръща и вижда Исуса, когото не познава.
(втори вариант)
Тя мисли, че е градинаря и се обръща към него и казва: Господине, ако ти
си
го взел, кажи къде са положили тялото.
(втори вариант)
Той винаги държеше в ума
си
, в своето съзнание Образа на Неговия Баща.
(втори вариант)
Той каза: Не дойдох
да
извърша своята воля.
(втори вариант)
И много други въпроси, които са второстепенни.
(втори вариант)
Не мислеше той за
себе
си
и ни най-малко.
(втори вариант)
Онова същественото, което иска
да
обедини църквите в служение на Бога по Любов, то е единението.
(втори вариант)
И казва: Дойдох
да
извърша волята на Отца
си
.
(втори вариант)
По някой път аз гледам тук по дърветата, някои дървета са зелени, някои с един клон увиснал по земята; някои имат листа, някои бубулечки са влезнали в клоните във всичките листа и чак до корена.
(втори вариант)
Той имаше власт
да
стане видим и невидим.
(втори вариант)
И казва: Нямам ли власт
да
се помоля
да
дойдат толкова ангели, легион?
(втори вариант)
Гледам някой мязат на увехнали клонища, все се смущават.
(втори вариант)
Но той имаше в
себе
си
една идея само -
да
служи на Бога.
(втори вариант)
Едни казват: Не е възкръснал Христос; другите казват: Дали вече е дошло времето?
(втори вариант)
Да
се прояви в света не той, Бог
да
се прояви в живота, Любовта
да
се прояви!
(втори вариант)
А пък като влезне Бог
да
се проявява в света, и има мир, радост, спокойствие.
(втори вариант)
И англичаните мислят, че Царството Божие като се въдвори, Англия ще бъде най-силна; Германия мисли, че като се въдвори Царството Божие, Германия ще бъде най-силна; Франция ще бъде най-силна.
(втори вариант)
И в синца ви трябва
да
има радост и веселие.
(втори вариант)
Българите и те мислят, и русите същото.
(втори вариант)
Всички мислят, че ще се въдвори Царството Божие тъй, като стане силен народа и Царството Божие ще се въдвори.
(втори вариант)
Обаче има една вътрешна страна, в която човек трябва
да
влезне в съприкосновение.
(втори вариант)
И на вас, като почнете
да
служите на Бога и
да
изпълнявате Волята Божия, и на вас ще служат ангелите и ще донасят благословението.
(втори вариант)
Те ще нареждат работите ви.
(втори вариант)
Както онази мома, която се приготовлява
да
иде на хорото с хубавите
си
дрехи, обуща, шапка, тури ги и отиде на хорото.
(втори вариант)
Онова малкото новородено дете, то ли
си
нарежда пелените и всичко, което му трябва?
(втори вариант)
Всичките тия верую, които християните имат, те са китките.
(втори вариант)
А когато то израстне и почне
да
не слуша майка
си
, и тя го остави и казва му: Аз каквото можах направих за тебе и от сега нататък ти ще се грижиш за
себе
си
.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
бъде облечен.
(втори вариант)
И ние в християнството виждаме става същата погрешка.
(втори вариант)
Но младата мома след като се ожени, вече дрехата й не приляга.
(втори вариант)
Но той като почва
да
урежда своя живот, Бог казва: Щом като почваш
да
уреждаш живота
си
, Аз ще те оставя.
(втори вариант)
Но след като се ожени, той иска
да
види друго нещо в нея - дали тя знае
да
готви добре, дали знае
да
си
измита къщата хубаво.
(втори вариант)
И после каза - чакай и аз
да
си
уредя своя.
(втори вариант)
Дали знае
да
си
гледа децата хубаво.
(втори вариант)
Всичко туй.
(втори вариант)
Казва: Ти нали искаш
да
си
уреждаш работите
си
, уреждай ги.
(втори вариант)
Представете
си
вие
да
си
уреждате живота или по-добре казано, уреждайте живота
си
както Бог изисква.
(втори вариант)
И тогава поставяйте
да
се уреди вашия живот, както Бог изисква.
(втори вариант)
В готвенето, в шетането, в отглеждането на децата животът става по-труден вече.
(втори вариант)
Тази работа е толкова лесна, най-лесна работа, която ние не можем
да
свършим.
(втори вариант)
Трима-четири души седят около една маса и разискват върху новите идеи, върху тогавашния социализъм - братство
да
има, равенство.
(втори вариант)
Казва се: Всички хора, като станат проводници на доброто, Царството Божие ще се въдвори на Земята.
(втори вариант)
И на масите тропат и едните и другите
си
дават своето мнение.
(втори вариант)
Ако човек не може
да
върши нищо, поне
да
стане проводник -
да
мине през Неговия ум, през Неговото сърце,
да
мине през Божествената светлина.
(втори вариант)
И
си
попийват малко винце.
(втори вариант)
Някой като дойде верующ, важна е вярата, която трябва
да
имаш.
(втори вариант)
Той ще започне
да
ти обяснява как е възкръснал Христос, по кой начин.
(втори вариант)
Гледат един селянин насреща се пънка с товара
си
, иска
да
го тури на гърба
си
.
(втори вариант)
А тези господа се разправят все за много важни работи, за свободата, но никой не иска
да
помогне на това, на селянина
да
си
вдигне товара на гърба.
(втори вариант)
Всички ония, които са писали трактати, това са техните теории за това.
(втори вариант)
Така
да
имате една ясна представа, мислете за туй, което е над масата отгоре.
(втори вариант)
Може
да
бъде до някъде вярно това, но може и
да
не бъде вярно.
(втори вариант)
Човек, който знае Истината, тогава той може
да
каже нещо; човек, който не знае Истината, той не може
да
знае, той може само някои загадки
да
каже.
(втори вариант)
Той може
да
предполага, че Любовта е нещо.
(втори вариант)
Дойде някой списател някога и казва: То възкресение няма
да
има в тази работа.
(втори вариант)
Тази идея е много широка -
да
възкръсне човек.
(втори вариант)
Вие мислите като идете на Небето, вие очаквате като станете ангел, тогаз
да
проявите Любовта
си
.
(втори вариант)
Сега и аз не искам
да
ви обяснявам, защото тази работа ще я разберете, когато възкръснете.
(втори вариант)
И в това тяло, в което живеете, като живеете, може
да
мислите за Небето и за Любовта и
да
я проявите.
(втори вариант)
Сега каквото и
да
ви разправям за възкресението, и въпрос не може
да
бъде.
(втори вариант)
Като живеете така -
да
бъдете проводници на възкръсналия Христос.
(втори вариант)
Сега не може
да
разберете.
(втори вариант)
Сега не искам
да
кажа, че не сте проводници. Не.
(втори вариант)
Сега някои казват: Защо
да
не може
да
ни се обясни?
(втори вариант)
Туй, което мога
да
му разправя какво е яденето, то ни най- малко не е ядене.
(втори вариант)
Може
да
му разправям, че трябва
да
се дъвче храната, но дъвченето не е ядене.
(втори вариант)
Ама трябва
да
се тури храната в стомаха.
(втори вариант)
Всичко ще имате.
(втори вариант)
Храниш се само тогава, когато храната ти доставя онзи живот и онази сила, от която ти се нуждаеш и която на тебе ти липсва, от което ти
си
се лишил.
(втори вариант)
Каквото е отношението на Слънцето към мушичката, към дървото, към водата, към въздуха, към най-дребните същества, такова е и към Царя, към философа и към Всичките други.
(втори вариант)
А онези процеси, които ти извършваш, това са второстепенни работи.
(втори вариант)
Трябва
да
има еднакви отношения.
(втори вариант)
Вие можете
да
имате една ясна представа за възкресението на Христа и това нищо
да
не ви ползува.
(втори вариант)
Да
кажем, че вие вярвате, че Христос е възкръснал, но ако вие не възкръснете, какво ви ползува Христовото възкресение?
(втори вариант)
Не правете сметката на Якова, който казва: Ако ме благословиш, аз ще ти дам десетъка.
(втори вариант)
Единственото нещо, което Бог изисква от нас, то е
да
бъдем проводници на Неговата Любов.
(втори вариант)
Ако има една банка, в която аз съм вложил парите
си
, някой път банката може
да
изтегли заложените пари.
(втори вариант)
Ако един ден видя, че банката изплаща вложителите, тогава аз се обезнадеждавам, че онова, което аз съм вложил и аз мога
да
го взема.
(втори вариант)
Имаме едно правило и казвам тъй:
Да
извърша Волята Божия не както аз зная, но тъй, както е благоугодно на Бога.
(втори вариант)
Ако Христос е възкръснал, ще възкръснем и ние; ако Христос не е възкръснал, не можем
да
възкръснем и ние.
(втори вариант)
И като видя, че Бог се весели, че съм извършил волята му тъй, както Той иска, аз
да
стана радостен, че съм извършил Волята Му, както Той иска.
(втори вариант)
Преди възкресението животът е бил живот на изпитание, на мъчение, на страдание, на недоразумение, и на всички тия неща, които сега стават.
(втори вариант)
Да
бъда проводник на неговата Любов, на Божията Любов.
(втори вариант)
И ние искаме
да
дойде Царството Божие преди хората
да
са възкръснали.
(втори вариант)
Щом не
си
възкръснал и очакваш Христос като дойде,
да
те възкреси, то е едно предположение.
(втори вариант)
И трябва ли сега възкресението
да
дойде,
да
се покажат на света и човечеството, че са възкръснали.
(втори вариант)
Христос се показва, че е възкръснал само на онези, които трябваше
да
възкръснат, онези, които го обичаха.
(втори вариант)
На своите
си
ученици, за
да
се усили вярата им.
(втори вариант)
На света той остави
да
го не знаят.
(втори вариант)
Като дойдоха неговите ученици
да
задигнат тялото и като отидоха
да
проверят тази работа и казаха: Ние ще уредим, малко ще понамажем колата, тук ще играят роля парите, после ще му дадем това-онова и работата ще се уреди.
(втори вариант)
Защото един, като иска
да
възкръсне, казва - не можах...и оживея.
(втори вариант)
Той седи с един страх, иска
да
възкръсне, мисли, че като се страхува, гледа това
да
не направи, онова
да
не направи, но все иска
да
възкръсне, и казва: Нито можах
да
възкръсна, нито можах
да
се понаживея хубаво в света.
(втори вариант)
Аз не зная какво вие подразбирате онова благо, което вие търсите в Любовта.
(втори вариант)
Тази Любов може
да
се прояви само когато възкръснете.
(втори вариант)
Туй, което очаквате и туй, което хората очакват от другия свят като отидат, то е състоянието на възкресението.
(втори вариант)
Сега искам
да
разберете ясно, само чрез сравнение до някъде може
да
имате едно вътрешно досещание.
(втори вариант)
Едно житно зърно може
да
е в хамбара много добре.
(втори вариант)
Представете
си
10-20 милиона зърна притиснати на куп няколко години в дъното на хамбара, всички едни върху други!
(втори вариант)
Малко свобода ми дайте!
(втори вариант)
И всички сядат така натъпкани и
си
говорят.
(втори вариант)
Този
да
се махне и онзи
да
се махне, а не могат
да
се махнат.
(втори вариант)
Вие
си
представлявате колко са щастливи тия зърна.
(втори вариант)
Представете
си
, че 4-5 месеца се побутвате или се натискате и мислите за Царството Божие, за Любовта.
(втори вариант)
Но при такова притеснение можете ли
да
разбирате Любовта?
(втори вариант)
Обаче иде тогава разумния човек, с една крина жито ще иде на нивата, ще го хвърли така, че на всяко зърно
да
му даде широко място.
(втори вариант)
Зарине го от горе и на свобода ги остави те
да
не се притискат вече.
(втори вариант)
И човекът тогава, житото се усеща свободно и започва
да
расте.
(втори вариант)
По напред защо не можа
да
расте?
(втори вариант)
Та казвам сега: И вас трябва
да
ви изведа от хамбара.
(втори вариант)
Ако някой от вас е посят, добре е, но някои, които искате
да
дойде Царството Божие и искате
да
живеете тъй охолно?
(втори вариант)
Пък някои, които са ги посели на нивата, вече почват
да
се поразпукват по малко и още човек ще
си
повика малко.
(втори вариант)
Защото той още при първите страдания и казва: Дотегна ми.
(втори вариант)
И постоянно започва
да
се... дотегна ми
да
живея!
(втори вариант)
Че ти още не
си
започнал
да
живееш.
(втори вариант)
Гладният го мъчи дали господарят ще му плати, след като е работил през годината тъй, както трябва.
(втори вариант)
Ще му плати ли както трябва; и дали ще обича господарят
да
го вземе за другите години,
да
го наеме пак или не?
(втори вариант)
И вие мислите дали Господ ще ви плати нещо.
(втори вариант)
3.
Пътят на музиката
,
ООК
, София, 16.6.1937г.,
(Учителят свири нежно, тихо; после свири силно).
Не можеш
да
бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен.
В сегашната музика ще знаете всичките правила.
Когато дойдете
да
изучавате качествата на музиката, трябва
да
имате свещено чувство.
Трябва
да
има за какво
да
пеете.
Сутрин като станете трябва
да
има за някого
да
пеете.
– Може
да
съм слушал нещо.
–
Да
кажем вземете една песен.
Сега я уча
да
върви.
Искам
да
я убедя
да
слезе.
Тя казва, че е болна, страдаща, всичко туй.
Да
кажем искате
да
изпеете: „О благи Господи!
“ Как ще изпеете на Господа?
– Бог, Който е създал музиката, как ще изпеете „О, благи Господи“.
Следователно, моето самодоволство не ми дава един импулс.
Оттам не може
да
си
взема.
Значи ще дойдеш до едно положение, дето
да
си
, че Бог
да
ти даде нещо.
Ти ще бъдеш при Него, когато
си
скърбен.
Много лесна работа, колко мъчно е
да
се изпълни.
Няма
да
идеш, когато
си
радостен.
Щом
си
радостен, Той е в тебе; щом
си
скърбен, Той е отвън.
Следователно, тогава ще Му говориш,
да
дойде Неговият Дух,
да
станеш радостен.
Когато човек започне с пипането, първото движение е пипането, той се учи
да
се движи,
да
се премества от едно място на друго.
Но за
да
отсъствува има някаква причина.
Господ е едно същество и когато ние сме непослушни, не настоява на нашите желания, Той
си
излиза.
Човек се е научил
да
се намесва в нещата, всички неща
да
опитва с уста.
Искаш
да
настояваш, искаш
да
станеш какво ли не.
Да
вкусва,
да
възприема нещата.
Някой път искаш
да
станеш свят.
Да
влиза във връзка с онова, което той не знае.
–
Да
станеш свят, че всичките хора
да
го знаят.
Той иска този плод
да
го приеме на гости,
да
се поразговори с него,
да
се запознае.
За мене
да
бъда свят, значи
да
живея добре, че аз
да
се радвам и Бог
да
се весели в мене.
Значи, аз и Господ
да
живеем заедно.
Колко мъчно е човек
да
развие своя усет,
да
бъде правилен, или
да
вкусва нещата.
Според мене
да
бъда свят значи, аз и Господ
да
живеем добре.
Колко мъчно е
да
развие своя вкус,
да
бъде правилен, нормален.
Разбираме – нямаме онази мярка, с която мерим,
да
имаме истинска представа за нещата.
Ти не можеш
да
бъдеш свят.
Само като станеш свят, ще знаеш
да
пееш.
В святостта знание ще имаш, ще знаеш как
да
пееш.
Тогава започват
да
влизат в тебе без преглед нещата, от които човек се разболява.
Като погледнеш небето на Господа, няма
да
се уплашиш.
Когато този инспектор не наблюдава както трябва, идат болестите.
Ако не знаеш как
да
се молиш, твоята молитва не е музикална.
Много болести се зараждат от яденето.
Ако не
си
представил страданията (
си
) на Господ – такива каквито са, ще ги опишеш, защото Господ ще ги премери.
Ти няма
да
ги представиш по-големи, няма и
да
ги намалиш.
Защото и в двата случая няма
да
бъдат приятни, ще ги опишеш точно такива каквито са.
Като дойдат ангелите, ще кажат: „Много вярно описание“.
Може
да
го подкупиш лесно.
Тогава ще дадат ход на твоето пожелание.
Не може
да
се свири духовно, защото има влияния.
Казва: „Хубаво е, може
да
ядеш, може
да
опиташ“, дава разрешение.
Та казвам сега: Всички вие сте дошли до едно положение като ученици, всеки един от вас би държал една реч за вкуса.
Но има една страна на яденето,
да
се научи човек какво
да
яде.
(Учителят свири на цигулката и всички пеем).
Казвам: Чрез яденето ще добие безсмъртие, но
да
знае какво
да
яде.
Да
може безсмъртната храна
да
я намери, някъде
да
си
вкусне от нея и веднага ще стане безсмъртен.
Сега може
да
се зароди във вас едно любопитство, къде се намира тази храна.
Най-първо като идеш при някой извор,
да
се ослушате как вървят вълните.
Тази вода не е никога доволна, блъска се тук-там, върви.
Казва му Господ: „Ти като дойдеш до яденето, ще бъдеш внимателен, всичко няма
да
ядеш.
Хиляди и милиони неприятности минава, но капките скачат, казват: „Отиваме към морето, към дома“, всички се радват, веселят се.
Има едно нещо, от което ще се пазиш, понеже ако вкусиш от това ядене, целият твой живот ще се измени, ще изгубиш смисълът на живота
си
“.
Сега
си
представяте Адама като човек.
Представете
си
го, имате едно въображение, тъй както е писано в Библията.
Всяко страдание е блъскане.
Ако
си
музикант ще започнеш
да
пееш.
Понеже не
си
музикант, ти се спреш и казваш: „Защо трябва
да
се блъскам?
“ – За
да
идеш до морето.
Понеже, искате
да
ви турят на автомобил, на файтон, без
да
се трудите вие, без никакво движение.
В живота кой как дойде сам трябва
да
върви и
да
опита всичките неприятности.
Тази линия на неприятностите един ангел, един светия вижда Божественият път, който Бог е начертал.
От астралният свят той е изваден от водата, той е минал през водата.
То е най-голямото щастие, което Бог може
да
ви даде.
От водата иде той.
Само че трябва
да
го преминете.
В тази вода и жабите и хората може
да
живеят.
Втори път няма
да
го минете.
Втори път само на картина ще го гледате.
Мнозина казват: „Младите
да
поживеят“.
Ти като
си
бил млад, недоволен
си
бил, казваш: „Това защо е, онова защо е?
“ А сега казваш: „
Да
съм млад сега, зная как
да
живея“.
За
да
те излъже някой, той ще тури Истината като параван и ти поради Истината ще се излъжеш.
Ако тази истина не е турена като параван, не може
да
те излъже по никой начин.
Ако мислите, че всичко е тук, то е самоизмама.
Казвам: Път е този, по който можете
да
влезете.
Представете
си
сега, че имате охота.
Може
да
ви донеса една баница.
Събуди се охота, искате
да
знаете как е направена.
“ Те са толкоз ясни, но нека
да
ви ги обясня.
Както и
да
ги обяснявам, ако започна
да
ги обяснявам, след като махна една мъчнотия, ще се яви друга.
Вие казвате: „
Да
я опитам“.
Ако ви дам едно хубаво ядене и ви кажа: Не яжте много от туй ядене, малко, наполовина – веднага във вас при сегашното схващане ще се зароди мисълта и ще кажете: „Колко е свидлив,
да
ни остави
да
се понаядем“.
– Някой път е по-добре
да
не опиташ баницата.
По-голяма сила ще добиеш, ако не опиташ нещо.
– Ако ви кажа
да
се наядете, тогава ще кажете: „Що не ни каза?
Запример, хубавата баница, като я погледнеш, само от миризмата
да
се наядеш.
Ако не ви дам, ще кажете щеше
да
ни измори гладни.
Като погледнеш, ще кажеш „благодаря“.
Ако кажа наполовина
да
ядете, ще кажете свидлив е.
Сега вие искате
да
опитвате.
Ако кажа
да
ядете както трябва, ще кажете: „Не ни предупреди“.
Знанието, което ви е дадено, вие от това знание казвате: „Ех, ох“.
Онзи, който иска
да
ви направи добро, ще стане виноват.
Всичките хора страдат, защото са праведни.
Че как трябваше
да
направи Господ света?
Сега забележете, че вие всички имате известни идеи, предустановени.
– Както и
да
се обяснява, остава едно противоречие.
Вие всички сте дошли с предустановени планове, искате на земята
да
бъдете щастливи.
Там, дето рибата живее в изобилие, човек се удавя.
Там, дето човек започва
да
живее, рибата умира.
Вземете в малката вода, намалена вода, дето принася приятно впечатление, премахва жабите.
Ако не намериш пътя на музиката, ти и в пътя на щастливия живот не можеш
да
влезеш.
Ако турите малката вода, в нея те умират.
Питате: „Защо рибата там дето човек започва
да
живее, тя умира?
И защо там дето рибата започва
да
живее, човек умира?
“ – Вас може
да
ви се представи, но ако направите един опит.
Как бихте направили, че рибата
да
не умира и човек
да
не умира, невъзможно е.
Дойде някой, не знаеш музикално
да
говориш.
Рибата във водата ще живее.
Казваш: „Как
да
ме не разбираш?
А ако човек влезе във водата, той умира, ще се удави.
Той някога е бил някаква риба, но при сегашните условия той в туй изобилие не може
да
живее.
“ Ти
си
кал както и аз.
Ти
си
направен от кал и аз съм направен от кал.
Писанието казва: „Ако не се отречете, не можете
да
влезете в Царството Божие“.
Ако не се отречете от многото вода, ти ще се удавиш.
Да
кажем искаш
да
плаваш като риба.
Ако влезеш, може
да
плаваш, донякъде ще идеш, ще плаваш, след туй ще се намериш в трудно положение.
Каква част повече от грама има, не може
да
го докажа.
Рибата няма
да
се умори, тя не потъва във водата.
Ти искаш
да
си
починеш, като се умориш и ще намериш смъртта.
Понякой път вие искате много знание, но многото знание на човека може
да
му причини и голяма вреда.
Ако можем
да
го съживим, ние сме певци.
И незнанието пак може
да
му причини вреда.
Ако не можем
да
го съживим ние сме като другите певци.
Трябва
да
се намери една средна линия.
Станеш сутрин и
си
неразположен.
Ако не можеш
да
махнеш неразположението, ти
си
обикновен певец, ако можеш
да
премахнеш неразположението, ти
си
певец.
Сутрин като станеш дойде ти една малка тъга, недоволен
си
.
Изгубили сте свещеното чувство, че музиката спада към онова, което е свещено.
Кажи: Не, доволен съм от всичко що става.
Не, доволен съм от всичко каквото става.
Подир малко изгубил
си
нещо.
Така би попитал, по този начин, ако би проучвал света,
да
знаеш проекта,
да
имаш всичките Божествени планове,
да
имаш всичките научни данни.
Влезе някакво чувство, на туй чувство
да
имате някой, който
да
пее с вас.
Да
си
правил хиляди, хиляди и милиони опити.
В музиката не
да
коригирате другите.
Някъде ще дойде
да
искаш едно изяснение.
Сега вие искате изведнъж нещата
да
станат ясни.
Кой не знае
да
пее.
Вчера дойде една млада певица при мене.
Пък ако някой пее по-хубаво от мене, аз давам ухо и се коригирам /по/, който пее по-хубаво.
Тя била певица преди 15 години, и оттам насетне случило ѝ се нещо, че 6 години престанала, не може
да
пее.
Не че е изгубила гласа, не е изгубила гласа
си
, но в нея се заражда едно чувство, като рече
да
пее, уплаши се.
Иска
да
пее, не може
да
пее, стеснява се, тя не може
да
си
го обясни.
Щом искаш
да
коригираш, то е обикновено пеене.
Тя казва: „Може ли
да
ми дадеш един начин.
Искам
да
пея, пък не мога
да
пея“.
За
да
дойде страхът, ти
си
причината.
Нея я изпратили в света
да
пее на хората, тя отишла
да
служи на
себе
си
.
Служила на
себе
си
.
Толкоз песни имате дадени, коя песен бихте избрали за
себе
си
,
да
се упражнявате сутрин?
Казвам: Щастлива ли
си
?
Развела се с мъжа
си
шест години вече.
Рекох: Искаш
да
се жениш втори път, но аз
да
ти дам правило.
Ти туриш мисълта, но ти не можеш
да
вземеш един тон, докато не почнеш
да
се движиш, ще се коригира мисълта.
Ако искаш втори път
да
се жениш, трябва
да
умреш,
да
те заровят в двора, че този, който те обича, ако може
да
те извади от гроба,
да
те съживи,
да
ти даде светлина и свобода, върви с него.
Онзи, който не може
да
те извади из гроба навън, подир него не отивай.
Аз трябва
да
свиря,
да
се коригирам, мисълта ще се измени.
Всичките нещастия са, че вие вървите подир онези, които не може
да
ви извадят от гроба.
Или ако дойде един вълк
да
преподава по музика, той като пее, ще ѝ одере кожата.
Ако не обръщате никакво внимание на окръжаващата среда, то е обикновено пеене.
Пейте за самите вас, понеже Господ, който е във вас
да
ви чуе, че вие пеете.
Да
ви покаже, че ти зачиташ.
Пей на Господа, едно изкуство ти е дал.
Всичките хора страдат от желание.
Ако оставиш гласа ти
да
не пееш.
Сутрин като станеш поблагодари на Бога, че ти е дал един глас.
С години седи гласа ти, никак не
си
пял, искаш
да
идеш в небето
да
те приемат ангелите.
Ангелите няма
да
те коригират, ще те оставят сам
да
се коригираш.
В дадения случай имаш 100 желания, които седят и хлопат пред вратата ти.
Ако не знаеш
да
пееш, ще намерят един начин
да
те изведат навън, толкоз деликатно, даже неусетно ти ще се намериш вън от този хор.
Умният човек трябва
да
знае кое желание трябва
да
пусне, по ред ли трябва
да
ги пуснеш.
Нали много пъти вие сте имали хубаво, отлично желание, едно самочувство вътре в
себе
си
, нещо ви е пяло.
Ако идете при един съвременен професор по музика, той за
да
ви преподава, ще вземе цигулката.
Ако искате
да
се учите
да
пеете, веднага ще ви изпита гласа.
Търсите повече от това и изгубвате и малкото, което имате.
Щом попеете, ще ви каже: „Аз съм занят, нямам време
да
ви преподавам“.
Ако искате
да
се учите
да
свирите, той пък ще ви изпита колко можете
да
свирите.
Още като турите цигулката, като теглите ръката, знае този човек какво може
да
излезе от вас.
Целият физически свят е едно предметно учение, за
да
подкрепи човека
да
се учи
да
пее.
И като излезете вие, може
да
имате каквото мнение искате.
Да
кажем, ако видите една ябълка или един ваш приятел, или ако видите изгрева на слънцето, или ако четете някаква книга, ако речете
да
пеете, различно ще бъде пеенето ви.
Да
кажем всички имате по една цигулка, тогава?
/Учителят поглежда часовника/.
Гледам някой път някоя муха кацне на носа.
Като кацне не седи мирно, ами започне научни изследвания
да
прави.
Понякой път седя, не искам
да
си
мърдам ръката, дойде и пак кацне.
Понякой път ме изважда из търпение.
– Тя казва: „Искам
да
бъда учена като тебе“.
Качи се на носа, дано
да
вземе от моята разумност и тя
да
стане учена.
Казвам: Ти може
да
облизваш носа, колкото искаш, но все муха ще бъдеш.
Ти като се качиш на носа на някой учен човек, учен няма
да
бъдеш.
Трябва
да
се разбира.
В даден случай онова желание, което имаш, което е определено, трябва
да
се научиш
да
четеш.
Желанието пише твоето име, трябва
да
знаеш името.
Ще
си
го вземеш като едно писмо и ще го отвориш.
Някъде съвпада адреса.
Няма
да
вземеш чуждо писмо.
Има желания, които в даден случай не са за тебе, но близък адрес имат.
Сега много работи на вас ви са дадени, нали?
Човек трябва
да
го чувствува.
Ако ти вземеш вярно един тон, какъвто и
да
е, следователно ако вземеш тона, и в даден случай ти
си
неразположен, щом вземеш вярно тона, веднага туй малкото препятствие, което имаш ще изчезне, ще се яви една светлина в ума, едно разположение.
Може, ако вземеш вярно тона, туй неразположение
да
изчезне от тебе, ако не го вземеш вярно, то ще се усили.
Ако ви кажа, че трябва
да
се учите
да
пеете, вие казвате: „Певец няма
да
стана“.
Но всички не са родени.
Музиката е една среда, в която човек е потопен, защото той живее в нея, понеже ако не живее в тази среда, не може
да
има никакви постижения.
Той може
да
има постижения, но ония хубавите постижения не може
да
ги постигне, ако не
си
служи с музика.
В едно отношение музиката е най-хубавата страна, с която човек може
да
се храни.
Станеш сутрин, попей
си
, един, два тона.
Изпей една песен каквато и
да
е.
4.
Поясът
,
МОК
, София, 18.6.1937г.,
Любовта ражда любов, безлюбието пак ражда безлюбие.
Кога човек може
да
знае, че е направил престъпление и кога - не?
вземете едно дете, претеглете го преди
да
е откраднало; след като го хванете в извършеното престъпление, пак го претеглете и ще видите, че тежи повече.
Ако имате точни везни, можете
да
установите колко череши е изяло - дали една, или две, три, четири, пет, или десет, или едно кило.
вие не сте първото дете, първото дете отишло
да
яде от един плод.
Представете
си
, че има изкуствено направени плодове - например, хубаво направени изкуствени череши; детето не може
да
ги различи, бърка и ги туря в джоба
си
.
То не ги изяжда, обаче това, че ги е откраднало, е престъпление.
Ако е на десет години и го хвана, че е изяло петдесет череши, ще му дам една петкилограмова стомна, ще го накарам
да
донесе петдесет стомни вода - за всяка череша по една стомна - и
да
полее черешовото дърво, за
да
си
плати.
Можем
да
направим такъв опит: изяждате череши, във вас се събужда съзнанието и се запитвате какво наказание
да
си
наложите.
Наказанието трябва
да
си
го наложите сами: вземете една стомна и полейте черешата с петдесет стомни вода!
Предположете, че чешмата е на един километър разстояние; на отиване - един и на връщане - един, стават два километра; умножени по петдесет - сто километра трябва
да
изходите, за
да
донесете петдесет стомни.
след като работи два дена с водата, това дете ще стане здраво, краката му ще станат по-здрави, в него ще се роди една мисъл.
Дете, което носи бистра вода, се възпитава.
Сега, представете
си
, че един ден кажеш някаква дума не на място; как трябва
да
я поправиш?
- Наложи
си
едно наказание от десет-петнадесет стомни!
Къде ще налееш водата, която носиш?
Например, ако искаш
да
накажеш езика, къде ще налееш водата?
щом кажеш една дума не на място, ще туриш десет стомни на главата
си
и ще видиш какво влияние ще упражнят.
Върху тази дума никога повече няма
да
се подхлъзнеш; друга дума можеш
да
кажеш, но тази дума така ще е запечатана, че произношението й всякога ще бъде малко по-различно... Така се възпитават някои неща в детето.
Понякога светлината на пламъка му прави впечатление, види нещо красиво, иска
да
го хване, но щом го барне веднъж, два, три пъти, повече няма
да
го пипа.
Добре, за човек, който получи десет бани на главата
си
, това е едно възнаграждение.
само тях възнаграждавате.
А ако сте направили нещо хубаво, тогава с какво трябва
да
се накажете?
Когато някой направи добро, с какво го възнаграждавате?
Едно дете го намерило, видяло, че е на учителя, но не му казало, че
си
го е изгубил, а рекло: "намерих един пояс, не зная на кого е".
който е изгубил пояса
си
, вие всъщност намирате този пояс.
Това, че учителят е изгубил пояса
си
и детето го е намерило, е действителен пример.
Сега, аз съчинявам друго едно положение: детето намира пояса, отива
да
краде череши, хващат го и го завързват с него.
Питам учителят има ли смелост
да
каже, че поясът е негов?
Аз поне не помня в моята опитност някое дете
да
е намерило пояс и
да
е завързало друго дете, измислих го.
Възможно е
да
е станало.
Сега ще ви задам въпроса може ли умрелият
да
помага на живия и може ли живият
да
помага на умрелия?
От какво се нуждае умрелият, какви са обичаите?
Първо, след като човек умре, започват
да
го оплакват.
Има ли човек, който
да
не яде сам?
Самовъзпитанието, тъй, както се разбира психологически, е един доста сериозен въпрос.
За
да
се самовъзпитава, човек трябва
да
разбира много добре и храненето, и дишането, и мисленето - това са въпросите, които лежат в самовъзпитанието.
С други думи, енергиите, които работят в стомаха, в белите дробове и в мозъка, трябва
да
знаеш как
да
ги управляваш, т. е.
да
разполагаш с енергиите, които природата е дала.
Да
допуснем, че имате едно неразположение.
Не
си
разположен
да
говориш, понеже няма какво
да
говориш; не
си
разположен
да
ядеш, понеже няма какво
да
ядеш; не
си
разположен
да
харчиш, понеже няма какво
да
харчиш; не
си
разположен
да
отидеш на разходка, понеже краката ти не държат и т. н.
Има случаи, когато
си
разположен, но не можеш
да
отидеш на разходка: един затворник, например, е разположен за това, но е затворен.
Друг пък е свободен
да
иде на разходка, но е болен, ревматизъм има в краката.
Единият има органическа пречка и не може
да
изпълни желанието
си
; другият е здрав, но има външни препятствия, има известни закони, които не го пущат.
Кое бихте предпочели, кое е по-малкото зло -
да
имате ревматизъм или
да
бъдете здрави в затвора?
Ако
си
в затвора, има преимущество, че
си
нагости - ще те хранят даром, че ще те възпитават - там има директор.
Въобще, в затвора човек е като в един пансион.
Обратно, ако
си
свободен, ти не
си
на пансион, а
си
при баща
си
и при майка
си
.
Ако разсъждавате буквално, в дадения случай има два избора между две злини и две неприятности.
Коя трябва
да
изберете?
Може
да
ви представя въпроса другояче: представете
си
, че нямате ревматизъм, краката ви са здрави, но имате една слабост - обичате
да
крадете.
Тогава кое е по-хубаво -
да
останеш на пансион или
да
не
си
на пансион и
да
грешиш?
Кое е по-хубаво -
да
бъдеш свободен
да
крадеш или
да
те турят в пансион, т. е.
да
нямаш никаква болка и
да
крадеш или
да
те боли кракът и
да
не можеш
да
крадеш?
Онзи, който може
да
краде, е здрав човек, а който не краде, е болен.
Сегашният морал почива на един вътрешен страх: даден човек не краде, защото го е страх
да
не го хванат,
да
не се компрометира.
Той няма ясна представа, че постъпката не е добра сама по
себе
си
, но мисли, че ще иде в затвора, ще изгуби своята чест пред хората, ще го бият или ще изгуби много неща.
Затова всички са морални и казват: "аз не съм крал!
" Ако оставите една купа със сладко и пуснете десетина деца
да
минат покрай нея, колко от тях няма
да
бръкнат?
Най-първо ще проявят едно любопитство, за
да
видят какво съдържа чинията, т. е.
ще направят една експедиция до северния полюс, за
да
го открият.
Експедицията може
да
бъде сполучлива, може
да
бъде несполучлива.
Следователно на северния полюс много трудно може
да
се работи.
Около една чиния може
да
се тури жица,
да
се пусне ток и всяко дете ще види, че е опасно
да
се пипат черешите.
Всичките ви страдания в света се дължат на такива чинии, които природата е турила и ако
си
позволите
да
пипнете нещо, усещате страдание.
Всичките ви страдания се дължат на бързането
да
пипнете това, което не ви е позволено
да
бутате.
Казвам: при самовъзпитанието човек трябва
да
бъде свободен,
да
ходи само при свободните чинии.
Свободата ражда свобода - такъв е законът.
5.
Великoтo малко и великото голямо
,
НБ
, София, 20.6.1937г.,
Можете
да
влезете, но трябва
да
бъдете запознати с техните закони и правила.
Аз ви навеждам: Когато вие изучавате природата, изучавайте какво е вашето отношение в света.
Възможно ли е
да
назначат за професор човек, който не познава никаква наука?
Кому може
да
разчитате сега, кажете ми.
Щом никъде не е учил и нищо не е свършил, той по никой начин не може
да
стане професор.
Аз виждам малките деца, като ги гонят.
Той трябва
да
е свършил някаква дисциплина.
Вие не можете
да
хванете един адвокат, който не знае нищо за международното право.
На такъв адвокат вие не можете
да
имате никакво доверие.
На един човек, който не е изучавал химия, вие не можете
да
имате никакво доверие.
На един физик, който не е изучавал физика, вие не можете
да
имате никакво доверие.
Така и религиозните лесно казват за всяко нещо: „Бог знае всичко.“ Но ти какво знаеш?
“ Вие ще уповавате на този, на онзи, и един ден ще дойдете на едно място, дето няма кому вече
да
уповавате.
Сега аз ви казвам: Аз вярвам, че вие вярвате в Бога, аз вярвам, че вие имате доброто желание
да
Му служите, но едно нещо не зная: имате ли някой от вас, който
да
не е упрекнал Господа в нещо, който никак
да
не е упрекнал Господа в нещо?
Господ е направил този свят заради тебе, но ти какво
си
научил?
Има ли някой от вас (ако го търся и ако може
да
намеря, ще ми бъде приятно), който никак досега никога в нищо не е упрекнал Господа?
Ти не знаеш, че Господ го е направил заради тебе и като отидеш на небето, нищо няма
да
знаеш.
Всички хора вярват в Христа.
Ние казваме
да
обичаме Бога, но колко е велика тази идея.
Кой не вярва в баща
си
, и в майка
си
, и в брата
си
, и в сестра
си
, както и в народа
си
, но не е въпросът само
да
вярвате.
Казват: „
Да
обичаме Господа.“ Ние сме достигнали като обичаме някого, започваме
да
го тормозим.
Той може
да
бъде твой баща или майката ти
да
бъде твоя майка, но ти трябва
да
имаш реални отношения към тях.
Вижте онзи възлюблен, който казва: „Ти
си
божество, ти
си
моя спасителка, ти ще бъдеш моят живот, без тебе не мога
да
живея.“ След като се задомят, престава
да
е божество.
В смисъл, знанието, което майка ти има,
да
бъде и твое знание и знанието, което баща ти има,
да
бъде и твое знание.
Майка ти желае
да
бъдеш точно като нея в обходата
си
.
Хората като се оженят, щом се оженят, ядат от дървото на познаване доброто и злото и тогава се примесват добрите и лошите условия.
На вас, женените, аз бих ви препоръчал какво трябва
да
правите, за
да
се избавите.
С това не хвърлям никакъв упрек върху когото и
да
е.
Онези от вас, които не са женени, ще ви препоръчам един урок, а онези, които са женени,
да
намерят добрата черта, която е изгубена.
Същинският баща никога не може
да
бъде лош.
А онзи, нежененият,
да
не изгубва добрата черта, която е намерил в своята възлюблена.
Туй, което
си
придобил, не го губи.
И ако един брат е лош, той не може
да
бъде същински брат.
Онова, което
си
изгубил, гледай
да
го намериш.
Любовта трябва
да
се намери за женените.
Същинският слуга не може
да
бъде лош.
Младите са намерили любовта и съветвам ги
да
не изгубят любовта.
Щом изгубят любовта, всичко моментално се свършва.
Като проповядвал, дошло му на ум
да
се ожени.
Онези качества, които бащата съдържа, той винаги ще ги предаде на сина
си
.
Оженил се човекът и мисли, че може
да
проповядва, но щом се оженил, жена му казва: „Няма
да
ходиш
да
скиташ,
да
проповядваш на тази, на онази.
И онези качества, които майката съдържа, тя винаги ще ги предаде на дъщеря
си
.
Тази любов аз я зная.“ И след три деня, след като се оженил, среща един свой приятел и му казва: „Не
си
струва човек
да
се жени.“ Разбира се – с такава неразбрана жена.
Евреите имаха една идея, че те са първият народ и всички останали народи ще трябва
да
им служат.
Понеже англичаните нямат бради, няма де
да
го хване за брадата, те
си
режат космите, тя го хваща за косата.
Като четете Стария Завет, виждате, че на евреите са дадени от Бога 33 000 обещания, но те и досега не се изпълниха.
Някой ще каже: „Как,
да
го бие жена му?
Те са дадени в друг смисъл.
“ Жената, когато е силна, бие.
Преди всичко, под думата „евреин“ не се разбира „израилтянин“.
Във Варненско една жена праща дъщеря
си
и казва: „Иди кажи на баща
си
да
дойде.“ Той се запил с другари в кръчмата и дъщерята отива и казва: „Татко, майка те вика.“ Той казва: „Кажи ѝ
да
почака.“ По едно време иде майката с едно дърво и като го удря, счупила му ръката, завела го вкъщи.
Отишъл човекът на друго село, за
да
си
прави ръката.
Пита го човекът: „Как
си
счупи ръката?
Тези обещания ще се дадат и ще се изпълнят по отношение на този избран, разумен народ, който ще бъде пълен с любов, със знание, със свобода.
“ Казва: „Яздех на коня, че паднах.“ Срам го е българина
да
каже, че жена му го е била.
От своята свобода те ще дадат и на другите народи.
Понеже се запил в кръчмата, има право
да
го бие.
Само на този народ ще бъде дадена цялата Земя.
„В Неговото Име ще се надеят народите.“ В Неговото име трябва всички
да
се надеете.
И тези хора, този народ ще бъдат от кротките хора, за които се казва, че кротките ще наследят Земята.
За Бога ние трябва
да
приемем новата любов, която ще възкреси хората и ще внесе побратимяване на народите.
Та, при сегашните
си
разбирания вие искате вашият живот
да
се подобри, но знаете ли, че с подобряването на живота, влошават се условията на живота?
Няма друга сила в света, която може
да
побратими народите.
За пример, ако вие бихте желали Земята
да
стане толкова голяма и тежка, колкото Слънцето и ви се задоволяват желанията, знаете ли какво зло щеше
да
ви се стовари отгоре ви?
Няма друга сила в света, която може
да
внесе ред и порядък, освен любовта.
Как щяхте
да
се движите с тези 16 000 тона?
Не беше ли възможно в България, преди
да
се роди сегашният престолонаследник,
да
се опрости дълга – 1 милиард и 100 милиона?
Мислите ли, че при едно такова голямо и тежко тяло от 16 000 тона вие щяхте
да
бъдете щастливи?
Не беше ли възможно на всичките затворници
да
се намали с 3 години затворът?
Понякога вие искате
да
бъдете богати,
да
имате 100 милиона лева на разположение.
Ето, с раждането на едно дете става.
Та казвам: Когато любовта се роди в сърцата на всичките хора, не само с 3 години, но всичко изведнъж ще се оправи и хората ще живеят братски.
Всички хора ще съсредоточат умовете
си
към вас.
Тогава ще почнете
да
подозирате и своите
си
към вас.
Та казвам: Ние трябва
да
взимаме нещата в тази форма, в каквато Бог ги е създал.
Бог, Който е размишлявал през цялата вечност, Той е предвидил в продължение на 120-годишен живот на Земята какви способности, какви дарби трябва
да
имате, каква нервна система, какви органи трябва
да
имате, за
да
съответствуват на сегашното ви развитие.
Обаче за всичко това ви трябва метод, начин, по който
да
можете
да
използувате Божествените блага, които ви са дадени.
Във всички религии досега все са били давани начини.
Някои религии са препоръчвали като метод вярата, други са препоръчвали обичта, любовта, но при всички тия методи и начини хората все са дохождали до някакви противоречия.
Първите хора, които Бог е създал, според описанието на Библията, са поставени в рая, при най-добрите условия на живота.
Един ден Бог отишъл при Адама и му казал, че в рая има едно дърво, от плодовете на което по никой начин не трябва
да
ядат.
Всичко добро, което имате в
себе
си
, ще го изгубите.“
Можете
да
попитате защо Господ не е изхвърлил това дърво от [рая], но го е оставил за изкушение.
Наистина, Той е можел
да
го изхвърли вън от рая, но кажете вие, защо пък трябвало
да
го изхвърли?
Тогава именно те
си
хапват от плодовете на това дърво.
Само те имат право
да
ядат от тези плодове.
Та, като се казва на първите хора
да
не бутат от плодовете на това дърво, то беше именно затова, че това дърво даваше плод само един път в хилядата години.
Погрешката на Адама се заключаваше в това, че той
си
позволи
да
яде от плодовете на едно дърво, които бяха определени за гости, които идват един път в хилядата години.
За Адама пък бяха определени дърветата на целия рай.
Кое тогава накара Адама
да
яде от тия плодове и
да
не слуша заповедта на Бога?
Той не послуша, защото искаше Земята
да
се увеличи,
да
стане голяма като Слънцето, а щом се увеличи Земята, и неговата земя ще се увеличи.
Адам стана 16 000 тона тежък, а щом стана толкова тежък, той не можа вече
да
влезе в рая.
Затова трябваше
да
го изпъдят вън от рая.
Сега вие казвате: „Тежък е животът.“ –
Да
животът сега е 15 000 пъти по-тежък, отколкото е бил във времето на Адама.
Понеже Адам е пожелал неговият живот
да
бъде по-добър, като живота на Слънцето, затова е трябвало
да
напусне рая и
да
излезе вън.
Сега аз не искам
да
вярвате в това, което ви говоря, но ви навеждам на тия неща като на вярвания, които можете
да
проверите.
Ако сте недоволни от сегашният
си
живот, вие нищо не можете
да
постигнете.
Бъдете доволни от живота
си
и използувайте богатствата, които имате в
себе
си
.
Преди години един български учител дойде при мене и ме попита: „Как мислите, от мене може ли
да
излезе музикант?
“ Той искаше
да
следва музика, но аз му казах: „Според познанията, които имам, Вие не сте за музикант.
Ти не
си
роден за музикант, затова можеш
да
се научиш
да
свириш като обикновен музикант, но никога не можеш
да
станеш композитор.
Затова не
си
губи времето.
Учител можеш
да
станеш, търговец можеш
да
станеш, архитект можеш
да
станеш, но
да
станеш музикант в този живот, не ти е позволено.
Ако не вярваш това, като отидеш
да
учиш музика, ще провериш думите ми!
Мислите ли, че всеки от вас може
да
стане певец или музикант?
Тяхната ципица произвежда особени трептения.
И днес правят цигулки, но това, което Страдивариус е направил, никой досега не може
да
го достигне.
Те са изучавали всички подробности в цигулката му: от какво дърво [я] е направил, как е правил лъка, но все още не са могли
да
го достигнат.
Той е поставял особен лък, какъвто и до днес още не могат
да
изнамерят.
При това, той така е изрязвал дърветата, че нишките на дървото
да
падат успоредно със звука, с трептенията на звука.
Те не трябва
да
вървят непрекъснати, но
да
бъдат успоредни.
Има две неща в живота, които човек не може
да
си
представи ясно.
В нея почти всички ъгли се събират в една линия.
Както и
да
си
представяме Слънцето, ако вземем Слънцето като израз на великото голямо, как бихте могли
да
си
го представите?
Както и
да
си
го представяте, вие не можете
да
си
го представите такова, каквото е всъщност.
Колкото и голямо
да
си
го представяте, колкото и пъти
да
го увеличавате, вие не може
да
си
[го] представите такова голямо, колкото [е] в действителност.
И колкото пъти
да
увеличавате великото малко, вие пак няма
да
имате ясна представа колко малко е то.
НАГОРЕ