НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
837
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
837
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Цялото и частите
,
ООК
, София, 19.5.1937г.,
Светски човек е всеки, който извършва Божията работа за
себе
си
.
Ако се представим по-силни, отколкото сме, или по-честни, или по-слаби отколкото сме, те са неща неестествени. Пей!
Или слугата ти, или даже животните ти ще се изопачат.
Когато дойде
да
плаща дълговете, оставя ги Бог
да
ги плаща.
Казвам: Трябва
да
имате предвид, че то е вече закон.
Трябва
да
познавате, че подир доброто върви злото.
Трябва
да
знаете доколко трябва
да
бъдете добри.
Светският човек съзнава какво е дал, казва: „Аз съм господар на своя живот“.
Не съм някой артист, но добре пея за
себе
си
“.
А пък религиозният човек иска
да
признае, че Господ е владетел.
Желая всички вие
да
се харесвате като пеете.
Запример, вие можете
да
идете
да
се подчините на Бога, но много мъчно е
да
знаеш как
да
се подчиниш.
Кажете: „Добре
да
пея“.
Бих желал всеки
да
каже: Добре пея.
Гледал съм някое куче влезе, ти дойдеш с тоягата, то легне, моли се, започне
да
квичи.
Щом го пуснеш от вратата навън
да
излезе, на улицата току се изпъчи и започне
да
те лае.
Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката
да
пеете.
Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва
да
слушате.
То са методи на възпитание, на подчинение, значи трябва някои работи
да
извършиш, понеже по друг начин не може
да
се извършат.
Казва: „Аз може
да
обичам както аз искам.“ В Любовта ти не можеш
да
любиш както искаш.
– Че как
да
се свири?
Ти може
да
любиш, но не може
да
имаш тия резултати.
– Че колко
да
има?
Както Бог люби, така ще се учиш
да
любиш, то е изкуство.
– И двата след като попеят подадат
си
ръка, много хубаво се обидили и превърнаха обидата в музика.
– Шест
да
има.
Ами когато имаме обида, може
да
я превърнем, ние сме музикални и добри хора.
Една твърда материя е турена в огъня.
Тя може
да
те повика много пъти, много пъти се показва.
Запример: Отгде се раждат заблуждения?
Най-първо силният човек като се влюби, става слаб.
Никога не можете
да
бъдете щастливи.
Той е голям човек, пехливанин, като се влюби, коленичи пред едно малко момиче, казва: „Ти
си
за мене божество“.
Никога не можете
да
бъдете добри, нито можете
да
мислите.
Той се самозаблуждава.
Човек
да
се освободи като малкото дете и
да
каже: „Благ е Господ.
Ако искате повече, онези, които задават въпроса, имат едно чувство на тщестлавие.
Не му търси корена.
Някои задава въпроса и пита: „Кой създаде Господа?
“ – То е най-глупавият въпрос, който някога може
да
се даде.
При слабия ти никога не можеш
да
се поклониш.
Кой създаде Господа?
Силният човек, при който се покланяш, ако той не ти даде от своята сила, и той не е силен
да
се поклони.
– Туй, което създава нещата, не може
да
бъде създадено.
И създаденото е само туй, което не може
да
създава.
– Ние като Го познаваме, от Неговата сила минава в нас, проявява се и ние сме част от Бога.
Всяко нещо, което не може
да
създава, е създадено.
За
да
проникне неговата сила в нас, ние трябва
да
имаме туй съзнание, подчинение – под-чин.
Всяко нещо, което създава, то не може
да
се създаде.
Новото учение ще бъде учение на свобода,
да
се освободиш.
Трябва
да
разбирате думата „създава“ какво означава.
Вие мислите, че създава нещо.
Да
съзнаваш, в реда на нещата е.
Онзи, който е невежа,
да
слуша умния.
Много проста работа е, създава.
Подчинение в реда на нещата е.
Силният ще помогне на слабия.
Ти не можеш
да
създадеш, ако нямаш. Създаде.
Подчиниш се на реда, или подчинил се един на друг.
Няма
да
има борба между вас кой знае повече.
Бог е създал света, понеже е богат, дал нещо от
себе
Си
.
Понякой път, аз като говоря, като държа една лекция и като се върна, държа
си
лекция на
себе
си
, казвам
си
: На еди кое
си
място, говорих повечко думи, изхарчих повече енергия, така не се говори.
Или както са наредени думите в едно стихотворение; както един поет нарежда думите и то е музикално.
Еди къде
си
туй, което говори ти сам още не
си
го опитал.
Там се нареждат и някъде окончават на А, друг път на Е, на И, после някъде на А окончават през ред.
Ти казваш на хората: Давайте, обичайте.
– Ще дам пример.
Бог е искал от нищо, нещо
да
създаде.
Ние хората се спъваме от думите
си
.
Нашата Рила не може
да
се свие.
Благото, което употребяваш, животът, който имаш, нашите мисли, нашите чувства, всичко това е Божията Любов, която се проявява.
Сега каква дума може
да
се тури на мястото на свиване?
– Можем
да
турим „нашата Рила на двата бряга добре се е настанила, разположила“.
Сега всичките тия упражнения, понякой път човек трябва
да
се упражнява, за
да
мисли, за
да
може всичките клетки на неговия мозък
да
се упражняват.
Един човек, който натегнал, иска
да
се поправи.
Всичкото изкуство при учението е.
Иска
да
тури един глас, че
да
го слушат хората.
На всичките хора като погледнеш челото,
да
е добре развито.
Натегнал нещо, иска
да
се покаже.
Какво лошо има, че иска
да
се покаже?
Желая Божията Любов
да
бъде ваша Любов, и вашата Любов
да
бъде Божия Любов.
Щом може
да
свири, защо
да
няма претенция.
Тогава значи
да
имаме хармония с великото в света.
Знаеш
да
говориш език, що
да
нямаш претенция,
да
говориш?
Едно нормално развитие на човешката глава (за
да
има), трябва постоянно човек
да
мисли,
да
чувствува,
да
прекарва всичките чувства,
да
не бъде еднообразен.
После, всички трябва
да
изучаваме,
да
мислим, не
да
правим своята специалност, но за
да
може
да
се хранят нишките на мозъка.
– Кажи на английски „тен“, той веднага ще отгадае и веднага ще разбере.
Човек трябва
да
наблюдава.
Кажи „тен“ на англичанина, той ще го отгадае и веднага ще разбере.
Сега аз не искам туй
да
подействува малко обезсърчително.
Те са
да
подигнат индивида.
Семейните чувства са, за
да
запазят дома.
Самосъхранителните чувства са
да
запазят индивида от нещастия, които има в света.
Ние трябва
да
го проучим.
Моралните чувства са, които
да
пазят общия порядък в света.
Онези, които създадоха земята, оставиха този ред.
Висшият ум е, който се занимава с причините и последствията на нещата, как светът е създаден.
Земята не е още създадена.
Казва: „Трябва
да
имаме един нисш ум“.
Човек не е създаден още.
Ако четете в Ефесяном, тук аз няма
да
чета, но ви препоръчвам вие сами
да
прочетете 4-тата глава от „Посланието към Ефесяните“.
Англичанинът може
да
каже „lower mind“, и понеже вие се занимавате с едно изкуство.
За
да
се облечете в новия човек, за
да
създадете в образа на Бога, в правда, в святост и Истина, за
да
се облечете с новия човек,
да
създадете качествата по образа на Бога, в правда, в святост и в Истина.
За
да
стане човек слаб, той трябва (
да
) отслабне.
Тогава де е правдата у човека?
Запример, онзи, който дебелее, казва: „
Да
отслабна“.
– Правдата е чувство.
Той трябва
да
разединява.
За
да
бъде човек добре организиран, трябва
да
се развива мускулната система.
(Учителят показва главата на един брат.) Правдата на човека и неговата святост е тук, на главата до Истината.
Има мускули от разен характер, които
си
помагат.
Човек не може
да
бъде свят, който няма Любов към Бога.
Като носиш в
себе
си
туй чувство, от този най-високият връх се подкрепя.
Туй, висшето чувство слиза и се разтопява, помага на човешката мисъл
да
мисли.
Не че нямаш светлина, но нямаш тия силни мускули.
То е един дълъг процес, по който човек трябва
да
се възпитава.
Ако
си
умен човек, тогава ще вземеш един лост отвън, с малко сила ще работиш.
Не трябва
да
се измъчва.
Именно ти страдаш, защото
си
добър.
Защото
си
дошъл
да
изучаваш доброто.
Затова страдаш, защото
си
добър.
Щом ти се разделяш от онова, което Бог създал, ти ставаш слаб човек.
Щом страдаш, ти
си
в пътя на доброто и не трябва
да
се обезсърчаваш.
Щом се съединяваш с онова, което Бог е създал, ти
си
силен човек.
Дойдат големи страдания, големи изпитания, понеже търсиш доброто.
Не търсете силата извън
себе
си
.
Понеже търсиш доброто, доброто съставя основа за физическия живот.
Сега думата „
себе
“,
себелюбие
, съвсем не означава туй висшето в човека.
Ти не можеш
да
имаш едно тяло хубаво устроено, ако не
си
добър човек.
Себето
е обосновано на личните чувства.
Добротата на човека дава най-доброто устройство на тялото.
У
себелюбивият
човек личните чувства вземат връх.
Красивият човек, той трябва
да
има основа.
Той трябва
да
бъде добър.
В него ще работят две противоположни сили – доброто и злото и те създават неговото тяло.
– Той не може
да
се обезличи.
Вие сте добри за
себе
си
, а сте лоши за окръжаващата среда.
Ако изядеш една кокошка, ти
си
добър за
себе
си
, но
си
лош за кокошката.
В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място.
В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш.
Тя ще пострада.
Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни.
Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща.
Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма
да
спечели.
Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли
да
идат всичките.
Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата.
Пък и за нея няма
да
има печалба.
От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може
да
ядеш кокошка.
Само онази кокошка, която ви обича, може
да
я изядете.
И
да
уврат еднакво време не вземат.
Щом ви обича, може
да
я ядете.
И
да
се смелят, еднакво време не вземат.
Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може
да
я ядете.
Не можеш
да
туриш боб и ориз заедно.
Това са философски въпроси, за разсъждения.
Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва
да
заври.
Аз не искам
да
ги разрешите.
– Защото въпросите щом се разрешат, трябва
да
се плащат.
Запример, вие искате
да
бъдете съвършени.
Щом станете съвършени вие трябва
да
напуснете земята.
Че когато искам
да
ям, не съм ли набожен?
Щом станете умни, вие трябва
да
напуснете земята.
Щом станете любещи, вие трябва
да
напуснете земята.
Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек.
2.
На място и не на място
,
МОК
, София, 21.5.1937г.,
Колко отношения може
да
има човек?
Не, един и същ
си
остава, т. е.
в дадения случай 1 ли се увеличава или 2?
Тук 2
си
остава пак 2.
В дадения случай всеки ред се увеличава два пъти.
Често децата
си
играят на криеница – скрият нещо в ръка и казват: "Ако познаеш какво имам в ръката
си
, ще ти го дам; ако не познаеш, нищо няма
да
ти дам." И природата ни показва ръката
си
и казва: "Познай какво има!
" Ако познаеш, тя ти го дава; ако не познаеш, заминава
си
.
Но щом не знаете законите, ще завинтвате и ще развинтвате нещата и няма
да
имате резултат.
Сега, вие разглеждате живота и се питате има ли бъдещ живот.
Или пък казвате: "
Да
се учим и
да
оправим живота
си
!
" Ние все оправяме живота и той все
си
остава неоправен.
Например, ти до известно време учиш, учиш, ставаш учен човек, докато дойдеш до определено място, дето, освен че не можеш вече
да
учиш, но и туй, което
си
научил, започваш
да
го забравяш.
Житото започва
да
се разсипва навън.
Сега, за де не се разсипва, този чувал трябва
да
има една врата, от която житото
да
влиза, и една врата, от която
да
излиза.
Тогава нещата постепенно се урегулират и няма
да
има никакво разсипване.
На този чувал ти можеш ли
да
направиш добро?
Ти добро не можеш
да
му направиш, но той на теб зло може
да
направи.
– Ако носиш житото и той се скъса, всичкото му съдържание изтича.
За
да
бъде предметът по-ясен, ще дам пример с едно въже: вие никаква услуга не можете
да
направите на въжето, но то може
да
ви направи пакост.
Да
кажем, че се качвате по някаква стръмна планина като турист и сте завързани с това въже; ако то се скъса, ще идете в пропастта, т. е.
ако това въже не е здраво, може
да
ви причини голяма вреда.
Значи не можете
да
разчитате на него.
По същия начин може
да
имате един приятел в живота
си
, който
да
играе ролята на въжето.
Сега, ако в даден случай всички неща могат
да
горят, полезно ли би било това?
Сега, трябва
да
се научите
да
мислите по закона на аналогиите.
Да
допуснем, че аз имам молив, пиша с него, но един ден и вие го поисквате.
Аз предполагам, че моливът е учен и знае
да
пише, а сега вие вземете този молив и той започва
да
пише за вас.
Значи, аз го обичам, понеже знае
да
пише, но и вие го обичате, вземате го, пишете и на другия ден аз търся молива
си
– няма го.
Защо моливът е отишъл
да
пише и на друго място?
Как ще се поправи тази погрешка, че моливът ходи
да
пише и при единия, и при другия.
Докато двама души го обичат, тази работа може ли
да
се поправи?
Сега, как ще убедите второто лице
да
не обича молива?
Ще ви дам още по-ясен пример с един хляб: и ти имаш нужда от него, и друг има нужда от него, защото сте изгладнели.
Как ще убедиш другия, че той не трябва
да
яде?
Сега, трябва
да
знаете какво се разбира под думите "не трябва
да
яде".
Кога не трябва
да
яде?
- Когато е сит.
Кога трябва
да
яде?
В случая 1 е човекът, а 3 са тримата синове.
Тези три действия показват, че всички те имат еднакво право.
От синовете всеки има право на толкова, колкото бащата, т. е.
Онзи, който яде, колко от хляба има право
да
изяде?
казвате, че ви трябва не цял хляб, а половин хляб
да
изядете.
Представете
си
, че аз не нося хляб, а вместо него нося едно кило брашно, замесваме го и правим от него два хляба.
Следователно всеки трябва
да
има по един хляб, т. е.
хлябът може
да
е половината от брашното, а не половината на един хляб.
Всеки има право
да
изяде по един хляб от брашното, а не част от целия хляб.
Всеки човек носи хляб.
Например, един човек е направил нещо, но ти не можеш
да
поправиш неговата погрешка.
Представете
си
, че се е счупила оста на една кола и има в запас друга, по-голяма ос.
Идва един, който не разбира, опитва
да
поправи оста, но нищо не се получава.
От развалената ос нищо не може
да
се направи, но от запасната, която е малко по-голяма, той може
да
направи една ос.
Аварията може
да
се поправи с втората ос, но с първата не може.
По същия начин хората питат: "Може ли някои
да
поправят погрешките
си
?
Да
кажем, че вие сте написали: "1x1= 5." Погрешката е направена, 1 по 1 не е равно на 5.
5 трябва
да
дойде на мястото на втората единица, а единицата трябва
да
дойде на мястото на 5.
Хлябът може
да
го разделите на части, но същевременно всеки човек няма
да
има цял хляб.
Ако пък постъпим по закон за брашното, тогава от едно кило могат
да
се направят пет цели хлебчета.
Сега, когато купувате хляб, вие гледате теглото, по-точно – гледате колко е голям хлябът и от това съобразявате неговата тежест.
Да
кажем, че имате голям, един-килограмов хляб, направен от брашно, преседяло две-три години и вече вгорчено, и имате друг, малък, половин-килограмов хляб, но направен от хубаво прясно брашно.
Сега, вие трябва
да
мислите.
Всякога, когато се натъкваме на страдания, на известни чувства, недоволства и недоразумения, това е нашият неуреден свят.
Същото е и когато се гневите на
себе
си
.
Понякога вие се гневите и търсите някой виновен.
"
Да
, може някой
да
го е оставил, но представете
си
, че водата го е търколила отгоре и този камък се е спрял на пътя.
Вие сега търсите някой виновен, но често не знаете кой е виновен във вас.
Следователно, ако аз вървя по пътя и
си
отварям очите, няма
да
се блъскам с камъните; обаче, ако вървя и
си
мисля за друго, ще се блъскам.
Представете
си
, че миете нещо вкъщи и когато го измиете, виждате, че отгоре има посипан прах.
Ако търсите кой е виновен, това е вятърът отвън.
Според сегашната философия, той не обича празните места – щом намери празно място, той е щедър и дава.
Той има доброто желание
да
запълва празните неща и каквото носи, оставя го във вашата къща, т. е.
Вие имате интерес във вашата къща вятърът нищо
да
не оставя, но той има желание
да
остави.
Вятърът не оставя нищо от
себе
си
.
Вятърът не оставя нищо от
себе
си
, а оставя чуждото – праха.
Другото го взема със
себе
си
.
Тогава как
да
хванеш вятъра – неуловим е, неделим е...
Често и във вас се заражда същото желание и постъпвате като вятъра – правите добро с малките прашинки, които носите.
казвате: "Толкова добро съм му направил, пари съм му давал!
" Това е моралът на вятъра – прах
си
му донесъл.
Когато сте му дали пари, вие сте го развалили.
Какво трябва
да
направите с праха, който вятърът е донесъл; какво трябва
да
направите с парите, които ви са дадени; какво трябва
да
направите с хляба, който ви е даден; какво трябва
да
направите с водата, която ви е дадена?
Не можете
да
хванете вятъра.
Той носи хляба, той носи водата.
Та казвам: всички спънки, които имате в
себе
си
, се дължат на схващането, че някои неща са прави или криви.
Същественото е хлябът
да
иде в стомаха, въздухът
да
иде в белия дроб, светлината
да
иде в главата.
Всичката погрешка на хората седи там, че понякога искат
да
вкарат хляба в мозъка, въздуха - в стомаха, а водата - в белия дроб.
Щом вкараш въздуха в стомаха, ще имаш коремоболие; щом вкараш водата в белия дроб, ще имаш задух; щом вкараш хляба в мозъка, ще имаш парализа.
Турете светлината в мозъка, турете въздуха в белия дроб, турете хляба и водата в стомаха.
Всичко трябва
да
се поправи.
Хлябът не трябва
да
се туря в главата, там никакъв хляб не трябва, хлябът трябва в стомаха
да
иде.
Мозъкът пък се нуждае само от светлина.
И белият дроб не се нуждае от вода, нуждае се от въздух.
Тури водата в стомаха, защото водата е разреден хляб!
Водата е един по-мек хляб, а същинският хляб е по-твърд.
Когато поставя нещата не на място, всеки човек може
да
се увреди, това не е практично.
Казвам: поставете всяко нещо на мястото, за
да
бъдете радостни.
Ако се зададе една тема за това какво е предназначението на ученика, защо се учи човек, защо са създадени училищата, тя може
да
се развие по няколко начина.
Въздухът ви интересува понеже е потребен за вашите бели дробове; чувствата ви интересуват понеже са потребни за вашето сърце; силата ви интересува, доколкото с нея можете
да
извършите това, което искате.
Всички същества дълго време са се учили как
да
употребяват храната и едва някои от тях са се научили как
да
се хранят.
И човек сега се учи
да
се храни понеже храната му е разнообразна и в дадени случаи не знае каква храна
да
употребява.
Има определена храна, която след приемането й, придава известна мекота и образува мускулите на човека; има определена храна, при чиято употреба се образуват костите; има храна, при чиято употреба се образува нервната система.
Следователно, ако възприемете храна, която не подкрепя мускулите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя костите ви, последните ще отслабнат; ако не употребявате храна, която подкрепя нервната ви система, последната ще отслабне и ще станете неврастеници.
Запитайте се сега защо мускулите ви са отслабнали или защо костите ви са отслабнали, или защо нервната ви система е отслабнала.
После, човек трябва
да
знае с каква храна
да
се храни.
Храната е потребна дотолкоз, доколкото подкрепя трите системи, върху които животът се гради.
Толкова години сте яли; кажете тогава коя е храната, която подкрепя вашите мускули, която подкрепя вашите кости, която подкрепя вашата нервна система.
Въпросът е сега дали
да
се яде месо, или растителна храна.
След като вълкът изяде овцата, клетките, които са работили в нея, идват
да
работят в него.
Добре, представете
си
, че имате една лопата, с която работите; някой я взема, започва той
да
работи с нея и вие считате това за престъпление.
Вие често употребявате думите: "Ти
си
добър човек." В какво именно седи добрината на човека в даден случай?
Той е добър, защото може
да
яде, защото може
да
диша, защото може
да
мисли – в туй седи добрината.
Значи,
да
ядеш е едно благо, но от яденето произлиза и лошото.
Защото, който не яде, нито е добър, нито е лош, но който яде, може
да
бъде и добър, и лош.
Казвате, че трябва
да
се яде.
Да
, законът е вътре в природата.
Да
кажем, че сега ние засягаме само елементарната страна на яденето.
За
да
живее, човек трябва
да
яде.
Например, вие виждате едно дърво, което, може би, с хиляди години е расло, мислите го за изсъхнало и го запалвате
да
гори.
Следователно същото това вещество отива
да
поддържа горенето.
Сега, ние разискваме този предмет много схоластично, разглеждаме го външно.
Представете
си
, че нямаме никакво разбиране за вътрешното съдържание на захарта, а знаем само двете й качества, че е бяла и че е твърда.
Но когато трябва
да
предадеш на едно същество думата ''сладчина'', как ще го направиш?
Думата сладко е дошла отпосле, а най-първо е съществувала сладчината сама по
себе
си
.
Тя се предала на човека и той намерил една дума, с която
да
я означава.
Как познавате сладчината, с ръцете можете ли
да
я познаете?
И с нос не може
да
я познаете, и с ухо не може
да
я познаете, и с очи пак не може
да
я познаете.
трябва
да
повикате този специалист.
Те имат един орган и определят какво е предназначението му в даден случай.
Как ще докажеш, че
си
обиден?
Откъде идва и с какво се показва обидата?
Знанието започва със слушането – не можеш
да
имаш знание без слушане.
3.
Новото / Новото в небето. Страданието
,
УС
, София, 23.5.1937г.,
Друг е въпросът, ако носиш торба със страдания.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията
си
."
Казано е в Евангелието, че Христос дойде
да
свидетелствува за истината.
Когато грешникът страда, има причина за това.
Казано е, че който греши, трябва
да
страда.
Какво ще кажете, когато праведният страда?
Според индусите, съществува закон за кармата, който гласи: „Каквото сееш, това ще жънеш." Когато детето боледува, майката страда.
Когато правиш благодеяние на някого, без
да
искаш, ти се свързваш с него и носиш част от тежестта му.
Можеш ли
да
закачиш една торба със злато на давещия се?
Помогни му
да
се спаси,
да
излезе на брега и тогава му дай торбата със златото.
Изкуство е
да
знаеш, кога и как
да
помагаш на хората.
Днес и религиозните, и светските хора имат желание
да
избегнат страданията.
Всеки се стреми
да
живее добре, за
да
не страда.
Повечето религиозни и духовни хора живеят добре с единствената цел,
да
се уреди някак живота им.
Той поучаваше хората, лекуваше ги, без
да
иска нещо от тях.
Еврейският народ беше предупреден чрез своите пророци, че ще дойде техният Месия,
да
бъдат готови
да
Го посрещнат.
Въпреки това, те Му дадоха друг прием.
Мнозина се чудят, как е възможно
да
очакваш някого и
да
го приемеш като неприятел!
Някои религиозни хора и днес дават такъв прием на Христа, какъвто Му дадоха евреите.
Едни издържаха изпита
си
добре, други не можаха
да
го издържат.
Петър даже се отрече от Христа.
Запитаха го: „
Да
не
си
и ти от Неговите ученици?
Едно трябва
да
научите: Някога добрите и праведни хора трябва
да
страдат за грешните.
Казвате: Грешният трябва
да
страда за греховете
си
, но защо трябва
да
страда праведният?
Вярно е, че грешният трябва
да
страда за греховете
си
, но праведният трябва
да
страда, за
да
се спаси.
Праведният, добрият човек е хляб, който грешният яде, за
да
оздравее и
да
живее.
Грешният трябва
да
яде пресен хляб, а не мухлясал.
И тъй, като дойде страданието, не бягайте от него, но
си
кажете: Ако съм грешен, страдам за греховете
си
; ако съм праведен, страдам за спасението
си
.
Не се страхувайте от страданията, но разумно се справяйте с тях.
Всяка душа, която иде на земята
да
се въплъти, също изпитва страх.
Тя представя въоръжен войник, който слиза на земята
да
се бие за отечеството
си
.
От желание
да
му помогне, тя се хвърля в първата бойна линия.
Като пострада, тя съжалява, че е влязла в първата бойна линия и казва: Трябваше
да
бъда внимателна,
да
се предпазя от страданието.
Сега, не е въпрос за страданията и радостите.
Важно е, как може
да
ги използува човек, за
да
се повдигне.
Ако човек е сам, без никакви задължения в света, и желае
да
се подвизава, щеше ли
да
има страдания?
Щом се е родил и живее на земята, страданието непременно ще дойде.
И обратно: Като умре, човек се освобождава от страданието.
Който се ражда, осъден е на страдания; който умира, той се освобождава от страданията.
Следователно, човек страда, защото се е родил; той умира, за
да
се освободи от страданията.
– Това е първата задача, която трябва
да
решите.
Вие не сте дошли на земята
да
живеете охолно; не сте дошли на земята
да
вършите търговия; не сте дошли на земята
да
ставате учени хора, философи, певци или музиканти.
Вие сте пратени на земята като слуги,
да
изпълнявате волята на Бога.
Това е най-лесната задача, която трябва
да
решите и след това
да
се върнете назад.
Единственото нещо, с което можете
да
се похвалите на оня свят, това са вашите страдания.
Като говорите за вашите страдания, жителите на оня свят ще кажат: Ето нещо ново, което ние не познаваме.
Трябва
да
слезем на земята,
да
опитаме това, за което хората обикновено говорят.
И на вас казвам: Единственото нещо, което можете
да
научите на земята, това са страданията.
Някога сте били на небето, говорили са ви за страданията и, като сте слушали за тях, казвали сте:
Да
слезем на земята
да
опитаме това ново нещо,
да
видим, какво представят страданията.
Сега, като познаваш отчасти страданията, казваш: Не искам повече
да
дохождам на земята!
– От тебе зависи.
Страданието не се налага насила.
Привилегия е за човека
да
страда.
Напредналите души слизат доброволно на земята
да
опитат страданията.
И за тях страданието е привилегия.
Днес аз говоря за вътрешния смисъл на страданието.
Има нещо дълбоко скрито в страданието, което по никой начин не може
да
се обясни.
Никаква философия не може
да
обясни, какво нещо е страданието и какво се крие в него.
Всеки сам трябва
да
го опита.
И Христос дойде на земята
да
опита страданието, че, като се върне на небето,
да
разказва за него, като за нещо ново, непознато на небесните жители.
В Христовите страдания се крие спасението на човечеството.
Който живее на земята и бяга от страданията, той не може
да
се спаси.
Ако носиш човешката, музика, философия, поезия, те нищо не представят в оня свят.
Ако носиш една торба със страдания, веднага ще те приемат.
На първо място там се носи слух, че Христос е дошъл
да
свидетелствува за Истината.
(втори вариант)
Да
страда грешникът, разбирам; когато страданията идат чрез греха, има
си
своята причина.
(втори вариант)
Казано е, че всеки, който греши, трябва
да
страда.
(втори вариант)
Но когато праведният страда, малко въпросът остава необясним.
(втори вариант)
Сега според закона, както се изяснява по закона на кармата: Всеки трябва
да
пожъне това, което е сял.
(втори вариант)
Майката може
да
страда заради своето дете.
(втори вариант)
То като боледува, тя като го лекува, без
да
иска, тя страда.
(втори вариант)
Ако искате
да
направите благодеяние някому, като го носите на гърба
си
, ще усетите известна неприятност.
(втори вариант)
И ако някой ви направи благодеяние във водата, с това той ще ви умори.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие влезете във водата, и един човек ви закачи една торба с 20 килограма злато на врата ви, от Любов към вас.
(втори вариант)
И във всичките верующи има едно желание
да
избегнат страданията и всеки се стреми
да
живее добре, за
да
не страда.
(втори вариант)
И почти голямата част от верующите живеят добре, с единствената цел -
да
се уреди живота им.
(втори вариант)
И Христос дойде, и Той искаше
да
се уреди някак
си
.
(втори вариант)
Лекуваше ги и най-после дават Му една заплата, която не може
да
си
обясни.
(втори вариант)
Как е възможно, че един народ, който с верую са приготовлявали, пророците са казвали: Че ще дойде между вас един такъв Избраник, трябва
да
Го посрещнете.
(втори вариант)
И въпреки всичко това, те дадоха съвсем друг прием.
(втори вариант)
Сега по някой път вие може
да
се чудите, как е възможно това.
(втори вариант)
Колко верующи има, които дават същия прием на Христа, както и юдеите Му дадоха.
(втори вариант)
Човек като се намери на тясно, някои ще издържат, някои няма
да
издържат.
(втори вариант)
Ето един от учениците Му даже се отрече, еврейска работа.
(втори вариант)
Но това, което трябва
да
научим е, че някой път добрите хора трябва
да
страдат и за грешните.
(втори вариант)
Трябва малко една мисъл, за
да
се разбере този въпрос.
(втори вариант)
Че грешникът за греховете
си
трябва
да
страда.
(втори вариант)
Но ако е за спасението на хората, добрият човек трябва
да
страда!
(втори вариант)
И добрият човек е хляб, който трябва грешните
да
изядат, за
да
живеят, и
да
оздравеят.
(втори вариант)
Не трябва
да
им се даде мухлясал хляб, защото ако им се даде мухлясал хляб, те ще умрат.
(втори вариант)
Той ще ги умори, няма
да
им даде живот.
(втори вариант)
Ако вие трябва
да
страдате на същото основание, страданието така трябва
да
си
го обясните.
(втори вариант)
И казвам, ако днес дойдат известни страдания, как ще
си
ги обясните?
(втори вариант)
Хората не искат
да
страдат; щом дойдат страданията, еврейски страх имат.
(втори вариант)
Запример някои хора има, които ги е страх,
да
не ги убие някой; страх ги е,
да
не умрат.
(втори вариант)
И въпреки всичко това, този страх е създаден от съвсем друго.
(втори вариант)
Туй, което не разбираме, всякога създава в нас един вътрешен страх.
(втори вариант)
Та може
да
се каже, ония души, които идат
да
се въплътят на Земята и тях ги е страх.
(втори вариант)
Колкото и
да
ги считаме, онези, които идат
да
се въплътят, те мязат на въоръжени войници, които отиват със съзнание
да
се бият за своето отечество.
(втори вариант)
Онези, които идат, идат
да
помогнат на човечеството.
(втори вариант)
Някой път и те почнат
да
съжаляват, че са влезли в първите редове на бойната линия.
(втори вариант)
Казват: Трябваше някак
си
да
се предпазим.
(втори вариант)
Сега въпросът не е за страдания и радости.
(втори вариант)
Въпросът е
да
може човек
да
се подига в света.
(втори вариант)
Ако човек може
да
се подвизава сам, щеше ли
да
мине той без страдания?
(втори вариант)
Без страдания не може, ако не се ражда.
(втори вариант)
Но щом се ражда, непремено страданието ще дойде.
(втори вариант)
Тогава и другото е вярно, че всеки човек, който умира, той се освобождава.
(втори вариант)
Който се ражда, страда, а който умира, се освобождава.
(втори вариант)
Следователно, ние страдаме, защото сме се родили; а трябва
да
умрем, за
да
се освободим.
(втори вариант)
Сега въпросът не е
да
го разрешаваме временно, но ние искаме
да
уредим живота
си
на Земята.
(втори вариант)
Но има друго разрешение на задачата.
(втори вариант)
Дадена е задача, която трябва
да
разрешите.
(втори вариант)
Тъй както сте свършили една задача, която трябва
да
свършите.
(втори вариант)
Вие не сте пратени на Земята, за
да
живеете; вие не сте пратени на Земята, за
да
станете търговци; не сте пратени
да
станете учени хора, нито
да
станете музиканти, нито
да
станете певци, нито философи.
(втори вариант)
Пратени сте като слуги
да
извършите волята на Бога.
(втори вариант)
Да
извършите волята Божия.
(втори вариант)
Една много малка работа
да
извършите, и
да
се върнете назад.
(втори вариант)
Единственото нещо, с което може
да
се похвалите в другия свят, то са само вашите страдания.
(втори вариант)
То са страданията.
(втори вариант)
Като разправяте за страданията
си
, те ще кажат: Ето нещо ново, което трябва
да
научим и те ще кажат,
да
слезем на Земята и
да
опитаме и ние това, тия работи, за които разправяте.
(втори вариант)
Следователно, единственото важно нещо, което може
да
научите на Земята, то са страданията, за които сте дошли.
(втори вариант)
Вие сте били някога на Небето, но са ви разправяли за страданията, за Земята; и вие сте казали: Чакайте, и ние
да
опитаме това нещо.
(втори вариант)
Сега казвате: Това нещо не е било на Земята,
да
страдаме; не идвам на Земята
да
страдам.
(втори вариант)
От вас зависи.
(втори вариант)
На никой страданието на сила не се налага.
(втори вариант)
Които са много напреднали, те се решават
да
слезнат,
да
видят какво нещо е страданието.
(втори вариант)
Има нещо в страданието което никой по никой начин не може
да
ви го обясни.
(втори вариант)
Философски не може
да
се обясни.
(втори вариант)
Човек страданието трябва
да
го опита.
(втори вариант)
И ние казваме: Христос дойде на Земята
да
опита страданието,
да
го опита,
да
го види.
(втори вариант)
И като се върне в другия свят,
да
има какво
да
разправя за своите страдания.
(втори вариант)
И тия страдания на Христа са, които спасяват човечеството.
(втори вариант)
И всички, които са на Земята, и които не искат
да
страдат, те не могат
да
се спасят.
(втори вариант)
Ако носиш философия, ако носиш музика, поезия; по някой път аз ви говоря за музиката.
(втори вариант)
По някой път проповядвате за музиката, аз разбирам; но ако носиш една торба на страдания, вратата на Царството Божие ще се отвори.
(втори вариант)
Ти
си
добре дошел там.
(втори вариант)
Има с какво
да
живееш.
(втори вариант)
Но ако носиш всичките торби с философия, знание, поезия, пение, всичките земни дарби, те ще кажат: Ние имаме тук достатъчно от това, даже повече имаме тук, нека остане за Земята.
(втори вариант)
Но щом носиш страданието, можеш
да
влезнеш.
(втори вариант)
Аз ще се похваля със страданията.
(втори вариант)
4.
Първата песен
,
ООК
, София, 26.5.1937г.,
Ти на земята може
да
посадиш всичко.
Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава.
Ако имаш тази земя, може
да
работиш.
Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава.
Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш
да
посадиш.
Пътят, който сте изминали, няма
да
можете
да
опишете.
Ако ти нямаш вода, ти не може
да
проявиш мекота, не може
да
има в тебе мекота.
Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече.
На нисшето, ти
си
господар.
Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва
да
има една твърда материя, която трябва
да
устоява.
След това трябва
да
има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш
да
имаш.
Хубаво ще го изслушаш, няма
да
тръгнеш по ума на туй нисше.
После, ти не може
да
имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има.
У вас често се задава идеята, какво нещо е злото?
Никакво разсъждение няма
да
има.
– Аз няма
да
ви изяснявам.
– Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава
да
подслони“.
Най-хубавите работи може
да
ни създадат най-големи злини.
Всинца от вас имате къщи.
Представете
си
един цигулар вземам.
Той нямаше глава къде
да
сложи.
Един цигулар може
да
създаде най-големите злини.
А вие имате къде
да
сложите глава.
Аз
си
нося цигулката като предметно учение.
Ако така разговаряме, всички неща са от Бога.
Всяка струна може
да
се скъса и
да
те осакати.
Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже,
да
намерят за какво
да
Го хванат.
Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва
да
натягате цигулката повече, отколкото трябва.
(Учителят поглежда часовника
си
) Шест часа е, 5 минути имаме още.
Най-малко трябва
да
оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може
да
издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се.
Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше
да
ги донеса.
– Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден.
Ако стягаш, трябва
да
оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната,
да
може тя
да
издържи.
Тази гъба не трябва
да
я печеш, тя сама се топи в устата.
Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя.
Всички не са композирали.
Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии.
А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала).
И всичките ви постижения се дължат на тия нишки.
В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити.
Ако вие свирите кой
да
е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура.
Ако ги имате, постижения може
да
имате.
По такива нишки се предават светлинните лъчи.
По такива нишки се предават звуковите трептения.
Вкусът се предава, обонянието, пипането.
Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво.
На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости.
Има неща, не може
да
ви ги казвам.
Всичкото философствуване в света седи в туй.
Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това,
да
мине
да
се очистя.
Онзи, Който създал света, той е философ.
Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва.
Другите,които философствуват и всички вие, които и
да
сте.
Свирил съм песента на блудния син.
Във философията, всяко нещо
си
има причина.
Няма какво
да
се сърдим на българите.
Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум
да
напусне баща
си
.
Представя
си
, че в света ще иде, голямо величие ще стане.
Ако искате
да
изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история.
Щом като имам следствието, зная причината, може
да
създаде това нещо.
Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват
да
ядат и
да
пият.
Запример, някой може
да
говори за музика.
Всичко е вложено в музиката.
Но той трябва
да
разбира от музика.
Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са.
Или някой иска
да
рисува, но най-първо той трябва
да
създаде скица.
Няма
да
се смущават.
Сега искам
да
ви заинтересувам в музиката.
Като иска
да
нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически.
Не може
да
се изявява вашият живот, ако не пеете на
себе
си
.
Всеки един от вас трябва
да
пее не на другите, на
себе
си
.
Трябва
да
имате един закон.
Наскърбен
си
, седни, че пей.
Гневен
си
, седни че пей на гнева
си
. Пей!
Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна
да
кряска един свещеник с усилване на гласа.
Как ще пееш на разгневения господар?
Отпосле
да
влезе онази свобода
да
си
дадете.
Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве
да
им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“.
Обезсърчен
си
или недоволен
си
, пей една песен
да
станеш доволен.
Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем
да
идем.
Как ще пееш на недоволния господар?
Този, който се сърди е господар, защото слабото не може
да
се сърди.
Когато се рисува един човек, трябва
да
му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва
да
ги намерим.
Той като се сърди, той е господар.
Как ще пееш на Господа?
Не че те правят погрешка, но понеже те служат на
себе
си
, искат
да
бъдат свободни.
Казват: „Който не иска
да
ни слуша,
да
бъде надалеч“.
Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и
си
заминаха.
Някои хора очите им мижат, не искат
да
възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина,
да
не се изкривят.
Страх ги е сами от
себе
си
.
Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде.
Страхливи сте, на
себе
си
как ще пеете?
И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота
си
, какво ще стане.
Или, обезверил
си
се, какво трябва
да
пееш?
Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях.
В ума ви
да
остане идеята.
Вие искате изведнъж всички неща
да
ви станат ясни.
Не искайте нещата
да
ви станат ясни.
Представете
си
, че вие седите на един камък отгоре.
Но представете
си
, този камък е вътре в тебе.
Онова, което иде лесно, лесно
си
заминава.
Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може
да
ви смаже.
За мене всичко това беше (развлечение).
Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може
да
падне отгоре и
да
ги смаже.
Лесните работи са общо достояние за всички.
Ако искате нещо ценно
да
остане във вашия живот,
да
ви радва, то са най-големите мъчнотии.
Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.
Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи.
Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло.
Сега
да
се върнем.
Ако сте страдали за музика, някой иска
да
свири, няма пиано.
Запример понякой път, искате
да
бъдете господари на Любовта.
Човек може
да
има работи и
да
не е виртуоз, друг може
да
няма и
да
е виртуоз.
Ако ти обичаш някого, ти развиваш
себе
си
.
Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става.
Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума
да
му падне като мед на сърцето.
Започват нещата
да
се градят сами по
себе
си
.
Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на
себе
си
?
Трябва
да
ми платиш нещо.
Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва
да
градите във вашия живот?
Или от господаря от който
си
недоволен, как ще му въздействувате?
– Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах.
– Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни
да
му пееш.
След туй казва: „Ти ще ми платиш, че
си
ме рисувал“.
Дойде един и пита, казва: „
Да
ви посея дърветата?
„Колко
си
велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице.
Че, кой на кого трябва
да
плаща?
“ Казва: „Тук плодните дървета трябва
да
ги посеем“.
Като те виждам толкоз сериозен, колко
си
енергичен?
Кое в света можеш
да
бъдеш?
– Винаги, когато рисуват някого, той трябва
да
му плати.
“ Казваш: „Това ли трябваше
да
направя?
Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш.
Дойде друг млад момък, той искаше
да
ги посее на друго място.
Господар
си
, няма кой
да
те оцени.
Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и
да
е начин, в него има свещена идея, но той не може
да
я изрази.
“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва
да
му платиш.
Ами ако научиш някого
да
свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка.
Учиш го
да
свири, пък няма на какво
да
свири.
Между онова, което хората правят, аз гледам
да
видя.
Салонът други го правеха, не им дадох план.
Кажи
да
зная.
Като го учиш
да
свири, дай му един инструмент
да
те помни човекът.
Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво
да
свири.
Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците.
По-добре е
да
му разправяте за пеенето.
Те казаха: „Няма
да
издържат“.
– „Той
си
мисли, че пее“.
Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити.
Казвам: Ще усилите, но ще издържи.
Сега аз може
да
взема
да
ви свиря и аз може
да
мисля.
В живота нещата няма
да
станат тъй, както ние мислим.
Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва
да
се съобразите.
И вие трябва
да
черпите сега.
Бог е направил света и оставил хората
да
внасят нещо ново.
И
да
придобиете всичкото изкуство, което светът има.
– Защото исках
да
схвана,
да
наблюдавам как той пее.
Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее.
Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда
да
се учиш?
Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва
да
бъде достояние за всинца ви.
– Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива.
Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти.
Че голяма привилегия на хората е
да
се учат.
Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква.
Но същевременно, работете над
себе
си
.
Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия.
Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата
да
създаде тази малката ципица,
да
излезе този човек
да
пее.
Значи една мисъл може
да
бъде силна, но тя е външно силна.
И
да
има създаден най-хубав инструмент.
Нещата външно са силни, но и вътре трябва
да
проникват.
Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз
да
нямам“.
Тази начупената линия е далече.
Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност.
Всичко, което остава, остаряването на човека.
Огъването се е образувало много далече.
Може
да
ви кажа кои са причините.
Вие всички сте задръстени.
Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън.
Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека.
– И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега.
Да
кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно.
После и музиката някой път трябва
да
учите.
А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала.
Човек в музиката трябва
да
страда, за
да
може
да
се учи.
Знаете ли вие какво значи страдание?
– Леките работи в света всеки може
да
ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия.
В музиката трябва
да
ги преодолеете.
Не всички могат
да
станат музиканти.
Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание.
Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие.
Религиозният човек дава друго тълкувание.
Създаде му дарби, които не може
да
останат недоразвити.
Но зависи каква е линията.
Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто.
На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите.
Може
да
вярваш в нещо.
Той казва: „Вътре човек
да
бъде чист“.
– Вяра е туй, което постоянно дава.
Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра.
А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш.
Във всички има една особеност.
Вие не можете
да
намерите двама гениални хора, на които веждите
да
са еднакви.
Във вярата всичките неща са поставени на своето място.
Духовните хора, като мислят, отвън
да
бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем
да
го направим отвън“.
Който дойде няма какво
да
искате.
Само ще
си
кажете и веднага ще дойде.
Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма
да
бъдем чисти“.
Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.
Отвсякъде може
да
се възприеме.
Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина
да
се премести и тя ще се премести“.
Учените хора казват, че спират водата.
Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“.
За обикновения човек, те са за
да
спират водата.
Човек, който има вяра, няма
да
руши, той няма
да
премести Витоша върху София отгоре.
А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва
да
възприема.
Той ако иска
да
свири, ще
си
барне, има особени места.
Той за
да
премести Витоша върху София, трябва
да
е крайно докачлив.
Мога
да
ви барна някой път, ще пеете, ще свирите.
Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие,
да
си
отмъсти.
Това може
да
трае няколко минути.
Тогава религиозните хора обичат
да
отмъщават, обичат
да
кълнат.
Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице.
Та казвам сега: Вие се учите и искате
да
се запознаете с Христа.
Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот.
При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен.
Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва
да
направите?
Не знае къде
да
се бутне.
– Ще започнете
да
ги коригирате.
Той търси своето щастие в другите хора.
Сега аз не искам
да
ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа.
Ще започнете вие
да
се коригирате.
Когато той го намери в
себе
си
, после ще го намери отвън.
Ако Господ ми дал очи, а аз
си
затворя очите и започна
да
пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй?
Като започнете
да
коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре.
Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха,
да
има линия.
Ако той
себе
си
не разбира, той не може
да
разбере и хората.
Ако
си
отворя очите може
да
минавам свободно.
Направиш
си
една риза,
да
ти е приятно, като я носиш.
Ако ви кажа сега станете
да
пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен?
Сега вие искате
да
изучавате Христа със затворени очи.
Яката
да
не опира на шията,
да
не те дразни, но
да
има един, два пръста място около врата.
Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може
да
имам.
Колцина от вас можете
да
изпеете една ангелска песен?
Той е бил Син Божий.
После, някои жени обичат
да
носят деколтета, то е научно изследване.
Знаете ли какво нещо е Син Божий?
И аз не ще може
да
пея.
Трябва
да
имам едно ангелско разположение.
Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави.
Вие трябва
да
бъдете всички ангели, за
да
ви пея.
Аз нямам желание и вие не можете
да
пеете, понеже всички не са ангели.
Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога.
Пред един ангел можеш
да
пееш, пред който не е ангел, не можеш
да
пееш.
Туй мястото на Адамовата ябълка.
Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи,
да
композира една песен.
Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко.
Не може
да
съчините.
Човек рая
си
показва.
Всичко се заличава.
Тя е една свещена дума „Господи, Боже мой“
да
я изпееш, ти трябва
да
влезеш в самата идея, то не е нещо физическо.
Сега вие казвате: „
Да
вярваме ли в това?
Раят е свързан с човешката дихателна система.
Може
да
вярвате, може
да
не вярвате.
Раят е непонятен вън от дихателната система.
Като дойде слънцето, ще започне
да
се топи снега и леда.
Може
да
вярвате, то е ваша свобода.
Раят, това е дихателната система на космоса.
Водата ще тръгне.
Вярването е закон на свобода.
Ако не можеш
да
пееш, ти
си
в замръзнало състояние.
Да
правим това, което искаме.
Чувствуванието е признак, че
си
започнал
да
се разтопяваш.
Мисълта дава направление, в което тръгва тази вода.
Във вярването, всичко, което правиш не е вярно.
“ – От твоята дихателна система, от твоята дихателна система, твоите дробове, те представляват рая.
Мисълта трябва
да
канализира нашите чувства.
Вие как определяте, че обичате някого, бих желал
да
зная?
На онова пречистване, на онзи свещен огън, който постоянно пречиства и изпраща в мозъка
да
работи.
Сега благата, които Бог ни е дал,
да
ги оценим.
Веднъж видях едно дете, питат го: „Колко обичаш майка
си
“.
Да
оцените благата, които Бог ви дал, които вие не сте съзнали.
То казва: „Толкоз“ и показва с ръцете
си
.
Бог ви е дал блага, а вие постоянно роптаете.
Ами сестра
си
?
– Цялата
си
ръка.
Всички мязате на евреите, които изведе Мойсей и постоянно роптаеха, защо ги изведе из Египет.
Ами баща
си
?
Всички ангели и дяволи, всички са вътре в нас.
Престанете
да
роптаете, понеже отивате в Обетованата земя.
Отваря
си
ръцете.
Вие сега искате
да
се освободите от тях, искате
да
се освободите от злото.
Ами майка
си
?
Няма какво
да
се освобождавате.
Да
влезем в Ханаанската земя.
Отваря
си
широко ръцете.
Няма
да
размествате нещата.
Тогаз съчинете още една песен: „Господи, научи ни добре
да
живеем като влезем в Обетованата земя“.
Обичта може
да
се дължи на ума, може
да
се дължи на сърцето, може
да
се дължи на душата, може
да
се дължи на Духа.
Всичко върви и не размества центъра на неговата тяжест, докато най-после се привлече вниманието му.
– Това е свободата.
Сърцето всичко онова, което обича, все го изяда.
В този момък се събуди желание
да
опита тази мома.
Коя е първата песен на свободата?
Тя не знае, че като му обърне внимание, в него ще се зароди желание в стомаха
да
я изяде; в стомаха
да
я хапне.
– После, ти може
да
се уплашиш от туй изядане.
Светлината пък пее за свободата.
Той като те изяде, после пак наново може
да
те пресъздаде.
Той
да
я прегърне,
да
я стисне,
да
ѝ хване ръката на хорото.
Тя гледа
да
хване ръката Той гледа
да
ѝ извие ръката, като че къса някое парченце.
Само когато влезем в Истината, когато започнем
да
пеем за Любовта, когато започнем Истината, тогава ще разберете какво нещо е Любовта.
Човек, на който Любовта не е показала светлината; светлината, която не е показала свободата, и свободата не е показала Любовта, той не може
да
познае Любовта.
Сега
да
дойдем до същественото.
Не считайте за едно противоречие във вашия живот
да
казвате: „Толкоз години ние се учим“.
Ами именно трябва
да
се учите.
Изпъква цялата история как се създаде едно събитие.
Вие не трябва
да
ходите и
да
казвате: „Аз вярвам“.
Защо тази мома иска
да
привлече вниманието му?
Желая на вас от Любовта към светлината, от светлината към свободата, от свободата към Любовта.
Във вярата нещата са дадени.
Но в ума, какво може
да
възприемете от даденото?
Знаете какво е, когато се събуди един човек, който не
си
е отспал.
– Ти може
да
имаш хубава цигулка.
Друго е когато се събуди, като
си
е отспал.
Ти можеш
да
имаш хубав инструмент.
Тя трябва
да
го събуди навреме.
Ти може
да
имаш добър баща.
И той ще ѝ благодари.
Майка ти може
да
е добра.
Не събуждайте Любовта на когото и
да
е преждевременно.
Братята ти може
да
са добри.
Но добрината на баща ти, няма
да
те научи
да
свириш.
Не давайте на човека свобода преждевременно.
Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили, туй което те са направили, то е за тях.
На спящия човек каква свобода можеш
да
му дадеш?
На спящият човек каква светлина можеш
да
му внесеш?
– При тъмнината може
да
спи по-добре.
Щом вече се събуди, тогава
да
внесеш Любовта.
Божественият (свят) е създаден по същият закон.
– Туй, което е „де“,
да
тръгне.
Днешният ден носи известни блага.
Ако вие сте събудени, тези блага ще дойдат, ако не сте събудени, вие се смущавате, тогава ще се зародят ред нещастия.
Тук една несгода, там друга несгода, ще прекарате целия ден в несгоди.
Вие ще
си
представите една фигура, изопачена.
Казвате: „Защо Господ създаде света така?
Ще
си
представите туй, което не е.
“ Не го създаде така Господ, вие така го създадохте.
Та казвам: Трябва
да
имате един начин.
Да
изпъкнат и тези, които са образували този плод.
Искате
да
проповядвате само.
Да
изпъкнат земята,
да
изпъкнат изворите.
Не само
да
проповядвате, ами дайте място на вашия живот, той сам
да
се изяви.
Като кажете дете, какво трябва
да
разбирате?
Дайте място на Любовта.
Щом дойдете до света на свободата, не мислете за свободата.
Някой червей го изяде, вие плачете за плода.
Защо го оставихте
да
умре?
– Значи го накарахте в един път
да
тръгне.
Ако се заинтересувам, ако мисля какво нещо е въздухът, ако две–три минути не приема въздух,
да
не стане една обмяна, аз ще почувствувам какво нещо е въздухът.
И този живот трябва
да
подкрепи моето съществувание.
Водата е резултат.
5.
Ценност и морал
,
МОК
, София, 28.5.1937г.,
вие
си
представяте, че оня ви е направил една голяма пакост.
Представете
си
, че той е турил парите в джоба
си
, но е дошъл някой пò майстор от него и ги е извадил оттам... Един професор по кражби учил своите ученици как
да
обират хората, как
да
им измъкват кесиите.
Докато преподавал урока
си
, един от учениците измъкнал златния му часовник от джоба, без той
да
усети.
Гледа - няма го часовникът му и казва: "Аз те учих
да
обираш другите хора, а не мен." Този ученик вече е станал такъв майстор, че може
да
обере и учителя
си
.
Сега знайте: всякога, когато учиш един ученик
да
краде, той най-първо ще обере теб.
Хиляди неща има, които ни смущават – вие имате една относителна реалност.
Тогава представете
си
, че съществува един разумен човек, когото не можеш вече
да
обереш, понеже притежава един уред, който, щом бръкнеш в джоба му, издава някакъв звук.
Във вашето съзнание всякога един апаш може
да
ви обере.
И тези крадци са много наблюдателни - виждат, че вниманието ви е отвлечено и в този момент ви обират.
Пътувам на един параход и гледам, че някакъв е седнал до едно момиче и се кани
да
го обере – чака удобен момент
да
бръкне в джоба му.
Тъкмо рече
да
бръкне, аз му направя знак с показалец – така го спрях веднъж, два, три пъти.
Не, той не разсъждава философски.
Той усети, че моето съзнание е будно: аз седях, без
да
го наблюдавам, и той мислеше, че гледам нанякъде
си
, но при най-малкото помръдване аз му правех знак с пръст.
Съзнанието трябва
да
бъде будно.
Някой път вие искате
да
се справите с известни мъчнотии; само трябва
да
махнете с ръка и мъчнотиите ще
си
идат.
Но трябва
да
знаете как
да
махнете с ръка.
Да
допуснем, че ви среща една мечка и вие веднага се качвате на едно крушово дърво.
Или,
да
кажем, две армии се бият и едната от тях отива на втора позиция; защо, от страх ли?
Имаш съображения
да
не изгубиш, т.е.
Всеки резултат има свои качества и моралността зависи от тях.
Да
кажем, че някой върви по Правия път.
Но вие разглеждате морала независимо от това какво влияние ще упражни, вследствие на което се създава една философия, че човек може
да
постъпи, както иска.
Човек може
да
постъпи, както иска, но ценността за нещата ще се измени.
Така ще стане промяна в неговите мисли, в неговите чувства, в неговите постъпки и един ден той сам
себе
си
няма
да
може
да
познае.
Допуснете, че вие имате стока за превозване по вода и мислите, че параходът трябва
да
се натовари.
Да
, но параходите
си
имат ватерлиния, докъдето могат
да
се товарят.
Ако се натовари повече, при бурно море параходът може
да
потъне.
И човек има такава линия, която показва доколко може
да
се товари в даден случай.
Така аз гледам на живота.
Спирате се при него, натоварвате парахода
си
.
Вие всеки ден може
да
се спирате на десет-петнадесет пристанища и така става обмяна на вашите идеи, мисли, чувства и постъпки.
Сега, какво значи
да
се обяснява нашироко?
Да
описвате живота в проза и поезия,
да
давате едно вътрешно обяснение.
Например, имате
да
събирате числата 1, 2, 3, 4 със знак ''минус'', а после имате числата 1, 2, 3, 4 със знак ''плюс''.
Първите числа ги събирате, но имате
да
давате, т.е.
Във втория случай събирате, но имате
да
вземате.
Тук вие събирате и печелите, а в първия случай пак събирате, но имате
да
давате.
По същия начин и вие понякога имате някаква идея
да
събирате.
Всички неморални постъпки в човека имат знак минус.
Този знак е като една дамгосана овца, която винаги можеш
да
я намериш.
Например, даден навик все ще го намериш в
себе
си
.
Когато в Англия стане обир, не завеждат дело, понеже струва скъпо, а имат за целта детективи.
Да
речем, че при обира разбойникът не е оставил никакво веществено доказателство, освен едно копче, което е паднало от дрехата му.
Той цяла седмица ходи, разхожда се, носи, наблюдава това копче и един ден се сблъсква с един господин, извинява му се и казва: "Господине, аз ви арестувам!
". Апашът разбира, че не е шега, защото поглежда копчето в ръката на детектива и вижда, че е неговото.
Питам: за
да
научи това изкуство, на този детектив колко време му е отнело?
Често има ясновидци, които виждат неща не от онзи, но от този свят.
Един наш приятел, който се занимаваше със спиритизъм и правеше сеанси в Търново, ми разказа как веднъж приспал медиума и го попитал кого вижда.
– "Виждам майка
си
." Нашият приятел мислел, че майка му е умряла и попитал: "Къде е майка ти, можеш ли
да
я опишеш?
Той е толкова далеч, че светлината от Земята не може
да
достигне до него и затова е невидим за нас.
Така предметите от Духовния свят не могат
да
се отразяват в нашия свят, затуй остават невидими.
Нашият свят пък е нереален по същия закон – светлината от него не може
да
се отрази в Духовния свят.
Та казвам: едновременно не можеш
да
живееш и в Духовния, и във физическия свят, ако не се справиш със своето съзнание, т.е.
докато възприемаш известни предмети от този свят, не можеш
да
виждаш другия свят.
На какво трябва
да
го обърнем, за
да
го направим ценно?
Но
да
допуснем, че последното число трябва
да
го извадите от второто; ще останат 1000 тона злато.
Сега, на всяко число може
да
се даде различна ценност.
Например, може ли
да
направите така, че числото 12 000
да
е диамант колкото камилско яйце?
Възможно е
да
го направите.
Няма, следователно не може
да
направите числото 12 000
да
бъде дванадесет хиляди диаманти, колкото камилски яйца.
В природата законът е такъв: колкото ценността се уголемява, толкова количеството се намалява.
Например, трябват ви три хиляди килограма цвят от рози, за
да
извадите един килограм розово масло.
Ако искате
да
извадите три хиляди килограма, колко хиляди килограма цвят ви трябва?
Същият закон действа в природата: ако иска
да
повдигне ценността на един предмет, тя намалява броя му.
И така, предметът трябва
да
се организира.
Да
допуснем, че имате няколко милиона диамантени скъпоценни камъни и едно житно зърно; в дадения случай кое е по-ценно?
Аз бих предпочел житното зърно, защото за петнадесет години ще бъда най-богатият човек в света.
Христос казва: "Едно даде тридесет, друго - шестдесет, друго - сто." Нека
да
вземем сто, че по-лесно се пресмята.
Ако чувствата се увеличават, умът се намалява; ако умът ви се усили, чувствата се намаляват.
При това, постъпките на човека могат
да
се увеличат и без
да
бъдат ценни.
Ако искате постъпките ви
да
бъдат ценни, непременно силата на вашия ум и силата на вашето сърце трябва
да
бъдат уравновесени.
Сега,
да
допуснем, че са ви дали една задача.
Представете
си
, че са ви дали една кибритена кутия, но се позволява на ден
да
драсвате само по една клечка кибрит.
Най-първо какви предпазни мерки трябва
да
вземете?
Ако пътувате в сухи дни, не е опасно, но представете
си
, че вали дъжд и времето е влажно; мислите ли, че ако не вземете предпазни мерки, кибритът ще ви послужи, щом го извадите навън?
Сега, този пример може
да
ви послужи като мярка: много пъти в живота вие не сполучвате по единствената причина, че кибритът ви е влажен.
Мислите, че където и
да
идете, можете
да
си
проправите път.
Щом човек е поставен в света, той трябва
да
се справи с условията.
Понякога се смеем на заека, но аз гледам малко по-дълбоко и считам, че той е гениален (не като човек, но като заек).
Заекът е гениален по своята природа, защото може
да
живее при всички несгоди.
Например, понякога, когато го гони някой копой, той
си
играе с него.
Казват, че бил будала.
Ни най-малко заекът е будала.
И когато копоят стигне до това място, започва
да
ходи в кръг.
И ловците сядаха с пушката и ги чакаха.
У тях беше правило
да
се връщат в напуснатите леговища.
Как зайците предадоха помежду
си
този навик
да
не се връщат?
Те
си
имат радио и по него
си
предадоха, че връщането в леговището е опасно.
И така, трябва
да
внесете в ума
си
следната идея: за всички мъчнотии, които имате в света, има един начин за разрешаване.
Следователно всяка мъчнотия ще стане задача за вас.
Когато направите един, два, пет, девет, десет опита, вие ще имате половината от разрешението на даден въпрос.
Под думата ''морал'' разбираме пътя, начина, по който
да
се постъпва.
Каквато и
да
е ценността, тя винаги има отношение към резултата.
Например, можете
да
формирате тялото, можете
да
го пипате, но щом дойдете до човешкия ум, как ще го докажете?
Храната може
да
се разглежда като опаковка на тялото.
То постоянно се опакова, за
да
не се развали, и когато човек не яде, тялото веднага започва
да
отслабва.
Вие не сте
си
задавали въпроса какво е морал.
Казвате за нещо, че е морално, но не сте сядали
да
помислите какво нещо е моралът сам по
себе
си
.
Вие при дадени условия считате в реда на нещата
да
изядете една кокошка или
да
изядете една ябълка.
Следователно от ваше гледище е право
да
ядете, но от гледището на градинаря не е право.
Обаче, ако платите на градинаря, той счита, че имате право
да
ядете.
Всяко нещо, което образува Реалността, без
да
хвърля сянка, е разумно.
Индусите наричат илюзиите ''майя''.
с плодовете на сенките ти не можеш
да
се храниш.
Да
кажем, че имате едно усещане - например, имате една болка; реална ли е болката или е сянка?
Разсъждавайте. По много начини може
да
разсъждавате за един предмет.
Представете
си
, че имате в джоба
си
хиляда лева, които сте ги предназначили за дрехи.
Всъщност вие имате дрехи, не се нуждаете от тях, но искате добре
да
се облечете.
В същото време един друг човек, като няма пари и няма откъде
да
спечели, а знае, че вие имате, иска
да
ги вземе и малко
да
разполага.
6.
Елате да разсъждаваме
,
НБ
, София, 30.5.1937г.,
Но скъпоценните камъни
си
остават такива.
Много пъти са ми казвали: „Трябва
да
има английски които
да
те заставят
да
проповядваш.“ Казвам: Ако мене ме заставят английски
да
проповядвам, то съм нещастен човек.
После, с всичката наша култура, нямаме 12 000 скъпоценни камъни като камилски яйца.
Аз не искам
да
убеждавам хората
да
вярват в това, което не е.
Искам
да
вярват в онова, което живеят, в онова, което носят в
себе
си
.
Та, в съвременните математически изчисления, някой път вас ви се вижда грамадно число 14 000.
В даден случай 14 000 няма тежестта на 1 килограм жито.
Аз казвам: От
себе
си
нищо няма
да
ви дам, от
себе
си
мога
да
ви дам само условия
да
се подигнете и
да
познаете Божественото.
Казва: „Елате
да
разсъждаваме.“ Тогава има един пример за Исуса Навина.
14 000, трябват още 2000, за
да
станат 1 килограм.
Среща една вечер в лагера един въоръжен, той
си
изважда меча и казва: „Кой
си
?
“ Онзи, въоръженият, казва: „Аз съм от Господа.“ Изважда
си
меча, мисли, че е неприятел.
Тия зърна, за
да
проявят своята сила, която е скрита в тия зърна – тя е грамадна, но на тия зрънца трябва
да
се създадат условия,
да
се проявят.
Ако мислиш, че искам
да
те смятам, казвам: Не може
да
имаш туй познание, докато сам не се запознаеш с Христа.
Когато дойде Христос на Земята, вие няма
да
Го срещнете.
Като срещнете, ще попитате: „Ти от кои
си
?
Нито цилиндър ще носи, нито фрак.
“ Ще извадиш меча
си
– „От Господа съм.“ Мечът, това е Словото.
Като извадиш твоя меч,
да
светне,
да
излезе светлина.
Какво може
да
направят с 14 000, което струва 3 лева?
Влезе някъде при бедните – Той няма
да
ги направи богати, но в който дом влезе, ще даде наставления как
да
живеят.
Не светне ли твоето чело, твоята глава, твоят гръб, твоето лице, твоите очи, твоят нос, твоята уста, не светнат ли дрехите ти, нищо няма
да
излезе.
Какво може
да
направиш?
Но ако знаеш езика на житното зърно, ако знаеш
да
говориш на житото както трябва, ако можеш
да
говориш на неговия език, ти
си
разрешил един от главните въпроси – икономическият въпрос е разрешен.
Христос иде сега на Земята, не както в Палестина,
да
Го знаят; Той иде неизвестен.
Умовете със светлина, лицето със светлина, челото със светлина, страните, сърцето, тялото – навсякъде светлина трябва
да
има.
Ти може
да
имаш само едно житено зрънце, не ти трябват 14 000.
Той сега иде
да
оправи света.
То е Любовта, която трябва
да
познаете във всичките сърца и
да
не мислят хората за своите нещастия в света, защото нещастията ние може
да
ги поправим.
Като станеш сутринта, на туй житено зърно
да
говориш, ще го покриеш с един прах, ще му поприказваш и след туй ще видиш, че ако сте двама – ти с жена
си
, ще намерите цял един сомун и [тъй] вкусен, знаеш колко вкусен!
Всичките нещастия идат само от материалните несгоди.
Сега имаме всичките изгледи.
Няма
да
чакате от фурната
да
го изваждат, но хубав опечен хляб ще бъде.
Аз вземам тази форма само за
да
изясня тази идея.
Не тъй, както господарите, но отдето мине, има власт
да
поправи света.
Цялата култура, всичките образовани народи, тази идея
да
проникне у тях:
да
бъдат добри.
Вас ви се вижда несъвместимо и фантастично.
Като мине, като стъпи кракът на Христа в някоя богата къща, ще се запали сърцето на богатия човек и той ще започне
да
раздава.
Като светне Христос в сърцето на младата мома, тя ще иде
да
слугува на хората.
Всички имат добро желание, всички искат свобода, но тази свобода ще дойде по един закон, както в механиката – всяко нещо трябва
да
бъде на своето място.
Сега руските учени са на полюса и съобщават по радиото, дават сведения.
Всичките хора ще станат глупави, ще ги считат за глупави, че те няма
да
си
уреждат работите.
Та казвам: На вас препоръчвам
да
напуснете старото верую и
да
възприемете вярата, вярата в Божественото.
Какво има
да
си
уреждам работите
си
?
То
да
бъде ваше ръководство.
Умът ви
да
бъде служител на онова, което вие разбирате.
Трябвало
да
заколят 3000 кокошки, за
да
направят 30 оки кокоши прах.
Не мислете, че няма
да
имате нужда от другите.
Трябвал им, за
да
не ги хване една болест,
да
имат пищна храна.
В каквото ти вярваш – може
да
турят под магнетически сън, че те считат, че
си
стар, а може и
да
се подмладиш.
Казват, че тия 22-ма души, които отиват, ще прекарат много хубаво и само ще се лишат от едно благо – няма
да
има топла баня, но ще се мият само с разреден спирт.
Божественото в
себе
си
носи вечната младост.
Когато видя един художник, който рисува, един работник, който работи, навсякъде, каквото възприемам – мравите, пчелите, дърветата, навсякъде виждам каква разумност има в природата.
Зимно време 50–70 градуса, всичката вода замръзнала, с какво ще се мият?
Човешкото носи вечната старост.
От туй, което виждам, аз се спирам пред едно дърво с благоговение, виждам каква разумност, каква интелигентност работи.
По някой път като ви казвам, че
си
разговарям с тези дървета, при неблагоприятните условия ми разправят как са преминали.
И тия хора ще прекарат най-малко 6 месеца в тъмнина, при тия несгоди, и пак ще се занимават с научни работи, ще изследват магнетизма, ще изследват теченията на Северния Океан, ветровете и ще дават сведения по радиото какво течение става.
Всичките други са млади.
В туй аз не ви казвам
да
вярвате, не искам
да
ви убеждавам.
Казвам какво виждам.
Ако не виждам такива дървета, вие сте прави.
Ако мисля, че аз се разговарям при тия дървета, които виждате, то не е вярно, за мене дърветата са вече друго нещо.
Тия старци казват: „
Да
не вярвате,
да
не живеете както ние живяхме.“ Защото казва Евангелист Иоан, че всички се покланяли пред Господа и всички падали пред Господа и хвалили.
Нещо казва: „Я ги вземете.“ Всички те оживяват.
Онези, които не разбират този закон, ще кажат: „Какво унижение,
да
се покланят.“ Те благодарят на Бога, че ги избавил от голямото заблуждение и очакват
да
се подмладят.
Тия дървета с любов вече ми дават.
Но докато ние не завършим цялата еволюция на човеците, не може
да
излезем от това положение.
Като ям, [с] всяка череша, която изяждам, влиза живот.
Виждам какво голямо самоотричане, каква голяма жертва правят.
От тази глава ще дойдат нови разпореждания, туй показва, че човешкият дух се е повдигнал на една вътрешна висота, хората на Земята мислят заедно, искат
да
се съединят и
да
почнат
да
мислят заедно.
То спада към друга категория.
Сега аз искам
да
ви изнеса онова, което е за вашето подобрение, което може
да
ви направи герои в света.
На тях казвам: „И аз бих желал
да
бъда като вас.
А на славяните – отиват първи и се дават наставления, понеже първи отиват на полюса, дават им се наставления какво трябва
да
правят.
Но в туй Божествено начало вие трябва
да
вложите една вечна справедливост в
себе
си
, една вечна святост
да
вложите в
себе
си
.
Туй значи разбиране.“ Те ми казват: „Ние желаем два пъти повече
да
бъдем като тебе.“ Казваме: те са дървета, растения.
Ходиха англичаните – не можаха
да
отидат там.
Не само
да
вложите, ами
да
възприемете тази вечната истина, която носи свобода.
Тогава Господ казва: „Елате
да
разсъждавате.
Едно време, ако четете еврейската история, когато Господ създаде света, явиха се всичките еврейски букви 22 и Господ казва на първата буква: „С тебе не може
да
създам света, понеже лоши имена с тебе се пишат.“ Явило се е М-то, казва: „Ти
си
буквата на смъртта.“ Всичките букви се явили и най-после останала втората буква на еврейски – Б – и с нея Бог започнал
да
създава света.
Всичките ви минали грехове, всичко туй ще бъде заличено.“ Казвам: При новите условия мъчнотиите, в които се намирате, как трябва
да
се разрешат?
Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва
да
имате благородство.
Казвам сега: Новото създание – славяните, са първата буква.
Християните още не могат
да
се спогодят, нямат едно верую в Христа.
Който и
да
е, това е Божественото.
Елате сега
да
разсъждаваме.
Сега някои ще кажат: „Не е така.“ Всеки един народ, който може
да
допринесе на човечеството, който може
да
бъде проводник на Божественото, всеки народ може
да
бъде като славяните.
Всичките секти мислят, че са най-прави.
Като разсъждаваме така, ще се премахнат всичките противоречия.
Но за нас още от днес може
да
се премахнат всички противоречия и тогава трябва
да
работите без противоречия.
В славяните трябва
да
се пробуди онова Божествено Начало, първо в света
да
служат на Божественото, а второ
да
се служи на човешкото.
Той прави едно сравнение и казва: „Ние, съвременните християни, мязаме на евреите, всичките 12 племена, които носеха скинията.
Първо човек
да
урежда благото на своите ближни, а после
да
урежда своето благо.
Всички носеха някаква част от скинията.
НАГОРЕ