НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
835
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
835
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
Любов насила.
(втори вариант)
Всеки, който я има, не може
да
постъпи другояче.
(втори вариант)
Затова хората не искат
да
умират, понеже отиде всичко.
(втори вариант)
Има една Любов в света, тя е без насилие, на онази абсолютна свобода.
(втори вариант)
Значи
да
влезеш в един свят, дето няма никакво насилие.
(втори вариант)
Няма по-хубаво нещо от това
да
те ядат хората на оня свят.
(втори вариант)
Или Любов, в която ти не можеш
да
подозираш.
(втори вариант)
Онзи човек, когото ти обичаш, не може
да
го подозираш.
(втори вариант)
Щом го обичаш, то е насилие.
(втори вариант)
Ако разбирате закона, вие трябва
да
бъдете изядени от жителите на онзи свят, и
да
станете граждани на този свят, за
да
го разберете.
(втори вариант)
Щом не вярваш, то е насилие.
(втори вариант)
Ако те ви ядат, обичат ви значи, отварят сърцето
си
, тогава вие ще влезете и ще ви приемат във вътрешния свят.
(втори вариант)
Онзи, който ви изяда, вие казвате - изяде ме той.
(втори вариант)
Щом не вярваш, то е Любов на насилието.
(втори вариант)
Аз не бих желал
да
ме изяде една мечка.
(втори вариант)
Всичките хора сега живеят в тази Любов на насилието.
(втори вариант)
Няма какво
да
ме яде.
(втори вариант)
Навсякъде дето се ходи, аз имам доста екземпляри от Любовта на насилието.
(втори вариант)
Но
да
ме изяде един светия, разбирам.
(втори вариант)
Малко екземпляри имам от тази Любов, дето няма насилието.
(втори вариант)
Аз не бих желал
да
ме нагълта една змия, защото нищо няма
да
науча.
(втори вариант)
Та считам яденето в другия свят, той е най-добрият прием, който могат
да
ви дадат.
(втори вариант)
Може
да
знаеш нещо, може
да
не го знаеш, но и като го знаеш ще направиш същата погрешка и като не знаеш, ще направиш същата погрешка.
(втори вариант)
Ти може
да
си
силен човек.
(втори вариант)
В Божествения свят Всеки ден трябва
да
идем, за
да
мислим, Всеки ден трябва
да
идеме в рая.
(втори вариант)
За
да
придобие повече.
(втори вариант)
Стремете се
да
мислите.
(втори вариант)
Повечето придобиване ще ти даде ли повече щастие?
(втори вариант)
Щастието не зависи от многото.
(втори вариант)
Сега думата „
да
те изядат“, кое е лошото в тази дума „изидам“?
(втори вариант)
Нещастието не зависи от малкото.
(втори вариант)
Лошото е в „дам“.
(втори вариант)
Сега по този начин, както разглеждам живота, ние търсим щастието отвън.
(втори вариант)
Лошото в думата „изидам“ е в „дам“, то е лошото.
(втори вариант)
А всяко съприкосновение с илюзорната реалност на нещата в Природата, за мене това е нещастие.
(втори вариант)
Та ние не искаме
да
ни изядат, понеже знаем, че ще ни приемат добре, а ще ни изпратят зле.
(втори вариант)
Всеки момент извън времето, всяко докосване, ти с реалността не може
да
имаш постоянно съприкосновение.
(втори вариант)
Ние искаме в живота добре
да
ни приемат и добре
да
ни изпратят.
(втори вариант)
То е един момент, дето нещо ново се пробужда и хората щом се отдалечат от туй съприкосновение, идат до обикновеното състояние.
(втори вариант)
Туй е мъчно за разбиране, понеже трябва
да
се опита.
(втори вариант)
Вие искате
да
произведете реалността.
(втори вариант)
Та сега Всичките хора повтарят онова щастие, което са имали.
(втори вариант)
Потребно е, трябва
да
има едно втичане поне на ден, поне на седмица, поне на месец, поне в годината трябва
да
имаш един момент, когато ти ще докоснеш реалността.
(втори вариант)
Да
стане вливане от този невидимия свят,
да
влезе нещо,
да
има вливане в душата ти.
(втори вариант)
Добре
си
разрешил въпроса, щом
си
го обикнал, но двете думи, - обич и Любов, ние трябва
да
ги пречистим.
(втори вариант)
ТЕ живяха за
себе
си
.
(втори вариант)
Всеки един в
себе
си
трябва
да
пречисти думата „Любов".
(втори вариант)
Те дадоха нещо за света и ние трябва
да
дадем нещо на света.
(втори вариант)
Всеки в
себе
си
трябва
да
пречисти думата „обич“.
(втори вариант)
Думата „Любов" носи живот, носи светлина, носи свобода.
(втори вариант)
Апостол Павел бил даровит.
(втори вариант)
Някой път под думата „Любов", вие разбирате само живота, а някой път закона на светлината носи, а някой път не носи свобода.
(втори вариант)
Когато произнесеш думата „Любов", ако
си
болен,
да
почувствуваш, че живот имаш, че
си
здрав.
(втори вариант)
Апостол Павел изпълнил добре своята длъжност, своята служба, която са му дали.
(втори вариант)
Като произнесеш думата „Любов", ако има един предмет, който не разбираш,
да
внесе светлина, ти добре
да
си
разбрал, непременно думата „Любов" трябва
да
носи живот и трябва
да
носи свобода.
(втори вариант)
В свободата аз разбирам светлина.
(втори вариант)
Свобода за мен и после Всеки човек, който няма топлина, той няма и свобода.
(втори вариант)
Апостол Павел е извършил добре службата
си
, това е неговата добра страна и Всеки един от вас
да
е толкоз, до колкото той изпълва своята служба добре, той ще вземе почетно място.
(втори вариант)
Зависи от онова, което в дадения случай извършваш.
(втори вариант)
То ще ти даде цена.
(втори вариант)
Любовта носи живот, носи светлина, носи свобода.
(втори вариант)
Понякой път казвате: Защо трябва
да
живеем?
(втори вариант)
Под „свобода" аз разбирам топлина.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правиш?
(втори вариант)
Там дето има топлина, истинска свобода може
да
се добие.
(втори вариант)
В млади години не знаехте какво
да
правите, в средна възраст не знаете какво
да
правите, на стари години не знаете какво
да
правите.
(втори вариант)
Питам тогава, ами че тогава на млади години какво трябва
да
се прави?
(втори вариант)
Цигулар, на който ръцете изстиват, не може
да
свири.
(втори вариант)
То е един въпрос, който трябва
да
се научи.
(втори вариант)
За сегашните цигулари салона трябва
да
бъде много добре отоплен, трябва
да
има топлина в неговите ръце, за
да
даде израз.
(втори вариант)
На средна възраст трябва
да
знаете какво
да
правите и на стари години трябва
да
знаете какво
да
правите.
(втори вариант)
Та казвам: Вие понякога не можете
да
направите някои работи, по единствената причина, че вие не сте свободни.
(втори вариант)
На стари години хората правят туй, което не трябва
да
правят.
(втори вариант)
Салонът трябва
да
бъде нормално отоплен, ако не можем
да
приемем топлината и светлината от Слънцето, която е необходима.
(втори вариант)
Ако е един селянин, като се събуди най-първо ще му дойде на ум, като бил дете на 10,15 години, или ще
си
спомни първата година.
(втори вариант)
С Бога трябва
да
се свържете, за
да
получите светлина.
(втори вариант)
С Христа трябва
да
се свържете, за
да
получите топлина.
(втори вариант)
Ако не са го пращали в училище, ако са го пращали
да
пасе овце, той ще
си
спомни как е пасъл овцете, как играл до момите, как пораснал, как се хващал на хорото, как намерил своята възлюблена, как турил ръцете, той прекара целия свой живот.
(втори вариант)
Христос е, казват, които иде
да
спаси света.
(втори вариант)
И старият човек с дългата брада казва, отидоха хубавите години.
(втори вариант)
Спасението зависи от топлината най-първо.
(втори вариант)
А на времето като млад пет пари не давал.
(втори вариант)
Писанието казва за светлината: Този Дух на Истината като дойде, който носи светлина, Той ще ви научи.
(втори вариант)
Този, който учи, той носи светлина.
(втори вариант)
във вас ще се роди желание
да
кажете, тия неща нас не ни интересуват.
(втори вариант)
Или
си
спомните като малко дете как ви дали копанче, каква хубава супа ви дали.
(втори вариант)
Такива подробности
си
спомняте.
(втори вариант)
Ако аз не съм свободен, нямам топлина със
себе
си
.
(втори вариант)
Всички тия работи са хубави.
(втори вариант)
Имам съвсем обикновено понятие за Христа като обикновен човек, който дошъл и страдал.
(втори вариант)
Той
си
представя тази млада мома, но къде отишла, той не знае.
(втори вариант)
Тази, до която е ходил, която му е дала щастие и умряла, заминала за другия свят, той не знае накъде е.
(втори вариант)
Не е онзи Христос, който казва: „Даде ми се всяка власт на небето и земята.
(втори вариант)
Или
да
кажем, вие можете
да
си
спомните, че първи път, когато сте се обърнали като сте повярвали, кои са били онези с вас, които са се подвижили.
(втори вариант)
Идете и проповядвайте това учение и аз ще бъда с вас до скончанието на века".
(втори вариант)
Вие чакате някой път Христос
да
дойде при вас,
да
ви посети.
(втори вариант)
Да
ви одари,
да
ви даде подаръци; какви дарби трябва
да
ви даде?
(втори вариант)
Пък
си
спомняш как
си
бил военен, в първия офицерски випуск, как е излязъл облечен със своя мундир, с шашка, с шапка.
(втори вариант)
Коя дарба ще приемете?
(втори вариант)
Той казва: Аз ще пратя Духа,
да
пребъде във вас.
(втори вариант)
Спомняте
си
как се били произведени.
(втори вариант)
Казвам: Ами хубаво, защо не можете
да
помните първия път като сте излязли от онзи випуск от невидимия свят?
(втори вариант)
И във вас ще бъде този дух, който носеше Христос и вие трябва
да
го носите.
(втори вариант)
Казва един американски проповедник Муди: Пръв път, когато започнах
да
проповядвам за онзи свят, проповядвах, но нямах никакво понятие за онзи свят.
(втори вариант)
Проповядвах, че туй било, онуй било, за Бога проповядвах, но не съм го виждал, за Христа проповядвах, но и него не съм виждал.
(втори вариант)
Христос не е
да
се запознаете с вашия Баща само.
(втори вариант)
Всичко туй ми е така непонятен оня свят за мене.
(втори вариант)
Христос е едно колективно същество, с него има 144 хиляди, които са завършили, един свят от 144 хиляди хора, с които трябва
да
се запознаете.
(втори вариант)
И вие трябва
да
влезете като една единица в този хор,
да
вземете участие.
(втори вариант)
Но умря майка ми, която много обичах и изведнъж като влезе майка ми в онзи свят, започнах
да
прозъртам онзи свят.
(втори вариант)
Започна
да
ми става мил.
(втори вариант)
Казвате толкоз много хора, толкоз много умове, толкоз много духове,
да
ви освободят от тях.
(втори вариант)
След това брат ми, сестра ми, мои приятели умряха, заминаха вече за оня свят и започнах
да
виждам, че в оня свят имам повече познати, отколкото в този свят.
(втори вариант)
И оня свят започна
да
ми става ясен.
(втори вариант)
Като мисля за онзи свят, виждам майка ми, баща ми, чичо ми.
(втори вариант)
Тогава, докато нямате никого, когото обичате,
да
е отишъл в другия свят, оня свят в е чужд.
(втори вариант)
Оня свят става познат, когато имаме там някого
да
обичаме.
(втори вариант)
Всичките духове са един дух.
(втори вариант)
Всичките души са една душа.
(втори вариант)
Минава някой момък, някой княз, гледа някоя бедна колиба, влиза вътре, гледа ги - пет пари не дава.
(втори вариант)
Всичките умове са един ум, и Всичките сърдца са едно сърдце.
(втори вариант)
Гледа този дом на дърваря и му се вижда обикновен.
(втори вариант)
Но един ден се случва, че среща дъщерята на този дървар, направила му такова силно впечатление, влюбва се в нея и веднага се изменя колибата.
(втори вариант)
Аз ви казвам - Всичките умове са един ум.
(втори вариант)
Колибата, двора, всичко му се вижда хубаво и обикаля Всеки ден.
(втори вариант)
Всичките сърдца са едно сърдце.
(втори вариант)
На двама души може
да
дадете една и съща дарба.
(втори вариант)
Започва
да
вижда добрите качества в бащата, в майката, в овците, в говедата, и кучетата, когато лаят му се вижда приятно.
(втори вариант)
Всичките души са една душа.
(втори вариант)
Да
допуснем, на един обикновен цигулар и на един гениален цигулар може
да
им дадете по една цигулка от Страдивариус.
(втори вариант)
Навсякъде му се вижда хубаво.
(втори вариант)
Интересите им стават еднакви.
(втори вариант)
А онзи обикновеният ще свири като малките деца, които обичат
да
дрънкат на пианото с един пръст еднообразно.
(втори вариант)
Любовта. Винаги един свят ще остане неизвестен, непознат, докато няма някого
да
обичате.
(втори вариант)
По някой път онези, които ги слушат, запушват
си
ушите с памук.
(втори вариант)
Няма нищо красиво, но щом влезе Любовта в човешкото сърце, оня свят започва
да
расте, виждаш, че има големи възможности в него.
(втори вариант)
Аз ги обичам и Всичките са с едно сърдце, този е от едното сърдце.
(втори вариант)
Учете, понякой път, не че можете
да
направите, учете се
да
можете
да
станете от вашето легло.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте инвалид.
(втори вариант)
Единият дух, когото обичам, Той е Божият Дух, и вие можете
да
го обичате тъй.
(втори вариант)
Сега наричам Всичките хора инвалиди.
(втори вариант)
Гледам го на кревата, няколко милосердни сестри има, вдигат го, помагат му, той може
да
ходи, търговец е, учен човек, не е за другия свят.
(втори вариант)
Бог, когато слиза между хората, той обича всички.
(втори вариант)
Казват: Спуснете
си
двата крака от кревата,
да
седнете малко.
(втори вариант)
Но тази цигулка е направена
да
се свири с нея.
(втори вариант)
Постепенно започва
да
прекрачва, докато може
да
отвори вратата и
да
излезе навън.
(втори вариант)
Бог обича всинца ни.
(втори вариант)
То е нещо, което ние не можем
да
го направим.
(втори вариант)
Запример, ако
си
малко твърд, ако
си
малко грубичък, бих ви посъветвал
да
свирите от Шопен за малко мекота.
(втори вариант)
Около 30 години, вие сте затворени вътре в Природата, не смеете
да
излезете навън, треперите.
(втори вариант)
Той Всичките обича, а ние едногото обичаме.
(втори вариант)
Ако сте изгубили смисъла на живота, че не ви се живее, бих ви препоръчал
да
свирите от Бах.
(втори вариант)
Ако дойде някой
да
ви каже
да
направите една малка разходка, казвате, не, никаква разходка.
(втори вариант)
Всичките сърдца, които се събират в едно сърдце, ние можем
да
го обичаме.
(втори вариант)
Ако не искате
да
четете,
да
мислите, бих ви препоръчал
да
свирите от Бетховен.
(втори вариант)
Трябва
да
сте толкова свободни.
(втори вариант)
Когато едното сърдце стане едно от многото сърдца, Бог може
да
го обича.
(втори вариант)
Ако нямате Любов към поезията, бих ви препоръчал
да
свирите Моцарт.
(втори вариант)
Някой път ви е страх
да
напуснете къщата.
(втори вариант)
Ако ти
си
сам, Бог не може
да
те обича.
(втори вариант)
Разглеждам музикантите така.
(втори вариант)
Казвате: Кой знае, може
да
ме оберат.
(втори вариант)
За
да
те обича Господ, трябва
да
бъдеш между многото, между грешниците.
(втори вариант)
Всеки един автор е като едно особено ядене, че само при извънреден случай имаш желание най-хубавото ядене
да
вкусиш.
(втори вариант)
Може
да
ви оберат, но нямате този еврейски страх.
(втори вариант)
Да
грешиш, ще ви обича.
(втори вариант)
Направете един малък опит
да
напуснете къщата, на десет-двадесет крачки, на един километър, петнадесет, сто, хиляда, па и на десет хиляди.
(втори вариант)
Имаш един обяд от череши, имаш един обяд от грозде, или ябълки, или круши, или какъв
да
е плод - няма
да
има един и същ резултат.
(втори вариант)
Хайде
да
ви кажа, докато дойдете до 92 милиона мили, до Слънцето, достатъчно е.
(втори вариант)
Сега не искам
да
вярвате.
(втори вариант)
Сега в ума ви иде мисълта: Ти като приказваш, в оня свят ходил ли
си
?
(втори вариант)
За
себе
си
зная, но на вас не мога
да
кажа.
(втори вариант)
Туй, което моят ум може
да
провери, е вярно, но и туй, което моя ум не може
да
провери, и то е вярно.
(втори вариант)
Тя е една сила, която съществува в света.
(втори вариант)
За
себе
си
зная, но на вас не мога
да
кажа.
(втори вариант)
Защото многото като се съберат, Всичките хора като се съберат на едно място, и вие като се съберете на едно място, ще бъдете много добри.
(втори вариант)
За нас е вяра, но вярата може
да
се превърне в знание.
(втори вариант)
За
себе
зная, как е Истината, но за вас оставям вие
да
мислите.
(втори вариант)
Като влезете в едното сърдце, вие всички ще бъдете като светии.
(втори вариант)
Като влезете в единния ум, Всичките ще бъдете гениални хора.
(втори вариант)
Дето мине, сега може
да
правиш разлика.
(втори вариант)
Той трябва
да
бъде слаб.
(втори вариант)
Казваме, не
си
струва човек
да
вярва.
(втори вариант)
Аз не се обиждам.
(втори вариант)
Ако е силен, не може
да
извършва работата.
(втори вариант)
Ти мислиш, че не
си
ходил, то
си
ти.
(втори вариант)
Не считайте, че
да
си
слаб е нещо погрешно.
(втори вариант)
Защото, ако ти
си
ходил в другия свят, ти не ще мислиш така.
(втори вариант)
Там се изисква много по-голяма сила.
(втори вариант)
Ама
да
вярваш, че след като умреш ще оживееш.
(втори вариант)
Да
вярваш като оживееш - разбирам, но като вярваш, че след като умреш ще живееш, там се изисква много по-голяма вяра.
(втори вариант)
Каквото и
да
е - нищо не значи.
(втори вариант)
Защо
си
ходил?
(втори вариант)
- „Жест“, значи
да
покажеш.
(втори вариант)
Може ли
да
го докажете, че живеем за в бъдеще?
(втори вариант)
2.
Ново сърце
,
НБ
, София, 9.5.1937г.,
Когато теленцето иска
да
яде повече, отколкото трябва, майка му веднага го бутва.
На Пилата кой му даде властта?
Да
може
да
предвиждаш, например, ти имаш някоя търговска операция,
да
предвидиш дали ще спечелиш; или искаш
да
станеш чиновник – [дали] ще те назначат; или искаш
да
се ожениш – дали ще се ожениш за другарката, която трябва, и
да
знаеш ще имаш ли деца и какви ще бъдат
да
предвиждаш.
Когато не иска
да
му даде повече, отколкото трябва, вдига млякото
си
нагоре.
Някои мислят, че от Бога е дадена властта.
Още преди
да
[се сгодиш],
да
знаеш, отдалече
да
видиш каква ще бъде твоята другарка, отколкото
да
се ожениш, че тогава
да
я изучаваш.
Щом дигне крака
си
и го бутне, теленцето вече разбира, че майка му не иска
да
му даде.
Аз ви оставям вие
да
разрешите този въпрос.
Децата ти трябва
да
ги знаеш преди
да
са дошли.
Жена
си
ти трябва
да
знаеш преди
да
си
се оженил.
Достатъчно е майка им малко
да
ги бутне, за
да
се оттеглят от нея.
Приятелите
си
трябва
да
ги знаеш преди това, а не сега
да
ги търсиш.
Кой учи теленцето как
да
иска от майка
си
?
Трябваше отдавна
да
сме ги намерили.
Щом трябва
да
поиска нещо от нея, то знае вече как
да
иска.
Казвам: Вярвайте в оня Господ, Който вложил във вас ума ви, сърцето ви, дал ви сила и дарби, вярвайте в Него.
То само се учи как
да
проси от майка
си
, как
да
иска от нея.
Вярвайте във всичко онова, което Той е направил.
Ако останем ние сами
да
се учим как
да
ядем, ние по-скоро ще се научим, отколкото
да
ни преподават това изкуство в училище.
Вярвайте във всички добри хора в света, които трябва
да
изпрати
да
работят заради Него, във всички тях вярвайте.
Невъзможно е човек
да
не знае как
да
яде.
Сега не мислете, че искам
да
ви уча.
Целта не ми е нито
да
ви уча, нито
да
не ви уча.
Ти
си
се заел с една работа, която не е за тебе.
“ Целта ми е
да
си
продам стоката на цена.
За пример, няма какво
да
взема един чук и
да
разбивам леда.
Хубавата стока искам
да
си
продам на цена и от вас
да
взема пак хубава стока.
Аз ще оставя друг
да
бъде стопен.
Ще ви продам хубави дрехи, но и от вас искам хубава цена.
Вие имате нужда
да
се облечете хубаво и
да
се покажете пред хората, пък аз имам нужда от пари.
Аз искам
да
отида на разходка на Парижкото изложение,
да
видя чудесиите на съвременната култура.
Ами когато дойде Слънцето и счупи леда, тогава кого ще съдят?
Като го запитали дали е ходил на онзи свят, той казал, че не е ходил, но така са го описали някои.
Ще правите онова, което е за вашето добро и турете онова, което трябва
да
се съгради.
Как ще
си
помогнете на вас?
“ – „Как
да
не са верни?
“ – От всичко, което казваш и проповядваш за онзи свят, само 25 на сто е вярно, а останалите 75 на сто не е вярно.
Ти проповядваш, че съществата от онзи свят били наредени на родове, едни били по-близо до Христа, а други – по-далеч.
Казвам: В този свят е така, но вие
си
представяте онзи свят подобен на този и му туряте една Божествена табела.
Ако пратя за някой лекар, аз ще пратя за лекар, който е роден
да
бъде лекар, не който отпосле е станал.
В онзи свят онези, които много обичат, са най-далеч от Христа, а онези, които малко обичат, са близо до Христа.
Той като дойде този лекар, който е роден, той носи своята аптека със
себе
си
.
Аз ще му кажа: „Дай
си
ръката“ и когато лекарят вземе ръката на болния, той внася много по-голяма сила, отколкото всички предписани лекарства.
Един лекар ми разправяше: „Всяко лекарство, което давам, всяко шишенце, което давам, ще го пипна с ръката
си
.
Близо или далеч, това са относителни човешки работи.
За проповедниците трябва
да
дойдат не хора, които са ги направили проповедници, но те са родени.
Ние можем
да
чувствуваме, че сме близо до Христа, но Бог има съвсем други отношения към нас.
Туй, което проповядват, трябва
да
го знаят.
Защото чрез тях Той действува, в Него трябва
да
се създаде нещо.
Като взима по-малко, той е по-далеч.
Като дойде някой богат човек, богатите хора трябва
да
бъдат онези, които Бог ги [е] направил, не които сами [са] станали богати.
Който иска
да
вземе повече, той е по-близо.
Следователно, щом
си
малък, ти
си
далеч; щом
си
голям, ти
си
близо.
Та казвам: Сегашните религиозни учения, ние считаме, че всяко учение, което дойде
да
хвърли светлина в живота, считаме за едно щастие.
Щом
си
богат, ти
си
близо при Бога; щом
си
сиромах, ти
си
далеч от Бога.
Щом
си
болен, щом страдаш, ти
си
далеч от Бога.
Щом
си
здрав, ти
си
близо до Бога.
Ти на едно малко дете може
да
му кажеш, че когато се роди това сестриче, че бабата го донесла от реката.
Щом
си
умен, ти
си
близо до Бога; щом
си
глупав, ти
си
далеч от Бога.
Да
, бабата го донесла, от реката го извадила, и станало туй дете.
Това са ред сравнения, чрез които трябва
да
дойдем до новото.
Другояче трябва човек
да
мисли.
Ако Христос дойде днес на Земята, при сегашните социални отношения между хората, какво трябва
да
направи?
Ние трябва широко
да
разглеждаме индивидите, семействата, обществата, държавите, народите и техния политически живот.
Някой може
да
проповядва плодна храна или ако проповядва месна храна, трябва
да
има свини, овце, говеда.
Чрез посланиците
си
те уреждат взаимните
си
отношения така, че
да
не стане някакво стълкновение между тях,
да
не
си
причинят някаква вреда.
Той е говедар, своя добитък препоръчва.
Тогава ние ще кажем, че „аз вярвам в Бога.“ Ще приведа един пример.
Ако водата има стремеж
да
тече надолу, каква е нейната цел?
Един
си
купил сляп кон и отишъл
да
проповядва.
Аз разглеждам нещата съвсем другояче.
Казва: „Виждам, че конят е сляп.“ Някой казва „вярвам в Бога“, пък е сляп.
Щом казваш, че вярваш в Бога, трябва
да
имаш две очи.
Онези духове, които не са искали
да
служат на Бога, са станали канари,
да
спят.
Те не са искали
да
работят.
Казва: „Господи, аз за Тебе проповядвах.“ – Ти проповядваше, продаваше слепия
си
кон и казваше, че има две очи, за
да
вземеш повече пари.
Конят е с едно око, но искаме
да
го направим с две очи.
Какво представя водата?
Водата, това са пробудените деца, които сега са започнали
да
се движат.
Има хора, които са се обезверили в човечеството, но щом дойдем
да
говорим за Божественото, всичките вярват.
Един безбожник ми разправяше: „
Да
се изповядам пред тебе.
Като дойдете до водата, която е раздвижена, и до светлината, която също така е раздвижена, идвате най-после и до човека.
Обаче за културата на човека още не можем
да
говорим, защото той не е напълно събуден.
Хиляди години още трябва
да
минат, докато човек напълно се събуди.
Помислиш за дядо
си
, той ти казва: „Не съм умрял.
Събуждането е много интересен процес.
Аз съм жив.“ За баба
си
като помислиш, и тя казва вътре: „Не съм умряла, аз съм жива.“ Ти казваш: „Дядо ми умря“, но отвътре някой ти казва: „Не, жив съм аз.“
Ти не може
да
видиш страданието на човека, понеже не
си
събуден.
Та казвам сега:
Да
се създаде новото сърце.
Ако
си
пробуден, ти ще разбереш неговите страдания и ще можеш
да
го лекуваш.
Всяко едно благородно желание в човека, което е в неговата душа, служи
да
се създаде едно по-добро сърце.
Щом не чувствуваш неговите страдания, ти нямаш знания, нямаш възможност
да
го лекуваш.
Какво нещо е страданието?
Не мислете, че причината на страданието е голяма.
Аз
да
ви дам едно малко наставление.
Имате голяма температура,
да
кажем, треска имате, 40–41 градуса.
Защо трябва
да
плаче?
Може
да
си
турите инжекция, или може
да
вземете една баня, или каквото и
да
е, но аз казвам: Аз ако съм, ще се разтривам тук зад ушите, тия кости, ще направя най-малко 99 разтривки и ще произведе в мене по-добър резултат, отколкото ако туря 10 инжекции.
Та, защо трябва
да
плаче тази майка?
Това още не е страдание.
Това са два тока, положителен и отрицателен, събужда се животът.
Ако вярваш, единият ще се изяви, ще влезе в съобщение с всичките здрави хора, ще потече всичката енергия, няма
да
се мине един–два деня и ще стане в тебе веднага един вътрешен преврат.
Хубаво [е], у някои хора тази част е издадена; тази част, която е издадена, ред поколения са били здрави.
Земята няма
да
бъде за вечни времена.
Душата на косъм виси, но той живее.
Казвате: „За в бъдеще.“ [В] бъдещата култура ще дойде една раса, наречена „на кротките“, които ще бъдат за дълги години наследници на Земята.
Сега, за
да
не ви дам една крива идея.
Онези хора, които живеят дълго време, устройството на брадата е другояче, [другояче е] устроена волята.
Не трябва
да
мислите, че всичките ония пориви, които са в душата на човечеството или в душата на един народ, или в едно семейство, или в един човек, че те са празна работа.
Не, това са енергии на живата природа.
Онези хора, които ще умрат скоро, брадата е друга.
Тя иска
да
създаде от нас, иска
да
ни застави по който и
да
е начин, тя употребява всичките методи – и добри и лоши.
Когато ви гледам тук, то един няма, който
да
живее 100 години.
Онези методи, които можем
да
приложим и
да
се ползваме, наричаме добри.
Вярата е една вътрешна връзка, връзката подразбира онзи човек
да
създаде в
себе
си
сърцето.
А ония, които не можем
да
приложим и
да
се справим, наричаме лоши методи.
Всякога, когато станеш сутрин, поблагодари на Бога, че ти е дал сърце.
Искай туй сърце
да
си
извърши работата.
По някой път виждате ритъмът на сърцето дали е равномерен.
Този човек много чел, от историята привежда много примери.
Яденето ще бъде като религията, ще ядеш и благодариш.
И казва: „От моето четене, от моето казване,
да
ви приведа един пример от историята, той е следният.“ Ако искате, аз ще ви го приведа, идеята ще предам.
Когато решил Сократ
да
стане философ, той трябвало
да
се уедини,
да
започне
да
мисли за новата философия, която
да
проповядва на своя народ.
Уединил се в
себе
си
, нищо не го интересувало.
Ако тази храна не е както трябва, какво тяло ще се създаде по този начин?
Религиозните хора обичат много
да
постят.
Сократ като чул, че играе, излязъл из къщи
да
го гледа как играе на въжето.
Религиозните хора обичат
да
говорят преувеличено нещата.
Неговите ученици се отчаяли и казват: „Гледай, нашият учител умните хора не иска
да
ги слуша, а пък като дойде този акробат, излезе
да
го гледа.“ Той казва на тях: „Аз уважавам този акробат.
Мене ми казва един: „Аз съм постил 40 дни.“ Казвам: Как
си
постил?
Ако вие бихте употребили толкоз време
да
ходите по въжето на живота, не щяхте
да
падате,
да
имате счупени глави и крака.
Колко време той е ходил, упражнявал се, докато
да
ходи по въжето.
Постът трябва
да
става не всякога.
Желая в моя път, по който вървя,
да
вървя.
Когато човек иска
да
пречисти своя организъм или има хронически болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може
да
употребиш за лекуване.
Намирам, че много добър урок ми даде.“ Казвам: Ние трябва
да
се ползуваме от един човек, който постъпил [така] – толкова време
да
може
да
ходи по едно въже.
Постът е за две неща:
да
се усили твоята воля,
да
се усилят твоите чувства и
да
се избавим от ония ненужните вещества.
Затуй, ако човек [пости] ден, два, 3, 10, 15 деня, ще вземе
да
усеща разположение.
Ще ви приведа друг пример от новите времена.
Даже към 30-ия ден ще вземе
да
се балансира, [но] като дойде до 40-ия ден, трябва
да
се върне, защото ако пости повече, той ще замине за другия свят.
Двама души в Америка, в миналия век, опъват едно въже над Ниагарския водопад и се хващат на бас единият
да
мине въжето.
Има известни болести, които сега [при] съвременните лекари, не се поддават на никакви медикаменти.
Човек трябва
да
има воля.
По-учен е бил този, който го носил и ходил по въжето, а онзи, който бил носен, имал по-голяма вяра.
Охтиката, която не се поддава на лечение, [може
да
се излекува], само че човек трябва
да
бъде волев, за
да
преодолее болестта.
Ако вие на гърба на природата нямате тази вяра като този акробат... Ако нямате тази вяра в
себе
, когато сте върху гърба ѝ, какво допринася нашето невярване, което имаме във всичките
си
съблазнявания, във всичките
си
обезверявания?
Най-първо искате
да
бъдете щастливи.
Ти като постиш, трябва
да
имаш вяра.
Сега Писанието казва: Този пророк както разбира, може ли човек
да
се оправи?
Аз
да
ви кажа произхода на страха.
Казва: „Направете
си
ново сърце и нов дух.“ Откъде
да
вземем тия материали,
да
направим ново сърце?
Той казва: „Направете
си
ново сърце и нов дух.“ Значи трябва
да
го закачим някъде.
Страхът е най-високият връх, който те създадоха.
Ще дадем една патерица в природата
да
ни направят едно сърце и ще дадем едно украшение,
да
ни създаде един нов дух.
Понеже животните като се качиха на този връх, той беше толкоз висок, че се уплашиха
да
не би
да
паднат.
Туй, което наричат „справедливост“, се пада върху страха, върху страха отгоре се пада човешката справедливост.
Ние имаме един морален свят и ние ще създадем още един висок връх отгоре.
Човек е дал този апарат.
Истинската любов, тя е на средата на главата отгоре, на темето.
Сега човек трябва
да
се учи
да
разбира законите на своето сърце и
да
разбира законите на своя ум.
Това, което индусите наричат „хилядолистник“, с 1000 листа.
Когато той се събуди в човека, той е мощният господар в света.
Цялата природа е на неговите услуги, на неговото разположение.
Даже нямаме ясна представа за човешкият ум.
Ако у тебе хилядолистникът е развит, ако се намираш в голяма нужда и изпратиш една мисъл, че имаш нужда, онези, които те обичат, на край света
да
са, ще дойдат
да
ти помогнат.
Не мислете, че всичко е в главата.
Вие се заблуждавате.
Всички души в света слизат групово.
Аз не искам сега
да
вярвате.
Всичката друга обраснала част е наследство от животинското царство.
Не искам, аз не искам
да
се поддавате на суеверия.
Жената се отличава по това, че тя се е избавила от своята брада.
Туй, което е без брада.
Брадата представя грубото в човека.
Брадата представя невъзпитаната човешка воля.
Човек иска всичко
да
опита.
Злото така иска – ние
да
се изолираме,
да
мислим, че сме сами в света.
Понеже жената, като отиде при дървото на живота, тя имаше брада и като съгреши, изгуби брадата
си
.
Анекдотът е, той е: онзи, който я изкуси, казва: „Аз ще те науча
да
нямаш брада, за
да
те познава Адам.“ [Адам] имаше брада, той не знаеше туй изкуство.
Никой не е сам, никой не умира за
себе
си
.
Той не знаеше
да
си
обръсне брадата.
Ако се раждаме, за
себе
си
не се раждаме.
Ако умираме, за
себе
си
не умираме.
Казва Христос: „Аз не дойдох от
Себе
си
, но от Онзи, който Ме е изпратил.
От
Себе
си
не идвам, нито пък вие сте дошли от само
себе
си
.“ Вие сте изпратени на Земята, в туй трябва
да
вярвате, не
си
изпратен сам.
Понеже Адам беше направен от пръст, от която животните бяха направени, имаше грубия елемент.
Казвам: Тази вяра трябва
да
се развие.
Сега се ражда едно противоречие между религиозните хора, които вярват в Бога.
Всичките жени са без бради.
Затуй жените са символ на ангелите.
А на какво е символ човекът?
В твърдата почва, или въздуха, или светлината – може
да
разсъждаваме.
Той е символ на боговете.
Тъй субективно може
да
разсъждаваме – те съставят едно цяло.
Всичките богове имат бради.
Ако нямаме земя, ако нямаме вода, с какво ще поливаме?
Сега не искам
да
вярвате в тия работи, като говоря фигуративно.
Ако имаме земя и вода и ако няма въздух, кой ще пренася влагата тогава?
Брадата не е нещо лошо.
В източните народи всичките божества са без бради.
Ако на едно божество нямаше брада, то вече не божество, но това е понятие на западния свят, то влиза в неговите идеи.
Ние можем
да
кажем: човешките мисли съответствуват на светлината.
Ако идете в Англия или Америка, не дават голяма цена на брадата.
Там като идеш, за
да
бъдеш почитан, трябва
да
си
обръснеш брадата.
Личните чувства съответствуват на водата.
Съвременната култура е достигнала до едно положение – хората се нуждаят от почивка.
Ако имаш брада, поне малко ще я подстрижеш, и ти ще бъдеш като някой странник, като на изложение, ще те гледат всичките.
Те трябва
да
знаят как
да
си
почиват.
В Америка не може
да
си
оставиш брадата [
да
] ти расте.
Следователно земята трябва
да
бъде за нас почвата, върху която трябва
да
работим.
Съвременните хора не знаят именно това – как
да
си
почиват.
Някои от вас минават 50–60 години и изведнъж казват: „Ще се мре.“
Да
умрете, че пак
да
се върнете.
Някой
си
обръснал мустаците, обръснал
си
и брадата.
Почивката е обмяна, при която известен род почиващи енергии трябва
да
минат в активно състояние.
Казвам: При сегашния живот ние, за
да
се домогнем до онова същественото, Божественото у нас, онова, което при всичките условия остава неизменно... Ония чувства, ония мисли, които при всички изпитания, които минава индивидът или обществото, или семейството или целият човек, туй, което остава при всичките изпитания, то е реалното, на което може
да
разчитаме.
А онези енергии, които са в активно състояние, трябва
да
минат в почиващо състояние.
Най-хубавото е
да
умреш.
Човек не е създаден
да
работи постоянно.
Казва се, че човек трябва
да
работи, но хората не разбират какво нещо е работата.
Мнозина от вас вярвате, че човек се преражда, мнозина не вярвате, че се преражда, понеже ако вярвате и мислите, че прераждането е в разрез с християнството, следователно онези, които вярват в прераждането, означава учение езическо.
Прераждането не го създадоха езичниците.
Прераждането съществува ли като факт?
Туй, което е в природата, не принадлежи нито на езичеството, нито на християнството.
И като те вземе тази буря, ще започнеш
да
се мяташ.
– „Ама, има вярвания.“ – Туй, което ти вярваш, съществува ли в природата?
Вие смесвате понятията „мъчение“, „труд“ и „работа“, а те не трябва
да
се смесват.
А пък трябва
да
има тихо време, когато няма буря.
Ако ти
си
го създал от
себе
си
, то е изкуствено.
Философски, този път, по който душата ще мине, ще влезе в оня свят, дето има пак ливади, извори, хора, но всичко е даром.
Като влезеш в другия свят, този ред на нещата съвсем ще се измени, ти
си
свободен гражданин.
Мъчението иде пък без
да
го иска човек.
Трябва
да
носиш вярата.
Във всички области на знанието не са дадени точни понятия за мъчението, за труда и за работата.
Най-първо, логически, възможно ли е, един човек, който в 30 години
да
има тия дарби – дарбите които има?
Ако не носиш вярата – онази вяра развива любов към цялото човечество, към всичко, което Бог е създал, – ти не можеш
да
бъдеш гражданин.
Ако се спрете върху човека, как е създаден индивидуално, и той сам няма ясна представа какво нещо е човекът.
Възможно ли е в 30 години
да
развие това, което има?
Затуй казваме по някой път: трябва
да
имате любов.
Вие виждате един малък желъд – този желъд съдържа всичките качества на милиони дъбове, които са живели хиляди и хиляди години.
Каквато лоша черта
да
има, ние в своя характер не сме по-добри от мравите.
Растенията, и те се прераждат.
Обществото е по-сложен организъм и от индивида, и от семейството.
Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми.
Най-после дохождаме до цялото човечество.
Някой път съм оставил прозорците
си
отворени и някой като влязъл в стаята, донесли ми баница и котката влязла в стаята, наяла се хубаво, като вляза, погледна я и казвам: „
Да
ти е сладко.“ Защото тя като излезе, казва: „Никога не съм яла тъй сладко, но туй е изключително.
То е създадено от индивиди, от сърца и от умове, от души и духове.
Кому другиму ще занесат такава сладка баница, като на един учител.“ Но когато у човека се зараждат желания, едно желание [е], като видиш, че яла котката,
да
кажеш: „Чакай
да
я хвана!
Но казвам: Ново сърце трябва, ако нашите възгледи за живота са
да
бъдем свободни.
Аз ви говоря за свобода, няма никакъв смисъл
да
ви заблуждавам.
Аз колкото и ясно
да
ви говоря, някои неща има, които могат
да
ви заблудят, или
да
се самозаблудите, или
да
считате, че аз съм заблуден.
Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всичките неща се виждат.
Някой върви подир мене и гледа какво аз правя.
Аз веднъж минавам покрай един българин, който седи в градината, гледам задигнал мотиката на рамото и един кърт иска
да
излезе.
Той даже не подозира, че мене ми е неприятно, че върви подире ми.
След това се задава въпросът какви трябва
да
бъдат отношенията на ума и на сърцето към духа и душата и обратно – какви трябва
да
бъдат отношенията на душата и на духа към ума и към сърцето.
Отношението на ума към сърцето е такова, каквото е отношението на водата към вятъра.
Каквото знае той
си
прави.“ Казвам: „Какво мислиш
да
го правиш?
Във време на войната една вечер се връщам, вървя по пътя и един детектив видя ме, тъй с брадата, и той помисли, че съм затворник, който изскача от затвора, върви, дойде до мене.
Водата е сестра, а вятърът е брат.
Рекох,
да
не го изваждаш,
да
не го убиваш, пусни го из другите градини.“ Тука, преди няколко години, мисля 2–3 години има, нашият брат, който обработва градината, беше хванал един кърт и казва: „Учителю, какво
да
правя с този кърт?
Пипа ми брадата,
да
не би
да
е изкуствена.
“ – Кажи му на този работник: ние нямаме пари
да
му плащаме.
И който се разхожда покрай нея, изпитва приятност.
Той дошъл, занеси го на Витоша, има работа, а пък тук може
да
иска
да
му платим.
После казва: „Извинете, господине.“ Казвам му: „Съжалявам, че нищо няма
да
спечелиш.
Обаче като се разсърди, тя обръща всичко наопаки.
Сега, при съвременното възпитание човек трябва
да
знае как
да
въздействува на своето сърце, човек трябва
да
знае как
да
въздействува на своя ум.
Ти
си
попаднал на един човек, аз съм в затвора, но ти
си
два пъти в затвора.“ Туй го казах като пример.
„Втори път – казвам, – няма
да
се излагам,
да
искам
да
ми бутат брадата.“
Ти вземеш един билет – нали вземате лотарийни билети – и искаш
да
ти се паднат 100–200–500 000 или един милион.
Във време на война забранено е от 12 часа
да
се ходи през нощта.
Той казва: „
Да
дойда
да
те изпроводя?
Слънцето е синът на Бога, а Земята – дъщеря на Бога.
Трябва добър математик,
да
знае кой билет ще спечели.
В природата нещата не са произволни, те са обосновани на един закон.
Вземете, на Земята няма таланти, няма и гении, но има обикновени, религиозни хора, които казват, че трябва
да
се вярва в Господа.
Ако разбирате законите, може
да
имате печалба.
Та, аз мога
да
ви наведа на мисълта, мога
да
ви кажа и кой билет ще спечели, но не искам
да
ви направя една пакост.
Казвам: „Много ти благодаря.“ Какво ще кажете на туй?
Аз мога [
да
кажа], че може
да
спечели на някой от вас, като вземете лотариен билет, че [
да
] направим изчисления.
Ако турите на книжните пари еднаква цена, каквато на златните монети, няма
да
се мине много време и цената на книжните пари ще мине, а ще остане само цената на златните монети.
Но на някой от вас трябва 10 години
да
взема всеки път по един билет и 10 години като взема, на десетата година ще му се падне.
В дадения случай туй куче разбрало, че съчетание има, понеже туй куче ме придружаваше.
Хубаво сега, мога
да
предскажа, не по лицеприятие, аз може
да
ви обичам, но не мога
да
ви помогна.
Вие имате една идея, на която давате известна цена.
Имайте вяра в онова, което живее във вас, най-първо; след туй имайте вяра във вашите ближни; имайте вяра и в
себе
си
.
Обаче, ако тази идея един ден изгуби цената
си
, тя се намира в положението на книжните пари, които лесно се обезценяват.
Аз не мога
да
изменя закона.
Три неща има, в които човек не трябва
да
се колебае.
Питам: един ден, когато отивате от този за онзи свят, можете ли
да
вземете една колесница и с нея
да
се качите?
Аз може
да
ви предскажа, но ни най-малко не показва, че аз го правя.
Аз виждам всички хора, които днес умират, отиват в онзи свят с колесници, взети от Земята.
Мога
да
ви предскажа, че ще съмне, но деня не го правя аз.
Не престават
да
пеят петлите, петлите като пеят, Слънцето залязва, но ни най-малко като престанат
да
пеят петлите, Слънцето не изгрява или като пеят петлите, Слънцето изгрява.
Ние, като обичаме
себе
си
или като вярваме в
себе
си
, ще усилим нашата воля.
Хубаво е петлите
да
пеят, когато Слънцето изгрява, хубаво е
да
пеят, когато залязва.
За
да
усилиш сърцето, трябва
да
имаш вяра в ближните.
За
да
усилиш своя ум, ти не трябва
да
отричаш Бога.
По някой път вие казвате: „Защо идат тия лошите мисли?
Отричаш [ли] Бога, ти и последен човек няма
да
бъдеш.
Той беше военен, както в наше време има войни, и казваше, че трябва
да
се убие този,
да
се заколи онзи и т. н.
Ти искаш
да
станеш гениален, ти искаш
да
станеш гений, ти искаш
да
станеш поет – ти можеш
да
станеш всичко, ако имаш една непреодолима вяра.
Бог за тебе
да
бъде едно свещено нещо, едно Същество, вътре
да
слушаш Неговия глас.
Защо тогава и ние
да
не минем за светии?
Когато дойдат във вас лошите мисли, знайте че при изгрева на Слънцето не може
да
дойдат те.
Четеш един автор и се възхищаваш; природата, която е отворена книга за тебе; Слънцето, което изгрява за тебе; звездите, които изгряват за тебе; вятърът, който лъха; водата, която тече – всички тия неща няма ли
да
ми говорят?
Значи всички хора, които колят, могат
да
минат за светии.
При залеза на Слънцето не може
да
дойдат добрите мисли.
Едно Същество има в тебе, То е всесилно –
да
имаш свещено чувство, а ти ще идеш
да
питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ.
Идете
да
изпращате Слънцето и всякога ще почувствувате някаква скръб, ще почувствувате, че нещо се губи.
Защо тогава и ние, които колим,
да
[не] минем за свети?
Връща се разположението, като започне изгревът на Слънцето, веднага ще се зароди една красива мисъл във вас.
Нашите вярвания, онова, което Бог е създал... Аз не вземам думата „Бог“, аз не говоря за един Бог, Който хората са създали.
Туй, което хората са създали, те го търсят отвън.
“ Те казват: „Нямаха.“ „Ние – казва – не сме тогава вашите мъже, понеже имаме бради.“ Ти сега ще питаш жена
си
дали
си
същият или не.
Това, което е било справедливо тогава, защо
да
не е справедливо и днес?
Онова, което е в природата, ние живеем в него.
Онова в мен великото, мощното, което ме кара
да
мисля, което образува гениите, талантите, светиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас.
Излязъл
си
на младини и се връщаш на старини и питаш дали
си
същият или
си
друг.
Сега, като говоря за свети Илия, аз не искам
да
се меся в неговите работи, не искам
да
отговарям за него, то е негова работа.
И с брада, и без брада, ти
си
същият.
Във всичките хора Бог се бори.
И като
си
добър, и като
си
лош, пак не се заблуждавай – ти
си
същият.
Той
да
си
отговори за своите работи, какво е правил на времето
си
.
И на тази основа казваме: Свободата непременно ще дойде, понеже Бог е, Който иска свобода.
Ние никога не трябва
да
се месим в чуждите работи.
Какво правят сегашните хора, и в това не трябва
да
се месим.
[Щом] се ограничава Божественото, когато Бог се събуди за свободата, няма сила в света, която
да
Му препятствува, то е въпрос само на време.
Ако ти вярваш или ако ти обичаш Бога, всичко това Бог ще превърне за твое добро.
Ако искат
да
се бият,
да
се бият, ако искат
да
търгуват,
да
търгуват.
Не се безпокойте кога ще дойде свободата.
Ти ще видиш, че всичко в света съдействува за добро.
Кой каквото иска
да
прави, оставете го на мира, не му се месете в работите.
Щом Бог се е ангажирал
да
търси свободата, Той ще я намери.
Сега, това са новите идеи, това са новите тежнения, които трябва
да
имате.
Съвременните хора знаят много неща, но те трябва
да
научат децата
си
как
да
ядат.
Сега има много работи, с които човек може
да
се занимава.
Сегашните майки искат
да
дават на децата
си
да
ядат много, изобщо повече, отколкото трябва.
Ако Той не е свободен, и вие няма
да
бъдете.
Желае
да
има дарби,
да
изучава езици.
Христос, като съзнаваше този закон, казва: „Не би имал никаква власт над Мене, ако не ти е дадена отгоре.“ Кому е дал властта?
Желае
да
предвижда нещата, които ще станат.
3.
Свободният човек
,
ООК
, София, 12.5.1937г.,
Офицер ли ще бъдеш или ще бъдеш човек, който е дошъл
да
учи.
– Как трябва
да
постъпвам?
– Аз бих желал
да
постъпя тъй, както трябва.
Значи не
си
турен още
да
заповядваш на хората.
Вие като полковника не можете
да
постъпите.
Ако бяхте обикновен човек,
да
нямате служба, няма
да
безпокоите никой войник, като полковника.
Мисля
си
тия войници такива будали, много лошо мнение (имах) за тях“.
Всичките войници го оставят, връща се само един войник, взема го, много сърби стрелят по тях и казва: „Изнесе ме човекът, спаси ме, изнесе ме на гърба
си
.
При четенето на Писанието на този текст, веднага вие ще
си
извадите заключение, с което можете
да
си
помогнете.
Оттам насетне
си
измених мнението за този войник.
Някой път като съм гледал войникът върви, като замине полковникът казва: „Едно говедо.
Казвате: „Колко слаб човек,
да
се отрече“.
Този човек ме изнесе и ме спаси“.
Трябваше ли
да
се отрече?
Казвам: Ако вие не сте толкоз смели,
да
спасите
себе
си
.
Казвате: „
Да
го спаси Христос“.
Хубаво,
да
кажем, че вие сте религиозен полковник.
Тогава трябва
да
си
съставите за Христа друго мнение.
– Нещастието на Петра дойде в това, че той мислеше, че неговият Учител, че е силен, пък те Го хванаха и го вързаха, и като дойде слугинята, каза: „Не
си
ли ти от тях?
Какво нещо е надежда.
– „Аз като човек трябваше
да
го изнеса“ – тъй казва войникът.
Няма вече
да
разчитате на слугинята.
Нареждат по този начин.
Бръкнеш в джоба, нямаш пари, и ти
си
от тях.
Хубаво, няма противоречие
да
го мислиш за генерал.
Високо мнение ще имаме за този генерал, който се връща,
да
вземе войника,
да
го носи,
да
го спаси.
Искам
да
зная той ли знае или аз зная.
Ти вече не искаш
да
бъдеш беден, започваш
да
търсиш богатство, ти се отричаш от Истината.
Ти дойдеш до мъчните задачи и не може
да
ги разрешиш, веднага ще видиш, ти
си
невежа.
Той е готов
да
даде помощ на своите войници.
Аз излагам него както съм го нарисувал и той излага картината
си
.
Невежа
си
, то е хубаво понякога.
Не на здравите войници, но на онези, които имат нужда от него.
Да
не знаеш
да
лъжеш,
да
крадеш,
да
смяташ,
да
омотаваш хората, свободен
си
.
Сега
да
се върнем към същественото.
Ти започваш
да
се отричаш: „Не е потребно невежеството“.
Голямата опасност, която имате сега, седи в туй: Вие сте като княжески синове или като княжески син.
Който иска
да
критикува някого, ще го нарисува.
Баща ви е богат, имате всички удобства.
Който иска
да
ви критикува, ще ви нарисува правилно.
Казвам: Всичките хора страдат от много знания.
Имате слуги
да
заповядвате.
Два образа трябва
да
има.
Станеш сутрин, неразположен
си
духом.
Този живот няма
да
върви така.
Условията ще се изменят, вие ще останете сам, ще ви се отнемат всичките условия на богатството и почитта ще изчезне.
Аз
да
ви кажа какво разбирам.
Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“.
– Имате една задача.
Под думите „аз живея за
себе
си
, но аз живея и за другите“.
Да
ви обясня малко.
Аз съм художник, който рисувам за
себе
си
, но аз живея и за другите.
Вие съвсем не разсъждавате филисофски.
Аз съм художник, който рисувам на
себе
си
, не рисувам хората.
Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича.
Какво трябва
да
направите?
Искам хората
да
живеят моя живот.
– Теоретически трябва
да
направите, че трябва
да
му помогнете.
И хората не живеят за
себе
си
.
Един художник няма
да
рисува
себе
си
.
Сега вие всички искате
да
ви обичат, заслужава ли
си
?
– И в този човек вие трябва
да
изучавате нещата.
Той ще търси сюжети от външния свят.
– Та няма
да
имате никаква свобода.
Та казвам: Никой за
себе
си
не живее.
Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта,
да
ви обичат.
Никой за
себе
си
не живее, за Христа живее.
Капитанът обича войника: „Войник ела насам, от коя рота
си
?
Христос не живее за
себе
си
, Той живее заради нас.
“ Каквото каже той, войникът трябва
да
слуша.
Ти в душата
си
може
да
се злорадваш и
да
кажеш: „Туй ти трябва!
“ Ако кажеш така, няма
да
се мине дълго време и ти ще имаш някаква болест, и тебе Господ ще те постави в същите условия.
Ние трябва
да
живеем за Христа и Христос трябва
да
живее заради нас и между нас трябва
да
бъде.
Заслужава ли капитанът
да
те познава?
Ще дойде онзи, на когото имаш
да
даваш и ще ти каже: „Хак ти е“.
Вие искате
да
станете светии,
да
бъдете обичани, обични на Господа.
– Заслужава ли полковникът
да
те познава?
Да
казват: „Като този светия не е имало“.
Заслужава ли подполковникът
да
те познава?
Или
да
кажат: „Като този Учител в България втори не е имало“.
– Заслужава ли фелдфебелът
да
те познава?
– Всичките те познават, искат с тебе
да
си
поговорят, но ти не
си
свободен сега.
Но когато казвате, че вие искате
да
ви обичат, се крие една друга идея.
Вие искате
да
бъдете най-малко ефрейтор или най-малкото искате
да
бъдете офицер.
Господарят дал на своя слуга хакът.
Има
да
му дава нещо.
Ние сме дошли на земята не само
да
съставим за
себе
си
едно понятие, че идем
да
търсим щастието в света.
Аз живея за Господа.
В душата
си
аз казвам: Това е в Името Божие.
Та казвам: Във вас се крие една идея, вие искате каквото кажете
да
стане.
Най-първо трябва
да
изпълним своята длъжност.
Да
живея за Господа и Господ
да
живее заради мен.
Хубаво, вие каквото кажете
да
стане.
Значи и другите трябва
да
ви кажат нещо.
Той не го е направил заради
себе
Си
.
И той каквото каже
да
стане, ами на тебе каквото ти кажат какво става?
Едно малко дете, момиченце, длъжността му е
да
обича баща
си
, майка
си
, братята, сестрите
си
.
Но като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа.
Ако туй момиче или момче не обича майка
си
и баща
си
, братята и сестрите
си
, казвам ви, където и
да
мине в света, то ще се възпита, но има
да
прекара много големи горчивини.
Аз признавам този свят, заради мене е създаден.
Та казвам: И вие в
себе
си
не обичате.
Ако ти в
себе
си
не обичаш своята душа, своята майка; ако ти в
себе
си
не обичаш своя Дух – своя баща; ако ти в
себе
си
не обичаш своето сърце – своята сестра; ако ти в
себе
си
не обичаш своя ум – своя брат; питам тогава: Мислиш, че като излезеш в света, ще ти върви напред?
Бог направи света, заради
себе
Си
.
Той
си
има гвардия, от едната и от другата страна, Той седи по средата, но не е свободен човек.
Да
обичаме другите, аз разбирам
да
обичаме не този човек, не заради него в тази форма, но
да
обичаме Бога, Който го е създал.
Но ако тъй разбирам, че Бог направи света заради
себе
Си
, ние ще разберем частично, само заради нас.
Казвам: Сега вие искате свобода, в какво седи свободата?
Аз като го виждам, виждам, че Господ е в него.
Сега туй, което ви казвам, не искам
да
вляза в стълкновение с вашите идеи.
– Свободата седи в това
да
те не познават.
Тази обич, която му давам, давам я за Него.
Днешните ви идеи няма
да
бъдат за утрешния ден.
Котката
да
не те познава като птичка.
Аз уважавам баща
си
навсякъде.
Свободен
си
като имат
да
вземат от тебе
да
те не познават.
Така трябва
да
турите.
Тогава бяхте невинни, искрени, не обичахте
да
полъгвате, не се преструвахте.
Като те срещнат
да
не знаят, че имаш
да
даваш.
Вие мислите
да
обичате другите хора, че като идете в другият свят те
да
ви отдадат някаква почит.
Ако знаят, веднага ще кажат: „Войник, от коя рота
си
?
Любовта дава всичко.
“ – Ти трябва
да
даваш всичките тия подробности, ако не даваш, отговорен
си
.
Но ако вие от Любовта очаквате отпосле
да
ви даде нещо.
Аз съм ви превеждал на вас един пример: Аз, мисля, в Пловдив беше.
Любовта отпосле взима, но не дава.
Ще трябва
да
гледаш пушката, ако намерят някакъв дефект, ако намерят, че не е чиста, или копчетата, ако не са чисти, веднага под арест.
В началото дава толкоз, колкото никой друг не дава, тогава тя дава преизобилно.
Как тъй
да
не
си
ги изчистил.
Туй, което в един момент Любовта ти даде, ти с хиляди години от него има
да
ядеш и
да
пиеш.
Как тъй пушката
да
не е изчистена, ще прегледат.
Ако очакваш отпосле Любовта
да
ви даде нещо, то е погрешно схващане.
Нима аз като ходя в природата, всичко не ми е дадено.
Виждам онова дете не прави нищо, но на какво се дължи, майката постоянно му казваше: „Ти
да
не направиш нещо“.
Като ида на Витоша, навсякъде разполагаш с онзи хубав въздух, който Бог ти дава.
Всичките тия деца всякога не показват своите чувства.
Аз не разсъждавам, отивам при една чешма
да
измия лицето
си
.
Ти
си
неразположен, че ти със своите мисли, със своите желания, ти вършиш същото нещо.
– Въздухът няма
да
ми го напомпат в моите дробове.
Но ако ида при някоя кална чешма.
Войник, от коя рота
си
?
Аз разбирам две положения:
Да
мязате на хората.
Към всичките хора ние не можем
да
бъдем еднакви, запомнете го това.
Ти питаш от коя рота
си
, от кой взвод.
Някой път аз искам
да
мязате на бедните хора, защото във всичката беднотия, която има този беден човек, като идеш в къщи, приема те на гости.
Има четири взвода, първи, втори, трети, четвърти.
Най-първо освободете се от мнението, че сте добри хора, защото
да
мислиш, че
си
добър, то е голяма тяжест.
От кой взвод
си
?
Казвам: Аз бих желал
да
бъдете като този човек.
Или пък: От коя рота
си
?
Тогава желая всички
да
бъдете тъй както Любовта.
– Всяка сутрин трябва
да
имате една нова мисъл.
Любовта където и
да
те срещне, ни най-малко няма
да
обърне внимание на твоето минало.
Умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от Бога, не може
да
бъда лош човек.
Новото в света, което иде, освобождава човека.
Веднага ще ти укаже на тебе услуга, без
да
обръща внимание какъв
си
и какво
си
правил.
Най-много сърцето може
да
се пооцапа.
Понеже съм дошъл в света, нямам никакво користолюбие в
себе
си
, взел съм кесията на някой човек, за
да
не го оберат.
В природата старите са изнемощели по единствената причина, че онова, което са имали, те са го дали.
Тя ще обърне внимание на ония нужди, които имаш и ще
си
замине.
Казват: „Ами защо
да
е така?
Като онзи самарянин, тя ще те остави в гостилницата, ще плати за тебе и ще
си
иде.
Казвам: Съзнавайте, носете в
себе
си
Божественият живот.
“ – Това е в реда на нещата.
Ако вие мислите, че Любовта с вас трябва
да
върви, вие имате съвсем друго мнение за
себе
си
.
Живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват са едно благо.
Вие искате Любовта постоянно
да
върви подире ви като войник и вие
да
заповядвате; вие се лъжете.
То е много мъчно
да
се разбере, че страданията са едно благо.
Единственото нещо, което не търпи никаква заповед; ти даже като помислиш
да
заповядваш, нея я няма.
Някой път забележете не само това, има думи, които като произнесеш, може
да
произнесеш една дума много добре, може
да
произнесеш думата Любов много добре, пък
да
обидиш човека.
Та казвам: Когато вие направите едно добро някому, вие сте празна торба, ако не съзнаете този закон,
да
занесете тази торба някъде,
да
я напълните със злато, вие нямате знания.
Ако някой от вас сте изгубили своята Любов, вие сте искали
да
бъдете или полковник или генерал, или майор.
Може
да
ти кажа, като вашата глава няма в света.
За
да
имате Любовта в
себе
си
, вие трябва
да
бъдете като един редник,
да
нямаш никакво желание
да
заповядваш.
А пък някой път може
да
ви кажа нещо лошо и пак
да
не се обидите.
Казвам: Ти
си
много лош човек, но на тебе ти е приятно.
Понякой път вие искате
да
останете сами.
Този полковник, ако направи погрешка, войникът може
да
каже някаква дума.
Срещнеш войник на княжески син и ако не знае полковникът как
да
постъпи с войникът, княжеският син, знаеш какво ще стане.
Слушам двама млади
си
говорят, Той казва: „Аз никак не те обичам“.
Може
да
изгуби цялата служба.
Ти трябва
да
бъдеш сам, но
да
имаш пълна торба със злато.
Когато искате хората
да
ви обичат, злато имате и понеже торбата е ценна, когато е пълна повече отколкото, когато е празна.
Разправят за един княжески син, наследник на английския трон, водил малко разпуснат живот.
Тя иска
да
ѝ повтори онова, което е казал.
Хващат го в едно кабаре, извеждат го и един английски съдия го съди и му казва: „Ето, ти ще бъдеш наследник на английския трон.
Понякой път аз
си
позволявам.
Казвате: „Този е добър, онзи е лош“, но трябва
да
имате ясна представа.
Аз бих желал ония, които се обичат
да
нямат никакво противоречие.
Лош е всеки човек, който живее за
себе
си
.
Съдията го осъжда и три деня го туря в затвор.
Но когато той станал господар на Англия, понеже го арестувал три деня, този английски крал го повикал и му дал най-голямата почит.
Ние
си
представяме, че се обичаме.
Той иска всичките условия
да
съдействуват за неговото добро.
Любовта носи здраве.
Лошият човек се отличава с една черта, че той не обича
да
лъже.
– Някой път в
себе
си
вие не осъждате нещата право.
Любовта носи свобода.
Той като го питаш, ще
си
каже истината.
Гледам мнозина като дойдат, не ми представят фактите както трябва.
Любовта носи живот.
Казва: „
Да
си
кажа мнението“.
И мъртъв
да
си
като дойде Любовта, ще те оживи.
Казва: „Ти
си
много добър човек“.
Често казваме: „Ти
си
много добър“.
Любовта обогатява сиромасите.
Не. А го виждам, туй не е никаква светлина.
Всичко прави тя.
В дадения случай под лош разбирам, че обича
да
живее за
себе
си
.
Една сестра ми разправя, че видяла ангели, като слънцето
да
светят.
– Че Господ не създал тия хора като войници
да
ти дигат кози рог.
– Тя много голямо мнение дава за
себе
си
.
Ти вече
си
на мястото на един офицер или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, или поручик, или подпоручик, или капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант.
Нейният ум не може
да
издържи тяхната светлина.
Казвам: Някой път трябва
да
държа една лекция, аз ще слушам, вие ще говорите, какво разбирате под думата „Любов“.
Аз какво разбирам под думата Любов, ще намеря някой болен и ще туря ръката
си
и той оздравява.
Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората
да
ти дават тази чест, която искаш.
Или мина покрай някой беден човек и
си
туря ръката, и казвам: От коя рота
си
?
Свободен
си
, когато хората не искат
да
им отдадеш тази чест, каквато те искат.
Как ще може
да
устои на тази ослепителна светлина?
Някой път хората искат
да
те почитат по тяхному.
Туй е
да
съм като някой полковник, питам така.
Сега вие виждате някой войник, заповядват му.
Ти се страхуваш от ангела, мислиш, че той е ангел, иде
да
те съди.
Ти ще кажеш: „Как
да
не знаеш как
да
туриш краката?
“ Казвам: Покажи ми как
да
Го обичам.
“ Ако човек знае как
да
направи нещата, ако сте ефрейтор, знаете ли колко възможности има във вас като ефейтор, колко души са подчинени на него?
Аз досега не съм намерил начин, искам
да
Го обичам, но не зная как
да
Го обичам.
Казвам: Аз ще ви бъда много благодарен, ако ми покажете.
Може
да
направите погрешки, колкото искате, но ще изгубите туй, което имате“.
Щом река
да
го обичам, аз искам
да
стана като Него“.
Вие искате
да
заповядвате, нали?
Аз искам
да
стана като Христа, но погрешката е, че без
да
съм страдал като Христа, без
да
съм имал Неговите противоречия, искам
да
стана като Христа,
да
имам Неговите почести.
Любовта изисква пълна свобода, за
да
се прояви.
Аз ако искам
да
заповядвам, най-първо ще ида
да
извадя 10 житени зърна, като войници ще ги взема, ще ги насадя на една права линия и като мина там, ще им кажа: На всички заповядвам.
Любовта изисква пълен живот, за
да
се прояви.
Казвам: Синко майчин, ти искаш почестите на хората, ами ти нищо не
си
дал за Христа.
Ще казвам: Ти
си
войник!
Когато дойде Любовта, ти няма
да
питаш откъде иде и къде отива.
Казвам: Като минеш през тия страдания на кръста, тогава ти ще бъдеш едно с Него.
Ще ги прегледам.
Пък аз искам
да
имам почестите на Христа, но не искам
да
мина през кръста.
Даже понякой път искам
да
покажа, че разбирам живота по-другояче, отколкото Христос го е разбирал.
Когато полковникът говори или капитанът, или фелдфебелът, никой няма право
да
говори, понеже нарушават дисциплината.
Казвам: Аз ви предавам някои работи, разбирайте ги.
Вие искате
да
станете силни в света.
По този път, по който вие вървите, няма нищо сигурно.
На кое вашата сила е обоснована?
– Силата всякога можете
да
изгубите.
Така трябва
да
разбирате нещата.
Земята като се върти около
себе
си
, тя прави слънцето
да
изгрява и
да
залязва.
Следователно, рибата е силна, докато е във водата, щом излезе вън от водата е слаба.
Птицата е силна, докато е във въздуха, щом излезе из въздуха, тя вече е слаба.
Човек е силен, докато той мисли.
И ние правим някой път
да
дойде Любовта.
Не казва едно нещо, пък
да
прави друго.
Това е среда за мисълта.
Казвам: Ти като Христа, като те разпънат на кръста, можеш ли
да
кажеш: „Прости им Господи!
Та ако искате
да
бъдете силни, вие трябва
да
мислите.
“ Може ли ти
да
простиш на тия, които те турят на кръста?
Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат
да
ви помагат.
“ Казвам: Далеч
си
от Христа.
Господ не може
да
се измени.
Някои обявяват и казват: „Господ
да
го накаже!
Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ.
Той не е човек, който за някоя твоя погрешка
да
мисли.
Онзи, който няма апарат, каквато и авария
да
се случи, няма
да
дойдат на помощ.
Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те прати
да
изучаваш добродетелите.
Та в Божественият свят, ако ти мислиш, тебе не може
да
ти се случи авария, всякога ще ти дойдат на помощ.
Това значи
да
имаш една връзка.
Не правете връзки, но пазете връзките
си
.
Някои от вас живяли ли сте при Господа?
Не можете
да
направите някоя връзка; безпредметни са връзките.
Аз няма
да
ви кажа, че сте много добри.
Вие понякой път
си
давате по-голяма тяжест, че Господ живее във вас, то е много казано.
Той очаква вие
да
му помогнете.
Значи, Той толкоз закъсал, че дошъл в твоята колиба
да
живее.
Няма
да
ви кажа, че сте и много лоши, лоши сте.
Щом се запознаете с него, той вашите търговски работи няма
да
оправи, нито семейните ви работи няма
да
оправи.
Но ако се запознаете с някой богат човек, тогава семейните ви работи може
да
се оправят.
Като кажеш, че Господ дошъл
да
живее във вас, като че няма място.
Аз някой път казвам за
себе
си
: Лош
си
, значи за
себе
си
живееш.
Ако се запознаете с някой учен човек, може
да
хвърли светлина.
Ти
си
даваш в
себе
си
мнение, че у тебе Господ живее.
Казвам: Аз трябва за другите
да
живея.
Казвам: Толкоз колиби, толкоз къщи, че у тебе ще дойде
да
живее.
– Сега вие ще кажете: „
Да
се не запознаваме ли с хората?
Направя нещо за
себе
си
, не е хубаво това.
Защото моя пример, като го видя в другите хора няма
да
го харесам.
В онази същина, в която Бог живее между нас, трябва
да
схванем философията: има 9 иерархии, една от друга по-напреднали.
Когато другите хора живеят за
себе
си
, мене не ми е приятно.
В сърцето на полковника не му е приятно като срещне войници
да
(не) му отдават чест.
Когато видя, че другите хора живеят за другите, казвам: Ако тебе ти е приятно, другите хора
да
живеят за тебе, и на тях е приятно ти
да
живееш за тях.
Той като върви, един войник го срещне, отдаде му чест, друг войник му отдава чест.
Някой път енергията на полковника се предава на войника, някой път полковникът като не може
да
срещне някой войник му става мъчно, а във войниците има едно желание
да
не срещат полковникът или капитанът.
Ти трябва
да
минеш през 9 степени, докато дойдеш до числото 10.
Казвам: Сега искам всички
да
живеете за Господа и Господ
да
живее за вас.
Той иска като ходи
да
е свободен.
Всички
да
живеете за Христа и Христос
да
живее за вас, то е една идея.
Едното
си
ти.
Да
живеем за Христа и Христос
да
живее заради нас.
Като срещнеш един офицер, не
си
свободен, трябва
да
дигаш ръката.
Нали казват, че всичките хора от човека са излязли.
Тогава ще добиете тази сила, която искате.
Нали от един човек се създадоха всичките хора?
Може
да
се случи
да
мине полковникът зад гърба на войника.
– Всичките тия хора, които съществуват от един човек излязоха.
Не опит, не искам
да
правя опит,
да
установим вашето верую.
И понеже не го е видял войника, може
да
го накаже.
Та мисълта, която трябва
да
остане в ума ви: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш един свещен трепет.
Вие искате
да
ме заставите
да
направя някои неща,
да
вярвате дали съм това, което съм.
Как трябва
да
вижда отзад.
Ти само веднъж
да
видиш Господа, не ти трябва втори път
да
го видиш.
Помнете вие нямате никакво оправдание както този войник.
Ако веднъж Го видиш, ти няма
да
Го забравиш.
Трябва
да
знаеш тази работа.
Ти
си
спасен.
Знаеш, не знаеш, трябва
да
знаеш.
Войникът трябва
да
вижда като върви, трябва
да
се озърта навсякъде, отдалече
да
се оглежда дали не иде неприятелят.
Да
не Го виждаш, ти
си
загубен човек.
Аз не мисля за
себе
си
онова, което не съм.
Човек, който не иска
да
вижда Господа, той е изгубен.
Онова, което Бог е направил и онова, което Божественото иска е, и вие
да
мислите за
себе
си
.
Онзи (е) войник, който вие не може
да
го (изненадате).
Но когато иска
да
Го види и когато някой Го види, той е спасен човек.
И вие
да
мислите за
себе
си
това, което сте.
Да
видиш Господа, това е спасение,
да
не искаш
да
Го видиш, че
да
те е страх от Господа, ти
си
от изгубените хора.
Няма
да
ви казвам аз какво съм.
Той като върви, хвърля окото
си
натук-натам.
Сега вие може
да
не ме разберете.
Казвам: Опитайте водата, която излиза из мене, това е то.
Няма
да
търсите външни украшения, те са второстепенни.
Та и вие сега, вашите войници
да
не ви изненадат.
Даже понякой път трябва
да
го турите на място, трябва
да
му държите по една лекция.
Водата, ако ви хареса, това съм.
Да
ви не изненадат условията.
Тази вода съм.
Ще кажете как можем ние
да
ти проповядваме.
Ако не ви харесва, каквото и красноречие
да
имам, за мене то е същественото.
На какво може
да
го отдадете?
Гледам, приближа някъде и една птичка хвърка наоколо.
Едно неразположение може
да
се дължи на физическите условия.
Спирам се и казвам: Накъде
да
вървя сега?
Искам от всинца ви
да
изтича Божественото.
Може
да
се дължи на храната, която
си
ял.
И от мен
да
изтича и от вас
да
изтича.
Може
да
се дължи на нечистия въздух.
Виждам в тази посока, върти се.
Може
да
се дължи на атмосферните енергии, които функционират.
Едно неразположение може
да
се дължи на отношенията, които имате в семейството
си
или в обществото.
Неразположението на един ученик може
да
се дължи на това, че не научил уроците
си
в класа.
– Там е моето гнездо, не отивай
да
плашиш децата ми“.
Аз имам високо мнение за
себе
си
, но ти ни най-малко нямаш туй високо мнение заради мене.
Запример, ако вие ми дадете 1000 лева, искате
да
знаете след колко време ще ви ги върна.
Казва: „Не отивай
да
плашиш децата ми!
Ако аз ви дам нещо и мисля след колко време ще ми го върнете, това не е разбиране.
Вие искате
да
бъдете силни.
“ Някой път нарочно ида
да
ги плаша.
Онова, което давам, ще остане за онзи, тогава на онзи, Бог ще остави на мене.
Силен човек може
да
бъде само тогава, когато доброто царува в него.
Силен човек може
да
бъде само тогава, когато Любовта царува в него.
Силен човек е онзи, когато Истината царува.
Докато дойда донякъде, в гласа има много мощно нещо.
Казвам: Бог е дал на нас абсолютно доверие.
Три неща трябва
да
царуват: Като станеш силен,
да
признаеш властта на Любовта.
Че той ни дал живота и този живот как ще живеем оставил ни свободни.
Тогава ти
си
силен човек.
Ако бутнеш яйцата, тя не отива повече там
да
ги мъти.
Когато се върнем в невидимият свят, може
да
иска сметка.
За
да
станеш силен, трябва
да
признаеш властта на Мъдростта, тогава ти
си
силен човек.
Щом някой им бутне яйцата, те знаят, че не са избрали хубаво място, даже и
да
измътят яйцата
си
, няма
да
харосат.
В този живот няма какво
да
те ревизират.
За
да
станеш силен, ти трябва
да
признаеш властта на Истината, тогава ти
си
силен човек.
Ти като станеш силен, сутрин ще те срещне Любовта и ще козируваш.
Отдалече разглеждам яйцата, тя после иде, мирише ги.
Радвайте се на онази свобода, която Бог ви дал.
А пък ти сутрин като станеш, искаш
да
заповядваш, ти
си
слаб човек.
Когато дойдоха и доведоха при Христа онази блудница, искаха
да
Го предизвикат.
Започва
да
се съзнава.
– Според Мойсеевия закон, тази жена трябва
да
я убием с камъни“.
Какво ще прави онзи офицер, когато всичките войници го напуснат?
Христос казва: „Който от вас е праведен,
да
хвърли камък“.
Ако ви каже Господ нещо
да
го направите, ще го направите ли?
Когато всички се разотидоха, Той я пита: „Не те ли осъди никой?
– Че тогава вие мязате на онази млада мома, която иска
да
покаже на своя възлюблен, че го обича.
И Аз не те осъждам.
Че казва: „Толкоз го обичам“, в реката се хвърля
да
се удави.
– Тия войници бягат, понеже тия войници ти не
си
ги обичал.
“ Онова доверие, което Бог ти дал, не престъпвай, не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас.
Тия войници бягат, понеже ти не знаеш как
да
заповядваш.
Не
си
ги оставил свободни.
Тя иска той
да
се хвърли,
да
я извади от водата.
Туй трябва
да
бъде като едно мерило.
Тя отива, пък се обръща и казва: „Кажи
да
се не хвърлям във водата“.
Не искам един други
да
се съдите.
Всяка мъчнотия, в която вие можете
да
попаднете, вие сте се хвърляли в тази река и тогава ще дойде Господ
да
ви избави.
Всеки
себе
си
да
съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и свобода.
Вие сега не сте благодарни на онова, което Бог ви е дал.
Ако вие не можете
да
покажете вашата Любов, Господ ще ви я покаже.
Благодарен човек ето аз какво наричам: Срещне те някой човек, че те обиди.
Като се срещнете, в лицата
си
ще видите какви сте.
Този, който ви обижда, той ви е началник вече.
Ти
си
едно дете.
Аз като ида при една мечка, вече зная какво е състоянието на мечката.
Двама войници може
да
се ругаят и двамата се ругаят, и двамата се обиждат, но двамата са с еднакви чинове, единият казва и другият казва.
Съгрешил
си
пред баща
си
.
Като срещнете един човек, вие можете
да
знаете неговото състояние.
Но като те срещне полковият, той като те ругае ти ще мълчиш и ще казваш само: „Тъй верно“ Той ти казва: „Ти
си
едно голямо магаре“.
Помоли се на баща
си
и веднага ще се измени настроението на бащата, на майка ти, на братята ти.
Сега
да
се върнем.
Вие всеки ден трябва
да
се молите.
– „Ти
си
един сволъч!
Казвате: „
Да
се примирим“.
Вие сте силни, но вашата сила не сте проявили.
Казвам: Може
да
ви обиди само вашият началник.
Че вие, ако сте събрани тук, и ако за Господа не можете
да
изпълните Неговата Воля, вие очаквате аз
да
ви дам.
Желая сега
да
проявите вашата доброта, капиталът ви
да
бъде в обръщение.
Мнозина от вас очакват
да
ви дам голяма сила.
Желая
да
проявите вашия ум.
Аз не искам
да
ви направя полковници
да
безпокоите войниците по пътя, по никой начин.
Желая и
да
проявите вашата сила, която имате.
Тогава аз превождам някой път онази приказка.
Аз не искам
да
заповядвам никому.
В една област Горшик, дето обичат много
да
крадат.
Не мислете, че може
да
бъдете възлюблени на Христа или на Господа, ако имате скрити в
себе
си
прегрешения и ги криете.
Като минат някъде, ако не могат с ръката
да
откраднат, с крака ще откраднат.
Вие не можете
да
бъдете възлюблени.
Де са откраднали овца, де куркой, кой го е откраднал, все чатмяни ще бъдат.
Един чатмянин го съдят и (съдията) казва: „Не ви ли е срам, туй село
да
се поправите с тия кражби“.
Аз не искам
да
мислите, че сте грешници, в
себе
си
казвам: Трябва
да
бъда справедлив.
Той казва: „Господин съдия, ние сме хора прости, говеда, а пък вие сте наши братя и ни прощавайте“.
Срещна един човек казва, или някое куче ме лае, аз се спра и
си
кажа: Ако аз съм на неговото място, какво ще направя?
– Изваждам хляб, давам му, казвам: Много добре изпълняваш длъжността
си
.
– Аз ви привеждам този пример, вие се смеете, но това не помага.
Казвам: Занапред ще минавам малко по-далече, втори път, трети път.
От нас зависи.
Сега мнозина гледам тук в Братството казват, съдят и казват: „Не живеят тук добре“.
Ти, който казваш, че не живеят добре, дай един проект, как трябва
да
живеят.
Че как трябва
да
живеят?
4.
Трите системи
,
МОК
, София, 14.5.1937г.,
И така, когато боледуваме, имаме единица в природата.
Кой трябва
да
поправи единицата - професорът или ученикът?
Тогава какво ще дадат на детето
си
?
На даровития, за
да
се справи в Живота, му трябва шест.
трябва вече
да
го забавляват, трябва му широчина, за
да
има къде
да
простира енергията
си
.
Но това не е разрешение, това е само обяснение... Значи шест е едно правилно вземане и даване.
Професорът разполага с начини
да
преподава и на ученика, който има единица, но ще отнеме време.
Говори се, че човек много работи може
да
направи.
Как ще ги направите, ако не сте добре запознати с червения цвят, ако не сте добре запознати с портокаления цвят, със зеления, с жълтия, със синия, с виолетовия, най-после - ако не сте запознат със самата светлина.
Мога
да
ви кажа, че светлината е храна за човешкия мозък, а топлината е храна за симпатичната нервна система.
Следователно, светлината тонира централната, мозъчната нервна система, а топлината тонира симпатичната нервна система.
Не е лесно човек
да
се справи.
Да
кажем, седите намусен и гледате нагоре-надолу; мислите ли, че това е естествено положение?
се изправили гордо и гледате.
Когато не сме нито много отслабнали, нито отпуснати, но сме тихи и спокойни, тогава всички мускули на лицето и тялото са в естествено положение.
Естественото положение можете
да
го добиете.
Представете
си
, че
наблюдавате деца, които играят - поглеждате, но не сте много заинтересувани.
Има едно успокояващо състояние, с което човек
да
наблюдава: когато гледа,
да
мисли, че всичко е за добро.
Тогава човек може
да
си
почива.
Сега, вие предизвиквате с вашето външно отношение, а искате хората
да
се отнасят с вас добре.
Но ако един слуга отиде при някой господар, той може
да
го предизвика.
Да
кажем, че господарят е с развити лични чувства, справедлив и умен.
Каква поза трябва
да
заеме слугата, как трябва
да
се отнесе?
Знаете ли произхода на доблестта?
НАГОРЕ