НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
834
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
834
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Стана невидим
,
НБ
, София, 2.5.1937г.,
Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието
си
.
Върху този въпрос мнозина учени са писали, те са се нагърбили
да
го разрешават.
За
да
разбира реалността, човек трябва
да
има знание.
Всички държави в света имат за задача
да
разрешат този въпрос.
Реалност е това, което можеш
да
провериш във всички положения.
Наместо
да
плачеш, пей.
И обществото на народите имат за задача
да
разрешат този въпрос.
Човек разбира реалността, когато може
да
се справи с всички мъчнотии.
Ако бях на ваше място, досега щях
да
имам най-малко 100 песни за скръбта, щях
да
я възпея.
Всички философи, писатели, поети, учени пишат по този въпрос и дават добри отговори.
Когато не може
да
се справи с всички мъчнотии в живота
си
, човек отчасти познава нещата.
Всички, които проповядват, които и
да
са те, в моите очи седят високо.
Това, с което човек не може
да
се справи, птиците се справят.
Ако имаш нещо изкълчено, ще пееш, ще създадеш една песен.
Това, с което човек не може
да
се справи, рибите се справят.
Ако издадете всички песни, които съчините, знаете ли колко пари ще можете
да
спечелите в сегашния свят?
Всичко харесвам на хората, но само едно нещо им липсва.
Обаче това, с което рибите се справят, а човек не може
да
се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от рибите.
И ако ги издадете, вие ще се прочуете по целия свят: и във Франция, и в Англия, и в Германия, и в Русия, и в Япония, и в Китай – навсякъде.
И това, с което птицата се справя, а човек не може
да
се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от птицата.
Не струва ли тогава човек
да
знае
да
пее и
да
свири,
да
съчинява песни?
С думата „любов“ не мога
да
го кръстя, с „обич“ – също, с „амур“ (amour (фр.) – любов) – също, със „севмек“ (sevmek (тур.) – обичам; в разч.
Сега е много мъчно
да
се говори на хората. Защо?
Казвам: Ние се нуждаем от разсъждение.
– Защото всички хора имат свои определени възгледи.
Сега вие разсъждавате, но отчасти само.
Сега се чудя с какво име
да
нарека това, което липсва на хората.
В каквато област и
да
влезеш, все ще се намериш в едно противоречие.
Когато някой страда, това е неговото частично разбиране.
Ако го нарека „симпатия“, и това не определя думата.
При лекуване на каква и
да
е болест не се иска някакво голямо изкуство.
Ако го нарека „вяра“, „надежда“ – и тези думи не го определят.
Съвременните лекари
си
служат с някакви лекарства, с които притъпяват чувствителността на човека и той не усеща големи болки.
Не зная каква нова дума
да
намеря за него.
Ако не знаеш как
да
се справиш, и в музиката, и в изкуството
да
попаднеш, все ще се намериш в едно противоречие.
Често слушате хората
да
критикуват някоя картина, че еди-къде
си
имала една погрешка.
В природата съществува следното положение: когато два елемента се доближат, от тях се проявява животът.
Повидимому тези два елемента могат
да
изглеждат мъртви, но като се съберат на едно място, от тях се явява животът.
Щом е така, кажете де е погрешката, за
да
може така
да
се поправи, че
да
ти хареса.
В мозъка има ред съединителни нишки, които предават съпротивлението на мозъка.
Две чувствувания, събрани на едно място, създават една мисъл.
Някои големи съпротивления се предават като големи препятствия, а някога тия препятствия се предават като голяма болка.
Важно е човек като критикува,
да
знае къде точно е погрешката и
да
може
да
я поправи.
И човек може така
да
пресече тази болка, че никак
да
не я чувствува.
Аз не искам
да
вярвате в тези неща, понеже не сте ги проверили.
Той трябва
да
каже: „Ето, така трябва
да
се поправи.“ Дойде някой музикален критик и критикува пението или свиренето на някой музикант.
Когато трябва
да
се направи някаква голяма операция на човешкия организъм, лекарите упояват болното място с кокаин,
да
не се усеща никаква болка.
Но аз ви изнасям тези неща, за
да
видите как животът се явява.
Той трябва сам
да
даде модел,
да
покаже как трябва
да
се изпълни това, което критикува.
Понеже досега физиците мислиха, че от мъртвото се явява живото, но се оказа, че всичко има живот в
себе
си
.
Съвременните хора са така свързани със своите стари възгледи, че не могат, пък и не искат
да
се освободят от тях.
Но те трябва
да
знаят, че искат или не искат, те ще се освободят.
Природата не обича
да
се притискат нейните енергии.
Човек ни най-малко не иска
да
се освободи от своите детински възгледи, но иска или не иска, ще се освободи.
Докато
си
дете, ти се възхищаваш от едно или от друго, всичко те въодушевява, но като пораснеш, напущаш детинското и казваш: Това е детинска работа.
Не мислете, че вие ще можете
да
спестите страданията.
Следователно, когато изгубите всичко, вие ще намерите истината.
Който избягва страданията и не иска
да
страда, той е скържав човек.
Докато мислите, че имате знание, че имате това-онова, вие сте далеч от истината, вие не я познавате.
Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания.
Щом речете, че всичко сте изгубили, вие ще намерите истината.
Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може
да
бъде щедър.
Значи, когато съзнаете, че всичко сте изгубили, вие сте близо до истината.
Скръбта, страданието създават най-хубавата храна за подигане и създаване на най-хубави мисли и чувства в човека.
Ще ви приведа един пример за един голям шегобиец, който отива при един свой приятел, лекар,
да
му иска някакво лекарство.
Защото това дете в детинството
си
трябва
да
знае всичката история на буболечиците, на всички живи същества, които са били преди него.
Като четете живота на великите, на гениалните хора, ще видите, че те са минали през такива големи изпитания и страдания, които вие тепърва ще изучавате.
Той му казва: „От едно време изгубих апетита
си
, нямам никакъв апетит, стомахът ми е нещо разстроен.
И ако го питате нещо по това, то нищо няма
да
знае.
Това се отнася до всички области.
“ – „Знам, но трябва
да
дойдеш утре.“ Сутринта той отива при своя приятел и му казва, че е дошъл за обещаното лекарство.
Христос мина през такива големи скърби и изпитания, които Му дадоха такива знания и познания, каквито Той по-рано нямаше.
Докторът му дал някакъв горчив цяр.
Той знаеше тия неща теоретически, но като мина през голямата скръб, Той доби такива знания и опитности, каквито на небето не можеше
да
придобие.
Като го вкусил, той извикал: „Горчив е този цяр.
Той не знае дали старите са по-умни или малките деца; той не знае дали старите са по-глупави или малките деца.
И Павел казва за Христа: „Ако и
да
беше Син Божий, трябваше
да
мине през големи изпитания, за
да
научи това, което другояче не може
да
придобие.“
Изглежда, че е нефт.“ – „Добре, щом го позна, това показва, че вкусът ти е възстановен.
Ако при страданията не придобиваме нищо, те са безпредметни.
Защо трябва човек
да
се мъчи и
да
страда, ако в страданията и мъчнотиите не придобива нищо?
Щом съзнава това, човек е готов
да
възприеме истината по новия начин.
Сега разсъждавайте както искате.
За
да
може човек
да
издържи изпитанията и страданията, природата му дава известен запас сила.
Докато страда, човек е вън от всякаква опасност.
По този начин се внася едно равновесие в силите на природата.
Щом престане
да
страда, опасността го следва.
“ Че как трябва
да
бъде?
Наблюдавайте и ще видите как действува природата.
Докато усеща болки в стомаха, в гърдите
си
или където и
да
е, човек може
да
се лекува.
Пита ме един човек защо носът на еди-кого
си
е много дълъг.
Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за
да
може
да
понесе страданието, което се готви
да
дойде.
2.
Разумният музикален живот
,
ООК
, София, 5.5.1937г.,
Че моето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат, бурите на сърцето, като повикам Господа на помощ, като запея веднага ще утихнат тия бури.
Или пък, че не може
да
се направи.
Като станете сутрин няма
да
турите за една седмица, ами като станете веднага за 10 минути направете опита, още като се събудиш изпей
си
каквото ти дойде на ум.
Не някоя апашка песен, но като ти дойде нещо, създай в
себе
си
, ако ти дойде нещо, което
си
слушал, не повтаряй нещата, но изпей нещо за Господа или за слънцето.
Представете
си
, че в този салон има наредени други ученици и всички са в тъмно.
Няма
да
те държат отговорен, че не
си
пял хубаво.
Като станеш няма
да
мислиш какво ще пееш и какво ще ядеш.
Като дойдеш до яденето, трябва
да
му пееш.
Няма какво
да
четеш молитви.
Вие като влезете в училището още от вратата трябва
да
вземете
да
пеете.
– Колко души има, които като влизат
да
пеят?
(Учителят пее: „Колко е хубаво това ядене,което днес ни дават.
Има може би някой
да
е пял.
Колко е хубаво това ядене, което днес ни дават, дават, дават с радост, ние ще го приемем и добре ще го посрещнем“.) Ако
да
слушат, но ще пеете инкогнито,
да
не знаят другите.
Вярвам, тъй спонтанно колко души са влязли и като влизат
да
запеят „Господи Боже мой“ (Учителят пее ниско).
Ще заседнете цяло едно семейство жената и децата седнат и попеят, навън почне жената, децата, всички започват
да
пеят на туй ядене, което Господ дал.
Когато Бог създаде човека, човек трябваше
да
влезе в пътя на човечеството.
(Учителят пее: „Ела братко днес
да
се примирим,
да
служим двамата на Господа.
Тогава казва Писанието, че създаде Бог небето и земята и земята беше неустроена.
Ела братко днес
да
се примирим и двамата
да
служим на Господа, на Господа“.) И те веднага ще се примирят.
И човекът, който е създаден и той е неустроен.
Не мислете, че ще се оправдаете с тях.
Че криво сте разбрали това или онова, криво
си
разбрал, понеже не мислиш.
Иде една нова фаза в живота, при която крачка напред не можете
да
вземете без разумното сърце на човека.
Мине една, две минути, попея
си
.
Щом започнеш
да
мислиш с разумното
си
сърце, човек вече право мисли, и сърцето трябва
да
мисли.
Та казвам: В музиката ще приложите, не ви го налагам, но като станете, каквото знаете ще попеете,
да
видим в 10 деня какво ще добиете, не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашният ви товар ще слезе от гърба ви.
Сега аз няма
да
говоря за музиката като изкуство.
Невидимият свят ще каже: „Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа“.
Понеже във външната страна на музиката, като проява на живота вие не можете
да
схванете великото в живота без музика.
Та аз казвам: Може
да
взема двама души от вас и
да
им дам два конеца.
Туй е вече система на пеене.
Да
може
да
учите.
Там са турени тия струни, вие ако искате
да
развивате един живот, като дойде говора.
И ще ви кажа, като се приближите при горящата свещ, като свети тази свещ дойде синият цвят.
И върху музиката, която можете
да
прочетете, то е все хубаво, учете.
Та като пея, от единия край до другия може
да
произведа в света всичките цветове на дъгата.
По един нов начин вие ще бъдете свободни от всичките правила.
Мнозина искат
да
живеят без музика.
Как ще
си
го обясните.
Правила ще дойдат.
Запример, ако ти не знаеш
да
говориш, и ако в говора ти няма музика, ти не може
да
се облагородяваш.
По-хубави правила ще дойдат.
Всяка една мисъл, която се явява в нюанси, тя има свой цвят.
Искаш
да
бъдеш учен човек, това не е мисъл.
Всичките възвишени работи, това са храна, с която трябва
да
се храни човешката душа, за
да
може тя
да
успее в живота.
Искаш
да
бъдеш силен човек, това не е мисъл.
Ако мислите с обикновена храна
да
храните хората, то е изгубена работа.
Искаш
да
бъдеш богат човек, това не е мисъл.
Казва: „Дай ми
да
ям!
И винаги дава разрешение.
Искаш
да
бъдеш свят човек, това не е мисъл.
“ Трябва
да
се научиш със светлина
да
се храниш.
С цвят може ли
да
се храниш?
Основата можеш
да
намериш чрез О; чрез А, ще знаеш колко
да
се разтовариш, а И е целта.
Във всичките неща има желание
да
ядат.
И-то показва всичките онези киселини, с които се подквасват хората, или онова в музиката, което дава тласък към възвишеното, благородното, започва със звука И.
Сега няма
да
мислите как
да
го разберем.
Или на какво се дължи сиромашията?
Туй може
да
направим за бъдеще.
Не искам
да
го разберете.
Туй поне можем
да
направим.
Аз искам
да
мислите музикално,
да
се освободите от страха.
Не се сравнявайте,
да
кажете: „Чакай и аз ще му покажа, че мога
да
пея“.
Но за в бъдеще, туй може
да
го докажем.
Признавай, че имаш известни дарби.
Няма
да
казва защо му е мъчно.
Ти можеш
да
бъдеш спасен, то е друг въпрос, но
да
служиш на Бога, сърцето ти
да
е разумно, трябва
да
мислиш.
Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни
да
мислят каквото искат.
Не може
да
служи човек на Бога, ако той не мисли.
И ще види дали със свиренето ще се смени състоянието му.
Не може
да
мисли, ако не е музикален.
Всеки е свободен
да
мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално.
Когато Господ дойде в човека и започне
да
работи, явява се у него веселост.
Да
кажем, той мисли, че не съм добър певец.
В музиката, като изкуство има цели теории за произхода на гамите.
И започва
да
пее.
(Учителят пее: „Аз зная, че ти не ме познаваш и мислиш, че аз не зная
да
пея.
Даже самите музиканти не знаят.
Ако ти не пееш, ти не
си
на правата посока.
Но един ден ще видиш аз как добре ще захвана
да
пея, добре и тогава ще ме слушаш.“) Няма
да
му пея: „Един ден и аз на тебе ще се посмея, и ще те нахукам“.
Туй го знаете
да
го пеете.
Да
кажем до мажор или ми мажор.
Ти слушаш в
себе
си
твоите мисли, твоите чувства и твоите постъпки, които са хармонични.
Аз това го имитирам, не мога
да
го направя.
Всеки, кой как дойде не може
да
те раздразни.
Един човек, който пее, никой не може
да
го раздразни.
Вие някой път като го правите, вие много майсторски, музикално го правите: „Как не те е срам така
да
говориш заради мене?
Ти като пееш, никой не може
да
те раздразни, понеже кой как дойде ще се измени.
“ Сега музикално как ще ми изпеете „Сестра, не те ли е срам тъй
да
ми говориш?
Да
може човек без
да
му говорим
да
има доверие в хората, то е хубаво.
Казано е: „Всички няма
да
умрем, но всички ще се изменим“.
“ Аз ще пея така: „Дълго време мислих какво
да
ти кажа, най-после ти се засмях.
Онзи, който дойде
да
те дразни, той като дойде ще забрави тази работа.
Наскоро баща ми нещо донесе и половината от това аз ти го давам“.
Ти
да
знаеш
да
свириш на хората, то още не е музика.
Ще ви приведа един пример.
Всички трябва
да
имате една богата душа,
да
пеете на един човек.
Ще пееш и ще свириш на
себе
си
.
Един апаш чул, че една певица е много богата и обича
да
пее.
Аз бих ви препоръчал не
да
кряскате отвън, но ще пеете със затворени уста и ще слушаш гласа.
Той дошъл с намерение
да
я обере.
Като отива там, тя започва
да
пее и той слушал, слушал и забравил за какво е дошъл, и той казва: „Ще
си
загубя занаята“.
Ще туриш гласа
си
долу.
Той като иде там, забравя за какво е дошъл, отваря
си
сърцето и не обира.
В съзнанието ще слизаш до Бога, Който е слязъл по-долу от всичко.
Ами извадил от джоба
си
нещо и оставил на певицата.
Ти слизаш до Него и Той ще ти даде тогава подтик.
– Този, Който слязъл долу, Той е основата на всичко.
Казва: „Аз ще
си
загубя занаята, лошо е, че може
да
я обера, освен, че не я обирам, ами давам нещо“.
Значи, ще мислиш: Бог е една основа, на която трябва
да
съградиш живота.
Като ви чуе дяволът
да
пеете, той ще изгуби изкуството.
Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби човек се обновява.
Ако ти не можеш
да
схванеш Господа като основа, ти нямаш основа, пък искаш
да
постигнеш нещо.
Бог винаги дава на скърбящите души.
Музикално тя слиза и Той ѝ дава нещо.
Ако има музика вътре в живота, ти имаш основа, може
да
градиш.
После ще пеете така: „Ето Господи, при Тебе аз заставам и съм готов
да
изпълня Твоята воля“.
Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш
да
градиш.
В музиката ти не можеш много
да
се смееш и
да
скърбиш.
Като искате
да
го изпея, аз и другояче ще го изпея.
В музиката ти щом се смеш, пееш и се смееш, не
си
музикант.
(Учителят пее: „Господи, Боже мой, ето аз днес съм готов
да
изпълня Твоята воля.
В музиката ти не може
да
се смееш.
Прати ме Господи, дето Ти искаш“.) Ако има хора отвън, ще
си
дам такъв вид, като че Духът говори.
Някой път вие искате силно пеене.
Трябва
да
работиш.
Силното пеене е пеене на Духа.
Ръцете, краката, всичко туй като пееш, те знаят как
да
работят.
Ние като не пеем, те не може
да
работят.
Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие.
Ако ние започнем
да
пеем с Духа
си
, с душата
си
, с умът
си
, със сърцето
си
, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева.
Сега, ако ще пеете една песен не искам
да
ви плаша,
да
ви науча
да
обирате хората.
Той иска
да
даде ход на Божественото.
Не искам
да
туря музиката
да
обира хората.
Ама не (мога
да
) пея.
Може
да
има нещо.
Защо
да
се тури в ума?
Остави всичко туй.
– Сега не искам
да
схващате.
Но той иска туй Божественото
да
излезе навън.
Не може музиката
да
е само едно условие.
Като започнеш
да
пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ.
Музикантът винаги, всичките музиканти, те понеже са сериозни и гледам в музиката липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва.
Не искам
да
обезценявате музиката.
Ти ще оставиш всеки един
да
пее свободно.
Пък той капелмайсторът и той
да
е свободен.
Онези, които пеят и онези, които дирижират, всички трябва
да
мислят.
– Той за
да
свири, трябвало
да
учи 10–15 години.
Капелмайсторът като го погледне онзи, който пее,
да
знаят какво искат от него.
Като започнеш ти
да
мислиш и
да
пееш вече имаш този Божественият човек, той е главата на нещата.
Той трябва
да
бъде капелмайстор.
Аз ги похвалявам в усилието.
Трябва тогава
да
дойдеш и
да
въздействуваш на човека в астралния свят, на чувствата.
Искам вие
да
бъдете капелмайстори.
Ако 20 години бихте пяли, много работа щяхте
да
знаете.
Въздействувай и върху човека на физическото поле, който обича
да
работи.
Отвън никой не може
да
ви научи
да
пеете.
Вие очаквате като отидете в небето
да
станете певци.
Всички те като се съединят, веднага образуват целият човек.
Отвън само може
да
ви дадат условия.
Вие казвате: „Аз пет пари не давам заради него“.
На небето, ако отидете, в невидимият свят ще ви върнат
да
научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика.
Пет пари не давате, защото не мислите.
Хайде
да
изпеем още веднъж „Господи, Боже мой“, значи ще слезем до основния тон.
Честолюбив
си
, защото не мислиш; груб
си
, защото не мислиш; алчен
си
, защото не мислиш; съмняваш се, защото не мислиш.
У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш
да
слезеш.
Обезнадеждаваш се, защото не мислиш.
Онзи тон, до който може
да
слезеш, той е основен тон, и музикално
да
пееш.
Всичките нещастия в света произтичат от това, че човек не мисли.
Казваше ми една сестра, че като дойде „фа“-то, не може
да
го вземе.
Всеки един човек
си
има свой основен тон, свой камертон.
Господ му дал толкоз богатства, той седне
да
мисли, обичат ли го хората или не го обичат.
Гледайте му ума.
Тези, които имат желания
да
се избавят от лошите условия искат
да
вземат вярно „до“.
Иска
да
знае дали хубавите дрехи, които носи, хората ги харесват или не ги харесват.
Тези, които искат
да
вземат правилна посока в живота, вземат „ре“ вярно.
Адам, който беше в рая имаше една дреха, която не я оценяваше и като го съблякоха изгуби тази дреха.
Тези, които искат
да
завършат нещо хубаво,
да
направят къща,
да
посадят някаква градина, „сол“ вземат вярно.
Тези, които искат животът им
да
бъде морален, завършен, „ла“ вземат вярно.
Тези, които искат на Бога
да
служат „
си
“-то вземат вярно.
Според мене
да
се роди един гениален човек в света, трябва всяка сутрин на онази бременната жена
да
ѝ се свирят най-хубавите парчета.
Адам престана вече
да
мисли.
На този гении, чрез музиката ще внесем всичките дарби, ще дадеш условие всичките дарби
да
се развият.
Най-малко по веднъж
да
се свири по едно хубаво парче, че тя
да
започне
да
мисли.
Музиката кара човека
да
мисли.
Хората казват, че Адам започнал
да
мисли.
Ако
си
користолюбив, туй е чувствувание.
Ще дойдеш до чистата мисъл,
да
мислиш безкористно.
Сега вие седите и мислите дали ще (се) спасите, то не е мисъл, то е от страх.
Ти като дойдеш
да
мислиш, ще се разтовариш от всичкия товар.
Мислиш как ще прекараш живота
си
на земята, откъде ще вземеш
да
ядеш и
да
пиеш.
Ти с чувствата
си
една камила, един натоварен кон.
Ти с мисълта
си
,
си
кон, който е на два крака, и е свободен, може
да
ходи без товар.
И всяко животно като дойде погледне, не мисли, ами чувствува, че нужда има.
Пък и ти не знаеш какво
да
правиш.
Единственото нещо, което може
да
ви освободи, то е музиката.
Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче сирене и тя не го яде.
Казвам: Може сиренето
да
не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска
да
каже не е за мене.
Вие искате
да
пеете, че хората
да
ви похвалят, това не е музика.
Посочих ѝ
да
вземе сиренето, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш
да
го вземеш.
Щом като пея и не мога
да
мисля, то е чувствувание в мене.
Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, (че не пеете) и не може
да
се подмладите без музиката, помнете го това.
Тогава казвам: В природата има две основни гами.
Едната носи твърдата материя.
Аз не искам като пеете
да
мислите за пари.
Топлината е, която съгражда отвътре.
– Как ще го изпеете в
себе
си
?
Ако той беше музикант, той ще бъде образец във всичко.
– Може
да
вземете само ниските тонове.
Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всичките недъзи.
Защото във „фа“-то вие искате
да
въплотите.
Вие не можете
да
въплотите една идея без „фа“.
„Фа“-то дава материал.
Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това.
„Фа“-то носи боите на художника.
Чрез музиката всички сили, които човешката душа има, трябва
да
минат
да
се уравновесят.
„Ла“-то, това е работата, която ще свършите и цената, която ще дадете.
Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат.
Ангелите идат отгоре и те идат с песни за
да
се трансформира Божествената енергия.
И досега тази песен, която те са пяли разлюлява целия свят и всичко се поправя.
Та казвам: Вие искате
да
ви спаси Христос.
За
себе
си
ще пееш.
Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците
си
.
Имаш някаква мъчнотия, няма
да
ходиш
да
се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние.
Вие сега не можете
да
спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката.
Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика.
Той ще започне
да
те насърчава, ще те поправя.
О-то показва условията, които Бог ти дал, то е гласът.
А-то показва онова бреме, ония задължения, които ти са дадени в живота, по кой начин ти трябва
да
ги разрешиш.
Започваш
да
се въодушевляваш.
Искаш
да
коригираш някого, ти започни
да
пееш и накарай го
да
те слуша.
Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек.
Вие не може
да
правите сравнение.
В артистично отношение не може
да
се сравнявате.
Те не можаха
да
научат музиката.
Неговата картина може
да
струва хиляди, може
да
я продаде много скъпо, но излюпването на едно яйце е по-ценно.
Те я имат само като украшение, само
да
се изпее една песен на Господа, като че Той се нуждае от това.
Ние ще пеем една песен
да
ни чуе Господ.
Той не може
да
свари картината
си
, а аз мога
да
сваря кокошката.
Ти ще пееш с разумното
си
сърце.
Той в началото е силен, аз съм слаб.
Ти ще пееш с ума
си
, ще пееш и с душата
си
, и Духът ти ще пее.
Той (в началото), аз в края съм силен.
В началото съм слаб, но в края съм силен.
Картината в началото е силна, (в края) е слаба.
Следователно трябва
да
имаме един квартет.
Всички пеете много хубаво.
Но понеже умът ви е отвлечен отвън, вие искате
да
се харесате на другите.
(Учителят пее ниско като басист „Господи, Боже мой“; после пее същото както един тенор).
Чакате
да
се харесате.
Но вас не трябва
да
ви харесва света.
Този, който иска
да
се хареса на света, трябва
да
е силен, понеже щом се харесате, всеки ще иска
да
се приближи,
да
се докосне.
Вие седите и казвате: „Не зная какво
да
пея.
Знаете какво значи
да
се приближи?
– Виждал съм някое голямо дърво, мине някой бивол, потърка се.
Трябва
да
дойде Духът“.
Този се потърка, онзи се потърка, гледаш кората охлузена.
Много като се търкат хората и ти
си
охлузен.
Ти чакаш отгоре
да
ти кресне.
Много музиканти са изгубили своите дарби така.
Не искайте
да
ви обърнат внимание на вас.
Казва: „Аз искам
да
пея“.
Седя горе и
си
свиря.
Какво искаш
да
кажеш?
Това значи съзнавам своята погрешка, която аз направих и вече втори път няма
да
я направя.
Да
кажем, че имате 2⁄4 такт.
Ако река
да
мисля за терците.
Сега в музиката трябва
да
знаеш на всяка една част каква част от времето
да
предадеш?
Според мене секундата в музиката, това е момък, който гледа мома.
– Не може
да
пееш изведнъж бързо.
„Господи, Боже мой“ ти не може
да
пееш бързо.
Квартата, бащата се разправя със сина.
Има места, дето трябва
да
пееш бързо.
Сега в музиката вие искате
да
пеете бързо.
Ти най-първо ще дадеш основа на разумното вътре в
себе
си
.
И всинца със затворени уста
да
пеете.
Кой е най-ниският тон, който можете
да
го вземете?
Вие ще турите О-то толкоз дълбоко, че по-долу не можете
да
слезете, до дъното.
Като пеете за Господа, ще Го турите толкоз долу, че никой не може
да
слезе повече.
За душата ще пеете толкоз високо, че никой
да
не може
да
иде там.
Този гърмеж показва каква енергия се събужда.
Духът може
да
пее сопран отлично.
Няма
да
ви дам тона, всеки
да
вземе тон, който може.
Душата не иска
да
пее бас, понеже не е толкоз силна.
Най-ниското, което можете
да
пеете.
Там се изисква голяма сила, тя пести енергията.
(Всички пеем) Има повече хармония.
И тогава казвам: Душата до тенора може
да
слезе.
Понеже има някои вещества, има някои мисли, които са корави, на тях мелодично трябва
да
пеем.
(Всички пеем три пъти „Господи, Боже мой“).
Някой път,
да
кажем, може
да
има в тебе едно състояние, което се дължи на сухота.
Тя като се моли за
себе
си
, тогава взима терца и казва: „Помни и моето детенце“.
Хармонията е, която изсушава и дава възможност на нещата
да
растат.
В тебе, във вашия ум, във вашето сърце не може
да
се съгражда, ако няма хармония.
Може
да
има условия.
Никакви правила, не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма
да
научите, без правила ще пеете.
Мелодията е условие влагата
да
дойде.
Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото вътре в тебе, което ще накара
да
растат във вас мислите и желанията,
да
растат и
да
започнете
да
разбирате защо сте дошли на земята.
Вие защо сте дошли, мъчно можете
да
се оправите.
Аз може
да
ви дам един изпит.
Но много мъчно е
да
каже човек защо е дошъл.
Че аз ако свиря веднъж, може
да
го изсвиря, втори път не може
да
го изсвиря.
Пък аз разглеждам този въпрос: Защо
си
дошъл?
Той описва борбата на човешкият Дух в своите симфонии.
Не е мъчна работа
да
намеря.
Може
да
го намеря.
Мъчнотията в нас седи в следното: Че в музиката има една страна, (дето) всичко е възможно.
Но
да
мислим, че няма какво
да
се тури още, понеже сега и ние искаме, светът ще работи.
Аз може
да
ви говоря за неща, които може
да
бъдат, но за в бъдеще ще бъдат.
Сега в музиката няма какво
да
се борим, със светлите работи.
Сега аз и
да
(мога) не искам
да
ги направя.
В музиката има хиляди работи, които могат
да
се пеят.
Може
да
ги направя, но не му е времето.
Може
да
пее за цветенцата, може
да
пее за изворите.
Може
да
пея за въздуха, може
да
пея за мушиците, за някое бедно дете, за много работи може
да
пея, за човешката душа, може
да
пея за човешкия дух, може
да
пея за човешкото сърце.
3.
Хармония на чувства и способности
,
МОК
, София, 7.5.1937г.,
Аз понякога наблюдавам как този страхливец казва: "Закъсахме вече!
Вие сте започнали
да
умножавате отрицателните чувства по пет.
" Краката ви се подкосяват, не можете
да
бягате, не можете
да
мислите и казвате: "Моята вече се свърши!
" Това е страхът във вас -много производство има той, затова евтино го продавате.
Дойдат ли въшките, никакво умножение!
Обратно - смелият човек има една ценност в
себе
си
.
Развивайте вяра в
себе
си
.
У някои, в които чувството на страх е силно развито, се произвежда особен род енергия.
Всяка една способност и чувство произвежда особен род енергия, която в даден случай може
да
бъде полезна или вредна.
Не че чувството на страх само по
себе
си
е вредно, то има място в човека, но ако чувството за осторожност* произвежда повече енергия, тя ще те направи нещастен.
Само човек, който има вяра, може
да
допринесе нещо на хората.
Да
кажем, че някой чел нещо по медицина и казва, че червата му не функционират, и започва
да
го боли корема.
Когато такъв вярва и говори на другите, дори и без
да
говори, хората се повлияват и започват
да
вярват.
В действителност той
си
въобразява, червата му функционират много добре.
Когато един заек предаде своето настроение на един разбойник и оня стане като заек, последният вече е допринесъл нещо.
Но понеже е ял едно, второ, трето ядене, и тънките, и дебелото черва са задръстени с нечистотии, напълнени са като суджуци и всички отрови започват
да
се разпространяват в тялото.
В такъв случай трябва
да
вземете очистително, един-два дена няма
да
ядете и ще гледате
да
очистите червата, за
да
функционират правилно.
Питате какво
да
правите.
Щом вдигне ушите
си
нагоре, за мен това е едно красиво нещо.
Храст го удари, той подскочи, но казва:"Нищо, ще мине тази работа!
Изяждаш един портокал, после - една ябълка, хайде кашкавал, после - сирене, хайде някоя торта за Великден, хайде - едно пържено яйце, после ще вземеш баклава, после - едно черно кафе за храносмилане, след това пиеш една чаша студена вода и накрая казваш: "Не зная какво ми стана, не съм разположен вече!
" Толкова е страхлив, пък такава силна вяра има.
" Ако искаш главата
да
ти бъде мирна, изяж една ябълка, но ако искаш от всички тия неща
да
вкусиш, ще почувстваш, че работата не върви.
Например, внасяте в ума
си
образа на една боа и един заек.
Ако вие сте безстрашни, хубаво е
да
имате в ума
си
по един заек, но когато сте по-страхливи, не пипайте зайците, защото те ще ви предаде своя страх.
Заекът може
да
причини полза в света тогава, когато някъде някой разбойник замисля
да
убие някого, но той му минава път, предава му от своя страх, разбойникът се уплашва и се отказва
да
направи престъплението.
-
Да
плашат разбойниците.
Някой тръгва
да
прави някакво шмекерство, но вижда заека и започва
да
мисли, че заек му минал път или че котка му минала път.
Щом мине, заекът всякога внася страх, ти вече не действаш самоуверено или вървиш и започваш
да
се съмняваш дали тази работа ще бъде сполучлива или не.
Веднъж повикали заека, дали му два кобура с пистолети и го назначили на служба
да
оправи света.
После отишъл при царя, дал
си
оставката и казал: "Не ме е назначил Господ
да
управлявам хората, трябва
да
отида и
да
заема своята служба.
Да
се надбягвам мога, но
да
правя хората смели - за тази работа не съм способен.
Намерете друг на моето място." Казвам: не слагайте заекът
да
оправя вашите работи,
да
туря ред и порядък във вас.
Много пъти решавате
да
направите нещо, обещавате, примерно, някому сто лева назаем, но щом се върнете вкъщи, размисляте, уплашвате се и казвате: "Ако му дам сто лева, аз какво ще правя?
След това идва и друго едно положение: всякога, когато искаш
да
се освободиш от даден страх, ти започваш
да
послъгваш.
Питат те: "Защо не му даде назаем?
Тук идва друг страх - че твоят приятел може
да
се обиди; и за
да
замаскираш работата, излъгваш.
Но казвам: усилвайте вярата в
себе
си
.
Когато дойдат от провинцията тук, мнозина се насърчават, но щом минат три-четири дена, обезсърчават се и дойде ли време
да
си
отиват, вече треперят и казват: "Напускаме една културна среда!
" Ако бях на тяхно място, нямаше
да
мисля, че хората, между които вие живеете, са най-културните.
Във вас виждам една полировка отвън, нещо, което не е съществено.
Аз не се самозаблуждавам от външната учтивост - тази учтивост я има и в света, даже по-голяма.
Ако отидете на някой дипломатически прием, там са много учтиви - хазаинът ще излезе, ще ти поеме палтото, но зад всичко туй той прикрива едно скрито понятие за теб.
Да
кажем, че имаш много високо мнение за един твой приятел, хвалиш го, но ако малко те настъпи някъде, веднага кипваш.
Дотогава не
си
виждал никакъв недостатък, но щом ти настъпи мазола, веднага започваш
да
казваш за него едно, второ, трето, четвърто.
Докато не те е настъпил, го изкарваш гениален, талантлив, но щом те настъпи, става обикновен простак и казваш: "Той не знае как
да
постъпва, няма поведение!
" Утре приятелят ти се обръща и ти пак го туряш на старото му място в
себе
си
.
По този начин вие ту уволнявате вашите приятели във вас, ту отново ги издигнете и казвате: "Внимавай
да
не те снема отгоре!
" И приятелят ти, за
да
не го снемеш от този пиедестал, започва
да
те лъже.
Според мен,
да
имаш уважение и почитание към един човек значи
да
имаш същото разположение, каквото имаш към
себе
си
.
Аз никога няма
да
се натрапя на един човек.
В какво седи свободата?
Никога няма
да
се натрапя на своя приятел и
да
му причиня нещо, за което той ще съжалява.
А не заради това, че не може
да
ми откаже,
да
искам той
да
направи това, което аз не мога.
Така вие преминавате вече границите на приятелството и тогава ще се намерите в противоречие със
себе
си
, ще изгубите хубавото, което имате.
Тя искала
да
опита доколко приятелят й е готов
да
направи жертва за нея, вижда на едно много опасно и труднодостъпно място един еделвайс и казва: "Много бих желала
да
имам това цвете." Приятелят й отива, едва остава жив, но донася цветето и й казва: "Сбогом, свърши се вече!
" С това той искал
да
каже: "Аз не искам
да
имам приятел, който не мисли за моя живот и го излага на опасност." Казвам: никога не излагайте вашите приятели на голяма опасност, нито пък те трябва
да
ви излагат на опасност.
Тя е едно чрезмерно увеличаване на вашия страх - щом ви заболи нещо, започвате
да
мислите, че ще умрете, или мислите, че имате разстройство на нервната система и няма
да
можете
да
учите.
Ето какво са разумните условия: едно време, например, потъваха параходи, падаха аероплани и никой не знаеше къде стават тия бедствия, а сега дават по радиото сигнали, съобщават точно географската ширина и дължина на местонахождението
си
и веднага всички параходи, които са наблизо, се притичват на помощ.
Та казвам: създайте разумни условия.
Да
кажем, че се намирате в безизходно положение; какво правите вие тогава?
" Не, трябва
да
имате една сигнализация.
Накъде трябва
да
дадете сигнал?
Отправете ума
си
към онзи невидим разумен свят и кажете: "Нека
да
ми дойдат на помощ, защото параходът ми бедства!
" няма
да
се мине половин или един час и ще ви помогнат - във вас ще се яви една светла идея.
" Друг някой пък пита къде
да
намери Господа.
Ти няма
да
намериш Господа, а му дай сигнал.
Ако
си
загазил, отправи ума
си
към горната част на главата, тури
си
ръката на темето и изпрати своето желание.
А ако само седиш, Господ никога няма
да
дойде.
Той казва: "Потърсете ме в ден скръбен." Най-високото място е Господ - там е апаратът, по който можеш
да
сигнализираш.
Не че Господ е точно там, но там е мястото, дето можеш
да
търсиш Господа.
А ти ходиш при другите хора и питаш: "Я ми кажете къде е Господ." Вземи своите слушалки и кажи: "Оттук искам
да
говоря." Не съм против туй
да
ходиш и при друг човек, ако неговата слушалка е по-хубава, но ако е по-лоша от твоята, какво ще се ползваш?
Сега, казвате: "Остави, това е празна работа, хората сами създадоха своя Господ.
Ако Господ е създаден, това е един идол.
Ако някой философ може
да
ви убеди, че има Господ, вие много сте закъснели.
Този философ може
да
ме занимава само с неща, които и аз зная.
Аз мога
да
проверя дали нещата са тъй или не.
Как ще обясните това, че един човек, който не е философ и не може
да
разсъждава с всички тия метафизични формули, с които
си
служат философите, хваща един камък и като го стисне, отгоре излиза огън, отдолу потича вода, а в ръката му хляб остава?
Сега ще зададете въпроса възможно ли е това.
Възможно е, но сега не може
да
стане.
Има вероятност
да
стане в бъдеще, но сега е невъзможно, нито един от нас не може
да
го направи.
Не само това, но не мога и аз
да
го направя в дадения случай.
Мога
да
ви дам следното възражение: ако вземете един хляб, който е замръзнал при тридесет-четиридесет-петдесет градуса студ, може ли
да
го ядете?
Но ако го вземете и турите на собата, след половин час той ще се стопли и може
да
го използвате за ядене.
Тогава нали от този камък и вода ще излезе, и топъл ще стане и може като хляб
да
го ядете?
Сега аз това мога
да
направя - мога този замръзнал хляб след един час
да
го направя хубав за ядене.
Туй можете и вие
да
го направите.
Нали сухият корав хляб, който не може
да
се яде, вие го туряте в яйце и топла вода, после го пускате в тигана
да
омекне и така го поднасяте на вашия приятел.
Та казвам: във всички ваши състояния на страдание трябва вие
да
вземете надмощие в
себе
си
.
Ще ви дойдат разни състояния.
В какво може
да
вярва човек?
По някой път и аз мисля, че съм много силен.
- Във всичко онова положително, което не
си
опитал.
Аз често правя опити и гледам какво мога
да
направя.
Например, купуваш захар от бакалина - трябва
да
имаш вяра, че е хубава; купуваш мед или плодове, или дрехи, или някой кон - все таки, трябва
да
вярваш.
Дойда до някой голям камък, не мога
да
го вдигна и казвам: "Ограничена е силата ми." Наистина, този камък не мога
да
го мръдна, защото,
да
кажем, е хиляда килограма, но ако поставя сложни лостове, мога
да
го вдигна.
Следователно има мъчнотии, с които мога
да
се справя, но трябва мисъл.
Мъчнотиите в живота са големи камъни, които не можете
да
вдигнете и трябва
да
употребявате лостове.
В началото той ще има вяра в думите ви, после ще се обезвери и ще престане
да
вярва.
В университета, например, вярвате на един професор, че разбира предмета
си
, но после някои работи започват
да
ви се струват пресилени и започвате
да
губите вяра.
Ако вашите способности не са развити и мисълта ви не работи, няма
да
можете
да
вдигнете камъка.
Трябва
да
се постараете
да
вдигнете мъчнотията с лостове.
Вие започвате
да
подозирате този професор.
Най-първо развивайте вяра,за
да
видите доколко можете
да
направите нещо.
Това, в което вярвате, е най-малкият опит, който е възможно
да
направите.
После, искам
да
разсъждавате.
Представете
си
, че сте учител в началното училище и обяснявате на децата какво нещо е подозрението.
Вие трябва
да
се научите
да
преподавате.
Аз виждам, че като учители на
себе
си
, вие не знаете
да
преподавате подозрението, т. е.
на другите го преподавате по-добре, отколкото на
себе
си
.
Когато преподаваш подозрението на
себе
си
, какво трябва
да
приложиш?
Например, подозираш другите хора, но
себе
си
не подозираш; защо?
Наличието там на вдлъбнатина показва, че стомашната система е слабо развита.
Когато подозираш другите, същевременно можеш
да
направиш едно тънко различие и
да
започнеш
да
се подозираш, че
си
някак заинтересуван.
При какви условия човек може
да
бъде заинтересуван?
Ако човек има вглъбнатини под скулите, трябва
да
вземе мерки.
Представете
си
, че в някое начално училище, в прогимназия или в гимназия един учител е някак неразположен към даден ученик, много е скържав* към бележките, едва му пише тройка, а понякога му туря две и половина или две и три четвърти, или три минус.
Не трябва
да
давате на стомаха храна, която трудно се смила, но трябва
да
внасяте лесносмилаема храна.
На стомаха ще даваш малко храна - разбира се, не толкова малко, че
да
гладува.
Сега, на пръв поглед вас ви се вижда смешна тази работа, но все пак, той трябва
да
има някаква идея.
По този начин можете
да
поправите линията на стомаха.
Бележката две и половина не е музикална - как може
да
се постави такт две и половина!
Сега, не искам
да
се спирам обширно върху този въпрос, защото ще изгубим основната линия на лекцията.
Долната част на лицето не трябва
да
е широка, колкото скулите, защото последните имат отношение към човешкия характер.
За
да
се образуват скулите у един човек, са действали много чувства и много способности и така тази част на лицето е изпъкнала.
Чувството за ядене у тях също е силно развито - няма хора в света, които повече
да
си
угаждат в яденето, отколкото китайците.
Какъв такт е той, можете ли
да
го премерите с аршин*?
Когато намерят нещо за ядене, те го считат за голямо щастие и ядат безразборно.
Понякога може
да
изпеете как една болка се явява и се усилва - с усилването вие започвате
да
си
задавате музикален такт.
Сега, искам
да
ви наведа на една мисъл: не смесвайте безразборно вашите чувства, не оставяйте страхът
да
вземе надмощие във вашето съзнание и
да
мислите, че работата ви е свършена, че сте болни, че нервната ви система е разстроена, че не сте способни.
Да
кажем, че се усилва във фортисимо.
Защо ще плашете
себе
си
?
И така, имате болка - започвате
да
пеете, тя се усилва - усилвате такта, започвате
да
забавяте такта - болката започва
да
отслабва.
Сега, това ви се вижда смешно и
си
казвате: "Мен ме боли, а
да
започвам
да
мисля?!
" Когато мислите така, вие искате отвън
да
ви насърчат, т.
" Щом започнете
да
мислите, ще започнете
да
се лекувате от болката.
е когато се оплаквате, вие търсите някои хора, които
да
ви насърчат.
Много рядко ще срещнете някой
да
ви каже: "Ти
си
способен човек." Понякога, когато се оплаквате някому и му говорите, че сте неспособни, оня може
да
ви каже: "Това е така." Не разправяйте, че сте неспособни, имайте вяра, че всичко разбирате, имайте вяра, че имате музикални способности и пейте, имайте вяра, че разбирате математиката и можете
да
решавате сложни задачи.
Болката не е нищо друго, освен по-голямо напрежение на нервната система.
Вас ви е страх
да
не се скъса от болката някой деликатен нерв или
да
не се парализирате.
Понякога болката е така силна, че нервите не функционират.
Та казвам: трябва
да
пренесете вашата мисъл.
Сега, представете
си
, че имате един едноизмерен свят АВ.
Въобще, по две причини можете
да
боледувате - или имате много влага, или имате голяма сухота.
Едно съществото може
да
мисли, че този свят е безконечен, но този едноизмерен свят се ограничава от двуизмерен, двуизмерният свят пък се ограничава от триизмерен.
Когато имате много влага, какво трябва
да
правите?
Не можеш
да
мислиш, че плоскостта е всичко - тя се ограничава от тялото.
Затова всички хора в България и Европа могат
да
се решат и тази влага
да
се махне.
Когато правата АС пресича едноизмерния свят, накъде се движи?
Болката може
да
се обясни с друго: когато храносмилането не става както трябва или храната не е пречистена, някои полуорганични вещества остават под форма на утаени частици около ставите.
Когато ти с познанията от едноизмерния свят преминеш в двуизмерния, в теб ще влезе нещо ново, ще мислиш неща, които по-рано не
си
мислил, ще придобиеш нова способност, нещо необичайно.
Когато времето започне
да
се изменя и
да
става влажно, започват
да
се свиват капилярните съдове в организъма, които са много деликатни.
Ти няма
да
можеш
да
си
дадеш отчет, но ще констатираш, че това, което беше в едноизмерния свят, става сега и в двуизмерния.
Понеже те не могат
да
преминат през свитите капилярни съдове, на хората им дошло на ум
да
турят съгряващи компреси.
Например, на физическото поле ви е невъзможно
да
обичате един човек.
На болното място му трябва топлина, за
да
се лекува.
Обратно - върху големи възпалителни процеси турят студени компреси, за
да
се премахне възпалението и
да
не се разширява.
Това, което е невъзможно
да
го обичате в Духовния свят, възможно е
да
го обичате в Умствения свят.
Сега,
да
се повърнем към главната мисъл: вие имате едно усещане - чувствате болка и за
да
се премахне, вие трябва
да
започнете
да
мислите.
Това, което в Умствения свят не можете
да
направите, възможно е
да
го направите в Божествения свят.
Казваме: "Трябва
да
се изменят условията." Условията се изменят винаги, когато идват по-висшите измерения в света.
Да
кажем, че имаш определени условия, при които нищо не можеш
да
направиш; трябва
да
влезеш в по-висш свят,
да
се намесят вътре в твоето разбиране, за
да
стане нещо възможно.
Тогава трябва
да
усилим вярата.
Например, при дадено физическо състояние ти не можеш
да
се лекуваш, но ако направиш пресичане в Духовния свят, може
да
ти се внуши,
да
ти се даде цяр и можеш
да
оздравееш.
Ако един човек се магнетизира, ако му кажеш, че ще оздравее и повярва в това, той ще оздравее; ако не повярва, няма
да
оздравее.
Казвам: не се самозаблуждавайте, така вие внасяте неверието.
Тя идва, понеже се е намалила способността ви
да
мислите, понеже вярата ви се е намалила.
Сега, вие казвате: "Аз имам вяра." Каква вяра е тази, която не може
да
премахне една болка?
Болката се дължи на електричеството и магнетизма, които функционират в нервната система и в кръвообращението на човека.
Кръвта, която постоянно тече, трябва
да
премине през капилярните съдове на целия организъм, но някъде става натрупване и задръстване, т. е.
Неверието е това, което иска
да
взема.
Онзи, който вярва, има изобилно и дава.
И ти, като разумен човек, трябва
да
си
поправиш пътищата, за
да
тръгне кръвта.
Невярващият е онзи, който иска
да
взема.
Който обича, никога не търси
да
го обичат - той има изобилно, той е щедър и дава.
Представете
си
, че дойде една двеста-триста хилядна армия и с грамадния
си
обоз задръсти пътищата в протежение на няколко километра, каква блъсканица между хора, коне и коли ще настане!
Каквато енергия е насъбрал, той иска
да
я пласира.
В природата всички нас искат
да
ни научат
да
даваме повече, отколкото
да
вземаме.
Трябва ум, за
да
се избегне едно нещастие.
Докато приемаш повече, ти
си
в едно състояние; докато даваш повече, ти
си
в друго състояние.
Щом не сте организирани, не можете
да
си
помогнете.
В мозъка съществуват повече от сто центъра, в които се развиват сто вида енергии.
Можете
да
направите един опит и
да
проверите дали ще бъде сполучлив.
И когато тия енергии се изявят, всичко това трябва
да
се пласира,
да
не остане никакъв излишък.
Представете
си
, че прекарвате някаква болест; турете
си
двете ръце на главата - от двете страни на темето, където е центърът на надеждата.
Природата не търпи излишъци.
Хората всякога страдат от две неща: или нямат достатъчно, или имат в излишък.
Например, има лековерни хора, на които ако кажеш, че магарето хвърчи, че
си
намерил цяло буре със злато или че
си
намерил диаманти, ще ти повярват.
Може
да
страдаш и от едното, и от другото.
Може
да
страдаш от чрезмерен глад, може
да
страдаш от голямо изобилие на храна.
Едно страдание може
да
дойде поради липса на енергия, а може
да
дойде поради изобилие на енергия.
Когато всички тия енергии се балансират, тогава има равновесие на човешките способности, т. е.
Когато отидете при този, който вярва, и му разкажете за вашата болест, той ще повярва в болестта и тя ще се усили.
Не отивайте
да
разправяте за болестта
си
на човек със силна вяра.
Намерете човек, който е безверник, и на него разкажете за болестта
си
.
Не че не вярва, но този човек разсъждава и когато му разкажеш, той ще каже: "Тази работа не е така, както я представяш." Например, ти казваш: "Боли ме главата, ще се пръсне!
" ако разправиш, че главата ти ще се пръсне, на този, който има вяра, той ще повярва в това и болката ще се усили два пъти повече.
После, има хармония между самосъхранителните чувства, които
си
помагат едни на други и състоянието е здравословно.
Обратно - когато по-нисшите чувства станат господари на човека, умът и стремежите на човека се заробват.
Кажи му, че наскоро
си
ял едно ядене и толкова ти е станало приятно, че
си
се почувствал добре.
Казвам: винаги се стремете
да
имате равновесие между вашия висш ум и висшите морални чувства.
Той ще повярва, че ти
си
здрав, и по този начин повече ще ти помогне.
Въобще, всичките ви чувства трябва
да
са хармонизирани с висшия ум и с вашите висши морални чувства.
Това значи
да
се лекувате хомеопатично.
Това е естественото положение, за
да
бъдете здрави.
Кажи му, че
си
здрав, и той ще повярва, макар че
си
болен.
Да
кажем, че сте болни; тази болест за една минута може
да
премине и
да
кажете: "Здрав съм!
" В света, в който живеете, не може болни
да
бъдете.
Че като му разправяш за болестта
си
, не го ли лъжеш?
Сега, каква форма можете
да
дадете на болестта?
Ако сам не можеш
да
го направиш, съберете се двама; ако двама не можете
да
го направите, съберете се четирима, десет души.
Тук има една наша сестра, която лекува брадавици с крадена сол.
В дадения случай това е едно неприятно и пресилено усещане.
Съществува, но тя е относителна реалност в света.
Тя от деди е наследила тази способност - щом ги бутне и каже; "
Да
се махнеш!
Всякога, когато човек мисли за дадено препятствие в живота
си
, той може
да
го преживее като едно болезнено състояние.
И някои други вземат крадена сол, ама брадавиците не се махат.
Например, по закона на внушението може
да
му се вложи мисълта, че ръката му е изгорена или че има счупване на крака.
Ако някой от вас не вярва и ако има брадавици, може
да
направи опит с тази сестра.
Това са вече специфични дарби.
Виждате някой болен човек и
си
казвате: "И аз ще се разболея." Виждате човек, на когото очите са се зачервили, и
си
казвате: "И моите очи ще се зачервят." Ако очите на този човек са се зачервили, има
си
причини за това и щом във вас те не съществуват, болестта никога не може
да
се прояви.
Туй показва, че в нея има известни събрани чувства, известен род асимилирани енергии.
Но вие изкуствено създавате един бент.
Когато такива баби вземат и започнат
да
си
въртят, въртят ръката върху корема на болния, погледнеш - болестта изчезнала.
По подобен начин често имате и следната опитност в училище: седите на мястото
си
, научили сте
си
урока, но
си
казвате: "Ако учителят ме извади, ще
си
забравя урока!
Бабата
си
повърти ръката, духне и болестта изчезва, а друг духа, но не се издухва.
" и когато ви вдигнат, стресвате се, не знаете откъде
да
започнете и в ума на учителя минавате за ученик, който не
си
знае урока.
Казвам: тази баба може
да
направи това, понеже вярва.
Как трябва
да
коригирате погрешката?
Вие знаете, че сте
си
научили урока, но ви е страх и
си
казвате: "Ако кажа, че го зная, а пак го забравя?
По-добре
да
си
мълча." Предпочитате
да
ви остане двойка.
Не, кажи на учителя
си
: "Аз зная този урок!
Развивайте в
себе
си
вяра, развивайте вашата висша разумност.
Не давайте място на ненужен страх, който може
да
се появи от подценяване, обезценяване, обезверяване и обезсърчение.
Разказват за видния психолог доктор Браун от Бостонския университет, който разглеждал в лекциите
си
понятията за субект и обект - че обектите са вън от нас, а субектът е вътре в човека.
Докато четял лекцията
си
, забравил и попитал: "Психологически дали съм обект в университета или съм субект в университета?
Всички безверници са крайно страхливи.
" В дадения случай въпросът остава неразрешен.
Понеже имат силно развити лични чувства, те са много и честолюбиви.
" Те са сатурнови типове - не искат Господ
да
господства и за
да
се насърчат малко, казват: "Няма такъв Господ!
" Като го махнат, надяват се
да
бъдат малко по-свободни и
да
вършат каквото искат.
Те желаят
да
направят нещо, но когато държат Господа в ума
си
и чувстват, че той ги наблюдава, не могат
да
го сторят.
Затова трябва
да
го премахнат и стават безверници.
Но когато Го махнат, Той пак ги наблюдава.
Предметите вън от нас пък произвеждат известно действие.
Не могат
да
Го премахнат.
Например, ако ви покажа един лимон, веднага устата ви ще започне
да
се пълни със слюнка.
Господ има най-широките възгледи - оставя всеки свободно
да
направи каквото иска.
Той е толкоз способен, че каквото искаш
да
направиш, няма
да
те спре, дори ще те похвали, но казва: "Ще пострадаш!
Сега,
да
дойдем до същественото.
" Ако
си
готов
да
страдаш, въобще няма
да
те спира.
Искаш
да
направиш добро - Господ мълчи, искаш
да
направиш зло - Господ пак мълчи.
Искаш
да
крадеш - Господ казва: "Кради", искаш
да
убиваш - Господ казва: "Убивай", искаш
да
даваш - Господ казва: "Давай." Какви ще са резултатите?
Трябва
да
знаете
да
преплитате тия енергии.
Ако убиеш някого, четири поколения няма
да
бъдеш свободен и за
да
се освободиш, трябва
да
върнеш живот на този, на когото
си
го отнел.
Никога не можеш
да
успееш в живота
си
, ако нямаш вяра, т. е.
давайте ход на положителното.
После, и твоята разумност, твоят ум трябва
да
ти достави известна енергия,
да
усили вярата ти.
След това трябва
да
бъдеш смел, т. е.
в подкрепа на вярата трябва
да
дойде смелостта.
Училището се свършва, когато научите всичко, което се преподава.
Вие едва сега сте започнали
да
учите - знаете
да
смятате, че пет по пет е двадесет и пет.
Например, вие казвате: "Аз смея
да
кажа." Това значи, че
си
уверен - туй, което говориш, смееш
да
го кажеш, че е така.
Можете ли
да
преведете формулата "пет по пет е двадесет и пет"?
За
да
бъдеш смел, трябва
да
намалиш производството на страх.
Понякога центърът на страха произвежда толкоз продукция, че напълва пазара със стока, която не може
да
се продаде.
Има неврастеници, у които това чувство се събужда и произвежда всевъзможни мисли - ако се вози на една кола, мисли, че тя може
да
се счупи; колкото и
да
е богат, мисли, че къщата може
да
се събори върху него; или мисли, че отвън го преследват и ако направите и най-малко помръдване, той го тълкува в лош смисъл.
Трябва
да
разбирате този закон.
4.
Единият и многото
,
УС
, София, 9.5.1937г.,
В това отношение всички хора са инвалиди.
Лежи някой на леглото
си
и не може
да
се мръдне.
Около него се движат милосърдни сестри, които го учат, как
да
се движи, как
да
спуща краката
си
, как
да
пристъпва.
Направи няколко крачки напред и веднага бърза
да
легне.
Не, ще направиш десетина крачки, после още десет и така ще увеличаваш, докато излезеш вън от стаята
си
.
После ще излезеш вън от къщата
си
, ще отидеш на разходка няколко километра далеч от града.
Ще се стремите
да
извървите 92 милиона мили, докато стигнете до слънцето.
Като говоря за оня свят, някои ще
си
помислят: Ти ходил ли
си
на оня свят?
– За
себе
си
зная истината, но за вас нищо не мога
да
кажа.
Аз не се обиждам от това, което мислите за мене.
Оня, който мисли, че не съм ходил, има пред вид
себе
си
.
Ако аз се усъмня в думите
си
, това показва, че говоря за неща, които никога не съм опитвал.
Ако съм ходил само един път на оня свят, имам право
да
се съмнявам.
Ако съм ходил много пъти, никакво съмнение не допущам в
себе
си
.
Тогава, всичко, което говоря, е вярно 100%.
Да
отиваш на оня свят и
да
се връщаш назад, това значи,
да
минаваш от едно състояние в друго,
да
се качваш в съзнанието
си
и отново
да
слизаш.
Докато
си
на земята, ще носиш една дреха, т. е.
Подарявате по една цигулка Страдивариус на двама цигулари: единият е гениален, а другият – обикновен цигулар.
Щом отидеш на оня свят, ще съблечеш земната
си
дреха и ще облечеш нова.
Всички ще го слушат с удоволствие.
Там няма
да
срещнеш ония, между които
си
живял.
Който го слуша, запушва ушите
си
и бяга далеч.
Колкото и
да
е скрита тая мисъл, веднага ще я открият.
Преди
да
са показали изкуството
си
, и двамата се хвалят с цигулките
си
.
– Там всичко се тегли на везни.
Ако имаш само една отрицателна мисъл, кракът ти не може
да
стъпи в оня свят.
Всички са доволни от него.
Обикновеният цигулар свива рамене, казва: Не мога
да
свиря.
Той може само
да
каже, че цигулката е хубава, направена от Страдивариус.
За
да
влезеш в другия свят, трябва
да
се освободиш от своите отрицателни мисли и желания.
Може
да
се каже нещо за цигулката, но това не е достатъчно.
За
да
се задържи известно време между хората, той се свързва с тях като с въжета.
При това, трябва
да
знаеш, от кой автор ще свириш: от Шопен, Моцарт или Бетовен.
Дойде ли време
да
напущате земята, ще прережете връзките
си
и свободно ще литнете нагоре.
Който е малко груб, твърд по характер,
да
свири Шопен.
Той ще му предаде мекота.
Щом слезеш на земята, ще заплачеш и ще искаш
да
ядеш и
да
пиеш.
Който е изгубил смисъла на живота,
да
свири Бах.
Второто желание е
да
се облечеш,
да
се запазиш от външната температура.
Който не иска
да
чете и не обича
да
мисли,
да
свири Бетовен.
Третото желание е
да
излезеш на разходка,
да
срещнеш някои приятели, с които
да
влизаш във връзка.
Който не обича поезията,
да
свири Моцарт.
Така създаваш, една след друга, връзки и, като дойде деня на заминаването, виждаш, че
си
свързан с хиляди въжета, видими и невидими Всеки талантлив и гениален човек, за когото мислиш, е връзка с оня свят.
Ще ядеш от едно или друго ядене, според разположението
си
.
Те временно идат тук,
да
свършат известна работа.
Всяко ядене е на мястото
си
.
Всеки плод или зеленчук също е на мястото
си
.
Те се крият, никой
да
не ги познае.
Не е безразлично, дали ще ядеш ябълки, круши, череши, грозде или друг плод.
Черешите произвеждат един резултат, ябълките – друг, гроздето трети резултат.
Сега, аз не искам
да
вярвате в това, което ви говоря.
Адам и Ева живееха в оня свят, но пожелаха
да
научат и тоя свят, затова ядоха от дървото за познаване на доброто и злото.
Като напуснаха рая, първите човеци запазиха спомен за оня свят и често дохождаха до райската врата и се връщаха назад.
Тя е сила, която се превръща в знание.
Най-после те изгубиха всякакъв спомен за рая, престанаха
да
се стремят към оня свят и казаха: Ще живеем на тоя свят, него ще изучаваме.
Сегашните хора имат смътни спомени за оня свят, не помнят, отде са дошли и де ще отидат.
Някога срещам вярата като 15 – 16 годишно момиче; дето мине, всички се обръщат
да
я гледат.
Някога я срещам като стара, слаба, мършава жена, без живот и сила.
Тогава казват: Не заслужава човек
да
вярва.
Друго е, ако кажеш „мра за отечеството
си
" Това значи, че
си
готов
да
се жертвуваш.
Да
умираш, това е едно нещо;
да
мреш, това значи,
да
си
господар на положението.
За
да
имате ясна картина за оня свят, представете
си
, че сте круша, увиснала на дървото.
Вие растете под грижите на господаря
си
, под топлите и светли лъчи на слънцето и под лъха на чистия, свеж въздух.
Благодарение на тия елементи, човек расте и се развива на земята.
Като узреем, ще дойдат същества от невидимия свят, ще ни откъснат и занесат на оня свят – в света на мира.
В това се изисква по-голяма вяра и сила.
Там искат
да
си
хапнат нещо от нас,
да
видят, какво носим от тоя свят.
Първо ще свалят зелената, корица на ореха, после ще счупят твърдата му черупка и най-после ще го изядат.
Това значи, истинска вяра..
Да
вярваш, след като оживееш, разбирам.
Христос казва: „Ако не ме ядете, нямате живот в
себе
си
." Който не разбира тоя закон, не иска
да
умре,
да
не го изядат.
Но
да
вярваш, че ще живееш, преди
да
си
оживял, това значи силна вяра.
Кой е дошъл от оня свят
да
докаже, че след като е умрял, е жив.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
те ядат съществата от оня свят.
Може ли
да
докажете това?
Като те изядат на оня свят, ти ставаш добър гражданин на земята и започваш
да
разбираш земния живот.
– Представете
си
, че при мене дойде някой и започне
да
ми говори за оня свят, че има живот там.
Не бих желал
да
те яде мечка, но ако те яде светия, това има смисъл.
Пази се
да
не те изяде змия.
Както се разговаряме, постепенно аз започвам
да
се губя, докато съвсем изчезна пред очите му.
Няма по-добър прием за човека от тоя,
да
го глътне едно възвишено същество.
Той ще мине през всички негови светове: през мозъка – Божественият свят, през дробовете – раят или духовният свят, през стомаха – неговият ад.
И тъй, човек трябва всеки ден
да
отива в рая, т. е.
в Божествения свят –
да
приема оттам хубавите мисли и чувства и след това
да
се връща на земята
да
ги обработва.
Красив и съвършен е Божественият свят.
Понеже ние не го виждаме, казваме, че той не съществува.
То се крие в думата „изяждам", и то не в цялата дума, но в сричката „дам".
За
да
разберете положението, в което се намирате, представете
си
, че на книгата, която четете, турите една мравка.
Ние не искаме
да
ни ядат хората, защото те приемат добре, а изпращат зле.
Тя няма
да
види това, което вие виждате.
Ние искаме
да
отидем в Божествения свят, дето приемат добре и изпращат добре.
Като ви говоря за оня свят, аз не искам
да
ви убеждавам в съществуването му.
Сега не виждате, че около вас има много невидими същества, които седят на столовете.
Те не държат ръцете
си
като вас; нямат книги в ръцете
си
като вас; не носят пари като вас.
– Представете
си
, че намерите един плод в калта.
–
Да
очистите думите „обич" и „любов." Любовта носи живот, светлина и свобода.
Не е любов това, което носи живот без светлина и свобода.
Ако
си
болен и произнесеш думата „любов", трябва
да
почувствуваш живот и здраве в
себе
си
.
Ако не разбираш нещо и произнесеш думата „любов", трябва
да
дойде светлина в ума ти, за
да
го разбереш.
Каквато е разликата между двата плода, такава е между физичния и духовния човек.
Ако
си
в заблуждение и ограничение, като произнесеш думата „любов", трябва
да
се почувствуваш свободен.
Казваш: Не мога
да
мисля, не мога
да
чувствувам.
Който няма топлина, не е свободен; който няма светлина, той е лишен от знание; който няма живот в
себе
си
, той е мъртъв.
Не можеш
да
бъдеш свободен, ако ръцете и краката ти изстиват, Как ще свириш, ако ръцете ти са студени?
– Как не можеш
да
чувствуваш?
Тогава салонът трябва
да
бъде отоплен.
Преди 15 години един приятел ти казал обидна дума, и ти не можеш
да
я забравиш.
Следователно, ако не можете
да
приемете светлината и топлината от слънцето, стаята ви трябва
да
бъде отоплена.
И тъй, за
да
получите светлина, свържете се с Бога.
Една обидна дума ми каза и не мога
да
я забравя.
За
да
получите топлина, свържете се с Христа.
Не мага
да
забравя чувството, което преживях.
Той дойде
да
спаси човечеството.
Не е лошо, че
си
се обидил, но питам: Ако ти можа
да
носиш в сърцето
си
едно горчиво чувство цели 15 години, защо
да
не държиш в ума
си
една светла мисъл за бъдещето, което те очаква?
Сега, аз не обичам критиката, нито самокритиката, но казвам, че съществува един свят, дето всичко, което става там, е на мястото
си
.
Той ще ви научи, какво
да
правите." Две неща са нужни на човека: светлина, която ще го свърже с Бога, и топлина, която ще го свърже с Христа.
Ако нещо не е на мястото
си
, може
да
се трансформира.
има светлина и топлина в
себе
си
.
Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.
Идете и проповядвайте моето учение, и аз ще бъда с вас до окончанието на века." Какво повече искате?
Трябва ли
да
чакате Христос
да
ви посети като човек,
да
ви донесе подаръци,
да
ви даде дарби?
Христос казва: „Ще пратя Духа
си
да
пребъде във вас." Значи, Духът, Който беше в Христа, ще бъде и във вас.
Не можеш
да
правиш това, което не обичаш.
Не е въпрос
да
се запознаете само с Христа, но с всички същества, свързани с Него.
Не мога
да
ям горчиво, защото не го обичам.
И вие трябва
да
вземете участие в тоя хор на възвишени същества.
Знаете ли, какво значи,
да
се свържете със 144 хиляди същества, които имат един ум, едно сърце и една воля?
Мнозина казват, че не обичат месото, а
си
похапват месце.
Като не разбирате това благо, казвате:
Да
ни освободи Бог от това мнозинство.
Други казват, че не обичат риба, а
си
похапват.
С други думи казано: Всичките умове са един ум; всичките сърца са едно сърце; всичките души са една душа, и всичките духове са един Дух.
Интересите на всички се превръщат в един интерес.
Всички души се обичат еднакво и трептят в хармония.
Един ден те хване за ръката, стисне я, но толкова силно, че ти причинява болка.
Той казва:
Да
помниш, че те обичам!
– Защото не иска
да
се отдели от тебе.
Ти стискаш в ръката
си
всичко онова, от което не искаш
да
се отделиш.
Детето вземе една ябълка, стиска я здраво в ръката
си
, не я дава на никого.
Така и вие трябва
да
обичате.
Майката натиска палеца му, детето вика, плаче, не дава ябълката.
Когато слиза между хората, Бог обича всички.
Ние трябва
да
обичаме само едного – Бога.
Следователно, и ние стискаме всички неща, които обичаме.
Ние не можем
да
обичаме всички.
Който носи тая любов в
себе
си
, не може
да
постъпва другояче, освен
да
стиска.
– Когато бъдеш между всички – и праведни, и грешни.
Има една любов в света – любов без насилие, любов на абсолютна свобода.
Казваш: Умът ми не може
да
побере това нещо.
– И камъкът не побира светлината, но тя
си
съществува.
Ти обичаш човека, без
да
го подозираш.
Че твоят ум не побира някои неща, това не показва, че те не са верни Това, което умът ми проверява, е вярно; и това, което умът ми не може
да
провери, пак е вярно.
Ако го подозираш, това е насилие; ако не вярваш в него, това е насилие.
Казвам: Докато живеят само за
себе
си
, отделно, хората изглеждат лоши.
Повечето хора живеят в любовта на насилието.
Малко са примерите на любов без насилие.
Всички заедно стават силни.
Казваш: Не знае ли човек, какви са последствията на насилието?
Но и слаб
да
е човек, пак върши работа.
– Знае, но и като знае, и като не знае, може
да
направи една и съща грешка.
Не се смущавай, че
си
слаб.
– И това
да
не те смущава.
– Аз съм силен, учен човек.
– В даден случай, и силният, и ученият могат
да
сгрешат по същия начин, както слабият и невежият.
Жесток – „жест" – искаш
да
се покажеш пред хората.
Имаш цяла кошница ябълки – искаш
да
покажеш, че даваш нещо.
– Няма защо
да
се показваш – дай от изобилието, което имаш.
Значи, щастието не зависи от многото, но и нещастието не зависи от малкото.
Дай на човека една ябълка, една хапка хляб, една капка вода.
Давай от изобилието, в което живееш.
Първата голяма заповед е следната: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила." Втората заповед: „
Да
възлюбиш Христа, своя ближен, своя брат като
себе
си
Да
възлюбиш врага
си
" Врагът, това
си
ти Значи, любовта към врага е любов към
себе
си
Тя е най-малката любов.
Значи, първо ще възлюбиш
себе
си
, после своя ближен – Христа и оттам ще отидеш към Бога.
Обаче, човек не може
да
бъде всеки момент в съприкосновение с реалността.
Тогава всички хора – врагът на Христа, ще станат едно цяло.
Достатъчно е само един момент
да
бъдеш в съприкосновение с реалността, за
да
се пробуди в тебе нещо ново.
Така ще познаете неизмеримата Божия Любов, която води всички хора към познаване на великия живот.
След тоя момент ти слизаш, в обикновеното
си
съзнание.
Не е лесно
да
разбереш, как става преминаването от реалността в обикновения живот.
И като го преживееш, пак не можеш
да
го запомниш и напълно разбереш.
Речете ли
да
го възпроизведете, не можете.
Докато ви свирят, приятно ви е
да
слушате хармоничното съчетание на тоновете.
Не е лесно
да
възпроизведеш реалността.
В човешкия живот трябва
да
се втича по малко от щастието.
Трябва
да
се докоснеш до реалността!
От невидимия свят трябва
да
се влее нещо в човешката душа.
Не е достатъчно
да
живееш само с минали спомени от щастието.
Колкото и
да
са сипни тия спомени, те са минали, те са преповтаряне.
Те дадоха нещо на света и отминаха.
Какво дадохте вие?
Като живеете на земята, трябва
да
оставите нещо на бъдещото поколение.
Апостол Павел е бил даровит човек Така не се говори Наистина, Павел свърши една добра работа, която му беше дадена.
И вие трябва
да
свършите работата, която ви е дадена.
Който свърши работата
си
добре, ще заеме едно почетно място.
Човек се цени по това, което в даден момент върши.
Често се запитвате: Защо трябва
да
живеем?
Какво трябва
да
правим?
Като бяхте млади, не знаехте, какво трябваше
да
правите.
Станахте възрастни, пак не знаете, какво
да
правите.
Някои са стари, но и те не знаят, какво
да
правят.
Щом сте дошли на земята, трябва
да
знаете, какво
да
правите и на младини, и в средна възраст, и на старини.
Ако е селянин, още със ставането
си
от сън, той
си
спомня детските и юношески години: как пасъл овце, как ходел на училище и гледал хорото; като пораснал малко, той
си
спомня, как започнал
да
играе на хорото,
да
се хваща до момите, докато намерил своята възлюбена.
Ако старият е гражданин, и той
си
спомня своя детски и младежки живот.
Какво ще придобиеш, ако всеки ден
си
спомняш за своята възлюбена, която заминала за оня свят?
– Колкото и
да
се питаш, няма
да
си
отговориш.
Старият седи и
си
спомня, как повярвал в Бога, как усърдно се молел, кои били неговите сподвижници.
Той
си
казва: Огън и пламък бях!
– Защо днес не продължаваш
да
се молиш?
Защо не помните излизането
си
от невидимия свят, дето, всъщност, сте живели?
Сега, не ви обвинявам, че не помните, но помъчете се
да
си
спомните нещо от другия свят, дето сте живели.
Американският проповедник Муди казваше: Първите години проповядвах за оня свят, без
да
имам опитност от него.
Проповядвах за Господа, без
да
съм Го виждал.
Говорех за Христа, без
да
Го познавам.
Като умря майка ми, която обичах, започнах
да
мисля за оня свят и
да
прозирам малко в него.
По-рано не виждах нищо, но сега виждам, какво става в оня свят.
Значи, оня свят става познат на всички, които имат там някой близък, когото обичат.
Млад, княжески син се разхождал в една красива гора.
Така се разхождал той всеки ден, докато един ден срещнал младо, красиво момиче – дъщеря на дърваря.
Той спрял погледа
си
на нея и толкова я харесал, че пожелал
да
се запознаят.
Той я обикнал и започнал
да
говори с нея.
Пожелал
да
види майка й и баща й, които му станали близки.
Всичко около дъщерята на дърваря му станало интересно и мило.
Оня свят е колибката на дърваря или овчаря, в нея живее възлюбената на княжеския син Без любовта оня свят не е красив.
Щом любовта те посети, оня свят изпъква пред очите ти и започва
да
ти става мил.
Ти виждаш вече възможностите, които се крият в него.
Казвам: Свържете се съзнателно с оня свят,
да
можете
да
се качвате там и слизате, когато пожелаете.
Докато не се научите свободно
да
излизате от тялото
си
и
да
се връщате, всякога ще бъдете инвалиди.
Може
да
го докажем как не.
(втори вариант)
- Жесток човек е, когато имаш един кош с ябълки и не дадеш на един човек, то е жестоко.
(втори вариант)
Значи от изобилието, което имаш в душата
си
, не
си
дал, никому нищо не
си
дал.
(втори вариант)
Седи някой при мене и ми доказва, че може
да
живее.
(втори вариант)
Това е само за изяснение на идеята,
да
вярваме в тоя или в оня свят.
(втори вариант)
Няма
да
изгубиш, дай един орех, една хапчица хляб, дай една капка вода.
(втори вариант)
От всичко, което туй изобилно имаш, дай.
(втори вариант)
Сега
да
дойдем до същественото - Любете Господа с всичкото
си
сърдце, с всичкия
си
ум и с всичката
си
сила.
(втори вариант)
Аз постепенно започвам
да
се изменям пред него, аз се изгубя, няма ме никъде.
(втори вариант)
За
да
се избавя.
(втори вариант)
Второто положение е - любете Христа, вашия ближен, вашия брат като
себе
си
, и най-после любете и
себе
си
, както любите един разбойник, един враг.
(втори вариант)
Търси ме.
(втори вариант)
Когато казва Писанието „
да
възлюбиш“, Христос казва - възлюбете враговете.
(втори вариант)
Аз никъде не може
да
ида.
(втори вариант)
Най-малката Любов е
да
любиш
себе
си
.
(втори вариант)
Най-големия враг, то
си
ти на
себе
си
.
(втори вариант)
След като отивам втори път, проверявам нещата и тогава възстановявам в
себе
си
вярата, ще видя колко от онова, което съм казал, е вярно.
(втори вариант)
След като обичаш
себе
си
- врага
си
, след като обичаш твоя ближен - Христа, ти от Христа, ще дойдеш
да
обичаш Бога.
(втори вариант)
И тогава Всичките хора - този враг на Христа, всички ще станат едно цяло.
(втори вариант)
В тоя свят, в който ти
си
дошъл.
(втори вариант)
Ти ще познаеш неизмеримата Божия Любов, която води Всичките хора към познание на Великия Живот.
(втори вариант)
Значи, оня свят е близък, той е толкоз близък, много близък, но понеже ние не може
да
видим нещата, които са в другия свят, казваме: той не съществува.
(втори вариант)
Ходил съм и съм се връщал, но в сегашния момент времето е минало, трябва
да
ида пак наново.
(втори вариант)
Турете на вашето място една мравя, турете я на книгата, тази мравя ще вижда това, което вие виждате?
(втори вариант)
Човек постоянно трябва
да
минава от едно съзнание в друго.
(втори вариант)
Ти щом дойдеш на Земята,
си
облечен в съвсем друга форма.
(втори вариант)
Сега аз не искам
да
ви казвам,
да
ви убеждавам,
да
ви доказвам, че тука е пълно с друг род същества, наредили са се, аз не искам
да
вярвате.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш облечен като работник, с обикновените
си
дрехи, не онзи красивия външен живот, не онзи въздух, не онази светлина.
(втори вариант)
Вие като вярвате, трябва
да
го проверите дали е вярно.
(втори вариант)
Няма
да
срещаш онези мили очи на хората, както горе.
(втори вариант)
Аз зная какво мислите - че туй не може
да
бъде.
(втори вариант)
Тук всички начумерени, гледат те като последен апаш.
(втори вариант)
Как ще сядат, на кое място?
(втори вариант)
Ти не може
да
влезеш в оня свят.
(втори вариант)
Седат, но не седят като вас.
(втори вариант)
Ти щом имаш една отрицателна мисъл, колкото и тази мисъл
да
е скрита, обаче във везните на другия свят, не може
да
се подвигнеш с една отрицателна мисъл.
(втори вариант)
Кракът ти не може
да
влезе.
(втори вариант)
Там трябва
да
бъдеш съвършен, никакъв недостатък не трябва
да
имаш.
(втори вариант)
Щом имаш най-малкия недостатък, то е тежест, трябва
да
се освободиш от Всичките отрицателни мисли и желания, които имате,
да
се отречеш от тях и само тогаз можеш
да
влезеш в другия свят.
(втори вариант)
Сега учат
да
идат в другия свят.
(втори вариант)
Представете
си
един хубав плод, който падне в калта, че се окаля.
(втори вариант)
Ще се откажеш в дадения случай от всички желания.
(втори вариант)
Няма
да
бъдеш свързан, ще знаете
да
бъдете развързани.
(втори вариант)
Представете
си
друг плод, който
си
го откъснал от дървото, хубав.
(втори вариант)
Та всички вие ще хвръкнете.
(втори вариант)
Всинца на Земята сте вързани, за
да
бъдат цепелините ви от тоя свят.
(втори вариант)
Някой от вас казва, че не може
да
мисли, не може
да
чувствува.
(втори вариант)
Сега аз не ви казвам
да
си
пуснете цепелините
да
не се върнете.
(втори вариант)
Казвам, как не може
да
чувствуваш?
(втори вариант)
Ти
си
човек умен, тебе те спъват многото чувствувания.
(втори вариант)
Като идеш в оня свят, а като дойдеш тук на Земята, ще имаш някое малко въженце, някъде
да
те е свързало.
(втори вариант)
Казвам, преди 15 години един твой приятел ти е казал една обидна дума, че 15 години не може
да
я забравиш.
(втори вариант)
Постоянно я мислиш в ума
си
.
(втори вариант)
Като дойдете от оня свят, ще кажете: Дайте ми
да
си
похапна, много съм гладен.
(втори вариант)
Казваш - как
да
чувствувам, като ми каза обидата.
(втори вариант)
Петнадесет години са минали и в тебе не може
да
угасне това чувство.
(втори вариант)
Обиди ме, казваш, никога не очаквах от него
да
ми каже тази дума.
(втори вариант)
Второто желание е, дайте ми чашка водица, че много ми е засъхнало гърлото.
(втори вариант)
После ще кажеш „дайте ми
да
се облека", ще поискаш шапка, това са все връзки.
(втори вариант)
Сега може ли
да
ми кажете, какво му е казал приятелят?
(втори вариант)
Ще идеш, този посетиш, онзи посетиш, гдето минеш при Всеки човек по една връзка, и като се върнеш у дома
си
, ще имаш най-малко 10 хиляди връзки, които те държат, видими и невидими.
(втори вариант)
Както може
да
държиш 15 години една обида, защо
да
не можеш
да
държиш една дума?
(втори вариант)
Но казва Христос, той се моли, за
да
бъдат едно.
(втори вариант)
Тя е една дума, чул
си
я, или
си
видял нещо, което те съблазнява, защо
да
не може в ума
си
да
задържиш туй, което е за в бъдеще.
(втори вариант)
Всеки един добър човек, за който вие можете
да
мислите в дадения случай, той е една връзка за оня свят.
(втори вариант)
В дадения случай аз не съм за самокритика.
(втори вариант)
Има един свят, в който Всичките неща, всичко, което става, е на местото
си
.
(втори вариант)
Всичката погрешка в „аз не ви обичам" седи в „н- то" и в „е-то".
(втори вариант)
Всичко друго е на място, но „н-то" не е.
(втори вариант)
Следователно, праведният е талантлив, светиите са хора от оня свят, те временно минават тук, и понякой път за
да
не ги безпокоят, те се крият, те са от оня свят.
(втори вариант)
Туй като го туриш, дава съвсем друго изражение.
(втори вариант)
Казваш, аз не ви обичам, или казваш, аз ви обичам повече от Всичките хора.
(втори вариант)
Ева, която искаше
да
познае и този и оня свят,
да
познае какво нещо е лошото и
да
познае какво е доброто, понеже тя обичаше този свят, тя беше в рая, в онзи свят.
(втори вариант)
Никога не може
да
вършиш туй, което не обичаш.
(втори вариант)
Как не го обичаш, не може
да
го вършиш.
(втори вариант)
Адам и Ева, има предание, са идвали до райската врата, имали възпоменание за рая, после забравили онзи свят и казват - ще живеем в този свят.
(втори вариант)
Може
да
вършиш само онуй, което обичаш.
(втори вариант)
Не може
да
ям туй, което горчи, което не го обичам.
(втори вариант)
На кой
да
е от вас, кажат му - ти ще умреш.
(втори вариант)
Мнозина казват, че не обичат
да
ядат месо, пък
си
похапват месце.
(втори вариант)
Мнозина казват, че не обичат риба, пък
си
похапват риба.
(втори вариант)
Мнозина казват, че не обичат
да
пият винце, пък
си
попийват.
(втори вариант)
Да
умрем за своето отечество.
(втори вариант)
Онзи, който мре, той е господар на положението.
(втори вариант)
Та казвам:
Да
ви представя оня свят в форма, понятна за вас.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте една хубава круша, която виси на дървото.
(втори вариант)
За
да
ти покажат, че те обичат.
(втори вариант)
ТЕ запример, може
да
ти говорят мекичко, хубаво.
(втори вариант)
Туй, което ви грее, туй, което внася във вас, че растете, и ви дава цена, то е оня свят.
(втори вариант)
Един ден ще ти стисне ръката тъй, че
да
помниш.
(втори вариант)
Казва:
Да
знаеш, че те обичам.
(втори вариант)
Ние, благодарение на оня свят растем.
(втори вариант)
Всички ония неща, от които ние не искаме
да
се отделим, ние ги стискаме.
(втори вариант)
Един ден, вие кат узреете, ще дойдат, ще ви откъснат и ще ви заведат в оня свят, дето е мира.
(втори вариант)
Детето, като стисне ябълката, не я дава.
(втори вариант)
На ореха, като узрее, най-първо една външна черупка, тя отпада.
(втори вариант)
Като отивате за другия свят, искат
да
си
похапнат от вас,
да
видят какъв е другия свят.
(втори вариант)
Хората имат желание
да
видят какви са хората от този свят.
(втори вариант)
За всички ония работи, които ние ги обичаме, понякой път говорим, че не ги обичаме.
(втори вариант)
За
да
се запознаят, ще ви изядат.
(втори вариант)
Вие като узреете, ще ви счупят твърдата черупка и ще ви изядат.
(втори вариант)
НАГОРЕ