НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
829
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
829
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Ако някой православен ме попита в какво седи православието, ще му кажа, че за
да
бъде православен, той трябва
да
вярва в догмите на православната църква,
да
почита иконите и църквата.
Ако някой католик ме пита в какво седи католицизмът, ще му кажа, че за
да
бъде добър католик, той трябва
да
вярва във всичко онова, което католическата вяра проповядва.
В духовния свят тънките вежди са на мода, а на физическия свят, на Земята – дебелите вежди.
Ако някой евангелист ме пита в какво седи евангелизмът, ще му кажа, че за
да
бъде добър евангелист, той трябва
да
изпълни всичко онова, което Евангелието препоръчва.
Ако някой будист ме пита какво трябва
да
прави, ще му кажа, че той трябва
да
изпълни всичко онова, което Буда е проповядвал.
Ако мохамеданин ме пита какво трябва
да
прави, за
да
бъде добър мохамеданин, ще му кажа, че трябва
да
изпълни всичко онова, което Мохамед на времето
си
е казал.
Като казвам глупав човек,
да
не ви обижда тази дума, защото според мене в думата „глупав“ се съдържа нещо хубаво.
Под думата „глупав“ аз разбирам един добряк човек, който вярва на всичко.
Ако някой от вас ме пита какво трябва
да
прави, ще му кажа: Ти не трябва
да
правиш нищо от това, което досега казах на другите. Защо?
Той, и като дава, и като взима, и като губи, и като печели, все се радва.
Защото природата не обича еднообразието, тя всеки ден иска от човека нещо ново.
Вие можете
да
влезете в стълкновение, но ще знаете, че аз не защищавам никакво положение.
Той за всичко се смее: И в скъсани дрехи
да
се облече, и в здрави дрехи
да
се облече, все се смее.
Ако една жена ме пита какво трябва
да
прави, ще ѝ кажа: Ще обичаш мъжа
си
, децата
си
, ще готвиш добре, ще чистиш, ще переш, ще се грижиш за всички в дома
си
.
Ако една слугиня ме пита какво трябва
да
прави, ще ѝ кажа: Ти ще служиш на господарите
си
, ще ги слушаш, ще изпълняваш волята им.
Ако един търговец ме пита какво трябва
да
прави, ще му кажа, че ще продава, за
да
задоволи своите клиенти.
Един ден той отишъл на лов в гората и се заблудил, навлязъл навътре в гората и не могъл
да
излезе,
да
намери своята свита, своите благородници.
Обаче ако дойде при мене човек, който нито е женен, нито е слуга, нито е търговец, ще му кажа: Ти няма
да
правиш нищо от това, което казах на другите.
На пътя
си
той срещнал един селянин с кола.
Той го помолил
да
го изведе с колата
си
вън от гората,
да
намери своите хора, които го чакали.
Хенрих IV се качил на колата (или на кабриолет, не се знае точно какво е било), но селянинът му дал почетно място и започнали
да
се разговарят.
Хенрих IV запитал селянина: „С какво мога
да
Ви бъда полезен?
С какво мога
да
Ви услужа?
“ – „Искам
да
видя краля.
Ще ми бъде приятно, ако можете по някакъв начин
да
ми съдействувате в това.“ – „Много лесна работа е тази.
Пита ме една млада мома какво трябва
да
прави, за
да
ѝ вървят работите добре.
Казвам ѝ: За
да
ти вървят работите, ти трябва
да
се обличаш добре,
да
се оглеждаш често в огледалото,
да
видиш как са веждите ти, намазани ли са или не, намазано ли е лицето ти.
При това, дето ходиш, все ще се усмихваш, ще бъдеш любезна, учтива с всички,
да
се харесаш на хората.
Ако дойде при мене една баба на 90 години и ме пита какво трябва
да
прави, ще ѝ кажа
да
не прави нищо от това, което казах на младата мома.
Като ви говоря така, аз искам правилно
да
разсъждавате.
Като слязъл от колата и се приближил до тях, всички свалили шапките
си
, само той останал с шапка на главата.
Вие търсите новото, а живеете по стар начин.
Тогава Хенрих IV се обърнал към селянина и го запитал: „Видя ли, кой остана без
да
сваля шапката
си
?
Сега аз мога
да
ви кажа, че тъй, както проповядва един православен свещеник, прав е той.
Сега, като ви привеждам този анекдот, намирам един смисъл в него, турен от автора, а аз му поставям друг смисъл.
Казвам: Все трябва
да
остане един човек с шапка на главата
си
.
Но като дойдем до новото, там няма
да
се проповядва нищо от това, което православните, евангелистите, католиците, будистите или мохамеданите проповядват.
Следователно не съжалявай, че
си
яздил на такава проста кола, защото коларят на тази кола остава с шапка на глава, когато всички останали свалят шапка на своя крал.
Сега, като проповядвам, аз не искам
да
проповядвам това, което другите учат.
И коларят искал
да
каже на краля: „Не съжалявай, че
си
се качил на такава проста кола, защото и мене французите ме почитат като тебе.“
Аз не искам
да
влизам в чужда територия.
Аз съм човек на свободата.
В тъмнината всички шапки слизат, свалят се, а във виделината всички шапки остават, т.е.
Тогава ще бъда правоверен.
Тогава няма
да
казвам, че не трябва
да
вярвате в това, което свещениците учат.
Онези, които дойдат
да
ме питат какво трябва
да
правят, понеже не вярват в прaвославната църква.
Ако бабата ме пита какво трябва
да
прави, ще ѝ кажа, че няма и не трябва
да
прави нищо от това, което момата прави, от това, което казах на младата мома.
Какво трябва
да
върши старата баба?
Когато шапката ви слиза от главата, тогава вие поздравявате вашия господар.
Ето какво трябва тя
да
върши.
Свалете шапката
си
от главата и поздравете този господар.
Старата баба трябва
да
свири много хубаво.
Тя трябва
да
рисува много хубаво.
Тя трябва
да
бъде красноречива.
Ако беше само ти с шапка, както и
да
е, но и двамата сме с шапки.“
И после, всичко, каквото прави, без пари
да
го прави.
Казвам: Ние трябва добре
да
разгадаваме онова, което природата е създала.
Освен това, на старата 90-годишна баба бих препоръчал
да
носи вода на болни, на страдащи.
Ние трябва добре
да
разбираме нейните работи, както и това, което е вложила в нас.
Това не се отнася само за един ден, но всеки ден има задачи, които човек трябва
да
реши.
Ако млада мома дойде при мене, бих ѝ казал: Ти не трябва
да
ходиш много, не трябва
да
се занимаваш с работи, които ще ти вземат ума.
Сега аз искам
да
ви поговоря вкратце върху някои работи, които могат
да
ви задоволят, които могат
да
ви бъдат полезни.
Ще седиш повече у дома
си
и ще помагаш на майка
си
.
За тази цел ще ви приведа още един анекдот, който се е случил в Париж, в трамваите.
Та, на онези от вас, които са млади, казвам: Вие трябва
да
се обличате хубаво,
да
се носите чисто,
да
привличате момците, в най-чист и красив смисъл на думата.
В трамвая влизат две дами и сядат близо до вратата.
На старите казвам
да
не правят нищо от това, което казвам на младите.
Едната от тях се пази много от течение, бои се
да
не се простуди,
да
не я хване хрема и
да
умре.
На старите препоръчвам
да
вземат стомни в ръце, четки и инструменти и
да
свирят.
Другата пък страда от задуха.
Тя се бои
да
не би в затворения трамвай
да
умре от задуха.
Старите са престанали
да
пеят и
да
свирят, а са оставили тази работа на младите.
Едната иска
да
се отвори вратата,
да
влиза въздух в трамвая, за
да
не се задуши и
да
умре.
Другата пък иска вратата на трамвая
да
се затвори,
да
не става течение,
да
не се простуди и умре.
Как може млад човек
да
изрази страданията на един велик музикант?
Викат тогава кондуктора, той
да
разреши въпроса.
Слушате музиката на Бетховена, с онези бури, с онези гръмотевици – изразява той своите страдания.
Едната госпожа се оплаква от задуха, иска
да
се отвори вратата на трамвая.
Младият не може
да
изрази по никой начин страданията на музиканта, който е създал тази музикална пиеса.
Другата се страхува от течение и простуда, не иска
да
се отвори вратата.
Само старите, след като улегнат в живота, биха могли
да
изразят страданията, които са изнесени в едно парче.
Кондукторът се намира в чудо, не знае как
да
разреши въпроса.
А тъкмо тогава те престават
да
свирят и
да
пеят и оставят всичко в ръцете на младия.
Един благороден господин, който бил също в трамвая и чул тази разправия, казва на кондуктора: „Господине, отворете малко вратата за онази, която страда от задуха, а после я затворете за другата, която се страхува от течение и от простуда.“ Веднъж ще отворите вратата и после ще я затворите, за
да
задоволите и двете,
да
не умрат.
Казвам: Понеже и у вас има един, който страда от задуха, а друг – от хрема, затова един път отворете вратата, а после я затворете.
Та, когато вратата на къщата ви се отваря, това става за онзи у вас, който страда от задуха.
Като остареят, престават
да
се молят.
А когато се затваря, това става за онзи, който страда от хрема и се безпокои
да
не се простуди и
да
умре.
Само така могат
да
се примирят нещата.
Затова понякога ту ще отваряме, ту ще затваряме вратата, за
да
не умрат и двете.
Като свършите речта
си
, то ще ви направи една добра критика.
Много безсмислени речи са държали хората на Господа.
Когато изучава основните закони на природата, човек се домогва до същественото знание, което е потребно за сегашния живот на човека, и за малки, и за големи, които боледуват и които се раждат.
Някой се изправи на молитва и започва: „Господи, много страдам.“ Това не е молитва.
Виделината в природата е потребна за всички.
Аз бих желал
да
кажете така: „Господи, Ти виждаш, че малко страдам.
В природата и в живота не може
да
стане никаква промяна без законите на виделината.
Дай ми повече страдания, т.е.
повече богатство.“ Страданията са богатствата за човешката душа.
Едната страна е като изгряването на Слънцето, което, като изгрява, ни дава нещо, без сами
да
знаем това.
А тъй,
да
разправяте на Господа колко сте страдали, колко молитви знаете, това не е никаква молитва.
И всичко онова, което природата е вложила у нас, без
да
знаем, все внася нещо.
Всеки човек, когото срещнете, или всяка книга, която четете, все упражнява върху вас известно мощно влияние върху съграждане на човешкия характер.
Вземе старата баба стомната в ръка и ме пита: „Какво
да
правя с тази празна стомна?
Като не разбираме този закон, понякога ние се мъчим
да
турим една преграда на онази обширна деятелност на природата, която работи.
“ – Ще я напълниш с вода.
Често с нашите бентове, с нашите канали, които поставяме, с нашите закони, ние
си
създаваме ред неприятности.
– „Ами, изворът е много далеч.“ – Ще направиш една услуга
да
отидеш до извора.
Всички неща, които ние считаме за анормални, се образуват от бентовете, които хората сами
си
поставят.
Ето, някои хора, за пример, влагат в ума
си
мисълта, че са бедни и ще преживеят един лош живот, докато най-после умрат.
Като се върне от вода, нека пита стомната какво
да
прави с тази вода.
Стомната ще ѝ каже
да
я излее в кацата.
2.
Двамата сина
,
УС
, София, 11.4.1937г.,
Той казва: В гостилницата ми можеш
да
влезеш без пари, но като дойде време за излизане, ще платиш: Значи, ти
си
бил заблуден.
Мислиш
си
: Не може ли
да
мина даром, без пари?
Какво представят страданията?
–
Да
платиш дълговете
си
.
Дошъл
си
без пари, но като напущаш земята, ще плащаш.
– Защо Бог създаде света?
–
Да
се учиш.
Питам: Кой син
си
ти – малкият, или големият?
Малкият син се връща при баща
си
без пари.
Големият син е недоволен от баща
си
, иска
да
го напусне.
Често и вие сте недоволни от Господа.
Той казва: Щом
си
недоволен, излез вън!
Двамата синове се разминават: малкият се връща при баща
си
, а големият го напуща.
И тъй, недоволният е големият син, а доволният – малкият син.
Двамата синове са в човека вътре.
В друг момент мисли, че е онеправдан и неоценен.
В друг момент се чувствува силен и мисли, че каквото желае, може
да
направи.
Един баща, голям педагог, ми разправяше една своя опитност.
Той казваше: Много ученици възпитах, много от тях станаха човеци, но на моя син не можах
да
въздействувам, нищо не му дадох.
Някога съзнанието му се пробужда, но пак не ме слуша.
Най-после реших
да
потърся други учители за него, те
да
го възпитават.
Като му кажа нещо, той се обръща към мене с думите: Ти няма
да
ме учиш и възпитаваш.
Аз сам зная, какво
да
правя.
Често хората се натъкват на страдания и не знаят, как
да
се справят с тях, изпадат в противоречия.
Ще ви приведа един пример,
да
разберете какво представят страданията и противоречията.
Често му устройвала такива изненади, че той се виждал в чудо, не знаел, как
да
се справя с нея.
Съседът му, като виждал техния живот, казвал:
Да
е на мене тая жена, така ще я бия, че с години ще ме помни.
Тя чула заканата му и
си
казала: И на тебе ще дам един урок,
да
знаеш, какво значи жена.
Един ден съседът се връщал от града с колата
си
.
Той се обърнал назад и като я видял, останал изненадан, но сърдито казал: Слез долу!
– Няма
да
слеза.
Аз имам пълно право
да
се возя, твоя жена съм.
– Не можещ
да
ме заставиш насила.
Той се чудел, какво
да
прави, как ще я води в селото,
да
види жена му, че чужда жена се качила на колата.
Колкото и
да
се канел по-рано
да
я бие, сега не му идело на ум, какво
да
прави с нея, как
да
я накара
да
слезе от колата.
Той се объркал, нищо не могъл
да
направи.
Карал колата и
си
казвал: Страшна работа е тая жена!
Казвам: Каквото е неразбраната жена за мъжа, такова нещо е страданието за човека.
То се качва на колата и ви заставя
да
го возите.
Като знаете това, не питайте защо страда човек.
Не казвай, че лесно можеш
да
се справиш със страданието
си
.
Страданието се е качило на колата ти и, искаш или не искаш, ще го возиш донякъде.
Как се справил селянинът със съседката
си
?
Като видял, че от лошо не разбира, той обърнал с добро, започнал
да
се моли: Слушай, не ме поставяй в трудно положение.
Готов съм, каквото съм спечелил днес, всичко
да
ти дам.
Той свободно
си
въздъхнал и казал:
Да
те пази Господ от неразбрана жена!
Човек трябва
да
бъде умен.
Само така той може
да
се справи с неразбраната жена, т. е.
със страданието.
Един саксонски маршал искал
да
покаже пред хората, колко е умен и силен.
Той яхнал коня
си
и отишъл при един налбантин
да
подкове коня му.
Налбантинът извадил едни подкови и ги подал на маршала.
Последният взел подковите, стиснал ги с ръцете
си
и ги счупил.
– Дай по-здрави!
– Дай други!
Маршалът дал пет франка на налбантина, който му отговорил по същия начин: огънал монетата с пръстите
си
и я счупил.
– Дай нещо по-здраво, което не се чупи!
Маршалът извадил от кесията
си
една златна монета и го запитал: Върви ли тя?
–
Да
, здрава е тая монета, върви.
Маршалът се качил на коня и
си
казал: Аз съм умен и силен, но и тоя не пада по-долу от мене.
И тъй, когато проявявате силата и разумността
си
, трябва
да
намерите величини, равносилни на тях.
Ако имаш сила
да
чупиш подкови, ще платиш за тях със съответната монета.
Някой е недоволен от живота
си
, от това, което Бог е създал, и го чупи, огъва.
Бог е по-силен и по-разумен от човека.
На това, което чупите и огъвате, Той казва: Дайте нещо по-здраво от онова, което се осмелявате
да
огъвате.
Лесно се критикува света, създаден от Бога.
Лесно е
да
изискваш всичко от Него.
Тя носела тенджерка с вода и едно яйце,
да
го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона.
Казваш: Не можа ли Бог
да
създаде разумни хора,
да
не постъпват неправилно?
Понеже не искал никой
да
го смущава, Нютон казал на слугинята
да
остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари.
Той ще те накара
да
се ожениш,
да
ти се родят четири-пет деца и след това ще каже: Ето, ти създаде тоя малък свят, възпитай го както разбираш.
Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята.
Внеси Царството Божие в своя свят!
След два часа тя отново влязла в кабинета на учения,
да
вземе тенджерката, но, каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня, в тенджерката ври часовникът, а в ръката
си
държи яйцето.
Ти
си
родил тия деца, но въпреки това, всяко
си
върви по свой път, не иска
да
те знае.
Мнозина изпадат в положението на Нютона: в ръката
си
държат яйцето, а на огъня, в тенджера, ври часовника.
Опитай се
да
туриш ред и порядък в своя дом,
да
дадеш пример на другите.
Това показва, до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл
да
различи часовника от яйцето.
Бог те наблюдава, иска
да
научи нещо от тебе.
Ако една домакиня вари копринената
си
рокля, някои ще я осъдят.
Питам: Защо вие не турите ред и порядък в
себе
си
?
Колкото пъти съм бил на угощение, всякога е ставал малък или голям скандал.
Чорба не може
да
направи;
да
извлече някакво богатство от нея, пак не може.
Обаче, има случаи, когато коприната трябва
да
се вари вместо яйцето.
– Учителят говори на учениците
си
и казва: Голямата вода изтича от големите и от малките извори.
Който не е турил ред и порядък в
себе
си
, т. е.
Водата тече, но никога не изтича.
Ако твоята кола се претовари, непременно ще се счупи и ще произлезе някакъв скандал.
Думата „изтича" има две значения: едното подразбира, че нещо тече, без
да
изтича.
Другото подразбира, че, колкото и
да
тече, водата никога няма
да
се свърши.
Учителят продължава
да
говори на учениците
си
: Свети са думите на Свещената книга, понеже съдържат великата истина, която носи живот.
Някои искат
да
станат велики.
Важно е
да
се запазят нещата, ме от страх, но от съзнание.
Всички хора – учени и прости, знаят тоя Източник и Го приемат като подбудителна причина, като велик подтик в живота.
Страхът е отживял времето
си
.
Той носи различни имена.
Някои го наричат любов, без
да
знаят, какво нещо е любовта.
На времето
си
и насилието е било потребно, но днес, в разумния свят, то няма място.
При забиване на гвоздеите, при коване на желязото, при чукане на камъните, насилието е потребно.
Обаче, днес, когато влизаме в един разумен свят, каква нужда имаме от чукове,
да
удряме с тях камъни?
Който се опитвал
да
разбере любовта,
да
я обясни по някакъв начин, или
да
я определи, той е потъвал в нейните дълбоки води.
Оръжието е потребно на бойното поле, но каква нужда имаме от него в църквата?
Да
разбереш любовта, това значи
да
мислиш, че можеш
да
носиш земята на гърба
си
.
Виждал съм стражари, войници, които влизат в църква с оръжието
си
.
Колкото е възможно
да
носи човек земята на гърба
си
, толкова може
да
разбере любовта.
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат някакво понятие за любовта, но то коренно се различава от истинското.
Ще кажете, че когато имате нужда, само тогава носите оръжие.
Дето отида, все въоръжени хора виждам.
Обаче, ако само за момент
си
помисли, че веднъж влязъл в предверието на любовта, нищо друго не му трябва, той сам спира развитието
си
.
Следователно, ако
си
попаднал в първите лъчи на слънцето, т. е.
– Дайте оръжията
си
на мене.
в зазоряването, не мисли, че всичко
си
постигнал.
– Не се страхувайте, аз искам
да
ви освободя от оръжията, от мисълта, че съществуват опасности в света.
Някой се разкае, даде оръжието
си
, а после съжалява, че го дал.
В древността, един ученик подарил на учителя
си
един златен часовник.
Един ден той излязъл с учителя
си
на разходка,
да
се порадват на природата.
Ученикът бръкнал незабелязано в джоба на учителя
си
, взел часовника, който сам му подарил, и спокойно го турил в своя джоб.
Всички трябва
да
се радват за това, което е скрито за тях.
Защо го подарил ма учителя
си
?
Това, което се крие от всички същества, е любовта.
Така постъпват много хора с Господа: дадат Му нещо и после
си
го вземат.
Това, което веднъж
си
дал на Бога, никога не взимай назад.
Каквото Бог ни е дал и дава, никога не взима назад.
Човек може
да
бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил ; той може
да
бъде нещастен и при най-големите придобивки.
Често срещате хора, които живеят в голямо изобилие, а страдат.
Животът, който Бог ни е дал, остава завинаги в нас.
За
да
бъдеш щастлив, не е нужно
да
носиш голям товар на гърба
си
.
Дали живеем добре, или не, Бог не отнема живота ни.
Ти ще охкаш, ще страдаш, ще се безпокоиш за големия товар и в края на краищата, нищо няма
да
постигнеш.
Ако при всяка грешка, която хората правят, Бог отнемаше това, което им е дал, те не биха съществували.
– Умът му е обременен, голям товар носи на гърба
си
.
Когато страда, човек е обременен с нещо.
Спирам се пред тях и казвам: Ще ми позволите ли
да
си
поговорим?
Страданието е път към любовта.
Виждам, че и двамата сте добри хора, искам
да
се запозная с вас.
Дойде ли до най-голямото страдание, той се приближава до любовта, към която душата му се стреми.
Започвам
да
се разговарям с тях.
Мине ли границата на любовта, душата започва
да
живее в дълбок вътрешен мир, във вечния живот.
– Защо са нужни голямата скръб и голямото страдание?
Аз му дадох пари на заем,
да
си
свърши една работа.
Така разбрани, скръбта и страданието осмислят живота.
Той
си
услужи, но не мисли
да
ми върне парите.
Само така човек може
да
използува богатството, скрито в недрата на неговия живот.
И тъй, за
да
се домогне до любовта, човек трябва
да
има вътрешна светлина, т. е.
Ето, аз ще ти дам тая сума, имам пари на разположение.
Само при тая светлина той може
да
види онова богатство, ония дарби и способности, вложени и човешката душа от вековете.
Няма
да
бързаш, давам ти срок десет години.
Ако можеш
да
ги върнеш по-рано, толкова по-добре и за двамата.
Днес повечето хора стават, лягат, движат се, простират ръце към майка
си
, искат подкрепа.
Как постъпва Бог с нещата, които дава на хората?
Те мислят, че като простират ръце към майка
си
, силата е в нея.
Има неща, които Бог дава и никога не ги взема обратно.
Това виждаме в притчата за талантите.
Господарят дал на един от слугите
си
пет таланта, на другия дал два таланта, а на третия – един.
Колкото повече расте детето, ръчичките започват
да
правят пакости.
Тоя, който получил пет таланта, придобил още пет и ги задържал за
себе
си
– Бог не му ги поискал назад.
Това не може
да
радва майката.
Тоя, който получил два таланта, придобил още два и ги задържал за
себе
си
.
Така всички хора простират ръце към Господа, искат
да
вземат нещо от Него.
Обаче, нито детето може
да
простира цял живот ръце към майка
си
, нито големият човек може
да
простира цял живот ръце към Господа.
Тоя талант Бог взел назад и го дал на оня, който имал най-много.
Друго нещо иска майката от детето
си
–
да
се пробуди неговият ум, сърце, душа и дух.
Друго нещо иска Бог от човека –
да
се пробуди неговото Божествено съзнание.
Пазете се от единия талант, за
да
не влезете в затвора.
Дето отивате, каквото правите, никога не носете в ръката
си
само един талант.
Учителят пита учениците
си
: Защо сте дошли на земята?
Носете със
себе
си
най-малко два таланта.
– Дошли сте
да
зарадвате Бога, че сте събудени деца, готови
да
служите,
да
изпълнявате Неговата воля.
Щом е така, трябва ли
да
викате и плачете по цели дни за своите нужди?
Даже и Бог
да
ви дава един талант, не го взимайте.
Трябва ли
да
се оплаквате от неудобствата на своя живот?
Кажете: Господи, ако ми даваш нещо, дай ми поне два таланта.
Искате
да
служите на Бога и
да
Го познаете.
Вземете ли един талант и очаквате
да
дойде наготово още един, ще сгрешите като Настрадин Ходжа.
Един ден той вървял по улиците и
си
казвал: Ако намеря 99 лири на пътя
си
, няма
да
ги взема.
Никой не може
да
познае любовта, докато не мине през най-големите противоречия и страдания в живота.
Или сто
да
бъдат, или никак.
Чул го един богат турчин и
си
казал: Ще те опитам,
да
видя, как ще постъпиш.
Който иска
да
влезе в света на любовта, трябва
да
мине през тая граница.
Който издържи на най-големите противоречия и страдания, той ще познае любовта и ще вкуси от нея.
Турчинът турил 99 лири пред краката му и гледал, какво ще прави.
Като дойде до някое страдание, до една несрета, той започва
да
се оплаква и казва: Господи, все до мене ли идат тия страдания?
Той не подозира, че страданията са накити, с които младата мома се кичи, за
да
влезе в живота.
Не е лесно
да
поставиш в тоя живот всяко нещо на своето място.
Пресищането се крие в едното, което не ти достига.
Даже и 99 лири не ви са нужни.
Какво прави младата мома, когато се готви за живота?
Златните накити са нейните добродетели, без които не може
да
влезе в живота.
Какво щеше
да
бъде, ако имахте едно око, едно ухо, една ръка и един крак?
За
да
се хареса на момъка ли?
–
Да
се хареса на живота.
Ето защо, преди
да
говорите, измийте устата
си
много добре,
да
не остане нищо от храната.
Лекарят може
да
хареса болната мома, но той има друг интерес от нея: или
да
вземе пари от нея, или
да
й помогне.
Ако майката очаква детето й
да
порасне, за
да
я гледа на старини, тая любов не е безкористна.
– Превръщане на нечистото в чисто, слабото в силно.
Когато учителят учи учениците
си
и очаква
да
му платят, и неговата любов не е безкористна.
Когато имат нужда от здраво желязо, каляват го.
Когато свещеникът служи и очаква
да
му се плати, а когато някой проповядва за пари, и двамата служат користно.
Така се спъват всички, които вървят в пътя.
– Турят го в огъня, после го потопяват в студена вода.
Пак го турят в огъня, пак в студена вода, докато напълно го калят.
Който отива при Бога, трябва
да
се накичи с всичките
си
добродетели,
да
се облече с всичките
си
дарби и способности и така
да
се яви пред лицето Му.
Ако искаш
да
калиш нещо, туряш го от горещо в студено; ако искаш
да
го смекчиш, туряш го от студено в горещо.
В една от притчите на Христа се говори за двамата синове: блудният и добрият син.
По-малкият син отишъл в странство
да
се учи, но изял и изпил всичко с другарите
си
.
Като останал без стотинка в джоба
си
и без работа, изоставен от всички, той се върнал при баща
си
, готов
да
работи при него като последен слуга.
Баща му го запитал, какво научил в странство, какъв диплом носи.
Синът отговорил: След като минах през големи несрети и противоречия, реших
да
се върна при тебе със смирение и готовност за всякаква работа.
Бъдете едновременно силни и слаби, меки и корави, умни и глупави, бедни и богати.
Не мога
да
се нарека твой син, ще работя като слуга при тебе.
Бащата се зарадвал, че синът научил добри уроци от живота и го целунал.
После заповядал на слугите
си
да
заколят угоено теле за него,
да
го окъпят и облекат с нови дрехи.
Царят иска здрави, силни хора
да
се бият за отечеството.
Турил пръстен на ръката му и започнали
да
се веселят.
Болните са за болницата, а здравите, силните и богатите – за живота.
В това време по-големият син се връщал от нивата, уморен и гладен.
Отдалеч още той чул музика, веселба и запитал слугите, коя е причината за това.
– Брат ти
си
дойде от път, отговорили те.
Големият брат се наскърбил и не се явил при баща
си
.
Последният го потърсил и, като го намерил, запитал го: Синко, защо
си
недоволен?
Синът отговорил: Едно научих от живота, че няма признателност и благодарност.
Цял живот ти работя, но ти никога не
си
заклал за мене едно теле.
Бащата казал: Не се безпокой, синко, всичко, каквото имам, е твое.
Бащата разбрал, че големият син не е научил най-важния урок от живота – доволството и смирението.
За
да
се задоволи, трябва
да
му даде нещо.
–
Да
знае, какво
да
прави във всеки даден момент.
Да
не знаеш какво
да
правиш, това значи
да
влезеш в тъмна, неосветена стая.
Колкото внимателно
да
стъпваш, все ще се блъснеш в някой предмет.
Само при светлината се създават правилни отношения между хората.
Първо се създали отношенията между баща и син, майка и дъщеря, братя и сестри, учители и ученици, свещеници и богомолци.
Каквито и
да
са отношенията между хората, още не са правилни.
Гостилничарят ви посреща любезно, с думата: Заповядайте!
Вие сядате, нахранвате се добре, доволен сте.
След това иде мъчнотията – трябва
да
плащате.
Вие сте мислели, че може
да
се нахраните и
да
платите на другия ден.
Онова, което ти
си
дал на Бога, никога назад
да
не го вземаш.
(втори вариант)
И онова, което Бог ни го е дал, Той никога назад не го взема.
(втори вариант)
Този човек е прахосал времето
си
.
(втори вариант)
Каквото ни е дал Бог по Неговия закон, назад не го взема.
(втори вариант)
Дали хората съзнават или не, дали добре живеят, животът, който излязъл от Бога, той остава у хората.
(втори вариант)
Човек трябва
да
мисли право.
(втори вариант)
Другояче не може
да
стане.
(втори вариант)
Вие по някой път искате
да
знаете, как ще се оправи живота?
(втори вариант)
Когато човек скърби, когато човек страда, той е обременен са нещо.
(втори вариант)
То е най-лесната работа,
да
се оправи живота.
(втори вариант)
Минавам през едно място и гледам двама души се карат.
(втори вариант)
Приближавам се, и казвам, моля ви се, искам
да
се запозная с вас.
(втори вариант)
Виждам и двамата добри хора сте, много усърдно
си
говорите.
(втори вариант)
Говорите
си
на разбран език.
(втори вариант)
Като ви слушах, мен ми стана приятно
да
поговоря с тия хора, които по братски
си
говорят.
(втори вариант)
Казвам му: Голямата скръб е граница, през която душата трябва
да
влезе в областта на великото, Незнайното, във вечния живот, в живота на Любовта.
(втори вариант)
Само по този начин човек ще може
да
използува ония богатства, които седят скрити в неговия живот.
(втори вариант)
Дал съм му пари на заем, стана две, три години, не ми дава парите.
(втори вариант)
За
да
се домогне човек до Любовта трябва
да
има вътрешна светлина на съзнанието
си
.
(втори вариант)
Любовно му казвам че и мене ми трябват парите,
да
ми ги върне.
(втори вариант)
Само при тази светлина вие ще можете
да
видите ония богатства, ония способности, ония дарби и таланти, които са заложени във вас от памти века.
(втори вариант)
Като ги разберете, ще може
да
ги разработите.
(втори вариант)
Казва му: Аз ти дадох парите
да
ти помогна, не
да
се влюбиш в тях.
(втори вариант)
Всички се движат натук-натам, лягат, стават като някое малко дете, което само знае
да
простира ръце към майка
си
.
(втори вариант)
Тогава му казвам: Хубаво, ти нали
си
му услужил.
(втори вариант)
То мисли, че като простре ръцете
си
към майка
си
, всичката сила е в тях.
(втори вариант)
Щом ти имаш нужда от пари, аз ще ти услужа.
(втори вариант)
И един ден на мен като ми потрябват парите, защото един ден може и на мен
да
ми потрябват парите, не зная, тогава ще мина
да
си
взема парите. Кога?
(втори вариант)
Като расте детето, тия ръчички ще започнат
да
правят пакости, а това не може
да
радва майката.
(втори вариант)
Един ден аз ще мина, та като мина, не мога
да
ти определя времето, може
да
е след един месец, след два, може
да
е след година, 2, 3, 4, 5, но няма
да
се мине повече от 10 години парите ми ще ми ги дадеш.
(втори вариант)
По този начин и хората простират ръцете
си
към Господа, като че искат
да
Го хванат.
(втори вариант)
Казвам: Каквото Господ ти е дал, ще мине един ден, и ще
си
ги поиска това, което ни е дал.
(втори вариант)
Искат
да
вземат нещо от Него.
(втори вариант)
Има неща, които Той ги дава и не ги иска, но има неща, които на заем ги дава.
(втори вариант)
Нито малкото дете може
да
простира цял живот ръце към майка
си
, нито голямото дете, човек може цял живот
да
простира ръце към Господа.
(втори вариант)
И след 10 години, той ще мине, няма
да
се мине и по същия начин ще иска
да
ги върнете.
(втори вариант)
Друго иска майката от детето
си
: Тя иска
да
се пробуди неговия ум неговото сърдце, неговата душа и неговия дух.
(втори вариант)
Тази е притчата: Онзи, който е дал талантите, иска сметка.
(втори вариант)
Друго иска Бог от човека:
Да
се пробуди в него Божественото съзнание.
(втори вариант)
Не, че Господ иска за
себе
си
.
(втори вариант)
Това е силното, това е красивото, което радва човека.
(втори вариант)
Дава му ги.
(втори вариант)
Дошли сте
да
изпълните Волята Божия,
да
зарадвате Бога, че сте умни и събудени деца, готови
да
служите.
(втори вариант)
И на него ги подарил.
(втори вариант)
Щом е така, трябва ли
да
викате,
да
плачете цял ден за своите нужди и неудобства?
(втори вариант)
Искате
да
служите на Бога,
да
Го познавате.
(втори вариант)
А таланта дайте на този, който има най-много.
(втори вариант)
Никой не може
да
познае Любовта, докато не мине през най- големите противоречия и страдания в живота.
(втори вариант)
Доброто и злото, скърбите и противоречията, през които човек може
да
мине, са представени във вид на каша, която служи за граница.
(втори вариант)
През нея той трябва
да
мине, за
да
влезе в Любовта.
(втори вариант)
Всякога
да
носите два таланта.
(втори вариант)
Който издържи на тия страдания, той ще познае великата Любов, и ще вкуси от нея.
(втори вариант)
Като дойде до някое страдание, до някоя несрета, човек започва
да
се оплаква: Господи, все на мене ли ще пращаш страдания?
(втори вариант)
Страданията представят накитите, с които младата мома ще се накичи, за
да
влезе в живота.
(втори вариант)
Давам ви едно правило: Никога не вземайте един талант, когато Господ ви дава, кажете: Не, един талант не ми давай, ако ми дадеш два, взимам ги.
(втори вариант)
Да
не мязате на Настрадин ходжа, казва той веднъж: Ако ми дадат 99 турски лири, не ги взимам.
(втори вариант)
Да
ми дадат сто!
(втори вариант)
Една
да
липсва не взимам.
(втори вариант)
Минавал един турски богаташ, който го чул, и искал
да
направи опит.
(втори вариант)
Турил 99 лири, които Настрадин ходжа, щом ги видял, ги взел и ги турил в джоба
си
.
(втори вариант)
Казват му: Нали ти казваше, че ако са 99 ти няма
да
ги вземеш?
(втори вариант)
Той трябва
да
седи на думата!
(втори вариант)
И този закон е верен за всички ви.
(втори вариант)
Пресищането винаги иде от едното.
(втори вариант)
И наистина, когато младата мома се готви за живота, тя не може до отиде със скъсаните
си
дрехи, но предварително трябва
да
се измие, очисти и облече с нови, чисти дрехи.
(втори вариант)
99
си
взел и още един наполеон като вземеш вайкане става.
(втори вариант)
Накитите, това са нейните Добродетели, без които тя не може
да
влезе в живота.
(втори вариант)
Започнете, ако може
да
ви даде някой, вземете 2 или 5-те ви са достатъчно за сега в живота.
(втори вариант)
Иска
да
се хареса, тази мома.
(втори вариант)
По някой път хората искат
да
се харесат.
(втори вариант)
Всички други числа са опасни.
(втори вариант)
Че как ще се харесаш, ако не
си
се облекъл?
(втори вариант)
Виждаме, че човек има 2 очи, две уши, две дупки на носа, устата има две гърла, едното отива в стомаха другото в белите дробове.
(втори вариант)
Искате
да
ви обичат.
(втори вариант)
Лекарите може
да
ги обичат, понеже лично са заинтерисовани.
(втори вариант)
Когато правите услуга някому, слушам
да
казвате: Много го обича.
(втори вариант)
Когато онази майка гледа своето дете, и очаква това дете
да
я гледа един ден.
(втори вариант)
Ако имаш,
да
имаш две усти, с едната
да
ядеш, и с другата
да
говориш.
(втори вариант)
Когато един учен учи учениците и мисли, един ден
да
му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
(втори вариант)
Когато един свещеник служи и очаква
да
му платят, когато проповедникът проповядва, и очаква
да
му платат, мислите ли, че тази Любов е безкористна?
(втори вариант)
Да
имате специални уста за ядене и специална за говорене.
(втори вариант)
И когато идете при Бога по същия начин и вие трябва
да
бъдете накичени с всичките
си
Добродетели, с всичките дарби и способности, които са вложени във вас.
(втори вариант)
Като говори човек, след като яде, поне дръжте едно правило: Измийте
си
добре устата и зъбите и тогава говорете.
(втори вариант)
При бащата се връщат двама синове, единият млад, който има голяма самоувереност, отива в странство изпохарчва всичко, и като закъсал, и като нямал от къде
да
му гарантират, казва: Я,
да
се върна при своя баща, все таки, ще излезе нещо от мене.
(втори вариант)
Никога щом
си
ял и не
си
мил устата не говори, мълчи!
(втори вариант)
Този младият син изгубил своята самоувереност, вече няма от друго място
да
вземе.
(втори вариант)
Като те види някой, и ти заговори, махни му с уста, иди измий се и тогава започни
да
говориш.
(втори вариант)
Връща се при баща
си
, и бащата го посрещнал.
(втори вариант)
Той се зарадвал, че в неговия млад син дошла една нова идея в ума му.
(втори вариант)
Бащата пита: Синко, я
да
ти видим диплома, какъв е твоя диплом?
(втори вариант)
Алхимия е значи,
да
можеш в даден случай
да
превръщаш,
да
направиш един предмет в даден случай
да
ти служи.
(втори вариант)
Онези майстори, които искат слабото желязо
да
калят, турят го в огъня, нажежат го, после го турат във водата, пак го нажежат в огъня, тъй правят, за
да
го калят.
(втори вариант)
Знаете ли какво каза онзи син на баща
си
?
(втори вариант)
Щом искаш
да
закалиш, от горещо в студено.
(втори вариант)
Щом искаш
да
омекчиш, от студено в топлото.
(втори вариант)
Затова се връщам при тебе, не
да
ти бъда син, но
да
ти бъда слуга, защото името „син“ не мога
да
нося.
(втори вариант)
Понеже се завърнал този му син, бащата казва на слугите
си
: Я заколете хранененото теле!
(втори вариант)
Синът дошъл и много добър, отличен диплом носи със
себе
си
.
(втори вариант)
Заколете телето,
да
ядем и пием.
(втори вариант)
Другият син и той се връща от нивата.
(втори вариант)
Ако искате
да
бъдете твърди, от топлото в студеното.
(втори вариант)
Праща баща му
да
го викат, той не иска
да
влезе.
(втори вариант)
Щом
си
свършите работата, искате меки
да
бъдете, от студеното в топлото, и меки ще станете.
(втори вариант)
Едновременно бъдете и силни и слаби, и твърди и меки, и умни и глупави; и сиромаси и богати бъдете.
(втори вариант)
Бащата казва: Нека дойде и големият син
да
участвува в угощението.
(втори вариант)
Когато отивате при разбойници, идете сиромаси.
(втори вариант)
Казва: Не съм разположен, от дълъг път ида, уморен сам.
(втори вариант)
Така говори той на баща
си
.
(втори вариант)
Царят не иска болни хора, царят иска юнаци, на бойното поле, войници
да
се бият заради него.
(втори вариант)
И на баща
си
да
служиш, не принася никаква полза.
(втори вариант)
Виждам, че в странство бащите не постъпват тъй със синовете
си
.
(втори вариант)
Баща му казва: Не бой се синко, те ония синове са други, пък аз каквото имам, ще го дам на тебе за
да
бъдеш ти доволен.
(втори вариант)
Казва бащата: На моя син не са му предали още добър урок.
(втори вариант)
И трябва
да
му се даде нещо.
(втори вариант)
Та казвам: Всичко онова, което се чете, всичко което вие мислите в даден случай, необходимо е във всеки един момент в живота
да
знаете, какво
да
вършите.
(втори вариант)
Ако влезеш в една тъмна стая, че се сблъскаш някъде в някой предмет, ако нямаш светлина, колко и
да
си
внимателен, все ще се сблъснеш с някой предмет.
(втори вариант)
Непременно човек трябва
да
има светлина, която
да
образува ония вътрешни отношения между хората.
(втори вариант)
Най-първо на Земята са се образували отношенията между баща и синове, между дъщери и майка, между учители и ученици.
(втори вариант)
Гостилничарят ви посреща много учтиво, казва: Заповядайте!
(втори вариант)
Вие преди
да
сте влезли от вън сте чели по обратен път - от дясно на ляво, по еврейски: „Днес с пари, утре без пари." А вие като влезете вътре четете: „Днес с пари, утре без пари".
(втори вариант)
Сега вие се намирате в едно заблуждение, вие мислехте
да
влезнете вътре, че утре
да
плащате, а работата излезе обратното, днес трябва
да
платите.
(втори вариант)
Вие трябва
да
погледнете надписа от вън от ляво на дясно.
(втори вариант)
Да
влезете в моята гостилница беше без пари, а като излизате - с пари.
(втори вариант)
Тогава гостилничарят казва: Без пари може
да
влезете в гостилницата, но с пари може
да
излезете.
(втори вариант)
Та ви казвам, вие сте влезли в живота без пари, а без пари не може
да
излезете.
(втори вариант)
Там е всичкото.
(втори вариант)
Що са страданията?
(втори вариант)
За какво
си
дошъл?
(втори вариант)
Дошъл
си
да
влезеш без пари, а ще излезеш с пари сега.
(втори вариант)
Питам: От кои синове сте?
(втори вариант)
От младите или от старите синове?
(втори вариант)
Сега младият син се връща без пари.
(втори вариант)
А големият син, той иска
да
излезе навън.
(втори вариант)
По някой път вие не искате
да
служите на Господа.
(втори вариант)
Някой път вие като страдате, искате
да
излезете от къщи без пари.
(втори вариант)
Не може, вие сте големия син, ще платите.
(втори вариант)
Щом сте недоволни от живота, големият син сте.
(втори вариант)
А щом сте доволни от живота, разбрали сте, вие сте малкият син.
(втори вариант)
Всеки един от вас в един момент е големия син, в друг момент е малкия син.
(втори вариант)
В един момент имате онова съзнание, смирение, кротост, въздържание, всичко туй.
(втори вариант)
А в друг момент във вас се заражда една голяма идея, че вие сте онеправдан, имате някаква сила, че каквото кажете, може
да
стане.
(втори вариант)
Мен ми разправяше един баща, голям педагог: На колко ученици можах
да
дам нещо,
да
ги възпитам, и хора станаха, пък на своя син нищо не можах
да
му дам.
(втори вариант)
По някой път събужда съзнанието в него, но не ме слуша.
(втори вариант)
Рекох
да
повикам чужди учители,
да
го възпитават.
(втори вариант)
Защото синът казва: Ти няма
да
ме учиш, ти няма
да
ме възпитаваш.
(втори вариант)
Този мъж вижда, че една жена прави голям скандал на мъжа
си
.
(втори вариант)
Приказката е тъй, че тя измъчвала мъжа
си
.
(втори вариант)
Този казва: Аз ако съм на неговото място, ще й дам
да
разбере!
(втори вариант)
Намерила
си
е тя мъж,
да
му вършее житото така.
(втори вариант)
Той върви по пътя
си
, тя напуща своя мъж, отишла и се качила на колата му, без негово позволение.
(втори вариант)
Той казва: Кой ти позволи,
да
се качиш?
(втори вариант)
Че аз съм ти жена, какво искаш ти
да
се отказваш, или имаш някоя друга жена?
(втори вариант)
Той
си
казва: Опасна работа!
(втори вариант)
Той я гледа чуди се какво
да
прави.
(втори вариант)
Той забравил, на ум не му е
да
я бие.
(втори вариант)
Казвате: Този човек защо страда?
(втори вариант)
Не трябва
да
страда.
(втори вариант)
Аз донесох една книга,
да
ви прочета нещо от нея.
(втори вариант)
Преди
да
започнем четенето ще ви кажа един малък анекдот, който се е случил с прочутият учен Нютон.
(втори вариант)
Един ден, когато той бил в кабинета
си
дълбоко замислен върху закона на теготението, на притегателната сила на Вселената.
(втори вариант)
Изучавал дълбоко
да
разреши тази проблема, математически.
(втори вариант)
Казва й: Не ми прави тази бяла, каквото съм спечелил всичко ще ти дам.
(втори вариант)
Иде неговата слугиня, носи му едно яйце и тенджера.
(втори вариант)
Имал навик
да
си
вари по едно яйце - това било неговата закуска.
(втори вариант)
Понеже бил много занят, и не искал слугинята
да
го занимава с яйцето, казал й,
да
остави тенжерата и яйцето, той сам ще го свари, когато
си
свърши работата.
(втори вариант)
Тогава ще ви преведа друг един пример.
(втори вариант)
След два часа идва слугинята,
да
вземе тенжерата, и вижда този учения седи при огнището, тенжерата там, и вътре ври часовника, а в ръката
си
държи яйцето.
(втори вариант)
Един от саксонските маршали, един ден
да
покаже, колко е силен на своите придворни маршали, излиза с коня
си
, и влиза в една налбатница, дето подковават конете.
(втори вариант)
Та наместо яйцето
да
уври, ври часовника.
(втори вариант)
Искал
да
си
направи шега с този налбантин.
(втори вариант)
Та сега, по някой път и вие варите часовника
си
наместо яйцето.
(втори вариант)
Значи, с този пример искат
да
покажат, че толкоз било заето съзнанието, че не могъл
да
направи различие, че часовника се вари, а яйцето седи.
(втори вариант)
Дава му той няколко вида, той взима, и едно по едно ги счупва.
(втори вариант)
Казва: Нещо по-здраво ми дайте.
(втори вариант)
Маршалът като излиза, дава му 5 франка.
(втори вариант)
Като сварил часовника, влиза слугинята и се чуди, как тъй нейният умен господар, как
да
не вари яйцето, а вари часовника?
(втори вариант)
Казва: Дайте ми нещо, което не се чупи.
(втори вариант)
Като бърка изважда един наполеон и му го дава.
(втори вариант)
Казва: Вярвам, че тава няма
да
се счупи.
(втори вариант)
Казва:
Да
, туй хваща.
(втори вариант)
Чорба
да
ви даде, не може.
(втори вариант)
Та казвам, когато проявявате своята сила някъде като маршала, като дойде
да
заплащате за подковата, той няма
да
се задоволи с 5 лева, той ще огъне парите, и ще каже: Не струват тия пари.
(втори вариант)
Често там е всичката мъчнотия.
(втори вариант)
Варите тази риза, за
да
ви даде нещо.
(втори вариант)
Тогава по същия начин и в живота ние искаме
да
покажем, че нещата не са създадени здрави.
(втори вариант)
И туй, което изваждате, ще го изхвърлите навън, пък ризата ще изсушите, и след туй ще я турите на
себе
си
.
(втори вариант)
Като ви види някой човек, ще мисли, че
си
губите времето, но от вашето гледище някой път има смисъл
да
се вари ризата, наместо яйцето.
(втори вариант)
Ама Господ го огъне и казва: Дайте нещо по- здраво!
(втори вариант)
Казваш: Как този грешният свят Господ
да
не го оправи?
(втори вариант)
Че Той трябва
да
даде разумен живот на хората тъй
да
не постъпват.
(втори вариант)
Учителят казва на учениците: голямата вода изтича из големите извори и из малките извори.
(втори вариант)
Господ ще ви накара
да
се ожените, ще ви даде 4 - 5 сина, дъщери и ще ви каже: Ха сега турете Царството Божие, възпитавайте ги!
(втори вариант)
Голямата вода тече през малките и големите реки.
(втори вариант)
Всичките тия синове и дъщери започват
да
вършеят по всичките правила.
(втори вариант)
Голямата вода се събира в езерата, събира се в моретата, и океаните.
(втори вариант)
Господ казва: Аз искам
да
се науча от вас,
да
турите ред и порядък?
(втори вариант)
Думата „не изтича", в дадения случай е двусмислена.
(втори вариант)
Сега съм слушал често
да
казвате: Защо този Учител не тури ред и порядък?
(втори вариант)
Едното значение е, че започва
да
тече и не изтича.
(втори вариант)
Аз ви казвам: Защо вие не турите ред и порядък в
себе
си
?
(втори вариант)
Пък другото подразбира, че колкото и
да
разправяш за един предмет, колкото и
да
тече, не може
да
изтече тази вода.
(втори вариант)
До сега съм гледал, и никога не съм дал едно угощение, на което в края на краищата
да
не е станал скандал.
(втори вариант)
Продължава Учителят
да
говори на учениците: „Думите на Свещената Книга", казва Учителят, са свещени, понеже те съдържат велика Истина в
себе
си
, те са велики имено в това, че носят живот.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
станат велики в живота.
(втори вариант)
Колкото години съм бил на Земята, нито на едно угощение дето съм бил, не е станало
да
няма един скандал.
(втори вариант)
ТЕ мислят, че всичко се заключава във външното растене, във външното богатство, и знанието във външното величие.
(втори вариант)
Скандалът произтича от нашите погрешки.
(втори вариант)
Това величие иде от най-силния извор, от най- силния източник, от най-голямата сила, които изпълнят Битието!
(втори вариант)
Ако ти вземеш една хубава каруца, и я претовариш, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
(втори вариант)
Ако вземеш една стомна пълна с вода, и я туриш на земята, тя ще се счупи и скандалът ще стане.
(втори вариант)
Този подтик носи различни имена.
(втори вариант)
Ако имам един инструмент, той ще се развали, и скандалът ще стане.
(втори вариант)
Някои го наричат Любов, без
да
знаят какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Много неща трябва
да
пазите.
(втори вариант)
Да
пазиш нещата, не от страх.
(втори вариант)
И всеки, който се е опитал
да
обясни,
да
разбере,
да
определи по някакъв начин Любовта, той е потъвал в дълбоките й води.
(втори вариант)
Който се е опитвал,
да
определи Любовта и
да
я направи позната на хората, той е подобен на човек, който иска
да
носи Земята на гърба
си
.
(втори вариант)
Колкото е възможно за човека
да
носи Земята на гърба
си
, толкова е възможно,
да
определи какво нещо е Любовта.
(втори вариант)
Насилието е било потребно някога, но в един разумен свят насилието не е потребно.
(втори вариант)
Насилието било потребно при образуването на гвоздеите, с чук.
(втори вариант)
Всички живи същества, от най-малките до най-големите, имат Някакво понятие за Любовта, но тия понятия корено се различават едни от други.
(втори вариант)
Но влизаме в един разумен свят, който е уреден, каква нужда има от нашите стари чукове, с Тях
да
чукаме камъните?
(втори вариант)
Но каква нужда има от него, като отидем на църква
да
се молим на Бога.
(втори вариант)
Често съм виждал стражари, войници влизат с оръжие в църква.
(втори вариант)
Същевремено той изпитва в
себе
си
подем към Великото, към Безкрайното в света.
(втори вариант)
Обаче, ако се спре на това място и започне
да
мисли, че като влязъл в Любовта, нищо друго не му трябва, в него моментално ще стане обратна реакция.
(втори вариант)
Вие когато идвате в училището, гледам много ученици са опасали ножове, идат
да
учат в училището.
(втори вариант)
Той едва е влязъл в предверието на Любовта и мисли, че всичко е разбрал. Не.
(втори вариант)
Защо носите оръжие?
(втори вариант)
От тази мисъл ще се създадат кисели чувства, които ще го спънат.
(втори вариант)
Аз не съм намерил нито един, който
да
не е въоръжен.
(втори вариант)
На мнозина съм казвал, защо носиш това оръжие?
(втори вариант)
Има неща скрити даже и за най-съвършените същества.
(втори вариант)
Всички трябва
да
се радват на онова, което е скрито за тях.
(втори вариант)
Казвам: Дайте оръжието, мен ми трябва.
(втори вариант)
Казва, от де
да
зная, че това оръжие ще го употребиш срещу мене?
(втори вариант)
Има много примери дадени.
(втори вариант)
Когато някой се е разкаял, оставил оръжието
си
, но знаете ли на какво мяза нашето разкаяние?
(втори вариант)
Мнозина мислят, че щастието зависи от многото. Не.
(втори вариант)
Отива в древността един ученик, и подарява един златен часовник на своя учител.
(втори вариант)
Има случай, когато човек може
да
бъде щастлив и при най-малкото, което е придобил.
(втори вариант)
И тръгнали
да
ходят двамата.
(втори вариант)
Съвремените хора страдат, когато имат най-много неща.
(втори вариант)
Той по един изкустен начин бръкнал, извадил часовника от джоба на учителя
си
, и го турил в своя джоб.
(втори вариант)
Учителят не могъл
да
забележи това.
(втори вариант)
За
да
бъде човек щастлив, не е нужно
да
има голям товар на гърба
си
.
(втори вариант)
Често и ние онова, което даваме на Бога, ние
си
го вземаме назад.
(втори вариант)
Ако носи голям товар на гърба
си
човек ще охка, ще пъшка, ще страда, ще се безпокои, и в край на краищата, нищо няма
да
придобие.
(втори вариант)
3.
Път към новото
,
ООК
, София, 14.4.1937г.,
Казвам: Ако бащата е грешник, пък синът праведник, бащата ще умре, пък синът ще живее.
Ако бащата е праведен и роди син грешник, бащата ще живее, пък синът ще умре.
Казвам: Вие в новия живот сте готови
да
живеете с разбиранията на стария живот и
да
бъдете благоугодни на Бога.
Мислите ли, ако някой, който крал пари ми даде една торба със злато, ще ми направи добро?
Сега в Библията се казва, че като видял Господ Адама, казва не е добро човек сам
да
бъде, работата му е голяма, се му трябва помощник.
Казва: „Ще ти подаря една торба“.
Или аз бих го турил другояче: Видял Господ Адама с един крак и му направил два крака.
Вчера една сестра ми казва: „Погнусила съм се от мъжете“.
С един крак и с една ръка беше Адам.
Срещам един мъж и ми казва: „Погнусил съм се от жените“.
На кого
да
вярвам?
Буквално, ако го разберете, ще кажете: „Как е възможно Господ
да
направи човек с един крак?
“ Че тогава аз бих ви попитал: Ако човек може
да
хвърка във въздуха без
да
си
маха ръцете, без
да
си
движи краката, ще кажете аероплана ще хвърка, крака и крила има той, хвърка, а човек се носи с аероплана.
Сестрата се погнусила от мъжете, защото не мислят; мъжът се погнусил от жените, защото не са чисти.
Казвам: Този въпрос аз няма
да
го разрешавам, аз не искам
да
го разрешавам, но казвам: Вие ако и
да
се родите от един праведен баща, ако грешите, ще умрете.
Аз не бих ви говорил затова, но някои искат
да
поправят Изгрева.
Много широки възгледи трябва
да
имате.
Той тук едва го накарахме
да
свърши университет, с идеята, че може
да
свърши нещо.
И в него се заражда идеята
да
вземе докторат.
Казвате: „Всичките души са на Бога“.
Писа той върху една тема и мисли
да
иде в Полша и за три месеца отгоре доктор ще стане.
Пророкът казва, че всички души са мои, но онази душа, която греши, ще умре.
Е питам: Струва ли човек
да
се жени, за
да
роди грешници?
– „
Да
ти чета тезата?
Струва ли един баща
да
се жени за
да
народи грешни дъщери?
“ Казвам: Няма защо
да
ми четеш тезата.
Струва ли
си
една мома
да
се ожени, за
да
народи грешни синове?
Трябва
да
ги раждате праведни.
А може ли
да
ги родите праведни?
Той отиде, но не за три месеца и за шест месеца, не и година, и година и половина мина и той минава сега една криза: не дават докторат хората.
Струва ли
си
един млад момък и една млада мома
да
се оженят и
да
родят грешници?
Всички професори по тезата му дават книги
да
учи,
да
поправя.
Кажете ми, какво ще придобият бащата и майката, ако родят грешни синове?
Как е възможно един праведен баща
да
роди един грешен син?
Хубаво, един земледелец, ако посее нивата
си
с ечемик, ще излезе ли пшеница.
Тук имаме сестри, които ходиха в странство, в Италия
да
обърнат хората.
Пише един брат от Америка, казва: „
Да
напишем една история на Учителя, откъде е роден, на колко години е, къде се учил, че
да
разпространим Учението“.
– Няма нужда.
Гледам някои казват: „Господ тъй определил“.
Историята на Христа, на Исуса, как идат мъдреци от Индия
да
му се поклонят.
Не е предопределил Бог ти
да
бъдеш разбойник; не е предопределил Бог ти
да
бъдеш праведник.
Защото физически разгледано, Бог е праведен и праведните нищо няма
да
му придадат, грешните нищо няма
да
му отнемат.
И Господ не може
да
носи нашите престъпления.
Учителите не се раждат.
Как може Господ
да
създаде нещо и то
да
бъде грешно.
Тъй
си
говорят хората.
Къщите им се правят тук, но той не се ражда в България.
Вашите грехове сами сте
си
създали.
Ако вие сте ги създали, вие носите отговорността.
Казва: „Даже една американка държала една лекция, в която казва, че обиколила света и намерила само двама учители: единият бил в Индия и другият в Сърбия“.
За всяко нещо, което вие сте
си
създали, никой не може
да
ви помогне.
Казвам: Убежденията вървят по един прогресивен път.
Щом се спреш върху една минала добродетел, ти вече
си
се отклонил от пътя
си
.
Тогава вие мислите, че всичко онова, което се проповядва е вярно в света.
Грешникът щом се спре
да
мисли, той е на спасителния път.
Щом грешникът се спре и мисли, той е на спасителния път.
Казвам: Принципално ще поставите въпроса – трябва
да
живеете добре, то е за ваше добро.
Не можете
да
се подигнете, ако вие не изпълнявате волята Божия.
“ – Той е на спасителния път.
Праведникът никога не трябва
да
се спира в пътя
си
.
Ами че нима мислите, че онзи крадец, който отива
да
краде, не му говори нещо отвътре?
Грешникът трябва
да
се спира.
Нима онова дете, което отива там
да
краде ябълки, не му говори нещо отвътре.
Казва: „Тия ябълки са на Бога, туй дърво е Божествено, имаш право
да
ядеш“.
Грешникът непременно трябва
да
се спре, за
да
се спаси.
Но, ако ти ядеш едно ядене само
да
задоволиш апетита
си
, ти ще платиш с живота
си
.
Ще каже някой: „
Да
се спрем
да
помислим“.
И после де е писано, че тази ябълка трябва
да
ядеш.
Вие знаете ли коя ябълка трябва
да
ядете?
Вземете сега Божия трен, той не може
да
се спре.
Така и трена на един праведник, ако речеш
да
го спреш, цяла една катастрофа ще стане.
На грешника може
да
спреш трена, понеже бързината не е голяма.
Кой ви позволи
да
ги тъпчите?
Но тренът на праведника се движи с грамадна бързина и ти не може
да
го спреш.
На праведника никак не се позволява трена му
да
спре.
Той трябва
да
мине от една станция до друга станция.
– Ние
си
позволихме.
Затуй по пътя на грешните хора се спирате навсякъде, а по пътя на праведника няма
да
се спирате никъде.
Идва някой при мене и ми казва: „Аз обичам Господа Исуса Христа, искам
да
ида при Него“.
Туй трябва
да
бъде една основна мисъл във вас.
Казвам: Иди
да
ми донесеш една стомна вода.
Ако остане сега
да
се учите, какво трябва
да
правите и как
да
се обичате, тя е изгубена работа.
Бръмбарите знаят как
да
се обичат.
Не че жена му е болна, че не иска
да
иде, но той не отива, неговото достойнство се унижава.
Пеперудите знаят как
да
се обичат, птиците знаят как
да
се обичат.
Той може
да
ми каже: „Моето достойнство не ме пуща.
Животните знаят как
да
се обичат.
Моето достойнство ми допуща
да
искам пари на заем, но моето достойнство не ми допуща
да
донеса една стомна вода на хората.“ Сега питам: В какво седи различието
да
поискаш или
да
донесеш вода?
Та сега хората ще се учат как
да
се обичат.
Туй го знаете всички вие.
Минава един турчин и арменецът му казва: „Давам ти един бешлик
да
хвърлиш това куче“.
– „Давам ти пет бешлика, ти
да
го хвърлиш“.
Мене не ме смущават ни греховете на хората, нито дяволите, нито ада ме смущава.
Арменецът слиза, задига кучето и казва: „Дай бешлиците, хвърлих кучето“.
Адът
си
е на място, то е занимание на дяволите, техният свят дето ядат и пият, женят се, деца раждат.
В ада всичко има.
Онзи дава бешлик, турчинът дава пет и онзи го носи.
Какво има аз
да
се меся.
Този пример приложете го на
себе
си
.
Сега не искам
да
го изясняваме, как ще го изясните.
Бог създал ангелите.
Ти
си
женен, жена ти казва: „Ти
си
мъж, давам ти пет лева
да
изхвърлиш това куче навън“.
Казвам: Всичко онова, което Бог допуснал, то
си
има свое предназначение.
Той ще каже: „Аз ти давам 25 лева ти
да
изхвърлиш кучето“.
Аз ни най-малко няма
да
ходя
да
се съюзявам с тяхната мисъл.
Като завършиш философията
си
, ела че напиши едно съчинение и аз като завърша моята философия ще чета, ще разменим мисли.
В дадения случай жената взима кучето и го хвърля.
Сега ти
си
започнал, върви в своя път, не се разправяй с дявола.
Ами че когато ние отиваме
да
обръщаме хората, нали някои евангелисти проповедници, пък често и вие ходите
да
обръщате хората,
да
хванете някоя мазна риба.
Сега всинца казвате: „Еди коя
си
сестра проповядва много добре Христа“.
– „Но може ли
да
живеем като Христа?
“ Казвам: Любовта Христова, която имам е заради мене, но за
да
те ползува твоята Любов, трябва
да
идеш и
да
вземеш от Любовта Христова.
Както в мене функционира, така и в тебе
да
функционира.
Сега мене не ме интересува вие как постъпвате, но ако аз съм на вашето място, аз никога няма
да
ида
да
взема такава мазна риба.
Колкото време Христос беше на земята, Той преживя всичко.
Ще ида, ще намеря някой болен човек, който е от тези парии, които са в Индия.
Нямаше човешки живот, който
да
не го преживее Христос.
Струва
си
да
проповядваш по-добре на бедните, отколкото на учените.
Той преживя живота на всичките хора, нямаше живот, който
да
не преживя.
В туй седи неговото знание, че той преживя живота на всичките хора, за
да
има една опитност.
И като християнин той ще се помоли на Христос
да
му намери някоя мома.
Ами че ако тази, добрата мома, която Христос ти даде на тебе, избере една негова душа от невидимия свят, чиста и ти с тази душа не знаеш как
да
се обхождаш, знаеш ли какво ще стане с тебе?
Всичкия живот ще имате.
Ти тогава няма ли
да
бъдеш един престъпник?
Като станете християни всичко ще опитате.
“ Но то се отнася за праведните, които са завършили пътя
си
, които станали съвършени.
Но ти сега човек, който искаш сега
да
тръгнеш в правия път, какво трябва
да
правиш?
Сега мнозина оттук идват
да
сравняват своите възгледи.
Следователно, на тях казвам: Вие, които не сте живели, идете в света отживейте
си
тъй, както светът живее и като свършите живота на света, елате.
Като свършите живота на праведния, ходете тогава във всички черкви и като свършите неговия път, то е пътят на праведния, елате тогава.
Сега казвате: „В православната или в евангелската, или в окултната школа“, размесвате всичко.
Вие мислите, че в Царството Божие може
да
влезете, вие мислите, че много лесно може
да
влезете.
Като изходите всички църкви и окултната школа – думата „изхождаме“ има няколко значения.
Аз ви казвам: С тия характери, които имате, тъй както сега се носите, нито един от вас не можете
да
влезете.
Та казвам за бъдеще, ако искате
да
бъдете благоугодни на Бога.
Кракът ви не може
да
стъпи.
То е, което казва пророкът: Всичките души са на Бога.
Вие ще
си
умрете с голямо разочарование – туй
да
ви кажа.
Значи Господ ще ни спаси.
Ще остареете, (ще кажат) че те са били много будали.
Че ще ви спаси, ще ви спаси.
Будали сте, понеже служите на дявола.
– Аз може
да
ви дам много примери.
Всички сега са на зор.
Някои иде от Пловдив, иска
да
ме види по важна работа.
Някой къща няма, някой пари няма, някой дъщерите не го слушат, някого синовете не го слушат, някого братята не го слушат.
Толкова важна, че щял
да
направи голямо добро на целия свят.
Отварям прозореца, казват: „Учителю, този е изпратен с особена мисия, носи писмо от братята от Пловдив“.
Има едно разрешение на всичките въпроси.
Слизам долу, той, един войник, който носи документи, че се уволнил.
Ти богатия за
да
го направиш щедър, дай му 50 кг.
Сестра му заболяла от охтика, че се преглеждала някъде от дълго време, имал 800 лева, та му трябвали пари.
злато, тури го в една лодка, направи тази лодка
да
потъва, като дойде насред и лодката потъва той ще каже: „Всичкото злато давам“.
Казва ми: „Аз съм чул за вас, че сте много добър човек,
да
ми услужите“.
Ами че смъртта не е нищо друго, освен лодка, в която ние потъваме, за
да
дадем всичко.
Дава ми всичките документи.
Със смъртта Господ ни учи
да
се откажем от всичко,
да
дадем всичко.
Аз не искам
да
му разглеждам документите, не го питам колко иска сега.
Дали сестра му е болна от охтика е въпрос.
Той седи и иска
да
ме ангажира.
Най-първо аз мислех нищо
да
не му дам, понеже обходата му не е така, както трябва.
За Господа ми услужете“.
Ако парите тебе те доведат до знанието, ако знанието те доведе до добродетелите, ако добродетелите те доведат до Любовта ти вече
си
на правия път.
Казвам: Хайде, като е за Господа, ще му помогна, ще му дам 50, 100, 200 лева.
Но ако ти започнеш без знание със своите удоволствия, и ако с добродетелите се роди тщеславието, и ако в Любовта се роди развлечението, ти
си
в кривия път.
Казвам: От умните е, за Господа иска.
Ако не му дам, ще каже: Той няма никакъв Господ, в неговия Господ не вярвам.
Писанието казва: Онзи, който стои,
да
гледа
да
не падне.
Като му дам, промени се, казва: „Много е добър неговия Господ“.
Няма
да
паднем, но ако вие не внимавате, ще паднете.
Казвам: Благодари на моя Господ, защото ако той не беше дошъл, щях
да
те изпратя без нищо.
Като паднете ще ви изведат.
Благодари на моя Господ, понеже Той дава всякога.
Дето паднете ще ви изведат, но ще ви изведат със строшени крака, със строшени ребра.
Та и на вас казвам: Благодарете на моя Господ.
Всичко ще мине, но време ще мине докато оздравеят ребрата, ръцете, краката.
Казвам: Не е ли по-хубаво
да
не падате долу?
Вие едно нещо трябва
да
знаете, че Господ на когото аз служа е много справедлив.
Не правете опити
да
ви изваждат.
По-добре без изваждане.
Той чака, но не мислете, че вие тъй ще минете контрабанда.
– На всинца ви говоря, без изключение.
Вие искате
да
знаете.
Един път се става гарантин, два пъти човек не може гарантин
да
стане.
Вие понякой път в ума
си
мислите: „Този Учител ни замотал“.
– Не искам
да
ви замотавам.
Като дойде някой при мене, казвам му: Иди се нагреши, направи всичките грехове и като няма какво
да
правиш, тогава ела, аз ще ти простя греховете.
Но тъй с грехове при мене не се дохожда много пъти.
Аз искам вашето знание, което придобиете, вашето богатство, вашата доброта,
да
останат за вас, че после ще дойде обмяната.
Като дойдем до Любовта, аз съм готов
да
обменя.
Като направиш всичките борчове, че
да
няма вече
да
правиш, тогава ела наведнъж
да
ти ги платя.
Защото кой не се влюбвал
да
направи другите щастливи.
Той
да
си
отбил,
да
е направил всичките прегрешения, че
да
няма никакви прегрешения
да
прави.
Не може
да
направим другите хора щастливи.
Тогава разбирам
да
му простя греховете.
Казвам: Аз не искам
да
ви измамя.
Бог е вложил във вас толкова блага, ако вие онова, което Бог е вложил (не) развиете, как ще развиете онова, което аз може
да
вложа.
Казвам: Ти още не
си
свършил това училище.
Какво може
да
вложа?
Пък когато дойде при мене някой праведник същото му казвам: Ти още
си
в началото.
Трябва
да
ви заблудя вас.
Аз слушам някои
да
казват: „Аз го обърнах, аз го просветих“.
Той
да
завърши всичките добрини,
да
няма вече добрина, която
да
прави и тогава
да
дойде.
Ако някой се просветил е добре, но работата е
да
се върши Божията работа.
На грешника казвам, иди направи всичките грехове, които можеш
да
направиш в света,
да
не би
да
остане някой грях, който не
си
направил,
да
не
си
опитал.
Аз искам
да
се върши Божията работа.
И на проповедника казвам: Иди ти направи всичките добрини, че тогава елате при мене
да
ви покажа новия път.
Ако върша Божията работа, то съм на прав път, и аз трябва
да
върша Божията работа.
В новия път трябва
да
сте свършили тия две училища.
Вие всички трябва
да
вършите Божията работа кой колкото може, по малко.
Трябва
да
сте свършили пътя на греха и пътя на правдата и тогава
да
дойдете до Любовта.
Един малък опит показва, че всички треперите за кожата, пет пари като иде от вас, треперите.
Тук гледам на Изгрева с по 300 метра места турили бодливи телове.
Има една турска пословица: „Онзи, който разбира, разбира и когато комарът бръмне, който не разбира и зурла
да
му свири, не разбира“.
Та понеже вие сте от ония, които разбирате, нека комарът като ви засвири,
да
разберете.
Първоначално казват
да
имало за всичките братя по 300 метра
да
си
купят.
Че 10–15 декара всичките братя де ще ви събере.
Пък онзи, който не разбира и тъпан
да
му бие, и зурла
да
му свири, не разбира.
Братя и сестри трябва
да
бъдат на милиони метра разстояние за
да
живеят добре.
Вие ще ги турите по на триста метра, за
да
има место за всичките братя.
Туй место не събира всичките братя.
После ходеха
да
проповядват
да
дойдат всички
да
живеят тук на Изгрева.
Сестрите казват: „Елате
да
видите как живеят на Изгрева“.
Отличавате се по едно, че вие носите големи пръстени, със скъпоценни камъни, с гирлянди, с венци, с фракове ходите, велики идеи имате във вас, че сте синове Божий, избраници, че вие сте в една окултна школа и ще поправите света.
Всичко тук се бърка във вашите умове.
Пък ще ходите
да
разправяте, че дошъл един Учител, от Господа пратен.
Че съм пратен от Господа, това е моя работа, то не е ваша работа.
Дали съм пратен или не, не е ваша работа.
Ваша работа е дали вие ще изпълните туй, което аз казвам или не.
Казвам: Елате
да
видите как е възможна тази работа.
Казва: „Не мога
да
го скъсам“.
– „Не може, човек трябва
да
е глупав.
Казва: „И аз мога
да
го направя“.
Започнете нишка след нишка
да
късате.
Като ви казвам
да
поправите
себе
си
, не ви казвам
да
скъсате въжето.
Започнете
да
мислите,
да
видите ония нишки, които станали причина
да
се заробите в света.
Дошло второ и то се завъртяло, трето се завъртяло, четвърто, пето, 10, 20, 30, 100, 500 деца се завъртяли и образували едно въже, което не можете
да
го скъсате.
Пак трябва
да
дойдат 500, 1000 деца
да
се завъртят в обратна посока и
да
отвъртят този конец.
Ако вие имате една игла, какво трябва
да
правите?
Конец по конец ще късате, докато скъсате всичките нишки на въжето, за
да
се освободите.
Аз бих желал
да
срещна между вас най-големия грешник.
Аз бих желал
да
срещна и най-големия праведник.
По средата хората не ме интересуват.
Големият грешник по-лесно може
да
се изправи, отколкото малките грешници.
Човек с малки прегрешения много мъчно може
да
го изправиш.
Хубаво, питам: Ако един ден вие родите един син разбойник, пък казвате, „Какъвто бащата, такъв и синът“, вие имате едно противоречие.
Човек с много големи добродетели много мъчно може
да
го внесеш в Царството Божие.
Защото от един грешник баща може
да
се роди един добър син.
Човек с най-малките добродетели лесно може
да
влезе.
Вие след като живеете дълго време, почвате
да
мислите, че сте много добри.
Ще дойдете до едно положение
да
мислите, че не сте толкова добри, колкото сте мислили.
Когато някой човек яде и мисли за
себе
си
, че е някакво божество, че той е особен човек, той яде върху горите, на високите места.
Аз разсъждавам.
Или „гледа на идолите
си
“ – то е един човек, който има няколко милиона лева в банката, който се покланя на своите пари, който има една къща и уповава на нея; онзи който има няколко сина и уповава на своите синове и дъщери, онзи, който уповава, че е министър или чиновник някъде.
Дали са на мене пари и аз ги давам на хората.
Прави опити
да
оправи света само с калугерици, пак не успя.
Донесат ми едно ядене, защо го вземам, понеже имам интерес
да
ям.
Но аз имам интереси.
Онзи, който ми носи млякото, какво скрито има зад млекото, това аз гледам.
Или когато идва мома ми дава цвете.
Срещна някоя мома, даде ми едно цвете.
Сега за
да
се поправи светът, почти този метод хората още не са го подобрили.
Значи
да
родиш един син, то той може
да
е разбойник.
Може бащата
да
е разбойник и
да
роди един син праведен, няма полза.
Тя се облича, за
да
се продава.
Може бащата
да
е грешник и синът праведен, остава за сметка на сина.
Синът ще живее, бащата ще умре.
Всеки, който купувал стока от младата мома е изигран и всеки, който купува стока от младия момък е изигран.
4.
Двамата господари
,
МОК
, София, 16.4.1937г.,
Много сложна задача е това.
Сега, когато ви говоря за варела, аз ви задавам една задача.
Разбира се, и на дете може
да
се даде трудна задача.
Има две задачи, които са изключителни за детето: когато се ражда и когато умира.
Човек не може постоянно
да
умира и
да
се ражда - веднъж ще умре и веднъж ще се роди.
При раждането той слиза надолу, а при умирането се качва нагоре.
Понеже умирането представлява много по-трудна задача, затова всеки, който умира, казва: "Трудно е, как ще се изкачи човек по тия планински върхове, това са опасни работи!
" В този случай действително смъртта представлява трудна задача, докато раждането е по-лесна.
Лесна задача е слизането и затуй е дадено на децата.
Когато слизат, те разреииават най-лесната задача.
На старите хора е дадена трудната задача - умирането.
Понякога тя се дават и на малките деца, но тогава те се явяват на конкурс.
Децата се явяват на него, защото за този, който разреши задачата, има голямо възнаграждение.
Един американски милионер завещал голяма сума от няколко милиона долара за разрешаването на някаква много трудна задача.
Природата пък е поставила две велики задачи - едната е за малките деца, а другата е за старите хора.
Смъртта е задача за старите и ти, искаш-не искаш, ще умреш.
Казва някой: "Защо трябва
да
умра?
Животът не е нищо друго, освен развиване на теза, а смъртта е нейното предаване.
Пита някой защо трябва
да
живее човек.
- Има
да
развива теза.
Или погледнете някоя певица как упражнява колоратурно пеене, как вдига и слaга гласа
си
.
Сега, нека допуснем, че се задава тема
да
се намери онова вещество, което поддържа вечния живот, и се обявява възнаграждение от пет милиона лева.
Колко души от вас ще се решат
да
се кандидатират
да
решаването на тази задача?
Невъзможни са всички ония неща, за които човек не може
да
мисли.
Ония неща, за които човек може
да
мисли, са възможни.
" - Всичките задачи, за които човек може
да
мисли, все имат разрешение, макар той
да
не може
да
го намери.
Според съвременната математика няма точка, която
да
не образува център.
Понеже математиката е сложна, ще разгледаме този въпрос геометрически.
Той може ли
да
има същите качества?
Ако ви попитам какво сте придобили, след като сте слугували на един господар, вие ще кажете, че на месец ви е плащал по три-четири-десет хиляди лева.
Добре, представете
си
, че имате заплата от десет хиляди лева, от които отделяме хиляда лева за ядене, хиляда лева за дрехи, хиляда лева за обуща, още хиляда за шапки, връзки и ризи, хиляда лева за квартира, хиляда лева за попълване на библиотеката, за развлечения с автомобил - още хиляда лева; всичко накрая излиза общо седем хиляди лева.
Добре,
да
допуснем, че вие слугувате тридесет години - по три хиляди на месец колко стават?
Сега, при лошите условия на живота човек трябва
да
бъде умен.
При умния и силен господар ти трябва
да
бъдеш по-умен и по-слаб от него - по-силен по ум и по-слаб по сила.
При слабия и глупав, господар няма мъчнотия, ти
си
господар на положението.
При глупавия господар
си
свободен, но при умния и силен господар ти
си
зависим.
Единственото нещо, което може
да
ти даде свобода, е
да
бъдеш по-умен от него.
Тогава няма
да
влизаш в стълкновение.
Големите мъчнотии не изискват сила, изискват ум за разрешение.
Сега имате такава трудна задача и със сила тя не се разрешава.
В миналото имало една задача, която Александър Велики отишъл
да
разреши, но наместо
да
развърже гордиевия възел, разсякъл го с меча
си
.
Александър Велики не разреши въпроса, затова създадената от него държава се разтури.
Ако беше развързал този възел, той щеше
да
остави една силна държава.
Това, което човек със сила може
да
направи, всякога се разрушава; това, което човек с ум може
да
направи, е правилното разрешение на всяка една задача.
Добре, какво трябва
да
правите с този ваш слаб и глупав господар, при който вие сте свободни?
Той е възложил сега всичко на вас, какво трябва
да
правите?
Този слаб и глупав господар съществува в света.
И този най-силен и най-умен господар също съществува.
Природата е най-силният и най-умният господар.
- Самият човек- той е най-глупавият и най-слабият господар.
Има едно място отзад - между главата и шийните прешлени, което щом се прободе с игла, този "силен" човек, който заповядва на света, загубва всичката
си
сила и всичкото
си
знание, които е придобил.
Та сега, и ние понякога служим на този господар и слушаме, когато ни чете морал какво трябва
да
правим.
Например, ако се намериш в трудно положение и го попиташ, той казва: "Тук не пипай, ти
си
слуга!
За
да
живееш дълго, стегни се и яж!
" Ти пак го питаш: "Какво трябва
да
прави човек, за
да
се учи?
" - "
Да
чете малко книги" - Отговаря ти той.
Този господар представя нещата в най-лесна форма.
Когато заекът служил на този господар, той му казал: когато бягаш нагоре, трябва
да
имаш дълги задни крака, за
да
държат равновесие." Заекът мислел, че този господар е много учен, послушал и направил задните
си
крака дълги, за
да
може
да
бяга нагоре.
Обаче, щом го обърнали
да
бяга надолу, той започнал
да
се премята и
си
казал: "Господарят не е предвидлив."
Сега и ние разсъждаваме по същия начин - когато имаме пари, заекът бяга нагоре; когато нямаме пари, заекът надолу бяга.
Без пари какво трябва
да
правите?
Погрешката е в това, че понякога
си
мислим, че колективността, силата на цялото човечество, ги притежаваме ние.
Това е лъжливо положение, защото това, което цялото човечество притежава, ние не можем
да
притежаваме.
Не можем
да
бъдем силни като цялото човечество в даден случай.
Хора, които имат правилни стремежи, вървят в една и съща посока и когато идеята на един човек е умна, може хиляди
да
я подемат.
Ако-другите не подемат неговата идея, той сам не може
да
я прокара.
От тази гледна точка, човек трябва
да
придобие вечния живот, т. е.
за
да
бъде силен като цялото човечество, той трябва
да
стане безсмъртен.
Безсмъртието е силата на човек
да
не умира.
Следствие на всички тия неща животът на човека се скъсява.
Казвам: симпатичната нервна система трябва
да
се пречисти, мозъчната нервна система трябва
да
се пречисти.
Представете
си
, че ви турят в една окултна школа, поставят ви на изпит, дават ви една крупна сума за цяла една година и ви казват: "Умно трябва
да
употребите тия пари!
Тогава ще ви кажат: "Трябва
да
се впрегнете
да
работите като кон, като вол!
" и ще бъдат безпощадни към вас.
" но в тази школа не се позволява
да
питате кой ви е взел парите - ще пиете една студена вода и толкова.
При това при вас ще идват професори и ще ти измерват температурата под дясната мишница, под лявата мишница, за
да
видят има ли някаква промяна.
После ще ти вземат и малко кръв, за
да
видят станала ли е някаква малка реакция, т. е.
Добре, какво трябва
да
направите в дадения случай?
Сега, искам
да
ви наведа на нещо, което не съществува в природата.
Представете
си
, че един ден човечеството дойде до изкуството
да
направи отделно око, което ще можете
да
поставяте в контакт е нервната система и
да
виждате, а вечерно време за по-голямо удобство ще можете
да
го изваждате навън.
Тогава ще има възможност някой
да
ви задигне окото, нали?
За
да
не ви оберат, какво трябва
да
направите, след като ви дадат тази сума?
Аз сега ви наблюдавам: същото това нещо става във вас и това е една задача, която разрешавате.
Някой път имате разположение - едно хубаво състояние, което струва милиони и милиарди, чувствате се в рая, но станете сутрин, обират ви и всичко туй изчезва, нямате и пет пари в
себе
си
.
Тогава влизате в едно обезнадеждено положение - обезсърчени сте, не ви се живее, искате
да
се хвърлите отнякъде и казвате: "Обраха ме, обраха ме." Обраният окултен ученик къде ще намери туй, което са му задигнали?
Никъде не може
да
го намери.
Сега, можете ли
да
дадете пример как нещата се връщат назад?
Вие имате един благороден господар и той ви е дал една сума.
Но после, когато ви оберат, вие казвате: "Той
си
взе парите назад, обра ме.
Вие вярвате в разумната природа, а при това допускате, че в нея са ви обрали.
Действително, в квадрата нямате никакъв център, защото той образува една система.
Всички тия елементи са свързани с един център, те са верижни.
Представете
си
същество, което се движи в един малък кръг и мисли, че пътят му е грандиозен.
Но нещата в теб трябва
да
се пречупват, понеже не можеш
да
вървиш в посоката на своята права линия и
да
разрешиш въпросите.
Пречупването става, за
да
излезеш от трудното положение.
Туй, което не може
да
го разрешиш в едноизмерния свят, в двуизмерния свят можеш
да
го разрешиш; туй, което в двуизмерния свят не можеш
да
го разрешиш, в триизмерния свят можеш
да
го разрешиш; туй, което в триизмерния свят не можеш
да
го разрешиш, в четириизмерния свят можеш
да
го разрешиш; което в четириизмерния свят не можеш
да
го разрешиш, ще го разрешиш в петоизмерния, в шестоизмерния свят.
Това е въпрос на човешката мисъл - трябва
да
знаеш къде можеш
да
разрешиш всяка една трудна задача.
Има задачи, които могат
да
се разрешат на физическото поле, а има задачи, които на физическото поле са неразрешими.
Сега, първото ви заблуждение е, че вярвате, че могат
да
ви оберат.
Всички трябва
да
разберете едно нещо: никой не може
да
ви обере.
Вие се самозаблуждавате, че сте обрани и казвате: "Аз съм крайно докачен!
Някои от вас са на четиристотин-петстотин милиона километра един от друг, как е възможно едно същество
да
ви обиди от такова разстояние, как можахте
да
чуете гласа му?
Вие
си
въобразявате, че някой ви е обидил.
Утре могат
да
направят един запис на кино или на грамофонна плоча, който
да
се върти автоматично и
да
ви казва една обидна дума.
Питам.Ще идете ли
да
зашиете една плесница на този автомат?
Понякога като ви гледам, чудя ви се и казвам: "Те са отлични окултни ученици." И казва някой: "Не мога
да
го търпя, обиди ме!
" Какво има
да
го търпиш?
Нанесената обида е едно заблуждение вътре в човека и ако не се научите
да
мислите така, вие всякога ще се докачате.
Казвате: "Никой не може
да
ме обиди - може
да
ми каже и най-горчивите думи." Казвате още: "Знаете ли какви горчиви думи ми каза!
" Вие
си
въобразявате.
Следователно обида не може
да
съществува, понеже в този свят на движение на праведния, на умния човек не му се позволява
да
се спира никъде.
Грешният може
да
спира на много станции, но умният, праведният пътува с експрес.
По едно време той
си
показал главата през прозореца и калимавката му хвръкнала.
Ако някой би ви казал, че разчита най-много на баща
си
, вярно ли е?
Или, ако някой ви каже, че разчита най-много на майка
си
, вярно ли е?
Пишете неща, които
да
бъдат верни,
да
бъдат вероятни,
да
бъдат достоверни, приемливи и достъпни.
- пътят, по който може
да
се разреши най-малкото противоречие, е най-лесният път.
Сега,
да
направим едно упражнение.
Когато ръката е надясно и встрани, можете ли
да
я гледате с очи, без
да
извръщате врат?
След това лявата ръка се движи встрани наляво и хоризонтално, а очите проследяват движението й.) вие не
си
движите очите.
Трябва едновременно с движението на ръката плавно
да
движите и очите.
(направихме още веднъж упражнението с дясната ръка.) Вратът трябва
да
стои вертикално, без
да
си
движи.
Вратът ви страда от много движения и понякога, вместо
да
задебелява, той изтънява, защото се изтощават мускулите му.
Сега изпейте една песен - изпейте "Мога
да
кажа." (изпяхме песента.) Изпейте още веднъж песента и я слушайте.
За
да
излезе човек от тях, какво му е потребно?
Представете
си
, че не очаквате никаква помощ и от вас зависи какво трябва
да
направите - или
да
излезете, или
да
останете на същото място.
Нека
да
поставим въпроса малко другояче: представете
си
, че сте слуга при един много умен и много силен господар; какво ви трябва?
сега поставям въпроса обратно: представете
си
, че сте слуга при един много слаб и глупав господар; какво ви трябва?
Представете
си
, че тези две линии представляват разумни същества, които искат
да
се съобщават.
Кое положение в дадения случай е за предпочитане?
Да
слизаш или
да
се качваш е по-лесно?
Може някой
да
каже, че за водата е по-лесно
да
слиза отгоре надолу, обаче за парата е по-лесно
да
се качва нагоре.
За парата е по-трудно
да
слиза надолу, докато за водата е по-трудно
да
се качва нагоре.
Ако затоплите водата, може ли
да
не се изпарява топлината е един резултат - съществува известно триене, което образува топлина.
Ако поставите едно ароматно вещество в съд, на който има отвор отгоре, нали то започва
да
излиза оттам?
За него е лесно
да
излезе даже през най-малката дупчица.
НАГОРЕ