НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
828
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
828
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Степените на Любовта
,
УС
, София, 4.4.1937г.,
– Преял
си
.
Той мисли за вас това, което вие не мислите за
себе
си
.
– Какво
да
правя?
Двама американци – студенти, добри приятели, следвали заедно в един университет.
– Спазвай правилото : Никога не
си
дояждай!
Като свършили университета, първият станал прочут съдия в един град, а вторият се отдал на лош живот и се опропастил.
Никога не казвай, че няма, какво
да
ядеш.
Хванали го и го дали под съд.
Случило се
да
го съди неговият добър приятел.
Важно е
да
е хубав, чист.
– Друго нещо е, ако има месо, печена кокошка, масло, сирене.
Наложил на приятеля
си
най-голямото наказание, което му се падало по закон,
да
плати крадените пари със съответната глоба, но той сам се нагърбил
да
му плати дълга.
Казвам и на вас: Когато съдите приятеля
си
, наложете му най-голямото наказание, но вие го платете вместо него.
Ако употребяваш храна, която не обичаш, ти не можеш
да
се ползуваш от нея.
Всяка храна крие в
себе
си
живот, който може
да
се използува, само ако обичаш тая храна.
Не казвайте, че на приятеля
си
ще наложите най-малкото наказание.
Не мисли, че храната внася силата.
Тя е само проводник на живота, който дава сила на човека.
Ако обичаш живота, който е скрит в храната, всички клетки ще се отворят за него и ще го приемат.
Кредиторът иска парите
си
от длъжника; той не иска
да
го затвори и нищо
да
не получи.
И тъй, съдете строго, но плащайте дълговете
си
!
Храната ще влезе и излезе от клетките ти, без
да
приемат те живота, който се съдържа в нея.
Съдете сърцето
си
и плащайте дълговете му!
Това значи
да
ядеш, без
да
се ползуваш от храната, която приемаш.
Съдете ума
си
и плащайте дълговете му!
Съдете постъпките
си
и плащайте дълговете им!
Човек се страхува
да
диша студен въздух, за
да
не се простуди.
Ако въздухът се приема чрез устата, имаш право
да
се страхуваш.
Обаче, природата е предвидила и това.
Тя е направила носа,
да
служи за филтър,
да
прецежда и стопля въздуха.
Ако сте чистосърдечни, и
да
сгрешите, Той ще плати за вас.
Слизестата ципа и течността в носа регулират въздуха и го правят поносим за човешките дробове.
на студено, не бързайте
да
поемете много въздух изведнъж.
Това трябва
да
ви насърчи.
Някой иска
да
се покаже, че може
да
поеме изведнъж много въздух и не държи сметка за температурата на въздуха.
Той надува дробовете
си
и бавно изпуша въздуха.
Осъди ли те веднъж и ти наложи най-голямото наказание, Той ще плати за тебе, но втори път ти вече няма
да
грешиш.
Той прилича на надута гайда.
След тая съдба ти никога няма
да
грешиш.
Иде време, когато Бог ще ви съди, ще плати за вас, и БИС няма
да
грешите повече.
Който диша по тоя начин, той разстройва здравето
си
.
В правилното дишане има известен ритъм, който трябва
да
се спазва.
Желая ви,
да
дойде времето, когато Бог ще ви съди.
Понеже въздухът е наситен със светлина и прана, като диша, човек приема тия два елемента, необходими за кръвта.
Докато Бог не ви осъди, вие няма
да
се оправите.
Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа, съдеше света и примиряваше света със
себе
си
." „
Себе
си
," т.
Някой чете интересна книга и бърза по-скоро
да
я свърши,
да
види, какъв е краят, каква е идеята на писателя.
Мнозина четат Библията и Евангелието по същия начин, бързат по-скоро
да
я свършат.
Той отишъл при един виден тълкувател
да
му изтълкува някои стихове.
Зная, как Бог е създал света, и дойдох до Откровението.
Четох и него, но моля те,
да
ми изтълкуваш някои стихове, смисъла на които не разбирам.
Тълкувателят погледнал ученика и спокойно отговорил: Аз съм още в началото на Библията, далеч съм от Откровението.
Често хората казват: Искаме
да
разберем смисъла на живота.
Важно е
да
се научим
да
живеем.
– Всичко е предопределено.
– Ако мислите, че всичко е предопределено, това е ваша идея.
Де е писала природата, кои неща са определени, и кои не са?
Определено ли е
да
изядеш една ябълка?
Определено ли е
да
заколиш една свиня, една кокошка или едно агне и
да
го изядеш?
Ти сам
си
определил това.
Взимаш една ябълка, разрязваш я и виждаш вътре червей.
Той е влязъл, преди ти
да
посегнеш към ябълката.
Тя е твоя собственост, можеш
да
разполагаш с нея.
Ще чакаш
да
ти предложат друга пита, която още не е начупена.
Отиваш в една гостилница, виждаш, че всички чинии са пълни.
Какво трябва
да
правиш?
Но ще дойде малката мравя, ще дойде едно малко страдание или някоя треска, някой плеврит, хрема, ще настане някакъв
си
мрак вътре, после някакво нервно неразположение, или изтощение, какво ли не.
(втори вариант)
Но с онази душа, има една душа, ти с нея трябва
да
се отнесеш добре.
(втори вариант)
Хиляди работи могат
да
дойдат.
(втори вариант)
Казваш: Че аз не мога
да
обичам тази душа.
(втори вариант)
Тогава ако ти не обичаш и тебе няма
да
обичат.
(втори вариант)
Първото нещо, когато човек дойде
да
изпълнява волята Божия, той ще се освободи от всичките лоши условия на живота.
(втори вариант)
И той трябва
да
ги победи.
(втори вариант)
Тези лошите условия са една задача.
(втори вариант)
И не мислете, че вие може
да
измените закона.
(втори вариант)
Ние сме дошли на Земята, за
да
изучим лошите условия.
(втори вариант)
Който има знание, ще се справи с тях; който няма знание, ще страда.
(втори вариант)
Ще обичаш другите, тъй както обичаш
себе
си
.
(втори вариант)
И всякога страданията продължават дотолкова, според знанието на човека и страданието му.
(втори вариант)
Щом той съзнае от какво идат страданията на Земята или несгодите, ще намери начин
да
се справи със страданията.
(втори вариант)
Да
кажем, вие имате сиромашия.
(втори вариант)
От какво иде сиромашията?
(втори вариант)
След туй втората степен:
Да
обичаш другите, както обичаш Бога и ще ги обичаш другите, както Господ обича.
(втори вариант)
В Природата има голяма економия.
(втори вариант)
Ако ти не економисваш, Природата, ще ти даде един урок.
(втори вариант)
Ако не економисваш благата, ако не економисваш Любовта - трябва
да
економисваш Любовта - ако не економисваш знанието, което имаш, ако ти излезеш и държиш една беседа,
да
покажеш, какво знаеш, и ако каквото знание имаш ти го раздадеш, ти
си
един разточителен човек.
(втори вариант)
Значи ще започнеш с обикновената Любов, с Любовта към
себе
си
и най-после ще дойдеш до онази Божествената Любов.
(втори вариант)
Какво ще се ползувате вие
да
ви разправям, как живеят ангелите.
(втори вариант)
Онези напредналите същества, които са синове Божии, вече имат тази Любов.
(втори вариант)
Това няма
да
ви ползува.
(втори вариант)
Щом станем ние синове Божии, ще имаме Божествената Любов.
(втори вариант)
Тогава ще обичаш човек и със сърдцето
си
, и с душата
си
, и със силата
си
, и с духа
си
.
(втори вариант)
Какво ви ползува вас,
да
ви разправям живота на един цар?
(втори вариант)
А сега ще обичаш този човек като
себе
си
.
(втори вариант)
Туй не може
да
ви интерисува, но всяко нещо, което може
да
бъде полезно за вас, то ви интерисува и то е за вас.
(втори вариант)
Онова, с което аз имам съприкосновение в даден случай и от което вие може
да
се ползувате, то е най- важното сега.
(втори вариант)
В нашата слънчева система за нас слънцето е най-важно, понеже от него ние възприемаме всичките блага.
(втори вариант)
И ви казвам: Не вярвате в неща, които трябва
да
ги проверите.
(втори вариант)
А другите звезди, които са в далечното пространство, те са само едно украшение, и те са важни.
(втори вариант)
Защото има два вида вяра.
(втори вариант)
Но най-важно в даден случай е,
да
изучаваме слънчевата светлина и топлина, които ни заобикалят.
(втори вариант)
Аз мога
да
вярвам, че един човек е лош, и може
да
вярвам, че един човек е добър.
(втори вариант)
Тогава може
да
изучаваме пътищата, по които те се движат.
(втори вариант)
Защото един ден като достигнем до висшето знание на душите, защото в човешката раса има души, които са достигнали до света на вечния живот, те са достигнали до света на вечното знание, те са достигнали в света на вечната свобода.
(втори вариант)
Ще взема в съображение с този лошия човек как трябва
да
постъпя спрямо него.
(втори вариант)
И по някой път те се обръщат от тия светове и изпращат писма, ръководство за хората
да
покажат пътя, към който
да
се стремят.
(втори вариант)
Любовта, ще взема пак мярка,
да
постъпя съобразно с неговата Любов.
(втори вариант)
Временният живот е за всички, които не разбират Божиите закони, те живеят във временното.
(втори вариант)
Ако вярвам, че той е невежа, ще взема в съображение спрямо него, спрямо един невежа така
да
постъпя.
(втори вариант)
Всички, които не разбират Божиите закони, те се намират в обикновеното знание и няма тогава приложение в живота.
(втори вариант)
Ако вярвам, че той е един човек с отлично знание, ще взема в съображение и аз така
да
постъпя.
(втори вариант)
Та като се приближим при Бога, трябва
да
вземем под съображение
да
бъдем крайно искрени.
(втори вариант)
И после онези, които нямат туй знание и свобода, която търсим, ние не може
да
намерим онази истинската свобода, при която можем
да
бъдем свободни.
(втори вариант)
Та казвам: При мене мнозина са идвали, когато се разболеят, казват: Учителю, еди кой
си
се разболял, ти не знаеш ли това?
(втори вариант)
Но представете
си
, Бог е близо и далеч.
(втори вариант)
Ако твоята молитва не е чистосърдечна, и нейните трептения са слаби, че тя не може
да
излезе вън от атмосферата на Земята.
(втори вариант)
Следователно, не може
да
иде при Бога.
(втори вариант)
Но силната молитва трябва
да
излезе вън от Земята.
(втори вариант)
Казвам: Не знае, как
да
яде.
(втори вариант)
Бог е някъде далеч, много далече.
(втори вариант)
Червата
си
той ги претоварил.
(втори вариант)
Тези, които не го обичат, той е много далеч.
(втори вариант)
На някой
си
дробовете е станало нещо.
(втори вариант)
Щом не го обичаш, ти
си
далеч от Бога.
(втори вариант)
Не знае, как
да
диша.
(втори вариант)
И тук Някои казват: Много е далеч жена ми.
(втори вариант)
Казвам: Че как далеч, в една къща сте.
(втори вариант)
Не знае, как
да
мисли.
(втори вариант)
Не, не казва тя, не го обичам, далече сме ние.
(втори вариант)
Какво трябва
да
направи?
(втори вариант)
Душите са толкова далече, че въздишките и страданията на мъжа, никога не може
да
стигат до сърдцето на жена му.
(втори вариант)
За главата,
да
ти оздравее, ще се научиш
да
мислиш; за дробовете, ще се научиш
да
дишаш; Ама казва, той диша, как не диша?
(втори вариант)
Тя никога не може
да
си
представи, че той страда.
(втори вариант)
Нито пък нейните страдания може
да
достигнат до него.
(втори вариант)
А за стомаха казвам: Ще се научи
да
яде.
(втори вариант)
И ако нашите страдания и нашите молитви не можат
да
докоснат Божието сърдце, тогава нашите страдания не са съществени страдания.
(втори вариант)
Ние само предполагаме, че страдаме, всъщност не страдаме.
(втори вариант)
Та онова, върху което трябва
да
се спрете, е следното.
(втори вариант)
Едно от важните правила на яденето, което трябва
да
знаете е: Никога в живота
си
не се пресищайте, не
си
дояждайте.
(втори вариант)
Сега не искам
да
натоварвам вашето съзнание.
(втори вариант)
Всякога
да
станеш гладен от трапезата.
(втори вариант)
И това
да
стане идеал за вас.
(втори вариант)
А щом станеш и ти не
си
гладен, ти
си
престъпил Божия закон.
(втори вариант)
Гледайте всякога
да
остане място за една трета.
(втори вариант)
Един евангелски проповедник, доста усърден човек, който настоява, че Христос е личен негов спасител.
(втори вариант)
Две трети
да
си
ял е една трета не
си
дояждайте.
(втори вариант)
Хубаво, аз отивам малко по далеч; Та нима на Бога трябва
да
благодарим, че Христос е моя личен спасител.
(втори вариант)
И хубаво е това
да
не
си
дояждате.
(втори вариант)
Преди Христос
да
дойде на Земята, животът, който имаме, мисълта и всичко, което имаме от Бога ни е дадено.
(втори вариант)
И душата, която имаме, всичко е от Бога.
(втори вариант)
И всички онези, които са спазвали тия правила, винаги са здрави.
(втори вариант)
Аз съм благодарен за Христа, но трябва
да
идем по-далеч, трябва
да
благодарим на Бога, за онова, което ни е дал Той преди Христа, преди историческия Христос, Той пак е поддържал хората и след историческия Христос пак ги поддържа.
(втори вариант)
Той ял, ял, че се преситил.
(втори вариант)
Всяка една жена може
да
мисли, че тя се влюбила в мъжа
си
.
(втори вариант)
Запомнете първото правило: Не
си
дояждайте!
(втори вариант)
И Никога не казвайте, че няма какво
да
ядете.
(втори вариант)
И някой път ние може така
да
се влюбим в Христа и
да
кажем, че като Христа няма друг.
(втори вариант)
Запример, вие често казвате: Няма какво
да
ям.
(втори вариант)
В сухия хляб има толкова хранителност, стига
да
е хубав хлябът.
(втори вариант)
Не мислете, че искам
да
хвърля някой упрек за нещо.
(втори вариант)
Ти като
си
свариш малко житце, има такава хранителност в него или ако хлябът е опечен добре, казвате:
Да
има печени кокошки, масло, яйца!
(втори вариант)
Но ти вървиш по стъпките на мъжа
си
и го следиш, как той постъпва и нямаш доверие в него.
(втори вариант)
Той погледне някоя жена, ти погледнеш неговия поглед, как я гледа.
(втори вариант)
Ако той гледа тази жена, ти казваш, как я гледа.
(втори вариант)
Ако ти употребяваш една храна, която не обичаш, ти не можеш
да
се ползуваш от нея.
(втори вариант)
Той тебе гледа умилно.
(втори вариант)
Защото в храната има известен живот, който трябва
да
влезе в тебе.
(втори вариант)
И нея гледа умилно, но не туря нещо лошо.
(втори вариант)
Да
допуснем, той ти е мъж.
(втори вариант)
Но на тебе туря 99 трептения в погледа, а на тази жена е турил 98 трептения.
(втори вариант)
То е пак потребно, но този живот, който е скрит в храната, ако ти го обичаш, той ще влезе в тебе, и тогава всички клетки ще се отворят и ще приемат този живот.
(втори вариант)
Няма, в реда на нещата е.
(втори вариант)
Ако ти не обичаш тази храна, тази храна ще излезе, този живот ще мине през тебе, без ти
да
го приемеш.
(втори вариант)
Тогава ти няма
да
се ползуваш от храната.
(втори вариант)
Значи, ти
си
обичана.
(втори вариант)
Тебе те е страх от студения въздух, но ти трябва
да
дишаш въздух.
(втори вариант)
Ти сега може ли
да
кажеш, с колко трептения мъжът е гледал към тази жена.
(втори вариант)
Природата е направила
да
не те е страх от студения въздух.
(втори вариант)
Но питам, друг един въпрос сега; ако ти
си
един обикновен свирец и дойде един друг талантлив, който свири по-хубаво от вас.
(втори вариант)
Ако ти приемеш въздуха през устата
си
, то не е правилно.
(втори вариант)
Ти
да
кажем свириш пред един брат, който ви обича, но дойде една пианистка, която свири и красива е.
(втори вариант)
Господ е направил човек
да
диша не през устата, а през носа.
(втори вариант)
И брат ви казва: Много хубаво свири и красива е тя.
(втори вариант)
Следователно, ти като приемеш Божествения въздух през носа
си
, а там Бог турил някаква течност, че като минава студения въздух, той се регулира.
(втори вариант)
И тогава не
да
бъдете тъй лакоми изведнъж, като излезете на студено
да
приемете въздух.
(втори вариант)
И аз
да
съм, ще кажа: Хубаво свири човекът.
(втори вариант)
Няма какво
да
се надувате.
(втори вариант)
От невидимия свят ти
си
един виртуоз, който свири.
(втори вариант)
Някой, запример, иска
да
покаже, че знае
да
диша и изведнъж взима много въздух.
(втори вариант)
Тогава той ще мяза на някаква гайда.
(втори вариант)
Ако ти свириш и хората се разболяват, ти минаваш за човек, който не се научил
да
свири добре.
(втори вариант)
Ако ти готвиш и хората оздравят, ти
си
един добър готвач.
(втори вариант)
Всички са загазили от такова дишане.
(втори вариант)
Ако ти готвиш и хората се разболяват, ти не
си
добър готвач.
(втори вариант)
Дишайте полекичка та,
да
има един ритъм, полека, полека
да
влиза този въздух,
да
се стопля.
(втори вариант)
И после благодарете на Бога, че във въздуха има нещо, което ти трябва
да
приемеш.
(втори вариант)
Има Някои неща, които ние не ги виждаме.
(втори вариант)
В този наситения въздух от светлината има един живот, който трябва
да
се приеме от дробовете.
(втори вариант)
Ние искаме
да
знаем, какво хората мислят за нас.
(втори вариант)
Някои бързат
да
видят каква е крайната идея на този писател.
(втори вариант)
Всичките наши мисли, които минават през нашия ум, отиват на Небето.
(втори вариант)
ТЕ ги прецеждат там и един ден ние ще видим всичките наши мисли като отиваме в невидимия свят, ще ги срещнем тъй, натъркаляни, изоставени.
(втори вариант)
Този ученик поглежда в началото, казва: Тук, как Господ създал света.
(втори вариант)
А всичките останали ще ги намерите в по-долните светове посадени.
(втори вариант)
Сега аз не искам вие
да
вярвате в това.
(втори вариант)
Ние като дойдем, изведнъж искаме
да
знаем смисъла на живота.
(втори вариант)
Искам, като тръгнете за другия свят, понеже ще изучавате духовния свят та като тръгнете
да
обърнете внимание върху
себе
си
.
(втори вариант)
Ти като се обърнеш към Бога, най-първо ще видиш постъпките
си
, те ще изпъкнат пред тебе.
(втори вариант)
Ще видиш, колко пъти
си
казал някоя дума не на място.
(втори вариант)
Колко пъти
си
имал някое чувство не на място и някоя постъпка
си
имал не на място.
(втори вариант)
Има неща, които трябва добре
да
запомните.
(втори вариант)
Как трябва
да
се живее?
(втори вариант)
Малки такива неща, които в обикновения живот са били незабелязани, но един светия може
да
страда за една малка погрешка, за която другия човек,
да
не е сънувал.
(втори вариант)
Ще ви дойдат такива страдания, та затова стремете се сега,
да
изправяте нещата.
(втори вариант)
И де е писано в Природата, че е предопределено.
(втори вариант)
Аз не искам нещо пресилено.
(втори вариант)
И той е човек, който загубил нещо и го търси.
(втори вариант)
Предопределено ли е една ябълка
да
я ядеш или не?
(втори вариант)
Аз не искам
да
се пресилвате.
(втори вариант)
Лута се насам - натам и само гледа.
(втори вариант)
Предопределено ли е един вол
да
го ядеш, или някоя свиня, или някой червей.
(втори вариант)
Всякога може
да
си
създаде една мъчнотия на
себе
си
.
(втори вариант)
Това всеки сам
си
е предопределил.
(втори вариант)
Както искате
да
ви обичат, така и вие
да
обичате.
(втори вариант)
Аз съм ви дал онзи пример за онзи български абаджия, който не се отнасял добре със слугата
си
и каквото имал хубаво за ядене не давал на слугата
си
, а на него давал най-простото, каквото останало, боб му давал.
(втори вариант)
Някоя пеперуда ще снесе своите яйца в цвята и червеят ще влезе в ябълката отрано още.
(втори вариант)
Както искате другите
да
имат добро мнение за вас, така и вие
да
имате добро мнение за другите.
(втори вариант)
Един ден слугата искал
да
даде един урок на своя майстор.
(втори вариант)
Така и вие добре
да
мислите за другите.
(втори вариант)
Понеже той работил при един български чорбаджия и му казва: Моля ти се, моя господар по някой път го хваща една лудост, та ако видите, че той почне
да
се оглежда насам нататък, дръжте го тогава
да
не направи някоя пакост.
(втори вариант)
И както искате другите
да
постъпват, така и вие постъпвайте.
(втори вариант)
Дошъл господарят му и почнал
да
крои, но не могъл
да
намери напръстника
си
, почнал
да
се оглежда насам-натам, а слугата му скрил напръстника.
(втори вариант)
И както вие постъпвате така и другите трябва
да
постъпват спрямо вас.
(втори вариант)
Чорбаджията хванал господаря му и казва слугата: Ти ще ядеш ли печена кокошка сам, а на мен ще даваш
да
ям боб и ще казваш: Моя слуга не яде печена кокошка, само аз ям печени кокошки.
(втори вариант)
Сега не искам
да
се спирате върху това: Кой е грешен и кой не е.
(втори вариант)
Та искам сега вие
да
ядете печените кокошки.
(втори вариант)
Щом видиш някой червей в ябълката тя е чужда собственост, остави я.
(втори вариант)
Аз другояче разсъждавам.
(втори вариант)
Ако печената кокошка представлява един велик закон, може
да
ядете от него, но ако печеното месо представя една развалена храна, не ви препоръчвам
да
го ядете.
(втори вариант)
Идеш в някоя гостилница, дето е сипано от тенджерата, ти не яж от тази тенджера.
(втори вариант)
Ние чадата на Бога не трябва
да
мислим за греха.
(втори вариант)
Казваш, от една тенджера много хора ядат.
(втори вариант)
Ние трябва
да
мислим, че имаме отношение към Бога.
(втори вариант)
Затова и страдат.
(втори вариант)
Казваме, че сме синове на Бога, Тогава трябва
да
живеем според Любовта на нашия Баща.
(втори вариант)
Писанието казва, че Бог написал закона
си
в сърдцето на човека.
(втори вариант)
Някой път ние вземаме една мисъл, искаме
да
я приложим в една тенджера.
(втори вариант)
На всичките хора от една тенджера дават.
(втори вариант)
Ако сме синове на Бога, какво ще мисли Христос за вас?
(втори вариант)
Сега аз искам
да
ви предоврата от една погрешка.
(втори вариант)
И Любовта към всички хора от една тенджера вземат.
(втори вариант)
По някой път вие
си
купувате прозорци от втора ръка, от развалени къщи.
(втори вариант)
Гледам и тук, всички ще дойдат с паницата
си
и хайде, хайде ще им се сипе, както тук правят с картошената супа.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа един пример, как може
да
го разрешите.
(втори вариант)
Нали някой път сипват особено.
(втори вариант)
Двама американски студенти, които следвали в един университет били много добри приятели, но единият се подигнал и станал виден съдия в Америка, а другият по стечение на обстоятелствата, попаднал в един лош живот.
(втори вариант)
Та казвам: Купете
си
нови прозорци и ги турете там.
(втори вариант)
Някой път прозорецът може
да
е малко изкривен, но казвате, че евтино ги взимате.
(втори вариант)
Взел от някъде пари и го докарали
да
го сади неговият приятел.
(втори вариант)
Казвате: На място един може
да
турите два.
(втори вариант)
Всичките адвокати, понеже знаели за тяхното старо приятелство, гледали, как ще го осъди съдията.
(втори вариант)
А за новите прозорци много големи разноски ще бъдат.
(втори вариант)
Но всеки иска пръв
да
му сипят.
(втори вариант)
Съдията му наложил най-голямото наказание, което по закон му се пада.
(втори вариант)
Аз не ви препоръчвам
да
купувате прозорци от втора ръка, вие
си
купувате един, два три, четири, чужди прозорци са те.
(втори вариант)
Щом има първенство в сипването, това ядене не е както трябва.
(втори вариант)
Щом едно ядене е сготвено за всички, всички трябва
да
имат една мисъл.
(втори вариант)
Защото тогава може
да
има спор и по малко светлина ще дава, ако са малки.
(втори вариант)
Тогава дали съм пръв или последен, благото
да
ми бъде все едно.
(втори вариант)
Аз бих желал светлината във вашата къща
да
влиза отвсякъде и
да
е тъй отворено, както небето е отворено.
(втори вариант)
По някой път вие се обръщате и казвате:
Да
ни даде Господ светлина.
(втори вариант)
Няма
да
казвам тъй: Приятел ми е.
(втори вариант)
Да
кажем ще разделя тенджерата на особени части на 40, 50, 60 малки пространства, че яденето като дойде на Всякога
да
бъде в неговото място.
(втори вариант)
И хубаво е, Господ дава светлина.
(втори вариант)
Аз ако съм от това място няма
да
сипвам на втори човек, на всички от отделно място.
(втори вариант)
Но като му наложите най-голямото наказание, не
да
го турите в затвора, защото въпросът е
да
се платят парите.
(втори вариант)
При това вашите прозорци са затворени с кепенци, пък казвате: Господ
да
ни даде светлина.
(втори вариант)
И ако аз така ви готвя, всички ще бъдете здрави.
(втори вариант)
Онзи човек, който има
да
взема, той иска
да
вземе парите, той не иска никак другият
да
лежи 10, 15 години в затвора и нищо
да
не вземе.
(втори вариант)
А сега на общо основание вие сипвате от едно място.
(втори вариант)
По-добре
да
платиш дълга.
(втори вариант)
В Божествения свят външната и вътрешната светлина едновременно идат.
(втори вариант)
Садете
себе
си
, но изплащайте дълговете
си
!
(втори вариант)
Та казвам: Всяка една мисъл, която вие възприемате от някъде, тя трябва
да
бъде чиста и не трябва
да
е минала през много умове.
(втори вариант)
Садете сърдцето
си
и изплащайте дълговете.
(втори вариант)
И една мисъл, която иде отнякъде, тя трябва
да
иде чиста от Божествения свят във вашия ум.
(втори вариант)
Садете постъпките
си
, и изплащайте.
(втори вариант)
Та казвам: В дадения случай аз искам
да
играя ролята,
да
ви представя, как седи работата.
(втори вариант)
Аз не искам
да
играя ролята в един прозорец, във вас нито два прозореца, нито
да
съм покрив на къщата.
(втори вариант)
Ама
да
кажем някоя мисъл минала през главата на някой скъперник - мисъл за Любовта.
(втори вариант)
Аз искам
да
играя ролята на светлината, на въздух, на водата и на земята.
(втори вариант)
Върху земята вие ходите с краката
си
, водата ще вкусвате с устата
си
, въздухът ще влиза през носа ви, а светлината ще влиза през очите ви.
(втори вариант)
И когато вие завършите вашето развитие, желая и вие
да
играете тази роля.
(втори вариант)
Да
кажем една мисъл, която минала през ума на един крадец, какво ще ти донесе?
(втори вариант)
Но щом веднъж Господ плати за вас, втори път няма
да
се роди желание, Господ
да
плаща заради вас.
(втори вариант)
Не
да
имате прозорци и
да
чакате и
да
ви осветляват, но
да
бъдете сами носители на Божията светлина.
(втори вариант)
Господ само веднъж, ще плати и щом плати веднъж и във вас няма
да
се роди желание втори път
да
правите тази погрешка.
(втори вариант)
Защото, ако вие не разбирате дълбоките закони на светлината, ако не разбирате законите на въздуха, ако не разбирате законите на водата и на твърдата почва, върху която сега живеете, тогава Словото Божие ще бъде непонятно за вас.
(втори вариант)
И ще кажем: Защо Господ създал света така?
(втори вариант)
В същност какво практическо знание имате, което може
да
ви бъде полезно.
(втори вариант)
Ако един човек, който яде и се задави, какво знание има той?
(втори вариант)
Господ не го създаде света така.
(втори вариант)
Но втори път няма
да
правиш погрешки.
(втори вариант)
Трябва
да
знаеш веднага
да
бръкнеш в гърлото с пръст и
да
извадиш тази запушалка от гърлото.
(втори вариант)
И казвам: Ние сега страдаме от този атавизъм, че не се храним с онази Божествената, чистата храна.
(втори вариант)
Ако ти не знаеш
да
направиш това, веднага ще изгубиш силата
си
.
(втори вариант)
И ако влезе една мисъл, която задръства вашето мислене, и ако вие не може
да
бръкнете с вашата воля
да
извадите тази мисъл и
да
я турите на място, вие нямате знание; ако едно чувство задръсти вашето сърдце, защото има чувства, които не ви подхождат.
(втори вариант)
Ако ти обичаш Господа, ти ще имаш ядене приготвено в физическия свят и въздуха, и в светлината, и всичко ще бъде заобиколено в хармония и чисто ще бъде.
(втори вариант)
И като те осъди оттам насетне вече няма
да
правиш погрешки.
(втори вариант)
Не мислете, че всички чувства са полезни.
(втори вариант)
Щом не живееш в света на Любовта, веднага ще дойдат другите противоречия.
(втори вариант)
Та казвам сега: Ще дойде време, когато Господ ще ви сади и вие вече погрешки няма
да
правите.
(втори вариант)
Сега мъчнотията е там: Казвате: Отде
да
го знаем.
(втори вариант)
ТЕ може
да
са добри за другите, но не и за вас.
(втори вариант)
И желая, като ви дойде времето, Господ
да
ви сади и
да
не правите погрешки, които сега правите.
(втори вариант)
За човека има спецефични мисли, спецефични чувства, специфични храни и той трябва
да
се храни с тази храна.
(втори вариант)
Защото, докато не ви сади Господ, няма
да
се оправите.
(втори вариант)
Та казвам: В дадения случай ако не може
да
премахнете едно ваше чувство, едно лошо чувство в органа
да
ви осветлява отвън, с който вие чувствувате, тогаз вие нямате знание.
(втори вариант)
Дадат ти едно ядене, опитай го, вкуси го.
(втори вариант)
И Писанието казва: Бог беше в Христа и садеше света и примиряваше света със
себе
си
.
(втори вариант)
Някой път
си
се заблудил, вкусът за яденето те заблуди.
(втори вариант)
И ще претърпите известно страдание, ако туй чувство не може
да
го отстраните.
(втори вариант)
Ако държите вашия нормален вкус, вкусът всякога ще ви покаже, дали известна храна е здравословна или не.
(втори вариант)
Като съдеше света, примиряваше света със
себе
си
, с Любовта.
(втори вариант)
И тогава ние казваме:
Да
бъде Волята Божия.
(втори вариант)
По някой път мене ме очудва, когато ми дадат хляб, нямам време
да
опитам аз храната, давам
да
я опита на една малка котка, която иде при мене.
(втори вариант)
Е представете
си
сега, че една въшка се качи на главата ми, която знае Евангелието, знае какво има вътре и всички примери в Евангелието знае, цитира ги.
(втори вариант)
Казва: Какво казал Христос, че трябва
да
се обичаме.
(втори вариант)
Понеже нямам време
да
смущавам вкуса
си
.
(втори вариант)
Нали, казва, че като дойде един гостенин, нали трябва
да
го нахраниш.
(втори вариант)
Някой път са ми давали нещо хубаво.
(втори вариант)
Някой път съм давал хубав хляб, който е здравословен на котката и тя го яде.
(втори вариант)
И аз съм една гостенка, не може ли
да
ме нахраниш.
(втори вариант)
Тя казва: Хлябът е хубав и друг може
да
го яде.
(втори вариант)
Някой път съм й давал хляб, тя не го яде.
(втори вариант)
Казвам: Ти сама
си
се качила на главата ми, без
да
ме питаш.
(втори вариант)
После гостенина ще влезе през вратата, тогава аз ще го поканя, ще му дам стол и ще му дам една паница с храна.
(втори вариант)
Казвам: Аз искам
да
те видя, каква
си
.
(втори вариант)
Туря я, наместя и
си
туря увеличителното стъкло и почна
да
я наблюдавам.
(втори вариант)
Като й дам хубава храна, тя ще хапне, ще се обърне, ще ме погледне и ще каже: Много е хубава тази храна.
(втори вариант)
Пък като й дам хляб, тя пак се обърне, погледне ме и ми каже: Не е за ядене той.
(втори вариант)
Тя казва: Ако искаш ти го яж, аз се отказвам
да
го ям.
(втори вариант)
Чухме, че ти
си
бил добър човек, светия, дойдохме
да
те опитаме.
(втори вариант)
В съзнанието
си
котката се подчинява на едно вътрешно чувство.
(втори вариант)
Казвам: кой как дойде при мене, казва: Аз искам
да
се уча; при мене мързеливци не искам и тунеядци не искам.
(втори вариант)
Има едно вътрешно чувство във всичките животни, един непокварен вкус е това.
(втори вариант)
Ето цяла една паница ти турям най-хубавите яденета, заповядайте.
(втори вариант)
Но тя казва: Не съм се научила това
да
ям.
(втори вариант)
Та казвам: В целия живот една верига са това свързани: яденето дишането, пиенето на вода, мисленето, чувствуването.
(втори вариант)
Всичките тия процеси, които стават в организма са свързани.
(втори вариант)
Сега вие може
да
ми дадете едно възражение, ние не сме научени.
(втори вариант)
Ще измените мисълта
си
.
(втори вариант)
Вие, запример, имате всички желанието
да
бъдете уважавани,
да
бъдете почитани,
да
ви обичат.
(втори вариант)
Казвам: На какво го отдаваш това?
(втори вариант)
Хубаво е това, отлично и бих желал всички
да
бъдете обичани и уважавани.
(втори вариант)
Но нека
да
се спра като американския проповедник, който веднъж проповядвал за важността на думата „бът".
(втори вариант)
Казвам му: Всичката погрешка е твоя език.
(втори вариант)
Ти не знаеш, как
да
говориш.
(втори вариант)
ТЕ
си
избирали проповедниците.
(втори вариант)
Защото в говора на човека, онова благо, което Бог е дал на човека, то зависи от неговия говор.
(втори вариант)
Онези, които търсят своето щастие трябва
да
знаят, че силата на човека седи в неговия правилен говор.
(втори вариант)
Казва: Всичко това няма
да
стане, но - бът.
(втори вариант)
Децата трябва
да
се възпитат, бът.
(втори вариант)
Тогава какъв смисъл имат думите в Писанието, които казват: За всяка празна дума, която казват хората, в ден съдни ще дадат ответ.
(втори вариант)
Дойде някой при мене, беден е той, но виждам беднотията, на какво се дължи.
(втори вариант)
Този, който иска
да
ми говори за своето нещастие, той така преувеличава нещата, че ме лъже.
(втори вариант)
Всичките му думи са на лъжа.
(втори вариант)
Казва: Колко съм нещастен, колко много съм пострадал, всичко наопаки, все лошо.
(втори вариант)
И той
си
турил шапката и
си
заминал.
(втори вариант)
Казвате разбираме, но при такива условия, как може
да
се живее така.
(втори вариант)
Аз виждам на него къде е погрешката.
(втори вариант)
Проповядваме търпението, как може
да
бъдеш търпелив при такива хора, които не разбират.
(втори вариант)
Как може
да
говориш на такива невежи хора, които не разбират.
(втори вариант)
На ангелски как ще му говориш Словото Божие, как ще му покажеш Любовта
си
.
(втори вариант)
Казва: Нямала никакво уважение към /него/, нито пет пари не давала за мене.
(втори вариант)
Казвам му, хубаво, нито пет пари не давала.
(втори вариант)
И Господ намира време за всички същества
да
се приспособи с тях.
(втори вариант)
Според техния уровен и Той Всемъдрият остава му време и за най-глупавите работи, като говори великите работи в света, се ще намери време и за най-глупавите
да
каже нещо.
(втори вариант)
Тя колко пари е дала
да
се ожени за тебе?
(втори вариант)
Намира нещо и
да
каже и за тях.
(втори вариант)
Пък и тя защо се оженила за тебе, като не дава нито пет пари.
(втори вариант)
Сега Господ с един невежа няма
да
се отнася, както с един светия, както с един трудолюбив човек Господ не се отнася еднакво.
(втори вариант)
Колко пари тя даде, за
да
се ожени за тебе.
(втори вариант)
На всеки едного дава съответен урок.
(втори вариант)
Казвате: Учителят каза,
да
не се женим.
(втори вариант)
Че защо ви трябват бели - деца, за
да
ги раждате.
(втори вариант)
В света не мислете, че има свобода.
(втори вариант)
Няма абсолютна свобода отвън.
(втори вариант)
Не искам
да
ви говоря, ако мислите, че няма свобода, вие се лъжете.
(втори вариант)
И никога не раждай деца без Любов.
(втори вариант)
Свобода има в друг смисъл.
(втори вариант)
Ако нямаш Любовта, не ти трябва
да
се жениш, защото женитбата е един Божествен институт, ти приемаш една Божествена служба.
(втори вариант)
Аз веднъж седя в една добре уредена градина тук в България на една пейка и ми обърна внимание, че четири, пет вида мрави се движат: червени, големи, черни и други по- малки и други много дребни.
(втори вариант)
Ще дойде една Божествена комисия и ще те опита, и ще те разведе.
(втори вариант)
По едно време гледам, две мрави се скараха, някакъв спор почна за нещо и ги наблюдавам.
(втори вариант)
Ще каже: Ти не
си
женен, разведи се, нищо повече.
(втори вариант)
Когато двете се караха, гледам една малка черна се прекомандирова и хвана малката червената мравя за крака.
(втори вариант)
Ама
да
се не женя ли?
(втори вариант)
Тази малката мравя като хвана червената за крака, тя напусна
да
се бори с черната, иска
да
се освободи.
(втори вариант)
Като искаше
да
се освободи, онази се обърна на една малка топчица, въртят се насам - нататък и най-после малката мравя откъсна крачето на червената мравя, която беше по-голяма от нея, взе го и го занесе.
(втори вариант)
Но колко пъти
да
се женя?
(втори вариант)
Казвам: Когато вие двама се спорите помежду
си
, то една от тия малките мрави, ще се хване и ще ви откъсне крака.
(втори вариант)
Тази голямата не може
да
се оттели от нея.
(втори вариант)
Та казвам сега, седя и разглеждам.
(втори вариант)
Казвам: Няма свобода в света.
(втори вариант)
Тази, на която й хванаха крака беше по-силна, но малката хвана крака й.
(втори вариант)
Че как гледате вие.
(втори вариант)
Каква трябва
да
бъде вашата идея?
(втори вариант)
Но тази малката мравя й даде един урок, че не е хубаво
да
се бори с друга мравя.
(втори вариант)
Та казвам: Всичките нещастия, които идат в света е, че вие някой път се борите с някого.
(втори вариант)
Че ти може
да
се отнасяш зле с тялото, то е друг въпрос.
(втори вариант)
2.
Четирите струни
,
ООК
, София, 7.4.1937г.,
Единият богатият го мъчи за хиляда лева, другият и той го мъчи.
Двамата се разговарят, казва: „Виж онзи, когото почитат, за хиляда лева този изедник душата ще ми вземе“.
Друг казва: „Сто лева ми дал на заем, три години стана ме мъчи за сто лева.
Той ще каже: „Деца, всичко от Господа става.
Този, който има
да
ми дава хиляда лева, казвам му: „Не
си
искам парите, които съм ти дал.
Давам ти още хиляда лева, уреди
си
работите“.
Каквото Господ направил, туй трябва
да
бъде“.
Той туря парите в джоба, отива при онзи, който има
да
му дава сто лева, казва: „Дай ми парите“.
– „Ти нали имаш.“ – „
Да
, аз взех, но ми трябват за друга работа“.
Господ направил всичко, но хората не вървят по Неговия път.
Казва: „Ти ще дадеш стоте лева.
Парите ми дай!
Защо хората не искат
да
вървят по Божия път?
“ Казвам: На тебе ти простиха хилядата лева и хиляда други ти дадоха, ти не искаш
да
простиш твоите сто лева.
Трябва
да
приложим Божествения закон.
Щом онзи човек ти простил хилядата лева и други хиляда ти дал и ти трябва
да
простиш стоте лева и
да
дадеш други сто лева.
После дадоха билетите по половин долар, после по четвърт долар, най-после почнаха
да
возят пътниците даром, конкурираха се, докато едната компания фалира.
Другата взе железниците в свои ръце и тя
си
взе парите.
Няма
да
дадеш всичките
си
пари.
Ако речеш този свят
да
се подобри и тогава
да
станем добри, тя отиде, че не се видя.
Като идеш там без пари не носят, ще
си
платиш тъй скъпо.
Никога няма
да
го бъде.
Човешките пътища са много скъпи, но понякой път даром носят.
Но ако в този свят вие чакате
да
се подобри светът, че тогава вие
да
станете добри, отиде че се не видя.
Като се конкурират тия две компании, вие сте свикнали
да
се возите даром.
Да
се ожени за някоя добра жена, че тя
да
го възпита, отиде, че не се видя.
Всички ония лесни работи, нали ние търсим лесните пътища.
Вие очаквате едно дете, като се роди вие
да
му дадете нещо.
Казвате: „Добрият живот мъчно се живее, малко по-лесно
да
си
поживеем“.
Не, но туй дете трябва
да
носи всичките добрини в
себе
си
, че
да
не очаква баща му и майка му
да
му дадат добрини.
Вика ви един приятел
да
влезете в една кръчма: „Ела Драгане,
да
те почерпя.
Като идеш между добрите хора, не очаквай те всичко
да
направят заради тебе.
Дай половин кило вино“.
Сега се заражда във вас мисълта: „Как
да
го разбираме?
Ха сега видите ли този педагог, който казва: „Ето кладенеца, но трябва почерпало
да
извадим вода от кладенеца“.
Приготвил съм яденето и ви давам една паница.
Питаш ме, как
да
го ядеш.
Казва: „И-то може
да
вадим вода от кладенеца.“ Децата разбират, че И-то, това е кофата, с която може
да
извадят вода от кладенеца.
Вие мен не гледайте.
Сега всеки от вас е педагог, може
да
си
тури правило каквото иска.
Аз съм приготвил вие
да
ядете.
Никой няма
да
ви заповядва.
В
себе
си
да
бъдете педагог и
да
употребите всички правила, които вие знаете, не чужди правила.
Аз, който готвя няма какво
да
ми се месиш.
И аз не искам
да
ти се меся в твоята работа.
Който яде, ще оставиш
да
сипеш яденето в паницата, дай хляб,
да
яде както знае.
Вземете един знаменит цигулар-виртуоз, който свири, играе
си
със своята цигулка.
Ако вземеш ти
да
направиш тия фокуси, тия позиции
да
вземеш, ще ти побелее главата.
Той не мисли как
да
си
тури ръката.
Някой казват: „Ти, Учителю, като говориш така, знаеш ли, че ни обиждаш“.
Гледаш човекът замижал, пък ръката играе по цигулката.
Трябва принципно
да
разглеждаме въпросите, не е въпрос личен.
Ти като гледаш цигулката, не може
да
направиш нищо.
Ние не може
да
турим погрешката само на един човек.
Казвам: В света за
да
живее човек той трябва
да
бъде виртуоз.
Ние не може
да
турим погрешката на Ева, тя не е първа, едно дете беше, тя се излъга.
Ако той не знае
да
извира хубаво, „тоз“ – прах ще стане.
Тя не измудри злото от
себе
си
.
Излъга се, не трябва
да
я съдим.
После дойде Адам и той се излъга.
Значи знае
да
свири, знае
да
живее.
После Господ ги прати при тия учители, които ги учиха,
да
се научат от опитността им.
Господ ги прати
да
живеят при тия учители.
Животът е бреме, когато не знаеш как
да
мислиш, тогава се образува прах около тебе и тогава този прах ще влезе в най-деликатното място, в очите.
Не че прахът иска
да
ти направи пакост.
Вие ще
си
помислите върху това.
Като влезе вътре, ти мигаш, затваряш очи,
да
не влезе друг.
Но когато в живота ние не знаем как
да
живеем, ние се намираме в същата мъчнотия.
Някой път вземете идеята: Ти искаш
да
обичаш всички хора.
Ти искаш
да
обичаш хората, но първоначално ти искаш те
да
те обичат.
Ти не
си
избрал хубаво време.
Ти започваш с идеята отвън, имаш надпис, че тук е един колониален магазин с най-хубава стока, евтино продава.
Показваш се, че
си
един голям благодетел.
Три положения може
да
има: може
да
минеш в дъждовно време и пътят ще бъде кален; ако минеш през сухо време, пътят ще бъде прашен.
Ще избереш едно време, когато нито е сухо, нито е влажно, така че пътят
да
бъде отъпкан, хубав.
Сега виждам в очите ви седи една идея.
Казват: „Нека туй, което е на небето
да
потече и към нас“.
Ти виждаш, че е скъпо.
Той вижда, че е скъпо, но хванал се, трябва
да
плати.
Тук има шест прозореца, трябва
да
ги отворим,
да
влезе чист въздух.
Казват: „Заповядайте, пак ще обичаме вашето присъствие, нас ни е много приятно, че вие почетохте нашия магазин“.
Ако ти
си
умен човек ще кажеш: „Мене ми е много приятно, че поразтоварих от товара, който носех.
Като дойдем при този търговец на земята, като ни обере, всичкото той го вземе, та излизаме много леки.
Казвам: Аз съм приятел на студа.
За духовния свят трябва
да
си
облечен хубаво.
Един момък може
да
има пари, но ако има скъсани дрехи, неговата възлюблена няма
да
го хареса.
В студа има топлина.
Като отиде
да
си
даде част от парите, ще бъде хубаво облечен, с хубави дрехи, с обуща, с бомбе, с връзка.
На студа като поговоря, той отпусне кредит, изпраща ми това онова.
Тя не гледа дали има пари в джоба.
То студът зависи от разположението на човека.
Щом
си
някак неразположен, явява се студенина.
Жени се някой, дрехите му окъсани, пък пари няма
да
си
купи, а трябва
да
се жени.
Сега не искам
да
ви представям най-мъчното изкуство.
Като дойде някой виртуоз
да
свири, вие всички искате
да
бъдете при него.
Неговата възлюблена го вижда хубаво облечен.
Аз когато вземах уроци по музика исках
да
намеря добър учител.
На втория ден той трябва
да
върне дрехите, връща се в къщи облякъл скъсаните дрехи.
Тя го гледа и се чуди, защо са тия скъсани дрехи.
Като отивах доста ученици имаше
да
вземат уроци при него.
Той новите дрехи трябва
да
ги върне и остава с окъсаните.
Той туря бялата лъжа, не иска
да
каже, че дрехите не са негови, че под наем ги е взел.
Той не обичаше
да
хвали.
Аз като почнах
да
свиря, той дойде слуша, тури
си
ухото.
После като искаме
да
приложим новите идеи, оставаме със своите стари дрехи, туряме бяла лъжа.
Ти не само трябва
да
имаш работнически дрехи, но трябва
да
знаеш
да
работиш.
Да
кажем може
да
ти дадат най-хубавата цигулка, но не знаеш
да
свириш, какво ще те ползува.
Ако знаеш
да
свириш, то е лесна работа.
Но ако малко мръднеш.“ После разбрах, защо
си
махал ръката.
Ако нямаш цигулка, може
да
вземеш от един свой приятел и
да
дадеш концерт.
Най-първо мислех, че на онези, на които
си
маха ръката, свирят много хубаво.
Ако не знаеш
да
свириш, може
да
имаш своя цигулка, ти пак гладен ще ходиш.
Казвам: Сега в живота тия основни правила трябва
да
се знаят.
Казвам: Аз искам
да
науча първоначалните неща.
Туй, което вчера ви било полезно днес може
да
не ви бъде.
Ако вчера въздухът, който
си
го дишал, ако го беше турил в някой тулум на съхранение, че днес идеш
да
вземеш тулума и
да
туриш този стария въздух, какво ще спечелиш?
Четвъртата, казвам: То е място, дето човек трябва
да
мисли.
Онова, което
си
преживял, онзи въздух, който
си
пуснал при тебе няма
да
се върне.
Като взема цигулката, казвам: Чакай
да
взема
да
ям този плод.
И благодари, че няма
да
се върне.
Като взема „ре“, казвам:
Да
видя може ли по този път
да
се движа.
Като взема „ла“-то може ли
да
си
почина.
Като потегля „ми“ струна – тогава гледам мога ли
да
мисля.
Растенията денем изпущат кислород от
себе
си
, а кислородът е потребен на човека.
Та когато ти отиваш
да
почиваш, други трябва
да
свършват една работа, която е потребна за тебе.
Ти трябва
да
почиваш в даден случай, за
да
дадеш място за други същества, които
да
свършват една работа и
да
приготвят нещо заради тебе, ти
да
можеш
да
живееш.
То е клонче, на което стои първият узрял плод, който трябва
да
се изяде.
В много случаи ние трябва
да
почиваме,
да
чакаме.
Казвам:
Да
имате един плод
да
ядете.
Интересно е, хората казват, че ние трябва
да
чакаме Господа.
Да
имате един път, по който
да
ходите.
То значи, ти трябва
да
бъдеш търпелив, когато Господ работи.
Да
имате по едно място за почивка и
да
имате едно място
да
мислите.
Само така може
да
се постигне онова, за което сме дошли на земята.
Всеки може
да
постигне.
Умните работи векове се изискват, за
да
станат.
Една свещ изведнъж може ли
да
я запалиш, драснеш кибритена клечка, запалиш я.
Сега няма
да
пренебрегвам онзи вътрешен процес на вашия живот.
Вие имате една мъчнотия в живота
си
и не може
да
ѝ дадете никакво тълкувание.
Мъчнотията може
да
произтича от стомаха, мъчнотията може
да
произтича от дробовете, мъчнотията може
да
произтича от вашия мозък, мъчнотията може
да
произтича от вашата воля и най-после едно четвърто положение има.
Ако е от стомаха, трябва
да
измените храната.
Ако е от дробовете, трябва
да
измените въздуха.
Ако е от мозъка, трябва
да
измените вашата мисъл.
И ако е от волята, трябва
да
измените постъпките
си
.
За
да
можеш
да
разрешиш една мъчнотия, то са начини, по които може
да
разрешиш.
Или скръб имаш, или главоболие, или някой път не ти върви, или не може
да
четеш, разсеян
си
.
Ако
си
разсеян, сега има учители, които учат хората, как
да
помнят.
Най-първо този учител ще те научи
да
не бъдеш разсеян.
За
да
не бъдеш разсеян, едновременно не трябва
да
мислиш за две неща.
Животът на земята изисква
да
не мислим за две неща.
Природата не обича разточителността.
Да
кажем, ти боледуваш, но ти се уплашваш, казваш: „Може
да
умра.
Ами ако умра и ме турят в черната Земя,
да
вземат
да
ме ядат червеите,
да
ме заровят отгоре,
да
слушам, че плачат отгоре ми.“ Ти нареждаш, уплашиш се.
Пък няма
да
умреш.
Ти хабиш енергията
си
напразно.
Ти ще
си
кажеш: „Няма
да
умра, тази болест е един учител“.
Болестта дошла по единствената причина, ти или разумно не
си
ял, или разумно не
си
дишал, или разумно не
си
мислил, или разумно не
си
вършил своята работа.
Ти казваш: „Само на мене ли се дадоха тия бели, аз ли съм най-големият грешник“.
Остави дали ти
си
най-големият грешник.
Но ти
си
дал едно обявление, че ще държиш един концерт и ще го държиш на свят.
Свириш хубаво, за
да
ти платят хубаво.
Този будала, този нехранимайко, като не знае
да
свири, как му дали салона
да
ни лъже“.
Тук преди време дойде един пианист, казват изважда тоновете из пианото, свири човекът.
Той вече
си
играе, извлича тоновете.
Другите свирят, но не може
да
извличат тоновете.
Пияно значи, И-то, ще заповядаш.
Ако знаеш хубаво
да
свириш, за една вечер 50, 60 хиляди и тогава може
да
седнеш на стола
да
ядеш и
да
пиеш.
Ако не знаеш в живота туй „И“ как
да
го кажеш, ти ще страдаш.
Та и в живота, ако не знаехте как
да
произнасяте тия думи, животът ви другояче би се наредил.
Дето казват, че човешкият език носи злато на онзи, който знае
да
говори.
Но езикът може
да
носи и отрова.
Който го намери той навсякъде всичко може
да
направи.
Ако ядеш добре, ако дишаш добре, ако мислиш добре и ако вършиш работата
си
добре, ти имаш разковничето.Че ако знаеш
да
говориш сладко.
Ти искаш някой път хората
да
те погледнат умилно,
да
те погледнат сладко.
Ако този човек, който е така сърдит, че иска
да
се скара с цял свят, ти като кажеш сладка дума, че той така кипне отгоре ти.
Трябва
да
знаеш как
да
говориш.
Ако дойде един светия и ти със своята дума го възбудиш, ти не
си
знаел как
да
говориш.
Даже в нас има нещо, което ни съди за нашите мисли.
Тогава какво трябва
да
се прави?
Ще се научиш
да
говориш сладко.
Ти
си
осъден
да
те обесят, осъден
си
да
те застрелят.
Всичко е свършено.
Всички войници са готови
да
те застрелят или
да
те обесят, остават оръжието.
Понякой път и Господ обикаля света, върви, гледа някой ден осъден
си
на смъртно наказание.
Онази дума, която внася свобода в човешката душа, тя е най-сладката дума.
Онова, което внася сила в човека е сладко.
Ти
си
болен, почувствуваш, че
си
здрав.
Но ние трябва
да
живеем в оня свят и оня свят трябва
да
живее в нас.
Запример, аз до слънцето може
да
не ида, но може
да
ида .
И билет нямам и пари нямам, но аз може
да
се свържа със слънцето, може
да
направя един прозорец голям,
да
отворя, че
да
влиза неговата топлина и светлина.
Може
да
се свържа и
да
черпя всички блага на слънцето.
Следователно, направо аз няма
да
ходя на слънцето.
Аз ще възприема светлината и топлината на слънцето, ако оставя този вход свободен, неговата сила ще влезе.
Всички щастливи работи, всички блага на земята идат от огъня.
И всичките нещастия все от огъня идат.
Казвам: Вие сте дошли на земята, трябва
да
отворите по-големи прозорци, за
да
може Божията благост, Божията добрина, Божията Любов, Божията светлина, Божията топлина
да
могат
да
влезат във вас.
Огънят е причината на всичко – и на добро, и на зло.
Вие ще отворите прозорците
си
и ще оставите, както слънцето внася и изпраща своите лъчи във вашите стаи, така ще оставите ума и сърцето свободни в
себе
си
и Божественото ще влезе във вас и ще извърши онова, което вие не можете.
Онова, което слънцето може
да
извърши заради вас, никой не може
да
го извърши.
Като не знаем как
да
се обхождаме, ние
си
докарваме нещастието.
Оставете Бог
да
влезе във вас и
да
извърши онова, което никой не може
да
извърши за вас.
В един случай, ако знаеш как
да
се обходиш с коня, той може
да
те носи; ако не знаеш, той ще те ритне.
Каква детска вяра трябва
да
има човек.
Децата често отиват и хващат коня за опашката, конят като даде един удар, детето се търкули на земята.
Най-първо трябва
да
се отучите от сръднята.
Като идем, че го помилваме по главата, той тогава дава своето благословение.
Според сегашната система учениците седят двама по двама и туй дава възможност за караница.
Трябва знание, трябва
да
се учи човек.
Според мене всеки ученик трябва
да
бъде на един метър разстояние от другите,
да
няма други близо до него, той
да
бъде свободен, той
да
няма кому
да
се сърди.
Следователно и в човешките мисли не трябва
да
има влизане,
да
не се смущават мислите ни.
Не трябва
да
има влизане и в нашите чувства.
Много работи в света за
да
се разбират, трябва един опит.
Нито когато чувствуваш
да
дойде някой
да
се намеси вътре.
Учителят по педагогика започва той
да
запитва децата.
Човек когато чувствува, когато мисли и когато действува, непременно трябва
да
бъде абсолютно свободен, за
да
може
да
се прояви.
О-то деца, това е един кладенец, от който ние можем
да
извадим вода
да
пиете и другите
да
пият.
Понеже престъпваме този закон, създават се най-големите нещастия в света.
О-то е кладенец, от който трябва
да
се извади вода.
Нито
себе
си
оставаме свободни, нито другите хора оставаме свободни.
Човек трябва
да
бъде последователен.
Казвам : В туй обяснение на този педагог има ли философия?
Да
кажем от философско гледище как ще предадете вие О-то.
Казва: „Дал ми хиляда лева, ще ми извади душата, три години ме мъчи за хиляда лева.
Следователно, парите са едно условие, силата е едно условие.
3.
Мисълта – изходен път
,
МОК
, София, 9.4.1937г.,
Добре, но първо трябва
да
знаете каква сила му трябва на този лост.
Ако може
да
издържи единица сила, лостът казва: "Сега ми трябва движение, тройна сила." Ако турите три единици сила, какво ще стане?
Следователно, когато в даден случай казвате: "Сила ми трябва", аз отговарям: вашата сила е слаба, не ви трябва сила, ум ви трябва, трябва
да
мислите.
Мъчнотията не се разрешава със сила - с нея само ще счупиш лоста.
Следователно кои хора се нуждаят от мисъл в живота?
Защото, ако им дадеш сила, ще счупят лоста и ще загазят.
" - ами теб сила не ти трябва.
- "Пари ми трябват." Сила и пари не са ти потребни (непотребни- в пдф-а).
Важно е мисълта
да
дойде в теб, а другите работи сами по
себе
си
ще дойдат.
Мисълта е както кибритената клечка за сухите дърва - щом се запали, всички дърва пламват.
Под мисъл в духовния свят се разбира, че носиш кибритена кутия, пълна с клечки.
Ако триеш едно дърво, за
да
произведе огън, това е мъчна работа.
Съвсем друго е
да
се намираш в някакво затруднение, но
да
драснеш,
да
запалиш клечката,
да
запалиш с нея свещта и
да
тръгнеш.
Сега, вие искате
да
разрешите някои въпроси със сила.
Например, казвате: "Трябва
да
набием този човек." Мислите ли, че ако набиете някого, можете
да
го оправите?
Ти не
си
започнал
да
мислиш.
Тези неща са относителни.
Че
си
много добър, означава, че вече мислиш, че имаш една мярка, която трябва
да
приложиш.
Човек, който мисли, гледа трезво.
Той е турил всичките
си
сетива в изправност - в него функционира и зрението, и слухът, и обонянието, и вкусът, и осезанието.
Функционират и всички други чувства.
Какво ти трябва, за
да
вървиш?
За
да
учиш музика и поезия, трябва ти слух.
За
да
придобиваш Живот, трябва ти нос, т. е.
трябва
да
дишаш.
Да
допуснем, че се намирате в една мъчнотия; с какво ще започнете?
Основният тон, с който Животът вече е започнал
да
функционира, е до.
Ако можеш
да
вземеш тази терца правилно, мисълта вече сама по
себе
си
идва.
Те всички са съединени.
Казвам: трябва
да
започнете от усещанията на сетивата.
Вземете един прост пример в живота: ако турите ръката
си
близо до печката, веднага, без
да
мислите ще направите едно движение, а мисълта започва
да
действа отпосле.
Първо имате усещане, което е едно неподвижно състояние; после веднага
си
задвижвате ръката и ако изгарянето е голямо, явява се болка и вие започвате
да
мислите как
да
намерите цяр и
да
го намажете.
Когато намажете изгореното място, явява се мисълта и човек започва
да
мисли.
И така, най-първо имате състояние на покой; за
да
излезете от него, вие
си
туряте ръката
да
опитате топлината; после дърпате ръката
си
; най-после, когато започнете
да
лекувате пръстите
си
, се явява мисълта.
Мисълта дава разрешение.
Философите, които разискват върху нещата, нямат много дълбока мисъл и
си
фантазират неща, които не са верни.
Когато говори за Абсолютното, философът няма мисъл, а само чувства нещата и казва: "Абсолютното - онова неизмеримото." Какво означава Абсолютното и можем ли
да
кажем, че непостижимите неща са неразбрани?
Има една максима: само за неразбраните неща можем
да
мислим, за разбраните никой не мисли.
А според сегашните определения можем
да
мислим само за разбраните неща, а за неразбраните не можем
да
мислим.
Според вас кой мисли - ситият или гладният?
Ситият въобще не мисли, той чувства в
себе
си
, че е задоволен.
А гладният търси.
И животното има една малка мисъл, която идва само когато е гладно; наяде ли се, насити ли се, то
си
ляга, полага
си
главата и отива в другия свят, при което с мисълта му се свършва.
И вълкът, когато огладнее хубаво, започва
да
си
търси храна и казва: "В Драганово има кошара, в Петканово има друга кошара." При това положение вълкът вече мисли, помни и започва
да
си
избира.
Накрая вълкът отива и ако е мислил добре, успява
да
задигне някоя овца, но ако не е мислил добре, кучетата го завардват.
Сега,
да
оставим въпроса дали вълкът мисли или не, защото можем
да
влезем в противоречие.
Аз не бих желал
да
мислите като вълка.
Елементарна и толкоз изопачена е неговата мисъл, че щом намери много овце заедно, започва
да
ги прави на пастърма.
Вълкът мисли като касапин и издавя наведнъж десет, петнадесет, двадесет овце.
Логично е
да
вземе една и
да
я изяде, защото не е търговец, та
да
търгува с тях.
Понякога и вие мислите като вълка и искате
да
се осигурите.
Толстой описва как слугите на един богат човек поръчали на майстор-обущар
да
скрои ботуши за господаря им.
Майсторът дал на чирака
си
да
ги ушие, но последният, наместо
да
скрои ботуши, скроил чехли за погребение и започнал
да
ги шие.
Явно, чиракът
си
помислил, че на богатия няма
да
му трябват ботуши.
Не се минават няколко часа, идва един слуга и казва
да
не кроят ботуши, ами чехли за погребение, понеже господарят им умрял... Казвам: не
си
кройте ботуши, защото не знаете кои от вашите желания ще оцелеят.
Все пак, трябва
да
има едно качество, което
да
го определя.
Сега, можете
да
вземете всичко това и обратно.
Човек не се нуждае от две неща, а трябва
да
има едно желание и една мисъл.
Топлината разширява телата и дава живот, т. е.
Другите работи сами по
себе
си
ще дойдат.
Да
допуснем, че се намирате в трудно положение и казвате: "Тази работа е безизходна." има ли смисъл в тази работа, която е безизходна?
А когато започнем
да
мислим, това вече не е човек.
От психологична гледна точка, вие даже не сте дошли до пътя на мисълта, имате само едно чувство в
себе
си
, а
си
въобразявате, че мислите.
Бог е първата мисъл, която идва в ума и дава разрешение.
Мисълта всякога се отличава с едно качество: щом започнете
да
мислите, вече има изходен път от мъчнотията.
Мисълта е процес за разрешаване на всички мъчнотии, но в даден случай тя разрешава най-малко една мъчнотия.
Когато се намирате в безизходно положение, щом се обезсърчите, вие не мислите, а чувствате, фантазирате нещо, въобразявате
си
и казвате: "Толкоз време мислих, нищо не можах
да
измисля." Нищо не
си
мислил.
Започна ли
да
мисля, това е Бог.
Аз мога
да
мисля с Бога, а със
себе
си
мога
да
страдам.
Пътят на мисълта е най-лесният път; всички други пътища са трудни.
Тъй схващам аз нещата и по този начин въпросите лесно се разрешават.
Аз разрешавам въпросите като мисля, но първата, основната мисъл е Бог.
Защо ще ми доказвате, например, какво нещо е светлината, след като аз имам собствени доказателства още преди
да
ми излагат други.
Ще ви дам една максима: вие мислите, че сте мислили, но много малко мислите, а само чувствате.
Вие седите и чувствате за
себе
си
, а за Бога още не сте мислили.
Знанието е резултат на мисълта, процес, който разрешава всички мъчнотии.
Той е една светла мисъл и щом дойде, веднага показва целия път, по който трябва
да
вървите.
Казвате: "
Да
мислим." Това е приложение сега.
Който и
да
е от вас, ако се намери в някакво трудно положение и започне
да
мисли, веднага ще има път.
Тогава, ако сте студент по даден предмет, приятно ти е
да
го изучаваш; ако
си
музикант, приятно ти е
да
пееш; навсякъде ти е приятно
да
работиш.
Сега, вие искате
да
знаете дали мислите, или чувствате.
Сега, това разбиране за мисленето ще го държите за
себе
си
.
Неразположен
си
- това е чувстване, не учиш - това е чувстване, потриваш се - това е чувстване, искаш
да
живееш охолен живот - това е чувстване, искаш
да
станеш големец - това е чувстване.
Някой може
да
каже: "Тогава какво сме правили досега?
" - Само сте почивали и сте гледали... Та казвам: две неща ви са потребни - едно чувство и една мисъл.
Започнеш ли
да
работиш, ти вече вземаш първия тон на музиката, за
да
пееш, и тогава вече има мисъл.
Следователно, трябва
да
имате една ясна представа за
себе
си
.
Ако можете
да
намерите нещо по-хубаво от това, турете го и него в пътя
си
.
Можеш ли
да
говориш, ако нямаш език?
Казвам: трябва
да
упражнявате ухото
си
.
С други думи, чрез чувствата вие произвеждате дрехи на вашите мисли, за
да
ги обличате.
Всяка една мисъл трябва
да
се облече и чувствата се явяват като нещо, чрез което мислите се реализират и имат материал, с който
да
работят.
Можем ли ние
да
ходим по неговия път?
Невъзможно е
да
вървим по този път.
И в него не можем
да
ходим - той е много труден път, там се иска жертва.
Всички същества запазват нещо от нея и се хранят от трошиците, защото тя доста изобилно дава.
Сега, вие трябва
да
имате една правилна мисъл, защото в нея няма противоречие.
Сега, задайте един въпрос, който човек трябва правилно
да
разреши.
Какво трябва
да
прави човек -
да
седи ли,
да
ходи ли,
да
мисли ли?
Не можеш
да
седнеш някъде, докато не
си
ходил; не може
да
ходиш, докато не
си
мислил.
Например, казваш: "аз ходих някъде." Не можеш
да
ходиш, докато не
си
мислил.
Друг пък казва: "Не мога
да
седя." Това значи, че не
си
мислил, а
си
имал само чувстване.
Разказваха за един човек от Свищов, който обичал парите и дълго се молил на Господа
да
му помогне
да
спечели сто-двеста хиляди лева по който и
да
е начин.
Една вечер някакъв му се явява насън, казва, че молитвите му са чути, и му дава една торба със злато.
Той я хваща и
си
казва: "Оправих
си
вече работите!
" В това време се явява една крава и започва
да
се върти около него.
Казал
си
: "Откъде се взе тази крава
да
се върти около мен и
да
не ми дава
да
изляза!
" Понечил
да
я ритне и
да
си
върви с парите по пътя, но в същото време почувствувал нещо студено по лицето
си
... Всъщност какво станало: когато
си
лягал вечерта, сложил на масата до леглото едно шише с вода.
И когато ритнал кравата насън и
си
казал: "Отървах се от нея!
", той всъщност ритнал масата, тя се обърнала и шишето с вода се изляло върху него.
Торбата, парите, всички тия работи отвън са чувствания, а същественото е мисълта.
Всички хора в света все носят торби, в които нищо няма, а кравата, с която се занимават, е обърната с краката нагоре маса.
Законът е много прав: кравата се върти, а той иска
да
излезе.
Нека и той
да
вземе и
да
се върти заедно с нея.
Кравата иска
да
му каже: "Можеш ли
да
се въртиш?
" щом човек дойде на земята, кравата започва
да
се върти около него.
Виждате ли колко интересен е този сън.
Щом се родиш, кравата започва
да
се върти около теб и ти се чудиш какво
да
правиш с нея.
Ако не разбираш законите, ти ще я ритнеш и ще ти остане само празната торба, а мисълта и знанието ще
си
отлетят.
Тази епоха е към края
си
и сега остава
да
държите само матура.
Учебният материалът почти е преминат, остава само някои
да
държат малък изпит, а някои - матура.
Някои от вас ще държат изпит за забавачница, някои - за отделения, други - за прогимназия, гимназия, а някои - за университет.
Зависи от това как сте учили.
Сега имате
да
държите изпит в университета.
Представете
си
, че имате [2'2 3'2, 4'2].
Това е фигура, която не може
да
се представи.
Правата може ли
да
се продължи безконечно?
Виждаме, че не може
да
се продължи, а трябва
да
се пречупи.Така получаваме четириъгълник или квадрат, който е цял свят, а местата на пречупване са видоизменението на този свят.
Едно същество може
да
обиколи квадрата.
Когато предполагаме една дълга линия в пространството, ние даже не знаем в каква посока тя може
да
се проектира - може
да
е граница на една плоскост.
Ако говорим за плоскостта, може
да
е граница на едно тяло.
Едно тяло може
да
е граница на друго нещо...
Щом се намерите в дадено затруднение, вие вече не мислите, а чувствате мъчнотията и казвате: "Не зная." Незнанието показва, че само чувстваш нещата, но не мислиш.
Сега вие пак чувствате, а не мислите - чувствувате, че можете
да
дадете неправилен отговор, и
си
казвате: "Може
да
направя една погрешка." Това е чувстване.
Щом
си
раздвоен в
себе
си
, ти не мислиш.
Шивачът, който с една мярка мери нещата, можеш ли
да
го раздвоиш?
Той сам
си
подразделя мярката.
При това положение има нещо, което може
да
функционира в дадения случай - ти вземаш нещо в съображение, мериш.
Когато нямаш мярка, ти чувстваш, че имаш нужда от един метър, но не знаеш как
да
го намериш и в това е мъчнотията.
А шивачът те пита колко дълга, колко широка искаш
да
бъде дрехата, колко дълги искаш
да
бъдат ръкавите.
Гледам, че много автори са написали цели книги по окултизъм, но те само са чувствали нещата, предали са ги като новелист или романист, който описва живота.
Наскоро един познат ми каза: "Бях
си
поставил за цел
да
разбирам живота според романите, които бях чел, но той не излезе такъв, какъвто е описан, съвсем друг излезе на опит." Хората, които са правили тая литература, не са писали с мисъл и не са дали разрешение на това, което са преживели и знаят.
Например, вие искате
да
обичате някого.
Така е: когато двама само се познават, не се сърдят, но щом се обикнат, започват вече
да
се сърдят -оплитат се, не са свободни.
Някой казва: "
Да
се обичаме." Това значи
да
си
туриш беля на главата.
Срещнеш го на пътя и ако не го поздравиш, веднага се докача; идва при теб и ако не
си
му направил услуга, пак се докача.
Всички подобни положения показват, че тази любов не е онази любов на мисълта, която разрешава мъчнотиите, а само ги оплита.
Така ти се оказваш в едно противоречие и казваш: "Не
си
струва човек
да
обича." Оплел
си
се вече - само чувствуваш, въобразяваш
си
, че обичаш.
Другото положение е, когато някой се дави в реката, ти
да
го извадиш,
да
му кажеш: "Друг път не влизай дълбоко във водата, влизай най-много до колене",
да
го пратиш
да
си
върви по работата и
да
не го видиш вече.
Този човек ще каже: "един господин ме спаси, на него дължа живота
си
- не му зная името, но господ
да
му дава здраве!
щом чувствуваш, не можеш
да
помниш.
А щом започнеш
да
мислиш, паметта идва.
Можеш
да
запомниш само това, за което мислиш; нещо, което чувствуваш, не можеш
да
го помниш.
Само мисълта дава определена форма на Живота.
- "Не зная
да
работя." - Не мислиш добре.
- "Не зная какво
да
правя." - Не мислиш.
Щом започнеш
да
мислиш, ще знаеш и ще имаш един изходен път.
Та казвам сега: тепърва трябва
да
намерим своя път.
Вие сте хванали най-мъчния път - някой хванал любов, друг хванал богатство, трети хванал сила...
Нека сега
да
решим една задача.
Да
допуснем, че имате лост а, с който искате
да
вдигнете голяма тежест, и ви трябва сила.
4.
Виделината и тъмнината
,
НБ
, София, 11.4.1937г.,
Може
да
възкръсне само умрелият, живият не може
да
възкръсне.
И може
да
умре само живият, умрелият не може
да
умре.
“ – „Пак ще отидеш на извора
да
ме напълниш.“ Този е първият урок, който стомната може
да
ви даде.
Умрелият може
да
възкръсне, а може и
да
оживее.
Старият казва: „Аз, старият философ, който съм се молил толкова години, сега трябва
да
ходя на извора
да
пълня и
да
празня стомните.“
Като отиде няколко пъти до извора за вода и се върне дома
си
, старият ще каже: „Сега започвам
да
разбирам защо сърцето се е пълнило и изпразвало.
А живият може
да
умре и може
да
се разложи.
Ако сърцето някога се напълни с кал, ще трябва
да
отида на извора,
да
го разбълникам,
да
излея от него калта,
да
сипя чиста вода, пак
да
го разбълникам.
Така трябва
да
направя няколко пъти, докато се съвършено изчисти.“ Така пълни и изпразвай сърцето 4–5 – до 10 пъти, докато съвършено се изчисти.
Стомните, това са сърцата на хората, които, като пълнят и празнят от водата на чистия извор, и те най-после ще се изчистят.
– За
да
се родиш изново.
За
да
изправиш сърцето
си
, ти трябва
да
бъдеш на 90 години.
Хайде,
да
не са 90, нека са 85, или 80, 70, до 60 години.
– За
да
оживееш изново.
Всички, които са до 60 години и от 60 надолу, те са все млади, а от 60 години нагоре те спадат към старите.
Човек се ражда, за
да
оживее.
На тези, които са на 60 години, казвам:
Да
свирят на пиано,
да
пеят на сцената,
да
вземат четки в ръка и
да
рисуват,
да
изнесат на изложение своите художествени картини.
И ако човек в живота
си
не умре, той не може
да
се освободи.
И най-после те трябва
да
държат навсякъде речи.
И ако в смъртта
си
не оживееш, ти нищо не можеш
да
придобиеш.
Освен това, най-малко по 4–5 пъти на ден
да
ходите на извора
да
пълните стомните
си
, както и тия на своите ближни,
да
сипвате вода в каците им.
Защото в смъртта
си
човек научава онова, което в живота
си
не може
да
научи.
Ти в смъртта само можеш
да
оцениш живота и само в живота ще можеш
да
оцениш смъртта.
Повечето са още млади, само няколко души виждам на 60 и от 60 години нагоре.
Всички останали са кандидати само за високите служби.
Те в бъдеще могат
да
ги заемат.
„Виделината свети в тъмнината.“ Във всички хора има едно правилно разбиране на виделината.
Смъртта иде от желанието на човека, който служи на тъмнината,
да
вземе виделината и
да
я ограничи.
Първо трябва
да
внесете в ума
си
мисълта, че всичко онова, което Бог е направил, и досега е останало неразбрано.
Всеки, който се опитва
да
хване светлината, виделината за
себе
си
, той умира.
Всеки човек умира, когато се опита
да
задържи виделината за
себе
си
.
Но затова туй, което не се разбира, трябва
да
се изучава.
Виделината не позволява на никого
да
я пипа, нито
да
тури тапия върху нея, като частна собственост.
Това, което е разбрано, трябва
да
се прилага.
Тя е единствената величина в света, която е свободна от владение от когото и
да
е.
Тя минава без позволение оттам, отдето никой не може
да
мине.
И тъмнината се опитала
да
обземе виделината, но видяла, че това не е в нейните размери, нито в нейните сили.
Та казвам: Единствената погрешка в живота седи в това, че хората искат
да
бъдат щастливи.
Никой не може
да
направи
себе
си
щастлив.
Той чака нещата
да
му капнат отгоре някъде, наготово.
Да
иска
да
стане щастлив, това подразбира, че човек се е родил нещастен и иска
да
намери щастието,
да
се направи щастлив.
Едно трябва
да
знаете: Природата може всичко
да
ни даде, но едно нещо не може
да
направи заради нас – природата заради нас не може
да
яде, природата заради нас не може
да
диша, природата заради нас не може
да
мисли, природата заради нас не може
да
спи, нито
да
почива.
Това са работи, които ние сами трябва
да
извършим.
Ти трябва
да
имаш знание,
да
можеш
да
използуваш живота разумно.
Ако не можеш
да
използуваш живота както трябва, ще дойде смъртта.
И обратно: Всички користолюбиви хора в света са крайно недоволни.
И ако със смъртта не можеш
да
се справиш както трябва, животът няма
да
дойде.
Ако знаеш как
да
се справиш със смъртта, животът ще дойде.
Че какво по-голямо уважение можеш
да
искаш от това, че Господ е мислил върху тебе, създал те е, дал ти е отлична глава, която милиарди струва, с два хубави прозореца и две слушалки, с един нос, с една уста, с отличен ум и сърце, с отлични дробове и стомах, с два крака и с две ръце, които с нищо не се изплащат?
И след всичкото това богатство ти се осмеляваш
да
казваш, че никой не те обича, че никой не мисли за тебе.
За
да
разберете виделината и тъмнината, вие трябва
да
ги разглеждате като нещо вън от човешкия дух.
Щом мислиш така, ти
си
един беден човек, който не говори истината.
Виделината е това, което крепи човешкия дух и му дава сила и мощ.
Сега аз бих могъл
да
изнеса много още факти, но не искам, защото могат
да
се накърнят чувствата ви, а не желая това
да
става.
В същото време, тъмнината е онова, което дава сила на човешкото тяло.
Аз имам два възгледа за живота.
Ако на Земята би настанала вечна виделина, нашето тяло не би било в състояние
да
издържи този напор на виделината, вследствие на което ще ви сполетят по-големи нещастия.
Когато виждам, че някои хора грешат много,
си
казвам на
себе
си
: „Слушай, ти
си
причина за тези неща.
Когато тъмнината, която ограничава човешкото тяло, е дошла на Земята, тя се опитала
да
ограничи и виделината, но видяла, че не може
да
я ограничи.
Ти трябва
да
се заемеш с изправянето им.“ И когато виждам, че хората живеят много добре, вършат добри работи, казвам
си
: „Ти
си
причината и за доброто в света.“ И едното, и другото положение нося.
Сега и у хората се явява желание
да
ограничат своите възгледи.
Когато дойде въпрос за лошото в света, казвам
си
, че аз съм причина за него.
За пример, някой знае, че го обичате, но въпреки това дохожда и ви пита: „Обичаш ли ме?
“ Щом зададе този въпрос, той вече предрешава своята съдба.
Това е правилното разрешение на въпросите.
Така трябва
да
мислите и вие.
Те бяха недоволни от това, което Бог им даде.
Мислите ли така, вие никога няма
да
разрешите въпросите.
Те имаха в рая всичко: и плодове, и жито, сами
си
сееха, разхождаха се в градината, имаха всички забавления.
Когато седя спокойно в стаята
си
, изведнъж възприемам една мисъл.
Но един ден у тях се яви желание
да
вкусят от плодовете на забраненото дърво.
Аз не оставям тази мисъл без
да
я изследвам.
Но щом вкусиха от забранения плод, те изгубиха всички блага и привилегии, с които се ползуваха в рая.
Понеже имам инструмент, с който изследвам характера на мислите, веднага го взимам и започвам
да
изследвам от коя станция е дошла тази мисъл, кой я изпратил, какво иска и т.н.
Следователно, щом искате
да
знаете дали някой ви обича, трябва
да
знаете, че това е последното дърво, което опитвате и заради което ще ви изпъдят от райската градина.
Веднага
си
записвам името на станцията, часът на идването на мисълта, лицето, от което е стигнала и т.н.
Питате някой човек дали е честен.
Няма защо
да
питате.
Тъкмо затворя станцията, чувам от друга станция: „Искам
да
се самоубия,
да
се хвърля във водата.“ И аз отговарям от моята станция: „Почакай малко, ще ти дам един добър съвет.“ – „Какъв е този съвет?
Вие трябва
да
знаете
да
четете.
“ – „Почакай, ти още не
си
дошъл до щастието
си
.
Сами ще четете, без
да
го питате.
След 4–5 месеца работите ти ще се оправят.“ Ако се окаже, че на станцията е била някоя млада мома, казвам ѝ: „Не бързай
да
се самоубиваш, скоро ще намериш един богат млад момък, ще се ожениш за него.“ – „Щом е така, няма
да
се убивам, ще чакам.“ Продължавам
да
се занимавам.
Ако някой човек дойде и сам ви се изповяда, то е друг въпрос, но няма защо вие
да
го питате.
Изведнъж от друга станция чувам: „Какво
да
правя, детето ми умира?
Аз съм за свободата.
Когато искате някой
да
се изповяда пред вас, това е насилие.
Никакво насилие не се позволява.
– „Ама аз искам
да
зная какъв е той пред Бога.“ Бог го знае какъв е.
Така се провикват едни след други, не мога
да
се занимавам.
Този човек се е изповядал пред Бога, защото има доверие в Него.
Той ще ти каже нещо за
себе
си
, а ти ще отидеш
да
го разправяш на другите хора.
Пасажерите ще повръщат, ще лягат и стават, но като мине този голям параход тези изпитания, тогава ще дойде нова светлина за всички.
Когато някой ти разправя нещо за
себе
си
, това трябва
да
потъне в дълбочината на твоя живот.
Няма
да
се плашите.
Този параход е много голям, той няма
да
потъне, но ще имате само едно малко неразположение.
Обаче вие не искате
да
имате никакви изпитания и страдания, никакви нещастия.
Каже ли ти някой нещо за
себе
си
, остави го
да
потъне дълбоко в тебе,
да
се утаи някъде.
Какво правят хората от хиляди години насам със своите възлюбени в дома
си
?
Земята е виновна за всичко.
Tе ги заравят някъде, оставят ги скрити, от никого
да
не се видят.
Тя има
да
изкупва много грехове, та, като наказват нея, заедно с нея и вие теглите.
Така заравят и злото, и доброто в Земята, никой
да
не ги види.
Но работата е там, че когато добрият човек умре и върху него посадят една круша, тя дава такива вкусни плодове, каквито никъде не сте виждали.
Така е и в живота: бащата направил някакви грехове, а синът тегли заради него, той носи последствията.
Като вкусите от едната и от другата круша, вие веднага познавате характера на човека.
По закона на наследствеността синът носи греховете на баща
си
и страда.
Като слушате
да
се говори така, вие казвате: „Това са особени работи.
Тя сега, Земята, е направила много грехове, които не трябва
да
изнасям.
Как е възможно отпреди толкова хиляди години
да
се роди върху [земята] някаква круша, която
да
показва какъв е бил характерът на човек, който е живял преди хиляди години?
Знам какви са греховете ѝ, но трябва
да
мълча.
“ Ако турите един железен прът в силен огън, след половин час или по-малко от половин час вие ще усетите, че прътът е силно нагорещен, ще познаете, че е бил в огън.
На младини тя е направила някакви погрешки, които отдавна е съзнала, но сега трябва
да
носи последствията им,
да
ги изкупи.
Ако този прът е на няколко километра разстояние и е добре нагорещен, чувствителният човек ще може
да
усети топлината на този прът.
Защото ние сме дошли на нея
да
живеем и затова трябва
да
понесем част от нейните условия.
Та, в природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие.
Понеже тя е съзнала своите погрешки, разкаяла се е, поправила се е, тогава и Господ ѝ дал обещание, че ще ѝ направи нова рокля, нови дрехи, с букет в ръка.
И след това като млада булка ще ѝ дадат банкет, ще я издигнат на нужната чест и почит.
Щом Земята е княгиня, и вие ще бъдете княжески синове и дъщери.
Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава вашите добри и лоши състояния, вашите вътрешни състояния.
– Изходният път седи в това всеки ден
да
умножавате нишките на виделината.
Нишките на виделината трябва
да
надминават тия на тъмнината,
да
дойдат по възможност до максимално число.
Вие трябва
да
дойдете до положение
да
имате три четвърти от нишките на виделината и една четвърт от нишките на тъмнината.
По-малко от четвърт от нишките на тъмнината не можете
да
достигнете.
Каквото и
да
правите, в края на краищата всеки от вас ще
си
замине с една четвърт от нишките на тъмнината.
Но трябва
да
се стараете
да
придобиете три четвърти от нишките на виделината.
Каквото и
да
правите, поне една четвърт от нишките на тъмнината ще остане у вас.
Та казвам: Според този закон вие не трябва
да
се обезсърчавате.
Когато имате три четвърти от нишките на тъмнината и една четвърт от нишките на виделината, вие не трябва
да
се обезсърчавате, защото нишките на тъмнината могат
да
се намаляват, а нишките на виделината –
да
се увеличават.
Нишките на виделината във вашия мозък са много по-силни, отколкото нишките на тъмнината.
Най-хубавите чувства у човека се произвеждат от нишките на виделината.
Достойнството на човека, музиката, изкуството, поезията, изобщо всички хубави и красиви неща в света са все плод на нишките на виделината.
Човек не може
да
бъде красив, ако няма поне три четвърти от нишките на виделината в
себе
си
.
Христос носеше в
Себе
си
три четвърти от нишките на тъмнината.
Ако търсите филологическия произход на тези две думи, думата „виделина“ означава: това, което има знание.
Вие не знаете какво значи
да
носите греховете на хората.
Вие не знаете какво нещо е
да
се бориш с лошите условия на живота.
А думата „веди“ означава:
да
знаеш
да
мислиш,
да
говориш,
да
пишеш.
А Христос имаше
да
се бори именно с лошите условия.
Сега
да
оставим този въпрос настрана.
Щом се говори за виделина, това значи, че имаш някакъв дял, който трябва
да
получиш.
Ако речем
да
говорим за характера на Христа, ние ще дойдем до едно голямо противоречие.
Сега аз не искам
да
кажа нито една дума, която
да
хвърли сянка върху съзнанието или образа на Христа, защото по Негов адрес и без това са казани и много добри и много лоши работи.
Следователно думата „виделина“ е сложна дума, съставена от „
да
знаеш“ и „
да
имаш дял“ в това, което знаеш.
Благ е само един Бог.“ С това Той искаше
да
каже: „Ти Ми даваш една титла, която Аз не мога на земния живот
да
нося.
Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове.
Аз не мога
да
мина за благ, защото имам един изпит, който трябва
да
мина на Земята, а още не съм го минал.
Значи, като дошла виделината, която носила дял и знание, дошла и тъмнината, която била много сиромахкиня, че могла
да
вземе нещо от виделината.
Сега Ми предстои
да
мина едно кръщение,
да
свърша една работа.“ Ето, и вие мислите, че като Син Божий, Христос свършил работите
Си
много лесно.
Това, дето кръв и вода е излязла от порите на Христа, показва каква борба, какво притеснение е минал.
Някои филолози, които ме слушат сега, могат
да
преведат тия думи от филологическо гледище.
Сега аз искам вие
да
разберете Христа така, както сега Той се проявява у вас.
Те се занимават с произхода на езиците.
Сега аз искам
да
ви говоря за виделината, за
да
можете
да
вземете вашия дял и
да
придобиете вашето знание.
Не, вие трябва
да
знаете, че от 2000 години насам Христос се е променил извънредно много.
След смъртта
Си
Той се явил на учениците
Си
, но те не Го познали.
То съдържа друго нещо в
себе
си
.
Той е вървял по целия път и се разговарял с учениците
Си
, но те не Го познали.
Светлината е изкуство, което трябва
да
се научи отвън, а виделината е един живот, който трябва
да
се научи отвътре.
Те няма
да
Го познаят ни най-малко.
То е изкуството, което може
да
се научи отвън.
Вие ще Го познаете така, както познавате хубавата храна, както познавате чистия въздух и вода, както познавате светлината, както познавате хубавите изкуства, както познавате хубавата музика и т.н.
За
да
стане учен, човек трябва
да
има виделина.
Сега аз мога
да
развия много философски работи.
Вие знаете
да
четете хубави книги, знаете много езици – френски, немски, английски, руски и като чуете, че някой произнася някоя дума неправилно, веднага го коригирате – знаете и произношението на езиците.
Много пъти човек намира голяма мъчнотия, докато дойде до положение какво
да
говори и какво
да
не говори.
Ако един човек знае толкова много неща, толкова много езици, как
да
не познае Христа?
Аз съм виждал Христа в някои духовни събрания, седнал на последния стол, дето никой няма
да
седне, и оттам слуша какво проповедникът говори.
Голям грешник трябва
да
си
ти, щом
си
седнал там до вратата.“
Значи от многото, което знае, човек пак трябва
да
учи какво
да
говори във всеки даден случай.
Ще ви приведа един пример за един виден проповедник в град Бостън.
Той проповядвал в една от аристократическите църкви, дето се събирали много хора
да
го слушат.
Представете
си
, че отидете при курната на една чешма, която ви казва: „Знаеш ли от колко години тека тук?
Знаете ли колко вода е изтекла от мене и какви ли работи не зная?
“
Да
, тя знае много, защото много вода е изтекла от нея.
Направило му силно впечатление вниманието, с което този човек слушал проповедта му.
Водата е условие за живота, но тя не е самият живот.
И затова той
си
помислил: „Като свърша проповедта
си
, ще отида при този човек
да
се запозная с него.“ Щом свършил проповедта
си
, той веднага слязъл от амвона и се отправил към посоката, дето бил този интересен за него човек.
Каква била изненадата му, когато не го намерил.
“ – „Той
си
отиде.“ – „Кой беше този човек?
Тя е една необходимост, защото без нея неприятно е
да
ходите гол зимно време, без никаква дреха.
“ – „Той беше Христос.“ След това проповедникът се събудил от сън и
си
казал: „Един път дойде Христос в моята църква и нямаше стол за Него, та трябваше през всичкото време
да
седи прав.“ От този момент проповедникът се разпоредил
да
ходят
да
помагат на бедни, на страдащи.
Добре е зимно време
да
имате една топла, хубава дреха.
От този момент той се разпоредил
да
се плаща на ония, които свирят в църквата.
Обаче, не взимайте думите ми криво,
да
мислите, че ви препоръчвам
да
ходите в тъмнина.
По този начин човек може
да
си
създаде една служба.
Не, в тъмнината само човек
си
почива и спи, а във виделината той работи.
Та казвам: Като става въпрос за вашия живот, вие
си
го представяте по-ограничен, отколкото е в действителност.
Не
си
представяйте живота толкова ограничен.
И на художника е нужна тъмнина, като сянка, като контраст на работата му,
да
може
да
се направят образите по-хубави, повече
да
изпъкнат.
После, като дойде до другия свят, до небето, започвате
да
питате има ли друг свят или няма, има ли хора там, какви са те, как живеят и т.н.
Сенките дават ефект на образите.
Вие искате
да
знаете какво представя другият свят.
За
да
изпъкне една добродетел в картината на художника, той трябва
да
тури сенки.
Ние изхождаме от едно становище, дето въпросите не се разрешават просто.
Ако иска художникът
да
изрази, че един човек е честен, добър, умен или справедлив, той трябва
да
тури сенки, но не безразлично къде – точно определено е мястото на сенките.
Вие мислите, че като умрете, ще излезете от тялото
си
и ще отидете в другия свят.
Той трябва
да
знае точно къде
да
тури сенките,
да
изпъкнат чертите на човека.
Обаче, дали ще отидете в другия свят, това е въпрос.
Когато художникът иска
да
нарисува човек наблюдателен, умен, той няма
да
му тури тънки вежди, но ще му тури дебели, масивни вежди.
Богатият бил погребан с всички почести и уважения, с речи и песни, с хубава кола, а бедният – като незнаен войн, без всякакво опело, без кола, без почести и уважения.
Обаче този незнаен войн отиде в лоното на Авраама, а знайният войн – в ада.
Вие трябва
да
се освободите от ограничените възгледи на хората.
Като го погледнете, виждате как той гледа изпод дебели вежди.
НАГОРЕ