НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
819
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
819
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Три необходими неща / Три неща са потребни
,
УС
, София, 28.2.1937г.,
Когато гори чергата на човека, това означава, че старото се запалило в него и трябва
да
изгори.
Има външни неща, които не зависят от човека, но той трябва
да
се справи със своето вътрешно недоволство.
Докато недоволството е в него, каквото и
да
направи, все ще го човърка нещо.
Може недоволството
да
е малко, но гложди човека, както и най-малката прашинка гложди очите.
Докато сме на представлението, ние трябва
да
бъдем внимателни,
да
го разберем добре.
И тъй, изкуство е
да
знае човек как
да
се прояви.
Не съжалявай, че представлението ще се свърши, но извади поука от това, което
си
видял и чул.
Ще се облечеш със зелена дреха, за
да
покажеш на хората, че трябва
да
бъдат богати.
От тебе се иска едно:
да
разбереш истината, която се представя на сцената.
Ще облечеш жълта дреха,
да
им покажеш, че трябва
да
бъдат умни.
Днес се представя нова драма, на която трябва
да
знаем съдържанието.
Ще облечеш синя дреха, за
да
бъдат истинолюбиви.
Най-после ще облечеш бяла дреха, за
да
живеят в чистота и святост.
– За три неща:
да
намери майка
си
, баща
си
и брата
си
.
Така ще запалиш чергите им
да
горят.
Ако твоят възлюбен те пита защо запали чергата му, кажи: „Запалих чергата ти, за
да
станеш богат, умен, добър и
да
живееш в чистота“.
Това значи
да
живееш в чистота и святост.
Който търси, той е сестрата.
Христос казва: „Не дойдох
да
донеса мир, но огън“.
Днес всички хора горят.
Под „сестра“ аз разбирам дева, девица, символ на чистота.
Значи човек е оная чистота, която търси истината.
– За
да
станат богати, добри, разумни, истинолюбиви и чисти.
Само с чистотата човек може
да
намери своите майка, баща и брат.
Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого
да
обичат и кой
да
ги обича.
Желая ви
да
станете богати, добри и разумни, за
да
влезете в Царството Божие,
да
живеете заедно с Господа.
– Чудно нещо, няма кого
да
обичаш!
Първо ще обичаш майка
си
, която първа те пробужда към живот.
После ще обичаш баща
си
и най-после брата
си
.
Това е великият закон, даден от Моисея.
Тоя закон гласи: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа и сила“.
С всичкия
си
ум, това значи с баща
си
, който те е родил; с всичкото
си
сърце – с майка
си
, която те е пробудила; с всичката
си
душа и сила – с брат
си
и със сестра
си
.
При това положение, каквото и
да
работиш, ще го вършиш с приятност.
Дали тая служба е висока или ниска, пред тебе стои една свещена идея, един свещен образ – твоята майка.
Знаеш вече, че има кого
да
обичаш и кой
да
те обича.
За
да
се осмислят нещата, трябва
да
дойде Любовта – майката на живота.
Това значи
да
чувстваш реално присъствието на майка
си
навсякъде.
Аз съм слушал мнозина като плачат, пък не знаят как
да
плачат.
(втори вариант)
Отивам, казва, на едно място, пък викнало, креснало детето, не може
да
млъкне.
(втори вариант)
Няколко часа плаче какво
да
правим?
(втори вариант)
Влиза Петко при това дете, гледа го, то турило ръцете, и плаче.
(втори вариант)
Петко и той
си
турга ръцете на очите и той плаче.
(втори вариант)
Всеки един от вас има своята задача.
(втори вариант)
И спира се тогава
да
плаче.
(втори вариант)
Всеки един живот има своята задача
да
се решава, Някои въпроси.
(втори вариант)
Та казвам сега, то вижда
себе
си
.
(втори вариант)
На това дете му обръща вниманието, като слуша, че онзи плаче; почва детето
да
мисли, казва: Аз зная, защо плача, а този коскоджа мъж човек защо плаче?
(втори вариант)
Този възрастен човек какво има
да
плаче?
(втори вариант)
Задачата на малкото дете е
да
расте и
да
порасне.
(втори вариант)
Колко трябва
да
израстне то?
(втори вариант)
Колко е ръста на малкото дете, и колко трябва
да
израстне?
(втори вариант)
И в умствено поле, в умствено отношение определено е, до къде трябва
да
израстне.
(втори вариант)
Един религиозен или духовен човек трябва
да
се развие.
(втори вариант)
Да
престанат сълзите. Не.
(втори вариант)
До къде трябва
да
достигне неговият ум?
(втори вариант)
Умът трябва
да
се развива.
(втори вариант)
И вие ще виждате по-ясно.
(втори вариант)
Защото могат
да
облекат един мъртъв човек с най- хубавите дрехи, могат
да
облекат и живия.
(втори вариант)
Ама не
да
плачеш няколко часа.
(втори вариант)
Разбирам един плач от една минута, от две минути, от пет минути, от 2-3 сълзи
да
потекат от очите, туй разбирам.
(втори вариант)
А Целият ден
да
плачеш.
(втори вариант)
Който и
да
е мъртъв човек, каквито и хубави дрехи
да
му турат, те ще се загубат.
(втори вариант)
Нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
И каквито украшения хубави
да
му се турат, и Тях ще изгуби.
(втори вариант)
Той не може
да
ги запази.
(втори вариант)
Например Петко не му казва на детето: Не плачи, не безпокой баща
си
и майка
си
, че то е срамота!
(втори вариант)
Нищо няма
да
остане на него.
(втори вариант)
И той почва, и той като него
да
плаче.
(втори вариант)
Та онова, което трябва
да
се постигне, е същественото.
(втори вариант)
Ти като влезеш при един скърбен човек, не отивай
да
го утешаваш, ами викни и ти
да
плачеш заедно с него.
(втори вариант)
Детето трябва
да
расте.
(втори вариант)
Когато се изучава характера на Христа, не
да
се спрем върху туй, някой път може
да
разсъждаваме: Нямал ли е Христос сили?
(втори вариант)
Вярва, но много относителна е нашата вяра.
(втори вариант)
Защо е трябвало Той
да
вземе участие в тази скърб?
(втори вариант)
Когато човек дойде до големи изпитания в живота и той почва
да
се разколебава, дали това, в което той вярва е право.
(втори вариант)
Ти, казва, готов ли
си
да
страдаш?
(втори вариант)
И даже и в Божествената правда, и там се разколебава.
(втори вариант)
Тъй само не минава, и мен ако ме заковат така на кръста, то ще има страдания!
(втори вариант)
А всичко е определено.
(втори вариант)
Не мислете, че няма
да
ви заковат.
(втори вариант)
Определено е, какво човек трябва
да
премине.
(втори вариант)
И все трябва
да
има един, който
да
ви снеме от кръста.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
избегнеш от своята съдба.
(втори вариант)
И ако мислите, че няма
да
ви заковат, вие още не познавате тази опитност.
(втори вариант)
Туй не трябва
да
ви плаши.
(втори вариант)
Ето каква е разликата: Че праведният ще мине по пътя, и всичко ще
си
превърне за негово добро.
(втори вариант)
Христос се моли за онова положение: Ако е възможно
да
мине тази чаша, ако не -
да
бъде Твоята Воля!
(втори вариант)
Някои неща могат
да
минат, но Някои няма
да
минат.
(втори вариант)
И има ли Христос
да
съжалява, че Той едно време е страдал.
(втори вариант)
Той ни най-малко не е страдал.
(втори вариант)
Всичко ще се превърне за ваше добро!
(втори вариант)
Христос след своите страдания казва, до тогава нямаше вяра в Него, но след като мина през тази опитност, казва: Сега ми се даде всяка власт на Небето и на Земята.
(втори вариант)
Идете и проповядвайте, и аз ще бъда с вас до скончанието на века.
(втори вариант)
Всичко ще се превърне за ваше зло.
(втори вариант)
Та аз обичам някой път
да
видя, които плачат.
(втори вариант)
Има защо
да
плачат.
(втори вариант)
Според мен за какво трябва
да
плачете?
(втори вариант)
Не. Всяка вечер като се върне човек,
да
плаче, че не е направил едно добро.
(втори вариант)
Не
да
плаче, че е направил една погрешка.
(втори вариант)
Това не е една мярка, дали хората ще вярват във вас, но въпросът е, дали вие ще вярвате в онова, което казвате.
(втори вариант)
За туй ни най-малко не трябва
да
плаче.
(втори вариант)
Но
да
плаче, че не е направил едно добро.
(втори вариант)
Ако вие се колебаете в
себе
си
, защо ще изискате, другите хора
да
се колебаят.
(втори вариант)
Та силата ви ще седи в това и всички хора
да
се разколебаят, вие
да
се не колебаете!
(втори вариант)
Ти не съжалявай, че
си
направил една погрешка.
(втори вариант)
Съжалявай, че не
си
направил едно добро.
(втори вариант)
Но съжалявай, че не
си
проявил Любовта.
(втори вариант)
Ти не съжалявай, че
си
станал безверник, но съжалявай, че не
си
проявил вярата.
(втори вариант)
Сега когато нашият живот малко се помрачи, дойдат облаците, вие се обезсърчавате.
(втори вариант)
Че хубостта на Небето става във всичките тия промени, които стават.
(втори вариант)
Докато на някой умът му е тих и спокоен, небето е ясно, звездите се виждат.
(втори вариант)
А някой път всичко е намръщено, тъмно, вятърът бучи, има ветрове, бури.
(втори вариант)
Учителят ще дигне някой път някой ученик, ако не знае, нищо няма
да
му каже, и бележка няма
да
му тури.
(втори вариант)
Без изпитания не може
да
има връзки между нас и Бога.
(втори вариант)
Хубаво е по някой път, като се окваси, има една поговорка, която казва, че рибар, който не се окваси, риба не хваща.
(втори вариант)
Все трябва
да
се омокри малко, и ако никак не се омокри рибата няма
да
излезе на брега.
(втори вариант)
Защото, при големите мъчнотии, ако ние не можем
да
издържим?
(втори вариант)
Ти ако не се измокриш то друг някой трябва
да
се измокри.
(втори вариант)
В нас има някой, който може
да
издържи.
(втори вариант)
Че Христос беше с Петър, Той знаеше, че Петър ще бъде поставен на един изпит, и няма
да
може
да
си
издържи изпита.
(втори вариант)
Тъй като го хванаха с един въпрос казаха му: И ти
си
Негов ученик.
(втори вариант)
Аз веднъж гледам по брега на Варна, като се приближавам, гледам двама рибари теглят една голяма мрежа, мисля, на 150 - 200 метра разстояние от морето, теглят я!
(втори вариант)
Спрях се
да
видя това изкуство.
(втори вариант)
И Христос му каза: Петре, ти миналата нощ ми казваше: Няма
да
се отрека, ако и всички
да
се отрекат от Тебе, то аз, Петър няма
да
се отрека!
(втори вариант)
Наближават до брега, теглят мрежата, и гледам тия кефали, искаха
да
ги хванат, като дойдоха до края на мрежата, стиснаха добре мрежата, като влезне рибата там, не може
да
излезе.
(втори вариант)
И като почнаха
да
изваждат рибата, почнаха и те като овци
да
се хвърлят навън.
(втори вариант)
И Петър казва: Не можах
да
проявя Любовта
си
.
(втори вариант)
Като влезем, ще изгубим своята свобода.
(втори вариант)
Апостол Петър, който е камък на христианската църква, той показваше, какви бели ще има той, на главата му ще дойдат.
(втори вариант)
Казвам: По някой път и лошите хора в света
си
имат своята мрежа в морето.
(втори вариант)
Че ще спорят с него, в коя църква трябва
да
бъдат верни?
(втори вариант)
Дали в Християнството, дали в католическата, православната или евангелската църква са правите църкви.
(втори вариант)
И сега не питат: Дали
си
ти християнин, обичаш ли Христа?
(втори вариант)
Та казвам, при сегашните условия тъй както сте поставени, понеже е краят, вие държите краят на тази епоха, и каквото сте учили, кой каквото е учил, ще даде матура.
(втори вариант)
Може матура на отделенията, може на прогимназията, на гимназията матура, или университетски изпит, но все таки ще се държи една матура, без, която не можеш
да
минеш.
(втори вариант)
Някой път много лесно влизат ще цитират думите на разбойника, който каза на Христа: Господи, помени ме днес в Царството
си
!
(втори вариант)
Та Петър трябва сега
да
учи всички тия хора.
(втори вариант)
Сега
да
се върнем, тези са минали неща.
(втори вариант)
Не искам
да
ви навеждам на Някои неща, които може
да
ви съблазнят.
(втори вариант)
Запример аз не поддържам онова възпитание: Казват на детето, няма
да
крадеш!
(втори вариант)
Единият беше страхливец от ляво, и каза: Такъв голям човек и силен, имаш и знание, слез от кръста, и спаси и нас,
да
повярваме в тебе.
(втори вариант)
Аз ще остава детето в градината, нека
да
се прояви,
да
краде.
(втори вариант)
А онзи, той се обърна към Христа и каза: Имено ние страдаме за онова, което заслужаваме.
(втори вариант)
Няма
да
му кажа:
Да
не краде.
(втори вариант)
А този Човек е праведен и страда!
(втори вариант)
Това е, което Бог направи на Адам, тури го в градината, и го остави
да
краде.
(втори вариант)
И го остави
да
види, дали ще краде?
(втори вариант)
Че този човек
си
държи матура.
(втори вариант)
Та казвам, ще му кажеш: Туй няма
да
правиш, и ще видиш, докъде е достигнало.
(втори вариант)
И на вас казвам сега, ако малките страдания не можете
да
носите, какво ще стане с големите като дойдат?
(втори вариант)
И на него казва Христос: Ти който
си
издържа матурата, с мен ще бъдеш.
(втори вариант)
Та помнете малките страдания са предвестници на големите, които ще дойдат.
(втори вариант)
Аз и ти, двамата ще бъдем пред лицето на Господа в рая.
(втори вариант)
Малките страдания са предвестници на големите страдания.
(втори вариант)
Но те трябва
да
го цитират и
да
се поставят на мястото на този умирающ разбойник,
да
се поставят напълно, че и той умира.
(втори вариант)
А големите страдания са предвестници на малките блага.
(втори вариант)
Тогава Толстой превежда един пример, един богат човек винаги отговарял на проповедника така, казва, не се пада на човека
да
дава много, то е много лесно - разбойникът и на кръста като беше, пак влезна в Царството Божие.
(втори вариант)
Тогава се обърна онзи проповедник и каза на този богат: Онзи беше един умирающ разбойник, и умираше с Христа, а ти
си
един жив разбойник, който няма
да
влезнеш в Царството
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете във вашия живот растете ли вие или не?
(втори вариант)
Ако ни постават сега на един изпит, на онзи изпит, за който се говори в Евангелието:
Да
се отрече човек от
себе
си
, от всичко
да
се отрече по всичките правила, знаете ли, колко мъчно може
да
се издържи на изпита?
(втори вариант)
В къщи може
да
бъдеш и
да
не бъдеш най-възлюбленият.
(втори вариант)
Ако в къщи всички нямат доверие в тебе, ако онова, което говориш на хората, не вярват в него, ако трудът ти не е оценен, ако твоите мисли не се оценяват, ако чувствата ти не се оценяват, ако работата ти не се оценява, знаете ли колко мъчно се живее?
(втори вариант)
Какво трябва
да
правиш тогава Какво трябва
да
прави сиромахът за
да
се подобри неговия живот?
(втори вариант)
Най-първо човек трябва
да
стане богат, и хората ще изменят своето отношение към него.
(втори вариант)
На второто място, сиромахът
да
стане добър; на трето място, сиромахът
да
стане умен.
(втори вариант)
Ти щом
си
сиромах, три неща ти трябват.
(втори вариант)
Този живот ще се смени, ние трябва
да
го изслушаме, представлението.
(втори вариант)
Щом
си
богат, на богатия трябва Любов, трябва вяра, трябва Надежда.
(втори вариант)
Ти трябва
да
разбираш Истината, която се представя в живота.
(втори вариант)
На сиромаха му трябва Богатство, Доброта и Знание, Умение, а на богатия му трябва Любов, Вяра и Надежда.
(втори вариант)
И трябва
да
проучим съдържанието на тази драма.
(втори вариант)
И сега казвам на онези от вас, които сте сиромаси, не ви зная, какви сте богати или сиромаси?
(втори вариант)
Но ви казвам, който е сиромах, трябва му богатство, трябва му доброта, трябва му знание!
(втори вариант)
Онези от вас, които сте богати, буржоа, трябва ви Любов, трябва ви вяра, трябва ви Надежда.
(втори вариант)
Вие ги знаете тия работи, аз ви ги напомням:
Да
намери майка
си
,
да
намери баща
си
, и
да
намери брата
си
.
(втори вариант)
Вземете думите богат
си
, буржоа, пролетарий или сиромах, то е едно криво разбиране.
(втори вариант)
При ония положения, при които ние се намираме, сиромашията нищо не разрешава, ако ги нямаш тия неща; и богатството без Любов, без вяра, без Надежда, и то нищо не разрешава.
(втори вариант)
А сиромахът щом има тия качества, които аз турям, - богатство, доброта и умение, тогава сиромасите хора са на място.
(втори вариант)
Че който търси, той е сестрата.
(втори вариант)
И казвам сега, всички се съюзете с Христа, и вървете по Неговия път.
(втори вариант)
Вие сте все сестри, които търсите.
(втори вариант)
У всинца ви има едно колебание вътрешно.
(втори вариант)
При мен идват Някои, казват: Не искам
да
умра!
(втори вариант)
Казвам, защо не искаш
да
умреш?
(втори вариант)
След 10 години, този го гледам, той пак казва: Не искам
да
умра!
(втори вариант)
Ние сме онази чистота, която търси Истината.
(втори вариант)
И само с тази чистота, човек може
да
намери майка
си
, и баща
си
, и като ги намери човек, тогава ще се създаде едно условие за неговото развитие, и едва тогава той ще разбере.
(втори вариант)
Някои след 20 години ги срещам, пак не са готови
да
умрат.
(втори вариант)
Ти като намериш майка
си
, ще се пробуди в тебе съзнанието.
(втори вариант)
Наближи той 80, 85 години, пак казва: Не съм готов, иска ми се
да
поживея още.
(втори вариант)
Сега казваш Някои хора се обезсърчават, и казват: Няма кого
да
обичат.
(втори вариант)
Ти следваш в училище, и не
си
готов
да
излезеш из училището на вънка.
(втори вариант)
Най-първо ще обичаш баща
си
, на Земята казано, и най-после ще обичаш брата
си
.
(втори вариант)
Че това е великият закон, който е поставил Моисей: Че трябва
да
възлюбиш Господа.
(втори вариант)
При всички изключения, след 120 години всеки трябва
да
напусне това училище.
(втори вариант)
Нали търсим Онзи, Господ, Който ни е родил, нашето съзнание.
(втори вариант)
Че ти на Земята ще ти е приятно, каквато и служба
да
имаш,
да
вършиш.
(втори вариант)
Защото трябва
да
се смени състоянието.
(втори вариант)
Дали тази служба е ниска или висока, пред тебе има една свещена идея.
(втори вариант)
И в обикновената Любов човек изгубва смисъла; и в обикновената вяра, Надежда и във всички обикновени неща, човек изгубва смисъла на живота.
(втори вариант)
И тогава има какво
да
обичаш, има и кой
да
те обича.
(втори вариант)
И трябва
да
влезем в необикновеното, или в това, което само по
себе
си
не се изменя.
(втори вариант)
То е туй, което носи в
себе
си
всичките блага.
(втори вариант)
Като казвам, че Бог е Благ, подразбирам, че Бог има всичко онова, от което ние се нуждаем.
(втори вариант)
И няма нищо, което
да
изменя Неговото Естество!
(втори вариант)
За
да
се осмислят нещата, непременно трябва
да
имаш Любовта.
(втори вариант)
Остава сега само закона на проявлението,
да
се проявите!
(втори вариант)
Тъй реално
да
чувствуваш Навсякъде присъствието на майка
си
.
(втори вариант)
Единственото, което не знаете, вие още не знаете, как
да
се проявите.
(втори вариант)
Че за Бога каквото и
да
стане, окото ти
да
не мръдва.
(втори вариант)
Аз някой път забелязвам, някоя мома иска
да
се прояви, дошло е времето
да
прояви Любовта, а не знае, как
да
се облече.
(втори вариант)
Че ако вие имате тази Любов може
да
минете през най-големите опасности и нищо няма
да
ви стане.
(втори вариант)
Разхождаха се, и шалварите, и чорапите им, и обущата им, всичко това беше на здраво, и извадиха ги навънка непокътнати.
(втори вариант)
Аз ако съм една мома, най-първо ако искам
да
се харесам, ще се облека в една дреха с зелен цвят.
(втори вариант)
А които ги хвърлиха вътре, те пострадаха, а тези само се разхождаха в пещта.
(втори вариант)
И Данаил, като го хвърлиха в ямата при лъвовете, какво стана?
(втори вариант)
Ако и тъй не ме харесат, ще се облека със син цвят, ясно син.
(втори вариант)
Нищо. Има художници, които представят, че той
си
тури ръцете на лъвовете, и те приемат.
(втори вариант)
Та казвам: В сегашния век всички трябва
да
се отличавате с една непоколебима вяра!
(втори вариант)
Онзи, който има вярата, в него надеждата се проявява; Любовта, който има, вярата се проявява.
(втори вариант)
И според мен, щом кажат, че му е запалена чергата, той вече нито зеления цвят е харесал, нито жълтия, нито синия нито белия, тогава чергата гори!
(втори вариант)
А в него, който има вярата, надеждата се проявява; а който има надеждата, живота се проявява.
(втори вариант)
Четири начини има, по които ние може
да
се проявим.
(втори вариант)
Не може
да
се прояви вашата вяра без Любов.
(втори вариант)
И като дойде горенето и то
си
има място!
(втори вариант)
И като се запали чергата ти, тогава всичките ония правила на миналото, трябва
да
се изгорят!
(втори вариант)
Вярата е майка на надеждата; а надеждата е майка на живота.
(втори вариант)
Всеки в
себе
си
има едно вътрешно недоволство.
(втори вариант)
Някой път каквото и
да
направиш и във вярата
си
, и в Любовта
си
, все усещаш, има нещо, което те гложди.
(втори вариант)
Аз разбирам под „Любов", когато едно семе хвърлено в нивата почва
да
израства, и вие виждате неговите краски какви са.
(втори вариант)
Много малко е то, както в очите като влезне нещо, и насълзят се очите, че
си
недоволен.
(втори вариант)
Е, то е, което трябва
да
се премахне сега.
(втори вариант)
Да
знаеш, как
да
се проявиш.
(втори вариант)
То няма
да
израстне, и няма
да
даде никакъв плод.
(втори вариант)
Жълтият цвят, ще кажеш, умен трябва
да
бъдеш.
(втори вариант)
Синият цвят, значи, Истината ще обичаш.
(втори вариант)
А белият цвят, че трябва
да
ходиш в чистотата и
да
я носиш.
(втори вариант)
На един учен математик дайте му една трудна задача, и той ще я реши.
(втори вариант)
И тогава ще му запалиш чергата, че
да
гори!
(втори вариант)
По какво се познава един силен човек?
(втори вариант)
И ако при всички тия цветове, не ме обича, ще му запаля чергата, за
да
гори.
(втори вариант)
Най-силните товари му се дават на него.
(втори вариант)
Големите чували се дават на силните.
(втори вариант)
Ще му кажа: За
да
станеш богат!
(втори вариант)
По големите чували се познава силния човек.
(втори вариант)
Вие преди
да
сте дигнали чувала, ще кажете: Аз имам вяра.
(втори вариант)
За
да
станеш умен, за
да
обикнеш доброто.
(втори вариант)
За
да
станеш чист!
(втори вариант)
Аз от чувалите ще разбера, от мъчнотиите, които вие претърпявате, ще разбера, до колко вие сте силен човек.
(втори вариант)
И не само аз ще разбера, но и аз като минавам през мъчнотии, и вие като минавате през мъчнотии, ще познаем, колко сме силни.
(втори вариант)
И Христос казва най-после, понеже не Го разбраха, огън дойдох
да
запаля.
(втори вариант)
Какво иска
да
каже?
(втори вариант)
По едно време почнаха
да
ни обстрелват англичаните, и мен почнаха
да
ми треперат дрехите и челюстите, казва полковника.
(втори вариант)
Да
запали чергата!
(втори вариант)
И всичките хора сега горят!
(втори вариант)
За
да
станат богати, умни, добри, истинолюбиви,
да
станат чисти.
(втори вариант)
Затова нека мине Светът през страдания, и
да
придобие тия Добродетели.
(втори вариант)
И няма какво
да
го съжалявате.
(втори вариант)
Не. Генералът не трябва
да
се крие, и полковникът не трябва
да
се крие.
(втори вариант)
Ама
да
се изпълни Волята Божия, и със света и с нас.
(втори вариант)
Щом се криеш, в тебе твоята вяра е слаба и твоята надежда е слаба.
(втори вариант)
И
да
влезем в Царството Божие, и
да
живеем с Господа заедно !
(втори вариант)
Не че е лошо човек
да
се скрива, но ако всичкият живот седи в криенето, е една игра.
(втори вариант)
Щом те намерят, тогава почва другата задача.
(втори вариант)
Пък учителят като влезне, тези гимназиалните ученици, учителят ги поглежда, и по движението на учениците той ги знае.
(втори вариант)
И гледа някой ученик, той горкия се свива
да
не го изпита учителят тогава, а той извади тевтерчето
си
, и каже: Я ти там!
(втори вариант)
Няма
да
намери някой, който знае, а ще намери вас, някой, който не знае.
(втори вариант)
А той ще каже: Днес ли трябваше
да
ме намериш мене, аз вчера
си
знаех урока, не можеше ли вчера
да
ме дигне, а днес.
(втори вариант)
Та бележката ми
да
е такава.
(втори вариант)
Не търси той от даровитите ученици.
(втори вариант)
Даровитият ученик всякога трябва
да
бъде готов.
(втори вариант)
Всичките изпити в живота трябва
да
се издържат.
(втори вариант)
Ако плачеш, плачи на свят, както се плаче; че Някои от вас, вие не знаете
да
плачете.
(втори вариант)
Разправяше ми една ученичка от Софийската гимназия; тя не
си
знае урока, иска малко
да
заблуди учителя
си
, та казва: Няма сълзи та почнах
да
си
мажа очите с плюнка,
да
види учителя, че съм плакала.
(втори вариант)
Е, втори път, казва учителя, като
си
научиш урока, ще те вдигна.
(втори вариант)
Да
, ако не намажеш онази храна, която ти дъвчеш, ще ти бъде зле на стомаха.
(втори вариант)
Ще намажеш очите
си
с плюнката на очите.
(втори вариант)
2.
Път за освобождение
,
ООК
, София, 3.3.1937г.,
Понеже я прекарваме през една малка цев и излиза малко вода.
Ние не трябва
да
разглеждаме дали природата е в съгласие с нас или не.
Казвате: „Трябва
да
се живее“ – Това не е философия „Трябва
да
се живее“.
Или дали ние сме съгласни с природата или не.
В природата съществува едно право.
И природата и тя е турила надпис: „Не плюй навсякъде!
Зад нея има толкоз Любов, че можеш
да
караш воденица, но причините са дето не се проявяват нашите разбирания и нашите възгледи.
Онова, което аз правя и онова, което природата прави
да
е разумно.
Плюй в кърпата
си
.
И човек казва: „Трябва
да
се живее“.
Да
дойдем сега до концентрацията.
Любовта винаги концентрира човека, тя го кара
да
размишлява, тя го заставлява за това.
И във всичко, което тя прави, тя е права.
“ И щом плюеш ще ти дойдат страданията.
Водата като слиза от едно високо място, тя иска, не иска, ще върви към морето.
И тя прави всичките неща с най-малките разноски и с най-малките страдания.
И всяко едно страдание показва, че ти
си
плюл там, дето не трябва.
Не зависи от нея, от нейната добра воля.
И тя не може
да
избегне страданията, но по възможност се стреми
да
направи нещата с най-малките страдания.
Ти
си
създаваш една лоша идея за един човек.
И ако я попиташ, тя ще каже: „Без страдания не може“.
Бог не
си
довършил картината още.
Щом спориш в
себе
си
дали
да
направиш нещо или не, тогаз
си
раздвоен, недоволен.
И ако попиташ: „Защо са тези страдания?
Когато на един кон се е качил някой на гърба му и препуска, нима зависи от неговата добра воля?
Идваме до раздвоението: света ли
да
обичаме повече или Бога.
“, тя ще каже: „Без страдания не може“.
И ако попиташ: „Защо са тези страдания?
Тя ще бъде една красива мома.
Казвам: Човек трябва
да
се концентрира.
А пък
да
обичаш Бога е свързано понякой път с големи страдания.
“, тя ще ти каже: „Направи един свят без страдания и аз съм първата, която ще гледам как ще направиш един свят без страдания“.
Има някои неща, с които човек трябва
да
знае как
да
се разправя.
Но и в Любовта към света има големи страдания.
Кажете ми как ще направите един свят без страдания?
Това знание, което днес имате, може утре
да
ви помогне, но това знание, което днес имате, може утре
да
не ви помогне.
Като изследваме страданията те се различава и повидимому, като че в Любовта към света най-първо като се приближаваме страданията не идват отначало, идат в края.
Защо се съмнявате в
себе
си
?
Ако вие отидете към северния полюс, тия дрехи, които сега имате, няма
да
ви бъдат полезни.
А пък като се приближаваме към Бога, страданията идат отначало, а пък Любовта, благостите идат отпосле.
Какво ви дава повод
да
се съмнявате в
себе
си
?
Не се произнасяй за
себе
си
.
Следователно, ние имаме два противоположни възгледа и мислим затова, че в света е по-добре.
Казва ми един преди години: „Не ме поставяй на изпит, че не мога
да
издържа.
Ако ти
си
от умните хора ще живееш в света, докато дойде слънцето ти горе до зенита.
Не ме поставяй на един краен изпит, че може би няма
да
издържа“.
Това което кажеш, всичко ще стане.
Щом изгубите топлината, ще изгубите пластичността на своята ръка и ходът ви няма
да
бъде свободен.
Ако туриш един човек на работа, трябва
да
му плащаш хубаво, но държиш един човек, измъчваш го, измъчваш го и ще дойде време, че този човек ще започне
да
мисли другояче, ще изгуби вяра в тебе, ще го накараш
да
мисли и
да
постъпва другояче.
Ако отидете на екватора, дрехите, които са ви били полезни на северния полюс, няма
да
ви бъдат полезни там.
Вие разрешавате въпросите от сегашното ваше становище, а пък вие сте пътници.
Но ако чакаш
да
видиш завършването на земния живот, аз ще ти кажа какво ще стане с тебе.
Вие ще знаете какви ще бъдат резултатите за всеки един от вас, по отношение на това, което имате сега.
Сега
си
създавате условия за онези шест милиона крила.
То е едно добро място, но не е идеално място, не е място, отдето всичко можете
да
разрешите.
Всички трябва
да
имате едно концентриране, но трябва
да
имате един предмет, към който
да
се концентрирате, една определена идея трябва
да
имате.
И жената измъчва своя мъж, уж
да
го накара
да
я обича.
И заради шестте милиона крила, които ще имате, струва
си
малко
да
страдате.
Например, вие не можете
да
си
обясните, защо някой от вас е мъж, а пък друг е жена.
И върху тази идея, която трябва
да
имате, вие трябва
да
имате един възглед.
Шест милиона крила – това е най-малкото, което може
да
имате.
И
си
недоволен, че сте жена!
Ти не може
да
мислиш за Бога, че Той може
да
постъпва както хората постъпват.
Една жена, като започне
да
измъчва мъжа
си
, ще го изгуби; аз
да
и подпиша с двете ръце, че тя ще го изгуби.
Защо
си
недоволен, че
си
мъж?
Ще кажеш: „Няма
да
ме слуша Господ“.
С тях може
да
пропътуваш цялата Вселена и
да
бъдеш доволен от положението
си
.
Ако искаш
да
стане твоята воля, Бог няма
да
те послуша.
И учителят, който измъчва ученика
си
, ще го изгуби.
Вие казвате сега: „Остаряхме, чакаме
да
умрем и
да
отидем някъде на онзи свят“.
Ако искаш
да
стане Неговата воля, Той ще те послуша.
И ученикът, който измъчва учителя
си
, ще го изгуби.
Никъде няма
да
отидете.
Вие ще кажете тогаз: „Човек трябва
да
стане автомат“.
Ако ти мислиш, че с мъчение може
да
постигнеш нещо, ти тогава нямаш разбиране.
Например, какво е преимуществото на мъжа, и какво е преимуществото на жената в дадения случай?
Ти казваш: „Ако върши чуждата воля, трябва
да
стане автомат“.
Защо ще мъчиш мъжа
си
?
Автомат
си
щом не разсъждаваш.
Защо ще мъчиш
себе
си
?
Ако отидат хората
да
го занесат в град София, то са специфични работи на някои разумни същества.
Вземете едно огледало, което е изпъкнало и едно, което е вглъбнато.
Щом разсъждаваш, не
си
.
Някой човек почне
да
пости, десет дена пости.
Имай желание
да
бъдеш свободен.
По какво се различават вдлъбнатото и изпъкналото огледало?
За Господа?
Това, че ти искаш
да
учиш,
да
прогресираш в най-хубавото, това е потик на Божественото.
Че Господ има ли нужда
да
постим за Него?
Вие като умрете, няма
да
умрете, но ще капнете като плод под дървото.
А пък когато искаш твоето
да
стане, ти спъваш своя прогрес.
Ти ще измъчваш тялото
си
.
Та сега концентрирайте се и благодарете на Бога за ума, който ви дал.
Ако остане на мъжът
да
събере една къща!
Отрицателната страна на живота човек сам
си
я създава.
Искаш
да
станеш благоугоден на Господа.
Благодарете на Бога за сърцето, което имате.
Той се спира на Божествените заложби, които има и казва: „
Да
изпълня ли Божественото или човешкото?
Бог иска един човек
да
мисли хубаво,
да
има благородно сърце, а пък ти ще станеш недоволен, хилав, жълт и искаш така
да
угодиш на Господа.
И за волята благодарете.
И за тези условия, в които се намирате, благодарете.
Всеки един сеяч, който дойде, хвърля, хвърля, завлича и казва: „
Да
става каквото ще!
Ако изпълниш най-първо човешкото в
себе
си
, ще имаш страдания и после ще дойде радостта.
“ Жената дойде отподир, дойде оная с вглъбнатото огледало и казва: „Какво направи?
Постът значи не измъчвай мъжа
си
.
Знаете ли защо Йов пострада.
Та сега
да
се повърнем към това същественото.
Не го карай
да
носи дрипели, скъсани чорапи.
И когато минавал окултният учител, Йов попитал учителя
си
, защо Бог направил червея.
Дай му нови чорапи, изплети ги.
Наблюдавайте това, което става.
Не го карай
да
носи скъсани обуща, дай му нови обуща.
Но ако глупавият не беше пръскал, отде щеше
да
жъне жената?
Да
допуснем, че аз ви говоря на вас и искате
да
знаете говоря ли Истината или не.
И тези обуща
да
са хубаво направени,
да
не мъчат краката.
И затова той трябваше
да
прекара големи страдания и в раните му се развили малки червеи, поради болестта се развила гной и червеите са дошли
да
ядат гнойта и
да
го освобождават от нея.
Ако нямаше какво
да
жъне?
Истината не може
да
се говори.
Не го карай
да
спи на скъсан сламеник, не го подозирай, че ходи по чужди жени, считай, че е светия.
Йов като ги погледнал, видял, че малките червеи дошли
да
му помогнат.
Един факт може
да
се констатира,
да
се каже, но Истината се живее.
И като идвали просяци казвал им: „Богат бях, говеда имах, камили имах, а сега червеи.“ И им давал от червеите.
Ти трябва
да
влезеш в света на Истината.
Не подритвайте тези малки червейчета, понеже те ще дойдат при големите страдания
да
ви освобождават.
Щом бащата е развратен, и синът ще бъде развратен.
Та Йов затова пострада.
Щом синът е развратен и бащата е развратен.
Мъжете когато се бият, бият се с цепеница, а пък жените с косите
си
– хванат се за косите
си
.
Само лъжата може
да
се доказва.
Жената хване друга жена за косите и казва: „Ти не знаеш ли
да
мислиш?
Истината не се нуждае от никакви доказателства.
Не презирайте малките работи, понеже ще спирате оня прогрес и ще
си
създадете едно ненужно нещастие.
А пък когато бие (мъжът), той бие с тояга и казва: „Ти не знаеш ли
да
работиш?
Ти искаш
да
разсъждаваш върху причините и действието, казваш, че имало причини някъде.
Кое е по-хубаво, по мъжки ли
да
те наказват, или по женски?
Че кога е било в света, когато
да
не е имало причини и действия?
Не подценявайте и
себе
си
.
Ти казваш някому: „Ти
си
ангел, всичко ще дам за тебе“, а пък после казваш: „Той не бил такъв, какъвто го мислех“.
Ти виждаш само сенките на нещата.
Не се произнасяй за
себе
си
лошо.
Къде ще намериш тогаз Господа по сенките?
Ще
си
кажеш: „Много добри хора сме, понеже Бог ни е създал, а пък много лоши хора сме, понеже не живеем както Бог иска.
(Учителят
си
удря ръцете.) А старият казва така.
Много добър човек съм, понеже Господ така ме създаде“.
(Учителят с ръката
си
бие главата и туря показалеца
си
върху челото.) Защо единият
си
удря ръката, а пък другият
си
туря показалеца на главата?
Мисли хубаво за
себе
си
.
Този, който уповава на ръцете
си
кой е?
Всички сте добри създания.
И този, който уповава на главата
си
, кой е?
Да
кажем, че 1⁄2.
Старият винаги уповава на главата
си
, а пък младият – на ръцете
си
.
Противоречието произтича от 1⁄2, понеже когато едната втора иска
да
стане като цяло, там е противоречието!
Сега се учете добре
да
мислите.
Половината иска
да
стане като цялото, а пък това е невъзможно.
Не че не мислите, вие работите, но имате една отвлечена философия, философията на радостите и на страданията.
Всичко, каквото Бог е създал е добро.
Всичко, каквото ние създаваме, е зло.
Да
допуснем, че нямате ръце и крака.
И 1⁄10 не може
да
бъде никога като цялото.
Да
възприемем доброто.
И половината, сама по
себе
си
, никога не може
да
бъде като цялото.
Този е пътят, по който трябва
да
вървите, за
да
се освободите от неприятностите в живота.
Но и ръцете, и краката, когато нямат глава, която
да
даде направление, какво струват?
Допущат в окултната наука, че частта може
да
бъде като цялото, но никога не може
да
бъде по-голяма от цялото.
Казвате: „Това е свобода, това е широчина на идеите“.
А пък цялото има едно свойство, че то всякога може
да
бъде като своята част, но може
да
бъде и по-голямо от частта.
Но по какво се отличава свободата?
Бог едновременно е по-голям от нас; ние можем
да
бъдем като Бога, но не можем
да
бъдем по-големи от Бога.
Старият
да
мисли, а пък младият
да
работи.
Свободата е
да
действуваш,
да
правиш каквото искаш.
А пък Бог може
да
бъде като нас, но може
да
бъде и по-голям от нас.
Тогаз
си
свободен.
По-нататък не можеш
да
отидеш.
Казваш: „Аз вървя по пътя на Истината.“ В свободата ти може
да
правиш каквото искаш, а пък при Истината имаш направление.
Ако отидеш по-нататък от това, ще
си
счупиш главата. Защо?
Истината показва пътя, по който трябва
да
вървиш.
Защото в тази рядка атмосфера ти не можеш
да
дишаш; не може
да
останеш във въздуха.
В Истината ти не може
да
имаш едно или друго понятие за нещата.
Старият има вече качествата на една умна жена: той събира всичко наоколо.
Младият даже не знае цената на парите.
Той събира и ядене, но не знае как
да
яде горкият!
Изпадали му са зъбите.
Това, което знаем е отчасти вярно, но то трябва
да
бъде в съгласие.
Каквото и
да
яде, разваля му се стомаха, а пък на младия, каквото и
да
яде, всичко му е сладко.
Ако искате
да
се концентрирате, така седи причината, ще намерите тази причина вътре.
Всичко имате, но нямате доволство.
Вие сте
си
създали едни лъжливи възгледи за
себе
си
и за вашия възлюблен.
Човек трябва
да
работи, но между работата и човешката мисъл и чувствувания има едно съотношение.
Ти не можеш
да
извършиш една работа, ако не
си
мислил за тая работа.
Ти не можеш
да
извършиш една работа, ако не
си
чувствувал.
Двама души като се обичат така трябва
да
бъде: един час мъжът ще бъде мъж, а пък жената жена.
Крайното проявление на човешката воля зависи от мисълта и чувствуванията.
Ти трябва
да
бъдеш млад, трябва
да
бъдеш стар между двата полюса и те
да
се съединят, за
да
намерят смисъла на живота.
Това, което правилно
си
мислил и чувствувал, ти ще дойдеш и ще намериш оная подходяща форма, с която
да
изразиш правилно онова знание, което имаш.
Ако не разбираш Мъдростта и старостта, ти не може
да
разбереш Истината.
Защото целият живот на всички хора на земята е един резултат.
И ако вие почнете
да
изследвате като учени хора под микроскопа, ако вие бихте изследвали физическия живот под микроскоп, щяхте
да
разберете много работи.
“ Казваш: „Трябва
да
вярвам в Бога“.
Но ако жената иска
да
бъде винаги жена и ако мъжът иска
да
бъде винаги мъж, тогаз ще има стълкновение.
Трябва
да
се концентрира умът ти в нещо.
За
да
обичаш някого, трябва
да
си
готов
да
вземеш неговото положение и той трябва
да
вземе твоето положение.
“ Че това трябваше
да
го знаете!
Имате ли в ума
си
една идея, на която всякога
да
разчитате?
Един цар трябва
да
вземе положението на поданиците и обратното.
Нещастието на човека произтича винаги от онзи факт, че той изгубва своето равновесие.
Казва единият: „Ела на моето място и аз ще бъда на твоето“.
Че то ще бъде смешно
да
си
в едно училище и
да
питаш защо
си
в училището.
Като обичаш някого безразлично е
да
слезеш при него или
да
се качиш.
Трябва
да
имаш нещо, една основна идея, която
да
пази твоето равновесие.
Ако
си
в отделенията, предметът ще бъде изучаването на азбуката.
Накъдето и
да
се наклоняваш, като един кораб в морето, все трябва
да
имаш нещо, от което
да
са съградени твоите идеи.
Вие искате
да
бъдете ангели, питате: „Дяволи има ли в ада?
Четиритях години ще бъдат за азбуката, слоговете и думите.
(Учителят посочва чертежа.) Кое е накарало тия две точки
да
се съберат?
И кое ги накарало
да
се разединят?
Гимназията аз наричам Учение на сърцето, а пък щом влезеш в университета, там е учението на ума.
Кое ви заставлява вие
да
отидете на училище?
Отделенията – това е физическия свят, гимназията е светът на сърцето, а пък университетът е на ума.
Искате ли
да
идете?
Кое ви заставлява
да
отидете в църква?
Всички не могат
да
свършат университет, но всички свършват отделения.
Кое ви заставлява
да
седнете или
да
отидете в някоя гостилница?
За отделенията всички имат възможност.
И в този ад ще намерите много излишни работи, много лоши работи ще намерите в
себе
си
.
Едно време мислеха, че тялото е храм Божи, а пък сега няма място в този храм, дето хирурзите
да
не са бутнали.
Ти може
да
имаш един усет разхвърлян.
Да
оставим сега и произхода на глада,
да
го приемем като един факт, който трябва
да
се обясни.
Може
да
имаш едно чувство, което може
да
е вярно, а може и
да
не е вярно.
Та казвам: Сегашните ваши разбирания, вие всички някой път говорите неща, които не разбирате.
Няма свещени работи, дето те
да
не са бутнали.
Големите работи за
да
ги разберете, трябва
да
ги смалим.
И сте недоволни от
себе
си
и от ближните
си
.
А пък малките за
да
ги разбереш, трябва
да
ги увеличиш.
Ако разбирахте нещата както трябва, вие всякога можете
да
бъдете в състояние
да
изправите всяка една погрешка.
Например, като погледнете една клетка, в нея има чудесии, тя е много малка.
Трябва
да
я увеличиш хиляди пъти, за
да
я видиш и проучиш.
Представете
си
, че вие сега се намирате в един свят: Имате света „A“, този е физическият свят (Фиг. 1).
Като му дадат едно парче, той веднага ще види погрешката и знае
да
я поправи.
Та, хубавото, красивото е останало в дребните работи.
Този, духовния свят го наблюдават под микроскоп.
А пък в голямата душа всичко е разтършувано.
Виждате една малка точка тук, една точка под микроскопа, нещо се движи.
И ние казваме, че тези работи са лоши, но не знаем как
да
ги изправим.
И после виждате, че тази точка се разделя на две части.
Не мислете, че онзи, който ви дал едно палто, че той ви обича.
Онзи човек, който светва в нощта пред вас с малък лъч и ви показва една пропаст, от която се избавяте, това е по-добро, отколкото
да
ви дава хиляди в джоба.
Нещата както стават в природата, стават по друг начин.
Онзи, който с един лъч на своята светлина те избавя, за вас струва повече в дадения случай.
Та казвам: При сегашното ваше състояние, ако дойде един
да
ви проповядва, той ще каже: „Остави тези възгледи, които сега имаш“.
Та онзи вашият възлюблен, който може
да
внесе само една мисъл във вашия ум, за
да
ти покаже пътя, то тази Любов струва повече отколкото всички подаръци.
Той разбира, че трябва
да
се откажеш от един възглед.
Това са като препарирани стъкълца, имаш малък препарат, гледаш го под микроскопа.
Аз наблюдавам всинца ви.
Да
кажем, че физическия свят е A, а пък духовния – B.
След като влезат, забелязва се, че тази половина започва
да
расте, уголемява се.
Да
кажем, че имате един грамофон.
Но след като се развие, забелязва се, че отива нагоре; след като седят дълго време, едната във физическото поле, пък другата в духовното поле, веднага двете части отиват по една крива линия нагоре, докато дойдат до средата и след това перпендикулярно слизат надолу в този център, от който са излезли.
Имате доста пиеси от някои видни автори.
Тогаз математически като правя изчисления, изваждам доброто, изваждам и злото и ги подвеждам под еднакъв знаменател.
Но в дадения случай изучавате нещата.
Много добър
да
не
си
, и много лош
да
не
си
.
И когато ги изучаме трябва
да
ги сменяме.
Какво ги накарало
да
се разделят и какво ги накарало
да
се съберат?
Няма нищо от това, че той не мисли като вас или че в даден случай не може
да
чувствува като вас.
Този човек, в когото вярата е силно развита, става суеверен и вярва повече в неразумните работи.
Всички сили бяха само положителни и затова се раздели на две части.
Един млад момък не може
да
чувствува като стария и старият не може
да
чувствува като младия.
Един американец, господин Браун казва: „Като се помоля, мога
да
спра и земята“.
Еднообразието в живота произвежда противоречие, а пък разнообразието в живота произвежда хармония в природата.
Те са глупави вярвания, мисли, че може
да
спре земята.
Един като попитал някого дали се върти земята или не, той казал: „До времето на Исуса Навина слънцето се движеше, а пък земята стоеше.
Като спрял Исус Навин слънцето, спря се слънцето и земята започна
да
се върти около него“.
Вие сега ще разсъждавате както сте чели по книгите.
Той трябва
да
има една къща масивно направена, с добро отопление вътре, а другият ще има къща по-слаба.
Та когато дойдат лошите условия на какво се дължат те?
Нещата в книгите не са представени така, както трябва
да
се представят.
Не че онези, които са ги представили са искали
да
лъжат.
Голямото не може
да
се върти около малкото.
И тогаз именно природата ни дава най-големи изпитания.
Но зависи откъде фотографираш един предмет.
Когато ние се откажем
да
работим, тогава идат те.
И малкото всякога може
да
се върти около голямото.
Ако го фотографираш отблизо, ще имаш една представа, а пък ако го фотографираш отдалеч – друга представа.
Природата иска
да
ни застави
да
мислим,
да
чувствуваме и
да
действуваме.
Има
си
причини защо.
Някой път вие изучавате човека отблизо, а пък някой път отдалече.
Отблизо имате една представа, а пък отдалеч – друга.
Да
имаме нещо, на което
да
разчитаме.
И понеже ние сме излезли от Бога, имаме желание
да
се върнем при Бога.
И като дойде гледа какво сме направили.
И понеже Бог не е излязъл от нас, той не може
да
се върне в нас, нищо повече.
Сянката може
да
се върне при дървото, но дървото не може
да
се върне при сянката.
После гледа съдържанието на онова, което сте направили, развалили (ли) сте неговият вътрешен смисъл.
Сега дръжте
си
мнението, не искам
да
си
кажете мнението, понеже ако
си
кажете мнението, едно мнение е в разрез с друго.
Как ще познаете дали някой ви обича или не?
Ти чувствуваш в
себе
си
един свят.
Опечете една кокошка хубаво, турете я на масата и онзи, когото искате
да
опитате дали ви обича, кажете му
да
раздели кокошката на трима души.
И той като раздели кокошката, ще знаете дали ви обича, ще знаете кого обича повече.
Аз разсъждавам другояче.
Детето е недоволно от баща
си
и майка
си
.
Когото обича, нему ще даде най-хубавото, бялото месце.
Аз не мога
да
обичам всички къщи.
Ако бъде супа, непременно на онзи, когото обича ще тури повече масълце в неговата паница и ще видите, че във физическия свят онзи, който е обичан има повече масълце в паницата
си
, а онзи, който не е обичан, по-малко.
Да
ви кажа защо.
Щом
си
недоволен, умът е вече почнал
да
работи.
Но къщи, в които хора не живеят, не мога
да
ги обичам.
Недоволен
си
.
За
да
обичам един човек, трябва
да
има нещо разумно и добро в него.
На мъжа ще бъде добре, а пък на жените няма
да
им бъде много добре.
Но на жените няма
да
бъде добре.
Ние казваме: „
Да
обичаме всички хора“.
Защото не може
да
бъде другояче.
Всички хора, в които Бог живее, в които разумното живее.
Ако една жена има двама слуги, то на слугите няма
да
бъде добре.
Вие ако разбирате, едно хилаво тяло може
да
го направите най-доброто тяло.
Ние казваме: „Трябва
да
се обичаме“.
И ако разбирате едно ваше сърце може
да
го направите най-доброто сърце.
Най-първо всички трябва
да
станем разумни, за
да
се обичаме.
И ако разбирате един лош ум, може
да
го направите един добър ум.
Тогаз, за
да
се обичаме, намерете хубавите работи.
И ако не разбирате най-доброто тяло, най-добрият ум и сърце, може
да
ги развалите.
Аз мога
да
ви накарам всички
да
ме обичате.
На земята както сега се проявяват, отличителната черта на мъжа е, че той е малко по-силен.
Вземете един пуяк – мъжкият има голям гребен отдолу, има гердан, а пък пуйката е малко по-малка.
И хората за
да
се избавят от това, турят дявола, едно същество дявол, което постоянно вреди.
Аз зная причините, които произвеждат тези явления.
И следователно, аз ще премахна оная причина, която ги произвежда.
Препоръчвам на всинца ви: когато срещнеш някого най-първо виж живее ли едно разумно същество в тази къща или не.
В този живот вие сте недоволни от
себе
си
.
Десет души се съберете и вижте дали разумен човек живее в тази къща.
Да
кажем, че една жена е недоволна, че тя е жена.
Да
кажем, че мъжът е недоволен, че е мъж.
Всички хора, в които Бог живее и се проявява аз ги обичам.
Всички хора, в които Бог не живее и не се проявява, аз не мога
да
ги обичам.
Ти не можеш
да
обичаш един студен предмет, понеже той ще ти отнеме топлината.
Ти не може
да
обичаш един много горещ предмет, понеже и той ще вземе нещо от тебе.
А ще обичаш някого, който носи живот в
себе
си
.
Кое е онова, което може
да
ме подбуди
да
бъда аз лош?
Той отдето мине, всичко чупи, нищо не гради.
Кое е онова, което може
да
ме подбуди
да
бъда аз добър?
Там, дето има разрушение в природата, това е мъжът; пък дето има градеж, това е жената.
И спрямо някои хора мога
да
бъда лош, а спрямо някои хора
да
бъда добър.
Тя обича
да
гради.
Там, дето има микроскопически придатък, колкото и малък
да
е той, там може
да
обичаш.
Ако нямаше това, което руши, то не може
да
се гради.
Някой път имам желание
да
уча.
Импулсът на жената
да
гради е създаден от мъжа.
А пък някой път не искам
да
се уча.
Ако няма придатък, тогаз се ражда омразата.
А пък импулсът за разрушение у мъжа, го е създала жената.
Някой път искам
да
пея, а пък някой път не искам
да
пея.
Омразата се явява, когато няма придатък.
Някой път искам
да
рисувам, а пък някой път не искам
да
рисувам.
И ако можеш
да
придадеш някому нещо колкото и
да
е микроскопическо, той ще ви обича.
Вие под микроскопа отдолу не сте наблюдавали този свят.
Основната причина на всички неща е духът.
Между вас се ражда противоречие, понеже не сте придали.
Вие сте чели една книга, гледали сте картини, които не са верни.
И всеки път, като не сте придали нещо на ума, умът не ви обича.
Но вие не сте ги гледали под микроскоп.
И като не сте придали нещо на твоето сърце, то не ви обича.
Цял един процес на деление на клетката може
да
наблюдавате под микроскопа.
И като не сте придали нещо на волята, тя не ви обича.
В този случай от тези две сили, едната се превърнала на положителна сила, а пък другата на отрицателна.
Имаме знание
да
различаваме.
Животът сам по
себе
си
е създал светлината и тъмнината.
Ако виждате, че се създава една сянка, тя се създава по причина на реалността, по причина на дървото, което е израстнало.
Господ казва за
себе
си
: „Аз съм първият, Който се яви“.
А пък с онова, което сме разбрали, влизаме в света на Истината, за
да
можем
да
го използуваме.
Онова, което сте придобили в живота, вие може
да
го използувате в света на Истината.
И от Него очаквам, Той
да
ме научи, какво нещо са „ти“ и „той“.
Вие идете от едно далечно минало, от една епоха, която сте забравили, когато сте били на Сатурн, после на Месечината и след това сте слезли на Земята.
И само в Истината човек може
да
разбере смисъла на живота.
Там може
да
го разбере, понеже тогаз той е свободен.
И след като се преместите от земята в друг един свят, какви ще бъдат вашите понятия тогаз.
Да
оставим сега това.
Ако нямате концентрация, ако не разбирате, вие ще се намерите в положението на младата мома.
Преди
да
се ожени, тя
си
фантазира един свят с палати, шадравани, копринени дрехи, с пръстени, корони и пр., какво ли не.
А пък като се ожени, ще кажете като онзи реформатор, англичанин Джон Веслей, който казал: „Не
си
струва човек
да
се жени“.
Аз не искам
да
ви карам
да
не се жените, или
да
се жените.
На Джон Веслей не му било съдено
да
се жени.
„Ти“ и „той“ са отдалечени работи.
А пък той като всичките хора се оженил и после видял, че не струва
да
се жени.
В началото ли
да
те бият или в края
да
те бият, кое е по-хубаво?
(В края
да
има мир.) Оставете този мир настрана.
„Ти“ „той“ са отдалечени работи.
Не ти се слагат тояги, не те бият вече, престават
да
те бият.
Този Сократ философията
си
дължи на своята жена.
Онзи, който ме бил, той ми дал нещо.
И трябва
да
знаеш, че човек е близо до
себе
си
.
И той трябва
да
почне
да
мисли.
След като престават
да
ме бият, аз тази енергия трябва
да
я обработя.
Следователно, трябва
да
се контролираме.
Всички чувствувате едно голямо противоречие в живота
си
.
Че какво има лошо от това,
да
има любовници.
Не преувеличавай нещастията
си
повече отколкото трябва, защото нещастията, които ти имаш, съществуват навсякъде в света.
Вие
си
го обяснявате по един или друг начин.
И всичките добродетели, които имаш, те са общи за всички хора.
Както и
да
го изяснявате, противоречието е противоречие.
Следователно, реалният свят е само онова, което е общо за всички хора в даден случай.
Едно противоречие може
да
се смекчи, може
да
се изправи.
И страданието е общо за всички хора.
Аз като ви говоря, вие казвате: „Какви ще бъдат заключенията?
Ние казваме, че злото не е реално, понеже всичките хора в дадения случай не могат
да
бъдат зли.
В този живот вие не можете
да
го избегнете на земята.
Но ако почне тия дървета
да
ги сече и гори и прави от тях каквото иска, тогава злото е там.
“ Дали моите заключения ще бъдат верни според както вие мислите или не?
То е относително.
Щом трябва
да
растеш, тогаз ще има едно противоречие.
В дадения случай това, за което аз разсъждавам, не го вземам за авторитет, нито пък е авторитет онова, което вие мислите.
Злото във всички хора не съществува, когато едно страдание във всички го има.
Тия материали трябва
да
ги вземеш отнякъде.
Да
допуснем, че аз пея една песен.
И даже ангелите от невидимия свят като гледат, че хората не прогресират, една малка сянка се хвърля в тяхното съзнание, понеже те трябва
да
слизат постоянно на земята
да
поправят погрешките на хората.
Отдето и
да
ги вземеш, ония хора, от които вземаш материалите, те ще бъдат или доволни, или недоволни от тебе.
Сега песента ще зависи от моето състояние.
И майката като обича детето
си
и като поправя погрешките му, у нея се заражда една малка тъга.
Ако им плащаш добре, ще бъдат доволни.
Най-първо ще зависи от това, какво е времето отвън.
Та казвам сега: „Престанете
да
правите най-малките погрешки“.
Ако не им плащаш добре, няма
да
бъдат доволни.
И после, ще зависи какво е моето състояние, моето разположение.
В света не може
да
кажеш много или малко.
Вие не знаете как
да
се концентрирате.
Малкото е относително и многото е относително.
А пък ако аз ви обичам, ще пея песента така хубаво, че
да
ме помните.
Всеки
да
плюе в кърпата
си
.
А пък ако не ви обичам, ще кажа: Нека
да
платят за пеенето, и после
да
ме критикуват колкото искат.
3.
Двете течения
,
МОК
, София, 5.3.1937г.,
В сиромашията е Животът, а Животът е винаги за предпочитане.
Но
да
се повърнем към съвременния органичен живот.
Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията.
Например, с яденето е дошъл до едно голямо противоречие, понеже го е смесил с други неща.
Човек не мисли само
да
задоволи глада
си
, но казва: „Апетит!
Кой може
да
те обича повече – сиромахът или богатият?
Той е от латински произход – апетитус значи силно желание, страст, т. е.
Запомнете, че сега животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството.
да
имаш апетит значи
да
имаш желание
да
възприемаш нещата.
Има едно положение, според което един ден сиромашията ще се примири с богатството и тогава Животът и смъртта ще се примирят.
Ако всякога претоварваш стомаха
си
повече, отколкото трябва, какъв смисъл има в това?
Животът и смъртта сега не се примиряват, но щом богатството и сиромашията се примирят, тогава Животът и смъртта ще се примирят.
Често след задоволяването на апетита му дават и нещо отгоре
да
закуси,
да
го залъжат и накрая той се отказва
да
работи.
При сегашните условия вие не можете
да
ги примирявате.
Когато стомахът не функционира, какво му дават, за
да
подобрят храносмилането?
Направят му едно турско кафе или му дават малко аперитив, или хлебна сода, или друго някое лекарство и т. н.
Живот без богатство не може
да
имате.
Човек може
да
бъде и богат, и беден и в двата случая пак
да
страда от стомах.
Всички други, които са излезли от него, са сиромаси.
Сиромахът страда, че не
си
е доял, а богатият страда, че е преял.
Нали искате
да
бъдете богати?
Единият страда от преяждане, другият страда от недояждане.
Следователно, за
да
бъдете богати, трябва
да
обичате Първия човек.
Питам тогава какво му трябва на онзи, които страда от преяждане?
– Сиромашия.
Щом бащата е богат, синовете могат ли
да
бъдат богати?
А на онзи, който страда от недояждане?
Краката могат ли
да
бъдат богати?
Следователно, ако
си
богат, за нормално състояние ще туриш
да
не преяждаш.
На богатите ще кажеш: „Досега бях богат човек, който преяжда, но вече няма
да
преяждам“.
А онзи, който разполага с всички условия, за
да
съобразява, това е разумният човек, който живее.
А на сиромаха ще кажеш: „Аз бях сиромах, не
си
дояждах, но сега искам
да
не оставам
да
не
си
дояждам“.
Той е господар.
Сиромахът не трябва
да
ходи гладен, трябва
да
изхвърли недояждането и
да
яде.
Вие трябва
да
се отнесете към този господар, той разрешава въпросите.
А богатият ще изхвърли преяждането.
Оставете временните господари.
И той трябва
да
яде, но трябва
да
туря толкоз храна, колкото стомахът е в състояние
да
обработи, за
да
бъде полезна за тялото.
Сега вие заемате ролята на очите, ушите, краката, а искате
да
бъдете господари.
При условията, в които сега живеете, ако сте крака, ще използвате
да
бъдете добри; ако сте ръце, ще използвате
да
бъдете справедливи; ако сте очи –
да
бъдете истинолюбиви; ако сте уши –
да
бъдете умни; ако сте обоняние –
да
бъдете деликатни; ако сте език –
да
бъдете сладки; ако пък сте осезание –
да
бъдете меки.
Щом започнеш
да
мислиш малко неправилно и страдаш, чувствата и храносмилането не са както трябва.
Това са качествата, които човек трябва
да
има в
себе
си
.
Следователно трябва
да
имаш една стомашна диагноза: щом стомахът не функционира правилно, и мислите не са правилни, и чувствата не са правилни.
Извлечете всички противоречия – колкото ги имате, изкарайте ги навън.
Каквито противоречия се явят, изкарайте ги, всички няма
да
ги разрешим.
Къде
да
го търсим – отвън или отвътре?
Ще ви дам един ребус: представете
си
, че това щастие е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил, на който
да
се качи и
да
се разхожда.
И трябва практически
да
се приложи, понеже всички сте закъсали – някой е закъсал в мислите, друг е закъсал в чувствата.
С други думи, ако не го разхождате отвън, няма
да
имате щастие.
В много работи сте закъсали, но работата трябва
да
се оправи и
да
дойде в нормално състояние.
Но ако един ден автомобилът се развали и не може
да
върви сам, какво ще прави твоето щастие в вътре в него?
Инсталацията може
да
е много добре направена, но щом завъртите ключа и няма ток и лампите не светят, инсталацията някъде е повредена.
Трябва
да
се намери дали погрешката е в инсталацията или в жиците, или в крушките.
Или
си
представете, че
си
го разхождал твоето щастие, но краката му се парализират.
Трябва всичко
да
дойде в нормално състояние, за
да
могат лампите
да
светят, когато завъртите ключа.
Тогава то се качва на гърба ти и казва: „Носи ме сега!
Първоначално ти мислиш, че ще бъдеш щастлив, но после казваш: „Този вече ми дотегна
да
го нося!
“ Искаш
да
намериш автомобил, за
да
го туриш, а ти
да
седиш само така до него и
да
ти е приятно, че седиш до щастието.
Тогава
си
щастлив, че можеш
да
седиш рамо до рамо с него, но щом се качи на гърба ти, става много тежко, не
си
струва.
За
да
бъдеш щастлив, ти трябва
да
разбираш
себе
си
.
Сега, човек трябва
да
разбира
себе
си
.
Ти имаш в
себе
си
един господар, на когото служиш.
Този господар е крайно взискателен – иска яденето му
да
е навреме готово, мислите и чувствата му
да
са на място, т. е.
иска
да
му угодиш и по мисъл, и по чувство, и по ядене.
Много взискателен е този господар – само
да
види, че грешиш някъде, веднага кипва.
Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влизаш в положението му, ако навреме не му хванеш автомобил или ако хванеш такъв, който друса, той ще ти държи речи: „Толкова
си
глупав, такова друсане в автомобила!
Знаеш, че мога
да
те уволня, такъв слуга не искам!
Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил
да
не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня!
“ Какво трябва
да
се прави с лошите, но умни господари?
Огънят
си
правел устата отдалеч и казвал: „При мен ще бъдете добре – времето ще бъде топло.
Вижте всички израсли дървета – аз ги направих
да
растат и плодове
да
дават“.
Дървата мислят, че всичко ще върви добре, но огънят не казва истината такава, каквато е.
Да
се повърнем сега на основната тема.
Да
кажем, че вие сте недоволни в живота.
Всички вие тук
си
имате все по едно недоволство.
Нека един от вас
да
каже защо е недоволен.
Ако не ми каже истината, работите няма
да
се оправят.
Ще ми кажеш от какво
си
недоволен – къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш или книги, или пари нямаш?
Ако
си
български шивач, какво ти трябва?
Трябва
да
извлечем неговото съдържание от това, което съществува .
Следователно, за
да
може при сегашните условия организмът
да
съществува и
да
изпълни своето предназначение, сърцето непременно трябва
да
функционира правилно.
Съществува едно движение и трябва
да
има една малка топлина, понеже без нея няма
да
може
да
има движение.
Питам сега от какво
си
недоволен ти.
Ако това движение го има, ако тази топлина я има, ако циркулира артериалната и венозната кръв, тогава организмът може
да
прояви своя живот.
Виждам, че така, както са написани буквите на твоята фирма, има едно малко недоволство...
Главното е Животът и за
да
се прояви той, трябва
да
има движение.
Когато българските помаци
си
правели джамия, трябвало
да
отиват в гората
да
секат дървета, без
да
произнасят нито една българска дума.
Да
кажем, че в организма има само артериално течение, а няма венозно; тогава какво щеше
да
стане?
Ако само даваш и никога не вземаш, какво ще стане?
Или ако само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите?
Това мяза на онзи анекдот, в който един се оплакал в съда от жена
си
и я осъдили на обесване.
Трябва малко
да
разсъждавате.
Съдията казал на мъжа: „Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш.
Вие казвате, че човек трябва
да
живее, трябва
да
яде.
Преди това ще й кажеш най-сладките думи, но ако й кажеш една само лоша дума, не можеш
да
приложиш закона“... Питам сега: този, който беси жена
си
, какви думи трябва
да
й каже?
Според вас, той е дошъл сега
да
живее и
да
яде.
Ако не я обеси, тя ще продължава
да
го мъчи... Мъжът искал
да
се освободи и започнал
да
й говори много любезно: „Ти беше за мен един ангел; когато дойде, ти донесе всичкото щастие, по-добра жена от теб не съм срещал“.
Кое е важното –
да
живее, за
да
яде, или
да
яде, за
да
живее?
Тя го гледа, гледа, но мъжът не се стърпява и казва: „Веднъж ти плю направо на лицето ми и насетне всичко се обърна“...
Ако помислиш, че трябва
да
живееш, за
да
ядеш, или трябва
да
ядеш, за
да
живееш, това са две различни положения.
– Била нагости, яла мъчносмилаема храна и когато му говорила, без
да
иска повърнала всичкото ядене в лицето му.
Не че не искате
да
мислите, но някои от вас са ходили на екскурзия, някакъв трън се е забил в петата ви, вие слушате една сказка, но този трън не ви дава спокойствие, кара те
да
мислиш за крака
си
.
Мъжът счел това за голяма плюнка и казва: „Като ме заплю тогава в лицето, такава плюнка никога в живота
си
не съм виждал!
“ Съдът я осъдил, но мъжът не могъл
да
я обесил, понеже й казал, че го е заплюла.
“ Сказчикът иска
да
работиш горе, а пък трънът иска
да
работиш долу.
Съдията го запитал: „Защо не я обеси?
Ти мислиш с главата
си
, а трънът казва: „С краката
си
трябва
да
мислиш!
Исках първо
да
плати и тогава
да
я обеся“.
Външните условия казват: „Ти трябва
да
живееш хубаво“.
Кой сега е важният въпрос – дали
да
живееш или какво трябва
да
правиш в Живота?
Да
живее ли човек или
да
умре?
Съдията иска
да
се повикат свидетели: „Как тъй онзи е дал лошо ядене, че
да
се образува плюнка!
Това е антитеза, две противоположности –
да
живее или
да
умре.
Нагости такова ядене дава ли се?
Някои от вас не искат
да
живеят, но живеят; някои от вас не искат
да
умрат, но ще умрат.
Как трябва
да
го разреши съдията?
Не че не могат
да
живеят заедно, но цялата работа е в плюнката.
Сега можеш
да
питаш защо
си
млад, но не знаеш; можеш
да
питаш защо
си
стар, но пак не знаеш.
Тази плюнка трябва
да
излезе от устата навън.
Вие не можете
да
се избавите от тези противоположности – страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, сиромашията ще дойдат.
Когато дойдат на Земята, а не знаят защо са дошли, Животът ги бие.
Трябва
да
знаете, че няма
да
остане нещо, което
да
не дойде.
Когато дойде смъртта, а ти не знаеш защо
си
умрял, и смъртта ще те бие.
Не мислете, че всичко ще дойде изведнъж, но по пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде.
Животът ще те бие, защото не знаеш защо живееш, а смъртта ще те бие, когато влезеш в нея и не знаеш защо
си
умрял.
Затова трябва
да
разполагате с всички средства, за
да
разрешите правилно въпроса.
Защото по пътя зимата ще дойде, а зимно време трябва
да
бъдете облечени добре, трябва
да
имате хубави и топли обуща и храна, всичко трябва
да
имате.
Не трябва
да
се осланяте, че зимата няма
да
дойде.
За всички условия трябва
да
бъдете готови – и за хубавите, и за лошите.
Вие сега сте млади, искате
да
живеете, но как ще проявите вашия живот?
Тогава, когато дойдат страданията, какво трябва
да
правим?
Сега ще минем на други разсъждения: допуснете, че сте един човек, който е дошъл
да
живеете на Земята, дадени ви са външни условия, дадена ви е една цигулка, даден ви е и един лък.
Ако човек е преял, какво трябва
да
прави?
Това са само сравнения, много подобни могат
да
се дадат.
– Трябва
да
повърне храната.
Та дадат ти една цигулка и лък, а ти казваш: „Защо ми е това дърво и този лък?
Щом
си
ял много, бръкни с пръст в гърлото
си
и нека всичко отвътре
да
излезе навън.
“ Вземаш ги, обръщаш ги, разглеждаш ги, ама не знаеш
да
свириш.
Да
допуснем, че
си
гладен, искаш
да
ядеш.
Ако само разглеждаш цигулката и не свириш, няма
да
ти дадат
да
ядеш.
Никакъв аперитив, бръкни в гърлото
си
, за
да
излезе всичко навън!
Какво трябва
да
правиш, кое в цигулката е важното?
После пийни малко топла вода, за
да
се промие стомахът, а след време хапни една круша или една хубава ябълка, или чаша мляко с хубава кифличка.
– Трябва
да
свириш.
Лошата храна трябва
да
се повърне назад, а след това малко ще закусиш.
Ако свириш, ще ядеш; ако не свириш, няма
да
ядеш.
Сега,
да
кажем, че двама души не могат
да
живеят добре.
Тогава какви ще бъдат резултатите от яденето?
Защо не могат
да
живеят?
С яденето се подържа Животът, то е проводник, за
да
дойде Животът.
Следователно, ти няма
да
живееш, за
да
ядеш, но яденето ще бъде проводник, за
да
дойде Животът.
Може ли
да
живеят заедно така?
Животът е същественото в дадения случай.
Ще идеш при онзи, на когото кракът е счупен, но той не дава
да
го пипнеш – кракът му е чувствителен за всяко побутване.
И тогава някой пита защо трябва
да
живее.
И онзи, на когото кракът е изкълчен, не иска
да
го бутат.
Ти трябва
да
живееш, за
да
мислиш – нищо повече!
Питам: тоя с изкълчения и тоя със счупения крак трябва ли
да
живеят наедно?
Защо трябва
да
мислиш?
Не, трябва
да
бъдат на отделни места,
да
имат баня,
да
има по двама слуги и при единия, и при другия,
да
има по един лекар специално за тях, всеки ден
да
им се правят особени компреси и превръзки, въобще – голяма етикеция се изисква.
– За
да
може
да
живееш.
На болния можеш ли
да
му угодиш, вие угаждали ли сте на болни хора?
Болният ще ти каже: „Много
си
прост, така бута ли се, че малко по-внимателен бъди!
Представете
си
, че две колела питат: „Защо ние сме направени валчести, обли, пък другите предмети са кубични?
Ясно е, че не
си
учил много!
“ Те са обли и гладки, за
да
се търкалят и
да
има по-малко съпротивление.
“ Но и аз мога
да
му кажа: „Ами че и ти
си
първокласен невежа – не знаеш как
да
ходиш и
си
изкълчил и счупил крака
си
“.
По същия начин и вие, когато имате много мъчнотии и страдания в живота, не сте валчести, а ъглообразни.
И така, това, че ти
си
нещастен, показва, че не
си
живял както трябва.
Ти търсиш причините за нещастието
си
изключително във външния свят.
“ –
Да
те направят валчест!
Тури две колела, които
да
се въртят.
Наполовина е виновен светът, наполовина
си
виновен ти.
Защото, когато те се въртят, ще се изменят известни разстояния или някои същества ще се качат на тях и ще дойдат до предназначената
си
цел.
Сегашните хора най-първо теглят от езика
си
.
Когато колелата се въртят, ще дойде яденето; когато ядеш, ще дойде Животът; когато дойде Животът, ще започнеш
да
мислиш, а когато започнеш
да
мислиш, ще дойдеш до Живота.
Един аристократ, на когото езикът бил много дълъг, обичал често
да
ругае слугите
си
: „Магарета, говеда!
Затова трябва
да
се движат колелата.
Казвам ви: всички ваши мъчнотии произтичат от това, че не сте кръгли.
Но ония казали: „Я му ударете двадесет тояги на този!
Щом кажем, че човек трябва
да
мисли, той вече е едно колело в движение.
“ Когато изял боя, той поумнял – на стражарите не трябва
да
се казва „магаре“ и ако някой им каже така, дърво има.
Аристократът
си
казал: „На слугите
си
може, но трябва
да
се пазиш
да
казваш на стражарите „магаре“.
Стражарите казват: „Тук има ред и порядък – тук ти
си
слуга, а държавата е господар“.
Вие ще ми кажете: „Не ми разправяй това, а имаш ли топли зимни дрехи и хубави обуща
да
ми дадеш, че
да
се предпазя от студа?
Че защо, мислите, страдате?
от вашия господар.
Аз ви слушам вечерно време по моето радио и зная защо страдате.
В умерените пояси зимата държи три месеца, а на северния полюс – девет месеца.
“ Вие говорите лошо за Господа и Той казва: „Я му ударете двадесет тояги!
Сега, как доказвате, че зимата на полюса е девет месеца, че в умерените пояси е три месеца, а на екватора е шест часа?
“ Или имате един слуга и казвате: „Господ не му дал ум, направил го е такъв лош!
“ По този начин вие обиждате и обвинявате Господа.
Но в дадения случай вие схващате полюсите като място, където има най-малко условия
да
се живее физически.
Полюсът съставя най-малката възможност за органически живот, екваторът съставя най-голямата възможност, а умерените полюси са по средата.
Не мога
да
уча, паметта ми е отслабнала“.
И във вашия живот имате екватор и полюси: екваторът е най-добрите условия, а вашите два полюса са най-малкото условие, при което може
да
се прояви Животът.
Според вас, Господ не ви е дал това, не ви е дал онова и затова не можете
да
бъдете щастливи.
Ако се намирате на полюсите, какво трябва
да
правите?
Или пък имате приятел, върху когото струпвате всичките
си
погрешки.
Вие не бива
да
оставате там, а трябва
да
се придвижите към умерените пояси.
Щом той направи погрешка, вие тутакси я виждате, не сте готови
да
му простите, а веднага я изнасяте.
Ако и туй не ви приляга, трябва
да
се движите към екватора.
Какво трябва
да
се прави в дадения случай?
Вие можете
да
се движите по протежение на цялата ваша земя или, казано другояче, земята е вашето тяло и разните негови удове, с които разполагате.
Никога не бързайте
да
си
давате мнението – каквато и неприятност
да
дойде в ума или в сърцето ви, не
си
изказвайте мнението.
Следователно, мястото е условията, при които можем
да
се проявим.
Ако
си
дадете мнението, какво можете
да
се ползвате от него?
Да
кажем, ти
си
областта на ръцете; какво ще правиш?
– Нищо не можете
да
се ползвате.
Ако
си
в областта на краката, ще ходиш.
Най-първо се научете
да
говорите истината, най-първо се отучете
да
говорите лъжливи факти.
Ти имаш отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло, а казваш, че
си
беден човек и съвсем
си
закъсал.
– Ще стане поет, ще излее чувствата
си
.
Кой ще ти продава стоката?...
Представи
си
, че живееш в свят, където един богат е изгубил окото
си
, а ти имаш отлични очи и ти дават един милион долари, за
да
ти извадят едното и
да
го присадят на богатия.
Защо, коя е причината, защо продаде окото
си
?
Я ми дайте един метод и
да
направим опит с него.
Човек трябва
да
знае как
да
се справи с тия двама врагове.
Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва
да
се сменят.
Метод е, например, човек
да
диша.
Сега, аз бих желал
да
зная кой е вътрешният ваш враг, намерили ли сте го?
Доброто дишане в Природата има определен закон.
Колко вдишки трябва
да
правиш за една минута, по колко секунди трябва
да
трае вдишката?
През къде трябва
да
се поема въздухът – през устата или през носа?
Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва
да
става много правилно и хармонично.
Щом човек диша правилно, по време на сън никакво хъркане няма и когато туриш ухо, всичко е тихо и спокойно, от устата нищо не излиза, като че е мъртъв, само коремът се повдига.
“ – „Преподавателят ми – пише ми слаби бележки, дори единица“.
Той отговорил: „Господарят ми – от него човек не може бял свят
да
види!
Докато постоянно мърмориш в
себе
си
и
си
недоволен от едно, второ, трето, четвърто, дишането ти не е правилно.
“ После попитали същото и господаря, а той отговорил: „Слугата – прави бели колкото искаш!
“ Господарят и слугата са врагове един другиму.
Има такава зависимост: ако не дишаш правилно, храносмилането не е правилно, следователно и мисълта няма
да
бъде правилна, и чувствата няма
да
бъдат правилни; ако храносмилането не е правилно, дишането не е правилно, следователно и мисълта няма
да
бъде правилна, и чувствата няма
да
бъдат правилни.
Най-първо трябва
да
уредиш или дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата или стомаха.
Все трябва
да
уредиш едно противоречие.
Например, нямаш пари; по кой начин трябва
да
уредим това?
Но без стомах сега живот не може
да
има – с него е зле, но без него е още по-зле.
Когато знаем, най-лесната работа е
да
уредим този въпрос.
Адептът му казал: „Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш
да
бъдеш винаги доволен в живота,
да
казваш, че всичко е добро и не само
да
го казваш, но
да
го чувстваш.
Сега, какво трябва
да
правим с този враг?
Трябва
да
постъпваш така и когато
си
разположен, и когато не
си
разположен.
Стомахът е един господар, който иска
да
му се слугува – нито оре, нито сее, нито печели, само казва: „Дай!
Ако ми обещаеш, аз ще уредя въпроса за сиромашията.
“ Ако не му дадеш нещо, изведнъж крясва и ти какво ще правиш!
Трябва
да
ми обещаеш и помни, че ако не изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо, отколкото е сега“.
Аз вземам фактите такива, както са – може
да
имаш каквато искаш философия, но ако един-два дена не
си
ял, веднага в теб се събуждат отрицателни чувства.
Започваш от този
да
искаш, от онзи
да
искаш и ако не ти услужат, всички тия хора ти се виждат неприятели.
Той бил млад човек и веднъж някакъв княз излиза с дъщеря
си
на разходка.
Тогава стомахът казва: „
Да
имаше една кокошка!
“ И щом не можеш
да
вземеш оттук-оттам, ти виждаш, че една кокошка се разхожда и казваш: „Я й откъсни врата и я оскуби!
Князът и дъщерята влизат в една хижа, треперят и казват: „Всички ще замръзнем“.
Тогава адептът изпраща бедния младеж с една кутия кибрит и му поръчва
да
каже: „Аз ще ви дам огън, но е много скъп – една клечка кибрит струва един милион“.
Трябва
да
те пратя при него, че аз
да
се освободя“.
Половината от богатството
си
ще ти дам, иначе тук ще измрем!
Какво
да
се прави, стомахът е джентълмен, обича три пъти на ден
да
се облича – с една дреха сутрин, на обед – с друга и вечер – с трета.
“ Така те му дават един милион за една клечка.
После, обича
да
си
легне,
да
се опъне,
да
си
почине.
Сиромахът запалил огъня и
си
уредил работата.
Сутрин ще дойдат
да
го събудят полекичка, че
да
не се смути и тогава той пак ще се облече.
Всичката мъчнотия седи, докато му дадеш неговите дрехи
да
се облече.
Трябва само
да
знаеш как
да
го запалиш.
Мисълта пък е правата линия, по която драсваш тази кибритена клечка, за
да
се запали.
А щом дойде време за спане, трябва
да
му оправиш леглото...
А постъпката седи в това
да
туриш запалената клечка в дървата и те
да
се разгорят.
Сега, нека
да
преведем тази аналогия.
Какъв превод можем
да
направим на френски, на английски, на китайски, на немски?
Вие сте специалисти по български език, какъв превод трябва
да
направим?
Значи всичкото щастие зависи от това как драсваш клечката.
Всичко това иносказателно значи
да
дадеш на стомаха необходимото, т. е.
Когато запалиш кибритената клечка в условията, които са ти дадени, не търси други.
нито много гладен
да
го държите, нито
да
го пресищате.
Ако тръгнеш
да
търсиш други условия, за
да
запалиш клечката, че после
да
търсиш дърва... Не, ще драснеш тази клечка, когато всичко е събрано на едно място.
Трябва
да
му дадеш толкова храна, колкото му е потребна, за
да
стане проводник на Живота.
Не са ли събрани дървата, няма
да
я драскаш.
Той
си
има една мярка.
Ще драснеш, когато събереш дървата, когато нагласиш камината, когато всичко е готово, т. е.
Как трябва
да
възпитаваш стомаха?
Ако ядеш всеки час, ако дори шест пъти на ден му даваш
да
яде, струва ли
си
това?
Една мисъл се завършва, само когато всички условия са готови.
Аз се интересувам от съвременното възпитание и виждам, че родителите стават по пет-шест пъти
да
им дават
да
ядат.
Ако ги няма условията, трябва
да
се работи.
А под работа се подразбират всички ония условия отвън, които са необходими за нашето щастие.
Нека
си
плачат.
Ако те са далеч, трябва
да
ги съберем на едно място.
Питам защо шест пъти трябва
да
се хранят малките деца?
– За
да
растели.
Ами ако ги храните три пъти, няма ли
да
растат?
И в яденето трябва
да
има съзнание.
– Водата може
да
се пие.
Храната е един проводник и ти трябва
да
ядеш най-хубавата храна, ако искаш
да
се храниш физически.
Ако искаш
да
храниш сърцето
си
, трябва
да
имаш най-хубавите чувства, които също са храна.
И ако искаш
да
храниш ума
си
, също трябва
да
имаш най-хубавата храна.
Следователно, твоето щастие може
да
бъде отвън.
Такива храни и ума няма
да
претоварят, и сърцето няма
да
претоварят, и стомаха няма
да
претоварят.
НАГОРЕ