НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
818
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
818
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Концентриране на човешкия ум / Съсредоточаване на човешкия ум
,
МОК
, София, 26.2.1937г.,
Така започвам
да
давам и на двамата, виждам действието на закона и казвам: „Ако ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам, но ако не ме слушате, и пет пари не ви давам!
“ Е, нали ще се обичат тия двамата, когато им дам десет, петнадесет, двадесет хиляди лева?
Направя ли им къща, създам ли им всички удобства, причините за омразата им ще се премахнат и тия хора ще се примирят.
Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука.
Всяка една наука
си
има едно чувство, на което почива, и ти чувствуваш в
себе
си
знаеш ли нещо, или не знаеш.
Например, за
да
бъдеш метеоролог, трябва
да
имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър, дъжд, кога ще има сняг.
Не само това, но ти можеш
да
имаш в
себе
си
един сеизмограф и
да
знаеш кога ще стане земетресение.
Също можеш
да
знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли петна или не.
Ти чувствуваш тия неща, но тия ваши вътрешни чувства не можете
да
ги разберете.
Ти мислиш, че онова, което
си
желал, не
си
го постигнал, но се лъжеш.
Да
кажем, някой път вие сте неразположен, а всъщност това е едно налягане върху кръвообращението отвън.
Онова, което ще постигнеш ти, никой не може
да
ти го отнеме.
Светлината, която Бог ти дава, никой не може
да
ти отнеме; храната, която Бог ти дава, никой не може
да
ти отнеме; мислите, които са ти дадени, никой не може
да
ти отнеме.
Следователно това песимистично настроение се дължи на времето.
Ако вземат мисълта ви, тя е счупената чаша на дядо ви – нека
си
я носят където искат.
Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват в известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма
да
можете
да
ходите свободно.
Ако обичаш Господа, веднага туй неразположение ще изчезне, когато мислиш за Него.
Например, ако се вдигнете във въздуха като птица с крила, какво трябва
да
правите?
В това отношение птиците знаят повече от човека как
да
хвъркат.
Сега,
да
кажем, че искаш
да
опиташ дали
си
добър певец.
Или ако влезете в морето и искате
да
се гмурнете надълбоко, какво трябва
да
правите?
Щом
си
неразположен, хвани първата фаланга на показалеца
си
и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга.
Ако състоянието ти се измени, ти
си
добър певец.
Ами че музиката е изкуство, дадено, за
да
можем
да
се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля.
Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази
да
слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат
да
живеят там.
То е спасително средство, което ни е дадено.
Сега,
да
се върнем на темата: вие не можете
да
изучавате окултните науки, ако нямате интуиция.
Трябва
да
турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание.
Да
кажем, че сега искате
да
пеете, но се срамувате.
Човек, който няма интуиция, мъчно може
да
се справи с нея.
Какво има
да
се срамуваш, като пееш вкъщи?
Какво трябва
да
носи тонът на вашата вяра?
Всички те са спомагателни средства за изучаване.
С кой тон трябва
да
започнете, как мислите?
Мислете върху него, а не го навивайте на пръста
си
.
Нищо, че може
да
направите погрешка.
Ако изучавах музика, за
да
имам яснота на тона, най-първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите.
Ако искам
да
дам съдържание на тона, ще упражнявам втората фаланга на пръстите и ако искам тонът
да
има изражение, ще упражнявам третата фаланга на пръстите.
Нали ясно синия цвят?
Музикант, който не разбира този закон, няма
да
знае
да
пее както трябва.
Понеже небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на вярата.
Той ще пее, но тонът му няма
да
има никаква форма, няма
да
има съдържание и няма
да
има изражение.
Тогава с какъв тон трябва
да
започнете, за
да
се образува вярата ви?
Сега, аз бих желал някой
да
се поразсърди.
Нещата, които Природата е създала, не са произволни, а
си
имат предназначение.
Когато човек се сърди, какви гримаси прави?
Сега, ако човек с протегнати ръце и крака се завърти около пъпа, ще образува един кръг, а ако свие ръце и крака
си
и се завърти, ще образува една елипса с два центъра.
Или когато искате
да
изкажете пренебрежение,
да
покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите?
И силовите линии, които излизат от двата ваши центъра – от центъра на вашата симпатична нервна система и от центъра на вашата мозъчна система, се пресичат по различен начин и разни отсечки образуват.
Например, някой казва: „Аз не искам
да
зная нищо за него!
“ Той говори едно, но разбира друго – не иска
да
знае нищо за него, пък постоянно го държи в ума
си
и дето седне, все за него говори.
Всеки мисли различно, но за
да
мислиш, най-първо трябва
да
имаш една постоянна величина, т. е.
Това не го разбирам: казва, че не иска
да
знае нищо за него, пък все за него говори.
трябва
да
схващаш нещата право, трябва
да
ги проучваш.
Казвам му: „Понеже ти не искаш
да
знаеш нищо за него, пък аз се интересувам, искам
да
зная за него“.
Например, какво понятие бихте имали за Любовта, ако не я чувствате, а само с ума
си
я схващате?
И той започва
да
ми разправя все отрицателни страни, а аз превръщам тия величини.
Той навсякъде е турил отрицателния знак „минус“ и аз му казвам: „Много добре, изваждай, изваждай!
“ И когато той извади всичко, аз вземам и събирам, събирам.
има нещо, с което трябва
да
ви е ясно какво нещо е тя.
Той изважда, изважда, остава с празна торба, а аз напълвам торбата, туря я през рамо и тръгна.
Кой печели – който изважда или който събира?
У вас има един човек, който изважда, и друг, който събира.
Този, който изважда, казва, че не се интересува, че не
си
струва
да
се живее.
Ти трябва
да
живееш в Истината, понеже, живеейки в нея, ще бъдеш свободен.
Той говори и започва
да
нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че нямал пари, тялото му било хилаво, нямал какво
да
яде... Той все изважда нещата.
Извън Истината няма
да
бъдеш свободен.
Ако не живееш в Истината, нямаш Свобода – Истината носи Свобода.
Какво трябва
да
му платиш?
Все ще му дадеш нещо.
Свободен ли
си
, няма
да
кажеш, че това е възможно, а онова е невъзможно.
Ученикът казал: „Дотегна ми, не искам
да
живея!
Всичко е възможно, но всяко нещо има свое време.
“ Адептът го завежда в стаята
си
, където имал една голяма боа, пуска я и тя започва
да
гони ученика.
Понякога вие искате
да
постигнете всичко.
Онзи хукнал
да
бяга и след като се наместил умът му, казал: „Слава Богу, че се избавих, струва
си
да
се живее!
Добре, може ли един певец
да
изпее наведнаж ария, която е дълга няколко минути?
Някой път искаме
да
разбираме всичко.
Това е невъзможно, защото Животът е музика и изисква
да
пееш дълго време.
Някои мислят, че може
да
се отделят от Живота и казват: „Аз искам
да
чувствам всички работи“.
И когато се уплашиш, ще искаш
да
живееш.
Младият не може
да
има живота на стария.
Ти
си
турил в живота
си
едно препятствие, което не съществува.
Даже старите, които в миналото са живели живота на младите, и те са изгубили нещо и сега знаят нещата половина.
Понеже не мислиш, понеже не чувстваш правилно и не
си
концентриран, ти
си
турил неща, които не съществуват.
Следователно, вие, младите, когато остареете, няма
да
бъдете такива стари като сегашните, други стари ще бъдете.
След двадесет години ще бъдеш точно това, което
си
сега.
Младите, които ще дойдат подир вас, и те ще се различават.
–„Ама след двадесет години ще бъда ли ученик?
“ – Ще бъдеш точно това, което
си
сега.
Няма
да
бъдете като тях.
За
да
познаеш какво ще бъдеш след двадесет години, трябва
да
имаш интуиция.
Без интуиция ти нищо няма
да
знаеш и ще предполагаш това, което не е, което никога няма
да
стане.
Кажете ми вие, когато остареете, какви ще бъдете, какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода?
Например, ще предполагаш, че нищо няма
да
добиеш, а след двадесет години ти ще постигнеш тия неща.
Старият човек е онзи, който може сам
да
си
запали свещта, който може сам
да
си
донесе вода, който може сам
да
се храни.
Сега,
да
се спрем на основното.
Кажете
си
вие мнението.
Хубаво, но когато остареете, сами ще
си
палите свещта, сами ще имате светлина и ще бъдете свободни.
Старостта подразбира Свобода в Живота.
А сега в проявяването на стария човек хората разбират, че той има нужда младите
да
го гледат.
Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие.
Ами че младите пък имат нужда старите
да
ги гледат.
Сега, вие всички сте смели, нали?
Кой кого гледа – младите ли гледат старите или старите гледат младите?
Но ако целият салон започне
да
се руши, всички ще излезете от него.
При сегашните условия на живота старите гледат младите.
Значи, във всички има една предпазливост.
Но сега заблуждението на старите е там, че те казват: „Когато остареем, младите ще трябва
да
ни гледат“.
Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска
да
се качва; и старият има желание
да
се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката
си
.
Какво трябва
да
направят младите в замяна на туй, че старите са ги гледали, когато са били деца?
Виждам един стар човек
да
казва: „Аз ходих на Мусала.
Какво трябва
да
направиш, и ти ли трябва
да
го целунеш?
Когато мисля идеално с ума
си
, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“.
Старите много обичат
да
се качват с ума
си
, а пък младите се качват и с краката
си
, т. е.
старите ходят с ума
си
, а младите – с краката
си
.
Единият трябва
да
целува, другият трябва
да
пасува – нищо повече.
Старите обичат
да
плават, защото
да
се плува по водата е по-лесно.
Младият се качва с краката
си
и слиза с краката
си
.
Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо
да
го носи – той обича удобството.
Ако вие отидете при една круша и я обикнете, питам ще дойде ли и тя с вас
да
ядете заедно?
Когато обичате удобства в живота
си
, това са качества на стария човек.
Вие ще вземете от плода й и ще ядете, а тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма
да
направи това, което вие правите, т. е.
няма
да
обядва с вас.
Не че положението на стария е лошо, но едновременно трябва
да
знаем кога сме млади и кога сме стари.
Тя не обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви.
Щом слизаш и се качваш с краката
си
, ти
си
млад – благодари на Бога.
Сега, какво заключение може
да
направите?
Щом
си
стар, искаш
да
ходиш с аероплан.
Вие считате, че ваши приятели са ония, които ядат и пият с вас, които в даден случай мислят като вас.
Старият разбира какво нещо е водата.
Аз съм виждал стари хора, които пращат някое дете
да
им донесе вода от най-хубавата чешма.
Колко приятели имате, които ядат и пият с вас и на които можете
да
разчитате?
Старият човек разбира качествата на водата.
Тогава какво трябва
да
правим?
Сега,
да
вземем целувката на човека.
Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва
да
можете веднага
да
се концентрирате и
да
работите.
Когато целуваш, можеш ли
да
говориш?
Целувката е един начин
да
мълчиш.
Когато целуваш, ти ще мълчиш, пък другият ще ти предава един урок.
Ще се качиш горе и ще натовариш коня
си
– буквата „м“.
Когато пеете „младост“, най-първо трябва
да
има качване, после – слизане и пак качване.
В Природата как е, как мислите?
Понеже звукът „е“ е закон за размножение, трябва усилване.
Онова, което опитваш, трябва
да
ти е близко.
Не можеш
да
опиташ неща, които са далечни.
Можеш
да
опиташ само близките неща, в които съзнанието е пробудено.
Когато съзнанието на другото същество е пробудено, вие можете
да
имате контакт и тогава вече се образува запознанство и приятелство.
В концентрирането човек трябва
да
различава хармоничните чувства.
Сега, трябва
да
се освободите от заблуждението
да
мислите, че много и всичко знаете.
Концентрацията трябва
да
отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки.
Да
се върнем.
(втори вариант)
Вие не можете
да
изучавате окултните науки, ако нямате интуиция.
(втори вариант)
Първо трябва
да
дадете хубава храна на клетките
си
и
да
учите техния език.
(втори вариант)
Всички
да
ви разбират и вие
да
им говорите.
(втори вариант)
Човек, който няма интуиция, мъчно може
да
се справи с окултната наука.
(втори вариант)
Като започнат
да
протестират, веднага
да
запиташ къде е погрешката.Те ще ви кажат, вие ще я поправите.
(втори вариант)
Като излезе, не знае, казва: “Забравих всичко!
(втори вариант)
Да
допуснем, че вие имате едно чувство, някаква неприязненост имате.
(втори вариант)
” Концентрирането трябва
да
се добие.
(втори вариант)
Представете
си
, че един ваш приятел счупил една ваша чаша, която останала на вас от баба ви, дядо ви.
(втори вариант)
То не е нещо, с което човек може
да
се роди.
(втори вариант)
Ако бих учил музика, щях
да
се ползвам от ръцете
си
.
(втори вариант)
Той се ражда с възможност
да
се концентрира.
(втори вариант)
Искам един тон
да
е правилен.
(втори вариант)
Всеки ден трябва
да
работи за концентрация.
(втори вариант)
Това, което ви говоря, е теория, считайте го за теория, мислете върху него, но не
да
го навиете на пръста
си
.
(втори вариант)
Аз ако бих изучавал музика, искам първо
да
дам израз на тона.
(втори вариант)
” Всички ще насърчиш, краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, всичко ще насърчиш.
(втори вариант)
Първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите, за
да
дам яснота на тона.
(втори вариант)
Ти даваш важност на една чаша.
(втори вариант)
Няма
да
внасяш никаква отрицателна мисъл в ума
си
.
(втори вариант)
Ако искам
да
дам съдържание, ще упражнявам втората фаланга.
(втори вариант)
Те ще дойдат, ти ще ги отстраниш, ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват и ги хвърля във водата.
(втори вариант)
И ако искам тонът
да
има израз, тогава ще упражнявам третата фаланга на пръста.
(втори вариант)
Музикант, който не разбира този закон, няма
да
знае както трябва и няма
да
пее както трябва.
(втори вариант)
Щом се счупи чашата, вие трябва
да
кажете на частиците: “Съберете се на едно място и не се делете, аз не ви обичам делението.” Всички ще се съберат на едно място и чашата ще бъде цяла.
(втори вариант)
Той ще пее, но тонът няма
да
има никаква форма, няма
да
има съдържание и няма
да
има израз.
(втори вариант)
Ако имам чаша, която дядо ми оставил, не искам всеки
да
я чупи.
(втори вариант)
Като падне,
да
подскочи,
да
не се чупи.
(втори вариант)
Нещата, които природата създала, не са произволни, те имат свое предназначение.
(втори вариант)
Човек ако
си
проточи ръцете и краката и се завърти около пъпа, ще образува кръг.
(втори вариант)
Ти задръж на дядо
си
тия чаши, които не се чупят.
(втори вариант)
И от двата центъра, от силите, които излизат от единия център на вашата симпатична нервна система и на мозъчната система, разно се посрещат и разни отсечки образуват.
(втори вариант)
Но за
да
мислиш, първо трябва имаш една постоянна величина, т.е.
(втори вариант)
Когото и
да
е от вас, аз мога
да
го примиря.
(втори вариант)
трябва
да
схващаш нещата право, трябва
да
ги проучаваш.
(втори вариант)
Може
да
направя опит.
(втори вариант)
Запример, какво понятие бихте имали за любовта, без
да
я чувствате, само с ума
си
да
я схващате?
(втори вариант)
Двама сиромаси, които се мразят, не могат
да
се примирят.
(втори вариант)
Дойде единият, дам му сто лева; дойде другият и на него дам сто лева.
(втори вариант)
Има нещо, с което мъдростта трябва
да
ви е ясна.
(втори вариант)
Дойде пак, пак ще дам по сто лева.
(втори вариант)
Започвам
да
давам и на двамата.
(втори вариант)
Това, което светлината дава, прави нещата
да
ни са ясни.
(втори вариант)
Казвам: “Ако вие ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам; ако не ме слушате, нито пет пари не ми давам.” Нали ще се обичат тия двама души, ако им дам 10, 20, хиляда лева?
(втори вариант)
Направя им къща, създам им всичките удобства, ще се премахнат тия причини и ще се примирят тия хора.
(втори вариант)
” Ти трябва
да
живееш в истината, понеже като живееш в нея, ще бъдеш свободен.
(втори вариант)
Извън истината няма
да
бъдеш свободен.
(втори вариант)
Ако не живееш в истината, нямаш свобода.
(втори вариант)
Истината носи свобода.
(втори вариант)
С всичките мъчни въпроси в живота при истината ще се справиш много лесно.
(втори вариант)
Онова, което ти ще постигнеш, никой не може
да
го отнеме.
(втори вариант)
Свободен ли
си
, няма
да
кажеш: това е възможно, онова е невъзможно.
(втори вариант)
Светлината, която Бог ти дава, никой не може
да
ти я отнеме.
(втори вариант)
Всичко е възможно, но за всяко нещо има свое време.
(втори вариант)
Храната, която Бог ти дава, никой не може
да
ти отнеме.
(втори вариант)
Вие искате
да
постигнете всичко.
(втори вариант)
Ония мисли, които ти са дадени, никой не може
да
ти отнеме.
(втори вариант)
Може ли един певец
да
изпее една ария, дълга няколко минути, може ли
да
я изпее изведнъж?
(втори вариант)
Някой път искате
да
разбирате всичко.
(втори вариант)
Изисква дълго време
да
пееш в живота.
(втори вариант)
Нека
си
я носят където искат.
(втори вариант)
Някои мислят, че може
да
се отделят от живота.
(втори вариант)
Казвате: “Искам
да
чувствувам всичките неща.” Младият не може
да
има живота на стария, дори старите, които са живели живота на младите, изгубили нещо и сегашните стари знаят половината.
(втори вариант)
” Казвате: “Ние вярваме в Бога, ама имаме неразположение на духа.” Ако обичаш Господа, като мислиш за Него веднага неразположението ще изчезне.
(втори вариант)
Сегашните млади, които се раждат, тяхната младост е друга, тя не е като на старите.
(втори вариант)
Да
кажем, искаш
да
опиташ, дали един певец е добър.
(втори вариант)
Вие, младите, като остареете, няма
да
бъдете като сегашните стари.
(втори вариант)
Щом
си
неразположен, хвани първата фаланга на показалеца.
(втори вариант)
Практически
да
опиташ.
(втори вариант)
И младите, които дойдат след вас и те ще се различават.
(втори вариант)
Ако твоето състояние се измени, ти
си
добър певец.
(втори вариант)
Музиката е изкуство
да
можеш
да
се справиш със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля.
(втори вариант)
Няма
да
бъдете като тях.
(втори вариант)
То е спасително средство, което ни е дадено.
(втори вариант)
Какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода?
(втори вариант)
Музиката трябва
да
бъде като метод за самовъзпитание.
(втори вариант)
Стар човек е онзи, който сам може
да
си
запали свещта.
(втори вариант)
Да
кажем, вие искате
да
пеете, но се срамувате.
(втори вариант)
Стар човек е онзи, който сам може
да
донесе вода.
(втори вариант)
Стар човек е онзи, който сам може
да
яде.
(втори вариант)
Какво трябва
да
носи тона на вярата?
(втори вариант)
С кой тон трябва
да
започнете?
(втори вариант)
Казвате: “Ще остареем.” Хубаво, като остареете сами ще
си
палите свещта.
(втори вариант)
Старостта подразбира свобода в живота.
(втори вариант)
Макар и
да
направите погрешка, нищо не значи.
(втори вариант)
Под стари хора сега разбираме, че те имат нужда младите
да
ги гледат.
(втори вариант)
Ами и младите имат нужда старите
да
ги гледат.
(втори вариант)
Нали ясносиният цвят турят на вярата?
(втори вариант)
Кой кого ще гледа: младите ли ще гледат старите, или старите ще гледат младите?
(втори вариант)
То е за усилване на вярата.
(втори вариант)
При сегашните условия на живота старите гледат младите.
(втори вариант)
Понеже небето е синьо, като подигнем очите нагоре, този цвят въздейства.
(втори вариант)
Заблуждението на старите е, че те мислят, че като остареят, младите трябва
да
ги гледат.
(втори вариант)
С какъв тон трябва
да
започнеш, за
да
се образува вярата?
(втори вариант)
Понеже старите гледат младите като деца, какво трябва
да
направят младите в замяна на това гледане?
(втори вариант)
Бих желал някой
да
се поразсърди,
да
направи гримасите, които човек прави при сръднята.
(втори вариант)
Имаш един приятел, който те целуне, какво трябва
да
направиш и ти трябва ли
да
го целунеш?
(втори вариант)
Или когато искате
да
изкажете пренебрежение, искате
да
покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите?
(втори вариант)
Казваш: “Аз не искам
да
зная нищо заради него.” Аз казвам: “Аз искам
да
зная нещо заради него.” Той Казва: “Аз не искам
да
зная нищо заради него”.
(втори вариант)
Единият трябва
да
целуне, това е правилно.
(втори вариант)
Той не иска
да
знае нищо заради него, пък постоянно го държи в ума
си
, дето седне, все за него говори.
(втори вариант)
Понеже ти не искаш нищо
да
знаеш за него, аз пък се интересувам, искам
да
зная заради него.
(втори вариант)
Ако вие отидете при една круша и я обикнете, ще дойде ли тя с вас заедно
да
ядете?
(втори вариант)
Вие ще вземете от плода иў и ще ядете.
(втори вариант)
Тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма
да
направи това, което вие правите.
(втори вариант)
Тя няма
да
обядва с вас.
(втори вариант)
Казвам: “Много добре, изваждай.” Той като извади всичко, аз взимам и събирам.
(втори вариант)
Тя няма
да
обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви без
да
яде с вас наедно.
(втори вариант)
Той изважда от торбата, оставя празна торба.
(втори вариант)
Какво заключение може
да
извадите?
(втори вариант)
Вие считате ваши приятели ония, които ядат и пият с вас, които мислят както вас в даден случай.
(втори вариант)
Кой печели, който изважда, или който събира?
(втори вариант)
Колко приятели имате, които ядат и пият с вас, на които вие можете
да
разчитате.
(втори вариант)
У нас има един, който изважда, друг – който събира.
(втори вариант)
Сега само разсъждавам, това не е за противоречие.
(втори вариант)
Който изважда казва, че не се интересува, че не струва
да
се живее.
(втори вариант)
Тогава какво трябва
да
правим?
(втори вариант)
Започва
да
нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че пари няма, тялото му било хилаво, нямал какво
да
яде.
(втори вариант)
Той изважда.
(втори вариант)
Като целуваш, можеш ли
да
говориш?
(втори вариант)
Целувката е начин
да
млъкнеш,
да
мълчиш.
(втори вариант)
Какво трябва
да
платиш?
(втори вариант)
Като целуваш, ще мълчиш, пък онзи ще ти предаде един урок.
(втори вариант)
Един адепт среща един ученик, който се обезсърчил, не иска
да
живее.
(втори вариант)
В природата как е?
(втори вариант)
Ученикът казва: “Дотегна ми животът, не искам
да
живея.” Той го завежда в стаята
си
, имал една голяма боа, пуща я, тя започва
да
го гони и ученикът хукнал
да
бяга.
(втори вариант)
След това се наместил умът му, казва: “Слава Богу, че се избавих, вече искам
да
живея.” Като го подгонила змията, казва, че иска
да
живее.
(втори вариант)
Като се уплашиш, ще искаш
да
живееш.
(втори вариант)
Онова, което опитваш, тебе трябва
да
ти е близко.
(втори вариант)
Ти
си
турил в живота
си
препятствие, което не съществува, понеже не мислиш, не чувстваш правилно.
(втори вариант)
Не може
да
опитваш неща, които са далечни.
(втори вариант)
Не
си
концентриран.
(втори вариант)
Може
да
опитваш само близки неща, дето съзнанието е пробудено.
(втори вариант)
Когато съзнанието на другото същество е пробудено, може
да
имате един контакт, тогава ще образува познанство, приятелство.
(втори вариант)
Трябва
да
се освободите от едно заблуждение.
(втори вариант)
След 20 години ще бъдеш точно това, което
си
сега.
(втори вариант)
Вие мислите, че много знаете, че всичко знаете.
(втори вариант)
“Ама след 20 години ще бъда ли ученик?
(втори вариант)
” Ще бъдеш това, което
си
сега.
(втори вариант)
Носиш едно шише от едно кило вода.
(втори вариант)
Казваш: “Аз имам всичката вода, която днес ми е потребна.” Заблуждението е на друго място.
(втори вариант)
За
да
познаеш след 20 години какво ще бъдеш, трябва
да
имаш интуиция.
(втори вариант)
Тази вода ще ти стигне за един ден, на следния ден трябва
да
напълниш шишето наново.
(втори вариант)
Без интуиция ти нищо няма
да
знаеш, ще предполагаш това, което не е, което никога няма
да
стане.
(втори вариант)
Ти предполагаш, че нищо няма
да
добиеш.
(втори вариант)
Това, което се празни и пълни, не показва, че има всичкото знание.
(втори вариант)
Да
се спрем на основното.
(втори вариант)
Мислите ли, че като целунеш един свой приятел, ти ще знаеш всичко.
(втори вариант)
Какво схващане имате, кажете
си
мнението?
(втори вариант)
Ти
си
направил само една връзка.
(втори вариант)
Другите са изпитна комисия.
(втори вариант)
Ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена правилно, тогава резултатите няма
да
бъдат правилни, последствията могат
да
бъдат лоши.
(втори вариант)
Може
да
си
вложил парите в банка и
да
мислиш, че
си
се осигурил.
(втори вариант)
Вие нали всички сте смели, но ако започне салонът
да
се руши, всички ще излезете из салона.
(втори вариант)
Значи във всички има една предпазливост.
(втори вариант)
В природата всяко нещо, което правите, трябва
да
бъде разумно.
(втори вариант)
Аз
да
ви кажа, по какво се отличават младият човек от стария.
(втори вариант)
Всички неща трябва
да
бъдат разумни.
(втори вариант)
Те са величини, на които всякога можете
да
разчитате.
(втори вариант)
Младият е по-смел, иска
да
се качва.
(втори вариант)
Всяка постъпка трябва
да
бъде обоснована.
(втори вариант)
И старият има желание той
да
се качи нагоре, но той иска със самолет.
(втори вариант)
Ако една постъпка не е обоснована на този закон, трябва
да
се изправи.
(втори вариант)
Старият никога не разчита на краката
си
, казва: “С някой самолет
да
се кача.” Виждам един стар човек
да
казва: “Аз ходих на Мусала.” Той казва, че е ходил на Мусала, пък не е ходил.
(втори вариант)
Той мисли в ума
си
, вярва, че е ходил и разправя на хората, че е ходил, пък краката не държат.
(втори вариант)
Природата е скрила тия наблюдения.
(втори вариант)
Гледал на картина, мислил, че е ходил.
(втори вариант)
Старите много обичат
да
се качват с ума
си
, а младите се качват с краката
си
.
(втори вариант)
Представете
си
, че пробием главата, дето е религиозното чувство, после пробием дупка, дето е причинността, или центърът на разсъждението отпред на челото направим две дупки, или направим две дупки отстрани на главата, дето е инициативата, пробием две дупки над ушите, дето е гневът, а после пробием две дупки на малкият мозък, какво ще забележите?
(втори вариант)
Старите обичат
да
плуват.
(втори вариант)
Да
се плува е по-лесно.
(втори вариант)
Щом престане
да
е религиозен, мозъкът ще слезе пак долу.
(втори вариант)
Младият се качва с краката
си
и слиза с краката
си
.
(втори вариант)
Човек започва
да
мисли,
да
разсъждава, мозъкът ще изскочи на челото като два рога.
(втори вариант)
Старият обича със самолет, с някой кон, или нещо
да
го носи.
(втори вариант)
И ще знаете, че една млада мома се е влюбила, щом има два рога отзад.
(втори вариант)
Дето е мястото на милосърдието, който дава милостиня на хората, пак ще изскочат два рога.
(втори вариант)
Той иска
да
има една каруца или автомобил, или самолет, удобства обича.
(втори вариант)
Тогава ще наблюдавате, де се показват роговете.
(втори вариант)
Трябва
да
знаем, кога сме млади и кога сме стари.
(втори вариант)
Щом слизаш и се качваш с краката
си
, ти
си
млад.
(втори вариант)
” Трябва
да
растат рогове.
(втори вариант)
Благодаря на Бога!
(втори вариант)
Ако не растат рогове, не може
да
станеш човек.
(втори вариант)
Щом
си
стар, искаш
да
пътуваш със самолет.Старият разбира какво нещо е водата.
(втори вариант)
Трябва
да
имате не един рог, но стотина рога трябва
да
имате.
(втори вариант)
Виждал съм стари хора, които пращат някое дете
да
донесе вода от най-хубавата чешма.
(втори вариант)
За
да
не се възгордеете, природата турила един капак, че роговете не могат
да
излязат навън.
(втори вариант)
Старият разбира качествата на водата.
(втори вариант)
Това е, за
да
може човек
да
мисли по-правилно.
(втори вариант)
Една мисъл, която ви безпокои,
да
можете веднага
да
я отстраните.
(втори вариант)
Как трябва
да
се изпее “младост”?
(втори вариант)
Ще се качиш горе, ще натовариш коня
си
(Буквата “М”).
(втори вариант)
Имате цял един свят
да
изследвате.
(втори вариант)
Вие седите и мислите, какво
да
правите.
(втори вариант)
Искате
да
свършите училище,
да
вземете диплом, че сте свършили гимназия или университет, след туй ще искате
да
ви назначат някъде чиновник, или военен
да
станете.
(втори вариант)
Понеже “Е”-то е закон за размножаване, усилване, размножаване трябва.
(втори вариант)
В концентрирането човек трябва
да
различава хармоничните чувства.
(втори вариант)
Концентрацията трябва
да
отделя организираните мисли, които носят благородните качества от неорганизираните.
(втори вариант)
Той бяга повече от мене, аз не мога
да
се надбягвам с коня.
(втори вариант)
Пратени сме
да
организираме нашите мисли и всеки от нас може
да
организира своите мисли.
(втори вариант)
При самовъзпитанието трябва
да
се организират мислите.
(втори вариант)
Вас ви е срам
да
изпеете “младост” (Учителят изпя “младост” както един мъж би го изпял, после го изпя както жена би го изпяла).
(втори вариант)
Трябва
да
разбирате свойствата на вашия ум, качествата на вашия ум.
(втори вариант)
Старият трябва
да
пее.
(втори вариант)
Трябва
да
разбирате качествата и свойствата на вашето сърце.
(втори вариант)
Понякога мислите, че не можете
да
пеете.
(втори вариант)
Трябва
да
се упражняване в пеенето.
(втори вариант)
В
себе
си
пейте.
(втори вариант)
Мислете, пеенето само по
себе
си
ще дойде.
(втори вариант)
Нали то има две подразделения, които се делят на две, четири всичко.
(втори вариант)
Неразположен
си
, пей.
(втори вариант)
” – “Венозна кръв имаш.” Трябва вашата венозна кръв
да
мине през белите дробове,
да
минат тия чувства и
да
се преобразят.
(втори вариант)
При това всеки ден в чувствено отношение трябва
да
се храните.
(втори вариант)
Всеки ден чувствено човек трябва
да
се храни.
(втори вариант)
То е икономия в природата.
(втори вариант)
Концентрирането е
да
не хабим своите енергии безразборно.
(втори вариант)
Това, което природата ни е дала, всякога
да
го турим на време,
да
не правим излишно харчене.
(втори вариант)
Какво давате на вашето сърце, какво меню му давате?
(втори вариант)
Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство, може
да
му дадете любов към Бога – то е най-богатото меню.
(втори вариант)
Един предмет, не виждаш ясно.
(втори вариант)
Какво меню ще дадете на вашия ум?
(втори вариант)
Мисли, че можеш
да
го разбереш.
(втори вариант)
Някой предмет не разбираш, мисли, че можеш
да
го разбереш.
(втори вариант)
Ако нямаш музика, не можеш
да
храниш ума
си
.
(втори вариант)
В дадения случай може мозъкът
да
няма светлина.
(втори вариант)
Казвам: В училището когато мислим, трябва
да
считаме, че с това храним своя ум.
(втори вариант)
Човек трябва
да
работи.
(втори вариант)
Зависи каква храна ще дадеш на ума
си
, от това зависи успеха на ума.
(втори вариант)
Концентриране на всички ви трябва.
(втори вариант)
При сегашното самовъзпитание казваме, че човек трябва
да
живее добре.
(втори вариант)
Ти не може
да
живееш добре, ако не храниш ума
си
.
(втори вариант)
Да
мислиш, значи
да
се храниш.
(втори вариант)
Пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва
да
се ползвате всички.
(втори вариант)
Не можеш
да
бъдеш добър, ако не знаеш
да
храниш сърцето
си
.
(втори вариант)
Да
чувстваш добре, това е хранене.
(втори вариант)
Не можеш
да
бъдеш добър, ако не постъпваш добре.
(втори вариант)
Твоята воля не може
да
укрепне, ако ти не я храниш.
(втори вариант)
Тогава развивайте вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта към другите.
(втори вариант)
Изслушайте всички учени хора.
(втори вариант)
За
да
укрепне волята, ти трябва
да
я храниш.
(втори вариант)
Да
ви е приятно
да
изслушате всеки учен човек.
(втори вариант)
Всички тия науки служат като метод за самовъзпитание.
(втори вариант)
Ако нямаш възпитана воля, ти в живота
си
нищо не можеш
да
постигнеш.
(втори вариант)
Ако човек изучава всички поети, философи от древността, те са били все хора музикални.
(втори вариант)
Ако нямаш възпитано сърце, ти нищо не можеш
да
постигнеш.
(втори вариант)
Ти не може
да
разбереш философията, ако не
си
музикален.
(втори вариант)
Ако нямаш възпитан ум, нищо не можеш
да
постигнеш.
(втори вариант)
Ти и поезията не може
да
разбереш, ако не
си
музикален.
(втори вариант)
Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля, това е завършен процес на едно възпитание, което трябва
да
почива на един закон.
(втори вариант)
Ти и химия не може
да
разбираш, и физика не може
да
разбираш и математика, във всички отвлечени науки има музика.
(втори вариант)
С каквото и
да
се занимават хората в ума
си
, нямат постоянни величини, на които
да
разчитат.
(втори вариант)
Ако в геометрията има музика, тя се преподава добре.
(втори вариант)
Казваш: “Аз обичам еди кого
си
.” Какво означава?
(втори вариант)
Както се преподава сега, тя се преподава без музика.
(втори вариант)
Всички науки, които съществуват, са само методи за развиване на човешкия ум.
(втори вариант)
Онзи, когото обичаш, той е свързан, той ти дава храна за ума или за сърцето, или за волята.
(втори вариант)
Да
кажем имате едно математическо отношение, или една геометрическа фигура, или един триъгълник.
(втори вариант)
На триъгълника може
да
съпоставите бащата, майката и детето.
(втори вариант)
Това са живи сили, които функционират в един триъгълник.Ако триъгълникът е равностранен, има правилни отношения.
(втори вариант)
Вие искате
да
ви обичат, нали?
(втори вариант)
Казвам: Нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля във вас съставя един равностранен триъгълник, дето волята ви
да
служи на вашето сърце и вашия ум.
(втори вариант)
Вашият ум
да
служи на вашето сърце и вашата воля.
(втори вариант)
Всички търсите
да
ви обичат.
(втори вариант)
И вашето сърце
да
служи на вашия ум и на вашата воля.
(втори вариант)
Не че е лошо
да
ви обичат, но вие трябва
да
имате положението на дървото, не
да
бъдете дърво.
(втори вариант)
Дървото в дадения случай е много по-умно от човека.
(втори вариант)
Умът трябва
да
служи, после сърцето трябва
да
служи и най-после волята трябва
да
служи.
(втори вариант)
Това е самовъзпитание:
да
мисли човек,
да
чувства и
да
постъпва.
(втори вариант)
Как може, като ядеш от плодовете на неразумното, ти
да
станеш разумен?
(втори вариант)
Ако така постъпва, той ще може
да
се концентрира.
(втори вариант)
Може ли тебе глупавото дърво
да
те направи разумен?
(втори вариант)
Като дойде болка, ще можеш
да
се концентрираш,
да
отделиш тази болка от
себе
си
.
(втори вариант)
Така дълбоко можеш
да
се концентрираш, че може
да
я изолираш в съзнанието
си
.
(втори вариант)
Чувстваш в
себе
си
, знаеш ли нещо или не.
(втори вариант)
Усещаш някоя болка в крака, която някога е нетърпима, непоносима.
(втори вариант)
Запример, за
да
бъдеш метеоролог, трябва
да
имаш едно чувство.
(втори вариант)
Ако вземете една грамофонна плоча, като я турите
да
се върти, тя говори.
(втори вариант)
Много ученици, когато отиват на изпит, нямат самообладание, уплашват, треперят.
(втори вариант)
Ти не може
да
знаеш кога ще има вятър, дъжд.
(втори вариант)
Плочата е толкоз скромна, и казва: “Не търси тази разумност в мене.
(втори вариант)
Не само това, но може
да
имаш сеизмограф и
да
знаеш кога ще има земетресение.
(втори вариант)
Тя е написана на мене от еди кой
си
автор.” Тя като се върти, говори.
(втори вариант)
Много е мъчно, когато човек държи изпит, или ония, които дават концерт.
(втори вариант)
И това може
да
знаеш.
(втори вариант)
В света всеки човек трябва
да
бъде разумна плоча, от която
да
намерите реалността.
(втори вариант)
Даровитите певци дават концерти, макар съвсем страхът не може
да
се премахне, но все таки имат една вяра.
(втори вариант)
Може
да
знаеш, ще има ли промени на Слънцето, ще има ли петна или не.
(втори вариант)
Казват, че всичко за добро ще бъде.
(втори вариант)
Ти чувстваш тия неща и тия вътрешни ваши чувства не може
да
ги разберете.
(втори вариант)
Понеже вие се изменяте, няма
да
бъдете такъв, какъвто сте сега.
(втори вариант)
Ако действително бяхте една реалност, щяхте
да
бъдете една постоянна величина.
(втори вариант)
Трябва
да
разбирате всички сегашни науки какво са и тогава едва ще бъдете готови
да
разбирате онази област на окултната наука, с която се занимавате.
(втори вариант)
Тогава вашето песимистично настроение се дължи на времето.
(втори вариант)
Там е реалността, извън онова, което вие виждате и знаете, извън онова, което чувствате.
(втори вариант)
Това, което чувствате в дадения случай, показва една реалност.
(втори вариант)
Като не разбирате законите, които съществуват, при известно налягане трябва
да
вземете известни съображения, няма
да
можете
да
ходите свободно.
(втори вариант)
Онова, което сърцето може
да
задържи, е реалното.
(втори вариант)
Запример, ако се дигнете във въздуха като птица с крилата
си
, какво трябва
да
правите?
(втори вариант)
Онова, което минава през сърцето и то не може
да
задържи, е преходна реалност.
(втори вариант)
Или ако влезете в морето, искате
да
плувате,
да
се гмурнете на дълбоко, какво трябва
да
правите?
(втори вариант)
Коя е основната мисъл, на която може
да
се спрете?
(втори вариант)
Птиците знаят
да
хвъркат повече от човека.
(втори вариант)
На другия ден турят кръста му
да
го носи.
(втори вариант)
Безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не съответства.
(втори вариант)
Той пак е концентриран, идва до едно място и казва: “Не искам
да
го нося!
(втори вариант)
Имат знание
да
слязат на най-голяма дълбочина, понеже могат
да
живеят дълбоко във водата.
(втори вариант)
Когато дойде до изпитания, човек трябва
да
има концентриране.
(втори вариант)
2.
Ти си Христос, Син на Бога живаго
,
НБ
, София, 28.2.1937г.,
Дръжте в
себе
си
онази любов, която носи знание, която носи свобода.
И тогава всички ще вярваме така, както Христос е вярвал.
Вие не можете
да
бъдете щастливи по единствената причина, че главата ви е много малка и тялото ви е много малко.
Това значи
да
съзнава човек целта, към която се стреми.
Това значи
да
чувствува човек, че има зад
себе
си
тил.
Много ни е дал Господ, но много малко още знаем.
Онова, което Христос искаше
да
постигне,
да
направи, стана ли?
Когато тези два центъра са силно развити, хората са много гневливи.
Според този германец центровете, които са в задната част на главата, около ушите, ако са силно развити, правят човека много гневлив.
И затова в Писанието още отнапред е казано, че страхливите няма
да
наследят Царството Божие.
Той и днес вижда как работите се постигат.
Едва след 2000 години работите Му се нареждат.
Всички хора, които мислят, не са страхливи.
Следователно всеки човек, който не мисли, той не може
да
наследи Царството Божие.
Като казвам, че светът върви много добре, разбирам, че той върви към онази цел, с която може
да
се обясни истината.
Всичко в света се развива така, че това, което днес противоречи на истината, както и всички ония хора, които днес не приемат истината, един ден Бог ще ги повика при
себе
си
.
Мнозина искат
да
бъдат безстрашни, но те трябва
да
знаят, че човек може
да
бъде безстрашен, смел, само докато мисли.
Когато богатият изгуби богатството
си
, той става страхлив.
Когато хората не вървят в Бога, Той казва: „Направете една война, според вашите разбирания, както вие
си
представяте нещата, и вижте тогава кой е на правата страна.“ И като се свърши войната, като видят колко хора са се осакатили, колко са избити, колко разрушения са станали, тогава едва могат
да
се доберат донякъде поне до истината.
Когато ученият изгуби знанието
си
, той става страхлив.
И след това всички народи искат
да
имат много войници.
Когато музикантът изгуби способността
си
да
свири, той става страхлив.
Те искат
да
имат много войници, но кой ще им ги достави?
Когато младата мома изгуби своята красота и своето здраве, тя става страхлива.
Кой създава децата в света?
Когато юнакът изгуби своята сила, и той става страхлив.
Ще кажете, че Бог ги създава.
Изобщо, когато всички хора изгубят същественото, върху което поставят живота
си
, и те стават страхливи.
Те искат хората повече
да
се размножават,
да
се раждат повече деца.
Но въпреки това ние виждаме, че днес хората се израждат.
Сега, ако съвременните хора
си
позволят
да
кажат на някого, че вярват в Бога или че Бог им е говорил, веднага ще бъдат осмени и подиграни.
Сега, като говоря по този начин, аз не отричам войната, но казвам, че човек трябва
да
воюва за истината, за Божествената правда, за идване на Божественото изобщо.
Към това трябва
да
се съсредоточат нашите мисли.
Това трябва
да
бъде нашата цел в живота ни.
Веднага започнали
да
се събират хора около него и
да
дават пари за построяване на една църква.
Другият пък казал, че Господ му говорил
да
ходи между хората и
да
им говори
да
се обърнат към Него и
да
започнат един нов, добър живот.
Тя има за цел
да
поддържа мира в света.
Той трябвало
да
ги учи как
да
живеят добре.
Тя ще даде гласа
си
само за онези, които искат
да
поддържат мира.
Не е достатъчно човек
да
вярва в Бога, но той трябва
да
се научи
да
живее добре.
Сега хората се делят помежду
си
на различни религии и става въпрос дали даден човек е православен, католик, евангелист, окултист и т.н.
Аз не разбирам онзи пасивен, пацифистически мир, но [говоря] за онзи активен мир, който подига хората.
Царството Божие е на страната на онези, които искат
да
се реализира Божественият план, който носи благото на всички хора, на всички народи по лицето на Земята.
Когато всички хора почнат
да
живеят разумно, няма по-лесна работа от това.
Православният трябва
да
представя един метод за любовта.
Даже и при днешните условия, ако всеки човек би отделял по един лев всеки ден, въпросът би се разрешил добре.
Католикът трябва
да
е един метод за любовта.
Тогава нямаше
да
има бедни хора на Земята, нямаше
да
има нещастни.
Евангелистът трябва
да
е един метод за любовта.
Тогава нямаше
да
има бедни по света.
Окултистът също трябва
да
е един метод за любовта.
Представете
си
, ако всеки българин би отделял на ден по един лев, а те са всичко 6 милиона българи.
Всички религии трябва
да
представят методи, степени на любовта.
Така трябва
да
се разбира любовта.
Ако те отделят по един лев в продължение на 100 деня, направете изчисление колко милиона лева щеше
да
има за това време.
Не може
да
има любов там, дето няма разсъждение, дето няма ум.
Ако пък това се направи в продължение на една година, много средства щеше
да
има за в полза на бедните хора на Земята.
Този закон обаче не работи, защото всеки иска
да
вземе, а не и
да
даде.
И тогава, като дойде страхът отвън, ние търсим хората, към тях прибягваме.
Ако у всички хора имаше желание всеки
да
даде по нещо, и богати, и бедни, и стари, и млади, тогава работите щяха
да
тръгнат напред.
Не е въпросът както сега,
да
се проси само.
Нас ни е страх от Господа и казваме, че не трябва
да
отиваме при Него.
Ето каква трябва
да
бъде бъдещата система на даване.
Върви някой и
си
мисли
да
има една ябълка, яде му се такава.
Детето, което е родено от майка
си
, към кого трябва
да
отиде: при слугинята, тя
да
го заведе при майка му, или то само, направо трябва
да
отиде при майка
си
?
Много естествено е, че то само, направо трябва
да
отиде при майка
си
.
Подир малко бръкваш в джоба
си
и намираш ябълката.
Когато детето направи някакво прегрешение, то се нуждае от слугинята, тя
да
отиде при майка му,
да
измоли прошка и тогава детето отива при майка
си
.
Хапваш
си
и благодариш на този, който ти я поставил.
Обаче, ако положението е естествено, детето само отива при майка
си
и
си
свършва работата, така, както
си
е.
Следователно когато Христос говорил за своя Отец, Той искал
да
каже, че Отец Му е по-умен от Него, и следователно Христос е дошъл на Земята
да
стори Неговата воля, а не Своята.
Ако всички хора постъпваха по този начин, нямаше
да
има сиромашия в света.
Кой каквото пожелаеше, щеше
да
го има.
Сега аз мога цели часове
да
говоря върху сиромашията и начините за справяне с нея, но които ме слушат, ще кажат: „Ако ние постъпваме по този начин, къде ще му отиде краят?
И тогава, ние не можем
да
съществуваме, ако отричаме Божественото в
себе
си
.
Ако постоянно даваме, какво ще остане за нас?
Ето, тук, в София, срещу няколко милиона лева, се прекара от рилската вода.
Когато излъжат човека 1–2 пъти в нещо, че няма никаква реалност, той започва вече
да
вярва в лъжата.
И днес всички софиянци са задоволени, имат достатъчно вода на разположение.
Сега всички имате една обща идея, мислите, че като дойде Христос, ще оправи всички работи.
Добре, преди 2000 години Христос дойде на Земята, но не оправи всички работи.
Не, в света, в който живеете, вие трябва
да
поставите за основа любовта.
Той не постигна всичко онова, което желаеше.
Понеже евреите не Го приеха, Той им разруши града Ерусалим, разруши и техния храм, който оттогава не може
да
се въздигне.
Това, което хората наричат „любов“, това са известни интереси.
Сега аз не искам
да
ви убеждавам
да
вярвате в нещо ново.
Следователно всички сегашни държави, които не вземат участие в живота на любовта, които не я приемат, и те ще се разрушат.
Аз искам
да
ви убедя
да
вярвате, че не сте сиромаси.
Вие не трябва
да
мислите, че нямате дрехи, че нямате обуща, ходите със скъсани дрехи и обуща, или че нямате пари, нямате майка и баща, нямате приятели.
Така само ще разберете, че Бог е господар на света, а не хората.
Казвам: Всеки от вас има едно съкровище, оставено от баща му, но трябва
да
си
намерите документите, с които
да
го освободите.
Казано е в Писанието, че всяка власт е от Бога дадена.
Аз ви давам сведения за това и вие трябва
да
се освободите от вашата сиромашия.
Затова всички онези, които упражняват тази власт, трябва
да
имат това нещо предвид и
да
прилагат Божията правда.
Властта трябва
да
бъде справедлива.
Оставете всички тия лъжи настрана.
Сега
да
се върнем към въпроса.
„Христос запита учениците
Си
: Ами вие кого Ме мислите, че съм?
„Ти
си
Син на Бога живаго“.
Човек все трябва
да
има нещо, на което
да
се обосновава, тил трябва
да
има, или той трябва
да
има някаква цел пред
себе
си
, към която
да
се стреми.
Провери ги с очите
си
, с ушите
си
, с вкуса
си
, с обонянието
си
и с осезанието
си
.
Тил трябва
да
има човек, т.е.
И след това ще провериш с интуицията
си
, със своето вътрешно чувство.
Той казва: „Аз не дойдох
да
изпълня Своята воля, т.е.
Сега всички вие сте дошли до положението
да
разберете Бога.
това, което като човек желая, но дойдох
да
изпълня волята на Онзи, който Ме е пратил.
Но за всички вярващи има едно място, дето като дойдат, започват
да
се отклоняват.
Дойдох
да
изявя онова, което Отец Ме е научил.“ Отец пък е емблем на разумната любов, на разумната мъдрост.
Ако Земята нямаше цел, към която
да
се стреми, нищо нямаше
да
излезе от нея.
Дойде някой и ти казва: „Ти не вярваш в Бога както трябва.“ Кажи
си
: „За
да
вярвам в Бога, аз трябва
да
имам съвсем друга любов.
„Аз дойдох
да
покажа на света, че само чрез една любов, която може
да
се приспособи към всички сърца, към всички умове, към всички души и към всички духове, светът ще може
да
се спаси.“ Това се разбира под думите „Син на Бога живаго“.
Сегашната ми любов е създала моето неверие.“ Кажете на този човек
да
ви покаже друг такъв, който
да
има любов каквато трябва.
Христос казваше: „Според старите учения слабите слугували на силните, а според учението, което Аз нося, силните трябва
да
слугуват на слабите.“
Отговори Симон-Петър и рече: „Ти
си
Син на Бога живаго.“ Тези думи имат значение само за онзи, който разбира нещата.
И като не може
да
ви покаже , кажете
си
: „И ти не
си
по-умен от мене.“ Тури този човек на опит.
В бъдеще, за
да
бъде някой слуга, за
да
слугува, той трябва
да
е свършил 4 факултета.
Ако ви говорят нещо по астрономия, вие трябва
да
разбирате какво нещо е астрономията.
Кажи му: „Можеш ли
да
ме заведеш на Слънцето?
Господарят може
да
е свършил само един факултет, но от слугата
си
иска повече.
И при това, можеш ли
да
ми платиш билета?
Това е само за сравнение,
да
се види колко важна е службата на слугата.
Ако можеш
да
направиш това, аз ще дойда с тебе.“ – „Как ще те заведа?
Всъщност и господарят трябва
да
е свършил най-малко 4 факултета.
Следователно днес не е както едно време,
да
вярваш във всичко, каквото ти кажат.
“ – „Щом не можеш
да
ме заведеш, тогава аз не приемам твоето учение.“
За в бъдеще слугите трябва
да
бъдат най-учените, най-способните хора.
Днес вече хората искат за всичко доказателства и при това не само от едно гледище, но от много гледища.
Съвременните хора вярват, че като умре човек, всичко се свършва с него и започват
да
го опяват,
да
му държат надгробни речи и с тарга го занасят на гробищата, дето го опяват и погребват в земята.
Там и слугите, и господарите трябва
да
са свършили поне 4 факултета.
Ние можем
да
докажем нещата не само по един начин, но по много начини можем
да
ги докажем.
Когато трябваше
да
се възнесе на небето, той каза на слугата
си
: „Ти ще останеш тук и ще ме чакаш.“ Илия не искаше
да
гo види слугата му, но последният каза: „Дето отиваш ти, и аз ще дойда, не искам
да
остана сам.
Там и едните, и другите трябва
да
бъдат на еднаква степен на развитие.
Дали съществуват нещата, ние можем
да
ги докажем чрез зрението
си
, чрез слуха
си
, чрез обонянието
си
, чрез вкуса и чрез устата
си
.
Ти няма
да
се освободиш от мене.“ Другите пророци казаха на слугата му: „Пази господаря
си
, че ще го вземат.“ Тогава слугата каза на пророк Илия: „Аз виждам, че ти ще
си
отидеш, но остави на мене поне кожуха
си
.“ По едно време той вижда, че една огнена колесница слиза от небето.
Там и господарят трябва
да
зачита достойнството на слугата
си
и слугата трябва
да
зачита достойнството на господаря
си
.
Много начини още има, с които ние можем
да
доказваме нещата.
Нещата могат
да
се доказват и чрез интуицията.
Важно е, че слугата на пророк Илия видя, че една огнена колесница дойде и взе Илия, който остави на земята само кожуха
си
.
“ – „Ти
си
Син на Бога живаго.“ – Щом е така, живейте и вие по този закон.
С интуицията ти можеш
да
видиш неща, които ще станат в далечното бъдеще.
Както и
да
е, Илия се възнесе на небето с огнена колесница.
С интуицията ти можеш
да
знаеш как ще започнеш и как ще свършиш.
Следователно в сегашната култура всички хора трябва
да
станат Синове Божии.
Понеже засега интуицията не е развита у хората, като се интересуват за
себе
си
, те обичат
да
ходят по различни гадатели,
да
им предсказват какво има
да
им се случи, какъв е късметът им.
Навярно отиде на Слънцето, защото огнена колесница може
да
дойде само от Слънцето.
И онова, което Бог е създал, ние не трябва
да
разваляме.
Казано е в Писанието: „Не разваляйте онова, което Бог е създал.“ Значи
да
не разваляме законите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата душа, на нашия дух в живота.
Вие не трябва
да
се плашите от огъня.
И тогава, като спазваме тези закони, ще видим, че не само в този свят, но и всички останали светове съдържат условия, възможности за нашето развитие.
Като не учи, при който гадател и
да
отиде, всички ще му кажат, че така, както върви, никакъв късмет няма
да
има.
Ако учиш, късметлия
си
.
Ако и ние един ден можем
да
се возим с огнена колесница, никога няма
да
се простудим.
Днес професори, съдии, учени, всички се състезават, всеки иска
да
излезе над другия.
И към най-студените облаци можем
да
пътуваме съвсем безопасно.
Добро нещо е състезанието, но при състезанието се иска силни хора, както на физическото поле.
Който иска
да
се състезава, ще му дадат един голям, тежък товар
да
го дигне.
Който пръв го дигне, той е най-силен.
Не един, не двама, не трима, но хиляди хора трябва
да
бъдат заинтересувани от някого, за
да
бъде този човек късметлия.
Всеки трябва
да
има желание
да
дигне тежкия чувал.
Всички хора, които са придобили вечния живот, са влезли именно в такава огнена колесница.
Всеки трябва
да
съзнава силата на другия.
Той беше малко дете още, когато от изток дойдоха тези трима мъдреци,
да
Го видят и
да
Го поздравят.
Като види, че може
да
дига тежкия чувал,
да
признае неговата сила.
Те казваха: „Този човек е късметлия, той носи нещо велико в света.“ Те Му донесоха подаръци: един подарък за Неговия ум, един подарък за Неговото сърце и един – за Неговата добра воля.
Та, във физическо, в умствено или в сърдечно отношение, в различните тези светове ние трябва
да
отдаваме правото на онзи, който може
да
дигне тежкия чувал.
Какви подаръци Му донесоха, това не е писано в Писанието, но аз казвам, че Му донесоха хубави подаръци.
Обаче дигането на тежките чували не разрешава всички въпроси.
Тъй щото, ако и вие искате
да
бъдете късметлия, от вас трябва
да
се заинтересуват умни хора, а не глупави.
Ако гледате на външната страна на нещата, ще кажете, че Илия е отишъл на небето с по-големи почести.
Всичко в света трябва
да
бъде за благото на всички.
Като работите в тази посока, всички ще бъдете силни в живота.
Илия отиде с огнена колесница, защото трябваше
да
се пречисти.
Както виждате, и аз вярвам в късмета.
Тъй щото, всеки човек, който се качва на огнена колесница, това показва, че още не е пречистен, трябва
да
се пречиства,
да
мине през огън.
Обаче, след като остави благословението
си
на хората, Христос почна
да
се въздига нагоре със своята мисъл и
си
замина.
Благословение е
да
имаш един умен приятел; благословение е
да
имаш един умен баща; благословение е
да
имаш една умна майка; благословение е
да
имаш един умен брат; благословение е
да
имаш една умна сестра; благословение е
да
имаш един умен слуга; благословение е
да
имаш един умен ученик; благословение е
да
имаш един умен учител.
За
да
се възнесе човек, ние нямаме предвид това смъртни тяло, в което сега живеем.
Душата на човека
си
има особено тяло, с което може
да
се възнесе.
Това тяло е толкова пластично и така добре направено, че може
да
става и малко, и голямо.
Това тяло именно строи и физическото, и всички останали тела на човека.
Тогава не се е намерил нито един учен човек, който
да
може
да
я разпечата,
да
види какво има в нея.
Сега аз не искам
да
вярвате в това, защото, според мене, за
да
вярвате в нещата, вие трябва
да
имате любов,
да
ги проверите.
Тази книга трябва
да
се отвори.
Сега може
да
не ви е потребно, но един ден, когато огладнеете, ще влезете в една гостилница
да
ядете.
И ще бъдете доволни от това, което ще ви се даде.
Вие може
да
влезете в колкото гостилници искате, но друго нещо ще изпитате, ако влезете в гостилница, в която яденето е хубаво.
Ако влезеш в една Божествена гостилница и се наядеш, ще станеш безсмъртен и никога няма
да
умираш.
Вие сте човекът, който сте повикан
да
отпечатате тази книга и
да
видите какво има в нея.
Божественото ядене всякога освобождава човека.
Вие можете
да
търсите вашето щастие отвън, но се изискват ред условия, докато го намерите.
Тогава вие всякога можете
да
управлявате Божествените закони.
Ако семето търси своето щастие отвън, право е то – ние не отричаме това.
Но ако това семе не се посее в някоя нива и ако то няма онези вътрешни сили, за
да
използува почвата, в която е поставено, това семе никога няма
да
разбере какво нещо е външният свят.
Защото всичко онова, което съвременният човек е измислил, е потребно.
Та, сега всички говорят за добрите условия на нивата.
Няма нещо, което човек
да
е измислил и
да
е непотребно.
Никой не може
да
отнеме добрите условия.
Някой може
да
каже, че не се нуждае от астрономия или от други някакви науки.
Не, трябва ти и астрономия, и биология, и физика, и химия – всички науки ти трябват.
– „Не ми трябва химия.“ – Не, и химия ти трябва, понеже в стомаха се извършват всички химически процеси.
– „Тогава психология не ми трябва.“ – Не, и психология ти трябва.
Той сам е една голяма спънка за обходата на хората спрямо него.
– „Ама аз не искам
да
се занимавам с електричеството и с магнетизма.“ – Не, трябват ти, защото това са сили, които функционират в организма.
Мъчно нещо е
да
се справи човек с лошите условия.
Вие няма
да
ставате калугери.
Знаете ли от какво произтичат страданията и мъчнотиите на Христа на Земята?
Мнозина стават калугери, за
да
разрешат някой въпрос.
Понеже Той даде голямо доверие към хората, Той вярваше, че ще излезе нещо от тях.
Те мислят, че като отидат в монастир и се скрият там, че ще разрешат въпроса с жената; те мислят, че ще се освободят от жените.
Когато човек се е създавал, казва се: „
Да
създадем човека по образ и подобие Божие“; казва се, че е гарантирано за него, защото ще излезе нещо от този човек.
Всички калугери бягат от жените.
Обаче, когато се създаде човекът, той не беше доволен от
себе
си
.
У Адам имаше една хубава черта, за която заслужава уважение.
Адам не беше доволен от
себе
си
.
Той казваше за Ева: „Добра или лоша, аз я изисках от Господа, и затова не я напущам.
Казват, че Господ създал един човек в света.
Аз ще отида с нея и каквато е нейната съдба, такава ще бъде и моята.
Какво може
да
направи сам човек?
Аз съм готов
да
споделя с нея съдбата
си
.“ В който ден Адам беше готов
да
се пожертвува за жена
си
, в този ден Господ каза: „Понеже ти се пожертвува за жена
си
, и Аз ще се пожертвувам за тебе и за нея.“
Наистина, ако човек не е готов
да
се пожертвува за онзи, когото обича, тогава и Господ няма
да
се пожертвува за него.
Ако е готов
да
се пожертвува, и Господ ще бъде готов
да
се пожертвува за него.
Адам не се занимаваше с това, което Господ беше създал.
Ако ти мислиш за ближния
си
, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе.
Той не се заинтересува от всичко това.
Ако ти се откажеш от ближния
си
, и Господ ще се откаже от тебе.
Но като видя, че животните
си
имат по една другарка, той каза: „Хубаво е и човек
да
си
има една такава другарка.
Горните същества са много учени, трябва
да
ги слушам,
да
им се подчинявам.“ В Адама се криеше една черта на гордост.
Каквото ѝ кажа, всичко ще прави.“ Така
си
мислеше Адам, но скри това нещо от
себе
си
.
Не спъвайте хората в любовта, понеже, като ги спъвате, вие създавате злото.
Когато Господ мина покрай Адама, Той видя неговото недоволство.
Така и вие виждате по лицето недоволството на някой човек от вас.
Един ден Адам срещнал Господа в рая и Го запитал: „Господи, какво ще бъде моето бъдеще?
За
да
се обичат двама души, Бог трябва
да
е между тях.
Ще спечелиш много и всичко, каквото спечелиш, ще го изгубиш.
Господ го остави свободно
да
се проявява.
Та казвам: Ние трябва
да
освободим душата
си
от онези вътрешни терзания.
Тогава Адам
си
каза: „Така е то, така ще му пати главата на човека, докато е сам.
Вие искате
да
знаете кой е на правия път.
Ако имах една другарка, нямаше
да
се случи това нещо.“ И тогава Господ го приспа един ден.
И току погледнеш, виждаш, че не
си
сам.
Така и Адам, като се събудил, видял пред
себе
си
красивата Ева, модерно облечена, на съвременен език казано, с много хубави дрехи, каквито тогава съществували.
Казва тогава Адам: „Господ ми каза, че ще се измени моята съдба.
И наистина, отсега нататък аз ще бъда щастлив.
Дето е любовта, там е вярата; дето е вярата, там е надеждата.
Като дойде тя, всичко ще ми върви.“
Дето е надеждата, там е животът.
Сега аз ви представям всичко това като един възглед, който и сегашните хора имат.
Те мислят, че докато са сами, нищо не могат
да
направят.
Те искат
да
разберат онези велики закони, които съществуват в природата.
Те трябва
да
знаят, че не са сами в природата.
Вие трябва
да
разберете и
да
изучавате законите в природата, която ви обикаля.
Сам по
себе
си
животът се изразява във формата на разумния човек.
За тази цел вие трябва
да
изучавате нейния език.
Сега вие искате
да
угодите на хората.
Всичката погрешка на хората седи в това, че те искат някои неща преждевременно.
Аз виждам, че всички се стремите към това.
Вие трябва
да
чакате
да
дойдат Божествените блага според определеното за тях време, според определените закони.
Всяко нещо
си
има своето време.
Христос запита учениците
Си
: „За кого Ме мислите, че съм?
Добре ли е
да
се стремите
да
угодите само на един пръст на ръката
си
?
“ И отговори Му Симон-Петър и рече Му: „Ти
си
Христос.
Син на Бога живаго“.
Той дойде на Земята, за
да
изправи всички погрешки на хората.
Не, ще миеш цялата
си
ръка, цялото
си
лице.
Една от погрешките на първите хора се заключаваше в това, че те
си
казваха, че тази работа няма
да
се поправи с любов, но живот трябва.
Ще миеш и двете
си
очи, и двете
си
уши, и носа
си
, и устата
си
– към всички свои удове ще бъдеш внимателен.
Те се заблуждаваха с живота.
Всички хора в света съставят части, удове от Божествения организъм.
Вторите хора казваха, че животът няма
да
оправи света, но знанието.
Срещате един човек, виждате, че е облечен с някакви дрехи, но в него има една душа, един ум и едно сърце.
После
си
казаха, че и истината няма
да
оправи живота, но свободата.
Всичко това вие трябва
да
намерите в човека.
А пък свободата без истината представя армия, която няма нито цел, нито тил, нито прегради, нито оръжия.
Ако обърнете внимание само на външността на човека, на неговата къща, на неговата дреха, вие пренебрегвате всичко онова, което се крие в тази дреха, в тази къща.
Това е една армия от голтаци, които отиват като абисинците
да
се бият.
Всеки човек, който не разбира нещата, казва: „Аз вярвам в Господа и като се помоля, всичко ще стане.“ Ето един глупак.
Той
си
мисли, че като
си
дигне ръцете нагоре и се помоли, всичко ще стане.
И запита Христос учениците
Си
: „Мене за кого Ме имат
да
съм?
“ Те отговориха: „Едни мислят, че
си
пророк Иеремия, други – пророк Илия, или друг някой от пророците.“ После се обърна Христос към Петра и го запита: „Ти за кого Ме мислиш, че съм?
Той минал един ден покрай един овчар и го запитал: „Синко, какво правиш?
“ – „Ти
си
Христос, Син на Бога живаго.“ Христос му каза: „Това не
си
го открил от
себе
си
, нито някой отвън ти го е открил, но открил ти го е Отец твой отвътре.“
“ – „Паса овцете.“ – „Пасеш овцете, но учил ли
си
се
да
се молиш?
“ – „Не зная как
да
се моля.“ – „Как се молиш?
Турям
си
кривака пред мене и го прескачам ту на едната, ту на другата страна.
– „Ама аз виждам нещата.“ Очите, които Бог ги е дал, той вижда чрез тях.
Като го прескачам, казвам: „Господи, заради Тебе ще се помоля.“ – „Не, синко, така не се моли човек.
– „Ама аз чувам.“ И ушите, които Бог ти е дал, той пак чува чрез тях.
Ти трябва
да
научиш „Отче наш.“ Заел се владиката
да
го учи и като го научил, казал му: „Ето, така ще се молиш, а няма
да
прескачаш кривака.“ Владиката
си
заминал с параход.
Всички чувства, всички сетива, които имаме, чрез тях пак Бог действува.
Като започнал овчарят
да
се моли, видял, че забравил молитвата на едно място и решил
да
тръгне
да
гони владиката.
Той иска
да
ни постави в правата посока, в правия път.
Казал
си
: „Забравих молитвата.
Какво
да
правя?
Този път не е за теб.“ – „Ами кой път
да
взема?
Отиде новият начин на молене.“ Веднага туря кожуха
си
на водата, сяда върху него и тръгва по морето
да
гони владиката, който се е качил вече на парахода.
“ – „Вземи другия път.“ И Господ ще ти посочи точно кой път
да
поемеш.
По едно време владиката вижда, че някой тича след парахода.
Вглежда се и вижда същия овчар, когото учил
да
чете „Отче наш“.
– „Какво искаш, синко?
Всички хора страдат, понеже вървят по пътища, които хората им определят.
Карай
си
по старому.“
Слушал съм бащи, които казват на синовете
си
: „Синко, какво ще кажат хората за тебе?
„Отче наш“ без любов е владиката на парахода.
Но ако думите им не са на място, няма защо
да
се вслушваш в тях.
Не, една молитва, една реч, една дума, една мисъл, едно чувство или една постъпка, продиктувани от любов, те са мощни сили.
Ако думите на съседите са прави, вслушвайте се в тях, но ако не са прави, не трябва
да
ги слушате.
Срещам един православен свещеник, учен човек, който ми се оплакваше от сина
си
, недоволен бил нещо от него.
Те казват: „С любов работите не стават.“ Или: „Много философия не се изисква.“ Знание трябва на човека,
да
си
оплете работите.
Моят син, едва 15-годишно момче, ученик в шести клас, дошла му някаква идея, някакъв бръмбар в главата –
да
стане вегетарианец.
Всички се опитват
да
оплетат работите
си
, но в края на краищата всички умни хора са все в затвора.
Казвам му един ден: „Иванчо, иди
да
заколиш една кокошка.“ – „Не, тате, кокошка не коля.“ Отказа и нищо повече.
Вие не сте влизали в затворите,
да
видите каква философия има там.
Майка му сготвила кокошка, вика го
да
си
хапне, но той ѝ казва: „Мамо, не ям кокошка.
Там всеки
си
разправя своята философия.
Аз съм вегетарианец.“ – „Ти турчин ли
си
?
Затворът не е нищо друго освен един университет.
Ако искаш
да
знаеш, турците ядат кокошка, те не са вегетарианци.
Турчинът е турчин само защото не яде свинско месо.“ – „Добре, не ядеш кокошка, не колиш кокошка, иди поне в избата
да
ми наточиш малко вино.“ – „Не, татко, и вино не точа.“ Видиш ли го този мой син!
Те започнали един на друг
да
си
разправят своите престъпления.
Казвам му един ден: „Щом не точиш вино, иди поне
да
ми купиш една кутия цигари.“ – „Не, татко, и цигари не купувам.
Ако и
да
ти донеса чиста изворна вода, готов съм
да
отида на десетина километра разстояние, но
да
ти донеса хубава вода.
Обаче нито вино точа, нито цигари купувам.“ Какъв син е този, който нито кокошка може
да
заколи, нито кокошка яде, нито вино точи, нито цигари купува?
Най-после запитали един новодошъл между тях: „Ами тебе защо те туриха в този университет?
Питам тогава свещеника: „Ти какво мислиш за сина
си
?
Какво престъпление
си
свършил?
“ Или, с други думи: „Какъв изпит
си
държал?
“ – „Откраднах една кокошка.“ – „Ти не
си
кандидат за този университет.“ Всички станали от местата
си
и го набили добре.
Той е тръгнал в добър път, но важното е, че иска и мен
да
обърне.
„Докато не убиеш един човек, ти не можеш
да
бъдеш в затвора.
Пък ще иска
да
ме прави и вегетарианец.
Срамота е за една кокошка само
да
бъдеш между толкова учени хора.“ Наистина, всички хора, които не могат
да
убият една кокошка, минават за глупаци, а всеки, който може
да
убие 10–20 кокошки, той минава за доста голям герой.
Какво ще правя при това положение, като ще трябва
да
опявам курбаните?
Сега ние можем
да
пренесем тия неща и в
себе
си
.
“ Казвам му: „Бог е влязъл в сина ти и чрез него ти проповядва.
Така Той иска
да
те изпита вярваш ли в Него или не.
Защо е създадено Слънцето?
Ако не вярваш в сина
си
, тогава ще излезе, че ти
си
един лъжец, понеже ти го създаде.
Защо е създадена Земята?
Какво трябва
да
прави този син?
Защо са създадени всички планети, всички слънца в света?
Той трябва
да
слуша Бога в
себе
си
.
Те
си
имат своето предназначение.
Когато Бог създаде Адама, накара ли го
да
коли кокошки или
да
яде кокошки, или
да
точи вино и
да
Му купува цигари?
А ти, като заставяш сина
си
да
прави всичко това, не се ли питаш какъв баща
си
?
“ – „Е, много има
да
пати главата ми“ – въздъхна
си
свещеникът и престана
да
говори за сина
си
,
да
се оплаква от него.
Сега и на вас казвам: Вие трябва
да
слушате онова, което може
да
ви подигне, което може
да
ви освободи от ограниченията.
И като пътници на Земята, те искат
да
бъдат щастливи.
Дръжте тази мисъл в
себе
си
.
Дръжте в
себе
си
онази Божествена мисъл, онази Божествена любов, която действува постоянно у вас.
3.
Три необходими неща / Три неща са потребни
,
УС
, София, 28.2.1937г.,
Живееш ли в Любовта, каквото и
да
става около тебе, окото ти
да
не трепва.
Ще знаеш, че и при най-големи опасности
да
минеш, нищо няма
да
те засегне.
Който ги хвърли в пещта, той пострада.
Какво стана с Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете?
Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра.
Който има вяра, в него надеждата се проявява.
Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява.
Вяра без любов не може
да
се прояви.
Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота.
С Любов и най-малкото семе, хвърлено на нивата, започва
да
расте и
да
се развива,
да
дава плод.
Без Любов семето попада на камениста почва.
То не може
да
израсте.
Това значи
да
живееш със суха вяра.
Човекът на вярата е подобен на добрия математик, който лесно решава и най-трудните задачи.
– „Аз съм силен човек, имам вяра.“ – Вдигни тоя чувал.
– „Не мога, тежък е.“ – Щом не можеш
да
вдигнеш един чувал от сто килограма, ти
си
слаб човек, със слаба вяра.
Силният се познава по мъчнотиите и противоречията, на които се натъква.
Така човек познава колко е силен.
“ По едно време англичаните взеха
да
ни обстрелват.
Външно
си
давахме кураж.
Ако не бяхме се скрили, и двамата щяхме
да
паднем убити.“ Според мене те не трябваше
да
се крият.
Щом се скриха, това показва, че вярата и надеждата им са слаби.
Колкото и
да
се криеш, все ще те намерят.
Ще решаваш нова задача.
Ако не можеш
да
я решиш, ще се свиваш, както правят учениците.
Като не знае урока
си
, той се свива, а учителят поглежда към него, вижда, че не
си
знае урока.
Той извади тефтерчето
си
, погледне към един, към друг и извика точно тоя, който нищо не знае.
Ученикът
си
казва: „Днес ли намери
да
ме изпита?
Вчера
си
знаех урока, не ме вдигна, а днес ме вдига,
да
получа слаба бележка.
Казвам: Всички хора трябва
да
бъдат готови за изпит.
Какво прави ученикът, като не
си
знае урока?
Една ученичка разказваше как се спасила с плач.
Понеже не
си
знаела урока, тя намокрила очите
си
със слюнка,
да
покаже пред учителя, че не е добре.
Като видял очите ѝ мокри, учителят казал: „Седни на мястото
си
.
Мнозина плачат, но не знаят как
да
плачат.
Още с влизането
си
в дома той чува плач, крясък, детето плаче.
Майката и бабата се мъчат
да
го успокоят, но нищо не помага.
Седнал близо до детето и го загледал.
То закрило лицето
си
с ръцете и продължило
да
плаче.
И той сложил ръцете
си
на очите и започнал
да
подражава на детето.
След малко детето свалило ръцете
си
от очите, погледнало към госта и казало: „Много плачеш, бе.
“ Най-после детето престанало
да
плаче.
Като вижда, че друг някой плаче, детето се запитва: „Защо плаче тоя възрастен човек?
“ Щом започне
да
мисли, детето престава
да
плаче.
Когато някой не може
да
плаче, казват, че е твърд, корав човек.
Някой казва: „
Да
престанат сълзите!
След плача човек вижда по-ясно.
– „Колко време трябва
да
плаче човек?
“ – Няколко минути, от 1 до 5 минути, но в никой случай не се позволява
да
плачеш с часове.
Като видиш, че някой плаче, не го утешавай; не казвай, че е лошо
да
се плаче.
Каквото и
да
говориш на детето, че не трябва
да
огорчава майка
си
и баща
си
, то не разбира, то ще
си
плаче.
Но като види, че и ти плачеш заедно с него, то започва
да
мисли и престава
да
плаче.
Ако видиш, че някой скърби и плаче, плачи и ти с него, без
да
го утешаваш.
Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: „Нямаше ли Христос сила
да
се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше
да
бъде разпънат?
Трябваше ли
да
вземе участие в страданията на хората?
“ Христос беше силен, но трябваше
да
мине през най-големите страдания,
да
се изпита Неговата Любов.
За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно
да
го отмине горчивата чаша, но не можа.
Като разбра това, той каза: „Господи,
да
бъде Твоята воля!
В Твоите ръце предавам духа
си
“.
Като мина през тая опитност, Той каза: „Даде ми се власт на небето и на земята.
Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века“.
Поне един път в живота
си
той ще бъде прикован на кръста.
Детето плаче, когато го бият или не му дават това, което желае.
Всеки живот се занимава с решаването на специфични задачи.
И възрастният ли трябва
да
плаче за същото?
Всеки човек има своя определена задача за решаване.
Според мене той трябва
да
плаче само тогава, когато е пропуснал условието
да
направи добро.
Ако сгрешиш, не плачи, но изправи грешката
си
.
Всеки трябва
да
реши задачата
си
на своето време.
Обаче не правиш ли всеки ден по едно малко добро, ти трябва
да
плачеш.
Детето, например, трябва
да
расте, голям човек
да
стане.
Не съжалявай, че
си
направил една грешка; съжалявай, че не
си
направил едно добро.
Колко трябва
да
израсте?
Не съжалявай, че омразата те е посетила; съжалявай, че не
си
проявил Любовта.
Не съжалявай, че
си
станал безверник; съжалявай, че не
си
проявил вярата.
Определено е колко трябва
да
израсте човек в умствено и в сърдечно отношение.
Без
да
очакваш, той ще те изпита.
Хубавите дрехи се виждат на здравия човек.
Учителят, който обича учениците
си
, непременно ще ги изпита.
С каквито дрехи и украшения
да
облечете мъртвия човек, те ще изчезнат, няма
да
остане нищо на него.
Когато учителят изпитва учениците
си
, между тях се създава вътрешна връзка.
Както детето расте на височина и широчина, така трябва
да
расте по ум и сърце.
Ученикът може
да
не знае урока
си
, учителят може
да
премълчи,
да
не му пише слаба бележка, но между тях се създава връзка.
Вярваш, но вярата ти е относителна.
Без изпитания не може
да
се създаде връзка между Бога и нас.
Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва.
Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш
да
се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба.
Ти се разколебаваш и в правдата, и в любовта.
Всичко, което става в света, е определено.
Христос издържа изпита
си
, а Петър пропадна.
Всичко, което става с човека, е определено.
Преди
да
бъде поставен на изпит, Петър каза на Христа: „Всички
да
се откажат от тебе, аз никога няма
да
се откажа“.
Никой не може
да
избегне от своята съдба.
Обаче, като го запитаха: „
Да
не би и ти
да
си
ученик на Христа?
Като излезе вън, Петър съзна грешката
си
, разкая се и горко заплака.
През каквито изпитания и
да
мине праведният, всичко ще се превърне на добро.
През каквито изпитания и
да
мине грешният, всичко ще се превърне на зло.
“ – Всичко ще се превърне на добро.
“ – Всичко ще се превърне на зло.
Като знаете това, стремете се всичко, което преживявате,
да
се превърне на добро.
Задачата на Петра е
да
се върне към Христа и
да
проповядва на хората Христовото учение.
Дали хората ви вярват, или не, това не е мярка.
Това са минали неща, за които не трябва
да
се говори.
Важно е вие
да
вярвате в това, което говорите.
Жалко е, че вие сами не вярвате в
себе
си
.
Защо трябва
да
казваш на детето
да
не краде?
Щом е така, как може
да
изисквате другите хора
да
ви вярват?
Пусни го в градината
си
и го остави свободно.
Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички
да
се разколебаят във вас, само вие
да
не се разколебаете.
Когато слънцето залезе, всички хора могат
да
се разколебаят в него, но аз трябва
да
вярвам, че на другия ден слънцето пак ще изгрее.
Ако започне
да
къса плодовете без позволение, то обича
да
краде.
Аз вярвам, че това, което Бог е създал, никога не се губи.
И
да
му кажеш
да
не краде, щом това желание е вложено в него, то ще се прояви.
Във всички неща се проявява една вътрешна разумност.
И Бог постъпи по същия начин с Адам и Ева.
Той ги остави
да
живеят свободно в райската градина и ги изпита.
Като греши, човек се оправдава със страданията.
Има нещо красиво в промените.
– Какви са вашите страдания?
Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре.
– Малки са, но и тях не можете
да
носите.
Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат.
Какво ще правите, като дойдат големите страдания?
Малките страдания са предвестници на големите.
Значи малките страдания са предвестници на малките блага; малките блага са предвестници на големите блага.
Когато вали дъжд, хората се крият,
да
не се развалят дрехите им.
Този е пътят, по който всички трябва
да
минете.
Някога дрехите се развалят, но някога само се наквасват с вода.
Какво бихте направили, ако ви поставят на изпит,
да
се отречете от всичко, което имате – от
себе
си
, от своя живот?
Една българска поговорка казва: „Докато рибарят не се намокри, не може
да
налови риба“.
Вие сте между близките
си
и страдате, ако не ви обичат, ако не ви вярват, ако не оценяват работата ви, мислите и чувствата ви.
Рибата няма
да
излезе на брега
да
го чака.
Ако може
да
се справите с тоя изпит, вие сте се отрекли от
себе
си
, от своята личност, от своя живот.
Все трябва някой
да
се намокри.
Това е все едно
да
питате бедния как ще се справи с беднотията
си
.
Вие четете наготово, както купувачите ядат наготово риба.
На тоя въпрос аз отговарям: Сиромахът ще се справи с беднотията
си
, ако стане богат, добър и учен.
Нека отиде някой от вас на морето,
да
види как се лови риба.
Като стане богат, всички ще изменят отношенията
си
към него; ако стане добър, всички ще започнат
да
го търсят, ако стане учен и придобие големи знания, той ще помага на хората.
Един ден бях край брега на морето и гледам няколко рибари теглят една голяма мрежа.
Всички дърпаха, мъчеха се, докато най-после извлякоха мрежата на брега, пълна с кефали.
– Пак три неща: любов, вяра и надежда.
Обаче в това време няколко кефали излязоха от мрежата и скочиха отново във водата.
Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда.
И рибарите са хитри, но и рибите не падат по-долу от тях.
Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава.
Те
си
казват: „Не искаме
да
останем в тоя конус.
Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда.
Тук ще
си
изгубим свободата, а на нас е по-приятно
да
живеем на свобода във водата“.
Вътрешно всички се колебаете.
Казвам: И лошите хора
си
служат с мрежи, както рибите.
Срещам едного, който ми казва: „Не искам
да
умра“.
– Защо не искаш
да
умреш?
Като хвърлят няколко пъти мрежата във водата, напълнят я с праведни хора, които щом дойдат до брега, започват отново
да
скачат в широкото море, на свобода.
– „Не съм готов.“ След десет години пак казва: „Не искам
да
умра“.
Следователно, като се натъкнеш на някакво изпитание, постъпи като рибата: щом дойдеш на края на брега, излез от мрежата и право във водата.
– „Още не съм готов, искам
да
поживея.“ – Кога ще се приготвиш?
Всеки ще се яви на матура,
да
покаже какво е научил и разбрал.
Ето, станал
си
80–85-годишен старец и още не
си
готов.
Матурата може
да
бъде за отделенията, за прогимназията, за гимназията или за завършване на университета.
Ти още
си
в училището и не искаш
да
излезеш от него.
Дали
си
готов, или не, след 120 години ти трябва
да
напуснеш училището на земята и
да
отидеш в друго училище.
Разбойникът, който беше разпънат на кръста заедно с Христа, се обърна към Него с думите: „Господи, помени и мене в Царството
си
“.
Без тия смени човек е в обикновения живот, където изгубва смисъла на всички неща.
Тоя човек държа изпита
си
заедно с Христа.
– Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов.
За
да
не губите смисъла на живота, вие трябва
да
влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят.
Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага.
Той каза на Христа: „Нали
си
силен, учен човек?
Защо не слезеш от кръста,
да
спасиш и
себе
си
, и нас?
– Защото само Той носи в
себе
си
всичко онова, от което се нуждаем.
Мълчанието Му означаваше: „Ти ще останеш на земята и след смъртта
си
“.
Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: „Ние сме грешници, заслужено носим съдбата
си
, но тоя човек е праведен.
Няма сила в света, която може
да
измени естеството на Бога.
Той страда за нашите грехове“.
Какво носи човек в
себе
си
?
След това той се обърна към Христа с думите: „Господи, помени и мене в Царството
си
“.
Христос му отговори: „Днес ти издържа своята матура, затова ще се явим заедно пред лицето на Господа“.
Лесно се цитира стиха: „Господи, помени ме в Царството
Си
“.
–
Да
изяви навън това, което носи.
Така може
да
каже само оня, който е бил на кръста и там е умрял.
Единственото нещо, което човек не знае, то е как
да
се прояви.
В един от своите разкази Толстой предава разговора на един богат човек с проповедника.
Срещам една мома, виждам, че е дошло времето ѝ
да
прояви любовта
си
, но не знае как.
Богатият казал: „За
да
влезеш в Царството Божие, не е нужно много
да
даваш.
Майка ѝ ушила няколко рокли, но тя не знае коя от тях
да
облече, за
да
се хареса на момъка.
Ето, разбойникът, който беше на кръста заедно с Христа, без
да
дава, влезе в Царството Божие“.
Тя има много рокли, но умение няма, не може
да
се прояви.
Проповедникът му отговорил: „Тоя човек беше един умиращ разбойник, който умря заедно с Христа, а ти
си
жив разбойник – няма
да
влезеш в Царството на Христа“.
Значи умиращите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не могат
да
влязат.
Не ме ли хареса с нея, ще облека ясносинята.
НАГОРЕ