НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
792
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
792
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Навреме
,
ООК
, София, 2.9.1936г.,
После,
да
учи човек, трябва му и вдъхновение.
Ще прекараш през носа
си
разтвор от сол или ще смръкнеш малко карамфил, или вечерно време ще се завържеш с топло.
Не е лесна работа човек
да
учи.
И тогаз тая хрема ще се скрие, но така не
си
отива.
Трябва
да
има една подбудителна вътрешна причина, за
да
го застави
да
учи.
Но като дойде правата мисъл, ще
си
отиде.
Аз не съм за това,
да
се говори за недъзите, но аз съм за начина, по който един недъг
да
се излекува.
Днес гледаш един човек с едни дрехи, утре го гледаш с други.
Като музикантите трябва
да
се научите
да
разпределяте времето.
Но трябва
да
обръщаш внимание.
Някой път искаш
да
говориш.
Някой път трябва
да
учиш неговия вървеж, неговия говор.
Та казвам, ще дойдете до положението
да
мислите, че с вашата мисъл вие можете
да
измените всичко, което е дадено.
А пък за
да
измените всичко, тогаз трябва
да
изучавате законите на любовта.
То
си
има известно време, когато ти ще проговориш известна част, която ти е дадена.
Вие се задоволявате и казвате: „Аз всичко опитах, поживях
си
, опитах и любовта.“ Ти
си
опитал любовта, но
си
опитал отрицателната страна на любовта.
Тепърва трябва
да
учите.
Съзнанието ти
да
е будно.
Като тичат, агънцето познава майка
си
и майката познава агънцето
си
.
С вашата мисъл, без
да
знаете вие, се изменя животът ви.
Та всяко нещо
да
го подемете точно навреме, за
да
ви върви напред.
И вие очаквате сега
да
се измени животът ви.
А това изменение трябва
да
започне от друго място.
Сега, ако вие не можете
да
разпознавате вашето агне, можеш ли
да
бъдеш ти майка?
Например ти се намираш в известни лоши условия и
да
знаеш сега по кой начин ти можеш
да
ги измениш.
Ако тая овца не може
да
познае, колко причини има, които може
да
я заблудят?
Философски работи, но тия философски работи са свързани с малки причини, които могат
да
отвлекат твоето внимание.
Можеш
да
кажеш: „Това мен не ме интересува“.
Тогаз как ще изучаваш
себе
си
, ако ти не можеш
да
правиш тия тънки различия вътре в тебе.
За
да
научиш най-простите отношения на числата: 1:2, 2: 3, 3:4, 4:5, 5:6 и т.н.
Например някой от вас не може
да
смята и го е срам.
Ако разбираш отношенията на числата от 1 до 10, ти ще уредиш живота
си
много добре.
Затова едни знаят
да
смятат.
Има хора, които знаят
да
изучават езиците по-лесно.
Изучили са един, два, три, четири езика, но пък има и някои, които, след като са учили седем години френски в гимназията, едвам могат
да
запитат един въпрос.
Хиляда – това е човешкият свят.
Ако майката е даровита по езиците, това дете, което прилича на майка
си
, ще бъде даровито.
Ако бащата е даровит по езиците, талантлив, дъщерята, ако прилича на баща
си
, и тя ще бъде талантлива.
Но трябва вече
да
прилагате.
Добре, сега вие може
да
кажете така: „Защо Господ не ми даде добър баща?
Малки опити трябва
да
правите.
“ Добрият баща и добрата майка се дават на добрите синове и на добрите дъщери.
И вашите превзети възгледи ще ви вкарат в един живот, който ще ви създаде неприятности.
Вие ще заприличате на примера, който съм давал, за онзи българин, комуто е дотегнало
да
работи.
Три пъти
да
ядеш на ден.
Добре, три пъти на ден хубаво
да
ядеш.
Казал
си
: „Не искам
да
копая, дотегна ми това.“ И казал: „Ще търся по-хубав занаят.“ И като разглеждал занаятите, казал: „Ще стана абаджия.“ Лесна работа.
Отива при един господар и му казва: „Вземаш ли ме за чирак?
“ „Ще те взема.“ И почнал
да
работи с иглата целия ден.
И казал: „Това разбирам почивка.“ След една седмица идва един турски бей и повиква господаря в дома
си
да
му крои дрехи бирбучуклии[54].
Господарят имал работа и дал ножиците и плата на чирака,
да
отиде в дома на бея.
Това ще отвлече твоето внимание и ти няма
да
можеш
да
учиш.
И чакали
да
дойде господарят.
Ако много ядеш, няма
да
можеш
да
учиш.
Но беят, като погледнал чирака, видял му се доста угледен момък и му казал: „Защо ще чакаме господаря ти?
Ако малко ядеш, пак няма
да
можеш
да
учиш.
И ти знаеш колкото господаря ти.
Няма какво
да
чакаш.
Те подбират храната
си
.
Всичките храни не носят еднакво количество хранителни вещества.
Някой е философ, свършил е и почва
да
реже.
Ако вие не се храните добре, няма
да
можете
да
учите.
„Тогаз, поне една тютюнева кесия.
Ако
си
певец, няма
да
можете
да
пеете.
И нея ако не можеш
да
направиш, ще те бия тогаз.“ Този пример сега се превежда така: кроиш една идея по един начин – не излиза.
Ако
си
на служба, работата
си
няма
да
можете
да
извършите добре.
Най-после, ако не може, ще направиш най-простата форма – тютюнева кесия – и ако не я направиш, тогаз ще дойдат страданията.
Ако можеш
да
ядеш хубаво, късметлия
си
.
И всичките страдания излизат от тютюневата кесия.
Някой път не можеш
да
скроиш дрехите, както трябва.
Ако знаеш как
да
ядеш, ще се учиш добре.
Вие считате, че яденето може
да
става как
да
е.
Една храна, като я вземеш, колко пъти трябва
да
я прекараш през зъбите
си
?
Няма
да
ви разправям сега.
Ако я прекараш достатъчно пъти през зъбите
си
, тая храна ще ти причини добро.
Нервността, това е новият път, в който човек е влязъл, и той не може
да
разпредели енергиите, които идат от Божествения свят, и вследствие на това става нервен.
Всички тия енергии се разхвърлят неправилно.
При сегашния живот, ако търсим нещастията, ще ги намерим в малките работи.
И той трябва
да
се учи сега как
да
разпредели енергиите, дето трябва.
Благодари, че имаш нервна система.
Първите хора в хигиенично отношение направиха една погрешка – промениха храната
си
.
Ако нямаше, щеше
да
бъдеш едно просто животно.
И сега какво бихте казали, ако ви кажа, че Ева съгреши, понеже яде печена кокошка, и Адам съгреши, понеже яде печена кокошка?
Вие трябва
да
направите една школа.
Има два вида храна в света: едната храна е сладка, а пък другата храна е кисела.
Сладката храна дава мекота, а пък киселата храна дава активност.
Казвате: трябва
да
бъдеш добър.
И ако не знаеш как
да
примесиш сладката и киселата храна, тогаз ще се зароди едно състояние неестествено.
В краката
си
.
Всички сте философи и казвате: защо
да
е така?
Трябва
да
бъдеш умен.
Как трябва
да
бъде?
В носа
си
.
Трябва
да
бъдеш мек.
В езика
си
.
Че ако твоите очи, твоите уши, твоят нос не могат
да
ти повлияят, вие не разбирате нещата.
Ти казваш: „Този човек не е хубав, не е красив.“ Е, какъв трябва
да
бъде красивият човек?
Например ти не
си
красив, защото устата ти не е на този размер, който е турен първоначално.
Като видиш ушите на този човек, ще видиш какво ще излезе от него: дали слуша, или не.
Или ти не
си
красив, понеже очите ти са много големи.
Може очите ти
да
са големи като на някой бухал.
Ти казваш: „Не съм красив.“ Тогаз, в какво седи външната красота?
Знаеш ли колко трябва
да
бъдат големи очите ти?
Провидението е турило тия външни неща, за
да
покаже какво сме спечелили и какво има
да
спечелим.
После, колко трябва
да
бъдат големи веждите ти?
Ти имаш едно ухо и мислиш за
себе
си
, че
си
добър музикант.
Каква трябва
да
бъде тяхната дебелина, колко трябва
да
бъдат тънки?
Но вън ти нямаш ухо, с което
да
приложиш музиката.
Най-първо какъв трябва
да
бъде носът ти?
Или пък твоят език не е направен тъй, както трябва – не е мек, не знаеш как
да
говориш.
Трябва
да
се нарисува хубаво.
Може носът
да
е вдлъбнат.
Не зависи от тебе, че ти е дълъг носът или къс.
Тогаз ще заприличате на онзи царски син, който се женил, и неговата възлюблена имала много къс нос.
Така ако мислиш, ти не можеш
да
прогресираш.
И всички придворни, за
да
го утешат, се събрали и почнали
да
доказват от историята, че Клеопатра имала такъв нос, и пак била умна.
Всичко в живота е за тебе.
И сега в дадения случай, когато ти се храниш, когато ти мислиш, известна част от тая храна ще отиде в носа ти, някои части ще отидат във веждите, други в очите, в клепачите, в устата.
Това трябва
да
знаеш.
Вие сега обръщате внимание само на оная хубавата страна, на приятността, която ще ви причини известно ядене, без
да
вземете в съображение, че тая храна, като е приятна, трябва и правилно
да
се разпредели.
Трябва
да
се радваш на това лошо разположение, ако
си
умен човек.
Тя трябва
да
се разпредели в очите, във веждите и пр.
После, във всяка една мисъл всяка една частица от храната има
си
своето предназначение, трябва добре
да
функционира.
Пак трябва
да
се радваш, ако
си
умен човек.
Ако не
си
умен, лошите ти разположения ще ти създадат страдания, за
да
те накарат
да
измениш разположението
си
.
Един цигулар иска
да
има хубава цигулка, после хубави струни за цигулката
си
, после хубав лък.
Сега колцина от вас, като се каже нещо, ще се завземат
да
го приложат?
После, колкото и
да
е добра цигулката, и струната придава нещо на цигулката.
Една постъпка в живота ви, ако знаете как и кога
да
я направиш, тя ще измени и ще подобри положението ти.
Струни, направени от ципата на вълчи черва, и струни, направени от ципата на овчи черва, не
си
прилягат.
Един американски милионер дал обявление за един прислужник.
Ако туриш вълчи и овчи струни на едно място, не можеш
да
свириш добре.
Трябвало му касиер.
И почнали
да
идват при него мнозина учени, свършили, давали
си
препоръчителните писма, но той казвал: „Ще видим, ще те имам предвид.“ Най-после вижда, че влиза един млад момък и като влиза, вижда една книжка и я взема.
Ако искаш
да
имаш разположение, трябва
да
ядеш сладко.
Нямам никакви препоръчителни писма.“ „Ти имаш най-доброто препоръчително писмо – навеждането и вземането на една малка книжка от земята.“ Ти ще се препоръчаш не чрез онова, което са ти оставили баща ти майка и, но ти ще се препоръчаш чрез една твоя постъпка.
И сега какво ти струва
да
вдигнеш един малък лист?
Тогаз трябва
да
знаеш закона, каква част ти трябва кисела храна в дадения случай.
Ти казваш: „Мен ми трябват пари.“ Много хубаво, но тия пари ти трябват, ако
си
здрав човек.
Някой път трябва
да
претърпиш –
да
дигнеш този лист.
Ако
си
болен, тия пари в нищо няма
да
ти служат.
Та най-първо всеки един от вас трябва
да
тури в ума
си
, че той трябва
да
има една отлично тяло.
И аз мога
да
кажа, че сме пели, пели много, но какво сме пели?
Той трябва
да
има в
себе
си
известни качества, които
да
се менят.
Като пееш, и не може
да
направиш нещо, ти не
си
пял навреме.
Има неща във вас, които ще се изменят, но има известни качества, които ако се изменят, и ти ще се измениш, и няма
да
можеш
да
познаеш
себе
си
.
Питам: защо човек трябва
да
познава
себе
си
?
Навсякъде, за всичките неща се изисква време, това е система в природата.
Да
познава
себе
си
, това е изходната точка.
И ако разбираш този вътрешен порядък, тогаз всичко на добро ще върви.
В този живот три положения има, от които човек трябва
да
изхожда: той може
да
изхожда от
себе
си
, може
да
изхожда от едно общество, и най-после, най-далечната точка, той може
да
мисли за Бога.
И ако изучавате съвременните окултни науки, трябва
да
знаете как
да
ги приложите.
Онзи, който може
да
намери опорна точка у Бога, той лесно може
да
разреши много въпроси.
Да
кажем, че вие имате един отличен учител.
Тия окултни науки трябва
да
се прилагат по друг начин.
Някои деца казват: „Много е учен нашият учител.“ Питам: този отличен учител може ли
да
предаде нещо на децата?
Например вие вземете и изпиете една чаша вода изведнъж.
Може
да
предаде, ако те се учат.
Ще направите един опит: вземате тая вода глътка по глътка, за петнадесет минути я изпивате, и ще видите, че съвсем друго състояние ще имате.
Но той иначе няма
да
бъде в никаква полза.
Зависи как ще употребите нещата.
Той е учен за
себе
си
.
При някои неща, ако бързаш, ще
си
повредиш.
Но той от своята добрина може ли
да
ти предаде нещо?
Той може
да
ти предаде, може
да
те научи.
И не дръжте в ума
си
колко знаете.
Вие казвате: „Какво
да
учим вече?
“ Теб ти дотегна
да
вярваш.
Че няма
да
вярваш само в едно нещо.
Сега остава при тия добри условия, при твоята добрина и при добрината на твоя баща и майка, ти сам какво можеш
да
направиш?
Някой път има друга една крайност – ние уповаваме повече на
себе
си
.
Ако искаш
да
се стимулираш, ще седнеш, ако
си
стар, ще вземеш огледалото.
Старите хора не се интересуват от огледалото.
Аз казвам, човек във всеки момент трябва
да
знае кога и как
да
направи нещата.
Казват: „Какво ще се оглеждам?
“ Ще вземеш огледалото и като учен човек, като се оглеждаш, трябва
да
се измениш.
Всички песни не се пеят еднакво.
Колко хора можете
да
намерите днес, които могат
да
се изменят?
Живите песни се пеят бързо, а пък класическите песни – по-бавно.
И търсят досега оная вода, която продължава живота, която изменява човека.
Алхимиците са поддържали, че една малка капчица от едно вещество като влезе вътре в организма, ти съвсем ще се измениш и ти сам не ще можеш
да
се познаеш.
Ако туриш
да
пееш, тъй както
си
знаеш, юс – дюс, нищо няма
да
излезе.
Хубаво, сега трябва
да
се знаят отношенията.
Соломон е казал още: „Има време за всяко нещо.“ И като дойде това време,
да
го употребите.
Казвам сега: добрите условия, които ви се дават всеки ден, използвайте ги и не се преплитайте.
Тя
си
има своето предназначение.
Вие казвате: еди-кой
си
как живее?
Или някой път можем
да
говорим за човешкия глас.
Силата на човека седи в неговия дух, в трептенията му.
Когато
си
добър.
И щастието на човека зависи от трептенията на човешкия говор.
А пък кога можеш
да
бъдеш добър?
А пък това зависи от неговото мислене.
Казваш: „Защо трябва
да
мислим добре?
А пък кога можеш
да
обичаш?
“ От доброто мислене зависи твоето щастие.
“ Можеш
да
попиташ кой е добрият говор,
да
знае човек как
да
говори.
Намериш ли Бога, то всичкото вече, което е в Бога, то ще премине в тебе.
Човек трябва се
да
научи как
да
говори, трябва
да
има дикция в говора.
Не Го ли намериш, то всичко е затворено.
Та старайте се сега
да
намерите Бога.
“ (Учителя изговаря тия думи по два начина: първия път грубо и втория път – нежно.) И когато изучаваш един език, ще го изучаваш така основно, че като произнасяш известна дума,
да
се учудва другият на оная дикция, на оная мекота.
2.
Първата дума
,
МОК
, София, 4.9.1936г.,
В един Божествен път човек има постепенно
да
се просвещава, разширява се, сила добиват човешкият ум и човешкото сърце.
Ти най-после започваш
да
се колебаеш.
Сега как ще разграничите дали посоката, в която се движите, дали е Божествена или не?
Сега един разумен млад така трябва
да
разбира.
Вие бъдете свързани с Божественото при каквито условия и
да
живеете, Бог ще ви извади от тях.
И какво има
да
се плашите.
Вие имате един капитан колкото и
да
е лош, Бог живее в него.
Тогава, как трябва
да
постъпите?
Но турете в душата
си
мисълта, дали разбирате или не, турете настрана, турете в душата
си
Божествената Любов и върху нея градете.
Казвам: Върху тия работи като се говорят новите неща, трябва
да
се разбират.
Следствие на това младият пее, младият не усеща мъчнотии, понеже слиза надолу, но то не зависи от него, той без
да
иска.
Старият колкото и
да
е умен, казва: „Тежък е животът.“ Кое е тежко?
Всичко онова, което е събрал, старият може [ли]
да
го изнесе?
Гледа той, трябва
да
го остави.
Или другояче казано, психологически поставено: Като сте под влиянието на Божията Любов и при слизането и при качването, работата е лесна.
Там, при човешката любов, се явяват всичките мъчнотии.
Някой път, щом се яви нещо не може
да
го разрешите – вие сте в човешката област.
На хората им трябва много малко
да
имат от Божествената любов.
Та е хубаво човек при най-лошите условия
да
има онази непреодолима вяра.
Вие имате непреодолима вяра, за
да
се поддържа любовта.
То е вече научната страна,
да
мислим.
Ако не мислиш, ти вече ще се влияеш сам от последствията, които може
да
станат.
В живота виждаме например, когато престане
да
работи дясната ръка, в лявата ръка се явява желание
да
се движи.
Там дето мисълта не може
да
постигне някои работи, явяват се чувствата.
Там дето чувствата не могат
да
направят нещо, иде мисълта.
–
Да
си
помагат.
–
Да
си
помагат.
–
Да
си
помагат.
В даден случай при всяко едно условие, как постъпваш?
Да
кажем сега вие сте учени.
Как ще преведете това в геометрическа форма, ще му дадете форма и пространство, ще знаеш как
да
постъпиш.
Ако остане като математическо отношение, тогава ще разбираш работите, но няма
да
знаеш как
да
работиш.
Едва сега вие започвате
да
учите Божествената геометрия.
За
да
постигнеш, каквото и
да
е в живота, ти трябва
да
разбираш Божествената геометрия.
Не можеш
да
постигнеш нещо – не разбираш геометрията.
Геометрия трябва
да
разбираш много добре.
Сега допуснете, че едно това е Бог, а две това
си
ти.
Какво трябва
да
направиш сега?
Да
мислиш за някого добре, то е
да
намериш математическото отношение, което имаш към него и геометрическото положение.
Сега, ако не можете
да
постигнете нещо в живота, ще кажеш: „Слаб съм по геометрия.“ На младите сега им трябва изучаване на геометрия.
Някой път идеш при някой човек, не знаеш какво
да
говориш.
Ти съзнаваш
да
кажеш нещо, но не съзнаваш как
да
го кажеш.
Изисква се само една дума, но само
да
знаеш
да
я кажеш.
Като дойде някой
да
мине през някое място, той търси място
да
мине, търси тънката страна,
да
се пробие дупка
да
излезе,
да
намери място.
И тази е всичката мъчнотия, че не знаеш първата дума, какво
да
кажеш.
Когато вие не можете
да
постигнете някои неща, вие не знаете първата дума.
Всички търсят.
Тия научни изследвания за живота
да
се продължи, за здравето, хиляди работи има, но и до сега не са намерили тази дума.
И за вас трябва
да
знаете, трябва
да
търсите тази дума.
Казва: „Идеал има.“ Търсите някакъв идеал.
Туриш ръката в джоба, имаш, доволен
си
.
Но представете
си
, бъркаш и няма нищо в тебе.
Когато вие се обнадеждавате и имате вяра, вие се стремите към тази дума.
Когато се об[ез]надеждавате, тази дума я няма.
Бог като казал
да
бъде светлина и станало светлина.
„
Да
направим човека“ и го направил.
Че трябва
да
знаете как
да
съпоставите добрите чувства, които природата ви дава.
Човек трябва
да
храни добри мисли в
себе
си
, за
да
не разбие смисъла на своя живот.
Тази, първата дума е в света, която твори, която дава простор на духа, на човешкото сърце, на човешката мисъл.
Трябва
да
храни добри чувства в
себе
си
, за
да
постигне онова, което той желае.
Вие за пример имате известни желания, но не знаете произхода на желанията
си
.
В добрия живот не трябва
да
има никакво раздвояване.
Сега щом се нагласи човек по този начин
да
разбира своите чувства, защото всяко едно чувство има известен стремеж.
Раздвояването трябва
да
седи отвън.
Сега ще търсите изгубената дума, понеже хората не се движат към тази дума
да
я намерят.
Чувствата винаги дават един вътрешен стремеж.
Може
да
уподобим човешката мисъл на онзи капитан, който е в морето и отдалече той се стреми, вижда някъде.
Сега представете
си
, че говоря на едно събрание от стари хора по на 80, 90, 100 години.
Може ли
да
им говоря за това, за което на вас говоря?
Може ли
да
кажеш на един стар човек: „Когато свършиш училище.“ Старият когато е в училището, че има желание
да
учи и може
да
учи, той е в Божествения процес.
Сега, по някой път вие се спъвате в постиженията на нещата или чувствувате, че има някои неща, които не може
да
постигнете.
Не знаете причината, защо не можете
да
постигнете неща съществени, аз говоря за съществени работи, които искате
да
постигнете.
Представете
си
, че ви разправям като на стари хора какво ще разберете?
Как
си
приказват старите хора, знаете ли?
Често старите хора са толкоз умни, понеже имат много малко енергия, те не
си
хабят енергията.
Вие например не можете
да
накарате едно цвете
да
порасте без вода.
Вие не можете
да
накарате едно цвете
да
порасте без светлина.
Като седял четири часа, като станал, казали
си
по една дума.
Може
да
попитате защо е така.
Единият, който посетил приятеля
си
, казал: „Много съм благодарен за хубавия разговор, който имахме.
Така е, забелязано е, че светлината, която растенията денем са събрали в
себе
си
, вечерно време те градят материала, който събрали и го турят на работа.
Виждам, че
си
доволен.“ Четири часа
да
седиш и
да
кажеш, че
си
доволен, когато нито дума не
си
казал, то е вече телепатическо предаване на мисли.
Имайте пред вид, че за
да
постигнете нещо, вас ви трябва Божествената любов.
Сега трябва
да
имате един начин за вашите постижения.
Да
кажем, може
да
имаш един кладенец, може
да
имаш желание
да
извадиш вода, може
да
имаш кофа, но нямаш въже.
Какъв ще бъде смисълът на вашия живот, какви ще бъдат постиженията за бъдеще, то е една идея неопределена.
Другото положение: Може
да
има въже, кофа нямате.
Третото положение, че вие трябва
да
се опретнете
да
работите.
Като пуснете кофата и след като я напълните, трябва
да
я изтеглите.
Та всяка работа, която започвате, гледайте има ли въже и кофа.
Има други мъчнотии, които може
да
ви спънат.
При всяко едно положение, когато човек слуша хубава реч или в природата някъде, трябва
да
види какво може
да
разбере и
да
остане нещо.
Всеки ден трябва
да
остава нещо в човешката душа, някаква заложба.
Сега на какво можем
да
уподобим въжето?
Сега онова, което сте разбрали, ще се постараете
да
го приложите.
Въжето е онази непреодолима вяра, която човек трябва
да
има.
Сега другото, което може
да
спъне един млад човек е, че тази кофа
да
е толкова голяма, че
да
не може
да
я изтегли.
Човек трябва
да
се моли.
Представете
си
сега, че тази кофа е от сто кила и ти
си
я напълнил.
Нали когато имате един приятел, искате
да
ви направи една малка услуга.
Ще му пишете писма, ако е далеч, ако е близо
да
му говорите.
Напълни[ш] кофата, не можеш
да
я изтеглиш.
Ако нищо не му говорите, ако чакате той сам
да
се досети, възможно е и той
да
се досети и вие
да
се досетите.
Тогава, защо хората трябва
да
си
помагат.
Единият като не може
да
изтегли кофата, ще дойде втори, трети, ще
си
помагат.
Човек трябва
да
направи една малка услуга.
Значи, ако кофата е малка, тази работа може
да
я свършим.
Отива един млад момък при един богат болен човек, който нямал никой
да
му слугува.
Ако кофата е голяма, тогава в света трябва
да
има помощ, разбирателство.
Той отива, взема стомната, донася вода и болният остава много благодарен.
Болният знае, че момъкът е гладен, има хляб – дава му.
Ако той не беше донесъл вода, значи младият се досетил, че на старият му трябва вода, то старият се досеща, че на младият му трябва хляб.
Но представете
си
, че онзи, който ти помага, иска половината от онова, което ще изтеглите.
Започнете вие
да
се пазарите, колко ще му дадеш.
Законът е в природата: Двама души, като работят, каквото изкарат ще го делят наполовина.
Животните, които не разбират този закон, силните животни задигат най-голямото парче, за слабите остава малко.
Да
носиш стомната, то е говор.
Затова всякога се стремете
да
направите услуга на онези, които се нуждаят и животът ви ще се поправи.
Психологически трябва
да
разбирате.
Затова човек, като отива при Бога, трябва
да
се учи какво иска Бог от него.
Някой път вие не сте готови
да
дадете правото на хората.
Теоретически давате, но щом дойдете до известни области, не сте готови
да
дадете правото.
Туй са моменти, няма
да
засягам.
Ти
си
гладен толкоз, че в даден случай не
си
готов
да
отстъпиш.
Ако ти проявиш любов и другите ще я проявят, ако ти не проявиш любов и другите няма
да
проявят.
След като се наядеш, готов
си
да
дадеш нещо.
Но сега
да
се не отвличаме.
Но докато не
си
ял, казваш: „Аз
да
задоволя своите нужди.“ Е, добре, представете
си
, че ти искаш
да
задоволиш своите нужди и яденето е дадено на тебе, както сега стават спорове в света.
Помнете: Ония Божествени желания, които са вложени във вашето сърце, вие им дайте място.
Другият, който дошъл, е по-силен от тебе, той разбира повече от човещина, ти мислиш
да
му дадеш ли правото или не.
Той започва
да
мисли другояче,
да
употреби своята сила.
Гледайте в животните, по същия начин разрешават въпроса.
По-силното куче, винаги ще сдави по-слабото и ще му вземе храната.
Психологическо едно положение, което спъва хората.
Хубаво, силните разрешават много добре, ами слабите какво трябва
да
правят сега?
Трябва
да
бъдете умни.
Слабият в някое отношение може
да
бъде по-силен от силния.
Тогава искам
да
поставим въпроса, че и млади и стари са пратени
да
живеят на земята.
Ти не
си
пратен
да
уреждаш живота
си
.
Вие мислите, че може
да
уредите живота
си
.
Може, но трябва
да
знаете къде може
да
го уредите.
Затуй сега трябва
да
се учите.
Природата вече учи човека как
да
използува Божествената Любов.
Единственото нещо в света, което урежда живота, то е Божествената Любов.
И когато ти мислиш за Божествената Любов и се свържеш с Бога, не трябва твоят ум
да
е свързан отвън.
Ти може
да
гледаш външните форми.
Трябва
да
имаш пълна вяра, че онова, което желаеш, Божествената Любов ще ти помогне
да
го постигнеш.
Следователно Бог е най-силния.
Той никога няма
да
остави, колкото и слаб
да
си
ти.
Ще попитате дали е така или не. Опитайте!
Другото положение, което трябва
да
държим в ума
си
е следното: Не може
да
имаш резултати, колкото и хубави семена
да
имаш, не може
да
имаш резултати, ако тия семена не ги посееш.
Ако държиш семената и ги показваш на този, на онзи, разправяш научно въпроса какво раждат, но ти трябва
да
посадиш тия семена, не трябва
да
уповаваш на онова, което хората посяват.
В природата туй, което ти е дадено, ако го посееш, ще имаш постижения.
И често несгодите на живота произтичат от туй, че ти не
си
посял нещата.
Ти
си
очаквал някой друг зарад тебе
да
направи нещо за тебе.
Туй показва, че всички живеят хармонично.
Ако хората
си
помагат един на друг, туй показва, че те са разбрали Божия закон.
Но
да
допуснем, че хората не са разбрали Божия закон.
Посятото в природата е заради тебе.
Туй, което не
си
сял, не може
да
се ползуваш.
Та казвам: Всяко добро желание е семе, може
да
кажем, което Бог е посял в твоето сърце.
Ако ти не го наглеждаш, не го поливаш, ти няма
да
имаш плодове.
Ти трябва
да
го поливаш, за
да
имаш плод.
Казва: „Трябва
да
завържеш приятелство с някого.“ Не, най-първо трябва
да
знаеш как
да
завържеш приятелство, трябва
да
има един повод.
След туй второто положение: Трябва
да
поддържаш туй приятелство.
Едновременно ти не можеш
да
бъдеш приятел на всичките хора.
Отношение трябва
да
имаш, една вътрешна връзка има, която свързва хората.
После можем
да
кажем, че пътят по който вървим, не е един равен път, но той е един път, който е крайно изменчив.
Да
кажем в началото вие може
да
вземете много работи
да
носите сами по равния път.
Но представете
си
, че вие дойдете до един път, който има 85 градуса наклон и вие се качвате по този път.
Туй което носите, трябва
да
го оставите.
И когато Христос е казал: „Ако ние не се отречем от
себе
си
“, Той е подразбирал, че ще дойдете до онзи стръмен Божествен път дето ще оставите всичко долу, за
да
постигнеш целта
си
.
Няма
да
разчитате на него, ще разчиташ само на онова, което може
да
изнесеш в дадения случай.
Една мисъл, с която можете
да
излезете и ще постигнете целта
си
, тя е важна за тебе.
Коя мисъл е най-силна и кое чувство.
Сега тук се иска пробуждане на Божественото съзнание.
Не е необходимо
да
знаете, как нещата са създадени.
Представете
си
, че вие се качвате на един съвременен аероплан или на някой автомобил.
Трябва
да
върви вашият автомобил.
Като влезете в Божествения живот, ти няма
да
мислиш какво ще стане.
Само гледай върви или не.
Ако някои неща са непостижими, ти
си
влязъл в човешката област; ако нещата са постижими, ти
си
влязъл в Божествената област.
Щом
си
в този Божествен път, ти ще излезеш до крайната цел, която имаш.
Представете
си
, че във вас се роди едно чувство на страх.
Страхът винаги ще те спре
да
не отиваш до крайност в живота.
Но страхът трябва
да
се яви когато туриш голям товар на гърба
си
и страхът
да
каже: „Недей, не може
да
го изнесеш.“
3.
Сляпороденият / Слепороденият човек
,
УС
, София, 6.9.1936г.,
Да
казваш, че много знаеш, то е все едно, все-таки, че нямаш повече
да
учиш.
Или е все-таки
да
мислиш, че
си
вдигнал Земята на ръцете
си
.
Докато дойдеш
да
вдигнеш Земята на ръцете
си
, ти може би ще я вдигнеш; има същества, които вдигат такива земи като нашата, но те са завършили своята еволюция, те знаят как
да
я вдигнат.
Кой е по-слабият и кой – по-силният, все същите неща.
Един съвременен учен човек може
да
вдигне с [...] на 100, 200, 500, 1000, 100 000 тона, но не с ръце.
Е, защо
да
е така?
Защото не може
да
бъде другояче.
Представете
си
, казва някой за някой стар човек, че обикнал такава грозотия.
Искаш
да
минеш през една малка дупчица – малък ще станеш.
Искаш
да
минеш през една голяма врата – голям ще станеш.
Ти не можеш
да
обичаш тялото.
И започват, в природата е така.
Онова, което човек може
да
обича, това е човешката душа.
Едно дете, което влиза в утробата на майка
си
, много малко влиза то вътре; а после, понеже ще излезне през голяма врата, туй дете почне
да
расте.
Като мина Исус покрай този човек, Той обикна душата вътре и каза: „Искаш ли
да
прогледаш?
Сега, разсъжденията, езикът и тия образи, които ви давам, вие ще им дадете друго тълкувание.
Малък трябва
да
влезеш, но трябва
да
се събуди твоят ум, трябва
да
се събуди твоето сърце и трябва
да
се събуди твоята душа, за
да
можеш
да
растеш.
Ти донякъде
си
сляп и
си
нещастен, седиш и казваш: „Защо ми се даде този живот тъй несносен?
“
Да
мине Господ покрай тебе и
да
те попита: „Искаш ли
да
прогледаш?
“ Туй струва повече от всичкото богатство, което можеш
да
имаш тук!
Казва Христос: Нито той, нито баща му и майка му, но
да
се явят Божиите дела!
И след като прогледаш, тогава ще се зародят други противоречия.
Ще те питат: „Как прогледа ти?
Много хора, които са страхливи, има един закон, като ще минат през някои опасни места, затварят
си
очите, слепи стават, че като минат,
да
им се отворят очите.
Защо
си
тръгнал в този път?
Та сега, понеже сте минали туй място, наближава
да
излезнете – ще прогледа!
И след като го изпъдиха в света... И докато хората не те изпъдят, Той, Господ, няма
да
те срещне.
Но сега,
да
се намери вътрешната връзка на Любовта, се заражда във вашия живот една неестествена ревност.
И казва му Христос тогава (Учителят чете 35–38 ст.): „Чу Исус, че са го изпъдили вън и като го намери, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
Ама
да
бъде човек ревнив за доброто.
“ Отговори той и рече: „Кой е Той, Господи,
да
вярвам в Него?
Не е лошо
да
бъде човек ревнив.
“ Рече му Исус: „И видял
си
Го, и Който приказва с тебе, Той е.“ А той рече: „Вярвам, Господи!
Не е лошо
да
те посети ревността.
Сега, противоречията, които се раждат в света, вътрешно трябва
да
разглеждате нещата.
Защото веднъж дойдоха двама души, дойде майката на двама ученици, че казва на Христа: единият
да
седне отдясно, а другият отляво.
Не се спирайте вие, не разглеждайте света вие, защо има противоречия отвънка.
И ако не може
да
разрешите един въпрос, нямате познание, невежа сте, вие сте в положението на един сляп човек.
Защо светът е създаден такъв – така като мислим, това е един въпрос, който хората не са разрешили и още след хиляди години сами не могат
да
го разрешат.
Онези същества, онези души, тъй, както гледат, няма
да
го разрешат.
А онези, като дойдат, на които ще се отворят очите... Като дойдеш до положението
да
повярваш в Господа, веднага в твоя ум ще се роди едно ново познание – ти ще знаеш, че светът е създаден.
Ако не станете като малките деца, не можете
да
влезнете в Царството Небесно.
Той, светът, няма
да
остане тъй, както сега.
Вие носите вашите стари идеи сега; майката мисли
да
станат видни хора нейните синове.
И Писанието вече загатва, казва: „Ето, създавам нови небеса и всичкото старо ще замине.“ И вашият стар живот, работи, от които сега се оплаквате, и във вас Господ ще създаде един нов свят.
Та, сега, и вие носите вашите стари идеи.
Ще създаде, тъй.
И от тях не можете
да
се освободите.
Сега вие всички още не сте се освободили от старото.
Та именно, дайте ход на онази истинска любов, че каквото и
да
дойде в живота... Не мислете, че като влезете в този път, ще се измените.
И ще мине още дълго време, докато се освободите от старото; и ще го носите в
себе
си
, в света.
Вие пак ще
си
бъдете такива.
„Ама – казва, – то по-скоро не може ли
да
се освободя аз?
Човек и в Новото Учение като влезе, той ще
си
остане такъв, какъвто се е родил.
Всяко нещо
си
има своето време.
Но той ще знае как
да
живее.
Ако идете някой път между месоядните животни, в някоя менажерия, ще видите, че когато хранят едни, другите, като намирисват месото, почват така силно
да
реват!
Та казвам сега: Ще се научите
да
живеете.
И защо така едно животно
да
не седи спокойно?
Не. Има и някои хора, които в кожата
си
не могат
да
се съберат, когато видят, че някой човек го почитат и уважават, те в кожата
си
не могат
да
се съберат.
Че, ти
си
от една по-висока еволюция.
Аз мога
да
ви кажа как ще ви обичат хората.
Едно правило има: Обикни Бога и всички хора ще те обикнат.
Защото само един нервен човек, който има нерви, в него Любовта може
да
се прояви.
На туй може
да
се направи един психологически факт.
Та само един човек, който има нерви, в него болестта може
да
се прояви – „Ще ми се пукне – казва – главата.“ Няма
да
се пукне, тя се разширява, твоята глава расте правилно.
Един човек, който минава между другите, и хората не го уважават, не го почитат, ако един добър човек насочи ума
си
към него, веднага хората ще изменят своето мнение.
– „Ама, сърцето ми ще се пукне.“ – Няма
да
се пукне.
Всичко е на мястото
си
!
Може
да
го накарате
да
върви по правия път.
Разберете Божиите пътища и благодарете за онова, което Бог прави за вас.
Та казвам: Сега трябва
да
изучавате ония възможности, които ви са дадени.
Сега в света всички бъдете такива работници, служете на Бога.
И е хубаво
да
има нещо, което не може
да
направите.
Но има хиляди неща, които може
да
направите.
И сега,
да
има във вас желанието
да
служите на Бога.
Онова, което може
да
направите, направете го.
Какво може
да
те спъва
да
обичаш ближния?
Ще кажеш: „Аз не го виждам.“ И представете
си
един сляп човек, който не вижда никого.
Ти някого
си
хванал за ръката и в него се заражда любов, по-интензивна, отколкото онзи, който вижда.
Той като хванал някого за ръката, по неговата ръка той може
да
го обича.
Ти можеш
да
не виждаш Бога, като един сляп човек, можеш само
да
се докоснеш до Него!
Та казвам: Тази идея трябва
да
излезне.
Иоан казва там на едно място: Ако ти брата
си
, когото виждаш, не обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?
Казвам: Трябва
да
се стремите
да
опитате.
Да
се зароди във вас тази Любов, Божествената Любов.
Защото Божествената Любов в света от само
себе
си
няма
да
се роди.
Казваш: Бог е създал света от нищо.
Да
, Бог го е създал от нищо, но нашата любов не може
да
се роди от нищо.
Любовта ти може
да
се роди от твоите страдания, от едно голямо нещастие, някоя голяма несгода.
Понеже в тия нещастия ще дойде някой човек
да
те утеши.
Ако туй нещастие не беше дошло, ти не може
да
намериш любовта.
Така трябва
да
се разсъждава.
Ама че онази майка, как мислите, която обича детето
си
, то не е ли ѝ донесло голямо нещастие?
Девет месеца го е носила тя, и казва: „Дано по-скоро излезне навън, и
да
се освободя.“ И онези, които не са били бременни, мислят, че е много лесна работа.
Та казвам: Все-таки трябва
да
станеш бременен, за
да
разбереш.
Туй трябва
да
го знаете.
Вие искате като някоя млада мома
да
разбирате всичко.
Бременен човек трябва
да
станете.
За
да
мине една мома в девичество, тя трябва
да
се ожени.
Трябва
да
мине моминство.
Тия са законите, които трябва
да
се разглеждат.
Е, как ще познаеш, че
си
девица?
Ако не се измениш.
Да
.
Ако след като остарееш, и не се вкиснеш, ти
си
вече девица.
Тогава вие минавате, за
да
станете девица.
Досега някои от вас са били моми и са напуснали моминството; някои са още моми, но и те трябва
да
станат девици.
Ама не онзи Бог, Когото хората не знаят, а онзи Бог, Който е създал нещата.
И ако вие седите и питате: „Къде
да
Го намерим?
Вие не очаквайте
да
срещнете и видите Бога.
Ако
си
в една малка стая и имаш едно малко прозорче, един малък лъч ще видиш ти от Слънцето.
Слънцето няма
да
бъде за вас такова, каквото тук, на Земята.
Да
не се обезсърчавате; защото сега туй, което ви обезсърчава, вие ще
си
кажете тъй: че „хората не ме почитат, не ме обичат“. Може.
Всичко туй е право.
Но откъде вие трябва
да
разрешите въпроса?
Хубаво е
да
идеш някъде и
да
има огън накладен,
да
има приготвено ядене, всичко това.
Но казвам: Ако няма накладен огън, а ти
си
сам, какво трябва
да
правиш?
Сам ще се заемеш
да
си
накладеш огъня.
Та ви казвам сега: Аз говоря
да
обичаш.
Но то е работа, с която ти сам ще
си
помогнеш.
Няма
да
ти помогне друг.
Защото никой не може
да
ти помогне.
И онази поговорка, която казва: Помогни
си
сам, за
да
ти помогне Господ.
Да
познаеш, че има един Господ.
И Господ ти казва: „Ти започни и Аз ще ти помогна.“ Ти като започнеш
да
кладеш огъня, ще дойде Господ, и Той ще ти помогне.
И в света Христа не Го повикаха, така, както сега, като се разболее някой болен, че викат
да
дойде лекар.
Сам
си
дойде.
Не е въпрос, каквото и
да
стане у тебе, разрешавайте правилно въпроса.
Пък този човек, ако нямаше противоречие... Той дотогава беше сляп, само му даваха по малко.
Почнаха
да
го викат учените хора.
И ви казвам: Радвайте се за противоречията, които ще дойдат във вашия живот!
И ако противоречията не дойдат, вие ще
си
останете такива, каквито сте – слепи ще останете.
А сега всички се питат върху едно хубаво състояние, което имаш.
То няма
да
остане тъй.
Сега, аз говоря на онези от вас... Мнозина, ако идете сега в Америка и някъде в Европа, всички говорят как трябва
да
станат богати.
Как трябва
да
спечелят пари.
Но богатството
си
има своите големи несгоди.
Но ако ти
си
привържеш душата към богатството, ти
си
изгубен човек.
Трябва
да
знаете, че богатството трябва
да
бъде един автомобил, трябва
да
бъде един кон –
да
се качиш отгоре му.
Като дойдеш на местоназначението, ще слезнеш от него; коня ще пратиш в дама, автомобила – в гаража, а ти ще тръгнеш по своята работа.
По някой път лесно се разрешават въпросите.
И ако този, слепият човек не беше се родил, тази глава нямаше
да
я има.
И разговорът, който се е водил, нямаше
да
съществува.
Христос отиваше в Ерусалим, искаше
да
язди.
И ако той не беше сляп, Христос нямаше
да
го пита.
Казва на учениците
Си
, двама души: „Идете на еди-кое
си
място, там има едно магаре, вземете го, че го доведете; и ако някой прави спор: „Защо ми вземаш магарето?
Христос минава покрай него и го пита: „Искаш ли
да
прогледаш?
“ Христос се спира покрай него и го пита: „Ти от рождение ли
си
сляп?
Да
ви приведа един пример.
Имах със
себе
си
един приятел.
Той се обеща, че като иде в града, ще хване един хубав файтон и ще го изпрати.
„Гледай – рекох –
да
не закъснееш.
Всички неща
да
станат на време.“ Чаках, чаках, той не дойде.
А той забравил за файтон и за всичко забравил.
А пък ние сме далече.
А туй, което Той направи, не могат
да
си
обяснят.
Казват: „Дай слава на Бога!
“ Рекох: „Има едно разрешение.“ Гледам, отвънка една обикновена кола, свързана с кон, а човекът го няма там.
Сега, може
да
се разгледа външно кой е прав и кой е крив.
Противоречието, което се ражда в човешката душа, произтича от едно раздвоено състояние.
Дали в миналото Бог е говорил право или сега като говори, говори право?
Оправи
си
сам работите.
За Бога няма минало, всичкото е едно настояще.
Аз бях заръчал файтон
да
дойде, а дойде една обикновена кола, дето пренасят багаж.
Ти
си
в един различен свят.
Най-после, отдалече гледам този човек, на когото е конят и колата, той тича отподире!
Всичките противоречия в света, и лошите работи, произтичат от любовта.
Сега, за
да
се обясни този факт: ако всичките хора бяха слепи, накъде ще се стремят?
Трябва
да
се качи човекът.“ Защо?
Но понеже виждат, имат един стремеж.
Аз бих попитал когото и
да
е, всичките скърби, които имате вие, се раждат все от любов.
Вие обичате баща
си
повече от другите. Защо?
Защото на баща ви Бог е говорил, а на другите дали е говорил Бог или не, вие не знаете.
Да
обясня нещата.
Онзи, който е умрял, и онзи, който е жив, вие не може
да
имате една и съща любов.
Казва: „Искаш ли
да
прогледаш?
Който е умрял, вие мислите как
да
го заровите сега и плачете заради него.
Та казвам: Когато във вас Божественото ви запита: „Искате ли вие
да
прогледате?
Та казвам: Вие трябва
да
се справите с вашите състояния.
Не че е лошо
да
обичаш някого повече.
Та, този, свещеният стремеж трябва
да
го има във вас навсякъде.
Като човек, ти не можеш
да
обичаш всичките хора.
Тъй се говори, но
да
обичаш всичките хора, то е невъзможно.
Хубаво е човек
да
бъде ревнив.
В дадения случай е невъзможно.
Но трябва
да
знаете: ревността туря най-големите спънки; и пак няма нищо.
Тъй, както е невъзможно за човека
да
вдигне Земята на ръцете
си
и
да
я носи.
Ревността
си
има своята добра страна.
Казвате: трябва
да
обичате всичките хора.
От физическо гледище ревността се вижда като една спънка за любовта.
То е същото –
да
вдигнеш Земята на ръцете
си
.
А всъщност ревността е, за
да
усили.
Като се яви ревността, вие веднага, този, който обича, той е прогледал.
Обаче един малък камък можеш
да
вдигнеш.
Защото, за
да
бъдеш ревнив, ти вече, твоят ум е почнал
да
работи.
Сега, въпросът седи не
да
обичате всички, но когото обичате,
да
го обичате тъй, че и другите хора
да
се ползуват от него, от неговата обич.
Ако умът ти не се събуди
да
работи, никаква ревност няма.
Не е въпрос един извор къде е изврял, но стига водата на този извор
да
минава покрай нас,
да
може
да
се ползуваме и ние.
Та, ревността е един признак за събуждане на твоя ум.
И ти трябва
да
се радваш, че
си
почнал
да
мислиш.
Сега, донякъде паралел има между онзи, който е сляп, и който е прогледал.
После, на всичките хора еднакво не можеш
да
дадеш.
А онзи, който гледа, в него работи умът.
Ще дойде един просяк, ще му дадеш един лев, на друг дадеш 10 лева.
Онзи, който седи, е доволен само вътре в
себе
си
.
На този, на когото повече даваш, обичаш го повече.
Никога не можеш
да
дадеш на един човек повече, ако не го обичаш.
А онзи, който е станал ревнив, че търси изходния път, в него работи умът.
И ако искаш
да
му дадеш по-малко, трябва
да
намалиш от любовта
си
.
Дайте място, право на своя ум и въпросът ще се разреши.
И Той ще ви срещне, Господ, и ще ви попита: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
Вие, които вървите по пътя, по Божествения път, трябва
да
знаете
да
разпределите нещата.
“ – „
Да
!
Вземете запример след Възкресението: само двама ученици Христови вървяха от Ерусалим до друг един град там и
си
приказваха за онова, което е станало.
Сега вие може
да
кажете, че „всички тия неща ние ги знаем“.
Не можеха
да
разрешат едно противоречие, че един велик пророк тъй са го хванали и са го разпънали.
Знание е това, което разрешава въпросите.
Има два вида знание: едно теоретическо и едно, с което ти ще се подигнеш.
И те
си
казват: дали това е вярно, че е възкръснал, или не е вярно?
Защо се гледате тъй тъжни?
После, като станеш ревнив, ако не разбираш защо е дошла ревността... Ти онзи, когото считаш, че ти е неприятел, че го обичат повече, ще почнеш против него
да
говориш.
“ Те му казват: „Само ти ли
си
човекът, който не знаеш какви събития са станали тука?
И защо
да
не кажеш: „Заслужава той тази обич“?
“ И започват те
да
му разправят всичко това.
И най-после и той, който нищо не знае, започва
да
им говори.
За
себе
си
другояче ще кажеш и говориш.
„Трябваше
да
знаете, че всичко туй, което е станало, тъй е писано в Закона.“ И им разправяше.
„И видя едного человека, сляп от рождението
си
.
Така им разправяше и дойдоха до мястото, дето трябваше
да
спрат.
И пита го: „Искаш ли
да
прогледаш?
Но те бяха разумни хора от фарисеите, казваха: „Този човек така хубаво ни говори, трябва
да
го поканим
да
остане у нас
да
пренощува, че на следния ден
да
продължи.“
Второто положение: „Викат го фарисеите, казват: „Ти ли
си
онзи, слепият човек?
Та, сега, и вие по някой път може
да
възприемете някои възгледи.
“ И понеже Земята е едно училище, не
си
тургайте тази идея в ума
си
, че много знаете. Не.
Защото вие сега всички се разправяте: кого обичат повече и кого – по-малко; кой има повече пари и кой има по-малко пари; кой е по слаб и кой – по-силен.
Чрез нервите
си
той лесно ще приеме любовта.
(втори вариант)
Едно се иска от човека:
да
разбере божиите пътища и
да
благодари за всичко, което му е дадено.
(втори вариант)
Учениците Христови запитаха Учителя
си
: „Коя е причината, че този човек се е родил сляп?
(втори вариант)
Дали той е сгрешил, или родителите му?
(втори вариант)
“ Христос им отговори: „Нито той е сгрешил, нито родителите му, но
да
се проявят Божиите дела.“ По повод на сляпородения се започна спор: Кой е този, който отваря очите на слепите?
(втори вариант)
Той дава път на Божественото в
себе
си
и проявява любовта
си
към Бога и към своя ближен.
(втори вариант)
Той знае, че Бог е Любов и люби всички живи същества.
(втори вариант)
Каже ли някой, че може
да
обича всички хора, той не разбира законите.
(втори вариант)
Колкото е възможно обикновеният човек
да
носи земята на гърба
си
, толкова е възможно
да
обича всички хора.
(втори вариант)
Любовта не се раздава еднакво.
(втори вариант)
Не можеш
да
обичаш всички хора по един и същ начин.
(втори вариант)
Някого обичаш повече и повече му даваш; друг обичаш по-малко и по-малко му даваш.
(втори вариант)
Даването е външен израз на любовта.
(втори вариант)
Понякога се случва обратното: на онзи, когото обичаш, даваш по-малко.
(втори вариант)
С това искаш
да
скриеш любовта
си
.
(втори вариант)
Те не можаха
да
разберат, как е възможно, Христос, възлюбеният Син на Бога,
да
бъде разпнат.
(втори вариант)
Трябваше ли един пророк, като Христа, Който правеше толкова чудеса,
да
бъде разпнат?
(втори вариант)
Христос дойде между хората
да
ги научи
да
живеят правилно, но те не повярваха в Него.
(втори вариант)
Страшно е
да
си
въобразиш, че много знаеш.
(втори вариант)
Който е слязъл на земята, трябва
да
учи, всякога
да
е готов
да
придобива знания.
(втори вариант)
Мъдрецът се учи от всички, а глупавият
си
въобразява, че всичко може
да
направи и няма нужда от знания.
(втори вариант)
Можеш ли
да
носиш земята на гърба
си
?
(втори вариант)
Ако не можеш
да
я носиш, трябва много време
да
учиш, за
да
придобиеш и това знание.
(втори вариант)
Има същества, високо издигнати, които носят земята на гърба
си
.
(втори вариант)
Отговориха евреите на сляпородения: „Ти
си
роден в грехове, не можеш
да
учиш нас.“ И го изпъдиха навън.
(втори вариант)
Голямо противоречие е за онзи, който мисли, че много знае,
да
види, как един смирен човек отваря очите на слепия.
(втори вариант)
Като чу Исус, че онзи, на когото отвори очите, бил изпъден, рече му: „Ти вярваш ли в Сина Божия?
(втори вариант)
“ – Кой е той, Господи,
да
вярвам в Него?
(втори вариант)
И тъй, за
да
се справите с противоречията, трябва
да
разглеждате нещата вътрешно, а не външно.
(втори вариант)
Докато човек гледа на света само като на външна проява, всякога ще се натъква на противоречия.
(втори вариант)
Той ще се намира в положението на сляпородения: ще чува, без
да
вижда.
(втори вариант)
Всички около него ще разискват върху въпроса, защо светът е създаден така, а не иначе, но нито те ще разберат истината, нито той.
(втори вариант)
Обаче, като се отворят очите му, той ще разбере вътрешния смисъл на живота и ще види, че светът е разумно създаден.
(втори вариант)
Молете се на Бога
да
се отворят очите ви,
да
разберете, защо светът е създаден така, а не както вие искате.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Ето, създавам нова земя и ново небе.
(втори вариант)
Старото ще
си
отиде, нов свят ще се създаде.“ И човек е подложен на постоянни промени: старият човек ще
си
замине, нов ще се създаде.
(втори вариант)
Идат нови времена.
(втори вариант)
Когато дойде Божественото време, старият човек ще
си
отиде и, вместо него, ще дойде новият човек, освободен от противоречията и страданията.
(втори вариант)
Докато хората мразят и завиждат, новото ще бъде далеч от тях.
(втори вариант)
Идете в една менажерия,
да
видите, какво правят животните в една клетка, като гледат, че други ядат.
(втори вариант)
Щом им замирише на месо, те започват
да
вият, стават неспокойни.
(втори вариант)
Докато не донесат и на тях месо, те не престават
да
вият.
(втори вариант)
Вижте, какво правят хората, като чуят, че някой се ползва с уважението на ближните
си
.
(втори вариант)
Те стават неспокойни, недоволни, не могат
да
си
намерят място.
(втори вариант)
То не може
да
търпи и се дразни, когато нещо не му достига.
(втори вариант)
Който иска
да
бъде уважаван и обичан, трябва
да
обикне Бога.
(втори вариант)
Щом прояви любовта
си
към Бога, всички ще го обичат.
(втори вариант)
С други думи казано: Ако вървиш в правия път, всички ще те обичат и уважават.
(втори вариант)
Първата и най-голяма заповед е
да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа, с всичкото
си
сърце и с всичката
си
сила;
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
(втори вариант)
Това се иска от всички хора, защото могат
да
го направят.
(втори вариант)
От всеки се иска
да
направи това, което може.
(втори вариант)
Големи възможности и условия са дадени на човека.
(втори вариант)
Защо тогава
да
не обичаш Бога и своя ближен?
(втори вариант)
Ще кажеш, че не виждаш ближния
си
, а още повече Бога.
(втори вариант)
Ако
си
сляп, имаш право
да
се оправдаваш, че не виждаш.
(втори вариант)
Той хваща ръката на ближния
си
, докосва се до него и го обиква.
(втори вариант)
Защо и ти
да
не обикнеш Бога, поне като слепия?
(втори вариант)
Ще цитирате стиха от Евангелието: „Ако виждаш брата
си
и не го обичаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?
(втори вариант)
“ Тази идея отчасти е вярна, но питам: Защо искаш
да
видиш Бога в Неговото величие и сила?
(втори вариант)
Ако не можеш
да
вдигнеш един малък камък, как ще вдигнеш цялата земя?
(втори вариант)
Едно малко страдание може
да
стане причина
да
проявиш любовта
си
.
(втори вариант)
Като видят, че страдаш, мнозина ще дойдат
да
те утешат, и ти ще проявиш благодарност и любов към тях.
(втори вариант)
Ако не забременее, жената не може
да
стане майка, т. е.
(втори вариант)
не може
да
прояви любовта към детето
си
.
(втори вариант)
През големи страдания минава майката, докато най-после роди детето
си
, и скръбта й се превръща в радост.
(втори вариант)
Следователно, за
да
възприемеш една идея и
да
я реализираш, трябва
да
станеш бременен.
(втори вариант)
Не можеш
да
бъдеш в положението на безгрижната мома и
да
възприемеш една светла идея.
(втори вариант)
Майка трябва
да
станеш!
(втори вариант)
Щом
си
дошъл на земята, ще напуснеш моминството, ще изгубиш външната
си
свобода и ще се обремениш.
(втори вариант)
Важно е, след като напуснеш моминството
си
,
да
не остарееш, т. е.
(втори вариант)
да
останеш вътрешно млад и чист.
(втори вариант)
Мнозина са напуснали моминството
си
, но не са станали деви.
(втори вариант)
Изкуство е човек и като женен, и като неженен
да
запази онази чистота, чрез която животът се проявява.
(втори вариант)
Това значи, слепият
да
прогледа,
да
придобие онова духовно знание, което може
да
го свърже с Бога.
(втори вариант)
Възлюбете Бога, Който е създал всичко.
(втори вариант)
– Къде
да
Го намерим?
(втори вариант)
От вас зависи
да
намерите Бога.
(втори вариант)
Ако прозорецът на къщата ви е малък, малко светлина ще прониква през него; ако е голям, много светлина ще имате в къщата
си
; ако излезете вън, ще имате изобилно светлина.
(втори вариант)
От вас зависи
да
бъдете обичани и почитани.
(втори вариант)
Обичта подразбира запален огън, на който е турено ядене
да
се готви.
(втори вариант)
Добре е
да
отидете в някой дом, дето огънят гори, и яденето се готви.
(втори вариант)
Ще се заемете
да
накладете огъня и
да
си
сготвите.
(втори вариант)
Това подразбира поговорката: „Помогни
си
сам, за
да
ти помогне и Господ.“ Започни
да
работиш, и Господ ще ти помогне.
(втори вариант)
Пръв ти запали огъня, и яденето само по
себе
си
ще дойде.
(втори вариант)
Ако
си
болен и се свържеш с Бога, лекарят сам ще дойде при тебе.
(втори вариант)
Защо идат противоречията в живота?
(втори вариант)
– За
да
минете от едно по-низко в по-високо положение.
(втори вариант)
Без противоречия никой не може
да
се повдигне.
(втори вариант)
Какво по-голямо противоречие може
да
съществува от слепотата?
(втори вариант)
Всички хора около слепия се радват на красивия свят, всички се развиват свободно, а той е ограничен, дава му се като на болен, с лъжичка.
(втори вариант)
Тук го бутнат, там го бутнат, никой не иска
да
го знае.
(втори вариант)
Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очите му, как прогледа, откога е сляп и т. н.
(втори вариант)
Не е лошо
да
бъде човек богат, но ако пороби душата
си
в придобиване на богатство, той е изгубен.
(втори вариант)
Ти трябва
да
се качиш на богатството, както конникът на коня
си
, и шофьорът на автомобила, а не богатството върху тебе.
(втори вариант)
Като стигнеш до местоназначението
си
, ще слезеш от коня, ще го заведеш в дама, а ти сам ще влезеш в къщата; ако
си
на автомобил, ще го внесеш в гаража и ще продължиш пътя
си
пеш, докато срещнеш приятелите
си
, които те търсят.
(втори вариант)
Христос прати двама ученици
да
намерят една ослица и
да
му я доведат.
(втори вариант)
Като слязохме на гарата, потърсихме файтон, но не намерихме.
(втори вариант)
Казахме на едно момче
да
ни изпрати файтон от града, но то забравило
да
изпълни поръчката, и продължихме
да
чакаме.
(втори вариант)
Най-после видях една обикновена кола и казах на приятеля:
Да
се качим на колата и
да
платим на коларя, колкото иска.
(втори вариант)
Така стигнахме в града.
(втори вариант)
Важно е
да
разрешавате противоречията.
(втори вариант)
Можете
да
ги разрешите, като се качите на автомобил, на файтон, а можете
да
се качите и на проста, селска кола.
(втори вариант)
Ще кажете, че не искате
да
пътувате с проста кола.
(втори вариант)
Използвайте условията, преди
да
сте се вкиснали.
(втори вариант)
Само така ще разрешите правилно противоречията
си
.
(втори вариант)
любовта ще спре пред вас и ще отвори очите ви
да
прогледнете.
(втори вариант)
Христос мина край слепия, възлюби го и го запита: Искаш ли
да
прогледнеш?
(втори вариант)
Когато Божественото мине край вас и ви запита, искате ли
да
прогледате, веднага кажете: Искам, Господи!
(втори вариант)
Такъв трябва
да
бъде стремежът на всяка душа.
(втори вариант)
Докато не се отворят очите ти и не прогледаш, не отстъпвай от своя стремеж.
(втори вариант)
Много препятствия ще срещнете на пътя
си
, но вървете напред.
(втори вариант)
Във вас ще се яви ревност, съмнение, подозрение, но и това
да
не ви обезсърчава.
(втори вариант)
Те усилват стремежа ви към любовта, към Бога.
(втори вариант)
Ревността, съмнението събуждат човешкия ум.
(втори вариант)
Човек започва
да
мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпросите.
(втори вариант)
Каква е разликата между слепия и онзи, който е прогледал?
(втори вариант)
Слепият живее в чувствата, в областта на сърцето
си
; прогледалият живее в мислите
си
, т. е.
(втори вариант)
Той е доволен от живота
си
, но е сляп, нищо не вижда.
(втори вариант)
Щом започне
да
ревнува, умът му се пробужда, очите му се отварят, и той вижда Бога, Който го пита: Вярваш ли, че Христос е Син Божи?
(втори вариант)
Според мене, истинско знание е онова, което разрешава въпросите.
(втори вариант)
Ако знаеш нещо, но не можеш
да
разрешиш най-простите задачи, знанието ти не е истинско.
(втори вариант)
Има два вида знание: теоретическо и практическо.
(втори вариант)
Следователно, не е достатъчно
да
кажеш, че ревнуваш някого и
си
започнал
да
мислиш.
(втори вариант)
Важно е, мисълта ти
да
е права.
(втори вариант)
Прояви ли се ревността в тебе, кажи: Нека и този човек
да
се ползва от любовта на хората.
(втори вариант)
И той заслужава
да
бъде обичан.
(втори вариант)
– Защо всички хора
да
не прогледат?
(втори вариант)
Ако
си
прогледал, а около тебе има много слепци, ще кажеш ли, че не искаш
да
прогледаш, докато и на тях се отворят очите?
(втори вариант)
Тогава ще разсъждаваш по друг начин.
(втори вариант)
Христос отвори очите на сляпородения, и той прогледа.
(втори вариант)
Отварянето очите на слепия събуди ревност в окръжаващите, но с това и умът им започна
да
работи.
(втори вариант)
Съвременните хора правят големи усилия, но, въпреки това, малко успяват.
(втори вариант)
Те се запитват, например, защо някой е повече обичан от друг, защо един е по-богат, по-силен от другите.
(втори вариант)
Ти
си
беден, малък, слаб, защото минаваш през тясна, малка врата.
(втори вариант)
Малкото дете излиза от утробата на майка
си
през тясна врата и влиза през широката врата на живота.
(втори вариант)
Така то започва
да
расте и
да
се увеличава.
(втори вариант)
Като расте, детето започва постепенно
да
мисли,
да
чувства и
да
се проявява.
(втори вариант)
Така се събужда неговият ум, неговото сърце и неговата душа, и то проглежда.
(втори вариант)
“ Христос отговори: „Нито той, нито родителите му, но
да
се явят Божиите дела.“ Следователно, като срещнете сляп, ще знаете, че това е станало, за
да
се прояви Бог.
(втори вариант)
И като ги преминат, отварят очите им, и те проглеждат.
(втори вариант)
Понеже и вие сте минали вече опасните места, наближило е времето
да
се отворят очите ви и
да
прогледате.
(втори вариант)
И тъй, в стремежа
си
да
придобие любовта, човек минава през ревността.
(втори вариант)
Не е лошо
да
бъде човек ревнив, но за доброто.
(втори вариант)
Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единият ми син
да
седне от дясната ти страна, а другият – отляво.“ Това възбуди ревността на останалите ученици, и те запитаха, кой е достоен
да
седне от лявата, или от дясната страна на Христа.
(втори вариант)
Ако не станете като малките деца, не можете
да
влезете в Царството Божие.“ За
да
иска майката Заведеева специално място за синовете
си
, това показва, че тя живяла със стари идеи.
(втори вариант)
Влезте в новия път на любовта, дето всички препятствия и мъчнотии изчезват.
(втори вариант)
Да
живееш в любовта, това не значи, че ще измениш коренно характера
си
.
(втори вариант)
Ако
си
нервен, и в новия път ще бъдеш нервен, но ще разрешаваш задачите
си
правилно.
(втори вариант)
Ако
си
мек, разположен, и като човек на любовта пак ще бъдеш разположен.
(втори вариант)
Ако
си
нервен, радвай се, защото така ще приемеш любовта.
(втори вариант)
4.
Новото събиране
,
ООК
, София, 9.9.1936г.,
Той вижда, че една вдовица индуска
си
оставила детето в люлката и вижда, че идва една кобра при детето.
Той
да
се разправя сега." И гледал преспокойно.
Кобрата се качва, клъвнала това дете и
си
заминала.
Но като отива адептът в другия свят, вика го Буда и му казва: "Защо ти не помогна на онова дете
да
не го ухапе кобрата?
" Адептът казал: "Не е моя работа." "Ти мислиш, че ако беше натупал и убил кобрата, нямаше
да
вършиш волята Божия и ако я оставиш – вършиш волята Божия.
Не е важен начинът, по който трябва
да
действаш.
Добрите хора често със своята пасивност седят и казват: "Не е моя работа, не е за мен." Ти казваш: "Как ще му кажа?
Да
, много хора има, които от дума не вземат, но има начин.
Ти можеш
да
бъдеш добър." Веднъж, дваж, три пъти, четири пъти, пет пъти, десет пъти, сто пъти.
И когато вече в тебе това желание престане, тогаз гледайте за последствията.
Противоречията произлизат от това, че вие мислите, че външните условия са, които дават щастие.
Щастието зависи от вътрешното разбиране, което можеш
да
имаш.
Например често имате такива навици: видите някого, че е направил погрешка, но не отивате нему
да
му кажете погрешката, но намерите някого и му кажете: "Представи
си
онзи какво направил." Това го кажете после на второ място, на трето, четвърто място.
Казвате: представи
си
.
Като разправиш на другите хора и те като започнат
да
го говорят, това ще дойде до ушите на онзи, който е направил погрешката.
И разгневи се той, и ти казва: "Ти, като ме видя, защо не дойде
да
ми кажеш, а пък казваш на другите?
Един окултен ученик в каквото и общество
да
влезе, той трябва
да
направи една промяна.
Без
да
каже нищо, той трябва
да
направи една промяна.
Някой казва: "Господ
да
направи чрез мене това." Че когато имаш в
себе
си
ония хубавите подбуждения, не е ли Господ, Който ти говори?
Ако не знаеш как
да
превърнеш буквата "Р", къде е твоето знание?
(Учителят сви ръката
си
във вид на юмрук и след това я разтвори.) Когато искаш
да
му покажеш, че
си
силен, ще го блъснеш.
Казваш: "Трябва
да
се изтрие." Не изтривай.
Да
кажем, че имаш прах.
Сега всичките тия неща трябва
да
ги внесете във вътрешния живот, в новия живот.
Тия езици, всички букви означават нещо.
После шапката, която носиш, значката, която носиш, от всичко това трябва
да
вадите поука.
Например носиш една значка.
Защо я носиш?
В съвременния живот човек трябва
да
търси връзката на нещата.
Носите един кръст.
Например мнозина от вас, които са учили, каква връзка можете
да
турите между аритметиката, геометрията, химията, физиката.
Да
научиш свойството на кръста.
Казвате: човек трябва
да
знае.
Да
събере хората.
Какво човек трябва
да
знае?
Та казвам, добрият живот зависи от това правилното разбиране и поставяне всяко нещо на мястото му.
Че ти, който живееш в Бога, всеки ден вдигаш шум и не можеш
да
живееш с някого.
Обърни се към Бога и кажи: "Господи, обърни всичко на добро, покажи ми как
да
живея с този човек." И смешни са хората някой път.
Започнеш
да
четеш този роман и мислиш, че е нещо много важно.
Заключенията, които хората имат, приличат на съжденията на онзи българин, който дошъл при жена
си
и казал: "Жено, видях сто мечки." "Ха, сто мечки.
И като свършиш романа, виждаш, че то било много проста работа: двама души, които се запознали, се опознали, и двама души, които не страдали, пострадват.
Някой път единият припада, някой път другият припада.
Тая приказка минава във втора фаза: качил се един българин
да
бере круши.
Любовта не е нещо, което вие можете
да
хванете.
Вие можете
да
предполагате, че някой
си
човек има любов.
Можете
да
имате едно криво тълкуване.
Той я одира, отива при жена
си
и казва: "Юнак съм аз, убих една мечка." Жена му искала
да
го опита.
Гледал, че като проповядвал, на едного му текат сълзи.
И той
си
казва: "Моята беседа е толкоз хубава, че трогва сърцата на хората." И иска
да
знае свещеникът кой пасаж от неговата беседа заинтересувал онзи.
Започва
да
тегли и казва на мъжа
си
: "Стани, че всички братя и сестри на мечката са дошли.
И те казват: на какво основание
си
я убил." Той казал: "Кажи им, че не я убих.
Тя падна сама." Всеки един анекдот трябва
да
го преведете.
Трябва
да
знаете
да
трансформирате нещата във вашия живот.
И като погледнах твоята брада, видях, че тя много прилича на неговата, и ми стана много мъчно." Един овчар прави паралел между брадата на пръча и брадата на свещеника.
Това са анекдоти – няма връзка между брадата на пръча и брадата на свещеника.
Дойде някой път и искате
да
кажете нещо.
Сега, разбира се, дали това е вярно, или не, не се знае.
Помислете кое ще бъде по-добре,
да
го кажете ли, или
да
не го кажете.
Разумно ли е следното: седиш на някоя трапеза и почнеш
да
разправяш нещо.
Колко на сто е вярно, че такъв някой
си
българин плакал и че попът така много се заинтересувал от това.
Някой човек яде и ти почнеш
да
разправяш, че те е боляло стомах, че ти е било лошо, че ти се е повдигало. Не.
И после, във вашите съждения трябва
да
бъдете справедливи и
да
знаете как
да
разсъждавате.
Не трябва
да
бъдете като онзи гръцкия владика.
В едно село един свещеник не знаел
да
чете.
И най-после, хората се оплакали на владиката, че не знае
да
чете и
да
им прати някой свещеник, който
да
може
да
ги учи.
Отива сам владиката
да
прави ревизия.
Ти за
да
ги утешиш, казваш: "То е цвете твоята жена, но аз имам една жена, хе." Това са стари методи.
Влиза владиката, свещеникът извадил Евангелието и казал, но не на български, а на турски: "Владико, хиляда овци имам, петстотин за тебе и петстотин за мене." И подкупва владиката.
Не я разбираш." И следователно вие всички сте ангели, които не се разбирате.
И на вас ви трябва само едно разбиране:
да
не премесвате знаците, защото какъвто знак туриш, такова и правиш.
Отлично знае
да
чете." Вие можете
да
се посмеете, но често вие правите същата погрешка – в
себе
си
така се подкупвате.
Вие искате
да
бъдете добри някъде, като отидете.
Стремете се
да
правите добро заради Божествения свят.
Мислите ли, че всеки човек, който дяла с чука
си
някой камък, ще направи нещо, ще извае нещо – една статуя?
Да
мислиш добре, това значи: като мислиш добре, мисли за Божествения свят.
Казваш: "Не мога
да
си
го представя." Няма какво
да
си
го представяш.
Много работи, след като ги направите, ще можете
да
си
ги представите.
Ти казваш: "Не мога
да
следвам това, което не разбирам." Че как ще го разбереш?
Искаш
да
знаеш сладчината на една бучка захар.
Човек със своята мисъл може
да
разреши нещата, но той трябва
да
разбира законите на тая мисъл.
Ако я държиш в ръката
си
, не ще можеш.
Една мисъл трябва
да
бъде правилна.
Казваш: "Искам
да
го пипна." С пипане тая работа не става.
Тая мисъл ти ще я туриш
да
действа и ще я оставиш, няма
да
я спъваш.
Трябва твоят език
да
го лизне.
От своята мисъл ти няма
да
изискваш повече от това, което тя ще направи.
Например вие можете
да
направите един опит.
Можеш
да
станеш сутринта и
да
кажеш: "Искам
да
бъда добър." Само това.
Един ден, два дена, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, можеш
да
го кажеш сто деня.
И в тебе дойде желание
да
не ти се иска вече
да
казваш: "Искам
да
бъда добър." Спри там и остави тая мисъл
да
действа в тебе.
И всички неприятности започват оттам, че вие желаете някой път някои неща и ги казвате на вашето съзнание, а пък някой път ги изваждате и ги покажете.
Как
си
представяте мисълта?
Например на някой свой приятел му казваш отдалеч, а пък на друг, отиваш и му казваш на ухото.
Един ден ще дойде
да
познаете това: всяка мисъл е жива, тя е едно същество.
Например имаш една мисъл в
себе
си
, казваш
си
: няма
да
я бъде тая работа.
Откъде
си
извадил това заключение, че тая работа няма
да
я бъде?
Ти
си
прав в това отношение, понеже начинът, методът е крив и няма
да
излезе.
Например имаме една система: "М" – на български коя е тая буква?
И когато казвам, че трябва
да
оперирате с вашата мисъл, то е онзи разумен свят, с който сте заобиколени, и който ви се представя най-първо като мислов свят.
Като пишеш на един език, трябва
да
знаеш.
Като мислиш за него, то всички тия същества вземат участие в твоя живот.
Духовният свят
си
има свой език.
Ако ти не мислиш за Бога, ти не можеш
да
успееш в живота
си
.
Мисълта е начин, по който можете
да
се свържете.
Вие често запитвате
себе
си
защо Господ е направил света такъв, а не другояче.
Любовта е пак начин, по който можете
да
се свържете.
И постъпките на физическото поле, то е един резултат, начин, по който можете
да
бъдете благоугодни на Бога.
Ако ти не мислиш добре, ако не чувстваш добре и ако не направиш едно добро на физическото поле, и
да
си
доволен от нея, ти не можеш
да
бъдеш благоугоден на Бога.
Можете
да
питате защо един художник така е нарисувал картината.
Ти не
си
разбрал кой е твоят приятел.
Понеже Бог е във всичко, навсякъде – ти имаш един приятел, който не е добър
Защото този художник, който е рисувал, в дадения случай е рисувал само един момент.
Ти имаш една жена, с която не се спогаждаш
Защо не можеш
да
се спогаждаш?
Ако изследвате психологически, има хорски лица, които носят миналото.
Някой казва: "Ти не
си
даровит, неспособен
си
." Неспособен – изтълкувай го така: "Ти
си
неспособен
да
направиш зло." Че така де.
После, не
си
даровит
да
злословиш хората, не
си
талантлив в това. Превеждайте.
Тогаз се раждат всички противоречия.
Та за
да
станете силни в
себе
си
, като дойдат най-големите нещастия, помисли, почувствай и кажи: "В Бога аз живея." Бог е, Който действа сега.
Казал им веднъж директорът, че ще дойде министърът на просветата
да
направи една обиколка,
да
ревизира.
Той им казал: "Хубаво се дръжте сега." Министърът се разговарял с една млада ученичка.
Сега седиш, изпъдиш Господа вън.
Кога Адам направи прегрешение?
Министърът гледа, че всичко върви наред.
Директорът вижда, че някой шуми, и че ще направят нещо и ще го компрометират.
А пък като дойде Господ в рая и повика Адама, Адам се скри.
Нему не е за принципа, но в дадения случай
да
се покаже, че всичко е в изправно положение.
Когато вие почвате
да
се страхувате вече в живота, Господ е дошъл.
Всички хора искат
да
се покажат пред Бога по същия начин.
Та тогаз Той ви вика, вие се скривате, за
да
не излезе тая работа.
Нека
да
излезе.
А пък като Го няма Господ, прави всичко.
Обикновените хора са без правила, те не знаят как
да
живеят.
Нищо не може
да
попречи.
Например ти седиш, искаш
да
вземеш известна поза.
Например вземете всички ония, които ходят в църква.
А пък някой път ти казва: "Адаме.
Какво направи Адаме?
Защото всяка една мисъл
си
има свой път, по който ще се изяви.
" Изяде една малка ябълка, едно малко прегрешение, задето са яли от плода.
И Той казва на Адама: "Знаеш ли от твоята постъпка какво ще дойде в твоя живот?
" Та сега малките работи какво могат
да
причинят.
Никога една добродетел не може
да
се прояви в човека, както природата изисква, ако той не помисли, не почувства и не направи.
Някой казва: "Аз имам добра мисъл." Тази мисъл трябва
да
се почувства и
да
се направи.
Почнете
да
мислите.
Можеш
да
помислиш
да
го направиш, но казваш: сега не му е времето.
В живота малките постъпки са, които дават тон на човешкия характер.
Сега вие може
да
кажете, че не сте добри.
Ако имаше пълна вяра, нямаше
да
имаш болката.
Доброто в света не ти го създаваш.
Има неща, които не се създават.
Любовта не я създаваш ти.
Любовта минава през теб като транзит със своята сила, през твоята душа.
Като мине транзит, ти я
усетиш
и като
си
замине тая сила, казваш: "Отиде
си
любовта." Тя е минала през теб.
Казваш често: "Изгубих
си
любовта." Де
си
я изгубил?
Къде може
да
се изгуби любовта?
Щом дойде противоречие, кажи
си
: "Изправи живота
си
." Щом те боли глава, оправи работите с хората, със своите ближни и главоболието ще изчезне.
Вие трябва
да
разберете: има една любов, която нито идва, нито
си
отива.
Има една любов, която
си
отива.
Но направете опит, за
да
видите, че е така.
И ако ти разбираш законите на тази любов, която не
си
отива и не идва, ти
си
щастлив.
А ако не разбираш законите, ти
си
нещастен.
Няма човек
да
се хвали с това.
Ти трябва
да
знаеш тая любов, която нито идва, нито
си
отива.
След като направиш този опит, благодари на Бога, че
си
могъл
да
свършиш малко нещо.
Та казвам сега: трябва
да
знаете как
да
превърнете.
Несправедлив
си
.
Ако не знаеш ти
да
превърнеш една буква, тогаз де ще седи знанието ти?
Не
си
добър.
Можеш
да
викаш, но за
да
ги боли ръката, хората са несправедливи.
Например ти отиваш и събираш овцете на някой човек, жена му вземаш или децата му и можеш
да
ги заробиш.
Това му причинява голямо страдание.
Някой човек страда. Защо?
Ще викаш лекар
да
те лекува три месеца.
Ако не се поправиш, този ревматизъм няма
да
се махне.
Ако ти не поправиш отношенията
си
с хората, болката няма
да
се махне.
Та от миналото вие не можете
да
се справите със събирането.
Не туриха Христа като едно семе,
да
поникне и
да
даде плод, но Го туриха на едно сухо дърво.
Ето един цяр: оправи отношенията
си
с ангелите, които са разумни същества.
И трябваше 2000 години
да
се мъчи Христос това дърво
да
го оживи,
да
излезе нещо от него.
Да
няма никакво търкане.
Но в живота се съберат двама души, двама търговци, или съберат се мъж и жена и
си
турят титли, които не им допадат.
Никога пред един ангел
да
не кажеш една лоша дума,
да
те чуе Господ.
Аз ви гледам: вие нямате страх.
Казва: "Аз съм мъж." Тоест мога
да
заповядвам.
Някоя сестра се зачервила пред другата от възбуда, тя няма страх.
Тя е жена, тя трябва
да
готви.
Казва тя: "Ти крайно ме обиди." Може
да
си
се обидила, но намерете новия начин, за
да
се изправят погрешките, защото утре ти ще направиш друга погрешка и пак ще дойдат резултатите.
И всичките религиозни общества ще страдат от следното: те се избавиха от света, но загазиха в астралния, в ангелския свят – там имат докачение един от друг.
Всички търсят уважение, почитание.
А пък той мисли, че като каже нещо, всичко това
да
стане.
Най-първо мислиш
да
кажеш
да
станат нещата.
Че онзи човек, който не почита
себе
си
, какво ще го почитат?
Стани му идеал, дай му образец, та
да
има какво
да
почита.
Или най-малкото ти стани носител на Божественото и този човек
да
види Бога в тебе.
Това било във времето на един от американските председатели.
Аз като срещна един добър човек, не че е добър, но виждам проявлението на Бога в него.
Ефрейторът накарал шест-седем войници
да
носят една голяма греда и не могли
да
я повдигнат – едвам я повдигнали.
Минава този председател, той същевременно бил и генерал, и казал на ефрейтора: "Защо не вземеш участие?
Там, дето съм постъпвал така, всякога законът
си
работи.
" Онзи казал: "Аз съм ефрейтор." Този американски председател, генерал, турил рамото
си
под гредата, издигнал я и я занесъл.
Но като отидеш при един човек, на когото искаш
да
му влияеш, трябва
да
имаш една права мисъл,
да
мислиш за негово добро.
Той изважда картичката
си
и я показва на ефрейтора, за
да
види последният, че той е генерал, и му казва: "Значи един генерал може
да
си
тури рамото и
да
носи, а един ефрейтор не може." Значи всичката опасност е, че хората са ефрейтори.
Трябва
да
имаш добро чувство,
да
искаш
да
му направиш добро.
Някой казва: "Аз не мога
да
направя това, не мога
да
туря рамото
си
." И после считате, че ако направите нещо, това е унижение.
Да
мислиш
да
му направиш нещо, от което той може
да
остане доволен.
Питам, когато един баща носи детето
си
, унижава ли се?
Кой е по-силен?
Защото онзи, който няма
да
те изслуша, казва: този човек е дошъл
да
ме поправи.
Някой казва: той не е за търпение, аз не мога
да
го търпя.
Но няма човек, който иска
да
се откаже от едно благо, което искаш
да
му направиш.
Кой е по-силен?
Следователно бъдете чисти носители, изразители на Божественото, на реалното.
Така правете и тогаз всички тия болести ще изчезнат.
Сега ние можем
да
разсъждаваме по въпроса, кой е по-силен.
Всички болести се дължат на несъвместими мисли, несъвместими чувства, несъвместими постъпки.
Но в духовния свят има нещо: когато човек търпи, той е господар.
И заведоха Христа
да
изучи събирането.
Ти за
да
се опиташ дали
си
господар, ще видиш дали можеш
да
търпиш.
И Господ, Който е направил света, опитва
Себе
Си
, дали е Той господар.
Има един хубав образ даден.
Бог наблюдава хората, всички техни погрешки и веднага изважда правила, как
да
поправи техните погрешки.
Колцина от вас има
да
направят това?
Той е господар.
Много мъчно е
да
се направи това.
А пък Той, като се разсърди, може
да
унищожи нещата, но така нищо не се научава.
Права мисъл, в която ти
да
чувстваш Божието присъствие.
НАГОРЕ