НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
786
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
786
:
1000
резултата в
6
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайни и откровения
,
ООК
, София, 6.5.1936г.,
Чрез писане на закони светът не може
да
се оправи.
Дойде един ваш приятел, казва: "Какво
си
се умислил?
Като решим
да
вършим волята Божия, светът ще се оправи.
" "Хиляда лева ми откраднаха." Изважда, дава ви хиляда и петстотин лева.
Във всеки дом всичко лесно
да
става и няма
да
има противоречия.
Та казвам, в движението трябва
да
различавате.
Питам, трябва ли
да
скърбите?
Вие ще кажете: "
Да
бяха и моите хиляда лева." Там грешите.
(Всички станахме.)
Ако не ви бяха откраднали парите, вашият приятел не би дошъл при вас и не би се открила тайната на неговото сърце, че той е разположен към вас
да
ви услужи.
Ако вие наблюдавате, когато играете гимнастика, същият закон: ще видите кому какво липсва.
Във всяка скръб, която преживявате на земята, невидимият свят иска
да
открие една тайна на вашия ум и на вашето сърце.
Трябва
да
правите упражненията и трябва
да
имате едно съзнание, че то е за ваша полза.
" За
да
изучавате тайните на Божието царство.
Състояние
да
благославяш.
Но всякога тайни няма
да
учите.
Ако в
себе
си
укротяваш животното, тури ръцете
си
така, но ако искаш
да
възпиташ човека, така не може.
Онези, които постоянно
да
се занимават с тайни работи, животът им става нещастен.
После пръстите на ръцете няма
да
бъдат разперени, но затворени.
Ръката
да
бъде вдигната на 45 градуса и
да
е съсредоточена нашата мисъл.
Сега изводът: на някои от упражненията трябва
да
се прави основна корекция,
да
се покажат как трябва
да
се правят, какви трябва
да
бъдат упражненията.
Когато се упражнявате, вие не трябва
да
мислите кой как прави упражненията, но вие как ги правите.
Които искат
да
се упражняват, пък които не искат, са свободни.
Вашата мисъл трябва
да
влиза и в ръката, и в краката, навсякъде трябва
да
участва.
Да
имате едно знание,
да
знаете законите на упражненията.
Мисълта и чувствата
да
участват навсякъде.
Всяко нещо трябва
да
се види.
Вие за пример, някой път ви гледам, вие се обръщате като някой истукан.
После ръката
да
се движи в една крива линия, не направо.
Значи, за
да
имам едно действие, за
да
бъде едно движение правилно, трябва
да
има една положителна и една отрицателна страна.
В областта на магнетизма има мекота, той носи мекота.
Електричеството носи повече твърдост.
Човек, който не знае как
да
управлява ръцете и краката, малко постижения може
да
има.
Ако човек иска
да
бъде твърде устойчив и постоянен,
да
не бъде страхлив, трябва
да
има повече електричество.
2.
До мажор и ре мажор
,
МОК
, София, 8.5.1936г.,
Но
да
не е сплетено,
да
е ясно.
(Учителят свири и пее „Имаше в природата едно яйце.
“ Под „до“ мажор е създаден целият ваш организъм.
Туй яйце мислеше дано оживее.
Под „ре“ мажор стават всичките ваши движения.
Вие не можете крачка
да
направите, ако не знаете „ре“ мажор.
И тръгна то
да
пъпли.
Щом забравите „ре“ мажор, забравяте
да
ходите.
Отвори
си
широко очите и започна
да
мисли какво
да
яде, хей, хей, хей.“ Вие казвате: „Какво пее човек?
Има един живот, всичките други неща
да
бъдат спомагателни.
Гледайте условията на външния Божествен свят и на вътрешния Божествен свят
да
бъдат импулс на вашия външен и вътрешен човешки живот.
Питам, какво иска
да
каже този философ.
Божественото е мощна сила.
Най-после се пробужда съзнанието, ти искаш
да
измениш туй положение в което
си
.
Всичко друго е празнота.
Искаш
да
измениш състоянието
си
.
Като дойде Божественото, тогава всичкия друг материал, който имате, няма нещо, което Божественото
да
не може
да
направи.
Следователно, когато Божественото влезе в човека, всичките заложби, които имате, ще се развият.
Когато дойде Божественото, тогава ще дойдат правилните методи.
Научете се
да
вярвате в туй, не
да
го обяснявате.
Представете
си
, че имате такова изкуствено положение в света.
Тази форма не е образувана от природата.
Ти какво може
да
научиш от това положение.
Желайте Божественото
да
ви възлюби.
Разгледайте тази фигура, какво ще научите от нея?
Ако желаете любовта, желайте Божественото
да
ви възлюби.
Представете
си
онзи кръчмарин, той е бог, сложил такива чаши на масата, турил бутилка с червена някаква течност.
Втори момент, вие, които сте възлюбени от Божественото, желайте тъй
да
възлюбите и другите.
Този, като дойде, погледне чашата празна, казва: „Брей, аз може
да
изпразня шишето!
Най-първо желайте
да
бъдете възлюбени от Божественото е след като сте възлюбени, тъй както сте възлюбени от Божественото, туй Божественото предайте го на другите, които очакват любов от вас.
Чакай, след като напълних тази чаша, мога ли
да
я изпразня?
Божественото трябва
да
се предаде.
Да
я изсипя на земята не бива, тогава
да
я изпия.“ Тури в устата и изсипе.
Който очаква
да
го обичат хората, той нищо не може
да
постигне.
Неговият ум, кафенето, започне
да
се върти наоколо.
Ако хората те възлюбят, то е защото Божественото
си
възлюбил.
За
да
те възлюби един човек, той не може
да
те възлюби, ако ти не
си
възлюбил.
Ти не можеш
да
възлюбиш другите, докато Божественото не те е възлюбило.
Тогава той ще замяза на онзи руснак, който се напил и залита и го среща един офицер и му казва: „Ама ти
си
пиян!
Така че, ако Божественото във вас не е дошло и вие не можете
да
го предадете на другите.
Ако искате любовта на хората, ще чакате Бог
да
ги възлюби.
Щом Бог ги възлюби, те ще проявят любовта
си
към вас.
Как
да
изпълняваш заповед?
Понеже съм войник, стъпвам на едната, за
да
покажа, че съм войник, изпълнявам заповед, стъпвам на втората заради вас.
Който мисли другояче, какво
да
ви кажа, то е губене на времето и живота напразно.
Всички други постижения в света не могат
да
се сравнят с това.
Ще ви приведа един пример: Двама светии живели в пустинята, в планините на сегашна Етиопия.
На този руснак може
да
се смеят хората, но често хората имат същото противоречие.
Един човешки порядък е производство на руския войник – една дъска за
себе
си
, другата за офицера.
Един ден тръгнали при хората
да
идат и дошли на едно място, дето единият светия видял своя другар, че подскочил и хукнал
да
бяга.
И за
да
скрие, че е пил ракия, той е ял лук отгоре.
Та някой ще изкара, че всичките хора, които са яли лук, първо са пили ракия, после са яли лук.
Не съм го разбирал този страхливец.“ Той вижда едно голямо гърне, от тия старите, пълно със златни монети.
„Гледай, казва, този голям будала.“ Той имал кон със
себе
си
, натоварил коня.
Той с тия пари направил къщи на бедните, за сирачетата, нищо не оставил за
себе
си
.
Започнал
да
се пита дали Господ е доволен от всичкото каквото направил.
Най-после, като се молил, един ангел му казал така: „Всичките ти работи, като се теглят на везните, не тежат толкова, колкото тежи прескачането на твоя другар.“
Всичко друго каквото можете
да
направите в света, не може
да
се сравни с онзи подтик на Божествената любов, който може
да
ви даде.
Спираловиден подтик
да
започне едно движение има, възходяще нагоре или слизане надолу.
Отива „ми“ мажор, „фа“ мажор, връща се мисли, че всичко е свършил.
Или в тебе се явява едно желание, което ти искаш
да
го постигнеш.
Едно желание може
да
се постигне.
Едно желание може
да
се постигне само в гамата „ре“ мажор, постигнеш „ре“ мажор, ще дойдеш до желанието
си
.
„Сол“ мажор, „ла“ мажор, „
си
“ мажор остават не изпети.
Искаш това желание
да
го завладаш,
да
опиташ неговото вътрешно съдържание.
Докато не изпеете всичките гами, вие не можете
да
имате постижения.
„Ми“-то може ли
да
го повишите?
Имате пет мажорни и две миньорни – „ми“ минор и „
си
“ минор, другите са мажорни.
Тогава човек може
да
има постижения.
Може
да
го понижите сега.
Но туй желание трябва
да
се храни.
Каквото и
да
е желание в света, когато вие говорите за някакво постижение в света, когато не говорите за някакво постижение в света, подразбира се всяка една мисъл, всяко едно желание трябва
да
се храни.
Без мисли и без желания човек не може
да
се прояви.
Някой казва: „Ти не можеш, ти не трябва
да
желаеш.“ То е друга философия.
Има желания, вложени, които трябва
да
се постигнат.
Желание имаш
да
живее[ш], желание имаш
да
мислиш, желание имаш
да
обичаш.
Туй желание може
да
се поддържа,
да
се отхрани само с „фа“ мажор.
„Фа“ мажор се отличава по това, че не можеш
да
понижиш „фа“-то.
Можеш само
да
го повишиш.
„Ми“-то може само
да
понижите.
„Фа“-то може само
да
повишите.
“ Значи, не се стреми
да
повишиш гамата „ми“, а реализирането на целта е в гамата „фа“ мажор.
За какво ли не пеят, за сила, за богатство.
То е най-силната отрова.
Няма по-силна отрова в света от зеления цвят.
Не е лошото в отровата, трябва
да
знаеш как
да
я вземеш,
да
се приспособиш.
Ако знаеш как
да
употребиш, ти след време ще се браниш от всички твои неприятели.
Вие имате неразположение на духа, не искате
да
живеете.
Не му знаете произхода на това неразположение.
Казвате: „Неразположен съм.“ – Защо
си
неразположен?
Онзи майстор, който знае
да
шие, взел дрехите на един цар и вземе 20 хиляди лева за дрехите.
Не може ли с игла
да
изкопае кладенец?
С парите, които взел, може
да
изкопае.
Но
да
знаеш как
да
копаеш кладенец.
Ти можеш
да
я туриш в един котел, може
да
я накараш
да
те вози.
Но трябва
да
знаеш как
да
впрегнеш па̀рата.
Казвам сега, много ваши мисли трябва
да
ги впрегнете на работа.
След време вие ще кажете тъй: „Изгубихме
си
времето
да
изучаваме окултната наука.“ Питам, до сега както живеят хората, не са ли изгубили времето?
Може
да
имат хиляди постижения, но същественото не е постигнато.
Кое [е] онова, което може
да
осмисли живота.
До там, дето сте достигнали, трябва
да
го следвате.
Запример вие седите и не знаете как
да
организирате вашите мисли.
Какво значи
да
организираш мисълта?
Да
организираш мисълта, значи
да
впрегнеш мисълта на работа.
Всяка мъчнотия може
да
се преодолее, но трябва
да
знаеш как.
Седи пасивен, казва: „За мене е все едно.“ Дойде едно друго състояние.
Туй, което подбужда човека
да
работи, то е Божественото.
Щом получи тази перпендикулярна линия на минуса, туй, което вие наричате всичките страдания в света, те са плюс.
Ти
си
в едно пасивно състояние, щом дойдат страданията, тогава дойде Божественото.
Всяко страдание показва, че Божественото пресича човешкото пасивно състояние.
Страданието показва активност.
Събудиш се, в тебе започва едно движение, ти искаш
да
се освободиш.
Казваш: „Аз не искам туй страдание.“ Хубаво, какво трябва
да
правиш тогава?
Когато мъчнотиите започнат
да
се движат, то е свастика.
Но като копаеш и се появи капката, наближаваш водата.
Казваш: „Има нещо.“ Страданието в света е първата капка на дълбокия кладенец, който човек копае.
Страданието показва, че той не се качва към Бога, той слиза и разкопал един кладенец.
Като излезе водата, започне
да
мисли, казва: „Ще се удавя в тази вода“, ха нагоре и започва
да
се върти.
Започва по закона на еволюцията
да
прави своя път нагоре.
Следователно, страданието е път за излизане от дълбокия кладенец, който вие сте изкопали.
На каква мисъл ви навеждат моите разсъждения?
На каква мисъл ви навеждам?
Другата гама – „ми“ може ли
да
бъде „ми“ минор?
Има положения, които както и
да
се разясняват не могат
да
се разберат, докато не се изживеят.
Както и
да
изясняваш думата преживяване, не е свободна.
Човек трябва
да
го преживее
да
го почувствува.
Човек трябва
да
го почувствува.
Може ли
да
ви говорят хиляди години за някои работи, без
да
ги преживеете?
За пример, ред понятия има –
да
бъдеш добър.
Казва: „Трябва
да
бъдеш разумен!
Казва: „Трябва
да
бъдеш милостив!
Защото когато изискваш от другите хора
да
бъдат милостиви казваш: „Бъдете милостиви!
“ Ти знаеш какво е
да
си
милостив.
Ти
си
опитал.
Когато страдаш казваш: „Господи, милост малко!
Аз опитах, зная какво нещо е страданието!
Добре, сега вие говорите за обхода.
Какво нещо е обхода?
Че
си
обходил
да
дойде около тебе, аз може
да
те обходя.
Ама обходата е спасително положение.
Обходата, това е „до“ мажор.
Аз се движа с една такава светкавична бързина в един голям кръг се движа, кой неприятел може
да
дойде, когато се движиш с тази голяма бързина?
Кой може
да
дойде
да
ти направи пакост.
Когато някой ангел някой път дойде, със своя меч ви обхожда, вие сте в безопасност.
Обхода значи,
да
има кой
да
ви пази.
Който не знае
да
се пази, той не е герой.
Казвам, ако твоят ум не може
да
се движи в гамата „до“ мажор, или ако няма някой друг около тебе, ти
си
изложен на всевъзможни работи.
Да
кажем, имаш страдания – посвирите до мажор, усилите движението.
Тогава хората казват: „Разшири кръга на понятията
си
!
Казва: „Трябва
да
се постигне!
„До“ мажор ще считате като една красива мома или красив момък без мустаци, една мома със златна коса, с най-меките ръце, които някога сте виждали, с най-голямата подвижност, която някога сте виждали.
„До“ мажор при момата е млад момък, при момците е млада мома.
Миньорните гами дават разположение.
Никаква тъга не дават.
Едно пасивно почивателно състояние.
При мажорната гама, след като седиш, казваш: „Туй, което аз имам, ще го дам на другите хора!
“ В тебе се заражда желание, това, което имаш
да
го дадеш на другите хора.
Значи една Божествена гама, която дава спокойствие на ума, тя е в почивателно състояние.
Едната, която дава активност на човека, тя е мажорна гама, на изпълнението.
Казвам, всякога, за
да
постигнете една идея, опитайте най-първо, ако вие можете
да
пеете за една идея,
да
ви въодушеви, вие може
да
постигнете идеята.
Една идея може
да
ви въодушеви музикално.
Който не знае, може
да
носи цигулката и
да
я продаде за 5–10 лева.
Представете
си
, че ви дадат една такава задача,
да
направите една песен на живота.
Който знае
да
свири, ще изкара нещо от мъчните работи.
Една тема
да
направите, една песен за живота.
(Учителят свири.) Питам, при такива упражнения, какво настроение можеш
да
имаш?
Да
съчините една песен или в музика или в поезия една песен за живота.
При такова настроение, човек може ли
да
бъде песимист?
То с първите букви философ няма
да
стане.
Първата буква, втората, третата и едва, след 16 години едва, като попитат, буквите едва може
да
напише, нещо.
Един висок тон може
да
вдигнеш само при известни условия.
Или разкрият, от едно до десет може
да
преповтаря.
Трябва
да
знаеш как
да
събудиш мозъчните центрове,
да
направиш съчетание между чувствата и мислите, за
да
може
да
вземеш един тон.
Като научи знаците може
да
работи, но само до десет.
Той трябва
да
бъде много пластичен, свободен.
Трябва
да
освободиш ларинкса, за
да
можеш
да
пееш.
И цигуларят
да
свири, трябва ръката
да
бъде свободна, всичките мускули и мисли трябва
да
бъдат свободни.
Но тури нещо ново, един нов символ.
Неограничения живот разбирам, когато Божественото е подтик на всичките наши мисли, желания.
Или
да
кажем вие започвате по музика.
Човешкото доставя материал, Божественото дава подтик.
Сега някои от вас може
да
ви занимават технически работи.
Ти не може
да
се ориентираш.
Във всяка техника трябва
да
има идея.
3.
Вяра безгранична и любов безгранична
,
ООК
, София, 1.7.1936г.,
Щом дяволът може
да
те излъже, това е първото безверие.
Няма
да
ви убеждавам дали това е възможно, или не.
Болен
си
– ще опиташ вярата
си
.
Сиромах
си
– ще опиташ вярата
си
.
Слаб
си
– ще опиташ вярата
си
.
Във всички положения ще опиташ реалното.
От памтивека съществува неразбиране между хората, разни системи.
Светът няма
да
се оправи по този начин.
Изобилие се иска, като дойде чистият въздух, той оправя всички неща.
Като остане
да
дава по-малко, тогава имаме човешкия порядък на нещата.
Та казвам, новото разбиране на нещата и на живота седи в това не
да
се родиш и
да
остарееш, не
да
се родиш и
да
умреш.
Той спада към друга категория.
Обаче, за което аз ви говоря, вие непосредствено трябва
да
го разберете.
Някой казва: "Трябва
да
го докажат." Има неща, които не се доказват.
Да
имаш този опит, а не временни опити.
Та казвам сега, ако ви не сте готови
да
пожертвате всичко, вие не сте разбрали вярата.
Ако човек не е готов
да
жертва всичко, не така, обикновеното жертване, което вие разбирате, трябва
да
знаете, че не сте разбрали вярата.
Та казвам сега, в прочетената глава се казва: "В началото бе Словото." Сега какво ви спъва
да
вярвате, кажете ми.
По този начин на разсъждение вие ще кажете: "Това са степени на съзнанието." Трябва
да
се освободите от временните безпокойствия.
Ние сами трябва
да
се освободим.
И ние ако не се освободим от временните безпокойства, ние не можем
да
опитаме Божиите велики закони, чрез които Той се проявява, ние не можем
да
опитаме Божиите блага.
И казват тогава: "Беше едно време, но сега виждаме, че е празна работа." Не че е празна работа, но ослепелият човек казва: "Едно време аз виждах, сега не виждам." "Едно време аз обичах, а сега не обичам." Ако едно време
си
обичал, а сега не обичаш, къде е погрешката?
Ти не
си
разбрал Божията любов.
И човек, който изгубва вярата
си
, той е пак извън любовта.
Та казвам, често вие изпадате в мъчнотии.
По сегашния порядък на нещата аз мога
да
пред- ставя въпроса така: имате един баща, нали?
Тези дъщери се считат за привилегировани, но ако дойдат други няколко дъщери, млади моми, около него, какво ще мислят дъщерите за баща
си
?
Или ако при един женен мъж дойдат няколко млади моми, моми или жени, неговата жена ще счита това за нечисто.
Всички хора ще кажат, че са чисти.
Сега ще кажете: "Еди-кой
си
брат има много игриви очи.
Не, брат е онзи, в когото ти не може
да
се съмняваш.
Човек е онзи, който ви обича и у когото не можеш
да
се съмняваш.
Сестра е онази, у която ти не може
да
се съмняваш.
В дадения случай същността е вътре в нещата.
Един малък пример: някои
си
братя някъде в провинцията купуват
си
имот за събрания.
И простият
си
служи със светлината, и ученият
си
служи със светлината, както и онзи, чието съзнание е развито.
След като търсили, намерили най-после едно доста хубаво място, което и купуват.
Но между всички тях има голяма разлика.
Простият вижда нещата на повърхността, той не може
да
вникне в дълбочината на нещата.
Някои казват: "Питахте ли Учителя
да
купите този имот?
За пример често се казва: "Имай вяра." Но на какво обосноваваш ти своята вяра, дали имаш вяра?
" При първия опит, който Ева направила, пита ли Господа?
Не можеш
да
имаш права вяра без любов.
И Адам питал ли Господа?
Вярата трябва
да
бъде обоснована на нещо.
Без любов вярата не може
да
се прояви.
Не е въпрос дали са го питали.
И ако някой казва, че има любов, а не може
да
прояви вярата
си
, той не говори истината.
Сега ще се събират няколко души
да
купуват имот.
Някой казва: "В какво
да
вярвам?
Ако аз съм на мястото на всеки един от тях, няма
да
търся двама или трима братя
да
купуваме заедно имот, но ще извадя двайсет и пет – петдесет хиляди лева и ще купя имота.
Тогава у другите се ражда мисълта за недоверие и казват: "Вие искате
да
ни ограничите." Това е неразбрана работа.
Сега, това са две положения, които трябва
да
бъдат ясни.
Животът не може
да
се прояви без любов и без вяра.
Щом
си
сиромах, ти
си
вече ограничен.
Казвам, това, което може
да
даде утеха на човека, това е вярата.
Щом
си
невежа, ти
си
ограничен.
Да
вярваш.
"В какво
да
вярвам?
Бог постоянно ни казва: "Сине мой, не
си
на правата страна." Има много неща, по които вие може
да
познаете истината.
Това е в дадения момент.
Няма
да
търсиш Бога, както търсиш някой човек навсякъде.
Сега разрешението на някои въпроси, които предстоят, се намира в зависимост от любовта.
И после, ако за любовта не можеш
да
направиш всички жертви, ти нямаш вяра, ти не разбираш какво нещо е любовта.
Някой дал къщата
си
под наем.
А какво имаш
да
се смущаваш, ако имаш всичко, кажете ми?
Друга сестра от новото учение казва: "На моите наематели ще им дам пътя." Оставете сега тия ваши заблуждения.
Казвам, има неща, които сега трябва
да
се разрешат.
Вие някой път се спъвате върху някои въпроси, върху маловажни работи.
Това са въпроси важни.
Щом имаш
да
вземаш, не
си
в учението.
Кой ще ви убеждава сега дали имате любов, или не?
Вие ще кажете: "Как мислите, дали аз обичам?
Ако искате
да
разбирате Божия път другояче, ще
си
умрете по същия начин.
Как мислите вие, дали аз имам вяра?
И когато Христос е казал, че ако имате вяра колкото синапово зърно, можете
да
кажете на една планина
да
се премести и тя ще се премести.
Ти
си
сиромах, нямаш нито пет пари в джеба
си
.
Та казвам, сега ние трябва
да
дойдем до същественото.
Любовта носи живот, а този живот не може
да
се прояви без онази пълна вяра.
" Че кой заставя светлината
да
иде от слънцето?
Това значи, както Христос казва,
да
станете като малките деца, но не като глупавите деца.
И кой изпраща тези слънчеви лъчи,
да
идват във вашите очи?
" Онзи, който вярва, той има всичко на разположение.
Сега това се отнася до онези вътрешни начини, чрез които вие трябва
да
се подмладите.
Вие виждали ли сте го?
Не сте го виждали.
Сега ще кажете, че това, което човек не вижда, то не е реално.
Пробуждане трябва у човека.
И те са важни, но важният въпрос за всинца ви е, че без любов вие не можете
да
турите основа на живота
си
.
Новото учение не може
да
има никакви правила, всеки ще има свое правило в
себе
си
.
И ако в тази любов вярата спонтанно не изпъква в душата ви, и ако във всяка мъчнотия, тази, която се ражда във вашата душа, тази любов не може
да
се справи, вие не сте на правата страна.
В новото учение ти не може
да
мислиш какво хората може
да
направят за тебе, но ще мислиш ти какво може
да
направиш за другите.
Сега аз не искам
да
ви говоря върху въпроси, които могат
да
смущават вашето съзнание.
После, в новото учение ти няма
да
мислиш къде ще излезе краят на нещата.
За пример вие се раждате в света и мислите
да
уредите живота
си
.
И най-после дохождате и казвате: "Я има онзи свят, я няма." Вие сте млади и мислите, че всичко можете
да
направите, но остарявате и казвате: "Мислех така, но то не било точно така." Така, както вие разбирате старостта, тя е старост без любов.
Тази старост е без вяра, вие сте във въздуха, висите някъде.
Това е, както едно обещание, както когато някой казва: "Аз ще направя еди-какво
си
заради вас." Обещават хората много работи, но в края на краищата работите не стават така.
Това, което постоянно става у вас, то е Божественото, а не това, което може би в идната година ще стане или след един ден, но в дадения момент.
Tи имаш тъмнина в
себе
си
, но щом повярваш, веднага Божествената светлина иде и ти ставаш богат.
Кое е по-добре
да
бъде човек, от първите ли
да
бъде, или от последните?
По-добре е
да
бъде от първите.
Щом дойде у вас, във вашето съзнание въпросът, дали друг ви обича, вие сте на кривата страна.
Някой казва: "Важно е първото в света." Но без онова вътрешно разбиране на нещата не може
да
даде нищо, с него нищо не се постига.
Разбирането на любовта, която се изявява чрез вярата – това е истинското знание, с което човек всичко може
да
постигне.
И тогава, докато ти мислиш, че любовта е само, няма
да
има никакъв спор.
Има неща, които човек може
да
постигне и ще ги изгуби.
Щом любовта се раздвои в теб, ти
си
вече на кривата страна.
Ако ти остаряваш, ти нищо не
си
придобил.
Ако ти в младини придобиваш знания, а в старини изгубваш това знание, ти нищо не
си
придобил.
Ако
си
забогатял и оставиш на децата богатство, ти нищо не
си
придобил.
И ти, и децата ти се заблуждавате.
Божественото знание носи вътре това, което човешкият език не може
да
изрази.
Тогава казва Христос: "Един е вашият Отец." Докато ти мислиш, че имаш баща, майка, братя и сестри, че някои ти са по-близки, а някои по-далечни, това е обикновено разбиране.
Ти трябва
да
считаш, че имаш само един баща.
Единият е Божественият живот, човек се стреми към своята свобода, към първата свобода.
И ако ти за този баща не
си
готов
да
пожертваш всичко, ти не
си
го разбрал.
Вие, хората, постоянно от една страна се освобождавате, а от друга се ограничавате.
Той не може всичко
да
направи заради вас.
И тогава не можем
да
намерим истината.
Тъкмо намериш истината, някой ти казва: "Ти се заблуждаваш." Тъкмо разбереш истината, друг ти казва същото.
Светии имало едно време, но и те имали в
себе
си
мъчнотии.
Човек сам
си
разрешава известни въпроси.
Дойдоха втори и те казват: "Ти трябва
да
повярваш в Христа и
да
изучиш Писанията." Дойдоха трети и казваха: "Не само трябва
да
вярваш, но трябва
да
се кръщаваш още." Ти можеш
да
се кръщаваш, колкото искаш – това е твоето вътрешно разбиране на нещата.
Остане ли ти
да
уповаваш на онова, в което
си
повярвал... Сега някои казват: "Повярвай в Господа Исуса Христа и ще дойде спасението на тебе и на дома ти." Това е частично разбиране.
Другото е: възлюби Господа.
Покажи ми твоята любов от вярата
си
, и аз ще ти покажа моята любов." Сега това е вътрешната страна.
Един човек, който може
да
ви обещае нещо и
да
не го изпълни, не уповавайте на такъв човек.
Хляб има са всички хора, но някои хора умират гладни.
Казва той: "Дайте ми малко време." Никакво време.
Те са чакали
да
им донесе някой.
Стани, тръгни и търси хляба
си
.
Този, който проси, той не познава Божия закон.
Не чакай
да
ти го донесат.
Той казва: "Помогни ми за Господа." Това са обикновени работи.
Онзи, който ще дойде
да
опита твоята любов, той ще дойде по друг начин.
Когато някое дете първо влезе в утробата на майка
си
, като преседи девет месеца, детето казва: "Не мога
да
търпя повече.
Не мога
да
търпя, ще изляза." Майката казва: "Ще седиш още." То казва: "По никой начин, по никой начин.
Способният ученик разбира учителя
си
.
Девет месеца, не, ще изляза навън." И ако вие не сте дошли до положението
да
излезете от утробата на майка
си
, вие сте още деца.
Ако вие не сте още в състояние
да
нарушите онези традиции, в които хората живеят, вие сте още деца.
И способният учител знае как
да
предаде урока
си
.
Всички тия традиции, всички тия пелени, всичко това е само до време.
Това, което е неразбрано, което създава междини, произвежда съмнения и човек казва: "Дали той вярва в Господа, дали вярва в Христа?
Ще се освободите от всичко това, те са били до време.
" Ако дойдем до положение
да
делим Христа,
да
питаме Кой е Христос, ние сме на кривата страна.
Изявленията на Бога не могат
да
станат без Христа.
Да
му мислят другите, които идат след нас.
Та казвам, законът е: Божествената любов, която ви е повикала на живот, тя ви освобождава от всички ограничения.
Сега,
да
дойдем до практическата страна.
Няма
да
казвате на хората: "Аз съм свободен." Не, аз няма
да
говоря, че съм свободен.
Ти казваш: "Как ще прекараме живота
си
?
Това е вътрешна свобода.
" Можеш
да
прекараш живота
си
като някой вол, можеш
да
прекараш живота
си
като някой кърт, и какво ли не.
И после аз разбирам свободата така: ако дойдете до това вътрешно разбиране, вие няма
да
имате спънки.
Но един начин има за прекарване на живота:
да
разбереш живота не като кърт, нито като вол, но
да
разбереш живота както трябва.
И за
да
се разреши вашият [...], за
да
го разрешите, за
да
бъдете щастливи, както търсите щастието, това е потребно: вяра безгранична и любов безгранична.
Онзи човек, който може
да
отвори за вас вратата на любовта, кой и
да
е, той носи вярата.
Ти казваш: "Като ида на онзи свят, къде ще бъда?
Понеже всеки слънчев лъч, който пада върху някое семенце, който повдига семенцето, той е, който помага.
" Никъде няма
да
бъдеш.
Та всички вие имате нужда от Божествено проявление.
Затова трябва
да
вярвате.
Онзи свят – ти
си
вътре в Божествения свят.
Ако ти съзнаваш това, ти
си
в онзи свят.
Друг въпрос се заражда сега.
Можеш
да
се качиш на най-високите места, а можеш
да
слезеш и на най-ниските места.
И Давид, като разбираше това, казваше: "И в ада
да
се скрия, и там е Твоята ръка." Дето е Бог, там е раят.
" Няма нужда
да
знаете от кои сте.
В дадения случай ти може
да
бъдеш един запален въглен или един изгасен въглен.
С тези неща ще се разрешат, ще се уредят всички въпроси.
Нали понякога виждате нарисувана една свещ, която гори.
Уреждайте всички въпроси – нищо повече.
И ако искате, оставете Бог
да
търси вашите права.
С вашето право в света няма
да
се занимавате.
Онзи свят е свят не на слепите хора, които виждат нещата отблизо, а на хората, които виждат отдалеч.
Оставете Бог
да
го търси.
Сега има много въпроси, които спъват хората.
Търсете правото, което Бог ви е дал.
Те са странични работи във вашето съзнание и от тях трябва
да
се освободите.
Няма какво
да
говорите повече за кармата.
Колко години ви трябват, за
да
се освободите от вашата карма?
Ако остане
да
топите земята, хиляди и милиони години може
да
я топите.
И законът е такъв: ако във вашето съзнание има известни въпроси, които вие не можете
да
разрешите, това показва, че сте далеч от слънцето.
Ти казваш: "Еволюцията ще дойде и ние ще успеем." Бог е вложил в любовта всички свои качества и всяко нещо иде на своето време и се проявява.
Щом мислите, че сте по-далеч или по-близо до него, това е човешко разбиране.
Много страдания ще се родят.
Вие започвате
да
четете една книга, която съдържа хиляда страници.
За
да
дойде любовта, ти трябва
да
възкръснеш.
Трябва някой
да
ги вдига от леглото, но това още не е истинският живот.
Любовта няма нужда от прислужници.
Когато любовта дойде в душата ти, ти ще бъдеш един от онези, на които душата трепери
да
служи,
да
прояви Божията любов.
Когато любовта дойде, ти ще бъдеш един от въодушевените, с голяма вяра, че можете
да
помагате.
Всичко е възможно.
Такова трябва
да
бъде вашето съзнание сега.
Бог няма
да
дойде
да
спори с тебе.
Като дойде в тебе Бог, ти веднага трябва
да
разбираш дали Господ ти говори, или не.
Ти казваш: "Ами дяволът може
да
ме излъже." Щом дяволът може
да
те излъже, това е първото безлюбие.
4.
Отношението на трите живота
,
МОК
, София, 3.7.1936г.,
Представете
си
, ако е умрял някой и отишъл на мъчение.
Сега казват: „Докажи, че има бъдещ живот.“ Казва: „Човек като умре, свършва се всичко.“ То са обикновени въпроси, с които вашето съзнание е ангажирано.
След 30 години го пенсионират.
Или вземете един търговец 30 години той се занимава
да
опознава най-хубавите обуща, най-хубавите кожи, какво ли не.
След 30 години и него пенсионират.
Обущарството не разрешава ония жизнени въпроси на живота.
Как може
да
бъде другояче?
Или
да
допуснем един човек, който е земеделец 30, 40, 50 години оре земята изважда жито и след 30–40 години той умира.
Сега вие казвате: „
Да
се прекара живота.“ Но животът, така както сега го прекарвате, не може
да
се прекара.
Ако вие
си
турите крака в едни тесни обуща и ходите на екскурзия или ако
си
турите крака в широки обуща, каква ще бъде разликата?
Или ако
си
турите крака в сиромашията, тъй както сега разбирате, каква ще бъде разликата?
Какво разбирате под думите богатство и сиромашия?
Под сиромашията разбирате лошите условия, а под богатство разбирате добрите условия.
Ако вие погледнете на тяхната форма, онзи, ученият човек, тъй както е в природата, той има нещо придобито.
Вие сте пратени на земята, за
да
се учите.
И вие трябва
да
страдате.
Защо трябва
да
страдате?
Защото трябва
да
се учите.
Страданието, това е невежество.
Както и
да
се оплаквате, всяко страдание показва, че вие се намирате в една груба материя, която трябва
да
обработвате.
Сега от новото становище, човек не трябва само
да
констатира ония противоречия, които се зараждат вътре в живота.
Та казвам: Сега трябва една вяра, с която
да
опитате онова, в което вярвате.
Баща ви, като иде в другия свят, казва: „Туй, което виждам, не е за сега.“ Ти го питаш, той казва: „Тази работа не е за тебе.“ Питам тогава: По какво се отличава един жив човек от един умрял човек, тъй както вие разбирате?
Живият човек от вашето гледище може
да
яде и
да
пие, а мъртвият не може нищо
да
яде и нищо
да
пие.
При това в него има желание той
да
яде и
да
пие.
Питам: Между тия двете опитности, че може
да
ядете и
да
пиете и другото – не можете
да
ядете и
да
пиете, пък имате желание, то е като идеал, сега в какво седи разликата?
Онзи, който яде и пие, той трябва
да
плаща, онзи, който има желание
да
яде и
да
пие той не плаща.
Той има желание, в него има един вътрешен копнеж
да
яде и
да
пие.
Представете
си
сега, че живеете в един свят, в един свят само на копнежи.
Нещо, което вие наричате илюзорно или нещо, което желаете и не можете
да
го придобиете.
Ето, при съвременните условия осъдят един човек на смъртно наказание, дали той желае
да
умре е друг въпрос, но го осъждат.
Друг един човек го оправдават.
Осъденият човек го лишават от известни блага, че той вече не може
да
яде и
да
пие.
Представете
си
сега един живот така в туй разбиране.
Едно същество, което живее в другия свят и остава
да
желае, пък не може
да
опита нещата.
Иска
да
яде, пък не може
да
яде.
Много от вашите желания в света вие нямате условия
да
ги реализирате или не можете
да
схванете, че това което желаете в даден случай, то е невъзможно при тия условия.
Представете
си
едно същество, ваш баща, не се повдигнал и вие мислите, че като умрял отишъл на другия свят при светиите, при ангелите.
Но представете
си
, че вашият баща, на който се изменила формата, има желание
да
яде.
Дойде при вас, казва: „Гладен съм, трябва
да
ми наготвите.“ Вие може
да
сготвите нещо на баща
си
, но той не може
да
яде.
Питам тогава, каква разлика има – вие, които ядете за баща
си
и баща ви, който не може
да
яде?
Представете
си
такова едно обяснение.
Представете
си
, че вие сте на една трапеза и усещате само уханието на яденето, но не ви е възможно
да
ядете.
Друг човек не само усеща уханието, но той може
да
си
похапне.
Да
допуснем, че вие сте банкерин, спечелвате 20–30 милиона лева, за
да
се осигурите.
След като се осигурите умирате и това имане оставяте на синовете
си
и отивате в другия свят и започвате един живот, за който никак не сте готови.
Че сиромахът Лазар, който живял при къщата на един богат човек, който ял и пил, умрял и богатият човек и Лазар умрял.
Представят, че Лазар отишъл в другия свят при по-благоприятни условя, богатият като умрял, отишъл в ада.
Питам: Туй богатство, което имате и после ѝдете в ада, какво ви ползува?
Сега вие се спирате върху онова положение и казвате: „
Да
си
отживеем, после няма какво
да
му мислим.“ Но превръщане трябва на живота.
Животът трябва
да
мине от физическо положение в духовно и в умствено отношение.
Трябва
да
се направи един кръг.
Всякога, когато този кръг не става по естествено положение, тогава се раждат най-големите нещастия в света.
Но изучавали ли сте закона на прераждането?
Някои хора 200, 300, 400 години не могат
да
се преродят.
Някой може
да
се прероди при такива лоши условия, че нищо
да
не спечели.
Той започва един живот и освен, че не може нищо
да
спечели, но загазва още повече.
Казва: „Човек трябва
да
се прероди.“ Питам: Ако започнете сега една работа, от която нищо не печелите, в какво седи сега хубавото на прераждането?
Под думата прераждане разбирам подобрение на живота.
Да
направиш един кръг във физическия, духовния и умствения живот,
да
стане едно обръщение вътре.
Сега на вас този въпрос ви се вижда малко странен.
Да
допуснем, че вие искате
да
ви се сготви едно хубаво ядене от вашето гледище.
Сготви се хубавото ядене, но туй хубавото ядене не подхожда.
Яденето е сладко, но от него се заражда във вашето храносмилане нещо неприятно и вие казвате: „Тази храна не е заради мене.“ Или
да
допуснем, че имате известен възглед за живота.
Казвате: „Аз имам известно схващане.“ Но ония схващания, които имате за живота, може ли
да
ви помогнат?
Схващане, което не може
да
ми помогне в живота, в него няма никаква философия.
Следователно има една реална страна в живота, с която всеки един от вас може
да
се справи.
Онази реална страна я обявявам така: То е онзи, чистия въздух, който вие трябва постоянно
да
дишате.
Вие не може
да
разберете, че във вашия живот трябва пречистване.
Вие казвате: „Аз трябва
да
ида на работа.“ Трябва
да
идеш на работа, но то е една трета от живота ти.
В началото аз трябва
да
се помоля.
Аз трябва
да
мисля, това е пак една трета.
Трябва
да
съпоставите работата или външната форма, вътрешното съдържание и вътрешния смисъл на живота
да
ги съпоставите, за
да
може
да
минавате от едно състояние в друго.
Или другояче казано,
да
допуснем, че вие искате или
да
обичате или
да
ви обичат.
Но не може
да
намерите някой
да
ви обича, нито пък вие може
да
намерите някой
да
обичате.
Представете
си
, че една овца иска
да
живее, трябва
да
пасе, трева
да
има.
Представете
си
, че живее при лоши условия, живее между хищниците и те не ѝ дават възможност
да
пасе.
Таман рече
да
пасе и току види някой вълк се яви.
[В]се така се явяват и не ѝ дават възможност
да
пасе.
Някой ще каже: „Той Господ ще уреди тази работа.“ По този начин, както ти мислиш, Господ няма
да
уреди работата.
Ако краката ти са дълги, ако имаш ум
да
мислиш.
Та, сега всичките ваши нещастия седят в това, че вие се намирате в лоши условия.
Лошите условия са, че овцата иска
да
пасе, пък не ѝ дават
да
пасе.
Какво трябва
да
прави?
Тя трябва
да
напусне всичките ония неблагоприятни условия,
да
излезе горе в планината,
да
няма кой
да
я безпокои.
Сега тия въпроси са задавани с хиляди години.
Ако дойдем до всичките моралисти, до всичките духовни хора, има въпроси, които не са решени.
Всичкото нещастие е в това, че има една наука.
Ако човек върви по това, което Бог е създал, животът ще тече, ще разбира смисъла на живота.
Но ако той не върви в онзи естествения път, в който природата е създала нещата, той ще се намери в едно крайно несгодно, безизходно положение.
Да
кажем, че има същества по-високи, по-напреднали в света.
Ако има някакви ангели в света, мене ангелите може
да
ме интересуват дотолкова, доколкото аз мога
да
се интересувам от тях и те може
да
се ползуват от мене.
Отношение трябва
да
има.
Питам: Ако вие се бихте запознали с един светия, как щяхте
да
се запознаете?
Бих желал вие, ако направите връзка с един светия, каква щеше
да
бъде обстановката на запознанството?
Между един обикновен човек и един светия може
да
има отношение.
Къде ще намерите първата връзка, че светията
да
се заинтересува от обикновеният човек и обикновеният човек
да
се интересува от светията?
За пример вие
си
поставяте въпроса и казвате: „Няма кой
да
ме обича.“ В какво седи тази обич, кажете ми?
Онзи светия, който може
да
се запознава с вас, той има някакъв интерес.
И той трябва
да
е свързан, вашето запознаване трябва
да
бъде една необходимост заради него, за
да
може той
да
вземе участие във вашия живот.
Вие искате хората
да
се запознаят с вас.
И вие, за
да
го обичате, то е една необходимост заради вас.
Сега не мислете, че тази работа е лесна,
да
се обичаме.
Няма по-мъчна работа от нея, както аз зная –
да
обичаш.
Всичките неща произтичат от обичането.
Ако знаеш как
да
обичаш, ще бъдеш щастлив, ако не знаеш как, ще те сполети най-голямото нещастие.
Сега вие, според сегашното
си
схващане, някой беден човек, като иде при някой богат, той ще се облече с дрехи.
Има неща, които може
да
препятствуват на човека в неговото разбиране.
Когато оскубеш перата на човека, казва: „Нищо не остана.“ Питам тогава: струва ли
да
оскубеш една кокошка?
Често се забелязва, че всичките тия религиозни хора, навсякъде хората страдат от наученото.
Най-първо аз поставям въпроса така: Искам някой човек
да
ме обича.
Трябва
да
зная защо той
да
ме обича.
Два момента има:
да
обичаш и
да
те обичат.
Едното е
да
вземеш, другото
да
даваш.
Онзи, който взема, онзи който дава, то са два процеса.
Например вие какво разбирате
да
обичаш и
да
те обичат?
Може
да
изясните въпроса така: Онзи, който те обича, той ще донесе материал, с който ти трябва
да
приготвиш яденето, а ти, който трябва
да
обичаш, ще сготвиш яденето, че и двамата
да
ядете.
Ако той донесе яденето и вие не знаете как
да
го приготвите, ще се роди едно неестествено условие.
За
да
обичаш някого подразбира онова, което той ти дал,
да
приготвиш нещо от него.
Сега другото се заражда.
Казва: „Животът по друг начин не може ли
да
бъде?
Баща ми
да
остави пари, че аз
да
свърша училището.“ Тази работа с пари не става.
Ти, ако не знаеш онзи процес, ако не знаеш функциите на богатството, ако не знаеш функциите на сиромашията, как са преплетени вътре в живота; или пък ако ти не знаеш функциите на знанието и функциите на невежеството, ако туй не разбираш, ти ще се намериш в същото затруднение.
Казва: „Той е един невежа човек.“ Аз считам невежа човек, на който е даден много материал, той трябва
да
направи баница, той е невежа човек, по един начин, по втори, по трети, туй което вие наричате добрия живот.
Добрият живот е добрите условия, които Бог ни е дал.
От тия условия ние трябва
да
приготвим нещо.
Дали може
да
го приготвим, то е друг въпрос, но трябва
да
се приготви.
Всичката наука седи в туй, че може
да
приготвим нещо.
Ама то няма
да
стане за една година, няма
да
стане за две години, може с хиляди години
да
стане.
Хората как разрешават тези въпроси?
Може би в този живот ще замине, в другия, в третия, според теорията на прераждането.
Аз не искам сега
да
смущавам вашите умове.
Ще знаете че въпросите, както сега ги разрешавате, винаги ще останат нерешени.
Какво се ползува една овца, която се преражда между вълците?
И мъчно може
да
се направи една разлика между физическото, духовното и умственото.
Сега аз не искам
да
поставям противоречие.
Казвам: Има едно решение, което дава пълен ход – съпоставяте нещата, физическия живот, духовния и умствения живот,
да
се образува един кръг.
Често всичките изненади в живота зависят от съпротивлението на нещата.
Сега вие ще се намерите в онова положение дето българите дават един анекдот.
Не може
да
съпоставиш,
да
уповаваш на физическото, така както на духовното или както на умственото.
Тъй като човек се намира в едно противоречие, той не може
да
обяснява ония изненади, които го очакват.
Кръстникът трябвало
да
гощава кумеца.
По някой път
си
задавате въпроса: „Не може ли без тия противоречия в живота?
“ Зависи вече какво е вашето схващане.
Пък искал
да
замотае работата.
Тогава вие ще дойдете до онова заключение
да
кажете: „Защо природата е създала човека така?
Той гледа нагоре и пита кръстника
си
: „От къде сече тия греди?
“ Не знаете какво е създала природата.
По някой път вълкът може
да
изяде овцата, но природата ни най-малко не създала овцата
да
я яде вълкът.
Казва му: „От лаком дол.“ Та всичките хора се намират в лаком дол.
Аз разбирам лаком дол ония условия, при които искаш
да
живееш, не
си
запознат и се случва нещо много неприятно.
После вие казвате друго: „Как
да
се оправи светът?
Искаш по един начин
да
замажеш.
Питам тогава, какво трябваше
да
направи този кумец?
Питам сега, при какви условия се създадоха тия отношения?
Той трябваше
да
попита кръстника как се яде това нещо.
Сега мъчнотиите, които сега се зараждат, те са мъчнотии на миналите векове.
И тогава другия пример: Отива един беден земеделец
да
носи на царя череши.
Ние разрешаваме въпросите, които са останали от миналото.
Царят не знаял как се ядат черешите и го попитал как се яде това нещо.
Сега вие
си
задавате другия въпрос: „Не може ли човек
да
не боледува?
Като донесат най-хубавите условия на живота, като покажат, не знае и той пита и онзи, който ги познава, ги взема със
себе
си
.
“ То е само допущение на природата.
Никога не носи на един цар само една череша.
Може човек и
да
не боледува, но в самото развитие болестта е една необходимост.
Нека бъде пълна кошницата, че
да
има и той какво
да
яде.
Тази болест служи на човека, за
да
се запознае с ония закони, които съществуват, със законите на здравето, които съществуват.
Сега ви остава важният въпрос:
да
разрешите отношението между физическия, духовния и умствения живот.
Ония закони, които Бог е поставил, не тъй както сте ги изучавали до сега, най-големите противоречия, които могат
да
се явят, имат едно разрешение.
Питам: При сегашното положение вие може ли
да
отделите злото от доброто?
Докато дойде човек
да
се запознае в какво седи доброто и в какво седи злото, то е цяла наука.
В даден случай известно зло не е потребно, но в самата природа, тъй както светът е създаден, злото е като една необходимост.
Казвате: „То трябва
да
се случи тогава.“ Онзи, който не разбира пътя на живота, всичко може
да
му се случи.
[В]се от туй гледище, при сегашните условия, вие разрешавате известни въпроси и няма
да
се минат 50, 60, 70, 80 години, вие изменяте условията.
Да
допуснем, че разрешавате въпроса има ли друг въпрос или не и не може
да
го разрешите.
Дали сте отишли в другия свят, то е въпрос.
5.
Идете в Галилея
,
НБ
, София, 5.7.1936г.,
Богатството, учеността, това са временни пособия, с които хората
си
служат.
Любовта не може
да
се провери на земята.
Свободата, която хората търсят отвън, не е истинска свобода.
Свободата е отвътре.
Всяка любов има свои граници, в които се проявява, за
да
може
да
се разбере.
Всички хора трябва
да
търсят онази свобода, която е поставена у тях вътре, която им е дадена като заложба.
Човек трябва
да
мине от едно състояние в друго, за
да
разбере всичките видове любов.
Няма човек, който
да
не провери това, но ще го провери на онзи свят.
Не е въпрос за онази свобода, която те могат
да
си
извоюват. Защо?
Сега всички хора търсят свободата, но къде ще я намерят?
– Защото ние виждаме, че досега хората все свободата
си
извоюват, но все още не са освободени.
Ако вие не придобиете вътрешния живот, ако не влезете във връзка с Онзи, Който ви е изпратил на земята, и ако не чувате Неговия глас, ако не Го разбирате, вие не можете
да
придобиете свободата.
Не е въпрос какво хората могат
да
ви учат отвън, но важно е
да
намерите онази вътрешна връзка с Бога.
Това учение се заключава в братство между всички хора
да
живеят братски, хората трябва
да
си
прощават.
Някой казва, че човек трябва
да
държи на своето разбиране.
С това човек не трябва
да
мисли, че не се нуждае от другите хора.
Ти не можеш
да
простиш на човека, докато не го обичаш.
Прав е той, не е нужно всички хора
да
имат еднакви разбирания.
И тъй, като ви говоря за вътрешната свобода, разбирам единението за изпълнението Волята Божия при тези условия, при които сега се намирате.
Ти не можеш
да
простиш и докато не те обичат.
Казва се, че човек трябва
да
има духовни разбирания.
Казвам – който иска
да
разбере живота, той трябва
да
го приеме такъв, какъвто му е даден.
Не мислете, че можете
да
простите на някого без
да
го обичате.
При този живот, който ви е даден, при онова, което е вложено у вас, седи разрешението на вашия живот.
Духовното разбиране подразбира съдържанието на нещата, а смисълът на живота седи в онова съдържание, което човек може
да
приложи.
По човешки ще ви кажа: Вашето щастие седи в онова, което майка ви е вложила още при раждането ви.
Сега, като разглеждате живота така, както е създаден, какво ще кажете от ваше гледище за всички ония многобройни форми, в които животът се проявява?
Та при всички условия на живота
си
дръжте дълбоко в
себе
си
това учение, защото дали сте учени или ще бъдете учени, това зависи от учението, доколко сте го приложили.
Ще кажете: Не може ли
да
бъда създаден по друг начин?
И силата ви зависи пак от него.
Един ден те ще се изменят и от тях нищо няма
да
остане.
– Как трябваше
да
бъдете другояче създадени?
Мнозина мислят, че трябва
да
бъдат силни.
Да
бъдете другояче създадени, това значи
да
имате други разбирания.
Не, в изпълнението на Волята Божия не влиза силата.
Има нещо, за което човек трябва
да
воюва, но това, за което той ще воюва, трябва
да
бъде неизменно,
да
има една устойчива цена.
Не, така не може
да
се разсъждава.
Бог не се нуждае от силни хора.
Има хора, които разбират живота, но никой не може
да
знае кой как го разбира.
Често хората, като искат
да
се издължат, правят известни погрешки.
Единственият силен човек, това е Бог.
Само гладният може
да
разбере какво нещо е гладът.
Погрешките им седят в това, че те искат
да
минат по един лесен път.
Единственият силен в света е сам Бог.
Ситият не може
да
разбере глада.
Когато Адам и Ева съгрешиха, техният грях се дължи именно на същата погрешка.
Бог не се нуждае от силни хора.
Само жадният може
да
разбере какво нещо е жаждата.
Те казваха: Може
да
се живее и по друг начин, по-лесно.
Той знае какво може
да
произведе силата без любовта.
Само страдащият може
да
разбере какво нещо е страданието.
Освен това, като се спирате пред въпроса за формите, чрез които животът се изявява, трябва
да
знаете, че всички тия форми са все живи същества.
Те
си
казваха: Човек не трябва
да
слуша, той трябва
да
бъде свободен,
да
прави, каквото иска.
Понеже има всичко в
себе
си
, Бог знае какво ще допринесе послушанието на хората.
Те все за свобода воюват, а въпреки това никаква свобода нямат.
Той каза на първите човеци: От всички дървета можете
да
ядете, но няма
да
ядете само от плодовете на дървото за познаване доброто и злото.
И между религиозните, и между вярващите няма никаква свобода.
Той казва: Ако ме слушате, ще се освободите от всички ограничения.
Според мене свободата трябва
да
бъде достъпна за всички.
То беше разбирането на змията, която им каза: Ако ядете от забраненото дърво, вие ще придобиете всичко, каквото желаете, ще станете като Бога.
Ако вие мислите, че вън от Бога можете
да
бъдете свободни,
да
имате свобода, вие сте на крива посока.
В тялото цялото може
да
бъде свободно, но не и отделните части.
Те са опитали всичко в света и какво придобиха в резултат на това разбиране?
Сега и на вас казвам: Приложете учението на онази беззаветна Любов, не
да
се проповядва само на думи, но и
да
се живее.
Свободата на отделните части се заключава в това
да
няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват.
– Те научиха какво нещо е страданието.
В света има един план, който трябва
да
се изпълни.
Днес всеки човек страда.
Този човек е в състояние
да
се оправи с всички мъчнотии.
Казвате: Кога ще се освободим от страданията?
– Престанете
да
ядете от плода на забраненото дърво – нищо повече.
Ако смисълът на живота беше на земята, тогава всички хора щяха
да
остават на земята, нямаше
да
умират.
– Ами от кои
да
ядем?
Но понеже всички хора умират, смисълът на живота не е на земята.
Често в човека се явяват такива мисли, чувства и постъпки, които не му подхождат.
Според Божия закон, има една крива мисъл, едно криво чувство, една крива постъпка, които човек никога не трябва
да
приема в
себе
си
, нито
да
ги извършва.
Всичко друго човек може
да
прави, но не и тази крива постъпка.
Къде е смисълът на плода?
Хората искат
да
знаят какви резултати ще произведат именно тази крива постъпка, това криво чувство и тази крива мисъл.
– Плодът трябва
да
се изяде от някого.
Какво ще произведат?
Това са все ред разсъждения, които искам
да
оставя във вашия ум.
Те ще създадат ред нещастия и страдания на хората, което всеки ден виждаме.
Той казва на учениците
си
: Вие видяхте онзи опит, който направих.
Децата трябва
да
живеят като деца; възрастните трябва
да
живеят като възрастни и старите трябва
да
живеят като стари.
Никой няма
да
се освободи от този път, но той трябва
да
бъде герой – геройски
да
умре.
Богатите трябва
да
живеят като богати, в прав смисъл на думата и бедните трябва
да
живеят като бедни.
Човек трябва
да
умре като герой.
Днес от всички хора се изисква геройство във всички области на живота.
Привидно той може
да
показва, че няма нищо, но вътре в
себе
си
има нещо, което го смущава, и от което той иска
да
се освободи.
Тази е причината, дето той иска
да
се осигури.
Значи, има две положения в живота: едното положение е, когато бедният иска
да
се избави от сиромашията
си
, и второто положение е, когато богатият иска
да
осигури своето богатство.
И духовното богатство зависи пак от ума на човека.
Това са две положения, в които човек се самозаблуждава.
Тъй както хората разбират сиромашията и богатството, това са две положения, две разбирания, които те сами са установени.
При сегашните условия хората искат
да
избегнат страданията.
От човешкия порядък се раждат ред въпроси, ред противоречия.
Казвам: Никога не избягвайте страдания, които сам
си
създал, за които сам
си
причина.
Ако искаш
да
избегнеш страданията, не трябва
да
грешиш – нищо повече.
Всеки човек трябва
да
работи върху
себе
си
.
Веднъж
си
направил една погрешка, бъди герой
да
я изправиш.
Ти никога не можеш
да
разрешиш един въпрос, който в
себе
си
не
си
разрешил.
Погрешката може лесно
да
се изправи.
Най-първо въпросът трябва
да
си
разрешил вътре в
себе
си
и после този въпрос
да
има приложение отвън.
Всичкото нещастие на хората седи в това, че това, което те не са разрешили отвътре, в
себе
си
, искат
да
го разрешат отвън.
Там е всичката погрешка на хората.
И наистина когато някой човек се разболее, лекарите му препоръчват
да
не яде.
То е все едно един човек без глава
да
тръгне
да
разрешава въпросите на живота.
Той е бил богат човек, ял кокошки, агънца, но лекарят веднага му забранява
да
яде всичко това и му казва, че трябва
да
яде само много лека супица, малко млечице и нищо повече.
Като оздравееш един ден, пак можеш
да
ядеш.
Христос трябваше
да
умре за този живот.
Всички хора разполагат със своята съдба и казват: Какво трябва
да
се прави сега?
– Ще съграждаш живота
си
според онези мисли, които са вложени в тебе.
Казвате: Как можете
да
ни докажете това?
Ще съграждаш живота
си
според онези чувства, които са вложени в тебе.
– На онези, у които зрението е силно, и които имат зрение, лесно може
да
се докаже това, но на слепия нищо не може
да
се докаже.
И най-после ще съграждаш живота
си
според онези материали, които имаш в
себе
си
.
На онзи, който мисли, лесно можете
да
докажете нещата, защото лесно се поставят за него въпросите.
Не както другите хора могат
да
те учат, но както ти разбираш нещата.
Нужно е една вътрешна опитност, за
да
се докажат нещата, защото всички хора не са еднакво умни.
Рибата може
да
живее риба, при съвсем други условия от тия, при които другите животни живеят.
Птицата може
да
живее при съвсем други условия.
Нищо няма
да
разберете.
Ако сте един виден музикант, разбирам,
да
я четете.
Човек трябва
да
отиде в Галилея,
да
се повдигне на тази степен на съзнание.
Но ако не сте виден музикант и не разбирате нищо от музиката, тази книга няма
да
ви ползува нищо.
Какво ще ви придаде вашата музикалност?
В дадения случай, музикалността все придава нещо на човека.
Не, човек трябва
да
има вяра в онова, което Бог е създал.
Той трябва
да
вярва и в хората.
Ако в даден случай, при едно надвиснало тежко положение на главата ти, ти не можеш
да
си
създадеш било с музиката, било с друго нещо такава философия, с която
да
се освободиш от нещастието
си
, какво те ползува твоята музика или твоето знание?
Представете
си
, че вие пътувате през една планинска местност.
Не е въпрос
да
разчиташ само на майка
си
и на баща
си
.
В това време една голяма канара се търкаля по пътя, през който вие трябва
да
минете.
Ти трябва
да
разчиташ на всички онези хора, които те обичат.
От какво зависи вашето спасение?
Вие трябва
да
се отдалечите 20–30–40 крачки от пътя
си
и
да
дадете път на тази канара
да
мине.
Вие ще
си
починете малко и канарата ще мине своя път.
Дали съзнава това той или не съзнава, не е важно.
Трябва
да
впрегнете ума
си
на работа.
Бъдещето учение в света се заключава в това
да
разчиташ на онез хора, които те обичат.
Ако вие не можете
да
си
послужите с ума
си
в този критически момент, защо ви е той?
Да
отидем на църква и
да
се молим?
Не, всичко е в любовта на Бога.
Вие трябва
да
видите тази любов във всички хора.
Ако можете в даден случай
да
видите тази любов, вие сте придобили нещо.
В каквото и
да
вярвате, един ден всички хора ще измрат.
Индусите правят различни опити за усилване на своята вяра.
Един англичанин разправял, как един индус го учил
да
усилва своята вяра.
Той го поставял на един камък, и то на такова место, отдето минавали всички най-свирепи зверове: тигри, лъвове, боа и др.
– Това са въпроси, които се отнасят за онези, които разбират нещата.
Като седял на камъка, той трябвало
да
държи ума
си
толкова съсредоточен, че
да
забрави всичко около
себе
си
.
За онези, които не разбират, те все едно, че задават въпроса защо водата се изпарява, защо ледът се топи и т. н.
Стопяването на леда ни най-малко не подразбира неговото изчезване.
Докато умът му е бил съсредоточен, всяко животно, което минавало покрай него, чувствувало, че този човек живее някъде високо и
си
казвало: Ти не
си
заради мене.
Със стопяването
си
ледът е минал в по-високо състояние.
Днес хората изучават закона за усилване на тяхната вяра.
“ Галилея – Той подразбира онова вътрешно просветление, през което всеки човек трябва
да
мине.
На какво се дължат страданията на хората.
Не само вяра се иска от човека, но той винаги трябва
да
се подчинява на великото в
себе
си
.
Ако въпросът може
да
се разреши само с четене, това е най-лесната работа.
Човек може
да
знае много работи, които стават в природата и
да
разправя за тях, но ако той няма общение с онези сили в природата или с живот, той нищо не може
да
постигне.
Има един живот, който протича през всички животи и който постепенно тече през всички живи същества.
Той имал в градината
си
много гъсеници, не знаел какво
да
прави с тях.
Днес всички хора искат
да
се освободят и питат защо Господ е създал света така.
За тази цел той извикал един дервиш и го запитал как
да
се освободи от гъсениците.
Отде е дошла тази мисъл в ума на тия хора
да
питат защо Господ е създал света така?
Дервишът прочел нещо от някаква книга и всички гъсеници се събрали на куп на края на градината.
Когато Господ е създал света, Той викал ли е тези хора при
себе
си
?
Градинарят запитал дервиша:
Да
ги убия ли?
Ако в това време никой не е бил при Господа, тогава и никой няма право
да
запитва за въпроси, които не се отнасят до него.
– Няма защо
да
ги убиваш.
Никой няма право
да
пита защо този човек е толкова богат и защо онзи е толкова беден.
Тури ги в една кошница и ги занеси далеч някъде, вън от градината
си
.
Впрочем, човек може
да
си
задава и такива въпроси, но то е само губене на време.
Сега и вие искате, като градинаря,
да
се освободите от всички паразити в
себе
си
.
С това ние не искаме
да
примиряваме нещата и противоречията в живота.
Ние не се нуждаем от примиряване.
Всичко седи в онази мисъл, която имате в живота
си
.
И
да
примиряваме нещата и
да
не ги примиряваме, те ще
си
останат такива, каквито са.
Казвате, че животът е непоправим, че не можете
да
се справите с живота
си
.
Каквото и
да
се говори, нещата ще
си
останат по един точно определен план.
И много лекари
да
има, и малко лекари
да
има на земята, в края на краищата хората все ще умират.
Бог, Който обгръща нещата, е дал възможност на всяко живо същество
да
се справи по някакъв начин с мъчнотиите
си
.
Ако така разбираме живота, както и
да
е, но има неща, в които човек непременно трябва
да
участвува.
Сега
да
дойдем до разумното разрешение на нещата.
Човек трябва
да
участвува в живота на възкресението.
Най-първо ние трябва
да
се освободим от онези връзки, които ни спъват.
Въпросът не се разрешава с това кой колко дава, но кой колко взема.
Не е въпросът изведнъж
да
се освободим, но
да
ги оставим те
да
се разрешат тъй, както са в природата.
Един свещеник разправял на своите пасоми по какво се познава правоверният човек и казал: Онзи човек е правоверен, който повече дава.
Като дойде въпрос за самия свещеник, нека той приложи своята философия към
себе
си
,
да
види колко и той е правоверен.
Ако той взима повече, а по-малко дава, въпросът не може
да
се разреши.
Каква промяна можете
да
направите вие в явленията, които стават в природата?
Та силата на човека седи в онова, което той в даден случай може
да
даде.
Щом дойде пролетта или лятото, вие не можете
да
направите никаква промяна в тях.
Онова, което даваш, е Божествено, но и онова, което взимаш, то пак е резултат на това как
си
използувал Божественото.
Те ще се изявят така, както са в природата без никаква разлика.
Никой не може
да
измени оста на земята или нейния наклон.
Значи, и пролетта, и лятото ще дойдат, но по който начин са дошли, по същия начин и ще
си
отидат.
Докато човек мисли, че във всеки даден случай той може
да
постъпва, както иска, в това няма никаква свобода.
– Вашето знание ще ви помогне дотолкова, доколкото можете
да
се съобразите с пролетта, с лятото, с есента и със зимата.
Следователно, трябва
да
знаете, че всички несгоди и страдания в живота се дължат все на едно вътрешно неразбиране на живота.
Всички страдания, всички мъчнотии в живота се дължат все на това вътрешно неразбиране у човека на дълбокия смисъл на живота.
Всеки трябва
да
знае, че е дошъл на земята с една строго определена цел.
–
Да
намери защо е изпратен на земята и
да
свърши дадената му работа.
Докато хората поддържат тази теория на изтреблението едни други, те не могат
да
осмислят живота
си
.
–
Да
, ти
си
свободен, но за
да
работиш.
– Е, няма какво
да
му мислим.
– Какво трябва
да
работя?
Не е въпросът в това, но вие трябва
да
знаете, че печалбите и успехите в живота на човека се заключават само в даването.
– Ти трябва
да
работиш онази работа, която ти е дадена.
По-блажен е, казва се, онзи, който дава.
Всички съвършени хора трябва
да
дават.
– Отде
да
знаем каква работа ни е дадена?
Какво
да
даваме, като нямаме нищо?
– Всеки човек знае каква работа му е определена
да
извърши.
Птиците знаят
да
хвъркат, рибите знаят
да
плават, а човек знае
да
мисли.
Обаче, някои от учениците на Христа се усъмниха и казваха: Тази работа няма
да
излезе на добър край.
Силата на човека седи в това, което той може
да
провери, а не в това, което не може
да
провери.
Те знаят какво им е дадено
да
свършат, но има неща, които те не знаят.
Всеки въпрос, който в даден случай човек може
да
провери, е верен.
Запример, хората нямат понятие за онези възвишени същества, които са създали вселената.
Но всеки въпрос, който той не може
да
провери, не е верен.
Те нямат понятие за онези възвишени инженери, които са създавали земята и които днес я карат
да
върви.
Щом дойдете до Божествения свят, всички въпроси на живота имат своето разрешение.
Богатият трябва
да
даде всичко, а бедният трябва
да
съзнае, че не му трябва богатство.
Да
, съществува един разумен свят, в който по-високото съзнание ограничава по-низкото.
Богатият трябва
да
се откаже от своето богатство, а бедният трябва
да
каже, че не му трябва никакво богатство.
Навсякъде трябва
да
съществува този закон: Висшето
да
ограничава низшето.
Следователно, успехът на човека зависи от подчиняване на нисшето му съзнание на висшето в него.
Всичкото нещастие на човека седи в това, когато висшето му съзнание се подчинява на нисшето.
Да
разчитате на парите, това е заблуждение.
Ние можем
да
разрешим този въпрос практически по следния начин.
Сега аз не искам
да
проповядвам едно учение човек
да
се откаже от богатството
си
, но казвам: За
да
разреши правилно основните въпроси на живота, преди всичко човек трябва
да
реши правилно основните въпроси на живота, човек трябва преди всичко
да
провери в
себе
си
.
Човек трябва
да
влезе в
себе
си
,
да
познае какъв е Божественият план, какво му е дадено
да
свърши.
Той не трябва
да
учи хората, че не трябва
да
бъдат богати.
Дойде ли до това положение, той никога няма
да
бъде в стълкновение с висшето в
себе
си
.
Напротив, той трябва
да
им казва, че те трябва
да
бъдат богати, но за
себе
си
трябва
да
знае, че и богатството, и сиромашията са едно и също нещо.
Представете
си
, че един баща има десет сина.
Казвам: Сега трябва
да
се приложи законът на даването или изявяването на Божията Любов.
– В просията.
Причината за това се дължи на възможностите, които съдържат всеки от тях и които могат най-разумно
да
използува.
Дохожда някой и казва: Ти за Господа няма ли
да
дадеш нещо?
От десетте сина всеки ще развие своите способности дотолкова, доколкото е могъл
да
използува възможностите в
себе
си
за тяхното развитие.
Докато има просия в света, никакво Божествено учение не съществува.
Дойде някой в дома ви и започва
да
се оглежда натук-натам,
да
иска помощ.
Представете
си
, че някой религиозен човек, който има знания, се моли на Господа.
Как мислите, като има това знание и като се моли по цял ден на Господа, де ще отиде той с това
си
знание?
Когато дойде някой у дома ви, той трябва
да
почувствува, че у вас има любов.
Ще отиде ли при Господа?
Трябва ли пак
да
повтаряте онова, което сте преживели в миналото?
Даже и най-хубави работи
да
са, щом са били в миналото, те днес не са потребни.
Спира го и му казва: Можеш ли
да
ми направиш една малка услуга.
Всеки човек трябва
да
се стреми в дадения случай към Божественото начало, което може
да
го освободи.
Имам нужда от малко пари.
Божественото начало в човека е онова, което го освобождава отвътре, а не отвън.
Турчинът веднага изважда кесията
си
, в която имал златни, сребърни и медни пари.
Това, което освобождава човека отвън, и то е приятно, но истинската свобода на човека иде от Божественото начало отвътре.
Казал му: Вземи
си
, колкото ти трябва.
Бог освобождава човека, и то не така, както той иска, но както Бог го е създал първоначално.
Дервишът бръкнал в кесията и взел само един грош.
Казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Как може
да
ядете един човек и той
да
бъде свободен?
Има една свобода, която зависи от вътрешната обмена между всички живи същества, от каквато категория и
да
са.
И двамата имат любов в
себе
си
.
Между всички хора трябва
да
става вътрешна Божествена обмяна, от която ще зависи и тяхното щастие.
Никой никого не използува и всеки има доверие в брата
си
, в своя ближен.
Тази обмяна се заключава в разумните отношения, които трябва
да
съществуват между хората.
Ти можеш
да
опиташ човека в неговата малка любов.
Не е въпрос
да
седите в бездействие, но научете хората на онова вътрешно разбиране, което
да
даде път на Божественото.
Човек трябва
да
се изпитва в малката любов.
Ако изпитвате любовта на човека в многото, което той може
да
даде, това не е никаква любов.
Следователно, вътрешното разбиране на хората трябва
да
се измени коренно, за
да
се измени и външното им разбиране.
Външното разбиране зависи от вътрешното.
Най-първо човек трябва
да
научи
себе
си
.
Това значи: Повдигнете със съзнанието
си
.
Затова аз изнасям следния закон: Човек не може
да
бъде свободен, докато не се научи
да
дава.
Това не значи, че ще можете
да
приложите казаното, но казвам какъв е законът.
Свободата първо зависи от даването, а после от взимането.
Ако не приложите този закон на даването, вие не можете
да
се освободите от страданията
си
.
Взимането е процес на даване.
Вие ни най-малко не мислите за Бога, а трябва
да
изпълните Неговата Воля.
Сега всички хора в света са се спрели върху взимането – всички искат
да
взимат.
Всички казват: Добре е
да
имаме, добре е
да
е оставил баща ни нещо.
Най-после ще дойдете до положение
да
се оплаквате от живота
си
и ще казвате, че всичко ви е дотегнало.
Да
, но това е крайният процес.
Казвате: Какво трябва
да
правим?
Ти не можеш
да
взимаш, докато не
си
давал.
И Божественото начало се заключава в това, че от онова, което Бог ни е дал, от онова, което е вложено у нас, то иска
да
вземе.
Когато ние искаме
да
вземем нещо от някого, това е Божествен процес.
Какво трябва
да
се прави?
Бог иска, щото всеки човек, който е дал някъде нещо,
да
може
да
вземе.
– Ще започнеш
да
се разплащаш.
А онзи, който нищо не е дал, не може
да
вземе.
Този
си
обрал, онзи
си
обрал – ще им върнеш това, което
си
взел.
Който нищо не е дал, той нищо не може
да
вземе.
На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш
да
се разплатиш.
Казвате: Как трябва
да
разберем това нещо?
Този
си
обрал, онзи
си
обрал – ще им върнеш това, което
си
им взел.
– Този въпрос е един от най-лесно разбираемите въпроси.
На този ще платиш, на онзи ще платиш, докато най-после се освободиш от всички престъпления, които те ограничават.
Вие имате известни разбирания за Христа, как е дошъл на земята, как е пострадал, но това знание нищо няма
да
ви помогне.
Мнозина казват, че това учение не може
да
се приложи.
Единственото нещо, което в даден случай може
да
ви помогне, това е любовта, която ние проявяваме.
Следователно, първият процес на живота седи в даването.
Когато хората казват, че това учение не може
да
се приложи, те изхождат от анормални състояния в
себе
си
.
Бог ни е дал живот, а ние трябва
да
даваме от
себе
си
.
Бъдещето учение седи в това, че всички живи същества трябва
да
имат желание
да
дават.
Не е въпрос
да
се опитват само нещата, но след като е опитал човек едно учение, нека опита и друго,
да
види какви резултати ще има.
Не е въпрос
да
се изнасилват хората, но всяко живо същество трябва
да
има желание доброволно
да
дава, според възможностите, които то съдържа в
себе
си
.
Не е достатъчно
да
се каже, че хората трябва
да
живеят добре.
При временните процеси, участвуват човешки закони.
Да
се върши Волята Божия в света, това е добро.
Сега аз говоря за онзи велик закон на даването, дето и нисшите, и висшите Божествени процеси стават еднакво.
Да
се върши човешката воля, това е злото в света.
Тогава не остава нищо друго, освен или на хората, на
себе
си
да
служиш, или на Бога, т. е.
Сега
да
дойдем до другата страна.
Казвате: Като умрем, тогава всичко ще научим.
Това е един вътрешен опит, на който всеки трябва
да
се подложи.
И като опитате, няма
да
казвате, че вие сте го намерили.
Ти не можеш
да
умреш, ако не
си
разбрал нещата.
Така само ще се освободя от всички страдания и мъчнотии.
Дали ще възприемеш това или няма
да
го възприемеш, но в края на краищата ти ще дойдеш до същата опитност.
Когато почнете
да
умирате, вие викате в онези, които ви обичат.
Та ако не можете сами
да
постигнете нещо, поне не ставайте спънка едни за други.
Могат ли тия, които ви обичат,
да
ви помогнат?
Някой се е нагърбил
да
приложи това учение.
Вие му казвате: Не прави даже опити, това учение не е за сега, то е неприложимо още в живота.
Обаче, ти не можеш
да
помогнеш на някого, докато той не е умрял.
То е за другото прераждане.
Докато човек не умре за своята болест, ти не можеш
да
му помогнеш.
Под думата смърт аз разбирам всички ония неблагоприятни условия, през които човек е минал от хиляди години насам.
Аз пък казвам: Оставете настрана закона за прераждането.
Той трябва, следователно,
да
се освободи от всичко онова, което е минал от хиляди години насам.
Има един закон по-велик от този за прераждането.
Вземете боата, онази голяма змия, която знае само
да
хваща жертвите
си
и
да
ги души, за
да
живее.
Щом изпълните Волята Божия, вие ще бъдете Син Божи и ще кажете тогава, че животът има смисъл.
Тя знае само
да
хване животното, но ни най-малко не влиза в неговото положение.
Казвате: Какво трябва
да
правим тогава?
От всички хора се иска разбиране.
Казвам: От всички се изисква онова същинско разбиране, което носи сила в
себе
си
.
Трябва
да
служите на Бога, като Синове Негови.
Всеки човек трябва
да
разбира нещата по особен начин, както той е създаден.
Ако нямате това разбиране в
себе
си
, вие нищо не можете
да
направите.
Ще кажете, че някой иска
да
ви заблуждава.
Не, всеки човек, който не прилага Божиите закони, той сам се заблуждава.
Той не може
да
наложи своето разбиране на другите.
Защото, ако знанието можеше
да
се предаде по този начин на всички хора, те щяха
да
бъдат еднообразни.
Обаче, има един пункт, в който всички хора могат
да
се примирят.
Ако силата, с която разполагам я изгубвам всеки момент, ще опитам какво представя тази сила.
Думата Галилея показва най-високото състояние, което всеки човек може
да
има на земята.
Божественото седи в това, че туй, което печелиш, никой не може
да
ти го отнеме.
Щом всички хора се примирят ще настане едно блажено състояние.
Колко години трябват, за
да
дойде това време?
Щастието на хората седи в онези малки придобивки, които те имат по отношение на Божественото в
себе
си
.
Колко голямо трябва
да
бъде тялото на човека?
Тъй както в даден случай можеш
да
се радваш и
да
бъдеш полезен за
себе
си
, така трябва
да
се радваш и
да
бъдеш полезен и на другите.
След това ще дойде един нов порядък на нещата, при който хората ще могат
да
приложат повече неща.
Колко богат трябва
да
бъде човек?
И тъй, ние идваме първо до онова положение
да
разбираме формите на живота, в които седи ограничението, после трябва
да
дойдем до съдържанието на живота и най-после идваме до крайния предел, до смисъла на живота.
Колко учен трябва
да
бъде човек?
Що се отнася до смисъла на живота, всички хора не могат
да
го разберат по един и същ начин.
Ние виждаме, обаче, че всички хора, и учени, и прости, и богати, и бедни, всички умират еднакво.
Като влезете в небето, само тогава ще проверите дали това, което сега ви говоря, е вярно.
В края на краищата никой нищо не занася със
себе
си
.
Един разбира от любовта едно, друг – друго, но в на края на краищата, кой както разбира любовта, той е прав за
себе
си
.
6.
Ученичество
,
ООК
, София, 8.7.1936г.,
Та най-първо трябва
да
се освободите от вашите заблуждения, без
да
се обезсърчавате.
Защото и
да
се обезсърчавате, и
да
не се обезсърчавате, това е безпредметно.
И тъй, вие дохождате до въпроса кой е намерил досега истината?
Това е един въпрос, който всеки от вас трябва
да
разреши и
да
намери истината за
себе
си
.
Вие не можете
да
питате някого: "Как мислиш сега, аз намерил ли съм истината?
" Казвам сега, казано е: "Както Ме е Отец научил." От толкова хиляди години Отец заедно с Христа ни учи чрез големите страдания.
Мнозина мислят, че Христос няма страдания.
Има страдания Христос.
Ако мислите, че Христос няма страдания, това е неразбиране на въпроса.
Той има страдания, но не обикновени.
Чрез страданията заради нас Христос се е домогнал до нашите души и по този начин иска
да
ви просвети.
Ще дойдат големи страдания.
Ако тези страдания донесат онзи плод, който очаквате, страданията са на мястото
си
.
Но много пъти човек може
да
страда, без
да
е придобил нещо.
Казвам, като ученици вие ще се замислите в
себе
си
какво сте добили и какво имате
да
придобивате.
Някои ще кажете: "Отщя ми се вече
да
живея." Не, това е въпрос предрешен.
Искаш ли
да
живееш, или не искаш, това е друг въпрос.
И като искаш
да
живееш, и като не искаш
да
живееш, животът ти ще бъде все един и същ.
Ти казваш: "Искам
да
умра." Това е неразбиране.
И тогава няма
да
му бъде мъчно, как живеят хората.
Сега ние искаме
да
оправим света така, както разбираме.
Необикновените работи имат сила в живота.
Казвам, трябва
да
имате една норма.
Изобщо всички търсят лесните работи.
Няма по лесна работа от това
да
се занимаваш с една прашинка или
да
въртиш една въртележка някъде.
Тя е една мярка, с която трябва
да
мерите нещата.
Питам: онзи ученик, който иска
да
прогресира в живота
си
, той не трябва
да
търси лесните работи, той трябва
да
прави усилия.
Щом осмисли вашия живот, тя ще осмисли всичко.
Но необикновените мисли изискват по-голямо усилие.
Ако е въпрос само
да
преповтаряте едни и същи неща, няма какво
да
се учите.
Наука е това, което човек може
да
се ползва.
За
да
може човек
да
се ползва, той трябва
да
събуди ония скрити сили в
себе
си
. Защо?
Понеже ученичеството не е за всички.
Ако всички можеха
да
бъдат ученици.
Ученикът трябва
да
има светла мисъл.
Но въпросът не е какво ще спечели човек, но и какво няма
да
спечели.
Най-първо човек трябва
да
разграничи онова, което е потребно заради него.
За пример в една цветна градина или в един обед, който човек може
да
има, той трябва
да
разграничи кое му е потребно.
Какво може
да
му достави един обед?
Като е приел един обед, кое е онова, което може
да
стане с него?
Това, което приспива човека, то не носи никакво знание.
НАГОРЕ