НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
784
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
784
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Правата мисъл, чувство и говор / Права мисъл, чувство и говор
,
УС
, София, 26.4.1936г.,
Човек, и
да
е роден добър, по наследство
да
има това, все-таки той трябва
да
работи над
себе
си
.
И като ти дойде голямото нещастие, върни се тогава, бъди доволен, че Господ ти е дал ум, че можеш
да
мислиш, бъди доволен, че можеш
да
чувствуваш, бъди доволен, че можеш
да
говориш.
Не само
да
работи, но
да
знае какво
да
работи.
Забравят. Един ученик ще
си
научи урока, ще го прочете веднъж, два пъти, 3, 4, 10 пъти, а някой го прочете веднъж и го запомни.
Кое е по-хубаво:
да
прочетеш 10 пъти урока или само веднъж
да
го прочетеш?
Веднъж е много красиво, втори път друго ще прочетеш.
И след като
си
прочел веднъж урока, ще зависи от твоята способност.
И по-добри постижения от туй, което Бог е създал в света, няма!
Ако не знаеш как
да
го разправиш, урока, ще ти тури може би 2, 3, 4 и като се върнеш вкъщи,
си
неразположен, защото не
си
знаел как
да
разкажеш урока.
Не е въпрос, че не
си
могъл
да
разправиш по естествена история за магарето, или по Закон Божий.
Нищо. Щом изгубиш говора, ти изгубваш всичко; щом изгубиш мисълта, изгубваш всичко; и щом изгубиш чувствуванията, ти изгубваш всичко!
Всичко, това е мисълта.
Че не
си
разбирал нищо за него.
Всичко, това е чувствуванието.
Всичко, това е Словото.
След туй стане въпрос, майката каже: „Представете
си
, единица има заради магарето!
И Писанието казва: Бог чрез Словото създаде света.
Аз сега навеждам тия работи, вас такива работи постоянно ви смущават.
Магарето все ще ви смущава, понеже не знаете как
да
го разправяте.
Аз съм слушал, сега както разправят за магарето, те разправят това, което не е съществено, само модата на магарето.
Един ми разправя на една съвременна дама каква е нейната шапка.
Един ден ме питат: „Какво
си
направил?
“ Рекох: Една дама е дошла горе, в малката къща (верандата над къщата).
Искат
да
ѝ купя една нова шапка.
И казвам, понеже е седяла сираче, осинових я отнякъде.
Важна дама, много е страдала, в колиба е живяла, прозорци е нямала, пък аз ѝ направих прозорци отвсякъде.
Да
може
да
се обърнеш навсякъде и всичко
да
гледаш.
Къщата, но вече не казвам, че е къща, но една дама, доста приятна, като ме види, се ухили, весела е.
Казвам: Има една добра страна, която трябва
да
разбирате в живота.
Хубавото в живота седи в това: трябва
да
видим онова усилие, което са положили хиляди и милиони разумни същества, които са работили преди нас.
И трябва
да
благодарите за това.
Не само това, но всичкото знание, което ние го учим сега, колко хиляди хора са положили своя живот, написан материал, и наготово ние трябва
да
се ползуваме.
Онези хора, които са създали модата, дрехите, обущата, които са направени, разните книги, които са написани, после, разни инструменти, които са създадени.
Аз съм наблюдавал хора, за много малки работи в яденето – и се тревожи.
Като погледне, че лукът не бил изпържен така, цял въпрос прави мъжът на жената; или че лукът не е нарязан на ситно.
Мода е там.
Преди 30–40 години мода беше лукът трябва
да
се опържи много хубаво в тигана.
И после, че яденето трябва
да
бъде отгоре червено,
да
има доста червен пипер и масло, че той като го погледне,
да
му иде на сърцето.
Че не
си
знае думите.
Е, не е ли по-хубаво човек сам
да
бъде цензура на своите думи, отколкото друг
да
го цензурира отвънка?
Ако ти не знаеш как
да
говориш... Че, говорът е най-хубавата музика.
Всичките други изкуства бледнеят при говора.
Силата на човека седи в това
да
знае как
да
говори.
Ти, като можеш
да
говориш, всичко можеш
да
постигнеш.
Ако не знаеш
да
говориш, нищо не можеш
да
постигнеш.
И говоренето на човека зависи от думите.
Ако не знаеш как
да
мислиш... Ако пък се покачиш, туй, което те наричат херувими и серафими, по какво се отличава едно такова същество?
Тия същества знаят как
да
чувствуват.
И ако един човек знае във възприятие
да
носи чувствата на Любовта, той ще бъде един херувим.
Ако знае добре
да
мисли, той ще бъде един ангел.
А ако знае как
да
говори, той ще бъде човек.
А пък ако не знае как
да
говори, ще бъде едно животно.
Вие искате
да
бъдете щастливи.
Щастието седи в следното: най-първо
да
знаеш как
да
мислиш – тъй, както преди тебе онези, които са мислили; и
да
знаеш как
да
чувствуваш – както онези преди тебе са чувствували; и
да
знаеш
да
говориш – както другите преди тебе са знаели
да
говорят.
Три неща трябва
да
учи човек.
Да
мислите добре!
И ние не можем
да
имаме друг образец освен онази, правата мисъл.
И ние, хората на Земята, трябва
да
мислим като тях.
Другото може
да
забравите.
Не, не трябва
да
го забравите.
Според мен трябва
да
се забравят само лошите работи.
Ако трябва човек нещо
да
забрави, аз позволявам: само най-лошите работи забравете, а доброто никога не забравяйте.
Ако имате една права мисъл, ще се усили вашата памет.
Ако имате права мисъл, ще се усили вашият живот, вашето здраве и всичко в живота.
Някои сега искат
да
бъдат щастливи хора.
Никой не може
да
бъде щастлив, ако не знае
да
мисли право, ако не знае
да
чувствува и ако не знае как
да
говори.
Има
да
я учите не година, не две, и след като я учите хиляди и хиляди години, пак ще ви бъде приятно, че учите, и ще видите, че едва сте стъпили на тази велика наука.
Да
знаеш
да
мислиш.
То е едно неизследимо богатство на човешката мисъл –
да
мисли.
И туй може
да
го уподобя: вземете начина и процеса [на] яденето.
Яденето в природата не е труд, то е едно забавление приятно.
Тези същества, като мислили за хората
да
има
да
се учат на много работи, че им създали едно забавление.
Ти седиш и приятно е, което е сготвено; пък ако не харесаш яденето на другите хора, сготви
си
сам.
Веднъж аз посетих един дом, дето домакинята казва, че мъж ѝ можел
да
готви по-хубаво от нея.
Сега, лошо ли е мъж
да
знае
да
готви?
Ако знае жената
да
готви хубаво... И мъжът, и жената трябва
да
знаят
да
готвят.
Някой път могат
да
си
услужват.
Една почивка; когато той е занят, жената трябва
да
сготви.
Сега, тия са съчетания, които
да
преведете.
Хората въобще във всички времена
си
приличат.
Но хубаво е ние
да
мислим, и ние
да
знаем
да
сготвим.
Хубаво е, когато хората готвят – чувствуват, имат хубави чувства за нас; но хубаво е и ние
да
имаме такива чувства; хубаво е, когато хората говорят сладко, но хубаво е и ние
да
говорим сладко.
И всичкото усилие на добрия живот седи в това
да
имат повече радост, а по-малко скръб.
Човек не иска
да
има скръб, а
да
има радости.
Всички хора търсят щастието.
И всичките хора боравят със задачи, които не са разрешили.
Запример всеки иска
да
живее.
Но животът сам по
себе
си
е един резултат.
То не е нещо, което човек създава.
Той не говори за любовта, казва: „Елате
да
ви заведа при този, дето се намира щастието.“ Хубаво е, както е описал, и доста потънко.
Като един източен тип е описал вътрешната страна – той взима безличното, казва: човек не може
да
бъде щастлив, който е свързан с личния живот.
И ако го разбираш, можеш
да
се радваш; а ако не го разбираш, може
да
си
създадеш неприятности.
Той трябва
да
изхвърли личността.
Запример човек има желанието
да
носи обуща. Защо?
Да
стане безличен, само така може
да
бъде щастлив.
Докато ти мислиш, според неговото учение... не според неговото учение, според неговото схващане, ако ти мислиш, че
си
учител, ти не можеш
да
бъдеш щастлив; ако ти мислиш, че
си
жена, че
си
мъж, че
си
дете, ти не можеш
да
бъдеш щастлив.
Има някакви условия, които заставят човека
да
носи обуща.
И докато ти мислиш, че
си
богат, че те докачил някой, че обуща нямаш, че дрехи нямаш, че това нямаш, че онова нямаш; щом мислиш и положителното, и отрицателното, ти не можеш
да
бъдеш щастлив.
Насила е заставен човек
да
носи обуща.
Той казва: безличното е
да
считаш благото на всички хора като че е твое благо.
И ако разгледаме животните, и те
си
имат обуща.
И
да
си
доволен.
Овцата
си
има едни обуща, конят има по-други обуща.
И в погрешките на всички хора
да
виждаш своите погрешки.
Котката
си
има обуща, мечката.
И в доброто на всички хора, и в техните погрешки
да
виждаш своите погрешки.
Сега, тия неща ги навеждам, понеже са свързани.
Между онова, което животните са постигнали, и онова, което човек има
да
постига, има една вътрешна връзка.
Ти
си
се докачил, казал ти някой: „Ти
си
невежа.“ Невежа е общо за всичките.
Ти носиш обуща.
Има известна нужда отвънка.
И някой път искаш
да
имаш хубави обуща, но не ги направиш по формата, както кракът изисква, но ги направиш според желанието на хората.
Ако тя имаше съзнание, щеше
да
се докачи.
Да
се харесаш някому.
И след туй почне
да
те боли кракът.
Аз съм виждал даже и стари хора, и млади, казват: „Я виж обущата ми, харесваш ли ги?
Е, представете
си
, че цигуларят е майстор човек.
“ Е, хубаво, какво има
да
му харесвам обущата?
Но дървото не е седяло 200 години,
да
е изсъхнало, няма тия вибрации, не може
да
издава тона, дъската не е хубава.
Един майстор на кожа изработил обущата, друг майстор
си
дал крака, ти казваш: „Харесваш ли ми обущата?
Вие всички имате един личен живот.
“ И ако му кажеш, че не ги харесваш, веднага ще създадеш една неприятност.
Мислите ли, че като идете в онзи свят, ще носите ли същата личност както тук, на Земята?
Ще каже: как тъй
да
не са хубави неговите обуща.
Конят мисли, като влезне в човешкия свят, ще
си
носи ли копитата, опашката, космите
си
, гривата
си
, после, ще мяза ли на кон или не?
И често носим някои неща, тъй, както обуща ги носим.
И неговите философи ще докажат, че като влезне в човешкия свят, той ще
си
има своите копита, и 4 крака ще има, и опашката
си
ще носи.
Докато не
си
дошъл до идейния свят, можеш
да
правиш погрешки.
(втори вариант)
Значи, на простия е позволено
да
греши; обаче, на образования не се позволяват погрешки.
(втори вариант)
– Какво
да
се прави тогава?
(втори вариант)
– Ще бъдеш внимателен,
да
не грешиш.
(втори вариант)
Ти искаш
да
се разговаряш с Христа.
(втори вариант)
Ако отидеш при Христа и започнеш
да
Му разправяш за изпитанията, които
си
имал на земята, Той няма
да
те разбере.
(втори вариант)
– Защото всичко това му е известно.
(втори вариант)
Христос знае, че
си
пропадал на изпитите
си
; знае, че
си
уволняван по няколко пъти от служба, но иска
да
чуе нещо, което не Му е известно.
(втори вариант)
Той иска
да
чуе нещо интересно, особено, което само ти знаеш.
(втори вариант)
Всички хора са пропадали на изпитите
си
, всички са били уволнявани от службите
си
.
(втори вариант)
Геройство се иска от съвременния човек, лесно
да
понася всичко, което се случва в живота му.
(втори вариант)
Разучен герой ще бъдеш, за
да
различаваш същественото от несъщественото,
да
знаеш, за какво
да
се жертваш.
(втори вариант)
Днес лесно се свири на различни инструменти, но големи усилия е направил човешкият ум, докато създаде инструментите.
(втори вариант)
Интересно е, кое го е навело на идеята,
да
даде една или друга форма на инструментите,
да
направи струни от червата на животните,
да
ги съчетае в известно отношение,
да
създаде нотите и т. н.
(втори вариант)
Истинският музикант не трябва
да
прави грешки.
(втори вариант)
Ако направи една-две погрешки, ще се извини, но трябва
да
внимава,
да
не повтаря погрешките
си
.
(втори вариант)
Като вземе цигулката, той започва
да
свири произведенията на великите музиканти, а после свири и свои произведения.
(втори вариант)
Който знае
да
свири, лесно се справя с мъчнотиите
си
.
(втори вариант)
Добрият цигулар употребява голяма част от времето
си
в свирене.
(втори вариант)
Следователно, десетки и стотици години трябва
да
живееш добре, за
да
придобиеш добрия живот.
(втори вариант)
Казва се, че човек се ражда добър, гениален, талантлив.
(втори вариант)
Наистина, доброто, гениалността се наследяват, но ако не работи върху
себе
си
, човек ще изгуби онова, което е вложено в душата му.
(втори вариант)
И гениален
да
си
, ще работиш по няколко часа на ден, за
да
проявиш гениалността
си
.
(втори вариант)
И добър
да
си
, ще работиш над
себе
си
,
да
проявиш доброто.
(втори вариант)
Човек иде на земята
да
се учи,
да
придобие нещо съществено.
(втори вариант)
Следователно, ти
си
ученик и ще учиш добре.
(втори вариант)
Учителят ще те изпитва и ще определи, каква бележка ти се пада.
(втори вариант)
Ако получиш двойка или тройка, ще се върнеш у дома
си
неразположен.
(втори вариант)
За
да
не получаваш слаби бележки, ще учиш добре, ще различаваш същественото от несъщественото и ще го прилагаш.
(втори вариант)
Красив е човешкият живот.
(втори вариант)
В него има нещо ценно – усилието, което духът прави.
(втори вариант)
Днес всички се радват на науката, на музиката, на изкуството, но това са постижения на хиляди и милиони хора, които са работили преди нас.
(втори вариант)
Големи усилия е направил колективният човешки дух, докато създаде това, от което днес се ползваме.
(втори вариант)
Четеш Свещената книга и се свързваш с живота и дейността на онези, които са били преди тебе; виждаш усилията, които са правили, и се поучаваш от тях.
(втори вариант)
Синът се ползва от богатството на баща
си
, без
да
мисли, колко негови деди са го събирали.
(втори вариант)
Мъжът дойде на обяд и веднага сяда
да
яде.
(втори вариант)
Ако е взискателен, започва
да
търси недостатъците на яденето: лукът бил прегорен, солта била малко и т. н.
(втори вариант)
И това е възможно, но защо той не прецени труда и усилието на жената?
(втори вариант)
Тя сама ще види погрешката
си
и ще я изправи.
(втори вариант)
Обаче, както изправя земния
си
живот, така ще изправи и духовния.
(втори вариант)
Трябва ли тогава ти
да
се произнасяш, че еди-кой
си
не живее добре?
(втори вариант)
Той сам ще види лошото в
себе
си
и ще се изправи.
(втори вариант)
Че някой човек имал лош език, не говорил хубаво – това е негова работа, той сам ще изправи езика
си
.
(втори вариант)
Наистина, говорът, езикът е музика, и всеки трябва
да
изучава тази музика.
(втори вариант)
Силата на човека се заключава в говора.
(втори вариант)
Който може
да
говори, всичко ще постигне.
(втори вариант)
Следователно, който може
да
говори добре, той е истински човек; който мисли право, той е ангел; който чувства право и носи любовта, той е серафим или херувим.
(втори вариант)
Ето защо, който иска
да
бъде щастлив, първо, трябва
да
се научи
да
говори добре, после –
да
мисли и
да
чувства право.
(втори вариант)
Правата мисъл усилва паметта, закрепва здравето.
(втори вариант)
Никой не може
да
бъде щастлив, ако мисълта, чувствата и говорът му не са прави.
(втори вариант)
Правата мисъл, правото чувство и правият говор са наука, която се постига при усилена работа.
(втори вариант)
Както е приятно
да
ядеш, така е приятно
да
изучаваш науката за правата мисъл, правото чувство и правия говор.
(втори вариант)
Приятно е на човека
да
яде вкусно сготвено ядене.
(втори вариант)
Добре е и мъжът
да
знае
да
готви, та от време на време
да
отменя жената.
(втори вариант)
И двамата трябва
да
бъдат добри майстори готвачи.
(втори вариант)
Това са положения, които трябва
да
се преведат на разбран език.
(втори вариант)
Добре е човек
да
знае, как се готви; още по-добре е
да
знае
да
мисли, чувства и говори право.
(втори вариант)
Добре е за нас, когато хората мислят и чувстват право; добре е за тях и ние
да
мислим и чувстваме право.
(втори вариант)
Приятно е
да
ни се говори сладко, но приятно е и на другите
да
им се говори сладко.
(втори вариант)
Който е излязъл от своята личност, само той може
да
бъде щастлив.
(втори вариант)
За щастливия благото на всички хора е негово благо; и неговото благо е достояние на всички.
(втори вариант)
Щастливият не се обижда, не мисли за
себе
си
, не се поддава на отрицателните прояви в живота.
(втори вариант)
Тъй щото, докато сте в личния живот, не можете
да
бъдете щастливи.
(втори вариант)
Като отидете на онзи свят, нищо няма
да
остане от вашата личност.
(втори вариант)
Да
мислите, че и на онзи свят ще носите личността
си
, това е все едно, конят
да
мисли, че като влезе в човешкия свят, ще запази формата
си
.
(втори вариант)
Ако конят иска
да
стане ученик и
да
живее при хората, трябва
да
се откаже от своята форма.
(втори вариант)
Иначе, никой няма
да
го пусне между хората.
(втори вариант)
Как ще слуша учителя, който преподава на учениците
си
?
(втори вариант)
Съвременните хора се интересуват от духовния свят, но се страхуват,
да
не изгубят сегашната
си
форма и
да
се обезличат.
(втори вариант)
Вярно е, че ще изгубят формата
си
, но тя не е същественото.
(втори вариант)
Красив е духовният свят.
(втори вариант)
Който влезе в духовния свят, трябва
да
съблече физическата
си
дреха.
(втори вариант)
Да
не се загубим?
(втори вариант)
– Голи ще влезете, но няма
да
се загубите.
(втори вариант)
Един прост човек отишъл на баня и, като видял, че всички хора се събличат и влизат голи в къпалнята, уплашил се
да
не се загуби между тях.
(втори вариант)
Затова, преди
да
влезе, той вързал един конец на ръката
си
,
да
се познае между другите.
(втори вариант)
От време на време поглеждал конеца на ръката
си
и казвал: Аз съм, не съм се още загубил.
(втори вариант)
Според мене, няма опасност
да
се загубиш, но важно е, дали ще те пуснат в банята.
(втори вариант)
Който иска
да
влезе в духовния свят, трябва
да
спазва известни правила.
(втори вариант)
Първото основно правило е
да
бъдеш здрав.
(втори вариант)
И тъй, в който свят и
да
влезеш, първо трябва
да
бъдеш здрав.
(втори вариант)
Здравето се обуславя от три основни правила:
да
мислиш,
да
чувстваш и
да
говориш добре.
(втори вариант)
Като влезеш в банята на физическия свят, ще ти дадат три билета:
да
мислиш право,
да
чувстваш право и
да
говориш добре.
(втори вариант)
Ако нямаш тези качества, не можеш
да
влезеш в банята.
(втори вариант)
Привилегия е за човека
да
влезе в банята на живота,
да
се окъпе,
да
остави нечистотиите
си
там и
да
излезе чист.
(втори вариант)
Банята е символ на чистота.
(втори вариант)
Като влезеш в банята, ще съблечеш нечистите
си
дрехи и ще се окъпеш.
(втори вариант)
След това ще облечеш нови, чисти дрехи и ще влезеш в Божествения свят,
да
изучаваш проявите на Божественото.
(втори вариант)
Който се окъпал веднъж, трябва
да
пази чистотата
си
.
(втори вариант)
Не я ли пази, трябва наново
да
отиде на баня.
(втори вариант)
Много естествено, не е лесно
да
платиш втори път такава голяма сума.
(втори вариант)
Като знаете това, не губете чистотата
си
.
(втори вариант)
Веднъж сте се очистили, пазете се,
да
не се оцапате.
(втори вариант)
Изгубите ли чистотата
си
, много време трябва
да
мине,
да
забогатеете, за
да
платите таксата на банята.
(втори вариант)
Ще кажете, че трябва
да
намерите начин,
да
влезете в банята.
(втори вариант)
Да
намериш начина, по който
да
постигнеш желанията
си
, това значи,
да
си
готов вече за банята.
(втори вариант)
Ако не намериш съответния начин за постигане на желанията
си
, ще се мъчиш, ще се трудиш и, в края на краищата, ще се обезвериш и отчаеш.
(втори вариант)
Щом намериш начина за постигане на желанията
си
, бъди доволен и благодари на Бога, че можеш
да
мислиш,
да
чувстваш и
да
говориш.
(втори вариант)
Каквото нещастие
да
ти се случи, бъди доволен, че можеш
да
мислиш,
да
чувстваш и
да
говориш.
(втори вариант)
Какво по-голямо благо можете
да
очаквате от това?
(втори вариант)
Добрият говор, красивата реч ще ви свърже с напредналите същества на земята.
(втори вариант)
Изгубите ли мислите, чувствата и говора, всичко сте изгубили.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог.“ Значи, светът е създаден чрез Словото.
(втори вариант)
И рече Бог, и светът се създаде.
(втори вариант)
Радвайте се на всичко, което сте наследили.
(втори вариант)
Като се изучават проявите и характерите на хората, виждаме, че от най-старо време досега има нещо, по което те
си
приличат.
(втори вариант)
Приликата се заключава в това, че във всички времена – минали, сегашни и бъдещи, хората се радвали и скърбели, радват се и скърбят, ще се радват и скърбят.
(втори вариант)
Всички усилия, които човек прави, имат за цел
да
си
създаде повече радости, а по-малко скърби.
(втори вариант)
Всеки иска
да
увеличи радостите, а
да
намали скърбите
си
.
(втори вариант)
Всеки иска
да
живее, но животът не се създава.
(втори вариант)
Той обул модерни, тесни обуща и очаква хората
да
ги харесат.
(втори вариант)
Преди всичко, те не са негови.
(втори вариант)
Някой одрал кожата на животните, друг я ощавил, трети изработил обущата, а той
си
мисли, че са негови.
(втори вариант)
При това, той пренебрегва естествените
си
обуща, които природата му дала, и се радва на изкуствените, направени от човешка ръка.
(втори вариант)
Понякога хората страдат от това, че не турили една запетая или точка на мястото й, или не произнесли една дума правилно.
(втори вариант)
2.
Основната мярка
,
ООК
, София, 29.4.1936г.,
И това нещо не е потребно
да
се доказва, аз го зная.
И туй не искам
да
ми доказват.
Някой път, като не разбирам, той ми пее, и онзи барометър и хигрометър показват, но ако моята бубулечица започне
да
мърда, вече зная.
И без
да
знаеш, спиш, и без
да
искаш, спиш.
Ако при голямото налягане на барометъра бубулечицата започне
да
се мърда, аз вече зная какво ще стане.
Някой път може вашето неразположение
да
се обуславя от външните условия, от голямото количество на влагата, повече, отколкото ви трябва.
Че може
да
става някаква промяна, става.
Но казвам, аз не се нуждая от тия работи.
От какво се нуждае човек тогава?
Тогава, ако имате по-голямо налягане, имате повече влага, имате повече топлина, какво трябва
да
правите?
От какво се нуждае художникът?
Ще даваш.
Да
има здрави очи
да
наблюдава, после
да
има хубава ръка.
Кранове има, ще отваряш крановете,
да
изтече влагата навън.
Нали в тия машини, когато налягането в котела стане голямо, има пищялка, която се отваря
да
излезе излишната пара.
Щом дойдеш до боите, трябва
да
изучаваш изкуството.
Ако не се отвори, може
да
се пръсне котелът.
Нали вие сте виждали какво правят художниците?
И топлината не трябва
да
бъде по-голяма, защото има известна топлина, толкова силна, че може
да
стопи желязото, от което са направени тия тръби.
Те
си
имат една кутия, имат
си
бои, имат четка.
Вашата нервна система, вашите интелектуални съдове са толкова издръжливи, но вие трябва
да
бъдете много внимателни, за
да
не осакатите вашата нервна система с вашата топлина.
Вие и с влагата може
да
се осакатите.
Някой от вас, като гледа, казва: "Лесна работа е
да
бараш бои." То не е лесна,
да
намериш онази пропорция.
С теглилка ако речеш
да
го теглиш, нали имате такава книга за готвене, там определят колко грама сол, колко зехтин, зарзават – всичко с теглилка.
Ако речеш тия бои
да
ги теглиш, като рисуваш, не е удобно.
Ще се освободите от идеята, че всичко знаеш.
Върнеш се и мислиш: "Защо
да
ми кажат лоша дума?
Ще оставиш импулса в
себе
си
, че искаш
да
учиш.
Ако туриш в
себе
си
"аз зная това", в тебе няма импулс.
Никой няма
да
ви даде никакво обяснение, защо нещата стават.
Хубаво, представете
си
, вие имате "Цвете мило, цвете красно", свири го вашият син.
Като го чуеш, казваш: "Зная го, свири го наш Стоянчо." Но не трябва
да
се свири "Цвете мило, цвете красно" по един и същ начин.
Никога в музикалния свят една песен не можеш
да
свириш по един и същ начин два пъти.
Защото трябваше
да
бъде изядена.
Не може
да
я преповториш,
да
я свириш по същия начин, не можеш.
Дали е право?
Тук може
да
пеете,
да
повтаряте.
Невъзможно е
да
повториш нещо по един и същ начин, понеже всичко е в движение.
Не можеш
да
направиш едно добро по един и същи начин два пъти, невъзможно е.
Ние казваме:
да
постъпваме по един и същ начин.
Какво разбирате
да
се постъпва по един и същ начин.
По един и същ начин не подразбира, че всякога
да
ядеш хляб.
Някой казва: "Само бял хляб ям."
Да
допуснем, че доброто го схваща като бял хляб.
Давам ти чер хляб.
Две сестри вървят подир мене и едната казва: "Колко съм весела." Другата казва: "Не само весели трябва
да
бъдем, но трябва
да
живеем." И едната не знае, и другата не знае.
Другата казва, че трябва
да
живеем, но и тя не знае защо трябва
да
живеем.
Аз сега започвам
да
философствам, казвам: "Белият хляб е ден, черният хляб е нощ.
Казва: "Бял е, ама много лош е." Другият казва: "Черната земя дава най-хубавото жито." Злото не седи в черното и доброто не седи в бялото.
А когато дават плодове, какво е?
Това са символи.
Събирането се употребява в природата.
Събирането може
да
го употребите още при процеса на увеличаването, а умножението – при размножаването на нещата.
Черният цвят показва, че влизаш в училището, белият цвят показва, че
си
вън от училището.
Вие може
да
употребите събирането, когато искате
да
съградите живота, вие не може
да
употребите умножението.
По някой път вие се забърквате, свикнали сте
да
ходите без свещ.
Събирате мъж и жена на едно място
да
живеят, умножение или събиране е?
Погрешките, които имате, не ги виждате.
Когато започнат
да
се раждат децата – умножение.
Вие казвате: "Чакай
да
тръгна с голямата свещ."
Следователно, когато жените хората, вършите събиране, а когато раждате деца – умножение.
Та в тази свещ са събрани хиляда и петстотин свещи и дошъл вчера
да
ми показва силата.
Вие сега ще вземете предвид страданието на майката, когато ражда.
Казвам, достатъчни са тия, отвън които имаме, тия хиляда и петстотин свещи показват всичките лекета, които имаш.
Когато туриш едно семе в земята, че тя ражда, страда ли тя.
Та природата всеки ден дава нещо ново.
Раждането е процес, който тепърва вие трябва
да
проучите.
Да
се роди човек или
да
става добър, имаме съвсем такива понятия, които не водят към целта.
Сега вие може
да
ме слушате, за
да
станете учени.
Новото е тази мисъл
да
я заместиш, тази мисъл
да
я понасилиш, понеже днес всеки ден и министрите се сменят в живота.
Не, аз искам в дадения случай вие
да
ядете.
Днес вашето министерство има министерска криза, ще се сменят всичките.
Всичките министри ще ги пенсионираш, ще туриш нови.
Мен какво ме интересува,
да
се учите.
Нито моята ученост вас може
да
ви ползва.
Защото и учителят, който преподава, и той се учи.
Всички се учат.
За мен желанието
да
се учи в дадения случай е учение.
Аз имам философия." Но знанието, което той има, и аз може
да
го зная, и аз може
да
го науча отгоре за една минута.
Туй знание може и аз
да
го науча за една минута.
Казва: "Ти нищо не знаеш."
Да
, така е, нищо не зная.
("
Да
освободим ума и чувствата от човешките наслойки и
да
освободим Божественото в нас.")
Дай ми една бучка захар.
Казва: "Искам
да
си
съградя къща и
да
живея в нея.
Хайде
да
ви кажа.
Същинските знания в природата, те са придобивка.
Но трябва
да
имаш едно разположение.
" Съграждането е важна работа.
Ако ти в дадения случай имаш разположение, ти ще имаш туй знание.
Като се съгради, може
да
се живее.
В любовта има едно нещо, че всичките хора ги разтопява.
И богати, и сиромаси, като ги тури в кюпа, разтопява ги.
Защото, щом му туриш известно препятствие, веднага в него се събужда желание
да
расте.
Казва: "Ужасна сила е, всичко разтопява." Всичките хора разтопява, всички се примамват в любовта.
Казвам, във всинца ви трябва
да
има – аз го наричам свещен импулс на живота.
Значи на човека трябва
да
се тури едно малко препятствие.
Като
си
недоволен от любовта, тури те в кюпа.
Като станеш сутрин,
да
благодариш на Бога, че
си
станал.
И най-малкото препятствие, което човек среща в живота
си
, то е малката пръст, турена отгоре.
Считай, че всичко е добро.
Но именно това е най-мъчното,
да
повярва човек, че мъчнотиите служат като един импулс.
Всяка една мъчнотия, която човек среща в живота
си
, той счита за едно голямо препятствие, което дава един вътрешен импулс.
Трябва
да
се спре човешката енергия.
Любовта не обича никакво оплакване, че
си
невежа, че
си
сиромах, че
си
грешник – тури те в кюпа.
Считай, че всичко е наред.
Сега вземете един лекар, за
да
ви излекува, той ще даде известно лекарство.
Майка
си
– в кюпа, баща – в кюпа.
Казва: "Тия кучета ме безпокоят, много лаят тия кучета." Кучетата казват: "Огладняхме, господарю, цяла нощ работихме." Затова обикалят.
Лекарството само по
себе
си
какво ще допринесе?
Всичките ги натъпка и като ги разтопи, няма ги никакви.
Хвърли месо на тия кучета, отвън които лаят, и всичките ще млъкнат.
Но някой път на един човек може
да
му се даде лекарство, което не съдържа тия елементи, но само ако вярва, пак може
да
оздравее.
На някой човек може
да
му кажеш само: ти ще оздравееш, и той оздравява.
Казва: "Ти
си
много добър човек, ти вярваш в Господа." Изваждам, давам му десет английски стерлинги, благодари.
Вече не говори, заминава
си
.
За
да
се освободя от неговия говор,
да
престане
да
говори.
Казва: "Пари нямаш ли,
да
ми дадеш?
Някой сега може
да
каже: "Как става това?
" Че се молил на Господа, всички тия работи.
В новото учение оставете всичко онова, което сега разбирате,
да
си
почине.
Представете
си
някой цар казва: "Ти ще умреш." Той казва: "
Да
те обесят." Някой е затворен, той казва: "Ти ще бъдеш свободен." Царят казва: "Пуснете го, освободете го." Зависи някой път кой казва.
Любовта е една сила, която тепърва трябва
да
се проучва.
За
да
се подмлади човек, трябва
да
се освободи от всичко старо.
Когато дойдеш до любовта, ще пазиш
да
не кажеш нещо.
Защо някъде
си
направил добро, защо някъде не
си
направил, някъде
си
се усмихнал, някъде не
си
се усмихнал.
Питам, в дадения случай какво трябва
да
прави човек?
Какво трябва
да
говориш при любовта?
За
да
не умре човек, какво трябва
да
прави.
Говориш някой път лоши работи заради мене, но кусурът няма
да
те хване.
Някой път хората говорят: "Не вървете против течението." Така е някъде, но някъде ще те заставят
да
вървиш против течението.
Всеки има право
да
каже и зло, и добро.
Щом се харчи повече енергия, има препятствия на пътя, щом се харчи повече енергия, ти
си
заставен
да
вървиш против течението.
Тогава, като идеш при любовта, какво трябва
да
кажеш?
Какво трябва
да
правиш тогава?
Аз ще ви дам
да
мислите.
Единият капитал е събиране, другият капитал е изваждане.
Енергията трябва
да
се харчи.
С какво ще заставиш ти любовта
да
не тури в кюпа?
Енергията трябва
да
се харчи, защото законът е така: всякога харчиш двойно повече енергия, ако вървиш против течението.
Има един начин, дето няма
да
влезеш в кюпа.
Кое е по-хубаво, с течението ли
да
вървиш, или против течението?
Как
да
излезеш от кюпа на любовта?
То взема силата, знанието, отслабва, злото е това, което главата ти побелява, краката отслабва.
Да
допуснем, че човек отвън
си
е объркал пътя, против течението върви.
Станеш красив, всяко нещо, което придава на човека, то е добро.
Но когато човек влезе в едно противоречие, че със
себе
си
не може
да
се справи.
Вие толкоз се молите, започвате
да
отслабвате.
Най-първо ние се оплакваме, че с окръжаващите хора не можем
да
се справим.
Като мълчите, вие всички сте в кюпа.
Някои сестри преди двайсет и девет години вървяха бодро, сега ги гледам, като аристократки, вървят бавно.
Не може човек
да
се справи с природата: че времето е студено или че е горещо, или ветровито.
Тъй като мълчите, всички сте в кюпа сега.
Един земеделец не може
да
се справи с почвата.
Гледам едно куче, доста оправено, носи една кост.
Той, светията, върви като светлината, не можеш
да
го видиш.
Но когато противоречията дойдат в човека, тогава де е природата?
То беше от добра порода.
Ще го намериш там, дето не го търсиш.
Казва: "Уредих
си
работите." Дигнало опашка, върви и търси
да
намери място
да
я гризе.
Това, което виждаш
да
върви, то не е светия.
Едно голямо куче се завтече към малкото и то като го видя, сложи костта на земята и започна
да
го гледа, казва: "За тебе аз нося тази кост." И започна
да
гали голямото куче, обикаля около него.
Какво трябва
да
правиш?
То седи и разглежда и казва на голямото: "За тебе е тази кост." Веднага изменя политиката.
Както ви виждам, мнозина аристократи сте станали.
Ще имаш обуща с гвоздеи, че като туриш краката,
да
се забият.
Не хуква
да
бяга, но като види, че любовта иде, сложи костта, нищо повече.
Ще премахнеш всяко противоречие в ума
си
.
Няма
да
вървиш как
да
е.
Ще забравиш, че
си
богат, че
си
учен, че всичко е за тебе.
При най-малкото подхлъзване може
да
идеш там, дето не трябва.
Представете
си
, някой казва: "Господ ме пази." Отива друг, който, като тебе не вярва, казва: "Той Господ няма какво
да
ме пази, аз ще се пазя." Ти не взимаш предвид нещо, не внимаваш и очакваш Господ
да
те пази в планината.
Готов съм
да
правиш с мене, каквото намериш за добре." Веднага в теб ще се яви едно състояние, каквото прави, дето и
да
те прави, в ума ти
да
не остане никакво недоволство.
Ти ще
си
пукнеш на двайсет места главата.
Като започнете
да
се чувствате зле, остарели сте.
Онзи, който никак не вярва, е внимателен, никак не
си
пука главата.
Ако мислиш, че тебе те е обездарила – пак в кюпа.
Като започнете
да
се чувствате добре – млади сте.
Та
да
чувствате в
себе
си
импулса на подмладяването.
В кюпа или вън от кюпа, където
да
те тури, на нейно разположение
да
си
,
да
направи с тебе, каквото иска.
Казва: "Лош човек съм." Остарял
си
.
Кажеш: "Аз съм готов
да
приема твоята съдба." Тогава любовта ще направи нещо, което никога не
си
виждал.
Много религиозни хора не могат
да
разберат.
И ако нямате тази философия в живота, много постижения не може
да
имате.
Защо идат противоречията?
" Оставете всичките човешки възгледи, оставете онова Божественото във вас.
Господ, Който мислил, Който направил цялата вечност, Който направил света, не могъл
да
премахне противоречията.
Да
обясня.
На ваш език казано,
да
премахваш противоречията, това значи
да
нямаш противоречия.
Туй, което по Божествен начин ще го предадеш в една минута, по човешки ти трябва цял век
да
го дадеш.
Противоречия няма, тях ние сами
си
ги създаваме.
Казва: "Защо Господ
да
не ми помогне?
Един е красив, друг е грозен.
Вие ще възразите: "От старо дърво обръч не става." Става, и затова сте дошли от тия старите дървета обръчи
да
станат.
Да
допуснем, че ти искаш хляб, казва: "Гладен съм, гладен съм." Оставя хляб на масата и
си
заминава.
Защо е красив?
Ти седиш и казваш: "Какво мога
да
направя с този хляб?
" Ти започнеш
да
мислиш за колко време може
да
ти стигне този хляб.
Краката ви
да
бъдат свободни – то значи доброто в човека.
Ръцете ви
да
бъдат свободни – то значи правдата в човека.
Другият – сиромах – той е незавършена картина.
Ако вземете и най-тънкия копринен конец и се обиколите хиляда пъти, ще ви спъне.
Ще седнеш
да
ядеш.
Дръжте една идея в ума
си
: че всичко онова, което Бог е създал, е добро.
Считайте, че животът, който Бог е дал, е добър.
" В дадения случай ти ще се избавиш от една мъчнотия, от глада.
И най-лошите условия, при които може
да
се намерите, съдържат неизброимо богатство, вие не знаете как
да
го използвате.
Сприхав
си
.
Болният човек има работа върху
себе
си
.
" Няма какво
да
се доказват тези работи.
Защо
си
сприхав?
На болния човек на гости много му идат.
Ти
си
сприхав, искаш
да
свършиш нещо, но бързаш
да
го свършиш.
От голям труд
да
готви на този,
да
готви на онзи.
Събрал
си
, събрал
си
, че после бързаш
да
го свършиш.
Българите имат една поговорка, че на кокошката като припари, като наближи
да
снесе яйцето, тогава търси полог.
Това е неговата брада.
Тя трябва
да
намери малко по-рано,
да
дойде там.
Когато брадата се увеличава, какво показва?
Той не му мисли, той
си
уредил работите.
Когато брадата се увеличава, влиза нещо вътре.
Както юрдечките, както е във водата, снесе го яйцето, че гледаш водата носи едно яйце.
По какво се отличават сега сиромасите от богатите хора?
Може
да
се приведат примери.
Този капитал трябва
да
се извади,
да
се увеличи.
Искаш
да
живееш, не можеш
да
живееш.
Богатият човек седи на стола, не става, той не иска
да
ти направи услуга.
Туй показва, че този човек е ядлив, той има благоутробие, мускули, хамбарите са пълни, не е човек скържав, всичко
си
има.
Искаш по някой път
да
ти върви.
Богатият, като седи той, ще ти покаже стола, казва: "Заповядай, седнете на този стол." Той не става.
Заричаш се, че няма
да
говориш, а пък във всеки говор ти – мерудия.
Сиромахът седи на един стол и той, като те види, ще стане, каже: "Заповядайте." Защо богатият не става?
Ами че учените хора говорят колко е далеч слънцето, какво мнение ще дадеш?
Казва: "Аз не се нуждая от тебе." Каквото му кажеш, казва: "Аз го зная." Сиромахът казва: "Това е рибица, ще падне нещо от него." Той е учтив, но има едно користолюбие зад тази учтивост.
Не
си
учен по туй, какво мнение ще дадеш, колко е далеч слънцето?
Вие видите някой, който не е окултен ученик и имате желание
да
го привлечете.
Ако брадата стане широка, пак са загазили.
Ти можеш
да
кажеш, слънцето когато изгрява, е по-далеч от земята, а пък на обед е по-близо.
Искате
да
го обърнете.
Та казвам, естественото положение е две неща
да
помните: бъди доволен от онова, което в дадения момент Бог ти дава и от условията, които днес имаш, колкото и
да
са лоши.
Защото тия условия няма
да
седят дълго време.
Слушах веднъж един американски проповедник – такива, странстващи проповедници ги наричат, особени са те – той казва: "Аз не вярвам в едно обръщане." Човек, като обърне един човек, трябва
да
обърне и кесията му.
Господ не обича
да
тури един товар, Той няма
да
те остави
да
ходиш с него.
Който не може
да
обърне кесията на един човек, той не го обърнал.
Може
да
те накара триста хиляди километра, но когато Бог накарал светлината триста хиляди километра, извървяла ги за една секунда.
Като обърнеш ума, като обърнеш сърцето,
да
обърнеш и кесията му.
След туй казва: "Стой." След като изходи триста хиляди километра, туря товара, снема се на една секунда почивка.
После от този свят до оня свят колко далеч е.
Във всяка секунда триста хиляди километра и после има една малка почивка, един отлив в светлината.
Иде философът и носи голямо кълбо, и казва: "Месечината е далеч от земята, колкото е дълъг конецът на това кълбо.
Онзи, който има развито съзнание, ще види едно усилване на светлината и едно отслабване.
Някой път, ако турите ръката на сърцето, ще забележите едно усилване на пулса и едно отслабване.
Аз сам бях и навих това кълбо, толкова е далеч.
При усилването има влизане на живот, когато сърцето бие.
Колкото прежда съдържа това кълбо, толкова е далеч месечината от земята.
Аз за
себе
си
как го обяснявам.
Ти, ако не вярваш, вземи единия край, може
да
провериш.
Като ходя на концерт, нося в джоба
си
от тия твърдокрилите и като свири пианистът или цигуларят, наблюдавам бубулечицата.
От слънцето до земята колко е далеч?
Колкото повече се мърда бубу-лечицата, толкова по-хубаво свири.
Понеже слънцето, след като се скрие, след дванайсет часа пак иде, то толкова е далеч от слънцето.
Казва: какво гледаш?
А колко е далеч от оня свят, казва, виж, там е далеч, понеже баща ми четиридесет години как е заминал, и още не се е върнал."
Като вземе първия лък цигуларят, гледам мърда ли бубулечицата.
Като не се мърда, вече зная как свири.
Един ден и плесница няма
да
има.
Тъй всички говорите.
И по някой път в някоя беседа ще приведат пример, че някой светия как живял, че двайсет години се подвизавал и станал светия.
Когато дойдеш
да
погалиш някой човек, не е ли пляскане?
Аз гледам моята бубулечица какво прави.
И когато отивам
да
слушам някоя певица, пак нося бубулечицата и я турям в гърлото.
Ако започне
да
се мърда, като започне
да
пее, тя пее хубаво.
Казвам сега, за всяко едно постижение
си
има начин.
Това е
да
ви изясня донякъде, светлина
да
ви дам.
Когато една певица пее и в мене се заражда желание
да
пея, тогава моята бубулечица се мърда.
Твоята работа е
да
фотографираш човека.
Ако само слушам и в мене не се заражда желание
да
пея, тя не е добра певица.
А пък другото изкуство, сам трябва
да
бъдеш художник.
Щом започне
да
се мърда моята бубулечица, усили се тази мъртвата бубулечица, тя е добра певица.
Една сестра, като го гледала, казва: "Нищо не го трогва.
Той, като седи и като му пеят, и като му свирят, и той се мъчи
да
пее.
Краката
да
му мислят.
Гледам, бубулечицата започва
да
се мърда.
Аз гледам този англичанин, мърда се бубулечицата.
Това и децата могат
да
направят.
Аз виждам, неговата бубулечица се мърда.
Вие се приготовлявате
да
влезете в един свят, където не ще ви търпят, ако направите най-малката погрешка.
И той иска
да
пее,
да
вземе участие.
То е доброто пеене." Всяко нещо, което нас пробужда и ни дава подтик, известен малък импулс, то е доброто, туй, което дава импулс в живота, то е доброто.
Сега краката са възпитани, седалището е възпитано, ръцете са възпитани, сега възпитават лицето.
За
да
влезете в един съвременен университет, в университета свободно се преподава, но
да
влезете ученик в класовете на гимназията, кои са необходимите неща?
Може
да
облечете ученика с най-хубавите дрехи, но не са дрехите, които го препоръчват.
Казваш, хубаво облечен
си
, хубаво вчесан, но тези са второстепенни работи.
Радвайте се на най-малката мисъл, колкото и микроскопическа и
да
е.
Детето трябва
да
бъде подготвено за онзи материал, който трябва
да
се изучава в класа в дадения случай.
Радвайте се на бубулечицата, която мърда.
Научихме се на добрата обхода.
Един ми разправяше: "Лошо е
да
бият човека по задницата.
Радвайте се на вашите чувства, колкото и малки
да
са.
Има един вид доказателство, дето са достъпни за всичките.
Вашата бубулечица се мърда.
Като намисля
да
правя нещо, мисля за задницата
си
.
Лошо е,
да
не дава Господ.
Като започнаха
да
ме бият, бях в съзнание и по едно време загубих съзнание.
Аз не се нуждая
да
ми доказват, че има светлина.
Един ден,
да
станете метео¬ролози, ви трябват три неща: трябва
да
имате барометър,
да
ви показва налягането на въздуха; трябва хигрометър,
да
ви показва разширението на влагата или количеството на влагата, която влиза в атмосферата; и един термометър,
да
ви показва количеството на топлината, която се е образувала в дадения случай.
Някой ще каже: "Докажи, че има живот." Аз не се нуждая,
да
ми доказват, че има живот.
За
да
познаете дали времето е хубаво, трябва
да
знаете какво е количеството на влагата и какво усилие прави природата върху туй.
Но втори път не искам
да
ме бият в участъка.
Няма какво
да
ми доказват какво нещо е приятното ядене.
Може,
да
, но има една голяма потънкост.
3.
Стара и нова българска песен
,
МОК
, Витоша, 1.5.1936г.,
Това е философията на живота, с която можеш
да
работиш.
Понеже досега само за своите работи
си
мислил, като речеш
да
работиш за
себе
си
, разваля.
Като работиш заради нея, започва
да
ти върви.
Като намери, че работиш повече за
себе
си
, отколкото за нея, хайде навън.
Мъчно може
да
се вземе „ла“.
Туй е идеята, която трябва
да
залегне във вас.
Тогава ще ви приведа онзи анекдот за Паганини.
За
да
вземеш „ла“, трябва
да
имаш едно спокойно състояние на душата.
Понеже се прочул като знаменит цигулар, казват му: „Може ли
да
свириш на три струни?
Щом от една работа не
си
доволен, „ла“-то не е на място, не
си
го взел правилно.
Всъщност човек трябва
да
знае, служи ли на Бога.
Да
оставим думата Бог, но на природата служи ли или не.
– „Ами на две можеш ли
да
свириш?
Щом не е цъфнал хубаво, не може
да
завърже.
Всичките неща, които не завързват, не са цъфнали.
“ Този човек умре, за
да
възкръсне.
Ако цъфне по всичките правила, ще завърже.
Но само на време трябва
да
цъфне.
Ред има в природата, не когато и
да
е.
Господ го изважда от затвора.
Не го изваждайте по физически начин.
Казвам, туй са максими.
И по физически начин може
да
го извади.
Всички други неща са хубави.
На този човек погребват тялото, в същото време се ражда едно дете или в някое дете на десет години той влиза в него, живее и прогресира, философ става.
Всички глупости в света имат своето място.
Туриш дървено масло във водата, то излиза над водата.
Какво има
да
съжалявате, че умрял.
От туй гледище всичко каквото става в света все е за добро.
Ти другояче трябва, изкуствено
да
го поддържаш.
Гледах веднъж един американец, каквато и линия
да
му дадат, той ще изкара нещо от нея, ще нарисува нещо.
За пример,
да
кажем вие сте скърбен.
Не е лошо
да
бъдеш освободен.
Той така рисува отведнъж, като че тази линия тъкмо за това е дадена.
Умреш
да
се освободиш от някои религиозни вярвания.
От много работи трябва
да
се освободите.
Сега трябва
да
бъдете артисти, каквото ви се случи в живота
да
го наместите на място.
При дадени условия са необходими.
Само ако идеш в събота за сухи съчки
да
събереш, с камъни ще те убият.
За пример вие имате идеята
да
станете силни и учени.
Но ако някой от вас мисли
да
стане цар, какъв шанс има?
Един стражар като дава заповед по оперен начин.
Или ако иска
да
стане княз или певец или гениален поет.
Ако сме в състоянието на Бога, не може
да
умрем.
Аз
да
ви подпиша, за бъдеще може
да
станете, след сто, двеста, триста прераждания.
От тази песен много мъчно може
да
излезе българинът, от този мотив.
Ако умираме ние не сме в съгласие с Бога.
Не може
да
създаде друго нещо, не може
да
излезе навън.
Ако свириш един български мотив, ти не можеш
да
влезеш в съвременната хармония.
Казва: „Аз вярвам в Господа.“ Ама ти не
си
в Господа.
Аз когато изучавах само една гама, за която не искам
да
ви говоря, аз я наричам гама на смъртта.
Ти ще остарееш преждевременно, ти в нея не можеш
да
се подмладиш.
По някой път музикантите, без
да
знаят нагазват малко и се оттеглят.
(Учителят свири един тъжен български мотив и пее „За мене в живота няма вече надежда, нищо друго не ме очаква, освен
да
си
замина.“ Като
си
замине нещо се свършва.
Казва Христос: „Господи, защо
си
ме оставил?
“ Той умря затова, защото каза: „Защо
си
ме оставил?
Казва: „Аз искам там като бутна, там
да
не се скъса.“ Казвам, не бутай!
(Учителят свири идилията.) Тук има желание, той не е още роден, но има усилие, иска
да
живее, за
да
бъде роден.
“ Носи Той греховете на хората.
Ходиш
да
опитваш.
Тя сега иска
да
го накара
да
разбира.
Тия грехове и Бог не може
да
ги носи.
Ще се ползуваш, понеже ще дойдеш до едно място в музиката, искаш
да
прескочиш, не можеш.
Ти не можеш
да
умреш в Бога.
Не можеш
да
минеш, докато намериш един път
да
заобиколиш.
В Бога човек не може
да
умре.
Извън Него всичко ще те сполети.
(Учителят свири и пее веселата част на идилията.) „Толкоз лесна била тази работа, която аз не съм разбирал, но сега моят Учител, откакто ми е разправил, на ума ми ясно стана хей, хей, хей.“ (Свири тъжната част.) Този е пътя, по който българите трябва
да
вървят.
Щом не служиш, ти
си
отвън.
Щом се обезверяваш, ти
си
отвън.
Минавам с един приятел, гледам една змия увита на един плет.
Щом се обезсиляш, ти
си
отвън.
Щом направиш добро, любовта дойде в тебе, ти
си
вътре.
Казвам: „Внимавай, не
си
туряй ръката.“ Сядаме на един метър от нея.
„
Си
“ е край на нещата.
Може всеки ден десет пъти
да
влизаш и
да
излизаш вън.
Тя е навита на колело, очите ѝ са отворени, тя вижда.
„
Си
“ се взима край на по-висша форма, няма накъде вече, край е то, няма условия.
Казвам: „Не я бутай, нека се пече на слънцето.“ Той иска
да
я бутне и не знае, че тя може
да
го клъвне.
Казва: „Тя свършва, какво
да
се прави?
“ Няма какво
да
се прави, отидоха ония хубавите работи.
Туй, което сегашните хора имат, той е учен човек, но той дошъл
да
се прероди и нищо не останало в него.
Казва: „
Да
се убие.“ Не се убива лесно змия.
Всичко туй се е изличило.
Учените хора мязат когато пишеш стихотворения на морския бряг, че като дойдат вълните нищо не остава.
Ангелите не можаха
да
я убият.
Змията влезе в райската градина и ангелите не можаха
да
я убият и пак излезе навън.
Та вие ако вземете „ла“ и „
си
“, работата ви е свършена.
След време Господ казва: „Човешките поколения, човешката раса ще ѝ смажат главата.“ Защото тази работа е много мъчна,
да
се убие една змия.
Ако след „ла“ върви „
си
“, то е завършека на нещата.
Всички ония знания, в които е проникнало злото, изчезват, те няма
да
останат.
Колкото пъти с приятели сме виждали змии все искат
да
ги убият.
Той мисли, че с пари всичко става.
Тя, като види, изплезва
си
езика.
Другите, те няма
да
бъдат с тебе.
Няма защо
да
я убиваме, тя ни поздравлява.
Парите, при един ум, всичко може с парите
да
направиш.
Ние него го виждаме.
За изплезването на езика всички я убиват.
Но само парите без ум нищо не можеш
да
направиш.
Парите сами по
себе
си
нищо не могат
да
направят.
Не когато някоя змия
си
изплези езика я убива[т].
Че когато някой каже лошо за вас, той
си
изплезил езика, не го убивайте.
Той, като забогатее, всичко е свършено.
Докато е сиромах, той има бъдеше, като забогатее, всичко е свършено.
“
Да
, пари при един гениален ум, дайте му пари, колкото иска.
Колкото и
да
го чоплиш, така е.
Един, който няма ум, пари не му давайте.
Ония, които имат ум, дайте им знания, които нямат ум, никакво знание не им давайте.
Който има ум – сила му дайте, красота му дайте, всичко му дайте.
Който няма ум – нищо не му давайте. Докога?
Българската музика трябва
да
се коригира.
Да
кажем, ако всички бъдете толкова спокойни, не индиферентни.
Гледам, тия народните песни, трябва
да
се пресеят.
Като кажем спокойно, аз виждам някои неща, на някое дете му пукнал главата.
Те са като трици, трябва
да
се пресеят,
да
остане същественото, върху което може
да
се гради.
Ходжата го съветва и му казва: „Знаеш, че
си
хванал лошия път.“ – „Лошият ли?
Всички тия бурета, от които ти
си
пил вино, ще ти бъдат окачени на врата.“ Казва: „Пълни ли ще бъдат?
„Чудна гениална музика.“ Всичките български музиканти от българската музика нищо не направили.
Казвам: Ще благодарите на Бога, че можеха
да
ви ударят
да
ви пукнат главата и вие
да
умрете.
Благодарете на Бога, че малко ви ударили.
В него трябва
да
се роди желание
да
носи бурета.
Всички неща може
да
ги използувате.
Или песента: „Нали ти рекох, нали ти казах,
да
не пущаш нашата Донка на чешмата.“ Имало причини.
Сега започнете
да
пеете,
да
ви почернеят косите.
На вас няма
да
ви кажа: „Не пийте!
Досега пеехте и косите ви побеляваха.
При какви условия може
да
почернее косата?
Той пее: „Нали ти казах, че не трябваше
да
ходи.“ Трябваше
да
има було, защото красивите турците ги задигали.
– „Ти, казва, направи една погрешка.“ Шишето имаше право
да
пие тази мастика, понеже беше в него.
В българина личните чувства [са] толкова силно развити.
Ти
си
взел това, което шишето пие.
Ти
си
към едни по-снизходителен.
Бъди еднакъв към всичките чувства.
Казва: „Аз
да
стана, ще ги изколя, ще ги изтребя.“ Дето скърби, скръб няма в него.
Ти, като гледаш шишето, няма
да
пиеш и главата няма
да
те боли.
Към всичките мисли бъди еднакъв.
И към даровитите и към недаровитите.
Вие сега казвате, че в някоя песен може
да
се забележи благородство.
Ако някой е поставен в магнетичен сън, косата му може
да
стане черна лъскава.
Пък може и за 24 часа
да
побелее от голяма изненада.
Един брат изпя една българска песен: Той скърби, дошъл
да
я види,
да
я попита къде ѝ е лошото.
На едни побеляват косите, когато минават през опасно място.
Той като видял, не можал
да
си
представи как е възможно.
Човек може
да
има такива сътресения, че косата му
да
побелее.
(Учителят пее „Добре стана, че замина, за
да
можем и двамата
да
живеем.
Трябва ли на умрелия
да
му кажеш: „Защо умре?
Когато ти на земята, Стано беше, с очи не можехме
да
се видим,
да
се разбираме.
Сега на старите песни трябва
да
се направи корекция.
„Докато ти Стано беше, аз бях сляп, откак умре ти, аз прогледах.“ Българските песни трябва
да
се изменят,
да
не са тъй разпокъсани.
То е негова работа, ще ти каже: „То не е твоя работа.“ Ти като попиташ живия защо се родил, ще ти каже: „То не е твоя работа.“ То е немислимо човек
да
бъде нещастен, несъвместимо е с онова произхождение на човека.
Човек трябва
да
бъде щастлив.
Някой казва: „Ще
си
поправя живота.“ Щом живееш по Бога животът ще се поправи.
Той
да
е нещастен, като влезе в тебе, ти
си
мълчи.
Като те пита, един отговор може
да
му дадеш: „Ако започнеш
да
работиш за мене, щастлив ще бъдеш.“ Той
си
пее една песен: „Нещастен съм.
Ако е черна косата, раждат се хубав хляб, хубаво жито, хубави лозя, ябълки стават.
Но чистота там няма
да
има.
Старото трябва
да
се претопи.
Той се обезплътил още не съзнава, иска
да
има тяло, пък няма тяло, няма собствена къща, кираджия ходи.
Старите песни трябва
да
се претопят.
Трябва
да
останат като едно възпоменание.
Сенки трябва
да
бъдат на съвсем новото.
Всички тия негативни състояния, то е неразбиране на живота.
Когато всичките цветове се съберат на едно място, се ражда белия цвят.
На децата може
да
се пеят песни, за
да
се види какво влияние има музиката върху тях.
Ти не може
да
мразиш.
Следователно накарай космите
си
да
поглъщат светлината и косата ти ще стане черна.
Да
кажем имаш две–три отделения, ще пееш песните по един начин, на другите ще дадеш друга песен, на третите – трета песен, за
да
видиш какви ще бъдат резултатите.
Накарай космите
да
се откажат от светлината и космите ще побелеят.
Може
да
пеете народни песни.
Или другояче казано: Ти с бялата коса трябва
да
даваш.
Може
да
им пеете и други песни от новите от духовните песни, за
да
се види какво влияние упражняват.
Аз, който изглаждам омразата и любовта, аз съм човека.
Аз разглеждам живота по-дълбоко.
Любовта е за мене сила, която работи за моето добро.
Защото при черната коса всичките краски са погълнати.
Едно изкривяване станало на чувствата, съвсем на мочурляк мяза, като влезеш не можеш
да
излезеш.
Злото е сила, която работи за моето разрушение.
Когато всичките краски са отразени е бялата.
От мене зависи
да
възприема едното или другото.
Свири на децата
да
видят какъв отглас има.
Аз съм независим.
Казва: „Аз го мразя.“ Ти не може
да
мразиш.
Сега разбира човек, но я се помъчи
да
си
почерниш косата.
Да
кажем удариш се в един камък.
Щом почерниш косата
си
, всичките мъчнотии ще изчезнат, ще се измени лицето и цялото тяло ще се измени.
Щом почерниш косата
си
, ще се измени веднага.
Всички
да
имате жива вяра или дайте място на вярата
да
работи във вас.
(Учителят свири: „до-ми“, „
си
-ре“.) Това е края на нещата.
Като рече човек
да
работи, обезсърчи се и казва: „Тази работи не е за мене.“ Тази работа, която сте започнали е тъкмо за вас.
„
Си
“-„ре“ това е нов подтик.
Като го направиш на прах, ще се вдигне във въздуха, ще започнат
да
смъдят очите.
„
Си
“ и „ре“ вървят, но „ре“ и „
си
“ не вървят.
Може
да
започнете тъй: „ре“-„
си
“ може
да
свириш така върви, но ще забатачиш.
Но тъй, широко в света, всичко
да
ви интересува.
Ако може
да
го разберете.
С туй ти не можеш
да
се върнеш на служба.
Нова служба, то е „
си
“-„ре“.
Всичко в света има добра страна.
Ако имаш един кредитор, който не отстъпва, като дойде, започни
да
му свириш.
Ти вземеш, че убиеш един човек
да
му вземеш хляба.
Днес можеше
да
е дъждовно,
да
ни лишат от привилегията
да
дойдем тук.
Днес ни дадоха разрешение като работници
да
поздравим първи май.
“ Започни
да
свириш „
си
“-„ре“.
Ти, ако обичаш всичките хора еднакво, не можеш
да
направиш престъпление.
В природата има музика на живота; има музика на смъртта; има музика на щастието; има музика на любовта; има музика на омразата.
Но не еднаквата любов ражда престъпление.
То е практически, всеки може
да
го опита.
Как може
да
изпълните „Бог е любов“?
Защото утре, както тебе и другите, които обичат
себе
си
повече, към тебе се отнесат неправедно.
Затова човек трябва
да
обича всичките хора, не
да
ги обича, но има еднаква мярка.
Обикновеният човек не може
да
започне с това, ритъмът е много висок.
Какво значи
да
обичаш всичките хора?
От де сега трябва
да
започнете?
Ти
си
гостилничар, кой как дойде
да
му дадеш
да
яде, изпрати го
да
си
върви.
Представете
си
, че аз откривам една чешма при един извор и поя хората.
На обикновения човек не може
да
му кажеш, че Бог е Любов.
От де ще започнеш
да
въведеш?
Кой как дойде казвам: „Давайте!
Ти ще кажеш: „Хей, Стоянчо, Стояне, ти
си
още млад, имаш бъдеше Стояне, ти искаш Стояне,
да
се поправиш, живота като всичките хора
да
живееш.“ Ще му кажеш как трябва
да
живее.
“ Ако обича
да
даде нещо, добре, ако не – пак добре, но всичко давайте.
Като дойде любовта, в прикрита форма
да
му кажеш,
да
му дадеш импулс,
да
има желание.
Той ако обича
да
плати, добре, но ти ако му кажеш
да
плати, ще създадеш злото.
Песните, които ние имаме не могат
да
бъдат разбрани, трябва нещо друго, посторонно
да
се преведат.
Давай, давай, ако той остави нещо, то е друг въпрос.
Българинът не може
да
разбира, как може
да
дига и
да
слага тъгите.
Един ден ще му кажеш: „Ето какво
си
оставил, ако обичаш, може
да
го вземеш.“ Философията на живота е това.
Скръбният казва: „Как ще го дигаш, не можеш
да
го хванеш.
Ще видиш хората, които са материалисти, искаш
да
им пееш.
“ Хубостта седи в това,
да
правим това, което е невъзможно.
Най-хубавото е
да
правим това което е невъзможно.
На богатите ще започнеш
да
пееш от „фа“ или повишено или чисто, ще дойдеш до „сол“, после до „ла“.
Бог винаги възнаграждава, когато искаме
да
направим това, което е невъзможно.
Той ще допусне това, което ти
си
направил на другите,
да
ти го направят и на тебе.
Ако търсиш женското право, винаги, винаги главата ти ще бъде завързана.
Ако ти
си
се мъчил
да
направиш нещо и не
си
успял, ти
си
щастлив.
Някой момък търси женско право, делят една мома.
Като се опитат твоите синове и те
да
направят нещо, което е невъзможно и те ще бъдат щастливи.
Като се сбият, носи главата
си
превързана, защото търсил женското право.
Да
допуснем, че ти живееш на десет километра горе, може
да
се мъчат
да
те снемат, но ти
си
свободен.
Има ли право
да
вземе тази мома?
Сега ти, щом направиш това, което е възможно, тогава ще кажеш: „Господи, избави ме от злото.“ Щом не можеш
да
направиш нещо, ще кажеш: „Много ти благодаря, Господи, че туй нещо е непостижимо.“ Ще мислиш, ти не можеш
да
го махнеш, ще мислиш заради него.
Онзи, който търси женското право, набиват го, ходи с вързана глава, после затварят в затвора другия, той търсел мъжкото право.
Не е ли хубаво
да
мислиш заради слънцето?
Ако търсиш женското право, ще бъдеш с пукната глава, ако търсиш мъжкото право, ще бъдеш в затвора.
Като ти пукнат главата, ще добиеш мекота, ще опиташ какво е страданието.
Като те затворят, ще почувствуваш лишение, ще те заставят
да
мислиш.
Женското право трябва
да
го търсиш за сърцето, мъжкото право трябва
да
го търсиш за ума.
Ако не пазиш този закон, ако търсиш женското право по пътя на мъжкото ще носиш пукната глава.
Когато дам една чаша вода някому, аз не правя водата.
Ако носиш мъжкото право с чувствата, ти ще намериш затвора.
Нали сега хората казват: „Защо Господ създаде света?
“ Невежите питат защо светът е създаден.
Светът е създаден съвсем другояче.
Любовта
си
е Любов.
Да
кажем майката роди едно дете талантливо, умно, даровито и туй дете отпосле се научи
да
пиянствува, казват: „Защо майка му го родила такъв?
“ Ти не може
да
обичаш.
Пита: „Защо майка ми ме остави, аз
да
пиянствувам?
Когато Господ отива
да
помага на хората и те
да
отидат
да
работят заедно с Него в работата, която Той отива
да
върши.
Щом ти искаш
да
бъдеш като Господа, ти съвсем ще загазиш.
Някой, за
да
предизвика
да
кажеш известна истина, казва: „Не вярвам в Бога.“ Той сам вярва, но то е предизвикателство.
Ти може
да
се упражняваш в добродетелите.
Приеми, че нещата са хубаво създадени.
Ти можеш
да
направиш от камък един човек, ако
си
скулптор, но той още не е човека.
Човек може ли
да
създаде човека?
Ти ще приемеш, че онзи, който създаде тази аномалия отпосле дойде, така светът не е създаден.
Нито ангелите са в състояние
да
създадат човека.
То приеми в ума
си
, че нещата са хубаво създадени.
Бог създаде човека.
Следователно, не се заблуждавайте, че обичате Бога.
Някой казва: „Защо аз съм сиромах?
“ Ти
да
не питаш тъй.
Ние трябва
да
участвуваме в Неговата любов.
Защо казва
да
не бъде Неговата любов.
Ще кажеш: „Аз съм дошъл на земята, имам друга мисия.“
Да
повярваш, че имаш мисия, малка или голяма, каквато и
да
е.
Тъй както се разбира, всичко става лесно.
Че
да
не съдиш за мисията по големите размери.
Вътре ако сте може
да
затворят вратата и
да
ви взимат светлината.
Но отвън кой може
да
ви вземе светлината?
Някой път облаци дойдат и засенчват.
Слонът носи повече, повече го и товарят.
Ти не може
да
ги изместиш, но дойде вятър и ги измести.
За човека са дадени.
Но някой път вие се мъчите за неща, за които трябва другите
да
се мъчат.
Слонът е създаден за учене.
Не трябва
да
бъд[а] такъв слон, аз казвам, пък
да
нямам ум.
Такъв слон го впрегни, той не знае как
да
се освободи.
Онзи, който се мъчи, той е дявола и вие по симпатия започвате
да
се мъчите.
Може ли
да
има мъчение в Бога?
Всички, като държат речи казват: „Магарето реве.“ Сега магарето ако не ревеше, ако само ходеше на чешмата, щеше
да
научи много хубави работи.
Сега може
да
се провери
да
се направят опити.
Малките работи може
да
се проверят,
да
се види как работи законът.
То намира хубавата вода и с реването разваля работите. Магарещина.
Пратете един богатски син при един добър учител, един богатски син, който е посредствен и пратете едно бедно дете на бедни родители, което е даровито гениално.
Той им каза: „С магарето няма
да
провъзгласявате, че влизате в село.
– Към даровитото.
Като ревете, ще кажете на хората, къде има хубава вода.“ Един проповедник е едно магаре, което трябва
да
заведе хората при бистрите извори.
Не
да
каже, че той е прочут, че много добре проповядва, коментирал хубаво.
Учителят отвън може
да
се отнася много внимателно към него, но вътре в неговия ум няма
да
открива никаква тайна.
Казвам: При Бога не искайте
да
станете богати,
да
се покажете, че сте нещо, нито отивайте като праведник.
При Бога отидете като даровити ученици, които искат
да
научат нещо.
Ревете
да
покажете чистата вода.
Да
е запалена душата ви за знание, за любов.
Но ревете за
себе
си
.
Тепърва има
да
учите какво нещо е любовта.
Ако знаете какво нещо е доброто, какво има
да
се учите?
Във всичко трябва
да
намерите положителната страна.
Понеже не знаете произхода на злото, има какво
да
учите.
Казвам и в музиката, ако човек се завземе
да
изучава източната музика, българската музика, после европейската музика, ще дойдете до много хубави резултати.
За пример, вие се усещате слаби и казвате: „
Да
бях силен.“ Че кое е по-хубаво:
Да
бъдеш умен и слаб или
да
бъдеш силен и глупав.
Те са практически методи, които може
да
приложите.
Да
бъдеш човек със слабо тяло или
да
бъдеш един слон с глупав ум?
Слабото с ума е за предпочитане, отколкото силното с този ум.
Да
кажем учителят влезе в училището и свири тъй: (Учителят свири.) Какво ще стане с учениците?
Учителят, той като влезе,
да
пее.
Колкото ставаш по-слаб, тя търси слабите.
Той може
да
им пее една песен за укротяване.
Силните тя ги мачка.
(Учителят пее от българската рапсодия тази част: „Ще отида там…“) Може
да
укротиш кои
да
са ученици.
Царе владици, попове, всички мачка.
Ти като влезеш в клас, няма
да
кажеш защо са вдигнали този прах, но ще им посвириш.
Сега може
да
ви смутят думите: Правдата Божия.
Вдигнали са прах, пукнали са главата
си
, ти влезеш и започваш
да
пееш.
Кой може
да
бъде като Бога?
Кой може
да
създаде такава вселена или кой може
да
създаде такъв човек?
Ами религиозните, когато са сбутани, какво
да
им се свири?
Един човек, който е свет и силен, може ли
да
създаде една земя?
Един от най-трудните въпроси е самовъзпитанието.
Като земята не може
да
създаде.
Къде му е силата, с какво ще се препоръча?
Природата е разумна фирма.
Животът на силния се осмисля само при живота на слабия.
Животът на слабия се осмисля само при живота на силния.
Казвам: „Хванал
си
кривия път.“ На него му обяснявах по този начин.
Казва: „Не ми върви.“ – Рекох, че природата е най-знаменитата фирма.
4.
Защо е позволено някой да прави добро
,
НБ
, София, 3.5.1936г.,
Като се върне от аптеката, трескавият ще започне
да
свири и
да
пее, докато отново разиграе своята треска.
Това е защото криво разсъждавате.
А вие казвате: Дотегна ни този живот, не можем повече
да
търпим.
Като ѝ се изсвирят няколко парчета, тя съвършено ще напусне болния и ще
си
замине.
Вие не сте се научили
да
мислите право.
И тогава търсите някой ангел с китара.
Какво правят красивите моми в света, когато искат
да
се освободят от момците, които често ги задяват.
И на онзи свят трябва
да
имате китара.
Лекарят
да
свири и
да
пее на болния, и по този начин
да
го лекува.
За
да
не ги безпокоят момците, те
си
турят на лицето една тънка грозна маска, та никой
да
не им обръща внимание.
Ако отидете на онзи свят и не знаете
да
свирите и
да
пеете, няма
да
ви пуснат.
За онези, които не разбират процесите на природата, това е смешно, разбира се.
Като дойде нейният избраник, тя веднага маха маската
си
и му се усмихва.
Щом дойде друг някой, тя веднага туря маската
си
.
Ако мислите, че можете без пеене и без свирене
да
отидете на онзи свят, вие се лъжете.
На чуждите момци показва маската
си
, а на своя избраник показва лицето
си
без маска.
Сега не искам
да
вярвате в това.
По-хубаво ли е
да
дойде лекарят при болния и
да
му каже, че след няколко дена ще замине за оня свят?
Това са мои тълкувания, в които не искам непременно
да
вярвате.
Като идете там, вие ще кажете: Много се радвам, че мога
да
видя Онзи, Който ме обича, и когото мога
да
обичам.
А тъй, като влезе лекарят при болния, ще извади цигулката
си
и ще му каже: Ти се нуждаеш от класическа музика и започва
да
свири.
Радвам се, че мога
да
видя онзи, който ми даде живот.
Като изсвири парчето, ти му даваш сто лева.
Аз така виждам нещата, но за вас това не е необходимо
да
го приемете.
Лекарят благодари и ти пожелава и втори път
да
го извикаш.
Вие можете
да
мислите, както искате, и ако можете
да
ме убедите във вашето, аз съм готов
да
го приема.
И ти благодариш и пожелаваш втори път
да
дойде
да
ти посвири едно класическо парче.
Казвам ви, че този е пътят, по който трябва
да
вървите.
Вие искате
да
се разкриете на всички хора.
Не, като влезете в онзи свят, ще свирите и ще пеете на Господа.
Дойдат при болния, препоръчат му един горчив хап, и дълго време след отиването
си
болният ще плюе,
да
се освободи от тази горчивина.
Сега аз ви представям тия неща по земному, така, както не са, за
да
имате представа за това, което е там.
Питам: Ако сегашните хора могат
да
търпят тази система на лекуване, защо
да
не могат
да
търпят бъдещата, която ще бъде само музика и песен?
Вие гледате другояче, не, казвам: Няма какво
да
разкривате душата
си
на своя приятел, няма какво
да
се разкривате на носа на своя приятел, няма какво
да
се разкривате на краката на своя приятел, няма какво
да
се разкривате на пръстите, на ръцете на своя приятел, нито пък трябва
да
се разкривате на космите на своя приятел.
Ако имам една китара, ще мога
да
ви представя положението, както е.
Ако можем
да
търпим лошия живот, защо
да
не можем
да
търпим бъдещия?
Той не се нуждае от това разкриване.
Сега съм като актьор, вижда ви се малко смешно.
Вашият приятел не е нито в носа
си
, нито в краката
си
, нито в ръцете
си
, нито в космите
си
.
Сега
да
се върнем към същественото.
Затова е дозволено
да
пееш,
да
свириш,
да
мислиш,
да
чувствуваш,
да
правиш всичките добрини, за
да
бъдеш човек,
да
бъдеш Син Божи на земята.
Запример, вие не знаете още как
да
дишате правилно и как
да
се храните.
Вашият приятел не е във външността
си
.
Запример, мнозина говорят за дишането, за (храненето) на йогите, на индусите, но те сами нямат една мярка, в която
да
се заключава правилното дишане и ядене.
Следователно, няма какво
да
угаждаме на неговия нос.
Самите индуси, самите йоги не знаят точно в една минута колко вдишки трябва
да
се направят, после каква поза трябва
да
вземат във време на дишане.
Други неща има, към които човек трябва
да
се стреми.
Също така те не знаят какво положение трябва
да
заеме умът, сърцето и душата на човека.
Какви трябва
да
бъдат мислите и чувствата на човека във време на дишането, също не знаят.
Всички хора остават едно цяло.
Казвате, че човек трябва
да
има вяра, но вие не разбирате какво нещо представя вярата, какви са нейните елементи.
Когато додете до идеалния живот, там ще видите, че всички отделни удове, като краката, запример, които са ви помагали, и те имат свои органи.
Аз не искам
да
вярвате в това, но като влезете в невидимия свят ще видите, че вашите ръце, крака, очи, уши, както и всички останали удове от тялото ви, са ангели, с крила.
Ако човек не мисли правилно, ако не чувствува правилно и ако не действува правилно, той не може
да
има никаква вяра.
Като сте били на земята, вие сте карали тия ангели
да
ровят из тинята на живота и
да
слушат и гледат вашите прегрешения.
Същевременно той не може
да
има един основен тон на живота.
Вие казвате за езика
си
: Език е той, трябва
да
помага при храненето и му давате, каквото ви попадне, без
да
искате
да
знаете, че той е ангел.
Вие не трябва
да
го цапате.
Някой вярва в неща, които може
да
постигне.
Очите, ушите, устата, краката, ръцете ви, всичко това са ангели, дошли
да
ви служат, вследствие на което вие трябва
да
бъдете много внимателни към тях,
да
не ги цапате.
Казвате: Ръце са това те са създадени за работа.
Някой вярва, че ще отиде в рая при светиите, при ангелите, при баща
си
и при майка
си
.
Вие взимате всички ваши удове за ваша частна собственост и искате
да
разполагате с тях, както намерите за добре.
Разправят за един американски проповедник Муди, който разправял: Едно време, като мислих за рая, представях
си
само Бога, ангелите и светиите.
Не измъчвайте ръцете
си
, не измъчвайте краката
си
.
Нищо друго не можех
да
мисля.
Другите, които отпосле дойдоха, започнаха
да
коментират Писанието и по този начин го изопачиха.
Като мислех за рая, започнах
да
мисля за Господа, за ангелите и за светиите, още и за баба
си
.
Така мислих вече и за баща
си
, защото ми казаха, че той отишъл в рая.
Те изопачиха всичко онова, което учените преди тях създадоха.
– Защото вашият ангел се отказва
да
ви служи.
Тогава, като мислех за рая, започнах
да
мисля за Господа, за ангелите, за светиите, за баща
си
, и за майка
си
.
Болят ви гърдите, не можете
да
дишате. Защо?
– Защото вашият ангел се отказва
да
ви служи.
И като мислех за рая, едновременно с Господа, с ангелите, със светиите, започнах
да
мисля и за майка
си
, за баща
си
, за децата
си
, за приятелите
си
, които са жители на рая, че постепенно раят ми стана толкова близък и познат, та взех
да
мисля, че и аз ще отида там.
– Защото ангелът, който е свързан с мозъка ви, се отказва
да
ви служи.
Раят е нещо материално, не е нещо, което виси във въздуха.
Един ден, когато всички тия ангели се откажат
да
ви служат, вие съвсем ще фалирате.
Те казват: Ние не можем повече
да
живеем при тези условия.
Вие ни направихте роби, отнехте ни свободата.
Ние ще ви напуснем и ще
си
заминем.
Казвате какво трябва
да
правим тогава?
Там няма още и зурли, и тъпани, там няма никакви обявления, никакво лепене на реклами по улиците, че еди къде
си
се дава някакъв концерт или представление.
Там не се дават обявления, че еди кой
си
се жени за еди коя
си
жена.
С това аз не искам
да
кажа, че непременно трябва
да
живеете според онази възвишена идеална любов.
Там не се съобщава, както тук, че с еди каква
си
заповед еди кой
си
е назначен на служба.
Казвам: Всичко правете с любов.
Там всеки се ражда в службата
си
, няма какво
да
го назначават и уволняват.
Христос казва: „За то е дозволено на човека
да
прави добро съботен ден“.
Това подразбира онова състояние, при което, като дойдеш до онзи предел на нещата,
да
започнеш
да
правиш добро.
Затова е позволено
да
прави човек добро съботен ден, а не през другите дни.
Ако човек може
да
направи доброто в съботния ден, той ще може
да
го направи и през другите дни.
Ако съботния ден не може
да
го направи, не ще може и през другите
да
го направи.
Така трябва
да
се разбере стихът.
Не зная, дали аз се подигравам, или той се подиграва.
Ако не се разбере стихът така, могат
да
произлязат големи недоразумения.
Както и
да
е, един ден вие сами ще влезете в рая и ще видите, какво представя той от своя страна.
Всички вие имате понятие за рая, не е съвсем чужд за вас.
Сега ще ви приведа един пример,
да
видите какво ражда неразбирането или недоразумението.
Някои даже са ходили в рая, познават го.
В едно персийско царство персийският цар заболял от една неизцерима болест.
Мнозина от вас са ходили в райската градина, познават я, виждали са и ангели, и светии, но като се върнат, забравят всичко и казват: Кой знае, дали сме ходили някога в рая.
По едно време при царя дошъл един знаменит лекар, който успял
да
го излекува.
От признателност, персийският цар поставил този лекар за пръв лекар в държавата
си
и му определил през целия живот една голяма заплата.
Окръжаващите царя започнали
да
завиждат на този лекар и търсили начин как
да
му напакостят.
Казвате: Как може
да
забравим?
Неприятелите на лекаря започнали
да
интригуват против него и затова често казвали на царя: Ти допусна този човек близо до
себе
си
, но не знаеш, че той е голям шпионин и ще предаде държавата, ще я съсипе и тебе ще свали от престола.
Когато момата се влюби в някой момък, тя забравя вече баща
си
и майка
си
, които по-рано е обичала.
В първо време царят не вярвал на думите им, но после повярвал и решил
да
екзекутира лекаря.
Тя носи в ума
си
младия момък като някой светия, всичко забравя наоколо
си
.
Един ден той го извикал при
себе
си
и му казал: Наистина ти ми направи едно добро, но по този начин иска
да
се доближиш до мене и
да
предадеш царството ми,
да
отнемеш и моя живот.
Затова аз съм решил
да
те премахна.
Тя казва: Ходих
да
гледам светията.
И тогава лекарят му казал: Слушай, искам
да
ти направя поне още едно голямо добро.
НАГОРЕ