НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
777
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
777
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Има един реален Христос, има и един относителен Христос.
Някъде са Го виждали, облечен с една шопска дреха, с шопски потури.
Ние ще направим тая точка
да
е видима.
Но тая сянка можеш
да
я ползваш.
Една сянка лятно време можеш
да
я използваш, ще седнеш
да
си
починеш под сянката на едно дърво, но зимно време
да
седнеш под сянката на едно дърво, няма
си
мястото.
Някъде са Го виждали с една класическа дреха, дълга римска тога.
Питам сега: вие пиете вода.
Защо пиете вода?
Ти казваш: „Жаден съм." Но защо
си
жаден?
Някой път вие казвате, че човек трябва
да
има линия на поведение.
Жаждата - това е закон за оправяне на света на чувствата.
Всички казват, че е отлична картина.
Дишането, това е закон, за
да
оправиш мисловия
си
свят, за
да
оправиш мислите
си
.
Когато имаш жажда, от жаждата
си
ще съдиш дали е естествена твоята жажда, или неестествена.
И ако е неестествена твоята жажда, то има някое чувство, което е неестествено.
2.
Самовъзпитание
,
МОК
, София, 20.3.1936г.,
Водата действува смекчително.
Представете
си
, че с горното решето вземате вода.
Някъде водата, някъде масло, някъде огънят действуват смекчително.
Но в първичното състояние водата е в твърдо състояние.
[В]се таки човек трябва
да
има три думи, три елемента, които действуват смекчително за улеснение на неговия живот.
Първичната вода, следователно понеже през тези дупки не могат
да
минат едрите парчета и вие може
да
носите, туй решето взема всичките буци и под него когато са другите решета, за
да
паднат там, трябва
да
се натрошат.
Колкото буци са непотребни за горното решето падат във второто.
Една мека дума може ли
да
ми кажете?
По-ситните буци падат във второто решето.
Едни се съдържат във второто, но които са още по-ситни падат и в третото.
Обаче, като дойде топлината и всичката топлина [вода] се стопи, влиза през всичките решета в четвъртото и става наводнение.
Когато чувствата във вас преодоляват, значи през всичките горни решета всичката вода се стопи, всичката слезе във вашето решето дето няма дупки.
Благостта е която дава, милостта приема.
Благият човек не те съжалява, че ти страдаш.
Или трябва
да
имате едно от първите?
Ти вървиш, благият ще ти даде, ще
си
замине.
Необработената стока, като я продадеш навън, ти ще възприемеш нещо.
Най-първо реализирането е един процес на изтичане, все трябва
да
изпратиш нещо.
Дето мине дава.
Види, че ти
си
болен, остави пари, ще каже: „Ще мине тази работа“, и ще
си
замине.
Туй, което изтича от тебе, трябва
да
се реализира друго нещо на мястото.
Той не се спира, а
си
заминава.
Онзи търговец, който продал своята стока, ще вземе пари вместо стоката и след туй ще вземе друга стока.
Милостивият, той нищо няма
да
ти даде, каквото благият оставил.
Сега аз ви навеждам
да
мислите.
Човек, за
да
се възпита, трябва
да
разбира.
Благият, като дойде при тебе, ще ти остави захар, масло, сирене.
Самовъзпитанието е един от най-великите методи на природата.
Милостивият, като дойде ще се опретне
да
наточи баница, супичка ще направи.
Човека никой не може
да
възпита, освен сам.
Другите може
да
му говорят за самовъзпитание, но той сам трябва
да
се възпита.
Казвам сега:
Да
имате благост, като нещо [което] отвън носи.
Онази сила, която възпитава човека, отвътре се намира.
Във всеки човек милостта трябва
да
работи отвътре, всичко
да
тури в ред и порядък, а пък благостта
да
дава.
Всеки ден трябва
да
опитвате вашата благост и вашето милосърдие.
Тази дума произхожда на български от думата пита̀й, което значи храня.
Да
възпиташ значи
да
храниш ума.
Да
кажем
да
направите една блага постъпка.
Възпитание на чувствата трябва
да
знаеш
да
храниш чувствата
си
.
Казва: „Той има силна мисъл.“ Но мисълта става силна в мисленето.
Чувствата стават силни в чувствуването.
Да
обясня закона: Едно зърно е потенциално, то има всичките възможности.
Ако ходите по пътя на един музикант, ще се научите
да
свирите,
да
пеете.
Туй зърно, ако седи в хамбара, не може
да
се прояви.
Ако ходите по пътя на един лекар, ще се научите
да
лекувате хората.
Но ако го поставиш в почвата вътре
да
действуват силите на природата, тогава туй зърно проявява своята сила.
Добре, ако ходите по пътя на един шивач, ще се научите
да
шиете дрехи.
Като започнеш
да
мислиш трябва
да
посаждаш навън.
Тази мисъл започва
да
расте,
да
се развива.
Значи ти имаш жито и не посаждаш житото на нивата, то ще остане в хамбара.
Единицата може ли
да
се умножава, единицата може ли
да
расте?
Ако житото се посее на нивата, то няма
да
има същите условия на живот, каквито са вътре в хамбара.
Щом излезе на нивата има придобивки, има ред мъчнотии, които трябва
да
ги преодолява.
Да
кажем имате едно число: хиляда грама или едно кило.
Казвате: „Що ми трябваше
да
излизам от хамбаря,
да
ходя по света,
да
скитам?
Да
кажем имате една десета част от килото, или имате две десети части.
“ Зависи от тебе.
Дойде една мисъл, тя не е господар.
Какво ще стане когато започнеш
да
чувствуваш нещата?
Всяко едно зърно съдържа качествата на всички зърна.
Значи заставен
си
.
Туй зърно, количествено едното зърно не е равно на всичките зърна, но качествено то има всичките зърна.
Казваш: „Що ми трябваше
да
се мъча!
Всяко едно зърно може
да
произведе цяло кило.
“ Няма какво
да
се мъчиш, ще работиш.
Щом работиш, няма
да
се мъчиш.
И качествено се различават, но при туй сравнение едното зърно съдържа качествата на всичките зърна.
Щом не искаш
да
работиш, няма какво, ще се мъчиш.
Може
да
изчислим за колко години едно зърно ще даде едно кило зърна.
Да
кажем ударите
си
главата и падне десетина капки кръв – уплашите се.
Да
допуснем, че първата година дава 60 зърна.
Съберете кръвта, пък направете едно научно изследване
да
видите от какво е съставена кръвта, ще видите нейния цвят, после нейната миризма.
Другояче няма
да
използувате това условие.
То е таман турено, пукнала се главата
да
видите от какво е съставена вашата кръв.
Съмнението е на място, но трябва
да
знаете как
да
употребите съмнението.
Разгледайте хубаво.
Къде трябва
да
се употреби съмнението?
Значи, онова място от дето излязла кръвта, започва
да
говори.
Къде трябва
да
се употреби вярата?
За кръвта даже въпрос не правете.
Казва: „Пукнаха ми главата.“ То е важно кръвта, която излязла от главата, понеже тази кръв ще ви спаси.
Съмнението при лъжата, при неправдата трябва
да
се употреби съмнението.
Че ако тя не беше излязла, щяха
да
ви убият.
Навсякъде дето има отрицателно, може
да
се съмняваш.
Онзи, който ви ударил, видял кръвта, уплашил се, казва: „Ще умре!
Но в любовта
да
се съмняваш не е на място.
“ Като започне кръвта
да
тече, човек се спасява.
Страданието от какво произтича?
Добре. Пукнали ти главата, какво трябва
да
се учиш сега?
Трябва
да
ходиш
да
се молиш, че ти пукнали главата.
Казваш: „Тук има лъжа.“ Какво има
да
се съмняваш в любовта.
Дава ти някой пари, ти има какво
да
се съмняваш.
Може
да
се съмняваш дали тези пари не са фалшиви.
Ако тия пари са същински, ти трябва
да
вярваш.
– „Пукнаха ми главата, за
да
не пукам главите на хората.“ Има смисъл, ако твоята глава се пукнала и ти казваш: „Аз ще пукам главите.“ Тогава ти не разбираш защо се пукнала главата ти.
Трябва
да
вярваш, че този човек е добър.
– За
да
мисли.
Законът трябва
да
бъде ясен, определен.
Във вашето положение
да
знаете как
да
се съмнявате и кога
да
вярвате.
– За
да
има мисъл.
Човек мисли, за
да
има мисъл.
Имаш право
да
се съмняваш.
Човек чувствува, за
да
има чувство.
Придобитото за вас е мисълта, която остава, може
да
я хванете и
да
я изучавате.
Една мисъл, която имате, тя може
да
ви служи като обект, който разглеждате.
Една мисъл в какво може
да
се реализира?
Да
допуснем сега, че вие искате
да
бъдете учен човек.
– Разбрахме
да
придобием свободата.
Че ти какво
си
разбрал от истината?
После един физиолог може
да
знае онези процеси, които стават в стомаха, как става храносмилането, знае как става процеса на дишането.
Той физиологически може
да
обясни процесите, но ония процеси, които стават в човешката мисъл, там той е невежа.
Всички знаете за Господа много работи.
Богословците знаят много работи за небето, разправят за Адама, за Ева, знаят как ги създал Господ, в колко деня създал света, много работи знаят.
Както в астрономията, за
да
знаят нещо, за една звезда, трябва светлината
да
е дошла, не може
да
говори.
Някой казва: „Като
си
любил, какво
си
придобил?
Защо не може
да
го приеме?
“ Ако не
си
придобил живота, ти
си
се лъгал.
Не, че не иска, но за
да
може
да
приемем известни знания, трябва известна светлина, която трябва
да
проникне.
Щом
си
обичал, ти
си
придобил живота.
Любовта е положителна сила, не може
да
има съмнение там.
Щом нищо не
си
придобил, то е друг въпрос.
Във всичките хора светлината еднакво не прониква.
Вие не трябва
да
мислите като на старите.
Старият до деветте въжета има на кесията
си
.
Нали знаете отражението лесно може
да
се гледа, ако имате отразена светлина на някое платно.
Старият има до девет въжета на кесията
си
, на касата
си
има ключ, а младият няма въжета.
Вземете киното: Там на платното виждате движение на тренове, на параходи на вода, виждате морета, вятър, всичко това.
Махнат се тези картини, този прожектор, който проектира тия неща, всичко това изчезне.
Младите хора пият вода от извора, а пък старите от щерни.
Като каже някой: „Стар съм.“ Той от щерни пие вода.
Казва: „Няма нищо в ума ми.“ По някой път вие мислите, че много знаете, защото на платното всичко се хваща, картини, фигури.
Казва: „Прогулял имането на баща
си
.“ Той докато е млад няма
да
го прогуляе.
Та казвам: При сегашните условия намерете онова знание, което
да
е ядката на знанието.
Така трябва
да
мислите.
Какво
си
представяте?
Ти
си
научил пътя на съмнението, намерил
си
лъжата.
Следователно, всякога трябва
да
има думи, които подтикват към мисъл.
Какво
си
добил от лъжата?
Когато нещата се нареждат, предизвикват се тия предмети, които са ни потребни.
Ако
си
намерил истината,
да
, придобил
си
нещо.
Ако
си
намерил лъжата, нищо не
си
научил.
Казва: „Аз много работи научих, не вярвам вече никому.“ Казвам: Ти
си
първия голям будала.
На баща
си
не вярваш.
Сега представете
си
, че имате един предмет.
Имате едно камъче, може
да
го подсладите, може
да
му турите малко мед отгоре.
Щом дебелееш – обикновен човек
си
.
Турите го в устата, меда се стопи, камъчето остава.
Ти мислиш всичките хора са лоши и ти единствен оставаш добър.
Щом растеш – талантлив
си
.
Щом всичките хора са лоши и ти ще се окаляш.
Щом се движиш – гениален
си
, а щом хвъркаш – светия
си
.
Ти
си
езеро, всичките хора са мътни притоци, които като влезат в тебе, ти ще се окаляш.
Като вземете един бонбон или захар, всичко ще се стопи в устата.
Щом мислиш, че всичките хора са лоши, а само ти ще останеш свободен, ти ще станеш езеро и тия притоци ще се влеят в тебе.
Разглеждам обикновения човек като елемент.
Престани
да
мислиш, че хората са лоши, за
да
се избавиш от едно нещастие.
Светията може
да
мисли като завършен резултат.
Може ли сега
да
направите едно изчисление.
В природата такива завършени резултата няма.
Чиста вода ще се влива в тебе.
За пример вземете състоянието преди милиони години,
да
кажем преди хиляди години вземете положението на една звезда, то не е такова, каквото е сега.
Ако сте учен човек, трябва
да
изпарите езерото и
да
намерите частиците на бучката захар.
Но често някои ваши мисли така се стопяват, че не може
да
ги намерите.
Отливът в природата, то е закон за опресняване.
Стопената мисъл във водата не може
да
я намерите.
В природата навсякъде става опресняване на човешките енергии.
Следователно, тия мисли, които се топят, тия чувства които се топят и тия постъпки, които се топят, трябва
да
ги пазите.
С колко средства
си
служи човешкият разум и това не знаете.
Не може
да
я намериш, тя не се връща назад.
В самовъзпитанието трябва
да
намерите свойствата на една мисъл.
Да
намерите мисълта топи ли се или не се топи.
Едва сега сте започнали
да
изучавате елементите на постъпките.
Не само вие, но и кой
да
е философ на положителната философия не го знае.
Че ако вие направите една къща от захар в сухо време
да
живее[те] в нея, като започнат
да
валят дъждове, какво ще стане с нея?
Ха сега
да
изпеете нещо,
да
загладим работите.
Има богати американци, които
си
правят удоволствие, зимно време отиват на север и там
си
правят палати от лед.
Да
видим коя песен ще изберете.
Много хубави, грандиозни палати
си
правят от лед.
(Всички изпяхме Махар Бену.)
Следователно, онези огледала, които са вдлъбнати, събират светлината, онези които са изпъкнали, разпръсват.
Значи светлината е това, което дава, тъмнината е това, което възприема.
– Което дава.
Светлината показва, че е за всичките.
Туй, което изгасва и светва, туй което се губи и се явява едновременно показва, че не е за всички.
Туй, което от една страна взема, от другата дава.
Туй, което от една страна дава от другата взема.
Следователно, научно казано, след като даваш дълго време, трябва
да
приемаш от някъде.
Защото този, който дава, трябва
да
получава.
Този, който получава, след като взема, взема, трябва
да
даде.
Сега
да
ви обясня това: Туй, което изгасва не е за вас.
Не можеш все
да
вземаш, защото ще се натовариш.
Онзи въглищар, който горил въглищата, нали после ги загасил и оставил и когато ви трябват пак ги запалите.
Най-първо обичаш
да
вземаш – товарите, товарите.
Но тази пепел е потребна
да
я турите като тор.
Щом като
си
вземал в тебе ще се породи желание
да
отвориш,
да
даваш.
Ще отвориш, ще даваш.
После в другите форми, в природата има цяла една обмяна на нещата.
Ще се принудиш
да
даваш.
Природата ще те принуди
да
даваш.
Пепелта ще хвърлиш някъде и тази пепел, след като се обработи, ще дойде по един начин, че ти никак няма
да
я познаеш.
Ако имате много въглища, отоплете
си
стаите.
Казвам, всяка една мисъл може
да
има състоянието: или е запалена или свети или е изгасена.
Който вземе
да
се учи,
да
се товари,
да
се товари, като стане учен, тежи му.
Започне
да
дава и на другите.
Сега
да
кажем, ако една лампа свети и изгасва.
Иска
да
каже нещо
да
му олекне, малко.
Значи въглищарите от своите въглища дали плодовете
си
.
Казвате: „Езикът го изисква.“ Кои са причините
да
се образува този член в английски, френски и български?
След туй дървото се отсича, изгаря се.
Нещо определено, не общо казано, но определен[о] – хлябът запример, значи специално трябва
да
се определи.
Сега
си
направете аналогично, какво е сравнението между плодовете и въглищата.
Да
направим малко сравнение.
След туй прекарате на вашата рокля, тя се оглажда.
Значи от въглищата, от този плод
си
оглаждате вашата дрешка.
Вие казвате, какво трябва
да
правите с вашите въглища.
И една мисъл може
да
не е огладена.
“ Сега човешката мисъл във всичките езици е работила.
Да
прекараш ютията отгоре, но няма
да
го изгориш.
Казвам: Човек трябва
да
научи един език.
Онези хора, които имат високо мнение за
себе
си
, много мъчно научават един език.
Тук в България всички мисионери, които дойдоха и имаха едно високо мнение за
себе
си
, не можаха
да
научат български.
Те чакаха
да
научат езика хубаво, че тогава
да
говорят.
Онази първоначална човешка реч, тя
си
имала звукове.
Човек трябва
да
изучава онези езици, за
да
види психологическото развитие на народите.
“ – „Отивам
да
се жегя.“ Искал
да
каже, че отива
да
се жени.
Един мисионер, който не знаел хубаво български език казва: „развалена кобила“, а искал
да
каже: „разградената колиба“.
Понеже това е практичен говор, човек в практичния, материалния живот има опасност
да
стане много груб.
Англичанинът се мъчи
да
произнася малко меко, за
да
омекчи характера
си
.
Американците слагат на масата широки чаши с вода, за
да
си
измиват пръстите в тях.
Той българинът, като не заел за какво служи, взел че изпил водата.
Но такива погрешки всички правим в живота.
Каквото природата наредила, ние като не му знаем цената, казваме нещо друго.
Трябва
да
се знае.
Някои погрешки са много сериозни, от които трябва
да
се пазим.
Казвам сега: Трябва
да
имате известни думи в живота, които
да
имат смекчително влияние.
Та казвам: Когато имате една груба черта в характера
си
, може
да
я смекчите с някоя мека дума.
Трябва
да
имате известни думи, които
да
имат смекчителни условия за вашите чувства и за вашите постъпки, както водата.
Да
имате една мека дума като смекчаваща.
Българите още като искат
да
смекчат понеже нямат „тита“, в старославянски език са имали „ь“ и „е“ (б.р.
Има вероятност стенографката
да
не е изписала буквата, която Учителят е имал предвид) за смекчаване.
Човек трябва
да
се научи на смекчителните условия на природата
да
мисли меко.
Коравият хляб, като се тури малко вода отгоре, смекчава се.
Всички хора със силни желания имат груби черти.
Значи имаш в
себе
си
нещо кораво и трябва
да
имаш нещо, което
да
смекчава,
да
действува смекчително.
Водата действува смекчително.
3.
Което Бог е съчетал / Което Бог е съчетал
,
УС
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Всеки
си
има по един сомун хляб.
Бог, Който е създал човека, дал му е и хляб.
Щом имаш любов, ти имаш една мярка, с която
да
мериш живота.
Ако ти познаеш Неговата Истина, ти гладен няма
да
останеш.
Та казвам: Хлябът, който ви е даден, той е заради вас.
От човешко гледище, ще кажат, човек не трябва
да
бъде егоист.
Ето как аз обяснявам: Ти ще мязаш на плодно дърво, най-първо ще изядеш хляба
си
и ще станеш на круша или ябълка.
И като минават малките деца, те ще ядат от този хляб, който
си
изял.
Щом имате тази мярка, вие ще имате мир, спокойствие, радост, веселие, всичките тия работи ще ги имате.
И от него и хората, и птичките, и децата ще ядат.
Мярката
си
изгубил.
Вземи
си
мярката.
Сега, ако вие влезнете в някоя изба и носите вашата свещ, вие няма
да
се препъвате.
Сега, от човешко гледище, ще кажете: „
Да
ме доят хората?
Представете
си
, че тази свещ представя вашата любов.
Какво трябва
да
правите?
Запалете свещта и всичко наоколо ще бъде светло.
Ако престане
да
тече изворът, той ще престане.
Този извор, това е кравата, която дава своето мляко.
Вие не може
да
имате знанието, не може
да
го оцените, не може
да
го разберете, не може
да
го имате, не може
да
го приложите, ако не сте мъдри.
То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може
да
ви даде свобода.
Другото положение – може
да
попитате: „Ама ние не сме ли свободни?
Някои хора обичат много
да
говорят.
Всеки един от вас има желание
да
направи другите хора
да
вярват в него,
да
види, че ти искаш
да
накараш другите хора
да
вярват в туй, в което ти сам не вярваш; ти искаш
да
накараш другите хора
да
мислят туй, което ти сам не мислиш, не го разбираш добре.
Ние говорим за онази, пълната свобода.
Туй, което човек знае добре, може
да
направи опит.
В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина.
Той знаел
да
плаши кучетата, най-страшните кучета.
Като им изсвири по един начин, всичките кучета се разбягват.
Възкресението е една нова фаза, за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии и дрязги на живота са изключени.
А този живот, преди
да
влезем в пълния живот, както и
да
говорим, никой не може
да
отстрани човешките страдания.
Отива той в Англия, в Лондон, казва: „Мене куче не може
да
хване,
да
ухапе.
И досега никой не е отстранил човешките страдания.
Само като му изсвиря, бягат от мене кучетата.“ Един английски лорд, който имал 40 кучета-булдог, най-лошите, казва: „Ще направим опит.“ Излиза на една поляна, той
си
направил един кръг около
себе
си
.
Временно може
да
ги отстрани, но страданията пак ще дойдат.
Лордът пуснал едно куче, но кучето идва до кръга, почва
да
лае, но не може
да
мине.
В Новия живот всичките страдания ще се отстранят.
И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи.
После пуща второ, трето, четвърто куче, пуснал 40-те кучета наоколо, всичките го гледат и го лаят; той
си
турил пръстите в устата и като им изсвирва, всичките кучета като хукват, изчезват.
„И ще Ме познават от малък до голям.“ И ще имат всички онова, което желаят.
И Писанието още казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, нито око е видяло, нито ухо е чуло!
Като кажеш, че
да
бягат кучетата.
Но те трябва
да
минат през това училище на Земята.
Всички страдания и мъчнотии
да
му бъдат добри.
В това седи и всяка една победа.
Що са страданията на хората в света?
Изсвири им наоколо и всичките офейкат!
Ти можеш
да
мислиш, разни философии може
да
имаш – ако ти не можеш
да
се освободиш от тия кучета, ще знаеш, че ти нямаш мярка, с която
да
мериш знанието
си
.
А свободните хора са онези, които имат живот, които имат знание, които носят истината в душата
си
.
Да
си
предполага човек, то е едно нещо.
И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъдете носители на знанието, бъдете носители на свободата.
Да
изпълните Волята Божия.
Така трябва
да
гледате, така трябва
да
мерите.
И онова съчетание, което Бог е вложил във вас, между вашия дух и вашата душа, за
да
станете всички Синове Божии.
Това ви пожелавам
да
бъде!
Но за тебе самия, ако искаш
да
имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам можеш
да
направиш, от което ти сам можеш
да
бъдеш доволен.
Няма
да
питаш другите хора.
Тя е пак мярка – за свободата.
Ти не може
да
бъдеш свободен, докато нямаш една мярка.
Свободата не е нещо външно, което може
да
се добие.
Свободата почива... За
да
бъдеш свободен, ти трябва
да
бъдеш силен.
Ти най-първо трябва
да
бъдеш жив,
да
имаш любов.
За
да
бъдеш свободен, трябва
да
имаш знание; за
да
бъдеш свободен, трябва
да
имаш мярката на Истината в
себе
си
.
Тогава ти можеш
да
бъдеш силен.
Следователно ти ще
си
извоюваш свободата, няма
да
имаш нужда
да
чакаш свободата отнякъде
да
дойде.
Външната свобода, която хората могат
да
ти дадат, ти може всякога
да
я вземеш.
Един господар може
да
те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата.
Свободата седи от ония условия, при които се намираме.
Идва един лекар, даде му известни лекарства, може
да
го освободи от болестта.
Друг лекар може
да
отнеме свободата, може
да
му даде едно лекарство, с което
да
предизвика болестта.
Или дотогава, докато човек не стане сам лекар на
себе
си
– а туй лекарство е едно вътрешно съчетание... Човек трябва
да
има една вътрешна, интимна връзка с Бога!
От туй единство зависи всичкото благо и всичкото бъдещо развитие на човека.
Онзи, който не разбира Истината, той очаква светът
да
стане добър и тогава той
да
стане добър.
Светът няма какво
да
става добър.
Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят.
А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят.
Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако
си
едно с Него, няма какво
да
те ограничават.
И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината.
А Истината носи свобода.
Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света.
Целият свят воюва за свобода.
Във всеки един дом има спор за свобода.
И мъже, и жени се борят за свобода.
Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска
да
бъде свободен.
Слуги и господари се борят за свобода.
Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света.
И светът няма сам
да
я разреши.
Вие не може
да
разрешите въпроса на света.
Цялото човечество търси нещо.
И вие не може
да
наложите, никой човек не е в състояние
да
наложи една идея.
Но вие може една идея
да
я наложите върху
себе
си
.
Всякога може
да
бъдете свободни.
Ако искате, всякога може
да
бъдете свободни.
Сега, ако вие попитате: „Как може
да
бъде това?
Тогава, докато един човек ме пита как може
да
гледа, аз зная, че е сляп.
Но в момента, когато той престане
да
ме пита как може
да
гледа, той казва: „Виждам вече.“ Щом вижда, значи той е тръгнал и ние сме в движение.
Казвам: Гледай тук.
Казва: „Виждам това.“ Във всяко едно положение, той вижда.
Отиваме в градове, в села, по извори, всичко туй.
И докато един човек ме пита, той не вижда.
Докато ме пита как може
да
слуша, аз зная, че той е глух.
Като престане
да
пита: „Може ли
да
слушам?
за
да
престанете, вие трябва
да
си
отворите очите.
И не очаквайте някой друг
да
ви ги отвори отвънка.
Не очаквайте това, сутрин, като станете,
да
дойде един слуга,
да
ви отвори клепачите.
Защото, като посеете едно зърно, онова зърно, което е в хамбара, в него има едно потенциално желание
да
израсне.
Но колкото и
да
желае, то не може
да
израсне в хамбара.
Обаче, като го посеете на нивата и му дадете неговото място, веднага то от само
себе
си
ще почне
да
расте.
И тогава зърното е в състояние
да
създаде едно зърно като
себе
си
.
Следователно, ако житното зърно може
да
израсте и
да
даде плод, така и човек може.
Щом един човек се положи в положението на страдание, страданията са вече един признак, че ти
си
излезнал из Божествения хамбар и
си
влезнал в Божествената нива.
Сега остава твоят ред, ти
да
растеш,
да
израснеш,
да
завържеш плод.
Така трябва
да
се разбира.
Защото, ако ние не разбираме страданията... Защото ти в хамбара няма какво
да
страдаш.
Страданието е само на нивата.
Ти трябва
да
растеш и щом узрееш, пак ще престанат страданията.
Човек като мине от този свят в другия, страданията пак се спират.
Тъй щото, страданията са нещо временно.
Но някои страдания са по-големи, а някои са по-малки – има едно различие.
Колкото страданието е по-голямо, и растенето е по-голямо; или по-малко – и растенето ще бъде такова.
Един дъб има по-големи страдания; едно житено зърно има по-малки страдания.
Един дъб, за
да
влезне в хамбара, някой път му трябват 100 и 200 години.
Вие може
да
го спечелите, то е една хазартна игра.
Но аз ви говоря за ония богатства, които имате и може
да
ги използувате, може
да
ги разработите.
След туй няма
да
значи, че вие ще бъдете съвършени, че вие няма
да
имате никакво отношение.
Водата от вашия извор ще се съедини с водата на другите извори и ще образуват един голям извор.
Но ви казвам: Дръжте се за онзи извор, който е във вас и като намерите ония хора, с които вие се хармонирате, защото човек, за
да
расте в света, растенето става само когато ти влезнеш във връзка с всички тия напреднали души.
Ако ти всеки ден не можеш
да
се свържеш с една напреднала душа, ти не можеш
да
имаш растеж.
Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на уединение и никой няма
да
ви смущава.
Може
да
те смущава само един глупав човек.
Обикновените като управляват, вие спите; талантливите като управляват, вие се пробуждате, започвате
да
мислите; гениалните като управляват, вие ставате; а светиите като управляват, вие ще ходите на работа.
Един символ, който има едно вътрешно значение.
Някой може
да
попита дали това е вярно или не.
Човек
да
не разваля тази връзка.
Мен няма какво
да
питат.
Понеже, щом я развали, всичко е изгубено.
Може
да
питате:
да
седи ли при жена
си
,
да
я остави ли сама?
Ако има духът връзка с душата, той жена
си
никога не оставя.
А щом няма връзка, той жена
си
всякога я оставя.
– „Как може
да
го зная аз?
Сега ще ви дам нещо.
Забележете: когато обикновените хора управляват, хората спят; когато талантливите хора управляват, хората се пробуждат; когато гениалните хора управляват, хората стават; а когато светиите управляват, хората работят.
– „Ама аз не искам
да
уча.“ – То е твоя работа.
Щом спиш, обикновени хора в тебе управляват; щом се пробуждаш, талантливи хора в тебе управляват; щом ставаш, гениалните хора управляват; а щом почнеш
да
работиш, светиите управляват.
А ти дали ще го възприемеш, то е твоя работа.
Щом дойдат талантливите мисли и чувства в тебе, ти се пробуждаш, мислиш
да
направиш нещо.
Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите.
Щом дойдат гениалните хора, ти ставаш, обличаш се; а щом дойдат светиите, то е пълният ден на светлината.
Или, ще познаеш дали аз спя, дали съм се пробудил, дали съм станал и дали работя.
Сега, не искайте
да
станете светии, а желайте светиите
да
управляват в тебе.
Погрешката е, че някой иска
да
знае дали той е светия.
Щом ти
си
светия, работата другояче е.
А моето разбиране е когато светиите във вас
да
управляват, а вие
да
работите.
Той, човекът, се замислил, взел
си
билет лотариен и се вглъбил в
себе
си
и мисли, че един милион ще му се паднат.
И гениите
да
управляват.
Тъй щото,
да
няма спор във вас.
Този
си
спи.
Човекът
си
мисли само за парите.
Човек не може
да
бъде обикновен – обикновените мисли могат
да
управляват.
Един човек не може
да
бъде талантлив, но талантливите могат
да
управляват в него.
А когато ти спиш, в дадения случай, ти
си
свързан с обикновените хора.
А щом управляват талантливите хора, ти се събуждаш – значи едно
си
с тях.
Пробуждането не е в тебе, то е човешкото.
И най-после, щом дойдат светиите
да
управляват – ти като работиш, ти
си
едно със светиите.
Онова, което Бог е съчетал, ти не можеш
да
направиш нещо по-умно.
Та казвам: Аз ви говоря за един закон, за
да
се образува онази връзка, която Бог изисква.
Не седи
да
мислиш какво
да
правиш.
Всичките хора трябва
да
направят една връзка на Любовта.
Нали знаете в училището, дадат ви един модел, една рисунка; вие ще нарисувате рисунката.
И щом направят, тогава животът ще потече у всичките хора по един естествен път.
Няма
да
седнете вие
да
измислите нещо.
Хората няма едни други
да
се измъчват, ама ще
си
помагат.
Никога един ученик не може
да
измисли един по-добър модел от онзи, който му е даден.
Щом има истинска връзка между хората, може
да
има взаимна помощ; а щом направят връзка с Мъдростта, ще имат светлина.
И човек не може
да
създаде един по-добър модел от този, дето казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога.
И досега художниците, нито един от тях не е сполучил
да
нарисува човека по Образ и по Подобие, както е направен.
А щом направят връзка по закона на Истината, те ще бъдат свободни.
Има нещо, но то е далечно още.
А необходимо е хората
да
бъдат свободни.
Та казвам сега: Всички вие сте повикани
да
направите нещо от
себе
си
.
В живота без знание, без свобода, човешкият дух, човешката душа не може
да
расте.
И някои от вас, които не разбирате Божия закон, може
да
попаднете в заблуждение.
Това са интимни, това са велики неща, които трябва
да
бъдат написани, това са заповеди, които трябва
да
бъдат написани в душите ви.
И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любовта е написала, четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас.
А за живота ти не можеш
да
имаш ясна представа без любов.
Това, което Христос казва на едно място: „Както Ме е Отец научил, така и говоря.“ В това седи – всинца
да
бъдем научени от Бога.
И не разбирайте, че като се научат всички от Бога, вече ще бъдат те господари.
Само при любовта животът може
да
стане познат.
За
да
познаете живота.
Ако
си
сляп, туй благо няма
да
дойде.
Сега, че ви дошли неприятности, страдания, мъчнотии, това са второстепенни работи.
И казвам: Когато 5-те, 7-те сетива са отворени, когато Божественият Дух изгрее, ще донесе всички блага на човека.
И най-хубавото състояние, което човек може
да
има от най-после, то е без закон!
Ти страдаш, мъчиш се, казваш: „Побеля ми главата от страдания.“ Ти се лъжеш, никакви страдания нямаш.
И светийството, не трябва
да
се спрем там.
Всички ще бъдат Синове Божии.
В живота, ако всички работим, ще се приближим всички
да
станем Синове Божии; а щом станем всички Синове Божии, тогава всичко онова, което Бог има, ще бъде наше и нашето, което ние имаме, ще бъде на Бога.
Това е обединението на всички хора, на всички души.
И когато разбойникът
си
отишъл, богатият казва: „Щеше
да
ме убие.“ Казват му: „Това беше един книжен нож.“ – „Тъй ли?
Но лично за вас, още днес всеки от вас поне може
да
управлява.
– Аз
да
знаях, щях
да
го утрепя.“
Аз не искам
да
бъдете светии, но поне във вас
да
управляват светиите, а вие
да
работите.
И всинца днес Синове Божии не може
да
бъдете, но поне
да
имате туй отношение на Бога, което Синовете на Бога имат.
И вашите страдания са направени от трици.
Туй може
да
имате още днес.
А онова положение, изисква се много време
да
работи човек, то е като едно училище.
Ти страдаш, защото мислиш, че пари нямаш, или че жена нямаш, или че здраве нямаш.
Не е лесно човек
да
добие знание.
Че ти не
си
в сърцето на баща
си
, нито на майка
си
, нито на брата
си
.
Но има вътрешни положения, които днес може
да
имате; и за тия положения – вие трябва
да
ги държите само за
себе
си
.
И
да
ги опитате.
Щом ти се даде един хубав хляб, вземи, че яж от него.
Не давай хляба в ръцете на хората.
Цялото човечество търси нещо.
(втори вариант)
То търси някаква обща идея, която
да
го повдигне.
(втори вариант)
Никой не може
да
наложи една идея на другите.
(втори вариант)
Всеки сам може
да
си
наложи някаква идея.
(втори вариант)
Само при това положение човек може
да
бъде свободен.
(втори вариант)
Ако някой пита, как може
да
бъде свободен, това показва, че той не е готов още за свобода.
(втори вариант)
Докато човек пита, как трябва
да
гледа, това показва, че той е сляп.
(втори вариант)
Щом престане
да
пита, той вече е прогледал.
(втори вариант)
Щом вижда, той може
да
се движи свободно.
(втори вариант)
Тогава той тръгва с всички заедно, и кой каквото му посочи, всичко вижда.
(втори вариант)
Докато човек пита, как трябва
да
чува, той е глух.
(втори вариант)
Щом престане
да
пита, той е с отворени уши, всичко може
да
чува.
(втори вариант)
И тъй, отворете очите
си
сами, без
да
очаквате
да
дойде някой отвън
да
ги отвори.
(втори вариант)
Да
отвори човек сам очите и ушите
си
, това е негово собствено право, дадено му от самата природа.
(втори вариант)
Трябва ли
да
чакате сутрин
да
дойде вашият слуга отвън
да
отвори очите ви?
(втори вариант)
Ако човек може сам
да
отвори очите
си
, трябва ли
да
очаква спасението му
да
дойде отвън някъде?
(втори вариант)
Това се отнася до онези, които разбират, които са посадени вече в земята, имат условия
да
растат.
(втори вариант)
Онези, които не разбират, те ще останат само със стремежа
си
в потенциално състояние, в каквото състояние се намира житното зърно в хамбара.
(втори вариант)
То има стремеж
да
расте, но условия няма за това.
(втори вариант)
Обаче, като го посадите на нивата и го поставите на мястото му, то започва
да
расте от само
себе
си
.
(втори вариант)
Това житно зърно е в състояние
да
създаде друго, подобно на
себе
си
.
(втори вариант)
Ако житното зърно е способно
да
израсте и
да
даде плод, подобен на
себе
си
, колко повече човек може
да
направи това!
(втори вариант)
Когато човек се натъква на страдания, това е признак, че той е излязъл вече от Божествения хамбар и е посят на Божествената нива.
(втори вариант)
И след това не му остава нищо друго, освен
да
расте,
да
цъфти и плод
да
даде.
(втори вариант)
Значи, докато сте в хамбара, никакви страдания нямате.
(втори вариант)
Щом ви посадят на нивата, страданията ще дойдат.
(втори вариант)
Докога ще имате страдания?
(втори вариант)
Щом узреете, страданията ви престават.
(втори вариант)
Следователно, човек страда, докато е на земята.
(втори вариант)
Когато мине в другия свят, земните страдания изчезват.
(втори вариант)
Страданията на хората са временни.
(втори вариант)
Разликата между тях не се заключава в това, че едни страдат, а други – не, но в големината на страданията: някои страдания са по-големи, а други – по-малки.
(втори вариант)
Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е растенето.
(втори вариант)
Например, дъбът има по-големи страдания от житното зърно.
(втори вариант)
Житното зърно узрява за шест месеца и след това се скрива в хамбара, докато дъбът едва след сто или двеста години може
да
се върне в хамбара.
(втори вариант)
Ако погледнете кората на дъба, ще видите, че тя е силно напукана.
(втори вариант)
Сега ще говоря за онова, което е вложено във вас, а не за онова, което в бъдеще може
да
спечелите.
(втори вариант)
Онова, което в бъдеще можете
да
спечелите, е лотарийна игра.
(втори вариант)
За вас са важни богатствата, които днес имате в
себе
си
, които можете
да
обработите и използвате.
(втори вариант)
Всеки от вас има в
себе
си
по един извор на любовта, на мъдростта и на истината.
(втори вариант)
Това не значи още, че вие ще бъдете съвършени, самостоятелни, че няма
да
имате никакво отношение към хората.
(втори вариант)
Значи, водата от вашите извори ще се съедини, ще се слее с водата на други извори и ще образува голямо море.
(втори вариант)
Следователно, дръжте се за онези извори, които са във вас, за
да
се свържете с душите, с които
си
хармонирате.
(втори вариант)
За
да
расте и
да
се развива правилно, всеки ден човек трябва
да
се свързва поне с една напреднала душа.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че като постигнат съвършенство, ще се уединят, и никой няма
да
ги смущава.
(втори вариант)
Кой може
да
смущава човека?
(втори вариант)
Само глупавият може
да
смущава.
(втори вариант)
Когато талантливите управляват, хората се пробуждат.
(втори вариант)
Когато гениалните управляват, хората стават от леглата
си
и започват
да
се обличат.
(втори вариант)
Когато светиите управляват, хората започват
да
работят.
(втори вариант)
Ще запитате, дали тия неща са верни.
(втори вариант)
– Как можем
да
се уверим в това?
(втори вариант)
– Като изучавате
себе
си
и ближните
си
.
(втори вариант)
Щом се свържете с един човек, вие ще познаете, дали той е от обикновените, от талантливите, от гениалните, или от светиите.
(втори вариант)
Същевременно ще познаете, дали един човек спи, дали се е пробудил, дали е станал или е започнал вече
да
работи.
(втори вариант)
Например, някой
си
купил един лотариен билет и започнал
да
мечтае, че ще спечели един милион лева.
(втори вариант)
Както
си
мечтае, така заспива.
(втори вариант)
Ще дойде някой след това
да
му говори нещо на ухото.
(втори вариант)
Тогава никой никого няма
да
изнасилва,
да
измъчва.
(втори вариант)
Всички хора ще
си
помагат взаимно.
(втори вариант)
Христос изказал този стих по един външен повод, който се наблюдава във всекидневния живот на хората.
(втори вариант)
Когато се свържат със закона на мъдростта, светлина ще потече в умовете им, и никой няма
да
се спъва.
(втори вариант)
Когато се свържат със закона на истината, хората ще бъдат свободни.
(втори вариант)
Необходимо е човек
да
бъде свободен.
(втори вариант)
Без живот, без знание и без свобода човешкият дух и човешката душа не могат
да
растат, не могат правилно
да
се развиват.
(втори вариант)
Значи, за
да
не изгуби същественото в живота, човек не трябва
да
разваля тази връзка.
(втори вариант)
Фарисеите запитали Христа: „Дали е простено на мъж
да
напусне жена
си
?
(втори вариант)
И тъй, когато човек се намери пред големи изпитания, нека не търси знанието отвън някъде, но
да
се вдълбочи в
себе
си
и сам
да
чете онова, което любовта, мъдростта и истината са написали в него.
(втори вариант)
“ Христос отговорил: „Онова, което Бог е съчетал, човек не трябва
да
разлъчва.“ Това значи: докато духът на човека е свързан с душата, той никога не може
да
напусне жена
си
.
(втори вариант)
Когато тази връзка се скъса, мъжът може
да
напусне жена
си
.
(втори вариант)
Сега ще ви дам следните мисли за ориентиране в живота.
(втори вариант)
Това е изказал Христос с думите: „Както ме е Отец научил, така говоря.“ Това се разбира от думите, изказани от Христа: „Всички ще бъдат научени от Бога.“
Да
бъдете научени от Бога, не значи
да
станете господари.
(втори вариант)
Когато обикновените хора управляват, всички останали същества спят.
(втори вариант)
Когато талантливите управляват, обикновенитв хора се събуждат.
(втори вариант)
Когато гениалните управляват, всички хора стават.
(втори вариант)
Най-после, когато светиите управляват, хората започват
да
работят.
(втори вариант)
Когато Божественият Дух изгрее и намери човека с пет, със седем отворени сетива, Той ще излее върху него всички свои благословения.
(втори вариант)
Следователно, докато човек спи, обикновени хора го управляват; щом се пробуди, талантливи хора го управляват; щом става, гениални хора го управляват; щом започне
да
работи, светии го управляват.
(втори вариант)
Това значи,
да
живее човек без закон, написан от човешка ръка.
(втори вариант)
Тогава човек няма
да
се стреми ни към талантливост, ни към гениалност и светийство, но душата му ще се проникне от желанието
да
бъде Син Божи.
(втори вариант)
Щом се проявяват талантливите мисли в човека, той се пробужда.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат Синове Божии.
(втори вариант)
Като се прояви гениалността в човека, той става от леглото и започва
да
се облича.
(втори вариант)
Тогава всички ще работят и ще се съобразяват със законите на любовта, мъдростта и истината.
(втори вариант)
Когато прояви светостта
си
, светлината на деня го огрява, и той започва
да
работи.
(втори вариант)
Да
бъдете Синове Божии, това значи, Божието
да
стане ваше, а вашето – на Бога.
(втори вариант)
За
да
започне работа, човек трябва
да
даде път на светиите, те
да
управляват.
(втори вариант)
Това значи, всички хора, всички души
да
се обединят в едно цяло.
(втори вариант)
Той не трябва
да
се стреми към светийство, но
да
се остави светии
да
го управляват.
(втори вариант)
– Още днес може
да
стане.
(втори вариант)
Не е нужно светии
да
станете, но
да
оставите светиите
да
ви управляват.
(втори вариант)
Да
желаете светии
да
станете, това е човешко разбиране.
(втори вариант)
Светиите трябва
да
ви управляват, а вие –
да
работите.
(втори вариант)
Обаче,
да
желаете
да
работите и
да
ви управляват гении и светии, това е Божествено разбиране.
(втори вариант)
Още днес всички можете
да
бъдете Синове Божии, в смисъл,
да
имате синовни отношения към Бога.
(втори вариант)
Тъй щото, сам по
себе
си
, човек не може
да
бъде нито обикновен, нито талантлив, нито гениален, нито светия.
(втори вариант)
Да
добие човек външни знания, и за това се изисква много време.
(втори вариант)
Ако се занимава с обикновени мисли и чувства и остави обикновени хора
да
го управляват, той е обикновен; и като обикновен, ще яде, ще пие и ще спи.
(втори вариант)
Ако остави талантливите
да
го управляват, той се пробужда от сън.
(втори вариант)
Достатъчно е човек
да
се вдълбочи в
себе
си
, за
да
прочете онова, което от векове е написано в него.
(втори вариант)
Ако остави гениалните
да
го управляват, той става от леглото
си
и се облича.
(втори вариант)
Ако остави светиите
да
го управляват, той започва
да
работи.
(втори вариант)
Без вдълбочаване и проучване на
себе
си
, човек всякога разваля хубавите работи.
(втори вариант)
„Онова, което Бог е съчетал, человек
да
не разлъчва.“ – Защо?
(втори вариант)
Даде ли ви се пресен, хубав хляб – опитайте го.
(втори вариант)
– Защото той не може
да
направи нещо по-умно от Бога.
(втори вариант)
Човек не трябва
да
седи и
да
мисли, какво може сам
да
направи.
(втори вариант)
Колкото и
да
се мъчи, нищо ново няма
да
измисли, но поне
да
изпълни Божията воля, т. е.
(втори вариант)
– Като получат такъв хляб, те тръгват от съсед на съсед
да
покажат, какво са получили.
(втори вариант)
да
реализира онова, което Бог е съчетал.
(втори вариант)
Не давайте хляба
си
в ръцете на чуждите хора.
(втори вариант)
Той взима модела, който учителят му дал, и започва
да
рисува.
(втори вариант)
Никой ученик не може
да
измисли по-добър модел от този, който му е даден.
(втори вариант)
– Бог е дал в ръцете на всеки човек по един хляб.
(втори вариант)
И никой човек, никой художник не е създал и не може
да
създаде по-добър модел от този, за който се казва в Битието, че е създаден по образ и подобие Божие.
(втори вариант)
Щом е създал човека, Той го осигурил.
(втори вариант)
Много човешки образи са рисувани досега от видни художници, но всички са далеч още от първообраза.
(втори вариант)
Като обичате Бога, вие ще запазите хляба, който ви е даден от Него.
(втори вариант)
Който е познал любовта, мъдростта и истината, никога няма
да
остане гладен.
(втори вариант)
Щом Бог е съчетал нещо, на същото основание и човек е изпратен на земята
да
направи нещо в духа на това, което Бог е съчетал.
(втори вариант)
Щом гладът на човека е задоволен, той е свободен, може
да
работи.
(втори вариант)
Който не разбира този закон, може
да
изпадне в заблуждение,
да
мисли, че всичко е постижимо за него.
(втори вариант)
Следователно, хлябът, който е даден на човека, е заради него.
(втори вариант)
След като изяде хляба
си
и го преработи, човек го превръща на плодно дърво, от плодовете на което всеки пътник, всяко дете има право
да
си
вземе.
(втори вариант)
Не само хората, но и птичките, и животните могат
да
ядат от тези плодове.
(втори вариант)
Като изяде определения за него хляб, човек може
да
се превърне на дойна крава, от млякото на която всички се ползват.
(втори вариант)
Любовта е необходима за човека, за
да
познае живота.
(втори вариант)
– Как, крава
да
стана, хората
да
ме доят!
(втори вариант)
Че страдал, че се мъчил, че имал неприятности, това са илюзии в живота.
(втори вариант)
Според мене, кравата е извор, който постоянно блика и раздава своето благо.
(втори вариант)
Мъчно ли е на извора
да
тече?
(втори вариант)
На първо място е любовта, която ражда живота.
(втори вариант)
Страшно е положението на извора, когато престане
да
дава.
(втори вариант)
– Главата ми побеля от страдания.
(втори вариант)
Докато дава, той е доволен, щастлив.
(втори вариант)
Щом престане
да
дава, той изгубва вече щастието, доволството
си
.
(втори вариант)
Твоите страдания и мъчнотии са от книга.
(втори вариант)
Разбойник влязъл в дома на един богат човек, извадил срещу него ножа
си
и му казал: Скоро дай пари!
(втори вариант)
Това е вътрешно състояние, което може
да
изпита всяка душа.
(втори вариант)
„Онова, което Бог е съчетал, човек
да
не разлъчва.“ – Какво е съчетал Бог?
(втори вариант)
Ще ти дам, колкото искаш, но само животът ми пощади.
(втори вариант)
Богатият дал известна сума на разбойника и по този начин спасил живота
си
.
(втори вариант)
Ние имаме предвид съвършената, пълната свобода, която съдържа в
себе
си
три качества: живот, знание и свобода.
(втори вариант)
След това разправил на приятелите
си
, че без малко щял
да
изгуби живота
си
.
(втори вариант)
Който има тези качества в
себе
си
, той влиза в новия живот – във възкресението.
(втори вариант)
Възкресението е нова фаза на живота, нов живот, който изключва всички страдания, всички мъчнотии и недоразумения.
(втори вариант)
Вие не можете
да
бъдете свободни от вашите мъчнотии и страдания, преди
да
влезете в живота на свободата, в живота на възкресението.
(втори вариант)
–
Да
знаех, че е така, сам щях
да
се разправя с него.
(втори вариант)
Докато сте още в стария живот, страданията неизбежно ще ви следват.
(втори вариант)
Временно страданията могат
да
отстъпят от човека, но след това пак ще го посетят.
(втори вариант)
Страданията ви пък не са нищо друго, освен трици.
(втори вариант)
В новия живот, обаче, страданията сами по
себе
си
изчезват.
(втори вариант)
Някой страдал, защото нямал пари; друг – нямал жена; трети – бил болен; четвърти – никой не го обичал.
(втори вариант)
Както слънчевата светлина и топлина топят леда и снега, така светлината на новия живот стопява и отстранява от пътя на човека всички мъчнотии и страдания.
(втори вариант)
Слушате, някой се оплаква, че майка му, баща му, брат му, сестра му не го обичали, всички го изоставили.
(втори вариант)
Казано е в Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзите им и няма
да
ги помена.
(втори вариант)
Влизал ли е той в сърцето на майка
си
или на баща
си
,
да
знае това?
(втори вариант)
За
да
познае, дали някой го обича, или не, той сам трябва
да
има любов.
(втори вариант)
Обаче, докато дойдат до великите работи, те трябва
да
минат през земята, като през велико училище.
(втори вариант)
Страданията и мъчнотиите, които човек минава, идат за негово добро.
(втори вариант)
Така той трябва
да
гледа на тях, за
да
победи докрай.
(втори вариант)
Тя разкрива всички тайни.
(втори вариант)
Който има любов, той разполага с онази мярка, с която може
да
мери всички неща.
(втори вариант)
– Свободният, който носи в душата
си
живот, произлязъл от любовта; знание, произлязло от мъдростта, и свобода, произлязла от истината.
(втори вариант)
Сега, желая на всички
да
бъдете носители на новия живот, на пълната светлина и на съвършената свобода.
(втори вариант)
Желая ви
да
изпълните Божията воля и
да
не разлъчвате онова велико съчетание, което Бог е поставил между вашия дух и вашата душа.
(втори вариант)
Докато
си
служите с любовта, като мярка в живота, всякога ще имате мир, спокойствие, радост, веселие.
(втори вариант)
Това значи,
да
станете Синове Божии.
(втори вариант)
Ако изгубите едно от тия качества, вие сте изгубили мярката
си
.
(втори вариант)
Желая ви
да
бъдете Синове Божии!
(втори вариант)
– Какво
да
правя тогава?
(втори вариант)
– Намери мярката
си
и я постави на място!
(втори вариант)
Представете
си
, че влизате без свещ в тъмна изба.
(втори вариант)
Ако влезете със свещ в избата, няма
да
се спънете.
(втори вариант)
Само любовта е в състояние
да
разреши мъчнотиите ви.
(втори вариант)
Любовта е път за разрешаване на трудните задачи в живота на човека.
(втори вариант)
Човек не може
да
придобие,
да
разбере,
да
оцени и приложи знанието, ако не е мъдър.
(втори вариант)
Някои хора обичат
да
говорят много и
да
заставят другите
да
вярват в това, в което те сами не вярват.
(втори вариант)
Те искат
да
заставят окръжаващите
да
мислят върху това, което и на тях не е ясно и не го разбират.
(втори вариант)
Човек може
да
предаде мисълта, знанието
си
на другите хора, когато сам той разполага с такова знание и мисъл, които пред нищо не се разколебават.
(втори вариант)
придобил само едно знание:
да
разпръсва кучета.
(втори вариант)
Като разправял на лорда за знанието, което придобил в Индия, последният пожелал
да
направят опит.
(втори вариант)
Лордът пристигнал със своите 40 кучета, порода булдог, които били много свирепи.
(втори вариант)
Застанал на едно място и мислено описал около
себе
си
окръжност.
(втори вариант)
След това лордът започнал
да
пуща срещу него едно след друго кучетата
си
, като същевременно ги насъсквал.
(втори вариант)
Излязло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвирване, всички се спрели пред проектираната линия.
(втори вариант)
Всичките кучета се събрали на едно място и започнали
да
лаят, без
да
пристъпят крачка напред.
(втори вариант)
Достатъчно било англичанинът
да
изсвири по специфичен начин, за
да
хукнат всички кучета назад.
(втори вариант)
Това е истинско знание –
да
изсвириш с уста, и кучетата
да
се разбягат.
(втори вариант)
Как можете
да
се справите с тях?
(втори вариант)
Ако при изсвирването успеете
да
ги разпръснете, вие разполагате с истинско положително знание.
(втори вариант)
Колкото и
да
философствате, каквито теории
да
изнасяте, ако не можете
да
се освободите от кучетата, вие нямате нито мярката на знанието и мъдростта, нито мярката на любовта.
(втори вариант)
А тъй,
да
предполагате само, че имате знание, това не е вътрешно, дълбоко знание.
(втори вариант)
То е само външно знание което всеки момент може
да
изгубите.
(втори вариант)
Положително знание е това, с което човек разполага всеки момент и може сам
да
го прилага, без
да
очаква помощ от хората, без
да
очаква тяхното одобрение.
(втори вариант)
Сега,
да
дойдем до истината.
(втори вариант)
Тя е мярка за свободата.
(втори вариант)
Човек не може
да
бъде свободен, докато не е намерил мярката на истината в
себе
си
.
(втори вариант)
Свободата е вътрешна, а не външна проява.
(втори вариант)
За
да
бъде свободен, човек трябва
да
бъде жив; после, той трябва
да
разполага с мярката на любовта, на мъдростта и на истината.
(втори вариант)
Щом има тези неща в
себе
си
, той ще бъде силен.
(втори вариант)
Как може човек
да
придобие свободата
си
?
(втори вариант)
Всеки трябва
да
разчита на
себе
си
, сам
да
извоюва свободата
си
.
(втори вариант)
Свободата, която човек търси, не иде отвън.
(втори вариант)
Ако е въпрос за външна свобода, той лесно може
да
я придобие.
(втори вариант)
Господарят може
да
направи слугата
си
външно независим, но с това той ще отнеме вътрешната му свобода.
(втори вариант)
Свободата се придобива при условията, при които човек се намира.
(втори вариант)
Дойде един лекар, даде му някакво лекарство, което временно ще го успокои.
(втори вариант)
Дойде друг лекар, и той даде лекарство, което влошава положението му.
(втори вариант)
Човек трябва
да
бъде лекар сам на
себе
си
.
(втори вариант)
Докато не сте лекари на
себе
си
, не можете
да
бъдете свободни.
(втори вариант)
Докато не създаде вътрешна, интимна връзка между духа и душата
си
, човек не може
да
бъде свободен.
(втори вариант)
Без тази свещена връзка, човек не може
да
очаква онова вътрешно единство в
себе
си
.
(втори вариант)
От това единство зависи неговото бъдещо развитие.
(втори вариант)
От вътрешното единство в човека зависи придобиването на онези блага, към които той се стреми.
(втори вариант)
Така трябва
да
се разбира истината.
(втори вариант)
Който не разбира истината, очаква първо светът
да
стане добър, а после хората.
(втори вариант)
Няма защо светът
да
става добър.
(втори вариант)
Всички хора живеят и се движат в Бога, Който е създал света.
(втори вариант)
Следователно, всеки има условия в
себе
си
да
стане добър.
(втори вариант)
Който разбира Божиите пътища и ги следва, той е едно с Бога – никой не може
да
го ограничи.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Дето е Духът, там е свободата.
(втори вариант)
Истината освобождава човека.
(втори вариант)
Съвременните хора търсят свободата.
(втори вариант)
Целият свят воюва за свобода.
(втори вариант)
Във всеки дом има спор за свобода: мъже, жени, деца – всички се борят за свобода; слуги и господари – също се борят за свобода.
(втори вариант)
Обаче, тъй както съвременните хора търсят свободата този въпрос остава неразрешен.
(втори вариант)
Светът сам няма
да
разреши тази задача, нито вие можете
да
разрешите задачата на света.
(втори вариант)
4.
Отец ме люби
,
НБ
,
ИБ
, София, 22.3.1936г.,
Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви.
Сега, аз не говоря неща, в които безусловно трябва
да
вярвате.
Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души.
Всички имате опитността, че докато вярвате и живеете с миналото, остарявате и умирате.
С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен.
Следователно, като знаете това, не се отказвайте
да
помагате,
да
правите добро.
Не се отказвайте
да
работите за Великото в света; не се отказвайте
да
работите за своя ближен; не се отказвайте
да
работите за
себе
си
.
Tе вярват, че Христос дошъл на земята, проповядвал на хората, страдал, бил разпнат на кръст и след три деня възкръснал.
Въпреки своята вяpa в Христа, и тия хора страдат, умират, мъчат се, както и ония, които не вярват в Бога и в Христа.
Какво учение е това, което не може
да
издигне хората на по-високо стъпало от онова, на което седят обикновените хора?
Когато придобиете знанието на вашия дух — на мъдростта, знанието на вашата душа — на любовта и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие.
Или учението на Христа не е право, или хората не го разбират и не могат .
да
го приложат .
Християнските народи могат
да
придобият това още днес.
Христос не дойде на земята, за
да
покаже на хората, че те трябва
да
страдат.
Ако всички народи и общества, държавници и управници, владици и свещеници, майки и бащи, учители и ученици, господари и слуги биха повярвали в това, светът щеше
да
се оправи, без никакви мъчнотии и недоразумения.
Той дойде на земята
да
накара хората
да
вярват в любовта, в живота и
да
възстановят връзката
си
с Бога.
Страданието е само метод за изкупление, а Христовото учение е учение на любовта.
Хората са дошли до положение
да
делят косъма на две.
Какво виждаме в с временния свят?
Днес всичко има в света, но едно нещо само няма — любов няма.
Някой казва: Всичко имам .
Един богат човек
си
направил голяма, хубава къща, но не е доволен, иска по-голяма
да
си
направи.
— Всичко имаш, но едно само ти недостига.
Един сиромах
си
направил малка колибка, но и той не е доволен, за по-голяма мечтае.
Какво ще придаде голямата къща на някой човек, ако с нея той събужда отрицателни чувства в окръжаващите?
Ако някой човек
си
направи мраморен палат, кой как мине покрай него, ще каже: „Отде е взел този човек толкова пари
да
направи такъв палат?
Невъзможно е човек по честен път
да
издигне такъв дом .
Не е въпросът, дали ще повярват в честността на човека, но изобщо, мраморните къщи не са хигиенични.
Няма по-мъчно, по-страшно нещо за човека от това,
да
върши нещо без любов.
През тях ще минават ултравиолетовите лъчи на слънцето, затова тия къщи ще бъдат хигиенични.
Ако Бог е всесилен, това се дължи на обстоятелството, че Той върши всичко с любов.
С помощта на пердета, хората ще регулират светлината, ще пущат повече или по-малко, според желанието
си
.
Това няма
да
стане днес, или утре, но един ден, когато човечеството дойде до по-висока степен на развитие.
Казвате: Кога ще дойде времето, хората
да
живеят в стъклени къщи?
Достатъчно е човек
да
се качи на планината, за
да
се намери веднага в такава къща, Щом види, че иде някой, той ще скрие къщата
си
.
Тази къща може
да
се скрие в черупка на лешник.
Защо Той допусна този човек
да
ми причини тази пакост?
Като замине човека, той пак ще извади къщата
си
, ще я простре, ще влезе в нея и от време на време ще подава главата
си
навън.
Питам: защо вие допуснахте този човек
да
ви напакости?
Какъв е този лешник, няма
да
обяснявам.
Този човек по естество е комар, той не може
да
не хапе.
Ако река
да
се спирам върху него, ще изгубя много време.
Те са толкова отвлечени днес, колкото отвлечени са били на времето
си
въпросите за железниците, които днес обикалят земята, за аеропланите, с които хвърчат из въздуха, за металите, които днес се обработват и прилагат в живота.
Ум се иска от човека, за
да
може
да
изнамери и открие металите, скъпоценните камъни, стъклото и
да
ги приложи в живота.
Няма защо
да
се разправяте с комаря, или
да
го възпитавате, че не трябва
да
хапе.
Погрешката на комаря пък седи в това, че той не е искал разрешение от вас,
да
хапе или не.
Той трябва
да
дойде близо до вас и
да
каже: Господине, гладен съм.
Ще ми позволите ли
да
посмуча малко кръвчица от ръката ви?
Сега ще ви разкажа накратко една приказка от „Хиляда и една нощ”.
Ако му позволите, само тогава той има право
да
кацне на ръката ви,
да
забие хобота
си
в нея и
да
посмучи малко кръв.
В тази приказка се говори за един цар, който имал трима синове: Хюсеин, Хасан и Мехмед.
И тримата братя били влюбени до безумие в своята красива братовчедка.
А тъй, без позволение, като разбойник,
да
кацне на ръката ви и
да
смучи кръв, това е престъпление.
За
да
реши правилно въпроса, за кого
да
иска красивата
си
внучка, бащата казал един ден на синовете
си
: Тръгнете тримата по света,
да
намерите такъв предмет, подобен, на който не съществува.
Тъй, щото, и вие трябва
да
знаете този закон: Никога не правете нещо без позволението на другите хора.
Който от вас намери такъв предмет, той ще вземе красивата братовчедка.
Даже и добро
да
правите, пак искайте разрешение.
Пръв тръгнал Хюсеин, най-големият син.
Запример, намислили сте
да
направите едно добро на някого.
Той стигнал в едно далечно царство, и веднага започнал
да
търси из пазарите някакъв особен, рядък по свойствата
си
предмет, подобен, на който
да
няма по целия свят.
Идете при този човек и му кажете: Аз намислих
да
ви направя едно добро.
Като обикалял пазарите, най-после той видел, че един човек продава едно малко килимче, на вид просто и много обикновено.
Ако този човек даде съгласието
си
, направете му добро; ако не даде съгласието
си
, откажете се от това добро.
Макар и рядко
да
се случава, но вие можете
да
обидите човека и с доброто, което му правите.
Обаче, със злото, което правите, всякога можете
да
обидите човека.
Следователно, дали добро или зло мислите
да
правите, питайте човека.
Запример, някой намислил
да
обере брата
си
.
—Ако продължаваш
да
се пазариш, ще искам за него 20,000 лв.
Какво трябва
да
направи?
Той трябва
да
отиде при него и
да
му каже: Намислих
да
обера касата ти.
— Слушай, с това килимче ти можеш
да
постигнеш много нещо.
Достатъчно е
да
седнеш на него и където пожелаеш
да
отидеш, там ще се намериш.
Да
имате любовта на Бога, това е великото в света.
- Щом е така,
да
направим опит.
Човек не може
да
има никакви постижения, докато не познава великото в света и докато великото не го познава.
Скоро
да
излезеш вън!
Сядат и двамата на килимчето и тръгват
да
пътуват .
В живота
си
човек може
да
се натъкне на две опасности:
да
отива с голям съд при чешма, която слабо тече, капка по капка;
да
отива с малък съд при голям извор, който кара воденици, тепавици.
Ако пък брат ти позволи
да
го обереш, той сам ще ти даде ключа от касата
си
и ще ти каже: Ето, вземи ключа.
Като видял, че килимчето, наистина, притежава особени свойства, Хюсеин веднага дал 15,000 лв.
Отключи
си
, вземи, колкото пари искаш, и ми върни ключа назад.
Във втория случай съдът му скоро ще се напълни, и той ще ходи много пъти до извора, ще губи времето
си
, за
да
достави вода за своите нужди.
Едно е важно за този, който обира: той трябва
да
знае изкуството, как
да
отваря и затваря касата и колко пари
да
вземе.
Това са две несъобразности, две неестествени положения, на които хората често се натъкват в живота
си
и не знаят, как
да
се справят.
Като слушате
да
се говорят такива неща, ще кажете, че в тях няма никаква логика.
И той отишъл далеч от бащиното
си
царство,
да
търси особен предмет, невидян и нечуван до това време по света.
Като посещавал пазарите, срещнал най-после един човек, който държал в ръката
си
една тръба.
Логически неща са ония, които стават по взаимно споразумение; логически неща са ония, които не произвеждат никакво противоречие между онзи, който взима и онзи, който дава.
Той веднага запитал: продаваш ли тази тръба”?
— Продавам я.
Те се намират на кръстопът, не знаят, кой път
да
поемат.
Ако броят на хората, които са в общение, се увеличава, и всички са доволни едни от други, това показва, че мисълта им е логична, а връзката между душите им е правилна и хармонична.
Човек лесно се заблуждава.
Ако дадат на човека един скъпоценен камък и едно житно зърно, той ще предпочете скъпоценния камък пред житното зърно. Защо?
Никой човек не може
да
бъде мярка за другите.
— Защото, ако продаде скъпоценният камък, с парите от него ще купи хиляди килограма жито.
Всеки човек може
да
бъде абсолютна мярка за
себе
си
, но не и за другите.
Обаче, в реалния, в духовния, в съвършения свят житото не се купува и продава с килограми.
Умът на човека, неговата мисъл може
да
бъде мярка за него само, но не и за другите.
Ако той пожелае
да
наложи своята мисъл на другите, къде ще отиде тяхната мисъл?
Там житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клоните на своите дървета.
Ако искате
да
наложите мисълта
си
върху някой човек, вие трябва
да
го запитате: Позволяваш ли моят ум, моята мисъл
да
бъде мярка за твоя ум, за твоята мисъл?
— Достатъчно е
да
погледнеш през тази тръба, за
да
видиш, какво се върши по света.
Това са сравнения, с които искам
да
изясня идеята
си
, без
да
имам пред вид
да
вярвате като мене.
Този човек ще отговори: Ако ти позволяваш моят ум
да
бъде мярка за твоя ум, аз ще се съглася на твоето предложение.
С нея може
да
се гледа надалеч и наблизо.
Аз не искам
да
вярвате като мене, защото моята вяра почива на велики опитности, на безброй опити.
Същият въпрос може
да
се зададе по отношение на вашето сърце, но ще получите същия отговор .
Дали вярвате в това или не, то е ваша работа.
Хасан погледнал през тръбата, с намерение
да
види, какво прави баща му, и видял всичко, каквото го интересувало.
— Никой човек не може
да
вярва на думите ви, ако и вие не вярвате на неговите.
Той купил тръбата и доволен от това, че намерил особен предмет, тръгнал на път к м царството на баща
си
.
Що се отнася до вас, всеки ще
си
прави такива заключения, каквито знания има.
Дошло най-после ред и за Мехмеда
да
тръгне за странство, в далечни страни,
да
търси някакъв особен предмет.
Ако всички хора се произнесат за някого, че от него нищо няма
да
излезе, единствен Бог ще вярва, че от този човек ще излезе нещо.
Като обиколил всички пазари, срещнал най-после един човек, който носил само една ябълка в ръката
си
.
— Къде носиш тази ябълка?
Ако Бог вярва, че от някой човек няма
да
излезе нещо, това значи, че Той приема злото в
себе
си
.
— запитал Мехмед, — Продавам я.
Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал.
Що е свобода?
Следователно, когато човек приема, че някои неща не могат
да
се изправят, или не могат
да
станат, това показва, че той е допуснал злото в
себе
си
.
Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са.
Като знае това, човек трябва
да
гледа положително на нещата.
Може ли за една ябълка
да
се иска 15,000 лв. ?
Каквато мисъл, каквото чувство
да
минат през човека, или каквато постъпка
да
извърши, той трябва
да
знае, че са добри.
Колкото и лоши
да
са привидно, в края на краищата те ще станат добри, т. е.
С нея могат
да
се лекуват всички болести.
Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце,
да
се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения.
Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека
да
следва точно своя определен път, без колебания и смущение.
Това е един важен психологически закон, който има приложение в човешкия живот.
Аз искам
да
притежавам тази ябълка.
Ако не мислите така, вие не можете
да
учите, не можете
да
се развивате правилно.
Пръв тръгнал към бащиното
си
царство Хюсеин; втори тръгнал Хасан, а трети — Мехмед.
В свободата всяко нещо е на мястото
си
.
Какво виждаме в живота?
Като се срещнали тримата братя, всеки по отделно започнал
да
разправя за особения предмет, който могъл
да
намери в странствуването
си
.
Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата.
Като показали предметите
си
, и тримата решили
да
отидат при своята братовчедка,
да
й покажат, с какви придобивки се връщат от странство.
Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо?
В която църква
да
влезете днес, навсякъде ще чуете
да
се говори, че човек е грешен, че ще влезе в ада на вечни мъки и страдания и т. н.
Братовчедка им живеела далеч от тях.
Да
казвате, че човек е направил известни погрешки, разбирам, но
да
твърдите, че човек е непоправим, това е криво заключение.
За
да
стигнат при нея, трябвало
да
се пътува цял месец.
Че е грешил човек и продължава
да
греши,
да
върши престъпления, за това имаме ред факти, ред данни и доказателства.
Обаче, преди
да
тръгнат, вторият брат казал: Почакайте
да
погледна през тръбата,
да
видя, какво прави братовчедката.
Но какви данни имате, че човек е непоправим?
Да
изправя и съзнава погрешките
си
, това е привилегия дадена само на човека.
Те решили помежду
си
, час по-скоро
да
стигнат при нея,
да
й помогнат.
Тази привилегия го отличава от всички други животни.
Хюсеин казал: Не се безпокойте, всички ще седнем на килимчето, и веднага ще се намерим при нея.
— Искат
да
постигнат нещо.
В пътя на своето слизане на земята, човек се е отклонил от правата посока на движението
си
, вследствие на което е направил много грешки и престъпления.
Като видят, че не могат лесно
да
постигнат някое свое желание, те, веднага започват
да
плачат.
Ако не е така, как бихте
си
обяснили произхода на месоядните животни?
Със сълзите
си
намазват въжето,
да
се хлъзга по-лесно.
Как се създадоха рибите, както и някои птици, които също са месоядни?
Всички животни, изобщо, представят фази, през които човек е минавал в процеса на своето развитие.
Тримата братя почнали
да
спорят помежду
си
?
В турско време, когато закарвали някого на бесилка, намазвали въжето със сапун,
да
прилегне по-добре на врата на онзи, когото бесят.
Когато започне
да
възлиза нагоре, човек ще съзнае погрешките
си
и ще започне
да
ги изправя.
кой има най-голямо право за красивата братовчедка.
Сега, аз няма
да
се спирам върху въпроса за злото, физиологически
да
обяснявам неговия произход.
Хасан, който носел тръбата, казал: Братовчедката се пада на мене, защото, ако нямах тази тръба, нямаше
да
видим, че тя е болна и нямаше
да
прибързаме
да
й помогнем.
Както и
да
го обясня, вие няма
да
го разберете и ще извадите криви заключения.
Хюсеин казал: На мене се пада братовчедката, защото, ако нямах килимчето, трябваше цял месец
да
пътуваме, а през това време тя можеше
да
умре.
Ако знанието ви се простира дотам, как по-лесно и сигурно
да
обесите човека, това не е никакво знание.
Мехмед добавил: Какво щеше
да
стане с братовчедка ни, ако аз не носех ябълката, която я излекува?
В такъв случай по-добре въжето
да
не се намазва, т. е.
Как е произлязло злото, това не трябва
да
ви интересува.
по-добре
да
нямате това знание и
да
не обесвате хората.
Колкото и
да
спорили помежду
си
, кой има по-голямо право
да
притежава красивата братовчедка, въпросът и досега още не е разрешен.
Ако плачът поставя човека в положението на актьор, той не е на местото
си
.
Следователно, този въпрос остава на вас, вие
да
го разрешите.
Обаче, ако плачът облагородява чувствата в човека, той е на мястото
си
.
Питам: на кого принадлежи красивата мома?
Някой плаче, защото не е ял нищо или защото изгубил парите
си
; друг плаче, защото жена му го напуснала; някоя майка плаче, защото дъщеря й пристанала на някого; някой плаче, че счупил крака
си
.
— Красивата мома, както и всичко красиво в света, принадлежи едновременно и на духа, и на душата, и на ума.
Питам кой плач е на мястото
си
?
На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина.
Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина.
Най-голямо е нещастието на онзи, който е счупил крака
си
.
Духът, душата и умът представят една троица помежду
си
.
После душата иде
да
възприеме тази светлина.
Мнозина искат
да
знаят, какво нещо е любовта.
Колкото се отнася до онзи, който изгубил парите
си
, или до онзи, когото жена му го напуснала, тяхната болка не е толкова реална, не е толкова осезаема и за окръжаващите.
Умът пък, като колективно, неделимо начало в човека, започва
да
обработва приетата светлина.
И тъй, реални страдания са тези, които човек усеща всеки момент.
У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие.
Че някой взел парите на някого, това не е реално страдание, защото не е свързано със самия човек .
Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум
да
е общ с ума на всички хора?
Може би някой търговец
си
въобразява, че е обран.
Ако се доближите до запалена печка, можете
да
изпитате приятно или неприятно чувство — зависи от разстоянието, на което се намирате.
Ще кажете, че този човек плаче, не може напразно
да
си
въобразява, че го обрали.
Христос казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е.
Обаче, ако поставите пръста
си
в огъня, той непременно ще изгори, а най-малкото — силно ще ви припари.
Както плаче, така може и
да
се смее.
Не дойдох
да
изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил на земята”.
Мнозина мислят, че имат свои разбирания, своя воля, която трябва
да
изпълняват.
Той е богат човек, искал само
да
те изпита, затова е взел торбата с парите ти.
Ако знаят истината, тъкмо на това те трябва
да
се радват.
На следния ден срещам същия търговец, но вече засмян, доволен и ми казва, че получил две торби с пари.— Както виждаш г всичко е станало за добро.
Ако не бяха те обрали, днес нямаше
да
имаш две торби пари, — По-добре,
да
не бяха ме обирали.
То ще изпълни волята на майка
си
и на баща
си
.
Кога е по-добре
да
оберат човека: когато потъва в морето, или когато е на сушата?
Нищо друго не може
да
излезе от малкото вълче, освен един обикновен, или най-много един талантлив вълк.
Ако някой носи на гърба
си
торба със злата и потъва в морето, за предпочитане е
да
го оберат, докато е във водата още.
За
да
измени своята природа, това вълче трябва
да
претърпи големи промени, коренно
да
се видоизмени.
Следователно, всяка мома, която почернява от слънцето, лесно се подава на лекуване от него.
Той ще изгуби златото, но ще спечели живота
си
.
Същото може
да
се каже и за човека.
Щом не почернява, това показва, че слънцето не може
да
я лекува, има нещо болезнено в нея, което не се подава на лекуване.
Когато човек потъва в морето, добре е
да
се намери някой
да
го освободи от торбата със златото.
За
да
излезе вън от волята на своите родители и
да
е готов
да
изпълни волята Божия, човек трябва
да
се откаже от старите
си
възгледи.
Оттук можем
да
извадим заключението: ако животът може
да
почерни някой човек, това показва, че в него има нещо добро; ако животът не може
да
почерни човека, в него има нещо особено.
Когато излиза на сухо, добре е тогава торбата със златото
да
бъде окачена на гърба му.
Човешките възгледи са стари, изгнили въжета, с които човек не може
да
се качва на високо.
Коя земя, коя пръст дава най-добро жито?
Най-малкото напрежение е в състояние
да
ги скъса.
Човек трябва
да
изучава философията на новия живот .
Който разчита на старите
си
въжета, той неизбежно ще падне на земята заедно с тях.
За тази цел той трябва
да
възприема новите идеи и
да
ги прилага.
За
да
не падате, сменете старите въжета с нови, здрави и на тях разчитайте.
И тъй, не е важно за човека
да
разбере, какво нещо е любовта, но той трябва
да
живее в любовта,
да
изявява Божията Любов навън, и то в нейната пълнота.
Въжето представя вярата и надеждата, за които човек се хваща и крепи при противоречията на умствения или на физическия живот.
Силата на човека седи в любовта, която той може
да
опита и
да
приложи в ума, в душата и в духа
си
.
Те трябва
да
ги изучават, но
да
не се спират върху тях,
да
не ги преповтарят.
В ума
си
той ще приложи любовта като знание, в душата
си
— като чувство, а в духа
си
— като сила.
И няма - по-здраво въже за физическия свят от въжето на надеждата.
С тази трояко проявена любов, човек ще може
да
се освободи от всички мъчнотии в живота
си
.
Запример, преди осем хиляди години някой човек бил поставен в рая, но не издържал на тамошните условия, не издържал на обещанието, което дал на Бога, вследствие на което бил изпъден от рая.
Всички хора трябва
да
правят опити в това направление.
Докато е здрав физически, човек има надежда.
Не е достатъчно само
да
се питате едни други: вярваш ли в Бога, или не?
От това време насам всички хора повтарят същата история: нарушават обещанието
си
, изгубват добрите условия на живота, вследствие на което и до днес плащат дългове.
Всяко нещо, в което човек вярва, трябва
да
се опита.
Дойде някой, при вас и ви казва: Плати дълга
си
!
Докато има надежда, той е здрав физически.
Само по този начин вярата може
да
се усилва.
Щом изгуби вярата и надеждата
си
, човек отслабва и умствено, и физически.
Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, придай ни вяра”.
— Който остана от Адам и Ева.
Вярата и надеждата на човека не се губят, а отслабват.
Христос им отговори: Вярата се усилва чрез опита.
Питате: какво трябва
да
направим, за
да
се освободим от този дълг?
Това отслабване наричаме в обикновения живот изгубване на вярата и надеждата.
— Откажете се от пътя, по който са ходили Адам и Ева, и тръгнете по новия път.
Вярата трябва
да
се опитва.
Сега ще приведа един пример за един български чорбаджия, но искам
да
не се, обиждате.
Щом направи един сполучлив опит, вярата на човека се усилва.
В това отношение златото и среброто представят полюси на живота.
За
да
не отслабне вярата на човека, той трябва
да
мисли,
да
разсъждава, към какви опити
да
пристъпва.
Всички останали елементи, като желязо, живак, мед, калай са научили човека на нещо добро, но същевременно са го научили и на лоши работи.
Не правете опити, с които вярата ви може абсолютна
да
отслабне.
Той
да
на заем на един турчин осем крини жито.
Като ученици, вие трябва
да
изучавате свойствата на всички елементи, но не както сегашните химици ги изучават.
Не правете опити, с които вярата ви може
да
фалира.
Обаче, след като турчинът – плащал осем години на чорбаджията, останал
да
дължи още 80 крини.
Ще приведа един пример за изяснение на последната мисъл.
Те не се занимават с техните органически и психически свойства.
Един руснак, на име Арсименко, обичал
да
чете Евангелието и
да
размишлява върху него.
Каква лихва трябва
да
е искал чорбаджията от турчина, за
да
могат осем крини жито след осем години
да
нараснат на 80 крини?
А когато се говори за златото от окултно гледище разбираме освен физическите, още и органическите, и психическите му свойства.
Следователно, за
да
се ползува от силите на златото, човек трябва
да
знае методите, чрез които
да
трансформира физическото злато в органическо и органическото — в психическо.
Случило му се един ден
да
проповядва на някои хора за вярата и попаднал на примера от Евангелието, дето се говори за чудното отваряне очите на слепия.
Да
изплащаш цели осем години и след това
да
дължиш още 80 крини!
Само при това положение той ще разбере златото като носител на живота.
Там се казва, че Христос плюл на земята, направил кашица, с която намазал очите на слепия, и последният тутакси прогледал.
Така не може
да
постъпва нито българин, нито французин, нито англичанин, нито германец, нито китаец, нито японец .
Арсименко толкова много се въодушевил от този пример, че се изпълнил с вяра в
себе
си
и казал: Като свърша проповедта
си
, ще изляза вън и на слепия, който седи обикновено пред това здание, ще му кажа: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти
да
прогледаш!
Никой човек не може
да
постъпва така.
Щом свършил проповедта
си
, той взел Евангелието в ръка и се запътил към слепия.
Но
да
оставим този въпрос настрана, защото колкото и
да
се говори по него, все недоизказан остава.
Как може
да
се докаже, че златото носи живот?
Той отдръпнал решението
си
, вследствие на което и досега въпросът стои открит.
Да
, това е отрицателна черта на човека, но не и негово качество.
За
да
се докаже това твърдение, трябва
да
се направят ред опити.
Арсименко не искал
да
направи опита, защото почувствувал в
себе
си
, че вярата му ще претърпи фалит.
Направете следния опит: идете при някой болен, който има висока температура, около 41°, и турете на главата му един наполеон, Няма
да
мине много време, и температурата му ще спадне с една-две десети от градуса.
Като гледат това, родителите се оправдават и казват: Нашият син е приел по наследство този порок от дядо
си
.
Няма какво
да
се прави.
Колкото повече увеличавате наполеоните, толкова и температурата по-бързо ще спада.
— Не, има какво
да
се прави.
Човек може
да
се справи със своето лошо наследство.
Като работи съзнателно върху
себе
си
, той лесно ще се освободи от това лошо наследство.
И други опити могат
да
се правят със златото.
Съвременните хора трябва
да
работят върху
себе
си
,
да
се освободят от всички лоши черти, наследени от памти века още.
Запример, в кръвта на някой тежко болен може
да
се впръсне една хилядна част от милиграма органическо злато, за
да
видите, че състоянието на болния ще се подобри.
Не само първият, но и вторият, и стотният им опити са излизали несполучливи, и те са продължавали
да
постоянства ват, неуморно
да
работят.
Каквото и
да
изучава, човек все още борави с миналото.
Голямо е въздействието на органическото и психическото злато върху човека.
Велика наука е това, но тя не се дава даром.
В първо време тази летяща машина имаше перки, после криле, докато днес я виждаме във формата на сегашните аероплани и цепелини.
Тази наука, това изкуство може
да
се даде само на онзи човек, който е в сила
да
издържи на следните три неща:
да
бъде верен на своя дух,
да
бъде верен на своята душа и
да
бъде верен на своя ум.
Ако днес разглеждате черепа на човека, вие ще изучите неговия минал живот: как е живял, с какво се е занимавал и т. н.
Ако човек не може
да
обещае, че ще изпълни тия три неща, нищо не може
да
му се повери.
Не е лесно
да
се домогне човек до абсолютната истина по всички важни въпроси за живота и смъртта.
При това, като изучавате черепите на различните народи, на различните раси, вие можете
да
ги сравнявате и
да
правите разлика между едни и други.
Аз мога
да
поверя това изкуство само на онзи, който е готов
да
изпълни тези три положения, защото в този случай аз и той едно сме: неговият дух е мой дух; неговата душа е моя душа, неговият ум е мой ум .
НАГОРЕ