НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
776
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
776
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Извън отделението може
да
ви бъдат приятели, но в отделението вие с тях не може
да
идете.
Когато се говори, че трябва
да
се учат, хората винаги се обезсърчават.
Казваш някому
да
работи, той казва: „Дотегна ми
да
работя.“ Щом тебе ти дотегна
да
работиш, ти не
си
се научил
да
работиш.
Щом тебе ти дотяга животът, ти не
си
научил
да
живееш.
Има приятели, които ядат с вас.
Мислите ли, че един дирек, който стои,
си
почива?
Мислите ли, че този дирек, който крепи цялата стая, той
си
почива?
Има приятели, които се разхождат с вас.
Някъде нали сте виждали пътници, спрели някъде
да
почиват.
Те са приятели на разхождането.
Казват: „
Да
се спрем
да
си
починем.“ Конете натоварени и те стоят и мислят, хората, че и конете
си
почиват.
Почивка е ти
да
разтовариш коня.
Той не иска
да
го разтовари, казва: „После пак трябва
да
го товаря.“ Поспре го, казва: „Нека
си
почине конят.“ Това не е почивка.
Не мислете, че който ви е приятел в плаченето... Може
да
разчитате само за плаченето, но не и за ученето.
Ако конят върви, по-добре е за него, отколкото
да
го спре.
Но сега,
да
направим предмета по-ясен.
Пък и вие искате
да
си
почивате натоварени.
Онова, което е достъпно в дадения случай.
Всякога дръжте в ума
си
мисълта, че захарта има една възможност
да
се стопи.
Ако тази захар я турите във вас, ще се стопи и с туй се улеснява работата
да
я приемете.
А пък всеки, който е недоволен, обезсърчен, има някой
да
го кара.
Но помнете: ако вашата захар падне във вода, ще се стопи и не може
да
я намерите.
Някога, ако хвърлите една бучка захар в морето, можете ли
да
я извадите оттам, бучката?
Каквото и
да
правите, тази бучка отиде вече, тя е изгубена.
Щом
си
недоволен, има някой
да
те кара.
Има неща, които са отишли от вас, вие не може
да
ги държите, стопиха се в морето.
Ще бъдете внимателни, втора бучка
да
не туряте.
И
да
се тревожите, и
да
плачете, каквото и
да
правите, отиде, изгубено е.
Не е изгубено, може би някога
да
се намери, но тази захар е загубена заради вас.
“ И той ще говори за свобода.
Казвам: Никаква свобода няма тук.
Казвам: Дадох една бучка в морето.
Вие може
да
плачете, аз се радвам.
Казва: „Защо гледаш в морето?
“ Вложих
си
малко от капитала вътре и мисля, че след няколко хиляди години ще имам един голям капитал.
Тогава иде възражението: защо Господ така е създал света?
Не го е създал Господ така света, хората го направиха така, те създадоха този свят.
Казва: 25 стотинки, сложени със сложна лихва, за 2000 години дават такова голямо число, че ако цялата Земя беше златна, тази сума не можеше
да
се изплати.
Онзи войник, който води някого или го кара, нима Господ му е заповядал
да
го кара?
Аз казвам: Като вложа една бучка захар в морето, след 2000 години ще имам толкова захар, та с милиони коли не може
да
се дигне.
Но,
да
се повърнем към същественото.
Онзи, когото карат, иска
да
уреди работите
си
– понеже нямал пари, нямал работа, отишъл
да
краде някъде, хванали го.
Бог обича Неговите деца
да
бъдат прилежни,
да
се учат.
Този пък, за
да
покаже, че ред и порядък трябва
да
има, кара го.
Бог се услаждава от онези, които учат.
Той не се услаждава с учените хора, за Него учени хора няма.
Той се услаждава с онези, които учат.
Казва: „Заповядва ми се на мене, трябва
да
те карам.“ Че войникът го кара, той с това изкарва своята прехрана.
„Ако тебе – казва – не те карам, ще ме уволнят.“ Те го насърчават
да
служи на отечеството.
Та, в живота се изисква онова вътрешно разбиране,
да
се освободи човек.
И на вас ви препоръчвам
да
се учите.
Всички искате свободата.
Аз не искам
да
бъда учен човек, но
да
се уча.
Не искам
да
бъда добър, [но]
да
правя добро.
Непреривен процес е
да
правя добро, но не
да
съм добър.
Защото човек на Земята не може
да
бъде добър.
Даже най-добрите майки набиват децата
си
.
Според закона на Доброто, майката никога, при никакви условия не трябва
да
бие децата
си
.
Аз
да
ви кажа как обяснявам.
Когато аз разтривам един болен човек, той не може
да
бъде доволен.
Умното дете никога не трябва
да
даде една възможност
да
го бият.
Има работи, има въпроси, ще
си
вървят както сега.
“ Аз сега най-първо пристъпвам
да
ви намествам краката, то ще се причини болка и на двама ви.
Мене здрави крака не ми трябват, но със счупен,
да
му помогна.
Той има идеал пари
да
му дадат,
да
му ръкопляскат.
Не че няма идеал, има идеал, но той очаква
да
му се плати нещо.
Прав е, че трябва
да
се плати, трябва
да
се плаща.
Казват те: Нали даром сте взели, даром давайте, казва Писанието.
Което даром сте взели, даром давайте, което даром не сте взели, даром не го давайте.
Нямаш право
да
даваш даром това, което не
си
взел даром.
Аз, за
да
бъда свободен, минавам покрай туй и казвам на болния: „Ти трябва
да
бъдеш здрав“ и заминавам.
Вие мислите, че всичко даром може
да
се дава.
Съгласен съм даром
да
се дава, но даром взетото.
Даром което не е дадено, даром не се взема.
Без
да
пипна крака,
да
му направя крака.
Което с труд се е придобило, с труд се дава.
Щом остана два–три часа
да
го разтривам и той
да
ми мърмори, уча се, занаят правя.
Което без труд се придобива, без труд се дава.
Сега, за мене, онова, което вие правите, аз може
да
ви съчиня цяла една песен, може
да
образувам една ария за това.
Сега не искам
да
ви говоря, защото проповедниците... Някой път и в говорителите, и в проповедниците има едно желание
да
се покажат, че знаят.
И тази песен може за двамата 100 години
да
пеят хората.
Какво ще се ползувам аз
да
се покажа, че зная?
Моето знание може
да
ви интересува дотолкоз, моето богатство може
да
ви интересува дотолкоз, доколкото вие участвувате.
Аз ако бях на мястото на брата, щях
да
кажа: „Сестра, колко
си
любезна, тури по-високо тетрадката
си
.“ Ще наредя, нали има такива столове.
Вас едно угощение може
да
ви интересува доколкото можете
да
участвувате.
Виждал съм братя, които турят блока на гърба на приятеля
си
и пишат.
Представете
си
, че ти умираш.
Дотолкоз, доколкото мога
да
се ползувам от него, дотолкова ме интересува.
Не искаш
да
умираш, но умрял
си
, нали тъй.
Там, дето не може
да
се ползувам от вашето разположение или вие от моето разположение, те са безпредметни работи.
И не обичаш
да
те хващат за главата и за краката.
Казва: „Аз не Ви обичам.“ Колко ме обичате, аз не може
да
го меря.
Но умрял
си
, един за главата те хване, други – за краката, ти не може
да
говориш.
С каква мярка
да
го меря?
Но ти
си
още в тялото, но не можеш
да
кажеш.
Казвам: Много съм дал.
Благодарим за такова упокоение.
Аз не бих желал
да
ме хване един за главата, друг – за краката.
Ако съм аз на мястото, ще кажа... Не
си
научил изкуството
да
живееш.
Не трябваше
да
те хващат един за главата, друг – за краката.
„Господи, върни ми живота,
да
науча урока,
да
ме не хващат хората за главата и за краката!
Ти излизаш от една къща, трябва
да
оставиш къщата чиста.
Да
ви обясня с един много прост пример.
Да
е чиста къщата, че кой как дойде в къщата,
да
може
да
живее в къщата.
Казвам: Трябва
да
разбираш закона на топлината.
Но – на предмета,
да
оставим това.
Ти искаш
да
измътиш пилци, нямаш квачка.
Сега ще говорим за господарите.
Трябва
да
разбираш каква
да
бъде топлината.
Ако туриш по-голяма топлина, ще ги обвариш; ако туриш слаба, нищо няма
да
се излюпи.
А за
да
се освободи човек, трябва
да
има знание.
Значи трябва
да
разбираш онази топлина, при която яйцата могат
да
се излюпят.
Всичко онова, което се случва на човека... и много работи на човека може
да
се случат.
Казвам: Трябва
да
бъдеш добродетелен.
Има
да
минете през някои места, които ще бъдат много неприятни.
Онази идея, при която можеш
да
растеш, онази добродетел, при която можеш
да
добиеш знание, то е добродетел.
Пък и няма защо
да
ви описвам, вие и без това трябва
да
минете.
Добродетел, при която не можеш
да
добиеш знание и при която не можеш
да
растеш, не е добродетел.
Вие искате
да
идете на екскурзия някъде, на някое високо място.
Представете
си
една висока планина, 5–6 хиляди метра.
Казвам сега, навождам ви на примера: топлината, при която яйцата се излюпват, трябва
да
знаеш.
Аз не искам
да
ви обезсърчавам.
Ако в тебе няма знание
да
запазиш добродетелта, която любовта дава, твоето знание е малко.
Не е лесна работа
да
се качи човек.
Ако нямаш знание
да
запазиш своята младост, малко е знанието ти.
И като се качваш, може
да
платиш с живота
си
, и като слизаш, може
да
платиш с живота
си
.
[Може]
да
каже някой:
да
не ходи.
Млад, който е изгубил своята младост, добър, който изгубва своята доброта, вярващ, който изгубва своята вяра, във всичко туй заради мене в моето съзнание казвам: всички тия нямат знание.
Та казвам: Ония несгоди, които търпим на Земята, се осмислят само при един случай –
да
придобием цена.
Не
да
мислят, че „аз всичко зная“.
Хиляди несгоди има човек
да
мине.
Може
да
ме гледат хората.
Човек, който иска
да
придобие знание, ще има несгоди.
Другояче аз гледам.
Вие разглеждате големите прегрешения, аз разглеждам моите прегрешения.
Всички, които са минали, са придобили знание.
Аз трябва
да
го увелича 25 000 пъти.
Вас ви трябват 1000 години
да
го намерите, пък аз го виждам.
Христос не знаеше, не разбираше какво нещо е неблагодарността на хората.
Двадесет и пет милиона пъти трябва
да
го увелича, прави такива пакости, та съм страдал.
Той в Небето като беше, мислеше, като направи добро на хората, те ще бъдат благодарни.
Много малка е погрешката, но пакостта се уголемява, че ме потърси.
Трябваше
да
слезе на Земята и
да
направи един опит.
В Невидимия свят разискваха, слезе
да
направи един опит.
Нали вие ще кажете: как тъй
да
се превръща в добродетел?
Виждам, на едно място казва: „Докога ще ви търпя, ще лекувам слепи, хроми?
“ Най-после никой не му благодари.
Аз може
да
ви докажа това.
Не искам
да
ви цитирам.
Най-големите страдания в света ни причиняват ония, които ни обичат.
Онези, които не те обичат, ти
си
нащрек, ти се пазиш.
Онези, които те обичат, оттам идат най-големите страдания, нещастия.
Аз няма
да
обяснявам дълбоката страна, но само един малък пример ще ви приведа,
да
мислите.
В начина, по който може
да
се предаде една истина, има една опасност.
Всичката опасност е в предаването на истината.
Тъй, като родни братя живеят в мир и съгласие.
Може онзи човек, който говори,
да
има много добро желание, но методите, които е избрал, са такива, че може
да
ви повреди.
Ето, един ден дойде един красив момък, едната го обича и другата го обича.
Пазете се от методите на онова, което може
да
ви повреди.
След като го обикнат, започне тяхната любов
да
охладнява.
Между ония братя дойде младата мома.
Казва: „Дотегна ми някой
да
ме безпокои.“ То е много стар метод.
Младата мома, която дошла, няма лошо намерение.
Този метод ето как трябва
да
го лекувам.
Влюби се единият момък, влюби се и другият, разединят се, намразят се заради младата мома.
Аз по някой път минавам, нося
си
хлебец, няколко гевреци или два–три симида в джоба, че като мина, дето има лоши кучета
да
лаят, аз хвърля от симида.
Залае второ, хвърля пак, три–четири пъти хвърля, започнат
да
махат опашка.
Стария метод го зная, обратния – навсякъде кучетата казват: „Какво искаш
да
кажеш?
Вие мислите, че ако ти
си
по-близо до любовта, ставаш по-възлюблен.
Но в любовта, щом се приближаваш на една стомилионна част от милиметъра, ти ще
си
създадеш най-голямото нещастие.
Щом намерих симида, казвам: Не искам
да
бъда знаменит човек, искам
да
ми дадете от вашия симид.
Ще бъдеш точно на мястото, няма
да
се мърдаш.
Като туря симида в джоба, казвам на кучетата, като минавам през селото, че минава някой знаменит човек.
Но и ако се отдалечиш една стомилионна част от милиметъра, пак ще
си
създадеш най-голямото нещастие.
Ще бъдеш точно на мястото, няма
да
се мърдаш.
Не употребявайте старите методи към онзи човек, който ви безпокои, дайте му малко симид.
Вие в любовта искате
да
бъдете много близо.
Мен ми разправяше един господин, че едно дете го безпокояло така, че той иска
да
каже: „Не ме безпокой.“ Детето разбирало
да
чете.
Той го праща на книжарницата
да
купи една книга за
себе
и друга – за господина.
Ти когото и
да
обичаш, не можеш
да
бъдеш по-близо.
Казва: „Вземи едната книга за тебе, другата – за мене.“ Той ще каже: „Махни се от главата ми.“ Прати го
да
купи книги, „Хиляда и една нощ“, хубави приказки, и кажи: „Каквото прочетеш, ела
да
ми разправиш.“ Постарайте се
да
сте знаменити, не
да
минавате през селото и пак
да
сме знаменити.
Ако се опиташ
да
бъдеш по-близо, ще се отдалечиш.
Има неща, които трябва
да
престанат
да
ни безпокоят.
Всички вие страдате, че искате
да
се приближите при любовта.
За
да
се приближиш, трябва
да
знаеш.
Близо е онзи музикант в музиката, който разбира, който знае
да
свири, който познава знаците.
Но че бил близо до тия, великите музиканти, че говорил с тях, те нищо няма
да
помогнат.
Ти може
да
си
далеч от тях – ти като знаеш
да
свириш, ти
си
близо.
Като не знаеш, и близо
да
си
, не разбираш.
Ето какво казва Писанието: „„И ще ви бъда Отец, ще Ми бъдете синове и дъщери“, казва всемогъщий Господ.“ Значи: „ако тъй постъпвате, ако се учите и изпълнявате, тогава значи ще ви бъда Отец.
Има една опасност в живота – човек
да
очаква наготово всичко.
Аз ще ви дам всичко и всичко ще имате; тогава Аз ще ви бъда Отец и вие ще Ми бъдете синове и дъщери.“
Аз разглеждам нещата не от едно становище, не от две, не от сто, но от безброй становища разглеждам.
Та сега, учете се всички, за
да
бъде Господ ваш Отец и
да
ви даде всичко, тъй щото
да
бъдете задоволени в
себе
си
.
Очаква
да
му сготвят; той ще направи една малка работа – ще сдъвчи храната и след туй ще очаква друг
да
свърши работата.
Аз разглеждам един човек като животно, като птица, като риба, в Първата раса, във Втората, Третата, Петата раса, разглеждам като ангел, разглеждам го тъй, първоначално Бог как го е създал.
Човек често очаква други
да
му направят всичко, а той
да
се ползува от благата, които другите ще направят за него.
Сега вие се спирате и по някой път казвате тъй: „Защо трябва
да
каже тази дума?
И забелязано е, че хората, като станат верующи, не искат
да
работят вече.
И във физическо, и в духовно отношение, и в умствено отношение престават
да
работят.
Онзи магически език вие трябва
да
знаете, как
да
произнасяте думите.
Те казват: „Господ ще нареди всичко.“ Но Господ ако нареди всичко, Той ще го нареди за
Себе
Си
, няма за тебе.
Но тогава вашите работи няма
да
бъдат ваши, а Негови.
Дойде някой, казва: „Добър съм.“ Но го каже като сития.
И вие няма
да
съществувате.
Другият, грешният, който търси доброто, и праведният, който търси доброто, те се различават.
Ако искате
да
съществувате, трябва
да
работите.
Когато аз срещна един грешник, в моя ум изпъква идеята, че този грешник праведник не може
да
стане.
Когато срещна един праведен човек, в моя ум изпъква идеята, че този праведник грешник може
да
стане.
Важно е, че съществуват две възможности в света: праведният
да
падне, а грешният
да
се повдигне,
да
стане праведен.
(втори вариант)
Ето защо, праведният трябва
да
се пази,
да
не падне; грешният трябва
да
се повдига,
да
стане праведен.
(втори вариант)
Ученият трябва
да
се пази,
да
не се заблуди от някой факт; невежият трябва
да
се стреми към знанието,
да
се освободи от невежеството.
(втори вариант)
Разсеяният не може
да
възприема това, което му се преподава, и остава невежа.
(втори вариант)
Ако синът на богат баща мисли само за ядене и пиене с приятели, а не учи, скоро ще изгуби силите
си
и ще се разочарова.
(втори вариант)
Той изгубва вяра в живота, в приятелите
си
и се обезсърчава.
(втори вариант)
Каквато работа му дадат, той е разсеян, нищо не може
да
свърши.
(втори вариант)
За
да
излезе от това положение, човек трябва
да
намери истинските
си
приятели, които са готови
да
го следват навсякъде в този и в онзи свят.
(втори вариант)
– Когато влага капитала
си
в житейското море, т. е.
(втори вариант)
Какво става със захарта, ако я пуснете в чаша вода?
(втори вариант)
Така и човек губи силите и способностите
си
, когато ги влага в широкия свят, т. е.
(втори вариант)
Обаче, вложи ли капитала
си
в Божественото море, след време той ще се увеличи и ще се превърне в такава сума, която ще го осигури за вечни времена.
(втори вариант)
Така направи бедната вдовица във времето на Христа, която даде последната
си
пара за бедните.
(втори вариант)
Това, което даде тя, надминаваше сумите, които богатите пожертваха за своите ближни.
(втори вариант)
В Божествения свят малкото се умножава и дава големи лихви.
(втори вариант)
–
Да
учи,
да
придобива знания.
(втори вариант)
Не е важно
да
бъдеш учен, но
да
учиш.
(втори вариант)
Не е нужно
да
бъдеш добър, но постоянно
да
правиш добро – това е непреривен процес.
(втори вариант)
Стремете се към непреривните процеси, които са динамически.
(втори вариант)
На земята човек не може
да
бъде абсолютно добър, но може
да
прави добро всеки момент.
(втори вариант)
Ето, майката, която обича детето
си
, пак
си
служи с злото, бие го.
(втори вариант)
Ако майката знае, как
да
постъпва с детето
си
, то всякога ще я слуша.
(втори вариант)
Ако детето е послушно, ще се подчинява на майка
си
, и тя няма
да
го бие.
(втори вариант)
Съвременните майки и деца са актьори на житейската сцена, поради което не всякога играят ролите
си
добре.
(втори вариант)
Ще кажете, че майката е поела доброволно службата
си
.
(втори вариант)
Казано е в Писанието, че човек трябва
да
дава даром нещата.
(втори вариант)
Животът носи известни опасности за човека.
(втори вариант)
Даром ще дадеш само това, което
си
получил даром, или което
си
придобил без труд.
(втори вариант)
Една от тях може
да
го доведе до положението,
да
очаква всичко наготово.
(втори вариант)
Човек се нуждае от истинско, положително знание.
(втори вариант)
Ако е дете, очаква на баща
си
и майка
си
, на по-големите
си
братя и сестри.
(втори вариант)
– Защото само то може
да
се прилага в живота.
(втори вариант)
Ако е възрастен, очаква на слугите
си
, те
да
приготвят всичко, а той се ползва наготово от благата на техния труд.
(втори вариант)
Може ли
да
ви интересува едно угощение, в което не взимате участие?
(втори вариант)
Забелязано е, че когато станат религиозни, хората не искат вече
да
работят, обленяват се.
(втори вариант)
Те казват: Бог ще нареди всичко.
(втори вариант)
Ако, наистина, Бог нареди всички работи, ще ги нареди за
себе
си
, а не за тях.
(втори вариант)
Той нарежда своите работи.
(втори вариант)
Като тури яйцата в инкубатора, може или
да
ги изгори, или
да
ги изстуди.
(втори вариант)
Трябва
да
знае, при каква температура се излюпват пилетата и през всичкото време
да
я поддържа.
(втори вариант)
Ако искате
да
съществувате като личност, като човек, трябва
да
работите.
(втори вариант)
Следователно, истинско знание е онова, което, приложено в живота, дава резултати, от които всички се ползват.
(втори вариант)
Оставите ли другите
да
работят за вас, съвършено ще се обезличите.
(втори вариант)
Млад, който губи младостта
си
, е лишен от знание; вярващ, който губи вярата
си
, няма знание; учен, който губи учеността
си
, няма знание; добродетелният, който губи доброто
си
, няма знание.
(втори вариант)
Той иска
да
бъде богат, учен, щастлив за сметка на другите.
(втори вариант)
Да
изгубиш доброто
си
, това значи,
да
дадеш път на злото в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако по този път
си
станал учен, знанието е чуждо, а не твое.
(втори вариант)
Зелената и твърдата черупки на ореха представят злото, а ядката – доброто.
(втори вариант)
Щом пожелаеш
да
знаеш нещо, отиваш в някоя библиотека
да
прочетеш една книга и след това предаваш знанието като свое.
(втори вариант)
Първо ще махнеш зелената обвивка на ореха, после – твърдата и най-после ще дойдеш до ядката, т. е.
(втори вариант)
Павел казва: „Във всичко представяме
себе
си
като служители Божии, в търпение голямо, в скърби, в нужди, в утеснения, в биене, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспане, в неядене.“ (– 4 и 5 ст.).
(втори вариант)
Той изброява всички отрицателни положения, през които човек минава.
(втори вариант)
Затова казваме, че който прави добро, има възможност
да
прави зло; който прави зло, има възможност
да
прави добро.
(втори вариант)
И, като противоположни на тях, поставя други положения: „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, със словото на истината, със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата.“ (– 6 и 7 ст.).
(втори вариант)
– Това са положителните оръжия в ръката на човека, с които трябва
да
работи.
(втори вариант)
Това ще постигнете, като давате предимство на Божественото Начало в
себе
си
.
(втори вариант)
„В слава и безчестие, в хулене и захваляне; като прелъстници, а истинни; като непознати, а опознати; като на умиране, а, ето, живеем; като наказвани, а не умъртвявани; като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“ (– 8, 9, 10 ст.).
(втори вариант)
То
си
служи с нови методи – методите на любовта.
(втори вариант)
Ако прилагате старите методи, ще хвърляте камъни върху тях,
да
ги разгоните; ако прилагате новите методи, ще носите хляб в джоба
си
и, като ви залае някое куче, ще му дадете едно парче.
(втори вариант)
Така то ще ви стане приятел и няма
да
ви лае.
(втори вариант)
Казано е в Писанието: „Направете
си
приятели от неправдата.“ Ако някой ви безпокои, не се гневете, но дайте му нещо,
да
ви стане приятел и
да
престане
да
ви смущава.
(втори вариант)
Значи, шивачът не е придобил изкуството
да
шие.
(втори вариант)
Безпокои ли ви някое дете, дайте му една книжка с приказки,
да
чете.
(втори вариант)
Като се заинтересува от тях, то ще дойде
да
ви разправя, какво е прочело, и ще изправи поведението
си
към вас.
(втори вариант)
Следователно, за
да
ти плащат скъпо и
да
не се отегчаваш от работата, научи изкуството
си
добре.
(втори вариант)
„И ще ви бъда Отец, и вие ще ми бъдете синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
(втори вариант)
Станеш ли добър майстор-шивач, всички ще те търсят и добре ще те възнаграждават.
(втори вариант)
(–18 ст.) – Значи, ако прилагате новия метод на любовта, ако учите и изпълнявате Божията воля, Бог ще ви бъде Отец, а вие – Негови синове и дъщери.
(втори вариант)
Отиваш
да
свириш някъде и ти подхвърлят десетина лева.
(втори вариант)
След това казваш, че ти дотегнало
да
свириш.
(втори вариант)
Много просто – не
си
научил изкуството
да
свириш.
(втори вариант)
Той свири с любов, и всички остават доволни от него.
(втори вариант)
Той тегли лъка с увлечение и не мисли за пари, но те се сипят в изобилие.
(втори вариант)
Друг се оплаква, че му дотегнало
да
говори.
(втори вариант)
Като не могат
да
свършат работата
си
, както трябва, мнозина казват: Ще отидем на онзи свят, там ще свършим работата, която на земята не можахме
да
свършим.
(втори вариант)
Какъвто
си
на земята, такъв ще бъдеш и на онзи свят.
(втори вариант)
И
да
иска
да
се удоволства, там няма условия за това.
(втори вариант)
Ще се намери в ада и ще вика оттам с пресъхнало гърло, дано дойде някой от рая
да
накваси устата му.
(втори вариант)
Така се разговарял богатият с Аврама, от когото искал
да
изпрати бедния Лазар,
да
му донесе вода, за
да
накваси пресъхналото
си
гърло.
(втори вариант)
Христос дава примера с богатия и с бедния Лазар, за
да
изнесе положението на двамата, докато били на земята, а после и в другия свят.
(втори вариант)
Богатият ял, пил, но не научил изкуството
да
яде.
(втори вариант)
Който не знае
да
яде правилно, умира невежа.
(втори вариант)
Да
се говори на хората за онова, което е писано вече, това значи,
да
се повтарят нещата.
(втори вариант)
Защо ще повтаряш на човека, че трябва
да
бъде праведен, добър,
да
свири добре?
(втори вариант)
Не знае ли той, какво нещо е правдата и добротата?
(втори вариант)
Не знае ли, какво значи
да
свириш добре?
(втори вариант)
Ще кажете, че който свири, трябва
да
предава израз на свиренето.
(втори вариант)
То само по
себе
си
се чувства.
(втори вариант)
Това е все едно,
да
кажете, че скъпоценният камък трябва
да
пречупва правилно светлината.
(втори вариант)
Щом е скъпоценен камък, той, сам по
себе
си
, пречупва правилно светлината, съвършено различно от обикновения, прост камък или стъкло.
(втори вариант)
Направите ли същото с обикновения камък, раната няма
да
се излекува.
(втори вариант)
Следователно, не е все едно, дали
си
учен или невежа.
(втори вариант)
Ученият пречупва по особен начин светлината на слънцето със своя ум и може
да
лекува с тази светлина.
(втори вариант)
Обикновеният човек слабо пречупва светлината на слънцето, поради което не може
да
помага на ближния
си
.
(втори вариант)
– Какво трябва
да
прави той?
(втори вариант)
–
Да
учи и
да
придобива знания.
(втори вариант)
Като се говори за учение, за знания, хората се обезсърчават и казват: Дотегна ни
да
учим.
(втори вариант)
– Дотегна ви, защото не знаете, как
да
учите.
(втори вариант)
– Дотегна ни
да
живеем.
(втори вариант)
– Не знаете
да
живеете правилно.
(втори вариант)
– Дотегна ни
да
работим, искаме почивка.
(втори вариант)
Върви натоварен кон, господарят му го кара.
(втори вариант)
По едно време господарят се уморява и спира
да
си
почине.
(втори вариант)
Господарят казва: Ще
си
почина малко, а с мене заедно и конят ще
си
почине.
(втори вариант)
Лъже се той, натовареният кон не
си
почива.
(втори вариант)
За него е по-добре
да
продължи пътя
си
, отколкото
да
стои на едно място натоварен.
(втори вариант)
Ако искаш и конят
да
си
почине, снеми товара му.
(втори вариант)
И вие се товарите, но, като се уморите, спирате
да
си
починете и казвате: Не
си
починах.
(втори вариант)
Много естествено, щом
си
натоварен, не можеш
да
си
починеш.
(втори вариант)
Защо не снемеш товара
си
?
(втори вариант)
– Господарят ми не иска.
(втори вариант)
Значи и човек, като коня, има господар, които, по свое желание, го товари и разтоварва.
(втори вариант)
Кара ли го някой, той е изгубил свободата
си
.
(втори вариант)
Ако
си
недоволен, обезсърчен, ще знаеш, че имаш господар, който те товари и разтоварва и те кара
да
вървиш по негово желание.
(втори вариант)
При това положение, ти не
си
свободен.
(втори вариант)
И затворникът говори за свобода, но след него върви войник с пушка и, ако види, че спира, веднага го мушка с приклада и казва: Върви напред!
(втори вариант)
Всички хора се стремят към свобода, но за
да
я придобият, трябва
да
дойдат до вътрешно разбиране на живота.
(втори вариант)
Като се намират пред някаква мъчнотия, те не знаят, как
да
я разрешат.
(втори вариант)
Кракът им е счупен, боли ги и, ако дойде някой
да
им помогне, те са недоволни, намират, че грубо се отнася с тях.
(втори вариант)
Като изправя счупения крак, те се питат, защо им причинява толкова болки и страдания.
(втори вариант)
Много естествено, човекът владее изкуството
да
поправя счупени крака.
(втори вариант)
Като стъпва невнимателно, човек може
да
се подхлъзне и
да
счупи крака
си
.
(втори вариант)
Следователно, който не приема помощта на лекаря съзнателно и с благодарност, той не разбира живота.
(втори вариант)
Който разбира живота, не пита, защо е трябвало
да
счупи крака
си
.
(втори вариант)
Той не подозира, че почти всички хора са болни, със счупени или навехнати крака.
(втори вариант)
Радвайте се, че има майстори-лекари, които могат
да
изправят физическите и психическите недъзи на човека.
(втори вариант)
Мнозина се оплакват от голяма чувствителност, не позволяват
да
се докосне някой до тях.
(втори вариант)
Докато са живи, могат
да
се запазят от докосването на хората, но какво ще правят, като умрат?
(втори вариант)
Съзнанието на умрелия е още в тялото му, но не може
да
се прояви, не може
да
каже нито една дума.
(втори вариант)
Свещеникът чете молитви и след това казва на присъстващите
да
хвърлят по малко пръст в гроба.
(втори вариант)
Той се мъчи, но е принуден
да
търпи.
(втори вариант)
За
да
се освободи от тези страдания, докато е жив още, човек трябва
да
живее правилно.
(втори вариант)
Дойде ли до положението,
да
го хващат за главата и краката,
да
го спущат в гроба, нищо друго не му остава, освен
да
се моли на Господа,
да
го прати отново на земята,
да
се научи, как
да
живее.
(втори вариант)
Като умре, човек трябва
да
се моли, втори път
да
дойде на земята.
(втори вариант)
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
живее разумно.
(втори вариант)
Докато не постигне това, той ще дохожда много пъти на земята.
(втори вариант)
Задачата на човека е
да
се усъвършенства.
(втори вариант)
Много пъти ще се ражда и преражда човек, докато постигне съвършенство.
(втори вариант)
Сега, това е учението на слугите, които страдат от своето положение.
(втори вариант)
Да
дойдем до служенето с любов.
(втори вариант)
Какви са тези места, не е нужно
да
се описват.
(втори вариант)
Това не е за обезсърчаване, но трябва
да
знаете, че не може
да
избегнете мъчнотиите.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не трябва
да
се качва по високите планини, той е на крив път.
(втори вариант)
Само така ще придобиваш знания, които осмислят страданията.
(втори вариант)
Като придобие знания, човек казва: Заслужава човек
да
страда.
(втори вариант)
И Христос дойде на земята
да
пострада и
да
научи нещо.
(втори вариант)
Той не знаеше, какво нещо е неблагодарността.
(втори вариант)
Той не можеше
да
си
представи, как е възможно
да
направиш добро и
да
ти се отговори с неблагодарност.
(втори вариант)
Какви ли не подозрения, съмнения и хули не се сипаха по Негов адрес.
(втори вариант)
Като четат за страданията на Христа, хората мислят, че това е било преди две хиляди години, няма
да
се повтори същото, поне с тях няма
да
се подиграват, няма
да
ги хулят и гонят.
(втори вариант)
– Кой ще ни причини страдания?
(втори вариант)
От неприятелите
си
и от тези, които не ви обичат, вие се пазите като от огън.
(втори вариант)
Значи, най-големите нещастия идат от страна на доброто, а не от страна на злото.
(втори вариант)
Какво става с две добри приятелки, когато между тях влезе един красив момък?
(втори вариант)
Същото става и между двама добри приятели, когато допуснат помежду
си
една красива мома.
(втори вариант)
Двамата се влюбват в нея и започват
да
се карат.
(втори вариант)
Доброто приятелство между тях създаде злото.
(втори вариант)
Приближиш ли се до нея повече, отколкото трябва, ти сам
си
създаваш нещастия и страдания.
(втори вариант)
Дето те постави любовта, там ще стоиш, няма
да
се мърдаш.
(втори вариант)
Ако се отдалечиш от нея, пак ще страдаш.
(втори вариант)
Ще стоиш точно там, дето тя те е поставила: нито по-далеч, нито по-близо до нея – точно на определеното място.
(втори вариант)
Мислите ли, че трябва
да
бъдете близо до любовта, вие сте на крив път.
(втори вариант)
Който се опитва
да
се приближи до любовта, неизбежно ще се отдалечи.
(втори вариант)
Страданията на съвременните хора се дължат, именно, на това, че искат
да
изменят мястото
си
, което природата им определила.
(втори вариант)
Те искат
да
се приближат до любовта.
(втори вариант)
– Който знае
да
свири.
(втори вариант)
Ако не свири добре, колкото близо
да
застане до капелмайстора, или до великите музиканти, нищо не придобива.
(втори вариант)
Добрият музикант се ползва и отдалеч.
(втори вариант)
Като има знания, той ще разглежда нещата от всички страни и никога няма
да
се заблуждава.
(втори вариант)
Например, аз разглеждам човека като риба, като птица, като млекопитаещо, като човек, както първоначално е създаден, като ангел, какъвто ще стане в бъдеще, и тогава
си
съставям понятие за него.
(втори вариант)
Имам ли ясна представа за нещата, никога не изпадам в заблуждения и разочарования.
(втори вариант)
Предварително зная, кой какво може
да
направи.
(втори вариант)
Еди-кой
си
казал една лоша дума.
(втори вариант)
– Не е лоша думата, но ти не разбираш, какво се крие в нея, и не можеш
да
извадиш съдържанието и навън.
(втори вариант)
Магическа сила се крие в думите.
(втори вариант)
Важно е
да
ги произнасяте правилно.
(втори вариант)
Думите „гладен съм“ от неговата уста звучат по един начин, а от устата на сития звучат другояче.
(втори вариант)
Голяма разлика има в изговарянето на тези думи от гладния и от сития.
(втори вариант)
Грешникът търси доброто по един начин, праведният – по друг начин.
(втори вариант)
Грешникът се стреми към доброто, като гладен, а праведният – като сит.
(втори вариант)
И грешникът може
да
стане праведен.
(втори вариант)
2.
Те ще наследят земята
,
НБ
, София, 15.3.1936г.,
Като прескочи един храст, той казва: Кой може като мене
да
прескача?
Сега на всички ви трябва едно правилно разбиране на живота.
Не се занимавайте с вашата сиромашия.
Гледам го след това той взел чука, взел лопатата, работи и свири.
Сиромашията, богатството, това са възможности, които днес ги имате, утре няма
да
ги имате, понеже, животът постоянно се изменя.
Вярвам, че всеки българин би се съгласил
да
копае при мене.
За 100 хиляди английски, но няма ги тия пари, много рядко се дават.
Днес всичко това го виждаме под земята дълбоко, всичко се е превърнало на въглища, с които ние
си
служим.
Като ви привеждам този пример, той се отнася за Божественото, което иде, а не за човешкото.
Когато човек дойде до Божествения живот, до Божествените възможности, той трябва
да
се ръководи в живота
си
от следното правило: Човек е почетен, когато мисли, когато чувствува и когато постъпва добре, когато работи.
Но за
да
разберете всичко това, изисква се отлична философия за живота.
Лесно е
да
се каже: Това е животно, това е дърво, това е камък.
Във всяко положение човек може
да
бъде почтен, каквато работа и
да
върши.
Проследете историята на човечеството в далечното минало, ще видите как хората са се кланяли на различни животни, като Аписа, които считали за свещени, за божества.
Да
, всичко в света е свещено.
Няма по-красиво нещо в живота на човека от това
да
работи,
да
се храни и
да
съзнава онова, което влиза в него.
Ако един Апис е свещен, тогава всички други животни ще бъдат свещени.
Аз мога
да
ви кажа много правила, но каквото съм казвал, всякога е оставало неизползувано, благодарение на безверието, което съществува у вас.
Като кажа някому нещо, той излиза вън и
си
казва: Дали е вярно всичко това, което се говори?
Като ги чуя
да
си
говорят така, тогава аз изпадам в положението на онзи български богаташ от Пловдив, няма
да
му кажа името, вие го знаете.
Един бедняк отишъл един ден при този богаташ
да
му иска на заем 100 турски лири.
Той му дал парите и
си
турил лихвата, която му се пада за определеното време.
Сега мнозина искат
да
им се каже нещо ново.
Беднякът благодарил, взел парите и тръгнал
да
си
отива.
Аз се радвам, че те искат
да
им се каже нещо ново.
Богатият веднага се усъмнил в него, помислил
си
, как ли ще употреби този човек парите?
За тази цел той тръгнал след него
да
го следи какво ще прави с парите.
Той видял, че бедният човек се отбил в един от магазините
да
купи от най-хубавия черен хайвер.
Да
си
млад, това е Божествено.
Да
си
стар, това е човешко.
Я дай
да
ги прочета пак.
Да
се раждаш, това е Божествено.
Бедният му дал парите, като ги взел, богатият му казал: Който взима на заем пари, за
да
купува черен хайвер, той не мисли
да
плаща.
Да
умираш, това е човешко.
Щом дойде Божественото в тебе и вложи нещо, ти ще направиш един хубав обед и ще благодариш за него в душата
си
.
Да
правиш добро, това е Божествено.
Да
правиш грехове, това е човешко.
Да
се учиш, това е Божествено.
Да
останеш невежа, това е човешко.
На тази маса ти ще изпиташ такова разположение, че ще се свържеш с цялото битие и ще видиш, че всичко в света е любов.
Да
си
здрав, това е Божествено,
да
си
болен, това е човешко.
Даже и самото ядене ще ти проговори.
Да
живееш в мир с ближните
си
, това е Божествено.
Да
живееш в постоянни карани(ци) с ближните
си
, това е човешко.
Да
правиш добро, това е Божествено.
Да
крадеш, това е човешко.
Сега мога
да
ви изредя хиляди такива работи, паралелно Божествени и човешки.
Хубаво е понякога
да
има контрасти в нещата.
Животът не може
да
се прояви без контрасти.
Често хората говорят за елексира на живота, за водата, но първо те трябва
да
се научат
да
любят,
да
обичат.
Сега аз не искам
да
обяснявам злото и доброто в света.
Който иска
да
стане безсмъртен, той трябва
да
се научи
да
люби.
Аз не искам
да
обяснявам какво е злото, защото то е едно взривно вещество.
То е мощно, силно, и всеки, който го бута, той ще понесе последствията му.
В Любовта седи тайната за придобиване на всички блага, които човек търси.
Но трябва
да
знае как може
да
постигне тия неща.
Затова ти трябва
да
вземеш предпазителни мерки.
Някой казва, че трябва
да
се занимава и със злото.
Ако можеш
да
схванеш тези два момента на Любовта, и ги съединиш в едно, ти ще намериш онази връзка, от която започва безсмъртният живот.
Учен трябва
да
бъде човек, когато иска
да
борави със злото.
В злото има такива киселини, такива отрови, каквито човек не може
да
си
представи.
И тогава човек вижда, че има смисъл за какво
да
живее.
А доброто, това е най-хубавото, при което хората могат
да
ходят.
Сега вие очаквате
да
умрете и тогава Христос
да
ви съживи.
Та затова трябва
да
се наследи доброто от всички.
Казано е: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в
себе
си
.“ Значи в яденето е плътта.
Има два вида наследственост: Едната е естествена, а другата е изкуствена наследственост.
Казано е още: „Словото, което аз ви говоря, то носи живот“.
Ние унаследяваме естествени неща, които са създадени от природата.
Земята е велико съкровище, което като наследи човек, ще има какво
да
учи.
Ако човек разбира законите на земята, той ще може
да
превръща всички елементи, той няма
да
ходи немил-недраг.
Няма
да
боледува, няма
да
страда.
Такъв човек трябва
да
бъде щастлив.
– За
да
ги учите.
На земята човек има всички условия
да
бъде щастлив.
Но трябва
да
знаеш как.
– За
да
ни учат там.
Преди години една майка от голяма любов към детето
си
, че му израсли зъбички, дала му една ябълка
да
яде.
Като не могло
да
я разкъса със зъбите
си
, то я нагълтало почти на парчета и разстроило стомаха
си
.
Като се върнала дома
си
, майката намерила детето
си
почти примряло.
Като отида на небето, там аз ще се уча, нищо повече.
Идва при мене, казвам ѝ
да
викат лекар.
– Не искам
да
викам лекар.
Всички хора, като дойдат на земята, казват: Научи ни нещо, научи ни нещо.
Тя търси причината в лекаря.
Казвам: Вие трябва
да
се освободите от всички ваши стари, унаследени вярвания.
Питам я: Ти дала ли
си
нещо на детето
да
яде?
Вие вярвате в много работи, които в миналото, на своето време са били меродавни, но сега не са меродавни.
– Нищо не съм дала.
Едно време е било меродавно богатството, но сега не е: Едно време е била меродавна силата, но сега не е.
– Не може
да
бъде.
Някои неща са били меродавни на времето
си
, не че сега са безполезни, но има нещо ново в света.
– Не, спомни
си
какво
си
му дала.
– Дадох му малко ябълка.
Ти разбираш тази любов, от която хората умират; ти разбираш тази любов, от която хората страдат.
– Там е всичката ти погрешка.
Ти разбираш тази любов, която днес те радва, но утре почваш
да
скърбиш.
детето не могло
да
изяде ябълката, вследствие на което се задавило, и стомахът му се разстроил.
Аз разбирам онази любов, при която при всички условия оставаш тих и спокоен.
Сега ще му дадеш малко рициново масло, ще му направиш една клизма – нищо повече.
Той бил роб при един римски патриций, който обичал
да
бие и наказва слугите
си
,
да
бъде груб към тях.
Иначе, детето щеше
да
умре.
Между всичките
си
роби, той често наказвал и Епиктет, но последният всякога оставал тих и спокоен.
Това силно дразнело господаря му.
Той идва у дома ни и излиза из града
да
се разходи.
Един ден господарят му натиснал крака на Епиктета и го повалил на земята.
Това беше около Великден, по Заговезни, когато най-много се продаваше из града халва с орехи.
Епиктет му казал: „Господарю, внимавай само
да
не счупиш крака ми, защото не ще мога
да
ти служа.“ И така станало, господарят му счупил крака на Епиктета, след което поразен от неговото самообладание, той го пуснал на свобода.
Той имал голяма слабост към тази халва и
си
купил от нея
да
се наяде добре.
Философията на Епиктета произлязла от неговото голямо самообладание.
Гледам, ще ми направи някаква беля.
Те не вярват в Господа, в смисъл нямат правилни възгледи и понятия за Господа.
Казвам му, какво
си
ял?
Имайте предвид следното правило: Не може човек
да
е пред извора и
да
е жаден.
Не може човек
да
бъде близо при хляба и
да
е гладен.
– Кажи
си
истината, изповядай се тук.
– Право
да
си
кажа, купих
си
халва с орехи, която много обичам и
си
хапнах доста от нея.
Ако съм далеч от извора, аз съм жаден.
Пък и бързо ядох, че не можа добре
да
се смели.
Ако съм гладен, далеч съм от хляба.
– Няма какво, трябва
да
вземеш рициново масло.
Разсъждавайте добре.
Мнозина мислят, че като поплачат или поскърбят малко, всичко ще се нареди добре.
Като му олекна, зарече се вече
да
не яде такава халва.
Хубаво е човек
да
плаче.
Сега и вас ще посъветвам като
си
купувате от тази халва,
да
гледате орехите
да
не са сурови, но
да
са добре опечени.
Този човек е унаследил чертата
да
бърза във всичките
си
работи.
Според мене плачът, това е измиване на пода, мазане.
Затова казвам: Ако бързате
да
ядете такава халва, работата ви ще бъде опасна.
Или когато някой плаче, той е изчистил очите
си
, но ако не ги изчистиш, тогава ще ти кажа
да
не
си
хабиш водата напразно.
Той бързал
да
се наяде с халва.
Майката бързала
да
даде на детето
си
ябълка
да
си
хапне.
Въздишаш един, два, три пъти и като се проветриш, трябва
да
дишаш правилно.
И вие в живота
си
често страдате от неестествени работи.
Турете в ума
си
мисълта
да
се пазите от неестествени работи.
Когато стаята на човека се разхлади, той трябва
да
я стопли.
Нашият ум не може
да
се справи с неестествени мисли.
Нашето сърце не може
да
се справи с неестествени желания, вследствие на което се явяват противоречията.
Това можете
да
проверите с термометър.
Турете термометъра преди
да
сте се разсърдили и вижте каква е температурата ви.
Желанието е една тънка материя, взривно вещество, което като влезе в човека, ако не може
да
го асимилира, тя създава в него ред неприятности и нещастия.
След това измерете температурата
си
, когато сте сърдити, гневни и вижте каква е топлината ви.
И мисълта е такава материя, още по-тънка, която ако не знаете как
да
я поставите и как
да
използувате, ще ви създаде ред нещастия и неприятности.
Следователно, не е лошо
да
запалите малко собата ситно (зимно) не лятно време.
В него човек учи как
да
се справи със своите мисли, чувства и желания.
Ето защо, хората трябва
да
имат правилни схващания за нещата.
– Господ е наредил работите много добре, но като влезете в Божествения свят, вие трябва
да
сте готови,
да
сте изучили законите на този свят и
да
знаете как и къде
да
ги прилагате.
Англичаните, които минават за хора с установен характер,....... или 18 столетия са издали един крайно строг закон, а именно: За един откраднат хляб, те са обесвали човека.
Ние не трябва
да
оставаме на това положение, на което сме сега.
Не трябва
да
остава и това, у което сега имаме.
Затова има един анекдот, в който се вижда колко е бил практичен англичанинът и каква е била неговата съвест.
Силите, които имате, трябва правилно и на място
да
използувате.
Вие се хвалите с известни дарби, но тези дарби не са ваши.
Бедният имал нужда от пари.
Вие можете
да
се хвалите с вашия ум, не умът не е ваш.
Ако рече
да
открадне една от овцете на богатия, могат
да
го хванат и тогава не може
да
се спаси от въжето.
Можете
да
се хвалите с духа
си
, но духът не е ваш.
Той откраднал от богатия англичанин две овци и един овен и отишъл в друго село, дето ги продал на един земеделец.
Ти не можеш
да
считаш ума
си
за своя собственост.
Като се върнал дома
си
, съвестта почнала
да
го измъчва.
Радвай се на ума
си
и с това, което
си
постигнал с него, но всякога помни, че този ум не е твой.
Той отишъл сутринта при земеделеца и откраднал от него продадените две овци и овен и ги занесъл на богатия англичанин.
Остави умът ти сам
да
те хвали.
Така той се успокоил и могъл
да
спи спокойно.
В друг един анекдот се изнася педантността на англичаните.
Като
си
отивала дома, тя откраднала един чифт чорапи от фабриката, но я уловили и завели дело против нея.
Всеки човек е една хубава книга, която трябва
да
четете.
Когато разглеждали делото, указало се, че чорапите били различни.
Ако знаеш как сам
да
четеш книгата
си
, ти
си
наследил хубавите работи.
В бързината
си
, работничката взела два различни чорапи.
Съдиите не осъдили работничката на обесване, защото казали, че тя нямала никакъв интерес
да
вземе тези чорапи, понеже били различни.
Ако имала намерение
да
краде, тя би взела два еднакви чорапа.
Ако двата чорапа бяха еднакви, тя щеше
да
отиде на въжето.
Ако някой иска
да
изучава любовта, той ще дойде при някоя майка и няма
да
я запитва какво нещо е любовта, но ще чете нейната книга.
И в природата съществуват такива строги закони, през които човечеството минава.
Мене не ме интересува как майката гледа детето
си
, но аз като погледна в лицето.
Природата е обесвала човека за една плюнка, отправена към някого или за един крив поглед.
Не природата налага тези закони, но хората.
Ако на лицето на майката няма нищо написано, колкото и
да
разправя за любовта, нищо не хваща.
В този смисъл аз не бих желал
да
бъда написана една плоча.
Днес хората се намират под една благодат.
По-добре е
да
произведа един звук върху една струна, отколкото
да
произведа цяло парче върху една плоча.
Но и сега се случва
да
теглят куршума на човека, който е казал една лоша дума.
Днес не е въпрос само
да
вярва човек.
Вярата е само едно условие, което трябва
да
се тури в действие,
да
му се даде ход.
Човек трябва
да
знае какво
да
направи във всеки даден случай.
Да
, за децата е отлична, но не е отлична за моя слух.
И при многото знание, което имаме, ние искаме нещата
да
станат по един лесен път.
Често аз турям на ушите
си
пластинки, когато слушам грамофони, за
да
моделирам тоновете.
Сега ще ви прочета няколко китайски изречения, мъдри изречения, от някой
си
Джувани,
да
видите през каква призма гледат те на живота, в сравнение с един европеец.
Такива запушалки употребяват и военните на бойните полета, когато
си
служат с дългобойните оръдия.
Понякога тези звукове могат
да
произведат голям взрив за онези, които са музикални.
Хубави са тези изречения, но питайте един философ как могат
да
се приложат.
Сега аз не искам
да
изнасям външната страна на въпроса, но казвам, че има едно неразбиране на нещата.
И едно дете може
да
декламира едно стихотворение, но въпросът не е в декламирането, а в прилагането на нещата.
Всяко нещо трябва
да
се тури на своето място.
Всеки човек иска
да
направи нещо.
Както и
да
е, това са странични работи.
Сега
да
дойдем до разумното.
Тук се вижда гениалността на човека.
Като гледате как пътува един съвременен параход, не можете
да
не се учудвате на гениалността на хората.
Както и
да
е това са странични работи.
Но ние не трябва
да
се спираме върху тия гениални работи.
Сега
да
дойдем до разумното.
Гениалността на човека и неговите гениални изобретения в сравнение с тия на природата са детински работи.
Като погледнете само на земята, като на един грамаден параход, с 54 комина, които димят, вие не можете
да
не се учудите на великата гениалност на нейния Създател.
Всичко чрез него стана и което е станало, нищо без Него не стана“.
(Учителят чете.) Когато чете, човек от време на време трябва
да
се спира.
Обаче, разгледа(но) като човешко изобретение, той представя нещо грамадно.
В едно от своите съчинения Волтер, който се отличава с голям хумор, което се вижда в неговото чело, представя един разказ какво нещо е съвременният човек в сравнение със съществата на другите звезди и планети.
Всичко чрез него стана и каквото е станало, нищо без него не стана.
Той разправя, че от съществата на съзвездието Сириус дошло на земята.
Първо слязло
да
разглежда слънцето, и от там слязло на земята.
Като стъпило на един от океаните на земята, водата дошла едва до глезените му.
Като видял цялата експедиция в парахода, той с двата
си
пръста само вдигнал целия параход във въздуха.
После взел един от французите със своите шипци, толкова малък бил той за него и започнал
да
го изследва, като се чудил как е възможно толкова малко същество
да
говори толкова умни работи и
да
върши такива чудеса даже.
Той има възможности
да
се развие (в) бъдеще.
Щом я доведат до местоназначението и те ще спрат на пристанището и ще влязат в новата земя.
Наследствеността предполага известно качество, което човек трябва
да
развива в
себе
си
.
Както словослагателят буква по буква нарежда материала, който му е даден, така и човек буква по буква трябва
да
нарежда онова, което му е дадено.
Като го нареди, той ще го отпечата в
себе
си
.
За
да
може спокойно
да
нарежда, човек трябва
да
добие онези положителни качества в
себе
си
.
Той не трябва
да
има отрицателното качество в
себе
си
да
се обезсърчава.
Когато и
да
е, човек все ще дойде до разлюбване.
Любовта е една от мощните сили, която е неделима в
себе
си
.
Тя разрешава всички въпроси.
В края на краищата, за
да
разрешите противоречията в живота
си
, вие трябва
да
оперирате със силите на любовта.
Любовта разтопява всички твърди вещества.
С нея можете
да
правите, каквото искате.
Всички противоречия, които съществуват в света, вие може
да
ги изправите със закона на Любовта.
Ако не можете
да
ги изправите, това показва, че вие не разбирате закона на любовта.
Кой няма желание
да
има любов?
Мъжът иска любовта на другарката
си
, на децата
си
, на приятелите
си
, на съседите
си
и т. н.
Същото може
да
се каже и за жената, и за всеки човек.
И затова, за
да
придобият любовта, хората са дошли до разни положения, до разни методи.
Да
добие любовта, човек трябва
да
бъде умен, силен и богат.
Какви ли не средства не употребявали хората, за
да
придобият любовта?
Нито с наука, нито с богатство, нито със сила може
да
се придобие Любовта.
Тогава какво трябва
да
се прави?
Сега трябва
да
приемем новото.
Някои неща може
да
се придобият в бъдеще, но има такива, които още сега могат
да
се придобият.
Аз мога
да
направя опит с когото и
да
е от вас.
Ако някой е нещастен, за една минута мога
да
го направя щастлив.
Каквото искам, той може
да
го направи, но и аз може
да
направя нещо заради него.
Но сега изпаднал, изгубил всичко това, не му се иска
да
работи.
Казвам му: Слушай приятелю, аз имам едно правило в живота
си
, което строго спазвам; то е следното: На никого не давам пари, ако той не иска
да
работи.
Ако
си
готов
да
направиш нещо заради мене, аз съм готов
да
ти дам, колкото пари искаш.
Повече от три часа не можеш
да
работиш при мене, но ако не работиш 3 часа, нищо не ти давам.
Съвременното човечество трябва
да
се благодари, че се намира в сегашната епоха, при сегашните разбирания, при сегашната култура, която има много възможности.
Никога в света не е имало толкова училища, толкова университети, толкова музикални академии, толкова библиотеки, толкова църкви, толкова религиозни общества, толкова места за забави, както сега.
Днес всичко е в изобилие.
– Аз пък фалирах с два милиарда.
То е затворено като в някоя менажерия, че всички го виждат във вид на вълци, мечки, змии и т. н.
Като работиш по три часа на дена, ти ще подобриш положението
си
.
Едно време злото съвсем другояче са го виждали.
Само че правя следната разлика: На по-простите давам
да
работят с железни лопати, а на такива от високо произхождение, какъвто
си
и ти, давам сребърни лопати за работа.
На простите давам обикновени дрехи за работа, а на тебе ще дам дрехи от лен,
да
работиш, но
да
не се пресилваш.
3.
Радиации
,
ООК
, София, 18.3.1936г.,
Всеки един трябва
да
изучава.
Вие искате
да
отидете в онзи свят с физическото
си
тяло,
да
видите Христа отвън.
Иска
да
каже, че той всичко разрешава.
Не, огънят всичко не разрешава.
Ти можеш
да
си
изгориш ръката.
Можеш
да
се опърлиш от огъня.
Със своята радиация,
да
радиира,
да
изпуща лъчи от
себе
си
.
Огънят може
да
ти причини голяма беля.
Като иде при красивите хора, става красив.
Тия положения трябва
да
ги свържем.
Ако вие усилите топлината на вашите чувства, ще причините едно нервно разстройство на вашия мозък.
Когато светлината дойде до вълка, у него се зароди желание
да
изяде агнето.
Аз виждам и правя своите изследвания.
Когато светлината дойде до лъва, у него ще има желание
да
изклинчи,
да
тръгне нанякъде.
Всички говорят за любовта, но най-неразбраното нещо е любовта.
Вие разглеждате живота от съвсем друго становище.
Природата никак не търпи отклонения.
Това положение трябва
да
го оставите.
Ти нямаш една мярка, с която
да
измерваш любовта.
Всички желаете
да
няма нищо, което
да
ви безпокои,
да
ви е уреден животът.
И щом се усили тая температура, вие се усещате във вашите чувства крайно неразположен.
Да
бъде уреден животът на всекиго едного от вас не е мъчна работа, но трябва
да
знаеш как
да
постъпваш.
Трябва
да
имаш линия на поведение.
Не можеш
да
й дадеш един стол
да
седне.
После трябва
да
имаш разширение на чувствата -
да
обичаш.
На стол не сяда.
Да
обичаш, това е закон на плоскостта.
Някой път с всички искате
да
станете приятели и близки, искате всички
да
прегърнете.
Като дойде, не можеш
да
я поканиш на гости.
Вода не пие, хляб не яде.
Искате
да
прегърнете всекиго, когото видите.
Виждаме, понеже светът е сферообразен, то и човешката глава е сферообразна, понеже умственият свят има най-малко съпротивления, с много малки разноски там можеш
да
свършиш една работа.
Мине някой път и ако ти
си
невнимателен, бутне те на земята и
си
върви.
Сега аз ви навеждам на тия мисли, на този начин на разсъждение, понеже всички противоречия произтичат от това.
" Тя мине втори път, вдигне те и
си
върви.
Някой път те вдига нагоре и
си
заминава.
Че Христос дойде на земята
да
спаси човечеството.
Някои го взимат отгоре
си
.
Ти казваш: „И бута ме, и вдига ме любовта." Любовта е, която кара хората
да
страдат.
Вие казвате: „Какво трябва
да
се прави тогаз?
Не че тя иска
да
страдат, но като те тури в едно положение и като не го разбираш, ти страдаш.
Трябва
да
се дойде до разумния живот.
Когато го роди здраво и постоянно отхранва това дете, дава му възпитание, то тая майка го е спасила и го е турила в живота.
Трябва
да
знае човек как
да
постъпва.
Но ако майката го роди мъртво или го роди живо, но не го отхрани добре, то тая майка се е наела
да
го роди, но не се е научила
да
го отхрани и възпита.
Бог изисква всички негови деца
да
бъдат разумни,
да
разбират и физическия свят, и духовния свят.
Сегашните майки не знаят как
да
възпитават децата
си
.
Ако остане на майката и на бащата
да
им дадат възпитание, то децата ще останат невежи.
Бог изисква всички вие
да
бъдете разумни.
Птиците защо не прогресират?
Разумни в постъпките
си
, разумни в чувствата
си
, в мислите
си
, понеже това са елементи, които за самия тебе са полезни.
Аз говоря за една разумност, на която аз
да
се радвам.
Човек, когато не знае как
да
живее, остарява.
Това е един свят, който не можем
да
определим.
И аз мога
да
ви обясня нещата от това гледище.
Аз
да
съзнавам, че изпълнявам волята Божия, и това
да
ме радва.
Когато лицето на човека се набръчква и погрознява, то
си
има своите причини.
Едноиз-мерният свят не може
да
се разширява.
Това не е меродавно.
За
да
се разшири, той трябва
да
се измени.
Ако хората са добре разположени, то е добро, но и ако добре или зле са разположени, това не са меродавни мерки.
За
да
се разшири, той трябва
да
стане двуизмерен.
Това е относително.
И двуизмерният, ако иска
да
се разшири, трябва
да
стане триизмерен.
Ако турите на този конец в средата една малка топка, то ще имате едно малко огъване на този конец.
Но важно е онова разположение, когато аз съзнавам, че върша волята Божия - това е меродавно.
И триизмерният, ако иска
да
се разшири, трябва
да
стане четириизмерен.
Това знание е меродавно.
Този конец казва, че по законите, по които ние живеем, трябва
да
повикаме и други светове на помощ.
Не искам хората
да
го знаят.
И това съзнание ще ви даде вътрешна сила.
Плащате двайсет и пет лева за яденето и казвате: „Не искам
да
ходя там
да
ям." Когато ти разправям за тия измерения, в ума ти седи гостилничарят със своите тенджери.
А пък ти искаш
да
седи той в плоскостта.
Аз желая
да
имате съзнание, че вършите волята Божия и
да
сте доволни, и никак
да
не съжалявате, че сте направили нещо.
Да
не говорите: „Аз не трябваше
да
направя това добро." Че Бог е дал всички блага на света.
Той какво трябва
да
каже тогаз?
Бог, като погледне на човека, Той вижда, че този човек ще се намери в трудно положение и му казва: „Не върши това, ще пострадаш." Той не слуша и пострадва.
Защо страдаш?
Значи отнела е касата, без
да
е позволено.
Не онова Абсолютното Божествено, но то е светът, който ражда нещата.
Защо страдаш?
Защо страдаш?
Дума, за която плащат повече, без
да
има цена.
Той е, който урежда нещата.
Всички обидни думи са неща, които [нямат] цена, и ги продават като скъпоценни камъни.
Докато не дойдете до четвъртия свят, до разумното, не могат
да
се уредят работите.
Ти казваш: „Аз постъпвам добре." Не както хората искат, но
да
постъпваш така, както Бог постъпва спрямо тебе.
За мен е меродавно това: аз
да
постъпвам така, както Бог постъпва спрямо мене.
Разумният свят взема предвид всички положения на живота.
И
да
чувствам така, както Бог чувства.
Ценните работи вече към кой свят спадат?
Те спадат към висшия свят.
Ще направиш една маневра в
себе
си
.
Да
мисля,
да
чувствам и
да
постъпвам така, както Бог мисли, чувства и постъпва.
Та казвам, трябва
да
знаете как
да
боравите с точката, с линията, с плоскостта, с кръговете и трябва
да
знаете как
да
боравите с радиацията, лъчеизпускането.
Например една такава маневра: ти
си
беден човек и искаш
да
си
оправиш работите.
Щом имам това, то всичко тогаз мога
да
постигна в света.
Всеки един от вас трябва
да
знае закона на лъчеизпускането.
Няма
да
седнеш
да
мислиш за своята сиромашия, но ще направиш такава маневра: ще
си
мислиш, че
си
богат човек, че имаш говеда, овци, камили, къщи по целия свят, златото просто така тече в касата ти.
Какво искате
да
постигнете например?
Нещата
да
стават.
Ще почнеш
да
мислиш, че от тебе излиза злато като извор и навсякъде даваш.
Искате
да
бъдете красиви.
Пущаш, пущаш и ще
си
държиш една статистика, че днес
си
помогнал на сто души, утре на двеста души, на триста души, на няколко милиона, помагаш на целия свят.
Човек, който не се е научил
да
изпуска нещо, той нищо не знае още.
Свободата седи в това,
да
изпущаш.
За
да
бъде лицето ви красиво, трябва линиите на едноизмерния свят
да
са намясто, плоскостите на двуизмерния свят
да
са намясто, и сферите, разширението на умствения свят
да
са на мястото
си
.
Но как
да
изпущаш?
Знаете ли какво нещо е силата на човешката мисъл?
Три вида линии има.
Всичко онова, което изпущаш от
себе
си
, трябва
да
бъде ценно.
Няма нещо, което човек
да
е помислил и
да
не е станало.
Да
кажем, че тук имате точката А.
Щом изпущаш неценни работи, ти
си
още в нисшите светове.
И няма човек, който
да
е помислил нещо и
да
не е станало.
Всичко онова, което излиза от тебе, трябва
да
бъде ценно.
Ти можеш
да
станеш учен човек.
Следователно и нагоре, и настрани, във всички посоки.
Радиуси има само разумният свят, радиални линии, които излизат от един център.
Някой на твое място отдавна е станал учен.
Това, което излиза от един общ център, то е светът, който разрешава всички мъчнотии.
Ти искаш
да
напишеш една книга.
Някой път нещата могат
да
се вливат към един общ център.
И Писанието казва: „Чисти бъдете." Разсъждава някой и казва: чистота.
И някой човек отдавна е написал тая книга.
И ти можеш
да
я напишеш.
А пък ако излизат от един център свободно - защото в причинния свят всички неща свободно излизат от центъра - то е израз чисто на чисто Божествения свят.
Някой мисли
да
стане учен.
Или искаш
да
биеш някого.
Той оценява постъпките на всички хора и им дава много добра оценка.
Чистите работи са ценни, които радиират от
себе
си
.
Ти искаш
да
откраднеш.
И дето влезе той, става приятел с всеки човек и му показва как
да
оправи мъчнотиите
си
.
Това, което има живот в
себе
си
, то изпуща радиации.
Ти искаш
да
бъдеш красив.
Някой идва при мене и ми казва: „Учителю, кажи на еди-кого
си
." Казвам му: „Ти
си
дошъл и на тебе ще кажа най-първо.
Мъртвите неща нямат радиации, нямат лъчеизпускане от
себе
си
.
Някой вече е красив.
И следователно, за
да
и бъдете здрави, всеки един човек за
да
бъде здрав, за
да
бъде весел, за
да
бъде силен на физическото поле, трябва
да
има лъчеизпускане от
себе
си
. Как?
Искаш
да
бъдеш силен.
Ти искаш ли
да
бъдеш като него?
Това не е нещо физическо, на което мога
да
ви науча.
Някой е вече силен.
Ти искаш
да
хвъркаш, някой вече хвърка.
И той казва: „Така и така." И с него започвам така: „Ти искаш ли
да
бъдеш като него?
" И всеки иска
да
ме вземе на страната
си
,
да
разбера, че той е прав.
Аз искам
да
пробия земята.
А пък аз виждам, че не са.
Че слънчевите лъчи отдавна са пробили земята.
Аз съм виждал, идват ясновидци при мене.
То съдържа всичко в
себе
си
.
Има същества, които отдавна са пробили земята.
Искат
да
ми кажат, че много знаят.
Който се е научил, като дойде, той може
да
го чете, и никога няма
да
направи една погрешка.
А пък който не се е научил, ще му даде тълкуване по един начин, по друг начин и пр.
Ясновид-ството разбирам
да
вижда нещата, в дадения случай
да
ги вижда така, както се проектират в Божествения свят.
Обаче тълкуванията не трябва
да
са произволни.
Нашия мозък трябва
да
го пробием, в мозъка трябва
да
направим много тунели.
Да
виждаш дали този образ е прав, или не.
На този закон се обосновават всички окултни науки.
Мозъкът представлява нашата земя и той трябва
да
се организира.
(На това писмо.} Дали един човек постъпва добре, аз го меря с прави линии.
Дали неговите чувства са благородни и добри, аз го меря с плоскостта.
Има известна работа, която ни е дадена.
Дали неговите мисли са прави, аз го меря с кръга.
Бог ще ти даде храна, светлина, всичко това, но ти сам ще отвориш очите
си
и ще възприемеш светлината.
Само една млада мома видях ясновидка, и то на едно място е развит центърът.
И дали той е човек на Бога, аз го меря с радиациите.
Казах й: „Ако цялата ти глава беше такава, ти щеше
да
бъдеш гениална глава." И аз като бутнах това място, от това място излезе светлина, и то мека и приятна.
Като възприемеш светлината, няма
да
възприемаш, което искаш.
Господ най-първо ви учи
да
не сте разточителни.
Ти трябва
да
се разширяваш,
да
изпущаш, че на всички хора, които са около тебе,
да
им стане светло.
Тъмнината, която е около тях,
да
се замести със светлина, и те
да
виждат.
Дадоха знак
да
дойде автомобил
да
ни вземе.
Щом отидеш между хората, и те виждат, ти изпущаш нещо ценно.
Дали са до три и половина сантиметра и около един-два сантиметра на широчина.
Според стария ред трябваше
да
отидем на пазаря за автомобил и щеше
да
се мине половин час.
Това са вашите прозорци и през тия прозорци влиза толкоз светлина, че осветлява всичко.
И през този прозорец ти всичко виждаш.
Влезете някъде, дето всички хора са смутени.
И казаха: на еди-коя
си
улица, на еди-кой
си
номер
да
дойде автомобил.
Изгубили
си
пътя.
Господ иска и малко
да
слушаш.
Малко
да
слушаш и много
да
разбираш.
Попаднали в някоя гора и няма път, и не могат
да
излязат.
Той не прави големи дупки,
да
влезе много, но малко
да
влезе, обаче каквото влезе,
да
го разбереш.
А пък ти можеш
да
имаш желание много
да
влезе и много
да
разбереш.
Но ако не знаеш как
да
бутнеш, не стават работите.
Най-после идва един човек, който знае пътя и им казва: „Аз ще ви кажа откъде
да
излезете." Ще им покаже пътя и всички хора стават весели, нямат смущение. Защо?
Трябва
да
помните добре номера, числата.
Той радиира нещо от
себе
си
, има знание.
Мнозина искате
да
имате знания.
Преля ли водата?
Преди няколко деня иде една млада сестра от света.
И тогаз виждате, че ръката ти е плоска. Защо?
Ако водата прелива, в тръбата има нещо, задръстена е.
Аз наричам евангелистите, протестантите, православните, това е мода според мен.
Защото тя е носителка на чувствата.
Водата радиира.
Каквото и
да
каже някой, вие, без
да
проверите, казвате: „Така и така казва той." Вие оставете този метод.
Водата трябва
да
влезе в своето място.
После с бели дрехи, после със сини, червени.
Вие сте неразположени духом някой път, нещо сте недоволни от света, не искате
да
живеете, казвате, че Господ направил света така и така.
Или
си
турил някои модерни копринени дрехи.
Казвате, че всички хора са лоши.
Това е мода.
Не само вие, но и всички хора имат това неразположение някой път, някои в голям размер, някои в малък.
Но защо искаш копринени дрехи или защо искаш вълнени дрехи, а пък не даваш цена на памучните?
Можеш
да
си
туриш ръцете така.
А пък старите, като ги извадите, можете
да
ги употребите за друго.
Но непременно
да
си
уредите канализацията.
(Учителят поставя ръцете една върху друга, с гръбната страна навън, лявата ръка върху дясната, ръцете са сложени върху гърдите.} Някои сестри дойдат и
си
турят двете ръце на корема и се поклонят и после подават ръка, за
да
целунат ръката ми.
После ще дойде една комисия и ако намери, че не сте направили новите канализации, няма
да
получите нужната бележка.
Вие с това искате
да
кажете: „Ще внимаваш за моето благоутробие.
(Учителят изважда кърпата
си
и я усуква.} Памукът много го усуква.
Да
бъдеш внимателен за всички мои нужди, за това, което ми трябва за физическия свят.
Когато един учител изпитва ученик и той не
си
знае урока, учителят му туря само един кол.
Да
не ме урониш нещо.
А пък аз не желая
да
ви турят колища, единица.
Вие не обичате памучните дрехи, понеже ако ги носите, тя ще ви увие, ще ви усуче.
Тук във физическия свят всичко
да
имам, че тогаз приятелство." Щом не е уредена работата на физическото поле, той не признава другото.
Ще турям дванадесетобалната система.
Но памукът
си
има своята добра страна.
Или някой път дойде някой, седне на стола и
си
прехвърли краката един върху друг и говори.
Да
ви турят по 12:1 и 2.
Като дойде топлината, дава й път.
Щом
си
прехвърли краката, то е написано вече.
Минава тя и
си
заминава.
Вълната казва на топлината: „Като влезеш вътре, няма
да
излезеш навън." И с коприната е същото.
И щом дойде един човек, той веднага трябва
да
си
даде акредитивните писма.
Вълната, коприната, като дойде топлината, ще питат господарката и тогаз ще види какво
да
направи.
А пък памукът не пита господарката.
Нека
си
даде своите акредитивни писма.
Пуща всичко без позволение на господарката.
Няма какво
да
ми разправя той.
Да
представи писмата
си
, официалните документи.
Думите
си
да
си
ги държи, какъв е бил.
Следователно, ако искаш един слуга, който не те ощетява, трябва
да
направиш дрехите
си
от вълна, а пък ако искаш добре
да
се проветряваш, трябва
да
направиш дрехите
си
от памук.
Ще извади своите акредитивни писма от стомаха
си
, ще извади своите акредитивни писма от сърцето
си
, ще извади своите акредитивни писма от ума
си
.
Както виждате, досега ние имахме копринени или вълнени дрехи, а пък сега турихме памука и той пуща навън и навътре.
А за другия свят аз
си
имам съобщение.
Но трябва
да
знаете при какви условия
да
турите памука на работа и при какви условия вълната на работа.
Това са сега символи.
Това съобщение оттам е дошло, преди той
да
е дошъл.
Сега при този начин на разсъждение казвате: „Ние трябва
да
знаем нещо за Христа." Хубаво, Христос имаше постъпки.
Ти не можеш
да
познаеш Христа, ако нямаш Неговата линия на постъпки.
Христос заради любовта, за тия чувства, Той прие
да
носи греховете на хората.
Той е един човек много непостоянен, обича
да
пооткрадва,
да
полъгва,
да
кръшка.
А пък ти искаш
да
следваш Христа, но греховете на хората никак не искаш
да
ги носиш.
И гледайте
да
го повъзпитате малко нещо." Дойде друг.
Той мислеше
да
намери един път,
да
помогне на тия хора.
А пък ти за хората не мислиш, и от сутрин до вечер ти мислиш за
себе
си
.
Можеш
да
имаш пълно доверие в него." Като дойде този първият, шмекерът, той казва: „Аз съм пратен от еди-къде
си
." Казвам му: „Дай
си
писмата." Той казва: „Че нямам писма." Той няма писма.
Ти казваш: „Аз искам
да
се запозная с Христа." Че как ще се запознаеш?
И Христос като ти дойде на гости, най-пър-во ще Му приказваш за
себе
си
, за децата
си
, за жена
си
, и ще му кажеш: „Господи.
В какво има човек
да
се сърди на Бога, я ми кажете.
Че
си
нямал пари.
Не можеш ли
да
ми отпуснеш малко кредит?
Кредитът отдавна е отпуснат, но този кредит не е използван.
Или че не
си
бил здрав.
Ти казваш: „Ами окръжаващата среда е такава." Всички тия факти ги приемам така, както са, но кой е виноват за това?
И всичките той ги залъгвал, четиридесеттях.
И на всичките пишел писма, че е готов за всяка една от тях
да
се ожени.
И всичките тия четиридесет кандидатки усетили как той ги лъже.
Понеже сте влезли в един живот с особени разбирания, като речете
да
работите, не работите както трябва.
Ще вземете малко мотиката и отгоре ще блъснете малко и ще кажете: „Другите
да
копаят." Тая работа не става така.
Ти сам ще изореш нивата
си
.
Той писал на всички.
Какво значи
да
обидиш?
Ти сам ще копаеш градината
си
.
Една му дава рандеву в един парк.
Обида значи нещо
да
бъде. „Биде".
И всички отиват там и го ограждат, и му дават един хубав поздрав със своите омбрели24.
И ако оставиш други хора
да
влязат и
да
боравят с твоето сърце и ум, те може
да
работят, но те ще работят, както те знаят, и после ще съжаляваш.
Ти в сърцето
си
пущай само Божествения Дух
да
дойде
да
ти помага.
Трябва
да
се учите.
Вашето знание е набран много материал, но не е систематизиран, разхвърлян е, много работи имате, но защо са, и вие не знаете.
А пък сега сърцето ви на кой наемател не е дадено.
И неразположението, което имате, от какво зависи?
Но това е като войник, който
си
има нож, пушка, патрондаш.
Турили сте вътре в четири-пететажното здание наематели - на първия етаж, на втория и пр.
Или както някой земеделец
си
има рало.
Това, което знаете, трябва добре
да
го знаете, за
да
можете
да
го правите.
Ти
си
умен човек.
Този граф се е запознал с тях, понеже е бил закъсал и трябват му пари, за
да
се учи.
Защо
да
не ги познаваш?
Аз разсъждавам: в какво седи едно престъпление?
Щом
си
турил наематели, които не ти плащат, това показва, че не
си
умен човек.
Това е един философски въпрос:
да
се разгледа,
да
се обясни в какво седи престъплението.
И щом наемателят ти е лош, това показва, че и ти не
си
добър човек.
Щом някой говори нещо лошо за тебе, това показва, че не
си
от много умните хора.
Не е въпросът, че постъпката е лоша, но
да
се определи в какво отношение е лоша постъпката.
Ти можеш
да
искаш пари.
Сега аз разсъждавам така: дойде в мен една лоша мисъл.
Отварянето на касата е естествено, само когато господарят каже
да
се отвори и се отвори в негово присъствие.
Ако дойде слугата и отвори касата, и ти даде пари без господаря, то той прави нещо, което законът забранява.
И аз говоря, когато Господарят е там, и аз отварям своята каса, своя ум и своето сърце.
Ако и господарят е там, при касата, тогаз е нормално.
А пък когато Го няма Господаря, казват ми: „Защо мълчиш?
Който и друг
да
е там, ако го няма господарят, се счита за престъпление.
Който и
да
отвори тая каса без господаря, то е престъпление, не е нормално състояние.
Аз разсъждавам: човешкото тяло е една каса.
Ти искаш
да
говориш, но ако говориш без позволение на господаря, ти
си
виновен.
Значи може
да
дойде някой и
да
ти отвори устата и
да
изкара нещо от тебе навън.
Четвъртия етаж още не съм го дал." В четвъртия етаж няма
да
стъпи нито един от хората на първия, втория и третия етаж.
Аз искам вие
да
бъдете умни.
И господарят дойде и търси парите вътре в касата.
Всички вие трябва
да
бъдете умни, понеже, ако не сте умни, работата няма
да
върви.
Има едни малки четириъгълни касички турени.
Можете
да
си
представите как се разправя.
Това е всичкото.
В една кола всяко едно колело трябва
да
се движи добре.
Ти
си
една каса, и ако думите излизат от тебе навън без позволение на господаря, ти
си
направил престъпление.
И четирите колела трябва
да
се движат добре.
Ти казваш: аз имам право
да
говоря.
Не искат
да
излязат.
И осите трябва
да
са добре намазани.
Имаш право
да
говориш.
Нагорещим ги ние тук, и първият, вторият и третият етаж казват, че не могат
да
търпят и излизат навън и ще освободят етажите.
И всяко едно нещо трябва
да
си
е на мястото и добре трябва
да
изпълнява работата
си
.
Онзи, който ти е дал право
да
говориш, не е казал така
да
разпиляваш.
Всички тук се отличавате с голямо разточителство.
Следователно причинният свят е мястото, дето се поправят всички погрешки.
Отвори той устата
си
и пръска навсякъде.
Сега например при този дъжд, който имаме, ти
си
извадил пръскалката и пак поливаш.
Там, дето любовта влезе, нагорещява всичко и ония, които са недостойни, тя ги кара доброволно
да
си
излязат навън,
да
оставят етажите свободни и
да
си
вървят, дето искат.
Вие сте седалище, на което хората седят.
Вие искате аз
да
ви говоря и моето говорене
да
съвпада точно с това, което вие вършите.
Ще имате едно убеждение в
себе
си
, което убеждение
да
не се разклаща.
При всичките външни условия, които могат
да
ви сполетят, вашето убеждение
да
не се измени.
Моята мисъл
да
съвпадне с твоята мисъл, това е второстепенно.
Или вашата мисъл
да
съвпадне с моята мисъл, това е второстепенно.
Реалността е нещо, което не може
да
се измени.
И вие се нагаждате с всеки човек, какво
да
му говорите.
В съвременната наука съществуват реалност и относителна реалност.
Дойде един разбойник и казва на господаря: „Отвори касата или ако не, аз ще те убия." Той със страх отвори касата и казва: „Накараха ме." Оправдателно ли е?
Относителната реалност е сянка на реалността.
Не е оправдателно.
От страх отвори касата и даде на разбойника.
Следователно границите на вашия физически свят, границите на вашия сърдечен свят, на вашия умствен свят, всички тия граници трябва
да
са правилни.
Ще кажете: „Какво трябва
да
направи тогава човек?
Реалността е, която създава относителната реалност.
Та във всички вас има неща, които са относителни.
Всички тия граници трябва
да
са правилни.
Тия относителни неща произтичат от самата реалност.
Веднага се стряскате и казвате: „Какво трябва
да
се прави тогаз?
Мисълта
си
има своята относителна реалност.
Някои са ми разправяли, че са виждали Христа.
Чувството
си
има своята относителна реалност.
Виждали са сянката на Христа.
Постъпките
си
имат своята относителна реалност.
Относителния Христос са виждали.
Всички нещастия, които сега са в света, показват, че у всички хора има едно вътрешно неразбиране.
НАГОРЕ