НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
775
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
775
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ето младоженецът иде
,
НБ
, София, 8.3.1936г.,
Преди всичко страданията са външната страна.
Най-после той решил
да
изсвири това парче.
Човек не трябва
да
страда.
Като свършил парчето, господинът му дал една златна английска лира.
Заради
себе
си
човек трябва
да
се освободи от този неестествен страх.
Всичкото насилие в света съществува все по причина на страха.
Човек може
да
убие някого само
да
се запази, от самосъхранение.
Всички хора започнали
да
се стичат в този (ресторант)
да
чуят парчето, което английският престолонаследник харесал.
Всички престъпления в света стават все от страх.
Всички хора, които вършат престъпления, са все страхливи хора.
Там присъствувала една млада мома аптекарка, с която той играл.
Като играли, аптекарката пожелала
да
ѝ отиде някой ден на гости.
Той ѝ казал: Когато се разболея, ще пратя
да
купят лекарство от вашата аптека.
Силният човек никога не върши престъпления.
Обаче и до днес не са пратили
да
купят лекарства от аптека на младата мома.
Според мене слабият човек не трябва
да
желае
да
стане силен.
Тук англичаните не могат
да
отидат в аптеката, защото не знаят какво лекарство би купил престолонаследникът.
Слабият трябва
да
стане умен, а силният трябва
да
желае
да
стане добър.
Ако биха знаели какво лекарство е купил, всички щяха
да
започнат
да
се стичат към тази аптека,
да
видят какво лекарство е купил.
Кой знае какво щеше
да
бъде в тази аптека, ако знаеха какво лекарство е купил престолонаследникът.
Каква друга философия може
да
съществува?
Когато слабият стане умен, а силният – добър, те ще се съчетаят.
Силният добър е разпоредителен, в него няма желание
да
изнасилва никого.
Не е въпрос за едно правилно разбиране, каквото днес хората имат и за каквото всички пишат, но едно правилно, вътрешно разбиране.
А слабият умен, като разбира законите, никога няма
да
има желание
да
лъже.
Всеки човек има едно вътрешно чувство, с което може правилно
да
разбира живота.
Сега на слабите препоръчвам силен ум, а на силните, велика доброта.
Ти четеш една книга, но вътре в тебе нещо ти казва, че това, което четеш, това чувство, на еди кое
си
място, не е право написано.
Логически ти не можеш
да
докажеш неговата правота, но вътрешно някъде чувствуваш, че има нещо, което не е право.
Ще ми кажете, че човек трябва
да
обича народа
си
.
Виждаш, че някой човек не е постъпил право.
Всички хора принадлежат към един народ.
Всеки човек има това чувство в
себе
си
, с помощта на което може
да
разбере кое е право и кое не е.
Ти
си
човек, който трябва
да
мислиш.
И в Писанието е казано, че всичката сила на човека седи в носа някъде.
Представете
си
, че срещате един човек, който е одрал кожата на сто хиляди агнета и волове, за
да
търгува с тях, и вследствие на тази търговия е станал милионер, какво е допринесъл с тази търговия за културата на човечеството?
Той е допринесъл нещо на модерните дами и кавалери, че ще имат здрави и хубави обуща.
Най-малкото изгубване на равновесието и той може
да
падне на земята.
Допринесъл е нещо и на туристите, че ще имат здрави обуща за планините, но не могат ли такива здрави обуща
да
се приготвят и по друг начин?
Колко пъти на ден човек може
да
се прекатури и
да
падне на земята?
За
да
не падне, той трябва
да
мисли.
Ако животните са намерили начин, по който
да
приготвят своята кожа, не можем ли и ние по някакъв начин
да
намерим същото това вещество, от което животните
си
правят кожите и от него
да
направим своите дрехи и обуща и по този начин
да
бъдем в приятелски отношения с всички животни?
Докато мисли, човек не може
да
падне.
Щом престане на мисли, веднага пада на земята.
А ние, без
да
мислим много, одираме кожите на животните, за
да
си
правим обуща.
Много хора се оплакват, че имат страдания.
Бъдещото положение на човека няма
да
бъде като сегашното, той ще представя сфера.
Те още не са опитали какво нещо представляват страданията.
Като влезете в духовния свят, няма
да
виждате хората с такава форма, каквато днес имат.
Представете
си
, че вашата кръв е нужна за ядене нужна на някои същества и за тази цел ви турят в една бъчва и ви повъргалят с бъчвата по земята, докато започне
да
тече кръв от вас.
След това ви изкарат от бъчвата, поохранят ви малко и пак ви турят в бъчвата, пак ви потъркалят с нея по земята,
да
потече още кръв.
Какво ще бъде вашето положение, ако трябва често
да
ви турят в тази бъчва и ви търкалят, докато потече от вас кръв?
Като сфера накъдето се обърне, не може
да
падне.
Да
, вашият живот е като този на прасенцата, които хранят с единствената цел
да
заколят и изядат.
Думата младоженец е позната на всички.
Сферата не може
да
падне и
да
се счупи.
Сега като наблюдавам хората виждам какви идеи са се загнездили у тях.
Ти никога не можеш
да
завладееш една сфера, ти никога не можеш
да
бъдеш господар на сферата.
Следователно, за
да
се разбере тази дума, изисква се едно щателно проучване на нещата.
Хората в известно отношение са дошли в положението на хищните птици и животни,
да
мислят, че имат право на по-малките от тях.
В ежедневния живот ние се отдалечаваме от едно правилно разбиране на нещата.
Птиците възприемат тази тяхна мисъл, вследствие на което са силно наплашени.
Това, което не може
да
се победи, е човешкият ум.
За прехраната
си
, за всички нужди на физическия, на ежедневния живот, с който сме заети, ние трябва
да
изживяваме по осем, десет дори до 12 часа дневно и вечерта се връщаме уморени, неразположени.
Ще ви приведа един пример
да
видите каква магическа сила се крие понякога в малките птици даже.
Как може
да
се учи при това положение.
Ще ви приведа един пример
да
видите, каква сила имат вибрациите на някои животни или на някои птици.
И цялата съвременна култура се бори именно
да
подобри това положение на човечеството.
За тази цел съществуват различни системи.
Изведнъж ставам и поглеждам нагоре.
И религията се бори, работи, за
да
подобри положението на човечеството.
В пространството някъде се вие един сокол, а на близкото дърво, на един метър от мене седят много врабци, но така съсредоточено гледат нагоре, така неподвижно, като истукани, не мърдат от мястото
си
.
И държавата работи в това направление,
да
подобри положението на човечеството.
Всички гледат нагоре ококорили се, но в пълно мълчание.
Разни социални, философски системи се създават с единствената цел
да
се подобри до известна степен положението на човечеството,
да
подобрят човешкия живот.
Като ги видях в това положение, казвам
си
: Чудна тишина!
Ти
си
изгубил вярата в цялото човечество, но от де е дошла тази мисъл в ума ти, че никой не се грижи за тебе?
Създават се различни възгледи.
Трябва някой
да
им проповядва някакъв урок.
Може ли
да
бъдеш уд на едно тяло и това тяло
да
не мисли заради тебе?
И като проследим историята на човечеството, виждаме, че все има известен прогрес, известен успех, направен в разбиранията на хората.
Гледам сокола отгоре, така наострил погледа
си
към тия врабци, иска
да
извади едното от тях навън,
да
го прислуша,
да
види знае ли
си
урока.
Докато ти
си
уд на едно тяло и функционираш правилно, това тяло не може
да
не мисли за тебе.
Обаче, всички врабци седят на щрек,
да
не би соколът
да
се доближи до тях и с крака
си
да
бръкне,
да
извади едного от тях.
Ако дойде някакво страдание на този уд, цялото тяло се притича на помощ.
Ако разгледаме живота на кристалите в сравнение с този на растенията, има грамадна разлика в развитието на последните.
Аз седя и казвам на този сокол: Остави тия деца, нека
си
седят мирно.
Следователно, ако ние сме удове на едно цяло, тогава има кой
да
мисли заради нас.
Той
си
завъртя главата и хвръкна.
Най-първо у хората трябва
да
се възстанови живата вяра.
Като видяха, че соколът
си
отиде и те се освободиха, и се разпръснаха.
В това отношение вие може
да
правите ред опити.
Казвам
си
, ако аз отида при тези врабци, те няма
да
седят така спокойни като ученици, но ще
си
хвърчат свободно, а пред този сокол всички се събират на едно място и гледат право в очите му, мълчаливи като ученици.
Индусите правят ред опити за усилване на вярата
си
.
Те имат особени инструменти, и като видят някоя кобра или друго някое животно, започват
да
свирят.
Затова всички седят внимателни, концентрирани в мисълта
си
пред него.
Като чуе тези тонове, кобрата постепенно се приближава при него, без
да
го хапе.
Радостите са мимолетни в сравнение със скърбите и страданията.
Разбира се, философът разбира страданията по един начин, обикновеният ги разбира по друг начин, но и единият, и другият страдат.
Също така той може
да
укротява тигри, лъвове и други свирепи животни.
Тогава аз разрешавам въпроса за
себе
си
и казвам: Бих желал
да
имам качествата на този сокол, с изключение на едно от тях –
да
не ям птичките.
Когато някой лош човек идва при тебе, започни
да
му свириш и той ще се смекчи.
Те нека мълчат пред мене, но аз
да
нямам желание
да
грабна нито една от тях и
да
им кажа: Много се радвам, че от как дойдох при вас, вие млъкнахте.
Когато някой иде
да
те обира, пак му засвири.
Добре е в мое присъствие
да
мълчите като ученици, но не е добре, както е днес отношението на сокола към птичките, едва
да
дочакат
да
се махне и веднага
да
се разпръснат, и
да
кажат: Слава Богу, че се махна от нас.
Като дойде стражар при тебе
да
те арестува, засвири му.
Талантливият изразява музиката, а гениалният я създава.
Обаче, соколът остава недоволен, че не може
да
ги издебне,
да
си
грабне една от тях.
Соколът
си
отиде недоволен, а птичките се разпръснаха и то доволни, че нито една от тях не пострада.
Извади пищялката
си
и започни
да
свириш.
Ще ви приведа един пример с един религиозен човек, който се е случил преди десетина години.
Завеждат го при началника на един участък.
Така разглеждаме ние нещата, така делим и музиката: музиката на детето, детинството на музиката, младенчеството на музиката и пълна възраст на музиката.
Казват: „Господин началник, намерихме този маниак, че проповядва на хората и ги заблуждава.“ Началникът му казва: „Как смееш
да
заблуждаваш хората?
Той ги гледа и казва: Не знаете ли, че аз три деня нищо не съм ял?
Знаеш ли, че ей сега ще те смажа.“ – „Преди
да
смажеш мене, тебе ще те смажат.
От гениалните хора, от гениалните музиканти може
да
се очаква нещо.
Аз ще се оплача на Господа, от Когото съм изпратен
да
проповядвам и Той ще ти даде
да
разбереш с кого имаш работа.
Ето Евангелието казва: Че всеки трябва
да
се жертвува за своите ближни.
Мълчи, че ей сега ще те уволня.“ – „Сега ще накарам
да
те арестуват.“ – „Преди
да
ме арестуват и уволнят, тебе ще уволнят.“ – „Заведете го на ареста скоро.“ Стражарят го арестувал, затворил го в една стая, но не се минал и половин час, началникът извикал стражаря и му казал: „Виж там освободи онзи маниак, пусни го на свобода,
да
не ми прави никаква беля.“ От невидимия свят е казано на началника
да
пусне този човек, защото той има убеждения и заради които не трябва
да
се преследва.
“ Всеки човек желае в живота му
да
настане нова епоха.
Няма ли някой от вас, който е готов
да
се жертвува заради мене?
Това значи: „Всяка власт е от Бога дадена“.
Казва се в Евангелието, че когато очаквали младоженеца, на всички се додрямвало и заспали.
Те са користолюбиви, всяка птичка мисли за
себе
си
.
Началникът има власт, но тя е дадена от Бога.
Те пак му привеждат стих от Евангелието, дето е казано: Силният
да
не изнасилва слабите.
И религиозният човек има власт, пак от Бога е дадена.
Соколът пак им отговаря евангелски: Нали знаете, че когато човек е в беда, в нещастие, сам трябва
да
помисли за
себе
си
.
И като дойдат страданията, пак казваме, че Волята Божия е такава.
Сега аз съм гладен, рискувам
да
умра от глад.
Да
, но Волята Божия е
да
мисли човек.
Ако се върнете назад, пет–шест милиона години, преди създаването на настоящата епоха, в която живеем, ще видите, че са ставали големи катастрофи и катаклизми.
Какво трябва
да
правя?
И като страдаме, трябва
да
знаем защо страдаме.
Казвам: В живота има един човешки порядък, който хората сами са вмъкнали в живота
си
и от който те сами трябва
да
се освободят.
Ако страданието е несправедливо, напишете едно заявление до Бога и го пуснете
да
върви.
За
да
се освободят от този порядък, те трябва сами
да
елиминират човешкия порядък и
да
дойдат до Божествения.
В това отношение всички трябва
да
бъдете смели и решителни,
да
имате качествата на детето, на слабия,
да
бъдете умни.
Ние понятие нямаме даже.
Същевременно
да
имате качествата на силния човек,
да
бъдете добри, това е нужно на всички.
Всеки човек ще намери Божественото разбиране в
себе
си
– никъде другаде.
Такива трябва
да
бъдат и българите, и французите, и англичаните, и германците, и американците, и китайците, и японците.
Колкото и
да
е гладен човек, той никога няма
да
си
позволи
да
отреже от прасето на крака
си
малко месо или отдето и
да
е другаде.
Такива трябва
да
бъдат и мъжете, и жените, и децата.
Никога човек не би
си
позволил
да
яде от собственото
си
месо.
Такива трябва
да
бъдат и господарите, и слугите.
Ако отреже от собственото
си
месо и се опита
да
го яде, той ще изпита голямо отвращение.
За всички хора се налага едно правило.
Значи в тази отдалечена от нас епоха не би било възможно
да
се строят къщи като нашите.
Щом за
себе
си
ще почувствува такова отвращение, защо и по отношение на другите
да
не изпита същото отвращение?
Това, което носи младоженецът, който иде сега в света.
Защо, ако около някой гладен човек, когато няма никой, може
да
умре гладен, без
да
посегне върху своето тяло?
Това носи младоженецът.
Защо и когато има хора около него, пак не може
да
умре гладен?
Идването и на една нова епоха се отличава по това, че всички хора са ангажирани с нея, те мислят само за нея, за по-скорошното ѝ настъпване.
И в единия, и в другия случай човек не трябва
да
посяга на месото на своя ближен, бил той самият или някой друг човек или животно.
Без
да
я знаят, те мислят за нея.
Ако ги приложим в живота
си
, смърт няма
да
има.
Към нея имат копнеж не само един човек, но всички хора копнеят за нея, понеже, тя представя нещо ново, от което всички могат
да
се ползуват.
Както не можеш
да
ядеш
себе
си
, така и другите не трябва
да
ядеш.
Както не можеш
да
ядеш от своето месо, така не трябва
да
ядеш и от месото на другите.
Понякога, когато страданията на хората са много големи, причиняват им известни удоволствия,
да
забравят страданията
си
.
Когато някой длъжник има
да
дава голяма сума на своя кредитор, той мисли, мисли, търси начин как
да
излезе от това трудно положение и като не намери никакъв изходен път, той отива в някоя кръчма
да
се напие,
да
забрави дълга
си
.
Това е временно отлагане на нещата, колкото
да
освободи човек ума
си
от известен товар.
Докато тя не дойде, мъчно може
да
се разбира живота.
Всичките философии, които сега съществуват в света, са все едно лекарство за хората; религиите, които съществуват, също са лекарство за хората; социалните въпроси, с които се разрешават проблемите на живота, също така са лекарство за хората.
Когато истината проникне в човешката душа, само тя е в състояние
да
го направи безсмъртен.
Само истината е в състояние
да
оправи човека
да
го научи как
да
излезе от онези несносни условия на живота, в който той е попаднал.
Съществата в природата не умират от недоимък.
Ние очакваме онова време, когато ще дойде изобилието в живота, при което всички хора ще бъдат доволни от живота
си
.
В природата има изобилие навсякъде, едно изобилно изливане.
Най-малко 120 години човек
да
не бъде обезпокояван в живота
си
.
Днес човек не може един ден спокойно
да
си
почине от данъци.
Преди всичко ние сме нарушили закона на равновесието.
Какви ли не данъци трябва
да
плаща той; данъци за къщата, данъци за вода, за осветление, за боклука, данъци за военна повинност, пътна повинност, който не може
да
си
плати данъците, ще му продадат и това, което има и пак ще ги плащат.
Първо рибите, животните нарушиха закона на равновесието, защото раждаха деца повече, отколкото трябва.
Колкото и
да
се възмущавате от тези работи, те
си
вървят.
Колкото и
да
се възмущавате от лошото време, лошото време
си
е лошо.
Ти можеш
да
се възмущаваш от дъжда, колкото искаш, но дъждът
си
е дъжд.
Той ни най-малко не мисли, че твоите дрехи може
да
се намокрят.
Преди няколко години в Австрия пренесоха няколко вида зайци, които днес се размножили толкова много, че държавата усилено се бори против това размножаване, против тези зайци.
Той
си
има съвсем друга работа.
Ние разглеждаме живота от съвсем друго гледище, индивидуално, а животът
си
върви по друг път.
Сега ще ви дам едно обяснение.
Става чрезмерно разплодяване, с което държавата продължава
да
се бори.
Представете
си
, че много хора са влезли в едно голямо здание, в което всички прозорци са така затворени, че от никъде не идва въздух.
По същия закон и човек има в
себе
си
чрезмерно желание, които не може
да
изхрани.
Същият този въздух отначало им е давал живот, правел ги е весели и разположени, но в последствие, когато тези хора седят с недели затворени в това здание, дето не става никакво проветрение, дето са се събрали задушливи газове и постепенно забелязват, че въздухът става непоносим, тежък за дишане.
Какви ли желания човек няма в
себе
си
!
Представете
си
, че след това дойде някой и ви донесе едно шишенце, пълно с въздух.
Но той няма
да
изхрани и изгледа всички свои желания.
Всички хора искат
да
станат богати, но за колко души има условия
да
станат богати?
Милиарди хора не могат
да
бъдат богати.
На земята има около 2 милиарда хора.
Могат ли толкова души
да
бъдат богати?
Който
си
плаща данъка, добре му е; който не
си
плаща данъка, зле му .
На земята има условия за няколко души
да
бъдат големи богаташи.
В това здание се иска коренна промяна.
Всички прозорци на зданието трябва
да
се отворят,
да
нахлуе отвън чист въздух в изобилие, че всички хора
да
могат свободно
да
дишат.
Като предвижда това нещо, природата ни е поставила в такова здание, дето прозорците никога
да
не се запушват.
Гледаш някой човек едва диша.
Всички тия клетки природата ги съди чрез нас, като ни казва: Турете ред и порядък, научете тия клетки как
да
живеят.
Той е богат човек милионер, всичко има на разположение, но въздухът не може
да
приема, вследствие на което умира.
Колко клетки има цялото тяло, можете
да
си
представите?
Другаде виждаш един беден човек, нищо няма на разположение, по десет пъти на ден се моли
да
умре, не иска
да
живее, но живее, свободно диша.
Богатият иска
да
живее, но се мъчи.
В човека има повече клетки, по-голямо население, отколкото във всички животни, във всички растения, във всички минерали и скъпоценни камъни.
Бедният не иска
да
живее, но не умира.
Богатият умира, а иска
да
живее.
И всички клетки, както в него, както гражданите в едно царство,
си
имат свои желания, свои изисквания.
Бедният не умира, а не иска
да
живее.
Понякога вие се чудите как
да
се справите с тия клетки.
Той казва: Господ ме остави на земята само
да
се мъча.
Всички тия клетки гласуват, дават
си
мнението по различни въпроси.
Те са като в една камара, дават
си
мнението за едно или за друго положение.
И вие като техен цар, понякога се чудите как
да
постъпите с това общество, с тази голяма държава от клетки.
Кое е за предпочитане:
Да
си
богат, но
да
умреш или
да
си
беден, но
да
живееш?
Вие се чудите как
да
ги задоволите.
Ако в света се намери само един умен човек, който
да
е разрешил въпроса със своите поданици, със
себе
си
, той ще внесе един нов порядък в
себе
си
и ще покаже на хората, как трябва
да
се спаси света.
И бедният, който не умира, но е беден, и той се мъчи: Обаче за предпочитане е положението на бедния, който и
да
се мъчи, поне живее.
Но това е негативната страна на въпроса, с която се разрешават другите въпроси в света.
Сега това са положения, които отчасти илюстрират живота, на който ни навеждат към това,
да
бъдем доволни от всичко, каквото имаме.
Цялото
си
съчинение Толстой положи именно върху този стих: „Не противи се на злото“.
Не е въпрос само
да
философствуваме какво трябва
да
се прави.
Прав е Толстой като казва
да
не се противим на злото, но положителната страна на този закон е следната: Любете враговете
си
, любете ближните
си
, любете Бога.
Едно е важно за човека:
Да
знае как
да
диша.
Значи главното разрешение на въпросите седи в Любовта към Бога, Любовта към ближния и Любовта към враговете.
Човек може
да
чете разни книги, но при това
да
не знае как
да
диша.
Врагът това
си
ти сам на
себе
си
.
Човек може
да
чете разни книги, но при това
да
не знае как
да
живее морално, нито как
да
мисли правилно.
Най-големият враг в света, това е човек сам на
себе
си
.
Че е враг сам на
себе
си
, се вижда по това, че когато изпадне в отчаяние, той е готов вече
да
се самоубие.
Запример, богатият казва, че бедният трябва
да
работи, но ако той изпадне в положението на бедния, не се съгласява с този морал, който сам той е проповядвал.
Или щом не може
да
постигне едно свое желание, той веднага взима нож или куршум и се самоубива.
Един български чорбаджия, кмет в село, издал заповед: „Който сгреши нещо, веднага
да
го наложат на общо основание“.
В Япония имат обичай, когато не може
да
стане нещо и се излага честта им, те взимат нож и
си
разрязват корема,
да
изтекат червата им и умират.
Селяните били недоволни от него, но той казал: Който иска
да
не го боли,
да
не греши.
Щом някой се провини в нещо, вместо
да
го съдят, казват му
да
си
разреже корема, сам
да
се самоубие, сам
да
се осъди на смърт.
Този богат чорбаджия паднал от власт, изгубил правата
си
.
Там дуелът е на мода.
Та казвам: Една от съществените страни, която трябва
да
изучаваме, е
да
се спрем на научната страна на въпроса.
По силата на въведения от него закон, трябвало
да
му наложат бой.
Всички хора трябва
да
се предадат на изучаване на научната страна на въпроса, искрено
да
го разрешат.
Този въпрос трябва
да
се разреши от всички.
До това време той нямал никаква опитност
да
знае как боли.
Въпросът не е в недоимъка в живота, защото в природата няма недоимък.
В природата има храна за всички живи същества, но тя не е правилно разпределена.
Когато въпросът се отнасял за другите, той казвал
да
ги бият, за
да
не грешат.
Това разпределение зависи от самия човек.
Най-после човек е създаден, за
да
тури ред и порядък в живота.
Този чорбаджия употребил боя като метод за изправяне на хората,
да
се научат
да
не грешат.
Затова е дадена власт на човека в животинското царство
да
тури ред и порядък на своите мисли и на своите чувства.
Човек трябва
да
тури ред и порядък във физическия живот, дето той живее.
На физическия живот човек е напълно господар, но не абсолютно господар.
Който има, в него се явява желание
да
има повече.
Който няма, в него се заражда едно отрицателно чувство, завист, че другите имат.
И бащата в семействата е монарх, но демократичен, а не абсолютен, понеже, той обича децата
си
.
В сиромаха се явява завистта, в богатия – алчност.
Единият е реализирал злото, а другият е в процес
да
го реализира.
Казва се, че съществува монархическа свобода и демократическа свобода, които се различават едни от други.
И тогава виждаме, че богатият със своето богатство е реализирал доброто, той прави добро.
Бащата отдава право на своите деца.
Сиромахът, който очаква
да
стане богат, казва:
Да
имам пари, това ще направя, онова ще направя, обещава
да
прави добро.
Та всяко негово дете има свобода според степента на неговото развитие.
Значи всяко дете ще се ползува с толкова свобода, колкото е степента на неговото развитие.
Следователно, има два вида хора в света: едните, които завиждат, а другите, които са алчни.
Казвам: В този кратковременен живот ние не можем
да
нямаме това, което искаме, понеже животът ни се постоянно изменя.
В детинството
си
мислим едно, в пълната възраст мислим друго, а като остареем мислим по трети начин.
Сега от ваше гледище какво можете
да
направите?
Кой живот трябва
да
хванем?
Вие искате
да
оправите живота.
Нито животът на младия, защото той има нужда от два елемента, от баща и от майка; нито животът на стария, защото и той има нужда, нито животът на децата, защото и те се нуждаят от всичко.
Има неща, които вие по никой начин не може
да
ги оправите. Защо?
Запример вие сте на северния полюс, вие по никой начин не можете
да
заставите земята там
да
създава големи, високи дървета.
В северния полюс не можете
да
изкарате никакво жито, царевица или други зърнени храни.
Те там не могат
да
станат.
Ние сме ходили на Рила, на височина около 2000–2200 метра, и сме правили опити
да
садим плодни дръвчета.
Едно лято насадихме около 100–200 кокички от сливи, и едва можа
да
изкара едно малко издънче, което на следната зима измръзна.
Ние не сме намерили още онзи истински път, по който можем
да
придобием щастието.
На другото лято пак направихме опит, но видяхме, че не могат
да
виреят там плодни дръвчета.
Както и
да
изпълняваме, все ще остане нещо тъмно.
Колкото силно
да
е желанието ни, не може
да
се реализира.
Аз не наричам щастие онова, което отвън ти носят с шишенце, но щастието трябва само
да
тече.
Хората трябва
да
се запитат защо понякога доброто не може
да
вирее в някои хора.
То трябва
да
представя един непреривен процес.
Причината за това е, че умовете на някои хора са толкова студени, че каквото и
да
се посее върху тях, веднага измръзва, не може
да
вирее.
Щастието не седи в онази вода, която ти сам отиваш
да
си
наливаш, но водата само трябва
да
минава през твоя живот.
Щастието не седи в онази светлина, която ти сам трябва
да
си
купуваш, с кибритените клечици или с електрическите жици, но тази светлина, която направо
да
иде от слънцето.
Изобилие
да
има в света.
Той казва: Тези работи не могат
да
растат тук.
Сега аз разглеждам въпроса от гледището на природата, а не от гледището на хората.
От гледището на хората въпросът не може
да
се разреши.
Съвременните писатели, новите писатели се стремят към новото психологическо разбиране на нещата.
Под психологическо разбиране имам предвид не онова двойно разбиране на нещата, с онзи двоен морал, с онази двойна мярка.
Слънцето е най-голямо от всички небесни тела.
Има търговци, които
си
служат с двойна мярка, когато купуват с една мярка, а когато продават, продават с друга мярка.
От човешко гледище може
да
се вижда несправедливо това, но така е.
Когато продават, мярката им е по-малка.
Земята е зависима от слънцето.
Представете
си
, че ти
си
един богат човек, който отиваш за другия свят.
Слънцето има желания
да
привлече земята към
себе
си
, но има един закон, според който земята бяга от слънцето, вследствие на което слънцето и земята се намират всякога на еднакво разстояние едно от друго.
Какво ще бъде положението ти, когато там те държат отговорен за изобилието, което не
си
използувал на земята, както трябва?
Ако не съществува този закон, вследствие на което земята бяга от слънцето, тогава слънцето би я привлякло към
себе
си
и един ден земята би паднала върху слънцето и би се стопило всичко върху нея ще изчезне.
Там ще те държат отговорен не толкова за погрешките, които
си
направил на земята, нито затова, че
си
измъчвал хората, колкото за благата, с които
си
разполагал, а не
си
ги раздал на хората
да
се ползуват и те.
Тогава всички хора ще изчезнат от лицето на земята.
Тъй щото на небето ще те съдят за благата, които ти се дадоха, а ти ги задържа за
себе
си
, не ги даде на хората
да
ги използуват.
Когато земята падне на земята (слънцето), всички противоречия ще изчезнат.
Сега от онзи свят са дошли хора на земята
да
изправят погрешките ви,
да
ви покажат как трябва
да
раздадете излишъка от благата, които ви са дадени в изобилие, а вие сте ги задържали за
себе
си
.
Питам по този начин въпросите разрешават ли се?
Това значи
да
обичаш един човек като
себе
си
.
В същност природата има един грандиозен план, който иска
да
реализира.
В аналите
си
тя е писала така: „Който изтърпи докрай, той ще спасен
да
бъде“.
Да
не го обича повече от
себе
си
, нито
себе
си
повече от другите.
Следователно, всеки който се научи на законите на природата, които тя е поставила и ги изпълнява, тя ще му даде най-добрия живот.
Да
обичам детето и възрастния не в еднаква степен, но не в еднаква физическа смисъл, но в любовта към детето
да
съзнавам нуждите, които има то и
да
му отдам всички възможности, които са отредени заради него.
Дали ще ги изпълни или не, това е друг въпрос.
Не трябва
да
използувам неговото благо заради
себе
си
.
Никога не използувайте чуждото благо заради
себе
си
.
Няма нещо, което природата
да
е написала и
да
не го е изпълнила, защото има всички възможности за това.
Нека всеки
да
се ползува от определеното благо за него.
В нейните книги е писано, ако вие сте верни към мене и аз ще бъда верен към вас.
Ако вие сте неверни към мене и аз ще бъда неверен към вас.
По човешки гледано, когато някой не може
да
постигне нещо, казва: Няма защо човек толкова много
да
се труди.
Новата култура, която сега иде, тя има предвид това благо, колкото е възможно по-правилно
да
се разпредели между хората, между повече същества.
Така трябва
да
мислят всички хора.
Вие можете ли
да
кажете на земята, която се движи,
да
спре движението
си
?
Каквото те са мислили на времето
си
, това и ние мислим сега.
В това отношение земята е подобна на американските тренове, понеже американците са много практични, техните тренове не губят време
да
се спират по гарите.
Затова, ако турим за основа новата мисъл, тя ще създаде бъдещите условия за нов, правилен живот.
Когато трябва
да
събират пощите, треновете минават покрай гарите и с помощта на някои лостове, взимат пощата, без
да
спират и продължават
да
се движат.
Хубавите мисли ще създадат бъдещето.
Когато някой трен дойде до една гара, на която трябва
да
се свалят писмата, пощата, изобщо затова чиновниците хвърлят пощата на гарата и продължават пътуването
си
.
Бъдещето се създава от хубавите мисли, а мисълта е, която създава добрите условия.
2.
Сегашният момент
,
ООК
, София, 11.3.1936г.,
Аз няма
да
ви кажа коя е тази черта.
Ти никаква работа не работи, а само
си
отваря и затваря устата.
А пък ти искаш
да
ти платят." Погрешно е това, че ние учим това, което не знаем.
Не е и свободата.
Но онзи, който иска
да
намери правия път, той в
себе
си
трябва
да
го намери, а не отвън.
Не че човек не трябва
да
учи, но за
да
имаме едно истинско постижение в този път, по който вървим сега, ние не можем
да
го имаме, но всякога ще имаме един отрицателен резултат.
Аз ще ви оставя
да
мислите върху нея. Помислете.
Вие можете
да
направите един опит: даже на вашите възлюблени деца, дъщери и синове, разделете парите
си
и им ги дайте.
Това, което намислите,
да
не го мисли друг някой.
Защото, щом се съберат няколко души и мислят за едно и също нещо, то не е онова, което търсиш.
Онова, което е заложено у вас, него трябва
да
развиете.
Какво можете
да
направите от
себе
си
, това е важното в сегашния момент.
Не, като се запознаете едни с други, ще изгубите уважението
си
.
Сега всички се запознавате.
Той най-първо ви гледа отдалеч, че сте богат човек, че имате знания и ви уважава.
Дали сте на пет години, на двайсет, трийсет, шейсет или сто и двайсет години, това не е важно за мене.
Но щом дойде близо и види слабите ви страни, казва: вятър го вее на сива кобила.
Щом ти
си
баща и твоят пръв син се ожени, ти вече
си
мъртъв.
Питам сега: при тези разбирания, какво знание можете
да
дадете, с което светът може
да
се оправи?
Сега всички вие искате
да
ожените дъщерите
си
.
Казва се в окултните науки, че носът на човека трябва
да
бъде дълъг, за
да
е умен.
Но трябва
да
умрете.
Ухото му трябва
да
бъде добре построено, и то не
да
е малко, но голямо.
Или някой път вие искате
да
предадете своите добродетели на другите хора.
И веждите му трябва
да
бъдат такива или онакива.
Щом искаш другите хора
да
станат добри като тебе, ти ще умреш.
Но това е относително.
Ти можеш
да
живееш дотогава, докато хората около тебе са лоши.
Но тези, които са изучавали фи-зиогномията, не са изучавали кога една линия, един нос, трябва
да
бъде дълъг, за
да
има своята стойност.
Това е един символ.
Не че сте лоши, защото ако бяхте лоши... но всинца сте много добри, и от голяма добрина страдате.
Железният нос може
да
се налага.
Злото съществува, за
да
бъде небето щастливо.
Сега носът не може
да
бъде железен, но един нос може
да
съдържа качествата на желязото, може
да
съдържа качествата на медта, качествата на оловото, качествата на среброто, на златото или на много други елементи.
И в ада не е така, както го разправят.
Зависи какво е качеството на носа, какво е устройството на носа, каква е нервната система, какви са нервите, които те носят, какви са и енергиите, които функционират.
Това са пресилени малко работи.
Защото носът е един орган и зависи каква енергия функционира в него.
Лошото положение на ада е нещо индивидуално.
Всеки, който е влязъл в ада, като не разбира смисъла на този живот, той се измъчва.
Той
си
създава едно мъчение, което не е по неговите сили.
Ако пък помиришеш някое лошо цвете, то в ума ти ще се създаде един неприятен образ, и в мисълта
си
няма
да
имаш нищо светло, никаква светла мисъл.
Злото е произлязло от поляризирането, от разединението на полюси.
Та казвам сега: спрели ли сте се вие
да
мислите в
себе
си
кои са отличителните черти, с които вие се познавате?
В света на любовта зло не може
да
съществува, понеже там няма това разединение.
Аз наричам отличителна черта тази, която при всички условия не се изменя.
Но понеже тук хората са разделени, то зло може
да
съществува между господар и слуга, между мъж и жена и пр.
Вие трябва
да
имате една черта, която при каквито и условия
да
ви турят, не се мени.
И при това, като не можете вие
да
се спогодите,
да
примирите вашите мисли, вие търсите някое друго същество отвън
да
внесе ред и порядък, но ще внесе още по-голям безпорядък.
Аз гледам другояче.
Ако Адам беше почакал малко, още осем хиляди години, за създаването на Ева и ако беше се създала на Адама в наше време една жена, то щеше
да
бъде по-добре.
Но Адам побърза и Господ му създаде жена.
Ако на земята нямаше никакви промени, както и на небето, то щяхме
да
бъдем в ужасно положение.
Всички излязоха вън от рая.
Благодарение, че всичко на земята се мени, в промените на земния живот е щастието на хората.
Във външната страна трябва
да
има промени, за
да
дойде щастието.
Но самият човек трябва
да
има една черта, по която той
да
се познава.
Някога човек не може
да
се познае.
Нашият сегашен живот е резултат на една мисъл, а пък нашият бъдещ живот ще зависи от това, какво ние разбираме сегашния момент.
Казваш: човек трябва
да
се познае.
Сега, каквото и
да
казваме, по-добре
да
оставим този въпрос, понеже е много дълбок.
Който се е заел
да
разреши въпроса за злото, той става лош.
Аз ще приведа този анекдот.
Затова заемете се
да
разрешите въпроса за доброто, за
да
станете добри.
Скарали се двама души и се дали под съд.
Ако се заемете
да
решавате въпроса за злото, ще станете зли.
Ако се заемете
да
решите въпроса за правдата, ще станете праведен.
„Господин съдия, той се осмели
да
ми каже: ти
си
магаре." „А ти какво му каза?
Ако се заемете
да
решите въпроса за любовта, ще дойде любовта в тебе.
" „Аз му казах: ти
си
магаре." Съдията пита другия: „Ти какво му каза?
" „Аз му казах: ти
си
магаре.
Започнеш ли
да
изучаваш истината, истината ще дойде в тебе.
После той ми каза: ти
си
магаре." Съдията казал: „Тогава аз съм обиденият, защото и двамата казвате, че аз съм магаре." Какво се постига сега?
Започнеш ли
да
изучаваш лъжата, лъжата ще дойде в тебе.
Той ми каза: ти
си
магаре, а пък аз му казвам: не, ти
си
магаре.
Всички стари учения са стари методи.
Една наука, която е опитала всички свои методи, но има нещо, което още не е постигнала.
Запример проповядват, че човек трябва
да
познава огъня, понеже огънят има влияние върху астралното тяло.
Съдията казва: „Хубаво
да
го кажеш." Невъзмутим е той.
И казва: „Запишете
си
това." И секретарят записва точно каквото е казал човекът.
Щом имаш страст в
себе
си
, настанала е зима, и ти
си
наклал огъня
си
и се печеш на него.
В това отношение трябва
да
разглеждате живота.
Бог ви е поставил в живота, за
да
ви изпита.
Бог ви изпитва търпението, милосърдието, постоянството, верността, надеждата, знанието ви, всичко изпитва, каквото сте усвоили.
Сега, аз не искам
да
вземем това като противоречие.
И така е устроено, че всякога има условия
да
ви изпитва какви сте.
Ти казваш: „Каква нужда има Господ
да
опитва работите?
В Евангелието имаме само една малка подкваса и вие често трябва
да
варите вашето мляко,
да
правите опити,
да
туряте от тази подкваса.
Най-първо изследваме дали мостът е здрав.
Господ иска
да
дойде.
Има някои стихове тук, внесени от някоя голяма беседа, която Христос е държал в три-четири часа, и от тази дълга беседа е взет и поместен само един малък пасаж.
Ти казваш на Господа: „
Да
ме туриш на работа." Той иска
да
опита най-първо, като те тури на тази работа, дали ще я свършиш.
И вие можете ли
да
възпроизведете всичките пасажи на тази реч?
Той е казал: „Аз ще ви изпратя Духа
Си
и като дойде, Той ще ви напомни всичко." Значи Той ще възпроизведе всичко, каквото Христос е казал.
И ако някой път не ти е дадено това, което искаш, то е защото много работи ти липсват.
Като дойдат някои хора при мене, иде ми
да
им шибна една плесница.
А пък като дойде някой при мене, искам
да
го разцелувам,
да
го прегърна.
Запример, ако дойде някоя жена, искам
да
я ритна.
" Казвам му: „Онази, която искаш
да
я ритнеш, и тя иска
да
те ритне.
Я пък онази, която искаш
да
прегърнеш, и тя иска
да
те прегърне." Той казва: „Но защо не ме прегърне?
Как трябва
да
се спаси човек?
Аз отивам по-далеч и казвам: не трябва
да
се мисли това, а щом се мисли, то трябва
да
се говори.
И всички пророци са говорили, че човек трябва
да
познава Бога, но те са разбирали въпроса буквално.
Понеже щом се мисли, то назад не може
да
се върне.
Какво е
да
познаеш Бога?
Ти трябва
да
го кажеш.
Казано е: „Това е животът вечен,
да
позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога, Господа Исуса Христа, Когото
си
изпратил." Любовта е път за познаване на Бога.
То трябва
да
излезе от устата ти навън, за
да
се освободиш.
Ако искаш животът ти
да
е мирен, ти не трябва
да
допускаш каква и
да
е мисъл.
В този път искам младите
да
си
останат млади, старите
да
си
останат стари, слугите
да
си
останат слуги, господарите
да
си
останат господари.
Даже вие трябва
да
познавате и всичките изкуства.
Това всеки ден трябва
да
става.
По-далеч трябва
да
отидем.
Всеки ден
да
бъдеш и дете, и възрастен, и стар, и господар, и слуга, и лекар, и професор, и прочее, какво ли не
да
бъдеш, и вечерта пак
да
си
такъв, какъвто
си
бил в началото.
Трябва
да
съжаляваме и за това, което е помислено, защото това, което е помислено, то е и почувствано и най-после ще се каже.
Сутринта като излезеш, ще станеш всичко.
От всинца ви се изисква съзнание
да
бъдете господари на мисълта
си
,
да
няма нужда който
да
ви наставлява,
да
ви казва: защо направи тази погрешка?
Ако аз бях жена и имах мъж, щях
да
вляза вътре в него и щях
да
го науча как се обхожда с жените.
Не трябва
да
се съдим.
Аз ще доведа близо една красива жена и ще му кажа: „Я целуни тази жена.
Христос казва: „Не съдете, за
да
не бъдете съдени." Съдете се сами.
И нека всеки съди
себе
си
, оставете другите.
Защото само онзи има право
да
съди, който не прави никакви погрешки.
Ще изляза вън от него и ще му кажа: „Я покажи своята опитност." И като почне
да
ми мънка и
да
ме лъже, тогава ще вляза вътре и ще го шибам с камшик и ще го налагам.
Виждаш, че някой брат прави погрешки.
Като изляза от него, той ще каже: „Много страдах." И тогава ще му кажа: „Не лъжи, като дойде някоя жена, обичай я.
Ти го повикай и му кажи: „Аз искам
да
ти кажа следното.
Тя трябва
да
е благодарна от тебе." Че вие сте чудни.
Когато Господ доведе тази жена при Адама, той каза: „Моето детенце." Той я прегърна.
Внимавай само." Той ще мине, ти не можеш
да
го върнеш.
Тази жена беше дъщеря на Адама.
Пътят, по който е тръгнал този човек, не можеш
да
го върнеш назад от този път.
Но
да
не ви се види странна тази работа.
Ще му кажеш само: „Внимавай само
да
не хлътнеш." Той ще мине по този път, и трябва
да
мине.
Понеже тялото на Ева беше взето от реброто на Адама, той каза: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми."
Запример някои от вас не пишат красиво, нали?
Бог не взе Ева от ребрата на Адама.
Той направи от ребрата на Адама само нейната дреха, и тури друго в нея.
Мнозина пък изяждат букви.
А пък Адам каза: „Тя е като мене." Не, той се излъгал, като казал за Ева: „Тя е плът от плътта ми и кост от костта ми и каквото аз правя, това и тя прави.
Въпросът е разрешен." Не, тя не направи това, което Адам направи.
Когато човек почне на мисли и
да
говори, има закон, който обуславя мисълта, говора, изобщо целия живот.
Бог не заповяда на Ева
да
не яде от дървото.
Взехте ли
си
билет за пътуване?
Не може
да
говори човек, каквото иска.
Бог каза на Адама това.
Той може
да
говори, каквото иска, но последствията ще бъдат съответни.
А Адам каза на Ева: „Няма
да
ядеш от този плод.
И ако ви кажа
да
напишете едно обидно писмо на някого, без
да
се обиди той, възможно ли е това за обикновения човек?
Аз ти казвам това." И тя отиде и каза: „Баща ми каза това." После, като се върна, тя убеди Адама
да
яде.
Запример дай сто хиляди лева на един обикновен човек, на един талантлив и на един гениален човек.
Сега ще ви дам една задача: напишете едно обидно писмо, без
да
се обиди онзи, който ще го чете и до когото се отнася.
("Ако може, сега
да
се разправи приказката.") Аз се радвам, че сте недоволни, понеже всички сте все светии, и няма кой
да
ви почита.
Да
кажем, че вие свършвате университет и след като свършите, какво можете
да
постигнете?
Радвам се, че нямате поклонници, понеже, ако дойдат поклонниците, ще влезете в изкушение.
Можете
да
станете учители, професори, можете
да
станете доктор.
Да
допуснем, че станеш лекар.
След като
си
излекувал хиляда души, какво
си
придобил от това лекуване?
Ако дойдат при светията поклоннички, млади моми, той ще се изкуси.
Излекувал
си
само хиляда души.
Умрял човек е онзи, който не може
да
ни бъде полезен.
Също така, ако дойдат при светицата млади момци, и то не един, а няколко, и тя ще се изкуси.
Всеки човек ти е платил по хиляда лева, стават значи един милион лева.
Разсъждавам по човешки.
Човек не може
да
избере.
Когато човек престане
да
мисли както трябва,
да
чувства както трябва и
да
постъпва както трябва, той е мъртъв.
Даже за такива лекари е малко една визита от сто лева, но и за една визита се плаща и двеста, триста, петстотин и повече лева.
Когато човек престане
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва правилно, той е мъртъв.
Щом помислиш, че един е по-добър, а друг - по-лош, ти
си
направил погрешка.
Щом ти мислиш, че един е по-добър, ти
си
вече съблазнен, ти го държиш по-дълбоко в
себе
си
.
Искам
да
ви кажа каква е мисълта ви.
Налегне ви някаква тъга, мрак, тъмнота, не искате
да
се молите.
Всички хора са еднакво добри, но всички не са проявени еднакво.
Вие сами
си
препятствате на мисълта.
В човека има нещо, което не иска
да
се моли.
Нека
да
вземем сега един млад син, който седи при баща
си
.
Разгневи се, не иска
да
се моли.
И тогава ти
си
се отклонил.
Той се гневи на Бога и не иска
да
се моли.
Че Христос казва: „Любете враговете
си
." Дойде някой грешен, ти и него трябва
да
обичаш.
Той
си
работи, но в него се зароди идеята
да
отиде в странство,
да
се повдигне.
И на светиите се гневи, и на баща
си
се гневи и не иска
да
се моли.
Как трябва
да
го обичаш?
Той иска
да
предприеме нещо ново.
Ако е жаден, дай му една чаша вода.
Твоят сегашен баща едно време ти е бил син, и ти
си
го възпитал така.
Ако е гладен, дай му едно парче хляб.
Той е станал баща сега и ти
си
се обърнал на негов син.
Ако иска
да
чете, дай му една брошура.
Каквото
си
го научил, когато ти е бил син, той сега, като баща, ти предава твоето учение.
Ако няма обуща, дай му някои хубави обуща.
Че вие излязохте от рая и дойдохте в света, за
да
спечелите нещо, и сега искате
да
се върнете назад.
Ако няма шапка, дай му.
Щом баща ти те налага, ти ще
си
кажеш: „И аз съм го налагал едно време така." Или ако баща ти те милва, ще кажеш: „И аз съм постъпвал спрямо него добре, затова сега той е разположен към мене." В баща
си
ти ще видиш
себе
си
.
Ако няма риза, дай му.
Ако няма подслон, дай му такъв за една вечер.
Искате
да
отидете на онзи свят.
Няма защо
да
го осигуряваш за една година.
Ако
си
пълна кофа, ще отидеш.
Ще му кажеш, че му даваш само за една вечер.
Ако
си
празна кофа, няма
да
отидеш.
Какво трябва
да
се прави?
Там не се нуждаят от празни кофи.
Постъпвай добре в сегашния момент, та в бъдеще
да
ти бъде добре.
А не
да
му кажеш: „И можеш
да
седиш цяла година." Нито един от вас не трябва
да
безпокоите хората постоянно.
А когато някой постъпва с тебе сега така или инак, кажи му: „Прави, каквото знаеш." Колцина от вас имате следната доблест: ожени се някоя млада мома и съгрешила някъде.
Той седи в ума ти като гостенин и не те оставя
да
работиш.
Вие сега можете
да
кажете: ние празни кофи ли сме?
Пълна кофа
си
, но може
да
се изпразниш.
Знаете ли какви щяха
да
бъдат последствията от това?
Сега научете се
да
бъдете свободни.
Тя не
си
обръща гърба
да
каже, че не иска
да
го види вече.
И като пазите вашата свобода, пазете свободата и на другите хора.
Че вие сте братя и сестри помежду
си
и ако не пазите вашата свобода, и другите не могат
да
пазят свободата
си
.
Утре гледаш, съвсем сте изпразнени, имате песимистично настроение.
Никой не може
да
ви наложи свободата
си
.
Онова, което
си
имал,
си
го изгубил.
Има ли някой от вас, който
да
е целунал ръката на мъжа
си
, когато той й залепи една плесница?
Не
си
доволен от живота.
Има ли една сестра
да
е постъпила така?
От всичко казано, какво искате
да
знаете сега?
Има ли някой брат, чиято жена
да
му е зашлевила две плесници, а той
да
целуне ръката й?
Отива един в дома на едного, чиято дъщеря го пита: „Ти женен ли
си
?
Не е въпрос само до празната кофа, но имате в
себе
си
друга една идея, която ви спъва.
Вие сте взели един билет и гледате номера му.
Сега какво може
да
се направи?
Момичето се интересува дали има момчета, а момъкът се интересува дали има момичета.
Питам сега, този билет 1234 може ли
да
печели?
Не какво мога
да
направя за бъдеще, но какво мога
да
направя сега, сегашния момент.
Ако дойде някой при тебе и те пита: „Ти женен ли
си
?
Този билет не може нищо
да
спечели. Защо?
За мене петте лева, които могат
да
ми се дадат сега, струват повече, отколкото десетте хиляди лева в бъдеще.
Ако ти седиш в дома
си
, между братята
си
, можеш ли
да
печелиш?
Не можеш
да
печелиш.
И бащата, и майката, и дъщерята, и синът, всички мислят по един и същ начин.
Ако искаш
да
печелиш, ти, както
си
в дома, не можеш
да
печелиш.
Като й зашие с дясната ръка една плесница, той й казва: „Това е Божият закон, който трябва
да
се изпълнява." Ти трябва
да
бъдеш човек намясто, съвестен, справедлив, трябва
да
имаш отличен живот, милосърдие,
да
обичаш хубавото и красивото и трябва
да
водиш сметките
си
много добре.
Само че бащата иска
да
намери някоя мома,
да
се освободи от сина
си
.
Нито ти, нито брат ти, нито баща ти, могат
да
печелят в дома
си
.
Да
бъдеш човек намясто, това означава палецът на ръката.
Той казва: „
Да
го оженим, че
да
се освободим от него." Той пита: „Ти имаш ли дъщеря?
Щом почнете
да
печелите, ще стане едно различие.
Да
бъдеш съвестен, това е езикът на показалеца.
Хайде
да
ги оженим,
да
се освободим от тях,
да
не ни правят главоболие." А пък младата мома иска
да
мине за благодетелка и казва: „Хайде, вместо твоят син
да
те безпокои, нека го взема аз
да
го възпитавам, аз
да
го уча.
Тогава един от братята ви ще забогатее, а друг ще осиромашее.
Да
бъдеш справедлив, това е езикът на средния пръст.
Аз съм учителка, възпитателка." Та сега, каква роля искате
да
играете: на сина или на дъщерята или на бащата и майката?
Да
обичаш красивото и хубавото,
да
си
милосърден, това е безименният пръст.
Искате
да
се освободите ли, или искате
да
освобождавате?
В дома не може
да
има печалба.
А
да
водиш сметките
си
добре, това е езикът на малкия пръст.
Като разсъждавате по този начин, вие ще се подмладите.
После, в дома не може
да
има ядене и пиене.
С другата плесница той й предава същото нещо.
Казано е от пророците: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." По този начин като разсъждавате, силата в нас ще ни обнови.
Вие един друг не можете
да
се ядете.
И ти никога не можеш
да
изядеш един човек, когото обичаш.
По-хубаво писмо не съм виждал от двете плесници.
Всеки ден трябва
да
се внесе по нещо ново.
Ти ще предпочетеш
да
умреш от глад, отколкото
да
отрежеш месо от него и
да
ядеш.
Сега някой от вас може ли
да
целуне ръка на онзи, който му удари две плесници?
Но човек трябва
да
разреши този въпрос.
Сега това е за онези от вас, които можете
да
мислите.
Като дойдат гостите ви, как ги посрещате вие?
Обаче всеки от вас е ударил някога две плесници, но не са ви разбрали.
Ти вярваш ли в Бога, в Господа Исуса Христа?
И не е потребно
да
мислите като възрастния.
И ако дойде някой странник, жената какво трябва
да
го пита?
Младият не трябва
да
мисли нито като възрастния, нито като стария.
Има ли някоя сестра от вас, която
да
е ударила на мъжа
си
две плесници в младините
си
поне?
Тя ще го пита: „Женен ли
си
, или не?
Старият не трябва
да
мисли като младия.
" Ако пък мъжът го пита: „Ти женен ли
си
, имаш ли жена?
За какво трябва
да
мисли старият сега?
", какви ще бъдат впечатленията на този странник?
За старините
си
ли?
Знанието, което имате, дръжте за
себе
си
.
Когато жената го пита, той ще я погледне и ще я сравни с жена
си
.
Право ли е
да
мисли за старините
си
?
А когато мъжът го пита дали е женен, той ще сравни
себе
си
с него.
За какво трябва
да
мисли младият?
Тогава домакинът казва: „Ти можеш ли
да
ме запознаеш с твоята жена?
За младините
си
ли?
" Той има право
да
иска това.
Старият не трябва
да
мисли за старините
си
, и младият не трябва
да
мисли за младините
си
.
„Както ти се запозна с моята, така и аз желая
да
се запозная с твоята." Това е вече в реда на нещата.
Сега
да
ви дам един ребус.
Можете
да
ми покажете вашите венци, как са ви посрещали.
Щом аз съм пътник и се запозная със семейството, с жената на домакина, то и онзи има право
да
се запознае с жена ми.
Дадат ви една ябълка здрава и друга гнила.
И странникът ще каже: „Втори път ще пратя жена
си
." Ако дойде жената като гостенка вкъщи, какво ще стане?
Какво трябва
да
правите?
Може
да
сте играли някъде сполучливо, някъде несполучливо.
Ако дойде мъж гостенин, домакинът ще го пита: „Ти женен ли
си
?
Положителното и отрицателното се допълват, но важна е онази роля, която сега трябва
да
играете.
" И ако дойде жената гостенка, домакинята ще я пита: „Ти женена ли
си
?
Защото това, което е гнило, то трябва
да
се посее.
Запример, ако ви се представи избор, каква роля бихте искали
да
играете в драмата на живота?
" Какви ще бъдат последствията?
Външността на плода гние, а семето му казва: посей ме.
Всякога трябва
да
изберете една роля, която друг не е избрал.
Жената като пита, тя я сравнява със
себе
си
.
Какво трябва
да
направите, като дойде при вас един странник, какво трябва
да
го питате?
Едно време Господ искал
да
уреди света и затова изпратил един ангел
да
носи на хората Божиите благословения.
И когато в живота
си
имате големи неприятности, вие трябва
да
работите.
Ангелът, като наближил към земята, видял една царска дъщеря, която била толкова красива, че той се зачудил, че може
да
има на земята такава красота.
А пък вие тогава именно
си
почивате.
Той искал
да
знае кои са причините за това.
Не е време за почивка във време на страдания.
На небето, за
да
станат съществата така красиви, той разбирал, но на земята как може едно същество
да
стане толкова красиво?
Всички хора, които могат
да
ни принесат добро или зло в живота, са необходими, защото и в злото, и в доброто, можеш
да
се приближиш в Божия път, а можеш и
да
се отклониш от Божия път.
Той се вгледал в красивата царска дъщеря и не забелязал как започнали
да
падат благословенията на земята и хората ги разграбили.
А и в злото, и в доброто можеш
да
се приближиш към Бога.
Онзи болният човек само може
да
си
почива.
Той трябвало
да
раздаде тези благословения на способните, а сега като нападали на земята, кой каквото сварил, взел.
Турят го на легло
да
си
почива.
Той ще се обърне на едната страна, обърне се на другата страна, свие единия
си
крак, свие и другия
си
крак, свие
си
ръцете, охка и прочее.
При доброто, което те упътва към Бога, и при злото, което те упътва към Бога, резултатите ще бъдат различни.
Казват:
да
турим този болен
да
почива.
Това благословение е за небето, а всичко друго, което било на земята, е вече разграбено.
Доброто ще те прати при Бога на любовта, а злото няма
да
те прати при любовта.
Когато някой иска
да
почива, затваря се
да
се моли, както калугерите се молят.
И злото ще те упъти към Бога, ти няма
да
имаш това високо разбиране, каквото ще имаш при доброто.
Аз бих ви препоръчал, щом сте развълнувани, не се затваряйте в стаите
си
, но вземете мотиката изкопайте, търкайте дрехите
си
, а пък ти
си
седнал и казваш: „Моля Ти се, Господи, виж моето нещастие." Когато нямаш никакви страдания, седни на стола
си
и повикай приятелите
си
на угощение.
Този ангел останал на земята дълго време, за
да
изправи погрешката
си
.
Най-първо злото ще ти стане подложка, върху която доброто ще може
да
се изгражда.
А пък щом
си
на парила22, тогава вземи чука, мотиката, перото, коритото и на работа.
Ако вие сте изпратени
да
занесете Божиите благословения и като се захласнете, всички благословения изпадат на земята, дето хората ги разграбват, при това положение вие наполовина сте извършили работата
си
.
("Сега, ако може,
да
се разкаже приказката."} За приказката на Ева ще ви изпратя Адама
да
ви я разправи.
Вие трябва
да
разглеждате живота не от това положение, в което сте сега.
Втори път ще доведа него, той
да
ви говори.
Хубавото време, когато трябва
да
почиваме, ние го ижди-вяваме на работа, а времето, когато трябва
да
се работи, ние го иждивяваме в почивка.
За чуждата жена аз не мога
да
говоря.
И ако не се познавате, вие ще се намерите в трудното положение на онзи българин, когото поканили
да
отиде на баня.
За чуждата дъщеря аз не мога
да
говоря.
Като се опасявал, че като влезе между голи хора, ще се изгуби, турил на ръката
си
една мартеница.
Ако втори път ме видите
да
идвам с някого, ще ви говоря за приказката.
Единият развива в
себе
си
своите дарби
да
познава къде Бог е скрил в земята богатствата.
Като влязъл в банята, видял, че всички имат на ръката
си
по една мартеница.
Всички, които влезли в банята,
си
турили по една мартеница, за
да
не се изгубят.
Гледа, че има мартеница на ръката
си
, но вижда, че и другите имат такава.
Бъдете доволни сега от това, което ви е дадено.
Но не
да
бъдете доволни, по този начин доволни, че
да
не искате, но това доволство
да
бъде като основа за нещо ново.
Можете
да
направите опит.
Казал
си
тогава: „Това аз ли съм, или не съм?
Бъдете доволни, че върху онова, което ви е дадено, могат
да
се градят нови неща и не съжалявайте за нищо в живота
си
.
Един богат човек ще иждиви много време, за
да
изкара от земята пари, богатство.
Той мислил, че другите хора няма
да
имат мартеница, но и те имали.
Има защо
да
съжалявате.
Да
имаш една черта, която никой друг
да
я няма.
Някой път можете
да
съжалявате, но това съжаление не е ваше.
Онзи му казвал: „Много
си
добър, много добре проповядваш." И като
си
заминавал, дал му половин долар.
В
себе
си
ще имаш една черта, която само ти ще я носиш.
Но онзи, който е разбрал живота, трябва
да
благодари за това, което е разбрал.
3.
Освобождаване на чувствата
,
МОК
, София, 13.3.1936г.,
Ако вие разбирахте закона на света на чувствата, вие щяхте
да
се лекувате,
да
премахнете много препятствия.
За пример, по някой път вие сте кисели, искате
да
се разгневите малко.
Имате нещо сладко, прекарайте го по устните, както сега се мажат с боя,
да
кажем имате ябълка или бонбон, после прекарайте езика на горната или на долната бърна, пооближете се.
После намажете пак още веднъж и пак прекарайте езика
си
.
Вие не сте правили психически наблюдения.
Какво ще ви костуват
да
ги направите?
Ако не ги правите, тия работи ще ви доведат до големи изпитания.
Ще кажете: „Как аз
да
седя и
да
си
мажа устните и
да
ги облизвам с езика
си
?
Като идеш, ще ти каже: „Чакай
да
ти турим една инжекция.“ Сега питам, кое е по-хубаво,
да
си
намажеш устните или
да
влизат игли в мускулите?
По-хубаво е малко
да
си
понамажеш устата.
Трябва
да
се скара, за
да
я каже.
Някой му взел думата, той трябва
да
се скара, за
да
вземе думата назад,
да
си
каже думата, която иска.
Вземете една паница с вода от 41 градуса или от 50 градуса.
Увеличавайте температурата, турете и дигнете ръката два пъти, три пъти, докато тия чувствувания дойдат до крайния предел, не може
да
издържате.
Да
се произведе едно диференциране на чувствуванията,
да
произведеш в
себе
си
.
Ти
си
дошъл на едно положение на нивелиране, еднакви станали чувствата или напрежението дошло до крайния предел.
Има ли тук напрежение на чувствата, може
да
стане експлозия и тогава веднага ще стане една смяна вътре.
Ако е станало едно разширение, че туреното на тази топлина, вие ще направите едно охлаждане, туй напрежение на чувствата ви трябва
да
се смени.
Ти искаш
да
се проявиш, пък не можеш
да
се проявиш.
Ще го разпитват и ще видят дали има противоречие в казаното,
да
го хванат.
Искаш
да
кажеш една дума пък се стесняваш, все мислиш какво ще стане.
Имате едно чувство, гладен сте, но ви е срам
да
кажете, че сте гладен.
Най-първо седите и казвате: „Дано се сетят някъде
да
ме поканят!
Втори път го питат и тогава съпоставят двете показания и изваждат известни заключения.
“ Не се сещат хората, какво трябва
да
правите?
Да
допуснем сега, че един ваш учител иска
да
ви поясни, какво нещо е дроб.
Сега може
да
ви се види чудно.
Имате чрезмерен глад, но не се сещат хората
да
ви питат дали сте гладен или не.
Какво трябва
да
направите?
Той е доста труден, много труден, какво трябва
да
направите?
Но
да
обясня идеята, която имам, ще захвана от по-далеч.
Представете
си
, че вие сте цигулар.
Кое е онова, което дава?
Тия хора, като те гледат, че седиш с торбата, виждат, че не
си
разположен.
Ти седиш и каквото кажеш, неразположен
си
.
Кое е дало повод числото
да
се раздели на три?
Всички седят, всички са сериозни.
Кое е дало повод на природата
да
раздели ръката на пет пръста?
Всички те усещат, че не са така доволни.
Ръката, която е цяла в китката, дохожда до пръстите и се разделя на пет части.
Ти ще извадиш цигулката и те ще кажат: „Ама ти
си
майстор цигулар!
“ Най-първо в тях се явява едно малко недоволство, после се явява любопитство, казват: „
Да
видим!
Всичката тайна седи в това, какъв е поводът?
“ Ти започнеш
да
свириш и погледнеш към тях, лицата станат разположени.
Ако може
да
попаднеш на повода, ще извадиш едно криво заключение.
След това казват: „Я ни посвири, много хубаво
си
свирил.“ Имат желание
да
те слушат, казват: „Защо не дойде по-рано?
“ Всички се развеселяват.
Ти режеш една ябълка и даваш 2⁄3 от ябълката и за
себе
си
оставяш 1⁄3.
След като
си
свирил, бащата казва: „Я деца
да
нахраним този гост!
“ Веднага ти дават, гощават те.
“ Ами ако не знаеш
да
свириш?
Защо оставяш една трета за
себе
си
?
Който знае
да
свири, лесно решава въпроса, ами, който не знае, какво трябва
да
направи?
Да
допуснем, вие делите ябълката, давате 2⁄3 и оставяте 1⁄3, съображенията какви са?
Той не може
да
ви се представи.
Вие се представяте много щедър, а за
себе
си
оставяте едно малко парче 1⁄3 и давате 2⁄3.
Който не е умен, разбира, който не е цигулар, не знае
да
свири, неговата работа се усложнява.
Наситен сте, не сте гладен, яли сте.
Или по някой път, давате цялото или малко оставяте за
себе
си
.
Казвате: „Малко ще взема.“ Отделяте ябълката и оставяте за вас 2⁄3 и давате 1⁄3, значи не сте яли ябълки.
Щом за вас оставяте цялата ябълка, вие никак не сте вкусили.
– „Какво трябва
да
правя?
“ – „Ама нямам учител, нямам време, изисква се време.“ Какво трябва
да
направи този, който не знае
да
свири?
Да
кажем, колко е една крина?
Той пък трябва
да
носи една стомна пълна с вода от някой хубав свещен извор,
да
донесе и
да
каже: „Тук ви нося една свещена вода, минах на едно място и напълних стомната.“ – „Какво носиш?
“ – „Нося една свещена вода.“ – „Я дай!
“ Той започва
да
им насипва по една чаша.
(– „15 килограма.“) Добре,
да
кажем, приблизително е 15 килограма.
Сипе на майката, на големия брат, на всичките.
Да
допуснем, че имате 3⁄4 от едно кило, 3⁄4 от килограма.
“ На онзи, който не знае, трябва
да
носи стомната.
Какво ще направите вие, 2⁄3 трябва
да
ги изядете.
Представете
си
, че мястото е сухо, няма такъв извор.
3⁄4 от един килограм жито има възможност и него
да
го изядете, нали?
Не знаеш
да
свириш и стомна нямаш.
Може ли
да
изядете от един килограм от ябълката?
Какво
да
правиш сега?
2⁄3 може
да
изядете, 3⁄4 от килограма може ли
да
изядете?
И от това положение може
да
се излезе.
При сегашните условия, три четвърти не можете
да
изядете.
Показах онзи, който не знае
да
свири, какво трябва
да
прави.
Но тия 3⁄4 може
да
ги посеете на нивата.
Тогава може
да
ви дам една задача.
Понеже писах 2⁄3 трябва
да
го разреша.
Вече дроб няма
да
получите.
Идущата, като посеете житото, дроб няма
да
се получи, дробта ще изчезне.
Може
да
имате пак дроб, но ще имате и цели кила, колко?
Не подтискай, не изнасилвай чувствата
си
.
То не значи
да
дадеш свобода на твоите чувства
да
правят каквото
си
искат.
Но не изнасилвай, не подтискай чувствата
си
.
Колкото и
да
са лоши не ги подтискай, не ги изнасилвай.
Ако ги подтискаш или ако ги изнасилиш, ще стане по-лошо.
Представете
си
една кибритена клечка сама по
себе
си
е нищо, но тази кибритена клечка, поставена при известни условия е много опасна.
Ти едно свое чувство, чакай го
да
узрее.
Една кибритена клечка е опасна работа при дадени условия.
Представете
си
, че някой минава в някои барутени погреби и със запалената кибритена клечка мине край барута близо.
Остави я, ще дойде до едно място и тя ще се превърне на пеперуда.
Едно малко нещо може
да
те дигне някъде,
да
те лиши от всичките права на земята, които имаш.
Остави я
да
стане пеперуда.
Ако човек попадне в един склад с възпламенителни неща и може по едно невнимание
да
бутнеш с крака и
да
запалиш целия склад и
да
го дигнеш във въздуха.
Какво трябва
да
правиш тогава с една четвърт?
В живота най-малката погрешка, която
да
спре общия ход, то е философията на живота.
Всичкото наше нещастие произтича от онова подтисничество, което ние имаме в нашите чувства.
– Овцете може
да
излезат или вълкът може
да
влезе.
(– „Какво
да
се прави с пакостните чувства?
Една четвърт от кошарата, ти вече отваряш от оградата и от овцете може
да
вземеш.
Но всичките прегрешения влизат все с дроб в света.
Чувството може
да
експлодира.
Ако огънеш една пружина, че после я пуснеш, тя може
да
те удари.
Не че пружината е лоша, но при това огъване, пружината може
да
се отплесне.
Един цигулар идва при мене, че струните се отпуснали, че го ударили.
От гайката се отпуснали и от тези стоманените, та го ударили в окото.
Но едно близване може
да
ти създаде едно голямо нещастие.
Казвам, когато чувството ти е огънато, може
да
стане експлозия.
Чашата ще влезе в тебе и ти ще започнеш
да
разсъждаваш.
То е положението, когато завиваше тези струни, трябваше
да
предвиди.
Казваш: „До сега съм бил много ограничен човек“ Казваш: „
Да
се позапознаем!
Цигуларят трябва
да
бъде много внимателен.
Гледам някои цигулари не са никак внимателни.
Той казва още: „Аз съм лозата, вие пръчките, а Отец ми е земеделецът.“ – „Високо произхождение имам, вие трябва
да
се запознаете с мене.“ Като се запознаете, вие ставате весели, дотогава сте били скръбни.
Аз като чуя този тон, изваждам струната.
Като е запознаете, казва: „Намерих първия син на лозата, най-големия син на лозата“ и стане весел.
Аз не ги чакам
да
се скъсат.
Той е първия син, но не е роден от първата майка.
Вие мислите ли, че всичките ябълки се раждат все от една и съща майка?
От едно дърво се раждат, то е друг въпрос, но [от] една и съща майка не се раждат.
Съвременните педагози говорят за възпитание.
Казвам, няма нещо по-хубаво от
да
се възпитаваш и няма нещо по-лошо, когато не
си
възпитан.
Отлично нещо е когато човек може
да
възпита
себе
си
.
По какво се отличава белият от черният човек –
да
бъде малко по-ясно.
Някой ден
си
неразположен, няма повод, но не можеш
да
учиш, не можеш
да
гледаш работа, вдъхновението се изгубва.
Да
кажем имате 1, 2, 3, 4 иждивила ли се е една и съща енергия при тяхното образуване?
Всички неприятности в живота се дължат на онова неестествено положение, което ние имаме.
До коя линия е дадена повече енергия?
Тогава се раждат най-лошите работи.
Защо за него [нея] е дадена повече енергия?
За пример, намислил
си
да
пиеш вино.
Взискателен
си
, то е неестествено чувство.
Предполагам, че детето е един метър високо, приблизително, може
да
не вярно.
Един лош човек
да
коригираш.
Ти на тях ще дадеш свобода.
Някои неща се виждат по-големи, някои по-малки.
Ние имаме в света една постоянна мярка, с която
да
виждаме нещата.
Ти виждаш по-голяма, защото тя е по-близо, виждаш по-малка, защото е по-далеч.
Гладен
си
, това е едно естествено чувство.
Жаден
си
, това е естествено чувство.
Сега тази работа, която ви разправям, тя мяза на следното:
Да
кажем 24 часа вие не сте яли, искате
да
ви угостят с баница, започват
да
ви задават въпроси: „С колко килограма брашно
да
се направи баницата, колко сирене има, как се точи?
Хляб трябва не на ситите, но на гладните.
“ Казват: „Трудна работа е
да
се направи една баница!
Вода трябва на жадните.
“ Този, който правил баницата, седи и казва от каква нива трябва
да
се вземе житото, един килограм много хубаво жито, на каква воденица
да
се смели, какъв трябва
да
бъде воденичарят, разправя за процеса как трябва
да
се меси.
Когато ние говорим за любовта, ние разбираме любовта от великите същества в света, които трябва
да
влезат
да
поправят умствения свят на човека.
Не
да
направят подтисничество, робство, в което човек сам се намира.
Той трябва
да
им даде свобода, но не такава свобода, че
да
има анархия.
То значи човек
да
освободи
себе
си
, своите чувства, но той трябва
да
им даде онова направление на любовта.
Да
направя примера по-ясен.
Вие дайте място на естествените чувства, неестествените ще се стопят като ледовете.
Не искате каква и
да
е, искате
да
облечете хубава дреха, хубав цвят, хубава кройка. Защо?
У нас всички препятствия произтичат от неестествените чувства, но от подтисничеството на естествените чувства и от неестествените.
Да
желаеш естественото.
Да
допуснем, искаш
да
станеш богат човек.
Не желай
да
бъдеш богат,
да
желаеш
да
станеш богат, това е неестествен път.
И те
си
имат своите добри качества.
Казвам, в даден случай съвременните хора носят излишни работи.
Най-напред ние туриме една предпоставка, че
си
сиромах човек.
Сиромашията разбира, че условията на твоя астрален свят са лоши – ти
си
подтиснал своите чувства.
Туй неразположение от какво зависи?
Ти
си
сприхав човек, който не мислиш, ти
си
подтиснал своите чувства.
И като
си
подтиснал своите чувства, искаш
да
подтиснеш и другите хора наоколо и
си
образуваш неприятели.
“ Значи
си
натоварен с нещо.
Някой път ти
си
гневен, търсиш причината.
Казваш: „Каква тежест има, много носи.“ – Търговски работи.
Ти искаш свобода, казваш: „Дайте ни свобода!
“ Ти търсиш причината.
Какво трябва
да
направите с тежестта?
Когато търговецът има много стока, той какво трябва
да
направи?
Трябва
да
я продаде.
Като погледна Ева на плода, в нея се яви едно неестествено желание.
Ако този търговец не продаде стоката
си
, ще се случи някаква криза.
Някой, който учил по търговия има ли
да
е свършил?
Да
оставим това практичното.
Всякога намазвай устните
си
по три четири пъти и ги облизвай.
Този с тънките устни е подтискал чувствата
си
.
Намажете устните
си
по два три пъти и ги оближете.
Търговец, който не е продавал стоката
си
, задържал стока и в туй отношение фалирал.
Сутрин, вечер и на обед до следния път и облизвайте
си
устните.
Онзи, с дебелите устни, той е търговец на широко, големи операции правил, вземане даване нашироко.
А в тънките бърни чувствата са подтискани и всякога може
да
стане една експлозия.
Този опит няма
да
го разправяте на другите.
Да
не хвръкне периметърът.
Най-първо отпуснете бърните
си
свободно.
Туй богатство искам заради вас
да
остане.
Но щом вече е стиснал бърните
си
, експлозията ще дойде.
Кажи: „Така не
си
стискай бърните!
Онези, които знаете
да
свирите, свирете.
“ Трябва
да
знае, че ти виждаш далеч, най-първо ще видиш фитиля, след туй трябва
да
имате ножици, туй, което наричате вие дипломация.
Които имате стомни идете вода донесете.
Щом видиш, че има стискане на устните, като дойде
да
се запали фитила, за
да
не стане експлозия, отрежи фитила.
Онези, които нито знаете
да
свирите, нито стомни имате, правете каквото искате.
Добре, но този търговец какво трябва
да
прави?
Когато чувствата са подтиснати, казва: „Не стискай чувствата
си
!
Цигуларите са свободни
да
направят каквото искат.
Сега в окултната наука много пъти казват: „Как
да
направи опита?
Сега искаш
да
възстановиш първия порядък на нещата.
Може
да
определим степента на подтискането на чувствата.
Може
да
излезе един несполучлив опит.
Може
да
кажем една пружина
да
я огънете за известно място, но след това какво става с пружината?
Причината за онзи опит е много малка, за един психически опит.
Едно съчетание на условията има, дето може
да
навредиш на
себе
си
.
Но някъде тази пружина може
да
е толкова еластична, че
да
се огъне пружината, без
да
се счупи.
Поводът може
да
бъде много малък.
Човек на земята трябва
да
разбира закона, доколкото може
да
се огънат неговите чувства.
Да
ви дам един пример.
Той седи в училището, иска
да
излезе.
“ Излиза от къщи, гледа един файтон, конете се подплашили, бягат.
Какво можем
да
кажем за ума?
Заражда се желание
да
ги хване.
Умът може ли
да
се огъне?
Този файтон е на един богат човек, дъщеря му се разхождала.
Чувствата са винаги като водата на плоскост се разстилат.
Ти ли ще покажеш силата
си
?
Той му благодари, че спасил неговия живот и живота на дъщеря му.
Сега ти излизаш и гледаш, че конете бягат, казваш: „
Да
си
бягат.“ Добре дръж тия коне, нищо повече.
Вие сега не разсъждавате.
Да
ти тръгне напред.
Вследствие на това всичкото противоречие произтича от света на чувствата.
Кой как влезе трябва
да
бъде много предпазлив.
На всяка крачка може
да
се случи някой инцидент.
Следователно, кой как влезе трябва
да
бъде много учен.
Ако не
си
учен, ще излезеш тъй както един паун, който би отишъл на гости у децата.
Всичките тия пера на опашката няма
да
ги има.
Децата не че ще го направят от зла воля, но всяко едно от [тях] иска
да
си
има по едно перо за спомен.
Че той чувствувал нещо неприятно, че не бил разположен, децата не искат
да
знаят.
Колко струва едно пауново перо, не сте
си
купували.
4.
Истинските приятели. Учението като непреривен процес. Новият метод / Новият метод
,
УС
, София, 15.3.1936г.,
Вие искате, без
да
работите,
да
имате слава.
Праведникът може
да
стане грешник и грешникът може
да
стане праведник.
Запример всеки един от вас иска
да
бъде щастлив,
да
бъде богат,
да
има знание.
Грешникът, и той може
да
се оправи.
Но всичко туй наготово
да
му дойде.
И сега всички хора са учени, но учението не е тяхно.
“, той разглежда въпроса от друго становище.
Но за него даден въпрос няма разрешение.
Иска
да
каже, че той знае нещо.
Защо е така, то спада към друга категория.
Казвам: В дадения случай има две възможности.
По някой път се спира и казва: защо ни са тия скърби, недоразумения – нарежда ги той.
Ако сте праведен,
да
паднете.
Ще се пазите
да
не паднете, ще се въздържате назад.
Ако сте грешник, във вас ще се роди идеята, че може
да
станете праведник.
Коринт.) „В биения, в запирания, в бъркотии, в трудове, в неспания, в неядения.“ И на всеки от вас все ще дойдат тия в живота.
Може
да
станете.
И после той турга положителните качества, с какво човек трябва
да
започне: (6 ст.) „С чистота, с благоразумие, с дълготърпение, с благост, с Духа Светаго, с любов нелицемерна, (7 ст.) със словото на Истината, със Сила Божия“; казва какви оръжия трябва
да
има, с какво трябва
да
борави човек: (7 ст.) „с оръжията на Правдата в дясната ръка и в лявата“.
Те са имали работа с чистота – едно; с благоразумие – две; с дълготърпение – три; с благост – четири; с Духа Светаго – пет; с любов нелицемерна – шест; със Словото на Истината – седем; със Сила Божия – осем; с оръжия на Правдата в дясната ръка и в лявата – девет.
Невежият трябва
да
премахне невежеството.
А пък ученият трябва
да
се пази
да
не го заблудят с някой факт.
Състояния, които идат едно с друго.
Че може
да
се заблудите.
(9 ст.) „Като на умиране, а ето живеем; като наказвани, а не умъртвявани, (10 ст.) като оскърбени, а то винаги сме радостни; като сиромаси, но мнозина обогатяваме; като че нищо нямаме, а пък всичко владеем.“
Вие мислите, че някои може
да
ви заблудят.
Да
допуснем, че вие сте шивач и казвате: „Дотегна ми
да
шия дрехи!
Един от знаменитите професори в Европа... Няма
да
ви кажа името, но факт е.
“ Щом ти е дотегнало, ти не
си
научил занаята.
Дали е вярно или не, за мене това е безразлично.
Една голяма аудитория от 200–300 души студенти го слушат, един научен въпрос разглежда.
Или какво казва – някой може
да
каже, че му дотегнало в търпение, в благоразумие, благост на Духа Светаго, в любов нелицемерна.
Един ден иде една млада студентка, красива, и оттам насетне професорът започнал
да
става разсеян. Защо?
Писанието казва: сега всинца сте на утеснение.
Защото тази, младата студентка отивала при професора
да
благодари и влязла в ума на професора.
Не може
да
учи.
Като рече
да
учи, тя става едно препятствие, не пречупва светлината, тя не може
да
влиза.
Сега,
да
дойдем до предмета.
Водата през камъните не прониква, но има сила, която и през камъните ще проникне.
Ти щом научиш шиваческото изкуство, ще направиш на човека такава дреха, той ще ти даде голяма сума, че
да
се отървеш
да
шиеш.
Най-хубавата дреха ще направиш, че той ще ти даде голяма сума.
Един ден професорът казва: „Днес професорът е неразположен, не може
да
държи лекция.“ И на втория ден – същото.
Щом малко ти плащат, показва, че още не
си
се научил.
Сега всички вие сте неразположени, защото вие сте на мястото на професора.
Да
кажем, ти идеш някъде, свириш, дадат ти десетина лева.
Казва: „Дотегна ми
да
свиря.“ Казвам: Не
си
научил изкуството.
Като идеш някъде, теглиш лъка, на човека
да
му се изтръгнат 1000, 5000, 10 000 лева.
Мнозина от вас ми казват: „Дотегна ми
да
говоря.“ Не сте научили говоренето.
Да
се молиш по три пъти на ден, това не можеш
да
направиш, онова не можеш
да
направиш, при хората не можеш
да
идеш, туй грешно, онова грешно“ –
да
излезе малко.
След туй пренесете въпроса, казвате: „В другия свят като идем, там ще се научим.“ Като не могат
да
свършат една работа тук, казват, че „там ще я свършим, в другия свят“.
Онзи, невежият казва: „Падна, отиде този човек в света.“ Той ще придобие една опитност, но дали ще придобие знание, то е въпрос.
Неговото положение ще мяза като онзи в арабската приказка от „Хиляда и една нощ“, дето един баща държал много строго сина
си
.
Като умира бащата, оставил всичкото имане и той казва: „Баща ми ме измъчи в младини, не можах
да
си
поживея.
Решавам за една година
да
ударя нашироко,
да
си
поживея както разбирам.“ С половината имане купил един чифлик, половината употребил за ядене и пиене с другарите
си
,
да
ядат, пият и
да
се веселят, както източните народи знаят.
Като идете в другия свят неприготвени, непременно ще ви засъхне гърлото, ще викате от ада.
Неговите другари след една година всичко изпиват, той няма вече какво
да
плаща, всичките го напущат, не искат
да
знаят нищо заради него.
Той казва: „Тия хора аз ги храних, нито един не е благодарен.“
Казвам: Като влезете в света, мислите, че този свят ще бъде благодарен.
Сега оставете настрана ада, не е предмет
да
ви описвам външната страна на ада.
Каквото и
да
направите – искате
да
напишете книга,
да
свирите и т.н., вие се заблуждавате във всичко.
Вие свирите една плоча или аз може
да
ви свиря, утре дойде цигулар, който свири по-добре от вас, [от] мене – него ще предпочете светът.
Той е учил
да
яде, но не е учил как
да
яде.
Ако един човек, като яде, умира, той не се е научил как
да
яде.
Ако мислите, че за нещо, което вие направите, ще ви бъдат признателни, вие сте излъгани.
Аз наричам правилно ядене: когато ядеш,
да
не умираш.
Ако вие не сте признателни за онова, което вие сами правите, как ще бъдат другите признателни?
Навождам ви на една философия на един градеж, който трябва
да
поставите.
Тогава, всички, които умират, не са се научили
да
ядат правилно.
Не ви проповядвам
да
не ходите в света.
Сега аз не искам
да
ви занимавам с преповторение на едни и същи работи.
Изучавайте всичко, но не мислете, че в науката или във всичките изкуства вие ще намерите разрешение на живота.
Казваме: „Ти трябва
да
бъдеш праведен.“ Какво нещо [е]
да
бъдеш праведен?
„Ти трябва
да
бъдеш добър.“ Какво нещо е
да
бъдеш добър?
„Ти трябва
да
свириш добре.“ Сега, израз трябва
да
има в музиката.
Но тия деца до края на вашия живот няма
да
бъдат, те ще се изменят.
Как ще дадем израз на музиката?
Ако разгледате един скъпоценен камък и един обикновен камък, има голямо различие.
Но ако насоча един обикновен камък, неговата светлина няма
да
направи това.
Сега, като ви говоря, вие може
да
се обезсърчите.
НАГОРЕ