НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
771
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
771
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Може ли плодът
да
храни дървото?
(втори вариант)
Дървото храни и крепи плода, а не обратното.
(втори вариант)
Смешно е
да
мисли ябълката, че като седи на дървото, от нея зависи неговото щастие.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
духне вятърът,
да
разлюлее клоните и
да
покаже на ябълката, че мисълта й е крива.
(втори вариант)
Като се види на земята, тя ще разбере, че нейното щастие зависи от дървото.
(втори вариант)
Следователно, всеки, който иска
да
възстанови своята правда, вместо Божията, ще го брулне вятърът, и той ще падне на земята.
(втори вариант)
Щом се спъваш и падаш, щом губиш вътрешния
си
мир и равновесие, ти
си
на крив път.
(втори вариант)
Както и
да
се оправдаваш, мисълта ти е крива.
(втори вариант)
– Еди-кой
си
философ, еди-кой
си
проповедник мисли така.
(втори вариант)
Че
си
бил така възпитан, че така са те учили, това не те оправдава.
(втори вариант)
Всеки, който пада на земята от най-слабия ветрец, живее в заблуждения и противоречия.
(втори вариант)
– На желанието в човека
да
бъде като Бога,
да
замести Неговата Правда със своята.
(втори вариант)
А човек, който иска
да
стане като Бога, всякога се проявява такъв, какъвто не е.
(втори вариант)
И дяволът, който пожелал
да
бъде като Бога,
да
създаде нещо особено, родил лъжата.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
боднеш мехура с игла, за
да
се изпразни.
(втори вариант)
Но дяволът се опитва
да
го продава като нещо ценно.
(втори вариант)
Който не познава лъжата, може
да
се излъже.
(втори вариант)
Взима мехура със
себе
си
, но веднага вижда, че се излъгал.
(втори вариант)
Като видял, че с лъжата не може
да
се прочуе, дяволът решил
да
създаде човек, както Бог е направил първия човек.
(втори вариант)
Това е според една богомилска легенда.
(втори вариант)
Бог го оставил свободен,
да
прави, каквото иска.
(втори вариант)
Като разбрал погрeшката
си
, дяволът отишъл при Господа, с молба,
да
вдъхне душа и на неговия човек.
(втори вариант)
От благодарност, дяволът обещал, че половината от печалбите на неговите хора ще бъде за Господа, а половината ще задържа за
себе
си
.
(втори вариант)
Как се познава човекът, направен и роден от Господа и този, направен от дявола?
(втори вариант)
Първият живее и служи изключително на Господа.
(втори вариант)
Той е изцяло Божие творение, дяволът не е взел никакво участие в създаването му.
(втори вариант)
Сега, задачата на всеки човек е
да
ликвидира с дяволското творение,
да
не прави нов договор с дявола.
(втори вариант)
Всички мъчнотии, нещастия и противоречия в човешкия живот се дължат на договора, който хората направили в далечното минало с дявола.
(втори вариант)
Този договор се вижда от лъжата, която съществува между хората.
(втори вариант)
Жената се обръща към Бога, с молба
да
й даде едно детенце.
(втори вариант)
Тя казва: Господи, ако ми подариш едно дете, ще го посветя
да
служи на Тебе.
(втори вариант)
То расте, става юноша, младеж и, като дойде време за посвещението му, майката се обръща към Господа със следните думи: Господи, защо ти е моят син?
(втори вариант)
Ти нямаш нужда от него.
(втори вариант)
Нека бъде свободен,
да
си
поживее, както разбира.
(втори вариант)
Ще направя курбан,
да
откупя сина
си
от обещанието, което дадох.
(втори вариант)
Тя избира едно угоено теле и го принася жертва на Господа, вместо сина
си
.
(втори вариант)
Следователно, когато човек даде обещание
да
служи на Господа, това е майката в него.
(втори вариант)
Остане ли без влиянието на майка
си
, той търси начин
да
се откупи с нещо,
да
развали договора между своята душа и Бога.
(втори вариант)
Красив е стремежът на душата, но често дяволът взима надмощие и разкъсва връзката между нея и Бога.
(втори вариант)
Една американка обещала сина
си
на Господа, с цел
да
получи Неговото благословение.
(втори вариант)
Дошъл денят на посвещението му, но майката казала: Синко, обещах те на Господа,
да
проповядваш Словото Му.
(втори вариант)
Днес, обаче, намирам, че и по друг път можеш
да
Му служиш.
(втори вариант)
Не е нужно непременно
да
проповядваш Словото Божие.
(втори вариант)
Стани търговец,
да
спечелиш много пари, за
да
помагаш на бедни и страдащи.
(втори вариант)
Синът послушал майка
си
и чрез търговията се откупил от Господа.
(втори вариант)
Въпреки това, една голяма криза в търговията го изненадала: той изгубил всичкото
си
богатство и останал последен сиромах.
(втори вариант)
Като видял, че не може
да
върне богатството
си
, решил
да
стане проповедник, дано получи Божието благословение.
(втори вариант)
Това значи: поживей
си
, докато
си
млад; като остарееш, служи на Господа.
(втори вариант)
Той не се нуждае от стари, разочаровани хора, които искат
да
се спасят чрез Словото Му.
(втори вариант)
Мнозина се питат, как трябва
да
се проповядва.
(втори вариант)
Първият начин е проповядването на извора, който непрестанно тече и напоява всичко, каквото срещне на пътя
си
.
(втори вариант)
Така проповядва чешмата, която ту тече, ту престава
да
тече; влакът, който се движи и спира ту на една станция, ту на друга; цигуларят, който започва
да
свири и скоро се уморява, сваля цигулката
си
и почива.
(втори вариант)
Божествените процеси са непреривни, а човешките – прекъснати и непостоянни.
(втори вариант)
Ако вярата им е силна, достатъчно са пет минути, за
да
разберат всичко онова, което се говори с часове.
(втори вариант)
Вярата, любовта, истината са изключителни неща, дадени на малцина.
(втори вариант)
Онзи, за когото любовта не е още достъпна, постоянно пита, как
да
обича.
(втори вариант)
Преди
да
си
изпитал любовта, не можеш
да
получиш отговор на въпроса
си
.
(втори вариант)
Ще опиташ любовта на Бога към
себе
си
и тогава ще разбереш, как
да
обичаш хората.
(втори вариант)
Това значи: ще отидеш при Бога, Той
да
те научи, как
да
обичаш.
(втори вариант)
Никой, освен Бога, не е в състояние
да
научи човека
да
обича.
(втори вариант)
Бог е изворът, от който ще черпите и знание, и сила, и богатство.
(втори вариант)
Можете
да
отидете и при хората, от тях
да
черпите знание, но знанието ви скоро ще се изчерпи.
(втори вариант)
Помнете: търсите ли знание, сила, свобода, при Бога ще отидете.
(втори вариант)
Само Той е в състояние
да
ви освободи,
да
ви направи истински човеци.
(втори вариант)
Често слушате
да
казват, че Бог не съществува, понеже никъде не може
да
се намери.
(втори вариант)
Всъщност, Бог живее в човека, няма защо
да
Го търсят някъде, и там
да
Го намерят.
(втори вариант)
Цял ден простирах ръцете
си
към народ, който не се покорява и противоречи.“ (– 20 и 21 ст.).
(втори вариант)
Тези, които не търсели Господа, и Господ не ги търсел, те Го намерили.
(втори вариант)
А тези, които търсели Господа, и които Господ търсел, не Го намерили.
(втори вариант)
Отива, връща се, но не отваря книга, нито слуша, какво преподава учителят.
(втори вариант)
Той обича знанието и го придобива, а неговият другар посещава училището, но не работи, не слуша учителите
си
и не придобива знания.
(втори вариант)
Привидно ученикът търси знание, но не го намира; който не посещава училището, привидно не търси знание, но го придобива.
(втори вариант)
Сега, като се говори за хора, създадени от Бога, а други – от дявола, това не значи, че трябва
да
се обезсърчавате и
да
питате, от кои сте.
(втори вариант)
Докато греши, докато пада и става, човек още не се е освободил от съдружието
си
с дявола.
(втори вариант)
Затова, естествено е, дяволът
да
взима участие в печалбите на човека.
(втори вариант)
Той има дял в неговите работи и доброволно, или не, трябва
да
получи това, което му се пада.
(втори вариант)
Той нашепва на човека, как
да
живее,
да
защитава своите права и интереси.
(втори вариант)
Същевременно, той го убеждава, че това, което е негово право, няма отношение към другите хора.
(втори вариант)
Ето защо, който иска
да
се освободи от греха, трябва
да
се роди отново, от дух и вода.
(втори вариант)
И тъй, само онзи може
да
знае, кой е прав, който сам постъпва право; само онзи може
да
познае кривото, който сам постъпва криво.
(втори вариант)
Не е лошо човек
да
е боледувал, или
да
е бил крив.
(втори вариант)
Едно дете влиза в чужда градина и
си
откъсва една ябълка.
(втори вариант)
Пъдарят го хваща и го предава на стражаря.
(втори вариант)
От това, как ще подведат работата, може
да
се заведе голямо дело.
(втори вариант)
За такова престъпление изпъдиха Адам и Ева от рая.
(втори вариант)
Като ядоха от забранения плод, за оправдание, те
си
послужиха с лъжа.
(втори вариант)
Тя стана причина
да
напуснат рая.
(втори вариант)
Ако не бяха излъгали, погрeшката им щеше лесно
да
се изправи.
(втори вариант)
Като греши, човек минава през няколко процеса, докато изправи погрeшката
си
.
(втори вариант)
После съзнава, но не иска
да
си
признае.
(втори вариант)
Най-после признава погрешката
си
и се мъчи
да
я изправи.
(втори вариант)
Следователно, съзнаете ли погрeшката
си
, изправете я.
(втори вариант)
Ако започнете
да
се оправдавате, ще ви изпъдят от райската градина.
(втори вариант)
Съвременните хора едва сега са започнали
да
съзнават погрешките
си
.
(втори вариант)
След това ще започнат
да
ги изправят.
(втори вариант)
Докато дойде този ден, те ще орат и сеят земята, с пот на челото ще изкарват прехраната
си
, както беше казано на Адама.
(втори вариант)
И жената ражда деца с мъки и страдания, както беше казано на Ева.
(втори вариант)
И на змията беше казано, по корем
да
се влачи и с пръст
да
се храни.
(втори вариант)
Като видя Бог, че се разкаяха, каза им: Ще изпратя Сина
си
,
да
ви научи, как
да
живеете.
(втори вариант)
Така ще се спасите и ще се върнете в рая.
(втори вариант)
Той им казваше: Който иска
да
се спаси, трябва
да
се отрече от
себе
си
, от заблужденията на света,
да
не мисли, че знанието, богатството и силата, които светът дава, ще го заведат в правия път.
(втори вариант)
Искаш ли
да
се спасиш,
да
познаеш Бога, бъди готов
да
изпълниш волята Му и
да
Му служиш.
(втори вариант)
Христос казва: „Който не се отрече от майка
си
и баща
си
, от богатството
си
, от
себе
си
и от своя живот и не ме последва, не може
да
бъде мой ученик.“ – Възможно ли е човек
да
се откаже от всичко това и
да
бъде щастлив?
(втори вариант)
Какво допринасят на коня книгите на учените и богатството им, които той носи на гърба
си
?
(втори вариант)
Конят пъшка под тежестта на товара и се оплаква, че гърбът му страда.
(втори вариант)
Той пита, как
да
се освободи от този товар.
(втори вариант)
Нищо не му остава, освен
да
го хвърли и
да
бяга в гората, на свобода.
(втори вариант)
Книгите, богатството, които носи на гърба
си
, не са негови.
(втори вариант)
Нека ги носи онзи, на когото принадлежат.
(втори вариант)
Какво трябва
да
прави машинистът, който кара влака?
(втори вариант)
Щом се отегчи, има право
да
напусне.
(втори вариант)
Ще дойде друг, вместо него,
да
продължи работата.
(втори вариант)
Той е зло, от което трябва
да
се освободиш.
(втори вариант)
Тъй щото, ако питате, какво представляват злото и доброто, отговарям: Злото е тежък товар, който носиш ден и нощ на гърба
си
.
(втори вариант)
Има въпроси в човешкия живот, които са мъчно разрешими.
(втори вариант)
Наистина, Христос понесе греховете на човечеството, но знаеше, как
да
се освободи от тях.
(втори вариант)
Всеки казва, че вярва, но, в края на краищата, дохожда до положение дето вярата му не помага.
(втори вариант)
За
да
познае светът, че аз любя Отца, станете
да
отидем оттук.“ Когато се намираше в изпитания, Христос се молеше усърдно на Бога.
(втори вариант)
Той мина през такива страдания, че кървава пот излизаше от порите Му.
(втори вариант)
В момента на най-големите страдания, Той се молеше на Бога
да
се отмени тази чаша, но като разбра, че това е невъзможно, каза: „Господи, в Твоите ръце предавам духа
си
.
(втори вариант)
Щом вярата ти не е в състояние
да
ти помогне, ти имаш материалистически схващания за живота.
(втори вариант)
Да
бъде Твоята воля.“ Така Христос показа на човечеството, че всички трябва
да
минат през големи страдания, за
да
влязат в пътя на любовта.
(втори вариант)
Мнозина казват, че един от важните въпроси в живота е прехраната.
(втори вариант)
В най-тежките моменти на живота
си
Той беше сам, учениците Му заспиваха.
(втори вариант)
Те мислят, че като разрешат този въпрос, всичките им работи ще се наредят добре.
(втори вариант)
И като разреши въпроса за прехраната
си
, човек пак е недоволен, има нещо неуредено в живота му.
(втори вариант)
Щом се намерите пред мъчнотии и страдания, молете се
да
ви отмине тази чаша.
(втори вариант)
Значи, храната не задоволява всички нужди и изисквания на човека.
(втори вариант)
Ако не може, предайте се на Бога и кажете: Господи,
да
бъде Твоята воля!
(втори вариант)
Като се занимава с неразрешените въпроси, най-после човек казва: Не искам
да
се занимавам повече с тези въпроси.
(втори вариант)
Никой не може
да
влезе в Царството Божие без страдания.
(втори вариант)
Обаче, и при това положение, той пак изпада в мъчнотии.
(втори вариант)
Никой не може
да
влезе в Царството Божие, ако не се откаже от незаконното богатство на своите деди и прадеди.
(втори вариант)
И
да
се занимаваш, и
да
не се занимаваш с неразрешените въпроси, все ще се натъкваш на мъчнотии.
(втори вариант)
– Какво ще остане за нас, ако се откажем от цялото
си
богатство?
(втори вариант)
За предпочитане е
да
се занимаваш с тях; по-лесно ще понесеш мъчнотията.
(втори вариант)
Това е все едно, през лятото
да
не се интересуваш от зимата.
(втори вариант)
Каквото и
да
правиш, колкото и
да
мислиш, нищо няма
да
постигнеш.
(втори вариант)
Не само че нищо не губи, но даже печели.
(втори вариант)
Зимата
си
е зима; тя ще донесе студ, мраз, който не можеш
да
избегнеш.
(втори вариант)
Разчитайте на единия приятел, който може
да
ви следва навсякъде.
(втори вариант)
Обаче, ако мислиш съзнателно за зимата, ще бъдеш предвидлив, навреме
да
си
купиш дърва и въглища.
(втори вариант)
Той е истинското богатство, а деветте са лъжливото, фалшиво богатство, което всеки момент може
да
ви изневери.
(втори вариант)
Така ще отопляваш стаята
си
и ще смекчиш поне малко суровите условия на зимата.
(втори вариант)
Ако не мислиш за зимата още през лятото, студът ще те завари неподготвен и ще ходиш от къща на къща,
да
се топлиш.
(втори вариант)
Затова, съветвам ви: Мислете върху трудно разрешимите въпроси, макар и
да
нямате успех.
(втори вариант)
Колкото и
да
е слаба, все ще освети някой кът.
(втори вариант)
По какво познавате, дали даден човек ви люби?
(втори вариант)
Христос казва: „Който иска
да
бъде мой ученик,
да
вдигне кръста
си
и
да
ме последва.“ Следователно, който ви люби, той ще бъде с вас и на този, и на онзи свят; и до гроба, и след гроба.
(втори вариант)
В природата съществува един начин на разбиране, наречен здравословен.
(втори вариант)
Жената плаче за мъжа
си
, че го изгубила, облича се с черни дрехи, но след една година казва: Живите при живите, умрелите при умрелите.
(втори вариант)
Който се ръководи по него, лесно се справя с мъчните и трудно разрешими въпроси.
(втори вариант)
Тя сама се утешава и започва
да
мисли
да
се ожени за друг мъж.
(втори вариант)
Гледате, как някой майстор полира камъните.
(втори вариант)
Колкото и
да
говори за любовта
си
към своя мъж, любовта й е временна и изменчива.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
го пипнеш, за
да
познаеш, че е добре полиран.
(втори вариант)
Човек трябва
да
стигне върха на планината.
(втори вариант)
За
да
познаеш, доколко можеш
да
разчиташ на своята вяра, пипни я с ръката
си
.
(втори вариант)
– Можем ли
да
стигнем върха?
(втори вариант)
Ако
усетиш
най-малката грапавина, ще знаеш, че вярата ти ще те спъне.
(втори вариант)
И най-голяма буря
да
ви сполети, не трябва
да
се разколебавате.
(втори вариант)
Ние говорим за онази вяра, която ви помага
да
разбирате нещата.
(втори вариант)
Колко пъти екскурзиантите отлагат екскурзиите
си
при промяна на времето.
(втори вариант)
Някой тръгва сутрин на екскурзия, гледа, времето е ясно, слънчево, но едва извърви два-три километра, явяват се облаци или започва
да
вали.
(втори вариант)
Иначе, колкото и
да
ви се говори за Божията любов, истина и знание, нищо не можете
да
разберете.
(втори вариант)
Щом го накваси дъждът, той се връща назад, не се решава
да
продължи пътя
си
.
(втори вариант)
Как ще разчиташ на чуждата къща?
(втори вариант)
Ако беше продължил пътя
си
, времето щеше
да
се оправи.
(втори вариант)
Ти
си
наемател, днес живееш в една къща, но след година собственикът разваля къщата
си
, иска
да
строи нова и ти предлага
да
я напуснеш.
(втори вариант)
За
да
бъдеш спокоен, трябва
да
имаш собствена къща, никой
да
не те пъди.
(втори вариант)
Това показва, че повечето хора днес не вървят със знание и виждане, но с пипане.
(втори вариант)
Следователно, разчитайте само на същественото, на реалното, на Божественото в
себе
си
, което никой не може
да
ви отнеме.
(втори вариант)
Каквото и
да
е времето, лошо или добро, човек трябва
да
издържа докрай.
(втори вариант)
„Понеже Божията Правда като не разумяват, и своята
си
правда като искат
да
възстановят, не се покориха на Божията Правда.“ (– 3 ст.).
(втори вариант)
Не бягайте от сенките, защото и те могат
да
ви донесат временно благо, но не разчитайте на тях.
(втори вариант)
– Апостол Павел обръща внимание на евреите, че, като смесили Божията Правда със своята, искали
да
възстановят своята правда.
(втори вариант)
Любов, която носи живот, е истинска; знание, което носи светлина, е истинско; истина, която носи свобода, е реална и неизменна.
(втори вариант)
Това е било в миналото, но и до днес още всички хора искат
да
възстановят своето право вместо Божието.
(втори вариант)
Това са максими, които трябва
да
носите със
себе
си
.
(втори вариант)
Ако работите ви не се нареждат, както вие желаете, чудите се, защо Бог е създал така света, защо допуща злото.
(втори вариант)
С тях трябва
да
разрешавате всички мъчнотии в живота
си
.
(втори вариант)
И, като не можете
да
си
отговорите на всички въпроси, вярата ви се разколебава, започвате
да
се съмнявате в Бога.
(втори вариант)
Те са оръжия, с които можете
да
воювате безопасно, както за
себе
си
, така и за близките
си
.
(втори вариант)
Старото ти верую поддържа вяра и служене на
себе
си
.
(втори вариант)
Най-силният огън, който съществува в цялата вселена, е огънят на любовта.
(втори вариант)
Какво ще придобиеш, ако вярваш само в
себе
си
?
(втори вариант)
Дето се насочи този огън, всичко стопява.
(втори вариант)
Какво спечелиха евреите, които искаха
да
възстановят своята правда?
(втори вариант)
Срещне ли неприятел на пътя
си
, тя стопява всичките му оръжия, коли, припаси, хора.
(втори вариант)
Няма народ, който
да
е минал през такива големи люшкания, както еврейският.
(втори вариант)
При това положение, той е принуден
да
отстъпи.
(втори вариант)
Умът им днес е дошъл на място, и те пак искат
да
възстановят своето право.
(втори вариант)
Това няма
да
стане.
(втори вариант)
Няма сила в света, нито живо същество, които могат
да
устоят на огъня на любовта.
(втори вариант)
Бог е създал света и дал правото на всеки човек, на всеки народ, но над всичко ще възтържествува Божията Правда.
(втори вариант)
Всеки, който се опита
да
й се противопостави, минава през големи страдания.
(втори вариант)
Ето защо, когато се натъквате на противоречия, търсете причината за тях в
себе
си
, а не в Провидението.
(втори вариант)
Няма място, дето огънят й
да
не прониква; той действа и в ада, и в рая.
(втори вариант)
Ако работите ви не вървят добре, търсете причината за това в
себе
си
, в своите родители, в своите баби и прабаби, в обществото, в народа, но в никой случай в Бога.
(втори вариант)
Апостол Павел казва: „Око не е видяло, и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил чрез любовта за онези, които Го любят.“ Велико благо е за душата
да
мине през огъня на любовта.
(втори вариант)
Мислите ли така, вие ще разрешите и най-мъчните въпроси.
(втори вариант)
Цялата вселена ще се отвори за вас, като жилище; ще почувствате връзката
си
с Бога, като ваш Баща, и ще се радвате на онази вечна свобода, която дава възможност на всичко живо
да
расте, цъфти и зрее.
(втори вариант)
Като влезе светлина в ума ви, предметите ще бъдат ясни и определени.
(втори вариант)
Желая ви сега
да
бъдете свободни,
да
се приготвите за огъня на любовта.
(втори вариант)
2.
Лесният и мъчният път
,
ООК
, София, 19.2.1936г.,
Ами че вие сте турили целия свят
да
носите на гърба
си
, как няма
да
остарявате?
Дойдеш и мислиш, че
си
се родил баща, майка.
Вие имате криви идеи за баща
си
и за майка
си
.
След туй имате криви идеи как ще се осигури вашият живот, имате криви идеи за нещата.
Трябва
да
се премахне неразбраното в живота.
След туй искаш
да
се ожениш и мислиш каква ще бъде тази, за която ще се ожениш, ще може ли
да
живееш, после деца ще имаш ли, как ще ги възпиташ, пари ще ти трябват, ред безпокойства от единия край до другия.
В света има много мъчнотии, които не можете
да
ги премахнете.
Че защо ти е възлюблена, за която трябва
да
се безпокоиш?
Тези ученици искаха
да
премахнат една мъчнотия, но не можаха.
Като отиваш при Господа, се безпокоиш дали Господ ще ме обича, или не, дали ще ме подари с нещо.
Христос им каза, че тази мъчнотия може
да
се премахне с пост и с молитва.
Твоят възлюблен не се нуждае от нищо, той всичко има.
Дават се условия.
Той иска ти, като отидеш при него,
да
бъдеш добре облечен.
Сега вие ще кажете: какво
да
правим ние?
Щом мислиш дали ще те обича, или не, ти
си
на крива посока.
И двамата може
да
имат знания.
Всеки може
да
ви каже, че всеки от вас не живее добре.
Дали щял
да
ви обича.
Какво значи
да
се живее добре?
Дали ме обича, или не, то е съвсем друг въпрос.
Може
да
знаете напълно дали ви обича, или не.
Значи неизследими са Божиите пътища, трябва
да
се изследват.
Когато обичаш някого, не може
да
не обича.
Когато четете Писанието, трябва
да
се следват Божиите пътища.
Трябва
да
се изучават Божиите пътища и начините, по които трябва
да
се прилагат.
Не може
да
обичаш, и
да
не те обичат.
На земния живот какво трябва
да
правиш?
На земния живот четеш „Отче наш“,
да
извадиш хляба от торбата и ще го туриш на трапезата.
Ако ти обичаш някого, той не може
да
не обича, той не може
да
няма към тебе разположение.
Най-първо житото трябва
да
се смели.
Ако ти го обичаш в душата
си
и желаеш всичкото добро за него,
да
не мислиш лошо за него, той не може
да
няма разположение.
Трябва някой воденичар и след туй вкъщи трябва
да
знаете как
да
направите хляба.
Или
да
ви направя един превод.
Не, аз гледам какви са неговите отношения към другите, не към мене.
Каквито са неговите отношения към другите, такива ще бъдат неговите отношения към мене.
Ще вземете кваса, ще турите брашното, ще турите вода.
В хамбаря колкото и години
да
седи, то е безплодно, то не може
да
принесе плод, то не е капитал, който може
да
принесе полза.
Сега не искам
да
зная какво е вашето знание.
Туряте брашно, пак вода, ще направите тестото.
Ако житото посееш на нивата, туй жито може вече
да
се увеличи.
Да
кажем, всяка една мисъл, всяко едно желание може
да
се увеличи.
Сега може
да
дойде някой философ и
да
каже: „По друг начин не може ли
да
стане хлябът?
Даже онова, което аз зная, аз го оставям настрана, то е частично схващане, какво аз зная.
“ Той е станал веднъж, природата го направила на малки сомунчета, дребни семенца.
Вие не сте доволни от тях, вземате тия сомунчета по някой път, че ги счуквате, туряте вода - варено жито правите.
То е известен порядък, който трябва
да
изучавате.
Сега остава една мъчнотия: как
да
го приложим?
Вие искате
да
изучавате езика.
Той
си
има известни правила, има известна азбука на български, трябва
да
изучавате буквите, после има известни граматически правила.
После всеки език
си
има фонетика, начин за произношение.
Какво ти коства
да
приложиш едно правило?
Може някой
да
каже, че това е лесна работа.
В граматиката има едно правило
да
се туря запетая.
Защото не само трябва
да
произнесеш една дума, но трябва
да
знаеш и
да
я напишеш.
Едното показва земя, в която вие трябва
да
сеете нещо, другото означава действие, някакъв глагол, работа показва.
Сега гледам онези, които разбират този въпрос, казват: „Животът е един кръг.“ Квадратът, който е турен в действие.
Може
да
почва нещо.
Следователно трябва
да
разбираш тия двете страни на живота.
Казвате: как
да
приложим това правило?
Туй правило няма
да
го измисляш, ще вземеш граматика.
Ако измените ударението в български, думата „йстина“ става „истйна“.
Може
да
напишеш думата „истина“, и като измениш ударението, съвършено се изменя думата.
В този квадрат всяка една стена има по един ъгъл с какво
да
се занимава.
Една и съща дума с изменение на ударението в единия случай значи йстина, в другия истйна.
Англичанинът няма време
да
туря точка, туря една запетая и свършва се.
Трябват ред други обяснения, приложени в живота, за
да
разберете как се прилага.
Де е ударението в единия и в другия случай?
Може
да
е така.
Да
кажем, един ъгъл може
да
се смени 45 градуса, на мястото на 90 градуса може
да
се тури 45 градуса.
Този ъгъл може
да
се увеличи с 45 градуса, тогава ще стане 135 градуса.
Доколко може
да
се увеличи един ъгъл?
Едното дава живот, другото смразява живота.
Човек трябва
да
се научи правилно
да
мисли.
Човек не може правилно
да
мисли, докато не тури в хармония своите мисли и чувства.
Тогава, когато едни прогресират, в тях се увеличават условията.
Ако той не е господар на чувствата
си
, ако той не е господар на мислите
си
, той не може
да
мисли.
От характера, от онова психологическо разбиране, което евреинът има.
Защото може
да
мислите, тъй както цъфтят дърветата, без
да
дадат плод, може
да
растете.
Но щом човек се качва на коня, конят не мисли за храната
си
, човек промисля за коня.
Но ние подразбираме под мисълта тя
да
има своя плод.
Човекът след като слезе от коня, той ще му даде храна.
Сега една такава тема всеки може
да
развие.
Той взел, тия граници разточил във вечността: бъдещето е някъде далеч, миналото е някъде далеч.
Следователно законът е същият: ако вие служите на Бога, ако вие се определите
да
Му служите, Бог ще промисли заради вас.
Ако вие не Му служите, и Той няма
да
мисли заради вас.
Понеже хората, които са писали върху мисълта, искат
да
установят известни правила, схващания
да
видоизменят.
Евреинът знае бъдещето колко се приближава и кога се приближава; евреинът разбира миналото колко се отдалечило.
Вие искате, без
да
Му служите, Той
да
промисли заради вас.
Пък законът на мисълта не може
да
се видоизмени.
Понеже той е по-висш свят, установен свят, ти него не можеш
да
видоизмениш.
Ти трябва
да
го представиш такъв, какъвто е.
Най-първо трябва
да
правите, не
да
кажеш: „Аз служа на Бога.“ Ето аз какво подразбирам.
Сега нямаш правилна мисъл, не можеш
да
чувстваш правилно, не може и
да
постъпваш правилно.
Представете
си
, че аз съм беден човек, закъсал съм.
Ако не постъпваш правилно, не може
да
чувстваш добре, не може и
да
мислиш правилно.
Казвам: „Господи, покажи ми един път, как
да
изляза от тия лошите условия, в които се намирам.
Ако не чувстваш правилно, не може
да
мислиш правилно, не може и
да
постъпваш правилно.
Съвсем закъсах, ходих на едно място, не ме приемат, учител исках
да
стана, това, онова, никъде не ме приемат.
За
да
постъпваш правилно, трябва
да
мислиш правилно и
да
чувстваш правилно.
Така се случи.“ Господ каза: „Я тръгни там по пътя.“ Виждаш една мома млада, наранена, кръв тече.
Ако тия работи не ги туриш, ти не можеш
да
имаш никакви резултати.
Господ казва: „Вземи я на гърба
си
.“ Вземам я, занасям я, връщам нейното съзнание.
За
да
се прояви едно чувство, мисълта е едно условие.
Казваш:
да
си
прояви чувствата.
Има закон, по който чувствата може
да
се проявят.
Тя ми даде адреса
си
и след туй ми благодари за услугата.
Чувството е като семе, което трябва
да
посееш,
да
израсне,
да
даде своя плод.
И оттам насетне всичко ми тръгна напред.
Тогава казвам, трябва
да
има бъдеще настояще и минало настояще.
Този, който помага.“ Казва: „Много знаеш.“ Ако кажа: „Ще взема младата мома, тя не е за мене, тя се занимава с други работи.“ Господ казва: „Вземи я на гърба
си
.“ Ти намериш на пътя една свещена идея, Господ казва: „Вземи тази свещена идея.“ Ти кажеш: „Тя не е заради мене, аз не мога.“ Ти затваряш пътя.
Ти вземи я на гърба
си
, занеси я у дома.
Сега някой ще каже: трябва
да
се спазят.
Бъдеще настояще - изваждаш житото от хамбаря, туряш го в тенджерата
да
го вариш.
Оттам насетне твоите работи ще вземат
да
се оправят.
Или как ще ги приложиш, ако не
си
учен?
Какво повече
да
ви говоря на вас.
Вие сега искате
да
кажете: „Няма ли нещо... нещо пари за дрехи,
да
си
направим,
да
се облечем?
Вие всички имате установени възгледи и много мъчно е
да
се отучите от един стар навик.
Ако вие не разбирате, в еврейски не можеш
да
изясниш.
“ Ще дойдат дрехите.
Имаш навик, останал от дядо ти, баба ти,
да
се почесваш отзад на главата.
Затова Евангелието не може
да
се пише на еврейски език.
Но представете
си
, че има един издаден закон, че всеки, който се почесва зад тила, изгубва делото.
Еврейският език няма пластичност, не изразява, не изказва новите форми, в които мислите Христови можаха
да
се турят.
Ти в съда имаш някакво дело, и стражар има, и прокурор има, и съдия.
„Почва“ значи движение,
да
се задържи в тебе една идея.
Просто защото
си
се почесал по главата.
Тогава можаха
да
пишат стари пророчески работи, но като дойдем до онази любовна мисъл на християнството, на еврейски език не може
да
се пише.
Аз ви давам пример: любовта е тази царска дъщеря, която вземаш и занасяш у дома
си
.
Пък и на български език не може
да
се пише.
Трябва
да
се създаде един нов език.
Докато любовта не влезе в душата ти, в любовта ти не можеш
да
разбереш истината.
Да
изясня мисълта
си
, малко е отвлечена.
Че не можем
да
приложим любовта, причина е езикът.
Какво има в едно почесване, вие не му давате никаква цена. Добре.
Та в сегашния живот новата култура, която иде, трябва
да
се създаде съответстващи езикови нови форми, за
да
бъде умът пластичен.
Истината е резултат, истината е вече път, всичките ония възможности, с които може
да
се повдигнем.
Казваш: „Какво има, турих само една клечка.“ И веднага цялата къща и вие, всичко иде.
Езикът трябва
да
е пластичен, за
да
може
да
се изрази Божествената мисъл на Божествен език.
Всеки от вас казва: „Трябва
да
има амбицията, не, но стремеж
да
се повдигне.“ Всеки трябва
да
има желание в своята мисъл, не
да
се колебаете, но в даден случай
да
знаете, че вашата мисъл е права.
Правата мисъл е права за всички.
Клечката трябва
да
бъде в кутията
си
и ти трябва
да
се откажеш от желанието
си
да
палиш клечката,
да
опитваш.
В дадения случай човек не е просто същество.
Моята мисъл е мисъл за всички.
В него има взривни сили.
Не можем
да
правим различие.
Всички хубави мисли на цял свят са и мои мисли.
Не можем
да
правим различие между обич и любов.
Хубавото във всички е и мое хубаво, хубавото в мене е хубаво за всички.
Та благата в света са общи за всичките.
Питам: такъв един човек какво може
да
направи в света?
Но
да
кажем, имате един друг център.
Онова, което Бог създал, е за всичките.
Имате врагове и всякога тия врагове може
да
ви причинят повреда.
Трябва нашето съзнание
да
се разшири,
да
се разшири и сърцето ни.
Сега вие мислите, че сте господари в света и може
да
правите, каквото искате.
Тази работа без свирене няма
да
стане.
Трябва
да
се освободите от едно тайно общество.
(Учителят взема и нагласява цигулката.) В света има един Божествен план, много пъти сте слушали за него, който трябва
да
се реализира.
Всички хора са роби на тайни побужде-ния и похождения.
Едно същество, което те обича, то ще ти даде свобода.
Няма друг план, ние трябва
да
реализираме Божия план, не какво ние мислим.
Ти за
да
го обичаш, тази свобода трябва
да
го ограничиш,
да
го приемеш в
себе
си
.
Има един Божествен план, който всички същества, които са на служба, искат
да
го реализират.
Турил ви една мисъл, че вие трябва
да
бъдете добре облечени.
Ти като го приемеш в
себе
си
, ще дадеш съвсем друго значение на любовта.
И ние на земята трябва
да
го реализираме.
Да
имате хубави обуща, хубава шапка, за
да
имат добро мнение хората за вас.
Любовта, която дава, и любовта, която приема, нямат една и съща форма.
Божият план трябва
да
се реализира.
За
да
се реализира вашата идея, трябват ви пет хиляди лева.
Най-после, този ваш благожелател, когото вие не виждате, който ви дава наставление, посочва един богат човек банкерин, от когото може
да
заемете.
Ние искаме най-първо
да
се реализира нашият план, и после Божият план.
Отивате при банкерина
да
искате пари, но този ваш приятел вече му е казал.
Добре, след като го държи, казва: „Ха сега
да
вървиш в училище.“ Хубаво, ако това дете не разбира, казва: „Защо майка ми ме изпъди, казва: „Хайде в училище.“ Най-първо прегръща детето, милва го, после казва: „Ха сега в училище.“ Праща го вън.
Не може
да
бъде.
Този човек обича
да
кръшка като риба, ти го хвани добре, ще го обвържеш хубаво, вземи му полица,
да
го вържеш
да
не
си
играе,
да
не те играе.
Вие сега искате вие
да
бъдете щастливи.
Той те условил след три месеца
да
върнеш парите,
да
ги платиш.
Трябва
да
се върне в А, тогава ще го прегърне.
И ти
си
казал на този банкерин, че след три месеца ще ги върнеш, защото ти имаш
да
вземаш пет хиляди лева от някого.
Този ваш приятел, който ви турил в ума, че трябва
да
бъдете хубаво облечен, той отива при този, от когото имаш
да
взимаш и казва: „Не му ги давай, той
си
има пари.“ Пък ти
си
обещал на онзи банкерин, че след три месеца ще ги върнеш парите.
Из рая навън излязохме
да
се учим.
Изпъдили ни
да
се учим.
И ти сега, който искаш
да
си
купиш едни хубави дрехи, едни хубави обуща и шапка, за
да
имаш уважението на хората с тия хубави дрехи, ставаш безчестен, оплитат се работите.
Че не сме искали
да
идем на училище, майката казва: трябва
да
идем на училище - със слугата навън те изпращат в училище.
Пак трябва
да
се върнете.
Някой ще иде в училището,
да
се повдигне пред хората.
Но неговото знание може
да
те излъже.
Любовта ражда живота,
Има един свят на долапчии[18], най-големите долапчии в света, които тепърва трябва
да
учите.
истината ражда свободата,
Такива долапчии, че трябва още хиляди години, за
да
може
да
изучите ерменските[19] им долапи.
почвата ражда житото,
Хиляда години ви трябват, за
да
се осведомите с изкуствените долапи, които те правят.
Изпъдили човека, не послушал, понеже не искал
да
иде на училище.
Господ казал на Адама
да
иде на училище.
да
си
похапне.
Той не му се ходело сам на училище, търсел
да
намери другарката, че двамата
да
идат.
Щом дойде външната страна на пението, трябва
да
има смисъл.
Трябва
да
бъдете въоръжени, че когато ви атакува вашият неприятел, не само така, но с всичкото знание, което има.
Закъсал в тази работа, баща му се разгневил, че и двамата ги изпъдил
да
идат на училище.
Вие сега може
да
се заблуждавате и казвате: „Господ нас ще ни пази.“ Не, вие разбирате ли какво нещо е?
Такава една версия има за изпъждането на човека из рая.
И Христос, един от Великите учители, не казваше тъй, ами всяка вечер по четири-пет часа трябваше
да
се моли,
да
бъде във връзка, за
да
може
да
противостои на тия противоречия в живота.
Станах слуга на Господа.
Вечерно време вие се изтягате на леглото, без дори
да
се помолите.
Ако
си
православен, ще направиш едно махане на ръката, ако
си
окултист, ще кажеш една формула: „Бог е Любов.“ Но не върви само с „Бог е Любов“.
Трябва
да
се учим.
да
събера гориво за зимата.
Всичко друго на земята, че трябва учебници, че трябва другари, стая - те са второстепенни неща.
Но духна вятър, заваля дъжд и ме окваси,
Най-първо трябва
да
разберете, че вие трябва
да
учите.
измокри всичките ми дрехи.
Да
учите каква е волята Божия, какви са Неговите закони.
Тръгнах аз назад, без
да
нося нищо,
Господ ви даде красив ум, дал ви красиво сърце, дал ви красива душа, дал ви и красив дух.
Не че молитвата не е силна, но не върви.
Има какво
да
учите.
господарката ми казва:
Ако ти носиш един хляб под мишницата, носиш го под дясната мишница, после под лявата.
„Няма
да
влизаш,
От това, че го носиш, нищо няма
да
те ползва.
Снощи дойдоха двама души, посетиха ме и им дадох една идея.
Ти четеш „Отче наш“ - носиш хляба под дясната мишница.
И на вас ще я дам.
Четеш пак - носиш хляба под лявата мишница.
Казвам, човек прави нови дрехи, облича се за хората, а е гол за
себе
си
.
Казвам сега, вие сте в гората
да
събирате гориво, и не събирате гориво.
Ти, когато искаш
да
се запознаеш със се бе
си
, ще хвърлиш дрехите; когато искаш
да
се покажеш на хората, ще се облечеш.
Учете се
да
мислите,
да
чувствате и
да
постъпвате,
да
вършите волята Божия.
Трябва
да
се яде този хляб, трябва
да
дъвчеш и то ще дъвчеш по всичките правила.
Тъй щото своята голота няма
да
показваш на хората, понеже голотата е за тебе.
А може
да
кажа сега: какво ли ще ме разберат,
да
им пея.
Само по този начин може
да
извадиш ония сокове, които може
да
те ползват.
Гол
да
си
за тебе.
Пея на всичките.
Като пея, по радиото ме чуха не само тук, чуха ме на другите места, че пях песента, че сам бях в света, станах слуга на Господа.
Казвам сега,
да
остане в душата ви мисълта
да
бъдете смели в изпълнението волята Божия.
Вършете Неговата воля, за
да
се уредят вашите работи.
Благослови този хляб
да
израсне.
Когато всичките хора се решат
да
вършат волята Божия, Царството Божие ще дойде на земята.
Един път „Отче наш“,
да
извадиш хляба от торбата и
да
го туриш на трапезата.
Ние искаме Царството Божие
да
дойде на земята.
„Отче наш“,
да
се научиш как
да
ядеш.
И като влезе в свещената торба,
да
се помолиш пак „Отче наш“ и този хляб
да
възрасне в тебе.
Значи човек, който иска
да
бъде гол, той трябва
да
бъде освободен от всички посторонни неща, които го спъват в живота,
да
има чиста мисъл,
да
разбира Божия път, не
да
го смущава, че пари няма, че ядене няма, как Господ
да
не помисли за неговото ядене, как Господ
да
не помисли за неговите обуща?
Господ, като те види с обуща, казва: „Моя син го подковали отдолу.“ Като отидете при Бога, Той снема подковите, съблича ни.
Най-първо всички трябва
да
се решим
да
изпълним волята Божия, тогава ще дойде Царството Божие.
Всяка една мисъл, всяко едно чувство, което ти имаш, ако не го прекараш през тия процеси, не можеш
да
имаш един завършен резултат.
Гол го оставете
да
се върне при Мене.“ „Гол“ какво значи?
Понеже всичките като сме разумни, тогава ще стане и нашата воля.
Във вас всички имате желание, търсите лесните пътища на живота.
Всичките хора се различават с една голяма слабост, че всеки търси лесния път.
Когато Царството Божие не е дошло, каквото и
да
мислите, нищо не може
да
стане.
Те му турят и пръстени, но като умре човек, и пръстени, и дрехи, и шапка, и обуща, всичко остава на земята, той отива гол при Бога.
Ние всички трябва
да
се върнем при Баща
си
такива, каквито сме, облечени, но не с тия дрехи, трябва
да
се върнем с дрехите на светлината, трябва
да
се върнем с онези светли мисли, с дрехите на ония светли чувства, трябва
да
се върнем с дрехите на ония светли постъпки.
Ако ти искаш
да
сполучиш в живота, търси най-мъчния път, за
да
намериш лесния.
Когато дойде пролетта, всички цветя ще цъфнат.
В мъчния път няма
да
намериш препятствия, понеже малцина ходят, сво-бодно ще минеш.
Като дойде пролетта всички цветя ще цъфнат, ще израснат.
И като станете сутрин, турете мисълта
си
: „
Да
бъде волята Божия.“ Аз не искам
да
остане мисълта като един морал, аз не поддържам това.
Гол е дошъл на земята и гол ще
си
отиде.
Вие търсите пътища, дето не са разумни.
Вие искате един живот, дето
да
няма мъчнотии,
да
не мислите много,
да
не се трудите много, като легнете,
да
не ви безпокои никой, всичко
да
ви е наредено,
да
имате слуги.
Ако ти
си
престанал
да
мислиш както трябва, ако ти
си
престанал
да
чувстваш както трябва, ако ти
си
престанал
да
постъпваш както трябва, ти
си
на кривия път.
Тогава, за
да
не ого-ляваш на земята, започни
да
мислиш, за
да
не оголяваш на земята, започни
да
чувстваш, и за
да
не оголяваш на земята, започни
да
постъпваш.
В света, който Бог създал, хората едни други се ползват.
Сега в тази форма като се туря, всякога се казва, че трябва
да
се мисли.
Ти не можеш
да
направиш една връзка, ако твоята постъпка не е чиста.
Всички хора не са на едно стъпало.
Откъде трябва
да
започне човек?
Връзката с чувствата трябва
да
бъдат чисти.
Да
ви задам сега една тема
да
напишете: „Пътят на един слуга“.
При Бога не можеш
да
направиш връзка, ако чувствата не са чисти.
Значи в самия
себе
си
тия връзки трябва
да
бъдат чисти.
Не трябва
да
се безпокоя.
Аз ви говоря за неща, които са понятни, но трябва
да
имате ясна представа.
Най-първо, за
да
ти върви в света, трябва, най-първо,
да
знаеш как
да
се тонираш.
Няма какво
да
се безпокоя, понеже живея в един свят разумен.
Не може човек
да
се тонира, който постоянно мисли за своето добро.
Като се върна, ако съм се окалял, господарката ще каже: „Очисти се, че тогава влез.“ Вие ще кажете: „Вкъщи не ме искат.“ Не че не ви искат.
Запример теоретически знаете за червения цвят, за портокаления, за зеления, за синия, ясносиния, виолетовия и т.н.
За
да
се тонирате, за
да
се избавите от всичките ваши нещастия, вие трябва
да
се освободите от вашата крива философия.
Някои от вас знаете
да
боядисвате, но не можете
да
употребите тези цветове,
да
се лекувате.
Вие имате едно неразположение, вие може
да
го боядисате.
Ти мисли за тяхното добро, Господ
да
помисли за твоето.
Господ мисли за доброто на всички.
Ние, като мислим за
себе
си
, вземаме Божията работа.
Ти ще знаеш какъв цвят
да
му туриш в даден случай.
Казва: „Аз трябва
да
мисля за
себе
си
.“ Сега разбирайте: мислете за доброто на другите хора, Господ в тебе
да
мисли за твоето добро.
Не
си
доволен от живота.
Ти стани проводник на онова добро, което Господ мисли
да
прави навън, и тогава кажи: „Доброто, което Бог вложил в мене, туй добро желая
да
бъде за моите ближни, за моите братя, за моите сестри, туй добро Бог
да
го даде на тях.“ Тогава имате превръщане, имате същия закон: А и В.
Имаш дреха, но не
си
доволен от дрехата, платът е хубав, но цветът не ти харесва.
Някой път може
да
ти хареса цветът, пък като пипнеш плата, той не ти харесва.
Ти
си
неразположен духом, казваш: „Не ми върви.“ За
да
ти върви, прояви доброто в тебе.
Вие седнете и се молите, казвате: „Господи,
да
изпратиш Духа
Си
,
да
ме одариш.“ Тя е крива молитва.
Няма какво Господ
да
те одарява.
Казва: „Той дал Духа
Си
.“ На апостолите Бог даде Духа
Си
, за
да
възрасте онова, което е в човешката душа.
От Божествения цвят зависи цената.
Ще изпрати Духа
Си
и този Дух, като дойде, е като светлината,
да
възрасте онова, което е вложил Бог, Който създал човек, Той вложил Своето благо.
Мисля, един сръбски учен, един професор, който изучавал инфрачервените лъчи и намира, че са много силни.
Но понеже човек не е бил силен, не е работил за възрастването, сега трябва
да
дойде Духът - трябва
да
дойдат разумни същества,
да
му помогнат,
да
му покажат скритите работи, които са в него и по кой начин той може
да
го разработи.
С тия инфрачервени лъчи едно запечатано писмо може
да
се прочете.
Духът като дойде, ще започне
да
те учи как трябва онова, което е в Него... Целия живот изгубвате в противоречия.
Едно писмо, затворено в плик, с тази светлина може
да
се прочете, без
да
се разпечата.
Ставаш сутрин и казваш: „Не съм разположен духом.“ Чакаш час, два, три, четири, пет, целия ден не
си
разположен.
Че защо не
си
разположен?
Скрити работи някъде може
да
се отпечатат.
Не
си
разположен, понеже някое същество дошло и турило един бръмбар в ума ти, че трябва
да
имаш нова шапка, нови дрехи.
Вие искате по някой път
да
прозрете във вашата съдба.
И там има един банкерин, от който може
да
вземеш пет хиляди лева на заем,
да
направиш дрехите.
Извърши волята Божия, тогава
си
прави новите дрехи.
Вие искате
да
проникнете в съдбата, в бъдещето.
Вие отивате при Господа облечени.
Трябва
да
имате светлина.
На църква всички отиват
да
се молят хубаво облечени.
Казвате, дарба
да
ви даде Господ.
Аз, като отивам при Господа, ще се облека в своята мисъл, ще се облека в своята права мисъл, ще се облека в своето право чувство, ще се облека в своята права постъпка.
Тогава, след като се моля на Господа, молитвата е приета.
Ще се върна тогава
да
туря новата шапка, новите дрехи, то е второ обличане.
Дарбата не е като брашно, което може
да
се тури в един чувал.
Най-първо при Господа ще се облека, работата ми е уредена.
Тя не е нещо, което може
да
се напише.
Една дарба, най-първо, за
да
се даде, ти трябва
да
имаш, най-първо, обич към нея.
Ти трябва
да
имаш стремеж към нея,
да
я възприемеш.
Може
да
турите каквото искате, каквито искате цветове, каквито дрехи искате.
После, тази дарба след като възприемеш,
да
имаш желание
да
й дадеш широк простор
да
се прояви.
Те са хубави, ако
си
ходил при Господа.
Ако нямаш обич към дарбата и ако нямаш желание
да
я възприемеш, и ако нямаш желание
да
й дадеш свобода, тази дарба не може
да
се прояви у тебе.
Може
да
си
турите каквито искате неща, нищо не значи.
Аз съм правил своите изчисления тъй
да
се боядисат - хас боя.
Аз на „почва“ бих дал един тон, на „любовта“ - два тона, на „истината“ - три тона.
Та сега, както учат хората, че вие трябва
да
се облечете скромно.
Едно, две, три - всичко шест.
С кой тон трябва
да
започнете?
Че вие трябва
да
се облечете много хубаво.
Кои тонове сега трябва
да
турим?
Когато дойдем до музиката, ние трябва
да
изучаваме тази музика.
Мисля, не се изискват векове, в един може
да
стане.
Всеки от вас за една седмица, за един месец може
да
стане.
Ти окултната музика не може
да
изучаваш, докато не
си
изучил обикновената музика.
За цял живот може
да
стане.
Но всеки ден може
да
стане.
Ако тази музика не я знаеш, до окултна ни най-малко не може
да
дойдеш.
Този е въпросът - какво трябва
да
се прави?
Да
се облечем.
Сутрин, като станеш, ще се облечеш със своите добри мисли, ще се облечеш със своите добри чувства, ще се облечеш със своите добри постъпки и ще се явиш при Господа.
3.
Дух и материя
,
МОК
, София, 21.2.1936г.,
Ако мислите, че всичките работи лесно се постигат, пак сте на кривата страна.
И ако мислите, че всичките работи лесно [мъчно] се постигат, пак сте на кривата страна.
Как
си
го обяснявате, що ме лае това куче?
То е един господин, който бил недоволен от живота, познавал ме, влязъл в това куче, казва: „Освободи ме, дотегна ми
да
живея в това куче.“ Лае: „Освободи ме, освободи ме!
Представете
си
един човек, който живее на земята, изучава всичките закони, ходи навсякъде, качва се.
Последния ден дошло пак и след като ѝ казах, че ще я освободя, очите ѝ се отворили като човек когато се смее, мърда опашка весела.
От там насетне вече не я видях, казах ѝ: „
Да
вървиш
да
бъдеш доволен от живота.“ Освободи се кучката, освободи се и той.
Тогава не търси лесния път.
Аз привеждам този пример, за
да
бъдете доволни от живота, който Бог ви дал.
На някое място някъде, то не е въпросът колко е дълъг този път, но отива там дето никой не може
да
иде.
Докато е жив човек в плътта на месечината не може
да
иде.
Докато е жив той на слънцето не може
да
иде.
Праведният по правата линия трябва
да
знае как
да
върви.
Та идеята е: Не бъдете скържави. Давайте.
Научете се
да
давате не безразборно.
Започвам елементарно
да
му доказвам как въздухът отива нагоре.
Във вас трябва
да
има съзнанието, че във вас има нещо, което трябва
да
раздавате като един чиновник на едно гише.
Казвам: Нали водата тече?
На радо сърце
да
услужиш като дойде времето.
За
да
тече водата трябва
да
има един малък наклон.
Затворят гишето, дойде някой, иска услуга, ще кажете: „Ще извините, гишето е затворено, утре ще дойдете.“ Може някой посред нощ
да
дойде
да
му услужиш.
Така тече водата.
Но банката е затворена, ще кажеш: „Не е в моя власт
да
я отворя.“ Не всякога се прави добро.
Обаче, като започне водата
да
се изпарява, тече ли или как отива?
Като дойде някой вечер, не мога
да
отворя банката.“ Има правила, които не може
да
престъпите.
Катурнала се тази вода.
Ще кажете: „Утре в 8 часа, аз ще бъда там.
Като не може
да
направи водата една погрешка, подхлъзне се, погледнеш нагоре.
Сега
да
иска, не мога.“ Ясна е идеята.
Философски въпроси са те.
Всяка една капка тръгне нагоре, но не е изучила законите, подхлъзне се някъде и пада на земята.
Не
да
говорите, ще учите.
И досега водата
си
прави опити
да
излезе навън и не може
да
излезе.
Всичко каквото можете
да
придобиете, не спирайте
да
казвате, че не ви трябва знанието.
Материята не произвежда противоречия в живота.
Та щом можеш
да
се движиш по AC, има живот в тебе.
Знанието е онова до последния час
да
се учите и на умиране
да
учите, защото и знанието трябва в другия свят, трябва повече знание.
Ако ти можеш
да
вървиш само по AD, то е обикновено съзнание.
Ако влезете в другия свят трябва
да
знаете законите.
Там ще започнете
да
употребявате астралното тяло като малко дете.
Като се освободите от вашето астрално тяло, трябва
да
разбирате законите на вашето умствено тяло.
Ако се занимаваш с най-лесните въпроси, то е елементарно съзнание.
Ти нищо не можеш
да
научиш.
Да
кажем вие може
да
се блъснете о някой камък.
А пък ако влезе в туй, което индусите наричат нирвана, то е блажено състояние, дето човек се слива с цялото.
Или ако някой вземе и ви удари с камъка.
Тогава хората правят фокуси.
В Индия има фокусници и навсякъде, даже и вие може
да
направите този фокус.
Той ни най-малко не е причина
да
ви блъсне главата.
Ти можеш
да
седиш така и постепенно
да
се издигаш нагоре.
Симпатичната нервна система представлява астралното тяло.
Ама трябва
да
се освободиш от притегателната сила.
Вие казвате, че камъкът станал причина
да
ви блъсне главата.
От какво произтича притегателната сила
да
знаеш.
Ти трябва
да
проучаваш законите на всяко тяло.
Всички наши желания, които ние ги имаме в нашия ум, туй което желаем винаги тегли към земята.
Закона трябва
да
знаеш.
Човек е цял свят, той трябва
да
се проучава.
Някой път ще дойде някаква мисъл неспокойна, не мислете, че то зависи от вас.
Ако ти, в даден случай, можеш
да
отмахнеш всичките желания,
да
нямаш нещо, което
да
те привлича към земята, ти ще олекнеш.
Научете се
да
се самовладате.
Всеки един от вас трябва
да
стане силен.
Ще знаеш закона
да
можеш сам
да
се освобождаваш.
Не
да
се отречете от физическия живот, но направете вашия физически живот сносен за живеене.
Материята носи бременността на идеите.
По някой път ние сме носители на наши желания.
Някой път сме носители на желанията в дома, в който живеем, на общество, в което живеем, на народа, в който живеем, най-после и на цялото човечество.
Та този закон, левитацията е за екскурзиантите, [т]е
да
го знаят.
Нито една форма не би могла
да
се създаде.
Екскурзиантите
да
го знаят.
Екскурзиантите, които тръгват по планината не трябва
да
имат много желания.
Духът е това, което дава цена на материята.
Трябва
да
остане едно желание в него.
Материята дава възможност на духа
да
се прояви,
да
се изяви някаква форма.
Тогава, дето падне няма
да
се натърти.
Това е само
да
мислите.
Вие не се стремете
да
определите.
Перцето дето и
да
го пуснеш, ще падне, ще се удари.
Както и
да
се определят, има неща, които ще останат непонятни за човека.
Като тръгнеш в планината не носи много желания.
Нали сегашната наука гласи, че материята се свежда към сила?
Ако имаш много желания, има опасност, като
си
дигнеш крака,
да
стане навехване.
Тя твърди, че няма материя, а има сила в живота.
Всичко може
да
стане.
И там казват: „Има дух и сила.“ То е само изменение на имената.
Сега този закон може
да
го приложите и в живота.
Когато тръгнеш в живота не носи много желания.
Материя е туй, което обгръща, заблуждава човека.
Вие сами
си
създавате нещастия и
да
кажа как.
Те имат такова понятие за материята, че заблуждава.
Ти отиваш при един банкерин, искаш
да
вземеш пари и то е толкова силно в тебе, че предаваш желанието на банкерина и той иска
да
вземе от тебе.
Всичките заблуждения стават зад материята.
Ти създаваш своето нещастие.
Ако няма материя, никакви заблуждения не може
да
има.
Ти, като отиваш при банкерина, философски трябва
да
постъпиш.
Ти
си
представи, че отиваш
да
му носиш пари, ти
да
му дадеш на него, не
да
вземеш.
Материята считат като носителка на заблужденията.
Ти, като влезеш, ще предадеш тази идея, че пари ти даваш и като приеме той тази идея, той се отваря и той ще ти даде.
Казва: „Хайде и аз
да
му дам.“ Ами че давайте и ще ви се даде.
Кое бихте предпочели, ако вас ви предложат дух ли
да
сте или материя?
Аз по някой път ви гледам като сте тръгнали всеки иска
да
вземе.
Аз разсъждавам сега: Каква нужда има чистият дух
да
създава материята?
Вие сами
си
носите нещастието.
Ако материята е едно зло, каква нужда имаше
да
се създаде това зло?
Защо създавате у другите хора същото желание?
И чудно е как го създали.
Вие
си
създавате излишни мъчнотии в живота.
Трябва
да
го убеждаваш човек на дълго и на широко.
Ти
си
създаваш неприятности.
И всичките религиозни системи искат
да
убедят хората, че щастието не е във вземането, но в даването.
Противоречия съществуват в умовете, но дали тия противоречия съществуват в природата, то е въпрос.
Давай, за
да
ти дадат.
Казва: „
Да
се създаде един начин за научни изследвания.“
Да
кажем имате линията AB.
Вие трябва
да
го приложите.
Може ли тази линия сама по
себе
си
да
съществува?
Ти, ако не даваш на земята не ти дават.
Или имате кривата линия Тази линия сама по
себе
си
може ли
да
съществува?
Ако не садиш плодни дръвчета, нищо не дават.
Все ще дадеш, ще насадиш.
Ако ви попитат от какво се произвеждат начупените линии, какво бихте казали?
Скържав
си
, нищо няма
да
имаш.
Най-първо ако нямате права линия може ли
да
имате крива?
Щедър
си
, изобилно ще имаш и в мисълта и в чувствата навсякъде.
И ако нямате крива линия, може ли
да
имате пречупена?
Сега вие казвате: „
Да
си
уредим работите.“ Как ще
си
ги уредите?
Може ли кривата линия
да
съществува извън правата?
Божественият свят е създаден по законите на даването.
Може ли начупената линия
да
съществува извън кривата?
Бог турил в света
да
даваш.
Може
да
се зададе въпроса, но
да
отговорите сега не мислете.
Той те турил в една банка като касиер.
Каква рол играе в природата правата, кривата и начупената линия?
Нали касиери се казват тия, които дават пари по гишетата на банките?
Турил те там
да
раздаваш пари.
Не може
да
си
представите половин крива линия.
Не
да
ги даваш кой как дойде.
Господ те турил в една банка
да
си
направиш приятели.
Ти, като дойде някой, няма
да
кажеш: „Сега ли намери
да
дойде?
Ако наблюдавате небесната механика, като изчислявате пътищата на звездите и планетите, вие ще намерите тия линии там.
Казва: „Много голяма услуга ми направи.“ Казвате: „Какво ме е турил Господ касиер, се на тия диванета постоянно трябва
да
им служа.“ Вие не разбирате закона.
Представете
си
сега: земята се движи около слънцето.
Че къде искате
да
бъдете?
Месечината се движи около земята и като се движи пресича пътищата на слънцето и на земята и какво се образува?
Господ те е турил на едно гише
да
си
създадеш приятели.
Защото в онзи свят вие искате
да
идете, тия приятели вие там ще ги срещнете.
Като
си
свиете ръката при лакътя, образува се начупена линия.
Ако тук не се запознаете, те горе няма
да
ви услужат.
Сега по някой път вие искате
да
знаете, защо човек на земята трябва
да
прави добро.
Значи може
да
направите ръката крива.
Когато на тези хора правиш добро на този свят, като идеш там ще намериш майката, брата, сестрата, които ще ти кажат: „Много сме благодарни, че там помогна на нашата роднина.“ Тук направил
си
някоя пакост, идеш в другия свят, като те погледат, казват: „Този пакост направи там на нашите роднини.“ Те имат ясна представа.
Тази крива линия може
да
стане и начупена.
В дадения случай счупена ли е тази линия, която [се] получава от прегъването на ръката?
Сега отношението на духа и материята малко
да
си
поразясните.
Вие
си
представлявате ангели, вие
си
представлявате оня свят.
Казвате: „Това е права линия, това е крива, това е счупена.“ Но в природата това са методи.
Ще ви дам едни пример за един проповедник Муди.
Господа бях виждал, ангелите не бях виждал, интересен е, но нямаше нещо
да
ме влече, непонятен остана.
Това са методи, чрез които може
да
насочи енергиите, с които тя разполага.
Умря майка ми, започнах
да
мисля за оня свят, за Господа, ангелите и майка ми.
Ние може
да
дадем на тази крива линия разни ценности.
Умря баща ми – оня свят мислех Господа, ангелите, майка ми и баща ми.
Зависи линията как е поставена.
Започнаха
да
се нареждат приятели, сестра ми, брат ми, чичо ми.
Ако тази линия е поставена на човешката глава правилно, но може кривата линия
да
не поставена правилно.
Мен ми беше приятно
да
ида
да
живея между тях.“ Казвам: Като идете в оня свят трябва
да
имате хора, с които
да
живеете.
– Позволява
си
повече отколкото трябва.
Казвате: „Мъчен е този живот на земята.“
Да
, за глупавите по-мъчен от този няма.
Когато ти искаш
да
вземеш, мъчна работа е.
Няма по-глупава работа от това, когато ти искаш
да
вземаш.
Ако на този човек започнете
да
туряте тежест – поставяте такава една пирамида, какво ще стане с правата линия?
– Непоносимата тежест.
С всяка човешка мисъл може
да
стане същото.
В природата е така отсъдено, защото върху паразитите живеят други паразити.
Някъде има три вида паразита, които живеят едни върху други.
Но ако на тази ваша мисъл турите една непоносима тежест, мисълта не може
да
пренесе и тази мисъл ще се огъне, ще стане крива мисъл.
Следователно, в живота се изисква
да
знаете на всяка една права линия каква тежест може
да
турите и каква тежест тя може
да
издържи.
Когато турите непоносима тежест на кривата линия, тя ще стане начупена.
Паразитите създадоха гребените.
В живота вие трябва
да
се справяте с правите линии, с кривите линии и с начупените линии.
Модните гребени, които носят дамите за въшките са създадени.
За пример ти, за
да
се избавиш от едно зло, трябва
да
знаеш законите на начупените линии.
Трябва
да
изгубвате ония паразитни мисли.
И като падне долу ще образува счупена линия – ще
си
счупи краката.
Сега вие може
да
кажете: „Каква полза имаме от кривите, правите и начупените линии?
Нали по лесния път можеш
да
слезеш в един кладенец?
Като вървиш, туриш
си
крака, слезеш, но какво става с лесния живот?
Но човек трябва
да
разбира законите на тия линии.
Падане е лесният живот.
Щом ти разбираш законите на тези линии, животът ти може
да
мине безопасно.
Катурнеш се отнякъде, лесно слезеш, [няма]
да
платиш нищо, но ще платиш големи разноски после.
Всички вие плачете от благородния живот.
Дефектът на правата линия е че може
да
се огъне.
Дефектът на кривата линия е, че може
да
се начупи.
“ Искате всички
да
станете паразити.
За
да
се избегне това, правата линия
да
не се изкриви, какво трябва
да
[се] направи?
Да
кажем имате една пружина.
Може
да
огънете пружината, но ако я пуснете пружината веднага
си
добива първоначалното положение.
Ти
си
проводник на правата мисъл, който постоянно даваш.
Казвам: В съзнанието ви тази мисъл
да
бъде ясна.
Правата линия е онази, която каквото и
да
правиш, щом я пуснеш, огъне се, изправи се.
Не
да
кажете: „Понеже тъй е казано.“ Не мислите върху него.
Правата линия се огъва без
да
се чупи.
След като намерите, че е прав стремежът
да
има във вас желание
да
бъдете носители на Божественото, всички трябва
да
бъдете носители на Божествените идеи.
Огъва се, без
да
се огъва, чупи се без
да
се чупи.
Не само
да
вярвате в Господа, че има Господ.
Кривата линия е тази, която права може
да
стане.
Човек трябва
да
стане носител на Божествената мисъл, идея, в какъвто малък размер и
да
е, микроскопическа.
Начупена линия е тази, която крива може
да
стане и права може
да
стане.
Всеки ден прилагайте микроскопическата Божествена идея
да
давате.
Всеки
да
дава нещо от
себе
си
.
Да
мислите малко.
В даването е животът.
Как може
да
се изправи злото в света.
Някой като дойде до перпендикуляра нагоре, не му върви, напусне този път, търси лесния път AM (липсва чертеж в оригинала).
Злото може
да
се поправи.
На всинца ви трябва едно вътрешно съзнание, трябва едно вътрешно разбиране, единение.
Тази начупена линия може крива, може и права
да
стане.
Духът е онова разумно начало, което учи хората
да
разбират законите на материята.
За пример, ако вие на един човек дадете един скъпоценен камък, това е материя.
Ако една начупена линия ти можеш
да
я превърнеш в крива и може
да
я превърнеш в права, ти вече
си
на правия път.
Ако му дадеш злато, пак е материя.
Може
да
се ползуваш добре.
Но ако разбираш законите, на всеки човек ще знаеш какво даваш.
Представете
си
, че вие имате един ваш противник, който се разгневил на вас, заканил се, че ще ви бие.
Ако искаш ти
да
образуваш приятел, давай скъпоценни камъни, злато, сребро.
Колко начина има
да
разрешите задачата?
Ако искаш
да
си
образуваш неприятели, дай нечиста материя, дай вкиснал плод, един мухлясал хляб, някои скъсани обуща, скъсана шапка.
Ако искате
да
си
създадете неприятели в живота, тогава давайте нечистотии.
Първо вие трябва
да
разчита[те] на вашите крака.
Давайте най-хубавото, което е в материята, него давайте.
Вие разчитате на вашите крака и казвате: „Ако ме стигне,
да
ме бие.“ Второ, вие може
да
разчитате на вашата сила.
Вие, като намерите някой скъпоценен камък, скриете го, държите го него за
себе
си
.
Добре, но вие не сте опитали силата.
Имате една идея, държите я за
себе
си
.
В бягането може
да
опитате.
Втората скъпоценна мисъл дайте я навън.
Ако може
да
избегнете, силен сте значи в бягането.
Ако разчитате на вашата сила, борите се и устоите, значи силен сте.
Или пък научете някой човек как
да
живее.
Но то са въпроси висящи.
Да
научите един човек как
да
чувствува правилно, то е цяло изкуство,
да
научиш един човек как
да
живее.
Вие не знаете дали може
да
избегнете.
Животните живеят и обикновените хора живеят, но истинския живот трябва
да
те учи някой
да
живееш.
Той може
да
бяга отподире ви.
Да
кажем всички говорят.
Пък ако се състезавате, пак ще опитате вашата сила.
Но
да
говориш както трябва ще се учиш.
Трябва
да
има някой, който
да
те научи как
да
пееш, как
да
говориш.
Ако се научиш, говорът има сила.
Ако се научиш
да
пееш, в свиренето е така.
Трябва
да
бягаш – ще изразходваш грамадна енергия.
Във всичките изкуства законът е все същия.
Вие учете не
да
бъдете недоволни от живота.
Хубаво е, не е лошо
да
бягаш, но това са крайности.
Казвате: „Какво може
да
направиш?
Когато астрономите искат
да
отбележат нещо, турят
да
отделят, турят паяжина на стъклото.
Аз ще ви приведа един пример
да
ви обясня идеята.
Човек не може
да
изпреде такава тънка жица и туря тия паяжини на огледалото.
От обикновеното положение вие седите и разглеждате живота по старому.
Като бил на едно място вижда насреща му един лъв.
Сега не искам
да
ви говоря, казвам: Трябва
да
го направите. Как?
Лъвът се спуща така, че нямал никаква възможност
да
извади пушката и
да
се защити.
Но в този момент чува гласа на майка
си
, която му казва: „Имаш кибрит в джоба
си
, наоколо има суха трева, драсни една клечка
да
се запали тревата и ще се освободиш.“ Той извадил кибрита, запалва тревата и лъвът избягал.
Вижте как трябва
да
се направи.
Значи
да
бяга няма време,
да
се състезава работата е изгубена, сега му трябва една кибритена клечка
да
запали тревата и
да
бяга лъвът.
Вие учили ли сте се
да
месите хляб?
Аз не бих седнал
да
меся хляб както сегашните домакини го правят.
Не разчитайте на вашите крака, не разчитайте на вашата сила.
Тя ще седне насила
да
меси хляб.
Най-добрият метод е
да
разчиташ на своя ум.
Най-първо тя като седне
да
прави хляба, най-първо трябва
да
запее.
Аз виждам, всички погрешки на хората се дължат, че те разчитат някой път на краката
си
, на бягането.
Тя като сее брашното, като тури водата, като замеси
да
тури най-хубавите мисли и чувства вътре и постъпки, че който яде този хляб, ще усети, че има нещо хубаво.
Или някога разчитат на силата
си
, на състезанието.
Казва: „Такъв хляб не съм ял.“ Тук, като донесат хляб, вече като пипна хляба виждам този, който го месил каква стока е бил.
Но най-износният път е
да
разчиташ на своя ум.
Аз виждам, той като месил хляба се секнал, после се бутал насам, натам.
Защото ако този нямаше този кибрит в джоба
си
, той щеше
да
плати с живота
си
.
Значи, туй което може
да
избави всички хора от всички противоречия, то е човешката мисъл.
Казва: „Отидох
да
гледам как правят пастите.
Казвам сега тия неща, защото искам
да
ви наведа
да
знаете защо ви е знанието.
Знанието е потребно
да
ви избави от смъртта.
Че те трябва
да
турят чисти яйца, развалени яйца не трябва
да
турят.
Казвам: Когато месите хляб, ще го месите както трябва.
Казвате: „Защо трябва
да
се учи човек?
Когато пишете някое писмо, ще го пишете по всички правила.
“ Човек трябва
да
се учи
да
развива ума
си
,
да
може
да
разрешава онези противоречия, които ще се явят в живота най-естествено.
Или искаш
да
се облечеш.
Може
да
искаш и може
да
не искаш.
Една мода има и у мъже и у жени.
Ти като станеш, запей най-първо, че тогава облечи дрехата
си
.
Преди
да
туриш гащите запей.
Речете
да
се миете, попейте, че тогава
си
мийте лицето.
То е новото, направете го една година
да
видите, каква магическа сила има правата мисъл, когато се прилага.
Речеш
да
ядеш, всичко ти го прави на свят.
В дадения случай правата линия какво показва?
Щом не искаш
да
живееш, като човек, аз
да
ти кажа какво ще стане.
Този перпендикуляр показва градусите на тази крива линия като един указател.
Щом се откажеш като човек
да
живееш, до тебе е вече едно говедо.
Значи правата линия във вас е като един указател, който определя градусите.
Ще те пратят като говедо
да
живееш, ще те пратят още по-долу.
Онази крива линия, която определя градусите.
Ще започнеш
да
се повръщаш назад.
Никой не може
да
изчезне.
Ако не
си
доволен от положението, което имаш, ще ти дадат още по-нисш живот.
Когато започнеш
да
ставаш доволен, тогава ще започнат
да
те повръщат напред.
Вие искате
да
се изкачвате в тия линии.
Казва някой: „Мене ми дотегна, не искам
да
живея.“ Аз вече зная къде ще иде.
Аз
да
ви дам един пример.
Може само
да
ме поздравят.
Може само
да
ме поздрави: „Добър ден, добър ден.
Следователно, един ъгъл е създаден от две противоречия.
4.
Ще се похваля / Ще се похваля. Божественото начало
,
УС
, София, 23.2.1936г.,
Вие искате
да
бъдете щастливи извънка Любовта.
Защо го създаде?
Запример ти искаш
да
станеш богат.
“ А то, греха, хората го създават.
Ти богат никога не можеш
да
станеш.
Хората от доброто създават греха.
Ама то как ще се създаде?
Знание можеш
да
добиеш само като вървиш по пътя на Любовта.
Ама че ти продаваш ориз, а тургаш пясък в ориза.
Всичките постоянни блага се дават чрез закона на Любовта – чрез страданията.
В килограм продаваш стотина грама пясък.
И туй, което се проповядва, страданието – с кръста Христов, туй се подразбира.
И като туриш, казваш: „Тя, материята, е все от Бога, Бог създаде ориза, създаде и пясъка.“ Но ти като туриш двете материи, които не са еднородни, ориз и пясък, които не са еднородни по своето развитие и по степен и качество, ориз и пясък, в
себе
си
създадеш едно криво понятие – образуваш греха в
себе
си
, образува се едно фалшиво понятие.
И вънка от страданието... А страданията са едно изявление на Любовта.
Продавай на човека чистия ориз, не тургай пясък вътре.
Страдание, в което ти не можеш
да
приложиш Любовта, то не е страдание, то е мъчение.
Е, продаваш на един човек една дреха, казваш: „Вълнена е тази дреха“, а тя – две нишки са от памук, една нишка е вълна.
Страданието е Любовта.
„Тя е вълнена – казва, – как
да
не е?
Вие наблюдавали ли сте какви са памучните нишки, нишките на памука?
Когато разбереш Божиите пътища, страданието ще стане много приятно.
То няма
да
ти бъде тъй отвратително, както сега.
Защото нали страданието е нещо, което е много скромно.
Не че памукът е лош, но той ми е дал една дреха, която не е вълнена.
Но веднъж като го опиташ, какви блага има туй страдание, вътрешни блага, ти не се отвращаваш от него.
Значи, Любовта е внесла своите велики блага в страданието.
Следователно лятно време е за предпочитане
да
носиш памучни чорапи, а не вълнени.
Който е готов
да
възприеме страданието, ще възприеме и Божиите работи.
А зимно време е за предпочитане
да
носиш вълнени чорапи.
Пък на вас ви казвам: За
да
не бъде горчив хапът, ще вземете за правило Любовта.
Но ако този господин ми беше дал тези чорапи лятно време, ще му благодаря.
Сега някой от вас може
да
каже: „Дали е тъй или не?
Но понеже ми ги дава за зимно време, памучните, той ме е излъгал.
Мълчете до обяд,
да
го проверите.
Не е въпросът там, една нишка вълна и две нишки памук или две вълнени и една памук, или някой път има копринени платове, основата е памучна, а вътъкът е коприна и всичко туй минава за коприна.
Каквото и
да
стане, никой не е в състояние – и цялата вселена на тази нишка
да
я окачиш, тя няма
да
се скъса.
Да
дойдат всички дяволи,
да
се качат на гърба ти, пак няма
да
се скъса.
Ти казваш, че обичаш Господа, ама основата ти е памучна, а вътъкът ти е вълнен.
Да
те сломят,
да
те направят на прах, тя пак ще остане.
Ти казваш, че обичаш Господа, а основата ти е памучна, а вътъкът ти е копринен.
Няма
да
ти мръдне окото.
Казваш: „То е хептен
да
е герой човек.“ Без Любовта човек герой не може
да
бъде.
Следователно само с Любовта човек може
да
бъде герой.
И на вас ви казвам: Само чрез Любовта може
да
се подигнете, не
да
се сгушите.
Не казвам
да
се сгуши някой човек.
Ама като вървиш, ще
си
държиш съзнанието, че всичко можеш.
Следователно с копринени дрехи ти не можеш
да
проповядваш.
Не
да
бъдеш така сгушен, не, не.
Човек, който обича коприна, той е егоист, който обича
себе
си
.
Но
да
дойде туй съзнание във вас, че не ви е страх.
А пък който носи памучни дрехи, той е по-щедър, той е от благородните.
Ще ви приведа един пример и ще заключа с него.
Някой път Любовта в мен ме кара, една слабост,
да
ви говоря много.
Тогава ще кажете, че не трябва
да
носим копринени дрехи.
Все съм решавал
да
не говоря много, защото, като говоря, изсипва се шишето и излиза навънка.
Може някой копринен нагръдник, но всичко
да
е копринено?
И трябва
да
го събирам.
Че копринени чорапи, че копринена риза, и всичко
да
е копринено?
Сега, из модерния свят, види се, така е направена тази приказка, върви една съвременна дама, не ги зная, другари ли са или женени са, върви тя и носи една хубава чанта и омбрела.
Аз не бих носил всичко копринено.
Отвънка се разхождат, казва на другаря
си
: „Тъй, както
си
вървял, не може.
Ние трябва
да
си
осигурим още по-добре живота; трябва
да
ми купиш още по-хубава чанта от тази, и омбрела трябва
да
ми купиш друга.“ Носи тя едно палто и казва: „Туй палто овехтя нещо, по-хубаво трябва, не може така.
Ти трябва
да
разбираш тия работи.
Този старомоден [живот] не може, по-моден [живот] трябва човек
да
води.“ Другарят, който върви с нея, гледа: там, из гората, една мечка иде.
Тази дама оставя чадъра и чантата и дрехата, и качва се и тя на дървото.
Евангелието трябва
да
се преведе на един съвременен език, за
да
бъде разбрано.
“ Иде мечката, бута ги с муцуната
си
тъй.
Казвам,
да
преведа сега: Смъртта не е ли тази мечка?
Някой път мнозина се уморили
да
служат, уморили се
да
слушат.
Къде ще ги носиш?
То е така, уморява се човек и
да
яде.
След като ядеш 15–20 минути, половин час, умориш се, казваш: „Не искам вече.“ Мислиш, че
си
разрешил този въпрос.
Казваш: „Не искам вече
да
ям.“ И който те слуша, казваш: „Отсега нататък няма ядене.“ Обаче няма
да
се минат 7–8 часа, измениш
си
мнението и започнеш
да
огладняваш.
Казва: „Отлично
си
писал за Любовта!
“ Но дойдеш
да
прилагаш Любовта – тъй, както е написано, не може
да
се приложи.
Не
да
се отказваш, но знай, че те са временни работи.
Казват, че човек трябва
да
обича другите както
себе
си
.
А дойдеш
да
приложиш – трябва
да
се пожертвуваш за другите, като дойде
да
се пожертвуваш, казваш: „Това не е лесно.“ Казваш: „Трябва
да
се отречеш,
да
се жертвуваш.“ Но като дойде
да
се жертвуваш, виждаш колко мъчно е
да
се жертвува човек.
Сега, не
да
се отказвате от външното.
Някой път казват: „Свършихме, изучихме всичко“ – „няма
да
се яде повече.“ Намериш се в някаква мъчнотия – „пак трябва
да
се яде.“
Е, какво трябва
да
се подразбира под думата „проповядване“?
Направете,
да
се опитате, тъй,
да
ви сготвят едно хубаво ядене, нека кажем, че ви направят една хубава баница, така направена!
Ти като погледнеш обущата
си
, стане ти мъчно.
Или ориз със захар направен, или попска яхния, или някой десерт, най-хубавото; и тъй, два дена
да
сте били гладни и чакате за това хубаво ядене.
Казват: „Тази е детинска работа, любовна работа, безумие.“ А търсене силата вече при знанието, това минава за почтена работа в света.
И таман са ви го донесли и дойде един друг брат отвънка, който е беден, и
да
му го дадат, това ядене; и като го погледнете, яви се една бучка.
Като
си
погледнеш обущата, отворени са прозорците.
А проповядването на Христа, че онова, което Го е заставило
да
пострада, не Го е заставила Неговата Сила и Мъдрост, но Любовта Го е заставила.
Казвате: „Отде се намери сега
да
дойде!
И онази майка, която страда за своето дете – любовта, няма друго съображение.
Не може ли
да
чака аз като ям?
Ако нямаше любовта, тя не би отгледала детето
си
.
Да
се наям аз, че тогава
да
дойде.“
И тя има мода.
Какво ще се ползува тя, ако туй дете стане един философ или един Дан Колов?
Любовта отвънка много добре върви, много добре говори, теоретически добре върви, но като дойде туй чувство... А в Невидимия свят тази мисъл се предава и може
да
се случи и с тебе.
Тя даже като дойде, ако имате сто закръпки, тя ще ги вземе, старите закръпки, и ще ви тури нещо по-ново, по-хубаво от старото.
Ти не можеш
да
го премахнеш.
Любовта може
да
направи много хубави работи.
Любовта е една магическа сила – когато дойде, от всичките ваши сегашни разбирания, всичките ваши противоречиви мисли, чувства и постъпки тя ще вземе, и изведнъж; и ти ще се чудиш в едно кратко време как е станало това.
И ще видите: всичко старо изчезнало.
Значи, живеят повече за
себе
си
.
Тя носи всичкото добро в света, всичкото ново.
Има една страна, която може
да
спира човека.
Но аз, който се оплаквам, ще кажа: „И аз ще постъпя така.“ Аз съм слушал, много сестри казват: „Отсега нататък аз ще правя като тях.“ А пък аз казвам в
себе
си
: Та кога ли
си
постъпвал другояче?
На
себе
си
казвам.
Вас ще ви е срам
да
идете.
Все искате
да
се облечете и тогава
да
идете на църква.
Аз, който виждам, чета
си
морал, казвам: Не е така.
Туй, което в мен може
да
стане, то и отвънка може
да
стане.
Туй, което в мен не може
да
стане, и отвън не може
да
стане.
Има едно същество, което казва: „Защо
си
такъв глупец?
Онзи мир, които в мен може
да
дойде, той ще се проектира и отвънка.
Онова знание, което може
да
дойде вътре, то може
да
дойде и отвън.
То съвсем не може така.“ То все говори, онова
си
знае своето време.
Та, всичките неща идат най-първо отвътре.
Той излиза
да
диша чистия въздух,
да
възприеме светлината.
Най-първо трябва
да
се приложи онова, което Бог изисква от нас.
Някой път може
да
го изнесат и необлечен, тъй, на кревата и го носят без мода, но тъй, завит с юрган.
Има в нас едно Божествено естество, което изисква
да
се приложи Божият закон.
Той действува отвътре, за
да
се прояви отвънка.
То е законът на Свободата.
Има едно същество в нас, което противодействува, защото човек още не живее в своя
си
свят.
Някой казва: „От вас
да
разберем ние.“ Не е и в разбирането.
Разбирането е
да
имаш хляб.
Казва: „Ще се похваля с кръста Христов.“ Ще се похваля с Любовта, която се е проявила чрез страданията на Христа в света.
Да
го имаш, то е пак външното.
Ангелите, запример,
си
имат свой свят, те не може
да
се изкушават.
Той не може
да
греши.
Но ти, след като имаш, туй което имаш, трябва
да
знаеш как
да
го приложиш сега.
Те
си
имат свой свят.
Ако на млади години не можеш
да
приложиш нещо, на стари години – никак.
И ако в този свят не можеш
да
го имаш, в онзи – никак.
Ние сме слуги и служим на двама господари.
НАГОРЕ