НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
770
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
770
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Тези кости трябва
да
се съберат и
да
им турите живи мускули и нерви и след това
да
им духнете, за
да
оживеят.
Кое е същественото, вложено в човека, с което той трябва
да
започне своето знание?
Детето не може
да
познае каква ябълка му се дава, голяма или малка.
Той отишъл в един манастир
да
се покалугери.
Не може
да
се прави никаква разлика.
Всички ученици тогава остават доволни. Защо?
Всеки звук
си
има свой тон.
Защото всички били увити в книжки.
Можете ли
да
ми кажете нещо от това?
Между думите и звуковете, между думите и музиката трябва
да
има хармонично съотношение.
Всякога човешкият говор трябва
да
бъде музикален език.
Един ден идва при него игуменът, поглежда го от горе до долу, харесва му се, приличен е, мязал малко на светия.
Младата мома не иска
да
каже, че е била малка, тя се срамува
да
каже, че е била малко детенце, но и сега още не е поумняла.
Всички трябва
да
се учите
да
говорите музикално.
Казва: „Дайте му едни нови цървули.“ Дали му нови цървули и като взел новите, старите
си
не искал
да
хвърли.
И учителят казва: „Всеки от вас трябва
да
държи ябълката скрита в книгата, и като отиде вкъщи, тогава ще
си
я изяде.“ Та вие сте от учениците, на които учителят е дал ябълки, завити в книга.
Сила Божия е това.
Но погледнал един свой събрат с по-скъсани от неговите цървули и му казал: „Хайде, на тебе ще ти дам моите скъсани цървули.“ И дядо Димитър казал: „Мислех, че направих добро.“ Но една вечер сънува, че го занесли на оня свят.
Аз мога
да
докажа това.
2.
Възможности и условия на ума и сърцето
,
МОК
, София, 14.2.1936г.,
Как искате
да
го турим, кръстник ли
да
ходи на гости на кумеца или кумецът на кръстника?
Щом го хванал и онзи го хваща, казва: „Няма какво
да
ме хващаш, кажи ми!
Отива кръстникът на гости на кумеца
си
.
Кръстникът
си
взема едно парче, опарило го на устата, че той, за
да
не се засрами
си
дига главата нагоре и пита: „Откъде купихте тия греди?
Хваща го за главата и казва: „Слушай, ти няма
да
си
играеш с мене!
Но може би и кръстникът
си
взел едно голямо парче, горещо.
Като му ударил една плесница и онзи му ударил една плесница.
Неестествени желания има в човека, които създават излишни страдания.
Но този човек бил един автомат, направен с всичкото изкуство.
Той като го зашлевил, че ударил в стената.
И като ударил, тогава ударил в това копче, което го изхвърля като граната навън.
Какво означава, в дадения случай „А“?
Да
кажем „А“ плюс „В“ равно на „С“.
Това значи,
да
се бориш със
себе
си
.
Бориш се със
себе
си
.
Ти трябва
да
знаеш как
да
му говориш.
Сега какво означава „А“-то в дадения случай?
Не се бори със
себе
си
, изучавай
себе
си
.
Съвременните хора, всички се борят с мъчнотиите.
С какво може
да
ги замените тия числа?
Вие може
да
ги съберете.
Пет и пет може
да
ги съберете.
Но в дадения случай, какво означава пет?
Всичко онова, което срещате, изучавайте, изучавайте!
Но
да
кажем имате 5 ореха, 5 дни, 5 работника.
Защото светът е разумно създаден.
Бог разумно го е създал.
Числото 5 с какво трябва
да
го съберете?
Ако кажете: 5 ореха посадени в 5 ниви или в 5 градини какво ще дадат?
Човек трябва
да
чете Божия закон.
Може ли
да
ги съберете вие?
Ако пипате разумно, ще ви върви, изключение няма
да
има.
Защото вие може
да
събирате еднакви величини.
Пет кила вода с пет кила вода може
да
съберете.
Пет ореха и пет градини вие не може
да
съберете.
Има числа, които не може
да
ги съберете.
Там Яков, като се борил с ангелите, този ангел му се явил и като се връща от при вуйчо
си
Лавана с двете жени, ангелът му казва: „Слушай, ти трябва
да
измениш своя
си
живот.
Пет ореха и пет градини не може
да
съберете.
Ти брата
си
излъга.“ Цяла нощ се борил.
В дадения случай показва 5 ореха и това са петте градини.
Ангелът му казва: „Ти брата
си
излъга, взе му благословението.
Щом може
да
ги съберете показва, че те са еднородни числа.
После излъга баща
си
.
Какъв знак слагате, за
да
покажете, че числата не са еднородни?
Сега дойде
да
лъжеш Лавана.
Задигна овцете, задигна жените ти, кумирите, всички тия заблуждения.
Представете
си
, че дойде едно дете.
Тази кокошка до известно време спира
да
носи.
Няма
да
лъжеш за в бъдеще.
Представете
си
, че това дете казва, че кокошката се докачила и не иска
да
се сърди, затова донася едно яйце от кошницата и го туря под кокошката.
Няма
да
се наричаш Яков, но Израел.“ Като не можа
да
разбере, пипна го по хълбока, та окуця Яков, защото не искаше
да
го пусне.
Детето гледа яйцата седят [в]се десет, тя отгоре седи на яйцата.
Тя като седи 21 ден, яйцата ще започнат
да
се излюпват.
Стария живот, старите разбирания, старото знание трябва
да
се остави.
Сега искате
да
ядете.
То казва: „Ако бях сварил яйцата, щеше
да
бъде по-добре отколкото това пиле.
Разхождай се на време!
То изисква
да
се храни, не е за ядене пилето.“ Допуснете, че след 5–6 месеца това пиле вече стане за ядене.
Всичко навреме.
То започва
да
се учи, то става учено.
Детето знае
да
вземе яйцата
да
ги тури
да
се измътят.
Като станат на известна възраст тия пилета, то знае
да
ги заколи,
да
го увари това пиле,
да
го изяде и мисли, че това дете е учено, нали така?
Но представете
си
в яденето тия пилета, те имат свойства
да
образуват известни болести.
Човек е създаден
да
мисли.
И тази дизентерия го държи десет деня, че не може ни вечер, ни сутрин не може
да
спи.
Цял един разговор има с буквите, когато Бог създал света.
Той все ходи, всичките трябва
да
излизат навън.
Повикал всичките букви.
С „А“ не създал света, понеже алефът има прегрешение.
Всичките букви, като дошли, Господ дошъл до буквата „Л“, аз ще взема българската азбука.
В Америка на един негър му се поискало
да
целуне една млада американка.
„Л“-то казва: „Господи аз нося най-хубавото Ти име, че Ти
си
Любов.
На тази американка и на нея и се поискало
да
целуне един момък.
Тя не го вижда какъв е.
Но с тебе свят няма
да
направя.“ Дошъл до „С“-то.
Не може с тебе
да
създам света.“ Сега, ако Бог би повикал българските букви, не зная дали ще намери, буква, с която
да
създаде света.
Затуй от всичките еврейски букви намерил само: „Бара берешит Елохим хахарец.“ – В начало Бог създаде небето и земята.
Тя, като излиза на светло, вижда го черен, веднага вика един стражар.
Глобяват този негър 10 хиляди долара за целувката и
да
му ударят 25 на задника.
„В“-то е образеца, туй с което светът е създаден.
„А“-то – човек плюс „В“ – условията, събрано дават резултат „С“.
Казва: „Хубава беше целувката, но и 10 хиляди долара и 25 [удара], втори път не искам такова удоволствие.“
На 10 хиляди долари и на 25 удара.
Има ли някой от вас, който
да
не е бит?
„А“ е младата мома, „В “е негъра, „С“ на колко е равно?
Няма никой, който
да
не е бит.
– На 10 хиляди плюс 25 удара.
Преданието казва, че Христос за една вечер получил около 80 хиляди удари.
Но в туй изчисление 10 хиляди долара ги взема момата, В е който дава 10 хиляди лева и взема 25 удара.
Шест хиляди войници са го ударили.
Малко е прекалено 80 000 удари за една вечер.
Понеже всичките мъчнотии седят вътре, навсякъде има мъчнотии.
Вие търсите разрешението на живота вън.
Вие търсите всичките разрешения отвън.
Имаме три важни момента: раждането, умирането и възкресението.
Но всички разрешения не са отвън.
Следователно, силата на християнството в какво седи?
Представете
си
, че „А“ представлява възможностите, а „В“ условията.
Християнството има
да
се бори с една мъчнотия.
„А“, в дадения случай, представлява вътрешната възможност.
Вътрешната възможност значи, оная подбудителна причина, която те заставя
да
мислиш,
да
вършиш нещо.
Човек има
да
се бори с една мъчнотия, има две благоприятни условия, две вътрешни възможности и два изключителни случая, които носят неговото щастие.
Външните условия са външните неща, които дават възможност
да
реализираш желанията.
Единият случай е раждането, той е щастлив.
И възкресението е щастлив, а най-високата точка в живота са страданията.
Ако имате външни условия, а вътрешна възможност нямаш, пак не може
да
се ползувате.
Как
да
го наречем?
Те идат спонтанно вътре, самозараждат се в
себе
си
.
Сега може
да
бъдете като някои художници,
да
вземете едно огледало и може
да
нарисувате вашия образ в огледалото.
Горе-долу почти всички имате същото противоречие.
Или може
да
проектирате сянката някъде.
Възможностите идат.
Човек е създаден в числото 6.
Според еврейското изчисление (календар) човек е създаден в шестия ден – петък, а според християнското шестият ден е съботата.
Има една опасност в живота – вие често искате
да
постигнете неща, които не са ваши.
(Запитаха нещо за ангелите.) Ангелите са същества на висока интелигентност, понеже са минали на човешкия живот, може
да
го направляват.
И на този човек, създаден в шестия ден му се каза, че той ще бъде господар на колко неща.
Ако някой ви даде друга тема така: „Кои са причините за мъчнотиите, които се произвеждат в живота.
Да
допуснем, че вие [сте] един учен човек, имате знания.
Според библията може ли
да
ми цитирате на колко неща ще стане господар?
Кои са причините за създаването на мъчнотиите в живота?
Къде ще
си
пласирате вашето знание?
(– „На рибите, на животните и на птиците.“) Човек е създаден в шестия ден, за
да
стане господар на своите желания.
Представете
си
, че разбирате по астрономия, разбирате нещо по геология, имате познание, разбирате закона на движението.
Този Адам е създаден, Адам на желанията.
Представете
си
, че имате на разположение един орех.
Имате плода орех, след като посеете този плод, защо твоя плод изменя своя вид?
Да
кажем имате познания по съвременните социални науки.
Адам трябваше
да
се пресъздаде.
Може
да
имате познания психологически.
Как ще пласирате вашето знание?
Адам е два пъти създаван – единият по образ и подобие – мъжки и женски принцип.
На пръв поглед това се вижда лесна работа – измътило се яйцето, станало на пиле.
(– „Заражда се желание
да
го предадете на другите хора.“) Тогава добре, съгласен съм.
Създаден [е] и втори Адам от пръст и после на този Адам е вдъхнато дихание – желанието в него е дадено.
Но представете
си
, че вие имате един кон, натоварвате го със свещени книги на гърба му и го пущате
да
ги носи.
После, за
да
се опита неговото знание, понеже той бил голям лингвист, прекарали всичките животни пред него и той турил имена на всичките.
Кое е онова, което събужда яйцето
да
стане пиле?
Представете
си
това знание, което намирате, къде ще иде конят сега?
Ами представете
си
сега живота ви.
Казвате: „На невежия трябва
да
се даде.“ Невежият е коня.
Няма глава
да
ви боли, нито ви се яде, нито ви се пие, нищо не ви безпокои.
Тогава ще идете при умните, които знаят като вас, какво знание ще им дадете?
Представете
си
спокойствието на едно яйце.
(– „Ще дресираме коня.“) Дресирането не е вече знание.
Магарето било първото, което като направил Господ и като ги прекарал тия животни пред човека се поклонили, само магарето още отдалече запяло, заревало.
Аз не искам
да
ви създавам противоречия, но казват: „Ти на невежия не можеш
да
дадеш знание.“ Какво придобиха първите предци на човечеството?
Първия тон, като взело, казва: „Много хубава е жената, ще създаде беля на господаря.“ То забелязало, че ѝ липсва нещо.
Представете
си
, че един ден несъзнателно, седнете върху едно змийско яйце.
Онзи адепт ги научи, даде им това знание, как
да
ядат от забраненото дърво.
Затова жената останала малко недоволна от магарето, казала на Адама: „Тури му някое име!
Да
допуснем седите десетина деня и след десетина деня, като станете, гледате нещо започне
да
мърда отдолу.
“ Сега не смея
да
ви кажа това име.
Това, което мърда, расте, стане голяма змия.
И вие често казвате: „Той
си
показа магарещината.“ Показа
си
магарещината, какво показа?
Вие хуквате
да
бягате от нея.
Как ще
си
обясните това положение?
Защото, ако имаш знание, като вземеш един часовник
да
го разглобиш, пък не можеш
да
го сглобиш, какво знание е това?
На пръв поглед мъчно може
да
се обясни.
Ако една къща можеш
да
разглобяваш и не знаеш
да
я сглобяваш; ако един човек знаеш
да
разглобяваш, а не знаеш
да
сглобяваш, какво знание е това?
Но всичките мъчнотии произтичат от желанието на човека.
Казвате: „Трябва
да
имаме знание!
Магарето мисли, че е два пъти по-учено, отколкото кой
да
е друг.
Няма мъчнотия, която
да
не е произтекла от желанието, което човек има.
“ Какво ще се ползуваш от едно знание, с което знаеш само
да
разглобяваш?
Да
мислиш, че
си
два пъти по-учен, значи
да
имаш един товар непоносим.
Ето един психологически закон.
Трябва
да
изучавате.
Та, този ученик дошъл до едно място, иска
да
излезе.
Да
знаеш, не трябва
да
носиш.
И като ударил ключа, дето изхвърлят нещата, изведнъж се намерил на 10 километра надалеч из въздуха.
Онзи който знае, не трябва
да
носи много.
Много малко трябва
да
носиш.
Тази мъчнотия можеш
да
я преодолееш, може
да
не можеш
да
я преодолееш.
“ – „От удар.
Представете
си
, че във вас се породи едно желание
да
се качите на някой висок връх, на някой висок планински връх.
Ударих се.“ Защото като го изхвърлили, паднал на земята.
Имам една английска енциклопедия и на кой
да
е въпрос може
да
ви отговоря.
Вие не сте сведущ по метеорологията, но един ден вас ви хрумнало на ума, казвате: „Хубаво е
да
се кача на онзи връх, ще науча нещо.“ Но условията на върха не са както условията на низината.
Той дошел
да
разсъждава: „Благодарение, че като ме изхвърлиха толкова силно, не се ударих.
Който въпрос
да
ми зададете, може
да
ви дам едно резюме.“ Няма
да
се мине половин час и ще имате резюме.
Климатичните условия на висините не са такива, както в низините.
Аз съм бил по-силен.“ Не онова, което знаете сега.
Върху теорията на музиката, на който
да
е въпрос.
Но представете
си
, тръгнете и за 2–3 часа завали дъжд, намокри ви.
Представете
си
, че вървите нагоре, този вятър ви търкаля, падате насам-натам.
В природата може само
да
загатнат.
Огън не можете
да
запалите.
Представете
си
, че гледате един цъфнал цвят.
Искате
да
си
отворите раницата,
да
вземете хляб, ръцете премръзнали, не можете.
Най-първо гледате едно дърво разцъфтяло, окичено с бели или червени цветове, издава ухание.
Когато дойдете
да
съчетаете външните условия с вътрешните възможности, вие ще дойдете до вратата на училището, вие ще влезете
да
се учите.
Ако знаете
да
съчетаете възможностите с условията, ще дойдете до вратата на училището, ще научите нещо.
Кой ви създаде това зло?
След 10–15 деня всичките цветове прецъфтят и започват
да
окапват.
Представете
си
, че тази година е безплодна, като опадат цветовете нито един не завърже, нито един плод няма.
Желанието ви
да
се качите горе не е лошо.
Трябва
да
разработвате вътрешните възможности и външните условия, за
да
дойдете до онова знание, което ви е потребно.
Вие не сте взели пред вид всичките мъчнотии, които може
да
срещнете по пътя
си
.
Когато завърже поне един два плода, но цъфнат всичките цветове и окапват.
Вие мислите: „Лесна работа е тази.“ Представете
си
другото, имате една бела горе.
Ще се освободите от всички несгоди, които сега имате.
Защото много от страданията произтичат от условията.
Аз ходих на този връх, но имам такава опитност, щях
да
изгубя живота
си
!
Много от страданията произтичат от възможностите.
Друг път вас ви хрумнало, явило се желание
да
слезете в някой кладенец дълбок, там има богатство
да
намерите.
Ако условията бяха неблагоприятни, той не щеше
да
цъфне.
Сега
да
ви кажа друг пример.
Условията не подхождат някъде, пък някъде не подхождат възможностите.
Да
ви кажа къде куца човек в своето знание.
Наместо
да
ви обяснявам, ще ви дам една малка приказка, из арабските приказки на „Хиляда и една нощ“.
Един царски син тръгнал
да
търси своята избраница.
И според природата на българския език, светът трябва
да
се създаде с буквата „В“.
Като не могъл
да
я намери в своето царство, тръгнал по други царства
да
търси.
Ако създадете вашия свят с буквата „В“, ще ви върви.
Сега кой ви създаде тази мъчнотия?
– Вашето желание пак,
да
слезете долу в кладенеца.
С „Б“-то е създаден сегашния свят.
Вие сте долу при богатството, но какво ще правите тези пари, въжето е скъсано и няма кой
да
ви изтегли.
Коя е най-силната дума, която се пише с „Б“?
Вие ще кажете: „Това са изключителни условия.“ Добре,
да
ви кажа друга изключителна работа.
В древността, представете
си
, един ученик, като вас, на вашата възраст, който искал
да
се занимава с окултните науки.
(„Богатство е силна дума за света.“) Аз имам особена филология.
„БО“ тя е много силна буква.
Обаче този царски син имал една слабост – той обичал много чесън
да
яде.
Казват му: „Гледай
да
влезеш в училището!
“ Искал той
да
се яви при нея като се наяде с чесън.
Една къща, не зная как
да
ви я опиша.
Не старомодна, не е модерна, но една къща хубава, по-хубава къща не сте виждали.
Туй, което можеш
да
вземеш – Бо-гат.
Влизат двама черни евнуси и тя им казва
да
му ударят 50 на задницата и
да
му покажат пътя, от където е дошъл,
да
си
върви.
По едно време, като ходил из къщата, напипал по стената нещо и като го ударил, цялата къща тръгнала.
След туй, той като се върнал в своето царство писал на своите потомци: „Когато се жените, чесън
да
не ядете!
Дом е място, дето Бог създал разумното.
Хванал се на противоположната страна, ударил и къщата спряла
да
се движи.
Човек и жената могат
да
живеят.
Но той не може
да
разреши въпроса, не може
да
разбере, те са произволни работи.
“ – „Едно свещено правило: Чесън
да
не ядете!
Бог е място, дето всички живеят.
“ Следователно и всичките свещени правила, които ви казват чесън
да
не ядете, разбирате какво значат.
– Място, дето всички хора живеят, всичките разумни хора живеят.
Бутне, удари на едно място, къщата тръгне, удари на друго, къщата се спре.
Понеже разсъждавам реално.
Има закон, който казва и Мойсей е писал, аз ще преведа това правило: чесън
да
не ядеш – не пожелай!
Там, дето не могат
да
живеят всичките разумни хора, няма го Господа.
Ходи, бута тук-там и като ударил на едно място започнали
да
му свирят.
Това е първия принцип, който създал.
Не пожелай
да
ядеш чесън, когато се жениш.
Хей е принципа, който твори, който съгражда, организира.
“ Свирили му хубави песни, той казва: „Със свирене няма“, ами ударил и спира се свиренето.
Вав е закона на равновесието.
“ Не пожелай всичко онова, което не носи щастие.
Дохожда до едно и казва: „Разберете, гладен съм!
Не пожелай
да
имаш мъртви слуги!
Сега изваждаме друго тълкувание.
Не пожелай
да
имаш изгорели въглища!
“ Ударил на друго място и веднага се намерил в една стая с най-хубавите дрехи, събличат го, обличат го, той никого не вижда.
Не пожелай
да
имаш развален хляб!
Място, дето всички разумни същества могат
да
живеят, то е Бог.
Всичко каквото става, вижда, че става по магически.
Не пожелай
да
имаш нечиста вода!
Там, дето никой не може
да
живее, няма го Господа.
Не пожелай
да
имаш скъсани дрехи!
Не пожелай
да
имаш скъсани обуща!
Не пожелай
да
имаш скъсана шапка!
Там, дето можеш
да
живееш, имаш богатството.
Гладен
да
стоиш не е лесно.
Не пожелай
да
умираш!
Не пожелай
да
се разлюбваш!
Там, дето
си
притеснен, богатството го няма.
Не пожелай
да
се биеш!
Не ми трябват нито дрехи, нито баня, нито музика.“ Дохожда до едно място, хлопнал едно копче и току изведнъж започнал
да
се събаря хляб около него, върху него, затиснал го, не може
да
се мръдне.
Да
ви направя сега друг превод.
Какво трябва
да
се прави?
“ Отива до стената и казва: „Тук няма
да
си
играете с мене!
Пожелай слугата ти
да
живее!
“ Удря и всичкият хляб изчезва.
Пожелай дрехите ти
да
се обновят!
Следователно, ако можете
да
съчетаете вътрешните желания на сърцето с вашите мисли разумно, вие ще имате резултат.
Пожелай шапката ти
да
стане нова!
Изучавайте желанията
си
и мислите
си
!
Пожелай обущата ти
да
станат нови!
Желанията, в дадения случай означават възможност, мислите – условията.
Всичко туй пожелай сега!
Умът се занимава с външните условия, за
да
реализира една възможност, за
да
реализира едно желание.
Трябва
да
знаеш желанията, при които можеш
да
реализираш възможностите.
Всякога дават ви се нещата, когато не ги търсите.
Та сега аз ви давам знание.
Там трябва
да
работиш.
Никога човек не приема нещата когато ги търси.
Ще ви дадат нещо после пак ще го вземат.
То е достатъчно, сега ще се спрете върху възможностите и условията и преводите, които ви дадох.
Като се молили за него всички познати и близки, царят решил по никой начин
да
не го освобождава.
Всичките желания се постигат с вложените възможности.
Казва: „Трябва
да
се обеси!
“ Осъденият казва: „Оставете ме, аз
да
ида при царя.“ Той бил умен човек.
Този, който направил престъплението, отива при царя, припада при краката му.
Трябва
да
знаете съчетанието на едно желание с външните условия,
да
ги съедините и ще имате правилно химическо съединение, което е устойчиво.
Той удря с краката
си
, но с ритане тази работа не става.
Царят се хранел тогава и искал
да
каже, че не може.
Той удря и работите идат, както той не иска.
Този бръква в гърлото му, изважда месото, отпуска гърлото и спасил живота на царя.
Ще ходиш
да
четеш.“ Това той разбрал сега.
Когато никой не може
да
ти помогне,
да
можеш сам
да
си
помогнеш.
Не можете
да
търсите помощта на хората там, дето никой не може
да
ти помогне.
Сам може
да
си
помогнеш.
– „Има библиотека, ще намериш еди кой
си
том и ще ти каже с туй копче по кой начин
да
буташ.“ Трябвало
да
ходи,
да
рови в библиотеката, за
да
намери свойствата и качествата на копчето, как
да
бута.
Той имал четири–пет слуги
да
му слугуват.
Все трябвало
да
ходи в библиотеката
да
ги търси,
да
знае как
да
бута копчетата и какво ще излезе.
Той, като умрял, останала бедна, не искал никой
да
ѝ помага.
Поискала дърва, казват ѝ: „Иди в гората, събери
си
.
Ще туриш въжето, ще наредиш дървата, ще завържеш дървата и ще повикаш една млада мома, помощница много сръчна.
Казва се Ново-Неволя, Ново-Невежа.“ Тя сутринта станала рано, отишла в гората събрала дървата и почнала
да
вика: „Ново-Неволя, ела тук
да
донесем дървата!
Сега ще оставим ученика в школата, той
си
намери работа.
Като започнало
да
се свечерява, тя дигнала сама дървата.
Но този връх е причина за всички нещастия, не всички, но повечето неща произтичат от този връх.
Като се върнала, казва: „Ново-Невежа не дойде
да
ми помогне, виках я не чува.
Там, ако не
си
внимателен, може
да
паднеш и
да
си
изкълчиш крака.
И като видях, че няма
да
дойде турих дървата на гърба.“ – „Кой знае, казва, и тя кметица, не дошла, трябва
да
е била някъде на угощение.
Не
си
я намерила навреме.
Та, които се качват на върха, някои идат в големи мъчнотии.
Тя обича
да
се разполага, че не знае човек, кога може
да
я намери.“
И които са в подножието на този връх трябва
да
бъдат далече.
Даже при подножието на този връх е опасно.
Кажете ми какъв извод ще ми дадете от всичко говорено до тук?
Та човек трябва
да
разбира законите на своите лични чувства.
Сега
да
допуснем, някой има склонността
да
пипа,
да
краде малко.
Как
да
кажем сега,
да
краде или
да
пипа?
Всичко онова, което трябва
да
го направиш, трябва
да
го разбереш.
Та сега
да
ви обясня.
Този ученик дошъл до едно място преди
да
го изпъдят.
Гледа един човек седи така замислен.
Какво значи
да
крадеш?
Да
крадеш, значи
да
вземеш нещо не на време.
3.
Знайното и незнайното
,
НБ
, София, 16.2.1936г.,
Като ѝ кажеш една дума на нейния език, тя престава
да
те бие.
Според мене знание е само онова, което дава светлина на човека!
Според мене знание е само онова, което дава и носи здраве на човека; според мене знание е само онова, което носи щастие на човека.
Той не отговаря на нашите навици, които имаме, на нашите несъществени нужди, но Бог винаги отговаря на онези силни нужди на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа и на човешкия дух.
Тя ще те бие, докато се научиш
да
четеш и
да
говориш на нейния език.
Всичко е в знанието.
Сега няма какво
да
доказвам това нещо.
Носи ли едно знание щастие, то е знание; носи ли сила, то е знание.
Аз не искам
да
го доказвам.
Казвате: Отче Наш, Който
си
на небесата.
Сила е това, което не се изменя до 10 пъти в годината, но която постоянно расте и се развива.
Ако можеш
да
прочетеш Отче Наш, както трябва, ти
си
направил много нещо.
Сега
да
минем към чистата мисъл.
Представи
си
, че ти
си
беден човек, нямаш пет пари в джоб
си
.
Ние, съвременните хора, сме се навикнали
да
мислим по купешки.
Това е нещо, което вие сами можете
да
опитате.
Три деня
си
гладувал, обиколил
си
много къщи, но никой нищо не ти дал и ти започваш
да
четеш Отче наш.
Те трябва първо
да
се опитат,
да
имате опитност от тях.
Подир малко отвориш очите
си
и какво виждаш.
Никога не мога
да
ви доказвам неща, за които вие нямате никаква опитност.
Запример, аз минавам за учен човек, имам познания не само за земята, но и за слънцето и за всички останали планети.
Продължаваш...„Който
си
на небето“.
Обаче, аз мога
да
осмисля числото 4.
Ако аз започна
да
ви разправям, че на слънцето има също така хора, както и на земята, вие ще се усъмните и ще кажете, че навярно ми е мръднала дъската.
Двама души като ми дадат по две хиляди лева, аз ги умножавам и получавам четири хиляди лева.
И в най-големите противоречия на живота
си
, като Го срещнеш, вярвай, че всичко ще се нареди.
Представете
си
, че една сестра се оженила за един мъж, когото не харесва.
Казвам: Ако ти умножаваш едно число и ако умножаваш своите страдания, какво печелиш от това?
Ще кажете: Кой е измервал тази температура
да
знае колко градуса е тя.
Понеже е силен, от време на време той я понатупва.
Ти казваш: Не зная как ще прекарам този живот, няма
да
го прекарам добре.
По този начин ти умножаваш страданията
си
.
Като вижда, че жена му набрала малко прах на гърба
си
, той иска
да
я потупа.
Да
допуснем, че мъжът иска
да
бие жена
си
.
Отде знаеш, че няма
да
прекараш добре?
Ако той я бие, тогава тя трябва
да
се обърне към Господа с думите: Господи, ако това е Твоята Воля, ако Неговата ръка се движи от Твоята, тогава аз подлагам гърба
си
да
ме бие.
Но ако той от само
себе
си
иска
да
ме бие, тогава Отче Мой, нека се укроти.
При тези думи, мъжът ще се усмихне и ще каже: Миличка, прости ми, без малко щях
да
направя едно престъпление.
Мъчно е
да
се обясни това.
Тези явления не спадат към физическия свят.
И след това ще започне
да
ѝ целува ръката и
да
се извинява.
Но виждаш нещо на Витоша.
И когато някой човек казва, че е видял как ще станат нещата за в бъдеще, това показва, че нашият свят е по-голям, отколкото ние
си
го представляваме и предполагаме.
Как го виждаш?
Някои окултисти твърдят, че астралният свят е 10 пъти по-голям, отколкото ние
си
го представяме.
Че ако това верую не влезе в света, светът
да
ни преобрази индивидуално, семейно, обществено, какво верую е то?
Ако това верую не влезе навсякъде в света
да
ни преобрази коренно, какво е това верую, какво е това вярване, какво е тази вяра в Христа и в Бога?
Да
кажем, че този въпрос можеш
да
го обясниш по някакъв начин.
Умственият свят е 100 пъти по-обемист от физическия свят, а причинният свят е хиляда пъти по-обемист от физическия.
Но как ще
си
обясниш това, че ти можеш
да
предскажеш какво ще ти се случи след години, какви страдания ще прекараш?
Как ще
си
представите това нещо?
Ти казваш: След пет години еди-кой
си
месец, еди-кой
си
ден какво нещо ще ми се случи.
Всичко онова, което за нас, на физическия свят ни се вижда невъзможно, за Бога е възможно.
Всички неща, които ще ви се случат, съществуват някъде.
Ако един човек ви предскаже, че един ден ще паднете в дълбок трап и ще счупите крака
си
, мислите ли, че това е въображаемо.
Този човек вижда, че такъв трап съществува някъде и вие ще паднете в него.
Някой пророк или някой гадател ли ти е казал това?
Този човек вижда, че след 10 години вие ще направите една екскурзия, ще вървите по направление на този трап, ще паднете в него и крака ще
си
счупите.
Значи тези работи трябва
да
съществуват някъде.
Сега
да
ви дам едно малко изяснение.
Представете
си
едно същество, което може
да
движи предметите без пара, без електричество, само като изменя наклона на техните ъгли.
Представете
си
една голяма площ, която има хиляда километра дължина и хиляда километра широчина и тази площ се държи от хиляди хора в равнината.
Но след това дойде друго едно същество с грамадна сила.
Този човек предвижда всичко това.
Достатъчно е само това същество
да
наклони малко площта към екватора на земята, за
да
започнат всички предмети, които са върху тази площ,
да
се движат.
Казвате: Как могат
да
се предвидят тия работи?
Значи движението на тези предмети зависи от наклона.
Има начин, по който те могат
да
се предвидят.
Ако искат
да
им дадат малко движение, малко ще ги наклонят, т. е.
Как ще обясните факта, че в някои животни обонянието е силно развито и с него могат
да
откриват много неща.
ще дадат малък наклон.
В някои кучета обонянието е толкоз силно развито, че те могат между хиляди хора
да
подушат стъпките на своя господар и
да
го намерят по стъпките му.
Това същество може
да
си
играе с тези предмети.
Как ще
си
обясните това?
Като наклони площта, току виж всички предмети се наклонят на една или на друга страна и започват
да
се движат.
Имате едно куче, което не е свършило никакъв факултет, обаче, по стъпките
си
намира своя господар.
Как ще
си
обясните това явление?
Вие можете
да
сте свършили четири факултета, но не можете
да
имате това чувство.
Каква е тази сила, която кара предметите
да
се движат?
Има хора, които се раждат с такова чувство
да
могат
да
предвиждат нещата, които ще станат след десетки и повече години.
Вземете запример съвременните астрономи не могат
да
си
обяснят това.
Има хора, които виждат какво става зад тях.
За тях няма прегради, няма стени, които
да
им пречат.
След това се отдалечава в пространството и може би, след 10 или след сто хиляди или след две хиляди години тя пак ще се върне на същото място и ще се завърти около слънцето.
Коя е онази сила, която привлича тази комета около слънцето?
И тъй животът не е такъв, какъвто ние
си
го представяме.
И каква е онази сила, която я отблъсква от слънцето?
Сега ние живеем в един ограничен свят и по този начин
си
създаваме излишни страдания.
Тогава как ще
си
обясните това, което е писано в Свещената книга?
Там се казва, че Господ е направил райската градина, а после се създал човекът, когото поставил
да
живее в тази градина, дето го подложил на изпитания и наказания.
И след всички тия доказателства съвременните хора се съмняват във всичко това.
Но дали знаете или не знаете светът упражнява известно влияние върху вас – нищо повече.
Може
да
имат право
да
се съмняват, но казвам: Всичко това са човешки изобретения.
Ако
си
умен, ти ще служиш на онова, което знаеш и животът ти ще бъде щастлив.
Ако всичко е човешко изобретение, съгласен съм с хората.
Ако
си
глупав, ти ще служиш на онова, което не знаеш и животът ти ще бъде пълен с нещастия.
Ако наистина всичко, каквото съществува в света, е човешко изобретение, изобретение на човешкия ум, тогава ние, които съществуваме, на кого сме изобретение?
Как може човек
да
изобрети
себе
си
преди
да
е съществувал?
След като съществува човек, той може вече
да
изобрети едно верую, но кой е изобретил самия него?
Някой път ние искаме
да
изменим своята съдба.
Вземете запример, една красива мома се е влюбила в един красив момък.
И понеже, ние, съвременните хора, не можем
да
виждаме проявлението на разумното в света във всяко явление, то ние мислим, че този свят не е разумен.
Тази мома се е влюбила в един богат момък, но не е богатството, което може
да
донесе щастие на момата.
От какво зависи разумността?
Представете
си
, че един човек взима житното зърно, туря го на ръката
си
, изучава го и после го туря в джоба
си
.
Така той го носи ден, два, три, години и това житно зърно
си
остава в същото положение.
Обаче, богатството в ръцете на един човек, който не е господар на положението, ще донесе обратни резултати.
Друг господин взима едно житно зърно и го посажда в земята.
Сега изобщо, според както е писано, едни хора казват, че тъй както светът е създаден, със своите лоши страни, е създаден от Бога.
Като израсте, това зърно дава вече 20 стръка.
Всеки стрък дава по 40 зърна.
Кой е създал светът, не знаем.
Да
кажем, че природата го е създала така, това е законът на необходимостта.
Дайте условия на житното зърно и то ще покаже своята разумност.
Следователно, и в нас има известна разумност, но трябва
да
ѝ дадем условия
да
се прояви.
Ние мислим, че със закона на безверието ще можем
да
обясним всичко.
Сега
да
направим едно сравнение.
Аз искам
да
ви заставя
да
мислите,
да
излезете от сегашния
си
живот.
Като разумен човек, ти трябва
да
вярваш.
В дадения случай тази станция, на която сте се спрели, е най-важна, но има по-важни станции от тази, на която сте се спрели.
Те казаха: Ние трябва
да
излезем на повърхността на земята.
Кое е по-мъчно:
Да
вярваш в това, което е или
да
не вярваш в това, което е?
За
да
се скрият от нещастията в света, те заровиха главата
си
в земята, а краката
си
оставиха навън, нагоре.
Да
вярваш в това, което не е, това е фиктивна вяра, това е вяра на сенките.
В това положение те казваха: Какъвто ритник ни даде съдбата, такъв и ние ще ѝ върнем.
Затова те оставиха краката
си
навън
да
ритат съдбата.
Само при реалността може
да
има учение.
Само при Бога може
да
има безверие /?
След време растенията се превърнаха в риби, скриха се във водата, но видяха, че и по този начин не могат
да
избегнат от съдбата.
/. Но при безверието не може
да
има Бог.
И във водата животът им стана толкова несносен, и те видяха, че от това положение не могат
да
излязат и потърсиха изход
да
се освободят от тежките условия на своя живот.
Вярата в Бога може
да
роди безверието, но безверието не може
да
роди Бога.
Затова те се превърнаха на птици и започнаха
да
хвъркат из въздуха.
После те слязоха на земята, превърнаха се в млекопитающи, докато най-после се превърнаха в хора, в положението, в което днес ги виждаме.
Сега, аз не искам
да
ви убеждавам в това, което не съществува.
Сега вие ще направите едно възражение, ще кажете: Нали Господ създаде света?
Когато се казва, че Господ е създал света, подразбираме, че Той само разграничи нещата.
Аз съм заинтересован само от истината, която е всичко за мене.
Светът е бил създаден много по-рано от времето, за което Мойсей пише.
Истината, в която живея, тя е всичко за мене.
Мойсей само е описал създаването на света.
Дали вие ще вярвате или не, това е за вас.
Казва се там, че на растенията е казал
да
живеят половината в твърдата почва, а половината във въздуха; на рибите е казал
да
живеят във водата; на птиците
да
живеят във въздуха; на млекопитающите
да
тичат по земята, а на човека е заповядал
да
живеят между всички живи същества.
Сега съвременните хора протестират и казват: Защо са дошли страданията върху нас?
Като ви гледам нещастни, казвам: Живейте и вие в тази истина.
Аз пък задавам въпроса: Защо ние причиняваме страдания на другите същества?
Нищо не ви продава, пари не ви искам.
Кой не причинява страдания на другите?
– Ама може
да
ни заблуждаваш.
Вие ще кажете, че е вярно това, но е оправдателно.
– Ами ти щастлив ли
си
?
Запример, хората създават страдания на птиците, но и птиците едни други
си
създават страдания.
Много страдания
си
създават птиците сами, но и хората им създават страдания.
Тогава ти
си
в заблужденията.
Много страдания
си
създават рибите сами, но и хората им създават страдания.
Здрав ли
си
?
Питам: Кой създава страдания на нас, разумните същества?
Половината страдания са наши, а половината страдания са на дявола.
На много от страданията, които ние сами
си
създаваме, дяволът се чуди.
– Живееш ли добре в дома
си
?
Ще ви приведа един пример, с който
да
потвърдя горната
си
мисъл.
Четири млади моми отишли в един манастир, дето решили
да
се посветят в служение на Бога.
– Тогава ти
си
в заблуждението.
Тези моми имали разположение към печени яйца, обичали от време на време
да
си
хапват по едно две печени яйца.
– Учен ли
си
?
В първо време игуменката им позволява по един път в седмицата
да
си
пекат яйца.
Понеже била голяма скъперница започнала и това
да
забранява.
Тя не казвала направо, че не позволява
да
си
пекат яйца, но забранили по килиите
да
се кладе огън, под предлог, че без огън по-лесно може
да
се постигне светийство отколкото с огън.
Изобщо, всички отрицателни качества и прояви в света се дължат на безверието на хората.
Целта ѝ обаче била не
да
няма огън, но
да
не пекат яйцата.
Тези моми се изхитрили, намерили начин
да
си
пекат яйца и без
да
кладат огън в килиите
си
.
Хората искат
да
отрекат реалността на нещата, и в това отричане те
си
създават нещастието и всеки ден хората насила
си
създават своите нещастия.
Като чували някоя кокошка
да
кудкудяче, че е снесла яйце, те скришом от игуменката отивали на полога на кокошката и
си
взимали по едно яйце.
Какво им коства
да
вярват?
После те
си
купили по една свещ и решили
да
пекат яйцата на свещ.
Аз не искам
да
вярвате в едно верую, което сами ще формулирате.
Решила
да
види какво правят четирите моми в килиите
си
.
Аз не искам
да
вярвате в едно слънце, което аз ще ви описвам.
За тази цел тя ги издебнала една вечер и какво било учудването ѝ когато видяла, че всяка една от тия четири моми седяла пред свещта, държала в ръцете
си
по една тел и на него държала по едно яйце.
Аз искам
да
вярвате в слънцето, което кара земята
да
се движи, аз искам
да
вярвате в слънцето, което кара всичко
да
расте; аз искам
да
вярвате в слънцето, което дава живот на земята, което дава всички блага.
Аз не ви говоря за въображаемото слънце, но затова, което сами виждате.
Игуменката останала учудена от това, което видяла и
си
казала: Чудна работа на какъв мурафет ги научил дяволът.
Аз не искам
да
ви говоря за един Бог, Когото вие не знаете.
Казвате: Къде
да
видим този Господ?
Като гледам това нещо и аз сам се чудя, отде им е дошло на ума
да
го направят.
Чудни сте, че преди всичко това, което вие виждате, не е реално.
Това нещо и аз го виждам за пръв път.
Че какво виждаш ти?
За
да
виждаш, ти трябва
да
виждаш и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
Това, което съвременните хора виждат, то е слепота.
Чудни са съвременните философи, които са започнали
да
разискват логически от причини към последствия и от последствия към причини.
Но самата причина, която носи последствията, те не я знаят.
Кривата вяра седи в онова
да
се кланяш на това, което не знаеш.
Онова, което знаеш, включва в
себе
си
Божественото.
Те казват запример, че слънцето притегля земята към
себе
си
.
А онова, което не знаеш, включва в
себе
си
човешкото.
В дадения случай слънцето е причината, но и това слънце се притегля от друга някаква причина.
Какво приложение може
да
има сега този стих?
Че трябва
да
знаем нещата.
Ако то седи на едно място, без
да
се движи, разбирам, но слънцето се движи с една голяма бързина.
И светът е създаден като едно велико училище, в което трябва
да
се учим.
Като е дошъл на земята, човек трябва
да
се учи,
да
придаде нещо към онова, което е имал в
себе
си
.
Той трябва
да
изучава законите, върху които почива неговото щастие.
Сега аз ще ви помоля малко
да
се отворите,
да
не би моята реч
да
накваси малко вашата захар.
Вие трябва
да
им турнете една гумена обвивка,
да
не би
да
се стопят,
да
не би
да
направи пакост на вашата захар.
Сега като ви говоря, това е едно поливане, което може
да
развали хубавите ви костюми.
Питам го: Ти умирал ли
си
да
говориш за смъртта?
Това поливане може
да
развали вашите схващания за живота.
Те пак ще окапят, но аз не искам това
да
стане преждевременно.
Макар че животът е кратковременен, но аз казвам: Нека поне малко, колкото живеят хората,
да
си
поживеят, макар и лъжливо, но щастливо.
Ти вярваш в смъртта, която не
си
опитал.
Когато опиташ смъртта, тогава се върни
да
ми разправяш за нея.
Той казал на съдиите: Хайде, ако ще ме бесите, бесете ме, че
да
си
изям поне тарханата, която майка ми ми приготвила.
Сега няма какво
да
ми говориш затова, което не
си
опитал и не познаваш.
Той иска
да
го обесят, че
да
излезе свободно
да
си
хапне тарханата, която майка му направила.
Значи имате четири мерки, с които можете
да
мерите реалността.
И след като извърви всичките 45 стаи, пита има ли друг свят?
Ние вярваме в разумното начало на света, което е създало всичко.
Ти
си
се затворил в една човешка форма и питаш: Като изляза от тази форма, има ли друг живот.
В Неговия план е предвидено нещо много добро за всички същества, колкото малки
да
са те.
Ако в тая къща, в която
си
влязъл, има живот, то като излезеш отвън, има два пъти по-широк живот от този, който е вътре.
И ако тия същества, колкото малки или големи
да
са, страдат, причината за това са техните погрешки, които те сами правят.
На същото основание и мравята може
да
пита има ли друг живот вън от мравешкия?
След като минат всички страдания и изпитания за тия същества, той е определил нещо хубаво.
За в бъдеще всички ви очаква нещо добро.
И след всичко това хората казват: Човек като умре, с него всичко се свършва.
Сега аз не искам
да
вярвате.
Да
, след като умре, всичко се свърши, но след като се родиш, всичко отново се започне.
Дали вярвате или не вярвате.
Това е ваша работа, но не можете
да
не вярвате в това. Защо?
И всички страдания, които хората минават, те ги минават въз основа на това верую, именно, въз основа на този вътрешен импулс.
Когато всички нещастия, всички дяволи се струпат върху човека, той все пак ще има някаква надежда, знае, че го очаква нещо добро и казва.
Ако само хората говорят около тебе, а ти мълчиш, ти
си
мъртъв.
Ако ти говориш и те говорят около тебе, и ти
си
жив, и те са живи.
Сега някои казват, че трябва
да
мълчим.
В това седи силата на човешкия дух.
Да
мълчиш, значи
да
мислиш, а
да
мислиш, това е онова високо положение на живота.
Всички живи същества, в това отношение имат едно общо верую.
Не говори, преди
да
си
мислил.
При всички страдания, които претърпяваме, ние пак вярваме дълбоко в нашата душа за една идея има един импулс, че нещо добро ни очаква.
И благодарение, че е така.
А вие мислите, че трябва
да
се мълчи т. е.
Това е красивото, това е Божественото у нас.
каквото ви се каже,
да
вярвате в него.
И когато Писанието казва, че Бог ще изпрати духа
си
, подразбираме, че този дух ще почне
да
работи върху нас, така както светлината работи върху земната повърхност.
Малкото добро, посято в човешката душа, ще възрасне във всичката своя красота.
Един богат княз от древността пожелал
да
му се ушият дрехи, които
да
не са пипани от човешки ръце,
да
се опредат,
да
се изтъкат,
да
се ушият, човешка ръка
да
ги не пипне.
Князът казал: Който се наеме
да
ми направи едни такива дрехи, ще получи много голямо възнаграждение.
Ние ги наричаме дарби, дарования Божии блага, които Бог е вложил в душата.
Най-после явил се един мъдрец при княза и казал: Аз съм готов
да
ви приготвя такива дрехи, но ми е нужен само един стан.
Дали му един стан и той започнал работата.
Сега вие трябва
да
измените своите възгледи,
да
усилите вярата
си
.
Започнал той мислено
да
снове.
Князът изпращал от време на време слугите
си
да
видят какво прави мъдрецът.
Като казвам, че вярата ви е слаба, ето какво разбирам: Не можете
да
изпратите детето
да
следва университет, защото мозъкът му е слаб, не може
да
издържи на това напрежение.
Те го виждали все на стана
да
снове.
Ако рече
да
се занимава с тия трудни въпроси, мозъкът му ще се повреди.
Мозъкът му трябва
да
уякне,
да
стане силен,
да
издържи на това голямо напрежение.
Мускулите, симпатичната му нервна система трябва
да
си
хармонизират, че като излезе на училище,
да
издържи на големи напрежения.
Детето трябва
да
свърши първо, после второ, трето, четвърто отделение, след което
да
постъпи в прогимназия, в гимназия и най-после
да
свърши университет.
Като изтъкал плата, той го приготвил за шиене, но без
да
хване човешка ръка.
Като свърши университет, той ще може
да
влезе в живота подготвен
да
носи тежестите.
Този човек е вече силен, учен човек е той.
Като бил съвсем готов, занесъл го на княза съвсем готов, готови дрехи за обличане.Князът хвърлил старите
си
дрехи и се облякъл с новите, приготвени от мъдреца.
Добрият човек е още по-силен.
Всички, които били около него, се възхищавали от дрехите на княза и казвали, че били много хубави.
Светият е още по-силен и от добрия.
Князът излязъл из града с тези дрехи и кой как го виждал, казвал: Много хубави са дрехите на нашия княз.
Силни хора са тия, на които тялото е калено, може
да
издържи на големи тежести и напрежения.
Не, трябват му знания, неговият мозък трябва
да
бъде кален,
да
може
да
издържи, як трябва
да
бъде той.
Човек трябва
да
признава погрешките и заблужденията
си
и всеки ден
да
се разкайва.
Не е въпросът
да
се осъжда, но така
да
се разкайва, че
да
е готов
да
изправи погрешките
си
.
Но, ако ти
си
един нещастен човек, каква е тази вяра?
Не
да
се каеш, че
си
направил погрешки, но
да
изправяш погрешките
си
.
Ти казваш, че вярваш в баща
си
.
Но, ако
си
нещастен човек, каква е твоята вяра в баща ти?
Когато бащата бие сина
си
, синът трябва
да
изложи гърба
си
и
да
каже: Бий, татко!
Или ти вярваш в науката, вярваш във всичко, в света вярваш, а въпреки това
си
нещастен.
Не е въпросът
да
се брани.
Щом започне този син
да
се брани, той счита вече баща
си
за безумен.
Когато синът положи гърба
си
, това значи смирение.
Значи в дадения момент ти служиш на онова, което не знаеш.
Той трябва
да
каже: Аз зная, че всеки удар носи за мене смирение.
Този удар, тази интелигентност като минава хиляди години през гърба на сина, най-после ще го направи смирен.
Ние можем
да
заменим две величини една с друга, а именно: Ние можем
да
заменим онова, което не знаем, с онова, което знаем.
Обаче, този син, който винаги се противи на баща
си
, който не иска
да
бъде бит, от него човек няма
да
стане.
Разсъждавали ли сте вие някога
да
си
отговорите на въпроса какво знаете.
Има ли нещо, на което
да
разчитате и
да
знаете на какво разчитате?
Аз виждам някой син като го понабие баща му, той кипне, бяга от дома
си
, бяга и от майка
си
, и от баща
си
.
Тури гърба
си
и кажи: Удряй!
И всичките безпокойства в света произтичат от това, че ние служим на онова, което не знаем.
Щом се безпокои човек, в дадения случай той служи на онова, което не знае.
От движението се раждат после ред други сили.
От движението се ражда светлината.
Всички други философии за мене са попара, тархана.
Казваш: Как
да
не се смущавам?
Че ако ти не вярваш в баща
си
, който ти е дал всички блага на живота, как ще вярва твоят син в тебе?
Този разбойник иде
да
ме обере, как
да
не се смущавам?
Значи първият изход се обуславя с движението, а понеже излиза извън орбитата на този център, на него му трябва светлина в пътя, за
да
се движи.
Ти трябва
да
кажеш на сина
си
, когото
си
родил: Синко, ти трябва
да
вярваш в мене така, както едно време аз вярвах в своя баща.
Ти ще полагаш гърба
си
, както аз едно време го полагах на баща
си
и ще целунеш ръка така, както аз едно време целувах на баща
си
.
Този човек може и
да
не те обере.
И забележете всяка майка иска, като се роди детето
да
се движи.
И майката трябва
да
каже на дъщеря
си
: Дъще, аз искам
да
следваш моя пример.
Много пъти вие сте минавали през гората и през всичкото време сте се плашили, очаквали сте от някъде
да
излезе мечка или вълк и
да
ви нападне.
Тъй и синът, и дъщерята трябва
да
полагат гърба
си
.
Никаква мечка, никакъв вълк няма в гората, няма
да
излезе насреща ви.
Те не трябва
да
се бранят, не трябва
да
хапят майка
си
и баща
си
.
Значи, в дадения случай ти служиш на това, което не знаеш.
Вие не искате ръцете и краката на детето ви
да
са сакати, но
да
се движат.
Аз съм виждал деца, които като ги бие майка им, те хапят, впиват зъбите
си
.
Не само ръцете и краката му искате
да
се движат, но и неговите очи, уши, уста, мозък, всичко в него искате
да
бъде в движение.
Не, без хапане всичко трябва
да
става.
И наистина едно тяло е здраво само тогава, когато всички частици в него са в движение.
Ако не подлагате гърба
си
на ръката на вашия баща, от вас хора няма
да
станат.
И когато ние изучаваме човека ще видим, че за
да
бъде абсолютно здрав, всички частици в неговото тяло трябва
да
са в хармонично движение помежду
си
.
Аз не казвам, че някоя мечка трябва
да
ви бие.
В най-ранната
си
възраст той служи на онова, което не знае.
Има хора, на които тази светлина е толкова голяма, че като ходят вечер, те хвърлят светлина наоколо и
си
осветяват пътя.
Ако ви рисува,
да
ви рисува някой гениален човек, който знае
да
рисува.
Той служи на своята сила и казва: Аз съм баща, и синът ми трябва
да
ми се подчинява.
А
да
те рисува някой невежа,
да
изкара от тебе една карикатура, какъв смисъл има това рисуване?
Той мисли, че е силен, че всичко знае.
Това потъмняване може
да
стане частично или цяло.
И синът казва: Няма какво, аз съм слаб, ще се подчинявам.
Питам ви сега: Защо роптаете против страданията?
Няма какво
да
се прави, ще се подчинявам на баща
си
.
Вие трябва
да
различавате откъде и от кого идат страданията?
Но след време везната се изменя; синът израства, става по-силен от баща
си
, и бащата, който вярваше, че може
да
заповядва, дохожда до едно положение
да
вярва, че не може
да
заповядва.
Ако страданията идват от хората, имате право
да
роптаете.
Вие трябва
да
различавате дали страданията идват от онова, което знаете, или от онова, което не знаете.
По-рано синът вярваше, че трябва
да
се подчинява на баща
си
, а сега бащата вярва, че трябва
да
се подчинява на сина
си
.
Да
възстановите светлината на тъмното място,
да
възстановите светлината на главата
си
, на стомаха
си
, на крака
си
и т. н.
Ако идат от онова, което знаете, това е благословение; ако идат от онова, което не знаете, това е страдание.
Сега
да
направя предмета малко по-ясен.
Като усилиш мисълта
си
.
Как ще усилиш мисълта
си
?
Ти
си
сиромах човек, имаш нужда от пари, кланяш му се, той седи.
– Като почнеш
да
мислиш за това, което знаеш.
И в Писанието е казано: „Онези, които чакат Господа, тяхната сила ще се увеличи“, ще се измени.
Ние знаем всичко онова, което е в света и го учим.
Тогава той почва
да
се кланя пред тебе.
Като казваме, че ние всичко знаем, ние имаме предвид прогресивното.
А онези неща, които са далеч от нас, не са реални.
Ние не обхващаме всичко, но дето и
да
се намерим, в каквато и област на битието
да
се намерим, ние можем
да
използуваме тази област.
“ Прогрес може
да
има само в това, което знаеш.
Но реалните, разумните неща, дали са близо или далеч от нас, те се отличават с едно свойство.
Ние после знаем онзи език, с който природата
си
служи.
Природата не иска много
да
ѝ говориш.
4.
Огънят на любовта / Силният огън
,
УС
, София, 16.2.1936г.,
Ти не можеш
да
знаеш кой човек е прав, ако не
си
прав; и не можеш
да
знаеш кой човек е крив, ако не
си
крив.
Ти не можеш
да
знаеш кой човек е здрав, ако не
си
здрав; и не можеш
да
знаеш кой човек е болен, ако не
си
болен.
И казано е, Христос казва: „Огън дойдох
да
туря на света.“ Той подразбира този огън.
Какво ще знаеш ти, ако не
си
боледувал?
Огънят на Любовта, то е туй агне, което ще спаси света.
Ако
си
болен или ако
си
боледувал, вече имаш известна опитност.
Огънят на Любовта е, който трябва
да
дойде и
да
освободи хората от всичкото онова робство, в което те са паднали.
Не е лошо човек
да
боледува или крив
да
е човек.
И всичките връзки, с които хората са свързани, няма
да
остане връзка, която
да
не се развърже.
И всички ще бъдат свободни.
И тъй, тогава стихът ще бъде тъй, тогава стихът ще стане: „Потърсиха Ме тези, които Аз потърсих; и намериха Ме тези, които Аз намерих.“
Да
допуснем, едно малко дете влезне в градината и вземе от дървото една ябълка.
Повидимому няма никакво престъпление, относително престъпление има.
То е престъпление, а че
си
влезнал в градината и
си
взел една ябълка и
да
го считаш за един престъпник?
И често ние правим престъпления от рода на ябълките.
И първите хора направиха едно много малко престъпление и понеже по законите, които съществуват на Земята, човечеството трябва
да
се съди, и тогава решиха, от райската градина ги изпъдиха.
Първите двама хора ги изпъдиха и ги оставиха за един дълъг период отвънка, в живота,
да
пожънат последствията от своята лоша постъпка.
Тази работа още от начало хората можеха
да
ликвидират, но те с първата погрешка направиха ред други погрешки, още по-лоши.
Не изпъдиха човек, щом яде от плода на забраненото дърво – то е един повод само, но като ядоха от този плод, те се научиха
да
лъжат.
И тогава двамата хора се скриха от Господа.
И когато Той дойде
да
ги търси, те мълчаха и видяха, че ще ги намери Господ.
“ – „Тази избраница, която ми даде, ми наведе беля на главата.“ Защищават се.
Хваща жената, тя казва: „Е, онази змия, понеже Ти
си
я направил, мислим, че тя ще ни говори правото.
Има въпроси, които са мъчни за разрешение.
Ти
си
я направил.“
Има въпроси, които задаваме, [които] са въпроси неразрешени.
Щом почнеш
да
се оправдаваш, ще излезнеш из райската градина навън.
Толкова хиляди години минаха – 8000 години минаха, и хората не искат
да
изправят своята погрешка.
И тогава Бог ги изпъди и каза: „За
да
научите този закон, ще излезнете навънка, ще работите, ще орете земята, ще сеете.“ И казва на Адам какво ще бъде неговото наказание за непослушание – че „много ще ореш и малко ще дава плод земята.“ А на жената казва: „Наказанието ти: Ще раждаш деца и с големи болезни ще ги раждаш.“ И на змията казва: „Понеже ти направи това, без крака ще ходиш и пръст ще ядеш.
Сегашните хора казват: „Важна е прехраната.“ И мислят, че ако
си
уредим прехраната, всичко ще ни бъде уредено.
Хайде сега навънка всички!
Отчасти е така, но може нашата прехрана
да
се уреди и пак има нещо ненаредено.
Онзи ликвидира и тогава Бог им дава една малка надежда и казва в какво седи, направи им Той книжни дрехи и ги облече и ги изпрати.
Тъй, както е даден разказът в Писанието.
Някой казва: „С тия въпроси няма
да
се занимаваме.“ Но човек, макар и
да
не се занимава, пак ще се намери в трудно положение.
Лятно време, когато времето е топло, казвате: „За зимата аз не му мисля,
да
бъде каква
да
е лоша зимата, аз не искам
да
мисля заради нея.“ И нищо не приготовляват за зимата.
Той каквото ви каже, ако Го слушате, тогава ще се спасите.“ Понеже нали от православното положение първите хора послушаха змията, вследствие на това дойде страданието.
Лятно време казва: „Не ме интересува, зимата, тя ще мине и ще замине.“ Като дойде зимата, вижда, че докато
си
замине зимата, тя е трудна.
Ако Го слушате, Той ще ви покаже Пътя, по който вие всякога може
да
се спасите (повърнете) (В разчетената стенограма двете думи са написани една над друга).“ Змията каза на човека: „Ако ядете от този плод, непременно вие ще станете като Бога.“ А като дойде Христос, му каза на Адам, Той каза: „Напълно ще се отречеш от
да
ядеш този плод!
Има в природата един начин на разбиране, аз го наричам: той е здравословен.
Вчера този майстор, който полируваше този стълп тук, че го питам: „Как знаеш, че стълпът е завършен и не трябва повече
да
се полирува?
Ти докато не се отречеш от всички тия посторонни заблуждения на света, ти не може
да
се спасиш.
Ако ти мислиш, че в богатството е твоето щастие, ти се заблуждаваш; ако ти мислиш, че твоето спасение ще бъде в знанието, което имаш, туй, което светът дава, ти
си
в заблуждение; ако мислиш, че е в силата; в каквото и
да
е в света, в края на краищата ти ще бъдеш разочарован.
Аз
си
тургам ръката на стълпа, казвам: „Значи, като пипнеш, ти вече разбираш?
Ако мислиш, че можеш
да
се ожениш и ще бъдеш щастлив; че ако имаш деца, ще бъдеш щастлив; че цар ако
си
, владика, поп, проповедник, че майка ако
си
, министър – всичко туй е заблуждение от единия край до другия.
И Христос казва: „Който иска
да
Ме следва, трябва
да
се отрече от всичко това.“ И Негови думи са това.
„Който не се отрече и от баща
си
, и от майка
си
, от богатство, и не презре своя живот и дойде и Ме последва, той не може
да
бъде Мой ученик.“ Тъй седи въпросът.
И аз намирам: горната е гладка, няма никаква грапавина, всичко е загладено по нея.
Че, кой може тогава
да
следва, по този път
да
върви?
Та казвам: Тъй като гледаш, и във вярата има грапавини.
“ Може
да
ви обясня: един кон е натоварен с богатство, нали?
Носи богатство той.
Една малка грапавина може
да
ви спъне.
Но той от това богатство, което носи на гърба
си
, нищо не може
да
се ползува.
Човек в силна буря не трябва
да
се разколебава.
Какво
да
правя?
“ Казвам: Не го носи.
Сега вие имате опитността, вие вярвате, някой път сте решили
да
идете на екскурзия до Витоша.
– „Че как
да
не го нося?
Какво
да
правя?
Приготвите
си
раницата, но щом станете сутринта, излезнете и виждате, че времето е мрачно и почва
да
ръми,
да
ромоли дъждец и някои се разколебават и казват: „Кой ще ходи, дъжд ще има, ще ни накваси.
Сега,
да
ви уподобя.
Вие сега не може
да
си
представите как може конят
да
се освободи от богатството.
Представете
си
един машинист, който кара един съвременен трен с богатство и пита: „Какво
да
правя?
“ Напусни машината, слез от машината и хич не ги питай, нека
си
я карат други.
Може, ако идете на Витоша, целия ден времето
да
бъде хубаво.
Нека този, който има това богатство,
да
си
кара той машината.
Но вие
си
предполагате, че ще имате мъчнотии.
Ти ще се спреш върху въпроса: Имам ли право
да
напущам машината?
А може
да
се случи и обратното: като тръгнете, времето
да
е хубаво, но към обяд се развали, завалява дъжд и ви накваси.
Щом нямаш право
да
напущаш машината, носи товара.
Ако искаш
да
се спасиш, престани, престъпление е един товар.
На хубаво време тръгнахме, а ни накваси.“
Апостол Павел като разсъждава, че евреите не повярвали, понеже искали
да
възстановят своето право, своята вяра.
Смесили своята правда с Божията Правда.
И наместо
да
възстановят Божията Правда, искат
да
възстановят своята правда.
Вие често смесвате вашата правда с Божията Правда.
Едното верую – в Бога, а другото верую – в
себе
си
.
А
да
вярваш в
себе
си
, ти тръгнеш, вярваш в
себе
си
и пак не върви.
И следователно всяка една тъга, всяка една скръб, всичко, което имате, гледайте
да
се освободите.
Питам тогава: Евреите, които искаха
да
възстановят своята правда, какво спечелиха?
Както и
да
ви кажа, и Христос носи, но Христос знаеше как
да
се освободи.
От 2000 години няма народ, който
да
е тъй люшкан, както евреите.
Той носи греховете, но се освободи най-после.
Две хиляди години умът им [не] е дошъл – искат
да
възстановят своето право.
А то не може
да
бъде.
Но за
да
познае светът, че Аз любя Отца, станете
да
отидем оттук.“
Защото Бог е създал света и правото на никой човек не може
да
бъде, няма
да
бъде, а ще бъде Божието право.
И, в най-големите изпитания в живота, Той отиде
да
се моли.
Та казвам: Когато има противоречие в живота, вие ще търсите причината в
себе
си
, а не в Провидението.
И после, там му казаха... Като се моли, дойдоха ангелите и казаха: „Трябва
да
минеш през този път,
да
покажеш един път на хората, как
да
се освободят.“ Те му казаха: „Големи страдания има.“ Казва: „Ако е възможно, тия страдания
да
минат.“ Казва: „Не може
да
минат.“ – „Е – казва Христос, –
да
бъде Твоята Воля!
Ако нещо не ви върви, причината е в баща ви, в майка ви, в чичо ви, в народа, в хората, в обществото, но ни най-малко не седи в Бога.
“ И като се върна при учениците
Си
, казва: „Моята работа е свършена.
Аз разбрах: трябва
да
се мине през страданията.“ А учениците Му не можаха
да
разберат.
И ако така разсъждавате, най-големите мъчнотии може
да
разрешите.
Ти като вярваш, че всичко, каквото Бог е създал, е съвършено... Бог погрешка не може
да
има.
Аз виждам, аз като говоря, някои от вас спят.
Туй трябва
да
бъде основното верую.
Някой казва: понеже тук, на Земята, не могат
да
го разберат, че отивали горе
да
разберат.
Щом допуснеш най-малкото, че Господ е допуснал една погрешка, ти
си
в кривия път.
Туй спящо състояние е един непоносим товар.
Христос казва: „Не може ли малко
да
поседите с Мене?
Молете се,
да
не паднете в изкушение.“ То човек влиза в изкушение и трябва
да
се бори.
Не
да
се бори, а трябва
да
разбира закона.
Или, другояче
да
ви го туря: Възможно ли е плодът
да
храни дървото?
Сега,
да
оставим другите работи, които може вас
да
ви смущават.
Страдания има на Земята, които трябва
да
минете.
Плодът ли го храни или дървото храни плода?
Дървото е, което храни плода.
Молете се на Господа: „Господи, ако туй страдание може
да
мине,
да
мине; пък ако не може,
да
бъде Твоята Воля!
И не крепи плодът дървото, а дървото крепи плода.
“ И като се минат тия страдания, вие ще се освободите!
Може някой плод, някоя ябълка
да
мисли, че тя като седи горе на дървото, че от нея зависи щастието на цялото дърво.
Не мислете, че може
да
влезнете в Царството Божие, без
да
се откажете от онова, което вашите праотци са го взели незаконно.
Така може
да
мисли ябълката, но това не е право.
Вашите родители преди векове са взели нещо незаконно – всичко това ще го върнете.
Човек трябва
да
се откаже.
И когато ти искаш
да
възстановиш своята правда, дойде вятърът; и ако те бутне и ти паднеш долу на земята, туй показва, че ти криво
си
мислил.
Щом се спънеш в живота, щом
си
изгубиш мира, щом изгубиш равновесието, ти мислиш криво.
Ще кажете: „Ако ние от всичко се откажем, какво ще ни остане нас?
Както и
да
се оправдаваш, криво мислиш.
Може
да
цитираш някой философ, нали?
Ако имаш 9 души лъжливи приятели и имаш само един приятел, който те обича, тогава, ако се откажеш от 9-те лъжливи приятели, какво
си
изгубил?
Нищо не
си
изгубил.
Ама, еди-кой
си
владика.
Ама, еди-кой
си
проповедник.
Богатство аз наричам богат
да
съм, богатство разбирам което може
да
дойде с мене и в другия свят.
Баща ти, майка ти, всичките тези все са в заблуждение.
И тогава, откъде се ражда противоречието?
Понеже ние някой път, когато искаме
да
станем като Бога, тогава ние ще родим това, което не е.
Божията Любов за мен е богатство – Любовта, с която мога
да
мина и в другия свят.
Защото сегашната любов, като те занесат до гроба,
си
отива.
А ние, като искаме
да
станем като Господа, ставаме туй, което не е.
Определям: някой човек има другарка, която е дама, тя му заповядва.
Когато Господ направил дявола, та на него му дошло на ума, че и той може неща
да
направи като Господа.
Когато той умре, тя
си
тури черни дрехи.
Понеже и той искал
да
направи нещо, което
да
се отличава; гледа, Господ всичко направил, а той най-после измислил и направил лъжата.
Дамата с черни дрехи, туй показва.
Една година ще ги носи, черните дрехи, след туй ги хвърли, облече се с нови дрехи – търси друг мъж.
Аз бих сравнил (сравнението наполовина няма
да
е вярно): лъжата, това е една празна торба.
А която е негова жена, тя, като се облече с черни дрехи, ще отиде до гроба, ще поплаче малко за него и след една година и тя ще престане
да
плаче.
И надута с нечист въздух, като някоя гайда.
Дамата не плаче, жената плаче.
И те я продават за брашно.
Питам тогава: Отде му е хрумнало на дявола, защо му трябва
да
създава нещо?
Истинската жена е тази, която, като занесе мъжа
си
, казва: „Аз подир тебе идвам, подир една година.“ Неговата другарка, която го обича, тя казва: „Върви, приготви място, след тебе и аз ще дойда.“ Тя не се облича с никакви черни дрехи и след една година и тя
си
замине.
Когато Господ създал дявола, че излезнал от Небето, понеже го напуснал, той направил един свят.
Той като
си
замине, и тя отива, не остава
да
живее.
Тя, легендата, казва – според една богомилска легенда, – че сегашният човек е направен от дявола. Не.
Щом тя остане
да
живее след него на Земята, тя не го обича.
И два вида хора има в света, според легендата.
Сега искате
да
знаете кой ви обича.
Господ направил един вид хора и дяволът, и той направил един човек, като Господа, и той се движил както Божите хора, всичко имал, върви, само че душа нямал.
Та отишъл дяволът, примолил се на Господа
да
даде малко душа на неговите хора.
Господ дал душа.
Не зная дали ще вярвате или не.
И казал тогава така: каквото спечелят тия хора, наполовина ще бъде за дявола, а половината за Господа.
Тъй
си
го казват хората.
А има едни хора, които са направо от Господа направени.
Някои ще кажат: „Заради него и аз
да
умра?
А има някои хора, които са наполовина от Господа и наполовина от дявола.
Та, най-първо всички вие трябва
да
се освободите от дяволския човек.
Ако ти не можеш
да
идеш там, дето е Христос... Казва: „И то не е.“ Дотогава ти
си
дама.
Ако не можеш
да
идеш там, дето е Христос, ти
си
дама с черни дрехи.
Та, понеже времето вече е изтекло, ще ликвидирате с този договор, няма
да
правите нов договор.
Казваш: „Много страда Христос, горкият!
И всичките ви мъчнотии в живота произтичат от ортаклъка, който имате с дявола.
“ И всичко туй, и след една година това престава.
И
да
ви кажа сега къде е този ортаклък.
После ще пострадаш и поплачеш за Него.
Що се ражда от ортаклъка?
Лъжата. Случи се някой път, че някои млади се оженят, та нямат деца – и дяволът
си
работи.
И тогава майката, като обещава, казва: „Господи, ако ми дадеш едно дете, ще го посветя на Тебе.“ И Господ я послуша, даде ѝ дете.
Някои вярващи мязат на дами, някои вярващи мязат на жени, които плачат; а някои вярващи са онези, които отиват с Него.
Но след като поизрасне туй дете, тя иска
да
го откупи от Господа.
Та ви казвам, онези от вас, които не сте отишли,
да
идете.
„Посветих го – казва – на Господа, но туй дете на Господа не Му трябва.“ Казва: „Господи, туй дете не Ти трябва, наместо детето, ще Ти посветя един вол, за Господа.
Наместо детето, с вол ще направя един курбан.“ И веднага ще освободи сина
си
,
да
не е на Господа.
Казва: „Тук съм слаб, тук сме грешни, та майка ми такава, така ме е родила.“ Тогава, щом това е празна работа, така може
да
се говори на деца.
Сега, по някой път във вас има стремеж
да
служите на Бога – то е майка ви, вече е направила този договор с Господа.
Но за вас – на върха трябва
да
се излезе, нищо повече!
Защото, за
да
живеете вие, непременно трябва Господ
да
даде известно благословение.
Който излезе горе, на планината, спасен може
да
бъде; който остане в долината, в подножието, из рая ще излезе навън.
Но щом станете вие духовни, дойде дяволът и ви каже така: „Слушай, ти можещ
да
се откупиш от Господа.“
Да
обясня мисълта
си
.
Един американец така майка му го обещала,
да
бъде проповедник,
да
проповядва християнството.
Той като израснал, тя казала: „То човек може и друг занаят
да
хване и
да
служи на Господа.
Някои от вас питате, ще дойде време, когато не трябва
да
се разколебавате.
Отива в Австралия, 20 години се е занимавал с търговия, спечелил, вече
си
ликвидирал сметките, но дохожда една криза и завлича всичкото му богатство и той става пак голтак и връща се.
Започва работата, проповедник
да
става.
Вие не може
да
знаете кой говори истината, ако истината не е във вас.
Българите са много умни, казват така: „На млади години служи на дявола, а на стари години – на Господа.“ То е пак същото.
Казват: той, младият, нека
си
поживее,
да
си
походи малко по широкия свят,
да
не е ограничен, че като остарее, вече на 60–70 години и няма какво
да
прави, тогава ще се моли, ще ходи и ще проповядва и всичко ще прави.
“ Вие не може
да
знаете кой ви обича, ако любовта не е в тебе.
Сега, мнозина мен са ме питали: как трябва
да
проповядва човек?
Казвам: Аз разбирам един Божествен начин – иди при чешмата и тя ще те научи как
да
проповядваш.
Не можеш
да
разправяш на хората за това, което у тях не е, го няма.
Има такива чешми, които са с ръчки; хванеш ръчката, теглиш нагоре-надолу ръчката, тя проповядва: пфу, пфу, пфу, и водата тече.
Истината може
да
разбирате, понеже тя е във вас.
Трябва
да
я слушате.
Казвам... Когато някой пита как
да
проповядва, казвам: два начина има.
Аз ви говоря за Любовта, понеже Любовта е във вас и може
да
я разбирате.
Ще проповядваш като една чешма, която непрестанно, непреривно върви; и като спиш, и като ядеш, навсякъде ще проповядваш, няма
да
млъкнеш; и като заминеш за другия свят, пак ще проповядваш; и като се връщаш, пак ще проповядваш.
И него може
да
разберете.
Сега, онази Вяра, която ни спомага, за
да
разберем Истината, онази Вяра, която ни спомага
да
възприемем Любовта, онази Вяра, която ни спомага
да
възприемем и Знанието, тя е Вярата, непоколебимата Вяра в света.
Да
кажем, аз ще ви говоря един час и ще ви напусна, ще ида горе и казвам: „Стига на тях.“ Това не е проповед.
Ако ме разбирате и приложите онова, което сте разбрали, то трябва
да
бъде много малко.
Е, защо така трябва
да
се говори?
Ти
си
кираджия в една къща.
Казвам: След една година този човек мисли
да
събори къщата.
Защото, ако бяхте от учените, ако имахте силна вяра, 5 минути щеше
да
бъде достатъчна тази проповед.
Тебе ти остава една година
да
живееш.
А другото време какво щяхме
да
го направим?
„Е, какво трябва
да
направя?
“ Направи
си
къща, твоя собствена къща, от която
да
не те изпъждат.
Туй, което може
да
ти вземат, не уповавай на него.
Туй, което не могат
да
ти вземат, то е реалното в света.
Туй, което ще остане вътре в тебе и никой не може
да
ти го вземе, то е реалното.
Така трябва
да
разбирате.
Щом ти мислиш за любовта – как
да
обичаш другите хора, ти ще се раздвоиш.
И ще дойдете до него всички.
Ти не
си
опитал любовта, а искаш
да
знаеш как трябва
да
обичаш другите хора.
А онова, което идва и
си
заминава, то е временно и с него може
да
разполагате отчасти.
Ако искаш
да
знаеш как трябва
да
обичаш другите хора, ще отидеш при Бога, ще видиш Той как ги обича,
да
се научиш.
Не ви казвам
да
бягате от него.
Не ви казвам
да
бягате от сенките.
Никой в света не може
да
ви научи.
Сенките могат някой път
да
ви причинят едно малко благо.
В света не зная дали има друг, който може
да
ви покаже как трябва
да
се обичате.
Но на една сянка ти не можеш
да
разчиташ; на плодовете на сянката, и на тях не разчитайте.
Ако искате вие
да
се научите как
да
обичате, ще идете при Бога, от Него ще видите.
Може
да
идете и при хората, но то ще бъде една щерна.
Любов, която носи живот, тя е любовта; знание, което носи светлина, то е знание; истина, която носи свобода, постоянна свобода, тя е истина!
Може
да
видите някой колар как кара воловете
си
, но те са временни работи.
Те са максими, които трябва
да
имате,
да
ги носите; за вас само трябва
да
ги употребите.
Онази истина, която трябва
да
научите, при Бога ще идете.
С тях трябва
да
разрешавате всичките мъчнотии в света.
Хора, които нямат тази вяра, казват: „Къде ще намерим Господа?
Истината е едно оръжие, с което може
да
воювате.
Знанието е едно оръжие, с което може
да
воювате.
И любовта е силно оръжие, с което може
да
воювате.
к Римляном, 20 ст.) Противоречие има в Писанието – намерили Господа тези, които не Го търсели, а пък тези, които Господ търсел, те не Го намерили.
Любов, с която не
да
воюваш, но любовта, която може
да
воюва, тя е любов!
Тъй е, Писанието говори: тези, които Господ не търсел и които не Го търсели, те Го намерили; а онези, които търсели Господа и Господ които търсел, не Го намерили.
Е, как ще
си
го представите?
Тя не
си
носи артилерия, но тя
си
има само един начин.
Като дойде Любовта, тя носи всичкия огън.
Тя като дойде
да
воюва с тебе, всичко изведнъж разтопи, всичкото оръжие, противника, и колата му, и труповете му, и машините му, и всичко, каквото има, всичко го разтопи.
Идеш на училище, когато учителят разправя, ти
си
мислиш за съвсем други работи и казваш: „Аз ходих на училище ден след ден.“ А не слушаш.
Всичките тия фортификации, всичко разтопи, та нищо не остави.
Не само Любовта воюва с хората по този начин, но като дойдат тия, мощните духове от Небето, които могат
да
се борят с нея, тя като слезне при тях, и те капитулират всичките там.
Той вземе една книга и бий
си
главата, няма учител, но работи.
Всички капитулират.
Няма някой, като дойде Любовта,
да
не капитулира.
Сега, аз не искам
да
изпаднете... Като ви приведох тази легенда, ще кажете: „Ние от кои сме?
Всички бягат; или те бягат, или те капитулират.
Дали от тези, които Господ е създал, или от онези, които дяволът създаде, че ортаклък има?
“ Писанието казва: „Роденият от Бога грях не прави.“ Значи трябва
да
дойдем до едно положение
да
се родим отново от Бога,
да
нямаме ортаклък от дявола.
Да
се роди човек.
Но всички се стопили там.
Дотогава, докато не
си
се родил от Бога, все имаш ортаклък с дявола; ще има ставане, падане.
Туй ставане и падане, зависи.
Те църкат, всичкото оръжие, каша е от тях всички.
И той
си
има право.
“ Щом огънят на Любовта дойде, огънят, който Любовта създава в света.
Той ще дойде, и той
си
иска онова, което му се пада.
Трябва
да
му го дадете.
Щом Любовта дойде, всички вие зацъцрите.
И всичките ви страдания, които имате на Земята, не са нищо друго освен: вие искате
да
воювате с Любовта.
И сега всичките тия работи на кого са – на Бога ли са или на дявола?
И тя като дойде, тя претопи всичко.
Представете
си
един адвокат, който е дошъл и гледа едно дело, но на един свой повереник, дело, което струва няколко милиона лева.
Отидохме, всичко отиде!
“ – „Е, толкова.“ – „Ние ще Ви дадем двойно.“ И погледнеш, този адвокат тъй направи, че първият изгуби делото.
“ И всичко ще се стопи.
Адвокатът казва на първия: „Ние употребихме всичкото изкуство, но Вие нямате правото; тази работа е малко оплетена.“ И после, всеки един човешки закон, всякога, когато се правят законите на Земята, така са направени, че всеки може
да
заобиколи закона.
Няма
да
остане нищо от вас, т.е.
Аз като разглеждам съвременното право, го намирам наполовина криво.
от сегашното ваше, и като излезнете от този огън на Любовта, ще бъдете както как се чисти рудата, която се топи, и ще остане само чистото злато.
Много закони са направени
да
защищават интереса само на някои, а не на всички.
Интересите са само на някои интереси.
Трябва
да
имаш убеждението, казва: „Не убий!
Тогава, освободена от всичките дрязги, които сега ви безпокоят, ще бъдете като новородени деца.
“ Но законът, държавата, казва: „Ти ще идеш
да
се биеш.“ Е, питам сега: кой закон е прав?
Държавата казва
да
се биеш.
Ти искаш
да
минеш, че нямаш убеждение.
И тогава цялата вселена ще бъде едно жилище отворено, всичките врати ще бъдат отворени заради вас.
И може
да
ходите където искате.
Тия са тънки въпроси.
Те не могат
да
се разрешат.
И желая ви сега всички
да
бъдете свободни.
Не можеш
да
кажеш кой човек е прав и кой – крив.
Да
се приготвите за огъня на Любовта. Тъй.
И тъй, правилното разрешаване на въпросите се крие в абсолютната вяра в Бога.
(втори вариант)
Ще вярваш, че всичко, което Бог е създал, е съвършено.
(втори вариант)
Това трябва
да
бъде основното верую на човека.
(втори вариант)
Щом допуснеш в мисълта
си
, че Бог прави погрешки, ти
си
на крив път.
(втори вариант)
Тогава ще се цитира нов стих: „Търсиха ме тези, които аз търсих.
(втори вариант)
Възможно ли е несъвършеният
да
намира грешки в Съвършения?
(втори вариант)
НАГОРЕ