НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
769
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
769
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Царят, богатият и момата
,
МОК
, София, 6.3.1936г.,
Казвате: „Животът на това пиле е хубав.“ Пилето е певеца, на когато сте казали: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Понеже пилето не е пяло, вие сте го обесили.
Ами ако лисицата и котката бяха изяли сиренето, справедливо ли е?
Като сте го обесили искате
да
знаете, защо не пее.
Защото както може
да
се направи едно възражение, че сиренето не го намерил лъвът, но лисицата и котката са намерили сиренето, то сиренето не е на лъва, така и лъвът може
да
се яви
да
направи същото възражение, че и котката и лисицата, които изяли сиренето, не е право.
Туй са относителни неща.
Сега мислите ли, че един лош човек може
да
пее?
Не може, за
да
пее човек трябва
да
бъде добър.
Право е за тебе това, което никой не може
да
го изяде, освен ти.
Пеенето вече спада към света на доброто.
Да
направя мисълта
си
ясна.
Затуй ще забележите, щом човек се демагнетизирва, той губи своето разположение
да
пее.
Представете
си
, че на нула градуса е естественото положение на яденето.
Щом излезе от това състояние, той е готов
да
пее.
Вие обичате
да
ядете.
Представете
си
, че едни са свикнали
да
ядат храната на нула градуса, други на един градус, трети на 10-тина – 20, а ако ти
си
свикнал
да
ядеш една храна на 200 градуса, тази храна кой ще ти я вземе?
Щом човекът е болен не може
да
пее.
Щом се подобри, неговото нормално състояние, той е готов вече вътрешно
да
мисли и
да
чувствува.
Едно същество, като дойде, то търси онзи градус, който е подходящ на него.
Преди това, той може
да
мисли, но неговата мисъл не е музикална.
Следователно, твоята храна, която другите изядат, тя не е за тебе.
Или пък другояче казано
да
разберете: Туй е по аналитичен [аналогичен] начин
да
може
да
влезете в една местност, дето има изобилно ябълки, круши, такова изобилие, че всякога можеш
да
намериш храна, каквото искаш, никой не може
да
я вземе.
Твоята храна в дадения случай и никой не може
да
ти я вземе.
Я
да
видя, какво сте писали върху причината на мъчнотиите?
Ами че при изобилието, ти не можеш
да
бъдеш лишен от храна.
Да
видим, каква е вашата философия.
Когато казваме, че правото ни никой не може
да
го отнеме, разбиране трябва.
Да
видим какво сте философствували.
Идеш при един извор, никой не може
да
вземе твоята вода.
(Един брат прочете темата.) Значи щом напишете лошо и тия букви след туй ги изгаряте, не остава лошото
да
живее, но го изгаряте, за
да
се изчисти грехът.
Може ли
да
я вземе?
Та всяка добра мисъл оставяме
да
живее,
да
съществува, пък лошите мисли, ние постоянно ги горим в печката.
Ако идеш там дето има едно шише с вода, тази вода всеки може
да
я вземе.
Туй, което всеки може
да
го вземе, истината не е там.
Относително е там.
думата лошъ се пише с Ъ) – той ще ти тури голяма тежест отгоре, ще пъшкаш, ще ти тури кука
да
те държи.
Какво друго трябва
да
употребим?
При най-оскъдния живот, като
си
недоволен от живота, няма никакво изобилие.
Сега изтълкувайте доброто, за
да
видим.
Хората често казват: „Бог ще уреди работите или аз ще уредя работите или работите сами ще се уредят.“ Работите сами може ли
да
се уредят?
Да
кажем, ти мислиш
да
станеш музикант.
Един човек се моли на Господа, Господ му нарежда работите.
Друг се моли, Господ не му ги нарежда.
Ще започнеш
да
пееш, ще мислиш, ще чувствуваш, ще пееш.
Може
да
мислиш за наука, но същевременно тази наука ти чувствуваш.
Трябва
да
учиш.
Да
пееш или
да
учиш, то е се същото.
Да
допуснем имате една паяжина, за изяснение го турям, едва може
да
издържи една тежест от 1 килограм.
Едновременно една наука трябва
да
мислиш заради нея
да
я чувствуваш и
да
я изучаваш.
Да
допуснем, че може, тя не може
да
издържи.
На физическото поле основно трябва
да
изучаваш,
да
правиш проверки.
Ако не правиш проверки и мислиш, че нищо няма, ти не
си
на прав път.
Или аз обяснявам така: Представете
си
, че аз имам едно яйце и почвам
да
мисля.
Следователно, в даден случай може
да
искате от Бога само това, за което вашият организъм, вашата мисъл, вашите чувства са в състояние
да
издържат.
Второто положение може
да
хвърля храна на пилето.
То може
да
яде.
След като дам на пилето вече мисля.
За
да
умре човек какво му трябва?
Щом мисля за пилето, може
да
го нахраня.
Давам храна на пилето.
Тази храна, която давам на пилето, аз мисля и пилето яде.
Че онова, което аз мисля, което аз давам, пилето го извършва.
Като дойдеш до възела и тогава възелът спира всичките правилни процеси.
Дойде до възела и не може
да
има едно правилно обръщение.
Тогава вашата мисъл трябва друг
да
я извърши.
Вие искате
да
пеете и кой ще извърши вашата работа?
Вие няма
да
я извършите, друг ще я извърши.
Тъй трябва
да
разбирате.
Щом имаш мисли, които не могат
да
разрешат мъчнотиите, те не са прави мисли.
Тури една мисъл, втора, трета, докато дойдеш до онази мисъл, която може
да
разреши мъчнотията.
Не можеш, не
си
ти, който пееш.
Какво състояние
да
турим сега?
Той ще каже: „Певецът трябва
да
има разположение, трябва
да
има вдъхновение.“ Съгласен съм.
Аз мога
да
накарам този певец на пее.
По кой начин може
да
се накара един певец
да
пее?
Ако
си
цар казваш: „Или ще пееш или ще те обеся.“ Не се шегува.
Турил десния показалец между пръстите на лявата ръка и после посяга с дясната ръка
да
хване десния показалец.
Понеже певецът обича живота повече от пеенето, той ще пожертвува пеенето, за
да
спаси живота
си
и ще пее.
Отива при един лекар
да
го лекува, втори.
Казва: „Този цар е много жесток.“ Разказва
си
той историята.
Царят след като го пусне, казва: „Без малко щяха
да
ме обесят, понеже не съм пял.“ Другият казва: „Тези хора не разбират от музика, какво нещо е култура, я попей на мене?
Искал
да
го убеди, че може
да
си
хване пръста.
Аз казвам: Не искам
да
те беся.
– „Стига
да
ми покажеш.“ – „Може, аз ще ти покажа, има един начин.“ – „Каквото искаш ще ти дам.“ Той поставил пръста
си
между пръстите на лявата ръка и когато извадил дясната ръка
да
хване показалеца на същата ръка, лекарят поставил своя показалец и той хванал пръста.
Царят искаше
да
те беси, аз ти давам 1000 английски лири, попей!
Първата причина беше въжето, то те накара
да
пееш,
да
не те окачат на него.
Той има задоволство в
себе
си
, че хванал пръста.
Вторият – пееш понеже ти турили нещо в кесията.
Красотата на живота седи в това, че не можеш
да
хванеш пръста
си
.
Кажете ми сега третата причина, третия метод, по който певецът може
да
пее.
Свободата седи в това, че не можеш
да
хванеш пръста.
Този певец върви по пътя, среща една красива мома, иска
да
ѝ обърне внимание.
Ти
си
свободен, щом не можеш
да
го хванеш, щом го хванеш, ти
си
ограничен.
Представете
си
, че той е млад момък, той веднага почне
да
пее и без пари пее.
Той разсъждавал може ли
да
си
хване пръста.
Казвате: „То е невъзможно.“ Благодарете, че е невъзможно.
Той пее за момата,
да
ѝ привлече вниманието.
В невъзможността
да
хванеш пръста седи свободата на ръката.
Питам: Защо царят искаше
да
обеси певеца, коя е причината?
Вие създавате едно изкуствено положение туряте пръста под лявата ръка, мислите, че можете
да
хванете пръста.
Защо този богаташ даде хиляда английски и защо самият певец пее на красивата мома.
Царят казва: „Аз съм човек, каквото кажа, не искам никой
да
ми противоречи, на моята дума.“ Ако ти
си
певец и направиш най-малкото противоречие, ще те обесят.
Той е готов
да
ми служи, аз съм забравил тази възможност.
Онзи богатият казва: „Аз съм човек, който като дам някому хиляда лири, искам моята дума
да
стане.“ Певецът най-после казва: „Царят ми заповядва, богатият ми заповядва, хората на мене ще ми заповядват!
“ Като видя красивата мома, казва: „Чакай аз
да
ѝ заповядвам, тя
да
ме слуша.“
Певеца и царят и богаташът иска[т] сега него
да
слушат.
Туй, което е отделено от цялото, не може
да
стане.
Кой е най-силния човек от царя, богатия и певеца?
Всички неща, които са отделени от цялото, не могат
да
станат.
– Красивата мома?
Или другояче казано: Всички неща, които не са според волята Божия, не могат
да
станат.
Кой е най-силния човек?
Тия мъчнотии, които вие срещате в живота са същите, само че не знаете
да
ги обясните.
Ти можеш
да
хванеш пръста, ако изтеглиш пръста
да
остане в дясната ръка.
То е мъчнотията на царя, мъчнотията на богатия, мъчнотията на певеца, мъчнотията на младата мома.
Когато един човек ми каже, че има непостигнати желания, аз виждам, че той има една философия неразбрана.
(– „С мислене.“) Може ли всичко
да
намерите с мислене?
Представете
си
, че вие сте при едно дърво, окичено с плодове.
Да
кажем ти изгубиш един наполеон, с мислене може ли
да
го намериш?
“ Тя, като
си
иде вкъщи, майка ѝ я пита, нея я срам
да
каже.
Вие жалите, че не можете
да
оберете това дърво,
да
турите в чувал.
За
да
се разбере каква е идеята, може би ти
си
бил някъде, пък
да
си
спомниш къде
си
го турил,
да
го намериш.
Във вас желанието
да
ги оберете,
да
ги турите в един чувал,
да
ги занесете в къщи, мястото е далече, нямате превозни средства, казвате: „Невъзможно е.“ Казвам: Ще
си
изгубите времето.
Седиш ти, вариш боб, какво искам
да
ви кажа, не знаете.
Тя трябваше
да
се върне на време.
Тогава вземете
да
пеете на царя, вземете
да
пеете на богатия,
да
пеете на момата.
Искаш
да
се осоли боба.
Като мислиш, може ли
да
се осоли?
“ Нея я срам
да
каже, че слушала певеца.
Ние трябва
да
създадем един нов свят с добри мисли, един свят с други чувствувания, с други постъпки.
В този свят като влезем, всичко е възможно.
В нея се заражда желание
да
спечели.
След като ги добием не може
да
ги използуваме.
Царят искаше
да
обеси певеца, ако не пее, богатият искаше
да
му даде пари, за
да
пее.
Момата искаше
да
хване този певец,
да
го окошари някъде.
Аз го предавам по своему.
Едновременно трябва
да
функционира в трите свята, това е мисъл.
Този помешчик казва на бедния: „Колкото място обиколиш, ще ти го дам за твое.“ Най-първо в ума му имало малко място.
Но когато кажем: С мисълта всичко може, разбираме мисъл, която функционира едновременно в трите свята.
После се зародило в ума му
да
направи един кръг много голям.
Но условията били такива: От изгрев до залез – изгубва всичкото.
Той взел такъв голям кръг
да
обикаля, че [се] пресилил
да
стигне на време, паднал и умрял.
Всичката лакомия е
да
имате повече.
Някой път можеш
да
мислиш, защо каквото мислиш не се постига.
Някой път казваш: „
Да
си
сваря боба, турил съм го на огъня.“ Но трябва
да
вземеш гърнето,
да
го туриш на огъня и след туй
да
се свари.
Вие чели ли сте някъде, някой цар
да
обеси някой певец?
По-малко вземи, колкото можеш
да
обиколиш.
Но само като се свари този боб трябва
да
го поканиш на гости.
Този цар иска
да
обеси певеца само при изключителни условия, ако той не изпълни царската дума.
Само тогава царят ще го обеси.
Мисли, които не можете
да
приложите, чувствувания, които не може
да
приложите, те са едно бреме.
Но основната мисъл едновременно трябва
да
функционира в трите свята, тогава всичко се реализира.
Ако не пее на богатия, той няма
да
даде пари.
Божиите мисли се изпълняват, понеже Бог действува едновременно във всички светове.
Той казва: „Стоката ми трябва
да
се продаде“, когато пее на момата.
Какво трябва
да
разбираме под думата причина?
(– „Създава мъчнотии.“) Причината не ги създава, но само дава повод.
Той иска
да
привлече вниманието на тази мома.
Представете
си
, че вие сте певец.
За пример едно огледало нали е последствие на моята мисъл?
Представете
си
, че всеки от вас има опитността на певеца: че вас царят ви заплашвал
да
ви обеси, богатият ви подкупил, младата мома е привлякла вашето внимание.
Направя едно огледало, но аз, като се погледна, виждам
себе
си
.
Причината е толкова силна, колкото ритмуса.
Огледалото е причина.
Ритъмът е тъй силен, както причината.
Какво
си
изгубил ако пееш на царя, ако пееш на богатия или ако пееш на младата мома?
Причината подбужда, причината подтиква нещата и ритмусът определя нещата.
Ти нищо няма
да
изгубиш ако пееш на царя, на богатия и на младата мома.
Виждам
себе
си
в последствията.
Дадеш един малък подтик, причина е туй.
Вие ще кажете: „На младата мома всеки пее.“ Но този певец чувствуваше, че тази мома, като върви животът ѝ е обезсмислен, мрачен.
Като се гледам в огледалото, мене ми става приятно, че в това последствие виждам
себе
си
.
Какви ще бъдат резултатите, не знаеш.
Той иска
да
ѝ привлече вниманието,
да
ѝ помогне.
Да
кажем драснеш една кибритена клечка, оставиш клечката така сама
да
изгори.
Като слуша певеца, всичката тъга
си
отива и се връща весела при майка
си
.
Ако направиш едно огледало, в което не можеш
да
се огледаш, работата не е добре свършена.
Ти
си
в една плевня, драснеш и не знаеш последствията, туриш в сламата.
Ако можеш добре
да
се оглеждаш, работата е добре свършена.
Всяка една мисъл от която ти можеш
да
бъдеш доволен има отражение.
Сам
да
се отражаваш в огледалото, виждаш
себе
си
.
Тя изгубила част от времето
си
, пък спечелила едно разположение, което не можеше
да
го има, ако певецът не беше пял.
Приятно ти е, че имаш едно огледало.
Аз ви превеждам този пример правя една аналогия.
Ако в огледалото не можеш
да
видиш
себе
си
, то не е направено както трябва.
Но в музиката не всичко [е] ритъм.
Ако направиш едно добро и не можеш
да
видиш
себе
си
в доброто, доброто не е направено.
Някои вземат като че ритъмът съдържа душата на нещата, като че съдържа всичко.
Ако видиш
себе
си
в доброто, доброто е добре направено.
Яйцето съдържа всичко в
себе
, но не тъй както е поставено в кошницата.
Ако
си
се спрял
да
слушаш певеца – аз разбирам реализираната мисъл.
То са сега ред разсъждения, за
да
ви избавя от ред противоречия.
Там какво може
да
излезе от него?
Като живеете, като умирате
да
бъдете доволни.
Едно яйце може
да
хвърка.
Едно яйце може
да
рови, едно яйце може
да
пръсне главата, едно яйце може
да
пее.
Само при светлината може
да
се яви мисълта.
Едно яйце може
да
спи.
Красивият певец е човешката мисъл или може
да
го наречем, когато вашето внимание трябва
да
се привлече.
Може
да
се привлече по пътя на царя, може
да
се привлече по пътя на богатия, може
да
се привлече по пътя на красивата мома и т.н.
Да
бъдеш доволен от учението,
да
бъдеш доволен от доброто,
да
бъдеш доволен, че умираш.
Сто положения може
да
има яйцето сега.
Лошо ли е човек
да
е умрял?
Сега, не искам
да
остане в ума ви, че причината не е нищо.
Човек на
себе
си
може ли
да
пее?
Да
кажем, ако ти можеш
да
вземеш само тона „до“, а не можеш
да
вземеш друг.
– Не може човек
да
пее на
себе
си
.
Значи пееш само „до“, „ре“ не можеш
да
вземеш, „ми “ не можеш
да
вземеш, „фа“ не можеш
да
вземеш, „сол“ не можеш
да
вземеш, „ла“ не можеш
да
вземеш, „
си
“ не можеш
да
вземеш, горно „до“ не можеш
да
вземеш.
Стига
да
идете в мира, в света, стига [
да
] идете в училище.
Да
допуснем, че гласът ти е много хубав в три до четири октави нагоре.
Има ли право въздухът
да
заповядва на певеца
да
пее?
Сега рядко можете
да
вземете четири октави.
За
да
пее певецът въздух трябва.
Четири октави
да
вземат историята помни малко певци.
Та
да
умира не е лоша дума.
Разглеждате лошите страни на живота.
Така
да
може
да
пее на четири октави, така
да
взема, като че
си
играе.
Ако не пееш, казва: „Ще те обеся, нищо повече.“ Превеждам сега: Непременно, като вземеш този въздух, ти трябва
да
пееш, пак ще го дадеш.
Ако един от вас
си
позволи на четири октави, как мислите, колко време ви трябва, някой път?
Онези хубавите неща в природата ние ги тълкуваме криво и следствие на това
си
създаваме наследството.
Зависи. Вашият ларинкс трябва
да
бъде направен от много хубав материал.
Някой път можеш
да
имаш материал, но с този материал не може така
да
пееш.
Второто положение на какво може
да
го сравните?
Вие разбирате, в причината има нещо разумно, което създава нещата.
– Наял
си
се, ще пееш.
Колко работи разбрахте сега, които можете
да
приложите?
На тази храна трябва
да
пееш.
Сега
да
напуснем този ред на разсъждения.
Ако имате едно желязо от десет килограма не може
да
го привлече.
Кое онова, което е подбудило причината
да
е причина?
Вие в
себе
си
да
разсъждавате така.
Щом са по-малки можеш
да
се справиш.
Вие предполагате, че причината е причина на
себе
си
.
Сега
да
ви приведа друг пример.
Как е причина сама на
себе
си
причина?
Представете
си
, че вие сте един беден студент, аз към банкерин.
От немай къде вие сте заставени
да
дойдете при мене, искате
да
свършите университет, трябват ви пари.
То са кандидати за служба, ще ги назначиш: кои учители, кого чиновник, слуги някъде.
Аз като човек ви давам пари, но ви казвам: „Трябва
да
ги върнете на време.
До вечерта ще ги назначиш и те ще ти благодарят.
Каква гаранция ще ми дадете?
Кой ви заставя
да
пеете?
“ Вие дадете едно доказателство, второ, трето.
Вие ще се намерите в положението на ония, които искат
да
докажат на един богат американец, че земята е валчеста.
Какво трябва
да
правите?
Той обявил, че дава пет хиляди долара, на онзи, който му докаже, че земята е валчеста.
Тя вече издава един тон.
Досега са се явили мнозина но не могат
да
му докажат,
да
го убедят.
Но какво ме е заставило мене
да
бутам тази причина?
Той [е] богат милионер, пет хиляди долара дава на онзи, който може
да
му докаже, че земята е валчеста.
Допуснете, че дойде вятър, духне вятър и тя запее пак и без
да
я бутам, вятърът я бута.
Ефикасно доказателство,
да
се задоволи.
2.
Предпоследната врата. За това което е
,
МОК
, София, 7.2.1936г.,
Вие всички обичате разнообразието.
Има някои хора, като срещнете нищо няма
да
ви каже човекът, но като ви погледне, има нещо в очите.
Ти
си
неразположен, той хвърли един поглед и в тебе онова неразположение, лошото изчезне.
Тъй щото ако кажеш, че в миналото
си
изгубил нещо, ти
си
останал горе.
Във вас, когато не знаете какво
да
правите, то е скука.
Може
да
си
користолюбив, извади го от кладенеца.
Страданията или мъченията са един живот еднообразен.
Казвам: По този начин като разглеждате живота, той е благо.
Този за
да
излезе, от тебе зависи.
Всяко живо същество, като ви срещне, всеки човек, когото вие срещате на земята и които са създадени от Бога, те внасят нещо хубаво във вас.
– „Не го извадих.“ Ти, докато не го извадиш, не можеш
да
прокопсаш.
Цяла една песен може
да
имате.
Туй благо ще падне както дъждът пада върху камъните и изтича, образуват се порои, изтичат някъде и вие оставате такива каквито сте били.
Не само
да
пуснеш човека в кладенеца, но
да
го извадиш.
Възприемете благото и онова, което е посадено във вас
да
започне
да
расте.
Сега музикантите, ако съчетаят цветята – сини, червени, бели, може
да
съчинят най-хубавата песен.
Няма
да
бъде като сухите камъни само мъх
да
бъде по вас.
И тогава ще има култура,
да
има нещо
да
расте.
Да
мислиш положително.
Ако в младини
си
пуснал нещо, в старини ще започнеш
да
изтегляш, ще извадиш онзи, когото
си
пуснал.
Не можеш
да
пееш, ако не мислиш.
Най-първо трябва
да
се научиш
да
мислиш.
Не
да
се обхождате, а почит трябва
да
имате.
Ако не мислите може
да
направите една погрешка.
Добра обхода е още по-сложно.
Някой човек в младини не е сполучил нещо, но той има шанс в старини
да
го сполучи.
Искате
да
знаете какво нещо е пеенето.
И ти, ако нямаш почитанието и другото не можеш
да
имаш.
Една права мисъл
да
имате: Никога не считайте, че вие сте загубили нещо.
И след туй, ако нямате почитание, се зараждат лошите отношения между хората.
Привидно може
да
имате една загуба.
Всеки един човек трябва
да
се почита за това, което е, а не за това, което не е.
Да
допуснем, дойде някой голям музикант.
Вие не можете
да
идете, вие това го считате за загуба.
Някой иска
да
знае какво нещо е лукът и започва
да
обелва люспите.
Но може би изпращате един ваш приятел, той
да
го слуша.
Ако той го слушал, той може
да
ви разправя.
Вие изучавате всички геометрията.
Но оставете го, лукът
си
е лук.
Лукът може
да
служи и за храна, но лукът първо е лечебно растение.
То е тоническо растение в природата.
Щом ти мислиш, а не чувствуваш нещата, не можеш
да
реализираш нещата.
Щом го туриш в топла вода, лютевината изчезва.
Щом мислиш, чувствуваш и не постъпваш, ти не можеш
да
реализираш нещата.
Едновременно трябва
да
мислиш,
да
чувствуваш и
да
постъпваш,
да
съвпаднат.
И научно може
да
се опише лука, свойствата му.
Защото вашият процес на чувствувание не минал в ангелите,
да
започнете
да
работите.
Всички тонира.
Всяко движение, което влиза в по-рядка среда, е положително.
Както виждате, общата страна на ъглите 1 и 5 и общата страна на ъглите 2 и 6 са успоредни.
Както съществува в природата – две същества, които вървят заедно, едното е положително, другото е отрицателно.
„гледам“), което значи „виж“.
Същества, които се допълват винаги вървят успоредно, съставят една система, вървят в две противоположни посоки.
–
Да
видиш.
Действията им съвпадат: единият се движи напред, другият се движи назад и после обратното.
Каквото каже е казано, свършено е, не
си
взимат никога думата назад.
–
Да
видиш.
Само при едно условие може
да
не
си
изпълнят думата.
Като казвам, че лукът и музиката
си
мязат, то е едно съвпадение.
Никога не
си
взима думата назад, но ако то даде обещание, казва: „При тия условия, при които
си
, не мога
да
изпълня това, което казах.
Значи „виж“,
да
разбираш,
да
мислиш.
Ако измениш живота
си
, аз ще го изпълня.“ Или другояче казано, представете
си
, че имате едно разумно същество.
Лукът, за
да
види, започва
да
мисли.
Да
представим, че имате един баща идеален.
Представете
си
, че неговият син е едно своеобразно и своенравно дете.
Понеже не може
да
мисли, той много лук яде.
Вие мислите двама, за
да
се обичате, трябва
да
вървите в една и съща посока.
Каквито дрехи и
да
му дадат, то ги скъсва, остава дрипи.
В една и съща посока ще вървите, но не можете
да
вървите едновременно.
Двама души, които
си
хармонират, когато единият отива напред, другият отива назад и когато вторият отива напред, първият – назад.
Защо няма
да
му направи хубава?
да
има желанието
да
види.
Някой човек погледне така, няма желание
да
гледа,
да
разбира, но само
да
си
играе с нещата от любопитство.
Сега, за
да
разберете истината, ще ви дам друг пример.
Казват: „
Да
впрегнем двата вола,
да
вървят напред.“ Двата вола вървят напред, но в краката не вървят заедно.
Когато измивате една паница най-първо туряте чиста вода и миете паницата.
Водата се оцапва.
Може
да
се заблудиш от външната форма.
Взимате тази вода и я изливате.
Вие виждате, че и двата вървят, но краката вървят по тази закон: единият крак напред, другият – назад.
После пак наливате тази вода, взимате малка дрипка и миете паницата.
Българинът знае
да
яде лука, англичанинът знае
да
го гледа,
да
говори.
Изливате пак водата и наливате наново чиста вода, докато измиете паницата.
Вие искате всички хора, в даден случай,
да
вървят както вие вървите.
Ако налеете вода и водата не е чиста, целта не се постига.
Какво разбирате под думата: Човек
да
мисли както вас?
Вашите стари мисли, вие трябва
да
ги чистите.
От еднообразието произтичат страданията.
Вашите чинии трябва
да
изпразните.
Никой не може
да
мисли като вас.
Всички ваши стари мисли, чувствувания и постъпки трябва
да
ги излеете на земята и
да
налеете чиста вода.
Еднообразие е запример, когато човек иска
да
стане богат.
И вие никога не можете
да
мислите като другите.
Еднообразие е когато искаш
да
станеш учен.
Вие можете
да
мислите но вие не можете
да
мислите като другите.
Еднообразие е когато искаш
да
станеш добър.
Никой не може
да
мисли като вас.
Ще наливате и ще изливате, докато всичко се изчисти, докато всички нечистотии излезат отвън.
Като станеш добър, ти
си
недоволен от своята добрина.
Като станеш учен, ти
си
недоволен от своето учение.
Да
ви приведа един пример, за
да
ме разберете.
Та, старото положение, старото разбиране ще ги изхвърлите навън, докато изхвърлите всички утайки.
Учението не е нещо
да
го събереш в едно.
Каквито утайки има във вашия ум, във вашето сърце, всичко това трябва
да
се изхвърли навън.
Сега туй, за което ви говорих, може ли
да
го направите?
Казва: „Аз искам
да
бъда добър.“ Че как ще бъдеш добър?
Но всичкото ви знание почива в туй, че вие подражавате неща, които не разбирате.
Никога не можеш
да
бъдеш добър.
Представете
си
, че двама души пишат на едного приятелски писма.
Ти не можеш
да
имаш всичките съчетания на едно място заедно.
И как ще изчистите постъпките
си
?
Мен например сега ми донесоха един цедилник за изцеждане на лимони и портокали.
Казва: „Аз искам
да
бъда учен човек.“ Че ти нямаш понятие за наука.
Направен е така с дупки, че костилките
да
останат и
да
изтече чистият сок.
В обикновения смисъл
да
разбираш.
Вие ще кажете: Симпатия.
Без
да
гледам, като изцедих портокала, наливам – отгоре прелива.
Но
да
мислиш, че можеш
да
бъдеш учен човек,
да
бъдеш щастлив, ти се лъжеш.
Но като дойдем
да
размишляваме може ли духът
да
се прелива?
Като поглеждам, дупките запушени.
Много пъти вие искате
да
бъдете щастливи.
Може
да
говорим така за едно удобство на речта.
Трябваше
да
взема лъжица,
да
отворя дупките и
да
излезе сокът.
То не е нещо, което можеш
да
го влееш.
Но духът не може
да
се прелива както водата.
Мене ми дойде на ум
да
направя един цедилник и веднага му скроих плана.
Ти можеш
да
влезеш в щастието, но
да
имаш щастието – никога!
Казвате: „Две неща се преливат, защото няма съгласие между тях.
Така
да
се направи, че
да
не се запушват дупките.
Ти не можеш
да
носиш щастието.
– „Ама този е щастлив човек.“ Той може
да
влезе в царството на щастието, но той не може
да
носи щастието в
себе
си
.
Като ми даде цедилника, даде ми и всички наставления като разрежа лимона как
да
го туря, как
да
го изцедя.
Ти можеш
да
бъдеш щастлив.
Аз направих всичко туй, но забелязах, че при известни портокали сокът излиза по-лесно, а при други по-мъчно.
Ако мислиш, че можеш
да
носиш щастието, ти
си
на кривата страна.
Сега, по някой път някои въпроси, когато не могат
да
се разрешат вие се засмивате.
Забелязах, че едни портокали дават повече сок, други по-малко.
„Този въпрос, казва, остава неразрешен.“ Казва: „
Да
го оставим.“ Щом заговорите за любовта, ще се усмихнете малко. Защо?
Ученият човек, той във всичко намира смисъл.
Защото не можеш
да
я разбереш.
Имаше един анекдот за Дан Колов, че той бил победен в Париж.
След като му се случи някое страдание, мъчение, някаква несгода в живота, сиромашия, препятствие, богатство, той веднага туря ума
си
на работа,
да
има с какво
да
се занимава.
Любовта не може
да
бъде нито голяма, нито малка.
Това го дават във вестник „Мир“.
Като види сиромашията изучава като предметно учение.
Любовта може
да
се проявява и може
да
има голямо и малко проявление на любовта.
Представят, че той седял в един французки ресторант, дават му един лимон изстискан, той
да
извади още малко сок.
Хване сиромашията от едната от другата страна, вижда какви са дрехите, навиците, какво произвежда в човека, всичко туй изследва.
Взема го той, стиска, стиска, нищо не може
да
извади.
Той, като хване сиромашията, изследва я като екземпляр.
Идва друг един обикновен човек, казва: „Дайте на мене лимона.“ Стиска лимона, изважда сок.
Като му стане мъчно, иде, види сиромашията.
Възлюблената носи един ръжен – фигуративно ви представям голямата любов – онази, която ти
си
обикнал с ръжена нагорещен ще те жегне.
Дан Колов стиска, не може
да
извади.
Другият стиска – изважда сок.
Кой е по-силен?
Някой път ви е мъчно за сиромашията.
Че най-после Дан Колов бил победен, от лимона не могъл
да
извади нищо.
Това е един метод
да
привлечеш вниманието на едно дете.
Трябва
да
платите за осветлението и отоплението за половиния час.
Но не само с външната страна на ябълката може
да
заинтересуваш едно дете.
Сега този бирник ще извади от лимона това, което Дан Колов не може
да
извади.
Туй дете може
да
вземе тази ябълка.
Ябълката докато се създаде са работили гениални умове, докато изработят една ябълка.
Като погледнеш слънцето на 92 мили е далече, като го погледнеш тебе ти е приятно, нямаш никакво общение, на гости не можеш
да
му идеш, не можеш
да
пишеш писма.
Хората нищо не подозират от онзи велик процес, който минал за създаването на ябълката, на един плод.
Приятно ти е всяка сутрин
да
го гледаш.
Всеки вземе, всеки ден подхвърли ябълката, казва: „Ябълка е това.“ Цяла история има за създаването на ябълката, за която хиляди гениални умове са работили и са дали своето мнение, докато се създаде един плод.
Често говорите за арии и симфонии.
Но ако искаш ти
да
бъдеш учен човек, трябва
да
се занимаваш по този начин с ябълката.
Никаква връзка, вземане, даване няма, не му пишеш писма и той не ти пише.
Ако искаш
да
бъдеш такъв какъвто
си
сега, тогава не ти трябва никаква наука.
Но все таки слънцето дава нещо, което можеш
да
възприемеш.
Под симфония, какво разбирате?
По какво се отличава симфонията?
Щом не
си
учен ще те впрягат и няма
да
знаеш защо те впрягат, ще те бият и няма
да
знаеш защо те бият, ще те мъчат и няма
да
знаеш защо те мъчат.
Дава ти каквото искаш, но пет пари не дава, че ти
си
някъде, не иска
да
знае нищо за тебе.
Представете
си
, че ви дадат един малък пасаж: „Отче наш, Който
си
на небето.“ Органически как ще го изпеете?
Питам сега, какво трябва
да
кажете?
Без
да
иска
да
знае нещо за тебе, то ти дава всичко.
Може ли
да
дадете един модел?
Туй е каквото е за онзи, който иска
да
бъде учен.
Туй е дар.
Любовта е, която дава всичко без
да
иска
да
ѝ дадеш нещо от тебе, то е любов.
Туй е подарък.
Казва: „Мене не ми трябва учение.“ Щом като кажеш, че не искаш
да
бъдеш учен човек, ще те впрягат.
Туй, което не мисли за тебе, пък ти дава всичко.
Туй, което е далеч от тебе, пък всичко ти изпраща.
(Учителят изпя по обикновен начин „Отче наш, Който
си
на небето“.) В органическото пеене слоговете, времето не е така определено.
Щом
си
учен човек, тогава ще те питат тъй: „Искаш ли
да
те впрегнем?
Пък вие наричате любов това, което нищо не ви праща, нищо не ви дава.
Можете ли
да
дадете модел на органическо пеене?
“ Няма
да
те впрегнат.
Учения ще го питат, може ли
да
го впрегнат.
Представете
си
, че някоя сестра от вас пее на баща
си
„Отче наш“,
да
ѝ направи една рокля.
Питам кое е по-хубаво:
да
те питат ли,
да
те впрегнат ли или
да
не те питат?
Туй, което се проявява, всичко туй разнообразие в света – то е любов.
Всички тия прояви на любовта се кръщават с разни имена.
Всички се смеем по някой път.
Ако искаш една хубава рокля, музикално ще трябва
да
му кажеш.
Смехът произтича от възгледа на невежия и учения.
Представете
си
, че някой ви каже: „Много ви обичам.“ Сега органически как ще кажеш, че много ви обичам?
Смехът сега има работа с един човек, който нито е учен, нито е невежа, по средата е.
Няма
да
кажете високо много ви обичам, но тихо, едва
да
се чува.
Като види някого, когото впрягат без
да
питат, той се смее.
Всичко това са обяснения.
Казва: „Някого впрягат без
да
питат,“ и той се смее.
Първото нещо –
да
се почитате един друг.
Онзи човек, който почита другите хора, почита
себе
си
.
Особена магнетична сила излиза.
Който не почита другите хора, не почита
себе
си
.
Като кажеш много тихо много ви обичам и силно като кажеш, вземаш една поза съвсем друга.
Тогава ви давам един метод.
Почитай другите, за
да
почиташ
себе
си
.
Ти, като кажеш, че много го обичаш, той
да
не се досеща, че за него се отнася.
Другояче не може
да
се възпитате.
Обичай ближния, за
да
обичаш
себе
си
.
Ти като кажеш, че много обичаш, той
да
разбира, че всички обичаш.
Не можеш
да
обичаш
себе
си
, ако не обичаш ближния
си
.
Той
да
каже: „Колко благороден човек!
Няма
да
говорим за обичта.
Пътя, по който вървите, както мислите, аз като разглеждам живота, всички в съвременния свят вървите по пътя на еднообразието.
Като каже, че ви обича,
да
разбере, че всички обича.
То е органическо, то се отнася до всички.
За него
да
кажете: „Колко благороден човек, обича всички!
По някой път вие седите и се питате, защо ви е дадено тялото.
Вие, за
да
влезете в любовта, трябва с години
да
влизате и
да
излизате през тази врата,
да
се научите какво нещо е почитанието и след туй ще влезете във вратата на Любовта.
Имате един организъм, едно тяло и не може
да
си
представите, защо ви е дадено.
После ще влезете във първата врата на живота, за
да
разберете живота.
Някой път гледате главата
си
, не
си
харесвате лицето.
(Учителят пее „Отче наш, Който
си
на небето,
да
се свети името Твое,
да
дойде Царството Твое,
да
бъде волята Твоя“.) При туй пеене се засягаш, се таки вземаш участие, не можеш
да
седиш спокоен.
Та когато ви даваха туй лице къде бяхте вие?
То е същия закон: Пратиш някой миситин
да
ти заеме някоя къща.
И човек, който не се е научил
да
почита, той не може
да
разбере живота.
Човек за
да
пее трябва
да
се настрои, както китарата настройвате.
Не можеш
да
свириш, докато не е настроена.
Или искаш
да
съградиш някоя къща, ще намериш някой инженер
да
ти даде план.
Човек трябва
да
се упражнява.
Вие не можете
да
го изпеете като мене.
А пък иска
да
влезе любовта и
да
бъде щастлив.
Млад момък бил турският бей, искал
да
се ожени.
(Всички изпяхме думите „Отче наш“ няколко пъти.) Колко тона има?
Но не било позволено на един момък
да
види момата.
(– Един.) В новата музика, когато се пее, става усилване на обертоновете.
Праща той свои роднини
да
му изберат мома
да
се ожени.
Трябва
да
можеш
да
вземеш основния тон, за
да
можеш
да
вземеш и другите тонове.
Сега лесно може
да
ви се каже така: Почитайте другите, за
да
бъдете щастливи.
Тя идва с булото, открива се най-първо той
да
я види.
Органическото пеене се отличава с една особеност: внася една мекота в чувствата, ти вземаш повод, заинтересован
си
.
Тя го попитала на кого
да
се показва – на баща му, на майка му, на братята му, на други по-далечни роднини не е позволено според мохамедовия закон.
Едно възражение може
да
ви се даде.
Грехота е
да
се показва на другите хора една жена.
Тя не била толкоз красива, че той, като я погледнал, казва: „Показвай се на когото искаш, но на мене не се показвай.“ Ами че ти погледнеш тялото не го харесваш.
Къде му беше ума, сам
да
види тази мома?
Ти имаш едно тяло, ще влезеш в него, ти най-първо трябва
да
го харесаш, че тогава
да
влезеш.
Не като влезеш
да
кажеш: „Не ми харесва!
“ После, как стана, че
си
влязъл?
Искали
да
докажат кой е прав.
Един ден онзи, който твърдял, че каквото човек помисли става, оставил другия светия
да
приготви боб.
След това се раждат ред несгоди в живота.
Той турил боба в студена вода, оставил го така, нищо не турил.
Искал
да
постъпи според твърдението на този.
Това не знаеш, онова не знаеш, а искаш
да
разрешаваш велики въпроси.
Гледайте всякога
да
се освободите от еднообразието.
Помисли, че е осолен и ще се осоли.“ Онзи му възразява, как
да
не свари боба и как
да
не го осоли.
Всяка мисъл във вас, която нищо не може
да
роди тя е еднообразна.
Другият светия му казва: „Помисли и каквото помислиш ще стане.“ Какво трябва
да
му отговори светията?
Как трябва
да
отговори?
Една сиромашия, която сковава човешката мисъл и чувства, то е еднообразие.
Има еднообразна сиромашия, има еднообразно богатство.
Онзи, който трябвало
да
вари боба, искал
да
покаже, че възгледът на другия светия не е прав.
Ако сиромашията е разнообразна, дръж я.
Тия светии спорили за един въпрос разглеждан от две страни.
Може
да
кажете: „Вие ще бъдете щастливи.“ Дойдете ли до еднообразието, законът е съвсем друг.
Другият какво трябвало
да
каже, че неговият възглед е прав?
В свободата ще те питат.
За
да
горят дървата какви условия трябват?
Дървата трябва
да
бъдат сухи.
Ако са мокри могат ли
да
горят?
Аз забелязвам във всинца ви има една черта на еднообразие, почитание нямате.
–
Да
има повече кислород.
Във всинца ви забелязвам една лоша черта, трябва
да
я оставите.
В горенето
да
има повече кислород, по-малко водород, по-малко азот.
Кислородът дава горенето.
Казвам, всинца я имате без разлика, у едни е по-голяма, у други по-малка.
Водородът е, който смекчава нещата, пък азотът е една спирачка,
да
не бъде горенето много силно.
Знаете ли колко милиона години е взело и колко гениални същества са работили и в Божествения и в ангелския свят и на земята, докато ви създадат туй, което сега имате?
Хората
да
не би
да
се разкашкат в любовта, той ги спира.
Всякога той е стар философ, който дава съвет, казва.
Той, като дойде, туря човека в обсадно положение, не му дава свобода, не му дава хляб, възпитава го.
Като погледнете на човека, не го гледайте отвън.
Но реалният метод не е въглерода.
Та най-първо ще се научите
да
имате уважение и почитание един към друг.
Нашата земя от какво е създадена?
Ако не почиташ, няма
да
[…] (липсва един ред в оригинала).
Сега вие може
да
кажете, че не знаете, може
да
кажете, че възпитанието е такова.
Слепият човек във всичко има тъмнота, той пипа само.
Красотата съществува за един човек, който гледа.
Най-първо трябва
да
почиташ хората и
да
ги почиташ за това, което са, не за това което не са.
Аз ще ги оставя тъй, без
да
ги обяснявам.
Кислородът ще даде пъргавина на почитанието, ще влезе
да
си
пробие път.
Защото почитането разбира, ако то е достояние за всички.
Водородът, той ще полее тия пътища, ще ги направи мекички, няма
да
бъдат грапави.
Азотът обича ред и порядък, механически ред, всичко туй ще бъде на място.
Ако Бог се спрял и се занимал, казал: „
Да
бъдат,“ значи Той мислил заради тях, аз ли
да
кажа, че не искам
да
зная, пет пари на давам за една котка.
Тия работи трябва
да
ги има в почитанието.
Онзи, Който създал света, спрял своя поглед на котката
да
я създаде, аз невежият човек, който не разбирам нищо, казвам: „Котката нищо не струва!
Аз или Онзи, Който създал света?
“ – „Разбрах, казва, че ще ми дадеш пари.“ Банкеринът казва: „Много хубаво
си
разбрал, то е половината.
Че можеш
да
научиш много хубави работи от котката.
Искам сега и аз
да
те разбера добре, че ти ще ми платиш навреме.“ – „Много хубаво
си
разбрал, че искам
да
ти платя, искам
да
ти дам.“ – „Аз искам и аз
да
те разбера хубаво.
Тя по някой път, за
да
влезе вкъщи, седне отвън, направи
си
акарела, дрехата изчисти, после обърне краката, отдолу изчисти, изчисти ги и влезе в къщи полека, казва: „Добър ден!
Но още не разбирам, дали ще ми платиш или не.“ Сега първата работа разбрахте, че ще ви дадат пари.
После погледне, каже: „Как
си
?
“ Седне, започне
да
мърка,
да
преде.
Ти погледнеш, откъснеш малко хляб, разположен
си
към котката.
Като изгрее, избира едно място, тури
си
гръбначния стълб, пече се.
Казвам, будала е котката на едно място.
Да
дадете втори модел.
Като хване мишката с козината, с всичката нечистотия я яде.
Да
го изпеете органически.
В обличането първокласна мода има.
(– „Бих сложил една трапеза.“) Тогава по-лесно се пее, но трябва
да
имате малко винце.
Изчисти с четката, с езика хубаво и краката всичко туй излиже.
В живота има много работи, от които трябва
да
знаете
да
се освободите.
Вие трябва
да
знаете
да
се чистите като котката.
В младини той направил една погрешка и през целия живот разправя, че аз направих една погрешка, че можех
да
стана богат.
То е един нов възглед, ако искате
да
се самовъзпитавате.
Те искат
да
ги възпитат в това, което не е.
Младежта трябва
да
се възпита в това, което е.
Човек трябва
да
се възпита в това, което носи в
себе
си
.
Какво трябва
да
направи?
Да
разбие това, което носи в
себе
си
, туй което е.
Представете
си
две същества.
Затова трябва
да
ги почитаме.
Интересуваш се от един младеж, който е музикален, има някаква дарба, художник е или това, онова.
Интересува ни някой, някаква добродетел, сила специфична има.
3.
Тониране
,
ООК
, София, 12.2.1936г.,
Той казал: „Не искам
да
отида на оня свят.
Моля, моля, моля... (Учителят произнесе тази дума по няколко начина: грубо и меко, силно и слабо, тихо и силно.) В думата моля, звукът „о“ е хубав, но звукът „л“ е слабост.
Ще поживея още тук.“ Казал му един: „Не, ще отидеш на онзи свят.“ И той разказва: „Виждам наредени хора на маса и пред всеки един поставена чиния.“ И му казали: „Тук ти е мястото.“ „И гледам пред
себе
си
на масата сложени два скъсани цървула.
Тогаз аз ви турям във фазата, когато ябълките се виждат.
Каквото „о“-то придобива, „л“-то ще го изгуби, всичко ще отиде.
Зададоха се по едно време някои, които носят ястие.
Не са ви дали голяма ябълка, не е узряла, зелена е, малка е, може
да
е червива, някой червей може
да
е влязъл.
На всичките сипаха в хубавите, в чистите чинии, а на мен в цървулите.
Този пример се дава, за
да
разберете отношенията в сегашния живот.
Аз
да
ви изтълкувам това сега.
В живота вие искате
да
придобиете нещо.
Вие искате
да
спечелите нещо в живота.
Всички неразбрани работи са тайни.
Умна е, тя е вече поумняла, че като даде сладко на момъка, запалва му чергата.
Не искам
да
станете користолюбиви, но за
да
спечелите, вие трябва
да
имате знания.
Оставете.“ Казали му: „Кой каквото е изпратил от онзи свят, в това ще му сипем.“ И в тази мъчнотия се събудих, върнах се от онзи свят.
Тайни работи няма защо
да
ви казвам, а явни работи трябва
да
ви казвам.
Като художник, аз трябва
да
рисувам хубаво,
да
пиша хубаво.
Та аз разбрах едно нещо: скъсани цървули не давай никому, понеже ще ги намериш в другия свят.“ Това е една негова опитност.
От боба изкарва малко сладко и като му даде от ме-деца, той полудява и тръгва подир нея.
И като река
да
рисувам, трябва
да
нарисувам вашия портрет такъв, какъвто сте бил първоначално, а не какъвто сте сега.
Слушайте сега
да
ви кажа: понеже аз съм художник, искам
да
рисувам, поукрасих малко разказа.
И казва: „Дай ми още малко от този мед.“ И той пише писмо: „Моля, дай ми още от онзи сладък сок, от който ми даде по-рано.“ Тя казва: „Върви
си
, моята фабрика още не е изработила от този сок.
Той съвсем другояче ми го предаде.
Трябва
да
почакаш още малко.“ Това е език.
Не знаете нещата, седите, не говорите, защото, ако говорите, ще се издадете, че не знаете.
Ти не
си
човек.
Кое е по-хубаво сега:
да
говори човек или
да
мълчи?
Измий лицето
си
няколко пъти със сапунена вода и тогава ще те рисувам.“ Аз не искам
да
рисувам хора, които са излезли от рудницата.
Той не ми я предаде така.
Кое е по-хубаво:
да
носиш най-малкия живот в
себе
си
или
да
носиш остатъците на най-великия живот?
Ще премахнете всички дрязги, всички лоши чувства в сърцето
си
, лошите мисли от ума
си
, от душата
си
, от духа
си
, и като ви нарисувам такива, каквито сте били, това значи като художник
да
ви дам една такава картина, че
да
видите какво нещо е изкуство.
Да
носиш един скъпоценен камък или
да
носиш най-малките остатъци от живота?
Той ми я предаде малко научно, а пък аз ви я представих по-достъпно.
Не е въпрос
да
ви рисувам със сегашния ум, сърце и пр.
Ако ви го представя, както той на мене, няма
да
ме разберете.
Че дядо Димитър е бил в манастир, вярно е; че прилича на светия, вярно е; че е работил добре, вярно е; че е скъсал цървулите
си
, вярно е; че игуменът решил
да
му даде нови цървули, вярно е; че е ходил в онзи свят, вярно е - всички тия работи са верни.
Според мене всички дрехи, които хората носят, са все скъсани.
Ние не можем
да
сравняваме небесния живот със земния, понеже земният живот е останки от нещо в сравнение с небесния.
Той иска
да
ме убеди, че обущата му са се скъсали, дрехите му.
Тази мома, която може
да
изкара сладко, тя е умна, но тя е още във втората фаза.
Тя трябва
да
мине през царството на животните.
Сега всички трябва
да
рисувате хубаво,
да
говорите право.
Докато разсъждавате така, вие нищо няма
да
разберете.
Какво трябва
да
добие тя от животните?
Художество трябва
да
имате. Всички.
В това отношение вие трябва
да
знаете, че дрехите на животните никога не се късат по естествен начин.
В животните тя ще се научи
да
работи.
Разбиране трябва
да
имате всички.
П после, като дойде при човека, тя ще се научи
да
мисли.
Сега вие можете
да
кажете: „Ние се забъркахме.“ Че вие никога не сте се оправяли.
Най-първо ще се научи
да
разлага светлината, а после ще се научи как
да
добива сладкото и горчивото.
След това, в животинското царство тя ще се научи
да
работи.
Там не може вече
да
израсте нова козина.
Като банкер тя
си
прави годишния баланс: толкова продадено, толкова печалба, толкова дивиденти.
Аз имам едно сито, такова скържаво, че водата я прекарвам по десет пъти през него.
И ако кажете на долината
да
се качи, тя ще каже: „Не, не се качвам.“ Несъвместимо е.
И раздава дивидентите.
И тогава я давам на другите.
Човек е един завършен кръг, който ще даде на своите клиенти дивиденти от вложения капитал.
Благото на живота не седи в изобилието, но малкото, което знаете, трябва
да
е чисто.
Така че всеки трябва
да
си
направи отчет на своята банка.
В мене има знание, с което всякога мога
да
си
послужа.
Сега всички
си
правят сметки: дадено толкова, спечелено толкова.
У мене има клечка, с която мога
да
запаля целия свят.
Планината е чрезмерно щедра, тя дава даже и това, което не трябва, а пък долината е такава егоистка, че събира и това, което не трябва.
И на всички клиенти ще дадете дивиденти.
И ще кажат: това е една честна и почтена банка, която не е фалирала и не трябва
да
фалира.
Някой път казвам: „Я
да
ме заболи кракът.“ И болестта веднага дохожда.
И там няма
да
остане.
Да
видя колко мога
да
търпя.
Искам
да
видя доде съм дошъл.
И така ще прогресира.
Често смехът произтича от това, което не може
да
стане от човешко гледище.
Щом човек се поусмихне, иска
да
каже: то може
да
стане, но може и
да
не стане, я стане, я не.
Почват
да
мърдат очите ми, сълзите ми протичат и казвам: потече водата, счупи се съдът.
Някой ме пита: „Аз прогресирал ли съм, как ме виждате?
И после пак започвам
да
пека това гърне, в което ще турям търпението.
След това идат растенията.
“ Каквото и
да
кажа сега, вие няма
да
ме разберете.
И виждам, че пак мога
да
търпя.
Една сестра ме пита: „Как ме виждате сега?
“ Аз
си
казвам: виждам те гола.
Радваш се, весел
си
.
Това е цяла наука:
да
можеш
да
изтърпиш страданието.
На тази сестра казвам: „Имаш доста заложби, доста дарби от дядо ти и от баща ти, ще отидеш
да
работиш,
да
печелиш.
Що е страдание?
Радостен
си
, значи нещата са станали, както Бог е казал.
Само едно голямо същество може
да
ти причини страдание.
Не се самозаблуждавайте.
Това са стенографски бележки в природата.
Ако не работиш, оставеното от дядо ти, баща ти и от баба ти, ще го заложиш тук-там, докато един ден няма какво повече
да
залагаш и ще заминеш за там, дето не знаеш, ще
си
вървиш.“ В какво седи сегашният живот на земята?
Аз мога
да
ви пробода с един нож.
В природата съществува стенография и онзи, който разбира законите, той може
да
знае по какво се отличава минералното царство.
Но ножът не ти е причинил страданието.
Минералното царство е дало най-хубавите скъпоценни камъни.
Сега кое е същественото, което трябва
да
остане във вас?
Като дойдеш до тридесетгодишна възраст, станеш левент красив.
В този камък само по
себе
си
няма никаква разумност, той не говори, а пък цена има.
За историята на кокошката повече няма
да
говоря.
Зад всички работи седи нещо разумно.
Като
си
вървиш с главата нагоре, обръщаш се с главата надолу.
Един скъпоценен камък може
да
струва десет, петнадесет, двадесет милиона и повече, а пък за един човек не зная колко биха дали днес.
И гледам, в американския Холивуд, като нямат какво
да
правят там артистите, измислили следното нещо: издигнали краката
си
нагоре, мъже и жени, с главите надолу, опрени върху ръцете
си
, взимали яденето с устата
си
.
Ако ти не изтълкуваш страданието правилно, ако го изтълкуваш криво, тогава от едно страдание ти ще
си
създадеш друго, по-голямо страдание.
И ние, като тези американци, в окултната школа, някой ученик вдигне краката
си
нагоре и минава за много учен.
Някои мислят, че Учителят няма страдания.
Та казвам, един минералог изучава произхода на минералите, как са се образували те.
Не, не, най-големи страдания имат Учителите, но те ги търпят.
Учителят се разговаря със страданието и му казва: „Какво искаш?
Кой може
да
направи такова резюме само в десет думи?
(„Човек трябва
да
свикне
да
говори в своя ум, сърце, душа и дух“) Вие можете дълго време
да
сте гледали как грънчарят приготовлява глинени съдове, и най-после се удостоявате
да
купите една стомна или една чиния, но това още не е важно.
След това идат растенията.
Преди милиони години, като
си
бил растение, ти
си
бил с главата
си
надолу и в това положение
си
се хранил.
Ти носиш празна стомна, празна паница.
Онова, което ще ти се сипе в паницата, това е важно.
И като вляза някъде, не мога
да
си
изляза.
Вие сте ходили при грънчаря, гледали сте и знаете много работи.
Казвам му: стига
да
ядеш.
Човек не е това, както той е бил създаден.
Ако хората почнат
да
ядат в положение с главата надолу и краката нагоре, ще станат по-добри.
Аз не съм като грънчаря, нямам онова знание, но е важно за мене онова, което грънчарят е направил,
да
си
служа с него.
Де е онзи човек, когото Бог е създал?
Тогава поне по-малко ще ядат.
Аз мога
да
отида със стомната
си
за вода и с неговата паница мога
да
си
взема ядене.
Силата на всеки от вас се показва, когато сте болни.
И действително, тези американци, като
си
турят краката нагоре и ръцете надолу, и с устата
си
взимат яденето, за
да
прекарат храната
си
нагоре, много малко храна ще употребяват, по-малко ще ядат.
Мога
да
употребявам неговите съдове.
Когато
си
болен, тогава ще се покаже каква е силата ти, а не в здравето.
Вие носите форми, не които Бог е направил, а формите, които Адам е направил.
И понеже краката ще са нагоре към слънцето, хората ще имат повече енергия и ще бъдат по-здрави.
Като излезе от рая, Адам създаде човек по образ и подобие свое.
Хубаво е някой път умствено
да
си
представите, че взимате обед с главата надолу и с краката нагоре.
Вие знаете
да
ги употребявате, но не знаете как
да
ги изработвате.
Каква глоба ми се пада?
Той роди синове.
Вие ще кажете, ще дадете едно възражение: каква култура е тази?
(“На цигулка
да
свирите.”)
Те са направени по подобие на Адама.
Ако ви кажа: вземете обеда
си
с главата надолу.
Обаче вие имате способности
да
употребявате вашия мозък, вие имате знанието
да
си
служите със своите очи.
Научете се
да
обичате Бога.
Вие казвате: „Чада Божии сме.“ Не, вие сте това, което Адам е направил.
Вие ще кажете: „Това е цяло безобразие.“ Но като кажете една дубара, една лъжа, питам: това не е ли десет пъти по-лошо, отколкото
да
ядете с главата надолу?
Вие можете добре
да
ги използвате.
Вие ще възразите, че не сте Го виждали.
Всички вие носите модата на Адама.
Обичайте това, което не го виждате.
Той имаше двама синове: първият, Каин - човек на силата, който направи първото престъпление, че уби брата
си
.
Тогава вие ще приготовлявате мозъците на другите същества, които седят под вас, и вие ще им предадете мозъците.
После на Адама се роди третият син - Сит.
Мислите ли, че това, което не сте чули, не можете
да
го обичате?
Какво означава Сит?
По-хубаво радио от човешката глава не съм виждал.
Можете
да
го обичате.
Сит е на ядене, наситен е, няма какво
да
яде повече.
Тя може
да
се занимава с дълги и къси вълни.
Дошла ви една мисъл и казвате: чух нещо вътре, дълбоко в съзнанието
си
.
Това значи Сит.
Съдията искал
да
бръкне до долу на гърнето,
да
види.
Сит е той.
Като бръкнал, какво
да
види?
Той се обидил, извикал клиента
си
и му казал: „Ти не знаеш ли, че аз съм съдия?
Човек, който е гладен, той глади, маже, а като е сит, не глади, не маже.
Казвате: как можем ние
да
обичаме Бога?
Всеки, който глади и маже, той е гладен, а пък всеки, който е сит, той не глади.
Значи виждате каква област на знание ще имате за бъдеще.
Стремете се
да
пиете по възможност от най-хубавата вода, която съществува на земята.
Сега извода вземете го много обективно.
Човек възприема възприятия от всички страни, но това знание не ви е още достъпно.
За
да
донесе мъж й хляб, ядене.
Аз искам
да
се научите
да
мислите.
Да
обичаш Бога, това значи
да
пиеш най-хубавата вода, понеже носи еликсира на живота.
Искате
да
ги реализирате на земята.
“ Най-първо се научете
да
очистите вашия ум.
Ти ще познаеш, че обичаш Бога, ако в твоя живот влезе някое малко доволство, което постепенно
да
се увеличава.
Защото ако не се облече тя, той нищо няма
да
й донесе.
Докато не се научите
да
чистите ума
си
, вие не можете
да
имате ясна представа за чистотата.
Те са трептения на един свят далечен, далечен.
И тогава ти вече
си
дошъл до любовта към Бога.
Тупти сърцето ти и мислиш, че тази любов може
да
се реализира на земята.
Нещо специфично идва в тебе и почва
да
изменя твоя живот.
Трябва
да
се очисти съзнанието.
Ако ви кажа, че няма
да
се реализира, какво бихте казали?
Не трябва
да
допущаш нито една нечиста мисъл в ума
си
.
Във вселената -
да
, но на земята не може.
Отчасти -
да
, предвкусване може
да
има, но
да
я имате сега, невъзможно е.
Ако се отвориш, хиляди същества ще дойдат и ще налеят нещо нечисто в тебе.
Трябва
да
знаете кое е възможно и кое е невъзможно.
Не я туряйте под калпака, но всичкото ви щастие зависи от тази свещичка.
Ще стане като онзи поп, който имал шише и като четял Евангелието, пълнел го с вода, разхождал се с водата.
Тъй както иска
да
го обичам, не мога
да
го обичам.
Един ден попадията донесла ракийца, и то бистра, вместо вода.
Не мога
да
го обичам, понеже ръцете ми не са съгласни.
Всъщност тя никога не загасва, но някога можете
да
я турите под някакъв калпак.
Като се облече с копринени дрехи, ще се научи
да
пъпли като буба.
Попът, като започнал
да
чете, вдигнал шишето, защото гърлото му било засъхнало, и пил, като се чудил как стана това, че водата
да
се превърне в ракия и
си
казал: „Божия работа е тази.“ Не, тази е женска работа.
Аз искам
да
го обичам, но ръцете ми казват: не.
Искам
да
го обичам, но краката ми не го обичат, не искат
да
отидат при него.
Дръжте идеята за Божията любов, макар и
да
е непонятна за другите хора.
Като пълнила шишето с ракия, попадията
си
казвала: „Нашето попче обича
да
си
пийне ракийца.“ Някоя жена ще влезе във вашия ум и ще ви налее малко ракийца вътре.
Искам
да
го обичам, но очите ми не искат
да
го гледат, ушите ми не искат
да
го слушат.
Тя е мярката, с която всички други работи се мерят.
И сърцето ми не иска
да
го приеме.
С всичко това трябва
да
се справим.
Аз съм говорил два часа, а върху този предмет има
да
говоря още четиристотин и петдесет часа.
Вие очаквате и
си
мислите, че като умрете, като отидете на онзи свят, ще ви посрещнат ангелите, ще ви посрещне и Христос.
И Бог иска
да
работите във вашите мисли, чувства и постъпки.
Ти не можеш
да
приложиш един закон, който не е минал през камарата.
Четири свята има, в които трябва
да
работите.
Трябва
да
си
дадат мнението всички депутати.
Който разсъждава така, той светия не може
да
стане.
Най-първо, като станете, трябва
да
работите в света на вашия дух,
да
работите в света на вашата душа,
да
работите в света на вашия ум и
да
работите в света на вашето сърце.
Всички хора носят остатъци от дрехите, които някога са носили другите.
Вие носите старите дрехи на вашите предци, но нито един още от вас не е носил една райска дреха.
Вие трябва
да
разбирате законите на вашия дух, законите на вашата душа, законите на вашия ум и законите на вашето сърце.
Адам, като съгреши, видя, че е гол.
Вие считате Адама за много културен.
Как може Адам
да
бъде културен: като съгреши, видя, че е гол.
Какво нещо е стивасар, дръндарин?
Всичката мъчнотия е в демокрацията, в демократизма.
И тогава много културен ли беше Адам?
Той
си
има лък, има
си
и бухалка и удря памука.
И всичката хубост е в демокрацията.
Сега нямаме дръндари, а даракчии.
Тези нишки, от които трябва
да
си
направите преждата, трябва
да
се разединят, за
да
могат
да
се предат.
И човешкият ум е присинясал[16] някой път.
В него всичко се е сбило на едно място, така че трябва
да
извадите конец по конец, за
да
бъде преждата хубава.
Казвам, ако вие не разбирате законите на миналото, не обичате златото, без
да
знаете защо.
После, обичай растенията и животните, и най-после обичай и
себе
си
.
Вие не сте отишли толкова далеч.
Когато отидете на баня, всички сте нудисти.
Но понеже живеете в човешкото царство, трябва
да
знаете на какво се основава вашата любов.
Любовта е една всеобемаща сила, която има предвид благото на всички същества.
Дойде някой при мене и казва: „Ти не ме обичаш.“ Казвам: „Какво подразбирате под думата
да
обичам?
Следователно ти не можеш
да
обичаш кого и
да
е, ако едновременно не обичаш всички.
Да
обичаш само едного, в любовта това е несъвместимо.
Адам се видял гол.
Майка, която обича само своите деца, това показва, че тя е достигнала само до известна степен на любовта:
да
обича само своите деца.
На български език думата любов не е силна.
Но един ден любовта на тази майка трябва
да
се разшири.
Една майка трепери за двете
си
деца и е готова
да
пожертва живота
си
, но тя няма
да
пожертва живота
си
за другите.
Като се видял гол, той се засрамил, понеже Господ щял
да
му дойде на гости в градината.
Вие имате любовта на Христа, Който пожертва живота
Си
за грешните, а не за праведните.
Той се отличава по това, че дойде
да
приложи любовта
Си
за грешните хора, а не за праведните.
Той
си
казал: „Досега бях облечен, а сега ме е срам.“ Дотогава не го било срам
да
види лицето на Господа, но като направил едно престъпление, той се скрил, не смеел
да
излезе пред лицето на Господа.
Когато някое животно е недоволно, то издава този звук.
Той показа любовта
Си
към тези, които не разбират Неговата любов.
Чували ли сте какъв звук издават тогава?
Защо Господ не му каза: „Адаме, какво
си
се скрил там?
“ Казва се, че Господ ходил из райската градина, но не му казвал: „Адаме, какво
си
се скрил, какво направи?
Коя гласна буква то издава?
Да
оставим сега това, дали е разбрана, или не.
Припомнете
си
това.
И това
си
има своите причини.
Господ не може
да
говори по този начин.
Недоволните животни издават един особен звук.
Той търси праведния Адам, Той казва: „Адаме, праведни Адаме, къде
си
?
“ Той не търси грешния, потърси праведния.
И всички имат желание
да
я разберат.
И този глас трябва
да
се омекоти.
Досега аз не съм срещал нито едно същество, което
да
не е ангажирано с любовта.
Той търсеше праведния Адам.
Трябва
да
знаете как
да
го превърнете, понеже звуковете на „у“-то са смъртоносни.
И мравките, и минералите, всички са ангажирани с любовта.
Питам тогава, къде отиде праведният Адам?
Този звук „у“ трябва
да
се преобърне,
да
се трансформира.
Минералите разглеждат любовта от особено гледище.
И как от праведния Адам излезе грешният?
Когато произнасяш звука „у“, трябва
да
знаеш как
да
го произнесеш.
Ако не го произнесеш добре, сам можеш
да
си
създадеш нещастие за
себе
си
.
И скъпоценните камъни, и те страдат, и в тях има страдания.
Господ направи един праведен Адам и от този праведен Адам се излюпи един грешен Адам.
Много пъти ще кажеш една дума и от тази дума ще зависи твоето нещастие.
И когато един скъпоценен камък, понякога, след като са го носили дълго време, и му стане тъжно, очите му потъмняват, той изгубва светлината
си
и не може
да
дава отражение.
Известни звукове са смъртоносни, ако не знаете как
да
ги произнесете.
Тогава те ще бъдат като един силен удар.
Писанието казва: „Ако човек не знае как
да
контролира своя език, той действа смъртоносно.“ При произнасяне на думите, съзнанието трябва
да
бъде будно.
Тези, които носят скъпоценни камъни, дават тия камъни на някоя здрава, чиста мома,
да
ги носи известно време, за
да
възстанови по този начин първата чистота на камъните.
Не е въпрос
да
говориш, каквото искаш.
Питам тогава, кой трябва
да
носи човешкия ум?
Планината седнала
да
мъти и родила мишка.
За всяка празна дума, за всеки празен слог хората ще бъдат съдени.
Ако вашият ум не мисли, кой трябва
да
го носи?
И законът „
Да
мислим за Бога“, това е закон за тониране.
Какво право имаш ти
да
се гневиш, я ми кажи сега?
Вие и досега още не знаете защо трябва
да
вярваме в Бога.
Как може планината
да
измъти мишка?
Можете ли
да
обосновете вашия гняв, че имате право
да
се гневите?
Ти трябва
да
мислиш за Бога, за
да
се тонира духът ти, душата ти, умът ти и сърцето ти.
Че как трябва
да
ви погледне той?
Често, когато не искат
да
дадат нещо на човека, го залъгват.
Представи
си
, че аз съм дошъл вечер и съм те посрещнал с една свещ, а пък ти искаш
да
те посрещна с такава голяма лампа, като тази в салона.
В света ти не можеш
да
имаш никакви успехи, никакви постижения, ако умът ти не е то-ниран, ако не мислиш за Бога.
Вас всички все ви залъгват.
Но за
да
бъдеш успешен, за
да
мислиш за Бога, твоят дух, твоята душа, твоят ум и твоето сърце трябва
да
бъдат тонирани.
Вие не сте дошли още дотам
да
ви се каже нещо.
Ако умът ти, сърцето ти, душата ти и духът ти не са тонирани, ти не можеш
да
имаш никакви успехи.
Не сте готови
да
ви се каже нещо.
Искате все
да
ви залъгват.
Та трябва
да
остане у вас мисълта, искам
да
ви избавя от едно заблуждение.
А там, дето залъгват човека, никога ме може
да
му се каже нещо съществено.
Вие давате на
себе
си
царски права.
Вие мислите сега: какво ли има още
да
се говори?
Искате
да
ви дадат една дреха, едно бонбонче.
Започнете в живота
си
с най-малкото право, което ви се дава.
Това се отнася до една далечна епоха.
Една звезда не мисли нищо за човека.
Тя трябва
да
се пее.
Една голяма звезда, като Сириус в пространството, какво щяла
да
каже за някой
си
човек на земята, Иван Стоянов?
Те трябва
да
се изяснят на един съвременен език.
Капиталът, който е дал приходи.
Богатите хора не обичат
да
ядат трошици, парченца, а все меки хлябове.
Но когато богатите закъсат и нямат топъл хляб, започват
да
търсят трохи из торбата.
Вложеният капитал ще търсите в планините, в тази банка.
Той казва: „Чакайте
да
видим какво говорят звездите за човечеството.“ Нищо не говорят звездите.
Като осиромашее човек, започва
да
търси трохите.
А пък приходите ще търсите в долината.
Погледне я оттук-оттам, както някой момък поглежда момата, и вижда, че Земята е млада мома и казва: „Бива я.“ И оттам слънцето
си
изпраща своята усмивка.
Тогава се задава въпросът: защо са планините?
Опасността в живота не седи е сиромашията, но в богатството.
Но Бог го е турил толкова далеч, че то постоянно пише любовни писма на земята.
Опасността не седи в безсилието, но в силата.
Богатият, при всичкото изобилие, което има, не се учи.
Места, дето можете
да
спечелите.
Доста-тъчно е
да
вземеш „до“, в тебе вече се организира нещо.
Единственото нещо, което богатият може
да
научи, това е свещеният мързел.
Той всякога има една фантазия, че има всичкото знание, че нищо не му трябва, пари
си
има, на които уповава.
За
да
добиете нещо, вие се качвате на планината.
Защото хармонията съществува в природата.
Той
си
мисли: „Като
си
имам пари, лесно минава животът.“ Работа не му трябва, мисъл не му трябва.
Думата „музика“ какво изразява сама по
себе
си
?
Той разчита на богатството
си
.
Силният пък, и той мисли по същия начин.
Къде ще търсите приходите след една година?
Сега аз не искам
да
ви говоря по това.
Не искам
да
ме разбирате криво.
И вие ще дойдете и ще вземете една десета част, колкото ви се пада.
Сега запример често ме питат: „Ти знаеш ли
да
рисуваш?
Сега виждам, че у вас има любопитство и нетърпение.
“ „Не, обичаят ми е такъв.“ Какво има
да
му се доказва?
“ Аз обичам рисуванието, но ме е страх
да
рисувам.
Защото досега не съм намерил съответните типове, които
да
рисувам.
Не искам
да
рисувам, за
да
не осакатя
себе
си
.
И аз ви разправям, а вие казвате: „Кажи
да
ядем вече.“ Мога, без
да
ви разправям за кокошката,
да
ви кажа: „Заповядайте
да
ядете.“ Вие ще кажете тогава: „Отлична е вашата кокошка.“ По какво познахте, че е от-лична кокошката?
Вашата философия често прилича на следното положение: отива един вълк
да
пие вода от коритото на една чешма.
Едно агне пие вода под него.
Преди
да
ядете кокошката, вие сте били малко омърлушени, а сега, като изядохте кокошката, имате малко самообладание, едно микроскопическо обнадеждване и казвате: „Пътя, който ми предстои от двайсет километра, мога
да
го извървя.“ И смисълът на яденето е, че след всяко ядене ние можем
да
извървим двайсет километра.
Като ви дам
да
изядете кокошката, ще извървите двайсет километра.
Нямаше ме тогава.“ „Защо ми мътиш водата?
Карикатурист. Понякога се въздържам
да
рисувам прави линии.
Ако не ви дам, нищо няма
да
извървите.
“ „Как ще ти мътя водата, когато ти пиеш горе, от главата, а аз под тебе долу?
В едно училище най-първо ще се научите как
да
говорите.
Понеже една крива линия, като я направиш, трябва
да
я направиш на свят[12].
Та казвам, вие трябва
да
излезете от областта на това знание, което имате сега.
“ „Ти ще се оправдаваш ли още?
Запример англичаните не знаят
да
изговарят „р“.
Но вие трябва
да
имате знанието на растението.
При кривата линия всички точки трябва
да
са на еднакво разстояние от една вътрешна точка.
И всички тия хора имат тапии за знание.
Минералите се научиха
да
пречупват светлината, не само
да
я пречупват, но и
да
я разлагат.
Казвам, значи в изкуството трябва
да
имате един калейдоскоп.
Наука е
да
използват слънчевите лъчи, цветовете на слънцето.
Кучето запример издава звук „р-р-р“.
Като рисувате една карикатура и като я гледате в калейдоскопа,
да
се показва като една сведена фигура.
Учени бяха на времето
си
, а сега това са останки.
Линиите се нагаждат.
Всички вие живеете в един век на свещените науки на остатъците.
Като влезете в някой музей, ще видите там изостанали животни, кости от далечното минало изостанали.
“ Какви данни имат за това?
Те разложиха тази светлина и отидоха още по-далеч.
„При такава температура, каквато слънцето има, там не може
да
има живот.“ Температурата е на повърхността на слънцето.
Та когато някой човек носи скъпоценни камъни, аз разбирам защо ги цени.
Той казва:
да
имам знанието на този камък, на неговите предци.
Той иска
да
стане такъв.
И когато вие ядете плод, кажете: „
Да
имам това знание, което растенията имат,
да
мога от светлината
да
изваждам сладкото.“ Както сега виждате растенията, това са остатъци.
И всички народи отиват постепенно към меките тонове.
Гледаш една круша, ябълка, гледаш плода й.
Докато е бил жив, всички хора са били слепи спрямо него, а сега всички му обръщат внимание.
Думата „буден“ трябва
да
се измени.
Докато е бил жив на земята, той е бил свещ в къщата
си
, светил.
Така че от наше гледище, земята не е меродавна, понеже земната материя трепти по-слабо и се разлага от слънцето.
Русите употребяват „будет“.
Един ден той излязъл от къщата
си
, цъкнал една кибритена клечка и запалил къщата
си
.
За слънчевите същества даже и от 10 000 градуса до 16 000 градуса топлина изпитват приятност, а пък един човек, попаднал при тия условия, веднага ще се превърне в газ, нищо няма
да
остане от него.
Къщата започнала
да
гори.
Като раздал на всяко дете, на най-последното останало една ябълка.
Но като слънчево същество той може
да
живее там.
Всички хора започват
да
се стичат около нея и казват: ето светията.
Последното момиченце, като видяло, че останал малък плод за него, казало на учителя: „Аз не обичам
да
ям плодове.“ То останало недоволно.
Астрономът казва: „Това са въображаеми работи.“ Казвам му: „Ти не
си
ли въображаем, че ти
си
седиш тук и оттук
си
въображаваш.
Човекът от недоволство е запалил къщата
си
и заминал.
Изобщо децата много наблюдават.
У тях конкретният, обективният, ум е силно развит.
Аз мога
да
ти докажа това.“ Ако един човек се постави при 200 градуса, той ще изгори.
Всички хора се въртят около къщата му и чакат, дано
да
получат някакво благословение.
Ще погледнат дали ябълката е голяма, после дали е хубава, шарена, гледат големината и цвета на ябълката.
Но ако поставим един човек при 200 градуса и не изгори, как ще
си
обясните това?
Те искат
да
вземат голяма ябълка,
да
е жълта или червена, цветът й
да
е хубав.
И понеже на последното момиченце се паднало малка ябълка, то не искало
да
я вземе.
Ако го турим при хиляда градуса и не изгори, как ще обясните това?
Други взели по-големи, а на него оставили малка ябълка, затова казва: аз не ям такава малка ябълка, няма
да
добия това знание от нея, което ви е потребно.
Морален е, че дава на просяка оцапания хляб от торбата
си
, за
да
се освободи от него.
Също хубави са и „сол“, „ла“, „
си
“.
Съдраните
си
дрехи дава и минава за голям благодетел.
Не считайте това за обида.
Той увива всички ябълки поотделно в книжки и ги туря в кошницата.
Но като дойде пръчката на барабана и го удари, нищо няма
да
остане от този прах.
Така ябълките не се виждат.
Вие не знаете какво трябва
да
правите с тях.
Та като дойдат умните, всичкото ваше знание ще изчезне и ще остане само същественото, вложено в човека.
НАГОРЕ