НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
760
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
760
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
В какво седи силата му?
Възприемете всичко онова, което Той ще ви даде,
да
се обнови вашият ум,
да
се обнови вашето сърце,
да
се подмлади вашето сърце,
да
се обнови и вашата воля.
" По какво се отличават любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към
себе
си
?
А ти сега имаш
да
плащаш някому 200 лева и четеш "Отче наш", но той те съди и
си
взема парите.
Да
се разшири душата ви и
да
уякне духът ви!
Ако знаеш истински
да
четеш "Отче наш", той като дойде, освен че няма
да
си
иска парите, но ще каже: "Ще ме извиниш, братко, аз намерих в тефтера, че ми дължиш 500 лева.
Божията Любов
да
изпълни цялото човешко естество!
Вие го наричате силен, но дойде друг, който може
да
вдигне 1000 килограма.
Под любов към Бога аз винаги разбирам това, което дава живот.
Но намерих в друг тефтер, че имам
да
ти давам 1500 лева.
И тогава човек остава доволен и в него се заражда импулс, и няма препятствие, което той
да
не може
да
преодолее.
В сегашния век има ли човек, който може
да
вдига 1000 килограма?
Вземи тия 1000 лева." И ти дава парите.
До 500 може, но до 1000 килограма не съм срещал
да
вдига някой.
А щом обичаш ближния
си
, ще му дадеш нещо от
себе
си
.
Дето мине, той носи вече надежда за другите.
А в любовта към
себе
си
ти ще направиш отчет какво
си
спечелил от любовта към Бога и към ближния и ще го туриш в касата
си
.
Това е Свещеният огън, на който всеки може
да
се грее.
Има хора, които разрешават обикновени идеи, а някои разрешават по-сложни въпроси.
Ако
си
обичал правилно Бога и ближния, ще имаш правилна обмяна.
Ако ние със знанието, което имаме, не можем
да
произведем такъв ефект, значи нямаме истинско знание.
Някой, който само те познава, казва: "Виждаме се с този човек, той е умен"; друг, като те види, знае и разбира повече, а трети – още повече.
Любовта към
себе
си
е печалбата, която имаш.
Мъчно се провежда този опит.
("Отче наш" трябва
да
знаем.") "Отче наш" после ще го четете.
Ако имаш печалба, значи правилно
си
взел при любовта към Бога и правилно
си
дал при любовта към ближния.
Сега аз не искам моето семе
да
падне напразно.
Питам: Ако един човек може
да
опише майка ви, баща ви, братята ви какви са, как ще
си
обясните това?
Аз давам едно просто обяснение; искам някой път
да
представя известни форми, за
да
дам известен стимул.
Аз мога
да
ви дам и друго, научно обяснение, но то ще бъде непонятно за вас.
Имаш някоя голяма тъга в сърцето
си
– четеш "Отче наш" - тъгата
си
отива.
Мога
да
ви посоча някое съчинение, за
да
четете какво нещо е любовта към Бога.
Защо ще ходиш
да
плачеш и
да
казваш: "Много ми е тежко, пръска се сърцето ми!
На един учен човек като му дадат един ъгъл и една права линия, той по тия данни може
да
изчисли разстоянието от Земята до Слънцето.
Конкретно: при любовта към Бога Бог е център, от който черпите сила, съзнателна сила, а любовта ви към ближния е онова, при което се казва: "Даром сте взели – даром давайте." Това, което
си
взел от Бога, трябва
да
го дадеш на ближния
си
.
Едно от тия, които паднаха на добрата земя, даде плод 30, друго – 60, а трето – 100.
И след това ще дойде третият процес: ще имаш нещо за
себе
си
.
Не зная какво
да
правя!
Съберете ги – заедно дават 190.
" Той
си
има известни числа, известни елементи.
Ще възразите: "То така лесно се казва, но мъчно се прави."
Да
оставим думите.
По лицето на детето можеш
да
познаеш каква е майката и не само каква е, но и какви са очите й – кафяви или сини, колко са отворени, какви са устните й – дебели или тънки и други подробности.
Това е единственият път, в който човек може
да
бъде вечно млад: само когато обича Бога, обича ближния
си
и обича
себе
си
!
Като наблюдава човек дълго време, може
да
познава тия работи.
Ако се научиш на това, ти можеш
да
станеш млад!
Значи плодът ви даде името на Бога.
Ако приложите закона, вашето лице може
да
се подмлади с 10-15 години.
Да
кажем, че знаете каква е майката, че очите й са сини, лицето й е продълговато, носът й среден, широк в основата, устните й са дебели, ръцете й са къси, пръстите на ръцете й също са къси – описвате всичко това.
Някой казва: "Аз много обичам Господа", но лицето му старо, краката го болят.
Цифрите на 190, събрани, дават 10.
Добре, но какво означават тези неща, какво означават късите ръце?
Като почнеш
да
обичаш по този начин, ако
си
стар, прегърбен, ще се изправиш, лицето ти ще се измени и ще се подмладиш.
Любов към ближния и любов към
себе
си
– три съществени идеи има в човека, върху които почива животът му.
Каква е разликата между хора с дълги и с къси ръце?
Но трябва
да
ги разбираме.
На всички крадци ръцете са дълги, но и всички способни хора, които се занимават с изчисления и разбират малко от математика, имат дълги ръце и дълги пръсти – едно съвпадение.
Някой казва, че човек не трябва
да
обръща внимание на
себе
си
. Не!
Казва се, че човек трябва
да
се отрече от
себе
си
.
Някои обясняват този факт като казват, че ръцете стават дълги, понеже хората мислят само за тях; един крадец например, като е мислил много за богатите, дали има пари в джобовете им и как
да
бръкне, чрез тая постоянна мисъл
да
бръкне в нечий джоб, кръвта непрестанно идва в ръката му и тя става по-дълга.
Любовта към Бога съдържа една велика тайна: тя е, която може
да
разреши ония палещи въпроси, които ни смущават.
От всичко онова криво, животинско в
себе
си
трябва
да
се отрече човек, но има едно съзнание в него, което трябва
да
расте: човек трябва
да
обича и
себе
си
.
Тогава ще се разговаряте с кислорода.
Така обясняват също защо на маймуните ръцете са станали по-дълги – понеже са посягали нагоре за плодове и непрекъснато са проектирали мисълта
си
– и ръцете им са станали по-дълги, без
да
знаят.
Навсякъде можеш
да
я приложиш.
Някой път ние не обичаме
себе
си
.
Кислородът е един отличен момък, а пък водородът е една отлична, красива мома; водата пък – това е само тяхното забавление.
Една жена, за
да
се избави от всички нещастия, трябва
да
има любов към Бога, към ближния
си
и към
себе
си
.
Не трябва
да
се разглезваме, но човек, който обича
себе
си
правилно, той има голямо търпение.
Някои деца се раждат по-високи, а някои по-ниски.
Това не зависи от тях.
Кислородът се съединява с водорода – съберат се, дадат вода, направят едно угощение и после пак се разединят.
Ако майката, когато е била бременна, е видяла някой голям, висок човек и е пожелала нейното дете
да
бъде високо, тогава детето й, като се роди, ще бъде високо.
Всички трябва
да
имате това.
Аз забелязвам колко е мъчно това: тъкмо се молиш и имаш хубаво разположение, и дойде някой, който има
да
взема от тебе, изтъпанчи се насреща ти.
И в съединението, и в разединението кислородът
си
остава кислород и водородът
си
остава водород.
Тогава въпросите лесно се разрешават.
Какво трябва
да
правиш?
Сега,
да
не ви обърквам.
Всички спорове в света стават, защото липсват тези елементи.
Ще му кажеш: "Ще ме извиниш, аз позакъснях
да
ти платя, но сега съм готов." Ще му дадеш и лихвите отгоре, и ще го нагостиш.
Кое в човека ще уподобите на кислорода?
Каквото е положила майка ти в мисълта
си
, такъв ще станеш на ръст.
Ти се обезсърчаваш някой път – липсва ти нещо: или любов към Бога, или любов към ближния, или любов към
себе
си
.
Едно отрадно впечатление
да
му направи твоето отношение.
Неговият ум е кислородът, светлина носи.
Може ли човек
да
стане по-висок на ръст?
Погрешката ти може
да
бъде, че или любовта ти към Бога не е такава, каквато трябва
да
бъде, или любовта ти към ближния не е такава, каквато трябва
да
бъде, или любовта ти към
себе
си
не е такава, каквато трябва
да
бъде.
Вие разчитате на бъдещето, чакате
да
се преродите.
Може, но трябва
да
се знае как.
И към
себе
си
някой път не сме справедливи.
Съгласен съм, и аз вярвам в прераждането.
Ще ви приведа един пример.
Как мислите, един пияница справедлив ли е към
себе
си
?
Но в бъдеще, за
да
се преродите, ще трябва
да
имате една майка, която
да
бъде светица и един баща, който
да
бъде светия.
Една майка толкова учена и един баща толкова прозорлив, че всичко
да
знаят.
Така
да
се преродите!
Сегашната вода.
Всички учени дойдоха и казаха, че на този лимон трябва
да
му турим малко син камък, пепел и пр. Теории.
Казва: "Закъсах, изхарчих парите, всичко"; освен това той е разрушил своето тяло и неговият ум вече не работи; и най-после казва: "Остаряхме, изтощихме се вече!
Значи умът и сърцето като почнат
да
действат, тогава се проявява животът.
Това са алегории, в химията не можеш
да
кажеш, че кислородът е момък.
Някой казва: "Аз съм чел (или слушал) това-онова." И ние почнахме
да
правим опити с този лимон,
да
го направим
да
стане културен.
" Това подразбира родени от един баща, който носи всички качества и възможности и може
да
ги предаде на тебе.
Трябва
да
разберете свойствата на този момък, трябва
да
знаете езика му.
Един ден му турихме, по тая теория, 150 грама син камък и го пратихме на онзи свят. Изсъхна!
Аз някой път съм ви виждал в кръчмите.
И не само в бъдеще трябва
да
чакате
да
се преродите, но още сега може!
Химията знае този език и може
да
накара кислорода
да
се съедини с водорода.
Казвам: Нашата работа приличаше на работата на онзи свещеник, който кръщавал деца, но като ги кръщавал, децата едно по едно умирали, а той казвал: "Дайте сега друго." Така и ние – веднага писахме в Русе
да
ни пратят друг лимон.
Писанието казва: "Още днес може
да
се преродите." Сега остава въпросът: как?
Всеки човек трябва
да
знае езика на тия предмети, които изучава, и когато говори на този език,
да
го слушат.
Ние го турихме в стаята, после го извадихме вън, после пак го турихме в обедната; и почна и той
да
линее.
Казвате: "
Да
се повеселим малко, дотегна ни
да
се молим!
Един господин ме извика
да
ми покаже машината.
Един казва: "Урочаса го някой." Други казаха: "Червеи има, много вода са му турили."
" Не обичал
да
се моли!
Много проста работа, едва може
да
събере един и половина грама злато.
Теории. Казвам: Тогава доведете учени, професори, които разбират от лимони,
да
видим какво ще кажат.
"Дотегна ми
да
помагам." Всичко това е бръщолевене!
("90 лева.") Ако аз бих измислил машина за събиране на злато, бих искал моята машина
да
събира най-малко един килограм на ден!
Казваш: "Дотегна ми
да
пея." Музиката носи живот.
Един психолог не може
да
изучава човешката душа само по сегашния начин.
Този-онзи дохожда, но листата на лимона са се свили.
Щом ти е дотегнало
да
пееш, то се вижда колко хубаво пееш!
В новата
си
форма психологията по съвсем друг начин изучава душата.
Някои казват: "Много вода не туряйте, ще му изгният корените.
Искам сега
да
се спра върху положителното.
Съвсем малко вода!
Всички тия учени хора ни носят факти, за
да
се ползваме ние, децата на Земята, от живота.
Всички тия учени хора ни улесняват, те са слуги на Бога.
Аз наблюдавам.
Дойде някой при мене, носи цяло шише с хубав ликьор и казва: "Първо качество е!
Ние трябва
да
приложим Божественото учение най-първо в нашия живот, в мислите
си
, в чувствата
си
.
Все казват: "Пазете лимона, много вода
да
не му туряте.
И като ходиш, всеки ден
да
си
благодарен, че
си
човек.
Зимно време не се туря много вода." Аз забелязах, че почват
да
се образуват междини в дъските на кацата, значи влага няма вътре в почвата.
Аз ви проповядвам едно учение – не
да
събирате по един грам; хубаво е
да
събирате по един грам, то е пак нещо.
Като срещнеш и най-лошия човек,
да
благодариш на Бога, че
си
го срещнал.
Мълча
си
.
Чакай
да
ти разправя нещо.
Но аз ви проповядвам друго учение:
Да
любиш Бога – това е един килограм злато на ден.
Да
намериш една добра черта в него.
Онази сестра не знае правилната обхода!
Да
любиш ближния
си
– то е един килограм злато на ден.
Да
няма лош човек за тебе.
След като идваха учените хора
да
си
дадат мнението, казаха преди няколко дена на един приятел агроном
да
изкараме навън лимона.
" Казвам: Как
да
се носи тая сестра?
Да
любиш
себе
си
– то е един килограм злато на ден.
Да
няма лошо същество за тебе в света!
Изваждаме го вън и правим опит: вземаме пръчка и изкарваме пръстта.
"Спретната трябва
да
бъде!
Тя беше така закоравяла, че с желязна пръчка трябваше
да
се разкърти и пробие.
Сега, една сестра гледам, казва ми: "Чапрашик е тая работа.
Сипваме 1, 2,...8 кани вода и пръстта започва
да
поомеква,
да
попива.
Какво лошо има във водата?
На моята машина, за която казвам, трябва
да
работиш един час, и за един час – един килограм.
За
да
се изчистиш!
Но това, което в банята се позволява, навън не се позволява, ако влезеш в банята без дрехи и те е страх
да
не те оберат, то е друг въпрос, но тази баня е сигурна – ще се съблечеш и ще се изкъпеш.
Ако работиш 8 часа, ще имаш повече, обаче аз с машината
си
не работя повече от един час.
Казвам: Трябва
да
накараме тия дъски
да
набъбнат,
да
се съберат, че водата
да
не излиза навън.
Трябва
да
умеете
да
различавате.
Ти не харесваш една сестра – ще я повикаш, ще се почерпиш с нея, ще й кажеш: "Много те обичам." Как ще започнеш
да
й говориш, че тя не трябва
да
пие от забраненото вино?
Умният човек всички тия неща ги впряга на работа,
да
му слугуват.
Казах, че лимонът от жажда ще умре, а пък те казваха
да
не му се сипва вода.
Представете
си
, че имате една сестра, която искате
да
посъветвате.
Сега, ако аз ви дам моята машина, как ще я употребявате и по колко часа ще работите?
И ако вие
себе
си
не можете
да
впрегнете на работа, то вашата сила не може
да
се развива.
На всичко е нужна вода.
Трябва
да
туриш вода, но трябва
да
знаеш кога.
Аз искам
да
видя вашата педагогика.
Любов към Бога –
да
възприемем любовта!
Едно растение от вода не умира.
Как ще кажете на тая сестра: "Сестро, много
си
нахална!
Любов към ближния –
да
предадем Божията любов!
Понякога всичките ни страдания произтичат от един вътрешен недоимък, от сухота.
Но не зная дали няма
да
направите погрешката на онзи турски паша, който останал много доволен от посрещането на селяните в едно видинско село и в знак на благодарност им подарил един слон.
Любов към
себе
си
–
да
реализираме в
себе
си
печалбата, която можем
да
имаме.
Правилно ядене, правилно
да
се върши всичко друго: мислене, чувстване, постъпване.
Но слонът ядял много, а нищо не вършел, тъй като селяните не знаели как
да
го турят на работа.
Това е сега задачата!
През очите на всички ни гледа Бог.
И сега му трябва магнетична сила или, така
да
се каже, топлина му трябва.
Ти не вярваш в Бога." Ако аз съм на ваше място, ще й кажа: Ти
си
много набожна, повече, отколкото трябва.
Да
бъдем като добрия син на Бога.")
Само че
си
се влюбила в един Господ, който е много прост.
Да
ви изпратя още един?
При голямата светлина, която има, човек може
да
изсъхне.
" Всяко учение, което не може
да
се приложи, е един слон, който яде и изяжда всичко!
Някои сестри казват: "Лицето ми е много хлътнало." Аз виждам, че нейните дъски са почнали
да
съхнат.
Онзи Господ, в когото ние вярваме, когото аз знам – истинският Господ – като отидеш при Него и искаш
да
му се оплакваш, Той казва: "Не се оплаквай!
Ако падне една малка шушка в окото на здравия човек, той започва
да
чувства болка и веднага изгубва всичкото
си
настроение.
Тя този не обича, онзи не обича, този крив, онзи крив – и иска
да
бъде разположена!
Ако аз бях на мястото на този селянин, ето какво щях
да
кажа на пашата: "Паша ефенди!
" "Хиляда лева!
Ако искаш
да
се пооправиш,
да
имаш лице като месечина, ще имаш отлично разположение към хората.
" "Дайте му 2000 лева!
И те искат един подарък.
Всинца вие имате по едно верую.
Каквото са му взели, двойно
да
му се даде!
Като обичаш хората, знай, че не на тях ще принесеш добро, а на
себе
си
.
" Но
да
дойдем сега до сериозните работи.
Казваш: "Защо трябва
да
обичам тия хора?
"Той ме обиди." Като отидеш при Господа с тия думи, Господ какво отговаря?
Щом
си
богат, имаш едно вярване, щом
си
сиромах, имаш друго вярване, щом
си
учен – трето.
Като отиваш всеки ден при Него и казваш: "Този ме обиди, онзи ме обиди", ще видиш, че едно време
си
бил сиромах, но след като 100 пъти
си
отишъл при Господа
да
Му разправяш за обидите, ти забогатяваш!
Ти при Бога ще отидеш най-първо и ще бъдеш чист в намеренията
си
.
Ще обичаш хората, без те
да
знаят, че ги обичаш.
Тогава, какво губи онзи, когото много обиждат?
Като решиш
да
отидеш при Бога, ще Го обичаш, няма
да
криеш нищо в
себе
си
, няма
да
съжаляваш за нищо, което имаш.
Младият
си
има особена вяра, старият
си
има съвсем друга вяра – различават се.
Да
ви обясня какво нещо е любов към Бога.
Господарят има едно верую, а слугата – друго.
Няма
да
даваш обявление, няма
да
разгласяваш, че в нашия магазин има най-хубавите платове, най-хубавите стоки, че в нашата книжарница има най-хубавите книги и пр.
Или другояче казано: Онзи, който отива при Бога, трябва
да
отвори сърцето
си
, за
да
възприеме нещо.
Ето какво означава
да
обичаш Бога.
Дето казват, че всички хора имат едно верую, то повидимому е така.
Ако ти отиваш при Бога и не
си
готов
да
възприемаш, твоята любов не е права.
Представете
си
, че аз съм се окалял; не съжалявам, че съм се окалял, понеже това ми дава една възможност.
Не е лошото в това, че всички хора имат различно верую.
В природата няма такива обявления, макар че и там
си
има от тия "бакалници", прост термин
да
употребя.
Сега, няма какво
да
ви разправям, това нищо не допринася.
Има една хубава, бистра, чиста вода.
Всички сте учили в отделенията какво нещо е точка.
Нуждаеш се от светлина – светлината е продукт в бакалницата на природата.
Ако ви представя как криво пеете, нищо не ви ползва; мога
да
имитирам някой път кривото пеене, то е хубаво, но по-хубаво е
да
ви изпея една песен правилно,
да
ви дам един образец как се пее.
Отивам, събличам дрехите
си
, изкъпвам се, очиствам се и
си
казвам: Хубаво стана, че се окалях, защото иначе не щях
да
имам тази баня.
После ще дойдат и другите елементи: въздух, вода, твърда почва.
По възможност ние не трябва
да
се спираме върху човешките погрешки.
Но ние, за
да
я направим понятна, туряме на листа една малка точка, която заема известно пространство.
Всички тия плодове, които имате, са все деликатеси от бакалницата.
На пръв поглед казвате: "Точка е това, какво има
да
се мисли върху нея?
И най-после, всички наши мисли, които имаме, нашите идеи са все видове в бакалницата на природата.
Нека всеки от вас, който иска,
да
даде образец за пеене.
Ще се изкъпеш в тази вода, тя съдържа в
себе
си
нещо ароматно и лечебно, тя придава нещо на човека - безсмъртие.
Като отидеш при Бога, ти трябва
да
се съблечеш, трябва
да
се радваш,
да
не съжаляваш,
да
не казваш: "Как ще отида аз при Бога?!
Щом имам голяма мъчнотия, изпея една песен и ако мъчнотията се махне – правилно пея, ако не се маха, казвам: "По този начин не мога." Изпея друга песен – тя се маха, казвам: "Тази е правилната песен." Трябва
да
има разнообразие.
" Ти ще оставиш тия работи настрани и ще отидеш така, както
си
.
В мислите е същото – една правилна мисъл всякога трябва
да
премахне мъчнотиите.
Ще имаш желание
да
се окъпеш и ще благодариш на Бога, че
си
имал условия
да
се окъпеш; и ще благодариш, че
си
се окъпал.
Купуваш плат и считаш, че продавачът е постъпил несправедливо, понеже ти е дал 1/2 см или 5 см по-малко плат.
Едно правилно чувство всякога трябва
да
премахне мъчнотиите, една правилна постъпка – също!
Няма
да
споменаваш греховете, които
си
направил.
И природата
си
има мярка.
И Писанието казва: "Който дойде при Мене (който се окъпе веднаж), ще залича греховете му и няма
да
ги помена." Всеки, който отива при Бога, тъй трябва
да
постъпи.
А ти сега казваш: "Дали Бог ще ми прости греховете?
Справедливият човек трябва
да
мери справедливо,
да
дава щедро.
Една мъчнотия може
да
произтича от известно съчетание в някакъв живот преди 4-5-10 прераждания, а може
да
носи своя произход от другиго:
да
не съм аз замесен ни най-малко.
" И в тебе ще остане тогава онова чувство на благодарност, че Той е излял Любовта
си
, че ти е дал благословението
си
.
Казваш: "Може аз
да
съм сгрешил." Може би най-малко
да
не
си
сгрешил.
И ще почнеш
да
работиш.
Има неща, които не могат
да
се обяснят, но могат
да
се приложат.
После ще намериш ближния
си
, ще проявиш любов към него.
Каква погрешка има, че
си
паднал в калта?
Той се е оцапал – ти ще му кажеш: "Братко, едно време и аз се бях оцапал като тебе, но се умих." И ако той не може
да
върви, ще го занесеш при водата и ще го туриш и ще го измиеш.
Не е по твоя погрешка, но
си
в калта, която онзи е направил.
И като се измиете и той, и ти, ще отидете в гостилницата – ще имате любов към
себе
си
.
В е по-дълга, понеже е по-близо, а А е надалеч и затова перспективно изглежда по-къса.
Един човек, който не е милосърден, пак няма един елемент в живота
си
– няма пластичност.
Като излезеш, какво трябва
да
направиш?
И ще кажеш: "Дайте сега едно хубаво ядене." Това е любов към
себе
си
.
Милосърдието дава пластичност.
Трябва
да
се измиеш.
Ще благодарим на Бога за любовта, с която се умихме.
Някои идеи ви се виждат ясни, понеже са наблизо, а други, понеже са надалеч в съзнанието ви, не са ви толкова ясни.
Когато няма пластичност в твоя живот, доброто не може
да
се изрази.
Следователно, вечерно време трябва
да
имаш лампичка.
Ще благодарим на Бога, че намерихме ближния
си
.
Милосърдието може
да
стане и по-малко, и по-голямо.
И
да
не бързаш много, но
да
посветваш и
да
видиш, че мястото е кално.
Ще благодарим на Бога за хубавото ядене.
И ще почувстваме в
себе
си
една вътрешна радост.
Ако
си
справедлив, ти ще дадеш една определена оценка на тялото
си
.
Тъй както върви сега духовният живот на хората, голям прогрес не може
да
има в света.
Справедливият човек може
да
бъде честен.
Тъй както вярват сега хората, както вървят, животът не може
да
бъде по-добър.
Това е фигуративно, по форма изяснено, но то трябва
да
бъде приложено сега.
Какво значи
да
любиш един човек?
На него можеш
да
разчиташ.
Каквото и
да
правим, този живот ще остане на този стадий на развитие.
Ще кажете: "Къде е водата?
Дето и
да
го туриш, той ще свърши работата
си
.
Ние казваме: "
Да
се обичаме!
" Много лесна работа е
да
начертаеш тия линии, но
да
ги обясниш е мъчно.
Човек, който не е справедлив, никъде не можеш
да
го туриш.
Христос така е пострадал, така е учил!
Човек, който е милосърден, също можеш
да
го туриш на работа и ще я свърши както трябва; онзи, който не е милосърден, не може
да
извърши никаква работа.
" Където и
да
го заведеш, и при слънцето
да
го заведеш, за него е безразлично. Тогава?
Умният човек също така, дето и
да
го туриш, може
да
свърши работа; който не е умен, дето и
да
го туриш, не може
да
свърши работа, той не е така прозорлив.
Той е казал
да
се отречем от
себе
си
.
Може
да
каже: "Аз не съм даровит." Той не се е учил!
Как
да
се отречеш от
себе
си
?
Водата е много близо до вас.
И когато проектирате в пространството две успоредни прави линии, ще видите, че те се приближават в безконечността и най-после се пресичат в една точка.
Малкото дете не се ражда учено, а се ражда с вътрешни възможности и постепенно баща му и майка му събуждат в него тези възможности.
Вие искате
да
напуснете жена
си
, баща
си
, майка
си
, братята
си
и пр.
Вие не я виждате.
И целият свят е една система, за
да
се събудят в нас възможностите.
Питам: Като се отречеш от света, в какво трябва
да
вярваш?
Христос само загатва за нея и казва: "Онази вода, която ще му дам, ще бъде жива вода и ще извира вътре в човека."
Вие седите и казвате: "За тая работа аз не съм способен." Прав сте, в това състояние не можете
да
я свършите.
Да
допуснем, че се отречеш от жена
си
, от децата, от слугите, от богатството.
Сега,
да
остане мисълта: Вие сте опитали Божията Любов.
Но има възможности: у вас може
да
се събуди милосърдието, вашата интелигентност; може
да
се събуди вашата справедливост, вашата вяра!
Вие казвате, че сте опитали Божията Любов, както всички хора я опитват.
Два вола сте ги впрегнали на оралото на един хомот
да
работят и мислите, че се обичат, а те ни най-малко не се обичат.
Ще се отречеш от виното; по-напред
си
се отрекъл от водата, сега, като се отречеш от виното, ще повярваш във водата – наместо вино ще пиеш вода.
Но ще опитате любовта към Бога, любовта към ближния и любовта към
себе
си
.
Вярата е свързана с всички постижения.
Ако в любовта към Бога узрее плодът, ако в любовта към ближния узрее плодът и ако в любовта към
себе
си
узрее плодът, ще вземете тези плодове, когато отивате горе, в другия свят и с тях ще се явите.
Човек, който има вяра, а не суеверие, може
да
постигне нещата!
От онази, с която не можеш
да
живееш: ще й дадеш пътя
да
си
върви и ще намериш жената, с която можеш
да
живееш – ще се откажеш от лошото сърце и ще възприемеш доброто сърце.
От тях зависи вашето положение.
Но е въпрос още дали то е свободно верую или не.
И този вол, и той има едно верую – че трябва
да
оре.
Много сестри са напуснали мъжете
си
и казват: "На мен мъж: не ми трябва", а все с мъже дружат.
Той има един господар, който го е впрегнал, взел е един остен и волът оре.
Тя носи знанието със
себе
си
.
С мъжа
си
не може
да
живее, а с брата й е приятно.
Най-първо човек трябва
да
има едно ново схващане за любовта, за
да
дойде до новите научни методи.
Тя се занимава с вечните неща, с нещата, които са незнайни, но всякога вярата включва в
себе
си
и нещата, които знаем.
С братя хубаво се живее, а с мъжа мъчно се живее – братът е другар, а мъжът е господар.
Една жена, за
да
живее с един господар, трябва
да
бъде много умна.
Това, което знаем, ако не го знаем, не можем
да
възприемем и новото.
Един мъж, за
да
живее с една господарка, трябва
да
бъде много умен.
Този живот, който имаме, това верую, което имаме, то е предисловие за новото; ако го нямаме, ние няма
да
имаме тази опитност.
Господарят, като хване този голям безверник, впрегне го и той почва
да
оре; и след това казва, че трябва
да
се оре.
Представете
си
следното.
Но това ни най-малко не обяснява защо волът трябва
да
оре.
Например, аз вярвам, че мога
да
бъда певец, музикант, а другият свири и пее.
Тръгнал някой млад момък подир някоя мома и казва: "Без тебе не мога
да
живея!
Ще умра." Какво трябва
да
каже сестрата?
Господарят постига нещо, като изорава и посява нивата и взема житото, а пък волът само това спечелва, че яде слама.
Сегашното разбиране не ви спъва, но ви улеснява за новото, в което трябва
да
влезете.
Всички вие сте като малките деца, забавляват ви с малки работи, които не са съществени.
Той е наместил в
себе
си
мисълта, че не може
да
живее без нея.
И за това, новото, няма
да
говорите дотогава, докато нямате резултат.
Едно дете не иска
да
отиде за вода и майка му казва: "Хайде, мами, иди, ще ти дам едно орехче." То отива и като се върне, изяжда орехчето.
Може
да
живее без нея!
Аз искам
да
ви обясня духовната страна на нещата, мен не ме интересува само външната им страна.
Да
дадеш на един човек един самун хляб, това не е любов.
Втори път отива, трети път, пети път като отиде за вода срещу орехче, след това казва: "За едно орехче не ходя аз." "За колко?
Вярвам, че съм певец; но вярвам и знам, че мога
да
дам един концерт.
Да
се молиш на Бога, това не е още любов.
Вярвам в оная, вътрешната възможност; вярвам и знам, че като дам концерт, публиката ще ме слуша, че ще ми заплати добре, че ще имам 50-60 000 лева в джоба
си
.
Всички аномалии, които съществуват на Земята, аз ги обяснявам с това, че отношенията ни към Бога не са правилни.
Ще отвориш сърцето
си
, ще отвориш ума
си
, ще отвориш душата
си
!
" "Хайде, две
да
бъдат!
Отношенията към Бога, към ближните и към
себе
си
не са правилни.
Ще възприемеш Бога и ще кажеш: "Господи, стори в мен онова, което Ти благоволяваш." Не
да
кажеш: "Аз направих една погрешка." После ще дойде второто положение – ще кажеш на ближния
си
: "Остави аз
да
сторя за тебе всичко, каквото искам
да
сторя." Това е любов към ближния.
" Аз ви давам обяснение като за малките деца.
Казват: "Ще видим." Давам концерта и казвам: Виждате ли?
Че трябва
да
обичаме всички хора, трябва
да
ги обичаме, но специфично трябва
да
обичаме.
Най-после ближният ти и ти трябва
да
направите нещо в
себе
си
.
Не е достатъчна само вяра в пеенето, но трябва
да
има черно на бяло какво
си
спечелил ти от него.
Вие седите на масата и всеки иска
да
изяде яденето.
Няма
да
правиш вече разлика.
Другояче трябва
да
се разглежда въпросът.
Всинца сте минали през фазата на детинството.
Първият начин: Силният ще каже: "Това ядене аз ще го изям" – и слабият трябва
да
седи настрана.
Като кажеш на Бога,
да
има резултат!
Второто положение: Вие сте умни хора; като видите, че за двамата няма
да
има, казвате: "
Да
го разделим!
Сега
да
обясня: Ако кажеш и няма резултат, не знаеш
да
казваш!
У него има една пластичност, то може
да
расте.
Няма нищо установено, но всичко се увеличава, всичко расте у него.
По-малко сте яли, но все таки по нещо сте вкусили.
Един млад момък върви подир сестрата и казва: "Без тебе не мога
да
живея." Идва друг момък, и той казва: "Без тебе не мога
да
живея." И двамата казват това - разделят яденето наполовина.
" Той мисли, че е поумнял, че е станал мъдрец, че има опитност, учил е, свършил е това-онова, всичко е придобил; но този ученият, старият човек почва постепенно
да
се смалява и най-после умира.
Питам: Ако вие знаехте
да
пеете така, щяхте ли
да
бъдете бедни?
Сега
да
напишем цялата тая дума: ЛЮБОВЬ
Сега ние често казваме: "Не
си
струва човек
да
остарее." Но кога остарява човек?
Щяхте
да
бъдете богати!
За 10 години, каквото ви кажа, думата ми ще изпълнявате и след 10 години ще ви кажа какво трябва
да
правите.
Нещо, което
си
направил и от което имаш плод, това е любов.
" Щом не можеш
да
живееш добре с някого, той е господар за тебе и каквото ти каже, ще изпълняваш.
Вие всички остарявате и най-после изгубвате смисъла на живота, започва
да
не ви интересува този живот, а после ви интересува друг живот – горе, на небето.
Тогава единият брат ще каже: "Аз мога вече без тебе
да
живея." Сега трябва
да
направите психологически превод на нещата, за
да
можете
да
си
помогнете.
Искаш нещо
да
те стимулира, казваш: "Като умрем, ще отидем в другия свят." И почваш
да
вярваш като едно дете.
"
Да
, но в музиката има две гами!
Всички вие се мъчите с мислите на миналото, на настоящето и на бъдещето.
Ти вярваш, но видял ли
си
онзи свят?
Има неща от миналото, които ви безпокоят – трябва
да
се справите с тях.
В прилагането на любовта – там е всичката мъчнотия.
Описват ти го и
си
мислиш, какъв ли е онзи свят.
Няма по-мъчно нещо от това,
да
приложиш любовта!
Затова вие, когато искате
да
приложите любовта, оставяте, не я прилагате.
Само говорите и оставяте другите
да
я прилагат.
За
себе
си
я приложете, от другите не я изисквайте!
Между вашето верую и моето верую трябва
да
има вътрешна връзка.
Скоро
да
ги наброиш!
Умните хора сега трябва
да
наместят нещата и
да
ги турят в техния първоначален порядък.
Ти и с най-лошия човек можеш
да
бъдеш приятел, но трябва
да
имаш познания.
Спрямо
себе
си
можеш
да
я приложиш, но как ще я приложиш спрямо другите?
Вашите понятия за правата линия какви ще бъдат?
И
да
разбираш характера му.
Ти можеш
да
хванеш един човек за ръката, за
да
проявиш любовта
си
, но можеш
да
я стиснеш много и
да
го заболи.
Всеки учен човек, който и
да
е, по един и същи начин ще обяснява правата линия.
Ако намериш в него една добра черта, едно добро качество, като държиш това качество в ума
си
, ще образувате връзка помежду
си
и този човек може
да
те обикне и
да
се поправи, и ти можеш
да
му повлияеш.
Можеш
да
целунеш някой човек, за
да
проявиш любовта, но той може
да
остане недоволен от целувката.
Някой ще намери в него лоши качества, но има нещо добро в него, което може
да
се обича.
Можеш
да
му дадеш подарък, но той може
да
остане недоволен от него.
Казвам му: Аз вземам тия пари, но като осиромашееш един ден и няма какво
да
правиш, ще дойдеш при мен и аз пак ще ти ги дам.
Можеш
да
му дадеш дрехи, служба – но той трябва
да
остане доволен и колкото повече време минава,
да
става все по-доволен.
Когато тези прави линии се намаляват, вие се отдалечавате.
Сега
си
богат, ще вложиш тия пари в моята каса.
Според мен приятел може
да
ви бъде само онзи, който може
да
намери най-хубавото, което е във вас и
да
помага на това хубаво
да
израсне!
Значи, когато една линия е станала дълга, вие се приближавате към тази област – към незнайната област в природата.
И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без
да
знае, работи.
Любовта е онова, което спасява хората, въздига ги във всички направления: и в умствено, и в духовно, и във физическо отношение!
Например, Слънцето изглежда малко за нас, но ако ние започнем
да
се приближаваме към него, по какво ще се познае, че се приближаваме?
Един ден, като осиромашееш, ще имаш на разположение тия 20 000 лева, които съм взел от тебе.
Може
да
говорят другите хора, но той не се влияе.
Старото, животинското ще
си
отива и човек ще се обнови.
То почва
да
става по-голямо.
Но ще ми докажеш, че
си
осиромашал.
Ако пък Слънцето почне
да
става по-малко, отколкото сега го виждаме, това е признак, че се отдалечаваме от него.
Или, като дойде някой при мене, аз ще го науча
да
пее.
И в следващото прераждане ще има тяло много по-хубаво, отколкото сегашното.
Ще му кажа: Едно време ти беше богат човек, а аз сиромах.
По единствената причина, че той се е отдалечил от нея.
Аз нямах пари, но знаех
да
пея две песни: една песен за
да
заболяват хората, а друга за
да
оздравяват.
Вие може
да
сте добър, но тогава почвате
да
губите, губите и започвате
да
се дразните.
Някой пита: "Дали ще се познаем втори път?
Понякога вие не
си
давате отчет, дали имате ясна представа за известни идеи.
Това ви го давам за разяснение, конкретно трябва
да
се разбира.
Аз гледам сега, мнозина не мислят право.
Идеята трябва
да
бъде за вас така ясна, както сладчината, когато близнете захар.
Някой казва: "Учителят
си
играе.
Сега гледаме мрачкаво." Вие
си
имате възгледи за вашата любов - дръжте
си
ги.
Може
да
нямате научни познания за захарта или как е произведена, но казвате, че в тази бучка захар има нещо сладко.
Опити
си
прави." Аз съм правил опити!
Не искам
да
изхвърлите вашата любов, но ще направите един опит.
Знаете какво нещо е захар, няма какво
да
ви се обяснява какво е сладчината.
20 години
да
учиш пеене и
да
не можеш
да
изпееш една песен!
Това са първокласните будали в света!
Представете
си
сега, че сладчината е свързана с живота.
Човек трябва
да
прави опити, ако иска
да
прогресира.
Ако вие не правите никакви усилия, не можете
да
прогресирате.
Представете
си
, че туря един килим, прострян на въжето вън и с тупалката удрям килима и изваждам неговия прах.
Не друг
да
ви поощрява, защото колкото и
да
ви поощрява друг, то е временно.
Щом дойде сладчината, вие се приближавате до живота, дойде ли горчивината, вие се отдалечавате от живота и навлизате в областта на смъртта.
Но трябва ли
да
тупам един килим, който никога не е постилан, нов, тъкмо сега е изваден?
Но това трябва
да
дойде от самите вас!
Нещата са създадени от Бога.
Писанието казва: "Трябва
да
дойде Духът, или Божественото, и постоянно
да
ви поощрява." И вие
да
бъдете предразположени към поощрение, когато то дойде,
да
бъдете най-внимателни към това поощрение на Духа.
Някой килим, по който ходите с кални обувки, може
да
го бухате много по-често, отколкото друг, по който стъпвате с чисти чорапи.
Тия неща трябва
да
ги разбера в тяхната същина.
И
да
го схванете!
2.
Реализираната мисъл
,
МОК
, София, 10.1.1936г.,
Ако той играе без
да
мисли, той е на кривата страна.
Понеже Бог е Дух, влез в онова положение,
да
разбираш Бога в
себе
си
.
Дайте едно уравнение.
Той трябва
да
мисли и тогава
да
играе.
Започни
да
мислиш, както Бог мисли.
Да
кажем „А“ е равно на „С“.
Аз бих турил така: Младият
да
играе и
да
мисли, а старият
да
мисли и
да
играе.
Можеш, можеш
да
мислиш, тъй както Бог мисли.
Той след като играе, започва
да
мисли защо играе.
Сега, вие имате друго: „може ли аз
да
бъда всесилен?
Или другояче казано: стомахът е сектант, ти не
си
господар.
С тях всичките мъчнотии в българския език се разрешават.
Какъв отговор ще даде младият?
Ти ще кажеш на стомаха: „Слушай, ти трябва
да
мислиш, както аз мисля, твоите работи не вървят, вашата фирма ще фалира.
Ти можеш
да
мислиш, както Бог мисли.
После, вашата фирма е свързана с нашата, ще изгубим и ние от капитала, затова, за ваше добро, трябва
да
мислиш, както и ние“.
Вие сега, след като сте учили, свършили сте гимназия, университет, седите като малките деца, казвате: „Боли ме главата, не искам
да
живея“.
То е реалността –
да
мислиш.
Сега, защо
си
играят?
Значи, не искаш
да
мислиш.
Да
любиш, значи
да
мислиш.
Какво отношение можем
да
турим?
– За
да
се запознаят.
Туй, което разрешава всичките мъчнотии в живота, то е мисълта, то е любовта.
Ако не биха играли, не щяха
да
се запознаят.
Тъй, както разбирате любовта като чувствувание, то не е любов, която носи правата мисъл в
себе
си
.
Следователно, играят, за
да
се запознаят.
Да
живееш, значи
да
мислиш.
След като се запознаят, има ли нужда
да
играят?
Аз наричам любов онази сила, която премахва всичките противоречия.
Двете момичета
си
играят, проявяват се, изявяват
си
куклите; двете момчета развеждат
си
кончетата.
Да
мислиш.
Запример, вие от една ябълка извадите сто плода ябълки.
Дават конете назаем, закачат ги, играят по пътя, за
да
се запознаят.
Единият плод не е равен на сто плода по количество.
Един плод след време може
да
произведе,
да
има по-голяма стойност, отколкото сто плода,
да
стане по-тежък.
Тъй щото любовта, то е мярката на правата мисъл, която се прилага в живота, с която всичко може
да
направите.
Едно семе, малкото семе, посято в земята, след пет, десет години, туй малкото семе може
да
даде повече ябълки.
Реалността седи в това, че реалното иска
да
се прояви.
Като умреш, ще започнеш
да
мислиш.
С любовта всичко може
да
направите.
Онова, което тебе те заставлява
да
играеш, то е твоята мисъл.
Като започнеш
да
умираш, ще започнеш
да
мислиш за онзи свят.
След време една ябълка може
да
стане по-голяма от сто ябълки.
Всяка мисъл трябва
да
се изрази.
Като не
си
умирал, за онзи свят не
си
мисли.
Щом дойде
да
мислиш, ти ще играеш, ще плачеш и ще се радваш, и ще скърбиш, и ще се отчайваш, и ще искаш
да
се самоубиеш, и
да
се жениш, и
да
се разженваш, и
да
раждаш деца.
Като започнеш
да
мислиш, казваш: „Има друг свят“.
Ти със
себе
си
не можеш
да
се разговаряш.
В сегашната математика частта не може
да
бъде по-голяма от цялото.
Всичко туй искаш.
Като започнеш
да
мислиш, казваш, [че] ще възкръснеш.
Първото лице – това
си
ти.
В параматематиката частта може
да
бъде по-голяма.
Да
ги оставим – това са парадокси.
Значи 32 букви в една система имат отношения помежду
си
.
Във вас всичките неща са разхвърляни.
Ти, когото обичам,
си
второто лице.
Ако аз направя едно дете, раждам ли го?
Аз съм, който мисля, ти
си
, когото обичам, те двамата всичко могат
да
направят.
Ако един скулптор вземе, че от камък направи едно дете, ражда ли го той?
Всичките кости разхвърлени.
Детето подразбира, че
си
му дал живот.
А всичко туй е цялостно.
Аз, който мисля, и ти, когото обичам, в когото моята мисъл може
да
се реализира.
Когато говорим за Божията любов
да
я възприемем, разбирам: Божествената любов в мене
да
се реализира.
Ти, като мислиш, като страдаш, се проявяваш.
В съзнанието ще държиш, че не можеш
да
умреш.
И когато моята мисъл трябва
да
се реализира, то е любовта към ближния.
Ако ти не страдаш, [не се проявяваш], не мисли, че страданието е едно нещастие.
В страданието се проявява твоята мисъл.
Щом започнеш
да
мислиш, ще възкръснеш.
Кажете ми една обща мъчнотия,
да
я разрешим.
Всичко в света е мисъл.
Моята любов трябва
да
се реализира и моята мисъл трябва
да
се реализира.
Ти започваш
да
правиш едно различие.
Всичко в света е ум.
А пък Божията любов и Божията мисъл в мене трябва
да
се реализират.
То е реалността, дето е всичко ум.
Там е всичко мисъл вече.
Да
стане ясно, какво нещо е любовта към Бога.
] Всеки, който спори, има
да
взема.
Този, с когото спорят, от него имат
да
вземат.
Първият принцип: Ти, за
да
се проявиш, трябва
да
започнеш
да
мислиш.
Човек, с когото не спорят, нищо няма
да
взема.
Всичко е мисълта в света.
Следователно, на земята се учим
да
започнем
да
мислим, [в] небесния живот – вече сме се научили.
Те са два закона, разгледани от реалността.
/„НЕСЪГЛАСИЕ“./ – Какво е несъгласие?
То е реалното, първо
да
се реализира като любов в нас.
Несъгласието няма мисъл.
Нашата мисъл
да
се реализира като любов към нашите ближни.
„НЕ“-то ще изхвърлим и ще стане съгласие.
Съгласие и мисъл.
Сега някой може
да
се почеше по врата и
да
каже: „Тази работа ми се вижда малко неразбрана“.
– Всичко мисля.
Няма нищо, за което
да
не мисля.
Може
да
направите един опит.
„Е“-то в дадения случай, [е] човек, който е крайно разточителен.
Казва: „Разбираш ли всичко сега?
За някакви кукли, скърбиш за шапки, скърбиш, че не приемаш 500 лева като чиновник, скърбиш, че дрехите ти са червени, или другояче
си
закъсал, цървулите ти прости, ти скърбиш, че прозорецът на къщата малък, или че не е затворен.
– Всички неща, с които аз ида в съприкосновение, аз ги разбирам.
Ако се обърна към дъската и не виждам нищо, къде седи причината?
Разточителният ще дойде отнякъде, без
да
мисли.
Щом като туриш ръката на огъня, няма ли
да
разбираш, че гори?
Представете
си
, че аз искам
да
мина пред дъската, напред не може
да
мина, ще се обърна в обратна посока.
Който не мисли, не можеш
да
го обичаш.
Без
да
му мисли човек, много работи ще станат.
Или, ако
си
туриш ръката на студа, няма ли
да
разбираш?
Ако не може натам, ще се обърна надясно, ще се обърна наляво; ако не може наляво, ще ида нагоре.
Ако обичаш някого, трябва
да
мислиш заради него.
В мисълта има хиляди врати, през които можеш
да
минеш, навсякъде можеш
да
излезеш от мъчнотиите.
Вземете ръката на малкото дете, турете я на студа, оттегля я.
Щом ти се смущаваш, казваш: „Аз не мога
да
мисля“.
Щом мислиш, не трябва
да
ти се пука главата на тебе.
Щом мислиш, че не можеш
да
мислиш, коя е причината?
Трябва
да
бъда скържав“.
Казва: „Аз не мога
да
мисля“.
Щом ти мислиш за него, [а] той не може
да
мисли за тебе, нищо не става.
Ще повярваш, че можеш
да
мислиш.
Когато ние не мислим заради Бога, всичката мъчнотия е там, че ние не мислим заради Бога.
Като пострадаш, порадвай се.
Те образуват несъгласие.
Ученото съзнание може ли
да
си
представи: в една секунда светлината минава 300 хиляди километра.
Защо
да
не се порадваш на скръбта?
Щом се образува връзка, любовта е взела
да
действува.
Като влезе съгласието, започва мисълта.
Може ли
да
си
представите тия 300 хиляди километра
да
ги изминава светлината в едно мръдване на окото?
Вие не може
да
спорите.
Ще види, че всичката възможност, с която човек може
да
излезе от неприятностите, от всичките мъчнотии, е
да
мисли.
Да
го кажеш е лесно, но
да
го съзнаваш вътре.
Ти
си
съвсем загазил с паметта, нищо не помниш.
Да
спориш, трябва
да
мислиш.
Може
да
го съзнаваш, защото вашата мисъл се движи по-бързо от светлината.
Скръбта е първото побуждение
да
мислиш.
Изисква се по един час или час и половина
да
се проясни паметта,
да
държиш изпит.
Има една реалност, в която трябва
да
влезеш.
Представете
си
, че имате един суфльор зад гърба
си
, ти няма ли
да
издържиш изпита
си
?
Че какво ще разберете, когато онази реалност, която наричат Бог – Той едновременно се движи толкова бързо, че едновременно е във всичките точки на битието.
Тебе ти е неприятно, искаш
да
поспиш, раздруса те, навън
да
излезеш.
Щом го няма суфльорът, няма кой
да
ти казва, ти съвсем ще загазиш.
“ Аз му казвам: „Може ли Господ
да
съществува вън от тебе?
Най-малкото раздрусване е,
да
започнеш
да
мислиш.
Сега вие търсите реалността вън от човешката мисъл.
Може ли Господ
да
съществува вън от човека?
Как ще
си
представиш, каква е тази бързина на реалността?
Та сега страданията ви така се явяват.
За Него сто милиона години на светлина[та] даже не представлява[т] една секунда.
– „Господ, това
си
ти“.
Сега се явява едно психическо състояние, казвате: „Тъмно ми е“.
Върху светлината в туй отношение ти можеш
да
ореш,
да
сееш,
да
жънеш.
Ако много предмети са дошли в твоя ум, които ти не можеш
да
си
представиш, тия предмети в тебе образуват тъмнина.
“ Защото
си
господ, който не мислиш.
Всичко е разбъркано.
Но не можеш
да
обичаш туй, което не може
да
мисли.
Господ, разбирам същество, което като мисли, всичко може
да
направи.
Ако започнеш
да
нареждаш тия предмети, всеки предмет на място, веднага тъмнината ще се махне.
Можеш
да
обичаш само туй, което мисли.
Но сега
да
е силен,
да
управлява света.
Или, казано другояче, законът седи тъй: За
да
се избави човек от всичките неприятности в живота, той трябва
да
мисли.
Същество, което като мисли, всичко може
да
направи в своя живот.
Представете
си
едно същество, вие имате една височина от един метър, за вас тази височина е малка.
Но представете
си
едно същество, на което големината е една хилядна от милиметъра.
Единственото нещо: и ние
да
бъдем като този хирург.
Може
да
е дребно, може
да
е много дребно същество, за мене е безразлично колко дребно е то, то мисли.
Всичките мъчнотии, които съществуват в неговото съзнание, той може
да
се справи с тях.
Представете
си
каква голяма дълбочина ще бъде за него един метър.
Какво ще се занимавате с другите хора
да
ги оправяте?
Ако пада, за него това ще бъде голяма дълбочина.
Аз, като мо[га]
да
[о]правя [сво]ите мъчнотии, и другите хора, като се събуди мисълта у тях, и те са в състояние
да
изправят своите мъчнотии.
Но представете
си
това същество, което е една хилядна част от милиметъра и той [метърът] го измерва със своята величина, то казва: „Ако падне човек, нищо няма
да
остане от него“.
Може
да
е голямо, колкото слон, ако не мисли, не е реално, не важи за мене.
Може
да
е микроба малка, но ако мисли, е реално за мене.
„
Да
се оправи светът“.
В него има желание
да
ти помогне.
Всеки трябва
да
знае
да
оправи
себе
си
.
Някакъв тумор имаш, той иска
да
извади тумора, иска
да
ти направи нещо [за добро].
При студа, кое [е] реалното: камъка или клечката?
Тогава
да
уреди[м] общите работи, които имаме.
Той ще те обере, но мисли
да
направи нещо за твоето добро.
За
да
познаем общите работи, трябва
да
мислим.
За вас има някои въпроси много трудни, то е непонятно нещо, за други същества това е една играчка.
Не можем
да
кажем, че хирургът е разбойник.
Ако не мислим, не можем
да
ги оправим.
За вас, вие не може
да
си
представите, как е възможно един човек
да
страда, че няма никой
да
го съжалява.
Разбойникът, той взема парите, казва: „Върви
си
по пътя“.
Че първият
си
ти, съжаляваш се ти.
Да
има една философия на разбирането.
Ходиш по планината, то е реално; можеш
да
ходиш по нея и то
да
не е реално за тебе.
Има много други въпроси.
Щом страдаш, ти сам съжаляваш
себе
си
.
Първата философия е: мисли, за
да
се оправят работите!
Като се радваш, ти
си
първият, който съзнаваш, че се радваш.
След като те обере, оставя те
да
живееш.
Щом
си
блъскаш главата, че имаш противоречия, нямаш мисъл.
Имаш тъмнота в
себе
си
, започни
да
мислиш!
Мисъл, която разрешава всичките противоречия, тя е реална.
Имаш скръб, започни
да
мислиш!
Вие сега казвате: „Може ли
да
стане туй?
Беден
си
, започни
да
мислиш!
Хирургът е учен разбойник, който съзнава, казва: „Няма защо
да
обирам хората, може
да
ги обирам по един законен начин,
да
им правя добро“.
Лош
си
, започни
да
мислиш!
Но сега всичко седи в мисълта.
Ти не
си
започнал
да
мислиш.
Каквото и
да
е, мисли, нищо повече!
Аз искам
да
ви наведа вас, не
да
се спрете върху хирурга и
да
кажете: „Гледайте каква била работата, между разбойниците и хирурзите имало връзка“.
Искаш друг
да
мисли за тебе.
Не ти върви, започни
да
мислиш!
Ти скърбиш, понеже искаш
да
повториш приятното, и понеже не можеш
да
го повториш, скърбиш.
Ти искаш един
да
донесе една торба пари и
да
ти даде сто килограма злато.
Не можеш
да
учиш, започни
да
мислиш!
Ти страдаш, защото не мислиш.
Ако ти дам една торба от сто килограма злато, и [те] свържа, какво ще бъде твоето положение [ако
си
] във водата?
Ама не мога
да
го направя?
– Започни
да
мислиш!
Ще скърбиш за радостта, че не можеш
да
я повториш.
Добър
си
, защото мислиш.
Хората са лоши, започни
да
мислиш!
Лош
си
, защото не мислиш.
Ако излезеш на суша, облечеш се и ти дам торбата [със] сто килограма злато [е добре].
Студено е, започни
да
мислиш!
Невежа
си
, защото не мислиш.
Аз съм умен човек, ако ти дам торбата във водата, ти мисля злото.
Учен
си
, защото мислиш.
Във водата, когато
си
, златото не може
да
ти дам.
Скръбта е едно неприятно чувство във вас, което вече дава подкладка, основа на една нова мисъл.
Тези са положения, които трябва
да
ги имате предвид.
Във водата ти се нуждаеш само от плаване.
Понеже след всяко страдание казваш: „Разбрах една нова мисъл“.
Защо страдаш?
Като излезеш на сушата, облечеш се, тогава се нуждаеш от пари.
Аз съм направил опити, аз съм прекарвал цяла зима с едно палто без хастар, тънко палто, без
да
ми е студено, защото мисля.
След всяко страдание иде една нова мисъл.
Сега ние се отдалечаваме от същественото с тия детински мисли.
Като започна
да
мисля, направя палтото дебело.
Ако туй страдание не дойде, нова мисъл няма
да
имате.
Казва: „Много пострадахме“.
Малкото момиче трябва
да
има кукли, без кукли не може
да
играе.
Който не мисли, и дебело палто
да
има, нему му е студено.
Лош човек
си
, защото не мислиш.
Момчето не може
да
няма кон.
Казвам: Всички в света мислите.
Учен човек
си
, защото мислиш.
Без кон не може ли
да
израсне?
Невежа
си
, защото не мислиш.
Ако разбираш тази философия, ти можеш
да
се освободиш от твоите страдания.
Всичко зависи от мисълта.
Един ден ще дойдат други.
Когато ви е студено, представете
си
, че имаш хубаво кръвообращение, имаш 37 градуса топлина, имаш артериална кръв, която тече.
Казваш: „Трябва
да
се страда“.
Ние всички се стремим към реалността.
Представи
си
, отвън е студено, представи
си
, че
си
в хубава стая, че слънцето грее, топло [е].
Защо трябва
да
страдаш?
Те са важни при дадени условия само.
Да
живееш, значи
да
мислиш.
Щом не можеш
да
имаш живот, значи не мислиш.
Щом мислиш, само за една минута ще те впрегнат, за
да
научиш.
Всеки един наполеон като погледнеш, трябва
да
видиш цената.
Ако мене ми дадат едно българско десетаче от десет стотинки, искат
да
ме излъжат, казват, че това е златно.
Кое е по-хубаво, цял ден
да
ореш или една минута?
Ти искаш
да
бъдеш богат.
Ти можеш
да
намериш скъпоценен камък, който струва милиони, побутнеш [го] с крака
си
.
Богат
си
, защото мислиш.
Като мисля и
си
отворя ръката, медната пара в дадения случай ще се превърне в злато.
Щом страдаш, ореш на нивата.
Сиромах
си
, защото не мислиш.
Онова, което ние знаем в даден случай в своята мисъл, то е реалното.
Такава е силата на мисълта.
Какво е страданието?
Защо
си
сиромах?
Сега
да
дойдем до вашия закон.
Да
погледнем от наше гледище.
Златото има 19 грама относително тегло, то е тежко.
Всичко е мисълта, всичко е умът.
В къщи като идете,
си
прочетете 28 глава от Притчи[те].
Обръщам ви внимание върху 13 стих: „Който крие престъпленията
си
, няма
да
успее; а който ги изповядва или оставя, ще бъде помилван“.
Ти започни
да
мислиш.
Сега, ако вас бих ви попитал, ако бих ви задал въпроса: Какъв е смисълът на живота, каква [е] реалността или в какво вярвате, вие ще дадете разни отговори.
Красиви са хората, когато мислят.
„Ш“ – човек, който не знае
да
лъже, той не обича
да
крие.
Защото, ако ти беше мислил, тази неприятност нямаше
да
дойде.
„Е“ – после, каквото вземе, той го разгласява и „Н“ – примирява всички противоречия.
Ти щеше
да
я предвидиш.
Можеш
да
носиш красива дреха, но онзи човек, който направил красивата дреха, е мислил.
Щом не
си
я предвидил, дошла отнякъде, ще приемеш нещата тъй, както са.
Дали ти мислиш, то е друг въпрос.
Най-първо ще приемеш, че всичко е мисъл.
Ти, който носиш красивата дреха, може
да
си
невежа.
С водата всичко става.
Като имаш вода, всичко става, като нямаш вода, нищо не става.
Какви ли не определения може
да
дадете.
Представете
си
, че имате един хирург, който е разбойник, като ви срещне, дигне ножа, казва: „Скоро давай парите, сега те убивам“.
Мисълта е реалността в света, с която всичко можеш
да
направиш.
Може една дреха, едно добро
да
го носиш по наследство.
Няма какво
да
доказваш, че водата съществува.
Измервате някой предмет, все трябва
да
има една мярка.
Тия разбойници, които едно време посрещаха в гората хората и ги плашеха, сега същите разбойници с ножове, хирурзи на операционната маса, ти искаш
да
те оперират.
Казва: „Може ли
да
направя една услуга,
да
науча нещо?
Те турили асистентите, имат цяла банда.
Да
дойдем до истинското положение.
Хиляд[и] години хората са мислили и са дошли до известни положения
да
определят донякъде кое е реалното.
Човек трябва
да
съзнава, че е добър, тогава той мисли.
Законът в умствения свят [е]: в даден случай, ако един мошеник те обере, започни
да
мислиш.
Ние се отдалечихме.
Сега туй, в което вие вярвате, няма
да
бъде едно верую на целия свят.
По-напред в гората като те обираха, ти казваше: „Обраха ме тия разбойници, няма какво
да
правя“.
Всеки един от вас трябва
да
съзнава, че мисли.
Ако бръкне в джоба [ти] започни
да
мислиш.
Вие искате туй
да
стане вярване на целия свят, че най-после
да
стане вярване [и] на вас.
Сега тия разбойници, като [те] оберат на операционната маса, казват: „Направихме една хубава операция, дадоха малко пари“.
Ти
си
недоволен – не мислиш.
– Всичко е мисъл, всичко е ум.
Хубаво, ако стане вярване на целия свят, колко хиляди години вие трябва
да
чакате, че тогава
да
стане верую за вас?
Може
да
направиш един опит с кучетата, какво нещо е мисълта.
Представете
си
един одумник, който ви одумва.
Когато хората започнат
да
ти стават приятни, ти мислиш вече.
Вие чакате
да
опитате нещата дали са верни, всичките хора
да
ги възприемат, че вие
да
бъдете последни.
Ако вървиш и не мислиш, може
да
те ухапе.
Колко години се изисква вие
да
бъдете последни в някое верую, колко хиляди години се изисква?
Ако мислиш и с мисълта назад като че ли го гледаш.
За
да
станете християни, взело ви е две хиляди години.
[На] някои е взело близо 1900, на някои – хиляда, на някои – 500 години.
Изходният път в живота е
да
мислиш.
Вие, ако дойдете
да
проб[в]ате едно ваше верую, трябва
да
го поставите на един съзнателен изпит.
Един хирург може
да
направи каквато и
да
е операция, закон не го хваща.
Мислиш ли, всичко можеш
да
постигнеш.
Когато не мислиш, мошеникът взема
си
.
Значи [за нас е важно] твърдението: Реалността, всичко в живота е умът.
Не мислиш ли, нищо не можеш
да
постигнеш.
Щом започнеш
да
мислиш, той ще те остави.
Значи онези разбойници в гората, той дома като няма какво
да
прави човекът, като не може
да
намери работа, той току отиде в гората изведнъж без диплом.
Ако ти мислиш силно, то[й] ще бъде на един километър разстояние, като започнеш
да
мислиш, той ще се върне, ще ти донесе парите.
Всичко е умът.
Да
мислиш.
Един ден няма
да
има нужда от стражари.
Мен като ми стане студено, ида на тропика.
Онзи, другият, ще следва четири години [в] отделенията, три години – прогимназията, пет години – гимназия, пет години – университет, после – специализация.
За мене не представлява мъчнотия
да
се пренеса на топло място.
Всичко стават 20 години.
Щом ми стане студено, ида на топло, щом ми стане топло, ида на студено, дето е малка температурата.
Туй, което мислиш в даден случай, е реалността.
Той вече се е научил на изкуството
да
разбойничествува,
да
направи разбойничеството приятно на хората.
Щом помислиш заради него, той ще дойде, ще кажете: „Трябва
да
му платя сега“.
Понеже ти не можеш
да
се местиш, не
си
мени температурата.
Един мошеник, който ви е донесъл торбата с парите, какво трябва
да
направите с него?
Щом започнеш
да
мислиш, нещата стават лесни.
Туй, което създава нещата.
Ако така мислите, най-малко 25 от всичките мъчнотии ще разрешите.
Или създадените неща са реални.
Да
кажем, този мошеник вие го давате под съд, по стария начин.
Накарай крака
си
да
мисли.
Но тук трябва държавата
да
плаща за съдии.
Накарай ръката
да
мисли!
После детективите
да
го хванат,
да
го намерят.
Да
не мислиш нещо произволно.
Туй може
да
го махнем, може
да
изчезне.
На сиромасите малко по-евтино.
Да
кажем, той ти взел 20 000 лева.
Някой път казваш на ръката
да
направи нещо разумно.
Дадат ти един часовник, разглобиш го на неговите части, това е разсъждение.
Казваш: „Чакай
да
помисля“.
В Англия, когато стане обир, не го хваща държавата, но те имат детективи, държавата не може
да
го намери.
И вие тук плащате, държавата плаща, но и вие плащате чрез данъците.
Вземете един пианист, той разумно като
си
движи ръцете по клавишите, изважда звукове.
Другояче казано: Туй, за което ще започнеш
да
мислиш, то е радост.
Разсъждението, то е разглобяване, гледаш нещата как са поставени.
Ти можеш
да
бъдеш пианист и като не мислиш, ти ще произведеш цяла бъркотия вътре.
Мисълта е това, което прави едно движение
да
бъде правилно,
да
образува нещо разумно.
Тогава второто проявление ще бъде ли създадено, може ли
да
си
го представим?
Като имаш мисъл, ти
си
силен човек.
Сега всичката мъчнотия е това, че вие се намирате между хора, които не мислят.
Значи, две проявления не могат
да
бъдат едни и същи.
Туй за вас
да
остане, тия пояснения.
Ще разсъждаваш, ще разглобяваш, ще гледаш, ще обмисляш всичко, това са термини.
Питам: Този, който ви взел 20 000 лева и ви донесе парите, колко трябва
да
му дадете?
Вие искате тия хора, които не мислят, искате
да
ги накарате
да
мислят заради вас.
Не можете
да
имате едни и същи чувствувания.
Най-малко трябва
да
му дадете 1 000 лева.
Той за
себе
си
не мисли, че за вас ще мисли.
Вие всякога искате
да
имате едни и същи чувствувания,
да
бъдете винаги разположени.
“ – „Какво трябва
да
правя?
Една мисъл е
да
разбираш, трябва
да
разсъждаваш.
Ще извадиш, ще му дадеш хиляда лева.
Естественото положение на земята е: ако за
себе
си
не мисли, за тебе никога не може
да
мисли.
Да
кажем, някой човек ви направил пакост, обрал ви.
Хората се крадат, защото не мислят.
Ти не можеш
да
имаш всякога едно и също разположение.
Някой път, нали се обиждате, казвате: „Той ме обиди“.
Не е необходимо
да
имаш едно и също разположение.
Трябва
да
мисли човек.
Обидата седи, че той взел нещо от тебе.
Че ако ти рисуваш един човек, някъде линиите ще бъдат късички, малко кривички, искаш всичките тия линии
да
ти са приятни.
Вие започвате
да
мислите.
Закон има, всичко туй те не мислят.
Всичките линии, с които рисуваш един човек, могат ли
да
бъдат приятни?
Какво трябва
да
мислите?
Тия закони не постигат целта
си
, защото не мислят.
„Искам
да
се освободя“.
Който не мисли, всичко е, дявол.
Щом мисли човек, всичко е.
Започни
да
мислиш и ще дойде радостта.
В какво седи обидата?
Престани
да
мислиш и ще дойде скръбта.
Щом не мисли, всичко има, но нищо не е.
Представете
си
сега, че аз съм съдия, довеждат един човек престъпник.
Тогава скръбта е първият по[д]тик
да
се прояви мисълта.
Той всичко има, всички пороци може
да
направи, но те нищо няма
да
му допринесат.
Престъплението седи в това, че той откраднал една бутилка вода.
Да
работиш без пари.
Какво трябва
да
направите?
На този, който завежда делото, ще му кажа: „Ти ще прекратиш това дело!
Свещените ръце с черно
си
нацапал.
Следователно, при радостта ще се радваш, понеже мисълта е започнала
да
действува.
Според стария обичай пратиш някой при него
да
си
признае погрешката.
Ще ти дам две бутилки“.
При скръбта ще знаеш, че нейният подтик следваш, и на нея ще започнеш
да
се радваш.
Разбираме тук „
да
работиш без пари“ –
да
нямаш никаква придобивка.
Ти ще започнеш
да
мислиш.
Тя е причина
да
се прояви реалността.
Да
изгубиш всичко онова, което имаш.
Щом се прояви реалността,
да
знаеш, че всичко имаш в света.
Той идва при мене и казва: „В моите очи ти
си
голям профан, голям невежа, много прост човек
си
, аз мислех, че
си
учен човек.
А пък на този, когото съдят, ще кажа така: „Ти, когато имаш нужда от вода, всяко[га] можеш
да
идваш при мене и повече можеш
да
вземеш.
Аз имам основание
да
мисля така.
Що ще ходиш
да
вземаш техните бутилки?
И с бяло можеш
да
го нарисуваш, но тогава на какво ще го нарисуваш?
Защо страдаш?
Всички тия хора, които правят престъпление, те не мислят.
Ето, аз давам тия въглища, ако тия въглища можеш
да
ги превърнеш в диаманти, ще
си
изменя вече мнението.
Всякога можеш
да
идваш и
да
вземаш вода, колкото искаш“.
Всички тия хора – невежи, които не разбират, те не мислят.
Ако не можеш
да
ги превърнеш, ще запазя своето мнение“.
Защото, ако го рисуваш с бяло, тогава фона или площта, на която го рисуваш, трябва
да
бъде черна.
Светът ще се оправи, когато всички те започнат
да
мислят.
Остави човекът цяла торба въглища, казва: „Ако не можеш
да
ги превърнеш, ще запазя своето мнение.
Този човек няма
да
има нужда
да
ходи
да
краде.
За предпочитане [е] на бяла площ с черно, отколкото на черна площ с бяло
да
рисуваш.
Ако можеш
да
ги превърнеш в диаманти, ще може
да
изменя мнението
си
за тебе“.
Защо
да
не можеш
да
рисуваш бяло на бяло?
Щом започнеш
да
разбираш, няма
да
те боли кракът.
Вие не можете
да
схванете причината сега.
[Когато] той вижда нещата, както не са.
Аз имам изобилно, тази вода трябва
да
тече.
Психологически трябва
да
разбирате.
Ти ще накараш крака ти
да
мисли.
Вземам тия въглища в своята лаборатория и всичките превръщам в диаманти.
Кракът страда, защото не мисли.
Казвам: „Измени своето мнение за мене, че аз не съм профан и невежа, но ти
си
профан и невежа“.
В нея не може
да
има противоречие.
Щом накараш крака
си
да
мисли, болестта ще изчезне.
Той гледа едно шише и знае как
да
го отвори.
Аз вземам друга торба с въглища и казвам: „Направи тия въглища на диаманти, ако не ги направиш, аз ще те считам невежа и профан; ако можеш, ще кажа: „Ела сега
да
се запознаем“.“ Ако и той ги направи на диаманти, значи и двамата сме учени.
Всичко има в нея.
Науката се стреми
да
определи явленията,
да
ги тури в известен ред: че известни явления се случват по един начин, по друг начин и [за] тия пътища, по които се случват, казват: „Това са закони“.
Ще
си
помагаме.
Той носи чука, блъсне го.
Така се изменя една обида.
Ти
си
щастлив човек, никой не може
да
[ти] взема.
Ако този живот може
да
се застави
да
мисли, колкото и
да
е малък, веднага болката [ще] изчезне.
И вие
да
влезете във вашата лаборатория и въглищата, които са оставени,
да
ги превърнете в диаманти.
Може ли някой
да
те обере?
Следователно, ще започнеш
да
учиш крака
си
да
мисли.
Ще ги превърнете и вие ще му дадете друга торба с въглища.
Понякога аз казвам: Има едно положение, дето не могат
да
ни обидят.
Щом законите имат много изключения, те спадат към друга категория.
Дали ти едно тяло, казваш: „Защо ми е дадено това тяло?
Ако той не може
да
превърне въглищата в диаманти, той е невежа и профан, ако ги направи, тогава ще
си
подадете ръка, ще кажете: „Ела с мене
да
се сдружим“.
Но казвам: Всичко е умът.
После ще кажеш: „Отиде
си
болестта, отиде
си
болестта“.
“ Ти
си
глупав човек, казваш: „Защо ми е дадена тази малка глава?
“ Ти малката глава не знаеш как
да
управляваш, че искаш голяма.
И за най-малките работи по закона на мисълта [в]се трябва
да
знаеш, как
да
мислиш.
Или
да
ви обясня малко другояче.
Сега вие искате
да
мислите, но все по тертип.
Но ти мислиш, ти схващаш едно положение в
себе
си
.
Умният човек всякога знае как
да
отвори и как
да
затвори шишето.
Някои от вас сте следвали в едно училище, дето всичко било наредено, пък сега сте влезли в едно опитно училище, дето всичко не е наредено, сега трябва
да
го редите.
Измиете се веднъж, кирта не [се] маха, измиете се два, три, десет, двадесет пъти, измиете се със сапун, всичката кир изчезне, изчисти се.
Сега не можете
да
си
представите как тия, умните хора, дето всичко беше наредено, как са ви турили в един свят, дето не е така наредено.
Да
допуснем, че не искате
да
го наредите.
Казваш: „Отива
си
, отива
си
“.
Но допуснете, че вие вървите по пътя и по пътя има камъни, не искате
да
отместите тия работи, значи, камъните, които са по пътя, не искат[е]
да
ги премахнете.
Но [когато] имаш най-малката представа, започнеш
да
разбираш, какво нещо е приятното и какво неприятното.
Най-после
си
отива болестта.
– /Може някой
да
се ползува от онова, което сме наредили./ Сега
да
оставим това, това са лични работи.
Или другояче: накарай крака
си
да
мисли.
Но онова, което можем
да
приложим, [то е важно].
Като започнеш
да
мислиш, и приятното ти е приятно, и неприятното ти е приятно.
Онова, което можете
да
приложите, приложете го.
Казва: „Какво
да
правя?
Онези, които не можете
да
вървите по стария начин, прилагайте.
Реализираната Божия любов и любов към ближния е любов към
себе
си
.
Ще кажеш: „Ще вярваш, както аз вярвам, ще започнеш
да
мислиш като мен“.
“ – Започни
да
мислиш.
“ – Като започнеш
да
мислиш, всичко ще стане, ще се свърши работата правилно.
Когато ти не мислиш, ти не
си
в реалното, ти
си
в областта на илюзиите.
Или другояче
да
го кажа.
Сега ред обяснения трябват, трябват хиляди обяснения, за
да
се направи една идея ясна.
Казваш: „Как човек
да
си
оправи работата?
Не е започнал човек
да
мисли.
Ако накараш стомаха
да
мисли, болестта ще се премахне.
“ Може човек
да
мисли тъй, че
да
си
оправи работата.
Най-първо ще мислиш, че Бог е първото същество, Което започнало
да
мисли.
Или този стомах
да
дойде в съзнанието на целия организъм.
Представете
си
, зимно време вие сте в една стая от четири метра, отвън 25–30 градуса студ.
Първото същество, Което започнало
да
мисли, то е Бог.
Най-първо се вижда лесна работа.
Понеже ти
си
господар, човек е господар, понеже мисли.
Второто същество, което започнало
да
мисли, то е човекът.
Що е господар?
Има една възможност
да
се смени това състояние.
Зимно време ти ще бъдеш близо до топлината, приятно ти е, но лятно време, когато отвън има 30–35 градуса топлина, таз[и] топлина ти е неприятна, казваш: „Колко[то] се може по-далеч
да
бъда“.
Всеки човек, който мисли, е господар.
Това са относителни понятия в света.
Сега страданията не са нищо друго, освен упражнение на онова време, когато не сте мислили.
В даден случай са приятни, в друг – неприятни.
Сега започнете
да
оправяте миналото, когато не сте мислили.
Даже майка ви, която в ранна възраст ви е приятна, когато израстете, ви е неприятна.
Аз искам
да
се освободите,
да
започнете
да
мислите.
Започнете
да
мислите за вашите страдания.
„Искам
да
стана добър“.
Туй, което трябва
да
направиш, ти имаш възможност.
Защо страдаш?
Тия постъпки на майката –
да
ви направлява [в] друго направление – стават неприятни.
– Започни
да
мислиш.
Колкото и
да
ти са вкочанясали ръцете, ти имаш сила
да
драснеш кибритената клечка и запалиш печката.
Защото не
си
мислил.
„Искам
да
стана учен“.
Стаята изведнъж няма
да
се стопли, но след половин час стаята ще бъде добре отоплена, ще усещаш топлината.
Докога ще страдаш?
Или в младини сте обичали
да
играете на хорото, остареете, казвате: „Не
си
струва
да
се играе“. Защо?
– Започни
да
мислиш, мисли!
Докато превърнеш всичко на мисъл.
Никой не може
да
даде [отговор] сега.
И в живота можеш
да
се намериш в такива неблагоприятни условия.
Какво ще дадете?
Ти започни
да
мислиш, то ще стане.
Всичките мъчнотии в света сега се разрешават с мисъл.
Ще му кажете тъй: „Това е в реда на нещата.
Влез ти в своето положение, понеже
си
започнал
да
мислиш.
То е положението, което трябва
да
държите.
Младият човек трябва
да
играе, а старият трябва
да
мисли“.
Първият, който трябва
да
влезе в твоето положение, то
си
ти сам.
То не иска
да
доказваш, то е опит.
Ти като започнеш
да
мислиш, то е реалността вече.
Вие искате другите хора
да
влязат във вашето положение.
Младият трябва
да
мисли като умен.
Какво значи
да
влезеш в своето положение?
3.
Не съдете по лице
,
НБ
, София, 12.1.1936г.,
Разбира се, че ти трябва
да
се учиш от великия музикант.
Той знаеше какво щеше
да
стане.
Той знаеше, мъже и жени (и жени) от какво се нуждаят и имаше всичко предвид.
Човек все ще се храни, и то за сега с една от тия три вида храни: или с месна, или с растителна, или с плодна храна.
Той казваше: Като отида при Отца
си
, ще ви изпратя друго същество
да
мисли.
НАГОРЕ