НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
759
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
759
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
Не
да
го унищожи, но
да
бъде господар на него и
да
го направлява във всичките посоки.
У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка.
И при това,
да
бъде един ученик за човешкото, което е Бог – Божественото, в
себе
си
.
Каквито лошавини съществуват в животинското царство, човек ги носи в
себе
си
.
Да
знае как
да
се ползува.
Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше времената на невежеството, беше оставил всичките хора
да
ходят по своите пътища.
Обаче сега се проповядва всички
да
се разкаят и
да
дойдат в познание на Истината и
да
тръгнат по Новия Път. (31.
Сега питат: откъде човек се е научил
да
души?
Сега, не говорим какво хората могат
да
говорят.
„И направи Бог човека по Образ и Подобие.“ За
да
може
да
мине от животинската форма в човешката, в Божествената.
В нас има едно естество, което показва, че има нещо погрешно в нас, даже погрешки, които другите не ги виждат, а ние ги виждаме.
Всяко едно животно може
да
обича.
И то е готово
да
се състезава с тях.
Някои сега искат
да
възкръснат.
Ти не можеш
да
възкръснеш, ако в тебе човешкото не вземе надмощие.
Някой път хората искат
да
възкръснат, казват: „Пак със същите тела, които сега имаме?
Та казвам: Ние сме сега в периода – познаване на добро и зло.
Да
познаваш злото, то е животинското царство; а
да
познаваш доброто, то е човешкото царство.
Някои вземат, казват: баща ти
да
остави малко имане, богатство.
Хубаво нещо е, а онези синове, на които баща им нищо не е оставил?
И Бог му каза: „Няма
да
ядеш животински работи, от които
си
ял.“ Той му забрани
да
яде известни храни, които той в миналото е ял.
Какво трябва
да
правят?
„Защото, ако ядеш, непременно ще умреш.“ Ще дойдат в тебе всичките страдания.
Защото най-големите страдания прекарват животните.
Ще се стегнеш
да
работиш.
Вие не можете
да
си
представите какви страдания имат.
Във всинца ви Бог е оставил едно богатство, което трябва
да
разработвате.
Това са ония разпределени таланти, които трябва
да
ги разработите сега.
Правото в животинското царство е на силния.
Който е силен, разправя се както той иска.
Те казват: „Нас не ни трябва много
да
работим.
Ако влезете
да
живеете при рибите – там се гълтат.
Ние не сме от даровитите.
Малко знаем, няма какво
да
работим.“
Та, сега някои питат: „В следующото прераждане какво ще бъда?
И рибите едно са научили –
да
бягат.
“ В следующото прераждане ще бъдеш пак такъв, какъвто
си
сега.
Ако може
да
бяга, спасението е там.
Преражда се животинското, а ражда се Божественото.
Като дойдем до животинското царство, по-слабите същества се научили
да
бягат; а бягането е свързано с тяхната интелигентност –
да
се избавят.
Следователно в животинското царство съществува едно непреривно насилие.
Щом се прераждаш, то е животното.
Там всичко е насилие.
Като животно, ще се прераждаш хиляди пъти.
Като животно, ще се прераждаш, но ако
си
роден – дето казва „изново
да
се родиш“, туй е.
Ние не сме толкова за прераждането.
И вследствие на това се заражда онова вътрешно противоречие в нас.
И щом постъпим по животински, казваме: „Ти
си
човек, на тебе не подобава това.
Животинското, понеже умира, то трябва
да
се превъплотява.
На един вълк подобава
да
изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава.“ Направиш една погрешка – казва: „На един паяк подобава
да
оплете една муха в паяжината
си
, но на тебе, като човек, не ти подобава.“
Има разни начини, които са дадени за поправление.
Може
да
изменяш своята форма.
Но най-първо човек трябва
да
вярва в нещо.
Най-първо трябва
да
вярваш, че в
себе
си
имаш нещо Божествено, за което ти трябва
да
застанеш – на каква основа?
Имайте вяра в онова, което вие носите в
себе
си
.
Казва:
да
се подобри човек.
Няма какво
да
се подобрява човек.
Понеже онези, които вярват в онова, което Бог им е дал, благословението е за тях.
Трябва
да
застанеш на онова, което имаш.
А онези, които вярват, че сега Господ ще им дава или хората ще им дадат, те са на кривата страна.
Златото на Земята го има, няма
да
го създаваме сега.
Някой казва: „Аз трябва
да
стана добър.“ Не, той трябва
да
застане на доброто, което е у него.
И от всички хора сега се изисква всеки
да
застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият прогрес.
Там има израждане, един регрес.
Много видове от животните са изчезнали и много човешки раси, които са имали преодоляюще влияние на животинското царство, са изчезнали.
И тия раси, които сега съществуват, са остатък от други раси, които са изчезнали.
И в края на краищата ще останат само тия хора, които имат Божественото в
себе
си
, Божественото или човешкото – които мислят.
Вече за спасението на света може с милиони войни
да
са се водили, исторически, които доказват.
Може
да
докажем, че войните са допринесли известни блага.
И всичките недоразумения, които съществуват... Запример всички вярвате, че има една Промисъл, нали така, Божествена Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит,
да
вярвате в туй, че е тъй?
Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна.
Тъй, като погледнеш в банката, вярата е силна.
Казваш: „Има Господ.“ Но представи
си
, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега – какво ще правиш?
Да
допуснем, че ще се молиш.
В Божествения живот човек носи всичките възможности в
себе
си
.
Той не ги търси отвънка.
Ако вие търсите възможностите отвънка, вие сте на крив път.
Ти
си
един екскурзиантин и носиш огън в
себе
си
, в джеба
си
.
Ти можеш
да
имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в
себе
си
, ти нищо няма
да
направиш.
Вие нямате тия запалки – огън не носите в
себе
си
.
Противоречия, казвате, как
да
се помогне?
Огън трябва
да
носите, нищо повече.
Сега,
да
ви преведа: Няма човек в света, ако ти носиш възможността на Любовта и
да
идеш където и
да
е, че
да
не ти помогнат.
Аз в историята, което зная, може
да
ми доказват някои колкото искат, аз считам всичките хора невежи.
Един човек, който не носи огън в
себе
си
, той е невежа.
Който носи огън в
себе
си
, той е учен човек.
Един човек, които носи Любовта в душата
си
, в сърцето
си
, той е учен човек.
Който и
да
е.
В живота, ако нямате огън в
себе
си
, вие ще страдате; а в живота, ако вие нямате Любов, ще страдате.
Вие отивате при един човек и той не иска
да
ви помогне.
Той може
да
ви даде условия, може
да
каже: „Може
да
Ви дам работа на Вас,
да
работите“; и даже и заплатата, която може
да
ви определи, ще зависи от вашата любов.
Някой господар, като обича слугата, увеличава заплатата; но като не го обича, гледа
да
го подяде.
От това гледище, когато господарите подядат своите слуги, туй подсказва, че любовта на господаря спрямо работниците и работничките е малка.
Сега се задава въпросът: къде е човешкият прогрес?
Ако имаше любов от едната и другата страна, туй подядане няма
да
стане.
Прогресират единично известни души, а народът
си
върви по известен път, през каквито учения му се проповядват.
Дали са богати хората, еднакво действува.
Той
си
върви по един определен път.
Може би
да
има нещо изменено,
да
дави по-малко овце, отколкото едно време.
Те не са бедни, те може
да
се подобрят.
Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце
да
дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно вълкът по-малко овце дави от немай-къде.
Но там, дето Любовта я няма, и богати хора
да
са, те са лоши хора.
Но и днес един вълк, ако намери стотина овце, ще ги издави всичките и ще ги остави.
И сиромасите хора, дето Любовта я няма, и те са лоши хора.
Защо –
да
го питат, и той не знае.
Аз това го отдавам на една излишна енергия, която се събира у вълка.
И ако вие искате
да
поправите живота
си
по какъвто и
да
е начин – защото в сегашното верую, в християнското верую, има три неща, които са несъобразни.
И за
да
се избави от тази излишна енергия, той дави овце.
Те казват: човек трябва
да
има вяра.
И после тази вяра трябва
да
се предаде.
И за
да
се освободят от тази тежест, те хапят хората.
И всичко става.
И можем
да
кажем: когато хората станат по-лоши, времето ще се развали.
Че вяра трябва
да
имаш и тази вяра трябва
да
ти се предаде.
После, всичко трябва
да
стане само чрез Христа, Който умрял заради хората.
Сега няма
да
се спирам, никой досега не може
да
каже, не може
да
обясни дали светът е добър или лош.
Всичките хора даром трябва
да
живеят.
По благодат, те казват, но то е една крива философия.
Ако вземем в семейния живот, всичките погрешки от гледището на жените, погрешката е в мъжете; ако разгледаш въпроса от гледището на мъжете, погрешката е в жените.
В света спасението на хората зависи от любовта, която имат.
Ако разгледаш въпроса от гледището на синовете и дъщерите, погрешката е в бащата и майката.
А вярата е едно условие в човешкия разум, което взема участие, за
да
внесе любовта за подобрение на живота вътре.
Тя е мощната сила вътре, която смекчава хората.
Сега, разбира се, нас не ни е целта
да
изнасяме погрешките.
Любовта е сила, която в съзнанието внася онова разбиране, че всичките блага на Земята, които са дадени, са достояние еднакво на всичките хора.
Еднакво значи: всеки трябва
да
вземе толкова, колкото му трябва.
Не
да
ги трупа, тия богатства.
Но трябва
да
се постави:
да
не се правят погрешки.
Ти трябва
да
ядеш, но на тебе не ти трябва като на слона 75 килограма ориз
да
туриш в стомаха
си
.
Ако срещнеш един колар и му кажеш, че колата не е добре направена, колелетата, осите и другите части, той казва: друг му е направил тази кола и казва: „Такава, каквато имам.“ Качва се човекът и
си
кара колата.
На тебе ти трябва половин кило (ориз), даже и то е много, четвърт в дадения случай.
Защото не е негова професия.
Някой казва: „Ама твоят живот не е добър.“ Как ще
си
поправиш живота, кажете ми.
И почваме
да
спестяваме пари.
Да
кажем, проповядват на тебе милосердие.
Как може
да
бъда справедлив?
И оставяш твоите роднини
да
се съдят за това кому се пада повече.
Има нещо, което можеш
да
го измериш с кантар.
По-близките роднини взели повече, а по-далечните – по-малко.
Та казвам сега: Новото общество трябва
да
се обоснове.
Сега новите хора, като говорим за новите хора, те обосновават живота
си
съвсем другояче.
Понеже, щом постъпваш справедливо, ти чувствуваш в
себе
си
мир.
Тия, старите вярвания са били добри, но с тия стари вярвания ние напред не можем
да
идем.
И придобиваш достойнство сам пред
себе
си
.
Започваш
да
се подигаш и сам се харесваш.
А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти започваш
да
се унижаваш и виждаш, че не
си
такъв, какъвто трябва.
И даже сега, в християнския закон, като направи човек една голяма погрешка, ще внесат половин кило масло, ще му се прочете една молитва и ще се простят греховете.
У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не
си
прав.
Обаче общественият закон като хване един престъпник, на съдията
да
му дадеш 10 кила масло, пак не прощава.
Човек е всичко.“ Казва: „Нещо в мене ми казва: „Не лъжи хората.
Ти не
си
го проверил това, ти поне не лъжи хората.
Подобрение има, но светът по този начин не може
да
се поправи.
Даже ако го приложим ние върху
себе
си
, не може
да
се поправи.
Ние схващаме, че в света поправка може
да
дойде само чрез изобилие.
Всичко в света става чрез един вътрешен недоимък.
Често аз съм казвал на някого... Един казва: „Ще умре човек“, казвам: „Не ми говорете за смъртта.“ Питам го: „Ти умирал ли
си
?
Недоимъкът е, който ражда най-големите злини.
Ти само предполагаш, ти не
си
умирал.
Мен ми разправяше един господин: „Аз – казва – се отказвам
да
бия вече котките.
Следователно то е теория,
да
умираш.
Влиза една котка, много пъти ми е яла сиренето – и много пъти е бил той котката, – но – казва – един ден една котка ме изплаши.
И оттам насетне аз се реших
да
не бия котки.
За живота можеш
да
кажеш, а за смъртта може само теоретически
да
разправяш какво нещо е тя.
Сега ти искаш
да
знаеш дали за бъдеще ще има друг живот.
“ Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска!
Ставам, отворих вратата, казвам
да
излезне навън.
Онази котка, като се намери в трудно положение, казва: „Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.“ Че и котката, ноктите ѝ работят.“
Ти ако в този живот не знаеш
да
живееш, защо ти трябва друг?
Сега, по някой път и туй животинско естество може
да
се опълчи против нас, както котката.
Ти не можеш
да
имаш и друг живот.
Ще му отвориш вратата,
да
си
върви навънка.
Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход.
Следователно той иска един живот, в който
да
са изключени болестите.
То
си
има закон, по който
си
върви.
Да
има едно здравословно състояние.
А ти, като човек, няма
да
се свързваш с него.
Или един живот, в който човек
да
е освободен от ония особени смущения, които не дават на човека спокойствие
да
мисли.
Щом видиш един луд кон, който не можеш
да
яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората.
Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може
да
яде, не може
да
мисли.
А ти
си
върви пеш.
Безпокоят го работи, които той
си
предполага.
Ако
си
отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голямата беля на главата.
Има някои такива странности, някоя идея, така се фиксира, че те мъчи.
В дадения случай слез от гърба на коня.
Сега всичките хора се силят все на един авторитет.
Някой път ние не искаме
да
слезем от гърба на нашето животинско естество и тогава се случват най-големите нещастия, които сега изпитваме в живота
си
.
Всеки един авторитет, всичките безверници като доказват нещо, казват: еди-кой авторитет писал.
Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите и те ги гледат и никога не ги хапят.
Змията обича много
да
се привързва.
Има неща, които не могат
да
се отричат; а има неща, които могат
да
се отричат.
Ти не можеш
да
отричаш въздуха.
“ Не можеш
да
отричаш въздуха, понеже постоянно ти го опитваш.
Има една реалност в света, която никой не може
да
отрече.
Ти можеш
да
бъдеш 20 пъти безбожник – пак ще дишаш.
Аз веднъж гледах, един американец, той носеше една катерица.
Ти можеш
да
бъдеш набожен и пак ще дишаш.
Тури я на рамото
си
, пусне я, тя слезне долу, между хората се скрие, крие се под палтото му.
Има неща, които ние не можем
да
отричаме.
Ние не можем
да
отричаме живота,
да
кажем: „Аз няма
да
живея.“ Ти ще живееш, но няма
да
живееш такъв живот, какъвто ти искаш, а ще живееш един живот, дето го наричат кучешки.
Има пчелари, които пчелите ги обичат тъй, че един пчелар може
да
извади цяла една пчела навънка,
да
излезе, около него хора
да
се съберат, и
да
ги носи на тялото
си
.
Няма
да
живееш като човек, но ще живееш като едно куче.
Всичките тия същества са съединени, че обичат човека.
Можеш
да
го опиташ.
Само трябва
да
знаят езика им.
Следователно, като ви казвам: изучавайте вашето естество – изучавайте ония животински предразположения, на които трябва разумно
да
говорите.
Може
да
опиташ.
И ако човек не знае разумно
да
говори на
себе
си
, той ще се намери в едно голямо противоречие.
Аз сега говоря от гледището на природата.
Защото животните са създадени с думата, със Словото.
Нима ние, като отричаме, нещо може
да
направим?
Ти с твоето отричане нищо не можеш
да
създадеш и с твоето отричане нищо не можеш
да
унищожиш.
Значи, на животинското може само със Словото
да
влияеш.
Ти можеш
да
констатираш нещата.
А като дойдем до човека, там вече казва се: „
Да
направим човека.“ Но за човека, друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на животинското царство.
Да
кажеш: това съществува или не.
Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в
себе
си
.
Ако онова, което ти казваш, е вярно, то
си
е.
То е, което прогресира.
Вие сега изхождате всякога от вашето гледище.
И всичките пороци, то е животинското вътре в човека.
Но не всички неща, които нам са приятни, са добри.
И на човека задача му е дадена
да
се справи с туй, животинското в
себе
си
.
Без него той не може
да
прогресира.
Когато някой крадец бръкне в джеба и задига парите, на него му е приятно, но дали е приятно на онзи, който е обран?
Ти можеш
да
се освободиш от туй животинско – ще заминеш за другия свят.
Трябва
да
се освободиш от тялото.
Та казвам: При сегашните условия човек трябва
да
изучава животинското царство.
Всички казват, че не трябва
да
се краде.
И хората казват: „Той е цяло животно“, като искат на някой човек
да
му кажат, че не постъпва добре.
Каквото откраднеш, ти вънка от Земята не можеш
да
го пренесеш.
А ти само
си
го пренесъл от едно място на друго място.
От Земята не може
да
се пренесе.
Но понеже всеки един човек е един отделен свят, следователно богатството от един човешки свят може
да
се пренесе в друг човешки свят.
Там е всичкото зло.
Никой не може
да
пренесе богатството на Земята от Земята на Месечината, на Слънцето.
Не може
да
го пренесе.
Хората сега трябва
да
се проучват.
Но богатството от един човек може
да
мине в друг човек.
Ония постоянни и благородни чувства, които се зараждат в човека, те се дължат на човешката любов.
На този, който е изгубил богатството, хората ще му кажат: „Ти трябваше
да
бъдеш по-умен.“ А [на] другия, който е спечелил, ще му кажат, [че] той е много умен, добър е.
Този, Божественият огън трябва
да
се запали в човека.
Донякъде има известни трудности, зависи богатството на човешката интелигентност.
От какво зависи добродетелта на един човек?
Всеки един живот
си
има своя една запалка.
Един човек се ражда добър, а друг се ражда лош.
Вълкът се ражда лош.
Овцата се ражда добра.
Плодните дървета – ябълката се ражда ябълка, трънът се ражда трън.
Но запалката на динамита е по-силна, отколкото запалката на барута.
И ако го хванеш, този трън, ще каже: „Майка ми така ме е родила, не мога аз
да
раждам туй, което ябълката ражда.“
Та, зависи сега човек с каква запалка е запален.
Всеки един трябва
да
се стреми
да
се запали с Божествената запалка у човека.
„Е, нас са ни проповядвали – казвате, – аз разбирам тия работи.“ Аз разбирам, разбрани работи са само ония, които аз мога
да
направя.
Ние седим и разглеждаме въпроса: дали ще се подобри светът или не?
Не е въпросът само
да
слушам някой
да
ми свири.
И след като разискваме, разискваме, най-после виждаме, че ние сме остарели.
То е когато и аз мога
да
свиря, зная работите тогава.
И дойдем до някой път и като няма как
да
живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, добър. Добре.
Зная
да
свиря тогава. Хубаво.
След като ще живееш в друг свят, ти каква нужда имаш
да
събираш богатство и
да
го оставяш след
себе
си
?
Ако мога
да
направя нещо, то е знанието.
Той мисли, като умре,
да
го погребат по-добре.
И в живота човек може
да
живее само тогава, когато знае как
да
живее.
После,
да
му направят един паметник. Добре.
Ще имате пред вид: тия са двете основни понятия, които трябва
да
легнат.
Значи, този човек като умира, пак мисли как
да
го погребат хората добре.
Да
разберете много добре човешкото.
Човещината тепърва трябва
да
се проучава.
И след туй
да
остане нещо, за
да
го продават.
Всичката тази философия, която развиват, разискват, даже в религията има нещо много животинско.
Съвършено трябва
да
се освободи човек от всичките ония животински представи, които съществуват.
Та казвам: Нас ни трябва едно верую, което
да
се съобрази с нашето естество.
Те
да
се елиминират, трябва
да
се турят на своето място.
Човек носи в
себе
си
едно Божествено естество, което различава нещата, кои са прави или не.
А животинското трябва
да
се подчини на човешкото.
Човек трябва
да
стане господар.
Всичките други работи са тъй, както животните живеят.
Той слиза от колата
си
, навежда се тук-там, не вижда никаква повреда и казва: „Не разбирам къде се крие повредата.
(втори вариант)
На всеки е даден най-малко по един талант, но той може
да
се увеличи.
(втори вариант)
И
да
я намеря, не мога
да
я поправя.
(втори вариант)
Не бъдете лениви, като онзи слуга, на когото господарят дал един талант, а той го заровил в земята.
(втори вариант)
Ще кажете, че човек не се нуждае от много знания.
(втори вариант)
Качва се отново на колата
си
, шибва конете и казва: „Ще карам с нея, докато мога.
(втори вариант)
Важно е, че всеки се нуждае от знание, което трябва
да
се прилага.
(втори вариант)
Щом престане
да
върви, ще сляза и ще продължа пътя
си
пеш“.
(втори вариант)
Христос казва: „Ако не се родиш изново, не можеш
да
влезеш в Царството Божие“.
(втори вариант)
Ражда се човешкото, а животинското се преражда.
(втори вариант)
Той се оглежда натук-натам, не знае как
да
изправи живота
си
.
(втори вариант)
Тъй щото, не мислете за прераждането, но за новораждането, за което говори Христос.
(втори вариант)
Започват
да
му проповядват
да
бъде справедлив, честен, милосърден и т.н.
(втори вариант)
Той се чуди какво
да
прави.
(втори вариант)
Как
да
стане милосърден?
(втори вариант)
животинското, греши и умира, затова трябва
да
се преражда.
(втори вариант)
Как
да
стане справедлив?
(втори вариант)
Роденият от Бога се въплътява, нито се ражда, нито преражда.
(втори вариант)
Най-после, като не може
да
изправи живота
си
, както хората го съветват, той тръгва по своя път и казва: „Друг ми е дал животът, Той ще ме научи как
да
го изправя“.
(втори вариант)
Работете върху
себе
си
,
да
се новородите от Духа и вода, вечно
да
живеете.
(втори вариант)
Наистина, има нещо дълбоко в човека, което му нашепва как
да
постъпва.
(втори вариант)
Един познат ми разправяше, че колкото пъти се опитвал
да
говори на близките
си
, че няма друг живот, че Бог не съществува, вътрешно нещо го изобличавало и му казвало: „Не лъжи
себе
си
, не лъжи и своите близки“.
(втори вариант)
– „Не зная положително дали съществува друг живот.“ – „Ако не знаеш, не говори.
(втори вариант)
Как смееш
да
говориш за неща, за които нищо не знаеш?
(втори вариант)
“ Ако се опитам
да
говоря за смъртта, същият глас ме изобличава: „Откъде знаеш, че смърт съществува?
(втори вариант)
Ако искаш
да
говориш за нещо, говори за живота.
(втори вариант)
Обаче какво ще говориш за смъртта, когато не
си
умирал?
(втори вариант)
За смъртта може
да
се говори само на теория“.
(втори вариант)
Сега и вие искате
да
знаете има ли бъдещ живот.
(втори вариант)
Ако не можете
да
живеете добре в сегашния момент, бъдещето няма отношение към вас.
(втори вариант)
Има смисъл болният
да
говори за бъдещ живот, но не и здравият.
(втори вариант)
Болестта е противоречие за болния, и той мечтае за друг живот, в който няма болести и страдания.
(втори вариант)
Тъй щото, когато хората говорят за бъдещ живот, ние разбираме желанието им
да
живеят спокойно, добре, без болести, страдания, мъчнотии и противоречия.
(втори вариант)
Едно се иска от човека:
да
се освободи от заблужденията
си
.
(втори вариант)
За тази цел, той трябва
да
се вглъби в
себе
си
,
да
види какво е писал там Бог и на Него
да
уповава.
(втори вариант)
Хората лесно се заблуждават, защото уповават на различни авторитети.
(втори вариант)
Светският казва: „Еди-кой
си
учен така писал“.
(втори вариант)
Религиозният казва: „Еди-кой
си
пророк или апостол така писал“.
(втори вариант)
Как мислиш ти върху даден въпрос?
(втори вариант)
„Еди-кой
си
учен, философ отрича съществуването на Бога, на възвишения свят.“
(втори вариант)
Има неща, които могат
да
се отричат, но има неща, които по никой начин не могат
да
се отричат.
(втори вариант)
Как ще отречеш въздуха, водата, светлината, храната?
(втори вариант)
Достатъчно е
да
те стисне някой за врата, за
да
кажеш: „Въздух искам!
(втори вариант)
Можеш
да
не живееш, както искаш и разбираш, но както и
да
живееш, все е живот.
(втори вариант)
И кучето живее, макар че не разбира живота
си
, но вие не можете
да
отречете и неговия живот.
(втори вариант)
Всеки е опитал живота и неговите блага, затова не може
да
го отрече.
(втори вариант)
На думи всичко може
да
се каже, но действителността е друга.
(втори вариант)
Колкото и
да
отрича нещата, човек не може нито
да
ги създаде, нито
да
ги унищожи.
(втори вариант)
Той може само
да
констатира нещата, но не и
да
повлияе на тяхното съществуване.
(втори вариант)
Освободете се от личното гледане и схващане на нещата.
(втори вариант)
На крадеца е приятно
да
бръкне в някой джоб и
да
вземе известна сума, но това не е приятно на онзи, който е обран.
(втори вариант)
Те казват, че не може
да
се открадне един предмет, защото не може
да
се изнесе вън от земята.
(втори вариант)
Може само
да
се премести от едно място на друго, но все пак той
си
остава на земята.
(втори вариант)
Това е все едно
да
разглеждате въпроса, защо някои хора са добри, а други – лоши.
(втори вариант)
Ябълката е създадена
да
ражда ябълки, а трънът е създаден трън.
(втори вариант)
Нито ябълката може
да
стане трън, нито трънът може
да
ражда ябълки.
(втори вариант)
Ябълката може
да
подобри естеството
си
,
да
се облагороди, но не може
да
стане нито круша, нито друго някое дърво.
(втори вариант)
Следователно, колкото и
да
разисквате върху въпроса, може ли животът
да
се подобри, ще знаете, че човешкият живот може
да
се подобри и измени, но не и целокупният.
(втори вариант)
Като облагородява характера
си
, човек постепенно подобрява живота
си
.
(втори вариант)
Ето защо, стремете се
да
подобрите своя живот, но не
да
изменяте общия, целокупен живот.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново верую, ново разбиране на живота.
(втори вариант)
За
да
се домогнат до новото, те трябва
да
изхождат от Божественото в
себе
си
, което различава нещата и определя кои са прави, кои – криви.
(втори вариант)
Всички пороци и слабости в човека се дължат на животинското му естество.
(втори вариант)
Човек възприел качествата на животните и за
да
се освободи от тях, трябва
да
работи съзнателно върху
себе
си
.
(втори вариант)
Не е лесно
да
станеш истински човек, създаден по образ и подобие на Бога.
(втори вариант)
Всички хора ходят на два крака, но не всички имат човешко сърце.
(втори вариант)
Затова е казано в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско, т.е. човешко“.
(втори вариант)
Съвременните хора се намират в периода на познаване на доброто и злото.
(втори вариант)
Запитвате защо човек трябваше
да
яде от забранения плод.
(втори вариант)
– Защото още не беше ликвидирал с животинското начало в
себе
си
.
(втори вариант)
Бог му забрани
да
яде храни, които ял в далечното минало, когато бил в животинското царство.
(втори вариант)
Той му каза: „Ако ядеш от забранения плод, ще страдаш и ще умреш“.
(втори вариант)
Животните минават през страдания, каквито човек не може
да
си
представи.
(втори вариант)
Те нямат съдилища, нямат никакво право, на което
да
разчитат.
(втори вариант)
В животинското царство правото е на силния.
(втори вариант)
Като дойде нещастието, животните упражняват краката
си
.
(втори вариант)
Колкото по-бързо бяга животното, толкова по-голяма е вероятността
да
се спаси.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
проникнете в живота на рибите,
да
видите какъв ад съществува там.
(втори вариант)
Те се гълтат едни-други, без
да
могат
да
протестират,
да
търсят своето право.
(втори вариант)
Като се натъква на низшето и висшето начало в
себе
си
, той започва
да
се бори, докато едното от тези естества вземе надмощие.
(втори вариант)
Божественото в него му казва: „На вълка е позволено
да
дави овцете, но на тебе, като човек, не е позволено.
(втори вариант)
На паяка е позволено
да
оплете муха в мрежата
си
, но на тебе, като човек, не е позволено това.
(втори вариант)
Нямаш право
да
оплетеш подобния
си
в своята мрежа!
(втори вариант)
“ За
да
прояви Божественото, човек трябва
да
вярва в него.
(втори вариант)
Ще кажете, че човек трябва
да
бъде добър.
(втори вариант)
Въпросът не е за добрината на човека, важно е той
да
постави Божественото за основа на своя живот.
(втори вариант)
Останалото ще дойде само по
себе
си
.
(втори вариант)
Златото съществува на земята, няма
да
го създаваме днес.
(втори вариант)
Необходимо е само
да
се сложи в обръщение.
(втори вариант)
Следователно не се стремете
да
бъдете добри.
(втори вариант)
Там, където доброто не е поставено за основа на живота, иде израждането, разрушаването.
(втори вариант)
С това се обяснява изчезването на човешки раси, на отделни народи, общества, семейства и индивиди.
(втори вариант)
Само онези раси, народи, общества и семейства ще останат за вечни времена, които са поставили Божественото Начало за основа на живота.
(втори вариант)
Щом изгубят вяра в Божия Промисъл, те започват
да
вярват в парите.
(втори вариант)
Мнозина гледат на парите като на божество и казват: „Има Бог в света“.
(втори вариант)
Истински вярващ е онзи, който при всички условия в живота
си
уповава на Бога.
(втори вариант)
Какво прави, обаче, онзи, който изгубва парите
си
, общественото
си
положение и остане на пътя без никаква помощ?
(втори вариант)
Той се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата
си
.
(втори вариант)
Ако при това положение вярата му не се разколебае, той е издържал изпита
си
.
(втори вариант)
Не търси вече помощ и подкрепа отвън.
(втори вариант)
Отвън се дават само условията на човека, а отвътре – възможностите.
(втори вариант)
Където замръкне, трябва
да
си
запали огън,
да
се стопли и изсуши, ако дъжд го е валял.
(втори вариант)
Дърва лесно може
да
намери, но кибрит трябва
да
си
носи.
(втори вариант)
Щом запали огъня, има право
да
се ползва от него.
(втори вариант)
Следователно, който не носи огъня в
себе
си
, нищо не може
да
направи.
(втори вариант)
На всички са дадени условия и възможности, но малцина проявяват възможностите
си
.
(втори вариант)
Огън трябва
да
имате!
(втори вариант)
Който носи огъня на Любовта в
себе
си
, той е учен, силен, свободен.
(втори вариант)
Където и
да
отиде, навсякъде ще бъде добре приет.
(втори вариант)
Който няма огъня на Любовта в
себе
си
, той е слаб и невежа.
(втори вариант)
Където е Любовта, там е изобилието, светлината, свободата и знанието.
(втори вариант)
С това се обяснява защо някои хора успяват и в учение, и в придобиване на богатства, а други живеят в лишения, в мъчнотии и страдания.
(втори вариант)
Когато между господаря и слугата има любов, и двамата изпълняват задълженията
си
правилно: слугата работи добре и с усърдие, а господарят увеличава заплатата на слугата
си
.
(втори вариант)
Едно е нужно на сегашните хора:
да
поставят любовта, вярата и надеждата за основа на своя живот.
(втори вариант)
– Коя вяра и надежда?
(втори вариант)
Заради любовта
си
към Бога Христос се пожертва за цялото човечество.
(втори вариант)
Спасението на човечеството зависи от Любовта.
(втори вариант)
Любовта е мощна сила, която прониква в съзнанието на човека, за
да
разбере, че благата в живота са общи и достъпни за всички хора.
(втори вариант)
Всеки ще се ползва от тях според нуждите
си
, без
да
ги трупа, без
да
се осигурява.
(втори вариант)
Бог осигурява човека за един ден, а дяволът – за десетки години.
(втори вариант)
В желанието
си
да
се осигури за далечното бъдеще той забравя същественото, отдалечава се от него и докато се осигури и успокои, дохожда смъртта и го завлича.
(втори вариант)
Къде остава осигуровката му?
(втори вариант)
Вложете любовта и вярата
си
в Бога и на Него уповавайте!
(втори вариант)
Съвременното общество трябва
да
се постави на нова, здрава основа, с нови разбирания.
(втори вариант)
Старите разбирания са дали своето; новото време изисква нови разбирания.
(втори вариант)
Против тях се завежда дело и ако обвиняемият не се оправдае, слагат го в затвор за няколко години.
(втори вариант)
Човек се освобождава от погрешките, когато ги изправи и престане
да
греши.
(втори вариант)
Недоимъкът ражда злото, а изобилието – доброто.
(втори вариант)
Пазете се
да
не се прояви животинското естество във вас,
да
ви напакости, както разярената котка може
да
се хвърли и върху господаря
си
.
(втори вариант)
Един познат разправяше своя опитност с котката
си
.
(втори вариант)
Един ден тя влязла в стаята му и изяла голямо парче сирене.
(втори вариант)
Той се ядосал и решил
да
я накаже.
(втори вариант)
Набил я така, та
да
помни, друг път,
да
не краде от господаря
си
.
(втори вариант)
Гневът му се предал на котката, и тя, като разбрала какво я очаква, събрала всичката
си
смелост и се готвела
да
се хвърли срещу господаря
си
.
(втори вариант)
Той се уплашил от смелостта ѝ и решил
да
избегне катастрофата.
(втори вариант)
Ако беше се докоснала до него, тя щеше
да
обезобрази лицето му с ноктите
си
.
(втори вариант)
И животинското естество в човека може
да
се опълчи против него, както котката против господаря
си
.
(втори вариант)
Ще отвориш вратата на стаята
си
,
да
излезе вън, както постъпил господарят с разярената котка.
(втори вариант)
За
да
не пострадаш от него, ще приложиш метод, чрез който ще го укротиш.
(втори вариант)
Щом се прояви това естество в тебе, ти ще стоиш далеч, няма
да
се свързваш с него.
(втори вариант)
Ако
си
възседнал луд кон и не можеш
да
го укротиш, слез от него, извади юлара му и го пусни в гората на свобода.
(втори вариант)
– „Искам
да
го възпитам,
да
стане кротък.“ За
да
го укротиш, нужно ти е време.
(втори вариант)
А сега не чакай
да
те хвърли коня от гърба
си
, ти сам слез на земята и го пусни в гората.
(втори вариант)
Защо идат нещастия и страдания в живота на хората?
(втори вариант)
– Защото не искат
да
слязат от гърба на лудия кон.
(втори вариант)
Има индуси, които знаят езика на змиите, на свирепите животни и се разговарят с тях.
(втори вариант)
Чрез музиката тя може
да
се укротява.
(втори вариант)
Някои пчелари работят с пчелите спокойно, без
да
ги жилят.
(втори вариант)
Те отварят свободно кошерите на пчелите и вадят мед, без
да
ги ужили ни една пчела.
(втори вариант)
Понякога всички пчели излитат от кошера, кацат върху пчеларя, и той свободно
си
ходи от едно място на друго, върши работата
си
, без
да
го жилят.
(втори вариант)
Всички същества са свързани помежду
си
, но трябва
да
знаете езика им,
да
ги разбирате.
(втори вариант)
И тъй, изучавайте животните,
да
познавате качествата им.
(втори вариант)
Когато искат
да
кажат за някого, че не постъпва добре, наричат го животно.
(втори вариант)
Значи той проявява животинското
си
естество за сметка на човешкото, което се отличава с разумност.
(втори вариант)
Хората едва сега започват
да
изучават Божията Любов и
да
я прилагат.
(втори вариант)
Това, от което страдат, е човешката и животинската любов.
(втори вариант)
Те създават големи мъчнотии, страдания и противоречия.
(втори вариант)
Божията Любов, обаче, освобождава човека от страданията и противоречията.
(втори вариант)
Който носи свещения огън в
себе
си
, той е придобил Любовта в душата
си
.
(втори вариант)
Кое е отличителното качество на човека, който носи свещения огън в
себе
си
?
(втори вариант)
Каквото и
да
му се проповядва, той неотклонно следва своя път.
(втори вариант)
От хиляди години вълкът е един и същ в проявите
си
.
(втори вариант)
Той носи нов живот в
себе
си
.
(втори вариант)
Може би днес той дави овцете по-малко, отколкото в далечното минало.
(втори вариант)
Това се дължи на факта, че днес овцете се намират под защитата на човека, а не на съзнанието на вълка –
да
не дави овцете.
(втори вариант)
Стремете се
да
запалите Божествения огън в сърцето
си
.
(втори вариант)
Ако срещне сто овце на пътя
си
, той ще издави всичките.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
го познавате, но трябва
да
го имате,
да
гори той във вас.
(втори вариант)
Предполага се, че това масово давене на овце се дължи на излишната енергия на вълка.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
разбирате музиката, но трябва
да
свирите.
(втори вариант)
Истинското знание е, когато човек сам може
да
свири,
да
прави нещата,
да
знае
да
живее правилно.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
разбирате своето естество, но трябва
да
го управлявате.
(втори вариант)
За
да
се освободят от електричеството, което ги дразни, те хапят хората.
(втори вариант)
Животинското естество трябва
да
се подчини на човешкото, а човешкото – на Божественото.
(втори вариант)
Станете ли господари на животинското
си
естество, вие можете
да
влезете в новия живот,
да
бъдете ученици на Великата школа на живота.
(втори вариант)
„Бог, прочее, като презираше времената на невежеството, сега повелява на всичките человеци навсякъде
да
се покаят.
(втори вариант)
Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно чрез человека, когото е определил, и даде уверение на всичките, като го възкреси от мъртвите.“ (– 30-ти, 31-ви стихове.) Под „човек“ се разбира съвестта, съзнанието, Божественото в нас, което ни съди.
(втори вариант)
На този въпрос не може
да
се даде обективен отговор.
(втори вариант)
Каквото
да
се каже, отговорът ще бъде субективен.
(втори вариант)
То вижда и онези погрешки, които другите не виждат.
(втори вариант)
Не можем
да
кажем, дали съвременните хора са по-добри или по-лоши от онези, които са живели в далечното минало.
(втори вариант)
Ако семейният въпрос се разглежда от положението на жената, вината за погрешките в него се дължат на мъжа; ако се разглежда от положението на мъжа, вината ще бъде в жената; ако се разглежда от положението на децата, вината ще бъде в родителите; и най-после, ако се разглежда от положението на родителите, вината ще бъде в децата.
(втори вариант)
За
да
възкръсне, той трябва
да
стане господар на животинското
си
естество и
да
прояви Божественото Начало.
(втори вариант)
От което гледище
да
се излиза, все ще дойдем до субективното схващане на хората.
(втори вариант)
Днес от всички се иска съзнателна, разумна работа.
(втори вариант)
Нашата задача не се заключава в търсене погрешките на този или на онзи.
(втори вариант)
Някои не успяват в живота
си
, защото очакват на богатството на баща
си
.
(втори вариант)
Погрешките трябва
да
се изправят, а не
да
се изнасят.
(втори вариант)
Срещате един колар и му казвате, че осите на колата са повредени, и го заставяте
да
спре.
(втори вариант)
Бог е вложил във всеки човек богатство, което трябва
да
се обработва.
(втори вариант)
2.
Онова, което дава живот
,
НБ
, София, 5.1.1936г.,
Всички ще се считате свободни граждани на всека държава.
Преди години в България изнесоха един факт във вестниците, от който се вижда доколко истината не може
да
се провери.
Обвиняват един баща, че убил сина
си
.
Разпитват бащата защо убил сина
си
, искат
да
каже причините за убийството.
За тази цел идеите на съвременните хора трябва
да
се изменят.
Бащата отрича, че е убил сина
си
, но никой не го слуша.
Не само
да
се изменят, но плюс това
да
се приложи нещо ново към тях.
Започнали
да
го изтезават,
да
го плашат, че ще го хвърлят в Дунава, ако не се признае за виновен.
„Духът е онова, което дава живот“.
Като се видел в чудо, най-после бащата се признал за виновник в изчезването на сина му.
В деня на изпълнение на присъдата, синът се явил пред съда и казал, че е жив.
Синът казал: Както виждате, аз съм жив, но по своя някаква причина и желание напуснах бащиния
си
дом без
да
се обадя на никого.
Значи, бащата бил принуден
да
се признае за убиец на сина
си
, без
да
извърши никакво убийство, само
да
престанат
да
го измъчват и тормозят.
Те означават това, което съдържа всичко в
себе
си
.
Значи, щастливият живот, който търсите, зависи от пълната вяра, която имате.
В природата се съдържа всичко.
Или казано на друг език: Духът е онова, което носи живот, което съдържа всичко в
себе
си
.
Христос казва на едно место: Ако имате вяра, колкото синапово зърно, вие гори бихте местили.
Всеки човек трябва
да
се стреми към едно верую, на което
да
разчита.
Той трябва
да
опита това верую,
да
направи най-малкия опит, и този опит трябва
да
бъде разумен.
Те не знаят, че много неща не могат по този начин
да
се доказват.
Всички вие имате условия
да
правите ред опити.
Дойде някой при мене
да
му докажа чистотата на въздуха.
Запример, някой от вас има ревматизъм в крака, в коленото
си
.
Казвам: Няма какво
да
ти доказвам, че въздухът е чист, но излез вън на двора, подишай от този въздух половин или един час и след това ти сам ще ми кажеш дали въздухът е чист или не.
Ето един случай
да
опитате, доколко вашата вяра е силна.
С този опит може
да
проверите колко е вашето знание.
След това го завеждам при един чист планински извор и му казвам: Пий от тази вода.
Затова, нека всеки каже на
себе
си
: Според онова, в което вярвам, според духа, в когото вярвам, казвам на болката в крака
си
: Аз искам
да
вярваш в това, в което и аз вярвам.
Ти сам ще докажеш и ще се увериш дали тази вода е чиста или не.
Ти ще придобиеш добро разположение, ще имаш добра опитност за водата и за нейната чистота.
Казвам: Има неща, които аз не искам
да
изнасям, защото те ще се опорочат.
Ще дойде някой
да
ми разправя, че духът му говорил нещо.
Той иска
да
се похвали, че е свет човек, че за каквото се е помолил, всякога е бил послушван.
Има неща, има опити, които човек трябва
да
прави в тайна, никой
да
не знае какъв опит прави и какви резултати имат неговите опити.
Не е ли смешно, когато един проповедник иска
да
убеди еретиците в правоверието.
Само така опитите могат
да
излизат сполучливи.
И ръцете, и краката, и очите, и ушите – всичко е еретическо, и той мисли, че ще може
да
го направи православен.
Ако опитът ви излезе сполучлив и вие се похвалите някому, втори път няма
да
имате успех в опитите
си
.
И лекарят трябва първо
да
излекува своето еретичество, и тогава
да
лекува другите хора.
Всички болни хора са еретици.
Други пък имат дарбата
да
виждат.
Щом се похвалят за това, те губят тази
си
дарба.
Това, което човек вижда, или което знае, то е дадено заради него, а не заради хората.
Ако това беше за тях, и те щяха
да
виждат.
Имал същата опитност, а ви пита
да
му докажете как стават тия неща.
Казвам: Сега трябва
да
дойдем до истинското положение на работите.
Следователно, ако ти може
да
убедиш крака
си
да
вярва в това, в което и ти вярваш, той ще оздравее.
Съвременните психолози казват, че всички клетки са живи, имат един език, на който можеш
да
им говориш.
– Ама еди-кой
си
учен в Англия, в Русия, в Германия казал еди-какво
си
.
Ако знаеш този език, ти можеш
да
им говориш на него и ще видиш колко са послушни.
Щом остане тази работа
да
се доказва от учените хора, тя е свършена вече.
Сега аз ще ви дам едно правило как
да
правите своите опити.
Щом видите, че мечката иде на среща ви и забележите, че в ума и сърцето ви се яви най-малкото раздвояване, не правете опита, но бързайте
да
се качите горе на крушата.
Затова, именно, съвременната психология казва: Не внасяй никога една отрицателна мисъл в ума
си
, защото тя ще се предаде на целия организъм.
Не само това, но човек може
да
си
влоши и материалното положение по този начин.
Тогава мечката ще мине покрай вас, ще ви погледне без
да
ви направи нещо, или най-малкото ще се отбие от пътя
си
.
Ще бъдете внимателни, като правите опита, после
да
не додете
да
се разправяте с мене, че мечката ви е търкаляла на земята и че съм ви изложил на такава голяма опасност.
Запример, някой богат търговец постоянно казва: Аз ще пропадна, аз ще изгубя капитала
си
.
Не зная колко от вас могат
да
направят опита.
Цялата наша наука се състои в това,
да
изучава онова, което е вече минало.
По този начин се създава науката геология.
Някой сиромах търговец постоянно казва в
себе
си
: Тази година аз ще спечеля най-малко 20 000 лева.
Сега изучаваме животните, които са били създадени преди милиони години.
Сега изучаваме растенията, които са били създадени преди милиони години.
Така се е създала науката ботаника.
Каквото тури човек в ума
си
, става и за добро, и за зло.
Едва сега в най-новите времена започва
да
се изучава астрономията.
Има една хубава страна в човека, тя е следната: В човешката душа има едно хубаво, чисто, детинско състояние, без никакви примеси – чисто като дете.
Аз не говоря за глупаво дете, но за едно чисто детинско състояние, в което човек може
да
изучава Божиите пътища.
Някои астрономи сега започват
да
изучават звездите, които от милиони години са били създадени.
Според мене, набожен човек е този, който е способен за всички работи в света.
Не е безразлично какво
си
внушава. Защо?
Набожният човек и слуга може
да
стане, и господар може
да
стане.
Защото във внушението
си
човек или съгражда своето бъдеще или го разрушава.
Той може
да
стане и офицер, и войник.
Някои казват, че слънцето има температура шест хиляди градуса; други казват, че има температура около 25 хиляди градуси, а трети казват, че температурата на слънцето е около 35 милиона градуси.
Аз съм забелязал между българите, имат обичай
да
се оплакват и често
да
казват: Не ми вървят работите.
Той може
да
стане и хлебар – всичко може
да
изпълни в света.
Няма професия, която той
да
не може
да
изпълни.
Разбира се, като се говори за температурата на слънцето, разбира се това човешко мерене, според техните градуси.
Друг някой казва: Дано Бог помогне, ще се оправят работите ми.
Според мене, този човек е набожен, защото може
да
извърши всички работи в света, с изключение само на едно.
Както виждате, много знаем, но в същото време ние имаме много малко положителни работи.
Щом каже така, работите му започват
да
се оправят.
Едно нещо има, което набожният не може
да
прави: – Той не може
да
греши.
Аз наричам положителни неща тия, от които вие можете в даден случай
да
се ползувате.
Ти можеш в даден случай
да
се ползуваш от въздуха.
Значи, ако всички народи се съюзят в една посока, каквото помислят, ще стане.
Той е всякога здрав, даровит – той всичко може
да
постигне в света.
Какъв е произходът на въздуха, не знаеш, но свободно можеш
да
се ползуваш от него.
Не е въпросът сега
да
се поддържа кой е прав.
Като казвам, че този човек всичко може
да
постигне, имам предвид всичко онова, което е постижимо на земята.
Какъв е произходът на светлината, не знаеш, но в даден случай свободно можеш
да
се ползуваш от нея.
Защото има неща, които човек не може
да
постигне, неговият организъм не е създаден така, че
да
може
да
ги постигне.
Какъв е произходът на водата, не знаеш, но свободно можеш
да
се ползуваш от нея.
Прав е онзи, който и като боледува, знае как
да
се лекува.
Има неща, които човек може
да
постигне. Защо?
Не лекарите
да
го лекуват, но той сам
да
се лекува.
Организмът му е така създаден, че може
да
ги постигне.
Хлябът с пари се купува, не можете свободно (
да
) се ползувате от него.
Болният ще бъде първият лекар, който ще дава наставления.
Онези неща пък, които човек не може
да
постигне, той трябва
да
се стреми към тях.
Хлябът го продават, той даром не се дава.
След това той може
да
извика един, двама, трима, четирма лекари, като асистенти и
да
им плати, като им каже: Моля ви се, аз съм намислил
да
взема такова и такова лекарство, вие какво ще кажете по този въпрос?
Единственият економически въпрос, който затруднява хората и ги кара
да
се запитват как ще живеят, как ще прекарат живота
си
, това е въпросът за хляба.
Те цел живот прекарват с мисълта
да
имат пари,
да
си
купят хляб,
да
не умрат от глад.
И тогава, всички ще се произнесат, че това лекарство е съгласно със съвременната медицина.
Сега като разглеждам човечеството в миналото и сегашното, намирам, че в някое отношение те имат прогрес, а в някое отношение – нямат.
Тъй щото, аз не съм против лекарите, но първо човек сам на
себе
си
трябва
да
бъде лекар.
Човек трябва
да
познава тази именно ботаника,
да
знае къде какви растения растат.
Някой изисква само от учителите
да
бъдат педагози.
Не, педагози.
Запример, едновремешните хора бяха така лековерни
да
мислят, че като се поклонят на идолите, те ще им помогнат.
Не, всека майка, всеки баща трябва
да
бъдат педагози, тогава майката и бащата, като отлични педагози, могат
да
извикат и друг някой педагог.
Всичко това трябва
да
се изучава.
Ако някой от тях е бил болен, той ще се моли, ще кади на идолите, и ако се случи
да
оздравее, казва: Помогна ми този идол.
Те не трябва
да
мислят, че педагогията не е за тях, но за учителите само, и те трябва
да
се занимават с нея.
Ние не мислим и казваме: Каквото Господ даде.
Аз не искам
да
разкривам и друга страна на ботаниката.
Ако сте прави, в това ваше заключение, тогава трябва
да
бъдете доволни и на болестите, които Господ дава.
Именно: Има такива растения, от които достатъчно е
да
пиете само няколко капки, за
да
се подмладите, или
да
станете красиви.
Когато имат нужда, понякога помага.
Запример, има растения, които са в състояние
да
прояснят ума на човека,
да
усилят паметта му.
Когато искате
да
отидете на училище, помага.
Докато Господ дава здраве и богатства, вие сте съгласни с това, доволни сте.
Една–две капки от тия растения са в сила
да
извършат това нещо.
Щом ви даде болести, не сте съгласни, ставате на друго мнение.
Като дойдеш
да
умираш, този идол не помага.
Това е тайна в природата, която не е позволено
да
се открива.
Като дойде смъртта, всичкото
си
богатство
да
дадеш, нищо не помага.
Благодарение на болестите е започнало човешкото тяло
да
се изучава.
Също така и от храната, която хората употребяват, зависи дали те ще бъдат умни или глупави.
Това зависи не само от вас, но и от вашите родители, от вашите деди и прадеди.
Благодарение на болестите са направени днешните открития.
Много зависи и от храната, с която са се хранили вашите майка и баща, както и вашите деди и прадеди.
Питам: Какво ни ползуват съществата, в които вярваме и които не могат
да
ни опазят?
Малките деца се разболяват, когато започват
да
им никнат зъби.
За в бъдеще ние ще създадем едно поколение на добрите условия, за
да
се родят добри, отлични деца.
Растителното царство не е създадено само за украшение.
Момичетата на 14-годишната
си
възраст пак минават известни болезнени състояния.
– Пазят ме при всички лоши условия на живота.
Значи, във всички преходни периоди човек прекарва някакво болезнено състояние, а именно: От 2–7-годишна възраст, от 7–14, от 15–21, от 21–28, от 28–35 и т. н.
Майките трябва
да
възпитават децата
си
чрез растенията и цветята.
За това те трябва
да
знаят кое цвете какво въздействие указва върху различните деца.
Както виждаш: Имам едно малко кандилце, в което турям за един–два лева масло и цяла нощ ме пази.
След това човек дохожда до едно малко откритие, до едно просвещение.
Ако едно дете е хилаво, нека майка му направи една малка градинка и го остави
да
обработва,
да
отглежда червени карамфили.
Съвременните хора дават на болестите различни тълкувания и обяснения.
Няма
да
се мине година, две, и това дете ще започне
да
се поправя.
А аз имам по няколко слуги, на които толкова скъпо плащам, за
да
ме пазят.
Чакай и аз
да
си
купя три такива икони.
Ако светът не боледуваше, щеше
да
се намира в цел ад.
Ако някое дете е много буйно, няма
да
отглежда червени карамфили, но сини или бели.
Отива
си
турчинът у дома
си
, уволнява слугите
си
, които го пазили и
си
купил трите икони.
Благодарение на болестите хората се малко очовечват.
Закачил ги на стената, купил
си
едно кандилце, което напълнил с дървено масло и казал на иконите: От сега нататък се оставям на вас
да
ме пазите.
Гледате един човек стиснат, нищо не дава.
Когато мъжът и жената в някой дом обичат цветята, те имат нещо благородно в характера
си
.
Запалил кандилото и
си
легнал спокоен.
Като го хване една болест, той започва
да
дава, става мекичък.
И тъй, Бог създаде външния свет, като предметно учение,
да
разберем пътищата, по които трябва
да
вървим.
След два, три дена разбойници се научили, че този турски бей уволнил слугите
си
, които го пазили и влезли вечерта в дома му и го обрали.
Той започва
да
влиза в положението на хората.
Той създаде минералите, скъпоценните камъни, металите, растенията, животните и хората като предметно учение.
Гледате някой здравеняк мъж, третира жена
си
.
Той създаде въздуха, светлината и водата като предметно учение.
Като се разболее, хване го някоя тежка болест, и той започва
да
омеква,
да
става внимателен,
да
влиза в положението на жена
си
.
Дали ти
си
учен или невежа, това е безразлично – ти трябва
да
учиш от тоя свет.
Ти
си
майка, имаш малко дете, за което се грижиш, не можеш
да
се месиш в моите работи.
Същото може
да
се каже и за жената.
Ти
си
обиколен с растения, с животни, които не изучаваш, а очакваш
да
отидеш на онзи свет при ангелите и там
да
се учиш.
Докато е здрава, жената мисли, че от никого няма
да
има нужда.
Георги и му казал: Хайде, и тебе те извинявам, ти
си
млад, имаш кон, с който се разхождаш.
Това показва, че хората нямат ясна представа какъв трябва
да
бъде животът.
Ти трябваше
да
бъдеш внимателен,
да
ме пазиш,
да
не ме обират.
Обаче, ако разгледате съвременното общество, ще видите, че то напълно отговаря на нашия умствен живот, за който ние сме готови.
Ти казваш: Аз не искам
да
се занимавам с растенията.
За наказание на това, беят заповядал
да
обърнат иконата на св.
Какъв по-добър живот може
да
ви се даде от сегашния?
Никола с лицето към стената, като му казал: Слушай, старче, няма
да
те обърна с лицето нагоре, докато не намериш крадците.
Следователно, ако искаш
да
се запознаеш с ангелите, ти трябва
да
започнеш от растенията.
За
да
дойде един по-добър порядък, така както ние искаме, за това се изисква един по-голям подем на човечеството.
Ако искаш
да
се запознаеш с архангелите, ти трябва
да
започнеш от млекопитаещите.
Ти не
си
милостив към животните
си
, към воловете
си
, а искаш
да
отидеш при ангелите и архангелите.
Колкото и
да
са груби народите днес, християнският свет, бялата раса се отличава от всички предшествуващи я раси и народи.
Те се занимават с животни, а ти гледаш на тях отвисоко.
Никола: Сега вече ще бъдеш внимателен,
да
не (се) случват втори път подобни работи.
Като се наблюдават черепите им, в тях справедливостта е по-силно развита.
Така може
да
говори само невежият човек, който не разбира великия закон, който съществува в света.
Та сега и ние казваме, че уповаваме на небето, но при всичкото пазене, случва се някой път, че ни се изгубва нещо.
Те имат по-високо съзнание от предишните раси.
Ако кажеш, че това е животно, и напредналите същества пред и над тебе ще ти кажат, че и ти имаш животно в
себе
си
.
Сега това са анекдоти, това са развлечения, с цел
да
се обяснят някои работи.
В бялата раса има по-голямо милосърдие, отколкото всички онези раси, които са минали преди нея.
„Онова, което дава живот“.
Питам: Какво се ползува човек от това, че има едно учение, или че има знания, или че вярва в това или онова, когато това верую не може
да
ни помогне?
Ако отидете в Китай и влезете в някой съд, ще видите, че когато подсъдимият влиза, той влиза наведен, пъпли по колене, не може
да
се изправи на краката
си
.
Кое е това, което дава живот?
– То е Бог, Който ви е създал.
И аз ви съветвам, като приятели, изучавайте Божиите дела, изучавайте Неговите знания, които ни е дал и никога не петнете Божиите работи.
Малки работи са, но къде е
да
се изправиш на краката
си
и къде е
да
пъплиш на колене пред съдията,
да
не можеш
да
се изправиш.
Няма какво
да
се занимаваме с религиите.
Никога не
си
давайте мнението по тези въпроси.
Той носил със
себе
си
пушката
си
, пълна с онези куршуми дум-дум.
Ако
си
давате мнението, непременно ще изпаднете в някаква погрешка.
Като разглеждал природата, изведнъж един тигър се хвърлил върху него и му счупил лявата ръка и го задигнал в леговището
си
.
В природата няма излишни неща.
Едно го спасявало само, че пушката му била в дясната ръка, която останала здрава и би могъл всякога
да
се брани с нея.
Мохамеданството в сравнение с Мойсея е малко по-ново.
Като се опитвал
да
повдигне главата
си
,
да
види какво прави тигрицата, тя веднага му натискала главата,
да
не гледа.
Всички по-нови религии и учения поддържат идеята, че в тях седи спасението на цялото човечество.
По този начин тя възпитавала малките
си
, как
да
натискат главата на англичанина.
Въпреки всички религии, светът
си
върви по своя път, и в света стават много нещастия.
Като
си
освободи лявата ръка, англичанинът могъл
да
се прицели с дясната
си
ръка към майката тигрица и я повалил на земята.
Казвам: Турете всяко нещо на местото
си
.
Въпреки нашата вяра и вярвания в Бога, нещастията и страданията вървят подир хората.
След това той разправя своята опитност, като казва: Не ми беше мъчно, че лявата ръка ми беше счупена, но това, че не можех
да
повдигна главата
си
.
И тогава онова, което дава живот, това е Божественият Дух, Който действува у нас.
Това значи
да
пъплиш като китаеца пред съдията.
Той ни дава това възвишеното,
да
бъдем справедливи спрямо
себе
си
,
да
бъдем справедливи спрямо ближните
си
и
да
бъдем справедливи спрямо своите по-нисши братя.
Щом се опитал
да
повдигне главата
си
, веднага тигрицата го натискала с лапата
си
и с това искала
да
му каже: Твоята английска глава може
да
седи и долу.
На всякъде и всякога
да
бъдем справедливи!
Други пък казват: Все е хубаво
да
вярваш в нещо.
Все е хубаво
да
имаш един Господ на земята.
Англичанин е това,
да
се опита една тигрица
да
му натисне главата долу.
Най-после той успял
да
ѝ отмъсти.
Той или ще е някой богат човек, или ще е някой банкер, или някой, който заема високо положение, или някой княз – все-таки някой човек, който може
да
ти помогне в трудните положения на твоя живот.
Съвременните психолози искат
да
обяснят анормалностите, които съществуват в хората, именно с животинските влияния в тях.
Човек все трябва
да
има някого, в когото
да
вярва – това е в реда на нещата, защото в човека има едно чувство, нужда
да
има познайници, хора, на които
да
вярва.
Малкото дете трябва
да
вярва в баща
си
.
Вследствие на това нисше естество, в човека се раждат ред животински състояния, които говорят за атавизъм, на който често се натъква.
Малкото момиченце трябва
да
вярва в майка
си
.
Давани са ред примери, от които се вижда, че достатъчно е в едно животинско състояние, т. е.
Когато изучаваме градинарството и садим някое растение, вие трябва
да
избирате почвата му.
в едно неестествено състояние
да
пожелае нещо човек, за
да
се повдигне неговото животинско естество.
Запример, при новото градинарство, трябва
да
се изучават условията,
да
се знае при какви условия, при каква почва могат
да
се поставят съответни подложки.
Достатъчно е при това състояние човек
да
хвърли само един такъв поглед някъде, за
да
се произведе цяла катастрофа в него.
„Онова, което дава живот“.
Религиите в миналото, както и в настоящето са се стремели
да
дадат права насока на животинското в човека,
да
не вземе надмощие на Божественото в него.
Науката и религията, това са външните условия за повдигане на човешкия дух,
да
служат на човека.
Затова религиите препоръчват на човека
да
се моли на Бога.
Не е въпрос човек
да
служи на религията и науката, но науката и религията трябва
да
служат на човека.
Човек не е създаден за религията и науката, но науката и религията са създадени за човека.
Човек трябва
да
знае как
да
се моли.
Грешката е там, че някои хора мислят какво човек непременно трябва
да
бъде религиозен, че той трябва
да
има условия.
Преди всичко, молитвата е само едно средство.
Обаче, ако човек е изправен в сърцето
си
в пълния смисъл на думата, той няма
да
има нужда от никаква религия, разбирам външна религия.
За
да
се моли човек трябва
да
знае първо какво
да
мисли и как
да
мисли.
Но понеже сърцето на човека още не е изправно, той има нужда от религия, от външна религия.
Ще кажете, че човек трябва
да
вярва.
Ако умът на човека беше напълно изправен, той нямаше
да
има нужда от никаква наука.
Но понеже умът му не е още напълно изправен, той има нужда от външна наука.
Не е достатъчно
да
мисли човек, че вярва, но той трябва
да
подложи своята вяра на опит.
Запример, защо има нужда от болници?
Ако искаш
да
изпиташ вярата
си
, иди в една гора, дето има мечки.
Ако нямаше болни хора, нямаше
да
има никаква нужда от болници.
Като излезе мечката на среща ти, не се отдалечавай от нея, но опитай
да
видиш, мечката ли е по-силна или твоят ум.
Тогава щеше
да
има нужда само от така наречените хигиенични здания, в които лекарите щяха
да
дават наставления как
да
живеят хората.
Следователно, в бъдеще религията ще съществува като хигиенична наука,
да
покаже на хората как трябва
да
живеят.
Обаче, ако имаш вяра, изобщо, и твоята вяра е силна, застани на пътя на мечката и не бягай от нея.
Не е въпросът какво трябва
да
бъде при сегашното положение.
Знай, че тя ще мине покрай тебе, без
да
ти направи нещо.
Като мине покрай тебе, ти
да
останеш тих и спокоен и
да
я погладиш по гърба ѝ.
Кажи
си
: Приятно ми е, че срещам една мечка.
Всички хора нямат възможност в дома
си
да
се хранят.
Вярвам, че Ти, Който живееш в мечката, няма
да
позволиш
да
се нахвърли тя върху мене.
Страхлив съм, но вярвам, че няма
да
ме изплашиш.
Тази мечка ще мине покрай тебе, ще се усмихне и няма
да
ти направи нищо.
Като влезете в една от тия страноприемници, всички ви приемат любезно и ви казват: Добре дошли.
Като излизате, обаче те не ви пущат и ви казват: Докато не платите, няма
да
излезете.
Не мислете, че Божественият Промисъл не взима всички неща предвид.
Вземете пример от щъркела и лястовицата, които са
си
извоювали правото хората
да
ги считат за свещени животни.
Отишел той един ден на банята
да
се окъпе, но влязъл без пари, като
си
мислил, че Бог ще се погрижи по някакъв начин за него.
Като дойде въпрос до гнездото на лястовичката, никой не смее
да
го бута.
Той се окъпал много добре и като излизал от банята, казал на баняджията: „Много ти благодаря, хубаво се окъпах, нищо повече не искам, толкова съм доволен от банята.“ – „Доволен
си
от банята, но трябва
да
си
платиш, само с благодарност работата не става.“ – „Ами нали за това направихте банята,
да
се къпят хората.“ – „
Да
, направихме банята
да
се къпят хората, но за това трябва
да
се плаща.
Що се отнася до другите птици, техните гнезда ни най-малко не са свещени.
Който се къпе, той трябва
да
си
плаща.“ – „Ето сега беля“,
си
казал дервишинът.
Казвам: Още като влизаше дервишът в банята, трябваше
да
пита може ли
да
се изкъпе без пари.
Щом се е окъпал и излиза от банята, той трябва вече
да
си
плати.
Сега
да
оставим тази приказка настрана, но казвам: Човек трябва
да
има една прицелна точка, към която
да
се стреми.
То взело едно ножче и отрязало езичетата на всичките лястовичета.
Човек трябва
да
работи за нещо.
Като слязло от дървото, разправило на майка
си
какво направило.
Казвате, че трябва
да
се работи с пари.
Да
, с пари е мъчно
да
се работи, или
да
се слугува, но без пари е още по-мъчно.
И започнала тя
да
разправя на съседките
си
какво правило детето ѝ.
С хляб е мъчно
да
се живее, но без хляб е още по-мъчно.
Смеела се и се чудила, отде му дошло на ума
да
изреже езичетата на тия малки лястовички.
Какво трябва
да
се направи?
Някой път казват, че без пари не могло
да
се живее.
Започнали
да
му се раждат деца.
Може и без пари
да
се живее, как
да
не може, но трябва
да
знаете как
да
се живее.
Родили се пет деца, но всички били неми.
При сегашния строй, както хората живеят, за тях е мъчно
да
живеят без пари, но ако този строй се измени, тогава ще стане възможно
да
се живее без пари.
Някои неща са възможни, някои неща са невъзможни – това е по отношение на времето, това е по отношение на традициите, на реда и порядъка в света.
Човек не може
да
мине пеш през океана или през морето, но все трябва
да
има един параход, но трябва
да
се плати на този параход.
Все-таки, пари или без пари, в света човек все трябва
да
плаща нещо.
Дервишът трябваше
да
каже на баняджията така: „Слушай, аз нямам пари
да
платя за банята, но искам
да
се окъпя; в замяна на това ще остана един ден при тебе
да
ти послужа,
да
си
платя за банята.“ Дервишът искал тъй, по религиозному: влязъл човекът в банята, окъпал се и
да
благодари само.
Това е станало пред очите на един кръчмар, добър човек, който не обичаше
да
лъже.
Той искал лесно
да
се изхлузи.
Той казваше: На една греда пред моята кръчма две лястовички
си
направили гнездо.
Не, той трябва
да
се опретне на работа.
Едната лястовичка била много работна; постоянно ходила
да
си
събира калчица за гнездото.
Хотелджиите са много снизходителни, като решите
да
им слугувате.
Другата лястовичка се изхитрила и всякога оставала в гнездото
си
да
чака първата
да
донесе кал.
Лесно е
да
кажеш на хотелджията: „Много ти благодаря“ и
да
излезеш.
Първата отивала, донасяла калчица и отново се връщала още
да
носи.
Не, ще се опретнеш
да
работиш и ще
си
платиш.
Даже и в най-благотворителните учреждения като влезете, ще трябва
да
си
платите.
Първата лястовичка отивала, връщала се, носила калчица за гнездото
си
, но същевременно забелязвала, че калчицата липсва.
Две недели вече как работила в гнездото
си
, но то все още оставало недовършено, калчицата не стигала.
Един ден, като се връщала пак с калчица в устата
си
, намерила втората лястовичка в гнездото
си
.
Ако един ученик рече
да
се занимава частно,
да
има на свое разположение частни учители, за една година няма
да
му стигнат и 20–30 хиляди лева за учители само.
На тези учители се плаща по 3, 4 хиляди лева месечно
да
преподават.
Голямо снизхождение е за учениците
да
могат така евтино
да
получават своето образование.
В това време котката на кръчмаря се хвърлила върху тях и успяла
да
сграбчи и задуши една от лястовичките.
Днес, за
да
постъпи в някоя гимназия или университет, ученикът трябва
да
плати някаква малка такса и с това въпросът се изчерпва.
Каква била изненадата му, когато забелязал, че лястовичката, която била задушена от котката, се указала крадлата.
Освен това, ще дадат и няколкостотин лева за учебници.
Сега вие трябва
да
знаете въз основа на този закон, че всека мисъл, която минава през ума ви, ще остави своите добри или лоши последствия.
Безразлично какви сте, дали философи, поети, учени, религиозни, всека постъпка, която вие правите съзнателно, непременно ще остави своите последици у вас.
Значи, доста големи услуги се правят на учениците, за
да
учат,
да
следват в разните училища и университети.
Има един закон в природата, който донякъде само може
да
ни извини, но не и
да
ни оправдае.
В религията, както и в обикновения живот мнозина мислят, че богатият може
да
прави, каквото иска, никой не го държи отговорен, а сиромахът не може
да
прави, каквото иска.
Не, законът е еднакъв и за сиромаси, и за богати, и за учени, и за прости.
Изискват се начини, по които
да
се подобри вътрешният живот на човека.
Той е еднакъв не само за всички хора, но и народите държи отговорни за техните дела.
Сега се преподава наука на хората, чрез която се изискват ред подобрения в света.
В това отношение мога
да
ви преведа много примери от историята, тя е пълна с такива примери, но не искам
да
се спирам.
„Онова, което дава живот“ – какво е това, което дава живот?
Това е разумното в човека, онова правилно, вътрешно разбиране, което човек може
да
има към природата и живота.
Ние виждаме как при създаването на света, първо се явяват един вид животни, после втори, трети, четвърти, докато най-после се явил и човекът.
Има едно същество в света, което всички разумни същества на земята, както и в цялата вселена Го признават.
Значи, всички животни преди човека са били пионери, които са приготвили пътя за явяването на човека.
Това същество именно, това Божествено начало е създало всичко в света.
От Него е излязло всичко.
Когато не искаме
да
признаем, че съществува само едно, един принцип, едно начало, ние приемаме съществуването на два принципа, на две начала у нас.
Има държави, които не могат
да
съществуват без пари.
Щом се усъмним в първото начало, ражда се злото в света.
При сегашните условия никоя държава не може
да
съществува без пари.
Щом човек се поколебае в доброто, ражда се злото в света.
Тя непременно трябва
да
ги има.
Да
допуснем, че някой от вас е сиромах и вижда касата на един богат човек отворена.
Сиромахът веднага казва: Господ е отворил тази каса за мен.
Каквато и
да
е банка или учреждение не може
да
функционира без средства.
И без
да
мислиш много, ти бръкваш в касата на богаташа, взимаш
си
, колкото искаш и казваш: Тази каса е отворена за мене.
Ти се озърташ насам, натам, страх те е
да
не те видят хората, а не се страхуваш, че Господ ще те види.
Дали е добре или е лошо, Христос говори по това.
Ти трябва
да
попиташ Господа: Господи, позволяваш ли ми
да
бръкна в тази каса?
Когато дойдоха при Него
да
искат данък, Той разреши лесно този въпрос.
Като запиташ, чакай
да
ти отговори.
Запитаха учениците Му: Вашият Учител няма ли
да
си
плати данъка?
Ако ти позволи
да
бръкнеш, бръкни.
Дойде Петър при Христа и го запита: Държава(та) от кого взима данъка, от синовете
си
или от своите граждани?
Христос му отговори: Държавата ще взима данък от своите граждани, а синовете ще бъдат свободни.
Всички трябва
да
се допитвате до Господа.
Но за
да
не ги съблазняваме, вземи мрежата
си
и я хвърли в морето.
Някой път се разгневите, искате
да
изявите своя гняв навън,
да
направите нещо.
Там ще намериш една риба, ще я хванеш в мрежата
си
и в нея ще намериш една златна монета.
Не, не бързайте, запитайте Господа
да
се проявите или не.
Вие без
да
питате се проявите и не искате
да
знаете нищо повече.
Понеже Христос разбирал законите, лесно се справил с въпроса за данъка.
Ако всички спазвахте това правило, за всека работа
да
се запитват до Господа в
себе
си
, те нямаше
да
правят погрешка.
Ако вие се намерите в трудно положение, какво трябва
да
правите?
Някога извиквате работници
да
ви работят.
Аз съм уверен, че от всички, които сега ме слушате, няма
да
се намери нито един, който, ако хвърли мрежа в морето, няма
да
улови такава риба, която
да
съдържа в
себе
си
една златна монета. Защо?
Като дойде
да
плащате, казвате
си
: Криза има.
Защото всички златни монети сега са в банките.
Чакай
да
отделя по един–два лева от всеки работник.
Не, преди
да
направите това, запитайте се,
да
отделите ли от заплатата на работниците по нещо или
да
не отделяте нищо.
Като се запитате, ще чуете в
себе
си
един тих глас, който ще ви говори: Не само, че не трябва
да
отделяш, но прибави към заплатата на всеки работник по още един лев отгоре.
В американските банки е събрано около 10 милиарда злато.
Има един, когото не обичаш, трябва
да
се запиташ в
себе
си
,
да
го приемеш у дома
си
или
да
не го приемеш.
Този глас ще ти отговори, че не само трябва
да
го приемеш, но добре
да
го угостиш, и сладко
да
му говориш.
Изобщо, държавите сега са складирали в банките
си
златото за бъдещи нужди.
Има в човека едно Божествено съзнание, което постоянно му говори и го напътва какво
да
прави и как
да
постъпва.
И природата е складирала милиона тонове въглища в земята.
Не
си
ти човекът, който искаш
да
си
отмъщаваш на този или на онзи и който не обичаш – този ли онзи.
Та казвам: Истинска религия е онази, която може
да
се приложи навсякъде в социалния живот.
И човек днес се е домогнал до богатствата на природата.
Някой съдия вижда, че подсъдимият не е виновен и се чуди какво трябва
да
прави.
Той е извадил златото, среброто, медта, желязото от природата и ги използува.
Той трябва
да
се запита дълбоко в
себе
си
и
да
каже:
Да
осъдя ли този човек или
да
не го осъждам?
Той е намерил слабата страна на природата и тя, като добра майка, казва: Хайде, нека от мене
да
мине.
Понеже това мое дете отива на училище
да
се учи, ще му отпусна кредит
да
завърши образованието
си
.
– Няма
да
мислиш за
себе
си
.
Ще пуснеш човека на свобода и на всички ще кажеш, че той не е виновен – нищо повече.
Но ако е роден българин, той не може
да
се движи из широкия свет като англичанина.
Ние не можем всякога
да
вярваме на свидетели.
Представете
си
, че един ден всички граници се отворят и всички народи бъдат като една държава, могат свободно
да
преминават границите от една държава в друга.
3.
Трите плода
,
ООК
, София, 8.1.1936г.,
Някои може
да
не са съгласни с начина, по който ви говоря.
Всяка душа, всеки човек е създаден от Бога, той
си
има една същина, той
си
има своята ценност и аз трябва
да
намеря тази ценност.
И тъй, първото нещо: При любовта към Бога ще придобием онова изобилие, от което се нуждаем.
Има учени хора, които казват, че сладчината
си
е сладчина и тя няма нищо общо с живота, и че горчивината
си
е горчивина и тя няма нищо общо със смъртта.
Аз трябва
да
намеря ценността, която Бог е вложил в предметите.
Ние всички сега страдаме от една аномалия, от вътрешен недоимък.
Според мене, за
да
познаем
себе
си
, трябва
да
го знаем.
Всички недоволства, всички страдания в света са, защото ни липсва нещо.
Някой човек, поради незнание, може
да
ме обиди, т.е.
аз
да
считам, че ме е обидил; човекът не е имал това намерение, но езикът е такъв.
Да
обезценяваме Божественото значи
да
обезценяваме
себе
си
, защото моят живот е така потребен за всички, както и животът на другите.
Красотата е здравословното състояние на живота, или естественото положение, в което животът може
да
се прояви.
Например, един французин казва на един турчин: "Cing heures" Това значи "пет часа." Турчинът му отговаря: "Сен кьор", но това на турски означава: "Ти
си
сляп!
" Французинът казва: "Мерси", като смята, че онзи го е разбрал.
И ако вие се повдигате, то се повдигат всички.
Не ние
да
даваме!
Следователно лицето отвън ако е красиво, органическият живот има едно проявление, ако тялото е грозно, деформирано, то животът има друго проявление.
И ако вашият ближен, когото обичате, се повдига, всички се повдигат.
Ние не можем
да
възприемем Божията Любов, защото приличаме на пукнати съдове – като влезе тя, нищо не остава, изтича.
Мисълта, и тя може
да
бъде красива.
Не, като влезе Божията Любов във вас,
да
направи нещо, а не
да
приличате на пукнати съдове!
Вие казвате: "По какво трябва
да
се отличават хората?
Ако вие сипвате вода в саксията и тя изтича навън, няма значение, че сипвате – тя трябва
да
остане в почвата и
да
влезе в цветето.
Една мисъл
си
има своя форма.
" Неразбиране е това, така не се разсъждава.
" Вие трябва
да
се отличавате по три неща:
да
имате една неизменна любов към Бога,
да
имате любов към ближния и
да
имате любов към
себе
си
!
В нашия лимон влезе вода и се обновиха листата му.
Едно чувство
си
има своя форма.
Едно съвпадение в думите вие приемате понякога за обида.
Божията Любов не трябва
да
изтича навън, но трябва
да
влезе в нас и
да
създаде плод.
На нас ни се вижда, че нещата са отвлечени, че нямат никаква форма.
Какво нещо е обидата?
Питам ви, понеже това е една ваша специалност, тук съм срещал професори по обидата, които специално я разбират.
Можете
да
кажете: "Страшна работа е това!
За
да
се познае какъвто и
да
е предмет в природата, той трябва
да
има известна форма.
Кой от вас ще може
да
ми представи какво нещо е обидата?
Определете какво нещо е любов към
себе
си
.
И най-отвлечената идея
си
има форма.
"Дали съм готов?
Например, казват: "Това е абстрактна мисъл." Абстрактните неща също
си
имат форма, абстрактната мисъл
си
има форма.
Ще ме извините, аз не съм специалист, но ще се постарая малко
да
опиша обидата.
Вие ще носите в рая три плода: един плод, който е узрял в любовта ви към Бога, един плод, който е узрял в любовта ви към ближния и един плод, който е узрял в любовта ви към
себе
си
.
Вие можете ли
да
си
представите Бога без известна форма?
Една сестра се е разтворила – както някой охлюв, когато
си
извади рогцата – турила знамето напред, весела е и разположена; като й кажат една обидна дума, тя се спре, затвори се – всичко се изменя: ако е пеела, млъкне, ако обидата е засегнала симпатичната й нервна система, излива сълзи.
И щом ангелът каже така, вие ще поднесете трите плода и ще оставите те
да
се произнесат.
"Дали сме достойни?
На вас ви се вижда много лесно.
А ако ги намерят с дефекти, ще кажат: "Не можем
да
приемем тия плодове" – ще ви дадат малко наставления как
да
подобрите тази раса и пак ще се върнете на Земята, за
да
го сторите.
Лесно се задават въпросите, но мъчно им се отговаря.
Същественото е, че вие ще занесете там един плод от любовта
си
към Бога, един плод от любовта
си
към ближния и един плод от любовта
си
към
себе
си
.
В дадения момент готови ли сте
да
приложите това или не?
Не само
да
казвате: "Аз мога
да
обичам", но дайте плодове от любовта
си
към Бога, към ближния и към
себе
си
.
Аз мога
да
взема едно шише и
да
събера сълзите й.
Плод трябва
да
имате!
Трябва
да
гледаме децата
си
." Оставете това!
Опитвам ги и казвам: "Много е хубава водата на твоите сълзи." При обидата става известно подпушване, в дадения случай ти спираш човека; той е развивал например някаква теория, говорел е нещо, ти го спираш в пътя и веднага в него се заражда известна енергия, известна реакция, едно възражение – той се обижда, разгневява се.
Плод трябва
да
принесете!
Вашата любов няма
да
спъне децата ви.
Обидата е един вид
да
поставиш едно препятствие на пътя.
А пък само изразите: "
Да
се опознаем,
да
живеем братски,
да
се обичаме" – това са празни работи!
Човекът
си
върви – остави го, не го спирай, не го апострофирай, нека
да
си
върви по своя път.
Не го обиждай.
Разправях за онзи беден руски княз, който се оженил за една красива мома.
Нито пък ти трябва
да
се обиждаш!
Умният човек не трябва
да
се обижда.
Той трябва
да
види отдалеч препятствията по пътя и не трябва
да
се оставя
да
го обидят.
Само по
себе
си
какво означава М?
Всеки може
да
се обиди.
" Най-после, след три дена, младата мома казала: "Не може само поцелуемся.
Всеки човек, който няма любов, е безсилен.
Всеки човек, който няма любов, е сиромах.
("Съгласна.") Всички съгласни букви имат едно голямо препятствие, имат един напън отвътре, искаш
да
кажеш нещо и не можеш.
Всеки човек, който няма любов Божия, той е изложен на страдания.
Той отишъл
да
слуша проповедта на знаменития проповедник Муди на едно събудително събрание.
Ще кажеш: "Ти
си
много добър човек" – то е целувка.
След проповедта онзи отива и казва на жена
си
: "Не те е срам!
"Ти
си
отличен, като тебе няма друг" – то е "поцелуемся." "Ти
си
учен човек" – то е "поцелуемся." Като ми каже някой, че съм учен човек, на мен ми е приятно, но ако аз вярвам само на този брат, който казва, че съм учен и се обосновавам на това, то аз ще остана невежа.
Да
ходиш
да
разправяш на проповедника какво съм правил вкъщи!
Аз съм учен, хубаво, но трябва
да
стана по-учен.
Имате един ъгъл, който се пресича с права линия през средата – получавате буквата А.
Тия работи
да
ги изнесеш на показ пред всички хора!
Всеки ден трябва
да
внася нещо в мен.
Това разбираме, когато се казва: "
Да
възлюбиш Бога с всичкия
си
ум, с всичкото
си
сърце, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила!
Светът прогресира – и ние прогресираме.
Примерите не се дават за едно определено лице, те се дават само за изяснение.
Някой ми казва: "Аз зная само "Отче наш." Може ли
да
ми дадеш някоя друга молитва?
" Казвам му: Научил ли
си
се
да
четеш "Отче наш"?
"Много добре." И започва той, и чете: "Отче наш, Който
си
на небесата,
да
се свети Името Твое,
да
дойде Царството Твое,
да
бъде Волята Твоя, както на небето, така и на земята.
Скъперникът е човек, който има малко милосърдие, но силно развито стяженолюбие; той иска
да
му дават повече, а
да
дава по-малко.
Хлябът наш насъщни, дай го нам и днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.
Не ни въвеждай в изкушение и избави ни от лукаваго, защото е Твое Царството, и Силата, и Славата, во веки веков!
Понякога в живота скъперничеството се превръща в икономия, но в природата то е изсъхване.
Амин." Казвам му: Добре
си
я научил.
Но
да
се върнем сега, каква беше темата?
Но слушай, аз имам болка в крака
си
.
Чети "Отче наш" и ако оздравее кракът ми – знаеш
да
четеш молитвата, а ако не оздравее – не можеш
да
я четеш.
Това същество "Аз" виждали ли сте го вие?
В дадено положение вие можете
да
бъдете център – една точка, където много неща се прекръстосват.
Водят ме на ешафода.
Виждали ли сте Аз-а?
Трябва
да
разбирате вашите способности, вашите чувства, вашите действия.
Ако аз знам
да
чета "Отче наш", като я прочета, няма
да
има никаква присъда.
Всички постъпки във вашия живот се прекръстосват в един център.
Който има вече Божията Любов, той не трябва
да
се спира там.
Няма
да
обяснявам сега, нещата като почнат
да
се обясняват, те стават смътни.
Ако вие нямате център, към който
да
се приближавате, мислите ви не могат
да
се съсредоточат; тогава мисълта ще бъде еднообразна.
Могат
да
ме закачат 10 пъти на въжето – то ще се скъса.
Щом се е научил на Божията Любов, ще отиде при ближните
си
.
Нещата трябва само
да
си
ги представите, като децата трябва
да
ги вземете.
Няма
да
намерят такова дебело въже,
да
ме обесят.
А щом научиш любовта към ближните
си
, ще идеш при
себе
си
.
И вериги
да
ми турят, пак ще се скъсат.
Ти
си
научил Божията Любов, но не отиваш при ближните
си
- тогава не
си
я научил.
Едно хармонизиране трябва
да
има между мисли и чувства.
Ако
си
научил Божията Любов, в тебе ще се зароди желание
да
отидеш при ближните
си
.
Мислите и чувствата трябва
да
се събират в някакъв център.
Да
не могат
да
те обесят!
Ако ближният ти не дойде с тебе, не
си
го разбрал; ако ближният ти дойде с тебе, ти
си
го разбрал.
И 10 пъти
да
гръмнат в теб,
да
не те убият.
И ако двамата ядете и пиете, вие тогава разбирате
себе
си
.
Давате на едно дете една глава лук; детето иска
да
знае какво нещо е лукът: то махва люспите една след друга и лукът намалява, намалява, и като дойде до най-малката люспа, казва: "Това е лукът." Но тия люспи не съставляват лука, в него има едно съществено качество, има един особен живот, люспите са само представители на лука.
Мислите, чувствата и постъпките трябва
да
се съберат във вашата душа или във вашето Аз.
И 100 пушки
да
гръмнат,
да
не могат
да
те убият.
Оставям сега мисълта:
Да
възприемете Божията Любов и с това, което възприемете – Божественото –
да
видоизмените всички ваши разположения, които сега имате.
А пък ако не знаеш
да
четеш "Отче наш", като гръмнат само веднъж – и ще се търкулнеш на земята.
Всичко това, което преживяваме, трябва
да
влезе вътре в нас и
да
се преработи в душата, и този преработен материал трябва
да
се проектира навън.
Във вас сега остана мисълта: "Че кой знае така
да
чете "Отче наш"?
Даже и тук като седите, ще се скарате за място.
Вие идеята в дадения случай не можете
да
я обелите.
За мен добър човек, умен човек, справедлив човек – това са вътрешни възможности за човека, за
да
може
да
се прояви.
То е било полезно, но в бъдеще ще се нуждае от един нов елемент.
Те знаели
да
четат "Отче наш".
Нали сте разглеждали цветята и сте забелязали, че едно цвете, ако дълго не му сменяте пръстта, тя се сбива, изтощава се и после много пъти трябва
да
я сменяте, за
да
се обнови.
Те я чели в пещта – и се разхождали в нея, и не изгорели; и дошъл един ангел при тях.
Ако я имате, човекът до вас най-първо ще задими, после ще почне
да
гори и ще се изплаши.
Човек също постоянно има нужда, в известни периоди,
да
се обновява в своето вярване.
Има една тенденция в света учените
да
представят по такъв начин нещата на хората, като че те, хората, много малко знаят в някои области.
Той вътрешно трябва
да
расте в своето верую.
Или ще дойде един силен човек и ще иска
да
покаже, че вие не сте толкова силен, колкото него.
Няма
да
ви кажа, че не разбирате, но в пътя, по който вървите, временният живот ви отвлича от същественото.
Имаме и примера на Данаила: като го туриха между лъвовете, той четеше "Отче наш" – и се заключиха устата им, и никой лъв не шавнал.
Млади и стари, обичайте Господа!
НАГОРЕ