НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
758
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
758
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Като добрия син
,
ООК
, София, 1.1.1936г.,
Иначе, каквото и
да
ви разправям за ябълката, те ще са непонятни неща; но след като
си
я опитал, можем
да
говорим за нея.
Страда онзи, който е преял, мъчи се онзи, който нищо не е ял.
Ако в една работа ти не можеш
да
успееш, то втория ден не предприемай тази работа.
Само мислещото същество може
да
страда.
Вие искате в живота
да
бъдете щастливи.
Мнозина мислите как
да
бъдете щастливи,
да
благувате.
Той влиза и не е осведомен за буквите, за реда в училището.
И можете
да
бъдете щастливи.
Никой не забранява на човека
да
бъде щастлив.
Но щастието ви зависи най-първо от вашия ум, зависи от вашето сърце, зависи и от вашата воля.
Ако нямате един възпитан ум, ако нямате едно възпитано сърце, ако нямате една възпитана воля, вие щастливи не можете
да
бъдете.
Страданието – това е програмата на живота.
Възпитание в простия смисъл значи: един добре отхранен ум, който
да
приема хубава храна, и сърцето
да
приема хубава храна, и волята
да
се храни.
Някои от вас, които сте религиозни, ще ми кажете: "
Да
изпълним волята Божия." Много общо е това.
Страданията аз ги наричам предговор, встъпление към всяко велико съчинение.
В предговора ще се кажат няколко реда и след това ще се навлезе в главния предмет.
Той няма
да
те погледне така, отвисоко.
Най-първо, трябва
да
съм доволен от това, което имам, и
да
съм доволен в дадения случай
да
работя.
Вие сте една книга, трябва
да
се напише встъпление, предговор.
Щом почнеш
да
се безпокоиш, ти
си
вече в областта на съзнанието и самосъзнанието.
Защото Божественото в нас постоянно ни казва какво трябва
да
правим.
Веднага ще ти влезе в положението, и като го срещнеш, всичко ще ти тръгне напред, ако
си
болен, ще оздравееш.
Всеки ден има малки подпушвания, които показват какво трябва
да
правим.
Безпокоиш се и казваш: "Тази работа няма
да
успее"; и мислиш какъв ще бъде твоят живот след 20 години.
Твоят живот зависи от днешния ден.
Страдаш - предговор е това, не съдържа важното, то е само едно малко встъпление.
Добър ли е днешният ден, всички други дни ще бъдат такива.
Да
допуснем сега, че тъкмо седнете на трапезата
да
ядете, идва един ваш приятел, когото 19 години не сте виждали.
Не смесвайте мъченията и другите недоразумения със страданието.
Какъвто е днешният ден, такива ще бъдат и всички други дни.
И всички добри хора в света са все проводници на ангелите!
Трябва ли вашият приятел
да
ви завари на трапезата, или трябва
да
станете,
да
напуснете трапезата и
да
го посрещнете?
Ако вие отидете при най-добрия господар
да
му служите, от какво ще зависи вашето щастие?
Някой път средата е толкова груба, че един ангел не идва с тялото
си
, но той ще влезе в някой човек, та чрез човека ще действа – ангелът и човекът, двамата заедно ще работят.
Ти
си
седнал
да
ядеш.
По някой път човек трябва
да
се радва, че участва в страданието.
Ако сте внимателен, ако сте изправен, ако
си
вършите работата добре, господарят ще има отлични мисли за вас.
Защото щом го разбереш, страданието моментално ще се превърне в радост.
Но ако вие днес направите една щета, една погрешка, счупите това-онова, развалите нещо, най-после, след една година той ще ви каже: "Ще извинявате, но не можете
да
останете повече при мен." Същият закон е и в друга една област.
Трябва ли
да
седиш и
да
си
недоволен в
себе
си
, че приятелят ти е дошъл?
Всякога неразбраната радост е страдание, неразбраната любов е страдание, неразбраната истина е страдание, неразбраното добро е страдание.
Колко време природата държи на Земята някои от вас?
Всички добродетели, когато човек не ги разбира, са страдания.
Ще започнете работата
си
добре и ще я свършите зле, ако не знаете как.
Някои казват: "Ако кажеш истината – страдаш, ако направиш добро – страдаш!
Шестицата ще я направите тунел, и цялата година ще я направите тунел, за
да
преобразите мъчнотиите в благоприятни условия.
В дома ви като дойде приятелят ви, всички
да
почувствате, че е дошъл Господ.
" Представи
си
, че
си
търговец и идва при тебе един човек
да
купува дрехи; ти му казваш, че тия дрехи са хубави, но го излъгваш - един път, два пъти, три пъти – и той не идва вече.
Да
не сте намръщени и недоволни.
Природата казва: "Не
си
е гледал работата.
Гледам, че всички вярвате в Бога, но виждам, че сте намръщени.
И въпреки тая велика истина, ти казваш: "Не
си
струва
да
се говори истината." Няма по - велико нещо от това,
да
говориш истината!
Такъв слуга не искам." Казвам: Ако искате дълго време
да
живеете на Земята, трябва
да
разбирате законите на живата природа.
Гледайте
да
не правите следната погрешка.
Като направиш една малка погрешка, признай
си
.
Можете
да
бъдете добри!
Сядате
да
ядете; няма
да
следвате правилата, които аз съм ви дал.
Имате условия
да
бъдете добри.
В едно училище един ленив ученик, понеже не
си
знаел урока, казал: "Господин учителю, еди-кой
си
автор пише така и така." Искал
да
каже, че се различават мненията, че не знае по кое правило
да
пише.
Можете
да
изучавате яденето при съвременните условия: как трябва
да
вземеш вилицата, в коя ръка ще вземеш нея и в коя ножа.
Десет години сте водили приятелство и един ден заради една малка сделка, за 40-50 лева, се разсърдите и не искате
да
се видите – развалите приятелството!
Някой казва: "Не ми вървят работите." Хубаво, кажете ми вашата опитност, как ще накарате вашите работи
да
ви вървят.
Някой казва: "Човек не трябва
да
бъде будала.
Защо
да
е така?
В онзи ред, който съществува в природата, не е важно как ще вземеш вилицата, но важното е как ще употребиш долната и горната челюст.
Казва някой: "Шест му тури учителят." Българите са недоволни от ь (ер-малък), искат
да
го изхвърлят; но ъ и 6
си
приличат: 6 е едно зърно, което е поникнало, израстнало.
Той трябва
да
бъде сръчен." Съгласен съм, трябва
да
се работи. Как?
" По каквато и граматика
да
пишете, в природата
си
има една граматика.
После, ще се види каква линия правиш, като
си
движиш устата.
Нещастно е, защото за него трябва
да
се грижиш дълго време.
Тази граматика грябва
да
се учи – нищо повече!
Като гледаш някого как яде, ще познаеш какъв е.
И какъв плод ще даде, не го знаеш – едвам сега е покълнало.
Онова, което хората създават, то са нашите нововъведения.
Аз не искам
да
го представям, не е хубаво човек
да
имитира деформираните работи, с това се внасят известни отрицателни мисли.
Богатият нищо не му дава.
Имаме право на нововъведения, но те са наши встъпления към онова, което е вече създадено, което съществува и което е основа на живота.
За
да
обясня някои неща, трябва
да
ги представя, но те са деформации.
Но дохожда до едно място - хвърля го конят, той се закачва на зенгията (стремето) и конят го влече.
После, не смесвайте страданията с мъченията и трудностите в живота.
В яденето трябва
да
има една свободна линия.
Бедният човек се притичва, хваща коня, задържа го, изважда крака на човека.
Ред работи има в живота, които човек сам
си
създава.
Да
няма никакво мляскане.
Богатият се поправя и го поканва у дома
си
.
Страданието – това е един капитал на човека.
Някои много мляскат, а някои
си
свиват устата (Учителя показва) при яденето.
По-рано го гледаше отвисоко, но сега, като го хвърли конят и бедният извади крака му от зенгията, гледа го като брат.
Някой път страдаш, без
да
знаеш причините.
Прави така (Учителя дъвче със затворена уста.) Като те гледа някой, когато ядеш,
да
каже: "И аз бих желал
да
ям като него" - това е здравословното състояние.
Това значи
да
вършиш волята Божия.
Някой път никаква погрешка не
си
направил, а страдаш.
Болестите лесно идат.
Но това са относителни неща.
Когато някой те гледа отвисоко, ти чакай, като го хвърли конят, извади крака му от зенгията.
А понякога, без
да
си
направил нещо, се радваш.
Но ако знаеш как
да
ядеш, болестите не идат.
Човек трябва
да
разбира философията на нещата.
Радвай се, когато дойдат неблагоприятни условия – хвани коня и освободи на онзи крака, тогава ще се сприятелите.
Понякога не знаеш причините нито за радостта, нито за страданията.
Иначе ще създадеш условия за болест, защото има реакции: всяко движение на нашата уста произвежда известни органични промени в нашия мозък, след това тези промени се отразяват и на мозъчната система.
Ако не разбираш тая философия, можеш
да
се заблудиш.
Всеки човек може
да
ви бъде полезен.
Можеш някога
да
страдаш поради това, че времето се е изменило, че има вятър, че има земетресение, че има влага в атмосферата и пр.
Движенията, които правим, се отразяват върху мозъчната и симпатичната нервна система.
Щом дойдеш до числото 6, обърни се към числата 1, 9, 3 – вземи и техния съвет, и като идеш при 6, трябва
да
знаеш как
да
му говориш!
Той минава, за
да
ви спаси.
Да
кажем, че е станало земетресение; не можеш
да
кажеш
да
не става земетресение.
Ти може
да
не забелязваш, но ако не знаеш как
да
ядеш, ще нарушиш мозъчните функции.
Представете
си
, че един човек е построен на числото 6.
Бог ви казва: "Виждате ли този човек?
Сега, аз не искам
да
се аргументирам, не искам и
да
ви утешавам, далеч съм от това
да
ви утешавам.
Без този човек не можете
да
успявате.
След това ще нарушиш функциите на симпатичната нервна система и действието на магнетизма.
После, ако не знаеш
да
го погледнеш, ако го погледнеш малко накриво, не на място, 15-20 години той не забравя това.
Той може
да
ви спаси живота." След като бедният му спаси живота, богатият казва: "Братко, сега нямам време, отивам по работа, но ела или по обед, или довечера, и аз ще ти направя една услуга. Довиждане!
Тепърва трябва
да
изучите азбуката на природата.
Симпатичната нервна система произвежда повече топлина, а мозъчната нервна система произвежда повече светлина.
Затова, като идеш при него, ще бъдеш внимателен, ще му кажеш: "Имам всичкото уважение и почитание.
Доста време ще се изисква
да
се изучат нейните букви.
Казвам: Като седнеш
да
ядеш, ще имаш най-хубавите мисли.
Познавам баща ви и майка ви." На това число 6 по възможност не му ставай педагог,
да
го възпитаваш.
Казвам: Сега гледайте
да
освобождавате
себе
си
от зенгиите.
Казвам: В природата съществува един външен, обективен свят и един вътрешен свят, субективен.
Да
бъдеш благодарен, каквото и
да
е яденето.
Намажи го с масло отгоре и остави другите
да
го възпитават.
Защото тази година мнозина ще бъдат влачени така!
Едно правило пазете: Каквото имаш за ядене, не бързай
да
го ядеш.
А пък нашата реч е такава, че ние искаме
да
го възпитаваме.
Аз наричам в дадения случай обективен свят Божествения свят.
Бъди благодарен.
Числото 6 може
да
те одуши.
Но ако пренебрегвате един ден задълженията
си
към Бога, веднага ще се закачи кракът ви.
Съществува известна Божествена идея, известен ред и порядък, който Бог е създал със своята мисъл.
Ако не
си
благодарен, не го яж.
Ние трябва
да
разберем този ред и порядък, понеже сме обгърнати от него.
Ако ти се даде, вземи го, но не бързай
да
го ядеш.
Тя била толкова честолюбива, че искала само с нея
да
се занимават.
За
да
не ви се закачи кракът, ще изпълните волята Божия!
Аз съм дал някому ядене, той се гневи, че съм му дал малко.
Веднъж той направил една погрешка по отношение на котката и вечерта, като
си
легнал, тя го одушила – нищо повече!
Този свят няма
да
се съобрази с нашия, но ние трябва
да
се съобразим с него.
Лошият човек няма
да
си
поплюе на ръцете, той ще те одуши на общо основание.
Тази ябълка не съм я създал аз такава, дървото я е направило такава.
Ще кажете: "Господ
да
ни пази." Докато употребяваш ума
си
, Той ще те пази, но ако не го употребяваш, Той няма
да
те пази.
Аз не говоря за външния свят, който хората някой път създават, той е преходен.
Ти благодари за тази, малката ябълка.
Умът ти е създаден, за
да
избягваш лошите условия на живота.
И когато влезем в стълкновение с този обективен свят, тогава идват ненужни страдания.
Тя е дадена от природата – благодари на нея!
Има неща, които не искай
да
ги поправиш.
Не
си
туряйте мисълта: "Аз съм в напреднала възраст." Оставете вашите напреднали възрасти!
Аз съм в дадения случай един проводник.
Мнозина казват: "Този ред и порядък е лош." И
да
искате, не можете
да
го поправите.
Няма какво
да
се сърдиш на мене.
Не искай
да
оправяш света, защото този ред се дължи на хиляди минали поколения.
("19.") 1 е Бог, а 9 е големият син, последният син на Бога.
Красотата
си
има външен образ – сянка ли е той, или реалност?
Ако ти не я вземеш, ще я дам на този или на онзи.
Нека
да
се върнат те
да
оправят работите!
По-стар син от 9 няма.
Най-първо на Земята виждате сянката на красотата.
Но всеки, който вземе ябълката, не трябва
да
я яде, докато няма една мисъл на благодариност към Бога!
Ние с бъдещите работи можем
да
се занимаваме, но настоящият порядък не е наша работа
да
го оправяме.
И 8 е Негов син.
Някой път
си
представяте един човек и казвате: "Колко хубави вежди има той!
Казано е: "Ядете ли, пиете ли – благодарете на Бога.
И 6 е Негов син, само че много кръшка; двама синове има, които вършат Божията воля, а 6 е син, който обича
да
лавира.
" Аз наричам тия линии, които растат, подвижни линии в природата.
Всичко вършете за слава Божия."
Трябва
да
дойде друга камара –
да
мине дълго време, за
да
се отмени този закон.
Казвам: Не бъдете като този, несретния син.
Като дадеш нещо някому, той казва: "Много малко е това." Не се оплаквай, а благодари!
Но в
себе
си
ние можем
да
изменим нашия живот.
9 е най-големият син, последният, най-умният.
Например човек сам по
себе
си
е едно число, но това число расте.
Яж и благодари!
Ако искаш
да
прогресираш, ти можеш
да
създадеш в
себе
си
новите условия.
Вие бъдете като него, като добрия син, тая година.
Едно дете като се роди, можете
да
го претеглите – 5 килограма е.
Ако ти дадат две ябълки, благодари.
Като ви погледне Бог,
да
каже: "Този е най-големият мой син!
Но след 21 години може
да
бъде 50-60 килограма.
Ако ти дадат три, благодари.
" Или
да
каже: "Тази е най-голямата ми дъщеря." Можете
да
проявите характера на шестицата, но аз съм уверен, че няма
да
го проявите.
Ако ти дадат 100 ябълки, повикай другите и ги раздай.
Ако не вършиш волята Божия, ако не
си
внимателен за Неговата воля в малките работи, ти не можеш
да
Му служиш.
Не ги туряй в торбата
си
за утрешния ден.
Ти трябва във всичко
да
си
изправен спрямо Бога, в нищо
да
не противодействаш!
Като съберете 1 и 9, получавате числото 10 – това е мярката, от която трябва
да
се ръководите.
– всички тези черти в човека постоянно се менят.
Най-много до четири ябълки можеш
да
вземеш.
Писанието казва: "Всеки, който върши волята Божия, е благоугоден Нему." Всички хора, които са богати, щастливи, са вършили някога Божията воля и като резултат на това сега идат богатството и щастието.
Тази година мярката ви трябва
да
бъде Божествена.
Има едно лице, което е постоянно, статично, но има и друго лице, което е променчиво; това, променчивото лице на човека е красивото.
Ако имаш от четири ябълки нагоре, другите ги раздавай, не ги туряй на гърба
си
да
ги носиш.
Вие казвате за някого: "Той е лош човек." Той ще
си
носи последствията от това, че сега живее лошо.
Всички други мерки трябва
да
бъдат съобразно тази мярка.
Трябва
да
се върши волята Божия.
Изправни трябва
да
бъдете и в думите, и в мислите, и в делата, и в постъпките; във вярване, в ядене, в пиене, в обличане – във всичко трябва
да
бъдете изправни!
Но ти казваш: "Нали трябва
да
промислим?
Не
да
ви бъде тягост това, но по естествен начин.
А с подвижното лице, чиито мускули се движат, играят и се усмихват, човек става красив.
" Детето, докато е при баща
си
, не трябва
да
мисли, то трябва
да
ходи на училище и
да
учи.
Това ни най-малко
да
не ви спъва, то се дължи на някой негов по-добър живот някога, в миналото или сега – той
си
го е заслужил.
Баща му е, който мисли в дадения случай за него.
Някой страда – той
си
го е заслужил.
Хайде за Новата година
да
изпеем нещо.
Усмихнатото лице – то е красивото, интелигентното лице – то е красивото, хубавото лице.
(Изпяхме песните "Всичко в живота е постижимо" и "В начало бе Словото")
Ти не можеш
да
очакваш от един човек, който има устни, тънки един милиметър,
да
прояви любовта.
Баща ви е, който мисли в дадения случай за вас.
Каквото и
да
говори, той е такава слаба почва, че каквото и
да
сееш, не расте.
Друг е онзи, с дебеличките устни – там расте жито, царевица, грозде – всичко.
И във всичките
си
постъпки ще бъдеш примерен в училище, няма
да
се закачаш, няма
да
се биеш с този-онзи, че
да
дойде учителят и
да
каже, че не се учиш.
На това, което Адам и Ева са извършили, ние носим последствията сега.
Адам дойде пак на Земята.
Трябва
да
напуснете старите навици, които сте имали едно време, старите навици на животните.
Този Адам беше разпнат на кръста, за
да
изкупи греховете.
Онзи, който викаше: "Боже мой, Боже мой, защо
си
ме оставил!
Тази година
да
почнете със скръбта и
да
свършите с радостта.
" – той беше Адам.
Не
да
бъдете първо радостни и после скръбни.
Те не трябва
да
бъдат един милиметър, а най-малко половин сантиметър (5 милиметра), или 6-7-8-9 милиметра, или един сантиметър дебелина, горната и долната устни.
Първият Адам викаше: "Господи, аз съгреших!
Или другояче казано:
да
имате във всяко ваше съчинение по едно встъпление, по един предговор.
Ти ще оставиш всичко това.
" Вторият Адам казва: "Не моята, а Твоята Воля, Отче.
Трябва
да
знаете, че когато вие скърбите, с вашата скръб други се радват.
Ако е мъж, ще обича хубаво
да
му се наготви, с едно блюдо няма
да
се задоволява, а с 2-3 блюда.
Като ядеш, ще се спреш и ще кажеш: "Един важен въпрос имам
да
разрешавам.
В Твоите ръце предавам Духа
си
!
И страданията Христови станаха благо за целия човешки род.
Имам хубави условия." След това ядене могат
да
ти дойдат най-хубавите мисли.
Нека
да
бъде Твоята Воля, както Ти
си
определил!
Ако Христос не беше пострадал, хората не можеха
да
бъдат радостни.
Най-хубавите мисли идат изобщо при яденето.
Благодарение на Неговите страдания и неговите скърби сега се радваме.
След като
си
се наял, след един хубав обяд, ще ти дойде една хубава мисъл.
Та не роптайте против страданията.
А ония с тънките устни минават за много скромни, че не ядат никак.
Някой път хубавите мисли идат и при други условия.
Съвършено предаване в ръцете Божии: "Не каквото аз мисля, но Ти каквото мислиш, това искам
да
направя." Там е силата на човека!
Има нещо, против което можете
да
роптаете.
Устата на човека имат три функции: най-напред представляват физическия свят - най-първо трябва
да
опиташ яденето; след това устата имат и функция
да
говорят; устата имат и функция
да
чувстват.
Но те идат при хубавото ядене, като ядеш правилно, не при пресищането.
Ние мислим, че ако речем
да
вършим волята Божия, ще се развали животът ни.
Значи трите функции са: трябва
да
се движат, трябва
да
чувстват и трябва донякъде
да
изказват и мислите.
Ако имате нещо, против което
да
роптаете, то е мързелът.
Ние живеем на Земята, защото Бог иска
да
подобри живота ни, Бог иска
да
живеем.
Само човек може
да
говори, понеже е мислещо същество.
Ако знаеш добре
да
се храниш, ти ще знаеш добре
да
чувстваш и
да
мислиш.
И обратното: ако правилно, добре мислиш, ти ще знаеш и как
да
се храниш.
Мнозина от вас имате желание устните ви
да
станат по-тънки и ги свивате.
Между всички процеси има едно вътрешно съответствие.
" А пък природата не търпи никакво отлагане.
Казвам: Хигиената на живота се състои в това –
да
установим правилните отношения между мислите, чувствата и физическите процеси.
Ти като ядеш,
да
си
благодарен от днешното ядене.
Колкото и
да
спорим, светът ще
си
върви.
Което можеш
да
направиш, ако не го направиш, то отиде вече!
Хигиената на устата изисква следното: устните не трябва
да
образуват права линия като линията АВ, а
да
има една малка кривина, като при линията СД.
Ти не можеш вече
да
го направиш.
Трябва
да
има в средата малка вдлъбнатина навътре, а отстрани трябва
да
има две малки издатини.
Днес като имате един обед, цяла година
да
казвате: "Много хубаво ядохме, отлично ядене!
" Най-хубавите мисли
да
имате за този обяд.
Долината в средата показва едно силно здравословно състояние на човешкия организъм, на разумния органически свят.
Дохождат до един мост.
Някой път тази кривина може
да
се издаде повече, но ако е малко издадена, тогава дава един хубав израз на лицето.
Това, което природата ни е дала – всички видове плодни храни, всичко това, което е създала – то е израз, знак на нейната любов.
Минават по моста и се сгромолясват всичките в реката.
Използвайте всеки случай, който Бог дава!
Когато човек е весел и в средата на устните има тази вдлъбнатина, от този център излиза нещо приятно, а когато я няма, няма израз.
Като не знаете това, някои от вас по навик
си
събирате устните, притискате ги.
Хайде сега
да
изпеем упражнението: "Приятен е животът със светлината." Кой ще стане
да
изпее едно соло?
Ако не се храним, ние няма
да
опитаме любовта на природата.
И едните, които казваха, че има Господ, и другите, които казваха, че няма Господ, паднаха във водата и ще видят, дали има или няма Господ.
Не
си
притискайте устата, за
да
става кръвообръщението правилно, редовно.
Тези, които казваха, че има Господ, не можаха
да
познаят, че ще се събори мостът.
Ако притискате устата, нарушава се кръвообръщението и се зараждат болезнени състояния.
А ако не опитаме любовта на природата, животът не може
да
дойде в нас.
Най-малкото смущение произвежда голяма пертурбация и веднага се отразява вътре във вас и не можете
да
пеете правилно.
Някои
си
създават фикс-идея.
Умният човек никога няма
да
се качи в онзи трен, който ще падне от някой мост.
Певецът трябва
да
бъде много свободен.
Ако опитваме тая любов и сме благодарни, тогава новият живот протича в нас.
Той ще каже: "В този трен не искам
да
се кача, понеже не отива в правия път.
Я изпейте сега една песен, която
да
показва, че едно яйце се мъти.
И ти ще
усетиш
един малък придатък на повече живот.
Нека
да
се отложи работата ми за един ден по-късно, иначе ще трябва
да
се отложи за 80 години, защото ако падна с трена, ще отида в другия свят и ще трябва
да
чакам 80 години." Ако вляза в другия свят, при най-благоприятните условия след 45 години ще ми се отдаде случай
да
дойда пак.
Второто положение: че яйцето се е излюпило, пилето е излязло и
си
е намерило храна; и после: турило
си
е главата под крилото на майка
си
, гледа към Господа и казва: "Ще стане нещо от мене!
Ти имаш фиксирана, установена идея, че за
да
бъде устата красива, трябва
да
бъде свита.
И ако има повече живот, ти ще почувстваш едно малко, микроскопично разширение на своите мисли и чувства, и ще
усетиш
един растеж.
А при неблагоприятни условия, може
да
дойда след 80, след 150, след 200 години.
Вие разсъждавали ли сте върху това?
Отложи работата
си
за един ден, иначе 100 ще отидат!
Ще кажете: "Не е лесна работа
да
се изрази музикално тази идея!
Не, оставете
си
устата свободна.
Вие трябва
да
израснете един ден до положението на ангел.
Защо
да
не се отложи?
Мъчно може
да
се направи." За онзи, който може
да
го направи, е лесна работа, мъчна е за онзи, който не може
да
го направи.
Когато човек остарява, почва
да
си
стиска устата.
Какъв тон
да
се вземе?
Колкото повече
си
стискаш устата, по не ти върви.
Ангелът може
да
ви се представи като човек, но човек с една съвършена красота.
Трябва
да
знаеш колко време
да
държиш този тон.
Не
си
стискай устата!
Ангелът никога няма
да
ви се представи с брада.
Казваш: "Докажи ми, че има прераждане!
На едно яйце, за
да
се измъти, му трябват 21 дни, а ти като пееш, колко време трябва
да
дадеш за измътването на яйцето?
Той ще ви се представи като девица, като млад момък, без мустаци, без брада, лицето му е гладко, никакви косми няма.
Но не пък и като някоя гъска
да
я отвориш широко.
На 21 - ия ден излезе едно бяло пиле от яйцето." Олге, дай сега един стих!
Възразявали са ми: "Защо не помним преражданията?
Трябва
да
се научите как
да
постъпвате и по отношение на очите
си
.
Един ангел като ходи вечерно време, навсякъде пред него е осветено, както човек, който
си
носи свещ или фенерче.
Човека трябва
да
го качиш на планината, за
да
тича надолу.
Обаче разликата между човека и ангела е в това, че един ангел може
да
се смалява и
да
се увеличава, колкото иска.
Ти помниш ли, когато
си
бил в утробата на майка
си
?
Отгоре надолу лесно се слиза, но отдолу нагоре мъчно се качва, за
да
тича, трябва
да
се използва машина.
Трябва
да
изучиш движението им.
Той може
да
си
направи ръст 400-500 метра, 1000, 2000, 3000 метра и пр., докато човек не може
да
направи това.
В това отношение човек на милиметри може
да
се мери с ангела.
Девет месеца
си
бил там.
Погледът ви
да
бъде установен.
Това, което ангелът може
да
направи с километри, човек може
да
го направи с по една хилядна от милиметъра.
И понеже не помниш, значи ли, че не
си
бил?
Две охранени кучета, вълча порода.
Това, че нямаш съзнание, не е доказателство, че не
си
бил там.
Съобразно устата трябва
да
се движи и окото.
Ти не го помниш, но че
си
бил в утробата на майка
си
, това е факт.
Според чувствата трябва
да
се движи и окото.
Но като мине 50-60 години, от големи грижи човек почва
да
се прегърбва и казва: "Остарях." Човек, който остарява, е още в областта на животните.
Сега,
да
ви обясня един куриозен случай.
Не
да
бъде постоянно съвсем фиксирано.
Един пример, който исках
да
приложа на друго място, но ще ви го кажа сега, за 1936 година.
Някой път вие се намирате в затруднено положение и се питате как човек може
да
измени своята мисъл.
То трябва
да
бъде спокойно.
А когато излезете из областта на животните и влезете в областта на безсмъртието, ще влезете в истинския живот и ще станете кандидати за ангели.
Мисълта може ли лесно
да
се измени?
Като фиксираш спокойно окото
си
, това показва, че мислите, чувствата и постъпките ти трябва
да
вървят заедно.
Давам ви го като куриоз.
Представете
си
, че сте пътник, вървите и торбата ви е празна, цял ден не сте яли.
Може
да
възрази някой: "Че кой не е остарял досега?
Дохожда един ученик в училище, бил 15 годишен.
Като гледате празната торба, обезсърчите се, безпокоите се, нали така?
Каквото мислиш,
да
го чувстваш и
да
го правиш.
А учителят бил много сприхав, един нервен тип, който иска каквото каже, учениците
да
го направят.
Мисля
да
ям; откъсна една хапка, опитвам я и след това разсъждавам за нея.
Това дете било нямо, не можело
да
говори.
Значи реалните неща едновременно имат три фази: мисъл, чувсто и постъпка – те трябва
да
вървят заедно,
да
не влизат в стълкновение.
Майката
си
казала: "Вместо
да
стои в къщи, нека ходи в училище, все ще научи нещо." Учителят не разбрал, че момчето било нямо, идва при него и му казва: "Кажи
си
името.
Мисълта не трябва
да
действа сама.
Ти казваш: "Остарях вече, отидоха хубавите, красивите състояния.
Скръбен
си
– помисли за някой човек, който е радостен и като погледнеш в неговата пълна торба, твоето скръбно състояние ще се смени.
Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде време, когато вашата скръб ще се обърне на радост." Не
си
туряйте мисълта
да
казвате: "Моето състояние не може
да
се смени." Така ще правите сами на
себе
си
пакост.
Не, скръбта лесно може
да
се смени.
Аз гледам, мнозина от вас сте по на 45 години и казвате: "Остаряхме вече." Казвам: Не мисли, че
си
остарял на 45 години!
На едно животно му забъркаш каша и то тича
да
яде – то има само чувствания, мисъл няма.
Да
си
на 45 000 години или на 45 000 000, или на 450 милиона години – това разбирам стар човек!
" Учителят го ударил три пъти и ученикът казал: "Учителю, не ме бий, ще говоря!
Но ти, човекът, разумното същество, не бързай
да
ядеш.
Не
си
създавайте известни идеи, които нямат реалност.
Мисли, разсъждавай как
да
ядеш.
По време на коронясването на Виктория ли беше, или на друг от английските крале, един богат англичанин, който се връщал от Африка и имал 360 милиона английски лири, се хвърлил в морето и се удавил – като мислел, че няма
да
му стигнат парите!
Силата на учителювата мисъл – че ученикът не е ням – тая мисъл била така силно концентрирана, че той я предал на ученика.
Като седнеш, започни
да
мислиш, след това вземи
си
хляб, откъсни едно късче, натопи го в яденето и започни свободно движенията с устата
си
.
Отивал за коронясването и нямало
да
му стигнат парите!
Може на пръв поглед
да
ви се вижда странно, че се занимавам с нашата уста.
Като удари детето, което беше нямо, то проговори!
Но вие пак ще
си
кажете.
"Ами като не се уреждат работите?
Често казваме, че човек трябва
да
фиксира ума
си
,
да
се концентрира.
Правил ли
си
опит
да
се концентрираш?
Тази жена, когато била бременна, минала покрай едно дете, което било нямо и като го погледнала, казала
си
: "
Да
не би детето, което аз ще родя,
да
стане като това, нямо!
" Уплашила се майката
да
не би и нейното
да
стане така, и турила това състояние в детето.
Дойде при тях Христос и им каза: "Хвърлете пак." И те хвърлиха, и хванаха много риба, толкова много, че не можаха лесно
да
изтеглят мрежата.
Я се концентрирай само върху една мисъл половин минута, една минута, но върху нищо друго
да
не мислиш!
И то се родило нямо – не може
да
говори.
Този англичанин е практичен; той иска
да
влезе във водата, за
да
събере златото.
Този учител противодейства на майчината мисъл – неговата мисъл била по-силна и накарва детето
да
проговори.
Да
се концентрираш значи в даден случай
да
държиш в мисълта
си
само едно понятие – както фотографът, който хваща в даден случай само една линия.
Божественото може
да
е последното.
Искам
да
ви наведа на следната мисъл.
Тия влияния, които внасяме в нашия живот, всички дефекти, които внасяме в нашето естество, трябва
да
се премахнат.
Ти може
да
си
опитал човешките възможности и нищо
да
не
си
постигнал.
Като погледнеш един човек, можеш
да
го познаеш по лицето; но представете
си
, че ви дадат задача
да
познаете човека само по неговата уста – от устата му
да
установите характера му, както бихте могли, когато гледате цялото му лице.
Някои от вас, които сте стари, казвате: "Можем ли
да
се подмладим?
" Може
да
се подмладите!
Но трябва
да
знаете как!
Учителят казва: "
Да
знаеш, че
си
пред учител.
Всеки ден от брадата
си
отскубвайте по един косъм.
Аз като ти говоря, ти трябва
да
ми отговориш, а не
да
стоиш като дърво." То казва: "Ще говоря, ще говоря, господин учителю!
Ония пък, които нямате бради, за
да
не остареете, мислете, че има един свят, дето хората не остаряват.
Това, което дава изглед на смях, са клепачите, свиването и отварянето им дава усещането, че очите се смеят.
Всички те
да
си
вървят, понеже това са дефекти, недостатъци в нас!
Оставете всичко това настрана!
Не само за вас, но и за всички хора е така.
2.
Двата вида пеене
,
МОК
, София, 3.1.1936г.,
Ти съжаляваш, че
си
гълтал.
Той, като има туй състояние, каквито препятствия и
да
има, виждат му се „такива бръмбарчета“.
Казва: „Я
да
слезем в света,
да
накараме светът
да
мисли като нас.
Желанието
да
вкусиш не е лошо, но де е сега погрешката?
Докато ние не слезем долу
да
ги научим, те няма
да
се научат“.
И във всичките религии пеят.
Ако вие знаете
да
пеете хубаво и ако знаете
да
свирите хубаво, няма ли
да
ви слушат?
Ако на земята има един живот без съблазни, тъй както живеят хората, какви ще бъдат резултатите?
Сега аз може
да
ви подаря звездите, месечината.
Представете
си
сега – едноизмерно същество живее над моя молив.
Ако ви подаря месечината, с кой трен ще се пренесете
да
идете там?
Трябва
да
сте ходили в тия кабарета долу, за
да
разберете музиката на тъмнината.
Ще кажете: „Туй лесно се подарява“.
Туй същество ще подразбира, че може
да
се движи напред и назад.
Ще ви дам една идея, която трябва
да
я държите в ума
си
.
Има един начин, по който може
да
се подари месечината.
Светът е много добър, но попаднал на лош господар.
Дали ще [я] постигнете или не, то е друг въпрос.
Ако не можеш
да
снемеш месечината,
да
я издоиш, малкото можеш
да
раздадеш.
Лошият господар е причината, че светът е такъв.
Една идея трябва
да
държите в ума
си
.
За
да
можеш
да
снемеш месечината, трябва
да
си
[на]божен, религиозен,
да
е отворен духът [ти], на всички
да
помагаш, тогава можеш
да
подариш месечината.
Представете
си
, че аз съм един маг на този свят.
Музиката е свят, през който трябва
да
минеш и ще се отворят всичките възможности за тебе.
Какво трябва
да
остане в ума ви, каква идея
да
остане?
Ако аз исках
да
оправя света, щях
да
направя прозорците
да
бъдат по-големи от боя на човек, че
да
може свбодно
да
минава през прозорците.
Човек по някой път е занят с малките работи, които препятствуват
да
научи големите работи.
Ако молива го направя два пъти по-дебел, колко ще се скъси дължината?
Ти в този свят изведнъж няма
да
влезеш,
да
се запознаеш.
Вратата бих направил толкова широка, че кола
да
може
да
минава през къщната врата.
Малките по някой път препятствуват
да
види големите.
– /„Два пъти“./ – Туй същество ще забележи, че се явява някакво препятствие – светът се е скъсил, условията са се изменили, не са така благоприятни.
Ти
си
свободен
да
вземеш който и
да
е път
да
проучаваш света.
После, в реформирането бих изхвърлил тия печки,
да
няма кадеж,
да
има горене без дим, огънят без дим
да
бъде.
[Един] прост пример: Може някой път [нещо]
да
е толкова близо до очите ви, че
да
не виждате нищо пред
себе
си
.
Скъсило се е това пространство.
Аз казвам: Какво трябва
да
се прави?
После, не бих оставил хората
да
влизат обути, обущата бих ги накарал вън
да
си
ги оставят.
Да
кажем, може
да
се запитате: Как е възможно едно ваше желание – нещо конкретно, материални са желанията на човека, може толкова близо
да
е в съзнанието на човека, че той
да
не вижда надалече.
Представете
си
, че молива го правя два–три пъти по-тънък, продължава се, нали разстоянието се увеличава?
Ти свириш на някой инструмент хубаво, разсъждаваш.
Виждаш предмета, но над предмета не виждаш какво има.
Най-после, ако този молив го направя като конец, той ще стане много дълъг – единият и другият край ще бъдат далеч един от друг.
Аз наричам хубава музика тази – когато един човек те обиди, ти кажеш: „Не мога
да
му простя“, изпея ти една песен и ти
си
готов
да
му простиш веднага.
Мъчно говори – ти, като дойде нещо
да
обещаеш, попънкай се; като дойде [
да
] направи[ш] нещо, изведнъж го направи.
– За
да
им върви напред.
По някой път вие трябва
да
се наблюдавате,
да
видите колко човек е особен.
Как ще
си
обясни това същество, че неговият свят се е продължил?
Значи, ако ти не можеш
да
простиш, ти не разбираш.
Иска ти някой пари, бръкни в джоба, дай!
Като психическо същество е много особен.
Неговият свят, сам по
себе
си
, може ли
да
се продължи?
Казваш: „Не мога
да
му простя“.
Ако този прах могат
да
го превърнат в злато, съгласен съм
да
го внасят, но ако този прах не се превръща в злато?
Правата линия, този неизменен свят, има ли в
себе
си
възможност сам по
себе
си
да
се продължи?
Че защо
да
не можеш
да
простиш?
– „Хиляда“.
Едно същество има във вас, което се гневи, иска
да
ви направи пакост, иска
да
счупи нещо,
да
запали света.
В какво седи силата на човека –
да
прощава или
да
не прощава?
Да
покаже на всичките хора,
да
ги изпоплаши.
Силата на човека седи в прощаването, слабостта седи в непрощаването.
Ако можехте
да
го превръщате в злато, на седмицата има четири събрания, по 80 хиляди лева килограмът, 360 хиляди лева на седмицата.
Друго същество във вас казва: „Недей, чакай, не бързай
да
правиш това нещо“.
Това същество мисли, че разширението на света, продължението на този конец зависи от самия конец, когато в самия конец няма тази възможност.
Щом можеш
да
простиш, силен човек
си
.
Каже ти: „Дай 1000, 2000, 10 000“.
Как мислите, може ли вие
да
продължите една права линия?
Щом не можеш
да
простиш, слаб човек
си
.
– Дай!
Ако знаехте този прах, който внасяте по домовете
си
,
да
го превръщате в злато, икономически щяхте
да
бъдете осигурени.
Някой път казва: „Знаеш ли аз какво мога
да
направя?
Не може, не може по никой начин
да
[я] продължите.
Кой е силен?
Превърнете сега всички ония лоши мисли, които влизат във вас.
“ Човек може много работи
да
направи.
Който може
да
плати дълга
си
.
Кажи: „Давам хиляда“, пък като дойде
да
обещаеш, кажи: „Чакай“.
Ако тях може
да
превърнете, там е сега [тайната].
Човек може
да
запали цялата земя.
Ако може
да
я продължите, вие сте в друг свят.
То е по закона на второто измерение; по закона на третото измерение – може
да
го продължите.
Който не може
да
плаща.
Всяка лоша мисъл носи в
себе
си
скрита енергия, не я пъди, тури я на работа.
Не е мъчно
да
запалиш цялата земя,
да
я изгориш.
Който е силен, може
да
плати 4–5–10 хиляди.
Ако цялата земя беше направена от сухи дърва, като запалиш една кибритена клечка и можеш
да
запалиш цялата земя.
Който е слаб, казва: „Аз нищо не мога
да
платя“.
Някои сега говорят: „Като теглиш ръка – мощно [с лъка]“, но като дойде за концерт
да
свири, започва
да
го е страх.
Питам: Кого ще изберете, който може
да
плаща, или който не може
да
плаща?
Казва: „Мога
да
свиря, какво има [
да
ме е страх] от тях, те не знаят повече от мене; от всички, които свирят, аз зная повече“.
Като запалиш, хич няма
да
мислиш за последствията.
Във физическия свят може
да
направите каквато отсечка искате, но в същината на правата линия никаква отсечка не може
да
направите.
Кого ще изберете, който може
да
прощава, или който не може
да
прощава?
Кого ще изберете, който люби, или който не може
да
люби?
Като пеете,
да
знаете
да
разредявате материята и като пеете,
да
я сгъстявате.
После той може
да
бяга, но казва: „
Да
става каквото ще“.
Казва: „Аз не искам
да
любя“.
Тогава,
да
знаете
да
я моделирате.
Той не мисли, той прави изключение за
себе
си
, другите хора туря вън, а за
себе
си
прави изключение.
Сега, представете
си
, че в първата октава вземете един тон, запример ДО.
Ти не
си
човек.
Сега гледам във всинца ви има същото.
Стремете се тогава, онова, което Бог е вложил във вас,
да
го развиете.
Да
допуснем – първата октава, втората, третата, четвъртата октава вземете, дойдете до петата – не можете
да
вземете ДО.
“ Пет пари не давай за света!
Най-първо, Бог е вложил толкова живот във вас и очаква част от този живот
да
го развиете.
Или някой път иска
да
даде голяма тежест на
себе
си
вътре – удари върху масата с ръката, че го заболи ръката.
Понеже този тон не можете
да
го вземете, той не съществува ли?
Ти от любовта няма какво
да
печелиш, ти всичко имаш, ти от преизобилието ще дадеш.
Той мисли като удари: „Знаеш какво може
да
направя?
В едно пиано този тон съществува, слушате го, но не можете
да
го вземете.
Казва: „Ще осиромашея тогава“.
“ Като удари, рече: „Ех, много боли“.
Защото всяка мисъл, която може
да
се проектира във вас, [ще ви засегне].
Проявите на психическия свят са малко особени.
Представете
си
, че зная една клавиатура, която има 25 хиляди тона.
Онзи, който не люби, осиромашава.
То е [за]
да
се освободите от отговорност.
Едно психическо число има малко по-други свойства.
Колко октави ще бъдат?
Който люби, учен става, силен става, ангел става.
То са хора като вас, животни, волове събрани – мучат, всичко туй.
Туй, което имате, е едно благо, признайте го, кажете: „Даровит съм, имам всичко.
Ако направиш капан с едно психическо число, ти сам ще паднеш в капана.
Има неща неправилни, трябва
да
се уча.
Пръв ти ще отидеш в капана, който
си
го турил.
Ако можете
да
вземете всичките тия тонове, тогава може и на слънцето
да
ви слушат като пеете тук, на земята.
“ Какво ще направя аз в дадения случай, не какво ще каже светът, какво ще кажа аз, какво ще направя аз – то е важно в дадения случай.
Никой не може
да
каже, че аз нямам нищо“.
Защото ще имате тия, късите вълни.
Който люби, всичко става.
Да
приложим малкото, не много.
Когато може
да
направи светът нещо, казвам: „Прави са хората – погрешката седи в мене, много говорих, малко направих“.
Аз досега нищо не съм давал“.
Някой седи и казва: „Кой ще се занимава с малки работи,
да
направим нещо голямо“.
Хайде, осем октави
да
кажем, се чуват на осем километра.
Той
да
не
си
туря ръката много близо.
Той иде отдалеч и казва: „Хванала се мечката, сега ще щ кажа“.
Ако можете
да
ги изпеете тези осем октави, ще може
да
се чува гласът ви на осем километра и повече.
Когато една мома я обичам, макар
да
е черноока, арапкиня, но ако дойда до самата нея, лоша [е] работата.
Може
да
не излезе сполучливо, но всеки опит допринася нещо.
Във всичките работи вие виждате лошите последствия.
Когато мислиш върху един предмет и не можеш
да
го направиш, това не е мисъл.
За
да
вземеш основния тон, ти трябва последователно
да
вземеш тоновете, които съществуват на тази гама.
Ти не можеш
да
издържиш“.
Казва: „Ти
си
голям бездарник“.
Всяко нещо, което направиш, ти
си
първият, който ще опиташ плода.
Значи, последователно
да
можеш
да
вземеш всичките.
Туй, с което нещата може
да
се реализират, то е динамика.
Направете превод: Ти
си
човек, който имаш много, но нищо не даряваш.
Не можеш
да
вземеш основния тон, ако не можеш
да
вземеш правилно останалите тонове.
Има един свещен огън в света, който отдалеч го гледай, не го бутай.
То е, което дава сила и мощ на човека, чистота на неговите мисли, здраве и живот.
Ти
си
човек, който всичко имаш, но нищо не даряваш.
Няма какво
да
ви се доказва.
Той е относителен тон.
Той не обича
да
го буташ.
Ти
си
човек, който много имаш, но малко даряваш. Дарявай!
Има неща, които и
да
ви се доказват, остават неразбрани.
Сега няма
да
се спра върху числото 25 защо го вземам.
Че то е законът: Даром сте взели, даром давайте!
Какво ще доказваш на един сляп човек, който не вижда, какво е светлината?
То е число, което подхожда
да
обясня известна идея, вътрешния [и] смисъл.
Може хората
да
не ги знаят, но туй, което прави нещата, то е динамика.
Най-малкото давайте,
да
започне
да
тече.
Ти може теоретически
да
доказваш трептенията, но той ще каже: „Не разбирам тия работи“.
Тук, на земята, огъня можеш
да
го буташ с маша.
Да
започне
да
тече!
Той трябва
да
е виждал тялото,
да
има едно малко понятие [за него], тогава можеш
да
доказваш.
Ти постепенно можеш
да
вземеш и другите.
Но онзи, Божествения огън, запален в тебе, не позволявай никой
да
дойде
да
бута с ръце
да
го усили.
Известни духовни неща не можете
да
ги разберете, ако нямате опитност.
Ако можеш
да
вземеш осем октави, ти на ангелите концерт можеш
да
дадеш.
Някой казва: „
Да
поусиля малко огъня“.
Искате
да
бъдете смирени, но във вашето смирение е скрита гордостта.
Толкова ще имате и след хиляда и след десет хиляди години, колкото сега имате.
Онова, което ще ви разправям, трябва
да
сте опитали,
да
имате едно малко понятие, микроскопическо понятие.
В смирението сте горделиви,
да
не би понятието за вас, чистотата, светостта [ви]
да
се наруши,
да
кажат [нещо] хората.
Може след десет години
да
имате един плюс от работата, която е приложена.
Сега във вас се заражда желанието.
Каква сила ще бъде това в човека.
Духовния свят, ако го буташ, ще
си
намериш цяла бела.
То е един от методите, за
да
мислиш правилно.
Като го калят, човек
да
не се каля.
Всички сте свързани, всички имате диханието на Бога в
себе
си
.
Вие сте натоварени, на гърба
си
носите 70–80 килограма, едва пристъпяте казвате: „Какво ми говориш за един идеен свят, не знаеш каква тъга, каква скръб имам.
Ти искаш
да
направиш нещо.
Казвам: Като го калят,
да
не се каля, то е чистият човек.
Най-първо ще се опиташ можеш ли
да
пееш.
– Много
си
се натоварил и не знаеш как
да
се разтовариш.
Колкото [и
да
те] калят, като турят всичко [върху тебе], ти чист
да
останеш.
Да
кажем, ти искаш
да
станеш богат човек или учен човек, или архитект, или химик, или астроном, или някой гадател.
Един дядо, който много се натоварил, изглежда много умен, казвам му: „Хайде
да
те поразтоварим малко,
да
те подмладим“.
Като те калят,
да
не се каляш, това е правилото.
Всяко изкуство, което завземаш
да
вършиш, то има особена песен.
– „Може ли синко?
В чистия човек никаква кал не може
да
се задържи.
Ако можеш
да
пееш тази песен, ще можеш
да
постигнеш [успех].
Ако не можеш
да
пееш, тази врата ще остане затворена за тебе.
– Казва: „Хе, синко“.
“ Питам сега: Ако по една гладка повърхност, [по която] няма никакви грапавини, пуснеш силна струя нечиста вода и поливаш, нали тече водата по гладката повърхност, може ли
да
се оцапа?
“ – Ще ядеш, ще пиеш вода, ще лягаш, ще ставаш, ще те болят краката.
– „Защо
да
не го бутам?
И в духовния свят ако искаш
да
отидеш, ще научиш песента.
– И той забрави всичко, смени се неговото състояние.
Тази гладка повърхност може ли
да
оцапате?
– „Какво
да
правя?
Ако можеш
да
изпееш песента, ще влезеш; ако не можеш, ще кажеш: „Това не е за мене.
Може
да
се подмлади човек.
Като изпея една песен, ще знаят какво изкуство може
да
изуча“.
В чистия човек има нещо, което тече, не можеш
да
го окаляш, не можеш
да
го оцапаш.
Противоречия ще имаш, трябва
да
ги разрешаваш.
Това го давам само за изяснение.
Тия състояния, които имаме, може
да
ги сменим.
Засега ви трябват най-малките опити по възможност и второ, калта
да
превръщате в злато.
“ Сега, от гледището на земния живот, казвате: „Защо
да
не бутам?
Започне той
да
разсъждава: „Тежък е животът“.
И трето,
да
се научите
да
превеждате правилно.
Аз му казвам: „Който знае, може
да
се подмлади“.
Може
да
пееш – може
да
го научиш.
Казвам му: „Ти довечера можеш
да
се подмладиш“.
Казва единият: „Как
си
, дядо?
Не можеш
да
пееш – не може
да
го научиш.
Навеждам тия примери, искам
да
ви покажа: Вие някой път сте изложени на опасности.
Щом
си
жив, не можеш
да
се оцапаш.
Не е хубаво
да
ви разправям тия опасни работи.
Сега на земята, всичко става човек.
Сега, учените хора казват, че всичко могат
да
направят.
“ – „Купих
си
нов калпак“.
Тогава ще започнете
да
се боите от
себе
си
,
да
се безпокоите.
И всичко става, и нищо не става.
Казвам: Не туряйте излишни желания в
себе
си
.
Най-първо, духовния свят трябва
да
се проучи много добре.
Не дръжте дълго време в ума
си
вашите погрешки.
Грехът ражда смърт.
Трябва
да
се запознаете със законите.
Щом
си
се оцапал, ти
си
мъртъв.
Но музиката е един начин, с който може
да
си
послужите в живота.
Не дръж в ума
си
една [своя] погрешка, не дръж погрешките на другите хора в ума
си
.
И какво трябва
да
направиш?
Вие не може
да
търпите.
Индусите, които са проучили този закон, те имат известни мантри, известни малки пасажи, в които влиза една група от тонове, особена група от тонове.
Мисля, че когато природата ни говори, ние не даваме правилни отговори.
Ще търпиш, не бутай, не
си
туряй крака напред и назад.
Той започва
да
пее, и докато пее, може
да
мине през най-опасните зверове с тази музика.
Нито своите, нито чуждите погрешки дръж в съзнанието
си
.
Живият човек не може
да
се цапа.
В този свят имаш право
да
си
туряш крака напред и
да
го вземеш назад.
Нито един звяр не се опитва
да
му направи нещо.
Чистият човек не може
да
се цапа.
Там казват: „Не
си
туряй крака напред!
Ако този адепт престане
да
пее, той веднага ще хвръкне.
Тия нови идеи трябва
да
ги имате, [за]
да
не се мъчите.
Защото, като го туриш напред, назад не можеш
да
го вземеш“.
Бутнеш чужда погрешка, пак я тури настрана.
Тече водата, колкото и кал
да
хвъргаш, водата я премахва.
Затуй ще
си
установен – като туриш веднъж крака, отиде.
Не я дръж дълго време в съзнанието
си
, понеже е губене на време.
Ако той престане за половин секунда [
да
пее], в тях се явява онова, зверското, и отиде.
– Мъчна работа е
да
се върнеш назад.
Всичката опасност е, че вие постоянно държите погрешките.
Казваш: „
Да
се върна назад“.
Дяволът, като пееш, нищо не може
да
ти направи; като престанеш
да
пееш, тогава ще [те] изкушава.
– Пък как трябва
да
постъпва?
Тук, на земята можеш
да
се върнеш, там не можеш
да
бягаш.
Докато Божественото тече във вас, никой не може
да
ви оцапа.
Щом престанеш
да
пееш, тогава ще ти тури примка.
– Как трябва
да
се пее?
Докато Божественото във вас тече, докато Бог мисли за вас, никой не може
да
ви направи зло.
Не дръж чуждите погрешки дълго в
себе
си
, понеже ще се заразиш от същите погрешки.
Каквото и
да
ви се случи, така седи въпросът.
Тия правила трябва
да
ги имате написани.
Питам сега, каква песен трябва
да
пеете там, дето всичките дяволи минават?
Казват: „
Да
ни се открие на нас окултното познание“.
По-голяма възможност имаш
да
останеш жив, ако вървиш напред, отколкото, ако вървиш назад.
Като минаваш там, дето мечките минават, ще пееш мечата песен: „Ой, мечки, мечки, който през вашето царство минава, всичко научава“.
Окултното познание може
да
се открие, както насън сънуваш, че
си
богат човек.
За всичките животни има песни.
На съня
си
богат, събудиш се, няма го [богатството].
Всички все се окайват, казват: „Направих лоша погрешка, защото връщане назад няма“.
В човешкия свят те не могат
да
говорят, защото има други трептения, но животните в техния свят имат много елементарен език.
Започваш
да
ги разправяш: „Такива погрешки съществуват“.
Ако на техния език можеш
да
пееш, разбират, но трябва голямо слизане.
Трябва
да
изучавате силите на духовния свят.
По някой път, опитвали ли сте, в животните много рядко ще се пробуди трепет, може би половин секунда или четвърт от секундата, ще се събуди това, човешкото съзнание, и после пак заспиват, не могат
да
издържат.
В изкуството вие трябва
да
рисувате.
Едно животно
да
мисли, както човек мисли, то ще се пръсне.
Не можеш
да
изправиш една погрешка, ако не знаеш
да
рисуваш.
И онези, които не знаят, [като отидат там], много малко ще научат; които не знаят, може много
да
пострадат.
Не можеш
да
се примириш с един човек, ако не знаеш как
да
подадеш ръка.
Трябва
да
се познават силите на духовния свят.
Казваш: „Хайде
да
се примирим“ и подаваш ръката
си
хлабаво.
Какви ще бъдат отношенията на числата ЕДНО и ДВЕ?
Спиш ли, мърдаш ли, то казва: „И той като мене“, мисли, че и човекът е като него.
Всеки опит трябва
да
даде своя резултат.
Гледа го, казва: „Мяза на мене“.
„Хайде
да
си
кажем по една сладка дума“.
Всяко нещо трябва
да
е добре обмислено.
Не можеш
да
правиш, каквото искаш.
– „Аз съм свободен
да
правя каквото искам“.
Тогава ДВЕ ще тръгне
да
го носи.
И хиляди години
да
живеят животните, едва ли ще могат
да
разберат [човека].
Сега,
да
се повърнем към съществените работи.
Не е [въпросът]
да
се хвърли старото.
Какви ще бъдат отношенията на ЕДНО и ДВЕ?
Едно същество като Адама, което Бог направи, Той го нарича „чадо Божие“.
Адам каза: „Може
да
направя това“.
“ – Трябва
да
знаете как
да
простите.
Направи, яде от плода.
“ Се таки трябва
да
имате туй понятие за хубавото.
Няма какво
да
простиш, с думи не става.
Турят на вратата един ангел
да
пази,
да
не ги пуща.
Трябва
да
знаеш как
да
прощаваш.
Ще туриш гема, ще го ръководиш, то не може
да
мисли като тебе.
Трябва
да
има някаква идея“.
Да
кажем, някой ви е обидил, вие как прощавате?
Ти, значи, ще бъдеш господар на
себе
си
.
Всички сте от изпъдените.
Обидил те някой –
да
простиш [така], че
да
забравиш тази обида.
Човек трябва
да
бъде господар на ДВЕ.
То е една наука, която не се раздава.
Когато ДВЕ-те стане господар, какво ще бъде положението?
Един ангел може
да
пее.
Вие казвате: „Като простиш,
да
забравиш обидата“.
Вие, като правите добро, ще можете
да
влезете в рая.
Всички са много добри певци.
Вие искате
да
бъдете щастливи.
Вие сега очаквате
да
станете здрави и тогава
да
пеете.
Не можеш
да
простиш, не можеш
да
забравиш, ако не знаеш какво
да
направиш, как
да
забравиш.
Този кон, като бяга, не знае, че е свързан с едно въже и не знае, че може
да
ти направи една пакост.
Баща ви, който ви е родил, не е щастлив, вие сега, синовете искате
да
бъдете щастливи.
Дотогава, докато ти
си
здрав, ти
си
музикален.
Ако знаеш как
да
забравиш, лесно.
Баща ви и майка ви болни, вие искате
да
бъдете здрави.
Щом престанеш
да
пееш в съзнанието, болестта вече иде.
Представете
си
, че един човек ви взел един килограм злато.
То са всичките противоречия, които сега разрешавате.
Всичките болезнени състояния са дисонанси в музиката.
Случи ви се едно зло, вие не знаете причините, откъде произхожда [злото]?
Виждам всички ония хора, които на земята искат
да
оправят своя живот по своему.
Дали органически – вашето тяло, или вашите чувства страдат, то е дисонанс.
Върне ти два килограма, може ли
да
го мразите?
– Качил
си
се на коня, паднал
си
от коня, конят те влече. Защо?
Виждам всичките опити на земята, отваряни са войни
да
се биете за свободата.
С хиляди войни са водени с идеята
да
се освободи човек.
Сега, като ви говоря, опасността е, че мъчно може
да
се направи опит.
Ти
си
заспал горе на коня.
Коя война е донесла свобода?
Да
кажем, дайте един тон от 19-та октава.
Как ще го дадете?
Всякога хората падат от коня, когато заспиват, изгубват равновесието, изгубват съзнание.
Може
да
ми направите изчисления,
да
кажете колко трептения има, но трептението не е тон.
Лошите, отрицателни работи дават една положителна постъпка.
Всякога, когато се раздвоява човешкото съзнание, ще паднете от ония сили, които ви носят, вие ще се катурнете.
В този тон има вече друга сила.
Две лоши работи раждат едно добро.
Ако ти можеш
да
вземеш в 19-та октава този тон, ти можеш
да
направиш и много [други] работи.
Ти чувствуваш, че едно кило
си
загубил, но то е заблуждение.
Значи, не
си
върху числото ДВЕ, отношенията не са прави.
Персите, римляните ги разпръснаха по целия свят и ги задигнаха от Палестина.
Даже на пианото ако може
да
го вземете, [пак е хубаво].
Туй злато, като го дадеш, то не е твое.
Защо
да
не употребите чуждото злато, за
да
се примирите?
ЕДНО-то трябва
да
бъде отвесно на гърба на числото ДВЕ.
Ако вие можете
да
вземете тоновете, които имате в сегашното пиано, ако можете осем октави
да
вземете, вие преспокойно може
да
минете в гората и никакъв вълк, и никаква мечка нищо няма
да
ви кажат.
Христос даде онзи пример за настойника.
Защото в музиката щом пееш осем октави, тия трептения вълкът не може
да
ги издържи.
Господарят му казва: „Дай сметка, тук не можеш
да
бъдеш настойник“.
Трябва
да
знаеш
да
живееш с ума
си
.
Тия трептения, с късите вълни, месоядните животни не могат
да
издържат.
Казва
си
настойникът: „Толкова години го слушах, работих“.
Има известни звукове, щом издадеш известен звук, те започват
да
квичат.
Вика длъжниците на господаря, казва: „Колко имаш
да
дължиш?
ЕДНО-то е перпендикуляр, който се повдига, нали върху него се поставя платно, което е двигателна сила?
Всичко ясно трябва
да
бъде.
Като чуе
да
засвириш нещо, то не може
да
издържа.
Че знае ли човек в даден случай?
Свирих веднъж на един [вол] и той казва: „Не мога
да
издържам“.
Силата е в ЕДНО-то, възможността за движение е в числото ДВЕ.
Следователно, една отлична философия трябва
да
имате.
Няма прегрешение, което човек
да
не знае.
Туй нещо носи смърт със
себе
си
“.
То са разсъждения за вас, не е за света
да
разправяте.
Каза, че то носи смърт, че той не може
да
издържа на тези трептения.
Господарят, като се научил, похвалил този неправеден слуга, че умно постъпил.
Ако тази основа е малко слаба, този перпендикуляр, който се поставя върху тази площ, няма
да
може
да
издържи.
Можеш
да
кажеш: „Аз го опитах, не го знаех“.
Да
кажем, този стълб, туй дърво може
да
падне вътре във водата, няма
да
може
да
продължи това движение.
Още с обонянието можеш
да
познаеш, оцетът има киселини.
Има нещо, което прониква – и
да
затуляш ушите, пак не може
да
търпиш, има нещо, което прониква в тебе.
Като излезе,
да
има приятели навън.
Значи, числото ДВЕ в дадения случай трябва
да
бъде издържливо.
Щом господарят го изпъди, той иска
да
има приятели отвън,
да
има някои познати приятели, на които
да
е направил добро.
Значи, основата трябва
да
бъде здрава.
Казва: „Чуждо е, на господаря е“, не е негово богатство.
Числото ДВЕ трябва
да
бъде устойчиво,
да
издържа.
Казваш: „Чакай
да
опитам“.
Казвате: „Ще се пукна, не мога
да
издържа“.
Тогава числото ДВЕ ще даде двигателна сила.
Това са звукове, които идат в тебе.
Едновременно, в някои отношения вие трябва
да
се проявите.
Ще ви приведа още един пример, с един евангелски проповедник в Бургас.
Кой трябва
да
се прояви във вас и кой трябва
да
отстъпи?
Молил се той Христос
да
го посети с Духа,
да
покаже нещо, молил се, молил се.
Кое трябва
да
остане за основа и кое трябва
да
се смири?
„Един ден, – казва, – дойде нещо много хубаво, паднах по корем и почнах
да
ритам, и казвам: „Господи, стига, стига!
“ Така не [мога
да
] вървя, толкова [е] приятно, че ще се разтопя, не мога
да
ходя така“.
Числото ДВЕ трябва
да
се подчини на разумното,
да
стане основа, върху която трябва
да
се гради разумното.
“ Ял
си
вече, свършено е.
Не могъл
да
слуша, легнал по корем, че рита.
Онзи живот, който Бог е дал, не злоупотребявайте с него.
Да
се подчинява на ония закони, които разумният човек ще прекара.
Не може
да
седи на крака, ляга, започва
да
рита и казва „Стига!
Една мисъл, която Бог ти [е] дал, не злоупотребявай с нея.
“ Тогава в духовния свят дават рициново масло.
“. Някой път радостта е толкова голяма, че не може
да
се издържи.
Едно чувство, което Бог ти е дал, не злоупотребявай с него.
Там ще ти го дадат, че нищо няма
да
остане от това, което
си
ял, всичко ще се изхвърли навън.
Перпендикулярът, това е основата, върху която трябва
да
се гради.
След туй, като изхвърлиш, ще те накарат
да
го очистиш.
Като им запеят новата музика, героинята припада.
Не мисли само за
себе
си
.
Онзи, който гради, трябва
да
бъде разумен.
Това не е слабост, но така се разхлабват всичките части у човека, казва: „Това е животът“ и пада.
Доброто е добро за всички.
Ако имаш основа и не знаеш как
да
градиш, то безполезна е тази основа.
Аз като виждам хората, те сега не са доволни от живота, казват: „Мене ми вече дотегна“.
Той забравя всичката обстановка, взема друго направление.
Имаш едно разбиране, не знаеш
да
го приложиш, безпредметно е [то].
За
да
се освободиш от тези нечистотии, трябва
да
вземеш рициново масло.
Нас ни се вижда смешно.
Щом ти правиш едно добро само за
себе
си
, ти правиш едно престъпление.
Едно учение – не можеш
да
го приложиш – и то е безпредметно.
Там, като вземеш, може с години
да
повръщаш – десет, петнадесет, двадесет години.
Примера за блудния син: той, бащата, го лекува и знаеше как
да
го лекува.
От музикално гледище, то е хубава обхода.
Като се върна, големият му син се разсърди, но баща му казва: „Всичко, каквото аз имам, е твое“.
Той чакаше, досега баща му не беше казвал, че „всичко, каквото аз имам, е твое, за тебе е“.
Като гледате, съвсем загази този човек, в него няма воля.
Той
си
каза: „Баща ми всичко даде на този ми брат, той [го] изяде; аз
да
му работя, на мене нищо не е дал“.
Той
си
намислил
да
кръшне някъде,
да
се освободи.
Той не знае, че волята на човека е съвсем относителна работа.
Изтълкувайте правилно сега, какво искат
да
кажат.
Самоубийството, например, е един начин
да
излезеш от затвора.
Сега, в музиката искат
да
покажат, какви са резултатите.
Бащата му казва: „Не се сърди, този ти брат мъртъв беше и оживя, така трябваше
да
направя.
„Вие там, хората на Изгрева, всичко[то] онова знание, което ви е дадено, не знаете как
да
го прилагате, как
да
служите.
Ако човек правилно мисли, той няма
да
има противоречия.
Всичкото, каквото аз имам, е твое“.
Вие всички, там горе на Изгрева, туй знание не знаете как
да
го прилагате“.
Казва: „
Да
пробия дупка отнякъде,
да
изляза из тая дупка навън“.
Защото, щом кажеш така: „Аз зная всичко, няма какво повече
да
уча“, това не е една права мисъл.
“ И се усмихна, отиде при брата
си
, и казва: „Моето братче!
През която и дупка
да
излезеш, в някой капан ще влезеш.
Ти нищо не
си
придобил.
“ На човека, като му дадеш – мазна Гана става.
Бащата му казва: „Всичко, каквото имам, е на тебе“.
Отдето можеш
да
пробиеш дупка, се един капан е турен.
Другият, [по-малкият] казва: „Не искам
да
бъда като твой син, но като един от слугите ти, само при тебе
да
бъда, не искам повече“.
Тогава, един, който казва така, повикайте го, че му дайте угощение на Изгрева.
– „
Да
стана учен, че после, какво?
Онзи аристократ искаше всичко.
Кажете: „Нас ни е много приятно
да
говорим с просветен човек, че има такова понятие за нас, че ние можем
да
бъдем „тъй замаени“.
Сега, [с притчата] Христос дал една мистична идея, която трябва
да
преведете в сегашния живот.
– „Ако придобия всичката сила, че после, какво?
“ – Ама ти не
си
придобил силата.
Той като ви каже, ще кажете: „Как
да
се прилага по нов начин?
– „Какво
да
правя?
Кой е новият начин, как трябва
да
се прилага учението?
Ако ти разбере главата – [добре], ако не – ще учиш урока
си
.
Един ден синът се разсърди, какво ще правиш?
Сега вие казвате: „След като умрем, за друго някое прераждане, някое възвишено същество трябва
да
дойде
да
влезе в нас“.
Ще му дадеш всичко.
Съгласен [съм] с всичко туй, те са прави неща.
В живота ти не можеш
да
задоволиш само
себе
си
– ума и чувствата, трябва
да
бъдеш така умен, [че]
да
задоволиш и сина, който се върнал,
да
задоволиш и другия син, пък [
да
] задоволиш и всичките гости, които дойдоха.
Но в дадения случай всяка една мисъл е жива, има свое приложение.
Научно като разберете, ще видите, колко трезво човек трябва
да
живее.
За тях угощение [
да
] направиш.
Казва: „Дайте тук телето,
да
ядеш и се веселиш“.
Бог изисква във всеки случай
да
направите един малък опит.
Всички бяха весели.
Говорим за [малки] неща,
да
направим един малък опит.
Да
кажем, на физическото поле, когато нещата се разширяват, какво става?
И в духовния свят има киселини, които чистят тия петна, но се продават само на една аптека.
– /„Много пара става“./ – Ако сгъстявате водата, какво става?
Като дойде синът сърдит, сърдит, бащата му казва: „Всичко, каквото имам, е за тебе“.
Аз сега ви го казвам: Никога не отлагайте
да
направите един микроскопически опит.
На едно място има една аптека и трябва
да
платиш много скъпо за тази киселина.
Говоря за пеенето, но вие не сте в състояние всеки един от вас
да
вземе три октави и половина.
Ще дадеш всичкото
си
имане, каквото имаш, че
да
останеш без нищо.
Сега, на земята, каква песен трябва
да
пеете?
Вижда, че бащата със своето благоволение всичко му дава.
Всинца, които сте тук, до три октави – [опитайте], няма който може
да
взема три октави и половина, но до три, аз подписвам с две ръце, всички може
да
пеете.
Този цяр ще очисти всичко, но всичко трябва
да
дадеш.
Сега вие искате
да
бъдете добри.
Заражда се въпросът, като пеем до три октави, какво се постига?
Не като теб,
да
вземеш за малко.
Вие се отделяте от целия свят и искате
да
бъдете някакви специфични животни.
Като пееш три октави, ти ще се научиш как
да
възсядаш коня.
Затуй човек трябва
да
бъде много внимателен, защото има лекарство, което само веднъж можеш
да
вземеш.
Като пееш четири октави, ще знаеш как
да
го караш и докъде.
Няма какво
да
ходиш на врачка, ще седнеш, ще изпееш и след 24 часа вече предметът ще дойде, изгубеният предмет ще дойде на мястото.
Като пееш четири октави, ще знаеш в един ограничен район
да
го накараш навсякъде през пътищата, по които той може
да
мине.
Сега някой път хората отиват, но не им дават цяр.
Пък [ако] искаш
да
изпратиш някой подарък някъде, тогава ще изпееш АСД, веднага като го изпееш, подаръкът ще иде на мястото.
Ако можеш
да
изпееш АСД, ще кажеш на един приятел: „Изпращам подарък един часовник“ и един ден ще имаш часовник, поставен на масата.
Ако дадеш всичкото
си
имане и останеш без пари, лекарството е на място.
Или казано другояче: Докато ти не се откажеш, [не се] отречеш
да
правиш погрешки, ти не можеш
да
бъдеш свободен от погрешките.
Докато не се откажеш от погрешките, не можеш
да
бъдеш свободен.
Искат
да
имат смокини – [същото].
Докато не се решиш
да
правиш добро, не можеш
да
го придобиеш.
Докато не се решиш, ако не се колебаеш, не можеш
да
придобиеш доброто.
Въшката е въшка, защото забърква каша дето не трябва и тя се качва
да
работи там, дето не трябва.
Без никакво колебание когато
си
, доброто ще дойде.
“ Може
да
хвъркаш, ако знаеш как
да
яздиш коня.
Ако решиш, но същевременно има едно малко колебание или раздвояване на съзнанието, не можеш
да
поправиш погрешките, с тебе ще вървят всякога.
„Този философ не знае как
да
мисли“ и като дойде, чопли: „Започни
да
мислиш по-добре“.
Нали вие искате
да
бъдете адепти на новото учение?
Тя, като чопли, той
си
пипне главата.
Казвате: „Аз светия няма
да
бъда“.
Не може
да
се разкрие, защото ще направите много престъпления.
Не се кара така човек
да
мисли.
Всички мислят, че като станат светии, е голямо нещастие.
[Сега] тия неща, с които ние
си
служим, са много такива – кьопави, хромави.
Човек трябва
да
се отличава с една свободна мисъл.
Може ли
да
ми кажете музиката на един аероплан, как пее?
[И то] благодарение [на това], че хората правят много работи и не мислят.
Вие искате
да
постъпите по един начин.
Вие имате желание в света другите хора
да
постъпват добре.
Преди всичко вие трябва
да
постъпвате добре.
Той не е свободен, той иска само
да
подписва,
да
дава заповеди, но това не е цар.
Гледам, престъплението се увеличило, обонянието се намалило, вкусът се намалил, чувствителността за последствията се увеличила.
Когато се научите вие
да
постъпвате добре, тогава ще знаете дали другите хора постъпват добре или зле.
Че един философ, само със своите индукции, дедукции, философски заключения, [не е] само
да
философствува.
Да
кажем, разумното говори.
Сега обратният процес трябва: трябва
да
се увеличи обонянието,
да
стане десет пъти по-силно.
Вие сами не постъпвате добре, а искате другите хора
да
постъпват добре.
/Учителят свири./ Казвате: „Виж как може
да
се поправят работите.
Вкусът, и той трябва
да
стане по-силен, тогава
да
се намали чувствителността за последствията.
Или другояче казано: Човек трябва
да
бъде крайно разумен.
Тогава, щом дойдеш до този живот, ще знаеш добре
да
пееш.
Под думата „разумност“ ние разбираме всички ония чувства, с които може за опитаме една противоположност в света, силите, които имаме.
Туй подразбира, че щом ти живееш добре, всичките хора ще ги заразиш.
/Учителят свири./ „Дотегна ми вече
да
живея“.
Да
бъдем така чувствителни, че отдалеч
да
знаем, какви ще бъдат последствията.
От доброто хората по същия начин могат
да
се заразят.
/Свири./ „Ще те послушам, ще се постарая и аз
да
живея като тебе“. /Свири./
В България само веднъж ми се даде един случай.
Хората
си
мязат.
Поетът, религиозният трябва
да
имат широка душа,
да
включват благото на всичките хора.
Ти попей на
себе
си
, пей на противоречието, не се обезсърчавай!
Пияницата, като вдигне чашата, вижда: „Туй, червеното вино започна
да
пее“.
Казвам: Музиката трябва
да
изрази живота – каквото мисли човек и чувствува.
Другите, като гледат, казват: „Дайте [и] на мене“.
И здрави когато искате
да
бъдете, не искайте само вие
да
бъдете здрави, но дружете със всички здрави хора, дръжте ги в ума
си
и ще бъдете здрави.
Упражненията са хубави, най-първо живот трябва
да
има.
Всичките пияници имат песни.
Хигиенично е
да
държиш в ума
си
всичките здрави хора.
На едно живо тяло всичките дрехи са красиви, но на умрелия и най-хубавите дрехи не мязат.
Най-първо, животът е временен, всички други неща са на място.
На пияницата, ако изпееш песента на трезвеността, казва: „Няма
да
пия вече“.
Всякога мисли за здравите хора, ако искаш
да
бъдеш здрав.
В него се заражда желание
да
не пие.
Всякога мисли за умните хора, ако искаш
да
бъдеш умен.
Като му изпееш песента, вече му дойде на ум, че вода трябва
да
пие.
Всякога мисли за богатите хора, ако искаш
да
бъдеш богат.
Най-хубавите, най-скъпите можеш
да
туриш, каквото ти дойде на ума, но стига
да
си
жив.
Излее виното, казва: „Вода ми дай!
Мисли за светите хора, ако искаш
да
бъдеш свят.
“ Започва
да
усеща една жажда, казва: „Дълго време не съм пил вода“.
Мисли за музикантите, мисли за всичко онова, което е хубаво.
Може ли
да
облече така един вол?
Колко пари ще вземете за него
да
го пуснете?
За онова, което [всички те] вършат, мисли.
“ Казват: „
Да
му дойде умът, още веднъж
да
не гълта“.
За певците, които пеят, мисли, желай
да
ги подражаваш.
Една райска птица може
да
се облече, но един вол не може
да
се облече.
Бъдете подражатели на всичко [красиво].
Права мисъл без музика не може
да
има в света.
Потананикай
си
малко.
Каква ще бъде модата, [ако е] като на райската птица?
Той не вижда, че зърната имат нещо, което ги е скачило, че всяко нещо не е отделно.
Тя не може
да
се прояви.
Коя дама е облечена тъй, както райската птица?
Тогава
да
може
да
се справи някак, [но сега] не знае.
Пък то е един временен път, трябва
да
пеете.
Той не може
да
си
представи, как е възможно тия зрънца [така]
да
са скачени, че
да
не може
да
ги отдели.
Казва: „Пейте и възпявайте Господа в душата
си
“.
Той мисли, че като ги нагълта, ще може
да
ги отдели.
Трябва
да
пеете и възпявате Господа, защото Той е най-хубавият и най-красивият език, с който човек може
да
говори.
Не
да
ходим като бедните хора, но
да
накараме бедните хора и те
да
живеят като нас.
Там са отмерени всичките неща.
Ти
си
неразположен духом, какво има
да
се безпокоиш?
И те като нас
да
се обличат, не ние
да
слизаме до тяхното положение.
Хората, като направят погрешка, то е житно зрънце, първо, второ, не виждат, че има нещо помежду им, което ги свързва.
Когато човек пее, той има най-хубаво желание
да
работи.
Като слезем ние до тяхното положение, те
да
дойдат до нашето положение.
Като направиш десет [погрешки], ти
си
в положението на този паток, ти не можеш
да
бъдеш свободен, държи те дяволът.
[С] разположението, което човек има [при] неволите, той казва: „Няма нищо, всичко ще се уреди“.
Какво при Него
да
седиш и
да
се сърдиш.
Не само
да
слизаме, но като слизаме,
да
накараме и другите хора
да
се качат на нашето положение.
3.
Знайният Бог
,
УС
, София, 5.1.1936г.,
И е доказано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните – всичките пороци, които съществуват в животните.
Човек трябва
да
стане господар на животинското
си
естество в
себе
си
.
НАГОРЕ