НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
756
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
756
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естественият език – музикалният език
,
ООК
, София, 25.12.1935г.,
Като имаш тази музикална дума, всички врати в природата са отворени за тебе.
Казват ти: "Аз те обичам", а ти
си
казваш: "Я ме обича, я не!
Богатият, който има богатство, няма
да
се отрече.
И онзи, който има знание, и той няма
да
се отрече.
Тя не е силна дума, тя е от книжните пари – губи
си
цената; има цена, но после я изгубва.
Една музикална дума е силна, тя е динамична.
" У вас няма
да
се роди желание дори!
Всякога при такава дума можеш
да
проявяваш реалността.
Като ви се каже, у вас трябва
да
се роди стимул
да
станете богати и
да
добиете знание, за
да
можете
да
се отречете от всичко това и
да
придобиете тази дума!
Тя е като кибритената клечка – макар и
да
е в кутията, като я драснеш, можеш
да
образуваш огън.
Една дума на любов всякога, у всички хора, трябва
да
произвежда едно и също значение.
Вие, които нямате това богатство и това знание, какво трябва
да
правите?
Хляба, който ядете, на който и човек
да
го дадете – англичанин, французин и пр.
И преди всичко, вие сиромаси ли сте или богати?
Можете
да
го месите по български, англичанинът може
да
го меси по английски, французинът – по френски и пр., но както и
да
го месите, като дадат някому този хляб – и англичанинът, и турчинът, и французинът – който и
да
е, ще имат еднакво понятие за хляба, няма
да
имат различни идеи.
Вие всинца сте богати, но не сте още наследници на вашето богатство.
После, каквото и
да
кажете на англичанина, французина и пр.
Всички много знаете, но не сте наследници на вашето знание.
за водата, като им дадете вода, те ще имат същото понятие за нея, което и вие имате.
Казвам: Идеите, които трябва
да
проникват във вашите умове, трябва
да
бъдат еднозначни –
да
имате една идея, която
да
остане във всички условия със същото съдържание.
Ти
си
учен човек, но
си
на тъмно, дадат ти една книга – не можеш
да
четеш.
Щом изменя съдържанието
си
, тя е временна; можеш
да
си
служиш с нея, но временно.
Ако затворя лампата, кой от вас ще може
да
чете?
Но това подмладяване може
да
стане само при това изкуство – докато не научите новия език, вие не можете
да
се подмладите.
Но ако се отвори светлината, вие веднага ще можете
да
четете.
Докато не научите новия език, не можете
да
бъдете щастливи.
А който не е учен, макар и
да
има светлина, не може
да
чете.
Докато не научите новия език, любов не можете
да
имате.
Та, когато се отвори светлината, тогава ще се познае дали сте учен или не.
Дотогава всичко е временно, преходно – вие сте като пътешественици, които живеят в палатки; ходите от едно място на друго, скъса се палатката ви, после взимате втора палатка, трета, четвърта.
Когато дойде светлината, ако можете
да
пожертвате всичко, вие сте учен човек, защото само ученият човек може
да
пожертва.
Защото който не е учен, той не оценява работата, през пръсти гледа!
По този начин, както говорят хората, Царството Божие не може
да
дойде.
Французинът говори едно, англичанинът друго – всички неща са объркани.
Това са малки деца, пътят, по който трябва
да
минат, е детинството.
– всичко това е объркано, една смесица на понятия.
Законът е такъв, че един ден вие ще израснете, но дали ще бъдете богати и учени, то е въпрос.
Ще зависи.
Всички имате различни идеи!
Като растете, същевременно трябва
да
учите, т.е.
да
се приспособи вашият ум към светлината, за
да
можете в нейното присъствие
да
четете книгата, която ще ви се даде.
Да
допуснем, че имате една пъпка – това е реалност.
Като ви се даде вътрешната светлина, ще изгубите условията в дадения случай.
Сега, може
да
се дадат много възражения: Христос нали е казал "Повярвай".
Трябва
да
разберем думите на Христа.
Изваждате семката.
Ако се разбираха думите на Христа, ако всички хора вярваха, откъде това разнообразие на вярванията?
Съберете по един англичанин, българин, русин, французин, германец, сърбин, съберете всички народи, които са християни – ако те разбираха Христа, щяха
да
говорят на един език.
Там, дето техните интереси се различават, те нямат разбиране на Христа.
Ако в един дом братята и сестрите се карат, мислите ли, че те обичат баща
си
?
Не, ако те разбираха езика на баща
си
или на майка
си
, те не щяха
да
спорят кому какво се пада.
Който и
да
яде един плод, той ще
си
състави едно и също понятие за него.
И вие, старите сестри, след 10-15 години ще бъдете още по-стари, а младите след 10-15 години ще бъдат по-възрастни.
Науката седи в това сега:
да
се образува един език.
Всички трябва
да
си
образувате един език,
да
си
говорите на един език, на който
да
се разбирате.
Силата му седи в това, че в каквото и положение
да
се намирате, като произнесете една дума от този естествен, музикален език, вие ще станете разположени, веднага ще се смени вашето състояние.
Ако вие отивате към Северния полюс, трябва
да
облечете по-дебели дрехи, защото студът се увеличава; ако отивате към екватора, топлината се увеличава и трябва
да
намалите дрехите
си
,
да
се облечете с по-тънки.
Да
кажем, че сте неразположени духом, обезсърчени сте, животът ви е обезсмислен – като произнесете тази една дума от музикалния език, вие ще станете мощни.
И този език е толкова мощен, че когато нямате нито пет пари в джоба
си
, като кажете една музикална дума, всичко ще се преобърне и ще имате пари.
Силата на Христа седеше в това, че разбираше музикалния език.
Всеки се сгушва в своята шуба, като някой ескимос, турил
си
качулката, ръкавиците, и в
себе
си
живее.
Ти можеш
да
говориш на Господа на еврейски, на български и пр., но то се трансформира.
Трябва
да
се научите на този език, докато не се научите, все ще бъдете в това положение, в което сега се намирате.
И беднотията, и болестите, и страданията, и недоразуменията, караниците - всичко това ще мине, като научите музикалния език.
Вие ще кажете: "Как
да
го научим?
Но за
да
отидете там, трябва
да
знаете музикалната дума.
" Нали ви уча
да
пеете?
Като ви казвам
да
пеете, оттам ще започнете.
" Вие пеете, за
да
образувате една основа, за
да
създадете музикалния език.
Докато не се научите
да
пеете, този език не може
да
се създаде.
Един учен американец, мисля, че беше от Бостънския университет, написа едно съчинение с ред доказателства, че Раят не е в умерения пояс, а е на Северния полюс.
Целият невидим свят, Христос от 2000 години се мъчи
да
научи хората
да
говорят този език, но ние още говорим по български на Господа.
Ти се молиш на Господа на български, англичанинът – на английски, всички Му говорят на разни езици и се чудите, защо Господ не ви разбира.
От един Баща са се родили – от Господа, а са изгубили езика
си
и говорят на разни езици.
Например, сега воловете мучат, кучетата лаят – не могат
да
говорят.
Това мучене, това лаене е едно приготовление, за
да
се научат един ден по човешки
да
говорят.
Всички, които са ходили там, ни най-малко не са намерили Рая." Но Слънцето там, на Северния полюс, не залязва.
То ще лае, ще мучи с години, ще се мъчи и ще се научи
да
говори по човешки.
Тук понякога казват: "
Да
направиш една къща, която
да
няма северни прозорци." Ако направиш къща на Северния полюс, там Слънцето ще обикаля около къщата и северните прозорци ще станат южни, а южните ще станат северни.
Всичките философски работи, които са писани в книгите – това е все бръщолевене за невидимия свят.
Та сега вие всички сте на Северния полюс.
Както едно дете бръщолеви на майка
си
; тя понякога иска
да
го повдигне, та и тя слиза до него, и тя бръщолеви като него и детето казва: "Разбирам сега." Хубаво, но тия иносказателни работи няма
да
ни помогнат.
Аз искам
да
ви наведа
да
мислите върху следното.
Ние виждаме външната страна на нещата – че животът е безсмислен, че е хладно, студено, че има големи страдания.
Страдания има, някому са измръзнали ушите, ръцете и прочие, но ако имате този музикален език, Северният полюс ще бъде рай!
Вие няма
да
познаете християнството, докато не почнете
да
говорите на новия език.
Всичко там е чисто, бяло.
В Библията се казва така: "В началото Бог създаде небето и земята.
"Създаде Небето" – това е духовният свят, небесният свят, дето всички говорят на един език.
Всички сте кандидати за там.
"Създаде Земята" – тя беше неустроена.
След това Бог започна
да
устройва този физически свят.
Да
дойдем сега до сериозната мисъл.
А той развали всички апарати.
Не искам
да
се смущавате.
Бог тури хората в Рая
да
научат този музикален език, но те не можаха
да
го научат, излязоха вън от Рая, без
да
могат
да
го научат.
Вие носите все старото.
Всички народи, които бяха в Ханаан, какъв език говореха?
Ханаански език е
да
говориш едно, а
да
се разбира друго.
" Аз ви подарявам целия Северен полюс с всичкото му богатство.
Ханаански език е
да
говориш иносказателно.
Да
се върнем сега към идеята, която трябва
да
остане в ума ви.
Необходим е един език, чрез който Божествените идеи
да
бъдат достъпни,
да
имат в нашия ум и сърце едно значение, а не две.
И това, което знаем,
да
не се губи.
Целия Северен полюс ви го давам.
Студено е и ако отидете там, той ще ви вземе всичко и нищо няма
да
ви даде.
Той взема и не дава.
Но ако отидете там и имате една музикална дума, като я кажете, той ще се отвори веднага и ще ви даде.
Той дава, но дава на тия, които знаят
да
му говорят.
Ще вземеш
да
я нагласиш.
Всички цигулари постоянно нагласяват цигулките
си
- щом
си
извадят цигулката, веднага я настройват.
Там казват: "Който дойде тук, най-напред трябва
да
умре такъв, какъвто е, и после
да
оживее." И прави са.
А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без
да
са настроени цигулките ви.
Този, сегашния живот, на Северния полюс не можеш
да
го живееш.
Другояче казано: С тия разбирания, които сега имате, дълго време не можете
да
живеете там.
За
да
се научите
да
свирите, трябва
да
знаете как
да
съкращавате струните.
Всички остаряваме и всички умираме." Това не е никакво разрешение.
Ако вие съкратите струната сол един път, ще имате
си
, ако я съкратите три пъти, ще имате до.
Тая утеха
да
я оставите!
Казвате: "Трябва
да
умрем." Ако ще умирам, аз трябва
да
знам защо умирам.
Да
знам, че умирам за нещо.
После можете
да
вземете струната ла.
И ако страдам, трябва
да
страдам за нещо.
Съкратите я с първия пръст – имате
си
,с втория пръст – до,с третия пръст – ре, с четвъртия пръст – ми.
Трябва
да
имам някоя придобивка.
Ако от страданието, от смъртта няма никаква придобивка, то аз не искам
да
умирам!
Представете
си
, че вземате сол на първата струна.
Христос умря, за
да
придобие човешката душа.
Заради това предпочете страданието.
Това е разлика, която не може
да
се обясни.
Ти страдаш, но имаш придобивки.
За какво са страданията без придобивки?
Сега вече човешката реч може
да
се предаде на разстояние по радиото, но по обикновения начин не може; както говоря сега, моята реч не може
да
се предава на разстояние, но ако имам един апарат, който
да
скъси звуковите вълни,
да
предаде през етера тия трептения, речта ми ще може
да
се предаде и
да
я получат в Англия например.
Аз
да
страдам, но защо, за вятъра ли?
Но ако аз говоря на български и предам моята реч в Англия, там пак няма
да
ме разберат.
Не, придобивки трябва
да
има, нещо реално трябва
да
има!
Има едно вещество в света, в което всички думи се превръщат в този естествен език.
Аз не поддържам напразното страдание.
Има начин като говоря на английски или на български, английската или българската реч
да
се превърне в този естествен език.
Във всяко страдание трябва
да
има придобивка и във всяка смърт трябва
да
има придобивка, тогава смъртта има смисъл.
" Това значи като умирам,
да
придобия живот!
Понякога вие казвате, че мисълта трябва
да
бъде логична, свързана.
Мисълта не може
да
бъде свързана.
При естествения език в невидимия свят, или във вътрешния свят, ти не можеш
да
говориш, докато не чувстваш.
Щом кажем, че нещо е свързано, ние подразбираме, че то е ограничено, а мисълта трябва
да
бъде свободна.
Трябва
да
мислиш, трябва
да
чувстваш и тогава вече ще говориш; и в думата, която ще кажеш, трябва
да
вложиш само едно значение; щом вложиш две значения, ти не можеш
да
говориш.
Но как може
да
бъде човек свободен и при това
да
бъде свързан?
Тогава тази дума не се предава, тя е неразбрана.
" "Ставайте вие всички долу, излезте от гробищата!
В този случай, като казваме свързана, ние разбираме, че мисълта трябва
да
бъде логична, трябва
да
има логика.
И тогава в духовния свят като питаш едно същество, то ще мълчи, няма
да
говори, там всички са много мълчаливи.
В нашия свят ние говорим логично, но това е относително.
Затова българите
си
представят, че в онзи свят всички умрели седят и не говорят, мълчат и не бръщолевят както
си
искат.
На всички народи архангел Михаил ще превежда на техния език –
да
станат от гробищата!
Например, когато броиш, не можеш
да
минеш изведнъж от едно към три, ще трябва
да
минеш през 2.
Тук има-няма някой какво
да
каже - бръщолеви; в невидимия свят, ако имаш какво
да
кажеш, говориш, а ако нямаш, ще мълчиш.
Или, ако
си
в един едноизмерен свят, живееш в една точка, ти не можеш от едноизмерния свят
да
издигнеш перпендикуляр към триизмерния, трябва първо
да
минеш през двуизмерния.
Няма какво
да
ви говоря за онзи свят.
Бих желал сега
да
ми кажете, каква е вашата идея за онзи свят.
И всичките народи, като ги извади Господ с шарените им дрехи, ще ги пита: "Ти отказваш ли се?
Къде ще
си
го представите онзи свят, на кое място?
" "Не се отказвам." – Всички в кюпа!
Вие
си
повдигате очите нагоре.
Като ги нахвърлят в кюпа, всички ще се разтопят и ще станат бели.
" А как ще отговори французинът, когато го питаш дали знае
да
говори на еди-кой
си
език?
И като се погледнат, всички ще бъдат бели и няма
да
се познаят.
Българинът казва: "Говори ми на свят, за
да
те разбере човек!
– всички ще изгубят цвета
си
, ще придобият белия цвят.
" Французинът направил с ръка изпърво кръг и дупка – нещо като съд, после
си
спуснал показалеца на едната ръка надолу и с другата ръка правел движение, като че дои.
И тогава ще им се даде първата дума на новия език.
И ще кажат тогава: "Ние сме братя, синове на Един Баща.
Най-първо трябва
да
имате една представа и после понятие, известно вътрешно разбиране за Царството Божие.
Всеки един от вас може
да
разбира Царството Божие.
" Разбрал, че му иска мляко и му дал.
Това са наречия, това не е естественият език в природата.
Разбрахте, че всички вие ще станете бели в кюпа, ще светнете.
В природата има един естествен език.
Естествен език наричаме този, от който всички други езици са произлезли.
дрехи нищо няма
да
остане.
Вярвай във всичките нейни уста."
И като излезете, всички ще бъдете облечени с бели дрехи.
Можете
да
изкажете така тази мисъл: Любовта през едно сърце не минава.
Писанието казва, че като пъшкали там всички души, от разните народи, Господ, като ги извадил от гърнето, им казал: "Дайте им бели дрехи, и
да
почакат още малко, докато дойдат и други.
Има още малко малко време, докато се допълни числото на съслужителите и братята им." И тогава всички ще говорят на един език.
Казваш: "
Да
имаш само една идея." Една идея можеш
да
имаш само в едноизмерния свят.
Сега усещам, че питате: "Но докато дойде новият език, на кой език
да
говорим?
Ние не знаем от новия език нито една дума, на кой език
да
говорим?
Но какво може
да
направи човек само с една идея?
" Казвам: Ще
си
говорите на вашия език. Тогава?
Трябва
да
има преводачи.
Хайде, за 10 минути
да
посвирим (Учителят взима цигулката.) Певци няма
да
станете, но ще пеете.
Трябва
да
си
разработите ларинкса.
Но за едно същество, което се движи, ще бъде невъзможно от един едноизмерен свят
да
се качи изведнъж в един триизмерен свят.
Всички трябва
да
свирите тук.
(Учителят показва ларинкса
си
.) Това са външни работи.
Например, някой от вас може ли
да
се качи
да
живее направо във въздуха?
Зависи от ухото ни.
Да
кажем, идвате при мене и искате пари: "Дайте ми назаем 100 лева." Аз ви казвам: "На ви 100 лева!
Само ако знаеш законите на четвъртото измерение, ще се качиш с тялото
си
във въздуха.
", но нищо не ви давам.
(Учителят започна
да
настройва цигулката и каза) - Липсва нещо на тия струни.
Някой се качва с аероплан – това са опити, хората изкуствено се опитват
да
се качат.
Вие казвате: "Защо не даваш?
Но не можеш
да
живееш във въздуха постоянно, когато искаш.
" Като ви кажа, че ви давам 100 лева, това не ви е достатъчно, вие искате
да
бръкна и ви дам някоя банкнота или някоя монета.
Голямо усилие се изисква в това изкуство.
Тя е символ на посоката на движението.
Един ден хората ще дойдат и до това: както
си
седиш, ще се проектираш с мисълта
си
, ще разпростреш тялото
си
и ще отидеш веднага на 500-600 км и после пак ще се събереш и ще слезеш.
Щом вярвате в думите "Аз ви обичам", защо не вярвате, че ви давам 100 лева, като ви кажа, че ви ги давам?
В духовния свят никога няма
да
ви дам парите, ще ви кажа: "Давам ви 100 лева" и като бръкнете в джоба
си
– парите са там!
Изведнъж ще разложиш цялото
си
тяло и ще минеш от едно място на друго.
Или ми искате някоя книга; аз ви казвам: "Давам ви книгата" – върнете се в къщи, стоте лева или книгата ще са там.
Искате дреха – казвам ви: "Давам ви дреха" – и като идете в къщи, намирате дрехата.
Ние още
си
служим със средствата на третото измерение.
(Учителят пее и на разни тонове и свири, всички пеят същото.) Неразположен
си
.
Попей
си
малко.
Ще помислиш
да
отидеш на Месечината – и ще отидеш там.
Ще помислиш
да
отидеш на Слънцето – и ще отидеш там.
Според сегашния език - "черно на бяло", но според онзи език всичко е "на светло", не е черно и бяло.
Ако речеш
да
тръгнеш за Месечината с аероплан, който пътува с бързина
да
кажем 500 километра в час, за колко часа ще стигнеш?
Можете ли
да
сметнете?
Вие ще кажете: "
Да
видим какво е това нещо, каква ще е тая работа." Поне една музикална дума
да
научите!
Макар и
да
не сте ходили там, вие знаете колко е далеч.
Навсякъде, във всички окултни общества търсят изгубената дума.
Какви са последните научни данни приблизително, плюс-минус пет?
"Приятен е животът със светлината." Няма
да
мислиш какво нещо са животът и светлината, но ще ги знаеш.
Средно разстоянието между Месечината и Земята е 384 000 км; разликата между най-близкото и най-далечното положение е около 50 000 км.
Всички разправят за тайните на Индия и навсякъде много неща разправят.
Онова, което знаеш, няма нужда
да
ти го разправят.
2.
Съзнателно говорене
,
МОК
, София, 27.12.1935г.,
Той отговаря: „Ти
си
втори“.
„Това
да
направим, онова
да
направим“, всичко какво Бог [иска], не виждат.
Дойде трети – „Ти
си
трети“.
„Ама
да
се обичаме“ – и остават пак същите.
Всички тия капацитети, всички те са добри.
На другия ден пак: „
Да
се обичаме“.
Онова, което имате, обичайте, за в бъдеще ще ви се даде нещо повече.
Гледам, някой път цигулари се нареждат, всеки вземе цигулката
си
, свири.
Някои хора, съберат се, и гледам, хората от толкоз години не са прогресирали – нещо извратено, нещо стеснено [има].
Ако вие не можете
да
обичате Бога за онова, което сега ви е дал, как ще Го обичате за бъдеще.
Няма така свободно
да
попеят.
Когато ще ви даде повече, тогава ли ще Го обичате?
Да
чукаш пипер в чутурата, значи, всичките хора
да
кихат наоколо.
Сега ви е дал повече, отколкото вие заслужавате.
Не искам
да
критикувам, защото всинца ще кихате.
Вие се извинявате, че не сте достатъчно силни, че не сте умни, не сте добри.
По някой път аз може
да
свиря на пианото и цяла една буря ще се спре.
Не искам пипер в чутурата, защото всинца ще кихате.
Може
да
свиря и пак
да
произведа буря.
Целта ми е
да
се обясни схващането на музиката.
То са сега твърдения, но може и на опит
да
докажа.
Всеки от вас има дарби.
Да
обичам Бога.
В музикално отношение няма двама души, които
да
имат еднакви схващания за музиката, които
да
имат еднакви дарби.
След като отворя очите, гледам онова, което Той [е] направил.
Няма двама души
да
живеят еднакво.
Всеки човек ще свири и ще пее, тъй както може
да
приложи.
След като отворя ушите
си
, чувам новите работи, аз Го обичам.
Един човек може
да
концентрира своята мисъл и
да
хвърли мисловни бомби, и градушката пак ще се отклони.
Като тръгна по земята и се радвам, че мога
да
ходя, аз го обичам.
Може
да
се намират при неблагоприятни условия.
Като започна
да
работя и се радвам на работата, аз Го обичам.
Дали работя, дали ходя, дали слушам, дали гледам, аз Го обичам.
Някой път има депресия.
Ако не знаеш как
да
му говориш, ще те очука хубаво.
На другите не можеш
да
свириш, тогава мускулите се свиват, пръстите не вземат [тоновете], не мислиш.
Нали
си
спомняте, веднъж слизахме от Витоша, всички горе ни чука град.
Депресия на мислите има.
Тогава на града можеше
да
му се каже и
да
престане.
Или, някой път
си
направил някоя постъпка, тя препятствува.
То е вътрешно разбиране на живота:
да
бъде човек доволен.
Ако не знаеш езика на природата, ще те чука.
Дай свобода на мислите.
Казва: „Как мога
да
бъда доволен?
Не само туй, но всички нещастия и неприятности в живота, които имате, се дължат на вашето незнание.
“
Да
кажем, ти
си
направил като този президент, носиш куркоя на един богат човек, даде ти 12 лева.
Дай свобода!
Вие сте като ония деца, които имат високо мнение за
себе
си
.
Да
няма нищо
да
те смущава.
Занесете му го, дайте картичката
си
, тогава ще кажеш: „То е в мене една черта: аз нося и без пари, и съм доволен“.
Минават за даровити деца в училището, майката ги хвали [толкова], че стават своенравни.
Може
да
направите един опит със
себе
си
.
– „Много способно дете, всичко запомнило“.
Не вземаш тона, но като ти покажат една английска лира, как ще го вземеш; ако ти дадат 4, 5, 10 английски лири, все ще има известно трептение вече.
Всичко помни, ама нищо не знае.
Като гледа [човек] тия английски [лири], започва сърцето
да
трепери.
Хайде един
да
изпее тона, ще му дам десет английски.
От гледището, от което аз я разглеждам, паметта е един чувал, ще го вземеш на гърба
си
, ще го носиш.
Сега вие не можете
да
го изпеете, понеже не вярвате в туй, което казвам.
Туй знание трябва
да
се тури в действие.
Казвате: „Учителят сега ме изпитва“ и не може
да
го изпеете.
Ти знаеш нещо, може
да
кажеш, кога е създаден светът.
Аз, преди
да
кажа на едного от вас, зная какво мисли.
Ако пренеса един нотен лист, няма
да
искам повече от три лева.
Щом кажа, ти
да
повярваш.
Ако каже: „Много“, тогава – даром.
“ – „Помня, датира от осем хиляди години.
Природата и тя казва, но щом ти не повярваш, и тя се оттегля, нищо не дава.
Или толкова, колкото струва, или даром.
После, помня датите на новите изследвания, какви са изчисленията на математиците, какво е разстоянието от тук до Сатурн, до Юпитер или, какви са новите теории по химия, физика“.
Казвам: „Ще ти дам десет английски“.
Той се колебае, нищо не давам.
Даром
да
нося, и три лева
да
взема, за мене [е] все едно и също нещо.
Ще ви дам един анекдот.
Човек
да
повярва в онова, което кажеш.
Никога не искай един човек
да
ти плати повече, отколкото предметът струва.
Природата казва: „Десет английски“.
Щом не иска
да
ти плати, тогава от тебе – даром.
Свириш някому или пееш, колко трябва
да
ти плати?
Той взема една тухла, стиска я, отгоре излиза огън, а отдолу вода, а в ръцете останал огън.
Питам, от всичките философи, които говорили, и този, който стискал тухлата, кой има знание сега?
Някой ме кара
да
му пея, той ме кара
да
му нося коркоя.
Всичките просветени хора могат ли
да
запалят огън като този светия?
Представете
си
, че пее една първокласна певица, колко трябва
да
щ се заплати?
Сега ще ви наведа на следното: всичките спънки в живота произтичат от факта, че ние не разбираме стойността на думите, които говорим.
След като отмени, може
да
мине една минута, час, два, три.
Не се пазари, тя дойде при мене и започна
да
пее.
Един цигулар в една година може
да
стане талантлив, не ти трябвата 15, 20 години
да
търкаш по десет часа на ден.
Кажете ми, колко трябва
да
щ платя?
То е хубаво, отлично, но ти този труд може
да
го съкратиш в една година отгоре, но трябва
да
знаеш как.
Някой път вие имате известни побуждения
да
направите нещо, вие отлагате, казвате: „Няма
да
го направя“.
Колко трябва
да
щ платя в дадения случай, та
да
бъде доволна тя?
Сега, не искам
да
ви направя за една година талантливи, [
да
ви кажа] как може
да
стане, но за едно поощрение –
да
се събуди във вас желание
да
изучавате новия език или смисъла на думите.
Щом ти се вдъхновиш от нещо, направи го, за предпочитане е
да
го направиш, отколкото
да
го отложиш.
Когато говориш, никога не оставяй в ума
си
една дума
да
има две значения.
“ За хотел колко щ трябват, после – джоб параса
да
имаш.
Казваш: „Ще се науча
да
пея“, но в ума
си
държиш мисълта: „Я се науча, я не“.
Колко трябва
да
щ платя?
Казваш: „Ще се науча
да
свиря“, но в ума
си
държиш мисълта: „Я се науча, я не“.
Като погледнеш – това
си
отложил, онова
си
отложил, мислиш, че някога ще имаш благоприятни условия.
От тези по-благоприятни условия не могат
да
се дадат на човека.
Ако ви дадат бъдещите условия, какво ще направите?
После казваш: „Както Господ даде“.
Да
кажем, ако сега ви дадат най-хубавата цигулка, какво ще направите с нея?
Всичко – двадесет хиляди.
В какво седи силата на човека?
Искай малко, но
да
имат едно значение думите.
Ако един от вас пее, колко трябва
да
му се плати?
Онези, които не са се упражнявали, и най-хубавото
да
им дадеш, не могат
да
го използуват.
В природата има един правилен начин за плащане.
Като дойде времето, не закъснявай нито секунда.
За бъдеще трябва
да
го изучавате.
В какво седи силата на парите?
Мислите, че ако дам 20 хиляди, е много.
„Парите са сила“ – много добре, съгласен съм.
Христос казва: „Събирайте богатства, които нито крадец може
да
ги вземе, нито молец може
да
ги разяде“.
В какво седи силата на парите?
Не събирайте тук, дето могат
да
ви оберат.
Казва: „Изкуството е сила“.
Отвън студено – всичко туй
да
не те смущава.
Казвате: „Обраха ме, всичко отиде“.
Американците, които имат много пари, 20 хиляди за един обед дават.
В какво седи силата на изкуството?
Че юрганът тънък, че студът е неприятен, нищо
да
не те смущава, стани в четири часа точно.
Тури богатството там, дето не могат
да
те оберат.
Че съм дал на една певица 20 хиляди, то е един обед американски, един обед на един милионер.
„Няма вяра,
да
вярваме“.
Човек трябва
да
има злато.
В какво седи силата на вярата?
И богатството зависи от златото, което е в неговата мисъл, от златото в неговите чувства, от златото в неговия организъм.
Но
да
оставим.
Защото в дадения случай [вярата] е пробният камък.
Природата обича точност.
От там зависи богатството.
Ако в тебе нямаш съзнание, тази дума е безсилна.
Трябва
да
съзнаваш нещата.
Точност до секунда, до половин секунда, една десета, една хилядна, една милионна от секундата, една стомилионна – вече много мъчно се долавят тия сили.
Тая храна ползува, от която можеш
да
извадиш потребната сила – тя е полезна.
Научете се
да
вярвате.
Светлината за една секунда изминава 300 хиляди километра; един човек, за колко време ще изходи туй, което светлината изминава за една секунда?
Може
да
имаш пълен хамбар, ако имаш развален стомах, какво те ползува?
Не само
да
се прави различие.
Ако той пътува по 60 километра на ден, колко дни ще му вземе
да
измине това разстояние?
Тогава
да
вземем два тона: до, ми и
си
, ре.
Колко години му трябват, за
да
изходи 300 хиляди километра?
/Всички пяхме до, ми,
си
, ре, после сол и т.н./ /Учителят свири и пее: „Добре мисли“./ Тук има един дисонанс.
Сега, ако кажа на едного от вас
да
изпее една песен за 20 хиляди лева, може ли
да
изпее?
Какво трябва
да
турим вместо „добре мисли?
Зад светлината съществата какво съзнание имат, за
да
се движат с такава бързина!
Казвам: Не само това, ти можеш
да
направиш опит.
Дали този, на когото пеете, ще ви ги даде, или друг, но него ден вие ще имате 20 хиляди лева.
Ще кажеш: „Днес ми трябват сто лева и трябва
да
ги имам до десет часа, и ще ги имам“.
Но ще ми ги дадат в десет часа и пет минути и десет секунди.
[Ако не се съмняваш], парите ще дойдат.
На кревата
да
не те завари, под юргана.
Парите ще дойдат!
Защото всичките нещастия в света стават под юргана.
Той като удари, произвежда известен ефект.
Сега вие искате
да
знаете по кой начин ще дойдат?
Падне някой камък на гърба, под юргана
си
.
Стане някоя работа неуместна, под юргана
си
.
Този тон, като удари, той после разсъждава, то е тонът.
Затиснат
си
.
Тонът, като удари, има известен резултат и за резултата говорим.
Природата те туря на кревата
да
учиш изкуството как
да
преодоляваш мъчнотиите,
да
се завиваш с него и
да
знаеш как
да
манипулираш.
Всичките мъчнотии
да
ти бъдат като юрган,
да
се завиваш.
Жаден
си
, бутнеш го, та стане.
Добре, вие изучавали ли сте силата на думите?
Ще бъде смешно един ангел
да
спи под юрган,
да
се завива.
Казвате: „Трябва
да
се говори красиво“.
Имате един копринен конец, ако той се опъне, прекара се в силно движение, може пръста ви
да
хвръкне.
Щом свършите това учение, няма
да
има юрган.
С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие може
да
си
напакостите.
Всяка дума в съзнанието – то е като бутон; всяка дума трябва
да
знаеш как
да
бутнеш.
Бих желал
да
имате нови юргани, копринени.
Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие само може
да
си
произведете едно голямо нещастие.
Ако знаеш как
да
бутнеш, ще имаш един резултат завършен; ако не знаеш как
да
буташ, ще имаш един незавършен резултат.
Но трябва
да
научите урока
да
манипулирате с юргана.
На
себе
си
може
да
си
произведете нещастие.
Засега всинца какви резултати имате?
Или пък може от незнание
да
си
произведете нещастие.
Не чакай слънцето
да
ти се заканва.
Не чакай слънцето
да
те вдига.
Говедата направил
да
помагат на хората.
Не чакай слънцето
да
ти се заканва.
То няма такъв обичай,
да
се заканва“.
Щом пуснали газа, [вятърът] започнал
да
духа от позицията към тях и трябвало сами германците
да
бягат от тия газове.
– /„Човек, който впряга, е по-умен, говедата са по-глупави, затова служат“./ – Съгласен съм.
Ще ви приведа един пример.
Ставай рано, шапката
си
добре отривай.
Казваш: „Как може
да
се измени мисълта?
Ставай рано, уроците
си
добре учи“./ Тук има един дисонанс.
“, разсъждаваш, че като хвърлиш бомбата, ще експлодира на местопредназначението.
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците
си
добре учи“./ Ха, тук има погрешка, как
да
я изправим?
/Учителят пее: „Ставай рано, уроците
си
добре учи“./ Сега сме по-близо до правилното пеене.
Има един, на когото трябва
да
му пеем.
В дадения случай ще
си
призная, че не съм толкова учен, по-учен е от мене, макар че аз съм свършил университет.
Че ще му кажеш така: /Учителят пее/ „О, господарю, на който толкова години съм добре служил, днес ти ще ме чуеш и ти ще ме разбереш.
Щом вятърът духа, хич не се опитвай
да
го пущаш при сегашните условия.
Искам с тебе
да
си
поговоря.
Представи
си
, че ти имаш един неприятел, който е силен.
По-умни са, понеже имат по-голяма сила.
Думите ми трябва
да
разбереш,
да
не би
да
стане някоя случка, криво
да
ме разбереш“.
Някой път искаш
да
го сплашиш,
да
му хвърлиш една бомба.
Като станеш,
да
пееш вътрешно.
Умът му стига, казва: „Няма какво
да
се спорим“.
То е достатъчно силно.
Щом пеете, всичко върви.
Той е сила, ти мислиш – като кажеш една обидна дума, то ще се стресне.
Той, като разбира, всичко върви.
Щом не пеете, недоволен
си
, болен
си
, какво не става.
Щом се примириш с него, всичко става.
Хубаво, след като се търкулиш на земята, какво трябва
да
правиш?
Най-първо хвърлиш бомбата, не
си
пресметнал добре и тази бомба се връща, ти паднеш на земята.
Ще ви приведа друг пример, то е до схващането.
/Учителят пее: „О, господарю!
След като
си
паднал на земята, какво трябва
да
правиш?
“/ Ако ти имаш един господар, когото обичаш, как ще му изпееш?
Трябва
да
станеш и
да
удариш на бяг.
Господар е женска форма в природата.
Един голям богаташ
си
купил един голям куркой* за един празник, събират се
да
ядат.
Богатият купил куркоя и търси някой
да
му го занесе вкъщи.
След като
си
казал една обидна дума, той те повали на земята, като ти удари една плесница.
Г-то е майката, Бог е силен.
Ти, за
да
избегнеш, трябва
да
бягаш.
„Търся някой
да
ми носи куркоя“.
Той, Който носи товара на света.
Ще скочиш,
да
те няма.
При Г-то товарът е турен отпред,
да
мислиш как
да
го носиш.
Представи
си
, че този човек ти удари една плесница, то е още [и] благородство, защото, като удари, от
себе
си
дава.
Богатият иска
да
му плати и му дава половин долар: „
Да
не би
да
искаш повече?
“ Той
си
изважда картичката и му я подава.
Силата на един музикант в какво седи?
Казва: „Нямам нужда от пари, приятелю, запознахме се“.
Някой път ние засягаме силата на знанието.
Но този човек не иска
да
те благослови с ръка, ами изважда своя нож,
да
го забие върху ти.
Умът ни може
да
се подобри само при едно добро разположение.
Ако ти не бягаш, ще
усетиш
други последствия.
Един ден минава и вижда един взводен, и 39 души войници носят една греда.
Всякога трябва
да
имаме светли мисли.
Тия думи, които употребяваме, трябва
да
са еднозначущи,
да
вярваме в тях.
“ „Аз съм [в]зводен, аз съм турен само
да
заповядам“.
Във всяка една дума [
да
има] онова, което искаш
да
постигнеш; трябва
да
избираш думи, в които
да
вярваш.
Вашингтон отива, туря рамото
си
под гредата и помага
да
я [в]дигнат.
После, никога не предприемай нещо, в което можеш
да
се съблазниш, сам
да
се обезсърчиш.
Той пак изважда картичката
си
и му казва, че той е главнокомандващият.
Избирай нещата, които можеш
да
постигнеш.
Той можа
да
си
тури рамото, [в]зводният не може.
След като [ги] постигнеш, може
да
се роди обратна реакция в тебе.
Всинца вие сте [в]зводни, аз
да
кажа.
Пееш, не
си
доволен.
Някой казва: „Човекът е много добър, той влада френски, английски език“.
Бих желал
да
имате характера на Линколн и характера на Вашингтон, не характера на този богаташ, който търси някой
да
му носи куркоя и [на] [в]зводния, който не иска
да
си
тури рамото под гредата и
да
помогне.
Бъди доволен от онова, което в даден случай правиш.
Кога се влада един език добре?
Докато имате тия идеи, все на това положение ще бъдете и няма
да
имате постижения.
Не съжалявай, че
си
направил една постъпка; не съжалявай, че правиш нещо.
За
да
произнесеш една дума, се изисква голямо вътрешно спокойствие на духа.
В дадения момент имай предвид следния момент, гледай
да
е по-хубаво.
Ако един англичанин говори български, така петляе
си
езика, когато говори.
Онова, което произнасяш, не трябва
да
произведе смущение.
Сега, в какво седи владането на един език?
Та казваш: „Тогава, хиляда лева.
Обикновено, както и
да
говорим, ние не владаме езика.
Ами ако не дойдат?
Следния момент имай всякога пред вид
да
се направи по-хубаво.
Запример, може
да
знаеш много добре английски, но искаш пари назаем от един англичанин, той не ти дава.
“ Не трябва
да
разваляш, тогава ти не живееш в един разумен свят.
Какво владане на езика е това?
Казвам: Ако вие сте цар сега и турите подписа
си
, от банката хиляда лева няма ли
да
ви дадат?
Отива един българин, който не знае английски и казва на български на един англичанин: „Моля, дайте ми сто лева назаем“.
И десет хиляди, и един милион няма ли
да
ви дадат?
Ако вие в дадения случай живеете в един разумен свят, казвате, че сте създадени от Бога – от Бога сте създадени, и ако вие действувате съобразно с Божия закон, няма ли
да
ви дадат, ако вие поискате хиляда лева?
/Всички изпяхме тази песен няколко пъти./ Всичката мъчнотия на тази песен е на „-ната“.
Ще ви дадат, щом като живеете в един разумен свят.
Всичките онези области в пеенето, те са съединителни.
Казваме: „Понеже не знае английски език, не му дава сто лева“.
[При] всяко противоречие, щом имате завършена форма, нищо не можете
да
направите.
Но идва втори, който знае английски език, казва на английски: „Дайте ми сто лева назаем“.
Ни най-малко няма
да
злоупотребите и
да
излезете из разумния порядък на нещата.
В музиката, ако имате завършени форми, нищо не можете
да
направите.
Казвам: Щом сте в един порядък на хората, всяка една дума
си
има вътрешен смисъл.
На земята една форма, за
да
прогресира, не трябва
да
бъде завършена.
Питам сега: Единият не знае, не знае езика, нищо не му дава.
Другият знае езика и [англичанинът] пак не му дава.
Може в един ден, в една седмица, в една година, две, три, четири
да
изчезнат.
Не всеки мотив в съвременната и в класическата музика има разрешение.
Ти ще кажеш на
себе
си
: „Ако знаех езика, сега не мога
да
кажа коя е причината“.
Ако ти знаеше езика, човекът щеше
да
ти даде.
Сега, може
да
кажете, че човек може
да
бъде много учен.
Запример, вие считате, че трябва
да
се завърши там, отдето е започнала.
Казваш: „Трябваше
да
зная английски език“.
Не, той трябва
да
има самосъзнание, най-първо
да
направи онова, което е възможно.
Ни най-малко не трябва
да
се завърши на същото място.
Но другият, който знае езика, и нему не дават, тогава къде е погрешката?
Да
направи най-малката възможност.
Защо не му дава англичанинът сто лева?
От кое трябва
да
започнете?
Ако ти
си
, който говориш на английски, и не ти дават, как ще го обясниш?
Един музикант откъде трябва
да
започне?
Но всякога един пасаж в музиката трябва
да
дава място на следния пасаж, който следва.
Пасажът, който снощи приличаше на нашата песен, е от песента „При всичките условия на живота“.
Ами, ако
си
говорил на български и не ти дават, тогава ще помислиш: „толкова прости хора,
да
не разбират език[а]“.
Всеки един като говори, за
да
те разбере англичанинът, на английски трябва
да
говориш.
Според мене, в моя ум седи така, че културен човек е този, който разбира всичките езици на хората.
А пък в живота не само трябва
да
почнеш добре, но трябва
да
завършиш някъде.
Да
кажем, ти произнасяш думата „обичам ви“.
Изучават само количествено трептенията на тоновете, още не ги изучават органически, [а също и] силите, които съдържат вътре.
Няма безлична форма, но форма, в която
да
няма две мнения.
„Аз, – казва, – обичам
себе
си
.
Я ми дайте тона до.
Обичам мене
си
.
Вие по някой път мислите, че всичко знаят ясновидците.
Мислиш ли, че като идеш в Англия и видиш английската природа, ще знаеш английски?
Вземи тона, нищо не значи, че
си
го взел половин тон по-ниско или по-високо.
Понеже се проектира на екрана, мене
си
обичам; понеже го виждам отвън, и него обичам“.
/Учителят изпя сол, ла,
си
, до./ Вземете сега фа диез.
[В] езика, с който хората
си
служат, са определени думите.
Аз съм виждал тия ясновидци, като влезат в оня свят, са профани.
Какъвто
си
отишъл, такъв и се връщаш.
Христос казва: „За всяка празна дума ще дадете ответ в съдния ден“.
Ходил
си
в оня свят, а какъв е езикът на оня свят?
Нямате право
да
свирите, каквото искате; нямате право
да
говорите, каквото искате; нямате право
да
постъпвате, както искате.
Очите може ли
да
се обичат?
Ти
си
профан, видял
си
къщите, улицата, професорите, зданията, ама нищо не разбираш.
Всяко нещо трябва
да
бъде разумно.
Казваш: „Чудна работа, всичко чудесно, но има нещо, [което] не разбирам“.
Свободен
си
, можеш
да
кажеш каквото искаш, можеш
да
кажеш хиляда думи, но ще носиш лошите последствия.
Не може
да
се обича.
Аз снощи бях на концерт, на „Месия“ от Хендел.
Много цигулари, като свирят, те
си
създават своето нещастие.
В даден случай обичта в какво седи?
Сопранът пее, ама Господ
да
му е на помощ.
Нямат право
да
свирят шлагери.
В закона на обичта дава ли се или се взема?
Хорът имаше хубав ансамбъл, не може
да
им ям хака.
Никакви шлагери, защото природата не търпи шлагери.
– /„И дава, и взема, обмяна има“./ Обмяната е правилна.
Тя има толкоз дисонанси, трябва
да
ги поправя.
„Обичам те“ –
да
те виждам всякога в мене и вън от мене.
Ти дисонансите ще трябва
да
ги поправяш.
Сега, аз искам
да
ви наведа на свободна мисъл, ни най-малко не искам
да
кажа, че това е криво, онова е криво.
Тя, и
да
пее, акустика няма.
Сега аз ви навеждам това и не искам
да
обсъждам солистите.
Ние сме в неразбрания живот на природата.
Всяка дума трябва
да
има съдържание.
Все търсим причините вън от нас.
Не се заблуждавайте с онова, което имате.
Дотогава, докогато ти
си
недоволен в
себе
си
, ти не разбираш съдържанието на думите.
Аз наричам знание –
да
знаеш [музикално] езика.
Недоволен
си
, защото ти е криво разбирането на живота.
Каквото кажеш, [
да
стане], то е знание.
Нито един от вас не е изпълнил онова, което природата иска от него.
Ако аз отивам, нямаше
да
кажа: „Господине, дай ми сто лева!
Живеем в един неразбран свят, вземаме повече, даваме по-малко.
Можеш
да
бъдеш доволен от онова, което
си
направил.
Като изсвиря, веднага човекът ще ми даде.
Не трябва
да
сме скържави, свири ти човекът, плати му.
Ако аз мога
да
помогна на целия свят, ще бъда ли недоволен от
себе
си
?
Аз зная къде е слабата страна – музикално трябва
да
говориш на англичанина.
Ако на англичанина можеш
да
изпееш или като му изсвириш [нещо], англичанинът ще ти даде не сто и двеста лева.
Може
да
говориш: „Дай ми сто лева!
Ако са двама, трима, четирима, петима, десет души – тогава хиляда лева.
Я сега някой
да
изпее една песен, ще му дадете сто лева.
Вие на колко хора може
да
помогнете?
Един ангел, след като направи доброто на един милион хора, той счита, че е направил едно малко добро, че е дал стотина лева назаем някъде.
То не е [за] смях, но
да
направим един научен опит.
Той иска
да
му платя за цялата музика.
Запример, вие имате доста дарби.
Трябва
да
се изучава езика.
Може
да
се спрете някъде,
да
изпеете една песен.
Силата, мощта седи в неговата музикалност, в онова съзнание.
Ако дойдат 20 души, тогава – две хиляди лева.
Дали ще се спрат хората
да
ви слушат?
Да
кажем, ти, като говориш, трябва
да
съзнаваш.
Спрете се и само за опит изпейте някои [песни], и вижте колко души ще се спрат
да
ви слушат.
Вие, като
си
говорите, не се разбирате.
Музиката не е ограничена, тя много струва, но всеки колкото я оценява, толкова
да
плати.
Спрете се на три–четири места и пейте –
да
видите колко хора ще се спрат
да
ви слушат.
За
да
познаеш, дали можеш
да
разбираш този език, [направи опит].
Аз нямам право
да
свиря някому, че той
да
ми даде две хиляди лева, десет хиляди лева.
После ще имате ясна представа, доколко вие [сте даровити].
Казва: „Какво
си
се спрял
да
кряскаш?
Ти ще започнеш
да
говориш на болния крак, докато кракът разбере думите ти.
Той не може
да
не ми плати.
“ Щом пееш [хубаво], после ти кажат, че
си
доста даровит,
да
идеш в музикално училище, глас имаш, хората разбират, талант имаш.
Ако престане
да
ви боли кракът, вие говорите умно, езикът ви има сила.
Ако идете при един, който е болен, има ревматизъм, като му свирите [и оздравее], веднага човекът ще ви даде 50–60 лева.
Казвам: Най-първо трябва
да
имате ясна представа за силата на думите и не употребявайте думи, които не са на място.
Ако свиреха двама или трима музиканти, като свирят, ще даде 150 лева.
Вие сега искате
да
ми кажете, че ме обичате.
“, казваш ден, два, три, още, не може
да
оздравее.
Вие седите всички и сте недоволни от този живот, който имате.
Ако искате сега
да
ми покажете, че ме обичате, свършена работа е.
Може
да
кажеш само веднъж „
да
оздравее“ и оздравее, думите имат сила.
Сега, всяка една дума
да
е една форма на една мисъл, на едно чувствувание, което човек има.
Зависи каква форма ти ще избереш.
Тогава, всички хора, между които живеете, и те не разбират живота, и ти не разбираш, и всички минавате за учени.
Казва: „Човек сега
да
бъде учен“.
Казвате: „Човек така не трябва
да
мисли“.
Казва: „Аз не искам
да
обичам“.
Как трябва
да
мисли?
„Така не трябва
да
постъпва!
„Искам
да
обичам“.
Ако той каже на желязото
да
стане злато, и като каже своята магическа дума, може
да
го превърне.
“ Как трябва
да
постъпва?
Аз не казвам, че вие може
да
го направите.
„Ние трябва
да
свирим“.
Как трябва
да
свирим?
За
да
се превърне желязото в злато, какво се изисква?
Може
да
свириш.
Казва: „Млъкни, стига
си
търкал тази цигулка“.
Значи, природата сама по
себе
си
е жива, тя твори.
Ще ви приведа един анекдот за един българин в Русия.
Копринената нишка е направена от едно същество органическо, пеперудата работила и едно растение работило.
Та, в къщата, в която живее, има ученичка от консерватория и цял ден свири, че студентът не може
да
се занимава.
Чуди се какво
да
прави.
Да
вършиш волята Божия, то е правото разбиране.
Разбира се, в едно съзнание, в света, в който живее, не в един отвлечен свят, от качеството на тази нишка зависи този пашкул.
Цял един процес е, тя работила, химически процеси има.
Не само вие, но навсякъде, където и
да
идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят
да
ги обичат.
Ако тези нишки не са така хубаво направени, ако целият пашкул не е така хубаво направен, никога не може
да
извади пеперудата своите крила.
Един ден идва той с гайдата, че като надува гайдата, свири.
Ние още нямаме представа как е създадено златото.
Другите неща са лихва, отпосле ще дойдат.
Златото е създадено заради нещо.
Всичките тия елементи, както сега съществуват, те са създадени, имат свое предназначение.
После у вас се заражда ревност.
Когато направят тия пашкули бубите, веднага ние ги туряме в котела, не ги оставяме
да
развият своя процес, каквото те [са] мислили.
Обикновено [насаме] някои свирят по-хубаво, [от другите се смущават] ще те критикуват малко, че не можеш
да
свириш.
Ние ги чакаме, ние сме по-хитри, щом направят пашкулите, „хайде в котела“ и започваме
да
отвиваме тази нишка.
Големите цигулари може
да
се ревнуват, че единият свири по-хубаво.
И
си
направим копринена дреха.
Ако ти не можеш
да
говориш така хубаво, мислено трябва
да
се говори.
Двама учени може
да
се ревнуват, две майки може
да
се ревнуват, навсякъде има ревност.
Или, всяка една работа, която започваш, трябва
да
бъде направена мислено.
Оставям ви сега
да
разсъждавате върху думите „обичам ви“.
Да
видим какво ще разберете.
Класическата музика е забавление.
Най-после не знаете кого
да
обичате.
Всички търсите
да
обичате някого в света.
Забавление е, [но идейното свирене е друго], защото, след като изсвириш класическата музика, би произвел ефект.
Всичкото седи във вашето съмнение вътре.
Той казва: „Този момент, когато свиреше, бях готов
да
се примиря с целия свят“.
И пак: „Такова настроение създаде!
“ Някои свирят – никакво настроение, никакво решение не създават.
Какво очаквате за
себе
си
?
Пееш, пееш – пак [
си
] на същото място.
Вие имате чужда представа.
Ти кажеш някому: „Ти
си
голям невежа“.
Виждате някой човек, казвате: „Той е щастлив човек“.
3.
Вас ви нарекох приятели
,
НБ
, София, 29.12.1935г.,
Но не успели
да
подкупят само председателя.
Също така и през очите на жената Бог изпитва мъжа, какъв му е ангелът – слаб или силен.
Този закон искал
да
изкара евреите като вредни хора за Русия.
Аз не искам
да
изнасям тия неща, но казвам: Каква голяма съблазън има днес между хората, какви големи заблуждения съществуват, че те не могат
да
се освободят сами от съблазните, които съществуват.
После
си
мисли: Цар ще стана.
Като ме погледне през жената Бог вижда нещо свещено.
По едно време един богат евреин отишъл при председателя, подал му една голяма торба със злато и му казал: Ще ви моля, Господин председателю,
да
чуете само две думи от мене.
Всеки може
да
се освободи от съблазните, като повярва в Бога.
Подал торбата в ръката му и казал: Вземи и мълчи!
Всеки може
да
се освободи, когато разбере онази висша интелигентност в света и разбере, че всичко е създадено от Бога и е добро.
Ще кажете, че не е добре
да
подкупуват министрите.
И тогава няма какво
да
ни съблазнява.
Това ще стане, онова ще стане, въобразява
си
различни неща, а с това страхът му расте.
Като дойде Любовта и тя така гледа.
Че и онези, които прокарват този закон, трябва
да
знаят, че земята не е тяхна, земята е за всички хора.
Няма какво
да
ни съблазнява нито котката, нито какво и
да
е женско животно.
Най-после казвате: Не ми трябват тия работи, чакай
да
стана поне земеделец, че никой
да
не ме вижда.
Ний сме за всички хора.
За
да
мисли правилно, човек трябва
да
впрегне ума
си
на работа.
Българите, англичаните, русите и всички останали народи дойдоха от после.
Някога житото не стане, закъсаш и ще дойдат бирници, трябва
да
плащаш данъка
си
.
Ако не впрегнете ума
си
на работа, вие бедствувате
да
изгубите това, което имате.
Първо се създаде земята, а после хората.
„Рабът не знае какво прави господарят му“.
Преди всичко ний сме хора, които имаме четири качества в
себе
си
, първо Любовта действ(у)ва у нас, второ – разумността работи у нас.
И ако ние не знаем какво прави господарят му, или ако ние не знаем какво прави Господ, ние сме раби.
Тогава Бог им казал по какъв начин трябва
да
учат.
Трето, ний имаме истината в
себе
си
и четвърто – ний сме добри.
Ако знаем какво Господ изисква от нас, ние сме интелигентни, и тази интелигентност трябва
да
я впрегнем на работа.
Вълци, мечки ще нападат овцете, стадото ти.
Бог прекарал всички животни през Адама
да
им тури имена.
Затова от всички се изисква една взаимна любов, една взаимна интелигентност, една взаимна истина и едно взаимно добро, с които всички можем
да
работим.
Там Бог му даде цяла програма как
да
работи.
Най-после, в деня, когато министерският съвет заседавал, за
да
реши
да
се приеме или не се приеме законът, всички министри говорили в полза на евреите.
Тогава ще впрегнем всички сили в природата за повдигане на цялото човечество.
Само министър-председателят мълчал.
Чакай поне
да
се оженя.
Грехът дойде с влизането на змията, на адепта, на учения в рая и каза на Ева, че ако ядат от плода на забраненото дърво, те ще придобият много повече знания от тези, които Бог ще им даде.
Той не трябва
да
туря такава мисъл.
Плодът не може
да
съдържа повече знания, отколкото човешката глава.
– Ваше величество, всички министри взеха торби, за
да
говорят, а аз взех торба, за
да
мълча.
Ева имаше повече знание, отколкото се съдържаше в плода.
Та сега и вий понякога защищавате истината, защото сте взели торба, за
да
я защищавате.
И при това положение ще чуете един проповедник, който се качил на амвона
да
разправя, че ще умрат хората.
Някога пък, замълчавате истината, защото сте взели торба, за
да
мълчите.
Понякога казвате: Ти трябва
да
проповядваш истина.
Човек ще умре, но ако след като живее, не туря ума
си
на работа.
Питам: Ако
си
една запалена свещ, трябва ли
да
се загасиш?
Ако турите ума
си
на работа, всички ще живеете.
Казвате: Чакай
да
се понаживея, защото на онзи свет имало и без това големи мъчнотии.
Ева яде от този плод, поради което днес всички хора не могат
да
се освободят от това паразитно състояние.
Има место за мълчание, но никога не загасявай свещта
си
.
Днес от всички се искат усилия
да
се освободят от тези впечатления, от известни заблуждения в света.
Мисълта трябва постоянно
да
тече във вашия ум, силата на вашия живот не седи само в думите, но седи в онова, което мислиш.
– Че как така, нали
си
учен човек?
Ако мислим право, ние ще привлечем силите на природата.
Не е богатството, което ражда лошия живот в света.
В света и в природата има здравословни вещества, които ний привличаме с мисълта
си
.Има един разумен свет, който постоянно ни заобикаля.
Всичкото ни нещастие седи в онова, което ний разбираме.
А сиромашията е родила лошия живот, кражбата и какви ли не още престъпления.
Разбирането трябва
да
бъде без сенки, разбиране без съмнение.
Разбирането трябва
да
се обуславя на онази вътрешна интуиция, която се намира във вашето свръхсъзнание, както и в опитността на всички хора, които мислят като тебе.
Нищите, за които Христос говори, не са тия сиромаси, които са родили и създали престъпленията в света.
Мога
да
ви цитирам ред случаи.
Един от видните художници на времето
си
нарисувал една картина, в която представил положението на хората в ада.
За каква сиромашия се говори в случая – за сиромашията на сърцето, за сиромашията в ума и за сиромашията във волята на човека.
Няма
да
се мине дълго време и пред вас ще се отвори светът, и вие ще добиете това висше съзнание.
Тази сиромашия, именно е родила хилядите грехове в света.
И тогава за един ден вие ще научите толкова, колкото за хиляда години не бихте научили.
Най-после поставил отгоре и папата,
да
има кой
да
ги ръководи.
Ако един мъж би имал една умна жена, която може
да
ходи и
да
се връща от слънцето, би ли се съблазнил в нея?
Много неща има още
да
учите.
Отишел един от онези, които гледали картината при папата и му казал: Ваше светейшество, на една картина са поставили няколко владици и попове, между които и папата.
В една минута отгоре тя би го накарала
да
изтрезнее.
Много чудесии ще видите, и като се върнете, ще кажете: Сега разбрах как трябва
да
се живее.
Дохожда художникът и папата му казва: Вие ще извадите от картината
си
онзи папа, когото сте поставили.
Трябва ли богатият
да
се възмущава от бедния?
– Ваше светейшество, това не може
да
бъде.
Не, богатият трябва
да
потупа бедния, който всеки ден го безпокои, като му иска пари или друго нещо и
да
му каже: Братко, не
си
само ти, който се нуждае, много бедни като тебе има в света.
Според установените правила на църквата, това, което веднъж е влязло в ада, не може
да
излезе навън.
Ако още продължава
да
се съмнява, тя ще го вдигне на по-голяма височина.
Един анархист отива при един милионер и му казва: Слушай, ще дадеш една голяма сума, или ще видиш /показва му револвера
си
/.
Такова е вярването на католическата църква, че ако влезеш веднъж в ада, не можеш повече
да
излезеш.
Този мъж така ще се възпита, че кой каквото се опита
да
каже за жена му, той ще каже: Моля ви се, не се опитвайте
да
говорите нещо за жена ми, че тя ще ви вдигне горе в пространството на голяма височина.
– Ама това еди-кой
си
писал.
– Знаеш ли колко милиарда хора има по света – два милиарда.
Данте писал за ада.
Тя не е човек, с когото можеш
да
си
играеш.
Направи сметка тогава, колко се пада на всеки човек.
Данте ходил ли е в ада?
На тебе ти се пада, както и на всички хора по четвърт долар.
Ние не спорим по този въпрос, но казваме, че има две мнения за ада.
Тя ще те дигне горе във въздуха и ще каже: Ти трябва
да
слушаш и ти ще се подчиниш.
Вземи тогава този четвърт долар и
си
върви.
Данте е писал едно нещо за ада, а Христос е ходил в ада и нищо не е писал за това, което видял там.
Нека дойдат и останалите хора, всеки
да
се вземе частта.
Данте пише за мъчнотиите на ада.
Аз не мога
да
раздам богатството на цялото човечество само на едного.
А Христос, Който е ходил там, извадил всички, които били в ада навън.
Ако пък жената подозира мъжа
си
и той може
да
отива до слънцето и
да
се връща, и той ще направи с нея същото, каквото жената може
да
направи с мъжа
си
.
Та като дойде някой при мене, пада му се четвърт долар, от това, което имам.
Дяволите дълго време след това съжалявали, че пуснали Христа в ада.
Повече не мога
да
му дам.
Като влязъл в ада, Данте само описал страданията на хората в ада, а Христос понеже имал знания, Той извадил вън от ада всички души, които вярвали.
Като вземе своето,
да
си
върви.
Има един ад, който ние сами
си
създаваме в ума и в сърцето
си
.
Тогава жената ще каже за мъжа
си
: Не го закачайте.
Аз не мога
да
му дам нещо, което струва милиони.
Като дойде в дома ми, аз му дам нещо, покажа му своята Любов, и той
си
отива и казва: Много ти благодаря.
И след това ще кажете, че науката това е създала или онова е създала.
Тези знания, които има, никой не може
да
му се противопостави.
Досега бях страхливец, но сега разбрах как трябва
да
се живее.
Сега вече съм безстрашлив, зная как
да
живея.
Това са неща, които хората почнаха
да
ги правят.
Какво донесе Христос със
Себе
си
.
Той не искаше
да
ни направи богати.
Като се качи няколко километра нагоре, всичката ѝ неврастения изчезва.
Природните богатства лесно могат
да
се придобият.
Това, което се говори, че боговете са вдигнали завесите на Изида, това не е нищо друго, освен електричеството.
Аз ще ви дам едно правило за това.
Ще ви дам една магическа тояжка.
Да
, това са външни заблуждения.
От сутрин до вечер ние сме в една малка клетка, че няма с какво
да
се занимаваме.
Аз ще ви кажа как може
да
се провери къде има злато.
Не е ли заблуждение
да
вярваш, запример, че ако вярваш в една църква или в една вяра, ще се спасиш?
Пръчицата веднага ще почне
да
се огъва.
Спасението не зависи само от една църква.
Понеже златото има афинитет към човека, пръчицата ще почне
да
се огъва.
Или по право спасението не зависи от никаква църква.
Там всички работят.
Когато един ангел слезе от невидимия свет, той няма
да
говори на хората, но само ще бутне радиото и от там ще ти проговори.
Така човек ще започне
да
познава къде има заровено злато в земята.
Само Бог е единственият, който може
да
спасява.
Мнозина са идвали при мене
да
ме питат зная ли къде има злато.
Никакъв владика, никакъв поп, никаква църква, никакъв проповедник не е в състояние
да
спасява.
Казвам: Аз не се занимавам с такива работи, не гадая, не откривам на хората къде има злато.
Апостол Павел казваше: Бог беше в Христа и помиряваше хората със
себе
си
, като не им вменяваше греховете.
Сега
да
обясня какво нещо е простото съзнание.
А на вас казвам: Ще се опретнете
да
работите, като работите, ще намерите пари.
Да
не се заблуждавате.
Това същество не отличава
себе
си
от личността.
Който не може
да
работи, не му е определено
да
има пари.
Ти сам можеш
да
изправиш погрешките
си
.
Той ще
си
остане сиромах.
Така трябва
да
говорят истината.
Казвам: Бог е вложил сила във вашите умове и във вашите сърца.
Аз не съм против тях, но те трябва
да
говорят истината.
Всички трябва
да
имате един свещен трепет към знанието.
Всички хора, съдии, свещеници, учители, държавници, трябва
да
говорят истината.
Не
да
се роди състезание между вас, то
да
се роди един свещен трепет,
да
придобивате знание.
В този човек се зараждат чувства на скръб и на страдания.
Всеки знае
да
диша, но колко много зависи от дишането!
При мене са идвали мнозина
да
ме питат: Какво мислиш за мене.
Всеки знае
да
яде, но колко много зависи от яденето.
Ние никога не можем
да
поставим своя ум на онази висота на развитие, ако не говорим истината.
Казвам: Ти се съмняваш в жена
си
.
Истината трябва
да
присъствува в ума на всеки човек.
Ние искаме
да
изправим погрешките на своето минало.
В жена ти има две хубави черти, които показват, че тя мъчно може
да
сгреши.
Там именно е изкуството, че много малко хора знаят как трябва
да
ядат.
Когато истината влезе в ума на човека, тя му показва пътя към свободата.
Обаче, трябва
да
знаем, че не можем
да
изправим погрешките на миналото
си
в своето самосъзнание.
Всички хора ядат, и животните ядат, но това е едно безразборно ядене.
Истината ще ни освободи от всички несгоди.
За
да
изправим погрешките
си
, ние трябва
да
минем в космическото съзнание, или в свръхсъзнанието, или в съзнанието, чрез което Бог ще ни подействува.
Ти подозираш жена
си
и се съмняваш в нея, но нямаш право.
В това отношение животните имат едно установено правило, те се хранят по инстинкт, но при това хранене, запример, тревопасните приемат храната
си
такава, каквато я намират, покрита с прах, с кал и всичко поглъщат.
Ти се измъчваш от това, което не може
да
стане.
Всеки човек
си
има един страх от нещо в живота.
– Ще се покаеш от онези криви разбирания, които
си
имал за живота.
Някой вълк ще отиде вечер около стадата, ще открадне едно агне и ще избяга.
Истината е това, което освобождава, това, което дава простор, което дава мощ и сила на човека.
Какво по-криво разбиране от това
да
желаеш
да
станеш богат.
Като дойдем до хората, те приемат нечиста храна, но я гарнират с някакви приправки, и по този начин заблуждават вкуса
си
.
Това самосъзнание
да
побеждава над всичко в човека, това е истина.
Да
туриш пари в една банка и
да
се осигуриш, че за нищо
да
не мислиш.
Ако не знае как
да
се справи със страха и не знае как
да
се лекува, в човека ще стане една реакция, която може
да
го отрови.
След като задоволят донякъде стомаха
си
, той казва: Господарю, тази храна не е добра.
И всеки трябва
да
има Любов към тази истина.
Че ако баща ти те обича, ти няма за какво
да
мислиш.
Ако не знаеш как
да
се лекуваш, страхът ще причини в тебе голяма омраза.
Ние не можем
да
я обработим, нищо не излиза от нея.
Ако се осигуряваме по този начин, именно, чрез богатство, чрез пари в банките, ний никога няма
да
прогресираме.
Страхливите хора обикновено имат голяма омраза в
себе
си
.
Кога може
да
се наречете приятели на Христа?
Щом провидението ни праща на земята, ний сме осигурени вече, но трябва
да
учим.
Страхливият може
да
напакости на всеки човек, към когото изпитва известна омраза.
И тогава издават едно решение
да
се върнат назад,
да
вземат друга храна.
Ний сме пратени на земята
да
учим – нищо повече; Добрите хора трябва
да
учат.
Сега казвате: Ние ядем, както Господ е дал.
И тогава Бог за тебе няма
да
бъде като господар, но като Баща.
И тогава, през всичките положения, през които минаваме, ний трябва
да
учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя.
И в Писанието е казано: Страхливите няма
да
наследят земята.
Ако Господ е дал тази храна, кои са правилата за това?
Те нито могат
да
мислят, нито могат
да
направят добро.
Трябва
да
има правила какво
да
се яде и как
да
се яде.
Като ви е създал, Той ви е изпратил в света
да
учите.
„Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му“.
Ти
си
богат, имаш на едно ядене най-малко 5 блюда, значи три пъти на ден по пет блюда правят 15 блюда.
Ако човек съчетае причинността, която е отпред на челото, със страха, който е от страна на главата, той ще създаде в
себе
си
едно добро качество.
Рабът е в положението на едно животно, а приятелят е в положението, когато в човека има вече мисъл, може
да
мисли.
С това именно се отличава Той, че към всички наши прегрешения, които вършим, Той ни казва постоянно: Изправяйте, изправяйте!
Той ще владее силите, с които ще може
да
си
помогне във всеки даден случай.
Каквито погрешки правим, Той казва: Нищо, че правите погрешки, но трябва
да
ги изправяте.
Какво ще научи човек от тези блюда?
Кобрата е малка в сравнение с тигъра, но има силна мисъл, която действува хипнотично.
Той разделя съзнанието на три вида – просто съзнание, съзнание и космическо съзнание.
Тя казва на тигъра: Опитай се само, но ще платиш с живота
си
.
Казвам: Слушайте, аз уважавам учението на всички, но аз ще проповядвам по старому, както аз разбирам истината.
Ще туря на работа и науката, и философията, и църквата, и владиците, и поповете – всички.
С всичко ще
си
послужа, защото няма нещо в света, което
да
не съм бил.
Подсъзнанието е плат, върху който природата е складирала всичко.
Аз съм бил всичко: и поп, и владика, и цар, и какво ли не.
И тогава, ний прекарваме живота без
да
мислим.
Аз съм бил и слуга, и господар, и търговец, и майка, и баща – всичко съм бил.
След като
си
ял едно хубаво ядене, след това трябва
да
отидеш
да
учиш,
да
научиш нещо,
да
си
платиш за яденето.
– Че вие Господа отвън ли ще го търсите.
Всичко имам в
себе
си
.
За всяко ядене трябва
да
плащаш.
Отвътре трябва
да
го търсите.
Няма нещо, което
да
не съм бил.
Ето какво разбирам
да
търсите Бога отвътре.
То казва: Трябва
да
се върви в правия път.
Следователно, аз изучавам живота в
себе
си
.
Един индийски адепт поддържал, че всичко е от Брама създадено.
Каквото пожелая, всичко имам в
себе
си
.
Следователно, никой няма право
да
се меси в неговите работи.
– Ама
да
видим как живее този мъж.
То е създало у нас личния елемент, който човек е въздигнал в култ, вследствие на което е дошъл до положението
да
се чувствува обиден, унижен.
Един ден, като спяло детето в люлката, явила се в стаята една кобра и се надвесила над детето.
Те тръгват от дома
си
и отиват на училището все по правия път.
Майката им казва: Гледайте
да
вървите по правия път.
Унижени сме в това, че не разсъждаваме.
Но той
си
казал.
Учителят им казва: Като излезете от училището, вървете право в дома
си
.
Не казвам, че това са заблуждения, но казвам: Не губи времето
си
да
се занимаваш със сенките
си
.
Аз се унижавам, когато за природата мисля това, което тя не е.
Брама създаде детето, Брама създаде и кобрата.
Нищо такова не им казва, но им казва: Като отидете у дома
си
, гледайте
да
си
научите уроците.
Като станеш учен човек, можеш
да
впрегнеш сянката
си
на работа.
Унижение е, когато за всички неща мислим това, което не е.
Той
да
се разправя с нея.
Казвам: Сега се изисква от всички разсъждение.
Голяма работа се изисква, за
да
впрегне сянката
си
на работа.
Когато почна
да
мисля това, което е, аз започвам
да
се подигам, започвам
да
функционирам правилно.
Ако се впусна
да
обяснявам тия неща теоретически, няма какво
да
ви интересува.
Дойде в тебе една мисъл, не знаеш как
да
се справиш.
Мога
да
ви дам цяла една статистика за най-богатите хора в света, за най-учените, за поетите, като ви цитирам и техните стихотворения, мога
да
ви говоря за най-великите музиканти,
да
ви цитирам техните произведения, но всичко това и вие сами можете
да
научете.
Дойде една болест, не знаеш как
да
се справиш.
Последният го запитал: Защо остави кобрата
да
клъвне детето?
В която библиотека
да
отидете, ще съберете каквито сведения искате, ще се осведомите по всички тия въпроси.
Дойде едно съмнение, не знаеш как
да
се справиш.
– Че ти създаде детето, ти създаде и кобрата.
Но има съществени работи, които в дадения случай са необходими.
Човек трябва
да
знае как
да
се справи с всичко това.
Като поставя Любовта като основа на живота, същевременно Той показва начин как трябва
да
се употреби тази Любов.
– Че и ти
си
създаден от мене.
Това зависи от ума на самия човек.
Ще се молим на Господа ли?
И теоретическото знание е потребно, но когато водолазът влиза в морето на дълбочина сто, двеста, триста и повече метра, той трябва
да
знае как
да
се справи с условията.
Като казвам, че от човека зависи, имам пред вид всички ония дарби, които Бог е вложил в него.
– Не, ще влезем в Божественото училище, ще се помолим
да
ни изправят,
да
ни просветят,
да
разберем откъде идем и накъде отиваме.
Като е дал тия дарби на хората, Той изисква с тях
да
свършат някаква работа.
Така ще разберем от где идат и на къде отиват сегашните противоречия.
Не, като дойде кобрата, ще застъпите правото на детето с една цепеница и ще кажете, че няма право
да
се занимава с децата, но ще ходи из горите, дето е нейното место.
Той се спуснал на една дълбочина от хиляда метра
да
извади едно съкровище.
Като излизате в планината между растения, животните, минералите, вие трябва
да
ги изучавате.
Създаде се една теория на противоречия.
Като се спуснал от парахода, нападнал го един голям октопод и се започнала една отчаяна борба.
Като отивате в обществата между хората, също така трябва
да
ги изучавате.
Всяка завист, всека омраза, всяко отрицателно чувство у вас, което всеки момент се готви
да
ви ухапе,
да
отнеме най-хубавото във вас, не е ли тази кобра, която всеки момент може
да
ви умъртви?
Всички неща, всички явления в природата трябва
да
се изучават научно.
Той се помолил на Бога и видел, че няма спасение, ще предаде душа, още повече, че се намира в царството на октопода.
Като изучаваме всички форми, в които животът се проявява, дохождаме най-после до човека, който е най-съвършената форма.
По едно време видел, че друг един октопод се задал отнякъде и се хвърлил върху първия, с намерение той
да
вземе жертвата.
Това е като сравняваме човека с животните, но като дойдем до ангелите, които са пак същества от човешки род, по-съвършени, виждаме грамадната разлика между хората и ангелите.
Не питайте защо Господ създаде тази кобра, но вземете една цепеница и я ударете.
Започнала се една усилена борба между двата октопода.
В това време водолазът дал знак
да
го изтеглят.
„Не ви наричам вече раби, но приятели, защото рабът не знае какво прави господарят му“.
Той не останал във водата
да
види кой от двата октопода ще победи, но дал знак час по-скоро
да
го извадят.
За
да
бъдем свободни, ние трябва
да
се застъпваме, но не с думи.
Единият октопод казал: На мене се пада тази жертва.
Тя е младата му майка.
Двама души спорят помежду
си
.
Другият казал: На мене се пада жертвата.
Засега измерват Земята и казват, че е всичко 12 хиляди километра в диаметър.
Ама нямала право
да
го прегръща.
Единият има
да
дава, другият има
да
взема.
По този начин те се скарали, а водолазът се намерил на повърхността на земята и се спасил.
Длъжникът казва, че няма сега възможност
да
се изплати, а кредиторът настоява
да
му плати.
Ако животните биха измервали земята, те щяха
да
имат съвсем друга представа за нея.
Като ви нападне, друг някой ще дойде
да
ви спаси.
Тази мома е търсила с години брата
си
, намерила го, прегърнала го.
– Този има
да
ми дава. Колко?
В такъв случай, вие не чакайте
да
видите какво ще стане, но гледайте по-скоро
да
ви извадят от опасността.
Хората са дошли в съзнанието
си
до 12 хиляди километра, но Земята е много по-голяма.
Най-първо ние не сме жители на Земята, но сме дошли на Земята,
да
се научим на онзи велик закон, как трябва
да
се ражда човек и как трябва
да
се възпитава, и как трябва
да
преодолява мъчнотиите.
Ето тези 200 лева, аз плащам заради него, защото отдавна имам
да
му давам, но не мога
да
го намеря
да
се изплатя.
Не че тези опасности са нарочно поставени, но има нещо в живота, което не разбирате и вследствие на това могат
да
ви постигнат много страдания.
Дълго време как го търся, но не мога
да
го намеря.
Тъй щото, възлюбената на един мъж, може
да
е била някога негова майка или негова сестра.
Те я разтеглят, делят я на Любов към Бога, към майката, към бащата, към децата, към приятелите, към господарите и т. н.
Значи, на мъжа може
да
дойде майка му, сестра му отнякъде, а на жената може
да
дойде баща ѝ или брат ѝ.
Няма какво
да
убеждавате кредитора
да
пусне длъжника
си
или
да
отложи плащането.
Ще платиш заради брата
си
.
Слънцето от астролозите се разглежда като земя.
То е нещо подобно на това, когато човек се оглежда в огледалото.
Вие трябва
да
различавате тия чувства в
себе
си
.
Какво ще ходиш
да
убеждаваш човека,
да
прости или
да
отложи полицата.
В огледалото вие виждате само едно привидно отражение на вашия образ.
Ако имаш едно плътско чувство към кокошката, ти гледаш
да
я нахраниш,
да
стане годна за колене и един ден ще я заколиш и изядеш.
– Готов ли
си
да
простиш?
Ако имаш любовно чувство към кокошката, ти ще я гледаш, ще я храниш, ще я оставиш свободно
да
живее при тебе.
– Няма какво
да
се разправяте с човека.
Тя носи в
себе
си
едно здравословно състояние на човешките чувства, на човешките мисли и тя носи в
себе
си
един вътрешен импулс и дава условия за един вътрешен дълъг безсмъртен живот.
Който е намерил Любовта, той е намерил всичко.
Сега
да
оставим този въпрос, дали това е вярно или не е вярно.
Всеки, който отива
да
примирява, той трябва
да
направи нещо от своя страна.
Ние трябва
да
се покажем силни в малките неща.
НАГОРЕ