НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
753
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
753
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Да се не изгуби нищо
,
НБ
, София, 15.12.1935г.,
Като направиш една къща, ти ще
си
направиш стъпала
да
се качваш по тях горе.
Така и в невидимия свет, ако отидете, трябва
да
знаете имената на вашите заминали – съвсем други имена им се дават там.
Да
кажем, че отговорите на името.
Има една опасност, че като им се говори за бъдещето, те изгубват настоящето, в което живеят, там е опасността
да
не се съблазнят.
Ти сам
си
създаваш тези стъпала, понеже обичаш високи къщи.
Аз не ги осъждам, но казвам, че по този начин ще изгубите времето
си
.
Щом искаш висока къща, направи
си
една къща на Витоша.
Ти не
си
направиш къща на Витоша, а ще
си
направиш в града една висока къща от няколко етажа.
Защо
да
не
си
направиш на Витоша?
някаква нова мома, красива, хубава, се явила в селото.
Но дадените условия не са такива.
Като говорят в Англия, вие слушате тук всичко, каквото се говори.
Той ходи натук-натам, не може место
да
си
намери.
Когато ще
си
отидат, и това не знаят.
Цел е като замаян, не може
да
си
гледа работата.
Това ви се вижда естествено, а като става въпрос за възприемане от невидимия свет, считате го за глупаво.
Той ходи, пъшка, иска
да
срещне този член на новата религия.
Бащата пита сина
си
: Какво има синко, че
си
толкова разсеян?
Хората едва сега учат
да
ходят.
Достатъчно е човек
да
повдигне мисълта
си
нагоре, и след десетина минути, или най-много след половин час, получи отговор на молитвата
си
.
Те едва сега учат кога са дошли на земята, кога ще отидат на онзи свет.
Един ден той отишел на лов с пушката
си
.
И след като срещне тази мома, той пак трябва
да
си
гледа работата,
да
ходи на нивата,
да
работи даже по-усърдно от по-рано.
И въпреки това, хората спорят по тези въпроси.
Обаче, той се афектира и престава вече
да
работи.
Какви ли книги няма написани по въпроса, отде идат хората и къде отиват.
Като се уплашил, той не могъл
да
си
послужи с пушката и останал като вкаменен.
Той се страхува
да
не я вземе друг някой.
Като чета тези книги, аз често
си
размишлявам.
В това време могъл само
да
се помоли на Бога за помощ.
Затова той ходи, пъшка, измъчва се, нищо не работи и казва: И аз искам
да
стана член на тази нова религия.
Така силно се съсредоточил, че получил в скоро време отговор на молитвата
си
.
Сега аз не зная дали за някои от вас има такава опасност.
Той чул гласа на майка
си
, която в това време била някъде в Англия.
И после
си
отговарям, че за
да
дойда в този етаж, аз съм дошъл отдолу някъде, оттам съм се качил.
Тя му казала: В джоба на дрехата
си
имаш кибрит, драсни една клечка и ще се спасиш.
За
да
се кача на третия етаж, аз съм дошъл отдолу някъде, а не отгоре.
Той послушал гласа на майка
си
, бързо извадил кутията кибрит от джоба
си
и драснал една клечка.
Където и
да
отидеш, все за тази религия разправят.
Сегашното е важно и то онова спасителното, което е хубаво, което е реално.
Понеже радиото на майка му било съединено с Бога, той получил отговор чрез майка
си
, понеже неговото радио пък било съединено с това на майката.
Вие трябва
да
му намерите адреса.
Той чул гласа на майка
си
, която му дошла на помощ.
Потърсих във втория етаж, пак нямаше место.
След това той попитал майка
си
какво чувствувала в този момент.
Тя му казала, че се чувствувала някак особено неразположена, но ни най-малко не съзнавала, че синът ѝ се намира в опасност.
Ако хванете дядо
си
и баба
си
, и те не знаят кой ги е пратил на земята и казват: Не знаем, който ни е изпратил, но тук сме от толкова години вече.
Някой път ние се запитваме каква е мисията на човека на земята.
Как ще
си
обясните това?
За случая турците имат една поговорка много класическа.
Много мъчно е
да
се отговори на този въпрос.
Съществува духовен свет, който не е далеч от физическия.
Те казват: Говедо дошъл, вол
си
отишъл.
Ако ние не възприемаме гласа на някой англичанин по въздуха, ние по никой начин не бихме могли
да
се разговаряме.
Като гледате нагоре-надолу вие се чувствувате изоставени, казвате, че няма кой
да
се грижи за вас.
Но понеже гласът на този англичанин запример, се предава чрез въздушните вълни в пространството, ние приемаме неговия глас и можем
да
се разговаряме.
Защо сме се родили господари или слуги – и тази е мъчна работа
да
се отговори.
Не, има кой
да
ви обича.
Кой ги е направил господари, кой ги е направил слуги, никой не знае.
Единият е станал господар, другият слуга.
Значи, с помощта на късите вълни, които възприемаме звуковите вълни, ние можем
да
се съобщаваме както с отдалечените за нас видими светове, така и с невидимите, с духовния свет.
Няма човек на земята, който
да
не е обичан.
Всички хора пъшкат, страдат, че няма кой
да
ги обича.
Като се намерила горе, главата станала господар.
Сега аз не искам непременно
да
вярвате в това, което ви говоря, но считайте, че ви говоря някаква приказка, или някакъв роман, или от приказките от хиляда и една нощ.
Има един и като го намерите, ще видите, че никой не може
да
ви обича като Него.
Като Го зърнете веднъж и Той като ви зърне, ще можете всичко
да
постигнете на земята.
Ако речеш
да
обърнеш този порядък на нещата обратно, главата
да
се намери долу, а краката долу (горе), отиде та се не види.
Тогава ще видите, че няма нещо, което не можете
да
постигнете.
В реда на нещата е, главата
да
бъде господар, а краката
да
бъдат слуги.
В 24 часа само и художник може
да
станеш, и музикант, и скулптор, и учен, и философ, и поет, и силен, сто пъти по-силен от Дан Колов.
Във физическия свет частта никога не може
да
бъде по-голяма от цялото.
В духовния свет, обаче, частта може
да
бъде по-малка от цялото, може
да
бъде равна на цялото, а може
да
бъде по-голяма от цялото.
Ако рече главата
да
замести тия крака с някои дървени, отиде та се не виде.
Как може
да
стане това, което не е станало?
Как може
да
стане това, което не е било?
Понякога хората на земята искат
да
заменят Божественото с човешкото.
Благодарим на абсурдите.
Там е всичкото, че това, което не е станало, което не е било, може
да
стане.
От немай-къде човек може
да
си
послужи с човешкото, но
да
го използува във всички случаи, това не е право.
Когато някои казват, че еди-кои
си
неща са абсурдни, казвам, често и най-хубавите неща са абсурдни.
В природата нещата два пъти не може
да
станат.
Да
си
послужиш с дървен крак от немай-къде, както и
да
е, но
да
отрежеш здравия
си
крак и
да
го заместиш с дървен, защото било мода, това никога няма
да
направиш.
Да
отсечеш ръката
си
и
да
туриш вместо нея някоя златна или от какво и
да
е, няма
да
бъдеш доволен, ще кажеш: Не искам тази ръка.
Едно време е било абсурд
да
се мисли, че може
да
се хвърка из въздуха.
Това е относително, слънцето никога не изгрева и никога не залязва.
Ама мода било.
Ако се качите горе в пространството, на голяма височина, ще видите, че слънцето се върти около земята в една линия, без
да
залязва и
да
изгрева.
– За никаква мода не се съгласявам.
И земята се върти около слънцето, обаче, на земята ние сме такава обстановка, че виждаме земята
да
се върти около слънцето и слънцето около земята.
Ако другите искат, могат
да
си
направят, каквато ръка искат, но аз не давам своята.
По-добре майката
да
се движи около люлката на детето
си
, а не детето около майка
си
.
Мнозина са дохождали при мене
да
се оплакват, че нямат никакви богатства, дотегнала им сиромашията.
Казвам: Заложи едното
си
око, пет милиона лева дават.
Това са парадокси, това са небивалици, това са абсурди, това са квадратни глупости, така мислят светските хора, а пък аз казвам, че целият свет е една квадратна глупост.
Сега има учени, които присаждат изкуствени очи.
Аз бих желал всички хора
да
оглупеят, за
да
станат умни.
Като кажа на някого така, виждам го, като че ли се замисли.
Старият философ, който е написал 200 тома от своите философии, в бъдеще няма
да
дойде пак като философ, учен човек, с бяла брада, но ще дойде като малко дете, което отново ще започне
да
учи.
Казва
си
: Това са пет милиона, струва човек
да
пожертвува едното
си
око.
След това ще можем
да
отидем и до слънцето.
Ако не стане малко дете, той не може
да
прогресира.
Казвам: Онзи човек, който е готов за пет милиона лева
да
продаде окото
си
, това е човек, който не разбира живота, който не съзнава, както е изгубил с едното
си
око.
Съвсем други сили трябва
да
се употребят, за
да
се отиде до слънцето.
Ще каже, този философ не е писал право, не е логичен в мисълта
си
.
Без
да
знае, той критикува своята философия.
Този човек не е от умните, той не е добър финансист, той не знае какво нещо са финансиите.
Трябва
да
благодарим, че след 75 000 години, хората ще знаят най-малко два пъти повече, отколкото сега знаят.
Христос ни най-малко не е подразбирал
да
извади човек окото
си
.
– Не сте постъпили глупаво, но на времето
си
, с тогавашните разбирания сте постъпили много умно.
Нито е подразбирал
да
отсече ръката
си
.
Предполагам
да
бъде така.
Не е ли хубаво нашите деца
да
знаят, колкото знаят сегашните най-учени хора.
Обаче, един ден, като се видите по-напреднали, пак ще бъдете недоволни от
себе
си
.
Според мене глупави неща са само тия, които в даден момент спъват моя прогрес.
Аз ни най-малко не искам
да
си
служи с логиката на земята.
Вас трябва
да
ви интересува слънцето, луната, звездите.
Всяко глупаво нещо, което в даден случай може
да
ме подтикне към прогрес, то не е глупост, то е учение, то е знание.
Не е въпрос
да
се кланяте на тия звезди.
Но те трябва
да
представят за вас библиотека, от която
да
четете.
Логически ти нищо не можеш
да
изправиш.
Всяко нещо, което ме спъва, колкото и
да
се представя за нещо голямо, за някакво знание, според мене то е глупост.
Казват за някого, че разсъждавал логически.
Съдържанието на тези книги може
да
ми допринесе нещо.
Това произвежда култура в света.
Казвам: Всека наука има нещо, с което може
да
интересува човека.
Там, де човек прогресира едновременно в умствено, в сърдечно и във волево отношение – там е прогресът.
Според закона на еволюцията възможно е някога петелът
да
стане човек.
Запример, аз се натъкна на някоя отрицателна мисъл, за
да
се освободя от нейното влияние, трябва
да
правя опити абсолютно
да
се абстрахирам от нея.
Двата крака на петела са признак, че някога той може
да
стане човек.
Или представете
си
, че някой човек е изгубил сто хиляди лева.
Един адвокат, или един съдник в съда може
да
защищава логически своя повереник и
да
го изкара невинен, но нима логиката изразява правдата.
Какво трябва
да
направи този човек?
За
да
не се терзае от мисълта за изгубените пари, той трябва абсолютно
да
се абстрахира от тях,
да
счита, че не са изгубени,
да
мисли, че тези пари се намират в някаква каса, и след време ще се върнат пак при него.
Много пъти логически обоснованата реч защищава неправдата.
Той трябва
да
мисли, че тези пари са дадени в някоя банка и след време ще ги получи заедно с лихвите им.
Кога ще стане това,
да
не мисли.
Когато аз говоря, че има един свет по-голям и един свет по-малък, аз внасям в този свет живот, подразбирам свет, в който работят разумни сили.
Това не значи, че трябва
да
станете фаталисти,
да
мислите, че е така трябвало
да
се случи, че така е писано, но
да
знаете, че всичко, каквото ви се случва в живота, е едно разумно съчетание на нещата, което има за цел
да
ви подтикне
да
мислите.
Като гледам как върви работата, намирам, че бедният е прав, но законът е против него.
Разумният, невидимият, Божественият свет прави едно давление, едно налягане върху нас, за
да
ни застави
да
мислим. Защо?
Онзи адвокат, който защищава богатия кожодер, като нанизал речта
си
като маниста, а онзи, който защищава бедния, не знаел как
да
го защищава, какво
да
говори.
Аз не говоря за слънцето, така както го виждаме, и то е право.
Защото в човека има едно скрито желание
да
не мисли,
да
не чувствува,
да
не постъпва, а
да
прекара едно пасивно спокойно състояние.
– Пък аз, казва съдията, нали съм егоист, гледам
да
не изгубя положението
си
.
Обаче, природата не търпи пасивните състояния.
Виждам, че бедният е на правата страна и логически, и по правда, но ако се застъпя за него, ще изгубя службата
си
.
Всичко седи в движения, и то не само в движенията, но в разумните движения.
Представете
си
сега следното положение.
Среща ви една сестра, аз наричам всички ни сестри, защото са произлезли от една и съща майка. Ева.
С това не искам
да
кажа, че логиката няма место в живота, но за сега тя е едно средство, едно спомагало за хората.
Ученият човек носи една шапка, която не е философска, но е просташка.
Тя се намира в прогресивен етап.
Той може
да
носи едни обуща, които не са учени, но просташки са, обаче, той има нужди от тия просташки обуща и дрехи.
Всички сегашни науки са прогресивни и за в бъдеще те ще се изменят.
Но щом ученият носи тези дрехи и обуща, от това гледище, те не са просташки, те са учени дрехи.
Тя казва: Едно време аз имах високо мнение за вас, но сега виждам, че сте по-прости и от фасул.
2.
По новия начин. Коприненият конец / Коприненият конец
,
УС
, София, 15.12.1935г.,
Защото Бог изисква, ние трябва
да
се приближим при Бога, понеже Той ни направи по Образ и Подобие.
Интересуваш се
да
знаеш защо се карат.
Та, праведната душа ще мине, няма
да
падне.
Бог иска
да
види доколко ние сме станали като Него, доколко мязаме на Него.
А грешната, като се опита
да
мине, и хоп, падне вътре.
Да
мязаш на един човек значи
да
вършиш работите тъй, както той ги върши.
В първата къща мъж и жена се карат, че мъжът купил хубаво месо, но жената не могла добре
да
го сготви, препържила лука.
И ще иде в ада.
Запример мен ми е приятно, когато видя един цигулар
да
свири хубаво, тъй, както аз свиря.
И той дава наставления, че яденето не било добре сготвено.
Някой път аз свиря едно парче, но удоволствие имам
да
слушам един цигулар, който свири.
Всеки един от вас, който не е употребил закона на Любовта, не е работил със закона на Любовта, той никога не може
да
мине по този конец отгоре.
На второто място се карат на дъщерята, че изцапала роклята
си
.
Не може
да
мине.
Ти
да
го слушаш отвътре, а той отвънка
да
свири.
На трето място бащата се кара на сина
си
, че той счупил стомната.
Сега
да
оставим туй, но най-важните работи в света ти не можеш
да
ги направиш без Любов.
Сега туй може
да
ви докажа, но не искам
да
се спра.
А ти искаш
да
знаеш и на трите места защо хората се карат.
Най-важните работи в този свят не могат
да
се свършат без любов!
Сега, ако почна
да
ви описвам разликата за този свят и онзи свят, вие съвсем ще се обезсърчите.
И някой път е по-добре
да
не ви се разправя.
Ама отишъл в рая, а другият отишъл в ада долу.
Тогава единият пада долу, че несправедлив бил, че не можал
да
мине през конеца.
Вие ще мязате на една млада мома, която се жени и най-първо трепери ѝ сърцето ѝ.
“ Та, аз съм грънчар, продавам грънци.
Пише тя любовно писмо, че без него не може
да
живее.
А тя обичала своите родители, и баща
си
, и майка
си
, и братята
си
, и сестрите
си
; и един ден ѝ хрумнало една мисъл – откъде дойде тази идея?
„Нова стомна ще ви дам.“ – „Ами няма отде
да
я вземем.“ – „Ами аз съм грънчар, имам цяла кола с грънци, купете
си
.“ И като
си
купят, аз ги оскубя.
Един ден: „моето татенце“, „мамице“, „моето братче“ и „моето сестриче“, прегръща ги; един ден погледне на баща
си
– не ѝ се харесва, погледне майка
си
– не ѝ се харесва, погледне брат
си
, сестра
си
– не ѝ се харесват; през прозореца гледа тя, замислена е, философски отвлечен е умът ѝ, замислена е, отвлечена е някъде.
Баща ѝ, майка ѝ може
да
ѝ купят дрехи, обуща, тя ги погледне и пак е недоволна.
Следователно всичките постижения и всичкият успех в живота, и добрият живот, и всичко в света, което може
да
постигнеш, то се постига по закона на Любовта.
И като стане доволна, току погледнеш, излезнала от къщи
да
се покаже някому.
Но сега някои от вас могат
да
дадат някое възражение.
Сега, за мен, аз виждам вътрешния смисъл.
Любовта подразбира всичко!
Виждам нещата другояче.
Аз изваждам стомните, продам десетина от тях.
Тя има всичко.
На друго място пък търговец продава нови платове.
Щом говорим за Любовта, ние разбираме туй, което съдържа всичко в
себе
си
. Всичко.
Аз виждам добрата страна и в едното, и в другото.
И човек, който върви по закона на Любовта, той всичко има.
Като отива на нивата, искам оцапани моми
да
работят; когато отива на хорото, искам красиви моми, неоцапани, така, хубаво облечени.
Продам ѝ един нов плат.
Защото оцапаният човек не може
да
играе на хорото, там трябва
да
е спретнат.
На трето място пък се продава месо и лук.
И нещата трябва
да
разбирате в този смисъл.
Сега ме разберете какво разбирам под думата „оцапан“ – ти не можеш
да
извършиш една много хубава работа, ако не
си
оцапан.
Изгори лукът – хайде, продаде се лук.
Сега, това не е
да
ви насърчавам, ама казвам: Вие трябва
да
се обичате.
Тази дума – трябва
да
се обичате, тя е само за онзи, който е решил
да
върви по закона на Любовта.
Миенето е един процес: показва, в природата постоянно следват тия процеси.
Това е външната страна, но с това животът не се урежда.
А другите казват: „Трябва
да
се обичаме.“ Та вие всинца, които сте тук, все се обичате.
Новото учение в живота казва, че не трябва
да
се яде пържен лук, защото който яде пържен лук, и него ще пържат.
Защото, ако вие не се обичахте, вие не можете
да
бъдете тук,
да
ме слушате.
Новото Учение казва, че има толкова много картофи, които можете
да
варите в тенджерата, после ще стопите прясното масло в тенджерата, ще ги сварите в маслото и ще ги извадите добре сварени, приятни за ядене.
Сега каква причина
да
ви дам?
Хайде
да
ви турим новото въведение, нововъведение в света.
„А – казва, – ние обичаме гости.“ Гощават гостите, турга една трапеза, този българин чорбаджия нагощава ги; и след като се наядат и се готвят
да
си
идат, казва: „У нас има обичай – гостите като дойдат, ги приемат, но като
си
отиват, не ги пущаме.“ Така казва чорбаджията, най-малко трябва
да
седите един ден на гости.
Хората, най-първо, като се срещали,
си
допирали носовете и се поздравявали; после езиците
си
допирали – като се срещнат, ще се поближат.
Не сте ходили на работа, не сте се оцапали, в най-чистите дрехи, в юргана сте били и трябва
да
се миете.
„И понеже – казва, – ние отиваме на работа и не обичаме
да
ги оставяме вкъщи, гостите, вземаме ги с нас и каквото правим на нивата, и те ще правят.“ (Смях.)
Сега, гледам, вие обичате
да
ходите на гости, но тъй, като се наядете, хайде, искате
да
си
идете. Не.
В съня
си
работил ли
си
някъде?
Казва: „Може ли
да
ми дадеш туй, което искам?
И в съня ти
си
ходил някъде между хората.
Може ли
да
ми дадеш пари назаем?
И в съня, където
си
ходил вечерно време и са те целували.
И вие след един ден ще кажете: „Добре
си
отиваме.“
“ Дава му и длъжникът
си
дава ръката, и онзи, който го кредитира, и той го хваща.
Сега
да
се повърнем към мисълта.
Казва му: „Може ли
да
ми върнеш парите, които ще ти дам?
Тия са неща, които трябва
да
вземете.
И като се събудиш, ще идеш при водата и ще се измиеш.
И хайде, хаирлия
да
е.
Всичко това, което е внесено върху лицето ти, ти влизаш в новия живот и пак се миеш.
Трябва
да
се научите
да
разсъждавате, понеже влизате в един свят, има една комисия там, която ще ви опита и която е безпощадна.
Единият дава, другият взема.
Водата е добър проводник на живота.
И после като дойдат, пак се хващат.
Ще държите изпит, не може
да
не държите изпит.
Онзи казва: „
Да
знаеш, онова, което взех от тебе, пак ти го давам.“
Казваш: „Е,
да
дойде новият живот.“
Ти може
да
си
цар, княз, може
да
завземаш най-високо положение – като дойдеш до туй положение,
да
държите изпит – тъй както всеки друг изпит.
Та казвам сега: Хубаво
да
се ръкувате!
Който дава, добре
да
дава.
Онзи, който се занимаваше с мистическия живот, не се занимавате; и някой ако ви проповядва мистицизъм, вие казвате: „Оставете тия отвлечени работи.“ Мистик е онзи, който може
да
преживее най-хубавото, най-красивото.
Който плаща, добре
да
плаща.
Не
да
го преживее, че
да
му се втръсне; ама той, истинският живот, е там.
Че
си
станал това-онова, то е едно добро, че
си
от високо положение, но ще държите изпит.
Който връща, добре
да
връща.
Сега аз като ви говоря, виждам, едновременно в моята интонация следват два процеса.
И сега, всинца вие сте пратени тук на училище,
да
се учите.
И който изплаща, добре
да
изплаща.
Човек когато говори, вие сте дошли до едно място, дето трябва
да
обръщате сами внимание на вашата мисъл и на говора.
Всичко – и връщане, и изпращане, и даване, и плащане, това значи любов.
Каквото говори човек, той трябва
да
знае какво говори.
Постоянно гледате обущата, шапките; после, гледате
си
палтата.
Сега е потребно, като говоря, запример... Че, то е най-голямото изкуство,
да
може човек
да
говори.
Ученик, който влиза в училището, ще
си
качи шапката някъде – без шапка трябва
да
бъде, гологлав.
Аз като давам, Бог е в мен и ти като вземаш, Бог е в тебе.
Някъде повишиш гласа
си
, нали?
Кога повишаваш гласа
си
?
Казвам:
Да
се извърши в даден случай Волята Божия.
И кога го намаляваш, гласа
си
?
Че ти шапката ще я оставиш, там главата
да
ти гледат, не каква е шапката ти.
Във всичките наши разбирания трябва
да
има,
да
се образува една вътрешна връзка –
да
се служи Богу!
Ти щом се уплашиш, ти вече намаляваш гласа
си
.
Ама ако дойде някой тук вас
да
ви цани?
Щом станеш самостоятелен – докато
си
подчинен, малко ти е тих гласът, щом ти предадат някоя власт, веднага влезне нещо ново в гласа ти.
С боси крака ще влезнеш.
Права. Ако не можете
да
минете по конеца?
Тебе ти дали една роля
да
играеш.
Вече с главите почти
си
мязат.
Един цар
си
и те облекат с мантия, ще ти дадат скиптър – на сцената е това, ти ще излезнеш, ей такъв!
По моста може
да
минете, по някой широк мост може
да
минете, по някое дебело въже може
да
минете, то е така, но по онзи, тънкия конец, копринен, не може
да
минете.
Аз не казвам, по моста всички може
да
минете.
Само че мостовете за онзи свят не са широки; туй, което в този свят може
да
направите, в онзи не можете
да
направите.
Там има нудисти, които искат
да
демонстрират, че може на Земята
да
се живее както в онзи свят.
Всичко, каквото в живота става, е на място.
Но те са малцина, които ги държат отдалеч, затворени в един остров, като някои прокажени.
Този свят е така, че климатът не позволява – климатът е тежък, не може гол
да
ходиш.
Не че не я знаете, не че не знаете
да
се молите, но ви трябва едно ново разбиране на всинца ви.
За мен всичко е на място и, от моето разбиране, трябва
да
се мълчи.
Гледай хората, трябва
да
се мълчи.
В този свят – 40–50 градуса студ, кожата на човека не може
да
изтърпи.
Трябва ви едно ново разбиране – никога не запитвай Господ защо ти е дал едно изпитание.
Сега, думата „гол“ и думата „облечен“, те как трябва
да
се разбират?
Един малък пример – тебе баща ти казва: „Вземи този хляб, че оттук го занеси там, на един километър.“ Не питай баща
си
защо трябва
да
го носиш и
да
го туриш там.
„Тук не може ли
да
седи?
Казват, че трябва
да
влезнеш в положението на човека.
Човек от вътрешния живот е бил съсредоточен в
себе
си
, той е живял един чист и свят живот, но когато светлината, която той имал в
себе
си
, тази светлина, която е излезнала, е образувала неговата хубава царска дреха, и започнал този живот на любовта.
“ Казал ти баща ти: „Вземи го, хляба, от този долап и тури го в другия долап.“ Не питай това защо
да
го извадиш, че
да
го туриш в другия долап.
Е, хубаво – ако ще мога
да
го облекча.
Действително, голяма е загубата
да
оголее човек.
Доверие може – ако аз се поколебавам,
да
кажем, в най-големите изпитания... Ти във всичко може
да
се колебаеш, [но] в Името на Бога [
да
] няма ни оттенък [от колебание].
Той е загубил нещо; както на Земята нас ни е срам, на Земята е права мисълта – тебе те е срам, че
си
изгубил палтото
си
, че
си
изгубил обущата
си
и шапката.
И в духовния свят има неща, които могат
да
се изгубят. Тъй.
Ти можеш
да
мислиш, че Той иска
да
те измъчи, ти можеш
да
мислиш, че Той за тебе не се грижи – значи като някой човек, занят със своите работи, значи не обръща внимание.
Сега
да
оставим онова, което сме изгубили, онова, което трябва
да
спечелим.
Което трябва
да
имаме.
Ако има някой, който има будно съзнание,
да
вижда всички неща, това е Той.
Да
дойдем до същественото.
Писанието казва: винаги трябва
да
се радвате.
И Той е тъй готов... Няма човек в света, който е тъй готов
да
помага, както Той помага.
Ще седна там и аз за хатър – трябва
да
скърбя.
Хванеш една мисъл в твоя ум, че Той, Господ, не иска
да
знае.
Понеже обядът му не е хубав, има само сух хляб, ще седна и аз при него
да
го утеша – и аз ще ям сух хляб.
Не може ли човек
да
се радва, когато небето е облачно?
Може. Не може ли човек
да
пее, когато небето е облачно?
И сега,
да
ви дам едно обяснение защо Господ по някой път не иска
да
ви помага.
Сух хляб
си
яде той.
Може. Пък сега може и
да
плаче, когато е ясно; и когато слънцето грее, пак може
да
плаче.
И след като прочетеш най хубавите автори, обезсърчиш се – има нещо, което авторите не могат
да
обяснят.
Та казвам: Християнинът, човекът на Новото Учение, и при лошите условия на живота, и при добрите условия на живота, той трябва
да
се стреми
да
има еднакви състояния.
Да
му намаля скръбта?
Защото силата на човека се опитва при неблагоприятните условия, които има.
Аз виждам туй: Представете
си
, че ви съдят на Земята и сте свързани с една тежест, която тежи 5000 килограма, на краката.
Ти искаш
да
ядеш – разбираш външната страна.
Искаш
да
бъдеш учен човек – външната страна.
Тогава в този случай аз няма
да
плача с него заедно.
Все искате Господ
да
ви хване за ръката и
да
ви изтегли нагоре.
Искаш
да
бъдеш умен – външната страна.
И се заблуждаваш само с външното и временното.
Ще кажа: „Проточи крака
си
и ще стискаш зъбите
си
.“ Пък аз ще почна в това време в намествам костите му, той може
да
вика: „Олеле!
Ако във време на мъчнотия ти се окажеш слаб, малка ти е силата тебе.
Вие казвате: „Той нали е Господ, Всемъдър е Той.“ Казва: „Я
си
отвържи краката отдолу.“
Вземам идеята, която Христос е казал: „Аз в Тебе и Ти в Мене“ – тя е толкова дълбока мисъл, силна.
Че, всичките твои желания, те са връзки.
Кракът му се счупи, за
да
се сприятелим ние.
Ако ти не можеш
да
съзнаваш, че Бог е вътре в човека и ти
си
в Него вътре... Сега, по нямане на думи – „вътре“ и „вънка“ на Земята... „Вътре“, че Бог
да
ни е близо, а „отвънка“ значи далеч ни е.
Той казва: „Я ги отвържи тия връзки отдолу, от земята.“ След като ги откопчееш [от] ония тежести, с които
си
свързан долу, тогава Господ може
да
те хване.
„Външно“ значи по-далечно, а „вътрешно“, в психологически смисъл, значи по-интимни, по-вътрешни.
Близостта на Бога значи: когато ние трябва
да
Го разбираме, Бог трябва
да
е близо до нас; и когато Той трябва
да
разбира, и ние трябва
да
бъдем близо до Него.
И
да
те отпусне.
Сега, като счупи крака
си
, от мене вече зависи.
Близостта е мярката, по която може
да
се разбираме.
Аз ще го накарам
да
се подвижи.
Или, за
да
бъда благоугоден на Бога, аз трябва
да
бъда близо до Него.
Казва: „По-добре
да
седиш,
да
останеш там, отколкото
да
ти откъсна ръката.“ Господ не иска
да
къса.
Хвана крака, наместя костите, направя му крака, бинтовам го много хубаво и казвам: „След 20 деня нищо няма
да
остане, кракът ти ще зарасне.“ И наистина, след 20 деня той е здрав.
И Той, за
да
Го познавам, и Той трябва
да
е близо.
Та, ние някой път искаме Господ с целия товар, който имаме,
да
ни извлече.
Ако Бог е далеч, и аз съм далеч от Него.
Първите братовчеди са малко по-далече, вторите, третите, четвъртите, пък като дойдеш до петите братовчеди, те не се познават.
Че той пострадал?
Под думата „близост“ се разбира едно състояние, в което нещата може
да
си
предадат най-хубавата
си
форма.
Ти казваш: „Господи, аз Ти давам всичко това.“ Ти Му дадеш, но като дойде
да
идеш, Бог казва: „Извадете всичко, не Ми трябва неговото тяло.“ Ти
си
гледаш тялото и почнеш
да
плачеш за тялото.
Та, по някой път трябва
да
пазите другата страна.
На тебе
да
се предадат.
Казва Господ: „То не Ми трябва тук
да
седи.“
Трябва
да
пазите още едно.
Философски разгледан въпросът, аз се радвам; или, в друг смисъл, като мистик се радвам.
Та казвам сега: На Земята вие трябва
да
разбирате кое е най-близкото.
Аз се радвам за новите връзки, които ще се образуват между [мен и] този коравосърдечен брат, който досега само ме гледаше отвисоко.
Любовта е единствената сила, с която може
да
работите –
да
се поставите на такова разстояние, дето може
да
възприемете всичко онова, което Бог може
да
ви каже.
Когато старият вол остарее, трябва ли
да
плача?
Казвам, така и на вас казвам: Всеки ден
да
се радвате. Защо?
Волската старост е вече една възможност човек
да
стане.
Защото вие можете
да
се радвате само на новото, което ще се създаде, на новите връзки се радвайте.
Омръзнаха ми.“ Казва: „Не искам вече.“ Казва: „Виждаш ли какво имам на пръстите?
Трябва ли старият вол
да
плаче, че е остарял?
“ Той ми показва пръстите
си
.
Че в живота ти
си
се запознал с някого – какво по-хубаво от това?
Той трябва
да
се радва, че се освобождава от своята волска форма.
И виждам, но казвам: „Какво има?
Ами че баща ти на тебе оставил едно неправедно богатство – трябва ли
да
плачеш, че
си
го изгубил?
“ – „Това ми стана от молене на Господа, от покланянето.“ Та, тук слин му хванали пръстите.
Пари
да
не е, всичко туй, ама душата ти
да
остане чиста,
да
остане вярата, любовта, упованието на Бога, не на неправилното богатство, което ще внесе само тревога.
„По 200, 300, по 400 поклони, кръстът ме заболя само
да
се навеждам,
да
се покланям.“ И той туй поклонение прави за
себе
си
.
У нас трябва не едно неправедно богатство, което сам не
си
придобил.
Кой учен човек досега може
да
измери това?
Щом се скарате, вече имате условия
да
се запознаете.
В нас трябва
да
остане само онова богатство, което е праведно.
Никой не може
да
измери.
Ти като ядеш, не ядеш за другите, за
себе
си
ядеш.
А вие ще се сърдите двамата две–три години наред и най-после ще
си
подадете ръка и ще се примирите.
Всичко онова, което е съществено, което е излязло от Бога, то трябва
да
остане.
И ако устата дъвчат, никой не може
да
каже, че за другите яде.
А всичко онова, което е човешко, което с човешка ръка е придобито, всичко туй трябва
да
си
иде откъдето е дошло.
Духовно има неща, които се изчисляват, без
да
се мерят.
Всички ония човешки мисли, всичко туй трябва
да
ни слуша.
Сега, за този свят е на място, но иде един момент, когато човешкото трябва
да
престане, а ще дойде Божественото.
Ако в яденето имаше еднообразие, вас щеше
да
ви се втръсне; като ви се втръсне, човек не иска
да
помирише това ядене.
Обикновено по граждански се водят делата, не толкова криминално и ще те осъди на 10 години.
Сега това може
да
ви смути.
Когато ти разбереш една Божествена мисъл, в тебе ще настане един вътрешен мир, вътрешна самоувереност, една вътрешна радост, която не може
да
се опише с човешки език.
Аз тургам тия неща само
да
се обясни една духовна истина.
Зависи кой ще бъде, който ще спечели делото.
Човешкото е: трябва
да
имаш само едно шишенце вода вкъщи, че после пак трябва
да
ходиш на извора.
С тази самоувереност ти можеш
да
минеш през най-голямото изпитание в живота.
И най-после той казва: „Господа съдии!
Нали
си
имате сега такива?
Ти можеш
да
минеш през бойното поле, дето има гранати, дето хората измират.
Като дойдеш до духовния свят, ще почнат
да
треперят краката ти, ще се люлееш.
Искате вода, отворите крана, веднага водата дойде.
За
да
изпиташ Божественото, ти трябва
да
минеш оттам, дето никой не може
да
мине.
Колкото и
да
си
духовен, като дойдеш до духовния свят, почнеш
да
трепериш, ужас те обхваща, понеже губиш основа, няма на какво
да
стъпиш.
Не искам
да
го затваряте, този човек.
Няма
да
ходите до Витоша 10–15 километра, а отвътре в стаята
си
, вътре може
да
имате вода.
Не можеш ли
да
минеш оттам, дето никой не може
да
мине, ти не
си
познал Божественото, ти живееш един човешки живот.
И Божественото започва там, дето всичко измира, дето нищо не може
да
расте.
Тук, на Земята, е добре, а там няма къде
да
туриш крака
си
, увиснеш на въздуха.
Та казвам: Човешкото е това, за което се изисква усилие, а Божественото е, дето нещата са вътре.
И дето ги е страх хората
да
умират, не че е толкова страшно, но страшна е бездната, която съществува между този свят и другия свят.
Че много учени хора сега, като се занимават с относителната теория на Айнщайн, тъй взима се умът на човека.
Искам... Какво
да
ви кажа?
Вие се плашите, искате
да
се върнете назад.
Както виждате, нямам вече нищо против него.“ Но после казва: „Голям изедник е той.“ „Простих му“ – казва, а после продължава: „Голям изедник е той.“ Не, ти не можеш
да
простиш на човек, който не се разкайва, който не съзнава погрешката
си
.
Аз бих желал всички
да
имате по една чешмичка вътре във вашата стая и
да
няма постоянно някоя сестра
да
иде при друга,
да
ѝ каже: „Я ми дайте малко вода назаем, че нашата е пресъхнала.
Той, умът, няма
да
излезне, но ще те обхване един ужас.
Няма какво
да
му прощаваш тогава.
Децата я изхарчиха.“ И сал току гледам, просите.
Ти дойдеш и не можеш
да
съпоставиш нещата.
Гледам, една сестра дига шум: „Взеха ми водата“ – казва.
Нагоре няма на кого
да
уповава.
Сега искам
да
направя нещата на вас тъй, както на малките деца.
Друг: „Изляха ми водата.“ За какво се карат?
Право по конеца трябва
да
мине.
Не искам
да
бъдете възрастни, защото, ако бъдете възрастни християни, ще се обезсърчите.
Човек понякога трябва
да
прощава и на
себе
си
.
„Водата ми изляха.“ Гледам, други две сестри се карат: „Водата ми изпиха.“ Хайде, на едно място я излели, на друго я изпили.
Първият човек, на когото трябва
да
прощаваш, това
си
ти сам на
себе
си
.
И питам: Има ли място
да
се карат за излятата вода?
Ще дойде един ден, когато ще трябва
да
минавате големите изпитания по тънкото въже.
За
да
се подмладиш, трябва
да
се насърчиш.
И за изпитата вода?
Двадесет и шести стих, 17-а глава от Иоана: „И явих им Твоето име и ще явя
да
бъде в тях любовта, с която
си
Ме възлюбил, и Аз в тях.“ Тук се разбира любовта по-дълбоко.
Щом се обезсърчиш, ти
си
стар.
Ти трябва
да
си
прощаваш и трябва
да
знаеш как
да
си
простиш.
Няма. Ни помен във вас
да
няма.
Мнозина мислят, че като приемат тази любов, трябва
да
престанат
да
живеят както досега са живели.
И вярвам, че никой няма от вас
да
се кара, че са му излели водата. Не.
Неща, които ни се виждат безсъдържателни, като приемеш Божията Любов, всичко в света ще ти се осмисли и всичко ще ти бъде приятно.
Ако е твоя дъщеря или близко лице даже, пак ще го изхукаш, но излезе ли думата от твоята уста, съжаляваш.
И слуга
да
бъдеш, и цар
да
бъдеш, каквото положение и
да
заемеш, все ще ти бъде еднакво.
Казвам: В живота не
да
бягаме, този живот трябва
да
го примирим.
Не еднакво по форма, но по човешки ще се радваш на всичко.
Всичко туй.
Ти гледаш, гледаш: как ще го биеш?
Има работи, които трябва
да
свършим.
Че
си
слуга, пак ще се радваш.
Обезсърчиш се, казваш: „Не ми се живее.“ Не му се живее, но като го попиташ, къде иска
да
иде?
Ако го удариш, тебе ще те заболи.
И цигуларят може
да
свърши своята работа. Как?
После започваш
да
се молиш, казваш: „Братко, бъди малко по-учен.
Дошъл
си
на главата ми, не говориш умно.
Давам му аз цигулката, но той не знае как
да
свири.
Че като говориш, дръж
си
поне езика малко по-добре, защото иначе ще ми създадеш голям скандал.
Трябва
да
го уча сега.
Та, любовта най-първо трябва
да
осмисли нашия земен живот. Защо?
“, и той не може
да
каже.
Като бият тебе, и мене ще бият.“ Ще направиш една погрешка, но не
си
виновен ти.
Като вземе цигулката и веднага свири, той може
да
започне
да
свири ново нещо.
Защото е мъчно
да
се замине.
Аз го разбирам какво иска
да
каже: „Не ми се живее.“ Казва: „Не ми се яде.“ Не че не му се яде, яде му се, но човекът казва: „Дотегна ми
да
ям само сух хляб.
Имаш един другар в
себе
си
вътре.
А някой вземе цигулката
си
и носи я, търси някой
да
го учи.
Да
живееш без пари, мъчна работа е тази.
Но Новото трябва
да
влезне в света.
Не можеш
да
проявиш своята дарба, ако нямаш цигулка.
Във всичко и навсякъде има мъчнотии, не е лесна работа.
Не можеш
да
проявиш своя говор, ако нямаш език.
Но любовта е, която разрешава всички най-мъчни въпроси от земния живот.
Казва: „[Е], аз съм слушала баща ми толкова пъти вече, разправял е едно и също, не ме интересува вече.“ Но като почне той
да
разправя как ще ожени нея, веднага ѝ се отварят очите широко.
Не можеш
да
проявиш своя ум, ако нямаш реч, ако нямаш очи.
Та казвам: Единственото... И Христос казва на едно място: „Не само с хляб ще бъде жив човек, но и с всяко Слово, което излезва из устата на Бога.“
Да
кажем, ако аз искам
да
кажа нещо, не искам
да
кажа: трябва
да
бъдете добри хора, но: трябва
да
живеете добре.
Не можеш
да
проявиш своите добри чувства, ако нямаш ухо.
Мога
да
ви препоръчам всички книги.
И не можеш
да
добиеш разсъдък в тебе, тъй
да
определиш качествата на нещата, ако нямаш вкус.
Икономия можете
да
четете,
да
учите, но най-после ще дойдете до закона на Любовта, която разрешава всички въпроси, които всички други науки не могат
да
разрешат.
Казвате: ама еди-кой
си
брат не живеел добре, еди-коя
си
сестра – все морализиране, морализиране.
Да
вкусиш.
Та, когато дойдете до въпроси, които другите социални науки не могат
да
ги разрешават, любовта ги разрешава.
Камбаната: „Дан, дан!
“ Умрял някой – камбаната: „Дан, дан!
Но щом се ожениш и не намериш новото, ти
си
пак в старото.
Аз бих желал всички
да
сте на положението – ето на кое положение, което трябва
да
имате.
Защото, като имам любовта, аз разрешавам с нея всичко.
“ Викат го на църква – „Дан!
И там е голямата драма и трагедия на живота, че ние жертвуваме някои работи, без
да
намираме това, което търсим.
Какво положение трябва
да
имате?
“ Излезнал от църква – „Дан!
Вие трябва
да
имате тия, големите банкери, които имат голям бюджет вътре, които имат връзка с Лондон, с Париж, с Берлин, с Ню Йорк, Москва, с тия центрове навсякъде.
Банкери има, които само като пожелаят
да
им се услужи, веднага и в Лондон, и в Париж, и в Берлин – навсякъде им се подчиняват.
Не изхвърляйте още сегашните
си
разбирания, но те се нуждаят от едно малко наторяване, от едно малко поливане с вода.
Този човек с всичко разполага.
И навсякъде
си
все ти.
Най-първо – като влезнеш, после към средата на църквата пак бие камбаната и после – към края, показва
да
излезнеш от църквата.
Те се нуждаят от една малка топлинка, от една малка светлинка върху тях.
Тръгне някъде, направи нещо, в някоя банка телефонира, даде една заповед, изпълнява се.
Вървиш спокойно и в който хотел искаш
да
влезеш, те веднага са на твое разположение.
Е, каква е разликата между едното биене „дан“ и другото биене?
Защото философията на живота седи в това, че ние трябва
да
се подмладим.
Който има любовта, той е гражданин навсякъде в света.
Все като излезнеш из църквата, има нещо тържествено: „Дан, дан, дан!
Но знанието седи в това
да
имаш връзки.
Който не е запознат с тази любов, за която ви говоря, той пак ще живее, но той не може
да
има тази свобода, която има другият.
Хайде навънка, навънка, всички навънка!
Та, любовта, която имаме, в този смисъл дава вътрешна свобода
да
постигнем не каквото другите постигат.
После, знанието, което не носи младост, това не е знание.
Ние трябва
да
постигнем всичко.
Знание, което не носи свобода, не е знание.
Какво трябва
да
постигнем?
Знание, което не носи светлина, не е знание.
И ти трябва
да
бъдеш богатият човек – не
да
се похвалиш, но
да
може твоят ум и твоето сърце
да
се развие.
Христос даде пример на света.
И живот, който не носи знание със
себе
си
, не е живот.
Не
да
казваш как другите ходят на училище – ти как ходиш.
Живот, който не носи свобода със
себе
си
, не е живот.
И казвам: Бих желал вие
да
бъдете големи банкери, то като говорите нещо,
да
може
да
го направите.
Името е само
да
се различават един от друг.
Дойде някой до вас, каже: „Отивам в Ню Йорк, може ли
да
ми услужиш?
Вие очаквате
да
постигнете нещо, но не знаете какво.
Сила, която не носи свобода, и всичко, което имаш в
себе
си
, не носи светлина, не ни е потребно.
“ – веднага изваждате книжката, издавате един чек, подпишете се, давате му.
Ако всички са Иван, не може
да
направиш различие кой Иван.
И следната седмица ще очаквате
да
ви кажа пак нещо ново.
Светлина е това, което дава хубостта на живота – приятното.
Отива някой в Париж – „Може ли
да
ми направиш една услуга?
Да
кажем, че
си
се изгубил някога вечер.
“ А сега дигаш
си
раменете.
Аз се радвам на това, но от този обяд, който сега ви дадох, какво ще остане за вас?
Имали ли сте опитност
да
се изгубите някога из гората, че като се изгубят тия лъчи на светлината, вие сте в тъмнина и едва когато се пукне зората, иде радостта?
Бих желал вие
да
сте от тия, големите банки.
Тъй, хубав хляб, направен от симитена мая, хубава.
Тогава се махат всички препятствия пред вас.
А вие сте се събрали наоколо, нямате връзки сега и живеете с една вяра, че като дойде Христос, ще ви направи Той
да
имате връзки с тия банки.
Като ви говоря, първо аз опитвам яденето и тогава го давам на вас.
Най-чисто брашно, тъй, като го ядеш, мед
да
ти капе от устата.
Ти ядеш, после, след като се наядете,
да
имате най-хубавото разположение на духа.
Вие ще го минете, никой не може
да
ви освободи от мъчнотиите, от страданията и от изпитанията, които има
да
минете.
Аз наричам щастлив човек – ядеш, щастлив ставаш; влезнеш
да
спиш, пак
си
щастлив.
Казва Христос: „Тия, които Ми даде.“ Вие трябва
да
съзнаете онова, което Бог ви е дал вътре.
Бих желал и вие
да
се ползувате.
И в сън, и в будно състояние, щастлив
си
навсякъде.
Да
искате онова, което Бог ви е дал.
Защото моето
си
е за мене и вашето е за вас.
И аз искам вашият дял
да
си
иде на място.
Казва: „Искам тези, които
си
Ми дал,
да
бъдат с Мене.
Да
гледат Славата Ми, която
си
Ми дал преди създание мира.“ Аз съм слушал мнозина
да
говорят върху това.
Не трябва
да
бъдете в този свят.
Събудиш се и ти
си
обезпокоен.
Ще живеете в този свят, без
да
сте в него.
Тъй, както говорят, говорят, говори се, говори, и всичко остане тъй както
си
е.
Ще работите в този свят, без
да
сте в него.
Всичко ще правите: и слуги ще бъдете, но без
да
сте в този свят.
Трябва
да
имаме едно вярно понятие кои неща се неверни и кои верни.
Ако можеш
да
седнеш където искаш, това говори за голяма свобода.
Аз съм слушал някои деца, някое дете каже, на мен говори: „Аз мога
да
дигна този чувал.“ Седя и чакам момента,
да
го опитам.
Казвам: „Много
си
силен.“ – „О – казва, – този чувал мога
да
го дигна!
Има неща непостоянни, значи, трябва
да
знаеш докъде е тяхното постоянство.
Там всеки знае своето място на чина, не може
да
седне дето иска.
“ – „Е – казвам, – дигал ли
си
го?
Всеки знае стола
си
и може
да
седне само на своя стол.
“ – „Е, дигах го, толкова чували съм дигал.“ Казвам: „Разбирам, много
си
силен, я го дигни сега.
Запример вие като ме слушате сега, в Небето няма
да
идете.
Я
да
го видя.“ Той има съзнание в
себе
си
, че го е дигал.
Според вашето разбиране се готвите
да
идете в онзи свят, нали тъй?
Стаята е така направена, че гласът на професора
да
достига до всички,
да
могат добре
да
слушат онова, което той ще каже.
Ако ви кажа, че в онзи свят няма
да
идете?
Ти питаш, един философ ти каже: „Ти в онзи свят няма
да
идеш.“ Ти в училището може
да
ходиш, без
да
си
учен човек; пък може и никак
да
не ходиш в училището и пак
да
си
учен човек.
Пък и книгите, които се изучават там, няма
да
се носят със самите ученици.
За мен няма противоречие; но за
да
се събуди, че в този живот не може
да
дига.
Че някога е дигало, вярно е, но сега че може
да
дига?
И картините, които сте рисували от детинство, ще ги имате, но колко от тях можете
да
занесете със
себе
си
?
За бъдеще може, след 10, 15, 20 години, но в този момент зная, че не може
да
го дига.
Или пък, какво ще ви ползуват тетрадките, в които сте решавали задачи?
Казвам му: „Хайде, дигни чувала.“ Навежда се то, дига.
И църквата не е място
да
станеш набожен.
Да
кажем, че решавате задачата за относителното тегло на елементите.
Като ходиш, ни най-малко няма
да
станеш набожен – като се молиш.
Питам: Какво е относителното тегло на златото, на среброто, на водорода, на кислорода, на алуминия, на медта?
Та сега, и вие, в дадения случай, онова, което може
да
направите... Аз не се съмнявам, че може
да
направите всичко.
Аз бих желал всички
да
сте набожни, но не престорената набожност.
Аз ви говоря за сегашния живот – има нещо, което вие не може
да
направите.
Искам
да
дойдете в съзнание, че има нещо, което може
да
направите и което трябва
да
направите сега.
А другият иска
да
се покаже, че не е набожен, а той мисли, че има нещо в него.
Аз бих желал хората
да
са набожни, отколкото
да
не са набожни.
На художника аз не искам
да
видя картината.
Ти може ли
да
дигнеш чувала?
Желая хората
да
са здрави, отколкото
да
са болни.
А пък този чувал трябва
да
се дигне.
Защото колкото
си
по-здрав, по-набожен
си
.
Колкото пт не
си
здрав, пт не
си
набожен.
Ако дойде въпрос за картините, като видя двама художници и искам
да
ги изпитам, ще им кажа: „Теглете една крива линия в рамката.“ Като започне единият
да
тегли, аз зная вече какъв е художникът.
Аз имам само един пример, ще ви дам [пример] едно дете какво е направило.
Като го опитват един чувал
да
дига, дига, дига, пънка се, пънка: „Брей – казва, – тежък е!
Колкото
си
по-умен, набожен
си
.
После направете една счупена линия.“ Ще им дам три–четири въпроса и след това всичко вече зная.
“ Седне, казва: „Аз не мога
да
го дигна, той е много тежък.“ Сега то мисли.
Колкото
си
по-глупав, не
си
набожен.
Е, какво трябва
да
правиш?
Колкото
си
по-добър, набожен
си
.
Който може отлично
да
направи една крива линия, той знае
да
рисува.
Който може
да
нарисува една права линия, като че с линия я е теглил, този човек е художник.
„Аз не може
да
го дигна.“ Но туй дете се затичва навънка, намира бате
си
, казва: „Батинка, ела
да
го дигнеш, чувала.“ Батето – мускулест, не един чувал, два чувала може
да
дигне.
Нито искам
да
ви определя, не мислете, че може
да
ви опиша онзи свят.
Ако не ги постави точно на място и каже, че предполага
да
е толкова, това не е художник.
Точно трябва
да
мери.
То не може само
да
дигне чувала, намира бате
си
, казва: „Бате, аз съзнавам, че не мога, ти услужи.“ Ти
си
умният.
Като взема някого от вас
да
го рисувам, може
да
го нарисувам на дъската, вие ще бъдете нарисувани на плоскост, ще туря черни сенки, за
да
изпъкнат някои черти,
да
има релеф,
да
показва, че има дълбочина.
Аз ще му кажа
да
премери точно на 10 или на 15 сантиметра една крива линия, после – една права линия с дължина от 10, 15 или 20 сантиметра.
Или може
да
съм скулптор,
да
ви извая на камък.
Но той няма право
да
мери с пергел или с линия, но с око.
Намерим се в противоречие, че в дадения случай не можем
да
направим нещо – трябва
да
бъдем умни.
След това аз ще извадя мярката
си
и ще премеря.
Във всичко ние се опитваме.
Ама ако ви кажа сега... Някой път вие казвате: „Учителю, каквото ни кажете, ние ще го направим.“ Аз зная, че има неща, които вие не може
да
направите.
И
да
ви кажа
да
минете през един мост, ще минете, ще ме послушате.
Да
ви кажа: „Качете се на една лодка,
да
минете“, вие ще се качите.
Обаче, ако нямате вътрешни инструменти, отвътре
да
мериш, работата ти няма
да
върви.
Да
ви дам една торба със злато,
да
я поносите, ще го направите.
Тогава този камък... И вашите мисли, и чувствувания, и разбирания, всичко туй го няма върху камъка.
Та, трябва едно вътрешно разбиране на духовния живот, което постоянно
да
внася нещо ново у нас.
И ако новото не дойде, каквото и
да
ви се каже, вие ще бъдете от тези, които казват: „Тази работа няма
да
стане.“ Колцина от вас има, които се занимават с фотография?
Но ако ви опъна един копринен конец и ви кажа: „Минете през копринения конец“, не може
да
ме послушате. Защо?
Много пъти вие може
да
замязате на другиго или на друг, тъй както един скулптор може
да
направи един камък
да
замяза на вас.
Така може и вие
да
направите един
да
мяза на друг.
Ако твоята лента не върви, а ти искаш на едно и също място
да
отпечаташ няколко предмета, нищо няма
да
излезе.
Казвате: те
си
приличат и двамата.
Лентата, на която фотографираш, трябва
да
се движи.
Това никога не може
да
бъде.
Изкуство се изисква, за
да
схващаш нещата.
Че вие защо не направите опит
да
минете по копринения конец?
Можеш
да
замязаш някога, но
да
бъдеш като него, то е невъзможно.
После, трябва
да
разбираш правилно всички условия, за
да
знаеш кого как
да
снемеш.
Защото вие най-първо се плашите, че конецът не може
да
ви издържи.
Убедя ви аз, че този конец няма
да
се скъса.
Вас хората ви са приятни дотолкова, доколкото у тях вие може
да
се оглеждате.
Запример вие гледате там, дето трябва и дето не трябва.
Второто положение: вие не може
да
пазите равновесие.
Един фотограф може ли всичко
да
фотографира?
Мязат, но в едно отношение – за
да
ни отражават, [
да
ни] предадат [нещо].
В даден случай той трябва
да
фотографира известна местност или нещо друго от живота, но така, че
да
направи един филм.
Онези хора, които мязат на нас, ако ни предават нещо, ние ги обичаме, а ако вземат нещо от нас, ние не ги обичаме.
Това е изкуство,
да
може човек така
да
съедини образите, че
да
има една връзка между тях.
Но то е казано
да
минеш.
Тогава, има два вида хора: едни, които мязат и постоянно дават – тях обичаме; а които мязат и постоянно вземат от нас, тях не обичаме.
Вие всички сега обичате Бога и мислите за Него и търсите Го. Защо?
Минаваш някъде, всичко те интересува.
И този въпрос е задаван от всички древни религии.
Прощава само онзи, който има Любов в сърцето
си
.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от ново разбиране на Любовта, на отношенията между тях.
(втори вариант)
Не можеш
да
простиш на човек, който не се разкайва.
(втори вариант)
По-рано са доближавали носовете
си
, езиците
си
.
(втори вариант)
Изкуство е човек
да
прощава.
(втори вариант)
То подразбира: „Можеш ли
да
ми дадеш това, което искам?
(втори вариант)
Да
прощаваш на другите и
да
ги съдиш е по-лесно, отколкото
да
прощаваш на
себе
си
и сам
да
се съдиш.
(втори вариант)
Можеш ли
да
ми дадеш пари на заем?
(втори вариант)
Обаче какво ще правиш със
себе
си
?
(втори вариант)
Сам
да
се ругаеш, не можеш;
да
се биеш, също не можеш.
(втори вариант)
Кредиторът дава парите, а длъжникът се подписва, че след известен срок ще му ги върне.
(втори вариант)
Казал
си
обидна дума на някого.
(втори вариант)
какво ще правиш, как ще се накажеш и как ще
си
простиш?
(втори вариант)
Да
се биеш, не можеш;
да
си
простиш веднага, не искаш.
(втори вариант)
Кредиторът благодари, ръкува се с длъжника и се разделят.
(втори вариант)
Тогава започваш
да
се разговаряш с онзи в тебе, който греши.
(втори вариант)
Той ще изхожда от закона на Любовта.
(втори вариант)
Нали знаеш, че ти като грешиш, и аз страдам“.
(втори вариант)
Засега добро нещо е ръкуването, но и то трябва
да
става с Любов, съзнателно.
(втори вариант)
И тогава, който дава пари, добре
да
дава; който връща парите, на време
да
ги връща.
(втори вариант)
Вземането и даването
да
стават с Любов.
(втори вариант)
Ако той ѝ разказва как станало това, в края на краищата тя ще се отегчи и ще престане
да
слуша баща
си
.
(втори вариант)
Който дава,
да
дава по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него; който взема,
да
взема по закона на Любовта, със съзнание, че Бог е в него.
(втори вариант)
Започне ли
да
ѝ говори, че е време вече
да
се ожени, тя широко отваря очите и ушите
си
, иска
да
знае кога ще се ожени и как ще стане това.
(втори вариант)
Каквито
да
са мотивите, които създават отношения между хората, важно е
да
се изпълни Божията воля,
да
се служи на Бога.
(втори вариант)
Старото създава драмата и трагедията в живота.
(втори вариант)
Нямате ли вяра и любов, ще минавате по широки мостове, по дебели въжета, но това не е задачата на човека.
(втори вариант)
И човек почва
да
съжалява за жертвата, която е направил.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато трябва
да
минете по тънкия конец.
(втори вариант)
Време е вече
да
излезете от старите
си
разбирания.
(втори вариант)
Ако вярата ви е силна, лесно ще минете от този в онзи свят.
(втори вариант)
Ако вярата ви е слаба, ще паднете в пропастта и ще чакате
да
дойде някой отвън,
да
ви извади и отново
да
ви изпрати на земята,
да
работите и усилите вярата и любовта
си
.
(втори вариант)
Да
излезеш от старото, това не значи
да
го изхвърлиш навън.
(втори вариант)
Това, което можете
да
направите на земята, на онзи свят не можете
да
го направите.
(втори вариант)
Ето защо, докато сте на земята, бъдете будни,
да
прилагате Любовта, за
да
свършите работата
си
добре.
(втори вариант)
И тъй, четете и препрочитайте 17-та глава от Йоана,
да
придобиете ново разбиране на нещата.
(втори вариант)
Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата светлина и топлина, нищо не може
да
излезе от него.
(втори вариант)
Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили.
(втори вариант)
Старото знание е изживяло времето
си
.
(втори вариант)
Всички се молите, но още не знаете как трябва
да
се молите.
(втори вариант)
Знание, което не носи свобода, светлина и топлина, не е истинско.
(втори вариант)
Всички вярвате в Бога, но вярата ви не може още
да
ви помогне.
(втори вариант)
Дойде ли ви някакво изпитание, веднага питате Господа защо ви изпитва.
(втори вариант)
Живот, който не носи знание, свобода и сила, не е истински.
(втори вариант)
Сила, която не носи свобода, живот и младост, не е истинска.
(втори вариант)
Каже ли баща ти
да
занесеш един хляб на разстояние един километър оттук, вземи хляба и го занеси.
(втори вариант)
Не питай защо трябва
да
го занесеш там.
(втори вариант)
Страшно е
да
се изгубиш вечер в тъмнината,
да
останеш сред гората сам, без никаква светлинка.
(втори вариант)
Където е светлината, там няма противоречия, спънки и страдания.
(втори вариант)
– „Искам
да
зная нещата предварително.“ – Щом запитваш, ти се съмняваш в него.
(втори вариант)
Следователно, докато живее, човек се нуждае от вътрешна светлина и топлина.
(втори вариант)
Никой не може
да
живее без светлина и топлина.
(втори вариант)
Каже ли ти Бог
да
направиш нещо, направи го без никакво съмнение и колебание.
(втори вариант)
Това не значи, че няма
да
страдате.
(втори вариант)
Вложи вярата
си
в Него и прави всичко, каквото ти заповядва.
(втори вариант)
Изпитанията, мъчнотиите и страданията са неизбежни.
(втори вариант)
Ако помислиш, че Бог е зает с някаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти сам се отдалечаваш от Него, сам поставяш препятствия на пътя
си
.
(втори вариант)
Нямате ли нужната светлина и топлина, страданията и мъчнотиите ще бъдат по-големи.
(втори вариант)
Помни: Няма същество в света, което
да
е готово при всички случаи
да
помага на хората, както Бог.
(втори вариант)
Те са поставени съзнателно на пътя на всеки човек, за
да
прави усилия и
да
ги преодолява.
(втори вариант)
Няма същество в света, на което съзнанието
да
е всякога будно, както на Бога.
(втори вариант)
В каквото училище
да
учите, все ще се натъкнете на известни мъчнотии.
(втори вариант)
Представете
си
, че някой е в затвор.
(втори вариант)
Краката му са вързани с тежки вериги, които не му дават възможност
да
се мръдне.
(втори вариант)
Без изпитания и страдания няма развитие.
(втори вариант)
Той плаче, моли се, вика към Господа, иска помощ: „Господи, хвани ме за ръка и ме извади от този затвор“.
(втори вариант)
Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие в
себе
си
нещо интимно, вътрешно и крайно смислено.
(втори вариант)
Не само това, даже местата на учениците са определени.
(втори вариант)
Ако го хване за ръката и започне
да
тегли нагоре, ще я скъса.
(втори вариант)
Ученикът не може
да
седне, където иска.
(втори вариант)
Той погледне към него, вижда в какво положение се намира и му нашепва какво трябва
да
направи, за
да
го освободи.
(втори вариант)
Учителите определят местата на учениците
си
по ръст, по характер, по темперамент или според положението на светлината.
(втори вариант)
Господ му казва: „Откажи се от земните
си
желания, и аз ще те освободя от затвора“.
(втори вариант)
Няма ли будно съзнание, колкото и
да
му се говори и обяснява, той повече се обърква.
(втори вариант)
Способният учител следва законите и методите на природата, а обикновеният се ръководи от правилата и законите на обикновените училища, където всичко върви по изкуствен път.
(втори вариант)
Ти
си
всемъдър, всесилен, Ти ме освободи.“ Ако човек сам не скъса връзките на своите желания, никой не може
да
му помогне.
(втори вариант)
Пък и онзи, който обяснява, също трябва
да
има будно съзнание.
(втори вариант)
Искате ли
да
познаете добрия учител, добрия художник или учен, дайте им
да
свършат една работа по своя предмет.
(втори вариант)
В такъв случай по-добре
да
останеш с товара
си
, отколкото насилствено
да
ти го отнемат и
да
останеш без ръка.
(втори вариант)
Някои философи пишат цели томове върху известни въпроси, но въпреки това не задоволяват четците. Защо?
(втори вариант)
Учителят ще преподаде урока
си
естествено, свободно, както стават нещата в природата.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
отидат при Бога с всичкия
си
товар, с всичко земно и преходно.
(втори вариант)
Те разглеждат външната страна на въпроса.
(втори вариант)
Той не
си
служи с линия и пергел, но само с окото, в което се намират всички помагала.
(втори вариант)
Който отива при Бога, ще остави товара
си
на земята, ще се откаже от човешкото и преходното и ще се яви при Него свободен, готов за нов живот и нова работа.
(втори вариант)
Окото му е точно, мери и вижда нещата правилно.
(втори вариант)
Следователно, ако искаш
да
ти се помогне, развържи сам връзките, които те държат за земята.
(втори вариант)
Има и вътрешни неща временни, но човек трябва
да
различава външното преходно и вътрешното преходно.
(втори вариант)
Той е развил своя вътрешен усет към природата, поради което схваща вярно нещата.
(втори вариант)
Сам
си
се вързал, сам ще се развържеш.
(втори вариант)
Ученият пък описва нещата, както са в природата, без преувеличения.
(втори вариант)
Ще отидеш при Бога с душата
си
, която почти няма тегло.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
наблюдава известна проява в човека, за
да
я опише точно и подробно.
(втори вариант)
Външното означава нещо далечно, чуждо, а вътрешното – близко, интимно.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от вътрешно разбиране на духовния свят.
(втори вариант)
Външните неща нямат тясна връзка помежду
си
, а вътрешните имат.
(втори вариант)
Само така може
да
се внесе новото в живота.
(втори вариант)
Кой учен досега е могъл
да
претегли атома на някой елемент?
(втори вариант)
Днес няма везни, с които
да
претеглят атома.
(втори вариант)
След тях идат първите братовчеди, вторите и т.н.
(втори вариант)
Каквато работа му дадат, той я погледне от една, от друга страна и казва: „Тази работа не е за мене, нищо няма
да
излезе от нея“.
(втори вариант)
Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата.
(втори вариант)
Това е задача на висшата математика, т.е.
(втори вариант)
Те стават външни, чужди, непознати хора за дадено семейство.
(втори вариант)
Ако лентата на фотографическия апарат не се движи, ти нищо няма
да
постигнеш.
(втори вариант)
Може
да
фотографираш много предмети, но те ще се отпечатват на едно и също място, и в края на краищата нищо няма
да
излезе.
(втори вариант)
Когато снемаш образите, лентата трябва
да
се движи постоянно.
(втори вариант)
Изкуство е
да
може човек
да
схваща правилно нещата,
да
разбира условията и
да
знае как
да
фотографира.
(втори вариант)
За
да
дойдеш до него, трябва
да
минеш през най-големите противоречия и страдания.
(втори вариант)
Убийствено е за човека
да
повтаря едно и също нещо много пъти.
(втори вариант)
Следователно всеки човек трябва
да
бъде фотограф,
да
знае как
да
нагажда окото
си
по отношение на светлината.
(втори вариант)
Като дойдеш там, ще изпиташ страх и ужас: под тебе е бездънна пропаст, над тебе не виждаш нищо, на никого не можеш
да
уповаваш.
(втори вариант)
При това той не е длъжен
да
фотографира всичко.
(втори вариант)
Нищо друго не ти остава, освен
да
минеш през тънкия копринен конец.
(втори вариант)
Той казвал, че му дотегнало всеки ден
да
прави една и съща работа:
да
кади с тамян,
да
чете едни и същи молитви,
да
прави по десетки и стотици поклони.
(втори вариант)
Има неща, които не трябва
да
се клишират.
(втори вариант)
Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво
да
прави.
(втори вариант)
Пазете съзнанието
си
чисто, за
да
схващате образите вярно и точно.
(втори вариант)
Докато дойдете дотам, трябва
да
изучавате изкуството
да
ходите по въже.
(втори вариант)
Схващайте образите по такъв начин, че
да
запазите известна последователност между тях.
(втори вариант)
Това значи
да
се въоръжите с Любовта.
(втори вариант)
Той сам трябва
да
търси начин
да
влезе в разнообразието на живота, т.е.
(втори вариант)
Така ще направите един филм, от който ще се ползват всички хора.
(втори вариант)
„И явих им Твоето име и ще явя,
да
бъде в тях Любовта, с която
си
ме възлюбил, и аз в тях“.
(втори вариант)
да
влезе в контакт с красотата.
(втори вариант)
Филмувайте мислите и чувствата на хората със същата цел,
да
се види новото и красивото в живота.
(втори вариант)
Разумният човек сам разнообразява живота
си
.
(втори вариант)
Те мислят, че ако приемат тази Любов, ще изгубят живота
си
.
(втори вариант)
Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията
си
към хората.
(втори вариант)
Не само че няма
да
го изгубят, но и сегашният, и бъдещият им живот ще се осмислят.
(втори вариант)
Любовта осмисли всичко.
(втори вариант)
С Любовта и царят, и последният слуга са доволни от живота
си
.
(втори вариант)
Причината е от материален характер: или жената не е сготвила добре, или синът и дъщерята са направили някаква пакост.
(втори вариант)
Не постъпва ли така, човек дохожда до втръсване, което го отвращава от живота.
(втори вариант)
Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете пред света, нищо ново няма
да
дадете.
(втори вариант)
Тази е причината, където някои хора се стремят към духовния живот; така те искат
да
разнообразят физическия
си
живот.
(втори вариант)
Разправиите и недоразуменията между хората датират от най-стари времена.
(втори вариант)
Ако не са готови за духовния живот, те изпадат в по-големи мъчнотии.
(втори вариант)
Те не заслужават
да
бъдат представяни на филм.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
отвориш сърцето
си
за Любовта, за
да
придобиеш всичко: и пари, и къща, и приятели.
(втори вариант)
Няма защо
да
филмирате стари работи.
(втори вариант)
Ще кажете, че синът счупил стомната.
(втори вариант)
И беден
да
си
, щом имаш Любов, сърцата на хората се отварят за тебе, всички те приемат в домовете
си
като техен близък.
(втори вариант)
Който не е готов за духовното, лесно може
да
пропадне.
(втори вариант)
Имаш ли нужда тогава от своя къща?
(втори вариант)
При Любовта благото на едного е благо за всички.
(втори вариант)
Не е лесно
да
се разберат материалистът и идеалистът.
(втори вариант)
Ако дъщерята скъсала или оцапала роклята
си
, ще отидете при търговеца и ще купите нов плат.
(втори вариант)
Който носи Любовта в сърцето
си
, той е гражданин на царството Божие.
(втори вариант)
Щом е гражданин на Божественото царство, той е приет във всички земни царства.
(втори вариант)
Новото трябва
да
се филмира, а старото
да
се заличава и изправя.
(втори вариант)
Любовта освобождава човека от всички ограничения.
(втори вариант)
Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което
си
отива.
(втори вариант)
Желая ви
да
придобиете Любовта още докато сте на земята, за
да
се отвори широко светът пред вас,
да
осмислите живота
си
.
(втори вариант)
Човек не изгубва ума
си
от неразбраните неща, но преживява ужас, обезсърчаване.
(втори вариант)
Като им дохождал гост, те го приемали с радост: гощавали го добре, слагали му богата трапеза.
(втори вариант)
На другия ден всички ставали рано и отивали на нивата.
(втори вариант)
Бъдете всякога млади,
да
се насърчавате и
да
вървите напред.
(втори вариант)
Следователно, ако искате
да
се подмладите, трябва
да
се насърчавате.
(втори вариант)
Ако не дойдеш, довиждане!
(втори вариант)
За
да
не става нужда
да
се прилага старият начин, вие трябва
да
бъдете будни,
да
разбирате хората и
да
не спъвате тяхната работа.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не му се яде, това не значи още, че изобщо не иска
да
яде, но сух хляб не иска, дотегнал му е вече.
(втори вариант)
Новият човек се приспособява към живота на другите хора, влиза в положението им и е готов всякога
да
помага.
(втори вариант)
Той иска
да
си
хапне и друго нещо, някакво вкусно ядене.
(втори вариант)
Задачата на човека е
да
вземе предвид условията, при които живее, и
да
ги използва разумно.
(втори вариант)
За тази цел той трябва
да
мисли,
да
се научи
да
съпоставя фактите,
да
прави връзка между тях.
(втори вариант)
Тъй щото, когато животът на някого се обезсмисли, това не значи, че той не иска
да
живее.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато той ще се изправи пред комисия от светли, възвишени и благородни същества и ще държи изпит пред тях.
(втори вариант)
И като цар, и като последен просяк, той ще държи изпит през тази комисия.
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята – великото училище –
да
се учи.
(втори вариант)
Да
живееш и
да
се храниш със Словото, това подразбира
да
изработиш своето духовно тяло.
(втори вариант)
Комисията е в разумния свят, между възвишените същества.
(втори вариант)
Няма ли мост за минаване, той пада в пропастта.
(втори вариант)
Като се яви пред нея, ще му свалят всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
живее добре,
да
не мисли как живеят другите и
да
ги морализира.
(втори вариант)
Как
си
се обличал на земята, каква шапка
си
носил, това няма значение за тях.
(втори вариант)
Там съдят за ученика по главата, която му е дадена.
(втори вариант)
Най-многото, което може
да
направи тя, е
да
събере богомолците и после
да
ги разпръсне, но с това те не стават по-вярващи, отколкото са били по-рано.
(втори вариант)
Те искат
да
се върнат към първоначалното положение, когато човекът е бил в рая.
(втори вариант)
Съвременните хора се нуждаят от дълбоко и право разбиране на живота, като белия доброкачествен хляб.
(втори вариант)
Обаче климатът на земята не позволява на хората
да
ходят голи.
(втори вариант)
Правилното разбиране освобождава човека, внася разположение в него, както хубавият хляб.
(втори вариант)
Онези, които се осмеляват
да
правят това, живеят в специални острови.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
се нахраните, но
да
станете щастливи.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
се наспите, но
да
се събудите от съня добри и радостни.
(втори вариант)
И в сън, и в будно състояние всякога трябва
да
бъдеш щастлив.
(втори вариант)
Облечете се с дрехата на добродетелите,
да
бъдете готови за изпита, който ви очаква в духовния свят.
(втори вариант)
Да
се облече човек, това значи придобиване на същественото, на светлината, от която е изтъкана неговата дреха.
(втори вариант)
Например, някой постъпва в един прочут университет, с известни професори.
(втори вариант)
Всички очакват
да
излезе от него учен човек.
(втори вариант)
– „Може ли
да
се радва човек, когато скърби?
(втори вариант)
В края на краищата надеждите им не се оправдават.
(втори вариант)
Той посещава университета, но не учи, както трябва, и излиза от него, както повечето студенти, посредствен човек.
(втори вариант)
Има хора, които сами учат, без
да
се записват в университет, но стават учени, знаменити.
(втори вариант)
Скръбта и радостта са временни състояния, които дават нещо на човека.
(втори вариант)
Ето защо, той трябва
да
бъде буден,
да
използва благото, което те крият в
себе
си
.
(втори вариант)
Не всякога училището дава знания.
(втори вариант)
Истинският християнин запазва разположението
си
и при добрите, и при лошите условия на живота.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
посещаваш училището, нито само
да
слушаш – трябва
да
учиш.
(втори вариант)
Така се опитва силата му.
(втори вариант)
Ако човек не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.
(втори вариант)
Той трябва
да
се моли,
да
прилага Божието Слово, и тогава ще стане вярващ, набожен човек.
(втори вариант)
Мнозина казват, че им дотегнало
да
бъдат набожни.
(втори вариант)
Истински набожният не дотяга нито на
себе
си
, нито на окръжаващите.
(втори вариант)
Ако ти не съзнаваш, че Бог е в тебе и ти в Него, нищо не можеш
да
постигнеш.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
бъде човек набожен, отколкото
да
не е набожен.
(втори вариант)
Думите „вътре“ и „вън“ означават близост и далечина.
(втори вариант)
Той говори за Бога, за ангелите, за онзи свят, без
да
разбира смисъла на тези понятия.
(втори вариант)
Щом не се разбират, те са далеч едни от други.
(втори вариант)
Ще кажете, че се интересувате от онзи свят, искате
да
ви го опишат.
(втори вариант)
Няма думи, с които
да
се опише онзи свят.
(втори вариант)
Само онзи може
да
бъде благоугоден на Бога, който е близо до Него.
(втори вариант)
Да
опишете онзи свят и
да
дадете пълна представа за него, това значи
да
нарисувате човека или
да
го изваете от камък.
(втори вариант)
Колкото живо и вярно
да
предадете образа му, все ще
си
остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислите и чувствата, които го вълнуват.
(втори вариант)
Ако хората са близки външно, а вътрешно далечни, те са лишени от всякакво разбирателство.
(втори вариант)
Досега никоя ръка на художник или на скулптор не е могла
да
предаде истинския образ на някой човек.
(втори вариант)
Какво е нужно на съвременните хора, за
да
бъдат близо до Бога?
(втори вариант)
Тъй щото, когато казват, че даден човек приличал на друг, и това е невъзможно.
(втори вариант)
В известен момент един човек може
да
прилича на друг, но във всички случаи
да
бъде като него, това е невъзможно.
(втори вариант)
Тя е единствената сила, която определя разстоянието между човешката душа и Бога.
(втори вариант)
Мнозина страдат, когато остаряват, когато губят богатството
си
.
(втори вариант)
Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формите
си
.
(втори вариант)
Когато казваме, че някои хора ни са приятни, това значи, че се оглеждаме в тях.
(втори вариант)
Следователно страдайте, когато се отдалечавате от Бога, а не когато губите младостта и богатството
си
.
(втори вариант)
В известно отношение ние
си
приличаме, затова ни са приятни.
(втори вариант)
За какво богатство ще страдате?
(втори вариант)
Хората се обичат, когато
си
приличат и дават нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Плачете и страдайте, ако загубите вътрешното
си
богатство и добродетели.
(втори вариант)
Следователно има два вида хора: едни постоянно вземат, а други – постоянно дават.
(втори вариант)
Който постоянно дава, всякога е обичан; който постоянно взема, никой не го обича.
(втори вариант)
Всичко, което сте придобили от Бога, трябва
да
се пази.
(втори вариант)
Всички обичат Бога, защото постоянно дава.
(втори вариант)
Божественото трябва
да
остане у вас, а човешкото и животинското трябва
да
си
отидат там, откъдето са дошли.
(втори вариант)
Животът и всички блага излизат от Бога.
(втори вариант)
Ако не
си
отидат, Божественото трябва
да
ги подчини,
да
им стане господар, а те – слуги.
(втори вариант)
Обаче иде момент, когато те трябва
да
станат слуги на Божественото,
да
заемат последно място.
(втори вариант)
Казано е, че Бог създаде човека по образ и подобие свое.
(втори вариант)
Следователно необходимо е човек
да
се свърже със своя Създател,
да
стане едно с Него.
(втори вариант)
То е малко шишенце, пълно с вода, което на два–три пъти се изпива.
(втори вариант)
Той иска
да
знае доколко сме станали като Него, доколко е спазен първичния образ и подобие.
(втори вариант)
След това трябва
да
се отиде на извора, отново
да
се напълни.
(втори вариант)
Божественото представлява извор, който тече през твоя двор и когато пожелаеш, ще се ползваш от водата му.
(втори вариант)
Приятно е на знаменития цигулар
да
слуша някого, който свири като него.
(втори вариант)
Така става и с водата на физическия свят.
(втори вариант)
Приятно е
да
слушате един говорител, който говори красноречиво, логично и музикално.
(втори вариант)
Който е прекарал вода в дома
си
, достатъчно е
да
завърти крана, за
да
потече, колкото му е нужно.
(втори вариант)
Значи за придобиване на човешкото са нужни усилия, а Божественото иде само по
себе
си
.
(втори вариант)
Няма човек в света, който
да
не чувства красивото и възвишеното вътре в
себе
си
.
(втори вариант)
Човешкото е далеч, Божественото – близо.
(втори вариант)
Те отчасти познават този свят, но искат
да
знаят нещо и за онзи свят,
да
разберат разликата, която съществува между двата свята.
(втори вариант)
Не говорете и не плачете за човешката любов, която всеки може
да
ви отнеме и разлее.
(втори вариант)
Тя е водата във вашето шише, която лесно се изчерпва.
(втори вариант)
Съвременните хора се карат постоянно, че водата им се разляла или някой я изпил.
(втори вариант)
Всички се карат, блъскат стомните
си
, ругаят се.
(втори вариант)
В това отношение те приличат на младата мома, която обича родителите
си
, братята и сестрите
си
, доволна е от тях.
(втори вариант)
Един ден ѝ дохожда мисълта
да
излезе от този свят,
да
види други хора.
(втори вариант)
Докато водата едва тече, това положение е естествено.
(втори вариант)
Увлечена в желанието
си
, тя среща млад момък, който започва
да
ѝ говори за друг свят, за други отношения и тя се увлича.
(втори вариант)
Но време е вече всеки
да
си
прекара вода в стаята,
да
има в изобилие,
да
не се кара с хората.
(втори вариант)
Започва
да
става недоволна от родителите
си
, от братята и сестрите
си
и мечтае за новия свят, който момъкът ѝ открива.
(втори вариант)
Това значи: дошло е време за човека
да
отвори сърцето и душата
си
за Божествената Любов,
да
живее в изобилие, от което
да
дава и на своите ближни.
(втори вариант)
Това не значи, че трябва
да
бягате от човешкия живот, но
да
го помирите с Божествения.
(втори вариант)
Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето
си
,
да
бъде бяла и червена.
(втори вариант)
Какво е нужно, за
да
стане някой добър цигулар?
(втори вариант)
В първия случай тя е гиздава и добре облечена, защото играе на хорото.
(втори вариант)
Първо, трябва
да
се учи
да
свири на цигулка.
(втори вариант)
Щом се научи
да
свири добре, той се нуждае от хубава цигулка и хубав лък.
(втори вариант)
Цигуларят не може
да
се прояви без цигулка; ораторът не може
да
се прояви без език; мислещият не може
да
се прояви без очи, чрез които
да
възприема истината и красотата; който иска
да
прояви чувствата
си
, трябва
да
има ухо; който иска
да
прояви разсъдъка
си
,
да
определя качествата на нещата, трябва
да
има вкус.
(втори вариант)
Не може работната мома
да
бъде облечена с нова рокля.
(втори вариант)
Следователно само онзи може
да
се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, език, уста, стомах, дробове и мозък.
(втори вариант)
Нивата изисква работници, облечени във всекидневните
си
дрехи.
(втори вариант)
Той е богат човек има връзка с всички възвишени същества, които са центрове на блага, както видните банкери имат връзка с всички богати банки в големите европейски градове.
(втори вариант)
Там ще се нацапаш, ще скъсаш дрехите
си
.
(втори вариант)
За
да
бъдеш богат, ти се нуждаеш от знание,
да
бъдеш във връзка с всички богати центрове, откъдето идат благата на живота.
(втори вариант)
Докато
си
на земята, ще се цапаш и ще се миеш, ще вършиш работа.
(втори вариант)
Често хората говорят за онзи свят без
да
имат връзка с него.
(втори вариант)
Те говорят за Любовта, без
да
имат връзка с нея.
(втори вариант)
Говорят за богатите международни банки, без
да
са вложили нещо в тях.
(втори вариант)
Като
си
лягаш, пак измиваш лицето
си
.
(втори вариант)
Говорят за добре уредени училища, без
да
е стъпвал кракът им там.
(втори вариант)
Желая ви
да
познавате Любовта и
да
я прилагате;
да
говорите за онзи свят, след като сте го посетили;
да
се хвалите с големите световни банки, но като членове, като акционери в тях;
да
описвате новите и модерни училища, след като сте минали през тях.
(втори вариант)
Богати сте, имате възможност
да
услужвате.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
се подпишете на един чек и
да
го предадете на просителя.
(втори вариант)
В това отношение водата е проводник на живота.
(втори вариант)
И това може
да
стане.
(втори вариант)
Тя внася сила, енергия в него и го прави годен за работа.
(втори вариант)
Христос ще ви свърже с големите банки и видни банкери, но какво ще бъде положението ви, ако не знаете съответния език, на който
да
се разбирате?
(втори вариант)
Човек вижда, че има нещо мистично в живота, и се стреми
да
го използва разумно.
(втори вариант)
Да
схващаш мистичното в живота, това значи
да
възприемаш красивото и възвишеното в него и
да
го използваш.
(втори вариант)
Сега се говори на хората за много неща, но не е достатъчно само
да
им се говори.
(втори вариант)
Христос казва: „Не се моля за света, но за тези, които ми даде, защото са Твои“.
(втори вариант)
(– 9-ти стих.) Нека всеки каже в
себе
си
: Господи, моля се за това, което
Си
ми дал, защото е Твое.
(втори вариант)
Като пази Божественото в
себе
си
и се моли за него, човек е готов
да
изпълни Божията воля и
да
освети името Божие.
(втори вариант)
Слабият говори тихо, несигурно.
(втори вариант)
Мнозина се засилват
да
изпълнят това, но скоро се обезсърчават.
(втори вариант)
Силният, който има власт, говори високо, със съзнание.
(втори вариант)
Те приличат на деца, които мислят, че могат
да
вдигнат тежък чувал, но като се засилят, виждат, че не могат.
(втори вариант)
Важно е така
да
се говори на човека, че
да
се ползва от думите му.
(втори вариант)
Във въображението
си
те
си
представят, че могат
да
направят каквото пожелаят, но в действителност не излиза така.
(втори вариант)
Това, което детето не може
да
направи днес, ще го направи след няколко години.
(втори вариант)
Той знае че всичко, каквото става в живота, е за добро.
(втори вариант)
Човек трябва
да
дойде до съзнание,
да
разбере, че има неща, които днес не може
да
направи, но има неща, които може и трябва
да
направи.
(втори вариант)
Че някой паднал и счупил крака
си
, и това е за добро.
(втори вариант)
Колкото и
да
е тежък чувалът му, той трябва
да
го вдигне.
(втори вариант)
Ще кажете, че човекът страда, че има болки, трябва
да
се влезе в положението му.
(втори вариант)
На едно дете дали
да
вдигне един тежък чувал.
(втори вариант)
Ще влезеш в положението му, ако можеш
да
му помогнеш.
(втори вариант)
То се напъвало, пъшкало, бутало го от едната, от другата страна, но не могло
да
го вдигне.
(втори вариант)
Не можеш ли
да
изправиш счупения му крак, колкото и
да
плачеш, не можеш
да
му помогнеш.
(втори вариант)
Най-после му дошло на ум
да
отиде при големия
си
брат и му казало: „Бате, вдигни този чувал и го занеси на онова място“.
(втори вариант)
Братът вдига чувала на гърба
си
и тръгва, а детето върви след него.
(втори вариант)
Сега се смирил, търси човек, който
да
му помогне.
(втори вариант)
То схванало, че е важно
да
се пренесе чувалът от едно място на друго, затова използвало силата на големия
си
брат.
(втори вариант)
Като намери такъв, веднага слиза от висотата на положението
си
и се свързва с него.
(втори вариант)
Тъй щото, не съжалявайте, когато гордият човек страда.
(втори вариант)
Понякога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата
си
.
(втори вариант)
Чрез страданието
си
той се свързва с онези, на които не е обръщал никакво внимание.
(втори вариант)
Въпреки това казвате, че за Бога, за Христа сте готови
да
направите всичко, каквото ви се каже; всъщност не излиза така.
(втори вариант)
Радвайте се за новите, красиви връзки, които се създават между хората.
(втори вариант)
Какво ще направите, ако Той ви каже
да
минете по копринен конец?
(втори вариант)
Като видите конеца, веднага ще се откажете от възложената задача.
(втори вариант)
Да
създадеш истинско приятелство с онези, които ти помагат, това значи
да
изпълниш Божията воля.
(втори вариант)
– Първо ще се уплашите,
да
не би
да
се скъса конецът, а после –
да
не изгубите равновесие и
да
паднете.
(втори вариант)
Не е лесно
да
минеш по тънкия конец.
(втори вариант)
Обаче казано е, че всеки трябва
да
мине по конеца.
(втори вариант)
Докато се опознаят, хората ще се карат, ще се помиряват, и най-после ще
си
подадат ръка на вечно приятелство и любов.
(втори вариант)
Праведният ще мине и замине без никакви мъчнотии и препятствия, но грешникът не може
да
мине през този мост.
(втори вариант)
Не е страшно, когато хората се карат; страшно е, когато не могат
да
се помирят.
(втори вариант)
Значи Любовта е единствената сила, която помага на човека
да
се справи с всички мъчнотии, препятствия и противоречия.
(втори вариант)
Едно трябва
да
се знае: никаква работа не може
да
се свърши без Любов.
(втори вариант)
Съдът решава делото в полза на по-малко виновния и ги заставя
да
се помирят.
(втори вариант)
– Защо пада човек?
(втори вариант)
– Защото започнал работата
си
без Любов.
(втори вариант)
Вътрешният съдия разглежда делото и се произнася за вината на спорещите.
(втори вариант)
И като минавал през тънкия конец, не могъл
да
издържи и паднал в пропастта.
(втори вариант)
Щом издаде присъдата, ти непременно трябва
да
се подчиниш и помириш с брата
си
.
(втори вариант)
Където отсъства Любовта, там всякога има падане; където присъства Любовта, там работите стават с въодушевление, там има постижения.
(втори вариант)
Добре е
да
се помирявате, но никога след това
да
не
си
кажете обидна дума.
(втори вариант)
Следователно успехите и постиженията в живота, добрият живот, се дължат на закона на Любовта, който съдържа всички условия и възможности в
себе
си
.
(втори вариант)
Който върви по закона на Любовта, има всичко на разположение; който не върви по този закон, нищо няма.
(втори вариант)
3.
Добре е
,
ООК
, София, 18.12.1935г.,
Не можете
да
направите никакъв прогрес!
Сега, трябва
да
се учите!
В ежедневния живот трябва
да
се учите.
Умът трябва
да
се освободи съвършено от каквато и
да
е кал.
" Дали на някого пари – "Добре е!
Вие всички търсите определена работа.
И сърцето трябва
да
се освободи от кал.
" Бил някой жена
си
– "Добре е!
" За всичко, каквото ви се случи за една седмица, казвайте: "Добре е!
Казваш: "Как
да
бъде човек доволен?
Не
си
прави илюзии!
" Никаква отрицателна мисъл
да
не влиза в ума ви!
Той иска хубаво
да
се наяде;
да
има три скумрии, хубаво опечени на скара, после малко зехтин отгоре, после лимон, като похапнеш с малко хлебец – тогава
да
си
доволен.
Пък като
си
ял сух хляб, как ще
си
доволен?
Ако човек можеше
да
стане учен като се храни със скабрици /дребна риба/, вие може
да
опитате.
Зимно време, като стегне студът, ти искаш най-първо
да
се освободиш от него, мислиш за дърва, за въглища, запалиш собата /печката/, мериш температурата.
Ние трябва
да
внесем чистотата в духовния и в умствения свят.
Това е временно положение, за няколко месеца; трябва
да
се научиш как
да
си
палиш собата и
да
намериш дебели дрехи.
Туй, което светът прави, ние трябва
да
го внесем и в чувствата, и в ума –
да
приличаме на тия хора в света.
НАГОРЕ