НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
750
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
750
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Ще изправите до последната
си
погрешка, няма
да
оставите нито една неизправена.
(втори вариант)
Само тройката е в състояние
да
го задоволи.
(втори вариант)
Той е недоверчив, на никого не дава кредит.
(втори вариант)
Види ли Венера, той отваря сърцето
си
за нея и казва: „Има едно добро в света“.
(втори вариант)
– „Какво
да
се прави, като имам слабости, останали от деди и прадеди?
(втори вариант)
“ – Дядото може
да
се извини, защото го няма на земята, но ти не можеш
да
се извиниш.
(втори вариант)
Отворете сърцата
си
за това добро и работете с него.
(втори вариант)
Ти
си
поставен на пост, трябва
да
изпълниш задължението
си
.
(втори вариант)
Желая всеки
да
даде път на Любовта в
себе
си
и
да
я прилага навсякъде в живота.
(втори вариант)
Още със слизането на земята ти
си
обещал, че ще изправиш погрешките на своите деди и баби.
(втори вариант)
Любовта разрешава всички мъчнотии, всички противоречия и недоволства.
(втори вариант)
Ще мислите върху обещанията и задълженията
си
.
(втори вариант)
Щом имате ум, сърце и воля, можете
да
работите върху
себе
си
,
да
развивате дарбите и способностите
си
и
да
се изправяте.
(втори вариант)
Като изправя погрешките
си
, човек развива ума, сърцето и волята
си
.
(втори вариант)
– „Голямо е злото в света.“ – Колкото и
да
е голямо, злото е временно и ограничено.
(втори вариант)
Злото отслабва, а доброто расте от сила в сила.
(втори вариант)
Като прояви един път силата
си
, злото отслабва; а с доброто е точно обратно: като се прояви един път, силата му се увеличава.
(втори вариант)
Някога, в далечното минало, злото е било по-силно, отколкото днес.
(втори вариант)
Доброто привидно е по-слабо, но колкото повече време минава, толкова по-силно става то.
(втори вариант)
На хората се говори за добро и за зло, за
да
не се спъват,
да
знаят как
да
се справят със злото и как
да
усилват доброто.
(втори вариант)
Временните неща не трябва
да
ви спъват.
(втори вариант)
Всички временни неща носят известни опасности след
себе
си
.
(втори вариант)
Например, ако бърза и не яде внимателно, човек може
да
се задави.
(втори вариант)
Ако е много гладен, може
да
открадне хляба на първия човек, когото срещне на пътя
си
.
(втори вариант)
Един англичанин пътувал със слугата
си
за Швейцария.
(втори вариант)
Той носел в раницата
си
печено пиле и бутилка вино, а слугата – останалите провизии.
(втори вариант)
Господарят мислел
да
изяде пилето, когато се качва по планинските върхове.
(втори вариант)
Слугата се възползвал от това, отворил чантата на господаря
си
, извадил кокошката и виното и
си
хапнал и пийнал добре.
(втори вариант)
Като се нахранил, обърнал се към господаря
си
и почнал
да
го разтрива.
(втори вариант)
Като дошъл в съзнание, той погледнал към раницата
си
с желание
да
си
хапне,
да
подкрепи силите
си
.
(втори вариант)
С какво ще възстановя силите
си
?
(втори вариант)
“ Слугата се сепнал от забележката на господаря
си
, припаднал и изгубил съзнание, но не могъл вече
да
дойде на
себе
си
.
(втори вариант)
Кой е слугата в дадения случай?
(втори вариант)
– А господарят?
(втори вариант)
Значи, когато доброто в човека се пробуди за живот, злото отстъпва мястото
си
и умира.
(втори вариант)
Не плачете за злото, но поддържайте доброто в
себе
си
.
(втори вариант)
Давайте храна на доброто,
да
се усилва,
да
свърши определената работа.
(втори вариант)
Злото трябва
да
стане ученик и слуга на доброто, за
да
изправи погрешките
си
.
(втори вариант)
Само така човек ще се научи
да
живее правилно.
(втори вариант)
Велико изкуство е
да
знае човек как
да
живее.
(втори вариант)
Това е задачата, както на хората на земята, така и на съществата, които живеят на небето.
(втори вариант)
От всички се иска права мисъл, право чувство, право действие.
(втори вариант)
Ние трябва
да
живеем съзнателно, за
да
заслужим вниманието на съществата от разумния свят.
(втори вариант)
Колкото по-добре се развива една дърво и колкото по-добри плодове дава, толкова повече ни интересува то.
(втори вариант)
Колкото по-добри плодове даваме, толкова по-голям интерес имат те към нас.
(втори вариант)
Като прави сравнения и съпоставя фактите, човек започва
да
мисли правилно.
(втори вариант)
Така той вижда разпределянето на службите на ума и на сърцето
си
.
(втори вариант)
Ще кажете, че някой страда от неврастения, нервите му са разстроени.
(втори вариант)
Първо, той трябва
да
благодари, че има нерви, и после,
да
пази нервите
си
,
да
не се разстройват.
(втори вариант)
При това не трябва
да
смесвате функцията на мозъка с тази на сърцето.
(втори вариант)
Задачата на сърцето е
да
изпраща нечистата кръв в дробовете
да
се пречисти и оттам, като артериална кръв,
да
се изпрати по цялото тяло.
(втори вариант)
Като се пречисти, жертвата се превръща в артериална кръв, която се разнася по тялото,
да
го храни.
(втори вариант)
В психическо отношение жертвата не е нищо друго, освен чувства.
(втори вариант)
Благодарение на въздуха чувствата се пречистват и обновяват тялото.
(втори вариант)
Който не разбира психическата функция на сърцето, гледа на него като на орган, който има само физиологическо значение.
(втори вариант)
Както мозъкът, така сърцето и дробовете имат двояка функция: физиологическа и психическа.
(втори вариант)
Като изучава физиологическата им функция, човек постепенно отива към психическата.
(втори вариант)
Дробовете не пречистват само въздуха, но те са олтар, на който се поставят мислите, чувствата и желанията на човека
да
се пречистят.
(втори вариант)
Като се говори за двете функции на мозъка, на сърцето и на дробовете, виждаме, че човешкият организъм изпълнява сложни функции.
(втори вариант)
Всъщност всички говорят за физическото
си
тяло, само него познават.
(втори вариант)
Мъдреците и великите Учители говорят за седемте тела в
себе
си
и живеят в тях.
(втори вариант)
Съвременният човек започва
да
живее и в духовното
си
тяло.
(втори вариант)
Това показва, че той работи вече върху духовното
си
развитие.
(втори вариант)
Той е дошъл на земята като велико училище,
да
изучава първо
себе
си
, а после своя ближен.
(втори вариант)
Казано е в Писанието за човека, че е чудно и страшно създаден.
(втори вариант)
Същият този човек, който е чудно и страшно създаден, след смъртта
си
изгнива, нищо не остава от него.
(втори вариант)
Никоя сила в света не е в състояние
да
го разруши.
(втори вариант)
Опасно е
да
се говори на хората за вечния живот, за придобиване на добродетели.
(втори вариант)
Животът се развива, човек върви напред,
да
постигне крайната цел на живота
си
.
(втори вариант)
Важно е всякога
да
мисли право,
да
не се заблуждава.
(втори вариант)
Някой писател се хвали със своя стил, говори за красива реч, без
да
прониква в същината на нещата.
(втори вариант)
Истината носи светлина и разкрива същината.
(втори вариант)
Стремете се към Истината, за
да
осмислите живота
си
,
да
не се обезсърчавате.
(втори вариант)
Който е изгубил Истината в
себе
си
, той се обезсърчава.
(втори вариант)
Затова е казано: „Възлюбил
си
Истината в човека“.
(втори вариант)
Щом намерите Истината и я приложите, всички ще ви обичат.
(втори вариант)
На
себе
си
не разчитат, защото са изгубили знанието и силата
си
.
(втори вариант)
Да
играят на хорото.
(втори вариант)
Къде е силата им?
(втори вариант)
Това не е сила, но упражнение.
(втори вариант)
Значи те съжаляват за забавите и упражненията
си
.
(втори вариант)
Човек се нуждае от знание и сила, които никога не изчезват.
(втори вариант)
Придобие ли това знание и тази сила, той не остарява.
(втори вариант)
Разсъждавайте добре, за
да
не изпадате в заблуждение.
(втори вариант)
Правете разлика между временните и вечните неща,
да
не изгубите времето
си
напразно.
(втори вариант)
Ако придобивате знание, стремете се към положителното знание, което прави човека силен.
(втори вариант)
Атлетите, борците са силни, но само физически.
(втори вариант)
Те развиват мускулите
си
за сметка на ума и сърцето
си
, поради което се деформират.
(втори вариант)
Наблюдавайте борците,
да
видите колко деформирани са носът, ушите, устата им.
(втори вариант)
Ще кажете, че вратът и на вълка е дебел, защото сам
си
върши работата.
(втори вариант)
Който страда от този ревматизъм, постоянно се криви, прави особен род движения, наречени класически.
(втори вариант)
Носи овцете на врата
си
.
(втори вариант)
Рече
да
мръдне ръката
си
, заболи го, сваля я надолу; мръдне крака
си
, пак боли; мръдне врата
си
, боли.
(втори вариант)
Като не може
да
се движи свободно, според желанието
си
, той следва съветите, които лекарите му дават.
(втори вариант)
Сега не е въпрос какъв трябва
да
бъде вратът на човека.
(втори вариант)
Не е въпрос какъв трябва
да
бъде носът му.
(втори вариант)
– „Какво
да
правя, за
да
се освободя от ревматизма?
(втори вариант)
Ние препоръчваме онзи ум, който може
да
разрешава трудните задачи; ние препоръчваме онова сърце, което разрешава големите мъчнотии; ние препоръчваме онази воля, която знае как
да
постъпва.
(втори вариант)
Ревматизмът, както всички болести, е създаден от човека, а здравето е дадено от Бога.
(втори вариант)
Изкуство е
да
може човек
да
решава задачите на ума и на сърцето
си
правилно и
да
знае как
да
постъпва пред Бога, а не пред хората.
(втори вариант)
Следователно, ако останеш в човешкия порядък, ще страдаш, ще се огъваш на леглото от различни болести; ако влезеш в Божествения порядък, ще бъдеш здрав, ще живееш с радост и веселие.
(втори вариант)
Бог наблюдава движенията на човека, прониква в неговите мисли и чувства и предварително знае как ще се прояви.
(втори вариант)
И тъй, работете върху
себе
си
,
да
се освободите от мускулния ревматизъм, наречен „ревматизъм на класическите движения“.
(втори вариант)
Той обича правилните линии, независимо от това, дали са прави или криви.
(втори вариант)
Това се постига чрез правата мисъл, която е подобна на чистата, кристална вода.
(втори вариант)
Когато някой греши, Той не го съди, но му казва: „Виж картината, която
си
нарисувал, и сам дай мнението
си
, правилни ли са линиите или не“.
(втори вариант)
Където тече тази вода, тя чисти всичко.
(втори вариант)
Ако не я изправиш, картината ти не може
да
се приеме в изложбата на разумния свят.
(втори вариант)
Говори Истината навсякъде, за
да
се освободиш от ограниченията.
(втори вариант)
Не се присмивай на погрешките
си
, нито на погрешките на своя ближен, но търси начин
да
ги изправиш.
(втори вариант)
Където прониква Истината, всичко расте, цъфти и зрее.
(втори вариант)
– „Какви ще бъдат последствията, като се прилага Истината?
(втори вариант)
Не питай защо е ранен, каква е погрешката му, но вземи мерки, веднага
да
го превържеш.
(втори вариант)
Щом носиш Божественото в
себе
си
, ти
си
на прав път.
(втори вариант)
Напуснеш ли този път, ти влизаш в човешкия порядък, в областта на страданията, болестите и мъчнотиите.
(втори вариант)
Човешкият порядък носи противоречия, които, неразрешени правилно, водят към престъпления.
(втори вариант)
Важно е пострадалият
да
изправи погрешката
си
, а ти, който му превърза раната,
да
вземеш поука от неговата погрешка.
(втори вариант)
Каквото и
да
е страданието на човека, откъдето и
да
иде, все има някаква причина за това.
(втори вариант)
Няма човек на земята, който може
да
избегне страданията.
(втори вариант)
Днес всички хора страдат.
(втори вариант)
Светията страда не за своите погрешки и престъпления, а за чужди.
(втори вариант)
Щом е така, пазете се
да
не забулите слънцето
си
.
(втори вариант)
Обикновеният човек страда за своите грехове.
(втори вариант)
Докато грее слънцето, докато е ден, човек вижда ясно и не се спъва.
(втори вариант)
Обаче и единият, и другият страдат за изкупване на погрешки и грехове.
(втори вариант)
Скрие ли се слънцето, настава тъмнина и той не вижда къде ходи.
(втори вариант)
Когато страда, светията казва: „Такава е волята Божия“.
(втори вариант)
Който живее в тъмнина, той страда, мъчи се, прави погрешки и престъпления.
(втори вариант)
Когато обикновеният човек страда, той се запитва постоянно защо Бог му изпратил толкова страдания.
(втори вариант)
Чрез страданията човек върши някаква работа.
(втори вариант)
Който се отнася съзнателно към страданията, свършва работата
си
според Божествения план.
(втори вариант)
Който няма съзнателно отношение към страданията, в първо време роптае, възмущава се, докато най-после съзнае, че чрез страданията изкупва греховете
си
.
(втори вариант)
Тогава се помирява с мъчнотиите
си
и започва
да
работи съзнателно върху
себе
си
.
(втори вариант)
Като плаща за греховете на хората, светията ще ги научи
да
живеят добре.
(втори вариант)
Когато човек плаща за своите грехове, в края на краищата пак ще се научи
да
живее добре.
(втори вариант)
Христос дойде на земята
да
понесе греховете на човечеството.
(втори вариант)
Свободата се проявява извън триизмерния свят.
(втори вариант)
Като дойде втори път на земята, Той няма
да
плаща дълговете на хората, но те ще минат през огън, за
да
се изчистят.
(втори вариант)
Каже ли някой, че в миналото
си
е бил свободен, а сега е ограничен, той не мисли право.
(втори вариант)
Който е чисто злато, ще светне без
да
изгори; който не е чисто злато, ще изгори и на пепел ще се превърне.
(втори вариант)
Каже ли, че ще прояви свободата в бъдеще, пак не мисли право.
(втори вариант)
Свободата се проявява в настоящето; настоящето пък е извън триизмерния свят.
(втори вариант)
Можеш
да
имаш много блага, а
да
нямаш възможност
да
ги използваш.
(втори вариант)
Днес всички се стремят към физическия свят с надежда
да
намерят в него живот, знание и свобода.
(втори вариант)
Дал ѝ на разположение голямо количество орехи.
(втори вариант)
Обаче на физическия свят няма нито живот, нито знание, нито свобода.
(втори вариант)
Може ли
да
се нарече живот това, където има само състрадания, противоречия и спънки?
(втори вариант)
„Защо ми са тези орехи, когато нямам зъби, с които
да
ги чупя и
да
вадя ядките им?
(втори вариант)
Човек е дошъл на земята
да
реши мъчнотиите и противоречията.
(втори вариант)
Те са задачи за разрешаване.
(втори вариант)
Те придобиват богатство, когато не могат
да
го използват.
(втори вариант)
Следователно не питайте защо идат противоречията, но ги решавайте правилно.
(втори вариант)
Защо им са благата на живота, когато зъбите им са опадали и не могат
да
ги използват?
(втори вариант)
Земята е велико училище, в което човек трябва
да
учи,
да
решава задачите
си
и
да
върви напред.
(втори вариант)
– Защо падат зъбите на катерицата?
(втори вариант)
Който мисли
да
почива и
да
се удоволства на земята, той е на крив път.
(втори вариант)
– Защо падат зъбите на хората?
(втори вариант)
Който търси щастието на земята, ще намери нещастието.
(втори вариант)
Където и
да
се обърнете, навсякъде виждате неправдата.
(втори вариант)
– Какво търси човек?
(втори вариант)
Хората падат, стават и за всичките
си
погрешки приписват вината на Господа.
(втори вариант)
Те са несправедливи и към
себе
си
, и към своите ближни.
(втори вариант)
Когато Адам яде от забранения плод, Бог го попита: „Защо наруши заповедта ми?
(втори вариант)
Какво прави човек, когато изгуби ключа на къщата
си
?
(втори вариант)
“ Адам отговори: „Господи, жената, която ми даде, ме накара
да
ям от този плод.
(втори вариант)
За
да
не го губи, той трябва
да
го пази.
(втори вариант)
Ако е опасно загубването на ключа от къщата, много по-опасно е
да
загубиш ключа на живота.
(втори вариант)
Тя отговори: „Змията ме изкуси“.
(втори вариант)
Който е загубил този ключ и не може
да
го намери, смърт го очаква.
(втори вариант)
Най-после Той попита змията защо е накарала първите човеци
да
ядат от забранения плод.
(втори вариант)
Пазете ключа на живота,
да
не го загубите и
да
останете вън от него.
(втори вариант)
И тя се оправда, като каза, че искала
да
ги направи учени.
(втори вариант)
Ще кажете, че близките ще ви помогнат отново
да
влезете в живота.
(втори вариант)
Тогава Бог прокле змията, от този ден
да
се влачи по корем и
да
се храни с пръст.
(втори вариант)
И това може, но вашият ближен трябва
да
стои по-високо от вас във всяко отношение.
(втори вариант)
На човека каза: „От пръст
си
направен, и в пръст ще се превърнеш“.
(втори вариант)
Бедният не може
да
оправи работите на богатия.
(втори вариант)
Болният не може
да
оправи работите на здравия.
(втори вариант)
Невежият не може
да
оправи работите на учения.
(втори вариант)
Ученият, здравият и богатият ще разчитат на
себе
си
, ще се ръководят от своя ум, от своето сърце и от своята воля.
(втори вариант)
И хората изкарват храната
си
от пръстта.
(втори вариант)
То води към страдания, нещастия и болести.
(втори вариант)
Следователно, който следва съветите на болни и невежи, той сам обърква пътя
си
.
(втори вариант)
За
да
се излекува от тях, препоръчват на човека вегетарианска храна.
(втори вариант)
2.
Същественото
,
МОК
, София, 6.12.1935г.,
При съществената мисъл вие няма вече какво
да
се оплаквате от живота.
Ти, като вярваш в Бога, ще бъдеш гениален математик, естественик, гениален зоолог, социолог, моралист, във всяко отношение
да
бъдеш гениален.
Има ли някой от вас, който
да
не се оплаква?
Ти, като вярваш в Бога, всичко може
да
бъдеш.
„Трябва
да
помогнем, господа, на страдущия народ!
Като не вярваш в Бога, нищо няма
да
бъдеш.
Може
да
кажете, че този начин е метафизически.
Не само в едно отношение, но като се държиш за Бога, всичко онова, за което сърцето ти копнее и умът, [ще постигнеш].
Дотогава, докогато човек има препятствия в живота
си
, той не е намерил съществената мисъл.
Хващаш Господа за ръка и Той всичко може
да
направи.
Как ще помогне на народа?
Щом
си
свирил хубаво, при Бога
си
; щом не
си
свирил хубаво, хвани Бога за ръката.
Тази идея сега не е ли по-близка до сърцето, отколкото
да
вярваме в Бога със страх и трепет.
Той трябваше
да
каже: „Днес, братя, дойдох между вас, ние сме богати хора, натоварени сме много,
да
се поразтоварим от нашите богатства, за
да
стане животът ни малко по-сносен“.
Или можем
да
кажем, че е учен човек, и пак има свои препятствия.
[
Да
вярваме], но с любов.
/Учителя изговори това с много естествен тон./ Днес сиромаси хора няма, богати сме.
Във всички неща има нещо, което му липсва.
Тогава ще имаш един отличен ум, няма
да
бъдеш сиромах.
Донякъде, идеята за съществената мисъл можем
да
обясним със следното: Когато дяволът напуснал небето, той дошъл на земята.
Вие казвате: „Кажи нещо, ти вече имаш нещата, ти трябва
да
знаеш.“ В растежа, в растенията има разбиране.
Искал
да
се покаже на Бога, че и той може
да
направи нещо, та направил един човек.
Навсякъде всичко можеш
да
направиш.
Направил го, [но] не могъл
да
му даде душа.
Сега пак питате: „Как можем
да
го направим това нещо?
В Божествения свят човек вече е готов
да
служи на един Божествен идеал.
Този човек-автомат тръгнал подир него и му казва: „Дай ми душа“.
Как
да
го направим?
Казвам: По някой път, когато сте неразположени, за един месец опитайте
да
пеете песента „Аз смея
да
кажа“ веднъж, два пъти.
Той върви и онзи вика: „Дай ми душа!
“
Да
ви дам един пример как
да
го направите.
Ако изчезне тъгата, която имаш, ти
си
изпял правилно.
Както и
да
ти разправя цигуларят и ти
да
го гледаш, ти, като вземеш цигулката, не можеш
да
го направиш.
Нещата не могат
да
се направят.
Два–три пъти я пей, за
да
видиш може ли
да
се измени твоето състояние.
С уста не могат
да
се изговорят.
Ако в туй състояние тази песен предаде нещо, показва, че ти добре пееш.
Има нещо, което трябва
да
го учиш, след като го чуеш.
Ако вие имате една съществена мисъл, която сте създали в
себе
си
и [тя] ви гони, питам тогава: Какво сте направили?
Казвам: Същественото, то е път за постижение на всичко онова, което желаеш не само за един момент.
Ако тази идея така върви подир вас и хлопа ден и нощ, и казва: „Дай ми душа“, тогава, кое е същественото?
Аз съм казвал: за днес съществената мисъл, за даден момент, във всеки даден момент
да
имаш това, което искаш.
Вие много материалистически [казвате] – „
Да
се служи на Бога“.
Защото в един момент може само едно
да
искаш.
Ти сега, като идеш някъде, няма
да
хлопаш, но ще кажеш: „Аз смея
да
кажа, че вратата сега ще се отвори.“ Или: „Аз смея
да
кажа, че слънцето ще отвори вратата, за
да
влезе светлината вътре“.
Ще отворят или няма
да
отворят.
Само едно нещо можеш
да
искаш в даден момент.
Да
кажем, ако ви се даде известна задача, като идете някъде,
да
не хлопате на вратата, но
да
изпеете: „Аз смея
да
кажа, че слънцето е светло.
Щом слънцето е светло, трябва
да
се отвори вратата,
да
се влиза и излиза навън“.
Ако вие сте на земята, може
да
направите добро, но ако не знаем [как], какво ще правим?
Във втория, в третия, безброй са тия, във всеки даден момент
да
има онова, което е съществено за тебе.
Представете
си
, че сте в един свят, дето хората не са сиромаси, живеете в свят, дето всички хора имат, нямат нужда от нищо, какво ще правиш?
Същественото е онова, което ще внесе задоволство, че доволен
да
бъдеш.
Трябва
да
пееш, за
да
влезеш в тия три свята.
Тогава ще се намерите в положението на човек, който напуснал земята и отишъл
да
живее в този, съвършения свят.
Та, същественото е само това, което задоволява всички копнежи на човека, не изведнъж, последователно.
Най-първо, ще създадеш импулс за движение, за работа.
Той мислел, че като иде между съвършените хора, ще
си
уреди работите.
Сега,
да
ми попеете, кое е същественото.
После, създаваш в
себе
си
[импулс]
да
чувстваш, след туй –
да
започнеш
да
мислиш.
Като отишъл там, никой не му обръща внимание, всички
си
вървят.
Изпейте: „Аз смея
да
кажа“.
Чуди се, мисли, какво
да
направи, за
да
му обърнат внимание.
/Всички изпяхме песента./ – Т.Р.Ц.
Трябва човек
да
пее.
– Песента изисква, първо,
да
топите, второ,
да
растете и трето,
да
цъфтите.
Тия, класическите песни, духовните песни, тия мантри, които индусите имат, еврейските псалми, те са връзки за минаване от един свят в друг – физическия, духовния и умствения свят.
Той на земята бил сиромах, избягал от неволята.
После ще
си
вдигнете завивките и на работа ще отидете.
Те трябва
да
се употребяват.
Качеството на пеенето е
да
се стопиш.
Аз не виждам никакво топене.
Всичко има там, но никой не [му] обръща внимание.
Пък като пееш, трябва
да
растеш,
да
цъфтиш – разцъфтяване, връзване, плод – те спадат към разцвета.
Вие сега мислите, че като идете на небето, всичките хора ще ви обърнат внимание на вас.
Ако
си
на 60 години и пееш, на 30 години ще станеш.
Вие, като идете в някой град, или като идете в училището, искате
да
обърнете внимание на вас.
Турил
си
яйцето под кокошката
да
се мъти.
Ако
си
болен, ще оздравееш.
Някой може
да
пее, някой не може.
По колко начина можете
да
заставите вашите съкласници
да
мислят заради вас?
Най-първо вие трябва
да
се размътите.
Който не може
да
пее, не може
да
се подмлади.
Първо, ако сте най-силен между тях.
Тогава, трябва
да
знаеш
да
пееш,
да
дойдеш до Божествената интуиция.
Трябва
да
се разцъфтите.
Ако можеш
да
привлечеш вниманието на ангелите, че ангелите
да
дойдат, тогава веднага ще се подмладиш.
– /„Ако направи[ш] погрешка“./ – Можете
да
направите погрешка само между умните хора, между глупавите хора не можете
да
направите погрешка никога.
Та, или трябва
да
пееш, или трябва
да
слушаш.
Представете
си
, че сте в един свят, дето всички хора правят погрешки, кой ще обърне внимание?
Когато някой пее хубаво, научете се
да
слушате или пък вие пейте.
В този свят може ли
да
направите погрешка?
Я изпейте още веднъж „Аз смея
да
кажа“.
Ако извадя някого
да
пее, вие се смутите.
Съществената мисъл, която трябва
да
остане у вас, е следната: Ако сте певец или цигулар, не мислете, че тези хора, на които пеете, са първокласни певци.
Но във вас едно е, че всички вие се стремите
да
не правите погрешки, а при това правите.
Интересно е, че в този свят туй, което не искате, него постоянно правите, а онова, което искате
да
правите, него не правите.
Когото и
да
изкарам, казва: „Не мога“.
Ще можеш
да
свириш тогава.
Значи, не
си
стопен, не можеш
да
вървиш вече.
Кой от вас ще стане
да
пее доброволно?
Когато пеете, във вас съзнанието
да
не е раздвоено.
Да
се учи ли?
Той само за
себе
си
мисли от сутрин до вечер.
Когато някой иска
да
пее или свири, не трябва
да
бъде раздвоено съзнанието му.
Някой може
да
е разтопен, пък
да
не расте.
Затова някои избягват
да
свирят, защото го критикуват.
Ще преведа песента: „Аз смея
да
кажа“.
Той трябва
да
свири за
себе
си
.
Каквото направи, иска
да
обърне внимание на другите.
Аз смея
да
кажа, че мога
да
свиря.
Трябва
да
дойдете до съществената мисъл.
Това кой може
да
го отрече?
Човек
да
свири на
себе
си
, няма кой
да
го критикува.
Под „съществена мисъл“ разбираме това, което ще ти даде развръзката.
Аз смея
да
кажа, че слънцето е светло.
Когато свирите или пеете, не се учете
да
критикувате.
Тя ще ти даде път за разрешение на мъчнотиите.
Гледах тоз Камбуров, който се върнал от Англия, той има чисто английски маниери, ръкува се така, като англичанин.
Тъй трябва
да
мислите.
Има някои работи, за които може
да
мислите, но те не са съществени, не са от такава важност.
Че то е светло, дали слънцето чувствува?
Може би съществата, които са на слънцето,
да
чувствуват.
Те са много практични, те няма
да
те критикуват.
Мъчното е
да
се разбере същественото.
Някой път и
да
знае, без разлика щ е.
Гледайте сега
да
се различавате в пеенето.
Представете
си
, че девет от тия кибритени кутии, като драскате клечките, не се запалват.
И конят може
да
знае, но без разлика [му] е, но в дадения случай ние съзнаваме.
То е метод, то е хубаво
да
може човек
да
пее.
Как трябва
да
започне най-първо една песен?
Някои от вас, които сте даровити,
да
дадете подтик, светлина и другите
да
пеят.
За
да
започнете една песен, вие не трябва
да
чувствувате мъчнотия при пеенето.
Гледам, толкова години, няма прогрес.
Ако станеш
да
пееш, и основният тон не иде на песента, ти не
си
готов за пеене.
Някой път го отдавам на тия диригенти при пеенето.
Основния тон трябва
да
вземеш.
Диригент в свиренето може
да
има, както и
да
е, но не и в пеенето.
Сега вие ако започнете, един ще вземе по-високо, други по-ниско, всички няма
да
вземете верния тон.
Певците трябва
да
бъдат съвършено свободни, певецът не трябва
да
бъде стеснен.
Когато пееш, не трябва
да
чувствуваш никаква спънка, свободен трябва
да
се чувствуваш, една голяма самоувереност
да
имаш.
Щом ти кажат де
да
издигнеш и снемеш гласа, ти не можеш
да
пееш.
То е същественото сега – огън, кибритена клечка, с която може
да
си
свършите работата.
Не самоувереност, която
да
няма място, но човек, който е самоуверен и знае.
Той само трябва
да
даде направление.
Аз смея
да
кажа, че слънцето е светло, нищо повече.
Съществената мисъл разрешава един от най-важните въпроси в живота.
Тогава с нея всичко можеш
да
постигнеш.
Аз мисля, понеже самата природа е разумна, аз съм отзвук, проявявам една нейна мисъл.
Първо, [при] пеенето [в] съзнанието трябва
да
има единство, в чувствата трябва
да
има единство, в мислите трябва
да
има единство.
В чувствуването [и мисленето] – навсякъде трябва
да
има единство.
Същественото е онова, с което всичко можеш
да
постигнеш, не изведнъж, но вече имаш ключа за постижение.
Че когато аз стана добър, то е атрибут на Бога, на природата.
Това, което отваря път за всички възможни постижения в света.
Казва: „
Да
вярваме в Бога“.
Аз трябва
да
чувствувам, трябва
да
се радвам.
С това ще постигнеш ли всичко?
Това, което отваря пътя ти за всички възможности, то е същественото, към него трябва
да
се стреми[ш].
Самата вяра не е съществена: Не знаеш как
да
вярваш.
Ако в Бога вярваш и приемаш силата Му, то е същественото.
Ти всеки момент можеш
да
бъдеш добър.
Ако ти вярваш в природата – пак същият закон.
“ – Този въпрос ще ни отдалечи от днешната тема.
Никой няма
да
ти препятствува
да
бъдеш добър.
Има ли човек в света, който
да
не вярва?
След години искате
да
станете добри.
Защото след като тръгне безверникът
да
ходи, той има вяра, че може
да
ходи, защото ако няма вяра, не можеше
да
ходи.
Че Бог иска вие всички
да
пеете добре.
След като тръгнеш
да
вършиш каквато и
да
е работа, ти имаш вяра, ти имаш вярване в Бога.
Той е паметлив, той запомнил всичко наизуст.
Ако вие не пеете, няма
да
се развивате.
Мислеше ли той къде, кой пръст
да
тури?
Ако имате една цигулка, на която триста години са свирили и друга, която така стои, след като е направена, тя пак ще придобие нещо, [ще] поизсъхне, но тя няма
да
има тази мекота на тоновете.
После, знае кога
да
започне – голяма самоувереност.
Сега, би било интересно, ако десет души музиканти свирят, [в]се най-способни, и тогава
да
направиш разлика.
Сега ви пожелавам
да
бъдете родени богати,
да
бъдете родени сиромаси,
да
бъдете родени цигулари, родени певци, родени
да
мислите, родени изпълнители, родени, родени.
При същественото не може
да
се спорите.
Аз бих желал на един концерт
да
излязат не един, а няколко, трима, четирима, петима, ако дойдат десет души изведнъж, ще бъде още по-хубаво, тогава
да
се види, кой е пръв.
Казвам ви, че всички сте родени, не се заблуждавайте в другото.
Имат съвсем материалистическа идея, мислят Господа като материален.
Вие трябва
да
се освободите.
То е тяхна идея, която са
си
създали, един кумир, на който те искат
да
се молят.
Имате едно състояние, което е наследено, чакате нещо отвън
да
дойде.
Чакате благоприятни условия
да
дойдат.
Нали всички вие в Бога вярвате?
То е хубаво, но туй състояние, което вие чакате, то съществува в природата; че вие го нямате, то е друг въпрос.
Да
имаш условия, то е един резултат,
да
имаш една топла стая.
Те вярват в парите
си
.
Ти в даден случай можеш
да
нямаш пари, но ако
си
умен човек, ти всякога можеш
да
стоплиш стаята
си
зимно време.
Силните вярват ли в Бога?
Няма голямо препятствие
да
стоплиш стаята
си
.
Те вярват в силата
си
.
В пеенето трябва
да
се учите
да
пеете.
Те вярват в знанието
си
.
Вземете един цигулар, който отива
да
свири, той вярва ли в Бога?
Според мене, трябва
да
пееш и
да
свириш, не само
да
свириш, но
да
свириш и
да
пееш едновременно.
Той вярва в цигулката
си
– като тегли лъка, може
да
свири.
Ако свирите и пеете, ще
си
помогнете много по-добре на
себе
си
.
Всеки ден, като станете, ако не можете
да
свирите, поне попейте
си
.
Да
не бъдете като безгласни риби.
Че свирил добре, дали Господ му помогнал?
Някои казват, че не могли
да
пеят.
Представете
си
: Един цигулар влезе в едно общество
да
свири, та малко се поразтопят хора[та].
Аз виждам, от вас най-способните не пеят, а пеят тези, които са последни.
Хората са много студени, малко с музиката
да
ги свържат с нещо.
Някой, който не е способен, не е даровит, той пее.
Казват: „Той роден
да
пее“.
Онзи, роденият два пъти по-добре
да
пее, не пее.
Да
мислиш, то е пеене.
Ако двама певци пеят при един болен, болният може
да
познае, кой певец пее добре.
Ако дойде вторият, че като пее, болният даде внимание, този, вторият, пее по-добре.
Ако не могат
да
те търпят
да
пееш, ти не
си
от добрите певци; ако те търпят, ти донякъде
си
.
Щом не могат
да
те търпят хората, ти не
си
добър певец и добър свирец.
За
да
те търпят, ти трябва
да
пееш добре, трябва
да
има нещо в гласа ти.
Най-първо, ако ти сам не можеш
да
се търпиш като пееш, ти не
си
добър певец.
Ако свириш [така], че не можеш
да
се търпиш, ти не
си
добър свирец.
Подсъзнанието е завършените неща, които ги имаме, в
себе
си
ги носим.
Едно правило ще ви дам при музиката: когато свириш, ако не можеш
да
се забравиш, ти не
си
цигулар.
Ако започнеш
да
свириш и мислиш за този, за онзи, не слушаш каквото свириш, ти не
си
добър свирец.
В свиренето трябва
да
се забравиш, сам трябва
да
участвуваш, ти като свириш, се вдъхновяваш.
Представете
си
сега свръхсъзнанието.
Дали другите хора се вдъхновяват, то е друг въпрос.
Този закон може
да
го проверите: Способният ученик не иска
да
вярват хората, че той е способен или не.
Подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание, през всичките тях трябва
да
е минал един музикант.
Онзи, който иска
да
е учен, и иска светът
да
го признае за учен, той още не е учен.
За
да
може
да
даде израз, той трябва
да
повика всички ония опитности, набрани от безброй векове.
Вие се намирате в положението, дето се събрали десет души юнаци и всеки започнал
да
показва неговата сила каква е, разправя какво е направил.
Той трябва
да
има външна представа за конкретното, обективното,
да
го почувствува и след туй
да
дойде понятието на човека за неговата мисъл.
Най-после в него трябва
да
се събуди Божественото.
Всички се хвалят, че са юнаци, само той мълчи.
Тогава може
да
пее и
да
свири.
Ти тогава трябва
да
се научиш
да
мислиш.
“ Той духнал и всички се повалили на земята.
Вие седите и казвате: „Аз смея
да
кажа“.
Какво ще пееш: „Аз смея
да
кажа“.
Че като мислиш за слънцето, ще помислиш за всички ония, които живеят на слънцето, те изпращат светлина.
Аз смея
да
кажа, че те живеят, от всички тях може
да
се уча.
Той искал
да
каже: „Това са наши разсъждения“; като духнал, всичките големи юнаци се натъркаляли на земята.
Туй кой може
да
го отрече?
Никой не може
да
го отрече.
Ако аз дойда при вас, които сте направили такива работи, и духна, вие къде ще бъдете?
Кои хора могат
да
кажат: „Аз мога
да
го отрека“.
Сега ще дойда
да
определя същественото в живота по отрицателен път.
Ще ви приведа един пример, който донякъде ще ви изясни същественото къде е.
Всички сме нахранени, усещаме се добре.
Един гръцки зидар, във времето на Сократа било, когато гърците вярвали в Зевса, един голям майстор качва се на една къща отгоре
да
работи.
По невнимание паднал долу, пък
си
счупил и двата крака.
Никой не може
да
каже.
Не може
да
се помести.
Онзи, който не е бил там, ще каже: „Аз смея
да
кажа“.
Занесли го в къщи, станал недоволен, обърнал се към Зевса и казал: „Досега аз мислех, че ти
си
един от умните богове, направил
си
света разумно.
Следователно, когато ние отказваме нещата в света, ние [не] сме [ги] вкусили, нищо повече.
Но виждам, че не е много разумно направен.
Туй, което човек [е] вкусил, не може
да
го отрече.
Ти трябва
да
направиш света така, че хората
да
не
си
чупят краката като падат.
Какво
си
създал тия страдания?
Същественото никой не може
да
го отрече.
Тази работа трябва
да
я оправиш.
“ – „Искам
да
бъда здрав“.
Като оздравял, той се качил на къщата пак
да
работи.
Дига чука, удря върху гвоздея, той не се забива, удря, удря, най-после – разсърдил се, хвърля чука и той увисва във въздуха, не пада надолу.
Трябва
да
ви го приведа,
да
се съгласите и
да
го знаете.
Взел триона
да
реже и той не върви.
Ако обичаш златото, ти
си
богат; ако
си
сиромах, ти не го обичаш.
Затова
си
сиромах.
Като се разгневил, и той увиснал във въздуха, няма кой
да
го снеме.
Ден, два, три, седмица стои, не може
да
слезе отгоре.
Пак започнал
да
мърмори: „Аз мислех, че ще направиш нещо по-хубаво, по-умно.
Тогава, защо ще обичаш онзи, който не може
да
те обича?
Онзи път
си
счупих краката, сега гладен ще умра“.
Какво ви заставлява
да
обичате този, който не знае
да
ви обича?
Вие казвате, че на първо място е
да
мислим,
да
бъдем умни, то е същественото.
Аз направих света такъв –
да
не
си
чупят краката хората.
Тъй, преспокойно, няма
да
си
трошат краката и никакви болки няма
да
чувствуват“.
Онзи начин, по който [човек] може
да
се развива нормално, то е злато.
Тогава работникът казал на Зевса: „Моля ти се, обърни първото положение, което беше направил, и
да
имаме ум
да
разбираме, че
да
не
си
чупим краката.
Всички хора, отдето минеш, ще имат разположение към тебе, ти няма
да
бъдеш сиромах.
Един от вас казва, че същественото е
да
бъде добър ученик.
Да
бъде добър ученик, това е резултат.
Вие нали сте всички от мърморковците?
Вие съзнавате, че сте сиромах, съзнавате, че сте роден сиромах.
Да
вярваш в Бога, това е резултат.
Всички вие намирате, че този свят, както е направен, липсва му нещо, че не е направен така добре.
Роден сте
да
бъдете сиромах, за какво?
Да
се храним добре, това е резултат.
Вие казвате: „Човек
да
бъде способен, това
да
направи, онова
да
направи“.
На български нали имате така: „
Си
“ и „Бо“.
Има нещо, което те заставлява
да
се храниш.
Вие благодарете, че сте от глупавите хора.
Имате „Бо“ и „
Си
“, какво става – „Сибо“.
Русите казват: „Спасибо“. Благодаря.
Защото същественото трябва
да
определите в даден случай, не за през целия живот, кое е същественото.
[Какво е] в дадения случай „Б“-то?
Вие турите на богатия нещо, което той няма, неща, които не [му] се падат, а на бедния не туряте.
В еврейския език, с „Б“-то е създаден светът.
За през целия живот
да
търсиш същественото, то не се мисли така.
Нещата от „Б“-то започнали
да
растат.
Ако искаш
да
растеш, богат трябва
да
бъдеш.
Целият живот не седи човек
да
живее осемдесет години.
Да
ви наведа на една мисъл.
„О“-то – имаш условия, по които животът
да
се развива.
В дадения случай то е извън времето и пространството.
Представете
си
, че вие отивате на една чешма с пълно шише, напълнено, запечатано.
Ако искаш
да
намериш пътя на живота,
да
намериш истината, там ти трябва сиромашия.
Представете
си
, че туй шише ви е нужно, какво ще направите?
Ти, ако искаш
да
намериш истината, ако искаш
да
намериш доброто, трябва
да
идеш на месечината.
Тя гледа земята никак
да
не дойде между нея и слънцето, тя знае, като види слънцето, тя приема светлина.
– /„Без Бога“./ – Безверник
си
ти, как ще бъде то съществено за тебе?
Представете
си
, че шишето е пълно не с вода, а с друга някоя течност.
После, светлината не е нейна – колкото приеме; задържа ли излишната светлина в
себе
си
?
Изпразвате шишето, но то пак има дъх, водата, която налеете, тя пак ще се поквари.
Следователно, сиромашията е път, по който
да
възприемем светлината, и туй, което не ни трябва,
да
го препратим на другите.
Щом съзнавате, че най-същественото е Бог, тогава не зная какво трябва
да
направите.
Де е сега лошавината в сиромашията?
– /„
Да
му служим“./ – Как?
– /„Безкористно“./ –
Да
служи човек безкористно, с добро сърце, то са неща неопределени.
Ако ти
си
беден, ти
си
едно празно шише, имаш най-добрите условия.
Общо не може
да
се определи, кое е най-същественото.
Щом
си
богат и осиромашееш, то е друг въпрос.
Да
си
роден сиромах и
да
си
роден богат.
Щом се домогнете до същественото, вие не можете
да
бъдете в това положение.
Ако ти
си
богат и осиромашееш, то е актьорство, то е представление, то не е реално.
Запример, ако тук вие не можете
да
направите българската атмосфера по-мека, тогава какви българи сте вие?
Щом
си
ученик, ти не
си
при същественото, ти
си
при необходимото.
„
Да
съм един англичанин“.
Ти трябва
да
използуваш кое е същественото.
Той е сиромах, [но] сиромах не е роден.
Да
кажем: Един се мъчи.
Същественото е
да
се освободи.
За уважение са богатите хора, за уважение са и сиромасите хора, които се раждат богати и сиромаси.
Някои търсите меката атмосфера в света.
Богатите са богати по единствената причина на сиромасите.
Да
се освободите от всичко онова, което не ви трябва.
И сиромасите са сиромаси по единствената причина на богатите.
Светът пък търси меката атмосфера при нас, вие търсите в света.
По отрицателен път определяме същественото:
да
се освободим от всичко онова, което не ни трябва.
Богатите и сиромасите хора се много обичат.
Най-голямата обич съществува между сиромасите и богатите хора.
Песента трябва
да
започне от СОЛ.
Аз тъй зная, и в природата нали е така.
Кое те заставлява някой път
да
се съмняваш?
Сиромах човек е онзи, на когото устата е отворена (фиг. 2).
Или ще кажеш: „Еди-кое
си
е същественото“, но това, същественото, тебе те безпокои.
Ти, като напълниш кесията
си
, отворена ли я оставяш?
Същественото в живота, то не може
да
безпокои човека.
Пълната кесия е положителна.
Щом
си
бременен с една идея, трябва
да
пееш „А“-то е бременно, натоварена камила е то.
То вече дава смисъл на целия живот.
Отрицателното в природата е по същия закон.
Сега вие може
да
дадете сравнение и
да
кажете: „Кое е същественото?
Ако ти не
си
беден в дадения случай, ти богат човек никога не можеш
да
бъдеш.
“ Всички вие казахте по един съществен резултат.
Или, казано другояче: едно шише, което е празно, е сиромашко, ако има нещо в шишето, то е богато.
Да
учи човек,
да
вярва в Бога, то е резултат.
Това са усилия.
Дали шишето е богато или сиромашко, какво се ползува то, ако е сиромашко или богато?
„Вав“** - у тях е запетая, която показва творческите сили, с които Бог създал света.
Какво се ползува богатото шише, какво се ползува сиромашкото шише?
Че господарят понякога е доволен от богатото шише, някой път е доволен от сиромашкото шише, той еднакво е доволен.
Сега, никой от вас не искате
да
бъдете сиромаси, нали?
То е сиромашко, принципът, който възприема.
Ти, като имаш пробния камък – съществената мисъл, ти всичките мъчнотии ще разрешиш.
Тогава, какви искате
да
бъдете?
Другите разсъждават и казват: „Няма какво
да
мисли човек“.
Пък „Вав“ е закон, който означава равновесие.
Щом искате
да
бъдете богати, съвсем сте загазили; значи, не сте родени богати.
Кое е същественото за водата?
После, искате
да
бъдете учени.
Щом пееш една песен, тя
да
ти допринесе сила и онова, което
си
заченал [
да
расте], защото всеки един от вас е бременен.
Вие ще кажете: „
Да
тече“.
Ако водата е замръзнала?
Ти трябва
да
бъдеш роден учен.
Бременни, обременени – имаш нещо в сърцето, в ума нещо носиш.
За
да
бъде човек учен, той трябва
да
бъде роден учен.
Носи човек в ума
си
един идеал, или едно чувство
да
се развие.
Тогава аз разсъждавам: ако
си
роден учен, ти след някое време ще почнеш
да
съзнаваш, че
си
учен човек.
Ти [като] започнеш [
да
пееш] туй, което
си
заченал,
да
може
да
се развива,
да
расте.
Ти не съзнаваш, мислиш, че отпосле
си
придобил това знание.
Тогава, ако кажа някому
да
пее и е раздвоен, нека не пее.
Представи
си
, че ти
си
написана книга, съдържаш голямо богатство.
Ако е напълно свободен,
да
пее.
Ти сам
себе
си
не можеш
да
използуваш – онова написаното.
Ако не
си
разположен
да
пееш, ще кажеш: „Мене ли намери
да
пея,
да
ме изложи“.
Във вашия ум трябва
да
седи една съществена мисъл.
Идва един мъдрец, който започва
да
чете на глас, представете
си
, че книгата започва
да
слуша.
Ако изпееш хубаво, ще кажеш: „Добре“, но ако не изпееш хубаво, другите могат
да
кажат, че „повече очаквахме от него“.
Туй трябва
да
подразбирате в буквален смисъл – свободата във всяко отношение.
Трябва
да
имате ключа, за
да
бъдете свободни.
Нека изпее този, който минава за неспособен, понеже всички ще му се смеят, поне
да
има защо.
Свободата е вече резултат на нещата.
Може
да
изпееш песента от ДО, но тогава вече не се мъти, то вече е измътено.
Най-съществената мисъл е път или ключ, или сила; щом я имате, с нея навсякъде ще бъдете свободни.
Аз една песен никога не мога
да
пея по един и същ начин.
Можеш ли
да
знаеш това, което не
си
опитал?
Благодарение на това той свири.
Хайде сега
да
изпеем десет пъти само тази част от песента: „Аз смея
да
кажа, че слънцето е светло“.
– Може ли
да
говорите за неща, които не знаете?
Казва на публиката: „Благодарение на него аз свиря“.
/Изпяхме пет пъти и после Учителят го пя сам./ Може различно
да
го изпеем.
Аз ще
си
позволя
да
ви кажа един пример.
Може
да
го изпеем като представление.
Този се мъчи
да
бъде музикант, свири хубаво, технически придобивки на музиката има, [но] Сашо е роден музикант.
Представете
си
, че в един човек зрението е слабо, той не вижда, но въпреки това, той има други сетива, с тях
си
служи.
Сега, не разсъждавайте повърхностно.
Някъде
си
служи със слуха, с пипане, с мирис.
Всички сте чудни по някой път, когато разглеждате идеята за Бога.
Ако не престанете
да
гледате на Бога другояче, вие нищо няма
да
постигнете.
Там трябва
да
влезеш и
да
мислиш.
Той, без
да
има зрение, ходи, но не така правилно.
Казва: „
Да
не вярваме“.
Ти като пееш така, трябва
да
се забравиш, не
да
се забравиш, съвсем ще забравиш окръжаващата среда, ще считаш, че тази работа е разрешена.
После, можем
да
кажем: „Добре
да
мисли човек“.
Когато някой оратор говори, казва: „Господа!
3.
Вътрешният живот. Вътрешни и външни прояви. Трите книги / Трите книги
,
УС
, София, 8.12.1935г.,
Аз видях Господа Исуса Христа.“ Не ми говорете за тази любов.
Веднъж тази работа трябва
да
се извърши, ти ще я извършиш.
Казва: „Кой ви е позволил
да
се въртите?
Ако не пееш хубаво, баща ти и майка ти, всички сте един чук.
Тъй казвам на
себе
си
.
“ И започва
да
лае подире.
Разсъждавайте сега.
Ще свършиш тази работа, няма
да
очакваш от хората нищо.
Момък и мома искат
да
се женят, но бащата не струва хас от момъка.
И за всички така трябва
да
бъде.
Не. И то се заблуждава.
Така се сърди бащата, казва: „Остави го този.“ Момъкът казва: „Или трябва
да
избягаме, или трябва
да
се откажеш от баща
си
, или при мене трябва
да
дойдеш.“ Тя мисли, че може
да
го стопи, тя казва: „Аз ще го накарам той
да
се съгласи.“ Дъщерята иска
да
накара баща
си
да
се съгласи.
Ако ти не постъпваш разумно, и там, където ходиш, всички са като тебе.
Станало нещо в света, завъртяло се [на] някоя кола колелото – ти искаш
да
знаеш защо Господ позволил туй колело
да
се върти.
Ако те търпят тия хора, ти
си
като тях.
Сега ние се налагаме, казвате: „Нямаме уважение.“ И аз ви виждам.
Докато ти се сърдиш на един човек, ти не можеш
да
го обичаш.
Че като се качи някой на колата, трябва
да
се движи тази кола.
Сега, туй трябва
да
го имате като едно правило.
Ти можеш
да
се сърдиш за нещо външно, но трябва
да
имаш някакво различие в
себе
си
.
Да
различавате доброто и лошото.
Ако нещата отвън и вътре са лоши, трябва
да
ги изхвърлите, там няма никаква любов.
Някой път вие сте много снизходителни, казвате: „То без погрешки не може.“ Погрешките трябва
да
бъдат нещо външно, а не вътрешно.
Ти не можеш
да
обичаш един дявол.
Е, питам, ти седиш пред един силен човек и му казваш една обидна дума, той ти плесне две плесници и ти се повалиш на земята.
И никога не се допуща
да
имаш в живота една вътрешна погрешка!
И никъде в Писанието не е казано, че можеш
да
обичаш дявола.
Ти питаш защо Господ му позволи
да
ти удари две плесници.
Външно може
да
ги правиш колкото искаш, но вътрешно погрешки
да
допущаш, то е опасна работа.
Пък защо Господ на тебе позволи най-първо
да
му кажеш две обидни думи?
А човекът, какъвто и
да
е, към него отношенията ти трябва
да
бъдат други.
И на него казва Господ: „Уший му две плесници,
да
се научи добре
да
мисли.“ Е, какво трябва
да
си
кажеш?
И
да
се благодарят хората, че Адам и Ева направиха една външна погрешка.
Кажи му две думи,
да
не ти ушие две плесници.
Той спада към друг един свят.
Вие даже не сте виждали, някои от вас виждали ли сте дявола?
Но му кажи: „Аз бих желал
да
имам твоята сила.
Те не можаха
да
направят разлика между един плод на едно дърво и друг плод.
Като тебе силен човек няма.
Че, ако вие отсъждате криво, не сте ли изяли един плод?
Голям герой
си
ти, аз не съм виждал като тебе човек.
Да
ви приведа един пример.
Бих желал
да
зная,
да
ми кажеш как доби силата.“ И човекът веднага ще погледне на тебе другояче.
И може
да
ти бъде полезен.
Ако вие ядете онова – мислите, че в любовта все възприемат, или давате това, което не е, същият плод е.
Ако искате
да
убедите един човек в това, в което и вие не вярвате, не е ли това един плод на заблуждение?
Та, след като умира, неговият наместник не може
да
оправи работите, та се молил
да
го пратят от онзи свят,
да
му каже как
да
се оправи работата.
Но понеже имам важна работа,
да
свърша работата за Господа, тогава ще му дам.
“ От него ще знаеш по кой начин е добил тази сила.
Той бил в ада.
Аз записвам в книгата
си
и казвам: Като свърша работата, която Господ ми е дал, ще видя как Господ отсъди, та и аз ще отсъдя по същия начин.
Ама ти ще кажеш: „Той се е родил така.“ Нещата тъй, както се проявяват, не се раждат.
Дошъл в монастира, казал как
да
се оправят работите, но такава воня внесъл, че трябвало
да
напуснат монастиря.
И аз бих желал и на вас
да
дам както Господ дава.
Ако един, който от ада излиза, че запустява монастирят, та ако дойде в къщата ти дяволът, ти искаш
да
харосаш.
И вие
си
имате три книги, записвайте
си
.
Ама свършете
си
работата, която към Господа имате.
Като дърво то не се ражда, то расте.
Приложение нали трябва
да
има.
А и къщата, и всичко ще запустее.
Тогава отворете книгите
си
и записвайте.
Дърво, което се развива, то не се ражда, родил се е желъдът.
Ражда се яйцето.
Казвате: „Едно време, когато Христос беше, то беше новото учение.“ Ако едно ново учение не може
да
преобрази живота, в какво седи неговата новина?
На този игумен не му трябваше
да
извика стария игумен от ада,
да
му каже как
да
оправи работите.
Но пилето не се ражда.
Ако ти ядеш най-хубавият хляб, тъй, повидимому, и този хляб не може
да
произведе в тебе един резултат,
да
внесе здраве и сили... Ако ти дишаш въздух и този въздух не може
да
произведе туй, което искаш, питам: туй дишане правилно ли е?
Обиди те някой – запиши; направи ти някой добро – запиши, и в третата книга запишете какво трябва
да
направите заради него.
Не извиквайте вашето минало
да
дойде сега, нищо повече.
И човек, който отпосле израства, той не се ражда така.
По някой път вие искате
да
знаете какво има – карма, страдание или какво става.
Той се ражда малък.
Каквото и
да
е, не искайте
да
знаете какво е вашето минало.
Запишете
си
нещата.
Някой път вие искате
да
знаете какво е то –
да
спи зло под камък.
Вие седите и гледате, дано човек е по-добър.
И Писанието казва: „Ще хвърля греховете зад гърба
Си
, ще ги залича и няма
да
ги помена.“ Не извиквайте вашето минало.
Той не се е родил добър, той е станал добър с усилие.
Туй, което е заличено, Господ го е турил зад гърба
Си
, не го извиквайте сега.
Или виждате, че той е силен или има много знание, или че е придобил богатство.
Ти не
си
го търпял толкова, колкото трябва.
„Бъдете съвършени, както Отец ваш е съвършен.“ „Истина, истина ви казвам, крадецът не иде освен
да
открадне,
да
заколи и
да
погуби.“ „Аз дойдох
да
им дам живот.“ И казвам ви, на всички ви трябва
да
бъде задача: отдето минете,
да
носите Божествените мисли; отдето минете,
да
носите и Божествената Правда – Божиите блага.
И вследствие на това, можем
да
кажем някой път: ти може
да
имаш недоимък, не
си
приел достатъчно въздух.
Да
не би, като види Господ сега новите ви погрешки,
да
види и старите.
Навсякъде
да
бъдете като ухание на тия цветя и който ви види,
да
каже: „Има хора в този свят, които носят Името Божие.“ Желая Господ
да
отвори книгата на възнаграждението – какво
да
даде.
И после, ако бащата остави по някой път на един от синовете
си
повече богатство, той
си
има своите основания за това.
Не заставяйте Господа
да
отвори книгата на възпоменанието,
да
види какви неща има там.
Вижда, че синът е по-силен, по-умен.
Защото Господ, като затвори, Той не иска
да
ги знае, а като направите едно престъпление, Той ще отвори книгата
да
запише, пък като види там, работата става лоша.
С туй дишане ще
си
създадеш всичките болести.
Щом Господ започне
да
мисли за вашето минало, и вие започнете
да
си
спомняте и грехът дойде във вас.
Ти, щом
си
подигаш рамената нагоре, нищо не вземаш.
По-добре Господ
да
отвори книгата на живота,
да
вижда добрите работи, които сте направили, че като
си
спомни за тях,
да
вижда доброто.
Да
кажем, на половината чувалът има две големи дупки такива.
Като дишаш, като че никога не
си
дишал – ти ще напълниш дробовете
си
, след туй ще задържиш въздуха, за
да
може онова, Божественото благо, което е скрито във въздуха,
да
проникне в твоята кръв,
да
стане известно съединение,
да
се пречисти кръвта.
Тогава скръб и страдание прониква в душата ви.
Защото заставяте Господа
да
отвори книгата на възпоменанията.
Въздухът като се пречисти, като влезе, той е като един инспектор на труда, той се подписва, че тази кръв може
да
се употреби.
Не Го заставяйте
да
отваря тази книга.
Защото, ако напълниш чувала, брашното ще почне
да
се изсипва.
Не
си
умен човек.
В Англия ножчета или платове не се изваждат оттам.
И не ходете
да
разправяте, че този направил това, онзи – онова.
Те
си
имат инспектор; или машини, ще ги поставят на изпит.
Идва някой и се оплаква, че страда.
И ако този инспектор даде най-добрите данни, тогава ще се даде позволение
да
се извади една стока навън.
Не заставяйте Господа
да
отваря книгата на възпоменанията.
Ще кажеш: „Този заслужава, а онзи не заслужава.“ Казвам: Те са потънкости, върху които трябва
да
разсъждавате.
Може
да
се продава вън, в света.
Аз гледам, тук така повърхностни разсъждения има.
Да
не компрометира производството.
Когато, австрийските произведения, без инспектор, всички в България отиват.
В едната записва хубавите постъпки, в другата записва лошите и в третата книга записва какво възнаграждение има
да
даде, какво благословение
да
даде.
Плата го виждаш много хубав, но след като го носиш един–два месеци, избелее.
А английският плат, след като го носиш две–три години, не
си
е изменил цвета.
Ако така разбирахте живота, тук щеше
да
бъде едно общество на светии.
Кажеш му веднъж, той
си
разрешава – как другите ядели и пиели, а той огризва хляба, че колко е лошо тук, че нямал къща, че нямал юрган.
Тогава, по какво трябва
да
се познава едно верую?
Един човек, който иска
да
бъде обичан от Бога, може ли по този начин?
Не търси нещата там, дето ги няма.
И ако аз не живея както Той иска, може ли
да
бъда обичан от Бога?
Във всички хора доброто трябва
да
бъде добро и лошото за всички хора трябва
да
бъде лошо.
И възнаграждението за всички хора без разлика трябва
да
бъде едно.
В едно училище какво се търси?
В Божествения свят не трябва
да
правим никаква разлика.
Там трябва
да
учи човек.
Ти бърбориш много – ще ти даде една болест.
Добрите хора отвсякъде
си
мязат.
Три месеца като боледуваш, ще станеш на чироз; ще ти даде една сиромашия, та никъде банка няма
да
намериш; някой път – безпаричие, някой път – без служба, някой път – ревматизъм; някой път – тупане на сърцето, коремоболие, кръстоболие, главоболие.
Всичките тия болести, това все са методи за възпитание.
Лошите хора, и те
си
мязат.
Аз гледам, много философи има, които искат
да
ми докажат какъв е онзи свят.
Добрият
си
е добър, лошият
си
е лош.
Че, ако един водолаз, който влиза вътре в морето с един прибор на водолаз във водата, влиза вътре, той мисли, че е човекът с този прибор във водата, та като излезе вън с тази водолазка дреха, мисли, че му е потребна, необходима.
Имате известни грешки, какви са: минали или сегашни, изправете погрешките
си
,
да
се махнат болестите ви.
Светията има туй преимущество, че има възнаграждение за
себе
си
.
Във водата може, но като ходи между хората така, той е като страшилище!
Аз
да
ви кажа всичките болести от какво произтичат, ама не искам
да
ви кажа.
Зная произхода на всичките болести и като дойде някой, аз го зная какво е правил вече.
Вие със сегашните
си
дрехи хем искате с туй тяло, туй, животинското, което имате, както сте, че като възкръснете,
да
идете в онзи свят.
Като дойде някой, че го болят зъбите, зная вече причината – той не може
да
кръшка.
А обикновените хора носят своите погрешки и страдания.
Туй е само за вас, тук
си
има място.
Осиромашал – зная го защо: пак не може
да
кръшка.
Ако страдате в живота, Бог е отворил книгата на възпоменанията на вашите минали погрешки и благодарете за това.
Като страдате, трябва
да
се изправите; ако не страдате, няма изправление.
Със страданията е лошо, но без страдания е два пъти по-лошо.
Там ни най-малко няма нужда от тях.
Всяко нещо, каквото Господ е направил, то е съвършено – по Божия път трябва
да
се ходи.
Да
страдаш е хубаво нещо, но без страданията е два пъти по-лошо.
Че, вие
си
представлявате какви лица ще имате тогава.
Аз ви навеждам тия, малките работи, за
да
имате една ясна представа, малка, за онзи, духовния свят и
да
имате повече съзнание за качествата на духовния човек.
Той не
да
каже: „Учението е причината.“ Не [е] въпрос за учение, нито за знание, но приложение трябва.
Ако твоите страдания не могат
да
те внесат в пътя на доброто, страданието не е на място.
И ако твоето добро не може
да
те внесе
да
имаш Божиите блага,
да
имаш възнаграждението, доброто не е на място.
Ти може
да
си
учен човек – ще изгубиш знанието
си
; може
да
си
богат човек – ще изгубиш богатството
си
; ти може
да
бъдеш най-щастливият човек и ще изгубиш щастието; ти можеш
да
бъдеш млад и ще остарееш и ще оглупееш.
Тогава и страданията, и доброто, и възнагражденията, всичко е на място.
Сега, не мислете, че аз искам
да
ви съдя. Не.
Не се самозаблуждавайте.
Той в Христа вярва и чакате колесница
да
дойде
да
ви задигне.
Трябва
да
има някои качества.
И всякога всички ще предпочитат златото пред желязото.
И за онова, което за бъдеще искате
да
правите.
“ Ние се възмущаваме: как с тарга
да
го носят човека в онзи свят?
Че, аз бих желал с тарга
да
ме занесат тук до гробищата за онзи свят, а с колесница
да
ме посрещнат в другия свят, отколкото тук с колесница
да
ме занесат, а с тарга – в другия свят.
В постъпките, в чувствата и в мислите всичко е написано.
Ако страдате, радвайте се, че влизате в книгата на доброто; ако не сте добри, радвайте се – ще дойдете до книгата на възпоменанията, ще имате Божиите благословения.
Като дойдете до Истината, тя определя кой как
да
се възнагради.
Добрият човек разделя хапката
си
със своя ближен.
Не можеш
да
се намериш там и не уповавай
да
кажеш, че Бог е Любов.
Добрият човек, като има два чифта обуща, едните ще ти даде, а лошият, като има един чифт обуща, още един ще вземе.
Той има ненаситно око.
Ако ти в Любовта не можеш
да
се изправиш, ако не я вземеш като едно от великите блага,
да
се издигнеш,
да
се изправиш... Любовта не е
да
чувствуваш и
да
се радваш.
Външната любов, всичко тя чисти.
Да
влезеш в доброто,
да
разбираш.
И като влезеш,
да
имаш Божието благословение.
Те
си
мязат.
Че той може
да
е учен човек,
да
изопачава това, каква култура е това?
После, Истината и Мъдростта
си
мязат.
Добрите хора отвън могат
да
търпят, но отвътре трябва
да
бъдете нетърпеливи.
Добрите хора отвън могат
да
обичат лошите хора, но отвътре – никога.
Един религиозен спор – дали е излезнал Той от Бога или не е.
Добрия човек, може добрият
да
го обича и отвън, и отвътре, а лошия човек могат
да
го обичат само отвънка, те отвътре не могат
да
го обичат.
Питам: Как тия хора, които вярваха в пророците, които мислеха, че вярват в Бога, кои бяха онези причини, които не им дадоха светлина
да
възприемат Истината,
да
разберат нещата тъй, както са?
Културата
да
се измени.
Но при нея
да
идеш
да
я матохариш, че
да
минеш някак
си
– не, не.
Следователно, ако отвън тебе те обичат, ти не
си
от добрите.
Вас може
да
ви се види малко чудно сравнението, но и вие имате нещо, и вие се намирате точно в положението на духовните учени равини – тъй като седите и мислите, че вашата вяра е туй обясняване.
Културен човек, в когото естеството му така
да
се измени – не
да
се измени, но
да
се пробуди неговото естество такова, каквото е всъщност.
Всичко трябва
да
знаеш безпогрешно.
Ако отвън и отвътре те обичат, ти
си
от добрите.
Вярвате в нещо, но туй, което вярвате, е тъй смътно и толкова необосновано, че ако ви поставят на един изпит, не зная колко може
да
издържите.
Съвършено, без упрек трябва
да
бъде.
Ако вие се проявявате такива, каквито сте родени, такива, каквито Бог ви е създал, вие сте добри хора.
Но ако ви дойде един човек, който
да
ви безпокои 99 пъти, на стотния път ще кажете: „Прекали, то бива, бива веднъж, два пъти, 10 пъти, но 99 пъти?
Ако вие сте такива, каквито Бог не ви е създал, вие сте лоши хора.
Да
не мислиш, че като
си
лош, на топло ще те турят?
Без разлика какво име носиш.
Ти като човек можеш
да
мислиш – отвън можеш
да
допуснеш някои погрешки, но като дойдеш до вътрешния живот, никаква погрешка не се търпи.
Ще кажеш: „Ама че аз съм човек свободен.“ Хубаво, човек
си
, на два крака ходиш, но ти имаш всичките постъпки на едно животно – тогава какъв човек
си
?
И ако ти не знаеш как
да
се съдиш, други ще те съдят.
И защо трябва
да
търпи?
Не го е оставил на студено,
да
трепери.
Защото нещата без търпение не може
да
се свършат.
Та, най-първо трябва
да
се съблечем.
Външният повод за търпението може
да
бъде различен.
Животното и човекът
си
мязат в много неща, но в едно не
си
мязат – животното не мисли; не че няма ум, но не мисли.
Нали казва: „
Да
се съблечем и
да
се облечем в Христа.“
Да
се съблечем от онова животинското състояние и
да
се облечем в духовното вътре.
Гладен
си
, хляб няма.
Сега може
да
попитате: „Че досега не сме ли се съблекли?
Сега искам
да
ви избия един гвоздей из ума.
Трябва
да
търпиш.
И изпитанието Бог даде на човека по кой път?
Мислите: „Двадесет години
си
изгубихме от времето.“ Че защо го изгубихте, какво чакахте?
Някой път гледам, някой мисли, че е намерил пътя.
Да
идете в онзи свят, нали така?
Да
си
оправите работите.
И на нас се създадоха толкова нещастия.“ Вие нямате никаква философия, не разбирате нещата.
Може
да
си
оправите работите – ако вие може
да
постъпвате добре, ако вие може
да
любите, ако вие сте умни и ако вие обичате истината, вие сиромах човек не можете
да
бъдете.
Щом се даде правото на човека
да
мисли, ще дойде изпитание,
да
направи разлика между бяло и черно.
Брашното не е смляно, занесено е на воденицата А ти се безпокоиш и сал току казваш: „Как тъй
да
няма сега хляб?
Ще му дадат един бял плат и [един] черен плат.
Художниците често заблуждават хората.
“ Сега, тъй, както ти изискваш, ти не можеш
да
търпиш, че хората не могат
да
ти приготвят; но представете
си
, че и вас не могат
да
търпят – дадат ви една работа и този, който ви я е дал, иска скоро
да
свършите работата.
Те искат
да
ви представят духовното, защото художникът представя една духовна картина на платно.
Иов е един адепт, един първокласен светия, когото от рая туриха на изпитание: взеха му всичко.
А ти като гледаш, тази работа не е за един час, 5–6 часа трябват.
Ако той не може
да
направи разлика между бяло и черно, тогава той е сляп, нищо повече.
Другите казват на Господа: „А му опитай любовта, той е добър, той Те обича заради говедата, заради синовете, дъщерите.
Че, ако ти не можеш
да
направиш разлика между добро и зло, ти не мислиш.
Нали виждате, хората минават, много неща минават пред очите ви.
Я му вземи тия работи,
да
се опита неговият живот.“
Един вълк, след като изяде една овца, него му е приятно, казва: „Отлична работа е това, утре
да
има пак.“ Той
си
седи.
Ти нищо не
си
свършил.“ Безпокои се.
Питам тогава: Онзи, който е заклал една кокошка, че я е опапал, религиозен там, той се моли на Господа, сега, съзнанието доде е дошло?
Виждаш, те плачат, умират, говор има, безпокоене, вдигане на шум.
Че, Той на кръста, след като погледна всичко, казва: „
Да
бъде Твоята Воля.
В дадения случай и той не може
да
търпи; и той като започне
да
те бута, и ти не можеш
да
го търпиш.
Каквото можах, направих в света, но виждам, никакъв резултат няма.
Въодушевлява се той и след като изяде кокошката, ще благодари на Бога, че Господ е промислил за него.
В Твоите ръце предавам Духа
Си
и оставям всичките противоречия.“ Въздигна Го Бог.
Обърнете погледа назад, оттам, отдето се проектира този свят.
Моли се
да
мине тази чаша,
да
не дойдат страданията, а страданията дойдоха отгоре.
И след туй ще почне
да
я дере.
Аз направих толкова добрини, а Той
да
Ме излага и
да
Ме извадят на туй поругание,
да
Ми се смеят хората.“
Някъде слугата е търпелив, а господарят е сприхав; някъде – обратното: господарят е търпелив, слугата – сприхав.
А вие казвате: Господ дал
да
се яде месце.
Казвам: Хубаво е, когато и господарят, и слугата са търпеливи.
Тогава питам: Защо на хората е позволено
да
ядат овца, а на вълците не е позволено?
“ От мене искат
да
им уредя живота.
Сега, за
да
бъде човек търпелив, изисква се едно разбиране.
Защо на един вълк, като изяде една овца, всеки има право
да
му тегли куршум?
Всеки един от вас ще
си
урежда сам, разбирате ли?
Ти не може
да
си
търпелив, ако не разбираш, ако нямаш едно право разбиране.
Законът му дава право
да
тегли куршум, а за човека, като изяде една овца, никакъв куршум не му теглят?
Най-първо, човек като прогресира в духовния живот, той трябва
да
стане много по-търпелив.
Никой от мене няма право [
да
иска] аз
да
уреждам живота му.
Има неща, които не може по човешки начин
да
се разберат.
После, трябва
да
има мир, а мирът се дължи на това, че той мисли.
Ние искаме всичките неща така, по един логически начин, по земному
да
се обяснят.
Вие разсъждавайте.
Може
да
ви дам как
да
живеете.
Аз ще ви приведа един турски анекдот за Настрадин Ходжа, за
да
ви дам донякъде едно малко понятие за духовните отношения.
Ако виждате нещо добро от мене, може
да
вземете.
И всичките вълци ще бъдат изтребени от лицето на Земята.
И казва: „Ако успея, едно гърне с масло ще ти дам.
Пък ако можете
да
живеете по-добре от мене, аз ще се уча от вас.
И вълците не могат
да
бъдат наследници на Земята.
Всичките месоядни животни няма
да
бъдат наследници на Земята – тигри, лъвове, всичките месоядни, котки, кучета, всички тия ще
си
идат и не могат
да
бъдат наследници на Земята.
Че какво
да
ви кажа сега?
И всички хора, които постъпват по същия начин, и те ще
си
заминат по същия начин.
Аз
да
ви кажа, че като изгревци тук няма.
Запример вие
си
представяте, мислите за онзи свят, какъв е онзи свят.
Искате
да
знаете, като идете в онзи свят, ще ходите ли както тук, на Земята?
И те няма
да
бъдат наследници на Земята.
Отвън, може
да
ви кажа това, в сравнение [с] другите отвън вие сте светии, но в сравнение вътрешно – не.
Дали има там такава почва както тук, на Земята.
Само че лошите хора ще
си
идат малко по-късно.
Най-първо ще
си
идат лошите животни и след това и лошите хора постепенно.
Той като взима отгоре хубавото масло, като бръкнал по-дълбоко, вижда от конските, казва: „Тук на мене фъшкии ли пратил, лайна ли пратил?
Ако става въпрос отвън, голяма неправда ще бъде, ако ви осъдя, но вътре, за вътрешния живот, казвам това.
И те няма
да
наследят Земята.
“ Настрадин Ходжа му казал: „Та ти лайната ги изяде, когато реши тази давия.“ Щом ти пращат тебе едно гърне с фъшкии, ти
си
изял лайната отнапред.
Сега някой може
да
каже
да
му докажа това. Нали?
И
си
представлявате работите както на Земята.
И когато дойде това време, ти
си
спомни тогава.
Казват: човек
да
има една чиста мисъл, една Божествена мисъл, но и живот, и здраве, и мир, и любов.
“ Тази сестра отишла
да
купува нещо за 2 лева.
Има едно изречение, което казва: „Както горе, така и долу.“ Но какво нещо е горе и какво е долу,
да
се обоснове.
Сега
да
ви докажа?
И наместо 2 лева, дала 20 лева.
Сега колкото и
да
се доказва, нещата остават недоказани.
Всяко едно Божествено чувство, което се зароди в тебе, то носи благословение.
Връща се вкъщи, гледа: сметката не излиза.
Не онова, което може
да
се доказва, е вярно.
Всяка една Божествена постъпка, която ти направиш, микроскопическа ако е; може
да
направиш едно малко добро, Божествено, то ще носи благословение за тебе.
Защото, ако една такава аналогия
си
държите в ума, тогава всичко, което го има на Земята, има ли го на Небето?
Но ако не направиш това микроскопическо добро, ако доброто не може
да
дойде в тебе, тогава човек не може
да
расте.
Аз не зная, веднъж присъствувах в съдилището, в едно дело, в Русе беше, ме заведоха там, едно углавно дело се разглеждаше в апелативния съд.
Казва: „Тук съм дала 20 лева по погрешка.“ – „Аз не зная, госпожо.
Кривата страна имаше 20 души свидетели,
да
доказват, че той има право, който е на кривата страна.
Аз гледам една мисъл въздига ли ме, внася ли светлина в мене; едно чувство внася ли живот вътре; и за постъпката е същото.
Като ги погледнах тия, 20-те души свидетели, всичките мязаха на него, на онзи, другия, който завежда делото.
Казва: „
Да
не
си
от Новото Учение?
Какъвто е той, главата му, лицето му, всичките такива доландарджии, 20 души свидетели, до един.
“ – „
Да
.“ – „А, честни са тия хора.
А като гледам онзи, който имаше само един свидетел, казвам: правото е на негова страна.
Скоро давай ѝ 20 лева, те не лъжат.“ Продавачът казва: „Като е тъй, добре.“ Той ѝ дава 20 лева.
Но той, като дал 20-те лева, не
си
задържал своите 2 лева.
Във физическия свят, но не в нашия свят, който ние сме създали, не там.
Идва тази сестра до Изгрева, гледа: държи 20 лева.
Ти
си
гневен.
Най-първо дала повече, наместо 2 лева дала 20 лева, сега, като ѝ върнали парите, не задържали 2-та лева.
Той казва, че бил там, те
си
имат майстория, тургат разни въпроси и най-после се намериха в противоречие – той казал, че видял нещо, пък забравил това, че е казал така и после казва, че не е бил там.
Той иска
да
ги накара, казва: „Ако в Мене не вярвате, вярвайте в това, което е право.
Ти
си
нетърпелив – това е едно животинско състояние.
Опитайте тия неща, които Аз ви давам, за
да
познаете.“ Как ще познаят, по кой начин те можаха
да
познаят дали Той е Христос или не е Христос?
Пита я продавачът: – „Ти какво [
си
] направила?
Казва: „Ама слушах от другите.“ То е друг въпрос, че
си
слушал.
Нали ти дадох 20-те лева?
Казваш: „Аз
да
съм силен.“ Че, то е животинско
да
бъдеш силен, ако разрешаваш въпроса така.
Ти
да
си
очевидец.
„Ама ти откъде
си
дошъл?
“ – „Но ти не
си
задържал 2-та лева.“ – „Е, има честни хора!
На силния човек е правото на негова страна.
“ Може отникъде
да
не е дошъл, но кое е важното: дипломата или че знае
да
лекува?
Щом може
да
лекува, той има диплома.
Аз ако бях на нейното място, щях
да
оставя 20-те лева, не щях
да
се върна.
По-силният има големи права.
И 20 души, които мислят като вас, те не могат
да
бъдат ваши свидетели.
Вие искате
да
знаете някой човек свят ли е или не.
Казва, на силния правото е на негова страна.
Трябва
да
имате един ум отличен,
да
разбирате онова, което е право.
Че, той като дошъл вкъщи, у вас, и
си
заминал и остави благословението в дома, този човек е добър.
А пък като се върна, ѝ казвам: не
си
прегледа сметката.
И питам тогава: Ако едно общество е създадено по този начин, какъв мир може
да
има?
А дойде някой вкъщи – след като дошъл, дойде сиромашия, нещастия.
Вземаш 20 лева и не ѝ идва на ум
да
задържат 2 лева.
Но като дойде
да
кажеш една истина, има за разсъждение.
Котсуз хора има, от които ви е страх всичките.
Най-първо хич не искаш
да
изгубиш 20-те лева, пък ти
си
взела 2-та лева.
Всеки силен има закона на своя страна.
Обичта ни най-малко не казва хората
да
говорят криво.
Тогава, за мене не важи какви сте – аз искам
да
зная, като идете вкъщи, какво добро носите.
Още на мястото трябваше
да
види, не трябваше
да
е разсеяна, и
да
му каже: „Задръж
си
твоите пари, 2-та лева.“
Ти можеш
да
кажеш: „Аз ще кажа истината на този човек, аз го обичам.“ Та нима майката, като обича едно дете, не може
да
го накаже?
Вие сте майки, нима любовта забравя
да
понакаже малко?
Прокурор и съдия, и всичко.
Може нищо
да
не кажете, може и
да
не говорите, но хората ще схванат вашата мисъл, права ли е тя; и вашите чувства ще схванат, и постъпките ви ще схванат.
Та, в нашите вземания и давания, в нашите постъпки с другия свят трябва
да
бъдем крайно изправни.
Добрият човек е като един скъпоценен камък – той отражава светлината; той е като един цвят – без
да
иска, ухание излиза от него.
И Писанието казва: всички трябва
да
бъдем като цветове, ухание трябва
да
излиза.
Нито полици, нито
да
вземаме, нито
да
даваме, нито
да
подяждаме.
Сега, туй е за онези от вас, които искате
да
се учите.
Онзи, роденият първоначално, беше ли тъй силен?
Нека му светнат очите, стига
да
се спаси.
То не е за осъждане, понеже след време ще дойдат професори, ще дойдат отвън такива адепти, извън рая ще дойдат,
да
ви дадат нови наставления.
Защото ние разполагаме с Божиите енергии, нямаме право
да
изхарчваме повече, отколкото трябва.
После стана силен.
А
да
му светнеш една плесница, без
да
има никакъв кладенец, не е на място тази плесница.
Ние имаме право много
да
харчим, но нямаме никакво право
да
харчим повече, отколкото е позволено.
Е, питам: Неговите отношения към този, който го е родил, какви ще бъдат?
Това е закон във всички неща.
Даже и синове има сега, в първите времена се подчиняваха на баща
си
, а като стане силен, не се подчинява вече.
И после, вие нямате ясна представа – наказанието някой път носи едно голямо благословение.
В книгата трябва
да
четете, за
да
проявите любовта.
Никой не живее за
себе
си
.
Някой път казвате, че трябва
да
се обичаме.
Та, трябва
да
бъдем образци, нови модели трябва
да
имаме.
На сина или на бащата?
Ти не можеш
да
я платиш.
Как трябва
да
се обичаме, кажете ми сега.
Господ му е казал: „Я му дай едно благословение“ – той ти ушие една плесница.
Представете
си
един голям чук, на който всичките дървета се подчиняват.
Аз съм намислил в една лекция
да
изнеса някои неща,
да
ви кажа какво нещо е морал.
Човек вземе чука и една брадва и всичките дървета се подчиняват.
Но пази се
да
не дойде биенето от някой лош човек.
В истинската любов има едно качество, което седи в следното: дотогава, докато ти в един човек не виждаш, че Бог живее в него и не го обичаш заради Бога, твоята любов не е права, нищо повече.
Не тъй, обикновен, шаблонен морал, но нещо конкретно, което можете
да
приложите в живота.
Сече и всичките дървета падат; и никое дърво не може
да
се оплаче от брадвата.
Защото той като те удари, то е загуба.
Еднакъв трябва
да
бъде.
Ти не чакай
да
те бият лошите хора.
Докато ти съзнаваш, че в този човек е Бог вътре – той дали го съзнава или не, то е друг въпрос, но когато аз съзнавам, че Бог живее в него, аз го обичам този човек, моята любов е правилна.
Не зная дали има някое дело,
да
заведе [някой] дело.
Ако човек не може
да
разбира Божия закон, това има влияние върху сегашното и нашето бъдещо развитие.
Че, всички, които Го биха, те се обърнаха.
Дали той е богат или не, то е друг въпрос.
Но представете
си
един гвоздей, който 10 пъти е по-як от големия чук.
Ти ако речеш
да
биеш един праведен човек, ти ще влезеш в неговото място.
Някои от вас мислят, че като идат в другия свят, няма
да
искат
да
дойдат на Земята.
Едно малко гвоздейче и иска големия чук
да
го събори,
да
го смаже.
Че, апостол Павел, който съизволяваше в убиването на Стефан, казва: „С камъни
да
се убие,
да
се научи този безверник!
Ако не иска, няма
да
се върне.
Тъй насила няма
да
го карат.
Като го чукне чукът, питам, ако се заборят малкото и голямото, на коя страна ще излезе победата?
Но като идеш в другия свят,
да
имаш желание
да
дойдеш тук, на Земята, и тук като
си
, на Земята,
да
не съжаляваш, но онова, за което
си
дошъл, за което ти
си
дал обещание, изпълни го.
Тя е следната: аз като давам вода на един беден човек, може
да
е дрипав, и на един богат или учен човек, еднакво ми е приятно.
Защото вие горе сте дали обещание коя работа
да
свършите.
Значи, не всякога големите работи са силни.
Като давам вода на бедния, на дрипавия, и като пие той водата, тъй ми е приятно, както като давам водата на някой учен, светски или какъвто и
да
е – еднакво ми е приятно.
Някой път вие казвате:
да
имате пари.
Мислите, че парите веднага всичко вършат в света.
НАГОРЕ