НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
749
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
749
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Когато дойде сами
да
ръзсъждавате, не
да
мислите какво са мислили хората преди вас.
Щом
си
недоволен от живота, цар
си
.
Защото вие не можете
да
мислите за морала, всички нямате един и същ морал.
Някой път пристрастени сте към
себе
си
.
Мисли
си
по някой път „Ако съм цар, какво ще направя?
Има практически правила, които човек трябва
да
приложи.
Да
кажем, че
си
болен човек, виж какво влияние оказва хубавата мисъл.
Или някой път може нищо
да
нямате, имате [само] един хубав пръстен със скъпоценни камъни.
Да
кажем, някой път болен
си
, страдаш от ревматизъм или от треска.
Туй, което го гледате, то са специфични състояния в човека.
Казват: „Ти
си
болен, хилав
си
, слаб
си
роден“.
Ще кажете: „Глупаво е
да
се носи този пръстен“.
Дръж в ума
си
някой здрав човек.
Гледай здравите, хубавите лица.
Като се намериш в затруднение, може
да
го продадеш, може
да
си
купиш обуща, шапка, дрехи за една цяла година можеш
да
се издържаш с него.
Гледай някой човек, който ходи спретнато, гледай неговите движения, в ума
си
дръж здравите хора.
Следователно, хубаво е човек
да
има хубав пръстен.
Дръж в ума
си
здравите хора, че
да
оздравееш.
Ако носиш един скъпоценен пръстен на пръста
си
, можеш
да
го покажеш на гостилничаря и той
да
те кредитира за твоя пръстен.
Не дръж в ума
си
хилавите хора.
Искаш
да
бъдеш добър, дръж в ума
си
добрите хора.
Искаш
да
бъдеш поет, дръж в ума
си
поетите.
Искаш
да
бъдеш музикант, дръж в ума
си
музикантите.
Не, който не е проявен, дръж в ума
си
тези, които са проявени.
Трябва
да
бъдеш като тях.
Дръж идеята за Бога в ума
си
.
Постепенно в тебе ще възникнат сили, понеже те съществуват, [но] няма нещо, което
да
ги подхранва.
Може
да
се лекуват.
Имате един идеал, дръжте го в ума
си
.
Когато диамантът изгубва блясъка
си
, тогава ги дават на някои хора
да
ги носят, тогава се възстановява блясъкът.
Не само един идеал, много идеали дръжте в ума
си
.
Живи трябва
да
бъдат вашите идеали.
Скъпоценните камъни са живи, изкуствените нямат живот в
себе
си
.
Искаш
да
минеш за здрав човек, създай [го] в ума
си
; и като видиш някъде [здрав човек], гледай
да
го произведеш в ума
си
.
Трябва
да
дойдете до [такова] положение: Здрав е онзи орган, който има правилно отношение.
Всеки един може
да
си
извади отношение за
себе
си
.
Когато един здрав човек, пълен с магнетизъм, като го хване болният човек, го държи, гледа го в очите,
да
му даде нещо,
да
мине нещо в него.
Тъй щото, към добрите хора, към здравите, всякога
да
имаме разположение към тях.
Два извода има: здрав е онзи човек, на който всеки орган има отношение към тялото, и здрав е онзи човек, на който тялото има отношение към всеки орган.
Вие за вас може
да
си
извадите вътрешни оформени правила за морала.
Ти не можеш
да
имаш отвращение към един здрав човек, той всякога те привлича.
Ако е пълен с животворен магнетизъм, не може
да
не те привлича, и ти не може
да
не го обичаш.
Считат, че влязло
да
краде.
Един човек, който е пълен с животворни сили на мисълта, ти се привличаш от него.
В старите схващания – това, което можеш
да
изядеш, не е престъпление.
Ако на един човек сърцето е пълно с животворни сили, ти не можеш
да
не го обичаш.
Туй, което можеш
да
туриш в Божествената торбичка, не е престъпление.
Та всеки трябва
да
има в
себе
си
тази животворна сила на тялото, на ума и на сърцето.
Ти, отдето минеш, онези хора, които имат нужда от тебе, те се привличат, пък и те имат разположение.
Следователно, ако вземеш хляб и [го] изядеш, не е престъпление, ако го туриш в джоба
си
, е престъпление.
Та казвам: В туй отношение гледайте
да
бъдете привлечени от онези, които имат.
Трябва
да
бъдем привлечени от природата, понеже в природата съществува тази животворна енергия, която можем
да
възприемем.
Затуй трябва
да
имаме обич към природата.
Щом мислиш, че някой бил жена
си
, то е престъпление.
И затуй трябва
да
имаме обич към всичките хора.
Най-първо, към всички ония хора, които са здрави, ще имаш отношение.
Моралът е сега
да
имаш обич към всички хора.
Най-първо ще имаш обич към всички ония хора, които са здрави, към природата, която най-първо има тази животворна сила.
Допуснете, че ти
си
сам в света, кой ще ти трие морал?
Ще имаш обич към всички умни хора, не към глупавите, но към умните хора, понеже те имат в
себе
си
тази животворна сила.
Дали ще вярваш в Бога, кой ще ти определи?
Ще имаш обич към добрите хора, понеже те имат в сърцето
си
тази животворна сила.
Ти искаш
да
възпиташ сина
си
или приятеля
си
в обществото, че
да
вярват в Бога.
Ще имаш обич към всички здрави хора, понеже те имат в
себе
си
тази животворна сила.
Ти как ще се възпиташ,
да
вярваш или
да
не вярваш?
Туй е първото положение: кои трябва
да
обичаме.
Ние трябва
да
бъдем здрави.
Ако отделя своята ръка от тялото
си
, по какво ще се определи нейният морал?
Трябва
да
чувствувам, че ръката е свързана.
Болните трябва
да
обичат здравите, то не е моралът за болните.
Моралът за добрите хора, за здравите, за умните е те
да
обичат болните, в тях трябва
да
има желание
да
се приближат [до тези], които са със слабо телосложение, глупави, лоши и към всичките хора трябва
да
имат отношение.
Има ли право
да
се отдели сама?
Болният човек е отрицателен, той трябва
да
мине към положителната добрина, трябва
да
бъде един положителен човек.
Щом се отдели ръката, тя ще има нужда.
Та казвам: Когато се казва, че трябва
да
обичаме, ако нямаш дарба, обичай всички умни хора.
Ръката, ако се отдели, ако може
да
ходи, тя има право.
Ако не
си
морален, обичай всички добри хора.
Ако не
си
много от здравите, обичай здравите хора.
Докато тя е на организма, тя има известна свобода.
Едно практическо правило в живота, което всеки ден може
да
прилагате.
Щом се отдели от организма, изгубва своята свобода.
Да
имате микроскопическо правило: Не търсете
да
съжалявате за онова, [което нямате], но после, като забогатеете, на тях, [неразвитите] може
да
им дадете същото правило.
Добре, допуснете, че вие сте гладен, минавате някъде, виждате: някой пътник оставил
си
торбата, вземате хляба, продължавате пътя.
Болният не трябва
да
уповава на болния.
В какво седи слабостта в дадения случай?
Глупавият не трябва
да
уповава на глупавия, на умния трябва
да
уповава.
Как бихте дали определение, какво нещо е добро, какво нещо е зло?
Друг минава гладен, ходи, не се съблазнява, макар че чувствува в
себе
си
известен глад.
Добрият не трябва
да
уповава на злия, на добрия трябва
да
уповава.
Ще дам едно определение.
Казва, че може
да
издържи.
Та силата ви в какво седи?
Туй, което е безгранично, което не можеш
да
определиш, е добро.
Сега, вие не сте разсъждавали, дълбоки разсъждения нямате.
Умният човек е силен!
Туй, което можеш
да
определиш, е зло.
Крушата, която ражда круши, може ли
да
се храни от крушите?
Добрият човек е силен.
Крушата може ли
да
се храни от своите круши?
Здравият човек е силен.
Силните хора са умни, добри и здрави.
Но човек може
да
се храни от тези круши.
Ти
си
гладен: вършиш престъпление, защото
си
ограничен.
Тогава, за
да
бъде човек свободен, какво трябва
да
прави?
Те ще създадат правила.
Наситен
си
, не
си
гладен, не
си
ограничен, добър
си
.
Ако вие останете глупави, болни и лоши, законите, които създадете, и те ще мязат на вас.
Значи, свободата на човека в какво седи?
Всичкото сплитане на живота е, че ние сме се отделили от цялото, че ние сме се отделили от земята, отделили сме се от въздуха, светлината, от всичко сме се отделили – индивидуализирали сме се.
Каквито са хората, такива ще бъдат и законите.
Що е свобода?
Търсим един живот, според нашите понятия, следствие на това, на всяка стъпка усещаме ограничения.
По някой път вие чакате гениални хора, вие сте пасивни.
В свободата мислим
да
не ни ограничават, мислим
да
бъдем свободни.
Ще дойдат някои гении, ще се родят, те са родени вече.
Свобода, значи без граници.
Казваме, че това трябва, онова трябва, какво не мислим не осигуряваме живота
си
.
Значи,
да
няма никакви граници.
При това животът остава неосигурен.
Вие чакате
да
дойдат.
Кой [е] осигурил живота
си
досега?
Кои ще дойдат за бъдеще?
Да
говориш каквото искаш, без
да
си
ограничен.
Искаш
да
живееш, до колко години можеш
да
живееш?
Щом правиш нещо, с което
си
ограничен, то не е морал.
Ако туриш всичкото знание, едва можеш
да
живееш до 120 години, а някой път и по-рано заминеш.
Да
бъдеш морален, значи
да
бъдеш [не]ограничен.
Като турите всичките усилия, колцина от вас сте здрави?
Ако не [е] пробудено съзнанието ти, за бъдеще не чакай, ти не трябва
да
чакаш някое друго бъдеще.
Та казвам: Моралът е
да
се повърнем към онова състояние, положение
да
чувствуваме цялото,
да
имаме връзка.
Ние сме свързани с всичко в дадения случай.
Тия престъпления, които има, в дадения случай няма
да
ги има.
Когато твоето съзнание се [е] пробудило, ти
си
в небето.
Дето и
да
си
, ти ще бъдеш в един уреден свят.
Където и
да
е, ще дойдеш
да
работиш, ще мислиш, ще чувствуваш, всички неща едно след друго идат.
Няма
да
има никакво усилие.
Следователно, морал е онова положение на човека, което го изважда от ограниченото състояние и го поставя в неограниченото.
Сега има едно усилие, трябва
да
се мисли, трябва
да
се изкарва прехраната, защото сме отделени от реалността.
Тогава, може
да
се разгледа друг въпрос.
А от туй, неразумното очакваш всичките блага.
Защото у умните хора – в тях е едно разположение –
да
бъдеш умен като тях.
Гледаш на слънцето, то е горящо, никаква разумност няма в него – научно тъй разглеждате слънцето.
Здравите хора, и те искат
да
бъдеш като тях, следователно, разположение имат.
От туй, горящото слънце, от неразумното ти очакваш всякога
да
дойде благо.
Земята – неразумна, [но] трябва
да
те поддържа,
да
те крепи; слънцето – неразумно, [но] от него трябва
да
дойде благото.
И тогава туй, неразумното трябва
да
влезе в тебе.
Ти, единственото разумно същество, а всичко друго, неразумно трябва
да
влезе в тебе и
да
те направи разумен.
Да
туря едно понятие.
Тогава, ти щом
си
отвориш устата, въздухът не чака ти
да
го каниш.
А пък тия, трите правила, ако ги държите, може
да
се ползувате от тях много повече, отколкото, ако съберете всичкия морал в света.
Като
си
отвориш устата, той току влиза, не те пита, ти позволяваш ли
да
влезе.
С този морал, който аз ви казвам, за десет години може
да
свършите толкова работа, колкото със сегашния ваш морал за хиляда години.
Хиляда години ви трябват, за
да
добиете онова, което ще добиете за десет години с морала на добрите, на умните и на здравите.
Както и
да
разглеждаме нещата, не трябва
да
спорим.
Десет години ви трябват, а според вашия морал, който сега имате, хиляда години ви трябват.
Когато хората се ограничават един друг, значи трябва
да
се измени формата, която трябва
да
ги избави от това ограничение.
– /„76 кг на кв.см“/ Например, някой ваш приятел може
да
се докачи.
Истинският морал трябва
да
завежда хората от ограничено състояние към безгранично.
Нямам нищо против този морал, ако сте от търпеливите, хиляда години ви трябват.
Нали вие изваждате извод във вашите теми, че който обича една жена, той е морален.
За
да
постигнете сегашните ваши идеали, хиляда години ви трябват, за
да
постигнете това, което желаете, а с новия морал ви трябват десет години.
Какво заключение ще
си
извадиш?
Може
да
предпочетете десет години, но не искате
да
работите.
Следователно, можеш ли
да
любиш много жени?
Този, който хване ръката ти здраво, ти можеш
да
разчиташ на него – иска
да
покаже, че има разположение към вас.
Като дойде, не искате
да
работите.
„Не искам, – казва, –
да
се ръкувам“.
Считай, че ти
си
един от тях.
Ако нямаше налягане на въздуха, човек не би могъл
да
диша.
– Една жена имаше, от която излязоха всичките жени.
Той благославя в името на Христа, а
себе
си
има предвид.
Имаше и един мъж, от който излязоха всичките мъже.
Или у тебе се заражда желание
да
ядеш.
Той казва: „Каквото казва владиката
да
бъде казано, каквото каже
да
бъде“.
Казва: „Колко жени
да
обичаш?
Хлябът има нещо, което предизвиква желание
да
ядеш.
Има нещо в природата, което ти налага какво трябва
да
правиш.
Да
допуснем, че вие сте в животинското царство.
Една българка отишла при един ходжа,
да
щ кръсти детето.
Представете
си
, че ви заобиколят 10 мечки, 10 тигри, 10 големи змии боа, всички искат
да
ви изядат.
Казва: „Не зная, но ще се помъча
да
го кръстя като попа“.
Жената се отличава по това, че тя е без брада и без мустаци.
Взел един купел, донесли един котел с топла вода; ходжата хваща детето, потапя го три пъти и казва: „Както попът казва, така
да
бъде“.
Ти казваш: „Може
да
ме изядете“.
Понеже всички имат козина, започват
да
бягат: мечки, тигри, лъвове, змии.
Питам:
Да
носиш тесни обуща, морално ли е?
Ти седиш, наоколо огънят като се разрасте, всички бягат.
Попът е свързан с по-дълго време, хиляда години се изискват, ходжата в десет години ще свърши.
Да
кажем, ти имаш едно учение, което стеснява мозъка, образува мазоли.
От това гледище морално ли [е]
да
те изядат?
[В] този морал той трябва
да
ви чете молитви на водата.
Човек трябва
да
мисли.
Ако ти направиш три такива опита, започваш
да
им говориш и като дойдат, още като покажеш кибритената клечка, ще кажеш: „Ще се държите както трябва.
Тя, водата няма нужда от четене.
Тази клечка знаете какво може
да
направи?
И без молитва има сила.
“ Те ще имат понятие, че ти не
си
човек, с който могат
да
се шегуват.
Водата, и без
да
чете попът, пак има сила.
С огъня може
да
си
играеш, имаш огън като средство
да
се браниш.
Правилното функциониране на всички органи, които човек има.
Сега, вие в живота не знаете как
да
употребите кибритените клечки.
Водата, и като чете попът и като не чете, тя
си
е вода.
Здравословно състояние е, когато всички органи функционират, взаимно
си
помагат.
Не че като щ чете попът, ще дойде сила.
Туй може
да
го прокараме и в умствения свят, и в чувствения свят, когато човек чувствува.
Значи, имате животни във вас, които не ви признават, пет пари не дават за вас.
Молитви
да
му четеш, имат сила – и връзката, която се прави [също].
Можеш
да
мислиш аморално, никой не те държи отговорен.
В него има желание
да
те изяде, заповядва.
Можеш
да
мислиш и чувстваш неморално, никой не те държи отговорен.
Вие казвате тъй: „Как е възможно млад човек
да
живее един добър живот“.
Но щом дойде вече
да
постъпиш неморално, там те ограничат.
Но като погледне на човека, [животното] гледа дали ще може
да
го изяде.
Че вие, ако като млади не можете
да
живеете, като стар човек съвсем ще го загазите.
Защото, ако при голямото богатство не можеш
да
направиш едно добро, кога ще го направиш?
В постъпките
си
ограничен.
Когато
си
един бедняк, какво ще направиш?
Нищо няма
да
направиш.
Но можеш
да
мислиш, никой не те ограничава.
Кога можеш
да
направиш едно добро?
Можеш
да
чувствуваш, никой не те ограничава.
Когато
си
умен, когато
си
глупав не можеш
да
[го] направиш.
Щом постъпваш, ти вече
си
ограничен.
Ако на този звяр му посочиш козината му, че гори, то е вече начин
да
се избавиш от него.
Трябва
да
бъдеш умен, трябва
да
бъдеш добър, трябва
да
бъдеш здрав.
Природата турила козината.
Тия три неща са необходими, те трябва
да
предшествуват.
Някои са се мъчили
да
внесат морала в мислите и в чувствата, но те отиват много далеч.
Трябва
да
се прилага този вътрешен страх и [от] сухата трева.
Това може
да
се случи.
Някой път вие набеждавате някой човек, че той имал разположение, или че мисли нещо [лошо].
Вие се намирате в един свят и мислите, че вие сте господар.
Тогава, вижте какво ще ви кажа: Аз трябваше само един час
да
ви говоря, а съм говорил един час и половина.
В правото, там, когато разглеждат някои престъпления, казват, че има умисъл [или, че] станало нещо случайно, не е имал намерение.
Прави сте, но не ви признават още за господар.
Аз ли
да
понеса глобата, какво ще кажете?
Някой път считат престъпление голямо, когато той имал в ума
си
намерение
да
го извърши.
Сега искате
да
извоювате вашето право.
Половин час от времето съм ви дал повече.
Криминално, понеже той мисли в ума
си
от по-рано
да
го извърши.
Дойдат тия, малките буболечици микроскопически.
Влезе някоя малка буболечица във вас и в 24 часа станат няколко милиарда.
Трябва
да
ми платите половината час.
Всякога във вас трябва
да
се образува нещо реално, върху което
да
мислите.
Вие заболявате, хване ви чума, холера ви хване или каквато и
да
е друга болест.
Та казвам: Кой на кого
да
плаща сега?
Представете
си
, ако някой от вас върви по водата и не потъва.
Няма ни лодка, ни параход, пожелае
да
ходи по водата и върви без
да
потъва.
Аз не зная как вие се освобождавате от вашите лоши мисли.
Гледа го друг, и той тръгва, но той потъва.
Да
допуснем, че в тебе честолюбието е силно развито.
Представете
си
, че този човек иска
да
хвърка, и хвърка.
Представете
си
, че имате такава една глава.
Другият иска
да
хвърка, но не може.
Личните чувства са много силно развити /Л.Ч./ Тия успоредни линии перспективно имате.
Сега, от вас има ли някой
да
ходи по водата?
Какво трябва
да
правите?
Учениците му го видели, че ходи по водата.
Кръвно сте обиден, какво трябва
да
правите?
Ха
да
попеете сега.
После този, същият, който ходил по водата, учениците го видели, че се възнесъл нагоре, отишъл нагоре.
Представете
си
, че някой убил брата ви.
Ако ми попеете, нищо няма
да
ви взема.
Един концерт ще ми дадете за половината час.
Или, вземете проста обида.
Изпейте: „Аз смея
да
кажа“.
Как ще се справите с обидата сега?
/Изпяха всички песента./ Когато пеете, трябва
да
знаете, че когато вземете правилно един тон, той е на физическото поле.
Тонът трябва
да
има отглас и в ума, и в сърцето.
[Тогава] тонът е органически, пък има и психически тонове.
Кога[то] един тон има механически, органически и психически качества, тогава тонът е правилен.
Като го набие, подаде му ръка, здрависа се и
си
замине.
Отвлечените разсъждения за морал са хубави, но има друг един път, дето всеки един от вас може
да
намери правилния път.
Иска
да
му каже: „Още веднъж като говориш,
да
обуздаваш езика
си
“.
2.
Иди повикай мъжа си
,
НБ
, София, 1.12.1935г.,
– Че как така може
да
ви забранява?
Мене ми се вижда, че е много хубаво дърво.
Ако можеш
да
живееш с Бога, ти с всичките хора ще можеш
да
живееш.
Тъй както виждам плодовете му, виждат ми се много хубави.
Това значи сам
да
живееш.
И започнал той
да
развива своята философия.
Да
живееш сам, значи
да
живееш с Бога, Който пребъдва в твоята душа.
Обаче, в рая обичаят бил такъв, че когато трябвало
да
се опита някой плод, първо гостът трябвало
да
го опита, а после домакините.
Щом можеш
да
живееш с Него, с всички ще можеш
да
живееш.
Гостът казал на Ева: Опитай този плод,
да
видим какво щастие носи в
себе
си
.
Понеже Божията Любов включва всичко.
Ева направила първата погрешка: Тя опитала плода първа, без
да
каже на госта, че по правилата на рая той пръв трябва
да
го опита.
Ако не можеш
да
живееш с Бога, въпросът е свършен.
Ако ти не обичаш майка
си
и баща
си
на земята и не можеш
да
живееш с тях, как ще можеш
да
живееш с другите хора?
Ако не обичате майка
си
и баща
си
и не можете
да
живеете с тях, вие не можете
да
живеете и с другите хора.
Тя трябваше
да
каже на госта: Пръв опитайте вие от този плод,
да
ни покажете как се яде, защото ние не сме яли от него, не го познаваме.
Досега аз не съм срещнал един човек, който
да
не обича майка
си
и баща
си
.
Същевременно тя трябваше
да
извика мъжа
си
, с него
да
се посъветва по въпроса.
Не съм срещнал един мъж, който
да
не обича една жена.
Обаче, без
да
повика мъжа
си
, без
да
си
припомни правилото на рая, тя вкуси от забранения плод и даде после на Адама
да
яде.
Не съм срещнал една жена, която
да
не обича един мъж.
И Адам вкусил от плода, без
да
я запита: Ти даде ли първо на госта
да
яде от този плод: Като дошъл Господ при тях, Той ги наказал.
Даже жената
да
е мъжемразка, все ще обича един мъж.
Той повикал първо Адама и го запитал: Кой ви даде от това дърво
да
ядете?
И мъжът
да
е женомразец, все ще обича една жена.
Нали ви казах, че не трябва
да
ядете от него?
Адам казал: Жена ми ми даде.
Той все трябва
да
обича.
Тя ми го донесе,
да
ядем от него.
Да
обичаш, това е смисълът на живота.
Адам казал: Другарката ми Ева, като се разхождала с госта из рая, видяла, че плодовете на това дърво са хубави, вкусила от тях и после и на мене даде
да
ги опитам.
Единственият, който обича живота, трябва
да
знаете, това е майката.
Бог нищо не му каза; Той извикал Ева и я попитал: Кой ти даде от плодовете на това дърво?
Майката, която обича своето дете, то е всичко заради нея.
Тя казала: Като се разхождах с гостенина из рая, той ми каза, че такива дървета, като това, имали много в рая, и плодовете му били много вкусни.
Ти накара ли го
да
яде от плодовете на това дърво?
Тогава Бог казал на Адама: Ти ми поиска една помощница и аз ти дадох такава.
Обаче ти не се погрижи
да
ѝ дадеш първото правило, че когато дойде някой гост, първо трябва
да
опита той плодовете, а после вие
да
ги опитате.
Казвате, че Яков обичал повече Йосифа, Адам обичал Исака.
После се обърнал към Ева и казал: Понеже ти не изпълни първото правило на рая, не даде първо гостът
да
опита плодовете, а после ти
да
ядеш, с болезни ще раждаш.
Вие ще кажете, че майката обича всичките
си
деца еднакво.
Каквото заченеш, с болезни ще раждаш и за
да
видиш какво произлиза от лошите работи.
Каквото и
да
казват майките, аз зная, че всяка майка има едно от децата
си
, което обича повече от другите, но това тя крие.
После и на змията казал: Понеже ти влезе в страноприемницата и
си
послужи с измама, излъга, като наруши първото правило в рая, не опита първо ти плода, а даде на домакините
да
ядат и ги изкуси, затова ти ще се влачиш по корем и с пръст ще се храниш.
Каквото и
да
казват, това е така.
Аз съм наблюдавал какво правят някои майки в селата.
Като вземе
да
дава на децата
си
хляб с масло, най-напред ще вземе една филия хляб, ще я намаже с малко масло и ще я даде на едно от децата
си
, което най-много обича тя ще му намаже една дебела филия най-малко с един пръст масло и ще му я даде.
Казвам: Щом ви дойде гост, накарайте го първо той
да
опита от плодовете, които вие не познавате.
Когато ви дават някаква храна, не яжте от нея, докато други преди вас не са я опитали.
Казвате: Ами еди-кой
си
лекар, еди-кой
си
учен казва това и това.
Не уповавай на това, което другите могат
да
ти кажат. Защо?
Всички ваши материални отношения, всякаква ваша обхода в света се обуславя все от Любовта.
Защото като умираш, никой не може
да
ти помогне.
Ти даваш на едно дете по-хубави дрехи, защото повече го обичаш.
Даже и до най-ближните
да
се отнася, пак не уповавайте на тях, докато сами не познавате известно положение.
На друго даваш по-скъсани дрехи, защото по-малко го обичаш.
Когато дойдете
да
умирате и ближните ви не ще могат
да
ви помогнат.
Ближният ти няма
да
умре заради тебе, ти ще умреш.
След това, колкото и
да
плачат заради тебе, те няма
да
ти помогнат.
Следователно, трябва
да
знаеш, че при умирането никой не може
да
ти помогне.
Не е лошо, че сте дали някому хубава дреха.
Ти трябва
да
бъдеш господар на
себе
си
и
да
поемеш всичката отговорност на нещата върху
себе
си
, в своите мисли, в своите чувства и в своите постъпки.
Защото от твоите мисли, от твоите чувства и от твоите постъпки зависи твоето минало, твоето настояще и твоето бъдеще.
От тебе зависи какво ще бъдеш в бъдещия живот.
Значи от вас зависи.
Божията Любов е капитал, мярка, с която ние
си
служим в живота.
Има един живот, който е извън времето и пространството – причинният свят, в който се разрешават всички противоречия, в които сега хората живеят.
И от правилното обръщение на този капитал зависи и Любовта на Бога към нас.
Има един свят, в който, ако бихте отишли, бихте намерили лек за всички ваши недъзи, болести и страдания, и нещастия.
Любовта е стимул, от който започват всички други неща.
Но колцина могат
да
се домогнат до този свят?
Ти не можеш
да
бъдеш учен човек, ако нямаш Любов, при това ти не можеш
да
бъдеш свободен човек, ако нямаш Любов, ако не обичаш.
Малцина могат
да
се домогнат.
Аз взимам знанието и свободата в широк смисъл.
Ако човек не може
да
влезе в света и в законите на безсмъртието, т. е.
ако не може
да
научи,
да
придобие новото знание, то той нищо не е разбрал.
Истинската сила и мощ на човека, с които той може
да
се брани, това е знанието.
Не е въпросът на (
да
) мисли, че като умре, всичко ще научи.
А най-хубавото място, дето човек може
да
живее, това е истината.
Не, той трябва
да
научи всичко това на земята.
Адам живееше в рая, в най-хубавото място.
Науката във всички свои отрасли, във всичко това, което сега става на земята, всичко е потребно за човека.
Няма нито един отрасъл, нито едно явление в живота, което
да
не е употребено и използувано за човека.
Оттам Адам беше изпъден, понеже, не устоя на правилата в рая.
Всичко е употребено за човека.
Вие можете
да
кажете, че всичко не е потребно на човека във физическия живот, в практическия живот, който той минава на земята.
Бог го остави съвършено свободен в рая, не постави в постъпките му
да
го следи никакъв стражар.
Той беше господар на положението, нямаше кой
да
го контролира в постъпките му.
Това е мястото на истината, дето владее съвършена свобода.
Всичко ви е потребно – и общественият живот, и политиката – всичко е потребно на човека.
Защо не запази свободата, която имаше?
Сега и вие трябва
да
изплащате тази първа грешка на първите хора.
Сега и всеки от нас трябва
да
знае доколко може
да
спазва свободата, която му е дадена.
Политическият живот е широк, в него има ред отношения, които трябва
да
се спазват.
И вие трябва
да
бъдете почтени и богати
да
имате Божията Любов.
Никой в света не живее за
себе
си
.
С какво можете
да
докажете това?
Ако вие по 4–5 пъти на ден се молите, или ако по няколко пъти на седмицата се молите, какво доверие можете
да
имате?
Вие трябва
да
имате определени възгледи за живота.
Питам: Нима като умре един човек, светът изчезва и престава
да
съществува?
Следователно като умрете и вие, всички хора ще
си
живеят със своите стремежи.
Когато някой ме запита дали го обичам, аз му казвам: Това е моя работа.
Ако е въпрос за женената жена, ще ѝ се каже: Иди повикай мъжа
си
.
Ако е за детето, за сина, ще му се каже: Иди повикай баща
си
.
Сега аз не искам
да
ви морализирам; какво разбирам под думата морализиране?
Дали обичам или не, това само аз го зная.
Ако е за дъщерята, ще ѝ се каже: Иди повикай майка
си
!
Аз не искам
да
ви накарам насила
да
станете добри.
Аз зная, че моят живот, че моят напредък, че моето щастие, всичко това зависи от моята Любов.
Ако е за ученика, ще му се каже: Иди повикай учителя
си
!
Преди всичко това е невъзможно.
Ако е за слугата, ще му се каже, иди повикай господаря
си
!
Любовта ми към всичко в света определя моето бъдеще.
Всеки има
да
вика някой по-голям авторитет.
За
да
бъде добър, човек трябва
да
бъде абсолютно свободен.
Това и аз зная, това и хората трябва
да
знаят.
В български език под думата мъж се разбира човек, който е силен, който е глава на една жена.
И човек е свободен, но той не знае как
да
използува своята свобода.
В стария език под мъж се разбира същество, което е господар на своята мисъл.
Че е свободен човек, това подразбира, че му са дадени условия за свобода в самия него.
Но Любовта е мощната сила, която работи в мене, и определя целия ми живот и цялото мое бъдеще.
Мъж е този, който знае
да
извиква своята мисъл на време.
Веднъж има ум, сърце, воля, той има свобода.
Значи, аз съм, който създавам своето бъдеще.
Свободата, това е великият смисъл.
Казвате: Защо трябва
да
любим?
Човек не може
да
бъде човек, ако не е свободен; човек не може
да
бъде човек, ако не може
да
мисли; човек не може
да
бъде човек, ако не обича.
Аз любя, защото създавам по този начин своето бъдеще.
Защото Любовта ражда живота.
Че обичам някого, аз няма
да
му казвам, но спазвам всички онези правила, които Любовта изисква, защото тя прониква в цялото органическо царство, тя прониква в цялото битие.
Мъдростта ражда знанието и светлината, а Истината ражда свободата.
Няма място в целия живот, дето Любовта
да
не прониква.
Ако нямаш Любов, ти не можеш
да
живееш.
Там, дето Любовта прониква, всичко бъбли или гъмжи с живот в
себе
си
.
Ако нямаш Мъдрост, ти не можеш
да
имаш знание и светлина; ако нямаш Истина, ти не можеш
да
бъдеш свободен.
Това са твърдения, но нещата трябва
да
се доказват.
Няма нещо в света, което
да
е мъртво.
За
да
се докажат някои неща, нужно е най-малко един час.
Колкото нещо
да
е мъртво в повидимому, то все има живот в
себе
си
.
Има неща, които на вас могат
да
се докажат в няколко секунди.
Според това детинско схващане, вие чакате
да
дойде Христос и
да
ви тури едни от дясно, а други отляво и
да
каже: Елате, вие благословени деца мои!
Защо
да
не го бутаме?
Да
разправяш на един умрял човек за ходенето, за движението, това е безпредметно за него.
– Не го бутайте, защото ще се изгорите, ще изгорите пръстите
си
.
Вие очаквате такова нещо, което зависи от хиляди ваши съществувания.
Оставете бъдещата присъда.
Добре, дръж тогава пръстите
си
нагоре.
Въпрос е, какво сега може
да
ви се даде, какво в настоящето може
да
получите.
Има хора, които са невежи, но те имат съзнание, имат желание
да
бъдат учени.
Учението е предмет, към който трябва
да
се стремим.
Казвам: Ако една клечка кибрит може
да
ви обгори и
да
подскочите, колко повече ще се изгорите от огъня.
Затова ви казвам: Не туряйте пръстите
си
на огъня!
– Ами какво
да
правим?
Мнозина
си
предполагат дали не ще дойде ден, когато не ще имаме нужда от знание.
А на онези, които не сте изпълнили закона на Любовта, ще каже: Идете далеч от Мене!
Дали ще дойде ден, когато няма
да
имаме нужда от знание – това е особено схващане.
Следователно, за
да
мислиш правилно, за
да
бъдеш неуязвим, ти трябва
да
намериш едно вещество, подобно на азбеста, което никога
да
не изгаря.
Човешката мисъл трябва
да
има един матрис,
да
има нещо пробно,
да
е като златото,
да
не се окислява.
– Когато и вие се научите
да
прилагате закона на Любовта, тогава и вие ще дойдете при Мене.
Човек трябва
да
има устойчиви възгледи.
Понеже още не сте го научили, идете далеч от Мене.
Каквото и
да
направите, той е ограничен, вие не сте господари на това положение.
Човешката мисъл трябва
да
бъде нанизана като маниста.
Човек, който има минало, който има настояще и който има бъдеще, непременно е осъден
да
умре, щом има тия три положения в
себе
си
– присъдата му е теглена.
Човек трябва
да
се интересува от всичко.
Ще кажете, че еди-кой
си
не заслужава
да
го обичате.
Когато и
да
е, който и
да
е, все ще бъде екзекутиран.
Нима от геология не трябва
да
се интересува?
Нима от математика, от геометрия, от социалните науки не трябва
да
се интересува?
– Все ще дойде присъдата му.
Нима от изкуство, от художество, от музика не трябва
да
се интересува?
От всичко трябва човек
да
се интересува.
Сега вие плачете – присъдата е изпълнена върху някое ваше дете или върху някоя ваша дъщеря, или върху вашия мъж: Все е изпълнена върху някое ваше дете или върху някоя ваша дъщеря, или върху вашия мъж: все е изпълнена върху някого и все сте недоволни.
Нима от готвачество не трябва
да
се интересува човек?
Кой ви осъжда, и кой ви екзекутира, не знаете.
Ако вие бихте били един знатен готвач, за предпочитане е някъде
да
сте готвач, добре платен, отколкото
да
получавате някаква дребна заплата от 1500 лева.
Ако не държиш Бога в ума
си
, ти ще повредиш сам на
себе
си
.
– Ама еди-кой
си
не заслужава Любов.
Да
има някой външен съдия специално, не знаете.
Някой път има специален съд, осъждат го и го хващат.
Ако един готвач знае как
да
сготви ядене на някой богат болен човек, това негово ядене ще струва хиляди левове, ако болният оздравее от него.
Всеки, в когото живее Вечният, Безграничният, Който е създал света, заслужава нашата Любов, защото само Любовта внася онова, което осмисля живота.
Осъждат го като престъпник и го поставят в затвор.
Ако вие знаехте това изкуство
да
готвите по този начин, вие бихте лекували с готвенето.
Тя е, която внася живот, тя е, която внася знание и светлина, тя е, която внася свобода.
Ако имате ревматизъм, ще сготвите по един начин, ако имате невралгия, ще сготвите по друг начин; ако страдате от главоболие, ще ви сготвят съвсем друго ядене.
Сега иде нова епоха, в която се създава нова месечина.
Няма болест, която
да
не може
да
се лекува с ядене.
Съгласно това Писанието казва: „Ето, създавам нова земя и ново небе, ново слънце и нова месечина.“ Не зная дали всички тия неща ги има в Писанието.
Всички онези неща, които произвеждат разединение в човешкия ум, не са разумни.
Някой казва, човек трябва
да
се въздържа от ядене.
Ако ги няма, аз
си
позволявам
да
ги вмъкна.
Когато мислим, че един човек е по-прав, а друг по-крив, това са относителни неща.
Има смисъл човек
да
се въздържа от ядене, но от храни, които раждат различни болести.
Ако ме държат отговорен, аз съм съгласен, не се отказвам
да
отговарям.
И затова казвам: В Писанието се казва, че ще създам ново небе, нова земя, ново слънце и нова месечина, и нови звезди.
Малко философски трябва
да
се погледне на въпроса.
Всички народи се различават един от друг и по храната, която приемат.
Звездите, това са всички добри хора, всички учени от всички отрасли на науката, те ще бъдат тези плеяда звезди, които ще украсяват небето.
Преди години доказваха, че за
да
живее дълго време, човек трябва
да
се храни с месо, защото месото правило човека силен, смел и умен.
Сегашната култура, която се отличава по степента на своето съзнание, по големия
си
успех, все-таки се намира в едно преходно положение.
В нашата култура, в нашата епоха се създава нещо ново.
Всички месоядни животни са крайно досетливи, интелигентни, смели и свирепи.
А пък аз съм човекът, който гледам всичко това и се радвам на онова, което Бог е създал.
В нашата епоха се създава една нова луна, досега нашата земя е била в една луна само, а сега вече се създава нова луна, с особена светлина.
Запример лисицата е смела, хитра.
Когато иска
да
си
открадне една кокошка, тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще
си
пробие път, но ще
си
хване една кокошка.
Според теорията за създаването на луната, има два възгледа: Едните считат, че земята е дъщеря на луната, а други считат, че земята е майка на луната.
Тя ще влезе вътре в курника, през тавана даже ще
си
пробие път, но ще
си
хване една кокошка.
Ние няма
да
спорим върху тези възгледи, това е въпрос за учените хора.
Дали ще може
да
излезе после вън от курника, това е въпрос.
Каквото и
да
поддържат – дали земята е майка или дъщеря, това за нас е безразлично.
Важно е, че може
да
влезе в курника.
И майка
да
е, и дъщеря
да
е, все луна е.
С това знание вие ни най-малко не сте готови
да
влезете в бъдещите условия на живота.
Ако мислите, че (с) тези знания ще отидете далеч, вие се лъжете.
Като се е отделила от земята, с това луната е намалила нейната скорост,
да
не се движи толкова бързо.
То е все-таки, както някои обикновени пътници-екскурзианти искат с обикновените
си
приготовления, както за Витоша,
да
отидат на Хималаите.
Ако ние бихме се родили на земята в това време, когато тя се е движила толкова бързо, в три часа отгоре тя би ни изхвърлила вън от
себе
си
, нямаше
да
живеем спокойно.
Ако мислите, че тия обикновени приготовления, които правите за Витоша, можете
да
отидете и на Хималаите, лъжете се.
За
да
се уравновеси нейното движение, за се увеличи денят и за
да
се намали движението, и за
да
стане земята така достъпна за органическия живот, както е сега, при тези условия, трябвало е луната
да
се отдели по някакъв начин и
да
въздействува върху движението на земята.
Второто положение, втората функция на месечината е, че всички онези нечистотии, които хората имат даже и най-престъпните им замисли и желания, луната ги е намалила 75 на сто.
Там се изискват най-малко 4–5 седмици и дали ще постигнете целта
си
, това е въпрос още.
Ако не беше луната, хората щяха
да
имат престъпления сто на сто, а сега луната поглъща 75 на сто от престъпленията им, а остава само 25 на сто.
Та като се говори по този начин, аз виждам една опасност за вас, защото нещата, фактите се изнасят общо.
Като се създаде втора луна на земята, няма
да
има на земята никакви престъпления, хората ще бъдат свободни от престъпления.
Когато дойде втората луна, тя съвършено ще уравновеси движението на земята.
Често аз съм правил изследвания, правил съм ред опити,
да
видя ще мога ли
да
предскажа какво ще бъде времето.
Макар и
да
зная съчетанията в природата много добре, но все пак има известни изключения.
То е създадено от две числа, от две и от четири.
От най-новите
си
наблюдения, които правя, виждам, че за
да
вали дъжд, трябва
да
имаме едно налягане от 600–700 километра по барометъра.
Същевременно трябва
да
има едно увеличение на влагата от 60–70–80.
Да
знаете правилно
да
умножавате две по две, това значи
да
знаете как
да
превръщате злото в добро.
И като изучавате човека, ще видите, че има известни органи, известни чувства, известни жлези, турени в него, като уреди, чрез които вие може
да
определите как трябва
да
мислите, как трябва
да
чувствувате,
да
разсъждавате и
да
действувате.
Чрез тези органи вие може
да
определите кога ще ви се случи някакво нещастие.
Имаш числото две, не знаеш какво
да
правиш.
Разправяше ми една госпожа, която сега е заминала за онзи свят, каква опитност на предчувствие имала при едно пътуване с мъжа
си
от Виена за Берлин.
Трябва
да
го умножиш само на
себе
си
.
Като го умножиш само на
себе
си
, ще получиш числото четири.
Като се качили в трена, веднага тя изпитала голямо смущение в
себе
си
, нещо силно я притискало, голямо стеснение.
Четирите дава насока на човешката фамилия.
Чуди се коя може
да
бъде причината за това.
„Иди повикай мъжа
си
!
Спомня
си
, че от дома
си
тръгнала много добре, разделили се добре с децата
си
, чуди се коя ще бъде причината за това голямо безпокойствие.
Мъжът ѝ заспал, нямало с кого
да
сподели това тягостно вътрешно състояние.
Когато отиде при Господа, Той ви казва: Иди повикай ума
си
.
По едно време както тренът пътува, става едно голямо сътресение, от което всички куфари изпопадали на земята, един от куфарите ударил мъжа ѝ по главата, пътниците се блъснали един в друг.
Ти не може
да
отидеш при Господа, ти не може
да
влезеш в космоса,
да
разсъждаваш, ако не повикаш мъжа
си
.
Както пътувал тренът, случило се, че се ударил силно в един вагон, който останал точно на пътя, дето минавал техният трен.
Те трябвало на това място
да
прекарат цели два часа.
Тя е като животно, което постоянно върти опашката
си
насам-натам.
Като тръгнали наново, тя се успокоила съвършено, всичката предишна тревога изчезнала.
На мене често са ми казвали, че жените въртят опашките
си
.
Досега аз не съм видял никаква опашка на жените, но така ми казват, че
си
въртели опашките.
Понеже съм учен човек, аз тълкувам това и казвам: Тази жена върти опашката
си
– това значи, тя служи на своите чувства, мъжът ѝ го няма.
Като служи на чувствата
си
, тя
си
върти опашката, нищо повече.
Често хората очакват някой
да
дойде
да
им предскаже какво има
да
им се случи отвън.
Който не знае
да
превежда нещата, ще отиде към теорията на Дарвина, според когото още отдавна опашката на човека е паднала.
Бог е дал предсказвачи, пророци, но не всякога тия предсказвачи са гадатели.
Според теорията на Дарвина опашката на жената е паднала и опашката на мъжа е паднала, още с развиване тежестта на мозъка и преместването му не отзад, както е било по-рано, но отпред.
В София има двама видни гадатели на кафе.
Понеже човек само не може
да
си
гадае, един ден двамата тръгнали за Витоша, там
да
пият кафе и
да
си
гадаят.
Когато центърът на тежестта в човека е бил отзад в мозъка, тогава той имал опашка, но когато минал напред и той почнал
да
мисли, нямал вече нужда от опашка.
Те
си
взели джезветата, чашки за кафе, чисто хубаво, смляно кафе и тръгнали.
На времето
си
опашката е била комендант, капелмайстор, тя дирижирала.
Те искали
да
покажат кой от двамата по-добре пророкувал.
Там
си
сварили кафе, пили и сменили чашките
си
, защото човек сам не може
да
си
гледа.
Сега решили
да
покажат изкуството
си
.
„Иди повикай мъжа
си
!
Те искали
да
видят ще се сбъдне ли това, което ще
си
гадаят.
Но всеки искал
да
му кажат нещо специално.
Някой път ще се спра
да
ви говоря от мое становище какво нещо е държавата.
Хайде след 3 месеца, 25 деня, 3 часа и пет минути ще ти се роди една дъщеря със сини очи.
На петата
си
година тя ще прояви музикална дарба и ще бъде добра пианистка.
Някога трябва
да
се спра
да
ви опиша какво нещо е женитбата, какво нещо е семейството, какво представя обществената любов.
Ще разгледам тези въпроси от съвсем ново гледище, нова светлина ще хвърля върху тях.
Ще кажете, че върху тези въпроси не е времето дошло още.
Лесно е
да
гадае човек, но всички неща, които предсказва, трябва
да
станат.
Вие сте майстори
да
предскажете онези неща, които не стават.
Всеки може
да
предсказва по своите уреди.
Вие не сте наблюдавали вашите уреди и по тях
да
предсказвате.
Христос казва на жената
да
отиде
да
повика мъжа
си
.
„Побратимяване всеобщо на всички религии“.
Той ѝ казва, че ще ѝ даде жива вода.
Тя е голяма книга, около хиляда страници.
Каква е тази жива вода?
Там е изложено мнението на всички представители на религиите, които присъствували на един конгрес.
Живата вода това е Христовото знание.
Това знание, тези вярвания, които имате, с тях нищо не можете
да
постигнете.
„Иди повикай мъжа
си
!
Защото там били събрани около 300–400 души, представители на различните религии в света, и всички говорили по въпроса, та трябвало
да
се напечатат речите на всички говорители.
“ Този мъж, който досега
си
имала, и той не е твой мъж.
На всички речите били съкратени по на девет страници.
Досега ти
си
имала 5 мъжа.
Този приятел мяза на онзи турски ходжа, който бил голям любител на пари, че давал ги под големи лихви.
Като се разчул, идва по едно време при него един умен банкер и му казва: Защо държиш парите
си
заровени в земята?
И пак ѝ казва: „Иди повикай мъжа
си
!
Какво
да
ги правя?
“ Тя отива
да
разкаже в града, че е видяла човек, който знае всичко.
Дай ги на мене, аз ще ти дам лихви сто на сто.
Да
не би Той
да
е Месия?
– Дай ми 500 000 лева.
Кой е Месия в света?
Турчинът му дал 500 000 лева.
Месия е онзи, който може
да
научи хората
да
мислят правилно,
да
прилагат своята мисъл.
Месия е онзи, който може
да
научи хората на науката
да
не лъжат.
Могат
да
създадат колкото искат теории, но съзнателни лъжи
да
няма.
Всяко нещо
да
е обосновано на известни факти.
Следователно, всички блага, които ще ви се дадат от хората, ще бъдат само половината от онова, което някога вие сте дали.
После
да
няма никакво морализиране и в това морализиране
да
няма никаква задкулисност,
да
няма никакво самолюбие.
Те ще изядат половината, а другата половина ще ви дадат.
Ние не можем съвсем
да
се отречем от света, но във всяко нещо
да
седи истината.
Ние трябва
да
знаем, че благото, което ние искаме, искат го, искат го и всички останали хора.
Питам: При такова състояние може ли
да
има едно разумно разрешение на всички въпроси от органически, психически, обществен и политически характер?
Щом сме на земята, трябва
да
знаем как
да
споделим благата, които имаме.
В политическия живот сега не може
да
се говори за политика.
Да
допуснем, че вие сте едно общество, което ме слушате тук.
Двама италианци искали
да
посветят една своя книга на английския писател Бернард Шоу, на Шекспир и на още един английски виден писател, обаче, Бернард Шоу им казал: Аз съм англичанин и не искам
да
имам такава привилегия.
Щом изключвате всички останали английски писатели, изхвърлете и мене.
И за какво се говори във всички тия беседи?
Аз съм англичанин и не мога
да
се откажа от своя народ.
Питам тогава: Ако един англичанин не иска
да
се откаже от своя народ, трябва ли ние, хората,
да
се откажем от разумното в
себе
си
?
Трябва ли
да
се откажем от човечеството?
Чудни са хората, когато искат
да
ни убедят, че човек е произлязъл от маймуна или от някакво животно изобщо.
Но преди всичко това са условия.
Най-голямата философия седи в това
да
ти се докаже, че човек е произлязъл от една малка клетка, от една малка животинка, която
си
въртяла опашката.
В човека съществуват известни неща, които могат
да
му подсказват какво
да
направи.
Когато ми доказват как е направена моята къща, аз имам предвид от какъв материал е направена, как е построена, какви майстори са я правили, но когато дойдат
да
ми обясняват моя разумен произход, че съм създаден, както е създадена моята къща, тук не съм съгласен.
В това отношение умът и сърцето му могат
да
предскажат,
да
подшушнат на човека какво
да
прави и какво има
да
му се случи.
Обаче, Бог може
да
живее само в душата на човека.
Ако имаш душа, Бог може
да
живее в твоята душа.
Ако нямаш душа, Бог не може
да
живее в тебе.
Може би учените, които са обяснявали този въпрос, за
да
не съблазняват хората, като малките деца, те са направили този превод, като им казват, че човек бил направен от пръст.
Този превод е необходим, за
да
се избегне противоречието, което е поставено в Писанието.
Понеже сърцето на човека е грешно, Бог не може
да
живее там, дето е грехът.
От този момент човек почнал
да
чувствува, в него се пробудило съзнанието.
Следователно, Бог може
да
живее у нас само в душите ни.
Сегашната епоха е по-важна от онази, когато Господ е създал човек в рая.
Това всички трябва
да
знаете.
Който е без душа, той трябва
да
знае, че Бог не живее в него.
За онази епоха, когато Господ е създал Адама, първия човек от пръст, Той е трябвало скъпо
да
плати за него.
А пък, за
да
може Бог
да
живее в душата на човека, той непременно трябва
да
има едно отлично сърце и един отличен ум.
Този човек направи такава погрешка, че Господ трябваше
да
изпрати своя любим син
да
стане жертва, за
да
изкупи човечеството.
Христос е дошъл
да
изкупи погрешката на миналото човечество, което не е знаело как
да
употреби своето съзнание.
Понякога ние седим и не знаем какво представяме, какво сме сами по
себе
си
.
Ти
си
човек, който имаш душа, в когото Бог трябва
да
живее.
Защо е създаден мъжът, защо е създадена жената и защо е създадена змията?
Това трябва
да
стане.
Според законите на невидимия свят, или според законите на един висш свят, Адам и Ева първи трябвало
да
поканят един гост в рая.
И като знаеш това, ти не трябва
да
бъдеш един страхливец, като заек, само
да
подскачаш, но трябва
да
си
човек, който трябва правилно
да
мислиш.
Те му приготвили нещо хубаво, според всичките правила на рая, както трябвало
да
го поканят.
Тогава Адам останал у дома
си
да
приготовлява за угощението на госта, а изпратил другарката
си
Ева с госта
да
го разведе из рая
да
му покаже всичките забележителни места,
да
види какви хубави неща е направил Господ.
Какво значи
да
живееш сам, това значи
да
живееш с Божественото със
себе
си
.
Ако човек сам не може
да
живее, той нищо не знае.
– Мене ми се вижда някак особено.
Възпитанието на човека трябва
да
започне със самотата.
–
Да
, особено е, но от него Господ ни забрани
да
ядем.
Ако човек сам не може
да
живее, той с никого не може
да
живее.
Не трябва
да
го бутаме.
Ако сам може
да
живее, с всички ще може
да
живее.
3.
Огънят на пречистването. Едно добро / Огън на пречистване
,
УС
, София, 1.12.1935г.,
Вие идвате в живота и искате други
да
ви ръководят – като вас хора, които са дошли, които са загазили.
Мислите ли, че ако богатият остави сиромахът
да
го ръководи, че неговите работи ще прокопсат?
Не. Мислите ли, че ако здравият почне
да
ходи по ума на болния, че той тъй постъпи по него?
И ако аз не зная как
да
взема една линия... Я вижте онзи, който ще се бие, каква поза взима?
И той ще страда като него.
Има известни състояния, всички трябва
да
ги изучавате.
Изведнъж ще
си
свие лицето.
Всички искате
да
бъдете обични на Бога.
Вижте онзи мъж, който влиза вкъщи, намислил е
да
набие жена
си
, какво прави?
Мислите ли, че на Бога Му са благоприятни всичките наши прегрешения, лоши мисли, чувства, които ги правим; мислите ли, че може
да
бъдем почитани така?
Казва: „Слушай, кой ти позволи
да
ходиш из пазаря и
да
имаш там рандеву, ти мене пита ли?
“ Удари я.
Той се отдалечава от всичките ония охкания, които имаме тук, на Земята.
Питам: Мъжът взел жена
си
да
я бие ли?
Той не иска нищо
да
знае за тях.
Да
я повика,
да
каже: „Миличка, слушай, туй, което днес направи, Господ твоите линии не одобрява.“ Днес нарисува една картина и изложението, което ще дадеш в Невидимия свят, на Небето ще кажат: „Голям простак е този!
Целия ден може
да
ровите, че сте изгубили нещо.
Но казвам: Защо, като видиш един човек, който има една погрешка, ти трябва
да
се смееш?
Всяка погрешка може
да
се изправи.
Вижте един човек, с ножа
си
удари едного, втори, трети, но единия удари в кълката, другия – в ръката и ги остави, онзи падне, започва
да
тече кръв.
Та умрели преждевременно, не чакали
да
израсте.
Какво трябва
да
правиш?
И постоянно търсят, казват: „Туй, което заровихме, търсим го.“ И кокошката все разравя; и хиляди години може
да
разравят.
Най-[първо,] не бързай
да
кажеш, че може
да
изтече кръвта.
Нищо.
Да
допуснем, че вие знаете всичките погрешки на хората,
да
допуснем, че вие сте ясновидец и представете
си
, че знаете всичко.
А този е дошъл
да
му пусне малко кръв.
И кое е по-хубаво:
да
знаете ли как се правят погрешки, престъпления, или
да
знаете как се изправят престъпления?
Сега, най-първо, докато изтече кръвта, трябва
да
мисля какво
да
направя с него, как
да
го превържа и как
да
се отнеса с него.
Че тогава, де ви е знанието, ако вие не може
да
изправите една ваша погрешка?
Тия работи стават, неразбрани работи, но гледай
да
извадиш добра поука.“ Нали трябва
да
има нещо криво у тебе.
Ако вие седите
да
рисувате и после не знаете как
да
рисувате, изопачите и носа не сте нарисували както трябва, изопачили сте го, като някое кукувиче яйце, и на устата дадете криви линии, като някое петало, питам: кой е крив?
Ако ти беше човек на любовта, щяха ли
да
те надупчат?
Вие се извинявате, че не сте даровит.
Казал
си
на този човек някоя лоша дума или закачил
си
жена му, или закачил
си
дъщеря му, или имаш
да
му даваш нещо, не
си
платил, или по негов адрес
си
писал нещо лошо във вестниците и изведнъж този човек може
да
дойде
да
те надупчи и
да
ти каже: „Ти трябва
да
знаеш какво трябва
да
правиш.“ В
себе
си
ще кажа: „Чакай
да
не направя друга погрешка, защото и мене могат
да
набучат.“ Като му тече кръвта, аз търся моите погрешки.
И като ги намеря, казвам: „Благодаря на Бога.“ Превържа го и дам този съвет.
Въпросът не седи в дарбата на човека.
Казвам: „Ако слушаш моя съвет и ако го изпълниш, отсега нататък никога няма
да
те набучват.“
Всички хора са създадени; щом ти
си
дошъл
да
учиш, ти
си
създаден – имаш дарба.
Че, ония нещастия, които вас ви сполетяват, има
си
причини.
И ако ти не рисуваш, кажи: „Ленив съм малко, не съм работил“, а не казвай, че „Не съм даровит.“ „Даровит съм, но не съм работил.
Ако страдате като светия, страдате за греховете на другите, а пък ако не сте светия и страдате, вие страдате за своите грехове.
Ако аз страдам като един светия или като един Учител за греховете на хората, казвам: такава е Волята Божия – за
да
им помогна, трябва
да
страдам.
Обичам истината, но прикривам я с лъжата.“ Тъй
си
кажи.
Пък ако страдам за моите грехове, какво има
да
се смущавам или
да
се възмущавам?
Ама ти ще кажеш, че „ние имаме наследени черти от дядо
си
и баба
си
.“ Такива извинения няма.
В единия и другия случай аз страдам, за
да
изкупя своите грехове или
да
изкупя греховете на хората.
Е, хубаво,
да
допуснем, ти имаш една наследена черта от дядо
си
, от баба
си
; знаеш, че е от дядо ти, от баба ти.
И в единия, и в другия случай не мога
да
кажа: „Защо Господ ми даде това?
“ Защото аз съм дошъл
да
свърша тази работа тъй, както е благоугодно на Бога.
Ако можеш
да
изправиш от дядо
си
тази черта, която е останала в тебе, ти
си
умен човек.
А в единия и [в] другия случай трябва
да
я свърша.
Ти
си
доста силен човек, постегнал
си
се, придобил
си
нещо.
Само че разликата седи в това, че в единия случай имам онова широко, велико съзнание за Божия план, който Бог е вложил в живота, [за това] защо хората трябва
да
страдат тъй.
Ако не можеш
да
изправиш нещо, това показва една слабост; ти
си
един човек, осъден на робство.
А във втория случай имам едно ограничено разбиране – страдам само за
себе
си
.
И докато не изправиш тази погрешка, не можеш
да
се освободиш от тази слабост.
И него като разбера, тогава в мене се явява желанието
да
се изправя, защото във всяко едно желание, като страдам за своите грехове, ще правя по-малко погрешки, за
да
намаля страданието
си
за бъдеще.
Казвате: „Ама трябва
да
чакаме някой
да
ни освободи.“ Представете
си
, че някой казва така.
Следователно в единия случай като страдам, в единия случай ще се науча
да
страдам по-малко,
да
правя по-малко погрешки.
Ако вие свържете едно куче с въже, и кучето прегриже въжето и се освобождава.
А за хората като страдам, ще ги науча, че като дойда, не само
да
страдам за хората – та тъй
да
ги изкупя.
Но свързвате един кон, той
си
седи.
Не, всеки човек за едното страдание
да
избегне, ще го науча
да
не греши, ще кажа: „Слушай, аз ти изплащам сега дълговете, но ти втори път няма
да
правиш тия дългове.“ Та, ти ще страдаш заради тях, но ще научиш тия хора.
Та, конят може
да
има връзки,
да
седи с въжето; кучето няма
да
има връзки, то се освобождава.
Иска
да
научи хората
да
не грешат.
„Зъби – казва – Господ ми е дал, ще прегрижа това въже.“
И Христос казва на сегашния свят: „Втори път като дойда, няма
да
нося страданията ви.“ Христос няма
да
страда.
Сега като дойде Христос, ще те опърли, Той ще те постави на аутодафе, на огън ще те постави, нищо повече.
Да
, за поправените погрешки похвалявам ви, 6 ви тургам, но който има още непоправени, какво
да
направя?
И ако има нещо в тебе здраво, ще остане; ако не, всичко туй ще се махне.
Да
ви извиня ли?
Ако
си
злато, ще се пречистиш, ако [не]
си
злато, ще изгориш и въглен ще остане от тебе.
А, не, и
да
ви извиня, ще ви направя едно зло.
Да
живеете 100 години, какво ви очаква?
Седи една млада госпожица, сестра, при мене, и тя научила нещо.
И най-после, като извършила много честно своята длъжност, той ѝ дал една стая с орехи,
да
има какво
да
яде.
Той като я пенсионирал, дал ѝ това.
Дядо ти мога
да
извиня, че го направи, но ти
си
поставен тъй, че не можеш
да
бъдеш извинен от последствията на погрешката, не мога
да
те извиня.
Но зъбите на катерицата били опадали – тя има два зъба, с които пробива ореха и изважда ядките.
Сега трябва
да
мислите.
И като я пенсионирал лъвът, тази отлична пощаджийка катерица, дал ѝ една стая с орехи,
да
си
яде, и тя казва: „Защо не бяха по-рано тия орехи?
“ Защо ви са благата на катерицата, когато вашите зъби изпадаха?
Аз не съм за буквоядството,
да
кажем, човек може всичко
да
направи.
Защо ви са орехите, защо ви е богатството, когато туй богатство не може
да
го използувате?
Ако ти нямаш никаква дарба и кажа, че всичко можеш
да
направиш, тогава трябва
да
лъжем. Не.
Щом нямаш никаква дарба, тогава нямаме никаква отговорност.
Защо изпадаха зъбите на катерицата?
Но щом имаш дарба, одарил те Господ – ума, сърцето ти и волята ти, тогава ти
си
отговорен за дарбите, които имаш.
Казваш: „Как
да
направим нещата?
Защото от единия до другия край ние не сме справедливи спрямо
себе
си
и спрямо другите.
“ Стига
да
имаш дарба, работата лесно става.
Щом направим една погрешка, ние изведнъж туряме всичката вина на Господа, казваме: „Господ защо направи този свят така?
И всяка една погрешка е едно препятствие, за
да
се яви една велика добродетел, която трябва
да
дойде у човека.
Трябва
да
знаете едно: злото има временен характер, то е ограничено, а доброто е безгранично, то не е от този свят.
Следователно доброто е всесилно, неограничено, а силата на злото е ограничена.
Адам като го хвана, Господ казва: „Защо взе от плодовете на това дърво?
Злото всякога ще отслабва, а доброто се усилва.
“ Адам казва: „Тази жена, която ми даде, тя не е била такава, на свят, аз мислех, че нещо ще стане, но тя била много глупава.
Колкото минава времето, то се усилва, то става по-силно.
Всичките добродетели, това са безгранични дарби и качества, които човек трябва
да
има.
“ Тя казва: „Господи, нали знаеш, тия животни Ти ги направи – ако те не бяха, аз нямаше
да
съгреша.“ Пак нищо не ѝ казва на нея.
А всичките наследени лоши черти, те са от временен характер и колкото времето минава, те ще отслабнат, ще изгубят своята сила.
Отива при змията, хваща я, казва (тя е най-умната от всички): „По корема
си
ще се влечеш и пръст ще ядеш.“ То, ще ви кажа какво нещо е пръст.
Злото само по
себе
си
губи силата в света.
Едно време злото е било по-силно, сега е станало по-слабо.
Едно време доброто повидимому е било по-слабо, сега се усилва и колкото времето минава, доброто става по-силно.
А главната храна – с плод се хранеше човекът, преди
да
беше съгрешил.
Плодната храна, с която трябва
да
се храни човек, показва едно състояние, преди
да
е съгрешил човекът.
Вие се спъвате най-първо с яденето, какво ще ядете,
да
не умрете гладни.
Най-първо листата трябва
да
ядете, най-първо – вегетарианството, за
да
се излекувате от греха, защото казва: „Листата на туй дърво са за излекуване на народите.“ Вегетарианството е метод за лекуване.
Или, другояче казано: най-хубавите мисли, които човек може
да
има, това са най-хубавите плодове; най-хубавите чувства, които човек може
да
произведе в сърцето, това са плодовете, с които човек в бъдеще трябва
да
се храни.
Те са временни неща, те спадат към категорията на злото.
И ако човек не може
да
мисли правилно и не може
да
чувствува правилно, той отвън не може
да
се храни правилно – той не може
да
разбира Словото Божие.
Яденето е едно зло за тебе, при него ти можеш
да
направиш една пакост и за
себе
си
, и за другите; и при парите можеш
да
направиш зло за
себе
си
и на другите.
И голям успех не може
да
има в света.
Всички временни неща са опасни.
Временен успех може
да
има, но временният успех ще бъде както успехът на катерицата – цяла стая с орехи, но понеже няма
да
има зъби
да
яде, тия орехи ще бъдат за другите, а не за нея.
Трябва
да
бъдете положителни, много умни.
И тогава казва стихът: „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ А щом Бог е истинен, в туй схващане седи нашата свобода.
Като ядеш и не внимаваш, можеш
да
се задавиш и
да
свършиш.
За нас Бог е образец на всичко онова, към което ние се стремим.
А за яденето може
да
си
толкова гладен, че за него може
да
удавиш един човек, може
да
го убиеш, за
да
му вземеш яденето.
Той
си
опекъл едно пиле и го турил в чантата
си
.
Турил
си
и една бутилка вино, та като се качва горе на планината,
да
си
хапне.
Англичанинът яде по всичките правила – по три пъти яде месо.
Дали го знаем или не, то е друг [въпрос].
Така англичаните кълцаното месо вечерно време го ядат, а българинът на обяд ще има кюфтета, а англичаните, като останало месото, че няма какво
да
го правят, те ще направят кюфтета.
Но на господаря му припада нещо – слабо сърце и престава
да
диша.
Безпокоите се дали ще ви падне най-голямата печалба.
Слугата, като го поглежда, казва: „Господарят отиде, умря, но нека се наям аз.“ Отваря той чантата, изважда месото и почва
да
яде.
Но представете
си
, че имате една лотария, в която се теглят билети дали ще влезете в някой концерт или не.
Изважда и бутилката.
Представете
си
, че има три места: първо място, второ място и трето място.
Като се понапил малко, поразвеселил се малко, казва: „Чакай
да
побутам малко господаря.“ Почнал
да
го бута по врата, мачкал го – съживил го.
Като станал господарят, казва: „Ти защо изяде пилето и защо изпи виното?
Господарят оживява, а слугата умира.
Ако ти
си
онзи слуга, който ядеш кокошката и пиеш виното, като оживее господарят ти, ти ще идеш на негово място – ти ще умреш.
А кой е господарят?
Аз на второ място въобще не обичам
да
сядам.
Господарят е доброто.
Някой път, без
да
искам, и аз имам един билет даден, който в света е второ място.
На мене са дали числото 29.
И като дойде господарят – доброто, при слугата, злото ще умре.
Където и
да
го туря, все ще ви създаде нещо неприятно, все
си
е недоволно, нищо не мога
да
му угодя.
Злото. А кой е вашият господар?
Доброто. А вие в дадения случай какво сте?
Каквото и
да
направя, то е недоволно.
Следователно слугата трябва
да
стане ученик, само тогава може
да
изправи своите погрешки.
Все намира погрешка, че не съм го турил на място, че достатъчно уважение не съм му дал, че това било, онова било.
Дошъл съм до едно място вече, намерил съм слабата страна на 2-те, казвам: „Слушай, ти
си
много красива мома, ще те оженя.
Искам
да
ви наведа на онази мисъл, но и
да
ви дам превод.
Как трябва
да
се живее, то е най-голямото изкуство, което човек може
да
добие на Земята –
да
се научи човек
да
живее.
Хубаво.“ Сега числото 2 очаква
да
се ожени един ден. (Смях.)
Той най-първо трябва
да
изучи законите на човешката мисъл, как трябва
да
мисли във всеки даден случай.
Сега ще ви наведа на една истина.
И
да
знае как
да
чувствува.
Смехът е всякога един признак за неща, които повидимому не могат
да
станат, а неща, които ще станат.
Не
да
се кара, но във всеки случай
да
знае
да
регулира сърцето
си
.
И после,
да
знае как
да
постъпва.
И това е задачата на всички праведни, светии, гениални хора.
Това е един стар стремеж –
да
знае човек как
да
мисли,
да
чувствува и в даден случай
да
знаеш как
да
постъпиш.
Туй
да
го знаеш.
Един мускулен ревматизъм има, който сковава краката на хората,
да
не могат
да
се движат.
Ние трябва
да
живеем, понеже ние сме предмет на един по-висш свят – и нас на Земята ни изучават тъй, както ние изучаваме буболечиците.
Ти се смееш на една реалност, която има
да
стане.
Като рече
да
се подвижи, боли го.
Крак го боли, ръката го боли, навсякъде, та не смее
да
се помръдне.
Всеки един предмет, всяко растение, колкото едно растение дава по-хубави плодове и по-зелени са листата му, толкова повече се интересуват от него.
Или, другояче казано: числото 2 всякога показва един начин – когато ние се намираме в една мъчнотия
да
мислим,
да
чувствуваме и
да
постъпваме, то е числото 2.
И като рече
да
се върти, особени, класически маниери има – маниери на ревматизъм.
И щом не знаеш как
да
решиш, то е числото 2.
И пита: „По кой начин
да
се мръдна?
Ти може
да
си
едно хубаво сухо дърво – нищо не значи, ще намерят някое място, за гориво го бива.
Не знаеш как
да
мислиш – числото 2.
Как
да
мисля?
Сега, това са сравнения, за
да
ви дам известна светлина.
Както и
да
постъпваш – казваш: „Не мога
да
си
помогна.“ И все трябва
да
го кажеш сега.
Но по какъв начин трябва
да
го кажеш?
Ти имаш ревматизъм – всичките правила ще ги спазваш.
Че лошо ли е човек
да
бъде неврастеник?
Но щастие трябва
да
[...] числото 2.
Та той трябва
да
бъде неврастеник, нерви трябва
да
има, за
да
мисли.
„Две“-те може
да
го примириш, като го събереш с 3.
Ревматизма създадохме ние, а онова, здравословното състояние е от Бога.
На Земята, ако нямаш нерви, ако не
си
неврастеник, ако не употребяваш своята енергия
да
мисли, а туриш енергията
си
да
се занимава умът със сърцето [ти], ти ще забъркаш работите.
Само 3-те е в състояние
да
задоволи 2-те.
Та сега, ще гледате
да
се освободите от вашия ревматизъм, от мускулния ревматизъм.
Умът трябва
да
се занимава със
себе
си
, а не със сърцето.
„Две“-те има особена симпатия към числото 3.
Аз го наричам класически ревматизъм на движението.
То е етикеция в мисълта, етикеция на чувствата: тъй
да
седи човек, човек седи, размишлява какви ще бъдат резултатите.
Какви ще бъдат резултатите?
На сърцето е дадена една функция постоянно
да
дава всичките Божии благословения, които идат от другия свят – всички трябва
да
минат през сърцето.
Той е толкова недоволен от живота, че само като види Венера – този, недоволният бог в света, като види лицето на Венера, неговото лице взема по-друг вид, гледа по-другояче.
Ако аз полея един човек с чиста вода, здравословно е.
Той никому не вярва, никому кредит не дава, но като види Венера, поусмихва се и като дойде там, изменя
си
мнението, казва: „Все-таки, и при всички лоши условия на всички неща в живота, има едно добро и туй добро го виждам у нея.
Само дето капне една чиста капка вода, тя носи живот без разлика.
Всякога чистата вода носи благословение.
То
си
има четири камери, физиологически донякъде е правилно разделено, но сърцето има още друг ред функции, които не са описани.
А калната вода, дето капне, влошеви работата.
Сърцето най-първо изпраща артериалната кръв по цялото тяло, значи постоянно дава, изпраща каквото иде отгоре.
Каквото са му дали, всичко туй изпраща по тялото – и навсякъде ядат и пият.
После, друго качество има сърцето: че като дойде венозната кръв при него, то я изпраща в дробовете; дробовете са място за изгаряне, място на аутодафе, за пречистване на венозната кръв.
Като дойдеш там, и най-недоволният който е в живота
си
, като дойде до любовта, човек казва: „Има едно добро в света!
Ако мислиш чисто, няма
да
мислиш за никакви правила.
И сега, и на вас желая
да
имате едно добро и нека бъде това любовта!
Ти като приемеш една вдишка и на минутата по 20, огън е това, всесъжжения – трябва
да
се пречисти.
Сега, разберете: Всичко онова, което ви говорих, не го изнасяйте отвън.
И после
да
изпратите кръвта по цялото тяло.
Като казвам: трябва
да
дишате дълбоко, аз разбирам: на вашия свещен олтар огънят трябва
да
гори и вашите чувства трябва
да
се пречистят.
В
себе
си
ще разбираш, със своя ум, със своето сърце, със своята душа и дух.
“ Ни най-малко няма какво
да
мислиш.
Ако словото ти не носи Божественото, трябва
да
мислиш.
Трябва
да
имаме всякога едно правилно разбиране за нещата.
Щом имаш класически ревматизъм, ще бъдеш внимателен, как
да
се помръднеш, навсякъде.
Някой път ще кажат ръката
си
да
носиш така – класически.
Казваш: те са, за
да
приеме човек въздуха.
Не, тази работа не е така ти само
да
приемаш въздуха.
Тогава всичките обичате
да
говорите някой път за недъзите на хората.
Аз наричам: туй е класически ревматизъм.
Огънят се поддържа, а на този, Свещения огън се пречистват всичките неща: твоите мисли, желания и постъпки.
Всичко туй трябва
да
мине през този огън.
Всякога петниш ума
си
.
Ти като мислиш за всякое зло или за някой лош образ, цапаш ума
си
.
Ти мислиш Петко, Драган, Стоян какво прави в стаята
си
.
Две неща може
да
прави.
Единствено ние виждаме външното тяло, но туй тяло е емблема, образец на ония тела, те са възможности за бъдеще.
Ако е при касата на някой богаташ и има класически ревматизъм и касата е отворена, той ще гледа по кой начин сега
да
привлече парите в джеба
си
.
И след като ги привлече, ще търси начин
да
се извини.
Един ден, когато човек започне
да
живее с другите тела, той ще прояви други качества, способности.
Ще цитира стихове, че светът тъй е направен, че Бог тъй е дал.
Но работата е, че парите в тази форма Господ не ги е създал, те не са круши, не са ябълки, те са от човеците.
Следователно само може
да
крадеш човешкото.
А той още не е влязъл в причинното
си
тяло.
А „к“ – забулиш Слънцето,
да
престане
да
свети.
Интересно е, вземете на български един слог и на английски – може
да
имат точно две противоположни значения.
На българина му кажи „син“, той ще му трепне сърцето: неговият възлюблен син; но ако кажеш „син“ на англичанина, то той казва „грях, престъпление“.
Често евангелистите казват: „Велико и страшно сме създадени“ и казват: „Чудно и страшно е създаден човекът.“ Той цитира стиха: „чудно и страшно“.
(sin (англ.) – грях; my (англ.) – мой) Ако му кажеш: „май син“ – „моят грях“; защото твоят син за англичанина е грях.
А туй, чудното трябва
да
изгние.
И колко трябва
да
се чистят слоговете.
Чудното и страшното в света е онова, което нищо не е в състояние
да
го разруши, то
си
остава при всичките условия на живота!
Та казвам: В последния стих на тази глава казва така: (33) „Който приеме свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Сега аз виждам, че като ви говоря така, в умовете на някои от вас влиза една мисъл, като че не сте способни ученици.
Значи, нашите синове са английските грехове.
И някой път не гледам дали една тема е хубаво написана – аз не съм за външната хубост.
Той казва: „май сън“ (sun (англ.) – слънце) е Слънцето, а на български „сън“ значи
да
спиш.
Щом е истината там, естествена красота има вече и стил има, всичко туй го има.
И „син“ е неговият възлюблен, чадото му.
Ама, казва, отличен стил има, речта му е красива.
Не може една реч
да
бъде красива, нито
да
има отличен стил, ако там няма истината.
Една реч, в която няма истина, в нея може
да
има опияняване, хората може
да
са опиянени – аз не говоря за реч, дето хората са пияни и дето хората не мислят.
Една мисъл, която внася светлина,
да
видим благата, които Бог е внесъл в онова пробуждане, поощрение, там седи силата на мисълта, като се внесе светлина.
Който може
да
ходи, е на правата страна, а който не може
да
ходи, е на кривата страна.
Вие сте се обезсърчили – като се погледнете в огледалото, казвате: „Стар човек съм.
Младите вече са тръгнали по друг път, те не ни слушат.“ Ти какво се занимаваш с младите, ти от кои
си
, мислиш, че
си
много стар.
Всякога, когато твоят ум е смутен, когато твоето сърце е смутено и твоята воля е ограничена, ти
си
на кривата страна.
Това е първото заблуждение, че
си
много стар.
Безразлично е дали причините произтичат от тебе или не.
Каквито и
да
са причините, правило е: когато твоят ум е свободен, сърцето ти – свободно, и постъпките ти – свободни, ти
си
на правата страна.
Дали е в тебе посторонно или по рождение, както и
да
е.
Ще ми разправяш за хорото, как
си
играл едно време при момите.
Но вие искате
да
знаете какво нещо е свобода.
Свободата съдържа едно качество на ума.
Или ще ми разправяш как
си
се борил на хорището с пехливаните.
Когато е свободен, умът може
да
мисли.
Да
си
свободен, умът трябва
да
мисли.
Или ще ми разправяш как
си
ял агънца.
За
да
си
свободен, сърцето трябва
да
чувствува, не болезнено.
Това е
да
угождаваш на
себе
си
.
И за
да
си
свободен, трябва
да
знаеш как
да
постъпваш.
Играл
си
на хорото при момите, борил
си
се с някого.
Ако мислиш право, ако чувствуваш право, ако постъпваш право, ти
си
свободен.
Сега, свободата не принадлежи на нашия триизмерен свят.
Че
си
победил Ивана, Драгана, Стояна – някой Дан Колов.
Някой казва: „Аз едно време бях свободен.“ Не, тя не е минала свобода.
„Ама, за бъдеще ще бъдем свободни.“ И за бъдеще няма свобода.
Свободата е в настоящето.
Но като му туриш 400–500 килограма, Дан Колов ще клекне.
Че, де е онзи пехливанин,
да
хване Земята с едната ръка и
да
я подигне?
Де е българският Дан Колов, който може
да
подигне Земята?
Че, аз гледах, тук като беше Дан Колов, на всички им трепереше сърцето, всички искаха
да
бъдат като Дан Колов.
Ние търсим живота на физическото поле; търсим и знанието на физическото поле.
Но ще видите, че на Дан Колов ушите му са деформирани от борба, и вратът, и носът е деформиран от борба.
На физическото поле ни живот има, ни знание има, ни свобода има.
И Дан Колов, с такъв дебел врат него го очаква апоплексия, нищо повече.
А вие го търсите тук.
Всичките пехливани, борци еднакво по този начин умират – както онзи Петров, казват: умря човекът.
На физическото поле има само страдание и противоречие, нищо повече.
И тогава, този свят е даден като задача,
да
се справите с мъчнотиите.
Вие ще цитирате, че дебел бил вратът на вълка, защото сам
си
вършил работите.
На умния човек знанието му е потребно, [за]
да
се справи със страданието на физическия свят.
Че как няма
да
стане дебел вратът му?
Мъчнотиите на физическия свят, задачи са това.
Целия ден всичките кражби той все на врата
си
ги носи.
Като открадне една овца, тури я на врата, носи я, задебелее вратът му.
Всеки, който е постъпил в училището, там трябва
да
се стегне
да
учи.
Всичките работи сам ги носи все с врата
си
.
Сега искам
да
не се отдалечим от въпроса.
Но онова, което трябва
да
научите, е важно.
Ще се стегнете,
да
учите.
Някой търси в училището щастие.
Като имаш известни препятствия в живота
си
, или някоя мъчнотия, веднага
да
умееш
да
бъдеш прозорлив,
да
видиш как може
да
се разреши.
Щастието няма там
да
го намерите.
Имаш една мъчнотия на сърцето
си
–
да
знаеш как
да
я разрешиш.
Имаш една мъчнотия в живота
си
–
да
знаеш как
да
постъпиш.
Че това е цяла наука,
да
знаеш как
да
постъпваш.
Не пред хората
да
знаеш как
да
постъпваш, но пред Бога.
Бог те наблюдава как ще постъпиш.
Запример, ако вие влезете в тези класически здания, че като отвориш някоя врата, вие трябва
да
извадите ключа,
да
го турите в джеба
си
; защото, ако оставите ключа на вратата отвън и бутнете вратата, после никой не може
да
ви отвори.
Като отключиш вратата, ще извадиш ключа, ще го туриш в джеба
си
; не го ли извадиш и бутнеш вратата, ти сам
си
затваряш работата и сам се осъждаш на смърт.
Като ни гледа, Той ни наблюдава, ума ни наблюдава и сърцето ни наблюдава.
Вие искате
да
влезете в живота и
да
оставите ключа
си
отвънка и като влезете вътре,
да
затворите вратата – и мислите, че може
да
имате свобода.
Вие сами се самоосъждате.
И Господ гледа каква линия ще направите.
И след всичко това хората искат
да
бъдат обичани от Бога,
да
се ползват от Неговото благоволение.
(втори вариант)
Докато се излекуват, хората и народите трябва
да
се хранят с листа, т.е.
(втори вариант)
След това ще дойдат до истинската храна – плодоядството, което беше първата храна на човеците в рая.
(втори вариант)
Това са плодовете на живота, с които хората трябва
да
се хранят в бъдеще.
(втори вариант)
– Какво търси кокошката?
(втори вариант)
Не се ли хранят с тези плодове, придобивките и успехът им ще бъдат временни.
(втори вариант)
Само онзи има право
да
рови, който някога е сял.
(втори вариант)
При това положение те ще бъдат като катерицата, която спечелила много орехи, но нямала вече зъби
да
ги яде.
(втори вариант)
Значи в далечното минало кокошката е посадила семенца и днес рови
да
ги намери.
(втори вариант)
Колкото и
да
рови, нищо не може
да
придобие.
(втори вариант)
„Който приема свидетелството Негово, запечатал е, че Бог е истинен.“ Съзнаваш ли, че Бог е истинен, ти
си
придобил истинската свобода.
(втори вариант)
Друг е въпросът, ако господарят ѝ подхвърли нещо.
(втори вариант)
Бог е образец на всичко, към което ние се стремим.
(втори вариант)
Същото се отнася и до човека, който очаква наготово, други
да
му подхвърлят нещо.
(втори вариант)
Той благославя труда му и му създава добри условия за работа.
(втори вариант)
Не е важно дали всички съзнават това.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
знаеш как се изправят погрешките, отколкото
да
ги посочваш.
(втори вариант)
Той е недоволен, безпокои се постоянно, че не е дошъл до съвършенството, не е постигнал идеала
си
.
(втори вариант)
За предпочитане е
да
рисуваш, отколкото
да
критикуваш картините на художника.
(втори вариант)
Като се наблюдава, човек сам вижда за колко неща се безпокои и смущава.
(втори вариант)
Лесно е
да
кажеш, че художникът не е нарисувал добре портрета на някого, че линиите на носа и на устата не са правилни, но мъчно е
да
ги изправиш.
(втори вариант)
Ще кажеш, че не
си
даровит.
(втори вариант)
Намира се още в положението на човек, канен на голямо угощение или на концерт, и очаква
да
види мястото, което му е определено.
(втори вариант)
Щом
си
дошъл на земята, все имаш някаква дарба.
(втори вариант)
Всеки иска
да
бъде на първо място.
(втори вариант)
Развий дарбата, която ти е дадена.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
рисуваш, ще признаеш в
себе
си
, че не
си
работил, а не че не
си
даровит.
(втори вариант)
Въпреки това, когато ходи на концерт, обикновено сядам на второ място.
(втори вариант)
Даровит
си
, но не
си
работил в това направление.
(втори вариант)
Това число, двойката, ми е дадена за работа.
(втори вариант)
Умен
си
, но не мислиш, затова не вършиш умни работи.
(втори вариант)
Добър
си
, но не прилагаш добротата
си
.
(втори вариант)
Като не можеш
да
прилагаш разумността и доброто, които са вложени в тебе, ти се извиняваш със своите наследени черти от баща и майка, от дядо и баба.
(втори вариант)
Срещу всяка лоша черта, придобита по наследство, стои по една добра черта, която компенсира лошата.
(втори вариант)
Където и
да
го сложа, все не е доволно.
(втори вариант)
То прилича на красива мома, която никой не може
да
задоволи.
(втори вариант)
Докато не изправи погрешките
си
, той остава техен роб.
(втори вариант)
Единственото нещо, с което може
да
се задоволи, е женитбата.
(втори вариант)
А всеки сам се освобождава от робството.
(втори вариант)
Затова съм решил
да
оженя двойката.
(втори вариант)
Представете
си
, че сте вързали с въже едно куче и един кон.
(втори вариант)
Да
се говори на хората за числата, за техния вътрешен смисъл, това е малко смешно и невероятно.
(втори вариант)
То ще
си
каже: „Имам зъби, ще ги сложа на работа“.
(втори вариант)
– Когато нещата не могат
да
станат.
(втори вариант)
Всяко нещо, което повидимому не може
да
стане, всъщност става.
(втори вариант)
Той
си
казва: „Който ме е вързал, той ще ме освободи“.
(втори вариант)
Когато ангелите казаха на Сара, че ще роди син, тя се засмя и
си
помисли: „На млади години не е станало, че сега ще стане“.
(втори вариант)
Не чакайте
да
дойдат хора отвън
да
ви развързват.
(втори вариант)
Числото две показва, че човек трябва
да
мисли, чувства и действа правилно.
(втори вариант)
Ако други са ви вързали и вие не можете сами
да
се развържете, тогава приложете философията на коня.
(втори вариант)
Може ли
да
мисли, чувства и постъпва правилно, човек е доволен вече, решил е задачата на числото две – строгото и недоволно число в живота.
(втори вариант)
Ето защо, като изправяте погрешките
си
, не казвайте, че сте се уморили и не искате повече
да
се занимавате с тях.
(втори вариант)
НАГОРЕ