НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
748
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
748
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Бъди доволен / Доволството
,
УС
, София, 24.11.1935г.,
Той влиза в него и започва
да
гледа чрез неговите очи.
(втори вариант)
Причината е дяволът, но ти
си
хотел, в който се настанил той.
(втори вариант)
Тебе виждат, а не дявола.
(втори вариант)
Дяволът те накара
да
откраднеш пари и ти го слушаш.
(втори вариант)
Искаш
да
си
поживееш,
да
се удоволстваш.
(втори вариант)
Ще кажете, че без пари не може
да
се живее.
(втори вариант)
Отива един дядо
да
си
купи захар.
(втори вариант)
Бакалинът претегля едно кило и казва: „Дай парите!
(втори вариант)
“ Той взема парите и дава захар.
(втори вариант)
След малко дохожда млада, красива мома
да
си
купи захар.
(втори вариант)
Бакалинът поглежда към нея, претегля едно кило захар и казва: „Днес ще ти дам захар без пари“.
(втори вариант)
Недоволството се дължи на глада, в широк смисъл.
(втори вариант)
Защо той дава на момата захар без пари.
(втори вариант)
2.
Закхее, сляз скоро
,
НБ
, София, 24.11.1935г.,
Аз пък я виждам в положението на едно малко дете и я питам: Като
си
живяла толкова години на небето какво
си
научила?
Добрите музиканти са схванали тази философия на музиката и те могат
да
свирят без ноти.
Ако беше ми казала, че
си
на 85 милиона години, разбирам, може би ще намеря една малка разлика в годините ти, едва на един милион разлика само, а така, като ми казваш, че
си
на 84 години, аз те виждам като едно малко детенце, което едва сега се учи
да
пълзи.
Отличният музикант може
да
произведе тоновете в ума
си
и после
да
ги изсвири на пиано, на цигулка или на какъв и
да
е инструмент.
Знаете ли колко милиони години са се изминали, докато човек стане човек, докато го виждаме в положението, в което днес се намира?
Докато се учи
да
свири, човек изучава формите по книга, и при такова свирене той всякога ще прави погрешки.
Аз не искам
да
се спирам върху развитието на човека.
Когато започне
да
свири по съдържание, човек започва
да
слуша тоновете в
себе
си
и тогава всеки тон изпъква сам по
себе
си
в него, като че ли го слуша отнякъде.
Докато човек е проходил, какви етапи е минал в живота
си
, какви стихии е прекарал!
През какви светове е минал, докато е дошъл на земята в тази форма на развитие, каквото днес го виждаме!
Като че ли от природата идват.
В природата тоновете съществуват в своята първична чистота.
Отсега нататък обаче, ще се учи правилно
да
ходи.
Някои искат
да
слушат и
да
произвеждат тоновете, както в една грамофонна плоча се произвеждат.
Отсега нататък ще се учи правилно
да
мисли, правилно
да
чувствува и най-после от сега нататък ще се залови за великата наука, как
да
обича.
Не, в грамофонната плоча тоновете не могат
да
се произвеждат, както са в своята чистота.
Не мислете, че е лесно
да
обичате.
Там тонът е осакатен, няма никакъв отзвук в
себе
си
.
Това е най-мъчната работа –
да
обичате.
Третият начин за свирене е –
да
свириш по смисъл.
Ти не можеш
да
се научиш
да
обичаш, докато не знаеш как
да
даваш от
себе
си
.
В български(я) език думата Любов започва с думата давам.
Всяка мисъл може
да
се прочете от някоя книга – това е механическо възприемане на мисълта.
Но при второто положение всяка мисъл може
да
изпъкне в ума на човека, това е възпроизвеждане на мислите по съдържание.
Във всеки език: италиански, френски, китайски и другите
си
имат специална дума за Любовта.
Това значи, че всяка мисъл има свой отзвук, по който може
да
се приеме.
Като даваш, ти всякога имаш в ума
си
мисълта, че трябва
да
вземаш.
Тъй щото не е достатъчно
да
чете човек какво нещо е моралът.
Моралът трябва
да
се чува,
да
се приеме като звук,
да
му е приятно на човек
да
му се говори за морал.
Който дава, той всякога иска
да
вземе, но идеята не е пълна.
Това даване още не представя Любовта.
Когато ви е приятно
да
се говори за морал, причината за това се дължи на факта, че вие сте чули звука на морала.
Любовта всякога дава.
Няма по-голяма музика и поезия от това
да
слушате какво нещо е духовният живот.
Тя има за цел
да
се прояви животът, а не
да
взима.
Като дава нещо от
себе
си
, тя има за цел
да
се разшири,
да
даде живот,
да
прояви живота в своята пълнота.
Това е даване!
Когато даваш, ти трябва
да
имаш желание
да
се прояви Божественият живот в тебе.
Ако даваш на един беден човек, ти трябва
да
даваш с цел
да
се прояви животът.
– Светията е човек, който може
да
ви срещне в една тъмна, бурна нощ, когато сте изгубили пътя
си
и той ще ви освети пътя, ще каже: Ето, тук е пътят!
Като давате вие трябва
да
следите дали вашето даване (е) право или не.
Светията е човек, който когато палачът седне с ножа
си
над вашата глава, може
да
ви снеме от кладата.
Ако след като дадеш на някой беден, твоят живот се разшири, това е право даване.
Светия е онзи човек, който, когато сте увиснали на въжето, ще извади ножа
си
, ще пререже въжето и ще каже: Оставете този човек, вие по погрешка сте го турили тука.
Ако животът ти не се разшири, това не е право даване.
Светията е човек, който като ви срещне беден, лишен от условия
да
се развивате, веднага ще ви вземе под свое покровителство, ще каже, че сте способен и ще ви помогне
да
учите.
Тогава ти усещаш едно стеснение в
себе
си
.
Всяко даване, което стеснява ума и сърцето на човека, не е право даване.
Всяко даване, което разширява ума и сърцето на човека, е право даване, в истинския смисъл на думата.
Светиите не говорят много, но те дават винаги нещо от
себе
си
.
Сега
да
дойдем до идеята: Какво означава физическият живот?
Ако попитате светията дали е светия, той ще каже: Аз не съм светия, но съм човек, който е дошел на земята
да
си
поживее малко.
Ще се усмихне и ще
си
замине.
По какво се отличава водата от твърдите тела?
Той няма никакви претенции в
себе
си
за светия.
– Водата се различава от твърдите тела по това, че се разширява.
– Не, всички, които са около мене, те са по-високи и по-големи светии от мене, защото те търсят писаните светии в църквите и по иконите, в книгите.
Хубави са и класическите светии, но те са писани светии, не са нито по форма, нито по съдържание, по същество.
Тогава и ние като тела на физическия свят, се стремим по възможност
да
ограничим своите разходи,
да
правим икономия,
да
заемаме по-малки пространства по обем, по широчина.
Разходите ни не трябва
да
бъдат излишни, понеже разходите ни на физическия свят са за сметка на духовния.
Ето и Христос вече две хиляди години как е умрял, но и до сега още ходят
да
го търсят в Ерусалим, в Палестиня, дето са му съградили големи паметници.
Всички търсят гроба на Христа, всички искат
да
знаят как е умрял и къде е умрял, но щом се отнася до това, което е учил, там ги няма.
Днес ще вляза в твоя дом.“ Закхей беше митар, един от тези, които събират данък и се качи горе
да
види де какъв гешефт има,
да
вземе нещо отнякъде.
– Защото
си
разпилял своите блага още на физическия свят.
Но като слезе долу, според думите на Христа, той разбра, че животът не седи в гешефтарството и каза: Господи, Господи, виждам, че животът има и друг смисъл.
Ако прави известни спестявания, не
да
се въздържа, но
да
употребява само онова, което му е потребно, той ще се върне в пълния живот, дето има всички условия за развиване.
Ето, половината от имането
си
давам на бедните и когото съм обидил, ще въздам четирикратно.
При сегашното възпитание на хората, всички са дошле до положение
да
считат, че животът е само на земята.
Вие ще кажете, че от толкова години се стремите, от толкова години търсите Христа и т.
Като остарее, човек започва
да
мисли, че дъщерите и синовете му ще продължат неговата работа.
Не, той се лъже, те няма
да
продължат неговата работа, но ще продължат своята работа.
Вие сте един Закхей, който се е качил на дървото
да
види Исуса Христа от високо.
Когато бащата умре, животът му ще се влее в живота на сина му.
“ Днес ще дойда в твоя дом.
Животът на сина му пък ще се влее в неговия правнук.
Когато Христос влезе в твоя дом наистина, в тебе трябва
да
стане един преврат.
Докато от сутрин до вечер мислите само за
себе
си
, вие не можете
да
се посветите на Божественото учение.
Тъй щото ще зависи как е живял бащата, как е живял дядото и т. н.
Листата на дървото не мислят само за
себе
си
.
Когато става вливане на няколко живота, всички отиват на едно място.
Вие мислите, че като умре бащата ще отиде на едно място, а синът ще остане на земята, и всеки ще живее за
себе
си
.
Дървото не може
да
бъде щастливо от един лист.
Във всички неща в света има едно единство.
Всичкото щастие на дървото е от всичките листа.
Защо човек трябва
да
живее добре?
– Най-първо ако пея, аз няма
да
пея за хората, но ще пея за
себе
си
, защото с всяко правилно вземане на тоновете, аз увеличавам своя живот.
Когато боледува човек, той не трябва
да
търси никакво лекарство, но
да
започне
да
пее и
да
свири някоя своя песен само за
себе
си
.
Сега
да
минем към реалното, към смисъла на живота.
Като пее и свири за
себе
си
, и болестта ще изчезне.
Така и учениците в едно училище се състезават помежду
си
кой ще има най-високи бележки, кой
да
бъде най-способен от всички.
– И цял свят
да
ви дават, не казвайте тази песен.
Хубаво е това в училището
да
се надпреварват, но ученикът може
да
свърши училище с отличие, но животът
да
не свърши добре.
Важно е как ще свърши и животът
си
.
Нито вие трябва
да
я дадете на някого, нито тя иска
да
има друг господар.
Аз бих предпочел един ученик
да
започне с отличие, но никога
да
не свършва.
Тя казва: Ти можеш
да
ме пееш, колкото искаш, но друг господар не искам.
Тази идея, че трябва
да
свършва, не е добра.
Ако вашата песен сама съизволи, разбирам, но никой не може насила
да
я застави
да
отиде при друг господар.
Ученикът всякога трябва
да
започва.
Щом се усъмните в силата на своята песен, тя не може
да
ви лекува.
После не е хубаво, между двама ученици
да
се състезават помежду
си
кой от двамата
да
бъде пръв, кой
да
има по-високи бележки.
Така дохождат при мене и ми казват: Ти можеш ли
да
ме излекуваш?
Аз бих желал, ако хората се състезават, в желанието
си
да
правят добро.
– Ако вярваш, мога
да
те излекувам!
– Ти ме излекувай, че после и аз ще повярвам и ще кажа, че можеш
да
лекуваш, че имаш сила в
себе
си
.
Във всеки човек трябва
да
има един вътрешен подтик към правене на добро.
Дойде някой, който страда от ревматизъм и ме пита колко струва лекарството, което ще му дам?
Не
да
се прави добро по един механически начин, но
да
чувствуваш този подтик, както в музиката,
да
чувствуваш тона на правенето на добро.
Не
да
правиш доброто, както онзи музикант свири, за
да
му плащат, но доброто и желанието към правене на добро
да
изтича от човека.
С това аз не осъждам музикантите, че свирят за пари.
– Нито аптеката ще ти кажа, нито лекарството ще ти дам, то струва повече от 25 хиляди английски лири.
Това, дето не ви давам това лекарство, то е защото мъчно се лекува ревматизъм.
Сега вие искате
да
дадете обявление, че аз съм светия и мога
да
лекувам.
Като съм се заел
да
лекувам някой от ревматизъм, запример, казвал съм му: Аз ще те излекувам, но с условие никога
да
не лъжеш.
Ако продължаваш
да
ме лъжеш, ще те заболи едното, после и второто коляно.
Към това трябва
да
се стремим.
н., не трябва
да
ме лъжеш по никой начин!
Дойде друг, оплаква се, че страда от ставен ревматизъм и не може
да
ходи, иска
да
го лекувам.
Стремежът на светлината е към свободата.
И светлината иска
да
бъде свободна.
– Всеки ден
да
ходиш в дома на някоя бедна вдовица и
да
носиш по половин чувал брашно, за нея и за децата ѝ.
Като придобиеш Мъдростта, ще се стремиш към Истината, а в Истината ще придобиеш свободата.
Никой не може
да
познае Бога вън от Любовта, вън от безконечността!
Ти не можеш
да
вярваш в Бога, ако нямаш Любовта, ти не можеш
да
познаеш Бога, ако нямаш Мъдростта – ако нямаш знание и светлина.
Ти не може
да
вярваш в Бога, ако нямаш в
себе
си
Истината и свободата.
Да
ви представя тази мисъл по-ясно.
Представете
си
, че всяка сутрин занасям по едно малко шишенце, пълно с жито.
Ти не можеш
да
виждаш, ако нямаш очи.
Ти не можеш
да
чуваш, ако нямаш уши.
Като дам това шишенце с жито на бедната вдовица, казвам ѝ: Ето това шишенце, което ще ви послужи, само в критични моменти на живота.
Ти не можеш
да
говориш, ако нямаш уста.
Във всяко друго време вие трябва
да
си
работите, но когато се намерите в трудно положение, без никакъв изход, тогава вземете шишенцето, потупайте го малко, погладете го и го оставете на масата.
За
да
видиш, ти трябва
да
имаш очи.
По този опит няма
да
казвате на никого.
Някой казва, че и без очи можеш
да
виждаш.
Но ще се ползувате с шишенцето само в трудни моменти на живота, когато от никъде не можете
да
намерите хляб.
Не е въпрос само
да
се говори.
Казвате:
Да
живеем!
Като се намирате в трудно положение, изговорете следната формула: „Йова е ре.“ Щом нямаш хляб и се намираш в трудно положение, изговори тази формула дълбоко в
себе
си
, с вяра и упование в Бога, и хлябът ще дойде.
Но никому няма
да
казвате формулата.
Всеки друг идеал носи нещастие в живота.
Сега като ви давам тази формула, не се лъжете, че като я произнесете, хлябът ще дойде. Защо?
Всички нещастия, които сега съществуват в живота, не са нищо друго освен отклонение от великия идеал на живота – Любовта, вследствие на това, в живота има толкова много примеси, че е станал цяла тиня.
Тези примеси са причина на тия големи страдания и нещастия в живота.
На този език, на който е произнесена за пръв път, тя има сила, но на български език няма тази сила.
Тогава какво
да
правим?
Ако произнесете формулата и очаквате хляб, хлябът няма
да
дойде.
–
Да
направим една реформа.
Тогава вие ще се намерите в положението на една кметица, която докато мъжът ѝ бил кмет в селото, тя имала на разположение всичко: дърва, хляб, месо, зеленчуци и т. н.
случило
си
(е), че мъжът ѝ умрял, и тя се намерила в трудно положение.
Какво
да
прави?
– Силни трябва
да
бъдем.
Отишла при една своя съседка
да
се оплаче.
Съседката ѝ казала: Аз съм много заета, не мога
да
ти помогна, но ето какъв съвет мога
да
ти дам: Ще отидеш сама в гората, ще
си
натовариш един голям сноп с дърва, ще ги туриш на едно място и ще започнеш
да
викаш високо името на една жена, която е добра помощница на всички като тебе в случая.
Тя ще дойде, ще тури снопа дърва на гърба
си
и ще ти ги донесе в дома.
Събрала един сноп дърва и започнала
да
вика помощницата, която се наричала – нужда или неволя.
Аз съм привеждал много доказателства за това, но понякога се боя
да
ги изнасям, защото не можете
да
ги разберете.
Тогава кметицата натоварила дървата на гърба
си
и ги занесла сама в дома
си
.
И тъй в света съществува един велик закон, който всички трябва
да
познавате.
Господарят ѝ по няколко пъти на ден отива
да
я храни с цел
да
я угои.
Достатъчно е
да
знаете как
да
произнесете една дума, за
да
видите силата на този закон, който действува навсякъде в света.
Той ѝ дава някаква свинска каша с цел повече
да
се угои.
Ако знаете как
да
произнесете думата Любов, вие ще се свържете с всички добри хора по лицето на земята, с всички светли любящи души, в които Любовта живее, които имат будно съзнание, те веднага ще ви послужат.
Ако знаете как
да
произнесете тази дума, всички хора по лицето на земята, дето и
да
са, в които Любовта живее, още до вечерта ще пристигнат при вас.
Ако не се свържете с тия същества, колкото и
да
викате за хляб, хлябът няма
да
пристигне.
За потвърждаване на тази мисъл ще ви приведа един малък разказ, дето същата идея се предава в друга форма.
Едно малко детенце останало сираче.
Но този квит не е в полза на прасето, но в полза на онзи, който я хранил, който се е грижил за нея,
да
се плати неговият труд, дето по няколко пъти – вечер и през деня, я е наобикалял и ѝ давал храна.
Майка му умряла, но то често слушало от нея за Господа Исуса Христа, Който живее на небето и помага на всички хора.
Той казва на свинята: Ще знаеш, че ти трябва
да
си
платиш, дето толкова пъти не съм могъл
да
спя спокойно и
да
си
гледам работата през деня, за тебе!
Затова, като се намерило в нужда и нямало какво
да
яде, то взело един лист и написало едно писмо до Господа Исуса Христа на небето.
В писмото то писало: Господи, Исусе Христе, от няколко време съм сираче, майка ми умре, няма кой
да
се грижи за мене.
Никой не мисли за мене, гладен съм, няма какво
да
ям.
Погрижи се Ти
да
ми уредиш работите!
Детето написало писмото, затворило го в плик, адресирало го до Господа Исуса Христа на небето и отгоре на писмото детето написало своя адрес, и го пуснало в пощата.
Те могат
да
те скарат и с всички останали тонове, а могат
да
те скарат даже и с капелмайстора.
Това писмо веднага проговорило на всички чиновници в пощата.
Ако на един тон не дадете определеното време, на цял тон, или на четвърт с точка или на осмина, веднага капелмайсторът мръдва с пръчицата
си
.
Всички чули за него и се учудили на вярата на това дете, което се опитало
да
пише писмо на Господа.
Който и
да
е тонът, ако не го вземете точно, колкото е неговото траене, веднага капелмайсторът се оплаква от вас, не е доволен.
Той казва: ,Правилно трябва
да
вземате тоновете, нито на йота повече или по-малко време.
Както и
да
мислите, това дете не е било глупаво, защото то получило отговор на писмото
си
.
Всеки тон трябва
да
се взима правилно и с всичкия му израз.
Най-първо директорът на пощата, началникът и всички останали чиновници до пощаджиите, всички се притекли в помощ на детето и му помогнали.
Каква е била идеята на Христос, за
да
каже тия думи на Закхея, Той знае.
В тебе трябва
да
стане едно преобразование.
Защото мислят, че не са достойни, не заслужават и не смеят
да
се обърнат към Господа.
Христос искаше
да
му обърне внимание, че е къс човек.
Да
бъде човек къс, според турците, се счита за нещо белялия.
Не, кажи в
себе
си
: Това слънце грее заради мене, птиците хвъркат заради мене, цветята цъвтят заради мене, дърветата растат заради мене, листата се развиват заради мене и т. н.
Те имат специална поговорка: „Късите хора са беля на Господа“.
Какво има
да
плачете?
Няма
да
превеждам точно тяхната поговорка, но казвам: Когато имате една беля, която се качва на дървото като Закхея, ще ѝ кажете, скоро
да
слезе долу.
Като слезе в тебе, кажете ѝ: Досега ти беше в моя дом, но отсега нататък аз ще бъда в твоя дом.
Аз не бих поставил перото
си
на хартия, никога, за
да
напиша една дървена философия като тяхната.
С тебе трябва
да
стане едно преобразование.
Това, което дава подтик, живот на нещата, ние наричаме начало.
Първото нещо: Като се обърнеш, като имаш някакъв възглед за живота, ти ще посетиш белята и ще ѝ кажеш: Сляз скоро долу, за
да
бъде в твоя живот.
Който е млад, той носи живот.
Най-първо той не знае как
да
постъпва, как
да
се развива.
Тя се е качила на дървото
да
те види.
Русите имат един хубав анекдот за случая.
Някой път ние искаме
да
знаем какъв е краят на нещата.
Тя чакаше
да
те види, както Закхей искаше
да
види Христа.
Ако минеш и заминеш покрай нея, и не я видиш на дървото, тя ще ти се докачи и ще иска
да
ти отмъсти, защото
си
я пренебрегнал.
Владиката слязъл малко
да
се поразходи и видял наблизо един овчар, който прескачал нещо и поглеждал към небето.
Когато желае
да
ти отмъсти, ти ще ѝ кажеш: Сляз долу скоро!
Тя ще слезе от дървото и ще каже: Половината от имането
си
давам на бедните, и когото съм обидил, ще му въздам четирикратно.
– Моля се на Господа.
След това ще го погребат, ще му турят един хубав надпис, че тук лежи един герой, силен и мощен, който след като се е подвизавал в живота, е умрял.
Сега ще приведа този пример малко по-близо до вашето разбиране.
Ако
си
млад, Бог ще те прати на земята
да
вървиш и
да
живееш.
Казвате: Тази работа няма
да
я бъде!
Овчарят прескачал леглото
си
от едната и от другата страна и при всяко прескачане, повдигал очите
си
нагоре.
Да
вървиш в правия път и
да
живееш.
Седиш и мислиш как
да
разрешиш тази работа.
– Как се моли, кажи ми
да
се науча!
Понякога обаче в главата ти идват съвсем дяволски мисли: Идва ти на ум
да
се качиш на някоя канара и оттам
да
се хвърлиш долу, или
да
вземеш хинин и
да
се отровиш, или
да
вземеш малко сода каустик и
да
я изпиеш, или най-после дохожда ти на ум
да
си
теглиш един куршум в главата.
Владиката започнал
да
му чете Отче наш и го накарал
да
го повтори.
Според схващанията
си
хората говорят за паметни дни.
Не, като ставате сутрин и сте неразположени, ще
си
кажете: Скоро сляз долу!
След това владиката се качил на парахода и продължил своя път.
Днес ще дойда в твоя дом.
Като започнал сам
да
се моли, овчарят видял, че забравил молитвата.
Той веднага се спуснал
да
гони парахода, метнал кожуха
си
на морските води и започнал
да
плава по морето.
Вие нали искате
да
станете герои?
Като видял владиката, че някой гони парахода, учудил се, че това било овчарят, когото той учил
да
се моли правилно на Бога.
Нас ни интересува началото, раждането на Христа.
Щом искате
да
станете герои, не трябва
да
бъдете страхлив.
Овчарят достигнал скоро парахода.
Какъв герой ще бъдеш, ако не можеш
да
влезеш в дома на белята, в дома на този страхливец?
Някои говорят за разпъването, за смъртта на Христа, като за някакъв минал факт, а въпреки това, Христос и до днес още не е престанал още
да
се разпъва.
Сега аз говоря само на онези от вас, които искат
да
бъдат герои.
– Няма нужда
да
знаеш никаква молитва.
Всеки ден ще чуете, че обесили някого, че го турили в затвор, хиляди и милиони хора все ще продължават
да
разпъват Христа.
Не искам
да
ви изнасилвам,
да
ви заставям сляпо
да
вярвате в това, което ви говоря.
Моли се както
си
знаеш!
Аз не искам
да
ви занимавам с това, което вярвам.
И наистина ние виждаме, че владиката, който се моли правилно със своите треби, пак не може
да
преплава морето по начина, по който овчарят го преплава.
Както виждам, вие всички сте дошле със свободни билети, нищо от никого не съм взел.
Питам: Ако вие не можете
да
направите едно добро, както трябва, какви хора сте тогава?
Човек трябва
да
прави добро, защото доброто и истината са двете релси, по които човешкият живот върви.
Това е един данък, който се събира всяка година редовно.
Ако твоята кола не върви по тези две релси, ти никъде не можеш
да
отидеш.
Гледам на една линия се наредили музикантите, критици – извадили лист и молив, всички пишат своята критика.
Те гледат ту нагоре, ту надолу, ловят как свирят.
По дърветата крушите трябва
да
седят, а не хората.
Като се качиш по тези две релси, ти
си
намерил вече пътя на Любовта, по който върви животът.
Те нямат понятие даже за онази музика, която съществува в природата.
– Не искам
да
правя добро!
– Не искам
да
говоря истината.
Значи, за
да
се излюпи едно пиле от яйцето, кокошката трябва
да
изпее тона до.
За
да
започне това пиле
да
се движи, кокошката трябва
да
изпее тона ре.
Без тези две релси, вие не можете
да
вървите по пътя.
За
да
се научи пилето как
да
кълве, то трябва
да
изпее тона ми.
Човек трябва
да
мисли, а не
да
се качва горе във въздуха.
За
да
яде хубаво, трябва
да
изпее тона „фа“.
За
да
го научи на благоприличие, майка му трябва
да
изпее тона ла.
Птицата се качи горе, но през всичкото време гледа на земята, тя отива
да
инспектира нещата,
да
намери нещо за ядене.
За
да
се научи как
да
се моли на майка
си
, трябва
да
изпее тона
си
.
Вървете към този стремеж, който ви тласка към хубавото, към красивото, към великото и възвишеното, към доброто.
Какъв музикант е този, който не знае как
да
излюпи едно пиле, или който не знае как
да
свърши една работа?
Вървете в тази посока и не се спирайте към онези неща, които могат
да
катурнат,
да
спънат живота ви!
Затова птицата се качва горе, за
да
улесни живота
си
.
“ Ако седиш на дървото и гледаш кое е морално и кое е неморално, кой живот е правилен и кой не е правилен, ти нищо няма
да
постигнеш.
Тя няма нужда от никакви други пътища и съобщения, със
себе
си
ти (ги) носи.
Оставете въпроса с обходата, кой как се обходил с вас.
Той не е казвал своята опитност, но се е мъчил това, което е горе,
да
го преведе на земята,
да
му даде по възможност най-верен израз.
Настанало е време, когато хората трябва
да
гледат не кой как се е обходил с тях, но как те се обхождат с другите хора.
Аз не гледам как другите хора се обхождат с мене, но гледам как аз се обхождам с хората.
За тази цел вие трябва
да
бъдете облечени с черен фрак, с разрязани поли, със завъртени краища отпред, с хубава бяла риза, с бяла или от друг някакъв цвят вратовръзка, с бяла колосана яка, с лачени обуща, без никакво петно на дрехите
си
– с една дума безупречно облечен.
Обаче, ако взема кого и
да
е от вас, който има най-големи нещастия в живота
си
, но е подготвен за музиката и го заведа в този възвишен свят на музиката, всичките му нещастия моментално ще изчезнат, нищо няма
да
остане от тях.
Важно е за мене как аз се обхождам с хората!
Понякога може, както в борсата,
да
го изпъдят навън.
Аз не бих желал хората
да
се обхождат добре с мене, ако аз не се обхождам добре с тях.
Сега вие се интересувате
да
ви се каже истината.
Каквото нещастие или страдание
да
сте минали, всичко ще изчезне от вас за една секунда и тогава ще разберете колко сте били глупави, че сте се поддавали на такива работи.
Ако дадат някому един мухлясал хляб, аз ще взема хляба от ръцете му и ще кажа: Слушай, тебе са те излъгали.
Истината може
да
я каже и един фонограф и един грамофон.
Запример, едно произведение на Бетовен може
да
се предаде и с грамофона.
Казвате: Защо трябва
да
пеем?
– Вие трябва
да
пеете, не защото силата е в пеенето, но чрез пеенето, чрез музиката, вие ще се свържете с един възвишен свят, отдето животът иде.
Веднага турят плочата на грамофона и започват
да
свирят.
Ти не можеш
да
бъдеш здрав, ако не пееш; ти не може
да
бъдеш учен човек, ако не пееш; ти не може
да
бъдеш любящ човек, ако не пееш.
Това е идеалното, така трябва
да
се отнасяме към всички.
Като се завърти тази плоча, започва
да
бъбри,
да
свири нещо, но в нея има нещо механическо.
Такава трябва
да
бъде нашата обхода към всички други хора.
Ставаш сутрин, запей
си
!
Ако ние се обхождаме към другите хора, така както и Бог се отнася към нас и вътре в нас, така ще се отнасят и другите към нас.
И
да
не знаеш много
да
пееш, потананикай
си
малко.
Това е идеалът, това е правилното обхождане.
За
да
пее, човек трябва
да
си
представи, че всичките му работи са наред.
Ако не можете
да
спазвате това правило, няма други правила отвън.
Тя иска
да
изсвири нещо, но тенекия е това, воденица, която се върти и само брашно мели.
Очите ти са на място, ушите ти са на място, ръцете и краката ти са на място, какво има
да
се смущаваш от другите работи?
Ако Бог ти е дал очи, той ти е дал възможност
да
виждаш; Ако ти е дал уши, дал ти е възможност
да
чуваш.
Сега
да
оставим отрицателната страна на живота.
Той всичко е предвидел!
Как
да
се изправите отвън, как
да
постъпвате, вътре в самия човек.
Как
да
се изправяте отвън, как
да
се обхождате с другите хора, това отвън не може
да
се научи, то е написано у вас.
Те, всичките спънки в живота, това са задачи, които трябва
да
се разрешат.
Бог обича ние
да
живеем добре, защото всички сме листа на Неговото дърво.
И ако вие се държите за това, което е у вас написано, ще можете
да
ги приложите и отвън.
Той иска Неговият живот
да
функционира в нас и всички ние
да
бъдем така добри, така умни, така щастливи, както е Той.
И тъй, казвам днес на всинца ви: Слезте скоро долу!
Ако някой от вас не може
да
представя лист от Неговото дърво, и
да
живее, както Той изисква, той в скоро време ще изсъхне и ще падне от дървото.
Мене ме занимава обикновеният живот,
да
имам какво
да
хапна и
да
пийна.
Много пари не искам, но искам
да
имам на разположение една къща,
да
поживея малко охолно.
Вие ще кажете, че необходимо е всяка есен листата на дърветата
да
окапват.
Питам: Тогава защо му е трябвало
да
става човек?
Не е ли по-добре
да
си
е останал в гората като животно, свободно
да
се разхожда?
Защо му е трябвало
да
си
дава кандидатурата за човек?
Щом
си
дошел на земята като човек, ти
си
вече чиновник.
В това дърво листата падат само при едно условие, а именно: когато някой човек е болен, някои от листата на това дърво окапват, за
да
лекуват този болен.
Всички хора на земята, това са чиновници.
Ако някой е паднал лошо и се е ударил, случило му се е голямо нещастие, тогава трябва
да
се вземе някой от тия листа,
да
се употребят като лапа.
Ти можеш
да
ходиш в гората като животно,
да
си
махаш опашката натук-натам, а ти
си
махнал опашката
си
, изправил
си
се на два крака, хвърлил
си
козината
си
, само тук-таме
си
оставил малко косми.
Иначе без такава важна причина, никога листата на истинското дърво не падат.
Следователно, когато листата на дърветата падат преждевременно, това не е добър признак.
Ако лятно време падат листата, и това не е добър признак.
Вие трябва
да
разбирате преносния език,
да
правите верни преводи.
Правили ли сте преводи от английски на български език или от български на английски, или от български на френски или от френски на български,
да
видите колко мъчно се правят преводи.
Ти
си
едва 25–30-годишен, как е възможно
да
окапят твоите мисли и чувства и
да
се свърши животът ти?
Преведете запример, на български език французкия израз:...................... Както и
да
превеждате на български тази дума, не можете
да
я преведете. Защо?
Тази работа трябва
да
се подобри.
Аз сега нямам за цел
да
представям тъжната страна на живота, но съществува неразбиране на живота.
Както и
да
я преведете, ще употребите една дума, която няма същия строеж.
Аз не искам
да
ви изнасям мъчнотиите на живота.
Българската дума приблизително само предава значението на френската, но по никой начин вие не можете
да
преведете една българска с френска така, че
да
си
отговарят напълно на трептенията, на строежа, който първоначално им е даден.
Когато искате
да
преведете някоя класическа книга на български език, както и
да
я преведете, този превод не е истинският, не отговаря на дълбокия смисъл, който е вложен във всяка дума.
Ако съществуват някакви мъчнотии, те не са създадени от Бога.
Сега ще ви заведа в една област на музиката, в която нито учениците, нито учителите по музика са влезли и могат
да
влязат.
Нито адът е създаден от Бога.
Тя е една отвлечена област в музиката, но красива област.
Падналите ангели създадоха ада.
Бог ги хвана, върза ги, за
да
ги накара
да
оправят това, което са създали.
Единият начин е механическо свирене,
да
свири човек направо по нотите.
Те създадоха ад в своето царство.
Това значи
да
свириш правилно, както нотите са отпечатани,
да
се спазват всички правила, всички интервали.
И понеже те го създадоха, Бог ги изпрати на земята
да
го опитат, а после и други го опитаха.
Ако окото на музиканта е добре упражнено в четене на нотите, той ще може
да
свири технически много добре.
Всеки човек трябва
да
опита сам това, което той е създал.
Сега
да
оставим настрана отвлечените и отдалечените работи, но
да
се спрем върху това, което е потребно в този живот.
Обаче всеки тон
си
има свое съдържание.
Следователно, вторият начин на свирене се заключава в свирене по съдържание, по звуковете, които нотите включват в
себе
си
.
Според мене всички сте млади, а онези, които минават за стари, това е тяхно заблуждение.
Така може
да
свири само онзи, който схваща звуковете вътрешно.
Срещам една баба, стара на 84 години и ми казва: Е, синко, стара съм вече!
Когато свири или пее по този начин, човек трябва
да
има добре развито музикално ухо,
да
схваща съдържанието на звуковете.
3.
Към извора
,
ООК
, София, 27.11.1935г.,
Казвате: "
Да
следваме Христовото учение!
Така се предава любовта.
А могат и без
да
ви угощават така,
да
ви дадат едно друго угощение, още по-хубаво – могат
да
ви говорят половин час.
Ти виждаш Слънцето, но не знаеш, какво е то – казваш, че това, което виждаш, е Слънцето.
Един човек, когото Бог е обикнал, от него любовта може
да
мине във вас и после във втори, в трети и т.н.
Ако вие не разбирате, ще кажете: "
Да
, но нали имам деца, дом, къща, грижи!
Философите се занимават с тия въпроси.
Всички съставляват едно цяло.
Благодарете, че имате за какво
да
се грижите.
Човек сам
си
е създал Слънцето, звездите и пр., няма такива работи.
За
да
я следваш, трябва
да
учиш.
Трябва
да
имате ясна представа за това.
Той
си
е въобразил, че има болести, страдания, но такива неща няма.
Казвате: "
Да
ходим по примера на Христа." Какво е правел Христос?
Всички клонища и листа на едно дърво, доколкото са свързани, черпят сокове от дървото и са живи.
Въобразяваш
си
, че кракът те боли, но няма никаква болест.
Например: ти имаш вземане-даване с хората, имаш една полица
да
плащаш.
Ако един лист се отдели от дървото, той не може
да
черпи сокове от него и изсъхва.
Въобразяваш
си
, че
си
здрав – и здрав
си
.
Значи, каква трябва
да
бъде идеята в ума ви?
Въобразяваш
си
, че
си
болен – и болен
си
.
Само когато човек е на Дървото на живота, само тогава, Божията Любов може
да
се пренесе в него и може
да
функционира.
Въобразяваш
си
, че
си
учен – учен
си
.
Имаш някои неща в живота
си
, които Христос не ги е правил.
Когато някой каже, че Божията Любов не може
да
функционира в нас, причината за това сме ние.
Въобразяваш
си
, че
си
невежа – невежа
си
.
Ти искаш
да
отидеш на бал – Христос не е дал правила, какво
да
правиш на бал.
Ако днес не сте добре, и утре няма
да
сте добре.
Въобразяваш
си
, че можеш
да
свириш – и можеш
да
свириш." Философите са много интересни.
Или искаш
да
се жениш – Христос не е дал правила, колко прикя* трябва приготвиш.
Има неща, които не са реални, ние сме създали цял един свят, който няма никакво отношение с Реалността.
Любовта е, която носи всичкото разнообразие в света и всички други блага на живота.
Вие носите живота!
Сиромах
си
– въобразяваш
си
, че
си
сиромах, че има сиромашия.
Ние сме се натоварили с излишни обряди, форми и веруюта, от които трябва
да
се освободим, както природата ни е дала правила.
След като дойде тя, всички други блага ще дойдат и всички постижения.
Вие, днес, имате
да
извършите нещо за Господа!
Един орех трябва
да
се освободи от първата
си
черупка; той има една черупка, която му е потребна до известно време, но след като узрее, тя се разпуква и той остава с една втора, по-яка черупка.
Онзи, който не е разбрал любовта, той разсъждава и търси по особен начин, той счита, че някои неща са грешни, а други не са.
Да
дойдем до вътрешната страна.
Като мислиш, че недъгът е нещо реално, ти не можеш
да
се освободиш от него.
Онзи, който иска
да
яде ореха, трябва
да
счупи яката черупка и като я отдели,
да
остане самата ядка.
Щом влезе любовта,
да
живее в теб, грехът престава
да
съществува за теб.
Ние седим и все очакваме
да
ни дойде някое благословение от Господа.
Трябва
да
го отказваш.
Казваш: "Реална е болестта." Ако болестта е реална, ти не можеш
да
се освободиш от нея.
Тя очиства всичко!
Ние не сме дали ход на Неговата Любов!
Ако искате
да
приемете йод, яжте орехи.
Ние не сме пратени
да
повдигнем целият свят, но все пак, един лъч от Неговата Любов трябва
да
мине през нас.
Представете
си
един сняг, който е паднал.
Те действат лечебно в даден случай.
Ти трябва
да
бъдеш отворен прозорец, през който Божията Любов
да
мине.
Сега, аз ви навеждам
да
мислите върху тия неща.
Отчаял се някой човек, отива нанякъде; може
да
отива
да
се самоубие.
Ти не можеш ли
да
му кажеш една дума и
да
спасиш живота му?
Най-първо е потребна една права мисъл –
да
мислим!
Щом
си
възкръснал, минал
си
през всичките степени.
Няма какво
да
му проповядваш, но една дума
да
му кажеш!
Или водата, която е студена – лятно време тя се стопля.
Бог е създал света.
Вие чакате нещата, като младата мома, която чака
да
дойдат,
да
я търсят вкъщи.
Този човек отива
да
се самоубие от сиромашията, дотегнала му е и казва: "Не искам
да
живея!
Как го е създал - ние не знаем.
Тогава ще приличате на един престъпник, за когото ще дойдат стражарите и ще го вдигнат от къщи.
Някои от вас изучават специфична философия; например – изучавате философията на сиромашията.
Писанието казва: "Които Ме търсят, ще Ме намерят." Ще Го търсиш!
"Но дали го има?
Трябва
да
потърсиш Господа!
Не Господ
да
те търси, а ти Него.
Казвам: Има хора, на които вие можете
да
помогнете най-добре.
Не е свободен човек, при сиромашията.
Сега е време, не Господ
да
ви търси, а вие
да
търсите Господа.
Върви някой и води един вързан вол; захласне се и ти отиваш полекичка, отрязваш въжето и
си
заминаваш.
Какво нещо е сиромашията?
Не
да
чакаш Той
да
те намери, а ти ще пребродиш целия свят, за
да
Го намериш.
Той може
да
го е слушал, но аз не мога
да
зная това.
Ти питаш: "
Да
отрежа ли въжето, или не?
Лицето на сиромаха е хлътнало, цветът му не е чист, очите му са хлътнали, сухичък е, не можеш
да
намериш у него благоутробие, прилича на някой чироз, на вейка.
Някой казва, че Господ му е казал нещо, но аз не мога
да
зная, какво му е казал, то е негова опитност.
Ти чакаш сега, дано
да
дойде вдъхновение; минават се ден, два, месец, година – не идва.
Един богат и един сиромах вървят заедно: богатият – със съзнание, че има пари в банката, върви изправен, а пък сиромахът се сгънал.
Слушаш някой проповедник и казваш: "Дано
да
дойде отнякъде вдъхновение!
Гледам ги и
си
правя едно друго заключение.
Свободата така се дава!
Казвам
си
: Чудна работа!
Този сиромах, дето върви така огънат, казва, че е сиромах, а аз виждам, че в природата всички дървета, които са богати с плодове, се огъват.
Трябва
да
има една съществена разлика.
Когато човек няма нищо в главата
си
, мисли, че е богат, а пък онзи, който има нещо, мисли, че е сиромах.
Вие Го чакате там, отдето Той никога няма
да
дойде.
Бедният е богат, а богатият е беден – разменили са тези състояния в ума
си
.
Намажи го с бяла боя – то пак ще светне и някой може
да
каже, че това желязо е било в огъня; обаче, няма никакъв огън.
Дайте обяснение на това.
Добре, това желязо е било,
да
кажем, в огъня и после е изгубило качеството на топлината.
Без мисирки!
Свещеникът му казва: "Нямам пари." Калугерът се поусмихва и казва: "Като нямаш, на друго място ще намеря." И
си
отива.
И сиромахът е хипнотизиран, че е сиромах; той е богат, има пари в тази банка, а пък е хипнотизиран, че е беден и че няма нищо в банката.
Ако ти
си
бил в огъня на любовта и като желязото, лесно изстиваш, тогава, какво става с тебе?
Гледам, понякога някои сестри не мислят сериозно.
Ти
си
тогава в един свят, който не е реален.
Той дойде
да
те опита.
Ако някоя сестра е със съвсем хлътнали страни, казват, че е съвсем осиромашала, "не й върви със здравето." А ако стане лицето й малко пълно, набъбне, казват: "Надула се е много" – пак лошо.
Едно качество, което любовта предава някому, то е неизгладимо.
В най-големите противоречия в живота,
да
не изгуби вярата в Бога!
От това богатство трябва
да
дадете някъде.
То не може
да
се изгуби.
Да
седи,
да
очаква с търпение, с вяра!
Сега,
да
пристъпим към основната мисъл.
Значи, в дадения случай, любовта – това е свещеният огън на безсмъртието.
И винаги, в малките неща, които Бог ни дава всеки ден,
да
виждаме разрешението.
В какво може
да
се приложи любовта?
Ти не можеш
да
станеш безсмъртен, без него.
В света – за
да
уравновеси твоя ум.
Това е като моята задача сега: ако трябва
да
дадете 1000 лева, за
да
спечелите 100 000, веднага ще намерите тези 1000.
Като му дадеш една ябълка, детето почва
да
скача от радост – за една ябълка!
Защото хората са прилагали любовта, но всичките противоречия в света, които съществуват, са излезли от любовта.
Ти не можеш
да
станеш безсмъртен, ако, най-първо, не се научиш
да
влизаш в огъня на любовта.
Колко пъти Христос е идвал при вас – като калугер, като просяк, навсякъде – и вие казвате: "Нямам сега." И след като
си
замине, въздишате: "Кога ще дойде Любовта!
Казвам: Един християнин трябва
да
бъде като малко дете: една ябълка като му дадат,
да
има тази радост, този стремеж на детето,
да
е доволен!
От неразбраната любов са произлезли всички противоречия.
Днес
да
си
вземете двете стомни и всички
да
отидете горе, на планината,
да
ги напълните с вода и
да
се върнете.
Трябва
да
знаеш, при каква температура
да
влизаш, постепенно, за
да
свикнеш на температурата на любовта!
Не искам
да
ви убеждавам.
Не пийте вода, която другите са донесли!
Ако баща им е сиромах и нищо не им е оставил, ще
си
живеят добре – единият брат работи и другият брат работи.
Да
не вземете другата страна!
Сами
да
си
донесете от горе!
Няма за какво
да
се карат.
Казвам: За
да
се извърши Волята Божия, за
да
възприемете Божията Любов, ще минете през едно противоречие.
Но, ако бащата, който е обичал синовете
си
, е спечелил пари и ги е оставил на тях, то синовете, заради любовта на баща
си
, ще се скарат, кой
да
вземе повече.
Това можем
да
пренесем и в религиозните общества; понякога и тук се делят хората: кой е по-светия, кой изпълнява повече Божията воля, кой обича повече Бога и кого Бог обича повече, кого по-малко.
Трябва
да
бъдем в някой манастир, трябва
да
сме свършили университет."
Казват: "Комуто е дал повече, повече е обичан, а комуто е дал по-малко, по-малко е обичан." Добре, ако пренесем това в живота, дали е вярно?
Той казва: "Син Человечески не дойде
да
Му послужат." И запретна
си
ръкавите, и работеше.
Всичко това после ще дойде.
Сега, вие искате
да
знаете, какво нещо е християнството.
Той сам се оплака, че Син Человечески няма где главата
си
да
подслони – нямаше къща, нямаше легло.
Най-първо, нека
да
дойде любовта, знанието после ще дойде.
Но този, който нямаше къде главата
си
да
подслони, имаше Божията Любов, можеше 5000 души
да
нахрани.
Първо иде любовта, после идва знанието, на трето място идва свободата.
Ние вадим заключение, че натовареният кон е по-силен, но то е относително.
А някой път и на здравите коне няма какво
да
натоварите и те вървят свободно.
Христос казва: "Ако ме любите, ще упазите моите заповеди." Вие трябва
да
обичате!
Този, който нямаше где главата
си
да
подслони, имаше Любовта на Бога в
себе
си
, а ония, правоверните, я нямаха.
Щом дойде любовта, тя всичко носи – тя носи знанието, носи свободата.
Ако натоварят някой кон, който не е силен, той няма
да
може
да
изнася товара.
Ако ти, всеки ден, не можеш
да
минеш през огъня на любовта, не можеш
да
напредваш!
Вие очаквате, един ден,
да
възприемете Божията Любов, както еврейските първосвещеници.
Но ни най-малко не трябва
да
мислим, че който има любовта, трябва
да
бъде невежа. Не!
Като станеш сутрин, ти трябва
да
минеш през огъня на любовта!
Вие искате
да
станете чисти и святи, за
да
отидете при Бога.
Някой път казваме: "Тежи ми това чувство." Или някоя постъпка ти тежи – мъчно можеш
да
я носиш.
Запалете сутрин огъня
си
!
Всичко носи тя със
себе
си
!
Чудно е, че като станете, не палите огъня на сърцето
си
.
Който има любов, ще има всичко!
Понякога, една дума мъчно можеш
да
я носиш – и думите тежат.
Поне вижте, дали има огън, или не.
Някой твой близък те е натоварил с някоя тежка дума и се върнеш неспокоен; искаш
да
бъдеш спокоен, но тежък ти е товарът.
Аз не зная, как вие се освобождавате от тежките мисли.
Казвате: "Студено ми е днес сърцето." Щом ти е изстинало сърцето, не може
да
се говори за идеален живот.
Любовта предшества всички неща.
Представете
си
, че сте вегетарианец.
Култура може
да
има само там, дето може
да
съществува огънят на любовта.
Щом дойде Любовта, ти вече имаш всичките условия за онзи живот, за който душата ти трепти.
Няма
да
казваш: "Това нямам, онова нямам." Всичко това ще дойде!
Събуждате се и у вас веднага се явява едно противоречие.
И всички тия хитрости на света, които ги знаете – трябва
да
се отучите от всичко това.
Какво ви е накарало
да
ядете кокошка в съня
си
?
Аз сега ви говоря за онази любов, която носи огън в
себе
си
.
Трябва вече
да
се работи на физическото поле!
Тя постепенно трябва
да
се усилва.
Много неща знам." Аз желая, всички вие,
да
се освободите от вашето знание, което имате сега.
Трябва
да
си
помагате един на друг.
В усилването на любовта трябва
да
имате издръжливост.
Като се освободите, като се върнете вкъщи, всички тия въглища ги турете на огнището и ги изгорете, нищо
да
не остане!
Четох една книга от един англичанин, той обективно разглежда света.
Силна любов е оная, която не се губи.
Трябва
да
се работи на физическото поле, в духовния и в умствения свят – навсякъде трябва
да
се работи!
Всяка любов, която най-малките неща могат
да
я видоизменят, тя е слаба любов.
Те са хубави въпроси за разсъждение.
Онази любов е истинска, която издържа, при каквито и
да
е условия.
" Че каква философия има в това, че
си
гладувал?
Важно е онова, което можете
да
приложите!
Ако някой те бутне и ти бутнеш, поради това другиго, то, причината не
си
ти.
Вие питате: "Какво трябва
да
се приложи сега?
Сега, нека от тия разсъждения
да
се изясни вътрешната страна на въпроса, върху който се спираме.
" Какво може
да
се приложи, ще ви кажа друг път.
Те всякога, след виното, пият вода, но водата, която иде след виното, не хваща място.
Някои работи вие знаете, някои работи и аз ще ви кажа - какво може
да
се приложи, какво може
да
се направи.
Ти трябва
да
престанеш
да
пиеш вино.
Всички работи, които ние повидимому ги желаем, светът ги прави.
Два извода можете
да
имате.
Единият е: Това, което е учил Христос, не можем
да
го учим и това, което е живял Христос, не можем
да
го живеем.
А другото заключение е: Това, което е учил Христос, можем
да
го учим и това, което е живял Христос, можем
да
го живеем.
Една красива, бедна мома се оженила за един руски княз.
Онова, което Отец ми прави, и аз го правя." Не можете ли и вие
да
кажете така: "Както ме е възлюбил Христос, така и аз възлюбих вас." Христос не казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз Го възлюбих." Ако вие обичате този, който ви обича, какво придобивате с това?
Ти не можеш, в дадения случай,
да
обичаш човека, който те обича.
" "
Да
вярваме в Христа!
Ако разсъждавате философски, невъзможно е: ти не можеш
да
дадеш на човека, който ти дава; ти
си
гладен и той ти дава.
Здравият помага на болния – в дадения случай болният не може
да
помага на здравия.
Всеки от вас, който е минал през обикновената любов, ще носи обикновения живот.
Сега вие всички сте кандидати, чакате
да
ви обикне някой.
В дадения случай, ти не можеш
да
обичаш онзи, който те обича, но ти можеш
да
обичаш другиго.
Аз гледам някои хора, колкото повече остаряват, погрозняват, казват: "Свърши се!
" Трябва
да
имаме нещо реално, на което
да
разчитаме.
Ако
си
болен и някой ти даде цяр, ти можеш
да
дадеш от цера на някого, който е по-болен от тебе.
" Трябва
да
минете през огъня на Любовта, така че всички, които сте въглени,
да
светнете и
да
горите.
Ако аз разчитам само на хората,
да
ми донесат нещо, то е неразбиране от моя страна.
Ще му кажеш: "На мен ми дадоха от този цяр, аз се излекувах и мога
да
дам и на теб, от него." От любовта, която ти дават, ти можеш
да
дадеш.
Днешното горене е обикновеното горене и от него се раждат всички нещастия.
Аз трябва
да
разчитам на онова, което Бог е вложил вътре в мене,
да
извърша волята Божия и
да
се върна със съзнание, че съм направил нещо.
Разбиране трябва
да
имате.
Ще изгориш и като нямаш повече какво
да
гориш, ще станеш на чер въглен.
И всеки един от вас,
да
не очаква другите
да
му направят нещо, но той сам
да
прави нещо и тогава,
да
дойде това, което другите могат
да
направят.
Знаете ли на какво прилича силният човек?
У всички ви трябва
да
се събуди желание –
да
направите нещо!
Можете ли
да
сравните един слаб и един силен човек?
Казвате: "
Да
ни заговори Духът в нас!
Можем
да
ги сравним по два начина.
" Трябва
да
различавате, може някой път,
да
се имитира Духа.
Ако вземем думите в обикновения им смисъл, там, дето има сравнение между слаби и силни, не е реалността на нещата.
Вие очаквате като млада мома,
да
дойдат
да
ви потърсят,
да
се ожените.
Който те обича, нека
да
се радва, ако любовта, която той показва към тебе, ти я покажеш към другиго.
Но аз казвам: Добрият човек трябва
да
се научи
да
става слаб; не в обикновен смисъл, не слаб от болест, а слаб в друг смисъл:
да
бъдеш силен – значи
да
предаваш любовта,
да
бъдеш слаб – значи
да
възприемаш любовта.
И след това,
да
ви турят на работа.
Хиляди плочи има, които представят класически парчета, но има една грамадна разлика.
Аз наричам слабо състояние, когато възприемам Божията Любов, а пък силен съм, когато тя минава през мене и я предавам.
Аз даже не искам
да
слушам една грамофонна плоча, понеже ще ми се развали ухото.
Там, дето се предава Любовта, там е силата на хората, а там, дето се възприема, там е слабостта на хората.
Ще трябва
да
си
туря памук.
Бог, като даде на апостол Павла онзи трън в плътта, каза му: "Моята сила се показва в твоята немощ." Когато ти
си
слаб, това показва, че ти възприемаш Божията Любов.
Това са съвсем отвлечени въпроси.
Но аз като
си
пусна моето радио.... И аз
си
имам радио.
Ако не станеш слаб, не можеш
да
възприемаш.
Това състояние е следното:
да
се изпразниш вътрешно съвършено – и само тогава ще се изпълниш.
Като правел своите наблюдения, след като е работил целия ден, дрехите му били опръскани с мазнини, които с нищо не можеш
да
изчистиш.
Като се изпълниш, ти наново ще станеш силен.
Ако ви се даде тема: "Обратно-пропорционални действия", какво ще напишете?
Той имал един голям диск; сядал на диска, пускал тока от 10-20 000 волта и след 10 минути, всичките дрехи се изчиствали, не оставало нищо по тях.
То е като онзи процес, на житното зърно, което, като изникнало, дало плод 30, 60, 100 зърна.
Да
допуснем, че вие сте студент в някой университет, ученик в някоя българска гимназия, в някой американски или английски колеж.
Като пуснеш радиото, тя те тонира – изведнъж добиваш смисъл, крила добиваш и меланхолията, неразположението, подозрението и неверието - всичко това изчезва и ти се повдигаш.
Значи, всяко едно слабо състояние се сменява, става силно.
Всяко зърно, което се сее в земята, става слабо, и това слабо състояние става силно и дава плод – 30, 60, 100 зърна.
слуша лекциите на един професор,
да
му предаде нещо?
Значи, става 30, 60, 100 пъти по-силно, отколкото е било по-рано.
В дадения случай, той ще възприема.
Някое ваше чувство, някоя ваша постъпка също може
да
се въплъти.
Ти нищо не можеш
да
предадеш на професора.
Всички тия неща, които минават в нашето съзнание като мисли, могат
да
се въплътят.
По отношение на знанието, което
си
приел, законът е същият.
Отслабнали сте – ако издържите тази ваша слабост, ако разбирате Божия закон, вие ще станете силни и ще станете "30, 60, 100" – т.е.
Някои ученици могат
да
кажат: "Не можах
да
разбера темата." Другите ученици започват
да
я обясняват.
Като научиш нещо добре, ти можеш
да
го предадеш на другите ученици.
Ако ти
си
разбрал, можеш
да
обясняваш и на другите.
В началото е любовта – ти не можеш
да
вземеш нито тон по-горе или по-долу.
Тия въпроси, с които ви занимавам, по никой начин не можете
да
ги разрешите без любовта.
Следователно, онзи, който ни обича, невъзможно е
да
го обичаме.
При каквито и
да
е условия, ти не можеш
да
вземеш друг тон, освен "до".
Единствената сила, която може
да
разреши всички спорни въпроси, е любовта.
И болен
да
си
, и здрав
да
си
– ще го вземеш.
Ако дойде Христос и хората са готови
да
бъдат проводници на Божията Любов, светът ще се оправи.
Той няма нужда от нашата обич в дадения случай.
Там, дето има знание, има свобода.
И Бог чака неговите деца
да
станат проводници.
Тогава вие ще дойдете в стълкновение с мисълта, че трябва
да
обичаме Господа.
Любов, живот, знание, свобода – те вървят всички заедно.
Ти не можеш
да
обичаш любовта.
А ако не вземеш вярно тона, там не трепва – ти не
си
музикант.
Щом имаш знание – ще имаш свободата.
Правили ли сте опит,
да
обичате любовта?
Трепване трябва
да
има там - музикален трепет.
Някои от вас правите понякога опит: искате
да
приложите някой Божий закон – и не работи.
Всички имате добър стремеж!
Вие, правили ли сте опит,
да
видите лицето
си
?
Когато има трепет, той се предава.
За другите работи няма
да
говоря.
Можеш ли тъй, както седиш,
да
си
представиш лицето
си
?
Трепет трябва
да
има човек, музикален трепет!
Той е, който носи новата култура, новото в живота – стремежът!
Въобразяваш
си
го.
Така имаш едно смътно понятие, но нямаш ясна представа за лицето
си
.
Имаме една идея, но тази идея може
да
е такава, че съвсем
да
не ни е насочила в правия път.
"Ако имаш вяра..." С вяра можеш
да
се излекуваш.
Все таки, трябва
да
имаш едно огледало.
Например, като мислим за Бога, ние се плашим от Него, мислим, че Той е голям, силен и всичко това, искаме
да
си
го представим, като нещо физическо.
Това е нашето съзнание – ние се оглеждаме чрез другите хора.
Като видиш друг човек, ти можеш
да
се сравняваш с него.
Другият човек може
да
те познае по-лесно, отколкото ти
себе
си
можеш
да
познаеш.
Тогава, прав е бил българинът, от онзи анекдот, който влязъл в една баня, съблякъл се и, понеже всички били голи, вързал
си
една мартеница,
да
не се изгуби.
Турям ръката
си
на болното място и го питам: Боли ли те зъбът?
Той съдържа в
себе
си
всички измерения.
Вам ви се вижда смешно, че този българин го било страх –
да
не се изгуби в банята, вижда ви се тази работа малко чапрашък*.
Ако ти
си
паднал духом и ако внимаваш, ще чуеш в
себе
си
глас: "Стани!
Но и вас, някой път, ви е страх
да
идете в света, за
да
не би
да
се изгубите, защото сте християни.
Той
си
помисли: "Какво ми направи този човек на ума?
Или пък, някога ви е страх
да
пуснете дъщеря
си
или сина
си
,
да
не би
да
изгубят това, което имат.
" Какъв ще бъде резултатът, като чуеш гласа в
себе
си
?
Ти можеш
да
направиш опити сам; ако вярваш в Бога, ще престане болката.
Кое ви дава повод?
Ти се помоли и
си
легни, и като станеш сутринта, болката ще е минала.
Ако, след като влезете в света, вашето християнство може
да
се изгуби, значи, то нищо не струва.
Кажи
си
при лягане, като дете: "Ще се оправи тази работа!
То е, тогава, нещо относително.
Трябва
да
имате една велика идея: любовта на Христа!
Не можеш
да
преведеш на английски думата "благост".
Каква нужда имам аз
да
хипнотизирам?
Ако ти влезеш в света с любовта, която Христос е имал, никой не би бил в състояние
да
отнеме любовта ти.
Искам вие
да
разсъждавате като ученици.
И доброто, което е в тебе, също – ако ти имаш същинското добро, то, по никой начин, не може
да
се изгуби!
Не се чувствайте, като че сте на подсъдимата скамейка и че искам
да
ви обвиня.
Каква лошевина има в това,
да
отнемеш болката?
Няма какво
да
се страхуваш.
Аз ще ви представя една картина, а вие не правете тази погрешка, на която всички сте изложени.
Нека
да
те хипнотизира някой, ако може
да
ти отнеме
Някой път цитирате: "
Да
не би
да
падне някой!
" Но падането не представлява реалност.
Представете
си
, че имате нужда от вода.
Казва се в Писанието: "Онзи, който стои,
да
гледа
да
не падне." То е друга философия.
Такава хубава вода в града, дето живеете, няма; има горе, в планината, на 10 километра от града.
Стоя аз и трябва
да
внимавам,
да
не би
да
се спъна и
да
падна.
И всички хора, които искат хубава вода, вземат
си
стомничка, напълват я там и се връщат.
Той не обича двоеумните хора: "Дали ще ми помогне, или няма
да
ми помогне; дали е той, или не е той."
Дайте ми малко водица." Проси.
Преставам ли
да
бъда човека, който съм бил?
Онзи, който е бил вече на извора, му сипва малко вода.
Виждам го, че ме гледа отгоре надолу.
После проси от друг: "Я ми дай малко водица!
Турих го
да
яде, той седна насреща ми.
Аз ям обикновено, той
си
взе само малко хляб и малко сол.
Професорът ще стане, ще
си
изчисти дрехата и ще каже: "Трябва
да
внимавам, другия път." След това отива и държи отлична лекция на студентите.
Не отива там, горе,
да
си
напълни стомната сам.
За
да
ми се покаже, че е някой, иска само хляб.
Нека
да
отиде горе, при извора!
Не му давай - нищо повече!
" Той отговори: "При Бога не се отива с много ядене." Гледам го, какво
да
му кажа?
Това не е вече падане.
Не просете,
да
ви дадат други вода от стомната.
Ти
си
изгубил нещо; ако
си
го изгубил, то не е реално!
Аз не съм достигнал още дотам – този кръст не мога
да
го нося.
В съвременния християнски живот всички са просяци.
Не мога
да
го туря на челото
си
като него.
Искат малко вода от стомната, защото горе духа!
Като
си
излизаше, казах му на ухото: По-сладък
да
ми дойдеш, втори път.
Ако ти вярваш, че след като умреш, няма
да
живееш, то е едно заблуждение.
Не, че няма
да
му дам.
Ние
си
приличаме.
Ако, след като
си
паднал, мислиш, че не можеш
да
станеш, то е друго заблуждение.
Аз пари нямам,
да
си
купя такъв кръст, но нося един кръст вътре и той понякога, е толкова тежък!
Той ще се върне вкъщи и ще каже: "Изпросих." Дето ще проси, по-хубаво е,
да
отиде горе,
да
си
напълни стомната.
Защо ще просиш?
Ти
си
по-умен от мене, не искаш
да
се измъчваш с големите кръстове.
Ти не
си
нито православен, нито евангелист – никакъв не
си
, ти
си
се боядисал.
Образува се един лош навик, една леност, един мързел; другите хора
да
работят, а ти
да
просиш.
Аз
си
вземам урок, втори път, ще
си
направя едно малко кръстче, като твоето.
Туриш
си
една червена дреха на гърба и минаваш за българин; туриш
си
синя дреха и минаваш за англичанин.
Да
кажем, че аз му напълня стомната – напълня му я веднъж, дваж, три, четири пъти: аз печеля, но той губи.
Червената дреха няма нищо общо с българина, нито синята – с англичанина.
Сега – изводът, правилото, което следва: Не се спирай в пътя
си
!
" Рекох:
Да
вземеш
да
изучаваш Словото Божие и
да
не ходиш по ума нито на православни, нито на евангелисти.
Ти
си
се запътил за вода, за Божествения извор – не се спирай, насред пътя,
да
просиш от любовта на другите хора!
Да
го разбереш, както Бог го е казал, вътре в теб и
да
го прилагаш, както знаеш.
Иди, напълни
си
стомната и като се върнеш, никому не давай!
Ти идваш при мене; човешка работа е тази – защо
си
турил този кръст?
Какво искаш
да
покажеш с това?
Ти се родиш, турят те в купола, искаш-не искаш – ударят ти печат и казват: "Иванчо!
" Като се върнеш, дай на ония, които не могат
да
ходят на извора, които са сакати, клосни, хроми, а който е със здрави крака –
да
се стегне, този син майчин!
Искаш
да
покажеш, че
си
християнин, нали така?
" Оттам насетне ти носиш името Иванчо; или Драган, Стоян и пр., или Марийка, Драганка, Петканка. Хубаво.
Щом
си
здрав, стегни се - нагоре, към извора!
Направи така (Учителя простира двете
си
ръце настрани хоризонтално) и ще видиш, че ти
си
живият кръст!
Пита ме някой: "Какво е било моето име, в миналото прераждане?
На здрави хора не давай!
" Че ти не
си
имал име в миналото прераждане!
На ония, които са клосни, дай им, по една малка чашка, можеш
да
им дадеш.
Тия, малките кръстчета
да
ги оставим, те са забавления за деца.
Много кучета има, които минават с името Цезар, но цезар ли е кучето, може ли
да
бъде то цезар?
Всякога трябва
да
знаете, че всяко безпокойство, което влиза в човека, е преходно състояние, то не е нещо реално.
Онзи, който е напреднал, кръстът му може
да
свети.
Даже мога
да
ви обясня вашето остаряване.
Я го направи
да
светне!
Красивите, хубавите моми – задирят ги момците.
Моя кръст мога
да
го направя
да
светне.
Без
да
искате, вие остарявате.
Искаш ли
да
ти покажа?
Той казва: "Не искам." Ако светне моят кръст, ще отиде и джубето* ти, и всичко.
Ако сте мъж, поникват ви мустаци и казват за вас: "Той е зрял мъж." Ако е мома, косите й станат дълги, спусне ги – момее се.
Момъкът до едно време е красив, после огрубява, огрубява, после лицето му започва
да
се сбръчква – изменя се.
А при болните, ще седят милосърдни сестри
да
ги гледат, а те ще лежат.
Той казва: "Аз се свързах вече." И затова носиш този кръст на челото
си
.
И ние, не можем
да
си
представим, как става това.
Представете
си
, че имате един спътник, който обича
да
рисува, обича
да
туря маски на лицето ви, когато заспите.
Ние все искаме
да
лежим и
да
ни гледат!
Виждам, че тя има отличен ум, той дължи много на нея.
У него личното чувство е развито, има мнение за
себе
си
.
Да
бъдеш здрав!
Той ме гледа,
да
не би някак
да
го надхитря.
И разсъждава: "Опасни са тия времена.
Ако обичаш ближния
си
, ще направиш като онзи самарянин, който, като срещне гладен, завежда го в гостилницата, плаща и казва: "После пак ще платя, каквото похарчите." Значи, ближният е онзи, който има нужда.
Могат
да
ме оплетат." Казва ми: "Отвсякъде може
да
дойде дяволът." Страх го е.
От онази любов, която Бог ти е дал,
да
му дадеш и
да
му покажеш пътя.
Той не иска
да
каже, но има тази мисъл: "Може и през вас
да
мине дяволът." Ако беше казал така, щях
да
му кажа: Слушай, ангелът ти е още слаб.
Не само
да
му помогнеш,
да
му дадеш, но
да
му покажеш пътя – от къде
си
взел тази хубава вода.
Аз имам един дявол – мога
да
те кача на него,
да
си
отидеш у дома,
да
не ходиш пеш.
Законът за миенето е останал от древността – за
да
можете
да
махнете тая маска, която са ви турили.
Ще му кажеш: "
Да
направим една хубава разходка.
Той ме пита: "Какво
да
направя?
Ще те заведа при един извор,
да
си
вземеш вода.
Забравили сте начина, как
да
се разложи тази маска и
да
се махне,
да
не остане нищо от онова, с което онзи иска
да
ви състари!
И всякога, когато имаш нужда, ще
си
вземаш от този извор."
Казвам: Като ви гледам, вие не знаете
да
се миете.
Ще
си
кажеш, че от Господа ти е дадена.
Аз много съжалявам, че не знаете
да
се миете.
Какво можете
да
направите?
Ако ви кажа, че продавам лотарийни билети и като вземете един билет, който струва 1000 лева, ще спечелите 100 000 лева, всеки от вас ще намери 1000 лева за един билет, нали?
Аз ви казвам: Дайте 1000 лева!
Виждам сега, че го е страх,
да
не би
да
го отдалеча от Бога,
да
не би
да
изгуби мира,
да
не потъне в ада.
До вечерта, всички ще бъдете кандидати.
Дали има връзка между това, което този учи и това, което е учил Христос?
Голям невежа
си
и не знаеш, как
да
се миеш!
Всеки ще намери оттук-оттам, ще изпросите.
Както човек остарява, така може
да
стане лош, по същия начин.
Поне половината от вас биха дали по 1000 лева, за
да
им се паднат 100 000.
Ако кажа, обаче: Дайте 1000 лева, за
да
придобиете 100 лева, колцина от вас ще дадат?
Всеки ще каже: "Тая работа не е за мен, аз не се занимавам с лотария, която взема повече и дава по-малко, а с такава, която взема по-малко и дава повече." 100 000 лева са един стимул, за
да
дадете 1000 лева.
Всички хора са излезли от Бога.
Аз сега ви навеждам на един закон.
Всеки
си
има свои разбирания.
Можеш
да
измениш съзнанието на човека,
да
му дадеш съвсем друго направление.
Всякога, стимулът в живота, онова, което трябва
да
ви стимулира, трябва
да
бъде мощно.
И аз
си
имам своите разбирания, но има нещо общо между мене и тебе.
Поне сегашната наука показва: могат
да
приведат човека в магнетичен сън и
да
му внушат идея, че след 3-4-5-6 месеца или, след една година, ще направи нещо.
Като дойде времето, той веднага отива
да
извърши това.
Любовта е най-силният двигател, тя не е само механична сила.
" Искаш
да
живееш!
Дойде ти един нагон –
да
направиш нещо, дойде ти например желание –
да
пийнеш - те идват отвън.
Да
ви разправя един пример, в какво стои хипнозата.
Тя носи живота в
себе
си
.
Като разглеждам всичките му противоречия, остана в мен хубавото, остана убеждението, че той има стремеж към Бога.
Виждам хубавата му страна.
Отива
да
купува оцет от една кръчма, дето имало и гостилница.
Гледа той – всички ядат момици.
Дотолкова, доколкото един човек има любов към нас, ние можем
да
си
съставим едно вътрешно понятие за него – иначе, ние не знаем какъв е той.
И той удря по масата и казва: "Момици ми дайте!
За мен е важно, у всички хора
да
има стремеж към Бога.
" Но веднага
си
казва: "Чудя се, с кой ум направи това!
Ти ли
си
?
" Той казал: "Основната мисъл е
да
ходя на училище."
Да
се ходи в училище, не е основна мисъл.
С кой ум
си
?
А пък всички други неща са второстепенни разбирания, от друго естество.
И
да
се говори, не е основна мисъл.
Оцет отиваш
да
купуваш, а пък казваш "Дайте ми момици!
Да
остане у вас следната мисъл: Чистата мисъл – това е една форма.
Да
се яде - и то не е основна мисъл.
То не е от извора, ти
си
го просил.
Как така, искаш
да
закачиш вегетарианството на гвоздея?
Аз не бих искал
да
взема Божията Любов, от една човешка чешма, бих предпочел
да
умра, отколкото
да
я взема така.
Едно месоядно животно може
да
каже, че без месо не може; овцата ще каже, че без трева не може; птицата ще каже: "Без крила не може" – за
да
хвърка; конят ще каже: "Без крака не може." Не може
да
се разреши така въпросът, това са относителни неща.
" И казва тогава на гостилничаря: "Бързам, сега нямам време." Взема
си
шишето с оцета и веднага
си
отива.
Тя ще ми причини по-големи страдания, отколкото смъртта.
Трябва
да
се разбира идеята, която се изразява с думата "ядене".
Тогава нашите мисли, нашите чувства и нашите постъпки стават като стъпала, за
да
постигнем онова, за което е създаден човек в света.
Може
да
се възрази, че човек и без
да
разбира, какво значи ядене, ще яде; че той може и без
да
разбира, какво е животът,
да
живее.
Исках
да
ям момици – вегетарианството изчезна!
Всеки човек
си
има своето предназначение –
да
работи.
Но има грамадна разлика между това –
да
живееш с разбиране и
да
живееш без разбиране.
" Как ще
си
обясните това?
Тя няма тая жизненост в
себе
си
.
Вие идвате сега тук, в 5 часа сутринта,
да
слушате лекция.
Човешката душа, за
да
се повдигне, трябва
да
има Божията Любов в нейната чистота.
Някой от вас може
да
мисли
да
отиде
да
проповядва някъде.
Станеш сутринта – недоволен
си
, намусен
си
– хипнотизиран
си
.
Щом любовта влезе в една човешка стомна, тя е придобила вече известен оттенък, известни качества и не може
да
ви предаде това, което носи.
Но една чиста мисъл, която създаваме, тя се разпространява.
Понякога вие сте склонни
да
казвате, че ви стига, колкото знаете.
Най-първо, човек трябва
да
се освободи!
В природата съществуват особени състояния.
Ние можем
да
бъдем с тях навсякъде.
Би било добре, ако можеш, само с едно ядене
да
минеш през целия
си
живот, или поне една година.
Например, ти
си
раздразнен, но не знаеш причините.
И не можеш
да
я вземеш от никаква форма.
Слънцето, от 92 милиона мили, изпраща своята енергия на Земята и всичко расте, и се развива.
А то трябва
да
има някаква причина.
Ако мислиш, че от някой човек можеш
да
добиеш любовта,
да
те обича, ти се лъжеш.
След като се нахраниш, мислиш, че
си
завършил и не се нуждаеш вече, но след няколко часа, пак се явява същата нужда от храна, явява се глад.
Може
да
негодуваш – съществува една неправда и ти негодуваш.
Ще изправиш неправдата!
Че можете
да
обичате – това можете
да
го знаете, но че друг ви обича – това само той може
да
знае.
Всички вие, гледайте
да
бъдете полезни на
себе
си
и на своите ближни.
Ако не знаеш как
да
се справиш с него, от глада може
да
се роди страхът, а от страха се раждат болестите.
Сила се изисква,
да
изправиш една погрешка.
Вие никога не можете
да
знаете, дали някой ви обича, или не, защото, за
да
ви обича, трябва най-първо Бог
да
го обича.
Понякога, след като гладува някой дълго време, уплашва се и после идат болестите.
Станеш сутринта и
си
неразположен, без никаква причина, казваш: "Днес не искам
да
слушам никого." Трябва
да
знаеш причините!
Който и
да
е, за
да
ви обича, Бог трябва
да
го е обикнал,
да
го обича.
Понякога вие се обезсърчавате; постоянно
си
казвате: "На нас никой не ни обръща внимание." Животът има две страни: външна – обективна, и вътрешна.
Ако имаш едно страдание, то може
да
е метод, за
да
се научиш, как
да
изправиш една своя погрешка.
Онзи, когото Бог не обича, той не може
да
ви обича.
Едновременно тия две състояния не можете
да
ги имате: щом ви обръщат внимание отвън, отвътре ще ви липсва нещо; ако отвътре ви се обръща внимание, отвън ще ви липсва нещо.
Когато човек се гневи например, трябва
да
знае, че гневът е един метод за лекуване.
Едновременно не можете
да
имате внимание отвън и отвътре.
Ти
си
мързелив – малко ще се разгневиш на мързела, ще му тропнеш с крак и ще кажеш: "Ще станеш!
Засега, за някои от вас е потребно,
да
имате внимание отвън, а за други – отвътре.
" Или пък, някога обичаш
да
режеш – на общо основание; говориш, което трябва и което не трябва.
Христос казва: "Както Отец ме възлюби, така и аз ви възлюбих." Любовта от Бога се предава.
Виждаме, че вън от нашето съзнание има нещо, което ни ограничава.
Усмихването е хубаво, красиво, но то е външната страна.
Ние мислим, че виждаме Слънцето, Месечината, звездите и пр.
Значи Любовта на Бога през мен може
да
мине във вас и
да
се предава надолу, всички може
да
обиколи.
Могат
да
ви дадат угощение в една хубава къща, но то е външната страна на любовта.
4.
Моралът
,
МОК
, София, 29.11.1935г.,
Искате
да
извадите един морал.
Един тон, ако няма отглас в органическия свят и в психическия, той не е правилен.
Като че туй е всичко, не мислиш правилно.
Може механически
да
бъде музикален.
Ако тук те обидят, ще дадеш едно заявление, каже ли ти обидна дума, ще го дадеш под съд.
Ако се храниш с храна, която изключва всички болести, след като
си
се нахранил 20–25 [минути], имаш едно приятно усещане на организма.
Англичаните казват: „
Да
хващаме адвокати,
да
даваме пари,
да
се разтака, кой ще чака години“, той веднага започва
да
удря.
Всеки трябва
да
бъде музикален.
Набият се, примирят се, заминат
си
.
Онзи, обиденият набие другия; по някой път се случва, онзи, който те обиди,
да
те набие.
Та казвам: Тази храна е [не]естествена, неподходяща, която произвежда едно ограничение.
/Учителят свири./ Трябва
да
дадете контраст най-първо.
Аз считам: моралът за бъдеще трябва
да
бъде едно естествено положение на постъпките.
Всякога обиденият има правото
да
съди.
Моралът трябва
да
бъде пътят за естественото постъпване.
Щом се обиди, че го били, той ще хване един учител
да
го научи
да
се боксира.
Как човек
да
постъпва, не
да
прави подаяние.
Винаги трябва
да
имате контраст.
Постъпките
да
бъдат естествени заради него, не
да
произтичат по един изкуствен начин.
Някои мислят, че това е диващина, боксиране е то.
Всяко състояние, което имате, трябва
да
го смените.
Щом един морал се насажда у човека, той вече не е морал, това е възпитание или дресировка.
Но дойде ви една лоша мисъл, какво трябва
да
правите с нея?
Може
да
сте болен, сменете състоянието и ще бъдете здрав.
Като кажеш на един човек
да
не лъже,
да
бъде морален, това не е морал.
Под съд ли
да
я давате или
да
се боксирате с нея?
Ако не можете
да
го смените, ще се образува болезнено състояние.
Да
кажем, може
да
възпиташ един вълк
да
стане куче.
Представете
си
, един пианист свири на пианото.
Може хляб
да
яде, но при дадени условия този вълк няма ли
да
прояви своето естество?
Как
си
представяте вие чувствата?
Често хората, като се турят на изпитание, се вижда, че не са морални.
Представете
си
вашата мисъл като един хубав левент момък, пък едно чувство, което ви обидило, като една красива мома.
Защото красивата мома и красивият момък може
да
ви обидят.
Ако вземете ДО и ФА, в природата се създава съдържанието на нещата.
Един възпитавал котки, дресирал една котка, че могла
да
носи кафе като човек.
ФА е хубавата храна, с която може
да
се нахраните.
Един искал
да
покаже, че тя не е променила нрава
си
, инстинкта
си
.
Само един красив момък във вас и една красива мома могат
да
ви обидят.
МИ е начинът, по който може
да
се нахраните.
Той хванал една мишка, котката носи кафето.
Другите не
си
позволяват, само те могат
да
ви обидят.
Той като хвърлил мишката, тя хвърлила таблата и хуква
да
гони мишката.
Силата, [СОЛ], в дадения случай е правилното храносмилане.
Това, което можете
да
извадите от храната, то е силата.
Когато се казва, че морално трябва
да
се постъпи, може
да
е външно съображение, може
да
са външни причините, които те карат
да
постъпиш така.
Чувствуванието
си
има известна форма.
Ти
си
морален, понеже те е страх от закона.
Кой може
да
ви обиди?
СИ
е благото, едно голямо благо на Божията воля.
Влизаш в някоя кантора, гледаш – касата отворена, пълна със златни пари.
Кой може
да
мяза на вас?
Защото МИ и
СИ
в мажорната гама са пътища, които свързват с другия свят.
Едно куче може
да
ви обиди, но [в]се таки, животните имат подобие на човека малко.
Казваш: „Ако го няма, може
да
бръкна,
да
взема парите“.
Може
да
помислиш така.
От другия свят може
да
се слезе само между
СИ
и ДО.
Ако речеш
да
бръкнеш в присъствието на банкера, какво ще стане?
Бог създал човека по свой образ и подобие.
Ще счита, че това е насилие,
да
бъркаш в касата му.
Той ще каже
да
не бъркаш вътре.
Да
бъдете добри, ще пеете МИ.
Може
да
извадите заключение, че и Бог мяза на нас.
За
да
бъде храната добре оформена, приготвена, ще пеете СОЛ.
Запример, може Бог един мъртъв човек
да
го възкреси,
да
го оживи, това Той може
да
го направи, а вие един мъртъв човек може ли
да
го съживите?
– /„Правилни отношения между съществата“./ Може
да
определим морала със скачените съдове, нали?
Та казвам: Колкото и
да
ви се говори, вие
си
имате старите идеи, старите схващания за морал.
СИ
е вече постижение.
Ако [ви] дадат един въпрос сега: „Кое е най-същественото?
Докато
си
в един град, прилагаш морала на града, то е само привидно, временно е.
Ха
да
го разграничим сега.
Щом
си
в гората, прилагаш вече морала, който имаш в
себе
си
.
/Пее Учителят./ Какъв тон ще дадете на „смелост“?
Та казвам: Трябва
да
разчитаме на онова, което е всадено в нас.
/Към един брат./ Представете
си
, че имате
да
избирате от хиляда дадени предмети, [в]се скъпоценни предмети, но имаш право
да
избереш само един.
Всички предмети може
да
ги гледаш, но имаш право
да
избереш един, който ти подхожда.
/Учителят показва ДО диез./ Той иска
да
излезе, как ще излезе?
Кое е най-същественото в дадения случай?
Към някои хора ти
си
разположен, в тебе се явява едно чувство на снизхождение, когато някой ти говори за тях.
Кое е по-хубаво сега:
да
ни обидят и
да
носим обидата или
да
предвиждаме обидата?
Да
допуснем, че не
си
гладен, че не
си
жаден; ако се гладен и жаден, друго е.
Да
можеш
да
понесеш една обида или
да
можеш
да
я предвидиш, кое е за предпочитане?
Който пее РЕ, иска
да
излезе.
Ако едного от вас направим цар, какво ще направи за своите поданици?
– /„Поданиците ми
да
бъдат свободни и
да
имат пари“./ Ако им дадеш пари, това е подкуп.
Ако поставиш мисълта от една страна, чувствата са в средата.
[И] ДО диез е на страхливите хора, а на силните хора са целите тонове.
Зависи кой свят е поставен в средата, в центъра.
Какво ще дадеш на своите поданици?
Всички хора се влияят повече от своите чувствувания, отколкото от своите мисли.
Запример, при студа еднакво ли издържат?
– /„Не ставам цар“./ Ако те направят цар и не можеш
да
откажеш?
Усещането за студа еднакво ли е?
От туй зависи благото на народа.
Студа го усещате на степени.
Да
ви поставя тогава в друга форма.
Ще избереш онзи предмет, който задоволява всички предмети.
Представете
си
, че вие сте затворен и вас ви дават свобода.
[В]се са начини как
да
минете.
Кое е най-важното
да
избереш?
Слабите в света са повече, отколкото силните.
Дават ти една къща.
Представете
си
, че всички сте затворници, освободят само едного от вас, той е свободен, цар е.
Най-първо съзнаваш, че
си
слаб.
Преди
да
са ти я дали, кое ще видиш най-първо?
Ти
си
мислиш, че
си
силен, когато
си
слаб.
Най-първо ще хвърлиш затворническите
си
дрехи, ще вземеш една баня,
да
се окъпеш хубаво, ще се нахраниш хубаво и след туй ще се помолиш на Бога и
да
благодариш на Бога, че са те освободили от затвора.
И
да
пожелаеш ония, които са в затвора,
да
ги пуснат един по един.
Половин тон щом повишиш, смел
си
вече.
Има ли откъде
да
влезеш вътре?
Първото положение е дали има врати.
Всички тия правила са правила на затворници, не са правила на свободни.
Хубаво е по някой път
да
мислите, ако сте цар, какво ще направите.
Ти
си
се спрял на полутонието.
Дали има направени прозорци, отдушник има ли, то е второто положение.
Какво ти костува
да
станеш смел човек?
Третото положение, дали може
да
се живее в тази къща.
Взел
си
ДО диез, вземи РЕ чисто.
Но най-важното положение, когато ти дадат къща, е
да
има врата, от която
да
влизаш и
да
излизаш навън.
После, за много неща може
да
мислите, то е едно хубаво упражнение.
Всяка несигурна мисъл е полутоние.
Следователно, онази идея, с която ти можеш
да
влизаш и
да
излизаш свободно от живота, тя е най-съществената в дадения случай.
Че как не искаш
да
станеш цар?
И друго може
да
има.
Обидата показва, че
си
цар.
Имаш една мисъл, дали е полутоние или не?
Щом се обиждаш, цар
си
.
НАГОРЕ