НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
745
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
745
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
Представете
си
след хиляди години, като дойдете на Земята, как ще разсъждавате.
А от това зависи дали ще бъде успешна работата ти.
Няма
да
разсъждавате по сегашния начин.
Ако
си
почнал с лявата ръка, работата ти няма
да
излезе както трябва.
Понякога, ако се говори добре за мъжа, жената се обижда, ако се говори добре за жената, мъжът се обижда.
Защо
си
започнал с лявата ръка, а не с дясната?
Питам тогава: Какво трябва
да
се говори?
При постройката на къщата ти не можеш
да
поставиш мерките както искаш, а както трябва.
Вие трябва
да
се радвате, защото, ако се говори зле за мъжа, то и онази жена, която е излязла от него, и тя е като него.
Самата форма, която създаваш, ти налага
да
мериш по съответния начин, а не както искаш.
Казвам сега: Вие седите с вашите стари мисли, поглеждате се и казвате: "Остаряхме." Поглеждате бръчките по лицето
си
, после виждате, че устните ви са били червени, а сега са бледи, очите хлътнали, и се питате: "Къде отидоха младините?
" После
си
казвате: "Аз като отида на онзи свят..." Като отидете на онзи свят, какво ще правите?
Ще ви дам един пример.
Майката изпраща детето
си
на бакалницата
да
вземе малко масло.
Някой казва: "Защо ме е създал Господ жена?
То се заиграва тук-таме и се препъва, пада на земята, удря шишето и го счупва.
" Какъв трябваше
да
те създаде?
Мъж ли –
да
ходиш
да
пукаш главите на хората,
да
биеш?
Майката някой път ще го натупа с пръчката, а някои майки са по-благородни – тя ще му даде друго шише и ще му каже: "
Да
внимаваш,
да
не счупиш и това шише!
2.
Параметафизика
,
МОК
, София, 15.11.1935г.,
Да
допуснем, имате едно ограничение: един комар седи на ръката ви, турил хобота
си
.
След туй се извиняваш, че
си
бил неразположен.
Започваш
да
манкираш, казваш: „Аз нямах време
да
науча“.
Представете
си
, че вие носите в торбата
си
пресен хляб и не може
да
го обясните никак.
Пресен хляб ли
да
носите и
да
не можете
да
го обясните или мухлясъл хляб
да
носите, научно обяснен?
Вие внушавате
да
се махне, но не се маха.
След като мислите и не се маха, започвате
да
духате.
Всички неразумни работи ние хвалим: „Това е тъй, това е тъй“.
Защо искате постоянно
да
се радвате, не искате
да
скърбите?
Аз лансирам сега една теория, че на слънцето има 45 милиона градуса.
Вие всички искате
да
бъдете богати.
Третият метод е с ръката
да
го бутнеш.
Никой не иска
да
бъде сиромах.
Погрешката седи в това, че вие всички не сте доволни от това, което имате; недоволни сте от реда, който съществува в природата.
За вас [трябва]
да
бъде еднакво приятно, когато сте сиромах и когато сте богат.
И богат като сте, и сиромах като сте,
да
имате еднакво същото разположение.
При богатството ще бъдеш жена, а при сиромашията ще бъдеш мъж.
Първият метод – на мисълта, е несполучлив, понеже комарът не
си
отишъл.
Но каква е тази промяна, ще зависи и от други неща.
Добре, след като третият метод е сполучлив, тогава защо поддържате, че с мисълта
си
трябва
да
изпъдите комара?
Ако
си
радостен, какво ще бъде?
Ти, докато свиеш пръста
си
за такова малко същество, ще изхарчиш повече енергия, отколкото кръвта, която ти взело.
И скръбта ражда.
Ще ви приведа един факт.
Син ще имаш.
Какво лошо има, че
си
придобил една дъщеря?
Радвай се на дъщеря
си
, радвай се на сина
си
.
Съображенията са, че може
да
е маларичен комар, може
да
всади микроби и, следователно, последствията от такова ухапване може
да
траят 4–5 години.
Радостта ражда дъщерите, скръбта ражда синовете.
Казваш: „
Да
си
върви, как тъй 4–5 години
да
ме ограничи“.
Разбирам 1–2 часа
да
търпи[ш] сърбежа, но 4–5 години
да
те върже, е силен аргумент.
Може
да
кажат, че не е морално, не е християнско така
да
го буташ, че [
да
] го натиснеш с пръста.
Казваш: „Физика учил ли
си
?
Той се радва и скърби, за
да
плаче.
Падането на телата знаеш [ли] какво нещо е?
И в живота вие искате
да
бъдете винаги щастливи.
“ Комарът никога не се връща
да
разправя, какво нещо е падането.
Един комар, който прави научни изследвания на човешката ръка – падне човешкият пръст отгоре [му] – как ще обясни комарът туй падане?
Ако не плачеш, ти не
си
радостен.
Когато някой иска
да
бъде щастлив, ще има толкоз дъщери.
[С] какви закони ще обясни падането на телата отгоре с такава притегателна сила?
И ако не плачеш, ти не
си
скърбен.
Няма момци, какво ще ги прави, ще му изядат ушите.
С каква притегателна сила пада пръстът отгоре върху комара?
Щом
си
плакъл, ти
си
се радвал и
си
скърбял.
Казваме: „Не е потребно всякога човек
да
бъде радостен, понеже ще народи много дъщери, какво ще ги прави?
“ Една дъщеря, един син, после пак дъщеря, пак син.
Времето, като поскърби и като се порадва, то започва
да
плаче – това е дъждът.
В живота дъщерите и синовете, това са резултати, без
да
знаем какво е родено.
В туй отношение вашите разсъждения [са] философски, вашето недоволство мяза на недоволството на комара – мисли, че причината е някъде далече, философска, но чопли ръката на един философ.
Да
обясня.
Той може
да
има тенденцията на философа.
Не можем
да
кажем, защо е потребна скръбта.
Ако е адепт от първи клас, той никога няма
да
обърне внимание.
Той счита – ако обърне внимание с очи, той ще изгуби времето [
си
].
Че подухнало вятър, топло течение, студено течение, че гърмеж имало, дъжд паднал –
да
ти е приятно.
Той ще
си
гледа работата.
При скърбите, при сиромашията, при страданията ти няма
да
употребяваш мекия елемент,
да
бъдеш кокона, ще се опретнеш, ще работиш.
Ако го ухапе един комар, счита, че неговата сила е малка.
Както онзи син, комуто бабата казвала
да
му бае,
да
не го яде мечка.
Той и казал: „По-добре ми бай, бабо, мечка
да
ме не среща“.
Но представете
си
, че вие срещнете мечка отдалече.
Като дойде параход някъде, [има] гърмежи, започнат ония гърмежи на парахода; който не знае, ще се уплаши, който знае, ще каже: „Това е увеселение“.
Фиксирате вашата мисъл на мечката, тя иде сега.
Да
допуснем, че по едно време мечката се отбие, иде към реката.
– Мъжки раждаш, ражда се една мисъл или едно чувство. Кога?
След като замине, мечката ще остави известно влияние в ума ви, макар
да
не ви е гонила.
Зад всичко туй седи нещо разумно.
Всякога в скръбта се раждат мисли, които имат мъжки характер, или чувства с мъжки характер.
Хубаво е човек, като [е] трескав,
да
го срещне мечка, понеже от треската нищо няма
да
остане.
Зле [е] здрав
да
го срещне мечка, ще го хване треска.
Разбира се, за един мъж е по-лесно
да
се бие.
Защото някоя компания има нужда
да
се движат [параходи],
да
става търговска обмяна в природата.
Всяко чувствувание, което човек има, ако не мине през процеса на страданието, [не може
да
се оформи].
Никога не може
да
се обясни, че трябва
да
се движи.
Страданието е процес на сгъстяване, оформяване.
Не зная колко е вярно, тук, в България ли било, другаде ли, един овчар го хваща треска в гората, не може
да
мръдне.
Движи се, защото трябва
да
се движи.
Нещата без скърбите не могат
да
се оформят.
Не може
да
[не] се движи.
Страданието е един процес, радостта е друг процес.
Задига го тази мечка и го носи в колибата на друг овчар.
Защото не можеш
да
не дишаш.
Скръбта е другият процес, при който нещата трябва
да
се оплодят.
Онзи, като видял, че иде мечката, отива
си
.
Тя го внася вътре и каквото имало – сено, вършини, всичко натуряла отгоре и го натиска.
След това излиза навън и
си
отива.
Ако ти не минеш през процеса на страданието, ако ти не минеш през процеса на радостта, тия, завършените форми не могат
да
съществуват.
Казва: „
Да
обясним факта“.
Там е всичката философия на нещата.
Не може
да
си
обясни защо мечката го взела.
Фактът
си
е факт.
Всяко едно страдание какво може
да
ви донесе?
Тя почувствувала, че е болен, и го занесла при другия овчар,
да
вземе някои медикаменти.
Дали го знаеш или не, той е факт.
Страданието е спасителен процес.
Знае, че на болните хора им е студено, и туря вършини и сено, за
да
се стопли.
Ако научно можеш
да
го обясниш, ни най-малко на самия процес няма
да
придадеш нещо със своите научни обяснения.
Има едно страдание, когато човек се дразни.
Но няма
да
[внесеш] нещо анормално.
Казва: „Остави се,
да
ти не дава Господ треска
да
те тресе и после мечка
да
те тъпче“.
Сега казвате: „Може човек и
да
не диша“.
Дръжте съзнанието
си
будно!
Запример, ако ти можеш за 20 минути
да
спреш дишането, какво показва?
[В] състоянието, от което се дразниш, ако можеш
да
се въздържиш, ще спестиш известна енергия.
Значи зависи от силата на твоето знание.
При всяко дразнене се иска
да
се въздържате.
Ако можеш този процес
да
го спреш 20 минути, нито
да
дишаш, нито
да
издишаш, вече ще минеш в друга една област.
Един момент, втори, трети, четвърти, пети, шести, половин час, един час, вие ще се усилите, ще добиете енергия.
Тия работи може
да
ги разглеждате само като една нова метафизика.
Значи на физическото поле трябва
да
дишаш, ако искаш
да
владееш
себе
си
.
Някой път човек трябва
да
се въздържа, за
да
бъде силен.
Та старите философи, без
да
са го обяснявали, когато постъпвали учениците в училището, те са ги поставяли на разни изпити.
Понеже, ако всеки ден вали дъжд, няма
да
остане време за работа.
Разбирам веднъж през седмицата
да
вали или през месеца 3–4 пъти, но всеки ден – и сутрин, и обед, и вечер – то е неестествено.
Пък има сега една нова област за изучаване разумните явления в природата.
Щом изучаваш разумните явления, ти не можеш
да
създадеш теория, но ще констатираш фактите.
Понеже, като се приеме въздуха в дробовете, тези клетки вътре, които имат своята функция
да
изваждат жизнената енергия или
да
изтеглят праната, която носи живот в
себе
си
, не могат
да
извадят тази енергия.
Най-първо ще изучаваш фактите на разумните явления в природата и после ще създадеш своите теории.
В бързото дишане не може човек
да
извади тази енергия.
[Докато] в обикновената наука съставляват хипотези, теории и след туй идат до истината.
Трябва
да
задържиш въздуха толкова време, докато извадиш всичката енергия, която е потребна.
Ако можеш
да
издържиш, [но] с туй няма
да
се освободиш.
В тази наука ще намериш истината и после ще даваш своите обяснения.
Щом [я] извадиш, тогава въздуха ще повърнеш назад, за
да
приемеш пак наново.
[И] другите ученици ще те бодат, и ако издържиш първото изпитание, то е първото посвещение.
Във физическия свят създават своите теории и хипотези, без
да
знаят истината.
С всяка една вдишка приемаш въздух, а с всяка издишка изпращаш въздуха навън, за
да
дойде вторият процес.
Изтърпял
си
първото изпитание.
Да
допуснем, че имате едно недоволство.
Виждат те крайно честолюбив, горделив.
Имате едно недоволство, някой път сте недоволни, нямате никаква причина
да
сте недоволни.
Забелязва се: онези хора, които много бързо дишат, са сприхави, кибритлии; онези, които задържат въздуха 4–5 минути, лесно не можеш
да
ги раздразниш.
Тогава цяла година ще те подиграват, такива шеги и подигравки ще понесеш, и ако можеш
да
издържиш, то е второто посвещение.
Кажат ти една дума,
да
не се измени лицето ти.
Сега вие всички минавате през посвещение.
Някой път може
да
имате някакъв повод.
Вие се посвещавате, без
да
знаете.
Срещнеш един човек – ти
си
недоволен от него.
Нервността у хората по някой път се дължи на чрезмерната енергия, която се натрупва в нервната система.
Може причините
да
са физически.
Търсиш начин
да
я изразходваш.
Щом
си
недоволен, имаш повече, търсиш някого
да
натовариш.
Вие сте недоволен, не можете
да
му кажете, но става така.
„
Да
спи зло под камък“ – така ще кажеш.
Или някой път може
да
сте недоволен от някой човек – от мислите на този човек.
Някой път се натрупало нещо, като кажеш, тебе ти олекне, но на онзи, на когото
си
се нахвърлил, на него стане мъчно.
Сега, вторият метод: за
да
се освободи ученикът, който е минал през първото посвещение, ще му дадат едно шило и на него.
Той ще знае, че [
си
] минал изпита благополучно.
Срещнете един човек – не ви е казал нито една дума, казваш: „Усещам се стеснен, не искам
да
се срещам, не искам
да
се разговарям с него“.
Срещнете друг, с когото искате
да
се разговаряте – има известен афинитет между неговите мисли и вашите.
Като дойде, скара се с жена
си
, с децата
си
, с всички се скара.
След като те мушне някой, и ти ще го мушнеш; всички, които са те мушкали, и ти ще ги мушкаш.
Някой музикант може
да
срещне някого и е разположен
да
му свири, някой път на друг не е разположен
да
свири.
Някой път, някой голям музикант, карат го хората
да
свири, той се отказва, той се въздържа.
Сега, туй вие
си
го знаете, аз го обяснявам.
Някой път и велики музиканти могат
да
се въздържат.
Вие го знаете и трябва
да
се мушкате.
Той, като погледне, се отказва
да
свири.
Не зная дали сте пили шампанско.
Като го мушнеш, той знае, че
си
минал този изпит.
Ще ви приведа един пример.
Много силно гърми.
Щом не мушкаш, тогава
си
на изпит.
Защо гърми, научно може
да
се обясни.
Щом мушкаш, минал
си
вече благополучно изпита.
Един прочут виртуоз по цигулка давал концерт.
Ако не сте внимателни, всичкото съдържание на шишето ще изскочи навън.
Ако имаш шило, значи
си
минал изпита, ако нямаш, гледай
да
добиеш.
Но той искал
да
чуе цигуларя – намира го в хотела към 12 часа, хлопа на вратата му.
Трябва
да
сте много внимателни,
да
не би шампанското
да
отиде до тавана.
Казва: „Моля, искам
да
ми свирите“.
В шампанското се набира енергия и търси начин на разширение и свобода.
Всичко онова, което става в природата,
си
има свои причини.
[Вие] по някой път искате свобода.
– „Аз слушах за вас, че сте голям музикант, искам
да
ви чуя как свирите.
Да
се скарате с някого,
да
бъдете свободни.
Но вие може
да
впрегнете вашата енергия, вашето недоволство.
Дава му хиляда долара, музикантът не става.
Като сте готови някъде
да
се скарате, какво правите?
Две хиляди долара като му дава, той става от леглото и свири.
Старият метод е: винаги ще намериш някого, ще
си
пуснеш пояса.
Страданието произтича от друга една причина – че организмът се разширява.
След като свирил, казва: „Може ли
да
ми дадете цигулката и аз
да
ви посвиря?
Ще го пуснеш и ще дебнеш само някой
да
го настъпи.
Ако вие на едно дете поставите обуща, които носило преди 5–6 години, то започне
да
вика,
да
плаче.
Страданието показва, че формата на обущата трябва
да
се смени.
Да
дадеш две хиляди долара за едно свирене,
да
безпокоиш човека, пък и после
да
искаш
да
му свириш.
Без
да
пуснеш пояса, как трябва
да
смениш своето състояние?
Не може
да
се избавиш.
Страданието служи като един указател и радостта служи като един указател.
В едно отношение радостта показва, че обущата са на място; страданието показва, че обущата са негодни за носене.
Трябва по разумен метод
да
се справиш.
Някой път причините може
да
са ясни.
Вие искате
да
оставите в неговия ум добри впечатления.
Скърбиш, ще видиш, дали обущата не са тесни.
Искате той
да
си
замине с отлични впечатления от вас – че много добре сте се отнесли.
Тъй щото, скръбта винаги показва, каква реформа трябва
да
направиш в
себе
си
, за
да
имаш радост.
Но все таки обичта ти не може
да
[няма] нещо пред вид.
Някои хора казват, че когато тъгуват, парите ще дойдат.
Всяка скръб показва – една малка реформа
да
направиш в
себе
си
.
Искате
да
остане с добри впечатления.
Скръбта показва хода на растенето.
Кое е по-хубаво:
да
се радвате или
да
скърбите?
Ако ти не вървиш по пътя на нейното указание, ти не можеш
да
имаш радост.
Като скърбите, парите ще дойдат, като се радвате, парите ще хвръкнат.
Скръбта показва пътя на растенето, трябва
да
измениш формата.
Той пише поезия, че онези, които четат,
да
останат с добри впечатления.
Някой казва: „Много съм радостен, ще има
да
ми пати главата, нещо ще изгубя“.
Че като говоря за обущата, значи, някой път скърбите може
да
произтичат от факта, че у тебе добродетелите са слаби.
Той иска
да
напише нещо, че
да
помнят хората.
Скръбта може
да
произтича [от това], че справедливостта е слаба.
Скръбта може
да
произтича [от факта], че разумността в тебе е слаба.
Да
помнят хората.
– /„Не е права идеята“./ – Как, кои трябва
да
помнят?
А пък, ако те сърби дясната ръка, казваш: „Ще давам“.
Трябва
да
измениш положението в добродетелта,
да
смениш добродетелите,
да
знаеш всеки един момент [каква добродетел е необходима].
Как трябва
да
се поправи?
Представете
си
друг един пример.
Един виден лекар – викат го
да
услужи на един болен.
Всяка скръб носи една радост, а радостта някой път е свързана с известни материални блага.
Сега, ако в мисълта на лекаря остане мисъл, че болният
да
бъде доволен от него, права ли е тази идея?
Трябва ли лекарят
да
се обхожда добре с болния?
Обходата е хубава.
Чрез страданията организмът се уякчава, а при радостите става разширение, което минава като отслабване на организма.
В даден случай, като скърбим, чувствуваме какво сме изгубили.
Някой път обходата не постига целта – не изцелява болния.
Понеже вие сте недоволни от живота, какво трябва
да
се прави?
Лекарят може
да
е много внимателен, може
да
пипа много внимателно болния,
да
го утешава, но замине
си
лекарят, болестта не
си
отива.
Запример, най-първо представете
си
, че сме [свободни], нямаме никакъв товар.
Казва на болния, че на еди-кое
си
място има болка, влиза в положението му, труди се.
Какъв е вашият проект, за
да
оправите скърбите в света?
Но след като се трудил лекарят не могъл
да
помогне, болестта не
си
отива.
Всички сте недоволни.
Питам: Вниманието към болния, хубавата обхода, какво го ползува?
Трябва
да
имате едно състояние, с което
да
се махнат скърбите.
За
да
се освободиш сега от този товар, какво трябва
да
правиш?
[В]се го ползува, но той не е могъл
да
помогне на болния.
По кой начин могат
да
се махнат?
От мене зависи
да
снема, понеже мисля, че този товар ми е потребен за дългия път.
Дойде някой лекар, който няма обхода, хване ръката на болния.
Представете
си
, че иде един човек и казва: „Баща ви умря.
Какво трябва
да
правите, за
да
се избавите от неприятностите?
Болният иска
да
каже къде го боли, но той му казва: „Ти
да
мълчиш там“.
Ако цениш здравето
си
, имаш 400–500 лева, ще
си
купиш едно магаре, ще натовариш товара на магарето, то напред, ти отзад.
Грубо пипа, даде му известно лекарство, махне се болката, излекува го.
Казвам: В първия случай има обхода отлична, резултати – никакви, а във втория случай – обхода никаква, резултати отлични.
В дадения случай, какво нещо е разбирането?
Разбира се, двата метода, съединени наедно, е най-хубаво.
Питам: В дадения случай защо страдахте вие?
Защото в разбирането, снемаш товара [от
себе
си
] на магарето.
Някой казва: „Обичам
да
се проявя такъв, какъвто съм“.
Ако нямаш разбиране, ти ще носиш товара; ако имаш разбиране, магарето ще носи товара.
Как ще се проявиш такъв, какъвто
си
?
В разбирането – ако
си
разумен, товарът ще слезе от гърба ти, магарето ще го носи.
Да
се проявиш такъв, какъвто
си
, свободен ли
си
?
По-низше същество ти
си
натоварил.
Като войник – заповядват ти на бойното поле
да
се биеш.
Ти
себе
си
като товариш и разтоварваш, няма кой
да
ти благодари.
Или отиваш в училището
да
се учиш – не от любов.
Имаше един приятел в Търново, магарето, като го види насреща, почва
да
реве, той го разтоварил.
Щом имате правилно разбиране за нещата, вие имате едно товарно животно, което може
да
носи.
“ Ти вървиш, защото има едно насилие.
Следователно, когато ние казваме, че човек може
да
разсъждава, че трябва
да
постъпва разумно, той има по-низш живот, върху който
да
сложи товара на висшия живот.
Нали поддържате въпроса, че във всички неща човек трябва
да
бъде свободен.
Висшият живот не се нуждае от много товар.
Ако ти натовариш висшия живот с товар, ти не
си
разумен.
Всеки, който не знае как сам
да
се ограничава, не е свободен.
Ние страдаме някой път от неща неразбрани.
Всякога страданията произтичат от неразбрани работи.
Щом сам се ограничаваш, ти
си
свободен.
Той
си
има това, което му трябва.
В какво седи свободата на човека?
Конкретно във вашия ум, в какво седи свободата?
Когато се товарим с много скърби и страдания, ние сме в низшия живот; когато се разтоварваме от скърбите и страданията, ние сме във висшия живот.
Най-после
да
можеш
да
се увериш, че баща ти умрял.
Да
кажем, ти
си
свободен като гражданин
да
гласуваш.
Да
кажем, престанал вашият баща
да
диша и
да
издиша, вие [
си
] го представяте, че той умрял.
Значи – разумно
да
ги разяснявате.
Добре, ако това е вярно, тогава всичките причини трябва
да
се обяснят по същия начин.
Може ли голямото
да
се ограничи от малкото?
Може би при известни условия
да
се постигне нещо.
Имате замръзнала вода, стопявате я, първата вода изчезне.
Може ли малкото
да
се ограничи от голямото?
Избирателите в едно дружество избират председател.
След туй вземате вода[та] и я туряте в котела вътре.
Но когато говорим за ограничение, има няколко вида ограничения.
Дванадесет души гласували, всеки дал гласа
си
.
Ти
си
последният – като туриш гласа [
си
], вече
си
свободен.
Започнете
да
плачете, докато всичката тази вода се повърне.
Твоята свобода в дадения случай допринася.
Да
допуснем, че вие някъде гласувате, [но] няма никакви резултати.
В този процес на промени водата се е освежила.
Питам: Какво допринася твоята свобода, че
си
гласувал?
И какво ще допринесе, ако не
си
гласувал?
Ако тази вода не минава през тези процеси, тя не може
да
обнови живота.
Земята може ли
да
ходи където иска?
Тъй и водата живее по този начин.
Свободен
си
да
дишаш, но
си
свободен и
да
издишаш.
Всичките процеси, които стават, са подобни на този и имат смисъл.
Свободата не е само в дишането.
Дойдем до човека, казваме: „Човек трябва
да
умре“.
То е свободно
да
се движи само в едно направление.
След като дишаш, ти не можеш
да
поемеш всичкия въздух.
Да
престане
да
живее.
Ограничен
си
някой път
да
си
изкажеш мнението, боиш се
да
се изкажеш.
Той няма
да
бъде [това, което е бил досега].
Дайте един пример от едно разумно ограничение.
Чувствуваш една свобода, че онова, което
си
приел, свободно можеш
да
го издишаш навън.
Няма
да
направите онази погрешка – българите имат една поговорка: „Облякъл се Илия, като се погледнал, пак в тия“.
Ако не
си
свободен
да
дишаш, тогава ще се случи нещо. Какво?
“ Ще
си
послужа с друг един пример: Представете
си
, че известен господин играл на сцената ролята на цар, представлявал руския цар, заповядвал.
Да
допуснем, имате умствено ограничение.
Но ако не можеш
да
издишаш, какво ще бъде?
Какъв ще бъде резултатът, ако не можете
да
приемете въздуха?
Представете
си
, че вие искате
да
бъдете философ в света.
Допуснете, че един човек е роден сляп, не вижда, ограничен е.
Ако приемете въздуха и не можете
да
издишате, какъв ще бъде резултатът?
Може ли човек
да
бъде философ?
Туй ограничение зависи ли от него?
Сега
да
направим по-тънки, метафизически разсъждения.
Човек може
да
бъде поет, актьорство е.
По някаква далечна причина сляп се родил или глух, или може
да
е сакат, не може
да
ходи, ограничен е физически.
Може
да
бъде дипломат, актьорство е.
Може
да
бъде учен, актьорство е.
Няма
да
го обяснявам.
Че не можеш
да
дишаш и не можеш
да
издишаш.
Дават ти задача, не можеш
да
я разрешиш, ограничен
си
.
Казва някой: „Свободен
си
“.
Кои са правилата, по които човек може
да
премахне ограниченията?
Да
дишаш и
да
издишаш има граници.
Свободата на дишането има граници.
Но може ли ти
да
имаш понятие – туй истинско понятие на един цар, който управлявал един народ?
Запример, как ще обясните въздържанието,
да
се въздържа човек?
Но свободата има две страни: колкото дишаш, толкова и ще издишаш.
Да
допуснем, склонен
си
, имаш разположение
да
критикуваш нещата; кои са авторитети – може
да
оспорваш някои.
Можеш
да
оспорваш разстоянието от тук до слънцето – че най-новите изследвания, най-новите наблюдения не са 92 милиона мили, но 93.
Трябва
да
знаеш, че след като
си
имал едно приятно чувство – това е една вдишка.
Ти, преди
да
носиш името философ, ти
си
философ.
След като оспорваш, кои са данните?
Следователно, щом
си
учен, трябва
да
знаеш, че след приятното чувство непременно ще дойде неприятно.
Какво ще ти придаде философията [на] тебе?
Ти не
си
разбрал.
Ти
си
бил поет, преди
да
ти турят това име.
Ти искаш отвън
да
бъдеш красив.
Ти в
себе
си
имаш тази възможност
да
бъдеш красив.
Всичките математически изчисления варират с един милион разлика.
Ти можеш
да
бъдеш силен.
Ти можеш
да
бъдеш радостен, весел, скърбен, какво ли не.
И аз мога
да
изчислявам така.
Зависи, ако знаеш, по някой път е необходимо страданието.
Майсторлък има
да
създадеш страдание, защото без страдание е още по-лошо.
Сега, от вашето гледище, вие всякога искате
да
имате приятни чувства.
С радости животът е щастлив, но със страдания е още по-щастлив.
Какви са твоите данни?
Възможно ли е: само вдишваш, без
да
издишваш?
Кажете ми сега, какво заключение ще
си
извадите?
Какво трябва
да
се прави?
Психологически, [на] противоречията, които сега съществуват в ума ви, вие туряте едностранчиви обяснения.
Не трябва
да
се обезсърчавате в живота.
Казвате: „Аз трябва
да
бъда свободен“.
Какви са научните данни?
В какво седи свободата?
Така е писано в ролята – ти
да
минаваш за безпаричен, ти [
да
] минаваш за беден човек.
Свободата седи, най-първо,
да
знаеш
да
дишаш и свободата седи
да
знаеш
да
издишаш.
Да
знаеш колко въздух
да
възприемеш.
„За един час отгоре той е просяк“ – ще ходиш
да
просиш.
Да
знаеш навън колко въздух
да
дадеш.
След един час твоята просия ще свърши.
От възприетия въздух нищо
да
не остане в дробовете.
Като свърши представлението, свърши се просията.
Питам: Ако ти
си
имал приятно чувство и [то] се [е] заменило с едно неприятно и ако в тебе [о]стане възпоминанието не за неприятността, но за приятното – значи процесът на вдишването е [правилен].
Казват: „Имаме страдания“.
Не трябва
да
изваждаме заключение.
Щом помниш повече неприятното от приятното – изваждам другия закон, че процесът е неправилен в тебе.
Може би данните – вътре които са,
да
не са точни.
Щом смяната на радостите и скърбите не е правилна, скърбите оставят по-силен отпечатък.
А някой път може и процесът на радостите
да
е по-силен, приятното впечатление остава.
Може
да
е в едно действие, може
да
е в две.
Всяко страдание има определено време.
Да
допуснем сега, че имате ограничение.
Когато говорим, че когато
си
скърбен – трябва
да
си
радостен, и когато
си
радостен – пак
да
си
радостен, вие трябва
да
разбирате параметафизиката.
Щом мине това време, страданието престава.
Стаята е студена, пари нямате и въглища нямате, а трябва
да
се занимавате, трябва
да
пишете някаква теза.
Ти
си
недоволен от скръбта, не разбираш, че тя е процес.
И не може
да
я напишете.
Защото, ако ти не знаеш как с нея
да
се справиш, смъртта ще дойде.
И не може
да
се образува радост, ако някой не скърби.
Мислите, но не можете
да
я напишете. Защо?
Ако не знаеш как
да
се справиш с радостта, пак смъртта ще дойде.
Не може
да
се образува скръб, ако няма някой
да
се радва.
Ти не можеш
да
се радваш, ако някой не скърби.
Не можете
да
пишете.
Какво трябва
да
правите?
Следователно, за
да
се радваш, някой за[ради] тебе трябва
да
скърби.
А пък без
да
скърбиш, ти не можеш
да
се радваш.
„Жена кога ражда, – казва Христос, – на скръб е“.
Значи, ако влезете в една стая, и не могат
да
пишат ръцете ви – ограничението не е махнато.
Всичките разумни неща, всички ония неща, които ние не можем
да
обясним, са разумни.
Понеже казвате, че стаята е студена и не можете
да
пишете, някой ще ви повярва; но – една стая, която е добре отоплена, и пишеш, пишеш – и пак не върви.
Всяко нещо, което можем
да
обясним, е неразумно.
Когато учите в училището, не може
да
не скърбите.
Питам тогава: В студената стая не можеш
да
пишеш, но когато в топлата стая не можеш
да
пишеш, де е ограничението тогава?
Всички неща, които обясняваме, са неразбрани.
Някой път се радваш – научил
си
урока.
Всички неща, които не можем
да
обясним, са разумни.
Сега, ти имаш всичкото съвременно знание, което можеш
да
обясниш, и остава в ума ти нещо, което не можеш
да
обясниш, което е по-важно.
Представете
си
, че ти знаеш, как е станал хлябът мухлясъл; ти в торбата носиш мухлясъл хляб и знаеш при какви условия е станало това.
“ Ти не знаеш – и пред всички другари падне авторитетът ти.
3.
Вътрешният закон
,
УС
, София, 17.11.1935г.,
И ти не знаеш дали ти
си
фактор на това или факторът е извънка тебе.
Запример тя иска
да
те удари някъде, а ти тъй ще се превиеш, тъй ще се огънеш, че ударът едва те допре.
Вземете две месоядни животни: един вълк, който е свързан и е гладувал три деня и друг един вълк, и той е гладувал, но вие вземете месо и дадете на единия вълк, а другият ще се разкъса.
Той не може
да
обясни как
да
дадат месо на единия вълк и
да
не дадат на другия.
Мене ми разправяше един войник, показа ми той шинела
си
, след като му говорих за Промисъл.
„Видиш ли – казва, – има Промисъл в света.“ Тогава ми показа шинела
си
.
Господарят дава месо на вълка, а овцата ни най-малко не се безпокои.
Тя
си
гледа спокойно това и ни най-малко не я дразни месото.
И той го носи за спомен.
Ако пък дойде другият господар, че даде трева на овцата, вълкът ни най-малко няма
да
се дразни за това.
Питам: Кои са причините, че единият вълк се дразни, когато дадат на другия месо, а нему не дават?
Но аз виждам: този войник е бил гъвкав, неговият ум е бил тъй гъвкав, че всеки куршум не върви по права линия, но ще заобиколи от наоколо.
И овцата казва за вълка: „Нека
си
яде той месото.“ Сега, ако преведете тия символи – и в живота има някои неща, които ви дразнят, а пък има някои неща, които не ви засягат.
И ние казваме: човек трябва
да
върви по правия път.
Понеже трябва
да
растете.
Няма нито един човек на Земята, който
да
върви по правия път.
Растенето зависи от един вътрешен закон.
В този смисъл, буквално ако вземем, ако идете
да
видите как се правят пътеките – защото вие в ума
си
мислите, че хората вървят по прав път, а те вървят по един много крив път.
Гъвкав трябва
да
бъдеш, съобразителен.
Не трябва тъй право
да
вървиш.
Сега, някои оттук, които са дошли, гледам, някои хора искат, по правия път искат
да
вървят и не заобикалят.
Гледаш, този християнин сал току цитира, стихове цитира, няма нищо ново в него.
Сега аз ви навеждам на онези явления, които се явяват в живота.
Казал ти някой някоя любовна дума, говори ти така, кажи му: „Благодаря ти, много сладко ми говориш.“ Че направи един превод.
Как
да
ги изясним, понеже сме в едно стълкновение с тия явления.
Запример, ако се даде една тема, върху която
да
пишете: „Какви са отличителните черти на християнина?
Има един език в света – мъчно се превеждат думите.
“ Вие ще дадете няколко определения:
да
вярва в Христа,
да
има жива вяра в Бога, Духът
да
работи в него.
Запример как ще ми преведете думата: „Ти
си
голям будала“?
И може
да
дадете много други определения.
И може – и в самото добро има едно определение; най-краткото определение и най-изразителното определение е:
да
вярваш в Христа.
Това не значи, че
си
християнин още.
Това е чужда дума: „буд-алах“.
„Буда“, или „буди“, и „ал“ – „будала“.
Да
си
позлатен, това не значи, че
си
злато.
Значи
да
вземеш нещата по Бога –
да
ги вземеш тъй, както Господ ги е дал – „будала“.
Защото
да
вярваш в Христа значи, че
си
позлатен.
Е, представете
си
, че имате едно златно шише, туй шише е златно и може
да
го продадете.
„Ти
си
голям будала“ – аз ти давам най-голямата титла,
да
ги правиш нещата, както Бог ги прави, а ти казваш: „Аз – будала?
Но представете
си
, че вие шишето самo не може
да
го продадете, златно е, но това шише има предназначение
да
носи вода.
“ А щом не
си
будала, тогава ти
си
онзи, големият, другият, който не
си
будала.
Тогава, може
да
е златно, но какво съдържание има в него?
Аз не зная, ако вие може
да
намерите корена на тази дума „будала“... Но аз зная корена на човешките думи.
Може мислите ви
да
са прави, може даже и чувствата ви
да
са прави – от злато
да
са направени, а при това съдържанието на вашите мисли и съдържанието на вашите чувства
да
не отговаря на външната форма.
Първоначалният произход на всичките думи – имат съвсем друго значение.
Може вие
да
сте християни по съображения.
В Америка ако идете, има учени лекари, които влизат в известни общества, но те са лекари, които
си
пазят интересите в обществото.
Но той има интерес, защото, ако не ходи на събрание, няма
да
го викат, няма
да
има клиентела.
Не зная в български език дали има такива думи.
Да
вземем думата „контент“ и думата „превент“.
(content (англ.) – задоволявам; задоволявам се, доволен съм; prevent (англ.) – предотвратявам; не допускам, преча.) Сега значи: „Господи, тури им препятствие“, „Господи, забрани им, препятствувай им,
да
не би
да
направят“.
А преди 200 години имало друго значение: „накарай ги
да
направят“.
Когато преди 200 години значело: „накарай ме, Господи,
да
го направя“.
Този човек може
да
е добър като лекар, но може
да
има съображения.
Ти може
да
си
християнин, но може
да
имаш известни съображения, че
си
християнин.
Тази една дума, която е значела: „накарай ме
да
го направя“, а сега значи: „
да
не ме заставиш
да
го направя“.
Аз може
да
ви проповядвам, и аз имам съображения.
И цяла една психология има вътре.
В даден случай вие не знаете моите съображения.
Може
да
минавам за много добър.
Сега може
да
попитате вие.
Често хората
си
служат с един софизъм и не можем
да
се избавим от него.
Днес една красива жена може
да
те съблазни и за една красива жена може
да
стане цял един скандал.
Носи един една торба и казва: „Знаеш ли какво има в торбата?
Ако един мъж има една красива жена, той ще прати стражари, ще я подозира.
“ – „Не зная“ – „Е, като не знаеш, няма какво
да
ти кажа.“ – „Зная, зная.“ – „Е, като знаеш, няма какво
да
ти кажа.“ Сега аз няма
да
ви кажа какво има в торбата, няма и
да
ви отказвам, но ще кажа, че всяко едно верую, което човек поддържа в даден случай, то може
да
му е полезно.
Когато едно време, мъж, който имал красивата жена, ни помен не е имало в ума му
да
се съблазни.
Има моменти в живота, когато самият живот се нуждае от това.
Едно време за красивата жена не е влизало в ума на мъжа, че може
да
направи престъпление, за грозната жена той подозирал, че може
да
направи престъпление.
Представете
си
, че вие носите една малка светлинка.
Сега е точно обратното: грозната жена мъжът не я подозира, че може
да
направи престъпление, казва: „Кой ще дойде при нея?
“, когато за красивата жена – „Ахаа!
Аз ви навеждам на законите.
Склонен
си
ти
да
я хвърлиш, казваш: „При това слънце, що ми трябва тази светлина?
Преврат има в понятията, или психологически, в мислите, в чувствата става промяна.
“ При това положение всички хора са еднакви.
Има един вътрешен закон, който изменя нещата, изпитва доколко можем
да
разберем съдържанието на нещата.
Та казвам: Ако вие така не разбирате живота, тогава вие не можете
да
намерите онова равновесие, което
да
въздействува в дадения случай.
По някой път Слънцето
си
има свои особености.
Казваш
да
не залязва, а то залязва.
Казваш ти на Слънцето: „Не знаеш ли аз в мрачината къде ще ида?
“ И Слънцето не иска нищо
да
знае, остави те то в тъмнина и
си
залязва.
Когато някой път остана без работа, правя наблюдения, от какво произтичат страданията, какви белези има.
И ти кажеш: „Туй, светлото Слънце, на което аз уповавах, което беше идеал в живота ми, то ме остави сега.“ Слънцето казва: „Имаш един малък заместник в джоба
си
, запали него, докато
си
свърша работата и утре пак ще дойда и ще запаля свещта
си
.“ Та казвам: Всяко едно верую може
да
не ни трябва сега, понеже светлина имате, но все трябва
да
си
носите по една вощеница.
Вкъщи има винаги един напечен: някого виждам, дъщерята го напекла, някой мъж жена му го напекла, син му го напекъл, или някои търговски операции.
Сега Христос му казва... Идват, искат
да
Го сплашат, казват Му: „Махни се оттук, животът Ти е в опасност, че Ирод е намислил
да
Те убие.“ И Той не се уплашил.
Казва му: „Идете кажете на тази лисица, че еди-какво правя.“ Там не е преведено добре.
„Аз – казва Христос – всичко свърших, ама и с него ще свърша.“ „Аз ще се свърша“, но те го турят тъй: „Аз се свърших, но както Аз ще свърша, така и другите ще се свършат.
В Америка всякога ще забележите, връщат се млади проповедници, които свършват академия – пращат ги последната година
да
държат такива знаменити проповеднически речи, в богати църкви ги викат, – като се върне, има една тъмна омара на лицето му, не е доволен, излиза нещо съвсем опако.
Както Аз ще свърша, така и той ще свърши.“ Иска
да
каже: „Днес свършвам, той може
да
Ме убие, но и него – както и с Мене, така и с него ще направят.
И той няма
да
избегне свършването.“ „Идете – казва – кажете на тази лисица, макар че е на високо място: както Аз свършвам, така и той ще свърши.“ А другата мисъл е затаена: „Както Аз ставам, така той няма
да
стане.
Той ще свърши като Мене, но няма
да
стане като Мене.
Ти ще кажеш: „Много голямо благословение ми дал Господ, де ще намеря тази хубавица!
Той управлява и мисли, че е турен
да
управлява.“
“ Напекъл те твой приятел – какво има, стражар е той, адютант, който Господ ти е дал
да
те пази, че те чака.
Та казвам: В дадения случай един път вие вземате мястото на този Ирод, един път вие вземате мястото на тия, които дойдоха и казаха на Христа.
Или, изгубил
си
парите – кажи: „Слава Богу, освободих се от големия товар.“ Или че слуга
си
нямал, къща
си
нямал, болест те нападнала – на всичко туй поусмихни се малко.
Казвате: „Този път, по който сме тръгнали, няма
да
го бъде.
Сега, даже и за мене може
да
е изпитание.
Искаме
да
се измени положението.“ По някой път дойде мисълта, която е смешна.
Ти
си
тръгнал по този път, но някъде ще те претрепят.
Със съдрани обуща ли бихте минали по-лесно, или боси, през София?
Малко
си
посвивай устата, гледай
си
интереса.
Ако туря хубави дрехи, шапка и бос, ще кажат: „Мода е.“ Но представете
си
, че мина през София със съдрани дрехи, гащи, дупки по дрехите, палто скъсано, коса разчорлена, бос – какво ще кажат хората?
И трябва
да
се пазиш.
То е тщеславие, искам
да
обърна внимание, като минавам, искам хората
да
обърнат внимание на мене – то е тщеславие.
Е, как трябва
да
постъпиш сега по Бога?
Питам: По кой начин трябва
да
минеш през София – добре облечен или като последен работник?
Да
ядеш ли хляб и
да
умреш или гладен
да
умреш?
От любов ли
да
страдаш или от безлюбие?
Аз отвън може
да
го направя, но няма
да
бъда свободен.
Да
направя малко по-ясно.
Като мина, ще кажа: „Аз съм недоволен от
себе
си
.“ Ще
си
кажа: „Туй ти остана тебе, бос
да
ходиш, на тебе остана на хората
да
даваш ум, как
да
ходят боси.“ Казвам: Това са посторонни работи.
От любов ли
да
страдате или от безлюбие
да
страдате?
Но има изключителни условия, случаи, при които човек трябва
да
разреши правилно въпроса.
И в любовта има страдание.
Представете
си
, че сте слуга при един господар.
На всинца са побелели главите все от любов.
Господарят иска
да
го прати на едно място, но той казва: „Обущата ми са съдрани, господарю; тази работа, за която съм ангажиран, отложи я, понеже съм
си
заръчал нови обуща, че като ми направят новите обуща, ще свърша работата.“ Слугата взел обущата на господаря и отишъл
да
свърши работата.
Страдате от любовни страдания: „Измъчи се душата ми.“ Мъчи се човекът.
Явява се една работа на господаря и той трябва
да
излезе.
И той излязъл със скъсаните обуща на слугата
си
, той свършил работата с неговите обуща.
Слугата свършил работата с обущата на господаря
си
, а господарят свършил работата с обущата на слугата
си
.
При любовта, аз считам, хората страдат, тъй както с хляба хората се задавят.
Питам: В дадения случай кое е за предпочитане?
Викат ме, казват: „Ти защо ми даде хляб?
Не
да
се изложиш, не говоря за насилие.
“ Виноват ли съм аз, като му давам хляб и той яде и се задавя?
Когато роптаеш против съдбата
си
, това е неразбиране.
“ Нали сега, като дадат [на] някои оръжие и някой се самоубие, казват: „В кой магазин взе това оръжие?
“ А ако ви подведат под углавно дело за хляба, ще питат: „Откъде взе хляба?
Влязъл
си
в едно училище, в отделенията, прогимназията, или гимназията, или университета, или някое специално училище.
“ Казват: „Задави се този и умря.“ Ако в България се изкара един такъв закон,
да
се осъди виновният, че е продал хляба, мисля, че няма
да
го хванат за виноват и няма
да
го осъдят.
Има известен курс, който трябва
да
минеш, известни ограничителни условия – трябва
да
ги минеш, трябва
да
минеш по този път,
да
се ограничиш.
В туй училище има такива закони, че ти не можеш
да
питаш защо са тия предмети.
Ами ако се заведе дело, че не сте му дали хляб и той умре от глад?
Няма
да
даваш ум на хората.
Там ще заведат углавно дело.
Но питам: Ти в
себе
си
знаеш, че ако му дадеш хляб, той ще умре и ако не му дадеш, той пак ще умре.
После, в училището такива и такива дрехи ще носиш.
В училището не може
да
носиш дрехи каквито ти
си
искаш, в някои училища ще ти искат специални дрехи.
Аз ще му дам хляб
да
яде, че
да
умре поне наяден.
Аз туй ще предпочета –
да
яде хляб; поне като яде,
да
умре.
Поне като умираш, няма
да
ми кажеш: „На вратата ти умрях, гладен умрях“, а ще ми кажеш: „На вратата ти сит умрях!
При известни случаи ти минаваш и трябва
да
се подчиниш на известен Божествен закон.
“ И той ми казва, че умира сит пред моята врата.
Да
кажем, в тебе чувството на честолюбие или личните чувства ти се развили чрезмерно.
Гладен човекът – не могат
да
ме обвиняват.
Господ иска малко
да
ги оглади,
да
ги постопи.
За
да
не ме обвините, ще му дам хляб, че нека умре.
Аз не зная вие как ще разрешите, а [за]
себе
си
аз намирам този изходния път.
Той ще ти даде голямо изпитание,
да
започнат
да
се топят личните чувства,
да
се оглаждат.
После, някой път задавяли ли сте се някъде?
Някъде
си
развил чувството на честолюбие толкоз, станал
си
скържав, връзваш парите в десет възла.
Човек може
да
бръкне с пръста
си
в устата и
да
извади хапката от гърлото и ще каже: „По-малко трябва
да
ядеш.
И после, хапките ти трябва
да
бъдат по-малки.“
Искат
да
кажат:
да
се поотвори кесията малко.
Всякога човек се задавя, когато има две противоположни мисли.
Някой път ти
си
станал много набожен, повече, отколкото трябва.
Когато дойде една отрицателна мисъл, човек всякога се задавя, кривото гърло се отваря.
Ако човек е концентриран в яденето и е благодарен, не зная, но мисля, че на 100 милиона случаи само веднъж може
да
се задави.
Пък ако умът ти не е концентриран, тогава всякога се задавя човек.
Ти трябва
да
бъдеш духовен човек, без
да
знаят хората.
Щом хората знаят, че ти
си
духовен, ти
си
на крив път.
Задавянето е физическо нещо, а движението – на духовния свят, за
да
се прогресира, за
да
има мисълта сила,
да
бъде мощна; понеже всички желаете
да
направите нещо, как ще направите?
Ти
да
знаеш, че
си
духовен.
И вие очаквате
да
дойде Духът и Духът не идва.
Духовен
да
съм,
да
мога аз вътре
да
разбирам нещата.
Очаквате
да
дойдат благоприятните условия на живота и те не идват.
Понеже аз ви говоря, понеже тази [е] 13-ата глава, турям всичките противоречия, за
да
може доброто
да
стане.
Какво трябва
да
правите?
Четеш Евангелието, но чакаш
да
те повикат някъде
да
държиш някоя сказка или чакаш хората
да
те повикат.
Във всинца ви се заражда желание
да
говорите на някое голямо събрание.
Много мъчно е
да
се говори на някое голямо събрание.
29 е нещастно число – за
да
се избавиш от него, трябва
да
го събереш,
да
го направиш на 11, че тогава
да
се избавиш от големите му противоречия.
Вие може
да
говорите на хората тъй, както е говорил един евангелски проповедник, когото бяха хванали разбойници в Македония и после го откупиха.
Един ден разбойниците донесоха агне, донесли и вино и той започнал
да
проповядва.
Те всички го слушали, и главатарят го слушал, но после главатарят му казва: „Хубаво говориш, но – пари, пари!
Сега навождам това нещо за обяснение.
Всички [неща] които навождам, са свързани с духовния живот.
“ Един ден идват две сестри и казват: „Една стая има тук,
да
ни се даде.“ Но тази стая десет души са идвали
да
я искат, тя е чужда стая, не може
да
се даде.
Трябва
да
знаем откъде излиза всяко едно нещастие в света.
“ Но ще кажа на едного, ще дойде другият и ще каже: „Защо на този я даде, а на мене не каза
да
я дадат?
Един квас e – числото 1 е най-щастливото число, от него всичко излиза.
Един Учител не е пратен в света
да
урежда вашите стаи, те са ваша работа.
Само eдин в света може
да
носи числото 1 – Той е Бог.
Един Учител не е пратен
да
учи как
да
ядете, то е ваша работа.
За Него може
да
кажем, че Той е сам.
Птиците ядат и пият, без
да
ги учат.
Но сега,
да
се повърнем към туй, което осмисля живота.
А вие ще търсите къщи.
Следователно всичките противоречия, които се явяват в живота, имат две страни: имат една светла страна, имат и една тъмна страна.
Животните
си
намират къщи, аз виждам птичките: дето ходят, намират някоя дупка под стрехата, влизат вътре и сутринта излизат, вечерта пак се върнат и аз не им вземам наем.
Някой път излюпват и децата
си
и не им вземам наем.
Ако ние разбираме закона на Любовта, когато се говори за Божествена Любов, онази сила, която може
да
ни преведе през живота, през всичките противоречия на живота, за
да
може
да
го разберем и
да
може
да
се ползуваме от живота.
Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите
да
ги давате под наем.
Само чрез закона на Любовта, само чрез закона на Божието Знание, чрез закона на Божията Истина ние може
да
излезем и
да
излезем из мъчнотиите, из мъчните работи, и
да
използуваме противоречията.
Много мъчно е
да
използуваме противоречията.
Човек, който иска
да
опита характера
си
,
да
си
направи една къща и почне
да
я дава под наем на наематели и ако може
да
ги търпи, той е добър християнин; ако не може
да
ги търпи, той още не се е научил.
Не е лесна работа човек
да
търпи.
Или пък човек, за
да
се опита дали е християнин, той не трябва
да
си
строи никаква къща, а като наемател
да
ходи и ако може
да
изтърпи хазяите
си
, ти
си
отличен.
Казваме: „
Да
търпиш.“ Има известни думи, които са като отрова.
Ако с всичките хазяи може
да
се спогодиш, ти доста
си
успял.
Като ти кажат една дума, върти се в ума ти, легнеш, но не можеш
да
спиш спокойно.
Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ
да
ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?
“, той може
да
е християнин, но ученик не може
да
бъде.
“ Цяло мъченичество е
да
можеш
да
претърпиш лошите думи.
Той е далече още.
И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може
да
бъде.
Ти, като имаш къща, не
си
за Царството Божие; и като нямаш къща, пак не
си
за Царството Божие.
Един наш приятел тъй го подвеждат, че направил взятничество – подправили писма и така подвели работата, че той взел 1000 лева отнякъде и още чакал
да
му донесат още 3000 лева.
Тъй и за Христа казваха: „Ние Го чухме
да
казва: „Съборете този храм и Аз за три дни ще го съградя.“ В едно отношение Любовта е един закон.
Човек постоянно трябва
да
се моли.
Намираш се в света в голямо противоречие –
да
се моли човек
да
се избави от тази беда.
Един богаташ, който по една случайност заболява и отива
да
изпитва сърцата на богатите,
да
види доколко ще му дадат.
Минавал един мъж с една каруца и видял един мъж как бил малтретиран от жена
си
.
Този богат Лазар влезе в дома на друг богат и вижда колко е затворено сърцето му.
Казва: „Аз
да
съм на негово място, че
да
оставя една жена
да
ме малтретира!
Този, богатият Лазар се е смирил, съзнал, че животът не седи в богатството, не седи и в сиромашията, но и той бил богат.
“ Тя напуща мъжа
си
и се качва на неговата кола.
Но когато минавал богатият покрай него, той
си
казал: „Аз седя сега пред твоите врата, пък и ти някой път при моите ще бъдеш.“ И Христос представя, че този Лазар не е бил беден.
Казва: „Какво търсиш?
А богатият, като умира, отива в ада.
Там седи и казва: „Отче Аврааме, моля ти се, жаден съм, прати Лазара
да
намаже гърлото ми с малко вода.“ Казва му Бог: „Нямаме време сега
да
изпращаме нашите слуги
да
намажат гърлата ви.
Той отива в дома
си
и тя отива с него.
Представете
си
, че имате такава една задача.
„Ще кажа на жена ти, че ти имаш две жени, не
си
толкова честен.
Имате един човек, който дошъл от пустинята при вас, но вие знаете, че ако му дадете хляб, той така ще се задави и ще умре; ако не му дадете хляб, пък гладен е – ще умре от глад.
Може
да
си
представим историята и другояче.
Аз ще ти кажа, как
си
играеш с мене.
Какво трябва
да
правите?
Аз ще разправя на жена ти ти каква стока
си
.“ Какво ще направите сега, кажете ми.
В единия случай, ако яде, тъй накриво ще глътне, ще се задави и ще умре.
Той я представил, че има правда.
Представете
си
, че дойде в дома ти една жена и каже нещо по адрес на мъжа ти: „Аз мислех, че Вашият мъж е честен човек, пък той какво направи с мене.“ Тогава как ще повярваш, кажете ми.
Сиромахът умира, защото е сиромах и богатият умира, защото е богат.
Ако ти избегнеш своята съдба, не искаш
да
живееш,
да
бъдеш доволен от живота, който Бог ти дава, а търсиш един богат живот,
да
бъдеш богат, здрав, ти в този живот може
да
го имаш.
Та, гледам, всичките противоречия на хората са от такъв характер.
Тогава кое е за предпочитане: сиромах ли
да
умреш или богат
да
умреш?
Но в Невидимия свят, като тръгнеш, тогава две задачи ти дават, питат те: „Как искаш, благото на Земята ли
да
ти се даде, или като се върнеш тук,
да
ти се даде?
Казвам: Само ако
си
златен, някой дойде, оплаква се, ти не ръждясваш, макар
да
си
окалян.
Като тръгнеш и искаш благата на Земята
да
ти се дадат, те ще ти се дадат, но като се върнеш, никакви блага няма горе.
Ако
си
военен и умреш, пак почести ще имаш.
Ако
си
позлатен, кой ти е крив?
Ако
си
един богаташ, с голямо уважение и почести ще те пратят в твоето жилище.
Ако
си
златен, въпросът е свършен.
Ако
си
сиромах, ще имаш една проста каруца, един отподире ще върви и гробарят ще те погребе.
„Много са изпитанията на праведния, но от всички тях ще го избави Господ.
Ако
си
позлатен, трябва
да
знаеш, че позлатените неща се изтриват.
И всичко това ще се превърне на добро.“
Всякога трябва
да
се определи човешкият характер златен ли е или не.
Я вижте, псалмопевецът Давид казва... Господ го взе от под овцете.
Човешкото същество – същината на човека, то ще премине през всичките изпитания, за
да
се опита естеството му златно ли е или позлатено.
Тук няма
да
имаш много почести, пък там като идеш, ще те посрещнат добре.
Овчар беше той и показа голямо мъжество, но след туй каква голяма беля
си
наведе на главата.
Ще минете през изпитания всички.
Тогава, гладен ли ще умреш или сит ще умреш – кое е по-добре?
Сега може
да
решите богат ли
да
умрете или сиромах
да
умрете.
Но после в дома му дойдоха такива неразбории, такива изпитания, че надали в историята ни, не знаем
да
е имало един цар, толкова нещастен, колкото Давид.
Като казвам, че сте позлатени, искам
да
кажа, че ще се стопите, не се отнася до вас.
Но
да
изменим, тогава.
Та един от синовете му направи едно голямо престъпление със сестра
си
, друг уби брата
си
, та какво ли не.
Щом дойдат изпитанията, вие трябва
да
се свържете с Невидимия свят.
Ако вземем паралела: учен ли
да
умреш, или невежа
да
умреш; силен ли
да
умреш или слаб
да
умреш; като добър човек ли
да
умреш или като лош човек?
Някой богослов учи в училището, за
да
стане поп и
да
проповядва на хората.
Голяма неправда!
Учи човекът, свършил академията, ще вземе високо място: ако е в Америка или в Англия, от висшето духовенство все са академици, свършили са университета; някои са свършили по медицината, имат висше образование и той става проповедник.
Вие не гледайте сега, дойдоха тия неща.
Заболееш в духовно отношение – същият начин: ще се отнесеш до Невидимия свят
да
те лекуват.
Ако
си
музикант, ще свършиш музикалното училище и ще свириш на хората.
Голямо нещастие и геройство остави Давид.
Ако на Земята викат лекар, и в духовния свят, и там ще викате някой лекар,
да
ви помогне; вие не можете
да
се справите с туй болезнено състояние, викате лекар
да
ви помогне.
Ако четеш Евангелието, четеш го, за
да
знаеш
да
проповядваш на хората –
да
цитираш стиховете,
да
кажат за тебе: „Този отлично знае Библията!
Че като го гони синът му, той
си
посипа главата с пепел, че върви и плаче: дано се смили Господ над него.
Но имаше
си
причини, защо.
И ако се четат псалмите на Давида... Ако Давид не беше минал през всичките тия изпитания, той нямаше
да
напише нито един псалом.
Не знаете кога ще дойдат изпитанията.“ Христос се моли
да
Му изпратят помощ от горе, по кой начин
да
разреши въпроса.
Но като мина през тия страдания, той написа тия псалми.
С една болест как трябва
да
се справиш?
Но той трябваше
да
мине през тези големи изпитания.
Сега питате: някой като е болен, какво трябва
да
правиш?
Но има два вида, от разни категории са духовете.
После, вземете живота на Иова – и това е дадено там.
Но там е дадено малко по подобие.
И духовно като
си
болен, пак ще повикаш лекар.
Големи изпитания мина Иов, но и изпитанията на Давида не бяха по-малки.
Щом
си
в противоречие със
себе
си
, пак ще повикаш някой лекар.
Зависи каква е степента на духа.
Тогава вземете последните думи – Христос казва: „Ето, оставя се вам домът ваш пуст; и истина ви казвам, че няма
да
Ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: Благословен, Който иде в Името Господне.“ Или, преведено на друг език: Благословен Този, Който може
да
ви въведе в пътя на Любовта,
да
разберете Божия Дух.
Няма, когато духът
да
не е казал нещо, някъде някои работи.
Но имаше и най-големите страдания.
Само там ще намериш разрешение на всичките противоречия.
Като
си
бил като дете, като на дете ти казвал, някъде ти казал като на възрастен и някъде ти казал като на стар.
И те страдат, само че на някои страданията са явни, а на някои не са явни.
Сега, като ви се говори така, вие всякога се намирате в едно противоречие със
себе
си
по единствената причина, че у вас има две партии неопределени, та ту едната иска
да
бъде на власт, ту другата.
Гледаш някого, казваш: „Виж колко е весел.“ Но той само привидно е весел.
Но и всичките християни не могат
да
се освободят.
Той имал един ръководител от Невидимия свят,
да
го ръководи.
А има хора, които са весели от
себе
и от живота
си
.
Едно време като другите хора почнах и аз
да
си
събирам парици,
да
ги турям за черни дни.
Той е разбрал и носи каквото му дава животът – доволен е от съдбата
си
.
Та, понатъпках едно гърне и една вечер виждам моя ръководител, един стар, така ме бутна по челото и каза: „Едното ти око гледа към земята, знаеш ли?
“ Като станах, гледам в огледалото – при челото, над окото, има една черна точка.“ – Дето го бутнал с пръста.
Сега аз не искам
да
ви представя тъмната страна.
Но всичко се случва.
Спрямо нас нейното положение се е изменило, но спрямо
себе
си
– не, ни най-малко не се е изменило.
След една проповед връща се един мъж християнин вкъщи и казва на жена
си
: „Не те е срам
да
говориш,
да
разправяш вкъщи какво правим, че проповедникът
да
разправя на цялото събрание.
Не те е срам ти
да
разправяш на младия проповедник и той
да
ни се смее!
Детето може
да
каже, че майката се е изменила.
“ Тъй
си
казва той.
Тя казва: „Не съм разправяла нищо.“ Този, младият проповедник, чел някой роман или някоя книга, нещо, което така дошло, че се нагласило според техния живот както бил.
Но казвам: Щом вземеш нещо върху
себе
си
, имаш право така
да
разсъждаваш.
Не мислете, че всякога човек трябва
да
е тих.
Все трябва
да
се разфучи малко,
да
подуха малко, но това ни най-малко не показва, че неговото естество се e изменило!
Някои неща могат
да
ни засегнат.
Запример бил
си
на някой концерт, пеят някоя песен.
А някой път някому гори къщата – някой аристократически минава край тебе, не се спира, не се поздравлява, отива
да
си
гаси къщата.
Пък някой път самата песен както е избрана и гласът на певеца те дразни и ти съжаляваш, че
си
ходил на концерт.
Ако ти полееш една кофа с вода, свърши се работата.
Сега, това са ред разсъждения и искам
да
ви наведа на една мисъл:
да
бъде умът ви гъвкав.
Здравият живот, тъй както се развива, в научно отношение, трябва умът ви
да
бъде много гъвкав – и в това седи животът.
Някоя сутрин станете и не сте разположен, не искате никой нищо
да
ви говори.
„Днес – казвате –
да
не ме буташ.“ Но него ден ще се случи така, че този ден всички ще ви бутнат.
После може
да
се извините с голямо извинение, но погрешката е станала.
И няма
да
намериш смисъл на живота.
Ако
си
гъвкав, ти може
да
предотвратиш всеки удар и можеш лесно
да
се справиш със своята съдба.
Мнозина
си
правят къщи с цел
да
печелят от тях.
(втори вариант)
Дават ги под наем, за
да
спечелят нещо, а повече губят.
(втори вариант)
Има смисъл човек
да
дава къщата
си
под наем или сам той
да
живее под наем с цел
да
изпита характера
си
,
да
познае доколко е истински християнин.
(втори вариант)
Не е лесно в сегашните времена
да
бъдеш християнин, с устойчив и положителен характер.
(втори вариант)
Нямаш ли тези качества, главата ти ще побелее и в края на краищата ще изгубиш всичко.
(втори вариант)
Който мисли само за къщи, той може
да
бъде християнин, но не и ученик.
(втори вариант)
Ученикът не мисли за своето осигуряване.
(втори вариант)
направил
си
е къща, която никой не може
да
му вземе.
(втори вариант)
Недоволните не могат
да
влязат в Царството Божие.
(втори вариант)
По някаква случайност той заболял, изгубил всичкото
си
богатство, но се смирил.
(втори вариант)
Така той изпитвал сърцето на богатия и видял колко е затворено и студено за страданията на ближния
си
.
(втори вариант)
В това положение Лазар разбрал, че истинският живот не се заключава нито в богатството, нито в сиромашията, но в прилагането на Любовта.
(втори вариант)
Че наистина Лазар не бил беден, се вижда по това, че след смъртта
си
влязъл в лоното на Аврама, между богатите.
(втори вариант)
Богатият пък след смъртта
си
отишъл в ада, между бедните.
(втори вариант)
Той видял отдалеч Лазара в обятията на Аврама и казал: „Отче Авраме, прати Лазара
да
ми намокри устните, че са засъхнали“.
(втори вариант)
Той искал
да
използва Лазара като слуга, както се отнасял с него на земята, но Аврам му отговорил, че желанието му не може
да
се изпълни.
(втори вариант)
Чрез тази притча Христос обръща внимание на учениците
си
върху закона на Правдата.
(втори вариант)
И тъй, има Правда в света, според която който е благувал на земята и мислел само за
себе
си
, на небето ще страда, ще бъде в лишения и ограничения.
(втори вариант)
Не се дават едновременно две блага на човека.
(втори вариант)
Много са изпитанията на праведния, но Бог ще го избави от тях, ще превърне всичко на добро.
(втори вариант)
Какво направи Бог с Давида?
(втори вариант)
Но и като цар той не беше лишен от изпитания и страдания.
(втори вариант)
Давид мина през такива изпитания и мъчнотии, каквито нито един цар не е минал.
(втори вариант)
И в семейството
си
даже не беше спокоен.
(втори вариант)
Синовете на Давида извършиха големи неправди, които се отразиха зле върху съвестта му.
(втори вариант)
Той плака, облече се във вретище и посипа главата
си
с пепел.
(втори вариант)
Защо трябваше Давид
да
мине през толкова страдания, не е важно.
(втори вариант)
Има причини, които предизвикаха страданията му, но като мина през тях, той написа 150 псалми.
(втори вариант)
Без страданието той нямаше
да
се прояви.
(втори вариант)
Йов мина също през големи страдания.
(втори вариант)
Христос, обаче, мина през най-тежки страдания.
(втори вариант)
Той дойде на земята с желание
да
помогне на човечеството,
да
му покаже пътя към Любовта, към Бога.
(втори вариант)
Вместо благодарност Той видя човешката неблагодарност.
(втори вариант)
– Че всеки човек ще опита страданията.
(втори вариант)
Както радостта, така и страданието са неизбежни.
(втори вариант)
Няма човек в света, който може
да
избегне този закон.
(втори вариант)
Разликата е само в степента на страданията и радостите.
(втори вариант)
Някои хора минават през големи радости и страдания, а други – през по-малки.
(втори вариант)
Едни имат външни радости и страдания, а други – вътрешни.
(втори вариант)
Казват за някого, че е щастлив, няма страдания в живота
си
.
(втори вариант)
Външно е така, но който чете по лицето на човека, вижда вътрешните му страдания.
(втори вариант)
Засмяното лице не говори, че човек е щастлив и лишен от страдания.
(втори вариант)
Ако се вгледате в лицето на духовния човек, мъчно ще разберете има ли страдания той или няма.
(втори вариант)
Да
се говори за страданията, това не значи, че животът е мрачен, тежък.
(втори вариант)
Страданията и радостите не представляват живота.
(втори вариант)
При всичките
си
фази тя
си
остава една и съща.
(втори вариант)
Той изменя отношението
си
към вас, но не изменя естеството
си
.
(втори вариант)
Майката наказва детето
си
, недоволна е от него, без
да
изменя естеството
си
.
(втори вариант)
Детето, което не разбира още майка
си
, мисли, че тя е друга жена, не я познава.
(втори вариант)
Тя е подобна на вятъра, духне, разфучи се, възпитава детето
си
.
(втори вариант)
Щом му предаде урока, тя утихва и показва другата
си
страна към детето.
(втори вариант)
Без вятър водите не могат
да
се обновят.
(втори вариант)
Оплаквате се от приятеля
си
, че минал покрай вас и не ви поздравил.
(втори вариант)
Не се е променил човекът, но къщата му гори и той търси вода,
да
изгаси пожара.
(втори вариант)
Вместо
да
философствате,
да
търсите причината за поведението му, разберете нуждата му, вземете една кофа и започнете с него заедно
да
гасите огъня.
(втори вариант)
Само така той може
да
се справи с ударите, които съдбата му нанася.
(втори вариант)
Само така той може
да
продължи живота
си
.
(втори вариант)
Ако умът и сърцето ти не са сгъваеми, нищо не можеш
да
направиш със своите мисли и чувства.
(втори вариант)
На всяка стъпка ще се ограничаваш и вместо
да
продължиш живота
си
, ще го скъсиш.
(втори вариант)
Често съдбата нанася тежки удари на човека, с цел
да
го изпита.
(втори вариант)
Тя иска
да
го застави
да
мисли,
да
развие ума
си
.
(втори вариант)
Колкото по-огъваем е умът му, толкова по-лесно решава той задачите
си
, по-лесно отбива ударите, които идат отвън.
(втори вариант)
Той приемаше думите ми с вяра, от което виждах, че умът му е гъвкав.
(втори вариант)
Куршумите не вървят по права линия, но въпреки това умът му се огъвал и не дал възможност
да
засегнат тялото му.
(втори вариант)
Днес всички говорят за правия път, като спасение за човечеството.
(втори вариант)
Каквито усилия
да
правите, не можете
да
вървите постоянно по прав път.
(втори вариант)
Начертайте една права линия и се опитайте
да
вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно.
(втори вариант)
Следвайте правия път като цел в живота
си
, но правете съзнателни обиколки и огъвания.
(втори вариант)
Когато двама души се срещнат, за
да
се разминат, трябва
да
се огънат.
(втори вариант)
Колкото по-големи огъвания прави човек, толкова по-малки съпротивления среща на пътя
си
.
(втори вариант)
Някой иска
да
върви по правия път без огъвания.
(втори вариант)
В който дом и
да
влезете, навсякъде ще намерите различие в мислите, чувствата и постъпките на хората.
(втори вариант)
Направи превод на думата и виж доброто, което тя крие в
себе
си
.
(втори вариант)
Двама души
да
срещнете, ще видите, че и те се различават в проявите
си
.
(втори вариант)
В живота и в природата съществуват оригинали и преводи.
(втори вариант)
Единият повече възприема и дава, а другият – по-малко.
(втори вариант)
Единият лесно понася страданията, а другият – по-малко.
(втори вариант)
Как ще преведете, например, думите: „Ти
си
голям будала“.
(втори вариант)
Единият лесно понася страданията, а другият мъчно.
(втори вариант)
Ако някой ви нарече будала, веднага се обиждате.
(втори вариант)
Ето защо, когато се казва, че някой умрял преждевременно, това подразбира, че не могъл
да
издържи страданията.
(втори вариант)
Кой не може
да
издържа на лошите условия?
(втори вариант)
Някои мислят, че сиромахът, слабият, невежият не издържат мъчнотиите и страданията и умират преждевременно.
(втори вариант)
Значи човек трябва
да
събужда Бога в
себе
си
.
(втори вариант)
Какво ще кажете тогава за богатите, силните и учените хора, които също умират преждевременно?
(втори вариант)
От друга страна, думата „будала“ е съставена от сричките „буд“ и „ал“, т.е.
(втори вариант)
да
разглеждаш нещата, както Бог ги е направил.
(втори вариант)
Има бедни, невежи по външна обстановка, но вътрешно разполагат със знание, сила, капитал, които ги кредитират.
(втори вариант)
Само онзи може
да
разглежда нещата така, който има вяра.
(втори вариант)
И обратно: има външно богати, учени, силни, които нямат вътрешни условия за живот.
(втори вариант)
В този смисъл будалата не е невежа, не е глупав човек, както някои мислят.
(втори вариант)
Като знаете това, мъчно можете
да
си
отговорите как е по-добре
да
завършите живота
си
: като беден или богат, като слаб или силен, като учен или прост.
(втори вариант)
Следователно, за
да
не се обиждате,
да
понасяте лесно ударите на съдбата, трябва
да
знаете онова съдържание и смисъл на думите, които те са имали първоначално.
(втори вариант)
Важно е човек
да
реши задачите на своя живот и тогава
да
замине за онзи свят.
(втори вариант)
Дали ще замине като беден или богат, учен или невежа, не е важно.
(втори вариант)
тъй както са дадени в далечното минало, виждате, че днес те имат съвсем друго значение.
(втори вариант)
Мнозина мислят, че положението на богатия, силния и учения е за предпочитане, защото имат условия за развиване, за връзка с Духа, с възвишените същества.
(втори вариант)
Чувате някой
да
казва, че Духът му говори.
(втори вариант)
Духът му говори, а не може
да
реши задачите
си
.
(втори вариант)
В далечното минало е било благословение за човека
да
бъде красив.
(втори вариант)
Истински ученият не говори за връзката
си
с Духа.
(втори вариант)
Той давал стимул на окръжаващите.
(втори вариант)
При това той никога не се заблуждава.
(втори вариант)
Днес красотата е изпитание за всички.
(втори вариант)
Той различава духовете в
себе
си
и поставя всеки на своето място.
(втори вариант)
Красивият внася съблазън в хората, а често за красивата жена или за красивия мъж се вършат престъпления.
(втори вариант)
Който казва, че Духът му говори, а прави погрешки и престъпления, той се натъква на противоречия и заблуждения, докато след време съзнае положението, в което се намира, и изправи живота
си
.
(втори вариант)
Ако жената е красива, нейният мъж я следи, подозира я, съмнява се в нея, приписва ѝ неща, които тя не може
да
извърши.
(втори вариант)
Много духове, добри и лоши, се разговарят в човека, но той трябва
да
ги изучава,
да
не се поддава на тяхното влияние.
(втори вариант)
В далечното минало мъжът никога не се страхувал за красивата
си
жена.
(втори вариант)
Той се радвал на нейната красота и оставял и другите
да
ѝ се радват.
(втори вариант)
Защо идат противоречията в човешкия живот?
(втори вариант)
За
да
се определи степента на тези промени, нужна е някаква мярка.
(втори вариант)
Вътрешният закон – Любовта – е мярката, с която
си
служим при определяне характера и степента на промените във физическия и психически живот на човека.
(втори вариант)
Докато се определи на коя от двете
да
служи, той преживява голяма вътрешна борба, големи противоречия.
(втори вариант)
Който не разбира така живота, не може
да
приложи този закон и
да
намери вътрешното равновесие в
себе
си
, чрез което
да
си
въздейства.
(втори вариант)
Не е лесно
да
се освободиш от влиянието на тези власти.
(втори вариант)
Като се изучавате, виждате какви големи промени стават във вас.
(втори вариант)
Като млад, човек обикновено е идеалист; започне ли
да
остарява, той става материалист.
(втори вариант)
То е огледало, върху което всичко се отразява.
(втори вариант)
Не можете
да
преживеете най-малкото недоволство, омраза, завист, които
да
не се отразят на лицето ви.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
погледнете лицето на всеки млад, неопитен проповедник или учител, за
да
видите и най-малкото отражение върху чертите на лицето му.
(втори вариант)
Проповедникът е недоволен от първата
си
проповед, учителят – от първата
си
лекция.
(втори вариант)
Случило се, материалното му положение се влошило толкова много, че се страхувал
да
не се разори.
(втори вариант)
Каквито усилия
да
прави, той не може
да
скрие недоволството
си
.
(втори вариант)
За
да
подобри положението
си
, той направил усилие
да
работи умствено и физически,
да
събере повече пари.
(втори вариант)
Като напълнил едно гърне с пари, той спокойно
си
въздъхнал, почувствал се напълно осигурен.
(втори вариант)
Кое от двете положения е за предпочитане:
да
бъдеш бос и гологлав, или
да
си
обут и облечен, но със скъсани дрехи и обуща.
(втори вариант)
Една вечер сънувал, че дошъл неговият духовен ръководител, бутнал го по челото и му казал: „Знаеш ли, че едното ти око гледа към земята?
(втори вариант)
Ако предпочиташ здравите дрехи и обуща, ти
си
тщеславен, искаш хората
да
имат добро мнение за тебе,
да
не се излагаш пред тях.
(втори вариант)
Който носи скъсани дрехи и обуща, той е минал през голям товар, през голям огън и се освободил от него.
(втори вариант)
Какъвто пример дава, те го вземат върху
себе
си
.
(втори вариант)
В това отношение те приличат на някой
си
млад мъж, който не живял добре с жена
си
.
(втори вариант)
Какъвто пример чувал от техния проповедник, той виждал
себе
си
в него и
си
мислел, че жена му се оплаквала на проповедника от недоразуменията, които произлизали между тях.
(втори вариант)
страда, ще знаете, че е поставен на огъня на своя мъж или жена, приятел или настойник, син или дъщеря.
(втори вариант)
Той я запитал: „Защо
си
разправяла за нашия живот и отношения на проповедника?
(втори вариант)
Хората взаимно
си
създават страдания.
(втори вариант)
Но и друг някой може
да
го запали.
(втори вариант)
Каквито примери
да
изнесе, все ще засегне някого.
(втори вариант)
Да
ходиш бос и със скъсани дрехи без
да
си
свободен, това не е някакво постижение.
(втори вариант)
Един ще хареса проповедта, друг няма
да
я хареса.
(втори вариант)
Друг е въпросът, ако при скъсаните дрехи и обуща ти
си
свободен.
(втори вариант)
Това показва, че
си
надрасъл условностите в живота, издигнал
си
се над обществото мнение.
(втори вариант)
Само така човек решава правилно задачите
си
.
(втори вариант)
И тъй, който разбира законите на живота, подчинява се на съдбата
си
и върви напред.
(втори вариант)
И в живота човек се натъква на противоположни състояния: днес е разположен, весел, а на другия ден е неразположен, не иска
да
говори с хората, не позволява
да
се докоснат до него.
(втори вариант)
Трябва ли ученикът
да
роптае против програмата на училището, в което следва?
(втори вариант)
Щом е ученик, ще учи уроците
си
добре, без
да
роптае срещу учителите и предметите, които му преподават.
(втори вариант)
Като живее, човек минава през известна специализация, затова трябва доброволно
да
се подчинява на законите, които управляват живота.
(втори вариант)
Представете
си
, че срещате два гладни вълка в гората.
(втори вариант)
На единия от тях давате месо, а на другия нищо не давате.
(втори вариант)
– „Защо идат изпитанията?
(втори вариант)
“ – За
да
те възпитат.
(втори вариант)
Ако личните чувства в някого са крайно развити, ще го поставят на такива изпитания, които
да
изгладят малко върховете на тези чувства.
(втори вариант)
Обаче, ако имате пред
себе
си
вълк и овца и дадете месо само на вълка, какво ще прави овцата?
(втори вариант)
Ако е голям скъперник и мисли само за
себе
си
, ще го поставят при условия, че който мине край него,
да
му вземе нещо.
(втори вариант)
Тя ще гледа спокойно, няма
да
се смути от постъпката ви.
(втори вариант)
Този ще го обере, онзи ще го обере, докато се научи доброволно
да
дава.
(втори вариант)
Ако пък дадете на овцата трева, вълкът ще гледа спокойно.
(втори вариант)
Значи месото не събужда в овцата никакво желание, нито тревата събужда желание за ядене във вълка.
(втори вариант)
Днес ще го подиграват, утре ще го подиграват, докато го заставят
да
се крие пред хората.
(втори вариант)
Не е нужно окръжаващите
да
знаят твоите духовни възгледи.
(втори вариант)
Духовният елемент е нужен на човека дотолкова, доколкото той сам
да
разбере вътрешния смисъл на нещата.
(втори вариант)
Как може
да
си
помогне човек при това положение?
(втори вариант)
Вярващият казва, че само вярата в Бога може
да
му помогне.
(втори вариант)
Каква трябва
да
бъде тази вяра: външна или вътрешна?
(втори вариант)
За
да
се освободиш от противоречията на числото 29, трябва
да
събереш цифрите му и
да
го превърнеш на 11.
(втори вариант)
Това е все едно
да
имате един позлатен предмет.
(втори вариант)
Мислите и чувствата на човека също могат
да
бъдат златни, но важно е и съдържанието им.
(втори вариант)
Няма ли единство между формата, съдържанието и смисъла, нещата губят цената
си
.
(втори вариант)
Не е достатъчно
да
бъдеш християнин по някакви съображения.
(втори вариант)
Христос казва: „Царството Божие е подобно на квас, който като го взе жена, скри го в три мери брашно, докле вкисна всичкото“.
(втори вариант)
Ако
си
християнин, трябва
да
бъдеш истински християнин!
(втори вариант)
(– 21-ви стих.) – В този стих са взети две щастливи числа: един квас – единицата, която представлява Бога, от Когото излиза всичко; числото три – три мери, е също щастливо число.
(втори вариант)
Бъди християнин по силата на вътрешния закон – законът на Любовта.
(втори вариант)
Само при това положение ти ще издържиш на всички изпитания и страдания.
(втори вариант)
Има лекари и адвокати, които се движат в някои религиозни общества с единствена цел,
да
познават повече хора,
да
имат клиенти.
(втори вариант)
Който разбира закона на Любовта, само той може
да
мине през всички противоречия на живота и
да
разбере неговия смисъл.
(втори вариант)
Любовта е единствената сила, която прекарва благополучно човека през противоречията.
(втори вариант)
Опита ли се
да
мине без нея, той непременно ще
си
счупи главата.
(втори вариант)
Всяко нещо е ценно на времето
си
.
(втори вариант)
Докато е ден и слънцето грее, ти не се нуждаеш от кибритената клечка.
(втори вариант)
Не е лесно
да
търпи човек.
(втори вариант)
Обаче, щом залезе слънцето и нощта сложи своето покривало, не плачи и не съжалявай, но драсни клечката кибрит, която носиш в джоба
си
.
(втори вариант)
Тя ще те упъти, ще ти покаже накъде
да
вървиш.
(втори вариант)
Тъй щото, не се отказвайте и от най-малката светлинка в живота
си
, откъдето и
да
иде тя – отвън или отвътре.
(втори вариант)
Ще се въртиш на леглото
си
дни и нощи, не можеш
да
заспиш, не можеш
да
се движиш.
(втори вариант)
Ако светлината на твоето вътрешно слънце е изгаснала, запали кибрита, който носиш в джоба
си
.
(втори вариант)
Докато отровата не се асимилира от организма, не можеш
да
си
намериш място.
(втори вариант)
Геройство се иска от тебе, за
да
превърнеш отровата на обидата в безвредно вещество.
(втори вариант)
Дойдоха фарисеи при Христа и Му казаха
да
се скрие, защото Ирод иска
да
го убие.
(втори вариант)
Каза им Христос: „Кажете на тази лисица, че бесове изпъждам и правя изцеления днес и утре, и в третия ден се свършвам, но трябва
да
ида, защото не е възможно пророк
да
загине вън от Ерусалим“.
(втори вариант)
(– 32-ри и 33-ти стих.) Христос искаше
да
каже, че може
да
свърши, но и Ирод ще мине по същия път.
(втори вариант)
Хвърля се в боя смело, сражава се без
да
трепне мускул на лицето му.
(втори вариант)
Обаче на третия ден Той ще възкръсне, понеже изпълнявал волята на Отца
си
.
(втори вариант)
Ирод, който изпълнявал своята воля, няма
да
възкръсне.
(втори вариант)
Обаче кажат ли една обидна дума по негов адрес, не може
да
издържи.
(втори вариант)
Силна е отровата на обидата.
(втори вариант)
Човек изпада в положението на Ирод или на онези, които съветват Христа
да
бяга,
да
се пази от преследванията на Ирод.
(втори вариант)
Като знаете това, молете се често,
да
бъде съзнанието ви будно,
да
не изпадате в изкушения.
(втори вариант)
Един селянин се връщал от града за селото
си
с пълна кола провизии.
(втори вариант)
Той настигнал един от своите съселяни, който също се връщал с жена
си
в село.
(втори вариант)
Чул, че жената се карала с мъжа
си
, казвала му лоши думи, мъчила го.
(втори вариант)
В Любовта има страдания, но страх няма.
(втори вариант)
Като минал край тях, той казал на съселянина
си
: „Чудя ти се как търпиш тази жена.
(втори вариант)
Обаче и в безлюбието има страдания.
(втори вариант)
Как
си
я оставил
да
те мъчи?
(втори вариант)
Тук страданията са по-големи от тези на Любовта.
(втори вариант)
Страшно е
да
живееш в безлюбието.
(втори вариант)
Като я видял зад
себе
си
, той се ужасил, не знаел какво
да
прави с нея.
(втори вариант)
Приятно и велико е
да
минеш през страданията на Любовта.
(втори вариант)
– „Възможно ли е Любовта и безлюбието
да
създават страдания?
(втори вариант)
“ –
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно
да
запитвате може ли човек
да
умре от ядене?
(втори вариант)
Ще дойда в твоята къща и ще разправя на жена ти, че имаш две жени, не
си
толкова честен, както се представяш“.
(втори вариант)
Ако яде хляб и се задави, може
да
умре; ако не яде и постоянно гладува, пак може
да
умре.
(втори вариант)
Селянинът карал колата и мислел как
да
се освободи от лошата жена.
(втори вариант)
След това ще питате отде е хлябът, който задавил човека.
(втори вариант)
Той разбрал, че не е лесно
да
се справиш с лош човек и влязъл в положението на съседа
си
.
(втори вариант)
Помнете: много от противоречията ви са от характера на обидата, на клюката, на интригата.
(втори вариант)
Те носят такава отрова в
себе
си
, че човек се вижда в чудо, не знае как
да
се справи с тях.
(втори вариант)
Ако яде спокойно, внимателно, той няма
да
се задави.
(втори вариант)
– „Защо идат тези противоречия?
(втори вариант)
Човек носи отговорност и вина само тогава, когато не дава хляб на гладния.
(втори вариант)
“ –
Да
ви изпитат.
(втори вариант)
Страшно е
да
оставиш гладния пред вратата ти
да
умре.
(втори вариант)
Видиш ли, че е гладен, дай му хляб,
да
не умре от глад.
(втори вариант)
Но ако се задави при яденето, вината не е в тебе.
(втори вариант)
Ако е златно, колкото и
да
е окаляно отвън, лесно ще се очисти и ще блесне с истинския
си
цвят.
(втори вариант)
Като яде, човек трябва
да
бъде съсредоточен,
да
не се разсейва.
(втори вариант)
Ако е позлатено, златото отгоре лесно ще се изтрие и ще остане онова, което се поддава на окисляване и ръждясване.
(втори вариант)
Той трябва
да
бъде концентриран и във физическия, и в духовния, и в умствения свят.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правите, за
да
издържате на изпитанията?
(втори вариант)
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие трябва
да
бъде разумно,
да
няма нищо чуждо, користно в тях.
(втори вариант)
Ще се свържете с разумния свят, за
да
ви помагат възвишените същества.
(втори вариант)
Само така човек ще се избави от физическо задавяне, както и от задавяне в своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Както болният търси лекари
да
го лекуват, така всеки ще се моли, ще вика за помощ към разумния свят.
(втори вариант)
Като яде съзнателно, човек не може
да
се задави.
(втори вариант)
Като се намериш пред изпитания и противоречия, които не можеш
да
разрешиш, ще знаеш, че
си
духовно болен.
(втори вариант)
Като мисли и чувства правилно, той не може
да
спре движението
си
в духовния и в умствения свят.
(втори вариант)
За
да
се излекуваш, ще се обърнеш с молитва към разумния свят,
да
ти помогнат.
(втори вариант)
Помнете: без движение човек не може
да
расте нито физически, нито духовно и умствено.
(втори вариант)
Движението е сила, която дава мощ, светлина на мисълта.
(втори вариант)
Плътта е немощна, а духът – силен.
(втори вариант)
Бъдете всякога будни, защото не знаете кога ще дойдат изпитанията“.
(втори вариант)
„Ето, оставя се вам домът ваш пуст; истина ви казвам, че няма
да
ме видите, докато дойде времето, когато ще речете: „Благословен, който иде в името Господне“.“ (– 35-ти стих.) С други думи казано: Благословен е този, който може
да
ви въведе в пътя на Любовта, чрез която ще разберете Божия Дух.
(втори вариант)
Любовта разрешава всички противоречия.
(втори вариант)
НАГОРЕ