НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
744
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
744
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Аз няма
да
ви обяснявам законите, на които се подчиняват, защото ще изпаднете в неестествен страх.
Тях ще носите със
себе
си
, както черният ще занесе своята чернота и на онзи свят.
Прощавайте на плътта
си
, когато направи някаква погрешка.
Един офицер, който вземал участие във войните, разправял се с пушки, със саби, от нищо не се страхувал, като започнал
да
чете спиритически книги, попаднал под влиянието на някакъв особен, неестествен страх.
И досега още Христос носи раните на гърдите и на ръцете
Си
, които евреите Му причиниха.
Като излизал вън, викал жена
си
да
го придружава, не могъл
да
се справи със страха
си
.
От време на време Той поглежда на ръцете
Си
и от раните, които още личат, и досега познава дали светът е готов
да
дойде втори път между тях.
Само по този начин вие ще изправите живота
си
.
Казвал на жена
си
: „Ела с мене, моля ти се!
Той казва, като погледне на раните
Си
: „Светът не е готов още!
Ако не сте снизходителни към погрешките на вашата плът, вие ще
си
създадете ред неприятности и страдания.
Нали знаеш, че съм боравил с пушки и със саби, но ето сега, не мога
да
надвия със страха в
себе
си
.“
Тогава хората изпадат в друга крайност.
Сега и аз, за
да
ви отговоря на въпроса, ще искам като американския доктор, който лекувал със смях,
да
си
платите.
Като направят една погрешка, те искат
да
я изправят с ядене.
Тя има свои особени закони, с които вие трябва
да
се запознаете.
– Христос ще дойде втори път на земята, когато раните Му започнат
да
оздравяват.
Един учен евреин запитал един мъдрец – християнин: „С разпъването на Христа ние се огрешихме по отношение на Него, като към наш месия.
Не, плътта има закони, които трябва
да
се спазват.
– Преди всичко плътта иска
да
се организира.
И духът също така има закони, които трябва
да
се спазват.
Едва сега хората започват
да
изучават плътта.
“ Мъдрецът му отговорил: „Вашата служба ще бъде
да
запушите раната на Христа, която римските войници направиха с копието
си
.“ Целият еврейски народ трябва
да
се намести в тази рана и
да
я запуши, за
да
може Христос
да
функционира.
Неорганизираните клетки на плътта постоянно работят, за
да
се организират.
Не е въпрос
да
се отречеш от плътта, но трябва
да
се проверят методите, начините, с които тя
си
служи.
Йов казва: „Пак с плътта
си
ще видя Господа.“ Сега и вие ако мислите, че без плът може, лъжете се.
Като знаете това, никога не внасяйте лоши, отрицателни мисли в ума
си
.
Тя има своя култура, свои навици, някои от които трябва
да
се изменят.
За
да
се справят с въпроса за плътта, учените казват: плътта трябва
да
се одухотвори,
да
се облагороди и т.н.
От внушаване на такива мисли много от клетките на вашия организъм престават
да
работят.
Докато се постигне това, плътта е поставена на големи [...] и изложена на големи мъчнотии, на третирания, както въгленът се излага на голяма температура и високо налягане, за
да
се превърне в диамант.
По същия начин и плътта може
да
се превърне в диамант, за
да
пречупва светлината и
да
я пръска на всички страни.
Забелязано е, че като се затрудни в нещо, човек казва: „Моята работа се свърши, нищо няма
да
излезе от нея!
За
да
я избави от тази инертност, духът влиза в нея, в плътта.
Ако остане в своето инертно състояние, плътта не би могла
да
се развива.
Щом не може
да
се развива, плътта ще остане спънка за развитието на човешкия живот.
Като умреш, пак ще дойдеш и отново ще започнеш работата
си
.
За
да
не се спъва човек, за
да
се развива и за
да
преодолее спънките на своята плът, трябва
да
му се дадат ред страдания.
Следователно, всички страдания се дължат на плътта, а не на духа.
Тъй щото, когато страдате, когато плачете, когато не искате
да
живеете, всичко това се дължи на плътта, а не на духа.
– Не,
да
товари човек плътта
си
, това не е още плътски живот.
В това отношение религията трябва
да
бъде онази наука, която
да
подобри условията на живота, при които човек може
да
се развива.
Ако разглеждате нещата от положението на плътта, вие ще се намерите в съвсем затворен, в безизходен път.
Да
преуморяваш плътта
си
, това не е плътски живот.
“ Духът обаче ще каже: „Няма
да
умреш гладен!
Запример един калугер може
да
изтощи тялото
си
чрез прекомерен пост.
Знанието води към всички хубави работи, към всичко хубаво и добро, към всичко велико и към велики добродетели, които могат
да
се въплътят в нас.
Богатият може
да
изтощи тялото
си
чрез прекомерно хранене.
И тогава, като погледнеш в лицето на човека,
да
видиш написани всички добродетели: честност, милосърдие, справедливост и т.н.
Всички закони, които съществуват в сегашните общества, в сегашните домове, се отнасят изключително за плътта, а не за духа.
На челото му
да
виждаш широки познания, а в погледа му нищо друго освен идеализъм.
След всеки пищен обед те са употребявали различни медикаменти, за
да
повърнат приетата храна.
Значи, първо трябва
да
се възпитава това дете: неговото тяло, неговите чувства и неговите мисли.
Като облекчат стомаха
си
, те отново ядат до насищане.
Идеализмът борави с видимите неща, с цялата вселена, с всички светове, с всички планети, с всички хора.
Като мине през това възпитание, човек трябва
да
дойде до духовното възпитание, което има съвсем друга основа.
После пак вземат медикаменти
да
повърнат храната, после пак ядат и т.н.
Тогава ние казваме, че плътта е подложка, върху която духовният живот се предава.
Съвременният свят се нуждае от велики писатели, които
да
възприемат идеите на новото учение за възпитанието на младежта.
От езиците на славеите са употребявали за приготовление на различни деликатеси.
Новите идеи трябва
да
се възприемат и от религията.
Защото без тези условия духовното не може
да
расте.
Човек трябва
да
яде толкова, колкото плътта изисква: някой път повече, някой път по-малко, но никога
да
не я товарите или изтощавате.
Не е достатъчно само
да
се повтаря това, което Христос е казал.
Плътта има свои изисквания, заради които трябва
да
я разбирате.
Искат
да
се махне, а
да
остане само духът.
Понеже козите обичат
да
гризят кората на дърветата, в бъдеще Господ ще пусне овцете в кориите, а козите – в полетата, дето няма растения, няма дървета, няма какво
да
гризят.
Те мислят, че като се освободят от плътта, направо ще отидат при Бога.
Плътта е носителка на лошото, но тя не го причинява.
Кой създаде плътта?
Обаче има моменти, когато съзнанието на човека се пробужда, той става господар на своята плът, на своята воля.
Като дойде до някое растение, до някое дърво, козата ще се повдигне малко нависоко и ще почне
да
гризи кората.
Който създаде духа, Той е създал и плътта.
Понякога той злоупотребява със своята свобода.
Наблюдавали ли сте как козата огризва кората на дърветата?
Всичко в света излиза от Бога, с изключение само на кривите форми, в които днес духът е облечен.
Той е подобен на онзи господар, който впряга хиляди работници на работа и злоупотребява с техния труд.
Тези хора трябва
да
работят, но каква е мярката за това?
Да
гризиш кората на своя живот, това значи
да
се самокритикуваш.
Колко часа трябва
да
работи човек през деня?
Щом се самокритикуваш, щом се обявяваш като критик на своя живот, ти
си
коза.
Като не разбират тия неща, хората страдат.
В бъдеще при възпитанието на хората трябва
да
се има определено число часове за работа.
Ако
си
човек с широко сърце и гледаш с широко [...] на живота и вярваш, че всичко ще се оправи, ти
си
овца.
За
да
се възпита, човек трябва
да
спазва известни норми в живота
си
за ядене, за работа, за начин на живеене.
Който има широки схващания за живота, не гризи кората на своя живот, а казва, че Господ е добър и ще оправи всичко, той е овца.
Докато не се научи
да
изпълнява законите на плътта
си
, каквото може тя
да
прави, човек не може
да
се възпита.
„Роденото от плътта плът е, а роденото от духа дух е.“ Ако човек не се роди по плът, той и по дух не може
да
се роди.
Христос казва на учениците
Си
: „Духът е вечен, мощен, плътта е немощна.“ Щом плътта е немощна, вие трябва
да
имате пред вид тази немощ.
Натрупването на плътта показва, че тя има много желания: тя иска
да
яде,
да
събира много богатства и имоти.
Вие сте облечени в плът, вследствие на което не можете
да
разполагате както искате.
Плътта казва на духа: „Какво
си
тръгнал
да
мислиш за небето?
Когато дойдете до плътта, вие непременно трябва
да
си
дадете отпуск.
Не знаеш ли, че трябва вода, въздух, пари, къща?
Всяко безпокойствие и терзание, което преживявате за отвлечени работи, вие можете
да
повредите вашата плът.
За малки работи даже човек може
да
си
повреди.
Представете
си
, че сте вложили 50–60 хиляди лева в някоя частна банка, която след време фалира.
Ако бяхте вложили парите
си
в държавна банка, те щяха
да
бъдат по-сигурни.
Според мене безверници могат
да
бъдат само духовните хора.
Само високо духовният човек може
да
живее без вяра, а плътският може
да
живее само с вяра.
Съвременните хора се стремят към осигуровка, всички искат
да
се осигурят.
По-лесно е
да
се всади безверието в ума на духовния човек, отколкото в ума на плътския.
Те влагат живота
си
, парите
си
ту в една, ту в друга банка, но утре тези банки фалират.
Как са се осигурили?
Сигурността седи не толкова в банките, колкото във възпитанието на човека.
Каквото и
да
ми говориш, аз не ставам безверник.
Хората трябва
да
са сигурни, а не банките.
Днес банките са по-сигурни от хората.
“ Колкото за другите работи, в които плътта не участвува, там безверие може
да
съществува.
Един човек без плът може
да
стане безверник, но като дойдете до плътта, тя казва: „Аз не искам
да
стана безверница.“ Плътта е много практична.
След няколко години ще чуете, че в еди-кой
си
град, под еди-какво
си
название се е образувала нова банка с капитал от 500–600 хиляди долари.
Като ѝ говорят, че без хляб може, че без пари може, тя казва: „Аз искам
да
докажеш, че можеш без хляб – стой 10–15 дни гладен.“ Човек може и до 40 деня
да
не яде.
Тогава дойдоха изкушенията, които Той отхвърли от
Себе
Си
и на всички издържа.
Какво заключение може
да
се извади от тези примери?
– Заключението седи в това, че човек търси сигурността там, дето не трябва.
Вярата съдържа разумността в
себе
си
.
Ако искате
да
се осигурите, вложете парите
си
в някоя държавна банка, а не в частни банки, както мнозина правят.
И най-после силата на човека се съдържа в това
да
се поклони на първото начало на живота.
Ако живеете в България, вложете парите
си
в Българската народна банка.
Заведе Го Сатаната на едно място и Му каза: „Направи тези камъни на хляб.“ – „Божественото трябва
да
влезе в тях.
Наистина ще получите по-малко лихва, но ще бъдете поне сигурни.
Понеже сега Божественото не може
да
влезе в тях, аз не мога
да
ги превърна в хляб.“ После дяволът Го качи на храма и му каза: „Хвърли се от храма, защото е казано, че ще заповяда на ангелите
Си
да
дойдат, на ръце
да
те повдигнат,
да
не би
да
препънеш ногата
си
в камъка.
2.
Свещеният огън
,
УС
, София, 10.11.1935г.,
Когато дойде Духът, Той ще носи Свещения огън.
И когато той гори, човек се усеща крайно разположен; когато той гори, ти усещаш едно разположение на душата
си
.
По някой път вие, когато ви мръдне сърцето... Не зная коя по-хубава дума
да
употребя.
Или вие приближавате... Може
да
ви дам един пример: представете
си
, че вие сте пътували зимно време, в една зимна нощ, върнали сте се отвън, имало е 25–30 градуса студ и ви приемат в една селска колиба, къща, и ви турят до камината, до огъня.
И вие
си
турите ръцете и приемете една приятна топлина; и като седнете, сложите
си
ръцете към огъня.
Аз няма
да
употребя думата „мръднало“ му сърцето, понеже е физическо, но – стоплило му се сърцето.
Но всякога бюрекчията, след като
си
направи бюрека, като речете
да
ядете, той казва: „Не може, няма
да
се яде, само ще помиришете.“ Та ви остава само
да
си
похапнете от опечения бюрек – или,
да
се поогреете на този Свещен огън.
И веднага тази закоравялост, тази грубост в тебе, всичко изчезне, всичко омекне, почнеш
да
мислиш,
да
чувствуваш.
Да
имате една ясна представа за Свещения огън, за едно огнище, дето са събрани най-великите хора, дето мислят и говорят за неща, за които апостол Павел казва, че е бил и той при огнището на Свещения огън, та чул неща, които човешки език не може
да
изкаже.
А щом дойде обикновеният огън, човек е неразположен, нервен, това няма, онова няма, всичко го безпокои.
Най-първо, когато няма Свещения огън, недоволен
си
от всичко.
Тогава питат: „Защо идат безпокойствата?
Ти
си
най-добрият човек, недоволен
си
, като че целият свят е крив.
Там са всичките най-умни хора.
“ Щом ти изгасне Свещеният огън, всичките бели почнат една след друга
да
те посещават.
И тогава
си
дават най-хубавото ядене и там е най-хубавият разговор – при Свещения огън.
И желая ви сега и вие
да
бъдете при този Свещен огън.
Ако той не се запали, ти където и
да
идеш, този, Свещеният огън ще те заведе при хората.
Тогава ще ви приведа друг един пример.
Когато венчават някоя млада невеста, тя тогава нали
си
облича най-нови дрехи.
Само при големия извор, при изобилната вода ти можеш
да
идеш, никой няма
да
те смущава.
Дето една вода капе, всички награкали и постоянно там речено-казано, речено-казано.
Аз съм гледал, при някоя малка чешмичка има стомни счупени при голямото блъскане, всеки бърза, никой не чака.
А при голямата вода, всички
си
наливат вода и почти мястото е празно.
Когато Свещеният огън гори у човека, натрупването го няма, всичко е тихо и спокойно и всичко
си
върви редовно.
А после, докато тя носи булото на лицето
си
, има този Свещен огън.
“ Един художник може
да
имитира огъня на платното и може
да
го имитира тъй живо, че ти като гледаш платното, като че гори.
Там гори, без
да
изгаря.
Тогава ще се облечем добре, а през другите дни – някои скъсани дрехи,
да
се не оцапаме, ако имаме чистите дрехи.
Един художник може
да
ти запали един свещен огън, ти можеш
да
се измамиш,
да
мислиш, че този свещен огън постоянно гори.
Та, по този образец, от този огън зависи.
Сега вие всички имате по една свещена картина с нарисуван свещен огън и все го гледате, казвате: „Гори нашият Свещен огън.“ Аз се радвам на вашата картина, тя е на мястото
си
, но вие ще намерите този художник, който е нарисувал тази картина,
да
ви каже оригинала откъде е рисувал.
По някой път, понеже ние считаме,
да
гори Свещеният огън много скъпо ще ни струва, та по някой път го гасим и тургаме обикновения огън.
И аз искам
да
ида на мястото, и аз искам
да
видя Свещения огън.“ Че сте видели Свещения огън как гори на картината, е хубаво, но трябва
да
идете и
да
имате истинския Свещен огън.
И там, от самия Свещен огън
да
вземете този вътрешен импулс.
Разбира се, и ние имаме една опитност; трябва
да
преживеете една опитност.
Художникът, който е рисувал, той не може
да
предаде повече.
Каквото и
да
се говори, може
да
четете за огъня, много се е говорило за огъня, даже хора са почнали
да
се покланят на огъня, имало е огнепоклонници.
Туй, което той е предал, в нашето съзнание има предадена една картина нарисувана.
И онова, което дава цена на Слънцето, то е онази топлина, онзи огън, който иде от Слънцето.
Ще благодарите за нея.
Но при художника ще идете
да
ви покаже къде е Свещеният огън.
Когато започне
да
загасва Свещеният огън на човека, и човек започва
да
загрубява.
Трябва
да
се научите как
да
го поддържате.
Най-първо започва
да
загрубява неговата кожа.
Не
да
го палите, но трябва
да
се научите
да
поддържате Свещения огън в
себе
си
.
Той не може
да
се изгасва.
А пък на физическото поле кожата е носител на живота.
Щом кожата е почнала
да
загрубява, вече тия, фините течения на човека не стават правилно и почват
да
се явяват много болести.
Но всичката работа седи в поддържането на Свещения огън.
Загрубява кожата, няма
да
ви дам диагнозата, вие ще почнете
да
си
попипвате кожата, като лекар, и ще се изпоплашите.
Та казвам: Туй, което поддържа Свещения огън най-добре, това е Вярата, това е Надеждата, това е Любовта.
Представете
си
, че имате едно дебело гемиджийско въже и и искате
да
направите един възел от него.
Може ли
да
направите такъв възел, както от един тънък конец?
Или пък може
да
направите една разлика.
Веднъж аз
си
изваждам дрехата, една хубава (вълнена) дреха, дълго време не е употребена, платът много хубав.
Понеже не е обличана дълго време, пък и нямало кой
да
се занимава с нея, виждам, че някои разумни същества влезли в нея, та направили прозорци.
Седи една сестра при мене, че ѝ казвам: „Тези архитекти са били молците, които са влезли и намерили, че тази дреха не е изплетена както трябва.“ Тя казва: „Мишки са влезли, големи са дупките.“ Казвам: „Не вярвам, ако са мишки, ще оставят своите визитни карти.“ Намерили, че има нужда
да
турят прозорци под ръкава отдолу.
После намерили за нужно отзад, на гърба,
да
си
направят прозорци.
След като гледах от едната страна, виждам, че не са имали достатъчно време
да
турят прозорци и от другата страна.
Както и
да
описваме, каквото и
да
описваме ние, от такова далечно пространство за Слънцето, какво е вътрешното състояние на Слънцето, ние не знаем.
Остава сега въпросът
да
мислим: мишки ли са направили прозорците или молците?
Казвам: Ще дадем някой голям авторитет
да
се произнесе.
Онези, които знаят хубаво
да
плетат.
Та, след като привежда ред научни данни [на] сегашните учени хора за учението за петната, и най-после привежда и понятията на старите, тия учени адепти на изток, индусите както вярват.
Те считат, тия петна се дължат на ангели, които излизат от Слънцето
да
носят Божиите благословения във вселената.
Та, ангелите, като се връщали от своята експедиция, екскурзия, за
да
предадат, че са изпълнили Волята Божия, та като влизат в Слънцето, отварят големи дупки.
Та, по някой път, като дойдем и в духовните работи, като се направи някоя погрешка, ние питаме дали е мишка или е молец.
Дали е мишка или молец, е все едно.
Дали е молец, малък дефект или мишка, но не зная кой е.
Той не трябва
да
обяснява работата на източното вярване.
Но от тия зидари тук аз не съм доволен – нито от едните, нито от другите.
От сегашното гледище той обяснява: „Като хвърлите един камък голям във водата и водата разпръсква като гейзер.“ И казва: „Ангелите като влизат в аурата на Слънцето със своя устрем, понеже се движат с голяма бързина, като се мушнат в аурата, тия пламъчета изкачат нагоре и се отварят големи пътища, по които те се връщат в Слънцето.“ И тия отверстия учените ги схващат като черни петна.
Че съвпада, този период за слизането на ангелите и тяхното връщане става в 11 години.
Щом ангелите излизат от Слънцето, минават през Земята, ако имаш запален Свещения огън, те ще се спрат при тебе, ще ти предадат едно послание и ще
си
заминат.
Оставят всичките несгоди.
Най-малко трябва
да
имате една ясна представа за движенията.
Идва една млада сестра – заболели я двете плешки, и отзад плешките я болят, и отпред гърдите я болят, казва: „Не зная какво е станало – уж живея добре, храня се добре, пазя хигиеничните правила, откъде тази беля на гърба?
Да
не би
да
е дошла от охтиката?
Но ние вземаме, че с бързината на светлината се движат – 300 000 километра в секунда.
Туй, което един ангел може
да
извърши в една секунда, един човек от вас му трябват 3000 дни.
Да
я повикат.
Иска
да
ѝ дам някои наставления.
Три хиляди дни му трябват, за
да
изходи туй пространство.
На вас ви трябват 3000 дни
да
преминете едно пространство от 300 000 километра.
Човек трябва
да
вземе мерки.“ Казвам: „Мерки ще вземеш.
Туй, което ангелът минава в една секунда – 300 000 километра, на тебе, обикновения човек, ти трябват 3000 дни.
Една доза ще измениш мислите
си
– мислова доза.
Ще вземеш друга доза цяр: ще измениш чувствата
си
.
Ще измениш и постъпките
си
.“ Казва: „Нещо по-лесно, по-съществено.
Как ще изменя мислите
си
и чувствата
си
?
Значи, туй, което един ангел може
да
извърши в една секунда, една каквато и
да
е работа, на тебе ти трябват повече от 9 години, близо 7 месеци и няколко дни ти трябват.
Толкоз време се мъчих
да
държа мислите
си
в изправно положение, и чувствата, и постъпките
си
, и тия работи се загнездиха по гърба ми.“ Аз седя и казвам: „Не може
да
Ви дам никакви наставления сега.
Идете дома, ще ви мине.“ Тя ме гледа.
Чета в очите ѝ, един поглед: че Учителят не се интересува; като че 5 пари не дава, че те боли гърбът.
Тя иска
да
ми каже: „Че какво те интересува тебе, че ме мен боли гърбът?
Той ако се спре, ангелът, при тебе една секунда, то е достатъчно.
“ Тъй
си
мисли тя.
Той като е седял една секунда, за него е много, понеже те го считат като че е 9 години и няколко месеца, че е седял.
А на
себе
си
аз казвам: „Позагаснал малко Свещеният ѝ огън.“ Нищо повече.
Той една секунда ако седи при тебе, ти ще считаш, че е седял 9 години и няколко месеци.
На мен
си
казвам: „Свещеният ѝ огън изгаснал.“ При обикновения, димящия огън, тогава мислите са други, чувствата са други, всичко върви другояче.
Даже ако седи една 300-хилядна от секундата, то е пак приблизително на доста много.
Как
да
ѝ предам Свещеният огън?
На колко време може
да
съответствува една наша секунда?
Колко сега биха предпочели
да
остане ангелът, колко време от секундата бихте желали
да
остане при вас ангелът?
Като те лъхне неговата топлина, като че живот носи в
себе
си
.
Казвам сега: Ако тази сестра е тук, тя може
да
знае, защо я боли гърбът.
И безпокойствията, които постоянно идат, реални ли са?
Отсъствието на Свещения огън е причина за всичките болести, които имаме ние, от какъвто и характер и
да
е.
Там, дето става прекъсване на нещата, прекъсване на каквато и
да
е реалност, дето става едно прекъсване, то не е реално.
Дали са в мускулите, дали са в кръвообращението, дали са в нервната система, каквото и
да
е разстройство се дължи на това, когато този Свещен огън не функционира.
Тогава тялото не може
да
възприема ония жизнени сили, които поддържат и самия живот.
Дали вие ги съзнавате или не, то е друг въпрос.
Има в света един временен живот, който се предава на човека при обикновения огън; другият, Божественият живот, се предава при Свещения огън.
Запример, ако в твоя живот, ти в младини
си
мислил едно, а в старини – друго, станало е прекъсване, ти не
си
бил в реалния живот.
Ако ти облажаваш живота на младините
си
, а не
си
доволен от живота на старините
си
, ти не
си
в реалния живот.
Трябва
да
взема един пример из физическия живот, за
да
изясня една духовна истина.
От гледището на Свещения огън млад и стар съвсем другояче може
да
се обяснят.
А пък другата, която е съградена върху пясък, когато дойдат тия наводнения, не може
да
издържи.
Казвам така: Свещеният огън в човека, това е основата, върху която трябва
да
се съгради животът.
Всякога човек трябва
да
гради върху него.
Може
да
дадете едно изяснение.
Казва там: „Бог е Огън пояждающ – Свещен огън.“ Моисей, който беше посветен върху египетските тайни, знаеше почти всичко, което вещите, учени хора в Египет знаеха, трябваше 40 години
да
пасе овце, за
да
има една опитност, за
да
види какъв е външният израз на Свещения огън.
Той един ден, като пасеше стадото, дойде до едно място, гледа една къпина, че гори и не изгаря.
И отдалеч той чу глас, който му казваше: „Изуй обущата
си
, защото мястото, на което стоиш, е свято.“ Там чу един разумен глас, който излезе и говори из тази Свещена къпина.
Казва: „Чух страданията на Моя народ и онова, което става в Египет.
И затова съм дошъл от тази Свещена къпина
да
ти говоря.“ Приблизително този пример изяснява туй, което искам
да
ви кажа.
В Новото Учение ние искаме
да
запалим Свещения огън.
И от младите много малко кандидати има.
А старите, всичките са кандидати за онзи свят.
–
Да
запалим Свещения огън!
А там, като дойде до младия
да
го приемат, те го прегледат, там има комисия, като го прегледат, те казват: „
Да
се върне назад, той не е за нас.“ А като дойде последният, някой стар, казват: „Годен е тук, в първите редове.“
Щом се запали Свещеният огън, всичко е свършено.
То ще даде наука.
Сега старият ще каже: „Дано не се случи това на нас.“ Аз обосновавам сега само идеята: старите хора са кандидати за другия свят.
Тогава ще се яви животът, ще започне
да
функционира животът.
Казват, че ще те турят в огъня – в ада.
Пък то действително, като умреш, ще те хвърлят в ада.
Преди години минах през Казанлък и ми дадоха доста големи мускали с розово масло.
И в ада, и на Небето има огън.
По едно време, години се бяха минали, може би една–две, и един ден ми дойде на ума
да
видя какво има в тези мускали, дадоха ми ги хората.
Само че в ада има привиден огън, който гори, а в Небето има Свещен огън.
Гледам, няма никакво розово масло.
Та, най-първо ще минеш през адския огън и ще ти настръхнат космите от всичките страдания там.
Казвам: Дали тия са се подиграли или по погрешка ми дали празни мускали?
Като се запалят в ада, изведнъж всички отиват горе, в Небето.
Всичко изчезнало, изфирясало, няма никакво масло в мускалите – празни.
Сега не искам
да
го вземете буквално,
да
кажете, че е тъй.
В Свещения огън ти не можеш
да
намериш нито едно недоволство.
Запример едно розово масло, варено на един Свещен огън, никога не може
да
се изпари.
Щом се намери в тебе една мисъл на неудоволство и едно желание на неудоволство, то е признак вече, че не
си
в Свещения огън.
В Свещения огън абсолютно всички мисли и желания и постъпки, всичко в
себе
си
е хармонично.
Ти
си
в рая, в блаженството.
А щом изгубиш блаженството, ти вече
си
излезнал от Свещения огън.
Та, в
себе
си
ще съдиш.
Ако всичко изфирясва от вас, трябва
да
знаете, че е от обикновения огън, който гори.
Щом дойде онова състояние на недоволство, ще кажеш: „Огън е това.“ Обикновеният огън е това, дето се раждат страданията.
Ще направя разлика сега, дотолкова може
да
направя един предмет ясен.
И тогава, като разсъждавате, вие ще се намерите в едно противоречие с вашите възгледи.
Вие може
да
вземете буквално – огън.
Щукне нещо из ума ти, ти не можеш
да
го намериш никъде.
Някой се мъчи
да
ти припомни.
Те никога не могат
да
изчезнат.
Вие не може
да
отделите Свещения огън от разумността; не може
да
отделите Свещения огън от мира на човека, от любовта, от надеждата, от вярата му, от милосърдието му, от въздържанието, кротостта, от доброто и всичките добродетели.
Вие не може
да
отделите Свещения огън – възрастването на тази добродетел.
И ако ги забравиш, благодари на Бога, че
си
ги забравил.
Всичките тия добродетели растат и се развиват в Свещения огън.
Някой път напъваш ума
си
,
да
си
ги припомниш.
Той е като почва, на която всичко расте.
Запример ще осиромашееш.
И ако премахнете тази почва, всичко престава, всичко спира.
Сега,
да
ви обясня от туй гледище.
В този огън всичко туй расте.
Можеше
да
дойде някой
да
му ги продам и щях
да
взема няколко хиляди от тия мускали.
Отиде, изхвръкна всичкото богатство на мускалите.
И тогава – по думите „Бог е Любов“, а Любовта носи този Свещен огън.
Да
допуснем сега, вие изгубите здравето
си
.
Любовта се носи от Свещения огън.
После осиромашееш.
А Свещеният огън носи живота.
Ти се чудиш как Господ направил света така,
да
изфирясват тия работи.
Не смесвайте тия работи с Господа.
Господ е допуснал тия работи, за
да
види по какво се различава Божието от вашето.
Всичко онова, което Бог е направил, е нещо постоянно и всичко друго, което съществува, което вие сте направили, е непостоянно.
Надеждата, вярата, всичко туй е израз на този, Свещения огън.
Сега, практическата страна, каква е съществената страна: всякога трябва
да
се стремите
да
поддържате Свещения огън.
Да
направим едно малко различие.
Всички неща се проявяват при Свещения огън.
Не че Любовта се създава от Свещения огън, но Любовта се проявява при Свещения огън.
Как познавате от двама души кой е по-силен?
Че онзи, по-силният кон носи повече товар.
А слабият кон носи по-малък товар.
Та, ще ви преведа от вашето гледище, за
да
ми разберете мисълта.
Онзи, който е съвършено слаб, него почти не му турят нищо, само самара
си
носи той.
Искам
да
направя мисълта конкретна малко.
Някой път здравите коне са натоварени, а онези, които искат малко
да
се угоят през лятото, които са изпосталели, не носят нищо, освен самара
си
.
Мога
да
ви говоря на един отвлечен език.
Значи във физическия свят един кон, който носи товар, е ценен, повече пари му плащат.
Хубав е той, отвлечен математически език, но понеже не са всички математици, а той е много мъчен.
Казвам тогава: Има два вида товари.
Той е за най-умните хора, най-острият ум,
да
е най-умният.
Запример някой път ако [се] натовари един кон с ечемик или жито, той го помирисва, приятно му е, че носи ечемик.
Казва: „Може
да
ми дадат и на мене от този ечемик!
“ Ако конят е натоварен с пясък или друго нещо... Вие психологически не сте наблюдавали, като срещнете един кон, натоварен с пясък, какво е състоянието му.
И ако вие искате
да
направите вашата къща привлекателна, зимно време трябва
да
имате запален огън на вашето огнище; трябва
да
имате една хубава стая и стаята ви
да
бъде затоплена, че който влезне,
да
не му се иска
да
излезне от стаята.
Пък ако искате
да
направите вашата стая неприветлива, при 30 градуса студ оставете вашата къща с незапалена печка.
Когато носи жито, когато носи хляб, ечемик, самият кон е доволен.
И тогаз, кой как дойде, ще
си
иде навънка.
По някой път вие сте натоварени с голяма скръб, казвате: „Голям товар имам.“ Щом можете
да
го носите, вие сте силен.
И после, ще ви кажа: Някой път вие искате
да
бъдете привлекателни,
да
ви обичат хората, всичко това.
Щом имате голяма скръб, значи са ви намерили за силен и са ви натоварили.
Аз ви превеждам сега Свещения огън.
Казвате: „Дотегна ми
да
нося тия страдания.
Искате всички това:
да
придобиете много блага.
Не съм имал бял ден, искам
да
бъда радостен.“ Че, радостта, и тя е товар.
Значи, ти искаш
да
се натовариш с ечемик.
Цяла наука има как
да
привличат хората.
Като
си
натоварен с пясък, ти имаш обикновен огън – правя паралел, – когато
си
натоварен с ечемик, с жито или такова нещо хубаво, в което можеш
да
участвуваш, то е Свещеният огън.
Ти, за
да
бъдеш привлекателен,
да
те обичат хората, запали огъня
си
.
Тъй щото, защо идат страданията?
И спасителното средство е
да
се запали Свещеният огън.
Той, като дойде при тебе, не му се иска
да
излезе.
Аз ще ви приведа същия пример, който казах по-рано, ще направя същата аналогия.
Запалете Свещения огън и ще бъдете здрави, хората ще те обичат, ще бъдат в твоя услуга.
Едната – от аристократически произход, от милионери закъсали, тръгнала по света
да
си
търси прехраната.
Изгасне ли огънят, хората ще почнат
да
бягат от тебе.
Хората казват: „Студен човек е той, лед е този, ледена планина.“ Казват: „Студен
си
.“ А пък някой път, тъй като е вече наближило
да
се запали сърцето, кажат: „Има нещо у него, топлина има в този човек.“
Идва до къщата – тя е затворена, момата седи и мисли, като дойде злемеделецът, как
да
му разкаже страданията
си
, за
да
влезе в положението ѝ, и
да
ѝ помогне.
Като някои списатели, нали знаете, като пишат, чудят се каква дума
да
турят, за
да
се харесат на хората.
Искам
да
знаете, като говорите, не
да
говорите, но
да
мислите за Свещения огън.
Иде друга една мома, и тя закъсала; като влиза, гледа къщата затворена, тя гледа къде е ключът.
Не
да
го разисквате, а
да
мислите дълго време за Свещения огън, в който Бог се проявява.
Отваря къщата, измита я, донася вода, намира брашното, отсява го, замесва хляб.
В който всичките съвършени души и духове, които идат, го носят със
себе
си
.
Тя мисли, че ще има цял скандал, като се върне земледелецът.
Намира нещо за ядене, сготвя всичко; връща се земледелецът, намира двете моми вкъщи – едната се разшетала, погледне: хлябът готов, яденето готово, изчистено, изметено навсякъде.
Като го получим,
да
сте научили
да
го пазите.
Той се усмихва, като гледа такава спретната мома, казва: „Дойдох вкъщи, искам
да
се поотплатим, Господ живот и здраве
да
ти дава.“ Разговаря се с тази мома, която шета.
Не
да
го пазите, той не се нуждае от пазене, а
да
поддържате в
себе
си
Свещения огън!
„Господ и тебе
да
ти дава,
да
ти плати така!
Тя чака
да
се изменят условията на живота,
да
дойде земледелецът,
да
я погледне усмихнато.
Като гледам тъй, някои се оплакват като някои обрани попове.
“ – „Е, не можах
да
ги употребя.“
Тази работа мяза... всичките други мерки, които вземаме ние вкъщи; ти ще държиш Свещения огън.
Баща ми добър човек беше, остави ме сираче; не само това – умря и майка ми.
Като умря баща ми, останах половин сираче.
Аз го слушам, казвам му: „Приятелю, ти като нямаш Свещения огън, и пари
да
имаш, и каквото и
да
имаш, всичко е празна работа.“ Като имаш Свещения огън, всичко добре отива.
Като умря майка ми, останах цяло сираче.
Ни наука ще ти помогне, ни невежество, ни любов, ни право – нищо не може
да
ви помогне.
Имаш Свещения огън – на камък
да
сееш, на камък
да
седнеш, всичко тръгва.
Казвате: „Този човек няма пари.“ Една доза от пламъка на Свещения огън като покажеш, той ще добие много повече от всичкото богатство на света.
Та казвам сега, аз тургам следующето тълкувание: Разумен човек е онзи, който е съзидал живота
си
върху Свещения огън.
И дойдоха всичките изпитания на живота – той устоя.
И ти
си
останал сам
да
носиш товара.
А неразумен човек е онзи, който съгради живота
си
върху димящий огън.
Те всички се освободиха и казват: „Хубаво стана, че се освободихме.“ И тогава ти оставаш
да
живееш.
И ако ти съградиш живота
си
само върху димящия огън, постоянно ще имаш пушек.
Бащата умрял, всичките най-добрите заминават и остават най-ленивите, най-мързеливите.
И като дойдат изпитанията в живота, всичко туй ще изгори и ще се помете.
Не иска
да
работи той, командува наготово.
При бащата седи, той го гледа и го потупва.
Не
да
мислите за този обикновен огън; не онзи огън, дето са вярвали верующите и се покланяли на него. Не.
Той от бащата имаше
да
вземе нещо.
Всички напреднали същества за Свещения огън имат само едно понятие.
Има едно положение, което човек трябва
да
пази.
Всяко едно напреднало същество, което излиза от Бога, носи със
себе
си
този Свещен огън.
На физическия свят, за
да
бъде човек здрав, той трябва
да
пази онази топлина – една нормална топлина има, която поддържа здравето.
Или тъй наречения,
да
пази Свещения огън в
себе
си
.
И като се връща, пак го носи със
себе
си
.
Не е въпрос, че са умрели, ще учи занаята на баща
си
, ще учи занаята на майка
си
.
Този огън е, който навсякъде може
да
се носи.
И този Свещен огън зависи от правилното кръвообращение, от правилното дишане, от правилната мисъл.
И докато е с вас, или, по човешки казано, ако вие изгубите огъня
си
– той не може
да
се изгуби, но ако вие престанете
да
вярвате в него, в туй, което ви държи, – тогава иде противоположното.
Писанието казва: „Бог не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.“ И всички онези, които имат Свещения огън в
себе
си
, те са живи.
Няма какво
да
ги търсим.
Няма достатъчно светлина вкъщи, започваш тук-там
да
се буташ.
И често човек търси, по някой път той търси извинение.
Та, искам
да
ви представя, не може
да
има едно разбиране.
И аз го наричам тъй: живот без страдание, живот без противоречие, живот без смърт.
Като прави погрешки, като някой път направи престъпление, току търси някой адвокат някъде,
да
го защищава пред съдиите.
Както и
да
разправят на един човек за живота, онзи, който няма Свещения огън, той
си
разбира едно.
Сам не може
да
се защищава, понеже не разбира потънкостите на закона.
Запример може
да
разправяте на един човек, той дойде при вас, той най-първо не иска
да
ходи, той иска пари назаем.
И може
да
го хванат и
да
го съдят.
И там ще дойдат пак неща, ще има някои неща, и благодарете, че всички неща не се обясняват.
И погледнеш, вземе двама адвокати, разправи
си
и седи и не знае.
За
да
изкрънка нещо от тебе, така ще ти каже.
Или, за
да
изкрънка пари, ще ти каже, че следва в университета, вече последен семестър, осми семестър, още една година му остава.
Сега ще ви преведа, като обяснявам някои истини, ще дойдем до положението: отишъл един
да
се учи как се правят баници, най-хубавите бюреци.
Престани
да
правиш погрешки.
Пък той не е замирисал към университета, само приказва за университета.
Или той ще каже, че е последния клас на гимназията, той иска
да
му се помогне.
И защо
си
виноват?
Сега не искам
да
се спирам, тия неща аз ги давам за изяснение, за
да
разберете Свещения огън.
И като ги опекъл, този казал: „Дай
да
ги вкуся.“ – „Не може.
Защото
си
запалил ти друг огън, от димящия, и
си
направил не пакост на
себе
си
, а
си
направил пакост на своите ближни.
Противоречията в живота се раждат от един вътрешен недоимък.
Продават се.
Недоимъкът е винаги признак, че Свещеният огън не функционира – това е всичкото.
Та, не може
да
има един добър огън вънка от Свещения огън.
Недоимъкът в каквото и
да
е отношение: в здравословно отношение или в чувствено отношение, или в мислено отношение, е само признак, че Свещеният огън в тебе не функционира тъй, както трябва – то е всичкото.
“ – „Нямам.“ – „Ще ги миришеш само.“ Той му предал всичко: как се правят, как се пече, а като дойде до яденето, казва: „Имаш ли пари?
Сега, другите неща, няма защо
да
се занимаваме с тях.
То
си
има ред правила, всичките религии искат
да
покажат пътя за най-добрия живот.
Та, всичките обяснения, които аз мога
да
ви дам, то е както бюрекчията, който всичко ви каза, а като се опекат, ще ви каже: „Пари имате ли?
Най-първо, ти не можеш
да
живееш един добър живот, както ти искаш, ако Свещеният огън в тебе не е запален.
Казвате: „Ще дойде Духът Божий.“ Когато дойде Духът Божий, тогава Свещеният огън трябва
да
е запален.
Важно е яденето на бюрека, а всичкото друго, може и без него.
Хубаво се ядат опечените бюреци.
Всяка сутрин, като станете, зимно време, като станете, по-голямо внимание се обръща на огъня; а лятно време, само когато имате нужда, тогава обръщате внимание.
Тогава всичките философии престават.
Всички виждат слънцето, ползват се от светлината и топлината му, изучават го, но какво е то всъщност, не знаят.
(втори вариант)
Учените определят приблизително разстоянието му от земята, състава му, както и устройството му, но дали всичко това е абсолютно вярно, не знаят.
(втори вариант)
Говорят за слънчевите петна, за причините им, но и тук има разногласие.
(втори вариант)
Един учен предава възгледи на индусите за слънчевите петна.
(втори вариант)
Според тях ангелите се разпръсват по цялата вселена
да
разнасят Божиите блага.
(втори вариант)
На връщане, доволни от своята работа, те влизат в слънчевата фотосфера със силен импулс и я пробиват.
(втори вариант)
Така образуват големи, светли дупки, които отдалеч изглеждат като петна.
(втори вариант)
Доколко има отношение към действителността, днес това не представлява въпрос за разглеждане.
(втори вариант)
Едно трябва
да
се знае: всички ангели, всички светли същества, които излизат от слънцето
да
разнасят благата по целия свят, се спират главно там, където гори свещеният огън.
(втори вариант)
Някои искат
да
знаят как успяват ангелите
да
обиколят всички хора.
(втори вариант)
Тъй щото това, което те могат
да
направят за една секунда, на хората са нужни хиляди дни.
(втори вариант)
– Не повече от една секунда.
(втори вариант)
От човешко гледище една секунда е малко време, но от гледището на ангела, който се движи с необикновена бързина, това време е около десет години.
(втори вариант)
Някой казва, че живее в реалността на нещата, а сам намира разлика във възгледите
си
на младини и на стари години.
(втори вариант)
Когато бил млад, ценял младостта
си
; като остарял, не цени старостта
си
.
(втори вариант)
Старият е кандидат за духовния свят.
(втори вариант)
Там приемат стари хора, които са минали през обикновения огън и са кандидати за свещения огън.
(втори вариант)
Каже ли някой, че не иска повече
да
минава през огън, това показва, че той не разбира живота.
(втори вариант)
Да
живееш в свещения огън, това е все едно
да
влезеш в рая, в света на блаженството, на вечната хармония.
(втори вариант)
Който изгуби блаженството, той влиза отново в обикновения огън, в света на недоволството и страданието.
(втори вариант)
Същият въпрос може
да
се зададе и на съвременните хора.
(втори вариант)
Тъй щото, ако искате
да
определите мястото, в което живеете, изучавайте състоянията, през които минавате.
(втори вариант)
Ако сте недоволни, смутени и страдащи, ще знаете, че сте в областта на обикновения огън.
(втори вариант)
На физическия свят човек трябва
да
пази нормалната топлина на организма
си
.
(втори вариант)
От нея зависи здравето му.
(втори вариант)
В духовния свят той трябва
да
пази вътрешния огън,
да
не го загасва.
(втори вариант)
Човек не може
да
отдели свещения огън от разумността, от вътрешния мир и хармония.
(втори вариант)
За
да
гори свещеният огън постоянно, това зависи от правилното кръвообращение, от правите мисли, чувства и постъпки на човека.
(втори вариант)
Не можете
да
отделите свещения огън от любовта, вярата и надеждата; не можете
да
отделите свещения огън от милосърдието, въздържането, кротостта – от всичко красиво и възвишено.
(втори вариант)
Изгаси ли свещения огън в
себе
си
, човек се натъква на обикновения огън, където горенето не е пълно.
(втори вариант)
Той е почва, върху която растат всички добродетели.
(втори вариант)
Отнемете ли им тази почва, те престават
да
растат и
да
се развиват.
(втори вариант)
Много естествено, той нищо не вижда.
(втори вариант)
Затова е казано, че Бог е огън всепояждащ, т.е.
(втори вариант)
огън, в който всичко расте.
(втори вариант)
Като не разбира законите, той търси адвокати
да
го защитават.
(втори вариант)
Казано е още, че Бог е Любов, а Любовта носи живота.
(втори вариант)
Ако няма кой
да
го оправдае, законът го държи отговорен и го съдят.
(втори вариант)
Където е свещеният огън, там са любовта, вярата и надеждата.
(втори вариант)
Човек може сам
да
си
помогне.
(втори вариант)
Без него няма любов, няма вяра, няма и надежда.
(втори вариант)
– Като престане
да
греши.
(втори вариант)
За
да
го разберете, представете
си
две стаи през зимен, студен ден: едната е отоплена, а другата – неотоплена.
(втори вариант)
Изгасил е свещеният огън и влязъл в обикновения, с което причинява пакости не само на
себе
си
, но и на своите ближни.
(втори вариант)
Влизате във втората стая, но изведнъж косата ви настръхва, не можете
да
понасяте студа.
(втори вариант)
Който иска
да
привлича хората, трябва
да
бъде топъл и мек.
(втори вариант)
Това се отнася до обикновения огън, който сутрин се пали, вечер се оставя
да
изгасне.
(втори вариант)
Влезеш ли в неговата стая, не ти се иска
да
излезеш навън.
(втори вариант)
Веднъж запален, той не трябва
да
се изгасва.
(втори вариант)
Запалете и вие свещения огън, за
да
ви обичат хората и
да
ви услужват.
(втори вариант)
Изгасне ли огънят, всички ще бягат от вас и ще казват: „Студен е този човек, студенина лъха от него“.
(втори вариант)
– Какво трябва
да
прави той?
(втори вариант)
–
Да
вземе дърва и въглища,
да
ги сложи на огнището
си
и
да
запали свещения огън.
(втори вариант)
При това положение всички хора ще изменят мнението
си
за него.
(втори вариант)
Изгаси ли свещения огън в
себе
си
и влезе в обикновения огън, човек става нервен, неразположен, всичко го смущава.
(втори вариант)
Следователно, щом страдате, щом сте нещастни и смутени, ще знаете, че живеете в обикновения огън.
(втори вариант)
Сами сте изгасили свещения огън и сами отново ще го запалите.
(втори вариант)
Съвременните хора палят свещения огън само в светли дни на живота
си
и след това бързат
да
го изгасят.
(втори вариант)
Поддържайте свещения огън в
себе
си
, за
да
не загасне.
(втори вариант)
Задачата на човека не се заключава в разискване, защо Бог е създал света, но в подържане на свещения огън, от който излиза животът.
(втори вариант)
Ще те срещне някой и ще започне
да
се оплаква, че това-онова нямал, че хората не го обичали и т.н.
(втори вариант)
След всеки светъл ден те палят обикновения огън и сами
си
правят пакости.
(втори вариант)
Виждате млада булка, облечена с нови, скъпи дрехи.
(втори вариант)
Стреми се
да
запалиш свещения огън в
себе
си
и
да
го поддържаш.
(втори вариант)
Носиш ли свещения огън в
себе
си
, всичко ще имаш: и пари, и приятели, и любов.
(втори вариант)
Всички им се радват, веселят се заедно с тях.
(втори вариант)
Изгасиш ли го, всичко ще изгубиш.
(втори вариант)
Те са запалили свещения огън в
себе
си
.
(втори вариант)
При свещения огън всичко е на място, в пълен ред и порядък.
(втори вариант)
Обаче мине ли този светъл ден, те изгасват свещения огън, обличат старите
си
дрехи и започват
да
си
служат с обикновения огън.
(втори вариант)
Вън от него всички неща губят смисъла
си
.
(втори вариант)
Още от първия ден очите им започват
да
сълзят.
(втори вариант)
Нямаш ли свещения огън, никаква работа няма
да
ти върви.
(втори вариант)
Имаш ли го, и на камък
да
сееш, плод ще придобиеш.
(втори вариант)
Сега, ще преведа нещата от гледище на свещения огън.
(втори вариант)
Казват: „Делнични дни идат в живота, не можем
да
поддържаме свещения огън.
(втори вариант)
Разумен човек е онзи, който съгражда живота
си
върху свещения огън.
(втори вариант)
Макар и
да
дими, обикновеният огън струва по-евтино“.
(втори вариант)
И тогава, като дойдат изпитанията и страданията, той ще устои.
(втори вариант)
Така мислят всички хора, но горчиво се лъжат.
(втори вариант)
Неразумен е онзи, който съгражда живота
си
върху димещия и неустойчив огън.
(втори вариант)
Като дойдат изпитанията върху този живот, всичко ще изгори, ще се превърне на пепел.
(втори вариант)
Той е причина на всички болести и нещастия, при които човек плаща с живота
си
.
(втори вариант)
Обаче, колкото и
да
се говори на човека за предимството на свещения огън, ако няма опитност, той се държи за обикновения огън, който няма много разходи.
(втори вариант)
На теория и книга го знаят, но не им дават място в
себе
си
.
(втори вариант)
И до днес още хората спират вниманието
си
на топлината и светлината, които слънцето излъчва.
(втори вариант)
Той подразбира живот без страдание, без противоречие, без смърт.
(втори вариант)
Много обяснения се дадоха за свещения огън, но той трябва
да
се опита.
(втори вариант)
Пазете свещения огън в
себе
си
, за
да
не огрубеете физически и духовно.
(втори вариант)
Не е нужно само
да
говорите за него, трябва
да
го опитате.
(втори вариант)
Ако говорите само, без
да
го опитате, ще приличате на онзи турчин, който обяснил на един от своите приятели как се прави бюрек.
(втори вариант)
На физическия свят кожата е проводник на жизнените енергии от природата.
(втори вариант)
Щом загрубее кожата на човека, течението на жизнените сили в него става неправилно и той заболява.
(втори вариант)
Турчинът, неговият учител, му казал: „Дай ми едно парче,
да
видя как
си
направил бюрека“.
(втори вариант)
Ще кажете, че кожата на всички работници е груба.
(втори вариант)
– „Имаш ли пари
да
платиш?
(втори вариант)
Следва, че те трябва
да
боледуват.
(втори вариант)
“ – „Нямам.“ – „Щом нямаш пари, не трябва
да
ядеш бюрек.“
(втори вариант)
Пазете се и вие
да
не изпаднете в същото положение,
да
говорите на хората за свещения огън, а като дойде до приложението,
да
ви кажат: „Имаш ли пари?
(втори вариант)
“ – „Нямам.“ – „Щом нямаш пари, не можеш
да
се ползваш от свещения огън.“ В случая парите подразбират реалния живот.
(втори вариант)
Опасно е човек
да
знае тези признаци, за
да
не се уплаши, защото не е в състояние
да
си
помогне.
(втори вариант)
Който не е влязъл в реалността, той не може
да
опита свещения огън.
(втори вариант)
Страхът има смисъл само тогава, когато човек може
да
вземе мерки, за
да
избегне известна опасност.
(втори вариант)
За вас е важно
да
пазите свещения огън
да
не изгасне.
(втори вариант)
Дали физически или духовно огрубява човек, ще знаете, че едното влече след
себе
си
другото.
(втори вариант)
Пазете тънкото въже
да
не огрубее,
да
не стане кораво, дебело, че
да
не могат
да
се правят възли на него.
(втори вариант)
Щом задебелее въжето ви, тези възли не могат
да
се правят и вие, искате или не искате, ще вървите по пътя на еднообразието, което носи всички нещастия и мъчнотии след
себе
си
.
(втори вариант)
Благодарение на миризмата
си
те произвеждат два различни резултата.
(втори вариант)
Каже ли някой, че страда, боледува, ще знае, че причината се крие в обикновения огън.
(втори вариант)
Следователно страдащият, недоволният трябва
да
изправи мислите, чувствата и постъпките
си
, за
да
възстанови свещения огън в
себе
си
.
(втори вариант)
Той е основата, върху която човек трябва
да
съгради своя живот.
(втори вариант)
Който съгради къщата
си
на канара, той се осигурил – никакви бури и ветрове, никакво наводнение не може
да
я събори.
(втори вариант)
Който съгради къщата
си
на пясък, и най-слабият вятър ще я разклати.
(втори вариант)
Казано е, че Бог е огън всепояждащ.
(втори вариант)
Моисей, който беше посветен в тайните на Египет, трябваше
да
пасе овце 40 години, за
да
разбере какво е всъщност свещеният огън.
(втори вариант)
Един ден, като пасеше стадото
си
, видя на едно място, че гори къпина и не изгаря.
(втори вариант)
Той знаеше свойството на обикновения огън –
да
гори и изгасва,
да
изгаря всичко, което е около него.
(втори вариант)
Но какъв беше този огън, който гори и не изгасва: гори, без
да
изгаря нещата?
(втори вариант)
Докато се чудеше на огъня, той чу глас, който му казваше: „Събуй обущата
си
, защото мястото, на което стоиш, е свето.
(втори вариант)
Чух воплите и страданията на моя народ и тебе избрах
да
им помогнеш.
(втори вариант)
Така той разбра силата, която свещеният огън криеше в
себе
си
.
(втори вариант)
Дойдете ли до вътрешната му страна, търсете я в
себе
си
.
(втори вариант)
Следователно питате ли се каква е задачата на Божественото учение, ще знаете, че то има задача
да
запали свещения огън в човешката душа.
(втори вариант)
Щом се запали веднъж, всичко върви добре.
(втори вариант)
Под „огън“ не разбирам обикновения, от който всичко изгаря.
(втори вариант)
Истинският огън подържа растенето и развитието на всички живи същества.
(втори вариант)
Всичко, което се вари на обикновен огън, лесно се изпарява и изчезва.
(втори вариант)
То е подобно на розовото масло, което трябва
да
се държи в херметически затворени шишета, за
да
не се изпари.
(втори вариант)
И в ръцете ви остават красивите шишенца, но празни.
(втори вариант)
Те бързо се явяват и изчезват, без
да
оставят следи.
(втори вариант)
Забравиш ли нещо, не се мъчи
да
си
го припомниш, то е обикновена мисъл.
(втори вариант)
Благодари, че
си
я забравил.
(втори вариант)
Ако губиш богатството, знанието, силата
си
, ще знаеш, че
си
изгубил нещо човешко, а не Божествено.
(втори вариант)
Не съжалявай, че
си
изгубил човешкото, но се стреми
да
придобиеш Божественото и
да
го запазиш.
(втори вариант)
Разумният свят допуща загубването на човешките работи, за
да
оцените Божествените, които са вечни и безсмъртни.
(втори вариант)
Всичко, което излиза от Бога, е безсмъртно; всичко, което излиза от човека, е временно и преходно.
(втори вариант)
Как се познава кой човек носи свещения огън в
себе
си
и кой е лишен от него?
(втори вариант)
Например, ако искате
да
познаете доколко даден човек е силен, ще го познаете или по формата му, по външния изглед, или по товара, който носи на гърба и в сърцето
си
.
(втори вариант)
Истински силен е онзи, който носи и физическия, и психическия товар с радост и разположение.
(втори вариант)
Силният кон носи голям товар, слабият – малък, а болният носи само самара
си
.
(втори вариант)
Колкото по-голям товар носи конят, толкова по-ценен е той.
(втори вариант)
Обаче здравият кон може
да
бъде доволен от товара
си
, може и
да
не е доволен.
(втори вариант)
Той мисли, че като носи такъв товар, и на него ще се падне нещо.
(втори вариант)
Ако е натоварен с памук, вълна, дърва или друго нещо, той върши работата
си
само по задължение.
(втори вариант)
И човек понякога е доволен от товара
си
, а понякога не е доволен.
(втори вариант)
Който носи товара или страданието
си
с радост, той е силен човек.
(втори вариант)
Силният всякога е натоварен.
(втори вариант)
Ако носи на гърба
си
хляб, жито или друго нещо за ядене, той се радва; ако носи товар, който не е за ядене, не се радва.
(втори вариант)
Кажеш ли, че страданията ти са дотегнали, това показва, че или
си
слаб, или носиш нещо, което не можеш
да
използваш.
(втори вариант)
– „Искам
да
се радвам.“ – И радостта е товар, но в него ти вземаш участие, а от товара на скръбта нищо не получаваш.
(втори вариант)
Значи, който носи тежестите на страданието, живее в обикновения огън; който носи тежестите на радостта, живее в свещения огън.
(втори вариант)
Страданията показват, че горенето в пещта ви е непълно, затова се отделят дим и сажди.
(втори вариант)
Две млади, красиви моми се срещат в живота
си
, но разрешават задачите
си
по два различни метода.
(втори вариант)
И двете се спират пред вратата на богат земеделец, с намерение
да
му разкажат живота
си
, за
да
им помогне.
(втори вариант)
Аристократката стои и мисли как
да
разкаже положението
си
, с какви думи
да
си
послужи,
да
затрогне сърцето му.
(втори вариант)
Тя търси начин
да
изнесе положението
си
,
да
разбере той, че тя е пълно сираче, без баща и майка, без братя и сестри.
(втори вариант)
Втората мома, родена селянка, стои и мисли как
да
влезе в дома на земеделеца,
да
му направи някаква услуга.
(втори вариант)
Най-после вижда ключа, който земеделецът е скрил, и
си
услужва: отваря вратата и влиза вътре.
(втори вариант)
Същевременно тя кани и другата мома
да
почакат земеделеца.
(втори вариант)
Тя потърсила брашно, сирене и масло, за
да
направи баница.
(втори вариант)
После наготвила, сложила трапезата и останала
да
чака земеделеца, за
да
говори с него за своето положение.
(втори вариант)
Първата мома наблюдавала всичко и се чудела как може в малко време
да
се свърши толкова много работа.
(втори вариант)
Дошъл най-после земеделецът и останал изненадан от това, което видял в дома
си
.
(втори вариант)
Първата мома останала сама в живота, за
да
се научи
да
работи,
да
продължи работата на своите родители и
да
придобие свещения огън.
(втори вариант)
Който носи свещения огън в
себе
си
, той е жив, в който свят и
да
се намира.
(втори вариант)
Без свещения огън не можете
да
разберете правилно живота.
(втори вариант)
Такъв човек иска
да
живее наготово,
да
не работи.
(втори вариант)
Като срещне някой богат, почва
да
му разправя, че няма средства
да
издържа семейството
си
.
(втори вариант)
Друг пък ще разправя, че е последна година в гимназията или в университета и ако не се съжали някой
да
му помогне, цялото му бъдеще пропада.
(втори вариант)
И двамата са мързеливци, които очакват на труда на другите.
(втори вариант)
Те нямат желание даже
да
го подклаждат.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
живееш добре, ако свещеният огън в тебе не гори.
(втори вариант)
Ще кажете, че като дойде Духът, всичко ще върви добре.
(втори вариант)
Ако той не е запален, Духът не дохожда.
(втори вариант)
Поне огнището и дървата трябва
да
бъдат приготвени.
(втори вариант)
Духът носи запалката.
(втори вариант)
Който не е приготвил нито огнище, нито дърва, Духът не може
да
му помогне.
(втори вариант)
Сама запалката не може
да
внесе свещения огън.
(втори вариант)
Този израз не е верен, защото мърдането е физическо действие, а запалването на свещения огън е духовен процес.
(втори вариант)
Той обединява всички хора, примирява враговете.
(втори вариант)
Той носи изобилието на живота.
(втори вариант)
Имаме ли го в
себе
си
?
(втори вариант)
“ На зададените въпроси може
да
се отговори с пример.
(втори вариант)
Представете
си
, че велик художник е нарисувал на платно запален огън, но толкова живо, че дава идея за истински огън.
(втори вариант)
При това той гори без
да
изгасва, без
да
изгаря окръжаващите предмети.
(втори вариант)
Това е идеята, която всеки трябва
да
има за свещения огън.
(втори вариант)
Обаче не е достатъчно само
да
видите този огън на картина, трябва
да
потърсите неговия оригинал.
(втори вариант)
Следователно задачата на човека не е само
да
има картината на свещения огън, но
да
намери мястото му, откъдето излиза, и оттам
да
черпи импулси.
(втори вариант)
Тогава не му остава нищо друго, освен
да
го подържа, постоянно
да
гори.
(втори вариант)
– Вярата, надеждата и любовта.
(втори вариант)
– Животът, знанието и свободата.
(втори вариант)
Не може
да
се говори за Любовта, Мъдростта и Истината, те са отвлечени понятия за човешкия ум и сърце.
(втори вариант)
Говорите ли за живота, за знанието и свободата, всички разбират тези понятия.
(втори вариант)
3.
Тайната на даването
,
ООК
, София, 13.11.1935г.,
" Вие сте пратени на Земята
да
си
купите дървено масло от бакалницата и гледам, че някой хленчи, не му вървяло – счупил е шишето.
" Гледам го как лъже, че 18 души избил.
Някой казва: "Като отида на онзи свят..." Там ще ти дадат друго шише и пари, и пак ще те пратят на бакалницата.
Казвам: Жалко, че само един българин се е намерил смел,
да
надупчи 18 души.
Ти не може
да
се освободиш от нея.
Това е относително.
Може
да
кажеш: "Господ ще ми помага."
Да
не попадне човек в Божиите ръце!
И хиляди години можеш
да
риташ, но като не
си
свършил работата, ще те праща, ще те праща, ще се връщаш – колкото искаш.
Изчакай го
да
израсне.
Пратила те е майка ти за масло – купи маслото и го занеси.
Ако това дете остане малко, то има нещо анормално, но ако е малко и расте, изчакай този процес, виж дали ще расте, или не.
Като занеса маслото, ще дойда
да
играя." Детето няма право
да
се спира на пътя,
да
играе с този-онзи.
Като занесе маслото, може
да
отиде
да
играе със своите другарчета.
Като четете този псалoм, не можете
да
си
обясните защо някои неща са така поставени.
Много пъти, като се преподава едно знание, вие ми казвате: "Нали Вие така казахте?
Онова, което мъдрецът може
да
направи, високият не може
да
го направи, макар че има висок ръст.
Това е нещо отдавна писано, при известни условия.
Някой казва, че главата на човека не трябва
да
бъде много голяма.
Целият псалoм
си
има известно предназначение.
На праведния всичко му върви.
Питам: Един човек с кокоша глава какво може
да
направи?
То е било като едно оръжие на Давид.
На добрия всичко му върви.
Нищо не може
да
извърши с една кокоша глава.
Давид се е намирал в известно утеснително състояние.
На любящия всичко му върви.
Трябва
да
има човешка глава, една глава, в която Бог е вложил всички условия.
На умния всичко му върви.
Грамадни богатства Той е вложил в човешкия мозък и всички тези богатства човек трябва
да
ги извади и
да
ги разработи.
На свободния всичко му върви.
Това са материали, които трябва
да
се разработят.
От 6 стих нататък Давид се моли.
На здравия всичко му върви.
През целия
си
живот трябва
да
разработвате тези богатства.
Като се чете псалoмът, това прилича на написаната наша песен "Аз смея
да
кажа": всеки може
да
има нотите, но малцина могат
да
изпеят песента и
да
кажат какво е нейното съдържание.
И при това, външните хора ще бъдат като едно условие, за
да
ви помогнат за вашето развитие.
Да
искаш
да
изпееш песента, без
да
разбираш какво се крие в нея – това е само външната страна на пеенето.
Аз не искам всички
да
мислите еднакво.
Някой път се интересувате как сте облечени, как ви е сложена връзката, как сте измити, държите
да
са спретнати дрехите ви – яката, палтото, всичко
да
е наред.
Представете
си
, че сте много добре облечени, спретнати, яката ви е хубава и пр., но отидете на училище и не
си
знаете урока.
То постоянно търси нещо и така остарява.
От друга страна, палтото ви може
да
е скъсано,
да
не е закопчано, но
да
си
знаете добре урока.
Значи човек като е търсил, търсил – и е остарял.
Питам: В дадения случай хубавото палто ли е за предпочитане или скъсаното?
Какво трябва
да
прави лъжливият?
Какво търси?
Търсили сте нещо и не сте го намерили, и сте остарели.
Вие може
да
влезете в едно събрание, в което всички са добре облечени, и може
да
заемете първото място.
Няма
да
бягате от реалността.
Човек като търси дълго време храна и не я намира, лицето му хлътва, едвам се движи и накрая умира.
Някой ти казва: "Има нещо лъжливо в тебе." Носиш една дреха лъжлива, която не е скроена и ушита както трябва, по правилата.
Ако намери храна, тогава има една идея, но някой път търси, търси и не намира, и казва: "Остарях." А храната – това е разумното Слово.
Или: носиш едно знание, което не е проверено.
Сега някои може
да
ми възразят: "Може ли човек
да
не остарее?
Казват, че човек трябва
да
бъде милостив.
Вие може
да
бъдете милосърдни към вашето дете, обаче същевременно виждате някоя мравка, че се дави някъде и я оставяте
да
се удави.
Може
да
е някое положение от социалните науки или някоя научна максима, или някоя религиозна истина, но има нещо лъжливо в това.
Писанието казва: "Ония, които чакат Господа, тяхната сила ще се обнови." Или другояче казано: Ония, които вървят по пътя на Божията Любов и изучават света, и изучават и своя живот, тяхната сила ще се обнови.
И ти носиш тая идея и я защищаваш, а тя не е права.
Вашето дете е свързано с вас – към него сте милостиви, но като гледате 10 мравки
да
се давят, не обръщате внимание; ще изпъкнат някои лоши черти на мравките в ума ви.
Казваш: "Отде
да
познаем това?
Един ден формата ще бъде за тях като дреха, която ще се съблече, и ще се облекат с новите дрехи, и пак ще
си
продължат своя живот, и ще бъдат млади.
Обаче ако в даден случай ти вземеш – както мравката прави – това, което не е твое, не
си
ли мравка?
" Как
да
не го знаеш?
Няма какво
да
се плаши човек от старостта.
Минаваш по пътя и гледаш, че някое куче лае.
Яздиш един кон, който не
си
хранил – той едвам се движи, стар кон – и казваш: "Той е '''халаше**'''" Ти можеш
да
ходиш повече от халашето.
Казвам: Във всичките тия случаи в живота има нещо, което тепърва ще учите.
Слез от него, пусни го в гората
да
се напасе и тръгни пеш.
Трябва
да
изчистите езика
си
.
Престани
да
се грижиш,
да
мислиш за нещата, които са непостижими на Земята.
Но езикът не е нещо, което може
да
се очисти по външен начин.
Непостижими неща има на Земята; и
да
ги постигнеш, нищо няма
да
се ползваш от тях.
Представете
си
, че езикът е перо.
В Евангелието Христос казва, че едно зърно паднало на добра почва и дало 30, друго 60, а друго 100 в клас.
Представи
си
, че през целия
си
живот искаш
да
станеш богат.
Представете
си
, че мастилото – това са вашите чувства, а вашата мисъл е това, което можете
да
напишете.
Това са кабалистични отношения, които трябва
да
разбирате.
" И след една седмица ще ти дадат един банкет и ще те изпратят на другия свят.
И като прегледате книгата, виждате, че някъде сте писали много добре, а някъде думите са зацапани.
Ще дойда до съществената мисъл.
Вие
си
позволявате
да
говорите много неща.
Представете
си
, че се намирате в една стая с ядене, но това ядене не е такова, каквото вие очаквате.
Някои от вас знаете и как
да
се браните.
Хубаво е, не е лошо
да
знае човек как
да
се брани.
Като изгрее Слънцето, ще излезете от тази сграда, ще отидете на планината и там ще ви поднесат един отличен обяд.
Но не само
себе
си
трябва
да
браниш, а трябва
да
браниш и истината.
Когото не обичаш, като направи някаква погрешка, ти веднага го осъждаш, но когато някой, когото обичаш, направи погрешка, ти я позатуляш малко.
Различните светове са в зависимост от степента на развитието.
Отишъл при него един човек
да
го рисува.
За
да
я разберете, трябва
да
разбирате съдържанието на числата.
Не е ли по-хубаво
да
приемете това ядене, което Бог е приготвил за вас, отколкото онова ядене, което хората са приготвили за вас?
Казва му: "Можеш ли
да
ме нарисуваш?
Трябва
да
умееш
да
работиш с числото 100, а не само
да
знаеш
да
го пишеш.
" "Мога." "Но нарисувай ме за 20 лева." Дава 20 лева.
Какво значи
да
работиш?
И ако вие всичките имате онази вяра, непреодолима вяра, която мести планините!...
Да
кажем, че имаме думата обич.
Ти казваш: "Вярвам в Бога." Де е онази вяра, че като повярваш, това, в което вярваш,
да
стане?
Туряш им очи, уши – всичко." "За 20 лева – толкова.
Ако знаеш как
да
произнасяш тази дума, ще създадеш едно благо за
себе
си
; ако не знаеш как
да
я произнасяш, няма
да
получиш благото, което тя съдържа.
А като дадеш повече, ще туря и други неща върху хартията."
Да
кажем, че напишеш числото 30, или 3, или 6, или 1.
Да
вземем онова, което Христос казва за зрънцата: едно зърно паднало на пътя, друго паднало в тръните, а трето – върху камъните.
Духаш, но не пада човекът.
Онова, което паднало в тръните, израсло, но плод не могло
да
даде, понеже тръните му взели условията.
Има и друга наука, с която хората се учат как
да
разграждат.
Онова, което паднало върху камък, израсло малко, защото не могло
да
пусне корени.
Едновременно трябва
да
учите как
да
градите и как
да
разграждате.
А падналото на пътя не могло даже
да
поникне, защото птиците го изкълвали.
Ако е криво граденето, трябва
да
разграждате.
И трябва
да
се строи отново.
Когато не ти върви, значи ти
си
на пътя.
И всички в невидимия свят, в духовния свят, за който ви говоря, са същества на щастието.
Например виждате някой красив човек.
Всички твои мисли и желания са на пътя и тогава не може
да
имаш резултат.
Вие виждате, красив е той, но не знаете условията, при които е станал такъв.
Понякога твоите мисли и желания са между тръните и тогава не можеш
да
имаш плодове от тях.
Колко поколения са работили, какви отлични мисли и чувства са вложени там и са работили, докато се създаде тази красота!
Някога те са върху камъка и пак не може
да
имаш резултат.
И тоя човек носи сега красотата като едно наследство на ред поколения, които са живели един редовен живот.
Само когато мислите и желанията ти са паднали на добра почва, те дават резултат: 30, 60 и 100.
Сега
да
ви кажа защо е по-благословено
да
даваш, отколкото
да
вземаш.
Друг път виждаш едно грозно лице – това показва, че ред поколения са живели неправилен живот, не са мислили за лошите последствия, които могат
да
се явят.
Знаете ли какъв е законът на даването и на вземането?
И той носи обявлението на този ред поколения – носи едно грозно лице.
Кои числа са правилни в дадения случай?
Като даваш, винаги носиш светлина.
Казват му: "Много
си
грозен." Той отговаря: "Онези, които ми направиха къщата, са причината – дадох им пари, но те ме излъгаха.
Както и
да
пишете горните цифри, събрани, те дават все 10; 3 + 6 + 1 = 10.
Щом даваш, светлината идва в ума ти, щом вземаш, това винаги носи тъмнина.
Направиха ми такова лице." Или, виждате някоя къща, че е хубаво изградена, а другаде някъде се оплакват от майсторите.
Всички вие искате – все сте ученици на тъмнината.
Всякога вземането носи тъмнина.
Да
допуснем, че вие сте един стражар с номер на шапката 361.
Само с едно изключение то носи благословение, но всяко друго вземане е от земята.
Като вземаш, трябва
да
се молиш
да
го превърне Бог в светлина.
Всички искат все
да
вземат.
Имай в душата
си
мисълта
да
даваш от
себе
си
, защото така светлината ще дойде.
Като дадеш, Бог се проявява, а като вземеш, вземай с мисълта и с желанието
да
дадеш условия на другите
да
се прояви Бог чрез тях.
" Казвам му: Как възпита синовете
си
?
От гледна точка на работата е важно не какъв номер носи стражарят, а какво е извършил.
Да
имаш една мисъл: ако вземаш от някого, вземай, за
да
му дадеш възможност
да
ти направи услуга, за
да
се зарадва той,
да
се прояви Бог, но ако искаш
да
вземеш, за
да
забогатяваш, ти ще носиш тъмнината в
себе
си
, това е една лъжлива идея.
Оставяй на хората
да
ти дават, давай им условия само за
да
се прояви доброто в тях, не за
да
ти услужват – то
да
не бъде целта!
Колко има преди тебе и колко след тебе, нищо не значи, но числото 10 показва каква работа
си
извършил.
Ако искаш като човек
да
вървиш напред, всякога имай в
себе
си
мисълта
да
даваш.
Не какъв номер носиш, но работата, която свършваш!
Защото Бог е, Който постоянно дава.
В дадения случай числото 361 – това са условията, за
да
се свърши тази работа.
И ако искаш
да
ти върви, ти ще туриш същата мисъл.
Като посея трън, макар и светия
да
съм, трънът
си
върви по своя път.
Тъй като в началото е 3, това означава, че всичко е започнало много определено, не е имало никакво колебание.
Вложете тая мисъл в
себе
си
!
Ти ли го посади, аз ли го посадих – не слуша трънът, израства
си
.
Като дошло числото 6 обаче, почнали
да
дават на стражаря повече пари.
Така са живели всички светии, всички праведници, които са разбирали.
Тогава той се съблазнил и
си
казал: "Не можеш ли
да
кръшнеш,
да
пооткраднеш малко!
Това значи
да
любиш ближния
си
,
да
любиш Бога.
Казват за някого: "Светия е." И светията даже като посее тръни, тръни израстват.
Като любим Бога, Той ни дава условия
да
се прояви доброто в нас.
Бог очаква
да
Го обичаме, за
да
може, като Го обичаме,
да
се прояви доброто, светлината в нас, а не че се нуждае Той от нашата любов.
Като вижда тоягата, казва
си
: "Не, трябва
да
съм умен, трябва
да
постъпвам честно и
да
се държа добре за тоягата." Той хваща тоягата с ръката
си
и казва: "С тая тояга нито бия, нито давам на другите хора
да
бият."
Да
знаете защо ви е единицата.
Той ни дава възможност ние, като слаби,
да
си
помогнем, като Го любим.
Да
не казвам, че има глупави светии, понеже и вие сте светии и ще се обидят светиите.
Бог изпраща своята любов към нас, за
да
ни повдигне.
По-големи светии от вас не съм виждал.
Затова всякога се стремете в душата
си
– всички, макар и най-последният бедняк от вас –
да
давате!
А вие казвате: "Какво ще давам?
Всички светите!
Няма нито един от вас, който
да
не е светия!
Имаш едно сърце – колкото и
да
е грешно и оцапано, то има доста големи богатства.
Ако французите от реката Сена, макар и
да
е нечиста, събират нечистотии и остатъци, и правят от тях масло, значи човек от маслото на своето, макар и развалено, сърце може
да
извади много работи.
Казвам: Новото е: Вложете у
себе
си
желание
да
давате,
да
бъдете проявление на Бога, а не
да
очаквате другите хора
да
бъдат добри към вас.
Когато те стават добри, вие тогава добри не можете
да
бъдете.
Такъв светия посее трън и израсне трън; той пита тръна: "Имаш ли намерение
да
се оправиш, или не?
Като се отдалечил Бог, дошло 3, а като дошло 6, без малко
да
пропадне.
Във всеки момент проявете най-малкото добро, което можете
да
проявите.
" "Не е в естеството ми
да
се оправя.
Вие с бележка 6 влизате в университета, но с числото 6 ще попаднете на много големи трудности.
Аз ще
си
остана такъв, какъвто съм.
Представете
си
, че носите голяма, хубава, червена ябълка, която някой ви е дал
да
я занесете подарък някому.
Най-малката любов, най-малката истина, която можете
да
проявите -проявете ги!
Какъвто ме виждаш, това съм аз." Светията
си
изважда ножчето, отрязва едно клонче и туря една малка присадка.
Най-малката светлина, колкото и
да
е малка – проявете я!
Погледнете ябълката и имате желание
да
я изядете.
Но тя ви е дадена
да
я занесете някому!
Казваш: "Какво мога
да
направя сам?
Трънът вдига шум: "Къде се намираш ти така
да
режеш?
Мислите
си
: "Не мога ли
да
изям ябълката и
да
премълча?
Твоята мисъл може
да
е капка, но всичките милиони капки, събрани, образуват големите морета.
" Светията казва: "Ти знаещ
да
растеш, а пък аз знам
да
режа." И
си
заминава.
Трънът поглежда и казва: "Такъв е светията!
Всички говорят за култура.
Как сте започнали, как сте живели във всяко съществуване – всичко това е написано на лицето ви.
И казват: "Ние сме културни хора." Казвам: Истинската култура зависи от даването.
" Този трън не дава тръни, но дава хубави плодове.
Даването е мярката.
Той вижда сега, че не ражда тръни, но нещо хубаво.
Писанието казва: "По-блажен е онзи, който дава".
Не само пари, но даване във всяко отношение.
Казвам: Не е лошо, че имате трънища, но трябва
да
знаете какво
да
правите с тях.
Откъдето минавате, всичко се чете.
Аз не говоря само за пари, но във всяко едно отношение: и в мисленето, и в чувствата, и в постъпките, и в художеството, в музиката – навсякъде човек трябва
да
дава.
Трънът
си
е трън.
Минава една селянка, която е станала гражданка – облечена хубаво, с лачени обувки, с ръкавици.
Като го посадиш, той светия няма
да
стане, но ти ще пристъпиш
да
го присадиш с онова, което ти искаш.
Гледа един френски вестник, но го обърнала със заглавието надолу и уж чете.
Една твоя мисъл може
да
е лоша – не я изпъждай, присади я.
Имаш изкуството
да
рисуваш – нарисувай на тези хора една картина; или ако
си
скулптор – извай им нещо.
Едно твое желание може
да
е някой глог – нищо не значи, присади го с нещо хубаво, не го изкоренявай.
Шивач
си
-уший на тези хора по един костюм.
Присаждане трябва.
Той
си
мисли: "Може би се е захласнала нещо, може
да
има деца и
да
мисли за тях." После минава друг и като вижда, че тя чете този вестник,
си
казва: "Тази госпожа разбира френски!
Дай нещо от
себе
си
!
Някой път ще присадиш, но присадката няма
да
хване.
Слуга
си
– пак можеш
да
направиш нещо.
Тя иска
да
покаже, че разбира нещо.
Всеки един от вас всеки ден има условия
да
направи най-малкото добро.
Хубаво е
да
знаете закона на присаждането.
То е даване.
Не искам
да
засягам това как сте живели.
Дали е много или малко, то е равносилно.
Сега, ще се отучите
да
мислите по стария начин!
Това, което сте придобили, вие го носите в
себе
си
.
Много мъчно е човек
да
се отучи от един навик.
Важен е онзи вътрешен стремеж
да
дадеш ход на Божественото вътре в
себе
си
да
се прояви.
Вие може сега
да
сте на 20 години, може
да
сте на 40-50 години – учили сте нещо.
Давайте и ще ви се даде.
Някой
си
пипа ухото, някой
си
пипа носа, някой
си
пипа очите – има разни навици.
Представете
си
, че седите на леглото вечерта и сте неразположен.
Писанието казва: "Даром сте взели – даром давайте!
Много мъчно е човек
да
се справи с тях.
Някой път като речеш
да
мислиш – и те ухапе нещо някъде.
Защо не се спрете
да
се попитате така: Ти
си
един слуга, пратен на Земята
да
служиш на Бога.
Сега, предполагам, че от тази лекция другото можете
да
забравите.
Искаш
да
се молиш – и те ухапе нещо.
Ти, като слуга, свършил ли
си
всичко онова, което Бог иска от тебе?
Но другото ако забравите, това последното, което ви казах,
да
не го забравяте!
Ти казваш: "Сега трябва
да
поживеем на Земята." Но как ще поживееш?
Силата на човека е в това,
да
може
да
противостои на някой навик.
Искаш
да
се пипнеш някъде, но кажи
си
: "Защо?
А
да
ходиш по театри тогава, когато е време
да
учиш – това не се позволява.
" Побутнеш ухото
си
и не знаеш защо го буташ, побутнеш носа
си
и не знаеш защо.
Сега, не искам
да
постъпвам с вас по буквата на закона.
Има още време,
да
изпеем нещо за десет минути.
Някъде се пипаш и не знаеш кои са причините, за
да
го правиш.
В България мъчно ще намерите един човек
да
може
да
пише добре,
да
познава правописа.
Научихте ли песента "Аз смея
да
кажа"?
Представете
си
, че в момента се казва една отлична мисъл и ти трябва
да
я запишеш, но те засърби ухото.
Който не е пял,
да
стане и
да
пее.
Онзи, който чете твоите бележки, ще каже, че
си
пропуснал някъде едно изречение и не е ясно каква е мисълта.
"Какво
да
правя?
Малко и
да
му се присмеем, няма нищо.
Какво се пропуска, когато човек
си
чеше ухото?
Мъчно е
да
се пее.
А когато
си
чеше носа?
В дадения случай, не че това е единственият авторитет, но ти
си
заставен
да
пишеш според граматиката на твоя учител.
Когато
си
чешеш тила, ти казваш: "Това, което искаш от мен, не мога
да
го платя сега." Значи имаш
да
даваш,
да
плащаш.
В английския всяка дума трябва
да
знаеш
да
я сричаш, ако не знаеш как
да
я сричаш, не знаеш
да
я пишеш и тогава можеш
да
сгрешиш.
Или искаш
да
кажеш: "Не мога
да
изправя характера
си
, той е сформиран вече." "Не мога
да
изменя убеждението
си
; имам
си
едно верую, не мога
да
го изменя." Какво е веруюто ти сега?
/"Харесваме го." Учителя свири и пее следното:/ "Обичай добре
да
мислиш (4 пъти).
Мисълта е сила за ума.
Някъде даже и учените го правят това.
Тя ще те избави от много ненужни страдания." Това е импровизация сега.
Много англичани искат
да
поправят английския език, а други пък искат
да
го оставят в тази форма и казват, че тази трудност събужда мисълта, кара ни
да
мислим,
да
не търсим лесния път, а мъчния.
/Учителя свири и пее:/ "Обичай
да
мислиш добре (3 пъти) добре, добре, добре, добре."
Англичанинът е медлен, не обича
да
си
създава ненужни мъчнотии.
/Изпя се песента: "Аз смея
да
кажа."
А научил ли
си
как се използва то,
да
можеш
да
пишеш с него,
да
можеш първокласно
да
излагаш своите мисли?
И у нас не е лесно
да
се пише.
Ти вярваш, че с твоето перо могат много работи
да
се пишат, казваш, че то е златно.
Например някои български песни са класически и не търпят вече развитие.
Такава песен става като един скъпоценен камък, като един кристал, и мъчно, много мъчно е
да
се разработи.
Но правилата на писането трябва
да
учиш сега.
Благодарение, че сега се освободихме от ѫ.
Някога не знаеш къде
да
туриш й.
Българските песни, както първоначално са били създадени, не са били такива.
Хубаво, но ще се научиш
да
служиш на Бога.
Ако вярваш в Бога, но не знаеш как
да
Му служиш, празна е твоята вяра.
Някои българи, последните певци, са внесли известни тонове, които не дават подтик за развитие.
Сега всички вие мислите, че знаете.
Вие още не сте дошли до положението
да
се наблюдавате.
Хубаво, кажете ми тогава, когато Бог създаде света, защо тури главите на растенията в земята, главите на животните хоризонтално, а човешката глава изправи нагоре?
Вие не сте се наблюдавали.
Вашата мисъл се движи в една много гъста среда.
Някои от вас са на 40 години, някои на 50, някои на 60 – човек трябва
да
си
задава много въпроси, има много работи, които трябва
да
знае.
По някакъв начин трябва
да
ми отговорите.
Един стих казва: "Ние всички живеем и се движим в Бога".
Ако аз рисувам един човек, къде трябва
да
поставя краката му?
Питам: Ако всички живеем в Бога, какво има
да
се плашим от лошите условия?
Може ли
да
ги сложа горе на главата му?
Ти
си
ученик, който се учиш
да
не те е страх от вълци, мечки, тигри.
Значи, ще рисуваш едно същество такова, каквото
си
е.
Има пример за един англичанин, който отишъл в Индия
да
се калява, като индус.
Но когато ги пратил на Земята, те ровели с главите
си
, и понеже имали такъв навик, Господ им турил главите в земята.
Неговият учител индус му казал: "Никой няма
да
те закача, но ще мислиш концентрирано.
Човек, за
да
пее, за
да
свири, трябва
да
има най-доброто разположение.
Ако се разсееш, при най-малкото отклонение на мисълта ти, веднага ще паднеш от камъка и ще те разкъса леопардът." Така и между лошите хора трябва
да
мислиш.
Без разположение не можеш
да
пееш.
Щом не можеш
да
пееш, не
си
в нормално състояние.
Щом можеш
да
пееш, в нормално състояние
си
.
То е все едно, аз като седя на камъка,
да
мисля, че вълк минава.
Нека
си
минава.
Като минава вълкът, аз ще знам защо минава той, защо е създаден.
Горе ти краката няма
да
ги туриш, а долу.
Ще кажа: Бих желал
да
имам добрите качества на вълка.
Като мине мечката, ще кажа: Бих желал
да
имам добрите качества на мечката.
Като мине боата, ще кажа: Бих желал
да
имам добрите качества на боата.
Значи на Господ му трябват греди, за
да
постави главата отгоре.
Мине някой паяк, ще
си
кажа: Желая
да
имам добрите качества на паяка.
Ние и по друг начин можем
да
го докажем.
А ти, като минава някое животно, почваш
да
го хукаш.
Стой на камъка и разсъждавай за онези, великите работи, които Бог е създал.
"Защо Господ ме е създал така?
Ти се спираш
да
мислиш за лошите хора и казваш: "Има нещо лошо в света." Не мисли за лошото!
" Господ те е създал, за
да
се научиш
да
работиш.
Защо е създал твоите крака?
Лошото в света хората сами са го създали, а всичко онова, което Бог е създал, е добро.
Господ е създал твоите крака преди всичко, за
да
ходиш с тях, след това – за
да
имаш връзка със земята, и на трето място, за
да
имаш една основа,
да
стъпваш хубаво, а не
да
залиташ.
Ако тази мисъл не я вложите в
себе
си
, не можете
да
напредвате.
Като стъпиш някъде,
да
имаш основа.
Доброто
да
е в тебе.
" Но и ти, който минаваш за светия, и ти не
си
добър.
Сега, за
да
се измени цялата култура на хората, най-първо те трябва
да
се научат
да
ходят.
Като има някой
да
ти дава, ти го хващаш и казваш: "Парите ми дай!
Аз съм наблюдавал много смешни, много извратени походки, които хората имат.
И ти не
си
от много добрите.
После ходи с подскачане./ Рядко съм срещал някой човек
да
ходи, както Господ го е създал.
Всеки ходи по мода.
В ходенето ти най-първо ще се освободиш, ще гледаш
да
ходиш правилно.
Като ходиш, трябва
да
мислиш само за едно нещо.
"Заради тебе се препънах, като те гледах." Като ме гледал, се препънал!
За какво трябва
да
мислиш?
Казах му: Съжалявам, че излязох по-рано, преди тебе, и като
си
ме гледал, ти
си
се препънал.
Втори път ще излизам подир тебе и няма
да
се препъваш.
" Един селянин му казал: "Ти мислиш тази купчина от хляб идната година
да
стане по-голяма и
да
не се вижда калимявката ти." Свещеникът поклатил глава: "Дано тъй
да
бъде!
Мъчно е човек
да
мисли право.
" Можем
да
кажем, че това е една погрешка.
Вие искате
да
ви се поверят някои тайни, нали?
Разделете много правилно 3 на 2, но не с дробни части –
да
го разделите на цяло.
Числото 2 може
да
го разделите и ще се падне по единица.
Било е време, когато човекът е можел
да
живее като растение.
Било е време, когато е можел
да
живее като риба – условията са били такива.
Сега пък, като човек, трябва
да
учи.
И в тази форма той няма
да
остане.
Този процес става с изваждане.
Числото 3 представлява една млада двойка... Този начин на обяснение сега ще го оставя.
Сега ще кажете: "Как трябва
да
ходи човек?
Ще обясня по друг начин, за
да
няма отрицателна мисъл.
" /Учителя ходи с двете ръце на корема и гледа надолу замислено./ Някой път човек ходи така.
Като извадите от 3-те бащата и майката – майката е 2 – ще остане или син, или дъщеря.
/После Учителя
си
туря ръцете отзад и ходи, гледайки надолу замислено./ А някой
си
туря ръцете така и ходи.
Да
разделите значи
да
разрешите въпроса.
Като
си
туряш ръцете отпред на корема и ходиш, така светия никога не можеш
да
станеш.
По този начин праведен никога не можеш
да
станеш.
Какво трябва
да
правиш тогава?
Първият син на Бога кой беше?
Адам. Значи първото е винаги мъжко.
Адам беше син на Бога, а пък Ева беше дъщеря на Бога – нищо повече.
/Учителя туря ръцете на корема./ Това показва, че ти
си
роб на условията.
Сега, синът е излязъл от земята.
Значи Адам, като растение, израсна от земята.
Значи, ти
си
в единение със земята; каквото мисли земята, и ти това мислиш.
Ева излезе от Адама, значи като животно.
Ти
си
в противоречие с невидимия свят, със съвършения невидим свят.
Ева, която Бог създаде от реброто на Адама, излезе от растителното царство и следователно представляваше животните.
Значи когато дойдоха до великия изпит
да
познават доброто и злото, те нямаха още онази човешка форма, която може
да
устои на големите противоречия.
За
да
се избавиш от него, ще образуваш паралелни линии, прави линии.
/Учителя поставя ръцете отстрани на тялото спуснати./ Като
си
поставиш така ръцете, това е вече е едно спасително положение.
И Адам, като едно растение, казваше: "Дето ме посеете, аз ще израсна." Ева му каза
да
яде, и той яде.
Сега, как трябва
да
започне движението?
Той не му мисли, а й каза: "Ти
да
му мислиш.
Ти вървиш и не смяташ колко пъти
си
махаш ръцете.
НАГОРЕ