НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
743
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
743
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Срещата на Любовта
,
ООК
, София, 6.11.1935г.,
Но той няма
да
живее там, през цялото време.
Ти, когато имаш среща с Любовта, няма
да
се извиняваш, че гости ти дошли.
Ще получи един хубав прием там, през тази нощ ще прекара добре и ще благодари на Бога, а на другия ден ще
си
вземе шапката и ще продължи пътя
си
.
И в най-големите страдания, вие ще се спрете в някоя Божествена хижа, и ще ви приемат, и пак ще се върнете назад весели, радостни и спокойни.
Някой път мислиш, че ще дойде премеждие и то идва; друг път премеждието те изненадва – без
да
мислиш за него, то идва.
А не
да
казвате: "Не ми се живее вече." Казваш: "Не ми се живее", а трябва
да
се живее.
Казвам: Всички се занимавате със завършените процеси.
Те като дадат рандеву, много са точни.
Казваш: "Не ми се страда", а не може без страдание.
Вие чакате едно ядене
да
се сготви,
да
се наядете и
да
си
заминете.
Казваш: "Дотегна ми сиромашията", а трябва
да
я носиш.
Казваш: "Дотегна ми робството", а ти
си
в него.
Ако е сготвено, ти
си
радостен, ако не е сготвено, недоволен
си
.
Някой даде рандеву и отиде, но другият не е дошъл.
Какво трябва
да
правиш?
Дръжте едно правило: Щом някой ти даде рандеву, но не дойде, свършено е вече.
Ако те приемат някъде, доволен
си
, ако не те приемат, недоволен
си
.
Оттам насетне, никакво второ рандеву не му давай – търси друг.
"
Да
, от външното робство, но има едно вътрешно робство, от което трябва
да
се освободите.
Сутрин, като станете, поглеждате навън и ако времето е хубаво, радвате се, ако не е хубаво, недоволни сте, казвате: "Мрачно е, облачно е." Но това са завършени процеси.
Като ти каже някой, че ще дойде на среща и дойде, ти го дръж, а ако не дойде, ти го остави, не му търси края – защо и за какво.
Като срещнеш драка и се закачиш малко, ще я хванеш, за
да
се откачиш, и като се откачиш, гледай
да
не се закачиш пак, за друга драка.
Приложете това върху
себе
си
.
И гледай, внимавай, когато ходиш,
да
не се закачаш за драките, понеже, при най-малкото закачане, ще се скъсат дрехите ти.
Виждам, че времето е хубаво – какво общо има между хубавото време и мен?
Щом една мисъл, която ти е дала среща, в едно мъчно положение не дойде
да
ти помогне, остави я.
Внимавайте хубаво за дрехите
си
!
За времето и пространството можете
да
имате съвсем други понятия.
Щом едно чувство, което ти е дало среща, в трудно положение не дойде, остави го настрана.
Щом една постъпка ти е дала среща и не дойде в мъчно положение, остави я настрана.
У нея, у всинца ви трябва
да
има движение, не трябва
да
бъдете инертни.
Времето може ли
да
бъде лошо?
Тези мисли, чувства и постъпки нямат смисъл, щом не могат
да
ти помогнат.
В обикновения смисъл ако се говори, времето може
да
бъде добро и лошо.
Молитвата е сила Божия във вас.
Ако ние не струваме хас* от дъжда, ще кажем, че когато вали дъжд, времето е лошо.
Не се самозаблуждавай, че Бог ще оправи света.
И след като се молиш –
да
работиш.
Да
кажем, че имаш
да
плащаш.
Молитвата е работа вътре в живота, за
да
се преодолеят мъчнотиите.
Да
се върнем на въпроса за свойствата на числата.
Ще се запретнеш
да
работиш и Господ ще благослови твоя живот.
Един ден ще дойде победата!
И всяка постъпка трябва
да
има връзка с Любовта.
Може
да
кажете, че тези работи ги знаете.
Всяко нещо, трябва
да
се прави в името на Любовта.
Не, за
да
се показваме пред хората.
Любовта изисква всякога
да
бъдем точни, както тя е точна.
Щом не знаете
да
го проявите, то не е знание.
После, имате процес на изваждане.
Какво е свойството на изваждането?
Казвам, че той има знание, само ако знае
да
пее.
Когато изваждате нещата, те олекват.
Тя е англичанка - не дойдеш ли на първата
си
среща с нея, оттам насетне, тя не иска и
да
те знае.
Щом не знае
да
пее, това не е знание.
Но в изваждането има и друг смисъл: изваждаш нещо отдолу нагоре.
Може
да
плачеш, може и
да
се разкайваш.
Трябва
да
измениш характера
си
.
Изпейте ги мелодично, силно, без камертон.
Трябва
да
измениш и името
си
тогава.
(Всички изпяха самостоятелно, за
себе
си
.) Всеки
да
мисли, че няма никой друг в салона, като че той е сам.
Щом направиш една погрешка, за
да
я загладиш, ти трябва
да
измениш името
си
.
Някой път, за
да
загладиш погрешката
си
, трябва
да
умреш и
да
се родиш наново – нищо повече.
Тия упражнения са много пъти по-хубави, отколкото,
да
направите някои велики работи.
И всички хора умират, по единствената причина, че не са удържали своето обещание.
Тия упражнения струват 10 пъти повече даже от някой концерт.
Хората, като дадоха обещание на Бога, когато ги създаде в рая, не го удържаха.
Ще добиете свобода.
Бог им даде едно рандеву – те не се явиха.
Вие, понякога, имате този стар навик, че като пее някой, искате
да
го коригирате.
Понеже дясната страна е по-силна, като вземете хляба, делите винаги по посока на силната страна.
Обаче в природата не е така, там процесът е точно обратен – деленето винаги става към лявата страна.
Всеки
да
мисли, че няма никой друг в салона.
Но даването, в природата, отива отляво към дясно.
Не
си
издържаха рандевуто при Бога, а
си
издържаха рандевуто при дявола.
Бутането отвън
да
го считате, че е вятър, който полъхва.
Докато деленето, при човека, става отляво към дясно, а даването става отдясно към ляво.
Аз ще
си
пея, а че вятърът ми развява косата, то е друг въпрос.
Например – даваш някому с дясната ръка, даваш отдясно към ляво, а когато вземаш, то е отляво към дясно.
А вие сега, давате внимание на това, как другите пеят.
Или сте щастливи – при Господа сте на среща.
Имаш омраза – при дявола
си
на рандеву.
Имаш любов – при Бога
си
.
Да
се научиш
да
пееш е много лесно.
Ти отиваш при Бога – ти имаш нужда.
Всеки един от вас, за 24 часа, може
да
стане певец.
Зависи как работиш.
Човекът, при когото отиваш, може
да
е лихвар или банкер.
Не
си
дал рандеву – това е причината.
Като казвам, че за 24 часа може
да
станете певци – може, но при известни условия.
Отиваш при единия, но не можеш
да
вземеш пари, защото той иска голяма лихва.
Господ каза на човека: "От това дърво няма
да
ядеш!
Всеки е прав в даден случай.
Но когато се намирате при най-важното, вие сте радостни, а когато не можете
да
го намерите, вие сте скръбни, колебаете се.
Който дава с най-малка лихва.
Сега не може
да
се разправи всичко.
Щом молитвата ти е успешна, ти знаеш как
да
се молиш – ти
си
радостен.
Който дава с най-висока лихва.
А някой път не знаеш как
да
се молиш, и тогава ще дойде мисълта, как
да
нагласиш думите.
Представете
си
, че искате
да
влезете в едно общество.
Думите отпосле ще се родят, първо не се раждат те.
Слабият може ли
да
иде при силните?
Първо се ражда нещо по-силно.
Може
да
иде, но той не може
да
се свърже с тях.
Виждам – Господ е дал заповед на вас за днес: От Дървото на познанието на доброто и злото няма
да
ядете!
Невежият може ли
да
отиде при учените?
Вие питате: "Какво
да
правим?
И доколкото думите изразяват нашето вътрешно състояние, нашата вътрешна мисъл, дотолкова те са силни.
Може, но той не може
да
приказва с тях.
Лошият може ли
да
отиде при добрите?
При Дървото на познанието на доброто и злото никак няма
да
обикаляте!
Всяка една дума трябва
да
попадне на оная мисъл, на онова чувство, на онзи вътрешен стремеж, който имате.
Може, но той не може
да
присъства при доброто.
Няма
да
припарвате даже при него.
Не е въпрос
да
отидеш при учените хора, но трябва
да
бъдеш като тях; при добрите хора трябва
да
бъдеш добър или,
да
имаш възможност,
да
бъдеш добър.
При силните трябва
да
бъдеш силен.
Защото жената на Лот, като излизаха от Содом и Гомор, се обърна
да
види, какво е станало и стана на сол.
Трябва
да
има разнообразие в стремежите ви.
Ангелът им каза
да
не се обръщат назад, но тя се обръна и стана на сол, а не на камък.
Искате
да
ви приемат,
да
влезете в невидимият свят или просто, искате
да
влезете в едно училище?
Солта, като се потопи във вода, ще се стопи.
Нали Господ е господар на всичко?
В България, ако искате
да
постъпите в университета, трябва
да
сте свършили гимназия; ако сте в Америка или в Англия, трябва
да
сте свършили колеж, а във Франция – лицей.
Ти
си
кажи: "Аз ще оправя работите
си
и ще дойда в хармония с Бога!
Един вол може
да
дойде между хората, но
си
остава вол, човек не може
да
стане.
Казвам: Не се обръщайте
да
гледате миналия
си
живот – ще станете на сол.
И след като дойде между хората, каква служба ще му дадат?
Не се обръщайте
да
гледате назад нито доброто, нито злото.
Няма какво
да
се обезсърчавам!
Ако е вол, ще му турят хомот на врата и ще го пратят на нивата,
да
оре.
" Аз го зная, мога
да
опиша какво беше едно време.
умрял, майка ми не е умряла, братята ми са богати, баща ми е богат – какво има
да
се обезсърчавам?
И ще
си
каже конят: "Какво
си
мислех, какво стана!
Оставете едно време, назад не гледайте!
" Учиш в един университет, но казваш: "Не разбирам тия работи!
" Ако отидеш някъде и видиш, че работите ти не излизат, както
си
мислил, ще кажеш: "Кон съм." Ако
си
впрегнат в каруцата, ще кажеш: "Кон съм." Ако имаш хомот, ще кажеш: "Вол съм." Дошло ти е някое нещастие – ти не разсъждаваш както трябва, питаш: "Защо ми е дошло това нещастие сега?
" В какво седи неправдата?
" Не гледайте назад!
Ти казваш: "Аз съм вече в напреднала възраст." На колко години
си
ти?
Гледайте на онези условия, които сега имате, днес
да
ги използвате.
"На 50-60." То и въпрос не може
да
става, че
си
възрастен!
Влизам в една къща и виждам, че в гърнето ври кокошка – аз знам вече характера на тези, които живеят тук.
Ако съм от типа на кокошките, трябва час по-скоро
да
си
вървя оттам, където ври кокошка.
Вие имате
да
извървите един път.
Като отида някъде и видя впрегнати коне, ако съм от типа на конете, ще кажа:
Да
ме няма от тук!
И при всяко едно спиране, ако се спрете само една секунда, вие сте изгубили 300 000 километра.
Ако отида някъде и видя, че воловете са впрегнати, а аз съм от този тип, ще кажа: Хайде,
да
ме няма оттук!
При спиране само за една секунда!
Вие може
да
попитате: "Аз мога ли
да
бъда кон?
Едно спиране от една секунда е най-малката мярка.
" Щом
си
впрегнат – кон
си
.
Всичко това има една философска страна.
Ще ви дам един стих за днес:
Всички неща в света са създадени по един определен ред, това са числа.
"Тогаз Христос ходеше по цялата Галилея, та поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на Царството, като изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ между тях." (Евангелие от Матея, 4:24) И вие, като Иисуса, обхождайте цяла Галилея.
Животните и всичко друго - това са азбуката на природата.
Ако го взема с двете
си
ръце, като хвана двата полюса, двата края, мога
да
контролирам метъра с едната ръка и мога
да
го свия наполовина.
Обаче, ако работя само с едната
си
ръка, като натисна копчето, метърът се прибира веднага – докато ти дойде на ум
да
го задържиш, той отиде вътре.
Ще кажете, че не можете
да
го направите. Жалко!
Конят – това е една страница от Книгата на природата, една частица от целокупния живот.
Конят, волът, човекът – всичко това са букви, по които можете
да
четете проявеното битие.
Колко трябва
да
бъде будно съзнанието ви!
Ако не можете
да
го направите, ще страдате.
Не се обръщайте
да
гледате на вашето минало, на вашите нещастия, на вашия лош живот.
Можете
да
го направите!
Но един ден те престават
да
се грижат – баща ти и майка ти заминат – какво ще правиш тогава?
Престанете
да
гледате вашите грехове!
Ние, хората, много мъчно се приспособяваме, мъчно се грижим за
себе
си
.
Крайно отвращение има Господ
да
мисли за вашите грехове.
Например, рибата снася яйца и не се грижи ни най-малко за тях, а след излюпването на малките, не ги учи на нищо, защото, още щом се излюпят, те веднага знаят, какво
да
правят.
Едно житно зърно, като го посееш в земята, като се види в трудно положение, веднага знае какво
да
прави.
А човекът, който минава за много учен, когато се намира в трудно положение, не знае какво
да
прави.
Като кажем, че не трябва
да
мислим за нашите грехове, това значи –
да
не грешим.
Вие, които имате съзнателен живот, вървите по Божествения път, готвите се за един по-възвишен живот, за нови разбирания – има някои неща, които трябва
да
ги проверите.
Щом грешиш, ти гледаш на своето минало – нищо повече.
Например, трябва
да
знаете следното.
Някой път не ти върви в живота, казваш: "С честен живот тая работа не става." Поседиш, погледаш и казваш: "Я
да
бръкна в някоя каса." Казвам ти: Пей!
Ако ви кажа: "Изпейте една песен", така
да
я изпеете, че
да
ми се хареса.
Ти казваш: "Срам ме е." Ти
си
певец, влез в някой ресторант, или излез на улицата, изпей една песен и поднеси шапката
си
.
Това е за предпочитане, отколкото
да
гледаш на своето минало или,
да
бъркаш в някоя каса и
да
вземеш 10 000 лева.
Там има болен човек и лекарят казал
да
се мълчи,
да
не се вдига много шум.
На този болен, може
да
му пеете тихичко и като му пеете така, той може
да
оздравее.
Нямаш нужда.
Няма
да
му пеете силно, като на сцената, но тихо –
да
оздравее.
Върви по пътя, дръж ги, не ги туряй в джоба
си
.
Всички хора, които имат музикален ритъм в организма
си
, не боледуват.
И като видиш някой беден човек, дай му ги.
Следователно, трябва
да
се възстанови музикалният ритъм.
Като намериш пари, къде трябва
да
ги туриш?
И ако не знаете как
да
постъпвате, ще опъвате каиша, на общо основание, както конете, воловете, кокошките.
Ще ви приведа един пример.
Той й казал: "Ти била ли
си
в къщата на един много богат човек, в брашното?
Целият род можехте
да
се прехранвате, но ти не използва условията и не стана по-добра от мишките." Като дошла втора мишка, той й казал: "Ти
си
била в една богата библиотека и доста книги
си
изгризала, но учена мишка не стана.
Изгриза книгите и все
си
мишка." А на третата мишка казал: "Ти
си
била в църквата, по светите одежди тури своите нечистотии, но свята мишка не стана." Вие искате брашното, като мишката.
Като мишката искате
да
гризете подвързиите на книгите и като мишката ходите между светите неща.
Отшелникът казал на мишките: "Хора станете, а не мишки." Не гледайте на вашето минало, а станете хора!
Значи,
да
използваме брашното,
да
използваме книгите,
да
използваме тия одежди – хубавите работи, които Бог е дал, трябва
да
ги използваме!
Всичкото нещастие седи в това, че не ги използваме.
Някой път вие ще забележите: вървите и не знаете как
да
ходите.
Някой идва при мене и ми казва: "Кажете му
да
не постъпва така!
" Никой учител в света, не е в състояние
да
изправи работите на човек, който не иска
да
се изправи.
Някои хора много
си
удрят петата като ходят.
Ти може
да
го биеш, ти може
да
го вариш,
да
го печеш, но той
си
остава все същият.
И като
си
блъскат така петата известно време, казват: "Заболя ме гърбът." Причината е, че много силно
си
удряш петата като стъпваш и става сътресение в гръбначния стълб.
Какъв смисъл има,
да
кажеш на желязото
да
не ръждясва?
Как
да
се излекувам, питаш ти.
Ти казваш: "Ако го пазим, няма
да
ръждясва." Желязото трябва
да
го пазиш.
Не
си
блъскай много петата!
А пък златото, каквото и
да
го правиш, и
да
го мачкаш, то
си
е все злато.
Съгласни ли сте всички с прочетените теми?
Причината за болката в гърба е, че с години
си
блъскаш петата и е ставало сътресение в нервната система.
Желязото, колкото и
да
го пазиш, като писано яйце, като го погледнеш един ден, виждаш, че е ръждясало.
Може ли
да
се движи човек между светлината и тъмнината?
Да
се движиш, значи,
да
си
в една среда, по-инертна от тебе.
Щом ръждясваш, желязо
си
.
Казвам: Няма
да
си
блъскаш петата и ще оздравее гръбнакът ти.
Мога
да
ви дам обяснение.
Ще гледаш
да
бъдеш злато.
Или, ще гледаш
да
пазиш качеството
си
,
да
не губиш цената
си
.
Под думата "злато" се разбира следното: Никога
да
не губиш цената, която имаш.
Като вървиш, тури
си
мисълта,
да
стъпваш леко, а ти вървиш твърдо – като войник: раз-два, раз-два.
Никога
да
не губиш нормата на своята топлина.
(Учителя ходи и
си
блъска силно петите.) Ходиш така, сякаш,
да
се покажеш на хората!
Да
имаш нормална топлина на мисълта
си
.
Като те гонят и бягаш, в тъмнината можеш
да
се укриеш и успокоиш, някъде на тъмно място.
Да
имаш нормална топлина на постъпките
си
.
Заболят те десните ребра – блъскал
си
с дясната ръка; заболят те левите ребра – блъскал
си
с лявата ръка.
Не се занимавай с това, как постъпвал еди-кой
си
.
Нали знаете
да
пеете?
Ако много силно
си
блъскал петата, ще заболеят гръбначният ти стълб и ребрата.
Аз дотолкова мога
да
познавам хората, доколкото мога
да
познавам
себе
си
.
А ако те болят гърдите, и това
си
има своите причини в движението.
Доколкото аз съм господар на
себе
си
, дотолкова мога
да
познавам хората.
Сега, ако ви се дадат някои правила, вие ще се хванете за буквата на нещата.
А най-важното сега в света е:
Да
изпълняваме волята Божия!
Ако ви кажат
да
напишете тема за ритъма в музиката, ще напишете много работи, които не са верни.
Не може
да
се направи едно определение.
Онова, което Бог днес ти дава,
да
го използваш.
Той ти е дал условия,
да
се учиш.
Хубаво е човек
да
е разнообразен в своите постъпки,
да
не ги прави по един и същи начин.
Най-хубавите книги ти е дал.
Трябва
да
имате безброй разнообразни постъпки.
Не гризи подвързията на книгите, а учи от тях и иди приложи това, което
си
научил!
Или,
да
вземем пеенето.
Вие не можете
да
пеете правилно, ако нямате точно определена мисъл, точно определено чувство, точно определена постъпка.
Ако искате
да
пеете за хората, вие също не можете
да
пеете правилно.
В днешния ден, каквото можеш
да
направиш, направи го!
Хората могат
да
бъдат стимул за вас, но трябва
да
имате едно вътрешно чувство, един вътрешен стремеж,
да
знаете, защо пеете.
За утрешния ден, пак имаш
да
учиш нещо друго.
Радостта постепенно се усилва и после се намалява.
Всеки ден
си
носи своето.
Тонът трябва
да
има яснота.
Щом престане това вътрешно състояние, веднага у човека се явява желание
да
пее.
Един нов начин на мислене трябва
да
изработите:
да
престане у вас песимизмът.
Той трябва
да
има и мекота.
Всъщност, хората не знаят как, някой път, сами създават своите неприятности.
И нека плачът
да
остане у вас, като един начин на миене.
Например някой мъж гледа, че жена му е неразположена, не пее.
Нали сутрин, като станете, трябва
да
се омиете?
Един ден той вижда, че тя е седнала на пианото и пее.
Когато плачете, всякога трябва
да
имате предвид –
да
се омиете.
Или, тонът може
да
бъде остър, може
да
бъде силен, може
да
бъде тих.
Мъжът казва: "Какво
си
се разпяла?
Нямаш вода,
да
си
измиеш лицето – поплачи
си
, измий се със сълзи.
2.
Божественият избор
,
МОК
, София, 8.11.1935г.,
Да
ви дам един прост пример: имате желание
да
се разходите, не тъй както аристократите правят, но
да
направите една малка екскурзия.
Ако тази сила може
да
употребиш, свободно
да
действуваш, тя е на място.
Вечерта сте решили
да
идете на екскурзия на планината.
За предпочитане е човек всякога
да
се чувствува свободен.
Излезете сутринта, гледате – мъгла, облачно, погледнете нагоре, надолу, казвате: „В такова облачно време няма
да
ида, дъжд ще вали“. Отлагате.
Отпосле иде силата.
Любовта, това е истинската свобода на човека, който я разбира.
Отложите, но виждате, че денят е много хубав.
Силата трябва
да
иде само като условие
да
се запазва свободата.
Една своя мисъл
да
я направиш свободна, ти трябва
да
я посееш,
да
я оградиш, трябва
да
я поливаш,
да
узрее,
да
я пожънеш,
да
я освободиш от люспите –
да
я овършееш,
да
[я] туриш пак на същото място, отдето излязла.
Ако
си
посял едно житено зърно, погрешка има ли?
Сутринта сте се уплашили, една инертност има във вас, не искате
да
срещнете мъчнотии в пътя.
Ако
си
излял два килограма вода на едно цвете, има ли погрешка?
Може би е погрешка, ако
си
излял тази вода от едно шише, от което човек щял
да
пие водата.
Трябва
да
знаете как
да
спестявате вашата енергия.
Но като
си
полял едно цвете, погрешка има ли?
Всичките хора се занимават с неща, които не им са потребни.
То е относително нещо.
В дадения случай не са потребни.
Например, необходимо е човек
да
се храни.
Всичките неща са живи в природата.
Най-първо те са увити във водата, живеят в нея.
Но едновременно той трябва
да
мисли.
Не ги считайте като камъчета, които може
да
ги хвърлите, където искате.
Да
излезат навън от водата не могат.
Един, който яде месо, веднага ще помисли така: „Една хубава варена кокошка в тенджерата, сварена, мазничка, после от тази вода, в мазната вода, направена една супица с ориз, разбито едно яйце с малко лимон, после воденицата и дробчетата, нарязани на малки парченца вътре.
Може
да
им разправяш за един красив свят вън от водата, те не могат
да
разберат.
Сега туй, което ви разправям, от него зависи успеха на вашия живот.
Колко[то] пъти рибата се опита
да
излезе вън от водата, то става инертна.
вие искате
да
имате един метод,
да
имате известни постижения.
Имаш подтик
да
направиш нещо добро, казваш: „Няма
да
го направя“.
Щом една риба излезе на брега, на твърдата почва, тя започва
да
скучае, не е така подвижна, във водата има голяма подвижност.
Всички тия неща туря в ума
си
.
Каквато и
да
е идея, ако тази идея вие не може
да
я посеете, ако не може
да
я оградите, [ако] не може
да
я поливате, ако тази идея не може във вас
да
узрее и
да
я повърнете във вас, отдето е излязла, вие постижения не може
да
имате.
Искаш
да
идеш на разходка, казваш: „Няма
да
ида“.
Инертност. Думата „инертност“ значи: ти
си
излязъл от една среда, но
си
влязъл в друга, която не ти подхожда.
Ти
си
в състояние на инертност.
Сега в ума му са тия работи: една кокошка, супа
да
има, баница
да
има, пък
да
има една баклава отгоре.
Ако дойде
да
слизаш в един кладенец, помисли, не слизай долу.
Ти не
си
в състояние
да
контролираш органите, с които се движиш, и ставаш инертен.
Всякога в ума ви
да
изскочи най-същественото.
Най-първо, думата „изскочи“ не е [на] място турена; „
да
изскочи“ – значи, имаш зор; „
да
се яви“ и тя не изразява.
Аз може
да
ви разправям откъде може
да
го вземете.
Всичките тия обяснения не представят истината.
Казва се „
да
се яви“, когато има призовка,
да
се яви някой свидетел – но [
да
] кажем, че „мисълта се явява“.
Какво
да
направите?
Но имате една мисъл или едно чувство, с него как трябва
да
постъпите?
Когато се качвате на планината, какво трябва
да
правите?
Представете
си
, че вие влизате в един мочурляк.
Кое трябва
да
изпъкне?
Или имате една мисъл вътре в ума
си
, къде ще я посеете вие?
Мислите ли
да
се качите?
Сега може ли
да
приведете един пример.
В лисицата ще изпъкне някоя кокошка – хубава, тлъста или някой петел.
Къде може
да
посеете едно ваше чувство?
В ума на една овца при глада ще изпъкне зелена трева някъде.
Щом слънцето изгрява, време ли е
да
спиш под юргана?
Не навсякъде в даден случай човек може
да
сее.
Никой няма право
да
спи, щом слънцето е изгряло.
Най-първо зависи от кой род сте.
В света не можете
да
сеете безразборно.
Какво трябва
да
правите?
В даден случай във вас се зароди едно благородно чувство, трябва
да
го посеете.
Че слънцето изгряло и ти
си
под юргана.
Трябва
да
се върнете назад,
да
влезете във вашето първично състояние.
Срещнеш човек, който има крайна нужда
да
му покажеш някакво съчувствие.
В духовния свят ще бъдеш на крака преди
да
е изгряло слънцето.
Щом ядеш месо, значи сроден
си
.
В даден случай щом покажете съчувствие, вие сте посели вашето желание.
Докато е тъмно, под юргана можеш
да
седиш, щом се махне тъмнината, ще бъдеш облечен, на работа.
Щом намериш в
себе
си
, че
си
инертен, трябва
да
намериш причините, условията, при които се явява тази инертност.
Искате
да
пеете, но е малко студено.
Тия форми – вълкът, лисицата, мечката, те са форми на един низш живот.
Сега
да
обясня мисълта
си
.
Ръцете ви са измръзнали, не можете
да
пеете.
Аз съм привеждал този пример и друг път.
Много хубаво
си
се наспал, но главата ти побеляла от туй спане.
Какво значи
да
не бъдеш под юргана, когато слънцето изгрява?
Щом приготвят огъня, щом се стоплите, дадат хлебец, малко чорбица, придобиете едно вътрешно състояние, донякъде имате разположение
да
пеете.
Дайте един пример.
Казвам: Инертността
си
има свои обяснения.
Учил чорбаджийските дъщери
да
свирят,
да
пеят,
да
танцуват.
Сега вас ви е страх
да
не направите една погрешка.
Всичките вълци, които са се привързали, са ставали кучета.
Като се роди туй чувство на привързаност у него, казва: „Свършвам вече с вълчата порода, ставам куче –
да
му пазя овците“.
Намира се човекът в крайна нужда, но със силно чувство на самоуважение, останал той без пет пари в джоба, гладен, три дни не ял.
Мълчи, никому не казва, не иска
да
каже, че гладува.
По-рано ги е изядал.
Среща го един български свещеник, негов познат и му казва: „Къде се губите, не ви виждам дълго време.
Има два вида инертност.
Заповядайте у дома“.
Завежда го у дома, направили една хубава гозба, едно пиленце заклано, обварено, чорбица, направена с яйца, малко лимон, по български – те не били вегетарианци.
След като се наял, разположил се и той разправя на свещеника положението
си
.
От спуснатия перпендикуляр зависи силата на моралните чувства.
Казва: „Много ти благодаря, че ме покани за обед, три дни не бях ял, изстърга ме коремът“.
Седите ден–два, не сте разположен, седите, не искате
да
работите.
“ Разправя
си
той историята.
„Какви не дяволски мисли не ми идваха в главата –
да
туря край на живота
си
.
Тогава от всяка точка може
да
се спусне перпендикуляр.
Много ти благодаря, че ме спаси“.
Щом оставяш
да
те бутат, ти
си
болен; щом оставяш
да
те бутат, ти не
си
умен човек.
/Перпендикулярът може
да
бъде към една линия или към една плоскост./ Щом е перпендикуляр, колко градуса има?
Свещеникът изважда едно турско меджидие*, дава му го и казва: „Ще се уреди тази работа.
Нищо не ви дали, не искате
да
работите.
Ако се намираш в нужда, ела пак при мене“.
Ако ви се даде храна, ще излезете из туй инертно състояние.
И ти не
си
от умните.
Психологически, в дадения случай, перпендикулярът е пробуждане на съзнанието.
Не че сте инертен, но умът е зает с придобиване на онова, което е необходимо за живота, за глада.
[След време] набеждават свещеника, че той имал някакви комитски писма, както сега има закон за защита на държавата – отиват в дома на свещеника, събират всичките книги и доста подозрителни книги имало, които
да
увисят свещеника на въжето даже.
Бог, за
да
не се карат хората, дал пространство.
Следствие на което напуща една външна деятелност, престава
да
работи, мисли вече за пътя, по който може
да
се достави храната.
Тази точка е събуждане на съзнанието ни.
Но не могат
да
намерят човек, който
да
прегледа книжата.
Слънцата ги турил на големи разстояния, като се движат, никой с никого
да
не се блъска, турил ги на далечно разстояние.
Да
допуснем, че вие някой път сте инертен, не му мислите.
Ти се намираш в известно положение – пробуждането на съзнанието е тази посока, при която при най-благоприятни условия може
да
се приближиш към центъра, към основното желание, към този център на живота.
Най-после пашата ги дава на своя секретар.
Той прегледал книгите, събрал всичките подозрителни писма и ги дал на свещеника.
Между Слънцето и най-близката звезда има такова пространство, че в него може
да
се наредят три хиляди слънчеви системи като нашата.
Трябва
да
имате ясна представа.
„Аз искам
да
живея“ – то е перпендикуляр.
Казва: „Онзи обед, който ми даде и 20-те гроша направиха това“.
Казвам: Между един човек и друг трябва
да
има пространство.
Вие искате
да
идете на разходка.
Ти не можеш
да
живееш, ако нямаш перпендикуляр, не можеш
да
се движиш към една правилна линия.
Казва: „На каква далечина трябва
да
бъдат хората един от друг?
Под думата „живот“ научно разбираме онзи перпендикуляр, най-късото разстояние, най-правият път, при който можеш
да
се приобщиш с живота.
“
Да
има три хиляди души
да
се вместят между тях.
Едно чувство ви подтиква
да
мислите.
Най-после секретарят казва на валията: „Прегледах писмата, но няма нищо подозрително, може
да
ги прегледа, който иска.
Но в дадения случай можеш
да
имаш само един перпендикуляр в съзнанието [
си
].
Няма нищо в книгите, с което може
да
обесят попа.
Три хиляди души трябва
да
се вместят.
След туй искате
да
намерите един начин
да
придобиете туй благо.
И в астралния свят може
да
имаш един перпендикуляр, и на физическото поле един перпендикуляр.
Да
се наредят един до друг и противоречие няма
да
има.
– Но всички подозрителни писма ги нямаше там.
Сега, три хиляди души трябва
да
се вместят между вас, за
да
има съгласие.
По средата се явява мисълта.
Три хиляди души между вас трябва
да
отсъствуват, за
да
има пак съгласие.
И той е готов
да
направи известни жертви, както свещеникът направи за него жертва и затова [се] отплаща на свещеника.
Или трябва
да
имате всичко, или трябва
да
нямате нищо, за
да
станете щастливи.
Всичко това въздействува, то е чувствувание.
Да
представим едно малко обяснение.
Вземете,
да
кажем, една плоскост.
Може вие един ден този човек, на когото правите услуга, в даден случай вие може
да
имате нужда от него.
От своите чувствувания се заблуждаваш.
Плоскостта може
да
се разшири.
В света всичките хора са тясно свързани.
Туй трябва
да
знаете.
Всичките същества са в една вътрешна зависимост.
Казваш: „Аз мисля, че не трябва
да
отида“.
Вие едновременно [
си
] представяте, че имате една плоскост.
Един ден ти даже може
да
имаш нужда той
да
ти направи услуга.
Казваш: „Аз мисля, че на този студ не мога
да
издържам“.
Нали шест плоскости има един куб, с които се загражда?
Даже едно дърво може
да
ти направи услуга.
Едно дърво може на тебе
да
ти направи грамадна услуга.
Ти посееш едно дърво, казваш: „Що ще
си
играя с едно дърво“.
Но случи се, ти три дни не
си
ял [и] минеш покрай дървото, което
си
посял, таман узрели плодовете, погледнеш, дървото казва: „Заповядайте“.
То казва: „Много ти благодаря, че ме посади, заповядай от моите плодове“.
Някой казва: „Аз не се нуждая от услугата на никого“.
Плоскостите се разширяват, водата се разширява и за въздуха казват, че се разширява.
Не, ти се нуждаеш от услугата на другите, на всичките.
Като говорих вчера на едного, казвам: По отношение на водата въздухът е тяло, водата е граница.
Само че тази услуга
да
дойде навреме.
Всякога, когато човек иска
да
удари, той размахва ръцете встрани.
Тази идея трябва
да
седи в ума ви.
В психическо отношение е така.
Ние се нуждаем от услугата на всички живи същества.
Всички живи същества в даден случай се нуждаят от нас.
Всички живи същества се нуждаят от нашата услуга.
То е гняв, махате ръцете
си
, правите упражнения, кипнете, някой път като се разгневите, не знаете посоката, на която може
да
тръгнете.
– /„Една граница може
да
се разшири, но тя може и
да
се увеличи“./
Да
кажем, в една плоскост има две измерения, в едно тяло има три измерения.
Ти
си
човек, който можеш
да
помогнеш, едно растение може
да
помогне, едно животно може
да
помогне и всички хора в даден случай могат
да
помогнат.
Ние се отдалечаваме от самата мисъл.
Той е от рода на тия бомби, които експлодират.
Ето какво се подразбира под думата „отдалечаване“.
Този велик закон функционира в природата.
Де е погрешката на отдалечаването?
Такова широко съзнание трябва
да
имате.
Да
обясня на прост език.
Вие сте гладен, нуждаете се от малко хляб, добре опечен, топъл, скоро изваден от пещта.
Казвате, че нямате нужда от този, от онзи и оставате сам в света.
Ще дойде някой, който ще ви залъгва с бонбончета, с други работи, които не са храна, та във вас убива онова чувство на глад, отще ви се
да
ядете, не сте взели онази храна, която е потребна на организма.
Но вие усещате вашата слабост, че човек сам не може
да
живее.
Казваш: „Аз не се нуждая от никаква услуга“.
В дадения случай храната трябва
да
бъде онова, което ще даде същественото на организма, а не със залъгвания.
Че как не се нуждаеш?
„Ще
си
купя хляб с пари“ – но парите хората ги направиха.
Казва: „Свободен съм
да
го купя“.
– Свободен
си
.
Гневът не може
да
дойде на една линия до 29 сантиметра широчина.
Никакъв учен човек не
си
.
Ти не разсъждаваш правилно.
„Силен ще стана“.
Този фурнаджия може
да
каже, че няма
да
пече хляб.
– Никакъв силен човек няма
да
станеш.
Държавата може
да
каже, че не сече пари.
Може
да
имаш пари, но хляб нямаш; някой път може пари
да
нямаш, но хляб
да
имаш.
В знанието ще придобиеш само едно нещо –
да
цениш своята свобода и
да
не позволяваш някой
да
ти тури юлар.
Слонът е силен, турят му юлар и едно дете с едно чукче като го удря по главата, го кара където то иска.
Може ли
да
си
купиш едно кило хляб без пари?
Силен можеш
да
бъдеш ти, [но без юлар].
Считаш, че
си
господар на всичко, никого не искаш
да
знаеш.
Някои хора казват: „Той е силен“.
Може
да
приведа много примери из философията.
Казва на стария: „Искате ли
да
ви услужа?
В дадения случай той изисква свобода.
Вземе раницата, вървят, стигат до един извор, седнат
да
си
починат.
Онзи изважда от раницата и благодари за услугата, нагощава го.
За тази инертност гневът е хубаво средство в дадения случай.
Но ако той не беше взел раницата, онзи човек не щеше
да
му помогне.
Той може
да
ти помогне, но много енергия се изхабява.
Казвам: Този, младият човек е умен, казва: „Мога
да
ви помогна“.
В природата съществува един закон: Ти свободата на един човек можеш
да
ограничиш, но нямаш право
да
ограничиш [неговата] воля.
Свободата може
да
ограничиш, понеже свободата е резултат на волята.
Ако кажете – „аз раница не нося“, после кажеш – „не може ли
да
ми дадеш малко хлебец?
Да
ограничиш – ето какво се подразбира.
“ – то е аристократически, заповядаш
да
ти даде от своя хляб.
Щом започне
да
се ограничава състоянието на човека, веднага гневът ще се яви във вид на разширение, той иска
да
се освободи най-първо.
Втората фаза на гнева
да
дойде, ще се яви налягането.
Нямаш право
да
потискаш извора
да
не извира, но можеш
да
[му] дадеш каквото направление искаш.
След като я носиш, ще имаш право
да
ядеш от хляба.
Налягането произтича от силни чувства на низшето в човека.
Ти не можеш
да
ограничиш водата или
да
затвориш извора.
Хлябът е възлюбил онзи, който носил раницата – онзи, който казва: „Вземи от този хляб“.
Следователно, ограничавай
себе
си
, без
да
затваряш извора на своята воля.
Може
да
дойде сега морализирането.
Идва вече налягане в гнева, усилване на гнева.
Аз гледам, във вас има една погрешка.
След туй, като дойде това налягане, у човека се явява една мисъл, която трябва
да
изрази гнева.
Трябва
да
правите едно ограничаване.
Тогава ще се яви едно централно напрежение отвътре по всички посоки, става избухване.
– „Аз не искам
да
ме ограничават“.
Тогава човек започва
да
мисли, но много късно той мисли.
Ограничение на свободата, но
да
няма туй ограничение – твоята воля
да
се прояви.
Трябва
да
използувате разширението, трябва
да
използувате налягането, трябва
да
използувате и вътрешното напрежение.
Или в
себе
си
никога не допускай
да
се ограничи волята.
Заличи някои хубави черти –
да
няма бръчки.
Допуснеш ли
да
се ограничи твоята воля, може
да
се лишиш от много работи, може
да
се лишиш от живота.
Художникът няма
да
знае основните черти.
Енергията трябва
да
впрегнем през каналите на вашия ум, за
да
я използуваме за една хубава работа.
Не трябва
да
спираме енергията.
Той, като свири, иска
да
се хареса на публиката.
Никога спирането не трябва
да
става по права линия, но ще направите един завой.
Да
кажем, някой човек ви обижда, говори лошо по ваш адрес.
Той за убеждението [
си
] умира, жертвува живота
си
, но онази воля, която има, за
да
изкаже това, което мисли, което чувствува, той предпочита
да
умре, отколкото
да
ограничи извора му.
Сега, отива един и казва: „Господине, аз не искам
да
ям във вашия дом, но моето отечество не е разположено днес, не зная какво има“.
Вие най-първо ще му дадете един аванс, един поздрав.
Казва: „Аз не искам
да
ограничат свободата ми“.
Казва: „
Да
не би
да
сте се скарали с домашните?
Седи някой, казва: „Свободен съм, не искам никой
да
ми заповядва“.
Неразположението на човека зависи от неговите схващания.
Запример, ако ти
си
мръднеш главата вляво, откъде е дошло поздравлението и ако ти
си
мръднеш главата надясно, отде е дошло поздравлението?
На кого трябва
да
пее човек?
Пред стражата вървиш, казваш: „Няма какво
да
се прави“.
Не, като дойде до свободата на волята – никакъв стражар!
Най-първо, за
да
се подвижва вашата дясна ръка, имате известно чувство, образувало се едно чувствувание.
И милиони стражари
да
се явят, никакъв стражар
да
не признаваш,
да
кажеш: „Не се мърдам оттук“.
Художникът трябва
да
се пази от една погрешка: на слепи хора
да
не рисува.
То не се дължи на мисълта, а чувствувание има, което заставя вашата дясна ръка
да
се подвижи напред.
То е човек, който не
си
ограничава волята.
Който говори и той трябва
да
се пази от една погрешка: на неми хора
да
не говори. Мислете!
Казвам: Трябва
да
впрегнем тази енергия, която се [е] образувала.
„Може
да
ме убият, но не се мърдам“.
Ако вие в даден момент не сте толкова умен, тази енергия веднага ще намери своите пътища.
Двама души, които поддържали свободата на волята, единият имал убеждение, а другия нямал убеждение, [но] и той е [бил] за свободната воля.
На глупави хора
да
не говориш.
Тази енергия ще излезе от всички посоки, това хората наричат гняв.
Този, който бил за свободата на волята, двама стражари го носят, не иска
да
върви сам, занасят го в участъка.
В
себе
си
на този, глупавия човек
да
не говориш.Какво трябва
да
правиш с глупавия, то е друг въпрос.
Ще започнат
да
се изкривяват устата, очите ще затваря и отваря, ръцете ще движи, лицето [ще] е червено, ще се чуват гръмотевици, бомби, падания, може би 1/4 час ще бъде картечен огън.
Казва: „Свободен съм, те са слуги,
да
ме носят“.
Но в
себе
си
ще кажеш: „На глух не свиря, на сляп не рисувам, на ням не говоря“.
Генералът командува
да
се спре войната, примирие има.
Той не иска
да
върви, казва: „Ако искат –
да
ме носят, както искат, но онова, което мисля, аз не отстъпвам от него“.
Като се примирят, започват
да
мислят, колко са похарчили в тази война и виждат, че доста пари са похарчени и никаква печалба няма.
Ти не ограничаваш волята
си
.
Всякога трябва
да
имате нещо живо, разумно.
Вие не дръжте отрицателни мисли в ума
си
.
Сега те имат повече условия
да
се гневят.
Дръжте в ума
си
идея, която е жива.
Тъпанът никога няма
да
каже своята истина“.
Дръжте в ума
си
ония, живите идеи.
Ти
си
свободен.
Идеята на слушането, идеята на гледането, идеята на говоренето.
Но каква беше темата, която разглеждахме?
То са идеи, които растат, които дават импулс на човека, които дават плод.
Щом свириш, на човека се придава нещо.
Ти, ако ограничиш волята
си
, ти тогава
си
смазан, хасъл
си
смазан.
Щом рисуваш на един човек, който има зрение, той вече придава нещо на твоето изкуство.
Докато волята ти седи неограничена, ти
си
свободен, то е свободата на човека.
Говориш нещо на човек, който слуша, и той придава.
Всичките скърби, които ги имате, те се дължат на ограниченията на вашата воля.
И човек, който слуша, и той ти придава.
Който мисли, и той ти придава.
Ако вземете един диамант, запример, веднага ще видите, че има едно свойство, че той усилва светлината, пречупва я.
Който мисли, и той ти придава нещо на твоята мисъл.
Следователно, те са правила, които трябва
да
ги пазите.
Та казвам: Главното в съвременните естествени науки, когато изучавате природата [е], [че] тя съдържа всичките методи как трябва
да
се живее.
За
да
бъдеш радостен, отвън можеш
да
имаш страдания колкото искаш, [но] за
да
бъдеш радостен, непременно Божественото трябва
да
бъде свободно, в съзнанието
да
знаеш, че
си
свободен.
Ние в света, когато се приближаваме към идеята за Бога, при туй Същество, трябва
да
знаем, че няма същество с по-деликатен слух.
Един от най-сложните въпроси е
да
знаеш, как
да
живееш във всеки даден случай.
– „Иде ми
да
се пръсна“.
Той е Същество в свят, [в] който всичко слуша: и най-слабите трептения, и най-слабите въздишки Той чува.
Неговото око всичко вижда, пък в света няма същество, което
да
говори по-красиво от Него.
Една гайда, като я надувате, може ли
да
се пръсне?
Няма и друго същество, което
да
мисли така ясно, като Бога.
Може ли един гайдарджия, който свири,
да
пукне гайдата?
Никога не е неговото желание
да
пукне гайдата.
Тази гайда е толкоз еластична, колкото и
да
надуваш, не се пука, никога не се пука.
Той ще ти предаде нещо.
Нищо не е в състояние
да
пукне един човек.
Ти
си
представляваш Бога като нещо отвлечено.
Но сам може
да
се пукне. Кога?
Как
да
[
си
] Го представиш?
Как
да
[
си
] представиш сладкото?
Ще ви приведа един пример.
Захарта ти ще [
си
] представиш на бучки.
Ж-то представлява
да
живееш.
Как ще [
си
] представиш меда?
Значи ти трябва
да
разбираш законите на силите, които излизат от центъра на битието към периферията.
Захарта е твърда, а медът какъв е?
Тогава трябва
да
знаеш в каква посока
да
се движиш.
Ако се движиш в периферията, трябва
да
знаеш, ако се движиш по радиуса от центъра, или ако се движиш към самия център на живота – различни са законите, при които може
да
функционираш в даден случай.
“ – „Не искам
да
живея вече“.
Как ще [
си
] представиш петмеза?
Някой казва: „Трябва
да
се живее“.
– „Не зависи от тебе, ти ще живееш“.
Ама къде искаш
да
живееш?
Питам: „Защо искаш
да
се самоубиеш?
Представете
си
една и съща идея, изберете
си
една идея за туй, най-великото в света.
Искаш
да
живееш,
да
се удоволствуваш?
Не, мисли онова, което можеш
да
си
представиш в дадения случай – реалното.
Или в сърцето – трябва
да
разбираш закона на чувствуването, или пък, ако искаш
да
живееш на физическото поле, трябва
да
разбираш законите на движението.
Казвам: „Искаш
да
се самоубиеш?
Едно число може
да
се увеличава, може
да
се намалява, може
да
се дели, може
да
се умножава.
Вземете, че вие искате
да
живеете на физическия свят.
Всякога има едно положение в природата, с което човек трябва
да
се бори.
Трябва
да
разбирате законите на физическия свят.
Тъй казва: „Виждам, един ден иде нещо, дойде едно същество и кацна на ухото.
Или искаш
да
живееш в астралния свят.
Каква форма имаше, не зная, но чувствувам, че кацна на ухото и започва
да
ми говори.
Трябва
да
разбираш законите на астралния свят.
“ – „Мен не ми трябва
да
зная.
Чувам го, не виждам никаква форма.
В човека има едно предразположение
да
остане в покой.
Ще се самоубия,
да
се освободя“.
Човек не обича много
да
мисли.
Вие искате
да
живеете в менталния свят, света на човешката мисъл.
Трябва
да
разбирате законите.
Усещам, че кацнало на ухото [ми], но не му виждам формата.
Или може
да
живеете в причинния свят, най-високото състояние.
Рекох: „Продаваш ли душата
си
?
Туй, което на земята казват, че човек трябва
да
бъде философ, разумен.
“ – „Продавам я, че как?
Казва ми: „Трябва
да
[се] научиш
да
живееш по-добре,
да
не лъжеш.
“ – Рекох: „За две хиляди лева, продаваш ли я?
Ти
си
търговец, честно не продаваш“.
Оттам, отдето излизат всичките подбудителни причини за всички действия на земята.
“ – „Продавам я“.
Всичко това ми говори, на ухото кацнало“.
Всяко едно противоречие, което става на земята, ще видите, там се оправдава.
Ако отиде при някой лекар
да
му каже това, ще каже, че е побъркан.
После трябва
да
го учи човек.
Продаде
си
душата и я купих.
В дадения случай, не че реалността няма форма, но понеже ние не сме свикнали
да
гледаме в тази посока, в която можем
да
видим това, не можем
да
видим този образ.
Трябва
да
му разправяш какво е мързел.
Понеже образът на реалността е много подвижен, крайно подвижен е, не е нещо установено, затова ви се вижда като че няма форма.
Запример, ти искаш
да
живееш.
Ние му купихме душата, за
да
го избавим от едно робство.
Ако ние не виждаме образа на оня свят, то е по единствената причина, че крайно се изменя, голяма променчивост има в това.
И вълкът иска
да
живее, дошло му на ум, че за
да
живее – намерил лесен начин – хване едно агне, казва: „Трябва
да
се яде“.
Той иска
да
ограничи своята воля от външните условия на живота, стеснява се и иска
да
се ограничи.
Казва някой: „Не трябва ли
да
яде човек?
Да
се повърнем към туй, което говорих.
“ – Не, трябва
да
яде, не е [там] погрешката.
Той иска
да
се самоубие,
да
ограничи страха в
себе
си
.
То не може
да
си
представи: вкус няма, няма форма.
Да
ви кажа начин за самоубийство: Ограничи в
себе
си
страха.
Казвам: Няма
да
ядеш.
Ограничи в
себе
си
празната гордост.
Ограничи в
себе
си
глупавото щестлавие.
Хубаво брашно, прясно масло, яйца, мляко, каймак и хубаво
да
бъде опечена баницата.
Ограничи в
себе
си
удоволствията.
Няма
да
ядеш месо.
Пък реши
да
живееш спокойно,
да
бъдеш последният човек на света.
Всички тия неща са външен процес.
Каквото остане нещо някъде от яденето на някоя трапеза, чакай всички
да
се наядат, каквото остане, ти, като кученце, от трохиците ще хапнеш и ще кажеш: „Слава Богу, че те останаха“.
Почива
си
човекът, [а някой] казва, че е мързелив.
Като казваме „няма
да
ядеш“, не че ще престанеш
да
ядеш, но няма
да
ядеш месо.
Казва: „Не мога
да
разреша този въпрос, как така аз
да
гладувам“.
От всичко туй, което говорих, може
да
направим една баница, но тя не е опечена.
Трябва
да
чакате половин час, не зная дали ще може
да
я изядете.
Да
оставим това.
Че ти не разбираш, се познава: ти като хванеш едно същество, което Бог е създал, без
да
го питаш, като един вълк го изядеш.
Сега аз оставям идеята, че трябва баница
да
ядете.
То са етимологически въпроси.
Казва: „Няма
да
ядеш“.
Утре тебе някой по-силен ще те хване.
– Изворът, който извира,
да
го не запушвате.
Ония автори, най-първо като погледат някое съчинение, гледат най-първо къде са турени точки, запетаи, точка и запетая, удивителен знак.
Казва: „Няма
да
се сърдиш“.
Ти хванеш по-слабия, друг, по-силен хване тебе и те изяде.
Волята е един извор в тебе и в този извор е всичкото твое щастие.
В какво няма
да
се сърдиш?
Никога не запушвай този извор, нито позволявай някой
да
го запуши.
Ти
си
дал лош пример.
То трябва
да
бъде свещено място.
„Няма
да
ядеш“.
Престани
да
ограничаваш хората и другите ще престанат тебе
да
те ограничават.
Никога
да
не хвърляш камъче, нито
да
позволяваш някой
да
хвърля и
да
запуши извора.
Всичката е реч е написана само със съгласни букви.
Сега този въпрос „няма
да
ядеш“ другояче може
да
се тури.
Започни
да
ги обичаш и те ще започнат
да
те обичат.
Там
да
е оградено мястото, ти сам
да
ходиш.
Да
погледнеш и
да
знаеш, че благото иде оттам.
Казва: „Няма
да
ядеш“.
Това всеки може лесно
да
го намери, не го пишат.
Сега
да
ви представя един пример.
Ако вземеш едно житено зърно в хамбара, представи
си
, че го милваш, колко е хубаво, галиш го, целуваш го, какво се ползува житеното зърно от твоите милувки и целувки?
Няма ли този извор, всичко друго е безсмислено.
Важно е в речта
да
говориш.
Не говори за другото, че няма
да
ядеш.
Ако имате този извор, ще бъдете силни, ще имате нещо, което
да
ви въодушевлява.
Да
вземеш това житено зърно и
да
го посееш.
И
да
си
остарял, пак ще се подмладиш.
Ако нямате тази идея, като остареете, ще се свърши всичко.
В любовта може житеното зърно временно
да
страда, [това] нищо не значи.
Това е прераждането.
Любовта започва със страданието.
Прераждането, то е подмладяване на човека.
Страданието не е нещо такова страшно.
Старият човек е кандидат за подмладяване.
Че вие давате изяснения, такива криви изяснения.
За какво е кандидат младият човек?
За
да
изразиш любовта към житеното зърно, ти ще го посееш, най-първо, ще го посадиш, второ – ще го оградиш с един плет, никой
да
не минава
да
го тъпче.
Той не е кандидат за остаряване.
„Зъб няма
да
обелиш“ – казва майката.
„Какво трябва
да
ям?
Младият човек е кандидат за ученик.
После, като дойде лятно време суша, ще идеш малко
да
го полееш с вода.
Понеже, нали казахме, че младият трябва
да
живее и
да
обича, той не се е научил
да
учи.
За
да
узрее една идея във вас, зъб няма
да
обелите.
Той е кандидат за учение.
Най-първо, ще го посееш, после ще го оградиш, ще го полееш и най-после, като узрее, ще го пожънеш, после ще го овършееш, ще го помилваш и ще го вземеш на ръката
си
и ще го туриш в хамбара.
За
да
стане учен, той е кандидат за живота.
Ще кажеш: „Доволно ли
си
от разходката?
Той още не се [е] научил
да
работи, вследствие на това прави много грешки.
Казва: „Може
да
се обели зъб“.
Там, дето има робство, какво [ли] не може
да
има.
“ Това е процесът на любовта: посаждане, ограждане, поливане, узряване, пожънване, овършаване и туряне в хамбара.
Следователно, какво се ползуваш ти от храната, която струва повече и ограничава свободата?
Защо ти е сила без свобода?
[В]се-таки*
да
те натоварят тебе с хляб,
да
турят най-хубавите плодове, най-хубавите яденета, а пък
да
ти затворят устата –
да
не можеш
да
ги ядеш, само
да
ги миришеш.
Животът не може
да
прави, любовта не може
да
прави погрешки.
В човека има едно инертно състояние, от което човек се учи отпосле
да
се освободи.
То значи
да
имаш сила без свобода.
Казва: „Човек има сила“.
Животът не може
да
прави погрешки.
Ще те извадят чисто зърно, ще те турят в хамбара, отдето
си
излязъл.
Тази мисъл дали [я] разбирате или не?
3.
Роденото от плътта
,
НБ
, София, 10.11.1935г.,
Така ще покажеш, че вярваш в Бога.“ – „Казано е
да
не изкушаваш Господа Бога твоего.
Той искал
да
даде парите
си
някъде с голяма лихва,
да
спечели още повече.
Моята вяра не седи
да
се хвърля от храма.
Моята вяра се заключава в това:
Да
остана на основата на камъка.“ Най-после дяволът Го заведе на едно високо място, отдето се виждаха всички царства, и му каза: „Ако ми се поклониш, ще ти дам всички тия царства.“ – „Върни се отдето
си
дошел!
Наместо
да
ги държиш неизползувани, дай ги на мене, аз ще ти дам сто на сто лихва!
“ – „Наистина ли можеш
да
ми дадеш такава лихва?
Само на Него можеш
да
служиш и
да
Му се поклониш.“
“ – „Мога, разбира се.“ Ходжата се съгласил.
Това са вметнати изречения, които дават понятие за плътта.
Дал парите на банкерина.
Казват на някого: „Ти съвсем
си
се занемарил, не мислиш за живота.“ Че и плътта има правилна мисъл.
На какво се дължат страданията?
Като получавал лихвите
си
редовно, ходжата
си
казвал: „Много съм доволен от този банкер.“ Скоро след това обаче банкерът престанал
да
плаща и лихвите даже.
Когато плътта страда, духът се ползува.
“ – „Ти остави майката настрани, не питай за нея.“ Значи банкерът върнал само 250 хиляди лева на ходжата, а останалите 250 хиляди лева задържал за
себе
си
.
Духът използува известни моменти на страданието и за
себе
си
.
При това той предава на света онази велика наука, която му е необходима.
Чрез плътта се изразяват най-красивите форми.
Не, сигурността не е в големите лихви и в банките.
Красотата в света седи в това, че всички ще са облечени в материални форми.
Във всички материални форми е вложено някакво материално желание.
Като четете разни окултни и теософски книги или като проследите индуската философия, ще срещнете някои мисли, изказани от видни адепти, които са достигнали до висока степен на развитие и на разбирание, но и тия мисли се нуждаят от преводи.
Запример, те казват: „Убий всяко желание в
себе
си
!
Понякога той не взема във внимание дали тя може
да
издържи на тази борба.
“ Те го превеждат с думите:
да
се отречеш от живота
си
, от
себе
си
.
Следователно всички, които следват новото учение, трябва
да
вземат във внимание слабостите на плътта.
Плътта е дете, за което постоянно трябва
да
се грижат.
Не е въпрос
да
се правят корекции, защото корекциите сами по
себе
си
ще дойдат.
Като знаете това, вие не можете и не трябва
да
изисквате от нея много работи.
От какво трябва
да
се откаже човек?
Вие постоянно се безпокоите за воловете, за здравето
си
.
Представете
си
, че някой човек носи пълно шише с вода, но във вместимост от един килограм.
Три дена наред носи водата, но не я излива, държи я за критични моменти, когато ожаднее и около него няма вода.
Какво трябва
да
направи с водата, която носи в шишето?
Като слиза на земята, човек се въплътява, облича се в плът и трябва
да
спазва нейните закони.
Ако не се откаже от водата в шишето, той не може
да
си
налее прясна, чиста вода от извора.
Той трябва
да
каже: „Отричам се от водата в шишето, за
да
си
налея прясна вода от извора.“ Излива водата от шишето и
си
налива прясна вода.
На земята Христос нямаше къща, защото знаеше, че ако има къща, ще
си
отвори работа с кираджии.
Той и пари нямаше, защото знаеше, че ако има пари, ще
си
отвори работа с банките и с банкерите, че не платили навреме и т.н.
Той считаше тези неща за безполезни и казваше: „Нека други
да
се занимават с тия работи!
Човек може
да
се откаже и от хляба
си
, но по какъв начин?
“ Онези, които последваха Христа, пожелаха
да
се откажат от живота
си
, от парите.
Имаш в торбата
си
корав, сух хляб.
Христос каза: „Който уповава на парите, той не може
да
следва Моето учение.“ Обаче и Христовите ученици носили каса със
себе
си
.
Те туряли в нея парите, които окръжаващите хора им давали.
Юда носил касата.
Затова ще го извадиш от торбата
си
и ще го дадеш на кучетата.
„Юда“ означава Слава Божия.
Това значи
да
се откаже човек от старите, от мухлясалите идеи и неща в живота и
да
ги замести с нещо Божествено.
Със своите дела той показа, че наместо
да
бъде Слава Божия, по-добре ще бъде за слава на плътта, за слава на парите.
Това е разбирал Христос под думите: „
Да
се откажеш от майка
си
и баща
си
, от брата
си
и сестрата
си
.“ Това е мухлясалият живот, животът на плътта.
„Роденото от плътта плът е.“ Човек трябва
да
разбира законите, на които плътта се подчинява, и като ги разбира,
да
ги спазва.
Отиваш в една дрехарница, купуваш
си
нови дрехи, носиш ги година–две, по едно време забелязваш, че дрехите ти се скъсали, трябва
да
си
купиш нови.
Никога не плашете плътта
си
с вечния огън или с други неща.
Не
си
ли готов
да
се откажеш от старите
си
дрехи,
да
си
купиш нов костюм?
Тя е дете, на което трябва
да
се говори с положителен език, никога
да
се не лъже.
Ще изгубиш ли нещо, като се откажеш от старите
си
дрехи?
Само три пъти най-много може
да
излъжете плътта.
Нищо няма
да
изгубиш, но ще спечелиш нещо.
Ако я излъжете повече от три пъти, и светия
да
сте, тя не вярва вече.
Лесно е
да
се откажете от старите дрехи, но като дойде до живота, казвате: „Как може
да
се откажа от своя живот?
Следователно, бъдете всякога изправни по отношение на плътта
си
.
“
Да
се откажете от живота
си
, това считате за нещо отвлечено.
Не лъжете плътта, не лъжете и
себе
си
.
Когато искате
да
я нахраните, ще ѝ кажете: „Ще почакаш до 12 часа.
Някой казва, че лесно може
да
се откаже от живота
си
.
Човек никога не може
да
се откаже от нещо, докато няма какво
да
вземе.
Като дойде 12 часа, сложете ѝ
да
яде, но
да
не преяжда.
Ще ѝ кажете
да
яде малко, защото и довечера ще яде пак, та
да
ѝ бъде сладко.
Лесно може
да
се откаже човек, когато се намира пред хубавото, пред чистото, пред възвишеното, пред Божественото, защото то е реалното в живота.
Сега аз не говоря за нещо, което не се вижда.
Никога не задоволявайте плътта
си
напълно.
Аз говоря за неща, които могат
да
се виждат, говоря за неща, които могат
да
се пипат,
да
се опитват, които могат
да
се помиришат, които могат
да
се чуят.
Всички животни са врати, през които трябва
да
се мине.
Каквото дадете или каквото направите на плътта, нека не бъде абсолютно съвършено.
Ако всичко бъде съвършено, работите ѝ няма
да
вървят.
Сега ще приведа един пример, който се отнася отчасти към суеверията.
Всяко животно е символ, буква от азбуката, която изучавате в тяхната школа.
Преди години един грък във Варна решил
да
си
направи голяма къща, на два етажа, близо до мъжката гимназия.
Ако в тази школа разберете тези символи, тази азбука, вие ще ги разберете и във възвишения живот, в който ви предстои
да
влезете.
Един познат му подшушнал, че ако довърши втория етаж на къщата
си
, непременно ще умре.
Той се отказал
да
довърши втория етаж, защото се уплашил.
Като останал етажът недовършен, стотици гълъби влезли там и започнали
да
се размножават.
Връзката съдържа отношението в
себе
си
, но тя подразбира по-тясно сближение.
Я
си
довърши етажа,
да
го използуваш както трябва.“ Той послушал своя познат, завършил етажа
си
, но скоро след това умрял.
От този пример ще извадим следното правило за плътта: Докато сте на земята, не завършвайте всичките
си
работи наведнъж.
Завършиш ли всичките
си
работи изведнъж, ще заминеш за другия свят.
Ако завършите всичките
си
работи наведнъж, вие ще добиете лош навик, ще станете пасивни.
Не, човек трябва
да
остави нещо недовършено,
да
има какво
да
работи,
да
се стреми към нещо.
Хората искат
да
приложат съвършенството на земята, т.е.
да
станат съвършени.
В световете над физическия свят стават ред промени, които вие по никой начин не можете
да
си
ги представите.
Как можете
да
си
представите промените на четириизмерния свят?
Днес няма още възможности в човека
да
бъде съвършен.
Възможностите в човека
да
бъде съвършен съществуват в неговия дух.
Който живее в триизмерния свят, той вижда нещата главно отпред, под ъгъл от 180 градуса.
Той трябва
да
бъде в положението на дете, последователно
да
се възпитава.
Когато влезе в четириизмерното пространство, той вижда нещата под ъгъл от 360 градуса, т.е.
Човек може
да
живее на земята хиляда, две и три и повече години.
Ако наистина плътта не беше потребна за човека, каква нужда имаше духът
да
се облича в плът?
Тя е на мястото
си
, но трябва
да
се намери нейното място, трябва
да
се разбира нейната служба.
Защото
си
го обхванал отвсякъде Той живее в тебе, затова виждаш всичко.
Запример, когато се яви желание на някой от заминалите
да
хапне, той вижда пред
себе
си
богата, добре наредена трапеза, с всякакъв вид ястия.
Тя е почвата, тя е първото условие, при което животът може
да
се прояви.
Ако го виждаш само отвън, ти живееш в триизмерния свят, на физическото поле.
Той взема стола
си
, приближава към трапезата, но и трапезата върви, отдалечава се от него.
Докато една идея не вземе някаква форма, докато не се въплъти, не може
да
бъде ясна.
За
да
разберете какво значи отвътре, вие трябва
да
имате ясна, геометрическа представа за нещата.
Той върви и тя се движи, не може
да
си
хапне.
Тази идея остава отвлечена за нас и ние не можем
да
мислим за нея.
Да
виждате нещата отвътре, това подразбира
да
ги виждате отвътре, отвсякъде: отпред, отзад, отгоре, отдолу,
да
няма страна, от която
да
не
си
ги видял.
Заминалите
си
казват: „Всичко има в този свят за ядене, но ние не можем
да
си
хапнем.“ Защо ви е такъв свят, в който не можете
да
си
хапнете?
Щом не виждаш нещата от всички страни, по-добре не говори за тях.
Всички религиозни, духовни хора се стремят към изпълнение на Волята Божия.
Следователно от тези въплътени, осезаеми форми ние постепенно минаваме към отвлечените форми, към формите на духовния свят, който е далечен за нас по своите форми.
Ако идеята за Бога е права във вас, ще знаете, че Той живее във висшия свят, и виждате нещата отвсякъде.
Ако Го търсите горе някъде на небето, там никога няма
да
Го намерите.
Да
мислите, че Бог е само горе, това говори за една прозаична идея, тази идея е от трето измерение.
Ако познаваха тези закони, те щяха
да
живеят така, както Бог е определил.
Човек живее и се движи в Бога, Който вижда отвсякъде, чрез всички хора.
Ще благодариш на Бога за онова, което знаеш, ще благодариш на Бога за условията, ще благодариш за храната, която ти е дал.
Ще благодариш на Бога за въздуха, за водата, за светлината.
За
да
се схване правилно един тон, трябва
да
познавате трептенията му.
Ще благодариш на Бога за хората, които са около тебе, били те съвършени или несъвършени.
Човек може
да
не знае точно колко трептения има един тон, обаче може
да
познае формата му.
“, като пиеш вода, казваш: „Тук е Господ!
Ще приведа още един пример за жените.
Сегашната музика е създадена механически.
Ще кажете, че жените са все виновни за всичко и ще се обидите.
Тя още не е достигнала до положението на музиката, която съществува в природата.
Една жена постоянно се оплаквала от мъжа
си
.
Така трябва
да
се мисли.
Казвала му, че той не знаел как
да
се отнася с нея, бил много груб и невнимателен към нея.
Някои предмети дават тона „до“, други – тона „ре“, трети – „ми“, четвърти – „фа“, пети – „сол“, шести – „ла“, седми – „
си
“.
Един ден мъжът ѝ решил
да
изиграе роля на млад момък,
да
ѝ покаже, че може
да
бъде нежен, внимателен човек.
Други предмети пък дават тоновете: „до диез“, „ми диез“ и т.н.
Докато живеете само в плътта, вие никога не можете
да
разберете какво нещо е Бог.
За тази цел той написал едно нежно, любовно писмо на жена
си
, в което ѝ се обяснявал в любов.
Сега като дойда до печената кокошка, ще ви позанимая малко с музиката.
Докато съзнателно не почнете
да
учите, вие никога няма
да
разберете какво нещо е Бог, какво нещо представя Любовта, Мъдростта, Истината.
Той ѝ писал, че я обича много и че не може
да
живее без нея.
Трябва
да
имате търпение
да
ме изслушате.
Като наблюдавам религиозните хора, виждам колко прости са много от тях.
В писмото ѝ определил място, дето
да
се срещнат,
да
се поразговорят малко и я поканил
да
се отзове на поканата му.
Понякога хората са изгладнели много, бързат час по-скоро
да
се сложи трапезата,
да
ядат.
В определения ден и час той се облякъл с нови, чисти дрехи, които тя не познавала, турил
си
маска на лицето и така се явил пред жена
си
.
Като получила писмото, тя
си
казала: „Добре е
да
видя кой е и какъв е този момък, който ми пише това писмо.“ Тя отишла на определената среща и останала доволна от момъка.
В един разговор с мъжа
си
тя му казала: „Вчера срещнах един млад момък с отлични качества на мъж: внимателен, нежен към жената.“ – „
Да
, той има тези качества, аз ги нямам.
Ще кажете, че Данте е описал рая и ада.
Какво
да
правя сега?
Запример, казвам някому
да
изпее диез, после му казвам
да
изпее бемол.
Данте не е описал ада както е всъщност.
За
да
се яви такъв, този млад момък е имал добри условия, а не като моите.“ – „Както и
да
е, но той има добра обхода, мек характер, говори тихо, спокойно.“ – „Какво
да
направя?
Адът е по-страшен, отколкото Данте го е описал.
Ще се постарая и аз
да
бъда като него.“
„Роденото от плът плът е.“ Пак повтарям: Вие трябва
да
познавате законите на плътта и
да
ги спазвате.
Всички тонове от мажорните гами или всички тонове, в които има повишение, т.е.
Хората
си
представят рая такъв, какъвто не е в действителност.
диез, имат особеност, разположение за даване.
За
да
не настъпва тази реакция между тях, те трябва
да
бъдат едни от други на известно разстояние.
И в природата е същото.
Астролозите са изчислили, че между слънцето Алфаценторус и нашето слънце разстоянието е толкова голямо, че могат
да
се вместят три хиляди слънчеви системи като нашата и пак
да
остане свободно място.
Всички мажорни гами, всички тонове, които имат един или два диеза, дават нещо от
себе
си
.
Да
влезете в рая, това значи
да
почувствувате, че всички хора, всички живи същества живеят във вас и вие в тях.
Същото може
да
се каже и за хората.
Като се намери в затруднение, човек влиза в природата между мажорните ѝ тонове и чака нещо
да
му даде.
За
да
съществуват нормални, хармонични отношения между хората, те трябва
да
бъдат на такова разстояние един от друг, че между тях
да
могат
да
се вместят три хиляди души.
Не минава много и природата му дава.
Това състояние, при което хората чувствуват всички живи същества в
себе
си
и те в тях, разбират и са разбирани от тях, обичат и са обичани от тях, радват се на техните постижения като на свои, това е истински рай в духовно отношение, който хората се стремят
да
постигнат.
Понякога човек бяга от дома
си
. Защо?
Един ден всички хора ще разберете това.
– Защото е много близо до домашните
си
.
За
да
се лекува чрез музиката, човек трябва
да
разбира нейните закони,
да
знае как
да
ги използува.
От всички хора се изисква съзнателна работа,
да
развият в
себе
си
това, което природата е вложила в тях.
Когато става въпрос за разстоянието на хората по плът, те трябва
да
бъдат не много близо, не много далеч един от друг.
Дойде едно дете при мене, погледна го, виждам, че природата е вложила в него музикалност, която след време ще се развие.
Запример Земята има известни отношения към Слънцето, към Марс, към Юпитер, към Сатурн, към Венера, към Меркурий и в зависимост от тия отношения се определят и разстоянията между тях.
Днес това дете нищо не разбира от музика, но утре ще започне
да
учи,
да
се развива и след време от него ще излезе един музикант.
След като проучил всички методи за лекуване, този лекар се спрял върху смеха като рационален метод.
Следователно и вие трябва
да
развивате в
себе
си
онова, което природата е вложила; не се спирайте върху онова, което не знаете.
Разстоянието от Слънцето до Меркурий, запример, определя един начин на живеене; разстоянието от Слънцето до Венера, до Сатурн, до Уран, до Нептун, определят все нови начини на живеене, които трябва
да
се изучават.
За тази цел той тръгнал от село в село
да
лекува чрез смях и навсякъде имал успех.
Когато казвате, че нищо не знаете, че сте невежи, вие сте прави, но невежеството е относително нещо.
Така той се прочул и започнали
да
го викат и в градовете.
Които познават качествата и проявите на разните планети, казват за някой човек, че е тип меркурианец, запример, или марсианец, или венерин тип и т.н.
Запример, ако ви запитат какво е времето на Витоша днес – ясно ли е или облачно, вие нищо не можете
да
кажете – невежи сте.
“ Лекарят започнал
да
се смее.
Вие знаете, че тук е мъгливо, слънцето не се вижда, но онези, които са на Витоша, знаят, че там слънцето грее, небето е ясно, светло.
Съвременните хора говорят за слънцето, без
да
го познават, без
да
знаят как
да
използуват неговата топлина и светлина.
Те не знаят как
да
използуват електричеството и магнетизма на слънцето.
“ Лекарят продължавал
да
се смее: „Кис, кис, кис!
Обаче след три часа и вие можете
да
станете толкова учени, колкото са и те. Как?
Като не знаят как
да
се ползуват от тия сили, понякога човек се усеща крайно нервен.
Като слязат долу, и те ще бъдат невежи като вас.
Сея се, защото отиваш вече на онзи свят.“ – „Лесно ви е
да
се смеете, но моето положение е ужасно.“ – „Кис, кис, кис!
Докато е обгърнат в гъста материя и нищо не вижда човек, той е невежа.
Следователно, за
да
се избегне тази сухота, между студа и топлината трябва
да
се създаде вътрешна връзка.
Кажи поне кой час
си
определил
да
умираш.“ – „Не се смейте, моля Ви се!
Това е една обстановка на нещата, която трябва
да
имаш пред вид и която трябва
да
превъзмогнеш.
Ако топлината е повече отколкото трябва и не може
да
привлече влагата, човешката кожа изсъхва, вследствие на което се явяват известни болести, като маясъл, проказа и прочие.
Никакъв час не искам
да
определям.“ – „Кис, кис, кис!
Христос казва: „Роденото от плът плът е и роденото от духа дух е.“ Човек не може
да
дойде на земята, ако не се роди от плътта.
При тези болести кожата започва
да
се напуква.
Ами паспорт извади ли
си
вече?
Човек не може
да
влезе в духовния свят, ако не се роди от духа.
Проказата не е толкова страшна болест, както хората
си
я представят.
“ – „То се е видяло, че ти няма
да
ме лекуваш, но
да
се облека и
да
изляза
да
си
свърша работата“ – казал богатият американец.
Следователно, който иска
да
влезе в духовния свят, той трябва
да
се роди от Духа.
– „
Да
, но ще платиш за лекуването!
Който иска
да
слезе на земята, той трябва
да
се роди от плътта.
Значи, вие сте пожелали
да
дойдете на земята, затова сте се родили от плътта.
При лекуването на хората има известна философия, която трябва
да
се знае.
Един ден, когато пожелаете
да
се родите от духа, т.е.
когато пожелаете
да
влезете в духовния свят, трябва
да
се родите от духа.
Такива хора могат
да
се лекуват, като влизат в общение с жизнерадостни хора, у които чувствата са в естествено състояние.
Болният вика лекаря, разправя му, че ще умре, готви се за онзи свят, а той се смее, не иска
да
знае.
Лекарят е умен човек, той застава на психологическа основа, иска
да
измени състоянието на своя болен.
Който има такъв сърбеж по кожата
си
, нека отиде в някоя дъбова гора и облегне гърба
си
на някой стар, стогодишен дъб,
да
приеме малко от неговия магнетизъм.
Като вижда, че болният фиксирал в ума
си
мисълта, че ще умре, лекарят иска
да
измени състоянието на неговия ум.
Ядене и пиене има навсякъде, във всички светове.
За
да
влезе във връзка с дъба, той трябва
да
го разбира,
да
гледа на него като на разумно същество.
Като се смее, лекарят иска
да
покаже на болния, че той няма
да
умре.
Най-после богатият американец забравил, че е болен и казал на лекаря: „Както се вижда, ти няма
да
ми дадеш цяр, но чакай поне
да
се облека, че
да
си
вървя по работата.“ Лекарят го хваща за ръка по американски и му казва: „Като се разболееш втори път, пак ме викай
да
те лекувам!
Там не знаят какво нещо е глад и жажда.
В тях е развита телевизията, посредством която се съобщават помежду
си
.
“ – „Не, аз ще те викам, когато съм здрав, защото
си
голям веселяк.
Запример женското дърво може
да
е в София, а мъжкото – няколко километра далеч от него.
Те отварят радиото и се разговарят помежду
си
.
Мъжкото дърво отдалеч се радва на красотата на жена
си
.
Сега и вие приписвате на плътта различни отрицателни неща и казвате: „Плътта е това, плътта е онова.“ И най-после вие искате
да
се освободите от плътта.
Те не
си
служат с чинии, ножове и лъжици.
Като говоря така, аз не искам
да
вярвате на думите ми.
Ако искате
да
се освободите от смеха, от веселието, вие не сте на прав път.
Дохожда при мене един познат и аз му разправям, че не трябва
да
яде.
– Може ли човек
да
не яде?
Но какво не трябва
да
яде?
Според външните условия, те надебеляват и изтъняват кората
си
.
Месо не трябва
да
яде.
Същевременно в тях са слабо развити вярата, надеждата, милосърдието.
Те постоянно мислят върху конкретните неща, безпокоят се как ще прекарат живота
си
.
– Какво трябва
да
ядем?
Прави са хората, трябва
да
мислят как ще минат живота
си
.
Обаче ако до този боб има наблизо жива фиданка, той ще обиколи сухата пръчка и ще се обвие около фиданката.
И болният мисли как ще прекара живота
си
на земята.
Болният ще лежи на кревата
си
– нищо повече!
Едно трябва
да
знаете: Ако разберете добре този свят, ще разберете добре и онзи свят.
“ По този начин те искат
да
подчертаят невежеството на растенията.
Умрелия ще заровят в земята и ще кажат: „Бог
да
го прости!
Ако не разберете добре този свят, няма
да
разберете добре и онзи свят.
“ Живия, който се ражда, ще го увият в пелени.
Ако мислите, че растенията са невежи, какво трябва
да
кажете за
себе
си
, щом се храните с растения?
Те мислят, че макар и
да
не са разбрали добре физическия свят, ще могат
да
разберат духовния.
Ако растенията бяха невежи, и ние щяхме
да
възприемем тяхното невежество.
Като извадят заровеното житно зърно от хамбаря и го заровят в земята, то не очаква
да
кажат за него: „Господ
да
го прости!
Ако човекът не е научил добре материала от първо отделение, буквите, той нищо не може
да
разбере по-нататък.
Вие виждате, че тази работа не е както с човека.
Ученикът не може
да
се освободи от елементите на първо отделение.
Те казват тогава, че всичко зависи от тях.
Можеш ли
да
се освободиш от буквите, които
си
изучил в първо отделение?
Когато ядат хляб, те възприемат идеите на житото.
Можеш ли
да
се освободиш от числата от едно до десет?
Чрез хляба житото казва на хората: „Условията, при които ние живеем, са такива, че не можем
да
приложим своите идеи.
Понеже вие сте по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.“ Всяка идея, която носи радост и светлина, е Божествена.
Щом научиш буквите, ще знаеш правилно
да
ги съчетаваш.
Докато човек е бил на земята, вие не искате
да
си
спомните за него, но щом умре, започвате
да
си
тъгувате,
да
си
спомняте за него. Защо?
Сега вие искате
да
се освободите от плътта.
Затова тя трябва
да
се възпитава.
Защото той е поникнал в онзи свят и оттам започва
да
говори на ума ви.
Има някои работи, от които може
да
се освободите.
Това са отвлечени мисли, върху които няма
да
се спирам.
Но от някои по никой начин не можете
да
се освободите.
Бъдете снизходителни към плътта
си
.
НАГОРЕ