НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
739
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
739
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Някой се напъва, казва: „
Да
стана ясновидец.“ Казва: „
Да
видя аз нещата.“ Ти можеш
да
бъдеш ясновидец и пак няма
да
знаеш нещата.
И те
си
правят някой път погрешка.
Ти можеш
да
мислиш и пак
да
не знаеш нещата; ти можеш
да
чувствуваш и пак
да
не ги знаеш; ти можеш
да
постъпваш добре и пак
да
не ги знаеш.
Ти не можеш
да
познаваш живота без любов.
Ти не можеш
да
имаш знание без светлина.
Ще ви дам едно оприличение.
И не можеш
да
имаш светлина и знание, без
да
си
мъдър,
да
имаш мъдрост.
Ти не можеш
да
бъдеш свободен и
да
имаш широта, ако истината не е в тебе.
Членовете на тази секта, на туй верую, едните, казват, че когато се прави Господня вечеря, чашата с виното трябва
да
се дигне, а другите казват, че не трябва
да
се дигне.
Свободата вънка от истината е немислима, не съществува.
Ти в момента, когато направиш най-малката погрешка, ти изгубваш всичката своя свобода.
И като не могли
да
се споразумеят, образували две църкви.
При най-малката погрешка, ти
си
изгубил свободата
си
, не изведнъж, но ти
си
изгубил – пътят на свободата е затворен.
Един ден, когато възнесенците направили Господнята вечеря, забравили
да
дигнат чашата.
И често във вашата опитност, имате едно хубаво настроение, мислите, че сте постигнали нещо – една малка простъпка и вие изгубвате онова, красивото, което е в душата ви.
Вместо
да
трови
себе
си
и окръжаващите, по-добре
да
махне с ръка и
да
излезе навън.
(втори вариант)
И религиозният, и светският трябва
да
знаят силата на думите и
да
ги прилагат на място.
(втори вариант)
Религиозният описва онзи свят, без той сам
да
го е видял.
(втори вариант)
Ученият описва живота на слънцето, без
да
е ходил там.
(втори вариант)
Човекът може
да
вижда нещата и пак
да
не ги знае; може
да
ги чувства и пак
да
не ги знае; може
да
ги мисли и пак
да
не ги знае; може
да
постъпва добре и пак
да
не ги знае.
(втори вариант)
И тъй не можеш
да
познаваш живота, докато не
си
придобил любовта; не можеш
да
имаш знание, докато не
си
придобил светлината; не можеш
да
имаш светлина и знание, докато не
си
мъдър; не можеш
да
бъдеш свободен,
да
имаш широта, докато истината не е в тебе.
(втори вариант)
Вън от истината никаква свобода не съществува.
(втори вариант)
Направиш ли най-малката погрешка, ти постепенно губиш свободата
си
.
(втори вариант)
Без любов, без мъдрост и без истина, човек губи всичко, което е придобил.
(втори вариант)
И тогава, ако питате, кой е истинският човек, отговарям: Истински човек е този, който носи образа на любовта, на мъдростта и на истината.
(втори вариант)
Те се отдалечават от правия път на живота и желаят неща, които не им са нужни.
(втори вариант)
Едно е нужно на човека:
да
се моли искрено и от сърце, без
да
очаква бърз отговор;
да
разбира хората и
да
ги изучава, като предметно учение, без
да
очаква те
да
го разберат;
да
изучава всичко, което Бог е създал без
да
се запитва, защо светът е създаден така, а те иначе;
да
обича хората, без
да
очаква те
да
го обичат.
(втори вариант)
Някой иска всички
да
го обичат,
да
вървят след него.
(втори вариант)
Той не подозира, какво нещастие ще го сполети, ако всички живи същества го обикнат и тръгнат след него.
(втори вариант)
Един млад момък, окултен ученик, искал
да
приложи знанието
си
в живота,
да
оживява нещата.
(втори вариант)
В него се родило желание,
да
има поне едно детенце,
да
се разговаря с него,
да
го учи,
да
създаде велик човек.
(втори вариант)
Понеже не искал
да
се жени, той решил
да
приложи своето знание – от житно зрънце
да
създаде дете.
(втори вариант)
Той взел едно чувалче с жито, отворил го и започнал
да
произнася магически формули, за
да
оживи житните зрънца.
(втори вариант)
Понеже криел в
себе
си
горещо желание
да
има деца, житните зрънца се превърнали на деца.
(втори вариант)
В първия момент той се зарадвал, но после се видял в чудо, как
да
се справи с тях.
(втори вариант)
Те тръгнали след него и започнали
да
викат за хляб.
(втори вариант)
Как
да
нахрани толкова деца?
(втори вариант)
Отде
да
намери хляб за всички?
(втори вариант)
Като видял, че не може
да
се справи с тях, той взел една тояга и започнал
да
ги удря, докато избил всички.
(втори вариант)
Само едно от децата успяло
да
се скрие зад вратата и
да
запази живота
си
.
(втори вариант)
Като го видял бащата, то започнало
да
му се моли: Татко не ме убивай!
(втори вариант)
Остави поне мен
да
живея.
(втори вариант)
– Че човек трябва
да
остави само едно желание в сърцето
си
, него
да
отхрани и отгледа.
(втори вариант)
Важно е, какво трябва
да
бъде това желание: едно желание, съществено, което
да
има предимство над другите.
(втори вариант)
Това желание трябва
да
се подчинява на разумната воля на човека, той
да
го управлява.
(втори вариант)
Всички останали желания не трябва
да
се изхвърлят, но
да
се възпитават,
да
се съгласуват със същественото.
(втори вариант)
Казвате: Човекът трябва
да
бъде съвършен,
да
служи на Бога.
(втори вариант)
Да
бъдеш съвършен, това значи
да
знаеш как
да
мислиш,
да
чувстваш и
да
постъпваш.
(втори вариант)
Има един начин, по който човек може
да
мисли,
да
чувства и
да
постъпва правилно.
(втори вариант)
– Можем ли
да
познаем Бога абсолютно?
(втори вариант)
– Не можете
да
Го познаете абсолютно, но отчасти.
(втори вариант)
Достатъчно е само
да
зърнете образа Му, за
да
започнете
да
мислите,
да
чувствате и
да
действате правилно.
(втори вариант)
При сегашните условия на живота, няма човек в света, мъж или жена, учен или прост, вярващ или невярващ, който
да
бъде свободен от противоречия.
(втори вариант)
Всеки разрешава противоречията
си
по-лесно или по-мъчно, според степента на своето разбиране.
(втори вариант)
Живейте според своето вътрешно разбиране, за
да
бъдете доволни от
себе
си
.
(втори вариант)
Измените ли на
себе
си
, нето вие ще бъдете доволни, нито ближните ви.
(втори вариант)
Тази е причината, дето някои хора не са доволни от мислите, чувствата и от постъпките
си
.
(втори вариант)
Външно живеете добре, но вътрешният ви живот не е в съгласие с външния.
(втори вариант)
Спрете вниманието
си
върху вътрешната страна на живота като нещо съществено и неизменно.
(втори вариант)
Изправянето на външния живот зависи от вътрешния.
(втори вариант)
Затова е нужно правилно разбиране на живота и на разумната природа.
(втори вариант)
От какво се нуждае сегашният човек?
(втори вариант)
– От знание и светлина, от сила и богатство, от свобода и простор.
(втори вариант)
Всичко това ще му се даде, но постепенно.
(втори вариант)
В една легенда за създаването на първия човек се казва, че първоначално Бог създал само трупа му, без ръце и крака, без очи и уши, само със съзнание, че има живот в
себе
си
, а не може
да
работи,
да
вижда,
да
чува,
да
ходи.
(втори вариант)
За
да
го извади от това тежко положение, Бог изпратил два ангела на доброто и ги поставил на мястото на краката,
да
ходи с тях и
да
му напомнят постоянно за доброто.
(втори вариант)
После извикал два ангела на справедливостта, на правдата и ги поставил на мястото на ръцете,
да
работи с тях и
да
му напомнят за правдата.
(втори вариант)
На мястото на очите му поставил два ангела на истината,
да
му обръщат внимание върху реалността в живота.
(втори вариант)
На мястото на ушите поставил други два ангела – на мъдростта, които
да
му дават светлина и знание,
да
разбира вътрешния смисъл на нещата.
(втори вариант)
Най-после дошъл ангелът на любовта и пожелал
да
изпълни някаква служба в човешкия живот.
(втори вариант)
Бог му казал, че всички служби са заети, няма за него място на земята.
(втори вариант)
Той настоявал
да
му се даде някаква служба; искал
да
помогне по някакъв начин на човека.
(втори вариант)
Тогава Бог го назначил на служба, -
да
учи човека
да
говори.
(втори вариант)
Слушайте любовта, която, отначало на създаването ви досега, ви учи
да
говорите.
(втори вариант)
Слушайте любовта, която постоянно ви възпитава; показва ви как
да
говорите и с какви думи
да
си
служите.
(втори вариант)
Тя ще ви научи
да
говорите хубаво.
(втори вариант)
Слушайте всичко, каквото ви казват краката.
(втори вариант)
Слушайте всичко, каквото ви казват ръцете.
(втори вариант)
Слушайте всичко, каквото ви казват очите, ушите, носът.
(втори вариант)
Какво определение можете
да
дадете за нея?
(втори вариант)
Опитайте се
да
кажете на някого истината,
да
видите лесно ли се говори.
(втори вариант)
Опитайте се
да
опишете човека,
да
видите лесно ли се изчерпва това понятие.
(втори вариант)
Ще кажете, че човек се ражда малък, като дете, което расте, става юноша, възрастен и най-после остарява.
(втори вариант)
Той не е нито в раждането, нито в смъртта.
(втори вариант)
Никой не може
да
каже, че е видял човека.
(втори вариант)
Да
мислите, че сте видели човека, това е все едно, че сте видели къщата му.
(втори вариант)
Значи, понятията човек, вяра, истина са отвлечени, не могат
да
се конкретизират.
(втори вариант)
Мъчно може
да
се определи понятието вяра, но тя се проявява в мъчнотиите на живота.
(втори вариант)
Ако при всички изпитания и мъчнотии човек е смел и решителен, не се колебае, не се съмнява, той има вяра.
(втори вариант)
Най-малкото колебание в живота му показва, че вярата му не е силна.
(втори вариант)
Каква вяра е тази, която те заставя
да
се качиш на дърво при срещата
си
с мечка?
(втори вариант)
Докато не те е срещнала мечката, ти
си
в молитва, уповаваш на Бога, вярваш, че ще те избави от нея.
(втори вариант)
Щом я срещнеш, всичко забравяш и се покатерваш на дървото.
(втори вариант)
И при това положение, пак се молиш и вярваш в Бога, но нито молитвата ти е силна, нито вярата.
(втори вариант)
Докато не
си
срещнал мечката, мислил
си
, че
си
създаден по образ и подобие на Бога.
(втори вариант)
Щом срещнеш мечката, всичко забравяш.
(втори вариант)
И тогава, ти, висшето същество, създадено по образ и подобие на Бога, се плашиш от нисшето.
(втори вариант)
То те заставя
да
се качиш на дървото и оттам
да
гледаш.
(втори вариант)
Не можеш ли
да
и заповядаш
да
се отбие от пътя ти?
(втори вариант)
За
да
разбира нещата, човек се нуждае от светлина.
(втори вариант)
Каквото види, иска
да
го пипне.
(втори вариант)
Духовният е като възрастния; той изследва нещата с мисълта
си
, а не с пипане.
(втори вариант)
Той ходи с виждане, а не с пипане.
(втори вариант)
За
да
разбере, реални ли са, или не.
(втори вариант)
Духовният не пипа, защото е намерил Бога, познава Го и гледа на всичко, като на отражение на реалността.
(втори вариант)
За светския човек, който не е намерил Бога, всичко, което може
да
пипне, е реално.
(втори вариант)
Всичко останало е отражение на Бога, на великата реалност в света.
(втори вариант)
В търсене на методи и пътища за познаване на Бога, религиозните се разделили в своето верую, като създали и различни религии: православни и протестанти или евангелисти и др.
(втори вариант)
Последните гледат на православните като на езичници, като на хора от Стария Завет, които
си
служат с кадене, палене на свещи, курбани и т.н.
(втори вариант)
Те проповядват вяра в Господа Исуса Христа, като спасител на човечеството.
(втори вариант)
Онзи, върху когото слиза Духът, започва
да
говори на особен език.
(втори вариант)
Всички говорят, викат, пророкуват.
(втори вариант)
Ако влезете в събранието на петдесетниците, дето всеки е пророк, ще се чудите, в кого
да
вярвате.
(втори вариант)
Изобщо, всички секти, всички религии имат нещо хубаво и право, но още не са намерили абсолютната истина.
(втори вариант)
Ще дойде ден, когато всички хора ще имат едно верую, както съществува Един Вечен, Истинен Бог.
(втори вариант)
Днес всички хора търсят истината, поради което се създават различни възгледи, различни вярвания и убеждения.
(втори вариант)
– Свободата.
(втори вариант)
Чрез свободата се изявява външният и вътрешният живот на човека.
(втори вариант)
Дойде ли до любовта, човек едва може
да
надзърне в Божествения свят,
да
види Бога.
(втори вариант)
Ако с болния крак се качиш на аероплан, ще минеш за здрав човек, защото няма
да
движиш крака
си
.
(втори вариант)
Обаче, ако кракът ти е здрав, ти няма
да
куцаш и на физическия, и в Божествения свят.
(втори вариант)
Например, болният мисли много, без
да
хвърчи.
(втори вариант)
Ето защо, мисълта трябва постоянно
да
се чисти,
да
се освобождава от всичко неустойчиво и гнило.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие обичате една своя приятелка, храните към нея добри, положителни мисли и чувства.
(втори вариант)
Щом
си
помислите за нея, изпитвате неприятно чувство.
(втори вариант)
Това показва, че нещата са относителни.
(втори вариант)
Ние живеем в относителен свят, поради което някои мисли за известни хор а са добри, а за други – лоши.
(втори вариант)
Всеки трябва
да
познава
себе
си
,
да
разбира, кое е полезно за него, и кое не е полезно.
(втори вариант)
Слушате
да
се говори, че човек трябва
да
бъде сериозен.
(втори вариант)
Други казват, че трябва
да
бъде весел, засмян.
(втори вариант)
Кога и при какви случаи той трябва
да
бъде строг и кога – весел?
(втори вариант)
Ако
си
проповедник, ще бъдеш строг, не ти е позволено
да
проповядваш и
да
се смееш.
(втори вариант)
Ако
си
слушател, пак ще бъдеш сериозен, ще внимаваш какво се говори.
(втори вариант)
Обаче, проповедникът има право
да
развесели слушателите,
да
каже нещо весело.
(втори вариант)
Кога трябва
да
говори весели работи?
(втори вариант)
Човекът може
да
се смее, когато седне пред трапеза, пълна с ядене.
(втори вариант)
Ако трапезата е празна, няма защо
да
се смее.
(втори вариант)
Ако видиш дете, което облякло дрехите на дядо
си
, взело неговата тояга и
си
въобразява, че е старец, ти непременно ще се засмееш.
(втори вариант)
То мисли, че е като дядо
си
, а в същност не е.
(втори вариант)
Ако дядото започне
да
говори на детски език, и той става смешен.
(втори вариант)
Нито детето може
да
стане като дядо
си
, нито дядото като внучето
си
.
(втори вариант)
Следователно, човек трябва
да
знае, кога
да
се смее и кога
да
бъде сериозен; също така той трябва
да
знае, кога
да
предизвика смеха на хората.
(втори вариант)
Не стават ли нещата навреме, всякога се създават противоречия.
(втори вариант)
Един беден човек отива в дома на богатия
си
съсед
да
иска пари на заем.
(втори вариант)
За
да
го предразположи, той не пристъпва направо към въпроса, но заобикаля, говори за едно, за друго, докато най-после богаташът го предизвика
да
се изкаже.
(втори вариант)
Бедният казва, че е дошъл
да
иска пари на заем.
(втори вариант)
Богатият отговаря: Не мога
да
ти услужа, не ми внушаваш доверие.
(втори вариант)
Обаче, има едно условие, при което можа
да
ти услужа: ако дадеш дъщеря
си
на моя син.
(втори вариант)
Той се влюбил в нея и не може
да
намери спокойствие.
(втори вариант)
Сега бедният отговаря: Не мога
да
дам дъщеря
си
, защото синът ти не ми внушава доверие.
(втори вариант)
Ето едно противоречие, което трябва
да
се разреши.
(втори вариант)
В края на краищата, дал ли е богатият пари на бедния
си
съсед, и бедният дал ли е дъщеря
си
на богатия син?
(втори вариант)
Ако разрешите правилно този въпрос, ще придобиете нова светлина в ума
си
.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
знаят, дали са добри хора, или не.
(втори вариант)
Всеки иска
да
знае, какво мнение имат окръжаващите за него.
(втори вариант)
Един отговор може
да
се даде на този въпрос: Майсторът, Който те е направил, е добър, но дали ти
си
добър, не зная; трябва
да
те изпитам.
(втори вариант)
– Възможно ли е майсторът грънчар
да
бъде добър, а грънците
да
не са добри.
(втори вариант)
Грънците са добре направени, добре опечени, но глината може
да
бъде от различни качества.
(втори вариант)
Всичките грънци не са направени от една и съща глина.
(втори вариант)
Качеството на човека зависи от качеството на преобладаващите в него мисли, чувства и постъпки.
(втори вариант)
Като знаете, че мислите, чувствата и постъпките представят външния и вътрешния живот на човека, трябва
да
бъдете внимателни,
да
не допущате нечисти, дисхармонични мисли и чувства в
себе
си
.
(втори вариант)
Има музиканти, които не допущат нито един фалшив или нечист тон до ухото
си
.
(втори вариант)
Махането с ръка пресича вълната на нечистите тонове.
(втори вариант)
За предпочитане е човек
да
маха с ръка, за
да
се освободи от нечистите мисли, отколкото
да
мърда езика
си
и
да
изказва груби, обидни думи.
(втори вариант)
Така трябва
да
постъпват и религиозните.
(втори вариант)
2.
Забравените неща
,
НБ
, София, 20.10.1935г.,
Те искат
да
повърнат човечеството в уровена, в който се намират, понеже ако не повърнат в уровена, в който се намират, не могат
да
се въплотят.
След като се моли, дойдоха ангели
да
Му служат.
Ако не повърнат цялото човечество към техния уровен, значи всичко
да
се изгуби.
Вие не го вземате за утеха, казвате: Това беше само за Христа, Той е Син Божи, на Него може
да
служат, но при нас, грешните, кой ангел ще дойде, само дяволите идат.
Христос е един от възвишените духове, слезе и даде едно упътване
да
обърне цялото кормило на човешката еволюция на хората,
да
даде светлина
да
вървят напред,
да
не би
да
се повърнат назад,
да
им покаже, че пътят на човеческото спасение е в Любовта към Бога, в светлината, не в тъмнината.
Те са майстори
да
произвеждат тъмнина.
Сега това, което може
да
ви спъне, е следното.
Но вярата ви е, вие вярвате, че сте християни, отказвате тия ангели, считате, че сте недостойни ангели
да
дойдат
да
ви служат.
Вие мислите, че като вярвате в Бога, мислите, че всичко ще направите.
Божият Дух, който беше в Христа, ако ние имаме Божия Христов дух, тия същества, които са завършили своето развитие, най-благородните души, които може
да
ги срещнете, те живеят на земята и на небето, в пространството, посрещнеш ги, те се поусмихнат.
Ние сме роби на тях, техни поданици.
Допуснете, че сме в университета, вземе книга и вярва, че само като слуша професора, ще знае.
Аз не поддържам ония поверия на народа.
И в края на краищата ще го скъсат, той вярва, че може
да
мине изпита.
Както виждате, Данаил има работа с едно същество, че като го хванало, сила не останала у него.
После вижда, че не минава.
Простите привидно може
да
са прости.
Сила не остана, не мога
да
говоря.
То го укрепи и му разправя за работи, които има
да
станат за далечното бъдеще.
Казвам: Най-първото нещо е
да
се образува една вяра в реалното, невидимото.
Казвам признаците, по които може
да
познаете на кои от тия същества служи човек.
Представете
си
, че Христос дойде на земята и го питате дали вярва в Христа.
Тогава желая между духовенството, между владиците, свещеници
да
има просветени хора не само привидно, но които
да
са свързани със света на светлината.
Пък той господарят му е такъв.
Вие може всички сега
да
вярвате в Христа, както сега вярвате отвън.
Аз задавам един въпрос: Когато един овчар на сто овце остави два коча, на всеки един коч торят по 50 жени
да
ги има, в реда на естественото ли е?
Туй желание на природата ли е или на овчаря.
Защо природата наредила един коч една овца, един коч една овца, едно женско едно мъжко.
Събрани в едно, ние представляваме езеро или море, но разпръснати във въздуха на малки капки се отделят, тогава всички се индивидуализирали.
Един ден всички като се съберете, къде ще бъдете?
Той не ругае дявола, казва, етикеция има в тях, отвън те са толкова фини, дипломати, че ти не може
да
подозираш.
Хубаво защо ние изменяме този порядък на природата.
Вие искате
да
знаете ще съществувате ли такива, каквито сте.
Какво право има овчарят
да
торя на сто овци един или два коча или четири, пак не е право.
Тогава вие искате ли
да
съществувате такива.
Представете
си
, че сте главорез, отрязал
си
главите на хиляди души.
За в бъдеще искаш ли
да
съществуваш,
да
се запознаваш такъв.
Трябва ли ние
да
помним, според закона на еволюцията, всичките минали форми, през които сме минали.
Всичките хора са минали през животинското царство – дали го приемат или не, то е друг въпрос.
Той като те види, знае имаш ли слабост към жените, имаш ли слабост към парите, към тщеславието, дали
си
някакъв религиозен фанатик.
Но, религиозните хора казват, че Бог създал човека.
Знае ти слабостите навсякъде и те бутне на болното място, ще започне
да
те маже.
Бог създал човека, но Бог създал човека, когато минал през животинското царство, тогава Господ дойде и направи човека.
Казва: Ти
си
за монастир, като тебе човек няма, ти (
си
) човек, който може
да
оправиш живота.
Ти ще идеш
да
убедиш този мъж какво прави с жените.
Те започват
да
се карат за мъжа как
да
го имат.
Аз изнасям факти, които съществуват, оставям вие
да
цените.
Ние, сегашните поколения, не отговаряме за последствията на миналите поколения, но ние носим наследствени последствия, вярвания, привички, навици на нашите деди и прадеди: религиозни, обществени, семейни, такива морални, такива каши.
Казват: Морал трябва
да
имаме.
Трябва
да
имаме един морал, който за всичките
да
е еднакъв.
Затова всички трябва
да
желаем в управлението
да
влязат хора, които вярват в света на светлината,
да
вярват в Божествения свят,
да
живеят в света на тъмнината и в света на гъстата материя на човека.
Идеята за Бога трябва
да
бъде нещо определено.
На нас дал едно съзнание на индивидуализиране.
Нека държавници, свещеници, учители и други нека всички
да
са поне половината от тях
да
са такива.
Идеята за тия два свята, че съществуват трябва
да
бъде ясна.
Тъй само светът може
да
се оправи.
Така, както е досега, светът не може
да
се оправи.
Ние не сме господари на земята.
Някои мислят, че като възкръснем, че като оживеем втори път, дали ще мязате на сегашните хора.
Така, както е досега, светът не може
да
се оправи.
Господари са други.
Нашето верую трябва
да
се измени.
Ние
си
представяме, но фактически не сме ние ни най-малко.
Онези, които управляват света, те женят хората, те ги венчават, развенчават, те ги карат
да
се раждат,
да
умират, интернират ги на общо основание в другия свят тия, които не се подчиняват, – хайде казват в другия свят, понеже, сме под властта на царството на тъмнината.
Сега вярват в парите, няма
да
се оправи.
И тъй разправят, че Христос дошъл
да
ни избави, дошъл
да
ни избави, дошъл
да
ни изкупи.
Нито идеите, нито парите, нито силата, нито топовете – те са временни средства, те са потребни неща – но те не може
да
оправят света.
Няма
да
дойде Христос като абисинците
да
се бие със стрели с онези италианците с танкове, модерни оръжия, копията не държат вече.
Всичко е потребно, но трябва
да
имате един ум, който
да
е ръководен от Любовта.
Трябва
да
знаеш как
да
воюваш.
Като срещнеш един човек,
да
видиш едно същество, създадено от Бога, което Бог пратил на земята като такъв
да
се спогодите,
да
вършите Неговата Воля.
Някой против дявола
да
воюва.
Та казвам: Вярвайте всички в светлите ваши братя, които идват при вас.
Има нещо, което може
да
знаете, имаме наблюдения и факти, но не искам
да
ги изнасям, понеже няма
да
ви допринесат нищо.
После възмущаваш се против лошите хора, гледаш на хорището дресират се.
Тия, религиозните хора, гледат нагоре, молят се на Господа, не го знаят къде е.
Има някои, които знаеха, евреите знаеха Михаил, Гавраил, служители, висши същества, които отдавна са завършили своята еволюция.
Четат молитви постоянно, две хиляди години искат
да
се молят молитви,
да
оправят света.
Представете
си
, че човек е господар
да
става каквото иска.
Сега някой, който ме слуша, ще каже: Ако е за знание
да
се състезаваме.
Когато иска
да
стане млад, когато иска
да
стане дете.
Ония, които са религиозни, може
да
се обидят.
Иска
да
стане дете на 5 години, стане дете на 5 години.
По този начин не се служи на Бога, нито на
себе
си
, нито на Бога.
Щом иска
да
стане млад, стане млад.
Лъжата в света, неправдата, злото в света не може
да
поправят нашия живот.
Допуснете, че аз съм млад, един момък, който има тия познания, може
да
бъде млад, може
да
бъде дете, може
да
бъде възрастен, може
да
бъде стар.
Туй трябва
да
го знаете.
Този момък вижда една мома, която му хваща окото, но той знае, че той като възрастен, тя не може
да
го обича.
Той вижда, че тя има особена любов към децата.
Тя е чужда стока, която ние продаваме на консигнация.
Той веднага се превърна на едно красиво дете.
После този преврат в нас, който става, един ден ти
си
неразположен, друг ден
си
разположен, един ден
си
гневен, друг не
си
гневен, не може
да
си
дадеш отчет откъде е.
За Бога важи онзи, който може
да
извърши Неговата Воля съзнателно.
Че ако аз правя една постъпка, аз трябва
да
съм господар.
Да
извършим Неговата Воля е онова, което радва Бога.
Туй, което правя, трябва
да
зная право ли е или не е право.
Всеки ден като го срещне, ще му даде бонбонче.
Той се радва в нас, когато сме готови като деца
да
извършим Неговата Воля.
Ако направя една постъпка, няма какво
да
съжалявам, ще обмисля, ако е крива, ще я поправя.
Кое е сега хубаво
да
бъдеш сега – възрастен или дете?
Ако знаем богатствата за в бъдеще, всички тия работи, цялата вечност седи пред нас.
Някой път правите погрешки, които отпосле не могат
да
се поправят.
Ако искаш
да
имаш ласките на тази мома, хубаво е
да
бъдеш дете.
Той е приготвил неща, даже за които ние не сме сънували.
Ти убиваш един човек, но не може
да
му дадеш живот.
Тогава някой пита: Има ли право човек
да
убие някого.
Аз ви привеждам тия неща, за
да
ви покажа каква ще бъде възможността.
– Имаш право, ако можеш
да
му дадеш живот наново.
Безпокоите се за дъщеря
си
. Защо?
Един грънчар има право
да
счупи едно гърне, понеже, може
да
направи по-хубаво, по-хубаво
да
го изпече.
Ти, който не знаеш
да
правиш гърнета, не чупи гърнето.
Това е всичкото.
Той не е господар на
себе
си
.
Аз искам вас
да
ви представя от забравените работи една истина от моето становище.
Момата не е господар и момъкът не е господар.
Щом се съберат двамата, те са избухливи вещества, като се съединят, образуват една бомба, която ще се пръсне и се свършва всичкият въпрос.
Едно време един от големите пророци (на) Израил, казва: Господи, сам останах, всички избиха и моя живот изискват.
Може
да
ви наведа много малко хора, които се явили, които говорят истината.
Казва: Ти, ако не ме обичаш, ако не живееш заради мене, аз няма
да
живея.
Това е мощна сила.
Истината включва в
себе
си
целокупното съществувание на всички живи същества в света без разлика, тя има предвид доброто на всички същества.
Аз гледам на света тъй.
Нали я обичаше много хубаво, нали въздишаше
да
я види, сега въздиша
да
не я види.
Сега ще ви приведа онзи пример.
Един от тях, ако е толкова силен, че може за една нощ
да
избие 50 000, колко души изискват от тях, за
да
очистят цялото човечество.
В турците има обичай, когато момъкът се жени за една мома, той не може
да
я види.
Той може
да
има слабости, за мене не неговите слабости са външна страна.
Силни са те не е количеството, но качеството.
След като се оженили, момата се показала на момъка и тя пита на кого от неговите роднини
да
се показва – на бащата, на майката, на брата и т. н.
Ха
да
не ви казвам положете, вярвайте в светлината, вярвайте в светлите духове, вярвайте в Любовта, вярвайте в Бога, вярвайте в тъмнината, вярвайте и в тъмните духове.
Това трябва
да
го знаете.
Ако човек се окаля, умия го, туря го в джоба
си
.
Като се представила на бея неговата другарка и го попитала на кого
да
се представя.
Казвам на такива теми ние на
себе
представяме.
Монетата може
да
падне и човек може
да
падне и
да
се окаля.
Защо ние виждаме, че един човек е грозен.
Трябва
да
знаем, че човек е творение на Бога, в човека има нещо много хубаво.
Сега ако искате
да
изучавате изкуството на грънчарството, може
да
ви кажа няколко места, може
да
копаете кал за грънци.
Защо
да
не обичаш човека заради Онзи, Който го създал.
Но то е един въпрос, който ни отдалечава от това, което аз предполагам,
да
говоря защото, ако се говори, хората разбират нещата много специфично.
Ти ще видиш, че грозните хора, ако ги обичаш или ако те обичат, стават красиви.
Достатъчно е един човек
да
обича 5–10
да
стане красив.
Духовните хора това са планински върхове, планински гребени, по тях нищо не може
да
сееш, на 2, на 3 хиляди метра височина.
Нали имате там в „Клетниците“ – романа от Виктор Хюго, тази млада героиня като се влюбила, става красива.
Има грозни хора, като се влюбят, стават красиви, много красиви хора стават грозни.
На планините концерти не може
да
има, забавления долу в долините има.
Ще ви приведа един пример.
Следователно, духовните хора трябва
да
отправят своята енергия на светските хора, а светските хора
да
им дадат от плодовете, които произвеждат долините.
Един италиански художник търсил
да
намери млад момък, който
да
наподобява Христа.
Една обмяна трябва
да
има между светските хора и духовните – търговска обмяна.
След 10 години му дошло на ум
да
нарисува Юда Искариотски.
Пак започнал
да
търси един тип, който
да
наподобява.
Приемат същата светлина, духовният приема същата светлина и светският приема същата светлина; духовният приема същия въздух и светският – същия въздух; духовният приема вода и светският приема вода; духовният приема хляб и светският приема хляб.
Намерил и пак същия момък, който по-рано рисува за Христа, сега след 10 години
да
рисува Юда.
Казва му момъкът: Чудно ми е как преди 10 години рисувахте Христа, сега след 10 години рисуваш Юда.
Та всички хора са пияници.
Този тормоз, който имаме, тия неверия, съмнения, подозрения, дали има бъдещ живот, къде ще бъдем, къде е баща ти, майка ти, дали са хората честни, всички тия неща отвличат от великата истина.
Няма хора, които
да
не пият.
Изпратили от възвишения свят
да
му разправи за бъдещите работи, които има
да
стават.
Другото вино от човека направено като го напива и главата
си
пробива.
За тези същества не се говори, понеже ако много се говори за тях, падат в друга крайност, ще ги направят същества
да
им се покланят.
Казват: На доброто няма какво
да
се покланяш, на лошите духове трябва
да
пренасяме жертва, за
да
ги укротим.
И ние, културните хора, ние разбираме този свят, искаме по механически начин
да
обясним и
да
кажем, че няма друга разумност като нашата, всичко друго е произвол.
Тогава ще ви приведа следния пример.
Сега аз не искам
да
аргументирам,
да
обяснявам своето твърдение в логически изводи.
Аз искам
да
говоря върху един свят, който познавам.
Един от възвишените ангели, който гледал как Господ се занимава с хората, чудел се как се занимавал с такива глупави същества, толкоз грешни, как Господ ги търпи, те как не са в състояние
да
разберат Божията благост.
Донякъде като говоря, искам
да
ви направя
да
вярвате.
Господ го пратил на земята
да
проучава хората.
Аз ви говоря, за
да
може животът
да
стане по-сносен, за
да
може
да
прекарате мъчнотиите, които имате.
За
да
се избавите, искам
да
ви кажа истината.
Като дойдете до тесния път,
да
може
да
спомогнете.
Ще ви приведа един пример: Един българин живее в Америка, един и вярващ, който вярва в тия светове.
Другият решава и той
да
иде, той седи във Франция една година, изяжда парите.
Как няма
да
спечели.
Един анекдот ще ви приведа из турския живот, понеже е натегната,
да
се уравновеси атмосферата, ще приведа един пример
да
покажа как в турско мислили.
При един мирови съдия отива един, който имал дело, казва: Кади ефенди, имам едно дело, искам
да
го решиш в моя полза.
– Не бой се, гладен няма
да
умреш.
И в знак на признателност му дава една турска лира – сто гроша значи.
Казвам: Много добре, туря съдията лирата в джоба
си
.
Оздравява, излиза и намира училище в Ню Йорк
да
се учи.
Иде другият, казва: Кади ефенди, няма така
да
бъде, аз ще ти дам две лири,
да
решиш делото в моя полза.
Онзи казва, ти ми говориш за празни работи, че в света имало Божа Промисъл, че имало други светове, гладни имало в света, аз имам
да
плащам в училището 20 долара, после ми трябват пари за пътуване, откъде ще ги взема?
Той осъдил онзи, който му дал една лира.
Последният казва: Кади ефенди, гледай на лицето ми.
Приятелят му – този българин пише тъй: В деня, в който получиш това писмо, ще приемеш тия 20 долара, той искал
да
му прати още други 10 долара
да
си
плати.
– Какво
да
правя с онзи с двете лица?
И той искал
да
изпълни Волята Божия.
И той искал
да
опита.
Ние може
да
се смеем, казваме.
Толкоз ли е глупав
да
се подкупи със 100 гроша.
Ти видиш една красива мома, пощурееш подире ѝ.
Парите, които ми каза, аз ги имам и за път имам, и работа имам, и много ти благодаря.
Ще ме извиниш, че тия работи моят ум не може
да
ги схване.
Тия, светлите същества, те разпореждат с хората, те внушават на този, на онзи.
Без обида, то са изключителни условия.
По някой път един теляк в банята, ако не
си
извърши добре длъжността, тогава е виноват.
Казва: Ти ще дадеш.
Не е виновата момата, че е красива, не е виноват момъкът, че се е влюбил, ами надценил лицето.
Ако не са светли, казват: Ти пари няма
да
му даваш, изпъди го навън.
Най-първо тя не е създадена за него.
Тя му казва – какво
си
тръгнал подир мене, иди свърши университет.
Той казва: Вече не мога
да
уча, тя цял ден седи в ума му.
Младият момък е жертва на тъмните сили на този свят, на тъмнината.
Че е от тъмните сили се познава, понеже той ще ѝ пише 1 писмо, 2, 3, 4 писма, най-после казва, ако ти не ме обичаш, ще те убия.
Дава му 7-те лева.
Той го погледна, пък
си
отиде.
Никога едно мъжко куче не дави едно женско куче.
Право ли говориш или се шегуваш,
да
не би
да
ме лъжеш.
Мъжкото куче може
да
се нахвърли върху някое куче,
да
го дави, но като види, че е женско –
да
не му кажа името – такава благородна дама, той се покланя, повърти опашка, обикаля около нея, казва: Много съм радостен, много съм щастлив, че ви срещнах.
Ако някой се яви, казва:
Да
го ухапя ли?
Сега
да
дойдем до нас, защото някой път и ние не сме щедри.
Казва,
да
бъде човек щедър.
Аз сега
да
кажа едно благородство в кучетата, в женските кучета.
Аз имам само един такъв изключителен пример от моята опитност, той не трябва
да
се привежда, но ще го приведа за изяснение.
Каквото имах в джоба, бръкнах и дадох.
По едно време гледам мъжките кучета са затичали оттам тичат, тичат и едно женско куче и то тича.
Аз се спрях обичам
да
наблюдавам, искам
да
видя какво ще правят.
Водя го със
себе
си
в гостилницата и казвам на гостилничаря.
Мъжките кучета казват
да
му дадем един урок,
да
види как смее, те искат
да
ме хапят.
Ако яде,
да
му даде ядене.
Дохожда кучката и тя казва: Не го бутайте.
Ако не яде, не му давам пари,
да
не ходи поне
да
лъже.
Казвам: Не се учи
да
лъжеш, кажи
си
истината.
Виждам, че жена ти не е болна, пък деца нямаш.
Аз казвам, в тази кучка в дадения случай беше под влияние на светлите духове, на тия същества.
Тя казва: Този човек няма
да
хапете, ако го ухапете, целият кучешки род ще страда.
Но му казвам: Слушай, дето ти давам, ще те представя в моите проповеди за пример на другите хора
да
знаят,
да
не лъжат.
Мъжките кучета казват: Ще му дадем един зъб.
Аз за мен тъй го обяснявам, пък може
да
ви докажа и други тълкувания.
Че като човек няма
да
лъжеш.
Та казвам: Нещастието на съвременните хора се дължи на това, че те не вярват в този свят, на тия светове, в които ние трябва
да
минем.
Ако не беше ме излъгал, ще ти дам 1000 лева.
Трябва
да
минем в тъмнината и в светлината,
да
влезем в света на тъмнината и в света на светлината, от света на светлината
да
влезем в Божествения свят, за
да
разберем смисъла.
Тия светове на светлината, техните отношения са такива, както на сина и на дъщерята към бащата и майката.
Ще ви приведа още един пример.
Ние в света не можем
да
бъдем господари.
Един бедняк няколко пъти идва
да
иска пари.
Всички сме господари на земята, ние само предполагаме.
Казвам му: Слушай, аз не обичам
да
ме безпокоиш.
Ако служим на светлите духове, имаме отношение като синове.
Искай изведнъж, колкото поискаш ще ти дам.
Синът трябва
да
служи на бащата.
Давам ти свобода
да
поискаш, колкото искаш.
По какво се отличава синът?
Ще ти дам и
да
не ме безпокоиш повече, работа имам.
И слугата, и синът работят, само че синът работи без пари, а слугата работи с пари.
Аз вече знаех и изваждам, давам му ги.
Тия работи, които се пишат, не искам
да
ви накарам
да
вярвате.
Не е въпрос за вяра,
да
се проверяват нещата верни ли са или не.
Как
да
не поискам 15 000 (лева).
Това човек трябва
да
го направи.
/Учителят прочете първите три стиха от 10 глава на Пророк Данаил./ Пости човек без
да
яде.
Той не вярва, че може
да
му дам, мисли, че може
да
го изпитам.
Щом започва добре и свършва зле, тя е под ръководството на тъмните сили.
Казвам му, не лъжи, ти и тия пари ще изядеш и утре пак ще отидеш
да
просиш.
Три седмици пости един държавник като сегашните, за
да
се научи какво нещо е политика.
Престани
да
лъжеш
себе
си
, престани
да
лъжеш и другите.
Дали вярвате в това, то е друг въпрос.
Престани
да
говориш неща, които не са верни.
Аз не искам
да
вярвате.
Бъди смел
да
кажеш, каквото искаш
да
кажеш и което не искаш
да
кажеш, не го казвай, не говори много.
Не искам
да
ставам изповедник, не искам
да
зная твоите тайни.
Следователно, несправедливо е от ваша страна
да
осъждате хората, които не са виновати.
Няма защо
да
нося тайните на хората, всеки
да
носи своите тайни.
Човек трябва
да
бъде отглас на човешките нужди.
Но досега нито един от вас нямат писмо от баща
си
.
И в
себе
си
трябва
да
разбирате този закон.
Всички трябва
да
разбирате още в самото начало под какво влияние сте.
Може
да
ги разрешите много лесно.
Голямото нещастие на съвременната култура седи в това, че ние не вярваме в това, в което трябва
да
вярваме, а вярваме в това, в което не трябва
да
вярваме.
Свободата в Божествения свят е абсолютна.
В миналото хората преди
да
имат сегашните телескопи бяха преброили 6–7 хиляди звезди – това беше тяхното небе.
В духовния свят, на светлите духове, е относителна свобода, наполовина свобода.
Ако някой би им казал, че има и други звезди, щяха
да
кажат: Защо не ги виждаме?
В света на тъмнината, на тъмните духове,
си
напълно в робство от единия край до другия край на живота, ти
си
роб.
Няма някой от вас, който
да
не е вътре в туй съзнание на Бога, който
да
не е под покровителството на тия, светлите духове.
Сегашните астрономи, като туриха големите тръби – телескопите – нагоре като погледнат виждат звезди от 15, 16, 17, 18, 19 дори от 20 величина и ги изброяват милиарди.
От какво има вие
да
се безпокоите?
Някой ще каже: Що ни интересува нас далечните работи, нас близките работи ни интересуват.
Ти
си
в света на тъмнината.
Но не само
да
се самозаблуждавате от един опит.
Ние може
да
имаме разсъждението на този учения петел, който се качил на едно купище, след като свършил университет, след като взел диплома, и се качил на купището
да
изкукурига, че свършил училище.
Докато не излезеш оттам, ти щастлив не може
да
бъдеш.
Като изкукуригал, искал
да
се покаже на кокошките, че много знае, майсторски
да
рови, като ровил, изровил един голям диамант.
Казваме: Ние сега търсим
да
бъдем късметлии.
Любовта ви с пари не се продава.
Казал, отде се намери тази пущина,
да
беше едно житено зърно, струва повече.
Кой е начинът, за
да
се избавим?
Но този петел трябваше
да
знае, че ако продаде този диамант – такъв голям аз го предполагам – имаше
да
храни всичките кокошки и петли по целия свят.
Ние трябва
да
обичаме Бога, заради онова, което Той ни е дал.
Обаче, той имаше верую в онова житено зърно, което може
да
глътне и казва: Диамантът не е за нас.
Трябва
да
имаме вяра, че онова, което Той промислил, ще бъде.
Те са далечни работи.
Не може в твоята душа
да
се прояви Любов, докато нямаш един обективен Божествен свят.
Ако речем ние, съвременните хора,
да
проповядваме, че има един невидим свят, казвате: Тази работа е отвлечена, нас ни интересува сегашният живот.
Той е промислил, и онова, което промислил, не може
да
се измени.
То не е далеч, то е в нас вътре.
То ще стане на време, не на нашето време, но на времето, когато той определил, според наредбите на природата.
Някой след 1 година, след 5, някой след 15, 20, някои след 120 години го интернират и той трябва
да
си
върви.
Всеки един от вас има право
да
желае Божественото.
Някои неща може
да
чакате година, две, пет, десет, някои може на старини
да
ви се дадат.
Казват: Още веднъж такъв стар
да
не идваш на земята, нас стари хора не ни трябват.
Ти на земята като
си
може
да
вкусиш от Божественото.
Но
да
оставим сега.
Има моменти в живота, когато човек е готов всичко
да
жертвува за Божественото.
Та казвам: Трябва
да
вярвате в този свят.
Може
да
бъдете заобиколени от тия същества, от тия светли същества на Любовта.
Всички искате
да
живеете много добре,
да
бъдете щастливи,
да
бъдете радостни,
да
бъдете здрави.
Пред тях никога не трябва
да
лъжете.
Щом дойде в съзнанието мисълта за света на светлината, всяка лъжа трябва
да
бъде съвършено чиста и никаква лъжлива мисъл
да
нямате.
Може
да
дойдат отвън лъжливи мисли, вие не сте отговорни за тях.
Но в душата
да
няма помен
да
напакостите някому.
Понеже в това време те са ни причинили много страдания и несгоди в живота, за
да
изправят своите минали погрешки, те слизат сега на земята от тия светове, за
да
ни помагат.
Ще кажете:
Да
бъде Волята Божия.
Ще чакате търпеливо, няма
да
се безпокоите.
Светът на тъмнината е свят на интелигентни същества, но зли и силни същества, в които морал няма.
Жертвуват всичко, за
да
изправят своите погрешки
да
ни научат
да
не грешим.
Ако се безпокоите,
да
бъде съвършено външно.
Ако се безпокоите, работите няма
да
се поправят.
Ние сме като своенравните деца, искаме нещата
да
станат точно на време.
В Господнята Молитва е казано: „Хляба наш насъщний, дай ни го нам днес.“ И ако имаш жена, ако имаш деца, ако имаш приятели, на всички е определено, всички идат от един свят, вече уреден.
Сега искат
да
ни се отплащат за ония услуги на миналото, които ние сме направили на тях.
Не мислете, че сега трябва
да
се уреди вашият живот.
Тия, тъмните сили, те имат друга философия.
Имайте всички тази жива вяра и спокойствие и при най-големите изпитания.
Те искат
да
заробят човечеството,
да
го спрат, искат
да
го повърнат, за
да
могат
да
се въплотяват и чрез въплотяване в хората
да
могат
да
подобрят своето положение.
И Христос се моли и казва: „Не Моята воля
да
бъде, но твоята
да
бъде“.
3.
Безкрайните неща
,
ООК
, София, 23.10.1935г.,
На младини ако не
си
живял, на старини не можеш
да
работиш.
Трябва
да
се освободите от това разбиране.
Вие искате
да
бъдете богати, искате
да
бъдете здрави.
Аз като те видях при оня млад момък, видях, че
си
много нещастна.
Ние не вършим волята Божия, не разбираме волята Божия, като казваме: "Остарял съм." Роптаеш, че
си
остарял.
Тя каза: "Нещастна съм, но търся изходен път." Тя дошла
да
провери и един сън.
Искате
да
бъдете силни, добродетелни, но това са резултати.
Можеш като човек
да
роптаеш, то е друг въпрос, но не е в Божествения план ние
да
роптаем.
Явила й се една млада, стройна жена, която й казала: "На това място, на което ти живееш, аз съм живяла преди 300 години.
Можем
да
роптаем – свободни сме, но животът не седи в роптанието.
И ти
си
много нещастна сега, но ще се ожениш втори път." И даже й показала мъжа й – един по-стар мъж.
Някой път казвате: "Човек трябва
да
вярва в Бога, трябва
да
изпълнява волята Му." Аз съм съгласен.
Тя искаше
да
знае, ще бъде ли това, или не, ще бъде ли щастлива, или не.
Щом дойдеш до любовта – само любовта е това в света, което примирява всички противоречия на живота; и ангелски, и дяволски, и хорски, и животински – всички противоречия примирява.
Не мога
да
ти кажа сега дали ще бъдеш щастлива или не.
Онова, което не може
да
примирява, то не е любов.
И ще почнеш тогава донякъде
да
изпълняваш волята Божия.
Ако ти нямаш очи, няма
да
знаеш кога е изгряло.
Тя попита: "
Да
се оженя ли втори път?
Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма
да
ти покажат очите, а езикът.
Като се ожених първия път, бях млада и мислех, че ще бъда щастлива, но той умря." Казах й: Ако се ожениш по първия начин, пак ще бъдеш нещастна.
А дали има ухание, или не, няма
да
покаже устата, а носът.
Тогава й дадох един съвет.
Дали някой човек пее добре, или не, това няма
да
ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже.
Мъжът обича жена, която знае много хубаво
да
му готви, по всичките правила.
Може певецът
да
е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.
А пък жената обича мъж, когато той може
да
донесе каквото трябва за готвене и като го види тя,
да
каже: "Много е хубаво!
Следователно ако искаш
да
учиш, трябва
да
обичаш, трябва
да
живееш и трябва
да
работиш – и след това ще дойде учението.
" И ако мъжът не знае какво
да
донася, а жената не знае как
да
сготви, тогава не върви.
(Учителя чете някои теми "Не може
да
работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може
да
работи онзи, който е сляп.
Казах на младата жена: Втори път
да
знаеш това!
(Чете "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може
да
работи." Новият живот още го няма, а той говори за него!
И не ти е речено
да
се ожениш, докато не се научиш
да
готвиш.
Като почнеш
да
обичаш, ти можеш
да
се подмладиш, това е начин за подмладяване.
И ако дойде твоят възлюбен, но не се е научил
да
внася в къщи нещо хубаво, и той
да
не се жени.
Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда.
Той трябва
да
влезе в живота на своята жена и
да
избира най-хубавото, така че тя, като го види,
да
каже: "Много е хубаво!
Някой, като се жени, ще
си
съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както
си
я е градял.
" Оризът, и маслото, и доматите – всичко
да
е първокласно, и тя
да
каже: "От това става нещо за готвене", а не
да
се чуди какво
да
го прави.
Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща.
" Научете се
да
готвите – нищо повече!
А сега – той не е любил, не е живял, не е работил и иска
да
бъде учен човек!
Вие не знаете
да
готвите.
И вашият възлюбен
да
ви донесе нещо хубаво, защото какво ще му сготвите от една биволска пастърма, като дойде?
И гледам у всички – млади и стари, навсякъде, това е една обща погрешка.
Ще кажете "Човек трябва
да
има вяра." Какво значи вяра?
И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма
да
ги върнеш.
Ти не можеш
да
имаш вяра, докато нямаш любов.
Казваш: "Сега ние от Господа
да
поискаме." То е друг въпрос,
да
поискаш от Господа.
А ако имаш вяра, ще дойде надеждата, те вървят една след друга, изхождат една от друга.
Ти искаш
да
работиш за Бога – ще идеш ли
да
просиш от хората?
Ще идеш от Господа
да
просиш!
Да
размишлявате върху това през цялата година.
Младият
да
люби и
да
живее!
Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате
да
покажете, че сте нещастен човек.
Старият
да
работи и
да
се учи!
Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи.
Няма какво
да
ми говорите за краката
си
!
Аз не искам
да
зная за вашите крака.
На колко
си
години?
Няма целия ден
да
работиш, три часа ще работиш; и като се върнеш от работа, седем часа ще учиш в училище, ще се занимаваш с най-високите проблеми, ще ги разрешаваш и няма
да
мислиш кога ще свършиш.
Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че
да
се оплете работата е лошо, а
да
се разплете е добро.
Трябва
да
мислите!
Никога няма
да
се довърши работата.
Ние трябва
да
се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение.
Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете
да
живеете по Бога!
За
да
живеете по Бога, трябва най-първо
да
възприемате, трябва
да
любите – нищо повече!
Ще кажете: "Какво иска
да
ни каже Учителя?
Няма какво
да
разсъждаваш за любовта.
" Една плесница ще ударя!
Сега, това е пресилено.
" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?
В природата е закон: Майката като тупа детето, като го вдига нагоре и го тупа по задницата, то плаче и казва: "Защо дойдох?
" Онзи му казва: "Колкото и
да
ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута
да
ти дам възможност от опит
да
разбереш." И му удря една плесница.
Майката го подхвърля и го тупа, докато то разбере, че трябва
да
обича и я прегърне.
Това е първият урок на детето -че трябва
да
люби.
И то прегърне майка
си
и я целуне.
Понякога тя пляска детето по задницата и после го помилва – това са все удари.
Всяко докосване на ръката до нея е удар.
Най-малкото допиране до кожата, когато не е здрава, е удар, причинява болка.
В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може
да
бъде обесен.
Когато кожата е здрава, всеки удар е приятен, а когато не е здрава, ударът не е приятен.
Аз разсъждавам така: Когато не ми е приятно нещо, значи имам някаква болка.
Ако беше слон, щеше ли
да
се оплете в нея?
Значи радостта представлява здравословно състояние на човешката душа, а страданието представлява нездравословно състояние.
За кого са страданията?
Щом страдам, казвам: Имам нещо болно по кожата на душата.
Когато човек страда, ще кажа: Той е муха.
Аз ви карам
да
мислите малко.
А щом станем здрави, почваме
да
живеем,
да
работим и
да
се учим.
Някой казва: "Страдам!
Аз не роптая против страданието, но казвам, че кожата ми не е здрава.
Това е правилното разбиране, за
да
дойдете до окултната наука, чрез която можете
да
станете силен човек.
" Значи
си
муха.
Вие искате
да
станете силни и богати.
Стани слон, тогава ще израсне хоботът ти и ще работиш, а не като муха
да
ходиш
да
хапеш.
При сегашните условия не можете
да
бъдете богати.
Ще ви приведа един пример.
Мнозина от вас сте пречукали много мухи, дето са ви хапали – на младини и в детството
си
.
Веднъж наблюдавам три кучета.
Едно малко куче носи една кост.
И мисли, че
си
е уредило работата.
Завтече се едно голямо куче, блъсна го на земята и го върдаляше, а то квичеше.
"Тая кост е за мене", каза
си
то и мислеше, че
си
е уредило работата.
Дойде още по-голямо куче и се нахвърли върху второто, събори го и взе
да
го върдаля.
Трябва
да
имате една система в живота
си
.
В природата има системи.
Първото и второто куче се събраха и започнаха
да
си
лижат задниците.
Вие седите всички и чакате с лотарийни билети.
Голямото куче държеше костта и ги поглеждаше: "Тая кост е за мене!
Казвам: Задигнал
си
една кост, която не е за тебе.
Ако тази кост беше по-малка, нямаше
да
се вижда.
Които ги слушат, трябва
да
бъдат философи, а не прости хора.
Вземи една кост, която
да
не се вижда като я туриш в устата
си
.
(Учителя чете темите "Добрият певец трябва
да
има ясен, чист глас.
Следователно простите дроби трябва
да
ги приведете под еднакъв знаменател.
Аз правя следния извод: Вие искате
да
постигнете една голяма идея.
Тонът му трябва
да
бъде мелодичен и звучен." Това е за учени хора.
Ще дойде едно голямо куче, ще ви овърдаля и ще вземе костта.
Например казвате, че тонът трябва
да
бъде ясен.
Всеки от вас има една система.
Онова, което държите, трябва
да
бъде видимо само за вашето съзнание.
Или казвате: "Тонът му трябва
да
бъде силен." Той не знае какво нещо е силен тон.
Даже и толкова време като сте следвали, колко работи има в света, неразбрани за вас!
Всеки
си
дроби, както
си
знае!
Вие мислите, че Господ всичко нарежда в света.
Всички духовни хора – не духовните хора, а верующите – вярват, че всичко Бог нарежда.
За
да
дойдете в съгласие, вашите дроби трябва
да
се подведат под еднакъв знаменател.
Всички практични хора в света вярват, че те всичко нареждат.
Трябва
да
се знае надробеното – нещата
да
бъдат определени.
Ти като дробиш, може някой път
да
откъснеш голямо парче, което
да
не е съгласно с дробта на другите.
Много хубаво, че кучето е взело костта и я носи в устата
си
, но тази кост е по-голяма от него.
И после, в нея няма онова, което кучето търси.
Защото този човек
си
е изорал хубаво нивата, воля има.
Тя е празна кост, може само
да
му служи
да
си
упражнява зъбите; колкото и
да
гризе, няма
да
изкара нищо от нея.
Случва се някой път плитко изораните ниви
да
дават повече жито, отколкото дълбоко изораните: това става при голяма влага, защото тогава дълбоко ораните ниви дават високо жито, то израсне и легне.
В десетичната система един килограм има 1000 грама, а в другата система едно кило има 5, 8 или 12 крини.
И малкото куче, и второто, и третото бяха будали.
Та всичко във вас трябва
да
бъде определено!
И на голямото казвам: И ти
си
от будалите!
Питам: Ако изореш дълбоко нивата, а не пада дъжд, какво ще те ползва?
Казват: "Трябва
да
имаме любов!
Дълбоко ораната нива всякога ще даде по-хубаво жито, отколкото плитко ораната.
Аз разрешавам въпроса за
себе
си
.
Дали в малкото, във второто, или в третото куче е будалъкът – тоя въпрос е неразрешен.
Мислите за труда
си
.
Да
ви дам една загадка,
да
видим как ще я разрешите.
А
да
ти говоря – това е вече пеене, това е изкуство.
Едно време един млад вълк и една млада овца се влюбили и се задомили.
Да
разправиш на някого, какво нещо е любовта – това е пеене.
И почнали
да
живеят заедно.
А ако ти не знаеш
да
говориш, как ще пееш?
Но как могат
да
живеят?
Веднъж в един от американските колежи влиза една млада мома, дъщеря на един от професорите.
Един студент се упражнявал
да
пее.
Но тъй ревял тоя момък, че като го чула, тя хукнала
да
бяга.
Нашият род не може
да
яде това." Очудил се нейният възлюбен – как
да
не яде такава храна, каквато той яде!
Казала на баща
си
: "Има нещо там, което реве страшно!
Тя му казала: "Когато ядеш вашата храна, пускай ме
да
се разходя малко." "Хубаво, ще се разхождаш." Той се чудел и не можел
да
си
обясни защо, когато той яде, тя ходи в гората.
" Значи майстор е този певец – той е дошъл
да
изкара публиката из салона навън.
А тя ходела в гората
да
пасе.
Красивата мома избягала от салона.
Вълкът
си
казвал: "Чудна работа, аз ям и едвам живея, а пък моята възлюбена без
да
яде, пак живее." След една година отишли на гости у неговата възлюбена.
Сега, аз ви дадох една песен: "Аз смея
да
кажа".
Мъчно е
да
се обясни отношението на две числа.
Вълкът, като видял, казал: "Никога не съм ял такова нещо, не мога
да
го ям.
Отношенията могат
да
бъдат не само по форма, но и по количество, по съдържание и по смисъл.
Да
кажем, че я изменя така: "Аз смея
да
ви кажа".
Когато ядете вие, ще ме оставяте
да
се поразходя." Тя казала: "Може." Но като ходел, той все се връщал с пукната глава.
Тогава музикалните ударения и ударенията на речта не съвпадат.
Най-първо, при едно число трябва
да
знаеш какви са неговите отношения.
Не можели
да
разберат,защо се връща след всяка разходка все с пукната глава.
Понякога тези два вида ударения не съвпадат.
А той обикалял тая кошара, оная кошара и искал
да
си
вземе оттук-оттам агне.
Ако имате математически отношения, трябва
да
ги превърнете в геометрични положения.
Опитвал се
да
вземе агнето и му пукали главата.
Не се спогаждат и не върви песента – ударенията на мелодията и на речта не съвпадат.
Трябва
да
им дадете съдържание и форма.
И досега овцете не могат
да
разберат, защо на вълците главите се пукат.
Когато се обичат, музиката и текстът
си
говорят, гугукат
си
, а когато не се обичат, има спор.
И вълците не могат
да
разберат досега защо овцете ходят из гората.
Тогава и
да
се примирят, не може
да
е за дълго време.
Най-после явил се един вълк философ, който казал: "Овцете ходят из гората заради нас, за
да
ги ядем." И овцете казали защо са пукнати главите на вълците: "Тия герои, като ходят на бой
да
ни защищават, там им пукат главите." Някой път и вие така извеждате своите заключения.
Така
да
говориш и
да
пееш, то е все едно
да
влезеш в някой дом, дето мъжът се е оженил за млада жена; ти също
си
млад и като влезеш, него ще го хванат дяволите и той ще те погледне особено.
Сега казвате: "Най-добрият метод за работа е следният: човек трябва
да
бъде здрав, умен, учен, трябва
да
е добре нахранен; после – Слънцето трябва
да
е изгряло." Хубаво, когато вълкът ходи на работа, чака ли Слънцето
да
изгрее?
Влязъл
си
да
слушаш пеенето на младата жена.
Той
си
ходи вечерно време, през нощта хойка – като залезе Слънцето, той тогава излиза на работа.
Ако не можете
да
разберете геометричните отношения, които сега съществуват във вашия живот, как ще разберете математиката?
Една млада жена пее хубаво.
Някой казва: "Много добре знам
да
смятам." Но математиката вън от геометрията е неразбрана.
Тя е угледна, красива.
Знаете ли на какво се дължат страданията?
Трябва
да
вярваме".
На една мисъл, която не можеш
да
издържиш, защото е много тежка.
Аз ще ви дам едно друго разбиране.
Някои искат
да
се ръкуват с нея, а пък на него му се къса сърцето.
Да
кажем, че в тебе седи мисълта, че
си
сиромах, или мисълта, че
си
изгубил 100 000 лева.
Не само за работа, но трябва
да
мислите.
Какво лошо има, че хората искат
да
й благодарят за хубавото пеене?
Ако изгубиш един лев е тежко, но ако изгубиш 100 000 лева, по-тежко е страданието.
Защото това, което аз ще ви дам, и то е за учени хора.
Когато той вижда, че жени отиват при нея – иди-дойди, но като гледа младите момци
да
отиват при нея, той се наежва, изважда
си
кобура.
А пък ако изгубиш един милион лева, страданието ще бъде още по-голямо.
Понеже сте учени, вие пишете само за учени, за философи, затова и аз реших
да
ви дам нещо много философско.
Или
да
допуснем, че
си
войник и имаш една хубава сабя.
Ако се изгуби, ще страдаш, понеже
си
изгубил средството, с което можеш
да
се пазиш.
Някой път може
да
съжаляваш, че
си
изгубил паметта
си
- нещо, с което също можеш
да
се защищаваш.
На младия не му трябва
да
работи и
да
учи, а му трябва
да
люби и
да
живее.
Или
си
изгубил разсъдъка – правилното разсъждение, или
си
изгубил очите, или едното
си
ухо, или вкуса
си
.
Да
люби не както вие разбирате –
да
ходи
да
търси моми.
Да
търси моми – това е работа вече, за това трябва знание.
Това са средства, чрез които можем
да
подобрим нашия живот.
Как можеш
да
подобриш очите
си
?
Ако е
да
се избере една мома, трябва стар човек.
Ревността произтича винаги от едно състояние на преяждане.
Не трябва
да
бъде окото ти лукаво!
Ако искате
да
обичате някого, търсете някой млад човек
да
ви каже как.
Всеки, който е ревнив, е преял, надул се е коремът му и не може
да
се намери в
себе
си
.
Всичките ни страдания идват от там – всички хора страдат от лукави очи.
Друга погрешка: Вие казвате на младите: "Трябва
да
живеете!
Ревността е преяждане; и страх те е, че като
си
преял, ще повърнеш храната назад.
Окото ти не трябва
да
бъде лукаво!
Никакво лукавство не трябва
да
има!
Хубаво, но ти, синко майчин, не я ли взе от майка й, не я ли открадна?
Нито сянка от лукавство
да
няма!
Щом искате
да
живеете, вие искате
да
бъдете млади.
Може
да
не е голямо, но малко – едно малко лукавство, скрито някъде.
После, какво значи
да
любиш, как го разбирате вие?
Да
ви изясня какво имам предвид.
Тая мома трябва
да
се върне при своите.
Щели
да
вземат жена му!
В едно събрание, дето всички се молят, влиза един апаш.
След 20 години се убеждавате, че трябва
да
ядете растителна храна и ставате вегетарианци.
По такъв начин не се разсъждава.
И той коленичи, вдига
си
ръцете – всички мислят, че се моли.
Но той гледа
да
коленичи край някого, който е много хубаво облечен.
Ще ви приведа и друг философски въпрос.
Не че аз съм против ревността, това е една предпазителна мярка, но трябва
да
се разбира нейния първоначален произход.
Хората са отправили мисълта
си
към Бога и за нищо друго не мислят.
Има различни видове ревност в света: ревнив съм – пазя се,
да
не би
да
си
оцапам дрехите; ревнив съм за хубавите работи.
Христос, като дойде на Земята, за
да
се освободи от тая борба, каза: "Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в
себе
си
." Не каза: "Който не яде и не пие духа ми." Той жертва плътта
си
.
А с вашето разбиране, от ваше гледище, всички ядете, за
да
имате плът.
Ни най-малко не се моли той, само привидно взема едно положение, че се моли, за
да
постигне своята цел.
" Казвам: За
да
бъде човек свободен, трябва
да
го обичат – нищо повече!
Някой казва: "Мога ли
да
се запиша във вашето братство?
Ти не можеш
да
бъдеш свободен, докато не те обичат!
Свободата иде от любовта!
Някой ще каже: "Мен не ми трябва много ядене, много плът не ми трябва" – но все таки трябва
да
има една връзка между плътта и духа.
Там, дето има любов, има свобода.
Там, дето няма свобода, няма любов.
И всякога сте излизали от всички школи.
Казвам: За
да
живее човек, най-първо трябва
да
учи.
Любовта носи свобода – нищо повече!
И най-после сте дошли тук
да
се учите.
А за
да
учи човек, най-първо трябва
да
е работил.
Ако искаш
да
бъдеш свободен, трябва
да
те обичат.
Ти не можеш
да
учиш, докато не
си
работил; не можеш
да
работиш, докато не
си
живял; не можеш
да
живееш, докато не
си
обичал.
И ако искаш другите
да
бъдат свободни, трябва
да
ги обичаш.
Значи: не можеш
да
учиш, докато не
си
любил.
Това е една система, в която няма изключение.
На младини ако не
си
любил, на старини не можеш
да
учиш.
Гледаш го, че е пожълтял и
си
казваш: "Той ще плати на попа." На
себе
си
казваш тъй, но него утешаваш, казваш му, че Бог ще помогне.
Младият, ако не люби, няма
да
има живот.
На младини ако не
си
живял, на старини не можеш
да
работиш.
Вие искате
да
бъдете богати, искате
да
бъдете здрави.
Ако можеш
да
го обикнеш, той веднага ще оздравее!
Щом старият не работи, младият не може
да
го обича.
Аз мога
да
ви приведа много примери.
Щом старият не знае, младият не може
да
живее.
Искате
да
бъдете силни, добродетелни, но това са резултати.
Щом
си
се обезсърчил – любовта я няма в тебе.
От любовта на младия зависи работата на стария.
Някой път казвате: "Човек трябва
да
вярва в Бога, трябва
да
изпълнява волята Му." Аз съм съгласен.
Щом
си
се обезверил -любовта не е в тебе.
И от знанието на стария зависи животът на младия.
Щом
си
отслабнал – любовта не е в тебе.
Щом
си
се объркал, щом
си
осиромашал, щом
си
станал невежа – любовта не е в теб.
Ти
си
млад – твоята старост ще зависи от твоята младост, от това дали на младини
си
любил и
си
живял.
Всичко това са признаци, които показват, че онази Реалност, която търсиш, я няма в теб.
Ако
си
любил и
си
живял, на старини ще можеш
да
работиш и
да
учиш.
И ще почнеш тогава донякъде
да
изпълняваш волята Божия.
В дадения случай въпросът е какво имаш в
себе
си
.
Ако ти нямаш очи, няма
да
знаеш кога е изгряло.
Дали една храна е добра, или не, дали е вкусна, или не, няма
да
ти покажат очите, а езикът.
Вярваш в Бога, а нямаш какво
да
ядеш.
А дали има ухание, или не, няма
да
покаже устата, а носът.
Дали някой човек пее добре, или не, това няма
да
ти покажат очите, а ухото; дали гласът е добър, сочен и прочее, ухото ще каже.
Човек трябва
да
бъде малко философ,
да
разбира.
За
да
се подмлади!
Може певецът
да
е красив, снажен – това още не показва, че той е добър певец.
Като дали на едного хляб, той извадил средината на хляба, изял я, а корите турил в торбата, за
да
ги даде на кучетата.
Работата е потребна на стария, за
да
може
да
разбира живота.
Младият, понеже няма работа, трябва
да
люби и
да
живее, за
да
дойде до втората фаза –
да
може
да
работи.
Защото, като
си
любил и
си
живял, ако не дойдеш до това
да
работиш и
да
се учиш, то твоята любов ще остане наполовина.
Трябва
да
минеш един пълен кръг на движение, в който
да
се реализира Любовта в своята пълнота.
(Учителя чете някои теми "Не може
да
работи за Бога онзи, чието слънце не е изгряло." Не може
да
работи онзи, който е сляп.
(Чете "Когато сърцето на човека затрепти от любов и светлината на новия живот го озари, той може
да
работи." Новият живот още го няма, а той говори за него!
Отначало торбата с корите му била тежка, но като нямал вече топъл хляб, той взел
да
поглежда към торбата и почнал
да
си
похапва по малко от корите.
Те вече му се виждали хубави.
Някой казва: "Ти като станеш богат..." – и нарежда.
Има дълбоки работи.. И ако образувате чрез този кръг една външна форма на организма, тогава другите неща постепенно ще дойдат.
Някой, като се жени, ще
си
съгради мислено някоя златна къща; а после, като се ожени, вижда, че не е точно така, както
си
я е градял.
Дойде някой при тебе и ти казва: "Дай ми на заем хиляда лева, аз навреме ще ти ги върна." Минават се 10 години и не ти ги връща.
И вие не можете
да
ги поправите.
Топиш ги във вода и ги ядеш.
Някой казва: "Господ ще уреди всичко." Господ урежда нещата в нас по същия начин: Той ги урежда чрез своята Любов, чрез своя Живот, чрез своята Работа и чрез своето Знание.
А тази вода – това е животът.
И казваш: "С тях е лошо, ще ги нося, обаче без тях е по-лошо." Законът е: неразбраната любов – това са вашите кори, които носите в торбата
си
– ревността и пр.
И както Отец ми има живот в
Себе
си
, тъй даде и на Сина
си
."
Вие носите тия кори.
Казвам сега: Бог урежда работите чрез Любовта
си
, чрез Живота
си
, чрез Работата
си
и чрез онова богатство на Знание и Мъдрост, което е в Него.
Всички вие трябва
да
дойдете до положението
да
се хармонизирате.
Ако се научите
да
ядете кори, топени във вода, вие ще разберете какво нещо е любовта.
И вие все казвате: "Утре, утре." Казваш: "Днес ще върна парите", или "Утре", или "След една седмица" – тогава, когато няма
да
ги върнеш.
Та препоръчвам ви
да
отворите вашите научни торби и вашите кори, които с хиляди години носите – изсъхналите кори.
Да
се влюбите в някоя кора!
Казваш- "Тия страдания само за мене ли са?
Казваш: "Сега ние от Господа
да
поискаме." То е друг въпрос,
да
поискаш от Господа.
Ще ги наквасите във вода, ще топите и ще ядете.
Казваш: "Мен ми дотегнаха страданията!
Ти искаш
да
работиш за Бога – ще идеш ли
да
просиш от хората?
Ще идеш от Господа
да
просиш!
" А говорите за небето, че небето е красиво място, че там има ангели, облечени с бели дреги, с копринени златни пояси, със саби.
Често казвате: "Оплетоха се работите." И веднага искате
да
покажете, че сте нещастен човек.
Аз не виждам нищо лошо в оплетените работи.
Какво се разбира под думата силен!
Ти ще се спреш при известни страдания и ще вземеш правилно отношение към тях.
Кога човек е силен?
За всички спорове в света, за всички войни – за всичко любовта е причината.
Турят горе един корниз, пада един камък и му откъсва първата фаланга на показалеца.
Я го вижте онзи млад момък, той е като някое ангелче, обаче като се влюби, готов е
да
изтегли ножа и
да
воюва с всички.
Той вижда това и казва: "Благодаря на Бога!
Всички вие тук сте инвалиди от любовта!
" Защо Му благодари?
Някой казва: "Разплете се работата ми." Вие мислите, че
да
се оплете работата е лошо, а
да
се разплете е добро.
"Благодаря, че не ми взе целия пръст." Като дойдат малко страдания, вие благодарете, че са по-малко, че не е отнесен целия пръст.
Всички пред мен дефилирате с вашите кръстове от еди-кое
си
сражение.
Ако не беше Божият Промисъл, можеше и пръстът, и ръката, и самите вие
да
изчезнете от света.
Трябва
да
мислите!
Уважавам всичките ви кръстове.
Ти казваш: "На мене ли се даде това страдание?
Ние трябва
да
се върнем най-първо към ония думи, които имат определено значение.
Ще ви кажа: За
да
работите и за
да
се учите!
" Ще ви приведа още един пример.
Когато трябва
да
работите, вие казвате: "Треперят ми краката." Ето, този брат (Учителя посочва брат Г.Д.), той не иска
да
работи.
Или казват ви: "Ние не живеем по Бога." Щом е тъй, започнете
да
живеете по Бога!
Иде една млада жена на около 25-26-27-28 години.
За
да
живеете по Бога, трябва най-първо
да
възприемате, трябва
да
любите – нищо повече!
Сега казва: "Не мога
да
работя." Гледам по някой път – върви, едва се клати...
Млада е и угледна.
Няма какво
да
разсъждаваш за любовта.
От провинцията, пратили я
да
дойде при мене.
Децата
да
ходят по този начин -разбирам, а старият трябва
да
работи.
" Отива един учен човек при друг и го пита: "Какво е удар?
" Онзи му казва: "Колкото и
да
ти разправям какво е удар, каква болка причинява, ще остане неразбрано, но мога само в една минута
да
ти дам възможност от опит
да
разбереш." И му удря една плесница.
Какво се извиняваш, че
си
остарял?
Като ги погледнах през прозореца, първото ми впечатление беше: "Една млада жена.
Изглежда много нещастна.
Мен не ме интересува на колко
си
години.
Тя
си
търси своето щастие.
Тя е голяма нещастница." Като я гледам, изпъква в ума ми от какво произтичат нейните нещастия в живота.
" Мен ми трябват стари хора за работа, за ученици ми трябват,
да
учат!
Разправи ми живота
си
и сънищата
си
: "Ожених се млада.
Вие искате младите
да
дойдат при мене и
да
се учат.
Ние правим една погрешка, с която създаваме нещастие за
себе
си
.
В паяжината, в която се обесват мухите, един слон не може
да
бъде обесен.
" Остарял
си
!
Детето ни прилича на баща
си
.
Старостта ще изхвърлиш – трябва
да
работиш!
Казвам: За
да
живее човек, най-първо трябва
да
учи.
Навсякъде трябва
да
тичаш,
да
помагаш, а ти казваш: "Ох, краката ми!
А за
да
учи човек, най-първо трябва
да
е работил.
Тя казва: "Къде
да
Го намеря, за
да
Го любя?
Ти не можеш
да
учиш, докато не
си
работил; не можеш
да
работиш, докато не
си
живял; не можеш
да
живееш, докато не
си
обичал.
" След това попита: "Кажете ми, ще бъда ли щастлива?
Значи: не можеш
да
учиш, докато не
си
любил.
" След като ми разправи всичко, рекох й: Слушай, ще дойдеш следващия март и ще ти кажа дали ще бъдеш щастлива, или не.
На младини ако не
си
любил, на старини не можеш
да
учиш.
4.
Неизменното в човека
,
МОК
, София, 25.10.1935г.,
Това не може
да
седи повече от 10–15 минути на едно място.
Събуждаш се, ще видиш, че не
си
здрав човек.
15–20 минути
да
ги държиш в едно съсредоточаване, е достатъчно, повече не може.
Ако учителят има един инструмент, пиано
да
кажем, на тия малките деца като им преподава десет минути,
да
иде на пианото – като започнат
да
говорят,
да
им свири няколко тона, децата ще утихнат.
Вие спите сега всичките.
Той може, без
да
каже ни дума на децата,
да
ги накара
да
направят туй, което той иска.
Спите и всички сте в четвърта степен.
Музикално може
да
ги накара.
Защото при сън от четвърта степен, [човек] почти е ясновидец, вижда нещата по-далечни, но като се събуди, вижда, че е сън.
Сега ще иде, ще хване едното дете за ухото, ще го разтърси.
Вие сте готови скандал
да
направите.
Вие мислите, че някой ви е взел 100 лева, искаш
си
ги, как тъй.
Ти сънуваш, че има
да
ти дава 100 лева.
Или, ти искаш
да
направиш бележка някому, не знаеш как
да
я направиш.
Ти не знаеш как
да
туриш линията.
Снощи говорих на един, че когато търговецът фалира, изгуби всичкото имане, трябва
да
направи един голям банкет,
да
благодари на Бога, че се е разплатил.
Я ми кажете, когато някого искате
да
морализирате, по кой начин ще му кажете?
Онзи, фалиралият търговец се [е] разплатил, той трябва
да
разбира [и]
да
каже: „Слава Богу, разплатих се, леко ми е
да
душата“.
Всички го правите.
Онзи кипва, разсърдил се, как
да
го вика така, с единия пръст.
Как смее така
да
му каже, крайно се възмущава.
Една мисъл, която е права, всякога може
да
се провери, едно чувство, което е право, всякога може
да
се провери.
Много други обиди му казал, не се разсърдил, но се разсърдил, защо така
да
го повика с пръста.
Едно чувство, което не е право, може
да
се провери, не се изискват дни и години.
Още сега можеш
да
провериш някои неща.
Сега, не искам
да
прекарате една теория, която
да
увеличи несретите в живота.
По някой път всички го правите.
Запример, някой човек има
да
ти дава, казва
да
вярваш в Бога: „Господ има“; той иска
да
те убеди
да
станеш вярващ, казва: „В Бога не вярваш ли?
“ Той иска
да
го убеди
да
вярва в Бога, за
да
не му иска стоте лева, които има
да
му дава.
Той е сух кол, забит в земята, там всеки може
да
се блъсне, нищо повече.
После,
себе
си
как викате?
Представете
си
, че имате
да
давате сто лева, нямате нито пет пари в джоба и ви хване този, комуто имате
да
давате, как трябва
да
кажете на вашия кредитор?
И на
себе
си
казвате така.
Как трябва
да
си
кажеш?
Има три начина: ако
си
силен, ще го хванеш за краката, ще го вдигнеш, ще го свалиш.
Понеже този пръст носи благородството на човека, достойнството; благородството на човека седи в първия пръст.
Питаш го: „Искаш ли
си
стоте лева?
Трябва
да
цениш в какво седи това достойнство.
Ако някой би ви задал въпроса: „Каква е разликата между сладкото вино и силното вино, което опива, опивателното, как ще определите?
Идеята, която може
да
се прокара, коя е?
Вие най-първо няма
да
може
да
съедините нещата.
Пръстът може
да
стане шило, може
да
стане игла, перо.
Ако не знаеш как
да
пишеш, можеш
да
напишеш много глупави работи с перото.
Престане
да
ги иска.
Учете се
да
разграничавате.
Вие всички сте склонни към обобщение.
Като написа, всички тези излязоха навън.
Тогава изваждам правилото: Щом силният има
да
ми дава, ще кажа: „Както искаш, аз съм напълно съгласен с онова, кожето ти направиш.
При особени случаи може човек
да
подигне пръста
си
, но съзнанието трябва
да
бъде много будно.
Богатият е тежък, а сиромахът е лек; богатият е умен, а сиромахът е глупав; богатият е доволен, а сиромахът е недоволен.
Като дигате вашия пръст, съзнанието трябва
да
бъде много будно, за
да
коригирате ония енергии, които ще се събудят.
Силният ще те хване, ще те дигне, какво ще направиш?
Има една съществена разлика между богатия и сиромаха.
Ти няма
да
му кажеш, че „ти не
си
прав, че това, онова“ – те са празни работи, то е губене на време.
Като дойде до органическото царство, между сиромаха и богатия има грамадна разлика.
Най-първо, ако той иска
да
си
отмъсти, ще
си
наведе главата надолу, има един ъгъл от 45 градуса наляво.
Тебе те унижава, че с Бога искаш
да
си
вземеш парите, ти
си
страхливец.
Писанието казва, че богатите няма
да
влязат в Царството Божие.
Хората не разбират психологията.
Аз, ако съм вярващ, ще кажа: „Слушай, аз имам
да
вземам сто лева от тебе, ще ми ги дадеш ли или няма
да
ми ги дадеш?
Защо няма
да
влязат в Царството Божие, как ще го определите?
“ – „Няма
да
ти ги дам“.
Богатият през малка дупка не може
да
мине.
Мисли, по кой начин
да
си
отмъсти, избира средства.
– „Няма
да
се мръднеш от мястото [
си
]“.
Понеже Царството Божие [е] най-малката дупка, богатият не може
да
мине оттам.
Ти говориш, той, човекът, гледа надолу, той има други съображения.
Рече
да
стане, не може.
Следователно, за богатия трябва
да
има голяма дупка.
Не може
да
влезе в Царството Божие, понеже не може
да
мине през малката дупка.
Казва: „Дигнал
си
носа“.
Понеже сиромахът няма нищо, той може
да
мине през малката дупка, може
да
влезе в Царството Божие.
Как няма
да
плати и двеста ще плати.
Ъгълът, който се образува, когато един човек
си
навежда врата, и главата наляво и надолу, означава едно.
То значи сила.
Ако кажем, че някой човек е богат с ум и добродетели, друг е сиромах с ум и добродетели, тогава кой ще влезе в Царството Божие?
Какво ще му казва: „Вярвай в Господа“.
Пресилена е тази работа.
Значи, аз ще му кажа
да
плати стоте лева.
Богатият няма
да
влезе, онези, които са материално богати, те няма
да
влезат в Царството Божие; които са сиромаси в материално отношение, те ще влезат в Царството Божие.
Някои от вас, като се докачите, току
си
дигнете носа.
Откаже ли
да
ги плати, аз, силният човек, ще го закова на място.
Какво мислите
да
направите?
Щом ми каже: „Ще платя“, аз съм силен човек; щом откаже
да
плати, аз съм слаб човек.
Значи, вие не сте кандидати за Царството Божие.
Кандидат може
да
бъдеш за Земята, но не и за Царството Божие.
Едно положение всички го завземате.
Когато силен и слаб, и слаб и силен има
да
дават, разгледахме.
Значи, че с многото неправедно богатство не можеш
да
влезеш в Царството Божие.
Сега, другите начини може ли
да
ги измислите?
Тук трябва
да
се тури една дефиниция за неправедното богатство и праведното богатство.
Когато слаб от слаб има
да
взема.
Какви мисли преобладават в човека, не знаете, не знаете какво мисли.
Предназначението [е]
да
влязат в прогимназията.
– „Мен не ме е страх, аз всички режа“.
Има
да
ти дава човек сто лева, но няма нищо.
–
Да
влязат в гимназията.
Ако ги продадеш, два лева ще вземеш, за шапката половин лев, за обущата – един лев, какво ще продадеш?
Той
си
дава една преценка, предполага за
себе
си
повече, отколкото може
да
направи.
Казва: „Мислиш, че не мога
да
направя?
Гимназистите, те са кандидати за университета.
Мога“. После, като дойде
да
го направи, вижда, че туй не може
да
го направи, наведе глава.
Студентите са кандидати за света.
Ученикът, като
си
знае урока, гледа нагоре, като го скъса учителят, наведе глава и държи ръцете отпред, надолу.
Питам тогава, кой ви е дал право без
да
свършите университет,
да
бъдете кандидати за света?
Когато човек
си
държи ръцете отпред, надолу, то е един лош признак.
“ Дам му мотика, копае човекът.
По някой път искате
да
живеете в света.
За
да
живее човек в света, той трябва
да
бъде подготвен.
Много деца
си
държат при известни случаи ръцете така.
Аз съм учен, той е силен в мускулите.
В природата ти не можеш
да
влезеш в известно царство без
да
бъдеш подготвен.
На общо основание ще се подчините на реда в природата.
Те като дойдат онези, аз ще им дам
да
разберат“.
Прекопае лозето, давам му сто лева.
Той ни най-малко не е добил тези уроци,
да
тури нещо по-благородно.
Мисли, един ден като стане учител,
да
се качи на катедрата и той ще ги къса на общо основание.
[Плати] ми сто лева и аз му давам още сто лева.
Тогава, трябва
да
имате едно определено понятие за света.
Той
си
отива.
Той имаше
да
ми дава сто лева, след четири дни като работи, аз го изпращам с още сто лева в джоба.
Тъй щото, когато един човек иска
да
му платиш стоте лева, ще те изпрати на лозето, ще му платиш и ще ти даде още сто лева.
Кое положение трябва
да
вземе детето?
Онези деца, благонадежните, не
си
турят ръцете отпред и надолу, но свободно пуща[т] ръцете отстрани.
Закъсаш, не
си
туряй ръцете отпред и надолу, за
да
се оправят работите.
Тури
си
ръцете отстрани, ще се оправи работата.
У човека нечистотата е дошла до максимум.
Щом
си
туриш ръцете отпред, няма
да
се поправи работата, ще направиш още по-голяма погрешка.
НАГОРЕ