НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
738
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
738
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Ще хвърля мрежата
,
НБ
, София, 13.10.1935г.,
Ама ти не знаеш как
да
насочваш погледа
си
.
Ти като влезеш в оня свят ще запазиш своето съзнание, понеже, няма в какво
да
живееш, ще бъдеш последен бедняк.
Може
да
срещнеш една мечка, като срещнеш,
да
се стъписа: Може
да
срещнеш една боа, като срещнеш,
да
се стъписа.
Ще искаш
да
говориш, уста няма
да
имаш, ще искаш
да
гледаш, очи няма
да
имаш, ще искаш
да
слушаш, уши няма
да
имаш, ще искаш
да
ходиш, крака няма
да
имаш, ще искаш
да
ядеш, уста няма
да
имаш.
Ще искаш
да
се върнеш в тялото, ще го намериш, че гние, не може
да
се върнеш.
Каква тайна може
да
се крие в една мрежа, направена от лико или от конопена прежда, изплетена по известен начин, за
да
се хване някоя риба.
Ти може
да
срещнеш някой
да
е разбойник, апаш, като го погледнеш още на половин километър
да
го смразиш с поглед,
да
произведеш цял един преврат.
Може
да
запитате по кой начин.
Германците, които разбират по техника, като им забраниха там
да
се увеличава флотата, после ги ограничиха
да
си
правят аероплани,
да
не се въоръжават, тия германци след дълго време намериха начин, по който
да
спират горението в мотора на аероплана.
Не е философия, не искам
да
ви представя мъчната страна, казвам: Такова е положението на един човек, който не разбира законите на добрия живот.
Веднъж край Варна пътувам край брега, четирима души рибари хванали една голяма мрежа, в средата има един чувал, конусообразен.
Известни газове като хвърлят в пространството
да
спрат вътрешното горение.
От туй гледище реалното добро е най-хубавият път
да
се отворят възможности и за физическия, и за духовния, и за Божествения живот.
Голямо пространство завзема мрежата, в средата има един чувал, в който като влязат рибите, не могат
да
излизат.
Може една ескадра от аероплани, те като пратят своите лъчи, веднага всички аероплани като круши нападат.
Минавам там, мене ме интересува, гледам в чувала такива карагьоз-чернооки риби, излизат от чувала и се хвърлят във водата.
Ако този, малкия физически живот, който имаме, не може
да
го използуваме, как ще използуваме грамадните духовни дарби, които имаме?
– От земята трябва
да
започнем добре.
Преди няколко деня дойдоха едни чужденци, искаха
да
се запознаят с мене.
И ти
си
една риба, която ще влезеш в мрежата на по-големи същества, ще те турят в огъня, ще те пържат.
Вашите страдания ето как ги представям фигуративно.
Вашите страдания не са нищо друго, вие сте дойни крави.
Някой изгладнял, ще те хване, ще те издои, ще извади млякото, ти ще идеш
да
пасеш
да
наваксаш млекото.
Хората мислят, че дошли на земята не
да
живеят, но
да
се удоволствуват.
Казва, може ли ние
да
идем
да
проповядваме вашето учение, ама ние като приемем вашето учение,
да
ни дадете билети
да
пътуваме за Абисиния.
От де са я взели, как са я научили, няма защо
да
се спирам,
да
ви разправям на вас.
Всичките хора търсят този, красивия, щастливия живот на земята.
Тия същества трябва
да
ги видите, те ходят по земята.
През Персия ще минат за Абисиния.
Преди 4 години спирам се пред един мравуняк, дето всичките мрави проявяват голяма деятелност.
Седя с един приятел, изваждам тази лупа, слънцето грее, поставям отгоре на мравуняка лупата.
Като имате това изобретение, спрете се, дайте го на англичаните.
Всичките мрави се наежиха, идат ту към фокуса, ту се отдалечават, като я парне, отскочи, всички обикалят, аз движа лупата, щом ги парне, всичките бягат.
Учи се, за
да
стане щастлив.
Този човек тръгнал от Европа за Абисиния.
– Едно чудо, една опашата звезда.
– Хайде
да
израсне, за
да
стане щастлив.
Казва: Те имат нужда, там ще го продадем.
Започва
да
дими техният мравуняк.
Какво ще мислят, аз
си
правя опитите с тях, фокусирам, приближавам, отдалечавам, играя
си
с тях, от мене зависи, може
да
им разруша целия мравуняк.
Ходи сам, казва: Сам не се живее,
да
се оженя
да
си
имам другарка,
да
стана щастлив.
Аз казвам: Не мога
да
ви помогна, но тук се научих има
да
се издава списание „Абисиния“, идете при редакцията на това списание, може
да
ви дадат билет за Абисиния.
Единият ми разправяше той турил чертежите в една мукавена тръба, паднаха му чертежите на дъските, той не ги вижда, той държи мукавата.
– Хайде
да
имам деца, за
да
стана щастлив.
Ти живееш в света като мравуняк, гледай на тия господари
да
не престъпиш законите, защото току гледаш един ден дойдат със своите лупи, ходят насам-натам, казваш: Големи нещастия имаме.
Отиваш в Абисиния, чертежите остави.
Големи нещастия идат.
Той ги тури в това и благодари.
Нещастието е признак всякога, че ти
си
нарушил някой закон, знаен или незнаен.
Като се оженят, казва: Ти ще промислиш, разбираш ли ме, като
си
се женил, не мислиш, добре ще мислиш.
Казвам, запуши го от едната страна, че може пак
да
ги изгубиш.
Може ти
да
не
си
виноват, трябва
да
се учиш.
Преди
да
се ожени, казва: Господ ще промисли, като се ожени, казва: Вече ти ще мислиш – Господа го няма, къде ще Го хвана, ти
си
негов наместник, плащай сега.
Сега
да
се повърнем, онова в живота, което ни предстои, то са малките работи, които трябва
да
вземем и
да
прилагаме в ежедневния
си
живот.
Всички нещастия, страдания, се дължат на неща, които не знаем и ги правим.
Трябва
да
ги научим.
Човек може
да
е осигурен за своята прехрана, но разваля се стомахът, може
да
се безпокои.
Щастието зависи от нещо, което знаем и ги правим.
Няма пари, може
да
се безпокои.
Минаваш покрай един беден човек и му помагаш, никой не те вижда, вървиш, усещаш се весел.
Значи човек трябва
да
избегне.
Направиш някоя погрешка някъде, пак никой не те вижда, но се връщаш паднал духом.
Голяма наука е ти
да
бъдеш баща,
да
знаеш как
да
възпитаваш децата; майка
да
си
–
да
възпитаваш,
да
изкарваш синове и дъщери като
себе
си
.
По някой път аз гледам хората.
Аз завиждам на някой заяк.
В първия случай казват: Много добре направи, ние ти благодарим, ние ще помогнем във втория случай.
Но някой път аз съм се спирал, разпори
си
краката.
Бият те, стрелят те навсякъде, пак се спогаждаш, имаш това голямо досещане.
Сега това
да
не ви обижда, че сте оглашени, защото оглашеният е кандидат за нещо.
Средствата и условията, които имаме в дадения случай за живота, не ги изпущай.
Онзи ученик е кандидат за първо отделение, за второ, за трето, за четвърто, кандидат е за гимназия, за университет.
Имаш една мрежа, стани рибар, хвърли мрежата във водата, колко риби ти трябват?
Казвам: Това е едно общо положение, през което всичките хора минават.
Всеки, който се опитал
да
хване повече риби, не е прокопсал.
Тук не може ние
да
се смеем.
Вашите ближни са всички напреднали братя, които са завършили своята еволюция, които живеят на земята.
Понеже, няма човек, който
да
не мине през тази процедура.
По някой път те слизат
да
живеят между хората.
Някой току гледаш, не знае как
да
живее, умрял.
Дерменджиите, въглищарите и рибарите не прокопсват, богати не могат
да
станат.
Какво
да
ви кажа?
Ти като рибарин, ако мислиш
да
станеш богат, лъжеш се, не може
да
бъде; ако мислиш като въглищар
да
гориш дърветата и
да
станеш богат, няма
да
бъде; ако мислиш като дерменджия (от) брашно
да
станеш богат, няма
да
бъде.
Онези, другите, може
да
станат богати.
Казват:
Да
се весели духът.
Не е въпрос
да
те назначат учител.
Значи Бог изпратил повече от напредналите същества
да
се веселят в хората.
Важно е, не
да
те назначат учител, но важно е как ще преподаваш.
Дарбата, която Бог дал на човека, това са средства.
Ако всеки ден вие се посещавате от тях, ако вие сте музикант, него ден ще свириш, както никога не
си
свирил.
Важно е не
да
станеш ученик, но важно е как ще учиш.
Това са условия, които трябва
да
се турят на работа.
Ако
си
поет, ще пишеш него ден, както никога не
си
писал.
Не е важно
да
се ожениш, но важно е какъв дом ще имаш, как ще го управляваш.
Мъчнотиите, които сме създали, срещаме в живота, те са създадени от самите хора.
Ако
си
оратор, ако
си
майка, учител, баща, всеки ден ще опитваш туй, което иначе никога не би опитал.
Тия мъчнотии, които сме създали, трябва
да
ги премахнем.
Като кажеш: Обичам ви, без тебе не може
да
живея, сърцето ми гори, ако не ме вземеш, ще изгори сърцето.
Ние не сме отговорни за всичките мъчнотии, които са в света; ние не сме отговорни за всичките страдания, които са в света.
Казва: Хайде
да
го взема,
да
не изгори сърцето му.
Сега италианците се бият с абисинците, какво ще ги правиш?
Това са заблуждения, защо ще се заблуждава светът?
Аз досега не съм видял някой момък
да
го гасят с вода.
Следователно, в света силните всякога имат право.
Като ви говоря тази работа, мяза на един гръцки свещеник, който съпровождал едно умряло, пее там, и може 10–15-тина
да
пеят.
Ако вие искате
да
имате право, трябва
да
бъдете силни. Как?
Синият цвят е разумно същество, зеленият цвят е друго разумно същество.
Или по тяло трябва
да
бъдете силни, или по дух, или по морал трябва
да
бъдете силни.
Сила трябва
да
има човек.
Трябва
да
има нещо, на което той трябва
да
разчита в света.
Аз най-хубави песни съм слушал сутрин, когато слънцето изгрява, то е едно нещо, какво
да
ви кажа, аз не искам
да
вярвате, защото ако вярвате, ще станете нещастни.
Не искам
да
ви кажа, че вие не знаете.
Но всички казват, че трябва
да
имаме вяра.
Най-първо ти при един лъч трябва
да
знаеш как
да
се поставиш.
Носят те на гърба, свещеникът ти пее, трябва
да
бъдеш много благодарен, че има кой
да
те утешава, кой
да
те зарови,
да
ти пее,
да
ти чете една молитва,
да
те оправи за другия свят.
Всички имаме вяра, а с тази вяра, която имаме, тя не ни помага, тя е една формална вяра, не една реална вяра, която може
да
прегледам в знание, която може
да
ни помогне.
Ако вие изучавате едно положение физическо на светлината – ако сте умни и ме слушате – ако сутрин, когато изгрява слънцето, се изправите и гледате слънцето, един се изправил, друг се изправил
да
гледа слънцето.
Сега
да
пристъпим към онзи предмет.
Има една вяра, в която човек никога не може
да
се разколебае.
Не е прав метод
да
гледаш слънцето.
Има един начин, ще се поставиш така, щото твоят лъч
да
влезе в твоето съзнание.
Всичките хора са артисти: Някои завземат главни роли, някои второстепенни, някои третостепенни.
Този лъч като влезе, с кое око гледаш ти.
Всеки ще вземе една роль, която трябва
да
играе в тази драма на живота, която става.
Всеки един от вас може
да
се разколебае.
Ако забележиш едното око гледа по-далеч, другото по-близо.
Да
кажем в дома всички измрели: бащата, майката, всички, останеш само ти сам, веднага се разколебаеш, казваш, какъв Господ е този.
Сега не искам
да
цитирам.
Един религиозен американски милионер имал един син, той умрял и оттам насетне станал безверник.
Следователно, не може
да
имате това разположение.
Понеже, сме се намерили в живота, ние трябва
да
разбираме условията, при които трябва
да
живеем.
Той бил на 25 години, праща го в Европа
да
се учи, като се връща, умира.
Трябва
да
се поставите така, че тия лъчи трябва
да
влязат хармонично, тогава първото нещо, ако сте неразположени, ще почувствувате разположение, една голяма приятност, всичките хора ви се виждат мили, любезни – струва
си
да
се живее.
Велики работи в света не можем
да
извършим.
Ако дойдат тия неща, ти
си
се поставил добре и
си
възприел тия лъчи, ако не добиеш туй настроение, ти не
си
се поставил, както трябва.
Може сега
да
е в друго състояние.
Аз на мнозина съм казвал
да
си
пекат гърба.
Вселената е създадена, звездите са създадени, какво ние ще направим в света?
Веднага в него настанало едно ожесточение как трябва
да
се лиши от едничкия
си
син, който му останал, защо Бог не му го оставил
да
живее.
Гледал съм ги как
си
пекат гърба.
Да
направиш един мост от месечината до земята не може.
Някой железен път
да
направиш от земята до слънцето не може, с аероплан
да
прехвръкнеш до слънцето, не можеш, някоя малка работа
да
се проявиш,
да
напишеш 3–4 куплета с черно мастило, наредени думите, вестниците
да
пишат, че то е великолепна работа.
Трябва
да
ви кажа ъгълът какъв трябва
да
бъде, вие трябва
да
разбирате много добре математическите отношения и геометрическите ъгли.
Или като художник с малко боя
да
нацапа платното, казва: Великолепно.
Няколко години бил ожесточен, най-после се явява син му в един ......... и казва: Ти няма какво
да
се сърдиш на Господа, пък няма и на мене какво
да
се сърдиш, имаш 20 милиарда долара, определени за мене, аз съм в другия свят, виждам нещата, как ти не ги виждаш.
Потребно е светлината
да
пада при един хармоничен ъгъл, при известни криви линии, трябва
да
ги знаете, това е наука.
Моето желание е, ако ме обичаш, ако ме слушаш, направи един университет, тези пари тури като поддръжка на университета, нека млади момци
да
се учат в този университет,
да
се приготвят в живота.
Това ще има много по-голямо благо, отколкото ако останех на земята
да
живея.
Запример, при какви условия се ражда вашата мисъл?
Всички ние в живота се занимаваме с малки работи.
Тъй
да
направиш, ще разбереш истината.
Какви образи трябва
да
имате?
Там е опасението сега, тия, малките работи, как
да
ги правим.
Така казал синът, най-после този създал този университет, направил както синът казал.
Във вашия ум трябва
да
седи идеята за Бога като за едно Същество, в Което вие живеете, Което досега ви е дало всичко и не е направило въпрос от хиляди и хиляди години – и живот, и здраве, и всичко благо ви дало.
Вие още не сте се спрели
да
Му дадете още една благодарност, признателност за онова великото добро, с което ви е обгърнало.
Ястието не е сготвено както трябва, лукът е препържен, ястието е прегоряло, пресолено, като дойде стопанинът на къщата, навъси вежди от яденето.
Ние, съвременните хора, разглеждаме нещата много едностранчиво.
То
си
има свои причини.
И според мене, понеже мъжът е господар на положението, неговата другарка трябва
да
го пита колко сол трябва
да
тури.
Днес ще свиря за Този, Който ми дал всичко, ще кажа: Господи, ще посвиря.
Това трябва
да
определи дозата.
Аз ще свиря на Господа и после ще свиря и на вас.
Той трябва всичко с теглилка
да
определи.
Ти човека не
си
видел.
Аз бих ви препоръчал: Вие най-първо не отивайте
да
правите добро на хората, идете направете някое добро на някое цвете в пясъка.
Трябва
да
определи колко вода
да
тури, половин кило, едно кило вода.
Ти
си
видял неговия автомобил, неговото тяло.
Сега е суша, два месеца вземете вашата стомничка, полейте и кажете: Както аз поливам цветето, така Господ мене
да
полее.
Колко лук с теглилката
да
определи, колко домати с теглилката, колко сол с теглилката, всичко трябва на везните
да
определи.
А пък сега жената нарежда без теглилка, всичко туря без теглилка, вследствие на това яденето се пресолява.
Ще кажеш: Аз, човекът, който съм свършил университет,
да
ида
да
поливам едно просто цвете,
да
си
губя времето.
Тепърва има
да
опитваш живота.
След като се храниха хората с много яденета, става въпрос с месо ли
да
се хранят или
да
бъдат плодоядци, вегетарианци.
Казва, там в Евангелието: „Това е живот вечен,
да
позная Тебе, Единаго Бога и Христа, Когото
си
пратил на земята“.
Ако станат месоядци у тях мускулната система у тях и костната система ще станат по-силни.
„Това е живот вечен,
да
позная Бога“.
– Тя е скороходец, при това туря яйцето в пясъка и казва: Тук ще се учи
да
познавате Господа, аз няма
да
ви мътя, малко спартански живот ви трябва.
Техният обективен ум ще се развие по-силен.
А пък главната работа на камилската птица, нейната погрешка седи в това, като я гонят, дойде до някое место, скрие
си
главата в пясъка, остави тялото
си
на открито.
Всички тия месоядни животни имат един отличен обективен ум.
И следователно в даден момент, щом ти се отречеш, тази реалност се разделя в тебе на две противоположности, ти усещаш една тъга, една скръб, че нищо не
си
разбрал.
Ти носиш едно камилско перо, казвам, децата ли
си
учиш, бягаш или като се намериш в мъчнотии,
си
заравяш главата, а пък тялото оставяш.
Много са прозорливи, хитри, стратегия във всичко тъй много добре разсъждават.
Кой би намерил щастието в
себе
си
, кажете ми?
И човек може
да
намери Бога не в тялото
си
.
Не че туй е лошо, но някой път тъгите идат несъзнателно.
Техният морал почива върху тяхното удоволствие, за вълка, за мечката, за лъва, за всички тия месоядни животни, морал.
Има едно място в съзнанието, дето човек може
да
намери Бога, то е една малка светлинка далечна и по някой път човек може
да
го намери при най-голямата скръб, когато е отчаян, като дойде до положението
да
се самоубие, не иска
да
живее, в неговото съзнание тогава се явява – така мнозина са ми разправяли своята опитност – една малка светлинка се явява, един много тих глас излиза от тази светлинка, казва: Ще се оправи тази работа, не се безпокои, търпение, търпение, ще се оправи тази работа.
Дойде някоя тъга, ти не знаеш
да
се справяш с нея, казваш: Не ми се живее.
Вегетарианската храна от друга страна ще усили повече нервната система, създава по-крепка нервна система.
Как ще се оправи, може
да
ви приведа един пример.
Не мислете, че всеки пример, който ви привеждам, може
да
се приложи.
Все-таки трябва
да
дойде някой по-напреднал,
да
каже една дума, блага дума, ще се оправи тази работа.
Всички тревопасни животни са по-издръжливи.
Не се изисква много, трябваше
да
каже една сладка дума.
Да
ви приведа един пример.
Един свършил университет с отличие.
Но понеже човек е с амбиция, няма прогресивност, иска хората
да
съзнаят неговото знание, не е агресивен
да
си
проправи път, започнал
да
прави добро,
да
привлича хората.
Всичката философия е там.
На този направил добро, на онзи направил добро, раздал всичкото имане, нищо не оставил за
себе
си
.
Никой нищо не иска
да
знае, всички казват: Много глупав човек!
Всички скърби, тъги и болести за момент ще изчезнат.
Голям простак, баща му оставил, той ходи
да
помага на хората, свършил университет, с глупави работи се занимава.
Утре като дойдат пак.
Вярно е, че на земята човек желае своето удоволствие, около него хиляди хора ще пострадат.
Казва: Нищо не ми остава друго, хората не ме обичат, разбират, може
да
се удавя.
И ако някой би ни наложил морал
да
бъдем снизходителни към другите, ние ще се намерим в едно много голямо противоречие с бъдещия морал.
Отива
да
се дави в реката.
За
да
бъдем щастливи, ние трябва
да
знаем как светът е създаден.
Казва: Отсега реших
да
не помагам.
Ние не знаем как светът е създаден.
Наближил реката, гледа едно младо момиче се дави.
Ние не знаем как светът е създаден и какво искат от нас.
–
Да
му помогна ли, че
да
се удавя или
да
не помагам
да
го оставя
да
се удави.
Ние едва сме дошли на степен на своето самосъзнание, разбираме
да
задоволим нашите нужди.
Толкоз глупости съм направил, хайде
да
направя и тази глупост още.
Тамън излиза на брега, хващат го стражарите, казват, дай
си
името.
Но виждаме в основата тази философия има нещо право, но тази философия създава много нещастия.
Казва
си
името.
Почти всичките нещастия на земята се дължат на човешкия живот и неговото самосъзнание.
Взели му името, за
да
разберат кой спасил царската дъщеря.
Човек израснал, той победил много качества на животните, но той не могъл
да
се храни с лошите страни на човешкия живот.
Те му взели името
да
не се изгуби.
Оттам насетне като направил последната глупост, всичко му тръгнало напред.
Вие, докато не дойдете до последната глупост, няма
да
разберете живота.
Че не е сега меродавно общественото мнение.
Те са раздвоени на два лагера: Едни, които поддържат растителната храна, без изключение за всички живи същества.
То е един научен въпрос, който се разглежда от две страни.
Може
да
го разгледате от чисто научно-органическо гледище.
Един ще ти говори едно, един ще ти говори, че не
си
прав.
Може
да
четете книги по този въпрос.
Значи по ......... може
да
вървиш.
Може
да
вземете, който искате възглед.
Условията ще ви наложат
да
се храните с месоядна храна.
Там иде една малка мома, която му дава един подтик
да
се съвземе.
Сега разглежда общественото мнение, той вижда тия хора с високо обществено мнение, никак не разбират класиците; много хора са аристократи, без
да
са чели нито един класик.
Човек е ял месна храна при следните условия: Понеже животните и той вървели паралелно, слизали надолу, еднакво са вървели, човек могъл
да
яде, съвместно е било месната храна с човека.
Следователно, ако сега човек се храни с месна храна, той се чуди в едно противоречие, понеже, тежнението на животинската храна е
да
се повърнат към своя първоначален източник.
– Девета симфония.
2.
Самопознание и самовъзпитание
,
ООК
, София, 16.10.1935г.,
По какъв ред трябва
да
вървят тоновете?
Ние възпитаваме, но нашето възпитание ще хване толкова дикиш, колкото онова, което
си
писал на морския бряг.
А у гениалните музиканти всички са хубаво развити.
Значи те
си
имат развити органите на музиката.
Пиши надалеч от водата, а не на брега.
Човек трябва
да
е роден с тези органи.
Човек трябва
да
избере място.
И после, с усилия, може пак
да
се направи нещо.
Ще пишеш там, дето вълните на злото няма
да
заличават написаното.
У някои от вас центърът на причинността, на способността
да
разсъждавате е слабо развит.
Човек трябва
да
се повдигне над
себе
си
.
Например, един такъв човек не може
да
намери причините и последствията на нещата, не може
да
направи разлика, не разсъждава, че като каже една дума, тя може
да
има лоши последствия.
Човешката реч има
да
се развива и
да
стане музикална.
Разбира се, и вие можете
да
го научите.
Вие го знаете това в
себе
си
.
Ти ще кажеш една дума на някого и онзи ще извади револвер и ще ти тегли куршума – ти
си
изговорил един тон от гамата на смъртта.
Казваш за някого: "Искам
да
го убия." Защо искаш
да
го убиеш?
Ти ли искаш
да
го убиеш?
Най-първо трябва
да
се научите
да
говорите правилно.
Един камък, който се търкаля отгоре, от планината, може
да
те убие; това не е желанието на камъка, но веднъж като се търкулне, той казва: "Бягай, че ще те убия, защото ме търкулнаха!
(Учителя изговаря тихо следните думи "Аз смея
да
кажа, че Слънцето е светло".
" И ако ти не се махнеш, може
да
пострадаш.
Когато се разгневиш, ти
си
камък – търкалящ се отгоре, от планината, казваш: "Ще го убия!
Щом казвам: "Аз смея
да
кажа" тихо, значи аз съм заинтересован.
(Учителя изговаря по-високо тия думи "Аз смея
да
кажа!
Нека мине камъкът, като слезе и утихне, ти
си
спасен.
Искаш
да
дадеш духовен израз.
Ще се научите добре
да
пеете.
Значи смееш
да
изкажеш една истина.
Като почнат "квартирантите"
да
вдигат много шум вътре във вас, ще им кажете: "Бог е Любов." Те могат
да
кажат: "Празна работа!
Казваш нещата тъй, както са, не
си
заинтересован.
Като кажеш правилно: "Аз смея
да
кажа, че Слънцето е светло" на човек, който е сляп, той ще прогледа - нищо повече!
Ако пък го казваш криво, можеш
да
ослепиш хората.
Когато хората кълнат и казват: "
Да
ослепее!
Когато ти кажат една такава дума, стой настрани, обърни
си
гърба и не слушай.
И маслото
да
е прясно!
" Но вие ще им изпеете "Бог е Любов" и ще им направите малко трахана без сирене – нищо повече.
Теб трябва
да
те е страх от магия!
Човек може
да
бъде
обсебен
, а животните още повече.
Ако човек вдигне един камък и те удари по гърба, няма ли
да
те е страх?
Как можете
да
познаете кога някой е
обсебен
?
" Ще те удари с тоя камък.
Зачервили са се очите му, устата му мърдат, криви
си
устата, говори несвързано.
Ти
да
си
на 100 метра далече, че като хвърли камъка,
да
не те стигне!
Ако твоите "квартиранти" започнат
да
вдигат шум вътре в теб, ти се спри, почакай, остани спокоен и им кажи тихо и спокойно: "Ще ме слушате.
И в дадения случай вие трябва
да
разбирате вълните на тия разрушителни гами.
Благодарение, че вълните на тая разрушителна гама имат три степени.
Ти ще им отговориш: "Каквото право имате, ще ви го дам." Питам: Колцина от вас сте свободни вътрешно?
Вълните на смъртта са много къси и ако
си
близо, те ще ти повлияят, а ако
си
далеч и не можеш
да
чуеш даже, то тия вълни не могат
да
произведат ефект върху теб.
Някой говори бързо, нервно, не може
да
търпи.
Далече трябва
да
си
от лошия човек.
Казва ми един брат: "Учителю, не мога
да
търпя!
Стой малко по-надалече и от една лоша мисъл в
себе
си
.
Понякога в
себе
си
имате едно чувство, което
си
говори.
Тия духове, които ти говорят – това не
си
ти.
Аз мога
да
ви кажа и другата, добрата страна на това положение.
Създайте им работа!
Когато някое око не може
да
възприеме добре светлината, не е в светлината грешката, а в окото.
Можете
да
си
изорете цялата нива с тях.
Когато се меси хляб, не формата е важна, но начинът, по който може
да
се направи хлябът.
Да
ви приведа един пример, какво ще ви кажат.
Не е важно дали хлябът е валчест или продълговат, малък или голям, но той трябва
да
съдържа хранителност,
да
бъде хляб.
Някой
си
господин в Плевен се занимавал със спиритизъм.
Един дявол искал
да
изкушава един светия от православната църква.
Защото може
да
има формата на хляб, но
да
не е хляб.
И духовете в него му казвали: "Слушай, ти посред нощ ще дойдеш до огледалото и ще ти направим чудо!
Той влязал в стомната му, та като пие светията вода,
да
може
да
влезе с водата в него и
да
подкрепи ония, които са вътре.
И сегашната музика, и класическата музика съдържат много неща, които не са музикални.
А ония вътре светията ги турил в обсадно положение – не давал на други
да
влизат.
Нещо чудно ще видиш в огледалото".
На много места в класическата музика тоновете имат точно обратните резултати.
Той човекът гледа, гледа и нищо не вижда.
Тогава накарал духа
да
го води на хаджилък,
да
го носи.
"Гледай, гледай!
" "Нищо не виждам!
Вие не сте още от тия майстори, дявола в стомна не можете
да
го затворите.
Вие можете
да
кажете, че е безразлично, обаче в трите случая имате различни резултати.
" "Онова магаре вътре не го ли виждаш?
Това е един анекдот, който трябва
да
се тълкува.
Казвам: Лошото може
да
се предаде чрез храната.
Това не
си
ти!
В кръчмата, чрез виното не се ли предава?
Понякога трябва
да
се пее, за
да
се смени едно състояние.
И твоя навик, и твоя маниер на говорене са взели и мислиш, че
си
ти.
Кръчмарят им дава едно кило вино, две кила – те пият.
Каква нужда има от тъжната песен и каква от веселата?
" Този, който казва, че е магаре, той е друг вече, не
си
ти същият.
Като решили
да
тръгват, човекът поканил приятеля
си
да
му отиде на гости вкъщи.
Тъжните песни внасят по-голяма дълбочина, разработват чувствата, а веселите дават по-голяма широта.
И когато казваш: "Аз съм много лош човек", пак не
си
ти.
Като влизат вкъщи, стопанинът изведнъж казва на приятеля
си
: "Кой те е поканил в къщата ми, при жена ми?!
Скръбните хора са повече вглъбени вътре в
себе
си
, по-тесни възгледи имат за живота.
Право е
да
кажеш: "Аз не съм нито добър, нито лош.
Такъв човек се опасява отвсякъде,
да
не би
да
дойде някое нещастие.
Когато искам, съм добър, когато искам, съм лош." Защото доброто и злото са вън от човека в дадения случай.
На другия ден, като изтрезнял, първият отишъл при приятеля
си
да
се извинява: "Кой знае какъв дявол беше!
Мъчно е
да
се запише това.
Отвън са предметите, стимулите, които произвеждат злото, а отвътре са стимулите, които произвеждат доброто.
Например, песента "Аз смея
да
кажа": как трябва
да
се започне?
Има един вътрешен свят, който ние не виждаме.
Какъв глас трябва
да
й туриш?
Как ще
си
го обясните?
Ти можеш
да
изпееш песента "Аз смея
да
кажа" и пак
да
си
останеш страхлив.
В кръчмата, чрез виното един е влязъл в подкрепа на "квартирантите": "Дръжте, ида ви на помощ!
Като изпееш "Аз смея
да
кажа",
да
станеш по-смел, значи: "Аз мога
да
мина през гората!
" Вие не вярвате сега, че като говоря, около вас може
да
има няколко хиляди души, които също слушат.
" А ти изпяваш песента, но тя не може
да
ти повлияе.
Например, понякога у вас има съмнение дали някой човек ви обича или не.
Да
не ни лъжеш?
Ти пееш песента "Аз смея
да
кажа, че Слънцето е светло." Можеш ли
да
кажеш, че Слънцето не е светло?
Можеш ли
да
кажеш, че Месечината е светла?
А този вътрешен свят е, който създава всичко.
Нещастията на съвременния свят идат от това, че хората не вярват в този вътрешен свят.
А те са зависими от него!
Когато се дойде до формата в музиката, има и друг въпрос: Каква трябва
да
бъде трайността на тоновете?
(Учителя пее песента "Аз смея
да
кажа" с неправилна дължина на тоновете.)
Някой отива
да
краде. Защо?
Можете
да
ги проточвате неестествено.
Ако той вярваше в този, невидимия свят, щеше другояче
да
постъпва.
Сега, кой е най-добрият начин
да
се изпее "Аз смея
да
кажа"?
Най-добрият начин е: като кажеш нещо,
да
го направиш!
Едни са облечени със светли, бели дрехи, с колани препасани, а другите са облечени с черни дрехи, като попските, и с лице, и всичко – черно, навсякъде черно, само че веждите са почерни, а очите по-малко черни, има едно различие в черното.
А човек някой път казва нещо и не може
да
го направи.
Има един начин, по който можеш
да
познаеш,
да
почувстваш в
себе
си
дали
си
изпял една песен правилно или не.
Ако действително "Аз смея
да
кажа, че Слънцето е светло"
си
го изпял правилно, ти ще почувстваш нещо.
Като на деца ви говоря, за
да
разберете.
Човек има и други уши освен тези, които виждаме; тези са за физическия свят, а отвътре има други две уши за онзи свят.
Когато скачваш положителен ток с отрицателен, ще има светлина, ако скачването не е правилно, няма
да
има светлина.
И Писанието казва: Като говориш,
да
не кажеш нещо лошо, за
да
не чуе ангелът, който е в тебе, защото тогава работата отива зле.
Да
допуснем, че искаш
да
произведеш определен резултат; пееш песента "Аз смея
да
кажа, че обичам човечеството".
Казано е: "И за всяка празна реч, която изговаряте, ще давате ответ в ден съдни".
Как ще познаеш дали пееш правилно или не?
Това спада към една специфична форма.
Сегашните психолози се опитват
да
обясняват, че това се записвало в мозъка и от написаното вече може
да
се чете.
Как трябва
да
се пее според правилата на музиката?
Но природата също има право
да
се произнесе как трябва
да
пее човек.
Защото в природата съществува музика отпреди съществуването на сегашните професори.
Всички земни пластове те са ги преобразували, те са разместили всичко.
И тогава Бог, за
да
я освободи, затворил лошите вътре в Земята, а добрите оставил отвън.
Тогава, като са се били, лошите са искали
да
вземат мястото на добрите отвътре.
Трябва
да
се интересувате от пеенето.
Аз наблюдавам, някой път в песните идва една мъчнотия.
Когато се пее една песен, на някои места мелодията не съвпада с текста.
Но някой път и текстът представлява поетическа творба, в която ударенията не вървят правилно с думите; самите думи не са наредени правилно, ударенията не вървят правилно.
Не, при сегашното положение доброто е отвън – светлината иде отвън, въздухът е отвън, небето е отвън, хубавите работи са отвън, а пък ония, които искаха
да
влязат вътре, те превзеха Земята, влязоха вътре.
Те вървят правилно, но не според законите на природата.
Може
да
имаме и друго противоречие: пееш песен, в която силните и слабите тонове не съвпадат с ударенията на самите думи.
Те се мъчат сега и искат
да
излязат вън, но не могат.
Някой тон не съвпада с високото ударение на една дума.
Например, при "Аз смея
да
кажа" думите не съвпадат с мелодията.
Тогава прибавят други ноти –
да
го завъртят,
да
го изопачат.
Мелодията трябва
да
се нагоди според думите, трябва
да
отстъпи на думите.
Сега лошите духове ви говорят отвътре, а вие
си
търсите някой добър човек,
да
ви каже няколко сладки думи.
Следователно в песента всички звукове трябва
да
съвпадат с ударенията на думите.
Като се вслушвате в
себе
си
, слушате нещо лошо.
В думата смея защо на първия слог е ударението?
И трябва
да
дойдете до първото положение!
Защо
да
не е на втория слог - я?
Тогава няма
да
правите пакости.
Ако измениш ударението на една дума, получава се друго значение.
Някой път, когато ударението е на един слог на думата, тя има един смисъл, а когато го преместиш на друг слог, думата има друг смисъл.
Ударението в едносложните думи къде е?
Като останете самички, все току мислите
да
направите някоя дяволия.
Не че вие искате
да
правите дяволии – те правят дяволиите, а пък вие ги плащате.
Когато думите са двусложни, къде трябва
да
пада ударението?
("В българския език няма правило за ударенията.") Когато са трисложни?
("Няма правило.") Това показва, че ударението не е изработено още.
И като дойде в квартирата ви някоя комисия от невидимия свят, и като направят проверка, ще почнат един по един
да
ги изваждат - както вас ви извеждаха преди няколко дена един по един навън.
Да
допуснем, че се вълнувате.
Да
допуснем, че минавате през гората и ви е страх от разбойници.
Събужда се у вас едно чувство на страх, може би по внушение: преди
да
тръгнете са ви казали, че еди на кое
си
място често са ставали обири, и вие
си
правите заключението, че също може
да
попаднете в ръцете на разбойниците.
Казвам: Ние се стремим сега
да
се освободим от това зло.
Или, от самото положение на гората можете
да
си
помислите, че има разбойници.
Тогава какво можете
да
направите?
Бог ги е затворил, за
да
освободи света от злото.
Аз съм слушал тук посред нощ
да
пеят.
И сега трябва
да
се новородим, за
да
дойде първоначалният порядък.
Когато Месечината е светла, той
си
пее по-тихо, по-хубаво, но когато нощта е по-тъмна, той пее по-високо.
Виждам, че той изпитва страх и вика, за
да
се окуражи.
Пеенето му служи
да
го окуражи.
Там се зараждат всички болести.
Това как
да
го наречем, с какво име
да
го кръстим?
Кажи, сестра, как
да
го наречем?
Ти не можеш
да
пееш една ангелска песен тук, на Земята.
Тази сестра постоянно се моли
да
ги извадят навън.
Тя се обръща към Господа: "Извади ги, Господи, много пакости ми направиха!
Ако пък пееш на небето така, както пеете на Земята, веднага всичко там ще се помрачи, ще стане тъмно.
Може с една инжекция
да
се внесе в кръвта ви микроскопично количество микроби от бубоническа чума, но след 24 часа те стават билиони и я оцелеете, я не.
В даден случай как трябва
да
пееш, при сегашните условия как трябва
да
пеем?
Ако организмът ви е силен и ако вземете предпазни мерки, можете
да
се спасите.
Все таки има известни закони, на които трябва
да
се подчиним.
Каква идея трябва
да
остане от тази лекция?
Най-първо, трябва
да
научите обикновеното пеене както трябва и после можете
да
почнете
да
пеете както вие искате.
Да
не ви е страх!
Знание е нужно, защото, докато човек е на Земята, не може
да
се освободи напълно от злото.
И човек като апостол Павел, който се обърна към Христа и го срещна Христос, и той казваше: "Виждам в
себе
си
един закон, че когато искам
да
направя доброто, не правя доброто, а злото".
Няма
да
ви я кажа каква е.
Всичката философия на живота е в това: Каквото и
да
ви говорят, докато не разберете основно пътя, по който човек трябва
да
се освободи, не можете
да
се справите.
Но не механически
да
се освободи.
Като дойдеш дотам, ти ще прескочиш тая гама, няма
да
я вземеш.
Някой път седи при тебе един лош човек и нещо в тебе ти казва: "Кажи му: Ти
си
безверник".
Като изсвириш известни парчета, можеш
да
събориш нещо.
По-добре му кажи: "Ти
си
добър човек, има добро в тебе", отколкото
да
му кажеш: "Ти
си
лош човек."
Аз я наричам гама на смъртта, на пакостите, на страданията в света.
Казвам: Музиката служи като средство
да
се укротяват тия квартиранти.
Често в сегашните класически песни авторите, като минават някой тон, теб ще те засегне нещо.
Един от еврейските царе – Саул, който беше
обсебен
от тия духове и те бяха взели надмощие у него, викаше Давид.
Давид идваше
да
свири с арфа и се казва, че тогава духовете в Саул се укротявали.
Трябва
да
пеете, понеже всички тия духове, всички тия същества се укротяват от музиката.
Това не мога
да
го издържа!
" Всички хора ги е страх от това.
После, не трябва
да
им даваш много неща.
Като обичаш
да
си
похапваш баница, кокошки, като им даваш месна храна, те пощуряват.
Гамата на живота дава оживление.
Плодовата храна е най-хубавата за тях, за
да
се укротяват, месната храна не е толкова добра.
Ще пееш, ще мислиш правилно – това са начини
да
се справиш.
Имайте предвид, в човешкия живот, човек, за
да
пее, трябва
да
се е хармонизирал.
За
да
може
да
пее добре, мислите, чувствата и постъпките му трябва
да
са уравновесени.
Тогава човек е неразположен, песимист, с лоши мисли.
Човек не може
да
пее, ако не е хармонизиран.
Трябва
да
имаш едно вътрешно равновесие.
Господ не мисли за нас." Недоволен
си
от живота.
Те казват: "Ти
си
беден човек." А ти
си
станал беден, за
да
ги изпъдиш.
След това, в музиката трябва
да
има творчество.
Как трябва
да
вървят тоновете?
Някой път можеш
да
ги изпъдиш, но и ти ще отидеш с тях заедно.
Тонът трябва
да
звучи в ума ти.
Не само няма
да
ядеш хляб – това е пост на физическото поле, но ще постиш и в чувствата, в сърцето
си
, ще постиш в желанията
си
и в мислите
си
.
Трябва
да
звучи в тебе един основен тон.
Значи няма
да
имаш лоши помисли, няма
да
имаш лоши желания.
Като кажеш фа,
да
звучи фа в ума ти.
Например
да
кажем, че сега вземете ми – ще звучи ли ми във вас?
А ти
си
мислиш и чувстваш както
си
искаш; ще постиш по този начин 2-3 дена, но такъв пост няма значение, не те ползва.
За
да
вземеш ми, трябва
да
си
извадиш камертона и тогава ще го вземеш вярно.
Един от еврейските пророци казва: "Трояко трябва
да
постиш." Ще постиш в ума
си
– ще се храниш само с хубавите мисли, ще постиш в сърцето
си
– ще се храниш само с хубавите чувства; ще постиш от месо и ще се храниш само с най-хубавите плодове и с малко хлебец.
(Учителя с двата
си
пръста – показалеца и средния пръст – удря на масата Но на този камертон не можеш
да
му чуеш гласа, ако не
си
разположен.
И не каквато и
да
е нечиста жена
да
меси хляба, но ще накараш някоя чиста мома, 15-16 годишна,
да
замеси и опече хляба.
Ако
си
разположен, веднага тонът ще прозвучи музикално в тебе.
А на някоя стара жена, която е женена и се кара с мъжа
си
, не й яж хляба.
Старите българи практически знаят: някой старец на 70-80 години има 4-5 снахи – той всякога иска най-младата и най-добрата снаха
да
му омеси и опече хляб.
Ние всички трябва
да
живеем добре, защото доброто излиза от нас и се влива в онова, което даваме на хората.
В онова, което даваш на хората – хляба, дрехите и пр., се влива доброто или злото, което е в теб.
Някой може
да
ти ушие дрехи и това
да
ти коства живота.
Ако шивачът е прокажен или сифилитик, мислиш ли, че този сифилис няма
да
се предаде на дрехите, които шие?
Ще се предаде!
По-правилно е основният тон
да
бъде С (до), отколкото
да
бъде Е ( ми), защото ми идва след до.
Най-добрият шивач
да
ти ушие дрехи!
Трябва
да
имаме живот, за
да
имаме неговото разширение и размножаване.
Мислиш ли, че ако един лош човек ти е учител, няма
да
ти предаде онова, което е скрито в него?
Хармонично е по-правилно основният тон
да
бъде до.
Всички хора трябва
да
бъдат чисти.
От до започва животът, ре дава посока, ми дава вече разширение.
Чистотата е една предпазна мярка, за
да
не могат тия същества вътре в нас
да
повлияят върху нас; защото в края на краищата каквото направят те, ние ще го платим, ние отговаряме.
Ре е измътеното, то има посока на движение, дава посока.
Ми дава разширение.
Фа дава съдържанието, условията, при които животът може
да
се развива.
Не можем
да
избегнем закона.
Сол е формата, в която може
да
се облече съдържанието.
Понякога вие направите някоя погрешка и се криете,
да
не знаят хората какво сте направили. Не!
Ще изповядаш пред
себе
си
, че това е погрешка.
Си
е духовната страна на музиката;
си
е вече краят.
Погрешката, която
си
направил, тя не е твоя.
Ще я изповядаш, за
да
я знае невидимият свят.
А ти искаш
да
минеш за праведен човек.
Ми и
си
са съединителни места, съединителни нишки, два полюса, където могат
да
се съединят трептенията в гамата.
Колкото пъти са ми разправяли за гамите, като ми ги разправят, виждам, че те сами не разбират, и аз сам не разбирам.
Всеки трябва
да
бъде чист.
Чисти трябва
да
бъдете!
Често трябва
да
си
миете ръцете, по 4-5 пъти.
И Христос казва на евреите: "Вие обичате отвън
да
се чистите, но отвътре не сте чисти." Човек трябва
да
е чист едновременно отвън и отвътре.
Щом е квадратна глупостта, тя може ли
да
бъде и кубическа?
Предстои ни една задача.
Щом е квадратна, значи тя може
да
се обърне и в кубическа.
Музиката не ви интересува толкова, понеже всинца не сте еднакво музикални.
Тя е необходима, за
да
внесе един мек елемент в човека.
Трябва ви знание, за
да
разберете
себе
си
.
Вие не разбирате
себе
си
.
Да
познае човек
себе
си
– това е нещо гениално.
Най-първо, на челото имате център на индивидуалността, която служи
да
определяте нещата, които съществуват в природата.
Като познае
себе
си
, той ще знае как
да
живее.
После, трябва
да
намерите тяхното място, величината им – колко са големи, колко са тежки.
Много пъти имаш неразположение; дойде ти една лоша мисъл, която помете всичко и ти веднага изпадаш в песимистично настроение.
По-горе по челото идат музикалните способности – за тон, ред и време.
Най-напред в музиката трябва
да
имате тон, после трябва
да
имате време, трайност и после ред.
Тоновете трябва
да
ги вземате по време и по ред.
3.
Великите музиканти
,
МОК
, София, 18.10.1935г.,
Но във вземането Той всякога има предвид
да
облекчи,
да
не създаде по-голямо нещастие – вземе ти живота.
По някой път като страдаш, страданието е процес.
Някой път Господ вземе страданието, замине[ш]
си
от света, очисти [те].
Казвам: Голямо изкуство е
да
знаеш как
да
даваш и как
да
вземаш.
Кой би желал, като иде[ш] в един дом,
да
му вземеш вола, кой не би желал като го срешнеш,
да
му вземеш товара.
Казва: „Слушай, дай ми тази чанта.“ Какво лошо има в това[?
] Ако вас ви плаши,
да
не би той като вземе чантата и [
да
] не ви я върне, то е друг въпрос.
Но ако той вземе чантата само
да
я носи и после ви я върне, какво от това?
Всички сега трябва
да
постъпвате умно.
Сега, РЕ-то трябва
да
го извадим от редовете, понеже го произвеждаме.
РЕ-то трябва
да
отстъпи на ФА.
В реда на нещата е това.
В първия случай вие имате един изработен морал, от който не искате
да
отстъпите, правилно, тъй трябва
да
бъде.
С ФА се внася известна мекота, то е политика – изглаждаш.
Питам: Всякога пак трябва ли
да
поддържаме нашия морал?
Представете
си
, че аз вървя по пътя и на пътя има деца, аз децата може
да
ги разбутам и
да
си
направя път
да
мина.
Но ако са силни хора, ще може ли
да
ги избутам[?
–
Да
ги избиколя.
Ако е абсолютен морал, трябва
да
бъде силен.
Между силните хора ти ставаш малък, между дупките ще се провреш, изведнъж трябва
да
се видоизмениш.
Тъй
да
държиш пътя,
да
минеш през дупките, без
да
ги засегнеш.
Ако не можеш
да
минеш, ще ги заобиколиш.
Ако са слаби деца, ще ги бутнеш, ще
си
пробиеш път.
Сега, ще кажеш: „Трябва ли
да
отстъпя [?
]“ – Пред децата няма какво
да
отстъпваш, ще разбуташ децата, пред силните ще отстъпиш.
Представете
си
, че тази мелодия не можем
да
нарушим.
Добре, ама ако пеете с РЕ, веднага ще ви осъдят на десет години тъмничен затвор, пък ако турите ФА, няма
да
ви осъдят.
Да
кажем, че има закон, изваден за песента.
Щом РЕ-то не може
да
свърши работа, ще ангажираме ФА.
/Всички изпяхме песента с ФА./ В пеенето силен човек е този, който прави погрешки и веднага ги изправя.
Някой път ще ви накарам
да
изпеете една песен като новобранци, без
да
я знаете и после
да
я изпеете като артисти.
Ние може отгоре на РЕ-то
да
турим ФА и който обича РЕ
да
пее, който обича ФА
да
пее.
В природата има една неправилна музика.
Аз още не съм дошъл
да
свиря тази музика.
Вие трябва
да
се приготвите, вие пеете така, както светът пее.
В тази песен думите „Аз смея
да
кажа“ – най-напред аз се страхувах, но сега съм герой, – „Аз смея
да
кажа“.
Едно време не можех
да
срещна мечка, сега мога
да
срещна.
Както гледа и аз я гледам.
Ако никога не
си
казал лоша дума и не
си
направил нищо лошо, мечката ще мине, нищо лошо няма
да
ти каже.
Но ако
си
говорил лошо нещо за тази мечка, тя ще се нахвърли отгоре ти.
Един праведен човек, който никога не е говорил лошо за животните, може
да
мине покрай една змия кобра и нищо
да
не му направи; но ако не е живял праведно, ако е говорил нещо лошо, веднага тия животни ще се нахвърлят отгоре му.
Плюе, плюе казва: „Не те е срам,
да
те е страх от една мечка“.
Плюе, плюе, плюе и
си
замине.
Обаче, като я видиш [и] ти стане приятно, тя ни най-малко няма
да
те плюе, тя нищо няма
да
ти направи.
Как е правилно на български
да
се каже,
да
се замени.
Та, всичките ви несполуки в света се дължат на страха.
Щом
си
лош, трябва
да
бягаш; щом
си
добър, може
да
не бягаш.
– /„Гладът“./
Да
, гладът.
Казвам: Човек трябва
да
създаде в
себе
си
нещо положително.
По някой път български музиканти, големи авторитети, някоя песен коригирали, нагласявали и аз като я прегледам, начина по който са я написали, пак са направили погрешки.
– Започвате
да
разсъждавате къде
да
бягате, къде
да
се качите.
Изгладени, един поправял, друг гладил,
си
такива велики хора по музиката гладили, гладили и много малко погрешки може
да
намериш.
Един намерил една погрешка, коригирал, друг коригирал, трети – всички коригирали.
Значи, най-първо в човека иде гладът, после иде храненето като процес, как
да
уталожиш глада.
Та казвам: Вие, докато не дойдете под влиянието на великите авторитети на музиката, музиканти не можете
да
станете.
Запример, гладът ще накара един вълк
да
се нахвърля върху една овца,
да
я разкъса; гладът ще накара една овца
да
се нахвърля върху тревата,
да
я опасе.
Някой път ще ви държа една лекция –
да
ви наведа ред факти,
да
видите, че като запеете, при вас има един музикален свят.
Гладът най-първо постъпва по един начин – [гладните]
да
придобият това, от което имат нужда.
Вълкът мисли право, не мисли
да
напада неприятеля; някой път и той може
да
нападне един бивол и нищо
да
не може
да
му направи.
Биволът – даде
си
гърба към едно дърво и с рогата се брани надясно, наляво, и вижда [вълкът], че мъчно се напада един бивол.
/Четоха темата./ Щом е процес, какво трябва
да
се прави?
Ако ги слушаш, ще се научиш
да
пееш и
да
свириш.
Щом е процес, значи е непреривен, може
да
бъде процесът правилен или неправилен.
Може в един ден
да
не се научиш
да
пееш и
да
свириш.
Може в един ден
да
не се научиш
да
пееш, може и хората
да
слушаш, но като дойдеш
да
пееш, трябва
да
привлечеш Истинските музиканти.
Кое [е] онова, което накарало хората
да
не се хранят правилно?
В един ден ще те научат, ако не в един ден, в една седмица ще те научат хубаво
да
пееш, ще ти дадат хубаво небесно вдъхновение.
Има неща в света, които уреждат работите.
Да
кажем, някой обича храната
да
е подсолена или
да
е подсладена.
В процеса на яденето колко трябва
да
яде човек?
Да
кажем, съдят един човек; колко време трябва
да
продължи процесът?
На втория ден извеждам пак войниците и те ми казват: „Господин капитан, там, дето бяхме вчера, е безопасно“.“ – „Нещо ми казва, че безопасно там няма
да
бъде,
да
отидем на друго място“.
Падат толкова гранати, че нито един войник не останал жив освен офицерът.
Ако ядете домати, колко часа ще вземат, за
да
се смелят?
Онези от невидимия свят, които гледат [ви нашепват].
Добре, как ще
си
обясните вие един факт [?
] – Казват, че човек, вървял по пътя съвършено изтощен, не може
да
ходи от глад, казва: „Пресичат ми се краката“.
Всякога една мисъл остава правилна, докато не
си
раздвоен.
Нали трябва
да
се вземе храна,
да
се добие потребната сила?
Ако след като
си
бил гладен и се нахраниш, дали след четири часа ще можеш
да
тръгнеш на път?
Питам: От къде се взеха силите
да
вървиш?
При храненето, когато храната се дъвче, трябва
да
се задържа по-дълго време.
Той възприема моята мисъл, спре се
да
се урегулира.
Човек трябва дълго време
да
дъвче; при дъвкането бързият процес е неправилен.
Кажи ми как
да
вървя?
Като се обръща храната в устата, вече [се] изважда онази, потребната сила.
Той пак тръгне бързо, втори път му кажа: „Няма
да
ходиш така бързо.
[После] можеш
да
продължиш работата.
Може
да
направите един опит: Онези, които ядат месо или пастърма, [
да
] вземат биволска пастърма; вземете биволска пастърма – туй само за обяснение.
Прекарайте храната без
да
можете добре
да
я сдъвчете [и] не ще може
да
ходите.
Трябва половин час хубаво
да
се дъвче храната.
Кога ще може
да
ходите по-добре, след като сдъвчете храната добре или след като не я сдъвчете?
Казвам: Сегашните хора много бързат; понеже имат бързи работи, бързо ядат.
Дойде внушението, тогава говориш със
себе
си
, какво възприемаш.
Запример, колко може
да
бързаш?
Радвай се, че възприемаш една мисъл и него ден тръгва всичко.
Да
допуснем, че ти
си
закъснял на четири километра разстояние, пропуснал
си
трена или трамвая.
Колко бързо трябва
да
вървиш пеш четири километра, за колко време може
да
ги изминете?
На място може
да
те бутнат.
Четири километра трябва
да
изминете, какво трябва
да
правите, за
да
стигнете навреме?
Вървиш, няма
да
има много хора; блъскане, по пътеката ще има слизане, качване.
Ако имате пари, ще хванете едно такси.
Няма
да
бъде пътеката много камениста, няма
да
бъде и много равна.
Бързо ядеш, понеже
си
закъснял, работата е бърза.
Бърза някой събранието
да
се свърши или бързат хората, засяга ги [нещо].
Аз трябваше
да
напиша песента и
да
кажа: „Тъй ще пеете, нищо повече.
Във време на война всички бързат
да
се екипират добре, всички бързат
да
не би
да
бъдат изненадани.
Който иска другояче
да
пее,
да
си
напише една песен“.
Щом започваш
да
бързаш в живота, то е един изключителен процес.
Пък аз ви оставям свободни,
да
ви накарам
да
мислите и вие
да
работите,
да
вземете участие.
Сега, в човека едновременно има много процеси, някои от тях са съзнателни, някои са несъзнателни.
Нарочно правя някои погрешки, но
да
ви дам възможност
да
мислите, как трябва
да
се поправи.
Да
допуснем, имаш един процес.
Казва: „Не може ли
да
се напише по-хубаво?
Сега, може като седите
да
кажете, че вас храненето като процес не ви интересува, какво от това като е процес?
“ – [Не.] Защото никога не можеш
да
извадиш един човек, който [е] влязъл в локвата, докато не се оцапаш.
Може
да
не е процес.
Защото, за
да
не се нацапаш, трябва
да
имаш канджа*,
да
влезеш в локвата.
Една работа турена, трябва
да
я свършиш.
Като нямаш канджа, ще вдигнеш крачола
си
, ще го хванеш за ръцете, ще го извадиш, ще кажеш: „Как не те е срам
да
влизаш в калта?
Гладен
си
, ще ядеш сутрин като станеш.
Срамота е
да
се оцапаш“.
Когато няма кого
да
вадиш, оправдава [ли] се влизането в калта?
Заставен
си
да
ядеш.
Та, по някой път е хубаво
да
се пооцапа човек, когато има защо.
Ако яденето е процес, тогава [защо], когато
си
болен, не искаш
да
ядеш[?
Казвам на този, който [е] паднал в калта: „Ти какво търсиш в калта?
] Като
си
здрав, сутрин като станеш, казваш: „Трябва
да
се яде“.
“ Той гулял, напил се и без
да
знае, в тъмната нощ влиза в калта.
Като се разболееш, не искаш
да
ядеш вече.
Той седи, не може
да
излезе, ще се удави.
Ден, два, три дни
си
болен, не искаш
да
ядеш.
Казвам: „Още веднъж
да
не пиеш.
Здравият казва: „Ще трябва
да
стана, ще пътувам, бърза работа имам“.
Аз заради твоето пиянство се окалях, втори път ще бъдеш тъй добър
да
не каляш
себе
си
и
да
се не калям заради тебе“.
Болният казва: „Не искам
да
ям“.
ТАЗИ ПОГРЕШКА ТРЯБВА
ДА
СЕ ИЗПРАВИ.
Той не се мърда, лежи човекът, казва: „Ни храната му искам, ни на работа отивам“.
Дойдат [близки и] казват: „Яж малко“.
Бащата, майката казват: „Какво стана на това дете, ще умре гладно.“ Хубаво [е], когато слугата каже, че не иска
да
яде и господарят го кани, [както] майката го кани; [но] господарят го уволнява и казва: „Безпредметно е, щом не ядеш, щом не искаш
да
работиш, върви
си
“.
Сега, ако храненето е процес, от де [е] дошло у религиозните хора: този процес те искат
да
спрат.
Няма
да
яде човекът, ще пости.
После, когато човек се разсърди, пак се отказва
да
яде.
Щом се разсърди, пак казва: „Няма
да
ям“.
Тогава, при личните чувства, децата се отказват
да
ядат.
При болест човек се отказва
да
яде и при събуждане на личните чувства пак се отказва
да
яде.
После, децата се отказват
да
ядат, когато забележат, че не е турено в паницата колкото искат.
Пак се отказват, като е турено малко ядене, казва: „Няма
да
ям толкова малко“.
Сега, какво е необходимо в един процес, за
да
бъде процесът правилен [?
]
Да
допуснем, вие пеете.
За
да
бъде пеенето правилно, какво е потребно?
Вземете сега песента „Аз смея
да
кажа“.
Там следват две ударения едно след друго.
Няма
да
туряте легато,
да
туряте легато на [всяка] една нота не е практично.
Имате „Аз смея
да
кажа“ – на „
ДА
“ и на „КА-“ в думата „кажа“ имате ударения.
Позволяват ли се две ударения едно след друго?
„Аз смея
да
кажа“.
Хубаво, в говоримия език, когато някой път хората говорят в българския език, не турят ударението дето трябва.
Някой път и в английски, там имат правила, но някой път и на англичаните се подхлъзва езика, ударението не е турено на място.За
да
бъде на място [в песента], как може
да
се направи?
– На съдържанието
да
[се] тури един слог, един слаб слог, но при туй построение без легато трябва
да
го направите.
А орташката работа и кучета не я ядат.
Като поставиш две силни ударения
да
следват едно след друго, според правилата на музиката може ли?
Вие и в поезията имате силни и слаби срички, които се редуват.
Да
допуснем, че имате такъв един процес: Представете
си
две силни ударения хоризонтално вървят.
Как бихте направили в музиката без легато* и
да
бъде процесът правилен.
За тази песен тук имаше цял спор.Тъй както е построена песента, за
да
се измени ударението, как трябва
да
вървят тоновете?
Щом дойде до „
ДА
“ и „КА“ – може
да
се повиши, а „ЖА“ – трябва
да
се понижи.
Понеже тук в песента [тоновете на] „
ДА
“ и „КА-ЖА“ вървят последователно нагоре във възходяща степен, там ударенията не съвпадат.
Там МИ-то трябва
да
се снеме [или РЕ
да
се повиши].
Сега,
да
не се намесват личните чувства.
Имаме една погрешка, която трябва
да
се изправи.
Представете
си
: през една дупка трябва
да
прокарате една ябълка.
Мислим сега:
да
обелим ли ябълката или
да
разширим дупката?
Да
се направи дупката по-голяма, ще проврете ябълката; [но] имате друга възможност:
да
обелите ябълката.
Сега ние искаме
да
поправим една погрешка.
По-хубаво е
да
се прекара ябълката цяла.
Сега, какво трябва
да
правим?
Ако дупката не трябва
да
се разшири и ябълката не трябва
да
се смалява, тогава какво ще правите?
Щом дупката не можеш
да
разшириш и ябълката не може
да
смалиш, вече са дошли до легатото.
Легатото значи, че дупката не трябва
да
се разширява и ябълката не трябва
да
се смалява.
Ще обиколиш с ябълката около дупката, през дупката няма
да
минеш, това е легато.
Аз виждам, че [не] трябва дупката
да
разтвориш, пък не трябва и ябълката
да
смалиш.
Но въпросът е кога [точно] може
да
прекараш ябълката през дупката.
Има места, дето не трябва
да
туряш легато.
Във всички легато има по-мек тон, легатото мекота има.
Да
кажем, вземат един и същ тон – СОЛ, като вземе с цигулката тона или певецът като [го] изпее, ако вземат тона СОЛ и направят
да
трепери, образуват се малко завивки, тонът става по-мек, по-приятен.
Образуват се големи междини, това треперене на тона дава известна мекота.
/Един брат свири песента, както беше първоначално дадена и после с новото изменение./ РЕ-то като заменим с ФА, ударението намести ли се [?
] РЕ-то е прогресивно, ФА-то задържа на едно място –
да
спечели нещо.
Отиваш при някого, не иска
да
ти плати.
РЕ-то е марсиански тон.
Казвам сега: Едно кафе трябва
да
почерпим.
За предпочитане е
да
даваш, отколкото
да
вземаш.
В някои случаи по-добре е
да
вземеш, отколкото
да
даваш.
В някои случаи е за предпочитане
да
вземеш, отколкото
да
даваш.
По-добре е
да
даваш, казваме, но всякога може ли
да
даваш?
– Само Бог може
да
дава.
Той всякога дава, но и взема.
4.
Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране / Степени на разбиране
,
УС
, София, 20.10.1935г.,
Имат една дума, ще я намерите, няма
да
ви я кажа.
Но сега навеждам другото.
Сега оставям,
да
може вие
да
си
намерите това.
Образа на мисълта,
да
мисли човек.
Не трябва
да
се вярва по този начин.
Като кажат: човек трябва
да
има тежест – за
да
има някакъв
си
устой, той трябва
да
има една положителна мисъл.
И човек сега търси Господа.
Запример ти се молиш и се безпокоиш дали Господ те е послушал или не.
Ти живееш между хората и се безпокоиш дали те разбират или не.
Евангелистът казва: „Не
си
Го намерил.“ Евангелистът мисли, че не Го е намерил.
Не е важното човек дали ви разбира или не.
Баптистът казва: „Ти още не
си
Го намерил, ако не се кръстиш.“ И човекът каже: „Кръщавам се.“ Тогава дойдоха още по-правоверни – дойдоха съботяните.
Те казват: „Ти не
си
правоверен, ако не държиш събота.
Всички трябва
да
имате един стремеж
да
разбирате.
Всеки трябва
да
разбира онова, което Бог е създал, не създаденото
да
те разбира.
Не хората
да
те разбират.
Те казват: „Вие може
да
сте православни, може
да
сте евангелисти, баптисти може
да
сте, съботяни, но ако Духът чрез вас не говори, вие нищо не сте.“ И казват: „
Да
заговори Духът.“ И тези, които така мислят, те скачат, викат.
Понеже всичко в света, което е създадено, то е предметно учение.
И в България едва сега са дошли, но те отдавна са.
Ти трябва
да
считаш хората като едно предметно учение за
себе
си
и трябва
да
ги проучаваш.
А не
да
искаш
да
те разбират.
Например,
да
кажем, ти влезеш в училището, нали така, и искаш дъската, на която ти пишеш, тя
да
се влюби в тебе.
Преди 2000 години не зная как са говорили, но когато отива един, слушал в Америка, в миналия век, в едно събрание, казва: „То е такова силно викане, такъв шум, такова бръщолевене, цялата нощ всички говорят.
Ти искаш всичките ученици, с които учиш, и те
да
те обичат,
да
се влюбят в тебе.
Всеки: „тър, тър, търа, търа“ – всичките говорят.
И дъската ще тръгне подир тебе, всичките предмети, които обичаш, ще тръгнат подир тебе – тогава какво ще правиш?
Всичките – пророци.“ Той се чуди в кой пророк
да
вярва.
Всичките – пророци.
Един, който изучавал в древността магията, и като дошъл
да
опита дали може
да
предаде живот на нещата... Той бил млад и неженен.
И представете
си
сега един човек, който влиза
да
изучава християнството, минава по този път – какво ще каже?
И, според науката, не трябва
да
се жени.
Но той имал голямо желание
да
има деца.
А деца
да
има, трябва
да
има жена.
А не трябва
да
се жени.
Той до жена не трябва
да
се допира, а дете иска, сега?
Какво търсите?
И понеже, като знаел законите, как стават децата, един ден, той имал един чувал жито и произнесъл една формула и тогава всичките житни зрънца станали все на деца вътре.
И всичките като креснали, като го видели!
И тогава ние определяме: По какъв път търси човек Истината?
Искали всичките
да
ядат.
Тя дава и външна, и вътрешна свобода на човека.
И всичките оживели.
Външна и вътрешна свобода дава.
А свободата е вече израз на външния и вътрешния живот.
Та взел едно дърво и почнал
да
ги бие.
Че като ги изтрепал всичките, казва: „Освободих се.“ А то казало: „Татенце, остави ми на мен поне живота!
Едва като дойдеш до Любовта, само отдалеч може
да
надзърнеш Господа,
да
Го видиш.
„Ако и тебе претрепя, тогава ще бъда нещастен в света.
Едва тогава ти ще дойдеш
да
надзърнеш Господа отдалече.
Другите ги претрепах.“ Но понеже иска
да
има едно дете, като го погледнал, казва му: „Ще ме слушаш ли?
Но туй, което ще видиш, то ще осмисли всичко в тебе.
“ – „Ще те слушам, само
да
не ме утрепеш, татко.
Всичко само тогава ще се осмисли.
Всичките противоречия в живота ти ще станат ясни.
Не е лесна работа човек
да
бъде съвършен.
Някой ми говори: „
Да
бъде човек съвършен,
да
обича Бога.“ Тия работи, ей, говорят.
Да
допуснем, че вие се движите на физическото поле, боли ви вас кракът.
Да
знаеш как
да
живееш, как
да
мислиш, как
да
чувствуваш, това е нещо велико!
Трябва
да
минете през един мост.
Ти не можеш
да
го научиш отвънка само.
Вие ще накуцвате, неприятно ви е
да
ходите, а трябва
да
вървите.
Само един начин има – ти можеш
да
се научиш
да
мислиш правилно,
да
чувствуваш правилно,
да
постъпваш правилно само при едно условие в света, дето можеш
да
станеш такъв.
Донякъде ще дойдете и ще кажете: „Не мога повече
да
вървя.“ Обаче, ако сте в един по-висш свят, при тия условия... За един по-висш свят турят ви вас на един аероплан и вие седите на един стол, а аеропланът лети.
Както ви описах степента, като дойдеш до Любовта и надзърнеш този Образ на Бога отдалече, в тебе тогава ще почувствуваш какво нещо е правилната мисъл, правилното чувство и правилната постъпка.
Но вие седите, без
да
се мърда кракът ви.
Както и
да
мислиш в живота, ти всякога ще имаш едно противоречие.
Сега, на физическото поле като вървиш, показва, че на физическото поле
си
здрав.
И верующ
да
бъдеш, и
да
вярваш, и
да
не вярваш, всякога ще имаш едно противоречие.
И мъж
да
бъдеш, и жена
да
бъдеш, и философ
да
бъдеш, и стар
да
бъдеш, и млад
да
бъдеш, и светия, каквото и
да
е, все ще има едно противоречие.
На един човек, който хвърка във въздуха, още не може
да
покажеш, че той е здрав.
Сега някого гледат и казват: „Той е светски.“ Това е ваше схващане.
Сега, аналогията – искам
да
ви покажа, защото някой казва: „Който мисли, той хвърка.“ Мисълта не всякога е здрава.
И всичките сега мислят, казват: „Ние не сме такива, каквито трябва
да
бъдем.“ Аз ви казвам как можете
да
бъдете такива, каквито трябва
да
бъдете.
“
Да
ви преведа.
Трябва
да
разберете.
Тогава ще кажете: „Трябва
да
сме болни.“ Не трябва
да
се мисли много.
Може
да
имате много стока, но калпава, изгнили работи има вътре, ако я очистиш; значи всичката ти стока не е такава, за каквато ти я препоръчваш.
Има нещо изгнило, което ти постоянно трябва
да
пречистиш.
“
Да
ви наведа на една мисъл.
Казваш: „Как тъй
да
се развалят, много ако мисля?
Даже вчера един познат тук ми говори: „Виждам тук, на Изгрев, някои хора са много добри, но те са само външно добри, а вътрешно не са добри.“ Прав е той.
“ Аз ще ви наведа на една малка мисъл.
Аз ще ви приведа чиста една мисъл, за
да
не се съблазните.
„Учителю, ти
си
много добър, слушали сме много добри работи за тебе.“ Казвам: „С какво мога
да
ви бъда полезен?
Но утре дойде някоя друга сестра, която вие обикнете повече от първата, която почва
да
ви изстива малко от сърцето.
“ – „Е, закъсали сме тук, имаме нужда от малко средства, гладуваме.“ Аз им казвам, че нямам пари сега.
А като дойде
да
обичате втората, онази, първата, като дойде, вие казвате: „Защо иде тя?
Веднага ми хрумва на мен една мисъл,
да
се освободя от тях.
Имах 50 лева в джоба
си
.
Значи първата ви любов, към първата, е почнала малко
да
позагнива вече.
Казвам
си
: „
Да
им дам 50 лева,
да
си
вървят по пътя.“ Но
да
им дам 50 лева, това ще бъде една обида за тях.
Казвам: „Изложете
си
картините в салона, че може някой
да
дойде,
да
види картините.
И така може някоя
да
се продаде.“ Тъй че
да
не се наруши чувството на художника.
Не искам
да
имам работа с нея.“ Но то са ваши заключения.
Аз
си
гледах работата, не слезнах долу.
Тъй, по новата мода.
Това е само
да
ви обясня сега.
“ Единият художник казва: „Така по-лесно се продават.“ Нарисувал ги по въображение.
По някой път, аз когато обяснявам истините... Запример не е позволено на един проповедник, като говори,
да
се смее на амвона.
Той трябва
да
бъде сериозен.
И после, не трябва
да
се вторачва,
да
гледа някого.
Мислех, като дам 50 лева на тия, но исках
да
разреша въпроса, казвам на тази сестра, която ми искаше пари: „Питай го колко пари иска!
Само
да
говори, пък публиката, ако иска, го слуша.
Той трябва
да
бъде като една свещ, която
да
свети.
“ „Е, 30–35, но 30 лева.“ Давам парите на тази сестра и ѝ казвам: „Избери
си
една хубава картина – ѝ казвам, – дай 30 лева на него, 20 на тебе.“ И аз се освободих от всичко туй.
Има ги, аз съм виждал много такива проповедници.
Когато се молите – има ги такива проповедници – вие
си
замижавате очите.
Аз гледам, че замижава, но като влезне някой, той мижи, но като се отвори вратата, той поглежда.
И трябва
да
излезна с най-малко издиране.
Аз
да
се смея имам право, но вие нямате право.
Че ще има закачане тук-там, аз го зная, но по възможност, ако може,
да
не се скъса дрехата.
Аз
да
се смея, аз
да
бъда сериозен имам право, а вие какви трябва
да
бъдете?
Та, в света, в който се намирате, вие разрешавате една голяма задача.
Вие не трябва нито
да
се смеете, нито
да
бъдете сериозни.
Е, какви трябва
да
бъдете сега?
Но човек трябва
да
мисли.
Да
се смееш, когато ядеш – разбирам тогава.
Сега, като ми говорят тия хора, аз разсъждавам, защо ме хвалят.
А
да
се смееш, когато няма нищо пред тебе, това какво е?
Ти, дето ме хвалиш, ти за мен
си
слушал много лоши работи, а сега, понеже се намираш в трудно положение, искаш
да
извадиш от торбата
си
само малките неща, които знаеш хубави зарад мен.“ Тъй зная аз работите.
Ти
си
отваряш устата: ядеш, ядеш – пред тебе има нищо.
Сега аз ви привеждам тия примери, само
да
изясня ония противоречия, в които всички се намирате.
Не е лесна работа на един човек
да
му дадеш хляб.
Ще се смееш, но не се смей много, понеже, като се смееш много, ти губиш – може
да
изскочи яденето навънка, няма
да
го възприемеш.
Може
да
му дадеш – това не е изпълнение на закона.
Има един психологически закон.
Ти можеш
да
обичаш един човек – пак не изпълняваш закона.
Някой път се поусмихнеш малко, но някой път, след като
си
се смял дълго време, че като се върнеш вкъщи, има една реакция – ти
си
неразположен.
Много
си
се смял и не
си
се наял.
Ти можеш
да
мислиш, но мисълта ти не е такава, каквато трябва
да
бъде.
Човек трябва
да
се смее при едно условие.
Този човек може
да
е недоволен.
Две неща има, при които човек може
да
се смее.
Когато види някое дете, което турило на дяда
си
дрехата и обущата и мисли, че е като дядо
си
, човек може
да
се поухили малко,
да
каже: „Това дете
си
представлява туй, което не е.“ След като
си
турило гащите и обущата и шапката на дядо
си
, то мисли, че има всичкото знание и сила на дядо
си
.
Даже много пъти хората не са доволни от нашата мисъл.
Туй старите го нямат, но като им дойдат малки деца, той им говори на техен език.
Да
знаеш как
да
го погледнеш, как
да
го поздравиш, как
да
мислиш за него.
И тогава човек може
да
се позасмее малко.
Значи, всичко онова, което Бог е създал,
да
му дадеш онази преценка, която то съдържа.
Аз някой път съм виждал някои, като сте чели някой роман, най-първо от началото почне, после в средата търси
да
види тук-там, а няма търпение
да
прочете целия роман, а се интересува от последната глава,
да
види разрешението, как е станало.
Старият има разположение на дете и детето има разположение на стар човек; а не че детето е стар човек – детето има разположение
да
бъде стар човек.
И старият може
да
има разположение
да
бъде дете, може
да
бъде; но че е дете, не е вярно.
И около тия, младите, има и стари, от всичките възрасти има, и слуги.
След като ви обяснявам, вие се притеснявате – какво искам
да
ви кажа?
Една такава развръзка, че момата е богата, момъкът е сиромах, или че момъкът е богат, а момата – бедна.
Ще ви приведа един пример.
И иска авторът
да
покаже, че е благороден.
Отива един, иска
да
вземе пари назаем отнякъде.
Някой път той описва, че е много благороден, а утре, като се ожени, жена му като погледне друг мъж, пита той: „Защо го гледаш?
Представете
си
тогава, Господ би ти дал от всички зърна
да
излезнат деца?
Изведнъж ако му каже, че му трябват пари, той вижда, че може
да
му откаже.
Ти, който
си
ревнив.
Тогава аз ще ви кажа как трябва
да
разрешите въпроса.
Той ще ти даде една жена много красива, но сляпа и глуха, тъй щото
да
се не съблазнява тя от нищо.
И най-после, отива до едно място и казва: „Не зная, искам
да
Ви кажа нещо, но не зная дали ще се съгласим и двамата.“ Богатият казва: „Може, ако сме от едно верую и възгледите ни са еднакви; ако възгледите ни не са еднакви и веруюто не е еднакво, тогава може
да
изникне някое противоречие.“ Този, който иска пари, нищо не казва, а онзи, от когото искат парите, казва: „Тебе окото ми не те хваща.“ Този казва: „Искам пари.“ – „Бих желал
да
ти дам пари, но
да
ти кажа, че окото ми не те хваща.
Питам тогава: Тя няма
да
се съблазнява, но и тебе нито ще чува, нито ще вижда.
И тия пари, които ми искаш, не мога
да
ти [ги] дам.
Питам тогава: Ти искаш
да
отмахнеш съблазънта от нея, но ти ще махнеш и най-красивото от тази жена, от тази душа.
Щом е глуха и сляпа, не може
да
те чува, тогава какви отношения може
да
има между нея и тебе?
Може
да
ти дам пари и ще
си
разваля приятелството.
И ще я оставиш
да
гледа всичките мъже, без
да
се съблазниш в нея.
Не искам външните хора
да
кредитирам.
И като слуша всичките мъже каквото ѝ говорят, пак
да
не се съблазниш.
Може на основание: аз имам един син и видях, ти имаш една дъщеря; хвърлил око той на нея, влюбил се, та от няколко месеци в дома не може
да
се свърти, не може
да
намери мира вкъщи.
И като проговори на всичките мъже, пак
да
се не съблазниш.
И ако ти мислиш, че твоята жена са я пипали много мъже, тогава много просто разсъждаваш.
Виж, ако можеш
да
наредиш тази работа, тогава тия пари ще ти ги дам – окото ми те хваща тогава.“ Тъй казва.
Нейният автомобил може много
да
са го пипали, но тя никога не е пипана.
„Ама твоят син не ми пълни окото“ – казва сиромахът.
Една жена или един мъж само Господ може
да
ги пипа, а никой друг.
Това са малки работи, които могат
да
се изгладят.
Но казвам: Психологически, вие се намирате в същото противоречие, в което и богатият казва на този сиромах: „Окото ми не те хваща.
Окото ми не пълниш“, а сиромахът казва на богатия, че неговият син не му пълни окото.
Оставете тези въпроси, разваляте всичко това.
А въпросът трябва
да
се разреши.
Сега може вие
да
кажете: „Взел ли е сиромахът пари от богатия?
Всички тия прозорци, които ние имаме по дрехите, това са били най-първо теркове за кройки.
И цялата мода, която хората имат, е излязла все от кръпки.
Най-първо платът може
да
се е скъсал, човек направил джеб.
Някой път ние казваме: „Ама аз трябва
да
зная.“ – „Какво трябва
да
знаеш?
Ако ви попитат защо четете Свещените книги, защо четете Библията, ще кажете: „Търсим Истината.“ Така ще отговорите.
“ – „Ама ти трябва
да
ми кажеш“ – казва той.
„Е, какво
да
ти кажа?
Мъчно е човек
да
опише какво нещо е Истината.
Сега, защо фракът
да
е разцепен?
Може на пръв поглед
да
е лесно
да
кажеш истината.
“ Казва така: „Онзи, Който те направи, зная, че Той е добър, но дали ти
си
добър човек, не зная.
Аз искам
да
ви наведа на вътрешната страна.
Да
опишете какво нещо е човекът.
Вземете човека първоначално, когато се ражда на Земята.
Но ти дали
си
добър, това не мога
да
кажа.“
Външният свят е един израз на онзи живот, който ние имаме в
себе
си
.
Е, може ли едно гърне, което е направено от един добър човек, че
да
бъде гърнето лошо?
И външния свят може
да
го поправим само тогава – ние не можем
да
поправим нещата, ако нямаме правилно разбиране за нещата отвътре.
Защото всичките гърнета не са направени от една и съща пръст.
Та, казвам на всинца ви... Сега какво
да
ви кажа?
В дадения случай качеството на един човек зависи, ние оценяваме един човек според онези преодоляющи мисли, които населяват неговия ум и чувствата, които населяват неговото сърце и постъпките, които населяват неговата душа.
На всинца ви трябват пари.
От трите вида зависи.
Ще ви говоря за туй, което ви мъчи – на всинца ви трябват пари.
“ То е все едно
да
кажат: „Хубава къща има, хубав кон“ или: „хубави овце“, или: „Има много слуги там.“
На всинца ви трябват къщи.
Конкретно в
себе
си
човек
да
си
даде една ясна представа в какво седи неговата вяра – той мъчно може
да
си
представи това.
На всинца ви трябва знание.
Запример сега мнозина от вас казвате: „Човек в мъчнотии не трябва
да
се колебае.
Той трябва
да
има вяра в Бога!
“ Много може
да
се говори.
Но представете
си
, че вие имате вяра.
Ще ви преведа.
Или проповядвате: „Човек трябва
да
бъде смел,
да
се не колебае, не трябва
да
се плаши.“ Но влезнеш в гората, вървиш и ето една мечка, тя върви насреща ви.
Аз ще ви приведа само един пример.
Когато Господ направил човека, този човек не могъл
да
ходи, понеже нямал крака.
Най-първо се молиш,
да
се отбие, това-онова, но най-после ти се уплашиш, забравиш вярата
си
и се качиш на дървото.
Той искал
да
работи, но нямал ръце.
Искал
да
гледа, но нямал очи.
Имаше
си
една лула и пушеше.
Искал
да
слуша, но няма уши.
Ти казваш: „Човек е създаден по Образ и Подобие [Божие]“, мечката е по-низко същество, а ти
си
по-високо; а при това по-низкото същество те накара
да
се качиш на дървото отгоре.
И най-после се явила у Бога мисъл
да
помогне на човека.
Някой път сериозен, с нищо не може човек
да
го смути.
Сега, когато се дават някои примери, мнозина не са изучавали всичките примери.
Както и
да
изучавате една свещена истина, не е обяснението, което обяснява.
И се разходи, и пак се върне с лулата
си
.
Казва им: „Вие постоянно ще му наумявате за доброто, което човек носи в света.“ Тогава дошли други две Добродетели – Правдата, два ангели.
Ако вземеш втори път пак погрешно тона, той пак
си
маха ръката и пак излиза навънка.
Той ги направил ръце на човека, казва: „Вие на човека постоянно ще му напомняте, че той справедлив трябва
да
бъде.“ Дошли още два ангели, които носели Истината.
Той нищо няма
да
ти каже, но непременно ще излезе навън.
Той ги направил очите на човека и казал: „Винаги ще му кажете: всичко, което вижда в света, това е реално.“ Дошли други два ангели, направил ги уши и казва: „Вие ще му напомняте, че знанието за Божествения свят му е потребно.“ И най-после дошла Любовта сама.
Казва на Господа: „Искам и аз някъде
да
бъда.“ Казва: „Вече службата на краката е взета; службата на ръцете, и тя е дадена; очи, уши, нос всичко това.
Защо
си
махаше ръката?
Ако вие сте в тъмнина, всичко ще ви бъде тъй еднообразно; а пък ако имате виделина, ще видите, че пред вас всичко съществува, светът съществува.
Ти ще учиш човека как
да
говори.“
Та, сега, Любовта възпитава човека, иска
да
го възпита как
да
говори.
И още не го е научила хубаво
да
говори.
Той се поусмихна, казва: „Пазя
си
ушите,
да
не би
да
влезнат в мене фалшиви тонове.“
Очи има, уши има и всичко.
„Светлина“ и „свет“ (свѣт, свѣтлина – по правописа до 1945 г.) е една чужда дума, не е българска дума.
Че, това мърдане на ръката, психологически аз го обяснявам: той като мърда ръката
си
, музикално пресича ония вълни на онзи ученик, комуто преподава урока.
Той има ученици, на които преподава музика.
Туй, което виждаш и което съзнаваш, то е проявено.
Той не му казва
да
млъкне, защото взема фалшиво тона, но като
си
маха ръката, пресича вълните,
да
не го безпокоят; и като походи, походи, пак се върне.
Та, постоянно влиза и се връща, пресича вълните на фалшивите тонове.
“ Той
си
взема цигулката и казва: „Слушай сега и свири!
“ После онзи пак свири погрешно – той пак маха ръката
си
и излиза навънка.
А този Фалтес имаше ученици, при които не
си
махаше ръката.
Тъй като ги погледне, и
си
надига тялото и главата – значи, че свирят хубаво.
Тогава дава
си
ухото, приятно му е.
Докато ние
си
махаме ръката, около нас има звуци, показва, че не върви музиката както трябва.
Това са такива тънки процеси.
Този човек
си
пушеше, ядеше месо, всичко това, но имаше нещо много благородно в него.
И няма тъй силно
да
си
маха ръката, но мръдне ръката малко и излезе навън.
И пак спокойно се върне и
си
пуши лулата.
Светският, като те пипне, все ще остави едно леке, а духовният няма
да
ти остави леке.
Казвам: Хубаво, в живота ще махаш ръката
си
.
Той не мърдаше езика
си
.
Който все за мостра ще остави едно леке, един подарък,
да
го помниш; а духовният няма
да
ти остави никакво леке.
А сега правоверниците не
си
мърдат ръката, а
си
мърдат езика. Така.
Ти може
да
кажеш на ученика: „Ти не можеш
да
свириш.“ Или казваш: „Той не е християнин.
Той не вярва, той няма понятие какво нещо е духовен живот.“ И аз бих желал... Досега не съм срещал автори, които
да
... Тоест много съм срещал, които пишат за онзи свят.
Да
познаеш, то още не значи
да
знаеш що е светски човек.
Но всичко туй, което са го писали, това са неща, които отчасти са верни.
Пък светският човек, коя е причината, защо светският човек иска
да
те пипне?
Пипането – ние искаме
да
пипнем нещата, за
да
видим дали са реални или не.
Искаш
да
знаеш туй, което виждаш, един мираж ли е или е реално.
Онзи свят всъщност не може
да
се описва.
И то е немислимо
да
се опише.
Той, като види един човек, той казва: „Той е отражение на Бога.“ Той няма какво
да
го пипа.
Ще кажеш: „Защо
да
не може
да
се опише?
Понеже не мисли, че ти
си
реалност, няма какво
да
те пипа.
А светският човек, понеже нищо не знае за Бога, той трябва
да
пипа, за
да
намери Господа.
А духовният не те пипа, понеже той е намерил Господа.
Добре. Сега,
да
кажем, че сте светски хора и търсите Господа; или, че сте духовни и сте намерили Господа.
По кой начин ще предаде това той?
Тогава ще ви попита някой: „По какво може
да
знаеш, че
си
намерил Господа?
“ Разни са пътищата, по които може
да
намерите Господа.
Аз искам
да
ви наведа на една истина, която
да
не е в стълкновение с онова, което знаете.
Има много неща, които стават в човека, трябва
да
влезеш в света вътре.
Само туй, което аз зная, е право.“ И
да
ви наведа един пример.
НАГОРЕ