НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
734
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
734
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Ти мислиш за онова, което имаш
да
даваш, а не мислиш за онова, което имаш
да
вземаш, разчиташ на хората, които имат
да
ти дават, че ще дойдат навреме, обаче те не идват.
И ако живееш в един свят, дето имаш
да
плащаш, а ония, които имат
да
ти плащат, не плащат, тогава какъв ще ти бъде краят?
Това може
да
се обясни.
Да
нямаш нито
да
даваш, нито
да
вземаш.
Има
си
основание.
Трябва
да
се освободите от вземането и даването.
За
да
може
да
учи в една Школа, човек най-първо трябва
да
се освободи от вземането и даването!
Има
си
основание.
Да
ви преведа това.
И двамата може
да
са "добри", но
да
не се обичат.
В даден случай, когато ти се учиш, не мисли колко
си
способен или че не
си
способен.
Не е вече омраза, но има едно положение, че не могат
да
се обичат.
Ако мислиш, че
си
способен – имаш
да
вземаш; ако мислиш, че не
си
способен – имаш
да
даваш.
Щом
си
неспособен, дължиш.
Щом
си
способен, имаш
да
вземаш.
Аз съм виждал двама пияници – напили се, пеят
си
и се прегърнали, целуват се и
си
вървят, хванали се "а ла браце".
А съм виждал също от църквата
да
излизат двама, които са с някоя висока идея, вглъбени са, но са на разстояние един от друг.
Като гледам тези, на мен ония пияници, които са се прегърнали, ми правят повече впечатление.
Те казват: "Оцапахме я отвън, но отвътре поне
да
не я оцапаме." А пък онези, които са излезли от църквата, казват: "Отвън я огладихме, по от вътре
да
не я оцапаме!
За някои хора много лесно може
да
се провери, доколко любовта им е силна, доколко са търпеливи.
Но кое бихте предпочели
да
ви дам – 1/4, 1/3, 1/2 или единицата, цялото?
Понякога говориш на човека, приятно му е лицето, той е весел, усмихнат, но като малко го позакачиш, веднага виждаш в очите му, че има нещо, станала е една вътрешна промяна.
Някой човек, който разбира, може
да
не му е приятно това, което говоря, но е спокоен.
Изслушал е една моя реч и ме критикува, казва: "На еди-кое
си
място речта ти не беше права." Аз също трябва
да
го изслушам спокойно.
Гледам къде е прав и къде не е прав.
Той ме критикува на общо основание, а аз изследвам неговия характер: дали е безпристрастен, или не е толкова безпристрастен, а малко заядлив.
И когато е безпристрастен, казвам
си
: Прав е човекът.
Аз още като казвах това, видях, че не турих думата намясто и усетих къде трябваше
да
я сложа – по-напред в изречението или по-иазад.
Ако говориш на български, можеш
да
кажеш "Казвам ви", но на английски не може
да
го кажеш така, също и на френски.
В тия езици непременно трябва
да
има подлог в изречението.
И най-после останалото лице, като няма какво
да
прави, ще вземе 1/4, защото само то остава.
Там трябва
да
кажеш: "Аз ви казвам".
Но сега изменям реда на нещата.
На френски и на английски не може
да
не сложите лично местоимение.
Да
допуснем, че единицата означава един килограм, а 1/2 – 1/2 килограм.
Сега, в християнството казваме, че човек трябва
да
има достойнство.
Но
да
кажем, че тази 1/3 от килограма е злато.
Но той не трябва
да
бъде една дребнава личност, а една голяма личност.
Той не трябва
да
бъде личност от една малка капка, която скоро се изцапва, но от една голяма вода, която, колкото и
да
я калят,
да
не може
да
се изцапа.
("1/3.") Е добре,
да
допуснем, че тази 1/4 са скъпоценни камъни.
Личността – водата – трябва
да
остане чиста.
Могат
да
ви казват много работи – ще се цапате, но
да
не се изцапвате.
("Скъпоценните камъни.") Значи трябва
да
се обърне внимание не само на количеството, но и на качеството.
А понякога трябва
да
се обърне внимание и на силата, на интензивността.
Когато говорите английски, англичанинът може
да
ви каже, че много хубаво говорите – толкова хубаво, че не разбира вашия английски и ви казва: "Моля, сричайте думите!
Нещата трябва
да
имат сила.
В изпълнението трябва
да
имат и сила.
Много пъти ние имаме известни идеи в
себе
си
, но ако нямаме сила
да
прокараме тия свои идеи, тогава те са зрънца, които не могат
да
се посеят.
Той бил млад професор, който преподавал френски в Америка и минавал за капацитет.
Говорете на английски." Професорът отговаря: "
Да
, говоря английски, той ми е майчин език." И започва
да
му говори на английски.
Келнерът му казва: "На тоя език ще ви разбера по-добре, отколкото на френски." Говори на този език, на който хората могат
да
те разберат и не говори на език, на който могат
да
не те разберат.
Обичаш, както всички хора обичат, но не
си
дошъл до онази любов –
да
обичаш тъй, както хората не обичат.
Какво значи
да
обичаш тъй, както хората не обичат?
Да
обичаш красивото, то е естествено, всеки обича красивото.
Молитвата е едно прекрасно състояние на душата, когато човек иска
да
се изкаже и
да
учи.
Но
да
обичаш това, което не е красиво!
Молитвата е един отличен метод, за
да
усвоиш истината на възвишения свят,
да
говориш с Бога и
да
се учиш.
Има хора, които обичат красивото, те са прави.
Не са чули молитвата ти, защото криво
си
я произнесъл.
Ще се учиш
да
се молиш на твоя собствен език.
Може ли
да
се обича грозното?
И ако се научиш
да
се молиш, то ти
си
научил небесния език.
" При известни условия грозното се обича повече, отколкото красивото.
Като влезеш в рая, няма
да
говориш на български, френски или английски, ще говориш на езика на тамошните същества.
2.
Господар и слуга
,
МОК
, София, 27.9.1935г.,
Той
си
снема лулата и я насочва към тях.
Никога не смесвайте двата процеса
да
се втичат едновременно.
Да
кажем, процесът в А
да
съответства в В.
Подкарва ги той в участъка и там те виждат, че е лула.
Щом започнете
да
вървите, коя ръка отива с десния крак?
Закарва ги в участъка и там те виждат, че ги сплашил с една лула.
На колко души от вас ще им дойде на ум
да
се защищават със своята лула?
Може
да
ходите с десния крак [и дясната ръка напред], но то се прекръстосват краката.
Като
си
прекръстосват краката, турците казват: „Караешкин“.
Два начина има при ходенето Едни като вървят,
си
прекръстосват краката.
Значи, най-слабата мисъл в ръцете на един умен човек в някои случаи може
да
му помогне.
Дълго време се изисква
да
ги научат.
Природата обича „караешкин“, тя прекръстосва краката.
Всички хора имат една страна, която ги спъва.
Ораторът, запример, се бои
да
говори в един салон неотоплен.
Аз навеждам на някои малки неща, които човек трябва
да
ги усъвършенства в
себе
си
.
Не че от една постъпка зависи всичко.
Певецът, и той се бои
да
пее в такъв салон.
Много постъпки, много начини има, но човек трябва
да
знае в даден случай кой начин
да
избере, защото в самото възпитание на човека играе важна роля как отваря очите, как гледа, с кое око гледа.
Сега, трябва
да
изучавате силата на човешката реч.
От много неща зависи.
Някой път трябва
да
наблюдавате ония хора, които имат установен характер, добър характер – в стойката, в ходенето, в движението на ръката, в писането, в сядането – той има нещо много хубаво.
Речта – ония форми, които се създават от самата мисъл, формите, които се създават от самите чувства; туй съдържание вътре в думите, после, в постъпките на човека или в начина за изказване на постъпката.
В една дума как ще изкажеш, в една дума какво съдържание, каква сила ще вложиш, ще внесеш.
Онзи, който не е възпитан, хване стола, дръпне го, повлече го с шум и сяда на него.
Даже у животните, някои кучета, които са толкова лоши, има известни думи, ако му кажеш то веднага се спре, като че ли иска
да
разбере.
Той, значи, услужва на високопоставен господин в
себе
си
.
Като кажат на някое куче, веднага спира
да
лае.
Ти, физическият човек,
си
слуга, слугуваш на господар, който разбира.
Често жени има, като кажат на някое лошо куче, за
да
не ги ухапе: „Ху, не те е срам“, като му кажат това, кучето като че слуша, даде ухо.
Вземеш стола и му кажеш: „Заповядайте!
Господарят ще седне хубаво.
Запример, кажете ми една силна дума.
Ако грубо му подадеш стола, казва: „Този слуга е невъзпитан“, той ще се обърне
да
те възпитава.
Според вас коя е силна дума?
Когато вашите работи не вървят, вие – човекът-слуга и вашият господар, сте в стълкновение.
Коя дума може
да
произведе известен ефект?
Всички погрешки в света стават от човека-животно.
Туй същество е толкова впечатлително, всичко, каквото вижда, подражава.
Де каквото види, ще запомни, помни всичко.
“ – в този театър всички ще бъдат на страх.
Като дойде, започне
да
преповтаря работите.
Всичко, каквото има горе, ще наскочи.
Като папагал започне
да
повтаря [думите на] онези, умните, но те са все чужди работи.Щом види някъде, че не се обичат, дойде вечер, започне
да
ти разправя: „Не те обичат тебе“.
Питам, в дадения случай защо действува така тази дума?
Той предава криво работите.
Сега, защо [за] туй мощното в света, за Любовта всички плачат, а в един театър не обръщат внимание?
Казва: „Не ви обичат, вие сте бездарник“.
[А] думата „пожар“, в дадения случай произвежда ефект.
Той чул някъде „бездарник“, чул някъде, че „няма Господ“, казва: „Няма Господ“.
И на учени, и на религиозни, какъвто и
да
е, тази дума произвежда впечатление.
Той всичко повтаря.
Сега, аз ви давам този пример: „Тук има пожар!
Та, ще проверяваш всичко.
Всички страдате от този слуга, който имате.
Тук, например, [в думата] е ударението.
Той ще вземе стола: търрр, търр, казва: „Заповядай!
Тези вълни, които излизат, имат някъде удари.
“ Ще обърне внимание на всички.
Тези удари претъпяват хората.
Казва: „Знаете, господарят дойде“.
Ти, като кажеш една дума, която като удари, произведе един тъп удар, [така] че намалява чувствителността на човека.
В думата „пожар“, [чрез] Ж-то и А-то: увеличава се знанието, силата на разбирането, затуй тази дума е силна.
Той, господарят, заради него [дошъл], но не и заради другите.
Всеки един човек има и господар, и слуга.
Не само тази [дума] е силна.Каква друга дума в български[я] език имате за „пожар“?
Но мисли: „Невъзможно е умният
да
направи погрешка.
Или
да
кажем, че [на] някои хора кажете „земетресение“.
Но в дадения случай „пожар“ е по-силна дума, въздействува на съзнанието.
Той не знае
да
пише, не знае
да
говори както трябва.
Казва: „Той не може
да
говори“.
Сега, някой път в живота стават постоянни възбуди, така че не може
да
утихнат.
Каква дума трябва
да
туриш, която има сила и която
да
внася едно малко уравновесяване.
На слугата казвам: „Като искаш
да
говориш, попитай ме.
Каква дума
да
ти кажат, или ти сам
да
кажеш на
себе
си
.
Ако ти кажа
да
говориш, ще говориш“.
Ако има кой
да
ти я каже, е много добре, ако няма – ти сам
да
си
я кажеш.
Казвам: „Спри се,
да
мислиш“.
Каква дума трябва
да
кажеш, че
да
утихнеш?
– „Ще стана силен.
Тогава
да
ви приведа един пример: Седя един [ден] тук и
си
пея.
Ще дойде един ден, когато аз ще стана силен“.
Един[ият] обвинява другия, казва: „Какво
си
се надул като пуяк?
Да
допуснем, че ти
си
един ученик, или в гимназията, или в университета – студент.
Само показваш опашката навсякъде, разперил
си
се, първо място навсякъде вземаш“.
Излизаш на дъската, професорът ти даде една мъчна задача, не можеш
да
я решиш.
Казва ти: „Ти
си
слаб, не знаеш нищо“.
„Пееш навсякъде, никой не иска
да
те слуша.
Какво
си
се разкукуригал?
Трябва
да
тълкуваш.
“ Този, който укорява, е щестлавен, защото горделивият човек се страхува
да
прави забележка.
Той ти каже: „Ти
си
бездарник“.
Щестлавният казва: „Аз мога
да
говоря“.
У онзи се събужда гордостта, казва: „То [не е като] за тебе, за глупаци, невежи – за умните кукуригам.
„Ти не знаеш нищо“, ако ти каже професорът, той е прав, но
да
ти каже, че
си
бездарник, той не е употребил думата на място.
Аз
си
вдигам опашката само за умните, за като тебе глупак не е моята опашка“.
Може
да
ти каже, че не учиш – право е това.
Аз
си
пея, те се разправят.
Но ако ти каже, че
си
бездарник, професорът е крив.
Тогава, ако съм бездарник, безпредметно е учението.
Искам
да
ви представя едно вътрешно състояние: човек винаги се бори с едно чувство на щестлавие и едно чувство на гордост.
Но ако каже, че не учиш, че
си
ленив, то е друго.
Ако ти каже, че
си
бездарник, той не разбира философията.
Горделивият, ти – човекът на самосъзнанието – надигнал се, може
да
стане нещо от тебе.
Не знае защо не учиш, не
си
ученолюбив.
Учил
си
много работи по един предмет, но това, което те пита, не знаеш.
Че като не
си
го знаел, ще те бутне там дето [не] знаеш.
Като дават един предмет
да
се учи, ще знаеш всичките точки, ще знаеш всичко, не трябва
да
бъдеш силен само на известни места, но всичко трябва
да
знаеш.
Казвам: Трябва
да
различавате.
Не трябва професорът в нищо
да
те изненадва по този предмет.
После, дойде някой, оплаква се: „Господ това не дал, онова не дал“.
Не че не могат
да
го научат.
Казва: „Ти това нямаш, гледай хората какво имат“.
Работил човекът, направил
си
къща; учил, станал учен; пял човекът, станал певец, музикант.
Ти нищо не
си
направил, казваш: „Виж какво направили“.
„Има, – казва, – защо[то] Господ му дал?
“ Господ не му дал.
“ Те го били по единствената причина, че не намерили пари у него, и че носил кобури за зор заман.
Сега, гледам някои как
си
внушават.
– „За
да
не ме бият“.
Ти като носиш кобури за зор заман, не ги дръж, извади ги, не
да
забравиш кобурите, когато те бият.
Ти ще обмислиш, може ли
да
ги извадиш.
– „Мисля, че ще се удавя“.
Щом носиш оръжие, щом уповаваш на него, опитай силата му, нищо повече!
– Ще се удавиш в една река, една педя дълбока.
Трябва
да
имате установени неща.
Ще минеш през реката, небрежен
си
, ще паднеш във водата, ще станеш, омиеш се, това е твоето давене.
Казвате: „Човек трябва
да
се бори“.
Какво подразбирате като казвате, че човек трябва
да
се бори в живота?
Ти започваш
да
си
въобразяваш, ти в една педя вода не можеш
да
се удавиш.
По кой начин
да
се бори?
Можеш
да
се удавиш в някоя дълбока вода.
Дан Колов като хване един човек от сто и един килограма, взема го, дига го и го хвърля.
Казвам: Често вие
си
представяте неща, както не са.
Ти сто килограма не можеш
да
дигнеш.
Един слуга как ще се бори в живота, една слугиня как ще се бори, един ученик, един студент в университета как ще се бори?
Професорът е пехливанин, всякога може
да
те гътне.
Една млада мома се уплаши, казва: „Няма
да
се оженя, [какво] ще правя?
Как сте се борили в живота, в университета?
Щяла
да
остане неженена.
Да
обясня.
Той е малко красив.
“ Той иска
да
ме хване.
Ако е мъжки професор, женските студенти като погледнат професора някак
си
, току той изведнъж се промени.
“ – Нежененият е свободен, с всички говори, всички го уважават и почитат.
Дойде един студент
да
се учи, казва: „Ако ме скъсаш!
Казвам му: Ти
си
женен, тебе ще те питат, що
си
дошъл тук на Изгрева, с чужди жени как ще ходиш?
Един женен трябва
да
има едно верую.
Някой казва, че човек не може
да
влияе.
Но
да
влияе няма нищо.
Женитбата е форма на най-голямото ограничение, което хората сами
си
турят.
Ама
да
знаеш как
да
погледнеш.
Ако има един човек, който те обича, какво има
да
се съмняваш.
Друго може
да
имаш: като погледнеш, професорът стане по-лош.
[Трябва]
да
му туриш най-хубавите качества, по-добър човек от онзи, който те обича, няма.
Ти започваш
да
го подозираш, постепенно казваш: „Няма любов“.
Или в даден случай, при големи мъчнотии, погледнеш мъчнотията така, че
да
не се плашиш.
В този човек, който те обича, трябва
да
имаш абсолютна вяра; ако ти обичаш някого, той трябва
да
има абсолютна вяра в тебе.
Не трябва
да
храните никакво подозрение един към друг.
Щом имате подозрение, въпросът е свършен, ти
си
женен.
Всеки сам
си
го създава.
Щом няма подозрение, ти
си
момък, вървиш по Божественото учение.
Този страх не е на мястото
си
.
Философски казано: Нисшето ограничава човека, висшето го освобождава.
Хрумва ти на ума
да
се качиш на едно дърво.
Туй, което те ограничава, то е несъзнателният живот; което те ограничава, то е привременният живот, привременните условия, от които трябва
да
излезеш.
Или мислиш, че разбойници те гонят, хукваш
да
бягаш.
Туй, което те освобождава, то е Божественото, към което трябва
да
се стремиш.
То са два процеса, всички го чувствувате.
Този страх играе важна роля в природата.
Страхът като дойде, човек започва
да
мисли.
Това е един порядък, от който трябва
да
намериш изходен път.
То е една сила, която дава тласък.
Онова, което те освобождава, то е Божественото в теб.
Но някой път не е на мястото
си
.
Ти като влезеш [в Божествения порядък], ти ще бъдеш господар на положението.
Отиваш
да
държиш изпит, казваш: „Страх ме е
да
не ме скъсат“.
Още не са те скъсали, а ти
си
въобразяваш, че са те скъсали.
Певец
си
, ходиш
да
пееш някъде, страх те е, че няма
да
можеш
да
пееш.
Или, дадат ти някаква тема
да
развиеш, казваш: „Няма
да
мога
да
я развия“.
Сега, вие искате
да
се освободите по един начин, дето няма освобождение.
Ти създаваш един вътрешен страх.
Много мъчно е човек
да
се справи с едно състояние, което сам
си
създава.
Шофьорът може
да
ви прекатури някъде, не сте толкова сигурни.
И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами
си
създавате своите нещастия.
Дотогава, докато хората ти служат, ти всякога трябва
да
бъдеш нащрек.
Ти като
си
станал сутринта, почесал
си
се.
Онова, на което можеш
да
разчиташ, то е Божественото във вас.
Студент
си
, приготвил
си
материята
да
държиш изпит, но засърбяло те тук, дето е центърът на страха, ти като се почешеш, събудиш този страх.
На него човек всякога може
да
разчита.
Щом се почешеш, ще дойде едно състояние, ще кажеш: „Отде дойде този дявол, днес ли намери
да
дойде?
Ако нещо може
да
даде стабилност на ума –
да
мислиш,
да
постъпваш хубаво, то е Божественото начало.
“ Ти
си
се почесал на мястото, дето е страхът – ще събудиш този страх.
Ти като отиваш
да
държиш изпит, не го викай
да
те изпрати, остави го
да
спи.
Използвай тия условия, не нарушавай реда и порядъка.
Ти трябва на друго място
да
се почешеш.
Ако не ти върви, гледай
да
се освободиш от човешкия порядък.
По някой път малките пипвания някъде произвеждат точно обратни резултати.
Човешкият порядък спира, ограничава; Божественият порядък освобождава.
Често ако се наблюдавате, ще видите, че нещастията произтичат от пипането.
Те са психологически неща, може
да
проверите, ще видите, че е вярно.
Затуй във възпитанието трябва
да
се обърне внимание на това.
Е[д]но ви давам, една формула.
Сега искат
да
възпитават човека.
Да
възпитаваш човека е лесна работа, но когато знаеш.
От какво зависи човешката сила?
Като стане човек, най-първо
да
не бута главата
си
.
/„Условността на човешката сила или условията на човешката сила“./ – Тъй както е изказано: „зависимите условия“, като че условията зависят от човешката сила.
Не зная как вие ставате сутрин от леглото
си
.
Кои условия зависят от човешката сила?
Наблюдавайте, направете поне за две седмици наблюдения как ставате и
си
отбележете.
Зависимите условия на човешката сила или които обуславят човешката сила?
То едновременно се подразбира, че условията зависят и силата зависи, защото туй, което обуславя нещата, само се обуславя.
Запример, един човек обуславя един параход
да
плава.
Слизане има в по-гъстата материя, употребявате по-голяма сила.
Направи го, и човек като влезе в парахода, и той се обуславя, той вече не [е]* свободен, както на сушата.
Мисълта е: кои са ония условия, които обуславят човешката сила.
Той се спъва: Певецът, като дойде, възбуди се желание, амбиция, изпъчи
си
главата, не може
да
тури гръбначния стълб перпендикулярно, изскочи му коремът навън, подвие се гръбначният стълб, подвие се брадата – не върви.
Или: при какви условия човешката сила се ограничава.
Той трябва
да
вземе едно перпендикулярно положение.
От какво зависи силата на един оратор?
Гърлото трябва
да
бъде съвсем свободно.
„Силен човекът, – казва, – той говори“.
Да
не се стеснява, като излиза, свободен
да
бъде.
От какво зависи неговата сила?
Той не знае, като излезе как
да
застане и после, как
да
си
постави езика – мъжецът горе затрепери и после започни
да
фъфли.
Ако говори хубаво и ако знае как
да
ги поставя [думите], ако знае как
да
ги кове, – ораторът няма
да
ги кове изведнъж – ораторът забива гвоздеи, набива ги, чука ги.
Ти като излезеш, най-първо тури
си
ръцете в джобовете, надолу гледай към земята, не гледай публиката.
От какво зависи силата на един списател?
Един квадрат може
да
се нанесе на човешкото лице.
Казват: „Перо има, знае как
да
го напише“.
После погледне нагоре, озадачи ги малко, после погледне напред, пак надолу, после надясно, наляво, надолу.
Да
знаеш откъде
да
започнеш – той е магически начин, основан на законите на мъдростта.
Единият е силен в говора, другият е силен в писането.
Те виждат, че този човек е учен, той иска
да
ги изследва.
Трябва
да
знаеш в даден случай откъде
да
започнеш и как
да
започнеш.
От какво зависи силата на един борец?
Ако започнеш правилно, няма
да
имаш препятствия; ако не започнеш правилно – ще имаш препятствия.
– От неговите мускули,
да
знае как
да
манипулира със своите мускули, в даден случай
да
знае как
да
съсредоточава силата в ръцете, в краката, навсякъде.
Не започвай изведнъж,
да
ги стреснеш.
Ако започнеш
да
слизаш,
да
копаеш кладенец, надали животът ще върви спешно.
И най-после, в какво седи силата на вярващия?
Хубаво е това, знае как
да
го направи.
Ако започнеш по първия начин, то е – от мъчното към лесното
да
отиваш.
Онзи, който иска като него
да
направи, ама не знае – не върви.
Иска се дълго време
да
се обясняват нещата.
– Вярващият не трябва
да
бъде страхлив.
Да
ви приведа един анекдот.
После, вярващият не трябва
да
бъде човек, който се колебае или отлага, туря ту едното, ту другото.
Силата на вярващия зависи от неговата мисъл, от онова, което мисли.
Някой млад момък се оженил за една млада мома.
Понеже виждал, че е малко сприхава, искал
да
ъ даде едно педагогическо правило,
да
го не дразни.
Три неща:
да
вярва в своята мисъл,
да
вярва в своите чувства и
да
вярва в своите постъпки.
Още на първата вечер, когато
си
лягат, минава една котка.
Не трябва
да
е раздвоен.
В какво седи силата на един певец?
В какво седи силата на един музикант – пианист?
– В ръцете,
да
знае как
да
ги управлява.
Силата се различава.
Оженил се един негов приятел, не може
да
живее със своята възлюблена.
Ако сравнявате силата на тия, най-различна сила има.
Един е силен в словото, не може
да
бъде силен по мускули.
“ – „Котката стана причина добре
да
живеем.
Ораторът не може
да
бъде пехливанин.
Някой път ораторът може
да
бъде пехливанин.
Отива той, одира котката пред жена
си
, но тя му казала: „Късно я дереш“.
В Америка, преди 50–60 години, американците в едно село обичали
да
кръщават своите проповедници.
Ти трябва
да
направиш нещо при ония условия, когато ще даде ефект.
Най-после всички проповедници се отказали, не могат
да
идат там; който иде – ще го бият на общо основание.
Когато няма условия, няма
да
те ползува.
Най-после се решава един и казва: „Аз ще ида“.
Всички други отказали.
Трябва
да
имате известни думи, които
да
ги повтаряте вътре [в
себе
си
].
Той предлага услугите
си
да
иде.
Често всички се спъвате.
Той отива, но 12 души го чакат на пътя,
да
го кръстят.
Вие
си
казвате: „Бездарен човек съм“.
Като се запретва, боксира се с 12-те души, набива ги хубаво, навързва ги и ги подкарва пред
себе
си
.
Може
да
си
кажеш: „Ленив съм, не уча, страхлив съм“.
Но никога не
си
казвай, че
си
бездарен.
Знанието няма
да
дойде без учение.
Но оттам насетне престанали
да
бият проповедниците.
Ти ще кажеш, че
си
слаб, че баща ти не те пита.
Един млад проповедник може
да
се бие.
Нито баща ти, нито условията в дадения случай.
Ти не учиш, чакаш нещата по особен начин
да
станат.
Оттам насетне всички престанали
да
бият проповедниците.
Значи и
да
проповядва човек знае, и
да
бие знае.
Тури
си
някой някаква мисъл и не можеш
да
избиеш тази мисъл из главата [му] – това е идея фикс.
Та, в живота всеки трябва
да
има няколко думи, с които
да
си
въздействува.
Някой ще пита: „Дали е право, дали е по волята Божия?
Да
допуснем, че вие сте крайно невнимателен, небрежен.
Нима
да
те бият е по волята Божия, а
да
биеш не е?
Какво трябва
да
се прави?
Щом
си
слаб, не е по волята Божия
да
биеш, понеже, ако биеш, ще те бият повече.
Ще станеш, ще опънеш ухото
си
за долната част, после хвани другото
си
ухо.
Щом
си
слаб, не бий, понеже ще те бият повече, значи, не е по волята Божия.
Хвани меката част на ухото, опъни я хубаво, като че някой учител те опъва за ухото, опъни я хубаво и трябва
да
знаеш защо те опъва.
Казвам: Сега ще пренесете – в живота има условия, дето някъде човек [не] може
да
се самозащищава.
Като хванеш ухото
си
, кажи: „Мисли!
Защото, ако рече
да
се самозащищава, ще пострада повече.
Или пък другояче казано: Ако тебе те свържат с дебело въже, ти се мъчиш
да
го скъсаш.
Като хванеш ухото, трябва
да
мислиш.
Трябва
да
[из]мислиш някой начин друг, понеже
да
го скъсаш не можеш.
Вие не сте правили опити,
да
видите какъв ефект ще произведете.
Сега, човек трябва
да
бъде предвидлив,
да
знае като отиде някъде, дали ще го бият или не.
„То е въпрос, – казвате, –
да
се опъне ухото“.
Трябва
да
предчувствува работите.
Едно сравнение: една котка не може
да
бие една птица.
Ти няма
да
имаш, защото не
си
го проверил.
Птицата, ако рече
да
се бори, подигне се нагоре, започне
да
маневрира.
– „Аз няма
да
опъвам ухото, ще мисля“.
Ако птицата е в същото положение като котката –
да
се бори със своите сили – тя ще падне, но тя се бори със своя ум, с крилата
си
.
– Ти [не] можеш
да
мислиш, без
да
опъваш ухото.
Тогава котката ще дойде
да
се самозащищава.
Ти някой път
си
нервен, сприхав, бърз
си
.
По някой път и вие не можете
да
приложите.
Казвате: „Човек
да
не го е страх.“ Как ще започне
да
не го е страх?
Почеши
си
малко върха на носа.
Представи
си
, че тебе те е страх от змия.
Виждаш змия, трепериш.
Всички хора са наплашени от змиите.
Но за
да
се престрашиш, пипай най-първо не жива змия, но умряла.
Тук е конят, който ще даде ритник.
Като видиш някъде умряла змия, се* трябва
да
я попипаш –
да
свикнеш,
да
прекараш ръцете
си
.
Като се почешеш по върха на носа
си
, ще имаш други резултати.
Страх те е от мечка – [когато] мечкари дойдат [и ги] срещнеш, като държи мечкарят мечката, ти попипай мечката по гърба.
Но вързани мечки, не невързани
да
пипаш.
Природата почти същите методи употребява.
Когато иска
да
направи хората смели, тя най-първо ще прати една мъчнотия малка
да
пипнеш.
Ти с ръката и даваш, и възприемаш.
После прати второ, трето мече, четвърто, най-после дойде голяма мецана, голямо страдание.
Като дишаш, възприемаш нещо, като гледаш навън, ще предадеш нещо.
С дишането ти възприемаш чрез носа, а с очите
си
ти предаваш.
Не че страданието е много голямо, но треперенето, страхът е повече от страданието.
Някои неща гледаш – можеш
да
даваш, но някой път и с очите възприемаш нещо.
Веднъж, при един професор, който пушил с лула, влизат двама души апаши
да
го оберат.
Когато дишаш, ти възприемаш, но едновременно със своите очи ти обратно даваш.
3.
Буря голяма. Горделивият и тщеславният / Развълнуваното море
,
УС
, София, 29.9.1935г.,
Може
да
станат някои работи.
Чудното е, че някои не са господари.
Може и
да
не станат.
Даже като говоря някой път, аз гледам, религиозни хора има, като вестникари – носят лъжливи работи, непроверени.
Аз може
да
кажа
да
те приемат в университета.
Дали аз съм, какво от това?
Може и
да
не те приемат.
Мъчнотията е докато влезеш в университета.
Когато българите обсаждаха Одрин, не зная колко дена го обсаждаха.
Като влезеш, има друга мъчнотия: трябва
да
учиш.
Не учиш ли, тогава идат тия професори, дето казват: „Онзи, ти го препоръча, че той е способен, но той не учи.“ Казвам тогава: Не е работа само
да
влезеш в университета, но трябва
да
учиш.
Някой път ще се спра
да
обясня какво значи, че дошъл за грешните.
“ На другата сутрин опровергават – не е паднал, но щял
да
падне.
След туй, не само
да
учиш, но трябва
да
прилагаш.
Та, в живота, вие сте влезли в университета, връщане назад няма.
Христос казва, че дошъл не Своята Воля
да
изпълни, но на Онзи, Който Го е пратил.
Или ще свършиш правилно университета, или ще те изключат навън.
Христос дойде за онова, Божественото, което е в човека, него
да
изведе, него
да
въздигне, а не човешкото.
Казвам сега: Има една граница, която трябва
да
пазите.
Гледам, млада героиня, ще иде на канарата,
да
се хвърли долу.
Ако от вестникарите искате
да
научите истината, много мъчно ще я научите.
В морето ще иде
да
се хвърли.
Някоя щяла
да
вземе стрихнин.
Търговците на едро, когато купуват, са горделиви, а когато продават, са тщеславни.
Аз зная и кой съм, зная и какво може
да
направя.
Аз седя и разсъждавам.
По някой път аз обичам
да
се шегувам.
При мене дойде една мома, каза: „Ще се хвърля.“ Казвам: „Когато искаш
да
се хвърлиш, повикай ме, аз
да
ти избера мястото.
Ти можеш
да
избереш една канара, от един метър висока.
Нито по пътя на гордостта искам
да
се проявя, нито по пътя на тщеславието.
Ох, отива една млада, ще се дави.
Не искам
да
кукуригам като петел.
Обръща се и казва: „Кажи
да
не влизам вътре
да
се давя.“ До колене влязла, щяла
да
се дави.
Казва: „Аз кукуригам за умните хора, не за говедата.“
Не, тя трябва
да
знае, че като влезе,
да
се гурне, и пак
да
се покаже, пак
да
се гурне, пак
да
се покаже.
Казвам сега, дръжте за
себе
си
правилото: Не се проявявайте по пътя на гордостта, не се проявявайте по пътя на тщеславието.
Три–четири километра
да
ходи,
да
се върне назад.
Във всеки момент пазете във вас онова присъствие на духа, та
да
имате характера на Бога.
И като се върне,
да
е освежена.
Бог, Който е толкоз велик, може
да
те стъпче, всичко може
да
направи, Той те погледне, помисли малко върху това, което казваш.
То значи
да
се дави в морето.
Ти
си
блъскаш главата о канарата.
Да
знае
да
плава.
Ти канарата няма
да
пукнеш, ще пукнеш главата
си
.
Щом влезе в морето и се удави, значи не се е научила
да
плава.
Казваш: „Знаете ли какво мога
да
направя?
“ Ти нищо не може
да
направиш.
Всички селяни подред чакат наоколо.
Вие често се сърдите на Господа.
Ами покажи ми какво може
да
направиш.
Всички не сте от тях.
Кажи
да
стане нещо.
Дойдат някои, дигат шум.
Когато искаме
да
закачим нещо, ние сме горделиви.
Казва: „Няма право
да
ми се сърди.“ Казвам: Оставете тази работа, сръднята няма никаква плод.
“ и
да
стане бурята. Землетресение!
А когато искаме
да
продадем нещо, ние сме тщеславни.
Онова дете майка му го обича, иска една ябълка, майка му не му дава.
– и
да
стане, та всички хора
да
избягат.
Когато искаме
да
кажем нещо добро за един човек, ние сме горделиви; много на тънко горделиви сме.
Казваш: „Знаеш ли аз какво може
да
направя?
Искаш
да
кажеш нещо добро за един човек – ние сме много горделиви.
Защото майка му не му дала една ябълка.
Искаш
да
му дадеш цена, оценка.
Щом му даде една ябълка, няма сръдня.
Бъдете сега в
себе
си
господари.
Не може
да
го кажем.
Човек, който не е господар на
себе
си
, не може
да
бъде господар никому.
Когато дойде за лошото,
да
го кажеш – ехе, пфуу!
За една ябълка, за някоя мандарина, за орехче ще се разсърди.
Правилото е, че човек, който не е господар на
себе
си
, не може
да
бъде господар на другите.
Като
да
кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш.
Човек, който не е богат вътрешно, не може
да
бъде външно богат.
„Теб ти е крив носът.“ Може този, който има кривия нос,
да
те опитва.
Човек, който не е учен вътрешно, външно не може
да
бъде богат.
Ти може
да
си
поставен на един голям изпит.
Един американец, милионер, искал
да
направи една шега с един знаменит художник, който щял
да
го рисува.
Сега всички трябва
да
имате един спокоен дух,
да
имате онова велико присъствие, което Бог има.
Направил
си
изкуствен нос, турил го, позира на художника.
Вие седите в един свят, като деца сте пратени при най-добрите условия, няма какво
да
се оплаквате.
Понеже само доброто е в сила
да
смекчи горделивия човек.
Оплаквате се, че всички сте нещастни.
И само злото е в състояние
да
задоволи тщеславния човек.
Аз казвам: Продайте ми всичкото ваше нещастие, ама с всичкото имане, което има.
Астрологически е така и психически е така.
Срещам една светска дама, тук една млада сестра, тя онази е доста видна, казва на младата сестра: „
Да
се разменим.“ Онази вече е на 50–60 години, а младата е на 20 години.
Не може
да
нарисувам твоя нос.
Тя иска
да
се разменят, че младостта има по-големи богатства от старостта.
Онзи, малкият подтик, малкият плод, тъй, в зародиш, той едва е тръгнал и трябва
да
бъдеш учен човек, така,
да
имаш едно съзнание, за
да
различиш в какво направление ще тръгне една мисъл.
Я
си
махни носа,
да
остане естественият нос.“
Ако ги изгубиш, ти
си
стар дядо, стара баба.
Онзи подтик, който първоначално може
да
се яви в човека, в тебе.
Ако изгубиш своята младост, любов, ако изгубиш своето знание, ти
си
стар дядо.
Ако изгубиш истината и свободата, ти
си
стар.
Истина, значи красиво, хубаво.
Имам, казва, горделива плът (proud flesh (англ.) – буквално: горда плът; мед.
Ако изгубиш истината за хората, и красивите неща не струват.
Той не може
да
се рисува.
Ти трябва
да
пазиш това, което има цена.
От една страна обърни, от друга, те са въпроси неразрешени.
А не
да
се оплаквате от любовта, от която побелява главата.
Сега, аз ви навождам това, понеже човек в света не може
да
успява.
Коя мома и кой момък иска така
да
набъбне?
И ако Той търпи всичко, но Той не обича противоречията.
Може някой
да
иска
да
набъбне, но така, на свят
да
е лицето му, че
да
има обща линия.
Най-първо, ако ти
си
недоволен, каквото искаш от Него, Той ще ти го даде, но солено, през носа ти ще излезе.
Следователно гордостта у човека е един анормален процес, който трябва
да
се изхвърли.
Ако искаш
да
ходиш по Неговия път,
да
реализираш онова, което Той ти е начертал, понеже никой в света не може
да
начертае за тебе по-добър план от Него, онова, което Той ти е начертал, изработѝ го.
Свобода, която се ограничава, не е свобода.
В гордостта има една елементарна нечистота вътре; тъй, както в една киселина, не всичките елементи, които влизат в киселината, са опасни.
Радвайте се на всичките хора.
Един елемент има в киселината, който е опасен; той като се изхвърли, другите елементи са на мястото
си
.
Може отвън
да
е бурно времето – времето
да
не те спъва.
Радвайте се на знанието, радвайте се на свободата, радвайте се на любовта!
Сега, понеже сте ученици на една окултна школа, вие очаквате... Сега не зная, като идете на Небето, ще научите всичко това.
Може
да
си
беден – беднотията
да
не те спъва.
Където може
да
я видите, във всичките нейни форми, в растенията, в животните и в човека.
Та казвам: На Небето има малко условия; но и на Небето като идеш, пак трябва
да
учиш.
Може
да
не
си
разположен, или може
да
си
болен, организмът може
да
е слаб; пари може
да
нямаш – туй не трябва
да
те спъне.
И там има университет.
Ти в ума
си
трябва
да
държиш: онзи път, който ти е даден, ти този път ще го извървиш.
Там са още по-строги, по-голям ценз има там от университета тук.
После, каквото и
да
те сполети, кажи: „За добро е.“ За
себе
си
го кажи, не за другите.
На другите ще кажеш: „Дали е добро, не съм проверил.
И там има още повече инструменти, няма
да
ви ги опиша.
Много страдаш – страданието опитва характера ви на търпението.
Има много добродетели, които човек има още
да
учи.
Но на будали никога не свирят. Тъй.
Трябва някъде търпение, трябва
да
търпиш.
Щом
си
добър, като те види някой, изведнъж ще започне
да
ти свири.
За едно нещо два пъти не трябва
да
търпиш.
Щом не
си
добър, не свири.
Силният не трябва
да
остави слабия
да
го бие.
И често човек не може
да
оцени какво нещо са добродетелите.
Но и няма какво
да
се свири на един будала.
Един прост пример: Тук един наш брат среща един млад господин, носи един далекоглед, хубаво изработен, може би струва 5–6000 лева.
Там будали няма.
Силният не трябва
да
остави слабия
да
го бие.
И слабият не трябва никога
да
допусне силният
да
го бие.
“ – „Е, евтино ще го продам, [за] 150–160 лева ще ти го дам.“ – „Хубаво.“ Понеже малко опитен човекът, той се усъмнява, казва: „Дай
си
картата!
Някои от вас мислите, казвате: „Аз съм бездарен човек.“ Не казвай, че
си
бездарен.
Слабият не трябва никога
да
допусне силният
да
го бие.
Да
не би
да
е краден?
Може
да
си
ленив, може
да
си
мързелив – не
си
неспособен.
Слабият, за
да
може
да
предотврати силният
да
го не бие, трябва
да
бъде много умен.
“ Изважда картата
си
.
Когато слабия никога силният не може
да
го бие, разбирам, че този слаб е умен.
„Ами как, продаваш ли го?
Дарбите са унаследени.
Силният, който не оставя слабият
да
го бие, той
си
показва силата.
“ – „Продавам го.“ Изважда, дава го – разглежда го.
Всичките хора имат известни дарби и способности, но нямат метод за развиването на тия дарби.
Като дойде някое дете, хване го, стисне го с ръката
си
.
Ако е със сила тази работа, детето не може
да
се бори.
“ – „Е, баща ми беше офицер, моряк, морски, в морето.“ Далекогледът – много чист, хубав, увеличава 18 пъти.
Пита този: „Защо продаваш този бинокъл, далекоглед на баща
си
?
Или може
да
смяташ, но не се упражняваш.
В дадения случай преценявайте силен ли сте или слаб.
“ Защо го продава за 170 лева?
Следователно не можеш
да
прогресираш в тая наука.
Ако
си
слаб, умът трябва
да
работи; ако
си
силен, твоята воля
да
работи.
Някои хора са религиозни, но не искат
да
се упражняват.
Той, дяволът, е силен човек.
Та, сега вие ще кажете: „Глупава работа, не го е продал колкото трябва.“ Та, често и хората продават и своите добродетели много евтино.
“ Той не знае защо трябва
да
се моли.
Някъде баща му употребил една добродетел, а той никога не е употребил, не е използувал тази добродетел и ще [я] продаде някъде евтино.
Той не знае защо трябва
да
чете Свещените книги.
Кажете ми сега, ако дяволът дойде у вас, влезе в къщата ви, вие, силният, какво ще му кажете?
Сега този, който го е купил, той може
да
го продаде най-малко за 2000 лева.
Дяволът като влезе вкъщи,
да
се не уплашиш от него, нищо повече.
И казват: „На някои хора им върви.“ И казва този същият господин: „Ето, един ден вървя до едно място“, вижда един уред, който,
да
се направи, тук
да
го купиш, от странство, ще струва 400–500 лева, за измерване.
Или дойде ти известно страдание –
да
се не уплашиш.
“ – „Е, евтино ще ти го дам.“ – „Е, колко?
Най-първо, героинята не може
да
бъде една стара баба от 80–90-годишна, но една мома на 15, 16, 17, 18, 19 години.
Но
да
се самовлада човек, това е най-голямата придобивка на Земята, която човек може
да
придобие.
“ – „25 лева.“ Този изважда парите и взема уреда и пак го носи при мен.
А момъкът е,
да
кажем, 33-годишен.
Няма по-голяма придобивка от самообладанието.
Да
знаеш разумно
да
се самовладаш!
Но тъй, както виждам, в тази любов авторът не е описал естествено.
„Е, не
си
го взел много скъпо.“
Най-първо авторът описва, че момата е тщеславна, ние виждаме, че героинята е тщеславна, а героят, че е горделив.
Този, който купува, му върви, а който продава, не му върви.
Сега бих поседял още
да
послушам, но нямам достатъчно време.
Когато някой продава къщата, не му върви, а който я купил, му върви.
Втори път ела пак
да
ми говориш, много ми е приятно.
А някой път се случва обратното: който я продава, не му върви, а който купува къщата, и на него не му върви.
Втори път като дойдеш, ще ти дам един обяд.“ Туй в
себе
си
трябва
да
го кажеш.
Или трябва
да
бъдеш толкова умен, ако е дошъл,
да
му кажеш тъй, а пък може и по друг начин.
Вие играете, но дали ще спечелите или не, вие не знаете.
Тя минава за героиня, а тя не може
да
бъде героиня.
Ако
си
силен, тъй трябва
да
го направиш; ако
си
от слабите, ще трябва
да
предвиждаш – преди
да
е дошъл, теб не трябва
да
те има там.
Имате един противник, теглите насам-нататък, не знаете, предполагате, че може
да
победите.
Щом ти проучваш нещата, ти търсиш Бога.
Почнала
да
се оплаква една овца, че дошъл един вълк и трябвало
да
плюе на краката
си
.
Когато Го търсиш, като те припече някъде, стигне те злото някъде, казваш: „Господи, Господи, Господи!
Да
се качи на някоя канара висока и слабата овца
да
бъде горе, а силният вълк – долу.
“ След като мине всичко туй, вдигнеш глава, и казваш: „Няма Го.“ Болен
си
– казваш: „Ако оздравея, ще повярвам.“ Като оздравееш, казваш: „Работата дойде по един естествен път.
Остани, ако
си
силен, долу.
Тя, природата, каквото направи.“ Те са празни работи.
Ако
си
слаб, ще имаш рани по гърба
си
.
Гледам, тук има млади, като се изпъчат, за пет пари нямат сила.
Сега седите и казвате: „Каква сила е имал Христос, като казва на ветровете, и
да
утихнат.“ И после ще кажат: „Той, Христос, Син Божий, е надарен от Бога.
Казваш: „Аз еди-кого
си
обичам.“ Обичаш го, но някой път минал, не те поздравил, много малка работа станала и току
си
измениш мнението.
Тогава, две деца се карат, едното казва на другото: „Я ме удари!
Щом имаш един герой, никога не трябва
да
измениш своето мнение заради него.
Че е така, че е Син Божий, че заповядва на ветровете.
И героят не може
да
се измени.
Героят,
да
кажем, е един талантлив човек, ще върви по един определен път.
Щом дяволът ви бие, той е силен, вие сте слаб.
Ако не може
да
накарате морето
да
утихне, ветровете
да
утихнат,
да
млъкнат, но има неща, които вие може
да
накарате
да
млъкнат.
Добрият човек не може
да
се измени.
На канарата
да
сте, горе.
Щом дяволът те изкуси, няма
да
казваш: „Пустият му дявол!
Питам: Кое е онова, което може
да
ти позволи на тебе, на кое отгоре ти искаш това?
След като се развълнувате, че пръскаш водата навсякъде, че хората ти чуват шума до другата махала.
Искаш Господ
да
направи нещата както ти искаш.
“ А Неговите ученици се изпоплашили,
да
събудят господаря
си
.
Комисията избира един от тях, а другите 99 остават и казват: „Несправедлива е тази работа.“
Ако стане Този, Който спи, и заповяда на морето,
да
млъкне морето.
Каза една дума и всичко утихна.
Ако остане дяволският кюляф, ще кажа: по-умен е от мене; пък ако аз му скроя кюляф [и] моят кюляф остане, ще кажа: „Каквото ти кажа, трябва
да
ме слушаш.“ Та, сега, искате кюляф.
Щом има 100 души кандидати за една катедра, дали са своите музикални произведения.
Всеки един ще даде едно парче.
Сега, първото нещо: Имайте една вяра в онова, което Бог е вложил във вас,
да
го развиете.
Казваш: „Аз се събудих, нервен съм, баща ми такъв, онакъв.“ Кажи
да
млъкне морето!
Умрял някой на Земята, ще изсвирят парчето и ако умрелият оживее, този музикант, който е написал парчето, може
да
стане професор.
Всички учители в света дават начини, методи за развиване Божественото в човека.
Кажи на
себе
си
: „Слушай, умири се!
Ако не оживее умрелият, професор не може
да
стане.
Някой път музикантите не може
да
се търпят.
И двамата са добри, но не може
да
се търпят по съвсем други съображения.
Ако още на първото парче оживее, радват се, а някой път може всичките парчета
да
изсвирят на кандидатите и ако при никое не оживее, никого не турят за професор.
Двама религиозни хора не може
да
се търпят.
“ Имаш 2–3 полици, къщата ще продадат.
Не знаят как
да
се молят.
Вече не
си
разположен, не ти се яде.
Да
кажем, и двамата се молят.
“ Стани, кажи
да
млъкне тая работа!
Когато Христос каза
да
млъкне морето, защо млъкна?
Аз мога
да
бъда добродетелен, когато правя добро някому, но и когато съм болен, трябва
да
бъда умен,
да
не измъчвам хората около
себе
си
.
– „Не, не оздравя.“ – Не
си
се молил добре.
Той решил
да
прави хирургически операции без упойка, но най-после се убедил, че като прави операции без упойка, е опасна работа.
Сега, аз като ви говоря... Когато разисквате за Божията Истина, не дръжте никой човек в ума
си
.
Няма
да
го обясня тъй.
Казва той: „Аз веднъж като правех операция без упойка на един от пациентите“, след като рязал, онзи като му дава един ритник, та отхвръкнал.
Ако искате, като ученици,
да
разберете туй, изхвърлете всички форми из ума
си
навън.
Казва: „Така не се реже.“ И оттам насетне, когато прави операция някому, свърже хубаво краката, за
да
не може
да
рита.
Не дръжте никого в ума
си
.
А той
да
може
да
реже.
Умът ви трябва
да
бъде една плоча, готова
да
възприеме новите форми,
да
няма нещо формирано в нея.
„Моля – казва, – дайте ми хляб!
Чисти трябва
да
бъдете, иначе вие не може
да
прогресирате.
Всички вие сте дошли на Земята и може
да
се учите.
И лекарят
си
извадил едно заключение, че е опасно
да
прави операция без упойка.
Може
да
имате противоречия.
“ – „Дайте ми малко пари, жена ми е болна.“ И като върви просякът, и онзи върви, без
да
извади нещо от джеба.
Но с упойка като тури, може
да
прави каквото иска,
да
тури ножа.
Може
да
мислите, че някой ви спъва.
Не
да
иска извинение, но в дадения случай, когато вържат човека, лекарят трябва
да
бъде внимателен.
Болният не му мисли, ритва лекаря, без
да
каже: „Много дълбоко заби ножа“ – той му удря един ритник.
Идва един господин и го потупва тъй, хубаво, малко по-скромен, изважда и му дава.
Понатиснал някъде с хирургическия нож – вие току изведнъж ударите ритник.
Морето искаше нещо от учениците, те нямаше какво
да
дадат, събуждат Учителя, казват: „Стани, дай им,
да
ни пуснат, нищо в джебовете
си
нямаме.“ Пари искат тия вълни.
Искате
да
се жените.
По Изгрева гледам, какви не тертири ги носят при мене; какви не буболечки не са носили при мене.
Казвате: „За Господа, за дявола“ – колебаете се.
Сега вие разрешавате, казвате: „
Да
има човек сила.“ И чудното е, че вие още чакате
да
ви се даде сила.
И вие още чакате
да
поумнеете,
да
станете още по-добри, отколкото сега, че тогава
да
употребите силата
си
.
Когато казва Христос: „Ако имате вяра“, значи можеш
да
вярваш само в това, което ти е дадено.
целия анекдот в беседата „Три фактора“ от 17.VI.1934 г.
Като една млада мома – погледне с едното око, погледне с другото око тия момци.
Ти не можеш
да
вярваш в неща, които не съществуват.
И единият иска
да
се определиш, и другият иска
да
се определиш.
Вярата винаги е свързана с известна сила и дарбите, които човек притежава, и дотолкова тия дарби ти можеш
да
ги използуваш, доколкото ти вярваш, че ги имаш.
В края на краищата ти на двама господари не можеш
да
служиш.
Някой път ти казваш:
да
знаеш как
да
употребиш нещата.
Аз сега ви навождам това.
Има две качества, от които трябва
да
почнете: качество на тщеславния човек и качество на горделивия човек.
При мен, при когото и
да
е от вас, когато ви поднасят една мисъл, никога не я приемайте, ако тя не е вярна.
Навсякъде може
да
го видиш.
Турете едно правило: каквато и
да
е лоша мисъл
да
не храните, понеже тази, лошата мисъл ще остави отпечатъци и тия отпечатъци в ума много мъчно се чистят.
И смъртта, която хората претърпяват на Земята, не е нищо друго освен освобождаване от тия отпечатъци.
Няма нито един от вас, който
да
не е изложен на тази опасност.
След като се опетни мозъкът, след като се опетнят всичките дрехи, които имаш, Господ, като види, че не можеш
да
се чистиш, казва: „Дигнете го от Земята, съблечете му дрехите, нови дрехи му дайте.“ И пак се въплотиш.
И няма какво
да
правите.
Има певци, има музиканти, които на някой инструмент може много вярно
да
взимат тоновете; има музиканти, които на първа позиция свирят отлично, но като дойдат тия високи позиции: 4-та, 5-а, 6-а, 7-а, 8-а, 9-а позиция, там много малко музиканти има, които може
да
мърдат пръстите
си
.
Пак ще хвърлиш дрехите, пак нови дрехи ще ти дадат.
Да
вземе един тон, взема го така смотолевено.
Тонът трябва
да
бъде отчетлив,
да
има всичките вибрации на този определен тон.
Да
му дадат хляб.
Един окултист, който изучавал, казва как вие сте се подлъгали
да
дойдете на Земята.
Да
вземаш вярно тонове не е лесна работа.
Тщеславният, като похлопа и не му дадат, е недоволен.
Казвам:
Да
бъде човек търпелив при всичките условия е много трудна работа.
Понеже онзи свят е красив, не може
да
ги накарат
да
слязат на Земята,
да
станат слуги, те никога не се лъжат за тази работа.
Кажете на вашето море
да
утихне!
Горделивият погледне и каже в
себе
си
: „Невежа!
Когато искат
да
пратят някого на Земята, там има хубави витрини и всичките човеци са турени като хубави костюми там.
Кажете на вашите ветрове
да
утихнат!
Някой дошъл при витрината, казва: „
Да
облека,
да
видя тази дреха.“ Облече я, казва: „Много хубаво ми прилича.“ Затрепери му душата.
Казвам тогава вашето слънце
да
изгрее,
да
дойде онзи лъч
да
полее цветята.
Ама щом речеш тази дреха
да
я съблечеш, колкото пъти се опиташ
да
я съблечеш, толкова повече се оплиташ и току се намериш на Земята.
Кажете
да
цъфне всичко във вас.
“ Тщеславният пък тук хлопа, там хлопа: „троп-троп“, и той вика
да
му дадат.
И тогава съдбата ти зависи от дрехата, която
си
избрал.
Всичките погрешки
да
се изправят.
И като влезе човек в дома ви,
да
види навсякъде чистота.
Какъвто костюм
си
избрал, такава ти е съдбата.
Като дойде Христос, като дойдат ангелите.
И 120 години ще ти вземе, докато се научиш как
да
го съблечеш.
А другият, горделивият, подава
си
ръката, не пъшка, нищо.
Но вие може
да
го разваляте.
Посети ви Христос, след туй не се мине половин час, всичко туй изчезне.
Това са задачи, с които вие трябва
да
се справите.
Ако дойде Христос и ви срещне, след един час кaжете: „Дали беше Христос или не беше?
Лошите условия, това са задачи.
Дали не се лъжа?
Има деца, които наричат лоши, своенравни – значи вървят по своя
си
път.
Това са задачи, с които трябва
да
се справиш.
Сега ще ви дам пример за една млада сестра.
Той ще погледне, ще каже: „Такива класически работи, те не се свирят навсякъде и по всяко време.“ Гледа надолу, настрани.
Имаш един господар, с който трябва
да
знаеш разумно
да
се справиш.
Тя сега се съблазнява в мене, иска
да
знае аз кой съм.
Навсякъде ще почне
да
разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага.
Сиромашията, това е задача.
Да
не би аз
да
я излъжа, та
да
изгуби любовта на Христа.
Учението, това е задача.
Горделивият-религиозен, и той
си
има начин.
Богатството, това е задача.
Казвам, кажете на тази младата: Христа при праведните ти не можеш
да
Го намериш.
И той се моли – гледа нагоре, подига
си
очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие.“ (Учителят маха с ръка няколко пъти.)
Всички неща, които човек има, това са задачи, с които той трябва
да
се справи,
да
се научи как
да
слугува на Бога.
Сега може
да
опиша и учения-тщеславен и горделив, навсякъде ги има.
То е най-хубавото нещо,
да
знаеш как
да
слугуваш.
Понеже здравите нямат нужда от лекар, но болните.“ Защото, ако търсите Христа, ще Го намерите извън църквата, при бедните, при страждущите.
Че ако ти
си
цигулар, тръгваш, навсякъде може
да
си
проправиш път.
Казвам: Тя Христа в църквите ако търси, може
да
Го намери в някой владика, с корона на главата; може
да
Го види в някой проповедник.
Всички
си
имате по един такъв Христос, с когото не може
да
живеете.
Идеш някъде, карат се мъж и жена, бият се, мъжът пукнал главата на жена
си
.
Тщеславният човек е човек, който дава; той е търговец, който чука, навсякъде продава той.
Ти влезеш вътре, извадиш цигулката, изведнъж престанат
да
се бият.
Евтино, всичко туй, ехей, евтино продава, навсякъде продава!
Обращение, казва,
да
има.
Там, дето човешки крак не може
да
стъпи, е Христос.
Горделивият, той седи, гледа някъде
да
докопа нещо.
Не е в духа
си
.
И като идеш, ще се опретнеш
да
работиш с Него.
Горделивият взема, тщеславният дава.
Ако не работиш, ще Го питаш: „Ти ли
си
Христос или не?
“ Дойде някой сега и ме гледа: дали аз съм Христос, или аз не съм Христос.
Каква нужда има Слънцето
да
знае дали аз го признавам дали е Слънцето или не?
Но човек трябва
да
се съблече. Молитвата.
Той те приеме, казва: „Заповядай.
Много ти благодаря, че ми свири.“
Най-първо, опитността, която ще разправиш, онзи човек, комуто ще разправиш, има ли той нужда от тази опитност – сега, умението е там.
Аз съм превождал примера за Аделина Пати, която отива в Ню Йорк
да
си
получи един чек от 25 000 долара.
Защото, ако разправиш една своя опитност, която човекът я знае, тя сама по
себе
си
няма цена, губи цена.
Директорът на пощата казва: „Госпожо, не Ви познавам, не може
да
Ви дам парите.“ Тя се изправя и започва
да
пее.
Всички чиновници излизат
да
я слушат, оставят работата
си
.
Директорът казва: „Дайте ѝ чека!
Сега аз искам
да
ви насоча на приложението.
Да
утихне морето.
Хората нямат доверие в тебе – застани, изпей песента
си
.
Човек трябва
да
започне нещата.
Казва: „Дали ще мога?
Ти не можеш
да
познаеш Христа, ако не познаваш Бога.
Човек трябва
да
започне от малкото към голямото.
Да
си
приготвя репертоара.“ Че, ако репертоарът не е приготвен, кога ще го приготвиш?
И аз казвам на тази, младата мома: тя не може
да
ме познае, ако не познава Бога.
Всичките дарби и сили, които човек сега има, той ги е придобил по микроскопически начин.
Ти трябва
да
имаш готов репертоар.
Нищо не е дадено изведнъж на човека.
Може
да
ме познае, ако Бог ѝ открие.
Казват, че ангелите имат голяма сила.
Никой човек не е в състояние
да
ѝ открие кой съм.
Но тази сила те са я добили с голямо усилие пред хората.
Младата мома се жени за един момък,
да
я утешава.
Ако Бог ѝ открие,
да
си
мълчи.
И те са минали по човешкия път, по същия път при други условия; вършили са Волята Божия, добили са известно знание, с което разчитат на известни сили.
Ако не,
да
иде на друго място.
Тя се жени той
да
я утешава.
Оставате ли вие
да
се жените, за
да
се утешавате, тя е загубена работа.
Не мислете, че някой може
да
ви каже къде е Христос.
То е вътрешна свещена идея, която трябва
да
дойде в дълбочините на вашата душа.
Ако живее добре, ако има едно приложение и може
да
разполага със силите
си
, той ще бъде ангел.
Физически ще има тия знания и може
да
разполага.
За
да
може човек
да
разполага, най-първо той трябва
да
има вярата.
Аз гледам така на въпроса.
„Ти там не изпълни добре.“ – „Ама и ти в баса не го изпълни хубаво.“ Трябва
да
се изпълнят тия работи.
Мнозина, които идват, казват: „Учителю, ти всичко знаеш.“ Щом им кажа нещо, казват: „Кой ти го каза?
Нищо фалшиво
да
няма.
Да
кажем сега, че вие сте в дома.
Синът казва, че бащата не го зачита.
Често съм срещал синове, казва: „Баща ми не ме има никакъв.“ Дъщерята, и тя се оплаква от майка
си
, че никак не я обича.
Някъде господарят се оплаква, че слугата не го обича.
Не е имало същество, което
да
ме излъже досега и няма
да
има
да
ме излъже.
Някъде бащата се оплаква от сина, че не го зачитали, майката – от дъщерята, че не я зачита; някъде слугата се оплаква от господаря
си
, че не го зачита.
Нито
себе
си
лъжи, нито другите.
Кажи го тъй,
да
го разберем.
Нито дявола се опитвай
да
го лъжеш.
Кажи го с две думи.“ Как
да
му го кажа с две думи?
Никой досега не ме е излъгал, нито хората са ме лъгали, никой не може
да
ме излъже.
Един човек е силен пред мен – зачитам го.
Идва един при мене, намира се в трудно положение, слушал той, че аз може
да
помагам.
Не искам
да
зная какво мислят заради мене другите.
Виждам, човекът дига един камък цял тон, два тона, вдига го.
Сега той
си
има някаква
си
идея.
На този човек аз вече му давам зачитание пред моите очи и уважение му давам.
Казвам му, че той трябва
да
има вяра.
За мене има само една идея –
да
изпълня Волята Божия.
Сила има.
Казва ми: „Тия работи аз ги зная, кажи ми една дума.“ Казвам: Какво
да
кажа?
Една работа имам, която трябва
да
извърша.
Той смята изведнъж, в няколко минути отгоре, една задача.
Рекох: Хубаво, какво
да
кажа?
Една работа, имам
да
я свърша.
Аз може
да
ти кажа: Ти
си
едно въже, аз имам една дупка.
Като я свърша, хората
да
мислят каквото искат.
Онова, което аз трябва
да
го свърша, аз трябва
да
го свърша тъй, както го разбирам.
Или лекар е, знае как
да
цери,
да
лекува.
Трябва
да
имаш нещо в
себе
си
.
Дали публиката е доволна, то е друг въпрос.
Ще го зачитам – знае
да
лекува.
Трябва
да
имаш нещо, на което
да
разчиташ.
Ако не е доволна,
да
не слуша.
Трябва
да
имаш вяра в
себе
си
.
Ако е доволна,
да
ме слуша.
И на онзи свят има университети, музикална и художествена академия, но всеки не може
да
постъпи за ученик.
(втори вариант)
Какво трябва
да
прави музикантът, за
да
свири чисто?
(втори вариант)
Какво трябва
да
прави нетърпеливият, за
да
се справя с мъчнотиите
си
?
(втори вариант)
–
Да
кажат на своето развълнувано море
да
утихне.
(втори вариант)
Кажете на развълнуваното
си
море
да
утихне!
(втори вариант)
Като срещнат добър човек, те отварят сърцето
си
за него и започват
да
му пеят и свирят.
(втори вариант)
Кажете на вашите бури и ветрове
да
престанат!
(втори вариант)
Кажете на вашето слънце
да
изгрее,
да
изпрати своята топлина и светлина към цветята ви,
да
цъфнат.
(втори вариант)
Докато сте на земята, трябва
да
работите.
(втори вариант)
Само така ще изправите погрешките
си
и ще внесете в дома
си
радост и веселие.
(втори вариант)
Не казвайте, че не сте надарени, но работете, за
да
развивате дарбите
си
.
(втори вариант)
На всеки човек са дадени известни дарби и способности, които той трябва
да
развива.
(втори вариант)
„Като дойде Христос, Той ще оправи всички объркани работи.“ Всеки ден Христос оправя обърканите ви работи, но вие пак ги разваляте.
(втори вариант)
Работа се иска от всички.
(втори вариант)
Колко пъти вие сте разваляли онова, което Бог е създал!
(втори вариант)
Прилежният намира методи, чрез които сам развива дарбите
си
.
(втори вариант)
Колко пъти сте били щастливи и сте губили щастието
си
!
(втори вариант)
Ленивият, обаче, очаква всичко наготово.
(втори вариант)
Колко пъти ви е посещавал Христос, но след известно време започвате
да
се съмнявате, Христос ли беше или се лъжете.
(втори вариант)
Ако искате
да
знаете дали Христос ви е посетил, последвайте Го и започнете
да
работите с Него.
(втори вариант)
Мнозина минават за религиозни, но не искат
да
се упражняват.
(втори вариант)
Обикновено Христос посещава трудещите, страдащите, бедните, болните, изоставените.
(втори вариант)
Като им се говори за молитва, не искат
да
се молят и се питат какво нещо е молитвата.
(втори вариант)
Изобщо Христовият крак стъпва там, където човешки крак не може
да
стъпи.
(втори вариант)
Както слънцето изгрява и залязва, осветява цялата земя и не иска
да
знае признават ли го хората или не, така и Христос не иска
да
знае признават ли Го или не.
(втори вариант)
Да
четат романи, това е в реда на нещата.
(втори вариант)
Ако е слънце, слънце е; ако не Го виждат, не е слънце.
(втори вариант)
Авторът описва любовта на момата и на момъка, но не в онази светлина, каквато душата търси.
(втори вариант)
След време тя започва
да
го подозира, съмнява се в неговата вярност.
(втори вариант)
Само Бог може
да
вложи тази идея в човека.
(втори вариант)
Той ги носи в
себе
си
.
(втори вариант)
След всичко това те минават за герои.
(втори вариант)
Тщеславните и гордите не могат
да
бъдат герои.
(втори вариант)
Добре е
да
се четат и романи, и Свещени книги, за
да
се изучават нещата.
(втори вариант)
Дошъл съм
да
изпълня Божията воля,
да
свърша една важна работа.
(втори вариант)
Трябва ли
да
търсите Бог само в нужда?
(втори вариант)
Дали ще бъде публиката доволна, не е важно.
(втори вариант)
Който е доволен, ще ме слуша; който не е доволен, ще напусне салона и ще се върне у дома
си
.
(втори вариант)
Той обещава, че като разреши мъчнотията
си
, ще повярва в Бога.
(втори вариант)
Аз съм дошъл на земята
да
изпълня не моята воля, а волята на Онзи, Който ме е изпратил.
(втори вариант)
Справи ли се с мъчнотията, забравя обещанието
си
.
(втори вариант)
Друг пък боледува и обещава
да
направи едно голямо добро, ако Бог му помогне
да
оздравее.
(втори вариант)
Щом оздравее, той забравя обещанието
си
и казва, че природата му помогнала.
(втори вариант)
Може ли този човек
да
минава за герой?
(втори вариант)
Който не изпълнява обещанието
си
и променя мнението и възгледа
си
за нещата по няколко пъти на ден, той не може
да
бъде герой.
(втори вариант)
Може ли
да
бъде герой онзи, който изменя на любовта
си
?
(втори вариант)
С други думи казано: Бог вложи Божественото начало в човека, като част от
себе
си
.
(втори вариант)
Можеш ли
да
наречеш герой онзи, който изменя своето верую?
(втори вариант)
Той искаше
да
повдигне Божественото в човека,
да
го изведе на прав път.
(втори вариант)
Който изменя на убеждението
си
и своето верую, той изисква нещата
да
стават по неговото разбиране.
(втори вариант)
И вие, като Христа, трябва
да
разграничавате Божественото от човешкото и
да
съдействате за неговото проявяване.
(втори вариант)
Невъзможно е природата и Бог
да
постъпват според изискванията на онзи, който сам няма устойчивост.
(втори вариант)
Искате ли
да
им се натрапите,
да
разберат кой сте, това е тщеславие.
(втори вариант)
Човек трябва
да
работи за развиване на Божественото без
да
мисли какво ще кажат хората за него и без
да
пренебрегва тяхното мнение.
(втори вариант)
Представете
си
, че се обявява конкурс за професор по музика.
(втори вариант)
Явяват се сто души кандидати, опитни музиканти, със своите музикални произведения.
(втори вариант)
Следвайте пътя на Духа, Който работи във вас още от създаването на света.
(втори вариант)
След конкурса избират един от кандидатите за професор.
(втори вариант)
Отклоните ли се от този път, ще се блъснете в канара и ще счупите главата
си
.
(втори вариант)
Комисията намира, че той се е отличил, и затова му отрежда професорското място.
(втори вариант)
Някой блъска главата
си
в канара и мисли, че ще я разбие.
(втори вариант)
Обаче кандидатите не са съгласни с мнението на комисията и считат, че преценката е несправедлива.
(втори вариант)
И най-коравата човешка глава не може
да
счупи канарата.
(втори вариант)
В Божествения свят преценката се дава по друг начин.
(втори вариант)
– „Аз мога
да
направя много неща.“ – Кажи и направи.
(втори вариант)
Когато трябва
да
се произнесат кой от стоте музиканти е най-добър и може
да
заеме професорска катедра, изпращат го на земята
да
свири едно свое музикално произведение на някой умрял.
(втори вариант)
Ако умрелият възкръсне, музикантът е добър и заслужава
да
заеме професорско място.
(втори вариант)
Ако стоте се изредят един след друг и никой от тях не може
да
възкреси умрелия, казват, че те са обикновени музиканти.
(втори вариант)
Докато Бог е вън от тебе, нищо не можеш
да
направиш.
(втори вариант)
Някой казва за
себе
си
, че е добър и умен.
(втори вариант)
И тъй, за
да
направи това, което иска, човек трябва
да
бъде господар на
себе
си
.
(втори вариант)
За
да
се произнесат и другите за него, трябва
да
го подложат на изпит.
(втори вариант)
В противен случай нищо не може
да
направи, на никого господар не може
да
бъде.
(втори вариант)
Който не е богат вътрешно, и външно не може
да
бъде богат; който не е учен вътрешно, и външно не може
да
бъде учен.
(втори вариант)
Съществуват два вида прояви на добродетелите: положителни и отрицателни.
(втори вариант)
Вие живеете в един велик свят, при добри условия за развиване, няма защо
да
се оплаквате.
(втори вариант)
Когато ти се дава добър случай
да
помогнеш на някого, добродетелта е проявена при положителни условия.
(втори вариант)
Ще кажете, че имате страдания, че сте нещастни.
(втори вариант)
Обаче, ако
си
болен, ти се намираш при отрицателни условия и ако можеш
да
проявиш така своята доброта и разумност, че
да
не измъчваш близките около
себе
си
, ти
си
добър човек.
(втори вариант)
Аз съм готов
да
купя вашето нещастие и вашите страдания.
(втори вариант)
Измъчваш ли окръжаващите, ти не
си
добър човек.
(втори вариант)
Вие сте тъкмо за работа, за учене, от нищо не трябва
да
се страхувате.
(втори вариант)
Страшно е, ако сте остарели и не можете
да
работите.
(втори вариант)
Който е млад, трябва
да
се радва.
(втори вариант)
Един ден, като правел операция на болния, последният усетил голяма болка от ножа и без
да
каже нещо ритнал с крака
си
лекаря толкова силно, че той отхвръкнал настрана.
(втори вариант)
Той носи в
себе
си
Любовта и силата, които му отварят пътя към знанието и Мъдростта.
(втори вариант)
Трябва ли
да
се оплаква и обезсърчава при това положение?
(втори вариант)
Ако се налагало операцията
да
стане без упойка, той заповядвал
да
вържат ръцете и краката на болния,
да
не рита и удря с ръце.
(втори вариант)
Страшно е, ако изгубите Любовта, силата, красотата, истината.
(втори вариант)
В действителност болният рита физически, но има хора, които ритат психически.
(втори вариант)
Те са научени
да
ритат и без
да
им правят операция, прилагат знанията
си
.
(втори вариант)
Човек трябва
да
се въздържа от отрицателни прояви, както във физическия, така и в духовния свят.
(втори вариант)
Ако допуща лоши мисли в ума
си
и лоши чувства в сърцето
си
, той внася лоши отпечатъци в психическия
си
живот, от които трябва
да
се чисти.
(втори вариант)
Не говорете за свободата, която ограничава.
(втори вариант)
Това не е свобода.
(втори вариант)
По същия начин трябва
да
чистите ума и сърцето
си
,
да
не остане никакво петно в тях.
(втори вариант)
Който не може
да
се изчисти, задигат го на онзи свят.
(втори вариант)
Радвайте се на свободата.
(втори вариант)
Ако сгреши и опетни пак ума и сърцето
си
, отново го изпращат на онзи свят,
да
се изчисти.
(втори вариант)
Радвайте се на Любовта във всичките ѝ форми и прояви.
(втори вариант)
Някои окултисти се чудят как човек се е решил
да
слезе на земята,
да
се облече в дреха, която лесно се цапа, та става нужда често
да
се съблича и облича.
(втори вариант)
Наистина, чудно е как човешката душа се излъгала
да
слезе на земята и
да
се облече в плът.
(втори вариант)
Красив е духовният свят, но и там има примки, в които попадат неопитните души.
(втори вариант)
Неопитните човешки души обикалят витрините, гледат отвън, докато се увлекат и влязат вътре
да
си
купят един костюм.
(втори вариант)
Щом облекат костюма, не могат вече
да
го съблекат и остават в него.
(втори вариант)
Те започват
да
ритат,
да
се освободят, но колкото повече ритат, толкова по-плътно прилепва костюмът, докато се намерят на земята, облечени в плът.
(втори вариант)
Когато се казва, че човек сам създава съдбата
си
, това значи, че той сам избира костюма
си
, с който слиза на земята.
(втори вариант)
Засега на човека е определено
да
живее 120 години на земята, за
да
научи изкуството правилно
да
съблича дрехата, с която е дошъл на земята.
(втори вариант)
Значи от Божествено гледище противоречията са задачи за разрешаване.
(втори вариант)
За мнозина лошите условия са противоречия; своенравните деца са противоречия; лошите господари са противоречия.
(втори вариант)
Бедността, богатството, знанието, невежеството също са противоречия, с които човек разумно трябва
да
се справи.
(втори вариант)
Който разреши правилно противоречията на своя живот, той е готов
да
служи на Бога.
(втори вариант)
Най-великото нещо за човека е
да
служи на Бога.
(втори вариант)
Ако е музикант, той прилага музиката
си
като средство за служене.
(втори вариант)
Достатъчно е
да
засвири с цигулката
си
, за
да
внесе хармония между мъж и жена, които не живеят добре.
(втори вариант)
Щом изсвири едно музикално парче, те се развеселяват, поканват го
да
остане между тях,
да
им гостува.
(втори вариант)
Ако този цигулар срещне някой отчаян човек, с цигулката
си
може
да
измени състоянието му и
да
станат приятели.
(втори вариант)
Музикант, който служи на Бога, може с музиката
си
да
въздейства на човешката душа,
да
ѝ покаже правия път и
да
осмисли живота ѝ.
(втори вариант)
Който служи на Божественото, всякога е готов за доброто, всякога може
да
си
пробие път в живота.
(втори вариант)
Като отишла в банката, касиерът поискал личната ѝ карта или лице, което
да
я познава.
(втори вариант)
Понеже в дадения момент нямала нито лична карта, нито познато лице, тя се изправила в средата на салона и започнала
да
пее.
(втори вариант)
Като чул гласа ѝ, касиерът веднага заповядал
да
ѝ се изплати сумата.
(втори вариант)
Чрез гласа
си
тя разрешила трудния въпрос.
(втори вариант)
Какво трябва
да
правят хората, за
да
разрешат мъчнотиите
си
?
(втори вариант)
–
Да
служат на Бога.
(втори вариант)
Само така те могат
да
развият дарбите
си
.
(втори вариант)
Всяка дарба е дадена от Бога.
(втори вариант)
Певецът ще каже, че не всякога е готов
да
пее; не всякога разполага със заучени песни.
(втори вариант)
Който не е готов всякога
да
пее, той не е истински певец.
(втори вариант)
Даровитият може всеки момент
да
прояви своята дарба.
(втори вариант)
Защо хората не успяват в живота
си
?
(втори вариант)
– Защото не разчитат на Божественото в
себе
си
, но очакват на другите, те
да
им помагат.
(втори вариант)
Момата се жени, за
да
има кой
да
я подкрепва в живота.
(втори вариант)
Момъкът се жени, за
да
се осигури.
(втори вариант)
Той търси богата мома,
да
прекара добре живота
си
.
(втори вариант)
Те трябва
да
пеят и с песен
да
разрешават въпросите.
(втори вариант)
Започнат ли един друг
да
се коригират, че не пеят правилно, те са вън от хармоничния живот.
(втори вариант)
Като слушате
да
се говори за бас и за сопран, като прояви на физическия и на Божествения свят, казвате, че те нямат отношение към вас, не ви интересуват.
(втори вариант)
Не е все едно дали той има вяра или няма; дали вярата му е слаба или силна.
(втори вариант)
Вярата представлява въже, с което може
да
се вади вода от кладенеца.
(втори вариант)
Не е все едно дали въжето ви е слабо или здраво.
(втори вариант)
Със здравото въже можете
да
извадите и най-малката тежест от кладенеца.
(втори вариант)
Със слабото въже нищо не можете
да
извадите.
(втори вариант)
То не може
да
издържи и най-малката тежест.
(втори вариант)
Който има вяра, той може
да
учи,
да
работи и
да
се ползва от своя труд.
(втори вариант)
Не е достатъчно само
да
влезеш в университета, но трябва и
да
учиш.
(втори вариант)
Същевременно трябва
да
се прилага наученото.
(втори вариант)
Сегашните хора са влезли вече в житейския университет и, щат не щат, трябва
да
учат – не могат
да
го напуснат.
(втори вариант)
Тази е причината, където хората не могат
да
оценят някои добродетели.
(втори вариант)
Който учи, ще свърши университета и ще върви напред.
(втори вариант)
Като не ги оценяват и разбират, те ги продават евтино.
(втори вариант)
В края на краищата, който продава ценните неща евтино, губи; който купува ценните неща евтино, печели.
(втори вариант)
– „Не ми се живее вече, всичко ми дотегна.“ – Какво ще правиш, като не ти се живее?
(втори вариант)
– „Ще се удавя или ще се хвърля от някоя канара.“ – Така постъпват героите и героините на романите.
(втори вариант)
Има случаи, когато и който купува, и който продава, и двамата или губят, или печелят.
(втори вариант)
Като се обезсърчат, ще се качат на някоя канара и оттам ще се хвърлят или ще се удавят.
(втори вариант)
За
да
не губят, и купувачът, и продавачът трябва
да
бъдат с отворени очи и с будно съзнание.
(втори вариант)
Един млад човек изнесъл на пазаря хубав, почти нов далекоглед.
(втори вариант)
Запитват го: „Колко струва далекогледът?
(втори вариант)
Според мене, който иска
да
се хвърли от канара, нека обиколи всички планини,
да
намери най-високата канара и оттам
да
се хвърли.
(втори вариант)
Един добър познавач на далекогледи разбира, че уредът струва пет–шест хиляди лева и се чуди как е възможно
да
се продава толкова евтино.
(втори вариант)
Ако иска
да
се дави,
да
намери най-дълбокото място в морето, там
да
се хвърли.
(втори вариант)
Той се приближил към продавача и го попитал
да
не го е откраднал.
(втори вариант)
Не може ли
да
направи това, нека стои на канарите,
да
се пече на слънце; нека ходи по бреговете на реките,
да
се гмурка по няколко пъти във водата, докато се освежи добре, и тогава
да
се върне у дома
си
.
(втори вариант)
– „Аз съм честен човек.“ – „Откъде
си
го взел тогава?
(втори вариант)
Който се качва по високите планини, никога не може
да
посегне на живота
си
; който стои на брега на морето и се любува на красивия изглед, също не може
да
посегне на живота
си
.
(втори вариант)
“ – „Далекогледът е останал от баща ми, но аз не мога
да
се ползвам от него.
(втори вариант)
По-добре учете се
да
плавате в живота, за
да
се справяте лесно с мъчнотиите
си
,
да
не се отегчавате от условията, при които живеете.
(втори вариант)
За мене той не струва нищо.“ Като се убедил в истинността на думите му, продавачът взел далекогледа и се зарадвал, че купил евтино толкова ценен предмет.
(втори вариант)
Приложение се иска от сегашните хора,
да
знаят как
да
понасят изпитанията.
(втори вариант)
НАГОРЕ