НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
733
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
733
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Защо им говориш с притчи?
,
НБ
, София, 22.9.1935г.,
Има ли бъдещ живот или не, това е ясно за мене, няма защо
да
ми се доказва.
Като останете в стаята
си
пак, изгасете лампата и правете опити
да
се взирате в тъмната стая,
да
намирате този или онзи предмет.
Това са елементарни опити, които аз правя и върху
себе
си
.
Освен това, за засилване на очите, на нервната система главно, качвайте се на височини, около 1500–2000 метра.
–
Да
, за тебе няма, ти
си
затворил кепенците
си
.
Като прекарате на такива височини около 25 дни, очите ви ще се засилят и нервната ви система ще се подобри.
Ти
си
затворил кепенците на твоите прозорци, разбира се, че няма светлина.
Аз отивам на планината, за
да
вляза в общение с Разумното начало в нея и
да
придобия от нея нещо.
Ти не
си
запалил свещта
си
, разбира се, че няма светлина.
Планината е разумна, разумни сили я управляват.
Аз, който съм отворил кепенците на моите прозорци и съм запалил свещта
си
, имам светлина, ясно виждам нещата.
Сега ние искаме
да
убеждаваме хората, има ли Господ или няма.
Аз мога
да
кажа на хората само това: Не лъжи
себе
си
.
Седи при мене един ден една млада сестра и аз ѝ разправям една приказка.
Щом дойде
да
говориш на хората, не говориш истината.
Ето отдолу се задава един млад, левент момък, екскурзиант.
Тъй щото, когато някой ме пита има ли Господ, аз не му казвам има ли или няма, но му казвам: Не лъжи
себе
си
!
С него върви млада красива мома.
Като видяла кокичето, тя запитала момъка
да
откъсне ли това кокиче.
След това момъкът се навел
да
помирише кокичето.
То му благодарило и му казало: Благодаря ти, че възпря младата мома
да
не ме откъсне и
да
не се закичи с мене.“ Така ще пише поетът.
Като няма друг живот, и те като не съществуват каква нужда има
да
разнасят портретите им?
А вие ще ми възразите: Кокичето може ли
да
говори?
Значи техните велики хора живеят в тях самите и ги заставят
да
носят портретите им.
– Говори кокичето, говорят всички цветя.
Хване го властта, тури му един гем и го кара
да
върви по един определен път.
В стаята
си
съм внасял цветя.
Как мислите, може ли
да
каже този кон, че върви, дето иска?
И
да
каже така, пак не вярвайте.
Когато се радват, цветята издават хубав мирис, хубав аромат.
Каквото и
да
са казали, то е все преповторение на онова какво е казал Платон, какво е казал Сократ или Декарт, или Христос, или Конфуций, или Буда.
Те имат съзнание, могат
да
виждат, за
да
говорят, разбира се по особен начин.
Всички тия велики хора са казали хубави неща, нашите почитания към тях.
Цветята
си
имат особен знак, особени думи, с които се разговарят.
Има учени хора, които отричат Господа, но те отричат онзи Господ, който хората са създали.
Те казват: Такъв Господ, какъвто хората са създали, не съществува.
Сега като ви навеждам тия неща, имам съвсем друга мисъл.
С това аз искам
да
ви кажа, че съществува друг един свят, на който всички растения и животни са изявление.
Като видят някой болен, те ще му кажат: Дишай дълбоко, излез малко между растенията и гледай нагоре към небето.
Светът не може
да
се разбере вътрешно, ако не се разбере външно.
Защото така, както сега съществува светът, той е резултат на една усилена деятелност, която е работила с хиляди години.
Защо и за какво бил създаден светът, никой не ни е казал, но ние предполагаме.
Те не могат
да
се явяват на земята с всевъзможни форми: като учени, като философи, като музиканти, художници, поети и т. н.
Геологът изважда заключение за земята от това как са били устроени пластовете.
Той ми казва, ще ме задържаш за по-дълго време в дробовете
си
, за
да
се пречисти кръвта ти.
Той е извадил своите заключения от моретата и от океаните, как са били създадени.
Ако искаш адреса му, той няма
да
ти го даде, или ще ти даде някакъв фиктивен адрес, но веднъж дойде ли в дома ти, завинаги ще го помниш.
Те правят наблюденията
си
от това, което виждат в звездното пространство.
Казвам: Вашето щастие в света зависи от тези гении на човечеството.
Но това детинско състояние, в което днес се намира човек, и на него, както и на децата не може
да
се говори още философски.
На тях може
да
се говори само образно.
Доколкото тази книга им носи истината, ще има моите уважение и почитания.
Но образното говорене е само повод, за
да
се изяснят нещата.
Но и тия същества обичат
да
остават хората свободни,
да
не им се налагат.
Запример, при образното говорене, искате
да
обясните думата любов.
Те само им внушават какво
да
правят, но като своенравни, хората правят, каквото искат, вследствие на което грешат.
Те не спадат към онзи вечен Божествен свят.
Сега, като ви говоря, някои може
да
ми вярват и турят в думите ми по-голям смисъл, отколкото аз съм вложил.
Това е само един символ на думата.
Ние се раждаме малки, растем, остаряваме и умираме.
Но когато някои започват
да
ги тълкуват, те изпадат в заблуждение.
Дълго време трябва
да
се повиши, за
да
разбереш тази притча.
Аз не желая другите
да
турят в думите ми смисъл, какъвто аз не съм вложил.
Това е един символ, както в химията са формулите, но дълго време трябва
да
се работи с този символ, докато се разбере.
Аз не искам
да
ви навеждам на отвлечени работи.
Колко години трябва
да
се мъчи човек, докато я произнесе правилно.
Колко години се е мъчил българинът, докато я научи как
да
я пише тази дума, и още не се е научил нито
да
я пише, нито
да
я произнася.
Обективно е
да
обичаш някого.
Следователно, като живееш в този свят, ти никого няма
да
мразиш, всички ще обичаш.
Но този, когото обичаш, трябва
да
има красиво лице,
да
е здрав.
Когото обичаш, гледай ръцете му
да
не са деформирани, краката му
да
не са деформирани. Защо?
Защото като обичаш някого, колкото и
да
е учен човек, той непременно ще предаде някои от своите качества.
Може (ли) той
да
ме мрази?
Във всеки народ, както се пише буквата Л, от написването на буквата се вижда какви противоречия съществуват.
Без мене той не може
да
живее.
Аз живея в него и му помагам ту с левия
си
крак, ту с десния.
Ако обичаш свиня, не я обичай като свиня,
да
не приемеш някои от нейните качества.
Всички неща, които ние не разбираме, съставят противоречия.
Ако обичаш някое животно или някой човек, избери една от неговите добри черти, заради която
да
го обичаш.
Например, ти не може
да
си
обясниш защо не
си
богат, защо не
си
учен.
Че аз сам създавам противоречията.
Хората не се разбират, защото искат
да
направят
себе
си
щастливи, а другите нещастни.
Никога не обичай човека, който гледа надолу и лъчът от очите му
да
пада надолу.
Тя не може
да
бъде учена, защото мозъкът ѝ не отговаря на условията
да
бъде учена.
Не само сега, но от хиляди години насам хората са гледали с презрение към растенията, към млекопитающите, към всички животни.
Никога не обичай човек, устата на когото е силно стисната, във вид на права линия.
Само една малка част от хората са гледали на тях като живи същества, създадени от Бога.
Красивите моми винаги стискат устата
си
,
да
изглеждат малки.
Следователно, за
да
бъде човек учен, той трябва
да
има качествата на учения.
В природата стиснати устни няма.
Не всеки човек може
да
бъде учен.
Ученият човек трябва
да
има един обективен ум,
да
наблюдава нещата.
Ако Бог съществува и е създал света, защо трябва
да
го отричате?
Устата трябва едва
да
се доближава.
То не е въпрос само
да
си
прави заключения,
да
си
предполага нещата.
Всяко нещо, което Бог е създал, е разумно, но не е проявено в неговата големина.
Каквото природа(та) е създала, тя иска
да
има свобода.
Запример, изчислено е, че слънцето е много далеч от земята.
Нещата се ценят не по тяхната големина, но по онова, за което те са създадени, за което могат
да
се употребят.
Във всички свои движения тя иска
да
бъдем свободни.
Главата е важна, не защото е глава, но защото в нея са вложени всички функции, всичкото щастие.
За
да
се реализира това щастие, нужни са дробове.
Математиката почива на известни математически данни.
За
да
се реализира щастието на дробовете, нужен е стомах.
Ако математикът не разбира геометрия, той нищо не може
да
разреши.
За
да
се реализира щастието на стомаха, нужни са крайниците – краката и ръцете, цялото тяло, всички мускули.
Следователно, трябва
да
преведем математическите понятия в геометрически.
В тялото виждаме цяла една система, която е преплетена.
Сега вие ще кажете: Човек трябва
да
пожелае, обаче, като пожелае човек всичко може
да
постигне, но всяко желание трябва
да
прониква вътре в мускулите, във всяка клетка.
Като дойдете до математиката и до геометрията, трябва
да
се разсъждава.
Това желание прониква от клетка в клетка и по този начин предава енергията на това желание.
Ако му искаш пари на заем, той може
да
ти говори, че познава майка ти и баща ти, като честни добри хора, но все пак ще ти иска трима гаранти, които
да
подпишат за тебе.
Има ред, ред научни теории, които доказват, че между всички клетки на човешкия организъм има едно разумно вътрешно единение.
И като ти даде парите, ще ти каже: Искам в скоро време
да
се видим,
да
си
платиш!
Ако не разсъждавате, нищо не можете
да
разберете.
И когато човек предава своята воля, те я изпълняват.
Сега
да
дойдем към предмета.
Обаче, болестите в човека се зараждат, когато се прояви едно противоречие между клетките и човешката мисъл – едно разединение.
Обаче, пръстите
да
не са конусообразни.
Природата, в която ние сега живеем, е велико училище.
Запример у човека се яви едно желание
да
се качи на един връх.
Ако всичките пръсти на ръката на един човек са конусообразни, той е една мряна риба, която всякога се изплъзва.
В това време се яви едно противоречие, едно противодействие и ти
си
казваш, къде ще се качвам,
да
се изпотявам,
да
се уморявам.
От такъв човек стой всякога надалеч.
Вие не можете
да
разберете света, ако не разберете
себе
си
.
И отлагаш изкачването
си
.
Не че е лош, но този човек
си
има свои фантазии за живота.
Запример, ако аз бих се заел с изучаване,
да
изучавам вселената, първо бих се заел
да
изучавам човешкото око.
Искаш
да
направиш едно добро, тези клетки казват, ти не можеш
да
направиш това добро.
Този човек може
да
ти обещае какво ли не, но едва едно от стоте ще може
да
изпълни.
Както е създадено човешкото око, така е създадена слънчевата система.
Искаш
да
мислиш, те казват: Няма какво
да
мислиш.
Благодарете, че в човека има черти на лицето, на главата и на ръката, които едни други се компенсират.
Това е вярно за мене, а за вас дали е вярно, то е друг въпрос.
Вие (може
да
мислите), че вашето око е създадено другояче. Не.
Тя може
да
спаси положението на пръстите.
Вашето око (е създадено) така, както е създадена слънчевата система.
Чудно е създадено човешкото око.
Човек се умопобърква само когато в него се намесят някакви противоречиви мисли в ума му, вследствие на което създават раздвоение на мисълта.
Ако искате
да
знаете какво е състоянието на слънцето, дадено човешкото око, ще го познаете по състоянието на вашето око.
Ако само единият пръст е заострен, както и
да
е, не е лошо.
Това са данни.
Но ако всичките пръсти са заострени и ако в основата
си
са дебели, този човек в живота
си
ще бъде изложен на големи противоречия.
Но аз мога
да
ви изнеса още много данни, които съвременната наука е изнесла, но те са опасни.
Много от противоречията могат
да
произтичат от някои наследствени черти в човека, но човек може всичко
да
измени.
Аз мога
да
ви дам признаците как
да
познавате болестите, но ако ви ги дам, вие ще се разболеете от страх.
Когато един физиогномист описвал характера на Сократ, той казал за него, че бил човек невъздържан в чувствата
си
, пияница и човек на страстите.
Ако даже ви дам лекарства против туберкулозата, това лекарство няма
да
ви ползува, но ще се уплашите.
Сократ казал:
Да
, вярно е, всичко това беше, но сега вече аз всичко измених.
Носът на Сократа не е бил хубав, което показва, че му липсвала интелигентност, но главата му била добре развита, той имал капитал, вследствие на което могъл с голямо усилие
да
изправи живота
си
.
Тя се поражда от големите противоречия, които съществуват в човешкия ум.
Това е логически вярно, но не е вярно в своите предсилки.
И затова когато хората се отчайват, когато се обезсърчават, когато изгубят смисъла на живота, когато изгубят любовта
си
, те стават туберкулозни.
И когато го питали защо се ожени за тази жена, той отговорил: Ако аз мога
да
търпя тази жена и
да
се справя с нея, всичко друго ще мога
да
изнеса.
Кокошката ходи с два крака, но то не е вярно в своите предсилки.
И, наистина, няма по-лошо нещо от това човек
да
се справи с една лоша жена.
Трябва
да
го уплашиш.
За
да
го уплашиш, трябва
да
го изнесеш на високо място.
Един ден той поканил свои приятели у дома
си
и помолил жена
си
да
им услужи нещо.
За
да
го уплашиш, трябва
да
го изнесеш на високо място.
После, ако разгледате лицето на кокошката и лицето на човека, има грамадна разлика.
Той казал на приятелите
си
: Бъдете готови, защото след това иде дъжд.
След като дала вода на приятелите и на мъжа
си
да
измият ръцете
си
, тя изсипала водата върху главите им.
Човек е извървял път от 180 градуса, за
да
(се) изправи на своите два крака.
За
да
се извърви път от един градус, изискват се 25 000 години.
Умножете 180 градуса по 25 000 години,
да
видите колко правят.
Повече от 3000 метра няма
да
го качвате, защото гърдите му са слаби, и може
да
стане скъсване на капилярните съдове и положението
да
се влоши.
Но ето, аз какво изваждам от този пример.
Без
да
подозират даже, туберкулозните са крайно завистливи хора.
Като услужила на гостите с вода
да
си
измият ръцете, искала
да
им каже: Вие виждате в мене едно противоречие, но като философи вие нищо не можехте
да
ме посъветвате как
да
изменя своя характер, затова ето, легенът върху главите ви.
Три неща са необходими, за
да
избегне човек притчите.
Те са следните – Човек трябва
да
обича доброто.
Това са научни данни.
Той трябва
да
обича вярното, истинното, и най-после трябва
да
обича истината и свободата.
Хубави са тия данни, по този начин човек се научава
да
мисли.
С едно духане може
да
се излекува болният, но трябва
да
знае как
да
духне.
В света човек трябва
да
обича всички.
Болният трябва
да
знае как
да
духне.
Под обич аз разбирам, каквото видиш, дето и
да
се обърнеш, всичко
да
обикнеш.
2.
Трите родословия. Моето верую. Новото верую / Трите родословия
,
УС
, София, 22.9.1935г.,
И сега вие искате
да
знаете какво ще бъде отношението на Христа спрямо вас.
И как
си
го представлявате отношението на Христа спрямо вас?
Представете
си
, че има 550 милиона християни, които трябва
да
дойдат при Него, и ти
си
един от тях.
Колко време трябва
да
отдели Христос в съзнанието
Си
, колко минути трябва
да
говори с вас?
Кажете ми: какво сте направили досега за Господа?
550 милиона души, по колко минути може
да
им определи,
да
им говори?
Аз както виждам, нищо не сте направили.
Аз бих употребил една дума, но не искам
да
я употребя.
Аз считам всичките религиозни хора като готовановци.
Материалистически като разгледате въпросите, то е невъзможно.
Аз гледам на въпроса от Божие гледище; и
себе
си
гледам, какво съм направил.
Ако разсъждавате по човешки, на ден 550 милиона християни, които трябва
да
дойдат при Него – колко време трябва
да
отдели Христос в съзнанието
Си
, колко минути?
Аз гледам как Бог мисли за всички и как е пожертвувал всичко.
Тогава как ще
си
представите: в съзнанието на Бога, всичките тия безбройни светове на същества, от най-малките до най-големите, всички в даден момент Той ги схваща.
Хиляди хора има, които страдат.
И не може
да
им помогна.
За всяко същество е помислил за неговите нужди, за всички промени, които може
да
станат в живота му.
Мога
да
им помогна, но[...] А Бог може
да
им помогне и им помага!
И когато се ражда, и когато умира.
Хиляди хора умират, отиват при Него, Той им повръща живота и те се раждат пак на Земята.
Според нас човек се ражда и умира, а според Бога той минава от едно състояние в друго.
Питам: Аз, който искам всичко, кому какво съм дал?
Когато се ражда един човек, в Небето скърбят.
Че някой дойде при мене,
да
кажем, съм дал.
Аз няма какво
да
правя, аз се уча от Него.
И следователно по нашему като я няма, те слизат
да
вземат тази душа, която се е въплотила, която страда.
Аз искам сега вие
да
се учите от Господа.
И някой път не знае защо страда.
Вие чакате все
да
се усъвършенствувате.
Сега може
да
попитате: Защо е така?
Ще започнете с бастуните, че като се усъвършенствувате, едва се движите, едва се мърдате и се мъчите.
Аз оставям на този въпрос вие
да
отговорите, защо е така.
Някой би задал въпроса така: Не можеше ли Господ
да
създаде един човек без уста, без
да
яде?
Представете
си
, ако всичките хора станат едно съзнание, ако съзнанието на всички хора стане в едно съзнание, човек няма
да
има нужда от ядене и пиене.
Не чакайте старостта
да
се усъвършенствувате, защото при туй усъвършенствуване се подпирате с два бастуна.
Ако той е сам светлина само, за
себе
си
само мисли, тия условия, туй знание, които сега има, няма
да
бъдат такива.
Какъв ще бъде човекът, който няма
да
има такъв образ?
Може ли
да
си
го представите какъв ще бъде?
Остаряването е отдалечаване от Бога; подмладяването е приближаване при Бога.
Ама то пак са философски разсъждения – щом Бог е създал човека, има известен проект в
Себе
Си
.
Казвате: „Учителю, тъй като говориш, нас осъждаш.“ Не е въпрос за осъждане.
Една необходимост; ако можеше по друг начин
да
го създаде, Той би го създал.
Но трябва една положителна наука, в която
да
дадем място на Бога
да
работи,
да
ни подигне.
Ако ние сами не може
да
се подигнем,
да
не спъваме Божественото в нас, което работи за нашето подигане, ние не вървим в правия път.
После, по някой път
си
казвам: Вярвам в Господа, Който сега ми говори.
После казвам: Вярвам в Неговия Дух, Който изработва всичките условия на моето спасение.
И колко време ви трябва на вас, за
да
го придобиете?
И най-после казвам: Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл
да
спаси света.
Ако вземете, че човек, според твърденията на сегашната наука, е минал 400 000 форми, през които той е минал, още през колко форми има
да
минава?
Трябва
да
вярвате в Бога, Който ви е говорил, трябва
да
вярвате в Господа, Който сега ви говори и трябва
да
вярвате в Неговия Дух, Който работи във вас.
Да
кажем, вие изчислявате, вие не знаете една кокошка в коя форма се е спряла.
Трябва
да
вярвате в Исуса, Който е дошъл
да
спаси света.
Казвате вие, Той в миналото ви е говорил, сега ви говори и не може
да
Го разберете.
Сегашното ви положение, колко хиляди години ви трябват, за
да
придобиете онзи образ, който вие очаквате?
И всеки един от вас, може
да
му дам един опит,
да
знае след колко години той може
да
го достигне.
И Христос казва за
Себе
Си
, ясно е определил, Той казва: „Син Человечески не дойде
да
Му послужат, но
да
послужи.“ „Аз дойдох
да
им дам Живот, изобилно, и
да
покажа на хората по кой начин той може
да
даде от този Божествен израз.“ За това е дошъл в света.
Този, съвършеният човек, трябва при всичките условия, при всичко, каквото става в света, той трябва
да
бъде не индиферентен, но трябва
да
бъде добър!
Така трябва
да
разбирате Христа.
И на всичко, каквото става,
да
вижда само добрата страна.
Един съвършен човек ти никога не може
да
го обидиш, защото той никога няма
да
ти даде възможност
да
го обидиш.
Няма
да
ти даде повод ти
да
мислиш зле заради него.
Помисли: Един човек, който е така умен, всичко обмисля, всичко предвижда, в какво може
да
му се скарате?
“ Казват: „Едни мислят, че
си
пророк, че
си
учен човек.
Други мислят, че
си
един от пророците.“ „А ти – казва, – Петре, какво мислиш?
“ Петър казва: „Ти
си
Син на Бога Живаго!
Някой, като ме гледа, се опули така, като че иска
да
проникне; или някой те гледа от главата до петите, като че търси нещо, като че иска
да
проникне.
Сега, не искам
да
имате едно знание, което хората държат, но
да
имате едно знание, което е дошло отвътре.
Какво ще ме гледа?
160 см височина, 45 см широчина, ръцете може
да
измери, но това не е човекът.
Вие не може
да
познаете един човек, докато не го обичате.
Този човек, преди
да
се е родил, е бил дребничък, микроскопически, не може
да
го видиш, така малък е бил, преди
да
дойде на света.
Този, малкият човек, иде като една звезда и се увеличава, и сега го виждате с телескопа, той се движи, той расте, увеличава се постепенно, увеличава се, после пак замине за другия свят.
Нищо не може
да
постигнете.
По който начин е дошъл, по същия начин
си
заминава от света.
С любовта всичко може
да
постигнете.
Тогава ще дойде знанието, ще дойде свободата.
Казвам: Вселената може
да
я събереш в една черупка, лешникова.
Та казвам сега: Турете основа – ако искате
да
бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва
да
обичате.
“ Тогава му казвам, така мимоходом, сега туй преди 30 години съм казал някому и сега гледам в един меродавен вестник една научна теория, че Вселената била толкоз голяма първоначално, колкото един сапунен мехур.
Ако искате
да
бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва
да
се учите; ако искате
да
бъдете ученици на Новото Учение, вие трябва
да
обичате свободата, за която всичко
да
жертвувате.
Взело ѝ няколко милиарди години, за
да
дойде в това положение, и още не е спряла.
И колко още може
да
се разшири, ние не знаем.
“ Това е Новото Учение:
да
обичаш,
да
учиш и то с жар!
И всякога
да
имаш известна любов към знанието и
да
обичаш свободата.
Като вземем този, малкия свят, който бил като сапунен мехур, откъде е взел
да
израсне, та станал такъв голям?
Това само мимоходом се казва, съвсем друг смисъл има, че вселената може
да
я събереш в една лешникова черупка.
Но казва един: как можеха
да
влезнат в пещта?
И те можеха
да
нахранят не 5000, но 50 000 души.
Ти
си
дете, понеже баща ти е възрастен.
Като започне
да
остарява баща ти, съзнанието на баща ти постепенно идва в тебе и ти се освобождаваш от влиянието на баща
си
.
Започваш
да
мислиш.
Ако някой път не можеш
да
мислиш, причината е баща ти.
Той трябва
да
те освободи.
Когато баща ти благоволи, той
да
ти даде право
да
мислиш.
Че така и Бог, Който ни е създал, от Него зависи.
Не искай
да
мислиш, преди Господ
да
ти е дал право
да
мислиш.
Не искай
да
станеш богат, преди Господ
да
ти е позволил.
За всичко онова, което ти искаш, трябва
да
искаш позволение.
Ти искаш
да
станеш богат човек в света.
Едно житено зърно, което не е сято, в хамбара стои, иска
да
стане нещо, седи там, няма условия.
Онова, посятото на нивата, има мъчнотии и страда, но то расте.
Та казвам: Ако искате вашият живот
да
бъде щастлив, то трябва
да
бъдете в Божествения хамбар.
Ако искате, може всинца
да
ви пратя в Божествения хамбар.
Всичките ви страдания ще престанат.
Такива майки, бащи, синове, дъщери, всичко туй ще изчезне, всички ще бъдете равни, събрани в хамбара.
Но тъй, както сте на Земята, понеже сте на нивата, непременно, за
да
се развие вашето съзнание, са необходими тия страдания, като един вътрешен подтик.
Хилядите страдания и противоречия в живота, това са все подтици, от които Господ иска
да
ви избави от туй застояло състояние.
Учените хора го наричат инертна материя, която трябва
да
стане жива.
Ти се тревожиш – инертен
си
.
Ти
си
сиромах – инертен
си
.
Болен
си
– инертен
си
; глупав
си
– инертен
си
.
Всичките неща в света се дължат на тази инертност.
Ти не
си
подвижен, не може
да
предвиждаш нещата.
Първото нещо във всяка една религия е
да
се събуди съзнанието,
да
влезеш във връзка с Бога и от Него
да
възприемеш Неговите планове.
Най-първо трябва
да
имаш един план.
Преди детето
да
е започнало
да
мисли, вече тя има отношение към него.
Онзи, който чете първата глава, малко ще остане озадачен с родословията.
Следователно вие искате
да
знаете какво ще бъде отношението на Бога спрямо вас.
Тук има 3 по 14 рода; после иска
да
покаже как Христос води Своето начало от обещанието Авраамово.
Засяга една вътрешна страна, която вас няма какво
да
ви интересува.
Вие трябва
да
съзнавате, вие трябва
да
разбирате Неговата Любов.
Тя е една сложна математическа задача.
Някой път има такива задачи, дето само малцина се интересуват.
Искате
да
знаете ще ви обича ли Христос или не.
Много сложни задачи са, които мъчно се разрешават.
Може
да
запитат: Защо нещата са така?
Всичко в природата е скрито, няма нищо явно.
И всякога хората виждат туй, което не е така.
И не може
да
осветляват.
Христовата Любов може
да
я сравните с какъвто искате образ, но те са всички частични прояви.
За
да
разберете Христовата Любов, трябва
да
разберете онази Велика Любов, Която е създала всичко, държи в своя ум всяка една любов, всеки един живот и му дава условия
да
се развива.
И тия учени хора казват, че тия звезди са големи като Слънцето в далечното пространство.
Всяка една душа Бог държи в ума
Си
.
А тук се виждат едва, и малки.
Никой не Го е заставил отвън, той доброволно е създал този човек и има грижа заради него.
Онези, които създадоха света... И ние за света знаем толкова, колкото малките мрави знаят за човека.
Ако вие мислите, че Господ трябва
да
мисли за вас, тогава трябва
да
има друг Господ отвън, Който
да
застави този Господ
да
мисли заради вас.
Колкото мравешкият свят знае за човека, за неговия произход, толкова, колкото и ние знаем за вселената и защо е създадена.
Вие искате
да
знаете дали някой ви обича.
И ако този човек ви каже, че ви обича... Най-първо, всеки един човек обича
себе
си
.
Дават се разни теории.
Вие никого не може
да
обичате никога, ако не обичате
себе
си
.
Но
да
предполагаш нещата и
да
знаеш, туй са две неща различни.
Казва някой:
Да
обичаме ближния.
Срещаш човека, гледаш, че е сериозен отвънка и казваш: сериозен е.
Но закон има: Обичай ближния
си
както
себе
си
.
Най-първо ти обичаш
себе
си
.
Оттам ще вземеш тази любов [към ближния – от любовта] към
себе
си
.
Казват: „
Себелюбив
човек е той.“
Себелюбието
седи в този.
Че, ако ние не обичаме хората като
себе
си
, погрешката е там.
Някой път само една дума може
да
безпокои човека.
Трябва
да
имаме една мярка.
Онзи, който е оженен, син му е в странство, казват, че син му заболял, баща му се смущава и майка му се смущава.
Досега ние поддържаме, че трябва
да
се обичаме.
Постоянно казвате: „
Да
се обичаме.“ Но толкова години ви гледам, като седнете вън, на трапезата, не можете
да
се споразумеете.
Казвам: По някой път човек трябва
да
има вяра в Бога.
Но въпреки туй верую, бащата и майката се смущават, че синът може
да
умре.
Страх ги е, че може
да
умре.
А при това хората вярват, че човек не умира, той отива при Бога, а като дойде синът
да
иде при Бога, не ги утешава туй.
Трябва постоянно
да
има една смяна, първите
да
идат накрая, а другите
да
вземат първите места.
Запример често се проповядва, казват, че човек може
да
се излъчи,
да
излезе из тялото
си
,
да
иде в Небето.
Казва: „Преди
да
е говорил Учителят, аз вече зная беседата.“ Преди няколко дена седя тук, една сестра седи при мен и разправя за свои много важни въпроси.
Но колко хора има, които сега са се излъчвали, както апостол Павел, и
да
кажат това?
Гледам, едно момче спретнато, хубаво облечено, „тък, тък“, тропа на вратата.
Както апостол Павел казал, че излезнал от тялото
си
.
Някои могат
да
имат някои сънища.
Туй, за което апостол Павел говори, то е едно пробуждане на космическото съзнание; то е за човека, влезнал в едно високо развитие.
За пари е дошло.“ Казвам: „Излез
да
видиш, попитай го за какво хлопа.“ Излиза навън и казва: „Пари иска, 60–70 лева.“ Сега тя иска
да
знае как аз го зная.
“ Ех, няма
да
го зная.
Аз съм в него, дошло ми кеф
да
искам 60–70 лева, чрез него правя един опит.
Може
да
има и повече, но засега само 19 души са те.
Сега, така като се разглежда, някой ще се обезсърчи.
Тогава вие казвате: „Той прави всичките работи.“ Но то е пак заблуждение.
Заражда се друг един въпрос: Защо апостол Павел
да
има туй съзнание, а ние
да
го нямаме?
Ето аз
да
ви кажа приблизително една истина.
То е същият въпрос: Защо Петко, Стоян
да
бъдат богати, а друг
да
бъде сиромах?
То е същият въпрос: Защо Стояновият кон
да
бъде натоварен, а Петковият
да
ходи празен?
Или защо някоя река
да
е пълноводна, а другата
да
е изсъхнала?
Те влизат от същата категория въпроси.
Подига се температурата на 100 градуса, започва
да
ми гори – ако започва
да
ми гори, ако температурата почва
да
се подига на 50, 60, 70 градуса, на 100, на 200 градуса, то ще ми иска 50, 60, 70 съответно градуси.
По някой път питат защо хлябът
да
е топъл и защо е студен.
Казвам: Дайте му,
да
се намали температурата.
Топъл е, защото сега е излезнал из фурната; и студен е, защото отдавна е изваден.
Сега, това са ред разсъждения, които не разрешават онова, което ние търсим.
Представете
си
, че преди 10 години аз съм взел 50–60 лева от бащата на това момче.
Сегашният човек, във всичките свои разсъждения, той търси живота.
Сега
да
обясня научно: взел съм 60–70 лева и при тия условия казвам: на еди-коя дата
да
дойде синът.
Всеки иска
да
живее добре.
Казва: „Господине, 60–70 лева взехте от баща ми, дайте тия пари,
да
си
ида.“ Има ли някакво голямо пророчество тук?
Всеки един човек иска
да
живее без болести, без сиромашия, без несгоди, без мъчнотии.
Той иска всичко
да
има.
Аз, като виждам това момче, зная, че е синът на този господин и той иде
да
вземе парите.
Таман се зарадваш, отнякъде ще ти дойде някоя малка скръб, като че някой те дебне, не иска
да
види човека весел.
Щом се поразвеселиш малко... И по някой път аз уподобявам туй състояние на някои слуги – седят, разположили се, таман са седнали по столовете и се развеселили, и ето господарят ги види и каже: „Какво седите по столовете?
Но се изгубва туй пророчество, че човек може
да
предвиди.
Предвиждане има в света, то е една възможност.
“ Като че на господаря му се топи сърцето
да
види тия свои слуги седнали,
да
си
почиват.
Всеки един от вас може
да
знае каква тежест може
да
дигне.
Вънка от това, по някой път и вашето сърце се топи, като видите един човек по-красив; или по-богат – пак ви се стяга сърцето.
Има едно чувство в човека, с което се мери каква тежест можеш
да
дигнеш.
Ако някой е по-силен, стяга ви се сърцето.
Даже, ако всички имате туй чувство, може
да
знаете приблизително какво ще бъде вашето щастие, туй смътно може
да
го видите.
Но онези, съвършените хора, те знаят какво има
да
им се случи.
Защо човек
да
не може
да
гледа спокойно и
да
се зарадва на щастието на другия човек?
И хубаво е човек
да
знае какво ще му се случи.
Пък и болният човек пак
да
се радва.
Онзи, който не е съвършен, той не трябва
да
знае.
А за
да
не се страхува, той не трябва
да
знае.
Понеже вие сте от страхливите, затова не може
да
се каже вашето бъдеще.
Пред една публика един говорител като им говорил, та им говорил за сиромашията, искал
да
покаже, че сиромашията е добра, но те казали: „Сиромашията задръж за
себе
си
, пък на нас дай ни богатството и ти опитай сиромашията.“
Че, ако вие влезете в Невидимия свят, излезете из туй тяло,
да
кажем, и с вашия етерен двойник или с вашето астрално тяло, или с вашето ментално тяло, и тогава в този свят ще ви прекарат през голяма пещ.
Някой път ние говорим за сиромашията, за която не вярваме.
И ако вие запазите съзнание, този горящ огън на Земята нищо не може
да
направи.
Мнозина говорят за сиромашия и за болести, но ние сами не искаме ни сиромашия, ни болести.
(Даниил, гл.
Това са задачи.
3.) Ако вие знаете закона, ако вие може
да
повишите трептенията на вашето тяло, ако вие можете
да
ги повишите на няколко милиона трептения, отколкото са сега, вас може
да
ви обстрелват с една граната и като дойде, тя ще се разпръсне на 100 метра от вас, защото онази енергия, която ще излезе от вас, ще разстрои тази граната.
И болестите са задачи, и сиромашията е една задача.
Писанието казва: „Земята, като дойде пред лицето на Бога, веднага ще се разтопи.“ Представете
си
сега, че цялата Земя със съвременните хора пристигне пред лицето на Господа и цялата Земя изведнъж ще изчезне, ние ще останем във въздуха, пък какво ще остане от нас, кажете ми?
Изостанали от миналото, неразрешени, и сега на съвременните ученици са дадени, вие
да
ги разрешите.
Всички вие, които сте тук, не сте готови.
Тия задачи са давани на много поколения и са ги оставили неразрешени.
И болестите са задачи и на вас се дават; дали ще ги разрешите, то е въпрос.
Може и вие
да
ги оставите на следующи поколения.
Та сега, някои искат
да
видят Господа, някои искат
да
видят даже Христа.
Сега, по някой път вие искате
да
ви разправям защо са страданията, за
да
може
да
разрешите задачата
си
.
Аха, онези, които са ви дали тия задачи, те веднага знаят дали с вашето собствено съзнание ще разрешите задачата или някой ви е казал задачата.
Запример вие седите и разправяте как е създаден светът.
Но то не е ваша работа; дали сте за Лапласовата теория, как е създадена вселената.
Или, някой път, думите Христови, Който казва тъй: „Ако човек не се отрече от баща
си
, от майка
си
, от жена
си
, ако не ненавиди своя
си
живот, не може
да
бъде Мой ученик.“ Добре.
Казвате: „Науката го е създала.“ А няма никакви факти, дали науката го е създала.
Аз давам същото лекарство: Ако ти не можеш
да
обичаш, ако ти не можеш
да
учиш, ако ти не можеш
да
обичаш свободата, ти не можеш
да
бъдеш мой ученик.
Но според мене тя е най-трудната задача,
да
разправяте.
Аз не казвам
да
се отречеш.
Най-първо аз бих рекъл на един учен човек
да
ми разправи как е създаден човекът.
Но ако ти не можеш
да
обичаш, ако ти не можеш
да
учиш, ако ти не обичаш свободата, не можеш
да
бъдеш мой ученик.
Тия, учените хора, които се занимават с най-отвлечени неща, много малко знаят за
себе
си
научно.
Може
да
бъдеш мой ученик, кога?
Когато обичаш, когато учиш, когато поддържаш свободата.
Философи има, които не знаят, че има някой
си
център – те не го знаят.
Христос говореше на хора, които не можеха
да
приемат Неговото учение, и затова Той им даде негативната страна.
Казва: „Туй, което говоря, не може
да
го направят.“ Сега на българите аз казвам тъй (дали може
да
го направят?): Който не може
да
обича, който не се учи, който не обича свободата, не може
да
бъде мой ученик.
Аз не казвам
да
се отречете.
Христос казваше:
Да
се отречеш,
да
оставиш всичко.
Аз казвам:
Да
дадеш всичко.
Омагьосване, магия, значи мъдрост – един по-силен човек може
да
повлияе на един слаб човек, един по-силен човек може
да
носи един слаб човек на гърба
си
.
Ти
си
богат човек, цяло езеро, едно море!
Разправят за един много виден професор, много учен – сега няма
да
ви кажа дали в Америка или в Европа – учен човек, разправя на учениците
си
и всички били доволни от него.
Ти
си
се ограничил в
себе
си
.
Но един ден иде една млада студентка – и тя слуша лекцията, и професорът почва
да
става разсеян.
Да
прокопаем канали,
да
почнеш
да
течеш,
да
започне
да
излиза нещо от тебе,
да
се оживите.
Е, как ще го [обясните,] на кого ще го отдадете туй?
Трябва
да
се направят канали,
да
изтичате и
да
се вливате един в друг.
Приготвил той своята проповед (някои проповедници цяла седмица приготовляват проповедта
си
), написал я той, заучил я той, но по една случайност забравя
да
вземе ръкописа
си
, но позаучена била тя тъй, че той имал самоувереност, че ще изкара проповедта
си
.
Вие сте се индивидуализирали и всеки иска
да
бъде щастлив.
И казва: „Няма защо
да
взимам ръкописа от вкъщи.
Щастието не зависи от тия изолирани езера.
Ще имам малко вяра.“ Качва се той на амвона и ето, една жена с черни очила влиза и като застава тя, като го поглежда, умът му се помрачава; оттук, оттам – нищо няма.
В дадения случай, той мисли
да
каже, че е неразположен, че му станало лошо.
Иска
да
излезне от това затруднено положение.
Ако вие разбирате философията... Всички тия религиозни хора, тъй, както са сега, имат погрешни схващания.
И ето, идва един друг господин, като го поглежда, веднага му се възстановява неговата беседа.
Ако ти, в дадения случай, във всяко същество можеш
да
видиш онзи малък Божествен лъч, ти
си
на правия път.
Може
да
се обясни по един прост начин.
Ако ти в Слънцето виждаш Божието присъствие, ако в звездите виждаш Божието присъствие, ако в света ти виждаш Божието присъствие, ако в малките ручеи виждаш Божието присъствие, ако в болестта ти виждаш Божието присъствие, ако в богатството виждаш Божието присъствие, ако в знанието, ако в смъртта, ако във всичко виждаш Божието присъствие, ти
си
в правия път!
Тази, първата жена, с черните очила, като го поглежда, изгасва светлината в мозъка му и всичко потъмнява в ума му – не може
да
чете, не може
да
мисли; влиза другият господин през вратата, веднага взема, запаля светлината и той пак продължава проповедта
си
.
Има една аналогия: по същия начин вие сте в тази стая; ако сега изгасим нашата лампа, вие няма
да
се виждате.
Значи, от светлината зависи знанието.
Аз искам
да
ви наведа една мисъл: Бог, Който е създал света, оставил е хората свободни, те
да
си
влияят.
Не че Господ ги е оставил свободни, но Той се е отдалечил, за
да
може те свободно
да
си
усвояват знанието.
Какво има, че по някой път може
да
се изчисти, а някой път може и нови стени
да
турят?
Ако Бог със Своето съзнание би присъствувал в нашия живот, Той като една планина щеше
да
застане и нямаше
да
бъдем ние свободни.
Вие искате Христос
да
ви намери в тия къщи, в които сте сега.
Но Бог, като е създал света, се е отдалечил,
да
създаде в нас една мисъл,
да
се интересуваме как Той е направил света.
Един голям ремонт трябва
да
стане.
И e оставил хората сами
да
си
влияят.
Тия неща, които имате, тия разбирания, тия сърца, тъй, както сте сега, не че сте лоши, много сте добри, но всичко туй, което имате, за един обяд на Христа не може
да
платите.
Ще отговорите:
да
се отрече човек.
Един човек може
да
се наложи със своето съзнание.
Христос казва: ще отворите вашите каси на миналото богатство, което досега сте складирали, все за черни дни
да
живеете, ще го отворите.
Той иска
да
убеди човека, че светът е тъй създаден, както той мисли.
Ами че тук по някой път се сърдите, че не искате
да
работите, казвате: „Не искам
да
работя вече.
Някой може
да
има свое верую за Христа.
Не искам
да
копая вече.“ Тия хора не искат
да
проповядваме, пък не искат
да
обичаме никого. Защо?
Иска
да
го наложи.
Важно е детето
да
разбере любовта на майка
си
и
да
се ползва от нея.
(втори вариант)
На същото основание задачата на всеки човек е
да
разбере Божията Любов,
да
я оцени и приложи в живота
си
.
(втори вариант)
Ще кажете, че познавате тази любов по любовта на майка
си
или на своя възлюбен.
(втори вариант)
Тя държи в
себе
си
всички живи същества.
(втори вариант)
Тя ги е създала, тя се грижи за тях.
(втори вариант)
Никой не е заставил Бога
да
проявява Любовта
си
към всичко живо.
(втори вариант)
Ако някоя външна сила може
да
Го накара
да
люби, Той не е Бог.
(втори вариант)
Мнозина се запитват какви са условията, за
да
се обичат.
(втори вариант)
Казано е: „
Да
възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото
си
сърце, с всичкия
си
ум, с всичката
си
душа и с всичката
си
сила“.
(втори вариант)
Като любиш Бога, ще възприемеш Любовта Му и с нея ще възлюбиш ближния
си
.
(втори вариант)
Как ще любиш ближния
си
?
(втори вариант)
– Като
себе
си
.
(втори вариант)
Значи любовта към
себе
си
е мярка.
(втори вариант)
Не можеш
да
любиш ближния
си
, ако не любиш
себе
си
.
(втори вариант)
Казвате за някого, че е
себелюбив
.
(втори вариант)
Това е в реда на нещата.
(втори вариант)
лошо е, ако
себелюбивият
не излиза вън от
себе
си
.
(втори вариант)
Но ако проявява същата любов и към ближния
си
, той е на прав път.
(втори вариант)
Едно от качествата на Любовта е предвиждането.
(втори вариант)
Който люби, може
да
предвижда, т.е.
(втори вариант)
да
предсказва нещата.
(втори вариант)
Всеки човек, в когото това чувство е развито, може
да
предсказва.
(втори вариант)
Дадат му
да
вдигне някаква тежест.
(втори вариант)
Той погледне тежестта и предварително казва дали може или не може
да
я вдигне.
(втори вариант)
Съвършените хора предвиждат всичко, което им се случва в живота, благодарение на това чувство.
(втори вариант)
Несъвършеният не предвижда нещата, не знае какво го очаква.
(втори вариант)
Какъв смисъл има за него предвиждането на нещата, ако не знае как
да
се справи с това, което ще му се случи?
(втори вариант)
Като не разбира Божиите пътища, той ще се страхува без
да
знае как
да
си
помогне.
(втори вариант)
Ето защо, страхливият не трябва
да
знае бъдещето
си
.
(втори вариант)
Той не трябва преждевременно
да
излиза от условията на обикновения живот.
(втори вариант)
Излезе ли от обикновения живот, той ще се намери пред големи мъчнотии, с които не може
да
се справи.
(втори вариант)
За
да
не изгаря, човек трябва
да
знае как
да
повиши трептенията на тялото
си
,
да
надминават трептенията на огъня.
(втори вариант)
С това знание човек може
да
разпръсне всяка бомба и
да
остане неповреден.
(втори вариант)
Преди
да
стигне бомбата до него, той може
да
я пръсне.
(втори вариант)
Тя представлява сложна математическа задача.
(втори вариант)
Мнозина искат
да
видят лицето на Бога.
(втори вариант)
Такива задачи се срещат в живота на всеки човек.
(втори вариант)
И природата крие своето знание в сложни математически формули и задачи, достъпни само за онези, които имат стремеж към знанието.
(втори вариант)
Всичко в природата е тайно, облечено в символи.
(втори вариант)
Затова е казано, че никой не е видял Господа, освен Сина.
(втори вариант)
Тази е причината, където хората виждат нещата такива, каквито не са в действителност.
(втори вариант)
Вечер, като гледате небето, осеяно с безброй звезди, едва видими с просто око, струва ви се, че са малки.
(втори вариант)
Той познаваше великите Божии закони, но трябваше
да
пострада от човеците.
(втори вариант)
Поставени на далечно разстояние от нас, те заставят човека
да
мисли,
да
открива истината и
да
се развива.
(втори вариант)
Христос приложи закона на
себеотричането
, който проповядваше и на учениците
си
.
(втори вариант)
Въпреки това човек не е дошъл още до истинското знание, до произхода на вселената и създаването на света.
(втори вариант)
Той казваше: „Който не се отрече от майка
си
и от баща
си
, от богатството
си
, даже от живота
си
, не може
да
бъде мой ученик“.
(втори вариант)
Каква е крайната цел на Битието, какво е целил Бог със създаването на света, не е известно на човека.
(втори вариант)
Този стих може
да
се преведе с други думи: „Ако не любиш, ако не учиш, ако не обичаш истината и свободата, не можеш
да
бъдеш мой ученик“.
(втори вариант)
Това означават думите на Христа на съвременен език: „
Да
дадеш всичко и
да
започнеш
да
любиш,
да
учиш и
да
обичаш истината и свободата“.
(втори вариант)
Да
предполагаш и
да
знаеш, това са две различни неща.
(втори вариант)
Това казвам на българите, това казвам на всичките народи.
(втори вариант)
Като не съзнава богатството, което носи, той се ограничил в
себе
си
, за нищо не мисли.
(втори вариант)
Време е вече
да
прокопае канали,
да
даде нещо от
себе
си
и на другите.
(втори вариант)
Истинският човек и разположението му са скрити от окото на външния наблюдател.
(втори вариант)
Като изучавате човека, виждате, че и най-напредналият е вътрешно неспокоен, все има нещо, което го смущава.
(втори вариант)
Какво може
да
даде едно затворено езеро или море?
(втори вариант)
Често една дума нарушава равновесието на човека.
(втори вариант)
Затворените езера трябва
да
се отворят,
да
се втичат едни в други.
(втори вариант)
Ако синът на някои родители е в странство и им кажат, че е болен, те веднага започват
да
се безпокоят.
(втори вариант)
Той се индивидуализирал, мисли само за
себе
си
и очаква щастие.
(втори вариант)
Страх ги е
да
не умре.
(втори вариант)
Те говорят за вечен живот, за безсмъртието на душата, а въпреки това не искат синът им
да
умре.
(втори вариант)
Значи вярата им в Бога, в безсмъртието на душата не е силна.
(втори вариант)
Той не се ограничава и не остава
да
Го ограничават.
(втори вариант)
Той е лъч, който прониква всичко живо.
(втори вариант)
Ако виждаш този лъч, ти
си
на прав път.
(втори вариант)
Той се излъчил, излязъл от тялото
си
и така стигнал до третото небе.
(втори вариант)
Ако виждаш Божието присъствие в слънцето, във водата, във въздуха, в растенията, в богатството и в сиромашията, в здравето и в болестта, в знанието и в невежеството, ти
си
на прав път, ти
си
щастлив човек.
(втори вариант)
Състоянието, в което Павел се намирал, наричаме „пробуждане на космическото съзнание“.
(втори вариант)
Величието на Бога се проявява във всичко – и в живота, и в смъртта.
(втори вариант)
Като се ражда дете, хората се радват на новосъградената къща.
(втори вариант)
Според изчисленията на един учен, засега в света има само 19 души, които са дошли до пробуждане на космическото съзнание.
(втори вариант)
Като умре някой, хората страдат.
(втори вариант)
Да
се задава такъв въпрос, това е все едно
да
се питате защо един човек е богат, а друг беден; защо една река е пълноводна, а друга е на пресъхване; защо един хляб е топъл, а друг – студен?
(втори вариант)
– Събаряне на старата къща и съграждане на нова.
(втори вариант)
Това са въпроси, на които лесно може
да
се отговори.
(втори вариант)
Една река е пълноводна, защото е в началото на движението
си
, току-що излязла от своя извор; щом се разлее на много места, водата ѝ се намалява и тя постепенно пресъхва.
(втори вариант)
Понякога става нужда
да
се събори цялата къща, някога – само стените, а някога – само
да
се пречисти.
(втори вариант)
Всичко, което става, е за добро.
(втори вариант)
Хората искат
да
ги завари Христос в старите им къщи.
(втори вариант)
Това са въпроси и отговори, разсъждения, които не разрешават главната задача, т.е.
(втори вариант)
това, което човек търси.
(втори вариант)
Старите къщи, старите разбирания, старите умове и сърца са отживели времето
си
.
(втори вариант)
Какво търси човек?
(втори вариант)
Всичко, което сега имате, не е в състояние
да
изплати и най-малкото, което Христос може
да
ви даде.
(втори вариант)
Всеки иска
да
намери онзи живот, който
да
го освободи от смъртта, от болестите, от страданията и мъчнотиите.
(втори вариант)
Христос носи новото вино, което може
да
се налее само в нови мехове.
(втори вариант)
Вместо това той намира смъртта, болестите, страданията.
(втори вариант)
Религиозните цитират Христовите думи, че човек трябва
да
се пожертва.
(втори вариант)
Да
се пожертва човек, това значи
да
отвори касите на своето сърце и на своя ум,
да
извади богатството, което се крие в тях.
(втори вариант)
Като че някой го дебне,
да
му отнеме радостта.
(втори вариант)
Така постъпват някои господари със слугите
си
.
(втори вариант)
Като свършат работата
си
, слугите насядат на едно място, радостни и разположени, че нямат работа, но отнякъде се задава господарят и веднага отнема радостта им.
(втори вариант)
Едно се иска от тебе –
да
извадиш богатството
си
и
да
започнеш
да
го раздаваш.
(втори вариант)
Сърцето на човека се свива, като види някой по-богат, по-силен, по-красив, по-учен от
себе
си
.
(втори вариант)
За
себе
си
искаш много неща, без
да
мислиш, че трябва и ти
да
даваш.
(втори вариант)
Ще кажеш, че само Бог може
да
помага.
(втори вариант)
Защо
да
не се радва на богатството, на здравето, на силата, на красотата на своя ближен?
(втори вариант)
Каква е разликата между богатия и бедния, между красивия и грозния, между радостния и скръбния?
(втори вариант)
Един сказчик държал беседа върху бедността, искал
да
изнесе благото, което тя носи за човека, но като свършил сказката
си
, слушателите му казали: „Дръж бедността за
себе
си
, а остави богатството за нас“.
(втори вариант)
Ако проводниците не работят, благата ще престанат
да
текат.
(втори вариант)
Сказчикът говорил цял час, но не могъл
да
убеди слушателите
си
в ползата от бедността, защото сам не вярвал в нея.
(втори вариант)
Ще кажете, че не искате
да
работите,
да
учите,
да
копаете.
(втори вариант)
Мнозина говорят за бедността, за болестите и за страданията, като блага в живота и условия за човешкото развитие, но не ги желаят за
себе
си
, защото не вярват на тях.
(втори вариант)
Щом се отказвате от труд, работа и учене, вие сами подписвате присъдата
си
.
(втори вариант)
Какво представляват страданията, болестите, бедността?
(втори вариант)
Който не работи, не може
да
се усъвършенства.
(втори вариант)
– Те са неразрешени задачи, изостанали от далечното минало.
(втори вариант)
Всеки ги е отхвърлял, не искал
да
се занимава с тях.
(втори вариант)
Днес те пак са дадени на съвременното човечество,
да
ги разреши правилно.
(втори вариант)
Дали сегашните хора ще ги разрешат или ще ги оставят на бъдещето поколение, това е въпрос.
(втори вариант)
Очаквате ли старостта, тогава
да
се усъвършенствате, вие сами ще се изненадате.
(втори вариант)
Когато хората се запитват защо идат страданията, те търсят начин
да
разрешат задачата
си
.
(втори вариант)
Щом остареете и не можете
да
се движите, ще търсите тояги, с които
да
се подпирате.
(втори вариант)
Обаче онези, които са им дали задачата, следят сами ли ще я решат или ще я препишат наготово от други.
(втори вариант)
Тогава ще разчитате на тоягите, а не на вашите сили.
(втори вариант)
Хората не са разрешили въпроса за страданията, за произхода на човека, а разрешават въпроса за създаването на света.
(втори вариант)
Такава старост отдалечава човека от Бога.
(втори вариант)
Те не познават
себе
си
, не знаят как е създаден човек, а решават далечни, отвлечени въпроси.
(втори вариант)
Значи младият се приближава при Бога, а старият се отдалечава.
(втори вариант)
Дайте място на Бога в
себе
си
, Той
да
работи във вас и
да
ви повдига.
(втори вариант)
Ако сами не можете
да
се повдигнете, дайте път на Божественото Начало в
себе
си
, то
да
работи във вас.
(втори вариант)
Магът е мъдрец, който със силата на своята мисъл може
да
носи слабите хора.
(втори вариант)
Вярвам в Господа и Неговия Дух, Който създава условията на моето спасение.
(втори вариант)
Вярвам в Господа Исуса Христа, Който е дошъл
да
спаси света“.
(втори вариант)
Както силният носи слабия на гърба
си
, така и мъдрецът влияе на обикновените хора с мисълта
си
.
(втори вариант)
Христос казва за
себе
си
: „Син Человечески не дойде
да
Му служат, но
да
служи на другите.
(втори вариант)
Професорът не носи ли студентите на гърба
си
със своята мисъл?
(втори вариант)
Аз дойдох
да
им дам живот и то изобилно“.
(втори вариант)
Той ги слага на гърба
си
и ги разнася из областта на мисълта
си
.
(втори вариант)
Така трябва
да
разбирате Христа и
да
Го търсите в
себе
си
, а не вън от
себе
си
.
(втори вариант)
Всеки човек, на когото мисълта е силна, влияе на слабите.
(втори вариант)
Един проповедник разправял своя интересна опитност за силата на мисълта и действието ѝ върху човека като светлина.
(втори вариант)
Един ден той излязъл от дома
си
и отишъл на събрание, където ще държи проповед.
(втори вариант)
Помислил
да
вземе ръкописа на проповедта
си
, но
си
казал: „Добре съм я заучил, мога и без бележки.
(втори вариант)
Познаването е в зависимост от Любовта.
(втори вариант)
Имам вяра в паметта
си
, не ме е излъгвала досега“.
(втори вариант)
Не можете
да
познаете човека, докато не го обичате.
(втори вариант)
Той се качил на амвона и започнал
да
развива проповедта
си
.
(втори вариант)
Като го погледнала, той веднага забравил проповедта
си
, не могъл
да
си
спомни какво трябва
да
говори.
(втори вариант)
Любовта носи щастието.
(втори вариант)
Изненадан от това, той решил
да
прекъсне проповедта
си
и
да
се извини на слушателите, че не се чувства добре.
(втори вариант)
Където е Любовта, там е знанието, там е свободата, там е животът.
(втори вариант)
И тъй, който иска
да
бъде ученик на новото учение, трябва
да
люби,
да
учи и
да
обича истината и свободата.
(втори вариант)
Проповедта възкръснала в паметта на проповедника и той спокойно продължил и завършил работата
си
.
(втори вариант)
Жената с черните очила имала противоположна мисъл на тази на проповедника, поради което изгасила светлината в неговото съзнание.
(втори вариант)
В мисълта на младия господин имало нещо общо с мисълта на проповедника, благодарение на което могъл
да
запали изгасналата свещ на проповедника и той завършил успешно проповедта
си
.
(втори вариант)
Значи знанието е в зависимост от светлината.
(втори вариант)
Хора със силна и светла мисъл влияят на онези, чиято мисъл е слаба и лишена от светлина.
(втори вариант)
Бог създал света, създал светлината и привидно се отдалечил от хората, оставил ги свободно
да
се развиват,
да
мислят,
да
търсят причините за създаването на Битието.
(втори вариант)
Всеки иска
да
се наложи по съзнание, по мисъл и чувства на другите,
да
им покаже, че е по-силен.
(втори вариант)
Ученият иска
да
наложи мисълта
си
на всички хора; религиозният иска
да
наложи своето верую на другите,
да
им покаже, че е на прав път.
(втори вариант)
След всичко това хората искат
да
знаят какво е отношението на Христа към тях.
(втори вариант)
Ако отношението на Христа към хората е външно, физическо, те трябва
да
дойдат при Него,
да
се ръкуват, за
да
им предаде нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Представете
си
,
да
дойдат 500 милиона християни,
да
се ръкуват с Христа!
(втори вариант)
Колко време Му е нужно,
да
каже по една дума на всекиго?
(втори вариант)
Който гледа на нещата материалистически, той се сърди и на Христа, и на Бога.
(втори вариант)
Който вижда вътрешния смисъл на нещата, знае, че Бог живее в човека и човек – в Бога, и не се смущава.
(втори вариант)
То обхваща всички живи същества не само на земята, но във всички светове, и им помага.
(втори вариант)
Той се грижи за тях и когато се раждат, и когато умират.
(втори вариант)
Според хората човек се ражда и умира, а според Бог човек минава от едно състояние в друго.
(втори вариант)
“ – На този въпрос сами ще
си
отговорите.
(втори вариант)
Хората
си
задават такива въпроси, на които сами не могат
да
отговорят.
(втори вариант)
Например, някой пита не може ли
да
се живее без ядене и пиене.
(втори вариант)
– „Не можеше ли човек
да
бъде създаден другояче?
(втори вариант)
Тъй както е създаден сегашният човек, по-добра форма и устройство не можеше
да
му се даде.
(втори вариант)
Много време е нужно на човека, докато дойде до образа, който Бог носи в мисълта
си
.
(втори вариант)
Ако сегашният човек, според мнението на учените, е минал през 400 хиляди форми, можете
да
си
представите през колко форми още трябва
да
минава, за
да
достигне своето съвършенство.
(втори вариант)
Не е лесно
да
дойде човек до онова велико съвършенство,
да
остане тих и спокоен при всички условия на живота и във всичко
да
вижда добрата страна.
(втори вариант)
Съвършеният човек нито се обижда, нито другите обижда.
(втори вариант)
Той вижда и предвижда нещата, знае как
да
постъпва и какво
да
говори.
(втори вариант)
Недоразуменията се дължат на тяхната непредвидливост, на техния невъзпитан език, на тяхното неумение
да
виждат и чуват нещата правилно.
(втори вариант)
Гледаш някого, измерваш го от главата до краката, не знаеш какво търсиш.
(втори вариант)
Преди
да
се е родил той е бил малък, невидим с просто око, едва под микроскоп можеш
да
видиш нещо живо, прилично на клетка.
(втори вариант)
Малкият човек е подобен на звезда, която не се вижда с просто око.
(втори вариант)
Като го наблюдавате с телескоп, виждате как расте, увеличава се, става голям.
(втори вариант)
Значи, както иде човек на земята, така
си
отива.
(втори вариант)
Дохожда малък и
си
отива малък.
(втори вариант)
Ако питат мене, ще им кажа, че първоначално тя е могла
да
се събере в един лешник.
(втори вариант)
Това се вижда невероятно.
(втори вариант)
После тя се е увеличавала и, в продължение на милиони хилядолетия, дошла до положението, в което ние я виждаме.
(втори вариант)
Обаче тя не е спряла
да
расте и
да
се развива.
(втори вариант)
Докъде може
да
стигне в своите размери, не знаем.
(втори вариант)
Като казвам, че вселената някога се е събирала в черупката на лешника, и днес може
да
се събере в лешникова черупка, но важно е какъв е бил този лешник.
(втори вариант)
Това е неразбран въпрос за човешкия ум, но не по-малко неразбран е въпросът, как е могъл Христос
да
нахрани петхиляден народ само с пет хляба.
(втори вариант)
Щом започне
да
остарява бащата, той предава съзнанието
си
на своето дете, което постепенно расте и се увеличава.
(втори вариант)
Бащата остарява, а детето расте и започва
да
мисли.
(втори вариант)
Следователно, ако някой не може
да
мисли, причината е в бащата: не е станало правилно предаването и възприемането на неговото съзнание.
(втори вариант)
Детето започва
да
мисли, когато бащата му даде това право.
(втори вариант)
На същото основание казвам: Човек започва
да
мисли, когато Бог му даде това право.
(втори вариант)
Следователно не искай
да
мислиш преди
да
ти е дал Бог право
да
мислиш.
(втори вариант)
Не искай
да
станеш богат преди
да
си
получил разрешение за това.
(втори вариант)
Искай нещо само тогава, когато ти е позволено вече
да
го имаш.
(втори вариант)
Ако житното зърно иска през зимата
да
се посее в земята, ще се натъкне на големи мъчнотии – ще измръзне и няма
да
израсте.
(втори вариант)
Обаче, ако не се посее през есента и остане завинаги в хамбара, пак се излага на страдания.
(втори вариант)
То трябва
да
се посее навреме в земята, за
да
израсте и даде изобилно плод.
(втори вариант)
Следователно, който иска
да
бъде щастлив, не трябва
да
остава в Божествения хамбар.
(втори вариант)
Дойде ли време за сеитба, той трябва
да
бъде посят в земята.
(втори вариант)
Ще имате страдания, но ще растете и ще се развивате.
(втори вариант)
Останете ли в хамбара, всички ще бъдете равни, но растене няма.
(втори вариант)
Радвайте се, докато имате страдания, защото те дават подтик, условия за развитие.
(втори вариант)
Страданията са вътрешни подтици, чрез които се пробужда човешкото съзнание.
(втори вариант)
Щом е дошъл на земята, човек трябва
да
страда и
да
се радва,
да
се развива,
да
оживи инертната материя.
(втори вариант)
“ – Защото
си
инертен.
(втори вариант)
“ – Защото
си
инертен.
(втори вариант)
“ – Инертен
си
.
(втори вариант)
Всички отрицателни състояния, през които минава човек, се дължат на инертността на материята.
(втори вариант)
За
да
излезе от тази инертност, в помощ му иде религията.
(втори вариант)
Тя събужда съзнанието му и го свързва с Първата Причина, от която той черпи материали за своето развитие.
(втори вариант)
Само така човек може
да
изпълнява Божията воля.
(втори вариант)
Щом изпълни Божията воля, той може
да
изпълни и своята воля.
(втори вариант)
Щом знаеш Божия план и го приложиш, можеш
да
изпълниш и своя план.
(втори вариант)
Те трябва
да
определят своите отношения към Бога – това е първата им задача.
(втори вариант)
Трябва ли детето
да
се интересува за отношенията на майка
си
към него?
(втори вариант)
Преди още
да
е започнало
да
мисли, майката е определила отношенията
си
към него.
(втори вариант)
3.
Новото верую
,
ООК
, София, 25.9.1935г.,
Възвишените същества, като слязат на Земята, имат свои преводачи, които говорят на вашия език.
Те не искат
да
говорят този език, защото ще се омърси техният.
Но един учен човек не гледа външната красота на книгата, а съдържанието вътре.
Гледаш – някой човек е много красив отвън, очите му красиви, носът и устата му много хубави – много хубаво е "подвързан"; гледаш друг някой – не е "подвързан", грозен е отвън, но той има нещо хубаво, което се крие вътре в него.
Красотата е нещо скрито в дадения случай.
Ако я кажеш, ще се омърси езикът ти.
Вземете думата кражба – и тая дума е нечиста, трябва
да
я измиеш 10 пъти, преди
да
я произнесеш.
Има красиви лица, които като някоя мумия са неподвижни.
Някои учители казват на своите ученици
да
спрегнат глагола крада.
"Аз крада, ти крадеш, той краде" и пр.
В чертите на лицето трябва
да
има свещен трепет, който се движи.
Всякога, когато произнасяте такива думи като мразя, в съзнанието
си
трябва
да
произнасяте противоположната дума, за
да
се избавите от едно неприятно последствие.
Един човек, в чието лице нищо не можеш
да
прочетеш, не е тъй красив.
Но когато в лицето има една промяна, много деликатна промяна, тогава този човек е красив.
Като кажеш "крада", ще кажеш: "давам".
Крада –
да
дам, щедро
да
дам.
Като му разправяш за своите страдания, за някои свои нужди, ти виждаш, че той мисли, и не само мисли за твоите страдания, но мисли и как
да
ти помогне.
А пък друг човек, като те слуша, повтаря: "Много те съжалявам", но нищо не мисли за тебе и накрая ти казва: "Хайде, Господ
да
ти е на помощ." Работите с "Господ
да
ти е на помощ" не стават.
"Греша" като кажеш, кажи: "Греша, за
да
стана праведен".
Ако ти имаш зададена задача от учителя
си
да
напишеш нещо и казваш: "Господ
да
ми е на помощ", но нищо не
си
написал и отиваш при учителя, без
да
си
учил – как ще ти е Господ на помощ?
Грешиш някой път, за
да
опиташ някои горчивини.
Ще дойдат големите противоречия в живот и ти ще кажеш: "Господ не ме разбра." Господ ли не те разбра, или ти не разбра Господа?
Като сгрешиш веднъж, дваж, повече няма
да
грешиш и ще се научиш.
Туриш
си
пръста в огъня един, два пъти и после няма
да
го туряш.
Оставете човека
да
греши – по-скоро ще се оправи, отколкото ако не му се позволява.
Бог е оставил нещата,
да
опитаме всички горчивини, за
да
се научим.
Всеки един човек, който не обича свободата, Господ не го разбира.
Всеки един човек, който навреме не
си
ляга
да
си
почине, Господ не го разбира.
Има много неща, които не спадат към сегашната лекция.
За всички работи, които не правим както трябва, Господ не ни разбира!
В думата крада спасителната сричка е ра.Ра спасява кражбата.
Всеки човек, който не яде навреме и не
си
дъвче храната, Господ не го разбира.
За всички тия работи Господ не те разбира.
Като дойдеш
да
крадеш, в кражбата има светлина – ще те хванат и кражбата ще стане явна.
Болките ще дойдат – ти се молиш, но Господ не те разбира.
Следователно кражбата не може
да
се освободи от сричката ра, която винаги седи като детектив
да
издава.
Понякога ние искаме
да
се освободим от страдания.
Думата омраза сама по
себе
си
не е лоша.
Но от страдания никой не може
да
се освободи.
Мразя пак има сричката ра, пак ще те издаде.
От един товар, който трябва
да
се пренесе от едно място на друго, никой не може
да
те освободи.
Тоя товар може
да
мине от един човек на друг и ти временно можеш
да
се освободиш, но като дойде твоят ред, това страдание, тоя товар ще мине през тебе.
Питаш: "Не може ли без страдания?
" Може, но друг трябва
да
поеме страданието.
И не мисли, че когато другите страдат, няма
да
дойде ред и на тебе.
Ти гледай
да
уякнеш, че като дойде това страдание до тебе,
да
можеш
да
го носиш.
Като имаш един приятел, само на приятеля можеш
да
се радваш, на хубавото можеш
да
се радваш.
В турско време 20 - 30 души българи имали
да
дават данък и ги закарват при юшурджията (човек, който събира данъците, юшур (тур.) - данък).
Какво трябва всеки един от вас
да
свърши и какво всеки един от вас трябва
да
знае?
Някой ми казва: "Можеш ли
да
ме научиш, можеш ли
да
ми кажеш нещо?
" Това, което съм говорил, той не го е разбрал и не го е приложил, а иска
да
му кажа повече!
Другите викат: "
Да
го бият!
Някой казва: "Много хубаво беше менюто, но още едно ядене трябваше."
Да
, но тогава ще дойде пресищането.
Имат право." Те обаче нямат опитност и не знаят, че това страдание ще дойде и до тях.
Грехът не седи в яденето, а в преяждането и в избора на храната.
И в любовта е същото: грехът не седи в любовта, но в прелюбодействието, в пресищането или в избора.
И в любовта не трябва
да
сте безразборни.
Казваш: "Можеш
да
обичаш всички." Неразбрана работа е това.
Някого бият, ти казваш: "
Да
носи." Не, и ти
си
влязъл в тая гама, тоя бой ще дойде и върху тебе, и ще го опиташ.
Този, когото обичаш, трябва
да
има нужда от твоята любов.
Когато някой страда, ти казваш: "Няма нищо!
Някой кон е сприхав, не дава
да
го пипаш по задницата или по главата, ще те ритне или ще те ухапе.
Господ
да
му е на помощ." Но тоя ред на нещата ще дойде и до тебе.
Ще бъдеш внимателен, няма
да
го пипаш, защото ако речеш
да
прекараш ръката
си
по него – или ритник, или ухапване.
И на някои от вас
да
ви "предскажа": Непременно ще умрат някои от вас, когато и
да
е – ако не сега, то след 10 - 15 - 20 години смъртта ще дойде.
Вие искате, като обичате някой човек,
да
прекарате ръката
си
отгоре му.
повод, оглавник за добитък) и ще го оставите в гората свободен
да
пие студена вода.
Ще ви разправя някой, че няма
да
умрете, ще ви учи
да
не умирате.
Няма
да
го заведете с юлара
да
пие вода и после пак
да
го вържете.
Хората няма
да
умират, когато няма
да
имат
да
дават.
Когато Христос дойде на Земята, учениците Му казаха по кой начин може
да
се освободи от смъртта.
Един човек, когото обичате, ще му снемете всички юлари, които има и ще го оставите свободен.
Ще кажете: "Как
да
разберем това?
" Разбирайте го както искате, но оставете човека свободен, както Бог го е направил, защото всички ограничения, които имаме, са човешки работи, а първоначално не са били.
Ще трябва
да
се опита." Но търсеше дали по един естествен път това не би могло
да
се отмени.
Когато Христос разбра, че тая чаша ще се носи, Той трябваше
да
се приготви.
И се казва: "Колко е страдал Христос!
" Че какво лошо има в това
да
погледне жена ти?
" Казвате, че Христос е страдал, но някой път вие ни най-малко не почерпвате поука от страданията на Христа.
Някой иска
да
се освободи от страданията и казва: "Христос за всички пострада.
Ти
си
длъжна
да
бъдеш с юлар".
Защо ни идат страдания?
Значи с твоя юлар тя е спасена, а без юлара отива в ада?
Платил е греховете на всички!
Като туряш на жена
си
юлар, значи нямаш вяра в нея, ти нямаш вяра в твоя приятел, в твоето дете.
" Казвам: Греховете, които Адам направи, Христос ги понесе, а пък греховете, които ние правим, ние ще ги понесем.
Може
да
се стопи, но не и
да
изгори.
Няма
да
ги понесе гостилничарят, който е сготвил яденето.
Ние трябва
да
се пазим от някои неща, които изгарят.
Твоите страдания няма
да
ги носи той.
" Гостилничарят е сготвил, но ако ядеш не както трябва и не
си
сдъвкал храната както трябва, то причината за болката е в тебе.
Казвате: "Ние се боим
да
ръководим някого." Можеш
да
ръководиш един човек и без юлар.
Има обикновени неща в живота, които имат нужда от проверяване.
Ако вие не мислите, ще дойдат страданията.
Има и неща, в които не можете
да
се съмнявате.
Казвам: От онова, което знаете, сега трябва
да
минете към онова, което не знаете.
И няма
да
му се налагаш.
Вие имате едно тяло, едно лице, очи, уши, нос, а много пъти не знаете какво представлява вашият нос,
да
четете по носа не можете.
Ако искате
да
поправите човека, може
да
влошите положението.
" Както и
да
ви го описвам, няма
да
схванете.
Погледате, похванете, погладите ухото
си
, но какво представлява то – не знаете.
Можете
да
приложите примера на онзи англичанин, който поканил на гости един доста виден човек от източните народи.
Но проверете – отворете
си
устата и ще опитате какъв е въздухът.
Погледате
си
окото, казавате: "Хубави са очите, донякъде са бистри.
Питате: "Каква е водата?
Хубави са устата, хубави са ръцете." Много повърхностно ги гледате и много повърхностно знаете за
себе
си
.
Но той почнал
да
взема хляб и
да
го натопява в ястието с пръстите
си
.
" Както и
да
ви разправям, че е хубава, студена, това, онова, те ще са неща непонятни.
Дойде един физиономист, интересува се от чертите на вашето лице, от вашите ръце, а вие не знаете това, което той може
да
чете по тях.
Англичанинът, който го поканил имал син, синът побутнал баща
си
,
да
му покаже.
Тогава и домакинът оставил вилицата и почнал също
да
яде с пръсти.
Има други неща, които не можете
да
проверите.
Аз съм срещал много духовни хора, носят духовни глави, без
да
знаят какво е написано на тях.
В дадения случай не е голямо престъпление, че някой яде с трите
си
пръста, а не с вилица.
В конкретния случай: има хора, които могат
да
проверят дали водата е чиста или има някакъв примес, други хора не могат
да
го проверят.
Не е лошо
да
се яде с пръсти.
Но казвам: Всички хора имат чувство, с което могат
да
проверяват нещата.
Някой казва: "Аз не разбирам." Има неща, които всички можем
да
проверим, които всички еднакво разбираме.
Вие били ли сте горе, на кръста, заковани с четири гвоздея по ръцете и краката, и
да
кажете: "Прости им, Отче, защото не знаят, какво вършат!
Предпочитам
да
ям с пръсти, по-чисто е.
Знам, може
да
има едно възражение, че човек с пръстите
си
пипа навсякъде.
Колцина от вас могат
да
направят това?
Като яде с тях, трябва
да
ги измие хубаво.
Не зная дали има един между вас, който може
да
го направи!
Сега, аз ви говоря тия работи, за
да
имате един морал или едно вътрешно правило.
Може
да
има един, може
да
има и десет.
Ако се поставите
да
имате това разположение, тия чувства,
да
се повдигнете високо, само тогава можете
да
го направите.
Какво трябва
да
правя?
Обаче това не може
да
бъде едно правило.
Или трябва
да
се науча
да
пея като него, или в мен може
да
се роди едно недоволство и желание
да
го критикувам.
Не, ще кажа, че и аз ще се науча
да
пея като него!
Не
си
правете и другата погрешна илюзия.
В гласа му, във всичко у него аз виждам нещо хубаво.
" Почни
да
пишеш и ще видиш.
Водата изпира, но в първата вода, която е изпрала известни петна, втори път в нея вие не можете
да
изперете петната.
Ще кажете: "Това е дарба." Не, всеки може
да
се научи
да
пее.
Онова, което аз говоря, може
да
е вярно за мен и
да
не е вярно за вас.
Чистата вода изпира, но нечистата – не.
То е друг въпрос,
да
излезеш
да
пееш като някой професионален певец.
Има неща, които са относителни.
Как ще разберете това място в Писанието, дето се казва: "Гневът Божий и гневът на Агнето (на Христа) ще бъдат един ден върху синовете на непослушанието"?
Но даже и най-бездарните от вас, ако им дам премия 50 000 лв.
И казва се на друго място: "Ще изтребя с огън вашите синове." Сега вие смятате, че Христовата любов значи вечно
да
грешите и Той вечно
да
ви прощава.
Ако вечно ви прощава, вие нищо няма
да
научите.
Даже и на онзи, който няма глас, ще му излезе глас.
Да
кажем, че ти нищо не
си
учил и учителят ти каже: "Много добре.
Аз сега ви привеждам примери за ризи, обувки и шапки, но е нужен един превод – какъв смисъл трябва
да
се извади от тези примери?
Написвате ред букви, азбука, но тия букви трябва
да
ги изучавате.
Днес "няма нищо", утре "няма нищо" – и свършиш цяла гимназия, без
да
знаеш нищо.
Учителят ти казва, че ще научиш, но ти нищо не
си
научил!
Всеки може
да
знае буквите на един език – латиница, славянска азбука и пр., но
да
се научиш
да
пишеш хубаво с тия букви – там е изкуството, майсторлъкът.
Аз като говоря сега, имам предвид ония илюзии, с които не можем
да
се храним.
Няма какво
да
пея за публиката, аз ще пея за
себе
си
.
После, всеки знае
да
говори, но
да
се научиш как
да
произнасяш меките и твърдите звуци и как
да
си
отваряш устата при гласните, и
да
знаеш вътрешния им смисъл – това е цяла наука.
Всеки певец, който пее даром, получава по-голямо възнаграждение от онзи, който пее с пари.
Да
знаеш къде
да
повишаваш или понижаваш гласа
си
– то е цяло изкуство.
По някой път ние мислим като ония моми, които смятат, че някой княз ще дойде
да
се ожени за тях.
На сън идва той
да
се ожени, фантазира
си
тя.
Нищо няма даром в света.
Къде понижаваш гласа
си
?
Но в действителност това няма
да
бъде, тя само
си
го мисли.
Не искаш
да
повишиш гласа
си
, защото ще те чуят.
Питам: Каква е разликата между княжеския и овчарския син?
Ако я приемеш отвън, няма
да
приемеш отвътре и ако приемеш отвътре, няма
да
приемеш отвън.
Или някой път искаш
да
говориш високо, повишаваш гласа
си
повече, отколкото трябва. Защо?
Защото искаш
да
те чуят.
Това са идеи, които трябва
да
разбирате вътрешно.
Когато говориш, не трябва
да
имаш страх, не трябва
да
имаш и тщестлавие.
Ако княжеският син няма благородство на ума, ако няма благородство в своето сърце и ако няма благородство в своите постъпки, в какво седи неговото княжество?
Славата човешка не може
да
храни човека.
Понякога ръката на другия има една приятна топлина, една мекота, която се предава, на теб ти е приятно.
Тебе те е страх
да
не стане нещо и
си
казваш: "Много високо
да
не говоря!
Това са диагнози, по които трябва
да
се ръководиш.
" Влизаш в стаята на болен човек – няма
да
говориш високо.
Силата на човека седи в неговото знание.
Като се ръкуваш, ако човекът боледува, ти
да
му предадеш и той
да
почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот.
Сега, когато тълкувате нещата, трябва
да
знаете как
да
ги тълкувате.
Ако вие не разбирате нещата, нищо не можете
да
направите.
Ръцете и на двамата трябва
да
предават живот,
да
стане обмяна на живот.
Ще ви приведа един пример из турско, за
да
ви обясня една истина.
Защото това само в турско може
да
се случи.
Разболява се жената на един турски паша – млада, красива, много хубава жена.
Ако
си
музикант, като кажеш фа този тон трябва
да
звучи вече в ума ти.
Дори и на 120 години
да
стане, човек трябва
да
остане в сърцето
си
млад.
И припада тя.
А ти го търсиш: ще вземеш основния тон до, ще вземеш от до нагоре: до – ми – сол, и чак тогава фа.
Никога не трябва
да
се измени ни най-малко твоето чувство.
Викат един бьлгарин лекар
да
я излекува.
Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още
да
обича така, но Ти ще го научиш!
Но лекарят турски не знае и има със
себе
си
преводач.
Като влизат при болната, лекарят казва на преводача
си
: "Колко е хубава!
Нещата трябва
да
звучат в теб.
Научете се
да
обичате и
да
бъдете във всичко изправни.
Ако не звучат, нищо не можеш
да
направиш.
" Преводачът знае, че ако преведе думите на лекаря: "Колко е красива!
Малко музиканти има, които могат
да
четат ноти.
", той ще пострада, затова превежда така: "О, колко е пострадала тая жена!
Той научил едно класическо парче, като го пял дълго време, 40 - 50 пъти, но я му дайте някое друго парче, което не познава – не може
да
го пее.
" Вие ще кажете сега: "
Да
каже истината!
Та вие, гледам сега, някое религиозно парче можете
да
го пеете, а пък други парчета като ви дадат, не можете
да
ги пеете.
" Питам: На този лекар му прави впечатление, че жената е красива – какво зло има от това?
Например дадената песен "Бог е любов".
Не само
да
раздавате, но
да
има щедрост у вас.
Пашата като гледа красотата на жена
си
, се радва, но друг
да
гледа нейната красота – за него това е престъпление.
Някой почва
да
я пее така: (Учителя пее много проточено и невярно.) Пее ли се това така?
Онова, което давате, щедро
да
давате и като теглите, по-добре
да
има 10 грама повече на теглилката, отколкото 10 грама
да
изяждате.
Той казва: "Аз имам право
да
кажа, че жена ми е красива, но всеки друг трябва
да
си
затваря устата." Това не е правило за всички народи.
(След това Учителя пее: "Имам
да
вземам" със същия глас и по същия начин, както "Бог е любов".
На французина като му кажеш, че жена му е красива, той е щастлив, а ако пък му кажеш, че жена му е грозна, ти ще го обидиш.
Повтаря и двата текста няколко пъти с пеене.) Каква е разликата между "Бог е любов" и "Имам
да
вземам"?
Но на един турчин не трябва
да
казваш нито че е красива жена му, нито че е грозна.
Аз превеждам: Вие трябва
да
пренесете това практически към вашия духовен живот.
Говорите за духовен живот, искате
да
влезете в една вътрешна школа,
да
разберете истините,
да
станете силни.
Ти не можеш
да
пееш това, което не обичаш.
Кумец гощава кръстника
си
, който му е дошъл на гости.
Всички тия работи са много добри.
За
да
пееш, най-първо трябва
да
обичаш това, което пееш.
И някой път казвате: "Дано Провидението
да
вдъхне в нас..." Но вдъхновението вие го разбирате като надуването на гайдата от гайдаря.
То трябва
да
бъде в теб една жива картина, не жива картина, но нещо живо, което ти обичаш – и тогава
да
пееш.
Кумецът иска
да
се извини, казва: "Извинявай, кръстник, аз те прегостих." "Не, не, не
си
ме прегостил!
Искате по гайдарски начин
да
ви вдъхновят.
Но гайдата няма никакво съзнание – дали я надуват или е празна, тя не знае, надува се заради гайдаря и се изпразва заради гайдаря.
Самият мях или гайдата, не се интересува дали има повече въздух в нея или никак няма въздух.
Никога не можеш
да
пееш, когато не обичаш.
По-добре
да
прегостиш, отколкото никак
да
не гостиш!
Но на гайдаря това не е безразлично.
Защото по отношение на онова, което вие вършите в любовта, трябва
да
знаете закона, а той е такъв: Онзи, който обича, най-първо той се ползва!
Понякога вие искате
да
ви дойде вдъхновение.
И вие не можете
да
се ползвате в живота, ако не обичате!
Хубаво, но трябва
да
можете, както преводачът на онзи български лекар,
да
му дадете друг смисъл.
Лекарят казал: "Колко е красива жетата!
Затова трябва
да
обичат хората, за
да
се въздигнат и любящият, и любимият.
Не външно пеене само, но
да
пееш и в сърцето
си
.
Казано е: "Пейте и възпявайте Господа в сърцето
си
".
Любовта щом се появи, пеенето иде вече като резултат, като вътрешна необходимост
да
изразиш това, което чувстваш вътре в
себе
си
–
да
го направиш явно отвън.
Вие ще кажете: "Ще дойде време." Това време никога няма
да
дойде.
Понякога, като се привеждат някои примери, вие ще се усмихнете и ще кажете: "Това не се отнася до мен." Има неща, които не се отнасят до вас, но в бъдеще могат
да
ви бъдат потребни.
Когато любовта стане силна отвътре, тогава ще дойде пеенето.
Например вие пишете понякога буквите толкова размазани, че за някои букви не знаете дали са т или п, на т единият крак не е довършен и прилича на п.
А някой път между п и н не може
да
се направи разлика – не са написани хубаво буквите.
Любовта трябва без никакъв закон
да
се прояви.
Защото
си
изгубил любовта
си
.
В любовта всички трябва
да
бъдете свободни.
Щом
си
извън любовта и не знаеш
да
пееш, започни
да
обичаш – и песента ще дойде, и гневът ще мине.
Погрешки можете
да
правите, но трябва
да
се поправят.
Оставете Бог
да
се прояви, а Бог няма нужда от нашите възгледи.
При светския живот ще обърнеш внимание на красивата жена, а в духовния живот ще го загладиш и ще кажеш: "Много е пострадала горката!
Пак съм прекарала гладна снощи, та не можах
да
спя добре.") Щом не
си
могла
да
спиш добре, ще пееш по един начин.
Оставете вашите възгледи за
себе
си
.
Щом не
си
яла, ще пееш по друг начин.
И ти, макар че виждаш красотата, ще кажеш: "Горката жена, колко е теглила!
А пък като дойдеш до любовта, ще пееш тъй, че
да
те разберат.
Бог в любовта
си
е онова чистото, Вечното, което дава.
" Значи: "Мен не ме интересуват красивите жени, а страданията на хората." Понякога казваш, че не обичаш някого, ти го обичаш, но криеш това вътре в
себе
си
.
Нали във всеки език имате ударение върху сричките?
Понякога казваш, че не мразиш еди-кого
си
.
Всъщност любовта сама по
себе
си
не може
да
се омърси.
Мразиш го, но не искаш
да
го кажеш.
Къде ще турите ударението?
Тя всичко чисти.
Ако е на френски, къде ще бъде ударението?
Затова казвам правилото сега: Обичайте, за
да
се повдигнете.
Светските хора веднага ще ти кажат, направо тъй, както
си
е.
И някои братя, които са много сербез, казват, че истината трябва
да
се каже.
На трисложна (слог - сричка) дума на български къде ще се падне ударението?
У нас няма определено ударение.
Това, което обижда човека, не е истина.
Но закон е: ако първият слог е силен, вторият ще бъде слаб, третият ще има една линия.
После, ударението може
да
падне на мек звук или на твърд звук.
Новото верую трябва
да
бъде това:
Да
показваш греховете на хората – Това не е истина.
После, когато пее човек, непременно трябва
да
се чуват и гласните, и съгласните звуци.
За
да
изповядваме Христа, трябва
да
обичаме, както Той обича!
Да
им покажеш, че говорят лъжа, то не е истина.
Когато говорите, трябва
да
се чуват тия букви, ако не се чуват, речта не е хубава.
Като кажеш истината някому, ако тази истина му напакости, ти не
си
му казал истината.
Всички букви
да
се чуват!
Но ти твърдиш: "Аз му казах истината." Ти
си
казал истината толкова, колкото преводачът на лекаря я е казал на пашата.
Да
преминем сега към въпроса.
(Учителя произнася силно и бавно първата сричка на думата, а втората сричка произнася пак силно, но бързо и отсечено, рязко: Лю....бов!.
Вие искате
да
бъдете щастливи на Земята.
Чакате накрай години
да
станете по-умни и казвате: "Когато придобия знания, ще отида
да
направя това и това." И все чакаш
да
поумнееш, и току виж
си
остарял.
Вместо
да
поумнееш, ти
си
остарял.
(Ударението Учителя тури на края на думата.) Аз съм много логичен.
Краката ти не държат, не можеш
да
ходиш, езикът ти не държи, не можеш
да
говориш.
Може нещо
да
не е съгласно с правилото, но като го изговоря, то все ще даде някакъв израз.
И
си
казваш: "Тя, работата отиде вече в този живот, но поне в следващия ..." Ще ви приведа един пример из новия живот.
Забелязал съм, че всякога ония, които имат любов, произнасят тъй, както и аз произнасям, макар и мекичко, но ухото, което е силно, долавя, че като дойде краят на думата, там е силно. Ообичам.
Имаш една полица – или
да
даваш, или
да
вземаш, по тя има падеж Ако пресрочиш този падеж, ти не можеш
да
вземеш парите
си
.
Като дойде чам изговаря го силно, а предишните срички изговаря тихо, полека.
И другият ако пресрочи, и той не може
да
ги вземе.
Закъснял
си
с един ден – но отидоха парите.
Или имаш
да
завеждаш дело, но минал
си
срока, който ти е даден, отишъл
си
може би след един ден.
Та казвам: В сегашния език – тъй както ние
си
говорим – има известни правила.
Може би в бъдеще учителите още в отделенията ще учат децата как
да
говорят.
Един ден беше в състояние
да
те избави от една глоба.
Сега доста красиво говорят, но думите нямат изражение.
Но така нищо не е в състояние
да
те избави от нея.
Някъде трябва
да
повишиш тона – правилно трябва
да
го повишиш.
(Учителя изговори средно силно: "Изправете живота
си
!
Ако
си
осъден -
да
заведеш делото,
да
мине в една по-висока инстанция.
След това ги изговори много силно, бавно и отсечено:"ИЗПРАВЕТЕ ЖИВОТА
СИ
!
Правото, което имаш, не трябва
да
остане така, нека излезе!
". Ще повишите тона
си
.
Ти казваш: "Аз не
си
търся правото." Кой не
си
търси правото?
Само слабият не
си
търси правото.
И красотата е там –
да
имаш една вътрешна самоувереност.
Ако
си
прав, търси
си
правото по законен път, а ако
си
крив, нека другите
да
търсят твоето криво.
И когато пееш, и когато говориш, трябва
да
имаш самоувереност.
Когато имаш
да
вземаш, за твоето право ще мислиш, а когато имаш
да
даваш, другите
да
му мислят.
Тези, които говорят хубаво, имат голяма самоувереност, пък който не знае езика, само се пънка, фъфли, страхува се и не може
да
говори.
Тъй казват ония, които обръщат повече внимание на това, което имат
да
вземат.
И във френския, и в английския език е тъй: дойде една дума – раздвоява се съзнанието ти и се съмняваш дали можеш
да
я произнасяш.
Те казват: "Какво имам
да
давам не му мисля, но онова, което имам
да
вземам, за него мисля." Аз наричам тези хора светски, а духовните са противоположното.
Светските хора обръщат повече внимание на това, което имат
да
вземат.
Те са близки думи и ако не знаеш как
да
ги произнесеш, ти ще дадеш съвсем друг смисъл на думата.
Така че всякога човек трябва
да
има една вътрешна самоувереност в онова, което разбира.
После, всеки един от вас трябва
да
направи един малък опит.
В света живея и без пари не мога." Духовният казва, че уж пари не му трябват и обръща повече внимание на онова, което има
да
дава.
Представете
си
, че има един човек, който не ви обича.
НАГОРЕ