НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
728
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
728
:
1000
резултата в
5
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Като се самоубие с този нож, човек пада на земята и минава от смърт в живот.
Когато Любовта мушне човека, той пада на земята, както житното зърно на нивата, и влиза в новия живот.
Христос казва на Петра: „Скрий ножа в ножницата
си
!
Чашата, която Отец ми даде,
да
я не пия ли?
Следователно всички хора трябва
да
намерят тази чаша, за
да
влязат в закона на Любовта.
Той плаче за народа
си
, като същевременно предава Словото Божие.
Това, което пророкът е говорил на времето
си
, се отнася и до сегашната епоха.
Като слушат
да
се говори за страданията като предвестници на Любовта, някои казват: „Това е стара философия, ние сме я опитали“.
Йоан говори за Него: Той дойде в света, донесе Истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници.
– Защото донякъде само сте опитали страданията, но нито един от вас не е опитал Любовта.
Те Му казваха: „Ние не се нуждаем от такъв човек“.
Когато минете през страданията, тогава ще чуете първата дума на Любовта.
Той им каза: „От нине няма
да
ме видите, докато не кажете „Благословен Онзи, Който иде в името Господне!
Следователно всички трябва
да
минете през страданията, за
да
влезете в радостта, в живота на Любовта.
Щом Христос е страдал за изкупление на човечеството, не може ли ние
да
не страдаме?
Не може ли законът
да
се смекчи малко за нас?
“ – Не, никакво смекчение, никакво снизхождение не може
да
се направи.
Без изключение всички хора ще минат през страдания.
При това Петър не насочи ножа
си
срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа
си
един от войниците и отсече ухото му.
Ние се радваме, че на съвременните хора е дадена вече чашата на страданията.
Каква война е тази, в която хората отрязват ушите
си
, главите
си
, ръцете и краката
си
?
Те трябва
да
я изпият, защото зад нея стои Любовта.
Христос казва на Петър: „Сложи ножа в ножницата
си
!
Ако не изпият чашата, Любовта няма
да
дойде.
Когато потокът на страданията изтече, Любовта ще дойде и ще отвори вратата на новия живот.
Не е война това,
да
осакатиш човека.
Когато Духът на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко.
При това, когато Петър скри ножа в ножницата
си
, три пъти се отрече от Христа.
Казвате: „Накъде
да
се молим – на изток, или на запад?
Днес всички хора знаят
да
воюват с оръжие, но с Любовта не могат
да
воюват.
“ Човек може
да
се моли навсякъде.
Със старото оръжие – езикът, всички могат
да
воюват.
Ако дойде някой
да
ви бие и обърне главата ви на изток, накъде ще се молите?
С новото оръжие – Любовта, никой още не може
да
воюва.
С езика всички мушкате наляво-надясно, и на този ухото ще отрежете, на онзи носа, ръката, крака.
Кажат ли ви
да
млъкнете, вие слагате ножа в ножницата
си
и удряте на бяг.
От която посока иде страданието, на тази посока ще се молите.
Вие се чудите какво ще правите като млъкнете, като престанете
да
мушкате с езика
си
.
Благодарете, че страданието е дошло.
То е първият признак, че Благословената ръка работи върху човека
да
го изправи.
За онзи, който разбира законите, страданието е велико благословение.
В сравнение с това, което Любовта носи, страданието е кратковременно.
И праведните даже са своенравни.
Това значи: Око не е видяло и ухо не е чуло това, което е приготвено за онези, които са минали през страданията и влизат в Любовта.
Мнозина се оплакват от страданията, обезсърчават се, отпадат духом. Защо?
И Христовите ученици очакваха Христос
да
стане цар, а те
да
заемат видни обществени служби, но не излезе така.
Като разбраха, че първо ще дойдат страданията, а после благословението, много от тях избягаха.
Като види дрехата
си
нацапана, той погледне към вас и веднага сърцето му мръдва.
Днес светът се нуждае от силни хора.
Външно може
да
се представи, че е спокоен, че не се тревожи, но сърцето му е мръднало вече.
Опасно е сега
да
се бяга.
Какво трябваше
да
направи този човек или как трябваше
да
постъпи?
Като погледне към нацапаната
си
дреха, той трябваше
да
си
помисли колко пъти в живота
си
е цапал дрехата на праведния, на светията.
Ако
си
ранен в гърдите, ти
си
герой.
Ако
си
ранен в гърба, ти
си
страхливец.
Той се тревожи, защото се смущава от мнението на другите,
да
не се изложи пред тях,
да
не кажат за него, че е нечист, невнимателен към
себе
си
.
Римските войници Го мушнаха с копието
си
отпред в ребрата, отдето потече кръв и вода.
Пазете се и от своенравните, сърцето на които е в състояние
да
мръдне само за едно петно на тяхната дреха.
– Не, аз никого не осъждам, никого не засягам, говоря принципиално.
Истинският герой трябва
да
бъде ранен с копие отпред, под лъжичката.
Когато Христос се обръщаше към народа с думите „книжници“, „фарисеи“, „лицемери“, Той нямаше предвид известни личности.
Аз не желая
да
срещам герои, ранени в гърба.
Да
изнасяме погрешките на хората, това не е придобивка за нас.
Следователно, ако искате
да
бъдете герои, трябва
да
ви ранят в гърдите, а не в гърба.
Да
изнасяш погрешките на хората, то е все едно
да
им правиш операция, като хирург-лекар.
Сърцата ви трябва
да
бъдат ранени, а не телата.
При тази операция лекарят все ще оцапа ръцете
си
.
Който излага на страдания тялото
си
, а пази сърцето
си
, той не разбира живота.
Ако сте хирург в света, за една операция ще ви дадат поне четири–пет хиляди лева и ще ви благодарят, че сте помогнали на болния.
Който излага на страдания сърцето
си
, а пази тялото
си
, той е разбрал живота, той е разбрал Божия път.
Ако като светия направите операция на някой грешник, не само че няма
да
ви благодарят, не само че пет пари няма
да
ви дадат, но отгоре на това ще ви наругаят, че не знаете
да
оперирате.
Това е геройство –
да
изложиш сърцето
си
, а
да
пазиш тялото
си
.
И тъй, сърцата на всички хора трябва
да
бъдат ранени. Защо?
Съществуват два вида светии: едните са своенравни, другите не са своенравни.
Ако не дойде някой
да
мушне сърцето на човека, злото няма
да
излезе навън.
Първите имат високо мнение за
себе
си
, искат
да
минат пред другите за свети, за чисти хора.
Те постоянно говорят за своите мъчнотии и страдания.
Проповедници, учени, писатели, всички казват, че злото се таи в човешкото сърце.
Днес човек воюва за сърцето
си
,
да
го освободи от злото, което се е загнездило в него.
Външно те са просто облечени, минават за обикновени хора; никой не подозира какви богатства крият в
себе
си
.
За
да
го освободи, той трябва
да
мине през големи изпитания и страдания.
Откъдето минат, на всички помагат.
Страданията са път на освобождаване.
Тези светии могат
да
бъдат майка, баща, дъщеря, син, слуга, господар, учител или ученик.
Всеки човек неизбежно трябва
да
мине границата на страданията, за
да
влезе в Любовта,
да
разбере Великия живот.
Навсякъде можете
да
срещнете тези светии.
Като знаете това, не се плашете от страданията.
Страданията са ръката на Великия, Която ръководи човека.
Те са достоен пример за подражаване: работят неуморно, без
да
говорят за онова, което вършат.
Да
потърсиш Господа в скръбта
си
, това не значи, че
си
слаб.
Силен или слаб, човек трябва
да
страда.
Докато е бил жив, той е бил гонен, преследван, хулен, но като умре, поставят паметник на гроба му и пишат: „Тук почива еди-кой
си
велик човек!
Който страда, той е човек; който не страда, той не е човек.
“ Като намерят произведенията му, започват
да
ги издават и
да
печелят в негово име.
Отличителното качество на човека е страданието.
Докато е бил на земята, Ботев е бил гонен, преследван и най-после в ранната
си
възраст бил убит.
Само човек е способен
да
страда.
След смъртта му започват
да
пишат книги за неговите заслуги към България; и днес още честват паметта му.
Животното се мъчи, а човек страда.
Противоположният полюс на страданието е радостта.
Когато един страда, друг се радва; когато някой се радва, друг страда.
Страданието на едного е радост за другито; радостта на едного е страдание за другиго.
Докога ще страда човек?
Ако искате
да
се избавите от злото, което ви следва, трябва
да
напуснете греховете
си
, трябва
да
водите добър живот“.
И Христос казваше на евреите: „Вие трябва
да
напуснете баща
си
и майка
си
,
да
се отречете от своя живот и тогава
да
тръгнете след мене“.
Както и
да
представяте радостта, както и
да
я очаквате, ще знаете, че за
да
я придобиете, първо трябва
да
минете през страданията.
Това значи: вие трябва
да
напуснете стария живот и
да
заживеете по нов, Божествен начин.
За
да
дойдете до това положение, трябва
да
се измени старият път на разбиране, коренно трябва
да
се измени цялата философска мисъл на човечеството.
Страданието е път към радостта.
Христос казва, че мъжът трябва
да
напусне жена
си
; жената
да
напусне мъжа
си
; синът
да
напусне майка
си
; дъщерята
да
напусне баща
си
; слугата
да
напусне господаря
си
; богатият
да
се откаже от имота
си
; съдията
да
напусне службата
си
, а професорът – своята катедра.
Христос пръв е минал през пътя на страданията и ние ще Го следваме.
Какво по-голямо противоречие от това,
да
напуснеш всичко,
да
се откажеш от
себе
си
и
да
тръгнеш след Христа?
Той е първият пионер, Който е минал през пътя на страданието.
Представете
си
, че някои разберат тия истини в буквален смисъл.
Всеки ще вдигне на гърба
си
по един дървен кръст и ще тръгне за някъде.
Колкото по-навътре влизате, той става все по-красив и лек.
„Скрий ножа в ножницата
си
!
2.
Ценност на нещата
,
РБ
, 7-те езера, 21.8.1935г.,
Учителят казва на ученика
да
учи,
да
работи върху
себе
си
.
Не иска ли
да
учи, учителят вдига ръцете
си
, не иска повече
да
знае за него, не се интересува.
Не слуша ли, всички го напущат.
Веднъж се говори на сърцето му, втори път на ума му, трети път на волята му и, ако не послуша, започват
да
му говорят по друг начин.
Докато се говори на човека с Любов, той трябва
да
се самовъзпитава,
да
използва добрите условия.
Човек иска от другите
да
имат към него добра обхода,
да
го ценят.
Щом иска това за
себе
си
, и той трябва
да
го отдаде на другите.
Като наблюдавам отношенията ви, виждам, че двама по двама имате добра обхода помежду
си
, но това не е достатъчно.
Всичко, каквото виждате около вас, е създадено от Бога.
Следователно обхождайте се добре към всичко онова, което Той е създал.
Ценете всичко, което Той сам цени.
Мнозина мислят, че както и
да
живеят, те се ползват от Божията Любов.
Не може Любовта
да
е благосклонна към вас, ако нямате правилна обхода към всичко, което Тя е създала, и ако не цените създаденото от Нея.
– Не, вие още днес можете
да
имате правилна обхода към всичко, което ви обикаля, и
да
го цените.
Ние сме дошли на планината по Божие благоволение и се ползваме от въздуха, от водата, от светлината заради доброто в нас.
Тогава дайте ход на доброто в
себе
си
, изявете го навън.
Без това велико благоволение ние не бихме могли един ден
да
останем на планината.
Щом се обхождате добре, щом цените нещата, грехът и злото ще изчезнат от вас.
Но затова от всички се изисква съзнателна работа – работа с Любов.
Христос казва: „
Да
го възкреся в последния ден“.
И на вас казвам: Дошъл е последният ден
да
възкръснете.
Ако не възкръснете днес, ще възкръснете след хиляда години.
В това време работете върху
себе
си
да
придобиете правилна обхода,
да
развиете в
себе
си
чувство
да
цените всичко, което ви е дадено.
Обхождайте се добре към ближните
си
, към всички растения и животни, към цялата природа.
Ценете всичко, което ви обикаля.
И царски син
да
сте, вие трябва
да
имате добра обхода и
да
цените нещата.
Като влезете в училището, всеки ще отправи погледа
си
към вас,
да
види каква е вашата обхода като царски син.
И ученици, и учители, всички ще искат от вас добра обхода и умение
да
цените нещата.
Царският син заема високо положение, но може
да
срещне ученици, които учат по-добре от него.
Може
да
срещне ученици с по-добра обхода, с по-тънко чувство за преценяване на нещата.
Следователно, искате ли
да
бъдете силни, красиви, доволни от живота, обхождайте се добре, ценете правилно всичко, което Първичната Причина е създала.
Нямате ли тези качества, няма
да
имате нито сила, нито красота, нито доволство.
Като го насоча срещу неприятеля, като цъкна с него няколко пъти, неприятелят ми далеч ще отскочи“.
Всяко нещо, което човек има или което знае, съдържа нещо ценно в
себе
си
.
Като се видял на тясно, Стоян се качил на едно дърво и така се спасил.
Тази е причината, задето той постоянно се стреми към придобиване на все по-нови и по-нови неща: ако има малко знания, иска
да
придобие нови, големи знания,
да
стане учен; ако е добър, иска
да
стане по-добър, светия.
Обаче този човек няма понятие, какво значи
да
бъдеш учен или
да
бъдеш светия.
Формата на учения, на светията е голяма, но на тази външна форма трябва
да
отговаря съответно вътрешно съдържание.
Може би и кокошката има желание
да
снесе яйце като камилското, но за това тя трябва
да
се измени,
да
стане по-голяма.
Какво щеше
да
стане, ако кавалът на Стоян беше улучил мечката?
Следователно при оценката на нещата важно е онова, което в даден случай допринася нещо за нашия живот, или за благото на нашата душа.
Стоян щеше
да
остане жив, а мечката щеше
да
бъде убита.
Стоян трябва
да
се качи на дървото и оттам, като проповедник,
да
поучава мечката.
И вие трябва
да
постъпвате по същия начин.
Нещастието на съвременния човек се заключава в това, че той е лишен от вътрешно единство в
себе
си
.
Говорите на някого, поучавате го, но той не ви разбира, не иска
да
ви слуша.
Той търси щастието
си
вън от Първичната Причина, вън от
себе
си
.
Обаче по този начин щастие не може
да
се намери.
Като мина втори път покрай него, пак ще
си
поговорим“.
Хората тичат подир сенките, защото те се виждат.
Същината, реалността никой не може
да
види.
Вие се гледате в огледало и казвате, че се виждате.
Това, което виждате в огледалото, е вашата сянка, не сте самите вие.
Тя е съсредоточена в
себе
си
, не е разсеяна.
В огледалото виждате само външния
си
образ; виждате, дали имате бръчки на лицето или не; дали страните ви са червени и т.н.
Вие не виждате в огледалото своите възвишени мисли и благородни чувства, които всъщност представят човека.
„Ще го възкреся в последния ден.“ Всеки, който е развил в
себе
си
добра обхода и чувство
да
цени нещата, той ще възкръсне в последния ден.
Тялото на човека представя къща, в която той прекарва целия
си
живот.
От сутрин до вечер той маже, глади, нарежда къщата
си
да
бъде удобна за живеене.
Домакинът на къщата трябва
да
бъде умен, грижлив човек, за
да
пази всякога чистота и хигиена в своята къща.
Ако домакинът не е разумен човек, и най-хубавата къща няма
да
го ползва.
Всеки ден къщата на човека трябва
да
се чисти,
да
се мие,
да
се нарежда –
да
бъде в пълна изправност.
Тази е една от близките задачи на всеки човек.
Мнозина пренебрегват тази най-близка и важна задача и се интересуват от големи въпроси, както, за пример, какъв ще бъде светът след хиляда години.
Този въпрос не трябва
да
ви интересува, той се отнася до Онзи, Който е създал света.
Вие виждате основите на това училище, но не се задоволявате само с това, искате
да
знаете какво ще стане с училището след десет години.
Щом се интересувате толкова, те могат
да
ви покажат плана на училището, но нищо няма
да
разберете от него.
Други пък се интересуват, като заминат за другия свят, къде ще бъдат: в Царството Божие, или ще останат пак на земята.
Работата, която човек всеки ден трябва
да
свърши, е по-важна от всички останали въпроси.
Човек трябва
да
се спира на ценното в живота
си
и
да
се стреми
да
го реализира.
Представете
си
, че ви натоварят с багаж, по-голям и по-тежък, отколкото можете
да
носите.
Силите ви не позволяват
да
занесете този товар на определеното място.
Вие веднага се раздвоявате, не знаете какво
да
правите.
Какво трябва
да
направите в дадения случай?
Поглеждате към товара, намирате, че всичко е ценно, не знаете от кое
да
се откажете, искате
да
пренесете всичкия товар.
Оглеждате се надясно-наляво, търсите човек, който
да
поеме вашия товар, но не намирате такъв човек.
Разтоварете багажа, отворете го и вземете със
себе
си
най-ценното, най-същественото, без което не можете.
Вие сте, за пример, син на богат, добър, способен баща.
Седите у дома
си
и мислите: „Обича ли ме баща ми, или не?
Ще ми остави ли наследство след смъртта
си
и колко голямо ще бъде това наследство?
Дали братята и сестрите ми няма
да
вземат по-голям дял от моя?
“ Всички тия въпроси, които занимават вашия ум, ни най-малко не се отнасят до вас.
За вас, обаче, това е голям товар, който сте се нагърбили
да
пренесете.
Може би, след десетки години ще трябва
да
вземете нещо от него.
Вашата работа е само
да
учите.
Като не изпълнявате своите задължения, учителят намира, че не учите, както трябва, разсейвате се, дружите с лоши момчета, послъгвате малко и по този начин губите времето
си
.
Един български селски свещеник, добър, благороден човек, се оплакваше от своя син.
„Изпращам сина
си
на училище, вече 17-годишен младеж, но виждам, не му се учи, други мисли го занимават.
За
да
не бъде под моя надзор, иска
да
спи вечер в градината, защото въздухът там бил по-чист, прохладен, а в стаята му било задушно.
И на това се съгласих, само
да
учи.
Вечер
си
ходи по седенки с момите и нищо не учи.
За
да
не забележа отсъствието му, той взима коритото, завива го в юргана
си
, като че човек лежи.
Отивам в градината
да
видя какво прави.
Пипам леглото, виждам, че не е празно, и
си
мисля, че той спи.
То е начин на обхода.
За пример, някой е недоволен, неразположен, че не може
да
разреши известни въпроси.
Когато е сам в стаята
си
, той е такъв, какъвто е в действителност.
Щом дойдат хора, пред които трябва
да
излезе, той веднага взима „коритото“ със
себе
си
, усмихва се, разговаря се, представя се такъв, какъвто не е в действителност.
Това е неестествено състояние, в което изпадат хората в обикновения
си
живот.
Но и духовни хора изпадат в същото състояние. Защо?
В
себе
си
мислят и чувстват едно, а навън представят друго.
Нацапани лица, смях, разговор, плач, но всичко това не е естествено.
Вие гледате, слушате, настройвате се и започвате
да
плачете заедно с актьора, който плаче.
Ако е въпрос за плачене, идете в дома на някоя бедна вдовица или при някоя жена, бита от мъжа
си
.
Акторът плаче, без
да
е бит.
Той плаче, за
да
му платят.
И самата публика гледа представлението или операта, но не е доволна, намира, че актьорите не играят както трябва.
Те са приятни забавления, но като гледа какво се представя на сцената, човек трябва
да
възстанови нещата,
да
ги представи в техния първичен вид.
Някой естественик намира разхвърляни кости от някое допотопно животно и започва
да
го изучава,
да
го изследва.
Той трябва внимателно
да
събере всички кости,
да
ги постави на местата им и от този възстановен образ
да
опише цялата първична форма на това животно: неговият строеж, големина, начин на хранене и т.н.
От разхвърляните сухи кости той трябва
да
възстанови първичната форма на дадено животно.
Като говоря за акторите, мнозина ще се запитат, дали нямам някого предвид.
– Не, аз нямам никого предвид, но обръщам вниманието ви на това, че вие не познавате още
себе
си
.
По какво се отличава човек, който познава
себе
си
?
Който познава
себе
си
, той е господар на условията в живота.
Докато външният свят ви спъва, вие не познавате
себе
си
.
Докато очаквате на другите
да
свършат работите ви, вие не можете
да
имате никакви отношения с невидимия свят.
За пример, някой от вас иска
да
отиде на екскурзия.
Отвътре нещо ви нашепва
да
не ходите днес на екскурзия, защото времето ще се развали.
Вие не искате
да
слушате, казвате, че времето е хубаво и не желаете
да
изпуснете случая.
В момента, когато тръгвате, времето е хубаво, но не знаете дали впоследствие няма
да
се развали.
– Защото не познавате
себе
си
, не познавате разумността, която ви обикаля.
Докато живее в неразумния свят, докато мисли само за
себе
си
, човек не може
да
бъде щастлив.
Може ли човек
да
не мисли за
себе
си
?
Човек трябва
да
мисли и за
себе
си
, и за другите.
Майката и бащата мислят освен за
себе
си
, още и за своите деца.
Освен за
себе
си
, господарят мисли и за своя слуга.
Освен за
себе
си
, началникът мисли и за своите подведомствени.
Всеки човек трябва
да
дойде до съзнанието на Христа и
да
Каже: „Волята на Отца, Който ме е проводил, е: всичко, що ми даде,
да
не изгубя нищо от него, но
да
го възкреся в последния ден“.
Последният ден може
да
е днес.
Ако този ден не изплатите полицата
си
, вие губите.
Ще започнете
да
се безпокоите,
да
се тревожите.
Не казвам, че последният ден за вас е минал, но вие трябва
да
бъдете будни,
да
не мине този ден без
да
изплатите задълженията
си
.
Христос казва: „Нищо
да
не изгубя от него, но
да
го възкреся в последния ден“.
Но внимавайте
да
не го изгубите.
Този ден съдържа всичко ценно, което вие трябва
да
очаквате.
Представете
си
, че един ваш приятел е обещал
да
ви даде една крупна сума.
За тази цел той ви е определил час и място, дето ще се срещнете
да
получите сумата.
Обаче вие не отивате на определеното време и когато отидете, виждате, че приятелят ви не е там.
Ще кажете, че е трябвало приятелят ви
да
почака малко, или
да
даде парите на друг някой
да
ви ги донесе.
Много възможности могат
да
се намерят, за
да
ви се предадат парите, но приятелят ви има доверие само на вас и лично иска
да
се срещнете в определен час и на определено място.
Следователно, каквото и
да
правите, очаквайте последния ден като най-важен, като най-ценен, защото той съдържа в
себе
си
възможността за вашето възкресение.
Пропуснете ли този ден, вие трябва
да
чакате най-малко още хиляда години, докато дойде друг последен ден.
Външно красивите неща не са най-умни, най-богати.
Някой може
да
има хубава, солидна къща,
да
се облича в красиви, нови дрехи, но това не значи, че този човек е много напреднал.
Райската птица има красива дреха, но не е най-умна от птиците.
Заради красивата
си
дреха тя често страда – оскубват перата ѝ за украшения.
И тъй, няма по-хубаво нещо в живота на човека от това
да
знае как
да
се обхожда и
да
цени нещата.
Когато срещнете някой човек, дръжте в ума
си
ценното, което той има в
себе
си
.
Под оценка на нещата не разбирам онова външно, механическо отнасяне към нещо хубаво в човека, но оценяване на онази черта, или качества на даден предмет, на дадено лице, която има отношение към самия тебе.
Книгата е ценна не заради хубавата – подвързия, но за съдържанието, което може
да
ползва човека.
Да
имам обхода към книгата, това значи
да
зная как
да
да
я пазя.
Човек трябва
да
цени и
да
знае как
да
се обхожда не само с лица или предмети вън от
себе
си
, но той трябва
да
цени своя ум и своето сърце и
да
знае как
да
се обхожда с тях.
Ако не знаеш как
да
се обхождаш с ума и сърцето
си
, ако не можеш
да
ги пазиш чисти и не знаеш
да
ги цениш, ти нищо не можеш
да
постигнеш.
Когато хората в едно общество са недоволни едни от други и казват, че не могат
да
живеят заедно, нищо друго не им остава, освен всеки
да
отиде там, дето мисли, че може
да
живее добре.
Ако заекът попадне в общество на вълци и лисици, какво ще стане с него?
Лисицата е хитра, користолюбива.
Тя ще снеме кожата на заека от месото му и ще
си
направи богато угощение.
И това няма
да
я задоволи.
Ако заекът каже, че има малки зайчета, че има много роднини и познати, лисицата ще се запознае с тях с цел
да
използва месцето им.
Следователно, когато някой иска
да
се запознае с нас, ние трябва
да
сме будни,
да
следим каква обхода ще има той.
Ако обходата му към нас е като тази на вълка, на лисицата, на мечката, на змията, ние разбираме целта на неговото запознаване.
Като изучаваме животните, птиците, ние виждаме тяхната обхода едни към други, както и към същества, далечни на техния род, и вадим заключение за онова, което се крие в тях.
Ако паякът няма обхода, не цени нещата, това е извинително за него.
Не е извинително за човека, на когото са дадени отличен ум и отлично сърце,
да
няма обхода,
да
не цени онова, което е вложено в душата на неговия ближен.
Ето защо, всеки трябва
да
се стреми
да
изработи в
себе
си
правилна външна обхода и чувство
да
цени малките неща.
Като развива това чувство в
себе
си
, същевременно той развива и вътрешна обхода.
Който няма правилна външна и вътрешна обхода, той влиза в стълкновение с волята Божия.
Как е възможно
да
не знае човек правилно
да
се обхожда с всичко онова, което Великият е създал?
Как може той
да
не цени създаденото от своя Баща?
Да
не цени тия неща, това значи
да
влезе в разрез с Великия закон, който действа в света, както и в самия нас.
Всяко недоволство, всяко неразположение на човека се дължи на нарушаване закона на обходата и на обезценяване на малките неща.
Велико нещо е обходата!
Не е достатъчно
да
има човек само външна обхода.
Той трябва
да
има и вътрешна обхода, т.е.
да
обича всяко живо същество,
да
постъпва към него така, както към
себе
си
.
Да
обичаш някого, това значи
да
му отдадеш най-малката любов.
Човек се нуждае от малко.
Дайте малко внимание на човека и той ще бъде доволен.
За
да
покажете, че цените някого, постъпете с него така, както постъпвате със
себе
си
.
Ако дойде в дома ви някакъв странник, дайте му изобилно вода
да
измие краката, ръцете, лицето
си
; после го нахранете и му предложете
да
си
почине.
Този човек ще ви благодари, ще пожелае и друг път
да
се срещне с вас.
Някои от приятелите пожелаха
да
обиколят всичките върхове.
Безпредметно е
да
се качва човек от един връх на друг.
Като стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч.
Така ще има повече време
да
чете онова, което Божият Дух е писал по върховете.
Има едно старо предание за тия върхове.
Наричат ги Калинини, защото някога
си
живяла една работна, спретната мома, Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна.
Двете езера пък, наречени Кара-гьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини.
На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави.
Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
Калинините върхове са отворена книга, по която може
да
се чете всичко, което Божият Дух е писал.
Който не може
да
чете тази книга, той погледне наляво-надясно, хвърли един камък към върховете, друг – в езерото и
си
отива, намира, че тук всичко е разхвърляно.
Това е най-простият израз, с който можете
да
покажете, че цените това, което разумната природа е създала.
3.
Проява на Любовта
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 23.8.1935г.,
Той я дава на свой другар.
Не заставяйте силите
да
изменят своя път.
Другарят му взима ябълката и я дава на трети ученик.
Силата кара човека
да
мисли,
да
чувства,
да
действа.
Третият я предава на четвърти.
Това са новите правила, които трябва
да
следвате.
Ако ги следвате, ще близнете от щастието, което търсите.
За
да
се освободите от горчивината, трябва
да
я повърнете назад.
Сега на вас казвам: Повърнете всичко старо, което сте яли от хиляди години насам.
Ако ябълката беше изчезнала някъде по средата, учителят щеше
да
извади друго заключение за учениците
си
.
Като се освободите от старото, съзнанието ви ще просветне, душата ви ще се освободи от тежкия товар на миналото и като новородено дете ще погледнете нагоре и ще кажете: „Господи,
да
бъде Твоята воля!
Следователно, каквото ви се даде, трябва
да
го дадете на други, всички
да
вземат участие.
“ Това значи
да
живее човек в Царството Божие.
За
да
дойде Любовта, човек трябва
да
е научил закона на даването.
Срещам някой, едва се държи на краката
си
, не може
да
мисли,
да
чувства,
да
прави добро, но казва, че е богоугоден.
Когато ябълката попадне в ръцете ви, не мислете какво е съдържанието ѝ, но мислете на кого
да
я предадете, за
да
се върне пак там, откъдето е излязла.
Щом не можеш
да
мислиш,
да
чувстваш,
да
правиш добро, ти не
си
богоугоден.
Когато мислиш, чувстваш и правиш добро, ти
си
богоугоден.
Ако първите хора бяха постъпили правилно с ябълката, светът щеше
да
бъде изправен.
Като получи ябълката, Ева трябваше
да
я даде на Адам.
Адам пък трябваше
да
я даде на Бога.
По този начин, обаче, човек се изпитва, доколко е готов
да
възприеме новото, което носи радост и веселие за неговата душа.
Когато дойде едно желание в сърцето ви, не го опитвайте, но дайте го на друг някой.
За
да
дойде до свободата, човек непременно трябва
да
мине през ограничения.
Когато дойде някоя мисъл в ума ви, не се спирайте много върху нея, но дайте я на друг някой.
Представете
си
, че на тялото ви някъде е излязъл голям цирей и е заел значително място.
Каквито желания и мисли дойдат при вас, дайте ги на други; нека желанията се движат, нека обикалят света, докато намерят своя източник.
Той иска
да
ви заблуждава, че е собственик на това място.
Като наблюдавам и изучавам живота във всичките негови прояви, вадя заключение, че човешкото взима, а Божието дава.
От време на време поглеждате към него, виждате, че е побелял, готов
да
се пукне.
Усмивката на хората взима, а не дава.
Той, обаче, иска само
да
го намажете с нещо.
Някой се усмихне, мръдне само устните
си
.
С това този човек иска
да
вземе нещо.
Ще вземете игла, добре обгорена, и ще го боднете в средата.
Такива циреи има човек и в психическия
си
живот.
За пример, нещо отвътре те заставя
да
отидеш в черква.
В същото време една млада красива мома отива на същата черква.
Като влезеш вътре, погледът ти се спира върху красивата мома и умът ти се раздвоява.
Кой няма
да
каже, че сте смахнати?
Качили сте се в това мъгливо време на върха и чакате
да
видите изгрева на слънцето.
Понякога човек отива в някое училище с цел
да
учи, но после излиза друго нещо, което той не е предполагал.
Изобщо, човек не знае, откъде идат благата, определени за него – от Бога или от друго място.
Всяко благо, дадено от Божествения свят, внася разширение в човешката душа.
За
да
се ползваш от дадено благо, едновременно с тебе още две същества трябва
да
вземат участие в това благо.
Ако не искате хората
да
ви считат смахнати, като ви питат къде сте били, ще им кажете: „Понеже мисля
да
си
строя къща, качих се на този връх
да
си
избера хубави, здрави камъни.
За пример, ти можеш
да
ядеш, ако заедно с тебе ядат още две същества.
Пък и водата в реката ми харесва, с нея ще гася варта“.
Значи три същества трябва
да
ядат едновременно: умът, сърцето и волята.
Ще убедя хората, че аз зная
да
строя къщи, каквито обикновените майстори не знаят.
Позволено е на човека
да
, яде ако умът, сърцето и волята му са на място.
Ако едно от трите същества не е на място, човек няма право
да
яде.
Наистина, освен външната къща за живеене, човек работи за съграждане на своята вътрешна къща.
Човек трябва
да
дава.
Как трябва
да
дава?
Няма защо
да
се обиждате от това, какво хората мислят за вас.
Казвате, че този земеделец е щедър, дава изобилно жито на нивата.
Една млада мома се оженила за един момък.
Земеделецът дава, но в замяна на това иска
да
вземе 30, 60 или 100.
Тя била добра, но много се обиждала.
Орачът оре нивата с воловете и когато се върне у дома
си
, нахрани воловете, даде им малко слама, малко ярма и после казва, че добре ги нахранил.
Това не е даване, но – взимане.
След като воловете са работили цял ден, след като са робували, ти им даваш незначителна част от това, което
си
взел от тях.
Тя сложила трапезата, но не искала
да
обядва.
Човек трябва
да
мисли право.
– „Ела
да
обядваме!
За тази цел той трябва
да
освободи ума
си
от всички тревоги, от всички смущения.
Главата на хората побелява от тревога, но въпреки това не ги довежда до правилно разрешаване на въпросите.
– „Хайде
да
обядваме!
Те постоянно ви следят и, по незабелязан от вас път, ви създават ред изпитания и изкушения.
“ – „Не съм гладна, не искам
да
ям.“ Трети път пак наготвила пиле.
Мъжът ѝ казал нещо, което в друг случай би я обидило, но този път тя се усмихнала и казала: „Няма вече
да
се обиждам.
За тази цел вие трябва
да
бъдете будни,
да
различавате техните похвати и
да
не им се поддавате.
Ако продължавам все по стария начин, аз ще се обиждам, а мъжът ми ще яде пилета без мене“.
Докато не се научите
да
различавате техните методи, вие всякога ще бъдете нещастни.
И на вас казвам: Не се обиждайте от това, което хората говорят за вас.
За пример, имаш добро разположение на духа
си
, но изведнъж дойде някой, каже ти една дума и развали разположението ти.
Ставаш сутрин весел, бодър, но детето ти паднало от стола, счупило крака
си
и ти изгубваш разположението
си
.
И тъй, вървете по вътрешния закон на Любовта – по закона на даването.
Отиваш на училище
да
вземеш диплома
си
и се връщаш радостен, пълен с мечти за ново бъдеще, но веднага те посрещат с телеграма, в която съобщават за смъртта на баща ти.
Това не значи, че трябва
да
се упражнява насилие върху вашата съвест,
да
ви заставят
да
давате.
Както виждате, най-добрите и красиви неща в живота на човека се придружават с горчиви хапове.
Всеки трябва
да
дава доброволно, по Любов, без никакво външно или вътрешно насилие.
Какво трябва
да
се прави?
Давате ли по Любов, вие всякога ще бъдете богати.
Нещата трябва
да
се предвиждат.
Давайте по новия начин, по закона на Любовта.
Като ви предлагат нещо хубаво, мислете върху него,
да
го приемете или не.
Това значи
да
се отрече човек от стария порядък на нещата, от своите стари възгледи и теории, от всичко човешко и
да
възприеме новото, Божественото.
Знайте, че всичко хубаво е последвано от нещо горчиво.
Приложете Божествения порядък на нещата, за
да
получите великите блага на живота.
Ако искате
да
избегнете горчивото, не посягайте към сладкото.
Ако слънцето не изгрява, ако водата не тече, ако въздухът не лъха, ако силата не нуди, новото няма
да
дойде в света.
Пътят, в който вървят, е прав, но методите, чрез които искат
да
реализират нещата, са човешки.
Ще ви дам следните мисли:
След малко яденето се вмирисва и отказвате
да
го ядете.
Това, което тече, е вода.
Хубаво сготвеното ядене трябва
да
се сложи в чисти, нови чинии.
Следователно всяко нещо, от единия до другия край, трябва
да
бъде издържано в чистота.
Всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие във всички свои прояви трябва
да
бъдат абсолютно чисти.
Това, което нуди, е сила.
Питате: „
Да
си
купя ли нива?
Следователно вие нямате право
да
предлагате нечисти мисли на света.
Чиниите на вашите мисли и чувства, чиниите на вашите постъпки трябва
да
бъдат абсолютно чисти.
– „
Да
си
купя ли волове?
Това се изисква от всички съвременни хора.
Чисти бъдете в мислите
си
!
– „
Да
се оженя ли?
Чисти бъдете в чувствата
си
!
Чисти бъдете в постъпките
си
!
Камъкът не тече, но противодейства на водата.
И растенията даже не са невежи.
Водата лъха ли?
Водата тече.
Виждате, че един камък седи на едно място с години.
Вятър духа около него, но той седи, философства и казва: „За
да
философствам, спокойствие ми е нужно“.
Съвременните хора казват, че човек трябва
да
се ожени,
да
образува дом, семейство.
Семейството е създадено от Бога; то е Божествено учреждение.
Като спре, пак започва
да
философства.
От камъните човек придобива онова вътрешно спокойствие, при което може правилно
да
разсъждава.
Колкото и
да
е дълготрайно нещо, щом е човешко, то има край.
От водата ще учиш закона на даването.
Където минава, водата всякога дава нещо от
себе
си
.
И въздухът който лъха, дава.
И силата, която нуди, дава.
Следователно давай и ти, както водата дава.
Давай и ти, както въздухът дава.
След това поставяте ръцете
си
върху огънатата пръчка.
Давай и ти, както силата дава.
Можете ли сега
да
кажете къде е началото и къде е краят на първата пръчка?
Камъкът, водата, въздухът, силата служат като предметно учение,
да
научат хората на закона на даването.
Първоначално човек е бил създаден сам
да
работи и
да
се развива.
Пишете върху темата: „Как водата дава?
Тези условия му се видели трудни, затова пожелал
да
си
купи нива,
да
се разшири.
“ Като разработите този въпрос, вижте какво вие бихте могли
да
приложите в живота
си
.
Приложете методите, с които водата
си
служи при даването, и вижте какви резултати ще имате.
Той се намерил в затруднение, видял, че сам не може
да
обработва нивата
си
.
Водата дава това, което е получила, и отново се връща при своя източник.
Тогава започнал
да
търси помощник в работата
си
.
Тъй щото и вие давайте по същия начин.
Купил
си
пет чифта волове
да
му помагат.
Ако каните богати хора на угощение за
да
ви поканят един ден и те, това не е даване.
Давай на сиромасите, които няма какво
да
ти върнат.
Когато давате нещо на сиромаха, той благодари на Бога за това, което е получил.
Най-после решил
да
се ожени.
По този начин и той дава от това, което е получил.
Даването е непреривен процес, който минава от едно същество на друго.
Мени се само формата и начинът на даването, но процесът не спира.
Като се ожени, човек казва: „Не искам вече
да
зная кой какво мисли за мене.
Когато те поканят някъде на обяд, първо отправи мисълта
си
нагоре,
да
благодариш за това, което ще получиш.
Ще чувствам, ще мисля както разбирам и ще гледам дома
си
“.
Щом благодарността е чистосърдечна, отвътре веднага ще те предупредят, трябва ли
да
останеш на този обяд, или не трябва.
Ако пред тебе е сложена развалена кокошка, трябва ли
да
ядеш от нея?
Той е сложил основа на дома
си
и трябва
да
се грижи за него.
Какво трябва
да
направи поканения на този обяд?
Той трябва
да
вземе шапката
си
и
да
си
отиде.
Според мене няма човек в света, който
да
не е женен.
Много отровни и вмирисани кокошки се предлагат днес на хората, но човек трябва
да
бъде буден,
да
ги познава и
да
не ги приема.
Мнозина се женят, за
да
бъдат щастливи.
Други пък искат
да
се оженят, за
да
влязат в реда на хората.
Нека този човек разбере, че вие познавате вмирисаната кокошка и нито за
себе
си
я желаете, нито на други я предлагате.
Значи те искат
да
влязат в реда и порядъка на човешкото.
Гответе чиста, здрава храна, ако искате
да
имате приятели.
Не е лошо човек
да
се ожени, но важно е какво ще придобие в женитбата.
И тъй, първата проява на Любовта е даването.
Всеки може
да
бъде търговец, но важно е какво ще продава.
Давайте чисто, безкористно.
Ако някой търговец продава кръстове и ковчези за умрели, хората ще бъдат ли доволни от него?
Който не дава, той не може
да
се свърже с Любовта.
Кой купувач на ковчези и кръстове за умрели ще благодари на търговеца за това, че му продал тия вещи?
Който не може
да
влезе във връзка с Любовта, той не може
да
я опита.
Не е лесно човек
да
отиде в някой магазин за погребални вещи
да
купи сандък и кръст за някой свой ближен.
“ Той иска
да
бъде изпитан,
да
види може ли
да
дава по Божествен начин.
Да
мисли човек, това е процес на ума;
да
дава – това е процес на сърцето.
Не може ли вашият ближен
да
мине без ковчег и без кръст?
Истинският живот започва с даването, понеже тогава човек става проводник на Божественото Начало в
себе
си
.
Как дават обикновените хора?
Вие разрешавате трудни въпроси, разрешете и този въпрос.
Те се нахранят добре и каквото остане от яденето, дават го на другите.
Когато умре някой християнин, поставят го в сандък, заравят го в земята и отгоре забождат кръст.
Това не е даване.
Да
дадеш нещо, това подразбира свобода на сърцето –
да
дадеш това, което ти сам още не
си
опитал.
Ако отидете в някое семейство, на което бащата е заминал за онзи свят, ще видите, че всички плачат за него.
Днес говоря за даването, понеже новият живот изисква това.
Ако бащата е бил скъперник, строг, студен към децата
си
, те вътрешно ще бъдат доволни, че баща им е заминал за онзи свят, защото ще могат
да
си
поживеят както трябва.
Докато на една страна плачат, на друга делят помежду
си
наследството.
Всеки иска
да
знае какъв дял му се пада.
Всички болести се дължат на това, че човек не дава.
Те го придружават до гроба, хвърлят го от високо в дупката,
да
разбере, че е заминал за другия свят, и се разотиват.
Някой е закъсал в живота
си
, защото не дава.
Като
си
отидат всички хора, тогава го заравят.
Вършете волята Божия, давайте безкористно, за
да
се освободите от всички болести, от всички смущения и несгоди.
Изобщо, всички народи погребват умрелите
си
по различен начин.
От сутрин до вечер Бог дава.
Той гледа към нас с разположение и чака времето
да
почнем съзнателно
да
работим.
Всички хора говорят за Любовта.
Мнозина, обаче, се крият натук-натам, чакат Той
да
се отдалечи от тях,
да
могат свободно
да
правят каквото искат.
Всички хора казват, че Божественото око присъства навсякъде.
Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има Любов?
Първата проява на Любовта е даването.
Където има Любов, там всякога има даване.
Че мисълта, какво Божественото око следи всичко, не е дълбоко легнал в съзнанието на хората.
Не може човек
да
има Любов и
да
не е готов
да
дава.
Минавате покрай една плодна градина и пожелавате
да
си
откъснете един плод.
Когато Любовта напусне човека, той вече престава
да
дава.
Започвате
да
се озъртате наоколо,
да
не ви види някой.
Любовта разширява човека и събужда в него желание
да
дава.
Като видите, че жива душа няма около вас, вие спирате пред някое дърво, откъсвате
си
един плод и продължавате пътя
си
.
Когато търговецът работи с Любов, в него се явява желание
да
отвори дюканя
си
и
да
продава.
Ако сте убедени, че Божественото око ви гледа, щяхте мислено
да
се обърнете към Него с молба
да
си
откъснете един плод.
Когато замеделецът работи с Любов, отваря хамбара
си
и щедро дава.
Когато младата мома стане майка, в нея се събужда желание
да
дава.
Когато учителят влезе в училище и децата го заобиколят, той започва
да
дава.
Всички хора, в сърцата на които Любовта влиза, имат желание
да
дават.
Докато хората дават, Любовта действа в тях.
Хранете хубави мисли и чувства към всеки човек, без
да
се спирате пред въпроса, заслужава ли той това, или не.
Щом престанат
да
дават, Любовта ги напуща.
Значи даването е свързано с закона на Любовта.
Ако почнете
да
мислите кой човек заслужава
да
бъде обичан и кой не заслужава, вие влизате в човешкия порядък на нещата.
Казвате: „
Да
дам ли на този човек нещо, или
да
не му дам?
На физическия свят, обаче, казваме: Търговецът продава стоката
си
; земеделецът оре нивата и продава житото
си
; майката възпитава детето
си
и го праща на училище.
“ – Дай и не мисли.
Когато не дава, човек се натъква на опасности, на каквито търговецът се натъква.
Търговец купува стока, но не я продава, държи я в дюкяна
си
.
Ако не постъпи право, той ще носи последствията на своята постъпка.
След време купува още стока, която също не продава.
По този начин той събира много стока, влага парите
си
в нея, но не я продава.
Щом е дошъл твоя ред, давай и не мисли.
Като свърши парите
си
и не може
да
купи повече стока, нито може
да
я продаде, той се намира пред фалит.
Значи в Любовта става обмяна: взима и дава.
Ако една от халките не изпълнява службата
си
, ще ръждяса.
Кое е по-добро:
да
взимаш, или
да
даваш?
Писанието казва: „По-блажен е онзи, който дава, отколкото този, който взима“.
Който влезе във веригата на Божествения свят, той трябва
да
върши волята на Отца
си
.
Докато Любовта е във вас, давайте.
Не върши ли Неговата воля, сам ще носи последствията.
Даването е вътрешен процес, който свързва човека с Бога.
Който не дава, той не може
да
се свърже с Бога.
Христос казва: „Който не се отрече от майка
си
, от баща
си
, от брата
си
, от сестра
си
и от своя живот, той не може
да
бъде мой ученик“.
Това значи: който не даде всичко старо, каквото има, той не може
да
бъде ученик на новото.
Щом кажете това, вие съдите
себе
си
.
Никой не ви е дал право
да
съдите.
Щом престанете
да
съдите, всички хора ще се отнасят с вас добре.
Това значи
да
живеете в Божествения порядък на нещата, а не в човешкия.
Млада българка се оженила за един българин, но той излязъл много несръчен човек.
Паякът лови мухи и сам ги яде, не му дохожда на ум
да
сподели плячката
си
с някого.
Един ден жена му казала: „Облечи това расо, вземи котленцето в една ръка, китката босилек в друга и тръгни из село в село
да
ръсиш хората.
Следователно,
да
се отрече човек от майка, баща, брат и сестра, това значи
да
се отрече от всичко онова, което той сам е направил.
Човек сам е купил нива, сам се е свързал – сам
да
се освободи от първата спънка.
– „Виж, тази работа мога
да
я направя“, казал младият съпруг и тръгнал на работа.
Човек сам
си
е купил волове, сам се е свързал – сам
да
се освободи от втората спънка.
По едно време до ушите на владиката дошла вестта, че някакъв особен поп ходи из село в село
да
ръси хората.
Човек сам се е оженил, сам се е свързал – сам
да
се освободи от третата спънка.
Владиката го извикал при
себе
си
и го запитал: „Кой те опопи?
Отречете се от всички връзки, които сами сте направили.
Както сте се свързали, така трябва
да
се развържете.
Това показва, че хората са създали свой собствен порядък, който следват.
Вие сами сте
си
купили нива, волове и после се самоизлъгвате, че са ваши.
Божественият порядък на нещата, обаче, казва на хората
да
дават.
Майката е родила вашата жена, мъчила се е, грижила се е за нея и един ден вие взимате чуждата дъщеря, оженвате се за нея и казвате, че тя е ваша жена.
Даването е първа проява на Любовта.
Като се ожените за чуждата дъщеря, не само нея ще направите нещастна, но и целият дом ще стане нещастен.
Кой от вас, ако го запитат за първата проява на Любовта, ще може
да
отговори правилно?
Това искал
да
каже Христос: „Отречете се от всичко онова, което сами сте създали и което носи нещастие не само на вас, но и на вашите ближни!
Какво трябва
да
правите, за
да
избегнете нещастията?
За пример, за
да
разберете даването, трябва
да
давате.
Ако искате
да
се ожените, дали сте момък или мома, потърсете другар или другарка, които
да
нямат нито майка, нито баща, нито брат, нито сестра.
Който дава, той е добър човек.
Разбирайте ме право, за
да
не изпаднете в противоречие.
Постоянно трябва
да
дава човек, за
да
бъде добър.
Като дойде време
да
се женят, те търсят богата мома или богат момък от високо обществено положение,
да
могат
да
се повдигнат.
Щом забележи в
себе
си
най-малкото нежелание
да
дава, в този момент човек не е добър.
Ще кажете: „Тогава хората не трябва
да
се женят“.
В този смисъл всеки за
себе
си
може
да
каже, добър ли е, или не.
Докато дава, той е добър; щом престане
да
дава, той не е добър.
Но в женитбата трябва
да
се внесе нов елемент – Любовта.
Добрият човек не задържа нищо в
себе
си
.
Адам се ожени за Ева.
Щом не задържа нищо в
себе
си
, той върши волята Божия, вследствие на което се радва на вътрешен мир.
Въпросът за даването оставам на вас, всеки сам
да
го разреши.
Всеки сам трябва
да
реши,
да
дава, или
да
не дава.
Както виждате, Ева беше дъщеря, която нямаше нито баща, нито майка, нито брат, нито сестра.
Всеки извор, който има изобилно вода, постоянно дава.
Сега вие искате
да
знаете какъв ще бъде краят на вашия живот.
Щерната дава временно и по-малко вода.
На вас оставам
да
се определите: щерни ли
да
бъдете, или извори.
Ако не оставите нивата
си
още първата година, най-късно след 120 години ще я оставите.
Казано е в Писанието: „Не съдете,
да
не бъдете съдени!
“
Себе
си
можете
да
критикувате, но с мярката на абсолютната справедливост.
Ако воловете не ви напуснат още първата година, след десет години ще остареят и не ще могат
да
ви служат.
Фактите трябва
да
се изнасят така, както са в действителност.
Ние разглеждаме нещата вън от човека и знаем какво може
да
се случи с него.
Да
критикувате
себе
си
, значи
да
извадите гнилите продукти от торбата
си
и вместо тях
да
сложите нови, свежи продукти.
Вие разглеждате нещата като неразделна част от вас, вследствие на което се свързвате с тях и като ви се отнемат, страдате.
Извадете старите неща от торбата
си
и я напълнете с нови.
Влизате в един институт, свързвате се с него и после не можете
да
излезете оттам.
Старите навици които сте наследили от деди и прадеди, трябва
да
изхвърлите навън и на мястото им
да
поставите нови.
За пример, някой се ожени, свърже се с института на женитбата и мисли, че не може
да
живее без него.
Старото и новото не могат
да
се примирят.
Човек е съществувал преди създаването на този институт.
Сегашният човек е дошъл до по-високо положение на съзнанието, иска
да
се освободи от временното и
да
служи на Вечното Начало.
Той казва: „Ако не се отречете от баща
си
, от майка
си
и от
себе
си
, нямате живот“.
За
да
служи на това Начало, човек трябва
да
разбере първата проява на Любовта – даването.
Да
служиш на Вечното Начало, значи
да
даваш.
Сега, за пример, дошли сте на планината
да
получите нещо от нея:
да
се обновите,
да
си
починете,
да
трансформирате състоянията
си
.
Какво разбирате под „даване“?
Искате
да
ви се даде нещо – право е това.
От сутрин до вечер вие се безпокоите, притеснявате се, сърцето ви се свива, не може
да
върши свободно службата
си
.
Но давате ли и вие?
Освободете сърцето
си
от всички безпокойствия и тревоги и дайте му отдих.
Всички сте дошли тук с автомобили, с палатки, с всички удобства.
Едно трябва
да
знаете: само онзи може
да
получи от природата онова, за което е дошъл, който изпълни закона на даването.
Дайте отдих на ума
си
.
Щом е дошъл тук, той трябва
да
поеме грижата за още трима души:
да
им плати билета за автомобила или за трена и през всичкото време
да
се грижи за храната им, както за
себе
си
.
Вън от близките
си
, всеки трябва
да
се погрижи за още трима.
Сърце, което се безпокои, и ум, който се съмнява, нищо не дават.
А така, всеки
да
се грижи само за
себе
си
, това не е волята Божия.
Вложете едно благородно чувство в сърцето
си
и една светла мисъл в ума
си
и оставете ги
да
си
починат.
Ако рече Бог
да
ви съди, вашата работа е свършена.
Дай отдих на сърцето
си
!
Всеки сам трябва
да
се съди.
Дай отдих на ума
си
!
Като се осъди, ще напише присъдата
си
и ще я занесе в невидимия свят, там
да
се произнесат, права ли е, или не.
Хората се обиждат, огорчават се, товарят сърцето
си
с ненужен багаж.
Ако намерят, че присъдата не е права, ще я върнат назад за корекция.
Защо се обижда човек?
Докато присъдата не се одобри, човек все трябва
да
разглежда постъпките
си
.
Не заставяйте камъка
да
върви по пътя на водата.
Как смеят такъв велик, такъв добър човек
да
не го приемат с нужното уважение и почитание!
Камъкът
да
седи на своето място.
Имайте характера на камъка, който казва: „Аз съм стол, на който всеки може
да
седне
да
си
почине“.
Това показва, че всеки човек иска
да
вземе нещо от другите, но не и
да
даде.
Не заставяйте водата
да
върви по пътя на въздуха.
Всички трябва
да
знаете, че като взимате, трябва и
да
давате.
Водата
да
върви по своя път.
Учител дава на ученика
си
нещо.
Имайте характера на водата, която постоянно тече, движи се, на всички дава, никого не чака.
Ученикът трябва
да
предаде това нещо на друг някой.
Когато искате
да
помогнете на някого, не чакайте благоприятни условия, както и водата не ги търси.
Вторият ще го предаде на трети и т.н.
Не заставяйте въздуха
да
върви по пътя на силите.
Въздухът
да
върви по своя път.
Учител иска
да
изпита учениците
си
,
да
види докъде са стигнали в даването.
За тази цел учителят дава на един от учениците
си
една хубава ябълка.
Когато иска
да
помогне на задушаващия се, въздухът веднага му се притича на помощ.
4.
Сочни храни
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 25.8.1935г.,
Който живее в Божията Любов, само той може
да
има убеждение.
С това убеждение човек постига всички свои желания и стремежи.
В това отношение Данаил даде пример.
Сегашното вегетарианство клони повече към пищната храна, а трябва
да
мине към сочната, т.е.
Човек трябва
да
има вътрешно убеждение, което всякога
да
поддържа духа му,
да
подържа неговия живот.
Убеждение, при което духът на човека отпада, умът се разколебава и сърцето се смущава, не е убеждение.
Човек трябва
да
бъде убеден в истината!
Убеденият в истината не се разколебава, не отпада духом.
Някой чете беседите и се колебае в
себе
си
: Христовото Слово ли е това, или не?
Да
се държа ли за това Слово, или
да
се откажа?
Този човек прилича на момък, който иска
да
се жени, но не знае коя мома
да
избере: по-богатата или по-бедната, по-красивата или по-грозната.
Която мома и
да
сглежда, едно
да
знае:
да
стои десет километра далеч от нея.
Ако искате
да
знаете, Божествено ли е Словото, което говоря, опитайте го, подложете го на проверка.
Искате
да
построите мост.
Трябва ли
да
ви препоръчват едните или другите?
Взимате върбова греда, слагате я на моста – не издържа.
Взимате дъбова греда, слагате я на моста – издържа.
И сега ще дойдат проповедници
да
препоръчват Христовото учение,
да
го проповядват на хората.
Няколко съображения има, които заставят хората
да
проповядват Христовото учение.
Едно от съображенията им е
да
печелят души, че като отидат на онзи свят, тези души
да
светят на главите им като скъпоценни камъни.
След това те ще кажат: „Господи, ние спасихме, ние доведохме тези души“.
Ако е така, как ще
си
обяснят тези проповедници Христовите думи: „За
да
не погине всяка овца, която Ти ми даде“.
Значи сам Христос казва, че е дошъл
да
спаси онези овце, които Бог му е дал.
А един обикновен проповедник ще каже, че той спасил няколко овце и ги завел при Бога.
Един проповедник срещнал едного и започнал
да
му проповядва.
В скоро време той успял
да
го обърне към Христа.
След това проповедникът го поканил у дома
си
.
Проповедникът
си
казал: „Аз го обърнах, но той още по-добре ме обърна“.
Сега, главната идея, която искам
да
остане в ума ви, е: човек трябва
да
има убеждение.
Един ден Христос запита учениците
си
: „За кого ме мислят, че съм?
“ – „Някои мислят, че
си
един от пророците“.
“ – „Ти
си
Христос, Син на Бога живаго“.
Значи, за
да
вярва в истината, човек трябва
да
има вътрешно убеждение за нещата.
Ще кажете: „Ами ти кой
си
?
“ – Питайте Господа.
Ако аз кажа нещо за
себе
си
, ще говоря като заинтересован.
Идеята за самоотричането, която Христос изказал, не е идея за сиромаси.
Богатият има от какво
да
се самоотрича.
Сиромах от какво ще се самоотрича?
Голяма е силата на човека, който има убеждение!
Баща няма, майка няма, брат и сестра няма – няма от какво
да
се самоотрича.
Който няма убеждение, той не може
да
приложи силата
си
.
Сиромахът няма пет пари в кесията
си
.
Данаил бил убеден, че не трябва
да
яде пищна храна, но сочна, т.е. сочива.
Богатият има милиони в касата
си
– има от какво
да
се отрича.
Навуходоносор, вавилонският цар, определил всеки ден
да
се дава на Данаил и на тримата юноши, Юдини синове, дял от царските изрядни ястия и от виното, което той пиеше.
Давайте щедро, свободно, по Любов.
Но те пожелали за
себе
си
сочива и вода.
Които мислят, че нищо нямат, те трябва
да
знаят, че това учение не се отнася до тях.
Както виждате, има религиозни хора, които употребяват пищна храна и винце пият; има религиозни, които ядат сочива и вода пият.
Които имат, те трябва
да
дават, но свободно, по Любов.
За
да
употреби човек една или друга храна, това зависи от неговото вътрешно убеждение.
И тъй, даването се отнася до външната страна на Любовта, а убеждението – до вътрешната.
Следователно човек може
да
има убеждение по отношение на физическия свят, може
да
има убеждение и по отношение на духовния свят.
Силата на убеждението се вижда в приложението.
Ако дадено убеждение не може
да
се приложи на физическия свят, ще се приложи в духовния.
Божественото учение има приложение във всички светове.
Едно убеждение е толкова по-силно, колкото вярата на човека в убеждението му е по-голяма.
Човек трябва
да
знае само как
да
прилага.
Най-малкото колебание, най-малкото съмнение в неговата вяра намалява силата на убеждението.
Различието се заключава в начина на приложението, но не и във възможността или невъзможността
да
се приложи.
Сега, четете сами първа глава от книгата на пророк Данаил и мислете каква храна
да
изберете за
себе
си
: пищна или сочна.
Ако приложи нещо, в което не е убеден, човек няма
да
има никакви резултати.
Опитът показал, че когато Данаил се хранил със сочива, лицето му станало по-красиво, а същевременно той имал повече знания и мъдрост от всички тогавашни учени и мъдреци.
Данаил имаше убеждение, което приложи.
Той помоли началника на скопците
да
му позволи
да
не яде от храната, която се слага на царската трапеза, за
да
не се оскверни.
Като приложи своето убеждение, Данаил получи добри резултати.
Значи всяко приложение на нещата трябва
да
се предшества от убеждение.
Човек трябва
да
е убеден сто на сто в онова, което прилага.
Данаил получи добри резултати.
Значи всяко приложение на нещата трябва
да
се предшества от убеждение.
Човек трябва
да
е убеден сто на сто в онова, което прилага.
Възможно ли е човек
да
има убеждение, в което
да
няма поне едно на сто изключение?
Тогава остава
да
се приложи учението на пищната храна.
Виждате, че днес всеки говори за удобства, за улеснения, за пищна храна.
Които нямат тези условия, те роптаят в
себе
си
, защо едни
да
имат всичко, каквото пожелаят, а други
да
ядат постна храна и
да
пият само чиста вода.
Те се оплакват, че им дотегнала постната храна и чистата вода, имат нужда от силна, укрепителна храна и малко винце.
Всички съвременни хора, светски и религиозни, богати и бедни, месоядци и вегетарианци, роптаят.
Светски хора, които ядат пищна храна, роптаят; религиозни хора, които ядат постна храна, също роптаят.
Слугата роптае, че господарят не му заплатил колкото трябва.
Жената роптае срещу мъжа
си
, че не я обичал както трябва.
Според нея щом мъж ѝ не я обича, тя не може
да
влезе в Царството Божие.
И двамата роптаят, търсят нещо, което не могат
да
намерят.
Религиозният роптае, че се е оженил; той мисли, че женитбата му препяства
да
влезе в Царството Божие.
Той казва: „Ако бях женен, щях
да
имам синове, дъщери, работите ми щяха
да
вървят напред.
Сам човек какво може
да
направи?
Нямам жена, нямам деца
да
ми помагат.
С един камък къща не става.“ Сега, аз изнасям тия факти, за
да
обърна вниманието ви върху роптанието, върху недоволството на хората, но не и
да
го обясня.
Роптанието е резултат на дълбок психически процес, който става в човека.
Някой е недоволен, че не е красив.
От какво зависи красотата на човека?
С други думи казано: Когато обичате някого, той е красив; когато не го обичате, той не е красив.
Външно красивият човек е маска, която някой склуптор е изваял и поставил на човешкото лице.
Махнете тази маска и вижте, дали човек под маската е красив.
Ако някой човек и под маската е красив, той може
да
се нарече истински красив.
Следователно истински красив човек е този, който няма маска, т.е.
който външно и вътрешно е красив.
И тъй, истинското убеждение абсолютно изключва от
себе
си
съмнението, колебанието, нерешителността.
Прегледайте вашите убеждения и вижте, влиза ли в тях съмнението като присъщ елемент.
Ако съмнението отсъства, вашето убеждение е абсолютно и смело можете
да
го приложите.
Данаил, заедно с тримата млади момци, беше поставен при много неблагоприятни условия.
Те трябваше
да
живеят в царския дом при съвършено нови условия за техния ред и порядък на живота, в който до това време бяха поставени.
Трябвало е съвършено
да
изменят на
себе
си
, на своя начин на хранене, на разбиране и
да
влязат в условията на „пищния живот“.
Обаче и при това положение те намерили изходен път и издържали на убеждението
си
да
се хранят със сочива и
да
пият вода вместо вино от царската трапеза.
Навсякъде ще го чувате
да
роптае: „Защо днес няма печена кокошка?
На човека, който употребява пищна храна, други му слугуват; онзи пък, който яде сочна храна, сам
си
слугува.
Ако чинията ти е нечиста, вземи гореща вода и сапун, измий я няколко пъти изобилно с вода и въпросът е свършен.
Трябва ли за толкова нищожна работа
да
викаш този или онзи слуга и
да
създаваш цяла история?
Тук човек сам върши работата
си
.
Затова първата храна представя безлюбието, в което нещата се постигат чрез насилие.
Втората храна представя Любовта, в която всичко се върши доброволно.
Ние можем
да
наречем пищната храна не „храна на безлюбие“, а – „храна на свещения човешки егоизъм“.
Може ли Христовото учение
да
се приложи днес?
Може ли
да
се приложи някое ново учение?
Ако имате убеждение или ако сте последовател на „храната на Любовта“ – на сочната храна, можете
да
приложите каквото искате.
Ако сте последовател на „храната на свещения човешки егоизъм“ – на пищната храна, нищо не можете
да
приложите.
Щастието на човека зависи от убеждението, което той носи дълбоко в душата
си
.
Щастието на човека зависи от спазване на великите закони на природата.
Тези закони може
да
са наредени от висши, разумни същества, но ако в тях има само едно изключение, те не са Божествени.
Ето защо, всеки трябва
да
се стреми към Божествения живот, в който няма никакво изключение.
И този свят не е лош, но ще знаете, че всеки момент той може
да
ви изненада с едно изключение, с което трябва
да
се справите.
Някога едно изключение може
да
развали цялата работа.
Запалвате свещта, започвате
да
четете и виждате, че тя гори добре.
Дохождате до най-важната глава на книгата и забелязвате, че свещта започва
да
гасне. Защо?
Едно изключение ви изненада: половината свещ била без фитил.
Следователно, когато искате
да
знаете, живеете ли по Божествените закони, или не, вижте, имате ли изключения в живота
си
.
Ако срещнете най-малкото изключение, ще знаете, че не сте в съгласие с абсолютните Божествени закони.
Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в които има най-малкото изключение, спадат към човешкия свят.
Всички несгоди, всички неуспехи в живота се дължат на изключенията, които са присъщи на човешкия свят.
Като не познава
себе
си
, като не познава заблужденията
си
, човек възприема известна идея, известно убеждение, като мисли, че това е стремеж на неговата душа.
Всъщност скритото му желание е чрез това верую
да
подобри живота
си
.
Как иска
да
подобри живота
си
?
Обаче той не знае, че вероятността
да
подобри човек материалното
си
положение чрез едно свое убеждение или верую е едва едно на сто.
Срещам едного, който ми казва: „Откак станах християнин, всичките ми работи се наредиха добре“.
Срещам друг, който ми казва: „Откак станах християнин, всичко ми тръгна назад“.
Срещам други двама, единият от които казва, че преди
да
бил християнин, не обичал
да
дава.
Другият казва: „Откак станах християнин, започнах
да
давам“.
От двамата онзи има убеждение, който дава.
Ако съм пред един планински извор и дойде при мене човек и ме помоли за чаша вода, трябва ли
да
се страхувам, че ако му дам чаша вода, утре няма
да
има за мене?
Представете
си
, че Любовта влезе в някой човек и започне
да
извира.
Щом се намерите пред такава любов, имате право
да
се смущавате.
Тя непременно ще ви изненада с някакво изключение.
Връщате се един ден от работа и домашните ви казват, че днес няма хляб; на фурната няма, съседите ви нямат, приятелите ви нямат – отникъде не можете
да
намерите парче хляб.
Лягате
си
вечерта гладен, но не можете
да
заспите.
Докато златото е с вас, всичко можете
да
имате: хляб, ядене, дрехи – каквото пожелаете.
Искате
да
влезете в този свят, но сте вързани, не можете
да
се освободите.
Един ден, по някаква случайност, тези връзки се развързват, вие се освобождавате от златото и веднага се изкачвате на повърхността на океана, влизате в светлия, просторен свят.
Не заслужава ли
да
гладувате една вечер, за
да
излезете от света на изключенията?
Гладът може
да
стане причина за влизането ви в Царството Божие.
Лесничеите мислили дълго време как
да
се освободят от тях.
Най-после решили
да
заколят едно теле и
да
сложат в него стрихнин.
Със закланото теле те искали
да
привлекат вълците и
да
ги отровят.
От високо някъде един орел видял телето и решил, че заслужава
да
опита тази хубава храна.
Отдавна не бил вкусвал телешко месо.
Като се отдалечили хората, орелът, заедно със свои другари, още около 20 орли, се нахвърлили настървено върху телето и започнали
да
ядат.
Не минало много време, един по един всички орли се натъркаляли на земята и умрели отровени от стрихнина.
Първият, най-големият и силен орел, успял
да
хвръкне и близо до Каспичан на една поляна започнал
да
се търкаля.
Доста време се борил между живота и смъртта, но успял
да
повърне всичкото месо, което изял.
Едничък той могъл
да
се спаси от смъртта, но от този случай извлякъл опитността: когато някой ти предлага пищна храна, не яж.
За предпочитане е
да
ядеш умряло теле, отколкото – заклано от учени хора.
И тъй, който има убеждение без изключение, той всичко може
да
постигне.
5.
С человечески езици
,
СБ
,
РБ
, София, 1.9.1935г.,
Съвременните хора отсега нататък започват съзнателно
да
се развиват,
да
работят върху
себе
си
.
Вземете една хубава кристална чаша, напълнете я с чиста вода и потопете в нея палеца
си
.
Сегашната раса на човечеството – петата раса, спада към петте неразумни деви, за които Христос говори.
Петте раси представят живота на петте неразумни деви.
Дигнете след това ръката
си
нагоре и се свържете със силите, които управляват пръстите.
Следващите пет раси ще представят живота на петте разумни деви.
Ако дойде някоя лоша мисъл в ума ви, не крийте палеца
си
.
Затова всички хора се стремят към новото, към възвишеното, което ще послужи за основа на шестата раса, която сега иде в света.
Никога не крийте палеца
си
между другите пръсти.
Само страхливият крие палеца
си
.
Личните чувства са дадени като задача на човека.
Те казват: Човек се ражда, остарява и умира.
После пак се ражда, остарява и умира.
В последно време учените заговориха за подмладяване на човека, без
да
умира и отново
да
се ражда.
Това подмладяване става чрез присаждане на някакви животински жлези.
Учените не подозират даже, че има духовен начин за подмладяване на човека.
Всъщност подмладяването е вътрешен, психически процес.
Значи, мястото на доброто в човека е в горната част на главата, а злото, което го кара
да
греши, е отзад на главата.
В мозъка, в симпатичната нервна система има особени жлези, с които човек не знае
да
манипулира.
Личните чувства са силно развити в българите.
Ако и моралните им чувства са толкова силно развити, българите щяха
да
бъдат почти гениални.
Един ден, когато научат ролята им, те ще могат
да
ги използуват съзнателно, като средство за подмладяване.
Те не знаят, че всички болести се дължат на вътрешни противоречия в самите тях.
Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита бащата, дъщерята не почита майката.
Днес се искат работници, които
да
проповядват и прилагат Божественото в света.
Има един тип българи, в които религиозното чувство е по-силно развито.
Всеки може
да
говори за търпение, но мъчно може
да
бъде търпелив.
Останалите българи, обаче, са претърпели криза в религиозното
си
чувство, вследствие смесване на кръвта им с чужди народности.
Казвали на Наполеона:
Да
направим това.
Религиозното чувство, или тъй нареченото още Божествено чувство, е силно развито в славяните и евреите.
–
Да
направим онова.
Евреите, обаче, са користолюбиви, вследствие на силно развит личен елемент в тях.
Сега, не е въпрос
да
се прави сравнение между народностите, но за вас е важно това, което може
да
ви ползува.
Още от най-стари времена религията е съществувала като наука за живота,
да
покаже и научи човека, как
да
подобри живота
си
индивидуално, обществено и народно.
За
да
дойдат до вътрешната религия на живота, хората трябва
да
поставят въпроса за възпитанието на солидна база.
Не можете
да
говорите на детето
да
вярва в Първата Причина, преди
да
сте му говорили за пръстите на неговата ръка.
Вземете показалеца ма детето в своята ръка и му говорете за благородство, за добра обхода към другарчетата му.
После вземете безименния пръст и му говорете за красивото и великото в живота и т. н.
Разбира се, ще му говорите на детски език,
да
ви разбере.
То носи този чук в ръката
си
, но не може
да
го вдига и слага, не може
да
работи с него.
Като ви слуша, детето ще започне
да
мисли, и по този начин ще върви от последствията към първопричината на нещата.
Обаче, в ръката на неговия неприятел, същият чук е оръжие, което може
да
смаже главата му.
Като говорите на детето за пръстите на ръката му, вие постепенно ще събуждате в него чувство на правилна, добра обхода, на справедливост, на любознателност.
Не туряйте, обаче, нито парите, нито майките вън от
себе
си
.
Преди всичко първо трябва
да
работите върху
себе
си
,
да
знаете, как
да
движите пръстите
си
, как
да
си
въздействувате.
Умът е създал парите; сърцето е създало майките. Как?
Като учите, като работите върху
себе
си
, трябва и
да
плащате.
Божественото заставя момата
да
се влюби в някой момък,
да
се ожени за него и
да
стане майка.
Казано е: „Даром сте взели, даром давайте".
Даром се дава на онзи, който даром дава.
Щом стане майка, тя е готова
да
върши чудеса.
Който не дава даром, той не може даром
да
получава.
За детето
си
тя е готова на всякакви жертви.
За Божественото в
себе
си
човек е в сила
да
направи всичко.
Това значи: „Даром сте взели, даром давайте!
И тъй, изучавайте
себе
си
, изучавайте своя ум и своето сърце, изучавайте и своята ръка.
Когато искате
да
внесете в характера
си
повече мекота, в продължение на цяла година, по три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, гладете дланите на ръцете
си
.
Пръстите на човека са азбука, с която той всякога може
да
си
служи, за
да
влезе в общение с духовния, с невидимия свят.
Когато искате
да
предадете повече твърдост, смелост, мъжество на характера
си
, гладете горната част на ръцете
си
.
Неразположени сте, пасивни сте, не ви се работи.
Щом знаете правилата за съчетаване на тия букви, бутнете един от пръстите
си
и веднага ще
си
въздействувате.
Такъв човек има особен тембър на гласа
си
.
Забележете, когато е неразположен, човек преплита пръстите
си
, хваща ту един, ту друг пръст, търси начин
да
си
помогне,
да
си
въздействува.
Помощта може
да
дойде несъзнателно, може
да
дойде и съзнателно.
За всичко, каквото правите, съзнанието ви трябва
да
бъде будно,
да
знаете, че всеки момент ви следят от невидимия свят.
Който разбира тази наука, той съзнателно може
да
си
въздействува.
Като направи някаква погрешка, той ще знае, чрез кой от петте пръста може
да
я изправи.
Никой не може
да
говори, или
да
прави, каквото иска.
Ако погрешката се отнася до сърцето, човек ще
си
послужи с едно от петте правила за изправянето й.
Ако някой
си
позволи
да
прави, каквото иска, ще отговаря за делата
си
.
Ако погрешката се отнася до ума, пак са дадени пет правила за нейното изправяне.
Тъй щото, като опита едно, второ, трето, четвърто, пето правило – човек все ще намери начин, по който
да
изправи погрешката
си
.
Като изправя погрешките
си
, човек постепенно влиза в света на вечната хармония, дето съществува само здраве, веселие и младост.
Не е позволено
да
се лъже в името Божие.
Вън от този свят, човек живее в свят на безпорядък, на противоречия, на болести и страдания.
Когато дойде някой Учител на земята, Той не говори от
себе
си
, нито от свое име.
Докато живеете в света на противоречията, трябва
да
знаете, че се намирате под закона на внушението.
Никой смъртен, даже и безсмъртен, не е свободен от този закон.
Като имате пред вид това, всякога ще държите в ума
си
положителни мисли и чувства, ако искате
да
се освободите от много болезнени състояния, които не са ваши.
Ако се свържете с някой човек, който страда от крак, и вие ще изпитате същата болка.
Ако бяхте Го слушали, днес нямаше
да
страдате.
За
да
се освободите от тази чужда болка, влезте мислено в разговор с този човек и му кажете, че понеже той е възприел отвън тази болест,
да
гледа по някакъв начин
да
се освободи.
Няма по-хубаво нещо от това,
да
говори човек истината.
Бог им каза
да
не ядат от плода на забраненото дърво, за
да
не страдат.
Който говори истината, той ще изпита всички блага на живота.
След това дойде черният адепт при Ева и каза: Ако искате
да
станете като Бога, яжте от плода на това дърво.
Който не говори истината, той ще опита всички страдания.
Ако не искате
да
страдате, бъдете винаги на страната на истината.
От този момент нещастията започнаха
да
се сипят върху тях.
Жената вярва повече на мъжа, отколкото на своя Създател.
Казано е в Писанието: „Вложил е Духът
си
във вас." Това значи: Бог е написал истината в сърцата на хората.
Мъжът вярва повече на жената, отколкото на своя Създател.
Мнозина мислят, че като живеят сами, вън от хората, по-лесно ще прогресират.
Това не трябва
да
ви обижда.
Да
мисли човек така, това значи
да
се самоизлъгва.
Веднъж дошъл на земята между хора, животни, растения и минерали, човек не може
да
бъде свободен от тяхното влияние.
И най-малката частица от всичко онова, което го обикаля, указва влияние върху него.
Като говори, човек все трябва
да
си
послужи с някои букви, за
да
изкаже мисълта
си
.
От своя страна и той влияе върху всички живи същества.
Любовта е принцип, който теоретически не може
да
се обясни, вследствие на което остава неразбрана.
Момъкът казва на момата, че ще бъде щастлива с него, и тя му вярва повече, отколкото на Господа.
Цялата природа влияе на човека, но и човек указва влияние на природата.
Слънце, луна, звезди – всички указват влияние върху човека.
Вземате един термометър, измервате с него температурата на някое тяло и виждате, че тя е 100°.
Казвате: Как
да
вярваме в Бога?
Следователно, ще знаете, че всичко, което Творецът е създал, има отношение към всички живи същества и се отразява благоприятно върху тяхното развитие.
Друго тяло е нагрято до 500°, или до хиляда, две, три хиляди градуса.
Като знаете това, вие трябва
да
се освободите от вътрешния страх.
Щом вярвате с тази сила, работите ви ще се оправят.
Някой се страхува
да
не заболее,
да
не се зарази от някаква болест.
Вие само констатирате, че дадено тяло е силно нагрято, но повече нищо не знаете.
С това не искам
да
кажа, че сте направили лошо, дето сте вярвали във възлюбените
си
, но съветвам ви
да
приложите същата вяра и към своя Създател.
Няма защо
да
се страхувате.
Ако искате работите ви
да
вървят напред, изтеглете капитала
си
от банката на вашия възлюбен и го вложете в Божествената банка.
Дръжте в ума
си
положителната мисъл, че каквото и
да
ви се случи през деня, всичко е за добро.
Като не разбират любовта, хората се натъкват на ред страдания.
И на мъжете, и на жените казвам
да
извадят капиталите
си
от човешките банки и
да
ги турят в Божествената банка.
От Божествено гледище, каквото и
да
става в света, всичко е за добро.
Три фактора има в света, които създават страдания на хората: гладът, страхът и човешката любов.
Гладът заставя хората
да
вършат ред грешки и престъпления.
Като ги сърби лявата ръка, те казват, че ще получат пари; като ги сърби дясната, казват, че ще дават пари.
Значи, по вътрешен път те дохождат до известни правилни заключения.
Ако е въпрос за официална вяра, всички имат такава, но главата на хората е побелела от официални вярвания.
За
да
се оправдаят, хората казват: Гладът довежда човека до престъпления.
Човек се нуждае от вътрешна, дълбока вяра, с която
да
разрешава въпросите на живота.
Има два вида страх: външен и вътрешен.
Тези два центъра трябва
да
се съединят в един център, т. е.
Ухото долавя това, което окото не може
да
долови.
Външно човек може
да
се страхува от хора, от животни, от тайнствени неща, но този страх не причинява толкова злини и страдания на хората, колкото вътрешният страх.
в общ принцип, дето
да
вложат капиталите
си
.
Окото пък долавя това, което ухото не може
да
долови.
Запример, някой е богат, страхува се, че утре може
да
осиромашее.
Когато този принцип започне
да
работи в човека, той ще го направи щастлив.
Следователно, всяко сетиво възприема известен род впечатления, каквито друго сетиво не може
да
възприеме.
Някой е здрав, страхува се, че може
да
се разболее.
Действително, само Бог може
да
направи хората щастливи.
Някой е добър, страхува се, че може
да
изгуби добрината
си
,
да
стане лош.
Човек човека не може
да
направи щастлив.
Ако дигне ръката
си
нагоре, човек придобива съвсем особени впечатления, различни от тия, които всеки пръст отделно придобива.
Някой е учен, страхува се
да
не изгуби знанието
си
,
да
стане невежа.
За
да
дойде до истинската вяра, човек трябва
да
познава
себе
си
, вътрешно и външно; той трябва
да
мисли,
да
чувствува.
Когато дигне нагоре само показалецът, с това човек иска
да
каже: Едно давам за Бога, четири за мене.
Този е неестественият страх, от който хората трябва
да
се освободят.
Как може човек
да
познава външния свят, ако не познава строежа и функциите на своите органи?
Ако дигне двата
си
пръста, той иска
да
каже: Две давам за Бога, три за мене.
Човек не трябва
да
се страхува от Онзи, Който го е създал.
Достатъчно е
да
свържете мисълта
си
с Божията, за
да
изчезне всякакъв страх от вас.
Това значи: Дай всичко за Бога!
Според мене, като основа на вътрешния страх в човека седи желанието му
да
се удоволствува в живота.
Когато човек се отчая и дигне ръцете
си
нагоре, тогава му се помага.
Човек се страхува
да
не осиромашее и
да
няма, какво
да
яде и
да
пие.
Значи, чрез своите пръсти вие можете
да
се свържете с разумни същества, които са готови всякога
да
ви помагат.
Ако
си
скъперник, дигни ръцете
си
нагоре.
Той се страхува
да
не изгуби здравето
си
,
да
не може
да
използува живота с всички негови удоволствия.
Ако
си
проповедник, дигни ръцете
си
нагоре.
Той се страхува
да
не стане лош, за
да
не изгуби доброто мнение и разположение на хората.
Следователно, когато повдигнете показалеца
си
, вие се свързвате със същества от по-висок свят и съзнавате, че с тях заедно, всичко можете
да
направите.
Да
дигнеш ръцете
си
нагоре, значи,
да
бъдеш готов
да
дадеш всичко.
Днес всички хора се безпокоят все за малки, за дребни работи: учени, професори, проповедници, майки, бащи, управници – всички се безпокоят, какво ще стане със света, какво ще стане с народите.
Сам човек нищо не може
да
направи, но с Бога всичко може
да
постигне.
Никой човек не може
да
благославя по този начин.
Няма по-голямо нещастие за човека от това,
да
пострада един от неговите пръсти, било на дясната или на лявата ръка.
Да
благославя така, това значи
да
даде всичко, каквото има.
Ръцете на човека са велико благо, което му е дадено на земята.
Само Бог може
да
благославя.
Англичаните, французите, германците, русите – всички ще бъдат посети в земята, отдето отново ще поникнат.
Затова, като става сутрин, нека всякога благодари за великото благо, с което може
да
разполага.
От ръцете зависи развитието на ума и на сърцето на човека.
Сега не остава нищо друго, освен
да
благодарите, че сте дошли на земята.
Да
помилва някого,
да
направи добро,
да
напише писмо, това зависи от деликатната му и красива ръка.
Благодарете за телата, за очите, за ушите, за добрите мисли и чувства, които ви са дадени.
Това е посяване, заравяне на семената в земята, за
да
поникнат отново,
да
започнат нов живот.
Ще кажете, че слонът работи с хобота
си
.
Благодарете за благоприятните условия, които ви са дадени за реализиране на вашите стремежи и желания.
Да
се страхувате от мисълта, какво ще стане с вас след сто години, това показва, че не разбирате законите на природата.
Възможно е, но като човек аз бих предпочел
да
работя с ръката
си
, отколкото
да
я заместя с най-големия хобот.
Третият фактор в живота, който е причина за страданията, това е човешката любов.
Няма по-красив уд от човешката ръка.
„Ако говоря с человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не се ползувам." Следователно, за
да
придобиете знание,
да
се ползувате от живота, вие трябва
да
минете през вратата на любовта.
Хората говорят теоретически за любовта: говорят за Божествена любов, без
да
я разбират.
Ако я разгледате физиологически, биологически и психологически, ще видите, че тя съдържа неоценими богатства.
Желая всички
да
бъдете учени, но без дипломи.
Казвам: Ако говоря с человечески и ангелски езици и любов имам, аз съм нещо, което може
да
се ползува от условията на живота.
НАГОРЕ