НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
727
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
727
:
1000
резултата в
7
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Царският път на душата
,
РБ
, 7-те езера, 7.8.1935г.,
Съблюдавай разумния порядък на Божествената Душа, в който силата предшества свободата; свободата предшества светлата мисъл; светлата мисъл предшества добрите чувства; добрите чувства предшестват добрите постъпки.
По този път се постига щастието, което търсиш.
Ти не
си
пратен на земята
да
глождиш изоставените кости на твоите предци.
Бъди благодарен на това, което ти е дадено!
2.
Млад, възрастен и стар
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 9.8.1935г.,
Затова Христос казва: „Ако светът ви ненавижда, знайте, че преди вас мене е възненавидял“.
На какво основание светът ненавижда учениците Христови?
Христос продължава по-нататък: „Ако бяхте от света, светът би любил своето; понеже не сте от света, но аз ви избрах от света, затова той ви ненавижда“.
Помнете: Слугата не може
да
седи по-високо от господаря
си
.
Онези, които ме ненавиждат, ненавиждат и моя Отец“.
Мнозина се запитват защо не могат
да
обичат.
Те не могат
да
обичат, защото не познават Любовта.
Щом мразиш, щом ненавиждаш, ти
си
от света.
Щом обичаш, ти не
си
от света.
Както виждате, за всеки даден случай всяко нещо в живота може
да
се прояви по един или по друг начин.
Виждате едно цвете, което току-що е цъфнало.
– Защото е започнало вече
да
гние,
да
се разлага,
да
изсъхва.
Ако не бяхте отишли при цветето, нямаше
да
изпитате неговата скръб, но същевременно нямаше
да
изпитате и радостта му.
Щом се отдалечите от него, то започва
да
гние,
да
съхне,
да
скърби.
Значи, когато посещавате цветята, те оживяват, цъфтят и се радват; щом ги напущате, щом се отдалечавате от тях, те започват
да
гният,
да
съхнат и
да
скърбят.
Преведете тази мисъл и вижте какво приложение може
да
има в живота.
Вие се стремите към хубавото, което Бог е създал, както към цветята.
Отивате при него, радвате се, благодарите за неговото благоухание.
Щом поседите известно време при великото, красивото, вие веднага търсите друго нещо, искате
да
промените състоянието
си
и напущате хубавото, красивото.
Като усети това, красивото започва
да
губи своето благоухание, вследствие на което се явява скръбта, страданието в живота.
За кого посаждат живот в земята?
За кого житото претърпява страдания?
За кого става нужда
да
го мелят на воденицата?
Ще кажете, че житното зърно минава през страдания заради
себе
си
.
– Не, житното зърно е страдало в земята, на хромеля, в нощвите, в огъня все за другите,
да
вземат от него всичко полезно, каквото съдържа, докато го поставят в затвор.
Като вземете всичко, каквото житото съдържа, най-после го изхвърляте навън като непотребно.
Докато е затворено у вас, житото плаче, скърби, а вие се радвате, скачате и пеете, защото използвате всичко, каквото съдържа то.
Щом го оберете, както трябва, и го изхвърлите навън, вие започвате
да
плачете и
да
тъжите.
Следователно, знайте, че когато се радвате и скърбите, не сте вие, които се радвате и скърбите; житото, което сте приели в
себе
си
, се радва и скърби.
Докато не сте на неговото място, вие сте актьори, които играят чужди роли: излизате на сцената и представяте пред публиката страданието на житото.
Обаче
да
представяте чуждите страдания е едно нещо, а сами
да
страдате е друго нещо.
Да
представяте страданията на другите хора, в това няма нищо реално.
Следователно, когато дойдете на мястото на житото и започнат
да
ви мелят,
да
ви месят,
да
ви пекат,
да
ви ядат, тогава само ще разберете какво нещо е страданието.
– Когато ядат от житото, което е минало през ред изпитания и страдания.
Когато създал света, Бог го украсил с безброй звезди, слънца и планети.
Тогава слънцето запитало Господа: „Каква ще бъде моята работа?
“ Господ му казал: „Твоята работа ще се заключава в това, когато сутрин изгряваш, на хората работа
да
занасяш“.
Оттук ще извадите следното заключение: Човек не може
да
работи, преди слънцето
да
е изгряло; и не може
да
почива, преди слънцето
да
е залязло.
Всеки край, всяко завършено положение носи почивка.
Когато завърши добре работата
си
, човек може
да
почива.
Младият се ражда, възрастният расте, старият умира.
Младият цапа, възрастният чисти, старият уроци дава.
Младият цъфти и връзва, възрастният зрее, старият плодове продава.
Младият на майка
си
пее, възрастният я утешава, старият надписи – закачва и знаменита я прави.
Тези мисли са подобни на законите, с които
си
служат в съдопроизводството.
И тогава, според еди-кой
си
член от закона, този човек се наказва, или оправдава.
Ще дам още едно определение за младия, за възрастния и за стария.
Любовта дава, Истината разпределя, Мъдростта огражда.
Като не разбират тия положения, съвременните хора се натъкват на ред противоречия в живота
си
и се оплакват, че работите им не вървят гладко.
Когато се изкачва по някоя планина, човек обикаля оттук-оттам, търси гладък, равен път.
Той среща на пътя
си
различни препяствия, които му пречат
да
върви напред.
Следователно, когато речта на човека не върви гладко, това показва, че в ума му едновременно изпъкват много мисли, които се сблъскват помежду
си
.
Всяка мисъл иска
да
излезе напред, вследствие на което човек се спъва и речта му не излиза гладко.
От всички мисли, които се сблъскват в ума на човека, той трябва
да
приеме само една, най-съществената и важна, и на нея само
да
даде ход.
От много мисли, от много идеи човек трябва
да
приеме само една.
Не е лесно
да
носи човек голям товар.
Обаче не мислете, че всеки, който не може
да
говори, той има много идеи, много мисли.
Често човек не може
да
говори добре и когато има малко мисли в ума
си
.
Всяка мисъл трябва
да
бъде поетична, музикална, т.е.
да
съдържа в
себе
си
музика и поезия.
За тази цел три фактора трябва
да
се хармонизират в нея: Любовта
да
е млада, Истината
да
е възрастна и Мъдростта
да
е стара.
Ако тези три фактора не са в хармония помежду
си
, мисълта не може
да
върви гладко; тя е лишена и от музика, и от поезия.
Любовта е вечно млада, тя никога не остарява; Истината е всякога възрастна, тя никога не се изменя; Мъдростта е всякога стара.
В този смисъл Мъдростта е всякога стара, без
да
се изменя.
Обаче вие не можете
да
повтаряте,
да
изговаряте една дума няколко пъти по един и същ начин.
За пример, можете ли
да
изговорите думите „любов“ сто пъти наред с една и съща интонация, с едно и също вдъхновение?
Ако на сто души трябва
да
кажете, че ги обичате, като дойдете до последните, вие ще бъдете вкиснати, недоволни от повторението на тази дума.
На първия от тях ще кажете с най-голямо разположение, че го обичате, а на последния ще кажете същото с най-голямо неразположение и досада.
Когато хората се вкисват в Любовта, това показва, че те са дошли до крайния предел на своята любов, до последния човек, на когото трябва
да
кажат, че го обичат.
Когато хората говорят сладко в Любовта, това показва, че те се намират пред първия човек, на когото трябва
да
кажат, че го обичат.
И тъй, за
да
мисли право, човек трябва
да
има светлина.
Когато слънцето изгрява, той вижда ясно цялата местност около
себе
си
и може вече
да
говори за нея, може и
да
я рисува.
Докато слънцето не е изгряло и учен
да
си
, нищо не виждаш, нищо не можеш
да
говориш за нещата.
Щом тази светлина проникне в човешкото съзнание, нещата стават ясни за него и той вижда всичко.
Няма ли тази светлина в съзнанието
си
, човек е в пълен мрак.
Той казва: „Не виждам, не разбирам нещата“.
– „Как
да
не виждаш?
Как
да
не разбираш?
“ – „Ако
си
на моето място, и ти няма
да
виждаш и
да
разбираш.“ Ако съм на твоето място, и аз ще виждам и разбирам като тебе.
Който има Божествената светлина в съзнанието
си
, той сам за
себе
си
свети.
Който няма тази светлина, той носи малка свещица отвън, която ту запалва, ту изгасва и по този начин осветява своя път.
Тази светлина изгасва и отново се запалва, вследствие на което човек се натъква на ред противоречия в живота
си
.
При такива разбирания животът не може
да
се обясни, нито може
да
се измени.
Хората се нуждаят от нови разбирания, които
да
внесат радост и веселие в техния живот.
Животът на съвременните хора е красиво занимание за напредналите същества.
Те оформяват неразбраното и после го предават на хората в стройна, красива система.
Ако напредналите, разумните същества не го разбират, хората по никой начин не могат
да
го разберат.
В това отношение човек представя жива, написана книга, от която всеки може
да
чете.
Само той не може
да
чете от своята собствена книга.
Защо не може
да
чете от вашата книга?
Кой как мине покрай вас, дойде зад гърба ви и започва
да
чете,
да
се чуди кой е написал тия ценни работи.
Вие можете
да
прочетете написаното на тази дреха само когато я съблечете.
Това може
да
стане при условие, когато някой мъдрец пожелае
да
купи тази дреха.
Щом я продадете, ще облечете нова, чиста дреха.
На кого може
да
се сърди човек?
Човек може
да
се сърди само на онзи, който го обича.
Той не може
да
се сърди на онзи, който не го обича.
Следователно човек може
да
обича само онзи, на когото се е сърдил.
По никой начин той не може
да
обича човек, на когото не се е сърдил.
В нея Христос изяснява на учениците
си
причината на големите противоречия, на които те се натъкнали.
Учениците на Христа очаквали
да
бъдат приети от света с венци, както мнозина са приемали, но не излязло така.
3.
Две естества
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 11.8.1935г.,
На много от вашите желания е определено
да
бъдат продадени и по този начин
да
поддържате живота
си
.
Само при това положение той може
да
бъде свободен.
На много овце е определено
да
станат жертва за господаря
си
.
Да
станат жертва, значи
да
бъдат продадени,
да
бъдат изядени.
Значи свободата на човека е в зависимост от условията, при които се намира.
Ако хора не ги изядат, вълци ще ги изядат, микроби ще ги изядат.
Тия условия могат
да
бъдат външни и вътрешни.
Религиозните хора говорят за свобода, за любов, за идване на Царството Божие на земята, но тяхното разбиране по този въпрос е физическо, материално.
Като умре човек, и него изяждат.
Кой го изяжда?
Земята изяжда човека и затова казват, че земята го поглъща.
Когато сложат човека в гроба, същества от низша култура го изяждат.
Трябва ли
да
проповядвате на човека, че като дойде Царството Божие на земята, той ще има нова, по-хубава, по-голяма къща от старата колибка?
Кое е по-добро за човека: млад ли
да
умре, или стар?
Ако е въпрос за нова къща, още днес той може
да
има такава.
Млад ли
да
го изядат, или стар?
Не е нужно Царството Божие
да
дойде на земята, за
да
има човек нова къща.
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Трябва ли
да
проповядвате на някого, че в идното прераждане ще има хубава, голяма къща?
Ако Христос трябваше
да
бъде изяден, можете ли вие
да
избегнете това изяждане?
И в този живот той може
да
има нова, хубава къща.
Не е нужно
да
умре човек,
да
се роди втори път, за
да
има нова къща.
Не е важно, дали човек ще бъде изяден, или не.
Важно е, обаче, онези, които ви ядат,
да
станат едно с вас,
да
приемат вашия живот.
Важно е, като влезе човек в новата къща,
да
се измени,
да
се прероди вътрешно.
„Който не яде плътта ми и не пие кръвта ми, няма живот в
себе
си
“, казва Христос.
Той съдържа в
себе
си
една реална страна, която ще разберете в бъдеще.
И котката живее заедно с господаря
си
, яде от същия хляб, от който господарят яде, но все котка
си
остава, все същите навици
си
запазва.
Сега няма
да
се спирам върху тази страна на стиха, за
да
не изпаднете в заблуждение.
Като хване мишка, направо с козината я изяжда.
Под „плът и кръв“ Христос разбира онази вътрешна, духовна сила, която излиза от човека и храни другите хора.
Докато е господарят – в стаята, тя не смее
да
пипа нищо, дава вид, че се е възпитала.
Сега, каквото обяснение
да
се даде на този или на онзи стих от Евангелието, ако имате разбиранията на хората от света, нещата пак ще останат неразбрани. Защо?
Щом господарят излезе от стаята, тя веднага намира сиренето или кашкавала и
си
хапва от него.
Като види, че господарят влиза в стаята, тя веднага излиза вън, като че нищо не е пипала.
За
себе
си
те са прави, но не и по отношение на Абсолютното.
В процеса на развитието
си
човек трябва
да
изучава,
да
наблюдава състоянията
си
и
да
се пази от тях.
Както
да
гледат на нещата, страданията и върху тях ще дойдат.
Не само обикновените хора, но и напредналите същества се поддават на състояния, които са вредни.
Никой не може
да
се освободи от страданията.
Те са благо за човешката душа, защото са условия за пробуждане на съзнанието.
В това отношение страданията са от голяма полза, както за отделния човек, така и за цялото човечество.
Каквото предприеме, не може
да
го свърши.
Той изпада в положение на дете.
Знанието носи светлина.
То дава възможност на човека съзнателно
да
служи на Бога.
Мнозина мислят, че първо трябва
да
наредят работите
си
и тогава
да
служат на Бога.
– Не, служи на Бога всяка минута, всеки час, при каквито условия на живота
да
се намираш.
Ако чакаш
да
се наредиш, че тогава
да
служиш на Бога, ти ще изгубиш и тия благоприятни условия, които имаш сега.
Аз ви въвеждам на тази мисъл, за
да
помните винаги, че вие сте конци, тънки като паяжина.
Ако не се съединят в едно, тия конци няма
да
издържат на външните бури и ветрове, на външните сили.
Ако живеете всеки за
себе
си
, ако не се обедините, вашата сила ще бъде като тази на паяжината и ще свършите толкова работа, колкото паякът свършва.
Той се моли, търси начин
да
излезе от едно състояние и
да
влезе в друго.
Обаче, ако всички се обедините в едно, ще свършите определената работа за Бога.
Много хора са определени
да
свършат Божията работа и те ще дойдат!
Да
опиташ,
да
превъзмогнеш,
да
преустроиш нещата, това е истинско знание.
Колкото повече готови хора, колкото повече работници има на земята за Божието дело, толкова повече ще дойдат и от невидимия свят.
Като дойде на земята, хората започнаха
да
Го учат, затова Той казваше: „До кога ще ви търпя?
Когато небесните жители дойдат на земята, те ще наредят работите на земните жители.
“ При Него идваха мнозина и Го запитваха: „Може ли човек
да
напусне жена
си
?
Човек гради къщата
си
и ако се окаже добра, разумното влиза
да
я нареди.
От всички се иска градеж.
Според закона на Моисея трябва
да
я убием с камъни.
Станете добри работници, за
да
заслужите великото благословение.
“ Христос трябваше
да
отговаря на много въпроси.
Какво ще правите един ден, когато Бог вземе всичко, каквото ви е дал?
Като засягам тия въпроси, с това ни най-малко не искам
да
ви създавам нови противоречия.
Ако имате жена, ще я вземат; ако имате син, ще го вземат; ако имате дъщеря, ще я вземат.
Аз не искам
да
предизвиквам и вашите противоречия, защото дъното на реката, през която тече вашият живот, и без това е кално.
Който влезе във вашата река, без
да
иска той все ще раздвижи тази кал, ще размъти водата ви.
При това положение вие ще се уплашите, ще се смутите, ще се чудите какво
да
правите.
Сега ще направя сравнение между вашето положение и това на малкото дете, което всеки ден расте по малко и дохожда до онази възраст, при която физическото растене спира.
Представете
си
, млад, красив момък влиза в едно благородно семейство, което има две красиви моми.
Представете
си
, че един баща има малко дете, на което се радва.
Ако не умее
да
се държи добре, момъкът ще смути целия дом, т.е.
В първо време ризката, дрешките на детето добре прилягат на тялото му, но като дойде към петата година, ризката, дрешката, панталонките на детето стават къси, тесни и бащата му купува нови, по-широки, по-дълги дрешки.
Ако млада, красива мома влезе в един дом, дето има няколко момци, с незнанието
си
да
се обхожда добре тя ще размъти техния живот, ще смути умовете на всички.
Той казва на майката: „Хайде, съблечи детето
да
го окъпем добре и
да
го пременим с новите дрешки“.
Като види сиренето, и тя се влюбва.
Щом се влюби в сиренето, тя веднага го задига.
И котка и човек могат
да
се влюбят и
да
смутят един дом,
да
размътят неговата вода,
да
повдигнат калта от дъното на неговия живот.
Без
да
иска, всеки може
да
смути някого. Защо?
Когато физическото растене на човека спре, когато синът стане на 21 година, бащата пак му носи нови дрехи, но вече не през пет, а през десет години.
Като се размъти дъното на този живот, човек казва: „Защо трябваше
да
стане това нещо?
Синът започва
да
се чуди защо баща му е станал толкова скържав.
Не можа ли
да
се избегне по някакъв начин?
“ За
да
не става това нещо, човек трябва
да
се справи с мътилката на своите желания.
– Не, баща му не е скържав, но не иска безразборно
да
харчи,
да
пилее средствата
си
.
Да
се справиш със силите и теченията на своите желания, това значи
да
ги организираш.
Че
си
влязъл в един дом, че
си
погледнал красивите моми, това не е лошо.
То не може
да
причини раздвижване на калта.
Какво ще бъде положението днес на един баща, който има син или дъщеря, високи четири метра?
Калта се е раздвижила от това, че като
си
погледнал една от красивите моми, ти
си
я пожелал за
себе
си
и
си
помислил, че ще бъдеш щастлив с нея.
Не само, че няма
да
бъде щастлив, но и двамата ще бъдат нещастни и ще се намерят в чудо, какво
да
правят, за
да
излязат от това положение.
Какво трябваше
да
бъде материалното положение на човек, висок четири метра?
И момъкът ще каже същото на момата: „Докато бях при майка
си
, бях любим на нея.
Следователно, за
да
не вадите криви заключения за живота, вие трябва
да
се освободите от вашата стара философия.
Ти ми обеща любовта
си
, но не ми я даде.
Вие
си
представяте живота на небето като този на земята.
Като изнасям тия примери от живота, искам
да
бъдете разумни, правилно
да
разбирате.
Ако представата ви за земния живот поне е права, както и
да
е, но и земният живот не е много понятен за вас.
Ако пък отидете на небето и видите какъв ред и порядък съществува там, сами ще се смеете на разбиранията
си
.
Вие
си
представяте неща, които само на земята ще намерите, но не и на небето.
Кой е виновен в случая: гредата, или онзи, който гради къщата?
Каквито идеали
да
си
представяте, всички ще ги намерите на земята.
Вие
си
представяте рая нещо особено.
Сложите ли такова желание при строежа на вашата къща, в скоро време то ще се огъне, няма
да
издържи.
И най-хубавият, най-красивият рай
да
ми опишете, аз ще ви покажа същия рай на земята.
Какво трябва
да
правите тогава?
Вие не можете
да
си
представите такава красота!
Влизате в една гостилница, изваждате кесията
си
и виждате, че имате пари само за един обяд.
Разумността ви налага
да
хапнете толкова, колкото парите ви позволяват.
Там всяко нещо е на мястото
си
.
Ама гостилничарят бил добър човек, той ще ви даде на кредит
да
ядете, колкото искате.
Който отиде на небето, той ще се изгуби между съществата там, понеже всички
си
приличат.
Всички са като един човек.
Една възможност има
да
познаете приятеля
си
: ако го обичате.
Някой има 50 лева в джоба
си
.
Влиза в една гостилница и казва: „Днес ще
си
заръчам богат обяд.
Всички
си
приличат по поглед, по усмивка, по движения, по облекло.
Че за утре няма
да
имам парче хляб, не искам
да
зная.
Който отиде на небето, той не може
да
се сърди, не може
да
завижда. Защо?
– Защото има всичко, каквото пожелае.
Да
, Господ е помислил.
Той е определил
да
прекараш утрешния ден в пост.
Тук някой хване жена
си
и казва: „Тази е моя жена“.
Тогава ти ще започнеш
да
роптаеш, защото Господ е наредил така.
Той познава жена
си
по очите, по веждите, по носа, по устата, по гласа и т.н.
Господ е наредил добре, но защо ти не разпредели парите
си
,
да
ти стигнат за няколко дена?
Хората се различават външно, а вътрешно
си
приличат, еднообразни са.
Ти трябваше
да
отидеш в някоя евтина гостилница, дето обядът струва десет лева.
Какъвто и
да
е животът на земята, той представя велико училище, предметно учение за хората.
С тия 50 лева ти щеше
да
прекараш пет дена.
Този живот е необходим, той е на мястото
си
.
– Защото противоречията, които съществуват на земята, пречат
да
виждате нещата ясно.
В духовния свят, когато един яде, все едно, че всички ядат.
Както и
да
ги примирявате, противоречията ще
си
останат.
В който дом на духовния свят влезете, никъде няма
да
намерите излишък.
Ако остане нещо, гледат веднага
да
го раздадат.
За сега много неща още не разбирате и няма
да
ги разберете, защото не сте ги опитали.
Теоретически ги знаете, но вътрешно трябва
да
ги разбирате.
Да
ги разбирате вътрешно, това значи тия неща
да
са преминали през съзнанието ви.
Тук всеки гледа
да
се осигури за утрешния ден.
Като ви говоря толкова много, виждам, че има опасност колата ви
да
се претовари.
В Божествения свят осигуровки не съществуват.
И без това колата ви е много натоварена, не трябва
да
се претоваря.
Като очаквате времето, за
да
влезете в Царството Божие, вие сте се натоварили с излишни мисли и желания, които ви спъват в пътя.
Ако искате
да
постъпвате според законите на Божествения свят, всички хора трябва
да
бъдат готови,
да
разбират законите на този свят и
да
се съобразяват с тях.
Разтоварете се малко,
да
стигнете по-лесно.
Ако сте много натоварени, ще забележите, че от година на година губите силата
си
, паметта
си
, мисълта
си
и ставате кисел, недоволен.
Вие искате
да
му помогнете и, като се ръководите от Божествените закони, давате цялото кило маслини на вашия ближен, без
да
мислите за утрешния ден.
Като живеете, вие трябва
да
дойдете до закона на обновяването, на вечното подмладяване, та като заминете един ден за онзи свят,
да
бъдете млади.
Той взима маслините и не се замисля какво остава за вас, а гледа по-скоро
да
си
отиде,
да
не би
да
го извикате назад,
да
си
вземете част от маслините.
И който дава, и който взима трябва
да
постъпва според законите на Божествения свят.
Не е нужно
да
дадете цяло кило маслини на един човек.
И стари
да
сте, щом мислите
да
заминавате за онзи свят, обновете се, станете млади и тогава заминавайте.
На всекиго ще дадете по малко.
С този пример аз само обръщам вниманието ви,
да
знаете каква е волята Божия.
Волята Божия седи в това,
да
разберете реда и порядъка в Божествения свят и
да
живеете според този порядък.
Като живеете по този начин, ще видите, че не сте далеч от Царството Божие.
Като започнат
да
остаряват, хората се страхуват, че ще умрат, ще отидат на небето.
Вие очаквате
да
дойде Христос втори път на земята и тогава
да
влезете в Царството Божие.
Христос и днес може
да
дойде на земята и вие още днес можете
да
влезете в Царството Божие.
Колкото е възможно това
да
стане след хиляди години, толкова е възможно
да
стане и днес.
Когато един жител от небето слезе на земята, той търси старите
да
подмлади, а младите оставя настрана.
Някой очаква всичко от Христа, от Бога, като от свой Баща, Той
да
му помогне.
Той дойде
да
помогне на слабите, на бедните, на страдащите, а не на силните, на щастливите.
Като погледне към тях, Той ще каже: „Нека
си
поспят тези деца“.
Слаби, немощни, бедни са онези, които са изостанали в пътя на развитието
си
, които се намират в смущения, в обезсърчения, в обезсмисляне на живота.
Тези хора имат нужда от насърчение, от светлина.
Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа
си
да
ви научи“.
През това време Баща им чака
да
се събудят от този дълъг сън.
Христос казва: „Не съм вече на света: аз ида при Тебе“.
Значи Христос напуща света и отива при Отца
си
.
С това Той иска
да
каже, че напуща човешките разбирания, човешкия ред на нещата и отива в Божествения свят, дето съществува друг ред и порядък.
Казвате, че Духът ще ви научи, а едновременно с това търсите различни окултни науки, очаквате от тях
да
получите истинско знание.
„Отче светий, опази в името
Си
тия, които ми даде, за
да
бъдат едно, както ние“.
Окултната наука не показва пътя на човека, нито му дава начини за живеене.
Когато всички станем едно, тогава сегашният и бъдещият живот ще представят един велик, непреривен живот.
Да
се занимаваш с окултизъм, значи
да
се занимаваш с условия, при които животът може
да
дойде.
Всичко, което е скрито, не е окултно.
Като говоря за двете човешки естества, мнозина мислят, че могат лесно
да
се освободят от първото
си
естество – от естеството на плътта.
За пример, някой падне на земята и счупи крака
си
, или се удари някъде силно.
Каквото
да
се говори, каквото
да
се пише в Свещените книги, невъзможно е човек
да
се освободи от естеството на своята плът.
За
да
мине болката му, той започва леко
да
се разтрива по гръбначния стълб, или на други места.
Животът на духа и животът на плътта, колкото и противоположни
да
са един на друг, толкова са и необходими за човешкото развитие.
Това показва, че известни места на организъма съдържат в
себе
си
скрита жизнена енергия, която лекува болните места.
Без живота на плътта не може
да
има никакво развитие, никакъв прогрес.
Не се смущавайте от нея, но стремете се
да
я подчините на духа, тя
да
му слугува.
Хората заболяват по единствената причина, че прекъсват връзката
си
с Божествения свят, вследствие на което се лишават от енергиите на този свят.
Възпитавайте плътта
си
във всички направления.
За
да
бъде здрав, човек трябва
да
има дълбоко вътрешно разбиране на нещата; той трябва
да
бъде спокоен, от нищо
да
не се плаши.
Вие сте дошли на планината и докато се аклиматизирате, ще бъдете готови на всичко.
Не е въпрос
да
се измъчвате,
да
гладувате, но
да
оставате поне малко гладни.
Много от вашите стари болести ще се явят – това
да
не ви смущава.
Ако хлябът е сух, сложете го на пара
да
омекне; ако е мокър, сложете го на огъня
да
се опече; ако е малко прашен, оцапан, измийте го с гореща вода.
В организма стават различни реакции, които, при тези условия, са в реда на нещата.
Ако нямате нищо друго, освен хляб, представете
си
мислено, че на масата пред вас са сложени маслини или круши и че от време на време
си
взимате по една маслинка или круша.
Щом сте дошли на планината, ще гледате тук
да
оставите непотребното, старото, хилавото и
да
възприемете от нея здравото, чистото обновяващото.
Направете днес следния опит: постарайте се
да
прекарате този ден спокойно, тихо,
да
се пазите от гняв, от спор.
Прекарайте този ден така, че на никого
да
не кипне млякото – на ваш език казано.
Хлябът съдържа в
себе
си
всички хранителни материали.
Така ще провери всеки за
себе
си
, докъде е достигнал в самовъзпитанието и самообладанието.
Пророкът предава нещата, както ги вижда, и то от такова разстояние, от което най-добре ги схваща.
В него ще намерите всичко, каквото пожелаете.
Всеки сам
да
се въздържа,
да
търпи, а не отвън
да
го въздържат.
Той вижда какво правят хората, но не намира изходен път от положението, в което се намират.
Дойде някой при мене, седне и започне
да
говори.
По отношение на хората пророкът се намира в положение на кредитор, който има
да
взима.
Хлябът съдържа всичко, каквото различните ястия съдържат, само че представени в друго състояние, а не както в сготвените материали.
Понеже му е приятно
да
седи повечко, той започва
да
преповтаря една и съща песен.
Той знае само, че трябва
да
му се плати, но как ще му се плати, не се интересува.
Хората днес употребяват бял, черен хляб, симид, баклава, но всичко това е приготвено все от тесто.
Докато длъжникът не плати дълга
си
, между кредитора и него не могат
да
се възстановят правилни отношения.
От моя страна аз трябва
да
имам търпение
да
го изслушам внимателно.
Докато длъжникът не плати дълга
си
, кредиторът не може нищо
да
му проповядва.
Днес хлябът има право на гражданство навсякъде.
Аз често правя опити върху
себе
си
.
Каквото
да
му проповядва, длъжникът не иска
да
слуша.
Човек може
да
живее само с хляб.
Разбойници хванали един американски мисионер, който започнал
да
им проповядва.
Той искал
да
ги запознае с Евангелието.
Каквото и
да
яде, човек трябва дълго време
да
дъвче храната
си
.
Мнозина ядат кокошки, агнета.
В това отношение всеки сам може
да
служи като пробен камък за онова, което говори.
Само с красиви думи тази работа не става.
Те могат
да
ядат всичко, каквото желаят, важно е, обаче, дали самите кокошки и агнета са съгласни
да
ги колят.
Изпитвайте нещата първо върху
себе
си
и като се уверите в тяхното добро влияние, прилагайте ги върху другите.
Всяко нещо, което вършите, трябва
да
бъде съзнателно.
“ Сега и вие не трябва
да
живеете с илюзии, като този американски мисионер, че хората, между които живеете, лесно ще се споразумеят, лесно ще заживеят братски.
Като говоря тези неща, мнозина от вас бързат, искат
да
ги споделят със своите близки и познати.
Забравете всички болести, всички страдания и мъчнотии.
Лесно е
да
се каже, че работите ще се оправят, че Царството Божие ще дойде на земята, че хората ще станат братя помежду
си
, но мъчно се постига това.
Като дойде някоя болест при вас, питайте я, каква услуга иска и кажете ѝ, че сте готови
да
направите всичко заради нея.
Като изнасяте своята сила, своите знания и богатства пред хората, с това събуждате в тях желания и те
да
имат същите блага.
Това не става във времето на Христа, няма
да
стане и във ваше време.
Естествено е човек
да
желае
да
бъде богат, силен, учен.
Вие искате
да
постигнете тия неща още днес.
Всеки може
да
има тия блага, но съществува известен ред, по който нещата се придобиват.
Нито в сегашния живот, нито в бъдещия може
да
се говори за идване на Царството Божие на земята. Защо?
За
да
бъде богат, силен или учен, човек трябва
да
разполага с известни възможности в
себе
си
за придобиване това богатство.
Между него и всяко едно от тия блага трябва
да
има известно съответствие.
Докато живее само в плътта
си
, човек никога не може
да
придобие безсмъртие.
Богатството, знанието представят товар, за носенето на който се изисква сила.
Бог създаде човека и го направи от две вещества: от материя, т.е.
Който има здрав гръбнак, само той може
да
носи тия блага на гърба
си
.
Който няма здрав гръбнак, той трябва
да
носи товар според силите
си
.
Когато някой акробат върви по въже, вие го гледате, изживявате всичкия страх заради него.
Пръстта всякога ще
си
остане пръст.
За
да
не изпитвате дълго време тежестта ѝ, вие трябва
да
я пуснете на свобода,
да
не я държите затворена.
Той върви по въжето спокоен, а вие се измъчвате, притеснявате се
да
не падне.
Тя не може
да
наследи Царството Божие.
Идеите са семена, които трябва
да
се посадят, за
да
израстат и
да
дадат плодове.
Същото нещо може
да
се каже и за вашите болести и страдания.
Това, което е от земя, на земята ще
си
остане, няма
да
влезе в Царството Божие.
Защо ще храните идеи, ако не можете
да
ги посадите?
„Плът и кръв няма
да
наследят Царството Божие“.
Гледате един авиатор, че лети по небето, а вие долу се страхувате заради него.
Разумността изисква
да
посаждате идеите
си
на добра, на благоприятна почва.
Добрият човек представя плодородна нива, разработена почва, на която можете
да
посаждате Божествените идеи.
Сега, съгласни ли сте
да
направите опита за цял ден?
Няма защо
да
се плашите, това са все материални работи.
Трябва ли
да
се плашите, че един от прозорците ви е счупен?
За вас е много цял ден
да
се въздържате от гняв, от спор.
Трябва ли
да
се смущавате, че някой ви казал една обидна дума?
Колкото бодили имате в
себе
си
, сейте ги на такава почва.
Не е лесно
да
прекарате цял ден в хармония: в обхода, в поглед, в думи, в мисли, в чувства и в постъпки.
Това са материални работи, пред които човек не трябва за дълго
да
се спира.
И бодилите трябва
да
растат.
Не е въпрос
да
се плашите, но всеки трябва
да
живее, както живеят на небето.
За
да
можете
да
издържите до обяд опита, произнасяйте думите: „Аз и Отец едно сме“.
Бог работи за нас и ние трябва
да
работим за него!
Като погледнете човека, отвън изглежда благочестив, смирен, а отвътре се бушува, смущава се духът му, вследствие на което вътрешно той се раздвоява.
Това не е за осъждане.
Обикновено човек се стреми
да
се покаже такъв, какъвто не е в действителност.
Можете ли
да
осъждате човека за това, че яде?
Каквото
да
прави, обаче, докато дава предимство на плътта, на животното в
себе
си
, той все животно ще
си
остане.
То мисли единствено
да
задоволи своите нужди, а за Царството Божие ни най-малко не се приготвя.
И после ще търси начин, как
да
се изчисти.
Животното иска хляб,
да
задоволи нуждите
си
.
Щом задоволи глада
си
, за нищо друго не мисли.
Като не разбират в какво се заключава волята Божия, те искат
да
наложат своята воля, искат
да
изменят реда и порядъка на нещата в живота.
Те искат
да
подчинят Божествения ред и порядък на човешкия.
Когато се казва, че духът не отпада, разбираме Божественото, духовното начало в човека.
Бог всичко дава доброволно.
Само то не отпада.
Той задоволява нашите нужди, но по никой начин не позволява
да
подчиним Божественото на човешкото.
Всички потици, всички стремежи в човека се дължат на Божественото в него.
Ние трябва
да
приемем Божественото в
себе
си
– няма друг изходен път.
Всички хора се намират пред една задача –
да
се справят с материалната каша на своя живот.
Те не са пратени на земята
да
живеят в тази каша, но
да
я използват за създаване на по-добри условия в живота
си
.
Задачата на всеки човек седи в това,
да
вижда Божественото в
себе
си
и
да
Го разбира.
С тази каша те могат
да
измажат къщите
си
,
да
ги изчистят,
да
ги направят удобни за живеене.
Ще дойде ден, когато всички хора ще дадат ход на Божественото начало в
себе
си
, ще приемат Божествения ред и порядък.
Не е въпрос човек
да
се меси в тази каша, но трябва
да
я сложи на работа.
Дойдат ли до това положение, хората ще придобият онзи вътрешен мир, към който се стремят.
Трябва ли след това
да
им се проповядва?
Заекът не може
да
разчита на своята вяра, нито на своята сила.
Да
кажете на някого, че хората трябва
да
се обичат, това значи
да
го накарате
да
дава.
Единственото нещо, на което заекът може
да
разчита, това са неговите дълги крака.
Любовта подразбира два момента: или дава, или взима.
Щом види опасност, той трябва
да
бяга – нищо повече.
Когато двама души се обичат, единият дава, другият взима.
Който обича, той дава; когото обичат, той взима.
Щом бяга, той може и
да
мисли.
Любов има и в даването, и във взимането.
Човек трябва
да
мисли право.
Ако посетите някой болен, вие ще изразите любовта
си
, като вземете нещо от него.
Дошъл един човек на планината и, от голяма ревност, един от братята му забранил
да
пуши тютюн.
Той се оплаква, че му забранили
да
пуши.
Ако сте силен човек, вие взимате болката му и я впрягате на работа.
Казвам: Този, който ти е забранил
да
пушиш, сам не е разбирал какво трябва
да
прави.
Ето, виж, тук на десетина места са наклали малки огньове, запушили са цялата местност, а на тебе казват
да
не пушиш.
В дадения случай болестта играе роля на кон.
Както те имат право
да
палят огньове, така и ти имаш право
да
пушиш.
Обаче всеки човек не може
да
впряга болестта на работа.
Той носи огъня в устата
си
.
Според нашите твърдения, обаче, всяка болест, впрегната в колата като кон, може
да
се предаде на всеки човек.
С това той иска
да
каже, че
си
приличате.
Достатъчно е
да
застанете зад коня, за
да
ви ритне с крака
си
и
да
ви причини болка.
Следователно болестта може
да
се уподоби на здрав, красив, енергичен кон, пълен с живот, който не знае как
да
управлява своята енергия.
Ще кажете, че не е позволено
да
се пуши тютюн.
Съвременните хора се плашат не само от болести, но те се плашат от страдания и от мъчнотии.
Не е позволено
да
се пуши тютюн, но и живи клекове
да
се горят не е позволено.
На какво се дължат някои от страданията и мъчнотиите на хората?
Не е въпрос
да
се оправдава пушенето на тютюн, нито пък може
да
се забрани кладене на огън.
Те се дължат на силните желания, които имат в
себе
си
, но за които нямат средства, нямат сили
да
ги реализират.
Ние не сме против огъня, но поддържаме идеята, че огънят трябва
да
е без дим, без пушек.
Щом нямате възможност
да
реализирате желанията
си
, подарете ги на някого, той
да
ги реализира.
За
да
поддържате едно силно желание в
себе
си
, нужни са много средства.
Скъпо струват силните желания!
Това значи
да
дойдем до електрическата енергия.
Дойде на ума ви някоя красива мисъл, някоя велика идея, но вие сами не можете
да
я реализирате.
Само електрическата енергия може
да
даде огън без дим.
Щом не можете
да
я реализирате, кажете я на някого, той
да
я реализира вместо вас.
Тъй щото, когато искате
да
забраните на някого
да
не пуши, дайте му една по-висока идея от обикновената.
Вие я държите в
себе
си
, чакате благоприятни условия за реализирането ѝ и като не успеете, страдате, измъчвате се.
Кажете му, че той може
да
пуши, но нека намери такъв тютюн, който
да
не дава дим и
да
не съдържа в
себе
си
никакво наркотично вещество.
Няма защо
да
страдате.
Като кажете така, в този човек ще се събуди нова мисъл и той ще започне
да
мисли.
Кажете я на някого и радвайте се, че той ще може
да
я реализира.
На всеки трябва
да
се даде свобода,
да
се прояви според съзнанието
си
.
И тъй, когато не можете
да
се справите с идеите, които дохождат в ума ви, направете това, каквото овчарят прави.
Не упражнявайте никакво насилие върху съзнанието на човека.
Всеки трябва доброволно
да
прави това, или онова.
И наистина, всеки се стреми към свобода.
След десет години той има хиляда овце, после овцете му стават две хиляди, три хиляди и т.н.
Кога може човек
да
бъде свободен?
За
да
бъде свободен вечер, като
си
ляга, леглото му трябва
да
бъде два пъти по-широко, отколкото е той сам, за
да
може лесно
да
се обръща на една или на друга страна.
Той избира най-хубавите овце и ги продава.
Ако леглото е широко, колкото тялото му, по никой начин той не може
да
бъде свободен.
Ако дадат на човека храна, колкото на пчелата, може ли той
да
бъде свободен?
Какво ви пречи
да
изнесете вашите желания на пазара,
да
ги продадете и
да
ги превърнете в пари?
4.
Божественият ръб
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 12.8.1935г.,
Така постъпва умният човек, който в случая може
да
е някой селянин.
Ученият се заинтересува от селянина, влиза в разговор с него и между двамата се създава приятелска връзка.
Глупавият, обаче, и
да
види, че умният се нуждае от подложка за инструментите
си
, ще стои настрана и ще гледа като аристократ.
Той даже не се сеща
да
подложи гърба
си
в услуга на учения.
Срещам в гората овчар, който носи на гърба
си
агне.
Вълкът не носи ли агнето на гърба
си
?
Като задигне някое агне от кошарата на овчаря, вълкът го слага на гърба
си
и бяга с него.
Овчарят е добродетелен, милосърден, само ако е намерил агнето в гората и го носи на майка му.
Но ако го е взел от кошарата и го носи на пазара,
да
го продаде за клане, той не е добродетелен човек.
Значи, когато силният услужва на слабия безкористно, той прави добро.
Разликата между услугата на добродетелния овчар и тази на вълка можем
да
сравним със следния пример.
Господар има двама слуги.
След това господарят дава друга сума на втория слуга
да
я занесе на един негов приятел.
Господ казва на овчаря: „Вземи агнето и го занеси на майка му“.
Обаче, каквото носи, вълкът го слага в банката на свое име.
Предполагам, че не му е отговорил направо на въпроса, но трябва
да
е казал: „Едно зная – работата на Христа на земята беше много трудна.
“ Ще питате, дали великите хора страдат.
Страданията на великите хора са много по-големи от тия на обикновените.
Колкото по-велик е човек, толкова по-големи са неговите страдания, толкова по-страшни са неговите разочарования.
За
да
разберете каква е разликата между страданията на великия и на обикновения човек, представете
си
две бременни жени.
И едната, и другата носят плода в утробата
си
по девет месеца, но в деня на освобождението
си
едната ражда живо дете, а другата – мъртво.
Първата се радва, че се е родил човек на света, но за нея се откриват нови изпитания и страдания, нови грижи и мъчнотии.
Той е изложен на постоянни грижи, на постоянна работа, но всичко това се увенчава с успех.
Втората жена, която ражда мъртво дете, скърби, плаче, но след време всичко забравя.
Умният ражда живи деца, а глупавият – мъртви.
Ако родиш живо дете, светия
си
, ако родиш мъртво, обикновен човек
си
.
Това значи: по плодовете ще познаете, дали човек е добър, или лош.
„Жена, кога ражда, на скръб е“ – този стих се отнася до вътрешната страна на живота.
Раждането е дълбок вътрешен процес, по който се различава светията от обикновения човек.
Оставете личните въпроси настрана.
Като чуят, че искате
да
служите на Бога, ще искат услуги, ще искат
да
им правите добрини.
Правете услуги на хората, правете им добро, без
да
казвате на кого служите.
В Персия живял един турчин светия, който имал много последователи.
Един ден той решил
да
изпита последователите
си
,
да
види колко от тях са верни на учението.
За тази цел той събрал последователите
си
и им казал: „Имам заповед от Аллаха
да
ви изколя всички.
Онези от вас, които са готови
да
се пожертват и
да
изпълнят волята на Аллаха, нека влязат в определената за това стая“.
Явили се хиляди души, но само двама се решили
да
влязат вътре.
Двамата души били един млад момък и една млада мома, които се обичали.
Момъкът погледнал момата и казал: „Аз трябва
да
се пожертвам!
В това време светията заклал един овен и пуснал кръвта му
да
тече навън.
Като видели кръвта, последователите, които чакали вън
да
видят какво ще стане, уплашили се и избягали.
Сега на вас казвам: Трябва
да
учите!
Животът е велико училище, велик университет.
Като влезете в него, трябва
да
учите.
Учениците в обикновените училища
си
служат с различни хитрини: преписват едни от други, пишат някои формули по ръкавите
си
, на ръцете
си
и т.н.
В университета на живота не се позволяват никакви хитрини.
Всеки сам трябва
да
учи.
Хиляди години можеш
да
учиш, докато научиш нещата така, че никога
да
не ги забравиш.
Има християни, свършили учението
си
с матура, а има такива, които са свършили без матура.
Направете превод на думата „матура“ в християнски смисъл и тогава елате
да
говорите.
Лесно е
да
се говори теоретически: „
Да
живеем за Господа,
да
се пожертваме за Него,
да
се обичаме,
да
сме братя,
да
живеем общо и т.н.“ Това са общи изрази, които не са приложени.
Да
живеете общо, това не подразбира физическа близост.
Двама души могат
да
имат нещо общо помежду
си
, въпреки това един от тях
да
е на единия край на земята, а другият – на противоположния край.
Щом има нещо общо между тях, те ще се срещат с аероплани – с мисълта
си
, и пак ще се отдалечат.
Сега някои хора са едва на стотина метри едни от други и казват, че са много отдалечени.
Те не знаят, че за
да
живеят добре, трябва
да
са на известно разстояние едни от други.
Като са раздалечени, те няма
да
виждат погрешките
си
.
Хората нямат представа какво значи „далеч и близо“.
Допуснете, че всички хора на земята се намират в седем концентрични сфери, поставени една в друга.
Представете
си
, че един от хората на най-вътрешната сфера намери един малък отвор и влезе в съседната по-голяма сфера, между други хора.
Той ще изпита различието между едната и другата сфера, но ще се почувства далеч от ония, с които е бил в първата сфера.
Така той ще минава от една сфера в друга, докато дойде до най-външната, дето ще се почувства много далеч от първите свои съжители, но затова пък съвършено свободен от всякакви връзки.
Следователно стремете се
да
излезете от центъра към периферията на по-голямо разстояние един от друг!
Щом усетите, че сте близо до хората по плът, повдигнете мисълта
си
така, като че не живеете на земята, като че нищо не ви засяга.
Хората около вас могат
да
пеят,
да
играят,
да
скачат, вие ще бъдете тихи и спокойни, като че не сте между тях.
Всички хора искат
да
бъдат разумни, но условия се изискват за разумността.
За пример, децата които се раждат в сегашната епоха са по-разумни, по-умни от ония на миналата епоха.
Като се родят отново, те ще бъдат по-умни.
Баща и син пътуват с магарето от селото до близкия град.
Бащата се качил на магарето, а синът вървял пеш.
Синът ти трябва
да
се качи на магарето, а ти
да
вървиш пеш“.
Бащата слязъл от магарето и качил сина
си
на него.
Защо трябва бащата
да
ходи пеш?
Вместо
да
яздите магарето, сложете го на гърба
си
и така вървете“.
Той искал
да
научи нещо от съветите на хората, но въпрос е сега, кой съвет е правият?
Че много от съвременните хора мислят повърхностно и то главно върху онова, което Първата Причина е създала.
За пример, като погледнете наоколо, вие виждате голямо безредие: камъни, скали – всичко е в пълен безпорядък.
Докато съществува този безпорядък, вие не можете
да
четете, не можете
да
разберете какво е писала природата.
Книгата, която е изнесена пред вас, е разхвърляна: листа, корици, заглавия – всичко е разбъркано.
Щом сте дошли на планината, вие трябва
да
възстановите първичния ред на нещата, всичко
да
поставите на своето място и тогава
да
четете.
Голяма красота се крие в тази разхвърляна книга, но човек трябва
да
разбира тази красота,
да
може
да
я използва.
Като работите върху
себе
си
, като се вдълбочавате в явленията на природата, не мислете, че ще разрешите всички въпроси изведнъж. Защо?
– Защото във вас още не са развити ония чувства и способности, чрез които можете
да
изследвате нещата.
Не е лесно
да
стане човек господар на едно свое чувство или на една своя способност.
За пример, много време е нужно, докато човек научи как и къде
да
проявява своето милосърдие или докато се научи
да
наблюдава,
да
прави връзка между причини и последствия на нещата.
Ако не знае как
да
се справи с тщеславието
си
, човек може
да
си
създаде ред неприятности.
Човек живее едновременно с много от своите чувства, затова трябва
да
знае как
да
манипулира с тях.
Щом знаете това, като ученици на тази Школа вие трябва
да
работите върху
себе
си
,
да
се самовъзпитавате.
Ако не работите съзнателно и с Любов върху
себе
си
, ученикът може
да
се натъкне на опасността
да
излезе преждевременно от Школата.
Някой може
да
напусне училището още от първи клас, друг – от втори клас и т.н.
Ученикът трябва
да
работи върху чистотата, върху справедливостта, върху обходата,
да
развива в
себе
си
чувството Любов към Бога.
Това са трудни задачи, както за учителя, така и за ученика.
Теоретически лесно се предават методите, но практически мъчно се прилагат.
За
да
се огрява от всички страни, земята трябва
да
се върти около оста
си
.
Следователно, за
да
развие всички свои чувства и способности, човек трябва
да
бъде всякога буден,
да
не изгуби добрите условия на живота
си
.
За пример, за
да
развие милосърдието
си
, човек трябва
да
бъде обкръжен от хора, които имат нужда от него.
Вие не можете
да
помагате на хора, които не се нуждаят от вашата помощ.
Когато постъпва в Божествената Школа, ученикът трябва
да
бъде здрав.
Болният не може
да
влезе в Школата, защото вниманието му ще бъде насочено изключително към болестта.
Те му препятстват
да
върви напред.
Когато изтъква пред учениците
си
една погрешка, учителят няма предвид едного, но всички.
Казвате, че еди-кой
си
е горделив.
Честността е в зависимост от чувството на самоуважение в човека.
Човек трябва
да
бъде справедлив към всички живи същества.
Когато развива едно или друго чувство, човек се поставя на изпит, сам
да
види докъде е стигнал.
Ако не държи матура за всеки клас, ученикът ще изпадне в заблуждение
да
счита, че знае много, че има право
да
изправя другите хора.
– Не, всеки трябва
да
знае, че той е причина и за злото, и за доброто в света.
Някой отива при свой приятел
да
го морализира,
да
го учи какво
да
прави.
Приятелят сам вижда погрешките
си
и се мъчи
да
ги изправи – няма защо ти
да
му четеш морал.
Като сте дошли на планината, изучавайте линиите на огъванията,
да
видите тяхната красота.
Нещата в природата са осмислени.
Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества.
За обикновения човек всички неща в природата са разхвърляни; за учения всички неща в природата са на място поставени. Защо?
Формите на земята ще стават все по-красиви и съвършени.
По този начин ще се приспособите към силите на природата и ще ги използвате правилно.
Иначе те ще ви противодействат: щом силите на природата ви противодействат, вие ще харчите енергията
си
без
да
се ползвате от тях.
Всяка частица от планината е свързана с разумното начало, което работи по природата.
Те очакват Бог
да
ги очисти.
Следователно, като се качвате в планинските върхове, мислете за службата която те изпълняват в природата, за
да
се свържете с разумността в нея.
Помнете: където и
да
ходите – по езера, по планини или върхове, работете съзнателно, учете и прилагайте.
За
да
се очистите, от всички се изисква работа.
И богати
да
сте, пак ще работите.
Провидението ще ви постави на последно място, за
да
ви научи
да
работите.
То няма
да
сложи пари в банката на ваше име
да
ви осигури.
Божествените закони не позволяват никакво осигуряване.
Когото срещнете, всеки казва, че не иска
да
греши.
Няма защо
да
се връщате към буквара.
Едно е важно за вас:
да
се освободите от вашата воля.
Какво значи
да
се освободите от вашата, от човешката воля?
Представете
си
, че вървите по билото на една планина, която от двете страни е стръмна.
Да
се освободиш от човешката воля, значи
да
се научиш
да
пазиш равновесие.
Докато слизаш надолу, ти
си
в човешкия ред на нещата, ти изпълняваш своята воля.
Щом започнеш
да
пъплиш нагоре и
да
вървиш по ръба, по билото на планината, без
да
се подхлъзваш наляво и надясно, ти
си
в Божествения ред на нещата, ти изпълняваш Божията воля.
Обаче трябва
да
се прави разлика между съзнателно слизане и подхлъзване.
Ще кажете, че подхлъзването, падането, клатушкането на една и на друга страна е грях, престъпление.
И като видите, че някой греши, вие сте готови
да
го осъдите.
– Не, когато виждате чуждите погрешки, считайте, че вие грешите.
Научете се в лицето на всички
да
виждате
себе
си
.
Като постигнете това, в погрешките на хората ще виждате свои погрешки и в добродетелите на хората ще виждате свои добродетели.
Както минавал един човек по него, мостът се срутил и човекът
си
счупил крака.
Той веднага
си
казал: „Кой е построил този слаб мост, че трябваше
да
падна и
да
счупя крака
си
?
“ Ти, който питаш, трябва
да
знаеш, че погрешката е твоя.
Като видят, че някой греши, те дебнат
да
го уловят, а не се спират
да
разсъдят малко,
да
видят, че погрешките на другите са и техни погрешки.
Докато виждате погрешките на другите хора, трябва
да
знаете, че и вие имате същите погрешки.
Докато виждате добродетелите на другите хора, ще знаете, че и вие имате същите добродетели.
Който вижда погрешките на другите хора, а не вижда своите, той не е от напредналите, и върви в крив път.
Това са елементарни работи, от които трябва
да
се освободите.
Умни трябва
да
бъдете!
Като види, че някой учен носи инструменти, с които
да
прави изследвания, а няма къде
да
ги постави, умният веднага се навежда, подлага гърба
си
и казва на учения: „Моля, сложете инструментите
си
на моя гръб“.
Ученият му благодари за услугата, използва гърба му и свършва работата
си
.
5.
Новораждане
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 14.8.1935г.,
Като не разбират закона, мнозина се утешават с мисълта, че когато заминат за другия свят, тогава поне ще бъдат на небето при добри, богати условия.
Влизането в небето при богати условия е във връзка със закона на новораждането.
Христос казва: „Ако се не родите изново, не можете
да
влезете в Царството Божие“.
Само роденият от Духа е господар на условията.
Болният се нуждае от чужда помощ, а не здравия.
Той не се нуждае от външна помощ.
Здравият може
да
се уподоби на човека, роден от Духа.
И тъй, животът, като Велика Школа, предвижда два пътя за хората: пътят на страданието и пътят на хромела.
Който избере първия път, той ще се посее като житно зърно на нивата, където ще мине през ред изпитания и страдания; който избере втория път, той ще остане с години в хамбара, отдето един ден ще го прекарат през хромела.
За предпочитане е човек
да
бъде посят на нивата, отколкото
да
мине през хромела.
На нивата той ще има възможност
да
расте,
да
цъфти и плод
да
връзва.
Повечето хора днес минават през хромела, вследствие на което измират, изчезват, без
да
остават следа.
Чрез страданията човек се готви за по-висок живот от този, през който днес минава.
Житото страда и се учи от страданията
си
, а хората, които го ядат, се ползват от неговите уроци, както и от благата, които съдържа в
себе
си
.
Важно е това, което сега става, което човек днес още може
да
направи.
То няма
да
дойде отвън.
Житното зърно съдържа в
себе
си
възможности, а светлината, топлината, въздухът и водата са условия, при които житното зърно може
да
прояви своите възможности.
Христос казва: „Ако житното зърно падне на нивата, то дава плод стократно“.
Съвременните хора се плашат от страданията.
Каквото
да
правят, те неизбежно ще минат през страдания.
Големи или малки, страданията следват всеки човек.
Който предпочете страданията на нивата, той ще расте и плод ще дава; който предпочете страданията при смилането, той ще мине и замине през хромела, без
да
остави плод след
себе
си
.
Ние се стремим
да
освободим житото от хромела.
Никъде не е писано, че житото трябва
да
се мели.
Вие трябва
да
знаете и двата закона – човешкият и Божественият, за
да
разберете вътрешните процеси в живота.
„Ако се не родите изново.“ От какво трябва
да
се роди човек изново?
Новораждането подразбира раждане от Духа.
Като види един човек в лицето му, той вижда брат.
Това учение може
да
се приложи като изкуство за живеене.
Защо ви е чуждият език, ако не можете
да
го приложите за придобиване на знания?
Защо ви е светлината, ако тя не може
да
разкрие света пред вас?
В родения от Духа се събуждат нови чувства и способности, каквито и сам той не е подозирал.
Той вижда нещата и отдалеч, и отблизо.
Той вижда какво става и в този, и в онзи град.
Роденият от Бога не може
да
попадне в мрежата на разбойници.
– Защото всичко предвижда.
Роденият от Бога има светъл ум, с който ясно вижда нещата.
Мнозина се стремят към духовния живот, но те трябва
да
знаят, че духовният живот изисква от човека
да
разбира възможностите, които са вложени в него.
Щом разбира и знае с какви възможности разполага, той може
да
се ползва от благата на живота.
Рибата има една възможност –
да
плава във водата.
Тя не може
да
говори, не може
да
пише, не може
да
слуша лекции.
Ако иска
да
придобие друга възможност освен тази, която има, рибата трябва
да
излезе от водата,
да
напусне тия неблагоприятни условия.
Какво може
да
стане от рибата?
Човек не може
да
стане, но тя има възможност поне птица
да
стане.
И като птица тя не може
да
има големи възможности.
Единствената форма, която дава повече възможности за постижения на блага, това е човешката.
Да
се роди човек от Бога, това не е прост процес.
За
да
дойде до новораждане, човек е минал през много процеси.
Като не мисли, човек пита, дали има друг свят, освен този на земята.
Той не знае, че и в света, в който живее, стават ред сложни процеси.
Ако някое млекопитаещо зададе същия въпрос, ще му отговорим, че освен техния свят съществува друг, по-организиран и висок – светът на хората.
В ангелския свят няма затвори, бесилки, гробища; в ангелския свят не съществуват мъчения, нещастия, спорове.
Всички имат условия
да
се учат,
да
се развиват.
“ – За мене, който виждам нещата, е вярно.
Аз не се нуждая от вяра, няма защо
да
ме уверяват.
Вярвам в това, което виждам.
“ – Няма защо
да
вярвам в светлината, аз я виждам.
Слепият се нуждае от вяра, но за онзи, който вижда, вярата се превръща в знание.
„Ако се не родите изново, не можете
да
влезете в Царството Божие.“ Новораждането подразбира отваряне на нов свят, в който човек трябва
да
влезе.
Ако не влезете в този свят, вие ще останете при лошите условия, в живота на страданията.
И богати
да
сте, вие ще изгубите добрите условия.
Като се създаде нова държава, веднага поставят нов ред и порядък, който я пази от външни врагове, който дава условия на поданиците ѝ за добър, спокоен живот.
Кой може
да
влезе в това царство?
Казано е в Писанието: „Роденият от Бога може
да
влезе в Царството Божие“.
Като влезе в Царството Божие, роденият от Бога ще каже: „Заслужава
си
да
се живее в това велико Царство!
Два пътя има, по които хората могат
да
излязат от този хамбар: или
да
се посеят на нивата, или
да
отидат на воденица,
да
се подложат на хромела.
Някой казва: „
Да
мели воденичката!
Добре ще бъде, ако воденичките един ден престанат
да
мелят.
Достатъчно е
да
откъснете едно зърно, за
да
се нахраните добре.
Като отидете на дървото, на което житото расте, ще чуете гласа му: „Заповядай, яж, колкото искаш!
“ – „Може ли житото
да
говори?
Българинът често употребява израза: „Иде ми
да
те изям“.
– Може ли човек човека
да
изяде?
Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Това значи: ако не ядете Словото, нямате живот в
себе
си
.
Има един свят, който се нуждае от Словото като храна, каквато днес хората употребяват.
Грубата храна постепенно започва
да
се допълва с духовна.
Човек яде три пъти на ден и внася в стомаха
си
ония елементи, които са необходими за поддържане на физическото му тяло.
Освен чрез стомаха, той се храни чрез белите
си
дробове и чрез мозъка.
Това са 20 обяда.
Новороденият няма
да
бъде роб на сегашните условия, постоянно
да
се безпокои за утрешния ден.
От големи безпокойствия съвременният човек не може спокойно
да
спи, не може
да
се радва на благата, които Бог му е дал.
Голяма част от живота
си
човек минава в тревоги и смущения.
Христос внесе нова, положителна философия в живота, която може
да
освободи човека от сегашните тревоги и мъчнотии, но тази философия остана неразбрана и на времето
си
, остана неразбрана и за сегашните християни.
Не е християнин онзи, който само носи името на Христа.
Християнин, в пълния смисъл на думата, може
да
се нарече Синът Божий, т.е.
Следователно в бъдещата религия всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставят едно голямо семейство, членовете на което ще бъдат помежду
си
братя.
Всеки ще бъде готов
да
се жертва за брата
си
.
Тогава няма
да
срещнете човек, който
да
се нуждае от нещо.
Никой никого няма
да
изнудва.
Питам: не може ли това
да
стане още днес?
Кое препяства на хората
да
се обичат и
да
живеят братски?
Следователно тази истина може
да
проверите още този час.
Който влезе в новите условия на живота, той не се нуждае от доказателства за онзи свят.
Да
се доказва съществуването на другия свят, то е все едно
да
се доказва съществуването на Любовта.
Безпредметно е
да
се доказва на хората, има ли Любов, или не.
Може ли при безлюбието човек
да
възкръсне?
Друга, по-страшна смърт носи безлюбието.
Ако изгуби черупката
си
само, човек ще се облече в нова форма.
Обаче човек се стреми
да
си
изработи такава форма, която
да
не се поддава на лошите условия,
да
не се изменя.
Тази нова форма ще носи в
себе
си
безсмъртие.
Първият ще остане безплоден; вторият ще даде плод.
Най-много след двеста години всякакво братство, всякакво роднинство между хора, които са били свързани помежду
си
по плът, ще изчезне.
Това постоянство, тази трайност на връзките ще даде възможност на разумните сили, които действат върху човешката душа,
да
завършат своята работа.
Знайте, че всичко разумно съдейства за развитието на човешката душа: звезди, слънца, планети – цялата природа работи за човека.
Всичко, което обикаля човека, вън и вътре в него, работи за неговото възпитание.
Слънцето изгрява за чадата Божии, за родените от Бога.
Христос казва на Никодим, един от учените на времето
си
: „Ако се не родите изново, не можете
да
влезете в Царството Божие“.
Никодим не разбра тази истина и запита Христа: „Как е възможно стар човек
да
влезе втори път в утробата на майка
си
и отново
да
се роди?
По какво се отличават тия два процеса, тия два начина на раждане?
Тя ще му каже: „Ти ще минеш през малки страдания, но ще цъфнеш, ще завържеш и ще узрееш“.
Друга блага ръка ще влезе в хамбара, ще извади житното зърно и ще каже: „Сега ще те занеса на воденицата
да
минеш през хромела,
да
станеш на брашно.
Ще минеш през малки страдания, но цената ти ще се увеличи“.
Кое положение е за предпочитане:
да
минеш през нивата и
да
дадеш плод, или
да
минеш през хромела и цената ти
да
се увеличи?
Първото положение е за предпочитане –
да
мине човек през страдания, но
да
даде плод.
Под думата „воденица“ в дадения случай имам предвид неразбраните неща, които човек сам е създал.
Под думата „нива“ разбирам всичко, което Първата Причина е създала.
Следователно, желая на всеки
да
мине през страданията на нивата, за
да
придобие ония знания, които ще го доведат до новораждане, до раждане от Духа.
Да
се роди човек от Духа, това значи
да
стане член на Братството.
Сега ще се спра върху думата „новораждане“.
Да
се роди човек изново значи
да
се роди от Духа.
Да
се роди човек от Духа, това е ново положение за човешкото съзнание.
Житното зърно може с години
да
седи в хамбара и
да
запази същата форма, каквато първоначално е имало, но при това положение то няма
да
разбере какво представлява светът от
себе
си
.
Значи житното зърно трябва
да
излезе от хамбара,
да
се посади в земята, за
да
влезе в съприкосновение със светлината, топлината, въздуха и водата.
По този начин то ще прояви своя вътрешен живот, ще започне
да
расте и
да
се развива.
Растенето е общ процес за всички същества.
Като изучавате растителното царство, ще видите, че растенията не се раждат както съществата от животинското царство, но поникват, растат и се развиват, като минават едновременно през външни и вътрешни процеси, през големи изпитания и несгоди.
Преди
да
се роди и човек минава през такива процеси.
Раждането се предшества от ред вътрешни процеси.
Които не разбират разумните закони на природата и това, което Първичната Причина е създала, те се обезсърчават, понеже не могат
да
намерят благото, щастието в живота.
Може ли житното зърно
да
намери своето благо в хамбара?
Колкото години
да
седи в хамбара, то ще остане затворено, ограничено за света.
Там то се намира при външни благоприятни условия, но тия условия не могат нищо
да
му придадат.
Житното зърно трябва
да
излезе от условията на хамбара, за
да
придобие нещо.
Ония, които не разбират живота, като се натъкват на страдания, съжаляват, че са напуснали своя покой.
Житното зърно, което е в хамбара, трябва
да
знае, че се намира пред две положения, и
да
избере едното от тях: или
да
влезе в земята и там
да
мине през ред вътрешни процеси на страдания и радости, или
да
мине през хромела, външно
да
се пожертва.
Като ги поставят пред тези две положения, съвременните хора изпадат в противоречие и не знаят какво
да
предприемат.
Да
останат в хамбара за дълго, добре е, ще прекарат тих и спокоен живот.
Колко време могат
да
останат при тези условия?
Сто години не могат
да
останат. Тогава?
Ще дойде ден, когато насила ще ги изкарат от хамбара.
Ами ако тогава бъде късно и не могат
да
се приспособят към новите условия на живота?
В такъв случай по-добре е
да
излязат от хамбара и
да
се посадят на нивата, че
да
става каквото им е определено.
По-страшно е
да
влязат в хромела.
Знайте, че хамбарът е създаден за житото, а не житото за хамбара.
Земята е условие, при което човек може
да
опита Божиите блага,
да
расте и
да
се развива.
Земята е създадена за разумния човек, който разбира законите и може
да
ги прилага.
Външно погледнато, земята изглежда неуредена, неустроена.
Който разбира законите, само той може
да
долови разумността, която направлява всички светове, а не само земята.
Страданията на хората произтичат от неразбиране на онзи висш порядък, който съществува в целокупния живот.
Когато за пръв път отива на училище, детето среща големи мъчнотии, докато разбере онова, което му се преподава.
Най-малко 16 години се изискват, докато това дете порасне, стане момък и свърши университет.
Колко учители е променил, колко пъти е нацапвал ръцете
си
с мастило и ги е чистил!
Колко книги е купувал, колко лишения, колко мъчнотии и страдания е прекарал, докато е придобил знанието!
Лесно е след това
да
се каже, че този или онзи е учен човек.
Каквито блага
да
придобият, те са временни. Защо?
– Защото на сегашните хора им липсва един елемент, с помощта на който те биха запазили всички блага които придобиват.
Този елемент ще се запълни с раждането на човека от Духа.
Човек трябва
да
се роди изново от Духа, за
да
се освободи от лошите условия на сегашния живот.
Каквото богатство
да
придобие днес, той непременно ще го изгуби.
6.
Несъвместими неща
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 16.8.1935г.,
Щом няма бонбончета, те започват
да
плачат,
да
скърбят.
Най-голямият бонбон за младата мома е момъкът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безделника – грамофона.
Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от непостоянното, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога
да
разчита.
Младостта е непостоянна величина в живота му, вследствие на което той не може
да
уповава на нея.
Младият расте, развива се, докато един ден забележи, че започва
да
остарява.
И двете минават заминават, следа не оставят.
Престанете
да
се храните с бонбончета, за
да
не остарявате и умирате.
Когато изгуби Любовта
си
, младият остарява.
Когато изгуби Мъдростта
си
, старият умира.
С други думи казано: Когато някой изгуби Любовта
си
, младостта в него е остаряла; щом изгуби почитта
си
, старостта в него е умряла.
Когато престанат
да
обичат младия, той е остарял; когато престанат
да
почитат стария, той е умрял.
За
да
не остарява, младият трябва
да
яде живия хляб, месен от стар човек; за
да
не умира, старият трябва
да
яде живия хляб, месен от млад човек.
Тъй щото, който иска
да
не остарява и
да
не умира, нека спазва тези две формули в живота
си
.
За
да
бъде вечно млад, не е достатъчно човек
да
яде живия хляб, но той трябва
да
знае как
да
го дъвче.
Следователно, ако не знаете как
да
дъвчете Словото, което слушате, ще го глътнете без
да
ви допринесе някаква полза.
Така и млекопитаещите гълтат храната
си
без
да
я дъвчат.
Човек дъвче храната
си
, но трябва
да
знае как
да
я дъвче.
Всяка мисъл, която човек възприема, трябва
да
се сдъвче добре, т.е.
да
се разбере и приложи.
Когато
си
служа с образа на младата мома и на младия момък, аз ги взимам като символи.
Младата мома символизира младостта, младият момък – старостта.
Като се срещнат, те не се разбират, не се познават, вследствие на което младата мома изгубва младостта
си
и остарява; младият момък изгубва старостта
си
и умира.
Казват, че младите трябва
да
се срещат.
– Не, млад с млад не може
да
се срещне.
Когато младата мома за пръв път срещне младия момък, тя е срещнала старостта; когато младият момък за пръв път срещне младата мома, той е срещнал младостта.
Ако младата мома мисли, че в лицето на младия момък е намерила младостта, тя се самоизлъгва.
И тъй, когато срещнете млад човек, питайте го какъв е; когато срещнете стар, задайте му същия въпрос.
После запитайте и
себе
си
, млад ли сте или стар човек.
Необходимо е
да
си
задавате този въпрос, защото несъвместимо е двама млади
да
се срещнат.
Несъвместимо е и двама стари
да
се срещнат.
Млад и стар могат
да
се срещнат – това е съвместимо.
В обикновения живот, обаче, млад с млад и стар със стар могат
да
се срещнат, но в Божествения свят това е несъвместимо.
В обикновения живот всеки може
да
бъде художник: взима бои, четка, платно и рисува.
В природата всяко нещо е поставено точно на своето място.
Боите, които природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвят; те не са ни по-силни, ни по-слаби от тези, които трябва
да
бъдат.
Боите, с които природата
си
служи, не се менят.
Те се различават в нюансите
си
, но всякога запазват своя основен тон.
За пример, има един син цвят в природата, който никога не се мени, но само нюансира.
Скъпоценният камък запазва цвета
си
, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината.
На научен език казваме, че скъпоценните камъни пречупват лъчите на светлината и ги отразяват в
себе
си
.
Това, което днес ви говорих е храна, материал, който вие трябва
да
разберете,
да
обработите и
да
приложите, т.е.
да
възприемете,
да
обработите в
себе
си
и всяка нейна частица
да
отправите на своето място.
Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща.
Остави на почивка в дома
си
всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в
себе
си
, а ти тръгни по широкия път
да
работиш без тях.
Не търси непостижимото!
Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш.
Бог създаде красотата.
Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за
да
Го познават, че е благ.
Не се опитвай
да
гасиш това, което не се гаси.
И не се опитвай
да
запалиш това, което не се пали.
Не губи времето
си
да
броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига.
Не се опитвай
да
събираш всичките дъждовни капки на едно място.
Не подарявай това, което не може
да
се подари.
Не яж това, което не може
да
се яде.
Не мисли за това, за което не може
да
се мисли.
Когато видиш вода, иди при нея и измий краката
си
.
Когато
усетиш
въздуха, приеми го в устата
си
.
Когато познаеш мъдростта, отвори ушите
си
.
– Това е пътят на всички постижения.
Сега ще ви задам въпроса: защо и за какво плаче човек?
Ако не можете
да
отговорите на въпроса, аз ще отговоря: Човек плаче, защото не е ял; човек плаче, защото е преял; човек плаче, защото яденето не е вкусно.
Когато не може
да
постигне ябълката, човек плаче.
Той е недоволен, че ябълката не благодари за услугата, която ѝ е направил.
Когато яденето не е добре сготвено, човек се възмущава, че като влезе в него, то не му говори красиво.
Кой човек би благодарил, ако го сготвят?
Кой човек би се радвал, ако го изядат?
Следователно, когато храната се задържи в стомаха повече, отколкото трябва, тя започва
да
се възмущава, че е затворена.
Щом затворите храната в стомаха
си
за повече време, тя винаги причинява болка.
И когато няма какво
да
яде, човек плаче.
И когато няма кой
да
го утеши, той пак плаче.
Когато хлябът дойде при вас, какво трябва
да
му кажете?
Вие трябва
да
му благодарите,
да
се радвате, че ви е посетил.
Срещате една красива мома, която занимава цяло общество със своята красота.
Всички говорят за нея, възхищават се, а тя върви спретната, напета.
По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата.
Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея.
Какво трябва
да
прави първата мома?
Как трябва
да
постъпи към втората?
Тя трябва
да
се радва на красотата на втората мома така, както ѝ се радват всички, и
да
престане
да
мисли за своята красота.
Докато
си
единствен със своята красота между хората, радвай се на красотата
си
.
Щом дойде друг, по-красив от тебе, радвай се на неговата красота.
Когато се срещнат двама души красиви, те ще разпределят работата помежду
си
правилно: единият ще бъде платно, а другият – образ върху платното.
Без платно красотата не може
да
се прояви.
Такава закуска може само
да
го залъже, както децата се залъгват с бонбончета.
7.
Пробни страдания
,
СБ
,
РБ
, 7-те езера, 18.8.1935г.,
Много християни носят кръстове по вратовете
си
.
Чашата, която Отец ми е дал,
да
я не пия ли?
“ С други думи казано: Сложи страха от страданията настрана!
Ще надигнат кръстовете
си
и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба
си
, но не знаят в коя посока
да
тръгнат.
Нека този страх
да
не те спъва, понеже чрез страданията ти ще намериш истинския път на живота, ще разбереш какво нещо е
да
служиш на Великата Любов, която изправя всичко в света.
Христос е казал: „Дигни кръста
си
и ела ме последвай!
Кръстът е символ на търпение.
Когато се намери пред най-големите страдания, Христос каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа
си
“.
Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко онова, което става в света.
Това показва, че и в най-страшния момент на живота
си
Той не изгуби вяра в Любовта.
Трябва ли
да
плачете, че яйцето се е счупило и пилето излязло вън от черупката
си
?
Трябва ли
да
плачете, че скъпоценният камък се е пожертвал за човека?
Христос придоби Любовта, което изказа в стиха: „Даде ми се всяка власт и на небето, и на земята“.
Защо ще плачете за дъщерята, която спасява баща
си
?
Защо ще плачете за сина, който спасява майка
си
?
Всеки човек може
да
каже: „Даде ми се всяка власт“.
Защо ще плачете за слугата, който се жертва за господаря
си
?
Кога може
да
каже така?
Само когато изпие горчивата чаша, която Отец му е дал.
Всичко онова, за което хората плачат, е преходно.
Като ви се даде тази власт, от какво ще се плашите?
От реда и порядъка, в който сега живеем, нищо няма
да
остане.
Следователно, за
да
не се плашите, вие трябва
да
минете през големи мъчнотии и изпитания.
Хората няма
да
останат вечно в кошниците.
Сега, нека всеки от вас
си
зададе въпроса, какъв е бил във времето на Христа: ученик или зрител?
На всички Христови ученици, обаче е казано: „Идете и проповядвайте на света Великото учение на Любовта!
Сериозен и красив е животът.
“ Любовта ще покаже на хората новия път, по който са минали и минават всички добри хора, за
да
влязат в Царството Божие.
Не гледайте на него повърхностно.
Тогава думите: „Търсете първо Царството Божие и Неговата Правда, и всичко друго ще ви се даде“ – се осмислят.
Всички хора преди вас са минали през изпитания и вие ще минете.
Ще ви дам следните три изречения.
Няма човек на земята, който
да
не е минал и
да
не мине през страдания.
Всеки ще мине през специфични страдания на определеното за него време.
Хората се страхуват
да
напуснат земята, защото не знаят какво ще стане с тях.
Единственият път, който води към свободата, е Истината.
Какво ще стане с говедото, ако напусне своята среда и влезе между хората?
Говедото ще изгуби рогата и копитата
си
, но за сметка на това ще получи друго нещо, по-хубаво, по-ценно.
В пътя на свободата ще придобиете Истината.
Какво ще изгуби човек ако напусне своята среда и влезе между ангелите?
Това са три пътища, по които трябва
да
ходите, за
да
придобиете Любовта, Мъдростта и Истината.
Човек ще изгуби лошия
си
език, а ще спечели нещо хубаво, ценно.
Сега на вас казвам: Извадете ножовете
си
!
За този език Христос казва: „Сложи ножа в ножницата
си
!
Кой какъвто нож има,
да
го извади,
да
се въоръжи!
“ С този език нищо не можете
да
направите.
Колко ножа взеха Христовите ученици със
себе
си
?
С този език повече ще озлобите хората, отколкото
да
ги изправите.
Всеки
да
вземе меча
си
и
да
мушка,
да
воюва.
Той ги запита: „Кого търсите?
Ако мене търсите, ето ме!
Аз ще ви дам каквото искате, но пуснете другите на свобода“.
Не със
себе
си
, разбира се, но с неприятеля
си
.
Всеки има неприятели, с които трябва
да
воюва.
Хората говорят за големите страдания на Христа, но аз не се спирам пред тях.
За мене страданията на Христа седят на второ място.
Мнозина искат други
да
воюват заради тях, а те
да
получат Георгьовски кръст за храброст.
Пред всичко това Христос седи тих, спокоен, невъзмутим, като че нищо не става.
Каквото чухте и разбрахте днес, приложете го, всеки според силите и възможностите
си
.
Думите: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“ –
да
не останат за вас празни.
Който е видял това, зачудил се на великото търпение, на великото самообладание и Любов.
Сега
да
оставим настрана въпроса за страданията на Христа.
Ако в най-големите мъчнотии и страдания човек не може
да
покаже пълно хладнокръвие и самообладание и
да
понесе всичко с търпение, той няма характер.
Христос сам носи кръста
си
до едно място и после Го приковаха на същия кръст.
Той има̀ сила
да
се обърне към майка
си
и
да
ѝ каже, че има кой
да
я гледа.
После се обърна към един от учениците
си
, на когото каза
да
гледа майка Му,
да
се грижи за нея така, както Той би се грижил.
Какъв по-велик човек ще намерите от прикования на кръста преди две хиляди години, Който гледа тихо и спокойно на всичко, което се върши с Него?
През всичкото време Той мълча, но когато трябваше
да
направи добро, макар
да
беше на кръста, помоли
да
разковат ръцете Му,
да
направи доброто и после пак
да
ги приковат.
Най-после Христос се обърна към Бога с думите: „Господи, защо
си
ме оставил?
“ Той се намери в противоречие: дойде между хората, изпратен от Бога
да
им проповядва великото учение на живота, но те не Го приеха.
После каза: „Отче, в Твоите ръце предавам духа
си
“.
Христос разбра, че само Любовта е в сила
да
изправи света.
Като разбра това, Той въздъхна и предаде духа
си
в ръцете на Отца
си
.
Те мислят, че ще благуват, ще живеят добре, защото Христос дошъл
да
спаси хората и се пожертвал за тях.
Хората могат
да
живеят добре, но при условие
да
изпълняват волята Божия.
И Христос каза: „Не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил“.
Преди
да
дойде Любовта, обаче, Моисеевият закон ще дойде.
Хората ще минат първо през големи изпитания и страдания; и върху тях ще дойдат такива мъчения, каквито те никога не са мислили.
Няма
да
има страдание, което
да
не изпитат.
Първо ще дойде орачът със своето рало
да
разоре земята.
Всички непотребни треви, плевели ще се изкоренят, неблагородните ще се облагородят и старата култура ще се преработи.
Когато всичко бъде готово, ще дойде сеячът, ще хвърли новото семе върху разораната, пречистена земя, ще я оглади отгоре и ще очаква посятото
да
поникне,
да
израсте,
да
цъфне и богат плод
да
даде.
Съвременните хора се страхуват, когато чуят
да
се говори, че старото ще се разруши.
Старото трябва
да
се разруши!
Ако старото не се разруши, новото не може
да
дойде.
Житото не може
да
поникне, докато не извадите тросъка от нивата.
Тросъкът трябва
да
се извади.
Иначе той няма
да
позволи на житото
да
поникне.
Щом тросъкът се извади, новото жито ще поникне и ще даде едно 30, друго – 60 и трето – 100.
Приложете същия закон и към
себе
си
.
Впрегнете три чифта волове в плуга
си
, за
да
разорете вашата целина.
Щом изорете добре земята и извадите от нея всичкия тросък, посейте тогава новото семе.
Вие очаквате света
да
се оправи, но не знаете откъде и как ще дойде това изправяне.
Когато издържите изпита
си
, Любовта ще дойде и ще ви покаже, че тя е единственият път, по който светът ще се оправи.
Следователно, който иска
да
придобие Любовта, той трябва
да
мине през най-големи изпитания и страдания.
Ако не може
да
мине през големите страдания, той не може
да
мине и през Любовта.
Никой не може
да
опита Любовта, докато не опита страданията.
Страданията предшестват Любовта.
Когато син казва, че обича баща
си
, той се лъже.
Синът обича истински баща
си
само след като бащата замине за онзи свят.
Някоя жена казва, че обича мъжа
си
.
Колко обича мъж
си
тази жена ще познае едва след като той замине за другия свят.
Тогава тя ще
си
спомня за неговата добрина, ще изнася добрите му качества, ще мисли за него.
Същото може
да
се каже и за мъжа.
Докато е жива жена му, той не я цени, не иска
да
я знае.
Щом замине за другия свят, тогава започва
да
я цени,
да
разбира какво нещо е загубил.
Щом замине един от тях, всички започват
да
го обичат.
Когато Христос беше на земята, хората не Го обичаха, искаха
да
се освободят от Него.
Щом напусна земята, те започнаха
да
Го обичат,
да
следват Неговия път.
Като говоря за мъжа и за жената, аз ги разглеждам като принципи, а не като външни форми.
Ако ги разглеждате като външни форми, вие ще се заблудите.
Мнозина казват, че човек не трябва
да
се жени.
Ако човек каже, че не трябва
да
се жени, тогава не трябва и
да
се ражда.
– Не, човек трябва
да
се роди, за
да
опита страданието.
Раждането е ограничаване на човешката душа.
Всяка душа е ангел, който напуща небето и слиза на земята
да
се въплъти,
да
заживее ограничен човешки живот.
В това ограничаване човек минава през страдания.
Щом мине през страдания, ще мине и през Любовта.
Тогава само душата ще се върне в небето
да
опита пълната радост.
Не можете
да
опитате Любовта, докато не сте опитали страданието.
Като се натъкват на големи страдания, хората изпадат в противоречие и питат защо светът е създаден така.
Не може ли
да
се живее без страдания?
Аз никога не
си
задавам този въпрос, защото зная, че страданията предшестват Любовта.
Зад всяко страдание седи Любовта като тил.
Обаче обратното не може
да
се каже.
По никой начин не можем
да
кажем, че зад Любовта седи страданието.
Зад страданието има Любов, но зад Любовта няма страдание.
Когато изпитвате първо Любов, а после страдание, това не е Любов.
Който изпитва първо Любов, а после страдание, той е на крив път.
Той е направил някаква грешка в преценката на нещата, вследствие на което взел страданието за Любов.
Когато човек преживее първо страдания, а после като резултат на тях дойде Любовта, той е на прав път.
Който не е прекарал никакви страдания, той не може
да
намери Любовта.
Който е минал през страдания, той ще намери Любовта – най-голямото богатство на света.
Заслужава човек
да
мине през страдания, за
да
намери голямото богатство в света.
В това богатство се крие силата на човека.
Като придобие Любовта, човек става толкова силен и мощен, че е в състояние
да
устоява на всички бури, на всички изпитания и препяствия.
Ако такъв човек извади своя нож, той не го връща назад в ножницата
си
като Петър.
Когато Петър извади ножа
си
, Христос му каза: „Скрий ножа в ножницата
си
!
“ Петър не беше минал още през страдания, не беше придобил Любовта, а бързаше
да
вади нож срещу неприятеля
си
.
Само онзи има право
да
вади ножа
си
, който е придобил Любовта.
Когато такъв човек извади ножа
си
, всичките му неприятели се разбягват.
Днес Христос е извадил най-големия
си
нож и наляво-надясно мушка всеки, който не Го слуша.
“ – „Няма
да
вървя.“ – „Щом няма
да
вървиш, ето, ще видиш какво ще стане с тебе“ – мушне го с ножа
си
и продължи.
“ – „Ще вървя.“ – „Извади ножа
си
и тръгни след мене.“ И вие, извадете ножовете
си
и мушкайте, когото срещнете.
Мушкайте, но не с езика
си
, а с Любовта.
Като мушнете някого със своя нов нож – ножът на Любовта, гледайте
да
го повалите на земята без
да
го осакатите.
Важно е
да
обезоръжите неприятеля
си
, а не
да
го осакатите.
Като искат
да
отмъстят на
себе
си
или едни на други, те се осакатяват, убиват, самоубиват и т.н.
НАГОРЕ