НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
715
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
715
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)
,
УС
, София, 26.5.1935г.,
Има
си
едно вътрешно убеждение.
(втори вариант)
Той е болен, трябва лекар
да
дойде.“ „Цитирай стиховете, кажи на болния един стих и той трябва
да
оздравее.“ А той не се решава.
(втори вариант)
Казвам: „Ако аз положа на болния ръката
си
, този болен ще оздравее.“ „Как може това?
(втори вариант)
Христос му казва: „Това плът и кръв не са ти го открили, но Отец мой.“ Но този Петър, който казва, че ти
си
син на Бога живаго, като дойде до едно изпитание, той се усъмни сам в твоите думи, той каза това и сам се усъмни в това свое разбиране, в човешкото
си
разбиране.
(втори вариант)
“
Да
цитираш стихове, това е хубаво, отлично е, то е встъпление.
(втори вариант)
И онази слугиня, като го попита, и каза тя: „Ти
си
един от учениците негови.“ Той каза: „Не съм.“ „
Да
не би ти
да
си
?
(втори вариант)
Той трябва
да
вземе втората стъпка.
(втори вариант)
Мязаш на един от учениците му.“ „А, не.“ „Мязаш и по говор, и по всичко.“ „А, не, не го познавам, мене ме оставете настрани.“ И колко време трая?
(втори вариант)
И понеже Христос му предсказа, каза: „Петре, два възгледа имаш, две убеждения, две истини имаш, ти служиш на две убеждения, двойствен
си
ти, ти и истината познаваш, и на човешкото естество служиш.
(втори вариант)
Като те поставят на някое изпитание, ти три пъти ще се отречеш от мене.“ „Аз всичко може
да
стана, – казва Петър – но
да
се отрека от тебе, никога.
(втори вариант)
Изпратили го и му казал един брат: „Като идеш при Учителя, той може изведнъж
да
те излекува.
(втори вариант)
Сам аз съм готов
да
си
пожертвам живота.“ И после, след като се отрече три пъти и Христос му предсказа това, че преди
да
пропее петелът три пъти, ти ще се отречеш три пъти от мене.
(втори вариант)
„А, тази работа не може
да
бъде.“ И като се отрече три пъти, пак идва Божественото в него.
(втори вариант)
Спомня
си
Петър, че Божественото е едно, а човешкото – друго.
(втори вариант)
Този, който му е препоръчал
да
дойде при мене, сам не вярва, че аз може
да
го направя и болният казва: „Той ми каза, че изведнъж може
да
ме излекуваш.“ Казвам му: „Изведнъж може
да
те излекувам, но трябва
да
носиш такава голяма торба със злато, а без тази торба аз не мога.
(втори вариант)
Но понеже ти не носиш никакво злато, аз имам друг метод.
(втори вариант)
А при Божественото ти
си
готов
да
се жертваш.
(втори вариант)
Понеже не носиш такава торба, за
да
стане у тебе едно малко подобрение, една година и половина трябва
да
следваш моите наставления и ще дойде едно малко подобрение.“ Казва: „Ама защо не изведнъж?
(втори вариант)
“ „Торбата.“ „Ама аз ще остана през цял живот
да
те слушам.“ Викам брата Ради, казвам: „Я го заведи, дайте му една мотика.“ Обаче го виждам, след като покопа там, дойде до убеждението – той иска цял живот
да
ме слуша, а след като покопа, казва: „Ще изпълня твоите наставления.“ При мен дойде, другите неща са по–хубави.
(втори вариант)
Някой път се разколебаваш, казваш: че аз съм тръгнал по този път, виждам, че съм малко шашав.
(втори вариант)
Аз искам
да
му обърна вниманието, тази торба на мене не ми трябва.
(втори вариант)
Хората
си
оправиха работите, къща
си
направиха, а аз пасях магаретата на владиката.
(втори вариант)
Един евангелски проповедник ми казваше, един от добрите евангелски проповедници, ми казваше: „Когато хората
си
оправяха работите, аз пасях магаретата на владиката.“ Под магаретата на владиката разбира, че той ходил
да
проповядва.
(втори вариант)
Да
донесе и той парите,
да
даде нещо от
себе
си
.
(втори вариант)
Казва: „Магаретата пасох, проповядвах, а хората
си
уредиха работите.“ И много зле свърши той.
(втори вариант)
Той иска
да
ме рекламира, че аз мога
да
лекувам хората.
(втори вариант)
Та казвам сега, с вас може би
да
дойде този разплат.
(втори вариант)
Че какво ми коства, някой
си
направил хиляда, двайсет, трийсет хиляди борч и иска аз
да
му плащам дълговете.
(втори вариант)
Каква е разликата – и верующият, и неверующият все трябва
да
умрат.
(втори вариант)
Нека
си
плаща дълговете той.
(втори вариант)
И верующият, и набожният все трябва
да
страдат.
(втори вариант)
То е друг въпрос, ако той се откаже
да
не ходи
да
пиянства.
(втори вариант)
И верующият, и неверующият все трябва
да
минат през изпитание.
(втори вариант)
То е разбиране, но ако ми каже, че аз съм много добър, после
да
го лекувам, после пак
да
отиде
да
пие, пак аз
да
му плащам.
(втори вариант)
Всичко туй може
да
стане.
(втори вариант)
Може
да
мислите каквото и
да
е, но всичко ще го опитате това сега.
(втори вариант)
Други кандидати има, които могат
да
бъдат добри, но аз не съм от тях.
(втори вариант)
Няма
да
ви кажа колко ще страдате.
(втори вариант)
Друг може
да
ме замести, те са по–силни.
(втори вариант)
Аз зная – много кандидати има.
(втори вариант)
Аз съм срещал много моми, които се влюбили в един пияница, направи борч двайсет–трийсет хиляди, момата може
да
ги плаща.
(втори вариант)
И по–добре е човек
да
не знае кога ще умре.
(втори вариант)
Аз туй не мога
да
направя.
(втори вариант)
Аз съм виждал бащи, които ходят, плащат на сина
си
.
(втори вариант)
Аз не мога
да
направя това.
(втори вариант)
Аз, като седя една вечер в стаята
си
горе, чувам един тропот, ама какъв: троп–троп – тъй, на разстояние едно от друго, тъй като някой голям аристократ, еей, туй човешки стъпки.
(втори вариант)
Аз съм един чиновник в банката, не мога
да
дам никому пари, ако той няма запис.
(втори вариант)
Но виждам този, който тъй аристократически ходи, а нормално ходене е това, казвам – откъде е дошъл?
(втори вариант)
Сега
да
оставим този въпрос.
(втори вариант)
“ Че този капитал е чужд, не мога
да
разполагам аз с този капитал.
(втори вариант)
Една мома, която я приготовляват
да
я женят, че само й правят прическите, все я забавляват, че ще се ожени, ще цъфнеш, ще те държат, че свекървата светица, свекърът, онзи момък като ангел на ръце ще те носят.
(втори вариант)
Пък ако имате свои пари, не сте чиновници, друго ще може
да
направите.
(втори вариант)
Но умни трябва
да
бъдете, не чуждото
да
вземате и
да
го разпилявате, и после
да
се намерите в чудо.
(втори вариант)
Щом се ожени, вижда, че свекървата светица не е, свекърът светия не е и онзи, за когото се жени, и той не е ангел.
(втори вариант)
Но Божественото, което нас ни е дадено, казано е: „Даром сте взели, даром давайте.“ Но не безразборно, даром.
(втори вариант)
В Христовото разбиране даром всеки човек, когото обичаш, даром ще му дадеш.
(втори вариант)
А казват: „Ти
си
ангел.“ Че съм кандидат за ангел, един ден ще се изпитам, и всички ще се изпитате.
(втори вариант)
Но ако ти нямаш любов, защото даром се дава само на този, когото обичаш.
(втори вариант)
А щом не го обичаш, той
си
има своя книга, дадеш и пишеш.
(втори вариант)
Като свърша университета, като донеса диплом, ще кажа: „Диплом имам, аз съм ангел.“ Казва някой: „Аз съм добър човек.“ Де е диплома ти?
(втори вариант)
„Ама аз съм верующ човек.“ Нямаш ли диплома за ангел, не
си
.
(втори вариант)
Така всеки може
да
каже.
(втори вариант)
И само като обичаш, имаш съзнанието за любовта, но в цялото
си
естество – и в твоето съзнание, и в подсъзнанието, свръхсъзнанието, любовта действа.
(втори вариант)
Тогава ти
си
готов
да
направиш доброто без никакви уговорки.
(втори вариант)
Той такъв християнин сега
да
го туриш, има тъкмо това разбиране.
(втори вариант)
Тогава казвам, сега сте дошли, като цитирате „даром сте взели, даром давайте“.
(втори вариант)
“ Туй е сега
да
го изтълкуваш.
(втори вариант)
Защото, ако не го обичаш и направиш едно добро, веднага в банката ще дойдат, туй, което
си
дал, ще те заставят
да
плащате.
(втори вариант)
Сега в празното време, когато няма какво
да
правя, през времето на почивката
си
работех, писах нещо, което ще ви прочета.
(втори вариант)
Едно писмо ви го нося на вас,
да
го имате.
(втори вариант)
В заключението – мярка трябва
да
имате.
(втори вариант)
„Светлината тича, въздухът пристъпя, водата се мести, а почвата стои.“ Тя е отривиста реч.
(втори вариант)
Под думата мярка, награда, наслада в живота, те са трите неща, които трябва
да
имате предвид.
(втори вариант)
За всяко нещо, което ще направиш, трябва
да
имаш мярка.
(втори вариант)
Без мярка не давай.
(втори вариант)
В ръката ти трябва
да
бъде тази мярка.
(втори вариант)
А наградата на живота ти, този живот, който го имаш, венец трябва
да
ти бъде.
(втори вариант)
Водата се мести, то са чувствата на човека.
(втори вариант)
Ти трябва
да
го цениш.
(втори вариант)
Наградата – живота трябва
да
цениш.
(втори вариант)
Ако ти не можеш
да
цениш онзи живот, който Бог ти е дал на тебе, той не е венец на главата ти, ти не разбираш тогава.
(втори вариант)
И ако знанието, светлината, която е вътре в тебе, не е наслада заради тебе, ти не можеш
да
вървиш по пътя.
(втори вариант)
Затуй трябва
да
имате една мярка, с която
да
отмерите нещата.
(втори вариант)
Сега другото положение от отривистата реч: „Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето
да
поникне.
(втори вариант)
И
да
бъдете абсолютно справедливи не в обикновения смисъл, но вътрешно справедливи трябва
да
бъдете.
(втори вариант)
Светлината озарява, тъмнината помрачава, въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.“ Пак трябва
да
ги преведете тези.
(втори вариант)
И някой път като кажеш някоя дума така, малко нехармонична, защото има едно правило: някой път думите отвънка, даже хората не могат
да
разберат, че е тъй, но отвътре, в
себе
си
, ти го знаеш.
(втори вариант)
„Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва, по обед деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива утеха
да
дава, на отрудените вяра
да
вдъхва.“ Пак трябва
да
го тълкувате.
(втори вариант)
Отвънка думите може
да
са казани толкова деликатни, но той, като е говорил, той сам се съди, казва: „Аз говорех малко грубичко.“ Той даже сам не е забелязал това.
(втори вариант)
Това са символи, това са закони.
(втори вариант)
„Животът здравия радва, смъртта болния угнетява, духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва
да
мисли за Единия, що у него живее.
(втори вариант)
Той ще овреме всичко в добро
да
превърне и смъртта от пътя му ще премахне.“
(втори вариант)
Познанието на добро и зло в човека смъртта въведе,
да
му е господар, докато постигне познанието на единния истинен Бог, в когото животът е без ограничение, Той е единния на вечната разумна любов, от когото в началото любовта заблика, единното слово на всевечната мъдрост, що всичко създаде и постави конец–връзка с необятната истина, що всичко в светлина огради.
(втори вариант)
Че като изляза пред един мой професор, който ме е учил мене
да
взема тоновете вярно, правилно, че всяка една погрешка, която направя, не може от неговото ухо
да
скрия, той веднага ще схване погрешките.
(втори вариант)
Постави тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада и повика духа на човека отдалеко, постави го
да
се учи в този обширен свят, изправи го пред
себе
си
: „Слушай – му проговори тя – чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само
да
слушаш.
(втори вариант)
Та като изляза там
да
пея с онази увереност, че пея точно тъй, както той иска, че като изляза
да
говоря пред света,
да
зная, че Бог ме наблюдава какво правя аз.
(втори вариант)
Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината.
(втори вариант)
И в говор, и в моите мисли, и в постъпките
си
, искам мярката ми
да
е правилна.
(втори вариант)
Но човекът на видимото не постави думите в сърцето
си
, леност го хвана, мярката на свободата на земята остави, жажда за познанието на добро и зло в пътя го намери,
да
, тях той наградата на живота предаде, славата човешка го обхвана и без
да
мисли той, насладата на светлината на пъдаря изпрати, слугиня
да
стане и него
да
храни.“ Сега заключението иде.
(втори вариант)
И като живея,
да
бъде една награда.
(втори вариант)
„Прокобни станаха думите на истината, робството на смъртта дойде и господар на човека стана, накара го земята
да
рови, внесе то всички ограничения, свободата
да
гони.
(втори вариант)
И после знанието, което имам,
да
ми е една наслада.
(втори вариант)
Изгуби човек силата
си
, дойде сиромашията, скръб, страдание и мъка в живота внесе.
(втори вариант)
Казвам, тия три неща ги пазете, защото другояче вие, ако нямате тия правила, вие ще бъдете тъй обикновени, вие няма нищо
да
може
да
получите.
(втори вариант)
Пък вие искате
да
сполучите нещо.
(втори вариант)
Той, младият син на виделината, и плака той дълго време в своето робство.
(втори вариант)
Припомни
си
той думите на истината и разкая се за постъпката
си
, и пожела
да
се върне в любовта.
(втори вариант)
Чу тогава той вътрешния глас на истината в него
да
говори.
(втори вариант)
Вземи мярката на свободата в ръката
си
, постави наградата на живота венец на главата и тури насладата на светлината – огърлица на душата
си
.
(втори вариант)
Любовта е любов за светлината на ума, мъдростта е мъдрост за живота на душата, истината е истина за свободата на духа.
(втори вариант)
Най–първо ще знаеш как
да
похлопаш на тази врата.
(втори вариант)
Това са трите начала, от които всичко произтича с всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода.
(втори вариант)
Та най–първо ще знаеш как
да
похлопаш.
(втори вариант)
Като дойде, тури
си
пръстите и похлопа леко на вратата.
(втори вариант)
Но всичко туй трябва
да
се приложи,
да
расте то.
(втори вариант)
Даже духовете, които излизат от невидимия свят,
си
дават тия знакове, турят
си
пръстите и похлопа на вратата на вашия ум, на вашето съзнание.
(втори вариант)
Туй сега ще ви го дам
да
си
го препишете днес.
(втори вариант)
И от това хлопане зависи цялото ваше бъдеще.
(втори вариант)
След свършване на лекцията може
да
си
го препише всеки от вас.
(втори вариант)
Сега искам тъй
да
не сте напрегнати, но понеже казах, че искам
да
ви направя едно добро и не зная как
да
го направя и още виждам, че сте раздвоени в погледа, казвате: „Опитва ни Учителят“.
(втори вариант)
Тъй както сме сега слаби, нищо не може
да
направим.
(втори вариант)
Седите и казвате: „Той няма
да
ни даде нищо, ама все ни залъгва той.“ Не съм намерил още един начин, но доста сложна задача съставлява тя.
(втори вариант)
Сега представете
си
, че иде една сестра, искам
да
й направя едно добро.
(втори вариант)
Щом е за болните, смъртта ги угнетява, а за здравия –
да
ни радва животът.
(втори вариант)
И човек трябва
да
се радва и трябва
да
се учи, и трябва
да
работи.
(втори вариант)
Всичкото е как
да
кажа, че тия няколко косъма, които са паднали.
(втори вариант)
Тогава три неща има, мерки са това, но
да
се намери мярката.
(втори вариант)
Според мене седя и тя очаква
да
й направя едно добро.
(втори вариант)
Наградата, която ви е дадена, то е диплома.
(втори вариант)
Но тия трите косъма, които висят през средата на лицето, спъват всичката работа.
(втори вариант)
Да
й кажа, че тия косми са паднали, какво ще стане?
(втори вариант)
Настала дата на светлината.
(втори вариант)
Да
й дойде наум, тя
да
каже, че тия косми малко са паднали.
(втори вариант)
То е мисълта, човешката мисъл, то е наслада, постоянно трябва
да
мислиш.
(втори вариант)
Нищо в света
да
не вършиш, без
да
мислиш.
(втори вариант)
Всеки един момент човек трябва
да
има една много тънка мисъл,
да
се справи,
да
обмисли работите.
(втори вариант)
Всяко желание, което проникне, каквото дойде,
да
се справиш,
да
го обмислиш и ако това е от Божествен произход, приеми го, ако е от човешки произход, поразсъди го.
(втори вариант)
Представете
си
, че иде един брат, и той очаква
да
му направя едно добро.
(втори вариант)
Та казвам сега, какво друго
да
употребя.
(втори вариант)
Да
му кажа, че гурелите
си
седят на очите?
(втори вариант)
Човек трябва
да
извоюва своята свобода.
(втори вариант)
Запример ние казваме тъй: „Трябва
да
любя.“ Трябва.
(втори вариант)
Онзи, който казва, че той никого не може
да
люби.
(втори вариант)
Та докато кажеш, че трябва
да
любиш, любовта ще бяга от тебе.
(втори вариант)
Какво
да
му кажа сега?
(втори вариант)
„Ама, ти трябва
да
ме обичаш.“ Под думата „ти трябва
да
ме обичаш“ в съзнанието се подразбира едно недоверие.
(втори вариант)
Ако той сам извади кърпата
си
и се избърше, хубаво.
(втори вариант)
„Ама, аз трябва
да
обичам Бога.“ Та и
да
не трябва, става.
(втори вариант)
Аз какво
да
кажа?
(втори вариант)
Господ казал ли е за
себе
си
, че трябва
да
обича този човек.
(втори вариант)
Седя и се чудя какво
да
кажа.
(втори вариант)
То значи, трябва
да
съм някой чужд човек, трябва ли аз
да
говоря, че трябва
да
обичам ръката
си
.
(втори вариант)
Да
му кажа за гурелите, не мога.
(втори вариант)
Ако аз кажа, че трябва
да
обичам ръката
си
, значи, че ръката трябва
да
ми е чужда.
(втори вариант)
Щом вие кажете, че трябва
да
обичате нещо, то значи, туй нещо е съвсем отделно от вас и ние трябва
да
го обичаме.
(втори вариант)
Аз го гледам тъй.
(втори вариант)
Сега вие тъй
си
говорите и право е, но резултат няма.
(втори вариант)
А то трябва
да
е закопчано.
(втори вариант)
Не е в многото ядене и не е в малкото ядене, но в доброто ядене,
да
се смели храната и
да
даде онзи най–хубавия материал.
(втори вариант)
И тогава наблюдавайте се, поне
себе
си
наблюдавайте.
(втори вариант)
Да
му кажа, че е откопчано, според мен то е едно прегрешение.
(втори вариант)
Може
да
яде човек и много може
да
яде – та що е воденицата, целия ден все трака, но се и разваля.
(втори вариант)
Как трябва
да
се познават хората?
(втори вариант)
Той се чуди, пък аз не мога
да
му кажа, че трябва
да
си
закопчае палтото.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
подигнеш сърцето
си
, ти не можеш
да
се молиш.
(втори вариант)
И после,
да
допуснем, че той дойде при мене, има друго верую, но аз не му казвам нищо.
(втори вариант)
Защото има християни, които казват, че човек трябва
да
се съсредоточи,
да
концентрира мисълта
си
, концентриране на ума трябва, но там вече трябва
да
подигнеш ума
си
.
(втори вариант)
Аз, като искам
да
позная някой човек, много са методите, аз взема и дам един много хубав хляб и му казвам: „Отрежи
си
за
себе
си
колкото ти трябва, а другото го раздай на бедните.“ Аз седя и го наблюдавам.
(втори вариант)
Религиозният човек трябва
да
подигне сърцето
си
.
(втори вариант)
Ако за
себе
си
отреже едно голямо парче, а за другите даде по–малко, аз зная вече какъв е човекът.
(втори вариант)
Той сам трябва
да
дойде до това.
(втори вариант)
И ако не може
да
подигне, всичко ще бъде напразно.
(втори вариант)
Казвам: „За
себе
си
отрежи колкото нужда имаш, другото го дай на другите.“ И го наблюдавам.
(втори вариант)
Срещнеш един човек, все трябва
да
му кажеш нещо.
(втори вариант)
И ако другият не знае как
да
съсредоточи ума
си
,
да
мисли, и там съзнанието не е.
(втори вариант)
Ако за
себе
си
отреже малко парче, а на другите по–голямо, така и вие гледайте на
себе
си
колко вземате.
(втори вариант)
Та е много трудна тази задача.
(втори вариант)
Пък и някой път и с молитвата
си
може
да
създадеш пакост, ако човек не знае как
да
се моли.
(втори вариант)
По някой път вие турете хляба пред
себе
си
и направете опит как делите хляба.
(втори вариант)
Срещна този човек сега, намислил съм, някой път мисля тъй: трите косъма, които висят пред лицето, намислих как
да
ги дигна.
(втори вариант)
Ти ще се молиш, и ще очакваш Господ
да
ти даде някакво благословение, и няма
да
дойде благословението.
(втори вариант)
Но не е разрешена задачата.
(втори вариант)
Мисля, тъй
да
се помоля
да
дойде вятър,
да
ги дигне космите от лицето.
(втори вариант)
Казвам сега, Библията трябва
да
я четете.
(втори вариант)
Тъй трябва
да
бъде.
(втори вариант)
Сега искам
да
ви кажа, когато няма в нас едно вътрешно разбиране – запример, ако аз седя като проповедник и мисля, че съм изпратен
да
ви проповядвам и вие трябва
да
ме слушате, то е криво разбиране според мене.
(втори вариант)
Не е въпрос
да
ви проповядвам и не е въпрос вие
да
ме слушате.
(втори вариант)
Нима Господ ги е създал, аз
да
ги съдя?
(втори вариант)
Въпросът е – в даден случай аз трябва
да
направя едно добро.
(втори вариант)
Но за времето
си
е прав.
(втори вариант)
И вие
да
го приемете.
(втори вариант)
Има неща, за които ние не можем
да
съдим човека.
(втори вариант)
Така че туй добро
да
не ви направи едно зло за бъдеще. Тъй.
(втори вариант)
Няма какво
да
спорим върху въпросите.
(втори вариант)
Баща съди дъщеря
си
.
(втори вариант)
Казва: „Как ти с твоя ум, ти се влюби в този будала?
(втори вариант)
Което е вярно, и
да
се доказва, то
си
е вярно.
(втори вариант)
Пък, което не е вярно, и
да
го доказваш или
да
не доказваш, то само не е вярно.
(втори вариант)
Той къща не може
да
гледа.
(втори вариант)
Че аз лесно мога
да
ви кажа: „Обичайте Бога.“ Но това е половината лъжа.
(втори вариант)
И
да
се доказват работите, не се изисква един дълъг процес логически.
(втори вариант)
Той още не може
да
си
върже гащите.
(втори вариант)
Това „обичайте Бога“ аз трябва
да
ви покажа как трябва
да
го обичате.
(втори вариант)
Той не знае
да
се облича.
(втори вариант)
Да
дойдете с мене,
да
видите добре,
да
ви кажа,
да
ви покажа един образец.
(втори вариант)
Един адвокат, единият ще доказва, съдията ще отсъди, другият е невежа, ще аргументират оттук–оттам, ще събират данни.
(втори вариант)
Той не знае още
да
се изсекне, ууу.“ Сега аз ви говоря за неща, които съм ги слушал.
(втори вариант)
По някой път мога
да
кажа: „Рисувайте.“ Трябва
да
ви нарисувам нещо.
(втори вариант)
В турското съдопроизводство съдията вика онзи длъжник, който е даден под съд, и казва: „Ти на този имаш ли
да
даваш?
(втори вариант)
„Ама свирете.“ Трябва
да
ви покажа това.
(втори вариант)
„Ама учете.“ Трябва
да
ви покажа това.
(втори вариант)
В сегашното съдопроизводство то е дълъг процес, ще отлагаш делото, за хиляда лева може десет години
да
се съдиш и най–после може
да
не платиш парите и другият може
да
пие една студена вода.
(втори вариант)
Във всичко трябва
да
ви покажа един образец.
(втори вариант)
Сега питам, ако някой е дал хиляда лева някому, какво ще спечели?
(втори вариант)
И от този образец аз
да
съм доволен.
(втори вариант)
Той ще ги даде с 25 процента лихва.
(втори вариант)
Защото, ако ви покажа един образец, и после вие може
да
кажете: изгубихме
си
времето.
(втори вариант)
Питам, след като дадеш по 25 процента на месеца, какво ще ти придаде?
(втори вариант)
Бащата има понятие, че момъкът е дошъл с един разглобен автомобил, не става на огнище автомобилът, а бащата не разглежда момъка, а автомобила.
(втори вариант)
Трябва
да
ви покажа един модел, от който и вие
да
сте доволни.
(втори вариант)
Тия пари трябва
да
ги вложиш.
(втори вариант)
Сега ще помислите, на който трите косъма тъй са паднали,
да
му дадете сведения как
да
се дигнат тия косми.
(втори вариант)
Те не се ядат.
(втори вариант)
Външните хора гледат с какъв автомобил
си
, облечен, ако
си
хубаво облечен.
(втори вариант)
И парите важат дотолкоз, доколкото може с тях
да
си
купиш нещо за ядене.
(втори вариант)
Ако
си
малко оплескан, недъгав човек
си
.
(втори вариант)
Сега желая и вие
да
ми дадете сведение по кой начин може
да
се махнат тия трите косъма от лицето.
(втори вариант)
Ти най–после може
да
си
богат човек и с парите
си
ще умреш по–рано, понеже ще ядеш храни, които са пълни с пепел.
(втори вариант)
А момата, макар че е оплескан, казва: „Вътре, вътре има нещо скъпоценно, душа има.“ Те са начини на разглеждане.
(втори вариант)
Трите косъма от лицето по кой начин могат
да
се махнат?
(втори вариант)
И така ще се задръстиш от склероза и дяволското мазане, и ревматизъм, и изтощаване на нервната система.
(втори вариант)
Ако ще може
да
разрешите това, аз много ще ви благодаря.
(втори вариант)
А тя задържа, не разваля авторитета на баща
си
, заради авторитета, заради авторитета на бащата казва: „Татко, аз не му гледам автомобила, а него самия.
(втори вариант)
Тези трите косъма, които са на лицето, те задържат всичко.
(втори вариант)
Той може
да
дойде и с по–хубав автомобил.“ А бащата казва: „Какъвто му е автомобилът, такъв е и той.“ Но бащата е забравил, че едно време и той е имал същата погрешка.
(втори вариант)
Пък мисля тази работа, та гледайте и вие
да
мислите, дано измислим нещо.
(втори вариант)
От нашето становище всеки един човек, който не знае как
да
живее, остарява.
(втори вариант)
Казва: „Не бъди толкова глупава, какъвто аз бях едно време, че се ожених за майка ти.“ Той не го казва това, но косвено иска
да
й го каже.
(втори вариант)
И вие, и аз
да
измислим нещо, че
да
дойде доброто, защото другояче, ако не дойде доброто, на тия трите косъма трябва
да
им намерите работа.
(втори вариант)
Ще му дадеш известна служба.
(втори вариант)
Значи в една права реч думите на истината не трябва
да
имат двояко значение.
(втори вариант)
Срещаш една мома, казваш: „Обикнах момата, красива е.“ Казват: „Че ти обичаш ли моми?
(втори вариант)
Като дадеш службата на един косъм, той трябва
да
е доволен, защото не е само
да
дигнеш този косъм.
(втори вариант)
Всичките моми не мога
да
обичам, но намерих една мома.“ Е, какво ще кажете сега, колко души ще ме разберат?
(втори вариант)
Че и той
да
е доволен.
(втори вариант)
Той ще
си
поклати главата, ще каже: „Дошъл ли е той до момата, и той ще закъса като нас.“ И прави са тия хора.
(втори вариант)
Защото можеш
да
го дигнеш само така, и той пак ще падне.
(втори вариант)
Може човекът криво
да
е употребил едната дума вместо другата.
(втори вариант)
В дадения случай коя дума е по–хубаво
да
се употреби?
(втори вариант)
Ако аз имам тяхното разбиране, същият закон е, не може
да
имам друго заключение.
(втори вариант)
Няма какво
да
го доказваме.
(втори вариант)
(Учителят показва на лицето
си
отпред как висят тези три косъма.) Свободни са те.
(втори вариант)
Изисква се умение, човек трябва
да
бъде много умен, много добър, много мъдър.
(втори вариант)
Сега вие седите, в природата има три начина, по които се посрещат хората.
(втори вариант)
Ще ти сложат, и ти ще ядеш само тия ястия, които на тебе са приятни, които са свойствени на твоя организъм и няма
да
слушаш никакви посторонни подбуждания, че туй ястие е много хубаво сготвено.
(втори вариант)
Един човек
да
държи тази философия на живота, едно друго разбиране вече.
(втори вариант)
Хубаво е, но доброто готвене не ти подхожда на тебе.
(втори вариант)
И като срещна един човек, мисля по кой начин
да
му създам едно добро, в което той
да
се не спъне.
(втори вариант)
Много мъчно е
да
постъпиш така, за
да
не нараним човешката воля.
(втори вариант)
Ама трябва
да
живеем добре.
(втори вариант)
Природата има един начин.
(втори вариант)
Много мъчно е някой път
да
постъпиш така, че
да
не нараним човешкото сърце и някой път
да
не обидим човешкия ум.
(втори вариант)
Много банално е
да
живеем добре.
(втори вариант)
Като те срещне, тя те разгледа.
(втори вариант)
Да
можем
да
кажем, че сме справедливи, но трябва
да
бъдем много внимателни,
да
не нараним човешката воля.
(втори вариант)
Срещнеш едного:
да
живеем добре.
(втори вариант)
Като те разглежда, три идеи изпъкват.
(втори вариант)
Може
да
нараниш човешкото сърце.
(втори вариант)
Срещнеш друг:
да
живеем добре.
(втори вариант)
Някой път разглеждаш така, казваш: „Може
да
ям някое дърво.“ Може
да
има дърво.
(втори вариант)
Природата, тя не мисли
да
те бие, туй го е оставила настрана, мисли по какъв начин
да
ти даде най–голямото добро,
да
не те спъне в туй добро.
(втори вариант)
Сега любовта е един закон, но трябва
да
знаеш как
да
приложиш твоята воля, за
да
не нараниш човешката воля, човешкото сърце и ум
да
се развиват правилно.
(втори вариант)
Докато тя разрешава, може
да
създадеш в ума
си
разни теории и разни безпокойства и т.н.
(втори вариант)
Та, като говоря за човешката воля, разбирам тази воля, която
да
не наранява твоето сърце.
(втори вариант)
Като говоря за човешката любов, имам предвид, аз разбирам за тази любов, която
да
не наранява човешкото сърце.
(втори вариант)
Да
живееш, значи
да
умираш, нищо повече.
(втори вариант)
Сега аз на вас искам
да
ви направя едно добро, ама вие ще ме разберете криво.
(втори вариант)
Всеки един, който иска
да
живее, той и едновременно желае
да
умре.
(втори вариант)
Не, аз искам
да
ви направя едно добро, но се чудя по кой начин
да
ви го направя.
(втори вариант)
Ще ви оставя сега тази мисъл,
да
мислите.
(втори вариант)
Туй, което се ражда и умира.
(втори вариант)
Сега онова, което съм писал, ще ви го дам
да
го препишете.
(втори вариант)
Туй, което умира и се ражда.
(втори вариант)
Дави се дъщерята на един аристократ, конт или граф.
(втори вариант)
Ще мислите върху тази задача, тя може
да
се разреши.
(втори вариант)
Ние сега искаме
да
живеем.
(втори вариант)
Минава един млад обикновен човек, изважда я и тя като идва на
себе
си
, хваща го за ръката и казва: „Моля ти се.“ А той е един от смахнатите.
(втори вариант)
Аз за
себе
си
съм я разрешил.
(втори вариант)
Искаме
да
живеем, без
да
се раждаме.
(втори вариант)
Но за другите хора не мога
да
я разреша.
(втори вариант)
Как бихте разрешили следната задача?
(втори вариант)
“ „Ако не бях смахнат, щях ли
да
те извадя, ние такива бели правим.
(втори вариант)
Значи как става, не мога
да
кажа никому от вас как.
(втори вариант)
На един цар на сина му казват: „За
да
успее твоето царство, синът, който ще наследи твоя престол, трябва
да
обича една мома, която от майка не е раждана, мома, която баща не е прегръщала.“ Бащата се намира в чудо, къде ще намери мома, която майка не е раждала и която баща не е прегръщала.
(втори вариант)
Ходим в света, че такива, като се давят,
да
ги вадим.
(втори вариант)
Ходим, дето не ни е работата
да
се месим на чуждите работи.“ А тя иска
да
знае, пита: „Ти от кои
си
?
(втори вариант)
За
себе
си
аз съм я решил, но на вас не мога
да
кажа нищо.
(втори вариант)
2.
Общи погрешки и общи добродетели
,
ООК
, София, 29.5.1935г.,
Вие не сте схванали всичкото дегизиране.
От изгрева до залеза на слънцето ще имаш възможност
да
поправиш тази погрешка.
" „Вие оставям
да
говорите." Цял един ден ще мълчите, ще направите един опит.
Като говорих онзи ден, гледам ви отгоре, вие всички се хванахте за дяволската опашка.
Сега, ако ви дам една задача цял един ден
да
не говорите, може ли
да
го направите?
Ако знаете законите, може
да
изправите погрешката.
Който е чиновник, той не може
да
го направи.
Ако не знаете този закон, ще минат четири дни, ако не знаете, ще минат 4 седмици или 4 месеца, или 4 години, или 40 години, или 400 години, или 4000 години, или 400 000 години, и тогава ще разберете закона и може
да
изправите погрешката.
Всички страдате от общите погрешки на миналото, всички се радвате на общите добродетели на миналото.
Ако не, друг няма
да
ни избави." В тази дяволска опашка има много голяма опасност, тя ще се скъса.
Благодарете на Бога и за едното, и за другото.
Благодарете на Бога за всичките добрини, които ви дават, защото те не са ваши.
Няма какво
да
повтаря човек.
За всичките погрешки благодарете.
Трябва
да
разбирате на физическото поле как е.
Бог е справедлив, Той ще уравновеси този закон.
Може някое въже
да
е дебело, най-първо вие се заблуждавате в дебелото въже.
Кажеш, и веднага изправиш - това ще даде резултат.
Може
да
няма никаква причина, никой
да
не ви е направил нищо, но вие кажете: „Махни се, не искам
да
говоря." Дойде друг, вие и на него казвате: „И ти се махни." Какво му е станало?
Онзи, който слуша, ще опита въжето, преди
да
влезе в кладенеца.
Той е като един кон, когото като бутнат по задницата, рита с краката
си
.
Вие влизате в кладенеца на доверие, но скъса се въжето, падате, счупвате
си
крака.
" Оправдава се човекът.
Първия ден му дайте най-простата храна.
Докато сте впрегнат в каруцата, не може
да
я счупите.
Като дойде някой ден, му дайте хляб и една-две ябълки, с най-простата храна го приемете.
Не се мъчете някоя своя погрешка
да
изправите изведнъж.
А вие първия път, за
да
се покажете, угощавате го добре, после намалявате.
Сега аз гледам, като дойде някой в братството, вие разправяте: „Ние тъй живеем." Разправяте, разправяте, човек мисли, като че тук са събрани светии, ангели, разрешили всички въпроси.
Никога не спирайте
себе
си
така.
И веднага искат
да
дойдат между вас,
да
живеят тук.
Пък аз, като каза „много бързо говориш", й казвам: „Всичките нещастия, които имаш, от твоето бързо говорене са станали." Започна той
да
разправя на тази сестра как трябва
да
говори - тя слуша, той разправя.
Мислят, че като дойдат при нас, всичко ще се оправи.
Те, като дойдат тук при нас, съвсем ще загазят.
Ако направя една малка крива линия - може; ако не - цяла катастрофа може
да
стане.
Той й обяснява защо не трябва
да
се говори бързо.
Общите погрешки когато дойдат във вас, вие търсите хора, които имат точно обратното състояние.
И право е, но
си
вадя и други заключения.
Изгревът е Изгрев и туй, което виждате тук, е Изгрев.
Защото в дадения случай вие сте неразположени духом, но търсите друг, който е разположен, който има хубаво разположение.
Докторът, който прави забележка на нея, е достигнал донякъде
да
говори полека.
Вие като го нямате, той го има и така компенсирате.
Ще ви приведа пример.
Вие като сте търсили, търсили, и така намерите.
Един богат американец направил един пансион, уредил го най-модерно, с легла, с покривки, с градина.
Онзи, който е търсил, и не е намерил,
да
търси, докато намери.
Директорът на пансиона казва: „Туй е нашият дом", като че той е нещо уредил.
Мене често ми казват: „Кажи на еди-кой
си
брат." Не може хората
да
се поправят с морал.
Кой как дойде, казва: „Туй наредихме, онова наредихме." Обаче умира този богат човек, веднага пансионът умира.
Няма средства отникъде, директорът напуща, затваря се пансионът.
Питам: кой урежда въпроса?
Дотогава, докато Божиите блага текат, ние всичко уреждаме, но като спрат тези благословения, всички директори закъсват.
„Еди-кой
си
е станал търпелив." Роден е човекът търпелив.
У вас докато тече Божественото, всичко върви, щом спре Божественото, вървите като човек, който вижда колко малко знае.
Един ден мина тук една лудетина, ходи тук с майка
си
.
Аз наблюдавам, една религиозна сестра дойде, че й говори.
Може
да
се спра сега
да
ви питам по какво се различава Божественото, как може вие
да
го познаете
Той е търпелив, но рана има на гърба
си
.
След като й говори, мисли, че я убедила, че тя ще се поправи, че Учителят може
да
й намести ума.
Гледам, някои мои мисли много ви допадат в даден момент.
Всинца сте търпеливи.
Някои, които не може
да
търпите, рана имате.
Да
кажем, че аз развивам известен морал, много висок морал - морал, който не може
да
се приложи на земята.
Сега, като развивам този морал, казвате: „Прекали го, тъй не може." Аз казвам, че човек трябва
да
се откаже,
да
раздаде всичкото
си
материално имане,
да
последва Христа.
Деца, жени, всичко туй
да
напусне, за
да
се спаси в небето.
Казва: „Така се поправя всичко, като се начупи." После майката се извинява, че дъщеря й е луда.
Някой път вие употребявате израза: „Мисли той с краката
си
." Значи, като кажете, че той мисли с краката
си
, разбирате, че той е много глупав човек.
Като е луда дъщеря й,
да
не я довежда тук.
Казва някой: „Нали аз съм се оженил за Господа, нали Господ ми ги даде, как ще ги оставя, прекалено е." То е един от неразбраните въпроси.
Ако един човек мисли с краката
си
, какво ще бъде с ума
си
пък ако мисли?
Ако не беше й говорила религиозната сестра, тя нямаше
да
счупи стъклата.
Той ако с краката може
да
мисли, какво ли ще бъде, като започне
да
мисли с ума!
Като ви се говори направо, не може
да
извадите никакво заключение.
Ангелите с краката, с ръцете, с всичко мислят.
В християнството ги ражда.
Аз не искам вие
да
мислите с краката
си
, защото вие дотам не сте дошли.
Мислете с ума
си
.
Започнаха морала, който проповядвах на другите." „Не, не може." „Тате, казват, защо
си
толкова глупав, защо
си
сериозен, защо проповядваш такива глупости на хората?
Дъщерите започнаха
да
ми проповядват на мене." Къде е причината, че дъщерите му не го слушат?
Ще пиеш една студена вода.
Двама добри хора на едно място ортаци не може
да
станат.
И двама лоши хора ортаци не може
да
станат.
Онзи човек, който е направил къщата, той става жертва, затова няма кой
да
ти плаща.
Един лош човек и един добър човек ортаци може
да
станат, двама добри хора не може
да
станат по никой начин.
Той бил даскал в едно село в Делиормана.
Ти ще пиеш една студена вода.
Отишъл на кладенеца, по едно време иде един турчин
да
си
пои коня.
Една погрешка е, че
си
живял в такава къща.
Вие трябва
да
изучавате сегашните закони на природата какви са.
Ако
си
излязъл навън, с малко
си
щял
да
минеш.
Като
си
отива, не казва, че турчинът му е ударил четири-пет плесници, но казва: „Като бях на чешмата, идва един турчин, иска
да
се покаже сербез.
Не изправяйте общите погрешки, но бъдете умни
да
не влизате в тия обши течения.
Като му ударих една плесница, повалих го на земята." „Ще ни избият." „Нека ни избият." Дядо Петър беше светия, но ето къде е неговото нещастие.
Това пак не зависи от вас.
Щом попаднете в общите добродетели, благодарете за това.
Какво
да
се прави?
Казва: „Мене Господ не ми трябва." Другата част от семето казва: „Не може без Господа
да
се върви.“ То тръгва нагоре.
Да
се махне този турчин.
Как
да
се махне?
„
Да
се намери някой
да
вземе тези дъщери,
да
се разправя с тях, аз
да
си
започна
да
проповядвам, както мисля." Обаче той
си
замина от земята и работите не можаха
да
се уредят, както той мислеше,
да
проповядва.
Казвам, турчинът като отива на кладенеца, ти гледай надалеч
да
бъдеш.
Щом дойде турчинът на кладенеца и ти
си
там: „Гяур!
Едните сили работят долу, другите работят горе, има обмяна, търгуват.
" Няколко шамара ще ти удари.
Долните се спират и казват: „Много будали сте, тук е животът." Другите горе казват: „По-големи будали от вас няма, заровени в тази материя." Спорят с хиляди години и не могат
да
разрешат кое е правилно.
Вие искате някой път
да
се покажете, говорите нещо, което не е вярно.
Те, като се карат, забравят
да
берат плодовете.
Каквото се родило горе, човекът го обира, казва: „Може с хиляди години
да
се карате." Ако те престанат
да
спорят, нищо няма
да
има горе.
Та в цялата природа караницата дава раждането на плодовете.
Някои разбират природата.
Виждам, че сте позатлъстели, казвам: „Днес на диета." Пост един път, два пъти в седмицата не е лошо.
В природата стават големи противоречия.
Например вие търсите погрешките.
Погрешките никъде не можете
да
ги намерите.
Някоя
си
жена яла плод, и цялото човечество плаща.
Някой мъж не внимавал и ял, и сега цялото човечество страда.
Искам
да
си
почина, не искам
да
слугувам на тези.
Ще сложа трапезата, ще се наядат.
Ще кажат: „Благодарим." Те ще се наядат, аз ще трябва чинии
да
мия, покривката
да
пера.
Човек трябва
да
се научи в какво се състои грехът.
Ден-два така, никой нищо не плаща, после критикуват: „Туй не било хубаво сготвено." Никой не дава от джоба
си
.
Най-после казвам: „Никой нищо не дава, и аз не давам." Защо?
Всичките престъпления идат от яденето, ама трябва
да
се разбира.
Сега лекарят казва каква храна трябва
да
се яде.
Искам
да
си
почина, намерете някой друг.
Едни поддържат, че трябва
да
се яде месо, други поддържат, че трябва
да
се яде растителна храна.
Вие днес не можете
да
намерите един гостилничар, който даром
да
дава.
Намерете такъв гостилничар, дето без пари
да
ви дава, аз ще ида
да
видя този гостилничар.
Сега
си
представяме едно идеално общество.
Каква е нуждата от храна?
Умрелите хора ядат ли?
Духовните хора ядат ли?
Не ядат.
Един светия като се роди, или един адепт като се роди в едно семейство, може
да
яде месо, на общо основание ще яде месо.
Сега вегетарианците поддържат, че трябва
да
се яде растителна храна.
Ние не може
да
се извиняваме, условията не позволяват.
Вие сте закъсали, оттук сте взели пари назаем, оттам сте взели пари на заем, сега трябва
да
ги плащате.
Аз съм проповедник, изправя се и проповядвам: „Онези братя, които са взели пари на заем, трябва
да
ги плащат." Вас ви резне нещо.
После възниква спор причастието с какво вино
да
се прави.
Някои поддържат, че със сладко вино трябва
да
се прави, други поддържат, че трябва
да
се прави с ферментирало вино.
Някой брат богат, дал пари някъде, започват
да
го хвалят.
То е неразбиране на въпроса, то е догматично разглеждане.
„Еди-кой
си
брат дал толкова за благотворителни цели." Той се надига.
В света храната трябва
да
съответства на човека.
И онзи, който говори, и онзи, който слуша, всички тази работа не я разбират.
За
да
ядете сладко, всяка една хапка трябва
да
съответства на една сладка дума.
Който е ял,
да
благодари на Бога.
Когато вземате хапката на трапезата, ако не може
да
намерите съответстващата дума на тази хапка, вие ще видите тази хапка колко горчива излиза.
И който не е ял, и той
да
благодари на Бога.
Който не е ял, втори път ще му дадат.
Какво ще бъде, ако всинца ви пратя на един изпит, със сладки думи
да
спечелите пари, ако ви дам една задача само с вашия говор
да
спечелите сто лева?
Господ каза: „Само от това дърво няма
да
ядете." Не тури ангел
да
пази дървото.
Задачата е такава.
Каза само
да
не ядат от това дърво и никого не постави
да
пази в рая.
С думи само като говорите сладко,
да
може
да
изкарате сто лева.
Оставиха този изкусител, змията, там,
да
прави бели.
В рая няма нужда от стражари.
Аз мога
да
изкрънкам сто лева.
Влиза змията и им казва: „Ни най-малко няма
да
умрете." Но въжето се скъса.
Има един закон в света: общите погрешки в целия свят докато не се изправят, не може
да
се избавите от тези общи погрешки.
" Човекът не сто, двеста, триста и петстотин ще даде.
Те са в самата материя, в силата, която действа, в мислите на хората, в техните религиозни вярвания, те са наследствени.
Ще дам от моето лекарство.
Не може
да
се избавите от погрешките леко.
Какво трябва
да
правите?
Но по един правилен начин колцина от вас могат
да
изкарат сто лева на ден?
Или за
да
се познае доколко сте смирени, представете
си
, че ви дам друга задача.
Запример в едно религиозно общество един християнин направи една погрешка, казват: „Ето какво е християнството." Но един християнин ще направи едно добро, казват: „Ето християнин." Сега всички християни се хвалят, че Христос пострада.
В старо време са давали такива задачи на учениците.
Христос пострада, отде иде доброто?
Представете
си
, че ви дам една гаванка и целия ден стоите с гаванката на улицата.
Няма
да
говорите нищо.
Казват: „Чрез страдания се не спасяват." И с любов не се спасяват, тогава с ум.
Казват: „Не бъди толкова будала, спечели малко пари, спести
си
ги, не ходи
да
вярваш в тези работи." Други ви казват, че трябва
да
се уповава на Бога.
То ще бъде глупаво от моя страна
да
ви поставя на такъв изпит, но ако наистина се поставите на изпита целия ден
да
чакате, какво ще правите?
В какво трябва
да
седи вярата?
Онези просяци, които чакат така, те довършват изпита
си
.
Законът изисква
да
ви освободя.
Предупреждават ви, че стъпалата, по които слизате, са чарадясали [чарадясал (диал ) - изгнил], но вие, като слизате, казвате: „Господ ще ме пази." Хубаво е
да
ви пази Господ, но още по-добре е
да
знаете какво може
да
стане и
да
се предпазите.
Има общи погрешки, на които вие сега носите последствията.
Кажете ми една погрешка, от която всички страдате.
Имате едно здание, наложили са ви данък, не сте го платили, но върху наложения данък има и глоба.
Ако дойде една лъжа на Изгрева, тази лъжа веднага ще обиколи всичките, ще я разнесете.
Минали една, две, три години, някой път може няколко хиляди лева
да
станат.
Ако ви кажат една истина, вие ще я задържите за
себе
си
, никому няма
да
кажете.
Идете в София, пуснете една голяма лъжа, до вечерта всичко ще се пише във вестниците.
Един наш приятел отива на Усоите, туря
си
палатка, налагат му глоба хиляда и петстотин лева, че
си
турил палатката без позволение.
Наскоро във вестник „Мир" поставят една научна статия по погрешка от някой
си
професор.
Всички четат статията, казват: „Този професор много учен." Обаче професорът нищо не знае.
„Земята, казва, е Господня." „Земята е Господня, но тук има закон, тук не трябва
да
се туря палатка."
Във всички ви има наследствени неща, с които вие не може
да
се справите.
Недоволни сте от известни неправди, които съществуват, но тия неправди не може сега
да
се оправят.
Нервният човек, той ще
си
остане нервен, онзи, който говори бързо, той дълго време трябва
да
диша, докато дойде до положение
да
не говори бърже.
Като искате
да
говорите много, малко почакайте, преди
да
кажете нещо, помълчете.
Някои от вас сте доста мълчаливи, но някои хич не можете
да
мълчите, много говорите.
Казвам: „Дайте ми от вашия хляб, ще видя, ще го проверя, ще опитам." Че баща му бил добър, че спечелил, че това направил, онова направил, аз сега искам фактите,
да
взема от хляба,
да
го опитам.
„Всичко в живота е постижимо" пеете, но по този начин, по който почвате, нищо не се постига.
„Всичко в живота е постижимо" не се започва така.
Много пъти съм ял хляб много хубав наглед, но цяла нощ не мога
да
спя от миризмата и качеството му после.
Всички може
да
се упражнявате.
Ама еди-кой
си
брат опитал работите.
В човека има едно чувство, има един психологически усет, няма
да
ви кажа мястото къде е, който усет ви подсказва как трябва
да
почнете.
Този брат не носи никаква отговорност.
Но ако се наблюдава, може
да
намерите къде е.
Някой път искате
да
пеете - ще може
да
знаете може ли
да
пеете добре, или не.
Говорят, описват характерите, но аз гледам, слушам как те описват някои хора.
Дотогава, докато е раздвоено съзнанието ви, всички трябва
да
знаете, че се намирате в човешките противоречия и тогава всички неща са непостижими.
Туй противоречие в съзнанието трябва
да
изчезне.
Не
да
изчезне, но
да
го примирите.
Вие ще работите, докато се съедини съзнанието ви, ще работите върху някои неща
да
ги постигнете,
да
се съедини съзнанието ви,
да
не е раздвоено.
Хиляда и петстотин години
да
се занимава, пак малко ще знае.
Като го гледам как описва характерите, намирам, че много е бос.
Дава и принципа.
Тръгваш за едно място, искаш
да
посетиш един твой приятел, но първо трябва
да
знаеш дали ще го намериш.
Да
кажем, вземете тия острите букви тъй пише човекът.
Когато съзнанието не е раздвоено, идете при този приятел, когото търсите - ще го намерите.
Или
да
допуснем, че пише тъй.
Или искате
да
се подвизавате - във всяко едно отношение опитвайте вашето съзнание.
Трябва
да
работите за обединяването на съзнанието вътре.
То е вътрешен закон, с който трябва
да
се справите.
Ако сега с него не може
да
се справите, външните противоречия не може
да
изчезнат.
Сега, изпя ли тази сестра „Всичко в живота е постижимо"?
Човек трябва
да
знае
да
се справя добре с тоновете, дори с отделните букви на текста.
„В"-то трябва
да
знаете
да
го превърнете в котва.
Или
да
дойде някой
да
хвали някой лекар: „Този лекар е авторитет, той това направил, онова направил." Няма какво
да
ми препоръчвате лекаря.
Здраве трябва
да
имате, пари трябва
да
имате, къщи трябва
да
имате, хубава памет трябва
да
имате.
Вземете предвид, днес идвам
да
ви покажа един път, по който хората криво вървят.
Нека дойде лекарят при болния
да
го лекува.
Тогава може
да
сте весели.
Сега всички казват, че човек трябва
да
се подвизава, трябва
да
бъде добър.
Когато паметта ви не е здрава, когато пари нямате, погледнете се окъсан, никак не можете
да
бъдете весел.
Човек може
да
бъде добър само при известни условия, лош може
да
бъде само при известни условия.
„В"-то е буква, която показва, че външните и вътрешните условия трябва
да
бъдат добри.
Давал съм ви един пример в моите беседи за някой, който ходил в Багдад и като се връща, казва: „В Багдад скачах двайсет метра." „Защо тук не скачаш?
Започнете „Всичко в живота е постижимо".
Един направил някъде погрешка далече, хиляди хора страдат.
" „Хавата [* хава (тур.) - състояние на времето, климат; положение, настроение] е тук такава, хавата не уйдисва [* уйдисва (тур.) - допада, приляга].
Да
кажем, направят една банка, хиляди хора вложат парите
си
в нея.
В Багдад двайсет метра скоча, тук хавата не уйдисва." Сега ще преведем скачането.
Някой направи една погрешка, цялата банка фалира, всички губят.
Някой казва: „Едно време бях много добър, сега не съм." Какъвто
си
бил едно време, такъв
си
и сега.
После думата „всичко" не е така хармонична.
Някоя майка не живяла добре в някое поколение, не живяла както трябва, това се предава на ред други поколения.
„Едно време бях много добър." Право е, но аз виждам, причината не е там.
Затуй българите казват: „сичко", избягват „в"-то.
Майката направила една погрешка, поколенията страдат.
„Сега не съм по-лош, сега съм турен при лоши условия и не мога
да
се справя с лошите условия." Затова употребяваш лъжата.
Един ден и „с"-то може
да
изчезне.
Казвам: всичките мъчнотии са в общите погрешки.
„Като употребя лъжата, аз зная, че е лъжа."
Да
кажем, дойде един човек много деликатен при мен
да
иска пари.
Нямам пари, но не обичам
да
ме гълчат,
да
ме хулят и казвам: „Ще ме извините, жена ми се разболя, детето съм пратил в санаториум." Ще наведа от деветдесет и девет кладенеца вода, за
да
се извиня.
След двеста, хиляда години думите ще претърпят такава метаморфоза, че един ден ще намерим не това, което е сега.
Всичките почти хора страдат не от собствени погрешки, които сега са направили, те са последствия на общи погрешки.
След като
си
замине, аз се чудя, че съм го излъгал така.
В английския език някои думи са променили съвършено първоначалния
си
смисъл.
Строят едно здание, след време събори се зданието, затисне хората.
Казал съм сума лъжи, за
да
се освободя от него.
Така изречението: ,,Господи, забрани,
да
не би
да
направя погрешка" сега се е изменило, след двеста години е добило положителен смисъл: „Застави ме Господ." След двеста години отрицателният смисъл се е изменил в положителен.
Всички вие, гледам, имате тия долапи.
Понеже всички участват в общите погрешки, вас ви държат за хиляди погрешки отговорни, които не са ваши.
Нито жена ми се е разболяла, нито детето ми, но усещам, че не мога
да
търпя.
Онзи архитект не
си
е отварял ума и те сега страдат.
Тогава какво трябва
да
правя?
Компенсират се нещата.
Или в едно поколение бащата казал една лоша дума и ред поколения страдат след това от тази дума.
Как трябва
да
постъпи човек?
Някой човек вижда нещо в
себе
си
, което не е хубаво, казва: „Лош човек съм." Не че е лош, но носи със
себе
си
лоши работи, не от зла воля, носи от не-май-къде.
Ако
си
светия, не се събирай
да
живееш с друг светия.
Сега в туй отношение трябва
да
се пазите.
Скимнало на няколко българи
да
влязат във война, българският народ нищо не знае.
Ако
си
много лош човек, не се събирай
да
живееш с друг много лош човек.
Войната излезе несполучлива, но всички българи страдат.
Ако
си
съвсем загазил, не ходи
да
правиш приятелство с друг, който е загазил повече от тебе.
Ти
си
загазил с дълговете
си
- намери някой друг, който не е загазил, който няма дългове.
Аз често правя наблюдения на хора и върху
себе
си
, правил съм опити и съм дошъл до заключението: на един човек щом направите услуга, която съвпада с неговия път,
да
няма никаква реакция, той е готов и майчиното
си
мляко
да
даде, но щом направите нещо, което не е съгласно с неговите желания, той веднага ще
си
състави едно особено мнение за вас.
Може
да
кажете: „Аз не съм взел участие." Турците казват: „Един направил, хиляди страдат." Това не вземайте за
себе
си
.
Между
себе
си
не търсете виновния.
Някой път мисля как
да
ви поправя.
Виновните хора, от които сега страдате, няма ги тук.
Човечеството, като сгреши, гледа
да
излезе от тази беда.
„Всичко в живота е постижимо", но това, което желаете, не е постижимо или това, което желаете, не е това, което мислите и желаете.
Вие вдигате шум, търсите виновните.
Всичко друго ще се постигне.
Няма тук виновни, вие сте виновни, че не
си
отваряте очите.
Всички тия хора искат
да
излязат от положението, в което се намират.
Това ще измени песента „Всичко в живота е постижимо".
Влизате в някоя мина, не
си
отваряте очите, скъса се въжето, по което слизате.
Те градят къщи, светлина
да
има, прозорци.
Как
да
я изменим?
Искат
да
живеят добре, казват: „Няма
да
боледуваме." Право е, но хората умират и при хубавите прозорци.
За
да
постигнем нещата, как трябва
да
ги изменим сега?
Някои от вас, като не можете
да
пеете, попадате под общите причини.
Ред поколения ваши деди и прадеди са мислили, че не трябва
да
се пее и вследствие на тия забрани вие искате
да
пеете, но нещо ви казва: „Недей
да
пееш." Дядо ти турил мисълта, че не трябва
да
се пее.
Кажете ми, кой на кого
да
се извинява?
Следователно сега сме под импулса на миналите поколения, и като пеем, и като не пеем носим последствията на миналите поколения, които са искали или не са искали
да
пеят, та ние сме изразители сега на тяхното музикално развитие.
Сега ще дадете едно възражение: тъй е за оня, който е богат, ами който е сиромах?
Най-първо, вие имате лъжливи мисли, че сте сиромаси, че сте богати, че сте учени, че сте невежи.
Та затова, когато някой път не искате
да
пеете - макар че не ви се пее, пейте.
Погрешката е там, че не
си
отваряте очите, не мислите.
Учен
си
, когато светлина има.
„Добър съм, но нямам условия
да
го направя." Защото доброто трябва
да
го изразим.
Всякога туй в света, което търсите, не го намирате.
Живееш разкошно, понеже имаш пари, всички удоволствия, каквито искаш, може
да
вземеш навсякъде.
Ще намерите нещо, което не го търсите.
Сиромах
си
- скромно живееш.
Някой човек на пътя
си
изкълчил крака, аз имам условия
да
направя доброто, той ще благодари.
Да
кажем, някой млад момък търси една млада мома
да
се ожени, идеализира я, представя
си
все хубави неща за нея, че за децата, какво ли не.
Може
да
си
богат, стомахът ти е нежен, деликатен, не ядеш.
Ако аз не зная
да
направя доброто, нищо не съм придобил.
Погледнете, попадне на една такава мома, че
си
търси дрехата.
Ако не направя доброто, при други условия трябва
да
намеря място
да
направя доброто.
Другият, сиромахът, който е лаком, стомахът му е здрав.
Може
да
отидете някъде специално
да
направите доброто, но ни най-малко няма
да
бъдат доволни.
Не само той
си
търси дрехата, и казва: „Човек не трябва
да
се жени." Много хубаво.
Ако отидете при един богат човек и занесете един хляб, той може
да
се докачи.
Обществото казва: „Човек трябва
да
се жени." Той казва: „Човек не трябва
да
се жени." Момата казва, че не трябва
да
се жени.
Какво трябва
да
прави здравият човек, който иска много
да
яде?
Той трябва
да
намери богатия, който не може
да
яде, и
да
му слугува.
Но ако на един нуждаещ се човек оставите обуща, когато вън има двайсет и пет градуса студ, той ще благодари.
Хората се събират
да
въртят дом, а не са един за друг.
Като му слугува, казва: „Яж и за мене." Щом сиромахът намери такъв богат човек, работите се уреждат.
Казвам сега: бъдете добри със
себе
си
.
Сега онези, които не разбират, казват: „Човек не трябва ли
да
се жени?
Богатият ще каже: „Както виждаш, това ядене не ме ползва.
По някой път вие не сте добри със
себе
си
.
Да
имам твоя стомах.
Някой път не сте достатъчно лоши със
себе
си
.
Влезеш в мината вътре на хиляда метра, скъса се въжето, може
да
дойде наводнение.
Ще искам
да
ми направиш това,
да
ми направиш онова."
Знаете ли какво е
да
бъде човек лош със
себе
си
, лош, справедлив човек със
себе
си
?
Да
дойдем до същественото.
Трябва
да
се проявите както трябва.
Ще се родят деца и вие като баща до девет рода ще плащате.
Казвате: „Няма работа, не искам
да
работя." Защо така?
Друг направил погрешка, хванат вас и казват: „Ти
си
ял и пил, цял живот ще плащаш." Бащата ял и пил, той станал гарант, направил едно добро, него хващат
да
плаща.
„Слуга съм на един касапин, който ме учи
да
коля.
Той сега трябва
да
се отрича от баща
си
.
Вие ще кажете, че в Америка са изнамерили еди-какво
си
.
Няма
да
коля, не искам.
Тъй всички ще кажете, че в Америка изнамерили еди-какво
си
.
Не му искам парите, не искам
да
коля.
Например, ако се отречете от баща
си
, каквото наследство е оставил баща ви, не го искате, е едно, но ако сте взели от наследството на баща
си
хиляда лева, ще
си
създадете беля, то е друго.
Защо
да
не мога
да
кажа това?
Може сто лева
да
са ви се паднали, но ако сте ги взели, ще отиде всичкото.
Ако можеха в Америка
да
изнамерят нещо, не биха имали и те толкова страдания.
" „Недей заради Господа, заради жената, заради децата." Бъди лош, кажи: „Не, няма
да
коля."
Да
ви обясня малко де е лошавината.
Те имат по-големи страдания, икономическият въпрос и там не е разрешен.
Аз лош ли съм в дадения случай?
Много въпроси американците са разрешили, но има много въпроси, които не са разрешили.
Добре, ако ида
да
коля говедата, ще бъда добър за жена, за деца.
Не, за окръжаващите днес ще бъда лош, ще гладувам, но не искам
да
коля.
Има общи добродетели, на които ние носим последствията, но има общи злини, на които ние носим последствията.
Казвате, че са намерили начин
да
се подмладява човек.
„Какво
да
правим?
Трябва
да
ги знаете, трябва
да
познавате този закон.
" „Ще идете
да
копаете на лозето." „Всички ще идем
да
копаем, аз не искам
да
ида
да
коля."
Някои ученици тук и в провинцията са ходили тук-там
да
говорят на едро, ходили са
да
просвещават и на едро
да
говорят.
Казвам, всички трябва
да
станете в това отношение лоши.
Вземете охтичавите хора, лекарите ще ги турят на легло само
да
лежат, ще ги охранят, за
да
може тия каверни
да
се затворят.
Вие не смеете
да
се откажете.
Микробите, от които са образувани, трябва
да
затлъстеят, че
да
не може
да
ядат повече.
За един ден поне
да
се откажете, не всеки ден
да
се отказвате.
Този, който страда от туберкулоза, щом излезе из един режим, той не се лекува.
За един ден поне, за два дни
да
се откажете.
Даже ако той прави големи усилия
да
се лекува, временно може
да
му се помогне.
Ще
си
кажете: „Днес няма
да
река от сутринта до вечерта, откакто изгрее слънцето, докато залезе слънцето, целия ден няма
да
кажа нищо лошо." Ще мълчите,
да
опитате силата
си
.
Хванат някого
да
го накажат, но виновния го няма.
Може от далечно минало
да
е причината.
" „Сега се спрях." „Не, не, такива долапи не искам, хайде в Обществената безопасност." Разследвания, разследвания, докато се оправите, може
да
мине цял месец.
Има хора, които и при прокажени
да
са, нищо не им става.
" Вие ще седнете
да
разправяте - еди-къде
си
.
Някой път има защита, някой път дълго време ще мине, докато се оправдаете.
Направете един опит
да
мълчите.
Вие сега се оправдавате, че дяволът ви тика.
Ако ви турим при прокажени, колко от вас няма
да
се заразят?
„Какво е станало, че сестрата
да
не говори?
Действително, дяволът ви тика, но защо се оставяте дяволът
да
ви тика?
Някои от вас няма
да
се заразят, но туй ни най-малко не зависи от вашата добрина.
Казва: „Дяволът ме тика." Хубаво, веднъж ви тика дяволът, два пъти ви тика дяволът, но дявола трябва
да
го познавате, той е един детектив, един шпионин.
Англичаните имат един шпионин, майстор е човекът
да
се дегизира.
Сега от това, което ви говоря, вие кое може
да
приложите?
" „Оставям вие
да
говорите." „Къде отивате?
Всеки ден се дегизира с различни паспорти, различни имена, майстор е човекът
да
се дегизира.
Има ли един от тези, които се дегизират, всякога трябва
да
го изучавате.
Често вие слушате тази поговорка: „Дето е текло вода, пак ще тече." Този закон разрешава мъчнотиите, само че изискват се четири поколения или цял век, за
да
провериш тази истина.
" „Аз няма
да
мисля." „Какво ще пишете?
Намираш се в една мъчнотия, направил
си
една погрешка при изгрева на слънцето.
" „Вие оставям
да
пишете." „Защо не говорите?
3.
Фа–фа диез / Фа и фа диез
,
МОК
, София, 31.5.1935г.,
Как ще ви кажа, как
да
се върнете от Витоша.
Може
да
не се върнете по същия път.
Вие казвате: "Ще се върна по същия път." Никога човек не може
да
се върне по същия път, стъпка по стъпка не може
да
се върнете.
Може
да
бързаш тогава.
Искам
да
ви наведа на следното: щом известна работа във вас не върви, ще знаете, че фа диез не е верен, не го пеете правилно.
Може ли
да
излезете с това фа от една мъчнотия?
Трябва ви една философия за разсъждение, за
да
си
уяснявате нещата.
Едно правилно разрешение на органическия живот в даден случай.
В съзнанието, ако ти съзнаваш правилно, казваш: "Ще ида сега
да
му пея!
Без музика и
да
работиш, няма
да
имаш никакви постижения, а с музиката ще имаш малко.
Ако знаеш как
да
вземаш фа диез и фа, целият ти живот ще се оправи!
От един тон зависи всичката ти работа.
Сега представете
си
, че вие сте в един затворен замък, дето няма прозорци, а има само една врата.
Въздухът там е задушен, с години съм живял като затворник и най-после един ден казват: "От този замък ще можеш
да
излезеш само ако вземеш фа диез." Обикалям наоколо аз и пея
си
, фа, фа диез.
Един ден може
да
умреш в някой музикален лабиринт.
И този човек, като дойде в голямо нещастие, блъсне
си
главата в един камертон, а този камертон започва с тона фа.
Той, като
си
блъсне главата, чува фа и гледа – вратата се отваря.
Като излиза вън, той вижда един светъл свят от предмети.
Ти нищо не
си
достигнал още, но най-вече имаш простор за знание, наука, за
да
придобиеш нещо.
Някой път
си
мислиш, че нищо няма
да
постигнеш.
Ти
си
в един затворен палат, не
си
си
ударил още главата на камертона.
" Българите имат една поговорка: "Като
си
блъснеш главата на долния праг, ще намериш и горния".
– Докато ти не
си
блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е, като дойде крайното отчаяние, това не е нищо друго освен фа и като вземеш тона верен ще излезеш от това състояние.
Като ти дойде едно желание
да
работиш, щом вземеш фа-то правилно в тебе, тия органи, които могат правилно
да
вземат, почнат
да
функционират и в даден случай може
да
ти помогнат.
Следователно аз изваждам заключение: ти се обезсърчиш, казваш: "От какво зависи моето обезсърчение?
" Ти фа-то не можеш
да
вземеш, фа диез не можеш
да
вземеш.
През туй място ти можеш
да
излезеш.
Но от фа диез повече не може
да
идеш, ако минеш повече, ще намериш сол.
Затуй в съвременния живот хората казват: "Без хляб не може, без пари не може, без това-онова не може." Без всичко онова, без което не може, това е фа.
Всичките хора страдат от нямане на методи.
Човек не знае как
да
работи.
Някой казва: "Дотегна ми
да
работя!
" Той не се е научил
да
работи и затова му дотяга.
С хляб може, а то значи правилно вземане фа диез; с вода може, вземането на водата е фа диез.
Не може
да
работи.
Всякога когато човек не знае как
да
работи, се явява една болка.
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на тона фа диез.
Щом се яви болка, това е признак, че не знаеш как
да
работиш.
" Щом не знаеш как
да
работиш, ще се яви у тебе едно уморяване, уморява се човек.
Щом човек се уморява, той не знае как
да
работи.
Той, като започне една работа, мисли бързо
да
я свърши.
Когато не знаеш как
да
я вършиш, никога не се свършва.
Едно посторонно обяснение ще ви дам: Ти ядеш, защото
си
гладен, но щом се наядеш, можеш ли
да
ядеш пак?
Някой казва: "
Да
свърша работата." Какво се разбира,
да
се свърши една работа.
Туй желание у тебе, че ти не искаш
да
ядеш, неестествено желание ни най-малко не подразбира, че няма вече
да
ядеш, ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
Свършва, казва той, работата
си
и ако при това, след като свърши работата, остане недоволен?
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
Ти не искаш
да
пееш, но не може ли
да
ми покажеш някой, който знае
да
пее?
Скука, няма какво
да
работи.
Сиромах е този.
За
да
начертаете една окръжност, най-първо трябва
да
имате една точка.
Кой е онзи, който знае
да
пее?
-Сиромахът?
Той е един профан, той не знае
да
пее фа, затова е сиромах.
Тогава всичките безпространствени величини нямат съществувание.
"Искам
да
пея, казва, но нямам учител,
да
ме учи." Казвам: Добре, ще
си
блъскаш главата с камертона фа.
Ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно й даваме една величина.
Аз съм виждал някой, като не може нещо
да
успее и ще
си
блъсне главата, а то е: дано чуе някой тон фа.
Да
кажем имате точката А.
Ако излезе тонът, работата става добре, ако не излезе тази работа, пак
си
блъсне главата, но като се бутне с камертона.
АВ някой път минава като една дадена линия.
Дайте най-верния тон фа!
Но от тази линия може
да
начертаете и един кръг.
Ти носиш известен дървен нож, той може
да
се счупи, няма
да
те спаси от мечката, но все таки малко кураж е това.
Значи този център има силата
да
изпуща прави линии от
себе
си
.
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
Тихо
да
почнем и постепенно
да
усилваме и после пак
да
отслабваме тихо.
Ако искаш
да
си
послужиш с радиус, ще
си
направиш една окръжност.
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
Усилване и отслабване.
Да
ме накарате тъй хубаво
да
направя тази окръжност, няма
да
я направя.
Аз ви давам една фигура. Ставам.
Та и който и
да
е от вас, като
си
тури тъй ръката, не може
да
направи един такъв идеален кръг.
Вие някой път искате
да
пеете, нали?
Почнете
да
правите кръг
да
видите какъв певец ще станете.
Само за обяснение ви давам това.
Ставам – туй е пробуждане на съзнанието.
Във всички неща има отношение.
Може
да
имаш добро отношение, а може
да
имаш лошо отношение.
(Всички пеят: фа, фа, фа, и после фа диез, фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
Самата дума "отношение" е непонятна и трябва
да
се преведе: отнасям нещо. Къде?
(Учителят взема с цигулката
си
фа – ставам, излизам.
(Учителят свири с цигулката
си
някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
" Отношението иде – бъркаш в касата, той трябва
да
докаже на какъв закон отгоре, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
В дадения случай вие с фа трябва
да
вземете изражението вярно.
Следователно, постъпката е постъпка, а престъплението – престъпление, трябва
да
докажеш защо
си
го направил.
Да
кажем, вие се сърдите.
Всичката сила на фа е
да
се отвори вратата.
Значи щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че може
да
се постигат някои неща, вие сте вече на път
да
вземете този тон вярно.
С този тон в дадения случай, вие вече излизате навън от вратата.
Досега фа ви е помогнало само
да
отворите вратата.
Туряте една обхода – сърдене.
Щом
си
отворите вратата, вие с фа всичко не може
да
постигнете.
Трябва
да
направите отношение, за
да
разрешите сръднята.
За какво може
да
се сърдите?
Сърдите се на майка
си
, че ви е сготвила.
С фа вие не може
да
постигнете, кой тон ще вземете?
Отнасяте се към ястието тъй, както майката към ястието, когато сте мислили за майка
си
, имали ли сте на ум ястието?
Откъде накъде майката трябва
да
готви на сина?
"Но това е тъй." Не, трябва
да
го докажеш.
(Учителят свири нещо като гайда.) Това пеене е българско, българинът като загази, тогава свири.
Следователно щом докажеш, трябва
да
разрешиш.
Пък европеецът като загази, той почва
да
трепери.
И като разрешаваш, трябва
да
направиш един опит.
Ако не можеш
да
направиш един опит и казваш тъй: "Аз се разгневих." Много добре.
Та казвам, трябва
да
имате ред музикални упражнения, с които
да
сменяте вътрешното
си
състояние.
В музиката има сила.
Да
кажем вие пеете, но не можете
да
вземете вярно тоновете.
Засега всичките хора минават през музиката, те се оправят без
да
знаят как.
Човек всякога трябва
да
си
избере известни песни.
" Става ви мъчно, разгневите се, защото вие в
себе
си
мислите, че един ден може
да
станете голям музикант, а той ви казва: "Неспособен човек сте" и вие се разсърдите.
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез,
да
излезеш навън.
След туй, ако искаш
да
започнеш работа, ще започнеш с ре.
Трябва
да
знаеш
да
вземаш ре-то.
Излиза професорът и казва: "Неспособен сте." От фа-то не можете
да
излезете.
Ти не можеш
да
вървиш правилно без ре.
Най-първо ти не можеш
да
вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е, защото фа диез е половин тон повече от фа.
Значи до крайния предел може
да
се разшири това.
И ти фа не можеш
да
увеличиш повече от половин тон.
Не знае, ще се обърне нагоре – надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения, ще се прегърби, във всичките тия движения, те са музикални, докато вземе едно изражение.
И всичките движения в света са резултат, защото природата всякога корегира.
"А" в дадения случай е фа, естественият тон.
– Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
Вие имате: "Всичко в живота е постижимо", когато добре знаете фа-то
да
вземате и когато знаете ре-то как
да
вземете.
Да
кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път се забързаш, туй е едно изключително положение, неестествено положение.
Как ще вземете: "Всичко в живота е постижимо"?
Може в даден случай то
да
е потребно.
От фа трябва
да
започнем.
Най-първо с този камертон, тъй както сега пеят фа, аз съм наблюдавал, много малко хора съм срещнал, които
да
вземат фа-то вярно.
За
да
вземеш фа-то вярно, най-първо в тебе трябва
да
се роди едно движение нагоре.
За
да
вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
Значи животът в даден случай се пробужда, съзнанието на човека започва.
Имаш едно фа на камертона, на онова естествено положение, с което можеш
да
работиш, то е един резултат.
Ако фа-то не може
да
вземете, вие не може
да
работите.
Че без фа ти никъде не можеш
да
идеш.
Вземете тогава "Всичко в живота е постижимо".
Фа е един тон, който може
да
туриш в действие в живота.
(Учителят свири "Всичко в живота е постижимо".) Право е, но никакви постижения няма вътре.
И ти трябва
да
знаеш закона, пътищата, по които този закон работи.
"Всичко", тази дума "всичко" не е изразителна, трябва
да
се измени, трябва
да
се тури някой глагол, който изразява определена идея.
Не можеш ли правилно
да
вземеш фа-то, не знаеш как
да
използуваш очите
си
, не знаеш
да
пееш фа.
Запример "ставам", "излизам", вие сте свикнали
да
вървите по един много определен начин, по най-лесния път.
Имате пари в джоба
си
, бръквате, плащате, качвате се на някой файтон или автомобил.
Без свещ ти по пътя не можеш
да
ходиш, без очите също.
" – "Петдесет лева." -"Няма." -"Не мога
да
ви возя.
Ако можеш
да
работиш, ти вече имаш фа.
Той ще тръгне, ако му дадете пари.
Аз турям един естествен тон
да
гледаш.
Питам: кое е онова, дето го заставя той
да
ви вози?
Но и без петдесет лева аз мога
да
накарам този шофьор
да
ме вози.
Следователно ти ще искаш
да
вземеш фа-то много вярно.
Ти ще
си
навлечеш много "беля", много бели в живота.
Казвам: "Ако ме возиш, давам ти този половин самун." Той веднага отваря автомобила.
Не знаеш как
да
пееш, А – Бе има.
Според моята система фа - бе има ли?
(-То е ми.) Трябва
да
знаете, че в гамата, в тази естествена гама имате две полутония.
Като му го покажа, той казва: "Заповядайте!
Това са изходните пунктове, това са отворените врата, през които вие може
да
излезете.
Всичките други цели тонове, това са затворени места.
Хлябът, в дадения случай, е хиляди пъти по-ценен отколкото петдесет лева.
Но в природата полутонията са изходни пунктове, през които може
да
излезете.
Една хапка хляб, в дадения случай, е много по-ценна от няколко поетически изречения.
" Че ако ти дадеш една хубава хапка хляб на един гладен човек, той веднага ще ти издекламира нещо.
Това е естественото положение на един орган, който в даден случай може
да
функционира, естественото положение, в което природата го е турила.
Българинът, дето някой път не обича
да
пее, той е преял.
И туй още не е ясно, защото за
да
бъде ясно, необходими са ред математически отношения, трябва
да
го преведеш в геометрия, трябва
да
го преведеш в органическия свят, трябва
да
го преведеш в практическия живот.
А преяждането според мене е едно неестествено музикално положение.
Казваш: "Откъде накъде от фа-то
да
зависят моите очи?
Никога не преяждайте.
Невежият, профанът казва: "Разправят ми, че от фа зависело моите очи
да
виждат, откъде накъде е това?
Всякога човек трябва
да
остане малко гладен.
Фа-то ние го пеем." Пеят го много хора, но не могат
да
го пеят.
Щом се разгневиш, ако вземеш вярно фа, веднага всичкият гняв се поглъща във фа.
И затуй в природата човек никога не е беден, той е пълен, но има нещо в него, което му липсва.
Не, че му липсва, но то всякога ще бъде тъй в целия
си
живот.
Не се старайте
да
запълните
себе
си
!
Давам сега фа, като метод за отваряне, то е от философията на музиката.
Фа – ти
си
намерил вратата, това е туй полутоние.
Ако можеш вярно
да
вземеш тона, отворил
си
вратата и излизаш.
Ти
си
едно затворено яйце, имаш едно малко празно пространство.
Ако не може
да
намериш вратата, ти се намираш в ограничение на живота.
Не се старай
да
запълниш празното пространство, ще
си
причиниш вреда.
Казваш: "фа" – ти
си
при вратата, намираш вратата, но като кажеш фа диез, отваряш вратата и излизаш навън.
А не можеш ли
да
вземеш фа диез, целия ден ще обикаляш като кон и ще кажеш: "През днешния ден нищо не стана.
Сега ще се спрете и ще остане
да
разсъждавате върху фа-то,
да
го приложите, за следующия път ще видим фа-то.
Ако пожелая
да
ви изпитам, не зная всичките какво бихте изпели.
Не можеш
да
вземеш фа диез.
Само ще имате един радиус и ако ви туря бележка, вие ще имате един радиус и дълго време ще трябва
да
чакате докато превърнете този радиус в едно движение.
Затуй българинът, който има много голяма любов към фа-то, не може
да
вземе фа диез.
И българинът взема фа само като
си
е свършил работите.
Той се е учил
да
пее фа и фа диез само при свършена работа, а когато започва една работа, много нервно взема тона.
Като
си
свърши работата, приблизително вярно го взема.
Но като свърши работата, трябва
да
мине през друга една гама.
Да
кажем понижите известен тон.
Увеличението знаете, понижението трябва
да
отделите.
Излезнахте, но през фа-то не може
да
се върнете.
Сега
да
ви кажа откъде.
Не искам
да
ви кажа, откъде
да
се върнете, понеже вие не сте излезли, пък
да
ви кажа как
да
се върнете, то е неразбрана работа.
Като
си
блъсне главата, той чува фа и гледа − вратата се отваря.
(втори вариант)
Като излезе вън, той вижда един светъл свят с предмети.
(втори вариант)
Ти нищо не
си
достигнал още, но вече имаш простор за знание, наука, за
да
придобиеш нещо.
(втори вариант)
Да
допуснем, вие някой път
си
мислите, че нищо няма
да
постигнете.
(втори вариант)
Ти
си
в един затворен палат, не
си
ударил още главата
си
на камертона.
(втори вариант)
“ Българите имат една поговорка: „Като
си
блъсне главата на горния праг,
да
намери долния.“ А то е казано: „Като се блъснеш на долния, ще намериш и горния.“ Блъскането какво е?
(втори вариант)
− Когато
си
блъснеш главата о естествения камертон на живота, а то е като дойде крайното отчаяние.
(втори вариант)
Като ти дойде желание
да
работиш, щом вземеш фа-то правилно, в тебе тия органи, които могат правилно
да
го вземат, почват
да
функционират и в даден случай може
да
ти помагат.
(втори вариант)
Следователно аз изваждам заключение.
(втори вариант)
Ти се обезсърчаваш и казваш: „От какво зависи моето обезсърчение?
(втори вариант)
“ − Ти фа-то не можеш
да
вземеш, фа диез не можеш
да
вземеш.
(втори вариант)
Всички хора страдат от нямане на метод.
(втори вариант)
През туй място ти можеш
да
излезеш.
(втори вариант)
Човек не знае как
да
работи.
(втори вариант)
Някой казва: „Дотегна ми
да
работя!
(втори вариант)
Но от фа диез повече не може
да
идеш; ако минеш повече, ще намериш сол.
(втори вариант)
“ Той не се е научил
да
работи и затова му дотяга.
(втори вариант)
Не може
да
работи.
(втори вариант)
Всякога, когато човек не знае как
да
работи, се явява една болка.
(втори вариант)
Щом се яви болка, това е признак, че не знае как
да
работи.
(втори вариант)
Казваш: „Дотегна ми вече.“ Щом не знаеш как
да
работиш, ще се яви у теб една умора, уморява се човек.
(втори вариант)
“ Без всичко онова, без което не може, това е фа.
(втори вариант)
Щом човек се уморява, той не знае как
да
работи.
(втори вариант)
Като започне една работа, той мисли бързо
да
я свърши.
(втори вариант)
Когато не знаеш как
да
я свършиш, никога не се свършва.
(втори вариант)
Някой казва: „
Да
свърша работата.“ Какво се разбира под думите „
да
се свърши една работа“.
(втори вариант)
„Свършва, казва той, работата
си
.“ И при това, след като свърши работата, остава недоволен.
(втори вариант)
С вода може.
(втори вариант)
А недоволството в живота зависи от нямане на работа.
(втори вариант)
Вземането на вода е фа ди, диез; с пари може, но парите това е фа диез; с мисъл може.
(втори вариант)
Скука, няма какво
да
работи.
(втори вариант)
При сегашните условия всичките възможности седят в правилното вземане на фа диез.
(втори вариант)
За
да
начертаете една окръжност, най-първо трябва
да
имате една точка (фиг. 1).
(втори вариант)
Добре, как ще вземете сега фа диез,
да
кажем, когато имате парите, как ще пеете?
(втори вариант)
Тогава всички безпространствени величини нямат съществувание, И ние предполагаме, че е безпространствена, а туряме тази точка и произволно ù даваме една величина.
(втори вариант)
Да
кажем, че имате точката А.
(втори вариант)
АВ някой път минава като една дадена линия.
(втори вариант)
Но от тази линия може
да
начертаете и един кръг.
(втори вариант)
Ще ви дам едно посторонно обяснение: Ти ядеш, защото
си
гладен, но щом се наядеш, можеш ли
да
ядеш пак?
(втори вариант)
Туй желание у тебе, че ти не искаш
да
ядеш, туй неестествено желание ни най-малко не подразбира, че ти отричаш тази опитност.
(втори вариант)
Значи този център има силата
да
изпуща прави линии от
себе
си
.
(втори вариант)
Ти не искаш
да
пееш, но не може ли
да
ни покажеш някой, който знае
да
пее?
(втори вариант)
Сиромах е този.
(втори вариант)
Кой е онзи, който знае
да
пее?
(втори вариант)
Ако искаш
да
си
послужиш с радиус, ще
си
направиш една окръжност.
(втори вариант)
− Сиромахът.
(втори вариант)
В дадения случай пергелът е по-умен от мен.
(втори вариант)
Той е един профан, той не знае
да
пее фа, затова е сиромах.
(втори вариант)
„Искам
да
пея, казва, но нямам учител
да
ме учи.“ − Казвам: Добре, ще
си
блъскаш главата с камертона фа!
(втори вариант)
Да
ме накарате тъй
да
направя тази окръжност, няма
да
я направя.
(втори вариант)
Аз съм виждал, когато някой не може
да
успее в нещо, ще
си
блъсне главата; а то е дано чуе тона фа.
(втори вариант)
Па и който и
да
е от вас, като
си
тури тъй ръката, не може
да
направи такъв кръг.
(втори вариант)
Вие някой път искате
да
пеете, нали?
(втори вариант)
Почнете
да
правите кръг,
да
видите какъв певец ще станете.
(втори вариант)
Ако не излезе тази работа, пак
си
блъсне главата, докато се бутне в камертона.
(втори вариант)
Дайте най-верния тон фа!
(втори вариант)
− Във всички неща има отношение.
(втори вариант)
Ти носиш дървен нож.
(втори вариант)
Той може
да
се счупи, няма
да
те спаси от мечката, но все таки за малко кураж е това.
(втори вариант)
Сега усилвайте и отслабвайте фа-то.
(втори вариант)
Тихо
да
почнем и постепенно
да
усилваме, усилваме; после пак
да
отслабваме тихо.
(втори вариант)
Може
да
имаш добро отношение, а може
да
имаш лошо отношение.
(втори вариант)
Самата дума „отношение“ е непонятна и трябва
да
се преведе.
(втори вариант)
(Усилване и отслабване.) Сега на фа-то казваме: Ставам.
(втори вариант)
Аз ви давам една фигура − ставам.
(втори вариант)
Само за обяснение ви давам това.
(втори вариант)
„Ставам“ това е пробуждане на съзнанието.
(втори вариант)
Той трябва
да
докаже по силата на какъв закон, по какъв начин е бъркал в касата и защо е бъркал.
(втори вариант)
Следователно постъпката е постъпка, престъплението − престъпление, трябва
да
докаже защо го е направил.
(втори вариант)
Да
кажем, че се сърдиш.
(втори вариант)
(Всички пеят фа, фа, фа и после фа диез, фа диез.) Правилен ли е тонът?
(втори вариант)
Туряте една обхода, сърдене.
(втори вариант)
Трябва
да
направиш отношение, за
да
разрешиш сръднята.
(втори вариант)
За какво може
да
се сърдиш?
(втори вариант)
Сърдиш се на майка
си
, че не ти е сготвила.
(втори вариант)
(Учителя взема с цигулката
си
фа, фа, ставам и излизам с фа диез.) Намира се малко в дисонанс с времето, с първото − както вие взехте тона.
(втори вариант)
Ти се отнасяш към ястието тъй, както майката към ястието; когато
си
мислил за майка
си
, имал
си
на ум ястието.
(втори вариант)
(Учителя свири с цигулката
си
някои тонове много бързо.) Всеки един тон има своето изражение.
(втори вариант)
В дадения случай вие с фа трябва
да
вземете изражението вярно.
(втори вариант)
Всичката сила на фа е
да
се отвори вратата.
(втори вариант)
Значи, щом в ума на човека прозира известна идея, известен път, че някои неща може
да
се постигат, вие сте вече на път
да
вземете този тон фа вярно.
(втори вариант)
Откъде накъде майката трябва
да
готви на сина?
(втори вариант)
С този тон в дадения случай вие вече излизате навънка от вратата.
(втори вариант)
− „Но това е тъй.“ − Не, трябва
да
го докажеш.
(втори вариант)
Досега фа ви е помогнало само
да
отворите вратата.
(втори вариант)
Щом
си
отворите вратата, вие с фа всичко не може
да
постигнете.
(втори вариант)
Следователно, щом докажеш, трябва
да
разрешиш.
(втори вариант)
И като разрешаваш, трябва
да
направиш един опит.
(втори вариант)
Ако не можеш
да
направиш един опит, ти казваш тъй: „Аз се разгневих.“ Много добре.
(втори вариант)
С фа вие не може
да
постигнете.
(втори вариант)
Да
кажем вие пеете, но не можете
да
вземете верно тоновете.
(втори вариант)
“ Стане ви мъчно, разгневите се, защото в
себе
си
мислите, че един ден може
да
станете голям музикант, а той ви казва: „Неспособен човек сте!
(втори вариант)
“ − От фа-то не можете
да
излезете.
(втори вариант)
(Учителя свири нещо като на гайда.) Това е българско.
(втори вариант)
Най-първо ти не можеш
да
вземеш фа диез, докато не знаеш фа-то какво е.
(втори вариант)
А пък европеецът, като загази, той почва
да
трепери.
(втори вариант)
Фа е естественото положение, а фа диез е изключително положение на фа, то е крайният предел, до където от центъра А можеш
да
минеш.
(втори вариант)
Та казвам: Трябва
да
имате ред музикални упражнения, с които
да
сменяте вътрешното
си
състояние.
(втори вариант)
В музиката има сила.
(втори вариант)
Значи тонът може
да
се разшири до крайния предел.
(втори вариант)
За сега всички хора минават през музиката; те се оправят, без
да
знаят как.
(втори вариант)
Човек всякога трябва
да
си
избира известни песни.
(втори вариант)
И ти фа не можеш
да
увеличиш повече от половин тон; ако го увеличиш, ще имаш вече сол.
(втори вариант)
Ще пееш една песен, на която основата е фа диез −
да
излезнеш навънка.
(втори вариант)
След туй, ако искаш
да
започнеш работа, ще започнеш с ре.
(втори вариант)
Трябва
да
знаеш
да
вземаш ре-то.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
вървиш правилно без ре.
(втори вариант)
А в даден случай е фа, естественият тон.
(втори вариант)
Да
кажем, ти вървиш полекичка в живота, но някой път
си
се забързал − бързаш, бързаш.
(втори вариант)
Той не знае − ще се обърне нагоре, надолу, горе ще гледа, насам ще се обърне, ще прави движения и ще се прегърби във всичките тия музикални движения, докато вземе едно изражение и пак се оправи.
(втори вариант)
В даден случай то може
да
е потребно.
(втори вариант)
Всичките ви движения в света са резултат, защото природата всякога коригира.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал сега как пеят фа и съм срещнал много малко хора, които вземат фа вярно.
(втори вариант)
За
да
вземеш фа вярно, Най-първо в тебе трябва
да
се роди едно движение нагоре.
(втори вариант)
− Музиката е правилно разрешение на органическия свят в даден случай.
(втори вариант)
За
да
вземеш фа, ще се роди едно движение нагоре и едно малко движение напред.
(втори вариант)
Вие имате: „Всичко в живота е постижимо.“ Когато добре знаеш
да
вземеш фа-то и когато знаеш ре-то как
да
вземеш.
(втори вариант)
НАГОРЕ