НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
714
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
714
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Последният изпит
,
ООК
, София, 15.5.1935г.,
Ти
си
господар, имаш един слуга.
Този слуга ти е даден от Бога, Той го е направил.
Ако вие знаете как
да
свивате тоя палец, много работи можете
да
направите.
Той е слуга, ти
си
господар.
Но ако не знаете как
да
го свивате - и то е наука.
Вие имате един палец, и не знаете как
да
го свивате.
Когато свивате палеца, ни най-малко не ви е дошло наум,
да
видите какви ъгли образувате?
Туй трябва
да
го съзнаваш.
Представете
си
, тъй разгледани, двете линии какво показват?
Ти може
да
си
господар, но не
си
благороден като този слуга.
А ти
си
слуга и може
да
си
по-долен от господаря
си
.
Може в дадения случай господарят
да
бъде по-учен, отколкото ти, а може и
да
е по-благороден, отколкото ти го познаваш.
Искам
да
ви представя една плоскост с други измерения, с други разбирания.
Но вие трябва
да
разбирате този острия ъгъл А, който се образува.
Туй човешкото го тури настрана,
да
остане в нас Божественото.
Като влезна в един дом, ти
да
не ме изгледаш от главата до петите.
Но съзнаваш със своя ум и казваш: „Това е човек." В дадения случай тъй ме гледаш, но ако ме срещнеш в гората и аз съм един учен човек, въоръжен с пищови, който има намерения или
да
те пусна
да
си
отидеш, или
да
те обера?
Ако
си
поставите пръстите на ръката под този ъгъл на съпротивление, какво означава това?
Изисква се известна наука, много дълбока наука, за
да
разберете духовния свят.
А пък за
да
може
да
влезете в съприкосновение с тия същества или пък
да
влезете в общение с Бога, какво нещо се иска от вас, не можете
да
си
представите.
Защото в Бога вие може
да
живеете, и Бог към вас може
да
има прости отношения, а може
да
има и по-сложни отношения.
" „За този човек не ми е казано
да
го обера.
Една майка може
да
носи девет месеца детето в утробата
си
, но детето нищо не знае за това.
Може
да
го е носила три години на ръцете
си
, но детето нищо не знае за това, и това положение детето не знае.
Едва когато детето е излязло от утробата на майката и от ръцете й, и като е ходило десет години на училище, и се разговори с майка
си
, едва тогава то почва
да
разбира характера на майката.
То обича майка
си
, доколкото тя му дава храна.
Те го повикват и казват: „Всякога, когато ти
си
минавал покрай нас, всякога ни е вървяло много, късметлия човек
си
бил." Те изваждат от плячката и казват: „Туй от нашата печалба искаме
да
ти дадем и на теб." Той казва: „Не ми трябва.
Но туй нещо, което майката прави, може
да
направи и всяко същество отвънка.
Дайте ги на другиго." „Но
да
дадем искаме и ние за Бога.
И туй дете може
да
е привързано към другите хора толкова, колкото и към майка
си
.
Обрали сме толкова хора, сега искаме за Бога
да
дадем тези пари." Сега този човек какво е направил, взел ли е парите, или не?
Но това дете, което е привързано към майка
си
- има нещо друго, което другите хора
Аз няма
да
ви кажа.
не могат
да
предадат.
Сега в моя ум седи идеята: когато
си
вървиш с Бога, никой не може
да
те обере.
Което майката е предала на детето, друг никой не може
да
го предаде.
Когато вървиш без Бога, всеки може
да
те обере, не ти върви тогава.
Вие никога не можете
да
предадете на едно дете това, което му е предала майката, която го е родила.
Или другояче казано, вие някой път проповядвате на един човек, искате
да
го обърнете към Бога.
Ако ти разбереш какво нещо е Господ и ако Му служиш, ти не можеш
да
бъдеш обран, ти не можеш
да
бъдеш нещастен и не може
да
не те обичат хората.
Като го обърнете към Бога, вие можете
да
бъдете като един настойник, като някой възпитател или майка мащеха, но не като същинската майка.
Някой път, като гледам хората,
си
казвам: „Какво искаш от тия хора, Господ ги е направил, забавление
си
има.
Аз не желая
да
ме възпитава мащеха майка, нито втори баща.
Може в краен случай,
да
.
И често
си
казвам: не трябва
да
проповядвам на тия хора, не ме разбират.
Туй, което хората наричат физическия живот и живота, който сега преминаваме, всеки път може
да
го придобием.
Даже досега в цяла България не съм срещнал нито един човек, който
да
има непреривна любов.
Често гледам някой българин, като срещне някого, пита: „Къде отиваш?
" Ти мен
си
ме питал така.
Но когато времето отвън се развали, тогава се виждат недъзите на къщата къде са.
Не само в България, но и в Америка не съм срещал нито един човек, на когото любовта
да
е непреривна.
Казвам: „Отивам имане
да
търся." „Ама къде е то?
В дадения случай къщата сама по
себе
си
не е толкова важна, но при студеното време е важна.
" „Ти сега остави, но бъди уверен, че като изкопая имането, като се върна, ще ти дам нещо.
Ако е топло времето отвън, човек може
да
спи и в такава къща.
Американецът и българинът
си
мязат: като се възбудят, и единият, и другият забравят, че има Господ.
Като с нож надялате, надялате, и после кажете: „Не трябваше
да
кажа това." Значи Господ ви казва: „Ти днес прави много глупости."
Ако някой път в него станат много пропуквания, ако времето отвън се развали, станат лоши условията в живота, човек не може
да
издържи.
Вие ще кажете: „Ти обирал ли
си
?
Владиката седи горе и казва: „Кажете й
да
спре, стига толкова.
Ако рече човек
да
ви разправя за тази същина, вие ще изгубите вътрешния смисъл на нещата.
Вкъщи
да
прави поклони.
Някой път може
да
питате в какво седи външната красота.
Ще ви приведа пример.
Един може
да
каже, че е в устата, в очите, някой може
да
каже - във веждите, в носа.
Взема иконата, не дава на другите
да
се молят." Тя му казва: „Братко, ела." Тя се измества.
Преди години дойде един богат инвалид при мене, казва: „Слушал съм за теб, че ти можеш
да
лекуваш.
Ако можеш
да
ме излекуваш, такава сума ще ти дам." „А не - казвам.
Моли се и ти." Владиката й казва: „Ще ме заставиш сега
да
се моля, и като се помоля, църквата ще се развали." Най-после владиката и тя се молят.
- Такава мазна риба като тебе с малко няма
да
мине.
Казва: „Аз щях
да
се помоля на Господа, но за тия братя, които са, няма
да
се помоля, ти
да
му мислиш." И какво става?
Ти няма
да
се освободиш лесно.
Владиката я вижда след известно време и й се извинява.
Иде някъде отдалече, но тук се проявява.
Колкото пари имаш в банката, всичкото туй готов ли
си
да
го дадеш?
" Свива
си
рамената, казва: „На тебе защо ти са толкова пари?
Може вие
да
се лъжете,
да
мислите, че тази лампа свети.
" „Не, не, готов ли
си
всичкото
да
дадеш?
Може тя
да
е заставена
да
свети, но тя не свети.
Защо не остави владиката тази жена
да
си
направи шестстотин поклона?
" „Поне три четвърти
да
останат за мене... Две четвърти, една четвърт
да
остане за мен." „Не, не, всичкото, което имаш,
да
го дадеш, готов ли
си
?
Вашият нос може
да
е красив, може
да
си
мислите, че е красив.
Ти искаш аз
да
те лекувам.
Но след като те излекувам, ти готов ли
си
да
посветиш живота
си
на Бога?
" Казва: „Нека
си
помисля малко." И досега не е дошъл.
Тя иска
да
служи на Бога, тя не обръща внимание на другите хора.
Иска
да
ме лъже
да
го лекувам.
Тя казва: „Трябва
да
се върши работа за Господа." Защо прави тия поклони?
Рекох: „Всичкото богатство ще дадеш." „Е, какво ще го правиш?
Ако аз бях един владика, щях така
да
наказвам поповете и дяконите.
И Господ иска
да
Му служат." „Ама толкова попове, владици има, защо само аз?
Гледате един плат, че е красив, хубав, така е.
Онова, което имате, все ще трябва
да
го дадете, нищо повече.
Разплетени нишките, оставена една нишка сама, не е красива.
Все ще го дадете.
Но в плата съединени тия нишки в едно, вие казвате тогава: „Платът е красив, хубав, мек." Сега мекотата в какво седи?
Накарай я
да
се моли.
Взели сега хората, та обърнали на мода поклоните, и пак не ги правят както трябва.
Той ще направи сега така - едва ще се наведе
да
направи поклон.
Другият е остър." Едни овце дават мека вълна, а други - малко остра вълна.
Те едва-едва ще се наведат и после ще се повдигнат.
Един човек може
да
произнесе една дума и има едно влияние, а друг може
да
я произнесе и
да
има друго влияние.
Православните тъй ще
си
затворят пръстите в юмруци, свиват
си
ръцете.
Сега туй, което трябва
да
остане, силната мисъл, е една: беззаветна любов към Бога, за
да
можем
да
постигнем всичко онова, което Бог е вложил в нас.
Ако аз съм музикант и вярвам в Бога, аз няма
да
остана беден.
Като ви говори, той така ще ви възпламени, така ще ви забърка ума, и ще ви склони
да
си
купите от стоката му.
Те
да
дойдат, аз ще им разправя защо.
Снощи гледах една млада пианистка, която изнесе концерт, госпожица Ани Фишер, унгарка.
Поклонението е една стара философия, във всичките древни религии е съществувало.
„Паднали пред лицето на Господа " Поклонението не е нещо, дошло от християнството, то съществува от незапомнени времена.
Сега, всички не знаят в какво седи магията.
Ще спечелиш един милион лева и повече няма
да
се мъчиш." И след като го убеди, този се въодушеви и взема билета.
Аз я наблюдавах - движението на нейните ръце, после движението на нейното лице.
Където ходи, все парите вижда.
Аз като погледна цялата история на нейната музикалност - по какъв път е минала, какви движения прави, всяко едно движение, как тя свири и онова, което тя свири, свири тъй прочувствено и с мисъл, и с чувство, и така предава своята мисъл на слушателите, така беше хубаво всичко и мисля, ако всичките религиозни хора могат
да
свирят като нея това, в което те вярват, ако можеха
да
го предадат, и което мислят,
да
го предадат така хубаво и както трябва и по мисъл, и по чувство, щяха
да
повлияят, щяха
да
променят хората.
Иде някоя буря, вятър излезе отнякъде - всички тогава почват
да
се покланят.
Действително един милион лева са много нещо, но неговият билет не е имал силата
да
привлече парите, а друг билет ги е привлякъл.
Ако бурята е много силна, вие падате по земята на коленете
си
, за
да
не ви отвее вятърът.
Сякаш с всичките движения, с всичките
си
клетки свиреше.
Съвсем млада мома, около двайсетгодишна, тя свири и казва: „Туй е само една малка дарба." Но аз казвам: за
да
свири така, колко хиляди хора, умове и сърца са работили, докато създадат този материал, и колко умове са работили, докато създадат това пиано, и колко други са работили
да
създадат тази публика, за
да
я слушат, и тя иде като един ангел
да
предаде онова, което Бог е приготвил.
И тя свири, и всички се радват на онова, което Бог е приготвил, което Бог е вложил в музиката и в нея.
Няма човек в света, който
да
не е вземал и
да
не е уповавал.
Казвате: „
Да
се поклоним пред Господа." Хубаво, но това е едно движение във физическия свят.
Вие сте дошли на света или
да
слушате, или
да
не слушате.
По някой път той се е обезсърчавал от своята лотария, и най-после съзнава: „Остаряхме, и не можахме
да
постигнем това, което очаквахме." Сега мога
да
ви опиша от вас кой какво е желал, но е безпредметно.
Но едновременно вие трябва
да
знаете не само на физическия свят как
да
се поклоните, но и в света на сърцето трябва
да
знаете как
да
се поклоните, и в света на ума трябва
да
направите един поклон.
Мога
да
опиша, не е мъчна работа, но казвам, ако опиша, какво ще спечелите вие или какво ще спечеля аз?
Не само туй, но и в умствения свят, в чувствения свят и в разумния свят трябва
да
направите поклони.
Което Бог е направил, дошъл съм
да
го чуя." И аз съм пратен
да
ме учат хората.
Да
допуснем сега, някой от вас, още като е станал на десет години, е влязла идеята в ума му
да
стане поп.
Добре, сега на земята правите така поклоните, а в духовния свят, със сърцето
си
, как ще направите поклони?
Затова, което Бог е направил в мене,
да
го правя.
То ще ви се даде.
Вие сте музикант или поет, баща или майка, то е за
да
изявите това, което Бог е вложил във вас.
Ще туриш ръцете
си
тъй отпред.
Щом сте баща, трябва
да
изявите своята любов.
Петдесет пъти е мязал на
себе
си
, а петдесет пъти се е различавал от хората с нещо.
Или ако сте майка,
да
имате деца сте дошли, не
да
работите за вас, а
да
проявите Божията любов.
Ако сте свещеник, ще работите, за
да
може Бог
да
работи чрез вас, а не
да
се обличате и събличате по петдесет пъти в годината, като някоя мома.
Туй новото е, което трябва
да
имате.
Защото, ако позлатите един предмет, той не е видоизменил същината
си
, но позлатяването предпазва този предмет в дадения случай от вода, от известна ръжда или разход, в който той принася на хората.
Сега ние идваме по закона на аналогията, на сравненията, за
да
обясним духовния живот.
Единият казва на този от Света гора: „Ти
си
много набожен." По какво познава?
След няколко месеца това позлатяване изчезва и остава предметът такъв, какъвто
си
е бил.
Той забелязал, че ръцете му тук на пръстите хванали слинове*, като се навеждал
да
прави поклони.
„Ама, казва, аз съм евангелист." Никакъв евангелист не
си
.
И калаят е едно удобство, за
да
не се тровят хората.
" „Виждам аз." Той вижда слиновете.
А другият казва: „Аз толкова години се моля в Света гора и станах набожен и без
да
се покланям." Човек може
да
стане ясновидец.
„Ама аз съм учен човек." Никакъв учен човек не
си
ти.
Той вижда слиновете и разбира, че като
си
турял ръцете на земята, слинове хванали - той минава като човек, който разбира.
Единственото, което вие може
да
знаете в дадения случай, то е
да
почувствате в
себе
си
присъствието на Бога, че сте пратен на земята, за
да
може Бог чрез вас или
да
възприеме нещо,
да
види в света какво става, или
да
предаде нещо чрез вас, било чрез пеене и тъй нататък.
Той видял един слин на твоята ръка и казва: "Много
си
набожен." Брей, отгадал той.
И ако предадете това, което Бог е вложил във вас, ще се благословите.
Те го окачват на стената или вода носят с него.
Ако това е набожен човек, според както аз го разбирам, и има само един лев в джоба
си
, то като идеш при него и кажеш: „Имам нужда, гладен съм", той веднага бръква в джоба, казва: „Имам само един лев, купи
си
каквото може." И
си
тръгва по пътя.
Не ходете
да
оправяте света.
Каквото има той, ще го даде.
Това го превеждам и казвам: „Трябва
да
се калайдиса наново." Тогава имате един лъжлив процес, имате такива калайджии, които не знаят как
да
калайдисват, а само привидно калайдисват, и както не трябва.
Ела с мене, аз ще се помоля
да
ти даде малко хляб." Този религиозният човек няма много, но всякога у него има за един ден
да
задоволи всичките твои нужди.
Ама остър трябва
да
бъде.
„Парите отидоха напразно и пак трябва
да
се калайдиса." Значи, калайдисаха ме не тъй, както трябва, празна работа.
Религиозният човек е отстъпчив, той е внимателен, във всичките най-малки постъпки той е внимателен.
А онези хора, които не са религиозни, те са крайно амбициозни, и за малка работа те ще направят цял един скандал, и какво ли не правят.
Значи калайдисаха ме, без
да
хвана калая.
Да
кажем, дали са му едно място в някое събрание или в театър, не на първо място.
Та казвам: често в човешкия език ние
си
служим с думи, които нямат вътрешен смисъл.
Той какво ли няма
да
направи, за
да
седне отпред.
На човека може
да
му говорим за Бога, двайсет години той ще слуша за Бога и навсякъде ще приказва за Господа, ще проповядва, че има Господ, а като влезе в някоя къща, обича
да
попипва,
да
си
открадне,
да
вземе и тури в джоба
си
.
Религиозният човек ни най-малко не иска
да
бъде до олтаря, той не може
да
бъде и до владиката.
Аз гледам: вие сте и чукове, и точила, и ножове, но това не е смисълът на живота.
Достатъчно е само отдалече
да
види владиката, нему и това е приятно.
Той не може
да
бъде близо някъде, няма туй желание у религиозния човек.
Ако този човек имаше идеята за Бога, че вижда всичко, той ще има едно страхопочитание.
Той знае, че като се движи във въздуха, навсякъде може
да
поеме въздух.
Навсякъде, където влезете, виждате - точилото му е там, ножът му е там турен, и той минава за евангелист, за православен, за баптист, за какво ли не.
Където ходи, ще бъде изправен в своите постъпки, в думите, във всичко.
Той има едно правилно схващане за въздуха, за дробовете, казва: „Където и
да
съм аз, ще взема туй, от което имам нужда." Той знае, че колкото е по-далече от религиозните хора, толкова по-добре може
да
се моли на Бога.
Каквото има, ще дава.
И казвам, всички сте един чешит.
Но вие казвате -
да
си
хвърлите точилата.
Аз често разсъждавам.
Той се моли, дойде един и казва: „Помогни ми." Таман се помоли, дойде друг: „Жена ми е болна, казва, синът ми." И целия ден го занимават.
Дойде някой, който е ръждясал, турете го на точилото,
да
му се махне ръждата.
Аз казвам в
себе
си
: „Ти вярваш в Бога, че Той създал всичко в света.
Пък и като се отдалечи от хората, като остане сам със
себе
си
, тогава вече може
да
се моли на Бога.
И религиозният човек, за
да
се избави от всичките противоречия на живота, се отделя, но пак ще дойде някой при него и ще му каже: „Не мога
да
се спогодя с жена
си
.
" На
себе
си
казвам това.
Кажи ми един начин." „Ела с мене, ще идем на планината." Завежда го той горе.
После
си
мисля:
да
си
върви,
да
иде
да
работи.
„Хайде сега
да
се молим." Молят се двамата един час
да
се оправи жена му.
Тук може
да
си
направите нещо.
Такива като него мнозина ще дойдат, един, втори, трети, ще дойдат
да
ме лъжат.
Вторият път казва: „Доведи жена
си
, тогава тя, ти и аз, тримата, ще се молим, и тази работа ще се оправи."
„
Да
си
вървят
да
работят" - разсъждавам
си
аз.
Тези разсъждения на
себе
си
казвам.
Нито един от вас не е ходил в планината
да
се моли.
Но утре казвам, ти ще имаш нужда от нещо и той ще ти каже: „
Да
си
върви." Той
да
си
върви и аз
да
си
вървя, и всички може
да
си
вървим, но какво се постига?
Имали ли сте някои от вас опитността
да
сте отишли при някой светия
да
се оплаквате от жена
си
и той
да
ви помогне?
Аз в
себе
си
питам: този човек защо е дошъл от мене
да
проси нещо и защо в мене няма желание аз
да
му услужа?
Нито един от вас не е ходил
да
се оплаква от жена
си
.
Може
да
ви обясня по който и
да
е начин, но има друго нещо, което ние пропущаме.
Даже и младите от вас, които сте се влюбвали.
Представете
си
един свят, дето въздухът се продава на бакалниците.
Аз считам сега, че е тъй с оженения, който не може
да
живее с жена
си
, но и влюбеният не може
да
живее със своята възлюблена.
Сега вие живеете в един свят, дето въздухът не се продава, но представете
си
, че се продава.
Гори сърцето му, пък тя обръща гърба
си
.
Продава се някой път и на този свят.
Обича я той и ходи
да
се моли, тя пак обръща гърба
си
.
И ножа
си
, който имате, ще го употребите, където трябва.
Когато някой водолаз слезе във водата, той
си
носи продадения въздух.
Казва той: „Направете
да
не я обичам." Имали ли сте опитността
да
отидете при този светия в планината
да
се молите
да
ви обичат?
Че като дойдат ангелите и светиите,
да
намерят, че с вашия чук, с вашето точило и с вашия нож, с вашата сабя не сте направили една пакост.
Отгоре трябва
да
му изпращат въздух.
И тогава ще дойде Христос и ще каже: „Ела, добри и верни рабе." Не казвам
да
хвърлите сабите
си
, не казвам
да
хвърлите чуковете
си
.
Или когато някой авиатор се вдига нависоко из въздуха, той
си
носи резервоар, напълнен с въздух.
Ножовете
си
и точилата
си
, и сабите
си
носете, но
да
не правите пакост с тия чукове, точила и саби.
Ако не носи въздух, той от високото място ще отпадне.
Но
да
употребявате Божията любов, че
да
бъдете полезни и на
себе
си
, и на окръжаващите.
Ще
си
носи купения въздух отдолу.
И вие по някой път, ако ви изведа високо горе в духовния свят, като ви говоря много за духовно, заспивате.
Не че искам отговор, аз го зная това, аз за
себе
си
го зная, но вие също трябва
да
си
отговорите.
Да
се ожените, това е служене на Бога.
Да
обичате другите хора, това е служене на Бога.
И човек трябва
да
си
носи такива батерии отдолу, че като дойде горе,
да
не заспива.
Да
ядеш, това е служене на Бога.
Да
ходиш,
да
мислиш, каквото и
да
правиш в света - това е все служене на Бога.
Не че не го интересува, но там, дето се е покачил, той не може
да
разсъждава.
Той трябва
да
има някоя идея пак от този свят.
Вие не сте свикнали
да
живеете на тази височина, на този редкия, чистия въздух дробовете не са привикнали и затова спите.
Можете
да
служите на Бога по един разумен начин, можете
да
служите на Бога и по един неразумен начин.
Някой казва: „
Да
обясним духовния свят, какъв е той." По никой начин не можем
да
обясним живота на ангелите на хората.
Допуснете, че този, когото вие обичате, е силен.
Вие, като дойдете до него, казвате: „Не може ли
да
ми услужиш?
Вие можете
да
обясните любовта на хората.
Можете
да
обясните, че очите на човека, като се влюби, са такива и такива, че носът му е такъв, че устата, че лицето му се изменяло, дрехите му се изменят, стават нови, чисти.
Не можеш ли
да
вземеш и мен
да
ме поносиш малко?
" Взема те човекът от любов и те поноси донякъде, после почва
да
усеща тежест.
Че носът му бил красив, и това не показва, че той има любов.
Обич, обич, но един ден ви каже: „Слез от гърба ми." На вас ви е било лесно на гърба, не искате
да
слезете.
Любовта не е нещо, което можете
да
хванете,
да
опишете.
Няма какво
да
ме считаш като някой кон."
Тя образува всичките образи, без
да
можете
да
схванете нейния образ.
Че аз съм видял влюбени котки, виждал съм влюбени кучета, птиченца, виждал съм влюбени змии, обвити една в друга.
По някой път съм виждал и луди коне - като рипне конят, хвърли човека и удари на чифте.
Наблюдавал съм и влюбени пеперуди - виждал съм, че едната лудува за другата.
Казва конят: „Аз не искам такава любов." Като го метне, погледне с главата
си
и каже: „Стига толкова." Сега влизаме в една област, дали е тъй, или не.
Виждал съм хора влюбени, от всичките възможности и категории.
Виждал съм професори влюбени, виждал съм млади моми влюбени, момци влюбени, царе влюбени, генерали влюбени, владици влюбени, попове влюбени, светии влюбени, гении влюбени, талантливи хора влюбени, та какви ли не съм виждал.
На вас трябва
да
го докажа това.
Седя и разсъждавам, каква е любовта на владиката, на гения и на всички тия хора?
И всички тия хора говорят все за любов.
Може
да
ви приведа пример и за един ангел.
Някой път му казват: „Ти ще страдаш, стой тук." Той казва: „Не." И имаме примери, този ангел, като слезе от небето, пъшка, казва: „Че що ми трябваше
да
слизам долу?
Да
се върна веднъж на небето, не стъпвам на земята." Тъй
си
казва ангелът.
Сега аз не искам вие
да
вярвате.
Много разкази има, за които аз мога
да
говоря неща, за които аз зная.
Но не за всичките волове е така, много рядко се случват.
И тия гениални волове казват: „Дойдохме на земята
да
свършим последния
си
изпит." Те са адепти, ученици на някоя школа, които са взели формата на вола, турили са
си
опашка и рога - изпит имат.
Допускаш това, без
да
искаш.
И след една-две години като е бил в туй положение, волът ще гледа как
си
е издържал изпита.
И ако не го допуснеш, любовта не може
да
се прояви.
И рога
да
ви израснат, и копита
да
ви израснат на краката, докато влезете в Царството Божие, хе-ей!
И по някой път намериш в някое същество, което обичаш, някои странности, намираш, че туй същество, което ти обичаш, е тъй странно, така че нищо в
себе
си
не можеш
да
намериш, с което
да
обясниш положението.
А и през ума не ти дохожда, че трябва
да
се молиш на Бога.
А туй същество, в което ти
си
се влюбил, то някой път тъй се абстрахира, толкова други неща са го погълнали, че не мисли за теб.
" Туй същество става малко особено към тебе, не ти обръща внимание, а се е вдълбало дълбоко в
себе
си
и има едни особени разсъждения.
Вие казвате: „Аз на кон
да
стана?
" Че аз бих желал
да
стана кон, отколкото
да
бъда един пияница.
Бих желал
да
стана някой път един кон, отколкото един крадец, отколкото един генерал, който отрязва главите на хората.
И какво можеш
да
видиш?
" И то ти казва: „Туй нещо не е за тебе." „Че как
да
не е?
" „Е, не е за тебе." Аз като припадам и ти като припадаш, тогава работата не върви, ти няма нищо
да
спечелиш.
Казвам: правилната философия в света е - онова, което Бог е създал, не го нарушавайте,
да
е свободна главата от страдания.
То може, но в дадения случай единият като припада, другият не трябва
да
припада, защото двама като припаднат, работите не вървят.
Ако реша
да
ви опиша онзи свят, един от най-възвишените светове, вие как ще го разберете?
Вие какво ли не правите, за
да
го разубедите.
Представете
си
, че едно същество от една по-висока култура, описва нашия свят и описва хората какви са, че имат височина един метър и половина - два метра, широчина имат и така нататък.
Казвате: „Какъв
си
глупак, защо се занимаваш с такива работи?
Представете
си
, че туй същество описва едно наше земно същество, което влиза към къщи, как
си
отваря вратата.
Аз, като срещна един кон, не го питам: „Как тъй, защо
си
взел тази конска форма?
Трябва
да
начертае една врата отворена и как влиза вътре.
За мене няма разлика между старата баба, коня и младата мома, облечена в хубави дрехи.
Старата баба, минала пътя на младата мома и всичките момци са я обичали.
Най-после това същество иска
да
си
легне.
Казва: „Аз хубави дрехи имах и всичките момци опитаха и целувките, и прегръдките ми." И котката всичко опитала - този ще одращи, онзи ще одращи.
Как ще им покажеш на тия хора, че това същество
си
ляга?
Бабата дава съвети на младата мома, но тя се е влюбила, търси един другар от онзи свят.
В този свят е престанала
да
се влюбва, а търси един от онзи свят.
И тя казва: „
Да
умра, че
да
ида при него." И защо умират хората?
Но тази линия сама по
себе
си
спане ли е?
При Бога
да
идат?
То е същото описание,
да
кажем, ако един човек има дълъг нос.
Не, те търсят някого
да
се влюбят.
Амбициозността не седи в носа, но в дадения случай така се изразява.
Умряла жена му, и той иска
да
умре,
да
иде при своята възлюблена.
Ако вие премахнете носа на човека, той няма
да
бъде амбициозен, амбицията ще изчезне.
Големият палец показва силата на човека.
Аз бих желал туй
да
е тъй, но го намирам, че не е тъй.
Ако вие отрежете двата палеца на човека, волята му няма
да
може
да
се прояви.
Но като го намеря, че не е, казвам на
себе
си
- аз поставям другия въпрос така рязко, за
да
не влезна в изкушение, - казвам: тия хора не живеят по Бога, но ти, който гледаш тия хора, че не живеят по Бога, ти живееш ли по Бога?
И почвам аз
да
разглеждам своя живот от миналото: еди в кое
си
време - това и това.
Ако ви отрежат втория, третия, четвъртия пръст, ако на някой човек му отрежат пръстите, той е изгубил съвсем вече онази интелигентност за проява, той не може
да
се прояви.
Правя известен разчет, разглеждам живота
си
, всичко, каквото съм минал, и влизам в един свят на съвършенство, гдето ще се изгради моят живот.
Вие не може още
да
знаете, че с едно вдигане на ръката, свиване на пръстите, във вас се проявяват големи сили, които стимулират и ума ви, и любовта ви.
Същото, и вашият живот е една написана книга и един ден тя ще се разгледа, ще бъде поставена на изложение.
Ако вашата ръка не се движи, ако вашият палец се атрофира и не може
да
се върти, туй показва едно болезнено състояние.
Ако не можете
да
свиете палеца
си
, това показва че сте дошли до положение
да
фалирате.
Какво е прераждането?
И ако ръката ви не може
да
се движи, показва, че ще фалирате.
Прераждането е закон за поправка на погрешките, които правят хората.
И ако кракът ви не може
да
върви, фалирали сте.
И ако гръбнакът ви не може
да
се огъва, фалирали сте.
Всяка дума там е турена на мястото, всяка картина е турена на място - само тази [книга] може
да
се нарече съвършена.
И най-после, като престане всичко
да
се движи, вие сте изцяло фалирали.
Вие като отидете в Божествената библиотека, ще ви турнат в един шкаф и двайсет години ще стоите вътре в шкафа
да
ви посети някой, че като ви чете,
да
види, че книгата е хубаво написана.
И ако идете в онзи свят, по една тояга ще ви ударят за погрешките ви.
Ако искате
да
знаете какво нещо е Божествения свят, ще изучавате палците.
И ако не знаете предназначението им, защо Господ всичко е построил, тогава какво знаете?
По моето учение една тояга ще ви ударят, а по сегашното учение по сто тояги ще имате на задницата.
Ако не ми вярвате, запомнете туй и като идете там, и като ви ударят сто тояги, ще кажете: „Право каза Учителят." За мене една тояга ще ви ударят и ще престанат.
Аз
си
го претълкувам така:
да
вдигаш един празен бъкел, от който не можеш
да
извадиш нито капка вода.
И аз даже не искам това, но и аз, като влизам в онзи свят, очаквам
да
ми ударят една тояга.
Бъкелът е за вода, а в бъклиците има вино или ракийка, такава сливовица.
Но сто тояги
да
ми ударят, е много.
Тия бъклички някой път ги носи някой, и като не е вдъхновен, отвори, вдигне нагоре, и като погледне към небето, той се въодушеви малко.
И ръцете
си
маха, и пее.
Аз гледам на живота другояче, не сериозно, но искрено.
Казвам: „Аз съм човек." А вие питате: „Ама ти какво искаш
да
кажеш с това?
Аз като
си
взема малко от нея, тя ми придава нещо." На физическия свят туй е палецът.
" От мене по-добър човек не сте срещали и няма по-добър човек, и никога няма
да
срещнете по-добър човек от мене.
2.
Условия и възможности / Условие и възможности
,
МОК
, София, 17.5.1935г.,
(-Трябва
да
се съберат заедно.)
В един момент може
да
се издигне стомаха на един – два пръста, тъй
да
изпъкне, но една минута ако се мине, стомахът ви пак спада.
Туй някакъв придатък ли е?
Когато диша човек, може неговата диафрагма
да
се види при това положение.
От туй движение може
да
се покаже каква е силата на дишането.
Сам по
себе
си
гневът е нещо много хубаво.
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва
да
се тури в яденето.
Казваме:
да
не се гневим, а няма същество, което
да
се не гневи.
Ний проповядваме, че човек не трябва
да
се гневи, а той всякога се гневи, само че някой път ние не виждаме гнева.
Някой човек прави усилие
да
прикрие, че се гневи.
Всички казват, че той не се гневи.
(-Аз, като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
Винаги повишавам гласа
си
и се намръщвам.
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания най-често около устата и носа и
си
изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа
си
.
(-О, каква гюрултия вдигам!) Че повишил човек гласа
си
, какво от това?
Или че маха с ръката
си
, няма нищо лошо в това.
Да
е само повишаването на гласа.
Сега
да
се върнем към първото положение.
(-Не са прави ъглите, но ако пуснем перпендикуляр, те ще се образуват от само
себе
си
.) Значи не може
да
се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
Лошото е не
да
се гневи човек.
Ако ти
си
повишил тона
си
и махаш с ръката
си
, туй показва, че
си
жив.
Значи този човек може
да
ни услужи – жив е той.
Че говори високо и
си
маха ръката показва, че е жив.
Ами ако той никога не говори и не
си
маха ръката?
Тогава кое е по-хубаво:
да
се гневи ли човек или
да
не се гневи?
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко това показва, че ти
си
гневлив.
Вървиш по земята, газиш с крака
си
по тревата, самият живот е израз на гняв.
Всички почти осъждат гнева.
Тъй както в баснята, че жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак
да
я коват.
Казали на жабата: "Не
си
достигнала до тази култура,
да
те подковаваме." Те й обясняват това така: два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които за двукопитни.
Казали на жабата: "Ако можеш
да
си
направиш крака
да
бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен пак ще те подковем." Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили
да
направят крака
си
еднокопитен или двукопитен.
Те мислят как
да
ги подковат, а не могат.
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
Петкопитно, но това са посторонни въпроси.
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
В литературата може
да
се приведе като хумор, за
да
изпъкнат по-ярко известни идеи.
Някои неща могат
да
се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
Питам тогава: откъде е дошла идеята в човека, че след като излезе една подкова от някой кон, хората
да
я вземат и турят в къщата за късмет?
За
да
забогатеят, турят подковата на прага.
(Къде трябва
да
се постави подковата, отгоре ли?)
Човек като
си
повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдването на ръката - също.
Искаш
да
покажеш, че
си
се разгневил някому, ти не говориш, но така направиш лицето
си
, че му трепне сърцето.
Сега колко ти струва на тебе
да
изправиш гнева?
Какво ви костува малко
да
измените израза и се усмихнете на детето?
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето
си
.
Погрешката, която най-лесно се поправя от всичките съществуващи погрешки, това е гнева.
Няма друга погрешка, която може
да
се поправи тъй лесно, както гнева.
Тази погрешка моментално може
да
я изправите.
Затова всеки, който иска
да
започне изправянето на погрешките,
да
започне с изправянето на гнева.
Най-първо ще
си
носите винаги едно огледало, щом се разгневите, ще погледнете в него, ще се измените, после пак ще го поставите в джоба.
В университета една студентка вижда един, който не е бил толкова красив – намръщил
си
малко лицето, тя не му обърнала внимание, защото не е бил красив.
Но слуша тя, казват за него, че е председателя на университета.
Той бил грозен, но като казали, че той бил председател на университета, където тя следва, тя му се усмихнала.
Тогава когато погледнете на слънцето, защо му се сърдите, защо, като видите, че слънцето
си
набръчкано лицето, вие му се сърдите?
Сега
да
дойдем до онези неща, които ви са потребни.
Запример вие често искате
да
бъдете красиви.
За
да
бъдете красиви ще поставите геометрията в движение.
(Защо природата прави така, че погрознява човек в края на краищата.) Не, тя никога не е причина за погрозняването.
Когато вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
В природата няма боядисване.
Природата бои няма.
В природата ти в един момент може
да
бъдеш боядисан, а в друг момент
да
бъдеш разбоядисан моментално.
Човек всякога
си
остава такъв, какъвто е.
Но може
да
вземе вид на лошевина и на добрина.
А човек при известни условия може
да
бъде добър, а при други лош.
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош, но ако ти дадат хляб, когато
си
гладен – ще се радваш.
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вие вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
" -"Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха." Тогава туй, което не сте разбрал, не може
да
го твърдите.
Ти не може
да
си
добър.
Ти можеш
да
покажеш доброто.
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той
да
не е бил такъв.
И лошият човек никога не е било време, когато той
да
не е бил лош.
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш
да
проявиш само едното.
Понеже
си
е позволил спрямо един
да
бъде добър, затова е станал лош за вас.
Щом искам
да
направя добро на децата, ще обера някоя круша, тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете й
да
не са узрели още.
В природата има един морал.
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
В растителното царство какъвто и
да
е плодът може
да
го изядеш, ако плодът е узрял няма престъпление.
Няма закон в растителното царство, с който могат
да
те осъдят.
Щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат
да
те хванат, че
си
направил престъпление.
Допуснете че майка ви е направила една пита, както в селата правят и я е заровила в огнището
да
се пече.
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
– Не сте оставили питата
да
се опече.
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше
да
каже: "Много добре сте направили!
(-Трите вида сили в човека: органически – стомахът, духовни – чувствата, умствени – мозъкът и причини за сръднята.
Как може
да
се докаже, че това е така?
В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
Моралът трябва
да
се подведе при ония условия, от които е излязъл,
да
се вземе основата.
(-Трябва
да
се пристъпи към претегляне.) Как ще докажете геометрически, че един човек е извървял по-дълъг път от другиго?
Представете
си
, че мода беше едно време хубаво ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
(-Трябва
да
се наблюдават движенията на двамата хора от някоя точка на земята и оттам
да
се докаже, че единият е извървял повече път от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
Има някои хора, които не искат
да
ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
(-Никой не знае, но някои са го наблюдавали това и са го оставили в наследство.)
Да
допуснем, че имате едно корито.
Нали има три начини туй корито
да
се напълни?
Лукът трябва
да
остане малко суров.
Единият начин е човек
да
напълни коритото с вода, но може човек
да
не е напълнил коритото, а то се е напълнило.
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на 3, 4, 5 парченца и правят такива малки сърмички.) Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда
да
го режеш, а тъй ще
си
вземеш и ще ядеш!
Нови максими влизат в действие – старите форми се изменят, докато се измени това положение, всичко туй промеждутъчно състояние ще го считат неморално.
Да
кажем има три отношения в разумния живот.
Второто – от природата.
Но питам: природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
За природата запример моралът е такъв: ако ти ядеш както трябва, стомахът няма
да
те боли, ако ти дишаш както трябва, дробовете ти няма
да
страдат; ако ти мислиш както трябва – право, мозъкът ти няма
да
страда.
(-Ни най-малко не е мислила.) А как без
да
мисли го е напълнила?
Това всичко е морал и метод в природата.
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно и то е морал; и ако стомахът ти функционира правилно, то е морал в тебе.
Вие знаете онази поговорка: "Видяла жабата, че подковават вола и тя поискала
да
я подковат." Така казва поговорката, нали?
Аз
да
ви поясня това – видяла жабата, че коват вола и протестирала, че не е право.
И сега трябва
да
хванем хората
да
ги държим отговорни за това.
-Искала жабата
да
я подковат, отказали й: "Жаби не ковем, само волове подковаваме."
Да
вземем втория случай: жабата, като видяла, че коват вола, протестирала за това.
Да
кажем, че имаш известен закон какво е морално.
Казва: "Не е право, не е създал Бог вола
да
го подковават." Значи човешката култура изисква
да
подковават вола.
Да
допуснем, че вас ви подковават.
Няма какво
да
го съжаляваме, а трябва
да
го дадем по съд –
да
бъде съден, защото го боли корема.
В дадения случай за хората ли е това?
На какво основание отгоре той е позволил
да
го боли корема?
Ако внесете такъв закон, тогава който го боли корема няма
да
каже.
Ще
си
мълчите.
Боли ви главата – една глоба от хиляда лева.
Това ви казвам, за
да
мислите.
Представете
си
, че искате
да
кажете на хората, че ви боли корем.
Някой път може
да
се лекувате така.
Ще кажете на
себе
си
само, че ви боли корема, а няма
да
разправяте на хората, че ви боли корема.
Казват: "Тази постъпка не е права." Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
Представете
си
тогава, че има такъв закон – 50 хиляди лева глоба се налага на този, който каже!
Това че ви боли корема и въпрос няма
да
го правите.
Така ще кажете на
себе
си
, а ще се въздържате
да
го разправяте на другите.
(Щом се оценяват интересите на отделни индивиди или общество, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял, турят тялото му в земята, поставят отгоре едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
Ако има такъв закон – 50 хиляди лева, ще се научите
да
мълчите.
Ако при закон може
да
мълчите, защо и като ви боли корема по същия начин
да
не може
да
мълчите?
Какво се ползувате, като ви боли корема
да
кажете на другите това?
Щом ви заболи корема и вие кажете това, ще дойде един господин, ще ви укаже своите услуги, ще ви премахне коремоболието и след туй ще
си
представи своята визита – ще трябва
да
платите сто лева за излекуването.
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
Един умрял човек има интерес растенията
да
го изядат, понеже като го изядат, го изваждат, покачват по листата
си
отгоре, той минава някъде по дърветата.
Този човек по растенията може
да
се качи в някой плод.
И някой път, когато ядете този плод и го глътнете – умрелият почне
да
живее.
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без
да
им се плаща.
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
На външните, дипломираните лекари, щом те разтрият и каквото лекарство трябва
да
се даде, вие трябва
да
платите.
Растенията са врата, една възможност, чрез която умрелите сполучват
да
влязат,
да
живеят в живите хора.
За такава разтривка на лекари трябва
да
се плати, но това е един стар начин.
Лечението трябва
да
дойде от вас.
Идваме до въпроса: Кои неща се нуждаят от доказателство?
Ако един човек, който е така и го разтрие някой сприхав, може някой път
да
му мине, а някой път туй главоболие, освен че няма
да
му мине, но ще се усили още повече.
В геометрията нали доказвате известни аксиоми?
Тогава трябва
да
намериш един човек пълничък, който
да
не е сприхав.
Та единият придава от своята енергия и в случая главоболието минава.
Главоболието произтича от факта, че единият придава, а другият отнема от човека.
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
Тогава от електричеството трябва
да
се отнеме, а
да
се придаде магнетизъм.
А някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
Аз привеждам тогава в движение.
Тогава трябва
да
се предаде известно количество от електричеството, а
да
се отнеме известна сила от магнетизма.
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва
да
се преведе.
Така главоболието може пак
да
се премахне.
Да
се върнем, за
да
докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави.
Какво трябва
да
направим?
Ти може
да
го докажеш само като се движиш.
В една фигура
да
станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят?
(Гр. – има начини, по които се доказва това.) Можете ли
да
докажете това, излезте на дъската.
Тези два прави искат
да
покажат, че половината от кръга е извървял, че един триъгълник е символ на половина извървян кръг.
Значи всичката философия стои в това, дето извървяния път е от 180 градуса.
Защото всяко нещо, което аз мога
да
го отрека, трябва
да
го разбирам.
Някой казва: "Аз разбирам тази работа." Тогава можеш
да
я отречеш.
Но ако не разбираш тази работа, не може нито
да
потвърдиш, нито
да
отречеш.
Та някои от вас отричате нещата без
да
ги разбирате.
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че
да
е крива.
Перспективно като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но в статическо положение турната показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят и кривата линия правилно, може
да
се даде друга насока в някое здание.
Тогава тази линия може
да
даде един повод за едно криво разбиране на нещата, ако не е начертана както трябва.
(Къде трябва
да
се постави подковата, отгоре ли?)
(втори вариант)
Човек, като
си
повиши гласа, туй е вече динамично положение на гласа и после мръдва ръката.
(втори вариант)
Искаш
да
покажеш, че
си
се разгневил някому.
(втори вариант)
Ти не говориш, но така направиш лицето
си
, че му трепне лицето.
(втори вариант)
Сега колко ти струва на тебе
да
изправиш гнева?
(втори вариант)
За пример често едно дете седи при някой, който с лицето
си
показва, че е гневен и то тогава трепне.
(втори вариант)
Вие нищо не говорите, само изменяте положението на лицето
си
.
(втори вариант)
Няма друга погрешка, която може
да
се поправя тъй лесно, както гнева; можеш моментално
да
изправиш тази погрешка.
(втори вариант)
Затова всеки, който иска
да
започне изправянето на погрешките,
да
започне с изправянето на гнева.
(втори вариант)
Най-първо ще
си
туриш едно огледало, ще се погледнеш, ще се измениш, после пак.
(втори вариант)
В университета една студентка видяла един човек, който не бил толкова красив − намръщил
си
малко лицето.
(втори вариант)
Тя не му обърнала внимание, защото не бил красив.
(втори вариант)
Но слуша тя
да
казват за него: „Председателят на университета!
(втори вариант)
Той бил грозен, но като казали, че бил председател на университета, където тя следва − новия председател, тя му се усмихнала.
(втори вариант)
Защо, като видите, че слънцето
си
набръчкало лицето, вие му се сърдите?
(втори вариант)
Сега
да
дойдем до онези неща, които ви са потребни.
(втори вариант)
За пример често вие искате
да
бъдете красиви.
(втори вариант)
За
да
бъдете красиви, ще поставите геометрията в движение.
(втори вариант)
(Защо природата погрознява човека в края на краищата?) Не, тя никога не го погрознява.
(втори вариант)
Когато вие вземете бялата вълна, че я вапцате черна, природата ли е направила това?
(втори вариант)
В природата няма боядисване.
(втори вариант)
Природата бои няма, боядисва само човекът.
(втори вариант)
В природата ти в един момент можеш
да
бъдеш боядисан, а в друг момент можеш
да
бъдеш разбоядисан − моментално.
(втори вариант)
Човек всякога
си
остава такъв, какъвто
си
е.
(втори вариант)
Но може
да
вземе вид на лошевина и на добрина.
(втори вариант)
А човек при известни условия може
да
бъде добър, а при други − лош.
(втори вариант)
Ако тебе те ударят с камък, ще бъдеш лош; но ако те ударят с хляб и ти
си
гладен, тогава ще се радваш.
(втори вариант)
Падне някой плод и ви удари по главата, защото вятърът го полюлял.
(втори вариант)
Крушата е слезнала долу, ударила ви е по главата, но вий вземете крушата, изядете я и не сте недоволен от това.
(втори вариант)
Ти показваш, че
си
лош човек и ще попиташ някой друг: „Ти разбра ли, че съм лош?
(втори вариант)
“ − „Не, това не съм разбрал, но тъй ми казаха.“ Тогава туй, което не
си
разбрал, не може
да
го твърдиш.
(втори вариант)
„Казват, че ти
си
добър човек.“ − „Ти това вярваш ли, че съм много добър?
(втори вариант)
Ти не може
да
си
добър − ти може
да
покажеш доброто.
(втори вариант)
Добрият човек от хиляди години е бил добър и не е било време, когато той
да
не е бил такъв.
(втори вариант)
И лошият човек никога не е било време, когато той
да
не е бил лош.
(втори вариант)
Но законът е там, че в дадения случай ти можеш
да
проявиш само едното.
(втори вариант)
Понеже
си
е позволил спрямо един
да
бъде добър, затова е станал лош за тебе.
(втори вариант)
Щом искам
да
направя добро на децата, ще обера някоя круша; тогава на децата правя добро, а на крушата може плодовете ù
да
не са узряли още.
(втори вариант)
В природата има един морал.
(втори вариант)
А щом плодът е узрял, в природата няма никакво престъпление.
(втори вариант)
В растителното царство, какъвто и
да
е плодът, може
да
го изядеш; ако плодът е узрял, няма престъпление.
(втори вариант)
Няма закон в растителното царство, с който могат
да
те осъдят.
(втори вариант)
А щом плодът е зелен и ти го ядеш, могат
да
те хванат, че
си
направил престъпление.
(втори вариант)
След десет минути вие я изваждате и отчупвате от питата.
(втори вариант)
− Не сте оставили питата
да
се опече.
(втори вариант)
Ако бяхте извадили питата навреме, майка ви щеше
да
каже, че много добре сте направили!
(втори вариант)
Та казвам: В сегашното предаване на морала има една неразбрана страна.
(втори вариант)
Моралът трябва
да
се подведе при ония условия, от които е излязъл −
да
се вземе основата.
(втори вариант)
Представете
си
, че на мода беше едно време хубавото ядене, сготвено с добре опържен лук, но така опържен лук, че нищо не остава от него.
(втори вариант)
(Трите вида сили в човека: органически − стомахът, духовни − чувствата, умствени − мозъкът, и причини за сръднята.
(втори вариант)
Тогава има някои хора, които не искат
да
ядат това ядене, а като погледне, че лукът е хубаво опържен, той казва, че готвачът е добър.
(втори вариант)
Щом дойде мисълта, сръднята се премахва.) Как може
да
се докаже, че това е така?
(втори вариант)
Лукът трябва
да
остане малко суров.
(втори вариант)
Аксиомите нуждаят ли се от доказателство?
(втори вариант)
И всичкото изкуство седяло в това, че лозовият лист го разделят на три, четири, пет парченца и правят такива малки сърмички.)
(втори вариант)
Практичността на това ядене стои в това, че няма нужда
да
го режеш, а тъй ще
си
вземеш и ще ядеш; такива лакоми стават!
(втори вариант)
(Трябва
да
се пристъпи към претегляне.) Как ще докажеш геометрически, че един човек е извървял по дълъг път от другиго?
(втори вариант)
(Трябва
да
се наблюдават движенията на двамата от някоя точка на земята и оттам
да
се докаже, че единият е извървял повече от другия.) Как ще докажете сега, че единият е извървял по-бързо пътя?
(втори вариант)
Следователно нови максими влизат.
(втори вариант)
(Пак чрез наблюдение, друг метод няма.) Тогава всичко, което знаем, наблюдавали ли сме го?
(втори вариант)
(Никой не знае, но някой са наблюдавали това и са ни го оставили в наследство.)
Да
допуснем, че имате едно корито.
(втори вариант)
Нали има три начина туй корито
да
се напълни?
(втори вариант)
Единият начин е човек
да
напълни коритото с вода.
(втори вариант)
Но представете
си
, че не човек е напълнил коритото, а то се е напълнило.
(втори вариант)
За пример в природата има друго нещо: ако ти ядеш морално, стомахът няма
да
те боли.
(втори вариант)
Ако ти дишаш морално, дробовете ти няма
да
страдат; ако ти мислиш право, мозъкът ти няма
да
страда.
(втори вариант)
Всичко това е морално.
(втори вариант)
Да
кажем, че има три отношения в разумния живот.
(втори вариант)
Това е един метод в природата.
(втори вариант)
Ако нервната ти система функционира правилно, това е морално; ако дробовете ти функционират правилно, и то е морално; и ако стомахът ти функционира правилно − то е морал в тебе.
(втори вариант)
Второто − от природата.
(втори вариант)
Но питам: Природата, като е напълнила туй корито, мислила ли е за него?
(втори вариант)
И сега трябва
да
хванем хората,
да
ги държим отговорни за това.
(втори вариант)
(Ни най-малко не е мислила.) А как, без
да
мисли, го е напълнила?
(втори вариант)
Да
кажем, че има известен закон за това какво е морално.
(втори вариант)
Вие знаете онази поговорка: „Видяла жабата, че подковават вола, и тя поискала
да
я подковат“.
(втори вариант)
Няма какво
да
го съжаляваме, а трябва
да
го дадем под съд −
да
бъде съден защо го боли коремът.
(втори вариант)
На какво основание отгоре той е позволил
да
го боли коремът?
(втори вариант)
Да
ви обясня това − видяла жабата, че подковават вола и протестирала, че не е право.
(втори вариант)
Ако внесете такъв закон, тогава, който го боли коремът, няма
да
каже.
(втори вариант)
В първия случай каква е целта − искала жабата
да
я подковат.
(втори вариант)
Отказали й: „Жаби не ковем, само вол подковаваме.“
Да
вземем втория случай: като видяла жабата, че коват вола, протестирала за това.
(втори вариант)
Той ще
си
мълчи − има 200 лева наказание, 300, 400, 500 лева, защото
си
казал, че те боли коремът.
(втори вариант)
Казала: „Не е право, че Бог е създал вола,
да
го подковават.“ Значи човешката култура изисква
да
подковават вола.
(втори вариант)
Да
допуснем, че вас ви подковават.
(втори вариант)
В дадения случай за хората ли е това?
(втори вариант)
Сега аз ви навеждам на това, за
да
мислите.
(втори вариант)
Представете
си
, че искате
да
кажете на хората, че ви боли коремът.
(втори вариант)
Някой път може
да
се лекувате така.
(втори вариант)
Ще кажете на
себе
си
, че ви боли коремът.
(втори вариант)
Ти искаш
да
разправиш на хората, че те боли коремът.
(втори вариант)
Представете
си
тогава, че има такъв закон − 50 000 лева глоба!
(втори вариант)
Това, че те боли коремът, и въпрос няма
да
го правиш.
(втори вариант)
Така ще кажеш на
себе
си
, но ти ще искаш
да
се въздържаш.
(втори вариант)
Ако има такъв закон − 50 000 лева, ще се научиш
да
мълчиш.
(втори вариант)
Ако при закон може
да
мълчите, защо и като ви боли коремът, по същия начин
да
не може
да
мълчите.
(втори вариант)
Какво се ползувате, като ви боли коремът и искате
да
кажете на другите хора?
(втори вариант)
Казват: „Тази постъпка не е права.“ Че сте преместили хляба от една торба в друга, считат го неправда.
(втори вариант)
Понеже, щом ви заболи коремът, и вие кажете това, ще дойде един господин, лекарят, ще ти окаже своите услуги, ще ти премахне коремоболието и след туй ще
си
представи своята визита − ще трябва
да
платите 100 лева за излекуването.
(втори вариант)
Де е неправдата?
(втори вариант)
(Щом се ощетяват интересите на отделни индивиди или на обществото, туй действие се смята неморално.) Вземете един умрял човек.
(втори вариант)
Аз съм виждал доста млади лекари, даже и на 15 години, които разтриват и минава главоболието, без
да
им се плаща.
(втори вариант)
Поставят отгоре му едно растение и туй растение изгражда своето тяло от умрелия човек.
(втори вариант)
Но външните, дипломираните лекари, щом ви разтрият и, каквото лекарство трябва, ви се даде, вие трябва
да
платите.
(втори вариант)
За такава разтривка на лекаря трябва
да
се плати, но това е един стар начин.
(втори вариант)
Когато растенията изяждат хората, това са превозни средства.
(втори вариант)
Лечението трябва
да
дойде от вас.
(втори вариант)
Един умрял човек има интерес растенията
да
го изядат; понеже като го изядат, те го изваждат, покачват по листата
си
отгоре, той минава някъде но дърветата.
(втори вариант)
Този човек по растенията може
да
се качи и в някой плод.
(втори вариант)
Може
да
те заболи главата, дължи се пак на натрупване на тази енергия.
(втори вариант)
И някой път, като ядете този плод и го глътнете, умрелият почва
да
живее.
(втори вариант)
Ако един човек, който е в това състояние, го разтрие някой, който е сприхав, може някой път
да
му мине, а някой път туй главоболие освен че няма
да
му мине, но ще се усили още повече.
(втори вариант)
Затова умрелите не протестират против растенията, че ги ядат.
(втори вариант)
Тогава трябва
да
се намери един пълничък човек, който
да
не е сприхав.
(втори вариант)
Растенията са врата, една възможност, през която умрелите сполучват
да
влезат
да
живеят в живите хора.
(втори вариант)
Та единият предава от своята енергия и в случая главоболието минава.
(втори вариант)
Главоболието произтича от факта, че единият предава, а другият отнема от човека.
(втори вариант)
Някой път главоболието произтича от факта, че имаш много малко магнетическа сила в мозъка, става едно натрупване на електричество.
(втори вариант)
Идваме до въпроса − кои неща се нуждаят от доказателство.
(втори вариант)
Тогава от електричеството трябва
да
се отнеме и
да
се предаде магнетизъм; а някой път главоболието произтича от натрупване на много магнетична сила.
(втори вариант)
В геометрията нали доказвате известни аксиоми.
(втори вариант)
Тогава трябва
да
се предаде известно количество от електричество, а
да
се отнеме известна сила от магнетизма.
(втори вариант)
Така главоболието може
да
се премахне.
(втори вариант)
Да
се върнем сега, за
да
докажем, че вътрешните ъгли на триъгълника са равни на два прави (фиг. 3).
(втори вариант)
Какво трябва
да
направиш?
(втори вариант)
Ти може
да
го докажеш само като се движиш.
(втори вариант)
Аз привеждам тогава в движение.
(втори вариант)
(Г. Р.: Има начин, по който се доказва това.) Можете ли
да
докажете това?
(втори вариант)
Според мене, когато ми кажат тази формула, тя е геометрическа и трябва
да
се преведе.
(втори вариант)
Тези два прави искат
да
покажат, че половината от кръга е извървяна, че един триъгълник е символ на половин извървян кръг.)
(втори вариант)
В една фигура
да
станат ъглите два прави е така, но в разумния живот, дето фигурите постоянно се менят!
(втори вариант)
Ти
си
взел положението на един триъгълник, тогава този триъгълник е пак път на движението.
(втори вариант)
Значи с туй иска
да
се докаже, че човек е извървял половината път − 180 градуса.
(втори вариант)
Да
оставим това!
(втори вариант)
Значи всичката философия стои в това − взет е извървяният път от 180 градуса.
(втори вариант)
Защото всяко нещо, което аз мога
да
отрека, трябва
да
го разбера.
(втори вариант)
Някой казва: „Аз разбирам тази работа.“ Тогава можеш
да
я отречеш.
(втори вариант)
Но, ако не разбираш тази работа, не можеш нито
да
потвърдиш, нито
да
отричаш.
(втори вариант)
Та някои от вас отричате нещата, без
да
ги разбирате.
(втори вариант)
Не е начертана правилно, понеже перспективно е турена така, че
да
е крива.
(втори вариант)
Перспективно, като я гледаш, не е начертана правилно, разбира се вътре в органическия свят.
(втори вариант)
Ако е тъй, както е в органическия свят, ще извадите съвсем друго заключение, но турена в статическо положение, показва, че които чертаят някакъв план, ако не начертаят кривата линия правилно, може
да
се даде друга насока на някое здание.
(втори вариант)
Тогава тази линия, ако не е начертана, както трябва, може
да
даде повод за едно криво разбиране на нещата.
(втори вариант)
В един момент стомахът може
да
се издигне на един-два пръста, тъй
да
изпъкне, но една минута като се мине, стомахът пак спада.
(втори вариант)
Туй някакъв придатък ли е?
(втори вариант)
Когато човек диша, неговата диафрагма може
да
се види при това положение.
(втори вариант)
От туй движение може
да
се види каква е силата на дишането.
(втори вариант)
Сам но
себе
си
гневът е нещо много хубаво.
(втори вариант)
Човек, който се гневи, той е като пипер, който трябва
да
се тури в яденето.
(втори вариант)
Казваме
да
не се гневим, а няма същество, което
да
не се гневи.
(втори вариант)
Ние проповядваме, че човек не трябва
да
се гневи, а той всякога се гневи; само че някой път ние не виждаме гнева.
(втори вариант)
Някой човек прави усилие
да
прикрие, че се гневи.
(втори вариант)
Всички казват, че той не се гневи.
(втори вариант)
(Аз като се разгневявам, веднага давам външен израз на това.
(втори вариант)
Винаги повишавам гласа
си
и се намръщвам.
(втори вариант)
Пък съм наблюдавала и хора, които се прикриват, но по лицето забелязвам тогава едни трепвания, най-често около устата и носа и
си
изменят цвета на лицето.) Значи ти повишаваш гласа
си
?
(втори вариант)
(О, каква гюрултия вдигам!) Че повишавал човек гласа
си
, какво от това?
(втори вариант)
Или че маха с ръката
си
, няма нищо лошо от това.
(втори вариант)
(
Да
е само повишаването на гласа!)
(втори вариант)
Сега
да
се върнем към първото положение (фиг. 2).
(втори вариант)
(Не са прави ъглите, ако спуснем перпендикуляр те ще се образуват от само
себе
си
.) Значи не може
да
се докаже, че са прави, ако не се спусне перпендикуляр.
(втори вариант)
Лошото не е
да
се гневи човек.
(втори вариант)
Ако ти повишиш тона
си
и махаш с ръката
си
, туй показва, че
си
жив.
(втори вариант)
− Значи този човек може
да
ни услужи − жив е той!
(втори вариант)
Че говори високо и маха ръката
си
, показва, че е жив.
(втори вариант)
Ами ако той никога не говори и не
си
маха ръката?
(втори вариант)
Тогава кое е по-хубаво:
да
се гневи ли човек или
да
не се гневи?
(втори вариант)
Че ти ще настъпиш някое живо същество, ще стъпчеш някоя буболечица, всичко туй показва, че ти
си
гневлив човек − вървиш по земята, удряш с краката
си
по тревата.
(втори вариант)
Почти всички осъждат гнева.
(втори вариант)
Тъй както в баснята − жабата видяла, че коват вола и тя вдигнала крак
да
я коват.
(втори вариант)
Казали на жабата: „Не
си
достигнала до тази култура,
да
те подковаваме.“ Те ù обясняват това така: „Два вида животни се подковават, онези, които са еднокопитни и онези, които са двукопитни.“ Казали на жабата: „Ако можеш
да
си
направиш крака
да
бъде еднокопитен, ще те подковем, или двукопитен − пак ще те подковем.“ Всичките учени жаби са мислили, мислили и не са измислили
да
направят крака
си
еднокопитен или двукопитен.
(втори вариант)
Те мислят как
да
ги подковат и защо не могат.
(втори вариант)
Виждали ли сте крака на жабата какъв е?
(втори вариант)
− Петкопитно − но това са посторонни въпроси.
(втори вариант)
Туй, което ви привеждам сега, то е вече хумор.
(втори вариант)
В литературата може
да
се приведе като хумор, за
да
изпъкнат известни идеи.
(втори вариант)
Някои неща могат
да
се изнесат като хумор, като иносказателни неща.
(втори вариант)
Питам тогава: От къде е дошла идеята, че, след като излезе една подкова от някой кон, хората
да
я взимат и турят в къщата
си
за късмет?
(втори вариант)
− За
да
забогатеят, турят подковата на прага.
(втори вариант)
3.
До 29-ти юний
,
УС
, София, 19.5.1935г.,
Всичките противоречия няма
да
ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще
си
изгладите.
Аз отивам сега,
да
служа на Бога.
Не искам никому отсега нататък
да
служа.
И няма
да
ме безпокоите тук до Петровден.
Нито един от вас няма
да
ме безпокои за нищо.
Моята врата ще се затвори за всички.
Моята врата ще бъде затворена за всички.
Искам в
себе
си
.
А вие наряда, молитвите духом може
да
ги правите.
Упражненията
си
(''гимнастиките'') може
да
направите отвънка.
Аз не искам
да
нося никакви хули отсега нататък.
Не искам никой
да
ме злослови.
Нищо повече.
Да
.
Сега това не е един упрек, но аз не искам
да
се хули Името Божие!
Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин
да
се хули.
Не искам и
да
говоря повече.
Детето, като го остави майка му, ще се научи
да
ходи,
да
пъпли, няма
да
го носят на ръце.
Имам известна работа, която трябва
да
свърша.
И всеки един от вас трябва
да
има убеждение.
Да
знаете хубаво.
Защо ще ходя
да
хвърлям,
да
говоря за неща, които...
Рекох, искам сега
да
видя вие какво сте научили, какво може
да
направите.
Аз отивам
да
служа на Бога, както аз разбирам, сам.
И няма
да
ме питате философски, защо и за какво.
И няма
да
философствате, всичко, каквото съм казал.
Няма
да
се месите в работата ми защо е така.
В реда на работата е. Тъй.
Хубаво е човек
да
има хубави къщи.
Сега, аз не искам
да
ви сковавам.
Аз искам
да
служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми.
Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може
да
ги правите.
Може
да
се повърнете, цяла история има.
Може
да
се свържете с православието, може
да
се покланяте, може
да
се ръсите, каквото искате.
Всичко може
да
правите.
Та, за каквото душата ви иска. Свобода.
Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате
да
ме ограничите.
Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде
да
плаща дълговете.
Един, два месеца, после, пак ще иде
да
пие.
Бащата пак ще иде
да
плаща.
Коя глава имате
да
четете днес?
Ще
си
я прочетете.
Никой в Братството не може
да
влиза и не може
да
излиза навънка.
Не
си
правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял
да
влезе в Братството.
Пък той нито е кандидат
да
влезе в Братството.
Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „
Да
стана брат." Братството не го пра-вят хората.
Някой дойде, казва: „Хубаво,
да
вляза в Братството,
да
дойда между вас." Христос казва: „Никой не може
да
дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може
да
влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете?
Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво
да
се заблуждавате.
Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки
да
си
иде на мястото.
Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там
да
седи, а което е посято,
да
никне!
Което ще даде плод,
да
даде, а което не,
да
седи в хамбара.
Ще гледате
да
бъдете проводници на Божественото в
себе
си
.
Аз не искам
да
се занимавам с хората.
Искам
да
служа на Бога.
Ако искате и вие може
да
ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
Сега ще
си
направите едно размишление.
Няма
да
бъдем рекламаджии.
Да
рекламираме.
Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва
да
се научите какво нещо е, трябва
да
дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
Сега няма какво
да
говоря, някои неща има, които трябва
да
ги разберете отвътре.
Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането.
Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо.
Та сега, понякой път вие искате
да
знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин.
Представяте
си
, че вярвате в нещо.
И туй, което може
да
нарисувате сега, ще дадем едно изложение,
да
видят картините ви.
Аз няма какво
да
се произнасям.
Онези, които ще дойдат
да
ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините.
Външните хора ще дойдат и ще
си
дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш.
Вие казвате, че на Бога служите и все искате
да
знаете какво хората мислят за вас?
Когато детето мисли за майка
си
, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то
да
й дава мляко.
Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
Сега вие ще
си
направите упражненията отвън, както искате.
Ако искате, може
да
си
направите упражненията.
Тук може
да
четете, може
да
направите онова, което вие искате.
Пък, ако искате, може
да
се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете.
В сряда, ако искате, може
да
се съберете, ако не искате, не се събирайте.
До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен.
Аз съм решил за
себе
си
.
Молитвите гласно няма
да
се правят.
Всеки от вас, като дойде, ще
си
носи Библията и ще
си
четете.
Сами ще
си
четете молитвите.
Външно няма
да
се молим на Бога.
После, в неделните беседи, няма
да
ви държа беседа.
Ако искате, може
да
повторите беседите ми от новата година (1935г.), може
да
ги прочетете.
И в клас пак няма
да
държа лекциите.
Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година.
Аз съм дошъл до едно място, свършил съм
си
работата, имам нещо много по-важно, не искам
да
се занимавам.
Сега вие ще се заемете
да
работите.
Посято е, сега остава
да
работите.
Ако може
да
работите, добре.
Ако искате
да
работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам
да
се занимавам с празни работи.
Туй
да
го знаете всички.
Мен ми е дотегнало
да
примирявам и тук противоречия, и вънка – български.
4.
Възходящият път / Възходящият път. (Трите думи. Писмото)
,
УС
, София, 26.5.1935г.,
Това била една от най-тежките задачи, която трябвало
да
разреши.
Може ли
да
се реши тази задача?
И
да
се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но дума няма
да
излезе от устата и.
Такава задача решават много от съвременните хора, светски и религиозни, но задачата им остава неразрешена.
Някой търси такъв човек, който
да
не е направил нито една погрешка в живота
си
.
Можете ли
да
намерите такъв човек?
Преди всичко, той ще бъде необикновен, нито ще говори, нито можеш
да
се приближиш до него.
Ако успееш
да
се докоснеш до него, той веднага ще се отдалечи; когато ти се отдалечиш, той ще се приближи до тебе.
Когато ти го търсиш, той ще бяга от тебе; когато ти бягаш от него, той ще те търси.
В края на краищата, задачата остава неразрешена, но само заставя човека
да
мисли.
Сега, като ви говоря, имам предвид
да
освободя съзнанието ви от раздвояване.
Щом се раздвои, човек започва
да
мисли, че е остарял, че никой не го обича, че нищо не може
да
направи и т.н.
Той търси виновника за своето положение вън от
себе
си
.
Наистина, има един виновник, но никой не може
да
го намери; има и един праведник, но и него не можете
да
намерите.
Има един лош и един добър, но и тях не можете
да
намерите.
Виновникът, праведникът, добрият и лошият се различават, затова се проявяват на всяко време и при всички условия.
Ето защо, под "добър човек" разбираме онзи, който може
да
прави добро при всички времена и условия.
Лошият пък прави зло при всички времена и условия.
Ако търсите Христа и за Него казваме същото: Търсете Го навсякъде, при всички времена и условия.
Съвременните религиозни очакват Христос по различни начини, но Той няма
да
дойде така, както Го очакват.
Навремето
си
, Христос имаше 12 ученика и всеки Го разбираше по различен начин.
" - Ти
си
Христос, Син на Бога живаго, отговори Петър.
Дълбоко в
себе
си
Петър познаваше Христос.
Обаче, не се мина много време, същият Петър, който призна Христа за Син Божи, осъмни се и се отказа от Него.
Петър каза, че това е невъзможно, че е готов
да
даде и живота
си
за Христа; готов е
да
жертвува всичко за Него, но Петър не познаваше, какво се крие в човешкото естество.
Слугинята в преторията го запита: "
Да
не
си
и ти от Неговите ученици?
Тогава Петър
си
спомни думите на Христа, съзна погрешката
си
и горко плака.
Така видя той двойствеността в
себе
си
: Божественото, което вижда и разбира нещата, което е готово на всички жертви и човешкото, което е страхливо, колебливо и неустойчиво.
Такова раздвояване става с всички хора.
Виждате някой тръгнал в духовния път, готов е на жертви, но след време се разколебава и казва: Какво направих аз?
Предадох се в служене на Бога, пасох говедата на владиката, а хората около мене
си
направиха къщи, купиха
си
имоти и днес разполагат с капитали.
Под думите "пасох говедата на владиката" разбираме, че проповядвал на хората.
Значи, той съжалява, че не
си
е създал добро материално състояние, а ходил
да
проповядва на хората.
Всички хора, учени и прости, добри и лоши, са изложени на големи изпитания, при които малцина ще издържат, а още по-малко ще запазят равновесието
си
.
Праведният мисли, че страданията ще го пощадят, т.е.
няма
да
го засегнат.
Той мисли, че ще избегне смъртта по някакъв начин, но и тук остава излъган - смъртта го взима, както взима всички обикновени и грешни хора.
Като вижда всичко това, в първо време той се разколебава и казва: Къде е Правдата, къде е Любовта?
След време разбира, че страданията и смъртта са неизбежен път за всички души.
Разликата е само в понасянето: праведният, светията носят геройски страданията и изпитанията, а грешните и обикновените хора падат, стават, колебаят се.
Следователно, не се страхувайте от изпитанията, но молете се
да
не изгубите вярата
си
.
- Дай свидетелството
си
!
Който е издържал изпитите
си
, напред върви; който не ги е издържал, трябва още
да
учи,
да
свърши училището на земята и тогава
да
държи матура.
Като влезете в религиозно общество, навсякъде чувате
да
се говори за любовта.
Всеки казва: Трябва
да
се обичаме!
Трябва
да
ме обичаш!
Кажете ли на някого, че трябва
да
ви обича, това показва, че не вярвате на този човек.
- Трябва
да
обичаме Бога!
- И без
да
казвате това, то става.
Отдели ли се от цялото, той сам се осъжда на смърт.
Има ли смисъл ръката
да
каже, че трябва
да
обича тялото, или тялото
да
каже, че трябва
да
обича ръката?
Така може
да
се говори на нещо отделно, което е вън от цялото.
Ето защо,
да
говорите за любов между частите и любов на цялото към частите, това показва неразбиране на живота и на отношенията между живите същества.
За
да
не изпада в заблуждения по отношение на любовта, човек трябва
да
познае
себе
си
.
Щом познае
себе
си
, той ще познава и своя ближен.
Има много начини, чрез които човек може
да
познае
себе
си
.
Нужно е, обаче, наблюдаване и самонаблюдаване.
Когато искам
да
изпитам любовта на някого, давам му един голям хляб и казвам: Отрежи за
себе
си
едно парче, колкото ти е нужно, а другото раздай на близките
си
.
След това се отдалечавам и наблюдавам, какво прави той.
Ако отреже голямо парче за
себе
си
, а на другите даде по едно малко парченце, аз зная вече, каква е неговата любов.
Наблюдавайте се и вие,
да
видите, как постъпвате.
Значи, когато се отнася до някакво благо, човек реже за
себе
си
голямо парче, а за другите - малки.
Когато се отнася до погрешките на хората, той постъпва точно обратно: за другите - големи парчета, а за
себе
си
- малко.
Другите осъжда строго, а към
себе
си
е мек и крайно снизходителен.
Който е създал хората, той има право
да
ги съди, а не аз.
- Защото истински те люби само Онзи, Който те е създал.
Щом те люби, Той знае, как
да
съди и как
да
раздава благата.
Казвате: Писано е, обаче, даром
да
се дава.
Думата "даром" подразбира даване от любов.
Който дава без любов, всъщност не дава.
Истинското даване става с любов.
Който обича, той дава, той прави добро без никакви условия и уговорки.
Всяко добро, направено с любов, не може
да
спъне човека, нито
да
съблазни окръжаващите.
Като знаете това, давайте с любов, взимайте с любов, правете добро с любов, приемайте доброто с любов.
Това означава стихът: "Даром сте взели, даром давайте".
И тъй,
да
направите добро на човека с любов, това значи,
да
не накърните с нищо неговата воля, неговото сърце и неговия ум.
Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои.
Слънцето грее, въздухът вее, водата чисти, а земята чака семето
да
поникне.
Светлината озарява, тъмнината помрачава; въздухът разведрява, водата жаждата утолява, а твърдата почва тежестта поддържа.
Слънцето на ранина сутрин изгрява, на работа идва; по обяд деня оповестява, на всички ястие дава, а вечер залязва, на почивка отива, утеха
да
дава, на отрудените вяра
да
вдъхва.
Духът отрудения утешава, нему вяра вдъхва
да
мисли за Единния, що в него живее.
Той ще о време всичко в добро
да
превърне и смъртта от пътя му ще премахне.
Познаването на добро и зло в човека смъртта въведе,
да
му е господар, докато достигне познанието на Единния, Истинен Бог, в Когото животът е без ограничение.
Той е Единният на вечната, разумна Любов - Той - от Когото отначало Любовта заблика - Единното Слово на всевечната Мъдрост, що всичко създаде и постави конец - връзка с необятната Истина, що всичко със светлина огради.
Постави Тя свободата за мерило, живота за награда и светлината за наслада.
И повика духа на човека отдалеч, постави го
да
се учи в този обширен свят, изправи го пред
себе
си
: "Слушай", му проговори Тя, "чадо на Бога живаго, тебе ще дам всичко това, само
да
слушаш.
Пази добре мерилото на свободата, наградата на живота и насладата на светлината".
Но човекът на видимото не постави думите в сърцето
си
: леността го хвана - мярката на свободата на земята остави; жажда за познаване на доброто и злото в пътя го намери; за тях той наградата на живота продаде; славата човешка го обхвана и без
да
мисли той, насладата на светлината на пазара изпрати - слугиня
да
стане и него
да
храни.
Прокобни станаха думите на Истината; робството на смъртта дойде и господар на човека стана и накара го земята
да
рови; внесе то всичките ограничения - свободата
да
гони, изгуби човекът силата
си
; дойде сиромашия, скръб, страдание и мъка в живота внесе.
И остана скиталец по земята, той - младият син на Виделината.
Припомни
си
той думите на Истината и разкая се за постъпката
си
и пожела
да
се върне в Любовта.
Чу тогава вътрешния глас на Истината в него
да
говори: "Вземи мярката на свободата в ръката
си
; постави наградата на живота венец на главата
си
; и сложи насладата на светлината огърлица на душата
си
".
Истината е истина за свободата на духа.
Люби всичкия живот, всичката светлина, всичката свобода!
"Светлината тича, въздухът пристъпва, водата се мести, а почвата стои".
Водата са чувствата в човека.
- Това са символи, закони, които трябва
да
се преведат,
да
станат понятни и приложими в живота.
Животът е за здрави хора,
да
ги радва.
"И постави Истината: Свободата за мерило, животът за награда и светлината за наслада".
- Това са три мерки, с които разумният човек трябва
да
си
служи.
Свободата е мерилото в живота.
Животът, това е дипломът, наградата за ученика.
Правата мисъл е наслада в живота на човека.
Човек трябва постоянно
да
мисли,
да
разбира, кои желания са Божествени и кои - не.
На първите
да
дава ход, а вторите
да
слага настрана.
"Постави го Тя пред
себе
си
и започна
да
му говори".
Тя носи свободата, която всеки човек сам трябва
да
си
извоюва.
За всяко нещо, което правите, трябва
да
имате мярка.
Тази мярка трябва
да
бъде постоянно в ръката ви.
Животът, който ви е даден, трябва
да
бъде венец на главата ви.
Той е наградата, която имате и която трябва
да
цените.
Светлината, знанието трябва
да
бъдат наслада на живота ви.
Ако светлината и знанието не са наслада на живота, те не са истински, не са положителни величини.
Три са правилните мерки в живота:
Да
мери с принципа на Великата свобода.
Да
увенчавам делата
си
с Вечния, с Божествения живот.
Да
се наслаждавам с Божествената светлина и знание.
"И сложи насладата на светлината огърлица на душата
си
".
- Всеки може
да
сложи огърлица на душата
си
, но само когато разреши всички противоречия в живота
си
чрез Божествената светлина.
Вода, която извира, тече.
Край нея всичко расте.
Очи, които гледат, виждат.
Сърце, което желае доброто, всичко постига.
Необятната Любов, необятната Мъдрост, необятната Истина всичко разрешават.
Човек носи в
себе
си
три съществени думи: ядене, разбиране и служене.
На физическия свят той се нуждае от добро ядене, в духовния свят - от добро разбиране, а в Божествения свят - от добро служене.
Значи, човек се нуждае от добро ядене, а не от много ядене.
Ако яде много и преяжда, стомахът му ще се развали.
Може ли
да
се нарече вярващ онзи, чийто живот не се подобрява?
Който не може
да
повдигне сърцето
си
, той не познава духовните закони.
- Как може човек
да
повдигне сърцето
си
?
Който не може
да
повдигне ума
си
, не познава Божествените закони.
Много от съвременните хора минават за християни, молят се, правят добрини, а същевременно спорят помежду
си
.
Ако нещо е истинно, то не се нуждае от доказателства; ако не е истинно, колкото и
да
го доказвате, нищо не можете
да
му предадете.
Доказването не е нищо друго, освен защита, а истината не се нуждае от защита.
Съдията питал обвиняемия: Ти имаш ли
да
даваш на еди-кого
си
?
После съдията пита кредитора: Доволен ли
си
от длъжника
си
?
И двете страни
си
отиват примирени.
Днес делата се разглеждат с години, понеже постоянно ги отлагат.
При това положение, хората се принуждават
да
взимат адвокат,
да
търсят пари с голяма лихва, за
да
се справят с делото.
Дайте възможност на човека
да
живее нормално, ще видите, че никаква склероза не може
да
го нападне.
Когато хората слушат
да
се говори, съзнанието им понякога е раздвоено и те чуват едно, а друго разбират.
Тя
си
служи с точно подбрани думи.
Например, в такава реч никога не можеш
да
употребиш думата "обич" вместо "любов".
Както стомахът подбира точно, каква храна
да
приеме, така истината
си
служи с думи, които имат строго определен смисъл.
Можете ли
да
залъжете стомаха
си
с външния вид на яденето?
Какъвто и
да
е бил външният му вид, стомахът не се подкупва.
Истината никога не
си
служи с думи, които са изгубили първоначалния
си
смисъл.
Често религиозните казват, че трябва
да
се живее добре.
Когото срещнете, все това казва:
Да
живеем добре.
Не може човек
да
живее, без
да
се приближава към смъртта.
Това, което се ражда, умира; и това, което умира, се ражда.
Хората искат
да
живеят, без
да
умират и без
да
се раждат.
На един прочут цар от древността казали: За
да
успее царството ти, трябва
да
намериш за сина
си
, бъдещият цар, мома, която не е раждана от майка и не е прегръщана от баща.
Вие сега ще ми кажете: „Защо
да
не мога
да
го кажа?
(втори вариант)
Вие разрешавате женитбата на царския син с момата, която майка не е раждала и баща не я прегръщал.
(втори вариант)
Всеки един човек, който прави добро, който обича, който иска
да
изпълни волята Божия, е смахнат, нищо повече.
(втори вариант)
Буквално може ли
да
обикнеш такава една мома, която не се е раждала от майка?
(втори вариант)
А онези – високоблагородните, светиите в света, непорочните, безгрешните, те разсъждават дали е времето дошло, дали кармата е дошла,
да
я извадят или
да
не я извадят.
(втори вариант)
Тя няма
да
ти говори, само ще я виждаш, красива ще бъде тя, всичко ще има, движения ще прави, но от нея никакви думи няма
да
чуеш.
(втори вариант)
И докато той се реши
да
я извади, тя се удави.
(втори вариант)
Все погрешка става, не мога
да
ви кажа.
(втори вариант)
Само така ще я гледаш.
(втори вариант)
И най–после, като се удави, казва „Съдбата е такава.“
(втори вариант)
За мен е тъй невъзможно
да
ви кажа.
(втори вариант)
отражение, което всеки един от вас само
си
мечтае, не че тя е за него.
(втори вариант)
За мене въпросът е решен, дали
да
ви извадя, или не.
(втори вариант)
Ако аз ви туря във водата и
да
ви кажа: „Я ми кажете, че ме обичате.“ Във водата вътре.
(втори вариант)
Сега не е въпрос за изваждане.
(втори вариант)
Аз ще ви туря долу на половин метър и ще кажа: „Я ми кажи, че ме обичаш.“ Ама тъй, че
да
разбера аз от нея.
(втори вариант)
Ти
си
въобразяваш, че срещаш един човек светия, който няма никаква погрешка и него майка не трябва
да
го е раждала.
(втори вариант)
По–добре
да
мълчиш.
(втори вариант)
Този човек ти не може
да
го срещнеш и този човек нито е обикновен човек, и ще се намериш пред едно чудо.
(втори вариант)
Остава сега
да
ви направя едно добро и се чудя по кой начин
да
ви го направя,
да
не ви създам една бела.
(втори вариант)
Защото, когато ти се приближаваш при него, той ще се отдалечава от тебе и когато ти се отдалечаваш от него, той ще се приближи при тебе.
(втори вариант)
Защото, ако ви създам една бела, виноват съм аз.
(втори вариант)
Казвам, аз, човекът, трябва
да
ви направя едно добро, защото
да
не ви създам една бела.
(втори вариант)
Мога
да
ти кажа това, ако изляза над водата.
(втори вариант)
Когато ти го търсиш, той
си
отива, пък когато ти не искаш
да
го търсиш, той се явява.
(втори вариант)
Че въпросът е как сега
да
направя това.
(втори вариант)
А във водата, при тия условия трябва
да
мълча като рибите.
(втори вариант)
Задачата остава неразрешена.
(втори вариант)
Най–мъчната работа е
да
направиш едно добро.
(втори вариант)
Та казвам, има някои работи, които вие не може
да
си
ги обясните.
(втори вариант)
Лесно се говори – прави добро, но
да
направиш едно добро и
да
не спънеш човек, много мъчно е.
(втори вариант)
И рибите не са разрешили този важен въпрос, как
да
премахнат тия трите косъма от лицето на човека.
(втори вариант)
Аз искам
да
ви наведа само
да
се освободи съзнанието ви от раздвояване.
(втори вариант)
Защото и
да
направиш добро, след време човекът ще ти каже: „Аз не ти искам доброто, не искам нищо.“ Че аз мога
да
ви кажа сега: „Обичайте Бога.“ Но каква е задната ми мисъл, кажете ми.
(втори вариант)
Но гледайте сега.
(втори вариант)
Просто може
да
имам своите интереси.
(втори вариант)
Казвам, човек трябва
да
бъде добър. Защо?
(втори вариант)
И тогава търсим в света кой е виноват.
(втори вариант)
Искам той
да
стане добър заради мои интереси.
(втори вариант)
Аз съм един студент в университета, искам професорът
да
бъде добър,
да
не ме скъса.
(втори вариант)
Пък, ако имам един друг противник студент, него пък искам
да
го скъса професорът.
(втори вариант)
Може би сте го видели, може би сте го зърнали, но
да
сте го срещнали,
да
сте приказвали с него?
(втори вариант)
Хайде, няма
да
искам туй.
(втори вариант)
Казва там: „изправи го пред
себе
си
“.
(втори вариант)
Когато ти срещнеш онзи, който по същество е добър, той трябва
да
бъде готов при всичките времена и при всичките условия
да
направи всичко заради вас.
(втори вариант)
А пък когато срещнете онзи, който по същество е лош, той при всичките условия ще ти направи лошо.
(втори вариант)
Най– първо се пише една отвесна линийка и после имате двата крака турени, те са действащи сили.
(втори вариант)
От него ти не може
да
очакваш нито на един косъм нещо.
(втори вариант)
Всякога тази стена може
да
се прекатури.
(втори вариант)
Ти може
да
правиш на него добро, той всякога ще ти направи една пакост.
(втори вариант)
То са неща теоретически, може
да
се говори за тях, но аз не мога
да
ви дам някой пример.
(втори вариант)
Колко ще ми дадеш?
(втори вариант)
На сън вие сте виждали и Христа, и дявола.
(втори вариант)
Но в действителност
да
е дошъл Христос в къщата ви?
(втори вариант)
Да
е дошъл като баща, като майка.
(втори вариант)
Няма равновесие там.
(втори вариант)
Сега тъй като говоря, ще кажете: „Тогава на кого
да
се молим?
(втори вариант)
Но хората търсят Христа по един начин, по който никога не може
да
го намерите.
(втори вариант)
Тази философия на „к“–то въобще на всичките езици, в слога тази буква аз я наричам неустойчива.
(втори вариант)
Христос имаше дванадесет души ученици и попита едного от учениците
си
: „Кого ме мислят тези окръжающите че съм?
(втори вариант)
И в ума
си
ако държите тази буква, тия вибрации произвеждат същото.
(втори вариант)
“ Питат го, защото всички го очакват
да
дойде.
(втори вариант)
„Едни казват, че
си
един от пророците – Еремия, други – Исая, разни версии има за тебе.“ „Ама ти какво мислиш?
(втори вариант)
И в ума
си
тази буква не трябва
да
бъде неустойчива.
(втори вариант)
Ти мислиш
да
направиш едно добро, а мислиш дали
да
направиш доброто, или не.
(втори вариант)
Апостол Петър, който имаше едно право разбиране, казва: ,,Ти
си
син на Бога живаго.“ Разбира Христа.
(втори вариант)
Аз може
да
съм стар човек, толкова години съм изучавал Библията.
(втори вариант)
Сега често се употребява думата син на Бога.
(втори вариант)
На мене един евангелист ми казва: „Аз разбирам писанията по–добре от теб.“ Цитира човекът като адвокат еди–коя
си
глава от Исая, еди–кой пасаж, знае стиховете.
(втори вариант)
Хората не знаят какво значи син на Бога живаго.
(втори вариант)
Казвам: „Много добре, много се радвам.“ Той казва: „Писанието много добре го зная.“ Аз му казвам: „Вярвам, ами силата на писанието имаш ли?
(втори вариант)
“ Казвам му: „
Да
отидем при един болен и цитирай тия стихове на болния,
да
видим дали ще оздравее.“ „Че как тъй?
(втори вариант)
НАГОРЕ