НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
72
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
72
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Фарисей и садукей
,
НБ
, София, 20.3.1921г.,
какъ
да
оправятъ свѣта.
(втори вариант)
Всѣки
себе
си
трѣбва
да
поправи!
(втори вариант)
Бихъ ви казалъ слѣдното: Не очаквайте отъ никого нищо, бѫдете доволни отъ това, което Господь ви е далъ, уповайте само на Бога, станете силни вѫтрѣ въ
себе
си
и съ това ще се прояви у васъ единъ тласъкъ, който ще поправи всичко.
(втори вариант)
Ще кажете: „Това не можемъ
да
направимъ сега“.
(втори вариант)
И слѣдъ всичко това прѣпорѫчватъ яденето на месо.
(втори вариант)
Ако кажемъ това на свещеницитѣ и тѣ ще отговорятъ, че не могатъ
да
го изпълнятъ, не е въ интереса на църквата.
(втори вариант)
Смѣшно ми е
да
се считамъ и
да
ме наричатъ вегетарианецъ.
(втори вариант)
Азъ съмъ сѫщество, което мисли върху това, коя е първоначалната храна, която Господь ни е далъ.
(втори вариант)
–
Да
се проповѣдва Любовьта и Мѫдростьта въ тѣхната активна, а не пасивна смисъль,
да
не се прѣпорѫчва вѣра въ църквата, нито въ попове, владици, въ мене, а
да
се вѣрва само въ живата Любовь и Мѫдрость, които ни даватъ свѣтлина и велико благо.
(втори вариант)
Местната храна носи ли щастие, здраве на хората?
(втори вариант)
– „Не, но нѣма какво друго
да
се яде.“ Смѣшни сѫ днесъ хората, като казватъ, че нѣмало какво
да
се яде, че животътъ билъ скѫпъ. Защо?
(втори вариант)
– Защото трѣбвало масло, сирене, зехтинъ, а тѣзи нѣща сѫ скѫпи.
(втори вариант)
За
да
не ви изпѫдятъ отъ Царството Божие, трѣбва
да
излѣзете прѣждеврѣменно и
да
помагате на братята
си
.
(втори вариант)
Вѣрно е това, но направете
си
друга смѣтка и вижте, какъ ще прѣкарате: 1 кг.
(втори вариант)
Христосъ трѣбва
да
ви намѣри съ невѣрующитѣ, та заедно съ тѣхъ
да
влѣзете въ Царството Божие.
(втори вариант)
Защото Христосъ е казалъ, че синоветѣ на Царството Божие ще бѫдатъ изпѫдени навънъ.
(втори вариант)
оризъ костува 1,40 (върху 14 лева килограма), ще дадете и 1 левъ за дърва за огъня – ето съ 3–4 лева ще прѣкарате деня.
(втори вариант)
Ето защо вие кажете: „Господи, искаме
да
бѫдемъ въ свѣта!
(втори вариант)
“ Вие казвате: „Господь е много добъръ къмъ мене.“ Не, Господь е еднакво добъръ къмъ всички, но понеже отношенията ни къмъ хората не сѫ еднакви, затова ни се струва така.
(втори вариант)
Когато казвате, че Господь е лошъ, то е защото, като вижда лошото у тебе, Той те натисне и започва
да
те разтрива.
(втори вариант)
Господь ще разтрива всички хора, всички народи по лицето на земята, нѣма
да
остане човѣкъ, на които коремътъ
да
не се изпразни.
(втори вариант)
Математиката трѣбва
да
приложите въ живота
си
.
(втори вариант)
Ще се повърна къмъ мисъльта
си
, искамъ всички
да
живѣете по закона на Любовьта,
да
се възстанови между васъ хармония.
(втори вариант)
Рѣшилъ съмъ
да
употрѣбя бързата процедура.
(втори вариант)
Ще дѣйствувамъ бързо, както дѣйствуватъ крадцитѣ, които изнасилватъ богатитѣ.
(втори вариант)
Отиде нѣкой крадецъ при нѣкой крупенъ богаташъ и му казва: „Дай една сума за Бога, за отечеството ни, за народа!
(втори вариант)
“ Богаташътъ се замисля, казва му: „Азъ имамъ жена, дѣца, има кого
да
поддържамъ; освѣнъ това и жена ми не ще се съгласи“.
(втори вариант)
Слѣдъ дълго размишление, дава една малка сума, но послѣ се счита излъганъ.
(втори вариант)
Нѣкога дойде нѣкой апашъ при богаташа, насочва насрѣща му револвера и го пита: „Ще дадешъ ли такава и такава сума за това и онова дело или съ живота
си
ще платишъ?
(втори вариант)
Като дойда въ вашия домъ, искамъ не искамъ, ще правя това, което вие изисквате и което вие правите.
(втори вариант)
“ Богаташътъ скоро изважда кесията
си
, дава исканитѣ пари и
си
казва: „Слава Богу, че не ме уби!
(втори вариант)
Майката заставя дѣтето
да
прави това, което тя иска, научава го
да
яде това, което на нея е приятно.
(втори вариант)
“ Апашътъ, като сочи револвера,
си
мисли: „Ти разбойнико, който досега не
си
изпълнилъ волята Божия, давай скоро!
(втори вариант)
Единъ день това дѣте казва на майка
си
: „Мамо, като дойдохъ
да
живѣя въ този домъ, ти ме излъга, научи ме
да
живѣя по вашему“.
(втори вариант)
“ И слѣдъ това богатиятъ завежда углавно дѣло, че го изнудили.
(втори вариант)
Като умре, казва
си
: „Повече нѣма похождамъ въ този домъ“.
(втори вариант)
Ти завеждашъ въ свѣта едно дѣло противъ нѣкого, но въ небето има противъ тебе милиони, милиони дѣла.
(втори вариант)
“
Да
, но то се разбра вече, повече нѣма
да
дохожда при тебъ.
(втори вариант)
Всинца ще бѫдете сѫдени, всинца ще бѫдете душени, казвамъ ви една велика истина.
(втори вариант)
Когато момата започне
да
слабѣе,
да
пожълтява, майка ѝ казва: „Хапни
си
месце, хапвай
си
повечко,
да
се поправишъ, червенина
да
имашъ.“ Зеръ червеното обичатъ момцитѣ!
(втори вариант)
Земята и небето ще заминатъ, но Божиятъ законъ на Любовьта и Мѫдростьта ще бъдатъ приложени.
(втори вариант)
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте!
(втори вариант)
Такова влияние трѣбва
да
има всѣки отъ васъ.
(втори вариант)
Двама трима мѫже – партия, 2–3 жени – партия и всички мислятъ, че разрѣшаватъ нѣщо много важно.
(втори вариант)
Но трѣбва
да
знаете, че въ тебе ще се загнѣзди само този микробъ, съ който имашъ подобие.
(втори вариант)
Той става съ тебе ортакъ и започва
да
разполага напълно съ тебе.
(втори вариант)
Като ме слушате, казвате
си
: „Чакай
да
видимъ още какво ново ще каже“.
(втори вариант)
Новото е, че ще ви дамъ едно угощение.
(втори вариант)
Никога не е възможно
да
се загнѣзди въ тебе нѣкой микробъ, съ който
да
не
си
въ съгласие, който
да
е антиподъ съ тебе и
да
ти създаде нѣкоя болесть.
(втори вариант)
Ще дойдете въ моята гостилница, ще
си
събуете обущата, ще
си
съблѣчете дрехитѣ и азъ ще ви дамъ нови обуща, нови дрехи, ще ви дамъ по една цѣлувка, ще ви нахраня, самъ ще ви прислужвамъ и като излѣзете, ще кажа: „Братко, искамъ и вие
да
постѫпвате по сѫщия начинъ“.
(втори вариант)
Слѣдователно, когато не сме съгласни съ Божественото, създаваме у насъ дисхармония.
(втори вариант)
И тогава ще имате моето благословение, това на ангелитѣ и на всички добри хора.
(втори вариант)
Вложете въ
себе
си
идеята за Божествената любовь и мѫдрость,
да
не сте нито фарисеи, нито садукеи, не твърдете сѫществуването на Бога, нито Го отричайте, но нека живѣе Богъ въ васъ и съ живота
си
показвайте, дали сте вѣрующи или не.
(втори вариант)
Не ме разбирайте криво, Христосъ е вѫтрѣ, търсете Го въ свѣтлината, която днесъ виждате вънъ.
(втори вариант)
Любовьта и Мѫдростьта трѣбва
да
се въплотятъ въ живота ви.
(втори вариант)
Днесъ Христосъ казва: „Ако изхвърлите фарисейското и садукейското учение отъ умоветѣ и сърцата
си
, азъ ще почина въ сърцата ви и ще дойде Божието благословение върху ви“.
(втори вариант)
Азъ мога
да
говоря отлично за Бога, но като видя, че нѣкой човѣкъ се издига, отида
да
го спъна, подливамъ вода подъ краката му, какво е моето учение, каква е моята теория?
(втори вариант)
Като
си
отидете у дома, ще почувствувате това благословение, едни по-скоро, други слѣдъ 10, слѣдъ 20 или слѣдъ 50 години, но всички ще го почувствувате.
(втори вариант)
Какво е това християнство, когато като видя нѣкой ученъ, уменъ човѣкъ, започне сърцето ми
да
се свива отъ болка?
(втори вариант)
Християнинътъ трябва
да
се радва на всичко.
(втори вариант)
И тъй, радвайте се на всичко, изпитвайте и доброто и злото, но въ края на краищата задръжте доброто, като принципъ за вашето подигане.
(втори вариант)
Азъ бихъ желалъ всички хора
да
играятъ.
(втори вариант)
Отвлѣченъ въпросъ е този, който сме оставили на заденъ планъ, а за
да
не е отвлѣченъ, трѣбва
да
го поставимъ близо въ живота
си
и така
да
се заемемъ съ рѣшаването му.
(втори вариант)
И тъй, нѣкои отъ васъ скоро ще излѣзатъ отъ ада.
(втори вариант)
Да
, въ лошото не трѣбва
да
се играе, но въ доброто, прѣпорѫчвамъ и на млади и на стари
да
играятъ.
(втори вариант)
Играйте на всичко, но правилно, тъй че вашиятъ умъ и сърце
да
бѫдатъ бодри и весели.
(втори вариант)
Въ това ваше подигане има една опасность, а именно слѣдната: ако останете съ старитѣ
си
вѣрвания, съ старитѣ
си
възгледи и започнете
да
се изкачвате нагорѣ, колата ви нѣма
да
издържи ще се откачи, ще паднете отново въ ада.
(втори вариант)
Сега
да
не останете съ мисъльта, че ако ви срѣщна на пѫтя, ще ви душа.
(втори вариант)
Ако видя, че въ гърлото
си
имате цирей и умирате, ще бръкна въ устата ви, за
да
пробия този цирей; ако сте настинали, ще ви разтрия.
(втори вариант)
Като ви наблюдавамъ, виждамъ, че половината отъ васъ сте герои и
си
казвате: „Е, сега почти се убѣдихме“.
(втори вариант)
Нѣма човѣкъ въ свѣта, билъ той свещеникъ, учитель, владика, майка или баща, който като прѣстѫпи този законъ,
да
не попадне подъ него.
(втори вариант)
Другата половина казва: „Чакай
да
си
помисля малко!
(втори вариант)
“ Може
да
си
мислите, дадохъ ви срокъ 1000 години, та ако искате можете и днесъ
да
се заемете за работа, а може и по-късно.
(втори вариант)
Тази култура е велика, защото въ нея не може
да
се търпи никаква лоша мисъль, никакво лошо дѣйствие.
(втори вариант)
фарисейството и садукейството трѣбва
да
излѣзатъ вънъ и всѣки отъ васъ
да
мисли добро за брата
си
, за сестра
си
.
(втори вариант)
Това е геройство –
да
ме обичате, когато ви обидя, а не когато ви давамъ подаръци.
(втори вариант)
Нѣкой пѫть обидата струва повече, отколкото една цѣлувка.
(втори вариант)
Случва се понѣкога, че нѣкому припадне и за
да
го събудятъ, удрятъ му плѣсници.
(втори вариант)
И тъй: „Всичко изпитайте, доброто дръжте“.
(втори вариант)
Приложете Любовьта въ сърцата
си
, Мѫдростьта въ умоветѣ
си
, освободете се отъ всички стари вѣрвания и заблуждения, освободете се отъ миналото и почнете
да
обработвате новитѣ
си
добродѣтели.
(втори вариант)
Сѫщеврѣменно се казва: „Ако искашъ
да
наслѣдишъ царството Божие, ще трѣбва
да
се простишъ съ майка
си
, съ баща
си
, съ цѣлия
си
домъ и имотъ“.
(втори вариант)
Бѫдете герои
да
се проявявате искрено въ всички ваши мисли и дѣйствия.
(втори вариант)
И когато вѫтрѣ въ душата ви стане нѣкаква промѣна, свѣтътъ дори не трѣбва
да
подозира, че сте се реформирали.
(втори вариант)
Не искамъ
да
казвате, че рѣшихте
да
бѫдете искрени, добри и т.н., а дѣйствувайте.
(втори вариант)
А сега, като замисли нѣкой нѣкаква реформа, цѣлъ свѣтъ я узнава прѣди още тя
да
се е осѫществила.
(втори вариант)
И тъй, като дойдете въ моята гостилница, никакви пари нѣма
да
носите.
(втори вариант)
Който носи пари въ джобоветѣ
си
, ние го арестуваме.
(втори вариант)
Българитѣ казваха: „14-тѣ точки на Уилсона ще оправятъ всичко забъркано“.
(втори вариант)
Да
, но това яйце не се измѫти.
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
ликвидирате веднъжъ за винаги съ въпроса за паритѣ и
да
го извадите отъ ума и сърцето
си
.
(втори вариант)
Поставете въ ума и сърцето
си
Любовьта и Мѫдростьта и уповайте само на Бога.
(втори вариант)
Никой човѣкъ въ свѣта не е въ състояние
да
измѫти такова яйце, което
да
спаси свѣта, но всѣки човѣкъ за
себе
си
може
да
измѫти такова яйце, което него
да
спаси.
(втори вариант)
Нѣма по-голѣма гаранция въ свѣта отъ тази, Божията сила
да
е съ васъ и
да
знаете, че има едно сѫщество въ свѣта, което винаги ви обича, а то е живиятъ Господь, Когото азъ виждамъ сега и се радвамъ.
(втори вариант)
Горко ономува които оставя другъ
да
мѫти яйцето му.
(втори вариант)
Уповавате ли на Бога, всички ще бѫдете учени, а не невѣжи; ще пѣете, ще работите и рѫката ви ще направи всичко, каквото намѣри за добро.
(втори вариант)
2.
Сеятелят / Сѣятельтъ
,
НБ
, София, 27.3.1921г.,
Не казвам, че трябва
да
напуснете света и
да
отидете по горите.
Ето едно противоречие, което сам трябва
да
разрешиш.
Ние не се нуждаем от калугери и постници.
Ти не
си
за тоя свят“.
Щом се върне на земята, всички се радват, че близкият им отново е между тях.
Обаче, това не е разрешение на задачата.
Те трябва
да
отидат между хората, сред мечки, вълци и тигри.
Човекът на новата култура трябва
да
се радва еднакво и на смъртта, и на живота.
Казвате, че не искате
да
се занимавате с хората.
Той трябва
да
се радва, и когато му се ражда дете, и когато умира.
„Излезе сеятелят
да
сее.“ Всеки човек, като сеятеля, има задачи, които трябва
да
постигне.
Някой казва: „Искам
да
отида в гората,
да
се скрия от хората, никой
да
не ме вижда.
Задача на човешкия дух е
да
постигне свобода, знание и богатство.
Ще отида, дето ми видят очите!
Знанието е сила, а богатството – условие за развитие.
“ Геройство е
да
живееш в големия град при всички мъчнотии и противоречия.
Богатството е почвата, а знанието е сбор от силите на природата, които съдействат за възрастване на семето.
Вчера дойде един проповедник – селянин, който се оплакваше, че ходил
да
говори на свещениците, но никой не искал
да
го чуе; дошъл между нас, и тук не искат
да
го слушат.
Има известни процеси, които предшестват сеенето.
Наблюдавал съм как майката се радва на детенцето
си
.
Земята трябва първо
да
се изоре, а после
да
се посее.
Тя го къпе, гали, потупва го по бузките, целува го, люлее го и му пее: „Дандури, дун-дири.
Поканихме го
да
се нахрани с нас, но той отказа: имал корем, а глава нямал.
Не може
да
се посее и обработи една култура, докато земята не се изоре.
Да
станеш богат човек,
да
станеш богат търговец, силен мъж“.
На другия ден пак дойде и казва: „Всички трябва
да
се разкаете“.
Какво ли не пожелава майката на детето
си
, но същественото забравя
да
му пожелае.
Детето пораства, става голям търговец, но започва
да
лъже,
да
забогатее повече.
Както виждате, ясно е защо никой не иска
да
слуша проповедите на тоя човек.
Значи преди
да
дойде сеятелят, плугът ще преобърне земята, ще измени първоначалния ѝ вид, и тя ще изгуби своята красота.
Той става учен човек и започва
да
фабрикува отрови за унищожаване на хората.
Това е тщеславен човек, на когото тщеславието се вижда и през скъсаните дрехи.
Става силен човек и започва
да
изнудва слабите.
Ние не се нуждаем от ексцентрични хора.
Майката знае само „дан-дури, дун-дури“, а после се чуди какъв човек излязъл.
Всичко трябва
да
се подлага на опит.
Има ли глава, която
да
мисли право?
Може ли
да
кажете, че 21-годишната мома, която е била красива и интелигентна, на 40–50 години ще бъде по-малко интелигентна?
Не тупай детето
си
по задницата, но го пипай по главичката и кажи: „
Да
влязат в главата ти светлите Божествени мисли,
да
носиш светлина на човечеството,
да
помагаш на по-слабите
си
братя“.
Като възрастна тя губи от красотата
си
, но интелигентността ѝ не може
да
се намали.
Тури ръката
си
на главичката на своето дете и кажи: „
Да
влязат, майка, в тебе благородните и възвишени Божествени чувства“.
Да
казваш, че имаш тяло, а глава нямаш, това показва, че живееш физически, а Мъдрост нямаш.
Често между грозните и възрастни хора се срещат по-културни, отколкото между красивите и млади хора.
Някоя майка прегърне детето
си
, стисне го в обятията
си
, но с това тя развива в него егоизма.
Тоя проповедник ме пита защо страда.
Тъй щото
да
мислите, че едно общество, което живее привидно в мир и съгласие, е по-културно от другите, това е заблуждение.
Тя казва: „Като хванеш някого, стисни го здраво,
да
вземеш и последните му сили“.
– Щом греши, непременно ще страда.
Това може
да
бъде вярно само 50%.
Тя прави това подсъзнателно, но един ден вижда резултата на своята любов.
Той се обърна към изток, после към юг, към запад, наведе се към земята, целуна я и
си
отиде.
И змията, като хване жертвата
си
, стиска я, докато счупи ребрата ѝ.
Щом се ожени, тя започва
да
губи своята красота.
Той дал място на един глупав дух в
себе
си
, който няма глава, т.е.
Разбирайте подтиците
си
.
Красотата е символ на узряване.
Майката се радва, че детето ѝ е здраво, но тя трябва
да
проникне дълбоко в душата му и там
да
посее истинските семена.
Тя е признак на култура, която е узряла и дала своя плод.
Ако тя не сее в душата на детето, всяко посято от нея семе пада на камениста почва и изсъхва.
Старите хора трябва отново
да
се разорават.
„Излезе сеятелят
да
сее.“ Тоя разумен сеятел разбирал законите на природата и предварително знаел, че три от неговите семена няма
да
паднат на добра почва, затова не очаквал нищо от тях.
Божественият плуг трябва
да
мине отново върху тях, за
да
станат в бъдеще красиви.
Само едно семе попаднало на добра почва и дало изобилно плод.
Само един разумен принцип прониква цялата вселена и всички човешки души.
Христос казва: „Не дойдох
да
изпълня своята воля, но волята на Оня, Който ме е проводил“.
Ако сте стари, молете се Божественият плуг
да
мине дълбоко през вас,
да
ви разоре, че като дойде сеятелят,
да
намери готова почва за сеене.
Следователно, отворете широко душите
си
за тоя сеятел,
да
посее във вас своите възвишени мисли и чувства.
Той е Божествен елемент, който събужда човешката душа от сън и я повдига.
Щом посее семената
си
във вас, вие ставате силни и започвате новия живот.
Ако сеятелят не хвърли семето
си
, душата остава безплодна.
Питам: Какво трябва
да
се мисли за религиозните хора, ако един от тях казва, че нямал глава, друг – нямал сърце, трети – нямал стомах.
Те казват за
себе
си
: „Ние
си
имаме и глава, и сърце, и стомах“.
Отвори касата
си
пред мене,
да
видиш, как ще постъпя“.
Христос казва: „За създаването на човека има строго определени закони“.
Религиозният казва: „Не съм изучавал изкуството
да
изпразвам касите на хората.
Когато детето се учи
да
чете, трябва
да
мине през всички правила.
Обаче, зная как се пълнят празните каси“.
Когато някой изучава музика, трябва
да
знае правилата на музиката.
Щом изучи правилата и законите на музиката и стане виден музикант, той има право
да
се изяви свободно,
да
даде израз на своята идея.
Казвам: Религиозните хора трябва
да
се пазят от заблуждения.
Великият музикант е господар на
себе
си
, той има простор и свобода в свиренето.
Това значи
да
мислиш, че слънцето само един път изгрява.
– Виждам ги, напипвам ги.
Слънцето е изгрявало безброй пъти и продължава
да
изгрява.
Щом ги изучи и стане майстор, той има право
да
ги изменя.
Например, дойде някой при мене; мисли, че е сам, но аз виждам, че десетина идат с него заедно, придружават го.
Всеки тълкува нещата свободно, но тия тълкувания трябва
да
се опитват.
Един е законът, който може
да
изменя всички закони.
Той седне, а те се наредят около него и започват
да
ми говорят.
Те започват
да
ме ласкаят: „Ти
си
учен, свет човек, Божественият дух е в тебе, ти можеш
да
направиш много неща“.
И тогава, като казвам, че трябва
да
любите, имам предвид оня, който е завършил своето учение.
Аз мълча, нищо не отговарям, но
си
мисля: Ето една лъжа.
Дръжте цялата година в ума
си
мисълта, че Христос е дохождал само един път на земята и наблюдавайте, какво ще бъде състоянието ви.
Той е свободен, има широк замах в действията
си
.
Казвам
си
: Колко хора има като мене в света!
Другата година дръжте в ума
си
мисълта, че Христос е дохождал много пъти на земята и ще продължава
да
идва, и пак наблюдавайте състоянието
си
.
Той има право
да
изменя човешките закони и
да
изнесе идеята
си
в нова, завършена и съвършена форма.
Като се изредят всички
да
ми говорят, аз ги питам: Мога ли
да
ви бъда полезен в нещо?
Която мисъл даде по-добри плодове, тя е права.
Кесията ви празна ли е?
Ако е празна, извадете я
да
ви я напълня.
Както в миналото, така и днес, хората мислят за всичко, но не и за истината, за същественото в живота.
От човека зависи как ще изсвири тая пиеса, какво изпълнение и чувство ще внесе в нея.
Ако не напълня кесията ви, зная какво мнение ще имате за мене.
Който се е повдигнал над обикновените условия, лесно се справя с мъчнотиите
си
.
Колкото и
да
ме ласкаят, аз не се лъжа.
Свободата на човешкия дух.
Всяка мъчнотия е изпит, който трябва
да
се издържи.
За
да
придобие тая свобода, човек трябва
да
изучава законите на живота.
Мъжът, жената, децата, приятелите ви, семейството, обществото, това са изпитания, през които човек трябва
да
мине.
Ако не се справи с тях, той ще бъде ограничен, не ще може
да
се прояви както иска.
Предпочитам
да
ходя гол и бос, но
да
говоря истината, отколкото
да
лаская хората.
Това са закони, на които трябва
да
се подчиняваш.
Никого не лаская, но и не се поддавам на ласките на хората.
Вие слагате идеята за свободата на духа близо до сърцето
си
и я смесвате с мисълта за спасението
си
.
Един ден дойде при мене една госпожица, която имаше страдания от любовен характер.
Казвате: „Христос дойде на земята
да
спаси човечеството от греха“.
– Докато разбереш закона на великата Любов и започнеш
да
му служиш.
Тя ме запита: „Ти страдал ли
си
?
Когато майката се подчини на тоя закон и определи отношенията
си
към него, тя става господарка на временните човешки закони и се освобождава от ограниченията на живота.
“ – Страдал съм.
Аз вярвам, че вие сте между спасените, затова ви проповядвам, а на давещия се не се проповядва.
Казвам: Сегашното общество не може
да
се оправи, докато хората не се научат
да
се подчиняват на вътрешните закони на живота.
– „Значи и ти
си
страдал!
Той се нуждае от спасение.
Ако един човек не се подчинява на тия закони, той може
да
развали работата на сто души, които им се подчиняват.
Тогава ще се разберем.“ –
Да
, но между моите страдания и твоите има голяма разлика.
Начинът, по който аз и тя страдаме, пак се различава.
Смешно е
да
проповядвам на спасения за спасение.
Като дойде страданието при мене, аз го посрещна учтиво, нагостя го, разговарям се с него и го поканя и друг път
да
ме посети.
Смешно е
да
проповядвам на давещия се за сеятеля.
А ти бягаш от страданието, гониш го.
Ако може
да
схванете идеята за сеятеля, щяхте
да
знаете своето произхождение.
– „Ти
си
голям философ тогава.“ – Не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост.
Най-важното нещо за човека е неговото произхождение:
да
знае какъв е произходът му, отде е дошъл, какво е предназначението му в живота и в природата.
Трябва
да
знаете как
да
постъпвате с неканените гости.
Посрещни страданието любезно и го нагости.
Гледай на страданието като на живо нещо и бъди благодарен, че те е посетило.
Наистина, всяко страдание се дължи на едно живо същество.
Всички предмети, всички тела, всичко, което ни обикаля, това са пособия за великото училище.
Кой може
да
ти причини страдание?
Тия пособия трябва
да
се изучават, защото в тях се крият Божествени идеи.
Бъдете будни,
да
не се самоизлъгвате.
Човек се ражда като малко, безпомощно дете.
Значи зад всяко страдание се крие едно живо, интелигентно същество.
– „Даде ми пари на заем, направи ми къща.“ – Ти още не знаеш доколко тоя човек е твой благодетел.
Умрелите не могат
да
причиняват болки и страдания на никого.
Като порасне, майка му го облича, дава му книжки и го праща на училище.
Има два вида благодетели: единият взима кесията ти и я изпразва.
Като дойде страданието при мене, аз го питам: Какво има, приятелю?
Тук човек учи, придобива знания и започва
да
мисли, че е учен, културен и морален човек.
Другият взима кесията ти и я пълни.
Благодари на майка
си
, която постоянно те чисти.
Колкото пари ти е взел първият, толкова ти дава вторият.
Ето, аз ти давам половината
си
богатство.
Доволен ли
си
?
Сеятелят е тая Божествена майка, който слиза на земята
да
чисти и
да
сее възвишени и благородни семена в човешката душа.
– „Не съм доволен.“ – Давам ти три четвърти от богатството
си
.
Представи
си
, че друг човек взима празната ти кесия и я пълни с малки бомбички, които лесно експлодират.
Доволен ли
си
?
В една или в друга форма, по един или друг начин, той трябва
да
се изживее.
Срещне те друг, вземе кесията ти и я изпразва.
– „Още не съм доволен.“ – Давам ти цялото
си
богатство.
Доволен ли
си
?
Мнозина разсъждават леко и казват, като турчина: „Я ахт, я бахт!
“ Това значи: „
Да
става, каквото ще!
Значи има благодетели, които взимат от човека нещо; има благодетели, които дават.
Важно е, и като даваш, и като взимаш нещо от човека,
да
го направиш щастлив.
Никога не бих желал
да
наследя едно богатство, придобито по нечестен начин.
Ако постъпваш разумно, никога няма
да
казваш „Я ахт, я бахт“.
Един милиардер англичанин в Африка, извикал зетя
си
– Стейд,
да
му каже, че ще го направи наследник на около 360 милиарда лева, наши пари.
Когато оставяте наследството
си
на вашия син или дъщеря, не постъпвате ли глупаво?
„Излезе сеятелят
да
сее.“ Сеятелят дойде между хората
да
посее разумното слово и с това
да
подобри характера им.
– „Това е в реда на нещата.
Това е благородна постъпка.“ – Прави сте, но когато почнете
да
се отнасяте и към страданията като бащи и майки, вие ще бъдете в правия път.
Защо сеятелят, който е бил толкова разумен, оставил едно семе
да
падне на пътя, друго – на камениста почва, трето – между тръните и четвърто – на добрата почва?
Не е глупав Стейд, той носи висока идея в
себе
си
и на нея служи.
И боси
да
сте, но
да
бъдете честни и справедливи.
И тъй, докато хората не решат
да
изкарват прехраната
си
по честен начин, Божието благословение ще бъде далеч от тях.
Предпочитам
да
ходя бос, отколкото
да
одера кожата на един вол; предпочитам
да
бъда гладен, отколкото
да
отнема живота на една кокошка, която не иска
да
се жертва.
Бих предпочел
да
отида в една бедна къща, дето всичко е спечелено с честен труд, отколкото
да
отида в един богат дом, дето всичко е придобито на гърба на другите.
Това значи
да
имате свобода на действие.
Това значи
да
дойде сеятелят на новото семе у вас.
Казвате: „
Да
раздадем тия пари в името на Господа.
Един създава нещо, друг го разваля.
Така постъпват и с мене: аз градя, други правят опит
да
развалят, но не успяват.
На съвременен език казано, енергията на житните зрънца се използвала в трудова повинност: за съграждане на къщи, улици, шосета, железници.
Бог не се нуждае от крадените пари на хората, нито от къщите им, придобити чрез неправда.
Семето, паднало на пътя, дало подтик на птиците
да
работят.
Единственото нещо, което иска Той, е
да
намери хора със светли умове и чисти сърца, готови за всякаква жертва.
Който се опита
да
го събори, ще
си
счупи главата.
Сега, като говоря за жертвата, нямам предвид обикновената жертва, но оная готовност
да
се откажеш от всичко старо и нечисто,
да
се съединиш с Оня, Който те е създал;
да
служиш на Великия с всичкото
си
сърце, ум и душа.
Цял свят
да
се опълчи срещу него, няма
да
го събори.
Думите на Христа: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“, означават: Ако не влезеш в общение с чистите духове, нямаш живот в
себе
си
.
По скоро той ще се разруши, отколкото
да
развали това велико Божествено дело.
Аз уподобявам тръните на умствения живот на хората, защото умът е зает с разрешаване само на материални въпроси.
Ако се храниш по тоя начин, ще влезеш във връзка с всички чисти и праведни души.
То се сее навсякъде, между всички общества и народи.
Това семе може
да
поникне,
да
израсте, но пак не може
да
даде очаквания резултат.
Това значи
да
се самопожертваш.
Какво предстои
да
стане, ще видите след десетина години.
Вижте, колко определения дават учените, например, за понятието Бог.
– „Как можем
да
се спасим?
Освободете се от заблужденията, от всички връзки, които ви спъват, и служете на Бога.
Приемете в
себе
си
живото Христово семе.
Философите не могат
да
го разрешат, че аз ли, простият човек, ще го разреша?
“ – Не казвам, че трябва
да
излезете от света, защото в него ще срещнете благородни и неблагородни прояви, съществени и несъществени неща.
Не очаквайте от тях разрешаването на тая велика задача.
Вашият ум сам трябва
да
я разреши.
И тъй, работете за развиване на ума
си
.
„Излезе сеятелят
да
сее.“ – Какво?
– Новото семе, което носи радост и веселие за всички хора.
В Англия мнозина разбраха, че не трябва
да
има частна собственост.
Възвишените идеи трябва
да
попаднат на добра почва, в добре подготвени умове.
Можеш ли
да
се радваш и веселиш, когато те оберат и останеш без пет пари в джоба
си
?
Тоя възглед трябваше
да
приложи и църквата, но той се възприе от хора, които са далеч от Христа.
Иначе те ще дадат обратни резултати.
Ако можеш, ти
си
голям герой.
Затова Христос казва, че Синовете Божии ще бъдат изпъдени във външната тъмнина, а тия, които са вън, ще влязат в светлината.
Идеи, попаднали в необработени умове, създават култура, като сегашната: хората ще се обличат хубаво, ще колят кокошки, агънца и прасета; ще знаят, как
да
готвят,
да
консервират храна.
Можеш ли
да
проявиш геройството на александрийския светия?
Те ще секат горите, ще правят от дърветата дъски и греди, ще градят училища и черкви, ще учат, ще ходят в странство
да
се специализират, но няма
да
се домогнат до същественото.
След като се подвизавал цели 20 години в духовния път, за
да
може някога
да
помага на хората, трябвало
да
мине през последното изкушение, което решавало съдбата му.
Един ден, като се разхождал из гората, дълбоко замислен върху живота, неочаквано се натъкнал на едно гърне със злато.
То носи свобода за всички хора, за всички домове и общества.
И ние искаме свобода за всички живи същества.
Виждаш един господин, добре облечен, влиза в една касапница или колбасница, поглежда жадно към закачения бут и
си
казва: „
Да
имам един такъв бут, ще разреша една от великите задачи на живота.
Закрил очи,
да
не гледа блясъка на златото, той подскочил и избягал далеч от него.
После,
да
си
пийна малко винце!
Другарят му видял как подскочил той и се заинтересувал
да
разбере коя е причината за това.
“ Хапне
си
, пийне
си
и, ако е българин, ще каже: „
Да
живее България!
Ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи, от учители
да
ни учат.
“ Ако е англичанин, ще каже: „
Да
живее Англия!
„Чудно нещо,
си
казал той, защо трябва
да
се бяга от златото?
Желая на всички
да
бъдете майки и бащи, братя и сестри, учители и наставници, за
да
освободите духа
си
от робството.
“ Обаче, бутът и чашката с вино не разрешават въпросите.
“ Навел се, взел гърнето със златото и веднага слязъл в Александрия
да
помисли как
да
го използва.
В това отношение хората приличат на един негърски проповедник, който говорел пред едно събрание на учени как Бог създал света и човека.
След дълго размишление той решил
да
направи църкви, училища и болници.
Той казвал: „Бог направил човека от доброкачествена пръст, по образ и подобие свое, турил го на един плет
да
се суши, вдъхнал в ноздрите му дихание на живот и след три дни той станал жива душа“.
Казал
си
: „Ето, вложих златото в работа.
Да
се повдигаме ли?
“ –
Да
бъдете готови за всякаква жертва за Бога.
Като завършил делото
си
, той се обърнал към Господа с молба
да
му каже доволен ли е от неговата дейност.
Това е учението, което Христос носи за цялото човечество.
Бог изпратил един ангел
да
му отговори на молбата.
Той казва, че ще изкорени всички затвори и бесилки до дъно.
Ангелът му казал: „Ако на едното блюдо на везните сложим всичко, което
си
направил със златото, то пак ще тежи по-малко от подскачането на твоя другар“.
Ако го питат, какви са законите, които регулират тия явления, той ще отговори: „Това не е ваша работа, не трябва
да
се занимавате с тоя въпрос“.
В новия живот ще царува Божията Правда, великата хармония и радост за всички души.
Ония, които казват, че всичко ще се върне назад, са на крив път.
Семето, попаднало между тръните, създало тая култура, която отговаря на сегашното умствено развитие на човека.
Старото отмина, не може
да
се върне назад.
Това виждаме и в сегашния живот на хората.
Огнена вълна ще мине през умовете на всички хора, но ще ги изправи.
Един пример: Събират се няколко души и образуват дружество „Духовна пробуда“.
Няма
да
остане човек, който
да
мисли криво.
Веднага вестниците започват
да
пишат, че се образувало ново дружество с особена програма и дейност и поканва всички граждани
да
членуват в него.
Това е истина, която трябва
да
се проповядва мълчаливо, без думи.
Тогава хората няма
да
се питат кой какъв е, но ще се питат: „Можеш ли
да
проявиш Любовта в сърцето
си
, като стремеж, като чувство, като сила и като принцип?
От дейността на това дружество зависи бъдещето на България.
Само животът може
да
я проповядва.
“ Само така хората могат
да
си
подадат ръка.
От ден на ден членовете се увеличават, плащат вноските
си
, развива се усилена дейност.
Само по този начин могат
да
се разберат.
Не се минават две–три години и животът на дружеството „Духовна пробуда“ заспива.
Тогава младите ще бъдат млади, старите – стари.
Всяка мълчалива проповед дава добри резултати.
Старите ще приготвят условията за новата култура, а младите ще бъдат носители на новото.
Ако искаш
да
проповядваш, проповядвай с живота
си
.
Всички го канят, гощават го.
Той носи на момата букети, подаръци, работата върви добре.
В новата култура няма
да
има стари хора, с побелели глави и с бръчки на лицата.
По едно време момъкът започва
да
се отдръпва, не търси вече момата и никой не го кани на угощение.
– „Могат ли чистотата и светостта
да
проповядват?
Всички ще бъдат млади, на 30 години.
Това е единствената сила, която не опетнява сърцето и ума на човека.
Когато белият и черният цвят са естествени, те са на мястото
си
.
Наруши ли чистотата и светостта на душата
си
, човек сам се опорочава.
Момъкът и момата се опитали
да
образуват дружество за просвета на българския народ, но не успели
да
го просветят.
Вън от него никаква сила не може
да
го опетни.
„Едно семе паднало на добра почва и дало плод 100, 60, 30.“ Тоя процес е обратен на първите три.
Могат ли те
да
носят кръста
си
като Христа?
Той казва: „Вземи кръста
си
и тръгни след мене!
“ Казваш: „Ще тръгна с Христа, но не мога
да
нося кръста
си
на гръб.
От почвата зависи и плодът на посятото семе.
Каквито са условията за плодовете, които зреят у вас, такива ще бъдат и вашите добродетели.
Тогава всички хора, от малко до голямо, ще познаят Господа.
„Едно семе паднало на добра почва и дало изобилно плод.“ Ако животът ви е егоистичен, и плодовете му ще бъдат като него.
Млади и стари, които носят кръста
си
и вървят след Христа, трябва
да
пеят и
да
се веселят.
Всички хора ще минат през тоя процес.
Новото сърце няма
да
бъде от обикновена плът, но от материя, взета от ангелските светове – от най-фина материя.
Те окачват кръстовете
си
на врата със златна верижка, слагат ръцете
си
на благоутробието, вдигат глава и тръгват смело в живота.
Казваш: „Аз вярвам в Бога, готов съм
да
направя всичко за Него“.
– „
Да
те опитам ли?
“ – „Опитай ме, готов съм на всичко.“ Без
да
очаква аз му написвам едно писмо, в което подхвърлям една обидна дума.
“ – За
да
се пожертва за хората и
да
ги освободи от греха.
Носете тая мисъл в умовете
си
и не питайте ще дойде ли Христос втори път на земята.
Казвам му: Не
си
герой, приятелю, много бързо действаш.
С писмото
си
аз исках
да
ти кажа: Дай кесията
си
!
Сложете кръста на рамото
си
, отречете се от света и кажете: „Готови сме
да
работим за Христа!
Той дава кесията
си
, а не знае какво ще правя.
“ Много хора казват, че са готови, но ако още днес ги повикат
да
работят за Христа, не зная колко от тях ще се отзоват на тая покана.
Когато семето падне на това сърце, то ще израсне скоро и ще даде плод.
Аз искам
да
я напълня, но той се съмнява и веднага се отказва и от Бога, и от учението.
Всички
да
се откажете за мене е безразлично.
И тъй, семето, което паднало на добрата почва, дало плод 100, 60 и 30.
Аз ще свърша работата на всички.
Аз съм силен, колкото всички заедно.
– Патил
си
, но не
си
страдал.
Ще прекопая, ще изора земята, ще посея семената и после ще ви поканя и ще кажа: Вие, благородни последователи на Христа, елате
да
опитате плодовете!
Който е страдал много, той е мек и благороден.
Ако решите
да
работим заедно, още по-добре.
Също така всяка идея трябва
да
мине през тия светове.
Без страдания не можеш
да
придобиеш нито мекота, нито благородство.
Бог е в сила
да
направи от тия камъни чада Аврамови.
– За
да
почерпи енергия за своето съществуване.
Всеки е силен, може
да
върши Божията воля.
Ако не беше учил, щеше
да
стане прост и невежа.
Освен в чувство, идеята трябва
да
се превърне и в сила, т.е.
Когато Бог е във вас, всичко може
да
направите, но без Него нищо не се постига.
да
влезе в ума, за
да
придобие известна форма.
Мнозина цитират стиха: „Когато дойде Духът, Той ще ни научи на всичко“.
Когато Бог е във вас, умовете ви ще бъдат пълни с велики идеи, нищо няма
да
ви обезсърчава.
Най-после, идеята трябва
да
влезе в причинния свят,
да
стане принцип.
Оня, в когото Бог живее, приема страданието с радост.
Както за развиване на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за семето, посято в земята, са необходими два елемента: почва, която
да
му дава храна, и светлина, която
да
го възрасти.
Ти мислиш, че като махнеш с една пръчица нагоре-надолу, всичко ще се нареди.
Той се разговаря с него, гощава го и след това го поканва пак
да
го посети.
На рибите е потребна вода, на птиците – въздух.
Това е идеалът, към който всички трябва
да
се стремим.
И човешката мисъл, за
да
се развива, също се нуждае от условия.
Като се работи по Божествените правила, ще се създаде такова общество, което никога няма
да
се разруши.
Време е вече
да
ликвидирате със стария живот, със старите
си
разбирания и морал.
Казвам: Човек може
да
се прояви в своята пълнота, само когато съзнава, че Бог живее едновременно и в него, и в неговия ближен.
Откажете се от всякаква измама и лъжа, от всякакво съмнение и насилие.
Това ще съзнаеш, само когато
си
в мъчнотии и страдания.
Със затвори и бесилки?
„Излезе сеятелят
да
сее.“ И днес тоя сеятел върви и сее.
Ако търсиш Бога в охолството
си
, никога няма
да
Го намериш.
Тоя виновен, оня виновен, хайде на бесилката!
Едно от семената му падна на добра почва и даде: едно 100, друго 60 и трето – 30 зърна.
Говоря за оня Господ, Който ви се открива, когато сте изоставени от всички хора, когато сте в противоречия, когато сте на смъртно легло.
Във Варна, преди Митхад Паша, имало един валия, който издал заповед
да
насадят Варненския и Силистренския окръзи с плодни дървета.
Елате, благословени от Отца моего, и наследете Царството Му, приготвено за вас в началото на създанието!
Само умиращият може
да
познае Бога.
Само оня, който минава от смърт към живот, може
да
познае Бога.
Дърветата израснали, започнали
да
дават плодове.
Да
минеш от смърт към живот, това значи
да
се очистиш от всички стари разбирания и заблуждения.
Сложили един пазач
да
следи кой краде – плодовете липсвали още повече.
“ Тя лишава човека от здраве, имот, от всичко, което притежава на земята.
Тя казва: „Само оня може
да
познае истинския Бог, който следва моите закони“.
Не може
да
познае Бога оня, който мисли само за благоутробието
си
.
Ще напълниш стомаха
си
с патици, кокошки, агънца и прасета и ще мислиш за Бога!
Той издал закон: „Който се улови в кражба на плодове,
да
бъде обесен!
“ Един горещ летен ден, минавал един турчин покрай плодните градини и, понеже времето било много задушно, той спрял с колата
си
под едно дърво и задрямал.
Това значи
да
натовариш колата
си
с нечистотии.
Воловете, като се бранели от мухите, махали с главите и опашките
си
и закачили една круша, която паднала на земята.
Освободете се от всички нечистотии.
От нея помен не трябва
да
остане във вас.
Той заповядал
да
затворят турчина, а воловете
да
обесят.
Умът ви трябва
да
се проникне абсолютно от идеята за Бога.
Щом намерите Бога, вие ще се върнете отново в света, но вече като господари на
себе
си
, като хора, които могат
да
помагат на слабите и страдащите.
Мнозина идат при мене и ми казват: „Ние се съмняваме в това, което ни говориш“.
Време е вече
да
се пробуди съзнанието ви,
да
стане коренна промяна във вас, че като дойде сеятелят
да
отворите душите
си
за Неговото семе.
– Как няма
да
се съмнявате?
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте.“ Не е позволено на ученика
да
се съмнява.
Аз съм млад, красив момък.
Той трябва
да
проверява нещата.
Влизам в дома ви и започна
да
се разговарям с жена ви и дъщеря ви.
Вие започвате
да
се съмнявате, искате
да
се освободите от мене.
То не се занимава с въпросите има ли душа, или не; съществува ли Бог, или не съществува.
Най-после ми казвате, че сте обещали
да
отидете някъде и ми предлагате
да
излезем заедно.
Когато богатият иска
да
брои парите
си
, обича
да
бъде сам, никой
да
не го смущава.
Иде сеятелят
да
премахне всички заблуждения, всички стари и изопачени разбирания.
Ще кажете, че това са твърдения, които трябва
да
се докажат.
Всичко старо ще се иззобе.
Всичко старо, несигурно и лъжливо трябва
да
изчезне.
Който иска, може
да
отиде на оня свят.
Човечеството се нуждае от нов строй, от нови реформи.
При старите разбирания никакво развитие, никакъв напредък не може
да
се очаква.
Както и
да
се завърти колелото на стария свят, нищо не може
да
го помръдне.
Както и
да
кърпят старото, повече дупки ще се отворят.
Който не е герой,
да
не пости.
Сегашният свят е фалирал търговец, който постоянно кърпи къщата
си
, но тя все
си
тече: от едно място я закърпиш, от друго започне
да
тече.
Той ще
си
живее на земята, ще ражда деца, ще яде и пие, ще се облича хубаво.
Ако постиш, трябва
да
спазваш законите на поста.
Аз искам
да
бъдете свободни,
да
не поставяте преграда на своите мисли, чувства и действия.
Да
постиш не значи
да
гладуваш и
да
се мъчиш.
Мислете, чувствайте по свобода.
Ако
си
гладен, не пости.
Само ситият може
да
пости.
Ето защо, ако действията ви не са в хармония с природата, ще срещнете противодействия.
Като се нахрани веднъж, храната
да
му държи топло цели 40 дни.
– Защо идат противоречията?
На небето ще отидеш сит, без никакъв багаж.
Един ден всички ще влезете в другия свят, но затова трябва
да
олекнете.
Без противоречия, без добро и зло, човешкият ум не може
да
се развива.
Частната собственост ще оставите на земята; ще я предадете на оня, който ще ви замести.
Ако бяхте ясновидци, щяхте
да
видите доброто и злото като противодействащи сили в цялата природа; щяхте
да
видите как живеят съществата в ада и рая.
Щом се готвите за небето, трябва
да
дадете пример на човечеството,
да
носите със
себе
си
само Божествените семена на сеятеля и, дето минете,
да
ги сеете.
„Излезе сеятелят
да
сее.“ За
да
се разбере сеятеля, трябва
да
имате просветен ум, просветено сърце и просветена воля.
Казваш: „Обичам Господа, готов съм на всички жертви за Него“.
Каквото и
да
му се говори, той мъчно разбира, боли го цялото тяло, нищо не може
да
го утеши.
– Обичаш Господа, но като вземе мъжа ти при
себе
си
, плачеш и роптаеш.
Извадете нечистотиите от кръвта му и вижте как ще почне
да
разбира.
Обичаш Господа, но като вземе дъщеря ти или сина ти, пак роптаеш.
И на вас казвам: Очистете кръвта
си
!
Тя трябва
да
бъде чиста.
Това значи: изменете начина на живота
си
.
И тъй, всѣки отъ васъ е силенъ факторъ, не
си
давайте низка цѣна.
(втори вариант)
Ние тълкуваме работитѣ свободни и всѣки може
да
постави тѣзи тълкования на опитъ.
(втори вариант)
Този сѣятель иде сега на земята, за
да
посѣе новото сѣме на живота.
(втори вариант)
Когато Богъ е у васъ, всичко може
да
направите, но безъ Него, нищо не може
да
направите.
(втори вариант)
Вие може
да
поставите тѣзи тълкувания въ слѣднитѣ двѣ форми: поставете прѣзъ цѣлата година въ ума
си
мисъльта, че Христосъ е идвалъ само единъ пѫть на земята и наблюдавайте какво ще бѫде вашето състояние.
(втори вариант)
Въ това ново сѣме всички хора трѣбва
да
бѫдатъ радостни, весели.
(втори вариант)
Когато Богъ е у васъ, вие ще бѫдете пропити съ велики идеи и никога нѣма
да
се обезсърчавате.
(втори вариант)
И втора форма: поставете въ ума
си
мисъльта, че Христосъ е идвалъ много пѫти и наблюдавайте състоянието
си
.
(втори вариант)
Голѣмо геройство е, слѣдъ като те обератъ, както правятъ съ сегашнитѣ милионери и слѣдъ като не ти останатъ петь пари въ джеба,
да
започнешъ
да
пѣешъ и
да
благодаришъ на Бога.
(втори вариант)
Човѣкъ, у когото живѣе Богъ, като му дойде страдание, ще
си
поговори съ него, ще го нагости и ще го покани и другъ пѫть
да
го посѣти.
(втори вариант)
Отъ двѣтѣ тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъль.
(втори вариант)
Трѣбва
да
имате геройството на Александрийския светия.
(втори вариант)
Като се работи и постѫпва споредъ Божественитѣ правила, ще се образува едно разумно общество, което никога нѣма
да
се разваля.
(втори вариант)
Единъ светия живѣлъ 20 години въ една пустиня, дѣто работилъ усилено върху
себе
си
, за
да
бѫде въ послѣдствие силенъ и
да
работи за хората.
(втори вариант)
Както въ миналото, така и днесъ, тѣ се занимаватъ съ всичко, но не и съ самата истина, съ сѫщественото въ живота.
(втори вариант)
Единъ день, като вървѣлъ и
си
размишлявалъ, вижда едно гърне пълно съ злато, заровено отъ нѣкого, а сега открито отъ проливнитѣ дъждове.
(втори вариант)
И тъй,
да
нѣма между васъ абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнѣние.
(втори вариант)
Сѫщественото въ живота, това е свободата на човѣшкия духъ.
(втори вариант)
Като го зърналъ, веднага отскочилъ и избѣгалъ далечъ отъ него.
(втори вариант)
Който не може
да
стори това,
да
остане вънъ въ свѣта.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
изучи законитѣ и
да
прѣмахне всички ограничения, които сѫществуватъ въ природата по отношение на неговия духъ и отъ тѣхъ
да
образува една стройна хармония.
(втори вариант)
Другарьтъ му, който сѫщо се подвизавалъ съ него, заинтересувалъ се
да
види отъ какво бѣга и го прослѣдилъ.
(втори вариант)
Излѣзе Сѣятельтъ
да
сѣе и едно отъ сѣмената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна.
(втори вариант)
Вие взимате тази идея близо до сърцето
си
, но я смѣсвате съ мисъльта, че Христосъ е дошълъ на земята
да
изкупи,
да
спаси свѣта, всички хора отъ грѣха.
(втори вариант)
Вижда паритѣ и
си
казва: „Чудно нѣщо, бѣга отъ пари!
(втори вариант)
Тогава ще чуете гласа на ангелитѣ, които пѣятъ: „Днесъ се възцарява Господь въ свѣта, елате
да
наслѣдите царството Божие, което е опрѣдѣлено за васъ още отъ начало!
(втори вариант)
Азъ вѣрвамъ, че вие сте между спасенитѣ и затова ви проповѣдвамъ, а на хора, които се давятъ не проповѣдвамъ.
(втори вариант)
Възгордѣлъ се отъ това, което сторилъ и единъ день запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволенъ ли
си
отъ моята дѣятелность!
(втори вариант)
“ Господь изпраща единъ ангелъ при него, който му казва: „Всичкитѣ твои добрини, сторени съ намѣренитѣ пари, турени на едното блюдо на вѣзнитѣ, не тежатъ колкото подскачането на брата ти.“
(втори вариант)
Ще бѫде смѣшно
да
проповѣдвамъ спасение на спасени хора; ще бѫде смѣшно
да
проповѣдвамъ за сѣятеля на хора, които се давятъ.
(втори вариант)
Човѣшкото сърце не трѣбва
да
се привързва къмъ богатството.
(втори вариант)
Ако бихте схванали идеята на този сѣятель, щѣхте
да
знаете вашето произхождение.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
бѫде богатъ, но по умъ и по сърце.
(втори вариант)
Най-важното въ живота е произхождението на човѣка, отдѣ иде човѣшкиятъ духъ, каква е неговата задача въ природата и т.н.
(втори вариант)
Това, което виждаме сега въ свѣта, то е едно прѣходно състояние.
(втори вариант)
Всички народи, който въ миналото сѫ водили порядъченъ животъ, сѫ богати.
(втори вариант)
Всички прѣдмети, вещи, всички сѫщества, които заобикалятъ човѣка, сѫ пособия на това велико училище.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
изучи сѫщностьта на тѣзи идеи, защото тѣ съставляватъ извѣстни Божествени идеи.
(втори вариант)
Ако бихте разсѫждавали така, тази истина би оживѣла въ душата ви.
(втори вариант)
Да
кажемъ, че сте малко дѣте, вие въ това положение сте безпомощенъ.
(втори вариант)
Майка ви ви държи на рѫцѣтѣ
си
, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията въ живота сѫ лоши, че не ви даватъ на врѣме храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти.
(втори вариант)
Пораснете, пращатъ ви въ училище
да
се учите.
(втори вариант)
Добрѣ облѣченъ, хубаво нахраненъ, вие учите въ училището и
си
мислите, че сте ученъ, културенъ, мораленъ човѣкъ.
(втори вариант)
Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти.
(втори вариант)
Ако бѣше ви оставила въ първоначалното състояние и не ви чистеше, щѣше
да
се дига смрадъ наоколо ви.
(втори вариант)
Всички сѫщества, който проповѣдватъ мълчаливо, произвеждатъ най-добри резултати.
(втори вариант)
Слѣдователно, сѣятельтъ е майката, която идва въ свѣта
да
сѣе най-възвишеното и благородното въ човѣшката душа.
(втори вариант)
Всѣко учение, което се проповѣдва мълчаливо или на нашъ езикъ казано: Всѣко учение, което се проповѣдва чрѣзъ животъ, то е силно, то е чисто.
(втори вариант)
Азъ не отричамъ живота съ неговитѣ подробности и тѣ
си
иматъ смисълъ.
(втори вариант)
Този животъ трѣбва
да
се изживѣе въ каква и
да
е форма, но важното е какво ще се придобие въ края на краищата.
(втори вариант)
“ Какъ мислите вие, това не е важно, но свѣтътъ трѣбва
да
бѫде абсолютно чистъ,
да
проявява чисти дѣла.
(втори вариант)
Съврѣменнитѣ хора разсѫждаватъ като турцитѣ: „Я джафтъ – я бафтъ“.
(втори вариант)
Това на български прѣведено значи: „
Да
става каквото ще.“ Така мислятъ само глупавитѣ хора.
(втори вариант)
Ако
си
постѫпилъ разумно, нѣма
да
казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“, но ако постѫпвашъ неразумно, ще казвашъ „я джафтъ – я бафтъ“,
(втори вариант)
Никаква външна сила, никакво сѫщество, никой духъ не е въ състояние
да
опорочи ума и сърцето ви, освѣнъ онзи духъ, който живѣе въ него.
(втори вариант)
И тъй, този сѣятель е дошълъ между хората, за
да
посѣе Разумното слово и съ това
да
измѣни характера имъ.
(втори вариант)
Като ме слушате, ще
си
кажете: „Много строгъ моралистъ е този човѣкъ“.
(втори вариант)
Интересни сѫ противорѣчията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сѣяль този разуменъ сѣятель сѣмената
си
, оставилъ едно отъ тѣхъ
да
падне на пѫтя, друго – на камениста почва, трето между трънетѣ и четвърто на добра почва?
(втори вариант)
Каквито условия давате на плодоветѣ, който зрѣятъ у васъ, такива добродѣтели ще имате.
(втори вариант)
Христосъ казва на слушателитѣ
си
: „Сѣмето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашиятъ животъ е егоистиченъ, плодоветѣ му ще бѫдатъ като сѣмето, което е паднало на пѫтя.
(втори вариант)
Ако животътъ ви е алченъ, резултатитѣ ще бъдатъ, като тѣзи отъ двѣтѣ сѣмена, паднали на каменистата почва и между трънетѣ.
(втори вариант)
Дойде нѣкой и ми каже: „Азъ искамъ
да
направя много нѣщо за Бога, вѣрвамъ въ Него“.
(втори вариант)
Това сѣме дало потикъ на птицитѣ
да
работятъ, тѣ направили този пѫть.
(втори вариант)
Христосъ не дава обяснение на какво съотвѣтствува това сѣме.
(втори вариант)
Не
си
герой, ти, приятелю!
(втори вариант)
Азъ уподобявамъ трънетѣ на умствения свѣтъ у човѣка, който свѣтъ е заетъ съ разрѣшаване само на материални въпроси.
(втори вариант)
Съ своето писмо му казвамъ: „Дай кесията
си
, искамъ
да
я напълня“.
(втори вариант)
Това слово, като поникне, като израстне, пакъ не може
да
даде резултати, каквито очакваме.
(втори вариант)
Той я дава, не знае защо му я искамъ, не дочаква края и казва: „Не искамъ това учение“.
(втори вариант)
Едни отъ тѣхъ казватъ, че Богъ е абсолютенъ, а други Го опрѣдѣлятъ по другъ начинъ, докато човѣкъ се забърка и каже: „Този въпросъ ще го оставя
да
се разрѣшава за въ бѫдеще.
(втори вариант)
Най-благороднитѣ хора въ свѣта сѫ тѣзи, който сѫ най-много страдали, който не сѫ страдали много, не сѫ благородни.
(втори вариант)
Философитѣ не могатъ
да
го разрѣшатъ, та азъ ли простиятъ човѣкъ ще го разрѣша?
(втори вариант)
“ Не очаквайте философитѣ
да
рѣшатъ такава важна задача, която вашиятъ духъ трѣбва
да
разрѣши.
(втори вариант)
Хора, който не сѫ учили много, тѣ
си
оставатъ прости.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣка идея, която попадне въ единъ неподготвенъ умъ, ще заглъхне, нѣма
да
се развие.
(втори вариант)
Чудно е, когато хората въ свѣта искатъ
да
бъдатъ умни, учени, силни, безъ
да
работятъ.
(втори вариант)
Всички възвишени идеи трѣбва
да
паднатъ въ единъ обработенъ умъ, иначе ще даватъ обратни резултати.
(втори вариант)
Искатъ
да
дойде Духътъ въ тѣхъ, но какъ?
(втори вариант)
Да
взематъ една магическа тояжка и съ нея – allez-passez (идва-преминава), хопъ!
(втори вариант)
И тогава ще започнатъ: „Сега ще прѣмѣстя тази планина, България ще оправя въ най-скоро врѣме, стига
да
ми я дадатъ“ и т.н.
(втори вариант)
Хората ще се обличатъ хубаво, ще знаятъ какъ
да
колятъ кокошки, агнета и прасенца, какъ
да
ги готвятъ, какъ
да
ги консервиратъ, ще иматъ хубави училища, ще ходятъ въ странство
да
се специализиратъ, ще се учатъ какъ
да
рѣжатъ греди.
(втори вариант)
Това е дало словото, сѣмето, което е паднало между трънетѣ.
(втори вариант)
Ще турятъ навсѣкѫдѣ бѣсилки и виновенъ ли
си
за нѣщо, хайде на бѣсилката!
(втори вариант)
Видишъ нѣкой отъ умнитѣ господа, влѣзе въ нѣкоя касапница или колбасница, види единъ закаченъ жамбонъ, въодушевлява се и казва: „Като влѣзе този бутъ въ мене, азъ ще разрѣша една велика задача“.
(втори вариант)
Въ Варна, прѣди Митхадъ паша, е имало единъ валия, който издалъ заповѣдь
да
насадятъ съ плодни дървета цѣлитѣ варненски и силистренски окрѫзи.
(втори вариант)
Като влѣзе бутътъ въ него, казва
си
: „Ехъ
да
има сега едно шише винце, че
да
си
похапна още нѣщо слѣдъ него!
(втори вариант)
Насадили всичко съ плодни дървета, но ги оставили безъ пазачъ.
(втори вариант)
“. Похапне
си
, попийне
си
и ако е българинъ, казва: „
Да
живѣе България!
(втори вариант)
Забѣлѣзватъ, че липсватъ плодове, значи крадатъ ги.
(втори вариант)
“ Ако е англичанинъ казва: „
Да
живѣе Англия!
(втори вариант)
Поставили още единъ пазачъ, кражбата на плодове се усилила.
(втори вариант)
Казвалъ имъ, че Господь направилъ човѣка отъ една красива пръсть по образъ и подобие свое, турилъ го на единъ плетъ
да
се суши въ продължение на три дни и слѣдъ това му вдъхналъ прѣзъ ноздритѣ животъ и дихание.
(втори вариант)
Валията издалъ заповѣдь: „Който се улови въ кражба на плодове,
да
бъде обѣсенъ“.
(втори вариант)
Турчинътъ заспалъ на каруцата
си
и воловетѣ, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала отъ дървото.
(втори вариант)
Като ги запитатъ за законитѣ, които регулиратъ тѣзи явления, казватъ: „Това не е ваша работа, това не може
да
го знаете“.
(втори вариант)
Споредъ заповѣдьта на валията, турчина затворили, защото заспалъ, а воловетѣ обѣсили, защото съборили една круша.
(втори вариант)
Не. Така и въ нашето съзнание трѣбва
да
стане една коренна промѣна, всички
да
бѫдете силни, та като дойде у васъ сѣятельтъ, всички
да
познавате Неговото присѫствие.
(втори вариант)
На ученицитѣ отъ Новото учение не се позволява
да
се съмнѣватъ, а всичко трѣбва
да
провѣряватъ и
да
подлагатъ на опитъ.
(втори вариант)
То не се занимава съ въпроси, дали има Господь или не, дали има душа или не, или дори не подига и въпросъ, ще се оправи ли свѣта или не.
(втори вариант)
Ние абсолютно и положително знаемъ, че има Господь, че има душа, че свѣтътъ е оправенъ и че съврѣменнитѣ хора не се поправятъ по причина на своенравието
си
.
(втори вариант)
Ще ви приведа примѣръ.
(втори вариант)
Въ този свѣтъ човѣшката душа може
да
се прояви,
да
станете безгранични,
да
придобиете безсмъртие.
(втори вариант)
Вѣстницитѣ започватъ
да
пишатъ: „Дружеството “Духовна пробуда„ съ такава и такава програма на дѣйность приканва всички българи
да
се запишатъ за членове, защото само чрѣзъ принципитѣ на това дружество ще се обнови България“.
(втори вариант)
Ако отидете въ този свѣтъ, ще видите, че въ него всичко върви като въ музиката.
(втори вариант)
Започватъ
да
внасятъ членскитѣ
си
вноски, усилена работа се вижда.
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ може
да
отиде въ този свѣтъ. Какъ?
(втори вариант)
Другъ примѣръ: момъкъ иска
да
се жени.
(втори вариант)
Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека
си
живѣе на земята, както
си
разбира, нека се жени, нека се плоди и
да
се занимава съ обикновени работи.
(втори вариант)
Запознае се съ сѣмейството на нѣкоя мома, канятъ го день–два наредъ, носи той букети, подаръци, но по едно врѣме започва
да
се отдръпва. Защо?
(втори вариант)
Който иска
да
се занимава съ възвишеното, нека пости, но
да
разбира добрѣ закона на постенето.
(втори вариант)
Да
пости, не се разбира, че трѣбва
да
гладува.
(втори вариант)
Да
не
си
кажете: „Ама гладъ ще бъде!
(втори вариант)
И момъкътъ и момата създали дружество за просвѣщаване на българския народъ.
(втори вариант)
“ Който е гладенъ, нека
си
яде, а
да
пости само този, който е ситъ.
(втори вариант)
Четвъртото сѣме паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30.
(втори вариант)
Такъвъ човѣкъ трѣбва
да
се наяде добрѣ веднъжъ и това ядене
да
му държи топло цѣли 40 дни, за
да
може
да
се занимава.
(втори вариант)
Който отива на небето,
да
не взима багажъ съ
себе
си
,
да
е ситъ.
(втори вариант)
Единъ день всички ще влѣзете въ този свѣтъ, само че ще олекнете.
(втори вариант)
Въ стария завѣтъ се казва, че Господь ще направи сърце отъ плъть у човѣка, върху него ще напише законитѣ
си
и ще го познаятъ отъ мало до голѣмо.
(втори вариант)
Вашата частна собственость, всичко, което имате, ще трѣбва
да
го оставите на онзи, който ще ви замѣсти.
(втори вариант)
Вие, който се готвите
да
дадете примѣръ на човѣчеството, трѣбва
да
бѫдете снабдени като сѣятеля, само съ Божествени сѣмена и
да
сѣете навсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Новото сърце нѣма
да
бѫде отъ плъть като сегашната
да
грѣши, а ще бѫде материя, взета отъ ангелскитѣ свѣтове.
(втори вариант)
Сѣмето, което ще израсне въ свѣта, ще бѫде вашата сила.
(втори вариант)
За
да
разберете този сѣятель, изисква се просвѣтенъ умъ, просвѣтено сърце и просвѣтена воля.
(втори вариант)
Вашето положение е като това на нѣкой болникъ, у когото кръвьта е пълна съ нечистотии и каквото
да
му говорите, той усѣща болки, нищо не го утѣшава.
(втори вариант)
Извадете всички нечистотии вънъ отъ организма му и тогава неговиятъ умъ ще бѫде въ състояние
да
ви разбере.
(втори вариант)
И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30.
(втори вариант)
Сега и на васъ казвамъ, че кръвьта ви трѣбва
да
се прѣчисти.
(втори вариант)
Като съберете всички сѣмена, ще получите числото 190.
(втори вариант)
Като ви казвамъ, че трѣбва
да
прѣчистите кръвьта
си
, т.е.
(втори вариант)
да
измѣните начина на живота
си
, това не значи, че трѣбва
да
напуснете свѣта и
да
отидете въ горитѣ.
(втори вариант)
Ние нѣмаме нужда отъ калугери, отъ постници.
(втори вариант)
И тъй въ всѣка идея трѣбва
да
има съзнателенъ стремежъ, трѣбва
да
мине прѣзъ четири фази.
(втори вариант)
Идеята, слѣдъ като почерпи всички сили за своето сѫществуване, трѣбва
да
мине въ човѣшката душа,
да
се прѣвърне въ чувствуване.
(втори вариант)
Но тази идея не трѣбва
да
се прѣвърне само въ чувствувание – значи
да
се зароди въ съзнанието, но
да
се прѣвърне и въ сила,
да
влѣзе въ ума,
да
придобие опрѣдѣлена форма, като форма на Божествена хармония.
(втори вариант)
Всички животни, мечки, вълци по горитѣ сѫ започнали
да
живѣятъ като светиитѣ.
(втори вариант)
Най-послѣ идеята трѣбва
да
мине въ причинния свѣтъ,
да
се яви като принципъ.
(втори вариант)
Днесъ нѣма мѣсто за светиитѣ въ горите, тѣ трѣбва
да
живѣятъ между хората.
(втори вариант)
Между хората сѫ всички вълци, мечки, тигрове.
(втори вариант)
За развиването на всѣка идея сѫ необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всѣко сѣме, посѣто въ земята, сѫ необходими сѫщо два елемента: почва, която
да
му доставя храна и слънчеви лѫчи.
(втори вариант)
Казвате: „Не искаме
да
се занимаваме съ хората.“ – Защо?
(втори вариант)
За
да
могатъ рибитѣ
да
се развиватъ въ своята форма, потрѣбно имъ е вода.
(втори вариант)
За
да
могатъ птицитѣ
да
хвърчатъ,
да
развиватъ своята дѣятелность, потрѣбно имъ е въздухъ.
(втори вариант)
За
да
се прояви човѣшката мисъль, сѫщо сѫ необходими условия.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Иде ми
да
си
взема главата, че
да
бѣгамъ въ гората ли, дѣто ми видятъ очитѣ“.
(втори вариант)
Ако уподобимъ рибитѣ на човѣшкото сърце, то за
да
се проявятъ, потрѣбно имъ е вода, а водата е носителка на живота.
(втори вариант)
Геройството е
да
живѣете въ най-голѣмия градъ, при най-голѣмитѣ спънки и мѫчнотии.
(втори вариант)
За
да
се прояви човѣкътъ, за него сѫ потрѣбни много повече условия, отколкото за рибитѣ и птицитѣ.
(втори вариант)
Дошълъ вчера тукъ единъ проповѣдникъ, селянинъ и казва: „Искамъ
да
говоря на свещеницитѣ, не ме слушатъ, искамъ
да
говоря на васъ, сѫщо не ме слушате“.
(втори вариант)
Слѣдователно, вие трѣбва
да
съзнавате едноврѣменно Бога въ
себе
си
, вашия духъ и вашитѣ ближни.
(втори вариант)
Бога вие нѣма
да
Го намѣрите, когато сте охолни.
(втори вариант)
Прѣдлагатъ му
да
остане на обѣдъ, той казва, че коремъ има, но глава нѣма.
(втори вариант)
Ние не ви говоримъ за този Господь, Когото сегашнитѣ хора познаватъ – Господа въ църквата.
(втори вариант)
На другия день пакъ дохожда и казва на хората, които заварва тукъ,
да
се покаятъ.
(втори вариант)
Ние разбираме онзи Господь, Който ви се отзовава когато сте изоставени отъ всички хора, когато се намирате въ противорѣчия въ живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свѣтъ.
(втори вариант)
Не можете
да
познаете Бога, докато не минете отъ положението на смърть къмъ животъ.
(втори вариант)
Само той и друга една жена имало, които трѣбвало
да
се слушатъ.
(втори вариант)
Това сѫ тщеславни хора, на които тщеславието се вижда прѣзъ гащитѣ.
(втори вариант)
“ Тя ви лишава и отъ здраве и отъ имоти и отъ пари, отъ всичко, което имате.
(втори вариант)
Не се нуждаемъ отъ такива хора.
(втори вариант)
Тя казва: „ Ако разбирате моя законъ, само тогава може
да
разберете какво е Богъ!
(втори вариант)
Ние трѣбва
да
служимъ въ разумния животъ на разумния опитъ.
(втори вариант)
“ Сегашнитѣ хора, напълнили шкембетата
си
съ прасета, кокошки, агнета и започнали
да
се занимаватъ съ идеята за Бога!
(втори вариант)
Въ насъ лъжи или какво и
да
е прѣувеличаване, не се позволяватъ.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
се освободи отъ всичко скверно.
(втори вариант)
Лъжата трѣбва
да
изчезне съвършено отъ васъ,
да
не остане нито поменъ отъ нея!
(втори вариант)
Като намѣрите Бога, вие пакъ можете
да
се върнете въ свѣта, но тогава ще бѫдете господари на
себе
си
, ще можете
да
помагате на братята
си
.
(втори вариант)
Той ме пита защо страда.
(втори вариант)
Какъ нѣма
да
се съмнѣвашъ, азъ зная защо се съмнѣвашъ, но нѣма
да
ти говоря по това.
(втори вариант)
Казвамъ му: „Като грѣшишъ, ще страдашъ, разбира се“.
(втори вариант)
Той ме гледа, обърна се къмъ изтокъ, направи единъ поклонъ, послѣ се обърна къмъ югъ, къмъ западъ, направи по още единъ поклонъ, цѣлуна земята и
си
отиде.
(втори вариант)
Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момъкъ я гледа“.
(втори вариант)
Бащата започва
да
ми говори: „Господине, ние има
да
направимъ едно посѣщение, ще дойдете ли съ насъ?
(втори вариант)
“ Защо ме канятъ
да
отида заедно съ тѣхъ?
(втори вариант)
– За
да
излѣза отъ кѫщата имъ.
(втори вариант)
Когато нѣкой богаташъ иска
да
си
брои паритѣ, остава винаги самъ, не желае никого при
себе
си
.
(втори вариант)
Този сѣятель идва
да
прѣмахне всичко това.
(втори вариант)
Въ свѣта има само единъ принципъ, който прониква цѣлото пространство, всички човѣшки души и не се намира специално въ една форма, въ единъ човѣкъ, а е навсѣкѫдѣ и Той е Богъ.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Не дойдохъ въ свѣта
да
извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратилъ“.
(втори вариант)
Всичко това несигурно измамливо трѣбва
да
изчезне.
(втори вариант)
Подъ „небе“ Христосъ разбира безграничното, което обхваща въ
себе
си
всичко.
(втори вариант)
Като дойде Духътъ въ васъ, нѣма
да
казвате, че глава нѣмате, че душа нѣмате и т.н.
(втори вариант)
Видѣхъ другъ единъ въ Търново, той ми разказваше, че сърце нѣмалъ, искалъ птичка
да
стане.
(втори вариант)
Това на съврѣмененъ езикъ значи – въ днешното общество при разбиранията, които има, при строя, съ който разполага, не може
да
има никакво споразумение.
(втори вариант)
Въ свѣта трѣбва
да
настѫпи коренна промѣна, за
да
дойде въ всичко новъ редъ и порядъкъ.
(втори вариант)
Какво ще
си
помислятъ свѣтскитѣ хора за религиознитѣ, като чуватъ, че единъ отъ тѣхъ нѣмалъ глава, другъ – сърце, трети стомахъ и т.н.
(втори вариант)
Както и
да
завъртятъ това колело, тѣ ще мязатъ на единъ фалиралъ търговецъ, който кърпи отъ едно мѣсто кѫщата
си
, тя отъ друго протича; закърпи я на това ново мѣсто, отъ другадѣ протича.
(втори вариант)
“. Свѣтскитѣ хора казватъ: „Ние пъкъ имаме и глава и стомахъ и сърдце, всичко
си
имаме“.
(втори вариант)
Кърпи я редъ години отъ тукъ отъ тамъ, докато единъ день цѣлото здание се сгромоляса.
(втори вариант)
Че имаме сърце, турете
си
рѫката
да
видите какъ тупа.
(втори вариант)
Искамъ всички
да
сте свободни въ своето развитие, въ своитѣ размишления.
(втори вариант)
Че имамъ стомахъ, сложете ми трапеза,
да
видите какъ ямъ.
(втори вариант)
Всѣки е свободенъ
да
мисли каквото иска.
(втори вариант)
Че имамъ мозъкъ, отворете
си
касата, ще видите какъ ще постѫпя.
(втори вариант)
Не туряйте прѣграда на човѣшката мисъль.
(втори вариант)
Ние казваме: „Приятелю, ние не знаемъ какъ се изпразватъ пълнитѣ каси, но знаемъ какъ се пълнятъ празнитѣ.“ Слѣдователно, процесътъ у насъ е обратенъ.
(втори вариант)
И тъй сегашнитѣ религиозни хора трѣбва
да
се пазятъ отъ заблуждения, въ които попадатъ.
(втори вариант)
Трѣбва
да
знаете, че всѣко дѣйствие ражда и противодѣйствие и че въ съврѣменния свѣтъ сѫ допуснати всички противорѣчия.
(втори вариант)
И азъ съмъ ясновидецъ, но по другъ начинъ виждамъ нѣщата, пипамъ ги.
(втори вариант)
Ако бѣхте ясновидци, щѣхте
да
видите и доброто и злото въ свѣта, щѣхте
да
видите въ едно отношение ада, а въ друго – рая.
(втори вариант)
Напримѣръ, виждамъ тази библия, пипамъ я.
(втори вариант)
Тогава и двата свѣта ще бѫдатъ за васъ видими и ще разберете защо сѫществува злото и доброто.
(втори вариант)
У мене чувствата сѫ тъй силно развити, че пипамъ нѣща, които другитѣ не могатъ
да
пипатъ, правя опити съ тѣхъ.
(втори вариант)
Всички противорѣчия въ живота ни се дължатъ все на неразбирания на законитѣ.
(втори вариант)
Нѣкога дойде нѣкой при мене и азъ го виждамъ, че не иде самъ, а още десетина души идватъ заедно съ него.
(втори вариант)
Вземете, напримѣръ нѣкоя жена, която казва, че люби Господа, но единъ день Господь дойде при нея и ѝ казва: „Щомъ ме толкова обичашъ, азъ ще направя една услуга на мѫжа ти, ще го взема при
себе
си
, ще го поставя на по-високо мѣсто.“ Като замине мѫжътъ ѝ, тя започва
да
плаче, сама не вѣрва, че той е отишълъ при Господа, Когото люби.
(втори вариант)
Започватъ
да
се изреждатъ единъ слѣдъ другъ, разговарятъ се съ мене.
(втори вариант)
Вие обичате Господа, Той иска
да
му изпратите единъ отъ вашитѣ синове или една отъ дъщеритѣ
си
.
(втори вариант)
Първиятъ започва: „Ти
си
ученъ, великъ човѣкъ, можешъ
да
направишъ много нѣщо въ свѣта“.
(втори вариант)
Замине вашиятъ синъ или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Дѣ е моятъ синъ?
(втори вариант)
Мисля
си
: ето първата лъжа.
(втори вариант)
“ Нали вѣрвашъ въ Господа, нали Го обичашъ, какъ
да
не знаешъ тази елементарна истина – дѣ е синъ ти?
(втори вариант)
Като умре нѣкой близъкъ на сегашнитѣ хора, тѣ плачатъ, плачатъ, пращатъ заявленията
си
до Бога и Той казва на умрѣлия: „Върни се долу на земята, ти не
си
за този свѣтъ, твоитѣ близки те искатъ“.
(втори вариант)
Като се върне той отъ онзи свѣтъ, всички близки се събиратъ наоколо му, радватъ се и казватъ: „Слава Богу, дойде
си
пакъ нашето дѣтенце!
(втори вариант)
И тъй се изреждатъ
да
говорятъ единъ по единъ.
(втори вариант)
Човѣкътъ на новата култура трѣбва
да
се радва еднакво и когато се раждатъ дѣца и когато му умиратъ или когато заминаватъ за онзи свѣтъ.
(втори вариант)
Това не е важно за мене, но ги питамъ: „Мога ли
да
ви бѫда полезенъ въ нѣщо, кесията ви празна ли е?
(втори вариант)
Ако е празна, извадете я
да
ви я напълня.“ Азъ зная какво ще бѫде мнѣнието ви за мене, ако не напълня празната ви кесия.
(втори вариант)
Всѣки отъ васъ има извѣстни задачи, които искате
да
постигнете.
(втори вариант)
Задачи на вашия духъ сѫ:
да
постигнете свобода, знания, богатство.
(втори вариант)
Прѣдпочитамъ
да
ходя голъ и босъ, нежели
да
се подамъ на промѣнливитѣ чувства на хората.
(втори вариант)
Знанието е сила, богатството – условия за развиване.
(втори вариант)
Дойде единъ день една госпожица при мене, страда – страданията ѝ сѫ отъ любовенъ характеръ.
(втори вариант)
Богатството уподобявамъ на почвата, а знанието на природни сили, които съдѣйствуватъ за проявяването на растящето сѣме.
(втори вариант)
Пита ме: „Ти не
си
ли страдалъ?
(втори вариант)
“ – „
Да
, страдамъ.“ – „А, значи и ти страдашъ?
(втори вариант)
Когато ви се роди едно дѣтенце, вземате го на рѫцѣ, дигате го нагорѣ, потупвате го и казвате: „Данъ дури-дунъ-дири“ – припѣвате му.
(втори вариант)
„
Да
станешъ голѣмо на майка, богатъ търговецъ, ученъ човѣкъ“ и т.н.
(втори вариант)
“
Да
, но между моитѣ и нейнитѣ страдания има разлика.
(втори вариант)
Благославяте дѣтето ви
да
стане всичко, но най-сѫщественото не му пожелавате.
(втори вариант)
Между начина, по който азъ страдамъ и тя страда, има разлика.
(втори вариант)
Като стане търговецъ, научава се
да
лъже; като стане ученъ – научава се
да
открива разни отрови и
да
трови хората; като стане силенъ – започва
да
изнасилва хората.
(втори вариант)
Като дойдатъ при мене страданията, азъ ги посрѣщна учтиво, нахраня ги разговоря се съ тѣхъ любезно и ги поканя и другъ пѫть
да
ме посѣтятъ.
(втори вариант)
Майката
си
знае това: „Данъ-дири, дунъ-дири“, а послѣ се чуди какво дѣте излѣзло, такова ли очаквала.
(втори вариант)
„Е, ти
си
голѣмъ философъ“, ми казва тя.
(втори вариант)
Не, за това не се изисква голѣма философия, това е обикновена мѫдрость – посрѣщни страданието и го нагости.
(втори вариант)
Дойде ти страданието, бѫди благодаренъ, че е дошло, считай го нѣщо живо.
(втори вариант)
Майката не трѣбва
да
поставя рѫката
си
върху задницата на дѣтето, а върху главата му и
да
каже: „Майка, нека въ тебе пораснатъ най-великитѣ сили, че
да
станешъ свѣтило на човѣчеството и отъ тази свѣтлина
да
пораснатъ и твоитѣ братя!
(втори вариант)
И наистина, всѣко страдание се дължи на нѣщо живо.
(втори вариант)
“ Майката трѣбва
да
туря рѫката
си
и върху гѫрдитѣ на дѣтето.
(втори вариант)
Кой може
да
ви причини страдание?
(втори вариант)
Наистина, майката понѣкога туря рѫката
си
върху гѫрдитѣ му, че го задушава дори, но съ това тя го учи на егоизъмъ.
(втори вариант)
Това стискане значи: „Майка, като хванешъ нѣкого, стисни го здраво, че го изцѣди, а послѣ го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата
си
, не я стиска тъй, че строшава всичкитѣ ѝ ребра?
(втори вариант)
Не ме разбирайте буквално, азъ говоря за подтика, който ви кара
да
вършите това или онова.
(втори вариант)
Задъ всѣко страдание се крие едно живо сѫщество.
(втори вариант)
Мъртвитѣ сѫщества не могатъ
да
причиняватъ страдания, болки.
(втори вариант)
Да
, но майката трѣбва
да
вникне дълбоко въ душата на дѣтето
си
и тамъ
да
посѣе истинскитѣ сѣмена.
(втори вариант)
Дойде нѣкой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, азъ ти давамъ половината
си
богатство, доволенъ ли
си
?
(втори вариант)
“ – „Не.“ – „Добрѣ, давамъ ти три четвърти от богатството, доволенъ ли
си
?
(втори вариант)
Този разуменъ сѣятель е разбиралъ дълбоко законитѣ и е прѣдвиждалъ, че три отъ неговитѣ сѣмена нѣма
да
дадатъ добри резултати.
(втори вариант)
“ – „
Да
.“ – „Сбогомъ тогава, азъ те оставямъ за свой наслѣдникъ.“ Ще кажете: „Ето единъ глупакъ!
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
отворите пѫть на този сѣятель, за
да
посѣе въ насъ всички възвишени и благородни мисли и чувства.
(втори вариант)
Ще разясня мисъльта
си
.
(втори вариант)
Въ момента, когато вие, като баща, оставите наслѣдството
си
на вашия синъ или дъщеря, не сте ли глупецъ?
(втори вариант)
Когато този сѣятель посѣе сѣмето
си
у васъ, ще почувствувате една свръхчовѣшка сила въ
себе
си
и ще бѫдете винаги силни въ свѣта.
(втори вариант)
Да
, това е права философия и когато всички започнете
да
постѫпвате като майки и бащи, вие сте на правия пѫть.
(втори вариант)
– Защото вѣрата ви още не е дала тѣзи резултати, които се очакватъ.
(втори вариант)
Новото учение изисква отъ васъ
да
сте герои,
да
ходите боси, но
да
вървите честно и справедливо въ живота.
(втори вариант)
За
да
се създаде единъ човѣкъ, има опрѣдѣлени закони, по които се създава.
(втори вариант)
Азъ прѣдпочитамъ
да
ходя босъ, отколкото
да
одера кожата на единъ волъ; прѣдпочитамъ
да
ходя гладенъ, отколкото
да
отнема живота на една кокошка, която не иска
да
се жертвува и съ това
да
ѝ причиня страдания.
(втори вариант)
Това значи
да
има у насъ велики действия, това значи
да
дойде у насъ сѣятельтъ на Новото сѣме.
(втори вариант)
Когато дѣтето се учи
да
чете, има правила, по които то се учи; когато единъ музикантъ, билъ той пианистъ или цигуларъ изучава този инструментъ, трѣбва
да
изучи първо правилата, по които ще свири.
(втори вариант)
Ученикътъ, докато учи, трѣбва
да
усвоява,
да
схваща и прилага правилно всички установени правила и закони.
(втори вариант)
Единъ създава нѣщо, а другъ го разваля.
(втори вариант)
Но излѣзе ли
да
дава концертъ, той може
да
измѣни законитѣ, съобразно идеята, която сѫществува въ неговия умъ.
(втори вариант)
Така се опитватъ и съ мене, азъ градя, а нѣкои искатъ
да
развалятъ, но това не може.
(втори вариант)
Ние сме подчинени на този законъ, докато го изучимъ, а слѣдъ като го изучимъ, може
да
го измѣнимъ.
(втори вариант)
И цѣлъ свѣтъ
да
се опита
да
го развали, не ще може.
(втори вариант)
Този великъ законъ, който може
да
измѣня всички други закони, той е закона на любовьта.
(втори вариант)
По-скоро главата
си
ще счупи, отколкото
да
развали това велико Божествено учение.
(втори вариант)
Като говоря, че трѣбва
да
любите, това се разбира за човѣкъ, който е завършилъ своето учение.
(втори вариант)
То се сѣе навсѣкѫдѣ, въ всички обществени слоеве сѫ заговорили за него.
(втори вариант)
Той трѣбва
да
прояви единъ свободенъ, широкъ замахъ, съ което
да
измѣни всички други закони и
да
тури своята идея въ нова форма.
(втори вариант)
Сегашниятъ ви животъ е една пиеса и отъ васъ зависи какъ
да
я изиграете, какъ
да
я изсвирите.
(втори вариант)
Нѣма
да
ви казвамъ, какво има
да
видите.
(втори вариант)
Онѣзи отъ васъ, които сѫ се малко подигнали, могатъ
да
прѣодоляватъ житейскитѣ мѫчнотии.
(втори вариант)
Дѣцата, мѫжетѣ ви, приятелитѣ ви, па и цѣлото общество, това сѫ врѣменни изпитания, закони, които ви ограничаватъ, които ви прѣчатъ
да
се проявите, както искате.
(втори вариант)
Цѣлото общество, мѫжътъ ви, дѣцата ви,
си
иматъ свои закони, а майката гледа
да
угоди на всички тѣзи закони.
(втори вариант)
Освободете се отъ заблужденията, отъ всички връзки.
(втори вариант)
Майката трѣбва
да
бѫде изправна по отношение закона на любовьта и
да
знае какъ
да
видоизмѣня другитѣ закони.
(втори вариант)
Съврѣменното общество не може
да
се поправи, докато не разбере вѫтрѣшнитѣ закони и желания, защото това, което може
да
направятъ 100 души, единъ може
да
го развали щомъ не е въ съгласие с тѣхъ.
(втори вариант)
Приемете въ
себе
си
Христовото сѣме, което е живо и което Христосъ прѣди 2000 години посѣ.
(втори вариант)
Дойде между тѣхъ амбициралъ се за нѣщо, пусне една интрига и всичко разваля.
(втори вариант)
Вие трѣбва
да
знаете какъ
да
постѫпвате съ неканенитѣ гости.
(втори вариант)
Въ Англия хората разбраха, че не трѣбва
да
има частна собственость, а всичко
да
бѫде общо.
(втори вариант)
И тъй, Христовитѣ думи, който не се разбраха отъ свещеницитѣ, разбраха се отъ хора, който сѫ далечъ отъ Христа.
(втори вариант)
Дойде нѣкой човѣкъ при васъ и ви услужи съ пари, имотитѣ
си
и съ кѫщата
си
и вие го считате за вашъ добродѣтель.
(втори вариант)
Затова право казва Христосъ, че синоветѣ Божии ще бѫдатъ изпѫдени отвънъ отъ Царството Божие, а тѣзи, който сѫ отвънъ, ще дойдатъ въ Него.
(втори вариант)
Необрѣзанитѣ ще дойдатъ въ свѣта, за
да
проповѣдватъ.
(втори вариант)
Има два вида постъпки, по които сѫдите кой човѣкъ е истински добродѣтеленъ.
(втори вариант)
Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове.
(втори вариант)
Вървите
си
по пѫтя, носите въ кесията
си
10 000 лева.
(втори вариант)
Срѣщне ви нѣкой разбойникъ, спира ви: „Скоро давай паритѣ!
(втори вариант)
Никакви владици и попове не ни трѣбватъ, ние се нуждаемъ отъ братя и сестри, отъ майки и бащи и отъ учители,
да
ни учатъ.
(втори вариант)
Бихъ желалъ всички
да
бѫдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и
да
освободите духа
си
отъ робството.
(втори вариант)
Продължавашъ пѫтя
си
, срѣщне те другъ разбойникъ, изважда револвера насрѣща ти и казва: „Дай скоро кесията
си
!
(втори вариант)
Питате ме: „Е, какви
да
бѫдемъ тогава?
(втори вариант)
“ – „Давай кесията!
(втори вариант)
“ Давашъ я.
(втори вариант)
Въ сѫщность, вие трѣбва
да
сте готови за всичко.
(втори вариант)
Напълва ти я и казва: „Върви
си
скоро!
(втори вариант)
Това е учението, което сега Христосъ носи въ свѣта.
(втори вариант)
Прѣди
да
излѣзе сѣятельтъ
да
сѣе, има извѣстни процеси, които прѣдшествуватъ сѣенето.
(втори вариант)
“ И единиятъ и другиятъ ти казватъ: „Дай кесията!
(втори вариант)
Той казва, че ще унищожи всички затвори и бѣсилки, до дъно ще ги изкорени.
(втори вариант)
Земята трѣбва прѣдварително
да
е добрѣ изорана и слѣдъ това
да
се посѣе сѣмето въ нея.
(втори вариант)
Никога не може
да
се посѣе,
да
се култивира една култура или каква и
да
е идея, докато земята не се изоре.
(втори вариант)
Като
си
отидешъ у дома, за кой отъ тѣзи двама разбойника ще имашъ по-добро мнѣние?
(втори вариант)
Въ новия животъ ще царува Божията правда, радость и хармония.
(втори вариант)
За този, който дава.
(втори вариант)
Тези който казватъ, че всичко ще върне назадъ, лъжатъ се.
(втори вариант)
Земята, въ дадения случай, означава човѣка.
(втори вариант)
И тъй, прѣди
да
дойде сѣятельтъ, ще се вземе плуга съ черясото и ще прѣобърнатъ земята, ще я разоратъ, съ което ще развалятъ нейното първоначално положение, нейната красота.
(втори вариант)
Прѣдставете
си
, че нѣкой ти напълва кесията съ бомбички, които лесно експлодирватъ.
(втори вариант)
Тази огнена вълна ще мине прѣзъ умоветѣ на хората и всички мисли ще се обновятъ.
(втори вариант)
На съврѣмененъ езикъ казано: ще се създаде врѣменна анархия.
(втори вариант)
И тогава хората нѣма
да
се питатъ: „Ти какъвъ
си
“, а ще се запитватъ: „Може ли въ твоето сърце
да
се прояви любовьта като стремежъ, като чувство, като сила и като принципъ?
(втори вариант)
Казва ти: „Дай
си
кесията!
(втори вариант)
“ Ако има въ сърцето ти любовь, ще ти подадатъ рѫка.
(втори вариант)
“ Изваждашъ кесията
си
и му я давашъ.
(втори вариант)
Само така хората могатъ
да
се разбиратъ.
(втори вариант)
Младитѣ
да
бѫдатъ млади, старитѣ – стари.
(втори вариант)
Младиятъ човѣкъ трѣбва
да
се проявява, а стариятъ –
да
се жертвува,
да
прилага закона на самопожертвуването.
(втори вариант)
Не трѣбва
да
се лъжете отъ външностьта на нѣщата.
(втори вариант)
Като изважда отъ кесията ти фишека съ бомбичкитѣ не ти ли е направилъ добро?
(втори вариант)
Младитѣ
да
носятъ бѫдещето, а старитѣ
да
приготовляватъ почва за новата култура.
(втори вариант)
Ако една мома към 21-та
си
година е най-красива, а то като стане жена на възрасть 40–50 години и погрознѣе, съ това по-малко културна ли става?
(втори вариант)
Има случаи, когато нѣкой ти дава пари, богатство, но това е цѣло проклятие за тебе.
(втори вариант)
Азъ намирамъ много пѫти между по-грознитѣ хора по-културни, отколкото между красивитѣ.
(втори вариант)
Азъ не бихъ желалъ
да
ме направятъ наслѣдникъ на нѣкое прѣстѫпно богатство.
(втори вариант)
Слѣдователно, въ Новата култура и стари и млади, всички ще бѫдатъ на 30 години.
(втори вариант)
Тъй че
да
мислимъ, какво едно общество е културно само по това, че привидно живѣе въ миръ и съгласие, това е заблуждение.
(втори вариант)
Единъ богатъ англичанинъ въ Африка, като умиралъ искалъ
да
направи зета
си
наслѣдникъ на всичкото
си
богатство на около 360 000 000 лева.
(втори вариант)
Въ новата култура нѣма
да
има хора съ побѣлѣли глави, стари хора нѣма
да
има.
(втори вариант)
“ Всички го взеха за глупакъ, като чуха, че се отказва отъ такова богатство.
(втори вариант)
Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узрѣла вече и предстои
да
я поженятъ, слѣдъ което ще погрознѣе.
(втори вариант)
И всички българи биха го помислили за глупакъ.
(втори вариант)
Да
, но у този човѣкъ имаше идеи.
(втори вариант)
Трѣбва
да
си
зададемъ въпроса: можемъ ли
да
носимъ кръста
си
като Христа?
(втори вариант)
Слѣдователно, красотата е признакъ на култура, която е узрѣла вече, дава плодъ и ние се радваме на тази култура.
(втори вариант)
Слѣдователно, докато ние, хората, не рѣшимъ
да
изкарваме прѣпитанието
си
изключително съ честенъ трудъ, дотогава нѣма
да
дойде и Божието благословение.
(втори вариант)
Христосъ казва: „Вземи кръста
си
и върви заедно съ мене“.
(втори вариант)
А старитѣ хора наново трѣбва
да
се оратъ, прѣзъ тѣхъ отново трѣбва
да
мине Божествениятъ плугъ, за
да
станатъ за въ бѫдеще красиви.
(втори вариант)
Бихъ прѣдпочелъ
да
отида въ една кѫща, колкото и бедна
да
е тя, но
да
зная, че всичко тамъ е спечелено съ честенъ трудъ, отколкото
да
отида въ нѣкоя богата кѫща, дѣто всичко е спечелено на гърба и на сълзитѣ на другитѣ.
(втори вариант)
Казвате: „Ама
да
се кача на каруца!
(втори вариант)
Ако всички се отказваме отъ нечестни наслѣдства, въ скоро врѣме бихме поправили свѣта.
(втори вариант)
“ Не, не всички млади и стари, като носятъ кръстоветѣ
си
,
да
пѣятъ и
да
се веселятъ.
(втори вариант)
Ако сте стари, трѣбва
да
се молите
да
мине дълбоко прѣзъ васъ, прѣзъ вашитѣ бразди Божествениятъ плугъ, та като дойде сѣятельтъ,
да
намѣри подготвена, добра почва за сѣене.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тѣзи крадени пари
да
ги употрѣбимъ за Господа!
(втори вариант)
“ Господь не се нуждае отъ крадени кѫщи, отъ крадени пари.
(втори вариант)
Турятъ кръста
си
на гѫрдитѣ
си
, рѫце на благоутробието и тръгватъ смѣло, гордо въ живота.
(втори вариант)
Той е Божествения елементъ, който иде
да
подигне човѣшката душа отъ нейното заспало състояние.
(втори вариант)
Единственото нѣщо, отъ което се нуждае Господь, е хора съ благородни мисли и благородни сърца, които сѫ готови
да
се самопожертвуватъ.
(втори вариант)
Човѣкъ трѣбва
да
има кръстъ на ума, на сърцето, на волята и на свободата.
(втори вариант)
Ако сѣятельтъ не дойде
да
хвърли сѣмето
си
, душата остава безплодна.
(втори вариант)
Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него въ обикновения смисълъ на думата, а
да
се самопожертвувашъ въ онзи великъ законъ на любовьта,
да
се откажешъ отъ всичко нечисто,
да
се съединишъ съ Онзи, Който работи въ името на възвишеното.
(втори вариант)
Съ други думи: ако сѣятельтъ не дойде
да
хвърли своето сѣме, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ
себе
си
“, това значи, че трѣбва
да
влѣзете въ съобщение съ човѣшкитѣ духове.
(втори вариант)
– За
да
освободи хората отъ грѣха.
(втори вариант)
Носете тази мисъль въ ума
си
и не питайте дали ще дойде Христосъ.
(втори вариант)
Христосъ е вече въ свѣта, вземете кръстоветѣ
си
, и кажете: „Ние сме готови!
(втори вариант)
“ Нѣкои казватъ: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикатъ днесъ на работа за Христа, въпросъ е колко отъ васъ, отъ тѣзи, които заявяватъ, че сѫ готови, ще издържатъ.
(втори вариант)
– „Ами какъ,
да
излѣземъ отъ свѣта ли?
(втори вариант)
И
да
се откажете всички, за мене е безразлично, азъ ще свърша работата на всинца ви, азъ съм силенъ, колкото всички вие заедно.
(втори вариант)
“ – Не, не излизайте отъ свѣта, защото въ него има и благородни и неблагородни работи, въ него има и сѫществени и несѫществени нѣща, тъй че има много нѣщо
да
се учи въ свѣта.
(втори вариант)
Ще разкопая, ще изора, ще посѣя и послѣ ще ви повикамъ при мене, ще ви кажа: „Елате
да
опитате плодоветѣ, благородни Христови послѣдователи!
(втори вариант)
Това значи
да
говоримъ, че слънцето е изгрѣло само единъ пѫть и повече не се повторило изгрѣването му.
(втори вариант)
“ Ако рѣшите
да
работимъ заедно, още по-добрѣ, Богъ е въ сила
да
направи и отъ тѣзи камъни чада Авраамови.
(втори вариант)
3.
Храненето, условие за вечен живот/ Правилното ядене, като условие за вѣченъ животъ
,
НБ
, София, 3.4.1921г.,
Като ядеш,
да
не виждаш никъде нито една грешка.
Не, тя трябва
да
каже: „Няма нищо, и с жито ще минем.
Видиш ли най-малката грешка, след години тя ще даде лоши резултати.
Често, през време на ядене, хората правят малки грешки, поради което страдат, с години изплащат дълговете на своите грешки и най-после умират.
Какво
да
прави той?
Казвате: „Свободни сме
да
ядем, както искаме“.
Беден е, няма възможност
да
купи месо, масло, сирене.
– Но и природата е свободна
да
ви наложи каквото иска наказание.
И с един килограм жито на ден може
да
се прекара обяда.
Българското правителство издало закон за „трудовата повинност“ и всички българи отиват
да
работят – изпълняват закона.
И на другия ден може
да
се мине с жито.
Така се подчиняват всички граждани на наредбите на своето правителство.
Когато хората се разбират и
си
помагат, могат
да
живеят добре.
И природата изисква
да
се подчиняват на нейните закони, но хората протестират против тях.
Днес хората страдат и се мъчат, понеже не искат
да
ядат плътта на Сина Человеческаго и не искат
да
пият кръвта Му.
Запитайте се, защо се е създала трудовата повинност?
Тази е причината, дето са объркали законите и не знаят на кой закон
да
служат.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в
себе
си
“.
Това е една велика математическа задача, в която има известни и неизвестни величини, а също плюсове и минуси.
Един ден, обаче, хората ще се свържат с разумната природа, ще разберат нейната задача и големите противоречия в света.
Дотогава ще има болести, страдания, войни, противоречия – без тях не може.
Сегашните хора искат
да
съгласуват настоящето с бъдещето.
Той носи живот в
себе
си
“.
Те могат
да
се съгласуват само в крайните
си
резултати.
Затова всеки трябва
да
възприеме Духа, Разумната воля, Словото.
Това значи разбиране на закона защо трябва
да
ядем и как
да
ядем.
Виждали ли сте какво прави бедният изпаднал човек, потънал в дългове?
Аз изучавам тоя въпрос, наблюдавам, как и кога се хранят животните; как и кога се хранят хората.
Понеже няма възможност
да
изплати дълговете
си
той ходи между богати хора, кланя им се, разговаря с тях, но само за дълговете
си
мисли.
От наблюденията
си
правя математически изчисления, а от изчисленията съдя за бъдещите хора.
Той казва, че бедните му дотегнали, иска
да
се запознае с богати хора,
да
намери отнякъде пари
да
изплати дълговете
си
.
Аз не упреквам хората, но изучавам законите на разумната природа.
Банкерът му отговаря отвътре: „Господине, не мога
да
ви дам пари на заем.
Той търси начин
да
изплати дълговете
си
.
Въз основа на това простият търси учения, грешникът търси светията, болният търси лекаря.
Пари се дават само на оня, който хлопа на предната врата“.
Тия прояви имат своите причини в
себе
си
.
Всички ученици на Христа, които влязоха през задната врата, излязоха навън.
Така може
да
проверите и своите мисли и чувства.
Ето защо, когато започнеш
да
ядеш, трябва
да
поканиш своите мисли и чувства и
да
кажеш: „Хайде, мои слуги, мои приятели,
да
ядем всички заедно“.
Те говорят за небето, за
да
им се простят греховете, но как ще стане това?
Господарят трябва
да
седне
да
яде заедно със слугите
си
.
Велика наука е
да
знаете как ще ви се простят греховете.
Направете тоя опит
да
видите резултата.
Богатият, който дава пари на заем, иска гаранция.
Само така ще станете по-силни, по-здрави, по-издръжливи.
Той иска
да
знае, честен ли
си
, умен ли
си
.
И като ви дойде едно страдание ще знаете как
да
го превърнете в радост.
Ако не разчита на тебе, иска
да
му представиш хора, които
да
те гарантират.
И Господ иска от всички хора гаранция.
Обаче, ако е болен и не може
да
плати на лекаря, той се сърди, че не му прави отстъпка.
Като дадеш дума за нещо, трябва
да
я изпълниш.
Човек трябва
да
има широки разбирания.
За
да
нямате нужда от лекар, трябва
да
се научите
да
ядете правилно.
„Ако не ядете, нямате живот в
себе
си
.“ Аз не отричам процеса на яденето, но трябва
да
знаем начина за трансформиране на енергията.
Колкото и пари
да
ви иска лекарят, пак не му е платено както трябва, защото той иска
да
ви научи
да
се храните правилно.
Като се нахраниш, трябва
да
трансформираш енергията, която
си
възприел.
Ако не знаеш как
да
я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная, какво ми става, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи“.
В бъдеще хората трябва
да
се научат
да
ядат правилно, за
да
няма болни и гладни.
Природата не търпи гладни хора, защото те развалят духа и разположението на ситите.
Когато яде един, трябва
да
има за всички.
Пълненето трябва
да
бъде за всички, но и изпразването трябва
да
бъде за всички.
Искаш
да
любиш, но в сърцето ти е влязло тягостно чувство и казваш: „Не мога
да
любя, сърцето ми е закоравяло“.
Искаш
да
ядеш, но не можеш.
Сега Бог казва на бедните: „Идете
да
изхвърлите богатите,
да
заемете местата им“.
След две хиляди години, като дойда отново на земята, ще уравновеся сметките между богатите и бедните.
Питам: как
си
представяте дявола?
Ако не можете
да
се храните правилно, революцията неизбежно ще дойде.
Христос казва: „Ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му, нямате живот в
себе
си
“.
Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са разумни, ще дойдат лошите последствия в живота.
Ако кажеш, че дяволът е влязъл в корема ти, това значи: Ти, дяволът, който
си
объркал законите,
си
влязъл в корема
си
.
Това е философията на живота, която може
да
се приложи.
Който не го направи, ще бъде съден от природата.
Значи щом не можеш
да
ядеш, ще постиш.
– Какво представя трудовата повинност в психичния живот на човека?
Пост, почивка, глад са синоними.
– Нищо друго, освен болести, мъчнотии и страдания.
Религиозният мисли, че постът може
да
го спаси.
Храненето разрешава всички въпроси.
Енергията трябва
да
се трансформира.
Природата изпраща на човека някаква болест, която го заставя
да
лежи известно време и
да
не яде.
Щом
си
богат, давай на всички, които се нуждаят.
Ако всички постъпват така, навсякъде ще има радост и веселие.
Затова Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
Аз виждам, че след време то ще заболее и ще стане слабо като кука.
Христос дава плътта
си
и кръвта
си
, т.е.
Пълнотата е като надута гайда.
всичко, което има.
Като свири гайдарджията, тя се надува до пръсване.
Хората казват: „Христос всичко дава, но ние не даваме“.
Щом престане
да
свири, тя се изпразва и от нея се чуват звукове „пи-у-у“.
– Щом не давате, животът ви ще бъде пълен с положителни и отрицателни величини: ще боледувате, ще страдате и ще се мъчите.
После пак се надува и започва
да
свири.
Така ще бъде за ония, които не дават.
Гайдарджията разбира добре законите.
Ония, които дават като Христа, ще имат живот в
себе
си
и ще се ползват от плодовете на великото учение.
Като не му се свири, той свие гайдата, сложи я под мишница и пак тръгва.
Като ме слушате
да
говоря, мнозина казват: „Говори, каквото искаш, ние ще правим, каквото знаем“.
Най-простото учение, което може още сега
да
приложите, е учението за правилното хранене.
Там ще надуе гайдата и всички ще го обиколят.
Съветвам всички ви
да
слезете до учението за храненето,
да
не мислите, че сте влезли вече в небето.
Ако единият не свири, а другият не играе, и двамата ще постят, ще държат ръцете
си
на благоутробието, или главата
си
в ръцете, и ще минават за религиозни.
– Дай ми тогава хиляда лева на заем.
Да
играеш и
да
свириш правилно, това значи
да
се научиш правилно
да
ядеш и
да
мислиш.
– „Не мога
да
ти дам, нямам на разположение; не давам пари без поръчителство.“ – Твоята вяра не е достигнала още до хиляда лева.
Това значи
да
свиеш гайдата
си
и
да
отидеш на друго място
да
свириш.
Ако не се научите
да
ядете правилно, нито учени ще станете, нито религиозни.
Една турска поговорка казва: „Теле дошъл, вол
си
отишъл“.
Престанете
да
се лъжете.
Ако кажеш на някого, че не знае, той се обижда.
Говорете истината и на
себе
си
!
Каква философия има в това
да
мислиш, че нищо не знаеш?
Агностицизмът, според мене, е наука
да
знаеш как
да
изпразваш шишето.
В това време един твой приятел иде
да
те види.
Като изпразниш шишето, ще стане „грозно“ и ще почнеш
да
наливаш нещо в него.
– Той едва могъл
да
намери един час свободно време
да
те посети от любов, а ти го пъдиш.
И двете спорят върху въпроса трябва ли
да
се пие кръв, или не трябва.
Казвам му: Приятелю, коремът те боли, защото
си
ял нечиста храна.
Ако беше казано: „Ако не ядете, няма
да
имате живот в
себе
си
“, всички щяха
да
разберат тая мисъл добре.
Като ядете, трябва
да
разберете дълбокия смисъл на храненето,
да
разберете защо природата ви го е наложила.
Пази се
да
не разстроиш стомаха
си
, за
да
не развалиш добрите
си
отношения със своя брат и приятел.
Обаче, вметнатите думи „ако не ядете плътта на Сина Человеческаго и не пиете кръвта Му“ пречат за разбирането на тоя стих.
Това ви се вижда смешно, обаче, аз често
си
служа със смешни работи, за
да
не заспите.
Сегашният живот, разгледан от човешко гледище, се състои от ред противоречия.
Яжте по правилата на природата.
Тоя ден забравили
да
отворят вентилаторите, поради което въздухът се развалил от образувания въгледвуокис при дишането.
Само така ще се разрешат въпросите на живота.
НАГОРЕ