НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
708
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
708
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Естествени прояви на Любовта / Естествената любов. (Да бъдем разумни. Добрата постъпка)
,
УС
, София, 14.4.1935г.,
Стремете се към съществените, които никога не се губят и които всякога можете
да
носите със
себе
си
, било на този или на онзи свят.
Учен
си
, понеже
си
работил; богат
си
, понеже
си
работил; силен
си
, понеже
си
работил.
Религиозният казва, че и без пари може
да
се живее, но постоянно мисли за парите, по какъв начин
да
спечели повече пари,
да
осигури живота
си
.
Сега, стремете се
да
приложите нещо за
себе
си
от това, което днес чухте.
Ако го приложите за
себе
си
, ще разберете вътрешния смисъл на естествения живот и неговите естествени прояви.
Ако искате
да
го приложите за хората, ще се натъкнете на големи противоречия.
Това зависи от разбирането на хората.
И вие искате
да
му говорите.
(втори вариант)
Човек трябва
да
знае туй както онзи, който изучава сложното тройно правило, подвеждане дробите под еднакъв знаменател.
(втори вариант)
В дадения случай вие не разбирате дали той по човешки говори, или по Бога.
(втори вариант)
Имате една дроб с един знаменател, че
да
може
да
отличите.
(втори вариант)
Той запример казва: „Трябва
да
бъдеш много добър, справедлив, благороден.
(втори вариант)
Та много пъти нашите идеи трябва
да
се подведат под еднакъв знаменател, за
да
може
да
разберем отношението на дробите,
да
можем
да
работим.
(втори вариант)
Някой път човек може
да
каже: „Слушай, ти много добър
да
не бъдеш, малко строг трябва
да
бъдеш.“ Но онзи, който те учи на доброто и който те учи на злото, и двамата по човешки постъпват.
(втори вариант)
И го гледаш, за мухите говори, за това, за онова,но то са разни религиозни схващания на мислите.
(втори вариант)
Казва:„Безумният носел сърцето
си
в ръката
си
“ (2. стих).
(втори вариант)
И питам сега, едно сърце, което се носи в ръката, само може ли
да
функционира?
(втори вариант)
Всеки един човек иска
да
му говориш само за това, което в даден случай занимава неговия ум.
(втори вариант)
Следователно този безверник, който носи сърцето
си
в ръката, той нищо не може
да
върши.
(втори вариант)
Каквото и
да
му се говори, казва: „Я кажи нещо за хубавото вино.“ След като му говориш за много неща, казва: „Не знаеш ли най–хубавото вино къде се намира, в коя кръчма, десет, петнайсет, двайсетгодишно вино.“ Някой пък обича
да
се облича хубаво – след като му говориш, може
да
му говориш за морал, за нещо научно, той ще каже: „Тия работи остави, не можеш ли
да
ми кажеш в кой магазин се намират най–хубавите дрехи.“ Другите неща, които можеш
да
му говориш научни, всичко това е второстепенно за него.
(втори вариант)
Значи, ако искаш
да
станеш, – някои хора искат
да
станат господари на своето сърце, ако ти искаш
да
станеш господар на своето сърце, ще изгубиш.
(втори вариант)
Сега някой път и аз гледам, когато ви говоря, понеже виждам, всички се занимавате с много неща.
(втори вариант)
Остави сърцето
си
, не му ставай господар.
(втори вариант)
Аз имам едно тънко разбиране, та седя и ви гледам, всеки иска
да
му кажа това, което го интересува.
(втори вариант)
Чудни сте вие, когато искате
да
станете господари на
себе
си
.
(втори вариант)
В дадения случай не съм намерил двама хора, които се интересуват от едно и също нещо.
(втори вариант)
Та няма по–глупаво от това,
да
станеш господар на
себе
си
.
(втори вариант)
Аз съм срещал момци, по любов ходят, сега вземам „по любов“ – единият иска момата
да
е висока, тънка, другият иска
да
е нисичка и дебеличка.
(втори вариант)
Кому ще господаруваш?
(втори вариант)
Единият иска лицето
да
е продълговато, другият иска
да
е валчесто; единият иска очите
да
са вдлъбнати, другият – изпъкнали; единият иска косата
да
е руса, другият –
да
е черна.
(втори вариант)
Казвате – човек трябва
да
бъде господар на
себе
си
.
(втори вариант)
Много малко съм срещал момък
да
търси някоя мома на света.
(втори вариант)
Вие още не сте дошли
да
мислите какво нещо е
да
станеш господар на
себе
си
.
(втори вариант)
“ От восък трябва
да
е направена тя, каквато той търси.
(втори вариант)
Човек не трябва
да
господарува на своето сърце.
(втори вариант)
Той трябва
да
остави сърцето
си
свободно
да
функционира за каквото е предназначено.
(втори вариант)
Или другояче
да
ви обясня.
(втори вариант)
Ако дойде до прераждането, някои ме питат в следующия живот какво щели
да
правят.
(втори вариант)
Не местете чешмата и извора не местете, а водата, която излиза, направете канализация,
да
дойде тази вода до вас.
(втори вариант)
Казвам, в небето ще бъдеш, какъвто
си
и тук.
(втори вариант)
Оставете сърцето
да
функционира, а вие се ползвайте само от резултатите на това сърце.
(втори вариант)
Ако
си
тук ечемик, и там ще бъдеш ечемик; ако тук
си
жито, и там ще бъдеш жито; ако тук
си
царевица, и там ще бъдеш царевица.
(втори вариант)
Някои се стремят
да
изменят една добродетел, качество на ума
си
.
(втори вариант)
Какъвто
си
тука, и там ще бъдеш такъв, в другия свят.
(втори вариант)
Някой казва –
да
възпита ума
си
.
(втори вариант)
Има много такива, които казват, че умът мяза на луд кон, който трябва
да
се обуздае.
(втори вариант)
Другояче трябва
да
разбирате.
(втори вариант)
Трябва
да
разбираме законите, по които умът функционира и
да
работим в съгласие,
да
се съобразим със законите, по които умът работи.
(втори вариант)
И ако ти не разбираш тия закони, влезеш в съгласие в тях, тогава ще влезеш в противоречие със
себе
си
.
(втори вариант)
Но в дадения случай във всеки един човек има състояния преходни.
(втори вариант)
Ако ти не разбираш това, и всяка способност, и всяко чувство има
си
особен метод, особени закони, които трябва
да
разбираш.
(втори вариант)
Запример преходно състояние е, отивам някъде, виждам – човек е неразположен, каквото и
да
му говориш, казва: „Днес съм неразположен, не ми се слуша нищо.“ Виждам, мисълта му някъде е отишла.
(втори вариант)
„Има зло, което видях под слънцето, погрешка, думам, която произхожда от владетеля: безумният се турга в големи достойнства“ (5., 6. стих).
(втори вариант)
Този човек има
да
дава пари, пет–шест полици, а пари няма, мисълта му съвсем е вдадена в това.
(втори вариант)
Искам
да
го направя весел.
(втори вариант)
И кой от вас не иска
да
стане господар?
(втори вариант)
Казвам, скоро ми каза един, че еди на кое място имало заровени пари, всичките признаци ги има там, не искаш ли
да
отидем заедно, не идваш ли с мене?
(втори вариант)
Ако онова, което ти имаш, не те е направило тебе човек, та отсега ти ще
си
туриш нещо, и човек ще станеш.
(втори вариант)
Нищо няма
да
станеш.
(втори вариант)
Онова, което Бог е турил, ако то не те направи човек, та ти ще
си
туриш нещо.
(втори вариант)
Почна
да
му говоря, разправям: ей такъв голям един римски кюп има там.
(втори вариант)
Казваш, човек трябва
да
си
пази достойнството.
(втори вариант)
„Още тази вечер
да
идем“ – казва.
(втори вариант)
Аз ще ви приведа онази басня: „Често човек заради дивото изгубва питомното“.
(втори вариант)
На едно куче му дали една голяма хубава кост.
(втори вариант)
Минава през една река, то за пръв път поглежда в реката и вижда друго едно куче, че носи друга още една кост.
(втори вариант)
Като поглежда сега, веднага хвърля се долу,
да
вземе другата кост и изгубва своята.
(втори вариант)
Някой път ти носиш реалното и се хвърляш в реката,
да
вземеш другата кост и излезеш съвсем мокър.
(втори вариант)
По някой път вие искате
да
станете по–добри.
(втори вариант)
Правили ли сте опит един ден
да
говорите истината?
(втори вариант)
Опитвали ли сте някой път
да
говорите истината?
(втори вариант)
И когато искате
да
станете подобри, отколкото ви трябва, вие ще изгубите туй, което имате.
(втори вариант)
Аз съм срещал сестри духовни, там в някоя градина взела ябълки и като ме види, почне
да
се прибира.
(втори вариант)
Доброто, това е едно функциониране в дадения случай,
да
знаеш как
да
постъпваш.
(втори вариант)
Туй, което е взела, туря в долното
си
палто.
(втори вариант)
И в невидимия свят се регистрира, че ти
си
постъпил разумно и имаш одобрението на разумните същества.
(втори вариант)
И като те похвалят, може
да
е микроскопическо туй, което ти
си
направил, може
да
помогнеш на една мравя, и ти кажат: „Много добре
си
направил.“ И ти се усещаш весел.
(втори вариант)
Загръща
си
ръцете, аз я виждам, тя е брала ябълки без позволение, а се изправя, като че всичко е наред.
(втори вариант)
Туй показва и се регистрира, че
си
постъпил разумно.
(втори вариант)
Ти
си
в състояние
да
помогнеш не на една мравка, а на хиляди мравки.
(втори вариант)
Значи аз
си
обяснявам: когато те говорят за някого, тяхното съзнание не е будно, не е пробудено, духовното го няма.
(втори вариант)
Но ако съзнанието ти е будно и ти чувстваш това одобрение от тези разумни същества, ако виждаш тази постъпка, тогава ти чувстваш, че в този ден ти
си
станал добър.
(втори вариант)
Те са обикновени хора, говорят
си
.
(втори вариант)
Не добър, в този ден ти
си
постъпил разумно.
(втори вариант)
Та, не се стремете
да
бъдете добри, а се стремете
да
постъпите разумно.
(втори вариант)
Седнат и
си
приказват: „Ние ли ще оправим света?
(втори вариант)
Туй, дето хората искат
да
бъдат добри,
да
бъдат благи, тъй както Бога, то е нещо изключително, за Бога само.
(втори вариант)
“ Щом се каже, че офицерът иде, току се източат и всеки
си
вземе поста, като че нищо не са правили.
(втори вариант)
И онзи офицер гледа дали са извършили работата добре.
(втори вариант)
Христос поддържаше същата идея – човек трябва
да
постъпва разумно.
(втори вариант)
И казват: „Няма ли
да
си
замине, че
да
се освободим.“
(втори вариант)
Благ е тъкмо само Бог, казва Христос, понеже Бог дава на всички хора.
(втори вариант)
Аз мога ли на всички
да
давам?
(втори вариант)
Но моралът, който трябва
да
спазиш, не ти е свойствен.
(втори вариант)
За
да
бъда добър, трябва
да
дам на всички хора,
да
ги задоволявам.
(втори вариант)
Казваш: „Кога ще се освободя от тази военщина, че
да
бъда свободен?
(втори вариант)
А пък в даден случай аз не мога
да
ги задоволя.
(втори вариант)
А Бог в даден случай е добър, понеже в даден случай задоволява нуждите на всички хора.
(втори вариант)
Ние по някой път искаме
да
бъдем добри.
(втори вариант)
Питам тогава, дотогава, докато ние се страхуваме, можем ли
да
изпълним волята Божия?
(втори вариант)
Добри не, а
да
постъпваме разумно.
(втори вариант)
Благото, което Бог ти е дал,
да
го проявиш, малкото благо.
(втори вариант)
Но в истинския живот зад страха трябва
да
има друго едно чувство по–високо.
(втори вариант)
А тебе не ти трябва онази идея,
да
бъдеш добър, и
да
кажат, че ти
си
много добър човек.
(втори вариант)
Щом
си
добър, ти задоволяваш всичките хора, а щом не можеш
да
ги задоволиш, ще
си
кажеш на
себе
си
: „Трябва добре
да
постъпвам,
да
бъда разумен.“ Така че вие сте оставили малкото, а сте отишли горе при голямото, за
да
търсите голямото, и тогава сте изгубили и малкото, и голямото.
(втори вариант)
Одумванията, недоволствата и всички недоразумения произтичат от факта, че ние искаме
да
бъдем добри.
(втори вариант)
Много хора от страх са влезли в Царството Божие, но много хора от страх са излезли от Царството Божие; много хора от страх са влезли в добрия живот
да
живеят, а много хора от страх, като са влезли, страх ги е, казват: „Тази работа няма
да
я бъде.“ И излязат.
(втори вариант)
Всеки един казва: „
Да
бъдем добри.“ Казват: „Той не е добър.“ Той не може
да
бъде добър, докато не почне
да
постъпва разумно.
(втори вариант)
Доброто не е един факт, най–първо
да
бъде добър човек, а добрината е един завършен резултат.
(втори вариант)
Тогава аз ви запитвам, ако ви дадат една тема, при какви условия страхът е накарал хората
да
влязат в Царството Божие и при какви условия е извадил някои
да
излязат от Царството Божие.
(втори вариант)
А трябва
да
постъпваме разумно.
(втори вариант)
Мога
да
ви дам такава една тема.
(втори вариант)
То е цяла една наука, колкото и
да
ви се обяснява.
(втори вариант)
Ни най–малко не могат
да
изискват от мене добра постъпка.
(втори вариант)
Аз съм длъжен само
да
тегля клечката,
да
запаля огъня и
да
си
вървя по пътя.
(втори вариант)
За
да
разберете живота, трябва
да
имате поне едно малко познание за любовта.
(втори вариант)
А не съм длъжен
да
събирам купчини дърва, но съм длъжен
да
запаля огъня, а те ако искат,
да
го поддържат.
(втори вариант)
Ако не искат
да
го поддържат, нека
си
зъзнат.
(втори вариант)
Но много малко хора съм намирал, на които съзнанието им
да
е будно.
(втори вариант)
Сега, ако аз седна до огъня и го поддържам, и те
да
дойдат
да
се греят, тогава аз съм добър за тях.
(втори вариант)
На ден може по десет пъти
да
се разсърди човек.
(втори вариант)
Двайсет и четири пъти има условие
да
хванеш тази естествена любов, която е мярка за сегашния живот.
(втори вариант)
Но някой път не
си
буден.
(втори вариант)
И естественото положение на хората е, че на човека се пробужда съзнанието му, но не е хванал естествения път на любовта, не е хванал естествената норма.
(втори вариант)
И на вас ви казвам сега, напълнете кюповете
си
със слънчева топлина и светлина.
(втори вариант)
И като срещнете един светия и го попитате нещо, той ще ви каже: „Отворете
си
кюпа.“ И той ще ви напълни кюпа и после вие го затворете.
(втори вариант)
Като срещнете един светия, отворете кюпа
си
и го напълнете.
(втори вариант)
Сега много мъчно може
да
се определи коя е естествената любов.
(втори вариант)
Светията, като срещне някого, който не носи никакъв кюп, той употребява камшика
си
.
(втори вариант)
Всякога, когато някой от вас страда, аз така мисля, щом страдате, кюп не носите.
(втори вариант)
Тъй е, но ако е гладен, за
да
покажа аз любов към него, тя е една извънредна любов.
(втори вариант)
Срещнали сте светия и нищо не сте носили, кюп нямате, а той няма къде
да
ви тури топлина и светлина.
(втори вариант)
Тогава ще ви приведа следующата приказка.
(втори вариант)
Един турски бей имал една одая.
(втори вариант)
Сега вземам любовта,
да
не
си
заставен.
(втори вариант)
И двайсет години всички ония гости са идвали при него, той все ги биел.
(втори вариант)
Да
кажем, този човек е сит, няма нужда от нищо.
(втори вариант)
Двайсет години никой не е излизал, без
да
не е бил бит.
(втори вариант)
Как ще покажеш любовта
си
?
(втори вариант)
Той обичал, като дойде някой на гости, тъй много
да
му тури, изобилно, а те казвали: „Стига вече.“ И щом кажели „Стига“, той ще
си
извади камшика и налага, налага.
(втори вариант)
Представете
си
сега, че вие се намирате при един светия, който е доволен от живота, намерил е смисъла на живота.
(втори вариант)
Вие го срещате, искате
да
му помогнете.
(втори вариант)
Само едно място има, една одая, обаче двайсет години не е оставал един гост, когото
да
не са били.
(втори вариант)
По естествен път, не че искате, той
да
се моли на Господа заради вас, то е изключителен случай.
(втори вариант)
Всеки гост все е бил бит.“ Казва: „
Да
има къде
да
се подслоня, че бие – не бие,
да
мина.“ И този турски бей му сложил.
(втори вариант)
Онзи казва: „Аллах версин.“
Да
даде Господ.
(втори вариант)
Турчинът му давал, давал, а той все казвал: „Аллах версин.“ На едното – „Аллах версин“, на другото – „Аллах версин“, на хляба – „Аллах версин“.
(втори вариант)
И на сутринта казва пак „Аллах версин“.
(втори вариант)
На този доволен човек какво трябва
да
му кажете?
(втори вариант)
Човекът казва на турчина: „Много съм благодарен, много добре ме нагости, много съм благодарен, но дай ми още нещо.
(втори вариант)
Казват, давал
си
нещо на гостите, преди
да
ги изпращаш.“ „На такива, които казват „Аллах версин“, туй не им давам.
(втори вариант)
Който казва „Стига“, само на тях давам това.“
(втори вариант)
И аз ви казвам, казвайте „Аллах версин“,
да
даде Господ.
(втори вариант)
Аз ви давам
да
мислите какво трябва
да
кажете на доволния светия, който от всичко е доволен.
(втори вариант)
Щом кажете „Стига вече“, тогава има бой, тия страдания, нещастия, камшик.
(втори вариант)
Тъй като го срещнете, какво трябва
да
му кажете?
(втори вариант)
Да
го попитате вярва ли той в Бога, вие ще го огорчите.
(втори вариант)
Да
му кажете, че има някой по– голям светия от него, пак ще го обидите.
(втори вариант)
Не, ще кажеш: „
Да
даде Господ още повече.“ Че така, защо
да
не даде Господ.
(втори вариант)
Да
го спирате на пътя,
да
му говорите, пак ще го обидите.
(втори вариант)
Сиромашията е едно благословение.
(втори вариант)
Ти светията не можеш
да
го спреш на пътя.
(втори вариант)
Защото, щом Господ дава сиромашия, сиромашия и богатство заедно вървят.
(втори вариант)
Ухото му е толкова деликатно, че
да
му кажеш някоя дума, трябва
да
знаеш как
да
му говориш.
(втори вариант)
Ако станеш богат в двайсет и четири часа, дванайсет часа ще бъдеш богат, дванайсет часа ще бъдеш сиромах.
(втори вариант)
Така животът се разделя: сиромашия и богатство.
(втори вариант)
Вие сте чудни, вие мислите, като срещнете един светия, веднага по вашему
да
му креснете.
(втори вариант)
Вие по някой път минавате уж за сиромаси, аз ги считам, това са все лъжи.
(втори вариант)
И когато един сиромах дойде, аз го считам за един долапчия пред мене.
(втори вариант)
Не може ли
да
стоим три дена тук?
(втори вариант)
И като
си
заминеш от него, втори път не искаш
да
го срещаш.
(втори вариант)
“ Казвам: „Колко дена искате
да
останете тук при нас?
(втори вариант)
Всички тия светии са станали като мечки за хората.
(втори вариант)
Всички ги е страх от тях.
(втори вариант)
“ Единият казва: „Три–четири, е, пет дена.“ Казвам: „Тъй както казвате, тъй
да
бъде.
(втори вариант)
Защото те уж минават за много кротки хора, но като не знаеш как
да
му говориш на него, той ще ти ушие една плесница, че втори път като минеш, ехее.
(втори вариант)
Колкото искате може
да
останете, но искам
да
зная колко дена, че
да
наредим.“ Те най–първо не вярват, че за един ден могат
да
останат.
(втори вариант)
Няма
да
искаш
да
минеш при него.
(втори вариант)
И казвам: „Определете
си
вие сами колко дена.“ „Три–четири, е, пет дена.“ „Хубаво – рекох, – пет дена може
да
останете.
(втори вариант)
Че как ще
си
обясните, вие сега
си
приказвате за Христа, един човек много кротък и благ.
(втори вариант)
Ама ще ядете туй, което ние ядем, няма
да
готвим заради вас.“ „Добре – казват, – окъсахме се.“ Показват ми дрехите
си
.
(втори вариант)
Тъй
си
го представлявате след две хиляди години.
(втори вариант)
Ако питате ония, които продаваха в храма, той като влезе с въжето и оня камшик, та и масите прекатури, и парите, и всичко това.
(втори вариант)
И казвам: „При нас като дойдете тук, трябва
да
знаете, и тук не са по–добри от вашите.
(втори вариант)
Ама и тук – казвам – само че, като седнете на трапезата,
да
бъдете внимателни.
(втори вариант)
Ами че как трябваше
да
направи?
(втори вариант)
Каквото ви дадат,
да
бъдете благодарни.
(втори вариант)
Защото, ако не...“ Казват те: „Ще бъдем благодарни, каквото ни дадат, това.“ „Пет дена, всеки ден един обяд ще взимате и ще бъдете благодарни.“ И след пет дена те казват – тяхната работа ще се обърне.
(втори вариант)
Та казвам, сега ви навеждам този пример, всичко произтича от нашето неразбиране.
(втори вариант)
Всеки светия носи по един камшик.
(втори вариант)
И някой път, като влезе в някоя къща, вие боледувате някъде, един светия е влязъл с камшика
си
.
(втори вариант)
Господ не е направил света, за
да
бъдем щастливи.
(втори вариант)
Минал е светията и прекатурил всичко това.
(втори вариант)
Господ е направил света
да
се учим.
(втори вариант)
Светията ви казва: „Това място е направено за моление, а не за търговска сделка.“ Светията като дойде, казва: „По този път, по който ти вървиш,
да
знаеш, много ще ти пати главата.“ Доказателства той не дава
да
те убеждава в какво трябва
да
вярваш, той с камшика, като го стовари на гърба ти, и прекатурва масите.
(втори вариант)
И
да
бъдем доволни от противоречията в живота.
(втори вариант)
Нашият живот сега е
да
бъдем доволни и в едното положение на живота, и в другото положение
да
бъдем доволни.
(втори вариант)
От двете положения на живота – и в сиромашия, и в богатство
да
бъдеш еднакво доволен.
(втори вариант)
Често малки деца, като ги подува майка им, че го стиска, хапе майка
си
.
(втори вариант)
Когато Господ ти даде богатство,
да
благодариш и когато ти даде сиромашия, пак
да
благодариш.
(втори вариант)
И когато
си
болен,
да
благодариш, и когато
си
здрав,
да
благодариш.
(втори вариант)
То като не разбира, тя като тури показалеца на едната ръка върху втората фаланга на другия показалец и натиска ухото между тях, така с двата
си
пръста го натиска по ухото.
(втори вариант)
Във всяко време
да
благодариш на Бога.
(втори вариант)
Тъй един начин има тя, тази фаланга туря на втората фаланга, че като му натисне ухото, и го накара
да
я погледне.
(втори вариант)
И онова дете изведнъж пусне, отвори
си
устата и то, като я погледне, казва, то се учуди и се обърне, казва на майка
си
, то иска
да
лъже майка
си
.
(втори вариант)
Като
си
отвори устата, казва: „Моля те мамо, аз много те обичам“ – и заплаква.
(втори вариант)
И там е всичката философия.
(втори вариант)
Но същевременно пък човек трябва
да
работи.
(втори вариант)
И майката казва: „И аз много те обичам.“ То счита първото положение, че майка му е причина за болката и то не може
да
си
представи как тази майка, която му дава всичко, как се осмелява така
да
стиска ухото му.
(втори вариант)
Аз разбирам работата и когато
си
богат,
да
работиш, и когато
си
сиромах,
да
работиш; и когато
си
учен,
да
работиш, и когато
си
невежа, не
си
учен.
(втори вариант)
То не може
да
разбере, че и то, като стисне с устата
си
майката, и то причинява болка на майка
си
.
(втори вариант)
Аз не казвам, че не знаете, но според мене вие, духовните, не можете
да
напишете едно писмо.
(втори вариант)
Вие трябва
да
пишете писма.
(втори вариант)
Какво може
да
се приложи в света?
(втори вариант)
Много малко религиозни хора съм срещал, които знаят как
да
пишат писма.
(втори вариант)
Ако може
да
го приложите в
себе
си
, ще видите вътрешния смисъл.
(втори вариант)
Все ще гледаш тук–там ненаписано писмо както трябва.
(втори вариант)
Ако речете
да
го приложите в света, ще срещнете най–голямото противоречие.
(втори вариант)
Ти можеш
да
знаеш буквите, но ако всяка буква не е турена на мястото, много думи можеш
да
знаеш, но ако не наредиш думите както трябва – всяка една дума, турена отделно, няма никакъв смисъл.
(втори вариант)
Думите само като се наредят, има сила.
(втори вариант)
Всяка една дума, когато мине през човешкия мозък, тя тогава добива своята динамичност, динамическа сила.
(втори вариант)
Дума, която не е минала през ума, и дума, която не е минала през човешкото сърце, няма живот в
себе
си
.
(втори вариант)
Че вие може
да
употребите една дума, която не е минала през ума и сърцето ви.
(втори вариант)
Всяка дума трябва
да
се прекара през ума, през човешкия ум и през човешкото сърце, за
да
добие сила.
(втори вариант)
И сърцето, и умът трябва
да
бъдат в едно естествено положение, за
да
могат силите, които минават оттам,
да
се предадат.
(втори вариант)
Тогава думите получават своята динамическа сила.
(втори вариант)
Запример от индиферентността страдат старите хора по единствената причина, че като им изпопадат зъбите, не могат
да
ядат, не могат
да
си
сдъвкат добре храната и храната не може
да
се смели.
(втори вариант)
Та на стария човек като му дадат ядене, той, като погледне храната, изплаши се вече – дали
да
яде, или не.
(втори вариант)
И мисли
да
яде ли, или
да
не яде.
(втори вариант)
Тогава и работите почнат
да
вървят малко чапрашик.
(втори вариант)
И ако хората биха разбрали Божествените закони, то човек всеки ден можеше
да
бъде щастлив.
(втори вариант)
Някои казват: „Защото е сиромах човек, не е щастлив.“ Сиромашията не причинява страдания, но тя е един повод за страдание.
(втори вариант)
Или незнанието, или каквато и
да
е друга причина.
(втори вариант)
Но има една друга вътрешна причина, която произвежда страданието у човека – незнанието как
да
употребим известни блага в даден случай причинява страдание, Тогава казвам, защо страдат богатите хора, които имат богатство, и пак са недоволни?
(втори вариант)
Знание има човек, сила има, пак е недоволен.
(втори вариант)
Има неща, от които човек страда.
(втори вариант)
Силният чувства, че може
да
изгуби силата
си
, знающият чувства, че и той може
да
изгуби своето знание.
(втори вариант)
Което в младини
си
помнил, в стари години паметта почне
да
им изненадва.
(втори вариант)
Защото най– първо човек, като се роди, той не иска
да
бъде дете, следователно казва: „Аз не искам
да
бъда дете, искам
да
бъда като старите.“ Но опасността в старите е там: ти като търсиш мъдростта на стария, вземаш и неговата форма, туй, с което той е облечен.
(втори вариант)
Ще облечеш формата на безсилните.
(втори вариант)
Старият, като стане много мъдър, изгубва своята сила.
(втори вариант)
Затуй старият, за
да
добие своята сила, той наново се превръща пак в дете.
(втори вариант)
Той не е доволен от онова, което Бог му е дал, а
си
е турил и други джунджурии, които носи.
(втори вариант)
И от тия джунджурии хората страдат, той е станал нещастен.
(втори вариант)
Да
кажем, една майка, преди
да
се е женила момата, тя
си
е радостна, весела е, фантазира
си
.
(втори вариант)
Като един ангел ги следи, все иска
да
ги възпита._Аз не зная коя ли майка е възпитала своите деца.
(втори вариант)
Едно движение има, като се ражда детето, майката изведнъж
да
му даде един правилен ход, един тласък.
(втори вариант)
И даде ли му правилен ход,
да
го остави и
да
не го бута.
(втори вариант)
После към средата, към края вече, погледнеш, ходят вече полека.
(втори вариант)
А ако го бута постоянно,
да
го тласка?
(втори вариант)
Такива идеи има, които цял живот ние мислим какво
да
правим.
(втори вариант)
Някой иска
да
остане добър човек.
(втори вариант)
Соломон, когато започва, в началото много се забързал, та в десета глава търси какво
да
прави и се занимава с мухите.
(втори вариант)
„Мухи умрели правят мирото на мировареца
да
вони,
да
кипне“ (1.
(втори вариант)
стих), а тази глава е един костелив орех, при който с игла трябва
да
изваждаш ядките.
(втори вариант)
Аз считам всяка една глава като един обед, та десета глава, види се, малко е станал по–занят, че не е могъл
да
сготви яденето, но все таки малко струва.
(втори вариант)
Поне от тази глава може
да
извадите една поука, че каквото и
да
ви се случи, причината сте вие.
(втори вариант)
Той казва – неразположението зависи от тебе.
(втори вариант)
Или не ти върви, осиромашал
си
, не знаеш как
да
използваш условията.
(втори вариант)
Та има два вида сиромаси хора.
(втори вариант)
Едните, които нямат нищо в джеба
си
, а другите, които имат и не знаят как
да
го харчат.
(втори вариант)
И единият е сиромах външно, а другият е сиромах вътрешно.
(втори вариант)
Той
си
обича и кожата, че както пияницата
си
обича чашата и виното.
(втори вариант)
Запример вземете идеята – всички вярвате, че Господ е на всяко място.
(втори вариант)
Тъй проповядват – няма място, дето Господ
да
не е.
(втори вариант)
И младите, децата,
си
имат своя религия.
(втори вариант)
На двайсет години момите
си
имат своя религия и момците
си
имат своя религия.
(втори вариант)
И запример идете някъде, направите някоя погрешка и ви е страх не от Господа, а от хората ви е страх.
(втори вариант)
Гледате някой човек
да
няма там.
(втори вариант)
Има два вида религии на младите.
(втори вариант)
А щом Господ е там, влезете някъде и задигнете нещо, че Господ е там, ни пет пари не давате –
да
гледа колкото иска.
(втори вариант)
Ти на един млад момък, той никога не допуща владиката му
да
бъде мъж, все са моми.
(втори вариант)
Или вие вярвате, запример казвате: „
Да
бъдем добри.“ Ама сами не вярвате в това нещо.
(втори вариант)
Той не обича
да
му говорят владиката, свещеник, дякон.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва
да
бъдем добри.“ Но някой път казвате: „Човек не трябва
да
бъде добър, ще му се качат хората на главата.“ Значи максимите, които хората имат в света, не издържат.
(втори вариант)
Ако сега се е изменил животът, че на стария, старите обичат техните владици и попове
да
бъдат все млади.
(втори вариант)
Казваш: „Човек трябва
да
е умен,
да
мълчи.“ И най–после казваш: „С мълчание тази работа не става.“ Или запример много пъти препоръчват: „Човек трябва
да
се моли.“ Но досега малцина хора са научили как
да
се молят.
(втори вариант)
Щом няма трудно положение, ни един не се моли, всички се изтягат.
(втори вариант)
Щом ги стегне нещо, по три–четири пъти стават вечерно време
да
се молят.
(втори вариант)
Че като ги гледам, млади, стари, жени, мъже, всички
си
имат все особени религиозни форми.
(втори вариант)
От такова едно състояние ние не можем
да
разберем живота.
(втори вариант)
Обаче има една религия в света, която обединява всички тия религиозни форми, безброй са те.
(втори вариант)
Запример вие не сте правили наблюдения върху
себе
си
де е Божественото у човека и де е човешкото.
(втори вариант)
Има една форма, която обединява всичките тия, в едно цяло ги обединява.
(втори вариант)
2.
Колко е хубава твоята любов
,
НБ
, София, 14.4.1935г.,
При тези условия, при тези разбирания, както сега живеем, човек се зачева в грях, но щом изменим нашите възгледи в живота, човек ще види, че има един начин, по който той може
да
се роди няколко пъти на ден, даже.
Но сега аз говоря за едно раждане.
Любовта не може всякога
да
се наблюдава.
Ако някой очаква
да
се прероди втори път и тогава
да
започне нов живот, неговата работа е свършена.
Аз поддържам, че в света има едно прераждане, при което човек сам трябва
да
се роди.
Запример умерените пояси лятно време имат един изглед, зимно време друг изглед.
При това раждане той не трябва
да
има никаква майка, никакъв баща.
Когато е в младините
си
, човек има един изглед; когато е в старините
си
друг; когато е болен, човек има един изглед, когато е здрав има друг изглед.
Той сам ще
си
бъде и майка, и баща.
Той сам ще
си
бъде и син, и дъщеря.
Майка му, баща му, брат му, сестра му, всички заедно ще живеят в едно тяло.
Докато майка ви, баща ви, син ви и дъщеря ви живеят в специални тела, те ще умрат.
Ние не разглеждаме нещата, тъй както са.
Ще ви приведа един пример.
Ако обичаш някого, приятно ти е
да
го хвалиш.
Но ако съедините всичките тия части на едно, той отново ще оживее.
Ръцете, това е силата, която крепи живота, а умът, това е силата, която направлява живота
да
функционира в тялото.
Това благо, за което говорим, трябва
да
бъде общо благо на цялото.
Следователно, ако ти изгубиш онази чиста мисъл, която направлява живота ти, ако ти изгубиш ръцете
си
, тази сила, която крепи живота и ако ти изгубиш онези добродетели, които са основа на живота, ти не можеш
да
очакваш нищо.
Великото благо на живота се отличава със следното качество: То подмладява човека, възобновява неговaта сила, просвещава неговия ум.
Това, което отнима силата на човека, това, което отнима светлината на неговия ум, не е реалното в живота.
Казвате, че не може
да
бъде така.
Дали е религия, дали е наука или какво
да
е, но това, което лишава човека от онова, което има без
да
му придава нещо, взима без
да
дава, не е това, което ние търсим.
В следствие на това, почти всички хора се намират в заблуждения.
И за това имаме няколко възгледа: Младите мислят едно, старите мислят друго, женените мислят трeто.
Ако имате едно малко момченце, то ще мисли
да
има един кон,
да
го язди.
Обаче, единственият човек, който разбирам живота, това съм аз, еретикът – това мога
да
го демонстрирам.
Ако имате едно малко момиченце, то ще
си
мисли, то ще
си
мисли
да
има кукли, с които
да
си
играе.
Аз мога
да
въздигна един умрял човек, ако ме слуша.
Ако имате някой стар дядо, той току ще
си
чеше брадата; ако е стара баба, тя ту ще туря, ту ще сваля шамията
си
.
Казвате: Направи това, за
да
повярват хората.
Ако е някой женен, той само ще се хвали с децата
си
, с дъщеря
си
, със сина
си
.
– Мене не ме интересува вярата на хората, аз не се нуждая от тяхната вяра.
Но това, с което се хвали, утре ще дойде някой
да
му го вземе.
Аз за
себе
си
мога
да
направя това нещо, а не
да
убеждавам хората.
Запример, ти седиш зимно време на леда и мислиш, че имаш някаква здрава основа под краката
си
.
Ако с това искам
да
си
дам вид, че съм много нещо, това е криво разбиране.
Но дойде лятото и ти виждаш, че този лед започва
да
се пука.
Аз искам само
да
демонстрирам един закон, върху който съм съграден.
Божественото, на което седя аз, всякога мога
да
го демонстрирам.
Аз всякога мога
да
отворя крана на този извор и
да
покажа на хората, че тази чешма е отворена.
Някой се оплаква, че изгубил Любовта
си
.
Аз мога
да
отворя този кран, пък и вие можете
да
го отворите.
Че
си
спечелил или изгубил Любовта, това са само човешки понятия. Защо?
Вярвате, но не знаете дали ще отидете в онзи свят.
– Щом имате някаква печалба, тя трябва
да
тежи.
Някои от вас не вярвате дали има този свят.
Спечелиш пари, два, три, десет, сто, десет хиляди наполеона, те трябва
да
ти тежат.
Не само парите имат тегло, но и ученият човек се познава по своето тегло, но трябва
да
знаете как
да
теглите.
Но, когато закачих техните дрехи на гвоздея и напуснах всички деди и прадеди, дойдох до правия живот.
Ако претеглите един учен, и един невежа, ще видите, че те се различават в теглата
си
.
До Божествения живот, в който
да
бъда като всеки човек проводник на Божественото.
Казвам: Всеки човек трябва
да
служи на Бога – нищо повече.
Всеки трябва
да
служи на Бога тъй, както разбира и
да
е доволен от живота.
От какво трябва човек
да
бъде доволен?
Този човек трябва
да
бъде доволен, че няма
да
умре, той ще бъде доволен от това, че няма
да
бъде беден; той ще бъде доволен от това, че няма
да
бъде роб, че всякога ще бъде свободен, че никой няма
да
му вземе силата.
Този човек носи доволството в
себе
си
.
Що се отнася до тялото трябва
да
се знае, че то не е човекът, то представя дрехата на човека.
Той може
да
бъде облечен както иска – и с добрите, и с лошите
си
дрехи, и със скъсаните
си
дрехи, но нито скъсаните дрехи го правят лош, нито здравите му дрехи го правят по-добър.
Мускулната система се губи у човека.
Аз и при скъсаните
си
дрехи съм добър и при добрите
си
дрехи съм добър.
Един човек от 70 килограма при една тежка болест може
да
изгуби няколко килограма от теглото на тялото
си
,
да
олекне до 45 килограма.
И с новите
си
дрехи когато съм, мога
да
живея с един човек и със скъсаните
си
дрехи пак мога
да
живея при един човек.
При каквато болест
да
легне, обаче той много малко, почти нищо не губи от теглото на мозъка
си
.
Сега когато се говори за Любовта, вие трябва
да
имате предвид много условия, при които Любовта може
да
се прояви.
Това значи, че аз мога
да
демонстрирам всичко.
Даже и сегашният живот на хората е предвестник на Любовта.
Ще кажа: Господи, нека в твоето име този човек
да
стане и той ще стане.
И след това ще му кажа: Аз те съживих, за
да
познаеш този Ти, разбираш ли?
– Понеже, за сега ние живеем в едно царство, в един свят на страдания.
Ти трябва
да
вярваш в този Ти и трябва
да
вярваш, че само в този Ти
си
жив.
Ти трябва
да
вярваш в този Ти като в една реалност.
Страдания, мъчения, едно след друго се нижат.
– Ама нали трябва
да
вярваме в някой философ?
Едва
си
поотдъхне човек от едно мъчение, след него иде вече друго.
Аз нямам нищо против философите, но като чета философите виждам, че всеки философ има една встъпителна дума, с която
си
служи.
Но така не трябва
да
се говори.
Не трябва
да
се обезсърчавате по отношение на бъдещето.
Той ще обяснява от еди-кой
си
автор взел, от еди-кого
си
черпил.
Това е само една временна фаза, както когато един екскурзиант мина през една планинска местност, че се натъкне на някои сипеи, които се подронват под краката му и той се мъчи
да
излезе нагоре.
Той ще бъде в положението на един художник, който оттук взел нещо, оттам взел нещо,
да
образува една нова картина.
Гледаш даровит човек, но линиите на лицето му са така неправилни, такива анормалности, които показват, че минал през големи перипетии, през много нередовен живот.
Като виждам това нещо понякога
си
казвам: Чакай
да
видя прав ли съм в своите заключения, нека
да
проверя своята теория.
Като видя някой човек, казвам му: Слушай, сега аз ще проверя своята теория, аз ще ти говоря, а ти ще проверяваш, дали даден факт е прав или дали е верен или не е верен.
Искам
да
проверя дали някои черти са верни или не.
Нищо не може
да
те нападне, аз съм готов на всички жертви за тебе.
Същевременно ще позная доколко ти познаваш
себе
си
.
Гледа го Стоянка напет с пъстър кавал под мишца, хваща ѝ окото.
По едно време насреща им се задава една голяма мечка.
Сега искам
да
проверя дали този човек е роден при бедни условия или при богати.
Аз съвсем не го познавам, но като го наблюдавам, казвам му, че е раждан при бедни условия.
По някои черти на лицето му казва, че преди
да
е бил заченат, баща му е бил при много богати условия, майка му е била много хубава, спретната мома, първата мома в село, с хубаво чело и лице, с правилни вежди и уши.
Днес всички хора само цъкат.
Той казва, че всичко това е точно така.
При това аз не се задоволявам само с един факт: изреждам ред факти един след друг, за
да
не излезе, че случайно съм попаднал в истината.
Обаче, това не е онази система, която може
да
внесе в човека това, което ние търсим.
И така изреждам ред положителни черти, а друг пък казвам, че се е раждал при лоши условия, когато баща му е обичал
да
попийва.
Вие не трябва
да
се обезсърчавате, защото сте в един свят, който е в движение.
Ние сме дошли до много верни данни с малки изключения, само че не сме попадали в истината.
Ние сме пътници и
да
не се обезсърчаваме трябва
да
влезем в същината на живота.
Сега вие можете
да
ми направите възражения от три страни.
Аз наричам силна мисъл онази, която е минала през нашето съзнание.
Младите ще ми кажат: Ти млад не
си
ли бил?
Та всяка една мисъл, едно силно чувство, което е минало през нашето съзнание и е оставило известен отпечатък те са съграждащи мисли и чувства в човека.
Старите ще ми кажат: Ти стар не
си
ли бил?
Следователно така, както ние искаме
да
изменим света, това е невъзможно.
Женените ще ми кажат: Ти женен не
си
(ли) бил?
Ти не можеш
да
морализираш един човек, като му кажеш
да
бъде добър.
Той и без това може
да
си
е добър.
Аз влизам в положението на всички и казвам;
да
, аз искам
да
бъда млад без
да
остарявам.
Като съм правил измервания върху главите на хората, намерил съм, че всички ония глави, които имат размер 16–17 см около ушите, имат престъпни наклонности.
Аз искам
да
бъда женен без
да
умирам; Аз искам
да
бъда стар без
да
страдам.
Такъв човек казва за
себе
си
: Понякога ме хваща такава лудост, че ми иде на ум
да
взема един камък или
да
ударя някое животно,
да
го убия на мястото или
да
взема една брадва,
да
отсека някое дърво, а понякога имам желание даже и човек
да
убия.
Единствените хора в света, които страдат, това са старите.
Меря главата му и какво виждам?
Младият страда по единствената причина, че иска
да
стане стар.
–
Да
, голям е дяволът в тебе.
Друг пък казва: Аз нямам никакво желание
да
правя пакости на хората, много съм миролюбив.
Като погледне дядо
си
, влюбва се в неговата брада.
Като премеря главата на този човек, наистина виждам, че той има широчина около ушите 15–16 см.
Той казва:
Да
имам такава брада,
да
я тегля!
Той казва: Като ми дойде на ум
да
ударя някого, докато се наканя
да
направя това и то минало е вече.
Ех, де
да
бъда като дядо
си
,
да
си
седя като него и тъй по цели дни
да
ходя на нивата
да
ора и
да
жъна.
– И това
си
има причините.
Сега аз няма
да
се спирам върху подробностите по тези въпроси,
да
ги обяснявам, защото няма
да
ви ползуват.
Като остарее дядото и той има своя опитност и казва: Де
да
съм млад сега, че
да
отида като този момък
да
поработя на нивата,
да
дишам чистия въздух.
Тези сравнения сега не може
да
ви утешат.
Когато художникът рисува една картина, той трябва
да
се спира върху подробностите, но когато ученият изучава нещата, той трябва, той трябва
да
се спре върху основните неща.
Когато изучавате физиономията, вие първо трябва (
да
изучите) челото, скулите и брадата на човека.
– По-малко
да
ме обичаше, но дъщеря ми
да
не беше взел.
Той представя една добра книга, по която можете
да
четете.
Какво е това различие, аз няма
да
се спирам върху него.
Бог ни най-малко не се нуждае от нашите дъщери.
Като даде нещо, че после
да
си
го вземе.
Всяко отклонение от правия път в анормалните типове, природата го е отбелязала с особени черти, които се виждат било в очите, било в устата, носа или в други части на лицето и на тялото на човека.
Ако някой носи шише пълно с масло и по невнимание падне и счупи шишето, трябва ли
да
казва, че такава е Волята Божия?
Добрите хора имат особени очи, особени уши, особени вежди, особена уста, всичко в тях е особено устроено.
Бог не се нуждае от моето масло.
Вижте как е устроена една овца в природата и как е устроен един тигър, или един вълк, или една котка.
Лесно може
да
се види разликата между тия животни.
Ако бях по-умен, моето шише щеше
да
бъде здраво.
Ние казваме, че престъпникът може
да
стане праведник.
Любовта се носи в шишета, в гърнета.
Има известни наследствени престъпления, които могат
да
се изправят, но има престъпления, които не са наследствени и те не могат
да
се изправят.
Някой носи шишето с Любовта, но щом каже една дума (не) на място, веднага разваля цялата Любов.
Те могат
да
се изправят.
Аз съм слушал как
си
разговарят двама млади.
Момата се обиди, разсърди се нещо на момъка и каза: Голям простак
си
ти!
От тази категория престъпления, които са извън наследствеността, спадат престъпленията на тъй наречените в религията, паднали ангели.
Обърне гърба
си
и не иска повече
да
го види.
Падналите духове могат
да
се изправят, но падналите ангели не могат
да
се изправят.
Падналите хора могат
да
се обърнат към Бога, но падналите ангели не могат.
Някои поддържат, че и падналите ангели могат
да
се изправят, но аз поддържам само това, което е възможно.
Падналия човек го виждате, можете
да
го изправите, но падналият ангел е една отвлечена сила, не можете
да
го видите.
Той действува далеч някъде, не можете
да
го видите.
Той действува далеч някъде.
Следователно, не може
да
се направи проверка.
Той казва: Ще дадеш отговор на Бога на етическия свят.
В света, в който живеем всички, има за какво
да
работим.
Първо човек трябва
да
работи за своето щастие.
В Божествения свят всичко е красиво, всичко е съвършено.
Щастието
си
всички трябва
да
го поставите като идеал в своя живот, без
да
занемарите другата
си
работа.
Та всеки ден трябва така
да
разпределите времето
си
,
да
работите за своето щастие, без
да
разправяте на хората, че търсите щастието
си
.
Всеки трябва
да
знае как
да
работи за своето щастие.
Ако им се каже, че този свят е свят без противоречия, те не могат
да
си
представят как може
да
съществува свят без противоречия.
Като работи за щастието
си
, с това човек ще
си
изработи градиво, с което
да
подобри живота
си
.
Те се намират в положението на онази майка, на която детето живяло 3–4 месеца в една воденица, но като се върнало дома
си
, не могло лесно
да
заспива, постоянно плачело.
Затова именно са дошли религиите в света, като метод
да
превъзпитат хората.
Великите Учители в света внесоха религиите като метод в света, с който
да
превъзпитат хората,
да
постигнат своето щастие.
Тогава бащата взел една тенекия и започнал
да
дрънка.
Дрънкул, дрънкул, тандара, тундара – детето заспивало.
Бог не се нуждае от такова служене.
Ако религията не ни направи проводници на Божията Любов и не ни накара
да
служим на хората,
да
им покажем Божията Любов, такава религия не струва нито пет пари.
Ако една религия не може
да
създаде велики, добри, мощни хора, които
да
внесат навсякъде ред и порядък, каква религия е тази?
Ако не им дрънкате, не могат лесно
да
заспиват.
Ако речете, обаче на хората
да
напуснат старото, те не обичат това.
Някой се разсърди, не може
да
заспи, но като почнеш
да
му дрънкаш,
да
му казваш, че го обичаш, това онова и той заспива.
Аз влизам в положението на хората, които живеят с Любов към старото, но има известни научни открития, нови, които трябва
да
се приемат.
Трябва
да
му се дрънка!
В човека има едно висше чувство, което се намира горе в центъра на главата, което чувство индусите наричат хилядолистник.
Сега някои от вас сте възрастни и ще кажете, че така не се говори, човек трябва
да
бъде малко стегнат, че това не е морално, и т. н.
Любовта има три проявления: Любов към старото,
да
се почитат старите работи,
да
се почитат старите хора,
да
се почитат старините, останали от древността.
И аз имам в
себе
си
един морал, а именно: Аз считам в
себе
си
морално това, което причинява полза едновременно и на мене, и на ближните ми.
Ако нещо е вярно спрямо мене, трябва
да
е вярно и спрямо другите.
Не е въпрос по количество, но онази светлина, на която се радвам аз, трябва
да
се радват и растенията и животните.
Както аз се радвам на храната, така трябва
да
се радва едно растение и едно живот(но).
В това чувство най-първо трябва
да
функционира Любовта към Бога, после
да
дойдат другите работи.
Разбира се, че растението не може
да
се радва на светлината, както аз се радвам, но все-таки и растението има известно разбиране.
Ако растението нямаше известно разбиране на светлината, как би създало тези хубави цветове и плодове?
Не е въпросът
да
обичаш стария за неговата бяла брада.
Ако растението нямаше едно вътрешно разбиране на светлината за живота, то никога не би създало тези хубави цветове.
Ние (не) се нуждаем от брадата на стария човек.
Ще възразите, че растението не ги е създало, но Господ ги е създал.
Българите отдават почит на бялата брада, когато в англо-саксонската раса, нито пет пари не дават за бялата брада.
Никаква брада не
си
оставят.
Те казват: Покажи ми своята старост без брадата
си
.
Гледате един 80-годишен човек, но постоянно се бръсне.
Ако мислиш, че всичко Господ прави, ще излезе, че Той е в противоречие със
себе
си
.
Казвам: Не е брадата, която прави човека умен, нито неговата бяла глава.
Господ не може
да
бъде в противоречие със
себе
си
.
Като човек и аз не мога
да
бъда в противоречие със
себе
си
.
У нас има обичай, когато минава стар човек, младите
да
му стават на крака.
Господ не може
да
бъде в противоречие със
себе
си
.
Разбира се това е една страна на морала, но според мене и младият, когато минава, старите трябва
да
му стават на крака.
Като човек и аз не мога
да
бъда в противоречие със
себе
си
.
Щом съм в противоречие със
себе
си
, причината е вън някъде.
Невъзможно е човек
да
влезе в стълкновение със
себе
си
.
А онези стари, които изискват от младите
да
им стават на крака, те са стари хора, с побелели глави.
Човек може
да
влезе в стълкновение със
себе
си
само тогава, когато се намеси една външна причина, едно малко обстоятелство.
Трябва
да
приложите закона на Любовта в живота
си
.
Вземете за пример един млад момък, който не се е запознал със света, който не познава външните моми, как почита той майка
си
и баща
си
!
Когато един мъж е почитан от жена
си
, това се дължи на обективния ум, това е външната страна на Любовта.
Един ден този момък излезе вън, запознае се с една мома, която има диаметрално противоположни възгледи на неговите, повлиява му и той започва
да
се сепва на майка
си
и на баща
си
, иска
да
бъде съвършено самостоятелен, иска сам
да
живее. Защо?
Ако този мъж няма Любов към Бога, неговата Любов не може
да
бъде постоянна.
– Момата е влязла
да
живее в него и той се раздвоил.
Не че той не иска Любовта му
да
бъде постоянна, но той не разполага с метод и със сили в
себе
си
да
задържи тази Любов.
По един или по друг начин тази Любов ще изтече и като погледне един ден към жена
си
, той ще каже: Как съм могъл
да
бъда толкова будала,
да
се влюбя в тази жена!
Защото не може
да
бъде другояче.
Това е факт, който не може
да
се изясни.
И той започва
да
хвърля око на друга по-млада и красива от неговата жена.
Старият дядо е състарил баба(та)
си
от ревност.
Докато се приготвя
да
ям, друг някой дойде, седне пред масата и започва
да
яде.
Този човек не може
да
ми бъде приятен.
– Защото той ми взима благото, което ми е дадено.
В дадения случай момата е едно благо за момъка, а понеже, бащата и майката реагират, момъкът казва: Как
да
не ям ли?
Момата му дава един вътрешен подтик, едно вътрешно вдъхновение.
До това време този момък се е носил неглиже, не е обичал
да
учи, бил е мързелив, не слушал майка
си
, баща
си
, заради което често бил наказван.
– Сега ще ти кажа една истина: Дядото няма
да
се върне от онзи свят.
Обаче, откак обикнал тази мома, почнал
да
се облича хубаво,
да
се причесва добре,
да
се учи,
да
помага на майка
си
и на баща
си
, иска
да
покаже на Стоянка, че е гениален.
И след всичко това баща му казва: Пусни тази Стоянка!
Да
пусне Стоянка, това значи в един момент
да
разруши всичко това, което гради. Никога!
На друга баба съм казвал: Бабо, твоят дядо никак не те ревнувал, ти
си
била много свободна при него.
–
Да
, той беше много широка душа.
Аз съм виждал такива моми, които с години линеят, очите им хлътват, лицето им пожълтее, не им се иска
да
живеят, искат
да
умрат.
Гледам лицето ти е така младо още, познава се, че
си
живяла добре.
–
Да
те поживи, Господ, синко.
Който не разбира законите, той ще каже: Отишъл този човек
да
тъжи,
да
плаче за една любов.
Любовта не трябва
да
се губи.
Вие сте дошли до една нова област, дето трябва
да
станете носители на Божията Любов.
За тази цел вие трябва
да
имате ново понятие за Любовта.
Вие трябва
да
възпитавате и
себе
си
, и бъдещото поколение.
Казвам: Това, което сега ще ви изнеса, не искам ни най-малко
да
влезе в стълкновение с това, което имате сега.
Мъчно е човек
да
се бори със старите
си
навици.
Хората постоянно се терзаят, постоянно се измъчват, а те трябва
да
изхвърлят това терзание вън от своя ум.
Такива дрехи като вашите и аз съм имал, но отдавна вече съм ги закачил.
Постарайте се
да
изхвърлите всяко терзание, всяко мъчение вън от своя ум.
Аз съм ги закачил, не съм ги продал никому и от време на време ги поглеждам,
да
видя каква любов съм имал някога.
– Ама ще се мре, няма
да
го бъде.
– Че ще се мре, нямам нищо против, но когато дойде време
да
отида на онзи свят, аз искам
да
отида с една колесница като тази на свети Илия, иначе не отивам пеш.
Ако не дойде такава огнена колесница, впрегната с 4 огнени коня, поне
да
дойде един ангел със своите 25 милиона крила.
Когато отиваш
да
посрещнеш Любовта, трябва
да
бъдеш много добре облечен.
Ти не можеш
да
отидеш при Любовта, ако не
си
добър, ако не
си
умен, ако не
си
силен, ако не
си
здрав, ако не
си
благодарен.
Ти трябва
да
знаеш, че Любовта не търпи такива дребнави, сиромаси хора.
Като научите там закона на Любовта, пак ще искате
да
слезете на земята,
да
покажете на хората как се живее според този закон.
Всички бедняци тя ги изпъжда навън.
Всички вие сте живели на онзи свят, но сте забравили.
Онези от вас, които могат
да
си
спомнят този свят, нека
да
си
го спомнят.
Не че не ги обича, но тя ги праща на баня и казва: Дайте им чисти, хубави дрехи
да
се облекат и тогава
да
дойдат при мене.
Някога искате
да
нахокате някой човек.
Сега
да
обясня какво е положението на онзи, който обича.
Не, спрете се в
себе
си
и кажете: Чакай, това не е по законите на онзи свят.
Някои хора мислят, че като обичат някого, те трябва
да
го търпят с всичките му недъзи.
Всеки може по този начин
да
си
въздействува.
Любовта може
да
търпи всякого с всичките му недъзи, но това не е никаква любов.
Няма какво
да
хокате хората.
Когато един артист трябва
да
свири на пиано, той ще свири на него само когато пианото е напълно завършено, когато всичките му клавиши са на мястото
си
, когато се акордира.
Сега аз мога
да
ви изнеса много примери, но те няма
да
ви ползуват.
Ако пианото е малко недовършено или разглобено, той никога не се заема
да
го поправя – това не е негова работа.
Ако ти
си
музикант, само когато туриш ръцете
си
на този инструмент, ще можеш
да
свириш, но при условие
да
си
нагласен с Любовта.
Вие сте дошли до едно място
да
вървите в Бога.
Щом има нещо разгласено в тебе, като инструмент, Любовта няма никога
да
тури ръцете
си
и
да
свири върху тебе.
Вие вярвате в Бога, но още не Го обичате по единствената причина, че като не живеете добре с мъжете и с жените
си
, както и с децата
си
, вие обвинявате за всичко Господа.
Току ги чувате
да
свирят „Цвете мило, цвете красно“.
Няма защо
да
обвинявате Господа.
Умрелите хора природата ги наказва.
Мнозина са дохождали при мене
да
се съветват, искат
да
си
осиновят някое дете.
Тя им (удря) такъв бой, какъвто те никога не са виждали.
Като види някой умрял, природата го пердаши до второ разпореждане.
Като влезе в гроба цели 4–5 години му удря такъв бой, че всичко му взима, коства му само едни голи кости.
Освен костите му тя смъква всичко друго.
Не е лесно
да
стане някой човек.
С това тя иска
да
му каже, че това, което пие, с което носи, с което умира, с него не може
да
постигне любовта.
За
да
стане човек, трябва с хиляди години
да
работят върху него със своите чукове Бог, ангелите, светиите, добрите хора и така
да
излезе нещо от него.
С това не искам
да
ви обезсърча, но казвам: Не е лесна работа
да
се създаде човек.
За
да
направи човека, на Бога са отишли хиляди години, докато намери червената пръст, от която го е създал.
Това виждаме в живота.
Докато момата е чиста, те е весела, силна, мощна.
Същото може
да
се каже и за момъка.
Но при най-малкото прегрешение, каквото и
да
е то, винаги лишава човека от Любовта.
Това всички трябва
да
знаете.
Който иска
да
опита Любовта, той трябва
да
се освободи от всички свои слабости.
Вие не трябва
да
се обезсърчавате.
Казвам: Ние трябва
да
носим чертите на баща
си
, чертите на живота, чертите на майка
си
, чертите на чистотата.
Казвате, че еди-кой
си
писал, че в грях ме зачна майка ми.
Майката трябва
да
предаде на детето
си
чистотата на ума, а бащата трябва
да
предаде онзи велик импулс за живот,
да
оценява великите блага на живота.
Сега ще разгледаме Любовта от три гледища: от гледището на обикновения, на природния ум; от етическо гледище и от гледището на чистия разум.
Ако разбираме тези две основи, тогава всичките вярвания за живота ще се осмислят и всичко ще върви добре.
– В началото Бог създаде човека, а грехът отпосле влезе.
Ако нямате тези две основи, тогава ще ви сполетят онези разочарования, в които всички хора се развиват.
3.
Най-голямото изкуство
,
ООК
, София, 17.4.1935г.,
В някои лъкове гледам, че космите са безразборно турени. Не.
И хубавото свирене зависи от това, че когато космите се допрат до струните, то всички косми равно се допират и тонът излиза много хубав и правилен.
Може
да
мисли какво ли не, само
да
се прекара времето.
Ако всички косми равномерно не се допират, то тонът, който излиза, не е правилен.
Второто положение е, ръката как трябва
да
се движи по струните.
Един автор разправя, че някои „осмислят" живота
си
така.
Цигуларят трябва
да
бъде самоуверен, пръстите му трябва
да
бъдат пластични.
Като
си
тури пръста, цигуларят
да
чувства тия струни.
Умопобърканите са гениални, те се мислят за гении и че са изпратени на земята
да
оправят света.
Да
знае човек
да
живее - това е най-голямото изкуство.
По-добри цигулари от ония, които знаят
да
живеят, няма.
Най-добри цигулари са тия, които знаят как
да
живеят.
" Понеже вижда, че е събрал една купчина сламки.
„От движението на тия сламки, от тяхното преместване от едно място на друго, зависи оправянето на света." Цяла година прави той това.
При този малкия плюс човек не само че е доволен, но може
да
помага.
Ден след ден той премества тия сламки, за
да
се оправи светът.
Всеки може
да
си
вземе по една купчина сламки и
да
ги премества.
Докато човекът не се научи на най-голямото изкуство, щастието не може
да
дойде.
Може
да
направите опит.
Вчера минават покрай градината четири госпожици от висшето общество на София
да
видят Изгрева.
Той мисли
да
краде,
да
направи някое престъпление - ще му свирите.
Искат
да
се срещнат с мен за нещо,
да
им се гадае бъдещето.
Ако вие успеете
да
бутнете на нужното място, този човек ще се промени, защото престъплението върви по известна музика.
Те казаха: „Имаш ли време
да
те посетим?
Какво ви носи тук?
За
да
можете
да
се възпитавате в живота
си
, всеки един от вас трябва
да
опитва най-малкото.
Ако не може
да
свири, то поне
да
пее. Най-малкото!
Ако не може
да
свири и
да
пее, то поне
да
има един тъпан, едно малко тъпанче.
Ако няма един тъпан,
да
има едно тенеке,
да
има нещо като тъпан с кожа отгоре.
Второто, вие търсите вашето щастие.
И ще
си
туряте пръстите отгоре и ще удряте.
Направили сте в живота
си
една малка погрешка.
Ще кажете: „Какво мога
да
постигна така?
Някога щастието е дошло при вас в много скромна дреха, и вие така неглиже [неглиже (от фр.) - пренебрежително, нехайно] сте се отнесли към това щастие, че то се е докачило и
си
е заминало от вас.
" Много може
да
се постигне.
И ако искате сега вашите работи
да
се оправят, то ще намерите адреса му и ще му напишете едно извинително писмо.
Това е, което мога
да
ви кажа сега."
Та това, което и на вас казвам, е: всеки един от вас все е обидил щастието по някакъв начин и то
си
е отишло.
Още като ви хваща човек за ръката, трябва
да
знаете правилно ли свири, или не, правилно ли мисли, или не.
Казват: „Трябва
да
се живее." Когато човек разбере живота като едно велико изкуство, тогава ще се осмисли неговият живот.
Още като ви хване човек за ръката, може
да
знаете дали сърцето му правилно чувства, или не.
Ако имате еврейските двайсет и две букви или българските трийсет и две букви, или латинската азбука, изкуството е
да
знаете как
да
ги пишете.
Хване ви някой човек, виждате, че ръката му е студена.
Една ръка не трябва
да
бъде гореща, но трябва
да
има една приятна топлина, трябва
да
бъде мека и пластична.
Така турил думите в английския език, че всяка дума съвпада и по съдържание, и по смисъл, и по хармония.
Човек трябва
да
има магнетична ръка,
да
изтича живот от нея.
Такова нещо е например природата.
Вдъхновява се само онзи човек, който знае, а пък който не знае, никога не може
да
се вдъхнови.
(Югославският цигулар Балокович.) Вдъхновява се човекът - знае как
да
си
държи цигулката, знае как
да
произвежда тоновете, знае как
да
даде смисъл и красота на това, което изпълнява.
Зависи от разположението на хората.
Единственото изкуство, което всеки може
да
залови, то е животът.
Хората със своите мисли могат
да
попречат на правилното възприемане на слънчевата светлина.
Всички искате
да
бъдете свободни.
Човешките мисли и желания се събират и образуват една безпокойна среда, в която слънчевите лъчи не могат
да
се възприемат.
Животът се ражда при абсолютна свобода.
Без абсолютна свобода никакъв живот не може
да
се роди.
Трябва
да
имате една силна мисъл, за
да
разпръснете тия влияния около
себе
си
.
И всеки един живот, там дето има живот, тая Божествената, абсолютната свобода е там.
Вие трябва
да
бъдете така майстор в живота, както моряците някой път.
Но там, дето е абсолютната свобода, в материалния свят като един резултат от свободата, от неразбирането на живота като изкуство, се ражда доброто и злото.
За
да
утихне морето, разливат пет-шест, десет бурета дървено масло отгоре, за
да
утихне водата.
И когато човек прави зло, трябва
да
бъде свободен, и когато прави добро, трябва
да
бъде свободен.
Да
кажем, че вие в
себе
си
сте в най-бурното време и сте дошъл до мисълта, че сте на умиране.
Някои искат
да
знаят защо злото съществува.
„Може
да
се премахне злото." Ако спрете свободата, тогава ще престане злото.
Ще престане и свободата.
Влюбили сте се в един човек, и понеже тоя човек не е отвърнал на вашата любов, вие сте прекъснали връзката
си
с Бога и сте се обезсърчили.
Аз мога в дадения случай
да
зная дали обичам, но дали вие обичате, това само вие го знаете.
Оная вечна хармония, в която самият живот се ражда, то е доброто, то е правилно свирене, правилно живеене.
Мога
да
бъда донякъде прав, но мога и
да
не бъда прав.
И
си
има известни правила, по които всеки може
да
живее
Аз го срещам, искам
да
му обърна внимание, като го срещна,
да
ме поздравява.
Представете
си
, че вие имате десет хиляди души, които ви познават, и ако излезете на разходка, всеки от тях иска
да
му обърнете внимание.
Тогава няма
да
ви остане свободно време.
Изгубите богатството
си
-вдъхновението изчезне.
При поздрава те само вдигат ръка и така скоро
си
свършват работата.
Когато малкото дете порасне, добие сила, то се вдъхновява от своята сила.
Но остарее човек, изгуби силата
си
, изгубва своето вдъхновение.
А пък тук трябва
да
се спрете,
да
го погледнете, вашия познат, и
да
му кажете: „Добър ден." Хубаво е, но ако десет хиляди приятели ви срещнат и за всеки се употреби по една минута, всичко десет хиляди минути, колко време ще остане за вас?
Нима мислите, че онзи български цигулар, който се учи
да
свири „Цвете мило, цвете красно", е цигулар?
Аз сега разсъждавам за вътрешния живот.
Колко други сложни работи още трябва
да
свири.
Ония, които не искат
да
изучават някакво изкуство, казват: „То човек не трябва
да
мисли много, че се поврежда умът му." Не.
Мислите: „Как ли ще прекарам живота
си
?
Като не мислите, се повреждате, а пък като мислите, се оправя животът ви.
" Ако не обиждате щастието
си
, ще го прекарате отлично, но ако не го приемате, ако не сте се обхождали добре с него, трябва
да
ходите
да
го търсите, трябва
да
му пишете извинително писмо.
Даже учени хора има, които казват, че от много мислене се поврежда човек.
Не очаквай
да
те обичат хората.
От много грижи, от безпокойства -
да
, но от много мисъл - не.
Мисълта е един творчески процес на свободата.
Може
да
мисли само свободният човек.
Чистата, правата, свободната мисъл не увреждат човека, а го оправя и осмисля живота му.
Да
бъде човек честен, това е най-високото постижение на животинския свят.
А пък честността на човека, както е сега създаден, това е първата врата, през която можеш
да
влезеш в Божествения свят.
Успоредните линии аз ги считам като един израз на разумното в света и по които човек може свободно
да
се движи.
Ако ти не
си
честен, ти в Божествения свят не можеш
да
влезеш.
Всеки може
да
начертае тия успоредни линии, няма никаква философия в това.
И щом влезеш в Божествения свят, първото нещо, което трябва
да
започнеш, то е
да
бъдеш справедлив.
Човек може
да
вземе две посоки - зависи от неговото разбиране каква посока ще вземе той.
Честността, това е първата врата, която трябва
да
отвориш, и ако влезеш през нея, ако вземеш тази линия на честността, ти вземаш правилно направление.
Понякога ние, като разглеждаме природата, приличаме на случая в оная приказка, в която се разказва за един петел, който, като се качил на бунището и ровил - изровил един голям скъпоценен камък, ритнал го с краката
си
и казал: „Нямаше ли тук едно житно зърно,
да
го клъвна?
Но ако ти не постъпваш честно, ще отидеш в ада.
С честността - в рая, а пък без честност, с безчестието, ще влезеш вътре в ада.
Ако тоя петел разбираше стойността на тоя скъпоценен камък, то той можеше с него
да
храни и
себе
си
, и хиляди други петли като него.
Ние по някой път ритнем скъпоценния камък с крака
си
и търсим житно зърно, търсим едно малко удоволствие в живота
си
.
Гордостта и тщеславието на човека - това са полюси.
Казвате: „Защо ми трябва
да
ходя
да
се мъча
да
разбирам смисъла на живота?
Я
да
си
поживея малко,
да
опитам едно малко удоволствие." На тоя умния петел каква му е участта, като се върне от бунището?
Той, като се върне, ще влезе в един курник, който му е направил господарят.
При честността се подразбира, че не трябва
да
лъжеш
себе
си
.
Ето неговата свобода.
Всеки, който лъже
себе
си
, не е честен.
Всеки, който се опитва
да
лъже
себе
си
, е нечестен.
Ще влезе в курника и там ще почне
да
пее.
Ти
си
направил нещо, но казваш: „Аз не го направих." Ти кажи: „Аз го направих, но мога
да
го изправя." Казват ти: „Невярно вземаш тоя тон." Кажи: „
Да
, но мога
да
се науча.
Някой път се провиква, за
да
покаже, че се разсъмва.
Не мога
да
пея правилно, но мога
да
се науча
да
пея правилно." „Слаб човек
си
." „Така е, но мога
да
бъда силен."
Няма нищо, което
да
не може
да
се изправи.
Мярката е: можете
да
изправите всяка грешка или слабост в една секунда, в две секунди, в три секунди, в десет секунди, в една минута, в десет часа, в един ден, в една седмица, в един месец, в една година, в десет години, в сто години, в петстотин години, в десет хиляди години.
Но и в едната секунда вие можете
да
я изправите сега.
И на всекиго едното от вас бих му казал: още само едно условие се изисква -
да
не лъжете
себе
си
.
Виждате, че някой човек е знаменит поет, философ, учен, какво ли не.
Защото, щом лъжете
себе
си
, и мене ще излъжете, пък аз не се лъжа.
Кукурига той в курника, но един ден престане
да
кукурига.
Като казвам, аз сам не се лъжа, не подразбирам, че мене не можете
да
излъжете.
Вие можете
да
ме излъжете, и след като ме излъже някой, аз познавам, че ме е излъгал, нищо повече.
Аз и сега не мога
да
разбера думите „умрял", „отишъл на оня свят".
Закъсал съм." Каквото ми иска, вярвам му, давам му.
Един българин, свършил висше образование, и казва: „Най-сетне малко свободен
да
бъда.
Да
си
дам свобода." Отива в една кръчма
да
си
пийне една чашка, две, напива се малко.
Той казва: „За Бога." Пак му давам и казвам му: „Когато престанеш
да
ме лъжеш, твоите работи ще се оправят." Или другояче казано, някой идва при мен и ми казва: „Кажи ми как
да
се оправят моите работи." Казвам му: „Като престанеш
да
ме лъжеш, ще се оправят твоите работи." „Ама лъгал ли съм аз?
Паднал вътре в кладенеца и не може
да
си
обясни работите вътре.
Второто тълкуване сега: когато престанете
да
лъжете
себе
си
, ще се оправят работите.
Седи той и пипа, търси кревата
си
някъде.
Че Господ е във вас, вие можете
да
намерите Господа
да
ви даде всичкото.
Той ще ви даде всичко, но вашата глава ще пострада.
И казва: „Много тясна работа е тая." Търси някоя врата
да
хлопне, вика майка
си
, никой няма.
И няма нищо, което човек
да
е поискал и помислил, и
да
не му даде Господ.
Сутринта, като изтрезнял, вижда, че е паднал в кладенеца.
Каквото помислиш в живота
си
, все ще ти дойде.
Помня, че пих, но как съм попаднал в тоя кладенец - не помня." Той съвсем се отбил от пътя
си
и как е влязъл в тоя сляп кладенец, не знае.
Някой човек искал
да
пуши цигари.
Всички хора сега попадат все в тоя, слепия, кладенец.
И за
да
излезе човек от кладенеца, трябва въже, с което
да
го изтеглят навън.
" „Нямам." Този човек е просил, просил десет, петнайсет, двайсет години и
си
казва: „Защо нямам пари, та
да
се напуша.
Но и онзи, който копае такива кладенци по пътя, трябва
да
ги запушва.
Да
купя тютюн, та
да
се напуща веднъж." Той се възмущава, защото се унижава, цял живот просил.
Често в човешката мисъл има такива кладенци и някои могат
да
попаднат в един от тях.
От този
да
искам една цигара, от онзи
да
искам една цигара."
Има и религиозни противоречия, които раждат ред още противоречия.
Някои деца нали даже търсят угарки от цигари по земята, за
да
пушат." Но какво се случва най-после?
Например какво ще бъде положението ви, ако седите и целия
си
живот все се мъчите от мисълта, че сте голям грешник и че не можете
да
живеете по Бога.
Вие мязате на оная рускиня, която отива
да
се изповяда пред един калугер, стар човек на осемдесет години, и му казва: „Имам един голям грях, не зная дали Господ ще ми прости греха." „
Да
не
си
убила баща
си
?
'" „Не, по-голям." „Майка
си
!
Тогава всичките тия приятели се изреждат
да
го черпят.
" „Още по-голям." „Брата
си
, сестра
си
?
И като го срещат, му казват: „Заповядай една цигара." Той отказва.
" „Още по-голям." Най-после нарежда, нарежда: „
Да
не
си
крала?
Тъкмо откаже, отиде на друго място и там му казват: „Заповядай една цигара."
" „Не, голям е моят грях." И казал той най-после: „Кажи
си
греха.
Изповядай
си
греха." „Като
си
храних детето, капна една капка от млякото ми и го облизах." Близнала от своето мляко и извършила най-голямото престъпление.
Може би онзи, който е създал тази приказка, е имал някаква философия, но какво бихте извадили от нея?
Може би тя мисли, че това мляко не е за нея, а за детето, и следователно тя няма никакво право
да
ближе млякото.
Например конят се е научил
да
рита, волът -
да
боде.
Ние се спираме,
да
се измъчваме върху известни неща, които нямат никакво съдържание.
На място са били тия работи, за
да
се бранят.
Кучето се е научило
да
хапе, змията -
да
се обвива.
Тия навици, които служеха за спасително средство на низшето животинско царство, ти тия навици като човек не можеш
да
употребиш.
Но понеже е свободен, той трябва
да
научи сега тоя истинския път на свободата.
Какво именно трябва
да
направи човек, за
да
не губи своята свобода?
Дойде някой човек и ти го ритнеш с мисълта
си
.
В злото човек пак е свободен, но той вече има половината на тая свобода.
Ти казваш: „От мен човек няма
да
стане." Ти с това риташ.
Коя е причината, която подбужда ниските духове или падналите ангели
да
изкушават хората?
Какъв интерес има дяволът
да
изкушава човека?
Понеже дяволът е изгубил своята свобода, половината от своята свобода е изгубил той, а пък понеже човек е свободен, дяволът всякога иска
да
се занимава с хората.
Един дявол ще дойде, за
да
ви измами, за
да
ви излъже.
Няма
да
казваш: „Това и това няма
да
го постигна." Ще се поправиш и ще кажеш: „Всичко ще постигна." След като имаш една несрета в живота
си
, тури една запетая.
И като ви излъже, той ще се намести във вас, за
да
използва вашата свобода.
Дяволът сам по
себе
си
никакво зло не може
да
направи.
Но щом със своята мисъл ви завладее и влезе във вас, чрез вашата мисъл и вашето сърце може
да
направи хиляди пакости.
Казвам сега:
да
се живее, то е най-голямото изкуство.
Той използва вашата свобода.
И като се научи човек
да
живее, тогава всички други изкуства се подчиняват на законите на живота.
Това е първото изкуство, което е основа на всички други изкуства в света, които искате
да
постигнете.
Гледам как се заражда престъплението.
Първите кандидати, които искате
да
се запишете в училището, ще дойдете, без
да
ме лъжете.
Аз стоя в стаята
си
вечер и гледам, влиза една мишка и се разхожда в моята стая.
Ще дадете обещание
да
не ме лъжете.
Върви, търси нещо за ядене тук-таме.
И второто обещание: и
себе
си
да
не лъжете.
Не е дошла
да
се научи нещо, но търси нещо за хапване.
И третото обещание: всякога на Бога
да
служите.
Три неща: мен
да
не лъжете,
себе
си
да
не лъжете и на Бога всякога
да
служите.
Питам тая мишка: „За какво
си
дошла?
На Бога всякога
да
служите, а не по някой път
да
служите, а някой път - не.
Тя казва: „Имам
си
известни възгледи.
Аз съм дошла за нещо." Казвам й: „Аз ще ти дам една задача
да
разрешиш,
да
видим как ще я разрешиш." Турям капана, турям малко кашкавал вътре за ядене, искам
да
видя къде иска
да
учи, вън или вътре в капана.
И тази сутрин слушам, че тя свири вътре като онзи виртуоз, мъчи се
да
пробие капана и
да
излезе навън.
Не трябваше
да
влизаш в това училище вътре.
Тоя кашкавал вътре не трябваше
да
те съблазнява.
Не знаеш ли, че този, който е направил тоя капан, той не иска
да
влизат мишките в капана,
да
не ходят и
да
смущават домовете, а
да
живеят вън в широкия свят?
И откъде се взе в тебе тоя навик
да
влизаш в къщите,
да
изгризваш това-онова, книги, дрехи, сирене, сладко,
да
гризеш копринените дрехи на някоя млада булка?
Казвам, точно така и хората разсъждават, казват: „Унаследено." Няма нищо унаследено.
Това, което направите, ставате наследник на него, не че от баща
си
, от дядо
си
сте го наследили.
Това, което сам направите, само това имате право
да
наследите, а пък едно чуждо нещо, което друг е направил, не можете
да
го наследите.
Някой казва: „Наследих чертите на дядо
си
." Бошлаф!
Той едно време е бил като дядо, преди две прераждания е бил дядо, и тогава каквото е направил, сега носи тия навици.
Той сам е бил този дядо, и казва: „На дядо
си
нося навиците." Той носи това, което той е направил.
Нито от баща
си
, нито от дядо
си
унаследява нещо.
Носи това, което е правил.
При нашите погрешни заключения ние можем
да
дойдем до мисълта, че ние така сме направени от Господа, зло
да
правим.
Първото заблуждение в света е, че търсите своето щастие вън от
себе
си
.
Второто заблуждение е, че това щастие можете
да
го намерите вън от вашата мисъл.
Третото заблуждение е, че някой може
да
дойде по някакъв начин и
да
ви сложи в този път.
Може
да
се мисли така, но онзи, който е тръгнал по този път, трябва
да
знае, че в живота на свободата са вложени всички възможности на щастието.
И той трябва
да
разбира живота като едно изкуство.
И аз имам едно гадание много елементарно, което не го заменям с нищо друго.
Като зная много начини
да
гадая, мога
да
стана милионер, но като срещна един човек,
си
служа само с едно гадание и за мен това гадание струва много повече, отколкото всички други.
Срещна един човек и само по начина, по който
си
почесва носа, аз вече разбирам къде му е погрешката.
И после, някой
си
хване носа отстрани, бутне го така, бутне го инак, това са все гадания.
" Защото някой чука на носа ти, иска
да
влезе.
" А пък ти бързаш
да
отвориш.
Не бързай
да
отвориш.
" Нека
си
каже името и ще му кажеш: „Като имам свободно време, тогава ще те приема.
Да
дойдеш някой друг ден, когато съм свободен." Така ще му кажеш.
Сега ония, които говорят за концентрация, за възможности, за постижения в света, трябва
да
знаят: един човек, който иска
да
сполучва в живота
си
, той трябва
да
се владее.
Засърби го носът -
да
не бута.
Засърби го веждата, гърбът, кракът -
да
не бута, като че не го сърбят.
Оттам трябва
да
започне онзи, който разбира.
Сега
да
ви обясня малко от какво произлизат тия сърбежи.
Хапливите мухи
си
имат известни хоботчета, жила.
Електричеството обича
да
се натрупва на острите места.
Тогава тя търси някой човек и като забоде хобота
си
в човека, електричеството му се изпразва.
И щом мухите почнат
да
хапят хората, това показва, че времето ще се развали.
Ухапе ли ви муха,
да
знаете, че ще има промяна в атмосферата.
И трябва
да
знаете,че по начина, по който хапе мухата и на кое място ви е ухапала, вие ще разберете дали ще има град, дъжд, буря и прочие.
Има два вида мухи.
Когато ще се промени атмосферата отвън, у вас на върха на носа се набира електричеството и почва
да
ви безпокои носът, космите и прочие.
Но човек трябва
да
бъде силен в своята мисъл.
Някой път поне
си
направете някой опит, когато имате мухи вкъщи,
да
видите колко е силна мисълта ви.
Нали искате
да
заповядвате някой път?
Научете се
да
заповядвате на мухите.
Концентрирайте мисълта
си
и поканете тия мухи
да
си
излязат.
Три часа ми е вземало
да
ги изгоня с кърпа.
Двайсет минути са ми нужни
да
ги изпъдя със своята мисъл, а пък десет минути -
да
ги изпъдя с конска опашка.
Трябва
да
знаеш как
да
туряш тия конски косми.
Всички цигулари, с конски опашки се прославят.
Цигуларят, като тури тия конски косми на лъка, докарва хубав звук и всички хора го слушат, ако знае как
да
върти лъка.
И онзи знаменитият цигулар има един лък, дето космите са равномерно опнати всичките.
4.
Ако не ядете
,
НБ
, София, 21.4.1935г.,
Значи, в яденето трябва
да
се образува една вътрешна връзка.
Не може
да
се образува една нормална връзка между две същества, ако тези същества не оперират помежду
си
.
И те са променили мястото
си
.
Ако ти не можеш
да
възприемеш мислите и чувствата на един човек, когото обичаш и не можеш
да
ги асимилираш в
себе
си
, ако и той не може
да
възприеме твоите мисли (и) чувства в
себе
си
и
да
ги асимилира, (то) не могат
да
направят никаква връзка помежду
си
.
Например, ти
си
срещал един човек половин час преди
да
е ял, срещаш го половин час след като е ял и тяжестта му е вече съвсем друга.
Христос е казал: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в
себе
си
“.
После Той е казал: „Както ме възлюби Отец ми – Това значи – Както се храните от Любовта ми, по същия начин и аз искам
да
стана храна за вас
да
влезете в мене.
Като дойдем при Бога, по същия начин трябва
да
бъдем храна и за другите.
Казвам
да
ви наведа на закона: Не може
да
се образува интимно съвършено сближение между двама души, ако мислите на онзи, когото обичаш, не са храна за него и ако неговите чувства не са храна за мене, той не е онзи човек, който ме обича.
Те мислят така правилно, че са готови
да
се жертвуват за другите хора.
Те съзнателно не прилагат Христовото учение, но казват: Ако не ядете плътта ми, нямате живот в
себе
си
.
Това значи: От Словото, което ви давам, вие ще възприемете Словото и ще познаете моята Любов.
Сега ние искаме
да
приложим Христовото учение,
да
го нагодим според окръжаваща среда,
да
не би като поддържаме това учение, хората
да
ни считат за ненормални.
Мъчно ни е, но заради тебе даваме живота
си
.
Според моето схващане хората трябва
да
започнат от морала на плодните дървета,
да
бъдат добри като тях, като крушите, като ябълките, като сливите, като черешите и т. н.
Единствената норма, с която се мери правдата, това е Любовта.
Ако те бъдат с качества, които имат плодовете, по-добри хора от тях нямаше
да
има.
Навсякъде в основата на всички стремежи в цялата природа, това е Любовта.
Ако бих написал един морал за хората, бих казал трябва
да
имате морала на черешите,
да
бъдете червенички като тях,
да
бъдете сладки като тях, също така трябва
да
имате морала на сливите, трябва
да
бъдете бели или сини,
да
мязате на тях.
Ти отиваш
да
се биеш за отечеството
си
, защото го обичаш.
Трябва
да
бъдете подобни на ябълките,
да
бъдете червенички, загладенички като тях.
В дадения случай жертвата, която искаш
да
направиш, се дължи на Любовта.
Сега ние търсим един морал извън природата и казваме, (че) това не е право, онова не е право.
Дали правилно разбираш Любовта или не, това е друг въпрос.
Това са относителни неща.
В дадения случай за Любовта се искат подбудителни причини.
Всички хора говорят за правото, а въпреки това светът живее в безправието.
Нашият свят повидимому има някакво право, но в основата
си
живеят в пълно безправие.
Сега аз мога
да
ви докажа това, но ако река
да
го доказвам, ще обидя половината от човечеството, затова се отказвам
да
доказвам.
Така, както е съграден сегашният живот, ние не трябва
да
се занимаваме с тази Любов.
Предпочитам
да
останат някои неща недоказани, но
да
не ви обиждам.
Затова пък вие сами трябва
да
разсъждавате.
Както е сега устроен индивидуалният, семейният, общественият живот, всичко това се дължи на миналите разбирания на Любовта.
Това е, което е съградила тази Любов до сега, но ако ние искаме
да
продължава тази Любов, ще имаме същите резултати.
Следователно, когато говоря за Любовта, аз излизам от съвършено ново становище, което ще даде съвсем нови резултати, нови форми.
И казва Христос: „Ако вашата правда, ако вашата любов не надмине тази на обикновените хора, вие няма
да
влезете в Царството Божие, вие нямате живот в
себе
си
“.
Ако ти не
си
готов за Божествената Любов
да
направиш всичко, ти нямаш живот в
себе
си
.
– Трябва
да
има нещо съществено, което
да
ни различава.
За
да
направиш всичко, ти трябва
да
се освободиш от един вътрешен страх, от едно вътрешно чувство.
Казвате: Човек трябва
да
бъде мек.
Речете
да
направите нещо, но изведнъж
си
казвате: Ами какво ще стане с мен?
Най-лошото, което може
да
стане с тебе, това е, че ще изгубиш временния
си
живот.
На твърдата почва ти може
да
ходиш безопасно, но ако попаднеш на една мека почва, ти може
да
затънеш.
Или ще страдаш или ще се разболееш, ще умреш и ти.
И тогава има една философия, според която хората поддържат мекотата без
да
разбират нейната опасност.
Запример, ти поддържаш известни религиозни вярвания, но не искаш
да
умреш.
Други пък казват, че трябва
да
бъдем яки.
Много мъченици са се отказали от Христа, щом дойдат страданията и мъченията, тогава те казват: Ние не вярваме в Христа.
Ами ако всичко бъде яко като камък, какво ще бъде тогава?
– Камъните трябва
да
бъдат меки като пръстта, а пръстта не трябва
да
бъде мека като калта.
Задържали ли са живота
си
?
Като разсъждавам и за мене това е ново нещо.
Ние не трябва
да
бъдем твърди като камъните, нито меки като калта.
Когато дойдеш
да
говориш истината, никой не те заставя
да
кажеш кого обичаш и кого не.
Калта се явява само от време на време в природата.
Човек трябва
да
бъде справедлив към
себе
си
, той трябва
да
чувствува тази Любов.
В природата кал не съществува.
Каквото и
да
говорят хората, той трябва
да
знае, че обича Бога – нищо повече.
За тази Любов той трябва
да
е готов
да
направи всичко онова, което е готов и
да
направи за
себе
си
.
Единственото ново нещо в света, което хората са създали в света, това е калта.
Всички хора трябва
да
имате този морал.
Когато хората са създали калта и Господ слязъл от небето, Той взел част от тази кал и направи човека.
Той не е за едного, той е за всички.
Затова човек има нещо Божествено в
себе
си
, а останалото в него е калта.
Това е Божественото Начало в нас, така ако мислим, Бог никога няма
да
се изяви, няма
да
действува в нас.
Като слязъл на земята Господ видял, че от камъка не може
да
направи нещо и затова го превърнал в пръст, а пръстта превърнал в кал и от нея направил човека.
Той се проявява във всички хора.
И човек създаде нещо майсторски – калта.
Някой човек не вярва в Бога, но Бог му пошепва на сърцето
да
отиде
да
помогне на някой страдащ, и той отива и му помага.
В продължение на милиони години човек в своята гениалност едва е успял
да
направи едно съчетание между пръстта и водата и като видял Господ неговото изобретение казал: Учен е човекът.
Някой път Бог отива
да
пошепне в сърцето на някой вярващ
да
отиде
да
помогне на някой страдащ, но той казва: Нямам време сега, отивам
да
се моля.
Той казал, чакай сега и аз
да
направя една кукла,
да
има с какво
да
се занимавам.
Често невярващите повече слушат Бога и помагат на страдащите, отколкото вярващите, които се занимават със
себе
си
.
Като видял какво Господ прави и човек започнал
да
прави същите работи.
Кое е по-важно –
да
извършиш Волята Божия или
да
отидеш при Бога и
да
му кажеш, че много Го обичаш?
И днес всички хора творят това, което Господ е сътворил.
Кое е по-важно:
Да
кажеш на Господа, че много Го обичаш и вярваш в Него или
да
отидеш и
да
изпълниш Неговата Воля?
Външно вече хората се приближават към Бога, но вътрешно онова, което Бог е вложил в тях, те не могат
да
го постигнат, не могат
да
го създадат.
Да
служиш на Бога е по-важно и от вярата и от Любовта.
Има много добри подвързвачи в света, които подвързват книгите отлично и трябва
да
платите 1000–2000 лева за една книга.
Те са големи майстори за външната обвивка, майстори са на формата, но те, но те не могат
да
четат тази философска книга – не я разбират.
Сега ще ви приведа един малък разказ.
Тогава се създават всички ония здравословни състояния на целия живот.
Един баща има един син, но не го разбира.
Ако някой иска
да
има успех във всичките
си
работи, той непременно трябва
да
има вяра, той непременно трябва
да
има обич и той непременно трябва
да
служи.
Поглежда го, поглежда го, казва
си
: Много (е) умно това дете.
Значи той трябва
да
бъде човек на вярата, на обичта и на служението.
Един ден среща ме този баща и ми казва:
Да
те заведа в къщи, ти правиш научни изследвания, искам
да
се произнесеш,
да
видиш колко е гениално моето дете.
И започва той
да
го описва, та очите му били такива, веждите му били такива, ушите му били такива, заинтересува ме този човек и казвам, хайде
да
отида
да
видя туй чудо в България.
Това значи, ако научно не се възприеме Словото, нямате живот в
себе
си
.
Мнозина мислят, че лесно може
да
се оправи съвременният свят.
Не казвам, че той не говори истината, но в ума на бащата има един инструмент и като го постави пред
себе
си
, нещата вече се виждат в друга светлина.
Според моите изчисления, за
да
се изправи сегашният свят, за
да
стане едно малко подобрение в него, изисква се за това най-малко хиляда години, и то
да
стане едно микроскопическо подобрение.
За
да
станат две такива малки подобрения в човечеството, изискват се (две) хиляди години.
Тъй щото от мое гледище бащата е прав, не казвам, че детето не е даровито, но даровито, талантливо е дотолкова, че не може
да
мине за гениално.
За
да
се направи трето такова подобрение, изискват се три хиляди години.
За
да
придобият истината, изискват се две хиляди години, и най-после, за
да
придобият Любовта и
да
се научат
да
служат на Бога, изискват се още три хиляди години.
Казвам на бащата: Много е даровито твоето дете, кандидат е за гений.
Тъй му казва(м), за
да
не го обидя.
Следователно, след 30 години и вие може
да
искате това, което искате.
За цялото човечество трябва 3000 години, а за всеки човек индивидуално трябват 30 години и вие може
да
имате това, което искате.
Вие можете
да
се интересувате по какъв начин съм дошъл до тези изчисления.
И аз
да
съм на негово място, ще гледам по същия начин.
Един ден когато престана
да
мисля за това, косата ми ще приеме същия цвят, какъвто е имала първоначално.
Докато намерих тези данни, главата ми побеля.
Аз изчислявах този въпрос за
себе
си
, как
да
служа на Бога.
Сега друго положение: Понякога ние виждаме един човек чрезмерно красив и казваме: Колко красив е този човек?
В моите очи не е лесно
да
се разрешат въпросите за религията, за обществения строй, за приятелството, за семейството, за вярата, за Любовта, както хората мислят.
– Чудно е, че в началото този човек е красив, а после тази красота изчезва.
За всички тия неща ние имаме съвсем други схващания.
Те могат
да
се схващат и по два начина: Тъй както вие ги схващате и така както вие не ги схващате.
Понеже, вие не ги схващате така, както трябва, косите ви са побелели.
Докато човек има права мисъл, той е красив.
Понеже и аз не ги схващам, както вие ги схващате, и моите коси са побелели.
Ако разглеждате цвета и белината на моите коси и на вашите, ще видите, че те много се различават.
И сега гледам, че учените дават диагноза за патологическите състояния на човека.
Каква наука е тази
да
изброявате патологическите състояния на очите.
Почернялата коса показва, че е пролет и трябва
да
се сее.
Побелялата коса показва, че е зима и всеки трябва
да
учи и
да
чете, няма какво
да
прави вън.
Като дойде
да
изкаже някой нещо, той играе вече някаква роля.
През зимата всеки трябва
да
учи своето изкуство в ателието
си
, там трябва
да
работи.
Всички играят главни роли.
А сега гледам старите хора почиват, не искат
да
работят.
Да
играеш някаква роля не е нещо особено.
За
да
играеш една роля, преди всичко трябва
да
заемаш една роля на човек, който има права мисъл.
Някой има градина и дохожда при мене някой, който продава плодни дървета и го пита: Какво дърво искаш?
При това ти трябва
да
знаеш за всеки даден момент, че мисълта ти е права.
Това значи: Дали иска ябълка или круша, или слива и т. н.
Ти можеш
да
вземеш участие, но
да
се проявиш в каква и
да
е посока, в която твоята душа иска
да
се прояви.
В каквато и посока
да
се проявиш, важно е твоята мисъл
да
бъде права.
Но ето какво разбирам аз: Старият, ако е цигулар, цял ден трябва
да
свири с цигулката
си
.
Младият трябва отвън
да
крепи, а старият трябва отвътре
да
свири.
Ако аз бих създал света, ето какво бих направил: Младите щях
да
пратя
да
копаят отвън, а старите щях
да
пратя
да
им свирят.
Ти трябва
да
възстановиш първоначалното положение на пластовете, че после
да
дойде до причините, които са нарушили тази хармония.
Старите щяха
да
бъдат за веселба на младите, а младите щяха
да
бъдат за подкрепа на старите.
Човек трябва
да
знае причините за какво са се пречупили тези пластове в природата.
Това пречупване на пластовете не го е създала природата.
Научно бих изказал това със следните думи: Старите ще работят горе в ума, а младите в тялото
си
, тъй щото едновременно щеше
да
се развива и ума, и тялото на човека.
В природата младите извършват една служба, старите – друга.
Младите съграждат тялото на човека.
Сега аз мога
да
ви кажа нещо, на което вие не можете
да
ми отговорите, но ще дойдете до един спор, защото няма
да
повярвате в това.
Ако и старите хора изчезват, главите на хората щяха
да
се изопачат.
Досега историята е вървяла много добре, но ако ние се поставим в един свят на съвършенство, както някога е била земята, преди милиони години, това щеше
да
бъде за нас най-голямото нещастие.
Вие искате
да
знаете защо това днес би било нещастие за вас?
–
Да
поддържат човешкото тяло.
Сега аз мога всеки от вас
да
го направя нещастен. Как?
– Ако на един грозен мъж дам една хубава красива жена, около която ще обикалят 100–200 мъже, той веднага ще стане нещастен.
–
Да
поддържат човешката глава.
Горкият мъж няма (
да
) може
да
се събере в кожата
си
.
Като турите главата и тялото на едно място и ги съедините в Любовта, те всичко могат
да
направят.
Този ще ѝ пише, онзи ще ѝ пише, а той не ще може
да
се освободи от тях и най-после ще го претрепят.
Младият и старият като се съединят в едно цяло, те всичко могат
да
направят.
Той не може
да
я защитава.
Старият не трябва
да
мисли, че е роден, за
да
остарее.
Най-после той ще бъде за тази красива жена като един слуга.
И като го бият тези мъже, тя ще започне
да
го защитава.
Като погледне тялото
си
, старият трябва
да
знае, че тялото му е младо, но главата му е стара.
Аз давам този пример, но това нещо е почти невъзможно, невероятно дори.
Какъв зор е видяло лицето, че
да
остарее?
Питам: Кое е онова, което заставя тези разумни същества
да
напуснат своята земя и
да
дойдат тук?
Преди всичко лицето не мисли, то не може
да
остарее.
Ако поставите един млад човек в магнетически сън, той никога няма
да
остарее.
– По единствената причина, че е дошло едно същество и е направило една малка бразда на земята и оттам насетне като видели тази бразда всички тия същества са потърсили и напуснали земята.
Сто години
да
го държите в този сън, той няма
да
се измени.
След това дошли други, които направили още по-голяма бразда на земята, докато най-после дойдохме ние, които съвсем огънахме земята.
Какво ще мислите за тия същества, които могат
да
огънат земята?
Следователно, човек може така
да
хармонизира своите мисли и чувства, че в продължение на 120 години
да
бъде млад.
НАГОРЕ