НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
705
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
705
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Знание и виждане
,
МОК
, София, 29.3.1935г.,
То изниква благодарение само на това, че човек го е сял.
Житното зърно не го е създал човек.
Пък и вие как трябва
да
обичате не ви е ясно.
Вие смесвате процеса
да
ви обичат и
да
обичате като едно и също нещо.
Казвам: В дадения случай само това, което прилича на тебе, то е твое.
Понеже слънцето изгря,
да
не говорим по-дълго време.
А пък щом прилича на тебе, то всякога ще те придружава, ти не може
да
го изгубиш.
Това, което е подобно на тебе, не може
да
се изгуби.
Онези идеи, с които работим, те трябва при най-усилните времена
да
останат.
Някой път човек трябва
да
мине твърде много мъчнотии и страдания, за
да
види коя е оная, основната идея, на която може
да
разчита.
− Когато ти изгладнееш, в много лоши условия, то в тебе ще дойде идеята
да
убиеш някого или
да
убиеш
себе
си
.
Този човек, който е бил инертен дотогава, страда, страда и му идва идеята, че трябва
да
работи.
А пък при другото положение, тогава казваш: „Ще го убия − ще убия
себе
си
, ще убия и него.“ Поляризиране има.
„Няма
да
посея, няма работа.
− Ще го убия или най-после ще убия и
себе
си
.“ Често, когато вие паднете в мъчнотии, две неща се явяват във вас.
Като сте ученици, вие казвате: „Аз трябва
да
се стегна
да
работя,
да
уча.“ Зароди се тази идея, някой казва: „Кой ще ходи
да
учи?
Най-после ще се удавя някъде, ще се самоубия.“ Някой ученик, като се обезсърчи, иска
да
умре, друг иска
да
се самоубие, а трети тегли куршума на учителя
си
и свършва работа.
Той иска
да
убие другиго.
Две идеи се раждат едновременно в човека.
Ако не знае как
да
обясни нещата, той ще дойде в едно противоречие.
Идва му идеята
да
го убие.
Природата иска
да
му покаже, че той станал активен.
Но, за
да
бъдеш активен, представи
си
, че ти
си
камък, който е седял дълго време някъде, или някое дърво − навлезли стотина птички, направили
си
гнезда в тебе и
си
мътят пиленца.
Вие
си
мислите, потънали сте във философски размишления.
Като забравил този философ
да
се движи, птичките
си
направили гнезда и философът един ден казва: „Тази работа няма
да
стане, тогава ще се движа.“ Но какво ще стане с тези яйца на дървото?
Той ще се освободи от това чуруликане, но тези птички как ще
си
обяснят този процес на това дърво?
Това е състоянието на един човек, който, след като е минал през големи изпитания, му идва идеята
да
стане активен.
Но идват известни страдания и той идва до две решения:
да
учи ли или
да
се удави някъде Но който отива
да
се дави, той не е разбрал въпроса.
Защо отива той
да
се дави?
Първият ученик, който се е обезсърчил, като мислил какво
да
прави, казал: „Ще отида
да
се удавя.“ И като се хвърлил
да
се дави, станал риба.
И всички риби сега са ученици, които не са искали
да
се учат и са станали риби, почнали
да
плуват.
Изваждат ги хората, пекат ги на огън и ги ядат.
Това са мързеливите ученици, които искаха едно време
да
се давят.
Те влязоха във водата и станаха риби.
Дали е вярно или не е, но факт е, че рибите живеят във водата.
По-рано рибите не са живели във водата.
(
Да
мисли човек.)
Разлика между знание и виждане.
Тези същества, които искаха
да
се самоубият, след като влязоха във водата, разбраха, че не могат
да
се самоубият, измениха формата
си
и станаха риби.
Като влязоха в лошите условия, във водата, роди се идеята
да
станат активни.
Виждането подмладява, а знанието състарява човека.
Тези риби почнаха
да
се ядат едни други,
да
се самоунищожават.
Младият човек се отличава с виждането, всичко забелязва, има подвижност.
По-груби същества от рибите надали има.
Старият всичко знае, но нищо не вижда.
Знанието зависи от неговата опитност, от онова вътрешно преживяване.
Някой път вие искате
да
знаете какво ще добиете от знанието.
За пример искате
да
знаете как ще се отразят 20 тояги върху задницата ви.
Искате
да
знаете как ще се отразят 50 килограма злато на вашия гръб.
И най-сетне, като се намериха в трудно положение, измъчваха се и дойде им наум, че трябва
да
излязат по който и
да
е начин навън от водата.
Идеята за доброто и злото
да
знаете.
Те казаха: „Ние дойдохме
да
се давим от белите на живота.“ Започнаха
да
се учат.
Цял един процес е вътре във вас,
да
извършите едно престъпление.
Научиха се рибите, че могат
да
излязат из водата, и станаха птици.
2.
Който се учи на словото Божие
,
НБ
, София, 31.3.1935г.,
Ако ти
си
минал по един път, взел
си
бележки и казваш, че знаеш този път, това още не е знание.
Ако дадеш кандидатурата
си
за подмладяване, имаш бъдеще; ако не
си
дадеш кандидатурата за подмладяване, оставаш с туй признание и нямаш бъдеще.
Ти само
си
видял нещата, но не
си
ги разбрал.
Следователно, всеки човек е един извор, от който Божественото трябва
да
изтича навън.
Животът трябва
да
се види и
да
се разбере.
Вие казвате, че всеки има право
да
си
живее така, както
си
мисли.
Човек, който остава със старите вярвания, със старите разбирания, ще пие студена вода.
Всички твърдят, че животът е лош.
Та казвам: Всичко в света е временно полезно.
Някои неща са полезни за един ден, някои – за два, за три, за четири, пет, след туй престават
да
са полезни.
И най-лошият човек в света има добри черти, но трябва
да
знаеш как
да
ги бутнеш, за
да
ги предизвикаш.
Някои неща имат вечно в
себе
си
, всякога са полезни.
Ако не знаеш как
да
ги бутнеш, ти можеш
да
предизвикаш най-лошото в този човек.
Вие казвате, че сте свободни, тогава аз ви питам: Като сте дошли на земята, по ваша воля ли дойдохте и от де сте тръгнали, за
да
дойдете на земята?
Ще кажете, че сте дошли по желанието на баща
си
.
Тогава идат големите разочарования в нашия живот.
–
Да
, но и баща ти друго създаде.
Питам: Задавали ли сте
си
въпроса, защо сте недоволни от живота?
Неговият баща друг го създаде и т.н.
Един мой приятел ми разказваше: Аз, казва, никога не бях подозирал в
себе
си
такива опушения.
Малко хора, почти никак (не) съм срещал, които
да
са доволни.
Както и
да
започна една беседа или някоя работа, се има противоречия.
Коя е причината, която ги тласка
да
дойдат на земята?
Искам
да
свърша една работа без противоречия.
Добри, разбирам човек
да
е добър в малките работи.
Както и
да
започна, се другите са криви.
Ако един професор отива на лекция, но види на пътя някое малко дете че плаче и той се спира
да
му услужи и после продължи пътя
си
, това е добър човек според мене.
И тогава казваме: Ще ядем, ще пием, докато един ден умрем и всичко ще се свърши с нас.
Искам туй
да
престане:
да
няма крив някой.
Той не се спира по задължение както някой друг може
да
направи това, но по вътрешно разположение.
Аз нямам нищо против раждането и умирането.
Или, ако този професор се спре пред едно малко животно и
си
продължи пътя, след като му услужи, това показва, че той е добър човек.
Според мене, като се раждаш, ти
си
един кон, който се натоварваш, а като умираш, ти
си
един кон, който се разтоварваш.
В този смисъл смъртта е разтоварването на коня, а раждането – натоварването.
Искам тъй
да
върша работите, че
да
няма криви хора.
Щом някой човек е на служба, добър е той, щом получава заплата голяма и всичките му работи вървят напред, по-добър от него няма.
Когато един пълен кон дойде в дома ти и донесе нещо, ти се радваш, но когато се разтоваря и отнася благата, които е донесъл, ти не можеш
да
се радваш – скърбиш тогава.
Докато един човек има условия
да
се храни богато, мазничко, и той сам е мазничък, добър е той, но когато започне
да
яде сухия хлебец, когато дойдат лошите условия, той казва: Не се живее вече и после тия добри Хора Проповядват за братство, за равенство, за какво ли не проповядват, но това е относителна добрина.
Аз разглеждам въпроса икономически.
Значи, има относителна добрина.
Ти не може
да
туриш всичките основи изведнъж.
Онзи, който изяжда пет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда десет кокошки.
А понеже животът носи благата, ние се радваме.
Онзи, който изяжда десет кокошки, е по-добър от онзи, който изяжда двадесет кокошки.
Когато детето се ражда, то се разтоварва от блага, които носи.
Любовта е Божествена сила, принадлежи към друг свят.
Но това е относителна добрина.
То казва на майка
си
: Уморих се от благата, които нося.
Ние трябва
да
ги проучаваме.
Тогава майката започва
да
го утешава, като му казва: Няма нищо, ние благодарим за благата, които ни носиш.
Казвате: Повярвай в Господа.
„Това е живот вечен
да
позная Тебе Единаго Истинаго Бога и Христа“.
Това е така, някои майки донякъде издържат децата
си
, а някои не ги издържат.
Казват, че майките обичат децата
си
.
Да
любим истинския Бог и Христа, който е изпратен от Бога.
Друг, ако открадне стотици хиляди, ще кажат, че това е комисионна.
Има майки, които наистина много обичат децата
си
, но има майки, които едва ги търпят.
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви мисли.
Те оставят децата
си
на други
да
ги отглеждат.
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви чувства.
В живота има ред заблуждения, създадени от самите хора.
Някои майки дават децата
си
в различни заведения, там
да
ги отглеждат.
Животът може
да
бъде красив, когато носи своите красиви постъпки.
Ще седна
да
се заблуждавам, че съм щастлив, защото получавам пет хиляди лева заплата.
Представете
си
, че аз имам проста цигулка, която нося постоянно със
себе
си
в една кутия и дето седна, и започна
да
свиря, всички сърца се отварят.
Каква майка е тази, която не може
да
научи своя син и своята дъщеря
да
мисли,
да
разбира смисъла на живота?
Сядам при един богаташ, но скъперник, и започвам
да
свиря.
Какъв баща е този, който не може
да
научи сина
си
и дъщеря
си
да
мислят,
да
разбират смисъла на живота?
Ти може
да
си
религиозен човек, но как живееш.
Той веднага се разширява, сърцето му се отваря, изважда кесията
си
.
Много майки са като кукувиците, оставят децата
си
други
да
ги гледат.
Ти може
да
знаеш
да
свириш,
да
имаш най-хубавата цигулка и при това
да
не спазваш всичките правила.
Кое е по-хубаво – цигулар
да
бъдеш или чиновник с пет хиляди лева месечна заплата?
Какъв учен е този, който не може
да
научи хората
да
мислят и
да
разбират смисъла на живота?
Който те слуша, мисли, че
си
обикновен цигулар с най-хубавата цигулка.
За предпочитане е
да
бъдеш цигулар – майстор, който знае
да
свири,
да
отваря сърцата на хората.
Какъв проповедник е този, който, като проповядва на хората, не може
да
ги научи
да
мислят и
да
разбират смисъла на живота?
Може
да
си
обикновен цигулар с най-хубавата цигулка, пък може
да
си
гениален цигулар, необикновен по своята гениалност, но с обикновена цигулка.
Ако този цигулар попадне в затвора, той ще започне и там
да
свири и тогава стражарят ще хвърли пушката
си
и ще излезе вън, заедно със затворника.
Ако е въпросът само
да
прекараме живота
си
като актьори, това е друг въпрос – тогава и аз съм съгласен.
Но ако актьорството не разрешава въпросите, то е само едно забавление, то е само една почивка.
Той трябва
да
не го знае.
Ще кажете – може ли
да
бъде това?
Аз слушах един ден един мъж и една жена, актьори, се разправяха помежду
си
.
Той като знае как
да
го свириш, ще ти намери погрешка.
Той казваше: „ Слушай, говори ми като човек, не ми говори, като че
си
на сцената“.
Той нищо
да
не (знае), дори азбуката
да
не знае.
Как ти ще го изсвириш,
да
не знае.
Но, даже и най-големите материалисти, които казват, че в нищо не вярват, вярват, че един ден светът ще се оправи и хората ще заживеят по братски.
(Учителят кашля и казва за своята кашлица Този е търговец, който е дошъл в дома ми
да
търгува.
Вземете в Русия, този нов ред на нещата какво оправи?
– Аз ще ви дам адреса, имам го, а вие ще го намерите в онзи свет.
Иска
да
покаже соковете
си
, мармаладите.
Сега, като говорим за живота, за света, той няма
да
се поправи, нито като хвалим, нито като го укоряваме.
Богатите, аристократите, князете слязоха долу, станаха сиромаси, а сиромасите станаха богати, те взеха техните места.
Богатите, аристократите станаха пролетарии, а сиромасите станаха аристократи.
Ако река
да
се разправям с него, ще ми вземе повече време.
Всеки човек, всека душа, всека форма, всяко животно
си
има свои закони, при които неговият живот е създаден.
За
да
се развива правилно, трябва
да
му се дадат съответни правила, които съществуват в природата.
Богатите, които едно време бяха на власт, не разбираха живота, но и сиромасите, които сега са на власт и те не разбират.
Не че ние трябва
да
му дадем, те са му дадени, но ние не трябва
да
препятствуваме на законите, които съществуват в природата.
Някой път и хиляда и хиляда и двеста взема за маслото.
Те не го разбират, но не може днес животът
да
се нареди добре за всички.
Като препятствуваме на природата, ний
си
създаваме ред нещастия и страдания.
Сега аз не искам
да
засягам живота от социално гледище, понеже в света социална правда не съществува.
Казвате: Как
да
научим хората
да
постъпват правилно?
Ти се мъчиш
да
пееш, ти реагираш по един разумен начин.
Каква социална правда има, когато всеки ден ние колим с милиони животни?
– Няма какво
да
ги учите как
да
постъпват, но не препятствувайте на естественото положение на хората.
Ти пееш,
да
хармонизираш нещата.
Някой
си
свири и пее в гората, а ти минаваш покрай него и казваш: Какво се е разкрякал този – не мога
да
го търпя.
Той вижда, че не може
да
те хване.
Ами какво ще кажете, когато един мъж затваря жена
си
от ревност?
– Че този човек се учи, нека
си
пее и свири, ти няма защо
да
му препятствуваш, той се упражнява.
Каквото и
да
правиш, не те хваща.
Ти мини покрай него и продължи пътя
си
.
Ще кажете, че
да
не би като ходи
да
прегрешава,
да
прави престъпления.
Че и най-гениалните музиканти и певци са започнали така, първоначално и те са свирили така, но след десетина и повече години, те се научили
да
свирят добре и излизат пред голяма публика, която ги слуша.
Представете
си
един човек в живота
си
никога не се е молил, никога не е искал от другите на заем.
Че от де е дошла тази мисъл в ума на този свят мъж, че жена му може
да
направи някакво престъпление?
Кой ще му даде?
Да
, гениален е, но първият такт, първото свирене какво е – Търкане, триене на лъка.
Когато Бог постави първите хора в рая, той ги остави свободни, без ключ, без стражари, като им каза само
да
не ядат от дървото за познаване доброто и злото.
Онзи, който не иска, може по закона на досетливостта
да
получи.
Сега хората съжаляват защо Господ не е поставил един ангел
да
пази при това дърво,
да
не ядат от него,
да
не съгрешават.
Някой човек има слабост към музиката, свири, упражнява се, едва свири, свири, но елате
да
го видите след 20 години, той е вече цел виртуоз.
Казвате: Може и тия хора
да
искат, но ги е срам.
И те се чудят колко е бил глупав Адам, че е пуснал жена
си
сама из райската градина.
Най-първо вие трябва
да
(се) научите на онази вътрешна толерантност,
да
търпите хората.
Туй, което аз казвам сега, ще видим дали ще се сбъдне на 220 страница от „Царския път на душата“.
Оставете всеки човек свободно
да
се проявява.
(Учителят даде книгата на брат Симеонов и той прочете посочената страница.)
И кой мъж досега не е направил погрешката на жена
си
?
Някой има желание
да
прояви една своя добродетел.
Ето къде правят всичките погрешка.
Ако разгледате живота на светиите в църквата, ще видите, че според една статистика, която няма
да
ви кажа, много малко светии са издържали на изпита за жената.
В даден случай аз привеждам само един факт: Някой гледа един билет от лотария, не му хваща око.
Ако пък можете
да
му съдействувате още по-добре.
Мисли, че има друг билет, който ще му даде един милион лева.
Ако не му препятствувате, ще направите едно добро на
себе
си
, защото и другите хора няма
да
ви препятствуват.
Следователно, трябва
да
се научим
да
не
си
препятствуваме в живота,
да
не се подпушваме.
Един ден дохожда в монастиря при него една млада красива княгиня, която искала
да
го изкушава.
След това ще дойдем до другото положение
да
си
помагаме при вътрешното състояние.
За
да
се освободи от нея, той изгорил пръста
си
на свещта.
Сега аз мога
да
ви държа една проповед, като другите проповедници,
да
ви кажа: Живейте според Христовите правила!
Всички ония, които са взели тоя билет, без
да
знаят, печелят.
Един ден при този светия идва едно болно момиче на около 19 години
да
го лекува.
Според мене, за
да
ви кажа, че не живеете, както трябва, аз трябва
да
ви покажа, как трябва
да
живеете,
да
ви покажа един образец.
Като го излекувал, той се съгласил с това момиче
да
бягат и напуснал монастиря.
Непременно трябва
да
ви дам един образец Всички учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали един образец на хората как трябва
да
живеят.
Христос се отличава по това, че всичко, което имаше, той го даде.
Както виждам, тези факти аз мога
да
ги обясня съвсем другояче.
Той даде един образец.
Той даде всички опитани неща.
Та ние се радваме, когато печелим много с малки усилия и съжаляваме, когато печелим с големи усилия.
Ако на една кола, която може
да
издържа само 50 килограма тяжест турите 1500 килограма, една от осите на тази кола непременно ще се огъне.
Ако света би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всичките мъчнотии биха изчезнали.
Сега Симеон като прочете, той изгуби времето.
Всичките мъчнотии щяха
да
изчезнат и в народите, и между религиозните, и между учените, и между държавниците, както и между партийните хора.
На Симеона работата мяза: Един американски кореспондент се хваща на бас с един англичанин за 250 лири, че ще посети един богат милиардер.
Има хора, които имат по-голям товар, отколкото могат
да
носят.
Вий можете
да
поддържате каква и
да
е идея – всека идея е права, но всека идея има и своите крайности.
Отива кореспондента при милиардера и иска
да
се срещне с него.
За пример, като религиозен човек вие може
да
се молите по 10 часа на ден, а някой може
да
се моли само един час.
Американският милиардер цени времето
си
и казва: Всяка минута ми струва по пет лири.
Един баща завел своето десетгодишно дете в тази американска църква, дето проповедникът обичал
да
започва своите проповеди от битието и продължавал до края.
То седи там, дето хората даже и не подозират.
По обичая, всички трябвало
да
коленичат.
Онзи
си
държи часовника и казва: Хванах се на бас, че ще се срещна с тебе за 250 лири.
На тебе давам от признателност 25, аз вземам останалите 225.
След като седяло 1 час на колене, то казало на баща
си
: „Татко, има ли още много?
Всички болести се дължат на това, че хората не ядат чиста храна.
“ – „Той едва сега е започнал, едва е в пустинята.“ И наистина, проповедникът започнал от Адам и Ева, как създал Бог първите човеци, и следвал нататък.
Симеон нищо не печели.
По едно време бащата казал на детето
си
: Той сега е едва при Исая.
Всичката престъпност се дължи на не чистите мисли и желания, които остават у хората известни нечистотии и излишъци.
Тогава детето казало на баща
си
: Татко, още един път
да
не ме водиш тук.
Ако имах време, бих изнесъл една статистика
да
видите как е било в старо време и как е сега.
Питам има ли нужда Господ
да
му цитирате как направил света, как създавал първите човеци и т. н.
Няма нужда Господ от много говорене.
Тогава какви ще бъдат гениите, които ще свирят.
Иди при Господа и кажи: Господи, аз имам нужда от знание,
да
мога добре
да
живея.
Когато дойдат тия времена, ще се радваме на човешкия прогрес.
Тогава хората ще
си
предават Божественото изкуство даром, няма
да
го продават.
Но ако ги поставят при същите условия, при каквито са били хората в старо време, те ще бъдат същите.
Всичкият ни живот седи само в плачене и в разкайване.
Погрешката е там, че има един закон, който
си
престъпил, както някой цигулар се опитва
да
свири някое мъчно творение и прави погрешки.
Има два вида каещи се хора.
Следователно, той трябва
да
свири безпогрешно.
Ще ви приведа един пример, станал тук в България.
Да
поправиш живота
си
, значи по този закон
да
постъпваш без погрешка.
Някой казва: Аз искам
да
бъда милосърд.
Първите хора, които сами излизат от калта, аз ги наричам силни хора, силни души.
Ти трябва
да
бъдеш съвършен в милосърдието.
Той започнал: Господа съдии, моят повереник не е виновен, той по погрешка е взел сто лева.
Ти се оправдаваш и казваш дали ще имаш време.
Сега всички хора искат добри условия.
Щом дойдеш до Божествения закон, няма
да
питаш дали ще имаш време или няма
да
имаш.
Те са прави, аз виждам какво искат, влизам в положението им.
Като чул това, подсъдимият започнал
да
плаче.
Съдията го попитал защо плаче, като мислел, че се разкайва за престъплението
си
.
Човек всякога има време
да
прави каквато и
да
е милост.
Мнозина мъже са се изповядвали, като са казвали: Господ
да
ме пази,
да
не ме турят при красиви жени.
На всичко мога
да
издържа –
да
не крада,
да
не правя престъпление, но ако ме поставят при красиви жени, там не мога
да
издържам.
Не мислете, че всички мъже имат слабост към жените, но френологически се знае кой център е слаб у тях.
Един познат, вече 75-годишен човек ми казваше следното: Чудя се на
себе
си
защо съм бил толкова идеалист.
На млади години имах какви ли не възможности
да
стана богат човек,
да
живея един щастлив живот, но тогава имах морал, не исках
да
се поддам на никакво изкушение, не исках
да
се подхлъзна, но сега съжалявам защо не използвах всички случаи
да
забогатея.
Аз искам
да
кажете една страница
да
я прочетем, но
да
сте налучкали, което е писано.
Каквото мислите, това
да
се говори (45).
Там има два центъра, като ги бутнеш, можеш
да
познаеш, този човек има ли слабост към жените или няма.
Трябваше
да
бръкна в касата,
да
си
уредя всички работи.
Те казват тогава: За
да
не се развиват тези центрове, човек не трябва
да
оставя
да
минава много кръв в тях, но
да
я прекарва в предната част на мозъка
си
,
да
мисли повече.
Казвам: Ако вие имате Любов, вратата на този свет никога няма
да
бъде затворена.
Значи тогава невястата, младата булка започнаха
да
я дъвчат.
Всички вие страдате по единствената причина, че не прилагате закона на Любовта.
Ти не мислиш за младата булка, за младата невяста, че я туряш в устата.
Значи, не оставяйте много кръв
да
тече в задната част на мозъка.
Вие носите този ключ със
себе
си
, но като дойдете на една врата казвате:
Да
отворя или
да
не отворя?
Следователно, когато житото страда, вие се смеете, радвате се.
Няма
да
отворя.
Не, щом
си
гладен, тури ключа, отвори вратата и ще ти кажат: Добре дошъл.
В света всичко е в движение.
Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: Кажи ни онзи магически закон, чрез който можем
да
си
проправим пътя навсякъде.
Аз мога
да
ви кажа този магически ключ, но казвам: Ето де е магията – обичайте ближния
си
.
Когато ви обещаят нещо и не ви го дават.
И наистина, няма частица в света, която
да
е в покой, всичко е в постоянно движение.
Не задавайте сега въпроса как
да
го обичаме.
Изпейте онази старата песен: „Мога
да
постигна що желая“.
(Всяко) спиране на това движение произвежда едно анормално състояние.
Ще ви приведа един пример.
Сега това са обобщения, от които трябва
да
се изкара един закон за личния живот, и то главно за тези условия, при които живеем.
Той
си
казал: Мене ли намери?
Без радост Любов не може
да
царува.
За пример, вий се качвате на един модерен аероплан, имате всички познания.
Но като го погледнал, казал
си
, хайде, аз съм привикнал, ще се помъча по някакъв начин
да
му помогна.
Но въпреки това, вие трябва
да
бъдете много внимателни.
Той го взел със
себе
си
и тръгна и от къща в къща, докато най-после издирил рода на това момиченце.
На един доста честолюбив момък казват: Ще носиш плодове.
Оказало се, че то е било княжеска дъщеря, която била изгубена, и бащата от няколко години я търсел, но не могъл
да
я намери.
Казва: Не искам, чужди плодове не съм носил.
Следователно, като знаете това, че и човешкото тяло, в което днес живеете, не е толкова устойчиво, трябва
да
бъдете много внимателни.
Първия ден ще носиш чужди плодове, но един ден в живота
си
ще носиш свои плодове.
Понеже
си
най-силен, не може
да
се извиниш, може
да
ги носиш.
Ние се стремим към съвършенство, но това съвършенство подразбира едно тяло, един мозък, едно сърце съвършено преорганизирани, съвършени, устойчиви, така че съвременните престъпления, които се вършат, един ден ще бъдат невъзможни.
Ако беше слаб, няма
да
ги носиш.
Тогава престъпленията ще бъдат така невъзможни, както пеперудата не може
да
прави същите престъпления, каквито гъсеницата прави.
Казвам: Ако и вие седите на тази висота на Любовта, ако седите на този морал, който Бог е вложил у вас, и вие ще срещнете на пътя
си
една душа, която Бог е изпратил при вас, за
да
се подобри положението ви.
Ако не искаш за
себе
си
, ще ги носиш
да
ги раздадеш на хората.
Ако не ги раздадеш, сам ще страдаш.
Ако вие намерите на пътя една страдаща душа и ѝ помогнете, и вашето положение ще се подобри.
Сега ние не може
да
избегнем някои товари.
Някой човек върши престъпления, защото не може
да
не ги върши.
Казвате: Еди-кой
си
учен така казал, така писал.
Някои неща ни дават и ти казваш: Не ми трябват.
Той е като маша на съвсем далечни причини, които го заставят.
За пример, един стражар седи, но идва заповед
да
застреля еди-кого
си
.
Преди всичко вие не разбирате учените хора.
Не
си
свободен, но ще намериш тия , на които трябват и ще им ги дадеш.
Той трябва
да
изпълни заповедта, макар че казва, (че) няма нищо против този човек.
Понеже благото на всеки един човек се дължи, че мнозина са му услужвали, без той
да
заслужва.
Та
да
благодарим на този закон, че Божественият свят върви по изключителен път.
Досега аз не съм срещнал нито един учен, който
да
е написал нещо глупаво.
Ако човек би погледнал на Божествения порядък в самото начало, би казал: От туй всичко може
да
стане, но не и Божествено.
Така виждате няколко стражари на лице, които са предали заповедта един на друг.
Питам: Какви са основанията, за
да
се екзекутира един човек.
– Те са прави, те отказват онези богове, които хората са
си
създали.
Дотогава, докато знаеш Божественото, как ще стане, то никога няма
да
дойде.
Един човек, който не е създал човека, има ли право
да
го екзекутира?
Тези учени никога не отричат онзи Бог, Който е създал всичко в света, Който е създал цялата природа.
Ако знаеш, по кой начин Бог ще ти помогне, то никога няма
да
стане.
Бог, Който го е създал има право
да
се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право.
Сега
да
се върнем към мекотата в природата, която може
да
ви ползува.
Ти никога няма
да
знаеш как ще стане Божественото.
Един грънчар, който е направил гърнето, има право
да
го строши и пак
да
го направи.
Тази мекота се среща във всички хора.
Понеже ти искаш
да
знаеш, то няма
да
стане.
Той може 10–20 пъти
да
го троши и
да
го направи отново.
Седи в трена един англичанин, а срещу него един господин седи спокойно и
си
пуши пурата.
Но онзи, който не знае
да
прави грънци, има ли право
да
ги троши?
По едно време този господин с пурата задрямал, пурата паднала върху дрехата му, която започнала
да
гори.
Той
да
я направи, ти я забрави.
Каквото Господ е намислил
да
направи, не говори.
Но ако строши едно гърне, карат го
да
плаща.
Ако го познаваш, искам и мене
да
запознаеш с него.
Това сравнение сега нищо не допринася, колкото и
да
разсъждаваме, колкото и
да
сме учени или прости, колкото и идеали
да
имаме.
Всички трябва
да
се трудим
да
предугадим Божественото.
Каквото и
да
правиш, ти трябва
да
ядеш.
Ако беше българин, той направо щеше
да
пристъпи към заспалия, ще го бутне и ще му каже: Виж, че палтото ти гори.
Съвременният християнски свят от хиляди години държи същото правило:
Да
се помолим.
При каквито условия
да
си
, има нещо, което трябва
да
извършиш.
Аз виждам дълбокия смисъл в това запознанство.
В една от най-добрите и богати църкви в Лондон става дума
да
се съберат пари за нещо.
Трябва
да
ядеш.
То говори, че за
да
влезеш във връзка с човека ти първо трябва
да
пробудиш съзнанието му, за
да
можеш
да
говориш на неговия език, и той
да
те разбере.
Казват:
Да
се помолим, братя!
Представи
си
, че ти
си
или окултист, или евангелист, или православен, или комунист, или каква и
да
е партия или народност, например българин или англичанин, но се намериш в гората сам, без никаква храна и останеш там 4–5 деня гладен, без никаква храна.
Проповедникът Муди казва: Няма какво
да
се молим.
Тогава човек ще ви благодари.
Аз първият съм богат проповедник, давам хиляда лири.
Ще тръгнете
да
просите от тук, оттам.
Та при сегашните условия хората са длъжни
да
започнат
да
изучават езика на човешката душа.
Брат Джон, ти
си
голям банкер и ти ще дадеш.
Но никой не иска
да
ви даде.
Днес всички хора не говорят на един и същи език.
И той дава толкоз.
Ние сме хората, които трябва
да
съберем средствата, които Бог ни е дал.
Хората трябва
да
дойдат до Божествения език, дето всички ще се разберат.
Няма какво
да
се молим
да
ни пратят от невидимия свят.
Те успяват десетина души
да
се спасят в една лодка.
Това е езикът на Любовта, който някои не искат
да
научат, а някои са го знаели и сега почти са го забравили.
Здрав
си
, прави добро.
Всички хора трябва
да
се заемат
да
изучават езика на Любовта.
Гладували 4, 5 деня, но забелязват по едно време, че в тях се събужда нещо животинско, не могат вече
да
понасят глада.
Започнали
да
се гледат един друг, докато най-после погледът се спрял върху едного.
Богат
си
, прави добро.
То ме гледа, очаква нещо от мене.
Ако аз
си
кажа в
себе
си
, че нищо няма
да
му дам, то ме гледа на криво.
Като нямаш радост, наби този, когото
си
срещнал на пътя.
Започват пак
да
се поглеждат помежду
си
, докато погледът им се спрял върху едного от останалите.
Но ако бръкна в джоба
си
и му дам едно парченце, то ми става приятел.
Как е смеел той
да
те срещне в нещастен ден.
Че това лошо ли е, ако кажа на един човек
да
набие слънцето, понеже не му се оправят работите?
Благодарение, че наскоро след това минал един параход, който ги спасил от престъплението.
Щом направите една услуга на едно куче, то е готово
да
бъде на ваше разположение.
Кой е онзи, комуто дам съвет
да
набие слънцето, че може
да
го набие.
Това всеки може
да
е опитал.
Като му кажа
да
набие слънцето, той много пъти ще бъде бит, но слънцето никога няма
да
бъде бито.
Ако направите една услуга на човека и той ще каже, и аз съм готов
да
ви услужа.
Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр.
Той казва: Малкото благо, което имам, готов (съм) наполовина
да
разделя с вас.
Слънцето при големите работи, които има, има време и за нищожни работи,
да
се премести една капчица от едно място на друго.
Като погледнеш слънцето, ще кажеш: Не съм достигнал тъй
да
бъда като слънцето щедър, постоянен, в работата.
И в сегашния строй казваме, че обществото трябва
да
се уреди.
Христос казва: „Обичайте ближния
си
както
себе
си
“.
Според мене, обществото може
да
се уреди, но когато съзнанията на хората се повдигнат, защото едно съзнание прониква друго.
Раздели половината благо, което имаш, с ближния
си
.
Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят.
Казва: Нямам време
да
се разговарям.
И той се стреми
да
урегулира всички тия съзнания в
себе
си
.
Дето е Бог, всички работи тръгват напред.
Бог иска
да
ни каже: Когато се нуждаете от храна, обърнете се към мене, аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг.
Този е Първият закон, който всички хора трябва
да
научат.
Обаче щом се нуждаете от храна, наместо
да
я търсите от Бога и
да
се обърнете към Него вие я търсете в курника.
И като научат тези положения, ние ще наредим другите въпроси, защото навсякъде се изисква Любовта: и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата – навсякъде Любовта трябва
да
влезе като мерило, защото примирява нещата.
На онези, които го чакат, започва
да
им прекатурва колата, разбърква.
Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш
да
знаеш и казваш: Писано е там, че кокошката е създадена за човека.
Любовта ще смекчи сърцата на господарите,
да
влязат в положението на работниците.
Казвате: Бе, щеше
да
ни умори.
Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право
да
я ядеш.
Любовта ще смекчи сърцата и на работниците,
да
влязат в положението на господарите
си
.
Ако Любовта влезе в съзнанието на хората, като един фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, както и всички народи търсят.
Сега кое е по-хубаво:
да
мислиш за обикновения хляб на бедния или
да
мислиш за царския хляб?
Следователно, такива кокошки нямаш право
да
ядеш.
Или
да
го поставим в друга форма: коя храна е по-чиста: дето отива човек или дето отива пчелицата?
Със своето отиване пчелицата изважда сок за хората.
Външната страна на плода е турена като едно облекло, нея имаш право
да
изядеш.
За
да
се приложи законът на Любовта в сегашните общества, изискват се нови форми, а не като сегашните.
Затова трябва
да
вземем добър пример от тях.
Плодът казва, като ме изядеш, семката посей някъде, за
да
може
да
се възстанови първото равновесие.
Не е лесно
да
се оправи едно семейство.
Веднъж една сестра ми казва, че пчелата трябва
да
обиколи 500 хиляди цветя, за
да
извади едно кило мед.
Ще кажете, какво може
да
се добие с такива разсъждения в света?
Не е лесно
да
се оправи светът.
Не е вярно, може би до 150 хиляди до 200 хиляди
да
посети, но 500 хиляди са много за едно кило мед.
Сега аз мога
да
направя една критика.
Трябва
да
се разбират нуждите на децата, на синовете и на дъщерите, на майките и на бащите.
Ние всички се плашим от нашата статистика.
Не е лесно
да
се оправи едно общество.
Казвате: Изисква се цял живот, за
да
постигнем нещо.
Трябва
да
се разбират нуждите му.
Учените казват, че един ден земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат.
Не е лесно
да
се преподава на ученици.
Не е вярно, че цял живот се изисква, за
да
постигнем нещо.
– Ако е така, питам тогава: Всички ежби, които стават между хората, какво ще ги ползуват?
Привеждал съм примера за онзи, който се родил
да
прави добро.
Трябва
да
се образува една естествена връзка с тях, за
да
може
да
им се предаде един урок.
Понеже всякога, когато е правил добро, се е случвало нещастие, той се е отказал
да
прави добро.
И в религиозните общества мъчно може
да
се предаде идеята за Бога.
Един ден казва: Ще се самоубия, не искам
да
живея.
И хората на земята няма
да
умрат, но ще се пренесат на други места,
да
продължат своето учение.
Идеята за Бог може
да
се предаде дотолкова, доколкото аз я прилагам сам.
Него ден гледа едно младо момиче се дави в реката.
Следователно, докато
си
на земята, ти трябва
да
се научиш на всички правила на добрия живот, защото в следващото место, дето отиваш, ще те поставят на подобаващо место.
Пита се
да
му помогне ли или
да
не му помогне,
да
го остави
да
се удави.
Знанието, което
си
придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде.
Хората дотолкова вярват в един извор, доколкото вода излиза от него.
Казва: Хайде
да
го извадя, че тогава ще ида
да
се давя.
Учението е един метод за избягване на ненужните страдания в живота.
И всички животни, които сега живеят на земята, са все разумни същества.
От водата, която излиза от него, се определя и неговата цена.
И според развитието
си
, всяко ще вземе съответстваща форма.
Всичко е според качеството на водата.
Защото онзи, който не се учи, няма
да
може
да
се освободи от страданията на живота.
Волът не може
да
не бъде вол; конят не може
да
не бъде кон, комарът не може
да
не бъде комар; човекът не може
да
не бъде човек.
Ако този извор престане
да
дава вода, с това той губи своята цена.
Вие искате
да
бъдете щастливи,
да
живеете един добър живот, но не знаете, че добрият живот е съпрегнат с големи мъчнотии.
Ако водата на извора се увеличава, той придобива по-голяма цена.
Даже и най-простите хора
си
задават въпроса защо светът е така създаден.
Следователно, формата на всяко живо същество трябва
да
се измени, тя ще се измени според степента на съзнанието.
Следователно, дотолкова, доколкото ние ставаме проводници на Божията Любов
да
изтича от нас, дотолкова и нашата цена се увеличава.
Този въпрос е задаван от дълго време, но не може
да
се отговори, не може
да
му се даде отговор.
„Който се учи на Словото Божие“ –
да
се учим на Словото Божие, това е, върху което трябва
да
работим за в бъдеще.
Аз гледам съвременната психология на българите.
Да
се задава такъв въпрос, то е все едно
да
се пита защо едни хора носят такива дрехи, защо носят такива цветове, такива обуща и т. н.
Не е въпросът
да
отричаме нещата или
да
ги твърдим.
Това е, при което ний можем
да
съградим нашия живот.
Искат
да
направят нещо и търсят причините там, дето нищо няма
да
намерят.
Вземете за пример птиците, животните, всички имат свои определени цветове, своя козина.
Ако отричаш реалността, ти
си
първокласен глупец.
Райската птица например, има особени пера, мечката
си
има своя особена козина.
И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти
си
още по-голям глупец.
За това нещо има свои причини, особени условия, които не могат
да
се докажат.
25. неделна беседа от Учителя,
Има въпроси, на които не може
да
се отговори.
Човек може
да
бъде виноват и във вземането, че не е взел толкоз, колкото трябва.
Като разсъждаваме върху тия неща, ние влизаме в един свет с обикновени разбирания на живота.
И повече няма
да
вземаш.
Ще извършиш длъжността
си
.
Казвам: Човек трябва
да
се учи, а не
да
помни, за
да
избегне големи мъчнотии.
20.ХII.1944 г., сряда, 5 ч.
Какво те ползува
да
помниш, че
си
паднал някъде и
си
счупил крака?
Те не могат
да
я намерят, понеже искат
да
я материализират,
да
я хванат,
да
ѝ турят юлар,
да
правят с нея каквото искат, затова казвате, че няма любов или, че любовта е празна работа.
Важно е
да
знаеш условията, при които кракът ти може
да
се счупи, и
да
можеш
да
избегнеш това счупване.
Нима кравата, която дава своето млеко, няма любов?
Като се качваш по една планина и се катериш по една плъзгава скала, трябва
да
знаеш, че можеш
да
паднеш и
да
си
счупиш главата или крака, и
да
избегнеш това падане.
Нима ябълката, която дава плодовете
си
, няма любов?
„Един
си
ти, мой Мусала“.
Болният мисли повече за
себе
си
.
За дадения момент това е любов.
Каквото и
да
му кажат, всичко вярва.
Но всички желаят
да
имат един богат баща, който
да
им остави голямо наследство,
да
бъдат рентиери.
Така се изявява Бог във всички форми на своето битие.
Христос дава един обикновен пример.
На вярващите там е всичката слабост, че те са суеверни.
Че всички вие сте рентиери.
Едно същество не може
да
ви обича вечно, то ще ви обича само за един момент.
Този цяр помага, онзи цяр помага, каквото им кажат, всичко вярват.
Земята е едно заведение, на което сте изпратени, и всичко е предвидено за вас според условията и ако страдате, то е защото не разбирате условията.
Пък и вие не можете
да
обичате целия свет в един момент.
В часа на вечерята проводи рабите
си
да
кажат на поканените: Елате, понеже всичко е вече готово.
Дадат му един цяр, не върви, дадат друг, не върви.
Ще ви приведа един мит.
Ако в даден момент направите добро някому, това добро е общо за всички.
И начнаха всички като на един ум
да
се отричат.
Един царски син искал
да
бъде щастлив,
да
знае как
да
управлява.
Ако направите добро на някое същество, което страда, това добро се разпределя за всички останали същества.
Първият му рече: Нива купих и нужда имам
да
изляза и
да
я видя, моля ти се, имай ме отречен.
И ако едно същество страда и това страдание се разпределя между всички същества.
И друг рече: Купих пет чифта волове и отхождам
да
ги опитам.
Като свършил училището, учителят му го поставил на изпит, той го завел в едно подземие, в един подземен палат, дето имало много съкровища – книги, разни ценности, но там било толкова тъмно, че нищо не се виждало.
Нашите страдания засягат и всички същества, вследствие на което те се стремят
да
ги премахнат, защото и тях засягат.
Наистина тях не ги засягат, като нас, с тази сила, но те не искат
да
получават никакви сътресения.
И друг рече: Ожених се и затова не мога
да
дойда.
При това учителят му казал: Можеш
да
пипаш внимателно по стените, ще намериш светлина и ще можеш
да
разгледаш всичко, каквото се намира в този палат.
Тя засега най-силно онези, които са в първите вагони на машината, а последните вагони усещат само едно малко сътресение.
Та напредналите същества получават от нашите страдания малки сътресения, но те не искат и толкова
да
получават.
Това може
да
се оприличи на едно разгневено дете, което, като се разсърди, отказва се
да
яде.
Като останал сам, царският син почнал
да
пипа,
да
рита с крака
си
и каквото ритнал, всичко изпочупил – нищо здраво не останало в палата, но светлина не намерил.
Сега
да
се върнем към същественото.
Няма някакъв голям аргумент, има само някакви политически съображения, отказва се
да
яде.
Тогава той
си
казал ядосан: Защо трябваше
да
остана в този палат на тъмно, като не мога
да
видя нищо?
Сега аз не искам
да
ви кажа, че животът е едно нещастие, или, че страданията са най-голямото зло.
Казвам: И съвременните хора се намират в един такъв палат, дето всичко ритат и изпочупват, без
да
видят какви съкровища и ценности ги заобикалят.
Относително е така, но от Божествено гледище, в страданията има нещо хубаво, което хората не разбират.
Може
да
се дойде до война, до скандал, скандал, до война.
Всички хора ритат и това ритане считат за някаква философия.
От всички тези страдания, в които се намирате, ще видите, че един ден ще излезе от тях нещо добро.
И ако бащата излезе по-силен, детето капитулира; ако детето излезе по-силно, бащата капитулира.
И в Писанието е казано, че всичко това, което се случва на онези, които любят Господа, един ден ще се превърне за тяхно добро.
По някой път хората се отричат от хубавите работи по единствената причина
да
вземат повече.
Ще ритате един, втори, трети, но най-после ще идете до положение и вас
да
ритат.
От хубавите работи не искат
да
вземат малко, много искат
да
вземат.
Защото ако не знаете как
да
пипнете един кон, и той най-после ще ви ритне.
Някой път се сърдят, не искат
да
вземат.
И ако тя престане
да
функционира както трябва, човек ще започне
да
се изражда.
Най-после, като седял известно време в този тъмен палат, ученикът надал вик и казал: Тук искам
да
умра.
В Божествения порядък всеки ден има свои дажби.
Един човек заболял отпреди 7–8 години и започнал
да
се превръща в маймуна.
В човешкия порядък всеки ден няма свои дажби.
Разбирам
да
е нещо по-разумно, а тук
си
намерих белята.
Ръцете му се удължили и той започнал
да
придобива форма на маймуна.
Може
да
попитате защо няма дажби.
Дохожда учителят му, отваря вратата и той вижда пакостите, които е направил.
Сега учените искат
да
обяснят този факт научно, но важно е, че човек може
да
се превърне в маймуна.
Понякога ние говорим за пробуждане на съзнанието.
Казвате, че един от вавилонските царе се превърнал на животно и след 7 години се върнал на първото
си
положение.
Някои са останали без дажби, защото който е обмислял, е мислил за
себе
си
.
Когато дойде Божественото съзнание, когато дойде учителят и умът ни се просвети, ние виждаме хилядите пакости, които сме направили в живота
си
.
Други са били далече и са останали извън дажбите.
И след това виждаме, че не сме използвали най-добрите условия.
Та когато питат защо трябва
да
се живее добре, казвам: Ако не живеете добре, ще се превърнете в маймуни.
Трети са останали без дажби, понеже не са ги видели.
Колкото примери и
да
ви приведа, те са безпредметни, ако не се прилагат.
Това значи
да
се върнете назад.
Тия, които дават, трябва
да
имат нови подбуждения, за
да
вземат и тях пред вид.
Някой момък иска
да
се жени за някоя мома.
Назад или напред, но ще се движиш, на едно место няма
да
седиш.
Тя не иска
да
се жени.
Мене ме интересува какъв трябва
да
бъде сега.
Това е идеалът на човечеството,
да
вървиш напред.
Мъдростта, която Соломон имал някога, тя е била на мястото
си
.
Ако вървиш назад, това е връщане към миналото, към всички онези форми, които
си
минал някога.
Много са причините, но съществените са две: Тази мома не иска
да
се жени, понеже е много измъчвана от момците.
Сега се отказва
да
се жени.
С това, което е писал той, искал
да
каже на хората: Ако сте толкова умни като мене, ще живеете такъв живот като моя.
Или този момък се отказва
да
се жени, понеже той е измъчван от момите и не иска
да
се жени.
Да
кажем, че сега някои преповтарят опитността на Соломона.
Като говорим за човешката мисъл, трябва
да
знаем, че тя не е човешка мисъл.
Ако туриш обуща, пълни с гвоздеи какво благо ще бъдат?
Нищо няма
да
придобият.
Когато имате една канализация, през която тече водата, казвате: Каква полза, че през този кран тече вода?
Всяко нещо, което не е благо, няма защо
да
го опитваме.
При това, ние не искаме такава опитност, която не можем
да
използваме.
Ще се радвате на едно нещо: всичките стари ще се подмладят.
Ние не трябва
да
бъдем само едни пътници, които
да
извървим едно место,
да
го видим и
да
го опишем, но трябва
да
се ползуваме от това место,
да
го видим и
да
го опишем, но трябва
да
се ползуваме от това место, което сме извървели.
Ако водата изтича, и чешмата, както и цялата канализация, ще бъде здрава.
В небето стар човек не може
да
бъдеш.
3.
Придобиване и задържане / Да се добие и задържи богатството
,
УС
, София, 31.3.1935г.,
С тази истина
си
служат повечето съвременни хора.
За
да
не умреш преждевременно, обичай.
Тялото му е пластично, мускулите гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите
си
без големи мъчнотии и противодействия.
Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите
си
, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него.
За
да
прокара една своя идея, човек трябва
да
бъде външно енергичен,
да
се скара с този - с онзи,
да
пробие земята,
да
направи дупка, в която
да
посее семето на своята идея.
Ето защо, съветвам ви
да
търсите онази истина, която освобождава и възкресява човека.
Щом посее идеята
си
, той заглажда пръстта отгоре и омеква.
Ако ме пита някой, откъде съм, казвам, че ида от Слънцето.
Значи, човек трябва
да
бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел.
Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може
да
работи на земята.
Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в
себе
си
.
Знайте, че всичко външно е привидно.
Сега, представете
си
, че ви върна към едно от първоначалните аритметически действия, 2х2, какво ще кажете.
В едно от Посланията
си
Павел казва: "С плътта
си
служа на греховния свят, а с духа
си
- на закона на любовта.
" Няма кой
да
го избави.
Ще служи и на плътта
си
, и на духа
си
: на плътта
си
чрез греховния закон, а на духа
си
- чрез закона на любовта.
Значи, като умножите противоречието само на
себе
си
, работите се оправят.
С един пример ще обясня значението на мисълта, че всяко противоречие, умножено само на
себе
си
, разрешава въпросите на живота.
- Не искам
да
служа на плътта.
Никой не могъл
да
го застави
да
направи нещо, което то не иска.
- Щом не искаш
да
служиш на плътта, ще умреш.
За
да
не умреш, ще и служиш.
Един ден майка и я накарала
да
чете молитвата "Отче наш".
Някой човек не обича дадено лице, нищо не иска
да
взима от него.
- Не искам
да
я чета.
Като огладнее, ще не ще, ще вземе, каквото му дава.
Ако му даде един хляб, той взима нож и стърже кората на хляба, където го пипал онзи, когото той не обича.
Останалото яде, няма какво
да
прави.
Никой не може
да
ме накара
да
чета молитвата.
Доброволно, или насила, човек служи на плътта
си
.
Майката се разсърдила и за
да
я накара
да
слуша, вдигнала я високо във въздуха и я хвърлила на земята.
Като се умножило противоречието само на
себе
си
, детето съзнало грешката
си
и веднага я изправило.
От този пример се вижда, че и упоритостта, както всички отрицателни прояви, има краен предел, до който най-много може
да
се прояви.
Като го повдигнала нагоре, майката предизвикала нахлуване на кръв в предната част на мозъка и то започнало
да
мисли.
Днес светлината му е по-голяма, поради което по-ясно вижда това, което някога не е виждал.
Ако и по-рано виждаше, както днес, той би се ужасил от това, което би видял в
себе
си
.
Дали човек е станал по-добър, или по-лош, думата има ясновидецът, даже и физиогномистът.
При всички положения той вижда и знае, какво има човек в
себе
си
, което е изправил и какво му предстои
да
изправя.
Който е твърд, той устоява на убежденията
си
.
Докато не познава
себе
си
, човек трябва
да
бъде готов
да
слуша и
да
се учи от онези, които знаят повече от него.
Мъчно е
да
убедиш твърдия
да
повярва в нещо, или
да
приеме една нова идея.
Обаче, приеме ли я веднъж, нищо не е в състояние
да
го застави
да
се откаже от нея.
Той искаше
да
го приема,
да
поговори малко с мене.
Детето разбира, че твърдостта е райската врата, която трябва
да
се отвори, за
да
влезе в рая.
Чрез упорство, чрез усилие и постоянство човек влиза в рая.
- Щом е за пет минути, мога
да
ви приема.
Той влезе в стаята и започна
да
говори,
да
цитира стихове ту от Стария, ту от Новия Завет.
При отрицателната страна, човек, като магарето, когато трябва
да
върви напред, се тегли назад.
Той говори цели три часа, докато най-после се сети
да
си
отиде.
Аз му предложих
да
се разходим малко.
След това
си
мислех: добре, че го изтърпях, та свърши само с три часа.
Един ден фелдфебелът му се оплакал, че не може
да
вкара магаретата в парахода, с който трябвало
да
пътуват от Варна за Бургас.
Ако бях се ядосал и очаквал, час по-скоро
да
си
отиде, той щеше
да
остане още повече.
Забелязано е, че когато искате
да
се освободите от някого, в него се явява желание
да
остане повече време при вас.
Той се приближил до едно от магаретата и започнал
да
го дърпа за опашката.
От друга страна, човек трябва
да
развива търпението
си
.
Фелдфебелът гледал, какво прави майорът и останал учуден, като видял, че магарето влязло в парахода.
Майорът хванал второто магаре за опашката и започнал
да
го дърпа назад.
Аз изнасям този пример,
да
видите, какво може
да
ви се случи в живота.
Така, всичките магарета влезли в парахода.
Колкото повече искате
да
се освободите от нея, толкова по-добре се настанява тя у вас.
Значи, ако искате
да
накарате магарето
да
върви напред, трябва
да
го дърпате за опашката.
Не му се сърдете, но му отдайте цялото
си
внимание, изслушайте го с търпение и след това му предложете
да
излезете заедно на разходка.
Докато маха свободно опашката
си
, животното мисли.
Като излязохме вън от стаята, той ми каза: Благодаря, че се отнесохте с внимание към мене.
Той не се извини, че ми отне три часа, но благодари за вниманието, което съм проявил към него.
И тъй, когато човек изпадне между две мъчнотии или две противоречия, може
да
му се помогне, като един го тегли напред, а друг - назад.
При това положение той иска
да
се освободи и взима посока, която води към правия път.
Аз бях доволен, че го изслушах с търпение; като свърши разговора
си
, казах му: Можете
да
дойдете и друг път при мене, но ако имате
да
кажете нещо ново, а не
да
повтаряте това, което всички хора знаят.
Соломон казва, че жестокият човек изменя лицето
си
.
Сега и на вас казвам: Въоръжете се с търпение и трудолюбие, за
да
се справяте лесно с всички мъчнотии и изпитания.
Само по този начин можете
да
забогатеете.
Той държи вратата за рая затворена, не само за
себе
си
, но и за окръжаващите.
След това трябва
да
приложите щедростта и чистотата
си
, за
да
задържите богатството, което сте придобили.
Той има желание
да
махне всичко, каквото среща на пътя
си
.
Този е пътят, по който можете
да
възприемете и приложите Словото Божие.
Като влезе в един дом, той внася смут между членовете на семейството и като види, че страдат, приятно му е.
Само по този начин можете
да
разрешите задачите, които ви са дадени.
Обаче, той забравя, че един ден страданията ще дойдат и върху неговата глава.
Иначе и
да
влезете в Царството Божие, пак ще излезете.
Там не приемат хора с неразрешени задачи.
Страданията трябва
да
дойдат и върху него,
да
го смекчат.
И тъй, като станеш търпелив, ти
си
придобил вече едно богатство.
В това отношение, страданията са метод, чрез който природата
си
служи за смекчаване на грубите чувства на човека.
Като страда известно време, той постепенно отстъпва, започва
да
мисли,
да
влиза в положението на бедните и на страдащите.
След това, като приложите тези богатства и ги задържите в
себе
си
, вие сте разбрали вече смисъла на живота.
Без страдания жестокостта и грубостта на човека не могат
да
се смекчат.
Да
бъдете чисти, това не значи, че трябва всичко
да
изхвърлите от
себе
си
.
Искате ли
да
познаете, какви чувства има човек, изучавайте промените, които стават в очите, устата и лицето му.
Има неща, които ще изхвърлите навън, ще се освободите от тях, но има неща, които трябва
да
задържите.
Един виден професор, математик, работил цели 20 години върху известни математически въпроси.
Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер.
Той правел изчисленията
си
на малки листчета, които оставял на масата
си
, когато му потрябват,
да
му са под ръка.
Обаче, достатъчно е
да
се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за
да
разберете, че чувствата му са крайно груби.
За
да
не се губят и
да
не ги пипа някой друг, той винаги заключвал стаята
си
.
Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека.
Един ден излязъл на разходка и забравил ключа от стаята
си
на вратата.
Казвате: Не може ли човек
да
се смекчи,
да
изправи характера
си
без страдания?
Като видяла ключа на вратата, слугинята
си
казала: Днес ще изчистя стаята на господаря
си
добре,
да
го зарадвам.
При сегашните условия на живота не може без страдания.
Като влязла в стаята, тя първо погледнала към масата и като видяла много листчета, разхвърляни в безпорядък, събрала ги в ръката
си
, смачкала ги и ги сложила в печката,
да
изгорят.
След това измела, изчистила добре стаята и
си
излязла.
Като дошъл господарят и тя го посрещнала весело с думите: Господарю, изчистих стаята ти много добре.
Виждате, как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава
да
изправи характера
си
, като оздравее.
Никога не съм я чистила така, изгорих всички листчета, които пълнеха масата.
Професорът погледнал към празната, но чиста маса и спокойно казал: Моля ти се, втори път
да
не чистиш така.
Бедният пък обещава
да
направи големи жертви, само
да
забогатее.
И той не изпълнява обещанието
си
.
Голямо самообладание и търпение е проявил професорът.
Забогатява, но остава далеч от това, което е мислил като беден.
Човек мъчно изменя характера
си
.
Има неща, които човек трябва
да
очисти от
себе
си
, но има такива, които трябва
да
останат в него.
И като умре и отиде на другия свят, пак носи същия характер.
Дойдете ли до листчетата в
себе
си
, не допускайте никой друг
да
се занимава с тях, освен вие, които сами сте ги писали.
Преди
да
измени характера
си
, човек трябва
да
е познал
себе
си
.
Преди
да
пристъпи към тях, слугинята трябва
да
ви пита, може ли тя
да
се справи с тях, или
да
остави, вие сами
да
се разпореждате с това, което сте работили.
Засега, познаването на
себе
си
е задача на мъдреца.
Само мъдрецът познава
себе
си
.
Без него не можете
да
градите.
- Защо е създаден така светът?
- Какво
да
правим с тези работи, които не са ни приятни?
Ако някой може
да
създаде света по друг начин, нека представи своя план.
Но планът му трябва
да
бъде такъв, че всички хора
да
го одобрят.
Трима души - градинар, керемидчия и земеделец се явили при Бога, всеки със своята молба,
да
искат специфично време, според нуждите на своя занаят.
Керемидчията искал сухо време; градинарят -
да
вали често дъжд, а земеделецът искал ту сухо, ту дъждовно време, според това, кога пшеницата расте и кога зрее.
Приятно е
да
ви целува слънцето; приятно е
да
ви целува въздухът; приятно е
да
ви целува водата; приятно е
да
ви целува хлябът.
В отговор на тези заявления, Бог казал: Ако задоволя молбата на керемидчията, ще страдат градинарят и земеделецът.
Ако задоволя нуждите на градинаря, ще страдат керемидчията и земеделецът.
Благодарете на тези целувки, защото чрез тях се изявява Божията Любов.
Ето защо, нека всеки отиде в тази част на земята, където климатът отговаря на изискванията на специалните занаяти и професии.
Благодарение на целувките, които са израз на Божието благословение, вие растете и се развивате.
Като ученици, вие трябва
да
се стремите към вътрешно разбиране на живота.
Христос казва: "Ти целование не ми даде, а тази грешница, откак съм дошъл, не е престанала
да
целува нозете ми".
Ще мислиш и ще прилагаш това, върху което
си
мислил.
Някой мисли върху любовта и казва, че трябва
да
обича всички хора.
Любовта е свързана с даването.
Всяка целувка, дадена с любов, не е физическа.
Като даваш, същевременно и ще взимаш.
дава въглероден двуокис.
Ако задържа въздуха дълго време в дробовете
си
и не мисли
да
даде нещо, човек се уморява.
Значи, той ще взима въздух и ще дава.
Ако не взима, той ще умре; ако не дава, ще се задуши и пак ще умре.
Някой казва, че може
да
живее без взимане.
Друг мисли, че може
да
живее без даване.
За
да
не умреш, ще взимаш и ще даваш.
Като дишате, трябва
да
имате предвид следното положение: вие поемате чист въздух, а изхвърляте навън нечист въздух.
Следователно, като издишате, ще отправите ума
си
към Бога и ще благодарите за въздуха, който ви е даден.
За
да
бъдете здрави и красиви, трябва
да
дишате дълбоко,
да
задържате въздуха известно време и после
да
издишате, като благодарите на Бога за приетия въздух.
Някои казват: Нямам време
да
дишам,
да
задържам въздуха и
да
благодаря за него.
Според мене, първата ви работа е
да
дишате дълбоко,
да
мислите за дишането и
да
благодарите, а след това ще се грижите за останалите работи.
Мнозина мислят върху въпросите, как
да
станат богати, силни, учени.
Добре е това, но човек трябва
да
знае, че богатството, силата и учеността се придобиват чрез прилагане на търпението и трудолюбието.
Който не е търпелив и трудолюбив, никога не може
да
бъде богат.
Ето защо, ако вярвате в Бога, ако се трудите и търпите, понасяте нещата без смущение и безпокойство, вие можете
да
придобиете богатство и то толкова, колкото ви е нужно.
Придобиете ли известно богатство, трябва
да
се стремите
да
го задържите.
Затова трябва
да
бъдете щедри и чисти.
Сиромахът трябва
да
признае, че няма търпение и трудолюбие.
Сиромашията идва при хората, за
да
ги направи търпеливи и трудолюбиви.
След това трябва
да
се учи на щедрост,
да
живее в чистота, за
да
задържи богатството
си
.
Под думата "богатство" разбираме богатство, изразено в сила, в здраве, в знания, а най-после и в пари.
За
да
запазиш здравето, силата, учеността
си
, трябва
да
бъдеш щедър и чист.
Ще приемаш и ще даваш щедро и с чистота.
- В какво ще изявите щедростта и чистотата
си
?
Какво може
да
попречи на човека
да
обича?
Никаква сила в света не е в състояние
да
препятства на любовта
да
се прояви.
Те искат първо
да
приложат равенство между хората и после очакват
да
дойде любовта.
Щом проявите любовта, равенството само по
себе
си
ще дойде.
Невъзможно е
да
обичаш едно живо същество и
да
не го поставиш на равно със
себе
си
.
Едно кученце
да
обичаш, ти го милваш, радваш му се, грижиш се за него.
Ти почти го изравняваш до
себе
си
.
Не можеш
да
обичаш човека, ако не го поставиш на равни начала със
себе
си
.
Ето, Бог обича човека, приравнява го със
себе
си
и всякога мисли доброто му.
Не можете ли и вие
да
Му отговорите със същата любов?
Човек може
да
обича Бога,
да
Го слави чрез делата
си
,
да
Го държи всякога в мисълта
си
.
Както Бог ни люби и мисли за нас, така и ние трябва
да
Го любим и
да
мислим за Него.
Живейте за Бога, за
да
живее и Той за вас,
да
се ползвате от Неговите блага.
Някои казват: Трябва
да
обичаме хората!
Обаче, не мислете, че чрез една временна форма може
да
се прояви вечната любов.
Следователно, Вечният проявява любовта
си
чрез всички форми и навсякъде.
Като знаете това, не се дръжте само за една форма, не мислете, че от нея можете
да
получите всичко.
Майката обича децата
си
, всичко жертвува за тях, но един ден те я напускат и тя остава сама и започва
да
страда.
Защо страда?
Защо
да
не обичате тези деца?
Другаде някъде пък деца плачат за умрялата
си
майка.
Изгубите ли любовта на децата
си
, на жена
си
, на мъжа
си
, или на приятеля
си
, идете
да
проповядвате в света.
Казано е
да
възлюбиш ближния
си
като
себе
си
.
- Не можем
да
проповядваме, не знаем, как
да
говорим на хората.
Ако знаете, как
да
ги съдите,
да
критикувате,
да
обиждате, ще знаете и
да
проповядвате,
да
повдигнете съзнанието им към Бога.
Да
прилагате отрицателното в живота е по-мъчно, отколкото
да
приложите положителното.
Съзнанието подразбира желанието в човека
да
изпълни волята Божия.
Щом има това желание, той носи вече ръководството в душата и в духа
си
, както светлината, ръководи човека и оправя пътищата му.
Ако слънцето не изгрее и
да
има желание
да
работи, той не може
да
отиде на нивата.
Значи, човек трябва
да
има светлина в
себе
си
, за
да
е разположен
да
работи.
Без любов нито светлината може
да
огрее човека, нито разположението може
да
го посети.
Съвременните хора сами
си
създават страдания и мъчнотии.
Като не разбират любовта в нейните широки проявления, те искат
да
я затворят в шише,
да
я задържат само за
себе
си
, вследствие на което стават ревниви.
Мъжът обича жена
си
и се чуди, как
да
я запази от погледите на външните хора.
Ако е чиновник и трябва
да
отиде на работа, ще я заключи у дома
си
,
да
не излиза навън.
Ако и тя работи някъде, сутрин ще я придружава до учреждението, където работи, вечер ще я взима пак,
да
не погледне някой чужд мъж.
- Защото жената някога е пожелала
да
намери такъв мъж, който само нея
да
обича.
Ако сърцето и се разшири и допусне мъжа и
да
гледа и други жени,
да
ги обича като свои сестри, тя ще се освободи от неговата ревност и тормоз.
Задачата им не е
да
се мъчат и изтезават, но
да
се учат едни-други,
да
растат и
да
се развиват.
Една добра българка разправяше една своя опитност от живота
си
.
Като женена, тя обичала мъжа
си
, но и той я обичал.
Една вечер тя сънувала, че мъжът и дошъл при нея и започнали
да
се разговарят.
В това време при тях дошла друга една жена, хванала мъжа и за ръка и му казала: Хайде
да
вървим.
Същевременно се казва, че жестокият изменя лицето
си
.
Наистина, когато стане жесток, човек изменя и лицето
си
, и характера
си
.
Обаче, хората на земята мислят, че тази жена принадлежи на еди-кой
си
мъж, или този мъж - на еди-коя
си
жена.
Павел казва: "Любовта не завижда, не дири своето, не се превъзнася, не се гневи".
Каже ли някой, че обича и започва
да
ревнува, това не е любов.
Когато изпадал под влиянието на Сатурн, той започвал
да
философства.
По отношение на планетите, Соломон бил голям екскурзиант, разхождал се от една планета на друга, както търговец, който пътува от една държава в друга и най-после казал: Спечелих толкова, колкото
да
изплатя задълженията
си
- нищо повече не ми остана.
Когато мъжът ревнува жена
си
, тя търпи всички изтезания, защото е сигурна, че той я обича и не мисли за друга.
Щом престане
да
я ревнува, тя започва
да
се безпокои, мисли, че друга някоя е влязла в ума му.
Мнозина се интересуват от духовния свят, но не могат
да
го изучат.
- За колко време може
да
се задържи такава любов?
Като дойде смъртта, никой не може
да
задържи този, когото е обичал.
Ако синът умре, майката страда, плаче, но не може
да
го задържи.
Никой не вижда усилията, които съществата в духовния свят са правили и продължават
да
правят.
Като изучавате човека, вие казвате, че той има пет сетива, еди-колко
си
външни и вътрешни органи; знаете, какви функции извършват тия органи, но как са създадени, кой ги е създал, не знаете.
Например, казвате, че човек има две очи, с които вижда външния свят.
Обаче, той не подозира, че за двете очи, които му са дадени, природата, със своите разумни същества, е иждивила*[ иждивила - изразходила (бележка на коректора)]
Най-после ти се убеждаваш, че не
си
господар на този, когото обичаш.
хиляди години, докато ги създаде и докато научи човека
да
вижда.
Първоначално човек е бил сляп, нямал очи, но като ги придобил, постепенно започнал
да
вижда.
И днес още той не е дошъл до ясното виждане.
Много неща има, които човек още не вижда.
Обаче, чрез усилията, които прави, за
да
вижда добре и ясно нещата, човек постепенно навлиза в духовния свят.
Сега се явява друг въпрос: защо между разумните същества, надарени със способността
да
мислят право, се явяват такива противоречия, които ги разделят?
Когато престане
да
върши волята Божия, човек огрубява, става жесток.
Човек трябва
да
върши нещо: ако не прави добро, ще прави зло; ако не прави зло, ще прави добро - друг изход няма.
Доброто и злото са полюси, между които човек неизбежно се движи.
На тези въпроси Писанието не дава никакъв отговор.
- Те могат
да
се обяснят, но понеже крият отрова в
себе
си
, за предпочитане е
да
се премълчават, отколкото
да
се чоплят.
Борецът е як, силен, енергичен, с корави, твърди мускули, но скоро умира.
Срещне ви някой, пита: „Кой
си
ти?
(втори вариант)
“ Много мъчно е
да
му се каже.
(втори вариант)
Но ако слънцето не изгрее, и
да
се яви в него желание
да
работи, той не може
да
работи на нивата.
(втори вариант)
Трябва
да
има светлина вътре в
себе
си
, то е разположение.
(втори вариант)
А туй разположение не може
да
дойде без туй, което вие наричате любов в света.
(втори вариант)
Ти ще кажеш: „Аз съм еди–кой
си
, Иван Стоянов.“ Ти не можеш
да
му дадеш такъв отговор.
(втори вариант)
И хората
си
създават сами своите нещастия.
(втори вариант)
Ще дадеш ти кой
си
от двайсет–трийсет години.
(втори вариант)
Има запример мъже, които са толкова ревниви, че като излезе навънка, затвори жена
си
, вземе ключа и излиза навънка.
(втори вариант)
Е, откъде ида?
(втори вариант)
Има мъже, които водят жените
си
.
(втори вариант)
Ако е чиновничка, той ще я заведе на служба, и вечерно време пак ще дойде
да
я вземе.
(втори вариант)
Значи този човек счита жена
си
като една ценност, която могат
да
я откраднат.
(втори вариант)
“ Казвам: „Последните вестници пишат, че глупаво правят хората, че се бият на Земята.“ „Ама какво искаш
да
кажеш?
(втори вариант)
Че има цяр – аз
да
ви кажа какъв цяр има.
(втори вариант)
Да
повика друга една сестра, която е красива,
да
се влюби мъжът в нея веднага, той няма
да
я погледне.
(втори вариант)
“ „Та вие всичките хора нали казвате, че Земята е излязла от Слънцето.
(втори вариант)
Ако тя не може
да
се справи,
да
остави мъжа
си
да
обикне другата.
(втори вариант)
Вие сте всички от Слънцето, но сте забравили това.
(втори вариант)
Злото е там, че тя е имала в ума
си
да
има един мъж, който
да
обича само нея,
да
не обича друга жена.
(втори вариант)
Там е всичкото.
(втори вариант)
Казвам, понеже той имаше крайно материалистически схващания, като го засегне, по някои неща се разбрахме, но обективно разисквахме въпросите.
(втори вариант)
Господ не е създал един мъж
да
обича само една жена.
(втори вариант)
И казвам: „
Да
говорим за това, което виждаме и което знаем, а не за това, което не знаем.“ И за много работи разговаряхме.
(втори вариант)
Туй
да
е ваш морал.
(втори вариант)
„Е, какво искаш
да
кажеш?
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Тя се оженва, обича мъжа
си
и мъжът й я обича.
(втори вариант)
Едно противоречие като го умножиш на
себе
си
, ти оправяш работите
си
тогава.
(втори вариант)
Тя като го вижда, името му било Пенко.
(втори вариант)
Да
ви преведа как се оправят работите.
(втори вариант)
“ „Много съм добре.“ По едно време иде една друга млада жена, хваща Пенко за ръката и казва: „Хайде, ще
си
ходим.“ „Че как казваш тъй, той е мой мъж.“ „А, не е твой, тук е мой.“ И го взема.
(втори вариант)
Ще ви приведа един случай, това стана във Варна.
(втори вариант)
Никой не може
да
иде на пътя й.
(втори вариант)
Случва се с евангелски убеждения, казва се Юрданка, малко момиче.
(втори вариант)
„Е, няма
да
чета, мамо.“ „Чети „Отче наш“.
(втори вариант)
„Е, няма
да
чета.“ Взема тоягата, налага я.
(втори вариант)
Не иска
да
чете „Отче наш“.
(втори вариант)
Всичко това.
(втори вариант)
Всеки един мъж, когато полага на жена
си
, когато я обича, в любовта няма абсолютно никакво престъпление.
(втори вариант)
И най–после намира се в чудо майката, казва: „От тебе човек няма
да
стане.“ Малко момиче, вдига я нагоре и тъй я втръсва надолу.
(втори вариант)
Човек, който обича, той не може
да
прави никакво престъпление.
(втори вариант)
И като я дига нагоре и я стърсва на земята, веднага иде съзнанието в нея
да
чете „Отче наш“.
(втори вариант)
И Павел казва: „Любовта не завижда, не се превъзнася, не дири своето
си
, не се раздразня.“ Това е любовта.
(втори вариант)
И всяка една жена, ако дойде някоя друга, само
да
й тури някой бръмбар,
да
каже: „Мъж ти обича еди–коя
си
жена“, цял скандал се дига.
(втори вариант)
Мисля, сега научно може
да
се докаже.
(втори вариант)
И когато майката казва
да
чете „Отче наш“, е предизвикала кръвта
да
влезе в неговото чувство на упоритост.
(втори вариант)
Той ще заключи жена
си
, ще ходи навънка.
(втори вариант)
Всеки, който се хване за тази врата, ти по никой начин не можеш
да
го отклониш.
(втори вариант)
“ Така ревнивият мъж държи отчет за жена
си
.
(втори вариант)
И каквото рече, мъчно можеш
да
го убедиш.
(втори вариант)
А тя няма право
да
го следи.
(втори вариант)
Но понеже майката вдига това дете нагоре и го стърсва, тя по един физиологически начин променя течението на кръвта – по един начин към предната част на мозъка, и се спира упоритостта наполовина и туй дете отстъпва, и почва
да
разсъждава и почва
да
чете „Отче наш“.
(втори вариант)
Той, като я заключи, може
да
ходи.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай разбира детето.
(втори вариант)
Но докато той е ревнив, за нея той е сигурен.
(втори вариант)
Разбира, че тази е царската врата, тя трябва
да
се отвори, за
да
се влезе при Бога.
(втори вариант)
Но щом престане
да
я ревнува, той вече има друга жена в ума
си
.
(втори вариант)
И затова трябва
да
чете „Отче наш“.
(втори вариант)
И затуй всяка една жена, макар че я бие, тя й пада мед на сърце.
(втори вариант)
Тя казва: „Той няма
да
има друга.
(втори вариант)
И разбира, че тази врата не само
да
бъде затворена, но тази врата трябва
да
бъде отворена.
(втори вариант)
И като пострада майката, детето почва
да
чете.
(втори вариант)
И питам, доколко време може
да
задържите такава любов?
(втори вариант)
И казва на майка
си
: „Ще чета, мамо, „Отче наш“.
(втори вариант)
Аз изваждам правилото, доколко време може
да
задържите такава любов – пет, десет, петнайсет, двайсет, трийсет години, като замине за другия свят, все някой друг мъж ще те вземе.
(втори вариант)
Вие може
да
кажете – то е упорито, твърдоглава.
(втори вариант)
Та, смъртта като дойде, значи ти не
си
господар на туй, което обичаш.
(втори вариант)
Ти имаш син, дойдат и го вземат.
(втори вариант)
Значи този син не ти е син.
(втори вариант)
Има
си
вътрешни причини.
(втори вариант)
Ако не е упорито, от него нищо няма
да
стане.
(втори вариант)
И благодарение че е упорито, станало е нещо от него.
(втори вариант)
Всяко нещо, което могат
да
ти го вземат, трябва
да
се убедиш, че не ти
си
господар на туй положение, на този човек.
(втори вариант)
Нека
си
упорства човек, нищо от това.
(втори вариант)
Ти
си
недоволен от едно положение, от едно нещо: щом човек не може
да
изпълни волята Божия, жестокосърдечието ще се яви в него като едно последствие.
(втори вариант)
Понеже в света празен ти не можеш
да
бъдеш.
(втори вариант)
Упорството някой път се явява, когато човек не разсъждава.
(втори вариант)
Ти трябва
да
вършиш нещо.
(втори вариант)
Тогава трябва
да
го потеглиш назад, за
да
тръгне напред.
(втори вариант)
Ако не искаш
да
вършиш злото, трябва
да
вършиш добро.
(втори вариант)
Че е право, ще ви приведа пример.
(втори вариант)
Това са двата полюса, от които ти трябва
да
вземеш единия или другия.
(втори вариант)
Не се спирай ти
да
мислиш.
(втори вариант)
Казват му: „Господин майор, магарето не върви, не влиза в парахода.
(втори вариант)
По никой начин не влиза.“ „Не се безпокойте, аз ще дойда и ще ви натоваря всичките магарета, те ще влязат, аз им зная езика.“ Чуди се фелдфебелът.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
имаш друг избор.
(втори вариант)
Ако обичаш, няма
да
мразиш, но щом мразиш, ти не можеш
да
обичаш.
(втори вариант)
И като го хваща майорът за опашката, то отива напред и влиза в парахода.
(втори вариант)
Ти ще се намериш в противоположни полюси.
(втори вариант)
После хваща второто магаре, третото, че отгоре за един час двестате магарета се качили в парахода.
(втори вариант)
Казва: „Магаре като е, дръж го за опашката.“ Казва: „Много
си
прав.“ Та психологически разумността на животните седи в опашката.
(втори вариант)
Докато едно млекопитающо
си
маха опашката, то мисли и разсъждава.
(втори вариант)
Щом го хванеш за опашката, то мисли, че не трябва
да
упорства, а трябва
да
влезе.
(втори вариант)
Та казвам, щом на човека дойдат две мъчнотии, един човек отпред, другият – отзад, и човек влиза в правия път.
(втори вариант)
Сега Соломон казва на мъдрия – които знаят
да
упорстват, мъдростта на човека свети в лицето му, лицето му е светло.
(втори вариант)
Омразата е по–силна, но всички ония пехливани, които се борят, се втвърдяват, техните мускули са твърди и пехливаните много скоро умират.
(втори вариант)
И тогава в гордост се събуждат диаметрално противоположни чувства.
(втори вариант)
Ти ще бъдеш силен, но мускулите ти ще станат крехки, нервите ти ще се втвърдят и ти ще умреш преждевременно.
(втори вариант)
Тялото е по–пластично, тъй с по– малко мъчнотии, с по–малко труд работа се върши и работите се уреждат.
(втори вариант)
Сега туй е философската страна, но трябва една школа, с която
да
се занимавате,
да
правите опити.
(втори вариант)
Не само че той има желание
да
държи вратата,
да
не я отвори, но има желание всичко от пътя
да
премахне,
да
разруши,
да
чупи,
да
троши каквото срещне на пътя
си
.
(втори вариант)
Запример един жесток човек, като влезе в една къща, ще смути всичките хора, ще ги накара
да
плачат.
(втори вариант)
Мнозина,
да
кажем, имат известна дарба.
(втори вариант)
И като страдат хората, нему му е приятно.
(втори вариант)
Но една дарба в човека не може
да
се развива без любов.
(втори вариант)
И по някой път туй, което вие наричате злорадство, ви е приятно, когато някой страда, когото вие не обичате.
(втори вариант)
И една дарба не може
да
се прояви, трябва
да
имаш едно външно отрицание.
(втори вариант)
Че като го видите, че страда, тъй мехлем ви пада на сърцето.
(втори вариант)
Хубаво е онзи, който страда, но законът е, че един ден може върху вас
да
дойдат същите страдания.
(втори вариант)
А злото ще го поставиш като една външна възможност, за
да
проявиш туй, което искаш.
(втори вариант)
Не е лошо човек, че страда.
(втори вариант)
Някой път, за
да
прокараш една своя идея, ти се караш.
(втори вариант)
Щом е жесток, той трябва
да
страда.
(втори вариант)
Туй е един външен метод, за
да
прокараш един свой възглед, ще викаш: „Какво мислите вие?
(втори вариант)
Сега страданието е един метод за омекотяване.
(втори вариант)
“ А вътре имаш желание
да
го търпиш.
(втори вариант)
Страданието е потребно за омекотяване на всички ония противоположни чувства, които носят особен характер.
(втори вариант)
Но вътре имаш намерение
да
му втълпиш.
(втори вариант)
И чувствата, в които няма мекота, – страданията са един метод за омекване на тия чувства.
(втори вариант)
Този човек ще те слуша, ще ти благодари.
(втори вариант)
Всички ония хора, които са груби трябва
да
страдат.
(втори вариант)
Защо
да
не кажете, че е добър?
(втори вариант)
Отвън човек не може
да
бъде мек.
(втори вариант)
Гледате някой човек така отвънка, така усмихнат, но онзи физиономист като погледне устата му, крайните ъгли на устата, после, ако погледнете към мигачите, към очите му, към края има нещо, което показва много голяма грубост.
(втори вариант)
Аз говоря за оная мекота, вътрешна доброта трябва
да
има човек.
(втори вариант)
Някой път трябва
да
гледате човека в очите.
(втори вариант)
И ако човек допусне злото
да
влезе в сърцето му, той върви по един наклон, него го очаква вече нещастие и той всичко може
да
изгуби.
(втори вариант)
Някой така
си
свил очите, че ти четеш един подигравателен характер, едно презрение, всичко туй.
(втори вариант)
Злото винаги трябва
да
се държи отвънка.
(втори вариант)
Пък някой път тъй се мърдат устата му, изкривяват се на едната и другата страна, което лицето иска
да
каже: „Аз пет пари не давам, аз
си
имам свой път.“
(втори вариант)
Е, питам сега, след като умре един човек, той
си
запазва пак същия характер.
(втори вариант)
Отвътре
да
служиш на доброто, не
да
го държим ние, а отвънка
да
служим на злото.
(втори вариант)
Човек толкова пъти е умирал и като се прероди, пак носи същите склонности.
(втори вариант)
И като четете посланията на апостол Павел към римляните, той казва: „Намирам този закон, че в
себе
си
с плътта
си
служа на греховния закон, а с духа
си
служа на закона на любовта тъй.
(втори вариант)
Няма какво, отвънка ще служите с плътта
си
на греховния закон.
(втори вариант)
Но дайте му богатство, той пак остава същият.
(втори вариант)
Болен като е, той обещава
да
се изправи, но като оздравее, той пак се забравя.
(втори вариант)
Можеш
да
се откажеш
да
служиш.
(втори вариант)
То е за мъдреца
да
познава
себе
си
.
(втори вариант)
Нали знаете, някой път някой човек може
да
ви даде хляб.
(втори вариант)
Сега може
да
се спрете върху факта, защо е така направен светът.
(втори вариант)
Не обичате човека, аз съм виждал някои хора, като им дадеш хляб, някой човек, когото те не обичат, че го мокрят хляба, стържат го.
(втори вариант)
Защото не можеше
да
бъде направен другояче.
(втори вариант)
И ако някой може
да
мисли другояче, нека даде един план.
(втори вариант)
Сега аз искам
да
ви наведа, някои от вас сте дошли до едно противоречие.
(втори вариант)
Нали знаете онази поговорка, дето се явили при Бога трима с три прошения: един керемидчия, един зарзаватчия – градинар, и две дами.
(втори вариант)
Те се явили пред Господа,
да
направи времето, тъй както те искат.
(втори вариант)
Керемидчиите искали сухо време,
да
им съхнат керемидите, зарзаватчиите искали често
да
пада дъждец, а дамите искали тъй по някой път
да
бъде облачно времето, че
да
не ги гори по лицата им.
(втори вариант)
Като седне някой
да
ми разправя, че едно време бил по–добър, той не разбира закона.
(втори вариант)
Той
си
мисли, че е по–добър.
(втори вариант)
Керемидчиите казали: „Не съхнат керемидите ни.“ После дамите и те се оплакали, казват: „Не можем
да
излезем навънка от дъжд.“ Тогава Господ ги изпратил с неразрешени резолюции.
(втори вариант)
Казва – който иска сухо време, на дамите казал в Египет
да
идат, на зарзаватчиите казал – на земята има места, дето много вали дъжд, в тропическите места вали дъжд по 3–4 месеци.
(втори вариант)
И те са по–добри станали, само че в тях злото е било голямо, а сега светлината е по–голяма, ние виждаме злото у тях.
(втори вариант)
И те не могат
да
се задоволят освен в тази форма, която имате сега.
(втори вариант)
Запример един физиономист като ти погледне лицето, той веднага ще види, че има много работи, с които ти трябва
да
се справиш.
(втори вариант)
И казвам сега, през живота
си
човек трябва
да
разбира – има едно състояние, дето човек се дразни.
(втори вариант)
Аз разбирам разбиране, когато човек почне
да
мисли и може
да
прилага.
(втори вариант)
Тогава, който и
да
му говори, не иска никой
да
му говори.
(втори вариант)
То е така, някой път човек се намира в едно положение, че никой не иска
да
му говори, нито
да
го корят, нито
да
го хвалят.
(втори вариант)
Някой път казвате – човек може
да
обича всичките хора.
(втори вариант)
Иска
да
бъде сам.
(втори вариант)
Или някой път казваме – човек трябва
да
взема и
да
дава.
(втори вариант)
А се случи, него ден дойде някой, иска
да
ти разправи нещо.
(втори вариант)
В природата има малко опити.
(втори вариант)
Ако ти вземеш най–първо
да
дишаш, вдишаш въздуха, то е вземане от Бога.
(втори вариант)
Но ако туй, което
си
взел в дробовете
си
, не искаш
да
го дадеш навънка, а задържаш го дълго време, ти ще се умориш.
(втори вариант)
Значи, след като
си
задържал този въздух дълго време, най–после ще го дадеш.
(втори вариант)
И после пак ще вземеш, и пак ще дадеш.
(втори вариант)
Аз излизам вънка, казвам: „Работа имам.“ „Моля, моля, ще бъдете тъй добри
да
ме изслушате само за пет минути, и бързам.“ Казвам: „Ще имате пет минути.“ Пращам го в стаята
си
, сяда той и почва
да
ми говори.
(втори вариант)
И аз
си
турих всичкото търпение
да
слушам петте минути кога ще минат.
(втори вариант)
Ще даваш и ще вземаш.
(втори вариант)
Ако не вземеш, ще умреш, пък ако не даваш – ще се удушиш.
(втори вариант)
Казва някой: „Аз мога
да
живея и без
да
взема.“ Не можеш.
(втори вариант)
Пък ако не даваш, ще се задушиш.
(втори вариант)
Хайде сега
да
излезем на разходка.“ Хубаво опитах търпението
си
.
(втори вариант)
Значи ще вземаш и ще даваш.
(втори вариант)
Сега се явява едно трето положение в дишането, което трябва
да
оправи нещата.
(втори вариант)
И аз с всичкото внимание учих философия.
(втори вариант)
Ти
си
взел чистия въздух от Бога.
(втори вариант)
Че ако не бях го слушал, как ще ви разправям много работи и как щях
да
стана философ?
(втори вариант)
И след като
си
го държал дълго време, ти
си
го опетнил, нечист е станал.
(втори вариант)
Та мъчно е
да
слуша човек.
(втори вариант)
В замяна на туй, когато издишаш навънка, трябва
да
отправиш мисълта
си
към Бога.
(втори вариант)
Имайте търпението
да
слушате.
(втори вариант)
И
да
изкажеш с този нечистия въздух,
да
кажеш: „Господи, благодаря ти за онова, което ми даде.“ Че как тъй?
(втори вариант)
При всяка вдишка, като издишаш,
да
кажеш: „Господи, благодаря ти за онова, което ми даде.“ Ще издишаш и ще благодариш на Господа.
(втори вариант)
Казвате: „Трябва
да
взема
да
го изхвърля този човек.“ Пък този човек се въодушевлява.
(втори вариант)
Колкото аз искам
да
го изхвърля, той се въодушевлява.
(втори вариант)
И много хора се разболяват, понеже не казват „благодаря“.
(втори вариант)
И той само гледа дали се дразня.
(втори вариант)
Аз гледам сега вътре, отвънка туй, което става, аз го зная, но вътре съм спокоен, казвам: „Не се безпокой, няма нищо.“
(втори вариант)
Някой път и на вас могат
да
се случат неприятности.
(втори вариант)
НАГОРЕ