НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
702
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
702
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Човек трябва
да
се убеди, че той е господар на своята съдба.
Ако искаш някога
да
докажеш истината, ти ще
си
създадеш голяма беля.
– Може
да
се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва
да
предава.
За
да
стане господар, той трябва
да
бъде чист в своите мисли и желания,
да
стане едно с Бога.
Ако влезеш в съдебната зала
да
свидетелствуваш, че еди-кой
си
има
да
дава на еди-кого
си
, на едного ще угодиш, на другиго ще станеш неприятел.
Казано е при това: Даром
си
взел, даром трябва
да
дадеш.
Всеки ден като ставаш, ти трябва
да
знаеш има ли Господ или не,
да
чуваш тихия глас на баща
си
, който ти говори.
Ако не можеш нищо
да
дадеш, тогава нито ще искаш
да
те целуват, нито ти ще целуваш – нищо повече.
И това трябва
да
ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свет, няма какво
да
работи.
Аз не говоря за онази традиционна целувка, каквато е в Русия.
– Не, тогава има смисъл
да
работиш, именно, като чуваш гласа на баща
си
, който ти казва: Много добре работиш, синко.
Там като се срещат, особено на Възкресение, на Великден, всички се целуват.
Тогава е приятно
да
чуваш гласа на майка
си
, на своите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята.
С това те искат
да
покажат, че и богати, и сиромаси, и учени, и прости, са равни помежду
си
.
Но
да
останеш сам, майка ти
да
не ти пише, баща ти
да
не ти пише, братята и сестрите
да
не ти пишат,
да
останеш сам всред този остров – земята, тогава само ще видиш колко е тежък животът на земята.
Че хората са се били през 1914 година, за това няма какво
да
се говори.
Има един начин, по който вие можете
да
получавате от близките
си
писма.
Вашата погрешка седи в това, че вие докато сте на този свет, не обичате често
да
пишете писма на вашите близки.
Ние не трябва
да
се месим в чуждата работа.
Това са най-благоприятните условия, при които човешката душа трябва
да
расте и
да
се развива.
Нали говорим за свободата.
И вие трябва
да
знаете, че всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в
себе
си
, понеже цялото човечество, това са разумни души, свързани в едно цяло.
И когато трябва
да
пишете писма за онзи свет, извинявате се, че нямате време.
Всеки има право
да
вярва в каквото иска.
И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души.
Някой казва: Нямам време, даже пет минути не ми остават свободни
да
се помоля на Бога.
Друг пък казва, че и той нямал време
да
се моли, но един ден, като го взели в участъка и го държали половин час, през всичкото време се молил.
Дотогава, докато човек държи едно верую само за
себе
си
, ние не трябва
да
се месим в неговия живот.
Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду
си
, ще се поправят.
Значи тогава намерил време
да
се моли.
Той
си
държи това верую за
себе
си
, колкото и противоречиво
да
е това гледище.
Няма по-красиво, по-възвишено нещо от това, човек
да
има общение с онзи възвишен свят,
да
чуе тихия глас на Баща
си
, не тихия, но музикалния глас на Баща
си
, като му проговори веднъж,
да
му светне в ума и в съзнанието.
Обаче, щом почне
да
го налага на другите хора, които също
си
имат свое верую, те почват
да
го ограничават.
Тогава и техните чувства и способности ще назреят и хората няма
да
имат нужда
да
се убеждават дали някой говори право или не.
– Няма какво
да
ви убеждавам дали говоря право или не.
Желая на всички ви
да
чуете този глас на вашия Баща.
Всички вий трябва
да
чувствувате това.
Но
да
търсите някой посредник, който
да
отиде вместо вас
да
ви извинява за погрешките.
Сега ако река
да
обяснявам тези работи, за пример,
да
речеш
да
уреждаш работите в едно семейство, ако станеш приятел на мъжа, ще станеш враг на жената, или обратно.
Като ви погледна само, аз зная вече дали вий ме слушате или не и как ме слушате.
Не, вие сами ще
си
напишете писмото.
Едновременно на двамата не можеш
да
бъдеш приятел.
В дадения случай, когато говоря, аз говоря по съвсем други съображения от тези, които вий предполагате.
Ще спорят едно семейство мъжът и жената кой от двамата
да
управлява.
Казвате: Трябва
да
се говори.
Напишете едно писмо от три думи, които
да
бъдат като три семенца.
Този спор естествено изпъква, защото в един дом все трябва
да
управлява един.
–
Да
, понякога човек трябва
да
говори, той е като един извор, който излиза от планината, и трябва
да
има место
да
мине.
Посадете тези семенца, че след няколко години
да
дадат своите добри плодове.
Днес минава за меродавно мнението, че мъжът трябва
да
управлява.
Той може или
да
заобиколи, или
да
върви направо, а може
да
прави и много извивки.
Най-после, той трябва
да
се върне пак в морето.
Не, само три думи напишете, но
да
хванат место.
Една млада мома вървела подир един богат момък, който решил
да
се самоубие.
Когато бащата роди няколко деца, какво трябва
да
ги прави?
Така ще се създадат големи злини на хората.
Отивал към реката
да
се дави, не намирал смисъл в живота.
Каква нужда има бащата
да
управлява децата
си
?
Естествен път е всеки човек трябва
да
говори.
В това време, когато се готвел
да
се хвърли във водата, момата го настигнала и тихо на ухото му пошепнала една дума.
Това може
да
е малко противоречиво.
Той веднага се усмихнал, погледнал момата и се отказал от намерението
си
да
се дави.
Казвате: Ами нали този баща трябва
да
управлява децата
си
?
Каквато и
да
е била тази дума, но тя била в състояние
да
произведе в душата на този момък такъв обрат, какъвто нито една от книгите на най-видните философи не са могли
да
произведат.
Една дума на тази млада мома може
да
произведе в душата на този момък цел преврат и той каза: Разбирам сега смисъла на живота, има защо
да
се живее.
След няколко часа всичко изсъхва.
Вземе го някой, навие го, но после му вижда погрешката.
Но от такова говорене трябва
да
се пазите.
Това, което у нас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва
да
уповавате.
Това изкуство хората не го знаят и не могат правилно
да
го прилагат в живота
си
.
Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва
да
уповавате всякога.
Бащата всеки ден навива сина
си
: навие го, подир малко той тръгва назад.
Но всички трябва
да
дойдете до естествено положение, дето се развиват човешките чувства.
И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастие на човешкия живот.
Човешкият ум трябва
да
дойде на помощ.
Цял живот го курдисва работата,........... Това показва, че хората имат отношения помежду
си
, но те трябва
да
знаят какви са първичните им отношения.
В какво отношение то трябва
да
дойде на помощ?
Ти имаш два крака, но трябва
да
знаеш, че имаш отношения към краката
си
.
Ако във вашия ум дойдат трезви мисли, вий винаги ще можете
да
се съедините с разумните хора.
С тези крака ти трябва
да
се обхождаш разумно и
да
им заповядваш разумно, защото ако не им заповядваш разумно, един ден те могат
да
се откажат
да
ти служат.
Мога
да
ви преведа ред примери за това.
Кракът ще каже: Не се мърдам от местото
си
.
Съществуват даже и статистики по този въпрос.
При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички.
Кракът казва, че не се мърда.
Обаче, случвало се е
да
дойде при него някой беден ученик,
да
учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма.
Един ден и стомахът може
да
откаже.
Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари.
Туряш му храна, той се отказва, не иска
да
работи.
Защо този учител предава без пари на този ученик?
Можете
да
викате, колкото искате лекари, но какво ще правите?
В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори.
Стомахът е господар на положението.
Човек трябва
да
знае разумно
да
се отнася.
А от даровития той печели.
Та добре е в света
да
срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек,
да
придобиеш нещо от него.
Добре е
да
срещнеш и силен човек в света.
И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца.
Кой е силен човек?
– Който може
да
ти предаде сила, а не който може
да
те уплаши.
Този, който може
да
ти предаде малко сила е благословение за тебе.
Ти трябва
да
благодариш за това.
Хубаво е понякога
да
срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве.
Добре е
да
срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в
себе
си
, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва
да
бъдеш от посредствените ученици,
да
очакваш
да
ти дават,
да
мислиш, че
си
сиромах.
Те спъват Божественият порядък
да
се прояви.
Едно трябва
да
знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите.
И за
да
се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен
да
се извадят настрана човешките работи и
да
се остави само Божественото
да
функционира.
Сега искам
да
ме разберете право.
Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа
да
се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не
да
го завлада, но
да
има един постоянен копнеж
да
се развива и
да
расте.
И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно.
Щом влезе прах в часовника, той престава вече
да
върви.
Сега например, аз съм слушал мнозина
да
говорят за Любовта.
Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска
да
каже: Знаете ли, какво знание имам аз?
Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае.
Любовта не е нещо, за което може
да
се говори.
Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че
да
отговори, но може
да
вземе един инструмент и веднага
да
засвири.
Ако го пипнете по художеството, той не само може
да
говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва
да
се рисува.
Да
доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно
да
доказва някой какво нещо е огънят.
Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни.
И цел час
да
доказва, нищо няма
да
докаже.
Те имат постоянно нужда
да
ги насърчават.
Останете ли
да
ви насърчават... Аз бих желал всички
да
сте даровити и
да
нямате нужда
да
ви насърчават, отколкото
да
не сте даровити и
да
ви насърчават.
Даровит човек трябва
да
бъдеш!
Нека им се каже истината, че
да
не се заблуждават.
Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра.
Човек трябва
да
работи върху онези дарби, които природата е вложила в него.
Той не трябва
да
дава своите дарби под наем и
да
очаква отпосле
да
го насърчават.
Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва
да
се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
– Тук не може
да
се прескача, хавата не е такава.
Хубаво е
да
ви (на)сърчават, но то е до време.
За всяко нещо трябва
да
се съкрати времето.
Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава
да
ви насърчава?
С една кибритена клечка може
да
се запали огънят.
След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може
да
се говори върху запаления огън.
При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва
да
имаш една майка, която никога не умира.
Ти трябва
да
имаш един баща, който никога не умира.
Който има малко Любов, според Любовта може
да
живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие.
И младата мома в първо време се въодушевява.
Вие трябва
да
знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира.
Няма какво повече
да
философствувате.
2.
Добрият живот / Да живеете
,
УС
, София, 17.3.1935г.,
Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа.
Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва
да
има сиромаси.
Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство.
- Как
да
разберем това?
Ако сте ученици от осми клас, вие трябва
да
разбирате материята, която ви се преподава.
- Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете
да
работите с новия материал.
Който влезе в университета, той трябва
да
е свършил гимназия.
Без гимназиално образование не приемат в университета.
След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението
си
като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми
да
бъде навсякъде пръв.
За
да
бъде пръв, човек трябва
да
отговаря на две изисквания:
да
има отличен ум и добро сърце.
Няма ли тези неща, той не може
да
бъде пръв.
Укрепи ли ума и сърцето
си
, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
Върне ли се в животинското
си
състояние, човек се страхува от най-малките неща.
Когато животното се страхува, има защо
да
изпада в това състояние.
Но има ли смисъл човек
да
се страхува?
Когато детето плаче за майка
си
, която заминала за другия свят, плачът е на място.
Плачът не решава въпросите.
Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта
си
.
Те искат насила
да
заставят майка
си
,
да
им даде това, което желаят.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето
си
.
Един ден детето започнало
да
плаче,
да
вика,
да
кряска, но така, че никой не могъл
да
го смири.
Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво
да
правят.
Давали му едно нещо, друго нещо,
да
го залъжат, но то не млъквало.
Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето.
Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал
да
го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете
си
, това правел и той.
Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата
си
и започнало учудено
да
гледа, защо плаче баща му.
Най-после детето се усмихнало, престанало
да
плаче и казало на баща
си
: Много плачеш, бе татко.
За
да
престане човек
да
плаче, трябва
да
се махне обектът.
Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва
да
се изучават.
Каквото и
да
се случва в живота ви, трябва
да
го изучавате.
Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва
да
представляват предмети за изучаване,
да
знаете техния произход и влияние върху вас.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат
да
опишат, какво представлява той.
- Защо не могат
да
го опишат?
Човек може
да
опише само онова, което е опитал и разбрал.
Колкото и
да
иска
да
се произнесе за него, нищо не може
да
каже.
Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае.
Когато живее добре, човек може
да
опише, в какво се състои добрият живот.
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват
да
говорят за неща, които не познават.
Трябва ли всичко
да
знаете и
да
опитате?
Има неща, които непременно трябва
да
знаете, но има неща, които не трябва
да
знаете.
Някои обичат
да
се вслушват в лошите работи и току подават ухото
си
,
да
чуят, какво се говори между хората,
да
видят, какво правят.
Не разваляйте слуха и зрението
си
с лошите работи.
Без
да
се интересувате от злото, вие ще го познаете.
Той говори и за
себе
си
, и за коня.
Наистина, не е лесно
да
страдаш,
да
се мъчиш и
да
не можеш
да
кажеш една дума за страданията
си
.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат.
Те разправят за болките
си
, къде ги боли, как са заболели и т.н.
Ето как може
да
се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине.
Ако го болят очите, трябва
да
вземе четири капки от истината.
Няма болест в света, която
да
не може
да
се лекува.
Това са психически лекарства, които действат рационално.
Внесете в сърцето
си
няколко капки от любовта, в мозъка
си
- няколко капки от мъдростта и в тялото
си
- няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате.
Много болести се дължат на психически причини.
Ето защо, тези болести могат
да
се лекуват само по психически начин, т.е.
с психически лекарства.
Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка.
Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите.
Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва
да
държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата.
Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова.
Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот.
Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот.
Като ученици, вие трябва
да
разсъждавате правилно,
да
не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда.
Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате.
Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете
да
ги възприемете и приложите в живота
си
.
Да
се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота.
- Защото, като очаквате
да
получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма
да
го получите.
- Кой ще ни научи
да
живеем добре?
Който не живее добре, по никой начин не може
да
ви предаде добрия живот.
Не можеш
да
предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе.
Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра
да
ви учат.
Те събират около
себе
си
братя и сестри, стават техни учители и започват
да
ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят.
Едно нещо трябва
да
знаете: преди
да
събирате хора около
себе
си
, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки,
да
ги възпитате,
да
се подчиняват на Божественото начало във вас.
Ако успеете в това, тогава, без
да
събирате хората около
себе
си
, те сами ще ви търсят.
Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо
да
помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите
си
, как Бог направил първия човек.
За
да
го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце.
Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за
да
направи плет, на който
да
суши човека?
- Наистина, слушателите не трябва
да
задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва
да
говорят за неща, които не знаят.
Изобщо, човек трябва
да
говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил.
Той трябва
да
учи хората само тогава, когато той сам е учен.
- Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света?
Четете, изучавайте нещата, но стремете се
да
ги проверявате по външен и вътрешен път,
да
не изпадате в противоречия.
Една млада мома минавала за глупава между познатите
си
, които се мислели за многознаещи.
Хващала ги, укротявала ги, играела
си
с тях.
Един ден тя скрила една змия в ръкава
си
и като се срещнала с познатите
си
, пуснала змията между тях.
Като я видели, всички се разбягали от страх.
- Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи.
Донесох ви един екземпляр
да
го изучите, а вие бягате от него.
Представете
си
, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание.
Трябва ли
да
се страхувате от лошите мисли, чувства и желания?
И те могат
да
се възпитават, както и змията.
В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести.
Всяко лошо и страшно нещо крие в
себе
си
някакво добро, но трябва
да
знаете, как
да
го използвате.
Значи, човек трябва
да
се кали,
да
стане търпелив.
Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има.
Следователно, стремете се
да
разбирате нещата правилно,
да
не кажете като Соломон, че всичко е суета.
Не оставяйте мъчнотиите
си
на другите, те
да
ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им.
Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета.
Мъчнотиите крият в
себе
си
известни богатства, от които не трябва
да
се лишавате.
Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни.
Водата, т.е.
животът носи в
себе
си
условия за превръщане на лошите работи в добри.
На каквито мисли, чувства и желания
да
се натъквате, те са на мястото
си
, имат велико предназначение.
Ако не знаете, как
да
ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях.
Вие се лишавате от възможността
да
изпълните своето предназначение на земята.
Ето защо, каквото и
да
ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте.
Каквито мисли и чувства
да
ви посещават, не ги отхвърляйте.
Човек гради бъдещия
си
живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е.
Като ги изучавате, вие придобивате знание
да
подреждате нещата, т.е.
да
поставяте всяко нещо на мястото му и
да
градите бъдещето
си
.
Сега, както и
да
се говори на хората, те могат
да
разберат нещата, само когато ги живеят.
Много може
да
им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат
да
разберат.
Не можете
да
предадете на човека нещо, което вие сами не знаете.
Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато".
Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато.
Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък,
да
ги изпитате.
За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете
да
ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
Дръжте в ума
си
мисълта: никой не може
да
ви обича за това, което не сте.
Могат
да
ви обичат за това, което сте.
Не можете
да
дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният.
Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек?
- Защо на мене не давате същата цена?
Ти още не
си
се мъчил, не
си
работил, затова не може
да
имаш голяма цена.
Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете,
да
се справяте с мъчнотиите и страданията.
Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
Сега, искам
да
запомните следните мисли:
да
имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки.
Не е важно толкова
да
правите добро, колкото
да
имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които
да
вървите в правия път.
Само по този начин можете
да
бъдете благоприятни за окръжаващите и
да
имате приятели.
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора.
И тъй, за
да
познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари.
При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота.
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш.
Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със
себе
си
и с окръжаващите.
- Не знаеш
да
хвърчиш като птиците.
- Така е, отговорил Соломон, не мога
да
хвърча.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете -
да
живеете добре.
Няма по-велико изкуство в живота от това,
да
живееш добре.
Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии.
Така всеки може
да
стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно.
Каквито красиви имена
да
давате на този човек, не може
да
го направите светия.
Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае
да
живее добре.
При всички случаи на живота той знае, как
да
постъпва.
Обаче, добрият и съзнателен живот могат
да
направят човека светия.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата
си
на земята и се готвел
да
се моли на Бога.
- Моля се, изпълнявам дълга
си
.
- Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари.
Вместо
да
благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш
да
ти дава - все ще намериш какво
да
искаш.
Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска
да
му даде нещо и после
да
се хвали, че богатият го облагодетелствал.
Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува.
В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още
да
Му се помолят, Той им дава нужното.
Значи, нищо друго не ви остава, освен
да
отворите скритите
си
стаички - затворените
си
куфари, и
да
видите, какво има там за разработване.
Няма нещо, което не е дадено на човека.
Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво
да
се моли - всичко му е дадено.
Той трябва само
да
работи,
да
използва даденото.
Да
се моли човек на Бога, това значи,
да
влезе в общение с Него, без
да
изнася своите нужди.
Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо
да
разправяш на всички.
Важно е в него
да
живее Бог.
В една американска църква проповедникът излязъл на амвона
да
говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден,
да
му се помогне по някакъв начин.
Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел
да
омилостиви сърцата на богатите членове на църквата.
В края на краищата, той събрал една сума за бедния
си
събрат в Христа и му я предал.
Аз сам бях в състояние
да
му помогна.
Не беше нужно
да
раздвижваш цялото събрание за такава сума.
Достатъчно беше
да
ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за
да
дам една голяма сума.
При това, само той не е сиромах.
Може сега
да
ми кажете: „Как
да
го разберем?
(втори вариант)
И това е една права максима.
(втори вариант)
“ Ред години аз съм се учил
да
го разбирам, едва го разбрах.
(втори вариант)
Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава?
(втори вариант)
Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все
си
остане дете.
(втори вариант)
Ще ви оставя
да
го разберете.
(втори вариант)
Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг
да
ги решава, тогава благото друг ще го яде.
(втори вариант)
В осмия клас трябва
да
има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас.
(втори вариант)
И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш
да
разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе.
(втори вариант)
Никога не се позволява невежи
да
влязат там.
(втори вариант)
Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че
да
се позачерви малко.
(втори вариант)
Те са свършили седмия клас, че
да
влязат в осмия клас.
(втори вариант)
В университета трябва
да
влязат онези, които са свършили гимназията.
(втори вариант)
Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се.
(втори вариант)
Мислите са поставени на мястото
си
и желанията, поставени на мястото
си
, те са предназначени за нещо.
(втори вариант)
И ако ние не знаем как
да
ги употребим, ще създадем някоя неприятност за
себе
си
.
(втори вариант)
И всички хора са повикани, направени, като работят,
да
знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после
да
знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете
да
живеете.
(втори вариант)
От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот.
(втори вариант)
Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания.
Да
.
(втори вариант)
Сега ще кажете „Ону
да
билирми.“ Разбирам.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора.
(втори вариант)
Аз съм гледал умни хора.
(втори вариант)
Някой път не може
да
разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия.
(втори вариант)
Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може
да
разреши въпроса, а двете деца го разрешават.
(втори вариант)
Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е.
(втори вариант)
Не може
да
ти се разправи какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Не може
да
ти се разправи какво нещо е мъдростта.
(втори вариант)
Може
да
ти се говори за мъдростта.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва
да
бъде пръв, нали?
(втори вариант)
И може
да
ти се разправи,
да
ти се говори за онова, което не знаеш.
(втори вариант)
Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва
да
бъде.
(втори вариант)
Много пъти съм виждал – някой иска
да
ме убеди, той
си
мисли нещо, вярва в нещо, иска
да
ме убеди в туй, което той вярва.
(втори вариант)
За
да
поправи пътя
си
, пръв трябва
да
иде на фурната за хляб.
(втори вариант)
Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш.
(втори вариант)
Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато.
(втори вариант)
„Как може
да
бъде?
(втори вариант)
За
да
бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва
да
пази,
да
изпълни – един отличен ум и едно добро сърце.
(втори вариант)
“ Дай го сам.
(втори вариант)
Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш
да
бъдеш.
(втори вариант)
Изваждам
си
моя пробен камък.
(втори вариант)
Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти
си
на опашката останал.
(втори вариант)
Разколебае ли се умът ти, ти
си
останал назад.
(втори вариант)
Ето виждаш.
(втори вариант)
Трябва
да
знаете, че всеки ден човек се повръща.
(втори вариант)
Не всичко, което лъщи, е злато.
(втори вариант)
В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли.
(втори вариант)
Някой път е много мъчно
да
се обясни как се повръща той в своето животинско състояние.
(втори вариант)
Животното има защо
да
се смущава.
(втори вариант)
Детето без майка
си
има защо
да
се смущава.
(втори вариант)
На тях не може
да
се разчита.
(втори вариант)
Да
кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо
да
плаче.
(втори вариант)
Не могат
да
ви обичат за това, което не сте.
(втори вариант)
Плачът на детето ни най–малко няма
да
улесни работите.
(втори вариант)
Могат
да
ви обичат само за това, което сте.
(втори вариант)
И като му даде майката, и то престане
да
плаче.
(втори вариант)
Едно дете не могли
да
го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче.
(втори вариант)
Не може на един прост камък
да
се даде тази цена, както на скъпоценния камък.
(втори вариант)
– И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете.
(втори вариант)
Казва: „Защо на него даваш такава цена?
(втори вариант)
Той сяда, и каквото то прави, и той го прави.
(втори вариант)
“ Давам, защото заслужава.
(втори вариант)
Турило
си
то ръцете на очите и плаче, плаче.
(втори вариант)
„Ама на мене защо не даваш?
(втори вариант)
И той
си
турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и
си
търка очите с ръцете, както детето.
(втори вариант)
Сега детето
си
вдига очите, чува – и друг плаче.
(втори вариант)
Ти още не
си
се мъчил.
(втори вариант)
Детето спира
да
плаче, гледа защо плаче другият?
(втори вариант)
Онзи продължава
да
плаче.
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ
да
ме е създал такъв?
(втори вариант)
Как тъй
да
ме направи?
(втори вариант)
“ Казвам, не
си
се мъчил още.
(втори вариант)
То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой
да
плаче, тъй както него.
(втори вариант)
Например вие нямате понятие какво нещо е страдание.
(втори вариант)
То
си
отваря очите,
да
види нещо ново, изведнъж заинтересува се.
(втори вариант)
Вашите страдания са такива детински.
(втори вариант)
Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва
да
бъдат един обект за една наука.
(втори вариант)
Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата.
(втори вариант)
Каквото и
да
ти се случи в живота, то е предмет за изучаване.
(втори вариант)
А сега е на мода това.
(втори вариант)
За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване.
(втори вариант)
Каквото и
да
ти се случи.
(втори вариант)
Сега не чакат
да
се скъса, а оставят дупки.
(втори вариант)
Сега оставят две малки дупчици постоянно
да
има проветряване, постоянно
да
циркулира въздухът.
(втори вариант)
Например трябва
да
разграничите една мисъл.
(втори вариант)
Има неща, от които идат вашите страдания.
(втори вариант)
Запример вие не искате никой
да
знае вашите
(втори вариант)
Сега например, ако на вас ви се даде
да
дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо
да
го опише някой.
(втори вариант)
погрешки. И вие се пазите никой
да
не знае.
(втори вариант)
Някой може
да
ми каже, че може
да
опише добрия живот.
(втори вариант)
И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой
да
не знае тази работа.
(втори вариант)
Аз
си
мълча.
(втори вариант)
Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние
да
го разберат.
(втори вариант)
Всички знаят.
(втори вариант)
Един ангел не може
да
разбере как човек греши.
(втори вариант)
Той може
да
схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна.
(втори вариант)
Е, те горе са добри, нищо няма
да
кажат, а тези долу са брътвановци, те
да
не знаят.
(втори вариант)
И действително, че няма защо
да
ни знаят прегрешенията.
(втори вариант)
Някой казва: „Някои неща искам
да
ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш.
(втори вариант)
Но в
себе
си
не трябва – аз правя голяма пакост на
себе
си
, като имам едно прегрешение.
(втори вариант)
По–добре
да
не знаеш.
(втори вариант)
И аз ни най–малко не искам
да
зная за туй прегрешение, но като правя усилие
да
скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него.
(втори вариант)
Няма защо
да
ги научиш.
(втори вариант)
Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него
да
го скрия.
(втори вариант)
Ти в дадения случай не можеш
да
знаеш какво нещо е добрият живот, ако не
си
го опитал.
(втори вариант)
Можеш
да
опишеш един живот, който
си
живял, можеш
да
опишеш само туй, което
си
живял.
(втори вариант)
И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш
да
го опишеш.
(втори вариант)
Казваш: „Никой
да
не знае.“ И постоянно мислиш за него.
(втори вариант)
Ама пари
да
имаш, деца
да
имаш, и това не е добрият живот.
(втори вариант)
Всеки
си
има нещо ценно и мисли за него.
(втори вариант)
Ама, това
да
имаш, онова
да
имаш, къщи
да
имаш, то е друго, това не е добрият живот.
(втори вариант)
Ти имаш навик – попийваш
си
винце.
(втори вариант)
Дойдеш донякъде, казваш: „
Да
има една чашка.“ В ума ти е това.
(втори вариант)
Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „
Да
се почукнем.“ Ти
си
въздържател, но хайде,
да
се почукнем.
(втори вариант)
“ „Трябва
да
го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога
да
го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем.
(втори вариант)
Въздържател
си
и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва
да
бъде фанатик.“
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал,
да
го забравите.
(втори вариант)
Някои неща трябва
да
ги знаем, пък за някои неща трябва
да
благодарим на Бога, че не ги знаем.
(втори вариант)
И само едно
да
остане в ума ви.
(втори вариант)
Сега ще дойде някой, иска
да
разправи за греховете
си
.
(втори вариант)
Че като птиците не знаете
да
хвъркате.
(втори вариант)
Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам
да
ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество.
(втори вариант)
Може
да
ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н.
(втори вариант)
В стремежа
си
трябва
да
имате прави мисли, за
да
бъдете благоприятни на Бога.
(втори вариант)
Казвам: „Не ми описвай това, не искам
да
зная.“ „Ама
да
ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат.
(втори вариант)
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури
си
ухото,
да
чуе нещо.
(втори вариант)
Той уж ходи, а слуша,
да
чуе нещо.
(втори вариант)
И след като
си
чул, какво ще спечелиш?
(втори вариант)
Ако искате
да
вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
(втори вариант)
Аз пък, без
да
слушам, тия работи ги зная.
(втори вариант)
Вие искате
да
знаете дали сте угодни на Бога.
(втори вариант)
Че как ще знаете дали сте угодни на Бога?
(втори вариант)
Конят
си
мълчи.
(втори вариант)
Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма
да
ви хване.
(втори вариант)
Комари няма
да
ви хапят и мухите също, и треска няма
да
имате.
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието.
(втори вариант)
И тогава ще знаеш, че не
си
благоугоден на Бога.
(втори вариант)
Щом влезе една въшка в главата ти, ти не
си
благоугоден на Бога.
(втори вариант)
Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко.
(втори вариант)
Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден
си
на Господа.
(втори вариант)
Мълчи, докрая той няма
да
говори нищо.
(втори вариант)
Щом нечистотата не бяга от тебе, не
си
благоугоден на Бога.
(втори вариант)
Щом калта бяга от тебе, угоден
си
на Бога, щом се лепи на тебе, не
си
благоугоден.
(втори вариант)
Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска
да
проговори, и ти почнеш
да
говориш за коня.
(втори вариант)
Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот.
(втори вариант)
Да
кажем, вас ви боли кракът.
(втори вариант)
Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще
си
извади кърпата, ще
си
изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче.
(втори вариант)
И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще
си
извади кърпата, ще
си
изчисти обущата.
(втори вариант)
Разправяте на всички хора.
(втори вариант)
Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може
да
се заразите, може
да
умрете.
(втори вариант)
Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх.
(втори вариант)
Как
да
ви уча на нея?
(втори вариант)
Та казвам, човек някой път, макар и беден
да
е, но
да
са чисти обущата му –
да
бъде справедлив, това значи чисти крака.
(втори вариант)
Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат
да
се лекуват.
(втори вариант)
Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре.
(втори вариант)
Ти най–първо ще се постараеш психически
да
отстраниш туй неспокойство от ума.
(втори вариант)
Няма
си
друга причина за това.
(втори вариант)
Има една психическа страна.
(втори вариант)
При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи.
(втори вариант)
Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва
да
проучвате мислите и желанията на хората, които те имат.
(втори вариант)
Всяка една мисъл носи или благо, или отрова.
(втори вариант)
Вие не може
да
мислите, без мисълта
да
се отрази на тялото ви.
(втори вариант)
Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум.
(втори вариант)
Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце.
(втори вариант)
И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията.
(втори вариант)
Сега, не искам
да
внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи?
(втори вариант)
Сега мога
да
изучавам другите неща.
(втори вариант)
Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете.
(втори вариант)
В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в
себе
си
, той ни ползва.
(втори вариант)
Всичко е на вас известно.
(втори вариант)
Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону
да
билир ми“ – и туй го зная.
(втори вариант)
„Трябва
да
се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш
да
научиш един
(втори вариант)
Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону
да
билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?
(втори вариант)
човек
да
живее добре.
(втори вариант)
“ „Не знаеш
да
хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как
да
хвъркам.“ Всичко знаел, само
да
хвърка не знаел.
(втори вариант)
За
да
ви науча
да
живеете добре, аз трябва
да
живея добре.
(втори вариант)
Аз никога не мога
да
ви науча
да
живеете добре, ако аз не живея добре.
(втори вариант)
Не знаеш
да
хвъркаш като птиците.
(втори вариант)
Никога не можеш
да
предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе.
(втори вариант)
Ако ти не го живееш, не можеш и
да
го предадеш.
(втори вариант)
Всичко друго знаете, само не знаете как добре
да
живеете.
(втори вариант)
Как можеш
да
го запознаеш с това, което не е у тебе.
(втори вариант)
Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка.
(втори вариант)
И признава, че всичко знае, но
да
хвърка, не знае човек.
(втори вариант)
Сега, който казва, че знае
да
живее, той не разбира живота.
(втори вариант)
Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците.
(втори вариант)
Да
знаеш
да
живееш, то е най– великото изкуство.
(втори вариант)
Ние живеем, както всички хора живеят.
(втори вариант)
Ти
си
сиромах, не можеш
да
свържеш двата края, пари нямаш.
(втори вариант)
Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около
себе
си
сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги.
(втори вариант)
Много хубаво е това, но всички тези, които
си
събрал около
себе
си
, ще знаят толкова, колкото ти знаеш.
(втори вариант)
Той с всичко разполага.
(втори вариант)
Нищо не можете
да
го съдите.
(втори вариант)
Преди
да
съберете хората отвънка, вие искате
да
съберете хората около вас, тя е последна работа.
(втори вариант)
Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам
да
зная.
(втори вариант)
Благодарим за такъв светия.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка.
(втори вариант)
Та всеки може
да
стане такъв светия.
(втори вариант)
Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте,
да
си
направи плет?
(втори вариант)
Аз като казвам „светия“, разбирам
да
не
си
в лишение,
да
знаеш как
да
живееш.
(втори вариант)
Не е работа на него, но не била работа и на проповедника
да
разправя как направил Господ човека.
(втори вариант)
И светията е светия, понеже знае как
да
живее.
(втори вариант)
Щом знаеш как
да
живееш, ти
си
светия.
(втори вариант)
Щом не знаеш как
да
живееш, ти не
си
светия.
(втори вариант)
Ама можеш
да
носиш красиви имена, че можеш
да
се молиш, молиш се много.
(втори вариант)
Някои пък, които тълкуват, искат
да
кажат, че Мойсей тъй го видял.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман
си
турил тоягата и се моли.
(втори вариант)
Казва: „Ону
да
билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще
си
изпълня дълга.“ „Никакъв дълг.
(втори вариант)
Сега отиваш
да
се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо.
(втори вариант)
Ти
си
имаш едно тълкувание.
(втори вариант)
Не отиваш
да
благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш
да
му се молиш.
(втори вариант)
Мойсей трябва
да
дойде и той
да
каже как е.
(втори вариант)
И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки
да
те врънка някой просяк,
да
върви подире ти и
да
ти врънка.
(втори вариант)
И след туй
да
каже: „Аз се много разговарях с него.
(втори вариант)
Сега и вие пак ще ми кажете „Ону
да
билирми.“ То е едно положение, от което трябва
да
се излезе.
(втори вариант)
Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
(втори вариант)
От кое трябва
да
излезем и в кое трябва
да
влезем?
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам
да
изнеса една стара философия, върху която са ни казвали
да
се молим все за материални работи.
(втори вариант)
И всичките ни молби все за материални работи са.
(втори вариант)
Аз виждам, защото лошото го има, ние как
да
излезем навънка от това място.
(втори вариант)
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди
да
съм се молил, Господ всичко ми е дал.
(втори вариант)
Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди
да
съм се молил за нещо, той всичко ми е дал.
(втори вариант)
Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава.
(втори вариант)
Пък няма какво
да
се моля на Господа,
да
ми даде ново.
(втори вариант)
Та един ден и тя искала
да
им даде един урок.
(втори вариант)
Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че
да
зная какво ми е дал.
(втори вариант)
И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя
си
стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо.
(втори вариант)
Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне
да
маха с ръцете
си
насам–нататък, мисли – ще оправи света.
(втори вариант)
Взела
си
един ден една голяма змия, тъй я увила на
себе
си
и влиза с нея при тях.
(втори вариант)
Маха ръцете
си
.
(втори вариант)
И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън.
(втори вариант)
„Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден
да
му съберат малко пари.
(втори вариант)
Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо
да
ходиш толкова
да
смущаваш всичките хора, до мен
да
беше дошъл, само
да
ми прошепнеш, аз щях
да
уредя работата.
(втори вариант)
“ „Донесох ви един екземпляр,
да
го изследвате.“ Туй е Божия работа.
(втори вариант)
Та само той ли е сиромах.
(втори вариант)
Изгубихме
си
времето.“ Ей, той навежда доказателства.
(втори вариант)
И змията например, каквото и
да
кажете за нея, змията се много привързва.
(втори вариант)
Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса.
(втори вариант)
Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах.
(втори вариант)
Но само
да
не я разгневиш, може
да
ти строши ребрата.
(втори вариант)
Че то е един упрек за всички ни.
(втори вариант)
Когато някои са искали
да
оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия,
да
ближе.
(втори вариант)
Сега
да
дойдем до съществените неща.
(втори вариант)
В едно братство не трябва
да
има сиромаси.
(втори вариант)
Сиромасите
да
седят навънка според мене.
(втори вариант)
И човек трябва
да
се кали в живота.
(втори вариант)
“ В едно братство сиромаси няма.
(втори вариант)
Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко
си
търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш.
(втори вариант)
Каквото и
да
цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство.
(втори вариант)
Та казвам сега,
да
не бъдем невежи в това.
(втори вариант)
3.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Аз не осъждам генерала.
Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят.
Нему не му е позволено
да
умре.
Ако го убият, няма кой
да
ръководи и затова остава на заден план.
Искате някой път
да
направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ.
И силен е той.
Но мисълта е:
да
имате едно убеждение и тръгнете.
Нещо ви казва: „Стани
да
се помолиш." Но вие
си
казвате: „Студено е, ще се простудя.
Това „уа“ е много силен слог.
Страхът всякога показва, че човек не разсъждава.
Може и в леглото, и под юргана мога
да
се помоля."
Ако се страхувате, трябва
да
е обоснован страхът ви.
Можете и под юргана
да
се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът.
Ако се страхувате, страхът ви трябва
да
бъде разумен.
Сега колко неща остават, които трябва
да
помните?
Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли
да
се уплаши човек?
Водата от чашата ли трябва
да
вземете, или
да
турите цев и
да
направите чешма?
Можете
да
направите един опит.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас
да
ми представят милосърдието във форма.
Когато почне тялото ви
да
изстива, когато почнат краката ви
да
треперят, това показва, че имате малко влага в тялото
си
, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено.
Та казвам сега метода на Бога.
Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила.
Бог иска
да
помогне на човека по всякакъв начин.
Може
да
му се присмеят малко, но няма нищо.
Щом хората почнат
да
стават малко по-добри, времето започва
да
става топло.
Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда,
да
знае как
да
се отправи към Бога.
Вие не сте научени
да
ви се смеят.
Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат
да
стават лоши.
Нашето сърце и нашият ум трябва
да
бъдат в изправно положение, та
да
знаем как
да
функционираме с нашите апарати.
Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо.
И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие.
Че ако ти не знаеш как
да
функционираш с музиката, няма
да
бъдеш изслушван.
Ти, като станете християни, и цар
да
си
, подигравки ще има с тебе.
Ти още не
си
ги надмогнал.
А ако хората с тебе не се подиграват, ти не
си
на правия път.
Поданиците във вашето царство започват
да
стават лоши, започват
да
живеят малко безразборно, трябва
да
дойде пророк Йеремия
да
ги стресне, за
да
не станат лоши.
Човек трябва
да
изучава
себе
си
.
(Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам
да
знам." Тоя човек първо иска.
Онзи, който знае, знае как
да
го каже.
Да
кажем, че се усъмниш.
Ти
си
един сиромах и нямаш нито пет пари в касата
си
, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде?
Да
кажем, че
си
осиромашал богаташ.
Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може
да
ме обере." Тоя човек не могат
да
го изкушават.
Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов
да
направя възможното от моя страна, мога
да
ти услужа."
Някой път ние питаме: „Ти готов ли
си
да
се пожертваш заради мене?
Всяко нещо
си
има своите правила.
Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва
да
правят, Той каза: „Който иска
да
бъде Мой ученик, първото правило е: трябва
да
слуша най-първо.
И който иска
да
бъде Мой ученик, трябва
да
се отрече от баща
си
, от майка
си
, от живота
си
, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
Ако имате един ъгъл от трийсет градуса,
да
кажем, можете
да
намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла.
Да
кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате.
Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни?
Искате
да
си
послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви.
(Може
да
се изчисли това.) Може.
Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече
да
работи в ръката ти и някой трябва
да
дойде
да
те замести.
Но трябва
да
се изчисли.
При А ти искаш
да
работиш с чашата, но ще се умориш.
Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център.
Ти веднага туряш тая цев, направиш един чучур и водата тръгва, започва
да
тече и ти се освобождаваш вече.
Казвам, по някой път искате
да
поправите вашия живот с чашата.
Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра.
Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти
си
по-далече от центъра.
Казваш: „
Да
изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край.
Друга една задача има.
А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата.
Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла.
Изворът сам трябва
да
тече.
Но за
да
тече изворът, човек трябва
да
мисли.
Понеже тия линии няма
да
отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много
да
работят, които
си
казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко.
Можете
да
имате линията А и линията В.
Да
допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока.
Да
работя чешма?
А пък който иска
да
прави чешма, нека
да
дойде
да
си
я прави."
Човек, за
да
може
да
разреши тия противоположности, той трябва
да
разбира условията.
Но всеки, който иска
да
се справя с въпросите на живота, непременно трябва
да
има един извор.
Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи.
Сега, ако
си
служите с първото правило на А, при мъчнотиите, като ти отмалее ръката, ти ще седиш два-три деня и ще почнеш
да
мислиш как
да
стане тая работа.
Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят.
Сега първото правило за сърцето: вие искате
да
ядете,
да
пиете.
А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват.
Ядат ви се круши, ябълки, сливи.
Ако ти не разбираш геометрията, не можеш
да
разрешиш много въпроси.
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско.
Да
кажем, че страдаш.
Него го мързи
да
си
сади в двора
си
.
Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе?
Даже и отвън
да
има круши, секат ги.
Турците
си
имат градини.
Ония ще ходят лятно време
да
искат от турците сливи, круши, ябълки.
Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва
да
ги различаваш.
Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят
да
крадат, но на никого не му иде наум
да
сади круши.
И всяко едно впечатление ще даде една линия.
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече.
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет.
Казват ми: „Какво
да
правим?
" Казах им: „Насаждайте.
Дайте ми една форма.
Вие говорите за милосърдие, а не можете
да
я нарисувате.
Жена ти и децата ти няма
да
боледуват." „Така ли?
Казваш, че човек трябва
да
е много милосърден.
Вземете сега поза, дайте ми начин.
(Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие
да
ми представите.
Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете
да
си
купите.
И аз искам
да
го видя.
А пък ако нямате пари, не ще можете
да
си
купите.
А ако имаш насадени три-четири круши - тече изворът, ще отидеш
да
си
откъснеш.
Ако нямаш насадени, ще мислиш, че Господ не ти даде пари.
Вие не можете
да
бъдете милосърд, ако два пъти не сте се плъзгали.
Казваш
си
: „Ако беше ми дал пари, щях
да
отида
да
си
купя.'" А иначе ще
си
имаш в двора четири-пет дървета - круши, ябълки и Господ винаги ще те благослови.
На четири места трябва
да
сте се плъзгали.
Всички вие казвате,
да
си
имате парици.
Но като нямате парици, казвам: насаждайте дървета.
Не само това, но и хората ще дойдат при вас и ще купуват.
Ако преобладава положителната страна на милосърдието, ти ще станеш активен и ще го направиш.
И ако имате повече, отколкото можете
да
изяждате, излишъка ще продавате и ще имате пари.
Ако преобладава отрицателната страна, ще кажеш: „Сега не му е времето" и ще го отложиш.
Значи, щом
си
в положителната страна, ще направиш веднага.
Някой път вие казвате: „
Да
бъде човек добър." Това е по отношение на неговото сърце.
Ако го отлагаш, значи отрицателната сила в тебе преодолява.
Ако го направиш, значи положителната сила в тебе преобладава.
И при милосърдието трябва
да
знаеш посоката.
Това е голяма гъстота и трябва
да
бъде човек много умен, за
да
се справи с него.
Милосърдието няма
да
го правиш горе, то се прави винаги долу.
Виещите същества нямат нужда от милосърдието.
Един грънчар, който прави глинени съдове, той трябва
да
изучава почвата, трябва
да
знае как се правят стомни, трябва
да
му стига умът колко време трябва
да
ги пече и как.
Всяко едно същество, което седи по-долу от тебе, то ще има винаги нужда от твоето милосърдие.
Мислите ли, че
да
се образува в човека едно хубаво желание е лесна работа?
Следователно слабите имат нужда от милосърдие, а пък силните хора с милосърдие могат
да
помагат.
Ти, щом искаш
да
имаш една хубава круша, ще я разкопаваш, ще я поливаш, ще се грижиш за нея дълго време.
И само един човек, който е високо интелигентен, разумен, добър, той може
да
покаже милосърдие.
Дълго време трябва
да
работи човек върху
себе
си
, за
да
си
създаде едно хубаво желание.
Сега
да
се повърнем към онова, което може
да
ви ползва.
Материалите ще ги имаш там, но за създаването на формата в тебе, на едно добро желание в тебе, ти трябва
да
работиш дълго време.
Вие някой път питате: „Защо Господ създаде света такъв?
Казваш: „
Да
имам едно добро желание.'' Ако не
си
грънчар, тогава ще отидеш
да
си
купиш гърне.
" Не питайте защо Господ създаде света.
То е все едно
да
питаш защо е създаден университетът.
Значи желанието ти може
да
се счупи.
Университетът е място за учене, създаден е, за
да
се учат стари и млади, не само млади.
Ако имаш пари, пак ще
си
купиш.
Светът е създаден за учене, университет е той, за
да
се учите вътре.
Но ако сам
си
грънчар и сам
си
правиш гърнета, ще
си
направиш едно гърне, една стомна, която и след много години
да
не се счупи.
Щом отидете там, трябва
да
знаете мястото, отгдето трябва
да
започнете
да
се учите.
И в тоя университет най-първо се започва с предмета пипане.
И ако имаш пари, купуваш, но ако нямаш, ще отидеш
да
вземеш на заем от някого.
И след това ще искаш
да
го опиташ: „Можеш ли
да
ми дойдеш на гости?
Но по възможност човек сам трябва
да
работи.
Говори се за създаването на характер.
А пък
да
ти дойдат на гости, то е вече яденето.
За създаването на характера човек трябва
да
познава
себе
си
.
Те казват, че човек има ум, чувство и воля и мислят, че всичко разрешават.
Тоя човек има воля, но питайте го за музика, и той няма никакво желание
да
я учи.
След като влязат, ще им свириш с китарата
си
с трийсет и две струни.
Като им изсвириш първото парче - една класическа песен, тогаз ще ги хванеш под ръка и през главния вход ще ги внесеш в обедната стая, ще го туриш там.
" Някой не знае
да
смята.
Той не знае, че музиката има
си
своето място, свой център.
Яденето е закон
да
приемаш гости.
Ако е развит тоя център на музиката, то волята може
да
работи.
Ако центърът на смятането не е развит, волята не работи, не можеш
да
смяташ.
Аз гледам религиозните хора.
И всяко ядене, в което не присъстват някои същества
да
ги изядете, вие казвате за такова ядене: „Блудкаво е това ядене." А пък като влязат тия същества във вас, донасят нещо с яденето.
Казва ми един: „Аз четох нещо хубаво, но забравих." Забравил
си
го, понеже центърът ти на паметта не е развит.
„Нерде Шам, нерде Багдад"* - казва една поговорка.
Ти казваш: „Много хубаво беше." „Много хубаво било, но
си
го забравил." Казва ми той: „Не може ли
да
го втълпи Духът в мен?
Според сегашната физиология казват: „
Да
извадим нещо от яденето."
Щом ти не можеш
да
помниш, то твоето сърце има влияние върху ума ти и умът ти не се занимава с работи, които трябват, а с работи, които не ти трябват.
Който Ме яде, ще бъде жив." Ти чрез тоя хляб ще приемеш оная сила, която ти е необходима.
И всякога разсеяността на човека зависи от неговите чувства.
В яденето има три метода сега.
Със стомаха
си
ще ядеш, с дробовете
си
възприемаш въздуха, и едновременно трябва
да
стане друг процес вътре в мозъка.
Щом има едно желание, то неговата памет е силна.
Представи
си
, че имаш желание
да
угодиш на сто души хора, а пък те са разни характери.
Ако дишането, мисленето и храносмилането вървят правилно, то яденето е правилно и следователно организмът може
да
бъде здрав.
Питам, ще станеш ли ти паметлив, ако искаш
да
им угодиш?
Всички болестни състояния произтичат от факта, че един от процесите може
да
не е правилен: или дишането, или мисленето, или самият процес на храненето.
Представете
си
, че аз искам
да
преподавам музика и се смущавам от това, дали децата се интересуват, дали ще ме разберат криво, или не.
Можеш
да
имаш някакво неразположение и то може
да
зависи от някои твои чувства.
Но представете
си
, че не се смущавам от това, дали право ще ме разберат, или криво ще ме разберат.
В новата физиология, ако седнеш
да
ядеш, какво трябва
да
правиш?
Аз
си
преподавам музиката и нищо повече.
Ако аз седна
да
ям, аз най-първо ще изпея една песен.
Някои от вас можете
да
кажете, че разбирате и че знаете
да
пеете.
Няма
да
ви я кажа.
Знаете
да
пеете заучените песни, но колцина от вас знаете
да
пеете една нова песен?
На моите гости ще изпея една класическа песен.
Това го наричам - ще благодарим на Бога.
А пък ти, без
да
благодариш, бъркаш в чинията.
Най-първо ще вземеш от хляба малко, ще му се поусмихнеш малко, ще го погледнеш, ще го държиш малко, ще поблагодариш и ще вземеш малко по малко.
Някои съм слушал
да
казват: „Ти, като ядеш,
да
ти плющят ушите." Никакво плющене.
Музиката
си
има свои правила.
При яденето човек трябва
да
има най-голямо спокойствие.
Ти не можеш
да
пееш, ако не знаеш правилата на музиката.
Трябва
да
имаш откъде
да
започнеш.
Това важи и при писане на писма, при мислене и при каква
да
е друга задача.
Трябва
да
имаш един основен тон, от който
да
започнеш и тогаз всичките други тонове се нареждат относително първия тон.
Има много задачи в света.
Имат съотношение към първия тон, естествено те се нареждат по това правило.
Тия задачи спадат към живота.
В тая гама, която сега имате, както се преподава, ако вземете от „до" нагоре, тогаз между седемте тона няма
да
има винаги цели тонове, но ще има два полутона.
Вие не трябва
да
се безпокоите.
Щом на стария дядо изпадат зъбите, той казва: „Мекичко, мекичко.
Ако ти не можеш
да
мислиш, ти
си
стар дядо.
Ако ти не можеш
да
чувстваш, ти
си
стар дядо.
Ако ти не можеш
да
направиш нищо в света, ти
си
стар дядо.
То
си
има своя дълбока философска причина.
Ти казваш: „Тая работа е остаряла." Но и ти
си
остарял.
После от „фа" до „сол" е цял тон, от „сол" до „ла" е цял тон, от „ла" до „
си
" е цял тон, а от „
си
" до „до" е половин тон.
Та мисълта трябва
да
бъде нова в човека.
Трябва
да
имате желание
да
мислите.
Щом дойдеш до положение
да
казваш, че няма какво
да
мислиш, ти клониш към остаряване.
Това и
да
ви го обясня, работата ни най-малко няма
да
се разреши.
Щом почнете
да
казвате, че не струва човек много
да
чувства, вие сте остарели.
Музиката е само едно правило за следното: човек, който иска
да
акумулира своите сили, трябва
да
си
служи с музиката.
Музиката е само за
да
събираш силите.
Най-първо е: това, което вършите, трябва
да
го вършите с младенчески дух.
Тя няма ни най-малко
да
те научи как
да
живееш.
Не ви казвам
да
напуснете изведнъж това, което правите сега.
Музиката е само средство, за
да
добиеш разположение.
Ти
си
много работлив, обичаш
да
се грижиш за много работи, тревожиш се.
Ти като пееш, ще се научиш по-малко
да
се тревожиш, ще седнеш малко на кеф, ще запееш: „Заплакала е гората", „Стоян мами
си
думаше".
В музиката всичко е наредено.
Ти сега искаш
да
се покажеш религиозен.
Човек, който пее, има отлична служба, професор е някъде, добър господар има.
Какво
да
прави?
Да
започне
да
пее.
Аз като се кръстя, всичките хора с мен заедно се кръстят.
Той иска
да
ми покаже кръста с ръката
си
.
И тогава
да
пееш за
себе
си
.
Щом искаш
да
пееш за другите хора, то ще
си
създадеш една мъчнотия.
Като
си
проточите ръката, ръката ви
да
стигне до слънцето и
да
гребнете от него.
Ако искате
да
се прекръстите, че
да
ви послуша Господ, тъй
да
се прекръстите, че
да
стигнеш с ръката
си
до небето и
да
вземеш нещо оттам, от Царството Божие.
Ти трябва
да
пееш, за
да
се облагороди твоето сърце, ти
да
почувстваш сладчината на музиката.
Щом почнеш
да
пееш за другите, те ще почнат
да
те безпокоят.
Някой казва: „Като се моля, кой ли ще ме чуе." А пък сега се оказва, че най-слабата дума, която изговаряш, по радиото се чува навсякъде, надалеч, на хиляди километри - на четири, пет, седем хиляди километра.
Не мога
да
те слушам." А пък ти
си
пей тихо, за
себе
си
, и ако рече някой
да
те слуша, ти
си
пей за
себе
си
.
Значи всяка една ваша постъпка, която извършвате, всяка една мисъл, която имате, тя се вече предава.
Не викай
да
те слушат всички.
Трябва
да
имате вече друга представа за живота.
Аз някой път слушам, като кряскат някои от онзи лагер, аз ги слушам от стаята
си
.
Не
да
се плашите.
Да
се плашите само
да
не бъдете мързеливи, но не се плашете как ще живеете.
Дали го бият?
Аз мога
да
ви подпиша, че ако се учите, отличен ще бъде животът ви.
" И казвам: „Това нещо не е бой, не е и песен." Спирам се, давам
си
ухото, забелязвам, че е солфежиране.
И като се учите, не ходете
да
виждате кой знае повече от вас.
Ако знае нещо повече от вас, нека
да
ви разкаже нещо по геометрия.
Някой дойде и казва: „Ти не постъпваш добре." Казвам му: „Благодаря ти много.
Покажи ми как трябва
да
постъпя." Трябва
да
се покаже на човека как трябва
да
направи едно добро.
Някой път е по-хубаво човек
да
вика, отколкото
да
не вика.
Всички хора могат
да
ни бъдат образци, как
да
се прави добро.
Но онзи, който пее, онзи, който му е предал, криво му е предал.
Не е лесна работа някой път, как трябва
да
се направи едно добро.
Един път може
да
направиш едно добро, но хиляди пъти
да
правиш добро.
Но
да
се направи едно добро така, както е турено в програмата.
Аз зная един студент, който солфежирал из гората и дъщерята на един професор, която го слушала, хукнала
да
бяга - сторило й се, че този човек е полудял и нещо вика.
Някои от вас, които могат
да
разберат... Ако тук не научите тия работи, като влезете в невидимия свят, ще видите.
Според мен най-първо трябва
да
съществува тая философия: не се напрягай
да
викаш.
Другият свят е мястото за поправка на погрешките, и много от вашите вярвания само в другия свят могат
да
се поправят.
Вие може
да
сте свършили по музика, може
да
сте имали най-добрия бал, но ако дадете един концерт, всички ли ще го слушат?
(Учителят пее много тихо и постепенно усилва звука, пеенето, до един гръмлив глас: „Ха, ха, ха...")
Ако се уплашите, ако ви пресипне гърлото, какво ще представите на тия хора?
Най-първо се освободете, когато дойдете до пеенето, от всички вътрешни ограничения.
А трябва
да
пеете.
Човек трябва
да
бъде крайно внимателен.
Някой път вие искате
да
ви е всичко наред.
Вас ви е срам
да
говорите отначалото на него.
И благодарение, че има само една такава гама на смъртта, но трябва
да
се пазиш,
да
не би с тоя тон
да
попаднеш в тая гама и ще те сполети нещастие.
Седекия е искал
да
избяга, но го настигат, хващат го, избиват всичките му синове пред него, после и самия него измъчват.
Искаха
да
научат езика добре, и тогава
да
говорят.
И затова се научих
да
мълча." И затова човек мълчи,
да
не пее криво.
Казвам: никога няма
да
научите така езика.
" Защото всички те са живели един порочен живот.
Ти трябва
да
имаш обект, за който
да
пееш.
Например един от юдейските царе, предшественик на Седекия, когато му са чели свитък с думите, които Господ е говорил на Йеремия, той е казал: „Дайте свитъка." Вземал и нарязвал на парчета по два-три свитъка и ги хвърлял в огъня.
Като кажеш в Англия звука [„the"], ще ти каже англичанинът: „Не е така." Един грък по-лесно може
да
произнесе тоя звук.
Ще пееш за Бога, за природата, за слънцето, за хубавия въздух, за извора, за някое цветенце, за хората.
Някои хора се способни, могат по-лесно
да
учат езици, а други и своя език не го знаят добре.
Трябва
да
имаш нещо хубаво, за което
да
пееш.
Това е една дарба.
Някой път гледам, вие
си
имате за
себе
си
едно високо мнение.
Ако имаш една форма пред
себе
си
и ако речеш
да
измислиш една нова песен, има много голяма опасност
да
попаднеш в мъртвата гама.
Някои хора са по-даровити, понеже са учили повече от езиците, а други - по-малко, и затова не са толкова даровити.
Пееш ти: „Защо
си
ме, майко, родила?
Ти казваш: „Аз искам
да
угодя на Бога." Как ще угодиш на Бога?
Какво иска
да
каже?
Ти не знаеш
да
се молиш на Бога, не знаеш
да
пееш, не знаеш
да
рисуваш, не знаеш как
да
ходиш, как
да
ядеш, и при това искаш
да
угодиш на Бога, искаш
да
бъдеш почитан от Господа.
Аз имам едно правило и не зная дали
да
ви го кажа, или не.
За
себе
си
имам едно правило.
Господ ще каже: „Я го вземете и го поодялайте малко." Ти не знаеш как
да
се усмихнеш и като се усмихнеш, онзи насреща ти ще каже: „Какво искаш
да
ми кажеш?
Или питате вие музикално: „Защо трябва
да
живея?
" Някой ме пита: „Защо
си
сви окото?
Да
служи човек на Духа,
да
се учи от любовта и
да
изпълнява волята Божия.
Какво искаш
да
кажеш с това?
Не
да
слуша Духа, но
да
служи на Духа, на Божия Дух.
Ти не
си
живял, ти питаш защо
си
дошъл
да
живееш.
" Казвам му: „Имам една слабост на окото
си
." Дясното око е свързано с разсъждаването, а лявото - с чувствата.
Някой може
да
пита: „Какво нещо е служене?
Не питай и защо трябва
да
страдаш.
Ако очите на хората са много свити или много отворени, не е хубаво, формата на очите, която имаш, трябва
да
съответства на строежа на човешкото лице.
Страданието е на степени.
Всичко това произтича от човешката мисъл, от човешките чувства и от човешката воля.
Като се ожени, една млада невеста какво прави на мъжа
си
?
Аз се бодна с една игла, имам страдание.
Казвам: „Големи страдания!
И тогаз ще
си
създадем едно лице и едно тяло и ще имаме една външна обхода, и всички ще бъдем доволни.
Тия страдания такива ли са, както при убождането с игла?
Ще знаеш с всеки един как
да
се обхождаш.
Ако не иска
да
служи, той ще я изпъди от къщи и ще каже: „Аз искам жена, която
да
ми служи.
Да
кажем, че някой от вас иска
да
бъде пръв ученик.
Не искам една господарка, която цял ден
да
си
маха краката." Вие някой път искате
да
седите в Дома Господен само тъй.
Или
да
кажем, че е смазана цялата ръка или целият крак, това е още по-голямо страдание.
Сега какво значи човек
да
бъде пръв?
Като не иска
да
служи, човек ще дойде, ще слуша само Словото.
Но ако се смажат едновременно и ръката, и крака, страданието се увеличава.
Хубаво нещо е човек
да
бъде пръв.
Той се облича най-модерно, туря
си
ръкавици и като му се случи едно малко нещастие, ще каже: „Защо Господ допусна това?
Сега има хиляди степени на страданието.
Пръв
да
бъдеш в служенето, в любовта, във вярата.
Ти казваш: „Голямо страдание." Убоден ли ти е пръстът с игла, или ти е смазан целият пръст, или ти е смазана цялата ръка и прочее?
Не за
себе
си
, но за другите, това разбирам.
Човек трябва
да
знае три неща.
Ти казваш: „Убодох се." Щом се убодеш, благодари, че не ти е смачкана ръката.
А генералът е пръв
да
предвожда.
Да
служи на Божия Дух, това е разумното.
Сега всичките ни страдания са само убодвания.
Като тръгне той на бойното поле,
да
е пръв.
Да
се учи от Божията любов, която ще го облагороди.
Защото, щом ти се смаже целият пръст, туй е страдание.
Той пръв изважда шашката*.
Тогаз не можеш
да
работиш.
Вие не може
да
облагородите сърцето
си
, ако не се учите от любовта.
Например имате желание
да
се молите, но после казвате: „Не искам
да
се моля." Вас ще ви сполети едно голямо нещастие.
Това смачканото трябва
да
се поправи, и нещата се поправят именно чрез музиката в света.
И ако ти не можеш
да
се молиш музикално, твоята молитва не може
да
има резултат.
Ти искаш
да
облагородиш сърцето
си
.
Ще имаш всичката мекота в сърцето
си
при молитвата.
И то
си
има мястото.
Не можеш
да
го облагородиш, ако не се учиш, защото учението е за сърцето.
Ако ти не туриш всичката красота, която умът ти може
да
даде, ако не туриш всичката мекота, която сърцето ти може
да
даде, и ако не туриш всичката сила, туй интензивно желание
да
постигнеш, което твоята воля може
да
даде, то твоята молитва не може
да
има резултат.
Един генерал като се бие, може
да
вземе позиция при войниците и
да
каже: „Ако войникът умира, защо аз
да
не умра сега?
Когато някой път казвам, че трябва
да
се учите, аз подразбирам
да
се учите само от любовта.
Но той не знае
да
плаче, той реве като крава.
" Но той ще дава разпореждания, той ще каже на войниците: „Как искате вие?
Човек, който не обича, той на нищо не може
да
се учи.
Аз съм слушал някой
да
плаче, но
да
ти е приятно
да
слушаш.
Отзад ли
да
давам разпореждания, или
да
бъда заедно с вас?
И човек, който не слуша, никога не може
да
служи.
Може
да
служи само онзи, който не е глух.
Той
си
плаче хубаво, и сълзите падат.
Но у някои някой път има такива гърчения по лицето - не знаят
да
плачат.
Аз ви навеждам един пример: вие тръгнете на бойното поле като генерал, и на сражението пак правите като генерала и оставяте вашите прости войници на сражението.
Някой път ще изкарам една млада сестра и една стара сестра,
да
поплачат малко.
Вие сами намирате после, че сте страхливи в живота и
си
туряте сабята, и казвате: „За по-благоприятни времена." Сега
да
оставим тия неща, които стават в света.
(Учителят казва на една сестра ) Много не
си
плакала, много рядко плачеш.
4.
Да мисли
,
МОК
,
ИБ
, София, 22.3.1935г.,
Ако аз мисля за някого, какво мога
да
добия, нищо не мога
да
добия.
Единственото нещо, което е за придобиване, е
да
мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна.
Единият казва: "Аз трябва
да
взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога
да
те претрепя"?
Делят и не могат
да
разделят.
Двамата свили
си
лицата, огън изтича от тях.
Иде една голяма мечка и тя
да
дели.
Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден.
Кои са първоначалните работи, които човек трябва
да
знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота?
Най-елементарното нещо за човека е
да
се научи
да
мисли.
Но човек никога не може
да
се научи
да
мисли, ако няма някакъв идеал.
Детето, като го пратят в училището, има за какво
да
мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво
да
мисли.
Аз вървя и
си
разсъждавам.
Човек трябва
да
има идея за Бога, за
да
мисли.
Гледам над долината, върви една мечка, слиза.
Не
да
мисли за Бога и
да
се страхува.
Човек започва
да
се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал.
Да
мисли човек не когато се страхува.
Не, без
да
се намира човек в трудно положение
да
мисли.
Трябва
да
се справим,
да
мине пред нас или ние
да
минем и тя
да
мине зад нас.
Една ябълка ражда.
Тръгвам напред, тя
да
може
да
мине зад гърба ни.
Когато е здрава ли ражда или когато е болна?
Тя отива
да
пие вода, жадна е, нещо
си
мисли.
Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха
си
мисли, че аз бягам от ангела.
Пък аз искам
да
дам почитание на този ангел.
Когато има вода или когато е пресъхнал?
Той се препъва и пада така, че пада и
си
туря крака насреща.
Когато има вода.
Аз се спирам, гледам, ангелът
си
вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"!
Мисълта трябва
да
бъде свободна
да
констатира фактите,
да
не бъде наложена.
Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека.
Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за
да
видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие.
Човек трябва
да
мисли, за
да
пази равновесие.
Добре, сега този случай тенденциозно може
да
разправям, за
да
уроня неговия престиж.
Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате.
Така някои ще
си
помислят, но той е още жив, тук е на земята.
Какво ме интересува
да
разправям за този проповедник?
Казвам, когато един ангел дойде, ние
си
вдигаме краката насреща му.
Понеже хората не искат
да
обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба".
Защо този проповедник не може
да
мисли?
Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли.
Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота.
Мечка
да
те залюби, по-вярна от нея не може
да
има, но и
да
те намрази,
да
те пази Господ от мечка, която мрази.
Сега когато ви говоря, аз не искам
да
разрешите изведнъж сегашните
си
противоречия.
Ако
си
от онези, които не знаят как
да
мислят, по-отмъстително същество от мечката няма.
Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите.
Ама
да
се докаже.
От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й.
Да
докажем, че един човек е заборчлял. Защо?
Тя почнала
да
се гали,
да
казва: "Много ти благодаря".
А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш
да
ти играя"!
На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях
да
умра.
Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората".
Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва
да
бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение.
Може
да
се каже: Онези, които са мислили, какво са направили?
Сега кое е по-хубаво:
да
мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна,
да
кажа: Колко ни люби Господ!
За Петко, Драгана, Стояна трябва ли
да
загубя своя мир.
Най-правата философия е
да
мислите!
Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво
да
се оплакваме.
Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия.
Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа –
да
станете търпеливи.
Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва
да
мислим защо го е направил.
Не
да
Му търсим погрешките.
Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше
да
мине.
Петър казва: "Господи,
да
ти не бъде това"!
Изучаваш едно човешко лице, опитай се
да
го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил.
- "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох
да
мисля.
Даже помъчи се
да
произнесеш някои свещени думи.
Ще има
да
страдам, те са малки работи, ще минат"!
Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов".
Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине.
Вие сте изпратени на земята
да
разрешите една работа и
си
казвате: "Христос колко е страдал"!
Но Христос беше изпратен
да
мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя."
Сега ето простата философия: научете се всички
да
мислите!
Може
да
питате: "Каква може
да
бъде мисълта"?
За
да
покажеш, че обичаш, ти трябва
да
учиш.
-Чиста. Като започнеш
да
мислиш, ти ще се освободиш.
Ако
си
болен и започнеш
да
мислиш, ще оздравееш; ако
си
сиромах и започнеш
да
мислиш, ще се уредят работите; ако
си
чиновник и започнеш
да
мислиш, работите ще се оправят; ако
си
чиновник, изпъден и започнеш
да
мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин.
Ти
си
една млада мома и нямаш кандидат.
Щом запламти сърцето ти
да
учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има.
Като започнеш
да
мислиш, ще дойде твоя възлюблен.
Сега като ви говоря тъй, не искам догматически
да
го приемете.
Бездетна майка
си
, щом започнеш
да
мислиш, ще дойде едно отлично дете.
Ще кажете: "Трябва
да
мислим".
Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка.
НАГОРЕ