НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
701
Намерени
резултати от
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
701
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Най-добрият плод
,
ООК
, София, 13.3.1935г.,
Но минавате ли някой път оттам, където е животът, откъснете
си
.
Ти искаш
да
имаш по-голям прозорец.
Когато човекът беше в рая, Господ му казва: "Не късай от това дърво, то е смъртта, а късай от всички други дървета." Казвате: "Защо
да
не откъсна?
" Може
да
откъснете, свободни сте, но от последствията не сте свободни.
Късайте от това, което носи живот в
себе
си
.
Не че прозорецът създава светлината.
Светлината отвън
си
съществува, а големият прозорец ти дава възможност
да
влиза повече светлина за тебе.
И край което дърво минете, откъснете
си
по един плод, спрете се и благодарете на Бог, че ви е дал
да
откъснете.
А който не разбира, може
да
мисли, че прозорецът изпуска повече светлина.
Минете покрай някой извор, налейте
си
една чаша вода и благодарете на Бог, че този извор е там.
Не, прозорецът не изпуска светлина, не създава светлината, но през него тя минава.
Като минете по един хубав път без всякакви препятствия, пак благодарете.
Лампата свети, дава светлина, но светлината не се образува от нея.
През където и
да
минете, благодарете.
Светлината
си
съществува и се проявява чрез тази лампа.
Идва някой и ми разправя подробно за един факт, който с четири думи може
да
се изложи и ще се разбере.
Революционерите и правителството могат
да
се спогодят.
А той ще седне
да
ми разправя как боледувал, че пари нямал, че деца имал и прочее.
Като ми разправи историята, аз казвам: "Какво може
да
му се помогне на Иван?
Това не е победа вече.
Не търси
да
побеждаваш
себе
си
.
Избягвай
да
побеждаваш
себе
си
, защото който побеждава
себе
си
, унищожава
себе
си
.
Не може
да
му се помогне?
Някой казва: "Трябва
да
победим
себе
си
." Чудна работа.
Не може
да
му се помогне.
"Познай
себе
си
." Казват: "Човек трябва
да
победи
себе
си
." Трябва
да
направя превод на думите "познай
себе
си
".
Не може
да
му се помогне.
Смъртта може ли
да
се познава?
И
да
искам, не мога вече, заминал е вече човекът.
"
Да
отидеш на телеграфа и
да
му телеграфираш
да
се върне."
Да
познаеш
себе
си
, това значи
да
познаеш пътищата на живота.
Сега ще ви приведа един анекдот.
Някой може
да
се обиди, но ще ме извините.
Щом влезеш в този път на живота, той ще направи целия ти живот красив.
Които засегне,
да
ме извинят.
Сега колко неща трябва
да
се запомнят?
Може ли
да
бъде някой много голям?
Щом имате много, ще делите, ще давате.
Обаче на тази жена й дошло наум за Великден
да
иска много скъпа рокля.
Търпението отникъде няма
да
го изчоплите, няма
да
го придобиете, ами ще изучавате закона на търпението.
Като дойде до развитие на търпението ще правите така: имате един малък къс от нещо и дойде някой човек, ще му откъснете малко и ще му дадете.
Ще ни продадат и къщата." "Не, тази рокля ми трябва.
Няма
да
го задоволите.
Без нея ще стане най-голямото нещастие." "Разбери, за някой друг Великден
да
е тази рокля, не за този." "Не, за този Великден искам
да
се облека." Той не се съгласил и тя припаднала.
Само няколко капки ще му дадете, колкото
да
се разхлади.
Виждаме, че когато богатият беше на печене, не искаше много, но казваше: "Отче Аврааме,
да
дойде Лазар
да
накваси края на пръста
си
във вода и малко само
да
ми разхлади езика, защото съм на мъки в този пламък." Сега имаме факта, че Лазар не отиде.
За една дреха
си
уморих жената.
Ами тези деца кой ще ги гледа?
Всичко можете
да
направите, но
да
накарате търпението
да
отиде при скържав човек, не е възможно, изключение няма никакво.
" Започва
да
плаче и казва на
себе
си
: "Трябваше
да
мислиш.
Тези деца сега кой ще ги гледа?
Някой път някой казва: "Дотегна ми
да
търпя." Търпението - това е в света по възможност най-малкото благо, което Бог може
да
ти даде.
" Отива при нея и казва: "Моля ти се, дрехи ще купя, всичко ще купя, само се съживи.
Кой ще гледа децата?
Някой път дойде някоя душа, която не знае как
да
се моли и бърбори на Господ, но носи Му един малък подарък.
Сега Господ търпи, очаква го
да
принесе молитвата
си
.
Той се изправи, чете молитвата
си
.
Тя прави голяма жертва, че се връща от другия свят, от Баща
си
.
Моли се, ще принесе дара
си
.
И той казва: "За една дреха, за един фустан би ли трябвало
да
уморя жена
си
?
Ще купя, нищо повече." Че много пари струва, че къщата щяла
да
се продава, няма нищо.
Сега - ние можем
да
се смеем на тези състояния, на тези приказки, но в нас има често такива състояния.
Някои работи като не се случат както искаме, ние припадаме, отиваме в другия свят и казваме: "Не се живее вече!
Значи Господ намира време за всички души бедни, на които никой не обръща внимание, намира време
да
чуе всяка душа какво казва, слуша и дава.
" Та трябва какви ли не обещания, докато човек се свести от противоречията, в които попада.
На всяка душа Той знае какви са нейните нужди и дава от това, от което има нужда, понеже е щедър.
Та все таки трябва
да
кажеш: "Миличка, каквато рокля искаш, ще взема, само върни се, че децата кой ще ги гледа." Тя ще каже: "Ще се върна." Аз съм малко доволен, че можах
да
го кажа така, че не се обидихте.
Той е дълготърпелив и дава им малко от Своето търпение.
Аз дълго време мислих как
да
го кажа, така
да
го кажа, че
да
няма обидени - нито едната, нито другата страна, че
да
излезе малко гладко.
И като ви даде Господ от Своето търпение, вие се връщате доволен от своята молитва.
Всички трябва
да
изслушваме малките нужди.
Имам една малка нужда в
себе
си
.
"Ако не се облека с такава рокля, ще стане нещо" - предупреждава жената, а пък той е материалист, не вижда, че ще стане нещо, и мисли, че може
да
се отложи.
Някой път имаш нужда
да
се помолиш.
Има някои работи, които не трябва
да
се отлагат.
Дай на това чувство вътре в
себе
си
проява.
В дадения случай имаш
да
играеш две роли: ти ще играеш или ролята на възлюбения, или тази на възлюбената.
Някой път имаш чувство на милосърдие в
себе
си
, искаш
да
направиш малко добро.
Как трябва
да
постъпиш в дадения случай?
Онзи "господар" казва вътре: "Няма нужда!
Умният човек не трябва
да
чака, но преди тя
да
е поискала роклята, трябва
да
я даде, за
да
няма припадък.
Преди тя
да
каже, той
да
усети, пет-шест месеца по-рано, и
да
донесе роклята.
Дай място на това малко чувство
да
се прояви.
И тя
да
каже: "Колко умен е той!
Дай му възможност.
Прочел моите мисли." А пък като не знаят хората
да
четат мислите, тя ще отиде на другия свят, и той после трябва
да
хване главичката й и
да
каже: "Миличка, върни се." Това е най-хубавото помилване, от сърце.
Това чувство иска
да
се прояви.
И казва той: "Колко беше добра, колко хубаво ми готвеше, гледаше децата.
Нека
да
се прояви.
Някой път искаш
да
пееш, пее ти се, но казваш: "Не е време за пеене." Искаш някой път
да
се облечеш, но казваш: "Не е време за обличане." Има свой център в главата на човека това чувство за обличането.
И на вас казвам: гледайте
да
не припадне вашата невеста.
Някои хора имат вкус към красивото, към краските.
И после, когато вашата невеста иска рокля, не й отказвайте, че после
да
не се молите
да
се върне.
Те много обичат
да
се обличат.
Ще видиш, че някой път са с червена рокля, после със зелена, със синя и прочее.
Остави този човек
да
се прояви това чувство в него.
И тя ще каже: "То имало лесен начин за тази работа" И ще започне по-майсторски
да
го прави втори път, после - трети път.
Със синя - със синя.
"Ама за това пари трябват." И парите ще дойдат.
Нервната система на жена ти е съвсем разстроена." Че лекарства, церове, наставления, които могат
да
ти дадат.
Дай ход на всички добрини, които Бог е турил в теб, в каквато и
да
е форма.
Изводът, който правя е този: винаги трябва
да
се пазим от един навик, който може
да
ни увлече в едно изкушение.
Например следния навик - нещо
си
чул, но не
си
го проверил.
Аз привеждам сега закона вътре.
От съседа
си
го чул и го разпространяваш, и казваш: "Аз чух това и това." И от това разпространение, от тази вестникарска новина няма нищо вярно.
Не само отвън, но и отвътре
да
бъдем облечени.
В света има две влияния: влияние на силния, но добър човек и влияние на силния лош човек.
Да
бъдем облечени в дрехата на Любовта,
да
бъдем облечени в дрехата на знанието,
да
бъдем облечени в дрехата на истината,
да
бъдем облечени в дрехата на свободата.
Някой път може един добър, но слаб човек
да
е под влиянието на един силен човек, чиято мисъл е лоша.
С всичките дрехи, които ти дойдат наум, може
да
се облечеш, но
да
отговарят тези дрехи на вътрешното ти състояние.
Само не
си
туряй черни попски дрехи.
Някой път се случва човек
да
говори или постъпва, без
да
обмисля - не мисли за последствията от това, което ще каже, много повърхностно мисли, без избор на думите.
Черното, това е символ на смъртта.
Аз сега говоря не за външния живот, а за вътрешния - отвътре какъв трябва
да
бъдеш.
Думите им са крайно избрани, понеже всяка дума може
да
се изтълкува криво.
Отвън ще
си
правиш така, както
си
знаеш.
Някой път казвате: "Учителят казва
да
се обличаме с бели дрехи." Бялото е отвътре.
Той никога не говори върху предмета, който има скрит в ума
си
, а говори за обикновени работи и то много изящно.
Хайде
да
изпеем сега една песен.
Олге, я кажи коя песен
да
изпеем.
Всичките им думи са изящни.
Някои може
да
не одобряват този език, но той е един отличен език.
Когато
си
между учените, за
да
минеш за учен, изпей им "Аин фаси".
Всичко може
да
търпят, спокойни са.
Турете думи такива - така
да
е направена песента, че думите
да
няма нужда
да
се менят, всяка една дума
да
има само едно значение.
Няма
да
забележите ни най-малка промяна у тях.
Коя песен
да
изпеем?
Ще вземат дрехата ви и ще ви държат
да
се облечете.
Сега има състезание между вас кой
да
излезе
да
пее.
И след като
си
заминете, ще кажат в
себе
си
: "Намазахме колата!
Избрали дванайсет красиви моми
да
посрещнат един княз в Европа.
Там трябвало
да
гласуват, та една от тях
да
му поднесе букет.
Питам, не е ли хубаво човек
да
скрие някой път своето негодуване?
Всяка една гласувала за
себе
си
.
Да
скрие своята сиромашия.
Как ще скриете сиромашията
си
?
Може
да
скриете и богатството
си
.
Да
скриете богатството
си
, това хората са го научили.
Те се представят облечени с по-скромни дрехи, за
да
помислят хората, че не са богати, че не разполагат със средства.
Вие не знаете, че богатият, който е облечен просто, не е беден, и бедният, който не е облечен така просто, не знаете дали е беден.
Да
определим нещата.
Не могат
да
се крият.
Живота не може
да
го скриете, той винаги се проявява.
Любовта
си
има особени линии.
Той е прав: има на какво
да
уповава, има самочувствие.
Аз наблюдавам някой път, когато вярванията на хората са прави, те вървят като богати, а пък щом закъсат в своите вярвания, пак се прегърбват, клюмват.
Изкуството седи в това,
да
не прекъсваме съобщителните условия, при които животът се проявява.
Може
да
дойде мисъл в главата ви: Ще бъда ли винаги аз здрав?
Или може
да
сте богат и
да
си
кажете: Винаги ли мога
да
бъда богат?
- Винаги можете
да
бъдете.
Умният човек винаги може
да
бъде богат.
- Ти сигурен ли
си
?
- Щом сте умни, винаги можете
да
бъдете богати.
Но щом стане нарушение във вашия ум и изгубите тази светла мисъл, тогава резултатите на богатството могат
да
се изменят.
Тогава и добрият живот ще се измени, всичко ще се измени.
Следователно не се старайте
да
делите това, което е неделимо.
Може
да
е добра или лоша работата.
А пък това, което се дели, не се старайте
да
го правите неделимо.
Да
кажеш истината - хората разбират
да
кажеш доброто или лошото.
Което се дели, делете го, а пък което не се дели, оставете го неделимо, с него
си
служете.
В дадения случай, каквото
си
направил,
да
кажеш - това хората считат за истина.
С това, което не се дели, можете
да
разделите това, което се дели.
И живота на земята хората го разбират така: ако нямаш здраве, ако не
си
здрав, ако имаш много несгоди, казват: Лош е животът.
Това, което само по
себе
си
не може
да
се събира, то събира нещата.
Мъчно е
да
учиш една стара баба на осемдесет и пет години
да
пее.
Ти на всичко можеш
да
я научиш, но
да
избиеш от главата й осемдесет и петте години, това е мъчно.
Животът може
да
събере умрелите, а умрелите хора не могат
да
съберат живите.
Тя ще каже: "Аз на осемдесет и пет години
да
ходя
да
пея с децата!
" И аз досега не съм виждал в певчески хор осемдесет и пет годишна баба.
Сега аз привеждам това като един отделен факт.
Животът може
да
събере сто-двеста души и
да
им направи паметници.
Много работи може
да
са ясни на един човек, но
да
не може
да
ги приложи.
Умрелите хора никога не могат
да
направят паметници на живите.
В една реч, каквато и
да
е, човек трябва
да
бъде крайно внимателен
да
не
си
оцапа езика.
Най-мъчното изкуство в света е
да
не се оцапа езикът.
Животът може
да
направи паметник на смъртта, а смъртта не може
да
направи паметник на живота, защото животът няма нужда от никакви паметници.
Тогава питам: Паметник ли
да
имате в живота, или без паметник?
Всичко друго можеш
да
направиш, но дойде ли до това
да
не
си
оцапаш езика, не може.
Казвам, някой може
да
каже: "С паметник, разбира се." Аз пък казвам: Аз искам без паметник.
Аз казвам на
себе
си
: "Слушай, на тебе никакъв паметник не ти трябва.
" Нещо друго ти казва: "Кажи, нека знаят хората." И после, като го кажеш, ще започнеш
да
се извиняваш вътре в
себе
си
.
Ти, ако искаш паметници, колкото искаш можеш
да
направиш, но на теб, на човека, никакъв паметник не ти трябва."
" Ще ходиш
да
питаш дали
си
направил грях.
Животът може
да
направи паметник на смъртта, а смъртта не може
да
направи паметник на живота.
Така е у всички хора.
Следователно животът спада към неделимите неща, а смъртта към делимите.
Не е лошо
да
умреш, защото, ако не умреш, няма
да
имаш паметник.
Ако искаш паметник, постарай се
да
умреш и ще ти направят един паметник.
Във всички окултни школи Учителите, които са идвали, все са имали разни системи, за
да
отучат учениците от разните навици.
В Съединените Щати правят един паметник цяла планина - един паметник на Вашингтон и на четири души други видни американци, имат грамадни образи, видими отдалече.
Например
да
се отучиш от навика, като се молиш,
да
не се почесваш.
Не е грях, в реда на нещата е, всички се чешат, но щом стане човек ученик и иска
да
се дисциплинира в живота, той трябва
да
стане господар на всички тези външни влияния.
Представи
си
, че всичките ти работи са уредени, но един ден пропаднеш, нещо сбъркаш - или къщата ти вземат, или баща ти умре.
Важното е, каквото и
да
ти се случи,
да
бъдеш спокоен.
Доста пари са дадени.
Разправя ми една млада сестра, която отива
да
пее при учителката
си
.
" Нека се харчат,
да
се създава работа на хората.
Учителката й казва: "Сериозна работа е, не трябва
да
се смееш.
Истинската работа
си
съществува.
Не че нямате работа, но някой път
си
казвате: "
Да
си
създадем работа." Природата ви е създала доста работа, накарала ви е например
да
ядете - уста ви е дала и зъби.
Ядете и казвате: "Колко приятна работа." Може
да
кажете: "Не искам
да
работя." Но природата ви казва: "Само малко
да
посдъвчете, много малко.
Идва един при мен и ми казва: "Представете
си
, пукнали му главата." И се смее.
(Учителят диша дълбоко.) И после нейна работа е пак тази,
да
мислите.
Какво ви струва
да
си
помислите?
Сега при какви условия човек може
да
се засмее.
Като пукнат главата на някой човек, можеш
да
се засмееш.
Ще каже някой: "Помисли
си
сега за някой красив човек." Вече една опасност има.
Когато главата е направена от тиква и се пукне, можеш
да
се засмееш, но когато пукнат същинската глава на човека и му излезе мозъкът навън, ни най-малко не бива
да
се смееш.
Вие казвате: "Ще
си
помисля, но тази красива мома съществува ли?
Ако
си
учен и добър човек, ще станеш сериозен.
Ние сме сериозни само при нашите болести, относно това, което ни засяга, а пък щом засегне другите хора, ние не можем
да
влезем в тяхното положение.
Е, може
да
си
помислите и за една грозотия.
Аз вземам този факт, за
да
се види колко е мъчно някой път човек
да
се дисциплинира.
В какво седи причината един ангел, като дойде от небето между хората,
да
живее само десетина години?
Той може
да
пропадне, така както един човек може
да
пропадне, ако не владее ума
си
.
Ако не владее сърцето
си
, пак може
да
пропадне, и ако не владее постъпките
си
, пак може
да
пропадне.
Има нещо в природата, което не се дели.
А коя е красивата мома?
А има нещо в природата, което се дели.
Сега правя извод, който е много верен психологически.
Всеки, който иска
да
бъде красив, непременно трябва
да
възприеме живота.
Животът сам по
себе
си
е красив, той дава най-хубавите форми.
Ако не се турят някакви препятствия на живота, той създава най-красивите форми.
Един ангел е красив, светлина блика от него.
Някой път искате
да
бъдете красиви, искате
да
се подмладите.
По някой път вие можете
да
влезете в голямо стълкновение със
себе
си
.
Вие искате
да
разделите нещо в
себе
си
, а то е неделимо.
Цял живот
да
се мъчите, няма
да
можете и една прашинка от него
да
отделите.
А пък има нещо в живота, което се дели, и ако искате то
да
остане през целия ви живот неделимо, то всичката ви работа ще остане напразно.
Например много е мъчно през целия
си
живот
да
не кажете нито една лоша дума.
Защото ако не мислите за младостта, старостта сама по
себе
си
ще дойде.
За старостта няма какво
да
мислите.
Защото
да
кажеш нещо лошо, това нещо е от делимото, но гледайте, като го делите,
да
не е поне на големи късове, но на малки.
Все ще направите една грешка, не можете
да
не я направите, то е немислимо, но гледайте
да
направите от малките, а не от големите.
Всичката философия е в това.
Вие искате
да
бъдете добри.
Като направите една грешка,
да
направите една малка грешка, а не голяма.
Не разправяйте на другите хора: "Аз искам
да
бъда добър." Но в
себе
си
, като станете сутрин, не на глас, но вътре, тихо в
себе
си
кажете: "Добър ще стана.
Искам
да
бъда добър." Не в обикновената форма добър, защото вие сте добър вече.
Понеже съществува злото, то по възможност гледайте
да
направите най-малката грешка и най-малкото зло.
С проявяването на доброто, във вас ще започнат
да
се проявяват всички външни условия на живота.
Понеже все ще направите зло, гледайте поне
да
е най-малкото.
Не можете
да
го подобрите изведнъж.
Не може ли някой път
да
не направите най-малкото зло?
Не мислете, че животът може
да
се подобри изведнъж, физическият живот се подобрява постепенно.
Според степента на това, което става вътре във вас, и толкова, доколкото искате
да
бъдете добър, ставате по-разположен и условията вече се изменят.
Щом дойдете до доброто, тогава гледайте
да
направите най-голямото добро.
Малко ще боледува, няма
да
пада, няма
да
си
чупи главата, няма
да
губи жена
си
, децата му няма
да
умират и приятелите му ще бъдат верни.
Правите ли зло, турете най-малкото зло, понеже невъзможно е
да
избегнете грешката.
Доброто носи всичко със
себе
си
.
А пък щом се разколебае човек в доброто, след него идват вече всичките неприятности.
Ако няма сенки, носът не може
да
изпъкне.
Без сенки нещата не могат
да
изпъкнат.
2.
Най-младият в света
,
МОК
, София, 15.3.1935г.,
Но това трябва
да
започне в човешката мисъл!
Толкоз хиляди лева ще ти дам." Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
Може
да
се изпитате кой в какво направление какъв е.
Например можем
да
изпитаме целия клас сега какво ви липсва.
" А онзи казва: "Но, като се съмне и аз отивам." В математиката коя задача минава за най-мъчна?
Ако ви дам
да
посеете по една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
(Определянето движението на Луната минава за най-трудна задача.) Добре,
да
допуснем, че тая задача можете
да
я разрешите.
След 4 години, като почне ябълката
да
дава плод, пак ще кажа какво ви не достига!
Знанието трябва
да
принесе някоя полза, микроскопическа полза.
Следователно, коя е най-мъчната задача в живота?
-
Да
разрешаваш религиозните въпроси!
Няма по-мъчен въпрос от тоя
да
разрешаваш религиозните въпроси.
Няма по-мъчна работа от тая
да
разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
Искаш
да
знаеш дали ще бъдеш здрав.
Искат
да
разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
Посади малко здравец, тури го в стаята
си
.
Ако този здравец вирее, ти
си
добре, но ако почне
да
изсъхва, трябва
да
вземеш вече мерки за подобрението на своя организъм.
Това показва, че страдаш от безлюбие.
Най-напред ще добиете навик
да
обичате най-малките работи.
Тия хора решават една задача.
Да
имате разположение към едно цвете.
Към коя област спада тая математика?
Затова в окултната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
Тогаз ще се занимаваш с карамфила, с дърветата, 5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат
да
ти помогнат.
(-Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва
да
разбираме под думите: "Той вярва."
Да
кажем, той вярва, че бил глупав.
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета или на скъпоценни камъни.
Ти вярваш, че ако
си
туриш втория пръст, пак ще се опариш.
Ти не можеш
да
имаш вяра, ако нямаш опит.
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
Ти не можеш
да
имаш вяра, ако не
си
опитал парливото.
Трябва
да
изучите условията, при които сега се намирате.
Тогаз не можеш
да
вярваш.
Намирате се
да
кажем, в бедни условия и не искате
да
занимавате ума
си
с друго, освен с оправянето на икономическите условия на живота – откъде може
да
си
изкарате прехраната.
Как ще
си
изкара човек прехраната?
Може
да
се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
(-Можем ли
да
кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит
да
прави ще бъде пак същото.
Няма по-лесна работа човек
да
си
изкара прехраната от онзи, който знае как.
Опитът дава подтик на вярата.
И няма по-мъчна работа
да
си
изкара прехраната за онзи, който не знае.
Веднъж
си
се излъгал, втори път и ти станеш безверник спрямо него.
Какъвто и пример
да
се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
Понеже веднъж не ти е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма
да
ги върне.
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
Нали сте учили психология?
Тогаз трябва
да
има много голям напор, за
да
тече (виж: С2).
Често дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл
да
ги приготви навреме.
Представете
си
, че при "А" е изворът.
Но детето е неразположено и се сърди на майка
си
и на баща
си
, защо дрехите не са готови за Великден.
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
Тогаз трябва
да
имаме тук голямо напрежение, за
да
тече водата.
Щастието ви зависи от това, как
да
наклоните тая пръчица.
Представете
си
, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехата,
да
ви ги даде.
Според това ще
си
създадете щастието или нещастието.
Един българин, като ходил
да
избира служба, един ден минавал през градската градина.
(-Трябва
да
даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва
да
намерите извинителната страна.
Мога
да
я правя."
Правите
си
едно заключение, трябва
да
намерите същинските причини.
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
(-Бащата все гледа покрай Великден
да
замине за странство.)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва
да
се разбират.
Аз привеждам този пример, за
да
обясни, че в онзи свят работите стават много лесно по единствената причина – ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
(Учителят държи в ръката
си
молив и го наклонява в ляво и в дясно.) Значи има закони, как
да
се справиш със своите мисли и чувства.
Оставят кесията и единият ще тръгне по едно направление, а другият – по друго.
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
Онзи му казал: "
Да
се махнеш оттук!
" Аз пошепвам на богаташа: "Този момък виждаш ли го?
Така не се разсъждава.
" И веднага поправя погрешката
си
, щом ще стане пръв министър, ще му помогне.
Ти можеш
да
заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш." Привеждам му втори пример: Намира един човек теле в гората.
Да
кажем нещо навреме и на място: "Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден."
Същевременно и майката дохожда.
Не
си
правете илюзии.
Тя почва
да
ближе телето.
Защо българите пострадаха?
Да
ви дам пример.
В 1912 година, когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки
си
той казал: "Аз ще накарам вие, българите
да
ме помните!
" И всичките нещастия след войните се дължат на това.
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България!
Това са само преводи, за
да
се изяснят известни противоречия.
Малки неща във вашия живот могат
да
ви дадат подтик
да
направите нещо и мислите, че сте отмъстили.
Вярно е, че торбата не може
да
тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка
си
.
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
Сега тия работи не ви казвам, за
да
станете умни.
Аз не искам
да
ви побелее главата, че тогаз
да
станете умни.
Искам
да
станете умни с черни коси.
Не чакайте
да
остареете, че
да
поумнеете.
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
И аз се чудя на вас младите, защо искате
да
остарявате.
Малкото дете, като прегръща дядо
си
, казва му: "Дядо, аз искам
да
бъда като тебе!
Тия мисли, които не ги искате, и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
" А пък дядо му, като го погледне, не иска
да
му каже истината.
Аз бих желал
да
стана като тебе, но ти не ставай като мен!
За мен е за предпочитане
да
стана като теб, а пък ти
да
станеш като мен –
да
те пази Господ!
" И единственото нещо, за което трябва
да
се молите, е
да
не остарявате.
И като се молите, кажете: "Господи, всичко
да
бъде в света, но само
да
не остарявам!
Той ви казва: "Вие ми се виждате много учтив.
Повече дайте!
Те
да
остаряват.
" Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба
си
.
Но вие
да
остареете - това е нещо, което не можете
да
поправите с нищо.
Той и сега не бърка в джоба
си
, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
Ще се молите
да
не остарявате.
Трябва ли човек всякога когато върви някой просяк отподире му,
да
се спре и
да
му даде малко стотинки?
Едно правило: От всичко старо се простете, оставете го настрани!
Вие искате
да
станете стари хора,
да
бъдете почетни.
Сега ще ви приведа един пример: Един богат човек, който осиромашал, отива
да
съди някого за едно голямо наследство.
Той му казва: "Слушай, отивам
да
се съдя.
Нямам нито пет пари в джоба
си
.
Моли се на Бога
да
спечеля делото!
Да
му кажа една блага дума." И при това казва: "Стар е, но пари има.
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо." Кажете ми какво е казал просякът?
Трябва
да
се приближа до него".
Най-първо просякът почнал
да
разсъждава: "Не зная.
Да
се помоля, но не зная, дали ще спечелиш делото.
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може
да
не спечелиш".
Млад – това е
да
бъдеш добър.
Стар – това е
да
бъдеш зъл.
" – "Ти уверен ли
си
в това?
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила вътре в човека, то е злото.
Уверен ли
си
сто на сто, че ще спечелиш?
И после
да
не ме излъжеш?
В практическия живот: Дръжте в ума
си
доброто, за
да
подкрепите младостта в
себе
си
и бодростта на ума
си
и животът ви ще бъде успешен.
" Психологически това е вярно.
В дадения случай то е лихва на цялото.
Ти не можеш
да
го изхвърлиш, но
да
не те привличат богатствата или придобивките, които можеш
да
имаш от злото.
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може
да
даде.
Макар, че са богати, но нищо не носят в джоба
си
.
Отиват на делото,
да
го спечелят.
Имат само една златна монета в джоба
си
.
Например ако вие сте един честен, добър човек, в духовния свят като отидете, всички банки веднага изваждат и ви дават.
Но тук на земята, отивате при един банкер и казвате: "Аз съм честен, добър човек." За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
Онзи ще каже: "Ти
си
добър за
себе
си
.
Всички хора в света страдат от философията.
Честен
си
за
себе
си
, но тук работата седи другояче." Отивате в една заложна къща.
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
Трябва
да
носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
Сега
да
разгледаме от друго гледище кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(-Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и
да
се увеличава, може ли
да
стане по-голяма от цялото?
(-20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(-Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли
да
стане по-малко от дробта?
(-Не може.) Тогаз защо една дроб може
да
ви създаде тревога?
Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствуваме в дадения случай, моментално може
да
се изпълни.
Вас една дроб може
да
ви изкара из релсите на живота!
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва
да
идва.
" Например задигнат ви 1/5 от богатството и веднага
си
изменяте състоянието.
Една сестра скоро каза един пример: В Германия на хазяйката
си
се задължава с 20 марки.
В джоба
си
имате един лев, който съставлява 1/10.
Ако не ги внесе, трябва
да
излезе от дома.
Но бръкнете в джоба
си
и левчето го няма.
Тя иска
да
ги намери.
Така щото до тогаз докато вие не можете
да
владеете
себе
си
, докато вие не можете
да
се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ви нарушават целия живот.
Тя мисли
да
намери от някого пари.
Но в същото време те всякога могат
да
ви зарадват.
Например ако ви дадат едно дробно число.
Вижда един свой познат и
си
казва: "От него ще взема 20 марки." Гледа – на земята 20 марки.
И той и тя виждат 20 марки.
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
Той казва: "
Да
ги разделим." Тя казва: "Можем
да
ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
Да
ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки." Той казал: "Вземете ги вие тогаз!
Хубаво е човек
да
бъде математик.
Но кое трябва
да
смята?
Има неща, които човек не трябва
да
ги смята.
Той й казва: "Вземи тия пари, че от мен
да
не искате." Той се съгласява
да
даде 10-тях марки.
Например,
да
държиш една статистика колко пъти
си
плюл на ден.
Или пък
да
държиш една статистика колко пъти
си
се почесъл.
Или
да
държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
Трябва
да
се възстанови оная първоначалната вяра.
Няма
да
дойдете до никакъв резултат.
Вземете най-първо природата, природата, когато е пуснала човека
да
живее, тя го е осигурила с необходимите неща – със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
До резултати могат
да
дойдат хора, които знаят, а които не знаят – не.
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма
да
му услужи?
Стига тия неща
да
са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
И ако някой път не ви услужва, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
Олге, ти
си
имаш философия, с която някъде не
си
съгласна.
Развлечение и почивка, те са наглед синоними.
Ти не
си
съгласна някъде и с онова, което
си
научила и получила.
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота
си
.
Кой
си
позволява развлечение?
Ти още не
си
разрешила задачите на месечината.
Богатият. Кой
си
почива?
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може
да
се справи с работите.
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
Сиромахът никога не
си
позволява развлечение.
Казва някой: "Ще ми побелее главата, докато разреша задачите." Щом разрешиш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешаване не е.
Само като забогатее, той
си
позволява развлечение.
Да
разрешиш задачите, без
да
ти побелее главата!
Нали някой път се казва, че трябва
да
се говорят умни работи?
Да
ти кажа кое ти беше спънката.
(-Щом всякога говори глупави работи, можем
да
го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
Черната коса значи, че искаш
да
станеш каквото ти искаш.
Черната глава ти казва, че трябва
да
се осигуриш за сто години.
" И въз основа на това го осъждат.
Той изпсувал съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва
да
го съди и го пита: "Кажи, как каза?
В света мнозина носят бели глави, без
да
знаят тая философия.
Та някой път някои хора намират, че които имат черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
Черна глава има, но казва: "Няма какво
да
се смущавам."
Съдията му казва: "Не те ли е срам, вместо
да
отиваш
да
работиш, ти ходиш
да
крадеш овце!
" – "Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя!
Той ми каза: "Баща ми, който беше пияница, ме научи
да
не пия." Как така?
Не търси дребните погрешки на хората!
Това зароди в мен желанието
да
не вкуся вино.
Кой какво направил
да
не те интересува!
Като ми дойде на ум за вино, изпъква в мен гледката, как баща ми биеше майка ми." Не е ли хубаво баща ви някой път
да
бие майка ви, че вие
да
се научите
да
не пиете?
Не търси погрешките!
Някои са ми казвали: "Искам
да
знам, какво
си
говорят онези!
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би, не щеше
да
бъде въздържател.
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
Момъкът ми каза: "Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща
си
, произведе в мен противоположни резултати." Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
Приближавате се, искате
да
знаете какво се говори.
Знаете ли, колко е силна една дума?
Като го направил, всичко му турил, но не могъл
да
му тури душа.
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казвал: "Дай ми душа!
" Дяволът ходил тук-там и човекът бягал подир него и му казвал: "Дай ми душа!
" Той, като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: "Дай му душа, че не ме оставя човекът
да
си
почина!
" Човекът не оставял дявола
да
си
почине.
И дяволът се помолил на Господа: "Дай му душа, че ме измъчи." Тогаз дяволът и Господ били ортаци.
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
И тръгвате подир него и почвате
да
псувате, че сте нещастен.
" Нищо не дава той!
Същевременно изваждате от хамбара.
Нищо не може
да
даде, само обещава и залъгва.
Той казва някому: "Дай на онзи, а пък аз ще ти ги върна после." Той отдето взема не връща и винаги няма нито пет пари.
Вие казвате: "Аз толкоз пъти съм правил добро и добро не съм намерил." Значи, правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: "Не
си
струва човек
да
прави добро,
да
изважда житото из хамбара."
Най-сиромах е дяволът!
На заем
да
вземе е майстор!
Например млад
си
, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много – ядеш, дъвчеш.
Как ще
си
обясните всичко това?
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се
да
ядеш, ставаш философ, почваш
да
разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
И после разсъждаваш: "Трябва
да
бъдеш много учен човек".
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: "Как така!
Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва
да
се яде, но няма зъби?
" И почваш
да
се сърдиш на Господа!
Или казваш: "Човек трябва
да
бъде много умен".
На какво основание искаш
да
се сърдиш?
Той се учи през целия
си
живот и на стари години забогатее.
А пък ти казваш: "Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
Дрехи ще има
да
се облече.
" Че ако така разсъждаваме, кой е доволен в света?
Попрегърбил се е и
да
му се тури фрак или украшения каква полза?
На млади години – както и
да
е, но на старост, след като се прегърбиш!
Защо ти е едно знание, което не можеш
да
използваш?
Кажете ми някой човек, който
да
е доволен в света.
Да
допуснем, че един човек е добър, а друг – лош.
Доволен
си
, докато използваш другите хора, а пък щом почнат другите
да
те използват, тогаз е друго.
Каква полза има
да
знаете, кой е добър и кой е лош?
Но аз сега говоря за в дадения случай.
Имате едно състояние в
себе
си
.
Да
знаете как
да
си
помогнете.
Казвам, няма
да
печеш!
Представете
си
, че вие сте крайно страхлив човек.
Не печи рибата и тебе няма
да
пекат, нищо повече!
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш
да
ти правят!
“ − „Господин съдия, ние сме прости, говеда хора, а пък вие сте наши братя.“
(втори вариант)
Някой път злото произвежда в нас един резултат на трезвеност.
(втори вариант)
Като страдаш, не страдаш ти, но баща ти, който бие майка ти и теб изгонва на двора.
(втори вариант)
Не търси дребните погрешки на хората!
(втори вариант)
Кой какво направил
да
не те интересува.
(втори вариант)
Не търси погрешките!
(втори вариант)
Като го направил, всичко му турил, но не могъл
да
му тури душа.
(втори вариант)
Някои са ми казвали: „Искам
да
знам какво
си
говорят онези.“ Казвам: То е много лесна работа.
(втори вариант)
Като направил дяволът човека, последният тръгнал подир дявола и му казал: „Дай ми душа!
(втори вариант)
“ Дяволът ходил тук-там и човекът ходил подир него и му казвал: „Дай ми душа!
(втори вариант)
“ Той като вървял с години подир дявола и го смущавал, дяволът тъй се смутил, че най-сетне се помолил на Господа: „Дай му душа, че ме измъчва.“ Тогаз Господ и дяволът били ортаци (съдружници).
(втори вариант)
Приближавате се, искате
да
знаете какво се говори.
(втори вариант)
Понеже Господ турил душата в човека, дал му божественото, а пък дяволът само направил тялото.
(втори вариант)
Знаете ли колко е силна една дума?
(втори вариант)
И тръгнете подир него и почнете
да
псувате, че сте нещастен: „Щастие искам, пари, пари, щастие!
(втори вариант)
“ Нищо не дава той.
(втори вариант)
Нищо не може
да
даде, само обещава и залъгва.
(втори вариант)
Той казва някому: „Дай на онзи, а пък аз ще ти върна после.“ Той, отдето взема, не връща и винаги няма нито пет пари.
(втори вариант)
Най-сиромах е дяволът!
(втори вариант)
Много пъти сте ходили там и сте изваждали жито по едно кило.
(втори вариант)
Назаем
да
вземе е майстор.
(втори вариант)
Как ще
си
обясните всичко това?
(втори вариант)
Извадили сте житото от хамбара и сте го продали.
(втори вариант)
Бог, невидимият свят, като ти е дал всички добрини, като имаш това, което искаш, казваш: „Как така?
(втори вариант)
“ И почваш
да
се сърдиш на Господа.
(втори вариант)
На какво основание искаш
да
се сърдиш?
(втори вариант)
Същевременно изваждате от хамбара.
(втори вариант)
А пък ти казваш: „Защо на еди-кого е дал повече, а на мен не е дал?
(втори вариант)
Вие казвате: „Аз толкова пъти съм правил добро и добро не съм намирал.“ Значи правили сте добро много пъти, после намирате, че хамбарът ви е празен и казвате: „Не
си
струва човек
да
прави добро,
да
изважда житото от хамбара.“
(втори вариант)
“ Че ако така разсъждаваме, кой е доволен от света?
(втори вариант)
Например млад
си
, имаш здрави зъби, ядеш, никак не му мислиш много − ядеш, дъвчиш.
(втори вариант)
Кажете ми някой човек, който
да
е доволен в света.
(втори вариант)
Щом станеш стар човек, изпадат ти зъбите, пазиш се
да
ядеш, ставаш философ, почнеш
да
разсъждаваш колко мъчно се яде, мъчно се дъвче храната.
(втори вариант)
Доволен
си
, докато използуваш другите хора.
(втори вариант)
А пък щом почнат другите
да
те използуват, тогава е друго.
(втори вариант)
И после разсъждаваш: „Трябва
да
бъдеш много учен човек.“ Какво му струва на стария човек знанието, когато знае как трябва
да
яде, но няма зъби?
(втори вариант)
Или казваш: „Човек трябва
да
бъде много умен.“ − Той се учи през целия
си
живот и на стари години забогатее.
(втори вариант)
Дрехи ще има
да
се облича.
(втори вариант)
Казвам: Няма
да
печеш!
(втори вариант)
Попрегърбил се е и
да
му се тури фрак или украшения каква полза?
(втори вариант)
Не печи рибата и тебе няма
да
пекат − нищо повече.
(втори вариант)
На млади години − както и
да
е, но на старост, след като се прегърбил!
(втори вариант)
Законът е такъв: Не прави това, което не искаш
да
ти правят!
(втори вариант)
Защо ти е едно знание, което не можещ
да
използуваш?
(втори вариант)
Но това трябва
да
започне в човешката мисъл.
(втори вариант)
Да
допуснем, че един човек е добър, а друг − лош.
(втори вариант)
Каква полза има
да
знаете, кой е добър и кой лош?
(втори вариант)
Може
да
се изпитате кой в какво направление какъв е.
(втори вариант)
Но аз сега говоря за дадения случай.
(втори вариант)
Например можем
да
изпитаме целия клас сега какво му липсва.
(втори вариант)
Имате едно състояние в
себе
си
.
(втори вариант)
Ако ви дам
да
посеете но една ябълка, след една година аз знам вече какво ви липсва.
(втори вариант)
Да
знаете как
да
си
помогнете.
(втори вариант)
Представете
си
, че вие сте крайно страхлив човек.
(втори вариант)
След 4 години, като почне ябълката
да
дава плод, пак ще кажа какво ви недостига.
(втори вариант)
Толкоз хиляди лева ще ти дам.“ Ти отваряш вратата, излизаш вън в тъмното и пак се връщаш.
(втори вариант)
В математиката коя задача минава за най-мъчна?
(втори вариант)
(Определянето движението на Луната минава за най-мъчна задача.) Добре,
да
допуснем, че тая задача можете
да
я разрешите.
(втори вариант)
Знанието трябва
да
допринесе някоя полза.
(втори вариант)
Искаш
да
знаеш, дали ще бъдеш здрав.
(втори вариант)
Посади малко здравец, тури го в стаята
си
.
(втори вариант)
Следователно коя е най-мъчната задача в живота?
(втори вариант)
Ако този здравец вирее, ти
си
добре, но ако почне
да
изсъхва, трябва
да
вземеш вече мерки за подобряването на своя организъм.
(втори вариант)
−
Да
разрешаваш религиозните въпроси.
(втори вариант)
Това показва, че страдаш от безлюбие.
(втори вариант)
Няма по-мъчен въпрос от тоя
да
разрешаваш религиозните въпроси.
(втори вариант)
Няма по-мъчна работа от тая
да
разрешаваш въпроса: Има ли Господ, няма ли Господ?
(втори вариант)
Най-напред ще добиете навик
да
обичате най-малките работи.
(втори вариант)
Да
имате разположение към едно цвете.
(втори вариант)
Затова в съвременната наука често има малки примери, с които се възстановява равновесието.
(втори вариант)
Съберат се двама, искат
да
разрешат кой е на правата страна, чие верую е по-право.
(втори вариант)
5-10 минути ще се занимаваш с карамфила и всичкото ти неразположение ще изчезне и ще се върнеш ободрен.
(втори вариант)
Всички тия плодни дървета при болезнени състояния могат
да
ти помогнат.
(втори вариант)
Тия хора решават една задача.
(втори вариант)
Или пък ще потърсите хора, които вървят добре в морално, духовно отношение.
(втори вариант)
Към коя област спада тая математика?
(втори вариант)
Някои хора приличат на теменужки, на всички видове цветя приличат хората или на плодни дървета, на скъпоценни камъни.
(втори вариант)
Аз това го наричам отвлечена област, нещо като философските системи, които вие сте изучавали.
(втори вариант)
Трябва
да
изучите условията, при които сега се намирате.
(втори вариант)
(Това е опит, не е вяра.) Тогаз какво трябва
да
разбираме под думите: „Той вярва.“
Да
кажем, той вярва, че бил глупав.
(втори вариант)
Намирате се
да
кажем при бедни условия, а не искате
да
занимавате ума
си
с друго.
(втори вариант)
Вие не сте се справили с икономическите условия на живота, откъде
да
изкарате прехраната
си
.
(втори вариант)
Как ще
си
изкара човек прехраната?
(втори вариант)
Може
да
се каже: Най-лесната работа най-мъчно се върши!
(втори вариант)
Ти вярваш, че ако
си
турил втория пръст, пак ще се опариш.
(втори вариант)
Няма по-лесна работа от тази човек
да
изкара прехраната
си
за онзи, който знае как.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
имаш вяра, ако нямаш опит.
(втори вариант)
И няма по-мъчна работа от тази
да
изкара прехраната
си
за онзи, който не знае.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
имаш вяра, ако не
си
опитал парливото.
(втори вариант)
Тогаз не можеш
да
вярваш.
(втори вариант)
Какъвто и пример
да
се даде, примерът само обяснява, но той не е знание.
(втори вариант)
(Можем ли
да
кажем, че вярата произтича от знанието?) Значи вярата произтича от един малък опит и човек е уверен, че и втори опит
да
прави ще бъде пак същото.
(втори вариант)
Не. Зависи ли добротата на човека от многото му знание?
(втори вариант)
Опитът дава подтик на вярата.
(втори вариант)
Веднъж
си
се излъгал, втори път и ти ставаш безверник спрямо него.
(втори вариант)
Понеже веднъж не ги е върнал, ти вярваш, че втори път, като му дадеш, пак няма
да
ги върне.
(втори вариант)
Представете
си
сега, че тая канализация не е хоризонтална, но в обратна посока е малко полегата.
(втори вариант)
Нали сте учили психология?
(втори вариант)
Тогаз трябва
да
има много голям напор, за
да
тече (С2).
(втори вариант)
Често, дето не ви върви в света, всичко зависи от положението.
(втори вариант)
Представете
си
, че при А е изворът.
(втори вариант)
Може би дрехарят или обущарят е имал много работа и не е могъл
да
ги приготви навреме.
(втори вариант)
Но детето е неразположено и се сърди на майка
си
и на баща
си
, защо дрехите не са готови за Великден.
(втори вариант)
Тогава трябва
да
имаме тука голямо напрежение, за
да
тече водата.
(втори вариант)
Та сега и вие, които сте свършили университет, сърдите се, че дрехите ви не са готови за Великден.
(втори вариант)
Щастието ви зависи от това, как наклонявате тая пръчица (фиг.2).
(втори вариант)
Според това ще
си
създадете щастието или нещастието.
(втори вариант)
Един българин, като ходил
да
избира служба, един ден минава през градската градина.
(втори вариант)
Представете
си
, че баща ви тръгва в странство и дал пари на дрехаря и му казал, като ушие дрехите,
да
ви ги даде.
(втори вариант)
Мога
да
я правя.“
(втори вариант)
Палката по закона на равновесието ще наклоняваш в едно или друго направление.
(втори вариант)
(Трябва
да
даде пари на добър и честен дрехар.) Най-първо трябва
да
намерите извинителната страна.
(втори вариант)
Правите
си
едно заключение − трябва
да
намерите същинската причина.
(втори вариант)
(Бащата все гледа покрай Великден
да
замине за странство.)
(втори вариант)
(Учителя държи в ръката
си
молив и го наклонява вляво и вдясно.) Значи има закони как
да
се справиш със своите мисли и чувства.
(втори вариант)
Много пъти на вас ви се привеждат примери из духовния свят, които трябва
да
се разберат.
(втори вариант)
Аз привеждам този пример, за
да
обясня, че в онзи свят работите стават много по-лесно по единствената причина, ако двама души намерят една кесия със злато, те не спорят и не я делят наполовина.
(втори вариант)
Остават кесията и един ще тръгне по едно направление, а другият − по друго.
(втори вариант)
Оня му казва: „
Да
се махаш оттук!
(втори вариант)
Подир когото тръгне тая кесия, негова е.
(втори вариант)
“ Аз пошепвам на богаташа: „Този момък, виждаш ли го?
(втори вариант)
“ И веднага поправя погрешката
си
.
(втори вариант)
Така не се разсъждава.
(втори вариант)
Ти можеш
да
заблуждаваш, но мен, учения човек, не можеш.“ Привеждам му втори пример.
(втори вариант)
Да
кажем нещо начаса: Човекът ще стане пръв министър, не го гледай, че е беден.
(втори вариант)
Не
си
правете илюзии!
(втори вариант)
Същевременно и майката дохожда.
(втори вариант)
Защо българите пострадаха?
(втори вариант)
Тя почва
да
ближе телето.
(втори вариант)
Да
ви дам пример.
(втори вариант)
В 1912 г., когато дойде Венизелос, българите не го посрещнаха и отивайки
си
, той казал: „Аз ще накарам българите
да
ме помнят!
(втори вариант)
“ И всичките нещастия след войните се дължат на това.
(втори вариант)
Това е сега другото обяснение на изгубената торба (кесията).
(втори вариант)
И сега виждаме същите последствия върху Венизелос за погромите, които причини на България.
(втори вариант)
Това са само преводи, за
да
се изяснят известни противоречия.
(втори вариант)
Малки неща във вашия живот могат
да
ви дадат подтик
да
направите нещо и
да
мислите, че сте отмъстили.
(втори вариант)
Вярно е, че торбата не може
да
тръгне, но телето непременно ще тръгне подир майка
си
.
(втори вариант)
Страданията, които причините на другите хора, ще се върнат върху вас.
(втори вариант)
Сега тия работи не ви казвам, за
да
станете умни.
(втори вариант)
Аз не искам
да
ви побелее главата, че тогаз
да
станете умни.
(втори вариант)
Искам
да
станете умни с черни коси.
(втори вариант)
Не чакайте
да
остареете, че
да
поумнеете.
(втори вариант)
Но във вас се заражда друго едно противоречие.
(втори вариант)
И аз се чудя на вас, младите, защо искате
да
остарявате.
(втори вариант)
Малкото дете, като прегръща дядо
си
, казва му: „Дядо, аз искам
да
бъда като тебе!
(втори вариант)
Тия мисли, които не ги искате и вървят подир вас, към кой род мисли спадат?
(втори вариант)
“ А пък дядо му, като го погледне, не иска
да
му каже истината.
(втори вариант)
Аз бих желал
да
стана като тебе, но ти не ставай като мен.
(втори вариант)
За мен е за предпочитане
да
стана като теб, а пък ти
да
станеш като мен −
да
те пази Господ!
(втори вариант)
“ И единственото нещо, за което трябва
да
се молите, е
да
не остарявате.
(втори вариант)
И като се молите, кажете: „Господи, всичко
да
бъде в света, но само
да
не остарявам.“ Старостта е вече за боговете.
(втори вариант)
Той ви казва: „Вие ми се виждате много учтив.
(втори вариант)
Те
да
остаряват.
(втори вариант)
Повече дайте.“ Някой път дипломатът много мъчно бърка в джоба
си
.
(втори вариант)
Но вие
да
остарявате − това е нещо, което не можете
да
поправите с нищо.
(втори вариант)
Той и сега не бърка в джоба
си
, върви малко по-бързо, не обръща внимание.
(втори вариант)
Ще се молите
да
не остарявате.
(втори вариант)
Трябва ли човек всякога, когато върви някой просяк подире му,
да
се спре и
да
му даде малко стотинки?
(втори вариант)
Едно правило: от всичко старо се простете, оставете го настрана!
(втори вариант)
Вие искате
да
станете стари хора,
да
бъдете почетни.
(втори вариант)
Сега ще ви приведа един пример.
(втори вариант)
Един богат човек, който осиромашал, отива
да
съди някого за едно голямо наследство.
(втори вариант)
Тоя му казва: „Слушай, отивам
да
се съдя.
(втори вариант)
Да
му кажа една блага дума.“ И при това казва: „Стар е, но пари има.
(втори вариант)
Нямам нито пет пари в джоба
си
.
(втори вариант)
Трябва
да
се приближа до него.“ И като се приближиш до него и вземеш парите, и ти остаряваш.
(втори вариант)
Моли се на Бога
да
спечеля делото.
(втори вариант)
Че като спечеля делото, ще ти дам нещо.“ Кажете ми какво е казал просякът?
(втори вариант)
Най-първо просякът почнал
да
разсъждава: „Не зная.
(втори вариант)
Да
се помоля, но не зная дали ще спечелиш делото.
(втори вариант)
Ако съм уверен напълно, че ще спечелиш, това е добре, но може и
да
не спечелиш.“ Така мисли просякът сега.
(втори вариант)
Млад − това е
да
бъдеш добър!
(втори вариант)
Стар − това е
да
бъдеш зъл!
(втори вариант)
И причината на остаряването, на изгубването на всяка сила в човека, това е злото.
(втори вариант)
“ − „Непременно ще спечеля.“ − „Ти уверен ли
си
в това?
(втори вариант)
Уверен ли
си
сто на сто, че ще спечелиш?
(втори вариант)
В практическия живот дръжте в ума
си
доброто, за
да
подкрепите младостта в
себе
си
и бодростта на ума
си
и животът ви ще бъде успешен.
(втори вариант)
И после
да
не ме излъжеш?
(втори вариант)
“ Психологически това е вярно.
(втори вариант)
Ти не можеш
да
го изхвърлиш, но
да
не те привличат богатствата или придобивките, които можеш
да
имаш от злото.
(втори вариант)
Макар че са богати, нищо не носят в джоба
си
.
(втори вариант)
Отиват на делото
да
го спечелят.
(втори вариант)
В дадения случай то е лихва на цялото.
(втори вариант)
Като се умножи цялото число с дробта, полученото показва каква лихва може
да
даде.
(втори вариант)
Имат само една златна монета в джоба
си
.
(втори вариант)
Например, ако вие сте един честен, добър човек, като отидете в духовния свят, всичките банки веднага изваждат и ви дават.
(втори вариант)
Но тук, на земята, отивате при един банкер и казвате: „Аз съм честен, добър човек.“ За вашата доброта и честност на земята ще ви дадат ли пари?
(втори вариант)
Онзи ще каже: „Ти
си
добър за
себе
си
, но тук работата седи другояче.“ Отивате в една заложна къща.
(втори вариант)
Трябва
да
носите някой пръстен, някоя огърлица и пр.
(втори вариант)
И търговецът ще го погледне и ще даде ли колкото струва?
(втори вариант)
Колко ще даде една заложна къща за един пръстен, който струва 100 000 лева?
(втори вариант)
(20 000 лева.) За една огърлица, която струва 100 000 лева, колко ще дадат?
(втори вариант)
(1/4.) Има в света едно състояние, при което всяко едно положение, което чувствувате в дадения случай, моментално може
да
се изпълни.
(втори вариант)
Всички хора страдат в света от философията.
(втори вариант)
То е едно състояние, когато в съзнанието ти съмнението съвършено не трябва
да
идва; когато няма в съзнанието ти нито сянка от колебание.
(втори вариант)
Всички блага идат от философията, но и всички страдат от философията.
(втори вариант)
Сега
да
разгледаме от друга гледна точка кои са съответните качества, които отличават дробта от цялото.
(втори вариант)
Ако не ги внесе, трябва
да
излезе от дома.
(втори вариант)
(Че по вид дробта не прилича на цялото.) Една дроб, колкото и
да
се увеличава, може ли
да
стане по-голяма от цялото?
(втори вариант)
(Не може.) Едно цяло, след като го делим, може ли
да
стане по-малко от дробта?
(втори вариант)
Тя иска
да
ги намери.
(втори вариант)
(Не може.) Тогаз защо една дроб може
да
ви създаде тревога?
(втори вариант)
Вас една дроб − 1/4 или 1/5, може
да
ви изкара из релсите на живота.
(втори вариант)
Тя мисли
да
намери от някого пари.
(втори вариант)
“ Например задигат ви 1/5 от богатството и веднага
си
изменяте състоянието.
(втори вариант)
Вижда един свой познат и
си
казва: „От него ще взема 20 марки.“ Гледа − на земята 20 марки.
(втори вариант)
В джоба
си
имате 1 лев, който съставлява 1/10.
(втори вариант)
И той и тя виждат 20 марки.
(втори вариант)
Но бръкнете в джоба
си
и левчето го няма.
(втори вариант)
Той казва: „
Да
ги разделим“.
(втори вариант)
Тя казва: „Можем
да
ги разделим, но на мен ми трябват за хазяйката точно 20 марки.
(втори вариант)
Да
ги разделим, но ако ми дадете на заем 20 марки.“ Той казва: „Вземете ги вие тогаз.“ Тя представи този пример.
(втори вариант)
Така щото дотогаз, докато вие не можете
да
владеете
себе
си
, докато вие не можете
да
се владеете вътрешно, дробите ще ви влияят или дробите ще ви нарушават целия живот.
(втори вариант)
Но в същото време те всякога могат
да
ви зарадват.
(втори вариант)
Той ù казва: „Вземи тия пари, че от мен
да
не искаш.“ Той се съгласява
да
даде десетте марки.
(втори вариант)
Например ако ви дадат едно дробно число.
(втори вариант)
Върви някой с хляб, отчупва половината от него и ви го дава.
(втори вариант)
Трябва
да
се възстанови оная първоначална вяра.
(втори вариант)
Хубаво е човек
да
бъде математик.
(втори вариант)
Вземете най-първо природата.
(втори вариант)
Но кое трябва
да
смята?
(втори вариант)
Природата, когато е пуснала Най-първо човека
да
живее, тя го е осигурила с необходимите неща: със светлина, въздух, вода и храна, с всичко почти го е осигурила.
(втори вариант)
Има неща, които човек не трябва
да
смята.
(втори вариант)
Мислите ли, че когато го е осигурила с най-важните неща, за които се е обърнал към нея, няма
да
му услужи?
(втори вариант)
Например
да
държиш една статистика колко пъти
си
плюл на ден.
(втори вариант)
Или пък
да
държиш една статистика колко пъти
си
се почесал.
(втори вариант)
Стига тия неща
да
са ви потребни, а не са залъгалки, тя ще ви услужи.
(втори вариант)
Или
да
държиш една статистика колко пъти са ти дошли известни отрицателни мисли.
(втори вариант)
И ако някой път не ви услужи, тия неща са ви непотребни в дадения случай.
(втори вариант)
Олге, ти
си
имаш една философия, с която някъде не
си
съгласна.
(втори вариант)
− Няма
да
дойдете до никакъв резултат.
(втори вариант)
Ти не
си
съгласна някъде и с онова, което
си
научила и получила.
(втори вариант)
До резултат могат
да
дойдат хора, които знаят, а които не знаят − не!
(втори вариант)
Ще ти кажа, защо ти срещаш мъчнотии в живота
си
.
(втори вариант)
Ти още не
си
разрешила задачите на месечината.
(втори вариант)
Човек, който не е разрешил задачите на месечината, той не може
да
се справи с работите.
(втори вариант)
Казва някой: „Ще ми побелее главата, докато разреша задачите.“ Щом разрешаваш задачите с побеляване на главата, това никакво разрешение не е.
(втори вариант)
Развлечение и почивка − те са на глед синоними.
(втори вариант)
Да
разрешиш задачите, без
да
ти побелее главата!
(втори вариант)
Кой
си
позволява развлечение?
(втори вариант)
Богатият. Кой
си
почива?
(втори вариант)
Да
ти кажа кое ти беше спънката.
(втори вариант)
Сиромахът. Почивката е на сиромаха, а развлечението е на богатия.
(втори вариант)
Сиромахът никога не
си
позволява развлечение.
(втори вариант)
Черната коса значи, че искаш
да
станеш, каквото ти искаш.
(втори вариант)
Само когато забогатее, той
си
позволява развлечение.
(втори вариант)
Черната глава ти казва, че трябва
да
се осигуриш за сто години.
(втори вариант)
Нали някой път се казва, че трябва
да
се говорят умни работи?
(втори вариант)
(Щом всякога говори глупави работи, можем
да
го вземем за глупав.) В съдилището един съдия разглежда дело.
(втори вариант)
В света мнозина носят бели глави, без
да
знаят тая философия.
(втори вариант)
Та някой път някои хора намират, че, които носят черни коси, мислят по-добре, отколкото хората с белите глави.
(втори вариант)
Черна глава има, но казва: „Няма какво
да
се смущавам.“
(втори вариант)
“ И въз основа на това го осъждат.
(втори вариант)
Той изпсува съдията, но съдията не го счита за обида, понеже за тая обида на съдията му плащат.
(втори вариант)
Той ми каза: „Баща ми, който беше пияница, ме научи
да
не пия.“ − Как така?
(втори вариант)
Прави една погрешка като съдията: той вика дявола, почва
да
го съди и го пита: „Кажи какво каза?
(втори вариант)
И такова отвращение се събуди в мен, че не вкусвам вино; това зароди в мен желанието
да
не вкуся вино.
(втори вариант)
Като ми дойде наум за вино, изпъква в мен гледката как баща ми биеше майка ми.“ Не е ли хубаво баща ви някой път
да
бие майка ви, че вие
да
се научите
да
не пиете.
(втори вариант)
Ако баща му не беше бил майка му и не беше ги ругал, момъкът може би не щеше
да
бъде въздържател.
(втори вариант)
Бащата на този момък умря беден и този момък се издържаше и всичко имаше.
(втори вариант)
Вместо
да
отидеш
да
работиш, ти ходиш
да
крадеш овце!
(втори вариант)
Момъкът ми каза: „Никой не ми е проповядвал за въздържание, но това, което видях в баща
си
, произведе в мен противоположни резултати.“ Та някой път злото в нас произвежда такъв един резултат.
(втори вариант)
3.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Тогава бащата и майката казват:
Да
ни поживи Господ децата.
В това отношение аз зная повече от всичките философи.
Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи.
Те не знаят даже една трета от това, което аз зная.
Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща
си
, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска
да
бъде свободен.
Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен.
– Дошъл съм на земята
да
разбера нещо.
По-напред е била весела, радостна, слушала е майка
си
, но сега започва
да
ѝ се сопва.
– Не го зная още, нищо не мога
да
ти кажа по това.
По-напред ходеше по съветите на майка
си
, а сега е самостоятелна, започва
да
пише поезия.
– Човек трябва
да
знае, това е според мене смисълът на живота.
Като напише своята поезия, отиде и я прати на пощата, и виждаш, че наскоро излиза нейната поезия, нейното писмо във вестниците.
–
Да
, но аз искам сериозно
да
ми говориш.
Един ден се срещнах с един голям философ, поисках от него
да
ми обясни смисъла на живота.
Всеки може
да
ги приведе.
Няма някой от вас, който
да
не е правил тези неща.
Сега съм тръгнал
да
обикалям света.
Те са известни на всички ви.
Ама ти с ума ли
си
?
– Дали съм аз с ума
си
, или ти
си
с ума
си
, не зная.
Аз ще бъда много благодарен, ако дойде при мене и ми я опише само с три думи.
Аз ще му дам един подарък, една премия от десет хиляди лева.
Животът е един вътрешен смисъл, и нито ти можеш
да
го разрешиш, нито аз мога
да
го разреша.
Който може
да
ми опише Любовта само с три думи, той още сега ще получи тази премия, този чек от десет хиляди лева.
А тъй,
да
ми разправя за Любовта, че сърцето му горяло.
Че и преди
да
е любил, сърцето му пак е горяло.
–
Да
, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра.
И в Любовта някой път има топлина, съвпада се.
И той
си
има свои разбирания.
Ти обичаш някого, а той обича
да
попийва винце.
Ти му казваш, че той трябва
да
се откаже, а на него сърцето му се стега.
Казваме: Че ако обичаш някого, каквото ти поиска, ти трябва
да
му го направиш.
А не, ти не можеш
да
обичаш един човек, който не те обича.
Едно задължение има в света: ти не можеш
да
обичаш, докато не те обичат.
Според мене, реално е само онова нещо, на което аз всякога съм господар и което не може
да
избегне от ръцете ми.
Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние
да
сме го обикнали, Той ни е обикнал.
Това, което може всякога
да
се яви и
да
изчезне, то не е реално.
Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва
да
обичаме.
Ти сънуваш вечер, че
си
богат, но ставаш сутринта и нямаш никакво богатство.
Вън от този идеал ние не знаем как
да
обичаме.
Учен човек
си
, но удари те нещо по главата, и ти изгубиш знанието
си
.
Ний живеем в света на постоянните промени, а после ще кажеш като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва.
Има една любов, в която смъртта е по-силна от самата любов, а тя прекратява отношенията на хората, пък има и един живот, дето Любовта царува.
– Няма какво
да
се говори по това.
Че всичко се свършва, това
си
е на местото.
Но с какво трябва
да
свършва?
Единственият стремеж на всички същества е
да
проникнат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз наричам,
да
минат от временния живот към вечния.
Добре е
да
се свърши с болестта, защото ще дойде здравето.
Добре е
да
свърши с невежеството, защото ще дойде знанието.
А щом смъртта не влиза, там човек е свободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения.
Добре е
да
се свърши със смъртта, защото ще дойде животът.
Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как
да
живее.
Като изгубиш живота
си
пък, ще дойде смъртта.
Често се казва, че животът без страдания не може
да
бъде разбран.
Да
, но има едни страдания сладки, а има едни страдания горчиви.
Някой дойде при мен и ми казва, че иска
да
умре, че нямало какво
да
го плашат с дяволи, че имало там мушкане с вили и т. н.
Горчивите страдания тровят живота, а сладките страдания продължават живота.
Това са бабини деветини, аз съм човек свършил, образование имам, не мога
да
вярвам в тези неща.
Не, аз няма
да
ти говоря за тези неща, но има друго нещо по-опасно, а то седи в следното: когато човек умре и съзнанието му не може
да
се отдели от тялото.
Това е най-страшното състояние, което човек може
да
изживее.
Питам: Ти от кои мъчения и страдания имаш – от сладките или от горчивите?
Ако лесно може човек
да
излезе от тялото
си
, както и
да
е, но ако не може
да
излезе, тогава е страшно.
Ако са от горчивите, гледай
да
се освободиш от тях, колкото може по-скоро.
То е свидетел на целия процес на изгниване на тялото
си
.
Ако са от сладките, гледай по-скоро
да
узреят плодовете им.
Частица по частица то се разлага и гние, а той не може
да
се освободи.
Всеки човек трябва
да
има нещо, на което
да
се опира.
Ти живееш в един народ и зад тебе седи този народ като една идея, ти
си
готов
да
направиш за него всичко.
Има една реалност, която не се меси в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата.
Като отидеш в друг народ, може
да
бъде той Англия, Германия, Америка, и тогава този народ ще те приеме, ще се претопиш постепенно в него и ще станеш негов поданик.
Външният живот
си
върви независимо всичко друго.
Ти вече няма
да
милееш толкова за българския народ.
Ти не можеш
да
поправиш този живот.
Питам, кое е онова, на което трябва
да
вярвате?
Ти не можеш
да
поправиш или
да
измениш климата на земята.
Не че сега ще го научите това нещо, но всеки човек има едно правило в
себе
си
.
Земята сега е наклонена на 23 градуса, ние не можем
да
изменим това нейно положение.
Природата е вложила това правило в него,
да
знае на какво в
себе
си
да
разчита.
И всичко трябва
да
е насочено към това правило, то
да
се прояви.
Ако бихме могли
да
издигнем земята на 90 градуса, ний бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал.
А по въпроса как трябва
да
се живее, това всеки знае.
Ако можем
да
издигнем земята не на 23 градуса, но на 3 градуса само, или най-много на 10 градуса, северният полюс би приел 4–5 пъти повече топлина, отколкото е днешното му положение.
Един художник рисувал един американски милиардер и като го нарисувал, той го запитвал: Какво трябва
да
направи човек, за
да
стане такъв милиардер?
Милиардерът му отговорил: Ако човек получава седмично десет долари, два долари непременно трябва
да
отдели.
Всичкият лед би се разтопил и би се превърнал във вода.
Ако започва
да
получава по 20 долари седмично, тогава той ще трябва
да
отделя по четири долари настрана през седмицата.
Сега всички говорят, че злато трябва на света.
Като дойдеш до положението
да
получаваш 120 долари седмично, тогава ще отделяш по 40 долари на седмицата.
Онзи автор, който дава този пример, според мене, трябва
да
е скрил нещо.
Но ако има изобилие на храната, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, няма
да
се пласира.
Въпрос е дали той така е забогатял.
Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво
да
се прави.
Един математик решавал следната задача.
Влагат се в банката 25 стотинки, от времето на Христа до наше време, значи за две хиляди години, като взимал предвид и сложните лихви, които се падали на парите.
Три света има, в които човек може
да
живее.
Като направил изчисленията, той намерил една грамадна сума, за която казват, че ако нашата земя беше цяла от злато, надали би се изплатила тази сума, в която се превърнали тия 25 стотинки в продължение на две хиляди години.
Ако е въпрос само
да
уредим своя физически живот, това е немислимо.
Този математик отишъл още по-далеч.
И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва
да
има, за
да
могат хората
да
живеят щастливо.
Той казвал: Ако всека минута падала в банката по една такава земя, като нашата, но направена от злато, то едва в продължение на девет години ще се изплати тази сума, на която са възлезли 25-те стотинки, внесени в банка от времето на Христа до наше време.
“ Но не
да
се размножават глупавите и лошите хора, а
да
се размножават добрите хора, повече разумни хора ни трябват нас, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват.
Богатството на човека зависи от неговия ум.
Те
да
се размножават.
Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, той никога не може
да
бъде богат.
Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство.
Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само
да
ядат и
да
пият.
Със своя ум и със своето сърце, човек може
да
развали своето щастие.
Казвате: Трябва
да
има повече деца.
С една дума само ти можеш
да
затвориш своя път и с една само можеш
да
отвориш своя път.
Защо трябва
да
се раждат повече деца?
С един поглед само ти можеш
да
отвориш пътя
си
, и с един поглед само ти можеш
да
затвориш пътя
си
.
Не знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на место, той не може и двадесет години
да
я забрави.
Ако ти
си
един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш 10 деца, 5 дъщери и 5 сина, какво ще ги правиш?
Най-първо човешкото сърце трябва
да
се освободи от всички непотребни човешки желания.
На второ место, човешкият ум трябва
да
се освободи, от всички непотребни човешки мисли.
И тогава човек трябва
да
остане
да
функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили от после.
Тези деца ще ти изядат ушите.
Онези от вас, които искате
да
разбирате живота, така трябва
да
го разбирате – друго разрешение няма.
И вие можете
да
четете, колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но до сега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света.
А сега всички искат
да
се задомят, без
да
мислят за последствията.
Както се е родил този свет, така и ще
си
умре.
Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз.
Има едно положение в природата, според което майката трябва
да
ражда, но има един определен закон колко деца трябва
да
роди майката.
Да
му турят каквато искат система,
да
му проповядват каквото учение искат,
да
му поставят каквато и
да
е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свет е непоправим – нищо повече.
Ще кажете, че рибата хвърля по 300–400 хиляди яйца във водата.
Питам: Мислите ли, че това е закон на природата?
Това е един кораб, в който сте влезли и вие ще се молите на Бога
да
излезете благополучно до брега.
Това е закон на насилието – нищо повече.
Ако можете
да
излезете благополучно до брега, после ще се пазите, кракът ви втори път
да
не стъпва в него.
Там, дето условията на живота се влошават, и раждаемостта се увеличава.
Това става, за
да
се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата.
Казвате: Ама ние трябва
да
вярваме.
Природата се грижи за своето равновесие.
– В какво трябва
да
вярвате?
По причина на това нарушение на равновесието някъде в държавите, запример в Германия, е прокаран закон на един мъж
да
се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие.
Или в съвременните аероплани ли трябва
да
вярвате?
Че утре тези аероплани ще почнат
да
снасят своите яйца, големи от по 25 килограма.
Ако в света би имало толкова мъже, колкото жени, не би имало разврат, или много малко разврат щеше
да
има.
Като избухнат тия яйца и се излюпят сума хора ще изпоядат.
Има един съвременен английски параход, който българите наричат дръндаут.
Статистиката от гражданската война в Америка показва, че там имаше в това време повече от 500 хиляди стари моми, неженени, които искаха
да
се оженят, но нямаха възможност.
– Дръндаут.
И ако всички тия хора живеят с този подтик, че всека жена трябва
да
има деца, какво щеше
да
се роди?
Но
да
оставим тези неща на страна.
Причината се дължи на онази вътрешна анормалност, че след като направят известни погрешки, хората не искат
да
ги изправят.
И тогава казват, че природата е създала така.
Например те говорят за усет на човешкия ум, но не могат точно
да
го определят.
Природата е направила много добре, но ние сме нарушили нейния порядък, вследствие на което се явяват социалните злини, които сега съществуват в света.
Сегашните хора, които съществуват, няма
да
разрешат този въпрос.
За
да
се произведе един усет, трябва
да
се тури на ръката поне една трета от тежестта на самия предмет.
Трябва
да
дойдат учители, свещеници, държавници, майки и бащи, разумни и добри хора, които
да
оправят света.
За
да
произведе втори усет, трябва
да
се постави на ръката тяжест две трети от дадения предмет.
Само така светът може
да
се оправи, иначе с писани закони светът не се оправя.
За
да
произведе трети усет, трябва
да
се постави три трети от тежестта на този предмет и т. н.
И ако така се увеличава тежестта на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма
да
усеща никаква тяжест.
Защото вие трябва
да
имате търпение.
Сега
да
разберем закона.
Запример, срещате един сиромах, втори, трети, къса ви се сърцето, но не можете
да
помогнете.
Когато имате една трудна задача, това е една тяжест във вашия ум.
Разправял Толстой какво изпитал, когато в 1897 година ходил из Русия по селата
да
раздава пари, храна, дрехи на бедните.
Да
кажем, че сте се справили с тази мъчнотия.
Като обиколил много села, той изпитал едно особено чувство, вследствие на което му се отщяло по-нататък
да
посещава бедните.
След това, при втората мъчнотия вие трябва
да
прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред.
Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 12 мъчнотии, с които трябва
да
се справите.
При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават.
Той виждал само гладни, умиращи от глад хора и се осъждал за това
си
нежелание
да
върши по-нататък тази работа.
Най-малкото от тях казвало на родителите
си
: Не се безпокойте, утре или в други ден ще ни дойде помощ.
Има две положения в живота, които човек всякога трябва
да
държи в ума
си
, ако иска правилно
да
разрешава въпросите на живота.
Има един установен ред на нещата в природата, който е независим.
Не виждаш ли, зимно време от де може
да
ни дойде помощ?
Та мъчнотиите, които ние срещаме в живота
си
зависят от нашето растене.
Как можем
да
се надяваме на някаква помощ – казвали родителите на това дете.
И по причина на неустановеността на този ред ние постоянно се усъмняваме в установения ред, който съществува в природата.
Вземете запример, една мома се оженва за един момък и момъкът
си
прави илюзии, че тя ще го обича.
Не е въпросът
да
се доказва, че има такъв установен ред на нещата.
Понеже Любовта е в прогресивен процес, момъкът трябва
да
знае, че тази любов постепенно ще се измени.
Ние сега се поставяме на една основа, която е на посока, не знаете какво има
да
ви се случи.
Един петербургски богаташ, като ходил от село на село, като Толстоя
да
раздава на бедните пари и храна, попаднал случайно в тази виелица, всред бурята сам, и рискувал
да
загине.
Всеки може
да
постави едно възражение на това положение.
Като видел от далеч малката светлинка на къщата, той се отправил към нея, с надежда
да
се спаси от виелицата.
Защо именно, той не знае нещата, не знае какво има
да
се случи.
Този мъж ни най-малко (няма) предвид, че тази жена има в
себе
си
способности, чувства, желания, на които и тя трябва
да
даде ход
да
се проявят,
да
се развият.
Той мисли само за
себе
си
, без
да
подозира, че тя не е създадена само
да
му готви.
Веднага той им дал пари, храна и могъл
да
продължи живота им до идното лято.
Нима малкото кърмаче, което майката (повива), дава му млеко, грижи се за него, пита майка
си
защо го гледа?
Цялото семейство се съвзело, но най-малкото дете, което предсказало, че ще бъдат спасени, трябвало след няколко дена
да
замине за онзи свет.
То нищо не знае, защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него.
Та докато хората ни говорят за този свет, работите ни добре вървят, но като почнат
да
ни говорят за онзи свет, че е красив, че е хубав, като че ли с нож ни прерязват.
То даже не знае какви отношения има между майката и него.
– Не ни се харесва
да
слушаме за този свет. Защо?
Като израсне, тогава вече то започва
да
разсъждава.
Така я залъгва той с това онова, докато един ден каже: Не мога
да
се залъгвам така.
Аз не съм виждал нито един човек, който
да
умира радостен.
Щом не го съзнаваш, ти
си
дете още.
– Дете
си
още.
Не че онзи свет е лош, но докато ти минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат,
да
те пази Господ от тях.
Те така ще те оберат, че като минеш през тях, нищо няма
да
остане в куфарите ти.
Дете
си
още, не
си
дошъл до тази фаза.
И наистина, ако се разгледат целувките така, както са в природата, в тях има нещо мощно, нещо силно, с всека целувка, която майката дава на детето
си
, тя влага в него сила, живот.
Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете.
Англичаните казват: Пекансил – това показва, че ние имаме изработен възглед за нещата, че искаме и в живота ни
да
върви така, както сме намислили.
Колкото повече една майка е целувала детето
си
, толкова повече живот е внесла тя в него.
Всеки човек иска
да
бъде щастлив, без
да
знае на какво се основава неговото щастие.
Аз не съм за това другите хора
да
целуват децата.
Щастието на цялото човечество се гради върху нещастието на всички растения, животни, млекопитаещи.
Това може
да
става в много редки случаи.
Ако аз бих имал дете, не бих позволявал другите хора
да
го целуват.
Запример в Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирници(те) на онзи свет, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се подигнал за небето.
Всички живи същества на земята, с малки изключения, са нещастни.
От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето.
Ние говорим за свобода, за това, за онова, но всички пъшкат под тежестта едни на други, навсякъде съществува робството.
И всички казват: Защо съществува тази голяма неправда в света?
Аз говоря за онази майка, която, като погледне детето
си
, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка.
И втория случай
да
мине някой през бирниците, без
да
му вземат нещо, това е бил Христос.
Кажете ми де е правдата в света?
Както и
да
се изяснява, въпросът
си
остава все един и същ, т. е.
За другите, за обикновените хора, обаче, ще има големи секвестори, те трябва
да
минат през всички митници,
да
си
платят данъка.
въпросът
си
остава такъв, какъвто
си
е.
Целувката на един момък, непременно трябва
да
предаде нещо на момата.
Този въпрос не трябва
да
се изяснява, защото ще се породят спорове, понеже едни поддържат едната страна, другите поддържат другата страна.
Ако момъкът не може
да
предаде живот на момата, по-добре
да
не я целува.
Ако речете днес
да
обясните истината, вие ще станете еретик.
Казано (е), че трябва
да
се целуваме.
НАГОРЕ